9 ноември 2017 г.

Благодаря, господин Председател. Моля да подложите на гласуване в залата да бъдат допуснати: професор Николай Проданов – заместник-министър на правосъдието; госпожа Моника Панайотова – заместник-министър в Министерството на българското председателство на Съвета на Европейския съюз; господин Георг Георгиев – заместник-министър на външните работи; господин Николай Кънчев – заместник-министър на Министерството на околната среда и водите; господин Боян Магдалинчев, представляващ Висшия съдебен съвет, господин Севделин Мавров, член на Висшия съдебен съвет, както и колегите Добрин Пинджуров, Владимир Петров, Петя Кузева, Жени Начева и Георги Чукалев – директори дирекция в Министерството на финансите.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги! За поредна година, малко преди да изтече, сме се събрали, за да предрешим основната функция на държавата при разпределението на благата, създадени от българските граждани или поне отчасти. За следващата година те са повече! Те са повече и бюджетът през приходната част ще разпредели близо 40 милиарда. Очаква се брутният вътрешен продукт да достигне за първи път над 100 милиарда и да възлезе на около 106 милиарда. Те са повече, независимо че в изпълнение на доктрината, която изповядваме и в изпълнение на нашата предизборна програма ние не променяме данъците. Единствената параметрична промяна, свързана с данъците, е достигането на минималните акцизни ставки за тютюна. Да, през 2015 г. договорихме със социалните партньори поетапно увеличение на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ и съгласно графика осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ ще нарасне от следващата година с един процентен пункт. Извън тази конкретика искам отново да подчертая, че за нас е важно съществуващият модел на данъчна политика да бъде запазен. Чуха се много доктринални теми, свързани с неравенството и начините за неговото преодоляване. Аз бих приел като искрени тези, няма да ги наричам вопли, тези желания от страна на част от политическата класа, ако те действително биха довели до равенство. Спомняме си началото на прехода, когато всички бяхме равни и след това някои изведнъж рязко напреднаха спрямо другите, защото, слава богу, хората не са еднакви. По-инициативните, по-образованите трябва и могат да имат повече. Ролята на бюджета обаче е да изглажда неравенствата и да стимулира равния шанс на хората. Затова и отново реферирам към Предизборната програма: идентифицирахме като проблем качеството на работната сила, качеството на един от основните фактори във възпроизводството. В следващата година, макар че започнахме още от тази, продължаваме с инвестициите в човешките ресурси. Да, загубихме много време, да, трябваше по-рано да направим инвестиции в качество на средното образование, да вкараме инициативните, по-добре обучените, най-добрите висшисти в класната стая. Закъсняхме с това, плащаме тези цена. В момента състоянието на пазара на труда е такова, че на практика няма безработица. На практика има свободни работни места, за които не могат да бъдат намерени служители. В края на периода, за който сме внесли прогноза, се очаква безработицата да бъде малко над 5% – нива, исторически ниски, нива, които достигат потенциала на икономиката и спират възможността за по-голям растеж. Освен качеството на работната сила, в Закона сме предвидили и оптимизиране на модела на финансиране на средното образование, така че да отчитаме повече фактори, а не само броя на децата в училище, като смятаме, че по този начин част от слабостите на системата, които се идентифицираха в последните десет години, ще бъдат преодолени. Инвестираме допълнително и в здравеопазването, въпреки че не се е родил този, който ще начертае вярната рецепта как да излекуваме болното българско здравеопазване. Този дебат се дължи в тази зала и се надявам да бъде проведен извън Закона за бюджета, защото бюджетът е средство, бюджетът не е инструмент. По отношение на разходите за заплати. Има увеличение в доста сектори, разбира се, не е на калпак. Ако погледнете Консолидираната рамка на бюджета, приблизително с 1 млрд. лв. нарастват разходите за персонала, спрямо Програмата за 2017 година. Да, доходите в България са сравнително по-ниски от тези, в държавите, към които се стремим, но не бюджет е този, който увеличава доходите. Бюджетът преразпределя и то доста под 40%. Между другото, се чуха думи, че, видите ли, ние сме разпределяли много малко и това било загуба за българските граждани. Това е факт, но е концептуална грешка да смятате, че сме достигнали такова качество на израстване на политическата класа, че да заслужаваме да взимаме решения вместо българските граждани – нещо, което преди 1989 г. се претендираше на 100%. Ако искате да преразпределяме повече, трябва да се върнем към Вашата позиция за увеличение на данъците. (Обръща се към лявата страна на залата.) Защото един Ваш народен представител от две седмици разказва как ние много ниско преразпределяме и как трябва да стигнем до по-високо ниво на преразпределение. Това, колеги, се случва чрез по-голямо изземване. Няма друг механизъм! Но да приемем, че понякога тези 80% взимат превес във Вас и се чуват и неверни тези. (Реплики от народния представител Драгомир Стойнев, ръкопляскания от ГЕРБ.) Знам, че дебатът не трябва да се профанизира по този начин, но за 80-те процента не е моя реплика. (Шум и реплики в „БСП за България“.) За 80-те процента не е моя реплика, колеги, и независимо колко добронамерено е изведена от контекста или в контекста, тя е оценка за състоянието на българската демокрация и на отношението на управляващите и на управляваните.

Не за демокрацията, за бюджета говорим.

Бюджетът е част от демокрацията, д-р Адемов. Преди малко Вие говорихте за солидарността в българския бюджет. Така че бюджетът е, пак казвам, еманацията на отношението на управляващите към управляваните, защото това, което решаваме днес, е как да похарчим чуждите пари – тези, които са ни вкарани в тази зала, разходват. За да не превръщам представянето на фискалната рамка в догматичен спор ще продължа само с още няколко думи на фундаментално ниво, тъй като имахме възможност освен докладите на комисиите, които разкриват отделните секторни политики, да представим в много различни формати и заедно със социалните партньори визията ни за това как трябва да бъдат изхарчени средствата на българските данъкоплатци в следващата година. Поетапната консолидация, която се предвижда до края на периода, според нас е правилно решение. Чухме много дебати в предходните години, че трупането на дългове е неприемливо. Затова и намалението на дефицита трябва да бъде цел, трябва да продължим да го намаляваме. В противен случай и като се има предвид качеството и успеха на приватизацията от последните 25 26 години, тя не може вече да е източник за финансиране на недостига в бюджета. Затова трябва да свикнем концептуално, че трябва да се простираме според чергата и за следващата година сме предвидили намаление на дефицита по Консолидираната фискална програма. Това ще ни помогне да намалим и дълга. Той ще намалее не само относително, но и номинално, защото през годините ще правим само погашение, падежи на дългове, а няма да емитираме нови такива на международните пазари и нетното финансиране ще бъде отрицателно. В следващата година нетното финансиране ще бъде отрицателно с около 600 милиона, тоест 600 милиона повече дългове ще погасим. Това ще ни даде възможност в края на периода, около 2020 г., ако се изпълняват заложените фискални цели за отделните години, да завършим с около 20% от брутния вътрешен продукт дефицит спрямо дълга. Нещо, което е точно три пъти по-ниско от критериите в Пакта за стабилност и растеж, и ако продължаваме с поддържането на благоразумна фискална политика, това ще ни даде възможност да увеличим доверието на нашите европейски партньори и вероятно да бъдем допуснати в по-вътрешните кръгове на европейска интеграция, нещо, което, за съжаление, все още не сме заслужили. По отношение на данъчната политика отново искам да се върна към темата плоско или пропорционално, пропорционално или прогресивно облагане. Не виждам професор Гечев в залата… (Шум и реплики в „БСП за България“.) Скрили сте го отзад. Здравейте, професоре! РЕПЛИКИ ОТ „БСП ЗА БЪЛГАРИЯ“: Той там си седи. (Шум и реплики в „БСП за България“.)

