27 August 2009

Благодаря. Уважаеми колеги, ще ви запозная със становището на Комисията по регионална политика и местно самоуправление, в което становище са и основните мотиви на внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 954-01-3, внесен от народните представители Любен Татарски, Александър Ненков, Иван Вълков и Искра Фидосова. „На свое извънредно заседание, проведено на 25 август 2009 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 954-01-3, внесен от народните представители Любен Татарски, Александър Ненков, Иван Вълков и Искра Фидосова. В заседанието на комисията взеха участие госпожа Екатерина Захариева – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, господин Ивайло Московски – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Димитър Иванов – изпълнителен директор на Национална агенция „Пътна инфраструктура”, госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, госпожа Зара Добрева – директор на дирекция „Правна” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, и господин Пламен Конов – съветник на министъра на регионалното развитие и благоустройството. От името на вносителите законопроектът бе представен от мен, Любен Татарски, и от госпожа Искра Фидосова. Основната цел на предлаганите изменения и допълнения в Закона за пътищата е да се създадат необходимите предпоставки за подобряване управлението на дейността в сектор „Пътища”, като управлението и изпълнението на големите инфраструктурни проекти в областта на пътната инфраструктура се приведе в съответствие с действащите европейски практики. Законопроектът предвижда да се концентрира управлението на пътната инфраструктура към един орган с ясно определени отговорности – министъра на регионалното развитие и благоустройството. Дефинирани са по-ясно функциите на министъра на регионалното развитие и благоустройството и на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като същевременно се запазват компетентностите на двамата министри по провеждането на политиката в областта на пътищата, както и по отношение изпълнението на оперативните програми „Транспорт” и „Регионална политика”. Предвидени са разпоредби, регламентиращи контролните правомощия на министъра на регионалното развитие и благоустройството по отношение дейността на агенцията, основно върху разходването на бюджетни средства, тоест утвърждаване на бюджета; приемане отчета за изпълнението на същия; осъществяване контрол върху изпълнението му; приемане на Годишния отчет за дейността на агенцията; осъществяване и на други контролни функции в рамките на предоставените на министъра правомощия от нормативната уредба. Променя се начинът на управление на агенцията – отпада двустепенната система на управление (Надзорен съвет и изпълнителен директор с двама заместници), както беше досега, и се въвежда едностепенен, колегиален орган на управление – Управителен съвет, ръководен от председател. Целта на предлаганото изменение е да се опрости управленската структура, която в същото време да е адекватна на институционалната подчиненост на агенцията, да се заложи на експертността при формирането на органите на управление, да се подобри ефективността на управлението и да се постигне пълна прозрачност при осъществяване на предвидените компетентности, както и премахване на предпоставките за „размиване” на отговорност. Законопроектът предвижда преструктуриране и на Централната лаборатория по пътища и мостове в Централен институт на пътните технологии, национални и европейски норми и стандарти, който да следи за качеството на материалите, за спазването на всички стандарти и качеството на изпълнението. Народните представители, взели участие в дискусията, изразиха подкрепата си за законопроекта. С предложените промени се създават условия за подобряване, както вече казах, на прозрачността на системата за управление, за постигане на по-ефективна експертна администрация и за ускоряване на цялостния процес по управлението на инфраструктурните проекти. Същевременно част от участниците в дискусията поставиха и някои въпроси, свързани със статута и квалификацията на членовете на Управителния съвет на агенцията и с уточняване компетенциите на министъра на регионалното развитие и благоустройството и на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Бяха направени и предложения за прецизиране на отделни разпоредби – текстове в проектозакона, които ще бъдат взети предвид и ще бъдат обсъдени в комисията при подготовката на законопроекта за второ гласуване. Представителите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията подкрепиха направените предложения за изменение и допълнение на закона и дадоха разяснения по въпросите, поставени от отделни народни представители. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление единодушно – с 16 гласа „за”, без против и въздържали се, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата № 954-01-3, внесен от Любен Татарски, Александър Ненков, Иван Вълков и Искра Фидосова, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, представям ви доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата № 954-01-3, внесен от народните представители Любен Татарски, Александър Ненков, Иван Вълков и Искра Фидосова на 21 август 2009 г. „На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 25 август 2009 г. бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата № 954-01-3, внесен от народните представители Любен Татарски, Александър Ненков, Иван Вълков и Искра Фидосова. На заседанието присъстваха господин Ивайло Московски – заместник–министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, госпожа Екатерина Захариева – заместник–министър на регионалното развитие и благоустройството, госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. От името на вносителите законопроектът беше представен от Иван Вълков. Законопроектът предвижда да се създадат необходимите нормативни предпоставки за подобряване управлението на дейността в сектор „Пътища”, като управлението и изпълнението на големите инфраструктурни проекти в областта на пътната инфраструктура се приведе в съответствие с действащите европейски практики. Предложените промени в Закона за пътищата предвиждат да се концентрира управлението на пътната инфраструктура към един орган с ясно определени отговорности – министъра на регионалното развитие и благоустройството. Създават се условия за подобряване прозрачността на системата за управление и за постигане на по-ефективна експертна администрация. С промените се цели и създаването на условия за ускоряване на цялостния процес по управлението на инфраструктурните проекти. Изменението на чл. 20 от Закона за пътищата предвижда запазване на компетентностите на двамата министри по провеждането на политиката в областта на пътищата, както и по отношение изпълнението на оперативните програми „Транспорт” и „Регионално развитие”. Предвидени са промени по отношение на институционалната подчиненост и структурата на Национална агенция „Пътна инфраструктура”, която се интегрира като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Предвид това се извършва промяна в наименованието на Националната агенция „Пътна инфраструктура” и същото се променя на Агенция „Пътна инфраструктура”. Бюджетът на агенцията като второстепенен разпоредител е елемент от бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. С предложения законопроект се осигурява механизъм за контролирано разходване на бюджетните средства и предвид изискването в Закона за устройството на държавния бюджет първостепенните разпоредители с бюджетни кредити да съставят периодични и годишни отчети за касовото изпълнение на бюджетите си по пълна бюджетна класификация, включвайки и отчетите на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити. В законопроекта е заложена промяна на начина на управление на агенцията – отпада двустепенната система за управление (Надзорен съвет и изпълнителен директор и двама заместници), и се въвежда едностепенен, колегиален орган за управление – Управителен съвет, ръководен от председател. Целта на предлаганото изменение е да се опрости управленската структура, която да е адекватна на институционалната подчиненост на агенцията, да се заложи на експертността при формирането на органите на управление, да се подобри ефективността на управлението и да се постигне пълна прозрачност при осъществяване на предвидените компетентности. Предвидено е също така Централната лаборатория по пътища и мостове да се преструктурира в Централен институт на пътните технологии, национални и европейски норми и стандарти, който да следи за качеството на материалите, за спазването на всички стандарти и качеството на изпълнението. След проведената дискусия и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, с 16 гласа “за” и 2 гласа “против” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата № 954-01-3, внесен от народните представители Любен Татарски, Александър Ненков, Иван Вълков и Искра Фидосова на 21 август 2009 г.” Благодаря ви за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще си позволя да изкажа едно принципно становище по така предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, като няма да се спирам на подробности, които след това ще бъдат дадени между двете четения. Първо, трябва да започнем оттам, че темата за инфраструктурните проекти е тема, която е сред най-големите приоритети на страната. Факт е, че има забавяне по изпълнението на големите транспортни инфраструктурни проекти и поради тази причина това беше и приоритет в работата на всички предишни правителства. Трябва да ви върна малко назад по темата за Национална агенция „Пътна инфраструктура“ и да припомня, че това беше един от проблемите, поради които съответно Европейската комисия преди една година се наложи да спре средства по Програма ИСПА, поради проблеми, поради неефективно функциониране на Фонд „Републиканска пътна инфраструктура“. Поради тази причина, съгласувано с Европейската комисия, бяха предприети съответните стъпки и беше направена пълна реорганизация в рамките на 7-8 месеца на 2008 г. и началото на 2009 г., с което не само беше закрит фонда, беше променен Закона за пътищата, беше изпълнен перфектно един план за действие от