19 октомври 2017 г.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Ние от „БСП за България“ подкрепяме ветото на президента, защото смятаме, че мотивите, които е изказал при връщането на така предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили, са напълно аргументирани и верни. В тази връзка бих искал да се спра на двата основни мотива, които изтъква и президентът. Единият е свързан с постоянния секретар. Както знаем, той съчетава в себе си гражданско-военната експертиза и изразява тази длъжност, този въведен модел на интегриране между Генералния щаб и Министерството на отбраната. В този смисъл виждаме и уникалността на позицията на постоянния секретар и не смятам, че е необходимо в така балансирания статут и функции на постоянния секретар да се правят изменения. Въведените в Законопроекта нови изисквания всъщност се добавят от Единния класификатор за длъжностите. Това цели единствено да ограничи редица категории лица и по този начин да дискриминира и ограничи тези, които биха искали да участват в такава конкурсна процедура. Когато говорим за постоянния секретар, Законът е направен неслучайно по този начин и статутът му е уреден в Закона за отбраната, за да може да бъде той най-подходящият и когато бъде избран, да може да изразява както мнението на гражданската, така и на военната експертиза пред министъра. Когато не се справя с тази негова функция, той може да бъде освободен. Ето защо в Закона за отбраната и въоръжените сили са изредени и случаите, при които той може да бъде освободен. Разбира се, има и още нещо, което бих казал в тази посока. Ще Ви цитирам промяната, която се предвижда в т. 3, ал. 2, където се поставя изискване да е изтекъл едногодишният срок на изпитание. С въвеждането на подобно изискване по-скоро се ограничават възможностите за избор, а оттам и за качеството на подбор на най-подходящия за подобна длъжност. С други думи, Законът в този си вариант е по-демократичен и дава повече възможност за избор на най-висок професионалист. В тази връзка са и мотивите на президента, които той е изказал. Ето защо смятам, че промените по-скоро не водят до усъвършенстване и до подобряване на статута и правомощията на постоянния секретар, а точно обратното. Второто, което ми се струва дори и по-важно, заради което президентът връща така представения Законопроект, е след приключване на процедурата по удостояване на висшия команден състав с висши офицерски звания те да бъдат представени пред Комисията по отбрана. Уважаеми колеги, това е излишна процедура. Това е смесване на властите. В Конституцията точно е казано, че президентът е върховен главнокомандващ. Естествено, Министерският съвет има определени правомощия и процедурата неслучайно е така балансирана и разписана - да може по предложение на министъра на отбраната, решение на Министерски съвет да бъдат представени тези кандидатури и издаден указ от президента. В този смисъл смятам, че подобни процедури по-скоро създават колизия и смущения във вече утвърдената процедура за удостояване с висши офицерски звания на висшия военен команден състав. Нещо повече, тук ми се струва, че има възможност и за политическо влияние, което смятам, че не е правилно, говорейки за Министерство на отбраната, където знаем, че имаме деполитизация. На следващо място, основен аргумент, който бих искал да изтъкна в тази посока, той по-скоро е по-съществен от това, което казах, а именно, че в Министерството на отбраната имаме една ясно изразена субординация. Знаете, че основният принцип е на единоначалието и чрез подобна процедура ние по-скоро нарушаваме принципите на организация, на функциониране, на управление в Министерството на отбраната. Затова смятам, че в този смисъл процедурата е едно вмешателство в управлението на Министерството на отбраната и в сектора за сигурност, говорейки за висшия команден състав. Ето защо ние подкрепяме ветото на президента и смятаме, че неговите аргументи са мотивирани, основателни и ще го подкрепим. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз също искам да потвърдя моите думи в Комисията по отбрана и да кажа, че може би председателят на Комисията е подведен от колеги народни представители да се внесат тези изменения в Закона за отбраната. Тук преди малко се споменаха мотивите на президента за връщане на Закона за второ обсъждане. Ние подкрепяме тези мотиви, защото, както се спомена за главния секретар, повишавайки изискванията, на които трябва да отговаря постоянният секретар на отбраната, едва ли не накрая трябва да му напишем името. Макар че имаше спекулации за назначаването на постоянен секретар по време на служебното правителство и след това, при направените проверки се оказа, че и двамата са назначени по съответния правилен и целесъобразен начин. Надявам се, че никой от нас не се съмнява, че министърът на отбраната е този, който може да подбере, бих казал, и да назначи по всяко време постоянен секретар на отбраната, който да подкрепя кабинета. Тази процедура, която се предвижда в момента, е много по-тежка и дискриминационна и може би тук някой от колегите, дори висши офицери, няма да отговорят на тези изисквания, ако се наложи да бъдат приложени. Аз дори изразявам съмнение, че каквато и комисия да се подбира за постоянния секретар, и 20 души да кандидатстват, каква е логиката, че ще се избере най-подходящият и от тези 20 комисията няма да предложи най-неподходящата длъжност, най-неподходящата личност? Отговорността впрочем винаги я носи министърът на отбраната, който утвърждава, и министър-председателят, който назначава. По отношение на генералите, и сега има процедура, по която всеки член на Комисията по отбрана чрез председателя на Комисията или самият председател може да инициира изслушване, дори, както беше предвидено от първия път, или представяне чрез парламентарния контрол – да се извика който и да е генерал или висш офицер на такава длъжност да бъде изслушан в Комисията. С това лутане по време на заседанията на Комисията от първоначалните текстове, които бяха предложени, с изслушванията, с довежданията, след това с компромиса, който беше направен по представянето, се стигна до извода, че тези предложения са нецелесъобразни. Именно затова аз не ги подкрепям. Подкрепяйки мотивите на президента, ние, нашата парламентарна група ще отхвърлим предложените изменения. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, много внимателно прочетох мотивите. На първо място ми направи впечатление едно огромно противоречие в самите мотиви. По отношение на § 3, цитирам, в мотивите е записано: „С приетия Закон се предвижда удостоените с висше военно звание офицери да се представят в Комисията по отбрана на Народното събрание.“ По този начин законодателят създава нова фаза в процедурата за удостояване с висше военно звание. В следващия абзац по-надолу самите съставители на мотивите са се самоопровергали, като са казали, че: „представянето пред Комисията по отбрана, след като е изпълнен фактическият състав на удостояването с висше военно звание, създава усещането“, и така нататък. Тоест, веднъж се казва, че се създава нова фаза в производството на Висшия команден състав, а веднага след това се казва, че това не е така и че с указа на президента производството е приключило. Тоест представянето пред Комисията няма нищо общо с това производство, напротив, то наистина цели Висшият команден състав да бъде уважен от най-висшия орган в България – Народното събрание – практика, която наистина би могла да се утвърди и занапред да бъде спазвана от всички парламенти. По отношение на § 1 – за статута на главния секретар, не виждам от какво се притесняват колегите, че статутът на главния секретар ще бъде закрепен в Закона за отбраната и там са изброени критериите, на които трябва да отговаря и начинът на неговото назначаване и освобождаване. Единствено, ако колегите от БСП смятат, че могат да бъдат вечна опозиция, само тогава могат да имат някакви притеснения за това, че е закрепен статутът на главния секретар на Министерството на отбраната в Закона за отбраната. Поради тази причина няма как да подкрепим мотивите и ще гласуваме отново за Закона. Благодаря. (Ръкопляскания.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители.

Реплика правя.

Реплика правя на изказващия се преди мен по отношение на това, че има противоречие. Не, няма противоречие, напротив – в мотивите има доказателство за безсмислеността на това, което се предлага. Няма противоречие, защото наистина, ако погледнете в чл. 136 от Закона за отбраната и въоръжените сили, ще видите, че в момента има две алинеи, в които едната определя какво е Висш команден състав, в другата се определя как се произвеждат генералите и че това става по предложение на Министерския съвет с указ на президента. Когато въвеждаш трета алинея, че трябва да представяш някой в комисия или където и да е, ти законово въвеждащ нов етап от цялата процедура. И това, което е написано в мотивите, е, че този етап е абсолютно безсмислен в тази фаза – няма логика в нея, всичко е приключило и едно явяване в Комисията е, как да го нарека, гъделичкане на самочувствието. Отново ще кажа, колкото и да Ви е неприятно да го повтарям, опит за намесване в правомощията на Президента да издава укази и ние някак си, по някакъв начин, през задната вратичка да се опитваме да кажем: „виж какво, не си единственият в този процес“. Благодаря.

Уважаеми господин Борисов, позволете ми също да не се съглася с Вас, тъй като в Българската армия и в Министерството на отбраната има изградени стройни системи по отделно предлагане на офицерите за издигане в следващите военни звания, и особено във висшите военни звания. Именно министърът на отбраната предлага по своя линия отделно, Щабът на отбраната предлага по своя линия и на Съвета по отбраната се приемат, след което по предложение на Министерския съвет президентът издава указ. Всичко това е разписано и се знае, така че за тази фаза, за която Вие говорите, никъде не се споменава, че има такава, но процедурата завършва с издаването именно на тези укази и представяне на офицерите. Всички генерали не се назначават и не приемат веднага длъжностите си при тяхното удостояване със звание или при издаването на указа. Това може да стане и по-късно, и това се е случвало и ще се случва. Неудачно е понякога, след издаването на указа и той още не е приел длъжността, да се пише, че трябва да се явява пред Комисията по отбраната. Благодаря Ви.

Мисля, че това, което казаха колегите, няма нищо общо с това, което казах аз. В мотивите, които са пред мен, не ги чета, пише, единия път че представянето пред Комисията в парламента е фаза от производството, а малко по-надолу пише, че „фазата е приключила с връчването на указа“. Това е единственото, което казвам, и според мен е съществено противоречие в самите мотиви.

Уважаема госпожо Председател, драги колеги, разглеждаме ветото на Президента върху Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, който приехме преди близо месец – един закон, който още тогава на първо и второ четене предизвика дискусия и в Комисията по отбраната, и в парламентарната зала, един Закон, с който сегашното Народно събрание пожела да гласуваме промяна в Закона за държавния служител и Закона за отбраната и въоръжените сили, където ясно бяха изписани въпросите, касаещи постоянните секретари, назначени съответно в различните министерства – било то Министерството на външните работи или Министерството на отбраната. Тогава, въпреки че ние подчертахме, че не е необходимо да се променят изискванията към постоянния секретар, мнозинството гласува това да се случи с добавянето на нови изисквания към кандидатите. Макар и минимални изисквания, поставени в Закона, те дават добра възможност на Комисията да избере сред кандидатите най-подходящия, този, който има най-добър професионален опит, който познава системата, така че не се налагаше, казвам коректно, някаква промяна, защото избраният и назначен вече постоянен секретар отговаряше и на онези изисквания, които бяха заложени и преди в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Можеше да се мине без тази промяна, от която наистина нищо ново не настъпва в законодателно отношение и нищо ново не предвижда в бъдеще, а не гарантира, че следващо правителство и следващ парламент няма да направят свои нови промени, които също няма да дадат нещо по-различно, тъй като има утвърдена практика, която години наред вече се ползва. Що се отнася до въпроса за представянето на Висшия команден състав пред Комисията по отбраната, при първото четене на Закона дискутирахме въпроса дали не е добре преди издаването на указа да се запознаем с кандидатите, да им зададем въпроси. Получи се общо решение в Комисията, че не е необходимо да се бъркаме в работата на Министерския съвет, на министъра на отбраната и не приехме такъв текст в Закона. Остана текстът генералите, Висшият команден състав, да се представят пред Комисията по отбраната след издаването на указа – един акт, който беше записан в Закона, който, за съжаление, няма перспектива, защото, ако някой не се представи пред Комисията, какво се случва с него? Това не е записано! Ако някой откаже да отиде пред Комисията, какво следва за него? Макар че и за мен това новоназначените висши генерали да се представят пред Комисията има смисъл, за да дадем възможност и на тях, и на хората, които се занимават в тази Комисия, да се запознаят с новия команден състав. Това обаче би могло да се направи и няма никакъв проблем да го направи министърът със своя наредба. Аз бих приел със задоволство едно такова решение, но издаването на решението на този въпрос чрез закон наистина смущава хората. Ние, като парламентарна група, ще подкрепим ветото на президента и аз Ви призовавам още веднъж да помислите и да направим Закона работещ, така че да не създава дискомфорт в институциите и в хората, които ще се възползват от него. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, съдейки от изказванията на някои от преждеговорившите, личи едно дълбоко непознаване не само на членовете на Закона за отбраната и въоръжените сили, но и на самите му принципи. Първо, държа да отбележа, че единият споменат чл. 126, мисля, че беше, всъщност се отнася за длъжностите, които изискват висше военно звание, а не за начина, по който се произвеждат офицерите съответно. Нека да цитираме коректно Закона. Колкото до някои от изказванията относно функцията на постоянния секретар, ами не, колеги, идеята на постоянния секретар не е да подкрепя министъра и да може министърът по всяко едно време да се разправи с него, ако не е доволен. Идеята на постоянния секретар е да организира приемственост между политиките в различни правителства. Точно заради това той е с мандат от четири години и мандатът му е направен така, че да не съвпада по принцип с мандати на правителство. Впрочем единственият пример за разправяне с постоянен секретар в Министерството на отбраната беше, доколкото си спомням, през 2014 г., след като „правителството Орешарски“ подаде оставка. Точно след подаването на оставката се сформира набързо една комисия, която да се разправи с постоянния секретар, да го уволни, за да може да го смени, и то в средата на мандата му. Така че наистина явно говорите от опит. Както споменах впрочем и на първото, и на второто четене на Законопроекта, ако има един духовен баща на промените за постоянен секретар, то това е служебният министър на отбраната. Нека да си спомним все пак какво се случи през месец март тази година, когато началникът на кабинета на министъра на отбраната беше назначен по заместване и в рамките на една седмица стана постоянен секретар на отбраната, без преди това да има един ден трудов стаж в държавната администрация. Стана без един ден трудов стаж най-висшият държавен служител в Министерството. И тук преди малко колегите коментираха, включително и от опозицията се изказаха, как това не трябва да се прави и не се е правило. Напротив, случи се, и точно заради това въведохме тези правила. Искам само да отворя една скоба – тогава служебният министър даже излъга от тази трибуна, казвайки, че е направил това назначение толкова бързо, защото нямало, едва ли не, кой да разписва преписките, при положение че седмица по-рано е назначил за шест месеца временно изпълняващ длъжността. Така че и това не беше особено коректно. Но нека да погледнем цялата картинка на уволненията и назначенията по време на служебното правителство, защото, сменяйки не само постоянния секретар, но и директора на Института по отбраната, директорите на ключови дирекции в Министерството на отбраната, особено назначавайки впрочем за директор на „Отбранителна аквизиция“ или на дирекцията, която отговаря за обществените поръчки, човек, който през живота си не е отговарял за обществени поръчки, показва един подход за действие – слагане на хора, които нямат никаква компетентност, но очевидно са „верни“. Това е грешен подход и даже се чудя дали всъщност тези мотиви са минавали през бюрото на секретаря по сигурността на президента и дали той е вписал своите лични мотиви вътре в тях, защото все пак той е човекът, който се възползва най-добре от вратичките в Закона, които в момента съществуват. Така че, естествено, няма да иска да затворим вратичките, които той е използвал. Но да се върнем на мотивите. Ако трябва да ги цитирам, смятам, че новата редакция няма да постигне сочените от вносителя цели, а именно: „преодоляване на съществуващите празноти и неясноти в действащата законодателна уредба“. Как да искат да ги преодолеят, като лица от администрацията на президента са злоупотребявали с тях? Втори цитат: „създава условия за дискриминация спрямо редица категории лица“. Нещо повече, новите изисквания не са гаранция за по-висок професионализъм. Напротив, колеги, въвеждат се много ясни правила, на които трябва да отговаря постоянният секретар. Както беше казано, постоянният секретар е приравнен с административния секретар на Министерството на вътрешните работи, с главните секретари в министерствата и трябва да отговаря на тези изисквания. Сега ги правим в закон точно за да не може да се злоупотребява с тях, както беше злоупотребявано месец март. Кои са дискриминираните лица? Дискриминирани са хората без опит, хора, които нямат никакъв опит в системата, да не могат да заемат най-висшите ръководни длъжности. Имаше коментар, че едва ли не бивши военнослужещи не могат да заемат тази длъжност. Напротив, това не е вярно, тъй като самият Закон за държавния служител позволява не само служебен, но и трудов стаж, който се придобива и от военнослужещи, да бъде считан за необходимия стаж. Единственото допълнително изискване, което сме въвели, е да е заемал ръководна длъжност най-малко за една година в Министерството на отбраната, за да се гарантира високият професионализъм, за който президентът се опасява. Някак си не върви опитен главен секретар от друго ведомство, било то от Правосъдието – те са в една сграда, да заема длъжността на постоянен секретар на Министерството на отбраната, поради простата причина че функциите на постоянния секретар на отбраната са много, както беше казано преди малко, по-уникални в сравнение с другите главни секретари в министерствата. В този смисъл разпоредбата, която въвеждаме, е една от гаранциите за наличието на установен по-висок професионализъм, експлицитно необходим за упражняването точно на тези правомощия. С въведената норма се отчита и особената специфика на постоянния секретар, която е равнопоставена на началника на отбраната. Все пак говорим за интегрирано Министерство на отбраната. Нека да Ви припомня някои от отговорностите на постоянния секретар по чл. 81 от Закона за отбраната и въоръжените сили: „Постоянният секретар на отбраната непосредствено ръководи и отговаря за отбранителното планиране, програмиране и бюджетиране; планирането и контрола на изпълнението на проекти за строителство, доставки и услуги за изграждане на планирани отбранителни способности; дейностите по международно военно сътрудничество и много други.“ В дейността си постоянният секретар има право да получава необходимата за изпълнението на функциите му информация и да бъде подпомаган от щаба на отбраната, от командващия съвместното командване на силите, от командирите на видовете въоръжени сили, службите и от други структури на пряко подчинение на министъра на отбраната. Е, как за всичко това да бъде назначен човек, който няма опит? Всички сме съгласни, че трябва да е човек, който може да ръководи тази администрация и може да изпълнява тези функции, а не човек, който буквално е взет от улицата. Президентът е върнал само § 1, но е забравил да върне § 2 от Законопроекта. Първият параграф, най-общо казано, приравнява изискванията за назначаване на постоянния секретар по Закона за държавния служител, а параграф 2 фактически разглежда как се освобождава постоянният секретар. Тоест, ако приемем ветото, постоянният секретар ще се назначава по един закон, но ще се уволнява по друг закон. Това не е ли правна каша? По повод представянето на генералите в Комисията бих искал само да Ви напомня и да Ви задам един риторичен въпрос: бяха ли в нарушение на Конституцията действията на един висш председател на Комисията по външна политика в Четиридесет и второто народно събрание, доколкото си спомням по това време член на ръководството на БСП, който по време на същата процедура, която е еднаква за посланици и за генерали, привикваше посланиците преди да им е приключил процесът на изслушване в Комисията, и пишеше съгласувателни писма до президента на Републиката кои посланици трябва да бъдат назначени и кои не трябва да бъдат назначени? Това не беше ли по същия начин незаконосъобразно и противоконституционно, както Вие твърдите в момента и както се твърди в мотивите на президента? Но когато БСП го прави – може, разбира се. (Реплики от „БСП за България“.) Все пак във Вашите последни действия си личат високите морални позиции и разграничения, както обичате да правите. Както беше казано в началото, точно заради това ние се съобразихме и променихме представянията да не бъдат по време на процедурата, която е между министъра на отбраната и президента, а да бъде след завършването на самата процедура. Най-голямото доказателство, че сме постигнали това, са самите мотиви на президента. В тях се казва, че представянето пред Комисията по отбраната е, след като изпълнят фактическия състав – удостояването с висше офицерско звание. Така че не, не се въвежда нова стъпка в производството на висшите офицери, а напротив, това си е съвсем друг етап, който няма нищо общо. Говорейки си за генералите и за начина, по който БСП злоупотребява от време на време с изказвания, все пак да имаме предвид, че основният фактор при производството на висшите офицери е министърът на отбраната. Съветът по отбрана е съвещателен орган към министъра на отбраната. Решенията са на министъра на отбраната. А кой избира министъра на отбраната? Избира го Народното събрание. Точно заради това ние ще подкрепим Законопроекта и няма да подкрепим ветото. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Гаджев! Става въпрос за назначенията на постоянния секретар. Искам да Ви припомня нещо. Със заповед на министъра на отбраната от 30 май се организира конкурс за избор на постоянен секретар и са въведени критерии, изисквания, на които трябва да отговаря. Моят въпрос към Вас е: защо не изчака министърът с тази процедура, при положение че сега правим такива промени в Закона, за да е всичко законно – първата стъпка да е законодателството, след което да се премине и към избор на постоянен секретар? Защото, поглеждайки критериите в тази заповед, виждаме, че те не са синхронизирани и не отговарят на изискванията и критериите, които се поставят сега със Законопроекта, който обсъждаме. Това първото. Второ, по отношение на процедурата по представяне на Висшия военен команден състав, не смятам, че трябва допълнително да се въвежда такава, по простата причина, че винаги може Комисията да извика, да задава въпроси, да иска мнение, разисквания от гледна точка на генералитета. Не смятам, че Комисията е необходимо да бъде въвличана в една такава процедура и да й бъдат вменявани допълнителни функции и правомощия. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Цонков! По частта за законосъобразността на заповедта на министъра от 30 май, мисля, че първо трябва да се консултирате с юристите в собствената Ви парламентарна група как се прави законодателство със задна дата. Аз за такова чудо не съм чувал. Второ, ако имате съмнения за законосъобразността на заповедта, която е издадена на 30 май, има си органи, които трябва да сезирате. Върховният административен съд е компетентен да се произнесе. Умолявам Ви да подадете такъв сигнал, за да се види дали всичко е било наред или не е наред. Задаването на допълнителни критерии, мисля, че е от правомощията на органа по назначаване, стига да са в рамките на закона. Колкото до представянето на самите генерали, тук беше казано, че системата за отбрана разчита на единоначалието. Поканата от страна на един орган, без да има ясно записани разпоредби как точно би трябвало да става, създава притеснение в една такава строго йерархична система, която е свикнала да изпълнява йерархичен ред на издаване на заповеди. Колкото до това дали това е добре за генералите, как ще се чувстват, не съм военнослужещ, не съм офицер и няма как да кажа. Мисля, че тук в залата има хора, които са много по-подготвени да коментират дали това е добре за тях или не. Използвам случая, че ми напомнихте, говорейки си за постоянния секретар на отбраната, все пак нека да не забравяме, че на 30 май никой не е карал всички останали отговарящи на критериите да кандидатстват за длъжността „Постоянен секретар“ да бъдат натискани да подписват декларации, че се отказват да участват в конкурса, каквито декларации те подписваха през месец март. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Моля да удължите времето на групата.

