ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ КОЛЕВ4527 думи
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД
за извършената дейност на Временната комисия за установяване на потенциално опасните и конкретни случаи на радиоактивно замърсяване на питейните води на територията на Република България, причините за тяхното възникване и последиците за здравето на гражданите
Във връзка с установените отклонения в качеството на питейните води в някои райони на страната и опасенията от радиоактивното й замърсяване, с решение на Народното събрание на 28 април 2017 г., бе създадена Временната комисия за установяване на потенциално опасните и конкретни случай на радиоакативно замърсяване на питейните води на територията на Република България, причините за тяхното възникване и последиците за здравето на гражданите.
Поради изключителната обществена значимост на въпроса, свързан със здравето на хората и широкия обществен интерес, Комисията започна незабавна работа почти всекидневно, привличайки специалисти в областта на водите, водоснабдяването на населението и анализирането на риска за човешкото здраве.
На 3 май 2017 г. единодушно бяха приети вътрешните правила за работа и дейността на Временната комисия, необходими за законовото основание на последвалите заседания, изслушвания на министри и компетентни представители на различни ведомства и научни среди в тази област, както и за последвалата работна среща в гр. Хасково – един от проблемните райони. Бяха докладвани водоизточници, неотговарящи на нормативната уредба, същите бяха спрени, а някои от тях ограничени за ползване.
На няколко свои заседания Комисията подробно анализира наличните данни, изиска становища от всички ангажирани министерства, ведомства, научни организации и отделни експерти. Преобладаващото мнение на експертите е, че се касае за естествени геоложки процеси, в резултат на които е формиран водоносен хоризонт с повишено съдържание на естествен уран, което от своя страна води до завишени стойности на обща алфа и бета активност във водите на ползваните за питейно-битови нужди.
По отношение на закриването на уранодобива в Република България през 90-те години, е необходим задълбочен анализ, оценка и съответстващи мерки до каква степен ефективно, комплексно и екологосъобразно е изпълнена програмата за рекултивация на уранодобивните находища. Какво влияние е оказал този процес върху статуса на водните тела и водоносни хоризонти, върху цялостната система на питейно-битовото водоснабдяване.
На заседанието на Комисията, проведено на 13 септември 2017 г., се докладва за постъпването на допълнителни данни, анализи, резултати от тях, както и предприети в периода конкретни мерки от различни инстанции. Обсъдено беше съдържанието на окончателния доклад, като в резултат на предложенията, направени от народните представители и от председателя на Временната комисия, народните представители Йордан Апостолов, Атанас Костадинов, Александър Ненков, Андон Дончев и Манол Генов, членовете на Комисията се обединиха около следното становище: Докладът да се оформи в три основни части и приложенията: едната констативна част по отношение на фактическата обстановката; втората – съдържателна част с анализ на това, което се случва, включително предприетите действия; и третата част – предложенията на Временната комисия за оптимизиране на базата на фактическата обстановка, на анализа и съдържанието с конкретни предложения към институциите и приложения – всички поискани и постъпили материали, свързани с дейността на комисията.
Констативна част:
В отделни райони на страната отклоненията в нормите за вода, ползвани за питейни нужди, са чести и периодично се отчитат временни и трайни завишения в някои от показателите. На много места наличните водоизточници черпят вода от един и същ водоносен хоризонт (едно и също подземно водно тяло), която силно намалява възможностите за намиране на водоизточник с подходящи за консумация от човека води, дори при допълнително изграждане на нови водовземни съоръжения. Според експертите, представили становища по въпроса, съществуват различни възможности за разрешаване на проблема, като: пречистване на сега използваните подземни водни тела; търсене на нови такива в близост до населеното място; изграждане, монтиране на различни пречиствателни съоръжения или изграждане на водопроводи, довеждащи вода с отговарящо на изискванията качество, от отдалечени водоизточници. Всички посочени начини изискват сериозни конкретни технически задания, предпроектни проучвания и сериозни инвестиции, които често не са по силите на съответните ВиК дружества и общини.
