ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ2890 думи
Предложение от народния представител Цветан Цветанов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Цветан Цветанов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Иван Иванов и група народни представители:
„В § 33 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 създаденият чл. 7а се изменя така:
„ Чл. 7а. Представителството на непридружени малолетни и непълнолетни лица в производство по реда на този Закон се осъществява от служители на дирекция „Социално подпомагане“. Редът се определя в правилника за прилагане на закона.“
2. В т. 10 се правят следните изменения:
„2.1. В б. „а“:
2.1.2. В новото съдържание на чл. 6 след думата „укриване“ се добавя „и мерките по ал. 5 не могат да бъдат приложени“.“
2.2. В б. „б“:
2.2.1. Отпада изменението по ал. 8 уводното изречение на б. „б“ се изменя на: „алинеи 9 и 10 се изменят:“
2.2.2. В новото съдържание на ал. 9 в изречение първо след думата „лица“ се добавя и „техните придружители“, а в изречение четвърто думата „служител“ се заменя с „представител“.
2.3. В б. „г“ новото съдържание на ал. 13 се изменя така:
„(13). В случаите на чужденец с неустановена самоличност след индивидуална преценка на принципа на пропорционалност и съразмерност, органът по ал. 1 може да издаде спрямо него заповед за краткосрочно настаняване в обособено за тази цел звено на специален дом за временно настаняване на чужденци за възможно най-кратък срок не по-дълъг от 30 календарни дни за провеждане на действия по първоначална идентификация и установяване на самоличност. Чужденци, за които се предполага, че са малолетни и непълнолетни, се настаняват заедно с придружителите им в специални помещения. Краткосрочно настаняване не се прилага по отношение на непридружените малолетни и непълнолетни лица. Органът, издал заповедта за краткосрочно настаняване, предава лицето на представител на съответната дирекция „Социално подпомагане“, която незабавно предприема мерки за закрила съгласно Закона за закрила на детето. Незаконно пребиваващ чужденец не се настанява повторно краткосрочно в обособено звено на специален дом за временно настаняване на чужденци.“
3. В т. 11 се правят следните изменения:
„3.1. Буква „а“ и буква „б“ – отпадат.
3.2. Буква „в“ става съдържание на т. 11, като в нея думите: „ал. 1 по чл. 44, ал. 8 или“ – отпадат.
4. В т. 12 в уводното изречение думата „създава“ се заменя със „създават т. 4г и“ и се добавя „т. 4г“:
„4г. „Непридружен“ е този малолетен и непълнолетен чужденец, който пристига на територията на Република България и не е придружен от свой родител или друго пълнолетно лице, което отговаря за него съгласно българското законодателство или практика, докато грижата за него не бъде реално поета от такова лице.“
Комисията подкрепя предложението по т. 2.1.1. и не го подкрепя в останалата му част.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33, който става § 47:
„§ 47. В Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 2, ал. 3 в текста преди т. 1 думите „по смисъла на този закон са“ се заменя със „са лицата, които живеят с него в едно домакинство и са“.
2. В глава първа се създава чл. 7а:
„Чл. 7а. Непридружените малолетни и непълнолетни лица се представляват в производствата по този закон от дирекция „Социално подпомагане“ по местопребиваването им.“
3. Създава се нов чл. 14а:
„Чл. 14а. (1) Виза за краткосрочно пребиваване може да бъде издадена и на чужденец, който желае да извършва сезонна работа по условията на чл. 24л.
(2) В случаите по ал. 1 на визовия стикер се отбелязва, че е издаден за целите на сезонна работа.
4. В ал. 23, ал. 1, т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „освен в случаите, предвидени в този закон.“
5. В чл. 24:
а) в ал. 4 след думите „за постоянно пребиваване“ се поставя запетая и се добавя „както и член на семейство на български гражданин, който е упражнил правото си на свободно движение и притежава валиден документ за пребиваване като член на семейство на гражданин на Съюза, издаден от друга държава – членка на Европейския съюз;“
б) създава се ал. 9 – 12:
„(9) При смърт на български гражданин правото на продължително пребиваване на членове на семейството му, разрешено по реда на чл. 24м, не се засяга, ако са пребивавали в Република България най-малко една година преди смъртта му в качеството си на членове на семейството.