новосъздадената Национална агенция „Пътна инфраструктура“, бяха санирани всички механизми за управление на агенцията и бяха създадени строги контролни механизми за работа вътре в агенцията. Освен това беше направена пълна проверка за липса на конфликт на интереси на целия личен състав на агенцията и всичко това в пълна и постоянна съгласуваност с Европейската комисия. Всички тези промени бяха придружавани, съгласувани, контролирани, одитирани не само на национално ниво, но и съответно от Европейската комисия от Генерална дирекция „Регионално развитие“. На базата на всичко това, което беше изпълнено и съответно беше препотвърдено от Европейската комисия на 12 май тази година бившият вече комисар по регионално развитие госпожа Данута Хюбнер, вдигна забраната на Програма ИСПА и съответно възстанови плащанията в размер на 115 мил. евро и препотвърди факта, че съответно българското правителство или България е изпълнила всички необходими задължения и че тази агенция работи ефективно, работи по всички изисквания на европейското законодателство, нещо което се използва сега като аргумент от вносителите за това, че законът и работата на агенцията трябва да се приведат в синхрон с европейските норми и стандарти. Трябва да подчертая, че изрично изискване на комисията беше съответно да се изпълнят контролните механизми, а именно създаване на допълнителен контролен механизъм чрез създаване на надзорен съвет. Изведнъж сега в аргументите, които се внасят от вносителите отпада точно един от най-важните контролни механизми, а именно надзорният съвет. Това не е орган на управление, а това е орган на контрол и това е една не само крачка, а много голяма крачка на връщане назад и на намаляване на контрола вътре в тази изключително важна агенция. Вторият важен момент е свързан с това, че се въвежда една наистина тристепенна система на управление, която досега беше едностепенна и наистина даваше възможност за много по-голяма ефективност на работата. Трето, трябва да спомена също, че именно мандатността, която беше въведена, беше изричната препоръка на Европейската комисия, за да няма непрекъснати смени и да няма политическо вмешателство в работата на тази агенция. Нещо повече, уважаеми дами и господа, има предложение за промяна в този закон, който касае служителите на тази агенция да минат и под защитата на Закона за държавния служител, за да няма постоянни смени и да няма при всяка нова политическа смяна отново нов набор експерти, нов набор политически посочени лица. Европейската комисия наистина е в потрес от това, че непрекъснато и много често стават постоянни смени на експертно ниво, а не само на политическо ниво, когато става политическата промяна. Това създава изключителна нестабилност. Това изисква започване на всичко отначало, започване на ново инвестиране в този експертен състав, обучение, квалификация и запознаване с всички тези изключително сложни процедури. Затова това е една грешка, че не се и предвижда защита на експертния състав на тази агенция, като се има предвид, че тази агенция ще се разпорежда и се разпорежда с един изключително голям финансов ресурс над 1 млрд. 250 млн. евро. Тази агенция има създадени две споразумения за двете министерства – на регионалното развитие и на транспорта, именно по указанията на Европейската комисия, за да има достатъчно прозрачност при подготовката на проекти, при тяхното процедиране и съответно при тяхното изпълнение. За съжаление в момента всичко това с промените, които се предлагат, отпада. Още трябва да подчертая, че съответно този изключително важен закон, изненадващо влиза като предложение на няколко народни представители, а беше декларирано официално, че наистина темата „инфраструктурни проекти“ е сред приоритетите на това правителство, което аз адмирирам. Затова е съвсем нормално и логично този важен закон да мине през Министерския съвет и Министерският съвет да бъде вносител в парламента на такъв важен закон, което означава, че ще мине и през съответната съгласувателна процедура, през всички министерства и ще се избегнат тези пропуски и грешки, които сега се предвиждат в промените на закона. Освен това трябва да кажа също, че в агенцията от миналата година лично по моя покана са доведени експерти от Германия, които работят и са не само като експерти, консултанти, съветници. Същите тези експерти, консултанти и съветници дадоха своето мнение и направиха своята консултация при всички промени, които бяха направени в хода на действие и сега, когато една вече добре действаща, функционираща структура, така да се каже акредитирана, препотвърдена от комисията, работи, точно там за моя изненада и за изненада на работещите в сферата се пипа и се предлагат промени, които не са и добре обосновани. Това, което трябва да подчертая като положителен елемент на промяната, е именно прехвърлянето на агенцията към едно министерство. Това е важен момент, защото по този начин е важен и е ясен принципалът – къде се носи политическата отговорност за работата на тази изключително важна структура. Затова, уважаеми дами и господа, аз си позволявам да обърна внимание, че тази структура е изключително важна. Тя носи много голяма отговорност и от нея се очаква и много практическа, реална работа и сега вместо да се губи време в преструктуриране, и то необосновано преструктуриране, би трябвало да се съсредоточат усилията за работа върху апликационните форми на трите ключови инфраструктурни проекта за България, а именно магистралите „Тракия“, „Струма“ и „Марица“, където подготовката е стартирала и просто тя трябва да бъде завършена и да не се губи темпо. Освен това във всички тези предложения, които се правят вътре, има един куп други по-второстепенни въпроси, единият от които е... Например е записано, че „трябва да има подходящо образование”. Какво означава „подходящо образование”? Дава се възможност за един широк спектър – от ветеринарен лекар до медицина или нещо друго в тази сериозна и изключително важна материя би трябвало наистина и съвсем сериозно и отговорно да се постъпи. Затова аз призовавам всички народни представители и Министерството на регионалното развитие и благоустройството много отговорно да се отнесат към темата, защото това е българският национален интерес, това не е партиен интерес на една или друга партия и час по-скоро наистина трябва да получим резултат от действията на агенцията, да не губим време в разрушаване на нещо, което е създадено, което е доказало вече своята ефективност и е препотвърдено и добре акредитирано от Европейската комисия. Призовавам ви да намерим наистина най-подходящия тон и начин за дискусия за корекции между първо и второ четене и да дадем ход на работата на тази агенция. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Плугчиева, във Вашето изказване бяхте права за две неща. Първото е, че това е от интерес за цялата страна – промяна в Закона за пътищата, промяна в начина на управление на Национална агенция „Пътна инфраструктура”. Бяхте права и в това, че тази агенция трябва да премине към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. За всички останали неща имам основание да възразя и да изразя моите аргументи за това. Първо, практиката в страните – членки на Европейския съюз, показва, че пътните агенции са към определени министерства и основно към Министерството на регионалното развитие, благоустройство или транспорт – факт, с който Вие се съгласихте и не оспорвате. Искам да възразя по отношение на изказването Ви, че на практика имаме тристепенна система на управление. Управителният съвет е колегиален орган на управление. Министърът на регионалното развитие и благоустройството има контролни правомощия по отношение дейността на агенцията основно върху разходването на бюджетни средства, утвърждаване на бюджета, приемане отчета за изпълнение на бюджета, осъществяване контрол върху изпълнението му, приемане годишния отчет за дейността на агенцията, осъществяване и на други контролни функции в рамките на правомощията му, предоставени със закони и подзаконови нормативни актове. От друга страна, бюджетът на второстепенния разпоредител е елемент от бюджета на първостепенния разпоредител с бюджетни кредити. Пакетът от документи по бюджетната процедура съдържа разработките за администрацията на министерството и за второстепенните разпоредители с бюджетни кредити. Проектобюджетът на второстепенния разпоредител с бюджетни кредити участва в общия проектобюджет на министерството. Първостепенният разпоредител – министърът, утвърждава разпределението на бюджета на централната администрация и на второстепенните разпоредители. Първостепенният разпоредител дава методически указания за разпределението на бюджета по елементи на бюджетната класификация. С предложението се осигурява механизъм за контролирано разходване на бюджетните средства. Предвид изискването в Закона за устройството на държавния бюджет първостепенните разпоредители с бюджетни кредити да съставят периодични годишни отчети за касовото изпълнение на бюджетите си по пълна бюджетна класификация, включвайки и отчетите на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити. В тази посока ще добавя и факта, че имаме съсредоточаване на отговорността в едно лице. Ясно е кой ще носи отговорност. Вече нямаме колективната безотговорност, която беше до този момент – една от причините да бъдат спрени средствата, които трябваше да бъдат усвоени от тази агенция. Защо този проект е внесен от група народни представители? Той е изключително важен. Тези промени ги очаква целият български народ, важен е за нас и като управляваща партия. В същото време представители и на двете министерства в заседанията и на двете комисии, по които колегите вече прочетоха своите доклади, са изразили своята подкрепа и становище. По отношение на трудовите правоотношения, които засегнахте, в § 21 от проекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата, ал. 2 е записано, че трудовите правоотношения с работниците и служителите в Национална агенция „Пътна инфраструктура” към Министерски съвет в този закон се уреждат при условията и по реда на чл. 123 от Кодекса на труда. Няма никаква заплаха нито от политически чистки, нито уволнения на хората, които работят в тази агенция. Благодаря за вниманието.