Искам само да завърша с това – виждам, че сте заредени с положителни емоции, тъй като бюджетът беше определен като крайно ляв. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Той е един изпълним бюджет, който се грижи през разходната част за младите, осигурява, макар и не винаги достатъчни за тези, които сами не могат да се грижат за себе си – възрастните хора, и без да отнема от активните – тези, които създават благата. Днес сме на първо гласуване. Надявам се да се случи един смислен дебат, защото в последните седмици, с изключение на някои изказвания, по-голяма част от дебата беше далеч от това, което е представено в българския парламент. Отново, макар че знам, че ще Ви издразня, този бюджет е за 100% от българските граждани, не за 80% от тях. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа министри! Висшият съдебен съвет е постоянно действащ орган, който представлява съдебната власт. Като такъв той определя състава и организацията на работа на съдебната власт, обезпечава финансово и технически дейността на органите на съдебната власт, без да се намесва в нейното осъществяване. Предложеният Проект за бюджет за 2018 г. и актуализираните бюджетни прогнози за 2019 и 2020 г. на съдебната власт е съобразен с прогнозиране на оптимален размер на средствата за нормално функциониране на съдебните институции. Проектът на бюджет на съдебната власт отразява стремежа за повишаване ефективността в цялостната работа на съдебната система на равнище, отговарящо на членството на Република България в Европейския съюз. При изготвяне разчетите на бюджета на съдебната власт са използвани обективните потребности от числеността на магистратите и служителите от служебната администрация, определени спрямо броя на съдебните производства и темпа на тяхното нарастване, както и действието на Единния класификатор на длъжностите в съдебната администрация. Разчетите са разработени на база утвърдените бюджети за 2017 г. на органите на съдебната власт, като са предвидени допълнителни разходи, необходими за нормалното функциониране и осигуряващи бързо правораздаване и изграждане на информационните системи за реализиране на електронното правосъдие. Проектът за бюджет за 2018 г. и актуализираните бюджетни прогнози за 2019 и 2020 г. на съдебната власт са съобразени с указанията за изготвяне на Проектобюджета за 2018 г. на Министерството на финансите. Предвидени са средства за обезпечаване на основните функции и дейности, свързани с измененията в Закона за съдебната власт, част от които са влезли в сила тази година. Във връзка с промяната в чл. 130, ал. 2, т. 6 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 2, т. 5 от Закона за съдебната власт в Проекта за бюджет са заложени средства за основен ремонт и придобиване на сгради. Направени са разчети за средства, необходими за дейността на комисиите по атестирането при прокурорската и при съдийската колегия на Висшия съдебен съвет за изпълнението на Мярка 6.42 по Стратегическа цел № 6 на пътната карта за изпълнение на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система. Във връзка с промяната на чл. 361, ал. 3 от Закона за съдебната власт в Проектобюджета не са предвидени разходи за заплати и обезщетение, облекло, осигуровки и издръжка на съдиите по вписванията и държавните съдебни изпълнители, които преминават към Министерството на правосъдието. Приходите от дейността на органите на съдебната власт, които са в размер на 116 млн. лв. за трите години, са съобразени с политиката са равен достъп до правосъдие, при което разширяването обхвата на съдебната дейност изключва въвеждането на пазарни механизми при оказването на юридическа помощ по граждански и наказателни дела. Следва да се отбележи, че ръстът на съдебните производства не е възможно да бъде свързан със значително увеличение на постъпленията от съдебни такси поради високия дял на наказателните и административните производства, при които такси или не се събират, или са в изключително символични размери. Прогнозните приходи са реалистични, като при тяхното изготвяне са отчетени промените в нормативната уредба и са използвани икономическите и статистически способи за анализ, съобразени с прогнозите на променената макроикономическа среда. Добавен е резерв за непредвидени и неотложни разходи по 900 хил. лв. за трите години. При разработването на разходната част в Проектобюджета за 2018 г. и актуализираните бюджетни прогнози за 2019 и 2020 г. е предвидено оптимално, финансово осигуряване на основните политики, на които е подчинена дейността на всички работещи в съдебната система на Република България. Основните политики и програми в областта на съдебната власт са: Политика 1: осъществяване на правосъдие и правораздавателна власт с цел защита правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата, и включва дейността на всички съдилища в страната. Към тази политика са обособени три програми. Политика 2: спазване законността в Република България и включва дейността на прокуратурата на Република България с обособени четири програми към нея. Политика 3: управление и организация на работата на съдебната власт без да се нарушава нейната независимост и включва дейността на Висшия съдебен съвет. Към тази политика са обособени три програми. Политика 4: укрепване на професионалната квалификация на правоприлагащите органи, която включва дейността на Националния институт на правосъдието с обособени към тази политика три програми. Политика 5: контрол на органите на съдебната власт, основаващата се на принципите за законосъобразност, обективност и публичност. Петата политика включва и дейността на Инспектората на Висшия съдебен съвет с три програми към нея. Политика 6: електронно правосъдие и включва електронна система за извършване на всички предвидени в Закона процесуални действия от органите на съдебната власт в електронен вид. Политика 7: управление на недвижимите имоти на съдебната власт и включва: извършването на основен ремонт на съдебни сгради, средства за застраховки и данъци, дейности по строителен надзор и инвеститорски контрол. Разчетите на Проектобюджета са изцяло съобразени с политиките, заложени по пътната карта за изпълнение на Актуализираната Стратегия за продължаване реформата в съдебната власт, приета с Решение № 299 от 22 април 2016 г. на Министерския съвет. Предложеният вариант на бюджет на съдебната власт по становището на Министерския съвет се различава с размера на разходите, предложени от Висшия съдебен съвет с 38 млн. 800 хил. лв. Разработеният от Министерството на финансите Проектобюджет на съдебната власт за 2018 г. основно е насочен към увеличаване на разходите за персонал. Не са обезпечени достатъчно средства за издръжка. Към предложението на Министерския съвет, следва да се добавят допълнителни разходи, с които да се обезпечат следните основни функции и дейности на съдебната власт: 1. Изплащане на допълнителни възнаграждения на магистратите и съдебните служители от Апелативния специализиран наказателен съд, Специализирания наказателен съд, Апелативната специализирана прокуратурата и Специализираната прокуратура, съгласно измененията, които се предвиждат в Закона за изменение и допълнение на съдебната власт през 2017 г., в чл. 233, ал. 6, изречение първо и изречение второ и чл. 345, ал. 5. Предвижда се магистратите и съдебните служители да получават допълнително възнаграждение на всяко тримесечие, но не повече от шест основни месечни работни заплати. Очакваният размер на недостига е 4 млн. лв. 2. Изплащане възнаграждения за съдебни заседатели, съгласно чл. 73, ал. 2 и ал. 5 от Закона за съдебната власт, с изменението обнародвано в Държавен вестник, брой 13/2017 г. С тези изменения в Закона за съдебната власт, на съдебните заседатели в случай на отлагане на съдебното заседание се заплаща възнаграждение не по малко от 20 лв. на ден, както и разходите за транспорт, които са направили, във връзка с участието си в съдебни заседания, се възстановяват от бюджета на съдебната власт. Очакваният недостиг за 2018 г. спрямо 2017 г. по това перо е около 500 хил. лв. 3. През месец октомври 2017 г. се осъществи преместването на наказателното отделение на Софийския районен съд – служба, бюро „Съдимост“, служба „Архив“, служба „Регистратура“, Касовата служба и Счетоводство, звеното „Човешки ресурси“ към Софийския районен съд и част от магистратите и съдебните служители от Софийската районна прокуратура в сградата на бул. „Скобелев“. Във връзка с това са необходими средства, в размер на 1 милион и половина за заплащане на местни данъци и такси и средства за текущи разходи – вода, енергия и поддръжка. 4. Средствата за изплащане на обезщетенията по Кодекса на труда и Закона за съдебната власт, предвидени за 62 магистрати и 275 съдебни служители, по данни от органите на съдебната власт. Очакваният недостиг за 2018 г. е в размер на 2 млн. лв. Следва да се отбележи, че през 2017 г. недостигът по този параграф се покрива със средства от наличности по сметки от предходните години. 5. Необходими средства в размер на 3 млн. 900 хил. лв. за осъществяване дейността по чл. 360 от Закона за съдебната власт за електронното правосъдие. 6. Средства за изплащане на облекло на магистрати и съдебни служители. Очакван недостиг за 2018 г., спрямо 2017 г. около 2 млн. лв. Уважаеми народни представители, в заключение ще кажа, че приоритет на съдебната власт е една добре функционираща и прозрачна съдебна система, която да гарантира ефективно прилагане на законите, да дава сигурност на гражданите и да защитава спазването на техните права и свободи. Насоките в тази сфера са постигането на равен достъп до правосъдие и на европейски стандарти в областта на правната помощ, защитата на пострадалите от престъпления, алтернативното разрешаване на споровете. Като представляващ Висшия съдебен съвет и председател на Бюджетната комисия, искрено се надявам, уважаеми народни представители, че ще гласувате един бюджет, който ще позволи на съдебната система да функционира нормално и да обезпечи основните ѝ дейности и функции. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа министри, уважаеми заместник-министри, колеги! Преди да се спра на конкретните политики в Бюджет 2018, искам да направя една кратка ретроспекция. Какво е финансовото състояние на страната? Стабилна, финансова и фискална среда. Какво заварихме след управлението Орешарски и БСП? Огромен бюджетен дефицит, неизпълнение на приходите, европейски програми пред провал, висока безработица, несигурност в бизнеса от бъдещото развитие и политиките на държавата, фалирала банка – КТБ, недоверие в банковия сектор, високи лихви и практически спряло кредитиране. Какво имаме днес? Растяща икономика. Най-синтезирания показател за това е брутният вътрешен продукт, който е над средното ниво за европейските страни. За 2016 г. – 3,9%; за 2017 г. очакваме 4%. За 2018 г. предвиждаме също около 4%. Балансиран бюджет за 2016, същото ще бъде и за 2017, както и по-нататъшна постоянна консолидация до 2020 г. Преизпълнение на приходите. За 2017 г. те ще бъдат с 2,3 милиарда повече спрямо отчетените за предходната година и то в резултат на последователни действия на изпълнителната власт за борба с контрабандата и сивата икономика. Над 11 милиарда фискален резерв. Стабилна финансова система, върнато доверие в банките. Кредитиране при изключително ниски лихви. Държавата се кредитира на лихви под 1%. Финансова стабилност, гарантирана от стабилен валутен борд, подплатен с високи валутни резерви. Към средата на 2017 г., те възлизат на 24,4 млрд. евро и растат за тази година с 4,9%. Намаляване на държавния дълг. Независимо от това, че осем години сме на дефицити, независимо от неблагополучията в банковата система и енергетиката, България е трета в Европейския съюз по размер на брутен вътрешен дълг към брутен вътрешен продукт. За 2017 г. ще отчетем дълг спрямо брутния вътрешен продукт от 23%. За 2018 г. се предвиждат 22%. Тук искам да кажа: ще имаме реално намаление на дълга с 600 милиона. Реално намаление! Така, защото в тригодишната прогноза се предвижда през 2020 г. дългът да достигне 20% от брутния вътрешен продукт. Изключително ниско ниво на безработица. За 2017 г. – 6,5%, за 2018 г. се очаква 6,2%, а до 2020 г. да достигне до 5,6%. Ръст на доходите. Слава богу, най-вече в реалния сектор, където само за една година, доходите на работещите в реалния сектор получиха повишение с над 11%. Мога да изброявам и още, но ще спра дотук. Какво предвижда Бюджет 2018 г.? Цялата му философия, уважаеми колеги, е подчинена на няколко важни неща – подкрепа за икономическата активност на бизнеса, за продължаващ устойчив икономически растеж, за осигуряване условия за устойчиво нарастване на инвестиции в производство, чрез запазване на данъчната политика, чрез запазване на ниското ниво на изземване на доходи от бизнеса и хората, за да ги преразпределя държавата, продължаваща и задълбочаваща се административна реформа. Чуват се критики. Вероятно ще ги чуем и след малко, че бюджетът нямал политики. Бюджетът, уважаеми колеги, е фокусиран върху няколко ключови политики, имащи решаващо значение за развитието ни, не само през следващата година, но бих казала и през следващото десетилетие. Това са политиките в секторите образование, здравеопазване, сигурност. Политики, изцяло насочени за бъдещото поколение, за по-образовани, по-здрави, живеещи в по-сигурна среда млади хора. Затова в тези сфери са заделени и повече средства, но са предвидени и промени в управлението на тези средства, които ще доведат до по високо качество и постигане на търсените резултати. Тук ще кажа няколко цифри. Над 610 милиона повече в сектор „Образование и наука“, над 400 милиона повече в сектор „Здравеопазване“, над 590 милиона повече в сектор „Сигурност“. Искам да подчертая, че това не са просто повече разходи, повече средства. Това е инвестиция и смело мога да кажа, че това е инвестиция в национална сигурност. Наред с тези приоритети, Бюджет 2018 е и с грижа за хората в неравностойно положение, било поради това, че са възрастни, пенсионери, било поради това, че имат заболявания или са с нисък социален статус. Поради тази причини се предвижда и ръст на заделените средства във фонд „Социално осигуряване, подпомагане и грижи“, чийто общ размер за 2018 г. ще достигне 13 млрд. 71 млн. лв., от които 9 млрд. 454 млн. лв. са за пенсии, с 519 млн. лв. повече от размера им за 2017 г. За социални помощи и обезщетения сумата нараства близо до 1 млрд. 983 млн. лв. Не са оставени без внимание и политиките по доходите в бюджетната сфера – ръст на средствата на работните заплати на работещите в бюджета общо 730 милиона, без сумите за осигуряване, а заедно с тях сумата достига до 960 милиона. Това обаче не означава, че всички работещи в бюджетната сфера ще получат увеличение на своите заплати в процент, който би бил желан от тях. Отново основните средства са за приоритетните сектори, както и за осигуряване на минималната работна заплата. За останалите бюджетни служители има възможности за повишаване на техните заплати и тези възможности са в ръцете на съответните министерства и ведомства. Тези възможности включват оптимизация на процесите, които извършва администрацията, електронизация на услугите, които тя прави, на дейностите, които прави. В резултат на тази оптимизация икономисаните средства могат да бъдат източник за повишаване на заплатата на останалата част от администрацията. В заключение искам да кажа, дами и господа, държавата се развива възходящо, устойчиво и това не е само заради икономическия цикъл, в който се намира България, страните от Европейския съюз и света, а и заради стабилната финансова и фискална среда, заради предвидимата данъчна икономическа политика на държавата, заради политическата устойчивост и спокойствие, заради растящия все повече авторитет на страната ни сред нашите партньори и съседи. Всичко това дава спокойствие на бизнеса, за да развива своите проекти. Всичко това дава спокойствие на хората, за да повишават потреблението. И това ще е така, защото това е програмата, която честно заявихме на хората, че ще осъществяваме, с която хората ни избраха да управляваме и която ще следваме неотклонно. Останалото, колеги, са опозиционни брътвежи. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Да започнем с опозиционните брътвежи, госпожо Стоянова. В Комисията при първо разглеждане на трите бюджета министър Горанов завърши с думите, че не е работа на бюджета да прави реформи, бюджетът отразява икономическото състояние на държавата и е финансово-счетоводен баланс на приходи, разходи, разпределение на финансите. Днес виждаме, че започвате да говорите за политики и за реформи, след като Ви обърнахме внимание, че такива липсват. Много неща се казаха в дебата до внасянето на бюджета в зала и много наименования се дадоха. От бюджет на зрителната измама – в съпоставка с един познат интересен холивудски филм, през бюджет на работните заплати и на изгубеното време. Днес обаче искам да направим сериозен анализ на това, което внасяте като бюджет. Съжалявам, че министърът на финансите го няма, но, надявам се все пак да удостои залата с присъствието си, за да слуша анализа на народните представители по отношение на този документ. Да започнем от макрорамката. Имаме икономически растеж, който е добър за страната, който се вписва в цикъла на европейската и световна икономика от порядъка на 4%. На какво се дължи този икономически растеж и как да бъде запазен, стимулиран и дори увеличен? И дали да бъде увеличен? В едно от предишните заседания на Бюджетната комисия, правилно министър Горанов – добре дошъл! (министър Владислав Горанов влиза в залата) – постави въпроса, че има анализи, които показват, че българската икономика може би прегрява, че потенциалът й за растеж е почти достигнат. Какво показва внимателният анализ? Внимателният анализ показва, че растежът се дължи преди всичко на вътрешното търсене, на потреблението. Това е заложено и като помпа на растежа в следващия бюджет. Пред мен са документите, няма да ги цитирам, за да не губя ценното време, от малкото време, което има нашата парламентарна група. Да, ако ние залагаме растежът да бъде с основен фактор вътрешното потребление, опасността от прегряване е налице. Потенциалът на икономиката да расте на база на потреблението е малък. Ще се увеличава вносът, оттам ще спада приносът на износа за растежа, потенциалът наистина ще бъде прехвърлен и икономиката ще прегрее. Този анализ ние не го виждаме и мярката да не се случи това не я виждаме. Вместо това виждаме повече от същото – повече вътрешно потребление, залагане на тази помпа на растежа, при положение че икономиката има нужда от инвестиции – крещяща нужда има от външни и от вътрешни инвестиции. В тази посока нещата, които се правят, са само думи или леко маркиране на процеса. Увеличаването на капиталовите разходи по-скоро се явява фискален буфер, както е фискален буфер и за тази година, тъй като те не бяха усвоени, така ще бъде и за следващата година. Стъпките в посока на създаване на благоприятна инвестиционна среда също са безкрайно скромни – една, две мънички стъпки, като премахване, да кажем, на изискването за свидетелство за съдимост. А ускоряването на инвестиционния процес, а премахването на административния натиск, което бизнесът нарича „рекет“, а безбройните контролни органи, които се изсипват при бизнеса в пикови моменти по шест, седем институции?! В срещи с работодателски организации – ние лично правихме и с Американската търговска камара, те нееднозначно повториха следното: „Основната причина да не инвестираме са административните спънки в страната.“ Можем да инвестираме двойно, тройно и четворно. Например от IBM казаха: „Имаме 2400 служители, можем да ги направим 4800, причината е само във Вас. Причината е само в страната и в условията за бизнес.“ Тоест ние тук не виждаме условия, не виждаме политика икономическият растеж да бъде ускорен, да бъде увеличен и потенциалът за икономически растеж на страната да бъде повдигнат чрез инвестиции. Точно обратното, инерция. Ако европейската икономика расте, вътрешното потребление расте, лихвите са ниски, хората използват спестяванията си като инвестиционен резервоар и така расте потреблението, така се повдига общо растежът на икономиката. Никъде не видях анализ: какво би станало, ако в средносрочен план лихвите по депозитите нарастват? Аз за себе си направих такъв анализ и Ви казвам, че това е основен риск пред икономическия растеж. Моментално ще спрат използването на спестяванията за инвестиции и това ще доведе до сериозно намаляване на потенциала за икономически растеж. А такива тенденции в европейската и световната икономика има, защото, когато икономиките растат, лихвите почват да се покачват. Това е правило в икономическата теория. Тук никъде това не е отразено. По отношение на растежа още няколко думи. При растежа не се взема предвид структурата на брутния вътрешен продукт, как да бъдат стимулирани онези сектори и онези фактори на растежа, за да се получи ускоряване на икономическия растеж. Да стигнем сега до прословутите разходи и реформи. Господин Министър, не само аз, повечето икономисти смятат, че бюджетът не е финансово-счетоводен баланс на приходите и разходите на финансите на една държава. Той е основен инструмент за правене на политика. В него се отразяват намеренията на базата на даденостите на съответното правителство да прави политики и реформи и така нататък. В „бюджета на заплатите“, както сполучливо го нарекоха някои икономисти, реалното увеличаване на разходите за труд е около 1 млрд. лв. Мога да го цитирам в отделните сфери – 542 милиона в образованието, 123 милиона като директен резултат върху заплатите в публичния сектор, общо около 700 милиона повече пари за заплати и така нататък. Има обаче и обратен ефект, който не се казва тук от управляващите, поне не чух госпожа Стоянова да каже за това. Нетният ефект от това увеличаване на доходите не е такъв. Нетният ефект ще бъде не 1 милиард, а около 420 милиона на година, поради простата причина, че 450 млн. лв. ще се изземат от данъкоплатците през следващата година от вдигане на осигуровките за пенсии, 108 милиона от повишаване на акциза върху цигарите и още 108 милиона вдигане на осигурителните прагове. С други думи, държавата помпа доходите на тези, които зависят от нея с 1 милиард, взема си обратно 130 милиона от облагане върху тези нови доходи и допълнително отнема поне още 450 милиона с вдигане на данъци. Нетният ефект е около 420 милиона. Така че и този фактор влиза в онова сравнение, което направихме – оптическа измама. Едно показваме, а всъщност става друго. За реформите в секторите. Уважаеми колеги, в този бюджет наистина няма реформи, а би трябвало да има по много причини. Най-малкото програмите на двете партии, които са в коалиция. Второ, защото големи бюджетни, социални и обществени сфери са нереформирани. Трето, защото ефективността на един лев публични разходи е твърде ниска в сравнение с тази в Европа. Преди малко министър Горанов каза, че не се е родил този, който ще покаже как ще бъде излекувано здравеопазването. Господин Министър, здравеопазването няма нужда да се роди някой, за да го лекува, поради простата причина, че рецептите за лекуване на болести от каквито страда нашето здравеопазване са намерени, приложени и е излекувано в почти всички държави от Европейския съюз, в Канада, в Щатите, в Австралия, във всички големи държави. Там няма нито една система с една каса монополист. Ние сме единствените в света. Страхотен принос. (Реплики.) Абсолютно е вярно, абсолютно е вярно! Как се лекуват недостатъците на една монополна система? Чрез вкарване на конкуренция. Ще Ви каже Делян Добрев, ако няма кой да Ви го каже. Да, здравеопазването не е пазар. В здравеопазването може да се вкарват квазипазарни инструменти, но там ги няма. Защо има монопол на една каса? Какво може да свърши тази каса видяхме в последните години. От 2005 г. ДПС говори на тази тема. Направихме групи, които да работят, изготвихме модел. Три години работихме, три години труд. Имахме преведени всички системи как работят. На база на това изработихме три примерни модела. Не ни стигна време. Две и девета година дойдохте на власт, направихме си труда, дадохме ги на Вашия министър и му казахме: „Ползвайте този труд, защото, ако сега стартирате реформата, ще Ви трябват няколко години, за да стигнете до модела.“ Нищо! (Реплики от „БСП за България.“) Вие отказахте да правите реформа в здравеопазването. Нещо повече. Онзи милиард и четиристотин милиона беше заделен за стартиране на демонополизацията на Касата. Първата година, в която ще има много каси, тези пари – на данъкоплатците, на осигурените лица, да бъдат раздадени на новите каси и с тях да бъдат лекувани. Дойде един човечец от Световната банка ли, откъде ли, и ни научи как това не трябва да става, и ги прибра тези пари, и ги изхарчи. И сложи такъв голям кръст на реформата в здравеопазването. Вие сега казвате – длъжници сме на обществото, като дебат за тази реформа, ама длъжници сте Вие, ние не сме никакви длъжници, да Ви кажа! (Ръкопляскания от ДПС.) Ще видите, че докато не демонополизирате Касата, всички дефекти, всички болести на системата ще се мултиплицират, и 40-те процента за хапчета, за лекарства, които са безпрецедентни в Европа, където фармациите крадат и лицата, които им ги дават също, и то от парите на лекарите, и от парите за здраве. И всичко останало – здравни карти, какви здравни карти, колеги? Здравните карти ще ги определят пазарните субекти каси и пазарните субекти болници. Те ще се разберат къде да има здравни каси.

Важна система дискутираме, която гълта огромен ресурс – 700 милиона при старта на тази система – 3 млрд. 800 млн. лв. 20 години по-късно. Два милиарда и четиристотин, когато дойдохте на власт 2009 г., 55% повече днес. Има ли 55% повече добро здраве? Няма. Има ли доволни лекари? Няма. Има ли доволни сестри? Няма. Каква камбана още трябва да удари, за да седнете и да покажете тези реформа как ще изглежда от първия й до последния й ден. В образованието – Вие самите казвате, че това са пари за привличане на специалисти, а образованието какви кадри вади – 52 университета, и колко десетки хиляди български студенти отиват в чужбина? Защото тук няма качество на образованието. Защото не е намерен финансовият механизъм, рейтинговане да има на тези висши учебни заведения, каквото рейтинговане правят в Европа и Щатите по точно определени показатели. На база на тях да се получават парите, защото няма съгласуване на специалностите между бизнеса, между пазара на труда и тези висши учебни заведения, за средното образование да не говоря. Без тези реформи, наливането на пари в тези сектори няма да дава никакъв ефект, освен един – влошаване на ефективността на публичните разходи за единица услуга, която получава обществото. Мога да продължа много в този дух, и в другите сфери – в сигурност и отбрана, и в социалната сфера. Въпросът е, че тенденцията е една и съща и в този бюджет ние виждаме много сериозен дефицит на управленска визия за реформиране на основните обществени системи. А би трябвало в първата година от мандата на една коалиция, на един кабинет това да бъде направено по един ясен и категоричен начин дори с хоризонт, не четири, а с хоризонт 8-10 години, за да могат и другите, поемайки после управлението, който го поеме, да има някакъв континуитет в тези реформи, да има някакво разбирателство, за да не се започва непрекъснато отначало. Още повече, че и икономическият цикъл позволява точно сега да се направят най-смелите реформи, точно сега да се отделят средства за тези реформи, защото реформите са скъпо нещо. Те изискват средства. Защо толкова не Ви атакувахме 2009 – 2013 г. за реформи? Защото цикълът беше такъв, страната в рецесия. Очевидно, че няма пари за реформи. Пари за реформи започнаха да се появяват след 2013 – 2014 г., когато се обърна цикълът. Ако имах още време, щях да отговоря на госпожа Стоянова за наследството от Орешарски, и за другото наследство от 2008 – 2009 г., което получихте пак от същия човек, и пак от същата коалиция. Но това е тема, по която друг път ще си говорим. Имаме много какво да си кажем. Животът не започва от 2009 г. и ако започва от 2009 г., трябва да знаете, че никак не е добър. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Без да имам претенции да разбирам нещо много-много от финансиране на здравеопазването, реплика към колегата Цонев по въпроса за монополизма на Здравната каса. Като създадем още три-четири-пет здравни каси, те ще направят картел-монопол и ще се получи същият резултат, който имаме сега. (Възгласи „Еее!“ от ДПС.) Давам Ви пример: ние със закон сме забранили един аптекар да има повече от две аптеки – най-много четири, при определени условия. Имаме вериги от 200-300 аптеки в момента, абсолютно незаконно и нищо не правим. Те са формирали картел, и доказателството е, че цените на лекарствата у нас са по-високи отколкото в Румъния, Гърция, Сърбия и така нататък. И това, идете, че го отречете, и не ми подвиквайте, а просто трябва да се вземат някакви мерки, само че Вие говорите в друга посока, не в тази, която трябва.

А кой управлява?

Уважаеми господин Цонев! Тъй като говорихте за финансиране на качеството, господин Горанов, много Ви моля, искам да уведомя господин Цонев за нещо, което сподели той – за рейтинговата система. Господин Цонев, рейтинговата система съществува от 2010 г., ако не се лъжа. От миналата година направихме заедно промени в Закона за висше образование. Финансирането на висшето образование вече е според качеството, а не на брой студенти, така че това е реформа, която вече се случва и много моля да я отчетете във Вашето изказване и във Вашите политики.

Уважаеми господин Председател! Господин Цонев, Вие много накратко казахте, но казахте нещо, което не е точно, че няма реформа в средното образование. Това не е вярно. Накратко ще кажа, че това, което бюджетът предлага и Министерството на образованието предлага в предучилищното и училищното образование, е сериозна реформа. Тя е реформа в духа на програмите на Обединените патриоти и ГЕРБ. Накратко ще кажа: променя се механизмът на формиране на делегираните бюджети, който има за цел, осигуряване на едно нормално финансиране на всички български училища, независимо от това, те къде се намират, независимо колко е броят на учениците в тях. Когато дойде време, ние подробно ще дискутираме този въпрос, но само ще припомня, че представянето на тази реформа във финансирането на предучилищното и училищното образование беше посрещната от всички представители в Комисията по образование не положително, а с адмирации. Така че тази кратка бележка е невярна, неточна и в отношение на предучилищното и училищното образование. В Проектобюджета има не само реформи, има дълбок замисъл. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Благодаря на колегите за репликите, те само потвърждават моя анализ – категорично! (Шум и реплики отдясно.) Да, ще Ви кажа защо. Ако има критерии за рейтинговане на висшето образование, кой наш университет е в Топ 500? Нито един! Топ 500! В Топ 1000 от време на време се промъква Софийският университет, в някои класации, от време на време. Защото основните критерии там, на техните рейтингови класации са: след като е завършил един студент, до колко месеца е започнал работа, с каква първоначална заплата, и в какъв ранг учреждение? И така нататък, и така нататък. Освен това няма какво да говорим, от Европа ни казаха, че имаме 52 университета и ни питаха защо. Просто няма нужда да губим парламентарно време за това. Очевидно е, че висшето образование не е това, което трябва да е, иначе децата няма да бягат с десетки хиляди навън да учат, и това създава предпоставка те и да остават там, а да не говорим какви пари на родителите им изтичат за такси, и за издръжка на тези деца, и това как се отразява и на брутния вътрешен продукт, и на растежа, и на всичко останало. Очевидно е, че няма такива реформи. Няма реформи, които да дадат резултат. По отношение на средното образование – аз чувам специалисти, които непрекъснато казват, че от средното образование излизат полуграмотни хора. Това е факт! Тук има достатъчно специалисти. Можете ли да ми изброите повече от три средни учебни заведения, чиито кадри да се котират в Европа и в Щатите?