Уважаеми колеги! Получават се парадокси. Първоначалният вариант, който ние предложихме, беше изяснен неколкократно вече, защото все пак това е трето четене на Закона. Предложихме по време на процедурата по производство на генерали и даване на нова длъжност да бъдат изслушвани в Комисията. Съгласихме се с аргументите на колегите да не бавим процеса, а не да го променяме или да му влияем – само да не го бавим, представянето в Комисията да бъде след финалния указ на президента, като дори премахнахме във варианта думата „изслушване“ и беше само „представяне“. На първо четене на този Закон, тук искам добре да ме чуете, колеги, половината от колегите от ляво – членове на Комисията по отбрана, гласуваха „за“. На второто му четене в Комисията 19 човека са присъствали от 20, и 19 човека са гласували „за“ § 3 на Закона. (Реплики.) Какво се случи между второто и третото четене на Закона, че сега всички изведнъж са против? Преливаме авторитет, губим нещо, печелим нещо… Нямам понятие. За постоянния секретар. Класификаторът на длъжностите на администрацията, вижте ги, по нищо не се различава от това, което сме предложили в Закона, с изключението, че казваме за постоянния секретар три години да е бил на ръководна длъжност, от които една да е работил в Министерството на отбраната, да прави разлика между Министерството на отбраната, Министерството на отбраната 2, Щаб на отбраната и така нататък. Да знае просто откъде да влезе на работа, поне това. Отделно дискриминацията, която е фиксирана в мотивите като термин, искам да Ви кажа, латинският произход означава „правене на разлика“. И тук искам да ме чуят юристите, да ме коригират в изказване или в реплика, ако не съм прав – „разделянето на индивидите по даден рационален признак не е, не е дискриминация!“ Опитът, който ние изискваме за най-висшия администратор в Министерството на отбраната, не може да го дискриминира от останалите. Това, първо. Второ, за генералитета. Недейте заради един генерал да обиждате генералитета! Моля Ви! Че един генерал може би няма да може да си каже първите три изречения от CV-то правилно, не бива да елиминираме целия генералитет! Давам Ви конкретен пример, с конкретно име. Защо ще ги изслушваме първоначално от полковник в генерал и след това от генерал-майор в генерал-лейтенант? Явор Матеев, командир на Специалните сили. Не искам да го бъркам човека, давам го за пример, няма нищо общо с истината, не съм аз човекът, който прави предложенията – от командир на Специалните сили началникът на отбраната и след това министърът на отбраната го предлагат за командир на Сухопътни войски. Той трябва да дойде да бъде изслушан, защото Комисията по отбрана предлага на Народното събрание как да бъдат разходвани парите за сухопътни войски, за специалните сили, за военноморските сили и така нататък. Ние трябва да го чуем в това му качество, а не като лицето Явор Матеев. Не бива да има ревност между институциите! Искам пак да кажа нещо за мотивите. Комисията по отбрана е специализиран орган на Събранието, не е помощен орган на Събранието. Ако някой не прави разлика между помощници и специалисти, нека да си го изясни! Тези, които са ги писали, да не си подвеждат президента! Уважаеми колеги, за да не отнемам от времето на Групата, много добре е да си уважаваме армията, да уважаваме нейния висш команден състав и тя да знае кои са тези, които дават пари за изтребители, за кораби, за бойни машини, за учения и така нататък. Това е! (Шум и реплики: „Народът ги дава.”) Народът ги дава през Комисията по отбрана, която съгласува предложенията и тук, в тази зала. Ако някой не го знае, да не си мисли, че сме 1987 г. Не сме 1987 г. – 2017 г. сме! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)

Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Ще се опитам да бъда кратък, ясен и точен. Бих искал да взема отношение по един нов аргумент в дебата, който се появи на обсъждането на ветото на президента, който и днес беше казан тук, в залата, а именно, че министърът на отбраната при назначаването на постоянния секретар през май месец тази година е допуснал нарушение. Това е нова теза, която за нас е неприемлива и необоснована. Без да влизам в подробности ще припомня, че при обсъждането на Законопроекта в Комисията по отбрана на второ четене ясно беше поставен този въпрос и тогава никой не повдигна проблема, че действията на министър Каракачанов по някакъв начин са в разрез с действащото законодателство към момента. Днес се развива тезата, и тя беше ясно определена на Комисията по отбрана, че с този Законопроект ние узаконяваме някакви действия на министъра на отбраната, които към момента на тяхното осъществяване се разминават със законодателната норма. Това е нещо, което не може да бъде подминато, и ние категорично се противопоставяме на такива внушения. Още повече че не чухме никакви мотиви в тази посока. На второ място, не бих се съгласил с аргументите, които бяха отправени по въпроса за представянето на висшите офицери в Комисията по отбрана. Те са основани на две основни виждания. Първо, че се въвежда нова процедура, която по някакъв начин се определя като лоша, и същевременно, че и сега действащите възможности, давани ни от Закона, могат да приложат същата процедура, което е логически несъвместимо. Ако сега съществуват нормативни рамки висшите офицери след своето производство да се явят в Комисията по отбрана – и това е лошо, то БСП трябва да вземат законодателна инициатива и да бъдат забранени, премахнати и поправени. На следващо място, като преподавател не мога да не обърна внимание, че в § 1 от мотивите на президента има явно логическо противоречие. Цитирам: „С разпоредбите на измененията на чл. 79 се въвеждат нови завишени, кумулативно приложени изисквания за заемане на длъжността „постоянен секретар“. И само в едно изречение по-надолу се изказва съмнението, че тези, повтарям, завишени критерии няма да доведат до по-добър подбор. Това не мога да го разбера! Като дългогодишен преподавател знам, че завишените критерии обикновено намаляват броя на отличните оценки, но определено знам, че качеството за тези отлични оценки е далеч по-голямо. Затова, уважаеми колеги, ние не сме съгласни с мотивите на президента. Смятаме, че те не са достатъчно основание да променим своето отношение към този Законопроект. И още веднъж подчертаваме, че висшият генералитет трябва да бъде поставен на едно високо място и представянето му пред специализирания орган на Народното събрание, каквато е Комисията по отбрана, е механизъм за издигане авторитета на българските генерали, а оттук и авторитета на Българската армия. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Обсъждахме го в Комисията по отбрана много сериозно, обсъждахме въпроса за този Законопроект и Закон на първо и второ четене. Той беше върнат с мотивите, които са посочени във ветото на президента. Не мога да се съглася с почти нито едно от тях, още по малко с тези на колегите, които се изказваха и сега от трибуната и които се изказаха в Комисията по отбрана. Не мога да разбера това, че въвеждаме изисквания за постоянен секретар на отбраната такива, каквито има за останалите постоянни секретари – постоянни или главни, в министерствата, и изравняването на изискванията за постоянния секретар на отбраната да казваме, че са повишени изисквания или че е някаква дискриминация към някого. Не е! Правим го в съответствие такова, че той да бъде държавен служител втори ранг и да има към него изисквания – осем години да е работил, да има три години управленски – и единственото може би малко завишено изискване е една година да е бил в Министерството на отбраната, и в мотивите е посочено защо. По отношение на генералите – опитах се да обясня и в Комисията. Господа, тяхното представяне в Комисията по отбрана е заради авторитета на Комисията по отбрана, за да може Комисията по отбрана да познава и по физиономия българския генерал, а те не са толкова много – те са 34 човека, да може да види не само как изглеждат, а да ги чуе как говорят, да чуе техните виждания за това какво ще правят, как ще командват, какви проблеми имат, как да им помогнем. Затова е това представяне! Имаше наистина и думата „изслушване“. Искам да Ви кажа, че не е лутане нашето предложение. Напротив, направихме го, за да има консенсус, направихме така да бъде представен генералът след завършване на цялата процедура. Това не е елемент от нея, това е нещо след нея. И го направихме така, за да се съгласите и Вие, и да няма най-малката капка на съмнение, че искаме да се намесим в правомощията на господин президента. Не е! Правим го също така и заради самите генерали. Генералите да бъдат в Комисията и да видят народните представители. Не можем ние в това Народно събрание да вкарваме някакво съмнение в българския народ, че сме нещо лошо. Напротив, това е храмът на демокрацията. Три милиона и осемстотин хиляди човека са гласували за всички нас – 240 човека. Ние сме 20 човека в тази Комисия – представители на тези хора, и сме от всички политически сили. Не може да става въпрос за никаква политизация, напротив, генералът ще дойде и ще види Комисията. От тази Комисия зависят много неща в управлението на отбраната, включително и как ще убедим Народното събрание да гласува какви финансови средства да се отделят за Българската армия. Така че не намирам това за политизиране на българския генерал. Напротив, давам го няколко пъти за пример. Повярвайте, за българския генерал и адмирал тази сграда е храм! В Комисията по отбрана съм бил няколко пъти. Повече от половината от хората вътре не съм знаел от коя политическа сила са, но съм се отнасял с огромно уважение към институцията Народно събрание, защото за мен тя е най-важната в една парламентарна република. И не можем да поставяме такива мотиви, и да поставяме под съмнение това, което искахме да направим. Нямаме никакви такива задкулисни, задни мисли някакви, и да кажем, че искаме да се противопоставим на президента – не, не го направихме за това. Направихме го, първо, да се въведе ред и да няма партизанщина в назначаването на постоянния секретар на отбраната, направихме го да издигнем авторитета и на Комисията, и на българския генерал. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моля само да удължите времето на групата.

Първо, бих искал да заявя, че аз ще подкрепя ветото на президента, но държа да подчертая, че това не ме прави автоматично негов защитник, защото най-малкото той разполага с достатъчно административен и ръководен опит, а екипът около него - с необходимата правна експертиза и капацитет, за да имат нуждата от защита от някой народен представител от нашата парламентарна група. Българското законодателство в сферата на отбраната, изграждано през последните 25 години, е може би едно от най противоречивите в сравнение с останалите клонове на правото. Българският парламент определено е длъжник на гражданското общество, защото не успя да създаде през тези близо три десетилетия достатъчно демократични правни норми, процедури и добри практики в управлението на сектора за сигурност и в частност в осъществяването на парламентарния и гражданския контрол. Тази материя обикновено се урежда бланкетно, с препотвърждаване на текстовете от Конституцията относно парламентарния контрол, в резултат на което секторът за сигурност продължава да бъде непрозрачен и слабо контролируем. Предлаганото решение за представяне пред Комисията по отбрана на висши военни след удостояването им с висши военни звания според мен е решение от тази категория на конюнктурните решения, които с нищо не допринасят за демократичния контрол върху службите за сигурност и отбрана и не пораждат никакви правни последици, но не намирам за излишно да водим един дебат и да се помисли може би и за промени на принципна основа не само в Закона за отбраната и въоръжените сили, а и в останалите закони в областта на вътрешната сигурност, които реално биха включили парламентарните комисии в процедурата по назначаване или контрол на ръководителите на специални служби. Разбира се, чрез подходящите механизми и без становищата на Комисията да имат императивен характер и да не се влияят от политическата конюнктура при дадени назначения. Утвърдена практика в повечето демократични общества е представянето в парламентарни комисии на кандидатурите за ръководители на специални служби в сектора за сигурност, след тяхното номиниране и преди стартиране на процедурата по тяхното назначаване. У нас също има подобна практика с номинираните посланици, които биват изслушвани в Комисията по външна политика. Това по-скоро би било някаква форма на парламентарен, респективно на граждански контрол и би повишило ролята на парламентарните комисии върху политиката за сигурност, но предложените промени с основание са върнати, струва ми се, от президента на Републиката, като ненужни и допълнително утежняващи процедурата по удостояване с висши военни звания. На същата плоскост са и предложените промени в изискванията за назначаване на постоянния секретар на отбраната. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще взема отношение по мотивите, защо е върнат Законопроектът и защо не трябва да бъде подкрепен на трето четене. (Шум и реплики.) Първо, по отношение на постоянния секретар. Дами и господа народни представители, тук имаме прецедент в законодателната инициатива. Досега законите и промените в тях ни се предлагаха като проекти или от Министерския съвет, или внесени от депутати. Сега имаме заповед на министъра на отбраната, която всъщност се явява… (Силен шум и реплики.)

Господин Председател, ще помоля за бонус във времето след това.

