17 януари 2018 г.

Уважаема госпожо Председател, във връзка със Законопроекта, който влиза като първа точка. Аз разбирам, че това е право на патриотите, тоест правото й е, спрямо нашия Правилник, точката да се внася по този начин. Не съм против тя да влезе там, разбира се, но изниква проблем затова как работи Правилникът ни от гледна точка на това, че когато има два законопроекта по една и съща материя, които отгоре на всичко се припокриват на около 80%, би трябвало те да се разглеждат заедно. Има Законопроект, който сме внесли трима колеги, който касае същата материя и който, както казах, припокрива 80%, тоест логично е двата законопроекта да бъдат обединени в общо разглеждане, което в момента не се случва. Въпросът ми е: как ще стане това? Значи ли, че след това ще гледаме другия Законопроект отделно, след като този сме го отхвърлили или приели, което е абсурдно? Просто не разбирам, чисто от гледна точка на Правилника, как може да стане този механизъм? Според мен ние трябва да обединим двата законопроекта, с което аз не искам да преча на колегите да го направят, но има още един проблем: тези законопроекти са внесени на 29 септември, тоест минали са вече четири месеца оттогава, а те, по една или друга причина, досега не са минали през комисии. Как разглеждаме Законопроект, който не е минал през комисии, и отгоре на всичко са два законопроекта, които в момента трябва да разглеждаме поотделно? Според мен влизаме в казус, който е несъстоятелен. Не знам как ще го решите, но самото вкарване на точката е несъстоятелно. Пак казвам, аз не искам да попреча на колегите да си прокарват Законопроекта, въпросът обаче е, че изпадаме в ситуация, която според мен е извън Правилника.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми народни представители, ще Ви представя мотивите, с които ние сме внесли нашия проект за изменение на Закона за уреждане на правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове. Законът за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове е приет през 1991 г. и многократно е удължаван срокът за компенсиране на гражданите. Над 315 хиляди са били първоначално депозитите в Държавната спестовна каса, а в изготвените списъци са включени 155 650 граждани, като за 25 години са компенсирани 101 178 граждани или около 65% от общия брой. Около 55 хиляди граждани продължават да очакват компенсации. С напредване на годините и с процеса на инфлация расте и недоверието на гражданите в сериозните намерения на държавата да изпълни Закона, тъй като средствата за компенсиране все не достигат. Към месец март 2016 г. Националният жилищен компенсационен фонд изплаща така наречените „лихвоточки“ на правоимащи по смисъла на Закона, които са придобили жилища към месец април 2011 г. Само за компенсация на останалите, които до 2016 г. са придобили жилища и очакват компенсация, са необходими около 80 млн. лв. Много от тях са закупили жилища срещу кредити от банки и трябва да изчакат по четири-пет години, за да бъдат компенсирани от държавата, и често изпадат в ситуация да не могат да изплащат заемите и жилищата им се отнемат. Ако се поддържа същата политика на държавата, при настоящия размер на средствата във Фонда за компенсиране на останалите около 55 хиляди граждани спестители са необходими още около 20 години. Действащият Закон предвижда постъпления в Националния жилищен компенсационен фонд, но не определя техния размер, поради което в последните пет-шест години ежегодно се отделят от държавата около 11 млн. лв. Постъпления от продадено имущество, което е отнето в полза на държавата, също няма, а Законът е предвидил такива постъпления да постъпват във Фонда. Левовата компенсация за една лихвоточка е 8 стотинки от 2008 г. и не е променяна до днес, което е в разрез с предвиденото в Закона правило, че стойността й се определя от инфлацията и движението на цените на жилищните имоти. Още по-абсурдно е, че нейната стойност е свързана и с наличните средства във Фонда, което означава, че ако средствата във Фонда намаляват, ще спада и цената на една лихвоточка. Заради изключително ниската цена, при която се осребряват лихвоточките, част от техните собственици занемариха търсенето на правата си, още повече че мнозина от тогавашните спестители вече са възрастни хора. След 30 ноември 2016 г. държавата вече нямаше да приема претенции за компенсации и не приема такива, а до 31 декември 2019 г. е срокът, в който държавата трябва окончателно да се разплати с гражданите, които имат право на това. Видно е от данните, които представих пред Вас, че това няма как да се случи на практика. Тоест държавата няма да успее да изпълни задължението си при средствата, които се отделят към този момент от бюджета всяка година за изплащане на тези лихвоточки на правоимащите лица. От изложеното по-горе следва, че политиката на държавата по отношение на тези десетки хиляди български граждани не е в техен интерес и е само въпрос на време те да загубят средствата, които техните родители са спестявали в продължение на много години. Предложените промени в Закона за уреждане правата на гражданите с многогодишни жилищно-спестовни влогове засягат 55 хиляди български граждани и с тях се предвижда ускоряване и облекчаване на процеса по изплащане на лихвоточки. Предвижда се те да могат да се наследяват както по закон, така и по завещание. Също така се въвежда използването им като платежно средство за заплащане на дължими данъци и такси към държавата и общините. Предложено е удължаване с две години на срока за заявяване на искане за изплащане на лихвоточките от техните собственици и премахване на крайния срок, в който държавата трябва да изплати всички заявени претенции. Тъй като Законопроектът не предвижда нови финансови задължения на държавата, освен вече съществуващите ангажименти към титулярите на лихвоточки, то няма и допълнително финансово натоварване за бюджета. В заключение Ви призовавам да подкрепите този Законопроект. Той ще помогне на практика на правителството и на държавата да изпълнят ангажиментите си, без да нарушават Закона и, от друга страна, ще реши проблемите на тези около 55 хиляди български граждани, които очакват компенсация на база на действащия Закон. Благодаря.

Благодаря, господин Председателю. Уважаеми колеги, неслучайно внасяме този Законопроект. Неговото внасяне е в резултат на трайна политика на партия „Атака“, а сега и на „Обединените патриоти“, да бъдат решени определени проблеми. Ние сме константни в нашата политика и никога не сме забравяли онова, което сме обещавали и което сме правили преди. Продължаваме политиката на „Атака“ и на ВМРО още от 2005 г., а сега като „Обединени патриоти“, макар и обединени на пръв поглед три различни партии, имаме едни и същи цели, едни и същи задачи в защита на интересите на нашите избиратели. Това сме го правили, когато бяхме опозиция, но го правим, както виждате, и сега, когато сме управляващи. Защото е неприятно за управляващите да отделят един ресурс, който е доста милиони. Съпротивата винаги е била най-вече у финансовите министри, които трябва да заделят от малкия бюджет, от малките възможности, които имат, и за покриване на едни много стари задължения, които са много често на повече от 30 – 40, пък, ако щете, и 50 години. В интерес на истината, когато сме били опозиция, макар и с триста зора, едните или другите управляващи са ни подкрепяли и това е един от законопроектите, които са минавали – наши законопроекти. Ние в това отношение имаме и трайна практика. Госпожо Председател, тук беше съвсем основателна забележката от страна на БСП, че трябваше да бъдат гледани двата законопроекта, така е по Правилник, по ал. 7 – беше така в минали правилници. В момента не мога да кажа кой точно е текстът и коя е алинеята – може би пак е чл. 37, ал. 7. Имам предвид внасяните предложения в първата седмица от месеца. Тогава се внасят всички законопроекти, които са на тази тема. Наистина Законопроектът на БСП – погледнали сме го, прочели сме го – се покрива не на 80, а на повече дори процента с нашия. Би трябвало двата да бъдат разглеждани едновременно и след това да бъде направена някаква компилация между двете четения. Нямаше нищо лошо да бъде разгледан и той. Излизам на трибуната с призива към всички – говоря и за управляващи, и за опозиция – да подкрепим този Законопроект, защото той е полезен за българските граждани. Въздава се една справедливост за хора, които са внесли пари с доброто намерение да получат жилище. По една или друга житейска причина, или предвид на законодателство, или предвид на обществено-икономически условия в страната, те не са успели да получат своя мечтан, желан дом. Нека да дадем тази възможност – да отложим срока, защото това е основното действие на Законопроекта. Преди бяха 600 хиляди български граждани, сега техният брой е намалял, но и сега е стотици хиляди. Говорим, пак повтарям, за чиста справедливост и всички да подкрепим Законопроекта. Държавата има тези възможности, бюджетът има увеличение. Всички говорим за едни пари, които остават, които допълнително се събират. Не бива тези граждани да останат разочаровани в живота. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги! Законопроекта, който гледаме в момента, разбира се, ще го подкрепя, защото, както вече казах, той в голяма част съвпада със Законопроекта, който ние бяхме внесли. Преди да внесем нашия Законопроект – внесохме го представители на „Воля“, на ДПС и на БСП – минах през групите и на ГЕРБ, и на Патриотите с предложение да го подкрепим, защото той има смисъл. Тази парламентарна практика, дето изведнъж едните решиха да внесат паралелен законопроект, пък след това ние един, Вие друг, хубаво, щом държите да гледате Вашия Законопроект и Вие да сте вносителите, бъдете вносители, стига да свършим работа на хората. Проблемът обаче е, че в двата законопроекта има някои дребни разлики, които все пак не са за подценяване. Аз се надявам да намерим парламентарния начин, по който да съберем двата законопроекта, особено ако този днес се приеме, защото е безспорно, че е полезен. Обемът на заинтересованите в този Законопроект – поне по това, което аз имам като информация, е около 55 хиляди души. Разликата по сегашното законодателство е, че до края на 2019 г. би трябвало да приключи изплащането на досега имащите право, което би трябвало да означава, че не повече от 25-30 милиона ще бъдат изплатени. Ако се удължат сроковете за записване и за изплащане, тези пари стават 215 милиона, тоест разликата, в която държавата няма да доизплати на хората лихвоточките, е 190 милиона, ако Законът влезе в сила. Аз много се надявам да влезе, защото това са пари, които българските граждани преди 30 години са дали на държавата и още не са си получили на практика. Ние ще подкрепим Законопроекта, но в този Законопроект, който сте внесли, има две неща, които практически много трудно могат да станат. Честно казано, едното от тях може да представлява юридически абсурд. Първото е, че удължаването на срока… Между другото, този закон едно към едно е законът на Вили Лилков. Искам да обърна внимание на всички, че Законът на Вили Лилков при предишното Народно събрание е приет от всички парламентарни групи с единодушие. Много ми се иска и с този Закон да стане същото. Проблемът обаче е, че когато Вили Лилков е писал Закона и група народни представители покрай него, тогава все още не е изтекъл срокът за записване на жилищно-спестовни влогове. Тоест тогава той е действал и идеята за удължаване на срока, който е заложен тук, е юридически релевантна. В момента обаче този срок вече е изтекъл. Тоест няма как да удължиш един срок, който е изтекъл. Трябва да се създаде нов срок по чистата логика на правото. Това е едната от разликите между единия и другия Законопроект. В другия Законопроект, който сега не се гледа, сме предвидили не удължаване на срока, а създаване на нов срок, за да може това да е юридическа логика. Второто нещо, което тук е заложено и е отпаднало от предишния Законопроект, беше възможността да се изплащат данъци със съответните лихвоточки. Честно казано, ние го махнахме, защото при разговорите си с голяма част от организациите, които представляват хората с лихвоточките, те не искаха, защото това е друг вид плащане. Самите хора казваха, че това не е редно да става така, защото парите, които сме дали за апартаменти, са едно, а данъците, които плащаме, са съвсем друго – те са плащания от друга категория. Махнахме го от другия Законопроект с идеята, че тук става дума за две принципни разлики на парите и затова няма смисъл да бъде тук – по желание, пак казвам, на самите представители на организациите на хората с лихвоточките. Завършвам с това – много се надявам да подкрепим отново с единодушие Законопроекта, както е бил подкрепен включително от групата на ГЕРБ в миналото Народно събрание с единодушие. Надявам се да го подкрепим всички, защото Законопроектът има смисъл. Държавата наистина дължи пари на тези хора. Надявам се между първо и второ четене да се обединят двата законопроекта. Или ако не искате да ги обединявате, искате Вие да водите хорото, хубаво, ще направим предложенията от нашия Законопроект в този между първо и второ четене, нека се води, че „Атака“ го прави. Най-малкото, което мога да направя, е да съм ревнив към това кой внася Законопроекта. Важно е да свършим работа на хората. Аз Ви казах: още когато писахме Законопроекта, предложих на Патриотите и на ГЕРБ да го подпишат. Щеше да бъде най-добрият вариант всички заедно да го подпишем, защото тогава нямаше да има съмнение, че ще мине. Но хубаво, решили сте така, така да го направим. Надявам се да успея да направя и тези предложения между първо и второ четене, защото са смислени, и както Ви казах, те са договорени с Организацията на хората с увреждания. Те са преработен вариант на това, което Вие внасяте. Ние просто вложихме малко повече усилия и го направихме по-добър. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Моята реплика ще бъде кратка. Очевидно е, че има съгласие по този Законопроект. Очевидно е, че проблемът е наболял. Очевидно е, че в БСП има някак си голяма ревност защо не сте първи. Не във всичко можете да сте първи. Днес сте първи с вот на недоверие, занимавате се с корупция, разследвате огради, а не решавате проблемите на хората. Това е моята реплика. Подкрепете Законопроекта, направете си предложенията и ще решаваме проблемите на страната съвместно. Благодаря Ви. (Шум и реплики от „БСП за България“.)

Много се чудех дали да правя дупликата, защото цялото изказване ми изглеждаше дребнаво, но все пак реших, че си струва. По въпроса дали искаме да сме първи, вече 120 години някой път сме били последни, но много пъти сме били и първи. Така че за разлика от Вас имаме история, в която сме били всякакви – често пъти първи, и пак ще бъдем. Но не това е дупликата, която исках да Ви направя. По-важното в този случай е, че аз съвсем умишлено изчаках внасянето на Законопроекта – Вие да го внесете един ден преди аз да го внеса, не защото искахме да сме първи, а защото исках да мине. Ако цената на това да мине Законопроектът е да можете да се изказвате като вносители, добре, ще го приемем. Но иначе да ми давате морал и напътствайки какви трябва да бъдем – повече история имаме от Вас и някак си не приемем акъл точно от Вас. Съжалявам за личното отношение! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи този ЗИД на Закона за уреждане правата на гражданите с многогодишни жилищно-спестовни влогове на първо четене. Тъй като той не е разглеждан от Комисията по бюджет и финанси, ние го подкрепяме с резерви. Действително процесът върви бавно. Това е факт. Между първо и второ четене е необходим сериозен и аргументиран дебат. Нужно е да бъдат дадени отговори на много въпроси. Важно е да се поискат конкретни данни от Министерството на финансите, разбира се, и да се направи детайлен анализ на тези данни между първо и второ четене. Това е един Закон, който датира отпреди 26, вече 27 години. Първият е от 1991 г., изменян е 14 пъти досега, последно през 2013 г. През 2016 г. промени са приети на първо четене, така и не са разгледани на второ четене, поради разпускането на 43-тото Събрание. Многократно е удължаван срокът за компенсиране на гражданите. Видно е, че всички парламенти и правителства през тези години са търсили правилния вариант, работещия вариант на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове. Много често и в моите приемни дни хората питат точно за това. Хората питат за лихвоточките. Сигурна съм, че и Вас Ви питат. Точно затова е много важно да обърнем необходимото внимание, между първо и второ четене да се ангажираме с подробно запознаване с цялата информация и начини да бъдем максимално полезни на гражданите сега и в дългосрочен план. Разбира се, без да поставяме финансите и бюджета в непредвидени ситуации. Изнесената статистика към мотивите на вносителите – над 315 хиляди са били първоначално депозитите в тогавашната ДСК. По списък над 155 хиляди граждани очакват компенсация. Приблизително 65 % от тях вече са компенсирани, остават около 55 хиляди граждани, които все още не са получили своите компенсации. На 30 ноември 2016 г. е изтекъл срокът за подаване на заявления за тези компенсации. Предлаганите промени за ускоряване и облекчаване на процеса за изплащане на лихвоточките определено целят да бъдат в полза на гражданите. Те все пак, така да се каже, толкова години стоят и чакат своя ред. В същото време сроковете вече са удължавани пет, шест и повече пъти и трябва да се прецени дали и колко е логично тези срокове да продължават да бъдат удължавани, защото не можем да продължаваме да ги удължаваме до безкрайност. Ние трябва внимателно и много отговорно да се отнесем към предлаганите възможности за наследяване и използване като платежно средство за дължими данъци. Трябва да се проучи всяка възможност относно ефектите и резултатите от евентуалните промени, направени от нас, необходимостта и основанията за тези промени. Ето защо ние подкрепяме Законопроекта на колегите на първо четене, но, разбира се, между първо и второ четене ще направим необходимите анализи, справки, обсъждания, за да гарантираме за хората и за държавата най-удачния обмислен и работещ вариант, за да бъдат хората компенсирани и да се ползват от правата си при равнопоставени условия. Благодаря.

