1 декември 2017 г.

Госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин Вицепремиер, госпожи и господа министри! Ще представя Проекта за решение на Движението за права и свободи относно Програмата на Република България за председателството на Съвета на Европейския съюз. Мотивите: Като се има предвид изключително важното значение на председателството на Съвета на Европейския съюз (1 януари – 30 юни 2018 г.) за Република България и необходимостта от активно участие на Народното събрание, предлагаме Проект на решение за приемане на позиция на Народното събрание по Проекта на Програма на Република България за председателството на Съвета на Европейския съюз. Проектът бе разработен въз основа на: - 18-месечната програма на Съвета (1 юли 2017 г. – 31 декември 2018 г.), изготвена от естонското, българското и австрийското председателство, представена в Доклада на Европейския съюз от 2 юни 2017 г.; - Договора от Лисабон, в който се представя активната роля на националните парламенти за реализиране на приоритетите на Европейския съюз; - Програмата на Република България за председателството на Съвета на Европейския съюз. Проектът за решение дава възможност за участие и позиция на Народното събрание за предстоящото председателство въз основа на фундаментите на правовата парламентарна република. Уважаеми колеги, предвид трите председателства – Естония, България, Австрия, които имат за цел да възприемат широкообхватен и интегриран подход за предотвратяване на насилствения екстремизъм, като при този подход акцент се поставя и върху ролята на образованието и междукултурния диалог, зачитането и опазването на общите ценности, основните права и свободи и принципите на правовата държава, ще представя на Вашето внимание решенията, които сме извели: „1. Възлага на българското правителство при приемането на окончателната програма да вземе предвид и следните теми, идентифицирани от Народното събрание като приоритетни за Европейския съюз и България, и продължи работата по тях и след приключването на българското председателство на Съвета на Европейския съюз: 1.1. Европейски бюджет, кохезионна политика, Обща селскостопанска политика - многогодишната финансова рамка на Европейския съюз за периода след 2020 г. да гарантира запазване на успешните политики на Европейския съюз, водещи до постигане на стратегическите цели на Съюза за сближаване, повишена конкурентоспособност, икономически растеж и създаване на качествени работни места, социален напредък и борба с бедността; - запазване на кохезионната политика като един от основните инструменти за постигане на икономическа и социална конвергенция при справедливо разпределение на средствата между държавите членки; конструктивен подход към регионалната политика чрез диференцирано допълване на безвъзмездната финансова помощ за изоставащите региони с финансови инструменти; - утвърждаване на Общата селскостопанска политика като силна и адекватно финансирана общностна политика, като се запази единната схема за плащане на площ и подпомагане, обвързано с производството с цел гарантиране на устойчивото развитие на този ключов сектор на европейската икономика. 1.2. Отбрана, сигурност и миграция - постигане на съгласие за финализиране на реформата на Общата европейска система за убежище, включително с приемането на ревизиран Дъблински регламент, като се постави фокус върху прилагането на целенасочени мерки за предотвратяване на незаконната миграция и трафика на хора; - извеждане на преден план на борбата с организираната престъпност и тероризма чрез осигуряване на по-добро взаимодействие и обмен на информация и данни между националните служби за сигурност на държавите членки и приемане на нова правна рамка за функционирането на Шенгенската информационна система; - активна роля на България в усилията за задълбочаване на сътрудничеството и развитие на ефективна обща политика в областта на отбраната с цел повишаване на сигурността на Европейския съюз и неговите граждани; постоянен ангажимент за солидарна подкрепа спрямо държавите членки по външните граници на Европейския съюз, в това число за укрепване на граничния контрол; подкрепа за приемането на Европейска програма за промишлено развитие в областта на отбраната и насърчаване на участието в проекти по Европейския фонд за отбрана. 1.3. Европейският социален модел. Образование, младеж и култура - подкрепа за развитието на Европейския стълб за социалните права и неговите три основни елемента: равни възможности и достъп до пазара на труда, справедливи условия на труд, социална закрила и приобщаване; - запазване и развитие на съществуващите механизми за преодоляване на бедността и социалното изключване, включително Европейския социален фонд; - усилия за финализиране на преговорите по промените в Директивата за командироването на работници, като се отчитат в максимална степен интересите на държавите с по-ниско от средното за Европейския съюз възнаграждение в най-чувствителните сектори и се гарантира свободното движение на хора; - засилване на координацията по въпросите на здравната помощ; - обвързване на многокомпонентната тема за бъдещето на труда с подкрепата за предприемачеството и създаването на работни места, като се постави акцент върху мерките за повишаване на младежката заетост чрез качествено образование и създаване на търсените в съвременната икономика умения; - подкрепа за общоевропейски образователни програми, мерки и инициативи в предстоящите преговори по Многогодишната финансова рамка, включително програмата „Еразъм +“, като доказала своята роля и принос за подобряване на качеството на образование и обучение в Европейския съюз, насърчаване на мобилността и активното гражданско участие; - утвърждаване на културата като един от основните двигатели за развитие на Европейския съюз, за възстановяване на доверието на гражданите в европейския проект и за приобщаване към ценностите на Европейския съюз в отговор на нарастващото разединение и за противодействие на надигащите се радикални антиевропейски движения; повишаване на информираността относно целите, инициативите и събитията, свързани с „Европейската година на културното наследство – 2018“. 1.4. Конкурентоспособна икономика, цифров пазар - усилия за ускоряване на процеса на доизграждане на Единния цифров пазар с цел повишаване на конкурентоспособността на европейската икономика, насърчаване на икономическия растеж и разширяване на възможностите пред потребителите за ефективно използване на интернет пространството; - създаване на условия за осигуряване на мрежовата и информационна сигурност и регламентиране на неприкосновеността на личните данни; - създаване на съответните инструменти за финансиране в подкрепа на малките и средни предприятия, опростяване на административните тежести като предпоставка за успешна реализация на Инициативата за подкрепа на стартиращи и разрастващи се предприятия. 1.5. Разширяване и регионално сътрудничество - създаване на нов импулс в процеса на разширяване на Европейския съюз към страните от Балканите като гаранция за стабилността, икономическото развитие и социалния прогрес както в Югоизточна Европа, така и на европейския континент като цяло, чрез предприемане на конкретни стъпки и инициативи: подкрепа за реформите в страните-кандидатки, за да постигат по-бързо критериите за членство; по-силно приобщаване на страните от региона към постигането на стратегическите цели на Европейския съюз; силен фокус върху свързаността както между страните кандидатки, така и между тях и държавите членки от региона във всичките нейни измерения - транспортна, енергийна, икономическа, комуникационна, цифрова, улесняване на контактите между хората; насърчаване на добросъседските отношения и трайно преодоляване на съществуващите националистически и радикални убеждения; - приемане на финален документ от срещата на върха в София за Западните Балкани, който да потвърди политическата воля на Европейския съюз да приобщи Западните Балкани и да бъдат положени усилия той да бъде придружен от Пътна карта с конкретни инициативи, ангажименти и ориентировъчни срокове за реализацията им; приемане на финален документ от срещата на върха в София за Република Турция, който да потвърди политическата воля на Европейския съюз в подкрепа на демократичните процеси в Турция и продължаването на преговорния процес. - засилване на видимостта на Черноморския регион, включително чрез повишаване на свързаността с Дунавския регион, и при пълноценно използване на потенциала и инструментариума на макрорегионалните стратегии на Европейския съюз. 1.6. Свобода, сигурност и правосъдие - приемане на финален документ от срещата на върха в София за прилагане на широко обхватен и интегриран подход за предотвратяване на всякакви форми на радикализация, екстремизъм и национализъм с акцент и върху ролята на образованието, и междукултурния диалог, зачитането и опазването на общите ценности, основните права и свободи на гражданите и принципите на правовата държава; - представяне на българския етнически модел като успешно реализиран модел в България за решаване на междуетническите проблеми и изграждане на гражданска нация на основата на реална интеграция, съхранявайки идентичността. 2. Възлага на българското правителство да работи за приемането на балансирани решения с цел запазване на единството между държавите – членки на Европейския съюз и изпълнение на стратегическите приоритети на Европейския съюз, като заедно с това насочи своите усилия към постигане на конкретни резултати в рамките на шестмесечния период на Председателството. 3. Министрите да информират редовно ресорните парламентарни комисии за напредъка по реализацията на приоритетите на Българското председателство, а резултатите от заседанията на Европейския съвет да бъдат представени в Народното събрание. 4. Програмата на Република България за Председателството на Съвета на Европейския съюз да бъде представена в Народното събрание след нейното приемане от Министерския съвет.” Благодаря.

Госпожо Председател, уважаеми колеги! Госпожо Председател, към Вас, защото не стана ясно какво изчете господин Ибрямов. Текстът, който е внесен от „Движението за права и свободи“, е базиран не на програмата на триото, а на решението, което внесохме всички политически групи. Те имат пет различни предложения. От името на вносител би трябвало да се обясни каква е разликата и защо са внесени тези пет предложения на базата на текста на нашето решение. Това исках да поясня за залата. Благодаря.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер, дами и господа министри, уважаеми колеги! Представям на вниманието Ви Проекта за решение за приемане на позиция на Народното събрание по Проекта на програма на Република България за Председателството на Съвета на Европейския съюз в периода 1 януари – 30 юни 2018 г. Позволете да започна от това, че десет години след приемането на България за пълноправен член на Европейския съюз българите остават едни от най-големите еврооптимисти. Съгласно наскоро публикуваното извлечение от анализа, направен от Представителството на Европейската комисия в България, одобрението за евроинтеграцията на страната ни се запазва в рамките на 50 на сто. Образът на Европейския съюз е положителен за българите – като демократичен го възприемат 63%, а като закрилящ и солидарен 52%. Вярвам, че на прага на първото българско председателство на Съвета на Европейския съюз, в този отговорен период, ние ще допринесем за това да отговорим на очакванията на българските граждани за утвърждаването на общия ни европейски дом. Това е за нас една голяма отговорност да работим в единодействие и съгласие за тази тема, която има характера на общонационална и надпартийна тема. Проектът на решението, внесен от по-голямата част от членовете на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, е плод на активното участие на Народното събрание в обсъжданията на заложените приоритети в Проекта на програма на Република България за председателството на Съвета на Европейския съюз и има своите ангажименти по линия на Парламентарното измерение на председателството. Само преди три дни парламентарната делегация на българския парламент участва в 58-то пленарно заседание на Конференцията на комисиите по европейските въпроси на Европейския съюз в Талин. Форумът беше закрит със символичното предаване на щафетата от Естония на България, която поема председателството точно след един месец. Ние, вносителите от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, изготвихме Проекторешението за приемане на позиция на Народното събрание по Проекта на програмата на Република България за председателството на Съвета на Европейския съюз въз основа на заключенията и резултатите от проведени съвместни заседания, срещи и дискусии на постоянните парламентарни комисии. В тези срещи участваха представители на изпълнителната власт, членове на Европейската комисия и Европейския парламент, посланици на държави от Западните Балкани, от Комитета на регионите, от Националното сдружение на общините, членове на Европейския икономически и социален съвет, както и на Обществения съвет към Комисията, в който има представители от академичните, работодателски, синдикални, студентски и неправителствени организации. За разлика от други теми, които са предмет на остри дебати и противопоставяне, трябва да се подчертае духът на ползотворен диалог, конструктивност и консенсус, в който работи Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Тук искам да изкажа специална благодарност към председателя на Комисията господин Вигенин. (Единични ръкопляскания.) Всички ние осъзнаваме значението на задачите и измерението на българското председателство на Съвета на Европейския съюз. В Проекторешението за приемане на позиция на Народното събрание по Проекта на програмата на Република България за председателството ние се базираме на търсенето на общ консенсус. Като спазваме принципите за разделението на властите и функциите на Народното събрание и на Министерския съвет, с Проекторешението си ние изразяваме принципна подкрепа за обявените приоритети в Проектопрограмата на България за председателството при споделяне на основните послания за консенсус, конкурентоспособност и кохезия, и девиза „Съединението прави силата!“. Предлагаме на българското правителство при приемането на окончателна програма да вземе предвид темите, определени от Народното събрание като приоритетни за Европейския съюз и България, и да продължи работа по тях и след приключване на българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Темите са: „Европейски бюджет, кохезионна политика и обща селскостопанска политика”, „Отбрана, сигурност и миграция”, „Европейският социален модел. Образование, младеж и култура“, „Конкурентоспособна икономика и цифров пазар“ и „Разширяване и регионално сътрудничество“. Ние насърчаваме българското правителство да работи за приемането на балансирани решения с цел запазване на единството между държавите – членки на Европейския съюз и изпълнение на стратегическите приоритети на Европейския съюз, като заедно с това насочи своите усилия към постигане на конкретни резултати в рамките на шестмесечния период на Председателството. В Проекторешението се посочва, че министрите трябва да информират редовно ресорните парламентарни комисии за напредъка по реализацията на приоритетите на българското председателство, а резултатите от заседанията на Европейския съвет да бъдат представени в Народното събрание. Програмата на Република България за председателството на Съвета трябва да бъде представена в Народното събрание след нейното приемане от Министерския съвет, което мисля, че ще се случи съвсем скоро. Съществен принос за дебатите бяха и очертаните основни приоритети от гледна точка на българските значими теми. Тук искам да акцентирам върху темата за кохезионната политика, която е основополагаща за Европейския съюз. Дебатите за нейното бъдеще предстоят. Очаква се през месец май 2018 г. Европейската комисия да представи предложенията си за новата многогодишна финансова рамка, след което да започне широк кръг на консултации. Фокусът според нас трябва да бъде върху продължаващата кохезионна политика с фокус „Инвестиции в растеж и заетост”, разбира се, бъдещето на европейските и структурни инвестиционни фондове, модернизирани, но запазващи безвъзмездното финансиране, опростяване и модернизиране на общата селскостопанска политика. Ключов приоритет на Председателството трябва да бъде и фокусът върху сигурността, миграцията, превенцията на радикализацията и правосъдието. Принос за европейското бъдеще и сигурност могат да бъдат приобщаването на Западните Балкани и интегрираното развитие на Дунавския и Черноморски региони. Изключително важни теми за нас, които имат шанса да бъдат надградени и развити и с последващите председателства на Австрия и Румъния. Разбира се, конкурентоспособност чрез подкрепа за предприемачеството, малките и средни предприятия, стартиращи фирми за постигане на икономически растеж и създаване на работни места. За утвърждаването на развитието на Европейския съюз могат да допринесат и ориентираната към бъдещето околна среда, ефективният енергиен съюз, единният пазар и задълбочаването на икономическия и паричен съюз, за които България ще работи в рамките на своето председателство. Уважаеми колеги, чрез Проекта на нашето решение още веднъж парламентът ще може да заяви намерението и отстояваната досега политика за търсене на съгласие и единодействия между всички парламентарно представени политически сили по въпросите на българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Длъжни сме да отговорим на предизвикателствата, които стоят пред всички нас – бъдещето на Европа и Брекзит, сигурност и миграция, тероризъм, промени в климата, дигитално общество. Като политици нека да дадем своя принос, не само в рамките на председателството, но и обединявайки се около обща визия за бъдещето на Европа. С това благодаря за вниманието, благодаря и на българското правителство за усилията до тук. Нека да си пожелаем успешно председателство! Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители! Българското председателство е важно като политически и социален модел за издигане авторитета на България като член на Европейския съюз. И в навечерието на председателството на Съвета на Европейския съюз при финализиране на дискусията по предлаганите от Европейската комисия сценарии и произтичащи от тях политики, на преден план излизат основните идеи, инициативи и приоритети за българското председателство и за националната ни позиция за бъдещето на Европейския съюз. Днес в Европа, наред с всички положителни неща, има и негодувание от настоящето и страх от предстоящото. Гражданите на Европейския съюз изпитват остър недостиг на справедливост и солидарност. Затварянето в себе си, изолираното преследване само на лично благополучие, се оказа задънена улица с разрушителни последици. Това е закономерният резултат от всевластието на неолибералния модел. Разликите между държавите – членки в Европейския съюз са огромни, особено в социалната област. Необходима ни е друга Европа! Необходимо е да се даде категоричен политически отговор на въпроса, който си задават европейските граждани, включително и българите – икономиката ли съществува, за да обслужва гражданите или гражданите съществуват, за да обслужват икономиката. Ние от левицата, от парламентарната група на „БСП за България“, защитаваме тезата, че Европейският съюз може да е ефективен само ако приемем, че на дневен ред са солидарност и действия, насочени към преодоляване на бедността и неравенствата, и гарантиране на равни права на всички европейски граждани. Не могат да се пренебрегват националните и местните органи, които носят основна отговорност за действията в социалната област, но Европейският съюз трябва да проучи възможностите и начините за допълнително подпомагане на действията на държавите членки, като използва пълноценно всички свои инструменти. Трябва да бъдат определени минимални стандарти и даже би могло в избрани области напълно да се хармонизират правата на гражданите в целия Европейски съюз с цел да се акцентира върху сближаването в социалната сфера. На 8 март 2016 г. с нарочно съобщение Европейската комисия постави началото на обществена консултация по своето бъдещо предложение за европейския стълб на социалните права. Инициативата на Европейската комисия за създаване на европейски стълб на социалните права е определена крачка в правилната посока, която ще даде възможност за развитие на практика на принципите, залегнали в Европейската социална харта, задълбочаване на интеграционните процеси между държавите членки и даване на допълнителни гаранции за правата на работниците и служителите. Едно от основните очаквания към така наречения „стълб на социалните права“ е да осигури баланс на налаганите през последните години политики на ограничаване на публичните разходи и правата на работещите. Европейският съд на социалните права беше приет окончателно в рамките на Европейската социална среща, която се проведе на 16 и 17 ноември в Гьотеборг, под домакинството на правителството на Кралство Швеция. Междувременно на 19 януари 2017 г. Европейският парламент прие Резолюция относно европейския стълб за социалните права. В нея много ясно се очертават очакванията на гражданите на Европейския съюз от този социален стълб. Той не бива да се ограничава само с декларации за принципите или с добри намерения, но и да подкрепя социалните права чрез конкретни и специфични инструменти като законодателство, механизми за създаване на политика и финансови инструменти. В тази своя резолюция Европейският парламент очертава няколко основни области, в които социалният стълб следва да доведе до качествена промяна. Моите очаквания за социалния стълб, като социално чувствителен човек, са свързани с актуализиране на съществуващите социални стандарти в посока на тяхното повишаване. Смятам, че няколко са сферите, в които е необходимо да бъдат предприети конкретни действия и това са: условия на труд, подобряване и разширяване обхвата на социалната закрила, гарантиране на равни възможности и достъпа до пазара на труда, гарантиране на свободно движение на хората в Европейския съюз и трудова мобилност. В този контекст аз ще споделя, че виждам два важни акцента от резолюцията, които са от непосредствен интерес за България и първият е: европейският стълб на социалните права като инструмент на икономическо и социално сближаване, ориентирани към най-високите стандарти, и на второ място – пълни гаранции за свободно движение на хора и на работници в Европейския съюз, съчетано с допълнителни инструменти за защита на интересите на мобилните работници и техните трудови и социални права. В резолюцията е очертана ясно необходимостта от осигуряване на средства за постигане на практически резултати от прилагането на европейския стълб на социалните права. За мен и за БСП като партия е важно, че там се призовава за въвеждане на социален протокол, който да гарантира предимство на социалните права над икономическите свободи и че изрично е подчертана необходимостта от осигуряване на допълнително финансиране за целите на социалния стълб, в това число и по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове. Това засилване на европейската социална солидарност в частност – по отношение на борбата с бедността и социалното включване, чрез ресурсите на Европейския социален фонд и Европейския фонд за подпомагане на нуждите, е от особена важност за България, затова българското председателство трябва да отстоява твърдо и неотстъпно принципни позиции в подкрепа на развитието на Европейския стълб на социалните права и неговите три основни елемента: равни възможности и достъп до пазара на труда, справедливи условия на труд, социална закрила и приобщаване, да се отстоява създаване на справедлив пазар на труда, недопускане на дискриминация, защита на свободното движение на хора, инвестиции в образование и обучение, подкрепа за продължавана на младежката гаранция за „Инициатива за младежката заетост“, спешни мерки за преодоляване на бедността и социалното изключване чрез адекватна социална закрила, изразяваща се в достъп до качествено здравеопазване, базови доходи, социални права, адекватни пенсии и така нататък. Наясно съм, че отстояването на солидарността и равните права е сложна задача. Чака ни много работа, за да не остане европейският социален стълб само добро намерение. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! Аз лично приветствам днешното решение, което очаквам да бъде взето с консенсус от Народното събрание, защото парламентарното измерение на българското председателство е неизменна част от всички мероприятия, всички действия, които ще бъдат предприети от страна, както на правителството, така и от парламента, за да може България да излезе на челни позиции и да извлече максимум дивиденти от това председателство. Аз приветствам и приоритетите, които са изведени от парламента и които българското правителство би трябвало да приеме и, надявам се, ще ги приеме охотно след гласуването на решението, на база на дискусии, които бяха проведени в Комисията и получените необходими експертни становища. Една от темите, която, разбира се, е изключително важна и трябва да бъде изключително добре засегната и България да бъде изключително активна по нея, е темата за отбраната, сигурност и миграция, като, както е записано и в Проекта за решение, постигането на съгласие за финализиране на реформата на Общоевропейска система за убежище е един изключително важен елемент за справянето с проблема с бежанската криза, която възникна преди няколко години и, разбира се, още не е намерено универсално решение, като българската страна много правилно поставя като акцент приемането на ревизиран Дъблински регламент, като се постави фокус върху прилагането на целенасочени мерки за предотвратяването на незаконната миграция и трафика на хора. Само искам да поставя още един акцент, че терминът „ефикасен и истински съюз на сигурност“ произхожда от комуникацията на Европейската комисия, допринасяща към Европейската програма за сигурност в областта на борбата с тероризма и поставяща основите за ефективен и истински Европейски съюз на сигурност, като документът е изработен в отговор на терористичните атентати в Париж и Брюксел през 2015 г. и 2016 г. и включва изключително сериозни мерки в борбата с тероризма, които следва да се изпълнят още по-активно. Изпълнение на тази комуникация означава, че ключово за успешното противодействие на терористичната заплаха и предизвикателства, свързани с тежката и организирана престъпност, е ефективното използване на информационните системи и базите данни на Европейския съюз. Това означава изграждането на нова архитектура на информационния момент, която в момента е основен приоритет за няколко председателства, включително и за българското. Именно този национален фонд е причина да включим тази тема в днешното решение, като взаимната съвместимост, която се преследва, цели да позволи оптимално използване на налична информация и качествено, високо ниво на информационния обмен, като на ниво Европейски съюз е налице силна политическа воля за бързото финализиране на това досие, което се надяваме, ще достигне общата квота на Съвета. Разбира се, и само да припомня, че в края на 2016 г. Европейската комисия предостави законодателен пакет за реформа на Шенгенската информационна система, която включва три предложения за регламенти – използване на Шенгенската информационна система за целите на полицейското сътрудничество, гранични проекти и връщането. С измененията ще се даде по-широко използване на биометрични данни, както и нови категории сигнали. Целта е по-голямата и често използвана система да придобие нови функционалности и да повиши ефективността си. Започнат е диалог с Европейския парламент по тези досиета, които българското председателство ще се стреми да приключи. Именно по тази причина аз считам, че е важно да подкрепим така предложения Проект за решение, за да може България да бъде една сериозна част от бъдещото и сигурно бъдеще на Европейския съюз. Извинявам се за тавтологията. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Иванов, говорите за европейска сигурност, за миграция, за трафик на хора. Как точно тези Ваши хубави слова се вместват с фактите? А факт е, че регионален лидер на партия, която крепи това мнозинство, пред съда си признава и сключва споразумение с прокуратурата, че каналджийства и организира трафик на бежанци. Как ще обясните това?