Та, повтарям. Защо е прецедент? Защото в момента имаме промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, инициирани от заповед на министъра на отбраната. Какви са ми аргументите за това нещо? Ами, първо, защото този постоянен секретар, който в момента е назначен, е назначен в резултат на процедура, която е инициирана със заповед на министъра, в която заповед на министъра има изисквания, които не съществуват в Закона за отбраната и въоръжените сили и които Вие днес искате да влязат в този Закон чрез изменението и допълнението му. Следователно, тази заповед, за която Ви говоря и която Ви показахме между първо и второ четене и по времето на първо четене, е законодателната инициатива и нищо, че номинално тези промени са внесени от народни представители. За съжаление е така. Защото Вие ще видите, че това, което е в заповедта, едно към едно отговаря на промените, които правим сега. Не смятам, че това е добрият начин за законотворчество – заповедите след това да се узаконяват. Мисля, че трябва да бъде точно обратното. Първо се приемат законите. Въз основа на тези закони се пишат заповеди. Иначе се получава да обърнем пирамидата на държавата. Тя, вярно, че ни е премиерска, ама все пак нека да запазим поне малко от авторитета, който има нашият парламент. Второ – по представянето. Един път вече казах и говорих за това защо е нова фаза. Не искам още един път да се повтарям. Когато със закон въвеждаш нови изисквания, няма как да кажеш, че това не е фаза. Защото се задава въпросът: защо го правиш? И, примерно, аз искам да задам въпроси към вносителите: какви правни последствия ще има тази разпоредба в Закона, при условие че нито има срокове, нито има процедура, нито има нещо кога това трябва да се случи? Как ще става представянето на практика? Аз си позволих да се пошегувам в Комисията по отбрана: какво, министърът ще строи генералите в една редичка в края на заседателната маса и ще ни ги представя – ген. Иванов, ген. Петров, ген. Георгиев за командващ, началник и така нататък. След което те ще се покланят и след това ще излязат от залата. Нали разбирате, че това е безсмислено? Питам още нещо: ако пък не се представят, какво ще стане, след като няма срокове за това представяне и то може да стане след три години? Какво ще стане? Те са назначени. На тях им е дадено съответното звание – първо, после са започнали да изпълняват задълженията си, но не са изпълнили ал. 3, която Вие искате да въведете. Техните заповеди незаконосъобразни ли ще бъдат затова, че не е изпълнена докрай процедурата? Тяхното управление на средства и сили, които са им разпоредени, незаконосъобразни ли ще бъдат, защото не са изпълнили ал. 3 на Закона? Разбирате ли, че това е абсолютен правен нон сенс? И понеже ми говорите за Комисията какво представлява, нека да Ви прочета, за малко търпение ще Ви помоля, какво пише в чл. 28 от нашия Правилник – какво правят постоянните комисии, за да Ви стане ясно, защото тук някак си започнахме да фантазираме на тема „Задължения на Комисия“? И чета – ще ме извините, но малко просвета, явно че е нужна на народните представители, защото този документ не всички явно са го прочели: „Чл. 28 (1) Постоянните комисии разглеждат законопроекти, годишната програма по чл. 118, проекти за решения, декларации и обръщения и други предложения, разпределени им от председателя на Народното събрание, изготвят доклади, предложения и становища по тях.“ Тук някъде представяне на някого пред някого да има? „(2) Постоянните комисии може да възлагат при условията на чл. 17 от Финансовите правила по бюджета на Народното събрание извършването на последваща оценка на въздействието на законите, която има за цел установяване на тяхната ефективност и степен на постигане на целите. (3) Постоянните комисии, в съответствие със своя предмет на дейност, осъществяват периодичен контрол за степента на усвояване и за целесъобразното и законосъобразното изразходване на средства от фондовете и програмите на Европейския съюз.“ Това е ал. 3. Нещо за представяне, някой пред някого да се отчита? Имам предвид не от изпълнителната власт. Имам предвид от военните, които са подчинени на началника на отбраната, което е част от Министерството на отбраната, чийто граждански контрол се осъществява чрез министъра и оттук – чрез нас. „(4) Държавните органи и длъжностните лица от държавната и общинската администрация и гражданите са длъжни да предоставят при поискване всички сведения и документи, както и становища, необходими за дейността на постоянните комисии“. Тоест, ако Вие искате нещо от военните, винаги може да го изискате и сега, без да правите промени в Закона? „(5) По искане на една трета от членовете на комисията председателят й е длъжен незабавно да отправи искане до държавните органи и длъжностните лица от държавната и общинската администрация да присъстват на заседание на комисията“. Ето Ви го варианта, по който може те да дойдат. Защо трябва да правим неща, които са безсмислени, които нямат правни последствия? Вкарваме в Закона нещо, което въобще е, ей така, защото на някой му е харесало това да бъде вътре. Звучи красиво. Генералите ще ни се представят. Ние ще седим и ще ги гледаме. Продължавам: „Поканените са длъжни да се явят пред комисията и да предоставят поисканата им информация“ – в това число и имената си, ако ще искаме да се представят, защото това ще искаме – „както и да отговарят на поставените им въпроси в срок до 7 дни от отправяне на поканата или на първото редовно заседание, ако то е след изтичането на тези 7 дни“. В Правилника – какво правят комисиите? В кой момент тук Ви пише, че някой може и трябва да Ви се представи? Или ще въвеждаме нова точка в Правилника за организацията на работата си, в която ще пишем: „Комисията по отбрана приема представянето на генералитета“. Разбирате ли, че е абсурдно! Абсурдно е! И аз не мога да разбера за какво го правите? Каква е логиката? Единствената логика е или да си зачешем самочувствието на Комисията по отбрана, от която уж нещо зависи по отношение на кадровото развитие на офицерския състав или, както Ви казах, Вие може да го отричате много пъти, опит лекичко да повлияем върху президента и да му кажем: „Виж какво, ти издаде указите и ги назначи, ама ние и ще ги изслушаме след това, и ще ги и видим.“ Пардон, няма да ги изслушаме, а ще ги видим, защото ще ни се представят. Затова този извод, който го има в Мотивите – понеже аз казах, че говоря по Мотивите, тази неясна разпоредба, в която трудно се разпознава вложеният смисъл, мисля, че досега го доказвах точно това нещо, не допринася за утвърждаването на правовата държава. Не допринасят постановки в Закона, които нямат правни последствия, които имат пожелателен характер, които не водят след себе си каквито и да било положителни за гражданското ни общество следствия. И накрая да се опитам да Ви кажа нещо, което може би го знаете всички. Еманацията на народния избор е Народното събрание, еманацията на Народното събрание е правителството. В правителството избираме министрите. Ако искаме да осъществяваме контрол над дейността, изразходването на средствата и политиките, които се извършват в отбраната, те се извършват чрез изслушване на министъра на отбраната или на правителството по тези политики – как ще харчат парите, за какво ще ги харчат, какви са целите. Военният състав, военното командване е изпълнител на тези наши решения като политики. Те реализират на практика военната политика, която ние, като народни представители, правителството, като еманация, и министърът на отбраната, като отговорен за тази дейност, извършват. Именно поради тези причини Парламентарната група на „Българската социалистическа партия за България“ няма да подкрепи този Закон на трето четене и ние се солидаризираме с ветото на президента. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Изложените мотиви по същество не съответстват и не кореспондират с приетите от Народното събрание изменения и допълнения в Закона. Назначаването на постоянния секретар по отбраната, като при това се завишават изискванията за заемане на длъжността по отношение на професионален опит, ранг като държавен служител на лицата, кандидати за заемане на длъжността, като остава изискването за съответния кандидат да изпълнява ръководна длъжност в държавната администрация, са изключително важни. По отношение на тази част от върнатия за ново обсъждане Закон президентът излага мотиви, че завишените изисквания по отношение на професионалния и управленски опит на кандидатите не са гаранция за по-висок професионализъм. Извинявайте, но мотивите в тази им част се свеждат до необосновано твърдение, което по същество не кореспондира с правилата на формалната житейска логика. Напротив, въвеждането на по-високи изисквания за професионален опит, по-висок ранг, придобит в държавната администрация, и опит на ръководна длъжност в държавната администрация, са гаранция за подбор на кандидати с по-висок професионален опит и качества за заемане на длъжността „Постоянен секретар на отбраната“. По същество не се променя статутът на постоянния секретар на отбраната. Прецизират се обаче изискванията към кандидатите за заемане на длъжността, като Народното събрание в случая се стреми да осигури чрез законодателни решения заемането на длъжността от кандидати, притежаващи високи професионални качества и необходимия професионален и ръководен опит, включително и в структурите на Министерството на отбраната. В досегашната правна уредба, за съжаление, не се съдържаше нормативно изискване кандидатът за заемане на длъжността да притежава професионален или ръководен опит в структурите на Министерство на отбраната. Въвеждането на това изискване противно на доводите, изложени в мотивите към Указа за връщане на Закона, съставлява предпоставка за подбор на кандидати с професионален и ръководен опит в областта на отбраната. Досегашната правна уредба в този смисъл не създава достатъчно нормативни гаранции относно изискванията за професионален и ръководен опит в съответната област. Относно тезите, които чухме, че едва ли не се цели узаконяване на съществуващото положение. В случая, за да бъде разбрано това, което беше предложено и прието, нека да направим една аналогия с Устава на БСП. Там също има една промяна, която не влиза в сила в момента. Влиза в сила малко след това, което е нормално, което е логично. Говоря за избора на председател. Ако тези промени бъдат въведени без да бъдат обсъдени, без да бъдат приети от хората, могат да постигнат отрицателен резултат. Затова, колеги, сравнете двете виждания, сравнете двата казуса и ще видите, че ние сме постъпили разумно в случая. С § 3 от върнатия за ново обсъждане на Народното събрание Закон се предвижда създаването на ал. 3 в чл. 136 от Закона за отбраната и въоръжените сили. Отново изложените в мотивите към Указа на президента съображения за връщане на Закона не са относими към приетата от законодателя норма. Според президента с приетия текст се създава нова фаза в процедурата за удостояване с висши офицерски звания, която се развива пред органа – Народното събрание, с участието на министъра. При анализ на приетата от законодателя норма и съответно мотивите към Законопроекта следва изводът, че не променя досегашната процедура по удостояване. След приемането на върнатата за ново обсъждане норма, фактическият състав на производството по удостояване с висше офицерско звание завършва с издаване на Указ на президента по предложение на Министерския съвет и в този смисъл мотивите, изложени към Указа на президента за връщане на Закона, са опит за превратно тълкуване и представяне на волята на законодателя. Нормата касае процедура, условие за провеждането на която е осъществяване на фактическия състав по чл. 100, ал. 2 от Конституцията на Република България. Тоест касае се за една процедура по информиране на Народното събрание за вече проведени производства, като задължено лице да информира Народното събрание е министърът на отбраната. В случая не се касае за разместване на конституционно определени правомощия на органи на държавната власт, каквито съображения се излагат в мотивите към Указа за връщане на Закона за ново обсъждане, доколкото и не се въвеждат нормативни промени в производството по удостояване с висше офицерско звание. Напротив, процедурата по представяне, съответно информиране на Народното събрание, се провежда, след като вече са настъпили правните последици от Указа на президента. Правилно в мотивите си президентът отбелязва изключително значимите публични функции, осъществявани от висшия команден състав на армията, но с оглед на факта, че България е република с парламентарно управление, аргумент по чл. 1 от ал. 1 на Конституцията: представянето на офицерите, удостоени с висше военно звание пред Народното събрание е именно израз на признаването на изключително значимите публични функции на висшия команден състав на Въоръжените сили. Доколкото Народното събрание и съответно неговите постоянни комисии представляват в най-пълна степен суверена, то доводите за нарушаване на принципи на правовата държава чрез приети допълнения са несъстоятелни. Необоснован е и доводът, че представянето на информация пред Народното събрание относно офицери, удостоени с висши военни звания, е форма на нарушаване на принцип на правовата държава и крие риск от политизиране на висшия команден състав на Въоръжените сили. От една страна, само по себе си твърдението, че представянето на информация за официални актове на органи на държавната власт пред Народното събрание или негови органи съставлява нарушаване на принципите на правовата държава, не е съобразено със същия принцип предвид приетата с основния Закон форма на държавно управление. Твърдението относно риска от политизиране на висшия команден състав на Въоръжените сили също са необосновани. На първо място процедурата по информиране се провежда след издаването на Указа на президента. Следващо, в Комисията по отбрана има представители от всички парламентарно представени политически сили, което от своя страна е гаранция, че няма да има политизиране от нито една от присъстващите политически сили. Становището, че информирането на Народното събрание или негови органи за издадени от президента актове не намира опора в Конституцията, също е неправилно в контекста на разпоредбата на чл. 98, т. 1, която гласи, че „Президентът на Републиката информира Народното събрание по основни въпроси в кръга на своите правомощия“. Ако се приеме тезата, че с приетите допълнения в Закона Народното събрание целѝ да наруши принципите на правовата държава и баланса на правомощията на институциите, следва ли, че правомощията по удостояване на офицери с висше военно звание не са в кръга на основните правомощия на президента? Връщането на Закона, колеги, за ново разглеждане… (Силен шум в залата.)

…се оказва един емоционален акт, който вече не учудва никого. Срещу проявите на емоции, субективизъм или други нежелателни явления в законодателния процес в Конституцията има предвиден защитен механизъм и днешното повторно обсъждане на Закона е точно един такъв защитен механизъм, една гаранция срещу проявата на субективизъм или емоции от една институция в процеса. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Аз по § 1 няма да говоря. Мисля, че достатъчно основания имаха изказващите се преди мен. Ще говоря по § 3 и мотивите по § 3, за да видим какви са мотивите и целите на предложения Закон. Трябва да е ясно, че в Комисията по отбрана ще бъдат представени новопроизведените висши офицерски звания, колеги, които са в ново качество и там освен че ще се представят като личности, като важни и отговорни хора, които ще управляват ресурси, там ще бъдат представени и като хора, които могат да кажат своята визия, като хора, които ще изкажат своите проблеми, предизвикателствата, които стоят пред институциите, които ще работят, пред формированията, които ще ръководят, и ще кажат какви са техните цели и амбиции. Това е целта на представянето. Мисля, че Комисията по отбраната е правилното място за това, защото в Комисията по отбрана, която е орган, който подпомага Народното събрание, има различни парламентарно представени групи, но Комисията по отбрана е органът, който ще защитава Въоръжените сили, а Народното събрание дава ресурсите. Народното събрание е органът, който трябва да знае по какъв начин се управляват тези ресурси и по какъв начин ще се постигнат целите, а именно повече, по-добре подготвени войски, по-добри Въоръжени сили, за да има максимална ефективност. Относно мотивите, че се политизира по този начин висшият команден състав, според мен тук има едно дълбоко неразбиране. Политизира се висшият команден състав единствено и само когато няма честни демократични избори, които осигуряват в парламента опозиция и управляващи. Ако в парламента няма опозиция, то тогава има опасност от политизиране. Аз искрено вярвам, че в нашия парламент има опозиция, че тя не се е отказала от своите идеи и не дава възможност на друг да играе ролята на опозиция. Относно това дали е нова фаза. Едно е удостояване, друго е представяне. Представянето означава нещо ново, едно ново начало на базата, на което може да се стъпи и да се продължи. Когато се представят визии, когато се представят амбиции, когато се представят цели, това е ново начало и дава възможност за по-пълен контрол след това, за да се види откъде сме тръгнали и накъде отиваме. Двете думи нямат нищо общо, те по своята същност и съдържание предполагат различни процеси. В края на краищата аз смятам, че с внесените предложения, с това, което сме гласували на 27-ми, ние създаваме условия и гарантираме, че висшият офицерски състав ще бъде представен, независимо кой е председател на Комисията, кои са в Комисията, какво мислят по въпроса. Ние създаваме една норма и една рамка, в която трябва да представяме. Какво лошо има в Комисията да бъде висшият офицерски състав? Нима тези хора не заслужават и трябва да бъдат изолирани и някой друг там да ги управлява? Нима всичко трябва да става на тъмно? Мисля, че с този акт ние ще дадем видимост на процесите, които текат във Въоръжените сили, и то тази видимост ще я имат не само управляващи, защото в Министерство на отбраната са управляващи, в Министерския съвет са управляващи, но и опозицията. Мисля, че това е в интерес на една правова държава. В края на краищата всичко това е в рамките на Конституцията, където в чл. 1 пише, че България е република с парламентарно управление. Ние не искаме Народното събрание да абдикира от тези си възможности. Напротив, Народното събрание трябва да има възможности и те трябва да са осигурени по законов, правов ред. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Попов! Нямаше да взема реплика, ако тук се изказваше цивилен човек, защото субординацията в армията не на всички им е ясна и не винаги единоначалието е разбираемо за хората. Но когато Вие говорите, че освен че ще ги познаем по имена, както беше в началото, и ще ни се представят, ще ги изслушваме всеки каква идея има за развитието на онова, което му е поверено – дали ще бъде бригада, дали ще бъдат видове въоръжени сили, при наличие на строга йерархия в армията с началник на Отбраната, командири на видовете въоръжени сили и последващи йерархии надолу с генералите, питам аз: как командирът на бригада ще дойде да ми обяснява какво мисли да прави той с бригадата, при условие че над него стои, ако говорим за Сухопътни войски – командирът на Сухопътните войски, който му определя със заповед какво да прави, а най-отгоре стои началникът на отбраната, който определя на Въоръжените сили как да работят, какви цели и какво да изпълняват? Нали разбирате, че няма как парламентът да се вмесва в оперативната работа на командирите на въоръжените ни сили. Няма как ние да говорим, че сме парламентарна република и да защитаваме парламентаризма с безумни действия. Извинявайте, че го казвам – да викаме генералите в Комисията?! Те си имат субординация. Министърът на отбраната е този, който провежда политиката, която ние формираме със закони, началникът на отбраната е този, който я провежда на практика в управлението на войските. И когато говорим за представяне, но с изслушване, някак започва да се затвърждава мнението, че не това е идеята да се запознаем, а да се намесим в правомощията на друга институция. Благодаря. (Силен шум в ГЕРБ.)

Колеги, знам, че не Ви харесва каквото говоря, но какво да правя – истината винаги боли!

Господин Ерменков, разбира се, че имате право на свое мнение. И Вие сте били част от въоръжените сили, и аз съм част от въоръжените сили, но аз винаги съм възприемал офицера като човек, който самостоятелно може да мисли и да взема решение, а не само като изпълнител. Когато става въпрос особено за висш командир, на който са му поверени огромни ресурси, неговото мнение е важно. С неговото мнение трябва да се съобразяват и подчинените му, но с неговото мнение трябва да се съобразяват и неговите командири. Ще Ви дам един пример. Командир на Военновъздушните сили управлява поверени активи на стойност над 2 млрд. лв. Как смятате, че началникът на отбраната едно по едно ще му издиктува какво да прави? Ами те, ако му диктуват, той за какво е там?! Аз смятам, че трябва да отдаваме уважение към хората, които умеят да мислят, които имат смелост да вземат решение и които с твърдост могат да отстояват позициите си не само пред подчинените си, но и пред командирите си. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Нека да не подценяваме ролята на висшия офицерски състав и да им отдадем заслуженото и дължимото, включително в Комисията по отбрана. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател…

Уважаеми народни представители! Аз не чувам гласа си, колеги. (Силен шум и реплики от „БСП за България“.)