(10) При смърт на български гражданин правото на продължително пребиваване, разрешено по реда на чл. 24 м на член на семейството, който упражнява родителските права, и на неговите деца не се засяга, при условия, че децата са записани в училище от системата за предучилищното и училищното образование или във висше училище до приключване на обучението или когато представят доказателства за последващи етапи от обучението им.
(11) Член на семейството на български гражданин с предоставено право по реда на чл. 24м запазва правото си на продължително пребиваване при прекратяване на брака, ако отговаря на условията да е работник или самостоятелно заето лице в Република България и да притежава здравна осигуровка и необходимите финансови средства за покриване на разходите по пребиваването си и на тези на членовете на семейството си, без да са в тежест на системата за социално подпомагане, и по отношение на него е налице едно от следните обстоятелства:
1. бракът е продължил най-малко три години, от които една година в Република България;
2. упражнява родителски права по смисъла на съдебно решение;
3. пострадал е от домашно насилие преди прекратяването на брака, както и в други случаи, когато това е оправдано с оглед на особено трудни обстоятелства, настъпили не по волята на чужденеца, които той не е могъл да предвиди или да предотврати;
4. има право на посещение на ненавършило пълнолетие дете по силата на съдебно решение, при условие че в съдебното решение се предвижда посещенията да се провеждат в Република България.
(12) Лицата по ал. 9 – 11 следва да докажат, че са работници или самостоятелно заети лица или че притежават достатъчно средства за себе си и за членовете на своите семейства, така че да не се превърнат в тежест на системата за социално подпомагане през времето на пребиваването си, и че имат пълна здравна осигуровка.
6. В чл. 24л, ал. 1 след думите „90 дни“ се добавя „без прекъсване“ и след думата „виза“ се добавя „за краткосрочно пребиваване.“
7. Създава се чл. 24м:
„Чл. 24м. (1) Член на семейството на български гражданин, който е упражнил правото си на свободно движение и притежава валиден документ за пребиваване като член на семейство на гражданин на Съюза, издаден от друга държава - членка на Европейския съюз, подава заявление до дирекция „Миграция“ – МВР, или до областните дирекции на МВР за издаване на карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза, удостоверяваща правото му на продължително пребиваване, за което незабавно му се издава временно удостоверение.
(2) Заявлението по ал. 1 се подава в срок до три месеца от датата на влизането на лицето в Република България, като към него се прилагат:
1. валиден паспорт;
2. документи за наличието на родствени връзки;
3. документ за платена държавна такса;
4. документи за законното пребиваване в другата държава членка;
5. медицински документи относно наличието на сериозни здравословни причини, които налагат полагането на лични грижи от българския гражданин, в случаите, когато е приложимо.
(3) Картата за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза, удостоверяваща правото му на продължително пребиваване, се издава в срок до три месеца от подаване на заявлението и е с валидност 5 години.
(4) При липса на някой от документите по ал. 2 на лицето се определя 14-дневен срок от съобщаването за представянето му, до изтичането на който срокът по ал. 3 спира да тече. В случай че исканите документи не се представят в определения срок, административният орган предприема действия за прекратяване на производството по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“
8. Създава се чл. 25г:
„Чл. 25г. (1) Член на семейството на български гражданин, на когото е разрешено продължително пребиваване по реда на чл. 24м, има право на постоянно пребиваване, ако законно е пребивавал непрекъснато за срок 5 години в Република България заедно с българския гражданин или ако законно е пребивавал непрекъснато за срок 5 години в Република България в случаите по чл. 24, ал. 9, 10 и 11.
(2) За издаване на карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза, която да удостовери правото му на постоянно пребиваване, лицето по ал. 1 подава заявление до дирекция „Миграция“ - МВР, или до областните дирекции на МВР два месеца преди изтичането на срока на продължителното пребиваване.
(3) Карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза, която удостоверява правото му на постоянно пребиваване, се издава в срок до един месец от подаване на заявлението.“
9. В чл. 26, ал. 2 след думите „24к“ се поставя запетая и се добавя „24м“.
