PETAR MUTAFCHIEV (КБ)1,340 words
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Мислех днес да не се изказвам, но съм провокиран от изказванията на госпожа Фидосова и господин Костов. Ще си позволя да споделя някои свои виждания по законопроекта, който ни е предложен.
Най-напред искам да споделя това, че се учудвам от логиката на новото управляващо мнозинство най-малко заради това, защото казват: „Вие не бяхте добри в практиката на парламента, в управлението на страната, позволявахте си да внасяте закони от народни представители, вместо от Министерския съвет, ние не харесваме това, но тъй като в края на краищата сте го правили вие, ще го правим и ние”. Нали щяхте да бъдете по-добри?! Бъдете по-добри, така както заявихте в началото на този парламент.
Струва ми се, че политизирайки въпроса от страна на управляващото мнозинство и най-вече от господин Иван Костов, избягахме от основните проблеми, които може да създаде този закон. Радвам се, че госпожа Плугчиева доста прагматично показа пред вас какви проблеми могат да възникнат за страната.
Аз обаче ще се спра на някои подробности, защото ми се струва, че много хора не усетиха това, което искахме да кажем. Ще повторя едно: да, право на управленско решение на всяко правителство е да реши кой ще оказва контрола върху една агенция. Но все пак право на едно правителство е да каже с какъв статут ще бъде тази агенция. За съжаление в новия закон не е ясно. Ясно е само едно – че нейният статут се снижава надолу: от първостепенен разпоредител с бюджетни средства тази агенция става второстепенен разпоредител с бюджетни средства. Може би и по този начин ще се засили контролът, но може би по този начин ще затрудним финансирането на агенцията до определена степен.
От друга страна, предлага се решение за управление, което е много неясно. Има управителен съвет от трима човека. Дадени са правомощията на управителния съвет, които са изцяло изпълнителски. И четири правомощия на председателя на управителния съвет, който подписва договорите, назначава администрацията, обърнете внимание – подписва концесионни договори, ще се спра и на тази тема, но въпросът кой управлява агенцията, кой носи отговорността не е ясен. Ясно е, че управителният съвет е от трима членове. И веднага можем да си зададем много, много въпроси. Примерно, ясно ли е кой ще одобрява длъжностното разписание на Национална агенция „Пътна инфраструктура” и длъжностните характеристики? И кой ще е работодателят при тази ситуация? Кой ще определя екипите за управление на проектите? На заседание на управителния съвет ли? Кой ще одобрява апликационните форми по оперативните програми? Какво ще стане със споразуменията с Министерството на транспорта и с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за които говореше госпожа Плугчиева? Кой ще възлага вътрешните и външните одити? Кой от ръководството на НАПИ по смисъла на Закона за финансовото управление в публичния сектор ще отговаря – персонално някой от тях или тримата заедно? Е, как можем да твърдим това? Има и много, много други въпроси. Не искам да изпадам в подробности, които касаят оперативната дейност: Вътрешните правила за организация, типовите договори за възлагане, Вътрешните правила за работа на агенцията. Няма го, няма разпределение на отговорностите. Защо? Няма я включително и личната отговорност. Това ни притеснява.
Друг е въпросът, че наистина се минава на тристепенна структура, в която първа и втора степен някак си се преплитат. Най-доброто е, че наистина един министър ще оказва контрол и ще носи отговорност. Добре, няма проблем, но за останалото? Не спорим за друго, а за това, че ще се затрудни работата на агенцията.
Искате ли да кажа още нещо? В момента, ако по Индикативната програма има проекти, неизпълнени в сроковете, те са именно в Пътната агенция. И знаете ли защо стана това? Защото кризата, която настъпи в агенцията съответно след съмненията, които имаше за конфликт на интереси, се смениха четири директора. Сега правим нова промяна. Тази смяна наложи непрекъснати промени в структурата, в администрацията, в практиките и така нататък. Сега отчитаме по Индикативната програма, че има 51% изпълнение по Оперативна програма „Транспорт”. Но там са железопътен проект и проектът на метрото на София. И аз питам: трябва ли да задълбочаваме тези проблеми? По-добра ли е структурата, която сега се предлага, от структурата с надзорния съвет?