Можем, разбира се!

Не, не можете!

Триста ще Ви изброя!

Не можете! Аз мога да изброя две-три, да Ви кажа. (Шум и реплики от ОП.) Това е точно по тази причина, че и програмите, и оценяването… Говорите за реформа в средното образование. Как се оценяват и какъв е учебният процес в българското висше учебно заведение и в Американския колеж? Правили ли сте сравнение? То няма изобщо място за сравнение. Няма изобщо място за сравнение!

Все едно, че никога не си бил във властта…

Защо тези системи, които дават най-качествения образователен продукт, не бъдат въведени у нас? Защо не бъдат въведени? Вижте ги, и тогава говорете. Аз продължавам да смятам, че ако има някакви реформи или наченки на реформи, или някакви мерки – те са абсолютно несистематични, незавършени и в насипно състояние. Това отразява, първо, аморфността на тази коалиция, съставена от два субекта, които нямат нищо общо един с друг и като идеология, и като програми, и освен това, отразява и липсата на визия как ще изглежда страната днес, утре и вдругиден. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, дами и господа министри! Традиционно при гледане на бюджет в Народното събрание управляващи и опозиция се позоваваме на числа, проценти, разменяме алтернативни разбирания за ръст на брутния вътрешен продукт, дефицит, бюджетно салдо. Един разговор, който заслужава уважение. Това е професионален разговор. И моите колеги след мен ще говорят така. Аз Ви предлагам днес друг подход за дискусията, даже се позовавам и на думите на министър Горанов, които не очаквах, като каза, че това е бюджет за народа. Предлагам Ви да погледнем на бюджета не от Ваша, или от наша гледна точка, а от гледна точка на тези, за които го правим, като ще се позова на четири проучвания от различни агенции в последните месеци, които питат народа, кои са му най-важните нерешени проблеми и какво казват хората. Здравеопазване, образование, доходи и бедност и сигурност са четирите политики, за които очакват решение от политическата класа. И така, една по една. Здравеопазване – хората казват, че най-важно за тях е, извън големите градове, че нямат достъп до болници. Областните и общинските болници или са фалирали, или нямат лекари, или нямат консумативи, и хората нямат достъп до здравеопазване. Предлага ли Бюджет 2018 на правителството на Бойко Борисов решение на този проблем на хората? Не! Никакво решение! Тук няма политики по отношение на държавното и общинско здравеопазване в районите извън три-четири големи градове. Втори проблем, който хората казват – не ние политиците, скъпите лекарства. Има ли този бюджет решение на това – да помогнем на хората да не са им толкова скъпи лекарствата? Не, няма! Нещо повече, предвиждате увеличение в Политиката по лекарства и медицински изделия с 32 хил. лв., а за администрация – милион и шестстотин. Виждате ли разликата? Хората не се тревожат от администрацията, а от цените на лекарствата. Но бюджетът не предлага решение на този проблем. Трето – „Недостиг на медицински сестри и лекари“ – казват те. Има ли бюджетът решение на този проблем, държавна политика за изграждане на кадри и за тяхното задържане в България? Нищо подобно няма като предложение. Ето какво ни казват хората: „Искаме да решите тези три проблема!“. Какво казва правителството на Бойко Борисов? – „Не!“ Увеличават се средствата за здравеопазване – къде ще отидат, какво ще стане, един господ знае! Проблемите на хората не са решени през този бюджет така, както те ги виждат, а не ние политиците. Второ – образование и наука. Казвате, че там станала реформа. Защо резултатът от тази реформа е увеличаване броя на напусналите деца в последната година, увеличаване на процента на неграмотност? Значи тази реформа не дава ефекта, който сте очаквали. Значи има нещо сбъркано. Може би беше доведена до това да се вземат парите от държавните и общинските училища и да се дадат на частните. Значителен брой деца не тръгват на училище. Родители казват: „Не можем да ги пуснем на училище, защото нямаме пари.“ проблем, идентифициран от хората. Бюджетът предлага ли решение? Не! Няма увеличение на средствата за първокласници! Второ, казват хората: „Неравенствата между училищата в страната, в големите градове и в провинцията, и възможностите, които тези различни училища дават за обучение, за достъп до обучение за качество на обучение“. Има ли предложения за решение на този проблем в бюджета? (Реплики от ГЕРБ: Има.) Не, няма! Неравенствата между училищата в страната остават същите, защото принципът е същият – парите следват ученика, а в малките училища, където има малко деца, това се отразява на съществуването на училището. (Възгласи и реплики от ГЕРБ.)

Трети проблем – липса на необходими кадри за икономиката. Всички знаем, че го има този проблем. Бюджетът предвижда ли политика, която да обвърже средно, висше образование и нуждите на икономиката? Не! Няма такава последователност и обвързване на целия процес на образование с нужди на бизнеса. Между другото, средствата за държавните висши училища, държавни висши училища, защото много се хвалите с увеличението на парите за образование, са 20 милиона увеличение и те покриват само разликата в минималната работна заплата. Нищо повече, като политика, като реформа и като обвързаност на образованието с икономиката! Тук доброто, което предлагате, е увеличението на заплатите на учителите. Те заслужават даже и много повече, и ние ще Ви подкрепим за това. В бюджета изобщо липсва политика за наука. Не предлагате сериозни средства за наука и инвестиции извън Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. По нея вече има проблеми – държавата е загубила вече 80 милиона заради проблеми в Министерството на образованието по тази програма. Това увеличение, което предлагате на банката, също е само покриването на разликата в минималната работна заплата. Никаква мисъл и политика за инвестиции в наука, които да дръпнат и икономиката, и растежа в страната. Трета тема, която хората сочат в тези изследвания – доходи и бедност. И тук да поговорим за толкова социалния, толкова голям ляв бюджет. Ето как изглежда това на практика, в живия живот. Относителният дял на разходите за социални плащания намалява – от 13,3% за 2017 г. на 12,4% за 2018 г. Относителният дял, социалният – намалява! Какви са проблемите тук? Да ги видим с реалните очи на хората: 2 млн. 829 хил. 626 души получават месечен доход от 672 лв., а 8 хил. 614 души получават 25 хил. 101 лв. на месец – 37 пъти разлика! Говорим за неравенство – тридесет и седем пъти разлика! Може би господин Горанов го няма, но тези 8 хил. са онези можещи, знаещи, които са се развили добре, само че на фона на това три милиона са със 670 лв. Между тях няма ли инженери, лекари, умни хора, професионалисти? Сигурно има. Над два милиона и половина са в тежки материали лишения, според ЕВРОСТАД. Имаме работещи бедни. Как се решават тези проблеми в бюджета? Много се хвалите какво се увеличава, дори публичният дебат е съсредоточен само върху това къде, какви средства се увеличават. Хайде да поговорим какво замразявате, уважаеми колеги! Замразявате размера на еднократна помощ при бременност, еднократна помощ при раждане, еднократна помощ при раждане на близнаци, еднократна помощ при осиновяване на дете, еднократната помощ на майки студентки, месечните помощи за дете до една година на неосигурена майка, еднократната помощ при дете с трайни увреждания, месечната помощ за близнаци, еднократна помощ при осиновяване, месечната помощ за деца с трайни увреждания, максималния осигурителен доход и максималната пенсия. Това е замразено. Що за социален бюджет е това? Виждате ли кои групи хора замразявате? Хората с увреждания, майките, студентите. За каква демографска политика можем да говорим при това отношение към тези групи хора? Какво се увеличава? Гарантираният минимален доход с 10 лв. – от 65 на 75 лв. Звучи много добре, ние подкрепяме такава политика. Какво означава на практика? Един пример ще Ви дам: добавката за социална интеграция на хора с увреждания, в резултат на това увеличение, расте с 4 лв. Четири лева на човек с увреждане. Кой проблем му решаваме с 4 лв.? Минималната работна заплата расте – ще подкрепим това. Отглеждането на дете от една до две години става от 340 лв. на 380 лв. – това е под минималната заплата. Тридесет и осем хиляди осигурени майки. Осигурени! Тези, които са работили и са си плащали осигуровките, ще бъдат ощетени с по 130 лв. на месец от тази мярка. Помощите за едно дете се увеличават с 3 лв. Какво правим с 3 лв. помощ за дете? Какво му помагаме с това увеличение? Обезщетението за безработица става 9 лв., а това е далеч под изискванията – европейски, български, световни и всякакви, за 60% от минималната работна заплата. Увеличават се пенсиите с 3,8% от 1 юли. При различните пенсии средно се получава увеличение с 12 лв. Е, този социален и много ляв бюджет решава ли системно, или поне слага ли началото на системно решаване на проблема с неравенствата и с бедността? Не, това е кърпене на парче. При това питам финансовия министър, когато е правил тези сметки – за много социален и ляв бюджет, отчетохте ли колеги, следното: новата цена на природния газ за третото тримесечие е с 2% по-висока от второто по решение на ДЕКВР. Новата цена на топлинната енергия е с около 3% нагоре. Новата цена, средно увеличение на сектор „Електроенергетика“ е 1,5% нагоре, водата в София с 18%, в Монтана – с 19%, Пловдив и Варна, да не изреждам всички градове. Видяхте ли индексът на тържищните цени на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата в последната седмица какво отчита? Петдесетпроцентно увеличение – от 0,92 процентни пункта на 1,428. Петдесетпроцентно увеличение на основни храни с 50% според Държавната комисия по стоковите борси и тържищата! Сложете към това увеличението на акцизите, сложете увеличението на някои местни данъци и такси, които кметовете бяха принудени да вземат, сложете увеличението на съдебните такси. Да, Вие не вдигате данъци, но вижте за какво увеличение става дума и за какво оскъпяване на живота. Социалните разходи в „левия“ Ви бюджет в някои сфери дори не компенсират това увеличение, камо ли да предоставят по-добра социална база на бедните хора и тези, които не могат да се справят сами. „Сигурност“ е последната тема, по която хората очакват от нас решаване. Сигурно и много други въпроси ги вълнуват, но това са четирите приоритетни. Този бюджет решава ли основните проблеми в тема „Сигурност“? Не! Те са посочени от сектор „Сигурност“. Министерството на отбраната има нужда от 6000 души заради некомплект. Този бюджет не предлага осигуряване на 6000 души, на заплати и осигуровки на тези 6000 души. В Министерството на вътрешните работи е некомплект от 5000 души, според МВР, според системата, която те искат да допълнят. Не са предвидени средства за назначаване на тези хора, за заплати и за осигуровки, при това в Министерството на вътрешните работи оставяте 380 лв. за определяне размера на основното месечно възнаграждение на най-ниската длъжност в тази сфера. Средствата за оперативна и бойна подготовка са недостатъчни за повишаване на подготовката на войските. През 2018 г. поради бюджетни ограничения отново ще бъде недостатъчен нальота на летците от Военновъздушните сили и съчетано с проблемите по поддръжка на авиационната техника ще продължи да поражда рискове за живота на личния състав. Мисля, госпожа Стоянова или господин Горанов, казаха: това са инвестиции в „сигурност“. Какви инвестиции, колеги? Днес, гледаме, закривате пожарната в едно от селата в Монтанско, миналия месец в Самоков. При тези увеличени бедствия, аварии, наводнения и катаклизми да закривате службите, които са единствени и които първи могат да реагират?! Между другото, тези бедствия са в резултат и на сгрешена политика не само на природни катаклизми. Вместо там да се инвестира и да се гарантира ежедневната сигурност на тези хора, няма да има полицай във всяко село – това те отдавна го разбраха. Какви инвестиции в „сигурност“, като им закривате най-необходимото – пожарната в населени места, които са изправени постоянно пред риск! По четирите въпроса, които хората ни поставят за решаване, Бюджетът на правителството на Бойко Борисов 3 не предлага нито едно решение. Това е бюджет на застоя, дори бих го нарекла: това е паралелният бюджет на паралелната държава – държавата на управляващите, която гледа отвисоко, която не иска да вникне в ежедневните проблеми на хората, не иска да чуе как да ги решим. Паралелният бюджет на управляващите, който е съсредоточен в числа, сметки, макрорамка, дефицит, салдо и така нататък, но не в живия живот. Това е Бюджет 2018! Има ли друга възможност? Има, разбира се. Не кърпене на последици от проблемите, а отстраняване на причините. Промяна в моделите, в системите, които родиха тези проблеми. В здравето – да, здравна каса. Можем да обсъждаме тези проблеми, но нямаме държавна политика за общински и областни държавни болници. Приемете предложението да помислим дали те не трябва да отпаднат като търговски дружества, промяна в политиката по клиничните пътеки, грижа за кадрите, и непозволяване на лекарствената мафия сама да си определя цените, да си краде от тези цени, да богатее на гърба на хората, по отношение на лекарствата. Образование – премахване на принципа „парите следват ученика“. Държавна политика! Държавна за държавните и общинските училища и обвързването им с икономиката и финансирането на необходимите специалности за българската икономика. Това, естествено, изисква прогноза, изисква дългосрочен поглед, изисква държавност, за да го подредиш, да потърсиш съгласие с другите политически сили и да се следва в годините. Доходи – ние предлагаме едно от решенията да бъде новата данъчна система с прогресивно облагане. Вие сте против това, като смятате, че това наказва умните и можещите. Не, и ние искаме умните и можещите да успеят, но тези хора би трябвало да са солидарни в обществото, в което живеят. Те не живеят в изолиран свят, те живеят в това общество, в което три милиона хора са на прага на мизерията. Нека всеки да поеме своя ангажимент към солидарно общество, за да гарантира неговото развитие! Казвате, че това е единствено възможният бюджет. Не! Не е единствено възможният! Възможен е и друг бюджет, не на застоя, не на числата, не паралелния, а на промяната, на развитието и на реалния живот. От „БСП за България“ ще го внесем между първо и второ четене. Нека народът ни да знае, че бюджетът и политиките на правителството на Бойко Борисов 3 не са безалтернативни. Алтернатива има! Оценката каква е тя, ще оставим на българските граждани! Благодаря Ви, за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми министри! Уважаема госпожо Нинова, анализът Ви беше просторен, но няма как да не отбележа, че в сектор „Здравеопазване“ той беше некоректен. Дали това се дължи на експертите във Вашата политическа сила, които са Ви заблудили, защото едва ли толкова добре познавате сектора (реплики от „БСП за България“), или на това, че искате отново да внушите неистини, но числата, които цитирахте, са абсолютно некоректни. В случай днес обект на дискусия е бюджетът на Министерството на здравеопазването. Чрез този бюджет за лекарствени продукти се поема много малка част от лекарствата, които получават българските граждани. През бюджета на Министерството на здравеопазването се заплащат ваксините за имунопрофилактика, терапията на някои тежки инфекциозни заболявания, като туберкулоза, висцерална лайшманиоза, малария, така че средствата наистина са толкова, колкото са необходими за покриването на тези заболявания. Много важно е да се получи добро заплащане на всички експерти, които са в Районните здравни инспекции, защото Вашите експерти могат да Ви подскажат, че работещите там наистина се нуждаят от финансова подкрепа, за да може да осъществяват контрола и политиката на Министерството на здравеопазването. Много важно е да знаете, че бюджетът на Министерството на здравеопазването за тази година е увеличен общо с 36 млн. лв. – в рамките наистина на една малка част от средствата, които отиват за здравеопазване, защото по-голяма част от медикаментите българските граждани ги получават чрез Националната здравноосигурителна каса. (Реплика от ГЕРБ: „Това беше вчера.“) Това беше вчера. И в този смисъл достъпът на пациентите до медикаменти трябва да се реализира именно чрез осигурителния ни фонд. Няма как да не са Ви заблудили и по темата за това какъв трябва да бъде достъпът до здравеопазване на българските граждани. Не е важно да гарантираме да има болница във всяко село, паланка или град. Важното е да имаме добра извънболнична медицинска помощ. Това е логиката на ефективното здравеопазване, това е предизвикателството – да има достатъчно общопрактикуващи лекари, достатъчно специалисти, за да може българските граждани да бъдат своевременно диагностицирани и лекувани именно по този механизъм. Всичко това е обект на сериозна дискусия, но във всички случаи трябва да бъдем коректни, да се придържаме към фактите и да разчитаме на експертизата. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Нинова, аз ще направя едно възражение във връзка с Вашите алтернативи по посока образование, и то в три аспекта. Вие казахте, че алтернативата е да отпадне системата „парите следват ученика“. Мисля, че беше посочено и от хора, които преди мен се изказаха, че тази система се променя. За първи път от няколко години насам в системата на делегираните бюджети се променя точно принципът, за който Вие казвате – да се дават на калпак пари за ученик. Сега ще има стройна формула, по която ще се определя и постоянно условните разходи, и качеството на образование, на което ние много държим, и различните критерии, които засягат отдалеченост, недостъпност на населени места и така нататък. Тоест, Вашата алтернатива, която е само на думи, ние я превръщаме в практика. На второ място, това, което Вие твърдите за проблемите в системата на образованието – да, проблеми има и винаги е имало, вероятно ще има и в бъдеще, но за първи път настоящият екип на Министерството на образованието и науката стартира организирана система, по която започна връщането на учениците в училище. Към момента не мога да цитирам точната цифра, но доколкото знам над 18 хиляди ученика са върнати обратно в системата на образованието. Тоест, те са отвоювани от улицата за това да имат перспектива, да имат своето бъдещо развитие. Така че, когато Вие говорите за алтернативи, за това което не се предлага в настоящия бюджет и реформите, които ще се случат в образованието, не сте обективна. И само още един акцент от Вашето изказване. Образованието трябва да отговаря на изискванията на бизнеса. Ние винаги сме твърдели, че това е така. Но за първи път в държавен бюджет се поставя много ясен приоритет върху професионалното образование – отделят се много повече средства, подкрепят се специалностите, които са нужни за българския бизнес. Затова коригирайте Вашите алтернативи в посоката на това да не са само на думи пред българското общество, а наистина да се види, че се правят реални действия и те се правят от настоящия екип на правителството. Благодаря.