Моля, процедура за прегласуване. Има народни представители, които не са успели да гласуват.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 754-01-52, внесен от Йордан Апостолов Апостолов, Борис Янков Ячев и Христиан Радев Митев на 5 септември 2017 г. На свое заседание, проведено на 13 септември 2017 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 754-01-52, внесен от Йордан Апостолов Апостолов, Борис Янков Ячев и Христиан Радев Митев на 5 септември 2017 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на земеделието, храните и горите – господин Петър Вутов – директор на дирекция „Поземлени отношения и комасации“, и госпожа Зорница Трифонова – юридически експерт към политическия кабинет. От името на вносителите Законопроектът беше представен от господин Христиан Митев, който посочи, че с него се цели да се защитят собствениците и ползвателите на земеделски земи, чиито права са били засегнати чрез сключването на договори за наем на чужди имоти. Със Законопроекта се въвежда правилото договорите за наем и аренда на земеделска земя да се сключват от собственици, съсобственици или от упълномощено от тях лице. Проектът предвижда пренаемането на земеделска земя да се допуска само ако това е изрично уговорено в договора за наем, като в тези случаи наемателят ще бъде задължен незабавно да уведоми писмено наемодателя. Със Законопроекта се разширява обхватът на проверката при заверяване на подписите на страните по договор за наем или аренда на земеделска земя, която нотариусите ще следва да извършват, като при вписване на договора ще се представя и скица на имота. Законопроектът създава специален ред относно заварените случаи на конкуренция на договори за наем на земеделска земя, сключени от несобственици, който предвижда потвърждаване на вече вписан договор чрез декларация с нотариална заверка на подписа на собственика, подадена в едномесечен срок от влизане в сила на този Закон. Предвижда се таксите за нотариална заверка на подписите на страните при сключване на договор за наем или аренда на земеделска земя, както и на декларацията за потвърждаване, да се определят без оглед на удостоверявания материален интерес. Законопроектът предвижда изменения и в Закона за арендата в земеделието, които са в съответствие с духа на предлаганите изменения. В дискусията взеха участие народните представители Йорданка Фикирлийска, Явор Нотев, Крум Зарков и Данаил Кирилов, които изразиха подкрепата си за предложения Законопроект. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси със 17 гласа „за”, без „против“ и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 754-01-52, внесен от Йордан Апостолов Апостолов, Борис Янков Ячев и Христиан Радев Митев на 5 септември 2017 г.“ Господин Председател, ако ми позволите, да поканя заместник-председателя на Комисията по правни въпроси госпожа Атанасова да прочете следващия доклад за другите два законопроекта.

Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 754-01-61, внесен от Драгомир Велков Стойнев и група народни представители на 21 септември 2017 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 754-01-63, внесен от Запрян Василев Янков и група народни представители на 27 септември 2017 г. На свое заседание, проведено на 4 октомври 2017 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. На заседанието присъстваха от Министерството на земеделието, храните и горите – госпожа Вергиния Кръстева – заместник-министър, госпожа Зорница Трифонова – съветник на министъра, и госпожа Лилия Стоянова – началник отдел в дирекция „Поземлени отношения и комасация“. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи беше представен от господин Крум Зарков, който посочи, че със Законопроекта се създава регистър на собствениците и ползвателите на земеделска земя, като на собствениците се вменява задължение за своевременно уведомяване при настъпили промени. Той посочи, че с него се предвижда публичност на систематизираната информация относно земеделските земи по землища и по стопански години, както и задължение за изпращане на картен материал за имотите, информация за собствениците им и за дължимото рентно плащане. В съответствие с целите на Законопроекта се предлагат промени и в Закона за арендата в земеделието, с които се въвежда изискването за представяне на скица на имота при вписване на договора за аренда. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 754-01-63 беше представен от господин Алтимир Адамов, който отбеляза, че с предложените промени се въвежда специален законов ред, който да гарантира правата на собствениците при управлението на собствените им земеделски земи и се уреждат правилата по отношение на сключените вече договори. Той добави, че с Проекта на закон се определят лицата, които могат да отдават земеделска земя под наем, като се включват и лицата, притежаващи право на ползване или право на управление, и се създава възможност за пренаемане на земеделска земя при наличието на изрична клауза в договора за наем, като наемателят се задължава писмено да уведоми наемодателя и съответната общинска служба по земеделие в тридневен срок от пренаемането на земеделската земя. Господин Адамов обърна внимание на изискването за нотариална заверка на съдържанието и подписите на страните при упълномощаване и при сключване на договор за наем на земеделска земя за срок, по-дълъг от една година, като подчерта възможността за служебно заличаване на договорите за наем на земеделска земя, сключени до влизането в сила на новите изисквания, когато не са потвърдени в срок от собственика или от притежаващите повече от 50 на сто идеални части от съсобствениците. Акцентира се и върху промяната в размера на заплащането с парични средства на закупената чрез търг земеделска земя от държавния поземлен фонд, като се осигурява възможност на спечелилия участник да заплати 40 на сто от тръжната цена с парични средства, а останалата – с поименни компенсационни бонове, компенсаторни записи и жилищни компенсаторни записи. С Проекта на закон се предвиждат изменения и в Закона за арендата в земеделието, Закона за кадастъра и имотния регистър и Закона за кооперациите, с които се цели уеднаквяване на режима при отдаването на земеделска земя под наем и аренда. В Закона за кадастъра и имотния регистър се предвижда предоставяне на отдалечен достъп до информационната система на кадастъра и имотния регистър, както по нотариални производства, така и за нуждите на общинските служби по земеделие във връзка с осъществяваната от тях регистрация на договори за ползване на земеделска земя. След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси: - с 18 гласа „за”, без „против“ и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 754-01-61, внесен от Драгомир Велков Стойнев и група народни представители на 21 септември 2017 г.; - с 18 гласа „за”, без „против“ и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 754-01-63, внесен от Запрян Василев Янков и група народни представители на 27 септември 2017 г.“