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Хамид, неслучайно тази тема беше идентифицирана като изключително важна за българското председателство. Разбира се, както е посочено, тези действия трябва да продължат след председателството. Аз мисля, че така зададения въпрос по-скоро би трябвало да бъде зададен на управляващото мнозинство. В крайна сметка опозицията не може да държи отговорност, да държи сметка и да ръководи едно разследване, било то и за трафик на хора. Нашата работа е тук да искаме съответните отговори от министъра и по време на парламентарния контрол, разбира се, ако има такова разследване. Аз не мога да бъда в течение по него. Надявам се отговорните лица да бъдат наказани. В крайна сметка ние търсим днес приемането на едно решение с изключително голям консенсус от Народното събрание, което да може да представи България в най-добрата светлина по време на председателството и в неговото завършване. Надявам се такива моменти, които го помрачават, да не бъдат част от него и вярвам, че тези данни, които изнесохте, в крайна сметка се окажат неверни. Благодаря. (Смях и реплики от ДПС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Дебатът за бъдещето на Европа неминуемо е свързан и с този – за бъдещето на България, тъй като е наивно да мислим, че можем да променим Европа. Това, което можем да направим, е да променим себе си и бидейки част от Европа, да променим и нея, защото променяйки нашата съдебна система, нашата система за сигурност, ние променяме и Европа, а проблемите на Европа и България днес са доста сходни и ги решаваме по доста сходен начин. Всъщност, трябва да признаем, че и България, и Европа насочват своите усилия главно към последствията от даден проблем, а не срещу неговите причини, защото, ако дадем за пример демографията, липсата на работна ръка, България вкарва работна ръка отвън, това е неизбежно решение, но гражданите виждат, че то е резултат от десетилетия бездействие и слабост в политиката. Европа прави нещо много сходно. В крайна сметка реалната политика и реалната икономика са заменени от бюрокрация и технокрация и всички тези проблеми се отразяват именно на гражданина, на обикновения европеец. Точно на тази почва вирее омразата и национализмът. На тази врата хлопат и враговете на Европа. Същото е в България – докато се самоизяждаме един друг, на същата тази врата хлопат и враговете на България. Все още за проблемите говорим с приповдигнат брюкселски тон и на мен ми се иска по време на българското председателство за проблемите да се говори ясно и открито, защото нито Брекзит, нито референдумите, нито евроскептицизмът са проблемите на Европа. Те са само последствията от тези проблеми. И все още говорим с напудрено брюкселско говорене: ние сме Европа, Европа е в нас, Европа излиза по-силна всеки път! На мен това ми звучи като речи, които съм гледал само в интернет по отношение на Съветския съюз. А е време да си кажем открито какви са проблемите на Европа, за да започнем да вземаме и правилните решения, защото в миналото бащите – основатели на Европа, основаха Съюза върху свободната стопанска инициатива върху реалната икономика, търговията на въглища и стомана, върху тази основа, която сама по себе си не бе цел, Европа изгради мира и просперитета. Точно тук идва мястото на ценностите. Днес тази основа беше заменена от бюрокрацията и технократизма. На тази основа няма как Европа да продължи в бъдещето, а в бъдещето ни очакват по-големи предизвикателства от когато и да било, защото изкуственият интелект и икономика 4.0, индустриализация 4.0, ще променят света и те го променят по-бързо от всякога. След по-малко от 20 години изкуственият интелект ще заеме работните места на мнозина. Социалните проблеми и неравенствата такива, каквито ги познаваме сега, няма да бъдат същите. Това, което ни очаква в бъдеще и тези проблеми, които имаме в момента, ще ги се видят като детска игра. Дали сме готови за това бъдеще? Европа загуби много от силните си позиции в сферата на високите технологии. Доскоро всеки човек на планетата ползваше европейски телефони, европейски софтуер с европейска операционна система. Днес, ако си бръкнем в джобовете, всички ще извадим други телефони с други операционни системи, а именно операционните системи, нито една от които не е европейска, са основата, на която се изгражда изкуствения интелект, а изкуственият интелект е неминуемо бъдещето на света, за добро или за лошо. В тази сфера Европа изгуби наистина позиции. Ние не водим този дебат в Европа, не го водим и в България. Как ще отговорим в България на тези предизвикателства в образованието? Защото, докато днес учим, пазарът на труда след десет години няма да иска това, за което днес се подготвяме. Така че на мен ми се иска по-открито да говорим за проблемите на Европа и точно защото съм убеден в европейската идея и ме боли за това, което става, точно затова се надявам да започнем открито да говорим за тези проблеми. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители, госпожо Министър! Господин Божанков, аз Ви поздравявам за изказването. Вие много добре сте прочели Проекта на Решение, който ние сме внесли. В Проекта Вашата парламентарна група е подписала, част от колегите, това, което в началото започнахте – за национализмите, липсва, изцяло липсва и е премахнато. Затова днес освен в Европа, както казахте, много е важно бъдещето на България. Трябва да направим така, че крайният национализъм, популизмът, екстремизмът да бъде демонтиран. Затова много правилно подчертахте, че крайният национализъм…

Избийте ни, бе! (Шум и реплики.) Може ли, госпожо Председател, да говори такива неща? Вие трябва да го прекъснете. Каква е тази атака?!

…трябва да попадне в Проекта за Решение и ние ще предложим да подкрепите нашия Проект за Решение. Пак казвам, поздравявам Ви за Вашето изказване. (Реплики на народния представител Станислав Станилов.)

По начина на водене.

Над 300 хиляди души са гласували за националистическата фракция в парламента. На тази трибуна излизат хора и започват да говорят, че се борят срещу нас, че ще ни демонтират, че ще ни изгонят. Започнете да ни разстрелвате, всичко ще се уреди. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ОП.)

Уважаема госпожо Председател, моля Ви не допускайте от тази трибуна да се призовават народни представители, или който и да било, към извършване на престъпление, и то едно от най-жестоките престъпления – към убийства, към разстрели. Намесете се! Намесете се! Знам, че не сте психиатър, но направете нещо по въпроса. (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря, госпожо Министър. Госпожо Водещ. Всеки път, като дойда на тази трибуна, говоря или за зрители, или за предавания, или бъркам министъра с председателя. Моля да бъда извинен, и нека…

…в такъв стил да протича и нашата всеобща работа за благото на България. Няма да обръщам внимание на такива заяждания от страна на една от партиите, която, за съжаление, скоро няма да се види на власт. По-скоро бих използвал тази трибуна, за да кажа и на ръководството – тук има някои хора от ръководството на тази партия, че не е добър знак, когато идват европейски комисари, идват високопоставени европейски служители и пред тях да се говорят някакви небивалици за нашата патриотична формация. Това не е добре. Не ни представя в добър вид. По отношение на решението, което взе нашето Събрание, и по отношение на дебатите, които се водиха във формирането на това решение, мога да кажа, че то протече в един много градивен стил. Разбира се, имаше първоначално противоречия как да изглежда, що да изглежда това решение. В края на краищата и председателят на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове даде своя значителен принос за това да бъде нашето Събрание консолидирано и то да излезе с една подкрепа към програмата, която е предложена за нашето председателство. В това отношение искам също да кажа, че в нашето Народно събрание има добре функциониращ млад екип, който работи заедно с Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Мога да успокоя господин Божанков, че екипът отговаря на всички стандарти, които са необходими за една електронизация, дигитализация в информационното обслужване не само на членовете на нашата Комисия, но и на други членове от Народното събрание. Ако те искат, ще могат да получават бързо и точно информация по всеки един въпрос. Искам да благодаря на госпожа Нели Кардашлиева, ако е тук, и на нейните сътрудници. Те работят много добре. Искам също да кажа, че в България се гледа изключително сериозно и аз съм много доволен за това председателство. Защото допреди няколко месеца, да не кажа една година, хората с насмешка се отнасяха към председателството, като нещо, което ей така едни интелигентни хора с вратовръзки си говорят, а то е изключително важно за нашата страна. Аз съм убеден, сигурен съм, че след това председателство всички ние ще бъдем свидетели на по-бързо и интензивно икономическо развитие на страната. Убеден съм в това нещо, включително в една много добра подготовка, която ще направим и във връзка с 2019 г. – Годината на културата. Това ще бъде също много добър старт на България да излезе от това си състояние, в което се намира сега, и да се присъедини към страните, които бързо и ефективно се възползват от това да бъдем в Европейския съюз. Нашата патриотична фракция в Народното събрание подкрепя изцяло европейското развитие на България. Разбира се, нека да напомня на народните представители какъв е замисълът на Европейския съюз първоначално. Той да бъде Съюз на нации. Ако няма добри национални защити на интересите във всяка една от структурите на Европейския съюз, той няма да функционира добре. И това е много важно в нашата държава, че има такава националистическа организация, която, разбира се, се различава съществено от тези безделнически структури – аз ги наричам така, в Холандия, в Англия. Един полупобъркан човек, който проведе тази кампания за излизане на страната му от Европейския съюз, и показвайки това, че е полупобъркан, на другия ден избяга от политическата сцена. В България това не е така. За съжаление, на нашите противници – не казвам: врагове. Партия ДПС не може да бъде враг. Те са ни противници, политически противници, така че това трябва да е ясно и точно. Искам тук да подчертая, че завоят, който направи Министерството за европредседателството в приоритетите, в Програмата на България, и ние пред себе си сега да имаме това решение… Аз от тази трибуна просто изказах своето недоумение от това, което ни беше представила госпожа Деница – коя беше, забравих (смях и оживление), от бившия вицепрезидент, която беше объркала и ни представи програмата на триото като програма на България, проект за България. И й казах: „Бе, госпожа Деница, не знам коя си, Вие за какво ни смятате тук? (Смях и оживление.)

Ние трева не пасем. Вие ни представяте друг доклад“. Мисля, че в лицето на госпожа Лиляна Павлова имаме един човек, който наистина като министър… Кажете ми, някой да провери: в колко от страните досега е имало министерство, което да се занимава, и то само с това? (Реплика от ДПС: „Това е най-големият успех, евала!“ Смях и оживление в „БСП за България“ и ДПС.) Няма. Представяте ли си, ето, вижте хора, които слабо познават председателството и неговото значение, се заливат от смях тук срещу мен. (Смее се.) Много е смешно, бе! (Смях и оживление.) Много е смешно. Дайте, вземете, запознайте се за какво става дума и ще Ви стане по-малко смешно. В тази връзка искам да кажа, че това, което се постави като фокус, а именно приобщаването на Западните Балкани, е нещо много важно за нас, защото ние нямаме интерес като държава – член на Европейския съюз, да имаме едни бедняци, голтаци около нас, а имаме нужда от едни бързо развиващи се икономики около нас. Затова нашето мнение е да подкрепим като група, като фракция в Народното събрание всички действия, решения на правителството. Уважаеми колеги депутати, за разлика от нашата Конституция, Конституцията на Европейския съюз е малко по-различна. Там изпълнителната власт играе много по-важна роля и много по-сериозна роля в прокарването на европейските политики. Хайде да взема малко отношение към младия колега (шум, смях и оживление от „БСП за България“ и ДПС), който се изказа преди мен. Нека да бъде така. Ей така, като се смеем, това е начинът, по който трябва да функционира Народното събрание – не омраза, не разстрели и не такива работи. (Смях и оживление.) Господин Божанков, сега да Ви кажа… Човекът наистина добре, млад човек е, дайте да направим тук електронизация, цифровизация. Това, че тя струва няколко милиарда евро, ами ще ги намерим, седем-осем милиарда евро и правим електронното правителство, нали? Всичко е наред. Но да Ви кажа – и сега вече малко по-сериозни ще станете сигурно, на това заседание на КОСАК в Талин на мен ми направи много лошо впечатление организацията на домакините, а именно, че когато се докладваше по един от основните приоритети на тяхното председателство – за дигитална Европа, те не бяха поканили еврокомисаря, който отговаря за това. Представяте ли си? (Шум и реплики.) Еврокомисарят по дигиталната политика го няма, когато се обсъждат такива важни въпроси на най-високия форум в Талин?! Това нещо показва едно отношение, малко така, като тези господа, които се смеят отпред. Малко повече пари спечелили и вече им е весело всичко. Не им пука – нито от председателство, нито от нищо. Така че те също показаха едно отношение – естонците – малко напред отишли в една сфера, една държава, която няма население колкото центъра на София тук и някои по-централни райони, но с голямо самочувствие, не са поканили… Това нещо не бива да става. Другото нещо – по сигурността. Уважаеми делегати – бъдещи, на такива форуми, внимавайте, като влизате в автобусите в Талин. (Силен смях). В Талин влизаме в автобусите и никой не ни проверява кои сме. Никой! (Силен смях.) Представяте ли си?! Това не бива да става по време на нашето председателство. Аз през цялото време пътувах – нашият автобус дали ще стигне до целта си. (Силен смях и оживление.)

Нека с този смях да приключим и така да продължим да подкрепяме нашето председателство, да подкрепяме нашия министър. Радвам се, че от разговори помежду си успяхте да се съсредоточите върху говорещия на трибуната. Благодаря Ви много. (Бурни ръкопляскания. Възгласи от „БСП за България“: „Още! Още!“)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Имам голяма молба към Вас, госпожо Председател, в нарушение на Правилника. Помолете господин Петров още веднъж да повтори от основните тезиси, защото не можах да си ги запиша. Благодаря. (Смях и оживление в „БСП за България“.)

Не може по начина на водене, след като си накарал хората да се усмихнат в тази зала. Не може след това да излезе моят колега от моя избирателен район – Сливенски, и да говори отрицателно срещу човек, с който утре ще иска да взема решения за Сливенска област. Аз не се изказах онзи ден, когато същият колега, който познава земеделското производство от месния пазар…

Начинът на водене е този, че аз не станах да му направя забележка, когато разбрах, че той не знае, че фонд „Земеделие“ е част от Министерството на земеделието и храните. Изкритикува ме, че аз говоря за бюджета на Министерството, а не на Държавен фонд „Земеделие“. Та по начина на водене. В такива моменти на такива хора да им изключвате микрофона, защото пречат на нормалната работа. (Ръкопляскания и възгласи „Браво, браво!“ от „БСП за България“.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Вицепремиер, госпожо Министър, колеги! Поисках процедура по начина на водене, защото преди време Вие бяхте председателстваща. Днес сте водеща…

Тя е председател, не водещ.

Не, водеща, съгласно онова, което каза колегата. Аз го казвам чисто човешки. Има стенограма и може да се провери. Госпожо Председател, моля Ви да следите обръщението към водещия – Вие водите заседанието на парламента, но обръщението към Вас е прието да бъде „госпожо Председател, господин Председател“, дори да е някой от заместниците Ви, за да не се получават недоразумения, а и да се омаловажава мястото, което Вие заемате като Председател на българския парламент. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер, госпожо Министър, уважаеми колеги! Искам да обърна внимание върху съдържанието на днешната дискусия от определена гледна точка. Ние не обсъждаме общите проблеми на Европейския съюз и мястото на България в него – разбира се, новите технологии имат място, а обсъждаме два проекта за решение за позиция по Проекта на програмата на Република България. Искам да подчертая още от самото начало, че не е естествено по този въпрос да има два проекта на решение. В определена степен, макар и не в детайли, съм запознат с хода на разговорите. Струва ми се, че имаше идея ние като парламент да имаме един Проект на решение. Днес колегите от „Движението за права и свободи“ внасят техен Проект за решение, което означава, че нашите колеги имат съществени възражения срещу текста, внесен от Комисията. Въпросът не е елементарен, защото ми се струва, че ако българското Народно събрание трябва да приеме решение по този важен въпрос за Програмата и за председателството, то би следвало това да бъде в рамките на едно решение. Ако днес стигнем тук до гласуване, с което да отхвърлим единия Проект на решение и да одобрим другия, то всички декларации, които се произнасят от изпълнителната власт и представителите на законодателното събрание за общото разбиране, за консенсуса, за общите политически възгледи по тези въпроси, мисля, че те увисват без особени аргументи. Затова моят призив е да потърсим вариант, в който днес българското Народно събрание да приеме един Проект за решение. Запознах се с двата текста. В текстовете има два абзаца, две констатации, които различават двата текста. По същество текстовете на проектите за решение са идентични. В какво обаче се различават двата текста? В преамбюла на Проекта за решение, внесен от „Движението за права и свободи“, се обръща особено внимание на задължението на държавите членки да развиват и поощряват уважението към правата на човека и основните свободи за всички. Не виждам какви възражения може да има някой, за да се интегрира такъв текст в Проекта за решение. Първо, това е текст, буквално преписан от българската Конституция, която се основава в това отношение на редица международни документи. Не мога да разбера Комисията, която е разглеждала проектите, с какви основания може да отхвърли приемането на такъв текст. Второ, както е предложен текстът, ми се струва за уместно към правата на човека да се добавят и правата на гражданите. Аз също съм сред онези народни представители, които стичат, че в политическата ситуация на днешна Европа правата на гражданите и на човека са сериозно застрашени. Струва ми се, че особеното място, което се отделя в Проекта за решение на европейския социален модел – образование, младеж и култура, не може да бъде отделено от въпроса за правата на гражданите. Убеден съм, че никакви социални права в Европа не могат да бъдат реализирани, ако не бъдат реализирани гражданските и човешките права. Исторически този въпрос е възникнал точно по този начин. Не могат да съществуват социални права в Европейския съюз и не може да се реализира никакъв социален стълб, а и не виждам защо в текста изкуствено трябва да се разделят тези въпроси. Защото уязвяваното на гражданските права, нарушаването на фундамента на гражданските права означава принизяване ролята на конституциите на отделните държави, които съставляват Европейския съюз. Струва ми се, че това е фундаменталният въпрос на днешното политическо напрежение в Европа. Защото стремейки се към реализация на ценности, без реализация на права ние стигнахме до тази ситуация. Вторият въпрос, който заслужава внимание в Проекта на колегите от „Движението за права и свободи“, е по отношение на регионалното сътрудничество. Ние тук се съсредоточихме върху един приоритет – Западните Балкани. Всички сме чували колко много може да направи българската държава в периода на председателството за Западните Балкани. Струва ми се, че можем да видим на финала на председателството какво може да направи за Западните Балкани и тогава да се даде обща оценка на нашия подход. Колегите са поставили един важен въпрос – за преговорния процес между Европейския съюз и Турция. Ако ние поставяме въпроса въобще за регионалната роля на България по време на председателство, струва ми се, че трябва да имаме позиция за преговорите между Европейския съюз и Турция. Прекъсването на преговорите между Европейския съюз и Турция представлява за България по-голяма опасност, отколкото в момента състоянието на Западните Балкани. И ако някой не си дава сметка за тежестта на тези процеси, за тяхната относителна тежест, би следвало да го помисли добре. Затова ми се струва, че чисто съдържателно, чисто логично и политически правилно е днес българският парламент да приеме един Проект за решение. Не виждам никакви основания българският парламент първо да се появи с две решения, и второ, предложенията, които предлагат колегите от „Движението за права и свободи“, да бъдат изключени от общия текст. За мен те придават пълнота на Проекта за решение и всеки останал подход показва някаква тенденциозност. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми членове на Министерския съвет, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за удължаване на днешното заседание преди парламентарния контрол до приемането на точка седма от седмичната ни програма – първо гласуване на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Благодаря.

