10 November 2017

Благодаря, господин Председател. Дами и господа министри, дами и господа народни представители, няма как да не отбележим днес историческата дата 10 ноември. Всяка година на тази дата чета най-различни коментари, обикновено написани от хора, които нито са преживели събитията, нито знаят точно какво е станало, но пишат смело. Обикновено на тази дата се прави равносметка какво сме постигнали за 27 години преход. Тъй като съм преживял някои от тези събития, ще кажа първо няколко думи в личен план – как посрещнах 10 ноември. Работех в Националния музей на българската литература и още на обяд научих, че Тодор Живков е подал оставка – от една колежка от неформалните сдружения, която работеше в пресата. Отидох в моето учреждение и казах на партийната секретарка: „Честито, имате нов генерален секретар!“. Аз, обикновеният, редови гражданин, не партиец съобщих на партийната си секретарка, че има нов генерален секретар. Но вече бях написал статията „Правова държава ли е България?“, която беше излъчена през лятото на 1989 г. по „Свободна Европа“. Защото, представете си, в тогавашната Конституция открих, че няма текст, по който се освобождава държавния глава. През 1971 г. бяха направили Конституция и въведоха фигурата „държавен глава“. Обаче Конституцията не можеше да бъде достъпна за всеки, както сега, тя беше скрито произведение, апокрифно. Когато я намерих и прочетох, че не може да се освободи държавният глава, бях толкова впечатлен, че написах тази статия. По-късно покойният президент Желев каза: „Браво, чух я по „Свободна Европа“, много ми хареса и продължавай така!“ Продължавах така и през януари 1990 г. направихме в. „Кръгла маса“ и започна и самата кръгла маса. В България вече беше се родила опозиция. Казваше се СДС – Съюз на демократичните сили. Ще Ви разкажа още един спомен, защото той е знаков – през личното, през частното правим пътека към общото. На 18 ноември, когато беше огромният голям митинг, от който всяка година във вестниците се появяват снимки с Радой Ралин, Анжел Вагенщайн и други на стълбите пред „Св. Александър Невски“, няколко дни преди този митинг аз и някои мои колеги от неформални сдружения, литературни кръгове, дружества за права на човека и така нататък се събрахме, къде? – Бяхме поканени в апартамента на Анжел Вагенщайн. Това е на ъгъла на „Московска“ и „Раковска“. От балкона се вижда целият площад. Там, на балкона на господин Вагенщайн, видях наредени плакатите, които на следващия или на по-следващия ден щяха да бъдат издигани на площада. От този спомен можете да си направите извода кой е манипулирал, дирижирал и режисирал всичко това, което се наричаше после „народно вълнение“ или емоцията на митингите по това време в София. На кръглата маса си спомняме, че вождовете на СДС тогава – Петко Симеонов и Желю Желев, се похвалиха, че са отбили, така се изразиха: „отбихме исканията на комунистите да говорим по икономически теми“. Представяте ли си какъв наивизъм или какво съглашателство, може би комбинация от двете – „отбихме икономическите теми“?! Тоест ще говорим за петолъчките – още ги сваляме, ще говорим за деполитизация, ще говорим за демонтаж на тоталитарната система, такъв беше изразът. Наскоро чух тук от колеги от една парламентарна група, че искат да правят демонтаж на правителството и на националистите. Внимавайте, колеги, защото при демонтажа може да рухне цялата конструкция и да ни затрупа! Така стана с демонтажа на тоталитарната система. Така я демонтирахме, че тя се срути и затрупа всички и заедно с мръсната вода изхвърлихме и бебето. Имаше добри неща при социализма, имаше добре работеща здравна система – сега ще говорим за нея, имаше образователна система и други социални придобивки. Нямаше свобода на словото, нямаше редица други също така положителни неща, които сега ги има – политически плурализъм и прочие, както и, разбира се, свободата да се пътува зад граница. Но сега тези свободи са свързани с финансовите възможности на народа. Повечето хора просто нямат финансова възможност да използват свободата си да пътуват зад граница. Така че пълно щастие няма. Въпросът е, че ние трябваше да направим анализа на това, което се случи през тези 27 години. Все още го чакам този анализ, той още не се е появил – спокоен, обективен, умерен и истински анализ на това, което стана. Грешките, които направихме през този преход, защото в този преход ни беше внушено отвън, че трябва всичко да се приватизира и държавата е лош стопанин. Тези думи ги чувахме непрекъснато. Сега, в това управление правим така да се види, че държавата може да бъде и добър стопанин, само че няма как шест месеца управление на „Патриоти“ и ГЕРБ да заместят, да изтрият грешките на 27 години преход. РЕПЛИКИ ОТ „БСП за България“: Двадесет и осем.

И 28 да са, няма значение. Във всеки случай е много време, през което не само грешки, но и умишлено водене на България към разруха и ощетяване го имаше най-вече под натиск отвън и с помощта отвътре. Както знаете, крепостите винаги стават с предаване отвътре. Но натискът беше външен. И на 10 ноември властта у нас беше сменена под натиска на чужди посланици, и сега, в момента, чужди посланици ни казват какво да правим, карат ни се от телевизионния екран, размахват пръст или идват тук да ни кажат кой енергиен проект да правим или да не правим. Така че една от първите грешки на прехода, която може би трябва да поправим, е да не слушаме толкова много чужди посланици. Нашата роля в кабинета е точно такава – на „Патриотите“, да влияем в тази посока. Не успяхме да вземем толкова голямо мнозинство, че да го наложим изведнъж, но влияем в тази посока. Мисля, че имаме положително влияние в това отношение – да бъдем по-самостоятелни в нашето мислене, тъй като България си пати винаги от влияние отвън. Наскоро пак обсъждахме изказване на чуждо външно министерство, което предизвика възмущение. Бих искал всяко едно изказване, което засяга българското национално достойнство, да предизвика такава реакция. Тогава ще бъдем наистина държава за уважение. През тези 27 години беше наложен преход и ни казаха, че трябва да приватизираме всичко, без оглед на цената и сега, след 27 години, стигаме до решението, преди броени дни Политическият съвет на управляващата коалиция взе решение да направи екип от специалисти юристи, които да изработят специален закон или поправки в законите до сега, които да дадат възможност да се направи ревизия на приватизацията, защото без тази ревизия ние няма как да направим извода, че сме сгрешили, а тази ревизия ще покаже това. Няма как, не може другояче, тъй като не сме забравили как Националната авиокомпания „Балкан“ беше продадена на цената на един джип – 150 хил. долара. Писал съм десетки статии, занимавал съм се с темата. Не само аз и други хора до ден днешен си спомнят тази най-христоматийна илюстрация на грабителска приватизация. Има и други много големи примери. Има и големи металургични комбинати за един лев продадени и други, и други, и други. Всичко това се натрупа в съзнанието на българите, като престъпление, за което няма наказание. Сега управляващата коалиция – ГЕРБ и „Обединени патриоти“, стигат до извода, че трябва да има санкции за тази приватизация. Тогава ще се види откъде тръгва корупцията, как се е разиграла и как се е използвала през годините, от кого се е използвала – дали от партии, които съществуват от 2005, от 2007 г., много преди да започне приватизацията, или от партии, които съществуват доста преди това. Тук включвам и тази формация, която през 1990 г. тръгна с такава надежда – „Съюзът на демократичните сили“. За съжаление, от нея не остана нищо и тя не успя да намери своята идеологическа база – да стъпи на консерватизъм, патриотизъм, национално отговорна политика и да започне да води страната в тази посока. Не се получи и затова историята повика на сцената партии, които са патриотични или десноцентристки, които нямат участие в приватизацията, които сега се стараят да поправят тези грешки. Пак ще повторя и ще обобщя с това. За шест месеца или дори за шест години няма как да се поправят грешките и престъпленията, направени през 27 години. Затова нека да бъдем по-спокойни и обективни, когато оценяваме едно управление. Нека и в днешните дебати, които сега ще започнем във връзка с новия министър, да бъдем наясно, че така спортът „хулене“, заради самото „хулене“, доведе до това днес да отчитаме, че този преход е неуспешен. Да се поучим от тези грешки, защото следващите 27 години, просто биологически няма да ни дадат възможност да бъдем отново на сцената и да ги повтаряме тези неща. Нека сега да поправим грешките, които извършихме ние, за да може поколенията след нас – синовете и внуците ни, вече да са на по-чиста територия, да градят една по-добра България. Да живее България! Успех на българския парламент! (Ръкопляскания от ОП и ГЕРБ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа министри! Днес е петък – 10 ноември, повод да отчетем годишнина от началото на промяната в България. Независимо от опитите да се неглижира, забрави или подцени 10 ноември остава символна дата в българския демократичен календар като начало на демокрацията, върховенството на закона, пазарната икономика, спазването на човешките права. Формалното осъждане на комунистическия режим, престъпленията на комунистическия режим, включително и възродителния процес не е достатъчно. Свидетели сме как все още неразбрани, неосъзнати и неосъдени остават недопустими прояви на една античовешка идеология, дори в тази зала, особено в това Народно събрание. Независимо от опитите за преоценка и пренаписване събитията, които символизират 10 ноември 1989 г., са пряка последица от други събития, родили големия протест. Това са събития, свързани с така наречения „възродителен процес“, така наречената „голяма екскурзия“, прокудила от родината близо половин милион български граждани. Насилствената смяна на имената на български граждани, частично през 70-те и 80-те години на миналия век, достигна своя връх през 1984 – 1985 г., със смяната на имената на всички етнически турци, включително и на починалите. Възродителният процес е най-мащабното престъпление на етническа основа в българската история. Десети ноември има пряка връзка с майските събития през 1989 г., с мирни протести в защита на изконните човешки права, окървавени от властта, с яростен опит да се самосъхрани. Веднага и след насилствената промяна на имената, започват и протестите на българските турци и мюсюлмани в защита на правото на име, език, самоопределение, свобода на вероизповедание. Тези протести не остават незабелязани от прогресивната и демократична Европа, от цялото прогресивно човечество. Както и най-голямото принудително изселване след Втората световна война в мирно време, при което стотици хиляди са изгонени, принудени да изоставят поминък, роден дом и родина. Десети ноември има пряка връзка и с Конференцията по човешките измерения в Париж в края на май 1989 г. До тази Конференция е изпратена Декларация от нашия почетен председател д-р Ахмед Доган, написана в затвора и изнесена нелегално. Още на тази Конференция, а после и в Копенхаген през 1990 г. се подчертава, че спазването на правата и свободите, и върховенството на закона е основата на демокрацията. Независимо, че промените не настъпват веднага – 10 ноември 1989 г. е предпоставка и условие за последвалите демократични промени в страната. Началото е белязано с отмяната на прословутия чл. 1 от Конституцията на Народна Република България, освобождаването на политическите затворници, с връщането на имената и регистрацията на „Движението за права и свободи“. Още в началото ДПС каза: „Не на реваншизма!“, и оттогава работи неотклонно и последователно за заедност, за единна гражданска нация. ДПС беше и остава гарант за мира и стабилността в страната. С този исторически период се свързва конкретно историческо понятие – „български етнически модел“. Този модел като вдъхновение, идеология, философия и създаване принадлежи на д-р Ахмед Доган и е неразривно свързан с „Движението за права и свободи“, въплътен в основните документи на нашата партия. Политическата матрица на българския модел за решаването на етнически проблеми предполага реална интеграция, а не автономия. Българският модел включва понятия като мир, баланс, толерантност, диалог, съгласие, равнопоставеност и партньорство. Моделът се основава на уважение и респект към правата на всеки български гражданин, към правата на малцинствата в страната. Този модел превърна България в пример за успешно решаване на междуетнически конфликти в началото на демокрацията, за разлика от много наши съседни държави, и то в регион, определян често като „буре с барут“. Българския модел трябваше и успя – в началото с по-бързи темпове, през последните години все по-изоставащо, да осигури възможността в България, в мирна обстановка да се развият процесите по демократизация чрез многопартийна система, гарантиране на избирателните права на всички български граждани, в защита на правата и свободите, правото на майчин език и правото на вероизповедание. В основата на българския етнически модел стои разбирането за нацията като съвкупност от всички граждани на държавата, независимо от етнически и религиозни различия. Нацията се явява съвкупност от хора, обединени от волята за общ суверенитет. Българският етнически модел е изключително постижение, като се имат предвид особеностите на балканския национализъм. Без етническа и верска толерантност не може да се осъществи интеграция на етнически и религиозни общности в гражданско общество. Българският етнически модел не е даденост, нещо гарантирано. Този модел се нуждае от препотвърждение и своята реализация в пълна степен, затова е необходим консенсус и изисква толерантно отношение между всички членове на нацията, независимо от произход, религиозна принадлежност и други различия, не на последно място – отказ и категорично отрицание на омразата и агресията. Заедно с българския етнически модел ДПС има и друга заслуга в лицето на своя създател д-р Ахмед Доган. Още в зората на демокрацията формулира историческата мисия на страната да заеме достойно място в европейското семейство. Доктор Ахмед Доган заяви, че пътят на България за членство в Европейския съюз минава през членството в НАТО. Неоспорими са заслугите на ДПС за членството на страната в НАТО и Европейския съюз независимо от познаването или признаването на фактите. Каква е картината днес? Днес вместо достижение на демокрацията наблюдаваме омраза, агресия, разделение и противопоставяне, ерозия на държавността, на стабилността, ерозия на доверието към държавните органи и институции. Свидетели сме на лоши послания от управляващите към обществото и към Европа. Целите на възродителния процес продължават с други методи. Примерите са много. Само няколко: Законът за гражданската регистрация от миналата седмица, изучаването и ползването на майчиния език, и ред други примери има. В каква държава искаме да живеем – с отричането на българския етнически модел, чрез включването на националисти във властта или искаме да живеем в заедност, в държава на националисти, шовинисти, фашисти, държава на омразата, агресията, разделението и противопоставянето, или в държава на обединителния патриотизъм, в духа на заветите на Левски за „Чиста и свята Република, в която всички са равни – и българи, и турци, и евреи“. Ние от ДПС и нашите избиратели имаме ясен и категоричен отговор. Ние сме последователни, за мирен просперитет в нашата родина. Като партия, чувствителна по теми, свързани с човешките права и свободи, с демокрацията и европейското бъдеще на страната, мирът и стабилността в страната и региона, ДПС реагира на всяка заплаха пред демокрацията и стабилността. Не може и да бъде другояче. Нека никой не си прави илюзиите, че поставяйки ДПС в една категория с националистите, фактите ще се променят. ДПС проповядва толерантност и заедност, но остро се противопоставя на рушителите на демокрацията и стабилността в страната. ДПС за тази своя идеология заплаща не малка цена, но няма да се откаже от тези ценности, които я правят евроатлантическа, демократична и национално отговорна партия. ДПС точно днес, при отбелязването на годишнината от 10 ноември, обръща внимание на най-голямата политическа партия в Народното събрание да почерпи поуки от историческите уроци, да не затваря пътя пред своето европейско развитие и да не рискува успеха на европредседателството. За нас европредседателството е важно, но още по-важни са мирът и стабилността, те са условие, без което не можем като граждани, общество и държава. Днешните грешки могат да имат тежки последици за бъдещето на държавата ни. Нежеланието, надявам се, не неспособността да се вслушате в гласа на разума, госпожи и господа от ГЕРБ, да проумеете отговорността, която носите пред бъдещите поколения и да оцените сериозността на ситуацията, скоро ще дадат резултат. Нищо не Ви освобождава от отговорност и никой не може и няма да Ви я отнеме. Уважаеми госпожи и господа народни представители, ние от ДПС не можем и няма да бъдем толерантни към националисти, шовинисти, радикалисти, екстремисти и тем подобни. Това минира бъдещето на страната. „Те сеят омраза, те сеят разделение и са заплаха за страната, за Европа и за бъдещето.“ (Реплики от ГЕРБ: „Времето! Времето!“) Това е цитат от испански политик във връзка с процесите, които се развиват в Испания. ДПС ще продължи да провежда своята политика за запазване на етническия мир, за създаване на стабилност в страната и региона, за сигурност на гражданите и твърдо, и неотклонно ще работим против всичко, което застрашава демокрацията. (Реплики от ГЕРБ: „Времето!“) Уважаеми господин Председател, приключвам. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! Днес е петък – 10 ноември, но не е 1989 г. Ако през 1989 г. беше дадено началото на промяната, нека днес е началото, новото начало на задължителните и неизбежните промени в името на демокрацията и нашето общо бъдеще. „Сапиенти сат!“ Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС и „БСП за България“.)

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Именно в тази връзка е моята процедура. Съгласно Правилника на Съвета за национална сигурност там следваше да бъдат и по принцип следва да бъдат министърът на отбраната, който е тук, министърът на вътрешните работи и министърът на външните работи, но те не са на този Съвет. Аз не знам какъв Съвет по национална сигурност се провежда, след като ресорните министри са тук, а господин Борисов отново отсъства. Моля Ви, ако следва да прекъснем за малко заседанието, да си свършат Съвета. Може би още някой банкомат е гръмнал тази нощ, затова правят и този Съвет (частични ръкопляскания от „БСП за България“, възгласи от ГЕРБ: „Ееее!“), и да заповяда тук господин министърът, за да отговори на нашите въпроси. С какви мотиви, защото тук в решението на предложението…

С какви мотиви предлага тази промяна в Министерството на здравеопазването? Благодаря Ви.

Министър-председателят господин Бойко Борисов.

Докато дойде министърът.