Предприети действия:
По повод на проблема създадената междуведомствена работна група със заповед на тримата министри – на здравеопазването, на регионалното развитие и благоустройството и на околната среда и водите, по искане на Временната комисия при Народното събрание, представи периодично резултати от извършените пробовземания и анализи, както и информация за незабавно предприетите мерки при установени отклонения от нормативните изисквания за качеството на водата и изключването им от водоснабдителните системи на съответните населени места. Тези водоизточници, които не отговарят по Наредбата за водоползване и са в населени места, където икономически е невъзможно изграждането на нов водоизточник, да бъде „решен“ въпросът с питейната вода, както и за останалите нужди на хората.
Във Временната комисия, по време на заседания и с писмена информация, категорично беше декларирано от здравните органи, управители на ВиК дружества и кметове на съответните населени места, че в резултат на предприетите мерки няма питейна вода, доставяна до крайния консуматор с отклонения в изискванията за качество по здравно значими радиологични показатели и представляваща реална или потенциална опасност за здравето на хората. Разбира се, в отделни населени места с изключени от водопреносната мрежа водоизточници съществуваше опасност от недостиг на вода и налагане на режим на водоползване, ако последващите резултати от анализи от акредитирани лаборатории потвърдят отклонения в качеството на водата в тези водоизточници. При такива обстоятелства ще се наложи спешно търсене на алтернативни водоизточници или възможност за пречистване чрез съоръжения за пречистване на питейните води.
Резултатът от направените препоръки е налице – със заповед на тримата министри – на здравеопазването, на регионалното развитие и благоустройството и на околната среда и водите, № РД-583 от 24 август 2017 г., на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за администрацията във връзка с чл. 9, ал. 1, чл. 10а, ал. 4, т. 1 и чл. 189, т. 1 от Закона за водите и чл. 31, ал. 1 и чл. 32, ал. 1 от Закона за здравето, бе създадена работна група в състав:
Съпредседатели:
Малина Крумова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството;
Атанаска Николова – заместник-министър на околната среда и водите;
Светлана Йорданова – заместник-министър на здравеопазването.
Членове:
инж. Иванка Виденова – директор на дирекция „Водоснабдяване и канализация“, Министерство на регионалното развитие и благоустройството;
инж. Ивета Маринова – началник на отдел „Стратегическо управление“, дирекция „Водоснабдяване и канализация“, Министерство на регионалното развитие и благоустройството;
инж. Светла Христова – главен експерт в отдел „Стратегическо управление“, дирекция „Водоснабдяване и канализация“, Министерство на регионалното развитие и благоустройството;
Валентин Гетов – държавен експерт в дирекция „Концесии и търговски дружества“, Министерство на регионалното развитие и благоустройството;
Красимира Бръмчева – изпълняващ длъжността „директор“ на дирекция „Управление на водите“, Министерство на околната среда и водите;
Росица Петрова – държавен експерт в дирекция „Управление на водите“, Министерство на околната среда и водите;
Камелия Радева – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по водите;
д-р Ангел Кунчев – главен държавен здравен инспектор, Министерство на здравеопазването;
д-р Теодора Тодорова – директор на дирекция „Държавен здравен контрол“, Министерство на здравеопазването;
д-р Каталина Вълкова – държавен експерт в дирекция „Държавен здравен контрол“, Министерство на здравеопазването;
проф. д-р Здравка Валерианова – ръководител на Националния раков регистър;
проф. д-р Валерия Хаджидекова – директор на Националния център по радиобиология и радиационна защита;
Орлин Стоянов – заместник-директор на Националния център по радиобиология и радиационна защита;
доц. д-р Веселка Камбурова – директор на дирекция „Обществено здраве и здравен риск“, Национален център по обществено здраве и анализи;
д-р Соня Димитрова – директор на РЗИ – Хасково;
проф. Александър Стрезов – Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика, Българска академия на науките;
проф. д-р Камен Канев – национален консултант по клинична токсикология, Военномедицинска академия;
проф. Божидар Гуцалов – Софийски университет;
Димитър Маргаритов – председател на Комисията за защита на потребителите;
доц. д-р Тодорка Янковска-Стефанова – заместник-директор на Българска агенция по безопасност на храните.