Госпожо Ангелова, първо ще започна с благодарност за това, че ще подкрепите, доколкото разбрах, тоест това е нещо важно. Само искам да обърна внимание на две неща във връзка с Вашата позиция по Законопроекта. Първото е, че ние вече направихме една подписка. Между другото тя сигурно е интересна, аз ще я обобщя в близките два дни и ще я раздам на всички депутати. В нея има – сега не съм ги броил колко точно са, но имаме сигурно 1000 подписи, ако не са и повече, от хора от цяла България, които са заинтересовани от приемането на този Законопроект. Така че когато започне разглеждането между първо и второ четене, аз ще предоставя подписката, защото тя е част от това действие и според мен тя ще е важна. Това обаче, заради което Ви правя репликата и което според мен е важно, е този § 3, където в този Законопроект са предвидени 20 милиона. Аз си направих труда да направя точно проучване и да искам от председателя на фонда, който и сега съществува и работи, точно какво означава Законопроектът и какво е неговото финансово въздействие. Ако остане сумата 20 милиона, записана в този законопроект, а не 30 милиона, записана в нашия – това не е произволна сума, ако са 30 милиона, всъщност изплащането на лихвоточките ще приключи за 8 години. Това е сумата – за 7 до 8 години ние ще приключим с този въпрос и всичко ще бъде изплатено. Ако останат 20 милиона, това ще продължи 12-13 години, и не е ясно кой законодател след това ще реши да променя по някакъв начин смисъла. Но това е разговор между първо и второ четене, когато просто ще трябва да променим сумата, за да се върнем към това, което е реалният срок за изплащането на лихвоточките. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Колежке, аз не си спомням парламент, който да не е разглеждал този проблем. Върнете други парламенти назад и ще видите, че този проблем във всеки един парламент се гледа и наистина трябва да се гледа, защото в края на краищата хората имат една справедлива кауза, имат справедливи интереси и те трябва да бъдат защитени от всички нас. Тук в никакъв случай не трябва да се делим на партии, защото тези 55 хиляди – не души, а семейства, тези 55 хиляди семейства са от всички партии, а някои от тях пък не членуват и не симпатизират на нито една от нас. Но истината е, че тук в никакъв случай този проблем няма цвят. Въпросът е обаче, че във всеки парламент аз слушам едно и също нещо: „Трябва да видим, разчети да направим“ и така нататък. Аргументите в предния парламент бяха абсолютно същите. Истината е, че с тези 20-ина милиона, които дава правителството – няма значение кое ще е то, дали на левицата или на десницата, тези 20-ина милиона, които се дават всяка година, са крайно недостатъчни и с този ход на костенурка, който в момента се практикува – Антон Кутев правилно оцени, че са 12-13 години, но според мен ще са още повече, тези хора ще чакат за своята справедливост. Така че въпросът е много прост и ясен. Трябва да се намери по-голям ресурс и между първо и второ четене се надявам всички партии да се обединим около този въпрос, и най-после до 2020 г. този въпрос да бъде решен категорично. Аз съм убеден, че при всеки един от Вас народни представители, които имате приемни по избирателните си райони, поне всеки трети-четвърти, който идва на приемния ден, Ви повдига въпроса за тези прословути лихвоточки. В това съм убеден, така че предлагам вече да преминем към гласуване. Мисля, че няма никакви спорове, че наистина този законопроект трябва да се приеме, да не спорим, както казаха, за бащинството на Закона, защото всички партии имат интерес този проблем да бъде решен и между първо и второ четене наистина да предвидим един малко по-голям – не малко по-голям, а по-голям ресурс, за да бъде решен вече най-после – аз ще го кажа жаргонно – „брадясал“ проблем от над 30 години. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Господин Атанасов, благодаря Ви за репликата. Ако бяхте слушал внимателно, щяхте да забележите, че в моето изказване казах много от нещата, които Вие също току-що казахте, а именно, че хората по региони живо се интересуват от това какво се случва с лихвоточките, питат ни постоянно. Споменах, че този закон е променян вече 14 пъти от всяко едно правителство и то се е занимавало с него. Пак повтарям това, което казах в изказването си. Точно затова е необходимо ние да бъдем отговорни, да направим необходимите анализи, необходимите разчети, за да вземем едно обосновано решение и нещата да се случат така, както е необходимо, в полза на хората. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес е 17 януари 2018 г. и както обещахме, в 11,00 ч. „БСП за България“ ще внесе мотивите за вот на недоверие към правителството на Бойко Борисов за провал в политиката за борба с корупцията. Уважаеми колеги, обикновено когато говорим за корупция, говорим за такава в разходването на парите, и то е логично – там където се разходват парите, там да има и корупционни практики. Струва ми се, че рядко, даже не можах да намеря случай, в който да сме говорили за корупция в приходите. Като внесем мотивите, Вие ще се запознаете, че има в тях такава част – корупция в приходите. Но бих искала да Ви кажа защо и да предложа нещо на Народното събрание. На 20 декември с наше писмо – от „БСП за България“, поискахме от Главна прокуратура да предостави информация за извършената проверка от Държавна агенция „Национална сигурност“ и от Прокуратурата в приходните агенции. На 9 януари в Секретното деловодство на българския парламент постъпиха 3 документа – доклад на Държавна агенция „Национална сигурност“, доклад на Прокуратурата и писмо от финансовия министър Горанов. За съжаление, уважаеми колеги, законът ни забранява и ми забранява и в момента да си служа с имена на хора, с имена на фирми и с числа за злоупотреби и корупция. Но мога да предоставя информация, че в резултат на тези проверки, на разпити на свидетели и на експертизи е направен извод за заплаха за финансовата сигурност на страната, а от там и за националната сигурност от правоохранителните органи на България – не от опозицията и не само заради вота на недоверие. По-лошо! Тези констатации с указание на главния прокурор стоят на бюрото на българския министър-председател Бойко Борисов от август месец 2016 г. Сега сме 17 януари 2018 г. – нищо не е направено. Констатациите към 4 януари са, че проблемът е същият. За съжаление, не мога да Ви го разкажа, защото информацията е секретна, но проблемът е същият и продължава да е заплаха за финансовата сигурност на страната. Ето защо искаме истината да стане достояние – за каква корупция става дума, защо министър-председателят година и седем месеца не е взел мерки, покровителства ли се тя на най-високо равнище в страната? И Ви предлагаме, тоест настояваме утре сутринта за извънреден Председателски съвет с две искания: или документите да се разсекретят, или да направим закрито заседание на парламента тук, в залата, и да разгледаме тези документи. Вярвам, че те ще помогнат на народните представители да си направят верните изводи и да преценят как да гласуват на вота на недоверие за корупция. Разбира се, мнозинството сигурно ще си подкрепите правителството. Тогава поне се надяваме, че това, което ще се чуе и види на закрито заседание, ще Ви накара да се замислите какви мерки да вземете не само за да се справите с корупцията, а за да гарантирате финансовата сигурност, а от там и националната – на България. Така че Ви моля, господин Жаблянов, да предадете на госпожа Караянчева: настояваме за извънреден Председателски съвет и решение как народното представителство да се запознае с тази информация тук на закрито, или всички да поискаме тези документи да бъдат разсекретени и българският народ да разбере за какво става дума. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, представям на Вашето внимание Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност. Той е пореден Законопроект, който нашата група внася. Тези изменения са продиктувани, колеги, от докладите на синдиците на КТБ, както и от доклада на „Аликс партнърс“ по отношение на обстоятелствата и фактите по фалита на КТБ. От тези доклади – към края на лятото и началото на есента те бяха публикувани на сайта на КТБ, видяхме доста тревожни факти, които очакват адекватна законодателна промяна. Наблюдава се разграбване на вторичните активи на банката, които активи би трябвало да бъдат в масата на несъстоятелността. Самата схема, самият начин на разграбване са генерирани в самото функциониране на банката преди обявяването ѝ в несъстоятелност, чрез предоставяне на поредица необезпечени заеми на кухи фирми, които една на друга предоставят заетите от банката средства. Стигна се дотам, че четвърта или пета фирма от тази верига закупува актив със същите пари. Как се извършва разграбването на тези активи? Трето лице, което няма нищо общо с банката и не е имало никакви взаимоотношения с банката, „изкупува“ – защото при тази покупко-продажба на акции и дялове няма никакво плащане, вземанията на последната куха фирма към фирмата, която е собственик на актива, и предявява тези вземания към съда, и обявява дружеството, което притежава, актива в несъстоятелност. По този начин тази трета фирма без да е платила нито стотинка на никого получава актив, който е платен с парите на вложителите в банката. За да се пресече тази порочна практика, месец октомври ние внесохме този Законопроект и едва днес той успя да се добере до пленарната зала по реда на чл. 53, ал. 8 от Правилника ни. Предлагаме три основни неща – на първо място, обявяване за относително недействителни тези прехвърляния между длъжници на банката – цесии на акции и дялове. Относителни, защото Законът не третира тези прехвърляния, по които има действително плащане. На второ място, обявяваме за нищожни заличаванията, които квесторите на банката са направили, без да имат такова право на обезпечение. Оттук идва и големият проблем: квесторите, без да имат законово право, без да имат никакво основание, защото няма постъпили средства, са заличили обезпеченията, които служат като бъдещо вземане на кредиторите. На трето място, удължаваме давностния срок, който е двегодишен, да стане петгодишен. Докато траят делата по обявяването на тези прехвърляния за недействителни, срокът тече и става така, че синдиците няма да имат възможност да предявят тези вземания към съответните активи. В това накратко се състои нашият Законопроект. Целта е да им се развържат ръцете на синдиците и да имат адекватни правни инструменти, ефективно да защитят масата на несъстоятелността и по този начин да се възстановят разграбените от КТБ средства. Благодаря Ви.

Не, госпожа Александрова ще го представи.

Благодаря, уважаеми господин Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 754-01-75, внесен от Делян Славчев Пеевски, Йордан Кирилов Цонев и Хамид Бари Хамид на 26 октомври 2017 г. На свое заседание, проведено на 16 ноември 2017 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 754-01-75, внесен от Делян Славчев Пеевски, Йордан Кирилов Цонев и Хамид Бари Хамид на 26 октомври 2017 г. На заседанието присъстваха: от Фонд за гарантиране на влоговете в банките – госпожа Невена Радева – главен юрисконсулт; от Корпоративна търговска банка АД, обявена в несъстоятелност, господин Ангел Донов и госпожа Кристи Маринова – синдици, и господин Александър Кацаров – служител; от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД – госпожа Дарина Коцопулу – юрисконсулт. Законопроектът беше представен от народния представител Хамид Хамид, който посочи, че с него се цели да се осигурят ефективни механизми за попълване на масата на несъстоятелността на банка, обявена в несъстоятелност, и да се противодейства на схеми за вторичното разграбване на активите, закупени пряко или непряко с пари с такъв произход. Предлаганите промени включват: забрана за квесторите, временните синдици и синдиците да заличават обезпечения, учредени в полза на банката, в несъстоятелност; въвеждане на относителна недействителност на всяка сделка за прехвърляне на вземане с произход от банка, обявена в несъстоятелност, когато вземането е прехвърлено без реална насрещна престация и увеличаване на срока за предявяване на отменителните искове по несъстоятелност. Законопроектът предвижда също обявяването за нищожни на всички заличавания на учредени обезпечения, извършени в периода от поставянето на банката под особен надзор до започване осребряването на нейното имущество, както и недействителност на сделки, имащи за предмет прехвърляне на дялове или акции, извършени от длъжници на банка, след поставянето ѝ под специален надзор. Госпожа Радева и господин Донов посочиха, че законодателните предложения ще помогнат за увеличаване на масата на несъстоятелността и ще улеснят работата на синдиците по осребряване на имуществото. В дискусията взеха участие народните представили Хамид Хамид, Йордан Цонев, Данаил Кирилов, Десислава Атанасова, Филип Попов, Тодор Байчев и Явор Божанков. На поставените от господин Цонев въпроси господин Донев отговори, че ако се приемат законодателните промени при обявяване от съда на прихващане за недействително спрямо кредиторите, ще може да се насочи изпълнение върху неправомерно заличени обезпечения, учредени в полза на банката. Той уточни, че началната дата на неплатежоспособност на обявената в несъстоятелност Корпоративна търговска банка е 6 ноември 2014 г., като Законопроектът предлага да се обявят за нищожни спрямо кредиторите заличаванията на обезпечения от момента на поставянето на банката под специален надзор, а именно 20 юни 2014 г. Господин Донев добави също, че Законопроектът дава възможност на синдиците на банка, обявена в несъстоятелност, в шестмесечен срок от влизане в сила на Закона да подновят вписванията на всяко едно заличено обезпечение. Господин Кирилов и госпожа Десислава Атанасова одобриха целите на Законопроекта и посочиха, че ще го подкрепят. Господин Божанков и господин Попов съобщиха, че от „БСП за България“ ще се въздържат от подкрепа на Законопроекта. В резултат на проведеното гласуване Комисията по правни въпроси със 7 гласа „за”, без „против“ и 4 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 754-01-75, внесен от Делян Славчев Пеевски, Йордан Кирилов Цонев и Хамид Бари Хамид на 26 октомври 2017 г.“