Да, правя и предложение. Моля отново да го поканите и да го задължите по Конституция.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми народни представители, уважаеми министри! Десети ноември е датата, на която не просто се състоя поредният пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия, а датата, на която беше поставено началото на демократичното развитие на България. Тази дата, както и последвалите събития, са следствие от гигантския политически процес, довел до рухването на държавния социализъм в Източна Европа и до създаването на предпоставки за демократичен преход в държавите от бившата социалистическа общност. България не направи изключение и нямаше как да направи изключение от този преход. И тук всички онези, които смятат, че има връзка между външните и вътрешните политически фактори, довели до промяната, имат своето основание. Българската комунистическа партия, управляващата партия според тогавашната Конституция, беше изправена пред предизвикателството да предприеме промени по посока на демократично развитие на българското общество, по посока на изграждане на многопартийна политическа система, по посока на ревизия на грешките, които бяха допуснати през последните десетилетия на развитието на България и към създаването на предпоставки за преминаване на функционирането на нашата държава на основата на нови конституционни начала и принципи. Задачата беше гигантска. Историческите обстоятелства налагаха бързи, смели и дълбоки решения. Централният комитет на Българската комунистическа партия взе поредица от важни решения. Връщам се към историята, за да си припомним фактите. Решението, с което беше създадена Комисия за разследване на деформациите, беше подготвен доклад по решение на Централния комитет на Българската комунистическа партия за разследване на деформациите по времето на прехода и за установяване на фактическото състояние на българската икономика и на външния дълг към ноември 1989 г., беше извършена политическа промяна в ръководството на Българската комунистическа партия и беше избрано ново партийно ръководство. През месец април беше сменено името на партията от Българска комунистическа на Българска социалистическа партия и Българската социалистическа партия с новата си програма и с диалога, който беше изграден с тогавашната опозиция – Съюз на демократичните сили, създадена в хода на преговорите на кръглата маса, създаде предпоставките за преминаване на България към нов конституционен ред. Основното предизвикателство пред българската държава в последните месеци на 1989 г. и началото на 1990 г. беше запазването на конституционния и правовия ред в страната, запазването на гражданския мир, защото в условията на започналия преход се появиха радикални движения и радикални политически сили, които си поставиха за цел в своите политически програми осъществяването на акт на исторически реваншизъм, на мъст, на физическа разправа с политическите опоненти и противници. Това криеше огромна опасност българското общество и държава да бъдат хвърлени в тежки сблъсъци, включително с фатален изход. В резултат на споразуменията на кръглата маса беше стигнато до общото решение, подчертавам, общото решение между тогавашната Българска комунистическа партия и опозицията, в лицето на партиите, които съставляваха Съюза на демократичните сили, за свикване на Велико народно събрание и изработване на нова Конституция на страната. В този смисъл и като обобщение на тази първа част от нашия преход, считам, че би било обективно да се каже, че българското общество, заедно с управляващата дотогава партия, проявиха необходимия разум, необходимия баланс, необходимата историческа отговорност и успяха да избегнат най-опасните и най-рискованите моменти, които тогавашната политическа обстановка предполагаше. Премина се към мирния преход в България. Това е основното постижение, струва ми се, на политиците, на политическите партии, които след месец ноември 1989 г. започнаха изграждането на демократичната политическа система в България. Мирният преход в България е постижение, което беше подпечатано с изработването на Конституцията от 1991 г. Подчертавам, че Великото народно събрание беше резултат от безпрецедентен акт на консенсус между политически сили, които в своите платформи често пъти изповядваха радикални политически възгледи и радикални идейни убеждения. Постигането на този консенсус беше общо усилие и всеки опит тези трудни за България месеци, тези трудни решения да бъдат ревизирани и върху тях да се наслагват оценките за последвалите неблагополучия на българския преход са неоправдани. Българската Конституция от 1991 г. и до днес е държавната, политическата и конституционната рамка на Република България. Тази Конституция вече 26 години продължава да създава възможности за развитието на българската демокрация, за укрепването на многопартийната система и за функционирането на българската държава на съвременните, модерните принципи на държавното конституционно устройство и на либералната държава. През 1991 г. се зародиха радикалните елементи, радикалните движения в българския парламент, които откровено проповядваха бойкот на проекта за Конституцията и които напуснаха Великото народно събрание. Ние няма как да си затворим очите пред тези новопоявили се политически радикали. Какво предлагаха радикалните политически сили и радикалните политици на прехода? Предлагаха да не се приема Конституция; предлагаха в България да се провеждат избори, докато се постигне пълна победа на демократичните сили; предлагаха в България да се проведе форсирана на сто процента приватизация, без оглед на фактическото състояние на икономиката; предлагаха в България да се въведат – и тук става въпрос за първото правителство на демократичните сили, предлагаха разрушаване на колективния характер на българското селско стопанство чрез провеждането на Закона за реституцията на земята. Всичките тези предложения на радикалните, на крайните политически сили в България – една част от тях бяха реализирани, една част се натъкнаха на съпротивата на по-голямата част от демократично мислещите български граждани. През 1997 г. – най-критичният момент, струва ми се, за българския преход, беше разгромен българският парламент и българският парламентаризъм беше поставен на изпитание. В тези години българската демокрация не просто оцеля, тя се утвърди. Тогавашната десница прояви разум и не се поддаде на призивите на радикалните политически сили за забрана на политически партии. Ние трябва да си припомним, че в хода на българския преход неведнъж беше издиган лозунга за забрана на политически партии. В рамките на прехода винаги е имало радикални политически нагласи, граничещи с политически екстремизъм. И тука, струва ми се, е второто основно постижение на нашето политическо развитие в последните 27 години, а именно изолирането на радикалните политически елементи, които в хода на българския преход жадуваха за друго общество, жадуваха за друга държава, жадуваха за разрушаване на конституционния ред. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло. Шум и реплики от ГЕРБ.) Няма как от българския преход да бъде изолирана икономическата промяна. Тя беше част от него. Става въпрос за известната на всички приватизация или за преминаването на огромни по своята материална същност и финансови измерения държавна собственост. Историческата истина е, че тя беше приватизирана във второто правителство на десницата с министър-председател Иван Костов с подценяване на материалните активи и с осъществяването на форсираната приватизация. РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Времето!

Неслучайно в това време…

Благодаря Ви, господин Председател. Темата е дълга и изключително сериозна. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

През това време разцъфтя организираната престъпност, която трайно навлезе през годините в българския политически живот. Тя протегна финансовите си… (Реплики от ГЕРБ.)

Защо да ми отнемете думата, господин Председател? (Реплики от ГЕРБ.)

Може ли да помолите господин Цветанов да…

Ами тогава аз ще Ви помоля за една минута за заключение.

Няма една минута!

Господин Цветанов си позволяваше през цялото време да ми прави забележки по време…

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Жаблянов! Вие сте част от ръководството на българския парламент. Имаме Правилник за организацията и дейността на Народното събрание. Ако всеки един от нас нарушава този Правилник, какъв законодателен орган говорим, че сме ние? Така че декларация, която е десет минути, трябва да има лимит десет минути. Не може в декларация 13 минути да казваме, че трябва да завършваме с още една минута. (Шум и реплики от „БСП за България“.)

А на ДПС колко беше декларацията?

Господин Председател, моля Ви, бъдете обективен и спазвайте Правилника за дейността и организацията на Четиридесет и четвъртото народно събрание! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Вземам думата по начина на водене, господин Председател, и се обръщам към Вас с молба: Вие сте председател на българския парламент. Не позволявайте на никого, който и да е той, да Ви крещи и да Ви казва с този тон какво да правите и как да водите заседанието! (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Искаме обективност – 13 минути беше и предишната декларация! Уважаеми господин Председател, Вие сте пръв сред равни, Вие сте пръв в тази страна по Конституция. Вие! Не позволявайте на никой да Ви говори така! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Имам предвид господин Цветанов.

Лично обяснение.

Споменахте ме…

Къде е премиерът?

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми гости! Представям на Вашето внимание: „Проект! РЕШЕНИЕ за персонални промени в Министерския съвет на Република България Народното събрание на основание чл. 84, т. 6 от Конституцията на Република България и във връзка с Решение на Народното събрание за избиране на Министерския съвет на Република България от 4 май 2017 г. РЕШИ: 1. Освобождава Николай Кирилов Петров като министър на здравеопазването. 2. Избира Кирил Миланов Ананиев за министър на здравеопазването.“ Ще си позволя с няколко думи да представя господин Ананиев, макар че той е добре познат в абсолютно всички среди – в изпълнителната, законодателната, местната власт, с дългите години, когато добросъвестно е работил в сферата на публичните финанси. Кирил Ананиев е роден на 2 юли 1955 г. Започва работа в Министерство на финансите през 1980 г., след като завършва специалност „Финанси и кредит“ в УНСС. Специализира в областта на финансирането на социално-културните разходи в същия университет, както и в областта на реформата в здравеопазването в Чикаго, Съединените американски щати, както и в областта на реформа в здравеопазването. Преминава през всички експертни длъжности, за да достигне до началник на Главно управление „Държавни разходи“ и заместник-министър на финансите през три последователни правителства в периода 1998 – 2009 г. Бил е също и секретар по финансовата политика в администрацията на президента на Републиката между 2009 и 2011 г., както и съветник към Политическия кабинет на министър-председателя между 2013 и 2014 г. От месец август 2014 г. до месец януари 2017 г. е заместник-министър на финансите, а в служебното правителство от 27 януари 2017 до 3 май същата година е министър на финансите на Република България.

Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател, уважаеми министри, уважаеми господин Ананиев! Предстои ни да гласуваме оставката на министъра на здравеопазването и да изберем нов министър на здравеопазването. Рутинна процедура по време на управление на правителството на ГЕРБ. Случва се през няколко месеца, нищо ново. Вчера обаче министърът на финансите господин Горанов направи едно пророчество, предсказание: „Не се е родил още човекът, който ще оправи българското здравеопазване“. Бих го приел, обаче ако след това изречение сложим запетайка: „Не се е родил човекът, който ще оправи българското здравеопазване, член или симпатизант на Политическа партия ГЕРБ“. (Възгласи: „Еее!“ от ГЕРБ.) Защото Политическа партия ГЕРБ няма концепция и стратегия за развитие на българското здравеопазване. Що се касае за смяната – нищо ново. Вторият човек в администрирането на здравната система в България, председател на Надзорния съвет става първи – министър на здравеопазването. Нормално. Обаче, господин Ананиев, Вие имате доста тежко наследство. Има няколко основни проблема, които Вие трябва да ги знаете. Вие преминавате от другата страна на бариерата. Вие ще се срещнете със страдащите български граждани и трябва да намерите средствата за тяхното лечение, което е трудното. Вие ежедневно ще бъдете с болката на българските граждани. Вие влизате в една среда, в която основният проблем е липсата на нормативна база. Хаос, както каза досегашният министър на здравеопазването при неговото встъпване. Защото основните структурни документи, Националната здравна карта и основният пакет липсват. Вие имате едно наследство от 500 милиона задължения на държавните болници. Не искам Вие да бъдете министърът, по времето на който те ще бъдат фалирали. И накрая, но много важно. Вече няколко министри ни обещават, че ще се случат тези 83 млн. европари, които ще реновират спешната помощ в България. С тези пари трябва да бъдат закупени 400 линейки. От 2013 г. те не се закупуват. Линейките станаха вече на девет години, те изчерпаха своя капацитет. Правителството на България не предвижда капиталови разходи за реновиране на спешната помощ. В началото на своя мандат министър Петров каза, че реновирането ще стане до края на тази година. Преди няколко седмици той ни каза, че ще се случи законово през следващата година, но реално ще се случи през по-следващата година. С това искам да Ви кажа, че трябва да обърнете спешно внимание на спешната помощ. Да се надяваме, че по времето на мандата на новия министър ще се случат нещата, за които говорим през последните шест месеца. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП за България.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми дами и господа министри, уважаеми господин Ананиев! За съжаление атмосферата на Вашето встъпване беше сериозно нарушена. Аз не искам да я коментирам, но е тягостно наистина в такава атмосфера да поемате един от най-невралгичните постове в държавата – постът на министъра на здравеопазването. Още повече, че действително честата смяна на министри – не искам да изброявам колко през последните години, а Вие сте седмият точно, подсказва тежестта на проблема, но подсказва и липсата на визия за решаването на този проблем. И за да не говорим отвлечени неща, разчитайки на това, че Вие, както споделихте, сте били четири пъти председател на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса и дългогодишен член на този Управителен съвет, имайки предвид, че в така конструираната държава Националната здравноосигурителна каса представлява нищо повече от една „касичка“, която се контролира от Министерство на финансите чрез Министерство на здравеопазването, а не е обществен орган, какъвто е призована, аз си позволявам да се обърна към Вас в един много отговорен и за Вас и за нацията момент. Това е моментът между първо и второ четене на два много сериозни закона – Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, който финансира над 90% от българското здравеопазване, както и големият бюджет на държавата, който финансира дейността на Министерството на здравеопазването. И да споделя с Вас някои тревоги на цялото общество и на цялата професионална общност, с която се надявам Вие да се съобразите. Първата е липсата на балансираност между болнична и доболнична помощ. Това беше изтъкнато в парламентарната зала. Надявам се с Вашето участие като финансист и то професионалист от висока класа, това да се случи между първо и второ четене. На второ място двата абсолютно неприемливи, както за професионалната общност, така и за нацията мораториума за налагане на липсата на възможност за сключване на договори за нови дейности, нови клинични пътеки, а също така и Мораториума за недопускане до българския пациент, до българския гражданин на иновативни средства през новата 2018 г. Още повече, че по данни на Националната здравноосигурителна каса не повече от 25 милиона са необходими за новите медикаменти, които ще навлязат за застрашаващи живота заболявания през 2018 г. Тези два момента са изключително невралгични, изключително сериозни и, повярвайте ми, те ще пропукат бента на националното търпение и могат да отприщят национално презрение. Затова не си позволявайте като дългогодишен член на Управителния съвет на Касата и като бъдещ министър да се допуснат такива грешки, които никога през кратката история на демокрацията на България – 28 години, не са били допускани от никое правителство. Колкото като принципал, аз бих си позволил да Ви обърна внимание само на две програми, които са изключително важни в Програмата на Вашето министерство. Първата Програма е за обслужване на граждани в особено състояние и специално за български граждани, които се намират в отдалечени и трудно достъпни райони. Тази програма по разчети на Вашето министерство обхваща една много сериозна цифра: милион и шестстотин хиляди души. Цифрата на финансиране обаче е силно занижена и ние ще имаме конкретно предложение в тази насока за подпомагане на здравеопазването в тези толкова сериозни и невралгични региони на страната. И на второ място Програмата за производство на кръв и на кръвни продукти. Това е част от националната сигурност в България. Едва ли има човек в тази зала, чиито близки не се е налагало да бъдат кръвопреливани, а ако Ви цитираме какъв е броят на засегнати пациенти от така наречения „инфузионен хепатит“ – хепатит, който се пренася от кръвопреливането при недобре менажирани кръвни продукти, това е една много сериозна брънка, един пропуск все още, който съществува в системата на набирането на кръв и кръвни продукти в България и представлява действително сериозна част от националната сигурност. Там се налага да бъдат взети конкретни и необходими мерки. И не на последно място, по отношение на дейността на Министерството, бих обърнал внимание на Програмата Ви за административни дейности. Трябва да Ви споделим, че акредитацията на болниците такава, каквато тя се извършва в момента, е абсолютно остаряла, архаична и неотговаряща на съвременните изисквания. Това трябва да бъде генерално променено. А по отношение на качеството на медицинската дейност – проблем, който е изключително важен за огромния ресурс, който харчи здравеопазването в момента, е необходимо Агенцията за медицински одит да бъде териториално разширена по територията на цялата страна, за да може тя да контролира медицинската дейност на всички лечебни заведения в България. Завършвайки, господин Ананиев, има два сериозни въпроса, които бодат очите на всички хора, които се занимават професионално със здравеопазване в България. Първият въпрос е моделът на финансиране на системата на здравеопазването. Вторият въпрос е демонополизация на Националната здравноосигурителна каса. Молим Ви, обърнете се към тях! Тогава ще получите нашата подкрепа за един професионален и обществен дебат. Не се ли обърнете към тях, проблемите ще бъдат много и за Вас, и за цялото общество. Благодаря Ви, господин Председател.

Уважаеми господин Председател, уважаеми министри, уважаеми господин Ананиев, уважаеми народни представители! Признавам, че се чувствам изключително некомфортно при всяка оставка и гласуване на оставка на министъра на здравеопазването и избор на поредния министър. Сигурна съм, че толкова некомфортно се чувстват всичките ми колеги от Комисията по здравеопазване и гарантирам, че така се чувстват всички колеги от нашата парламентарна група. Още по-некомфортно обаче е това, че в системата на здравеопазването не се вижда изход от тази ситуация, от безизходицата. Още по-дискомфортно е това, че българският пациент продължава да остава недоволен от системата, че е най много доплащащият от джоба си, дори и да е здравно осигурен, че е най-късно диагностицираният. Още по-некомфортно се чувстваме от това, че работещите в системата работят в некомфортна среда, защото са заплашени от априори заложените конфликти и са едни от най-ниско заплатените с малко изключения. Финансовият министър заяви, че системата е неефективна, но ефективността на системата не зависи от лекарите, които работят в тази система. Зависи от управляващите. Зависи от тези, които дават насоката. И когато не е ясно какво ще се случи в тази система, нещата изглеждат такива – през пет-шест месеца обсъждаме поредната оставка. Днес Финансовото министерство ще вземе на ръчно управление Министерство на здравеопазването – за добро или за лошо. Всички се надяваме резултатите – и за пациентите, и за лекарите да са по-добри. В заключение, нищо лично, господин Ананиев! Няма да подкрепим Вашата кандидатура! Опровергайте скептиците, че нещо в системата може да се промени при това към по-добро. Остава тези, които днес ще Ви подкрепят, да подкрепят мерките, които ще предложите по-нататък – за непопулярни реформи, защото те трябва да са непопулярни, ако искаме да оздравим системата. Желая Ви успех! Имаме принципни съображения. Надяваме се да се случи реформа в системата на здравеопазването за доброто на пациентите и работещите в нея.

Господин Председател, дами и господа министри, уважаеми народни представители! Това, което се случва днес в залата на Народното събрание, е ярък образ на управлението на ГЕРБ и на лицето на Бойко Борисов, а то е следното: Първо, министър-председателят Бойко Борисов нарушава системно Конституцията и законите на страната. Ето, Конституция и Правилник на Народното събрание (показва ги). Уважаеми господин Дончев, който отсъствате! Вие с какво пълномощно представяте тук кандидатура на здравен министър, след като Конституцията и законите на страната казват, че това го прави министър-председателят единствено? И не е допусната друга възможност. Кога министър-председателят Бойко Борисов Ви прехвърли пълномощията си на премиер? Вашето предложение, господин Дончев, тук е нелегитимно по смисъла на Конституцията и законите на страната. Второ, министър-председателят Борисов системно руши институциите в страната. Не за първи път, но сега е изключително ярък образ, защото се приема член на кабинета му, той зачерква Народното събрание като институция в България, и то най-висшата в парламентарната Република. После не се сърдете, че парламентът е с най-ниското доверие в страната. Не Ви ли е унизително, бе, колеги от ГЕРБ, Вашият министър-председател Вас не уважава? Оставете опозицията, Вас не уважава с присъствието си! Да не споменавам какви определения Ви е давал като народни представители. Нарушава Конституцията, руши институции и е страхлив! Защо не е тук да отговаря на въпроси? (Ръкопляскания от „БСП за България“ и реплики от ГЕРБ.) Винаги когато стане напечено, този човек се крие! Много е добър на снимки, на усмивки, на прегръдки и пиар. Но когато трябва да се носи отговорност, се крие. Питам го задочно, защото знам, че ни гледа (оживление в „БСП за България“): Господин Борисов, защо посочихте д-р Петров за министър, след като от март месец 2017 г. знаете – знаете! – за проверката на Сметната палата и за прокуратурата, за това, че е сключвал договори, с които е облагодетелствал близки до семейството си хора? Вие сте го знаели и въпреки това сте го предложили! Ето още един елемент на лицето на ГЕРБ и лично на Бойко Борисов. За Вас, колеги, конфликтът на интереси, облагодетелстването от властта нямат никакво значение. Това за Вас е нещо нормално! Видяхме го шуробаджанащината, видяхме ги при кумгейт, видяхме го при Делян Добре (реплики от ГЕРБ), за Вас няма никакво значение, че някой се облагодетелства във властта! Дори заради това той заслужава висок пост! Втори въпрос, господин Борисов: след като подаде оставка д-р Петров, масово и експерти, и лекари, депутати от ГЕРБ и министри от ГЕРБ, казаха, че той е станал жертва на игра на лобита в здравеопазването. Вчера, когато обсъждахме бюджета на Здравната каса, доживяхме депутат от ГЕРБ от Здравната комисия да каже: „Тук, в залата, не присъства министър на здравеопазването, защото в здравеопазването има много интереси“. Това беше казано от тази трибуна. Господин Борисов, защо приехте тази оставка и чий интерес обслужихте с нея? Ако тезата, че д-р Петров е жертва на лобистки интереси, то Вие чии интереси обслужихте като приехте тази оставка? Е, затова го няма тук! Защото трябва да каже защо го назначи, след като е в конфликт на интереси и му тече прокурорска проверка и защо го освободи, след като си натиснат от лобита и кои са тези лобита. Това не го казваме ние, Вие го произнесохте – че е въпрос на интереси! Какво предлагате с кандидатурата на господин Ананиев? Ами, нищо! Той и сега е в Надзорния съвет на Здравната каса, той е част от проблема и сега в здравеопазването. Какво ще се промени с избирането на този или онзи здравен министър? За осем години, колеги от ГЕРБ, сте сменили седем министри на здравеопазването – по един на година! Какво показва това – кадрова немощ или министрите се сменят под натиска на това или онова лоби? Ето, още една характеристика на лицето на ГЕРБ и на Бойко Борисов – решенията не се взимат в интерес на системата, не в интерес на пациентите и не в интерес на обществото, а на това или онова лоби и което надделее, този здравен министър му слагаме – до следващата година, седем за осем години. През това време закрити болници, хората нямат достъп до здравеопазване, умират по улиците, лекарствата – на бомбастични цени (шум и реплики от ГЕРБ), фармацевтична мафия и всичко останало. Това, което днес се случва, е обобщение на образа на ГЕРБ, на модела на управление на ГЕРБ и на личния образ на Бойко Борисов. (Възгласи: „Браво, браво!“ и продължителни ръкопляскания от „БСП за България“.)