10. В чл. 33к:
а) алинеи 1 и 2 се изменят така:
„(1) Разрешение за пребиваване и работа тип „синя карта на ЕС“ могат да получат чужденци, които са висококвалифицирани работници по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и притежават виза по чл. 15, ал. 1 или разрешение за продължително пребиваване в Република България на друго основание.
(2) Разрешението по ал. 1 се издава след решение на органите на Министерството на труда и социалната политика за срок до четири години. В случай че срокът на трудовия договор е по-малък, разрешението се издава за срока на договора, удължен с три месеца, като може да се подновява при наличие на основания за преиздаването му.“;
б) създава се ал. 6:
„(6) Разрешение по ал. 1 не могат да получат чужденци, получили право на продължително пребиваване на основание чл. 24б, чл. 24к и чл. 24м, лицата по чл. 24л, както и членове на семейството на граждани на Съюза, които са упражнявали или упражняват правото си на свободно движение на територията на Европейския съюз и са получили право на пребиваване по реда на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани, и членовете на техните семейства.“
11. В чл. 40:
а) в ал. 1:
аа) в т. 1 след думите „24к“ се поставя запетая и се добавя „24м“ и след думите „25в“ се поставя запетая и се добавя „25г“;
бб) в т. 5 думите „освен в случаите по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13 и 16“ се заменят с „освен в случаите по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13, 16 и чл. 25г“;
вв) в т. 6 думите „пребиваване по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13 и 16“ се заменят с „пребиваване по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13, 16 и чл. 25г“;
гг) в т. 10 накрая се поставя запетая и се добавя „с изключение на случаите по чл. 24м и чл. 25г“;
дд) създава се т. 13:
„13. член на семейството на български гражданин с предоставено право на постоянно пребиваване по реда на чл. 25г отсъства от Република България за срок по-дълъг от две последователни години.“;
б) в ал. 4 накрая се поставя запетая и се добавя „с изключение на случаите по чл. 25г“.
12. Създава се чл. 41а:
„Чл. 41а. На чужденец, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 41, може да му бъде издаден Европейски пътен документ за връщане съгласно изискванията на Регламент (ЕС) 2016/1953 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 година за утвърждаване на европейски пътен документ за връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети държави и за отмяна на Препоръката на Съвета от 30 ноември 1994 г. (ОВ, L 311/13 от 17 ноември 2016 г.) по ред, определен с правилника за прилагане на закона.“
13. В чл. 42 се създават ал. 5 и 6:
„(5) Когато заповедта за експулсиране спрямо член на семейство на български гражданин, на когото е било предоставено право на пребиваване по реда на чл. 24м или чл. 25г, не е изпълнена повече от две години след нейното влизане в сила, органът, който я е издал, проверява дали все още са налице фактическите основания за издаването. Когато фактическите основания са отпаднали, заповедта се отменя.
(6) Член на семейството на български гражданин, на когото е било предоставено право на пребиваване по реда на чл. 24м или чл. 25г и на когото е наложено експулсиране, не се експулсира в държава, в която животът и свободата му са застрашени и е изложен на опасност от преследване, изтезание или нечовешко или унизително отношение.“
14. В чл. 44:
а) алинеи 5 и 6 се изменят така:
„(5) Когато съществуват пречки чужденецът да напусне незабавно страната или да влезе в друга страна и няма насрочени действия за предстоящото му извеждане, органът, издал заповедта за налагане на принудителната административна мярка, или директорът на дирекция „Миграция“ след преценка на индивидуалните обстоятелства и на опасността от укриване или на осуетяване на връщането по друг начин разпореждат със заповед по ред, определен с правилника за прилагане на закона, изпълнението заедно или поотделно на някоя от следните обезпечителни мерки:
1. чужденецът се задължава да се явява ежеседмично в териториалната структура на Министерството на вътрешните работи по местопребиваването си;
2. чужденецът внася лично или чрез трето лице парична гаранция в срок и в размер, определени с правилника за прилагане на закона;
3. чужденецът предава във временен залог валиден паспорт или друг документ за пътуване в чужбина, който получава обратно при изпълнение на връщането или експулсирането.