Междуведомствената работна група:
1. Да предложи предприемането на организационни мерки за взаимодействие и обмен на информация между компетентните органи и извърши анализ на законодателството в областта на водите, с цел подобряване на контрола върху качествата на водата, предназначена за питейно-битови нужди и предотвратяване на възможен риск за здравето на населението.
2. Да обсъди и предложи варианти за трайно решаване на проблема с качеството на питейната вода в област Хасково и другите населени места с доказани отклонения от нормите, с цел недопускане възникване на здравен риск за населението.
3. При необходимост в състава на работната група могат да бъдат привличани и други експерти.
Извършени действия по министерства и ведомства до момента:
Министерството на регионалното развитие и благоустройството представи информация, че към настоящия момент, в изпълнение на заповеди за спиране експлоатация на обекти от РЗИ – Хасково, ВиК операторът е изключил съответно в ПС (помпена станция) № 1 пет кладенеца, в ПС Болярово № 1 един кладенец (Редки метали) и в ПС № 2 всичките четири кладенеца.
Населението на Хасково е уведомено да ограничи ползването на питейната вода за питейни нужди и приготвяне на храна. Продължава съвместният мониторинг от ВиК и Министерството на здравеопазването на качеството на водата във водоснабдителната мрежа и от МОСВ – на качеството на водата в подземните водоизточници.
На 11 май 2017 г. Министерският съвет прие Постановление № 91 за одобряване на допълнителни трансфери чрез бюджета на МРРБ за 2017 г. в размер на 1 930 000 лева за община Хасково за финансиране на обект „Допълнително аварийно водоснабдяване на град Хасково“.
В изпълнение на ПМС № 91, на 11 юли 2017 г. е подписано Споразумение между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Община Хасково за трансфер на средствата, като в него се изисква дейностите по обекта да бъдат съобразени с Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, с решенията на Временната парламентарна комисия за установяване на потенциално опасните и конкретни случаи на регистрирани повишени (наднормативни) стойности на съдържанието на естествени радионуклиди (естествен уран, обща алфа и бета активност) в питейните води на територията на Република България и последиците за здравето на гражданите, както и с решенията на междуведомствената работна група, в случай че бъде създадена такава.
След проведена от Община Хасково процедура по договаряне без предварително обявление, на 25 юли 2017 г. е сключен договор за обект „Изпълнение на инженеринг – проектиране, упражняване на авторски надзор и изпълнение на СМР на обект „Допълнително аварийно водоснабдяване на град Хасково“, подобект „Дублиране на кладенци“ – дублиране на 4 броя кладенци в обсега на санитарно-охранителна зона „Северна зона“. Сключен е договор и за изготвяне на оценка на съответствието и осъществяване на строителен надзор на обекта.
Към настоящия момент са изготвени работни проекти, които са предадени на надзорната фирма за изготвяне на доклад за оценка на съответствието. Същевременно текат съгласувателни процедури. Изпратено е уведомление за инвестиционното намерение до РИОСВ – Хасково, в отговор на което са получени указания за представяне на искане за необходимостта от ОВОС и плащане на такса.
От „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – Хасково, са внесени заявления в Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ за изменение на разрешение за водовземане от подземни води и за учредяване на санитарно-охранителни зони около 8 броя кладенци.
На 17 август 2017 г. е обявена обществена поръчка за изпълнение на обект „Изпълнение на инженеринг – проектиране, упражняване на авторски надзор и изпълнение на СМР на обект „Допълнително аварийно водоснабдяване на град Хасково“, подобект „Дублиране на кладенци“ с две обособени позиции: Обособена позиция № 1: строеж „Дублиране на 1 бр. тръбен кладенец в района на вододайна зона „Узунджово ІІ“ и Обособена позиция № 2: строеж „Дублиране на 3 бр. тръбни кладенци в района на вододайна зона „Източна зона“.
Оферти се приемат до 25 септември 2017 г.
На 18 август 2017 г. е обявена обществена поръчка за избор на изпълнител за изготвяне на оценка на съответствието и осъществяване на строителен надзор на обект „Допълнително аварийно водоснабдяване на град Хасково“, подобект „Дублиране на кладенци“ по обособени позиции.