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, внесеният от нашата парламентарна група Законопроект е продължение на усилията ни казусът КТБ да завърши с най-малко загуби за икономиката, за бюджета и за хората. Искам да припомня тези усилия, тъй като в хода на разискванията с изключение на обективно обосновани правни аргументи – правната техника тук е неспецифична и необичайна в общоприетия смисъл на тази дума, в правния смисъл на тази дума, ние чухме не толкова критики, колкото желание за въздържание при гласуване или подкрепа от различни политици, депутати и парламентарни групи. Искам да направя една хронология на събитията от тогава досега, защото имат пряко отношение към тези наши усилия и към онова, което пропусна да направи българският парламент, за да минимизира загубите от тази, наричана от много специалисти „кражба на века“ – КТБ. Множество специалисти, множество организации, компании, разследващи одитни органи, включително и нарочна парламентарна комисия на българския парламент констатираха как точно, по какъв модел е функционирала КТБ. Аз няма да се спирам на това, защото това вече е общоизвестен факт. Ще се спра обаче на хронологията на събитията и на нашите решения на тогавашния български парламент, а и по-късно, които според мен и според нашата парламентарна група попречиха или не допринесоха достатъчно този казус да се развие максимално в полза на обществото, тоест да се минимизират загубите. След обявяването на банката под особен надзор – знаете, че банковата система преживя много тежка криза, в която дори се стигна до дебат за това да бъде наложена банкова ваканция, за да се предотврати тотален срив на банковата система, защото тегленията бяха не от една или две, а от седем банки и буквално те бяха застрашени в първия понеделник след тази криза да бъдат поставени също под специален надзор. С това не приключиха, макар че тогава излязохме с разумно решение, усилията, които трябваше да положим. Имаше два пътя за развитие на казуса КТБ. Единият по тогавашното българско банково и търговско законодателство – да изчакаме да минат сроковете, съответните оценки и да се движим към процедурите, описани в законодателството. Този път всъщност беше избран. Имаше обаче и друг път. Това беше пътят, който следваше европейският банков и финансов свят след кризата от 2007 – 2008 г. Тогава Европа, изправена пред подобни проблеми, разбира се, по друг повод, а не поради злоупотреби, въведе механизъм за преструктуриране на банки с тежка ликвидна криза и този механизъм беше внесен в законодателството на повечето европейски страни. В България това не беше направено, нямахме такъв механизъм. Този механизъм предвиждаше увеличаване на капитала на съответната банка в несъстоятелност, или с тежки ликвидни проблеми от страна на държавата, тоест нейното одържавяване, оздравяването й и след това нейното преструктуриране и евентуална приватизация. По същото време в Португалия банка с много по-големи активи и с доста по-голяма финансова дупка, както се изразяват финансистите, имаше подобен проблем, при това предизвикан също от недобросъвестни действия на акционерите. Банката се казваше „Еспирито Санто“ – Свети Дух, и португалската държава, която беше приела това банково законодателство, реагира моментално и в рамките на една седмица увеличи капитала й, забележете, с 4,5 млрд. лв. – спаси банката. Моментално там спряха тегленията на влогове, банката продължи да функционира по оздравителен план и след това тя беше приватизирана, продадена на голям китайски инвестиционен фонд не само с възстановяване на сумите, но и с печалба за фиска. Това в онзи юли на 2014 г. предложи БНБ с едно бързо изменение на Закона за банковата несъстоятелност, което парламентарната група на ДПС в мое лице внесе в българския парламент. Искам да Ви кажа, че това щеше да позволи със същите 3,6 милиарда, които бюджетът даде, за да бъдат върнати гарантираните вложения на българските граждани, банката да бъде капитализирана и нищо от нея да не бъде изтеглено и нищо от нея да не бъде откраднато. Днес тя може би щеше да бъде продадена и парите да бъдат възстановени на фиска. Трябва да кажа, че ГЕРБ в лицето на председателя на партията господин Борисов, който участва в консултациите, тогава заяви пред нас и пред тогавашния президент, че ГЕРБ ще участва в заседанието и ще подкрепи този Законопроект, ако БСП и ДПС участват в това заседание и не се налага той да гласува само с ДПС, тоест ГЕРБ да гласува само с ДПС. БСП в лицето на тогавашното ръководство на господин Миков отказаха. Казаха, че не са съгласни с извънредно, бързо законодателство и така нататък. Беше пропуснат реален шанс да се направи нещо друго: да се спасят и гарантираните вложения, да се спасят и негарантираните вложения и трусът, който българската икономика и фискът преживяха вследствие на тази, пак ще кажа, кражба на века. После, след като се видя, че това не може да се случи, ние от ДПС внесохме предложение влоговете да бъдат изплатени в рамките на, мисля, около две седмици след внасяне на предложението, за да може процедурата по несъстоятелност да се ускори и да не се случат всички онези неща, които се случиха, които квесторите направиха и които ние сега констатираме безпомощно с вдигане на рамене: „Еми, така го направили квесторите.“ Част от Законопроекта, който внасяме сега, е да поправи това, което квесторите направиха според нас неправомерно – да заличат обезпеченията – ипотеки и така нататък, по вземания на Банката, погасени чрез цесии и прихващания, които обаче не са утвърдени от съда. Тогава с изключение на ДПС българските политици, партии и парламентарни групи се въздържаха и пропуснахме този шанс. Разказвам Ви всичко това не за да изтъкна последователната позиция на ДПС по въпроса, а за да Ви обърна внимание, че въздържанието и едното наум по казуса винаги има цена. Бързите действия на българския парламент – законодателни или тези, които сега трябва да предприемем – последващи, доста закъснели, също имат цена. Затова Ви призовавам да приемем този Законопроект. Той е с необичайни правни инструменти, но не незаконни или неконституционни, защото има практика за такова законодателство в българския парламент. Нека не продължаваме тази наша позиция, практика: „По-добре да се въздържим, да не ни обвинят в еди-какво си и в еди-какво си“, защото казусът не е приключил. КТБ е нещо, което ще продължи докато не бъдат възстановени всички вземания или тези, които могат да бъдат възстановени на Фонда за гарантиране на влогове и не бъде попълнена максимално масата на несъстоятелност и бъде приключена самата несъстоятелност. Затова Ви призовавам да подкрепите Законопроекта и ако има някакви допълнителни предложения между първо и второ четене, ние сме отворени като вносители да ги приемем, да ги защитим в българския парламент. Умолявам управляващите от ГЕРБ да не бавят топката по този въпрос, защото бавенето също има цена, както вече аргументирано Ви обясних с примери. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Жаблянов. Уважаеми колеги, по никакъв начин не можем да приемем внушенията, както почти винаги се опитват някои колеги – да прехвърлят проблема от болната глава на здравата. Едва ли не БСП носи отговорност за това, че в продължение на години определено правителство, даже не казвам кое, пет пъти повишава активите на КТБ, задължава целият държавен сектор под строй да влага парите в точно определена банка, близки, роднини и приятели – да крадат заедно, да грабят банката и на края някой трябва да плати сметката. Дами и господа, първо решението да се дадат парите за КТБ и ни лук яли, ни лук мирисали, не се приема. Колегата правилно каза, че случаят с банките в Западна Европа и тази банка са различни. Това, което е станало в КТБ и е ясно за всички, е криминален случай, а не промяна в пазарните условия, които доведоха до верига от реакции в Западна Европа и в Съединените щати. Известно ли е, че цялата демократична общност и експертите заклеймиха това, обърнете внимание – едни да крадат в банковата система, а народите на Европа, в това число на България, да плащаме?! Откъде накъде?! Такъв ли сигнал ще пращаме ние, който вече не се приема и в Европа: „Крадете си на спокойствие, крадете си милиардите, раздавайте кредити, папкайте сладко, народите са тук, те ще платят, когато се налага“?! Как така?! Откъде накъде ще задължаваме българските данъкоплатци да покриват очевидни корупционни схеми в КТБ или в друга банка?! Къде бяха българските държавни институции?! Защо преизбрахте ръководството на БНБ, което спи, докато се краде Банката и спи Банковият надзор?! Защо ги преизбрахте?! Нали те избраха квесторите и синдиците на КТБ? Защо ги преизбрахте?! – питам. Нали проблемът е със синдиците и с квесторите? Много Ви моля: попречихме на политическо инженерство – да, има корупционни схеми, но кой крив и кой прав - това трябва да установи българският съд. Много ще се радвам, ако и международните съдебни институции се занимаят с този случай, защото в крайна сметка трябва да е ясно, че който краде в България, трябва да носи отговорност. А кой краде, е ясно на целия български народ. Много моля, има достатъчно свидетели в тези преговори, да не се опитваме да прехвърляме вината на тези, които не я носят в момента. Все пак вината се доказва от съдебната система. Ако трябва да се гласува, лично аз и колегите ми пак няма да гласуваме. С парите на българския народ ние няма да покриваме грабежите на разбойници. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми проф. Гечев, може би не съм се изразил правилно, допускам, че не сте ме разбрали правилно. Не вменявам вина нито на БСП, нито на когото и да било. Изказването ми беше насочено към друго – да внимаваме, когато се въздържаме и осмисляме определени действия по вече случили се катастрофи. Аз твърдя и съм готов да го защитя не само в българския парламент, но и на най-високо експертно ниво, че цената, която плати българският народ през фиска, щеше да бъде същата, а грабежът щеше да бъде по-малък, след като вече грабежът се беше състоял. Не Ви вменявам никаква вина и не съм искал да го правя. Казах, два пъти подчертах, че е установено, че това е грабежът на века, направен от мажоритарния собственик и от неговия екип. След като това обаче се беше случило и вече нямаше път назад, имаше два пътя, като и двата струваха 3,6 милиарда на българския данъкоплатец – и първият, и вторият. При първия обаче имаме изтеглени, гарантирани влогове, защото тези 3,6 милиарда се дават заради това, че държавата е поела този ангажимент, а парите ги няма. При вторият път те не се дават, а с тях се капитализира Банката и тя става сто процента държавна собственост. Както показва практиката в Европа, никой не отива да си тегли парите от тази държавна банка, в която държавата е наляла тези пари. Както показа и случаят с „Еспирито Санто“ в Португалия – никой, тегленото спря на минутата. Тогава при същата цена за фиска щяхме да имаме по-добри резултати. Нямаше да се загубят парите и на общини и болници, които не можеха да бъдат върнати, защото бяха над гарантирания минимум. Върху това Ви обръщам внимание, че ако тогава бяхме помислили трезво, на същата цена щяхме да имаме по-добър резултат. Затова сега се обръщам към Вас: да приемем тези мерки, за да минимизираме загубите. Един лев да върнем с този Законопроект си струва усилието. Пет лева да върнем, пет пъти си струва усилието. Аз твърдя, че ще върнем, ако го приемем. Това е същността на моето изказване и на нашия Законопроект. Никому не вменявам никаква вина.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми проф. Гечев, що Ви трябваше да ни намесвате в този дебат? Аз това се чудя. Защо трябва да си повтаряме елементарни факти и обстоятелства. Припомням, КТБ беше поставена под особен надзор през юли месец 2014 г. По това време тук имаше друг парламент, имаше друго управляващо мнозинство, което управляваше повече от година и половина. Бих попитал също какво стана през тази година и половина? Къде бяха тогава българските държавни институции, българските регулатори, българските контролни органи? Те какво предприеха през тази година и половина? Ние бяхме там, бяхме в опозиция и предупреждавахме за всички тези рискове. Както господин Цонев правилно отбеляза, ние дори опитвахме като опозиция да надскочим ролята си, да играем конструктивна роля, за да се вземе правилното решение. Аз няма да правя аналогия с банка „Еспирито Санто“. Има правни способи. Имало е правни способи. Имало е и дебат. Защо не го взехте тогава? Защо не взехте правилното решение? След случая с КТБ падна правителството Орешарски. Но това костваше няколко месеца. След това имахме поне два месеца избори. Какво стана в това време? И защо точно нас обвинявате за това? Защо въобще ни намесвате? Винаги сме се опитвали да бъдем градивни в този проблем, защото знаем, че той струва скъпо, знаем, че той касае имущество на множество субекти. Знаехме и продължаваме да знаем, че той може да засегне сериозно търговския оборот и че последиците ще са за много субекти. Затова сме се стремяли винаги да се държим отговорно, както и ще продължаваме да се държим така, защото първите два подобни закона (председателят дава сигнал, че времето на народния представител е изтекло), които целяха такива ограничителни мерки, бяха внесени от Менда Стоянова, Данаил Кирилов и Диана Йорданова. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Господин Гечев, точно на Вас не прилича от тази трибуна да правите такива реплики, размахвайки пръст. Вие, икономическият министър в правителството на Виденов, 1994 – 1996 г. блокирахте не една, а цялата банкова система от 17 банки и обрахте спестяванията на всички български граждани! И Вие да застанете на тази трибуна и да се държите с това типично за Вашата партия нагло поведение, не можем да го приемем. Трябва да има малко срам, когато заставате на тази трибуна и говорите за банкова система. Не професор, Вие сте доказан академик по фалиране на банки. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря Ви. По ред на въпросите. Първо, уважаеми колеги, ангажиментът на българската държава с КТБ от милиард и половина е изчерпан. Той е върнат от Гаранционния фонд. Доколкото разбрах, парите са върнати на бюджета, така че фискът не е загубил нищо пряко, но фискът – съгласен съм, е загубил косвено, защото тези огромни загуби на КТБ пряко или косвено през фирми, през граждани, покупателна способност, имат негативно влияние. И затова е нашето възмущение, че: първо, през този период българските държавни органи не са си свършили работата, а двата основни органа, на които трябва да разчита българската държава, са били БНБ – по Конституция, която отговаря за банките; и ДАНС, които в разискванията видяха, че техните отдели не са си свършили работата. Следствието трябва да установи дали е умишлено, или не. Но парите, които държавата даде за КТБ, са върнати. Факт. Второ, банката била фалирала при правителството на Орешарски. Важно е кога е ограбена банката и как. Да припомня на всички колеги: съгласно Конституцията на Република България и на европейските страни е забранено по Конституция и закон на министрите да управляват банките, да раздават кредити, да увеличават активи или пасиви. Забранено е! Ако един министър – дали 1996 г. или 2018 г., се бърка в работата на банката, той носи наказателна отговорност. Не знам колко пъти трябва да се обясни, че за банковата система отговаря Българската народна банка. Трето, не искам да влизам в такива странни спорове с господин Гърневски, но ще му припомня: господин Гърневски, за втори път обяснявам, Вие преизбрахте министъра на финансите – нашият кадърен колега Димитър Костов – министър на финансите на Виденов, за подуправител на БНБ и шеф на Надзора. Нали така?

Да.

Вие отидохте, убедихте друг квалифициран колега за шеф на БНБ в момента, който беше заместник-министър на финансите. Добро утро! Колко пъти трябва да Ви обяснявам? (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Вие ги избрахте. Защо? Защото колегите са кадърни и нямат нищо общо с фалита на банките, които са разграбени – 1991 г. са лицензирани 80 банки, ограбиха българския народ и по същия начин се опитаха да си измият ръцете с определено управление, на което му е забранено по закон да се бърка в банките. Но, след като Вие си ги преизбрахте… Още веднъж Ви желая „Приятен ден!“ (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, и чл. 35 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасяме Проект на решение за създаване на Временна комисия за установяване на факти и обстоятелства, свързани с изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Мотивите, поради които искаме създаването на тази Комисия, са следните: „В доклад на Сметната палата за извършен одит на Отчета на изпълнението на Държавния бюджет за 2016 г., оповестен преди месец, се констатира, че няколко първостепенни разпоредители с бюджетни средства не са спазили изискванията на Закона за публичните финанси по отношение на превишаването на уточнения план за максималния размер на ангажиментите за разходи, поети през 2016 г., и на максималния размер на новите задължения за разходи, натрупани през 2016 г., с което е нарушена бюджетната дисциплина. Най-голямо увеличение на капиталови разходи през годината спрямо приетите със Закона е извършено по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. То е необходимо именно поради одобрени допълнителни разходи по бюджета на МРРБ за изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. В доклада на Сметната палата се отбелязва още, че уточненият план е по-висок с 1 млн. 96 хил. 492 лв. спрямо закона. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от Закона за публичните финанси не се допуска започването на програма или проекти, разходите за които не са предвидени в Закона за държавния бюджет, а съгласно постановлението за приемането на Националната програма, разходите за безвъзмездна финансова помощ за следващата година следва да се предвиждат в централния бюджет за съответната година. Според Сметната палата тези изисквания не са спазени, както и не е предвиден интересът към програмата, който възниква в течение на годината. При проведеното на 9 юни 2017 г. разискване по тази тема в Народното събрание стана ясно, че: - необходимият финансов ресурс за реализиране на Програмата е необезпечен; - механизмът за извършване на плащанията не позволява достатъчен контрол върху качеството и количеството на извършените строително-монтажни работи съгласно приетата техническа документация за всяка сграда; - липсват методически указания на Програмата за допустимост на разходите; - не съществуват контролни механизми, които да предотвратяват риска от финансиране на дейности извън обхвата на Програмата; - увеличават се жалбите на гражданите, живеещи във вече завършени и предадени в експлоатация сгради. На 20 септември 2017 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството внесе в Народното събрание информация, от която е видно, че в Проекта на бюджет за 2018 г. няма да се предвиждат средства по нея, тъй като практически тя ще престане да съществува в този си вид. В документа се отбелязва, че е необходима дългосрочна политика и механизми за по-нататъшното й продължаване в контекста на цялостна жилищна стратегия. По същество това е признание, че дотук средствата по Програмата са изразходвани без план и стратегия. Освен да провери начините и резултатите от изпълнението на Програмата, Временната комисия ще трябва да отговори и на въпроса каква ще бъде съдбата на вече сключените 4754 договора между общини и сдружения на етажните собственици, както и как ще бъде преодоляна очевидната несправедливост – за някои български граждани дейностите по Програмата да са напълно безплатни, а за други да е необходимо участие със собствени средства. Липсата на контрол и харченето без предварително ясни критерии доведоха до некачествено строителство и ограничена конкуренция. В подобна силно корупционна среда бяха сключени договори за близо 2 млрд. лв. Изразходването на този огромен ресурс напълно оправдава създаването на специална комисия, която да проучи всички факти и обстоятелства, свързани с изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Именно поради тези мотиви ние предлагаме следния „Проект! РЕШЕНИЕ за създаване на Времена комисия за установяване на факти и обстоятелства, свързани с изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност за многофамилни жилища Народното събрание, на основание чл. 79, ал. 1 и 3 от Конституцията на Република България, и чл. 37 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Създава Временна комисия за установяване на факти и обстоятелства, свързани с изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност за многофамилни жилищни сгради. 2. Комисията да се запознае с всички факти и обстоятелства относно приетите критерии и изпълнените цели на Програмата; начина на определяне на индикативните цени за изпълнението на отделните строителни дейности и последващите им корекции; изразходваните финансови средства и ефекта от спестените разходи за енергия; и бъдещето развитие на Програмата. 3. Комисията се състои от 10 народни представители – по двама от всяка парламентарна група. 4. Избира ръководство и състав на Временната комисия, както следва: Председател:… Членове:… 5. Комисията да се избира за срок от два месеца“.“ Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Изказвам се и като вносител на Проекта за Решение, и в подкрепа на мотивите с няколко основни аргумента. Още през 2015 г. при старта на Програмата ние от левицата поискахме Програмата да бъде и национална, и солидарна. Много ясно предложихме в дебат тук, в парламента пътна карта, Проект за решение – да бъде обхват и анализиран жилищният фонд на страната, съответно да има наличието на финансов ресурс – дали от бюджета, дали със заеми, дали с други финансови инструменти, дали с участието на собствениците. Тогава бяхте много смели, колеги от ГЕРБ, много амбициозни, че има два милиарда. Видите ли, безплатно ще има възможности да направим нещо велико. Да, направиха се нелоши неща, но частично, изкривени, несолидарни, с една част от сградния фонд, който беше обновен, или да речем опакован. Има различни коментари от българските граждани. Последният доклад, който внася министърът на регионалното развитие до председателя на парламента, казва: „На нас ни е необходима национална визия за жилищната политика, пътна карта и ясна мисия, за да видим какво ще правим със сградния фонд – на нас ни е необходим дебат в парламента.“ Тоест на партия ГЕРБ, уважаеми колеги, Ви е необходимо това, което казва левицата преди три години, три години го осмисляте, за да дойдете на един дебат, който можеше да предотврати много неща, заради които сега ние правим предложението за анкетна комисия. Защо да има анкетна комисия с много аргументи? Първо, има необходимост да бъде анализирано какво се случи в страната като икономическо поведение, че няколко пъти се намаляваха прогнозните цени. Дали прогнозните цени, които бяха фиксирани над 300 лева – между 200 и 100 лева, а в момента слушах виден Ваш депутат, който в последните дни се изявява по медиите, че могло и с 87 лева да бъде саниран жилищен блок. Тоест какво се случи? Кой зададе тези параметри? Защо хората, които са правили търговете, не са пазили публичния ресурс? Или идва, че ако парламентът е отделил два милиарда, тоест Вие сте решили да ги отделите за тази политика. Ако погледнем статистиката до 2019 г., ще си стоим с тези 2022 блока по данни от дебата на блицконтрола с министър Нанков на 7 декември в Комисията по регионална политика, след това, ако парламентът реши, ще има нещо друго. По-опасното в този солидарен модел – защо казваме, че солидарен е моделът по връщане на парите? Защото това са публични ресурси и всички български граждани ги плащаме. И не е солидарен моделът по въздействието на територията на нашата страна. Нещо, за което искаме да предупредим българските граждани – отделно 2500 жилищни блока ще чакат. Вие ще претупвате, но ние като левица, като хора от Българската социалистическа партия ще предупредим тези граждани, че след 2019 г. евентуално, ако парламентът реши да има Национална стратегия за жилищна политика с пътна карта, с визия, с финансов ресурс, тези 2500 жилищни блока, които сега чакат, извън тези 2022, които са процес на изпълнение и са сключили договори, ще бъдат изпълнени. Има едно безкрайно некоректно отношение. Некоректно по отношение начина на финансиране, на финансирането на обектите за въздействие. И си струва анкетната комисия да анализира: „Защо с този публичен ресурс от два милиарда ще се направят 2022 сгради, а няма да се направят 3000 сгради?“ Защо? Защо бяха тези изкривявания на финансите, тези прогнозни цени, кой ги даваше тези методики, кой ги правеше? И отделно, Вие много добре знаете, че в Министерството има Инспекторат, който анализира и следи, а Вие искате да отделите Министерството на регионалното развитие, Министерството на финансите и всичко да се прехвърли при кметовете. Да, може би кметовете също ще погледнат как са направени тези поръчки, но вижте Инспектората, който трябва да анализира как пазим публичния ресурс, какво е казано в този период от време – само служебното правителство каза нещо. По-нататък министърът внася един доклад, но докладът е достатъчно обтекаем. В доклада има цифри по сградите, има цифри по въздействието, и то общи. В доклада няма онова, за което ние сме призовани като народни представители – да пазим публичния ресурс на българските граждани да бъде максимално ефективен, да има възможности за справедливост в българското общество за ползването на този публичен ресурс, а ние от левицата ще искаме да има и солидарен модел, който в момента няма. Понякога, когато има проблем, в Родопите се казва: „Намираме с в „умствена теснота“. Какво ще се прави по-нататък с Програмата за санирането? Защото мисля, че до 2019 г. ще има тупкане на топката: „Да, ние правим нещо“, ще отчитате изпълнение, ще има удряне по един-двама изпълнители, че е некачествено, ще има тук-там глоби, но уважаеми колеги, това е огромен публичен ресурс, това са очаквания на българските граждани и дотук Програмата показва, че няма ефективен солидарен модел за ползване на огромен публичен ресурс. Затова Ви призовавам: подкрепете анкетната комисия, за да може поне частично да умием лицето на българския парламент, ангажиран с тези решения. Благодаря. (Ръкопляскания от ПГ на „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, благодаря Ви, че ми дадохте думата. Уважаеми колеги, искам да Ви предложа едно по-различно разсъждение отвъд това, че съм част от вносителите за подобна анкетна комисия, и ще Ви каза какво е то. Ползвайки факта, че с Вас минахме през няколко нарочни, специални анкетни комисии, ползвайки факта, че се сдобихме с добри резултати, в крайна сметка парламентът стигна до същината на няколко въпроса – и за НДК, и за водите на Хасково, и по отношение на търговете със самолетите. Практиката показва и мога да кажа, че аз се чувствам по-скоро въодушевен от възможността да създадем с Ваша подкрепа такава комисия. Ще Ви предложа следното разсъждение: тази анкетна комисия ползва еднакво и хората, които да речем условно са „противници на този процес“, макар че в класическия смисъл такива няма, и тези, които защитават санирането да продължи в средносрочен план. Резултатите, данните, условията, практиките, ако ги анализираме в тази анкетна комисия, повярвайте ми, резултатите ще бъдат еднакво полезни и за критиците, и за тези, които искат Комисията да продължи. Ще Ви кажа защо: има създадени доста подводни камъни – къде от недоглеждане, къде от толериране на корупционни практики и механизми, къде от некачествено изпълнение, но по целия жизнен път и цикъл на това финансиране, на този проект има такива подводни и неясни камъни. Уважаеми колеги, никой не може да даде отговор на въпроса, първо: къде, кога, как и защо се обявиха първите доста високи близо три-четири пъти над необходимите като стойност за извършване на дейността цени, които след това на два-три пъти бяха намалявани? Така изпаднахме в казус, в който по Националната програма за саниране и по Оперативна програма „Региони в растеж“, която финансираше същите мерки, в едно и също време, в една и съща община, едни и същи квадратури да се правят за 290 лева без ДДС по Националната програма, а по Оперативната програма да бъдат изпълнявани на 120 лв. Това е първият въпрос. Вторият въпрос е: как ние похарчихме публичен ресурс над един милиард по високите цени? На два пъти след това – в момента цените са 90 лева без ДДС, по какъв начин са достатъчни тези ниски цени, до които стигнахме до третия път – те не бяха ли година по-рано ефективни, приложими и достатъчни да се изпълнят същите мерки? Трето, кое за една година поскъпна четири пъти – материалите, трудът, разходите, проектирането, изпълнението, надзорът? (Шум и реплики.) Това са въпроси, на които колкото по-бързо отговорим чрез тази комисия, толкова по няма да наливаме вода в мелницата на критиците на тази Програма или на привържениците, а ще дадем обективен отговор как да продължим напред с помощта на анализа на Народното събрание, защото на мен ми се струва, че желаещите да се възползват от тези мерки са повече от тези, които не биха искали. Не пето място, няма да скрия и това, че в крайна сметка първите високи цени са на такава стойност, че се доближават, колеги, до стойността на грубия строеж на ново строителство, при положение че почти никъде в енергийното саниране не е изпълнявана частта „Конструктивно укрепване“. Това са все поводи в предварителната и фактическата част, които бихме искали заедно с Вас да анализираме. Няма да скрия, че има и доста сигнали, които не искам да стават предмет на публично достояние, за самия механизъм за провеждане на обществените поръчки – финансирането през областните управи и през Българската банка за развитие; забавянето или ускоряването на парите, за които има сигнали. Искаме да видим дали не са обвързани с някаква – аз я наричам политическа география, тъй като ресурсът е публичен, тъй като средствата са от всички данъкоплатци редно и хубаво е – говоря за Националната програма, а не за Оперативната, макар че в по-широк европейски смисъл, европейските пари са също български, както и обратното, бихме искали да не позволяваме да има елементи на политическа география, а това да бъде на равна нога за всички български граждани. Не искам да Ви отегчавам повече, смятам, че Вие сте запознати и в общините, в които работите, и публично, и в национален план, независимо с каква експертиза е всеки един от нас с тези проблеми. По-скоро бих искал да пожелая да проявим добра воля и в парламента това да бъде поредната комисия, която ще даде обективен отговор как продължаваме напред. Едно е ясно: че така не може да продължим напред, защото отговорността за публичния ресурс според мен е изключително висока. Предварително Ви благодаря и се надявам на подкрепа. (Ръкопляскания.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Правя следната процедура: предлагам да разделим гласуванията. Първо, за гласуването, което касае създаването на самата Комисия. Ако се приеме подобна комисия, която считам, че е изключително важна и това отговаря и на обществения интерес, тогава вече да се гласуват отделно и народните представители, които ще участват в нея. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Аз... (Шум и реплики.)