(6) В случаите, когато чужденецът, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органите по ал. 1 могат да издадат заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на връщането или експулсирането. Принудително настаняване се разпорежда и в случаите, когато чужденецът не изпълнява условията на наложените по ал. 5 обезпечителни мерки.“;
б) алинеи 8 - 10 се изменят така:
„(8) Настаняването продължава до отпадане на обстоятелствата по ал. 6, но не повече от 6 месеца. За наличието на основанията за принудително настаняване в специален дом се извършват ежемесечни служебни проверки от директора на дирекция „Миграция“. По изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи или има забавяне при получаване на необходимите документи за връщане или експулсиране към датата на изтичане на разрешения срок на принудителното настаняване по ал. 6, директорът на дирекция „Миграция“ може да издаде заповед за продължаване на принудителното настаняване в специалния дом за срок, не по-дълъг от допълнителни 12 месеца. Заповедта за продължаване на принудителното настаняване подлежи на обжалване по реда на чл. 46а, ал. 1 и 2. Когато с оглед на конкретните обстоятелства по случая се установи, че вече не съществува разумна възможност по правни или технически причини за принудителното извеждане на чужденеца, лицето се освобождава незабавно.
(9) По изключение, при наличието на обстоятелствата по ал. 6 за придружените малолетни или непълнолетни лица се издава заповед за принудително настаняване в специален дом със срок до три месеца. В специалните домове по ал. 7 се обособяват помещения за настаняване на малолетни и непълнолетни чужденци с подходящи за тяхната възраст и потребности условия. Принудително настаняване не се прилага по отношение на непридружените малолетни и непълнолетни лица. Органът, издал заповедта за налагане на принудителната административна мярка, предава лицето на служител на съответната дирекция „Социално подпомагане“, която предприема мерки за закрила съгласно Закона за закрила на детето.
(10) Настаняването на чужденци в специалните домове се извършва въз основа на заповед за принудително настаняване, издадена от компетентния орган по ал. 1, като в заповедта изрично се посочва необходимостта и законовото основание за настаняването, прилага се и копие от заповедта за наложената принудителна административна мярка връщане или експулсиране.“;
в) в ал. 11 думите „включително на малолетните и непълнолетните“ се заличават;
г) алинея 13 се изменя така:
„(13) В случаите на чужденец с неустановена самоличност органът по ал. 1 след индивидуална преценка на принципите за пропорционалност и съразмерност може да издаде спрямо него заповед за краткосрочно настаняване в обособено за тази цел звено на специален дом за временно настаняване на чужденци за срок до 30 календарни дни за провеждане на действия по първоначална идентификация и установяване на самоличност и за преценка на последващите административни мерки, които е необходимо да се предприемат. Чужденци, за които се предполага, че са малолетни или непълнолетни, се настаняват заедно с придружителите им в специални помещения. Не се допуска повторно настаняване на чужденец в обособено звено за краткосрочно настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци.“;
д) създава се ал. 14:
„(14) Заповедта по ал. 5, с която е разпоредено изпълнението на обезпечителна мярка, може да се обжалва в 14-дневен срок от издаването й по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбата не спира изпълнението на заповедта.“
15. В чл. 46а:
а) алинея 3 се отменя;
б) алинея 4 се отменя;
в) алинея 5 се изменя така:
„(5) Когато съдът отмени обжалваната заповед за принудително настаняване по ал. 1, по чл. 44, ал. 8 или чл. 44, ал. 12, чужденецът се освобождава незабавно от специалния дом.“
16. В чл. 50, ал. 1, т. 1 думите „чл. 44, ал. 5“ се заменят с „чл. 44, ал. 5, т. 1“.
17. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създава т. 20:
„20. „Доказателства за осигурено жилище“ са документи, както следва:
1. нотариален акт или друг документ, доказващ собствеността или ползването на имота;
2. нотариално заверена декларация от собственика за предоставяне на адрес на пребиваване - при представяне на договор за наем.“