ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България)1558 думи
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми народни представители! Поставихме на Вашето внимание един изключително сериозен и остър въпрос – демографския, демографската катастрофа в България.
Наред с отчайващата бедност и фрапиращи неравенства, това може би е най-съдбовният за България въпрос и преодоляването на негативните последствия и тенденции от него е от жизнено важно значение за страната ни. Стратегии, планове, статистики, доклади, анализи и какво ли още не, на световни, европейски и български официални институции, на експерти и корифеи в областта, и така нататък, сочат, че демографският проблем е общоевропейски.
Статистиката, която се изготвя, се изнася по скоро, и размерите на проблема са крайно обезпокоителни. Населението на нашия континент драстично намалява и тенденциите са към задълбочаване на кризата. Европа има демографски проблем, но успява да го решава по-успешно от България. Трябва да сме наясно, че нацията ни се топи с всяка изминала година с най-бързи темпове в света.
Като народ, като нация имаме много проблеми, но най-големият ни проблем е демографската катастрофа. Наясно ли сме обаче, и даваме ли си сметка, какви са размерите на тази катастрофа, и че скоро, много скоро, връщане назад няма да има?!
Началото на демографските проблеми в България датират още с интензифициране на процесите на индустриализация и урбанизация у нас. Това води до миграция от селото към града, но по-големият проблем е, че води до промяна в поведението и начина на живот на милиони български граждани и още по-лошо – променя ценностната им система, което пък се отразява върху демографското им поведение и се отразява върху бъдещия модел на семейството в България.
Въпреки това до средата на миналия век населението нараства средногодишно между 1,5% и 2% и това в началото е не само заради високите стойности на раждаемост, средно 4–5 деца в семейството, но и заради емиграцията на бежанци от други балкански страни към България и това продължава до 1989 г.
От 1989 г. до 2013 г., само за 25 години, населението на България намалява от близо 9 милиона на малко над 7 милиона. За този кратък период България намаля с около 2 милиона българи с близо 20%, тоест средно около 70 хиляди българи годишно, все едно всяка година населението на един голям град по нашите стандарти е изчезвало, един голям град е заличаван от картата на България, и всичко това без някакви сериозни причини като война, масова епидемия, природни катаклизми или нещо друго подобно.
В края на 2016 г. по данни на Статистическия институт сме 7 милиона 101 хиляди и 859 българи, а експертите твърдят, че сме още по-малко – около 6 милиона и 700 хиляди. Ако в края на миналия век, и първите години на настоящия, намаляването на българското население се дължи основно на силно отрицателното миграционно салдо, то в последните години определено се дължи на отрицателните стойности при естествения му прираст. Това се определя от експертите като депопулация.
България е сред страните в света с най-нисък коефициент на раждаемост. Според данни на Статистическия институт броят на живородените деца през 2015 г. е 65 950 или коефициентът на раждаемост е 9,2 промила.
През 2016 г. без малко да отбележим исторически антирекорд за най-малко родени деца през годината, откакто се води статистика по този показател в България. Живородените деца през тази година са 64 984, тоест малко леко сме над 1997 г., която държи първото място в отрицателна класация за най-малко родени 64 125. Освен това България е с най-висока смъртност в Европейския съюз и с най-ниската продължителност на живота. Основна причина за това са социално значими заболявания – сърдечно-съдови, диабет, хипертония, инфаркти, инсулти и злокачествени образования. Харчат се огромни пари за здравеопазване без видими резултати. Имаме най-лошото здравеопазване в Европа.
Втората причина е затрудненият достъп до и без това лошо здравеопазване на най-нискодоходните групи. Проблем е, че около 20% от населението нямат здравни осигуровки. Тази група не ползва услугите на личен лекар, не провежда профилактични прегледи и няма ресурс да плаща медицинските услуги. Останалата част от населението независимо, че е здравно осигурено, плаща за здравни услуги с лични средства и то в размери невиждани и нечувани за Европа.
Профилактиката, доболничната медицинска помощ, детското, майчинското и училищното здравеопазване, адаптирана подготовка на лекари-специалисти спрямо заболеваемостта в страната и по региони, развитието на алтернативните извънболнични грижи тотално липсват или не са на необходимото ниво, въпреки че те са предпоставка и условия, които могат да доведат до положителни резултати, що се отнася до здравето и продължителността на живота.