Благодаря, господин Председател. Колеги, аз в крайна сметка в друга ситуация може би щях да подкрепя създаването на Комисията, но е факт, че Програмата за саниране на многофамилните жилищни сгради е тема, която се разисква вече може би повече от една година. Тя беше обект на много парламентарни питания, нарочни заседания, конкретни стъпки и мерки, които Министерството на регионалното развитие трябваше да предприеме, доклад на Сметната палата, Вие цитирахте вече някои данни от него. В крайна сметка смятам, че темата и по-скоро създаването на една такава комисия не би било довело до нещо продуктивно, по скоро намирам усещане за търсене на някакъв политически ефект и това, което господин Костадинов преди малко каза, едва ли не, че тя ще удовлетвори противниците или привържениците на тази Програма, смятам за абсолютно неоснователно и не мисля, че ще достигнем до такъв катарзис. На мен ми е ясно защо тази Програма не Ви е харесвала, няма и да Ви хареса и това е, защото в крайна сметка, тя първо, се харесва от хората и независимо от всичко може би, разбира се, има своите минуси, има какво да се желае от самата програма. Самото Министерство, както виждате, отговаряйки за жилищната политика, има своите конкретни забележки и към качеството, и изпълнението, и контрола, което е един процес. В каквато и да било сфера това нещо, тези два фактора не са някаква крайна стойност, това е един процес, в който всяка една институция трябва да се стреми да го подобрява – и контрола по строителството, и самото изпълнение на строително-монтажните дейности. На мен ми е ясно защо не харесвате тази Програма и търсите винаги някакъв такъв елемент, за да я опорочите. Това е първо, както казах преди малко, защото хората я харесват и защото е полезна на хората. Второ, не защото аз или някой друг е решил, а защото хората са гласували именно кметовете на общините, на областните градове, повечето от тях да бъдат кметове на ГЕРБ, но това го решават на избори гражданите, не го решаваме ние тук в тази зала. Извинявам се, но тъй като ние още в създаването на тази Програма, за да вникнете в генезиса – защо тя е направена по този начин, ще Ви кажа честно – една година и половина ли, две години ли по-късно не вярвам, че Програмата може да бъде толкова различно направена, отколкото е в момента. И ще Ви кажа защо – защото аз също съм привърженик на солидарния модел, на това хората да бъдат съпричастни към публичния ресурс. Що се отнася до моята сграда, ако аз искам да си я финансирам, да си я обновя, искам да е енергийно ефективна, то със сигурност логиката по принцип е хората да бъдат съпричастни към това нещо. Госпожо Янкова, Вие много добре знаете, че всичките програми, които до този момент е имало по едно или друго европейско финансиране, в крайна сметка не са дали своя резултат или не поне този резултат, който ние сме очаквали или търсим, а той е масов резултат. Масов, защото всичките тези сгради, за които говорим, първо, там са хора с по-ниски възможности, които живеят в тях, те не биха имали възможност да отделят някакъв ресурс, за да направят своите сгради енергийно ефективни, което е предпоставка за това, че предишните програми наистина не са дали своя резултат, където е имало съфинансиране на тези проекти. Второ, защото наистина може би за съжаление, гражданите не винаги оценяват и риска за своето здраве, защото някои от тези сгради вече започват да излизат от експлоатация и от годност за ползване. Много ми е интересно, ние нямаме сигурност в тази зала, бъдещо правителство или народни представители, или бъдещи шефове на ДНСК или РДНСК да отидат примерно в някаква такава живуща сграда, пълна с хора, които нямат такива възможности, и да им кажат и предпишат да не обитават тази сграда повече. (Реплика от „БСП за България“.) Да, точно така е, ще ги изгонят с камъни. Заради това, колеги, когато започнахме да правим тази Програма и когато решихме тя да бъде по този начин, с безвъзмездно финансиране, за да може да придобие… Вие си спомняте какви отпори имаше срещу тази Програма, не искам да цитирам имена на колеги и политически партии, които го правеха – как едва ли не ще вземем и апартаментите на хората. Тези плашения в началото имаха своя ефект, но когато хората започнаха да виждат какво реално получават срещу този публичен ресурс, срещу това, че наистина техният дом става по-ценен, по енергоспестяващ, по-уютен, цените на имотите скачат, тогава започнаха да си дават сметка за ползите от тази Програма и заради това сега, по-скоро ние трябва да мислим как да продължим Програмата, защото, да, до 2019 г. има осигурен ресурс, тези 2022 сгради ще бъдат довършени, но има още толкова, даже повече – 4000 сгради, които чакат да бъдат финансирани. Ние може би задавайки първоначалния тон, и това е моето разбиране, в който те да бъдат безвъзмездно финансирани, то след време може би трябва да потърсим солидарния модел от гледна точка на собствеността, защото тя все пак е отговорност – не е само полза, но е и отговорност всеки да я поддържа. Вече хората са видели ефекта от това, че имат спестявание на разходите за електроенергия или топлоенергия на близо 40-50%, а някъде и повече. Така че вместо да търсим политическа изгода – Програмата е даже закъсняла. Според мен трябва да търсим начини заедно как да бъде продължена тя, а не да търсим „под вола теле“. Разбирам, че не Ви харесва поради причините, които Ви казах, но тя е полезна за гражданите. По темата вече достатъчно много говорехме. Пак припомням, че и самото Министерство буквално преди 10 дни прие още по-строги мерки за фирмите изпълнители, за възложителите, респективно за кметовете, които трябва да извършват ежемесечен контрол по строително монтажните работи, което означава, че и самото Министерство търси да подобри Програмата и не мисля, че една комисия би допринесла за нещо по-съществено, тъй като няма някакъв наложителен момент от това да направим такава комисия, по-скоро ще се влезе в едно политическо противопоставяне дали трябва или не трябва да има такава програма. Нека да оставим и Министерството на регионалното развитие, което отговаря за тази политика да довърши нещата докрай. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Ненков, Вие направихте едно изказване в подкрепа на Програмата. Искането за тази Комисия въобще не е против Програмата и нямаше нужда да говорите толкова дълго да ни доказвате колко е полезна Програмата и да се опитвате да внушавате от трибуната, че БСП едва ли не е срещу Програмата. Ние винаги сме заявявали, че сме „за“ Програмата, но сме против това, което се получава като резултати от Програмата и принципите, с които прилагате в тази Програма, така че, моля Ви да не внушавате на хората да остават с впечатление, че БСП е против Програмата. Опитахте се няколко пъти – споменахте, че Програмата е насочена към хората с по-малки възможности. Как ги определяте тези хора с по-малки възможности, като в критериите по Програмата въобще не пише за такива неща – пише съвсем други неща. Ако Вие влагате някакви други критерии при избор на жилищните сгради за саниране – кажете го да знаем и ние. Става въпрос, че в обществото остава сериозно впечатление за много сериозни нарушения и ако преди малко като гледахме – за КТБ и го нарекохме „грабежа на века“, аз не съм много сигурен, че от позиция на времето няма да обявим, че и санирането е бил „грабежа на века“. Не се съмнявайте, че Програмата трябва да продължи, но не и по този начин и една такава комисия, която искаме ние да се създаде с народни представители и да се обследват, да се анализират дейностите по Програмата и принципите, и начините на прилагането ѝ ще доведе до едно по-добро прилагане в бъдеще на Програмата. Казвате, че Министерството на регионалното развитие търси начини да подобри Програмата. Мисля, че една такава комисия ще бъде в полза само на това, което иска да направи Министерството. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ненков, слушах внимателно Вашето изказване и се чудя Вие да не живеете в някакъв паралелен свят? В крайна сметка Народното събрание не е селски сбор да продаваме захарен памук. Въпросите, на които тази Комисия трябва да отговори, както пред народните представители, така и пред българското общество, са ясни и категорични: Първо, защо с над 2 милиарда вече изхарчени средства, са санирани едва 700 сгради? Две хиляди и петстотин подписани договори – кога ще завършат, Господ знае? Поставихте една разделителна линия в нашето общество. Една част от хората седят и чакат да бъдат санирани сградите, подписали договори, другите се чудят защо на тях не им се подписват договори и кога ще се санират. Да не говорим за хората по селата, които питат: а защо моята къща не я санират? Защо не санират блока на съседа? Защо не санират моя блок? Създадохте разделителни линии и именно една такава комисия, господин Ненков, въпреки дадения от Вас „розов цвят“ на програмата „Саниране“, за която ние не сме против, трябва да даде отговори дали ще продължи, с какви средства ще продължи, какви средства са изхарчени, защото те са изхарчени след одит на Сметната палата, в разрез със Закона за публичните финанси. Ето на тези въпроси искаме да получим отговор, а не да получаваме постоянно едни розови балони и да ни се обяснява колко е хубаво. Добре, един блок седи страхотно красив, а другият до него седи разпаднат. Защо? Защото единият закъснял с половин час. Разбирате, че това няма как да стане и да създаде някакво удовлетворение сред българското общество. Няма как да стане. И на всички тези български граждани, които бяха залъгани и бяха им раздадени лукчета да смучат сладко и да им е хубаво, трябва да им се отговори в крайна сметка – ще им бъдат ли санирани жилищата, или няма да бъдат санирани? По тази причина искаме тази комисия. Благодаря.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Ненков, във Вашето изказване Вие се държахте близко до всички наши аргументи по повод и солидарния модел, и по повод публичния ресурс. Има на един въпрос, по който тук искам да Ви цитирам от блицконтрол в нашата комисия, министър Нанков какво казва: „Уважаема госпожо Янкова, даже бих могъл да очертая още по-лоша картина. Не са хиляда блоковете, които ще чакат подадени заявления, а са 2500, а извън обхвата на тези 2022 блока има още – повече от 2500 блока със сключени договори между общинските администрации и областните такива, или подадени, както се казва, фишове в Българската банка за развитие. Казали сме, че първият по време ще бъде първи по право, тоест първи до тук ще бъдат 2020 блока за два милиарда“. И няма как 2 млрд. лв. да не представлява интерес за левицата как те се харчат – справедливо или несправедливо. Защо 2022 блока, а не 3000 блока? Няма как! Моделът не е солидарен. Вие го признахте. Искам да Ви помоля в дупликата, която ще направите, какво казва ГЕРБ на тези хора от тези 2500 жилищни блока, защото по-нататък мога да изчета цялото изказване на министъра. Той казва: „И 2018-а, и 2019-а ние ще работим да довършим тези 2022 блока.“ Ето това е резултатът, но блоковете са 18 700 в България, 49% от българското население живее в такива жилищни блокове. С тази програма с тези два милиарда едва 17% от българските граждани са получили финансов ресурс, но той не е безплатен. Този финансов ресурс на солидарния модел го връщаме всички български граждани. Ето по това няма как ние като хора – представители на левицата, и като опозиция, да сме не несъгласни с това, което Вие смятате, и вадите скелети – Вашите партньори, които бяха много по на наша страна в предишния дебат и 2015 г., говориха за притесненията за вземането на блоковете. И огромният дебат при оставката на кабинета Борисов 2 дойде отново от Вашите партньори по-шумен, така както могат те да го огласят. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, ще се опитам да отговоря максимално ясно относно градивните реплики, а за колегата Иван Иванов – да отиде да прочете наистина дали са изхарчени, или не са изхарчени тези два милиарда и да дойде тук, когато се подготви самият той и се чувства уверен в темата. Ще се обърна към госпожа Янкова – госпожо Янкова, ако по принцип можем всяка година да заделяме по един милиард, аз съм с две ръце „за“. Истината, в крайна сметка, тъй като тези два милиарда, припомням за колегата Иванов, тъй като той каза преди малко нещо, което не е вярно, тези два милиарда не са изхарчени де факто. Има започнато разплащане по някои от дейностите, които са – в момента се изпълняват около 600 блока. Грубо говоря. Има 400 завършени. Има още хиляда, които предстои да бъдат направени, и тези два милиарда ще отидат именно за разплащането на тези още хиляда блока. Ако може всяка година бюджетът да заделя по един милиард, аз ще съм изключително доволен и радостен и според мен всички трябва да бъдем така, само че истината е, че бюджетът няма такива възможности, които да генерират постоянно такъв ресурс. Всяко едно правителство, всяко едно Народно събрание, всеки един бюджет има свои приоритети. Ние не можем всеки път да залагаме 20 приоритета, можем да заложим един, два, три, четири приоритета. Тази година за колко сфери от бюджетните сектори беше увеличен ресурсът за тяхното финансиране? Няма как сега да гласуваме още един милиард, примерно, за тази Програма. И знаете ли, колеги от БСП, кое е най-лошото? Защото – добре, съгласен съм, имате аргументи. Аз никога в моето изказване не казах, че тази Програма е съвършена, няма грешки, няма сигнали, няма, ако щете, сигурно и съмнения за корупция, съмнения за некачествено направен някой ремонт. Сигурно е така, но не е наша работа ние да решаваме това нещо. Има си контролни органи и трябва да се засили ефективността на контрола по строителството, по качеството на изпълнение, така че аз това го казах в моето изказване съвсем обективно и съвсем добронамерено. Не съм търсил нещо да казвам: „Ау, ние сме велики!“ Напротив. Но най-лошото, колеги, е, което Вие – не давате отговор на въпроса „Добре де, ако сте“… И да не се връщам в историята, защото преди и Вие също преживяхте някакъв катарзис на това. Бяхте срещу Програмата, пък после искахте да правите Програмата не през местната власт, не през кметовете, да се централизират обществените поръчки. С Вас съм спорил даже по тази тема, така че Вие също сте изживявали някакъв катарзис по самата тема, но вие не давате отговор на въпроса: „Добре де, ако не е тази Програма, какво правим?“ Това са 17 хиляди блока. Какво правим с тези многофамилни жилищни сгради? И господин Гьоков, сега – извинявайте, но в тези сгради повечето хора, които живеят, са с по-ниски възможности. Защо не са се възползвали от досега съществуващите програми, където дават възможност със съфинансиране да го направят? Защото не са имали този ресурс, заради това!

