19 януари 2018 г.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Заместник министър-председател! За електронно управление в България се говори от 1998 г. Оттогава до днес за изграждане на електронно управление в държавната администрация са усвоени поне нeколкостотин милиона лева. Писани са няколко стратегии, отчитани са много успехи, но практическият резултат е значително под очакванията на гражданите и бизнеса. В България има 265 общини и общо над 500 администрации. Основната част от административните услуги за гражданите и бизнеса, близо 80%, се предоставят от общинската администрация. Вярно е, че допреди десетина година едва половината общински администрации имаха някакво присъствие в интернет, докато днес практически няма администрация без уеб сайт. В голяма част от администрациите са въведени системи за автоматизиране на някои от работните процеси. Системите за нуждите на гражданското състояние, ЕСГРАОН и местните данъци и такси са внедрени във всяка община. Въпреки това точно в общинските администрации проблемите са най-тежки и, за съжаление, системно са неглижирани за сметка на централната администрация, където се инвестират около 90% от всички средства за електронно управление. Обикновено мерилото за успех са усвоените средства и броят на въведените електронни услуги. Но следва да се има предвид, че развитието на електронно управление в България не бива да цели електронизацията на хартиените процеси в администрацията, а по скоро тяхната оптимизация чрез въвеждане на електронизирани процеси и информационни системи, които да повишат качеството на административното обслужване и да намалят административната тежест върху неговите участници и ползватели. Кой знае защо обаче господин Дончев отдели повече от половината от своето време за отговор от тази трибуна във връзка с нашето питане по отношение политиката за изграждане на електронно управление отпреди няколко дни, за да ни убеждава, че компютър и електронно управление са несъвместими понятия. А бъдещето на електронното управление в България се криело в свързването на електронни регистри, колеги, заради което е започнало решително да се громят проблемите с неговото въвеждане с промяна в повече от 100 закона. Ако наистина електронизацията на администрацията и електронното управление нямат нищо общо, то аз и сега се питам: възможно ли е да имаме електронно управление без компютри в администрацията? Сигурно е възможно, колкото е възможно да караш кола без двигател. Идеята пък за промяна на сто и повече закона може вероятно да се обясни единствено с желанието да се забави реализацията на електронното управление, за да се изчака, докато се усвоят и планираните средства по Оперативна програма „Добро управление“. От отговора на господин Дончев за мен обаче стана категорично ясно защо до този момент той и Държавната агенция „Електронно управление“ не са направили опит да дадат точна оценка на това за какво, кога и колко пари са били изхарчени от нас за въвеждането на електронното управление. Обяснението за това може да бъде само едно – страх от ужасяващата истина за изхарчените в последните години стотици милиони без осезаеми резултати в административната реформа и без реално въвеждане на електронно управление. Държа да подчертая, че изводът, който правим ние в „БСП за България“ за лошото състояние на въвеждането и прилагането на електронно управление и за лошото качество на административната реформа в България, не е просто наша констатация. Тя се базира на факти, които всъщност господин Дончев и подчинената му администрация признават и сами. В отчета за състояние и Годишен план за развитие и обновяване на информационните ресурси в администрацията и информационните ресурси на единната електронна съобщителна мрежа на държавната администрация и за нуждите на националната сигурност от август миналата година се казва: „През последните години е разработен значителен брой електронни административни услуги. Тяхната популярност и достъпност обаче все още е незадоволителна. Фактори затова са както слабото популяризиране на услугите, така и липсата на единна електронна идентичност за българските граждани. Трайно установена е практиката да се електронизират различни услуги за гражданите и бизнеса без обаче да се трансформират във вътрешноадминистративни услуги, достъпни за другите администрации.“ Вместо това се разработват механизми за заявяването им по електронен път и за получаване на готовите документи на гише в съответната администрация. По този начин се дигитализира административна тежест без реално да се прилага основният принцип на електронното управление – за еднократно събиране и многократно използване на данни. И ние от „БСП за България“, както и авторите на този документ, сме убедени, че посоченото твърдение е вярно, защото фактите за прилагането на електронно управление у нас са красноречиви, но смятаме, че причината за това е именно, че в последните седем-осем години ГЕРБ допусна масово финансиране на безсмислени проекти единствено с цел усвояване на средствата, което доведе и до настоящите резултати в административната реформа и електронното управление. В никакъв случай не приемаме, че електронното управление е един проект, който се изпълнява еднократно и с това приключва. Става дума за съвкупност от добре обмислени дейности и целенасочена работа по поддръжка и непрекъснато усъвършенстване на внедрените системи. Става дума не за проект, а за процес. Работещо, ефективно и всеобхватно електронно управление в Република България ще възстанови доверието в администрацията и практически ще подобри развитието на бизнеса и демокрацията в страната ни. Анализът на Управленската програма на управляващите за периода 2017 – 2021 г. в частта за развитие на електронното управление като основа за модернизация на държавната администрация и така нататък, Приоритет 64, не ни дава обаче надежда, че посочените по горе въпроси ще намерят своя отговор в рамките на този управленски мандат. Някои от предвидените в Управленската програма мерки са направо безсмислени и показват или невежеството на този, който ги е писал, или са опит за лесно отчитане на безумно скъпи мегапроекти, от които отново няма да има използваеми резултати. От друга страна, Оперативната програма „Добро управление“ е превърнат от инструмент за реформа в администрацията, съчетана с изграждане на електронното управление в средство за мащабно усвояване на европейски и бюджетни средства. В резултат на това предвидените за изпълнение по Програмата проекти не са само силно преоразмерени – някои от тях в пъти, не в проценти, но те ще дадат същите неизползваеми резултати, които дадоха мнозинството от реализираните проекти от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщения по предишната Оперативна програма „Административен капацитет“. Инициативата на Държавна агенция „Електронно управление“ за създаване на архитектурна рамка на електронното управление е обнадеждаваща, защото тя би могла да посочи верния път за развитие на електронното управление. Но съществува немалък риск да бъдат подкрепени старите технологии за източване на средствата и да бъде направен опит за интегриране и съответно наливане на още средства в доказано неработещи системи и ресурси. Между другото, дадохме няколко примера от последните дни за такива. В ежедневните си срещи с нашите съграждани ние, народните представители от „БСП за България“, непрекъснато получаваме информация за некомпетентна, мудно и лошо организирана работа на различни административни органи и на различни нива в администрацията. Убедени сме, че значителна част от проблемите, свързани с работата на администрацията, могат да бъдат решени със средствата на електронното управление, но си задаваме и въпроса: защо след неколкогодишна работа и милиони похарчени левове от правителствата на ГЕРБ практически нямаме използваеми резултати в изграждането на електронното управление? Смятаме, че въпросите за отговорността, за загубеното време и прахосаните пари…

Не са само ГЕРБ!

