РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България)1337 думи
Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колега Горанов, уважаеми колеги! В самото начало искам да направя следната уговорка. По формални показатели състоянието на държавния дълг на България, сравнено с другите страни – членки на Европейския съюз, изглежда добро. Добре изглежда и състоянието на бюджетния дефицит. Българската държава е в състояние да обслужва държавния дълг към момента, даже и при нарастващ натиск върху бюджета към 2022 – 2023 г. с известни затруднения, но държавата няма проблем да обслужва този дълг. От тази гледна точка ние искаме да обърнем не толкова внимание към моментното състояние, колкото към политиките, които се провеждат, и на връзките на тези повърхностно добри показатели с развитието на българската икономика, което е по-важно.
Втората уговорка, която трябва да направим, е, че „БСП за България“ категорично заявява, че когато коментираме тези политики, състоянието на дълга и свързаните показатели, ние задължително искаме да се спазват ограниченията на Европейския съюз дългът да не надвишава 60% от брутния вътрешен продукт, бюджетният дефицит да се движи до 3% от брутния вътрешен продукт, съответно лихвените проценти, инфлацията да се движат съобразно нормите на Европа. Ние не само че не атакуваме тези норми, а искаме и настояваме те да бъдат спазвани.
Какви са нашите сериозни бележки и препоръки по отношение политиката на правителството по отношение на дълга, на бюджетния дефицит, на фискалния резерв – взаимосвързани величини, и съответно връзката с икономическата политика? Пет групи проблеми, накратко.
Първо. Все пак твърденията на Министерството на финансите, че имаме текущ излишък в бюджета, са неверни и подвеждащи, защото, уважаеми колеги, тази година правителството за втори път няма да похарчи близо 2 млрд. и 300 млн. лева за капиталови разходи, няма да похарчи 1 млрд. 300 млн. лв. за въоръжение на Въздушните сили и Военноморските сили на България. Доста странно изглежда твърдението за излишък от милиард и нещо, при положение че не е изпълнен Законът за бюджета за 2017 г. и тези разходи не са направени, в резултат на което българската икономика, малки и средни фирми, българските потребители пряко или косвено са лишени от един огромен ресурс.
Втората група проблеми. Фактически цяла година Министерството на финансите държи като нерегламентиран бюджетен резерв почти четири милиарда лева по елементарни сметки. Ние трябва да поддържаме по Закон четири, четири и половина милиарда лева фискален резерв. Господин Горанов, ние поддържаме 12, 13, 11.5 млрд. лв. фискален резерв. Да отворя една скоба. Тъй като косвено са свързани, даже и с преки връзки, валутният резерв на страната – 47 млрд. лв. замразени, още 7 млрд. лв. замразени и в какво са замразени тези средства? Те са замразени в държавни ценни книжа – както казахме – първокласни, на чужди държави. Докато развитите страни и нашите партньори от Европа с десетилетия поддържат бюджетни дефицити до три и над три процента, бедна България свива бюджетните дефицити към нула и финансира държавните ценни книжа на други страни и народи, срещу което те ни плащат отрицателна лихва към момента, а от резервите не получаваме нищо.
Така че не можем да се съгласим Министерството на финансите да тъне в разкош, а десетки милиарди да са заделени под скрити резерви на неразходвани капиталови разходи и други разходи, двойни и тройни резерви, и фискален резерв, и валутен резерв, в резултат на което България губи не толкова приходи в бюджета – това е най-малката страна на въпроса, най-важното е, че финансираме чужди бюджети и лишаваме българската икономика от свеж икономически ресурс.
На следващо място, бюджетната политика няма абсолютно никаква връзка с икономическото развитие на страната. Кажете, колеги, къде в Закона за бюджетите от последните години или в бюджетната прогноза пише, че тази и тази фискална или бюджетна политика е свързана с тази и тази секторна политика на българското правителство? Ние правим ли разлика между преработка на суровини или производство на високи технологични продукти? Има ли разлика между внос на оборудване или внос на луксозни стоки, освен в акциза? Има ли диференцирана бюджетна и фискална политика, която да е обвързана с някакви цели на правителството за развитието на икономиката на България, която да води до някакви конкретни резултати?