Благодаря Ви, господин Председателю. Уважаеми колеги, аз съм доволен от тона, защото няколко комисии бяха предизвикани и учредени, създадени по повод на искания от БСП, за да се нагнетява напрежение, но явно тук Европредседателството си казва думата и вече работим и живеем при повика да не се излагаме пред чужденците. Трябва да си кажем няколко неща и истини – това е един домашен проблем от порядъка на тези, за които много политизация не трябва да се влага. Никой не казва, но причината за това саниране е, че тези блокове се намираха в окаяно положение. Става дума за милиони българи, които живеят в тях, и по примера някога на ГДР, след падането на Берлинската стена, за да се продължи местообитанието на живущите в тези блокове, се започна и в България саниране, макар и закъсняло, защото си представяте всички тези, почти в окаяно състояние, някои дори и рухващи блокове, ако не беше предприето това саниране, щяха да окажат натиск върху имотния пазар. Хората трябваше да строят нови жилища. Проблемът е този най-вече и той е логичен. Тук аз си обяснявам нещо, което и у мен предизвиква някакво възмущение – защо за едни да се отделят обществени средства, за да получат по-добри жилища и да ги санират, а за домове, къщи по села, по градове, това да не се прави? Нека да не влагаме много апломб по темата и да видим, да отменим проблема, да бъдем мъдри. Няма смисъл да продължим да задълбаваме, да задълбочаваме. От това могат да произтекат само излишни скандали, защото – да, има място за контрол; да, има блокове, които са емблематични; места, на които се правят злоупотреби, но касае се за стотици обекти, дори за хиляди. Логично е някъде някой да се е издънил – я наблюдаващ орган, я контролиращ, я самите изпълнители, така че това е в технологичния ред на нещата. Но аз поставям и този въпрос: тук е контролът не само на правителството, не само на Народното събрание, на управляващи, на опозиция, тук е контролът, който да го има от страна на гражданите. Никой не повдига въпроса: тези, които са облагодетелствани от това саниране, какъв контрол оказват? Аз бих казал: никакъв! Защото това е работата на Народното събрание – да направи едрото, голямото, да отпусне стотиците милиони, и милиарди дори, всяка година, и това е нашата задача най-вече. Вие като че ли тук с един обвинителен прокурорски уклон от БСП ни вкарвате в задължението да застанем на всеки един обект и да проверяваме вложените материали, качеството им, количеството им, да правим разчет на разходите по всеки един от конкретните, май и в Комисията виждам – има такъв уклон и такъв опит, да се проверява всичко до най-малката подробност. Това е невъзможно. Това е контрол и на обществото. Има, ако щете, едни НПО-та, едни обществени организации. Никой от тях нищо не е казал. По други теми те щедро се произнасят, тук – нищо. От време навреме някой посочва някой конкретен обект, праща се определена медия, снима, по екраните виждаме страшни злоупотреби – и толкова. Не беше това тема за обсъждане в Народното събрание – за създаване на специална комисия, но излиза се с едно решение, гласуваме „за“ – „против“, и да вървим към по-сериозни теми и въпроси. Не с това решение, с „да“ или „против“ при това гласуване, ще решим този проблем. Той не е толкова тежък, не е толкова голям, затова дайте да се успокоим и да бъдем мъдри!

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предоставям на Вашето внимание: „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането, № 754-01-73, внесен от Георги Михайлов и група народни представители на 19 октомври 2017 г. На свое редовно заседание, проведено на 14 декември 2017 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането, № 754-01-73, внесен от Георги Михайлов и група народни представители на 19 октомври 2017 г. На заседанието присъстваха министърът на здравеопазването господин Кирил Ананиев, заместник-министърът на здравеопазването д-р Бойко Пенков, проф. д-р Фани Мартинова, директорът на Националния център по трансфузионна хематология, представители на синдикатите, съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от един от вносителите проф. д-р Георги Михайлов. Той информира народните представители, че с предлаганите изменения и допълнения се цели премахване на лимита на безвъзмездно доставяното количество диагностицирани и преработени кръв и кръвни съставки, необходимо за лечението на здравноосигурени лица с хематологични заболявания, хоспитализирани в структура по клинична хематология, в която се осъществяват процедури по подготовка и/или извършване на алогенна и/или автоложна трансплантация на хемопоетични стволови клетки. Професор Михайлов посочи, че преливането на кръв и кръвни продукти е основен елемент при провеждането на лечение на пациенти с хематологични заболявания, на които им предстои или е извършена алогенна или автоложна трансплантация на хемопоетични стволови клетки. При тези пациенти необходимостта от преливане на кръвни съставки може да продължи до 6 месеца след извършване на трансплантация, което представлява огромен финансов разход за лечебните заведения, които осъществяват процедури по автоложна и/или алогенна трансплантация на хемопоетични стволови клетки. Своевременното и качествено лечение на пациенти с хематологични заболявания, на които им предстои или е извършена алогенна или автоложна трансплантация на хемопоетични стволови клетки, изисква клиниките или отделенията по клинична хематология да се снабдяват и да преливат ежедневно голямо количество кръв и кръвни продукти. Предвид този факт, утвърждаваните по реда на чл. 26 от Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането (ЗККК) безплатни количества кръв и кръвни съставки са крайно недостатъчни за задоволяване на медицинските нужди на многопрофилните и специализираните лечебни заведения в страната, в които са разкрити клиники или отделения по клинична хематология за подготовка и/или извършване на трансплантация на хемопоетични стволови клетки. Това от своя страна поставя лечебните заведения, в чиято структура има клиника или отделение по клинична хематология, в изключително неблагоприятно положение, тъй като те са задължени да осигуряват безплатно лечение на здравноосигурените пациенти с хематологични заболявания, неизменна част от което е често преливане на кръв и кръвни продукти. В резултат на това тези лечебни заведения са принудени да закупуват за своя сметка значителни количества кръв и кръвни съставки от центровете за трансфузионна хематология, без да могат да си възстановят направените от тях разходи. С предлаганите нормативни промени ще се създаде възможност за обезпечаване на дейността на лечебните заведения с разкрити хематологични клиники или отделения за подготовка и/или извършване на алогенни и/или автоложни трансплантации на хемопоетични стволови клетки чрез безвъзмездно осигуряване за тези структури на необходимото количество кръв и кръвни продукти, които са задължителен елемент от терапията за лечение на болните от хематологични заболявания, на които им предстои или им е извършена такава трансплантация. Заместник-министърът на здравеопазването д-р Бойко Пенков подчерта, че Министерството на здравеопазването оценява усилията на вносителите да предложат решение, с което да бъде осигурена дейността по алогенна и автоложна трансплантация на хемопоетични стволови клетки от гледна точка на необходимите за извършването й при всеки пациент количества кръв и кръвни съставки. Въпреки това предложените промени противоречат на принципа, заложен в Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането, според който видът и количествата кръв и кръвни съставки за задоволяване нуждите на лечебните заведения и за производство на лекарствени продукти, получени от плазма, подлежат на планиране. Той уточни, че дейностите по посочените видове трансплантация, както и по осигуряването на кръв и кръвни съставки са ангажимент на държавата и се финансират със средства от държавния бюджет. В заключение д-р Пенков отбеляза, че количествата кръв и кръвни съставки за осъществяване на медицинските дейности по отношение на пациентите на болничните лечебни заведения следва да бъдат осигурявани и занапред чрез системата на планиране и контрол съгласно действащите разпоредби на Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането. В писменото становище на Министерството на финансите се посочва, че на първо място следва да се изследват причините, поради които определените по реда на чл. 26 от ЗККК лимити за безплатни количества кръв са недостатъчни, до каква степен посочените проблеми имат връзка с качеството и прецизността на планиране и разпределение на тези лимити по лечебни заведения, както и доколко при тяхното определяне водещ е принципът за рационална употреба на кръвта и кръвните съставки. Същевременно в приложената към Законопроекта предварителна оценка на въздействието е посочено, че приемането на предложението е свързано с необходимостта от осигуряване на допълнителен ресурс от около 1,8 млн. лв. от държавния бюджет за 2018 г. Следва да се има предвид, че в Закона за държавния бюджет на Република България за 2018 г. по бюджета на Министерството на здравеопазването няма предвидени средства за обезпечаването на предлаганите нормативни промени. Поради изложените аргументи Министерството на финансите не подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането. В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването отправиха конкретни въпроси във връзка с липсата на механизми за контрол върху дейността на лечебните заведения, за които се въвежда изцяло безвъзмездно осигуряване на кръв и кръвни съставки и по какъв начин ще се избегне създаването на неравнопоставеност между лечебните заведения за болнична медицинска помощ, в които има открити клиники или отделения по клинична хематология, спрямо тези, в които няма такива структури. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 7, без „против“, „въздържали се“ – 11, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането, № 754-01-73, внесен от Георги Михайлов и група народни представители на 19 октомври 2017 г.“

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, предложението за промяна и допълнение към Закона за кръвта, кръвопреливането и кръвните продукти е продиктувано от впечатленията, които са наложени от самото откриване на трансплантационната програма в Република България, тя вече има над 20-годишна история, и от представите, които опират до няколко конкретни факта. Първият факт, който е за отбелязване, и моля почитаемите колеги от залата да го приемат като такъв, е че овъзмездяването на Транслационната програма, финансовото овъзмездяване на тази програма вследствие на реализирания Закон за трансплантациите и Наредбата за изплащането на тези трансплантации в Република България, е изключително неадекватна, тя възлиза при алогенни трансплантации на около 80 хил. лв. и при автоложни трансплантации на около 40 хил. лв. За справка мога да Ви споделя като специалист точно в тази област, че цената на една алогенна трансплантация в страните от Централна и Западна Европа варира между 250 и 350 хил. евро. На фона на това недостатъчно финансиране лечебните заведения, които са се ангажирали с това да извършват тази, позволявам си да го кажа – сложна, продължителна, мултикомпонентна като участници в нея и твърде комплицирана като програма, тя продължава месеци наред, понякога повече от година, тя няма нищо общо с технологията на органните трансплантации. Тези лечебни заведения, освен всичко друго, се натоварват – ние направихме много сериозни изчисления с колегите и от Пловдив, и от Варна – това са трите центъра, които реализират такива интервенции, които на практика натоварват лечебните заведения, като това, което съм управлявал до преди девет месеца, с повече от 500 хил. лв. годишно и цялата сума като натоварване надхвърля един милион. Вторият компонент на нашите аргументи е свързан с това, че във всички други области на клиничната медицина, били те много интензивни, с голям риск за пациентите, за щастие не се случва често, кръвните продукти да бъдат основен компонент на терапията, докато при тези пациенти, които ние подготвяме или при които сме извършили такъв вид високотехнологична интервенция, това е основен репер на терапията, основна част от терапията, която е съпоставима с всички останали основни елементи, каквито са антитуморната терапия и антиинфекциозните агенти, които ние използваме за лечението на усложненията при тези много тежки интервенции, които рязко променят статуса на нашите пациенти. В този смисъл, аз като хематолог и като трансплантолог години наред съм се опитвал да внуша на Министерството на здравеопазването премахването на този проблем, който частично би могъл да облекчи лечебните заведения, които и без това недофинансирани, са се заели с тази високоотговорна дейност, да се мъчат да извършват този вид високотехнологични интервенции в интерес на българските граждани и, между другото, разкриването на тази мрежа от трансплантационни звена в България позволи да бъдат спестени на държавата много сериозни средства, тъй като българските граждани иначе би трябвало да бъдат извеждани от територията на страната за подобни технологични и високотехнологични интервенции. В този смисъл е и нашето предложение. Изслушвайки внимателно така съвестно предложените от д-р Дариткова аргументи на Министерството на финансите, които безспорно в тази област едва ли имат конкретните впечатления – не става дума в никакъв случай за неравнопоставеност, тъй като останалите лечебни заведения в страната твърде рядко, за щастие, използват кръвни продукти – това са родилни отделения, това са хирургични отделения, но при тях това използване е спорадично. В този смисъл намираме за съвсем коректно нашето предложение, даже за съвсем закъсняло като време с оглед облекчаване дейността на тези лечебни заведения. Аз моля всички в тази зала – провели сме доста разговори с различните парламентарни групи за една такава промяна в Закона – да оценят нашите усилия и да подкрепят предложения от нас Законопроект. Благодаря Ви, госпожо Председател.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Благодаря на проф. Михайлов, че постави този сложен и тежък проблем, какъвто е въпросът с кръвта и кръвните продукти. Може би мнозина от народните представители не знаят, че всяка година отделенията и центровете по трансфузионна хематология сключват договори с болниците като определят годишен лимит, който е ориентировъчен. Безспорно той повечето служи на тях, за да могат добре да плануват своите разходи, отколкото на болниците. Защо казвам това? Защото кръводаряването е безвъзмездно, но е безвъзмездно по отношение на кръводарителите. Засегнати обаче са както близките на пациентите, така и самите лекари, които извършват кръвопреливания. Какво имам предвид? Много от Вас сигурно са се сблъсквали с тези трудности и сега е моментът да го кажем в залата. Близките на пациента трябва да търсят кръводарители, и то подходящи кръводарители, тъй като много от тях не стават – има изисквания за възраст, заболявания и прочие. Много пъти се поставя въпросът да бъде от същата кръвна група. Затруднения идват от кръвни групи, които са изключително по-редки, от друга страна, и финансовата. Близките на пациентите се налага да плащат кеш в рамките на пазарни цени от 150 лв. в провинцията до 350 лв. в столицата на всеки кръводарител. А дали могат да си го позволят, е друг въпрос. Засегнати са и лекарите, които извършват кръвопреливанията. Вярно, благодарение на тези договори лекарите могат да бъдат спокойни, че и при плановост, и при спешност могат да получат необходимото количество кръв от поделенията по трансфузионна хематология или от центровете. Но какво става после? Близките трябва да възстановят тази кръв, а на края на месеца съответните центрови отделения фактурират на болниците количествата кръв и те трябва да бъдат изплатени. Трябва да Ви кажа, че цените са страшно ниски. Без да съм финансист, мисля, че те трябва да се прегледат отново, защото не отразяват истинската себестойност на кръвопреливанията, на кръвните продукти и на самата кръв. Какво става с лекарите, които работят със стволови клетки? При тях положението е малко по-трудно и проф. Михайлов е прав – защото се налага да започнат лечението и то при заболявания, при които трябва поне по три, четири, пет пъти за годината да се извършва кръвопреливане, а виждате какви са последиците от това. Още повече че се касае за високотехнологична медицина, която, ако искаме да я правим, трябва да имаме спокойствието, и лекарите да имат спокойствието, че могат да си свършат работата от началото до края. Лечението с кръв и кръвни продукти е вид лечение, особено що се касае до лечение със стволови клетки. Мисля, че въпросът е както финансов, така и правен, и морален. Съжалявам, че това като предложение и като проект не мина през Комисията по здравеопазване – всеки имаше своите мотиви да не гласува или да гласува „за“ или „против“. Пациентите и лекарите, работещи със стволови клетки, имат нужда от помощ. Ще им я дадем ли? Кога? Как ще им я дадем? Мисля, че въпросът след днешното гласуване в залата ще остане открит и може би той ще бъде поставен отново – може би след година, когато вече други неща ще се случат. Надявам се обаче, че рано или късно лекарите ще могат да работят спокойно – всички лекари в България, които извършват кръвопреливане. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Със Закона се предлага премахване на лимита за безвъзмездно доставено количество диагностицирани и преработени кръв и кръвни съставки. Искам да обърна внимание: диагностицирани и преработени кръв и кръвни съставки, а не, както беше казано – много да се дава кръв, но коя е качествена и коя може да се използва е едно на ръка – кръв и кръвни съставки за нуждите на болници за активно лечение, в чиито структури има клиники или отделения по клинична хематология за подготовка или извършване на алогенна или автоложна трансплантация на хемопоетични стволови клетки. Уважаеми колеги, Законът за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането регламентира принципите на доброволност и безвъзмездност при даряването на кръв и кръвни съставки. Известни са затрудненията на държавната трансфузионна система при осигуряването на кръв от безвъзмездни кръводарители. В Закона е заложен принципът, според който видът и количествата кръв и кръвни съставки за задоволяване на нуждите на лечебните заведения подлежат на планиране. Съгласен съм, че планирането в медицината е изключително трудно. Това не е константа, за която може да се каже, че е от – до. Има пациенти от различно естество – и спешни, и планови, и всякакви. Приемайки предложението, направено от колегите от БСП – да се осигуряват без ограничения извън плана количества кръв и кръвни съставки на болници с хематологични структури, това ще бъде изпълнявано за сметка на други болници или на други пациенти. Респективно тук се създава неравнопоставеност – беше казано – между лечебни заведения, но според мен и между отделните отделения и структури на една болница, в същото време и неравнопоставеност между пациенти. Съгласен съм, че кръвта и кръвните съставки са основното действащо нещо в хематологията, но, съгласете се, както беше казано, че има състояния, в които – наистина радващо е, че са по-малко – се налага кръвопреливане. Такива състояния не могат да бъдат пренебрегвани. Колегите, които знаят за какво става въпрос – мога да кажа например при кръвоизлив от хранопровода, спасението е сондата на Блекмор и кръвопреливане. Друг вариант няма! И ако в този момент тази кръв е вече изразходвана от дадено хематологично отделение, защото е без лимит, пациентът просто умира и няма връщане назад. Не е нужно да споменавам и родилки, и катастрофи, и редица неща, за които също е необходима. Съгласен съм, че има недостиг. Съгласен съм, че трябва да има повече. Недостигът обаче е навсякъде, той е в различна степен и е не само в сферата на здравеопазването. Ако има за всички – кой колкото иска, това е най-добрият вариант. Но след като няма, някой да иска за неговата област безлимитно използване на определен вид ресурс, някак си не са така нещата. Искам да се върна към трудното планиране. Мисля, че имам опит и като ръководител на болница – бил съм пет години ръководител на болница, и мисля, че ако един ръководител си направи адекватен анализ и съответно адекватно планиране спрямо нуждите на звеното, което ръководи, има вариант да се справи и да използва дадената му възможност. Недофинансирани са и много сфери – не само в здравеопазването, но и други. Не е редно да защитим определени интереси за осигуряване на комфорт на работата на определени звена – било то клиника, отделение, център или друго, за сметка на други органи. Ако разполагаме, пак казвам, с неограничени количества – да, но това явно не е така и затова се получава дефицит. Накрая искам да посоча една извадка от становището на Министерството на финансите, че това допълнително осигуряване е свързано с милион и осем, почти два милиона, които са от държавния бюджет. Държавният бюджет вече е гласуван, така че се получава малко позакъсняло искане. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Иска ми се това обсъждане да завърши и оттук нататък да продължи в конструктивен и професионален тон. Подобни на това изказване дискусии имахме в Комисията. Искам да подчертая тук пред всички останали почитаеми народни представители аргументите, с които ние отговорихме на подобен вид твърдения. На първо място, като хематолог и също като администратор трябва да Ви споделя, че изпълняването на решенията, тоест на исканията на отделните лечебни заведения, е в прерогативите на трансфузионните центрове. В никой случай използването на тези продукти не се решава от заявката на лечебното заведение. В този смисъл не би могло да се извърши противопоставяне между отделните лечебни заведения или между структури в лечебното заведение, тъй като това е решение при наличност на кръвни продукти в съответната част на трансфузионната мрежа. Не искам да отварям темата за състоянието на трансфузионната мрежа в България, което е плачевно в момента. Мисля, че с председателя на Здравната комисия имаме еднакво виждане тук, имаме конкретни виждания за спешната необходимост от подобряването на трансфузионната мрежа. Не бива обаче у Вас да остава впечатлението, че чрез този закон ще бъде създадено някакво неравнопоставяне между отделните звена. Още повече, искам да вляза в детайли, които почитаемият колега вероятно не знае – част от кръвните продукти, които се получават от трансфузионните центрове, са първично небезвъзмездни. Те винаги се заплащат. Тук става дума конкретно за аферезните тромбоцитни концентрати, които са от изключителна важност за извеждането на пациентите в такава сложна и тежка терапевтична програма, каквато е предтрансплантационната, трансплантационната и посттрансплантационната подготовка на пациента и неговата реанимация до успешен край. Като специалист с голяма болка трябва да Ви кажа, затова съм и толкова настойчив, че години наред съм бил свидетел на нещо в България, което никога не се случва в кореспондиращи лечебни заведения в Централна и Западна Европа. Нашите пациенти много често загиват от хеморагична диатеза, от кръвоизливи по повод на това, че не могат да бъдат осигурени с адекватно количество биологични продукти. Почитаемите колеги трябва да имат също предвид, че при изразходвани огромни средства, наистина огромни средства от страна на учебното заведение, респективно от страна на държавата, тъй като всичко това се финансира изцяло от държавата, наистина е абсолютно неразумно заради липсата на един или друг вид кръвен продукт да си позволим да загубим пациент, който е тръгнал в добра посока и би могъл да бъде изведен. Благодаря Ви, госпожо Председател.