Госпожо Дариткова, неслучайно не се позовах на експерти, а на проучвания на мнения на хората и си изградих цялото изказване на база на това – да се опитаме да решим това, което те виждат като проблем, а не това, което смятаме ние като политически сили. Казвате, че е много важна доболничната помощ, а не толкова общинските и областните болници. Добре, но колко хора в България нямат достъп до такава, дори и до доболнична помощ? Колко хора нямат достъп и до личен лекар, до диагностика? Много! Значи Вие ми казвате: „Не, проблемът не е в общинските и в областните болници, а е в доболничната.“ Само че в доболничната е същото. Тоест към моите думи, че имате огромен проблем в държавната политика в здравеопазването, прибавяте още един, с което признавате, че проблемът расте още повече. Не сме против увеличаването на заплатите на хората в здравната система. Посочих това съотношение, за да се види огромната разлика. (Реплики от ГЕРБ) И знам, че гледаме бюджета на Министерството на здравеопазването, не се съмнявайте в това. Посочих го, за да се види огромната разлика между 32 хил. лв. и милион и шестстотин. Увеличете заплатите на хората, те имат нужда. Но вижте разликата в политиката: по лекарствата – 32 хиляди, за администрация – 1 млн. 600 хил. лв. Прави сте, че вече има разделение в делегираните бюджети. Има някакво начало на промяна. Но принципът „парите следват ученика“ остава. Така че там не сте променили нищо и вероятно това ще продължи и през следващите години. Връщате ученици в училище. Добре. Как? С полиция, с издирване и насила. Хора, това е борба с последиците! Това не е отстраняване на проблема. Самите семейства казват какъв е проблемът: „бедни сме и нямаме пари да ги пратим на училище.“ Добре, идете, хванете ги, закарайте ги насила, но втория месец ще напуснат, защото те нямат пари да ги издържат. Затова Ви предлагаме да решим истинския проблем, а не да се борим с последиците му. Следващото, което казвате, че има движение по отношение на професионалното средно образование – добре, но има ли го обвързването му с висшето образование? Няма! Петдесет и два университета – всички специалности, които всеки е решил, че трябват. Има ли държавна политика да се финансират онези специалности в държавните университети, които да гарантират завършили висшисти за икономиката? Връзката средно – висше училище – икономика, я няма. Правите го на парче – някакви промени в професионалното образование, в средното, но я няма връзката с висшето и с икономиката. Затова нашето предложение е за един пълен анализ за стратегическо мислене каква икономика ще развива държавата в следващите 10 години и обвързване на кадрите с гаранция, че те ще могат да си намерят работа, след като завършат висше образование. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Не е тайна за мен и за колегите ми в залата, че когато стане дума за образование, от ляво винаги се рисуват апокалиптични картини, винаги се прави опит да се създава хаос сред обществото, сред гилдията, сред родителите. Поредното доказателство беше изказването преди малко на тема образование (Реплика от ГЕРБ: „Тя си тръгна.“) Да, тя може да си тръгне, но всъщност истината е друга и по-важното е друго – че срещата с хората, срещата с родители, срещата с учителите, срещата с децата е всекидневна и води до едно истинско усещане и реални факти за развитие в системата на образование, към което ГЕРБ има отношение още от 2009 г. Аз, уважаеми колеги народни представители, ще започна своето изказване по Бюджета за 2018 г. за сектор „Образование“, като споделя мнението на нашите колеги от опозицията по време на двете заседания на Комисията по образование и наука, когато разглеждахме бюджета и промените, които той носи. Най-добрият бюджет за предучилищно и училищно образование! Най-добрият екип на Министерството на образованието, които имат стратегическа визия, планират дейностите така, че нещата да са обвързани. Това е факт! (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Няма да коментирам общите цифри, защото всички ги знаят и неслучайно в изказването не бяха коментирани, защото там има ръст – има ръст на парите за средно образование, има ръст на парите за висше образование, има ръст и на парите за наука. Всички тези фалшиви новини, които се опитаха преди малко колегите да подредят и да изпратят отново в общественото пространство, аз ще се опитам сега да ги оборя и съм сигурна, че ще успея. Не е важно дали ще успея аз да Ви оборя оттук, всъщност по-важното е, че цялата система в сектор „Образование“ ще усети през следващата година силната подкрепа на държавата зад себе си – ще я усетят учителите, ще я усетят родителите и съм сигурна, че ние като общество след години ще усетим ползата от добре подготвените деца и ученици в България. Какво ще се направи с всички средства в плюс, които са близо половин милиард в системата на средното образование? Ще се осигури подкрепа на педагогическите специалисти и привличане на младите хора в професията; ще се гарантират реформите и изпълнят мерките, заложени в Закона за предучилищното и училищно образование; ще се работи за пълното обхващане на всички подлежащи на образование деца и ученици – предотвратяване на отпадането от образователната система, и реинтеграция на преждевременно напусналите; ще се осигури качествено, професионално образование в партньорство с бизнеса и съответствията му в потребностите на пазара на труда. Уважаеми колеги, виждам, че не Ви е особено интересно да чуете добрите страни в сектор „Образование“, които дава бюджетът, но аз ще кажа, че ние винаги сме работили с ясното съзнание, че без грамотни хора няма как да има икономическа стабилност и просперитет. Категоричната ни политическа позиция е, че добрият учител е в основата на целия процес и ние, като управляващи, инвестираме в мотивирани и подготвени учители. За 2018 г., когато говорим за повече пари за средното образование, всъщност ние говорим за най-голямата инвестиция в хората – ръстът в средствата за качествени специалисти и за млади кадри във всяка една точка на България, без изключение, или казано с езика на бюджета – предвидени са 240 млн. лв. за увеличението на учителските заплати с 15% от септември 2017 г. и 14 млн. 700 хил. лв. за възстановяване на разходите за транспорт или наем за жилище на педагогическите специалисти. От 2018 г. системата на делегираните бюджети се променя! Ето я първата лъжа, която беше изречена преди малко от тази трибуна, че системата не се променя. Напротив, тя се променя, и то с няколко редица стъпки и системи, които ще доведат до по-правилно разпределение на сериозния финансов ресурс в системата на средното образование. Освен броя на децата, ще се взема предвид броят на паралелките и на групите, въвежда се регионален коефициент, който отразява географски и демографски характеристики на общината и на региона, определящи различия в необходимите разходи за осигуряване на равен достъп в отдел „Образование“. Още една лъжа, изречена преди малко. Новият модел на финансиране, уважаеми колеги, в средното образование категорично ще отстрани доскорошните неравенства и ще даде достъп за образование и в най-малкото населено място в нашата страна. За изпълнение на политиките на Закона за предучилищно и училищно образование също са осигурени допълнителни средства – механизмът за по-пълното обхващане и прибиране на подлежащите на образование деца. Тази опорна точка за включване на полиция във всякакви институции – чуваме я от няколко месеца, но е факт, уважаеми колеги от ляво, че механизмът даде своите резултати. Факт е, че когато искаме да се справяме с един проблем, ние трябва да го правим заедно – всички институции, от които зависи това и които могат да бъдат полезни. Този механизъм ще продължи своята работа, защото той е положителна мярка и в средствата за бюджета за следващата година са отделени допълнителни средства в размер на 35 млн. лв. Нещо изключително важно – 6,5 млн. лв. са определените средства, които ще бъдат предоставени на училищата и детските градини за сметка на спрените семейни помощи за деца, които не посещават образователните институции. Изключително важно е да подчертаем и допълнителното финансиране не само на защитените училища, които имахме досега, но и на новия елемент в защитените детски градини, което отново дава възможност за осигуряване на качествено образование във всяко едно място в нашата страна. Осигуряване на безплатен транспорт на децата и учениците, включително и такъв транспорт до професионални училища, каквито няма в близкото населено място, в което живеят децата. Осигуряване на качествено професионално образование. Още една лъжа чухме преди малко – фалшива новина, че няма връзка между професионалното образование и не се мисли дългосрочно в тази политика. Напротив, има заложени средства, с които да се работи в сектор „Средно професионално образование“, като обучението да бъде подготвено заедно с партньорството на бизнеса. Осигуряват се допълнителни средства на училища, които обучават ученици в професионални направления с бъдещ недостиг на пазара на труда. Малко по-късно ще кажа, когато стане дума за висше образование, как това има поглед и измерение там. Много са дейностите, които ще могат да се изпълнят в рамките на разчетените средства за сектор „Образование“: целодневна организация на учебния процес – 162,5 млн. лв.; ученически стипендии – почти 26 млн.; ученически общежития – 22 млн. лв.; познавателни книжки, учебници за всички ученици от І до VІІ клас и подготвителни групи – 37 млн. лв.; подпомагане храненето на децата от подготвителните групи, учениците до ІV клас – 26,5 млн. лв.; транспорт на децата – 34 млн. лв.; поддръжка на автобусите, предоставени на училищата за осигуряване на транспорт; приобщаващото образование за деца със специални образователни потребности – над 56 млн. лв.; назначаване на психолози и педагогически съветници във всяко училище и детска градина; дейности за развитие интересите и подкрепа на центровете за подкрепа за личностно развитие – 14 млн. лв.; подобряване на материалната база на общинските и държавни детски градини и училища – над 62 млн. лв.; национални програми за развитие на образованието – 58 млн. лв.; подкрепа за българските училища в чужбина и съхраняване на българските общности и българската национална идентичност зад граница – 8 млн. лв.! Ето, господа и дами, всички тези средства са в подкрепа на децата, на родителите, на училището, за да можем наистина да изграждаме в тях качествени деца – деца, които да се развиват и да бъдат полезни не само за себе си като личности, но и на обществото ни. Висшето образование. Преди малко чухме как нямало отделени средства. Напротив, и във висшето образование има ръст. Не е вярно, че нямаме политика по отношение на качествените специалности и развитие на висшите учебни заведения! По отношение на техния брой ще кажа, че той не е факт от дейността на ГЕРБ, а е факт от дейността на много правителства преди нас. За висше образование – най-важното, което искам да подчертая, е, че ще продължи чрез бюджета да се изпълнява политиката за стимулиране на качеството чрез промяна на финансовия модел. Профилиране и специализация на държавни висши училища, преструктуриране на приема към професионални направления с очаквано по-високо бъдещо търсене на пазара на труда. Усъвършенстване на рейтинговата система на всички училища и предоставяне на публични гаранции за студентски кредити. Реализирането на тези политики и връзката между подкрепата в средното образование на важни професионални направления, подкрепата на държавни специалности и професионални направления, които имат акцент върху търсени важни специалности – ето това е връзката между средно/висше образование и реализацията на пазара на труда. Разчетените средства за висше образование за 2018 г. нарастват с почти 28 млн. лв. Осигурени са допълнително средства за издръжка на обучението на студентите въз основа на резултатите от обучението, а не на калпак. Осигурени са и 9 млн. лв. за покриване на увеличения размер на стипендиите на студентите от българските общности в чужбина. И още нещо, много важно – допълнителни стипендии за студентите, обучаващи се в приоритетни професионални направления! За наука. Бюджетът за наука също има ръст. С ръста си в тези разходи се осигуряват приоритетно средства за следните дейности и политики: увеличение на трансфера на Българската академия на науките и Селскостопанската академия, увеличаване размера на стипендията за докторанти. И много моля, бавно и високо ще прочета следващото (оживление в „БСП за България“, реплики от народните представители Драгомир Стойнев и Михаил Христов): повишаване ефективността на инвестициите в науката чрез финансиране на научните организации в зависимост от постигнатите резултати, увеличаване на дела на програмно-конкурсното финансиране на научната изследователска дейност и за изпълнение на националната пътна карта за научната инфраструктура! (Оживление, шум в „БСП за България“.)