Госпожо председател, уважаеми колеги, госпожо Фидосова! Аз следя вашата работа от началото на парламента и изключително ви уважавам за това, което правите. Разминаваме се в това, че аз ви занимавам и се опитвам да попълня липсата на информацията и знанията, които имате от последната година, за да ви помогна. Вие не възприемате това, а се опитвате да ме вкарате в празните процедури и изброявате процедурата на първостепенния разпоредител и как работи той с второстепенния разпоредител на средства. Това е известно. Струва ми се, че това е най-дребният момент и изобщо не заслужава вниманието на парламента. Тук става дума за големите принципни въпроси и за политиката на държавата. Става дума за това, че една изградена и добре функционираща структура, която е акредитирана и препотвърдена от Европейския съюз и от Европейската комисия респективно, точно там пипаме и разваляме, вместо да използваме създадената структура да работи. Приветстваме ви усилията и това, че сте стигнали до споразумението да се прехвърли към едно министерство. Вместо да уважите наистина тази добра воля, вие влизате в дребнотемието на това кой как се назначавал. Възползвайте се от това добронамерено мнение и позиция, която може да бъде само в интерес на страната, респективно и в интерес на правителството. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Не оспорвам правото за това, че агенцията може да бъде прехвърлена към едно или друго министерство, за да не се получава така, както беше с фонд „Републиканска пътна инфраструктура”. Колеги, то отдавна не е така. За колективната отговорност отдавна не е така, повече от година. Става въпрос за нещо съвсем различно, аз и в комисията го казах. В момента имаме двустепенна система на управление на Агенция „Пътища”. Имаме надзорен съвет, към който има и определена структура, която изпълнява контролни функции в самия орган. Сега вие правите нещо средно между надзорен орган и управляващ орган, какъвто е този управителен съвет, който, забележете, се състои от трима души и взема решения с две трети. Две трети или 50% е едно и също, защото те са трима души. Така че не е ясно изразена изпълнителската, управленска роля, която ще изпълнява този орган. Затова, първо, трябва да се промени структурата на агенцията, ако приемете това решение така, както е. Ако това се промени, ще трябва да се прави нова структура, която най-вероятно ще трябва да я съгласувате и с Брюксел, което не е направено. Ако се тръгне на нова сертификация на агенцията, отидоха още шест месеца и няма да ви разрешат нищо да правите и да вземате важни решения. Помислете за структурата на тази агенция. Това, че тя ще отиде към Министерството на регионалното развитие и благоустройството няма лошо, нека да отиде там. Целият инвестиционен процес по осъществяване на важните големи обекти се осъществява именно от структури на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. За това става дума. А иначе първостепенният, второстепенният разпоредител с бюджетни кредити, госпожо Фидосова, е стандартна процедура за всеки един второстепенен разпоредител с бюджетни кредити.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Благодаря на колегите за направените реплики, но лично аз смятам, че едно от най-важните неща е кой и как ще упражнява контрол по отношение на разходване на тези средства. По отношение на втория въпрос, който възникна – дали това, което се предлага като промяна, е съгласувано с Европейската комисия, вчера късно следобед се получи положителен отговор на уведомителното писмо по така предложената промяна от господин Реналдо Мендметс. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, колеги народни представители! Съвсем очевидно е, че решението, което в момента заварва новият екип за управление на пътищата, е много лошо и от административна гледна точка, и от финансова, от всякаква. Това решение не може повече да продължава да действа. Каквото и да говорим за административната организация, която е създадена за управление на пътищата, тя беше затворена в политическото лице на министър-председателя. Господин Сергей Станишев отговаряше тук почти през седмица на въпроси за състоянието на Национална агенция „Пътна инфраструктура”, беше пътен кантонер номер едно на страната, което не е работа на министър-председателя! (Реплики от КБ.) И сега не мога да разбера как хора, които са създали тази безсмислена организация, имат аргументи да критикуват организацията, която се предлага да замени тази, която очевидно е абсурдна. И не само е абсурдна, а и не дава резултати. Няма никакъв резултат от това, което се прави. Въпрос на административна техника, а не за политически дебат е как ще бъде точно затворен контролът върху Агенцията. Това, което е важно за народните представители от политическа гледна точка, е да има отговорно политическо лице, което да може да казва какво става с управлението на пътищата, строителството, поддръжката и т.н. пред народните представители. И това лице не може да е министър-председателят, което е очевидно. Имаше един опит, в който се бяха настанили трима министри и отговаряха за това нещо и допуснаха най-големите безобразия: министър Орешарски, министър Гагаузов и министър Мутафчиев, което беше много лошо решение. След това стана министър-председателят. Сега се предлага най-разумното нещо – да е един министър. Какво може да се възрази на това? Разбира се, че решението, контролът и управлението на министъра ще бъдат много по-мощни, отколкото на един надзорен съвет. Кой не разбира това от Българската социалистическа партия, от тези, които са били в управлението? Министърът има цяла администрация. Министърът има екип, съвсем спокойно може да изпълни – и то много по-сериозно, функцията на контрол. И не само по линията на контрола върху финансовите средства, може да ги контролира по всякакъв начин – много повече, отколкото три неизвестни персони, на които ние даже няма да можем да потърсим и няма да научим имената в надзорния съвет. Това е цялата работа. Така че не си измисляйте такива въпроси. И още нещо за тези, които са загубили памет. Спомням си, че народните представители на БСП внесоха закона за създаването на Държавна агенция „Национална сигурност”, която е абсолютен приоритет на правителството, и стана Държавна агенция за национална сигурност… Сега госпожа Плугчиева пита защо този закон се внася от народни представители – за да се пести време. А вие всъщност как внесохте Закона за създаване на Национална агенция „Пътна инфраструктура”? Как БСП го внесе? Мина ли през правителството, че не си спомням? (Реплики от КБ.) А, не повтаряйте лошите практики – чудесен завършек за моето изказване! Думите са на господин Георги Божинов от БСП. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)

Госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Костов! Изненадана съм от Вас. Вие използвате всякаква тема, за да се упражнявате политически от трибуната. На всички е известен Вашият конфронтационен подход. Наистина се опитваме да се държим сериозно и отговорно като народни представители и да работим конструктивно. И въпреки всичко, с политическото майсторство, което не Ви е чуждо, се опитвате да интерпретирате и да деформирате всичко, което се казва. След като 15 минути обяснявам, че приветстваме това, че минава към един министър, Вие излизате и казвате: БСП говори глупости тук и как може изобщо да излезете... Бъдете наистина на висотата, на която сте като бивш като държавник и политик, и недейте се опитва да деформирате, да изкривявате и да интерпретирате неправилно. Това, което е добро, никой не го оспорва. Но където има опасност да се направят грешки, опитваме се да помогнем на страната, не само на управляващото мнозинство. И това, което е добро, пак го повтарям накратко – добре е да отиде и да е ясно, че отива при един министър. И никой не го оспорва. Напротив, казах, че го приветстваме. Но защо се бута една добре съществуваща, потвърдена, работеща структура, защо се руши, защо се разваля? Всички други държави работят и надграждат, и се мъчат това, което е постигнато, да бъде само мултиплицирано и увеличено, там, където има слабости и проблеми, разбира се, там да се фокусира мнението и вниманието за действие. И, моля ви се, не давайте такива несъстоятелни примери с ДАНС и с някакви други практики! Просто е несериозно! Дайте да се опитаме наистина да има един националноотговорен и максимално експертен подход на работа, когато става дума за секторни закони и за интереса на страната!