Реплика!

Уважаеми господин Председател, уважаеми министри, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Нинова, не мога да разбера основанията, на които се позовавате в този дебат, изисквайки личното присъствие на министър-председателя по това предложение, цитирайки също така конституционни текстове или текстове на Правилника? Нека да четем чл. 84, т. 6 на Конституцията: „Народното събрание избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение Министерския съвет.“ И оттам нататък извършва промени. Ето го предложението (показва решението на Министерския съвет) на министър-председателя на Република България господин Борисов. Това предложение беше представено от заместник министър-председателя Томислав Дончев (викове и реплики от „БСП за България“).

Четем по-нататък и Правилника, съгласно чл. 65…

Член 65: „Членовете на Министерския съвет имат право – имат право! – да присъстват на заседанията на Народното събрание. Те могат да вземат думата винаги, когато я поискат“. Това е право, уважаеми колеги! Това не е задължение! Не бъркайте с парламентарния контрол. Парламентарният контрол е съвсем друг институт, който в този случай няма нищо общо. Предложението е валидно, оформено е надлежно и би следвало да се разглежда максимално добросъвестно без да се ескалира напрежение или да се спекулира с действителните факти и обстоятелства. Благодаря Ви.

Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, смятам, че това, което беше казано от Дани Кирилов, е юридическата страна. Вие винаги, когато излизате от тази трибуна, можете да представите нещата толкова популистки и толкова неаргументирано, че може действително да внесете определено внушение във Вашата парламентарна група. (Реплики от „БСП за България“.) Но, госпожо Нинова, когато имате страх във Вашата парламентарна група да вземате ясни политически решения за това дали един народен представител обижда българските граждани и нарича 80% от тях „дебили“, това е страх! (Ръкопляскания от ГЕРБ, силен шум и реплики от „БСП за България“.) Когато Вие толерирате Ваши кандидати за народни представители в студиото да се отнасят с неуважение към хората, които са репресирани от комунизма, ето, това е страх! Защото Вие не можете да вземете никакво ясно, аргументирано политическо решение, за да се разграничите от тези неща, които са неестествени и не трябва да ги има в българския политически живот. Да наричате министър-председателя Борисов „страхливец“, смятам, че е доста смехотворно. Защото Вие самата не може да вземете никога ясното управленско решение, за да дисциплинирате Вашата парламентарна група, за да няма депутати, които да обиждат българските граждани. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво, браво!“ от ГЕРБ и тропане и викове: „Ууу!“ от „БСП за България“). Защото след това изказване, което направи професор Иво Христов, който между другото е един много ясен радетел на демокрацията в началото на демокрацията. Защото днес говорим за 10 ноември. (Народни представители от „Обединените патриоти“ излизат от залата. Репликата на народния представител продължава при непрестанни шум, реплики, викове от „БСП за България“ и възгласи от ГЕРБ.) Той беше един от тези, които работеха в екипа…

…на господин Лучников относно приватизацията и приватизационните неща как трябва да се случат в България. Сега обаче отиде в другата крайност и стана не европеец, а антиевропеец, защото винаги ни тика натам, където искате и Вие самите и Вашата парламентарна група – да излезем от Европейския съюз. (Викове от „БСП за България“: „Еее!“). Защото имаше народни представители, които излизаха от тази парламентарна трибуна само преди две седмици и те казваха, че трябвало да има референдум за НАТО и за Европейския съюз – 10 години след като сме влезли в Европейския съюз! Ето, това е страх! Ето, това е липса на политическа позиция, за да се разграничите от тези си народни представители, които уронват престижа на страната и ни отдалечават от европейските ценности! (Бурни ръкопляскания от ГЕРБ. Викове от „БСП за България: „Времето, времето!“) Политическа партия ГЕРБ и министър-председателят на България са хората, които са смели!

И ще продължат със същия устрем да управляват страната! (Бурни ръкопляскания от ГЕРБ.)

Трета реплика, госпожо Нинова! Тя не е само към Вас, няма да говоря и за 80% дори, а ще Ви прочета чл. 162, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: „Чл. 162. (1) Председателят може да отстрани за повече от едно заседание, но не повече от три заседания, народен представител, който: 1. оскърбява Народното събрание, членовете на Министерския съвет, президента или вицепрезидента на Републиката или други органи на държавна власт;“. След като прегледам видеозаписа, ще си помисля дали да не приложа този член към Вас. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Цветанов! Типичен е за Вас този тон, но това е супер елементарна манипулация! Не го правете, защото е още един елемент от принизяването на авторитета на парламента. (Реплики от ГЕРБ.) Ако трябва да Ви отговоря по този начин, ще Ви кажа: с каква смелост взехте решение за Делян Добрев или с каква смелост взехте решение за Антон Тодоров? (Ръкопласкания от „БСП за България“.) Дайте да не си мерим смелостта помежду си тук, в тази зала, да бъдем на малко по-високо равнище! Ние с Вас можем да дадем тон за това, но да настояваме пред изпълнителната власт, която и да е тя – днес е Бойко Борисов, утре ще е някой друг, тази изпълнителна власт да уважава законодателната власт, защото това са принципите на Конституцията, на разделението на властите и на парламентарната република. Сигурно формално – ако започнем да четем Конституцията, ще видим, че писменото предложение на министър-председателя е направено формално. Да. Но аз питам: с кой законодателен акт министър-председателят е упълномощил Томислав Дончев да изпълни неговите задължения по Конституция? Дайте да не се формализираме върху това. (Възгласи от ГЕРБ: „Ааа!“) Факт е! Вдигнете малко равнището. Можем да спорим по текстовете на Конституцията до утре – с нищо няма да допринесем с това за демокрация и правова държава. Щом Вие сте готови да се самоунижавате, като приемате това отношение на министър-председателя към парламента, правете го. Лошото е, че освен върху Вас, това унижение пада върху институцията. Ние не сме готови на това унижение и собствено, и на институцията. Хвалете го колкото искате! Оправдавайте го с Конституция и с правилници! Не можете да отмените факта, че този човек не идва на парламентарен контрол. Не идва, когато си предлага министрите. Не идва вече и на блицконтрол, и че това е системно отношение в продължение на осем години от министър-председателя Бойко Борисов към институцията Парламент. Това е факт! Прогледнете! Ако не искате публично, съберете се и говорете с този човек. Обяснете му, че освен че унижава политическата си сила, унижава институцията Парламент, съсипва правовата държава, демокрацията и Конституцията. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважеми министри! Нормално е премиерът Борисов да не е днес, тук, в тази зала, тъй като се говори за провала на ГЕРБ в здравеопазването. Какво да обясни? Задавах си въпроса: каква е причината? Дали неумението на Борисов да си избере подходящ здравен министър, или Вашата неспособност да управлявате сектора? Мисля си, че причината е една и тя е Вашето нежелание да се противопоставите на интересите на големите фармацевтични компании, на Вашето нежелание да проведете каквато и да е реформа в сектора, на Вашето нежелание да се противопоставите срещу големите частни интереси, на нежеланието Ви да спрете източването в системата. Само така мога да си обясня и тази поредна смяна на министър, защото всеки път се опитвате да ни пробутвате едно и също. Сега чувам как, видите ли, господин Кирил Ананиев, безспорно с добра биография и авторитет, между другото се чудя как се е съгласил да приеме тази позиция, той щял да бъде спасителят. Всеки път сменяме министъра и обясняваме как започваме реформите и как от утре нещата стават по-добри, за да не се промени нищо. Седем пъти въртим едно и също, но продължава източването на системата, само властта на господин Горанов –защото виждам, че ме следи внимателно, става все по-голяма и по-голяма. Кадровата банка на Министерството на финансите явно е доста впечатляваща. Категорично възразявам срещу това, в момента кандидатурата на господин Ананиев да ни се предлага като човека, видите ли, който щял да реши проблемите на здравеопазването, защото бил финансист и щял да въведе контрол и правила. Господин Ананиев в момента е председател на Националната здравноосигурителна каса, на която това й е работата. Между другото, бюджетът на Касата за следващата година е 3 милиарда и 800 милиона и Вие ми казвате, че ще го извадим от Касата, където е договорното начало, където е контролът на разплащанията и ще го сложим министър, където бюджетът е няколкостотин милиона и там щял да прави по-голям контрол. Не! Вие го вадите от мястото, където в момента прави контрол, защото и като заместник-министър по финансите прави контрол точно там. Отговорът беше, той щял да прави политики като министър. И това не е вярно! Политиките за здравеопазването се правят тук от тази зала и от мнозинството, което го избира, ако има, разбира се, желание. Пак казвам, да го направи, да се противопостави на тези интереси, но такива няма. Фактите показват: 2009 г., когато идвате на власт, разходите за здравеопазването са 2 милиарда и 600. Бюджет 2018 – след толкова години Ваше управление, разходите за здравеопазване са 4 милиарда и 700. Каква е равносметката? Може да попитате българските граждани дали са доволни от това. Каква е причината да се стигне до всичко това? Липсата на контрол и на каквато и да е регулация! За мен днес е важно господин Ананиев да излезе тук и да даде отговор на редица въпроси. Ще си позволя да отправя няколко към него: готов ли е да сложи край на този криминален реекспорт на лекарствени продукти? Вие знаете много добре, че се изписват с рецепти на фалшиви пациенти, плащат се от Касата и след това се изнасят навън? По оценки това са 200 – 300 милиона загуби. По времето, когато Вие сте в Касата, господин Ананиев, средствата за лекарствени продукти тази година ще надвишат предвидения бюджет със 100 милиона и всяка година продължават да растат – даже близо 200. Няма да говоря за реимбурсната политика, прогенерични и други неща. Всеки министър, когато се прави промяна, идва тук с още едно обещание. Искам да чуя и Вашия отговор на този въпрос. Всеки обещава нови финансови правила, по които ще работят болничните заведения и от всеки министър започваме да чакаме тези правила, но единственото, което се случва, е само смяна в бордовете на управление на тези болници. Фактът е, че дълговете растат ли растат – в момента са над 500 милиона. Въпросът ми е: какво ще направите по този въпрос? Как ще го решите? От тези 500 милиона знаете, че 150 милиона вече са просрочени. Защо разходите за болнична дейност, погледнете дори тази година, в началото на годината са 135 – 137 милиона на месец, в момента са над 160 милиона на месец? Какво означава това? Липса на контрол отново! Молбата ми е: тук, днес, трябва да кажете как ще решите тези въпроси преди да получите доверие или недоверие от тази зала. Не може през 2000 г. да има един милион хоспитализирани болни в България, а в момента те да бъдат два милиона и триста. Добре, че страната ни е малка, иначе тази система, като гледам, всички ще ни направи болни само и само да изписва разходи. Моля, удължаване на времето.

Господин Ананиев, искам да разбера какви са Вашите намерения по този въпрос? Смятате ли да внедрите Националната здравноинформационна система, електронната рецепта, електронната здравна карта, електронното досие на всеки един от нас? Ще поемете ли ангажимент да направите това? Искам ясен отговор на тези въпроси. Този отговор Вие трябва да го имате и от мнозинството, което евентуално ще Ви подкрепи тук, за да сте наясно какво правите. Господин Ананиев, иначе много голяма е опасността да се превърнете в поредното камикадзе, което ще премине през Министерството на здравеопазването. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри! Уважаеми господин Бойчев, преждеговорившите Ви колеги заявиха тук, в тази зала, от сутринта, че няма да подкрепят избирането на номинирания за министър на здравеопазването господин Ананиев. Това е позицията на Вашата парламентарна група, а Вие поставяте въпроси и казвате, че искате да чуете отговорите, за да получи господин Ананиев доверие. Вие предварително заявихте, че няма да подкрепите избирането на господин Ананиев за министър. Що за лицемерие?!

Господин Лазаров, ние така разбираме парламентарната демокрация – място, от което се задават въпроси и се дължат отговори на тези въпроси. Защото не може една министерска смяна да мине така, както Вие искате, без разговор за провала в здравеопазването. Този отговор се дължи на всеки български гражданин, който си плаща съвестно здравноосигурителните вноски в момента. Нима той не трябва да знае каква ще бъде политиката на новия министър? Нима не трябва да знае какви ще бъдат неговите приоритети? Нима не трябва да стане ясно какви ще бъдат неговите ангажименти? Това, срещу което възразих – срещу опита Ви седем пъти да се опитвате наново всеки път да ни обяснявате, че всяка смяна ще започне реформата и промяната в здравеопазването и така до следващата смяна, за да не промените нищо и за да продължат да изтичат парите в здравеопазването, да правим едни хора все по-богати, а мнозинството български граждани да не получават нужната здравна помощ.

Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители, уважаеми господин Ананиев! Първо, искам да започна с това, че няма да обидя нито един от членовете на Министерския съвет, за да не ме изгоните от залата. (Оживление.) Второто нещо, което искам да кажа, е, че въобще не съм изненадан от факта, че дискусията по избор на нов министър на здравеопазването протича по този начин. Винаги такава дискусия е разгорещена, защото вместо всички в тази зала и всички, които са седнали тук, да си посипем главата с пясък и да признаем, че всички, които управлявахме и управляват този сектор, се провалихме, ние се чудим кого да обвиним. Защо казвам това? Искам преди това да се позова на една стара китайска мъдрост за това дали котката трябва да бъде бяла или черна – важното е, че тя трябва да лови мишки. За съжаление обаче, вместо да лови мишки, да лови престъпници в системата, министрите на здравеопазването, които бяха досега, сами попадаха в капана. И това е големият проблем. Това е големият проблем, защото министърът на здравеопазването е този, който трябва да предложи политиките в сектора, които да ограничат кражбите, за които говори министърът на финансите. Когато говорим за кражби в системата на здравеопазването и когато имаме цялата власт, господин Министър, трябва да сме наясно, че притежавайки инструментариума на контрол и цялата власт, трябва да бъдем така добри да посочим тези, които имат корпоративни интереси. Защо Надзорният съвет на Касата например не посочи тези интереси, не ги назова директно? Нали в Надзорния съвет на Касата са двама заместник-министри на здравеопазването, един заместник-министър на финансите, който е председател на Надзорния съвет, и шефът на Националната агенция по приходите, както е записано в Закона за здравното осигуряване? Какъв е проблемът да не се посочат корпоративните интереси и да се вземат мерки? Оттук тръгвам към дискусията, която за кратко беше актуална в обществото преди избора на новия министър на здравеопазването: какъв трябва да бъде профилът на министъра – дали трябва да бъде лекар, или трябва да бъде мениджър, икономист, финансист, мениджър, който да може да управлява здравеопазването? За нашата парламентарна група този въпрос отдавна е решен. Аз като лекар много трудно преживях този катарзис да променя мнението си, че лекар трябва да управлява тази система, но имаме резерви към това мениджър да управлява тази система. Ако е мениджър с политически качества – това е най-добрият вариант. Защо казвам това? Защото здравеопазването е политика. Медицината е наука, медицината се прави в лечебните заведения, в научните институти. Здравеопазването е политика и трябва да се прави тук – в тази зала, и в Министерския съвет. Ако разберем всички в тази зала това послание, трябва да имаме очаквания към новия министър на здравеопазването, че ще провежда политика, която да бъде в Министерския съвет и в Народното събрание одобрена с консенсус. Неслучайно нашата парламентарна група говорим за надпартиен консенсус. Ясно е, че нито една парламентарна група сама не може да се справи с този въпрос. Затова за нас този профил, който е определен сега за министър на здравеопазването, е приемлив от гледна точка на това, че господин Ананиев притежава част от качествата или по-голямата част от качествата, за които говорих преди малко. Искам да завърша с това: първо, да пожелая успех на новия министър, и второ, да му пожелая, прекрачвайки прага на министерския кабинет, да не види отзад табела „Добре дошли в ада!“. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Адемов, не съм напълно съгласен с Вас по отношение на профила на този нов кандидат за министър – все още не е министър, предстои да гласуваме – защото според мен не неговите мениджърски качества са тези, заради които са го номинирали, а защото това е нормалното продължение на политика в здравеопазването без реформи, в която болниците са търговски дружества. „Нормално е, когато едно търговско дружество е на загуба, собственикът да си изпрати един ревизор там, за да се затегнат разходите. Нормално е това да се случи с рестриктивни мерки. Нормално е да се спрат и парите за онези болници, които не са на печалби, докато те са търговски дружества. Така че дали ще бъде кандидат този министър, или някой друг, при всички положения проблемът ще бъде един и същи – тези търговски дружества ще трябва да работят на печалба от здравето на нашите съграждани, от нашето здраве. Докато това е така и докато здравната услуга се води услуга, а не здравна грижа, няма значение как се казва министърът. Аз бих желал, господин Адемов, да използвам случая, че съм тук, да чуем кандидата за министър какво смята да прави по този въпрос. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.) Казах, че използвам случая. Иначе казах каква е репликата ми. Не съм съгласен, че само това е необходимо – да бъдеш мениджър. Няма как да бъдеш мениджър на нещо, което не е реформирано. Няма как!? Резултатът ще бъде същият. Дали ще бъде до края на тази година, малко остана, дали ще бъде до средата на другата година – пак ще има смени на министри на здравеопазването и пак ще си говорим тук. И пак в следващия бюджет, ако Вие сте на власт, вече няма да са четири, ще бъдат пет милиарда за здравеопазване и още повече болни. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Ерменков, впечатлен съм от Вашата реплика. Тя е последователна позиция на Вашата парламентарна група за това дали лечебните заведения трябва да бъдат търговски дружества или не. По този въпрос дискусията винаги е била сложна и трудна, но кажете ми чисто търговските дейности в лечебните заведения по кой закон трябва да бъдат регистрирани в България? Това, първо. Второ, не е вярно, че медицинската дейност е търговска дейност, защото тя е уредена по Закона за здравното осигуряване. Медицинската дейност е уредена по съвършено различен начин от принципите на Търговския закон. Това трябва да го знаете. Не съм убеден, че го осъзнавате напълно, защото начинът, по който го казахте, не показва това. На второ място, пак повтарям, ясно е политическото послание за избора на такъв кандидат за министър на здравеопазването. Очевидно е, че очакванията към него са да реализира по-скоро фискални мерки, да реализира мерките на правителството, очакваните мерки, за да може да се оптимизира финансовият ресурс. Неслучайно използвам думата „оптимизира“, за да не използвам думата „ограничава“. Най-неправилната политика в здравеопазването е да се увеличават разходите, когато те са наложителни, когато те са разумно извършени. Затова аз очаквам от новия министър на здравеопазването да покаже кои са корпоративните интереси в здравеопазването и заедно всички в залата, приемайки законодателството в сферата на здравеопазването, да ограничим тези корпоративни интереси, да затворим тези вратички и да затворим онези вратички, които бяха извършени примерно през 2010 г., когато така нареченият „преходен остатък“ в бюджета на Националната здравноосигурителна каса беше прехвърлен в Министерството на здравеопазването. Отговор на този въпрос все още няма.