63,5 млн. лв. са заделени за допълнително финансиране на науката! Така е, не е приятно, когато оттук можем да оборим Вашите лъжи. Но искам да завърша – бюджетът за образование определя средства за конкретни политики! Той носи пари за качество – пари, срещу които държавата ще изисква качество! Нека повторя това, с което започнах в началото, че Бюджет 2018 г. в частта му „Образование“ е бюджет на стабилните и последователни политики на Политическа партия ГЕРБ! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми министри! Госпожо Захариева, страхотни думи, страхотни цифри – всичко е наред. От тези 54 милиона, които давате, за да посещават децата с увреждания училище – знаете ли от тях колко ходят на училище? Двадесет процента от 100 – 80% не посещават училище. И това е ефективно използване на 54 милиона! Аз ще използвам по-ефективно тези 54 милиона. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, господа министри, колеги! Госпожо Захариева, моята реплика ще е много кратка. Може би на второ четене ще имаме достатъчно време да се изказваме повече. Понеже неколкократно казахте, че отляво чувате само лъжи, лично мен досега не са ме обвинявали в лъжи просто защото казвам това, което съм видяла с очите си. Репликата ми е следната. Да, принципът „Парите следват ученика“ е в смекчен вариант – това е истината. Той не е променен, а е в смекчен вариант. Когато с моите скромни икономически и счетоводни възможности направих една проста сметка: за училище от 100 – 150 деца какво ще промени новият начин на разпределение с отчитане на броя на паралелките, не само на учениците, без да претендирам за истина от последна инстанция, не съм такъв човек, излезе, че между 2 и 4 – 5% ще се увеличат средствата им. Между 2 и 4 – 5% от досегашния модел. С една дума, дали има реформи в образованието, или не предстои да разберем. Засега няма. И дълбокото ми убеждение е, че този Закон не зададе реформи или, да кажем, не ги зададе както трябва. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Захариева, бяхме впечатлени от невероятния комсомолски плам, с който прочетохте опорните точки за невероятното благоденствие, което ще настъпи в сферата на образованието. Даже се притеснихме, че потокът от бежанци в България може да се увеличи, защото те ще предпочетат нашата образователна система след невероятните неща, които казахте. Един въпрос към Вас: може ли да направим сравнение на българската и финландската образователна система? Има ли там частни училища в средното образование? Как финансира Финландия тяхното средно образование? Налага ли се там учениците да доплащат за някои извънкласни дейности? (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Безкрайно благодаря за репликите. Изключително изненадана останах, защото Вие отново ми давате тон да продължа в моя патос. Ако патосът Ви се струва комсомолски, благодаря за комплимента, защото отдавна съм минала годините на Вашите комсомолски организации. Но всъщност патосът ми идва от това, че съм част от системата на българското образование и заедно с колегите обяснявахме по време на кампанията колко много можем да направим и колко сме правили. Не искам да губя времето, защото просто всяка минута е ценна, но ще Ви кажа, че от 2009 г. ГЕРБ непрекъснато осъществява ръст на учителските заплати и се стреми към качествени реформи в сектора на образованието. Единствено годината, в която нямаше увеличение на учителските заплати, господин Стойнев, беше в управлението на господин Орешарски. (Реплика от народния представител Драгомир Стойнев.) Сега по репликите. Съотношението 80 и 20% няма да го коментирам, защото е много интересно. Имам респект и страх от това, което казвате за 80% от хората в страната. По отношение на Закона – не виждам госпожа Анастасова. Знам, че колегите, членуващи в БСП, в лявото пространство изключително подкрепят всичко, което се случва за средното образование, защото те също са хора от системата и знаят колко са добри посоките и мерките. Да, има какво да се надгражда. Аз им благодаря за това, че ни подкрепят в Комисията. Но искам да кажа, че разбирам и генералното послание на левицата, че не можаха да се справят с промените в Закона за професионалното образование и обучение и го направихме ние. Съжалявам, но ние имахме силата, възможностите и енергията да го направим. А за финландската система – безкрайно Ви благодаря. Това е образец на образователна система, към която бих искала всички да се стремим. Във Финландия има толкова много добри практики, които можем да заложим. Там децата не повтарят, там децата избират учебници, там децата и учителите имат изключителна свобода на преподаване и на учебен процес. Пожелавам на всички заедно да бъдем тук, в тази зала, или другаде в страната си, но да се гордеем, че българското образование е постигнало голяма част от финландската образователна система, защото това само ще ни помогне да имаме по-качествено общество в годините. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Ще продължа темата за образованието – госпожа Захариева говори с висок патос, но нека да напомним, че развитите общества в Европа и в света са такива, защото инвестират точно в образование и в наука. Тук ни се говори, че от тази година и ГЕРБ ще го направи с новия си бюджет. Въпреки че има такива щрихи, реалната обстановка е малко по-различна. Какво имам предвид? Първо ще започна от единствения позитив – наистина се вдигат парите за учителски заплати. Голяма част от парите за средното образование ще отидат точно там. Правят се и няколко стъпки в начина на финансиране – промяна в начина на финансиране на средното образование, но са малки и са недостатъчни. Позитивът е дотук. Защо начинът на финансиране няма да проработи? Защото при прибързването за приемането на новия Ви закон още не е готов стандартът за училищна среда, а докато този стандарт не се включи в начина на финансиране на училищата – това, което каза и колежката Ирена Анастасова, училищата под 200 ученика няма да видят въобще пари! Пет процента за такова училище е абсолютно нищо. Отново парите ще отидат в големите училища, а малките ще загиват в малките населени места. Нека да припомня, че за първи път в българската история в Бюджет 2018 вече пари ще се отклоняват и към частните институции в училищната система! Реално пари се вдигат, но като процент е 3,6 от брутния вътрешен продукт. Тоест реално покачване няма, защото доходите се вдигат – трябва да се вдигнат парите и за средна заплата. „Парите следват ученика“ остава – това е пагубно за средното образование и не дава на нашата система да бъде конкурентоспособна. Дефектността на нормативната база за средното образование, която приехте, е доказана и от отговора на Конституционния съд, който пристигна вчера (показва го) и казва, че нашата жалба ще бъде допусната до разглеждане, защото има установени несъответствия по членовете, които казахме. Нормативната база за средното образование е дефектна и тези пари по дефектен начин няма да свършат работата, за която са предназначени. Ще кажа няколко думи и за висшето образование, където нещата са по-зле. Вдигането е с 20 милиона, но то ще покрие само минималната работна заплата. Продължаващото недофинансиране в държавните висши училища контрастира с имагинерните цели, които си поставяте. Тук също „Парите следват студента“ остава и липсата на средства в цялата система отново няма да доведе до нищо положително. Да не говорим, че вече 10 години не отделяте една стотинка за студентските общежития, които са в много тежко състояние. И тук в системата – връзката между средно и висше образование. Извинявайте, колеги, когато не инвестираме във висше образование, как ще създадем учители, които да обучават учителите? В науката геноцидът е краен. Само ще Ви кажа: Европейската комисия препоръчва двойно увеличаване на парите за наука. Няма ги. НСИ отчита срив в научната дейност. Чуждестранните инвестиции намаляват с 32 млн. лв. От 2012 г. до 2016 г. държавните средства са намалели десет пъти, а хората в науката – с 8 хиляди човека. Младите учени няма защо да остават, защото 480 асистента и около хиляда главни асистента са на минимална работна заплата. С този бюджет отново лъжете, че за наука пари ще има, а вече парите се отрязват и от Европейския съюз. Ще завърша с един коментар на министър Горанов. Отношението Ви към науката се показва точно от него и към висшите училища. Той каза: „висшите училища увреждат страната“. Колеги, Вие – от ГЕРБ, и министър Горанов увреждате страната. Това не е бюджет на оцеляването, а е бюджет на ликвидацията, но това не ме учудва. При положение, че министър-председателят е чел само „Винету“, нормално е да ни води като индианци към изчезване. Благодаря. (Ръкопляскания отляво.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В изказванията чух, общо-взето, две групи критики. Едните – от по-либерална гледна точка, че се наливат средства в системата на образованието, и те не са обвързани с резултати, не са обвързани с реформи. Друга страна – от ляво, че средствата не са достатъчни, или че съществуват и ще продължават да съществуват все още неравенства. Ако говорим за реформите, общо-взето, има три групи дейности, които са по отношение на връзката между реформи и пари. Едните са реформи, които не изискват никакви средства. Такива реформи бяха направени. Това са, примерно, промените, свързани с учебните планове, учебните програми и друга голяма част от промените в резултат на Закона за предучилищното и училищното образование. Има едни други реформи, които изискват средства, но те не са толкова много. Това е, например, връзката с пазара на труда и такива промени се предлагат. Ако погледнете Преходните и заключителните разпоредби, ще видите разпоредба за промяна в Закона за предучилищното и училищното образование за обвързване на професионалното образование с търсенето на пазара на труда. Такъв механизъм ще бъде разработен и той ще бъде в сила от учебната 2018/2019 г. И третата голяма група дейности са тези, които изискват само пари. Само пари изискват инвестициите в учители или предимно пари изискват инвестициите в учители. Впрочем, това е разликата между българската и финландската образователна система, че във Финландия учители стават ученици от десетте процента с най-високи образователни резултати на изхода на гимназиално образование. Тоест, те са направили обществения, политически и бюджетен избор да инвестират в учители и поради тази причина в дългосрочен план са успели да повишат образователните резултати. Даването на пари на учители е днешната инвестиция в образованието за след 20 години. Това не е наливане, това е поливане на едно дърво, което искаме да даде плодове, защото ако следваме чисто либералния подход, че ние трябва да даваме само на този, който гарантира резултати, това е все едно да кажем, че ще поливаме само това дърво, което е дало плодове. Този подход е грешен! По отношение на неравенствата. Факт е, че неравенствата ще бъдат по-малко след тези промени. Колко по-малко, не може да се отговори общо. Средствата, които се предоставят, не са като голям процент, но по отношение на малките училища, в редица малки училища се получават като много висок процент. Радвам се, че имаме общо мнение по отношение на промените в системата на делегираните бюджети, включително и по концепцията: броят на учениците ще се запази като фактор, но той ще бъде по-скоро разпределителна величина, а не в основата на концепцията „Парите следват ученика“. Няма как финансирането на едно училище да не зависи от броя на учениците. Опорната точка за частните училища вече може да отпадне, защото средствата, които ще се предоставят за частни училища ще бъдат по-малко от 2 млн. лв. На фона на рамка от 3 млрд. 800 млн. лв. с ръст от над половин милиард, 2 млн. лв. да твърдите, че са повишили неграмотността и отпадането, а и при положение, че те още не са дадени, е, извинявайте, но е, меко казано, необоснована теза. По същия начин и по отношение на висшите училища. От една страна казвате, че тези средства били само за минималната работна заплата, от друга страна, че няма връзка с пазара на труда, но нали те са разпределени точно във връзка със системата за комплексна оценка за качество и съответствие с потребностите на пазара на труда. Ако искаме да увеличаваме заплати, то тогава трябва да се откажем от политиката за обвръзка с пазара на труда. Една бележка към една реплика – към господин Цонев, имаме една от най-добрите системи за оценка на реализацията и тя е международно призната, с пълна, точна и проверима информация по редица показатели за реализация, което я прави много добър инструмент за обвързване на финансирането и преструктурирането на приема с реализацията. Да, някои висши училища ще изпитат болезнено това преструктуриране, но ако искаме да има връзка с пазара на труда, това е едното. Другото, което се прави с този бюджет в тази връзка, е планирането на 9 млн. лв. допълнително за стипендии по приоритетните професионални направления. Приоритетните професионални направления са инструментът, с който ние обвързваме днешното търсене на пазара на образование с бъдещите потребности на пазара на труда. Казано с други думи, инструментът, с който ние искаме да насочим едни студенти да учат по тези нежелани специалности и професионални направления, като инженерно-техническите, педагогиката или по-малко желани, отколкото е бъдещото търсене. Тоест, ние имаме поне два инструмента, с които го правим в системата на висшето образование, и един – в системата на професионалното образование, с този бюджет, въпреки че бюджетът сам по себе си не е промяна, не е пакетът от реформи, които се предлагат. Основното е, че ние трябва да имаме добри учители, ако искаме да имаме добро образование и утрешните инвестиции в образование започват с днешните инвестиции в учители, а, пак към господин Цонев – доказано е в международен мащаб, че публичната програма „Предучилищно и училищно образование“ е с най-висока норма на обществена възвращаемост, която надвишава средната норма на възвращаемост на частните инвестиции, така че това наливане, за което се говори, е инвестиция. Благодаря. (Ръкопляскания.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Проектът за държавен бюджет за 2018 г. е базиран на предизборните програми на ГЕРБ и „Обединени патриоти“, които са залегнали в основата на Управленската програма на настоящето правителство. В този смисъл ние продължаваме изпълнението на обещанията към българските граждани. Основен акцент в бюджета за 2018 г. е политиката по доходите и промените в социалната сфера. Аз ще направя само няколко акцента, които са важни да се отбележат, тъй като те отразяват цялостната политика на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ и показват сериозно отношение към повишаване доходите на българските граждани. Ние продължаваме политиката на инвестиции в образованието, като винаги сме твърдели, че трябва да се повиши престижът на учителската професия, която подготвя бъдещите кадри за икономиката. Още при приемането на Закона за предучилищното и училищното образование ние твърдяхме, че трябва да се гарантира достойнството на учителската професия чрез сериозно възнаграждение на този труд и прогресивно нарастване на средствата за образование. Както виждаме, този акцент вече е залегнал в бюджета за следващата година. След като в началото на новата учебна година учителските заплати бяха повишени с 15 на сто, през 2018 г. ще последва ново 15-процентно увеличение. До края на мандата заплатата на българските учители ще нарасне двойно. Сектор „Сигурност“ от дълго време се нуждаеше от повече средства. Наред с парите за превъоръжаване и модернизация на Българската армия, 100 млн. лв. допълнително ще бъдат заделени за увеличаване заплатите на българските войници. След като през 2017 г. бяха осигури средства за униформи оборудване на полицаите, през следващата година ще се добавят още 55 млн. лв. за повишаване на възнагражденията на служителите в МВР. В областта на културата сериозно внимание се обръща на сценичните изкуства като драматичните театри, куклените театри, филхармониите и симфониетите ще получат с 10 млн. лв. в повече в сравнение с тази година, които ще бъдат насочени към подобряване на тяхното жизнено равнище. С 8 млн. лв. се увеличават средствата за читалища. Тази уникална българска институция претърпя проблеми през настоящата година, но през следващата не само че няма да има недостиг и няма да се налага секретар-библиотекарите и читалищните дейци да излизат в неплатен отпуск през летните месеци, за да могат да се включат в рамките на определения бюджет, но ще има и възможност с тези средства – 8 млн. лв., за които споменах, да бъдат повишени техните заплати. Увеличават се средствата за археологически разкопки, като през 2018 г. те ще достигнат 3 млн. лв. С това ще се търси възможност за нови проучвания, консервация, реставрация и социализация на археологическите обекти, които в перспектива ще се превърнат в привлекателни за туристите места. В социалната сфера се очаква 10% увеличение на възнагражденията на социалните работници. Продължава финансирането на услугите „Личен асистент“, „Социален асистент“ и „Домашен помощник“, като възможност за по-добра грижа за възрастните хора и децата с увреждания. Предвидено е устойчиво нарастване на минималната работна заплата. През 2018 г. тя се увеличава на 510 лв., през 2019 г. ще бъде 560 лв., а през 2020 г. – 610 лв. Разбира се, уважаеми госпожи и господа, нашите сънародници желаят увеличението на доходите да става много по-бързо и в много по-големи размери. От друга страна вече ясно беше изразена позицията на бизнеса срещу този тип формула на нарастване на минималната работна заплата. Затова ние смятаме, че трябва да се търси балансът и той трябва да бъде съобразен с икономическия растеж на страната. Няма държава в света, уважаеми госпожи и господа, която да насочва целия си бюджет само за социални нужди. Необходимо е да се отделят средства за инфраструктура, за стимулиране на производството, за подготовка на кадри, което да позволява повишаването на икономическия растеж и откриването на нови работни места в реалния сектор. За съжаление, държавата няма други механизми за повишаване на доходите на хората в частния сектор, освен чрез определянето на размера на минималната работна заплата. Обнадеждаващи са показателите на бюджетната прогноза и за следващите години. Посочените увеличения в сферите, които назовах преди малко, имат устойчивост и ще нарастват със съответния процент ежегодно. С това ще се стремим към доближаване на доходите в България до средноевропейското равнище. И тъй като, уважаеми госпожи и господа, вчера приехме бюджета на общественото осигуряване, само няколко думи в тази посока, тъй като нямах възможност да ги кажа вчера. Отклонявам се от днешната тема. През 2017 г. само в първите шест месеца от управлението на настоящия кабинет, минималната пенсия беше увеличена на 200 лв. Това е нарастване с близо 25%. То засегна 824 хиляди български граждани. През следващата година нашите усилия продължават по посока на осигуряване на допълнителни средства за увеличение на пенсиите. Ние смятаме, че има такива резерви. В предизборната си програма и в последващите месеци на настоящото управление, на настоящото Народно събрание, ние многократно сме назовавали източника, който може да осигури тези средства. Това са така наречените „фалшиви инвалидни пенсии“. Не е нормално на 7 милиона души население на България, инвалидните пенсии да са над 900 хиляди. Това струва на бюджета повече от милиард и 600 млн. лв. Преразглеждането и освобождаването на няколкостотин милиона лева чрез премахване на така наречените „инвалидни пенсии“ ще осигури едни сериозни средства, с които ще могат да се повишат пенсиите и на останалите български пенсионери, а както знаете, уважаеми колеги, стратегията за определяне на експертизата на правоспособността вече беше внесена в Народното събрание, така че заявката на „Обединени патриоти“ е за подкрепа на бюджета и се обръщам към нашите сънародници: „Обединени патриоти“ и ГЕРБ продължават да спазват стриктно своите предизборни обещания и цялостната политика на настоящия кабинет е насочена към изпълнение на това, което сме обещали на българските граждани. Благодаря. (Ръкопляскания от „Обединени патриоти“.)

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Използвам случая, че вицепремиерът господин Каракачанов е тук, за да кажа, че това, което чухме от колегата ни, съдържа откровени лъжи по отношение на бюджета на сектор „Сигурност“. Вие под сектор „Сигурност“ разбирате само и единствено Въоръжените сили и МВР. Нека да погледнем бюджетите на Държавна агенция „Разузнаване“, на Военна информация. Давате ли си сметка за какво става въпрос там? Държане на каишка на хора, които буквално си залагат живота в защита на националния интерес. Мизерни средства! А искаме от тях отговор на нови предизвикателства. Има ли представа колегата, който говорѝ, с каква заплата постъпва в Държавна агенция „Разузнаване“ един човек с два езика, единият от които е рядък? С 3000, с 5000? Ще му кажа: с две минимални заплати, господин Цветанов. Бъдете така добри когато говорите за сектор „Сигурност“, да научите онова, което пише в бюджета и да не обиждате такава престижна професия! Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Велков! Информацията, която представяте в момента, е политическа, и често обичате да си служите с думи като „лъжи“ и „някой използва лъжи“, а всъщност Вие изказвате едни тези, но след това се отричате от тях. Но това е проблем на Вашата политическа сила. Аз споменах, че ще назова само някои от акцентите на бюджета, не съм правил цялостен анализ. Има второ четене, на което ще има много по-задълбочено обсъждане. Аз назовах точните цифри, които са посочени в бюджета за 2018 г. и ако Вие смятате, че тези цифри са лъжа, може да го назовете още веднъж от трибуната. Но смятам, че не Ви прави чест да обиждате по този начин и да казвате на истини, които са там, че са лъжа. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми министри, уважаеми колеги народни представители! Ще Ви цитирам нещо: „Стратегическата цел на МТСП в областта на политиката за интеграция на хора с увреждания е интегриране на хората с увреждане във всички области на обществения живот чрез създаване на условия и гаранции за равнопоставеност, социална интеграция и упражняване на правата им, подкрепа за хората са увреждания и техните семейства, както интегрирането им в работна среда.“ Това, колеги, е част от бюджетната програма „Интеграция на хора с увреждания“. Зад тези думи, за съжаление, не седи абсолютно нищо. Хората с увреждания продължават да бъдат най-отхвърляната част от нашето общество. Знаете ли, че от тези 326 милиона за социална интеграция давате 270 хил. лв., а самият бюджет е озаглавен „Интеграция на хора с увреждания“. Това за мен е някакво абсолютно безсмислие. Явно или Вие не знаете смисълът на думата „интеграция“, или аз бъркам някъде нещо. Знаете ли, че в нормалните държави тези пари се предоставят на хората с увреждания не да се издържат, тоест за храна и за отопление, а да се компенсира до някаква степен тяхното увреждане. Всъщност знаете ли колко са добавките за социална интеграция? Госпожа Ангелова може да Ви отговори на този въпрос. И уважаеми народни представители, като се дават едни пари за едно нещо, се очакват едни резултати. И ето ги Вашите резултати: показатели за полза и ефекти, целеви стойности, културни, исторически и спортни обекти, адаптирани за хора с увреждания – 9; открити нови работни места за хора с увреждания по чл. 25 и чл. 28 – 54. И тук идва много интересното – интегриране на хора с увреждания в обществото посредством осигуряването им на преводачи и придружители за посещения в обществени, здравни и културни заведения – 36 хил. 500. На мен ми е много интересно как се интегрира един човек с увреждане като посещава болница, държавна администрация или театър? Или ние буквално си ги пращаме на кино тези хора. Надявам се да не съм Ви обидил по никакъв начин, защото в крайна сметка това, което казах, е Вашата бюджетна програма и Вашите бюджетни прогнози. Ето това получаваме за 326 милиона в бюджетна програма „Интеграция на хора с увреждания“. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми министри! Няма да коментирам как най-важният Законопроект, този за държавния бюджет на Република България за 2018 г., не беше публикуван съгласно нормативните изисквания на чл. 26, ал. 3 и ал. 4 от Закона за нормативните актове. Това оставям на съвестта на неговите вносители. Бюджет 2018 е бюджет на статуквото. В него няма никаква философия и политика. За пореден път е само един счетоводен отчет, а не план за развитие. Целта на бюджета е потушаване на напрежението в обществото, а не провеждане на адекватни политики в обявените от управляващата коалиция приоритетни сектори. Това става кристално ясно като разгледаме структурата на разходите по функции. Въпреки че управляващата коалиция в своята програма изведе секторите „здравеопазване“, „образование“ и „сигурност“, средствата, които ще получат тези така наречени „приоритетни сектори“ като процент от БВП през 2018 г. са съответно 4,5, 3,6 и 4,2%. Като сравним тези стойности със съответните от 2008 г. – 3,9 за здравеопазване, 3,8 – за образование, и 4,4 – за отбрана, ясно се вижда, че като процент от БВП нарастват само разходите за здравеопазване. Дали за тези десет години има промяна в качеството? Проблемите в този сектор не са решени, въпреки двойното увеличение на средствата – от 2,8 милиарда през 2008 г. до планираните 4,7 милиарда – 2018 г. Това е показателен пример, че управляващите наливат огромни средства в не реформиран сектор без ясна визия за управление, което води до огромна неефективност на разходите. В рамките на предложения бюджет отсъства правителствена политика, която би довела до преодоляване на дълбоките регионални проблеми, до намаляване разликите в заетостта и доходите в различни райони на страната. Липсват публични инвестиции, които са двигател на устойчивия растеж. При замръзнали частни инвестиции държавните имат катализиращ ефект и са единственият път към по-голям ръст на БВП. Европейските средства не могат да изпълняват ролята на фундамент. Те са само необходимо допълнение към Националната инвестиционна програма. Липсата на публични инвестиции само ще увеличи регионалните различия. Малките и средни предприятия са над 97% от всички компании в България, а 70 са концентрирани в Южна България. В най-бедните региони от Северна България, Странджа Сакар и Родопите проблемът с безработицата и ниското заплащане няма да бъде решен, а ще се задълбочи. Разработената целенасочена Инвестиционна програма за интегриране „Развитие на изоставащите райони в България“ е пренебрегната. Няма предвидени дори минимални средства за началото на нейната реализация. Приходите в Бюджет 2018 отново са подценени. Министерство на финансите остави около един милиард извън обхвата на Закона за държавния бюджет на Република България, тоест тези средства ще бъдат разпределени без контрола на Народното събрание. С това се продължава практиката на Министерство на финансите от 2017 г., през която четири пъти се ревизира прогнозата на БВП, на което се дължи и преизпълнението в приходната част. В заключение ще повторя, че Бюджет 2018 е бюджет на статуквото, което не предлага никакви реформи. Намаляващият тренд на процента на преразпределение по средносрочната бюджетна прогноза за периода 2018 – 2020 показва липса на визия за управление и няма да доведе до догонващ икономически растеж. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Искам да задам въпрос към финансовия министър, но в момента го няма. Надявам се, че ще отговори.