(към председателя) Моля Ви, вземете отношение! …и необходимостта от реформиране на работата по изграждане на електронно управление са важни за нашето общество (реплики)…

…и следва да получат необходимото внимание. В този смисъл за нас от „БСП за България“ наистина е необходимо създаването на временна парламентарна комисия, която с цел да бъдат избегнати повтарящи се с години грешки да направи пълен преглед на изразходваните средства за управление в България и цялостен анализ на причините, довели до масово разхищение на средства, като се посочват отговорните за това лица и органи. Предлагаме заместник министър-председателят на Република България господин Томислав Дончев в кратък срок да изготви подробен план за изграждане на електронно управление. Планът да посочва видовете системи и дейности по тяхното внедряване за всички администрации – на централно, областно и общинско ниво. Да се даде времева прогноза за дигитализация на административните услуги в реално използваема форма, да се даде пълна схема за финансиране на дейностите по изграждане на електронно управление, включваща и дейностите в общинските администрации. Благодаря Ви.

„Проект! РЕШЕНИЕ във връзка с разискванията по питане, № 754-05-56 от 22 ноември 2017 г., от народните представители Димитър Данчев, Георги Свиленски и Кристиан Вигенин към заместник министър-председателя Томислав Дончев относно политика за изграждане на електронно управление Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 105, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Създава Временна парламентарна комисия, която да направи пълен преглед на разходваните средства за електронно управление в България и цялостен анализ на причините, довели до масово разхищение на средства, като се посочват отговорните за това лица и органи. Комисията е в състав от 10 народни представители – по двама от всяка парламентарна група, със срок на действие до 28 февруари 2018 г. 2. В срок до 28 февруари 2018 г. заместник министър-председателят на Република България господин Томислав Дончев да изготви подробен план за изграждане на електронно управление. Планът да посочва видовете системи и дейности по тяхното внедряване за всички администрации на централно, областно и общинско ниво. Да се даде времева прогноза за дигитализация на административните услуги в реално използваема форма. Да се даде пълна схема за финансиране на дейностите по изграждане на електронно управление, включваща и дейностите в общинските администрации.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Заместник министър-председател на Република България, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми колеги от БСП, този дебат, който днес предстои да направим, е необходим, защото електронното управление ние го дължим на нашето общество. Не знам доколко обаче този дебат е навременен, защото целият процес продължава вече близо 16 години. Ако искаме дебатът, който ще проведем, да бъде конструктивен и той да ни отведе по-бързо до целите, които сме си поставили, е необходимо да се фокусираме върху това, което имаме, това, което трябва да надградим, така че да постигнем в крайна сметка резултатите, които са ни необходими. Затова аз ще се опитам съвсем накратко да очертая рамката на това, което имаме до момента и е направено, за да може тя да послужи като отправна точка за предстоящия дебат. Мисля, че ще намерим и допирни точки с Вас, колеги, защото, като изчистя от емоция чутото преди малко във Вашите мотиви, има наистина неща, върху които можем да разсъждаваме, да се обединим и да продължаваме напред. Приказката за електронното управление горе-долу започва така: през девет правителства в десето, някъде далеч във времето бяха положени основите на електронното управление. За съжаление обаче те бяха положени в грешната посока. Дали поради неразбиране, или защото тогава така са били отчетени обстоятелствата ние получихме като резултат възможността да се дублират хартиените услуги с електронни, което към момента отчитаме за грешка. Вследствие на тогавашните политики се закупуваше масово хардуер, който, разбира се, е необходим, в това няма нищо лошо, и се внедряваше софтуер. Една от грешките, която беше допускана и се случваше основно по времето на съществуването на Министерството на администрацията и административната реформа, беше да се даде възможност на общините и на ведомствата да въвеждат софтуери, като решават и преценяват сами за собствените си нужди какви те да бъдат. Към момента това доведе до следния резултат: имаме софтуери, чиито протоколи не комуникират помежду си, и регистрите не могат да обменят данни. Това наистина е факт към този момент. Нека да отбележим обаче и онова, което наистина е видимо, което се е случило, то може би през последната около една година и най-вероятно провокира този дебат, който смятам, че въпреки всичко е навременен. Четиридесет и третото народно събрание с гласовете на всички парламентарно представени партии гласува изменението на Закона за електронното управление, което всъщност ни дава възможност да направим промяна в нормативната база, защото тук се корени основата на целия проблем – правилната посока, която трябва да бъде зададена за електронното управление. Да, ние в момента изследваме добрия пример на Естония, но нека да не забравяме, че в Естония от третия път въвеждат електронното управление, което имат в момента и което наистина е за пример. След това имаме завършена пълна Стратегия до 2020 г. със съответната пътна карта, която определя приоритетите, определя стъпките, които трябва да се извървят. Имаме архитектура на електронното управление, която се довършва към момента, и се надявам в съвсем скоро време да можем да се запознаем с нея. Имаме нещо много важно, което сега, от 2018 г., влиза в сила, и това е новият ред за финансиране. Ние отчитаме, че финансирането през годините не е било по най-правилния начин, защото към момента не можем да разберем какви средства наистина са изразходвани целево за електронно управление. Ние знаем, че единствените сигурни пари са едни около 101 милиона, които са похарчени по Оперативна програма „Административен капацитет“, а всички останали средства са заедно с текущите и капиталови разходи. Затова въвеждаме новия ред на програмното бюджетиране, където имаме специално приложение към процедурата по приемане на бюджета и е ясно по какъв начин – кой, как, за какви нужди, дали това е целево за електронното управление, и най-вече дали е ефективно и ефикасно, което ни интересува нас, за да имаме резултата, който е необходим. Още нещо важно – целият този процес трябва да се управлява от някой и за щастие вече имаме работеща Държавна агенция за електронно управление. Пожелаваме си тя наистина да си свърши качествено работата. При наличието на всичко това са необходими три неща, за да имаме успех и резултати, които искаме. Това са правила, хора и ресурси. За ресурсите няма да говоря – имаме налични, необходимо е да се подобряват, необходимо да се реорганизират по някакъв начин, което се случва и в момента. Хората – знаете, че една от най-високоплатените професии е на IT-специалистите, а ние им предлагаме заплата на държавен служител. Въпреки това имаме качествени служители, които работят в този сектор, на които ние разчитаме и трябва да намерим правилната мотивация за тях. Стигаме до третото, най-важно нещо: това са правилата, от което през последната една година ние започнахме. Всъщност промяната на законите, която ни дава стабилната основа за всичко останало, което имаме. Ще използвам Вашия пример – да, хубаво е да имаме кола, да, задължително е да има двигател, но ако не можем да шофираме и не знаем къде отиваме, няма никакъв смисъл от тази кола. Видяхте, че с отпадането на свидетелството за съдимост ние променихме – мисля, че са 68 закона, което е изключително голяма работа по отношение на промяната на нормативната уредба. Затова аз апелирам дебатът, който ще проведем в момента, да бъде в тази насока: как да реорганизираме и организираме всичко това, което имаме. За съжаление, не мога да се съглася с това, което предлагате Вие. Първо, Вие предлагате отново поредната комисия, която да разследва – ще Ви цитирам – масовото разходване на средства, точно така, това са аргументите към Вашето предложение. Не знам как точно определихте какви са разходваните средства за електронното управление, при положение че те никъде не са отчитани целево, че са харчени за това. Да, Вие сте попитали ведомствата, те са Ви отговорили и във еуфорията да покажат колко много работа са свършили по електронното управление, са Ви отчели разходите за мобилните си телефони.