Уважаеми колеги, госпожо Председател, уважаеми господа министри! Само да се замислим с каква лека ръка ние се лишаваме от кадри, доказали се на световно ниво. Един доказан професионалист, постигнал чудесни резултати в дейността, с която се занимава, чудесни резултати във Военномедицинска академия с 200 милиона задължения, които са стопени за кратък период от време, доказани икономически резултати в здравеопазването – там, където търсим такива икономически резултати! Професионалист, който знае да изгражда екипи, професионалист, който направи първи стъпки за стабилизиране финансовата дисциплина в Министерството на здравеопазването и в здравния сектор. На такъв човек в момента гласуваме оставката. Ние трябва да се замислим като народни представители с каква лекота се разделяме с такива кадри, заради един морален акт, според ген. Петров. Да, направи го, морален акт, но струваше ли си да се лишим от такъв професионалист? Затова с един позитивизъм искам да се изкажа сега – всички ние да разберем, че такива хора са нужни на България, а не с лека ръка да се лишаваме от тях. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Колев, Вие не трябва ли да декларирате конфликт на интереси? При всяко едно изказване Вие трябва да го декларирате, защото с такъв плам да се защитава отиващ си министър, явно сте имали някаква изгода. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Моля да ме извините за неопитността. Декларирам такъв конфликт на интереси, ако това би Ви успокоило. Но къде са думите за ген. Петров от Ваша страна? Къде са думите за човека, който със своите доказани резултати във финансовата част на Военномедицинска академия беше пример как това може да се случи в Министерството на здравеопазването? Къде са думите? Няма ги. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, кандидатурата на Кирил Ананиев е първата кандидатура за здравен министър с профил, който отговаря на вижданията на ДПС за здравен министър. (Оживление.) От 2005 г. ние смятаме, че здравният министър, който трябва да промени системата и да проведе тази реформа, която е нужна на системата на здравеопазването, трябва да е икономист, в частност финансист с опит в управлението на здравните процеси. Кирил Ананиев напълно покрива този профил. Защо обаче ще гласуваме „против“ кандидатурата? Много просто. Казахме го и вчера, и онзи ден, и при обсъждането на бюджета, и при обсъждането на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Системата се нуждае не само от нов министър, който наистина да разбира от финанси, от бюджет, от икономика, от пазарни взаимоотношения, от конкуренция, за да сложи ред, но се нуждае и от политическа воля на управляващото мнозинство, а и не само на него – от обща политическа воля за реформа в този най-важен обществен сектор. Няколко пъти вече имахме възможност да Ви изложим нашата позиция по този въпрос. Разказахме Ви какво сме правили в миналото, докъде сме стигнали, какви грешки сме допуснали. Тук се каза, че ГЕРБ носи вина за тежкото състояние на този сектор. Аз ще бъда коректен. Всички носим вина за тежкото състояние на този сектор – всички политически партии, които сме участвали в управлението на страната през годините, в които нямахме смелостта да се противопоставим на модел, който го няма никъде в Европа и в света. Нямахме смелостта да реформираме една система – единствената система, в която има остатъци от планов модел, командно-административен модел на регулиране на пазарни взаимоотношения. Пак ще повторя – здравеопазването не може да бъде подложено на пълна пазарна регулация. Там трябва да бъдат вкарани квази пазарни отношения, но трябва да бъде направено така че да ги има. Основното взаимодействие между финансиращата част и медицинската част трябва да бъде на пазарен принцип. Изборът кой да ни управлява парите трябва да бъде на пазарен принцип – да има избор. Контролът – кажете защо преминахме към пазарна икономика, защото всички стигнахме до консенсус, че много трудно се осъществява контрол върху пазарните субекти, които са държавна собственост, че най-добър регулатор е пазарът, че най-добрият регулатор е конкуренцията. И този сектор не прави изключение. Ако дозирано бъдат вкарани тези пазарни механизми – на конкуренция, системата ще започне да самооздравява, господин Горанов. Тя няма нужда от лечител. Лечителят са механизмите, които лекуват тези болести, и те са ясни на цяла Европа и на цял свят. Няма нужда да откриваме топлата вода. Единственото нещо, което получава новият министър при встъпването си в длъжност, е един срамежливо записан текст в програмата за управление – и на ГЕРБ, и на правителството, поетапно демонополизиране на Здравната каса. Кога поетапно, пък на какви етапи – един Господ знае. Другото, което виждам, че му отправяте като заръка: да стане контрольор – контрольор на една система, която не може да контролира, защото тя работи по други принципи. И там принципите са такива, че над 6 милиарда, и тук също като финансисти, като бюджетари, не трябва да заблуждаваме българската общественост с парите, които болниците харчат за лекарства. Разходът за лекарства върви между 50% и 60% от общата сума за здравеопазване, няма какво да го коментираме, няма аналог никъде в света – лишава българските лекари и българските пациенти от парите, които им се полагат. Да не говорим, че става въпрос за това, че думите „бяла мафия“ имат своите основания. Другият много важен въпрос, който трябва да реши министърът, е как се контролира система, в която няма реални контролни механизми. Никак. И затова министрите се сменят през няколко месеца. Ще бъде жалко специалист – наистина добър професионалист, човек, който познава блестящо бюджетните процедури, бюджета, финансите, икономиката и здравните процеси, да бъде изгорен, само защото няма да му бъде даден политическият лост да реформира тази система. Да завърша с това, да не бъда голословен: ние от ДПС сме готови да участваме в консултации с управляващите, ако Вие пожелаете, каква да бъде системата, как да изглежда тази система във времето? Ако се пристъпи към една смела реформа, съпротивата на тези, които ще загубят от това, че реформата ще се промени, ние ще поемем ангажимент да не вземаме тяхната страна, а да защитаваме този, който ще направи тази реформа. Не може да искате повече от една опозиция. Това е подадена ръка, не за друго, а защото това е най-важната система, най-чувствителният сектор, в който потъват най-много пари, в който неефективността на изразходване на средствата е огромна и от който зависи здравето и животът на българските граждани. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми дами и господа министри! Аз имам една-единствена забележка към изказването на господин Цонев и го моля да не се изпуска, както други изказващи се в тази зала, и индиректно да пришива на лекарската общност в България прозвището „бяла мафия“. Това може да коства много скъпо и на него, и на тези, които си позволяват от тази трибуна да приобщават българските лекари към едно явление, което може и да съществува, но не бива да се генерализира и да влиза в политическия речник на българския парламент. Благодаря.

Благодаря Ви за тази реплика. Тя ми дава основание наистина да бъда по-прецизен в изказа си. Дълбоко уважавам хилядите лекари, медицински сестри и всички, които работят в системата честно и почтено, и които благодарение на нашето нежелание да им създадем условия за работа, са едни от най-потърпевшите от тази система. Нямах предвид тях. Имах предвид малцината от тях, заедно с фармацевтичните компании – някои от фармацевтичните компании, заедно също така и с политици, администратори в Касата, които правят това. Вчера се позовах на едно интервю, което четох на Ваш уважаван колега – професор Григоров, който е участвал в създаването и на Военномедицинска академия, и на Правителствена болница „Лозенец“, който буквално каза така: „Десетина-двайсет колеги – лекари, правят каквото си искат в тази система и богатеят, всички останали са зле, както и фармациите, които участват, както и част от хората, които са ръководили тази система“ – може би за тях се отнасят тези думи. Щом ги казва един лекар, аз не мога да не му се доверя, и то такъв специалист. Но на всички останали, ако с изказването си съм ги засегнал, дълбоко се извинявам, защото ценя много техния труд. Не случайно три години съм работил по поръчение на ръководството на ДПС и по поръчение на ръководството на тройната коалиция в екипа, който трябваше да изработи нов модел за функциониране на здравната система – с желание и с обич към лекарите. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, господа министри, колеги! Аз ще кажа две думи като пациент, защото често говорим за лекари, но ние пациентите сме неразривно свързани с лекарите. Господин Адемов ще ме подкрепи. Ние сме минали през този проблем. Вижте, аз няма да взема професионално отношение, въпреки че 25 години живея с лекар, който работи в „Пирогов“. По-скоро искам да кажа няколко думи: най-важното нещо, което разбрах със съжителството ми с доктор, е, че за един болен най-важното е диагнозата – добрата диагноза, точната диагноза и оттук нататък следва лечението. Ще поздравя министър Горанов, който за първи път, слушах го в Комисията по здравеопазване, поставя една много точна диагноза на здравеопазването. Господин Цонев е прав. Проблемът не е от вчера, не е от десет години, проблемът е от Луканов насам – продължава разграждането на системата, започната оттогава. Явно е много трудно, тъй като касае здравето на хората. Затова ще кажа: има една диагноза. Явно говорим само за пари в здравеопазването. Ако усещате, всички ползваме думата „пари“ в здравеопазването – как се налива и как не става. Явно трябва да има някакъв проблем със самите пари. Не разбирам от финанси. Няма да взема отношение, но ще взема отношение по диагнозата, която се постави. Трябва да се реши този проблем, защото, когато отидох в Германия, хората ме питаха: „Защо не в България?“ Прекрасни лекари, страхотни лекари – да запазим достойнството на българския лекар, защото всеки ден разбираме колко са важни, когато стигнем дотам. Отстрани лесно ги хокаме. Казах, че отивам там, защото сме беден народ и нямаме тази техника – специално лечение, много специална техника. Тази беднотия ще ни умори, ако продължаваме така да говорим за българската медицина. Изключителни специалисти. Затова дайте да се приобщим към тази дадена диагноза – много е точна, няма да я повтарям. Запомних я. За първи път мисля… С един много сериозен български финансист – да седнем, да направим аритметиките, да регулираме процесите, да спрем наливането на пари, да подобрим здравеопазването, да са богати българските лекари, да са щастливи, но и здрави българските граждани. Така че дайте да гласуваме доверие, а не само да се плюем политически, защото не става въпрос за политика, а за здраве – за здравето на българския народ. Дайте да дадем шанс на един прекрасен български финансист, бюджетар, малко да стегнем аритметиките. Няма да Ви кажа колко ми струваше лечението и няма да Ви казвам аз сам колко платих. Разбира се, благодаря и на българското здравеопазване, и на Здравната каса. Смятам че е излишно да се плюем, особено, когато говорим за лекари. Да дадем шанс на господин Ананиев. Да стегнем финансовата дисциплина. Тя не касае само медицината, касае всички министерства и всички ресори в държавата. И най-накрая това здравеопазване да си стъпи на краката. Надявам се, че с много добри експерти, министърът не е нужно да бъде много голям експерт, в екип – хубав, здрав, от добри експерти. Желая му на добър час. Да е жив и здрав! И успех! (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа министри и кандидат-министри! Темата „Здравеопазване“ преобладаваше в тази зала през седмицата по ред причини. Първата причина беше бюджетът за здравеопазване, който обсъждахме и който в хода на негативните коментари и политически интерпретации някак си потъна с позитивното, а именно това, че имаме 407 милиона повече за Националната здравноосигурителна каса и 36 милиона повече в Министерството на здравеопазването. Това гарантира финансова стабилност и аз остро се противопоставям на всички тези, че средствата, дадени за здравеопазване, са разходи. Това е инвестиция в здравето на нацията. Трябва да се търси ефективното им изразходване, но в никакъв случай здравната система не може да се отчита само, че носи разход на бюджета. Напротив, ангажимент на всички политически сили трябва да бъде инвестицията в здрава българска нация. Вторият повод за дебата по здравеопазване беше оставката на министър Петров – достоен акт на достоен човек, за съжаление, не толкова популярен във всички политически сили. Факт е, че имаше интереси, които доведоха до това той да бъде дискредитиран, и опитът за очерняне на името на един достоен български лекар беше приет от него с достатъчна сила и достойнство. Ето това е сила и достойнство. А опитите подобно действие да се използват за решаване на вътрешнополитически проблеми, за укрепване на партийни позиции или за прехвърляне на фокуса от скандалите в ежедневието към друга тема са наистина некоректни. Най-некоректно от всичко това е да се прави политика от здравеопазването, а не политика за здравеопазването. Аз искам да подчертая, че проблемите в сектор „Здравеопазване“, разбира се, са и финансови, и организационни. Вярвам, че сме намерили подходящата фигура за министър, който ще стабилизира финансово и организационно системата, и ще следва Програмата, начертана от това управление. В тази програма, на първо място, сме заложили изграждането на Единна национална здравно-информационна система, която ще даде достатъчна ефективност, прозрачност, по-добро управление и по-добър контрол на системата. Вярвам, че всички следващи точки в програмата на управлението на „Обединени патриоти“ и Политическа партия ГЕРБ ще бъдат реализирани. Това, което липсваше в днешния дебат, разбира се, не от всички изказали се, беше и елемент на покаяние. Защото – да, ние всички сме отговорни за състоянието на системата на здравеопазване в момента, защото всички политически сили, в една или друга позиция през последните години, са управлявали този сектор. Това, което можем да намерим оттук нататък, е консенсус. Защото именно по този механизъм – чрез консенсус, чрез търсене на добрите надпартийни решения, чрез търсенето на дългосрочна визия, могат да се решат проблемите в сектор „Здравеопазване“. Затова ние днес ще подкрепим кандидатурата на Кирил Ананиев за министър и вярвам, че разумните хора в тази зала също ще го направят, защото така ще дадем добър шанс на българското здравеопазване. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги и народни представители! Взимам думата, за да не се съглася с уважаемата доктор Дариткова. Мисля, че сумата от, а тук има много икономисти – цитирам точно – 2 млн. 358 хил. 500 лв. за електронно здравеопазване за 2018 г., няма да стигне дори и министърът на финансите да бъде министър на здравеопазването. Сумата е крайно малка и, въпреки че управляващите се хвалят, че това ще е достатъчно, аз мисля, че който и да е следващият министър, ще поиска още пари, стига да има политическата воля това да стане. Ако той не го направи обаче, явно действително има интереси електронното здравеопазване в България да не се случи или да се протака във времето.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Ще бъда съвсем кратък. Аз съм абсолютно съгласен с Вас, доктор Дариткова, че трябва да се води дебатът за политика за здравеопазване. Но самият факт, че проблемите не са решени в рамките на последните девет години, през които доминираше управлението на Вашата политическа сила, самият факт, че в момента дебатираме избирането на седми здравен министър, говори по-скоро, че се провежда политика против здравеопазването. И всичко положително, което се случва в момента в този много тежък край на българския социален живот, се случва, въпреки тази политика против здравеопазването. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, които ме репликирахте, много съжалявам, че отново изпадате в интерпретации на отделни елементи и подробности, и в негативизъм – наистина трябва да имаме глобалния поглед върху системата. Госпожо Найденова, Програмата за информационна единна национална здравна система се реализира не само от Националната здравноосигурителна каса. Тя се реализира с европейско финансиране по Програма „Добро управление“, а там има над 600 млн. лв. Аз смятам, че в тази рамка ще може Министерството на здравеопазването успешно да реализира този проект, в следствие на което ще се изгради тази система, защото тя предполага не само обхващане на структурите на Здравноосигурителната каса, а на цялата система, която касае здравето на българските граждани. Да, факт са честите смени на министрите – имало ги е при нас, имало ги е и при Вас, когато сте управлявали. Точно това, което винаги смятам и ще продължа да повтарям, че липсва, и което и Вие подчертавате, че липсва, е именно консенсусът. Постигнем ли го, независимо от позициите си на управляващи и опозиция, наистина ще имаме по-добро здравеопазване.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми министри! Днес се навършват 28 години…