Оферти се приемат до 27 септември 2017 г.
Предстои изготвяне на документация и обявяване на обществена поръчка – към момента, когато сме внасяли Доклада, за проектиране и изграждане на допълнителни водопроводи. С цел подготовка на документи за изместване на водопровод в „Източна зона“ поради пропадане, с „ВиК“ ЕООД – Хасково, се обсъжда ново трасе.
Министерството на околната среда и водите
В периода след установяване на проблемите в питейно-битовото водоснабдяване в района на град Хасково (месец април –месец септември 2017 г.) Министерството на околната среда и водите (МОСВ) в рамките на своята компетентност за управление на природните води:
- участва активно при установяване на фактическите обстоятелства и отклоненията в качеството на природната вода, използвана за питейно-битово водоснабдяване, и разпространение на замърсяването в района на Хасковската котловина, включително чрез оказване на съдействие на органите на здравния контрол и анализиране на проби от водата, използвана за питейни цели;
- установи, със заповед на министъра на околната среда и водите, процедура за ефективно взаимодействие между структурните звена на МОСВ за бързо уведомяване на компетентните органи – Министерството на здравеопазването и Българската агенция по безопасност на храните, при установяване на нехарактерни замърсявания при изпълнение на регулярния мониторинг на водите или при собствения мониторинг на водите, изпълняван от титуляри на разрешителни;
- извърши анализ на всички възможности за осигуряване на вода за питейно-битово водоснабдяване в района на град Хасково от други източници на подземни или повърхностни води и го предостави на междуведомствената работна група (МРГ), създадена със заповед на министъра на здравеопазването, министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на околната среда и водите, за установяване и разрешаване на проблемите в района на град Хасково;
- събира и анализира наличните до момента данни от мониторинг в района на находища на редки метали и ги предостави на Временната комисия и на МРГ;
- извърши проверка за издадени разрешителни за водовземане за осигуряване на вода за питейно-битово водоснабдяване в района на всички регистрирани в Националния геоложки фонд находища, проявления и участъци с установени повишени съдържания на уран в скалите. Тези райони са разположени на територията на области Благоевград, Бургас, Видин, Враца, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Плевен, Пловдив, Сливен, Смолян, София, Стара Загора, Хасково и Ямбол. Информация за районите, в които е установено наличието на съоръжения за питейно водоснабдяване, са предоставени на междуведомствената работна група. В момента МОСВ разработва програма за мониторинг на водите в рисковите райони, която ще бъде изпълнявана до края на 2017 и през 2018 г.;
- извърши проверка за издадени разрешителни за водовземане за осигуряване на вода за питейно-битово водоснабдяване в района на всички регистрирани в Националния геоложки фонд находища, проявления и участъци с установени повишени съдържания на уран в скалите. Тези райони са разположени на територията на области Благоевград, Бургас, Видин, Враца, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Сливен, Смолян, София, София-град, Стара Загора, Хасково и Ямбол. Информация за районите, в които е установено наличието на съоръжения за питейно водоснабдяване, е предоставена на междуведомствената работна група. В момента МОСВ разработва програма за мониторинг на водите в тези райони, която ще бъде изпълнявана до края на 2017 и през 2018 г.;
- извърши анализ на законодателството по водите и подготви предложения за нормативни и практически мерки за подобряване на координацията и обмена на информация между отговорните ведомства и за подобряване на информираността на гражданите, които в момента се разглеждат в рамките на МРГ.
Министерството на здравеопазването, извършващо контролен мониторинг за качеството на питейната вода при крайния потребител – „на кран“, извърши целенасочена проверка по отношение качеството на питейната вода, която показа, че макар и ограничено, проблеми с наличие на естествен уран и повишена алфа активност в питейната вода са установявани в редица населени места в Хасковска област, Пловдивско, Пернишко, районите на Велинград и в отделни малки населени места в Благоевградска, Бургаска и други области.
Националният център по радиобиология и радиационна защита извърши експертни оценки на индикативната доза от поглъщане на радионуклиди с питейна вода, която показва стойности в границите на нормата.