Искам да задам въпрос: защо общият размер на фискалния резерв към 31 януари 2017 г. е бил 13 млрд. 841…

На кого задавате въпроса? Няма никого!

… е намалял към 30 септември 2017 г. в размер на 11 млрд. 867, тоест с близо 2 млрд. лв. Искам да ни даде отговор за какво са използвани тези средства от фискалния резерв, при положение че към момента излишъкът в бюджета е 2 млрд. и 400 млн. лв. Друго, което искам да попитам: според управляващите, в Бюджет 2018 като основен приоритет в управлението е заложено образованието. Това обаче не се вижда от информацията, която е предоставена в доклада. Ако подредим разходите по функции според техния дял спрямо брутния вътрешен продукт, каквато информация има в доклада, ще видим следното. На първо място са разходите за икономически дейности и услуги в размер на 5, 6%; на второ място – здравеопазване с 4,5%, на трето – отбрана и сигурност с 4,2%, и едва на четвърто място е образованието – с 3,6%, като за наука разходите са под 1% и са включени във функция „Общодържавни служби“. Високият дял на разходите на държавата за икономически дейности и услуги е традиционен от много години, но никога не се споменава и не се разглежда аналитично при обсъждане на държавния бюджет. И сега не се обяснява конкретно какви разходи са заложени в цифрата 6 млрд. лв. Посочени са реформи в БДЖ, за български пощи, за някои други видове услуги, което обяснява около 500 млн. лв. За разликата от 6 млрд. не е дадена информация. Сигурно има обяснение за останалите милиарди. Хубаво е при обсъждане на бюджета да ни се даде отчет за какво ще бъдат използвани тези 6 милиарда. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Очевидно е, че един бюджет не може да реши абсолютно всички проблеми с магическа пръчка във всички сфери. Особено вярно е това за сферата на отбраната. Сферата на отбрана – дискутирали сме дълго време, има сериозни проблеми, наслагвани през годините, през десетилетия. (Реплика от народния представител Красимир Янков.) Вие ще изчислите по-правилно десетилетията, но са десетилетия. В интерес на истината от 1992 г. нататък бюджетът за отбрана систематично пада. Дали може този бюджет да реши абсолютно всички проблеми в сферата за отбрана? Очевидно е, че не може. Очевидно е, че не може! Тук много правилно от опозицията казват, че трябва да следват политики. Какви достойнства има бюджетът в сферата за отбрана? Има поне две достойнства. Първото достойнство – грижа за личния състав. Над 100 милиона се дават за личен състав. И това, което говорихме по предизборни кампании, спомням си и колегите от БСП правилно наложиха темата, е, че трябва да има увеличение на доходите на военнослужещите с 10%. Само девет месеца след това с този бюджет това беше изпълнено, дай боже, да го гласуваме. Ще има и последващо увеличение, както е заложено в средносрочната бюджетна прогноза. Ще има ли проблем с попълването на личния състав? Да, ще има. Този бюджет дава решение и в тази посока. Ще бъдат назначени допълнително 1300 човека. Това е огромна цифра и според мен това ще даде наистина добра перспектива на хората във Въоръжените сили. Разбира се, това е заложено и в следващите години. Ако продължим с този бюджет, ще имаме попълване, окомплектоване с личен състав близо до 100%, защото всяка година по 1300 човека, това прави близо 5 хиляди човека. Тоест ние ще отидем към един некомплект от 2 – 3%. Този недокомплект дори е здравословен. Има ли отношение към образованието? Има. Допълнително 6 милиона за текуща издръжка за курсанти. Нима това е малко – 6 милиона?! Втората добра част в този бюджет според мен е отношението към бъдещето на армията – модернизацията, допълнително 397 млн. за 2018 г. Общо за трите години – 1 млрд. 191 млн. Тук става въпрос и за придобиването на многофункционални патрулни кораби, става въпрос и за придобиването на нов тип боен самолет, но става въпрос и за допълнителни 26 млн. на МиГ-29. Преди две, три години поддръжката на МиГ-29 беше в капиталовите разходи. Капиталовите разходи на Министерството на отбраната винаги са били около 50 млн., а сега са 55 млн., тоест в момента ще имаме капиталови разходи близо 80 милиона. Ние ще дадем глътка въздух и на нашите летци, които наистина летят малко, да можем да им поддържаме техниката с 26 млн. повече. Проблеми има. Не стигат, съгласен съм. Абсолютно съм съгласен! Правилна ли е посоката? Според мен е правилна. Разбира се, има възможност и за вътрешно преструктуриране на бюджета. Исках да приветствам министъра на отбраната тук, разбира се, защото на Съвет по отбрана са взели решение от този бюджет да осигурят допълнително 20 млн. за горива. Това само по себе си говори, че и при вътрешно преструктуриране на бюджета може да се обърне внимание на бойната подготовка и на нашите летци – да има повече горива, колегите от Сухопътни войски да имат повече учения, да има по-добро осигуряване на техниката и в Сухопътни войски, и във Военноморски сили. Дали ще решим главните проблеми – да, посоката е правилна и за личен състав, и за бъдеще. Според мен това е бюджетът, който осигурява бъдещето и личния състав. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги! С гласуването си за бюджета „Воля“ единствено доказва, че е национално отговорна партия и последователна в своите действия и решения. Какво имам предвид? Няма да позволим държавата ни да остане без бюджет, да спрем всички сектори в държавата и да я поставим в катастрофа. Няма да позволим и да бъдат отхвърлени минималните увеличения за образование, за здравеопазване и в сектор „Отбрана“ колкото и минимално унизителни да ги считаме. Оставаме критични за това, че в бюджета няма политика. Това стана ясно и от дебата. В бюджета не говорим по политики, а политиканстваме. Няма политика по отношение на демографския срив. Няма политика по отношение намаляване на административната тежест. Няма също така и политика за борбата с корупцията и сивата икономика. Затова ще Ви критикуваме постоянно. И ако бюджетът не се разходва правилно и всеки един скандал – корупционен, за който разберем, ние няма да останем безучастни, а напротив, ще сме безкомпромисни. Вчера управляващите определиха своя бюджет като възможния бюджет. Това означава, че това е пределът на техните възможности и лимитът е изчерпан. Отново повтарям, няма да оставим държавата си без бюджет. Искам само да Ви кажа: временната краткосрочна анестезия, в която поставяте обществото – казвам „краткосрочна“, тъй като по най-бързия начин всеки българин ще разбере, че този бюджет не цели подобряване на начина му на живот и на неговия стандарт – много бързо ще се върне като бумеранг. Държа да подчертая нещо много важно – уважаеми управляващи, това, че подкрепяме бюджета и че гласуваме за бюджета, не смятайте като вот на доверие към Вас. Не! Не е така! Приемете го като наша национална отговорна позиция. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Въпросът, по който искам да взема отношение, се отнася за инвестициите в нашата икономика. От БСП ще подкрепяме всички мерки за стимулиране на по-голям икономически растеж и искаме, разбира се, брутният вътрешен продукт да расте на база инвестиции. Да погледнем обаче какви са фактите и данните за преките чуждестранни инвестиции. Те показват, че от месец януари до месец август тази година у нас са влезли едва 516 милиона евро. Това е значителен спад в сравнение със същия период на миналата година, когато в страната са влезли около 1,1 милиарда евро, тоест намалението само за една година е с около 54%. Ще припомня, че за периода 2009 – 2015 г., спрямо брутния вътрешен продукт преките чуждестранни инвестиции са седем пъти по-ниски в сравнение с периода 2005 – 2009 г. Моят фокус е насочен също така към едно изказване на един от уважаваните от мен вицепремиери, който отсъства сега, в едно популярно телевизионно предаване, където той обясни, че не бива да се вторачваме само в размера на преките чуждестранни инвестиции, но да обърнем внимание и на далеч по-верния показател „брутообразуване на основния капитал“. За незапознатите ще припомня, че той показва каква част от доходите в нашата икономика – брутният вътрешен продукт, е използвана за инвестиции. След 2010 г., за съжаление, делът на инвестициите в брутния вътрешен продукт спада и дори намалява през 2016 г. За съжаление, по този показател България е изпреварена от всички страни в Европейския съюз със средно ниво от 36 на сто спрямо останалите страни от Съюза. На пръв поглед държавата опитва да подпомага инвеститорите чрез стратегии, сертификати, маркетинг и така нататък. Проблемите обаче са по-големи и изискват радикални реформи. Всички по-сериозни анализи по въпроса за приоритетите сочат едни и същи недостатъци: липса на вертикална интеграция, упадък на звената за приложни изследвания в предприятията, слаба комерсиализация на иновациите – доколкото изобщо ги има, недостиг на кадри със специфични умения. Няма как да не направим извода, че е необходима спешна промяна. Но през бюджетната политика на правителството за 2016 г., ние от БСП за България виждаме, че такава промяна не може да очакваме и тя няма да се случи. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колега, ще Ви направя съвсем кратка реплика. Вие запознати ли сте с изследването на Doing Business и на кое място е България, съгласно това изследване? Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Изказването, което направихте, господин Попов, е много коректно, защото България за последната една година е изпаднала с 11 места и вече е на 50-то място в тази престижна класация, която показва доколко една икономика е уредена и привлекателна за чуждестранните инвеститори. В нея ние не само вече изоставаме от останалите страни – членки на Европейския съюз, но и дишаме праха на съседните на нас балкански страни. Македония заема престижното 11 място, Сърбия, Косово, Черна гора, Румъния – всички са пред нас. Отделно от това ще кажа, че дори и експертите на Световната банка в един свой обширен доклад констатират причините за слабия растеж на нашата икономика и за крайно неравномерното разпределение на благата в България. Това са корупцията, липсата на реформи, невъзможности за равен старт, използването на властта като средство за набавяне на лична облага и обсебването на държавата от елити и частни интереси. Всъщност за 10 години членство на България в Европейския съюз, 7 от които в управление на модела на ГЕРБ, имаме имитация на реформи и никакъв ангажимент за подобряване на бизнес средата и привличане на нови инвестиции, съответно за укрепване на родното производство. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Много е важно да се използват парламентарните тактики и прийоми при гледането на бюджет и да прилагаме парламентарните процедури, за да може действително да се говори за политики и да се говори за възможностите за предстоящия бюджет за следващата календарна година. Това, което направи впечатление, е, че колегите от опозицията, по-специално колегите от БСП, се осланят повече на изследвания, но не и на реалните факти и институциите – това, което имат като реални политики, направени през последните няколко години. За мен е изключително впечатляващо това, което е заложено в Бюджет 2018 г. За първи път говорим за брутен вътрешен продукт 106 млрд. лв.; говорим за намаляване на безработицата и това, което вече беше констатирано, че всъщност вече имаме сериозен недостиг на квалифицирана работна ръка на база инвестициите, които се правят през последните години. Тук трябва да отчетем и допълнителната добавена стойност, която ще дойде за развитието на регионите и реализирането на определени секторни политики, свързано с европейското финансиране. Защото трябва да знаем, че европейското финансиране може да бъде добавена стойност в управлението на ГЕРБ, защото знаем, че добавена стойност в управлението на БСП – европейско финансиране, няма как да има, защото то просто е спирано. Това, което прави впечатление, е, че за 2018 г. имаме повече средства, които са отделени за приоритета на сегашното управление – това е образование. Само да кажа, че ангажиментите, които започнаха да се изпълняват от септември месец тази година, ще продължат в целия управленски мандат. Само за догодина 330 млн. лв. ще бъдат на Фонд „Работна заплата“ за българските учители. Тук трябва също да добавим и това, което ще направим по Програмата „Региони в растеж“ за образователната инфраструктура в размер на 624 млн. лв. Понеже се говореше много и за социалната тема, не смятам, че колегите, които се изказваха от парламентарното мнозинство, дадоха много ясни сигнали както във вчерашния дебат, така също и днес, че парите се увеличават и ние ще направим всичко възможно действително при това преразпределение от бюджета за 2018 г. да реализираме основните си приоритети от управленската програма. Много е важно, че когато присъстват и министрите, те винаги допринасят, за да може действително тази политическа воля по реализирането на определените управленски програми да бъдат факт, благодарение и на парламентарното мнозинство, което има днес Четиридесет и четвъртият парламент. И днес, повече от всякога, обществото се нуждае от сигурност. Днес, повече от всякога, обществото очаква този икономически растеж, който имаме за тази година – около 4%, да продължи и за 2018-2019 г. и да може действително да преразпределяме повече ресурс, за да може да правим повече политики. Това, което е важно и което беше казано от финансовия министър, дългът, който постепенно намалява и тази година 600 млн. лв. ще бъдат точно за покриване на този дълг, който от 23% за 2018 г. ще бъде 22%. Много по-малко се говореше за тема „Сигурност“. Смятам, че ген. Попов беше човекът, който каза немалко, но мога да кажа, че в Сектор „Сигурност“ парите ще бъдат повече – 100 млн. лв. за работната заплата на военнослужещите и служителите от Министерството на отбраната и 55 млн. лв. в системата на Министерството на вътрешните работи. Това са възможности, които могат да допринесат за повишаване мотивацията и изпълняването на професионалните задължения на служителите от системата за сигурност. Да, действително можем да кажем, че те се нуждаят от повече средства, защото няма секторна политика, която да не отчетем, че е недофинансирана, но все пак нека на имаме предвид това, което беше казано в сутрешния дебат от министъра на финансите – че държавата не трябва да увеличава дефицита, защото ние не трябва да увеличаваме тази задлъжнялост, която ще бъде за поколения след нас. Защото ние сме отговорни политици и можем днес съвсем гордо да заявим, че бюджета за 2018 г. е много по-добър от този за 2017 г., 2016 г., 2015 г. и в пъти по-добър от 2014 г., когато завещахте един дефицит от 5,5 управляващите тогава в лицето на БСП, които бяха мандатоносител, и фалита на КТБ, и всичко това, което причинихте на държавата, за да се отдалечим от единствения възможен път – това е европейският. ГЕРБ, заедно с парламентарното мнозинство „Обединени патриоти“ днес действително получаваме подкрепата и на Европейската комисия, и на Европейския съюз не само във връзка с предстоящото председателство, а затова, че имаме реална политическа воля да правим промени и да правим секторни политики, които да бъдат оценявани и да изпълваме със съдържание този дефицит, който е констатиран от Европейската комисия през последните години. Самият факт, че вчера бяха дадени много високи оценки за България, за българското правителство и за министър-председателя Бойко Борисов означава едно: няма как днес да има политическа сила или опозиция, която да поиска вот на недоверие при тези икономически и финансови параметри, които има държавата. Няма нормална опозиция, която днес да застане и от парламентарната трибуна да казва, че ще направят вот на недоверие, за да могат да възпрепятстват председателството, което предстои на страната ни. Уважаеми колеги, бъдете отговорни, бъдете мъдри, защото председателството, което се дава на България десет години след като сме приети в Европейския съюз, означава много! Това е гордост както за България, за всички граждани на България, но също така е гордост и за Румъния, защото знаете, че България и Румъния работим заедно, както за Шенген, но също така нека да имаме предвид, че от 1 януари 2019 г. румънските ни колеги ще бъдат председателстващи Европейския съюз, а ние с тях сме като скачени съдове, защото знаете, че и 2007 г., когато влизахме в Европейския съюз, ние бяхме приети заедно. Заедно ще бъдем приети и в Шенгенското пространство и заедно ще можем да правим регионални политики, които действително ще стигат до колкото е възможно повече български граждани. Желая успех на Министерския съвет, на министрите и съм убеден, че с това мнозинство, което имаме днес, ще имаме бюджет! Убеден съм, че с тази политическа, икономическа и финансова стабилност ще може да бъде изпълнен бюджетът, а защо не и да бъде преизпълнен? Господа министри, трябва да знаете, че парламентарното мнозинство е стабилно, силно, устремено, за да подкрепя българското правителство, защото ние вярваме на министър-председателя Бойко Борисов и на всички министри от кабинета Борисов. (Възгласи от „БСП за България“: „Браво! Браво!“, бурни ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря, уважаеми господин Председател. Благодаря, уважаеми господа министри, за Вашето присъствие. Дами и господа народни представители, предстои важно гласуване и след всичко, което беше изговорено в тази зала по отношение на Бюджет 2018 г. искам да изявя моята и на моите колеги категорична позиция: уважаеми народни представители, категорично съм против да се гласува отрицателно. Благодаря Ви. (Смях и ръкопляскания в ГЕРБ и ОП.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, моля Ви да подкрепим бюджета за съдебната власт, изготвен от Висшия съдебен съвет, защото е аргументиран, защото представлява продължение на принципа за независимост на съдебната власт и защото всички нужди от допълнителни средства бяха породени от действия на нашата комисия, от задължения, които вменихме на съда. Благодаря Ви за вниманието.

(Министрите и част от народните представители излизат от пленарната зала.) Уважаеми господин Председател, уважаеми отиващи си господа министри, уважаеми дами и господа народни представители!