Госпожо Председател, имам едно предложение – да включите директно предаване. (Шум, реплики и оживление.) Ами, те артистите излязоха от залата. Няма нужда от директно предаване. Декларация от името на Парламентарната група на ГЕРБ. Днес се навършват 28 години от историческото превъплъщение на Българската комунистическа партия в социалистическа. От основното й идеологическо клише „борци против фашизма и капитализма“ думичката „капитализъм“ отпадна и пребоядисаните комунисти се самоопределиха като социалисти, антифашисти независимо, че на всички в България е известно, че в тази страна никога не е имало фашизъм. Към датата на промяната през 1989 г. комунистическото управление вече бе обявило фалита на държавата. Огромни нейни ресурси бяха изнесени години по-рано извън страната чрез външно-търговските дружества. България въведе в действие пазарната икономика и стартира ерата на завръщане към капитализма. Този период ще се запомни с похода на „червените куфарчета“ и постепенно завръщане на „отвлечените капитали“. Първото демократично правителство бе свалено след предателството на коалиционния му партньор от ДПС. (Шум и реплики.) С техен мандат бе съставено правителството на Беров, което всички анали днес определят като „правителството на българската мафия“. Пазарните отношения от тогава до днес се определят като втория голям грабеж на български активи, приключил с фалита на банковата система през 1996 г., с 26 фалирали банки по времето на правителството Виденов – Гечев. С този фалит бяха ограбени и спестяванията на българските граждани. Ако днес надникнете в списъка на кредитните милионери, ще видите, че всички до един или са бивша червена номенклатура, или бивши агенти на Държавна сигурност. Не случайно след пладнешкия обир на изнемогващото отечество през тези първи години на псевдодемокрацията и с първоначално натрупаните по криминален път капитали, през 1997 г. стартира приватизацията. Ако днес се обявят публично имената на едрите капиталисти на България, ще стане ясно, че над 90% от тях са наследници на бившите борци против фашизма и капитализма. Този процес продължи и следващите години, за да се стигне до аферата КТБ. Точно на тази дата миналата година – 10 ноември, в Пловдивския общински съвет изнесох доклад и той го прие, в който е видно как маститият олигарх от Висшия съвет на БСП Георги Гергов успя да „ужили“ община Пловдив с имоти за 150 милиона и с тях да приватизира Международния панаир през 2006 – 2007 г., а общите активи са над 600 – 700 милиона общо от Панаира. Тогава заместник-министър на икономиката и председател на Борда на панаира бе лидерката на БСП – госпожа Корнелия Нинова, и активен борец срещу корупцията. Много е хубава инициативата на управляващото мнозинство – давността за приватизацията да падне и, когато говорим, и разглеждаме корупция, тези два момента – приватизацията и корупцията, да вървят и да се гледат заедно, и толкова интересни неща ще излязат, че тази част на залата пак ще е празна. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Това искам да знаят младите хора в БСП и някои потомци на генерали от Държавна сигурност. Обръщам се и към господин Крум Зарков с препоръката преди да раздава с ирония съвети по студиата, да се запознае с историята на своята партия, ама не с фалшивата, а с онази паралелната история, която доведе България до просешка тояга. Ама толкова просешка, че цели два пъти се опитаха да я пробутат на Съветския съюз за 16-а република. Този ограбен народ ли, господин Христов, наричате „дебили“?! Тези 80% от него, които никога няма да Ви поверят управлението на страната, защото знаят отлично, че когато БКП – БСП управлява, държавата непременно фалира. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Срещу този достоен народ ли изстреляхте автоматичния откос на омразата и реваншизма, господин Христов? Така ли възпитавате младите хора на европейска България? Вашата стрелба е позор за българската наука! Казвам всичко това заради младите хора и в другата част на залата, за да знаят защо през 2009 г. ГЕРБ наследи една обрулена и застинала в безпътица държава – държава, която въпреки комунистическата съпротива до днес, е стабилен и уважаван член на Европейския съюз, безспорен лидер, уважаван и търсен съюзник от балканските народи. Построеното в първите два мандата на премиера Борисов доведе до плодовете, които днес се събират. Икономическият подем е налице. При затвърден 4% икономически ръст и очакван 105 – 106 милиарда брутен вътрешен продукт през 2018 г. е очевидно за всички, че към края на мандата си правителството на ГЕРБ и „Обединените патриоти“ ще изпълни всички обещания, които даде. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) И като направи това, след правителство 1, 2 и 3 няма как да не последва 4, 5, 6. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) А за Вас, господин Христов, спокойно, няма с тази Декларация да Ви пращаме никъде извън България. Но искам да споделя лично за Вас думите на Александър Стамболийски, изречени преди 100 години от тази трибуна. Той казва така – тук може да проверите в аналите: „За Вас, комунистите, ще отводня Бургаското езеро и ще Ви го оставя в него да си строите комунистическата държава. И ако се пръкне нещо от нея, тогава ще мислим за комунизъм в България, ама силно се съмнявам, че ще успеете.“ Е, скъпи приятели, както виждате, към днешна дата очевидно Александър Стамболийски е бил прав. Благодаря Ви. (Ръкопляскания и оживление от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Предлагам гласуването по т. 1 и 2 от предложението да бъде разделно.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми министри! Колеги, искам процедура по прегласуване и моля да съобразите следното: в този случай е недопустимо да имаме разделно гласуване, защото двата акта, двете действия са свързващи и са предпоставящи. Трябва да бъде освободен настоящият министър, за да бъде назначен следващият. Благодаря Ви.

Изяснявам процедура, защото е процедурна грешка.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. „Борбата е безмилостно жестока. Борбата, както казват, е епична. Аз паднах. Друг ще ме смени и… толкоз. Какво тук значи някаква си личност?!“ – Безсмъртният Вапцаров. Колегите от управляващото мнозинство така и не разбраха, че тук не става въпрос за личности. Те не разбраха, че тук става въпрос за политики, за липса на реформи в този сектор. Уважаемия нов министър, който току-що избрахте, така и не го чухме днес. Ние не чухме и мотивите на предложилия го господин Борисов, което значи, господин Ананиев, че Вие трябва да се подготвите бързо да преминете през това Министерство, защото очевидно престоят Ви там няма да е много дълготраен. Тук става въпрос за лобита, за печалби – за това е днешният въпрос, затова беше днешният дебат, който се опитахме да направим тук, в залата, и го направихме, на който Вие мълчахте, искахте да го поведете в личностен план – кой министър бил добър, кой не бил. Това, уважаеми народни представители от управляващото мнозинство, не беше днешният дебат, към който Вие се стремихте. Днешният дебат е, че в системата на здравеопазването ще става все по-зле и по-зле, че българските граждани няма да имат достъп до тази система. Ето затова гласувах „против“ – защото болниците фалират, защото докато има търговски взаимоотношения между лекар и пациент, тази система ще продължава да бъде рушена и да отива надолу. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, правете разлика между изказване и реплика…

Уважаеми господин Председател, уважаеми господа вицепремиери, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Ще си позволя да Ви кажа защо съм гласувал отрицателно, като прочета нещо, което е написано от директорка на областна болница. Чета: „Аз мисля вече, че няма значение кой ще е и какъв е. Има значение дали има мандат за реформи, или мандат за фалити, а това, че системата е в колапс, е ясно.“ Следват няколко суми, които тази болница трябва да плаща – няма да Ви занимавам с тях. И продължава: „Да сте чули, че лекарите и сестрите не стигат, че се продават дипломи, че никой не иска да започне работа в областна болница, защото там се лекуват най-тежко болни? Има ли значение как ще се казва министърът? Ако няма воля за спешна реформа, другото е Враца, Ловеч, и това е само началото.“ Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! При освобождаването на министър Маргарита Попова като министър на правосъдието министър-председателят Бойко Борисов отсъства. При освобождаването на Стефан Константинов като министър на здравеопазването министър-председателят Бойко Борисов отсъства. При освобождаването на министър Сергей Игнатов Бойко Борисов отсъства. При освобождаването на министъра на правосъдието Христо Иванов и избирането на Екатерина Генчева-Захариева Бойко Борисов не е присъствал поради ангажимент в чужбина. При освобождаването на министър Тодор Танев като министър на образованието и науката Бойко Борисов е бил в чужбина. При освобождаването на Ивайло Калфин като министър на труда и социалната политика Бойко Борисов е бил още по-далече – в Узбекистан. Уважаеми народни представители, уважаеми министри! Уважаеми господин новоизбран министър Ананиев, Вие нямате подкрепата на министър-председателя. Това е основният извод от днешната дискусия. Ще го констатирате след няколко месеца. Сега ние Ви информираме за досегашната практика на премиера в тази област, ако не сте запознат, тъй като Вие сте неизменна част от управлението дълги години. И последно, към господин министър-председателя, на днешната дата – особено актуално: снишаването невинаги помага, господин Премиер. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Това отрицателен вот ли е?

„Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!“ (Ръкопляскания.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господа вицепремиери, уважаеми господа и дами министри, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Искам първо да благодаря на всички народни представители за това, че днес участваха в гласуването за нов министър на здравеопазването. Уважавам мнението на всички – и тези, които ме подкрепиха, и тези, които не подкрепиха моята кандидатура. Искам да кажа, че аз ще работя с всички парламентарно представени групи в нашия български парламент. Ще работя и с гражданското общество, ще работя и със съсловните организации, и с всички други, които могат да помогнат за подобряване и развитие на сектора на здравеопазването. Секторът на здравеопазването няма цвят – той е кауза. И зад тази кауза трябва да вървим всички. Няколко думи за днешния дебат. Имаше предложения и от ляво, и от дясно, които заслужават своето внимание като дебат, като обсъждане. Защо не взех отношение? Не че нямаше как да взема отношение или че не зная какво да кажа, но съгласете се, за да поема този пост, аз съм подготвил план за действие, който обхваща комплексно всички въпроси, свързани с реформата в здравеопазването. Този план за действие се базира на приоритетите на правителството, които бяха приети, доразвити от мен в рамките на моята визия за по-нататъшно развитие на сектор „Здравеопазване“. От тази гледна точка нямаше как да започна да дебатирам отделни въпроси, например за фирмите или за контрола върху лекарствата – нещата са много сложни. В останалата част дебатът беше чисто политически. Мисля, че той допринесе за задълбочаване на напрежението в сектор „Здравеопазване“. Вие знаете, че напрежението там е много голямо – от най-малката болница до администрацията на Министерството на здравеопазването и администрацията на Националната здравноосигурителна каса. Моята цел е да намаля това напрежение, да създам баланс и спокойствие в тази система. Една от първите мерки, които ще предприема след днешния избор, е да създам Консултативен съвет към министъра на здравеопазването, в който да влязат честни, достойни, професионално доказали се български лекари, икономисти, специалисти, с които да водим дебат и да чертаем нещата, които трябва да се случат и които българските граждани ги искат. На второ място, ще се свържа с научния потенциал в българските висши учебни заведения – там работят много български учени, които разработват проблемите на системата на здравеопазването. Защо да не създам и съвети на министрите на здравеопазването, които са управлявали до момента, за да може и с тях да водим този дебат? Една от първите ми срещи ще бъде със съсловните организации. Предстои ни подготовка и подписване на Национален рамков договор – много важни въпроси. Тоест в рамките на краткото време, което имахме днес, можехме да говорим повече в конструктивната посока, в която си представях, че ще мине този разговор. Но независимо от всичко, отново благодаря на всички за позицията – положителна или отрицателна. Нека тя да е положителна за развитието на българското здравеопазване. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господа министри и народни представители! Най-напред да очертая апокалиптичната картина на тежката демографска криза в България. За по-малко от 30 години сме изгубили над 30% от населението и то без някакви сериозни причини от рода на война, на масова епидемия, на мор по населението, на природни катаклизми или други подобни. Вследствие на това България се очерта като страната с най лошите демографски показатели в Европейския съюз, а може би и в целия свят, а демографията ни продължава да се влошава и сме на път да попаднем в групата на хиперзастаряващите общества. Последната е най-критична категория в класацията на Организацията на обединените нации, която се изготвя на база – каква част от цялото население в дадена държава е на възраст над 65 години. По тази класация едно общество се брои за хиперзастаряващо, когато делът на хората извън трудоспособна възраст в него е над 21%. Ако се вгледаме в данните на Националния статистически институт ще видим, че българите над 64 години са 20,7% от цялото българско население, а тези в трудоспособна възраст намаляват с 45 хиляди в сравнение с предходната година. Не много назад във времето – през 2010 г., процентът на съотношението е бил 17,7%, тоест темповете са повече от притеснителни. Вече спокойно можем да говорим за една катастрофално обезлюдена България. Пак според Националния статистически институт този процент ще стане 30% през 2030 г., а това вече без да ни го казват от където и да било, от ООН или от някъде другаде, е критична стойност за устойчивостта на социално осигурителните ни системи, за националната ни сигурност и за какво ли още не. В България всички, включително парламентарно представените извънпарламентарните партии, са наясно с изключително тежката демографска ситуация в страната. Казвам това, защото всички тези партии в предизборните си платформи в по-малка или по-голяма степен разглеждат този въпрос. Затова, аз мисля, че това би трябвало да бъде въпросът, с който правителството се ангажира приоритетно. Още повече, че по Програмата на правителството за управление са се ангажирали с приоритети и цели, цитирам: „Ограничаване на демографските тенденции – на негативните демографски тенденции, в това число повишаване на раждаемостта, намаляване на младежката емиграция, балансирана емиграционна политика, съобразена с потребностите на българския бизнес.“ Затова моето питане към Вас, многоуважаеми господин Вицепремиер, е: какви мерки в краткосрочен и дългосрочен план, предвижда правителството за решаването на тежките демографски проблеми на страната ни? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, благодаря Ви за въпроса. Изключително актуален, важен, смислен въпрос – тежък въпрос! Той се свежда фактически до два подвъпроса: какви са краткосрочните, какви са дългосрочните мерки? Ще започна с ... – няма да повтарям това, което Вие казахте – за демографската ситуация. Действително всичко това, което казахте е така. Какви са мерките, които в по-дългосрочен план смятаме да предприемем, говоря за следващите три години и половина. Насочваме се към решаването на няколко въпроса. На първо място, това е повишаване на раждаемостта, с оглед постигането поне на нулев естествен прираст. На второ място, намаляването на младежката емиграция и нова емиграционна политика. Във всяко от тези три направления има съществен чужд опит, чуждестранен опит, с който сме се постарали да се запознаем. В рамките на тези направления е вече в сила мярката за улесняване на асистираната репродукция, както Ви е известно. Следните шест мерки, предстои да бъдат внесени за приемане от Националния съвет по демографска политика към Министерския съвет, така че ги приемете по-скоро като идеи, точно като дългосрочни задачи. Първа мярка – отпускането на специална еднократна финансова помощ при раждането на трето дете. Помощта се отпуска на отговорни родители, които нямат нарушения на своите задължения към първите си две деца, съответно съгласно релевантните закони, както и към други нормативни актове. Само за сравнение – от тази година Унгария отпуска 32 хил. евро за трето дете, а с подобно стимулиране с около четири пъти, макар четири пъти по-малка сума, раждаемостта на Русия е увеличена за осем години с 31%. С други думи има положителен опит от къде да черпим. Втората мярка – отпускане на специална месечна финансова помощ за трето дете от порядъка за издръжката на живота на това дете до навършването на определена възраст – това ще е пълнолетието. Отпуска се също на отговорни родители. За сведение годишно в страната се раждат около 5 хиляди трети деца към настоящия момент. Искаме тази цифра да бъде увеличена! Трета мярка – предоставяне на нисколихвени, безлихвени жилищни заеми за млади семейства. Давам сравнение с Унгария, където на семейства с три или повече деца в допълнение към тази еднократна помощ, за която споменах, се дават 25-годишни жилищни кредити от 32 хил. евро при лихва 3%. Четвърта мярка – предоставяне на нисколихвени, безлихвени жилищни заеми за млади специалисти с висше образование. Пета мярка – предоставяне на стипендии на младежи за обучение в български и чужди висши училища срещу задължението за трудова заетост в страната за определен период от време. Стипендиите се отпускат за следване в български висши учебни училища за специалности, в които са наблюдава най-масова емиграция и недостиг, както и за следване в най-високо рейтингови чужди висши училища в специалности и области, които са стратегически необходими за българската икономика. Шеста мярка – въвеждане на модерна емиграционна политика с поставяне на условия и критерии за подбор на потенциалните емигранти, съобразени с потребностите на държавата. Емиграцията в България има потенциал да стане значим фактор за постигане на целта за увеличаване на числеността и за подобряване на възрастовата структура на българското население. По правило емигрантите са млади хора, икономически активни, които повече допринасят в социалната и здравната осигурителна система и по-малко потребяват. Правя сравнение с децата, колкото и да е така непопулярно едно такова сравнение. Говорим за процес на емиграция, който е планиран и управляван, нестихиен, не става въпрос и за нелегална емиграция. Това може да стане с емиграционни процедури, ориентирани към два показателя за подбор на кандидатите. Първо, с какво потенциалният емигрант може да бъде полезен за България – специалност, образование, деца, възраст, езици и така нататък, а и второ, доколко той е способен да се интегрира в българската нация. Разбира се, българите от нашата историческа диаспора имат предимство по показателя „способност за интегриране“ и представляват наш естествен демографски резерв. В тази връзка би могло да се мисли за по-специален подход, както от страна на държавата, така и от страна на работодателските организации при организирането и осигуряването на работа на тези хора на територията на страната. Мерките, съвсем естествено, в заключение мога да кажа, че ще бъдат прилагани комплексно – в пакет, не на парче. За съжаление в тази област за резултати може да се говори, да се очакват след доста години, няма да е пресилено да кажа около десетина години. Мога ли да помоля за една минута за краткосрочните мерки, които бяха …?

Какво беше направено до момента? Телеграфно, защото предполагам, че сте в течение. Първите две седмици на управлението на това правителство беше променен Правилникът за трудовата миграция и трудовата мобилност, осигурени бяха между три и четири хиляди наши сънародници, основно от Украйна, от Молдова и от други държави с българска диаспора да дойдат да работят за туристическия сезон и туристическият сезон, Слава богу, беше бих казал спасен с тези три четири хиляди човека, тъй като нямаше кой да работи там. Това е факт, вече е направено. На финал сме с промените в облекчителния режим за получаване на синя карта, той вече е в комисиите. С неприятна изненада разбрах, че представителите на БСП не са подкрепили тези промени. Може би повлияни от позицията на КНСБ. Бих препоръчал, все пак в зала да го направите, защото там даваме възможност високо квалифицирани специалисти от всички области да влязат на трудовия пазар. Изключително огромна нужда има от такива хора. Няма нито инженери, нито има технически специалисти, нито IT специалисти. Навсякъде има нужда, а там търсенето е най-голямо и заплатите са високи, и е най-избелен, така да се каже бизнеса, той не е сив, особено в IT индустрията. Третото, по което приключваме работа, съвместно с тристранен формат – с президентството, в лицето на вицепремиера госпожа Йотова, и Министерство на правосъдието. Приключваме и с промените на Закона за гражданството, който до Нова година ще бъде предложен на Вашето внимание. Уважаеми народни представители, призовавам Ви да го подкрепите, където срокът за получаване на гражданство ще се сведе до шест месеца! Само да повторя – сезонната заетост осигурихме да се предоставя до седем дни, синята карта ще бъде до 37 дни и гражданството, живот и здраве, до 6 месеца. Най-накрая за Коледа, се надявам, като се надявам, аз в общи линии съм сигурен в това. До Коледа ще пуснем самолет до Одеса – по два полета на седмица. Колебая се дали да Ви поканя на първия полет, госпожо Нинова, защото като Ви поканих да летим с вертолета над оградата, Вие ми отказахте, но този път…

…може да не ви поканя!