Включително до приемането ѝ, а след това да преминем към парламентарен контрол.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Вицепремиер, госпожо Министър, колеги! През последните два изключителни, изморителни и изтощителни парламентарни дни, често неоснователно в кулоарите бяхме упреквани в деструктивно опозиционно поведение. Решението, което предстои да вземем днес, е доказателство за ползотворния и конструктивен характер на Българската социалистическа партия, особено когато говорим за разработване на значимите за България теми и тяхното обсъждане във Върховния орган на всяка парламентарна република. Днес бих искал да заостря вниманието на уважаваната от мен аудитория и народно представителство върху широко рекламирания приоритет по време на българското председателство – интеграционния процес на Западните Балкани. Историята показва, че няма как да има просперираща и устойчива Европа, когато на Балканите съществуват размирни и зле развиващи се страни. Историята също показва, че докато една държава не е приобщена, рисков може да бъде целият неин регион. Моля за удължаване на времето. Докато ми е трудно да се съглася с мнението на министър-председателя, че Западните Балкани биха могли да заменят Великобритания, като ми е трудно да направя географски, демографски или икономически паралел, вярно е все пак, че Съюзът може да спечели от приобщаването на Западните Балкани – процес, който укрепва постигнатото на континента. България граничи както с Турция, така и със Западните Балкани и е длъжна да играе конструктивна роля в интеграционните процеси на тези страни. В рамките на нашето председателство имаме реална възможност и специална отговорност да повлияем позитивно върху политиката на Европейския съюз към нашия регион и в частност спрямо Западните Балкани. Необходими са инициативи, насочени към сериозен напредък за присъединяването на страните от този регион. Често в изказванията на министъра на външните работи целите по време на нашето председателство, свързани с интеграцията на Балканите, са малко мъгляви. Говорим за редица срещи в най-различни формати, но тези срещи не могат да бъдат нищо друго, освен инструмент и политики за постигането на тези цели и затова Българската социалистическа партия предлага конкретни политически инициативи в подкрепа на интеграционния процес на Западните Балкани. Първо, да бъдат изслушани министър-председателят и министърът на външните работи в Народното събрание по темата за европейската перспектива на страните от Западните Балкани; да се възложи на министъра на транспорта да разработи анализ как общата европейска свързаност и големите инфраструктурни проекти могат да допринесат за изграждане на липсващите отсечки по европейските транспортни коридори на българска територия; да дадем подкрепа за повече младежки обменни програми и контакти между гражданския сектор с надеждата, че ще помогнат за заличаването на част от лошите спомени от войните, опустошили Балканския полуостров преди 25 години; приемане на софийска декларация по време на срещата на върха на Западните балкани, както и, разбира се, това, което спомена и заместник-председателят господин Жаблянов – поддържане на постоянен диалог с Турция, съгласуване със Съюза с оглед овладяване на рисковете за региона, съдържащи се в турбулентното развитие на вътрешнополитическите й процеси. Струва ми се, че това са инициативи, които биха могли да превърнат България от пасивен наблюдател, който само регистрира процесите, които всяка една страна от Западните балкани реализира по отношение на напредъка, в активен участник на техните интеграционни процеси. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми народни представители! Позволете ми, първо, да поздравя господин Жаблянов за истински европейската позиция. Така се прави едно решение в българския парламент и, за съжаление, най-важният акцент е пропуснат от проекта, внесен от мнозинството. Колеги, този проект е в резултат на целенасочено окастряне на 18-месечната програма на председателството на Съвета на Европейския съюз за Естония – България – Австрия. Всичко това, колеги, се прави с една-единствена цел – легитимация на националистите във властта. За ДПС обаче въпросът е много сложен и сериозен. Ние сме представили принципната ни позиция с внесен от нас проект. Председателството е шанс за България достойно да изпълним своята мисия и да определяме дневния ред на Европейския съюз, но не просто формално, а с проактивната си роля. Ние като партия имаме немалък принос за членството на България в Европейския съюз и НАТО с последователната ни политика от 1990 г. насам. Факти: в тази зала има само една партия, която може да се позове на значим принос в процеса на присъединяване на България към НАТО и Европейския съюз и това е ДПС. Още когато действаше Варшавският договор, тук, от тази зала, ДПС ясно и категорично изрази своята позиция къде е мястото на България – НАТО и Европейския съюз. Тази евроатлантическа ориентация е залегнала и в нашия устав, колеги, а позициите ни в парламента от 1990 г. насам са отразени в стенограмите. Тази позиция отстояваме последователно във всичките тези години и няма да отстъпим от тази наша позиция. Защо в Европейския съюз, колеги? Заради основните ценности, в защита на които е създаден този Съюз. Защото ценностите на Европейския съюз са и наши ценности и те трябва да са ценности на цялото ни общество. Човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, върховенството на закона, защитата на човешките права, правото на достоен живот, свободата на словото, правото на информираност, свободата на придвижване са основополагащи ценности на Съюза, заедно с модерното разбиране за демокрация, за съобразяване с правата и интересите на малцинствата и тяхната защита. Ние няма да отстъпим от ценностите на Европейския съюз и ще продължим да работим за единен Съюз на просперитет, солидарност и сигурност. Предпоставка за това е активното ни участие в запазването на мира, работата ни за успешното решаване на проблема с миграцията и предотвратяване на радикализацията и екстремизма. Последното, изведено като цел на 18-месечната програма на председателството от 1 юли 2017 г. до 31 декември 2018 г. – в програмата ни в тази връзка се казваше: „Трите председателства имат за цел да възприемат широкообхватен, интегриран подход за предотвратяване на насилствения екстремизъм, като при този подход акцент се поставя и върху ролята на образованието, междукултурния диалог, зачитането и опазването на общите ценности, основните права и свободи и принципите на правовата държава. В този смисъл ние направихме нашето предложение пред Народното събрание с нашия проект, но явно колегите от ГЕРБ и мнозинството са против това. Отчитайки засилената роля на националните парламенти след договора от Лисабон във формирането и реализирането на водещи приоритети от европейския дневен ре предложихме на Народното събрание да възложи на Министерския съвет да включи в Програмата няколко неща. Явно обаче колегите са против това да отчетат мястото на парламента в парламентарната република и да се откажат от своята роля при формирането и реализирането на водещи приоритети от европейския дневен ред. Участието на националистите във властта е несъвместимо с европейските ценности и окастреният проект, колеги, който внасяте – мнозинството, е доказателство за това. Демократична Европа непрекъснато ни дава примери как трябва да противостоим на националистическата вълна и да не допускаме национализми и радикализми във властта. Само преди дни Европейският съюз ни напомни, че трябва да се поучим от историческите уроци и да не повтаряме фатално грешките на миналото. Трябва да осъзнаем и да знаем много добре какво означава в контекста на балканската геополитика. Крайно време е да се вслушаме и загледаме в тези съвети и примери. Уважаеми госпожи и господа народни представители! В рамките на парламентарното измерение на председателството на Съвета на Европейския съюз миналата седмица ние посрещнахме председателя на Европейския парламент заедно с представители на политически групи в Европейския парламент. На това високо събитие обаче не присъстваха председатели на всички политически групи в Европейския парламент, каквато е досегашната практика. Отсъстваха председателите на всички системни партии – ЕНП, ПЕС, Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ). Ето това, колеги, е ясната оценка на Европейския съюз за участието на националистите във властта. Това е факт и дали го признавате, или не, няма как да промените този факт. Колеги народни представители, ако в тази зала има и други истински европейци като господин Жаблянов, следва да подкрепите нашия Проект за решение. Благодаря Ви.

Господин Председател, дами и господа народни представители! Господин Хамид, как да повярваме на искрената позиция на ДПС, че ДПС защитава правата на човека, че се бори за правата на малцинствата и всичко останало, че Вие едва ли не сте най-големите защитници на тези права и свободи изобщо, при положение че Вашата парламентарна групи и Вашите народни представители и в парламентарни комисии, и в залата, когато стане въпрос за българските общности зад граница и конкретни законопроекти, свързани с тях, когато стане въпрос за българските малцинства зад граница и при спазването на техните права или осигуряването на повече права и възможности от страна на българската държава към тези наши общности и малцинства, Вие, Вашата група и Вашите народни представители винаги гласувате или „въздържали се“, или не гласувате, за да Ви повярваме, че сте искрени и че сте наистина борци за права и свободи на малцинствата и на човешките права.

Стига лъга!

Излезте и ме опровергайте, дайте ми примери. Извадете разпечатките и ще видите – и по комисии, и в залата. Това поведение е двулично от страна на ДПС. Не може да говорите за права и свободи на малцинства и на хора, и да не подкрепяте правата и свободите на българските общности зад граница и българските малцинства зад граница. Това е недопустимо! Риториката, която използвате в последните месеци за национализма – колко е лошо и как Европа, това са си просто Ваши разговори. Никой в Европа не страда, че ДПС не е във властта в България. Никой в Европа не страда, че „Обединените патриоти“ участват в управлението на България. Ние доказваме, че с нашето участие в управлението постигаме правилните политики за българската държава. Ако Европа имаше нещо против, господин Таяни нямаше да дойде и да държи реч в българския парламент. Така че не изопачавайте фактите!

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Хамид, наслушахме се достатъчно много на тезите на ДПС, които Вие преповторихте за пореден, за стотен и за хиляден път в българския парламент. Разбира се, това е плод само на Вашата фантазия – тезите за краен национализъм, за ксенофобия, за едва ли не фашистки и нацистки партии в българския парламент, нещо което, разбира се, не отговаря на истината. Вие много добре знаете, че „Обединени патриоти“ и партиите, които членуват в нашата коалиция са припознати от свои европейски партньори. Много добре знаете, че в Европарламента нашият представител членува в групата на европейските консерватори и реформисти. Още по-добре знаете, че в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа двамата представители на „Обединени патриоти“ също са част от групата на консерваторите. Тоест не виждам никаква логика и никаква истина в това, което Вие непрекъснато твърдите – че тук са някакви ксенофоби и крайни националисти. Тъй като ДПС като че ли тълкува думите на Таяни както дяволът чете евангелието, председателят на Европарламента много добре изрази подкрепата си за политиката на настоящето правителство и най-вече в насока на действията срещу мигрантската криза, а Вие знаете коя политическа формация беше най-големият борец България да може да защитава своя национален суверенитет и да не допуска наплива на нелегални мигранти в България. Вие може да си говорите както си искате и да развивате Вашите тези, но нито българското общество, нито Европа може да убедите в това, което Вие твърдите. И все пак България е парламентарна република, а Вие сте част, както казвате, от демократичните партии в нашата страна. Българският избирател, Негово величество българският избирател, има правото да решава кой ще бъде в парламента и кой – не. Още веднъж казвам, Вашите тези са фалшиви, неверни и не отговарят по никакъв начин на истината. (Ръкопляскания от ОП.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Хамид, обръщам се към Вас просто да припомните на колегите, които в един момент искат да изживеят катарзис и да се превърнат в борци за свобода, но преди това трябва да обяснят блъскането на нашите майки по границата, маршовете, които се изпълняват като Луков – вече български марш, и в следващия момент да им обясните, че – да, Европа не страда затова, че ДПС не е във властта, но страда затова, че националистите са във властта. Това е основната разлика! Това не разбирате! Ако това е нещо, което виждат, че се случва в Германия, в Австрия и не го разбират, моля Ви, господин Хамид, да им го обясните, защото те няма да го разберат. Благодаря Ви. (Реплика от народния представител Юлиан Ангелов.)

Вие също! Искам думата по начина на водене.

Господин председател, разбирам Вашето желание да си защитите групата, но в момента Вие сте председател на всички ни. Не може да взимате отношение по смисъла на това, което съм казал. Обърнах се към господин Хамид и му направих реплика. Съществото не е Ваше задължение, господин Председател.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Богданов, председателят на Европейския парламент господин Таяни е избран с едно мнозинство между ЕНП и АЛДЕ в Европейския парламент, където ние активно участваме. Това мнозинство, за разлика от Вашето, е базирано на европейски ценности и така трябва да бъде. Затова господин Таяни беше тук. Но оценката, която дадоха всички председатели на политически групи, къде беше председателят на ЕНП, къде беше председателят на ПЕС, къде беше председателят на АЛДЕ? – Няма ги. Това казах, това са фактите. Господин Ангелов, това какво прави ДПС за правата на българските граждани ние сме го доказали от 1990 г. насам. Това са неоспорими факти и никой не може да ги оспорва, затова няма какво да се говори за тях. (Шум и реплики от „Обединени патриоти“.) Не може да говорите от тук неистини, че не подкрепяме българите в чужбина, както и българските граждани, независимо от какъв етнос са, извън пределите на България. Вие сте тези, които ограничихте и отнехте правата на стотици хиляди български граждани в Чикаго, които заради Вас нямаха възможност да гласуват. Това е Ваша вина и ще тежи на Вашата съвест, господин Ангелов. (Ръкопляскания от ДПС.) Не ми говорете за двуличие, защото двуличие е, че сте се подписали под това решение. Говорите за Западни Балкани, за приобщаване, организирате и участвате в маршове, в които изявявате претенции към границите на съвременна Европа и границите на Балканите, което стотици хиляди граждани на съседни нам държави поставят този въпрос вече, както и всички европейски посланици. Но, колеги от ГЕРБ, честито Ви на тези партньори – още един път!. (Възгласи от ДПС: „Браво! Браво!“, ръкопляскания.)

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми членове на Министерския съвет, уважаеми колеги! Господин председател, обръщам се към Вас, както и към цялото ръководство на Народното събрание, тъй като ние като народни представители сме гласували за Вас, за да ни представлявате като първи сред равни. Това означава, че трябва следователно да подхождате с еднакъв метод към абсолютно всички ни и когато един народен представител прави реплика, която почти по същество копира това, което е записано в Правилника, но в нейната същност не е реплика, моля той да бъде прекъсван и моля да не допускате – това е обръщение към цялото ръководство на Народното събрание, език, който да нагнетява омраза, напрежение и разделение в българското общество и в българския политически живот. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Обединени патриоти“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, госпожо Министър, уважаеми колеги! Исках да започна по друг начин, но явно дебатът ще бъде акцентиран върху това защо имаме възражения върху предложенията на „Движението за права и свободи“. Първо искам да кажа, че с това решение, което внесохме от всичките четири парламентарни групи с изключение на „Движението за права и свободи“, нашата цел беше да дадем приноса на българския парламент и на българските парламентаристи към окончателната версия на Програмата за българското председателство, която ще бъде приета следващата седмица в Министерския съвет. С нея в Решението сме внесли много теми, които вече бяха изчетени два пъти, и смятам, че имаме приноса, към който се бяхме стремили. Искам да кажа, че приоритетите, които са представени, не бива да се приемат като национални. Това, което правим днес, е като народни представители да дадем приноса на българския парламент, пак повтарям, към дневни ред на Европейския съюз през следващите шест месеца. България е част от Триото в 18 месечния период – Естония, България, Австрия, и тази програма на Триото е приета още през месец юни, на 20 юни, от Съвет „Общи въпроси“. Искам днес да бъдат казани всъщност финализираните приоритети на българското председателство, защото ние все още не сме ги артикулирали. Това е „Бъдещето на Европа и младите хора“, „Икономически растеж и социално сближаване“, „Европейска перспектива и свързаност на Западните Балкани“, „Сигурност и стабилност в силна и единна Европа“ и „Цифрова икономика и умения на бъдещето“. Това са четирите основни приоритета на българското председателство на Съвета на Европейския съюз. По темата „Бъдеще на Европа“ ще кажа само, че България ще работи в посоката такава, каквато е посочена в мотото на българското председателство, а именно „Съединението прави силата“ и дано ние вътрешно тук по време на председателството и до края на периода на Триото, до края на 2018 г. да можем да изпълним тази посока. Европейският съюз трябва да продължи да поддържа общите европейски идеи така, както бяха заложени в Римската декларация и тя беше подписана тогава от президента Румен Радев. Принципите, които са заложени в нея – на солидарност и сближаване, би следвало да останат водещи за европейската интеграция и това ще бъде нашата цел по време на председателството. Не мога да не кажа няколко думи и за Западните Балкани, защото българското правителство, по време на целия период на договаряне на програмата на Триото, направи така, че в България да има Среща на върха на Европейски съюз – Западни Балкани. Бяха вложени много усилия, въпреки неяснотата какво всъщност ще постигнем по време на тази среща. Нашата задача по време на председателството по темата „Западни Балкани“ ще бъде да отчетем напредъка на всяка една държава от шестте, от които не всички имат дори статут на кандидати, и да мотивираме Европейския съюз да вземе политическото решение този процес да продължи и след нашето председателство, като акцентирам на това, че процесът е основан на изпълнението на условията и принципа на собствените заслуги на всяка една държава. Но да не се получава така, че след като бъдат изпълнени тези критерии, да се удължават сроковете за влизане в Европейския съюз. За нас е от особена важност да запазим новия етап на развитие на транспортна, комуникационна, енергийна и инфраструктурна свързаност на региона Западните Балкани като част от Европа, която всъщност започна по време на Берлинския процес и след това продължи с „Берлин плюс“ в Италия, в Триест. Искам също да подчертая, че всички инициативи на българското председателство по отношение на Западните Балкани ще отчита динамиката на процесите в Европейския съюз, а именно комуникацията на Европейската комисия за Западните Балкани и така наречената „Стратегия за Западни Балкани“. Очаква се да излезе през месец февруари 2018 г., както и пакета „Разширяване“, който ще включва напредъка на всяка една държава и го чакаме през месец април. Няма да засягам темата за Дъблинския регламент, защото вече беше казано, но ще кажа само, че Европейският парламент прие с мнозинство промените, вече заложени в Дъблинския регламент. Те ще бъдат финализирани по време на нашето председателство и е важно да се обединим около тях, защото те са в полза на България като страна – външна граница на Европейския съюз. Относно предложенията на „Движението за права и свободи“, първо съм учудена, че този проект беше внесен впоследствие, след като другият проект беше разглеждан в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и представителят на „Движението за права и свободи“ в Комисията, след като ние аргументирано отхвърлихме всички предложения от Ваша страна, беше подкрепен цялостният текст, който предлагаме от наша страна. Тоест госпожа Мехмедова подкрепи крайния текст, който предложихме. Искам да кажа, че крайният текст беше обсъждан близо три седмици. „Движението за права и свободи“ имаше своята възможност много внимателно да влезе в текстовете и, ако имаше желание, да намерим възможност за съгласие по различен начин, а не по този, който в момента се получава. Искам да кажа, че е излишно в преамбюла на решението да се цитират текстове от Програмата на Триото – Естония, България, Австрия. Между другото, такъв текст има и в чл. 1 на Лисабонския договор. Ние знаем всички тези текстове и ги изпълняваме, но не е нужно да бъдат отново вписани в Програмата на българското председателство. Вярно е, че Турция води преговори с Европейския съюз от 2005 г., но събитията от месец юли 2016 г. много промениха вътрешно-политическата обстановка, както и отношенията на Турция с Европейския съюз. Същевременно да не забравяме, че фокуса на българското председателство това са Западните Балкани. Както казах, ние положихме много усилия Срещата на върха да бъде точно по тази тема. Относно предложението за приемане на финален документ от предстоящата Среща на върха за Турция, както казах, Срещата на върха не е за Турция, тя е за отношенията между Европейския съюз и Западните Балкани, следва да се има предвид, че в рамките на Срещата за политическия диалог на високо равнище между Европейския съюз и Турция, която се проведе на 25 юли тази година, бе потвърден ангажимента за изпълнение на Изявлението „Европейски съюз – Турция“ и Европейския съюз продължава да бъде ангажиран с цялостното и недискриминационно изпълнение на Изявлението „Европейски съюз – Турция“, както бе определение и в заключенията на Европейския съвет, който беше на 23 юни 2017 г. По време на последното заседание на Европейския съвет през месец октомври отново се проведе дебат по отношение Европейски съюз – Турция“. Европейският съюз очаква от Турция да спазва най-високи стандарти по отношение демокрация, върховенство на закона и зачитане на основните свободи, включително и свободата на изразяване. В този контекст Европейският съюз има ангажимент да продължи работата си в тази посока и да докладва редовно за постигнатия напредък между Европейския съюз и Турция и водените преговори с Турция. Ще имаме също възможност по време на срещите на парламентарното ни измерение да засегнем темата Турция по отношение на Черноморския регион. Сигурността в Черноморския регион не е малка тема и Турция сериозно участва в нея, както и сътрудничеството между Европейския съюз и НАТО. Относно предложението да бъде включен текст за български етнически модел във Вашето решение, бих искала да подчертая, че стабилността на българския етнически модел зависи от всички национални партии. Затова ми се струва, че инкорпорирането на такъв текст, който не се отнася до общо европейски политики и цели, не е подходящо в случая. Това е наш национален модел, който беше развит и успешен по време на прехода, и е успешен в контекста на българската вътрешно-политическа ситуация. Нямам нищо против всички текстове, които сте предложили, имам против начина, по който бяха предложени и това, че тяхното място не е в такъв вид документи. Иначе ние можем като Народно събрание да направим съответните постъпки, за да се приеме друг вид документ, в който да бъдат приети Вашите предложения. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа, уважаеми дами и господа министри! Уважаема госпожо Грозданова, взимам реплика, за да подчертая една тема пред Вас и пред основните фактори, които ще движат българското председателство и за което, струва ми се, не говорим достатъчно дори в този важен за парламента дебат. Тази тема е засегната в Решението, за което говорим, но спорадично. Става дума за темата за чувствително по-ниското от средното за Европейския съвет възнаграждение в някои от страните, включително в България. Защо го казвам и защо го казвам сега? В Решението това е споменато в контекста за промените за Директива за командироването на работниците – важна тема. Но фактически ние трябва да използваме това председателство да предадем едно послание, което вече се разбира достатъчно добре в цяла Европа, а именно, че огромните разлики в заплащанията са в крайна сметка големия проблем, пред който се сблъсква Европа, и във всяка една от темите, които обсъждаме днес тук – от покачването на национализма в различни страни, през Брекзит до невъзможността да се намери общ механизъм за дислокация на бежанците, стои един проблем, а именно, че в едни страни заплащанията и нивата на живот са в пъти по-ниски от други. Това кара да има вътрешна миграция, която пък от своя страна създава тенденция за капсулиране, която пък може да доведе до екзити от всякакъв характер.

Уважаеми господин Зарков, аз не виждам никаква връзка между Вашата реплика и моето изказване, освен че не съм засегнала тази тема в него. Вярно е, че в Програмата по някакъв начин е засегната темата, но смятам, че приоритет на БСП е да я доразвие. Нямам нищо против нея, но не виждам смисъл от репликата, която ми направихте.