Уважаема госпожо председател, госпожо Плугчиева! Кое точно беше добре работещото в Национална агенция „Пътна инфраструктура” от това, което аз казах? Това, че министър-председателят стоеше тук през седмица и отговаряше за нейната работа – това ли беше добре, или кое точно да похвалим в системата, която казвате, че трябва някак си да бъде запазена? Аз разбрах Вашето изказване. Но това, което казахте в репликата си, ме кара да си мисля, че някаква болка е затворена в надзорния съвет. Така го интерпретирам политически. (Реплики от КБ.) В Надзорния съвет и в администрацията. Искам да кажа нещо сериозно за администрацията. Тази администрация е почти същата, която беше на фонд „Пътища”. Национална агенция „Пътна инфраструктура” беше създадена, защото се допуснаха тежки корупционни практики във фонд „Пътища”, тежки корупционни практики! Тази администрация, която е там в момента, е присъствала на тези корупционни практики, те са минали практически през нея. Вие казвате да запазим надзорния съвет, да запазим максимално администрацията. Аз бих посъветвал министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Плевнелиев наистина много сериозно да поработи върху състава на тази агенция. Наистина там сигурно има почтени служители и негова роля е тези почтени служители да останат на мястото си. Но тези, които допуснаха категоричен конфликт на интереси… Стигна се дотам министър-председателят господин Станишев от тази трибуна да казва, че не знае какво е конфликт на интереси пак по адрес на фонд „Пътища”. Тези служители там трябваше да прочетат, че братът кандидатства за проект пред батко си и трябва да даде декларация, че има пред себе си свързано лице и че то е брат му в ръководството, защото такъв е законът на страната, и той не го е направил, тази администрацията, която е „прозяпала” това нещо, как да бъде защитена и оставена в бъдещата структура, която ще усвоява европейските пари?! Фактически заради това бяха спрени парите. Нека не си затваряме очите за много тежките проблеми, големите предизвикателства, които има да решава новият екип и правителството. Те трябва да бъдат назовавани и пресрещани, а не да бъдат завоалирани с пост фактум добро отношение или опит да се изиграе добро отношение от трибуната на Народното събрание. Това не e конфронтация. Това са тъжните реалности от наследството, което вие оставяте, за съжаление. Благодаря. РЕПЛИКИ ОТ КБ: Кажи си, Иване!

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Мислех днес да не се изказвам, но съм провокиран от изказванията на госпожа Фидосова и господин Костов. Ще си позволя да споделя някои свои виждания по законопроекта, който ни е предложен. Най-напред искам да споделя това, че се учудвам от логиката на новото управляващо мнозинство най-малко заради това, защото казват: „Вие не бяхте добри в практиката на парламента, в управлението на страната, позволявахте си да внасяте закони от народни представители, вместо от Министерския съвет, ние не харесваме това, но тъй като в края на краищата сте го правили вие, ще го правим и ние”. Нали щяхте да бъдете по-добри?! Бъдете по-добри, така както заявихте в началото на този парламент. Струва ми се, че политизирайки въпроса от страна на управляващото мнозинство и най-вече от господин Иван Костов, избягахме от основните проблеми, които може да създаде този закон. Радвам се, че госпожа Плугчиева доста прагматично показа пред вас какви проблеми могат да възникнат за страната. Аз обаче ще се спра на някои подробности, защото ми се струва, че много хора не усетиха това, което искахме да кажем. Ще повторя едно: да, право на управленско решение на всяко правителство е да реши кой ще оказва контрола върху една агенция. Но все пак право на едно правителство е да каже с какъв статут ще бъде тази агенция. За съжаление в новия закон не е ясно. Ясно е само едно – че нейният статут се снижава надолу: от първостепенен разпоредител с бюджетни средства тази агенция става второстепенен разпоредител с бюджетни средства. Може би и по този начин ще се засили контролът, но може би по този начин ще затрудним финансирането на агенцията до определена степен. От друга страна, предлага се решение за управление, което е много неясно. Има управителен съвет от трима човека. Дадени са правомощията на управителния съвет, които са изцяло изпълнителски. И четири правомощия на председателя на управителния съвет, който подписва договорите, назначава администрацията, обърнете внимание – подписва концесионни договори, ще се спра и на тази тема, но въпросът кой управлява агенцията, кой носи отговорността не е ясен. Ясно е, че управителният съвет е от трима членове. И веднага можем да си зададем много, много въпроси. Примерно, ясно ли е кой ще одобрява длъжностното разписание на Национална агенция „Пътна инфраструктура” и длъжностните характеристики? И кой ще е работодателят при тази ситуация? Кой ще определя екипите за управление на проектите? На заседание на управителния съвет ли? Кой ще одобрява апликационните форми по оперативните програми? Какво ще стане със споразуменията с Министерството на транспорта и с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за които говореше госпожа Плугчиева? Кой ще възлага вътрешните и външните одити? Кой от ръководството на НАПИ по смисъла на Закона за финансовото управление в публичния сектор ще отговаря – персонално някой от тях или тримата заедно? Е, как можем да твърдим това? Има и много, много други въпроси. Не искам да изпадам в подробности, които касаят оперативната дейност: Вътрешните правила за организация, типовите договори за възлагане, Вътрешните правила за работа на агенцията. Няма го, няма разпределение на отговорностите. Защо? Няма я включително и личната отговорност. Това ни притеснява. Друг е въпросът, че наистина се минава на тристепенна структура, в която първа и втора степен някак си се преплитат. Най-доброто е, че наистина един министър ще оказва контрол и ще носи отговорност. Добре, няма проблем, но за останалото? Не спорим за друго, а за това, че ще се затрудни работата на агенцията. Искате ли да кажа още нещо? В момента, ако по Индикативната програма има проекти, неизпълнени в сроковете, те са именно в Пътната агенция. И знаете ли защо стана това? Защото кризата, която настъпи в агенцията съответно след съмненията, които имаше за конфликт на интереси, се смениха четири директора. Сега правим нова промяна. Тази смяна наложи непрекъснати промени в структурата, в администрацията, в практиките и така нататък. Сега отчитаме по Индикативната програма, че има 51% изпълнение по Оперативна програма „Транспорт”. Но там са железопътен проект и проектът на метрото на София. И аз питам: трябва ли да задълбочаваме тези проблеми? По-добра ли е структурата, която сега се предлага, от структурата с надзорния съвет? Не става дума за кадровите въпроси. Вие много лесно си ги решавате. Някой не ви харесва, викате го, казвате