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер, господин Министър и народни представители! Господин Вицепремиер, благодаря, че отговорът Ви не беше протоколен и чиновнически, само че до момента – включително и тези политики, които изредихте за решаване на демографската криза, са по-скоро чиновнически и административни. В тях не става въпрос за поощряване по някакъв начин на раждаемостта сред българите. Въобще не ми се повдига въпросът, че близо – да не казвам над 50% от новородените българчета, не са етнически българи, което отново е сериозен проблем. Ще дойде момент, в който трудно ще твърдим, че нашата, българската държава, е наистина българска! Европа има същия проблем, но засега го решава по успешно от нас, от България, която е част от Европа. Моето и на моята парламентарна група – „БСП за България“ усещане е, че въпреки, че сте отделили място на този проблем в управленската Ви програма, няма адекватни действия до момента от Ваша страна и редица други въпроси изместват въпроса за демографската перспектива пред страната ни, като например магистрали, саниране и така нататък, а този въпрос наистина е жизнено важен за България. С тазгодишния бюджет докарвате на българина още бедност и още сериозни неравенства. Новият бюджет, въпреки че се мъчите да внушите на българите, че е социален, не е такъв и няма нищо за поощряване и решаване на въпросите на демографията. България, под вещото ръководство осем години вече на ГЕРБ, е най-бедната страна, с най-ниски доходи, от всички останали в Европейския съюз, даже и от тези, които не са членки на Европейския съюз. Това го знаят всички! Аз го маркирам, за да Ви кажа, че това няма как да не се отрази негативно и на демографското развитие на страната, даже може да твърдя, че това е една от сериозните причини. Затова, уважаеми господин Вицепремиер, Ви питам: Вие като българин, който назовава себе си „патриот“, доволен ли сте от сегашното състояние на демографската картина в страната и от това, което управляващите правят за решаване на тежките демографски проблеми на страната ни? И допълнителните въпроси. От БСП внесохме днес – имаме идея за два законопроекта: единият за намаляване на ДДС-то на детските храни, за гледане и помощ при гледането на децата да бъде с намалено ДДС, и вторият законопроект – да се въведе необлагаем минимум на доходите за семейства с едно, две и три деца. Подкрепяте ли едни такива политики, господин Вицепремиер?

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Гьоков, действително се постарах да направя един неадминистративен отговор. Добре би било Вие да се постараете да не правите политически този отговор, защото чух декларации, които няма да коментирам. Имате правото като политическа сила и като народен представител да имате Вашето отношение, Вашето мнение. Аз не съм съгласен с това, че нищо не се прави. Виждам моето присъствие в управлението точно със – смисълът е такъв: нещо да се опитам да направя в ресорите, за които отговарям. Естествено, накрая преценката ще е Ваша и на избирателя, но това ще се разбере на изборите. Имам самочувствието, че тези шест месеца не съм се занимавал само с други неща – много сериозно внимание съм обърнал и на този въпрос с демографията. Друг е въпросът, че толкова много не се е шумяло за това. Повече шум се вдигна за шума по заведенията, отколкото за демографията, но – осмелявам се да Ви напомня: за две седмици осигурихме три четири хиляди човека да влязат в българския пазар, на финал сме за синята карта, промените за българското гражданство също са напреднали доста. Така че както прецените, такава оценка ще дадете. На Вашите допълнителни въпроси – дали съм доволен от това състояние на демографията, категорично не. Не съм доволен! Много трябва да се направи. Това е един много муден, бавен процес, който, за съжаление, е вързан пряко с икономическата обстановка във всяка държава, не само в България, така че демографската криза и тенденция ще бъдат обърнати в случай, че имаме обръщане на икономическата тенденция. Аз така виждам въпроса, което не изключва насърчителните мерки от страна на държавата. На другия въпрос за ДДС-то за детски храни. В тази програма, в която сме управляващите партии от ГЕРБ и Коалиция „Обединени патриоти“, сме се споразумели да не се променят ДДС-та, на които и да е било продукти, храни или стоки. Това е заложено в програмата. Не ме питайте за моето лично убеждение, няма да го споделя, но така сме се разписали, така ще действаме в това управление. По въпроса за облагаемия минимален доход също мисля, че – в Четиридесет и третото народно събрание сте видели каква е нашата позиция, тук е въпрос също на бюджет и обсъждане в пленарната зала. Смятам, че това е приемливо, възможно. Но все пак други решават – хората, които се разпореждат с парите, всъщност с общите финанси на страната. От тях зависи. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Господин Вицепремиер, не приемайте лично това! Аз виждам, че полагате усилия в тази посока и профилът на партията Ви, на коалицията Ви е такъв, в тази посока. Ние имаме изключително много идеи в тази посока, които можем да споделим с Вас, и затова смятам, че от жизнена важност е ограничаването на следствията от демографската катастрофа. Това трябва да бъде предмет на много сериозна парламентарна дискусия, която да доведе до реални и отговорни мерки от страна на правителството и на мнозинството, законодателни и организационни мерки на изпълнителната власт за приоритетно осигуряване на средства и насочването им в посока решаване на демографските проблеми. Трябва да дискутираме тук в Народното събрание, но не само като стратегия, защото на българина му писна от стратегии, а като конкретни и ясни мерки, които да водят до решение, да подпомагат младите български семейства да отглеждат децата си. Заради това, уважаеми господин Вицепремиер и уважаема госпожо Председател, на основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасям и Ви връчвам (подава документ на председателя на Народното събрание), мисля че са 66 подписа, за насрочване на парламентарни разисквания за мерките по демографската криза пред родината ни. Повярвайте ни, ние имаме какво да кажем по въпроса. Надявам се, че и Вие имате какво да говорите по проблема с демографията, защото демографската криза – спадащата раждаемост, демотивацията за отглеждане на деца, крият много тежки рискове и в един краткосрочен план ще могат да се окажат заплаха дори за националната ни сигурност. Радвам се, че тези дебати, разисквания, които ще направим, ще са в навечерието или между двете четения – между второто гласуване на бюджета за държавното обществено осигуряване и държавния бюджет, и някои решения, които вземем или приемем консенсусно, могат да влязат още с този бюджет за решаване на демографската криза. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Вицепремиер! От много години насам в Република България съществува едно неприятно социално явление. Много деца се отглеждат в непълноценно функциониращи семейства, защото родителите им са икономически емигранти. В развитието на тези деца има множество проблеми – като се почне от това, че растат без емоционално и личностно общуване със своите родители, та се стигне до тяхното процесуално представителство. През 2015 г. УНИЦЕФ направи едно представително изследване, което доказа, че тази група деца имат специфични потребности и проблеми. Те се затрудняват при тяхното пълноценно развитие, имат по-често проблеми в училище, четири пъти повече проблеми в детска педагогическа стая, четири пъти повече проблеми с органите на МВР. Във връзка с това аз и колегата Петър Витанов молим да отговорите на въпроса: колко са децата в Република България, чиито родители са емигранти, и какви мерки предприемате за тяхната закрила? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа, уважаема госпожо Халачева, господин Витанов! В резултат на редица фактори от години в България е налично явлението „икономически емигранти”. Често работещите зад граница български граждани поверяват децата си на грижите на свои близки роднини в страната ни. Безспорно тези деца, чиито родители работят зад граница, и които са подсигурени най-често финансово, но не и емоционално, влияе на поведението и развитието им, като оставя негативен отпечатък на цялостното им и личностно израстване. Децата на родители трудови емигранти се включват в общата група на деца в риск по смисъла на Закона за закрила на детето съгласно определението, дадено в § 1, т. 11 от „Допълнителните разпоредби“. Спрямо тях могат да се приложат подходящи мерки за закрила от съответната Дирекция „Социално подпомагане“ по местопребиваването на детето. Част от мерките са: настаняване в семейство на близки и роднини, в приемно семейство или социална услуга от резидентен тип. Децата и лицата, полагащи грижи за тях, се насочват за ползване на подходящи социални услуги в общността, работа с психолог, консултиране и подкрепа, превенция на насилието, работа с деца с противообществени прояви и девиантно поведение. В част от случаите се привличат и външни специалисти, педагози, клинични психолози, психиатри, педиатри и така нататък. Законът за училищното и предучилищното образование предвижда съвместна работа на социалните партньори със служебните заведения. Предвидено е чрез центровете за подкрепа за личностно развитие към общините да се осъществява превантивна, диагностична, рехабилитационна, корекционна, ресоциализираща дейност с децата и учениците, включително и с такива, чиито родители са в чужбина. Допълнителна подкрепа се оказва на децата от екипа за личностно развитие в училището и така нататък. През 2017 г. Държавната агенция за закрила на детето извърши проучване на броя на децата с родители трудови емигранти със съдействието на Агенцията за социално подпомагане, регионалните дирекции за социално подпомагане и регионалните управления на образованието, както и областните администрации. От подадените от регионалните управления за образованието и от регионалните дирекции за социално подпомагане справки става ясно, че не се води точна статистика. За децата, чиито родители живеят и работят в чужбина, не се поддържа база данни или регистър на деца с родители емигранти. Констатира се значителна разлика в броя на децата от тази целева група, подадени от регионалните управления на образованието – 10 618, и областните администрации – 5648 деца. Парадокс представлява например изнесената в медиите информация през 2016 г., че голяма част от децата в град Неделино, област Смолян, се отглеждат от своите баби и дядовци, тъй като родителите им работят в чужбина, а същевременно дадените данни за тази община са, че там няма такива деца. Така че статистиката е „гола вода”. Прави впечатление, че само малка част от тези деца са били обект на работа на Дирекцията за социално подпомагане. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Е, ами аз имам още две страници!

Да, мога Ви го предоставя писмено... По области са описани децата с родители емигранти. Само няколко думи.

Предвид значимостта на проблема в Националната програма за закрила на детето от 2017 г. в Оперативния план на Държавната агенция за закрила на детето е заложена дейност – извършване на интегрирани проверки на общинско ниво относно спазването на правата на децата с родители емигранти, в съответствие с оперативната цел. През 2018 г. правата на децата с родители емигранти ще бъдат едни от приоритетите на Държавната агенция за защита на детето. Съжалявам. Мога да Ви предоставя в писмен вид…

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Симеонов, за жалост, от отговора Ви стана ясно едно: държавата няма адекватна политика за подкрепа на децата на българските емигранти. Вие вече шест месеца заемате поста си, затова Ви обръщам внимание на един факт. Не са изпълнени разпоредби по чл. 17а, ал. 9, т. „а“ и чл. 21, ал. 6, т. „а“ от Закона за закрила на детето – нито председателят на Държавната агенция за закрила на детето е създал Национална информационна система за деца, които се нуждаят от специална грижа, нито пък общинските служби за социално подпомагане са създали и поддържат регистри за тези деца, току-що го признахте. По смисъла на § 1, ал. 11, т. „а“ от Заключителните разпоредби на Закона за закрила на детето това са деца с риск и грижите за тях трябва да бъдат полагани стриктно. Затова, господин Симеонов, си позволявам да Ви предложа едно: влезте в контакт с УНИЦЕФ и нека изследването, което цитирах, направено през 2015 г., да бъде поставено като цел и да се прави всяка година, за да имаме данни за децата на българските емигранти. То едва ли ще струва повече от 12 или 15 хил. лв., но социалният ефект, който ще донесе, ще бъде голям – ще мотивира тези деца да останат на територията на Република България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Халачева, господин Витанов, благодаря за препоръката. Не знам точно как ще стане задържането на децата с това изследване на УНИЦЕФ, не ми стана ясно, но по принцип не е лошо да се организира създаването на такава статистика. Тя действително е необходима. От друга страна, смея да изразя моето лично мнение, че тези деца фактически по правило не са рискови в целия си обем. Естествено, че има деца, които до голяма степен са лишени от всякакви грижи, но има и деца, които са обгрижвани изключително добре. Например лично аз и господин Ерменков сме обгрижвани от нашите баби и дядовци. Не сме станали по-некадърни или по-неравноправни граждани на тази държава, на нашата родина, но това е друга тема. Действително особено когато става въпрос за деца на малцинства, при които и родителските грижи не са на това ниво – традиционно, се получава това, за което Вие говорихте в статистиката по отношение на повишена престъпност, антисоциална дейност и прочее. Благодаря Ви все пак за загрижеността. Ще проуча въпроса с това изследване. Действително тази сума е никаква, ако е в този порядък. Това е, което мога да кажа. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Заместник министър-председател, този път към Вас е въпросът. Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“, както и Националният военен университет и Военната академия са ведомствени училища и се ръководят от министъра на отбраната. Тяхната основна задача е да подготвят кадри за нуждите на Въоръжените сили и при организацията на военно-образователната система през 2002 г. Военноморското училище, благодарение на Генералния щаб, е запазено като такова и не е влязло в състава на Националния военен университет като факултет. Такова е било тогава искането на политическото ръководство на Министерството на отбраната, но това искане не е било удовлетворено. Още тогава единодушно е определено началникът на училището да е със звание „капитан първи ранг“, като е изтъкната причината за това, че е училище, а не университет и че завършващите са не повече от 20 – 25 курсанти. Независимо от това през януари 2016 г. рангът на длъжността на началника на училището е повишен във „флотилен адмирал“ и през настоящата година се наблюдават нови преференции за Военноморското училище при актуализиране на правилниците и актовете за създаването на военните училища. Единствено в проектите на Правилника и актовете за създаване на Висшето военноморско училище е залегнало изискването началникът на училището да е хабилитирано лице, въпреки че такова изискване по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България няма. Въпросът за това дали началниците на военни училища да са хабилитирани, или не, е много чувствителен. През 2009 г. такова изискване беше въведено в Закона. Впоследствие беше отменено. Причината за тази отмяна беше, че се намалявали възможностите за развитие на офицерите от войските и че се прекъсва връзката на училищата с армията. Във връзка с гореизложеното желая да Ви поставя въпроса: кое налага само в Правилника за устройството и дейността и в акта за създаване на Висшето военноморско училище да се въведе изискването началникът на училището да е хабилитирано лице? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Ерменков! Съгласно измененията и допълненията на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България правилниците за устройството и дейността на военните академии, висшите военни училища, научните организации и на професионалните колежи се издават от министъра на отбраната. В изпълнение на цитираната Разпоредба от началото на годината се разработват проекти на правилници за устройството и дейността на Военната академия „Георги Стойков Раковски“ и висшите военни училища. В хода на работа се установи, че с оглед на настъпилите изменения в нормативната уредба е необходимо актовете за създаване на академиите и висшите учебни училища да бъдат изменени и допълнени. С моя заповед от 8 август 2017 г. назначих Работна група за изготвяне на окончателни варианти на проекти и на решения на Народното събрание за привеждане на актовете за създаване на Военна академия „Георги Стойков Раковски“ и Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили, Закона за висшето образование и Решението на Народното събрание за преобразуване на бившите военни училища „Васил Левски“, „Панайот Волов“ и „Георги Бенковски“ в Национален военен университет „Васил Левски“, както и проекти и правилници за устройството и дейността на Военна академия „Георги Стойков Раковски“, Националния военен университет „Васил Левски“ и Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“. Съгласно чл. 93, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили с актове за създаване или преобразуване на военните академии и висшите военни училища се определя техният вид, наименование, седалище, предмет на дейност, органи на управление, организационна структура и предоставените им недвижими имоти за управление. Видно е, че за осигуряване на законосъобразността на правилниците за устройството и дейността на Военната академия и висшите военни училища, те следва да бъдат съобразени с актовете за създаването им и респективно с техните изменения и допълнения. В резултат на направения до момента анализ от прилагането на разпоредбите на Закона за отбраната, Закона за висшето образование и Закона за развитие на академичния състав, свързани с военното образование, както и на постъпилите предложения, може да се направи изводът, че е уместно да се изготвят идентични проекти на решения за изменение и допълнение на решенията за привеждане на актовете за създаване на Академията и висшите военни училища в съответствие със Закона за отбраната, Закона за висшето образование, които да отразяват спецификите на всяко училище. Убеден съм, че началникът трябва да бъде военнослужещ, който не само е служил във Въоръжените сили, но и познава системата на висшето образование в страната, да е част от академичния състав, да е преминал през академични длъжности, както и да познава всички процедури по Закона за висшето образование, Закона за развитие на академичния състав и Правилника за прилагане на Закона за развитие на академичния състав. Съгласно чл. 31, ал. 1 от Закона за висшето образование ректорът е хабилитирано лице. Той участва в Съвета на ректорите, които изразяват общите интереси на висшите училища пред държавните органи. Съветът на ректорите дава становища и предложения и така нататък. Във военно-образователната система вече има доказан опит и пример в лицето на началника на Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“, който е хабилитирано лице. Понастоящем Висшето военноморско училище е сред 12-те най-добри морски университета в света. Считам, че е целесъобразно началниците на Академията и висшите военни училища да бъдат хабилитирани лица, за да могат пълноценно да ръководят военно-образователните институции. Направените изменения на акта за създаване на Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ не е свързано с кадрови промени. Целта не е освобождаване на някои от сегашните началници. Като заключение искам да кажа, че адмирал Медникаров е един офицер и ръководител на Висше военно училище, което може да бъде давано за пример. Аз лично го правя винаги, когато от другите видове въоръжени сили поставят въпроси за висшето образование. Давам го за пример като ръководител, който е натрупал не само необходимия опит, но може да бъде ползван неговият пример. Благодаря Ви, господин Ерменков.

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Заместник министър-председател, не се съмнявам, че тази промяна е направена не за да се уволни някой по-рано. Нещо повече, както Ви е известно, с чл. 160 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, по Ваше решение лицата, притежаващи висше офицерско звание и заемащи длъжност, в която се изисква хабилитация, могат да продължат да заемат длъжността си до навършване на 60 години. Всъщност темата да задам въпроса беше точно тази – да не би това да е единствената причина да бъде изискано хабилитиране само за началника на Висшето военноморско училище? Напълно споделям това, което Вие казвате, че висшите военни училища и Военната академия не са само строеви формирования, а са образователни преди всичко и че наистина тези, които трябва да ги управляват, освен строева подготовка, трябва да имат и понятие от управление на висше учебно заведение. Затова Ви питам: ще внесете ли все пак предложение за промяна в Закона – отново за въвеждане на това изискване и за другите военни университети, за да не го оставим само на субективното решение на един или друг министър, или на един или друг началник на военно училище, който предлага на министъра съответните правилници? Благодаря.

Госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Ерменков, добро предложение. Заслужва да го обмислим сериозно. На разположение съм. Явно темата Ви е присърце. Както знаете, винаги съм изразявал готовност да обсъждаме, които и да са от въпросите и темите, свързани с Министерството на отбраната. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Вицепремиер, дами и господа народни представители! Институтът по отбрана „Цветан Лазаров“ е научна институция, която работи в сферата на отбраната, като прави научноизследователска дейност, разработва научно-приложни проекти, също така и научно-технически разработки и осигуряване, с което да подпомага въвеждането на нови въоръжения, техника и така нататък. Всъщност научноизследователската, научно-приложната дейност и опитно-конструкторската работа на Института са в областта на нови разработки, свързани със системи С4I, техническо осигуряване, въоръжения. Една основна част от работата на Института е да произвежда научно-образователна степен „доктор“, която е акредитирана в областта на техническите науки. Разбира се, освен тези дейности, на Института по отбрана от известно време са вменени и нови функции, които са свързани с разработване на технически задания за обществени поръчки. Вие знаете, както и аз, че разработването на тези технически задания в Института по отбрана е проблем, защото в голяма част от тези технически задания и предмета на поръчките няма необходимия както научен, така и експертен потенциал, и от тази гледна точка много от поръчките имат проблеми при тяхната реализация. На всичкото отгоре, през август 2017 г. има една договореност между Вас, господин Вицепремиер, и министъра на вътрешните работи за разработване на правен механизъм, по който Институтът по отбрана да разработва технически задания и за Министерството на вътрешните работи. При положение че няма достатъчно експертен потенциал и има наличие – дори мога да кажа – на корупционни практики и съмнение за такива в тази посока, бих искал да Ви попитам: наистина ли е създадена такава съвместна група за разработване на правен механизъм? Докъде е стигнала? Налага ли се подобно сътрудничество между Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи в областта на обществените поръчки? Все пак смятам, че Министерство на вътрешните работи има достатъчен ресурс, има дирекция, която се занимава с тази дейност. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Цонков! Във връзка с поставения от Вас въпрос искам да Ви информирам следното. С моя заповед от 3 август 2017 г. и със заповед от 7 август 2017 г. на министъра на вътрешните работи е създадена Междуведомствена работна група за проучване на съществуващата нормативна уредба, възможностите за съвместно използване на ресурси на Института по отбрана „Професор Цветан Лазаров“ и изготвяне на Споразумение за двустранно сътрудничество между Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната. Целта на това Споразумение е да се установят общи принципи и процедури за сътрудничество от взаимен интерес за двете министерства на основата на принципите на равнопоставеност и взаимна изгода. Областите на сътрудничество според това Споразумение се осъществяват в съответствие с нормите на националното законодателство и на вътрешноведомствените актове на двете министерства. Предвидени са следните области на сътрудничество: техническа и експертна помощ, научни изследвания, научно сътрудничество, тактико-технически изпитания, лабораторни изпитания и други области от взаимен интерес по договореност между двете министерства. Формите на сътрудничество между двете страни са следните: реализиране на двустранни научни; научно-технически и иновационни програми и проекти; обмяна на опит и консултации; обмен на учени и специалисти; участие в работни срещи, конференции, симпозиуми, семинари и изложби; усъвършенстване на договорно-правната база на научно-техническото сътрудничество; обмяна на информация, документация и научни проекти от взаимен интерес; обмен на научно-техническа информация и документация; обмен на резултати от научно-техническите дейности до момента; извършване на експертиза на резултати на научно-техническата и иновационната дейност; методическа помощ при изработка на тактико-технически задания и технически спецификации от Института по отбрана „Професор Цветан Лазаров“ за нуждите на Министерството на вътрешните работи; извършване на изпитания на техника, екипировка, системи, тилови имущества и материали от Института по отбрана „Професор Цветан Лазаров“ за нуждите на МВР; други форми на техническо, научно-техническо и иновационно сътрудничество на основата на взаимна договореност; консултации в областта на контрола, на качеството при придобиване на нови отбранителни продукти. По отношение на финансовата обезпеченост на посочените дейности, страните поемат всички разходи, свързани с изпълнението на дейностите в това Споразумение въз основа на принципа на реципрочността. Това е отговорът на въпроса, който поставяте. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги! Аз съм съгласен с първата част на отговора. Хубаво е да има едно съвместно сътрудничество, работа за разработване на нови научно-изследователски проекти, внедряване на нови технологии и всичко, което е свързано с иновации в системата на сигурността. Господин Вицепремиер, от известно време е променен Правилникът, включително и Постановлението, което касае директора на Института по отбрана „Професор Цветан Лазаров“. В този смисъл вече е отпаднало изискването директорът да бъде хабилитирано лице, което смятам, че не е правилно – най-малкото, да не кажа абсурдно – на един научно-изследователски институт директор да бъде нехабилитирано лице. Второ, в крайна сметка има една голяма дирекция в Министерството на отбраната, която е натоварена за разработване на заданията и реализиране на обществените поръчки. Там, според мен е много по-висок потенциалът за тази дейност. Нека да оставим на Института по отбрана да върши своята основна функция – разработване на иновативни проекти, научни проекти, научно-приложни проекти, научно-техническо осигуряване за нуждите на Министерството на отбраната, но да не се занимава с разработване на технически задания, защото както казах, това е една второстепенна функция, няма нужните експерти в тази област за всяка поръчка. Това създава проблеми и за Вас, и за Министерството. Обърнете внимание, не съм убеден, че точно в тази съвместна работа между двете министерства за разработване на технически задания ще се стигне до него хубаво. По-скоро е съмнително. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Каракачанов, всеки Ваш предшественик, идвайки на този пост, започваше да обяснява как спасява бойната авиация и отчиташе огромни постижения. Затова си позволих и аз да задам този въпрос към Вас. Предходното Народно събрание – 43-тото, ратифицира Споразумението с Република Полша относно логистичната подкрепа за ремонт на двигателите на самолети МиГ-29. Тогава тук, в тази зала, това беше отчетено като огромен напредък, огромно постижение, държаха се много речи как сме направили пробив и как оттук нататък ще поддържаме нашите Военновъздушни сили в бойна готовност. Затова въпросът ми към Вас е следният: как е приключило това Споразумение, каква е равносметката от него, каква е крайната цена, която българската държава е платила за тези двигатели? Това беше един от големите аргументи, който беше изтъкван тук. Какъв в крайна сметка е удълженият ресурс, който може да бъде ползван от тях, и използват ли се всичките тези двигатели в момента по предназначение? Непрекъснато има информация, че нямаме необходимото количество самолети, които да носят бойното дежурство, а това създава проблем във Военновъздушните сили.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Бойчев! В изпълнение на договореностите, постигнати в рамките на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Полша относно осигуряване на логистична подкрепа за самолетите МиГ-29 до настоящия момент са реализирани следните дейности по него, давам го в хронологичен вид. В края на 2015 г. и в началото на 2016 г. с полети на полските Военновъздушни сили в Полша са транспортирани предвидените за ремонт шест български двигатели РД-33. На 29 декември 2015 г. в Авиобаза „Граф Игнатиево“ са доставени два броя полски двигатели РД-33 за съвместно ползване от Военновъздушните сили на Република България за период от 200 летателни часа или две години, което от събитията настъпи първо. На 8 юли 2016 г. с полет на полските Военновъздушни сили в Авиобаза „Граф Игнатиево“ бяха доставени първите два – първи и втори, ремонтирани български двигатели РД-33. На 15 юли 2016 г. в Министерството на отбраната постъпи информация, че ремонт на следващите два български двигателя – трети и четвърти, е приключило. В изпълнение на клаузите на Споразумението същите се намират за временно ползване в Република Полша. На 14 ноември бяха доставени последните два – пети и шести, ремонтирани двигатели РД-33. По този начин полската страна приключи в договорените срокове ремонта на шестте двигателя – обект на Споразумението. Понастоящем българските Военновъздушни сили продължават експлоатацията на четирите български и двата полски двигателя, доставени в края на 2015 г. (говорим за двата полски двигателя 2015 г.), като реципрочно полската страна експлоатира два ремонтирани български двигателя. Съгласно клаузите на Споразумението тези двигатели ще бъдат предоставени обратно на всяка от страните при отработване на 200 летателни часа или две години. Това беше хронологията. Крайната цена, което Вас Ви интересува, заложена в Споразумението за ремонта на двигателите, е 1 млн. 23 хил. евро на двигател или общо 6 млн. 138 хил. евро за шестте ремонтирани двигатели, като сумата е изцяло изплатена от наша страна. Ресурсът на двигателите е удължен с 350 часа, гаранционният период след извършването на ремонта на шестте български двигателя е 200 летателни часа или две години, което от събитията настъпи първо. Благодаря Ви.

Благодаря за отговора, господин Министър. Исках да чуя този отговор, защото това Споразумение беше представено като голям външнополитически успех и пробив на нашата страна, който давал други възможности да поддържаме нашата бойна авиация в бойна готовност. Знаете много добре, че това Споразумение не решава въпроса с поддръжката на самолетите, затова имам още няколко въпроса. Вярно ли е, че един от двигателите не работи и е аварирал? Ако това е така, предявени ли са съответните гаранции? Според Споразумението гаранцията трябва да се предявява към Министерството на националната отбрана на Република Полша. Казвам го това, тъй като в момента отново за пореден път се води голям дебат в българското общество – как и по какъв начин да бъде поддържана българската авиация. Тогава се твърдеше, че това е пътят и това е изходът – Споразумение с Полша. Затова бих искал да чуя: имайки вече едно Споразумение, имайки резултата, какви са Вашите намерения, господин Министър? Още повече – трябва да си призная, че правих една справка как е минал дебатът в залата – с разочарование констатирах, че Вие сте подкрепили това Споразумение с Република Полша. Публично сега, в момента, предлагате друг вариант и друг изход за това как да бъде поддържана бойната готовност на нашата авиация, но въпросът ми е: наистина ли един от двигателите е аварирал? Как ще бъде предявена гаранция за отстраняване на тази авария? Какъв оттук нататък ще бъде според Вас пътят, по който българската държава ще гарантира поддържането на своята бойна авиация?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Бойчев! Така е, миналата година, когато в тази зала водехме дебата, а и в Комисията по отбрана съм задавал въпроси по темата за двигателите, които са предмет на Споразумението, което Вие цитирате. Тогавашното ръководство на Министерството на отбраната беше решило да сключи това Споразумение с Република Полша. В този момент това Споразумение изглеждаше най-добрият възможен вариант и даде глътка въздух на българската изтребителна авиация. Лично аз смятам, че ремонтът и поддръжката на нашите двигатели е най-добре да се осъществява от страната производител. Точно поради тази причина в първия месец, когато станах министър на отбраната, потърсих официално среща с генералния директор на РСК „МиГ“, поканих го в България. Срещата се проведе официално в Министерството на отбраната – нещо, което не беше се случвало не знам от колко години и по какви съображения. Налице е подписан меморандум за намерения между Министерството на отбраната и РСК „МиГ“. Договорът е подписан от наша страна. Очаквам буквално тези дни да бъдат подписани от руска страна и да дойде работната група, която трябва да направи преглед и оценка на двигателите, за да имаме ясна представа колко ще струва това и да преценим дали всичките самолети ще бъдат обект на това споразумение или само част от тях. Всичко зависи от цената и степента на модернизация, която можем да осигурим. Пак казвам, по този въпрос, помните, в миналия парламент имаше много остри дебати. Моето гласуване тогава беше, поради факта че това беше възможно най-бързият начин, а всяко друго решение, което можеше да възникне или да бъде наложено от залата, щеше да загуби време. Не искам да влизам, най-лесно е, много мои колеги са го правили – да се оправдават с предшественици. Аз не искам да го правя. Затова казвам, че моето мнение и моето решение беше директно срещата със страната производител, фирмата производител, като, казвал съм го няколко пъти публично, казвам го и от трибуната на Народното събрание – директни договори, без допускане на посредници на която и да е от страните, за да можем да постигнем по-добри финансови условия. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Пълноценното, разнообразно и балансирано хранене на децата и учениците в ранна възраст е не само предпоставка за тяхното здраве, за нормалното развитие и растеж, но основен фактор за създаването на здравословен модел за поведение. Поставяме този въпрос, защото на многобройните срещи, които народните представители от „БСП за България“ провеждаме в цялата страна под наслов „За делника на образованието“ въпросът за здравословното хранене на учениците и за качеството на безплатните закуски за децата от подготвителните групи и учениците от първи до четвърти клас е поставян многократно. Поставяме този въпрос, защото непрекъснато получаваме сигнали от разтревожени родители относно неприятния външен вид, относно некачествените продукти, от които са направени закуските, затова че нямат срок на годност или не са опаковани по законовите изисквания. Отново в социалната мрежа възниква напрежение и родители започват да снимат, качват и коментират безплатните закуски. В медиите също се търсеше решение на този проблем. Най-вече поставяме този въпрос, защото здравословното хранене на децата и учениците е наша споделена отговорност. Средствата за безплатни закуски се осигуряват от държавния бюджет чрез национална програма към Министерството на образованието и науката, като в някои общини средствата за една закуска са дори под 50 стотинки. Знаем, че Министерството на образованието е поставило редица изисквания при осигуряването на безплатните закуски – например спазването на Наредба № 37 от 21 юли 2009 г. за здравословното хранене на учениците, също така Наредба № 9 за изискванията за качеството и безопасността на храните. Възниква въпросът за разумния компромис как и кога една такава добра инициатива – даване на безплатни закуски, може да се превърне в опасност за здравето на децата и учениците. Моля да отговорите: достатъчни ли са средствата за осигуряване на качествени безплатни закуски? Как се контролира качеството? Констатирани ли са нарушения и какви мерки ще предприемете за качествени безплатни закуски за децата от предучилищните групи и учениците от първи до четвърти клас?

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Симеонова, уважаеми госпожи и господа народни представители! Осигуряването и разпределението на целевите средства от държавния бюджет за подпомагане храненето на децата от подготвителните групи и на учениците от първи до четвърти клас в държавните и в общинските детски градини и училища се урежда с Наредбата за финансирането на институциите в системата за предучилищното и училищното образование. До влизането й в сила те бяха уредени с Постановление 308 от 20 декември 2010 г. И в двата нормативни акта е посочено, че целевите средства се предоставят за осигуряване на закуска, мляко, зеленчуци или плодове за подпомагане на обедното хранене на учениците от първи до четвърти клас, обхванати в целодневна организация на учебния ден. Министерският съвет определя за всяка бюджетна година размера на норматива за подпомагане храненето на децата и учениците, който е основа за разпределението на средствата по първостепенни разпоредители. Нормативът за 2017 г. е в размер на 72 лв. на дете, респективно ученик, като за 2018 г. този размер е запазен. Първостепенните разпоредители разпределят получените средства пропорционално на броя на децата и учениците въз основа на заявки по образец, подадени от директорите на детските градини и училищата. Директорът сключва договор с фирма за осигуряване на една от избраните дейности. Когато е избрано осигуряване на закуска, мляко, плодове или зеленчуци, в договора може да се посочи в кои дни от седмицата учениците ги получават. По решение на директора в договора с фирмата, осигуряваща закуските или обедно хранене, може да бъде разписано задължение на фирмата да предлага за съгласуване предварително седмично меню. Фирмите, осигуряващи храна, са задължени да спазват разпоредбите на Наредба № 37 от 2009 г. за здравословното хранене на учениците, издадена от Министерството на здравеопазването, и на Наредба № 9 от 2011 г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските градини, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и детските градини, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици, издадена от Министерството на земеделието и храните. Контролът по изпълнението на наредбите е възложен съответно на органите на държавния здравен контрол и на Българската агенция за безопасност на храните без това да отменя контролните функции на възложителя, който най-често е директорът на училището или детската градина. Да, действително ние имаме постоянната задача да подобряваме качеството на закуските и въобще на ученическото хранене, на храненето в училище, в детските градини. Възложил съм на колегите да сформират работна група и да ми изготвят доклад с предложения в тази връзка. Поканили сме конкретната организация, която се ангажира с петицията за подобряване на храненето. По отношение на това дали са достатъчни средствата – не, не са достатъчни! Те никога не са достатъчни. В случая пък имаме и това, че не са актуализирани през последните години. Имаме различни видове училища – сигурно на срещите, които споменахте, че провеждате, сте чули това, и аз съм постоянно в режим на комуникация със системата – различни видове училища в зависимост от това какви закуски искат, тоест не можем да поставим общи изисквания. Имаме училища, където учениците са от социално по-добри семейства. В много случаи ходят закусили на училище, за тях е по-важно да бъде нещо малко, но далеч по-здравословно. Имаме училища, където повече са социално слабите ученици. За тях е по-важно да има повече калории. Ние ще търсим диференциран подход, както и включването на родителите в обсъждането на това. Разумният компромис, който Вие казахте, не мисля, че има опасност за здравето. Там където има такава, обикновено е реагирано от страна на институциите, но имаме нужда от подобряване на качеството и увеличаване на средствата. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Слушах внимателно отговора на министър Вълчев и мога да кажа, че в този отговор само едно нещо беше позитивно – че Министерството се е заело с проблема и търси някакво решение. Изключително съм озадачена от това, което чух – че ще търсите диференциация. Значи деца, които са по-бедни, имат нужда от по-калорична храна, ще ядат това, (показва снимки с храна), а други, които са по богати, нямали нужди от толкова калорична храна – ще ядат здравословна. Вярвам, че това е някаква грешка на изказа и не го мислите сериозно, защото е много страшно. Не чух отговор на въпроса дали ще се увеличат средствата? Май средствата остават същите, защото с 48 стотинки – толкова се пада на ден на едно дете, може да получат това, което Ви показах преди малко. За съжаление, обаче всичко в България се вдига, всички цени растат нагоре, на хранителните продукти – също. Не вярвам, че с 48 стотинки децата ни ще получат здравословно хранене, за огромно мое съжаление. Ще Ви подаря тези снимки. Надявам се да ги сложите някъде във Вашия кабинет, за да може да ги виждате, и когато стане дума за храната на нашите деца, когато става дума за средствата, които се отделят за хранене на нашите деца, да ги погледнете и да помислите – дали не е редно малко повече средства да се отделят за здравословно хранене. Замислете се, че има деца с беден социален статус, за които може би ябълката или банана в училище, или здравословната храна е единствената здравословна храна, която те ще изядат през деня. Давам Ви снимките и се надявам, че това, което казахте за разделението, не го мислите сериозно. (Подава снимките на министъра.) Благодаря.

Благодаря Ви за репликата. Това, което Ви казах, е, че ние не сме готови с предложение. Тепърва сме в процес на обсъждане. Тази диференциация може да бъде също и на финансирането на едно дете, такава диференциация имаме. Имаме възможност в момента част от тези средства или всички средства да се използват за обедно хранене или там, където не е заявено желание за включване в това подпомагане. Тук по-скоро правилното е да говорим за децентрализиран избор, който да включва и родителите в това. В никакъв случай Министерството няма да постави някаква рамка, най-малкото тя не може да бъде приложима за всички образователни институции. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател! Извинявам се, че ни в клин, ни в ръкав взимам процедура по начина на водене, но тя е продиктувана от моето огромно изумление, когато вчера погледнах сайта на парламента и се установи, че не друг, а аз съм депутат с най-много наложени наказания в рамките на това Народно събрание. Всъщност те са общо три, две от които са мои. Тези наказания са ми налагани през времето винаги от госпожа Караянчева. Съжалявам, че в момента не води тя, за да мога да говоря в нейно присъствие.