При установяване на несъответствие с нормативните изисквания при контролния мониторинг, както и при получаване на информация от други органи, имащи задължение да извършват мониторинг на водите (ВиК операторите, Министерството на околната среда чрез съответните басейнови дирекции), са предприети навременни и адекватни мерки, които са в правомощията на здравните власти, с цел защита на здравето на населението.
В допълнение здравните власти обърнаха внимание, че трайните отклонения в качеството на питейната вода има и по други химични показатели: нитрати, манган, желязо, хром и други като най-голям и обхващащ голяма част от територията на България е проблемът със замърсяване на питейните води с нитрати. За установяваните несъответствия многократно са информирани компетентните ведомства (Министерството на земеделието, храните и горите, Министерството на регионалното развитите и благоустройството, водоснабдителните дружества, Министерството на околната среда и водите) за необходимостта от предприемане на най-подходящите технически решения за подобряване качеството на питейната вода.
Предприетите от органите на държавния здравен контрол мерки са: издаване на предписания до ВиК операторите за извършване на проучване на причините за отклоненията, провеждане на допълнителни анализи на водите, предприемане на адекватни мерки от страна на ВиК операторите за отстраняване причините за констатираните отклонения; издаване на заповеди и предписания за налагане на ограничения в ползването и подаването на вода, своевременно информиране на населението за наложените забрани и ограничения.
С тези мерки е постигнато недопускане ползването на питейна вода, създаваща риск за здравето на населението, но проблемът по своята сложност и обхват излиза извън правомощията, компетенциите и възможностите на Министерството на здравеопазването.
Необходими са координираните действия на няколко министерства:
– Министерството на регионалното развитие и благоустройството – в чийто ресор са водоснабдителните дружества – „ВиК“ операторите, които са задължени да извършват мониторинг на водите, подавани към потребителите, и да предлагат и реализират необходимите технически решения за подобряване качеството на питейната вода;
– Министерството на околната среда и водите и регионалните му структури, които осъществяват наблюдението и мониторинга на подземните и повърхностните водни тела, използвани за питейни нужди и чрез анализ на данните от получените резултати, следва да подпомагат Министерството на регионалното развитите и благоустройството и водоснабдителните дружества при избора за най-правилните технически решения и да предлагат некомпрометирани източници за добиване на вода за питейно-битови цели;
– Министерството на здравеопазването и регионалните му структури да продължат редовния контролен мониторинг на качествата на питейната вода на крана при потребителя и своевременно да предприемат необходимите действия за недопускане на риск за здравето на населението, включително като прекратяват включването във водоснабдителните системи на води от водоизточници с отклонения от нормите за качество на питейната вода;
– Министерството на икономиката и дружество „Екоинженеринг-РМ“ ЕООД, създадено с ПМС 74 от 27 март 1998 г., което изпълнява всички дейности по премахване на последствията от добива и преработка на уранова суровина в Република България техническа ликвидация, техническа и биологическа рекултивация, пречистване на води и мониторинг на околната среда в закритите уранодобивни обекти;
– Министерството на енергетиката – във връзка с информация за подземните богатства и геофонда;
– Министерството на земеделието, храните и горите да извърши анализ, при необходимост и с други ведомства, на хранителните продукти, произведени в райони, където водата не отговаря на нормите върху здравето на населението; на качеството на животновъдна продукция – месо и мляко от животни, консумирали вода в отклонение на нормите, както и растениевъдна продукция, напоявана с вода в отклонение на нормите.
Министерството и неговите регионални структури да въведат задължителното прилагане на добрите земеделски практики при обработването на земеделските земи и да следят за неговото изпълнение, особено засилено върху обработваемите площи, попадащи в санитарно-охранителните зони на водовземните съоръжения за питейно-битово водоснабдяване, включително и за спазването на определените забрани за използване на торове и препарати за растителна защита.
Селскостопанската академия да извърши проучване относно районите, разположени в близост до обектите с ликвидиран уранодобив, с цел идентифициране на потенциално замърсени територии, използвани за пашуване на селскостопански животни и да предприеме необходимите мерки за недопускане радиоактивно замърсяване на продукцията от тези животни.