Да, благодаря Ви. Затова смятам, че трябва да се фокусираме към това, което в момента е направено, по какъв начин ние можем да го надградим. Ние нямаме нужда и от нов план в момента, който да бъде изграден за един месец, защото имаме изцяло нова Стратегия, пълна Стратегия с пътна карта и архитектура на електронното управление. Онова, което ние предлагаме: нека да задължим заместник министър-председателя – господин Томислав Дончев, в един разумен срок пред Народното събрание да представи един доклад за текущото състояние на разработените хоризонтални компоненти на електронното управление и начина за ускореното им внедряване в широк кръг от администрация, включително и в общинските, и областни администрации. Нека на годишна база да получаваме ежегодно отчет за свършеното до момента и план за предстоящото. Ако ми позволите, госпожо Председател, да изчета решението.

„РЕШЕНИЕ във връзка с разискванията по питане, № 754-05-56 от 22 ноември 2017 г., от народните представители Димитър Данчев, Георги Свиленски и Кристиан Вигенин към заместник министър-председателя Томислав Дончев относно политика за изграждане на електронно управление Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 105, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Задължава заместник министър-председателя Томислав Дончев в срок до 31 март 2018 г. да представи пред Народното събрание доклад за текущото състояние на разработените хоризонтални компоненти на електронното управление и начини за ускореното им внедряване в широк кръг администрации. 2. Възлага на заместник министър-председателя Томислав Дончев да внесе в Народното събрание ежегодния отчет за състоянието и годишен план за развитието и обновяването на информационните ресурси в администрацията, и ресурсите на единната електронна съобщителна мрежа на държавната администрация и за нуждите на националната сигурност след приемане от Министерския съвет.“ Благодаря Ви.