Проф. Михайлов, Вие сте много експертен и сте навътре в нещата и неслучайно сте бил национален консултант по хематология допреди девет месеца, както казвате. В този аспект Вие сте имали непрекъснат контакт с Министерството. Тези неща – и планирането, и всичко, могат да се уредят по този начин. Не нужна законодателна намеса, за да може да се извършат точно тези неща. Още повече, това е Вашата специалност. Тази неравнопоставеност би трябвало да бъде избегната, защото аз твърдя, че има неравнопоставеност най-вече между пациентите – предпочитат се едни пред други, от направеното предложение от Вас.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, моля за процедура по прегласуване, тъй като някои колеги и аз не успяхме да гласуваме.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! „СТАНОВИЩЕ относно Проект за решение за спиране на издаването на разрешения за осъществяване на лечебна дейност по чл. 46 от Закона за лечебните заведения до утвърждаването на Национална здравна карта на Република България, № 754-02-108, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 6 декември 2017 г. На свое редовно заседание, проведено на 14 декември 2017 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Проект за решение за спиране на издаването на разрешения за осъществяване на лечебна дейност по чл. 46 от Закона за лечебните заведения до утвърждаването на Национална здравна карта на Република България, № 754-02-108, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 6 декември 2017 г. На заседанието присъстваха: министърът на здравеопазването господин Кирил Ананиев, зам.-министрите на здравеопазването д-р Бойко Пенков и госпожа Жени Начева, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването, на пациентските организации и други. Списъкът с присъствалите гости на заседанието се прилага към пълния стенографски протокол от заседанието. Проектът за решение и мотивите към него бяха представени от вносителя доц. д-р Георги Йорданов. Той информира народните представители за диспропорционалното разпределение на лечебни заведения за болнична помощ в страната, изразяващо се в недостиг от такива в някои области и в прекомерност в други. С Проекта за решение се цели заличаване на диспропорцията и осигуряване на равен достъп на всички български граждани до болнична медицинска помощ. В писмено становище министърът на здравеопазването господин Кирил Ананиев изразява позиция, с която не подкрепя Проекта за решение поради противоречието му с основни конституционни принципи и не съответства на целта на регламентирания в Закона за лечебните заведения механизъм за определяне и планиране на потребностите от достъпна медицинска помощ чрез Национална здравна карта. В хода на дискусията народни представители от парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ изразиха принципно несъгласие с Проекта за решение. Засегна се тезата, че свръхконцентрацията на лечебни заведения за болнична помощ в големите административно-териториални области на страната води до преразход по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за определени видове здравноосигурителни плащания. Председателят на комисията д-р Дариткова посочи, че не броят на лицензираните да осъществяват дейност лечебни заведения за болнична помощ създава затруднения на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, а неограничената правна възможност те всички да могат да сключват договор с Фонда. В тази връзка е регламентирано временно ограничение с определени в закон условия за сключване на договори с районните здравноосигурителни каси с разпоредба от приетия Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г. От съществено значение е търсенето на възможности за диверсификация на източниците на финансиране на лечебните заведения за болнична помощ и на системата на здравеопазване като цяло. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 6, „против“ – 11, без „въздържали се“, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Проект за решение за спиране на издаването на разрешения за осъществяване на лечебна дейност по чл. 46 от Закона за лечебните заведения до утвърждаването на Национална здравна карта на Република България, № 754-02-108, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 6 декември 2017 г.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, вчера втори пореден здравен министър направи констатацията, че в здравната система цари хаос. Това предложение, което днес разглеждаме, цели макар и малко да се въведе ред в този хаос в здравната система. За какво става дума? За съжаление, в момента липсва основният нормативен документ, който определя къде трябва да има здравно заведение и какво трябва да бъде то – така наречената „Национална здравна карта“. За съжаление, съдебната система отхвърли варианта на Здравна карта – за добро или за лошо. В резултат на това министърът на здравеопазването вече няма мотиви, когато има искане за разкриване на болница, да каже: „Да, тук трябва да има болница“, „Не, тук няма да има болница“. Пак, за съжаление, всички молби за издаване на разрешение за болница са в райони, където имаме свръхлегла, където има свръхпредлагане на болнична медицинска помощ. И утре, когато Националната здравна карта стане факт, вероятно месец март, примерно, така поне казва здравният министър господин Кирил Ананиев, ще се наложи на базата на тази Здравна карта да се режат легла от вече разкрити болници, разрешението за които е дадено преди няколко дни. Колегите, които имаха друго становище, решиха това правомощие да мине през Националната здравноосигурителна каса. Как? Болницата може да има разрешение за дейност, но тя не може да сключи договор с Касата през тази година. Де факто тя остава само на кешовия пазар, тоест в условията на България това означава, че тя не може да работи. Там, където има закрити общински болници и където общинският съвет, кметът е намерил пари общинската болница отново да започне да работи, се оказва, че тя не може да работи, защото не може да има договор от Централната каса, въпреки че може да получи разрешение от министъра. Затова ние предложихме, докато влезе в сила този основен документ – Национална здравна карта, да не се издават разрешения за болнична дейност, а и след това по тази логика те ще се издават точно там в болниците, където не достигат болничните легла. Надявам се, че разбирате логиката на нашето предложение и ще го одобрите. То е изцяло в полза на тази идея да се внесе светлинка в хаоса на здравната система. Благодаря Ви.

Проектът за решение е следният: „Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България РЕШИ: До утвърждаването на Националната здравна карта на Република България не се издават разрешения за осъществяване на лечебна дейност по чл. 46 от Закона за лечебните заведения на лечебни заведения за болнична помощ.“

Благодаря Ви, госпожо Председател Уважаеми дами ми господа народни представители, днес ние всъщност започваме дебата за това дали искаме общинско здравеопазване, или ще абдикираме от него? (Народният представител Даниела Дариткова се смее.) Не е смешно, д-р Дариткова. Плачевно е състоянието. Не само има хаос, но е плачевно.

Не схванах логиката.

Логиката е много ясна. В годините безразборното възникване на частни лечебни заведения води до това общински болници да затварят врати и да фалират. Ето, това е плачевното състояние. И не е толкова фатално, че са се разкрили нови частни лечебни заведения, колкото че те дублират дейности, които се изпълняват и от общинските болници. По този начин общинското здравеопазване страда, обезкървява се от специалисти, лекари, от медицински сестри, от други кадри. По този начин те привличат и клиничните пътеки, които също се изпълняват от общинските лечебни заведения. Това е причината и е естествено ние да Ви предложим, след като Вие не предлагате начин как да се справим с това. Трябва да сложим временно мораториум върху разкриването на нови лечебни заведения. България не е разкрила обаче държавни лечебни заведения. Дори една детска клиника не можем да разкрием, но възникват частни заведения едно след друго. Фалирали са дотук и са затворили врати 20 общински болници. Вчера протестират 31, а до 120? В медийното пространство се лансира, че общинското здравеопазване е лошо, че този голям дълг е натрупан от него. Вчера в „Лице в лице“ се казва, че общинското здравеопазване е натрупало половин милиард дълг. Това не е вярно. Това е общият дълг на здравеопазването. Само 100 млн. лв. дълг е натрупало общинското здравеопазване. И както приспаднем 30 милиона, които не са ни изплатени, 70 милиона е само на общинското здравеопазване. То, освен своята основна лечебна дейност, има и социална такава, защото гражданинът на Република България първо отива при неговата, общинската болница, а след това отива в частното заведение, ако има такава финансова възможност, или в големите републикански болници, които всъщност са основният двигател на натрупването на големия дълг на здравеопазването. В хаоса на това здравеопазване естествено че трябва да сложим някакъв мир и някакъв мораториум и затова Ви предлагаме да не разкриваме нови лечебни заведения. На базата на това да събудим от летаргичния сън Министерството на здравеопазването и в крайна сметка да предложи тук на нас да приемем новата Здравна карта! Това е основната цел – Националната здравна карта. За съжаление аз не виждам да става въпрос за нейното осъществяване. Така че преосмислете своето решение да не ни подкрепите, защото ние внасяме това. Абсолютно съм убеден, че ако Вие го бяхте предложили, тук щеше да има гора от ръце и ние щяхме да подкрепим, защото това е логиката. Ние трябва да се справяме със здравеопазването в България и това е пътят. Да започнем от Националната здравна карта! Така че ако гласуваме „за“, ще кажем „за“ общинското и държавното здравеопазване. Ако кажем „не“, го обричаме на смърт. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Когато говорим за Национална здравна карта, мисля, че не си представяте една географска карта, закачена на стената. Защото Националната здравна карта – това е инструмент за управление на Националната здравна система. Защото само териториалното разположение на едно лечебно заведение, независимо от вида на неговата собственост, не дава информация за наличния здравен капацитет. И още нещо – не дава информация за нещо още по-важно. Свързано е не само със здравеопазването, а и с икономиката като цяло. Това е свободното движение на хора, в случая вътре в България. Ние ясно трябва да си дадем сметка, че нещата вече не са каквито бяха преди година-две. Цели региони са обезлюдяват, така че тези неща трябва да бъдат отразени в бъдещата Национална здравна карта. Изправени сме засега пред възможни два варианта: да следваме сегашното административно деление на страната или да приложим европейския модел на регионално развитие, към бъдещия модел на здравеопазването, за който и колегата каза, че започваме дебат. Нашата визия за Национална здравна карта е тя да бъде в пряка зависимост от икономическото развитие на регионите ни. С направеното предложение за спиране на издаването на разрешения за осъществяване на лечебна дейност по чл. 46 от Закона за лечебните заведения до утвърждаване на Националната здравна карта на Република България целим, пак повтарям и думите на д-р Тимчев, временно да спрем допълнителното натоварване на системата, докато не сме наясно и убедени каква е действителната необходимост от лечебните заведения. Тази временна мярка ни е необходима абсолютно на всички и на България! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Няма как да подкрепим това предложение, този Проект за решение, по съображения, които са от една страна процедурни, от друга страна са принципни. Процедурни са от гледна точка на това, че Проектът за решение е внесен не във връзка с разисквания по питане в рамките на парламентарен контрол и в този смисъл Народното събрание не е длъжно да го приеме или да го замени с друг проект на решение. Иначе от гледна точка на принципните съображения искам да изложа следното. Вие предлагате да се забрани издаването на разрешителни за дейност от министъра на здравеопазването. Това е по своето същество противоконституционно, защото нарушава свободата на стопанска инициатива на лечебни заведения, които са изградени от техните собственици, изпълнили са всички условия и те могат съобразно Нормативната уредба да кандидатстват за получаване на разрешително за дейност. Разбира се, това право може да бъде регламентирано и регулирано по законодателен ред и да не бъде абсолютна свободата на стопанска инициатива и в сектор „Здравеопазване“. Това може да бъде регулирано по друг законодателен ред, не чрез този Проект на решение и Конституцията допуска такова тълкуване на чл. 19, който касае именно свободната пазарна инициатива. От гледна точка на това, че имате амбицията по този механизъм да бъде заличена диспропорцията в представянето на медицинска помощ, също няма как да се получи решение чрез Проекта за решение, защото Вие пропускате отново идеята и погледа върху системата на здравеопазване в нейната цялост. Достъпът до здравеопазване не се изчерпва само с достъп до лечебно заведение за болнична помощ. Достъпът до здравеопазване касае достъпа до спешна помощ, достъпа до всичко – до аптека, достъпа до първична медицинска помощ, до специализирана помощ. Всичко това гарантира конституционните права на българските граждани за достъпна медицинска помощ. Така че изведено от контекста на общата възможност за еднакъв достъп отново предложението не дава решение на проблемите, за които ние не отричаме, че във времето е настъпила диспропорция в отделните региони на страната, във възможността за достъп до медицински услуги. По отношение на Националната здравна карта, нейните параметри, начинът на изработване и съдържанието ѝ не са плод на визия на една или друга политическа сила, а са ясно регламентирани в Закона лечебните заведения. В момента Министерството на здравеопазването изпълнява всички стъпки, които са разписани в тази Нормативна уредба. Областните комисии изработват проектите на областни здравни карти, които трябва да служат за основата на изработването на Националната здравна карта. За съжаление има известно забавяне в дейността на някои от областните комисии, по моя информация от Министерството на здравеопазването и след получаването и произнасянето на Националната комисия, която отново е регламентирана в Закона за Националната здравна карта, тя ще бъде утвърдена от Министерския съвет, а не от Народното събрание, и публикувана по надлежния ред. Надявам се, че този път процедурните правила ще бъдат изпълнени, за да не може тя да бъде атакувана в съда. Този механизъм ще служи именно за планиране и възможност да се регламентира еднаквият достъп на българските граждани до здравни услуги. В хода на това производство на Национална здравна карта ние вече приехме решение, което гарантира диспропорционалното развитие на лечебните заведения за болнична помощ да бъде прекратено. А именно със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса забранихме през 2018 г. да се сключват договори от лечебните заведения, които през 2017 г. за първи път са получили разрешение за дейност. Тоест в рамките на това законодателно решение даваме възможност който иска да финансира дейността на лечебното си заведение, то да е получило разрешение за дейност и да функционира, да може да предоставя услуги на граждани, които могат да се възползват от него. Но проблемът е, че всички лечебни заведения, които се изградят на територията на страната, искат да сключат договор с Фонда на Националната здравноосигурителна каса. Това създава конкуренция за потреблението на обществения ресурс, който в рамките на утвърдената здравна вноска и в рамките на утвърдения Закон за бюджета на Касата е с определени параметри. От друга страна Вие искате с един акт на законодателния орган да карате министъра на здравеопазването да отказва издаването на разрешения за дейност с административен акт, който може да бъде атакуван в съда и това да създаде различни възможности за дълги процесуални дела между Министерството на здравеопазването и лечебните заведения, които са изпълнили всички условия по Закона за лечебните заведения и Закона за здравето, като подадат искания за разрешителни за дейност. В този смисъл и от гледна точка на тези принципни възражения, този Проект на решение по никакъв начин не решава проблемите, които Вие всъщност сте визирали като възможни за решение, по никакъв начин не гарантира еднаквия достъп до здравеопазване на българските граждани и парламентарната група на ГЕРБ няма да го подкрепи.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема д-р Дариткова! Току-що Вие направихте едно знаково изказване, което ще трябва да го анализираме. Нашето предложение ограничавало свободната стопанска инициатива, но, д-р Дариткова, Националната здравна карта е ограничителен механизъм, който разпределя ресурсите на здравната система на територията на страната, надявам се правилно. Ако прием Вашата теза, то няма нужда от Национална здравна карта, защото ние ограничаваме свободната инициатива! Всичките 380 болници в страната ще ги струпаме до Партийния дом в София, който може от Силистра да дойде, има пари, идва – лекува се, който няма – не се лекува. После, аргумент, той е смешен д-р Дариткова – този акт можел да се атакува в съда, административно. Всеки акт може да се атакува. Когато ние Ви предупреждавахме, че мораториумът може да бъде атакуван от Конституционния съд, Вие какво направихте? Не го оттеглихте. Какво като може да се атакува – атакувайте го. Искам ясно да разбера, Вие против Националната здравна карта ли сте, или не сте? Защото от Вашето изказване преди малко разбрах, че сте против. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще започна с това, че ще се съглася с д-р Дариткова, че точно Народното събрание е органът, който трябва да утвърди Националната здравна карта на Република България, за да бъдем сигурни, че няма да последва срив в системата, а всяка следваща актуализация ще бъде по предложение най-вероятно на министъра. Това е само началото на изречението. Не съм съгласна, че в момента – и Комисията по здравеопазване, и Министерството, и отговорните институции, и ние като Народно събрание сме осигурили стабилност на системата в следващите месеци, не смея дори да кажа и година. Защото дори по европейските регламенти пише, че когато няма стабилност за здравната система на дадена държава членка, тя има право да спре плащанията за пациентите, които се лекуват извън нея, в държави – членки на Европейския съюз. Можем ли да бъдем спокойни при тази ситуация, че ние ще гарантираме с всичко останало, което притежаваме като възможност и механизъм, че няма да стане срив на системата? Аз лично не бих се ангажирала с това дори като народен представител и затова по-добре е да вземем превантивни мерки сега, отколкото после. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз си признавам, че на мен ми е трудно да анализирам Вашите реплики, защото те са твърде обширни, малко еклектични и отново касаят целия сектор „Здравеопазване“. В никакъв случай не съм заявила, че не вярвам в Националната здравна карта, просто Ви моля да четете законите, да ги прочетете внимателно, вече достатъчно месеци сме народни представители. Ние изхождаме от законодателната рамка и се позоваваме на закона, и сме длъжни да го спазваме. В Закона за лечебните заведения ясно е разписано какво е Националната здравна карта, какъв е механизмът, по който тя се изработва, кой я утвърждава. Ако имате някакви възражения, ако имате някакви съображения, променете този механизъм! Няма нужда тук да хабим пленарно време, всеки да изказва своята визия и в същото време по този начин да не сме полезни на системата на здравеопазването. Съгласна съм, че системата на здравеопазване се нуждае от стабилност. Тя е застрашена от известни дефицити. Те най-вече са кадрови, не толкова финансови. Затова смятам, че дебатът трябва да се води на различни нива, да бъде експертен и да касае наистина важни теми от системата на здравеопазването. Това че ще забраните за няколко месеца да се издават разрешителни за дейност, по никакъв начин няма да помогне на системата. Това само ще създаде затруднения на Министерството на здравеопазването, което трябва да води дела с тези, които са заявили искания за тези разрешителни. През това време Националната здравна карта ще се направи, защото тя се работи в момента. Аз мисля, че ясно го казах, че механизмите за изработване на Националната здравна карта работят и тя определя не лимита на здравни услуги, който може да бъде в отделните лечебни заведения, а тя определя минималните потребности и достъпът на гражданите, гарантиран чрез тези потребности. Тя е инструмент за планиране на инвестициите по посока на това наистина да постигнем еднаква гаранция за здравна сигурност на всички граждани в България, независимо от регионите, в които те пребивават.