Уважаеми господин Председател, колеги! Ще Ви представя мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, който ние сме внесли, и ще помоля Вие да го подкрепите. Внесеният Законопроект предлага защита на собствениците и ползватели на земеделски земи, чиито права са засегнати от схеми за контрол върху ползването на големи земеделски площи чрез сключването на договори за наем на чужди имоти. Самата схема се основава на това, че действащата Наредба не забранява сключването на договори за наем от несобственици. И, второ, при нотариална заверка на подписите и при вписването в Службата по вписванията не се прави проверка за собствеността на имота и правата на наемодателя. С така създадените правни основания се участва при комасация и ползване на земеделски масиви, като се кандидатства за подпомагане по схемите и мерките на общата селскостопанска политика. Същевременно собственикът може да е обработил земята и да се окаже лишен да прибере благата. Сключените договори са в писмена форма с нотариална заверка на подписите и са вписани в Службата по вписванията. Наемодателят и наемателят са свързани лица по смисъла на Търговския закон, като срокът на тези договори е 3-годишен в съответствие с ограничените правомощия на лицата, които могат да вършат действия по обикновено управление на имоти, съгласно изискванията на чл. 229 от ЗЗД. Наемодателите не са собственици и нямат други права върху имотите, но въпреки това сключват наемни договори за хиляди декари земеделска земя на територията на цялата страна. За част от имотите – предмет на тези договори, в общинските служби по земеделие са регистрирани договори за наем или аренда, сключени от наемодатели-арендатори, които са техни ползватели или собственици. Друга част са със статут на така наречените „бели петна“ по чл. 37, ал. 3, т. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, като те представляват земи, за които собствениците не са предоставили ползването на договорно основание и не са подали в срок до 31 юли декларация за формата на стопанисване и начина на трайно ползване за стопанската 2017/2018 г. Към момента тези договори са представени за регистрация пред органите на поземлената собственост по реда на Наредба № 49 от 2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост. Заявени са също така и за подпомагане по различните мерки, които изброих по-горе. Конкуренцията на правните основания се проявява при формирането и разпределението на масиви за уедрено ползване съгласно Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и неговия Правилник, както и при предоставяне на плащания по схемите на мерките на общата селскостопанска политика по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители и съгласно Наредба № 5 от месец февруари 2009 г. за условията и реда и начина на подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Засегнати са права на собственици и ползватели, които са приложили за уреждане на отношенията си допустими, валидни договорни форми за ползване на земеделските земи като едногодишни договори за наем, договор за съвместно обработване – те са по Закона за кооперациите, които не подлежат на нотариална заверка и на вписване в Службата в вписванията. Тези механизми осигуряват правомерен достъп до земеделските земи, като успешно се прилагат от години, предпочитани са от дребните собственици и ползватели, защото са свързани с по-малко административни разходи и са допустими от Закона. С вписването на сключените договори от несобственик тези договори по реда на чл. 112, буква „е“ от Закона за собствеността се оповестява наличието на тежест върху имота с облигационен характер, възникнал без знанието и съгласието на собственика и въпреки волята му. Договорите за наем не са противопоставими на собствениците на земеделски земи, но за възстановяване на действително правното положение и елиминиране на оповестената тежест върху имотите им собствениците се оказват въвлечени в състезателни съдебни производства – кой първи ще заведе иска за обявяване на такъв договор за недействителен. Като противодействие на тези формално допустими договорни практики, които засягат неблагоприятно правата на собствениците и ползвателите на земеделски земи, с Проекта се предлагат промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, в Закона за арендата, в Закона за подпомагане на земеделските производители в частта, засягаща режима на договорите за ползване на земеделските земи. Съдържат се както изисквания към лицата, които могат да сключват договори за ползване на земеделски земи, така и засилени мерки за контрол, за спазването на изискванията от нотариусите, съдиите по вписванията и общинските служби по земеделие. Въвежда се изрично правило договорите за наем и аренда на земеделска земя да се сключват от съсобственици, собственици или от упълномощени от тях лица. Предлага се и вариант, когато имотът е съсобствен, договорът за наем да може да се сключи от съсобствениците, които притежават повече от 25% от дяловете в съсобствеността или упълномощено от тях лице. Отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността. Трябва да отбележим, че в отличие на общия режим на наема съгласно Закона за задълженията и договорите, при който пренаемането без съгласието на наемодателя е допустимо, ако не е уговорено противното, Проектът предвижда пренаемане на земеделска земя да се допуска, ако това е изрично посочено в договора, като в тези случаи наемателят е длъжен незабавно да уведоми писмено наемодателя. С новата редакция на чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието се поставя изрично изискване договорът за аренда да се сключва от собственика, като се прецизира текстът на изречение първо относно упълномощаването. Целта е да се потвърди възможността договорът за аренда на земеделска земя да се сключи и от упълномощено лице от съсобствениците, които притежават повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот, а не само от съсобственик, упълномощен от съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от този имот. Също така се разширява обхватът на проверката на нотариуса при сключването на договори за наем и аренда – при заверяване на подписите на страните нотариусът да проверява наемодателя, съответно арендодателя, отговаряне на въведените изисквания към лицата, които могат да сключат договори за ползване на земеделски земи. Запазва се правилото, че нотариалната такса се определя независимо от материалния интерес, тоест искаме въвеждане на проста такса. Предвижда се също така да се изискват скици при вписването на договор за наем и аренда. Изрично се въвежда забрана общинската служба по земеделие да регистрира договори, сключени от несобственици. За разрешаване на породената конкуренция от договорите за наем на чужди имоти при ползването на земите се създава специален ред за потвърждаване от собствениците на вписаните в Службата по вписванията договор за наем върху имотите им, като наемните договори, несключени от тях или от упълномощени от тях лица. Изисква се потвърждаването да стане с писмена декларация на собственика с нотариална заверка на подписа до службите по вписвания в срок от един месец от влизане на закона в сила. Правната последица от неподаването на декларацията в срок е заличаване на вписването по искане на директора на областната дирекция „Земеделие“ по местонахождение на имота от съдията по вписванията, съответно от регистрацията на органа по поземлена собственост. За договорите за наем със срок от една година декларация се подава единствено само до общинската служба по земеделие. Таксата за нотариална заверка на декларацията не се обвързва също така с материалния интерес, за да не се създава допълнително финансова тежест, която да препятства прилагането на процедурата. Във връзка с незабавното действие на Закона и за стопанската 2017/2018 г. се предлага неприключилите до влизане в сила на този Закон съдебни производства по обжалване на отказите на общинските служби по земеделие за регистриране на договори, сключени от лица, които не са собственици или съсобственици на имотите – предмет на договорите, нито са упълномощени от тях да ги управляват, да бъдат незабавно прекратени. Целта е да се създаде охранително производство с участието на собственика на земеделската земя – обект на наемен договор, сключен от несобственик, с прилагането на което в кратки срокове да се създаде яснота в поземлените отношения. Не са необходими допълнителни финансови и други средства за прилагането на Проекта. Очакваният резултат от прилагането на Проекта е повишаване на защитата на правото на собственост и на правата за ползване на земеделски имоти в съответствие със специалния конституционен статут на земеделската земя и съвременния етап на развитието на поземлените отношения. В заключение Ви моля отново да бъде подкрепен този Закон, за да предотвратим всякакви опити и измами, които са се случили на територията на страната. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще Ви представя Законопроекта, който предлага БСП за промяната на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Той е реакция на проблемите, които се създадоха през 2017 г. с така наречените „фалшиви договори“ и обхванаха райони в Северозападна България, а също така и доста области в Северен и централен регион. Оказа се, че има вратичка в закона, която дава такава възможност. С нашия Законопроект се обръщаме преди всичко към необходимостта общинските служби по земеделие и гори, тоест Министерството на земеделието, храните и горите да направи необходимите промени, необходимите регистри, които да създадат правна възможност тези злоупотреби още при регистрацията на договорите и правните основания за тяхното ползване да бъдат идентифицирани и проблемите съответно да бъдат отстранени още на ниво общинска служба. Това, което ние предлагаме, е да се създаде нарочен регистър, който да кореспондира между собственици на земеделски земи, а също така и ползватели. Наясно сме, че в Министерството на земеделието, храните и горите има такива регистри, те са шест на брой, но нито един от тях не притежава актуална информация за това кои са собствениците на земеделски земи. А защо няма актуална информация за собствениците на земеделски земи? Първо, досега доста от сключените договори за наем и аренда не изискваха 50% от всички собственици да бъдат съгласни. Тоест един собственик можеше да сключва договор от името на всички съсобственици. Оттук нататък противоречията в тези, които притежават земя, липсата на информация създава проблеми и при плащането на рентите. При мен има случаи, в които собствениците на земя се движат от 10-15 до 80-85, само един, сключвайки договор, на практика лишава всички останали съсобственици от възможността те също да вземат участие в решението това как да се разпореждат със земя. Допуска се пренаемане, преарендуване на земя. Отново собственикът в повечето случаи не е наясно, въпреки че договорът може да има формално основание, че такъв казус е възможен, не е наясно кой е човекът - арендаторът, който обработва земята им. Това означава, че ние отново губим собственика като човекът, който трябва да знае какво се случва с неговата собственост. Има много случаи в практиката, когато един от собствениците на земя прави дарение, даже в идеални части, другите съсобственици не са наясно, цялата земя се обработва от този, който е получил съответно дарението. Това също е сериозен проблем, който често се среща в практиката. Не на последно място, няма абсолютно никаква връзка между Агенцията по вписванията с общинските служби „Земеделие“, тоест ако земята е променила своя собственик, липсата на такава връзка означава, че в общинските служби „Земеделие“ действителният собственик при тази ситуация не е известен. Затова ние държим и предлагаме този нарочен регистър да бъде актуален и да кореспондира собственик – ползвател. Другото нещо, което предлагаме, е този регистър с информацията за съответната година да бъде публичен, тоест да бъде представен и всеки собственик да има достъп, за да види актуалната информация за това кой обработва земята му. Предлага се ежегодно до 5 август общинските служби по земеделие да подготвят тази систематизирана информация на база подадените договори за правно основание в техните землища и да осигурят публичността на тази информация. Опитът, който имаме от наблюдения на различни общински служби, показва, че с информацията за собствениците общо взето разполагат ограничен кръг земеделски стопани. Ако в едно землище имате 150-200 ползватели на земя, обикновено един или двама имат достъп до тази информация. Останалите или много трудно я намират, или въобще нямат такава възможност. Освен това в Закона се предлага промяна на Закона за арендата, като при вписването на рентните договори задължително се изисква скица на имотите. В срок от три месеца от влизането в сила на Закона арендаторите, които са вписали вече договорите си, но без скици, съответно трябва да направят необходимото, за да представят скиците. Тук в Комисията по земеделието и храните се проведе дебат дали трябва, или не трябва да има скици. Ние считаме, че категорично е наложително представянето на скица при сключването на договор за аренда. Защо? През 2016 г. беше променен Законът за кадастъра и имотния регистър. Според тези промени цялата информация от картата за възстановена собственост трябваше да отиде в Агенцията по кадастъра. Срокът на Агенцията по кадастъра беше до 2020 г., евентуално с усвояване на европейски средства, да се справи с тази нелека задача, още повече че има доста фактически грешки в картата за възстановена собственост и механичното прилагане в кадастъра ще създаде изключително големи проблеми. Но забележете: през 2016 г. при регистрирани 20 милиона правни основания в страната от общинските служби за 12 милиона имота, само 18% имат кадастрални карти, тоест само за 18% от тези имоти е възможно скицата да бъде достъпна до нотариусите, за да могат съответно те да я ползват, 81% информацията е от картата за възстановена собственост. Затова, докато нямаме актуален кадастър в страната, който да кореспондира със собствениците на земя, така както изисква Законът, скицата се явява необходим елемент от системата за сключване на договори и ще предотврати доста голяма част от нарушенията, които бяха регистрирани през 2017 г. Освен това информацията в скицата, която се издава, съдържа и какъв е начинът на трайно ползване. Затова ние предлагаме начинът на трайно ползване да не се изисква цяла година от общинските служби, защото просто в скицата е записано дали земята е овощна градина, дали е нива. Това е достатъчно ясно и категорично, за да може общинската служба да си свърши работа по отношение набирането на информация за този показател. В заключение, също като моя колега Ви призовавам нашият Законопроект да бъде приет, като сме се старали да се ограничим единствено в рамките на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Единственото нещо, което предлагаме, е общинските служби на базата на информационни регистри, което беше подчертано като един от приоритетите на ГЕРБ при работата с общините – информационните системи да са адекватни, да направим необходимото в тези служби да се създадат възможности да се реализира политика за прозрачност по отношение на собствениците, а също така и на договорите за наем и аренда. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, с така предложените промени в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползване на земеделски земи се цели въвеждане на специален законов ред, чрез който да се гарантират правата на собствениците при управлението на собствените им земеделски земи, както и постигането на правна сигурност по отношение на подписаните вече договори. Изменението предвижда договорите за наем на земеделски земи да се сключват само от собственика или от упълномощено от него лице; от лице, което притежава права върху земеделските земи, включващи в съдържанието си правомощие да ползва или да управлява земите, предоставени от собственика или от упълномощено от него лице; от собственик или съсобственик на земеделска земя или от лице, което като отношения между съсобственици се урежда съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността. По този начин ще се осигури по-голяма правна защита на собствеността върху земеделските земи. Често в тези правни отношения възникват конфликти между собствениците и ползвателите на тези земи на различно правно основание, водещи до спорове по отношение правото на ползване на земя. С цел оптималното комасиране на ползваните територии и защитата на интересите на всички заинтересовани страни, в това число и собствениците, и ползвателите на земеделски земи, се предвижда изменение в чл. 37б. В предложението се предвижда да се въведат общи условия по отношение регистрацията и даването на правно основание въз основа на договори, касаещи ползването на земята, при поява на различни договори с еднакъв предмет на договаряне – едни и същи имоти с нотариална заверка на подписи и съдържание, които са вписани в службите по вписванията към Агенцията по вписванията, и такива, които са без нотариална заверка и не са вписани, но отговарят на изискванията на законодателството. Считаме, че направените предложения ще доведат до създаването на правна сигурност по отношение на отдаването под наем и ползването на земеделски земи. В действащата нормативна уредба договорите за свободни имоти от държавния и общинския поземлен фонд, които попадат в масива за ползване на земеделски земи, по споразумение/разпределение по реда на чл. 37в от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, са едногодишни и се сключват на по-висока цена от достигнатата най-висока тръжна цена на землището на земите от държавния поземлен фонд и размера на средното годишно рентно плащане за съответното землище. В практиката обаче договорите за ползване на земи от държавния поземлен фонд след провеждане на търг често се сключват с втория класиран кандидат, който е предложил поне 90% от най-високата тръжна цена. В тази връзка изменението на чл. 37в е изцяло съобразено с целите на действащите договори за съответното землище и пазарната цена на района. В § 5 от Преходните и заключителните разпоредби е уредена възможността сключените преди влизането в сила на този Закон договори за наем на земеделска земя да бъдат утвърдени от собственика или съсобствениците с декларация, която се подава в общинските служби по земеделие, за да се запази извършената регистрация. В Закона за арендата в земеделието се предвижда отпадане на основанието за издаване на Наредба за условията и реда на регистрация на договорите за аренда, като същата бъде заменена с правила, утвърдени от министъра на земеделието, храните и горите. По този начин ще се постигне по-голяма гъвкавост и уеднаквяване на режима на регистрация на наемните договори с предвидения в настоящия Проект. Създава се възможност договорите за аренда да се сключват както от собственик, съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот, или с упълномощено от собственика или съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот, лице, което не е непременно от кръга на съсобствениците. Това създава по-голяма свобода при избора на упълномощеното лице. Въвежда се възможност, ако е уговорено в договора, арендаторът да може да преотдаде под аренда земеделската земя или част от нея, за което е длъжен в тридневен срок да уведоми писмено арендодателя или общинските служби по земеделие, където се намира имотът. Относно предложените изменения в чл. 305, ал. 5 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, а именно за притежателите на поименни компенсационни бонове, с които те са обезщетени за невъзстановените им по реда на Закона земеделски земи, продажбата на земеделски земи от държавния поземлен фонд предоставя възможност на лицата, обезщетени с поименни компенсационни бонове, съобразно техния стопански интерес да участват в търговете и да закупят земи от държавния поземлен фонд или да ги реализират чрез продажбата им на пазара на компенсаторни инструменти чрез инвестиционни посредници. Предвид дългия период, през който поетапно са провеждани на всички нива търгове за продажба на земи от държавния поземлен фонд с притежатели на поименни компенсационни бонове, ресурсът на тези компенсаторни инструменти вече е ограничен и притежателите им, които към настоящия момент желаят да закупят земи, са затруднени да платят цената на имотите с наличните им бонове. Поради това се налага да търгуват на борсата с инвестиционни посредници, където стойността на боновете е доста по-висока. Освен това следва да се има предвид, че на тези търгове вече се допускат и притежатели на компенсаторни записи и жилищни компенсаторни записи, с които притежателите на поименните компенсационни бонове ще се конкурират на търга. Поради това считаме за целесъобразно определена сума в размер на 20% от предложената цена, която е определена да се заплаща с парични средства, да се завиши на 40%, а останалата част от сумата в размер на 60% да се заплаща с всички видове компенсаторни инструменти. По този начин ще постъпят и повече приходи в държавния бюджет при продажбата на земеделски земи от държавния поземлен фонд, тъй като компенсаторните инструменти са безналични и от тях не постъпват приходи в бюджета. В Закона за кадастъра и имотния регистър се предвижда предоставяне на отдалечен достъп до информационната система на кадастъра и имотния регистър на общинските служби по земеделие с оглед функциите им по регистрация на договорите за ползване на земеделски земи за землища, за които има одобрена кадастрална карта или кадастрален регистър. В Закона за кооперациите към момента договорите за съвместно обработване на земеделски земи се сключват само от член-кооператори за собствените им имоти или за съответния дял от имота, когато са съсобственици. От една страна, информацията за член-кооператорите не е достъпна за общинските служби по земеделие за извършването на преценка при регистрацията на съответното правно основание, а от друга страна, в практиката често се регистрира конфликт между договора за наем или аренда с договора за съвместна обработка, без собственикът или съсобственикът да е член-кооператор. С предложението договорите да се вписват се цели публичност на информацията и предотвратяване на злоупотреби с права, предоставени в този Закон. Колеги, апелирам така предоставеният Ви Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи да бъде подкрепен в цялата си част, тъй като всички ние бяхме свидетели на злоупотреби и ощетяване на собствениците на земеделски земи при сключването на договорите. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Разрешете ми в своето изказване да обърна внимание и да акцентирам върху предложенията в Законопроектите на колегите Йордан Апостолов и Запрян Янков на въпросите, които се поставят и техните решения. Разбираме и приемаме, че тези два законопроекта се опитват да решат въпроси, свързани със създаване на ред и възможност да се избегнат злоупотребите, не само това, което се случи, но и в бъдеще. И в двата законопроекта се включват определени процедури и правила, които Агенцията по вписванията, нотариусите трябва да изпълнят като свое задължение, за да могат да се минимизират грешките именно при регистрацията на договорите. Включени са и общинските служби като арбитър. В двата законопроекта обаче има две противоположни решения за това как общинските служби „Земеделие“ трябва да реагират при такива казуси. При колегите от „Патриотичния фронт“ се казва, че при два договора, в които съответно се дублират собственикът и ползвателят, се спира регистрацията на тези договори. При колегите от ГЕРБ вариантът е, че общинските служби – въпреки това, че са дублирани договорите, следва оттук нататък да се направи преценка от самата общинска служба, за да може да се прецени кой договор трябва да бъде вписан. Уважаеми колеги, това крие доста сериозни опасности в общинските служби, превръщайки се в краен арбитър, да се създадат предпоставки за вземане на решения, които няма да бъдат в интерес на собствениците или на другите ползватели. При всички положения е необходимо арбитражът да бъде принципен – на база всички договори, които се предоставят, трябва да бъдат на масата, всички ползватели, които имат съответно дублиране на договорите, трябва да бъдат поканени, за да може да се изясни кой от договорите съответно е легитимен. Едва тогава може да се пристъпи към следващото решение, защото аз си представям случаи, в които процедурата първи, който е вписан в съда, да бъде с водещо значение, но той може да не отговаря, да има фалшива информация за това кой е собственик, както се оказа в договорите в Лом и Враца. Така че тази преценка е изключително трудна за общинските служби и техния арбитраж, който приемам, че трябва да стане, но не по начина, по който той се предлага. Колегите от ГЕРБ освен промяната на Закона за собствеността, свързан със създаването на ред при регистрирането на правните основания на договорите, освен това има и доста други предложения, които не касаят конкретния казус, по който тези законопроекти бяха внесени в Народното събрание. Считам, че те трябва да се откажат от тези свои предложения, по простата причина че всяка година промяна например на Закона за собствеността, който касае промените „компенсаторни бонове“ с това дали 20 или 40% и кой как го е установил, ми се струва тема, която изисква малко по-задълбочен анализ. Ако са решили все пак, колегите да има национален търг за продажба на земя от Държавния поземлен фонд, трябва да кажат и мотивите, и какви са очакванията, и какви са финансовите параметри именно на това предложение да се предлага земя от Държавния поземлен фонд. Освен това колегите от ГЕРБ дават предложение един казус, който вероятно в общинските служби и Министерството на земеделието решават, че е проблем – от категорията „пасищни животни“ да отпаднат конете. Уважаеми колеги, в края на миналия парламент тази категория животни бяха включени във възможността да участват съответно в разпределение на ливади и пасища. Сега казваме, че те не могат, защото имало злоупотреби. Искам да обърна внимание, че в Закона за животновъдството конете имат транспордери, с които се регистрират в областните дирекции на Агенцията по храните, тоест подпомагане не е възможно, ако тези животни не са в регистрационната система. За осем хиляди броя животни, които са в системата, да се прави поредна промяна в начина, по който им се предоставят ливади и пасища, ми се струва, че пак отново нямаме достатъчно добра обосновка. Това, което са записали колегите в своите мотиви, не отговаря на истината и на действителността от гледна точка на процедурите, които се прилагат по отношение на предоставянето на ливади и пасища, така както е записано в Законопроекта. Категорично възразявам срещу предложението договорите за съвместна дейност, според Закона за кооперациите, да бъдат вписвани. Защо? Уважаеми колеги, в Закона за кооперациите – чл. 31, който предлагате, Вие имате член-кооператори във всяка една кооперация. Те имат дялови вноски. Отделно от това, всеки член кооператор, освен дяловите встъпителна и дялова вноска, може да участва със своята собствена земя в кооперацията. И има три опции: първо, самият член-кооператор да отдава под аренда или наем на кооперация или на други физически лица земя, да я обработва самостоятелно и ползва производствени услуги от кооперацията, и трето – да предостави за съвместна обработка на кооперацията с писмен договор, забележете, писмен договор е задължението, който не подлежи на нотариална заверка и вписване. Вие казвате, че член-кооператорите, тези договори за съвместна дейност трябва да бъдат и съответно вписани в съда. По този начин една от малките привилегии на кооперациите – облекчаване на тяхното финансово състояние, ще стане проблем от гледна точка на управление на този процес. Самият член-кооператор си предоставя земята за съвместна обработка, съответно той получава рента за тази земя в рамките на съответните договори, които са разписани, и още повече че през 2007 г. от Закона за кооперациите отпадна възможността кооперациите да преарендуват земя. Искам да обърна внимание, това ще бъде поредната грешна стъпка и атака срещу кооперациите, не само земеделските кооперации, но и срещу потребителните кооперации, които също имат този проблем. Така или иначе Законът за кооперациите е рамков закон и нашето предложение е този текст да бъде оттеглен от вносителите, защото ще създаде безпрецедентни проблеми. Още повече че досега нито една кооперация не е имала проблем с регистрацията си със земята, даже няма не само дублиране на площите, но и препокриване на тези площи, така че предложението ми се струва прибързано, необмислено. Освен това не е съгласувано с национално представените организации, това е Националният потребителен съюз и Съюзът на земеделските кооперации. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Вчера Министерският съвет прие едно решение, което събуди много въпроси, а то е: обявяване на възпрепятстващото съоръжение по българо-турската граница за стратегически обект за национална сигурност. Възникват много въпроси: защо се прави това, какви ще са резултатите и каква е целта? Опит ли е това да се скрие информация, и би бил неуспешен, за да припомня, че вицепремиерът Валери Симеонов с един хеликоптер и журналисти облетя цялата ограда и тя беше заснета и показана. Премиерът Бойко Борисов разходи по оградата господин Орбан, господин Камерън, редица европейски лидери, и тази ограда беше показана. Нещо повече, беше гордост за правителството и беше основание да настояваме за приемането ни в Шенген, защото пазим добре европейската граница. От това място в Народното събрание няколко пъти министри на няколко кабинета изнасяха информация за средствата – похарчени, за фирмите и обществените поръчки, за резултатите, за недостатъците при изграждането на това съоръжение. Валери Симеонов обвини Елена Йончева, но прокуратурата отказа да образува дело за изнасяне от нея на класифицирана информация. Питаме: какво налага сега това съоръжение да бъде обявено за обект на националната сигурност? Намираме някои отговори например във вчерашно изказване на господин Герджиков, който е председател на Правния съвет към парламента, пред една телевизия, която го пита може ли да излъчва кадри след това решение за съоръжението, и съветът на господин Герджиков към тази телевизия е: „Не го правете, защото с това ще нарушите приетото решение на Министерския съвет.“ Какви ще са последиците от това нарушение, ще видим занапред. Питаме: това означава ли, че и ние, народните представители, тук не можем да поставяме вече тези въпроси, не можем да показваме факти, не можем да подлагаме на парламентарен контрол министрите по тази тема, защото оградата е стратегически обект за националната сигурност? Питаме! Питаме: контролните органи в България и европейските могат ли да получават информация за изхарчените пари, за качеството на оградата, за потоците мигранти и така нататък? Напомням, че за изграждането на оградата са похарчени и европейски средства. Питаме: репортажът, излъчен от ВВС, който казва: „Корумпирани представители на българските власти помагат на мигранти да преминат през границата с Турция по пътя към Европа.“ Това също ли е нарушение вече и заплаха ли е за националната сигурност този репортаж? Задаваме въпроси само. Питаме се: и защо точно сега се взе това решение, след толкова много изнесени факти, след публичност? Каква е целта на това занимание? Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми журналисти! Декларирам, че поемам цялата политическа и наказателна отговорност, ако такава ще има, за това, което ще кажа в следващите минути, а то е: за нас причината, точно вчера и по този начин да бъде взето това решение, е фактът, че от три месеца Елена Йончева снима кадри, говори със свидетели, събра документи, които уличават в корупция длъжностни лица, засне в реално време преминаване на организирани групи мигранти, разговаря със свидетели и този филм показва паднала ограда, отворени шахти, преминаване безконтролно със стълби и под оградата. За тези нейни действия колега депутат от същия район я нарече: „Елена обикаля като лисица в клетка“, цитирам. Преди два дни – информирам народното представителство и българските граждани, депутатът Елена Йончева, разследващият журналист Елена Йончева беше спряна и й беше забранен достъп до свободна територия на българската държава, където тя е народен представител – от Гранична полиция. А вчера, вече след решението на Министерския съвет, нейното посещение там беше едва ли не заплаха, че тя ще издаде тайни на националната сигурност и ще носи наказателна отговорност за това. Ето защо в момента, в който говорим за антикорупционно законодателство, уважаеми дами и господа, за Вас, изразено през устата на Цецка Цачева – корупцията невинаги е престъпление. Но за правителството на Бойко Борисов от вчера борбата с корупцията е престъпление и то може би ще се окаже, ако промените и Закона за класифицираната информация, което сме сигурни, че ще направите и тази втора стъпка – престъпление от най-тежките срещу националната сигурност. Свободата да питаме, да показваме истината, да говорим за корупцията вече ще бъде престъпление, и то срещу националната сигурност, ако промените и този Закон. Питаме Ви: кое е заплаха за националната сигурност – корупцията или свободата да говориш, да мислиш и да питаш, корупцията или правото да казваш истината за тази корупция? Досега цензурата, уважаеми журналисти, и към Вас се обръщам, се изразяваше в заплахи, че ще бъдете освободени от столовете си, че ще минат през Вас, така както могат. Ние бяхме наричани – един разследващ журналист беше наричан „клеветник“, ние „мракобесници, убийци“, бяхме пращани в Сибир, други колеги бяха наричани „хлебарки“, които ще бъдат смачкани. Тази агресия, тази омраза ескалира до това да забраните свободата да мислим, да питаме, да искаме истината, и не само да я забраните, да я превърнете в престъпление, ако позволим това да се случи. Уважаеми българи, това е отказ от най-високото и най-силното ни човешко право да бъдем свободни хора. Това е посегателство към свободното слово, към журналистиката и е еманация на всичко, което се случи в последните месеци. Забраната на свободата и на свободното слово е издигнато в най-високия ранг на държавна политика чрез решение с постановление на Министерския съвет. Ние, от парламентарната група на „БСП за България“, няма да допуснем това. Ето защо искаме незабавно оставката на господин Радев, който е внесъл това предложение, и на Валери Симеонов като вицепремиер. Второ, декларирам от името на цялата парламентарна група на „БСП за България“… (Реплики.)

… декларирам от името на парламентарната група на „БСП за България“, че не можете да ни спрете, че ще поканим всички европейски посланици и ще им предоставим кадрите от този филм и документите, които уличават правителството в корупция, с две обръщения към тях: проверете как се харчат европейските Ви средства и как се пази Шенгенската граница, границата, все още не Шенгенска. Първо. И, второ, апелираме и към Вас: както ние, така и Вие, да пазим един от основните стълбове на общия ни европейски дом, свободата на словото, свободата да мислим, да казваме истината, да задаваме въпроси. Трето, също обявявам от името на парламентарната група на „БСП за България“, че всички ние ставаме съавтори на кадрите, документите и филма на Елена Йончева. Ще го излъчим и сме готови да понесем тази отговорност. Господин Борисов, към Вас се обръщам, ще Ви информираме специално кога и къде ще бъде излъчен този филм, и очакваме да изпратите да ни арестуват – 80 депутати от „БСП за България“. И последно…

…обявяваме гражданска подписка, всеки български гражданин, който е за това да бъде свободен човек, е поканен от Елена Йончева да бъде съавтор на този филм и да се присъедини към нас в деня, в часа, когато той бъде излъчен, за да се види истината както за управлението на Бойко Борисов, така и да се брани най-високото и най-стойностното човешко право – да бъдем свободни хора.

Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател! Наистина е неприятно да правя тази процедура за пореден път – по начина на водене, защото, когато има Декларация от името на парламентарна група, в залата трябва да има поне минимален ред и чуваемост, защото нещата, които цяла парламентарна група иска да каже на залата и на журналистите, и оттам на всички хора, са важни. През цялото време не можахме да разберем половината от Декларацията от шума в тази част на залата. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Аз разбирам, госпожо Председател, че са Ви коалиционен партньор, но това с нищо не променя Правилника и с нищо няма да промени истината. С нищо няма да промени и истината за това, че тези неща, които сега се чуха от тази трибуна, са изключително важни за нас и за българските граждани. Точно по начина на водене, защото не можахме да ги чуем. И аз искам да се аргументирам защо? Защото тези неща са продължение на онова признание на онази активистка на националистите, която сключи споразумение със съда, признавайки си, че е участвала в канал за емигранти. (Ръкопляскания от ДПС.) Ето го пътя на този канал. Разбирате ли, че коалиционните Ви партньори са в тази игра и ние, от ДПС, ще подкрепим всички усилия, независимо на БСП или на който и да е, да бъде разкрита тази истина – и пред българските граждани, и пред европейските ни партньори. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разбираме, че декларациите се превръщат в начин за отклоняване от проблемите на хората. И днес обществото се интересува повече какъв ще бъде проектобюджетът за 2018 г., какви ще бъдат политиките, които ще прави правителството, и подкрепата, която ще се формира от парламентарното мнозинство. Аз не бих паднал на нивото да говоря за неща, които не отговарят на истината, или да въвеждам в заблуждение както медиите, така също и тези, които ще гледат тези новини. Защото по никакъв начин няма да се ограничи възможността този, който има някакви данни за престъпление, да сезира съответните компетентни органи. И точно затова, госпожо Нинова, уважаеми госпожи и господа народни представители от парламентарната група на БСП, сезирайте компетентните органи, когато имате достатъчно доказателства. Защото това е институционалният подход и това е начинът, който приляга като поведение на народните представители. Много лесно е да излизаме тук и да говорим небивалици. Много лесно е да излизаме тук и да припомняме за постановление на Министерския съвет с решение, когато са ограничили възможността и са превърнали магистрала „Тракия“ в национален обект. Нали разбирате, че всичко това е несъстоятелно като твърдение, което направихте преди малко? И никой, по никакъв начин няма да ограничи възможността на който и да е било народен представител или ако може да заведете всички тези 80 народни представители, да отидете и да сезирате компетентните органи, както го направихте за всеки един конкретен случай, когато сте имали достатъчно информация. Но Вие обичате повече да направите медийно присъствие, да кажете неистина, да създадете фалшиви новини и да смятате, че по този начин може да бъдете алтернатива на едно бъдещо управление. Само да кажа, че в проектобюджета за 2017 г., който в момента се изпълнява, през 2016 г. правителството на Бойко Борисов предвиди увеличение на разходите за Фонд „Работна заплата“ със 120 млн. лв. За проектобюджета, който се предвижда за 2018 г., който се надявам, че ще бъде внесен в парламента съвсем скоро, се предвиждат 720 млн. лв. повече разходи. (Ръкопляскания от ГЕРБ.). Това, уважаеми колеги от БСП, е не за да увеличаваме дефицита, в което Вие сте майстори, а просто да имаме дефицит за 2018 г. под 1%. Това увеличение на доходите на българските граждани с тези пари ще бъде шест пъти повече съпоставимо с 2016 г. Смятам, че това е бъдещата политика, която трябва да правим народните представители, и да обсъждаме, и да спорим по политики. Защото разходите, които ще направи правителството за 2018 г., ще бъдат повече с 2,5 милиарда. Що се касае до тези подвиквания, моля Ви, госпожо Председател, след като имаше процедурно предложение от колегите от „Движението за права и свободи“ да имаме тишина в залата, моля Ви, направете забележка към тези, които искат да нарушат дисциплината и да има шум в залата.

Защото искам да се чуят и теза неща, които искам да кажа, за да няма после процедура и за тълкуване на това, което съм искал да кажа. Само да Ви кажа, че контрабандата в периода, в който управлявахте само допреди две години, беше 34%. Само да Ви кажа, че тази година контрабандата вече е под 7%. Това не е ли борба срещу корупцията? (Ръкопляскания от ГЕРБ). Това не е ли борба, за да има повече приходи в бюджета? Защото тези 2,5 милиарда, които ще бъдат направени като разходи за 2018 г., това са пари на база икономически растеж, който страната ни ще отчете към края на годината – около 4%. За голямо съжаление при Вас подобни новини нямаше как да има, но Вие и тогава, и сега единственото, което правите, е да създавате фалшиви новини и да казвате, че Вие сте някаква алтернатива. Алтернативата е, когато предлагаш политика. Алтернативата е, когато си имал възможност да управляваш, да си показал, че имаш повече приходи и можеш да направиш повече разходи, но не да задлъжняваш поколенията, които идват след нас. Това, което прави парламентарното мнозинство, това, което търсим като съмишленици в тази парламентарна подкрепа…

…е да можем действително да обединим усилията си за политики, които да стигат до хората. Ние правим това, ще продължим да правим това, и това винаги сме го правили. Що се касае до случая, който казахте – за „Обединените патриоти“, в процедурното си питане, смятам, че всеки един носи отговорността пред българските институции, и когато някой е направил нарушение, той си получава съответното осъдително решение. Но когато има депутати от една парламентарна група, които ни дават за пример морала и борбата с корупцията, а виждаме, че финансират кампанията си с хора, които се задържат (ръкопляскания от ГЕРБ) като организирани престъпни групи, моля Ви, нека да бъдем с този аршин, който трябва да бъде за едни отговорни народни представители. И тук само да Ви кажа, че много ми е интересно защо никой не говори за начина на финансирането на кампаниите, които бяха проведени и в парламентарната избори, и в президентската кампания? Защото, уважаеми дами и господа (ръкопляскания от ГЕРБ), забележете и направете извод на всяка една от тези кампании как е проведена и какви са били съответните дарители. Защото ще видите, че дарителите винаги са били под 450 лв., за да избегнат декларирането и да може действително да има и други задкулисни неща, които може би дават възможност на някои да влизат във властта. Парламентарната група на ГЕРБ, народните представители, всичките кампании, които сме направили, са били финансирани с ясен източник. Това е субсидията, която получава (шум и реплики)…

...и ГЕРБ, субсидията, която са получавали всички парламентарно представени групи, и да могат действително да си направят прозрачна кампания, да знаят, че всеки един народен представител, който е влязъл тук, в парламента, партията е поела съответната отговорност, и дала е този кредит на доверие и те го дават към своите избиратели, а това са нашите работодатели. Затова, моля Ви, нека тези декларации, когато излизаме от парламентарната трибуна, да бъдат подредени, да бъдат ясни и да се вижда или алтернативата като управление, или да се дават разумните предложения, които могат да бъдат обсъдени, а ние от парламентарната група на ГЕРБ сме доказали, че може да бъдем с протегната ръка за всяка една добра идея, която е в интерес на държавата и обществото. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Днес ние разглеждаме три законопроекта за изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, което означава, че всяка една от парламентарните групи осъзнава, че е налице проблем при прилагането на настоящия Закон и предлага своя визия за изчистване на тези проблеми, като са засегнати различни аспекти. Ние от БСП сме направили предложение по чл. 37б, като основна задача, която сме си поставили, е да има прозрачност, съпоставимост и точност на информацията в общинските служби и тази, която се ползва от собствениците на земеделски земи и съответния ползвател. Затова предлагаме създаването на един отделен – „Нарочен регистър” сме го нарекли. Този Регистър предлага защита от злоупотреба и хармонизиране на законодателството в защита на интересите най-вече на собствениците, и на следващо място, на ползвателите на земеделски земи, чиито права бяха засегнати от една престъпна схема за контрол на ползване върху големи земеделски площи чрез сключване на договор за чужди имоти. Всичко това се случи благодарение на това, че в последния ден на 43-ото народно събрание присъстваха 101 народни представители и с 99 гласа „за” от присъстващите е премахнато изискването за представяне на скица при сключване на договор за наем за над три години, като мотив за тази промяна е премахване на административната тежест върху хората. В същото време обаче, използвайки това премахване и освобождаване от административната тежест, група от хора и след това едно решение на Съда в края на месец юли, където е обявено, че земята е определена като особена вещ и се влиза в хипотезите на членове 228 и 229 от Закона за задълженията и договорите, с което този Закон дава право на един собственик да сключи договор за наем на земеделска земя, по този начин на няколко места в страната беше злоупотребено, като тази престъпна схема между свързани наемател и наемодател беше развита и доразвита в последствие като започнаха да се сключват масово договори за така наречените „бели петна“, тъй като за останалите не би могло да бъдат сключени, тъй като при една проверка в Агенцията по вписванията ще стане ясно, че върху този имот има тежест, тоест договор за аренда или за наем. Този Нарочен регистър, както го наричаме, трябва да кореспондира между собственика на земеделската земя и този, който съответно я обработва. Такъв регистър към настоящия момент няма и се създават такива проблеми именно поради това, че има невъзможност за тези, които ползват земята под някаква форма, да се свържат със собствениците на земя на някакво правно основание. Затова предлагаме, когато някой земеделски производител отиде и представи договор, какъвто и да е той – дали за аренда, или наем, този договор да бъде в съответствие с правното основание, което е представил и собственикът на земеделската земя, който ще бъде в регистъра на Министерството на земеделието. Тоест, ако няма съпоставимост между договора съсобственик и собственик, тогава двете страни се уведомяват дали информацията е наистина актуална, или не е актуална. Тук можем да доразвием тази теза, тъй като на практика се представя документ с невярно съдържание и този, който представя този документ, попада под ударите на Наказателния кодекс. От друга страна, този, който представя документ с невярно съдържание, ползва европейски средства за субсидиране. Този регистър трябва да поддържа актуална информация непрекъснато и съответно затова Министерството на земеделието има своите възможности да реализира подобен регистър. Освен това публичността на тази информация е изключително важна. Предлагаме тя да бъде съответно представена, за да може всеки собственик или ползвател наистина да има информация – къде му е имотът, кой го обработва и на какво основание го обработва този имот? От съществено значение е да има и скица при сключването на договора. При сега действащото законодателство при изповядване на сделка за недвижим имот - земеделска земя, новият нотариален акт се вписва само в Агенцията по вписвания, като новият собственик не е задължен по никакъв начин да направи това в Поземлената комисия. Това дава отново възможност на недобросъвестни ползватели или лица да се възползват от документите, с които разполагат, и отново да ги предоставят като информация, че те обработват земята и да ползват нерегламентирано субсидиране. Що се отнася до предложението на „Обединените патриоти“ мога само да кажа, че ще го подкрепим, тъй като засяга друга част от проблематиката от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Считам, че там наистина се налага промяна, за да се възпрепятства сключването на фалшиви договори, като отделно от това се облекчат и собствениците на земя, поради което се иска и въвеждане на опростени такси, а не такса материален интерес, както е до момента. От „Обединените патриоти“ се иска също едно разширяване правомощията на нотариусите, което ние лично го споделяме, а именно: при заверка на договор да се заверява и съдържанието на договора, и формата, а не само заверка на подписите. Моля Ви, когато ги разглеждаме на второ четене да подкрепите не само законопроектите на „Обединените патриоти“ и на ГЕРБ, но да подкрепите и нашия Законопроект, тъй като считам, че всеки един от законопроектите разглежда различна част от една и съща проблематика. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Моето изказване ще бъде съвсем фрагментарно в тази част от Проектозакона, в която се говори, дебатира и много правилно поставя вече на два-три пъти от изказващите се досега въпросът за необходимостта от скици при сключването на договори. Тази необходимост от скици в чисто вещно-правен смисъл и аспект има значение за идентификацията на имота, който е предмет на сделката, което се има предвид. Такава идентификация се прави най-добре със скица. Скици са нужни за продажбата и на градски имоти – апартаменти, дворни места, нужни са за продажбата и на земеделска земя. Това е неотделим акт, неотделим момент и елемент от необходимите документи за сключването на договора. Тук се касае за вещни права, които имат много трайно значение, имат важни последици относно собствеността. Също можем да кажем, че е необходимо при това положение при сключването на договор също да се предоставя скица. Този въпрос няма каквото и да е политическо значение. Мисля, че няма да предизвика сблъсък и противоречие между двете четения. Бих препоръчал на всички – и опозиция, и управляващи, в това отношение да изпълнят тази препоръка, която до този момент се прави от опозицията. Това ще бъде гаранция и за собствениците, и за тези, които взимат земята под аренда или под наем, за тяхната сигурност и за по-точното уреждане на взаимоотношенията. Това ще бъде превенция и застраховка по отношение на бъдещи евентуални недобросъвестности и проблеми, които биха възникнали и по съдебен ред. И последно – по-трудно се идентифицира земеделската земя, отколкото градските имоти и друга определена собственост, затова още по-важно и още по-ценно е тази идентификация при сделки да бъде осъществявана и със скици. Това е много регулярна дейност – въпрос на искане и на получаване на скица, което в никакъв случай няма да затрудни страните. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Няма как да не взема отношение по въпроса, тъй като стана ясно, че само нашата група и групата на „Воля“ нямат Законопроект по тази тема. Самият факт, че имаме три законопроекта на една и съща тема, означава, че наистина има сериозен проблем, а този проблем възникна в определени части на страната точно тази година, не от няколко години насам, а тази година, с прочутите и прословутите измамни схеми с наемането на земеделска земя. Появиха се порочни практики, които позволиха да се подписват договори от несобственици, позволиха да се преотдава земя без знанието на собственика, стигна се дотам, да има няколко договора за един и същи имот, появиха се значителни злоупотреби с така наречените „бели петна“. Систематизирах причините за това в две групи. Първата група са законовите пропуски. Да, без съмнение има противоречие между Закона за възстановяване на земеделските земи и Закона за задълженията и договорите, който позволява да няма забрана за сключване на договор от несобственик. Другото, което се констатира, е, че не се прави проверка на собствеността при нотариалните заверки. Другата група проблеми, които водят до тези измамни схеми, са чисто организационни и чисто административни. Това е, че се къса връзката между общинската служба „Земеделие и гори“, нотариусите и службите по вписване. Липсата на контрол, слабият контрол в тези три институции води до това, което наблюдаваме в цялата страна, където проблемът е значителен. Идеята и на трите законопроекта е една и съща – да се пресече порочната практика и да се прекратят измамите със земеделските земи. Напълно осъзнаваме, че тези законодателни инициативи, колеги, не слагат ред в поземлените отношения. Тези три законопроекта са извънредни, те са на пожар, те са, за да решат един конкретно възникнал проблем, а по отношение на цялостното уреждане на поземлените отношения, мисля, че Министерството на земеделието работи, за което ние с нетърпение чакаме техните предложения, но засега идеята на законопроектите е да се реши конкретният проблем. Възникването на проблема дойде от там, че много големи групи собственици и ползватели повдигнаха въпроса и някъде в Северозападна България даже се стигна и до протести. Тук трябва да призная ролята и на омбудсмана на Републиката, който също беше много активен в този процес. И трите идеи, които колегите предлагат, имат една и съща цел – да потушат социалното напрежение в тези части на страната. Трябва да призная, че и трите законопроекта си имат своите достойнства. Разликите между тях са минимални – в нюансите и в правната техника, която се използва от колегите. Личното ми мнение е, че идеалният вариант би бил да се вземат най-добрите части и от трите законопроекта и във финалния вариант да ползваме най-добрите текстове от тях, така че да решат конкретния проблем. В същото време обаче не мога да не отбележа, че има текстове, които според нас са неприемливи и за които вносителите би трябвало сериозно да се замислят. Първо, остава условието, правилото да не се изисква скица при подписването на договор за наем. Точно това нещо отключи процеса, който доведе до измамите, а това нещо стана през 2016 г., колеги, с предложение на колегите от дясно. Второто, което е притеснително в един от законопроектите – предлагате продажба на земи от Държавния поземлен фонд, съотношението между плащане с ДКБ и плащане в брой да се промени от 20 на 40. От благовидното определение „да съберем повече пари в бюджета” трябва да Ви кажа, че сте на път да предизвикате още един скандал, който не ни е нужен. Ако някой е забравил скандалите с продажбата на Държавния поземлен фонд с ДКБ-то от времето на Мирослав Найденов, моля да си го припомни. Моят съвет е колегите да оттеглят този текст, защото това ще доведе пак до същия резултат. И не на последно място, би трябвало да се дадат повече правомощия на службите по вписвания, които да контролират документацията при изготвяне на договорите за наем, за да може да има едно наистина стабилно охранително нотариално производство. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, моля за процедура – в залата да бъдат допуснати госпожа Жени Начева, директор дирекция „Финанси на общините“, и госпожа Петя Копчева, началник отдел „Данъчна политика“.

„Закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 1: „§ 1. В чл. 5а, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова т. 7: „7. данни от значение за определяне на таксата за битови отпадъци, като обхвата на данните се определя със заповедта по ал. 2;“. 2. Досегашната т. 7 става т. 8“.

Параграф 1 по вносител. Предложение на народния представител Искрен Веселинов. Комисията не подкрепя предложението, а именно: „По § 1, чл. 62, т. 3 да се заличат думите „в населените места и селищните образувания“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 2.

Параграф 2 по вносител. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 2, който става § 3: „§ 3. Член 63 се изменя така: „Чл. 63. (1) Такса за битови отпадъци се заплаща за извършвани от общината услуги по чл. 62 на територията на общината. (2) Видът на предлаганите услуги по чл. 62 на територията на общината, както и честотата на събиране и транспортиране на битовите отпадъци, се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4.