Освен това рапортуването на отлични резултати пред Европа няма никакъв смисъл пред страни като Франция, Италия, Полша, Унгария, Чехия. Какво казваме ние? „Вижте, Вие поддържате дефицити над минус три процента – повечето от тях. Вашите дългове са 80 – 90%. О, ама Вие сте изостанали страни! Я вижте какво правим ние в България!“ Ние продължаваме да си намаляваме като отличници дефицита – даже ще излезе на плюс, което го правят само в момента две страни – Дания и Германия. Деветдесет и девет на сто от страните по света си поддържат дефицити, обяснено е теоретично и практически, под 3%, затова ще стане и по отношение на държавния дълг.
Освен това, какъв е смисълът ние да рапортуваме за тези показатели, при които – обърнете внимание – много добре, че са сравнително ниски показателите на дълга и на бюджетния дефицит, ама какъв ти е смисълът, след като в пъти ни са по-малко разходите за наука и образование? Казвам относителни, не в абсолютна величина. В пъти са по-малко разходите ни за отбрана. Здравеопазването ни се намира в трагично състояние. Закриват се общински и други болници, хората тук идват на стачки. Е, какъв е смисълът тогава от счетоводно показване на равновесие, при положение че няма нито един сектор в България, който да е финансиран достатъчно и най-страшното, който да е реформиран?! Държавният дълг не е обвързан с икономиката, макар че да припомним все пак, държавният дълг е почти удвоен в сравнение с 2007 г.
Освен това, уважаеми колеги, ще Ви кажа няколко данни, които са прелюбопитни и поучителни. Връзката между дълга и развитието е много сложна. Въобще не може да се каже, че колкото е по-нисък дългът, толкова е по-висока динамиката на развитието и с това съм сигурен, ще се съгласи колегата Горанов. Вижте какво казва Световната банка. Знаете ли, колеги, коя страна в света има най-нисък дълг към брутния вътрешен продукт? Ще Ви изненадам – Афганистан, със 7,64. Вчера извадих 20-те страни с най-нисък дълг в брутния вътрешен продукт, като извадих абсолютно точно и съвестно само страните износителки на петрол. Вижте какво става. Първи е Афганистан със 7.6, Естония само от Европейския съюз – с 8.7, Соломонови острови – 10, Узбекистан, Ботсуана, Конго, Казахстан, Алжир и Судан са с 19%. Вие сте заложили свалянето на дълга до 20% през следващите три години. Прегледах бюджетите на страните – членки на Европейския съюз и на евро зоната. Никъде нямат такива намерения – да свалят дълга под 60%! Затова Ви казваме, скъпи колеги, седнете и се замислете: дали тласкате политиката на дълга към Афганистан, или към евро зоната и другите страни – членки на Европейския съюз?
Какъв е дългът в другите страни от Европейския съюз? Знаете, че около 90%, при ограничение от 60%. Какъв е дългът на другите източноевропейски страни, които да кажем са по нашата черга? Чехия е 53%, Полша – 69, Унгария – 97, Словения – 102, Румъния – 38, при положение – припомням – че Румъния в края на 80-те години следваше една налудничава политика да нулифицира дълга и започнаха от нула. Мисля, че това не е един много добър пример. Та, нито една европейска страна няма такива политики.
На следващо място – бюджетните разходи. Уважаеми колеги, нищо не събираме като бюджетни приходи, защото разликите в разходите и приходите са 2, 3, 4, 5% – за някои страни, за други – повече. Като говорим за приходите, това касае, разбира се, и разходите. Ами, вижте какви са данните на страните, към които се стремим. Ние имаме 37%, правителството е заявило, че ще се движим към 35% – в обратна посока.
Какво правят другите страни и народи? Финландия – 57%, Франция – 56,6, Дания – 55, Австрия – 51, Италия – 50, Швеция – 50. Страните от нашата черга какво правят? Унгария – 50, Словения – 48, Словакия – 45, Чехия – 42, Полша – 42, Естония – 40. Какво следва от това? Първо, че в най-развитите европейски страни бюджетните им разходи, респективно приходи, са около 55 – 57% от брутния вътрешен продукт. (Председателят Емил Христов дава сигнал, че времето е изтекло.)
Можем ли да го включим във времето за разисквания?