Не става дума за кадровите въпроси. Вие много лесно си ги решавате. Някой не ви харесва, викате го, казвате му: „Не мога да работя с вас, защото трябва да работим с наши хора” и го сменяте. Добре, но въпросът е трябва ли да разбутваме една цяла агенция, ако целта е да се реши някой кадрови въпрос? Лично моето мнение е, че не трябва.
И когато наистина говорим за оперативните програми, трябва да се учим включително от грешките, които сочите, че ние сме допускали. Но не забравяйте, че преди два месеца приключи одитът на агенцията, в който и екипът на госпожа Плугчиева, и агенцията вложиха страшно много усилия. Доказани са взаимовръзките в структурите, контролът и всичко останало. Сега ще го правим наново. Ако се води разговор, нека се води разговор с Европейската комисия тези промени ще породят ли някакви нови изисквания от тях? Най-малкото, критериите към хората, които ще управляват Пътната агенция, са занижени, няма ги. Няма опита, който се изискваше от предишния закон. Сега се каза, че трябва да има достатъчно добри качества. Виждам, че сте разширили възможността включително граждани от Европейския съюз да участват в управлението. Може би е добре, но не знам дали целите, които си поставяте в мотивите, ще бъдат постигнати съответно с тези текстове.
Вчера казах нещо, което ще повторя, за да разберете къде е притеснението ми. Кажете защо е заложен текст, че решенията в управителния съвет се приемат от 2/3, след като управителният съвет е от трима членове? Тук има математици, всички сме учили математика поне до средното образование. Искам да ви попитам: каква е разликата при трима членове между едно обикновено мнозинство и при квалифицирано мнозинство от 2/3? Няма разлика, дами и господа. И в единия, и в другия случай трябва да гласуват двама човека. Защо го пишем тогава - за да заблудим някой или чисто и просто не сме догледали закона? Това са неща, които ни карат наистина да се съмняваме, че е написан бързо, че няма нужната ефективност, която трябва да постигнем.
И още нещо – за концесиите. Зададох въпроса в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Там ни беше отговорено, че те само ще подготвят. Добре, няма нищо лошо. Там са опитните хора. Досега нямаме концесия на магистрала. Дай, Боже, да имаме! Те ще подготвят документацията. В Министерството на транспорта са минали осем концесии и знам колко е трудно, колко труд е необходим и колко екипи трябва да работят в тази посока. Но тук изведнъж в правомощията казваме, че договорите за концесия трябва да ги прави председателят на Управителния съвет на агенцията. А министърът на регионалното развитие и благоустройството, към когото предадохте тази агенция, защо не е той, след като във всички останали министерства това се извършва от министрите? Защо не уеднаквите практиките? Досега с последната промяна на закона такъв беше председателят не за друго, а защото той беше със статут на първостепенен разпоредител с бюджетни средства към Министерския съвет. Сега обаче е второстепенен разпоредител – едно по-ниско звено.
И още нещо, което е лично мое мнение и не обвързвам Парламентарната група на Коалиция за България. Може би някои считат, че е правилно Агенция „Пътища” да бъде към Министерството на регионалното развитие. Но в повечето държави това е или към министерствата на инфраструктурата, които са свързани с министерствата на транспорта, или към министерствата на транспорта. Казвам го сега, когато вече не съм министър, за да няма впечатление, че, виждате ли, някой дърпа чергата към себе си.
Ще ви кажа едно – когато говорим за създаване на стратегия за развитие на инфраструктурата, трябва да търсим балансираност. Когато за отделните транспортни инфраструктури, за отделните видове транспорт отговарят различни министерства, консенсус трудно ще се постигне в тази посока. Винаги има дисбаланс. И по нашето управление имаше дисбаланс, тъй като повече средства се даваха за пътища, по-малко за железопътни инфраструктури. Когато трябва да се говори за балансирана инфраструктура, това означава, че трябва да бъде към Министерството на транспорта. Това бяха и първоначалните препоръки на Европейската комисия, преди още да защитим оперативните програми. Благодаря ви.