МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ1232 думи
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми проф. Гечев! Към края на 2017 г. съотношението държавен дълг/брутен вътрешен продукт се очаква да отбележи спад с 3,7 процентни пункта до 23,7% спрямо нивото, отчетено през 2016 г. от 27,4%.
В периода 2018 – 2020 г. се предвижда този показател да продължи да намалява, достигайки в края на 2020 г. до около 20% съотношение – съответно през 2018 г. се очаква този показател да възлезе на 22,3%, а през 2019 г. – на 21,3%.
Тук е мястото да припомня, че информацията за държавния дълг постоянно се обновява и е достъпна на официалната страница на Министерството на финансите.
Данните в дългосрочен план са налични в Стратегията за управление на държавния дълг за периода 2018 – 2020 г., а отчетна статистика има в месечните и в годишните бюлетини за дълга и гаранциите на подсектор „Централно управление“, както и в публикациите за нивото и структурата на дълга на сектор „Държавно управление“. Мотивите към Законопроекта за държавния бюджет за 2018 г. също съдържат част от отговорите на поставените от Вас въпроси.
Що се отнася до втората част от питането – първо, искам да уточня, че съгласно ЕSA 2010 и международната GFS бюджетни методологии, амортизацията на главниците по държавния дълг не се класифицира като разход за бюджета.
Относно разходите по обслужване на държавния дълг, същите се очаква да възлязат на около 1,9% от общите разходи по Консолидираната фискална програма за 2017 г. или номинално около 792,9 млн. лв., като тенденцията през следващите години е това съотношение да падне до около 1,7% от консолидираните разходи на държавата; за 2018 г. се очаква да бъде 1,74% или 684,3 млн. лв.; за 2019 г. – 1,73%, или 705,7 млн. лв. и за 2020 г. – 1,70%, или 723,3 млн. лв. Като дял от брутния вътрешен продукт тези разходи ще останат под 1% от брутния вътрешен продукт.
Съотношението между краткосрочния и дългосрочния държавен дълг по остатъчен матуритет през периода 2017 – 2020 г. се запазва на устойчиво ниво и не оказва негативно влияние върху рисковия профил на дълга, възлизайки на 5,5% към 94,5% за 2017 г.; за 2018 г. – 4,1% към 95,9%; 4,6% към 95,4% – за 2019 г., и 6,0% към 94,5% за 2020 г.
Покриването на предстоящите по-големи плащания по дълга след 2020 г. се осигурява чрез поддържане на високи нива на фискалния резерв, в съчетание с политика на стриктна бюджетна дисциплина и мерки за повишаване на събираемостта. В допълнение, емисионната политика на държавата е насочена към изглаждане на съществуващия погасителен профил на държавния дълг в рамките на съществуващите и прогнозираните пазарни условия.
Всички изброени по-горе действия по управлението на дълга се реализират в съответствие с основните цели и правила на фискалната политика, управлението на публичните финанси, както и със състоянието и прогнозите на макроикономическите параметри.
За всяка една от осъществените през 2015 г. и 2016 г. трансакции с общ обем 5,144 млрд. евро или 64% от предвидения максимален размер на ново поетия дълг по Програмата, която Вие цитирате, в рамките на Програма за издаване на облигации на международните пазари, ратифицирана от Народното събрание през месец февруари 2015 г., бяха избирани банки – водещи мениджъри по предварително определени критерии и следвайки процедурите от предходни сделки.
През 2015 г. за организатори по Програмата (arrangers), както е професионалната терминология, и дилъри бяха избрани „Сити груп“, HSBC, „Сосиете женерал“ и „Уникредит банк“. За трансакцията през 2016 г. дилъри – съвместни водещи мениджъри, бяха избрани БНП „Париба“, „Сити груп“, „Джей Пи Морган“ и „Уникредит банк“.