В координираните действия на посочените ведомства, при необходимост трябва да се включват още Българската агенция по безопасност на храните; Институтът „Никола Пушкаров“, София; научните институти на Българската академия на науките, университетите и научните организации, работещи в тази сфера, които могат и следва да посочат икономически изгодни решения като конкретни технологии и съоръжения за пречистване, нови сондажи, пренос на вода от други източници и други.
По информация на проф. дхн. Александър Стрезов – ИЯИЯЕ-БАН бе направена среща в кабинета на председателя на БАН между прокурори – областен на Пловдив, районен от Хасково и следовател от Хасково и експерти от Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика – БАН и Геологически институт – БАН. На срещата бяха формулирани въпроси от прокуратурата към експертите и бе осигурен достъп до получаваните данни за състоянието на питейната вода в град Хасково. Уточнено бе ново вземане на проби от водата в Хасково и последващо детайлно определяне на състава им – наличие на уран, торий, радон, дъщерни продукти на урана – полоний и олово. Пробовземането бе извършено от експерти в края на месец юли и след това пробите бяха транспортирани в ИЯИЯЕ – БАН за извършване на радиохимичен анализ. Междувременно бе извършен преглед на наличните данни за количествата уран в различни проби, взимани от Национален геофонд при Министерството на енергетиката, Изпълнителната агенция на Околната среда и водите при МОСВ, „Екоинженеринг“ РВ-ЕООД, Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“ – Пловдив и Национален център по радиобиология и радиационна защита при МНЗ. Направена е експертиза за геоложката структура на земните маси в околността на град Хасково, за да се оцени наличието на естествени радиоактивни изотопи – главно алфа лъчители в геоложката структура на землището около Хасково и влиянието на извършвания добив на уранова руда там.
Всички получени данни ще бъдат обобщени и изпратени до прокуратурата като експертиза на вещите лица в за установяване причината за повишените съдържания на уран и обща алфа активност в подземните води, възможни източници и пътища за тяхното проникване.
Комисията препоръчва на всяко от ангажираните ведомства по-добра координация, подобряване на взаимната информираност, включването на необходимите експерти в тази сфера и подобряване на контрола, включително задължително извършване на законодателно предвидения мониторинг за качеството на водата, а не заплащане на глоби за не извършената дейност. Резултатът от направените препоръки е налице – с нова заповед на тримата министри (МЗ, МРРБ и МОСВ) се възобнови работата на междуведомствената работна група по качеството на питейните води с актуализиран и допълнен експертен състав ( 23 експерти).
На базата на многостранната информация и анализи, които бяха представени на Временната комисия, отново посочваме, че най-ефективната мярка за дългосрочното решаване на проблема ще бъде ангажирането на посочените министерства и ведомства.
Временната комисия за установяване на потенциално опасните и конкретни случаи на радиоактивно замърсяване на питейни води на територията на Република България, причините за тяхното възникване и последиците за здравето на гражданите предлага:
I. Междуведомствената работна група, създадена със заповед на тримата министри, по настояване на временната комисия да има постоянно действие и да:
1. уточни в шестмесечен срок – до 31 март 2018 г., изискванията в различните нормативни документи: кои са индикативни, кои са препоръчителни и кои са задължителни, с оглед уеднаквяване подхода при вземане на решения и обявяване отклонения от изискванията за качеството на водите;
2. уреди трайно регламентирания в нормативните актове обмен на информация относно качеството на водите, включително самосезиране, санкции и предприемане на координирани действия при сигнали за отклонения от нормите за качество на водите (в природни водни тела, водоизточници за питейно-битово водоснабдяване, „на кран“ при крайния потребител) със срок шест месеца до 31 март 2018 г.;
3. предложи организационни мерки за взаимодействие и обмен на информация между компетентните органи, с цел подобряване на контрола върху качествата на водата, предназначена за питейно-битови цели, и предотвратяване на възможен риск за здравето на населението. Препоръчваме да се разработи единен механизъм за обмен на информация между компетентните органи, взаимодействие и взимане на съвместни решения при възникване на подобни ситуации с качеството на питейната вода в бъдеще;
4. да бъде предупредено население при ограничаването на ползването на водата в съответния район, като едновременно с това се информира за последиците за здравето при употребата й;
5. насочваме вниманието на междуведомствената работна група към предложението на кмета на град Велинград, за наличието на водоизточник, който отговаря на нуждите и нормите за питейно водоползване (извор Клептуза) с който е възможно бързо да бъде решен проблемът за недостига на вода във Велинград с минимални средства. (Приложение № 11) – в доклада.