Госпожо Председател, уважаеми колеги, народни представители, уважаеми господин Заместник министър-председател! Недопустимо е, господин Дончев, когато говорихте преди няколко дни за политиката на правителството за въвеждане и прилагане на електронно управление в България, да не подчертаете нуждата от средства за квалификация и преквалификация на администрацията, да не коментирате чукащата на вратата необходимост от алтернативна заетост за кадрите, които ще си отидат от системата заради въвеждане на електронни услуги в администрацията. Очаквахме от Вас да посочите мерки за справяне с отчайващите едва 5% граждани, които са единствените търсещи и използващи електронни услуги, както и да посочите конкретика за това как ще промените тази мрачна статистика. Останахме учудени, че не говорехте за промяна в образователната политика на България, която да прекърши десетилетни стереотипи и нагласи, включително на младите хора, както и за това как ще ги насърчите още в процеса на обучение и придобиване на функционална грамотност да търсят и използват електронни услуги. Изненадани бяхме също, че нямате визия за повече от 70 електронни регистри, които се поддържат във всяка от 400-те общински и районни администрации, които впрочем, както се казва, предлагат над 80% от административните услуги за гражданите. Нямате идея за финансирането на същите тези общински администрации, въпреки че само за месец преди Нова година правителството набързо разпредели за какво ли не милиард и половина от бюджетния излишък. Ако бяхте направи нещо от това, уважаеми господин Дончев, щяхте да убедите не само нас, а и българския народ, че имате идея как да изградите електронно управление и как да направите този процес устойчив и работещ. Ще подкрепя твърденията си с два реални примера. Първият, фирма изпълнител е разработила система за електронно връчване. Тази услуга е една от малкото обявени на интернет страницата на Държавната агенция за електронно управление. Колко пъти е използвана тя, не е ясно. При реализацията на проекта на стойност 2 млн. 149 хил. лв. без ДДС са усвоени около милион лева само за дейност по позиция едно – валидиране на електронни документи, разпечатка на електронни документи и така нататък. На пръв поглед всичко е наред, изпълнява се Регламент 910/2014 г. на Европейския парламент. Системата работи повече от две години и е внедрена, само забележете – едва в 7 от общо 500 администрации. Това са Държавната агенция за електронно управление, общинските администрации – вероятно няма да се изненадате – Габрово, Троян, Брацигово, Бяла Слатина, НОИ и в Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Колко граждани са се регистрирали в системата не е известно. Интересно е да знаем дали и членовете на правителството, Вашите колеги, господин Дончев, имат регистрации. Но въпросът очевидно е риторичен. Работи ли реално системата? Очевидно не! Очаква ли някой тази система да се ползва, колеги? Според мен – пак не. Основната причина за неизползване на системата за връчване е, че просто няма какво да се връчва в електронен вид. За да се връчват актове на изпълнителната власт, би трябвало и те да са подписани с електронен подпис, по който да може да се установи самоличността на подписалия акта административен орган. Освен това такива актове и съгласно Регламент 910 трябва да бъдат подпечатани с електронен печат, по който да се установи декларираното от съответната администрация, че подписалият акта има правомощията да прави това. Вместо управляващите да полагат усилия да осигурят идентификация по електронен подпис и да осигурят необходимото законосъобразно прилагане в административната практика на цифровите печати, те саботираха приемането на предложението на „БСП за България“ преди няколко месеца за законови промени, осигуряващи използването на електронен подпис за идентификация. Господин Дончев, реално Вие саботирахте сами себе си! (Шум и реплики от ГЕРБ.) Няма идентификация по електронен подпис, няма издадени и подписани актове и система за милиони няма какво да връчва и бездейства. Всъщност на Вас ясно ли Ви е въобще какво правите?! (Шум и реплики от ГЕРБ.) Накрая, онези Ваши служители, които отговарят за системата, дори я рекламират и твърдят, че тя позволява връчване на документи за извършени административни услуги, актове, фишове, електронни фишове, наказателни постановления и други и че може да се използва за различни документи, за които е задължително връчването или съобщаването им по закон. При това положение, колеги, учудваме ли се, че гражданите не са се засилили да се регистрират да използват тази система? Вторият пример, показващ очевидната некомпетентност в управлението, е свързан с Вашия отговор, господин Дончев, на наше питане преди няколко дни, когато споменахте единствено за намерение за свързани електронни регистри, които да си обменят, цитирам „удостоверителни документи“. Очевидно за Вас това е елемент на така нареченото „комплексно административно обслужване“. Дори е формулирана цел 233 на правителствената Програма – „Представяне на ефективни електронни административни услуги за гражданите и бизнеса и прилагане на комплексно административно обслужване“. Но достатъчно ли ще бъде да се свържат няколко регистъра? Не знаете ли, че за всяка от основните 500 администрации се обслужват десетки основни регистри? Комплексното административно обслужване може и да е вярно направление в развитието на обслужването на населението, но нека да погледнем фактите и да видим какво всъщност предвиждате Вие. Развитието на това обслужване е планирано да се реализира с европейски проект, за който през тази година ще бъдат изхарчени около 15 млн. лв., които ще бъдат вложени в създаване на 100-150 нови центъра за комплексно административно обслужване. Планирано е тези центрове да служат като посредник между населението и администрацията, тоест администрация ще опосредства връзката на гражданите с администрацията! Типично е и съвсем в духа на усвояването! Естествено, от концепцията на Министерския съвет за тези центрове не става ясно защо изобщо е необходим такъв посредник, защо например не се оборудват 150 общински администрации с подходящ софтуер и хардуер за реализиране на електронното управление по места? Очевидно е, че е далеч по-полезно, но няма как да го направи една наша фирма! Господин Дончев, не разбирате ли технологичната безсмисленост на такъв проект?! Защо ще го реализирате, вместо с парите за този проект не е предвидено да се развие наличният софтуер на общинските администрации, за които няма планирани никакви средства за електронно управление в бюджета за тази година? Защо не се даде възможност и на кметствата да предоставят електронни административни услуги? Очевидно е, уважаеми колеги народни представители, че архитектите на този проект в основната му част са предвидили да усвояват средства за наемане на помещения, за канцеларско оборудване, компютри и друга техника, тоест за създаването на още едно ненужно административно звено! Бих могъл да продължавам да давам още доста примери като този, който дадохме само преди няколко дни и заради който сега искаме прокуратурата да разсекрети докладите на специалните служби във връзка със системата на Агенция „Митници“. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Има, има общо, защото това е част от проектите за една неработеща система, която всъщност от години манипулира приходите в държавната хазна – системата БАЦИС. Всъщност, бих могъл да продължа, както казах, да давам още доста примери и проекти, за които са харчени или предстои да бъдат харчени средства от държавния бюджет или по европейски програми, примери, които идват всъщност от Вашите отговори на нашите актуални въпроси от последните няколко месеца. Смятам това за ненужно, защото вярвам, че Вие по-добре от мен разбирате, че наистина е необходим друг модел за въвеждане и прилагане на елементите на електронно управление в България – модел, който ще стимулира внедряването на полезни за администрацията програмни продукти. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Процедурата е по начина на водене. Уважаема госпожо Председател, това, с което се занимаваме в момента, е дебат. Имаше питане, на което беше отговорено. По някакъв начин беше решено, че темата е важна и трябва да влезе в дебата. Това според мен донякъде не отговаря напълно на регламента, който сме направили за подобна формула, защото предполагам, че това, което ще се случи сега, е, че тук ще говорят депутатите от различните политически сили, или само от една политическа сила, а накрая господин Дончев ще излезе, ще каже няколко думи и ще приключим. За мен това не отговаря на формулата на дебата. Мисля, че темата е важна и съм убеден, че както хората от опозицията, така и господин Дончев имат какво да кажат по нея. За мен цялото това упражнение има смисъл, ако то наистина се превърне в реален дебат Предлагам, тъй като имаме определено време – това са процедурните правила в залата, в същото време господин Дончев може да взема думата няколко пъти – когато поиска и колкото поиска, което е правилно. Моето предложение към господин Дончев и към Вас конкретно е следното. За да направим дебата реален, бяха поставени много въпроси, те са реални. Призовавам господин Дончев да се включи сега, за да направим реален дебат, а не просто да го захлупим и да го прехвърлим. Моето предложение е с всички тези, които бяха поставени, може би не сега, може би да чуем колегите от ГЕРБ и след това, но не изчаквайте да оставим накрая господин Дончев да говори само последните три или пет минути, да си каже думите и да си тръгне, защото това обезсмисля цялото упражнение и парламентарната логика на това, което правим. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Заместник министър-председател, уважаеми колеги народни представители! Правя реплика на господин Данчев, защото той спомена за системата в Митниците БАЦИС. Това е точен пример как електронното управление, според Вас въведено, управлявано от някой – в случая управляващите, може да влияе доста лошо на приходната част на бюджета. Следователно корупцията, колеги, вече не е само в разходната част, когато купувате компютри, принтери, разбрахме, че сте си включвали и мобилните телефони вътре, вероятно и горивата, за да отидете да ги купите, а говорим за корупция в приходите. Укривате приходи именно чрез въвеждане или невъвеждане на електронно управление. Господин Данчев, въпросът ми към Вас е: това така ли е? Чрез тази система има ли опити за прикриване, за укриване на акцизи, на данъци и на всякакви приходи? Въвеждайки електронното управление така, както го виждат колегите, няма ли да стане още по-опасно и още по-вредно за българската държава, ако те продължат да го въвеждат? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми народни представители! При това положение и с първата реплика, и с процедурата на господин Кутев, госпожо Председател, искам първо да направя процедура във връзка с това за какво говорим.

Правя процедура. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Важно е, колеги, да установим това, защото ораторът към този момент се позовава на засекретена информация, която ние във вчерашния ден на Председателския съвет решихме как ще бъде ползвана. Поехме ангажимент да поискаме декласификацията й. Очаква се всеки момент това обстоятелство да настъпи. Към момента обаче тази информация е затворена и употребата и разгласяването й следва да бъде съобразно специалния закон. Тук вече започвам процедурата. Госпожо Председател, моля да дадете ясни указания на говорещите доколко включваме тази тема, която е за отделно заседание, в отделен дебат.