На тях тук не им ли е работата, госпожо Председател?! (Смях.) Вземам този отрицателен вот по две причини. Първо, както закачливо започна приемането на бюджета на първо четене с не добре възпитаното поведение на министъра на финансите, така закачливо и завърши с последното изказано от управляващата коалиция. Защото, колеги, този бюджет, който Вие гласувахте „за“, можете да го наречете по много начини, но той е бюджета на добрите пожелания и заклинания, от една страна, и суровата реалност, от друга. Защото това е бюджетът, който продължава и ще продължи да разделя българите на по-бедни и все повече, и по богати и все по-малко. Защото това е бюджетът, с който Вие продължавате да провеждате политиката да вземете от най-бедните и чрез преразпределение да я раздавате на най-близките си до Вас. Защото това е бюджетът, който няма да направи българите по здрави, няма да ги направи по-образовани, няма да ги направи по културни. За да сме днес в това състояние, това е резултат на Вашите бюджети и с нищо не можете да скриете този факт, и с нищо не може даже да скриете и факта на Вашето безсилие, че не можете да направите един бюджет, който да прави реформи, а не само да дава числа и в който бюджет да има политики, а не както Вашият министър каза: „да има пари за харчене“. Няма как да подкрепим този бюджет и бъдете сигурни, че ще имате и вот на недоверие! Благодаря Ви. (Шум в залата.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Гласувах осъзнато „против“ този бюджет, защото, ако трябва да кажем, че той трябва да направи три неща: да развива територията на страната – устойчивото развитие, да изравнява различията в страната, да променя качеството на живота и стандарта на българските граждани. Може би, ако всеки си погледне избирателния район ще види, че чрез този бюджет ще продължат да се задълбочават междурегионалните различия. Уважаеми госпожи и господа, вече десета година европейските фондове, които се ползват, в периферията на областните градове продължава да има бели полета и Вие много добре знаете това. Малките общини изпреварват периферията на областните градове. Няма политика в бюджета за тази територия. Гласувах осъзнато „против“, защото около 19 800 е общинската пътна мрежа. Около 200 милиона са парите за тази пътна мрежа. Отново ще изостанем с развитието на малките селища, която е кръвоносната икономическа движеща система, за да може товаропотоците, икономиката, хората с инвестиции да стигат и до малките населени места. Гласувах „против“ и за това, че няма политика в сектора „Водоснабдяване“. Не е нормално през 2017 г. да има селища с повече от три месеца проблеми – да нямат вода, и ние да развяваме много пари и да не сме изхарчили повече от 1 милиард тази година за инвестиции във водоснабдяването – жизненоважна нужда. Качеството на живота как го променяме? Гласувах „против“ и по още една причина. Има хора в отделните сфери – заетите в социалната система, които са на минимална заплата. Ще ги увеличим с лев-два, но това са 15 000, които предлагат социалните услуги в бедна България, те ще си останат най-бедните. Осъзнато гласувах „против“ – този бюджет действително е бюджет на застоя. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Съвсем осъзнато гласувах „против“ този бюджет. Защото политическото послание на този бюджет е политическо послание на разделение в обществото. Политическото послание на този бюджет е залагане на една среда, в която корупцията и шуробаджанащината се развиват и разцъфтяват. Политическото послание на този бюджет е политическо послание на насаждане на омраза, на такъв тип легитимация, на такова управление. Политическото послание на бюджета е пробив в националната сигурност. За какво да подкрепим такъв бюджет, за да се налеят още повече средства в такива начинания като оградата по границата, за да пробиваме националната сигурност? За това ли да гласувам за този бюджет? За бюджет, който създава разделение в обществото, за бюджет, който легитимира власт, която създава разделение в обществото, аз не мога да гласувам „за“ и това няма да бъде национално отговорно поведение. Затова и „Движението за права и свободи“ гласува „против“ и ще гласува винаги „против“ тази власт. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря, госпожо Председател. Ако ми позволите, процедура за допуск в залата. На основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, моля да бъде допуснат в залата заместник министър Велик Занчев.

„Закон за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, като думата „момента“ се заменя с „деня“.

По § 3 има предложение от народния представител Халил Летифов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В чл. 72 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 4 след думата „вътрешните“ се добавя „морски“, а думите „съответно одобрени от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ в съответствие с изискванията за регистрация, оборудване, монтаж и използване на радиооборудването по Закона за далекосъобщенията“ се заменят със „съответстващи на техническите и експлоатационни изисквания, съгласно вторичното право на Европейския съюз относно морското оборудване и неговото изпитване“. 2. Алинея 5 се изменя така: „(5) Плаващите по вътрешните водни пътища самоходни и несамоходни кораби, в това число малките кораби, фериботите и плаващите средства и устройства, трябва да бъдат оборудвани с корабни радиотелефонни станции, съответстващи на техническите и експлоатационни изисквания на Регионалното споразумение относно радиотелефонната служба по вътрешните водни пътища (RAINWAT), подписано на 18 април 2012 г. в Букурещ (ДВ, бр. 44 от 2012 г.).“ 3. В ал. 6 думите „регионалното споразумение за радиотелефонна служба по вътрешните водни пътища“ се заменят с „Регионалното споразумение относно радиотелефонната служба по вътрешните водни пътища (RAINWAT)“. 4. Създават се ал. 8 и 9: „(8) Корабите, за които се прилагат Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. (SOLAS), както е изменена с Протокола от 1988 г., изготвена в Лондон на 1 ноември 1974 г. ратифицирана с указ (ДВ, бр. 61 от 1983 г.) (обн., ДВ, бр. 12 от 2005 г.; изм., бр. 16,17, 19, 20, 22, 23 и 24 от 2017 г.), Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г., изменена с протокол от 1978 г. (MARPOL 73/78) и с протокол от 1997 г., съставена в Лондон на 2 ноември 1973 г. ратифицирана със закон (ДВ, бр. 94 от 2004 г.) (ДВ, бр. 12 от 2005 г.), или Конвенцията за международните правила за предпазване от сблъскване на море, 1972 г., подписана в Лондон на 20 октомври 1972 г. ратифицирана с указ (ДВ, бр. 22 от 1975 г.) (ДВ, бр. 17 от 2003 г.), протоколите и кодексите със задължителен характер към тях, трябва да имат монтирано на борда оборудване, отговарящо на изискванията на Директива 2014/90/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно морското оборудване и за отмяна на Директива 96/98/ЕО на Съвета (OB, L 257/146 от 28 август 2014 г.), наричана по нататък „Директива 2014/90/ЕС“, приетите от Европейската комисия актове за изпълнение по чл. 35 и делегирани актове по чл. 8, 11, 27 и 36 от същата директива и международните стандарти относно морското оборудване и неговото изпитване. Оценяването на съответствието на оборудването с изискванията на вторичното право на Европейския съюз и международните стандарти се извършва от организации, нотифицирани от Изпълнителна агенция „Морска администрация“, при условията и по реда на наредбата по ал. 3 относно оборудването на морските кораби. (9) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба условията и реда за обслужване на плаващите по вътрешните водни пътища безекипажни кораби по време на плаване, при престояване на външна котвена стоянка, при влизане, приставане и престояване в акваторията на пристанищата, както и при извършване на товаро-разтоварни операции.“

По § 4 има предложение от народния представител Павел Христов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. В чл. 73а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 думите „(SOLAS 74), изготвена в Лондон на 1 ноември 1974 г. (ратифицирана с указ – ДВ, бр. 61 от 1983 г.) (ДВ, бр. 12 от 2005 г.) се заменят със „(SOLAS)“, а думите „съставена в Лондон на 2 ноември 1973 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 94 от 2004 г.) (ДВ, бр. 12 от 2005 г.)“ се заличават. 2. В ал. 3 след думата „чуждестранни“ се добавя „физически и“; 3. Създава се ал. 4: „(4) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба условията и реда за извършване на дейностите по ал. 3, както и за оправомощаване на лицата, които ги осъществяват, и за оттегляне на предоставените правомощия.“ По § 5 има предложение от народния представител Спас Панчев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. Член 79 се изменя така: „Разследване на морски произшествия и инциденти „Чл. 79. (1) Разследването на морски произшествия и инциденти се извършва от инспектори по разследването – служители в специализираното звено за разследване на морски произшествия и инциденти в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. (2) Разследването по ал. 1 има за цел да съдейства за повишаване на безопасността на морския транспорт и за предотвратяване на морски произшествия, като се установяват причините и обстоятелствата за възникване на конкретно произшествие, без да се правят заключения за наличието на вина или за разпределяне на отговорност. Разследването по ал. 1 се извършва отделно и независимо от провежданото по повод същото морско произшествие наказателно, административнонаказателно или гражданско производство и не може да бъде възпрепятствано, спирано или забавяно поради провеждането на такова производство. (3) На разследване във връзка с безопасността подлежат морски произшествия и инциденти, които са: 1. засегнали кораб, плаващ под българско знаме, независимо от мястото на произшествието; 2. възникнали в териториалното море и във вътрешните морски води на Република България, независимо от типа и предназначението на засегнатите кораби и от знамето, под което плават; 3. засегнали други значими интереси на Република България, независимо от мястото на произшествието и знамето, под което плават засегнатите кораби; 4. засегнали морски кораби, намиращи се във вътрешните водни пътища на Република България. (4) Не се извършва разследване във връзка с безопасността на морски произшествия и инциденти, които засягат само: 1. военни кораби, кораби, предназначени за превоз на войски, и други кораби, принадлежащи на държавата или експлоатирани от нея изключително за правителствени нетърговски цели; 2. кораби, които не са задвижвани по механичен начин, дървени кораби с примитивна конструкция, яхти и други плавателни съдове за спорт, туризъм и развлечения, използвани за нетърговски цели, освен ако са или ще бъдат снабдени с екипаж и превозват или ще превозват повече от 12 пътници с търговски цели; 3. речни кораби, които плават само по вътрешни водни пътища; 4. риболовни кораби с дължина до 15 метра; 5. стационарни офшорни сондажни платформи. (5) Разследване във връзка с безопасността се извършва задължително при възникване на много тежко морско произшествие. Във всички останали случаи на морски произшествия и инциденти ръководителят на специализираното звено по ал. 1 преценява дали е необходимо разследване на дадено произшествие, след като вземе предвид експертното становище на инспекторите по разследването от звеното относно характера на морското произшествие или инцидента, вида на засегнатия кораб и/или товар и възможността резултатите от разследването да спомогнат за предотвратяване на бъдещи произшествия или инциденти. Когато бъде взето решение да не се провежда разследване във връзка с безопасността на тежко произшествие, мотивите за това решение се съобщават на Европейската комисия чрез Европейската информационна платформа за морски произшествия. (6) Разследването във връзка с безопасността започва възможно най-скоро, но не по-късно от два месеца след настъпване на морското произшествие или инцидента. (7) При осъществяване на своите функции и в процеса на вземане на решения специализираното звено по ал. 1 е независимо и действа само въз основа на закона. (8) Специализираното звено по ал. 1 въз основа на постигнато с органа за разследване на друга държава – членка на Европейския съюз, споразумение за конкретен случай на разследване във връзка с безопасността може да му делегира правомощието да ръководи това разследване или да му възложи конкретни задачи в рамките на провежданото разследване. Условията и редът за сключване на споразумения с органите за разследване на другите държави – членки на Европейския съюз, се определят с наредбата по ал. 13. (9) Инспекторите по разследването са длъжни да провеждат разследванията във връзка с безопасността безпристрастно и да действат само въз основа на закона. Инспекторите провеждат разследването в съответствие с Кодекса за разследване на морски произшествия и инциденти, приет с Резолюция А.849(20) от 27 ноември 1997 г. на Асамблеята на Международната морска организация, и имат право на достъп до всяка информация от значение за провежданото разследване, както и право: 1. на свободен достъп до всяка зона или местопроизшествие, както и до всеки кораб, аварирал плавателен съд или конструкция, в това число товар, оборудване или останки; 2. да създадат необходимата организация за незабавното описване на доказателствения материал и контролираното претърсване за изваждане на отломки, останки и други части или вещества за изследване или анализ; 3. да изискват изследване или анализ на обектите по т. 2, както и на свободен достъп до резултатите от такива изследвания или анализи; 4. на свободен достъп, копиране и използване на всяка необходима информация и записани данни, включително на данните от устройството на кораба за записване на данните от пътуване (VDR данните), свързани с кораба, рейса, товара, екипажа или всяко друго лице, предмет, състояние или обстоятелство; 5. на свободен достъп до резултатите от изследването на телата на жертвите или от пробите, взети от телата на жертвите; 6. да изискват и да разполагат с резултатите от изследването или от пробите, взети от лицата, участващи в експлоатацията на кораба, или от друго имащо отношение лице; 7. да разпитват свидетели в отсъствието на всяко лице, чиито интереси би могло да се счете, че възпрепятстват разследването във връзка с безопасността; 8. да получават протоколи от посещенията и съответна информация от държавата на знамето, корабособствениците, класификационните организации и от всички други компетентни страни, когато те или техните представители са установени в Република България; 9. да поискат съдействие от компетентните органи в съответните държави, включително инспектори от държавата на знамето и държавата на пристанището, служители от бреговата охрана, оператора на услуги по управление на корабния трафик, екипи за търсене и спасяване, пилоти или друг пристанищен или корабен персонал. (10) Всяко разследване във връзка с безопасността приключва с доклад, изготвен във формата и със съдържанието, определени с наредбата по ал. 13. В срок 12 месеца от датата на морското произшествие или на инцидента ръководителят на специализираното звено по ал. 1 публикува доклада, включително съдържащите се в него заключения и препоръки, на интернет страницата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Съдържащите се в доклада заключения и препоръки не може да бъдат използвани в хода на гражданско, административно, дисциплинарно или наказателно производство. (11) Специализираното звено по ал. 1 съхранява документацията от разследванията във връзка с безопасността и поддържа информационна база от данни за морските произшествия и инциденти. Информация за морските произшествия и инциденти се предоставя на Европейската комисия чрез Европейската информационна платформа за морски произшествия. (12) Специализираното звено по ал. 1 е длъжно да използва единствено за целите на разследването във връзка с безопасността и да не предоставя на трети лица, освен когато съответният компетентен орган постанови, че е налице първостепенен обществен интерес от разгласяването им, следната информация и документи: 1. свидетелските и други показания, обяснения и бележки, взети или получени от инспекторите по разследването в хода на провеждано разследване във връзка с безопасността; 2. разкриващи самоличността на лицата, дали показания по време на разследването във връзка с безопасността; 3. информация, свързана с лицата, засегнати от морското произшествие или инцидент, която е от особено чувствително или лично естество, включително информация относно тяхното здраве. (13) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба реда за разследване на морски произшествия и инциденти.“

По § 6 има предложение от народния представител Павел Христов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция за § 6: „§ 6. Създава се чл. 79а: „Разследване на произшествия във вътрешните водни пътища на Република България Чл. 79а. (1) Произшествия с кораби, плаващи по вътрешните водни пътища, се разследват от съответната териториална дирекция на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, в чийто район на действие е възникнало произшествието. (2) Разследванията по ал. 1 се извършват в съответствие с Правилата за речния надзор по Дунава, приети от Министерския съвет, и при условия и по ред, определени с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7: „§ 7. Наименованието на Глава пета се изменя така: „Капитан и корабен екипаж. Обслужващ персонал“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.

По § 10 има предложение от народния представител Павел Христов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10: „§ 10. В чл. 88б се правят следните изменения и допълнения: 1. В заглавието думата „Трудови“ се заменя с „Общи правила за трудовите“. 2. В ал. 1 след думата „екипажа“ се добавя „и на обслужващия персонал“. 3. Алинея 9 се изменя така: „(9) Ползването на отпуск от членовете на екипажа и на обслужващия персонал се извършва по ред, определен с наредбата по ал. 1.“ 4. Алинея 10 се изменя така: „(10) При необходимост от осигуряване непосредствената безопасност на кораба, лицата или товара, намиращи се на борда, или за предоставяне помощ на други търпящи бедствие кораби или лица, капитанът има право да изиска от всеки член на екипажа и на обслужващия персонал да работи толкова часове, колкото са необходими за възстановяването на нормалната обстановка. В тези случаи разпоредбите на чл. 88в, ал. 1 и 2 и чл. 88г, ал. 3, 4 и 5 не се прилагат.“ 5. Алинеи 11, 12, 13, 14 и 15 се отменят.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, като в чл. 88в, ал. 5 думите „предвидения в чл. 88б, ал. 8 ред“ се заменят с „реда на чл. 88б, ал. 8“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.

По § 13 има предложение от народния представител Павел Христов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13: „§ 13. В чл. 360 се създават ал. 12 и 13: „(12) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ осъществява функциите на „администрация“ по смисъла на вторичното право на Европейския съюз относно рециклирането на кораби. (13) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ е нотифициращ орган по смисъла на Директива 2014/90/ЕС.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15. Комисията подкрепя текста на вносителя за §16, като думите „в сила за Република България от 1 юли 2007 г.“ се заличават. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.

По § 19 има предложение от народните представители Спас Панчев, Георги Свиленски, Александър Паунов и Павел Христов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19: „§ 19. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 1а: а) в т. 2 думите „по море (SOLAS)“ се заменят с „на море от 1974 г. (SOLAS), както е изменена с Протокола от 1988 г.“; б) точка 9 се изменя така: „9. „Морско лице“ е физическо лице, което заема длъжност на кораб като член на екипажа или изпълнява служба на брега и притежава свидетелство за правоспособност, свидетелство за професионална компетентност, свидетелство за допълнителна или специална подготовка, придобито по реда на наредбата по чл. 87, ал. 1. в) създават се т. 43-46: „43. „Много тежко морско произшествие“ е събитие с кораб, настъпило при неговата експлоатация и довело до пълна конструктивна загуба на кораба, смърт или значително замърсяване на околната среда. 44. „Тежко морско произшествие“ е събитие с кораб, настъпило при неговата експлоатация, което не може да се квалифицира като много тежко произшествие и се изразява във: нарушаване на целостта или предполагаеми щети по корпуса на кораба в резултат на пожар или експлозия на борда, засядане, контакт с дъното, с подводен или с брегови обект или съоръжение или с друг плавателен съд, или под въздействието на неблагоприятни метеорологични условия или лед, конструктивна повреда на кораба, която го прави немореходен (например, пробойна в подводната част на корпуса), спиране на главния двигател, значителни щети по надстройката, замърсяване вследствие на разлив, независимо от неговото количество, и/или повреда, налагаща провлачване или помощ от брега. 45. „Значително замърсяване на околната среда“ е замърсяване на околната среда по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда, при което се създава риск от нейното увреждане. 46. „Сезонна работа“ е работа в период от време с продължителност не повече от 9 последователни месеца в рамките на 12 месеца, през който изпълняването на определени дейности е възможно като резултат от наличието на природно-климатични дадености или туристическо търсене.“ 2. Създава се § 1в: „§ 1в. Този кодекс въвежда изискванията на Директива на Съвета 2014/112/ЕС от 19 декември 2014 г. за прилагане на Европейското споразумение относно определени аспекти на организацията на работното време в сектора на вътрешния воден транспорт, сключено от Европейския съюз за речно корабоплаване (EBU), Европейската организация на речните превозвачи (ESO) и Европейската федерация на работниците от транспорта (ETF) (OB, L 367/86 от 23 декември 2014 г.).“

„Заключителна разпоредба“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

По параграф 20 има предложение от народните представители Павел Христов и Александър Паунов, по реда на чл. 84, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 20 и предлага той да бъде отхвърлен.