II. В населените места с проблеми в качеството на подаваната за консумация вода с питейно-битови качества да се създаде механизъм за солидарно финансиране на такива обекти, тогава когато изграждането им е икономически нецелесъобразно и не може да бъде осъществено чрез цената на водата.
III. Предложения за законодателни промени, свързани с качеството на водите във водопроводната мрежа, следва да бъдат внасяни в Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, където попадат и „ВиК“ дружествата.
IV. Да бъдат завишени санкциите за ВиК операторите при неспазване на изискванията за мониторинг на питейните води.
V. При получаване на данни за повишено и за наднормативно съдържание на естествени радионуклиди и тежки метали във водите, независимо от източника на информация и технологията на изследванията, незабавно да бъдат уведомявани съответните министерства и междуведомствената работна група и населението.
VI. Министерството на икономиката да извърши актуална оценка и анализ на състоянието на закритите уранодобивни обекти в Република България, включващи експертно проучване на място и да докладва резултатите на междуведомствената работна група.
На базата на такава оценка и анализ да се изготви адекватна към момента програма за трайно опазване на околната среда от последствията от добива и преработка на уранова суровина.
На обекти от бившия уранодобив, на които при обследването е констатиран масивен водоизлив на руднични води, замърсени с естествен уран, създаващи предпоставки за възникването на здравно-екологичен риск за населението и околната среда, да се предприемат мерки за изграждането на пречиствателни съоръжения.
VII. Междуведомствената работна група и органите на местното самоуправление да възложат изготвянето на оценка за необходимите финансови средства, касаещи предприемането на необходимите конкретни практически мерки, свързани с изграждането на съответни пречиствателни съоръжения за намаляване съдържанието на естествен уран и тежки метали във водите ползвани за питейно-битови нужди от водоизточници с над нормативни съдържания на същите.
VIII. Институциите и ведомства, свързани с водовземане, водопроводни системи, водоподаване и контрол за качеството на водите предназначени за питейно-битова консумация да предложат решение на въпроса с обезпечеността на лабораторните изследвания за наличието на естествен уран.
IX. Здравните институции и ведомства, да извършват анализ на данните за водите за питейно-битови нужди и при установени несъответствия по радиологични показатели и при необходимост да извършват оценка на здравно-радиационния риск и здравния статус на населението.
X. Министерството на земеделието, храните и горите: Селскостопанската академия да извърши проучване относно районите, разположени в близост до закритите уранодобивни обекти, с цел идентифициране на потенциално замърсени територии, използвани за пашуване на селскостопански животни, и да предприеме необходимите мерки за недопускане на замърсяване на продукцията от тези животни с естествени радионуклиди, тежки метали, както и замърсяване с нитрати, фосфати при употребата на азотни, фосфорни и калиеви торове.
XI. Междуведомствената работна група на шестмесечие да уведомява за резултатите от дейността си Народното събрание.
На базата на многостранната информация и анализи, които бяха представени на Временната комисия, най-ефективната мярка за дългосрочното решаване на проблема ще бъде ангажирането на посочените министерства, като за целта беше възстановена дейността на създадената междуведомствена работна група. (Следват приложения.)
В тази част, моля да Ви прочета предложението за решение:
„РЕШЕНИЕ
по Доклада на Временната комисия за установяване на потенциално опасните и конкретни случаи на радиоактивно замърсяване на питейни води на територията на Република България, причините за тяхното възникване и последиците за здравето на гражданите
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 37 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Приема Доклада на Временната комисия за установяване на потенциално опасните и конкретни случаи на радиоактивно замърсяване на питейни води на територията на Република България, причините за тяхното възникване и последиците за здравето на гражданите.
2. Докладът да се изпрати на Министерството на здравеопазването, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на околната среда и водите“. Благодаря Ви.