Репликата към колегата Данчев е следната. Уважаеми колега, Вие дадохте най-неподходящия пример с оглед на Вашата теза, който всъщност потвърждава резултата и усилията, които нашето правителство е вложило. Ще Ви разкажа следния случай. Колегите от „БСП за България“ присъстваха на тази работна група. (Шум и реплики от „БСП за България“.) На обсъждането на работната група по измененията и допълненията на Административнопроцесуалния кодекс всички скептици за предложените промени за електронно връчване и съобщаване по административни дела и по административното съдопроизводство бяха убедени в ефекта на тази система. Тя беше демонстрирана от представителите на Държавната агенция за електронно управление. Определено трябва да подчертая, че тази система убеди целия скептицизъм, насъбран във всички, включително и в представителните магистрати на съдебната система, че може да доведе до реално електронно правосъдие. Тепърва ще видите ефектите и резултатите от действието на тази електронна система. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя тази процедура по начина на водене и за начина, по който се коментира в залата, защото тук се отвори темата за системата БАЦИС. Само искам да Ви кажа да не правите забележка на колегите, нито да ги спирате да говорят, тъй като данните и информацията, която в момента тук се коментира, е на база на публикации в медиите. Не знам до какъв момент и на какъв етап е стигнало разсекретяването, но днес много обширно и точно в няколко медии, да не ги цитирам, е описано какво се е случило. На практика вече за никого не е тайна, очаквам по това и господин Вицепремиерът да вземе отношение, включително да разберем колко пари са дадени за тази система, защото разбираме, че над 300 души са влезли и какво не се е случвало там! Не виждам защо ни правите забележка. Нормално е тук да се дискутира, да чуем отговорите от длъжностните лица какво се случва там. Когато се разсекрети и има нещо друго, което не може да се говори тук, в залата, ще стане ясно и ще си го коментираме. Днес говорим на база на публикации в медиите. Няма нищо секретно, нищо тайно. Ако искате, ще Ви го донеса и ще Ви го покажа. Благодаря. (Шум и реплики.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, аз не се притеснявам от нещо, свързано със системата, която коментираме в момента – за Митниците. Ние коментираме техническата част, доколко тя е ефективна спрямо целите, за които е създадена. Отделно от това някаква информация, която да е била секретна, да е станала публично достояние от тази трибуна, не е издадена, тъй като вестниците и електронните медии изобилстват с далеч по-задълбочени коментари и анализи по темата за ефекта от работата на системата в Митниците и за… (Реплика от народния представител Данаил Кирилов.)

Това ще стане ясно, когато разсекретите докладите, господин Кирилов. Какви са констатациите, които са направени не от нас, а от специалните служби? Дали има укриване, господин Свиленски – на Вашия въпрос, предлагам да разследваме въпроса след разсекретяването на доклада, което се надяваме, че ще се случи съвсем скоро. Относно системата за електронно връчване, пак ще попитам господин Кирилов: колко човека са се регистрирали да ползват тази система? Колко администрации са се регистрирали и участват със съответния интеграционен модул, който е предвиден за връзка между централната система за връчване и отделните администрации, които са се включили с този модул към централната система и реално връчват документи? Понеже тук казахте за дебатите по АПК – какви документи специално се връчват? Имаме информация, че редица експерти също са изразили своите резерви по отстраняване на начина, по който работи системата, и начина, по който се връчват документите чрез нея. Но пак казвам, най-добрият показател за ефективността на една система е доколко тя се използва, колко струва спрямо това използване. Днес говорим за ефекта от милионите похарчени пари и за това, че няма видими резултати от харченето им, че са направени десетки проекти. От въпросите, които зададохме към господин Дончев в последните месеци имаме фрапиращи отговори за десетки проекти, за милионни левове, които не работят, които самата администрация не използва и няма намерение да използва. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник министър-председател! Защо няма да подкрепя предложението на колегите от БСП? Дебатът според мен наистина е важен, своевременен, даже може би и малко закъснял, тъй като имаме голямо изоставане поради ред обективни причини именно в изграждането на това електронно управление. Ще започна оттам защо не мога да подкрепя Вашето предложение? Гледайки мотивите, в мен възникват два въпроса. Първи въпрос: или не разбирате какво е електронно управление и какви са процесите в него, в което не вярвам, че е така, или се опитвате по манипулативен начин да представите едни данни, които сте получили от министерствата, от ведомствата, видите ли, като част от създаването на електронното управление, и опитвате да заблудите не само залата, но и обществото за това, че са изхарчени стотици милиони за електронно управление, което всъщност не е вярно. Ще се опитам да Ви обясня защо. Да, сигурно има много проекти, които може да изкарате, които със сигурност имат своята неефективност, не са допринесли за електронното управление. Сигурно е така. Всяка администрация е харчила различен ресурс, дори и за всякакви информационни комуникационни технологии, било то принтери, компютри, телефони, но това не е електронно управление. И това е част от задълженията на всяка администрация да изпълнява своите ангажименти. Повечето от парите даже, които са изхарчени, съвсем обективно са отишли именно за аналоговата процедура да издават документи на хартия. Точно това е. И принтерите, и компютрите… Не са отишли за електронно управление. Ако вникнем в това какво е електронно управление, трябва да си дадем ясен отговор за това, че електронното управление не е дори издаването на услуги по електронен път, а това е, когато не е необходимо изобщо да заявява заявителя, че иска някаква услуга, защото информацията дали Вие сте женен, кога сте роден, съден ли сте или не сте съден, трябва да се съдържа в тези масиви и самите администрации да нямат необходимост да Ви я искат, дори и по електронен път, а самите те да я черпят от другите бази-данни. И това е електронното правителство. И ако погледнем от тази страна за електронното правителство... (Реплики от „БСП за България“.) Ще очаквам на реплика да ми кажете какво е. Възпитанието явно Ви бяга, защото не е хубаво да се обаждате от място. На реплика, ако може. Аз не съм прекъсвал някой колега.