Предложение от Станислав Иванов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 20: „§ 20. В Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества (обн., ДВ, бр. 57 от 2006 г., изм., бр. 26 и бр. 82 от 2011 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 7: а) създават се нови ал. 3, 4 и 5: „(3) Ако член на специалния орган за преговори или негов заместник е член на екипажа на морски кораб, плаващ под българско знаме, той има право да участва в заседание на специалния орган за преговори или във всяко друго заседание в съответствие с процедурите по чл. 8, ал. 4 и 5, когато по време на заседанието не извършва рейс и не е в пристанище на държава, различна от държавата, в която е установен корабопритежателят. (4) При възможност, заседанията се насрочват така, че да се улесни участието на членове на екипажи на морски кораби, които са членове на специалния орган за преговори или техни заместници; (5) В случаите, когато член на специалния орган за преговори или негов заместник не е в състояние да присъства на заседанието, могат да се използват възможностите на новите информационни и комуникационни технологии.“; б) досегашните ал. 3,4 и 5 стават съответно ал. 6, 7 и 8; в) досегашната ал. 6 става ал. 9 и в нея думите „ал. 5“ се заменят с „ал. 8“; г) досегашната ал. 7 става ал. 10. 2. В чл. 11: а) създават се нови ал. 9,10 и 11: „(9) Ако член на европейски работнически съвет или негов заместник е член на екипажа на морски кораб, плаващ под българско знаме, той има право да участва в заседание на европейския работнически съвет или във всяко друго заседание в съответствие с процедурите по чл. 15, ал. 3, т. 6, когато по време на заседанието не извършва рейс и не е в пристанище в държава, различна от държавата, в която е установен корабопритежателят. (10) При възможност, заседанията се насрочват така, че да се улесни участието на членове на екипажите на морски кораби, които са членове на европейски работнически съвет или техни заместници. (11) В случаите, когато член на европейския работнически съвет или негов заместник не е в състояние да присъства на заседание, могат да се използват възможностите на новите информационни и комуникационни технологии.“; б) досегашните ал. 9, 10 и 11 стават съответно ал. 12, 13 и 14. 3. В § 2 от допълнителните разпоредби накрая се поставя запетая и се добавя „както и чл. 2 от Директива (ЕС) 2015/1794 на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 2015 г. за изменение на директиви 2008/94/ЕО, 2009/38/ЕО и 2002/14/ЕО на Европейския парламент н на Съвета и на директиви 98/59/ЕО и 2001/23/ЕО на Съвета относно морските лица (OB, L 122/28 от 16 май 2009 г.)“.

Госпожо Председател, ако позволите процедура за допуска в зала? На основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, правя процедура за допуск в зала на заместник-министър Ангел Попов.

Благодаря Ви. „Закон за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

По § 1 има предложение от народния представител Станислав Иванов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на §1: „§ 1. В чл. 24 се правят следните допълнения: 1. В чл. 24, ал. 4 се създава изречение трето: „Валидността на удостоверението може да се продължи за нов срок от 5 години без полагането отново на изпит, ако лицето отговаря на изискванията по ал. 3, т. 1-4 и е подало заявление за преиздаване в 14-дневен срок преди изтичането на валидността на удостоверението за водач на лек таксиметров автомобил.“ 2. В ал. 6 след думата „автомобил“ се поставя запетая и се добавя „за продължаване срока на валидност“.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Предложение от народния представител Станислав Иванов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 3: „§ 3. В чл. 89а, ал. 4 се правят следните изменения: 1. Точки 2 и 3 се отменят. 2. Точка 5 се изменя така: „5. документ за образование и квалификация на персонала;“.“

Предложение от народния представител Станислав Иванов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде подразделение „Преходни и заключителни разпоредби“ с параграфи 4 и 5: „Преходни и заключителни разпоредби. § 4. Започналите и недовършени до влизането в сила на този Закон процедури по издаване на удостоверения по чл. 89а, ал. 2 се довършват по досегашния ред. § 5. В Закона за допълнение на Закона за местните данъци и такси (ДВ, бр. 32 от 2016 г.) в § 7, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби думите „31 декември 2017 г.“ се заменят с „30 юни 2018 г.“.“

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Цветанов, към Вас ще се обърна – този път правим промяна на Закон, който беше внесе по Ваше предложение, група народни представители от ГЕРБ, преди две години. Преди две години тук ни агитирахте и бяхте накарали колегите от Финансова комисия – госпожа Стоянова, госпожа Йорданова, сега я няма, през техния закон внесохте промяната да се удължат разрешенията с две години; да се изискат повече документи за регистрация на таксиметрови автомобили; да се сложи някакъв ред в този бранш; да започнат да заплащат данъци; въведохте алтернативния данък – къде висок, къде нисък, в различните общини е различно. И аз си помислих тогава, че действително искате да направите нещо добро в този бранш. Какво стана в крайна сметка? Едно по едно предложенията, които тогава направихте, почнаха да отпадат – отпаднаха изпитите за шофьорите, отпаднаха и сроковете, в които трябваше да се подновят разрешенията. И в това няма нищо лошо. Само ще Ви попитам: защо две години, след като приехте този Закон „Автомобилна администрация“ в Министерството на транспорта не си мръдна и пръстчето, за да направи така, че тези таксиметрови шофьори да се пререгистрират? И аз ще Ви каза защо – защото тази мярка засяга 70 хиляди шофьори, а Вие в предизборната кампания, когато се срещнахте с тези хора, им обещавахте, че ще им промените срока и те затова гласуваха за Вас. Значи Вие им създадохте проблема преди две години с ясното съзнание, че когато дойде месец декември 2017 г. ще трябва този срок да се продължи или да се отмени. Господин Цветанов, така избори няма да се печелят повече. Трябва да стане ясно на българските граждани. Не може да изнудвате българските граждани, предлагайки им рестриктивни мерки с даден закон и в следващата година, когато този закон трябва да влезе в сила, да казвате: „Ето, ние сме добрите, сега ще удължим срока.“ Питам: когато беше внесено това предложение за удължаване на срока, имаме ли анализ колко заявления има подадени в „Автомобилна администрация“? И аз ще се съглася да се удължи този срок, защото той действително няма как да се случи, но Ви питам колко заявления са подадени и „Автомобилна администрация“ не може ли да ги поднови? Каква е причината? Защо продължаваме срока на валидност на старите документи? Господин Цветанов, моля Ви това да е последната промяна в Закона за автомобилните превози, касаеща таксиметровите автомобили. Гарантирайте от тук – Вие или Ваш заместник, че повече няма да продължавате сроковете, защото този тип законодателство, в който налагаме едни срокове, а след това под различни форми ги удължаваме, говори за нивото и авторитета на Народното събрание като цяло, без значение кой е подкрепил и кой не този Законопроект. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Свиленски, няма да се връщаме на това кога какво се е случило, но съм доволен от Вашето изказване по отношение на това, че Вие казахте, че ще подкрепите срока да се удължи. Казахте го, господин Свиленски! Казахте, че това нещо е правилно. Но вижте, няма начин един изпит да се държи два пъти. Това е факт! Поради тази причина считам, че трябва да бъде променено в Закона изискването да се държи един изпит два пъти. По отношение на срока мога да кажа, че тъй като са 70 хиляди такситата в България, тези 70 хиляди таксита няма как в рамките на два или три месеца, дори половин година, да се пререгистрират, защото, Вие сте били общински съветник – знаете как се случва регистрацията на такситата в общините. На нещо много важно искам да Ви обърна внимание, господин Свиленски. Може би щеше да се случи тази пререгистрация на таксиметровите автомобили, ако служебният кабинет работеше. Служебният кабинет се занимаваше с всичко друго, но не и с важните неща, които престояха на бъдещия кабинет. Поради тази причина не се случи тази пререгистрация, защото, пак казвам, служебният кабинет не работеше по тази тема. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Всичко съм очаквал да чуя, всякаква вина съм очаквал да бъде хвърлена върху това защо не се случват нещата в държавата, но да обвиняваме служебния кабинет за таксиметровите шофьори?! Колеги, работата на служебния кабинет е да прави избори, а не да се занимава с такситата. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Някаква новина ли казах? Някаква новина ли казах, господин Цветанов? Не е Ваша работа да правите избори. Работа на Служебния кабинет е да прави избори. Вие през това време ходихте при таксиметровите шофьори и ги лъжехте, че ще им продължите срока, тоест, обещавахте им. Сега го изпълнявате. Плащате си сметката. Така е. Само че същите тези шофьори преди да дойдат при Вас, бяха при нас (Шум и смях от ГЕРБ.) Със същите тези шофьори ние говорихме и аз им казах преди две години, че ще дойде месец декември и ще бъдат излъгани от Вас и това стана. Вие го доказахте. Сега се чудите как да излезете от ситуацията. Като сте толкова смели, не го приемайте това предложение и пак отидете при тях да се срещнете и да говорите. Защото им дадохте две години. Това, което каза господин Иванов за изпита, това го подкрепихме, беше предният член. Тук говорим за удължаване на срок с 6 месеца, който е минал вече две години. И ако сте смели и отговорни сега натиснете червения бутон и отидете при тези таксиметрови шофьори и им кажете, че мислите за тях, но не по този начин, като изнудвате тях и техните семейства, ако искате действително да направите нещо добро. Поне в София сте управляващи, имате 31 общински съветника. (Реплики от ГЕРБ.) Не, тук имате пълно мнозинство. Да направим така –да видим колко незаконни таксита има в София благодарение на Вашето бездействие? Над 1000 таксита се движат незаконно в София и нищо не правите, защото чакате на техния гръб да печелите избори. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги. Първо правя процедурно предложение за допуск в зала на господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика.

„ДОКЛАД за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, № 702 01 30, внесен от Министерския съвет на 16 октомври 2017 г. Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 25 октомври 2017 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, № 702-01-30, внесен от Министерски съвет на 16 октомври 2017 г. В заседанието участваха господин Лазар Лазаров – заместник министър на труда и социалната политика; госпожа Калина Петкова – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“ в Министерството на труда и социалната политика и експерти от организации на социалните партньори. Законопроектът беше представен от заместник-министъра на труда и социалната политика, господин Лазар Лазаров. Според мотивите на Законопроекта с предложените промени се цели по-добро регулиране на изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Основните цели, които си поставя проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд са: 1. Намаляване на административната тежест чрез отмяната на задължението за подаване на уведомлението по чл. 15 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. 2. Подобряване на качеството и контрола върху дейностите за трудовомедицинско обслужване на работниците и служителите, чрез създаване на законово основание за утвърждаване на стандарти за дейността на службите по трудова медицина и усъвършенстване на разпоредбите относно минималния състав на службите по трудова медицина. 3. Оптимизиране дейността на съветите за координация, консултации и сътрудничество при разработването и осъществяването на политиката за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, в това число и за инспектиране на труда на национално равнище. Ефектите, които ще бъдат постигнати, по отношение на задължението за подаване на уведомление, ако Законопроектът бъде приет са следните: Ще отпадне задължението за подаване на уведомление за около 160 000 работодатели годишно, с което ще се намали административната тежест и натоварването на служителите на Изпълнителна агенция „Главно инспекция по труда“. Това от своя страна ще освободи време и допълнителен ресурс за инспекционна дейност. Вносителите са уверени, че изменението ще даде отражение още през 2018 г., тъй като в срок до 30 април работодателите са длъжни да подадат уведомления, ако през 2017 г. не са настъпили промени по смисъла на закона и Наредба № 3 от 2010 г. за формата, съдържанието, реда и начина за подаване и съхраняване на декларацията по чл. 15, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Промените, свързани с минималния състав на службите по трудова медицина ще осигурят съответствие със законодателството в областта на висшето образование относно изискването за образование на лицето с висше техническо образование и правна сигурност по отношение на процеса на регистрация на Службите по трудова медицина. Освен това се създава законово основание за разработване на стандарти за дейността на службите за трудова медицина. Тази промяна ще осигури прилагането на новите стандарти, с което ще се подобри качеството и контрола върху дейностите за трудовомедицинско обслужване на работниците и служителите. Промените по отношение на функциите на Националния съвет за инспектиране по труда и Националния съвет по условия на труд ще дадат възможност за оптимизиране на дейността на двата съвета, за провеждане на ефективен социален диалог на национално равнище в областта на безопасните и здравословни условия на труд и за изпълнение на препоръките на Министерския съвет и Сметната палата за предприемане на действия за оптимизиране и актуализация на консултативните съвети на национално ниво. Според вносителите поставените цели в Законопроекта съответстват на стратегическите приоритети за намаляване на административната тежест и по-добро регулиране. С материята, която регламентира Законопроектът, не се хармонизират актове на Европейския съюз, поради което не е възможно да се анализира съответствието с европейското право. Предложеният Законопроект няма да доведе до пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет. Към Законопроекта е приложен формуляр за предварителна частична оценка на въздействието. Приложена е и справка от Министерството на правосъдието, съгласно чл. 28, ал. 3 от Закона за нормативните актове, относно съответствието на Законопроекта с Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека. Според справката предложеният Законопроект не създава нормативни предпоставки за противоречие с разпоредбите на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и практиката на Европейския съд по правата на човека. Също така е приложена справка, в която са отразени становищата, получени по време на общественото обсъждане на Законопроекта. В Комисията бяха получени Протокол № 17 от 28 септември 2017 г. от заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество и становище на Конфедерацията на независимите синдикати в България. В Протокола на Националния съвет за тристранно сътрудничество е записано, че страните в съвета не са постигнали единодушие по предлаганите промени в предлагания Законопроект. В становището на КНСБ също има оспорване на текстове от Законопроекта. В проведената дискусия взеха участие народните представители Хасан Адемов, Георги Гьоков, Светлана Ангелова и Юлиян Папашимов. Те изразиха позициите си, че одобряват промените в Законопроекта, отнасящи се до намаляване на административната тежест и по-доброто регулиране на процесите, свързани с прилагането на политиката за безопасни и здравословни условия на труд. Беше изказано и опасение, че под формата на намаляване на административната тежест биха могли да се намалят и отговорностите на работодателите да осигуряват добри условия на труд на работниците си. След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 16 гласа „за“, без гласове „против“ и 1 „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, № 702-01-30, внесен от Министерския съвет на 16 октомври 2017 г.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! На основание чл. 83, ал. 1 от Правилника ни предлагам срокът за предложения по току-що гласувания на първо четене Законопроект да бъде съкратен на четири дни.

„СТАНОВИЩЕ относно Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 30 юни 2017 г., № 704-00-12, внесен от Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на 15 октомври 2017 г. На свое редовно заседание, проведено на 18 октомври 2017 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Отчета за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 30 юни 2016 г. На заседанието присъстваха – от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол: Митко Симеонов – изпълнителен директор, Михаил Владов – и.д. „председател“ на Надзорния съвет, и Руси Статков – член на Надзорния съвет. Отчетът беше представен от Митко Симеонов. През първото шестмесечие на 2016 г. паричните постъпления от приватизационни продажби, платени неустойки, лихви и разсрочената част от цената по приватизационни сделки, подлежащи на контрол, са на обща стойност 3 673 хил. лв. През отчетния период Агенцията е извършила разходи в размер на 1 451 хил. лв. В процентно отношение спрямо уточнения план изпълнението на разходите е 43,92%. През отчетния период Агенцията е сключила 6 приватизационни договора. Постъпленията по приватизационни продажби са общо в размер на 2 467 хил. лв. Подготвени и предложени за продажба чрез публичен търг с явно наддаване – общо 16 бр. обекти, представляващи имоти частна държавна собственост и обособени части на дружества. На проведения Четиридесети централизиран приватизационен търг са предложени за продажба пакети акции от капитала на 11 дружества. Осъществени са маркетингови мероприятия по отношение на 27 бр. обекти, които през отчетния период са предлагани за продажби. За изпълнение на основните цели по отношение на следприватизационния контрол е осъществена следната дейност: анализирани и приключени с констатации са общо 51 броя отчети по 38 приватизационни договора; начислени са неустойки за изпълнение на задължения по 1 приватизационен договор; приети са плащания по 14 приватизационни договора; извършени са проверки на място по 15 договора; извършена е проверка на документация и са издадени 5 удостоверения за изпълнение на задължения и за липса на задължения. Към 30 юни 2017 г. ресурсът от обекти на приватизация, по които се осъществяват дейности по подготовката или по осъществяване на същинските приватизационни процедури, се състои от 13 бр. мажоритарни пакети акции/дялове – от тях 4 бр. са влети в „ДКК“ ЕАД; 4 бр. миноритарни пакети от дялове/акции, собственост на търговски дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала в други търговски дружества; 59 бр. миноритарни пакети акции/дялове; 15 бр. обособени части, собственост на търговски дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала; 148 бр. обекти, представляващи имоти частна държавна собственост и имоти с предоставени права за управление на ръководители на държавни ведомства, за които има предложения за приватизация. Към 30 юни 2017 г. договорите с неизплатена цена са 175 броя. От страна на Агенцията по тези договори е констатирано трайно неизпълнение на задължения за заплащане на разсрочената част от цената и са предприети всички необходими действия за събиране на дължимите суми. Към 30 юни 2017 г. общият брой на договорите, подлежащи на контрол по отношение на различни социални ангажименти и други задължения, в това число и инвестиции, е 86. Общият брой на висящи дела, по които Агенцията е страна, към 30 юни 2017 г. е 144 – включват се всички висящи дела, в това число и исковите, по които Агенцията е ответник. На поставените въпроси от народните представители Румен Гечев, Христо Проданов и Димитър Данчев във връзка с последиците от отмяната на § 8 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, във връзка с изпълнението на приватизационния договор за БМФ и необходимостта от последващи законови промени за защита на държавния интерес, отговориха представителите на Агенцията. След представяне на Отчета и дискусия по него се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 17 гласа, без „против“ и „въздържали се“. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме: „Проект! РЕШЕНИЕ по Отчета за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 30 юни 2017 г. Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и чл. 90, ал. 11 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, и във връзка с чл. 22д, ал. 1, т. 2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол РЕШИ: Приема Отчета за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 30 юни 2017 г.“