Уважаеми господин Председател, благодаря Ви. Уважаеми колеги народни представители, госпожо Министър, господин Министър! Ние сме доволни от насоката на този дебат, защото започна да става ясно какво ДПС предлага и защо го предлага. Аз ще започна оттам, откъдето завърши, уважаемата госпожа Грозданова, че не харесва начина, по който сме предложили нещата – и ние, госпожо Грозданова, не харесваме начина, по който предложихте този документ и начина, по който протече абсолютно целият дебат и диалог, относно председателството. Връщам се при конституирането на това Народно събрание. На ДПС принадлежеше идеята, която казахме при разговорите на премиера, че е важно за председателството всички приоритети да бъдат изработени с консенсус и затова тази Комисия трябва да е на паритетен принцип. Вашето предложение – на мнозинството, беше да не е на паритетен принцип. Приехте го, приехте нашето предложение и дотам свърши основата на диалога. Сега цитирате, че 18-месечната Програма е вече приета и в нея не могат да бъдат внасяни предложения от този род. Ние искахме да има диалог преди, тя да бъде изработена и този диалог да е тук в Народното събрание, за да си кажем всички мнението си, всички парламентарно представени партии, за да обсъдим и аргументираме… А не сега с една декларация, с която искаме да кажем на българското правителство: няма значение от нашите различия, няма значение, че не чухте онова, което искаме да кажем за приоритетите на българското правителство, за националния ни интерес, в контекста на европейския ни интерес. Няма значение, ние Ви казваме, че ще бъдем с Вас през цялото председателство, защото така трябва да бъде. Няма как да го получите това. Когато казвате, че сте несъгласни, ние също сме несъгласни. Ако сега сме стигнали до този дебат и до две декларации, причината е точно в подхода. Всичко това можеше да намери място още преди изработване на приоритетите на 18-месечното председателство, но такъв дебат, господин Вигенин, имаше ли тук в пленарна зала? Колеги от БСП – имаше ли такъв консенсус? Нямаше! Едва в Комисията, когато трябва да се изработи нещо, започва някакъв дебат. Толкова по този въпрос. Защо ДПС предлага този фокус в нашето председателство? Защото, ние разбираме така председателството – освен, че ще изпълняваме всички общоевропейски приоритети, освен че ще следваме общоевропейската линия, всяко председателство трябва да има особен акцент, който да отразява и националния, и регионалния интерес, и регионалния, и националния аспект в еврочленството. Кой е българският интерес? Българският интерес, на първо място, е стабилността на региона, освен стабилността на България, разбира се. Стабилността на България зависи от стабилността на региона. Ние не живеем като Полша, Унгария и Чехия в Централна Европа, където всичко е о`кей и са заобиколени от други европейски страни. Ние живеем в един регион, който до вчера, а и днес, се нарича „барутен погреб“ на Европа. Уви, никак не искаме, но е факт. В този регион, ние с кой сме заобиколени – с Черно море и Русия, с която има проблеми НАТО?! С Република Турция, която не е член на Европейския съюз, със Западните Балкани, с Македония – една Румъния и една Гърция. Естествено, че това е фокусът. Защо? Съгласен съм тук, че за Западните Балкани има някакъв фокус, има някакъв акцент и дори приветстваме усилията на премиера по отношение на Македония. Винаги сме ги приветствали тези усилия и ще продължим да ги подкрепяме. Защо слагаме Турция? Почитаеми колеги, нека да бъдем правилно разбрани – Турция е най-голямата икономическа, военна сила в Европа. Без стабилност в Турция, без Турция демократична и приобщена към европейските ценности, никаква стабилност на Балканите не може да има. Това е ноторно известен факт – няма нужда изобщо да го обсъждаме. Какво искаме ние? Ние не искаме в нашето председателство да кажем, че ще се приеме Турция в Европа. Ние искаме да фокусираме това Европа да продължи преговорите, да продължи този механизъм на сътрудничество, защото това е инструмент за демократизация на Турция, за стабилизация на Турция. Защото, това което казахте, събитията от юли месец и така … Точно в контекста на тези събития е нужно да продължи преговорния процес. Точно в контекста! Затова, ние поставяме този акцент – никаква стабилност не може да има без това. В никакъв друг контекст не го поставяме. Нищо не пречеше, ние да обсъдим под каква форма това да бъде записано, как да бъде поставено на съответните форуми, как това да стане част от нашия принос за стабилизацията на нашия регион. Европа – каква стабилна Европа с тези Балкани? Каква стабилна Европа с лошо отношение с Турция? Каква сигурност в Европа? Как ще се решат… Това е все едно и също да кажете на Полша, че Европа или НАТО въобще не се вълнуват от проблема с Русия, който имат те там. Полша ще скочи, да не Ви казвам докъде, но Полша защитава интереса си там по отношение на съседа си. А ние? Затова приемете, първо, начинът, по който го правим, като следствие от начина, по който проведохте тези шест месеца, цялата политика на изготвяне на обща позиция на България върху председателството. Второ, приемете тези неща, които казваме като израз на нашата загриженост за приноса на България, за европеизацията на нашия регион и като нашата загриженост за това, че страната ни зависи страшно много от тези неща. Ако можете и днес, и сега, и в момента, ние сме готови за редакция, за включване на част от тези предложения под друга редакция или друга форма, но те трябва да бъдат включени. Те са нашата идентичност, те са нашият национален интерес в контекста на общия ни европейски интерес. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Министър, господин Министър, уважаеми колеги! Вече доста беше казано, ще бъда максимално кратък във времето на БСП, по-скоро ще коментирам като председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Мисля, че тази дискусия днес е една голяма крачка напред в ангажирането на българския парламент с европейските теми. Разбира се, в голяма степен беше и разфокусирана, но то е неизбежно да има и силни политически акценти, когато рядко се занимаваме с европейските теми. Това е причина и понякога да не знаем и някои от основните моменти и елементи, да не знаем как точно да подходим към проблематиката и какво е възможно всъщност да се постигне по това. Затова и дебатът понякога не е толкова върху съдържанието и фокуса на документа, а по принцип за нашето виждане, както за развитието на българския политически живот, така и като цяло най-общо за бъдещето на Европейския съюз. Темата за бъдещето на Европейския съюз беше дискутирана през юли по инициатива на БСП и оттогава всъщност в пленарната зала наистина не е разисквана, но знам, че наскоро беше приета позиция от правителството, надявам се да имаме възможност скоро да коментираме и това. Аз неслучайно, вероятно досадих на не малко от Вас, като изброих в доклада на Комисията към днешния Проект за решение цялата работа, която беше извършена в българския парламент, за да стигнем до този Проект. Става въпрос за представянето на Проекта на Програма, обсъжданията в комисии, проектите и решенията, които предложиха комисиите, като предложение към Комисията по европейските въпроси. От тази гледна точка мога да кажа, че едно от условията, които БСП имаше към управляващите за търсене на консенсус по европейските теми, а именно ангажиране на българския парламент с тази проблематика, в голяма степен е изпълнено. Може още, ще искаме още, но на фона на това, което имаше в предишния мандат на Народното събрание, аз смятам, че наистина има прогрес. Всъщност Програмата на Триото, когато, тя беше реализирана не беше по никакъв начин обсъдена, съгласувана, не беше информирано Народното събрание, но то стана към онзи етап в предишния мандат на Народното събрание. От влизането в дебата по българската програма, мога да кажа, че има много съществен диалог между правителството с ресорните министри и съответно с комисиите, тук в Народното събрание. Аз с пълното съзнание представям и защитавам този Проект и от името на БСП, защото смятам, че си свършихме работата. Ако е имало предложения какво да бъде включено в тези текстове, които днес обсъждаме, които не са декларации, искам да обърна внимание, на решения на Народното събрание, което е обвързващ текст, обвързващ за Народното събрание и за правителството, а чрез него и за ролята ни в Европейския съюз, тези всички неща можеха да бъдат направени в комисиите. Ние нямаме предложение, например от Комисията по външна политика, където има голям брой представители на ДПС да бъде включена темата за Турция, която, между другото, е една много токсична тема в момента и не знам България има ли сили и с това да се занимава. Аз лично смятам, че няма. В процеса на подготовка на този Проект, който имате пред себе си, поне в началото, всяка политическа сила тук от петте представени в парламента подходи с идеята, че търсим консенсусно решение. Всяка една политическа сила, от една страна, направи своите компромиси, за да постигнем този общ текст по приоритетите и от друга, с разбирането, че все пак този текст не е най-малкото общо кратно и в него има много съдържателни неща, в които всяка една политическа сила може да разпознае своите приоритети- От името на БСП казвам, че социалните въпроси, които за нас са особено чувствителни са достатъчно сериозно и силно засегнати. Даже има една тема, която я нямаме и в нашия Проект, ако не се лъжа, приет на Конгреса, а именно по-силната координация на здравните политики на страните-членки, което смятам, че за всички е важно. Държа да отбележа също, че в първоначалния подход, когато подготвяхме общия Проект, имахме предложения от страна на ДПС, които бяха включени в текста. Впоследствие, след като беше предложен този общ текст, колегите решиха да излязат от този консенсус и направиха нови предложения, които вече не бяха приемливи за всички! Така се стигна до този общ текст. Искам да обърна внимание на това, което каза, госпожа Грозданова, че този общ Проект, представен днес от Комисията, беше подкрепен и от заместник-председателя на ДПС в Комисията – Имрен Мехмедова. Аз бях учуден, че след това ние видяхме нов Проект. Разбира се, всеки има право да подходи, както намери за добре. И сигурно е важно, че чрез този проект се предизвика важна дискусия по въпросите на национализма, радикалните движения и идеи, които, впрочем, са не само националистически, религиозни и други, по които аз заявявам и го казах в Комисията, че Комисията по европейските въпроси в следващата година ще се занимае изрично с тази проблематика. Защото тя застрашава както България, така и региона, така и Европейския съюз. Впрочем, в текста има едно предложение от ДПС, което е свързано с идеята, че борбата с националистическите движения, които застрашават Европа, трябва да бъде водена включително чрез възможностите и средствата на културата и аз благодаря на министъра, че беше тук. С днешното решение ние се опитваме да отвоюваме територия за Народното събрание в този междуинституционален диалог по европейските теми. Защото, уважаеми колеги, ние на практика като Народно събрание почти не присъстваме в този междуинституционален диалог, поне до момента. Аз ще Ви дам пример с Естония, която е страна общо взето от Източна Европа, горе-долу заедно сме се движили. Там дори министър-председателят не може да отиде на заседание на Европейския съвет, без преди това Комисията по европейските въпроси да му е одобрила позицията. И затова го правим стъпка по стъпка и, според мен, ако докажем, че нашият парламент днес е способен да даде едно компетентно, смятам, становище по важните въпроси за развитието на Европейския съюз, едно решение, с което ние задължаваме министрите да го докладват в комисиите, задължаваме министър-председателя да информира парламента за дискусиите в Европейския съвет, мисля, че правим една голяма крачка. Затова, имайки предвид начина, по който протече целия този процес, аз лично се обръщам към колегите от ДПС да подкрепят решението, което предлага Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. То не противоречи на техните виждания, освен ако не сме имали подвеждащ сигнал с гласуването в Комисията. А другите въпроси, за които коментирах – аз лично поемам ангажимент, че ще бъдат във фокуса и на Комисията. Но и заедно сме готови да изработим Обща декларация на Народното събрание, която на тази база да се занимае с въпросите, които достатъчно адекватно и сериозно поставихте днес. Но, според мен, мястото им не е в решението по тези въпроси. Благодаря. (Ръкопляскания от БСП.)

Господин Вигенин, проектът за решение, който предлага Движението за права и свободи, включва много важен акцент. Този акцент засяга въпроса за принципите на структуриране на властта в контекста на развитие на световната политическа сфера и на процесите в световен план, които преминават в много сложна фаза на промяна на модела на политическо влияние и на преструктуриране на геополитиката в световен план. Политическите сили в световен план преразпределят и препарцелират света и като политическо влияние, и като икономическо, а ако щете, тази фаза включва в себе си, включително виждате, и военни маневри, военно противопоставяне в Близкия Изток. И се използват всякакви исторически предпоставки, свързани с формула на противопоставяне на хора, които живеят в тези региони, с оглед на това да се парцелира влияние. Включително и в българското политическо пространство текат процеси (реплики отдясно: „Времето!“) на парцелиране на политическо влияние от гледна точка на намиране на баланс между Русия, между Запада и Изтока, и аз считам, че ДПС пази националния интерес, господин Вигенин, като включва (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) такъв въпрос, който засяга националистически тези, които се включват в политическия живот.

Затова акцентираме на този процес и той е много важно (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) да бъде включен в дневния ред. Благодаря Ви.

Господин Председател, дами и господа! Господин Вигенин, обръщам се към Вас с благодарност, че пояснихте и разказахте как ДПС действаше по повод формирането на тази позиция на българския парламент, за да стане ясно наистина какво правят, че едно мислят, друго се случва, трето правят, четвърто изглежда накрая. Това, което говорих и аз в моето изказване, за това, че те манипулират и използват всеки повод, за да внушат неистини и Ви благодаря за това, че Вие пояснихте по какъв начин те участваха във формирането на тази позиция на българския парламент. (Частични ръкопляскания от ОП.)

Господин Председател, само да Ви кажа, че това беше доказателство за двойния аршин, който прилагате днес. Нищо друго. Това беше двойният аршин, който не бива да се допуска и то от председателстващия Народното събрание. Благодаря Ви.

Аз нямах намерение… Все пак за дупликата не е нужно допълнително време. Само искам да отговоря на господин Ангелов – по-точно не да отговоря, но да призова наистина: нека по тези важни теми да не се опитваме до последно да търсим някакви политически дивиденти. Нека да опитаме наистина дотолкова, доколкото е възможно по европейските теми, специално по българското председателство да се опитваме да търсим съгласието. Аз не казвам, че винаги ще го намираме. Ще имаме сигурно много поводи в следващите шест месеца тук да се водят остри политически дебати по различни теми, но наистина нека поне по големите въпроси, които са важни за България и за всички наши избиратели, мога да Ви уверя, особено основните, които сме отбелязали, които съм убеден, че ще намерят или поне трябва да намерят своето място във финалната програма на българското председателство, да търсим начини заедно да работим по тях – през нашите политически семейства в Брюксел, през министър-председателите от различните политически сили – ЕНП, ПЕС, АЛДЕ и там, където има и от другите, защото това е начинът заедно да постигнем резултат. И нека искрите и конфронтацията, която често има тук, да бъде максимално свита в европейски план, пак казвам, за да постигаме тези цели. Периодът наистина е ключов в следващите шест месеца, както за Европейския съюз, така и за България като страна член и страна, която има шанса да води Съвета на Европейския съюз в този период. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря Ви за тази възможност и искам първо от свое лично име да благодаря, както и от името на цялото правителство, за възможността и за съвместната работа, която имахме през изминалите пет месеца по формулирането на националните приоритети и на Програмата на българското председателство през следващите шест месеца. Благодаря изключително много, първо, на Господин Вигенин за коректния и професионален подход при формулирането на това проекторешение на приноса на българския парламент. Това беше наистина един принос, който е важен за нас, принос, в който искам да уверя всички народни представители в тази зала, че ние приемаме много сериозно ангажимента и работата, и отношението по всички теми, които бяха повдигнати днес, както и темите, които са изрично посочени в това проекторешение. Ще уважим проекторешението във вида, в който то бъде прието от Народното събрание и искам да Ви уверя, че тези Ваши предложения ще намерят отражения не само в окончателната версия на Програмата и приоритетите на българското правителство. Изчаквахме този проект на решение, за да може те да бъдат взети предвид и окончателният вариант на Програмата ще бъде внесен от мен на предстоящото заседание на 6 декември на Министерския съвет, с което да завършим финалната права и финалната, бих казала, фаза на подготовката за ефективното и успешно стартиране точно след един месец на българското председателство. Мога да кажа, че, и тук специално се обръщам към парламентарната група на ДПС, неслучайно представихме тук, в Народното събрание, проекта на приоритети и проекта на Програма още през юни месец като проект и приетата юли месец от Министерския съвет Програма, точно, за да имаме пет месеца, които изминаха за обществени обсъждания, за дебати, за разговори с гражданското общество в рамките на регионалното измерение, на национално ниво с работодателски и други организации и тук, в българското Народно събрание. Проектът беше представен от ресорните министри в 18 от 23 те парламентарни комисии в българския парламент и това именно беше в изпълнение и в духа на заявката, която дадохме всички парламентарно представени партии в парламента и впоследствие, разбира се, ангажимента на правителството да проведем този дебат. Затова вярвам, че и благодарение на Вашия принос през тези месеци и в резултат, разбира се, на това решение днес, ние ще имаме един добър, завършен вариант на национална програма и на приоритети на България, и на българското правителство, отчитащи всички измерения и всички нюанси. Няма още веднъж да представям пред Вас приоритетите, защото поемам и ангажимента, както е записано и днес тук, веднага след приемането на окончателния вариант на програмата, тя да бъде отново тук, представена пред българския парламент, от правителството преди да бъде започнато нейното прилагане и представяне и пред Европейския парламент и парламентарното измерение като една изключително важна част от взаимоотношенията, от този институционален триъгълник, в който ние сме призовани да работим. И в заключение искам да кажа, че и темата с уважението към правата, към основните свободи на гражданите е тема – това е основен принцип на Европейския съюз, основен принцип, към който ние се придържаме и ще се придържаме като председател на Съвета на Европейския съюз. Бъдете уверени в това. Именно затова, отчитайки и мотото, девиза на българското председателство „Съединението прави силата“, надявам се, да бъдем единни, да бъдем обединени и не само при приемането на днешното решение, днешния принос, но затова България да проведе едно достойно председателство, да бъде един достоен надежден партньор, да защитим националния интерес и политиките, които ще провеждаме, защитавайки българския интерес, защитавайки политиките и приоритетите за всички европейски граждани, защото България в тези шест месеца ще представлява мнението, позицията не само своята, но и на всички 28 държави – членки на Европейския съюз. Това е една нелесна задача – задача, която ще изисква от нас балансирана позиция, консенсусна, когато се налага и компромисна. Готови сме и сме отворени за компромис, както в рамките на българския парламент, така, за да можем да го постигнем и в рамките на европейските институции и този институционален триъгълник, в който ще участваме. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, моля да бъде допуснат в пленарна зала господин Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката. Режим на гласуване за допуск до залата. Гласували 96 народни представители: за 93, против 1, въздържали се 2. Моля, квесторите, поканете госта. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 754-01-74, внесен от Маргарита Николова и група народни представители на 25 октомври 2017 г. На свое редовно заседание, проведено на 23 ноември 2017 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. На заседанието присъстваха заместник-министърът на здравеопазването госпожа Светлана Йорданова, заместник-министърът на икономиката господин Лъчезар Борисов, представители на синдикатите, съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от един от вносителите госпожа Маргарита Николова. Тя информира народните представители, че с предлаганите изменения и допълнения се цели създаване на законова делегация чрез подзаконов акт, химически смеси, предназначени за промишлеността, да могат да бъдат използвани, когато съдържащото се в тях наркотично вещество, не надвишава определено количество и при условие, че същото не може да бъде използвано директно и/или извлечено с лесно достъпни или икономически изгодни средства. Предложените промени са обосновани от трудностите, които срещат редица производители на компоненти за високотехнологични индустриални производства и в частност за автомобилния сектор в България, чиято изработка изисква вноса и използването в производствения процес на химични смеси, които в малък процент съдържат веществата 1,4-бутандиол и/или гама-бутиролактон, класифицирани като наркотични, съгласно Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. Госпожа Николова поясни, че ако не се създаде правна възможност за влагането на горепосочените многокомпонентни химически смеси в производствения процес, съществува реална опасност проектите на чуждестранните инвеститори да бъдат пренасочени в друга държава – членка на Европейския съюз, в която използването им не е забранено. Приемането на нормативните промени ще допринесе за развитието на промишленото производство в страната и в частност на автомобилното производство, което през последните години се налага като стратегическа индустрия и е един от приоритетните високотехнологични сектори за привличане на чуждестранни инвестиции, с голям потенциал за развитие на експорта, заетостта и регионалната икономическа активност и осигуряващ на България трайно място в глобалната продуктова верига на стойността. С предлагания Законопроект ще се създадат необходимите условия за реализацията на редица значими инвестиционни намерения в областта на автомобилостроенето в нашата страна. В заключение госпожа Николова уточни, че с регламентирането на употребата на горепосочените вещества в производствения процес няма да бъдат нарушени обществените очаквания за защита на здравето, предвидени в закона и ще бъдат изключени злоупотреби, тъй като в посочените производства се използват смеси, съставени така, че тези вещества не могат да се използват или извличат лесно чрез готови за употреба или икономически рентабилни средства. Становището на Министерството на икономиката беше представено от господин Лъчезар Борисов. Той поясни, че смесите, предмет на уредба в предлагания Законопроект, се използват в автомобилостроенето и в строителството и се произвеждат и внасят от държави – членки на Европейския съюз, основно от Германия и Полша. Господин Борисов подчерта, че не се регламентира внос на наркотично вещество, а на химически смеси, в които е налично в много малко процентно съотношение вещество, което е включено в Списък III „Рискови вещества“ на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. Необходимостта от изготвянето и внасянето на предлаганите промени е обсъждана на заседание на Националния съвет по наркотични вещества, като е взето единодушно решение, че проблемът може да бъде решен единствено по законодателен ред. В заключение господин Борисов информира народните представители, че Министерството на икономиката подкрепя предлагания Законопроект. В качеството си на заместник-министър на здравеопазването госпожа Светлана Йорданова изрази подкрепа за предлаганите изменения и допълнения в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите с цел регламентиране на възможността наркотични вещества от списъците по чл. 3, ал. 2, т. 2 и 3 да бъдат освободени от някои мерки за контрол, като условията и редът да се определят в наредба на министъра на икономиката. Тя поясни, че Законопроектът не се отнася по никакъв начин до наркотичните вещества като амфетамин, марихуана (канабис), кокаин, хероин и други, включени в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и не дава възможност за извършване на дейности с вещества от забранителния списък на наредбата. В писменото становище на Агенция „Митници“ се изразява принципна подкрепа за разглеждания Законопроект, като се предлага при второ гласуване на Законопроекта, с цел прецизиране на предлагания текст на разпоредбата на ал. 2, т. 1, думите „определено с наредбата количество“ да се заменят с „определеното в наредбата процентно съдържание“, тъй като по този начин ще се избегне създаването на законово ограничение за икономическите субекти по отношение на необходимите им количества химикали. В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването обсъдиха предлагания Законопроект и отправиха конкретни въпроси във връзка с мерките за контрол, от които химическите смеси се предвижда да бъдат освободени и механизмите за осъществяване на контрол върху вноса, разпространяването и прилагането на тези вещества. Беше подчертано, че една от съставките на тези химически смеси е молекула, която сама по себе си представлява синтетичен наркотик, който се използва за контрол върху човешкото поведение. Тези молекули се разпадат изключително бързо в организма и е практически невъзможно да бъдат идентифицирани при евентуални следствени действия. Във връзка с гореизложеното, народните представители се обединиха около становището, че при изготвяне на наредбата от министъра на икономиката следва да се предвидят изключително строги мерки за контрол по отношение на процентното съдържание на наркотични вещества в смесите, предназначени за промишлеността и тяхното приложение на територията на страната. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 18, „против” – 1, „въздържал се” – 1, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 754-01-74, внесен от Маргарита Николова и група народни представители на 25 октомври 2017 г.“

„ДОКЛАД по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 754-01-74, внесен от Маргарита Николова и група народни представители на 25 октомври 2017 г. Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 22 ноември 2017 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. На заседанието присъстваха: Светлана Йорданова – заместник-министър на здравеопазването, и Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката. Законопроектът бе представен от народния представител Маргарита Николова. Според вносителя целта на предложения Законопроект е създаване на условия за използване на химически смеси в промишлеността, когато наркотичното вещество в тях не надвишава определено количество и същото не може да се използва директно и/или да бъде извлечено с лесно достъпни и икономически изгодни средства. Производителите на компоненти за високотехнологични индустриални производства в България срещат трудности при вноса на вещества, класифицирани като рискови. Тези смеси имат широко приложение в промишлеността чрез влагането им в продукти, от които не могат да бъдат отделени чисти вещества, с които да бъде злоупотребено. Такива химически смеси се използват в редица европейски страни. Ако не се постигне регламентиране на възможността за влагане на тези многокомпонентни химически смеси в производствения процес, настоящи и потенциални чуждестранни инвеститори вероятно ще пренасочат проектите си в друга държава, в която използването им не е забранено. Към Законопроекта е приложена Предварителна оценка на въздействието. В своите становища Министерството на икономиката и Министерството на здравеопазването подкрепят приемането на нормативните промени. С тях ще бъде позволено производството на определени компоненти за високотехнологични индустриални производства и в частност за автомобилния сектор в България, което е необходимо за развитието на промишленото ни производство и ще позволи реализацията на територията на страната на значими за икономиката ни инвестиционни намерения в автомобилостроенето, които ще имат пряко положително отражение върху развитието на експорта, заетостта и регионалната икономическа активност. Наркотичните вещества и растения се разпределят в три списъка според Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. В първия списък са посочени тези, които са истински наркотични вещества. Това са хероин, кокаин, марихуана, коноп и всички амфетамини и синтетични наркотици и те са забранени за употреба в хуманната медицина. Във втория списък са наркотични вещества, които са разрешени за употреба в хуманната медицина. В третия списък са рискови вещества, които в момента разглеждаме, и които в някои от държавите изцяло са освободени от контрол. Народните представители Жельо Бойчев и Румен Гечев изразиха съображения по темповете на предоставяне на услуги на чуждестранните инвеститори и контрола при вноса на рисовите вещества, предмет на Законопроекта. Подчертано беше, че членовете на Комисията се произнасят предимствено по икономическата страна на Законопроекта. Народният представител Адлен Шевкед постави въпроса за липсата на становище по Законопроекта на Министерството на околната среда и водите. В своя отговор заместник-министър Борисов уточни, че в Междуведомствената работна група, подготвяла Законопроекта, е имало представител на Министерството на околната среда и водите . След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 18 гласа, „въздържали се” – 1 глас и без гласове „против”, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 754-01-74, внесен от Маргарита Николова и група народни представители на 25 октомври 2017 г.“