Комисионните възнаграждения принципно се определят като процент от обема на издадените книжа на избраните банки, като те са едни от най-ниските, изплащани досега при поемането на дълг и са, както следва:
- през 2015 г. са платени 1,24 млн. евро или 4 базисни точки от общия обем на издадените облигации в размер на 3,1 млрд. евро;
- през 2016 г. са платени 398,8 хил. евро, или 2 базисни точки от общия обем на издадените облигации в размер на 1,994 млн. евро.
Постигнатите лихвени купони са най-ниските за българския дълг на външните пазари, както следва:
- троен транш през месец март в общ обем от 3,1 млрд. евро, включващ 7-годишни облигации при лихва 2%, 12-годишни облигации при лихва 2,625 хилядни от процента и 20-годишни облигации при лихва 3,125 хилядни от процента.
Двоен транш, осъществен през месец март 2016 г., на обща стойност 1 млрд. 994 млн. евро, включващ седемгодишни облигации при лихва 1,875 хилядни от процента и 12-годишни облигации при лихва 3%. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Госпожо Председател, ще се наложи в рамките на процедурата да довършим данните.
През 2016 г. в резултат на добрите стратегии България бе отличена от авторитетното списание „Глобал мартекс“ с наградата за „Най-добра държава в Централна и Източна Европа за управление на държавния дълг/Емитиране на облигации на международните капиталови пазари“.
Нов дълг може да се емитира само в конкретни случаи, които са определени в чл. 5 от Закона за държавния дълг. Съгласно него нов дълг може да се поема за финансиране на бюджетния дефицит, за рефинансиране на дълга в обращение, за осигуряване на плащания по изискуеми държавни гаранции, за подкрепа на платежния баланс за страната, за финансиране на програми и инструменти за финансова стабилизация и предоставяне на извънредна публична финансова подкрепа по Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. В този смисъл държавният дълг не представлява пряк инструмент за въздействие върху икономиката, а е елемент на водената фискална политика, чиито приоритети се съдържат в стратегическите бюджетни документи и в годишните закони за държавния бюджет.
Разчетите за 2015 г. и 2016 г. предвиждаха емисии на нов държавен дълг, които да послужат за рефинансиране на държавния дълг в обращение през годините – погашенията по дълга през 2015 г. са в размер на 7 млрд. лв., а за 2016 г. – в размер на 1,4 млрд. лв. за обезпечаване финансирането на планирания бюджетен дефицит и обезпечаване на буфер, който при необходимост да е на разположение във връзка с планиран преглед на качеството на активите на банките в страната.
Постигнатите по-добри от планираните с разчета за годината параметри по Консолидираната фискална програма и по-конкретно положителното бюджетно салдо, позволиха осигуреният ресурс за финансиране на бюджетния дефицит да бъде спестен и заедно с неизползвания буфер във връзка с прегледа на активите на банките да остане на разположение във фискалния резерв.
Вследствие на посоченото, ресурсът на разположение във фискалния резерв се увеличава за годината нетно с около 5 млрд. – от 7,9 млрд. лв. към 31 декември 2015 г. на 12,9 млрд. лв. към 31 декември 2016 г. Поради тази причина в Закона за държавния бюджет за 2017 г. не бяха предвидени нови външни емисии и облигации, а емисиите на ДЦК на вътрешния пазар в общ размер на 0,8 млрд. лв. са предназначени единствено за рефинансиране на падежиращия вътрешен дълг в обращение.
В Закона за 2017 г. е предвидено и поемането на нов дълг по заем от Банката за развитие на Съвета на Европа в размер на 400 млн. лв., който е с целево предназначение за съфинансиране на проекти за програмния период 2014 – 2020 г., изпълнявани със средства от Европейския съюз – Рамковото споразумение за заем е ратифицирано със Закон от Народното събрание 29 юни 2017 г. и обнародвано впоследствие в ДВ бр. 56 от месец юли.
Усвояването на заема по отделни траншове и по години е обвързано с разчетите по оперативните програми и за национално съфинансиране в средносрочен план, които се предвиждат за съответните годишни закони за бюджета. Благодаря Ви.