Параграф 4 по вносител. Предложение от народния представител Искрен Веселинов. Комисията подкрепя предложението по принцип по букви „д“ и „е“ и не подкрепя предложението по букви „а“, „б“, „в“ и „г“, а именно: „§ 4. В чл. 66 се правят следните изменения и допълнения: а) в ал. 1, т. 3 се заличават думите „в населените места и селищните образувания“; б) в ал. 3, т. 2 думите „преди изтичане на срока по чл. 84, ал. 4 от Закона за публичните финанси“ да се замени с „до 31 декември“, както и да отпадне последното изречение: „В случай че Законът за държавния бюджет за съответната година не бъде приет до 25 декември на предходната година от Народното събрание, план сметката се приема в срок до 15-ти януари.“; в) по ал. 5 – след думите „контрол по“ да се добави следния текст „чл. 19, ал. 3 и“; г) по ал. 10 – текста на алинеята да отпадне и да се създаде нов чл. 8а със следното съдържание: „Чл.8а. Постъпленията от такси, които са били дължими за минали периоди, могат да бъдат разходвани с решение на общинския съвет и за дейности, различни от услугите, за които са били първоначално определени, до размера на извършеното дофинансиране от други собствени източници.“ Предложение на народния представител Менда Стоянова и Евгения Ангелова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5: „§ 5. Чл. 66 се изменя така: „Чл. 66. (1) Дейностите по предоставяне на услугите по чл. 62 включват: 1. събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до инсталации и съоръжения за третирането им, както и осигуряване на съдове за събиране на битовите отпадъци, с изключение на разделното събиране, предварителното съхраняване и транспортирането на битовите отпадъци, попадащи в управлението на масово разпространени отпадъци по Закона за управление на отпадъците – за услугата по чл. 62, т. 1; 2. третиране на битови отпадъци, необхванати в управлението на масово разпространените отпадъци както и проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци и/или други инсталации или съоръжения за оползотворяване и/или обезвреждане на битови отпадъци – за услугата по чл. 62, т. 2; 3. поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване – за услугата по чл. 62, т. 3. (2) Всички относими за календарната година разходи на общината за извършване на дейности по предоставяне на услугите по чл. 62 се включват в план-сметка за годината за всяка от услугите по чл. 62 и по източници на финансиране. (3) План-сметката за годината: 1. се изготвя по образец и ред, определени с наредба на Министерския съвет; 2. се одобрява с решение на общинския съвет преди изтичането на срока по чл. 84, ал. 4 от Закона за публичните финанси, като проектът на решение за одобряване на план-сметката заедно с проектите на доклад на вносителя и на план-сметката се публикуват за обществено обсъждане на интернет страницата на общината в срока по чл. 69, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс. В случай че Законопроектът за държавния бюджет за съответната година не бъде приет до 25 декември на предходната година от Народното събрание, план-сметката се приема в срок до 15-и януари; 3. подлежи на проверка от Сметната палата. (4) Разходите от план-сметката по ал. 2 се финансират със средства от таксата за битови отпадъци и от други източници при спазване на изискванията, приложими за съответния източник на финансиране. Други източници на финансиране са средства от Оперативна програма „Околна среда“, от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда и от други публични източници, както и приходите на общината от оползотворяване на битови отпадъци и другите общински средства и приходи, различни от приходите от таксата за битови отпадъци. (5) Разходите за контрол по чл. 112, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците по отношение на битовите отпадъци и разходите за почистване на нерегламентирано изхвърляне на битови отпадъци и тяхното третиране се включват в план-сметката по ал. 3 и могат да се финансират със средствата от таксата за битови отпадъци. (6) С разходите за извършване на дейностите по предоставяне на услугите по чл. 62, които са за сметка на други източници на финансиране, се намалява общата стойност на разходите по предоставяне на услугите по чл. 62 за определяне на таксата за битови отпадъци. (7) Обезпеченията по чл. 60 и отчисленията по чл. 64 от Закона за управление на отпадъците, когато се правят за битови отпадъци от общини, се включват в план-сметката като разход за дейности по ал. 1, т. 2 за годината, в която подлежат на превеждане от общината по съответната сметка. Натрупаните средства от обезпеченията по чл. 60 и отчисленията по чл. 64 от Закона за управление на отпадъците, когато се правят за битови отпадъци от общини, са друг източник на финансиране на разходите от план сметката в годината на извършване на съответния разход. (8) Средствата за придобиване на актив, чиято стойност надвишава стойностния праг на същественост, приет от общината, и който се очаква да бъде използван през повече от една календарна година, се разделят на срока на използване на актива и в план сметката се включва съответстващата за календарната година част от тези средства. Не се включват в план-сметката за сметка на таксата за битови отпадъци средства за придобиване на актив, които се финансират с публични средства по проект, програма или процедура с изключение на съфинансирането от общината. (9) Неусвоените от предходната календарна година средства от таксата за битови отпадъци са друг източник за финансиране на разходите по ал. 2 при изготвяне на план-сметката по ал. 3. Приходите от глоби и имуществени санкции по Закона за управление на отпадъците, наложени във връзка с нерегламентирано изхвърляне или третиране на битови отпадъци, са друг източник за финансиране на разходите от план-сметката по ал. 3. (10) В случай че общината използва други общински приходи за покриване на действително направени разходи, надхвърлящи предвидените в план-сметката за предходната година разходи за сметка на таксата за битови отпадъци, се допуска включване на тези разходи в план-сметката по ал. 3 за сметка на таксата за битови отпадъци. Включването на разходи в план-сметката по ал. 3 за сметка на таксата за битови отпадъци по изречение първо в случаите на придобиване на активи по ал. 8 е в размер на разликата между предвидените в план-сметката за предходната година разходи и преизчислената по реда на ал. 8, съответстваща за предходната година част от действително направените разходи. Изречение първо не се прилага в случаите по чл. 8, ал. 4. (11) Когато в приет от Сметната палата одитен доклад или по друг начин е установено, че в план-сметка за предходна година са включени разходи, които не са разходи за дейности по предоставяне на услуга по чл. 62, план-сметката, която предстои да приеме общинския съвет, се коригира в намаление със стойността на тези разходи. Размерът на коригираните разходи е за сметка на други приходи на общината. (12) Когато в приет от Сметната палата одитен доклад или по друг начин е установено, че средства от такса за битови отпадъци са изразходвани през предходна година за дейности, различни от тези по предоставяне на съответната услуга по чл. 62, план-сметката, която предстои да приеме общинският съвет, се коригира в намаление със стойността на използваните не по предназначение средства и тези разходи са за сметка на други приходи на общината. (13) Разходите за сметка на таксата за битови отпадъци за текущата година се определят общо и за всяка услуга по чл. 62, като разходите за извършване на дейности по предоставяне на услугите по чл. 62, отразени в план-сметката по ал. 3, се намаляват с разходите, които са за сметка на други източници на финансиране, и се коригират със сумите по ал. 11 и 12.“

По § 5 по вносител – предложение от народния представител Искрен Веселинов. Комисията подкрепя по принцип предложението по букви „д“, „е“, „ж“ и „и“, и не подкрепя предложението в останалата му част, а именно: „§ 5. В чл. 67 се правят следните изменения и допълнения: а) Алинея 4 се изменя така: „(4) Количеството битови отпадъци е водещо за определяне на размера на таксата за битови отпадъци.“ б) Алинея 5 да отпадне. в) Алинея 6 се изменя така: „(6) Общинският съвет приема основите за изчисляване размера на таксата за всяка от услугите по чл. 62 с наредбата по чл. 9. Решението за приемане или изменение на наредбата по чл. 9 съдържа и мотивите за избор на определената основа, както и вида и източника на информация за изчисляване размера на таксата за битови отпадъци.“ г) В ал. 8, т. 3 се създават нови букви „в“ и „г“: ,,в) индивидуално измерено количество битови отпадъци за имота, включително чрез торби с определена вместимост и товароносимост, от което е определена таксата за услугата по т. 1 или т. 2; г) количество битови отпадъци за имота, определено съобразно броя и вместимостта на необходимите съдове за събиране на битовите отпадъци и определената честота за тяхното транспортиране, от което е определена таксата за услугата по т. 1 или т. 2; з) Алинеи 14 и 15 да се обединят, като се създаде нова ал. 14 със следното съдържание: „(14) Кметът на общината осигурява необходимата информация и създава условия за прилагането на приетите от Общинския съвет основи в срок до 31 октомври на предходната година.“ Предложение от народния представител Танер Али и група народни представители, което Комисията не подкрепя: „В § 5, чл. 67, ал. 8, т. 1 се създава нова буква „г“ със следното съдържание: „(г) разгърната застроена и/или незастроена площ на недвижимия имот.“ В § 5, чл. 67, ал. 8, т. 2 се създава нова буква „г“ със следното съдържание: „(г) разгърната застроена и/или незастроена площ на недвижимия имот.“ В § 5, чл. 67, ал. 8, т. 3 се създава нова буква „в“ със следното съдържание: „(в) данъчна оценка или отчетна стойност на недвижимия имот.“ В § 5, чл. 67, ал. 11, т. 1 след думите „разгърната застроена и/или незастроена площ на недвижимия имот“ се добавя „или данъчна оценка или отчетна стойност на недвижимия имот“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от Менда Стоянова и Евгения Ангелова, което се подкрепя от Комисията. Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника, което Комисията подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 6: „§ 6. Член 67 се изменя така: „Чл. 67. (1) Размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице се определя за календарна година при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците. (2) Размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице е сумата от размера на таксата за всяка услуга по чл. 62, която се определя като разходите за сметка на таксата за битови отпадъци за текущата година от план-сметката, формирани по реда на чл. 66, ал. 13 за всяка услуга по чл. 62, се разпределят като се приложи съответният начин за изчисление в зависимост от приетите от общинския съвет основи за услугите по чл. 62. (3) Размерът на таксата за единица основа се определя в левове за всяка календарна година и се приема с решението на общинския съвет по чл. 66, ал. 3, т. 2 за одобряване на план сметката. (4) Количеството битови отпадъци е водеща основа за определяне на размера на таксата за битови отпадъци. (5) Общинският съвет може да приеме основа или основи, различни от посочената в ал. 4, при условие че съществуват обективни обстоятелства, възпрепятстващи прилагането ѝ. (6) Общинският съвет приема основите за изчисляване размера на таксата за всяка от услугите по чл. 62 с наредбата по чл. 9. Решението за приемане или изменение на наредбата по чл. 9 съдържа и мотивите, придружени с анализ, за избор на определената основа, а в случаите по ал. 5 – и мотиви за неприлагане на основата по ал. 4, както и вида и източника на информация за изчисляване размера на таксата за битови отпадъци. (7) Преди внасяне за разглеждане на заседание на общинския съвет, проектът на наредба по чл. 9 се публикува за обществено обсъждане по реда на чл. 26 от Закона за нормативните актове. Заедно с проекта на наредба по чл. 9 на интернет страницата на съответната община се публикува и решението по ал. 6. (8) Основите за определяне на размера на таксата за битови отпадъци, които общинският съвет може да приеме, са: 1. за услугата по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране: а) индивидуално определено количество битови отпадъци за имота, включително чрез торби с определена вместимост и товароносимост; б) количество битови отпадъци за имота, определено съобразно броя и вместимостта на необходимите съдове за събиране на битовите отпадъци и честотата за тяхното транспортиране; в) брой ползватели на услугата в имота; 2. за услугата по третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации: а) индивидуално определено количество битови отпадъци за имота, включително чрез торби с определена вместимост и товароносимост; б) количество битови отпадъци за имота, определено съобразно броя и вместимостта на необходимите съдове за събиране на битовите отпадъци и честотата за тяхното транспортиране; в) брой ползватели на услугата в имота; 3. за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината: а) брой ползватели на услугата в имота; б) разгъната застроена и/или незастроена площ на недвижимия имот. (9) Общинският съвет може да приеме различни основи за отделните населени места, за отделните зони в тях, за селищните образувания, за различните категории задължени лица и за отделните услуги по чл. 62, като бъдат посочени изрично мотивите за различните основи. (10) При приемане на основа индивидуално определено количество битови отпадъци за имота чрез торби с определена вместимост и товароносимост, същите се закупуват от задължените лица по ред, определен в наредбата по чл. 9. С наредбата по чл. 9 общинският съвет може да определи минимален брой торби, които да бъдат закупени от задължено лице за календарна година, съобразен с извършения анализ за минималното количество битов отпадък, генерирано от един ползвател на услугата в дадено населено място, селищно образувание или зона. Когато закупените за годината торби надхвърлят действително изразходваните през годината, останалите торби се използват през следващата година, като се приспаднат от определения за нея минимален брой и се заплаща само разликата. (11) При приемане на основа: 1. „брой ползватели на услугата в имота“ или „разгъната застроена и/или незастроена площ на недвижимия имот“ общинският съвет при определяне на размера на таксата за битови отпадъци може да приема допълнително диференциране съобразно населените места в общината и отделните зони в тях, вида на имота, неговото предназначение и вида на извършваната в имота икономическа дейност; 2. „индивидуално определено количество битови отпадъци за имота, включително чрез торби с определена вместимост и товароносимост“ или „количество битови отпадъци за имота, определено съобразно броя и вместимостта на необходимите съдове за събиране на битовите отпадъци и честотата за тяхното транспортиране“ общинският съвет при определяне размера на таксата за битови отпадъци може да приема допълнително диференциране съобразно вида на битовия отпадък. (12) Начинът за изчисляване на размера на таксата за битови отпадъци при прилагане на основите по ал. 8 се определя с наредбата по чл. 66, ал. 3, т. 1. (13) Лицата по чл. 64 декларират обстоятелства, които имат значение за изчисляване на размера на таксата за битови отпадъци по ал. 12, както и всяка тяхна промяна, чрез подаване на декларация по образец, реди срок, определени в наредбата по чл. 9. (14) Когато лицата по чл. 64 не декларират обстоятелствата по ал. 13, тези обстоятелства се определят служебно за целите на изчисляване на размера на таксата за битови отпадъци по ред, определен от общинския съвет в наредбата по чл. 9. (15) Управителят или председателят на управителния съвет на етажната собственост ежегодно до 31 октомври подава справка по образец, определен в наредбата по чл. 9 за броя на ползвателите по имоти в етажната собственост. (16) Кметът на общината организира събирането и поддържането на информация за броя на ползвателите на услугите по чл. 62 в имотите на територията на общината, както и на друга информация, определена в наредбата по чл. 9 в срок до 31 октомври, в случаите по ал. 8, т. 1, буква „в“, т. 2, буква „в“ и т. 3, буква „а“. (17) Кметът на общината осигурява необходимата информация и създава условия за прилагане на основите по ал. 8, т. 1, букви „а“ и „б“ и т. 2, букви „а“ и „б“, с изключение на случаите по ал. 5, в срок до 31 декември на предходната година. (18) Общият размер на начислените задължения за текущата година на лицата по чл. 64 следва да е не по-голям от разходите за сметка на таксата за битови отпадъци от план-сметката, формирани по реда на чл. 66, ал. 13.“

По § 7 има предложение от народния представител Искрен Веселинов. Комисията не подкрепя предложението. Оттегляте ли го, господин Веселинов? (Реплика от народния представител Искрен Веселинов.) Оттегля го. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8.

По § 8 има предложение от народния представител Искрен Веселинов. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народните представители Менда Стоянова и Евгения Ангелова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 8, който става § 9: „§ 9. Член 71 се изменя така: „Чл. 71. Не се събира такса за: 1. услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, за имоти, които попадат в райони, в които тези услуги не се предоставят от общината; 2. услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота; 3. услугата по чл. 62, т. 1, когато задължените лица са сключили договор за обслужване с лица, получили регистрационен документ по Закона за управление на отпадъците за събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и инсталации, и са декларирали по ред, определен с наредбата по чл. 9, това обстоятелство до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота.“