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, аз няма да повтарям всичко, което беше казано до тук, в смисъл, че имаме две цели. Едната е да привлечем чуждестранни инвестиции в България, да направим така, че една от фирмите, която има изградени производствени мощности вече в страната – между пътя Хасково – Димитровград, фирмата „Язаки“, чака тези законови промени от две години и, ако те не се случат, скоро ще изнесе своето производство в Румъния. Другата фирма, която е заявила интерес, е фирмата „Леони“. Това са световни лидери в производството на уплътнения, предвидени за автомобилостроенето, а в случая тези смеси могат да бъдат използвани и за строителството. Считам, че разкриването на работни места в тези два региона – Плевенският, и надолу към Хасково и Димитровград, е много важно за страната. Това ще бъдат инвестиции на стойност над 150 млн. лв. Разбира се, това не трябва да става за сметка на здравето на хората, нито за сметка на околната среда. Така че ще изискаме всички становища, както на МОСВ – имаме положителните становища на Министерството на здравеопазването, мога само да Ви помоля да подкрепим на първо четене текста, и ако има някакви прецизирания, да бъдат направени между първо и второ четене. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В мотивите към Законопроекта, изложени от вносителите, се посочва, че целта на предлаганите изменения и допълнения е да се създаде законова делегация чрез подзаконов акт – химически смеси, предназначени за промишлеността, да могат да бъдат използвани, като съдържащото се в тях наркотично вещество не надвишава определено количество и при условие, че същото не може да бъде използвано директно, или извлечено с леснодостъпни, или икономически изгодни средства. Приемането на нормативните промени ще създаде необходимите условия за реализацията на редица значими инвестиционни намерения в областта на автомобилостроенето в България. Вносителите уточниха, че с регламентирането на употребата на веществата 1,4 – бутан, диол или гама-бутиролактон, класифицирани като наркотични1, съгласно Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, в производствения процес няма да бъдат нарушени обществените очаквания за защита на здравето, предвидени в Закона. Ще бъдат изключени и злоупотребите, тъй като в посочените производства се използват смеси, така съставени, че тези вещества не могат да се използват или извличат лесно – чрез готови за употреба или икономически рентабилни средства. Създаването на условия за развитие на българската икономика и на работни места за българските граждани са безспорно едни от основните приоритети на правителството. В същото време аз считам, че трябва да бъдем изключително внимателни по отношение на начина, по който се постига тази цел, и отражението върху здравето на българските граждани. С предлагания Законопроект се предвижда в чл. 5 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите да се създаде ал. 2, с която нормативно да се уреди изключение по отношение на контрола на смесите, предназначени за промишлеността, които съдържат наркотични вещества. Следва да се има предвид, че действащият текст на Разпоредбата на чл. 5 се отнася до освобождаване от някои мерки за контрол на лекарствените продукти, съдържащи наркотични вещества. В тази връзка мисля, че от правно-техническа гледна точка не е издържано в Разпоредбата на един и същи член да се уреждат обществени отношения, които по своята философия и същност, се отнасят до коренно различни области. От друга страна, предлаганият текст на Разпоредбата на ал. 2 изцяло заимства режима на освобождаване на лекарствените продукти от някои мерки за контрол, което не е юридически издържано. Следва да се има предвид, че като цяло лекарствените продукти подлежат на контрол за качество, безопасност и ефикасност по реда на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и европейското законодателство в тази област. Поради изложените аргументи, считам, че въвеждането на изключение по отношение на контрола върху смесите, предназначени за промишлеността, следва да бъде изведено в отделен член на Закона. Също така считам, че с оглед на гореизложените аргументи следва в Разпоредбата на Закона да се посочат конкретните мерки за контрол, от които ще бъдат освободени смесите, предназначени за промишлеността, които съдържат наркотични вещества. Не на последно място, в тялото на Закона, следва да се посочи по какъв механизъм ще се проследява вносът, разпространяването и приложението на тези смеси: дали ще е чрез регистрационен, или уведомителен режим с цел във всеки един момент държавните институции да разполагат с конкретна информация за вносителите на тези смеси, внесените на територията на страната количества и местоположението на съхранение на химическите смеси. Считам, че по този начин на базата на тази информация компетентните органи ще могат да упражняват навременен и ефективен контрол, и евентуално ще се предотврати неправомерно използване на химически смеси за целите на извън промишленото производство. Осъществяването на ефективен контрол придобива изключително важно значение и поради факта, че една от съставките на тези химически смеси е молекула, която сама по себе си представлява синтетичен наркотик, който се използва за контрол върху човешкото поведение. В случай, че в тялото на Закона не се разпишат тези основни положения, съществува реален риск в наредбата на министъра на икономиката или да остави нормативна празнота, поради липса на законова делегация, или чрез нея да се разшири делегацията на действащите законови разпоредби, което е недопустимо от правна гледна точка. В заключение, заявявам, че аз и моята парламентарна група ще подкрепим на първо четене Законопроектът. Но считам, че за постигане на посочените в мотивите цели, при второто гласуване на разглежданите изменения и допълнения, следва изцяло да се преразгледат и прецизират текстовете на предложените разпоредби, като се вземе предвид и писменото становище на Агенция „Митници“.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на „БСП за България“ и членовете на Здравната комисия много внимателно се запознаха предварително както с предложенията за изменение и допълнение на Закона за контрол на наркотичните вещества, така и с мотивите за икономическо въздействие, които бяха посочени от вносителя. Става дума, на първо място, за изключително сериозна инвестиция – над 50 млн. евро, и за разкриването на над три хиляди работни места на територията на Република България. Става дума за производство, което е регламентирано в голяма част от страните от Европейския съюз, но, от друга страна, става дума за молекули или по-точно за молекула, която по своето физиологическо въздействие и същност представлява синтетичен наркотик, както вече отбелязаха колегите, с изключително сериозно въздействие върху поведенческите акции на човека и, за съжаление, с много бързо метаболизиране. В този смисъл гайдлайните, които съществуват в света, тоест ръководствата за производство, контрол, употреба на подобни химически субстанции и на отпадните продукти от това производство представляват обект на сериозен интерес, а даже в света е създадена световна федерация на производителите на подобни вещества. В този смисъл ние смятаме, че предложените промени в Закона все още не са сериозно прецизирани и аз ще се опитам да обясня на уважаемия вносител – защо. От гледна точка на възможност на съвременния синтез думите „процентно съдържание“ или „извличане с неикономически изгодни средства“ нямат никаква професионална основа, тъй като съвременните възможности на синтеза са много високи и това е известно както на производителите, така и на тези, които ги контролират. В този смисъл ние смятаме, че поантата, тоест най-важното, което трябва да бъде извършено и което за наше учудване не е извършено до момента, е създаването не само на законова уредба, но и на специална наредба, която трябва да уреди, както вноса – тъй като тези субстанции не се произвеждат на територията на републиката, така и техния транспорт до производственото звено, начинът на производство и контрола на отпадните продукти. Смятаме, че тази наредба между първо и второ четене – трябва сега парламентът да задължи Министерството на икономиката, заедно с Министерството на здравеопазването, да бъде създадена до 1 януари 2018 г. В този смисъл ще бъдат нашите законодателни инициативи, за да може действително, както казаха преждеговорившите колеги, това производство да бъде от полза за Република България, но да бъде под строг контрол. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Не знам колко от Вас, които сте в залата, са виждали хора под наркотично въздействие и то в разгънатата му клинична форма: зачервено лице, разширени зеници, неадекватност, буйство, самоубийства. И колкото са по-млади пациентите, то толкова по-жестока, тъжна и страшна е картината. Искаш, но не можеш да му помогнеш съществено в този момент. Затова контролът върху наркотичните средства и техните прекурсори трябва да бъде ясен, прозрачен и безкомпромисен, независимо кой от тях и в коя група – първа, втора или трета, се намира. Колеги, изправени сме пред нови предизвикателства. Бизнесът иска да узакони употребата им вече в промишлени производства, а някои дори са открили такива, използвайки непълнотата на законодателството ни. Други заявяват инвестиционни намерения и чакат нашите решения, а те не са леки. Една-две постоянни комисии по тях не е достатъчно да се произнесат, защото така лобизмът пробива по-лесно. Има и много въпроси: каква е технологията на производствения цикъл, извършена ли е оценка на риска по отношение на населението и работещите? Има ли становище от лицензирана трудова медицина по въздействие на реактивите и разглежданите вещества върху човешкия организъм? Какъв контрол ще се осъществява при транспорта, съхранението и експлоатацията на прекурсорите и техните смеси? Колеги, отговорността на тези и други въпроси, решенията и самият Закон за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите предстоят. Отговорността е на всички ни!

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, като народен представител от Плевен, който съм натоварен с отговорността, с вижданията и очакванията на хората, и съм от градовете, който е с най-нисък икономически темп – ще дам примери с Пловдив, със Стара Загора, с Русе, с Габрово, въпреки всички изложени аргументи от преждеговорившите, включително и колегите от моята парламентарна група, аз не мога да бъда безотговорен и безучастен към това, че перспективата е да се открият няколко хиляди работни места. За Плевен това е жизнено важно. Ако скоро не се вземат такива мерки – не само чрез конкретния Законопроект и случай, процесите в градовете като моя, ще останат безвъзвратни. Въпреки всичките рискове, отново повтарям, които крие транспортът, производствения процес и всичко останало, аз ще подкрепя това предложение и с цялата острота на вниманието си ще съблюдавам, между първо и второ четене, какви промени, какъв контрол и какви са аргументите за обезпечаване на безопасността на целия процес. Това ще бъде направено. В заключение бих искал да кажа, че за мен е най-важно, а и за всички нас – за региони като Плевен, всяко едно работно място да го защитаваме и да помагаме с каквото можем да се отварят нови и нови работни места, за да се върнем на тези икономически стандарти, каквито имахме преди години. Благодаря Ви.

Господин Председател, колеги! Струва ми се, че трябва да разделим въпроса на две – от една страна, имаме предложение за производство, от друга страна, това е въпрос, свързан с контрола на материалите от това производство. Струва ми се, че трябва да подкрепим това предложение и въпросът с контрола над използваните материали да се реши по най-добрия начин. Има много предмети и вещества в нашата действителност, които са с двойно предназначение и винаги биха могли да се използват. Ние би следвало да забраним примерно използването на кухненски прибори, защото има ножове и ако някой реши да ги използва, може да го направи. Би следвало да забраним използването на произведеното от грозде, на самото грозде и така нататък. Струва ми се, че трябва да го подкрепим.

Колеги, ще бъда много кратък. Сами разбирате, че в нашата парламентарна група решението не е еднозначно. Ние, като изключително демократична партия, не гласуваме като някои колеги – под строй… (Шум и реплики от ГЕРБ.) Моля Ви се, аз нямах предвид Вас. (Смях, оживление.) Има различни мнения. Някои от нашите колеги ще бъдат „против“. Малко предистория. Този ЗИД се върти от една година. Не искам да правя никаква аналогия, но тъкмо да го приемем преди година и нещо, падна правителството на Борисов. След това го внесе Делян Добрев, тогава пък стана скандалът. Минало-заминало. Законът не е толкова медицински, колкото е икономически. Касае се за една голяма фирма, която вече експлоатира няколко завода в България, това е окабеляването на автомобилите. Касае се за втори завод, който ще се строи в Плевенско. Големият проблем, от който колегите медици се притесняват, тук категорично подкрепям проф. Михайлов – абсолютно прав е, че големият проблем е в контрола. Затова предложението, което той направи, с което най-вероятно ще се съгласят и вносителите, е в много кратки срокове ще искаме да има наредба, която да бъде предоставена и в Здравната комисия, и в Икономическата комисия. Аз лично с голяма част от моите колеги ще подкрепим този Закон. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Дончев, дами и господа народни представители! Обръщам внимание на този въпрос, защото вече е трета година от програмния период 2014-2020, а по Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ са договорени по наши данни 24,8, близо 25%, от които са разплатени между 8 и 10%. При наше питане към министър Вълчев получихме отговор, че се очаква да бъдат загубени около 70 млн. лв., и то по оперативна ос 1. Знаете, че за първи път в оперативните програми трябва през 2018 г. да отчетем определени средства, защото иначе програмата ще бъде с по-малко средства. Внимателно се запознахме и с представената информация на Седмото заседание на Комитета по наблюдение на Оперативната програма. Тогава ни казаха, че има риск и за още едни 100 млн. лв. по другите оперативни оси, не по оперативна ос 1. Какво разбрахме досега? По първата оценка за административно съответствие и допустимост са одобрени осем проекта за центрове за върхови постижения и 22 проекта за центровете за компетентност. С тези проекта учените кандидатстват за четири центъра за върхови постижения и за осем центъра за компетентност или кандидатстват общо за 350 млн. лв. Първо, имаше много сериозни затруднения още от месец януари 2017 г. във връзка с Управляващия орган на Програмата. Знаете, че заради това бе създадена и Агенцията – за да имаме Управляващ орган и да отговорим на изискванията на Европейската комисия . Много сериозни проблеми имахме и с избора на оценителите, което доведе до изключително забавяне на оценяването на проектите – те трябваше да бъдат оценени до 20 юни т.г., съответно това нямаше как да се случи, направи се нов договор с фирмата „Прогети План“, които мисля до 30 октомври направиха оценките и предадоха на ръководителя на Управляващия орган своя оценителен доклад. На 17 ноември 2017 г. обаче след съществен предварителен контрол в рамките на Управляващият орган – така е обявено, с оглед намаляване на риска от налагане на финансови корекции в бъдеще, ръководителят на Управляващият орган на Програмата връща оценителния доклад за отстраняване на допуснати пропуски в оценителния процес. Затова ние Ви молим да ни информирате: кои причини налагат отстраняването на пропуснатите пропуски? Ще доведе ли това до забавяне на процедурата? Какъв е размерът на финансовите корекции, ако не бъдат навреме отстранени тези пропуски? Има ли опасност да бъдат намалени средствата по оперативната програма? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Клисарова, уважаема госпожо Бъчварова! Не съм сигурен какъв е фокусът на въпроса – дали е свързан със състоянието, в което се намира Оперативната програма, или е фокусиран върху схемата за научна инфраструктура. Ако въпросът е до първото, не съм сигурен дали парламентарната процедура по питане предполага достатъчно време, за да Ви предоставя адекватен отговор. Това може да бъде въпрос за поне едночасов разговор. Ако темата е по втория въпрос, тогава мога да Ви отговоря в рамките само на едно изречение, което пък би обезсмислило парламентарната процедура. Затова ще се опитам в рамките на краткото време, с което разполагам, да Ви предоставя тези данни, които имам право. Изразявам известно учудване, че въпросът е фокусиран към мен. Разбира се, това не е проблем. В крайна сметка, ние имаме различни програми, различни управляващи органи, не че не бих могъл да Ви информирам какво се случва по всяка от тях, но в крайна сметка това е роля на съответния ресорен министър, който има отговорност към министерството и към съответния управляващ орган. Безспорно исторически това е, не бих казал една от най-трудните, а вероятно най-трудната програма. Спомням си дори първите разговори, свързани със създаването й. Това бяха дълги дискусии и спорове с цялата научна общност на България. Тя имаше ясното и силно желание средствата за наука и за образование да се управляват от Министерството на образованието и науката. Това не е лишено от логика – органът, който разпределя финансирането, да бъде ведно с органа, който прави политиките. Аз винаги съм приемал този аргумент, но наред с това съм изтъквал аргумента на база на предишния ми опит, че където не е имало управляващ орган, в най-добрия случай за създаването му са необходими пет години. Съдейки по това, че съм произнесъл репликата през 2013 г., съм бил абсолютно прав, за съжаление. Това не е единственият проблем на Оперативната програма. Тук има друг структурен проблем, който беше адресиран в доклади и кореспонденция с Европейската комисия още миналата година. Самият факт, че Управляващият орган е част от същото Министерство, което има ключови дирекции, които са бенефициенти – ползват финансирането, това съобразно изискванията на европейското законодателство представлява, съставлява проблем пред независимата работа на Управляващия орган. Това стана причина, както и Вие казахте, Управляващият орган да бъде изведен от Министерството в независима агенция, като вид аргумент, че той ще бъде функционално независим в работата си и ще може да продължи да финансира всички дирекции и структури на МОН, които са бенефициенти по Програмата. Не на последно място, самата схема за научна инфраструктура по отношение на организация на оценителния процес се сблъска с редица трудности. Вие маркирахте част от тях. Първо, беше възприет подходът да бъде наета фирма, компания, на която да бъдат аутсорсвани, прехвърлени част от специфичните дейности на оценителната комисия. Впоследствие Министерството решава да прекрати договора и да не сключва договор. В същото време през централното координационно звено стартира процедура по набиране на оценители, пул от експерти, които да извършват оценката. В същото време компанията обжалва, има решение на Върховния административен съд, който постановява, че с компанията трябва да се сключи договор. Такъв е сключен през лятото, ако не ме лъже паметта, август месец тази година и оценителният процес е започнат. Това е кратката хронология на всички проблеми, които има пред Програмата. Ако трябваше да Ви дам един кратък отговор – какво се e случило с оценителния процес, за съжаление, казвам, за съжаление, защото винаги съм се опитвал да давам максимално точна и акуратна информация, трябва да спомена, че според изискванията на българското законодателство, разбирайте Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове чл. 16, ал. 2, т. 2, както и според изискванията на Регламент 13/03/2014, оценителният процес трябва да бъде съвършено прозрачен като критерий и като резултати, но той е абсолютно конфиденциален като процес. Това, какво се случва, кой оценител по време на оценката на кого колко е писал, това не е публична информация. В този смисъл, за съжаление, не мога да Ви информирам кой от кандидатите каква оценка е получил – кой е приет, кой е отхвърлен, какви резерви има управляващият орган по отношение на междинни, окончателни и така нататък доклади, разбирате сами. По отношение на последния Ви подвъпрос, дали има загуба на средства. По същество гаранция, че всички средства ще бъдат усвоени и използвани докрай, не може да се даде на такава ранна фаза от изпълнението на програмния период. Това е все едно някой да Ви даде гаранция, че ако ходите по заледен тротоар, никога няма да се спънете. Това зависи от действията на управляващия орган и на бенефициентите във времето. Да, 2018 г. е първата година, в която имаме конкретни финансови цели към края на годината по правилото „N+3“. В този смисъл нивото на плащанията по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ е ниско, по-ниско отколкото в останалите програми и ако темпът не бъде увеличен, към края на 2018 г. би могло да има риск. В допълнение, ако ми позволите 10 секунди, на база и на предишен опит, ние, дори аз мисля, че добре сме се научили как се управлява такъв риск. Има редица технологии да бъде избегната загубата на средства. Не заради това, че сме загубили пари, а защото, ако не бъдат използвани едни средства, това означава нереализирани средства, нереализирани политики. Много благодаря.

Уважаеми господин Председател, господин Министър, колеги! Трябва да Ви кажа, че това, което отговорихте, не беше нито точно, нито конкретно на базата на зададените въпроси в нашето питане. Защо? Ние питаме по ос 1 дали ще бъдат изгубени средства? В медиите започваме – седемдесет, петдесет – 2018 г., Вие трябва да оцените риска! Вие сте от самото начало на програмата, което означава, че независимо от смяната на министри, Вие сте човекът, който наблюдава тази програма и съответно управлението й, а също така и рисковете трябва под някаква форма да сте ги идентифицирали. Десет години след присъединяването на България към Европейския съюз ние да кажем, че имаме проблеми с управляващи органи в Програмата, ми се струва много странно. Конкретните въпроси, на които моля за отговор са – процедурата е приключила от оценителите в края на месец октомври, месец ноември отново имаме корекции, аз се питам: на какво основание ще направите корекциите? Значи, един път забавяме с един месец приемането на проекти, защо, не знам?! Втори път, забавяме въобще да излязат резултатите. Тази година абсолютно нищо – няма да се подпишат и договори, което автоматично означава, че през 2018 г. ние няма да се справим. Затова нашите въпроси са: какъв е рискът и как ще го минимизирате? Защото от 2016 г. грешките, които се допускат по Програмата от стартирането й досега, са безкрайни. Нашето притеснение, особено след приемането на бюджета, който беше буквално вчера, казвате: научната общност трябва да кандидатства по проекти.

Добрите.

Е, кои са добри? Те кандидатстват по проекти и какво от това?! От март месец 2016 г. – абсолютно нищо по Програмата, само разправии и надмощие, което се упражнява за това, кой може да управлява тази Програма. Направихме една агенция накрая, която е с по-малък експертен потенциал от дирекцията, и не знам как точно ще се справите от тук нататък при условията, при които Вие казахте. Благодаря.

Уважаема проф. Бъчварова, макар че съм схватлив и би следвало да разбирам тази материя, не можах да разбера какво ме питате. Какви са тези корекции, които са се случвали през есента на тази година в рамките на оценителния процес? В рамките на оценителния процес корекции няма. Корекция се налага постфактум при одитен доклад и при констатирани нарушения. В рамките на оценителния процес корекция няма. Друг въпрос е, че ако има дефект в оценителния процес, финансовата корекция може да бъде 100%. Ако не са спазени основните принципи на селекцията на кандидати, прозрачност, равнопоставено третиране и честна конкуренция, финансовата корекция може да достигне 100%. Именно заради това управляващият орган полага всички усилия оценката да е качествена, честна и прозрачна и да няма бъдещи укори не само от страна на академичната общност, но и от страна на одиторите. Предполагам, като представител на академичната общност, по-добре от мен знаете, че оценката по тази схема трябва да е брилянтна не само от процедурна гледна точка. Дефакто от резултата от тази схема зависи как ще изглежда структурата на науката образование. Говорим за огромни суми. Това би променило шансовете на едно учебно заведение, на институтите на БАН да се развиват или да не се развиват. Затова залогът е толкова голям. Оценката продължава. Какви са актовете, подмерките, кой какво е свършил, кой какво е предал, кой какво е приел, това са процедурни детайли. От формална гледна точка оценителният процес продължава. Има ли закъснение – има?! Това е безспорен факт! Само че, според мен е по-добре да има закъснение, месец или два, но оценителният процес накрая да излезе с добро качество, вместо обратното, защото такъв риск е хоризонтален. Тук не говорим за схема, където се състезават малки и средни предприятия. И там би могло да се получи беля, да се получи дефект при една неправилна оценка, но тук, ако има дефект, той ще продължи да се експонира едно десетилетие напред. Анализ на риска от загуба на средства се прави всеки месец, ако не и всяка седмица. Това е финансово упражнение, където се експонира – договорените средства, спрямо хипотезата плащане за следваща година. Бях абсолютно честен и казах, че Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ не е в най-добрата си ситуация поради относително малкия обем договорени средства и относително малкия обем платени. Само че, рискът за загуба на средства, първо, това не е присъда. Второ, аз винаги съм бил против шумното артикулиране, защото това демотивира администрацията. Като им кажете –догодина можем да загубим 50 милиона, това е силен стимул всички да вдигнат ръце и да кажат: догодина ще загубим 50 милиона – няма какво да направим. Не е така! В общи линии в годините назад мога да Ви изредя поне три успешни технологии да не се губят средства, започвайки от най-базисната мобилизация по отношение на по-бързо процедиране на плащания, минавайки през релокация на средства, местенето им или в рамките на друга приоритетна ос или в друг финансов инструмент при опит да се съхранят целите. Прилагали сме ги в годините назад успешно и не сме позволявали загубата на средства.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Господин Вицепремиер, уважаеми колеги! Това, което е важно от нашето питане, което искаме да направим, е наистина да има прозрачни процедури и правила. Брюксел го казва от миналата година във всички свои доклади по отношение на Програмата, започвайки с това, че Вие наблюдавате този процес през тези 3-4 години, в които Програмата стартира, обсъжда се и съответно в края на краищата бяха определени финансовите ангажименти, но не мога да разбера от Вашия отговор, ако тази процедура, която казвате, че в момента трябва да бъде абсолютно прозрачна, оценките категорични, но ако прецените, че това не се е случило, ще започнете ли нова процедура? Оставам с впечатление – и от Вашия отговор, който върти около проблема, че има възможност и може и да се търси да имаме нова оценителна комисия, което означава във времето наистина да се отиде в посока, в която средствата ще бъдат невъзвратимо изгубени. Вие казвате: не искам да говоря за риска, който се носи, или оценката на риска по тази Програма, но министърът на образованието казва, че ще се загубят средства. Кажете ни, на кого да вярваме? Той оценява, че те са 70 милиона, 50 милиона – 2018 г. Това съответно са, как да кажа, корекции, които ще предстоят.