Благодаря, госпожо Председател. На основание чл. 42, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, моля да бъдат допуснати в залата господин Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, и главен комисар Тодор Гребенаров – заместник-директор на главна дирекция „Национална полиция“.

Благодаря. „Доклад относно Законопроект за частната охранителна дейност, № 702-01-11, внесен от Министерския съвет на 2 август 2017 г., приет на първо гласуване на 21 септември 2017 г. – второ гласуване.“ „Закон за частната охранителна дейност“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Комисията предлага да се създаде наименование: „Глава първа – Общи положения“.

Член 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.

По чл. 2 има предложение от народните представители Цветан Цветанов, Маноил Манев и Пламен Нунев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народните представители Иван Иванов, Николай Пенев, Филип Попов, Славчо Велков и Георги Гьоков: „В чл. 2 ал. 4 се изменя така: „(4) Редът, по който едноличните търговци и юридическите лица (търговците) по ал. 2 и 3 удостоверяват, че отговарят на изискванията на този закон, се определя в правилника за прилагане на закона.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2: „Чл. 2. (1) Частната охранителна дейност е търговска дейност, насочена към опазване на живота и здравето на физическите лица, охраняване на имуществото на физическите и юридическите лица, гарантиране на максимално ниво на сигурност при транспортиране на ценни пратки и товари, осигуряване на безпрепятствено провеждане на различни по характер и вид мероприятия. (2) Дейността по ал. 1 се извършва въз основа на писмен договор от търговци, регистрирани: 1. по реда на Търговския закон или по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които са получили лиценз по реда на този закон; 2. в друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, които имат право да извършват такава дейност съгласно законодателството на държавата, в която са установени, и удостоверят, че отговарят на изискванията на този закон. (3) Частна охранителна дейност по отношение на имущество – собствено или ползвано на законно основание, може да се извършва и от: 1. търговци по ал. 2, които притежават лиценз или удостоверение за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2; 2. бюджетни организации по смисъла на Закона за публичните финанси, лечебни заведения, институции в системата на предучилищното и училищното образование, висши училища, както и стратегически обекти от значение за националната сигурност, с издаден лиценз за самоохрана по реда на този закон. (4) Министърът на вътрешните работи издава наредба за реда, по който лицата удостоверяват, че отговарят на изискванията на този закон.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! В Законопроекта, който разглеждаме днес на второ четене, действително се уреждат положения, които отдавна се очакваха от бранша, но, разбира се, и ние като опозиция сме направили своите предложения и имаме някои принципни виждания, които считаме, че са редни и би трябвало да бъдат приети. В частност нашето предложение е в чл. 2, ал. 4, където предлагаме вместо наредба на министъра на вътрешните работи да се издаде правилник за прилагане на Закона. Какви са нашите виждания и мотиви в тази посока? Един правилник за приложение на Закона е доста по-устойчив акт и позволява да бъде подложен на по-широко обществено обсъждане и съответно да бъдат отразени по-точно и ясно интересите на засегнатите лица – както тези, които ще извършват охранителна дейност, така и на лицата, които ще получават тази услуга. Нормално и правилно е в такъв сериозен Законопроект неуредените въпроси в него да бъдат уредени в правилник за приложение, а не с наредба на министъра. Не че имаме липса на доверие към министъра, но все пак една наредба на министъра на вътрешните работи е един акт, който много по-лесно се изменя, биха се прокарали вътре включително и лобистки предложения, защото министърът се сменя днес, утре, а един правилник за приложение на Министерския съвет към Закона е, както казах, много по-устойчив акт. Считам, че е нормално колегите да подкрепят подобно предложение. Виждаме и известни слабости и недомислици в чл. 2, ал. 3, т. 2. В ал. 3 е записано, че частната охранителна дейност по отношение на имуществото – собствено или ползвано на законно основание, може да се извършва и от лица, които са с издаден лиценз за самоохрана по реда на този закон. Извинявам се, но кому е нужно – на някой, който ще извършва самоохрана, да му се издава лиценз? (Реплики от ГЕРБ.) Не ме реплекирайте от залата, излезте от трибуната и говорете. В ал. 3 в т. 2 е записано: „бюджетни организации… с издаден лиценз за самоохрана в реда на този Закон“. И по-нататък е уреден, също в Закона, начинът, по който се извършва тази самоохрана, отново се прехвърля с изваждане на лиценз. Това е едно излишно усложняване на юридическите лица, които искат да извършат самоохрана, буквално да ги принудим да влязат в договорни взаимоотношения с фирми. Защото, какъв е смисълът да принуждаваме едно физическо лице, което примерно иска да си охранява офиса, или юридическо лице, да си охранява нивата или нещо подобно, да го караме да получава лиценз за самоохрана? По-нормално е да бъде по ред, който бъде определен или в този Правилник, който ние прилагаме за приложение на закона, или в тази наредба на министъра на вътрешните работи, която Вие определите. А да заковем сега такова тежко изискване за самоохрана, да изкараме лиценз, е, меко казано, смешно. Нали разбирате, че болшинството фирми, които в момента извършват такава дейност по самоохрана по сега действащия закон, извършват само уведомителен режим към съответната дирекция и изготвят план за самоохрана, не получават лиценз. На практика фирмите, които ще извършват самоохрана, трябва да минават по същия ред, по който минават и фирмите, които ще извършват охранителна дейност. Този нонсенс е безсмислен и аз предлагам след запетаята в ал. 2 „с издаден лиценз за самоохрана по реда на този Закон“ да отпадне като редакционно предложение, за да не вкарваме в излишни драми, в излишна бюрократичност, бюрократични спънки фирмите, които ще извършват самоохрана. Нали това е един от приоритетите на това мнозинство, което в момента управлява – да се намали бюрократичната тежест върху бизнеса. А ние допълнително с този Закон ги караме да ходят и да вадят куп документи, за да си издадат лиценз за самоохрана. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, колеги! Аз ще започна от това, че на първо четене на този Закон в тази зала и господин Цветанов, и членовете на Комисията, които се изказахме, поехме ангажимент, че този Закон ще бъде работен между първо и второ четене в една много широка форма, широк формат, в който в работните групи да се съобразим с мнението на бранша, да се съобразим с мнението на Министерството на вътрешните работи и на всеки експерт, който пожелаеше да дойде на тези работни групи. Колеги, със спокойна съвест и вдигната глава Ви казвам, че работата по този закон между първо и второ четене може спокойно да бъде взета за еталон в работата на това Народно събрание. Всичко, което се направи по Закона, целеше две неща. Първо, да задоволи изискванията на бранша, на един сектор от бизнеса, който е регулируем, който е регулиран с лицензи. И, второ, да гарантира сигурността на гражданите в този аспект на дейност. Що се отнася до главния според мен въпрос със звената за самоохрана, само ще кажа, че нищо от това, което чухте преди малко в изказването на колегата Иванов, не е вярно. Не пише такова нещо в предлагания Ви Закон и в предлагания член. В чл. 2, ал. 3, т. 2 преведено на непрофесионален език се казва следното: „Право на самоохрана в България ще имат – след приемането на този член – само охранителните фирми с лиценз за своята собственост, охранителни фирми, имащи право да извършват охранителна дейност по този закон само за своята собственост и бюджетни организации“, като дори са изброени кои са те – училища, болници и обекти от системата на националната ни сигурност. Никой друг след приемането на този член няма да има право да формира свои звена за самоохрана, още по-малко пък при олекотени режими. Вижте, философията на всички хора, които се занимават с охранителна дейност от години, е следната: създаването на звената за самоохрана отвори една врата да се създават малки или големи частни армийки, малки или големи стари бригади. И всички онези случаи, които сме дебатирали и тук, в Събранието – Околовръстното, и така нататък, и така нататък, бяха вследствие на отворената врата за звената за самоохрана. И наистина всички ние тук, които ще гласуваме и които приканям да гласувате в подкрепа на този Закон, можем да излезем от тази зала горди с това, че сме махнали звената за самоохрана. Защото тогава с това гласуване, ние ще махнем екипите с по четири-пет лимузини по улиците на градовете ни и по магистралите. Ще махнем бригадите по десет човека, охраняващи един, а същевременно назначени като градинари или каквито и да било други. И ще въведем, защото тук е и логиката на следващите думи на колегата, които също не са верни – в този Закон няма нужда от Правилник за неговото прилагане, защото всички онези текстове, касаещи правилата за прилагане на охранителна дейност, са вътре в Закона, в по-следващи глави, които ще гледаме. И дори за конкретната наредба, за която той говори, го съветвам просто да прочете правилно. РЕПЛИКИ ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Кой „той“?

Колегата. Министърът на вътрешните работи издава наредба за реда, по който лицата удостоверяват, че отговарят на изискванията на този Закон. Може ли, за да изброим какви документи трябва да се представят, за да получиш лиценз или да осъществяваш дейност, да изготвяме Правилник за прилагането на закона? Само заради това, че вътре трябва да бъдат изброени как се удостоверява това, че имаш право да осъществяваш охранителна дейност? Не разбирам. Четете, колега, просто четете Закона. Благодаря.

Господин Манев, увлякохте се тук в изказването, забравихте си картата. Малко по малко емоции. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Манев! От Вашето изказване останах още по-объркан, защото наистина не ми стана ясно към Закона какво трябва да има – Правилник за приложение или наредба на министъра? Като считате, господин Манев, че няма нужда и от Правилник за приложение, да махнем и наредбата, щом всичко е уредено в този Закон. Защото аз не виждам всичко да е уредено. А и аз мисля, че Вие бъркате нещата и понятията, защото тези частни гвардии, както Вие ги назовахте, премахвайки досегашния режим на създаване на звена за самоохрана, ще ги премахнете и тях, но жестоко се бъркате. Жестоко се бъркате! Разделете нещата, защото назначаването на охрана в един офис или в една заградена площ, където са разположени, примерно, машините на една фирма или някакво друго имущество, и създаването на частни гвардии, които ходят като талибани след шефа с автомати „Калашников“, са различни неща. Защо трябва да създаваме допълнителна бюрократична тежест, питам, на тези, които добросъвестно са си изпълнявали ангажиментите по досега действащия закон, и тези, които ходят на групички и обикалят софийските заведения и така нататък? Вие не знам защо слагате знак за равенство. Не случайно аз и колегите сме предложили в Закона да има Правилник за приложение, за да може именно тези неща, за които в Закона има проблематика, да бъдат изчистени. Защото един Правилник за приложение на закона е много по-сериозен и по-стабилен юридически подзаконов нормативен акт, отколкото наредбата, за която Вие дори не можахте да ни обяснихте за какво ще служи. И не става ясно, защото и нататък пак има записано в Закона: „с наредба на министъра“, „с наредба на министъра“. Аз не съм съгласен с Вас и казвам, че нормално е да се допусне на тези, които си охраняват личното имущество, да си създадат такива звена за самоохрана, които бяха от този ред, да не минават по тежкия ред за лицензиране да си изкарат фирма и да създават такива фирми, да им вадят лицензите. За това става въпрос, господин Манев.

Уважаеми колега, дали разбирам логиката на това, което говоря? Предполагам, че разбирам. На Вас също ще Ви подаря учебник за частната охранителна дейност, за да стане ясно какви са функциите на частната охранителна дейност, има ли право някой да носи автомат, или няма и така нататък. Общите приказки по такъв специален Закон не са препоръчителни. Що се отнася до конкретните въпроси, които ми зададохте, обяснявам: в наредбата, която визира този член, става въпрос за това какви документи трябва да се представят, за да получиш удостоверение да извършваш тази дейност. Това не може да бъде регулирано в Правилник за приложение. На второ място, това, което казахме преди малко с Вас по темата за звената за самоохрана, те регулират точно това – да няма право никой да прави звена за самоохрана с изключение на бюджетните организации, визирайки болници, университети и училища, и самите фирми, които имат издаден надлежен лиценз за охрана, да охраняват своите собствени имоти. От това по-лек и по неутежнен режим просто не съществува. А що се отнася до логиката за самите звена за самоохрана, аз Ви казвам, не мога, не приемам, никога не съм приемал и никога няма да подкрепя съществуването на възможност в България да се правят частни армии и частни организации – такива, които никой не лицензира и никой не проверява, а те имат правото да ходят наистина като башибозуци по улиците. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Обсъждаме чл. 2 от Закона за частната охранителна дейност. Между първо и второ четене има предложения от народните представители Цветан Цветанов, Маноил Манев и Пламен Нунев за отпадане на ал. 3 от чл. 2. Отпадането на текста е свързано с невъзможността да се лицензират звена за самоохрана по реда на този Закон. В следващите членове стават ясни и изключенията, които са възможни. Големият въпрос е: защо в първоначалния текст за тези звена за самоохрана имаше възможност да продължи съществуването им и защо отпадат? С предложението, направено между първо и второ четене, нямам илюзията, че не е съгласувано с МВР, всъщност се признава, че Министерството на вътрешните работи не може да осъществява контрол върху тези звена за самоохрана, които притежават лиценз за самоохрана и най-лесно е да няма такава възможност. Това от една страна. От друга страна, с този закон управляващите и най-вече Политическа партия ГЕРБ създават условия за нов тип регулация по отношение на частната охранителна дейност и това е елемент от този нов тип регулация – създаване на условия тези юридически лица, които имат възможност да спазват закона досега и да имат такива звена за самоохрана, да не ползват услугите на частна охранителна фирма, да бъдат задължени или да наемат такава фирма, или да създадат фирма, която да е под регулацията на този закон, тоест да са пряк конкурент на големите фирми. Това, сами разбирате, е повишаване на административната тежест, уважаеми дами и господа от управляващото мнозинство! С тези текстове и конкретно с предложението за отпадане на ал. 3 от чл. 2 Вие косвено давате основание за повече административна тежест над юридическите лица. Къде отиде обещанието Ви, че всъщност в мандата, който ще управлявате – кабинетът Борисов 3, един от ангажиментите е намаляване на административната тежест, за да има възможност за стимулиране на икономиката в България? Вие сигурно смятате, че това не е проблем за икономическите субекти, които могат да си го позволят. Аз Ви казвам, че всяка допълнителна административна тежест е проблем за развиване на икономиката в България. Ще обобщя изказването си. С отпадането на този текст Вие, първо, признавате, че не можете да се справите в сектор „Сигурност“ с работещо МВР – с МВР, което да осигурява регулация на взаимоотношенията съобразно законите в страната. Защото има и друг тип регулация, на която сме свидетели от началото на годината, която завършва със стрелба, завършва с разстрели, уважаеми господин Манев! И, второ, Вие изобщо не мислите за това как се прави бизнес в България, как да стимулирате и освободите от бремето на държавата работещите хора. Затова аз съм категорично против Вашето предложение. Благодаря Ви.