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители, уважаеми журналисти! Днес нямах намерение да се изказвам, но така се наложи – за малко да напусна сградата на Събранието и тук веднага става нещо истерично, и чух отново призиви за оставки. Понякога се налага да напускам сградата на парламента – някакви срещи да направя, да помогна на някой човек в личен план. Гледам да уплътня времето си между това губене на време, когато тук циклим и обсъждаме неща, които нямат съществено значение за българския народ. Разбрах, че в това време е имало изказване на председателката на групата на БСП с искане на оставка на Валери Симеонов. Това не е нещо ново. Тази оставка се иска от известно време, повтаря се в различен план и по различен повод. Имам чувството, че и сняг да завали сега, ще бъде поискана оставката на Валери Симеонов. Аз ще кажа след малко защо се иска точно тази оставка. Но, първо, прегледах изказванията – трябваше да ги видя всичките, на тримата лидери на парламентарни групи, защото аз така обичам. В журналистическата практика – знам, първо, фактологията, после коментара. И видях, че госпожа Нинова се позовава на решение на Министерския съвет, с което даден обект се обявява за национален, обект на сигурността и така нататък. Тя поиска оставката на Валери Симеонов и на Радев – някои се пошегуваха, че на Румен Радев, а то било министър Радев. Моят въпрос към госпожа Нинова е: защо, след като има решение на Министерския съвет, под което са се подписали и са се съгласили всички министри и министър-председателят, тя не иска оставката на министър-председателя, вицепремиерите и всички министри надолу по азбучен ред. Защо само на тези двама министри? Министър Радев бил предложил това решение, а пък за Валери Симеонов – защо – не знам, защото Елена Йончева не я пуснали до оградата. А Елена Йончева правила някакъв мистериозен филм, който съдържал страхотни данни, но не е ясно къде ще бъде излъчен, не е ясно как ще бъде излъчен, но всички са поканени, включително да арестуват 80 души депутати от БСП. (Смях отдясно.) Разбирам, че това е един повик да бъдат героизирани тези депутати. Никой няма да бъде арестуван, разбира се, тук, в тази зала. Ако някой е бил арестуван, това съм аз и колегата Десислав Чуколов, с Вашето любезно съдействие и гласуване „за“. Спомняме си. Но, за какво става дума? Защо на Валери Симеонов? Защо от известно време БСП, припявайки обаче на ДПС, иска тази оставка? Защо патриотите са лоши и не трябва да бъдат във властта? Ами защото, много просто, защото наближава председателството на Съвета на Европейския съюз в България. И защото това председателство ще легитимира управление, което е успешно, води до стабилност, има икономически ръст и нещата са добре в геополитически план за България. Това е лошо за ДПС, съответно и за БСП, защото ще покаже, че в управлението могат да бъдат патриотични формации, каквито са нашите три формации – „Атака“, НФСБ и ВМРО – патриотичната коалиция „Обединени патриоти“. Това изключително много тревожи – и аз го разбирам, и аз на тяхно място бих се тревожил, ДПС и БСП. Но, уважаеми колеги, искам да се обърна специално към групата на ДПС, която от известно време разпространява внушението, че националисти никъде в Европа не били допускани до властта. Това просто не е вярно. Председателството на Европейския съюз от страна на Словакия беше осъществено от правителство от четири партии – едната, от които беше националистическа – Словашката национална партия, даже се води за доста радикална. Никой не каза дума по този въпрос. Така че имаме вече прецедент. В момента Естония е домакин на Съвета на Европейския съюз и в управлението на Естония участва Консервативната национална партия на Естония, съкращението й е ARL. Това е партия, която сама себе си обявява за националистическа и така и се води в енциклопедичните справочници. Следва управлението на България, където в домакинството ще участва патриотична формация. Ако на някои им харесва да ни наричат – националисти, ние не се плашим, не бягаме от това. Големият гениален български писател Николай Хайтов беше казал, че национализмът е негово агрегатно състояние. А още един писател класик, също покойник, Бог да го прости – Дончо Цончев, който беше в редиците на депутатите на БСП, преди няколко години освен че каза, че „Атака“ е явлението на годината – тогава годината е 2006-а, той каза, че национализмът и патриотизмът би трябвало да бъде черта на всеки политик. Така че нямаме основание да се притесняваме от термина „национализъм“. Но от тези партии, за които говорим, следва домакинството на Австрия след нас – след юли 2018 г., там в управлението също се очертава да има партия, която нарича себе си „патриотична“, това е Партията на свободата. Това е подем на тези партии в Европа, защото те противостоят на процесите, които съсипват националната идентичност, които в процеса на глобализацията искат да наложат еднополови бракове и такива неща, които християнските, традиционните разбирания на народите ги отхвърлят. В България това е неприемливо. И този сблъсък между консервативната линия – в лицето на патриотични формации, и либералстващата линия – в лицето на либерални партии, зелени, леви и така нататък, е европейско явление. В този сблъсък консервативната линия взима все по-силни позиции. Да, те не спечелиха в Холандия, но взеха изключително добър резултат. Във Франция не спечелиха, но взеха невиждан досега добър резултат. В Австрия също – моят личен приятел Ханс Кристиян Щрахе взе изключително добър резултат и се класира втори. Това означава, че в Европа хората не приемат това, което досега се представяше като неизбежното, безалтернативното народите, нациите да се обезличават, националните икономики да бъдат заличени, да бъдат притиснати под гигантските наднационални компании, да няма различия, да не държиш на народното, да не държим на верската си традиционна принадлежност и така нататък, да допускаш миграционни вълни – ето тук си идваме на темата, които безконтролно да нахлуват в Европа, да се настаняват където си искат, да правят терористични актове и примерно канцлерът на Германия да им казва: „Идвайте още! Елате още хиляди младежи.“ Всичко това европейците не го искат. Всичко това българите не го искат. Всичко това не го искат и избирателите, които гласуваха за нас. Всичко това не го искат и избирателите, които гласуваха за останалите партии в този парламент. И тук изведнъж се появява една фиксация, едно посочване на виновния в лицето на Валери Симеонов – вицепремиер, излъчен от „Обединените патриоти“ заедно с Красимир Каракачанов – другият наш вицепремиер, на когото му се иска оставката, защото той просто върши определени неща. Той е такъв човек. Познавам го от ученик – той е действен човек, обича да свърши нещо. А когато човек върши нещо, той не е застрахован от грешки, да. Но по-добре е да свършиш нещо, някъде и да сгрешиш, но да свършиш, отколкото да стоиш, да гледаш към тавана. Пасивният човек, той е безгрешен, да. Сигурно много кусури могат да му се намерят на Валери Симеонов, но да му се иска оставката само на него, при положение че има Решение на Министерския съвет, означава вече тен-ден-циоз-ност, госпожо Нинова. Затова не мога да приема иначе Вашето патетично изказване в защита на свободата на словото, на достъпа до информация и така нататък. Във всяка държава има секретни обекти, има обекти на националната сигурност. Идете да снимате стената, която Израел построи, за да отдели една част от своите сънародници – палестинците. Идете да снимате на мексиканската граница американската стена, която те са направили срещу нелегални мигранти. Не само ще Ви арестуват, ами просто няма да може да Ви спаси никой. Сега тук Елена Йончева искала да снима филм. Това е чудесно! Аз я познавам от години, уважавам нейното творчество, колеги сме, познаваме се и лично. Аз обаче питам защо Елена Йончева не снимаше, когато в центъра на София нелегални имигранти разбиваха, биеха хора, насилваха, изнасилваха момичета, вилнееха, крадяха, чупеха и така нататък? Защо, когато те запалиха едно цяло общежитие, тя не отиде да го снима, за да направи един пълен последователен филм за проблемите на миграцията? Защо след това не отчете статистически колко намаля миграцията, след построяване на въпросната ограда, която според Вас е много лоша? Ами, преди това по-добре ли беше, когато влизаха на тълпи и даже си спомням, че братът на един Ваш консултант, пиар-консултант и имиджмейкър – няма да му казвам името, но то започва на Ал и завършва с фари, неговият брат беше направил цяла фирма, компания, която да ги превежда всички тези и да ги отвежда, където трябва и да ги настанява? Това по-добре ли беше? По-добре ли беше, когато нахлуваха на тълпи, заселваха се и хората в България излизаха на протести, защото не искаха в тяхното селище да има такъв лагер или общежитие? Не, не беше по-добре. През 2013 г., когато тук депутатите на „Атака“ искахме ограда, даже стена да се построи, чувахме насмешки. Сега се гордеем с тази ограда! Да, премиерът я показва на свои колеги от Европа. Да, защото в Европа вече издигат огради помежду си – Унгария, Чехия, Словакия. Те вече не искат да допускат тези мигранти. И тук вместо да кажете: „Да, добре, тази ограда свърши своята работа, може да има кусури, може да има за дооправяне някъде, но свърши работа.“ В момента нелегалното мигрантство е сведено почти до нула. Това не е било преди.

Така че, много Ви моля, когато искате оставки, започнете от себе си! Благодаря. (Ръкопляскания от ОП.)

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. От името на парламентарна група на „Движението за права и свободи“ ще направя тази декларация като отговор на предната декларация. Приятно съм провокиран от тона – спокоен, такъв какъвто трябва да бъде в българския парламент, без обиди, без квалификации, с опит за обяснение, с опит за задаване на точните въпроси. Парламентарната група на „Движението за права и свободи“ първа поиска тази оставка, господин Сидеров – оставката на сегашния вицепремиер Валери Симеонов, и още преди влизането във властта говореше защо не трябва да влиза във властта този човек и неговата формация. Първо да отговоря на въпроса защо ДПС смята, че трите формации не са патриотични, а са националистически, и ще поясня – етнонационализъм е това, срещу което ние се борим. Етнонационализмът, а не патриотизма! Патриотизмът обединява. Патриотизмът е нещо, което кара всички етноси, всички граждани на една страна да се обединят около идеята за Родината, в която са родени. Родината, в която са родени и доброто на тази Родина и на всички хора в нея. България не е моноетническа държава. Може много да Ви се иска, може много да се иска на някои, но в България живеят различни етноси и те съставляват много сериозен процент от населението, от гражданите на нашата Родина. (Реплика на народния представител Станислав Станилов.) Простете ми, професор Станилов! На Вас ще Ви отговоря, защото Ви уважавам! Простете ми, ако греша някъде в термините – не съм кой знае какъв специалист в тази област. Но имам желанието да обясня защо ние сме против участието на националистите, на етнонационалистите във властта. Защото тонът и езикът, който се използва от въпросния Ваш колега Валери Симеонов, по никакъв начин не спомага за единството на нацията. По никакъв начин! (Реплики от ОП.) Напротив, разделя! Разделя хората, обижда една етническа група и я настройва срещу друга. (Реплика от ОП: „А Вие не настройвате!“) Ако той говори и настройва нас, етническите българи, срещу етническите турци, срещу циганите, защото аз не обичам думата „роми“ и моите избиратели, които са роми, също са ми казвали, че предпочитат другата дума, затова аз съзнателно употребявам тази дума, ако това е така, а то е така, защото той наричаше техните майки „кучки“. Но да не се връщам на тази терминология, няма никакъв смисъл. Цитати правихме, правихме, правихме, пращахме ги и в Европа и така нататък. И Вие ги знаете. Блъскаше ги по границата, риташе ги и така нататък. Всичко това нещо по никакъв начин не може да предизвика в нас желание тези хора да участват във властта. Като даваме примери с Европа, ние можем да дадем много други примери. Но партиите, които посочвате Вие в Европа, нито една от тях не е етнонационалистическа партия. Да, тези партии се обявяват против диктата на чиновниците от Брюксел, против начина, по който функционира Европейският съюз. Ние също смятаме, и неведнъж сме го казвали, като проевропейска партия, че Европейският съюз не може да продължи да съществува в този си вид, ако не се реформира, че Брекзит не е грешка. Брекзит е желанието на една цяла нация, която е една от най-проевропейски нации, да напусне Евросъюза поради грешки в политиката на този съюз. Но това е друго! Това няма нищо общо с думите, които чухме онзи ден, с думите от тази трибуна. Господин Сидеров, Вашата реч беше с тон и по начин, който можем да говорим, но Вашите колеги не говорят така. Те предизвикват обратното усещане в българския народ. Настройват, и друг път сме казвали – думите имат силата да градят или да рушат. Ако от тази трибуна думите настройват един етнос от българските граждани срещу друг, ние няма да постигнем нищо от това, което се е поставяло за задача, всички сме си поставяли, а и сегашното правителство. Тези думи отекват! Тези думи пораждат ответна реакция! Искате ли да Ви кажа каква е реакцията на избирателите на ДПС срещу тези думи, които чуха онзи ден? Няма нужда, нали? Наясно сте каква е тази реакция! Тогава? Затова ние сме „против“. Има огромна разлика между партиите в Европа, които наричат себе си „националистически“, и Вашите формации. Защото тук това е национализъм на тема: „Бийте турците и циганите!“ Това е общото, което виждаме ние години наред: „Бийте турците и циганите!“ Добре, това е една пета от населението на България. Как си го представяте, че това може да бъде пример за подражание или може да укрепва единството на нацията или на стабилността на държавата. Няма как такъв тип правителство да допринася за стабилността и просперитета на държавата. Затова ние искаме оставката на Валери Симеонов, като човека, който е използвал най-лошия език и е направил най-много грешки в тази област. И ще продължим да я искаме, и ще продължим да настояваме европейският пример на Меркел, европейският пример на Франция, европейският пример на Холандия и така нататък да бъде следван. Защото ние сме проевропейски системни партии и е абсолютно нормално да искаме това да се случва, както се случва в Европа. Както е и абсолютно нормално, да искаме Европейският съюз да се реформира, да се реформира по начин, по който всички европейски граждани да усещат ползата и солидарността на всички други европейски народи. Знаем много добре, че евроскептицизмът, върху който се хранят тези Ваши „посестрими“, както Вие ги наричате, е нещо, което има своята основа. Всички го знаят! И ние искаме да се реформира Европейският съюз, но не за сметка на езика на омразата, не за сметка на език, който разделя и руши единството на нацията, не за сметка на противопоставянето на хората един на друг, да градим идентичността си на база и за сметка на другите. Това е позицията на „Движението за права и свободи“. Ние искаме тази оставка, защото има граници. Езикът, словото, мярката има граници. Те бяха прескочени от Валери Симеонов, бяха прескочени и от човека, който стои на първия стол, няма да му казвам името, защото изпитвам неприятни чувства. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Господин Председател, моля да удължим времето до приключването, до гласуването на Законопроекта.

Уважаеми господин Председател, процедура – оттеглям всички неподкрепени предложения от Комисията, или тези части от предложенията, които не са подкрепени.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 10. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11. Предложение от народните представители Менда Стоянова и Евгения Ангелова, подкрепено от Комисията. Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Дора Янкова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 12: „§ 12. В чл. 123 се създават ал. 4 и 5: „(4) За неизпълнение на задължението по чл. 67, ал. 13, както и при деклариране на неверни данни и обстоятелства, водещи до намаляване или освобождаване от такса битови отпадъци, на лицата по чл. 64 се налага глоба в размер от 10 до 400 лв., съответно имуществена санкция в размер от 100 до 3000 лв. (5) За неизпълнение на задължението по чл. 67, ал. 15 на управителя или председателя на управителния съвет се налага глоба в размер от 50 до 1000 лв.“

По § 11 по вносител – предложение на народния представител Искрен Веселинов. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в новия § 12. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 11, който става § 13: „§ 13. Създава се чл. 130: „Чл. 130. (1) За неизпълнение на задължението по чл. 67, ал. 16 на кмета на общината се налага глоба от 500 до 2500 лв. за всяка година, за която липсва информация за броя на ползвателите на услугите по чл. 62 в имотите на територията на общината. (2) За неизпълнение на задължението по чл. 67, ал. 17 на кмета на общината се налага глоба от 500 до 2500 лв. (3) За неизпълнение на задължението по чл. 71б, ал. 1 на кмета на общината се налага глоба от 500 до 2500 лв. (4) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица на Агенцията за държавна финансова инспекция, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от оправомощени от него длъжностни лица. (5) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.“

По § 12 по вносител – предложение от народния представител Искрен Веселинов, оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 14: „§ 14. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 8 след думите „съдовете за“ се добавя „събиране на“. 2. В т. 9 след думите „съдове за“ се добавя „събиране на“. 3. Точка 16 се изменя така: „16. „Основа“ е показател, на базата на който се разпределят разходите за сметка на таксата за битови отпадъци от одобрената план-сметка към задължените лица. За целите на определяне на таксата за битови отпадъци мерната единица за основата количество битови отпадъци е килограм или литър.“ 4. Създават се т. 39 – 46: „39. „Масово разпространени отпадъци“ са отпадъци по смисъла на § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците. 40. „Притежател на отпадъци“ е понятие по смисъла на § 1, т. 29 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците. 41. „Причинител на отпадъци“ е понятие по смисъла на § 1, т. 30 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците. 42. „Събиране на битови отпадъци“ е понятие по смисъла на § 1, т. 41 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците. 43. „Транспортиране на битови отпадъци“ е понятие по смисъла на § 1, т. 43 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците. 44. „Третиране на отпадъци“ са дейностите по смисъла на § 1, т. 44 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците. 45. „Ползватели на услугата в имота“ са: а) за граждани – собственици и/или лица с учредено вещно право на ползване, и/или наематели и/или лица с настоящ адрес в недвижимия имот, и/или обитатели по смисъла на Закона за управление на етажната собственост, и/или лица, които пребивават в имота на друго основание; б) за предприятия – собственици и/или лица с учредено вещно право на ползване, и/или концесионери, и/или наематели, и/или лица, на които имотите са предоставени за управление, и/или заети и наети от предприятията лица, и/или лица, които пребивават в имота на друго основание. 46. „Дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл. 62, т. 2“ за целите на чл. 71 включва само дейността по третиране на битови отпадъци, необхванати в управление на масово разпространените отпадъци, от всички дейности, посочени в чл. 66, ал. 1, т. 2 и включени в услугата по чл. 62, т. 2.“

Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС – да се създаде нов § 15. Комисията подкрепа предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 15: „§ 15. В Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. …) в § 13 от Заключителните разпоредби думите „1 януари 2018 г.“ се заменят с „31 декември 2019 г.“

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. По § 13 по вносител – предложение от народните представители Менда Стоянова и Евгения Ангелова – оттеглено. Предложение на народния представител Искрен Веселинов, оттеглено. Предложение от народния представител Менда Стоянова, направено по реда чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – § 13 да се измени. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 13, който става § 16: „§ 16. (1) Срокът за одобряване на план-сметка за 2020 г. за всяка от услугите по чл. 62 е до 31 януари 2020 г. (2) За 2020 г. чл. 68, ал. 2 не се прилага.“ Предложение от народния представител Искрен Веселинов. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в новия § 15. По § 14 по вносител – предложение от народния представител Искрен Веселинов, подкрепено по принцип от Комисията. Предложение от народните представители Менда Стоянова и Евгения Ангелова, подкрепено по принцип от Комисията. Предложение от народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника, подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 14, който става § 17: „§ 17. (1) В срок до 31 март 2019 г. лицата по чл. 64 декларират в общината броя на ползвателите на услугата в имота по ред, определен с наредбата по чл. 9, а в случаите на новопридобит имот след този срок и преди 31 декември 2019 г. – в двумесечен срок от придобиването. (2) В срок до 30 септември 2019 г. кметът на общината се задължава да осигури информация за броя на ползвателите на услугите по чл. 62 в имотите на територията на общината. (3) За неизпълнение на задължението по ал. 1 на лицата се налага глоба в размер от 10 до 400 лв., съответно имуществена санкция в размер от 100 до 3000 лв. (4) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от служителите на общинската администрация, а наказателните постановления се издават от кмета на общината или от упълномощени от него длъжностни лица. (5) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 15 по вносител, който става § 18: „§ 18. В Закона за управление на отпадъците (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 65, ал. 1 думите „т. 3“ се заменят с „т. 2“. 2. В чл. 112, ал. 1 се създава т.5: „5. изоставянето на битови отпадъци и нерегламентираното им изхвърляне.“ 3. В чл. 133, ал. 1, т. 1 накрая се добавя „или в съдове или торби, различни от определените от общината за измерване на количество битови отпадъци по чл. 67, ал. 8 от Закона за местните данъци и такси“. 4. В чл. 134, ал. 1, т. 1 накрая се добавя „или в съдове или торби, различни от определените от общината за измерване на количество битови отпадъци по чл. 67, ал. 8 от Закона за местните данъци и такси.“ По § 16 по вносител – предложение от народния представител Искрен Веселинов, подкрепено по принцип от Комисията. Предложение от народните представители Менда Стоянова и Евгения Ангелова, подкрепено от Комисията. Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 16, който става § 19: „§ 19. В Закона за управление на етажната собственост (обн., ДВ, бр. …) в чл. 11, ал. 1 се създават т. 17 и 18: „17. може да приеме решение за подаване на заявление до общината за необходимия брой съдове за събиране на битови отпадъци във връзка с определяне на таксата за битовите отпадъци; 18. приема справката по чл. 67, ал. 15 от Закона за местните данъци и такси за броя на ползвателите на имоти в етажната собственост.“ По § 17 по вносител – предложение от народния представител Искрен Веселинов. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народните представители Менда Стоянова и Евгения Ангелова. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 17, който става § 20: „§ 20. Министерският съвет приема наредбата по чл. 66, ал. 3, т. 1 до 31 март 2019 г.“ По § 18 по вносител – предложение от народния представител Танер Али и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Искрен Веселинов Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народните представители Менда Стоянова и Евгения Ангелова. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 18, който става § 21: „§ 21. Законът влиза в сила от 1 януари 2020 г., с изключение на § 5 относно чл. 66, ал. 3, т. 1, § 15, 16, 17 и 20, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“.“

Предложение от народния представител Танер Али и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в новия § 1. Предложение от народния представител Искрен Веселинов – оттеглено. Предложение от народния представител Искрен Веселинов. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в новия § 1.