Защо тези пари, за които Вие говорите, не са верни, а са манипулативни? Реално за електронно управление са изхарчени не повече от 120-130 млн. лв. Даже харчим значително по-малко пари, отколкото други държави, включително и Естония, която се дава за пример, на годишна база спрямо бюджета, спрямо процентното съотношение на брутния вътрешен продукт. И в крайна сметка ние трябва по-скоро да отговорим на един друг въпрос. Ако говорим за някакъв продуктивен дебат и да има някакъв смисъл от днешния разговор, то е това как наистина парламентът да подпомогне дейността за създаването на електронното управление, защото един от най-големите проблеми на електронното управление са самите администрации. И това не е някаква тайна, а е факт. Защото самите те възприемат своята информация и база-данни, които имат, като някаква вътрешноведомствена и по никакъв начин не искат да направят така, че тя да бъде общодостъпна за всички институции. И по-скоро ние като законодателен орган, ако с нещо ще допринесем за създаването на едно добро електронно управление и облекчение на гражданите и на бизнеса, е именно това: как и по какъв начин да накараме самите институции – било то държавни или общински администрации, наистина да направят крачка напред. Това, което Вие казвате – да бъде създадена тази Комисия, според мен не е продуктивно, защото в една от точките Вие казвате да се създаде някакъв „план“, „нов план“… Извинявам се, колеги, но безспорно последните две правителства показаха ясно, че имат воля да се справят с този проблем и да направят решителна крачка. Създадена беше Агенцията „Електронно управление“. Заедно гласувахме Закона за електронното управление. Има единен технически протокол, с който всяка една администрация, когато поръчва и изработва софтуер, трябва да отговаря на този общ единен стандарт. Приехме в Закона всичките системи да бъдат с отворени кодове, авторските права да бъдат собственост на възложителя, не както беше досега, да не се плащат лицензи всяка година. Такъв е примерът и с тол системата, която се опитваме в момента да изградим по същия начин. Имаме множество крачки напред и не мисля, че в момента една такава Комисия би била продуктивна, а по-скоро ще е някакъв опит за заяждане, а няма смисъл. Предлагам господин Дончев като отговарящ за тази политика – а това е и нашето решение – в обозримо бъдеще да направи конкретни стъпки докъде се е стигнало относно създаването на електронното управление. Ако има законодателни инициативи, които трябва в спешен порядък да направим, да бъдат предоставени на нашето внимание, така че и ние да си свършим работата като законодателен орган. Но това с тези стотици, милиони, които са изтекли някъде… Да, сигурно са похарчени не малко средства, но те, колеги, не са отишли за електронно управление, а са отишли по-скоро за закупуване на различни софтуерни или хардуерни продукти, които са в полза на сегашния модел на работа, а не в полза за облекчаване на административните услуги за бизнеса и за гражданите. Благодаря Ви, колеги.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Ненков, позволявам си да Ви направя реплика. Не е проблемът дали някои колеги от БСП не знаем какво е електронно управление. Проблемът е, че Министерският съвет, министрите, включително и господин Дончев не знаят какво е електронно управление, защото, когато зададохме въпроса до всеки един министър колко пари са изхарчени за въвеждане на електронно управление в България – тези числа са подадени от министрите, те не знаят какво е електронно управление. Искаме тази комисия, за да стане ясно колко пари са изхарчени за електронно управление, колко за принтери, колко за тонери, колко за мобилни телефони и повече това нещо да не се случва. За това е този дебат, не за нещо друго, защото електронното управление на Вас Ви е приоритет. Преди една година сменихте Закона. Направихте Държавна агенция „Електронно управление“ и няма след една година сменихте директора на тази Агенция. Защо го сменихте този човек? Така ли ще правите всяка година – с нов директор ще вървим към електронно управление, или ще чакаме след следващия дебат след осем месеца пак да питаме колко средства са изразходени за електронно управление? Затова е тази Комисия – да види какво е изхарчено, да види какво е направено, да се каже кой носи отговорност. Ако е господин Желязков – правилно сте го отстранили, но аз мисля, че господин Желязков е достоен председател на тази Агенция и не трябваше да го махате, но това е Ваше право. Моля Ви, подкрепете нашето предложение с всичките други решения. След това за плановете – какво предвиждаме, когато изхарчим 100 милиона, за да знаем какво ще имаме в края на годината. Защото единственото нещо, което сте направили в електронното управление, това е в НАП, Митници и в Здравна каса да има едно апаратче за билетчета и вместо хората да стоят прави и да се записват на списъци, както беше едно време, сега стоят с листчетата и си чакат същия ред и на същите опашки. Това Ви е електронното управление, уважаеми дами и господа. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, уважаема госпожо Председател! Уважаеми колеги, уважаеми господин Дончев, уважаеми господин Ненков! Господин Ненков, хубаво е, когато се говори от тази трибуна, да се акцентира малко и на цифри, които съм сигурен, че Вие ги знаете, но незнайно защо не ги използвахте. Знаете, че в момента има около 3700 потребители, на които са издадени над 7000 документа – ние вече не говорим за удостоверения, а говорим за документи. От друга страна съм сигурен, че знаете, че за два месеца по първия проект вече има над 2700 регистрации. И нещо друго, господин Ненков, когато започнахте изказването си за структурата на електронното управление – след Стратегията имаме пътна карта, след тази пътна карта, имаме архитектура на това електронно управление, тези неща са нещо различно от плана, който колегите сега се опитват да ни вменят, и да натоварят господин Дончев с административна тежест да направи план за електронното управление. План не ни е необходим поради причината, както казах, че имаме структура, имаме стратегия, имаме пътна карта, имаме и архитектура на електронното управление. Благодаря.

Госпожо Председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ненков! Управление на публични процеси с използване на информационни и комуникационни технологии – това е електронно управление, да се изгради във виртуална среда регулиране и да се реализират взаимоотношения с публични институции или доставчици на публични услуги, тоест, човек – държава, юридическо лице – държава или отделни звена в държавата – дигитализиране на процесите. Каквото и да обяснявате, Вие разбирате електронното управление като СМС към премиера, и премиерът със СМС командва отделни звена в институцията. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) За Вас това е електронно управление. Но ключът е, че Вие разчитате на подкрепа с натиск над администрацията, а едно електронно управление ще намали разходите за администрацията, но и заетите в тази администрация, и Вие ще имате по-малко подкрепа от тази администрация и няма да сте на власт. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, сега вече наистина разбрах защо няма подкрепа Вашето предложение. (Оживление и смях в ГЕРБ.) Благодаря на колегата Янков, че ми разясни какво е електронно управление. Ще му припомня, че само преди девет месеца с Вашия президент, който Вие издигнахте, който имаше служебен кабинет, с целия натиск, който Вие оказахте на държавната администрация, съответно загубихте изборите. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Така че това отговаря на въпроса дали с натиск или със СМС-и сме спечелили изборите. И приключваме по тази тема. Що се отнася до електронното управление, колеги, мога да кажа, например, че един супер компютър, който по времето на Орешарски е купен за 7-8 милиона, седи в Агенцията абсолютно неизползваем, остарял като технология. (Реплики от „БСП за България“.) Може би е имало добра идея, но този проект, така или иначе, е абсолютно загубен. Така че, колега Данчев, и аз мога да Ви кажа много такива примери. Да, вярно е, че има нецелесъобразно изхарчени пари. Вярно е, че администрациите по принцип считат като част от електронното управление закупуването на техника. Да, без техника не може, но самият смисъл на електронното управление е коренно различен. И това, което се опитах да кажа на колегата Янков в своето изказване преди малко, е: да, цифровизацията, електронното поддаване на услуги, електронното получаване на услуги е част, а бъдещето е, когато не Ви е необходимо като заявител да правите това нещо. Това е бъдещето на технологиите, на електронното управление, не след една, две, а след десет, двадесет години. Това е бъдещето. В момента ние имаме много ясен план; имаме стратегия, по която се работи; има финансиране за тези проекти; има пътна карта, която е изработена в рамките на два години и аз не вярвам как една комисия, която ние ще създадем в парламента, ще направи нещо по-добро. Голяма битка е създаването на електронно управление, защото спирачката до голяма степен са общините, до голяма степен е държавната администрация, всеки иска да си пази информацията. Това е големият проблем! Не е проблем господин Дончев дали иска, или не иска, или не знае, или знае какво е електронно управление. Бъдете сигурни, че знае! Проблемът е в това, че трябва да намерим начин, ако трябва някой път и с по-сериозни, с по-крути мерки като законодателен орган да накараме всичките администрации – било общинска или държавна, да направи крачка напред, а не просто с евтини заяждания. Няма да стане! Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Вицепремиер! Искам още от самото начало да кажа, че дебатът за електронното управление в България е нужен, той трябва да бъде воден. Това е един голям проблем, който трябва да се реши, но от друга страна, изложението на господин Данчев не ми вдъхна доверие, че опозицията е тръгнала… (шум, реплики и смях от „БСП за България”) …не ми вдъхна доверие, че опозицията се е подготвила добре да предложи нещо, което ние трябва да реализираме. (Реплики от народния представител Димитър Данчев.) Господин Данчев преди малко се оплакваше, че от залата му правят реплики. В момента той прави реплики. Значи, с такъв стил къде отиваме? Той предлага да направим една комисия, която да разследва злоупотребите, кражбите и така нататък, и по същия начин един негов колега предложи да направим петчленна комисия от Народното събрание, тоест десетчленна, която да се занимае с вируса „Птичи грип“ и да го ликвидира, и комисията да реши въпроса. Нещо подобно става и в момента, и ние не само това, а чуваме и изрази от тази трибуна, че вицепремиерът, господин Томислав Дончев – един доказал се специалист, не разбирал от тематиката, за която е назначен, и той трябва си подаде оставката, едва ли не да се махне. (Шум и реплики от „БСП за България”: „Оставката другата седмица!”) Защото казваха: Вие не разбирате, там компоти ли, там буркани ли, какво беше? Искам да кажа, че за електронно управление в България се заговори от времето на вицепремиер, пак в правителството, беше назначен от Кобурга… (Шум, реплики и смях.) Николай Василев, да. Той тогава още започна да говори за управление, след това – в това управление, между другото, имаше дейно участие на БСП, после имаше една тройна коалиция, която също се занимаваше с електронното управление, и в резултат на това бяха окрадени стотици милиони евро от предприсъединителните фондове от приближени до БСП кръгове, заради които ние не можахме да бъдем осъдени, защото не бяхме членове на Европейския съюз. По-късно обаче, след 2007 г., когато продължиха действията за съставяне и на едно такова, казахме, електронно правителство… (В залата влиза народният представител Мустафа Карадайъ и поглежда към изказващия се.) Благодаря за внимателния поглед. (Бурен смях.) След това ние видяхме, че напъните на правителството на БСП в тази посока стигнаха дотам, че ни спряха еврофондовете. Спряха еврофондовете, защото електронното управление не беше стигнало доникъде. Или след това… (Шум, реплики и смях от „БСП за България”.) Не първия път като ги спряха, не втория път. (Реплики и смях от „БСП за България”.) Ами по времето, когато вече бяха дошли БСП на власт и стана така, че се каза между 2007 г. и 2009 г. има големи кражби, извършени, и Ви спираме фондовете, за да направим ревизия.