му: „Не мога да работя с вас, защото трябва да работим с наши хора” и го сменяте. Добре, но въпросът е трябва ли да разбутваме една цяла агенция, ако целта е да се реши някой кадрови въпрос? Лично моето мнение е, че не трябва. И когато наистина говорим за оперативните програми, трябва да се учим включително от грешките, които сочите, че ние сме допускали. Но не забравяйте, че преди два месеца приключи одитът на агенцията, в който и екипът на госпожа Плугчиева, и агенцията вложиха страшно много усилия. Доказани са взаимовръзките в структурите, контролът и всичко останало. Сега ще го правим наново. Ако се води разговор, нека се води разговор с Европейската комисия тези промени ще породят ли някакви нови изисквания от тях? Най-малкото, критериите към хората, които ще управляват Пътната агенция, са занижени, няма ги. Няма опита, който се изискваше от предишния закон. Сега се каза, че трябва да има достатъчно добри качества. Виждам, че сте разширили възможността включително граждани от Европейския съюз да участват в управлението. Може би е добре, но не знам дали целите, които си поставяте в мотивите, ще бъдат постигнати съответно с тези текстове. Вчера казах нещо, което ще повторя, за да разберете къде е притеснението ми. Кажете защо е заложен текст, че решенията в управителния съвет се приемат от 2/3, след като управителният съвет е от трима членове? Тук има математици, всички сме учили математика поне до средното образование. Искам да ви попитам: каква е разликата при трима членове между едно обикновено мнозинство и при квалифицирано мнозинство от 2/3? Няма разлика, дами и господа. И в единия, и в другия случай трябва да гласуват двама човека. Защо го пишем тогава - за да заблудим някой или чисто и просто не сме догледали закона? Това са неща, които ни карат наистина да се съмняваме, че е написан бързо, че няма нужната ефективност, която трябва да постигнем. И още нещо – за концесиите. Зададох въпроса в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Там ни беше отговорено, че те само ще подготвят. Добре, няма нищо лошо. Там са опитните хора. Досега нямаме концесия на магистрала. Дай, Боже, да имаме! Те ще подготвят документацията. В Министерството на транспорта са минали осем концесии и знам колко е трудно, колко труд е необходим и колко екипи трябва да работят в тази посока. Но тук изведнъж в правомощията казваме, че договорите за концесия трябва да ги прави председателят на Управителния съвет на агенцията. А министърът на регионалното развитие и благоустройството, към когото предадохте тази агенция, защо не е той, след като във всички останали министерства това се извършва от министрите? Защо не уеднаквите практиките? Досега с последната промяна на закона такъв беше председателят не за друго, а защото той беше със статут на първостепенен разпоредител с бюджетни средства към Министерския съвет. Сега обаче е второстепенен разпоредител – едно по-ниско звено. И още нещо, което е лично мое мнение и не обвързвам Парламентарната група на Коалиция за България. Може би някои считат, че е правилно Агенция „Пътища” да бъде към Министерството на регионалното развитие. Но в повечето държави това е или към министерствата на инфраструктурата, които са свързани с министерствата на транспорта, или към министерствата на транспорта. Казвам го сега, когато вече не съм министър, за да няма впечатление, че, виждате ли, някой дърпа чергата към себе си. Ще ви кажа едно – когато говорим за създаване на стратегия за развитие на инфраструктурата, трябва да търсим балансираност. Когато за отделните транспортни инфраструктури, за отделните видове транспорт отговарят различни министерства, консенсус трудно ще се постигне в тази посока. Винаги има дисбаланс. И по нашето управление имаше дисбаланс, тъй като повече средства се даваха за пътища, по-малко за железопътни инфраструктури. Когато трябва да се говори за балансирана инфраструктура, това означава, че трябва да бъде към Министерството на транспорта. Това бяха и първоначалните препоръки на Европейската комисия, преди още да защитим оперативните програми. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Господин Мутафчиев, като говорите за балансирана политика, с балансираната политика, която провеждахте вие допреди два месеца, колко пътища и магистрали построихте?

Да видим вие колко ще построите.

Ще построим това, което сме поели като ангажимент пред българските избиратели. (Реплики от КБ.) По отношение на въпросите, които зададохте и поставихте – на една част от тях вече отговорихме, отговорих и аз в предишното си изказване. По отношение на поставения въпрос за изискванията, които са предвидени за заемане на длъжността член на Управителен съвет или председател на Управителния съвет. В сега действащия закон има такива изисквания – записано е, че могат да се назначават инженери, икономисти и юристи, които са с подходяща квалификация и професионален опит и които не са свързани лица по смисъла на Търговския закон с търговец или съдружник, или акционер в търговец, който участва в процедури за обществени поръчки или концесии. Този текст досега не ви беше пречка да ръководите двете министерства и да управлявате НАПИ. По отношение на въпроса, който поставяте – защо е изписано „две трети квалифицирано мнозинство”, а не „50 плюс 1”. Да, и в двата случая решенията могат да бъдат взети с два гласа срещу един. Като юрист смятам, че в състав от трима души, както е този управителен съвет, е по-коректно да бъде изписано по този начин. Благодаря.

Уважаема госпожо Фидосова, това, което мога да ви кажа аз, е, че рехабилитираните пътища в България при 4-годишното управление на тройната коалиция, са над 2000 километра. Пуснатите магистрали са 178 километра. Разбира се, това не ни удовлетворява. Но аз искам да направите една съпоставка и ще задам актуален въпрос на министъра на регионалното развитие да съпостави от 1991 г. досега колко пътища са били рехабилитирани и кое правителство най-много е рехабилитирало пътища. Да, имаше затруднения в последната година и аз мисля, че този резултат щеше да бъде много по-добър, ако не беше нанесен този сериозен стрес в Агенция „Пътища”. Що се касае до критериите, за които казвате, общите критерии винаги дават възможност наистина да се правят непрекъснати промени, без да е ясно в края на краищата какво целим и какви хора търсим да назначим да управляват агенцията. Това ни дава възможност включително хора без опит да бъдат назначавани там, тъй като при „подходящо образование и подходящ опит” всеки един ръководител може да каже: този е най-подходящ, включително, примерно един учител да се занимава с пътища. Няма никакъв проблем при един такъв текст. Още един път се обръщам към вас, добронамерено ви казвам – направете го така, за да са ясни функциите и отговорностите. Защото утре отново ще се изправим пред проблем, за който вие ще се срамувате пред Европейския съюз. Благодаря ви.