Господин Янков, знам, че Вие имате експертиза, и то немалка в това, за което говорите, защото миналата година Ви подарих учебник – сигурен съм, че сте го чел. Но точно сега е моментът да се разберете вътре в БСП, в експертизата по вътрешна сигурност какво желаете – дали да оставим на уведомителен режим без възможност никой да контролира звената за самоохрана. Не МВР да е виновно, а да остане онзи режим, при който, уведомявайки ги, правим звено за самоохрана, което се явява вътрешна структура на фирмата и може да си се преназначаваме когато и както си искаме, или да гарантираме сигурността на гражданите, като махнем тези звена за самоохрана и ги оставим приоритет единствено и само на онези държавни бюджетни структури, които да не изпитват финансова тежест, за да сключват такива договори с охранителни фирми. Това беше едно от огромните желания на колегите Ви в сферата на здравеопазването точно от Вашата група, с което ние се съобразихме в Закона. Така че това е моята реплика към Вас. Трябва да изберем и ние избрахме и Ви предлагаме правилното. Дори за бизнеса е по-лесно и е по-добре и те го приемат с отворени обятия. И само една вметка. Знаете ли какво казваха те? „Ако това нещо с премахването на звената за самоохрана мине в 44-тото събрание, ние ще бъдем безкрайно изненадани, защото го искаме от толкова много години, но никой не събира куража да го направи.“ Ето, сега можем да покажем единодушно всички в това събрание, че сме събрали куража. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Манев, Вие сигурно смятате, че сте единственият, който е написал някаква книга, защото това не е учебник. Вие мислите, че е учебник. И го приемам като шега, защото не може да менторствате в условия на дебатиране на Закона. Но в тази възможност, която имам по процедурата на дуплика, ще Ви задам риторичен въпрос. С кой бизнес говорихте – с този, който е около партия ГЕРБ, с този, който е под заплаха от разстрел? Слезте на земята, питайте хората, които правят реален бизнес! И това създаване на условия без конкуренция в частната охранителна дейност – да създавате условия за монополни структури или за картелни такива, ще проличи веднага след приемане на Закона. Благодаря Ви.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4: „Чл. 4. (1) Частна охранителна дейност се извършва след получаване на лиценз по реда на този закон или на удостоверение по реда на наредбата по чл. 2, ал. 4. (2) Лицензът се издава за извършване на дейността на територията на цялата страна или на територията на отделна област. (3) Удостоверението на търговците по чл. 2, ал. 2, т. 2 се издава за извършване на дейността на територията на цялата страна.“

Член 5. Предложение от народните представители Цветан Цветанов, Маноил Манев и Пламен Нунев. Комисията подкрепя предложението по буква „б“, а предложението по буква „а“ е оттеглено. Предложение от народните представители Иван Иванов, Николай Пенев, Филип Попов, Славчо Велков и Георги Гьоков: В чл. 5, ал. 4 думите „с наредба от министъра на вътрешните работи“ се заменят с „в правилника за прилагане на закона“. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5: „Чл. 5. (1) Видовете частна охранителна дейност са: 1. лична охрана на физически лица; 2. охрана на имуществото на физически или юридически лица; 3. сигнално-охранителна дейност; 4. самоохрана на имущество на лица по чл. 2, ал. 3; 5. охрана на питейни и развлекателни заведения, дискотеки, игрални и компютърни зали; 6. охрана на урбанизирани територии; 7. охрана на мероприятия; 8. охрана при транспортиране на ценни пратки или товари; 9. охрана на селскостопанско имущество. (2) При осъществяване на дейностите по ал. 1 могат да бъдат използвани физическа сила, помощни и технически средства в случаите и при условията, посочени в този закон. (3) Лицата по чл. 2, ал. 2 и 3 извършват частна охранителна дейност по ал. 1 в съответствие с минималните изисквания за сигурност и безопасност на охраняваните обекти, включително за необходимото техническо оборудване, превозни средства и персонал, предвидени в Глава втора. (4) Условията и редът за организацията и извършването на дейностите по ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. (5) С наредбата по ал. 4 се определя и примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по ал. 1, т. 2 и 3, както и техните особености.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В чл. 5 отново пълзящо в законодателството се дава възможността за приватизиране на дейности от функциите на МВР. Алинея 1, т. 6 – „охрана на урбанизирани територии;“. Какво значи това? Това ще даде ли възможност на местната власт, на кмета на град в рамките на урбанизираната територия съгласно този закон и издадения лиценз за охрана на урбанизирани територии да възложи дублиране на дейността на Министерството на вътрешните работи в частта „охрана“ и „патрулно-постова дейност“? Ето това е отново доказателство за подготвеното дублиране на тази дейност на Министерството на вътрешните работи – това, че Вие не се справяте, че политическото ръководство, кабинетът на Борисов 3 няма концепция и виждане как Министерството на вътрешните работи да изпълнява задачите съобразно Закона за МВР, видно не само при превенция, пресичане, противодействие на тежки престъпления, но и по отношение на конвенционалната престъпност. Какво решихте? Давате възможност да натоварите местната власт, и финансово при това, да изпълнява задачи на Министерството на вътрешните работи. Уважаеми дами и господа от управляващото мнозинство, до къде сте готови да стигнете? Напрежението, което има сред служителите на Министерството на вътрешните работи явно не може да бъде успокоено с обещанието на премиера за 100 милиона, които не е ясно как ще бъдат добавени в бюджета на МВР, защото все пак трябва да има промяна в Закона за бюджета на Република България и чакаме това предложение. РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Не е по темата!

Смятате ли, че хората, които работят в системата за сигурност, вярват на министър-председателя? РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Не е по темата!

Ами той обеща през 2009 г. 70 % увеличение на заплатите! И какво се случи? Именно защото, за да Ви докажа, че е по темата…

Не е.

…в Министерството на вътрешните работи държите на екзистенц минимум възнагражденията на служителите и те Ви изплашиха с билборд…

…се опитвате в момента с промени…

…в Закона за частната охранителна дейност конкретно да давате възможността чрез чл. 5, ал. 1, т. 6 да си приватизират дейности от Министерството на вътрешните работи. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз ще започна пак от нашето предложение, защото четейки предложенията за изменение на чл. 5 разбираме, че така предложената невинна Наредба на министъра на вътрешните работи, която щеше да определя само начина за кандидатстване по думите на преждеговорившите, изведнъж се оказва, че в нея се определят условията и реда за организацията и извършването на дейностите – ал. 1 на чл. 5, тоест на практика министърът ще изземва функциите на Закона. Той ще определя начина и реда, по които ще се изпълнява този Закон. Алинея 5 – класификация на обектите и така нататък. В тази прословута Наредба ще правим всичко друго, което не е записано в Закона. И неслучайно ние предлагаме това да бъде записано в Правилника за прилагане на Закона, защото един Правилник за прилагане на Закона много по трудно се изменя, много по-трудно се вкарват текстове с малки буквички, много по-сериозно стои и по-сериозно е закрепен един такъв подзаконов нормативен акт. Защото нататък тази Наредба ще се окаже, че става още по-голяма и с още повече правомощия на министъра вътре в нея. Ние внимателно четем Закона, много внимателно. И само да припомня, че на Комисия именно заради тези текстове ние напуснахме тогава, защото Вие категорично отказахте да приемете нашите предложения като опозиционна група. И господин Янков е много прав – охрана на урбанизираните територии. Какво означава това? Говорим от години за общинска полиция – да разширяваме взаимодействието на общините с Министерството на вътрешните работи – нататък много точно и ясно в други текстове, като дойдем до тези текстове ще заговорим по тях – а в един момент всичката тази тирада, която се изливаше преди години и в последно време за взаимодействие между местната власт и централната с Министерството на вътрешните работи, да създаваме общински полиции и така нататък, охрана на обществения ред, сега, в един момент това нещо – хоп, при частните фирми. Неслучайно внесохме днес и мотиви за вот на недоверие, защото Вие създавате поредната корупционна среда по този начин. Това са пак обществени поръчки, пак ще избираме приближени фирми да охраняват обществени мероприятия. Какво ще правим? Ще им даваме издирвателна дейност ли по време на тези мероприятия, когато ще охраняват урбанизирани територии? Защото по-нататък е записано какво означава „урбанизирана територия“, много точно сте го написали. И сте написали, че само кметовете на общини могат да сключват договори по този ред. И в един момент аз очаквам Министерството на вътрешните работи да вземе отношение. Министерството на вътрешните работи някъде изчезва от тази история, няма да се занимава с охраняването на урбанизирани територии и всичко отива в ръцете на частните фирми. Абе, Вие пак създавате възможности да се създават орди от охрани, които да обикалят насам-натам, включително кметът може да си създаде и частна охрана, разбира се. Въпросът е много сложен и много сериозен, и неслучайно ние пак задаваме въпроса: защо се дадоха и в каква посока ще отидат тези 100 милиона, като в един момент ние отнемаме функции от МВР? Означава, че може би ще пренасочим тези, които са недоволни от МВР, да отидат в частни фирми, да осигурим работна ръка ли там, какво ще правим? Защото този Закон нищо друго не прави! И аз правя процедурно предложение – т. 6 да отпадне. Моля да запишете и да се гласува отделно – т. 6 от ал. 1 на чл. 5 да отпадне! Това нещо е безсмислено и създава повече проблеми, отколкото ще реши. И накрая на изказването искам да запитам господин Манев: декларирал ли е конфликт на интереси по време на днешното гласуване и по време на дебатите? Поне по данните, които е дал като автобиография, според нас може би е в такъв. Благодаря.

Изказване, господин Председател. Господин Председател, уважаеми колеги! (Шум и реплики.) Извинявам се.

По отношение на конфликт на интереси – нямам конфликт на интереси, защото последните четири години въобще нямам допир с охранителния бранш. Пак да обясня – нямам конфликт на интереси, може да проверите. По отношение на господин Красимир Янков – неговото изказване беше страхотно, само искам да отбележа следното. Дами и господа, колеги! Когато обсъждаме толкова сложен и обемен Закон, е хубаво да четем и следващите членове, където ясно и точно е изброено какви функции се възлагат при осъществяване на дейността по охрана на урбанизирани територии. Хубаво е, че колегата преди мен се спря върху това, че е чел члена, но аз съм длъжен да го напомня: „Наблюдение, контрол и реакция с мобилни охранителни патрули“. Точка! Това означава охраната на урбанизираните територии. Посочено е в Закона, ще имате възможност да го гласувате по-нататък. Никакви такива свободни съчинения по темата „Охрана на урбанизирани територии с някакви отряди” и така нататък. Няма такова нещо! И в момента в много от градовете се извършва видеонаблюдение, видеоконтрол. Ние просто в този Закон правим законно основанието за сключване на договори на такива видове дейности! Нищо от МВР, нищо към МВР, нищо не вземаме, не даваме и не прехвърляме! В този Закон създаваме базата и основанието, на което всеки кмет на община, който прецени, че има възможност, или общината има нужда, да може на законно основание да сключи договори за осъществяване на дейността, която Ви прочетох преди малко. Що се отнася до Наредбата, тук трябва да говорим съвсем сериозно и много, много внимателно ще се опитам да обясня, и се надявам да ме разберете не заради друго, не знам дали ще успея да го обясня правилно. Вижте, освен наредбите, за които всеки от нас си представя как министърът на вътрешните работи пише, че трябва да се прави това, че трябва да се ползват такива и такива средства и така нататък, има и едни специални обекти – примерно банките. Знаете ли, в момента една от най-нашумелите теми са обирите на банкомати? Ще Ви дам пример, просто защото през последните месеци много често се дава по телевизии и медии за тях. Имаме Наредба между БНБ и Министерството на вътрешните работи за категоризацията на обектите, какво трябва да се направи за един обект, в който има примерно 100 хил. лв.? Тази Наредба обаче трябва вече да включи и банкоматите, защото в един банкомат има 100 хил. лв., но той не е касово помещение, не е банково помещение и там трябва да се реагира. Ето по този начин, когато се поема охраната на един такъв обект, министърът може да възложи ясни и точни завишени критерии, съобразявайки се с криминогенната обстановка и с динамично изменящия се процес в престъпността. Затова даваме тази възможност, а не заради нещо друго. И вътре ясно е написано какво точно се случва. Алинея 5 и ал. 6 са взаимно допълващи се и ясно и точно обясняват какво се случва в тази Наредба. Не става въпрос да се утежнява сега отново с правилник за приложението, пък утре, като се появят друг вид банкомати, да мислим как да ги вкарваме в Правилника за приложение на Закона. Тук нещата са конкретни! Мисля, че е време да се обединим около този Закон и да го изгласуваме заедно, за да покажем, че наистина ни е грижа и за сигурността, и за бизнеса в този бранш.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Манев! Може би направихте грешка, но ал. 6 няма…

Да, може би е лапсус. Направи ми впечатление, и това ме предизвика да взема реплика. Казахте – да се грижим за бизнеса. Очевидно този Закон е пропит с грижа за бизнеса. Ето, Вие го потвърждавате. Къде е държавата тук, господин Манев? Аз неслучайно направих предложение да отпаднат урбанизираните територии, пък да вземем да се погрижим и за държавата по някакъв начин. Да може Министерството на вътрешните работи да има по-сериозно взаимодействие с местната власт, а не да отнеме функции на това Министерство и да ги дава на бизнеса. Защото тук вече мирише на лобизъм, не на нещо друго. И този Закон Вие ни призовахте да го приемем с консенсус, а той вече ни мирише на лобизъм. Разбирате ли? И ще влезе в категорията закони, приети от сегашното мнозинство в посока на частни интереси. Никакво друго впечатление не ни оставя. Благодаря.

Колега Иванов, аз се надявам, че цялата половина на залата, лявата, всички колеги, включително и Вие, сигурен съм в това, правите разлика между лобизъм и между грижа за бизнеса. Този бизнес, между другото аз го казах и в началото, ще го кажа и сега в отговор на Вашата реплика, той е един от най-затруднените в своята работа. Защо? Той подлежи, първо, на лицензионен режим, след това, по думите и на колегата Ви Янков, на контрол от МВР и въпреки това е бизнес. И наистина трябва, когато регулираме толкова сложно взаимоотношения, които са свързани и със сигурността на страната, и с взаимодействието с МВР, и с правенето на бизнес, ние да сме загрижени за бизнеса. И затова аз използвам без никакво притеснение думата „грижа“ и за бранша, и за бизнеса. Не ми пука, че Вие си мислите, че има нещо лобистко в това. Аз съм сигурен, че не е така. Що се отнася до репликата Ви за ал. 4 и ал. 5 – прав сте, да, сбъркал съм, съжалявам. Четвърта и пета са, а не пета и шеста. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Манев! Сигурно четем едни и същи текстове и сме се запознали всеки според своята експертиза. С този чл. 5 Вие раздробявате лицензионната дейност, с което отново увеличавате административната тежест, първо. И като Ви говоря за дублиране на дейността на МВР – Вие случайно да сте чели Закона за МВР? Да сте се запознали, че има такава дейност като превенция? Това, което Вие обяснявате, какво е? Вменявате дейности в местната власт, което си е приватизиране на дейности, срещу които ще се заплаща, и именно това е същността на казаното от мен: не се справя МВР и Вие търсите най-лесния начин да прехвърлите дейност в местната власт…

…сега, в рамките на този мандат, когато големите градове са спечелени от ГЕРБ. А следващия мандат?

Комисията предлага да се създадат нови членове 6 и 7: „Чл. 6. (1) Частна охранителна дейност се осъществява с невъоръжена или с въоръжена охрана. (2) При въоръжената охрана се спазват изискванията на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. (3) Частна охранителна дейност се осъществява чрез стационарна и/или мобилна охрана. (4) За частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 1-7 и 9 се използват само превозни средства – собственост на или наети от лицето по чл. 2, ал. 2 и 3, както и наети или предоставени от възложителя по договора за охрана. Чл. 7. (1) При извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2-6 в пост за наблюдение, по изключение могат да бъдат определени изпълнители на охранителна дейност, които не отговарят на изискването на чл. 50, ал. 3, т. 5, след представяне на медицинско удостоверение, че могат да извършват тази дейност. (2) На изпълнителите на охранителна дейност по ал. 1 не могат да се възлагат други действия, освен наблюдение и сигнализиране чрез технически средства или системи.“

Комисията предлага да се създаде наименование „Глава втора – Минимални изисквания за сигурност и безопасност на охраняваните обекти, включително за необходимото техническо оборудване, превозни средства и персонал“.

Комисията предлага да се създаде наименование „Раздел І – Лична охрана на физически лица“.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6, който става чл. 8.

Комисията предлага да се създадат нови членове 9 и 10: „Чл. 9. (1) Възложител по договор за лична охрана на физическо лице е пълнолетно и дееспособно охраняемо лице. (2) Когато охраняемото лице е непълнолетно или недееспособно, възложител по договор за охрана на това лице е законният му представител. Чл. 10. (1) Изпълнителите на охранителната дейност и/или ръководителят на охранителния екип осъществяват охраната по чл. 8 в ежедневно облекло, без отличителен знак на търговеца, ако това изрично е предвидено в договора. (2) В служебната идентификационна карта на лице от охранителния състав се отбелязва, че то извършва лична охрана по чл. 8. (3) При извършване на лична охрана на физическо лице изпълнителите на охранителната дейност и/или ръководителят на охранителния екип се легитимират и със служебната си идентификационна карта при проверка от контролните органи.“