Кой го каза това?

Така. След това един друг колега, който често се обажда от тази трибуна, че го репликират, непрекъснато говори, той е до господин Данчев. Ето го там – господин Свиленски, дето се усмихва. (Бурен смях.) Много смешно. Много смешно! Да се спукаме от смях, да! (Шум и реплики.) След това бяхме… (Шум и реплики.) Защото, ако не го кажем това, не знаем за какво говорим. (Реплики на народния представител Георги Свиленски.) Господин Свиленски продължава да иска да вземе думата от място! Госпожо Председател…

Сега, много упорства… (Шум и реплики. Народният представител Мустафа Карадайъ напуска залата.) На господин Карадайъ вече му стана скучно. (Бурен смях.) След това продължиха усилията в това направление и се стигна до това, че имахме заплаха – ето вече влизаме в първия мандат на ГЕРБ – спокойно, наострете уши! (Шум и реплики и смях.) Стигаме до това, че България трябваше да въведе наистина една голяма, сериозна система за управление и наблюдение, така наречената система ИСУН (Информационна система за управление и наблюдение на средствата от ЕС), в последния момент я въведохме, защото бяхме заплашени два пъти от Европейската комисия, че ще ни наложат сериозни глоби за това, че се бавим с нея. Тази система обаче в момента работи отлично, тази система ИСУН управлява около 30 млрд. лв., тази система е свързана със системата ИСАК. Вие знаете ли какво е това система ИСАК? (Бурен смях.) Да, питам Вас. (Шум, реплики и смях.) И така, продължаваме нататък. Това са едни много сложни системи, които сработиха една с друга, те са модерни, те са една от системите за електронно управление на правителството, въведена много успешно. Системата за електронно управление се състои, уважаеми колеги, и Вие всички знаете много добре, с изключение на господин Дончев, че те имат подсистеми. Не може системата за електронно управление в здравеопазването да бъде примерно приложена в сферата на религиозното управление. (Шум, реплики и смях.) Не може! Това са различни неща. Не може да мислим по този начин. Смятам за много важно правителството да продължи да работи, има чудесни специалисти в сферата на електронното управление. То е въвело вече доста от тези системи. Ние ги критикуваме, не ги харесваме – примерно в Митниците, в НАП има такива системи за управление, естествено. Те искат много пари, господин Данчев, те искат милиарди! Не милиони, милиарди искат, за да станат тези неща. Искам да завърша с последното, което ще се хареса много на опозицията. (Шум, реплики и възгласи: „Еее” от „БСП за България”.) То е, че…

Единственият начин да се справим успешно с корупцията е всички, колкото се може по-бързо да работим за това като законодатели тук, да викаме съответните ресорни министри, които отговарят за съответните подсистеми, и да им задаваме сериозни въпроси за това, защо в системата на социалното осигуряване примерно не е въведено още електронното управление? Ние трябва да вършим нашата работа. Защо? Защото там е ключът за борбата с корупцията! Корупцията изчезва моментално там, където има въведено електронно управление. (Възгласи: „Еее” от „БСП за България”.) И ще Ви кажа: на последната среща на КОСАК – сега, разбира се, че Вие не знаете какво е КОСАК, но… (Шум, реплики и смях от парламентарните групи на „БСП за България” и ДПС.)

На последната среща на КОСАК…

…Германия каза, че стоим между седем и десет години зад Естония в електронното управление. Благодаря. (Силни ръкопляскания и възгласи: „Браво!”.)

Господин Петров, не че имам какво да Ви репликирам. Взимам тази реплика, за да Ви дам шанс да продължите своите изявления. Шоуто трябва да продължи! (Силен шум и реплики, ръкопляскания от „БСП за България”.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми колега господин Петров! На мен не ми стана ясно какво постигнаха двете правителства – това, което беше доминирано от НДСВ, и това, което беше така наречената Тройна коалиция? Какво точно направиха в електронното управление? Колко пари усвоиха, какъв резултат оставиха? Какво законодателство направиха? Стана ясно какви супер компютри за няколко месеца се придобиват, само да се докоснат БСП до тази възможност! Благодаря Ви.