Не е корекция.

Добре, не е корекция. Разбирам, няма прецизно… Така е, прав сте, тук приемам. Но, разбирате ли, десет години да сме в Европейския съюз и Вие да казвате, че има механизми, с които да се навакса, е абсурд! Това е наука! Аз много съжалявам, че нито един от колегите от ГЕРБ, Вие самите не разбирате, че научният процес не е сега да почнем и да платим, той е продължителен, изисква усилия и администрацията трябва да си върши работата, а тези, които са отговорни за това, което правят с Брюксел, да бъдат също прецизни. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! На 11 август 2017 г. директорът на Дирекция „Контрол“ при Териториална дирекция на НАП Бургас, изпраща доклад до изпълнителния директор на Националната агенция за приходите Галя Димитрова. В него се изразява недоволство и несъгласие със съдебните актове, с които съдът отменя административни мерки, наложени от данъчните служители. НАП Бургас предлага на Централно управление на НАП следното, цитирам: „Предлагам Ви да се извърши селекция на счетоводните фирми и адвокатски дружества, за които имаме информация, че правно обслужват заинтересованите лица, на които са издадени принудителни административни мерки „запечатване на обект“, а така също и на съдии от Бургаския административен съд и членове на техните семейства“, и се прилага справка на всички загубени дела от НАП Бургас в Бургаския административен съд. Самото изготвяне на такъв доклад от държавен служител, считаме за неприемливо и недопустимо. Какво се случва след получаването на доклада в Централно управление на НАП и каква е реакцията на Агенцията? От няколко дни разполагаме с отговора на НАП, подписан от изпълнителния директор Галя Димитрова, на заявление за достъп до обществена информация относно доклада и предприетите действия. В него се посочва следното: получено е писмо от НАП Бургас, ведно с приложен доклад, изготвен от госпожа Пенка Жекова, директор Дирекция „Контрол“ в НАП Бургас, заведено с вх. № 24-02-338 от 16 август 2017 г. По-нататък: „Информация за селекция и анализ на риска, във връзка с осъществяване на ревизии и проверки, представлява служебна тайна.“ Сега, обърнете внимание: за периода 11 август – 31 октомври 2017 г. в Териториалните дирекции на НАП в цялата страна са възложени общо 39 броя проверки и ревизии на физически лица с професии адвокати, съдии или счетоводители. От тях 25 са в НАП Бургас, тоест за посочения период след получения доклад в Централното управление на НАП, две трети – 25 от 39 от проверките и ревизиите на адвокати, съдии и членове на техните семейства, са на територията на Бургас или, казано иначе, предложението на НАП Бургас за селекция и наказване на неудобни адвокати, счетоводители и съдии е одобрено от Централата в София и е започнало изпълнението. Описаното по-горе представлява безпрецедентен натиск от страна на държавата управлявана от ГЕРБ, върху съдии, адвокати и редови български граждани, документирано в официална кореспонденция на Националната агенция за приходите. В правова държава, с демократично управление, съдът има последната дума по тълкуването и приложението на Закона. Принципът на съдебна независимост е една от гаранциите за това върховенството на правото да не бъде подкопавано от политически натиск. Репресивни действия срещу адвокати, ангажирани с реализирането на конституционно гарантираното право на защита и срещу български граждани потърсили правата си в съда, показва истинското лице на управлението на ГЕРБ и как ГЕРБ приема упражняването на властта, било то на национално или местно ниво. Това беше изразено на глас преди седмици от тогавашния председател на Народното събрание господин Главчев към представители на опозицията. Не може всеки да говори каквото иска, дори и в декларация. Явно никой не може да критикува или изказва различно мнение от това на управляващите, в противен случай им се взема думата, биват гонени от пленарна зала, включително с помощта на квестори. Но докато максималната репресия срещу народен представител е изгонването му за три заседания, то ако редови гражданин изрази несъгласие с решение или действие на министър, кмет на ГЕРБ или орган на държавата, управлявана от ГЕРБ, върху него се стоварва цялата държавна административна мощ – завеждат му се дела, той и семейството му са подложени на проверки, ревизии, разследвания, докато не бъде смачкан, изгонен от работа или бизнесът му не фалира. По този начин всеки инакомислещ, възроптал срещу настоящото управление, бива селектиран и устата му бива запушена. Затова е и страхът сред българските граждани в страната да изразяват спокойно своето мнение. Затова и неслучайно нито една българска национална или местна телевизия не посмя да излъчи филма „Граница“ на Елена Йончева за корупцията и злоупотребите с трафика на мигранти през българо-турската граница. Ние, от „БСП за България“, няма да спрем да се борим срещу репресивните методи на управлението на ГЕРБ, няма да позволим българите да бъдат мачкани, унизявани и притискани. Както БСП, така и българският народ не подлежи на опитомяване, колкото и това да се иска на управляващите. И за финал заявяваме, че всеки държавен служител или представител на управляващите, бил той директор на дирекция, ръководител на агенция или министър, който злоупотреби с правомощията си, трябва да си понесе отговорността. Затова: 1. Следващата седмица ще настояваме за изслушване на финансовия министър Горанов, тук, в българското Народно събрание. Той трябва да обясни – не на нас, а на българското общество, ползват ли се приходните агенции за натиск върху български граждани, които не споделят действията на Политическа партия ГЕРБ и управляваните от ГЕРБ държавни институции, и дори си позволяват да потърсят правата си пред съда. 2. При отказ от страна на господин Горанов, ще приемем, че той застава зад действията на своите подчинени и изложеното по-горе не е частен случай в Бургас, а целенасочена политика, водена от правителството на ГЕРБ. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, въпросът ни отново касае международен път II-14 Видин – Кула – Връшка чука – участъкът Бяла Рада – Войница. В този участък от години има свлачищни процеси, което прави международния път трудно използваем. На предишен наш въпрос от 19 май 2017 г. Вие отговорихте следното – цитирам от стенограмата: „За обекта има готов технически проект, който е приет от Агенция „Пътна инфраструктура“ на експертен съвет. На 15 май тази година е стартирана тръжна процедура за избор на изпълнител на строително монтажните работи за възстановяване на участъка. Срокът за подаване на оферти е 19 юни 2017 г. – един месец и една седмица. В момента се извършва подбор, разглеждане и оценка на офертите на участниците в открита процедура по Закона за обществените поръчки за избор на изпълнител за извършване на строителството и надзора на обекта. Срокът за извършване на необходимите укрепително-отводнителни мероприятия, гарантиращи стабилитета на засегнатите свлачища на участъка и отвеждане подземните води по безопасен начин извън района на свлачището, е 110 календарни дни от сключването на договора. До момента са изминали много повече дни – може би над 200. Вече сме 1 декември, а пътният участък продължава да е в същото изключително състояние и създава проблеми за преминаване. Нашият въпрос към Вас е: кога действително ще бъде отремонтиран този участък от пътя. Уважаеми господин Министър, очаквам Вашия отговор.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Топчиев, учудвам се какво не Ви стана ясно в предния ми отговор и какво ново откривате като фактология и обстоятелства, за да се притеснявате за тези 110 дни. В това, което изчетохте, Вие сам споменахте, че от сключването на договор текат 110 дни за отремонтиране за укрепване на свлачищата. Подписан ли е договорът към момента? (Реплика от народния представител Цветан Топчиев.) Сам си отговорихте. Но аз ще зачета това, което са подготвили колегите. Предполагам, че ще има време и за дуплика. На 12 май тази година, както и преди отговорих, АПИ стартира тръжна процедура за избор на изпълнител на строително-монтажните работи за възстановяване на участъка Бяла Рада – Войница на път II-14 Видин – Кула – Връшка чука, границата с Република Сърбия. Към 19 май тази година, когато Вие отправяхте въпроса си във връзка с този обект, обществената поръчка беше на етап приемане на тръжни документи, като срокът за подаване на оферти, както Вие изчетохте, беше 19 юни 2017 г. В този срок в деловодството на АПИ са депозирани 12 на брой оферти за избор на изпълнител на строително-монтажните работи. На 20 септември 2017 г. е изготвен Протокол № 1 от Тръжната комисия, назначена от възложителя, за подбор, разглеждане и оценка на оферти в процедурата. Констатирани са несъответствия с изискванията към личното състояние, критериите за подбор, поставени от възложителя към участниците в процедурата, на които е даден срок за предоставяне на нов формуляр – „Единен европейски документ за обществени поръчки“ или други документи, които съдържат променена или допълнена информация по отношение на констатираните несъответствия и липси. Към настоящия момент Комисията проверя допълнително представените от участниците документи и разглежда техническото предложение на всеки един от тях. Продължава работата на Комисията, назначена от възложителя, за разглеждане, оценяване и класиране на офертите на участниците в откритата процедура. На 21 септември 2017 г. бяха отворени и ценовите оферти на допуснатите участници. След извършената проверка на документацията Комисията изиска представяне на подробни писмени обосновки за начина на образуване на ценово предложение – нормални практики за работа на Комисия, за които е установено наличие на предложение с повече от 20% от средната стойност на предложенията на останалите допуснати участници. Такава е практиката в тръжните комисии. На този етап Комисията проверява подробните писмени обосновки за начина на образуване на самото предложение на допуснатите участници. За обекта има готов технически проект, има сключен договор за упражняване на авторския надзор по смисъла на Закона за устройство на територията и действащите подзаконови нормативни актове. И най-важното, това, което съм отговарял, е на предния въпрос, има осигурено финансиране по линия на Оперативна програма „Околна среда“. Проектът ще се реализира с европейски средства и с национално съфинансиране. Ще си спазим срока от 110 дни, за който коментирате. Нека Комисията приключи своята работа в законоустановените срокове. Нека да подпишем договор с избрания изпълнител. Може да имаме и жалби, след приключване на работата на Комисията, които не зависят от волята на възложителя. Ще преминат всички процедури. Надявам се в зимния сезон, в който трудно може да строим и да укрепваме свлачище, да приключим с тръжната процедура, за да може през 2018 г. не само да стартираме, а и да приключим с укрепване на свлачището на пътя, за който споменахте, спазвайки сто и десетте календарни дни за работа на строителя. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за отговора, от който стана кристално ясно, че през тази година няма да се отремонтира пътят по не знам какви обстоятелства – Вие си ги знаете. Да отговаря и на Вашето учудване. Постоянно се срещам с жители от този район, които ми задават този въпрос: защо не се отремонтира пътят? Аз им казах, че съм задал въпроса и Вие сте поели ангажимент да стане, но този участък от пътя се ремонтира още по времето на министър Плевнелиев. От тогава има такива проблеми и досега още не е отремонтиран. И хората ми отговарят: „Вие все говорите и нищо не правите.“ Затова зададох този въпрос отново към Вас – да отговоря на Вашето учудване. Радвам се и дано да стане през 2018 г. Благодаря.

Благодаря, господин Председател! Дами и господа народни представители, уважаеми господин Топчиев, аз искрено съжалявам, че господин Филип Попов – съвносителят на въпроса, не е тук, а той все пак е юрист. Той може би по-подробно може да Ви обясни, или да дойде във Вашата приемна с жителите, какви са законовите срокове и процедури по Закона за обществените поръчки. Аз искрено вярвам, че Вие не се опитвате да ме убедите, че трябва да прескоча Закона за обществените поръчки и да сключа бързо договор, за да могат колегите от АПИ да започнат работа с избрания строител през 2017 г. Искрено вярвам, че не се опитвате да ме убедите в нещо подобно. От друга страна, Вие сте народен представител. Ако тези безкрайни обжалвания, в които инвеститорите и обществото търпят вреда от ненавременно започване на подобни ремонтни укрепителни дейности, предложете промени в Закона за обществените поръчки. Ако мислите, че това е правилната логика, нека да ограничим правото на жалбоподателите да се възползват от него. Но факт е, че има нормативно регламентирани срокове, които ние спазваме. Не искаме да бъдем обвинявани после – било то от тази трибуна, или от други органи, че не спазваме Нормативната база в страната в Закона за обществените поръчки. Вървим съгласно графика, който имаме, и съгласно сроковете, регламентирани в него. При сключване на договор ще спазим ангажимента, който поех от тази трибуна, дори може да го съкратим с десетина дена, за да можем в рамките на три месеца и половина да извършим строителните дейности, да укрепим свлачищата и да отворим за движение пътя, който е трансграничен – една от връзките на Видинска област с Република Сърбия. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председателстващ! Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Както стана ясно моят въпрос е изцяло във връзка с изпълнение на Наредба № 9, касаеща въпросите на качеството на водата за питейни и битови нужди. Наскоро в Плевен и Плевенска област бе извършено мониторинг на 11 водоизточника в 11 населени места, като в две населени места бяха констатирани три отклонения. Двете от тях са в с. Койнаре, община Червен бряг, където бе констатирано наличие на нитрати в питейната вода, което е в рамките на 2,5 пъти повече от допустимото. При другия мониторинг в с. Лазарово, община Кнежа, бе установено наличие на манган 3,5 пъти над допустимото. Този въпрос заслужава внимание, тъй като периодичното извършване на тези проверки дават и други констатации. В по-далечно време имахме подобни констатации в населените места в община Долни Дъбник и Горни Дъбник. Много често такива отклонения се констатират, и то повтарящо се, в девет от населените места на община Гулянци. Като отговорник за качеството на питейната вода, ВиК операторите, съгласно изискванията на чл. 7 на Наредба № 9, извършват постоянен и периодичен мониторинг на качеството на питейната вода. При установяване на отклонение от нормите водоснабдителните дружества са задължени да информират органите на държавния здравен контрол и съответно да се набелязват мерки. Уважаеми господин Министър, разпоредбите на Наредба № 9 са задължителни за изпълнение от страна на водоснабдителните дружества. Моят въпрос към Вас е: какви са предприетите действия и има ли наложени административнонаказателни мерки от страна на ВиК – Плевен? Очаквам Вашия отговор.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Антонов, не само ВиК – Плевен, а и ВиК „Аспарухов вал” ЕООД – град Койнаре в община Кнежа. Към момента водоснабдителната услуга за село Лазарово, община Кнежа, област Плевен се предоставя от ВиК „Аспарухов вал” ЕООД – общинско дружество. В изпълнение на изискванията на Наредба № 9 от 16 март 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, и с цел доставяне на населението на безопасна и чиста питейна вода Регионалната здравна инспекция (РЗИ) – Плевен, и операторът „Аспарухов вал” ЕООД провеждат постоянен и периодичен мониторинг с цел осигуряване на системна информация за качеството на подаваната към консуматорите питейна вода. При извършваните периодични проверки на водоизточниците и изпитване на проби от водата в сертифицирана лаборатория на РЗИ – Плевен, не са установени отклонения от нормативните изисквания в питейната вода по показател манган, което е видно от представените от ВиК оператора протоколи. Ежегодно „Аспарухов вал” ЕООД представя отчет до Общинския съвет в град Кнежа за работата на дружеството, включително за нивото на показателите на предоставяната ВиК услуга, в случая – питейната вода. Тези заседания са публични и се оповестяват във всички медии – мога да Ви предоставя протоколите, респективно писмата, с които ние сме уведомявани от общинската администрация и от общинското ВиК дружество, във връзка с Вашия въпрос. Във връзка с качеството на питейната вода в град Койнаре, община Червен бряг, област Плевен Ви уведомявам, че градът се водоснабдява от шахтов кладенец, разположен в близост до селището в обработваеми земеделски земи с интензивно земеделие, като това е единственият водоизточник в населеното място – този шахтов кладенец. Операторът ВиК ЕООД – град Плевен, и РЗИ – Плевен, провеждат съвместен мониторинг на питейната вода, при който е установено, че доставяната вода в града е с отклонение от нормативните изисквания по показател нитрати и основната причина за това е неправилното използване на азотни минерални торове, както и неправилната земеделска и животновъдна практика като цяло. ВиК ЕООД – град Плевен, инициира среща с местната власт, на която се взе решение за създаването на комисии с представители на Басейновата дирекция, Министерството на околната среда и водите, Министерството на здравеопазването и други компетентни ведомства, включително и нашето, за ограничаване на използването на синтетични торове в селскостопанската дейност и въвеждането на други земеделски практики в санитарно-охранителните зони и пояси около водоизточника, за който споменах. За решаване на този проблем в дългосрочен план е необходимо стриктно спазване на забраните и ограниченията за торене във всички пояси на санитарно-охранителните зони на водоизточниците за питейно водоснабдяване, стимулиране на собствениците на имоти в санитарно-охранителните зони за екологично земеделие, както и съответни санкции, налагани от компетентните институции на нарушителите. В заключение искам да подчертая, че съгласно Закона за водите и Закона за здравето компетентният орган в Република България в областта на питейните води, знаем всички, е Министерството на здравеопазването и неговите регионални структури (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), които извършват и периодичния мониторинг – 28-те регионални здравни инспекции. Единствено те могат да предприемат административнонаказателни действия – предписания, актове, наказателни постановления, заповеди за спиране, имуществени санкции и други мерки от административнонаказателен характер. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа! Благодаря Ви за отговора. Кое е притеснителното в него? Притеснителното е, че това, което казахте за административните мерки и за констатациите, е нещо, което се появява периодично. Далеч съм от съмнение – това, което споделяте, но определено мерките са недостатъчни в тази посока. Защо? Първо, защото констатациите при проверки преди няколко години, преди 5, 10, 15 години са в една и съща посока. Не вярвам толкова селскостопанските производители да инвестират повече средства в торенето, за да се отразява изцяло – това да е единствената причина – върху качествата на питейната вода. Това е единият въпрос. Другия въпрос си позволявам да го разширя – нека да погледнем състоянието на питейната вода в община Гулянци. Там са девет населени места, в които също има отклонения, и то в неблагоприятна посока. Ясно е, че с мерки, набелязани от ВиК дружествата и Басейновата дирекция, ще се постигне подобряване донякъде и ще се постигне стриктен контрол. Нямам съмнение в това. Но тук въпросът ми е в друга посока – наред с проверките, трябва да се отделят средства, за да се търси възможност за пречистване на тази вода. Не съм убеден, че единствено това са причините. Едната част на въпроса. Другата част на въпроса е – ние говорим за питейната вода, но тук вече и за отработената, която по същия начин влиза във вододайните зони. Нея изобщо не я коментираме. И това става един перпетуум-мобиле. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Разчитаме на по-конкретно отношение и на финансиране, за да излезем от тази ситуация. Подобни опити бяха направени в област Хасково и дадоха резултат – нека този опит да го прехвърлим и в област Плевен. Благодаря Ви.

Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Антонов, оценявам факта, че имате обективна загриженост за тези проблеми, които не са от година-две. Специално в община Кнежа са от седем-осем години. Без по никакъв начин да се оправдаваме като принципал на ВиК дружествата, в Кнежа, подчертах, то е общинско, но проблемът с нитратите не е само в Плевенска област, а е наличен в районите с интензивно земеделие. Без по никакъв начин, повтарям, да се прехвърля вината и да се оправдаваме със земеделските производители – напротив, те са един от стълбовете на нашата икономика, но може би там трябва да подобрим контрола, и то в районите, които касаят, споменах, поясите и санитарно-охранителните зони в места, в които се водоснабдяваме главно с подпочвени, грунтови води, какъвто е случаят с общините, които цитирахте в Плевенска област. Отделно от това, напълно съм съгласен с констатацията, че трябва да търсим и финансови източници не толкова за пречистване, колкото за търсене на нови водоизточници. В бюджетната доскоро прогноза, от вчера – утвърдения от Вас, народните представители, бюджет, в сектор „ВиК“ имаме, естествено, недостатъчен, но все пак известен ръст на средствата, които ще разходваме именно за подобни проекти, насочени към подобряване качеството на питейната вода и редуциране в някои от общините на честите аварии. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Така че с тези 6 млн. лв. в повече, които имаме през 2018 г., ще се насочим именно към подобни проблеми, към подобни проекти. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, в приоритетна цел 12 от Програмата на правителството се поставя акцент върху намаляване на регионалните различия в страната. Мерките, които ще се предприемат, са свързани с разработването на интегрирани програми за подкрепа на райони с неблагоприятни социално-икономически, демографски и географски показатели. В тази връзка нашият въпрос е свързан с конкретизиране на районите, за които ще бъдат разработвани програми, а също така и специфичните икономически и финансови стимули за тяхното реализиране. Освен това, при предходното правителство на ГЕРБ приоритет бе разработването на Целенасочена инвестиционна програма за развитие на района Странджа-Сакар. В тази връзка, уважаеми господин Министър, Ви молим да ни информирате: ще се реализира ли тази програма, още повече, че тя беше детайлизирана и по същество остана да бъде приета от Министерския съвет? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми госпожо Бъчварова, господин Пенев, Министерството на регионалното развитие и благоустройството разработи Целенасочена инвестиционна програма, която е фокусирана в подкрепа развитието на най-изостаналия в социално-икономическото си развитие Северозападен район и върху географски необлагодетелствани територии, като Родопите, Странджа-Сакар, пограничните, планинските и полупланинските слабо развити райони, които обхващат 54,5% от територията на страната и почти 30% от населението й. Основната цел е намаляване на диспропорциите в развитието между отделните региони и вътре в самите тях. Стратегическите цели, съответните приоритети и мерки ще бъдат реализирани чрез конкретни действия или проекти, ориентирани към съживяване на икономиката чрез инвестиции в индустриални зони, бизнес инфраструктура, общински пазари и тържища, както и рехабилитация на техническата и туристическа инфраструктура. Програмата си поставя като цел и преодоляването на проблема с човешките ресурси в по-дългосрочен план, като залага пакет от мерки, които са насочени към насърчаване на заетостта в районите и повишаване качеството на човешките ресурси чрез обучения по търсени професии на местните трудови пазари, както и към предоставяне на стипендии на млади хора – студенти и ученици в професионални училища, срещу ангажимент да работят в изоставащите райони за определен период от време. Една косвена мярка, която не касае финансов ресурс. Предвижда се в Северозападна България да се финансират таксите за посещение на предучилищна детска градина на деца от уязвимите групи, както и допълнително възнаграждение на учителите, работещи в Северозападния район. Проектът на Целенасочената инвестиционна програма е преминал процедурата по съгласуване по реда на Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация през ноември 2016 г., но не е получено становище – мисля, че го знаете, аз и досега съм отговарял на този въпрос – и не е одобрена финансова обосновка на програмата от страна на Министерството на финансите. Финансовата рамка на програмата е разработена за периода 2017 – 2025 г. За цялостното й изпълнение е необходимо да се осигурят допълнителни средства по бюджета на МРРБ общо в размер на 1 295,6 млн. лв., съобразно възможностите на държавния бюджет за съответната година. При актуализирането на бюджетната прогноза на Министерството е направено предложение да се включат финансови средства за изпълнението на заложените мерки и дейности по програмата в размер на 310 803 600 лв. за 2018 г. и 146 658 500 лв. за 2019 г. Използвам случая да подчертая, че ако тази програма бъде обезпечена финансово, ще е наистина сериозен инструмент за тласък в развитието на посочените райони и съответно за задържане на населението в тях. Не трябва да забравяме, че инвестиционните мерки, заложени в нея, както и отделните проекти – било на държавни структури, на общински администрации, на бизнес структури, неправителствени такива, се разглеждат като приоритетни. Понастоящем, без да имаме одобрена програма, когато разходваме финансов ресурс и реализираме нашите инвестиционни политики като Министерство – било, подчертавам, в областта на пътната инфраструктура, било в областта на ВиК сектора… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Може би в дупликата ще допълня как процедират някои от оперативните програми и какви стимули, с това изречение завършвам, дават на проекти именно в тези райони. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, колеги! Благодаря за отговора, който дадохте, но ми се струва, че той нямаше абсолютно никаква конкретика, за разлика от намеренията на правителството да приеме програма за Северозападна България, Родопите и Странджа-Сакар за периода 2014 – 2018 г., когато наистина бяха направени разчети с точни проекти и програми за това какви ще бъдат насоките за развитие. Тъй като сега Вашата програма е за периода 2017 – 2021 г., нашият първи въпрос е: тази програма, която беше разработена – участваха всички министерства, дали ще продължи? Вие сам казахте, че 54% от територията на страната е необлагодетелстван район, което означава, че ние, за да можем реално да осъществим проекти в тези региони, трябва да изберем онези, които са в най-тежко състояние. Странджа-Сакар е един от най-тежките региони от гледна точка на факта, че там човешки ресурси почти няма, а и районът има сериозни демографски проблеми. Трябва да Ви кажа, че тази програма е разработвана още през 1986 г., с много подробни анализи. Наистина тогава е имало намерение и желание този регион да стане икономически развит. Искам да попитам конкретно – предходната програма, Вие казвате, че ще имате инвестиционни проекти, които са разработени, тези инвестиционни проекти ще бъдат в рамките на средства от държавния бюджет, разчетени по години: дали това ще се случи? Второ, казвате, че ще има транспортна инфраструктура, която да осигурява възможност за развитие на бизнес, ВиК структура – неща, които са доста сериозно изостанали във времето. И третото, което казвате – че ще има пакет от мерки за инвестиционни кредити и данъчни облекчения (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), което във всички европейски страни се случва от гледна точка на възможността и необходимостта да има инвестиционна активност. Нашите конкретни въпроси са свързани с това: ще заимствате ли от старата програма и дали ще има реализация? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Бъчварова! Ако трябва да се върнем 1986 г., това е наистина може би най-неуспешната, добра като година, но най-неуспешната реализация на регионална програма, правена някога за Странджа Сакар. Виждаме какви са последствията и до ден-днешен от нейното приложение. За граничните райони, защото те също са – освен Странджа Сакар, Странджа-Сакар също попада в граничен район, южните им части на Сакар и Централните на Странджа. Граничните райони в България, за разлика от Западна Европа, знаете, са най-изостаналите в икономическо и демографско отношение. Това е наследството от един друг строй, когато на границата в България се гледаше не като възможност, а по-скоро като заплаха и като предпоставка за наистина обезлюдяване и загуба на всякакви икономически активности в тези райони. Специално по отношениe на моя отговор, аз коментирах целенасочената инвестиционна програма, която, за съжаление, към момента, пак казвам, не е с одобрена финансова обосновка и не е захранена с необходимия ресурс да бъдат реализирани проектите, заложени в нея, в пълнотата, в която са заложени. Що се касае за управленските програми и за четиригодишните, за които Вие коментирате, те са част от целенасочената инвестиционна програма, но въпреки факта, че нямаме одобрен финансов ресурс на цялата програма, в една голяма част от проектите, които реализираме и понастоящем, по линия на нашето Министерство и по линия на общинските администрации в тези райони, следват логиката, следват приоритетите, а и следват конкретните проектни обосновки, които са залагани и с които са кандидатствали общините по тази целенасочена инвестиционна програма, която, за съжаление, наистина, повтарям, все още няма финансов измерител, за да бъде реализирана. Отделно от това в някои от оперативните програми, мога да дам добър пример: например Оперативната програма „Конкурентоспособност”, „Иновации“, се дават допълнително точки, тоест по лесно преминават през одобрение проекти, които се реализират в тези изостанали райони, което е единственият им шанс, глътка въздух за местната икономика и местния бизнес. Завършвам. Не трябва да говорим само за измерими финансови параметри, тъй като регионална политика в изостанали райони се прави с косвени политики – институционални, данъчни, за които споменах дори в началото на отговора си, за които наистина трябва да вземем малко по-отговорни решения. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Спорът за собствеността на имотите, ползвани от семействата на българските царе Фердинанд и Борис III – между техните наследници, от една страна, и българската държава, от друга страна, продължава вече може би повече от 20 години. През този период са настъпили най-различни факти и обстоятелства, между които приемане на закони, решения на Конституционен съд, приемаме на мораториум и други, които, логично, доведоха до много съдебни процеси и дела в България, а и в Страсбург. На едно от поредните такива дела по отношение на двореца „Врана“ на 14 ноември 2017 г. в Софийския градски съд процесуалните представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството са представили молба за спиране на производствата и желание за споразумение със съответната страна. Това, разбира се, предизвика известна изненада сред следящите процесите, доколкото съдебните решения до тук изглежда се решават в полза на държавата. Затова и аз зададох въпрос към Вас още на следващият ден – на 15 ноември. За петнадесетте дни, които изтекоха между задаването на въпроса ми и Вашия отговор, се появи цял обществен дебат. Разбра се, че се готви специален законопроект. Има вече и политически реакции от различни страни. Господин Министър, затова ми се струва наложително да отговорите на моите въпроси, които бяха: на какъв етап са делата за собствеността на така наречените „царски имоти“; колко от тях са окончателно решени и в чия полза; какви са мотивите на министъра на регионалното развитие и благоустройството да поиска спиране на съдебните производства? И с оглед случилото се в последните дни и публикациите, включително и днес, струва ми се, господин Министър, че Вие дължите генерален отговор на това: какво прави правителството по този казус и може би най-вече, защо го прави?

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Зарков! Да, минават две седмици, за съжаление, аз съм един от най-често гостуващите министри в парламентарен контрол и, мисля, почти всеки петък, но обективни ангажименти ме възпрепятстват понякога да присъствам на петъчния парламентарен контрол, спазвайки, разбира се, предполагам като всички Вас, Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Аз нямам и право да го заобиколя, но специално предния петък бях останал в Македония, като това няма никакво значение. Към настоящия момент имаме две висящи съдебни производства с предмет: Правото на собственост върху имоти –дворец „Врана“ и дворец „Царска Бистрица“, по които страна е Министерството на регионалното развитие и благоустройството. По отношение на дворец „Врана“, Софийски градски съд, като първа инстанция, разглежда гражданско дело с № 3724 от 2011 г. с предмет признаване за установено, че българската държава е собственик на имота, предаване на владението на собствените на държавата сгради и присъждане на обезщетение за ползването без основание на собствените на държавата сгради. Ответници по исковете са наследниците на цар Борис III. По отношение на дворец „Царска Бистрица“ в Софийския апелативен съд е образувано въззивно гражданско дело № 904 от 2015 г. с предмет признаване за установено, че българската държава е собственик на имота, предаване на владението на собствените на държавата сгради и присъждане на обезщетение за ползване без основания на собствените на държавата сгради. Ответници по исковете са наследниците на цар Борис III. Предстои разглеждане на делото пред касационна инстанция. По делата, касаещи недвижимите имоти хижа „Саръгьол“, дворец „Ситняково“ и дворец „Кричим“ има влезли в сила съдебни решения в полза на държавата, но пък знаем и за мораториума, наложен от Народното събрание, за влизането въвод в тези имоти. Това е тема може би, която ще дискутираме и в рамките на следващи пленарни заседания на Народното събрание. От страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството не са подавани молби за отказ от иск. Тук може би се появиха и спекулации в медийното пространство, не от Ваша страна, в медийното пространство. Повтарям категорично от страна на МРРБ: не са подавани молби за отказ от иск. Депозирани са единствено молби с искане за спиране на съдебното производство за срок от шест месеца, това е максималният срок, Вие сте юрист и знаете, каквато правна възможност е предвидена в Гражданския процесуален кодекс. Съдът не се е произнесъл по това искане, за което е необходимо съгласието на всички страни по делото. Понастоящем нямаме произнасяне на съда. В Министерство на правосъдието, съжалявам, че сте научили новината от медиите, беше публикувана още, мисля, миналата седмица, а не от моя отговор, бе сформирана работна група със задача – обсъждане на въпросите, свързани със собствеността на имотите на семействата на бившите царе Фердинанд I и Борис III и на техните наследници, която предстои да се произнесе със становище. Доколкото знам, тъй като мисля, че не е редно и нямам компетенции да говоря от името на други институции, най-късно в понеделник работната група ще приключи със своята дейност, ще има становище. Тогава не само на Вас, а на цялото общество ще се представи каква е визията на държавата, което не касае само визията на подопечното ми понастоящем Министерство, относно приключване на казуса. Но повтарям още веднъж, да разсея всякакви спекулации, държавата, напротив, не се е отказала – не се е отказала, нито от делото, нито от имотите. Нещо повече, ако не бъде постигнато извънсъдебно решаване на казуса, след шест месеца продължаваме с делата. Но понастоящем, тъй като и сроковете изтичаха преди две седмици, подадохме подобни искове за временно, това е именно прекратяването, произнасяне на работната групи до изслушване на становището от нея. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Двете седмици, които изтекоха от задаването на моя въпрос, естествено, са по Правилник и аз не мога да Ви обвиня, че Вие не сте искал, или не сте бил тук да отговорите. За съжаление, това време се вписва в един цялостен общ контекст около този въпрос, един контекст, който подхранва съмненията за задкулисие, за сделки, за договорки, които нямат отношение към държавния интерес такъв, какъвто е идентифициран от българската държава още от 2009 г. досега. Доколкото българската държава, и по силата на волята на избирателя и коалиционни споразумения Вие сте този, Вие и Вашето правителство сте този, който трябва да защитава българския държавен интерес, българската държава е преценила, че тя има интерес да ангажира доста сериозен ресурс за защита на своите позиции в съдебен ред. Делата вървят, някои от тях приключват, всички приключват в полза на държавата, и изведнъж, някак си от никъде, се появява тази молба, която сама по себе си е – да, по ГПК, но като юрист, като страничен наблюдател, не мога да видя нейната логика в контекста на едно производство, което върви в полза на държавата. И оттук изникват много въпроси – защо и кога държавата реши, че трябва да сключва извънсъдебно споразумение, а не да остави делата да приключат, дела, в които и ищците, и ответниците могат да предявят своите интереси така, че в крайна сметка този казус да бъде решен според Закона? И затова моят въпрос е, и продължава да бъде: променила ли е държавата своята позиции за защитата на своя интерес, така както го е идентифицирала в рамките на съдебното производство? И какво ще се случи според Вас от тук нататък? Защо не оставите просто съдът да си свърши работата?

Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Зарков, бъдете сигурни, че държавата спазва и ще спазва представлявания от МРРБ като ведомство, от Министерството на земеделието, храните и горите по отношение на спора за така наречените „царски гори“, за имотите, които са горски фонд. Законосъобразното приключване на процедурата може да стане, както споменахте, и по съдебен ред, но Законът дава възможност да се реши и извънсъдебно, отново съблюдавайки буквално писаните норми, а и ,разбира се, защо не и бъдещи такива. Знаем за Проектозакон, той вече мина през Народно събрание преди няколко дни, но беше даден на Конституционния съд за уреждане на казуса. Знаете и за решението, по-скоро решението, което наложи мораториум, споменах и преди малко за него, на база на който мораториум, гласуван от Народното събрание, държавата по делата, които спечели, знаете, не може да влезе въвод по силата на този мораториум, в който се предвиждат определени клаузи. Няма да ги цитирам в пълнота. Отделно от това не мога да се съглася с това, че Вие сте страничен наблюдател, Вие сте народен представител, няма да разкривам от тази трибуна друга пряка връзка, която съществува между Вас и този казус, но мисля, че и реда за отговор, който в момента Ви предоставям, спазвайки всички процедури е достатъчно навремил. Аз се ангажирам, доколкото зависи от мен като министър на регионалното развитие и благоустройството, да съблюдаваме, отново споменах, не само буквата на Закона, а и обществения интерес по този доста сложен и от правна гледна точка, и може би ми подсказвате интересен от обществена такава, казус, но нека да видим какво ще е становището на работната група, за което аз понастоящем също още не съм уведомен, но имам уверението, че другата седмица ще бъде представено и на Вашето внимание, и на вниманието на обществото, за да може да продължим със законосъобразното приключване на казуса. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! Въпросът, който отправям към Вас е свързан с решаването на един дългогодишен проблем, свързан с безопасността на пешеходците, които пресичат преминаващия през село Шереметя републикански път. Към мен се обърнаха жители на село Шереметя, община Велико Търново, които поставят въпроса за решаването на дългогодишния проблем с подобряването на безопасността на преминаващия през селото участък от републикански път 1.4, част Велико Търново – Омуртаг. Проблемът наистина е дългогодишен и касае пресичането на пътя от пешеходци като, за съжаление, инциденти се случват почти непрекъснато. След поредния тежък инцидент в началото на годината, когато пешеходец, пресичащ пешеходната пътека в селото, бе блъснат и по-късно почина, жители на селото на организират протест ясно заявиха своето искане за предприемане на мерки от страна на Агенция „Пътна инфраструктура“. В подписката жителите на село Шереметя настояваха за решаването на проблема като посочиха като възможни мерки поставянето на повдигната пешеходна пътека, поставянето на камера за контрол на скоростта, осветяването на зебрата, светофарна уредба, светлинен знак за пешеходна пътека и други. През месец юни със свое писмо община Велико Търново също е поставила този проблем пред Агенция „Пътна инфраструктура“. Уважаеми господин Министър, въпросът ми към Вас е: какви действия и мерки е предприела Агенция „Пътна инфраструктура“ до момента за решаването на въпроса с пътната безопасност и опазването на здравето и живота на пешеходците? Планирани ли са конкретни действия, какви и в какви срокове? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Ламбев, организацията на движение на път 1.4 Велико Търново – Антоново, в участъка от 134 до 138 км, е изпълнена при извършената през 2013 г. рехабилитация по проект „Държавни инвестиционни заеми“, проект „Транзитни пътища 5“, лот 12. Документацията е разработена от проектанти от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. Проектът за организацията на движението е съгласуван от сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Велико Търново, при което е издадено становище без забележки и препоръки. Цитираният участък попада в урбанизирана територия. На основание Закона за движение по пътищата, в населеното място е ограничена скоростта до 50 км в час. Като допълнителна мярка, осигуряваща безопасността на движение в участъка от страна на Агенция „Пътна инфраструктура“, през месец юни 2017 г. бяха монтирани два броя предупредителни пътни знаци А-18 „Пешеходна пътека“, които да засилят вниманието на водачите и да намаляват скоростта на движение в тези опасни участъци. През месец октомври в участъка е опреснена хоризонталната маркировка, като е положена осева линия и напречна маркировка. През 2017 г. за ремонтни работи на път 1.4 в участъка на територията на област Велико Търново са вложени почти половин милион лева – 490 хил. лв., за да съм точен. От тях 335 хил. лв. са за текущо поддържане и 155 хил. лв. – за маркировка, знаци и ограничителни системи. Извършени са дейности по машинно изкърпване, подобряване отводняването, възстановяване на водостоци, подравняване и попълване на банкети, косене и оформяне короните на дървета, надвиснали над пътя. Във връзка с тежкия инцидент в края на февруари тази година се проведе среща между представители на Областно пътно управление – Велико Търново, община Велико Търново, сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Велико Търново, и жители на село Шереметя, на която беше взето решение за промяна в съществуващата организация на движение, като бъдат изпълнени мерки за допълнително обезопасяване на пешеходната пътека на път 1.4 в землището на село Шереметя. В резултат на взетото решение Агенция „Пътна инфраструктура“ съвместно с община Велико Търново предприеха действия за разработването на проект за монтирането на пешеходен светофар и полагане на напречна шумяща маркировка преди пешеходната пътека. Предложението за промяна в организацията на движение и проектът ще бъдат съгласувани с Областна дирекция на МВР – Велико Търново, Комисията по пътна безопасност в общината и Агенцията. При благоприятни метеорологични условия, все пак вече зависими от фактора „време“, мерките ще бъдат изпълнени най-късно месец януари, но ако, както се казва, метеорологичните условия не позволят, ще е в началото на следващия зимен сезон, в който ще може при сух път да положим напречната маркировка, а и да монтираме светофарната уредба. Благодаря Ви.

Господин Министър, аз Ви благодаря за този отговор. Виждам, че мерки се планират да бъдат предприети и апелирам към Вас, колкото е възможно по-скоро това да се случи, тъй като действително има опасност за здравето и живота на пешеходците и този въпрос изключително много вълнува жителите на село Шереметя, така че ще следим с интерес и внимателно действията, които ще предприемете, за да можем все пак заедно да решим този дългогодишен проблем. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Републикански път 2.63 е второкласен път, част от републиканската пътна мрежа на България, преминаващ изцяло през територията на област Перник. На 9 ноември 2017 г. товарен автомобил със сръбска регистрация надвисва над моста на разклона на село Врабча в местността Секирица и за щастие този инцидент се разминава без жертви. Натовареността на пътя през последните години се е увеличила многократно, заради непрекъснатия поток от тежкотоварни автомобили, преминаващи през граничния контролно-пропускателен пункт Стрезимировци, което е предпоставка за пътни инциденти. Мостът над река Ябланица в местността Секирица е един от най-опасните участъци на път 2.63. Възможно е пътят и мостът да бъдат ремонтирани максимално бързо, защото това трасе е единственото към община Трън и е от национално значение, свързвайки ни с граничния контролно-пропускателен пункт Стрезимировци. В тази връзка въпросът ми към Вас е: предвижда ли се ремонт и разширяване на съоръжението и в какво срокове ще бъде извършено това? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Бонев, мостовото съоръжение над река Ябланица на път 2.63, обект на Вашето запитване, е построен през 1933 г. на миналия век, като последният ремонт на моста е извършен през 1996 г. и към момента съоръжението е с влошени експлоатационни характеристики. При пътно-транспортно произшествие с тежкотоварно МПС на 8 ноември тази година е разрушен десният зидан парапет на моста и част от челната стена. Взети са мерки за обезопасяване на участъка, поставени са знаци и движението по моста е ограничено в една лента. Монтирана е ограничителна система на повредения участък. Предстои възстановяване на разрушения парапет, съобразно метеорологичните условия. С оглед на това, което споменах, че досега положените усилия са недостатъчни и мостовото съоръжение е наистина в тежко експлоатационно състояние, към момента се изработва технически проект за разширяване на съоръжението до габарит 6 метра. Въз основа на заложеното в проекта, ще бъде изготвена количествено-стойностна сметка и ще бъде планирано включване на съоръжението в ремонтно-аварийната програма на Агенция „Пътна инфраструктура“ през 2018 г., след одобряването й от експертния съвет на проекта, който в момента се разработва. Нека да бъде изготвен проектът за аварийно възстановяване и ще бъде финансиран през ремонтно-аварийната програма на Агенция „Пътна инфраструктура“ с бюджета, който беше одобрен вчера за 2018 г. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, господин Министър! Относно моста на път 2.63 същият е с ширина 4 метра в момента. Тя е съществуваща. Липсват тротоари, няма ясно оформен напречен наклон на покритието към отводнителите, грапавостта на съществуващото покритие на платното също засилва допълнително динамичния ефект върху конструкцията на моста. Състоянието на конструкцията е тревожно. Липсата през годините, както сам казахте, 1996 г. е последната реконструкция, липсата на инспектиране на съоръжението, ремонт и рехабилитация, са довели до това да имаме намаляване на дълготрайността на това съоръжение. Всички, което казвате, се надяваме да се случи, защото, пак се повтарям, не е нормално този мост да е с ширина 4 метра и да е част от второкласната републиканска пътна мрежа. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Министър, разбирам, че към настоящия момент въпросът не е толкова актуален. Той по-скоро добива популярност малко преди избори и обикновено след тях. Тогава се дебатира и дискутира, но все пак, според сега действащото ни законодателство, задължение на Министерството на регионалното развитие и благоустройството е да ръководи организационно-техническата подготовка по провеждане на изборите. В нашите медии от много време се изнасят данни, че в избирателните списъци на страната съществуват по едни данни 800 хиляди, другаде – 900 хиляди, така и не се установява колко точно, но съществуват мъртви души, хора, които са починали или отдавна са напуснали постоянния си адрес и са извън страната. Парадоксално е, но се оказва, че в страна като България, която води в едни негативни класации, като най-висока смъртност, най-ниски доходи, но за сметка на това пък ние се оказваме страната с най-много столетници и дълголетни жители и това е благодарение на тези списъци, които допринасят за увеличение на продължителността на живота в нашата страна. Цялата тази информация кара нашето общество да се съмнява в достоверността на съществуващите избирателни списъци, както и във възможността на Министерството да създаде нормални условия за провеждане на избори, поради което имам към Вас следния въпрос: кога за последно са били актуализирани избирателните списъци от Главна дирекция ГРАО. Благодаря Ви.