Проблем представлява и застаряването на населението. Немалък принос за обезлюдяването на България и застаряването на населението има и емиграцията. Поради една или друга причина бяха принудени да емигрират близо два милиона души, за да търсят работа в чужбина. Това е сериозен проблем и защо една държава –членка на Европейския съюз, допуска това да се случи, е предмет на сериозни анализи и дебати. Фактът, че повече от милион – милион и двеста и петдесет хиляди от тях са млади, образовани хора, за чието образование, квалификация и подготовка страната ни е отделила, по сметки на експерти, повече от 120 млрд. лв. – все хора в трудоспособна възраст, които са жизнената сила на нацията, а държавата не успява да ги задържи да работят за България.
Намаляването на населението у нас е съпроводено и с друго негативно явление – с концентрацията на население в шестте най-големи града в България: София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора. Там вече живеят над 35% от българите, а неравномерното разпределение става проблем и за ефективното усвояване на ресурсите в една голяма част от територията на България, която на практика е обезлюдена.
В последните години темпът на намаляване на населението е леко спаднал на около 0,4% годишно, но не заради някакви специални мерки от управляващите, а заради намалената емиграция, защото вече липсва демографски ресурс за нея.
Няма съмнение, че картината е апокалиптична и България се очертава като страна с най-лошите демографски показатели в Европейския съюз. Ясно е, че сме шампиони по темпове на намаляване на населението и всички прогнози не ни дават и капка основание за оптимизъм.
За етническата структура на българското население нито тогава, нито сега, ми се мисли и ми се повдига въпросът, защото близо 50% от новородените българчета през последните години не са етнически българи, което отново е сериозен проблем и ще доведе до момент, в който ще е трудно да твърдим, че това е българска държава. Наистина става актуален въпросът за физическото съществуване на българската държава, защото в средата на настоящия век населението й ще има коренно различна, и дори религиозна структура и облик, и всичко това за сметка на българския етнос.
Няма човек, който да не е наясно, че България я грози опасност и е наложително да се предприемат мерки за смекчаване и впоследствие преодоляване на проблема. Няма трезво мислещ човек, който да не е наясно, че без спешни, макар и закъснели мерки, ни очакват още по-драматични социални и икономически проблеми.
Бързо намаляващото население става проблем и е предпоставка за забавяне на темповете за социалното и икономическото ни развитие, за развитието на вътрешния пазар и за невъзможността да се осигурява работна ръка за икономиката ни. В много сфери на българската икономика има затруднения при набирането на работна ръка и ще има още по-големи в бъдеще.
Трябва да сте наясно, уважаеми народни представители, че демографският проблем е заплаха. Заплаха е за националната ни сигурност, защото неминуемо води след себе си отслабване на държавата в политическо, икономическо, а със сигурност и във военно отношение. Заплаха за икономиката и развитието ни, заради сериозните настоящи и най-вече бъдещи проблеми при осигуряването на работна ръка за икономиката ни. Заплаха за социалната ни система, заради застаряването на населението и нарастване на социалните плащания през бюджета, което затруднява и ще затруднява икономическия ни растеж. Заплаха, заради намаляване на научния ни, икономически, творчески, културен и всякакъв друг потенциал.
В демографската политика бързи решения, разбира се, няма, но е необходимо да се предприемат в съкратени срокове, последователни и целенасочени, най-вече решителни, нищо, че са относително закъснели, ако трябва дори и непопулярни решения и мерки, които ефективно да въздействат върху негативните тенденции, които влошават демографските характеристики, а резултатите ще очакваме да се появят най-рано след около десетина години. Ако щете ме наречете черноглед и предубеден, но аз до момента не виждам такива мерки да се прилагат от управляващите, или ако има такива, то те не дават очакваните резултати.
Може да говорим с часове за последствията от демографската криза и катастрофа, въпросът е, да не си останем само с говоренето.
От отговора на моето питане от страна на господин Вицепремиера аз усетих загрижеността му, но не останах с впечатление за цялостна адекватност на предприеманите мерки, доколкото ги има въобще. Не останах с впечатлението, че се знае какво се прави в джунглата на това управление. Останах обаче с впечатлението, че сега управляващите се опитват да решават проблема с демографската криза с предизвикване на емигрантски поток към България от трети страни първоначално като работна ръка, като се облекчава наемането на чужденци на работни места в българската икономика, а впоследствие с даване на българско гражданство. Не критикувам тези мерки, стига да не бъде застрашен българският пазар на труда, тоест да са изградени такива механизми, които да гарантират работните места преди всичко за българи. Наред с това не смятам, че този подход ще сработи, защото в момента България не може да предоставя атрактивни условия на труд и заплащане, които да привличат наистина квалифицирана работна ръка. Просто България ще бъде ползвана като междинна спирка по пътя за Европа.
Няма я политиката по насърчаване на раждаемостта. С какво можем да се похвалим в тази посока? С атрактивни обезщетения…