В този случай искам да отправя към Вас острото си несъгласие с това. Първото е на 21 април, когато всъщност в спор за водата в Хасково бях споменал, че министрите са проспали това, че има няколко изследвания за замърсяване на водата и в резултат на това идва скандалът. Това се оказа достатъчно за госпожа Караянчева да ми направи забележка: „че използвам парламентарната трибуна за политическа агитация“ – пред мен е протокол от заседанието и го цитирам. Ако това, че те са проспали – министрите, е политическа агитация, това аз не го разбирам и е абсолютно невярно. Второ, все пак парламентът е орган, в който има политически сили, и е нормално да се говори политически. Не виждам никакво основание за наложеното ми наказание от госпожа Караянчева. Вторият случай обаче е още по-скандален. Това е, когато четох декларация, в която няколко пъти цитирах Антон Тодоров. Цитирах какво говори за ГЕРБ, за Бойко Борисов и така нататък. Тези ми цитати, преди да разбере, че аз цитирам Антон Тодоров, тя беше ужасно възмутена и ме наказа за това, цитирам: „Правя Ви официална забележка! Обидни квалификации към премиера няма да допусна“. Тя беше като комсомолски секретар на амбразурата тук, зад мен. В същото време чак след това разбра, че това са цитати от Антон Тодоров. Защо при това положение тя е наказала мен, а не Антон Тодоров, аз не мога да разбера? И в двата случая няма никакво основание аз да бъда наказан и в момента в сайта на Народното събрание да стои моето име – че съм бил два пъти наказван от Цвета Караянчева. Защо точно Цвета Караянчева точно мен ме наказва два пъти, аз мога да си обясня само с някакви странни нейни нечисти помисли. Нямам никаква представа. Това е някаква фиксация в мен най-вероятно. Моля Ви да накажете госпожа Караянчева за неправилно наложени наказания. Благодаря.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Въпросът ни с професор Клисарова е свързан с дейността и по-скоро ръководството на Националния център за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти. Въпросът е: какви са критериите за подбор и назначение на последните четирима директори на Центъра за периода 2016 – 2017 г.? Какви са задълженията на директора и заместник-директора на Центъра и считате ли, че за посочения период Центърът е изпълнявал ефективно заложените в дейността му цели? Тези въпроси са породени от въпросите на много други въпроси от колеги – учители и директори, относно дейността на Центъра. Несъмнено, това е важна дейност в контекста на изискванията за квалификация на работещите в системата на образованието и е изключително необходима. Въпросът е: дали наистина работата на Центъра и, респективно, на неговото ръководство е ефективна, дали се постигат целите, в изпълнение на които съществува тази структура на Министерството? Прегледът на официалния сайт на Центъра сочи, че през тази година – от януари до момента, по каталог е имало обучение на десет групи учители и директори през месец юли и осем такива през месец юни. Едва ли е оправдано съществуването на такава институция, ако за десет месеца организира и провежда 18 обучения и това е по каталог. Тоест може би проведените са и по-малко. Явно в Центъра съществува и кадрови проблем, след като за по-малко от една година там назначените директори са четирима. Не мога да си представя какво би решил или направил един ръководител, ако средното време за престой на тази длъжност е от един до три месеца, освен, разбира се, да назначи когото реши и да уволни също когото реши.

Една секунда само, за да довърша абзаца. Според структурата на Центъра за 2017 г., публикувана на сайта, служителите в него са 16, включително директор и заместник-директор. Дали щатното разписание отговаря на структурата, защото пък самата структура не съответства на записаното в Правилника за дейността на Центъра и защото например в цитирания правилник не съществува длъжност „заместник-директор“, нито са описани някакви негови задължения, но в структурата и в поименното посочване на членовете на екипа такава длъжност не само съществува, но тя е заета от господин Петър Зарев, който в същото време е и заместник-директор по административните въпроси в 20-о Основно училище в столицата, където може би случайно директор е госпожа Анелия Андреева – предишен директор на Центъра? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Анастасова, уважаеми госпожи и господа народни представители! Националният център за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти е държавно обслужващо звено, което се ръководи и представлява от директор, назначен от министъра на образованието и науката въз основа на конкурс, проведен по реда на Кодекса на труда. Минималните специфични изисквания за заемане на длъжността „директор“ на Националния център са определени от утвърдената от министъра на образованието и науката длъжностна характеристика. Всички, заемащи посочената длъжност за периода 2016 – 2017 г. длъжността „директор“, са отговаряли на изискванията за заемане съгласно утвърдената длъжностна характеристика. Директорът към настоящия момент съм назначил на 17 юли 2017 г. като временно изпълняващ длъжността. Същият е с дългогодишен опит от над 15 години в сферата на обучението и повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти, като е заемал експертна и ръководна длъжност в административно звено на Министерството, отговарящ за квалификацията и кариерното развитие на педагогическите специалисти. По отношение на последните директори сме Ви представили тази информация, само ще допълня, че двама от тях са напуснали по собствено желание, което е една от причините за текучеството. По отношение на това дали имаме проблем с честата смяна на ръководството, да, несъмнено това представлява проблем. Задачата пред нас е да проведем конкурс през следващите месеци с оглед осигуряване на възможност за заемане на длъжността от директор, който покаже най-добри качества на конкурса. Центърът упражнява дейността си съгласно Правилник за устройство и дейността на Националния център за обучение и квалификация в системата на образованието, като предстои утвърждаването на нов правилник. Задълженията и правомощията на директора и заместник-директора са описани в действащия към настоящия момент Правилник за устройството и дейността му. В него са подробно разписани и длъжностните им характеристики. Във връзка с Вашия въпрос за задълженията. Тези задължения са: на първо място, планира, организира, контролира и отговаря за цялостната дейност на Центъра; да изготвя и представя в Министерството на образованието и науката за утвърждаване от министъра на образованието и науката Годишен план за дейността на Центъра. Няма да изреждам всички, там са записани и задълженията на заместник-директора – да подпомага директора при изпълнение на основните дейности по координиране на процеса на разработване на Годишния план на Центъра и на Годишния доклад-анализ. По отношение на това може ли в по-голяма степен да се използва потенциала на Центъра, да се интензифицира неговата дейност – всъщност 18 обучения не са никак малко, но отделно от обученията по каталог Центърът изпълнява и дейности по Националната програма „Квалификация на педагогическите специалисти“. Може би това е, което не се вижда на сайта, но това не означава, че няма възможност за допълнително интензифициране на неговата дейност. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Министър, искам да обърна Вашето внимание само на три точки. В момента госпожа Лиляна Друмева изпълнява три длъжности, знаете това. Юридически няма никакво нарушение, но тя е и временно назначен директор. Господин Петър Зарев е временно назначен заместник-директор. Тя същевременно е съветник на граждански договор и същевременно е и пенсионер. Господин Зарев същевременно е пенсионер, заместник-директор на Центъра и заместник-директор на училището. Относно техни административни качества, щом заемат всички длъжности, мисля, че трябва да се върнем в началото на 90-е години и знаете проблемите в Регионалния инспекторат в Шумен, сега РУО – Шумен. Не само пресата, но аз имам и третото, техният голям административен опит, особено на господин Зарев, който през 2013 г. беше председател на Комисията по оценяване на проекти за обществени поръчки с предмет „Обучение на педагогическите специалисти за превенция на училищното насилие, агресия и други негативни прояви“. Няма да казвам проекта, само че въз основа на Одитен доклад от Министерството на образованието и науката, който направихме, мисля, заедно, наказахме директора Петър Зарев и тогава Министерството на образованието и науката беше заплатило 2 млн. 600 хил. лв. в резултат на неверифицирани разходи от тази лоша финансова дейност. Това са фактите, мисля, че трябват много спешни мерки за промени в ръководството на този Център, защото неговото предназначение е изключително важно, след като казваме, че учителят е решаващият фактор за качествено обучение. Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Досегашното изпълнение на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ е съпътствано с редица проблеми, свързани, на първо място, с наличието на капацитет от страна на Министерството на образованието и науката. Знаем, че заедно имахме съвместна комисия, на която обсъдихме въпросите, необходими така да бъдат направени и решени проблемите, които имаме с Европейската комисия, щото резултатът да бъде минимална загуба на средства. Преди две седмици с Решение на Министерския съвет бе създадена Изпълнителна агенция, абсолютно необходима по Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, която трябваше да поеме функциите на управляващ орган. Съгласно публикувания проект числеността на тази Агенция възлизаше на 106 бройки, от които 24 бройки са за Обща администрация. За сравнение към момента, преди Главна дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми“ беше със 111 щатни бройки и с много по-малка администрация. В случая искам да подчертая, че е необходимо да докажем този капацитет на тази Агенция като управляващ орган и моите въпроси са свързани с: Намаляването на броя на служителите ще окаже ли влияние върху капацитета? Създаването на новите административни звена трябва ли да минат необходимата акредитация, защото тази Агенция да започне да работи? Какъв е рискът за намаляване на средствата по Оперативната програма?

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Клисарова, уважаеми госпожи и господа народни представители! Считано от 1 ноември тази година управляващият орган на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ е функционално независимо административно звено. Изпълнителната агенция е създадена във връзка с констатацията в Одитния доклад на Европейската комисия относно необходимостта от разделяне на функциите между управляващия орган на Оперативната програма и Министерството като конкретен бенефициент по проектите, финансирани от същата програма. Новата Изпълнителна агенция започна да функционира пълноценно и се изпълняват ангажиментите съгласно европейското и национално законодателство. Актуализирани са процедурните правила за управлението й, както и системите за управление и контрол, като са отразени препоръките от Предварителния одитен доклад на Европейската комисия. По отношение необходимостта от повторна акредитация на управляващия орган Ви информирам, че такава не се налага. Във връзка с необходимостта от подобряване на административния капацитет искам да Ви уверя, че работим приоритетно по този въпрос. Всъщност на съвместната комисия откроихме най-общо три предизвикателства пред Оперативната програма. Може би това, за което в най-голяма степен можем да положим усилия и да подобрим работата на управляващия орган, е точно изграждането на административния капацитет. По отношение на другото предизвикателство – изпълнението на препоръките от Одитния доклад на Европейската комисия, това, което можем да кажем, е, че към 1 ноември сме изпълнили всички препоръки, които са ангажимент на Министерството, с изключение на тези с постоянен характер, и предстои да бъде оценено това изпълнение. Част от тези препоръки е създаването на Изпълнителната агенция, респективно разделението на функциите. Третото предизвикателство е свързано със забавянията по Първа ос на Оперативната програма, които назад във времето трудно могат да бъдат коригирани, тъй като не можем да върнем часовника. По отношение на капацитета. Самото обособяване в Изпълнителна агенция дава възможност да се подобри капацитетът. Едно от изискванията и на Европейската комисия, а и мое изискване е всички служители на ръководни функции да бъдат избрани въз основа на конкурс. Това ще се случи, въпреки че в момента на тези ръководни функции има назначени служители, които са временно изпълняващи длъжността. През следващите седмици предстои да бъдат обявени такива конкурси. По отношение на възнагражденията обособяването в Изпълнителна агенция също дава възможност да се повишат възнагражденията и да се привлекат специалисти, ако искате, от други управляващи органи. Не са намалени щатните бройки на управляващия орган. Защо? Защото управляващият орган не включваше цялата Главна дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми“, а включваше 96 щатни бройки, без отдел „Външни европейски програми“ – отдел, който остана в Министерството, заради това че неговото функциониране не е свързано с функциите на управляващия орган и с управлението на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Това беше едно от изискванията на донорите по механизмите, които изпълнява отдел „Външни европейски програми“. Тоест реално имаме 5 бройки увеличение на състава на управляващия орган, но то е насочено към административното обслужване на Агенцията. Трябва да се създадат всички процедури – система за финансово управление и контрол, всички правила за функционирането на Агенцията. Затова съм командировал и няколко служители от Министерството, които в началния етап да подпомогнат изграждането на всички тези вътрешни системи и процедури в управляващия орган. По отношение на загубата на средства – до края на годината следва да бъдат договорени средствата по двете обявени процедури за изграждане на центрове за върхови постижения и центрове за компетентност. Предвид текущите и предстоящи разговори между управляващия орган и компетентните служби на Европейската комисия на този етап не бих искал да се ангажирам с конкретна сума, а това, което споделих на Комисията, е максималният, потенциалният обем на средствата, с които може да бъде редуцирана програмата и по-специално Първа ос в размер на 70 млн. лв. По отношение на Втора и Трета ос, в момента, най-вече благодарение на системните проекти, но и на двете грантови операции от миналата година имаме разходи. Надявам се там след възстановяването на средствата да нямаме проблеми от гледна точка на междинната цел. Благодаря.

Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Искам да кажа, че това, което Вие казахте, ме удовлетворява за това, защото без такъв капацитет няма как да реализираме проектите, които сме заложили. Добре е, че тази Агенция беше създадена навреме и бързо, но нека инструкторите, които са необходими край нея и покрай нея, да станат наистина навреме, че така да можем да решим сериозните въпроси. Какво ни остава? По Приоритетна ос 2 тези пет процедури на обща стойност 25 милиона стартираха ли и какво стана с Трета и Четвърта – осите, където бяха 99 милиона и половина? Така са предвидените средства и са предвидени планирани дейности до края на 2017 г. Надявам се много, че те ще се случат. Вторият ми въпрос е: кога ще бъдат оповестени резултатите от оценяването на проектите за центрове на върхови постижения и компетентност? Благодаря.

Благодаря. Започвам с втория въпрос. Точно заради тази функционална независимост на управляващия орган и заради това, че той трябва самостоятелно да взема решенията, може би няма да Ви предоставят най-точната информация. В момента ръководителят на управляващия орган е този, който трябва да вземе решение, а това е изпълнителният директор на Агенцията. Трябва да вземе решение и по отношение на оценителните доклади – дали тези оценителни доклади да бъдат върнати за доразглеждане, дали да бъдат одобрени, или да бъдат отхвърлени. По отношение на първия въпрос – да, факт е, че ние имаме малко изоставане, ако гледаме Индикативната годишна програма по отношение на новите операции. Ние сме идентифицирали новите операции, които ще разработим и ще представим на следващия Комитет за наблюдение през пролетта, всъщност на по-следващия, тъй като предстои следващият. Една от препоръките ни беше да направим всички операции по-фокусирани, да подобрим процеса на програмиране. Това е, което, надявам се, правим в момента. Идентифицирали сме до голяма степен операциите, имаме изостанали по отношение няколко операции, които са подготвени като критерии за избор, но ще бъдат одобрени, едва когато имаме, така да се каже, разблокиране и приемане на изпълнението на препоръките от страна на Европейската комисия. Такъв пример е Проектът за операцията „Квалификация на педагогическите специалисти“. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Господин Министър, виждам, че работата в Министерството на образованието и науката доста се е активирала във връзка с Оперативната програма. За България мисля, че тя е изключително важна, след като казваме, че приоритет е образованието и всички мислим така, а и съответно развитието на науката. Не бива да позволяваме да губим средства от европейските пари за наука, защото е трудно нашата държава да отдели такива средства. Още нещо искам да кажа: голяма част от университетите се включват директно към европейски научни програми, каквато е „Хоризонт 2020“. Тук ще кажа за волята на Министерството, която оказва подкрепа абсолютно в това кандидатстване на университетите по тази Програма, и за съдействието, за бързата реакция, която е необходима. Без тях няма да можем да участваме. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! С влизането в сила на Закона за предучилищното и училищното образование институциите в системата на образованието са изправени пред нови предизвикателства както за осмисляне на новите нормативни изисквания, така и за тяхното приложение. От първостепенна важност е стабилното и компетентното управление на всяка една институция. Във връзка с това молим за Вашия отговор на следното: каква е кадровата осигуреност на директори на училища в област Благоевград, където временно изпълняващите тази длъжност са около 15? Не е ли по-логично усилията на РУО – Благоевград, да бъдат съсредоточени в решаване на тези проблеми, а не например в реализиране на повече от 20 проверки за период от две години в Професионална гимназия „Никола Стойчев“ в град Разлог на директор, който е с договор след проведен конкурс? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Боцев, уважаеми господин Бошкилов! Общият брой на образователните институции на територията на област Благоевград е 134 – от тях 112 директори са на безсрочни трудови правоотношения, на срочни трудови договори до завръщане на титуляра са назначени 5, а до заемане на длъжността въз основа на конкурс са назначени 17. Съгласно разпоредбата на чл. 217, ал. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование началниците на регионалните управления на образованието прекратяват трудовите договори с директорите на общински училища, държавните неспециализирани училища, държавните и общински центрове за специална образователна подкрепа, както и центровете за подкрепа на личностното развитие, чиято дейност не се организира от училищата, както и астрономическите обсерватории. Алинея 5 от същата разпоредба определя длъжността „директор“ в държавните и общинските институции по този Закон да се заема въз основа на конкурс, проведен при условия и по ред на Кодекса на труда. С оглед приемането на единен подход от всички конкурсни комисии, назначени съответно от министъра на образованието и науката, или от началниците на регионалните управления по образованието, и за осигуряването на равен достъп на кандидатстване за заемане на длъжността „директор“ на образователните институции, чиито договори се сключват и прекратяват от министъра на образованието и науката или от началниците на управления по образованието, в процес на изготвяне са Рамкови правила за провеждане на конкурс за заемане на длъжността „директор“ на посочените образователни институции. Целта на тези Рамкови правила е да се гарантира прозрачна конкурсна процедура на принципа на конкуренция въз основа на професионалните и делови качества на кандидатите за длъжността. Членовете на конкурсните комисии ще допускат кандидати при едни и същи условия и ще преценяват професионалните и деловите им качества по едни и същи критерии, както и ще ги класират при използване на единна система за формиране на крайния резултат. Предстои да бъдат обявени конкурси за заемане на длъжността „директор“ на територията на област Благоевград. Проверки в Професионалната гимназия по туризъм и хранителни технологии „Никола Стойчев“ в град Разлог са извършени по повод постъпилите жалби и сигнали във връзка с приема на ученици за учебната 2016 – 2017 г. Също така има извършени проверки по предложение на директора, както и провеждане на мониторинг по изпълнение на дейностите по проекти „Развитие на способностите на учениците и повишаване на мотивацията им за учене чрез дейности, развиващи специфични знания, умения и компетентности“. Това е проектът „Твоят час“ – фаза 1 по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, и по Националната програма „Без свободен час“, приета с Решение № 216 от 2017 г. на Министерския съвет. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! За пореден път става ясно, че образователната система в Благоевградска област сякаш повече скандализира обществеността и ангажираните с възпитанието педагози в нея. Възложените проверки доказват, че няма никакви нарушения, доколкото стана ясно от Вашия доклад. Отново възниква въпросът за двойния стандарт относно кадровата обезпеченост на ръководители и педагози в държавните училища на територията на областта. Ставаме свидетели на поредния случай проверки, извършени по модела ГЕРБ. Вие току-що преди малко казахте, че ще се гледа професионализъм, компетентност, но на практика това не е така на терен. В нашите срещи с колегата Боцев по областта получаваме множество сигнали от педагози по отношение на директори, които са лансирани от началника на РУО, които кадруват по политическа ориентация по отношение на педагози и училищен персонал. Аз мисля, че те са призвани да учат и да възпитават нашите деца, а не да се занимават с такива политически назначения, тъй като тяхната основна и първостепенна цел е стабилното и компетентно управление на всяка една институция. Затова апелирам: моля Ви, спрете тези политически гонки на територията на област Благоевград. Благодаря.