Уважаема госпожи Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Байчев, съгласно чл. 18, ал. 1 от Изборния кодекс, подготовката и организирането на изборите се осъществява от избирателните комисии, органите на изпълнителната власт и другите институции в съответствие с правомощията им по Кодекса, а не от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, като координацията на дейността на органите на изпълнителната власт е възложена на Министерския съвет. Съгласно чл. 23, ал. 1 от Избирателния кодекс избирателните списъци се съставят от общинските администрации, в които се води регистър на населението и Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ към Министерството на регионалното развитие и благоустройството има задължението единствено да отпечата същите въз основа на Националния регистър на населението – Национална база данни „Население“. Ще Ви цитирам и законовото основание – чл. 26, ал. 1 от Изборния кодекс. В регистъра на населението, съгласно Закона за гражданската регистрация, се вписват всички български граждани, независимо от местопребиваването им – в Република България или в чужбина, като зад всеки запис на лице в регистъра стои официален писмен документ с доказателствена сила – акт за гражданско състояние. Данните за лицата, вписани в регистъра на населението, се актуализират ежедневно от общинските администрации – чл. 105, ал. 3 от Закона за гражданската регистрация. Критериите за включване на избирателите в избирателните списъци са регламентирани в Изборния кодекс, като за различните видове избори те са различни. Съгласно Изборния кодекс, в избирателните списъци се включват всички български граждани, навършили 18 години към изборния ден. Това е чл. 42, ал. 1 от Конституцията на Република България, като същевременно от тях се заличават починалите – чл. 27, ал. 1 от Избирателния кодекс, тоест в избирателните списъци мъртви лица не се съдържат, с изключение на починалите непосредствено преди и по време на отпечатването на самите избирателни списъци, чиито документи за смърт още не са представени и отразени от съответните общински администрации в службите ЕСГРАОН. С термина „мъртви души“ се визират онези лица, които отговарят на изискванията за избиратели, включени са в избирателните списъци, но поради една или друга причина не упражняват своето право на глас, като това са най-често гражданите, пребиваващи в чужбина, но с постоянен адрес в страната. По различни данни те са около 2 милиона души. Столетниците, фигуриращи в избирателните списъци, се дължат на непредставени пред общинските администрации удостоверителни документи за смърт, най-вече за българските граждани, емигрирали зад граница. Длъжностните лица по гражданското състояние в общината или кметството съставят актовете за смърт по реда, предвиден в Закона за гражданската регистрация, тоест след като получат писмено съобщение за смърт. Това е чл. 55, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, съдебно решение – чл. 59 от Закона за гражданската регистрация, или препис от съставен от чуждестранен местен орган по гражданското състояние акт за смърт, когато смъртта е настъпила в чужбина – чл. 72 от Закона за гражданската регистрация. След съставянето на актовете за смърт се актуализира регистърът на населението в Националната база данни „Население“ към ГРАО, респективно Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Съвместно с Министерството на външните работи многократно са отправяни искания за получаване на актове за смърт на български граждани, съставени от чуждестранни местни органи по гражданско състояние, като най-често е получаван отказ, тъй като повечето от лицата имат и чуждо гражданство и съгласно Закона за защита на личните данни на чуждата държава, препис или извлечениe от акта за смърт може да получи само близък родственик на починалото лице. Общинските служби за гражданска регистрация полагат усилия с помощта на близки и родственици на тези лица да се получат и представят актове за смърт, за да могат същите да бъдат отразени в регистъра на населението. Данните в регистъра на населението, а не избирателните списъци, които се формират единствено и само по време на избори, се актуализират ежедневно на дневна база от общинските администрации, като се отразяват събитията по гражданско състояние въз основата на писмени документи с доказателствена сила – официални удостоверителни документи. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Първо, благодаря на министър Нанков за коректно изнесената информация и за това, че беше обективно поднесена. По втората част от отговора обаче бих желал малка критика да внеса. Тъй като Вие правилно упоменахте, че служителите от ГРАО ежедневно попълват информацията във взаимодействие с останалите държавни и общински служби, но аз искрено се надявам, че най-накрая Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще направи един годишен анализ за натрупаните проблеми и на базата на този анализ да се набележат едни изводи, къде са точно проблемите и да се създаде съответната нормативна уредба за решаването им. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Байчев, аз лично в отговора си споменах за проблемите и какви мерки предприемаме, какви решения имаме по отделните казуси, и то във връзка с конкретните, зададени във Вашия въпрос. Факт е, че тези мерки, а и тези проблеми са анализирани на база на направените проучвания и аналитични доклади, които се извършват след всеки един извод – било то за национални, или за местни, дори за частични местни избори, който колегите от ГРАО правят. Но ГРАО правят анализи дотолкова, доколкото компетентността им е тази, която обосновах в моя отговор. Имаме, разбира се, и доклади от международни неправителствени организации, знаете, а и доклади от Централната избирателна комисия за съответно – да не ги наричам проблеми, но за казуси, които възникват в организационен – било то в нормативен план с провеждането на отделни избори. Мисля, че специално в тази материя може би трябва да се направи един малко по – не знам и аз – кръгла маса, форум, семинар, но когато сме се опитвали в предходни времена, правени са не малко, между другото, подобни семинари, тъй като някои, без да квалифицирам компетентни представители на обществото – социолози, политолози – изградиха кариера на база на определението „мъртви души“. По темата „мъртви души“ наистина е хубаво обществото да разбере какво означава терминът „мъртви души“, а и това не са реално мъртви хора. Споменах какъв е проблемът с реално починалите, а неотразени в избирателните списъци, разбирайте в базата данни „Население“, поради факта че тя работи единствено на база на официални удостоверителни документи. Но това наистина е тема, която с процедурата на парламентарен контрол просто не бихме могли да изчерпим. Хубаво е, че я повдигате, и то не в изборно време. Тъй като темата многократно е повдигана, може би не толкова просто в нормативни изменения, колкото, пак казвам, от гледна точка на обществени нагласи, от гледна точка на по-добра информираност на обществото за цялостния процес по водене на Националната база данни „Население“, общинските такива и отпечатване на избирателните списъци. А относно проблемите, които имаме с български граждани, починали зад граница, споменах какви са. Те не зависят само от нашето законодателство. Тъй като в голямата част говорим за хора с двойно гражданство и трябва да се съобразяваме с нормативите и на страните, в които имат съответно друго гражданство, различно от българското. Само една вметка към господин Зарков преди малко, ако ми позволи госпожа Председателката. Уточнихме за отношението, за връзката му към темата. Тя не е връзка, свързана с публикации навремето в някои медии по разследване, свързано например с корона от имоти. Имаше подобни журналистически материали. Тя е връзката с това и затова отбелязах, че господин Зарков има отношение, като един от най-активните и дейните не само в ръководството на групата на „БСП за България“, а и народните представители, които защитават по най-обективен начин адекватен обществен интерес. Затова не бях изненадан, че лично той и точно той ми задава този въпрос. Отново по-скоро не извинение, а с невъзможността да присъствам на два поредни парламентарни контрола е забавата на отговора, който дадох. Но мисля, че към момента нищо повече от това не бих могъл да дам като информация, тъй като тя не зависи единствено и само от волята на нашето ведомство. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, преди да задам своя въпрос, бих искал да се обърна към Вас и да Ви дам отчет, че въпросът, с който Ви бях занимал, за поставяне на маркировка на пътя Плевен – Тетевен, вече е решен и благодарение на Вашата бърза и отговорна реакция много граждани вече ще могат да пътуват в сезона на мъглите малко по-спокойно, по-сигурно и по-бързо, за което аз от мое и от тяхно име изразявам благодарност. Въпросът ми е относно път III-306 Луковит – Червен бряг – Чомаковци – Книжа, участък „Червен бряг – Чомаковци“. Уважаеми господин Министър, въпросът ми касае Републикански път III-306, гореспоменатия път и конкретно неговия участък Червен бряг – Чомаковци. Участъкът е с дължина 9,5 км, в състояние, което изисква рехабилитация, но досега на практика няма предприети конкретни действия. В същото време отсечката е с голямо значение за местното население, защото в него попада мостовото съоръжение над река Искър при село Чомаковци, което е една от връзките на магистрала „Хемус“ с ферибот „Оряхово“. За съжаление, съоръжението вече няколко пъти е било в аварийно състояние. Факт е, че през 2016 г. е проведена обществена поръчка за възлагане на ремонт на участъка. Процедурата обаче е обжалвана и спряна. През 2017 г. е проведена нова процедура и е избран изпълнител, с което се изчерпва публичната информация по проблема. Въпросът ми към Вас е: какво се случва с въпросния участък на мостовото съоръжение, което постоянно крие риск и заплаха за преминаващите; какво да очакват хората, какви действия ще предприеме Министерството и държавата в обозримо бъдеще? Благодаря Ви. Очаквам Вашия отговор.

Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Бурджев, с цел подобряване достъпността и осигуряване на безопасно и комфортно пътуване по път III-306, третокласния път Луковит – Червен бряг – Чомаковци – Кнежа, Агенция „Пътна инфраструктура“ включи участъка, за който споменахте, с дължина 9,492 км в списъка с отсечки, предвидени за финансиране по Оперативна програма „Региони в растеж“, като важна 2014 – 2020 г., тоест има осигурено финансиране за рехабилитацията на обекта. Като важна предпоставка за включването на път III-306 в програмата, бе отчетен икономическият потенциал на региона като земеделски и промишлен, и възможностите за развитие чрез повишена мобилност и достъп до пазари. Републиканският път и мостът над река Искър са част от обект лот 17 по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. За проекта е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с Управляващия орган на оперативната програма на стойност 9 млн. 800 хил. лв. с ДДС. В момента се провеждат обществени поръчки за избор на изпълнители на строителство и строителен надзор, като понастоящем комисията разглежда ценовите обосновки на участниците в процедурата – почти сме на финалната права, щом вече излязат и финансовите обосновки. Отворени са ценовите предложения, тоест сме на финалната права в провеждането на обществената поръчка. Очаква се до края на месец декември да приключи изборът на изпълнители. При липса на обжалване на решенията на възложителя и след подписване на договори с изпълнителите на строително-монтажните дейности и надзора, разбира се, рехабилитацията ще започне през 2018 г. Мисля, че в рамките на четири-пет месеца и да има обжалване, ще приключим, ще финализираме процедурата. Ще имаме осигурен финансов ресурс, за да може през 2018 г. да започнем с рехабилитацията на пътя. Само две думи да кажа какво ще включва и тя: доставка и монтаж на нови ограничителни системи, маркировка с висока нощна видимост при влажна настилка, ще бъдат монтирани и нови пътни знаци и табели. Ще се изгради нова пътна конструкция за категорията моторни превозни средства над 10 тона. В град Червен бряг се предвижда съществуващата паважна настилка да бъде премахната. За подобряване на отводняването ще се изградят нови облицовани окопи почти по цялата дължина между населените места, ще се направят два броя тръбни водостоци и ще се монтират нови бетонови бордюри. Предвижда се да се положат два пласта асфалтобетон – биндер за профилиране и изравняване с променлива дебелина и износващ пласт от плътен асфалтобетон с дебелина 4 см, тип А с полимермодифициран битум. Старият стоманен мост над река Искър ще бъде заменен с нов стоманено-бетонен, с габарит – пътно платно 8 м, десен тротоар с широчина 3, 25 м и ляв тротоар с широчина 2 м. За обекта има получени съгласувателни становища от експлоатационните дружества и други държавни институции, както и от съответните общини, през които преминава пътният участък. През 2018 г. ще реализираме и този обект в Плевенска област. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа колеги! Удовлетворен съм, отговорът беше изчерпателен. Внесохте яснота за мен и за жителите, които се вълнуват от този участък. Надявам се това, което току-що заявихте, да върви в тези планове и конкретните строително-монтажни работи да ги видят и хората през 2018 г. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Моят въпрос, разбира се, е задаван и в близкото, и в по-далечното минало, но в голяма степен той е изключително важен не само за плевенската икономика, не само за националната и за регионалната – за мястото на България на Балканите, и не само. На 16 ноември 2017 г. официално бе представен окончателният доклад относно възможностите за реализация на активите на АЕЦ „Белене“, изготвен от Българската академия на науките. Уважаема госпожо Министър, как оценявате възможностите за развитие на Проекта АЕЦ „Белене“, залегнал в доклада, и какви действия конкретно смятате да предприемете? Моля за Вашия конкретен отговор на този толкова важен за нас въпрос.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Антонов! Аз благодаря за този въпрос. Както споменахте, това е много сериозна и важна тема за България. Това е така не от вчера и не от днес. Това е така може би в последните 35-36 години, когато става дума за Проекта АЕЦ „Белене“, защото той води своето начало не от сега, а още от края на 70-те и началото на 80 те години. Днес темата, свързана с Проекта АЕЦ „Белене“ и с неговото бъдеще, стои с много голяма сила на дневен ред, защото ние сме в хипотеза, в която разполагаме с площадка за изграждането на този Проект. Тя е лицензирана, изградена е необходимата инфраструктура върху нея. В края на миналата година бяхме осъдени от Международния арбитраж за това, че през 2008 г. с Допълнение № 5 е поръчано оборудването, което трябваше да си платим. Миналата година в изпълнение на решението на Международния арбитраж платихме това оборудване – 1 млрд. 176 млн. лв. и ние разполагаме с оборудване за този Проект. От друга страна, разполагаме и с нотификация на Проекта пред Европейската комисия, която е направена в края на 2007 г. и пред нас стои много важната задача, която трябва да решим. Тя е свързана с това как по най-рационалния начин да бъдат оползотворени активите във връзка с този Проект, които ние безспорно към днешна дата притежаваме. Ето защо в края на нашия предишен управленски мандат Министерският съвет взе решение, с което възложи да бъде извършен такъв анализ – правен, технически, икономически, от гледна точка на вариантите за рационално използване на това оборудване, евентуално изграждането и реализацията на този Проект, но лимитирано в рамките на определени параметри и те най-общо се свеждат до това той да бъде на пазарен принцип. Българската академия на науките разработи такъв анализ, Българският енергиен холдинг възложи на БАН този анализ и в средата на месец ноември окончателният доклад на БАН е факт. Това, което Българската академия на науките имаше като задача и е анализирала в своя доклад, е на първо място да се даде отговор на много важния въпрос има ли потребност от нова базова мощност не само в България, но и в целия регион. Българската академия на науките на база на анализите, които прави, категорично заявява, че след 2030 – 2035 г. в целия регион ще има дефицит на мощности, които ще бъдат минимум 2000 мегавата. Така че отговорът на първия и много важен въпрос е налице. По отношение на възможностите за реализация на този Проект съществуват няколко хипотези: Първата хипотеза е да не се прави нищо с Проекта. БАН разглежда и такъв вариант, но Академията на науките го определя като най-лошия сценарий, тъй като той ще доведе само вреди и ще трупа нови разходи, свързани с площадката, с оборудването, но насреща няма да има никакви приходи и никакви ползи от него. Вторият вариант е свързан с възможността това оборудване да бъде продадено, но тук също са идентифицирани определени рискове. Аз също смятам, че такива рискове безспорно са налице, тъй като ако се продаде оборудването, то ще се продаде на цена, която е много по-ниска от реалната стойност на оборудването и тя не би била в състояние да покрие реалните разходи, които са извършени до този момент за този Проект. Това означава, че всичко, натрупано като инвестиционни разходи по Проекта, които са малко над 3 милиарда, трябва да бъдат описани в загуба на Националната електрическа компания. Тук стои много важният въпрос, когато говорим за това какво да се прави – нищо да не се прави или да се продава по някакъв начин. За да платим оборудването, в края на миналата година държавата предостави заем на Националната електрическа компания през бюджета на Министерството на енергетиката и този заем в размер на 1 млрд. 176 млн. – това са бюджетни средства, трябва да бъде възстановен до 2023 г. Това е последната възможна година, в която този заем трябва да бъде възстановен. Трябва да мислим в тази посока. БАН разглежда и възможностите за реализация на Проекта в определени параметри, в определени сценарии. Разгледан е вариантът, в който се търси 100% частен инвеститор. Анализите, които БАН прави, показват, че такъв вариант не би бил възможен и не би бил успешен, тъй като за да сме сигурни като държава и за да има гаранция за този Проект, държавата трябва да участва по някакъв начин. Това би било много сериозна притегателна сила за всеки потенциален инвеститор. Ако се заложи Проектът да бъде 100% частен, комбинациите и сценариите, които БАН разиграва в този случай, показват, че Проектът не би бил възможен, не би бил печеливш, не би имало интерес към него. Другият вариант, свързан с участие на държавата в този Проект, показва, че когато разходите за този Проект са завишени в максимална степен – над 10,5 млрд. евро, когато лихвата за такова финансиране надвишава 4,5% и съотношението дълг към собствен капитал е различно от 70 към 30, няма комбинация, в която Проектът да е финансово жизнеспособен. Наред с това Българската академия на науките разиграва няколко сценария и няколко варианта, свързани с параметрите, които са инвестиционни разходи под 10,5 млрд., лихва под 4,5% и съотношение дълг към собствен капитал 70 към 30, тогава са налице редица комбинации и варианти, в които Проектът е финансово жизнеспособен. Това, което трябва според мен и според правителството да се направи в тази ситуация, тъй като става въпрос за изключително важен Проект, за изключително важно решение, което трябва да бъде взето, този дебат трябва да бъде пренесен тук, в парламента, да бъде поставен на широко обсъждане. Трябва да чуем всички „за“ и „против“ този Проект и да вземем най-доброто решение за България. Защото трябва да знаем, че каквото и решение да вземем, това решение ще ангажира поколения напред. Дали ще изграждаме централата, съответно поколения напред ще имат негативи или активи от това. Дали ще реализираме централата – също трябва да е ясно до какви ангажименти ще води тя за бъдещите поколения. Оттук нататък трябва да търсим дебат в парламента и на базата на широк консенсус да бъде взето решението за този толкова важен въпрос, който стои от години пред българското общество. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря Ви за отговора. Времето е много малко, за да можем да коментираме тази тема, но определено това, което казахте, е принципно и трябва да се работи в тази посока. Искам да поставя няколко конкретни въпроси. Първо, колкото и да не ни се иска да се обръщаме назад във времето, ясно е, че преди този анализ, който излезе от БАН, бяха правени и преди това анализи, които бяха изнесени и бяха използвани за оформяне на предишните решения на Министерския съвет за изграждане още в началото – 1976 г. на Атомна централа „Белене“. След това – решенията на Министерския съвет от 2004, 2005 г. Днес, след доклада на БАН още по-категорично става ясно, че решенията от 2012 г. на Министерския съвет от 28 март 2012 г. и на следващия ден – наложения мораториум от 41-то Народно събрание, от днешна гледна точка изглеждат много губещи. Технологията върви, а ескалацията на цените също върви, затова трябва според мен много бързо да бъдат предприети мерки. Първо, трябва да бъде анулирано решението от 2012 г., защото по този начин правим по заинтересован проект за чуждите инвеститори, въпреки че и сега не липсват подобни инвеститори. По отношение на констатациите за трите хипотези, ясно е, че първата хипотеза – нищо да не се прави, веднъж сме го играли този филм с продажбата на скрап на предишния реактор, който днес произвежда електроенергия в Русия. Втората е да се продадат реакторите. Първата и втората хипотеза ги изключваме. Те са брутално губещи за българския народ. Третата остава – да бъдат изградени ядрените мощности в единия от вариантите. Не бих казал, че 100% да бъде частна централата, е възможно. Първо, защото страната е направила необходимите разходи със лиценза на площадката, инвестициите и закупуването на двата реактора. Тук заслужавате добри думи – да кажа от трибуната, защото винаги съм бил негативен в оценките си, когато съм отговарял на въпроси, но определено Вие проведохте добре диалога при последващия арбитраж и успяхте да постигнете добри цени. Остава сега да проведете и останалата работа в тази посока, за да завършим централата. Тя може да бъде направена по два варианта – да бъде направена от държавата, ако има воля и средства и смятам, че това не е невъзможен и че това е реалният вариант. Другият е да бъде привлечен частен изпълнител, въпреки че там е въпрос на определяне на процентите, но тези проценти могат да бъдат с обратно изкупуване, което е най-печелившият вариант за държавата, и то с обратно изкупуване до мажоритарен дял, за да не продаваме суверенитет, да има ефект от цялата тази история. Благодаря Ви още веднъж за отговора.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Антонов! Аз благодаря за анализа, който направихте. Наистина вариантът да не се прави нищо е най-лошият вариант. Ако тръгнем към варианта да се реализира по някакъв начин този Проект, наистина трябва да направим много сериозен анализ и много сериозна дискусия сред обществото и сред експертите в тази област – било в областта на ядрената енергетика, било в областта на икономиката, за да можем да оценим много правилно и много реално рисковете, които стоят пред нас, ако тръгнем в едната или в другата посока. Вие сте абсолютно прав, че този Проект няма как да се реализира без участието на държавата, най-малко затова, защото ядреният риск на практика остава на територията на българската държава и ние трябва да се отнасяме с необходимата отговорност към такъв процес. Що се отнася до това държавата на 100% да реализира този Проект и да се отделят пари от бюджета, аз мисля, че този вариант не би бил дотам изгоден за нас. Защото от самото начало със зараждането на идеята за стартирането на Проекта „Белене“ през 2004 – 2005 г. е било ясно и днес пак е ясно, че такъв един Проект няма как да се реализира само с усилията на държавата. Той трябва да се реализира с присъствието на стратегически инвеститор. Такава процедура още през 2008 г. е направена, избран е стратегически инвеститор, но стратегическият инвеститор напусна Проекта поради това, че до края на 2008 г. какъвто срок беше определил той, не беше сключен договор между „Атомстройекспорт“ и НЕК за реализацията на Проекта. Според мен това е една от основните причини този Проект да не се реализира, тъй като не са договорени основните параметри по тази сделка. Затова, ако тръгнем в тази посока, ние трябва много внимателно да анализираме всички свои грешки в миналото и да направи така, че ако този Проект се реализира, той да бъде с много ясни параметри, изцяло съобразен с изискванията на националното законодателство, на европейското законодателство, така че да няма никакви рискове и никакви колебания по отношение на неговата устойчивост и на неговата реализация. Мисля, че е твърде възможен вариантът, в който държавата ще има определено участие – било то миноритарно или мажоритарно, тъй като ние притежаваме най-ценното за този Проект – ние притежаваме площадка, притежаваме оборудване, притежаваме лицензионни документи. Това всъщност е най-ценното за Проекта и ние бихме могли да участваме с апорт на активите в едно такова дружество и съответно да се стартира процедура за избор на стратегически инвеститор. Както Вие споменахте, има подобен интерес. Оттук нататък остава след провеждане на дебата в българския парламент да вземем решение, че ако се върви в тази посока, то да се даде старт на съответните процедури, които да доведат до избор на такъв стратегически инвеститор, ако продължава да поддържа своя инвеститорски интерес. Това трябва да бъде основната червена линия. Трябва да направим национално отговорен дебат, без да се разделите в една или друга политическа посока. Вие повдигнахте темата с решението на Министерския съвет. Аз искам само да направя коментар. Решението на Министерския съвет не е мораториум, както много често се бърка. Това е решение за спиране на Проекта. Мотивите, за да бъде спрян Проектът, са свързани с това, че не е налице финансиране. Това впрочем е и аргументът, с който е спрян Проектът през 1990 г. Върнете се назад в архивите и ще видите решението на Министерския съвет. Мотивите там са, че не е налице финансиране и не е налице възможност държавата да отдели такъв ресурс. Това решение на Министерския съвет и съответно на българския парламент, което подкрепя решението на Министерския съвет, не е никаква пречка и тук не става въпрос за мораториум. Става въпрос за решение, което се базира на фактическата обстановка към онзи момент. Тя е била такава, че не е имало договор, не е имало яснота какви ще бъдат параметрите, не е имало и съответен ресурс, който да даде възможност да се продължи напред. Благодаря Ви.