Госпожо председател, уважаеми колеги! И аз нямах намерение да взимам думата, но слушах много и бяха минати някои граници на морала. Защото НДСВ преди 6-7 години направи една концесия за магистрала „Тракия” – използва една малка вратичка в Закона за концесиите. Избяга от конкурентната процедура и сключи директно договор с една фирма. Тогава групата на БСП подскачаха и казваха, че те като дойдат на власт веднага ще развалят тази лоша практика. Дойдоха на власт и не я развалиха. Много дълго време не я развалиха. И какъв се оказа, че бил проблемът на БСП? Проблемът на БСП не бил лошата практика, а това, че те не участват в нея. Това се оказа проблемът на БСП. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) При това положение те да казват като добри управленци как сега ще се променят нещата, как те оставили една добра практика в НАПИ, като НАПИ стана известна в целия Европейски съюз, има анекдоти за НАПИ, за начина на управление до този момент. Колеги, не е коректно, не е честно и не помагате в този дебат. Защо ние подкрепяме този законопроект? Защото вече има ясна отговорност. Министърът на регионалното развитие вече носи политическата отговорност за тази агенция. Това се прави с този законопроект. Ясна и категорична отговорност. Питате за контрола. Той ще носи на практика всички контролни функции, носейки цялата отговорност оттук нататък. Така че това е по-работещият механизъм. Не трима министри, които си подхвърлят топката. Не министър-председател, който няма как да върши тази работа – конкретен министър на регионалното развитие, който изпълнява и контролните функции, да носи цялата отговорност. И се надявам, че това ще бъде работещият механизъм. Но най-малкото пред българския парламент, пред всички нас вече има конкретно лице, което да отговаря на всички наши въпроси. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Без излишно политизиране ще се постарая съвсем накратко да ви представя позицията на нашата парламентарна група по законопроекта, който ни се предлага. Смятам, че всички ще се съгласим, че безспорно това е един изключително важен законопроект, защото е свързан с един от основните проблеми на страната – изграждането на качествена инфраструктура, която пряко засяга живота и здравето на българските граждани. Всички знаем, че Пътната агенция беше една от най-коментираните и една от най-реформираните структури на изпълнителната власт, и тук ще се съгласим с колегите, които казаха, че за голямо съжаление тя се превърна в обект и пример за практики, които не бяха най-добрите за страната и не направиха нищо в посока повишаване авторитета на България пред Европейската комисия. Тези практики като конфликт на интереси и корупционни практики безспорно мотивираха и парламента да приеме Закона за конфликт на интереси. В крайна сметка, уважаеми колеги, наистина ние трябва да направим разлика между сега действащата агенция и фонда, който съществуваше преди това и се управляваше по един непрозрачен начин. В крайна сметка това, което се случи в тази агенция като реформи, доведе до безспорно положителна оценка на Европейската комисия, бяха пуснати отново средствата по програма ИСПА и в крайна сметка са налице сякаш възможност за устойчива работа на агенцията в сегашни условия и възможност за усвояване на максимален ресурс, за да се отговори в най-голяма степен на интересите на българските граждани по отношение на техните очаквания за изграждане на инфраструктурата. Основните критики, които бяха отправени към агенцията, бяха липса на достатъчна прозрачност при управлението и усвояването на финансовите ресурси, липса на ясна отговорност - за това кой носи пряко лична отговорност за вземаните решения, и липса на достатъчно ефективен контрол. Уважаеми колеги, нашата позиция е следната. Този сектор е натоварен с изключително много проблеми от миналото и е натоварен с изключително много сериозни очаквания от българските граждани. Кой трябва да отговори на тези очаквания? Безспорно този, който носи отговорност за управлението на страната. От тази гледна точка ние признаваме категорично правото на новото мнозинство да реформира този отговорен сектор както намери за добре от гледна точка на изпълнение на своята предизборна програма и очакванията на българските граждани. В този случай обаче все пак ние сме длъжни да отбележим някои наши виждания, съпътстващи приемането на този закон и това, което може да доведе до определени проблеми при изпълнението на тези ангажименти. За какво става въпрос, уважаеми колеги? По отношение на отговорността – досега тя се поемаше от министър-председателя, сега слиза на ниво Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Това от гледна точка на оперативното ръководство и контрола на агенцията може би е по-добре. Правилно – не е работа на министър-председателя да се ангажира с функциите за контрол на която и да била структура на изпълнителната власт – персонално, лично и оперативно. Молбата ми към вносителите е да прецизират внимателно контролните функции на министъра на регионалното развитие. Уважаеми колеги, това, което е записано в законопроекта, се свежда само до контрол на бюджета - на изпълнението на бюджета и на годишния отчет. Контролът трябва да бъде перманентен, ясен и след като министърът на регионалното развитие ще носи политическата отговорност, той трябва да има възможност за постоянен, ясен и ефективен контрол. От гледна точка на оперативното управление на агенцията колективният орган може би не е най-доброто решение, но вие така сте преценили, защото в крайна сметка в законопроекта е записано, че колективният орган управлява агенцията, а тя се представлява от председателя на управителния съвет. Какви точно са представителните функции, макар че има точен, ясен разпис на неговите задачи? Може би личната отговорност на който и да е субект, който управлява тази агенция, е по-добър вариант, отколкото колективната такава. Ако това се балансира добре с контролните функции на министъра на регионалното развитие, може и да се получи. Смятам, че ангажиментът, който беше поет за изключително не само устойчиви, но и бързи управленски действия по отношение на изграждането на инфраструктурата, може да бъде забавен от гледна точка на своевременното реализиране на реформата в Национална агенция „Пътна инфраструктура”. Много важно е колко бързо ще бъдат реализирани тези промени, които сега се предвиждат. В крайна сметка ако това, което се декларира като липса на политически оценки, на политическа намеса в дейността на агенцията, бъде реализирано, може да се получи. Не бива да се забравя – това, че е получено писмо от Европейската комисия, уважаеми колеги, не означава нищо. Обикновено практиката на Европейската комисия е, че тя не се намесва във вътрешното законодателство на страната. Ние бихме получили съгласие от тяхна страна за каквото и да е действие, което в крайна сметка е наше суверенно решение. Обект на техен контрол са резултатите от тези действия, а не самото действие. Те много внимателно ще наблюдават резултатите от работата на тази агенция, а не конструирането на самата същност на агенцията. Освен това, уважаеми колеги, не бива да забравяме, че Националната агенция „Пътна инфраструктура” има определени функции, които излизат доста извън рамките на Министерството на регионалното развитие. Тя всъщност изпълнява функции, които са обект на действие на други министерства. Нали действията на ликвидираното Министерство на извънредните ситуации ще бъдат поети от други министерства – Министерството на вътрешните работи? От тази гледна точка свалянето на статута на агенцията по отношение на взаимодействието с други министерства може да бъде затруднено в сериозна степен. Уважаеми колеги, аз лично се надявам, и ние ще съдействаме с каквото можем, че между първо и второ четене ще бъдат внесени нужните предложения, за да може законът да бъде по-добър, по-действащ, по-ефективен, което е в интерес и на всички български граждани. Смятам, че тук ние като опозиция можем да проявим конструктивен подход. Именно това е един от елементите, в който наистина можем да бъдем конструктивни, да помогнем, защото това засяга целия български народ. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на Синята коалиция ще подкрепи предложените промени в Закона за пътищата. Ние отчитаме необходимостта от спешни промени в Закона за пътищата по причина, че днешното управление наследява един очевиден провал в управлението на сектор пътища. През четирите години, които изминаха, правителството на Сергей Станишев доказа как не трябва да бъде управляван този сектор. За тези, които не си спомнят, аз все пак ще припомня основните етапи на този провал. Още в първите месеци след съставянето на правителството Станишев с цел да се премахне корупцията, която съществуваше в Изпълнителна агенция „Пътища”, с много възторг беше гласувано създаването на Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”. Бяха възложени отговорности на трима министри – на финансите, на транспорта и на регионалното развитие. Беше казано, че това ще бъде форма дори на взаимен контрол и на поемане на отговорност. Година по-късно избухна най-големият скандал по отношение на конфликт на интереси. Оказа се, че изпълнителният директор на фонда е възлагал на фирмата, ръководена от неговия брат – „Биндер”, обществени поръчки на обща стойност над 120 млн. лв., а строителните материали фирмата „Биндер” си доставяше от фирмата на третия брат, тоест от фирмата „ИНМАТ”. Аз питам какво направиха тримата министри? Поеха ли те своята отговорност? Пред техните очи се разкриваше този тежък конфликт на интереси, който е чиста корупционна практика. Поеха ли те от своята отговорност? Тези трима министри в момента са депутати от Коалиция за България. Не може да се каже, че управлението е било лошо, защото е имало търкане между коалиционните партньори. И тримата са там. (Посочва Парламентарната група на Коалиция за България.) За да се замаже тяхната отговорност беше набързо създадена Национална агенция „Пътна инфраструктура”. И какво постигна Национална агенция „Пътна инфраструктура”? Госпожа Плугчиева казва, и аз даже съм си записал, че е изпълнен перфектен план за управление на пътищата чрез създаването на Националната агенция. Ние виждаме в края на съществуването на Национална агенция „Пътна инфраструктура” липса на финансиране в агенцията, липса на сключени договори за зимно поддържане и нещо, което аз все пак ще го припомня – под ръководството на министър-председателя, който има преки отговорности към Национална агенция „Пътна инфраструктура”, преди по-малко от година със силно заявено желание да бъде завършено строителството на магистрала „Тракия”, бяха изработени тръжните процедури и документи за трите лота – 2, 3 и 4. Какво беше заложено там? Дискриминационни условия, които даваха възможност единствено на три големи български строителни фирми да вземат по един лот. Тези дискриминационни условия се изразяваха в следното, че само на 60 км по трасето от магистралата всеки участник в този по принцип европейски търг трябваше да има асфалтова база, трябваше да има и кариера за инертни материали. При повече от десет участника, според фонда, а може би и според министър-председателя, трябваше на всеки 10 км тези фирми да имат асфалтови бази, да имат кариери. Това само показа как Национална агенция „Пътна инфраструктура” беше създадена отново, за да обслужва корпоративни интереси – корпоративни интереси в угода и полза на управляващите. Затова аз не мога да приема, че управлението е било добро. Ни най-малкото! Управлението беше по модел, който не съществуваше в никоя страна от Европейския съюз, нито този фонд, с участието на тримата министри, нито Национална агенция „Пътна инфраструктура”. Нека госпожа Плугчиева каже – тя, която беше посланик в Германия, дали канцлерът Ангела Меркел отговаря там за пътищата и пътното строителство в Германия? Не, разбира се! Това е модел, който не е приет в Европейския съюз. Аз съм съгласен с това, че отговорност за пътното строителство трябва да има определено министерство и определен министър. Има различни практики. Прав е колегата Мутафчиев, че има практика, когато тази дейност е към Министерство на транспорта. Управленско е решението да бъдат възложени отговорности на министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев и там да бъде съсредоточено строителството на пътища. Едновременно с това, съгласно промените, не се елиминират отговорностите на Министерството на транспорта, свързани с трансевропейската пътна мрежа и с трансграничните пунктове, но самото строителство ще бъде осъществявано изцяло от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. По отношение на притесненията, които бяха изказани от колегата от БСП и бивш министър на регионалното развитие и благоустройството господин Гагаузов, че самото формиране на агенцията в този й вид ще отнеме шест месеца, аз питам какво в крайна сметка направи Национална агенция „Пътна инфраструктура” в продължение на една година, откакто съществува? Нищо! Има ли наистина през тази година построен един километър магистрала? Не, няма! Тоест, не трябва притесненията да се изказват в аванс, когато трябва да очакваме именно сега да тръгне тази агенция. И относно подписването на концесионните договори - вносителите са заимствали текст, който съществуваше в текста, с който беше създадена Национална агенция „Пътна инфраструктура”. Това, че тогава НАПИ, тоест Национална агенция „Пътна инфраструктура”, беше първостепенен разпоредител с бюджетни средства не правеше необходимото, за да се елиминира решението на Министерския съвет, което трябва да съпътства отдаването на концесия. Самият подпис естествено ще сложи председателят на агенцията, но след решение на Министерския съвет. Преди да завърша, искам да кажа, че в крайна сметка между първо и второ четене е необходимо някои от текстовете действително да бъдат прецизирани, защото не трябва да се остави този текст от действащия Закон за пътищата при създаването на Национална агенция „Пътна структура”, където към Управителния съвет се предявяват най-общи изисквания за подходяща квалификация и професионален опит. Трябва действително тук ясно да се разпишат изискванията към тези трима членове на управителния съвет, които ще носят главната отговорност. На следващо място – в закона трябва да намери отражение гласуваният вече Закон за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, и да се знае, че ако има акт, настъпил впоследствие, при който се нарушават изискванията на този закон, съответният член на Управителния съвет трябва да напусне управителното тяло. Разбира се, имам и някои други по-дребни забележки по текстовете на закона, но за мен важното е, че действително се опростява структурата на управление, че се дава ясна и персонална отговорност за контрола и това пада върху министъра на регионалното развитие и благоустройството и това създава предпоставка най-после да се излезе от това блато, в което до момента се намираше сектор „Пътища”. Още веднъж потвърждавам, че Парламентарната група на Синята коалиция ще подкрепи предложените промени в закона. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, знаете важността и спешността на действията, които трябва да предприемем по влизане в сила на този законопроект. Доста от предложенията, изказани днес, са наистина разумни. Те трябва да бъдат внесени в нашата комисия, която е водеща по този законопроект, и евентуално да направим промени в текстовете за второ четене. В тази връзка предлагам на основание чл. 73, ал. 1 срокът за внасяне на предложения да бъде намален на четири дни. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! В закона наистина има неща, които трябва да се променят и трябва да бъдат добре обмислени, това го каза и господин Иванов. Затова ви моля, нека не спекулираме с времето и съкращаваме сроковете! Нека да се изработи един закон, който ще бъде в полза на България по усвояване на средствата от Европейския съюз за строителство на пътища. В противен случай ще се повторят грешките, които в момента ни предлагате. Знам, че казахте, че отговорността е ваша. Това е така, но в края на краищата ще страдат всички българи, ако се допуснат сериозни грешки. Моята позиция е да се запази срокът, който е предвиден в правилника.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение за допускане в залата на господин Иван Искров и на господин Калин Христов. Благодаря.

Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както се ангажирах, вчера по обяд на основание чл. 12, ал. 2 от Закона за Българската народна банка внесох кандидатурата на господин Калин Димитров Христов за подуправител на Българската народна банка и ръководител на Управление „Емисионно”. Познавам много добре господин Христов, тъй като господин Христов през целия мой мандат като управител на БНБ работеше с мен, с колегите от Централната банка. Калин Христов има дългогодишен стаж и опит на различни позиции в Централната банка. От 1997 до 2002 г. работи като експерт и главен експерт в Дирекция „Икономически изследвания и прогнози” на БНБ. От началото на 2002 г. той заема позицията на съветник на подуправителя, ръководещ Управление „Емисионно” на банката, а от октомври 2003 г. – позицията на съветник на управителя на БНБ. В периода 1997-2005 г. преподава също така в катедрите „Икономикс” и „Финанси” в Университета за национално и световно стопанство. Както знаете, уважаеми дами и господа, функциите на Управление „Емисионно” на Българската народна банка, което предлагам господин Христов да ръководи, основно са свързани с поддържане на пълното валутно покритие на общата сума на паричните задължения на БНБ и ефективното управление на международните валутни резерви на банката, както и организацията и управлението на наличното парично обращение в страната. От сигурното, разумно и професионално ръководство на Управление „Емисионно” пряко зависи стабилността на паричния съвет и на фиксирания валутен курс на лева, въведен със Закона за Българската народна банка от 1997 г. Всички важни решения – това искам да подчертая – свързани с управлението на международните валутни резерви на БНБ, се обсъждат и вземат от колективен орган, ръководен от подуправителя, ръководещ Управление „Емисионно”, така наречения Инвестиционен комитет на банката. Като част от работата на господин Христов в БНБ той е член на Инвестиционния комитет на банката от 2002 г., което му дава задълбочено познание върху една от основните функции на Управление „Емисионно”, а именно ефективното управление на международните валутни резерви на Централната банка. В допълнение, с мое решение от 2005 г., господин Христов представлява Българската народна банка в различни комитети и работни групи на Европейската централна банка, като например Комитета по парична политика, Групата за изготвяне на конвергентния доклад и други. В рамките на работата му в различни комитети на Европейската централна банка той е добре познат на нашите колеги от националните централни банки на 27-те страни членки, както и във Франкфурт в Европейската централна банка, поради което, в случай че го подкрепите, такава е била и практиката досега, ще го предложа на господин Трише да бъде мой алтернеит или заместител, когато аз не мога да присъствам на някои заседания и в Европейската централна банка. Впечатленията ми са, че господин Христов е добре познат и уважаван в банковата общност, между колегите в Министерството на финансите, на Министерството на икономиката, с които работим, и други институции в страната. Познат е и с изследователската си работа в областта на икономиката и финансите, както и с многобройните публикации, които съм приложил към своето писмо- предложение до председателя на Народното събрание. Нещо, което също е много важно и за нас във вътрешен аспект, и за света, и за нашите партньори от Европейския съюз, господин Христов е измежду младите икономисти доказани привърженици на независимата централна банка с консервативна парична политика. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с току-що изложеното от мен и на основание чл. 12, ал. 2, от Закона за БНБ предлагам за подуправител на Българската народна банка и ръководител на Управление „Емисионно” да бъде избран Калин Димитров Христов с мандат от шест години, който да започне да тече от 23 октомври 2009 г. след изтичане на мандата на сегашния подуправител господин Цветан Манчев. Благодаря за вниманието.

Госпожо председател, уважаеми колеги, познавам отдавна господин Калин Христов. Той е може би най-подходящият за този пост в момента в България – изключителен професионалист. Това, което господин Искров не каза, е, че той е автор на множество книги и статии в областта на Валутния борд. Не е членувал в партии и е експерт. Смятам, че ще се справи много добре с тази задача. Владее отлично английски. Познат е в банковите среди в целия Европейски съюз и смятам, че и, когато се налага, достойно ще замества господин Искров в отношенията на Българската народна банка с Европейската централна банка. Някои от книгите с участието на господин Калин Христов са част и от натрупания опит на целия Европейски съюз в областта на Валутния борд, така че тази кандидатура наистина е достойна и наистина заслужава да бъде подкрепена. Аз ще я подкрепя. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господа заместник-председатели на Народното събрание, уважаеми колеги! Аз ще гласувам „въздържал се” за кандидатурата на господин Калин Христов. Няма да гласувам „против” – имам два мотива. Първият от тях е, че това е предложение на господин Искров. В политиката трябва да има последователност. След като Четиридесетото Народно събрание одобри кандидатурата на господин Искров, Четиридесет и първото я потвърди, считам за съвсем нормално да не се отхвърли кандидатурата на господин Калин Христов. Това, което ме притеснява обаче, е лекотата, с която беше отхвърлена кандидатурата на проф. Неновски. Професор Неновски е може би най-големият специалист в областта на централното банкиране в тази страна. Професор Неновски е не само преподавател в УНСС, проф. Неновски преподава и в Италия, и във Франция. Много лесно ние се отказваме от знаещите и можещите хора. Неслучайно хората си задават въпроса: защо някои хора ги уважават повече в чужбина, отколкото в нашата държава? Ето, в момента ние даваме такъв пример – отхвърляме знаещите и можещите хора. Професор Неновски никога не е бил и политик, не е бил член на нито една партия. Втората причина, заради която няма да гласувам против кандидатурата на Калин Христов, е тази, че Калин Христов е ученик на проф. Неновски. Искрено се надявам и съм сигурен, че той е научил и е взел голяма част от качествата и от знанията на проф. Неновски. Призовавам управляващите: не се месете в работата на Българската народна банка! Вземете пример от предходното правителство! (Възгласи отдясно: „Е-е-е!”, ръкопляскания.) Диалогът беше изключително ползотворен. Аз стоя зад тези думи. Умолявам ви! На грешен път сте! Не се месете в работата на Българската народна банка! Пожелавам успех на господин Искров и на господин Христов! Пожелавам ви успех, защото ви чака нелека работа. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, странно ми беше да чуя логиката на господин Стойнев с аргументи, че не би могъл да подкрепи кандидатурата на господин Калин Христов, защото е бил ученик на господин Неновски. РЕПЛИКИ ОТ КБ: Не е казал такова нещо.

Следователно трябва да бъде подкрепен учителят, но не и ученикът, който може да се окаже, че в доста отношения има дори и по-добри качества от учителя. Господин Калин Христов е един от най-добрите макроикономисти, с който аз лично се познавам от доста години. Свидетел съм на изключително задълбочените познания на господин Христов за българската икономика, за международната икономика. Невероятно задълбочен макроикономист, човек, който познава в детайли банковата система на България и системата на Европейската централна банка. Освен това господин Христов е член на Инвестиционния комитет в Българската народна банка и освен това, изключително важно, господа, той е член на Комитета по парична политика на Европейската централна банка и то от 2002 г. Какво искаме ние в България? Искаме ли бързо присъединяване към еврозоната? Искаме ли бързо въвеждане на еврото? Искаме ли политика, в която да запазим Валутния борд и макроикономическата стабилност? Мисля, че това е нещо, за което от всички страни в тази зала ние говорим през цялото време. Господин Христов е един от хората, които най-добре биха могли да направят точно тези неща за България със сериозните си контакти в банковите среди, в Европейската централна банка, с изключителната репутация, която има в тази банка. Не споделям Вашите аргументи, господин Стойнев, и мисля, че това е двоен стандарт, който вие от БСП често демонстрирате и в момента отново показвате. Въобще не ставаше въпрос ние да коментираме дали господин Неновски е добър икономист или не. Мисля, че ние не поставяме под съмнение и професионализма на господин Неновски. Право на господин Искров като управител на БНБ е да предложи кандидатура и мисля, че тази кандидатура е изключително сериозна, достойна и човек, който трябва да бъде подкрепен и от вас, ако искате да демонстрирате сериозен политически морал и подкрепа на всички тези ценности, за които говорим. От името на групата на политическа партия ГЕРБ искам да декларирам, че ние ще подкрепим тази кандидатура, защото това е добре за България и за макроикономическата стабилност. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря, госпожо председател. Господин Мавродиев, Вие пак не слушате внимателно. Аз не казах, че няма да подкрепя. Аз казвам, че се радвам, че е той, защото е негов ученик. Защото като всеки един ученик той ще поеме от неговите знания и умения. Но това, което Вие говорите, потвърждава моето твърдение. Много ви моля, не се месете в работата на БНБ! Благодаря ви.