Понеже с това весело изказване, което беше направено, моето име беше споменато пет, шест пъти…

…в един куп от думи, които нямаха някакъв смисъл общо, и значение, като проектите, за които говорим. Но всъщност, колеги, основните критики, които тук бяха отправени, е защо искаме тази комисия? А моят въпрос е: защо Вие не искате тази комисия? Какво крием, какво ще скрием, ако не направим тази комисия? Какво искате да скриете Вие – прахосаните пари за ненужни проекти?

Да, лично обяснение. Да, личното обяснение!

От тази трибуна току-що чухме, че никой не знае за какво, колко пари и кога са изхарчени? Ами, това искаме ние – да разберем колко пари, кога и за какво са изхарчени? Тук стана ясно преди малко, че… (Шум и реплики от ПГ на ГЕРБ: „Това не е лично обяснение.”) Стана ясно, че министрите са работили няколко седмици, за да ни дадат отговори и накрая (шум и реплики)…

…всъщност били леко се престарали в отговора си.

Изказването беше, че това, което предлагаме, е глупаво и безсмислено! Обяснявам какъв е смисълът от това, което предлагаме.

Колеги, дайте да направим тази комисия, за да покажем, че парите са изхарчени смислено, щом не се притеснявате, че няма корупция, че не са преоразмерявани проекти, че всичко е било наред, както се опитаха тук да ни кажат. Ние от БСП…

Аз лично съм обиден, защото това отношение с неглижиране на проблема, което показват колегите, наистина не е сериозно. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, по време на изказването на господин Петров се видя в залата едно неуважение, подвикване, прекъсване и трябваше да се намесите и да въведете някакъв ред, защото подобно отношение – да се държим като циркаджии, да подвикваме и да се хилим, просто е недопустимо, когато се изказва народен представител. Влезте си в задълженията и правете забележки на всички тези, които нарушават по някакъв начин изказващите се тук от тази трибуна!

Още повече господин Симов си позволи да направи реплика, която не беше реплика, и не му направихте забележка! Господин Карадайъ мина и се държа също провокативно към изказващия се два пъти и Вие също не направихте забележка.

Вие не сте видели, но то се видя от всички.

Госпожо Председател, в частта Ви за това, че не сте направили забележка на колегите, които са аплодирали изказващия се, самият той тук събираше овации. Така че предполагам, че е бил доволен от тези аплодисменти и не се чувства обиден. Госпожо Председател, наистина дебатът е много сериозен. Става въпрос за много пари, изхарчени досега, и за много милиони, предстоящи да бъдат изхарчени. Моля Ви да вкарате дебата в темата, господин Дончев да вземе отношение, защото с такива изказвания като на господин Петров довечера „Господари на ефира“ ще бъде запълнено изцяло с Народното събрание и няма да има нужда колегите от другите медии въобще да отразяват сериозността на нашия дебат. Моля Ви, вкарайте в оставащите минутки дебата по темата. Господин Дончев да вземе отношение, за да можем и ние да чуем, в крайна сметка, какво иска да прави правителството с електронното управление. Благодаря Ви.

Благодаря госпожо Председател. Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги! Взимам думата, за да кажа, че ще подкрепим предложението за решение на колегите от БСП господин Свиленски и господин Данчев не защото сме опозиция, а защото темата е важна. Може би са допускани грешки през всички тези управления досега, но някъде в тези управления, които бяха посочени, е поставено началото на електронното управление. То трябва да се развива, за да достигаме и да догонваме. Да, дават пример с Естония, няма да цитирам показателите по отношение на електронното управление и на това как ние използваме всички тези възможности, но изоставаме много, както в Европа, така и в света. Затова е важно да подходим по-сериозно и да излезем от рамките на популизма. Господин Дончев, когато вземете думата след това, моля Ви да кажете откъде, колегите от управляващото мнозинство имат тези данни, че трябват още милиарди и ако е така – колко, и какво трябва да постигнем с тях? Другият колега, който каза, че не са 200 милиона цифрите, които са показали министрите, а са 120-130 милиона, Вие ли предоставихте тези данни? И как точно те са сборувани по този начин, за да се стигне до тези 120 милиона, а не 200? Само един пример, ако ми позволите ще Ви дам, за да се разбере какво означава хаос в електронното управление, понеже говорим за единна информационна точка във всички сектори. Първо, за да направим реформата в тези сектори, ние трябва да внедрим това електронно управление. Имате нашата подкрепа да го направите. Тук излизам извън рамките на политическото говорене – единна информационна точка, която ние говорим да имат КАТ, НАП и другите институции. Преди около две седмици гражданин ми сигнализира, че спрели полицаите неговия автомобил, който е шофиран от сина му, съставят му акт, в рамките на седмицата отива да си плаща акта, няма други нарушения човека – отива в КАТ и там му спират автомобила от движение, взимат му книжката и всички тези нарушения, защото има седем акта за нарушение на Закона за движение по пътищата с автомобил, който той няма – автомобил „Лада“. Оказва се, че този човек е бил управител на едно държавно дружество до 2010 г., а на него му пращат актовете и той търпи санкции до 2018 г., така че електронното управление, така наречените единни информационни точки те са ни задължение да го направим. Затова ние ще подкрепим това предложение, защото това, което колегите всъщност от ГЕРБ предлагат нямаме нищо против, но това има правото да го направи всеки един народен представител според правомощията, които има – да Ви попита да дадете тази информация. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Дончев, разбирам тактиката – идеята е да ни свърши времето, накрая Вие да се изкажете от висотата на Вашия пост и знания и да обясните как този парламент нищо не разбира и Вие ще въведете електронното управление. Искам да Ви кажа, че номерът Ви няма да мине, защото при този подход, при нежеланието Ви да влезете в реален дебат с българския парламент след две седмици ще Ви извикаме отново и така ще си играем, докато влезете в реален дебат с Народното събрание по тези теми. Да кажа, че днес водим дискусия може би в най-аналоговия парламент в Европейския съюз и по ирония на съдбата България като председател на Съвета на Европейския съюз има за един от своите приоритети цифровия пазар, конкурентоспособността, базирана на развитието на цифровия пазар. Ние сме страната, която е излъчила комисаря, който отговаря за цифровата икономика и цифровото общество, при положение че сме на опашката по целия кръг от проблеми, свързани с тази тематика. Ще кажа само няколко данни, защото смятам, че това е важно, – те са много, всички говорят за едно драстично изоставане на България по тези теми. Например хората, които използват интернет, за да изпращат формуляри до публичната администрация в България са 7% и намаляват в последните години. В Европейския съюз са 30 % и се увеличават. Процентът на гражданите, които използват интернет, за да получават информация от публичната администрация в България са 15% и намаляват и тази тенденция също е много интересна, в Европейския съюз са над 40% и се увеличават. Искам да върна малко дебата по съществото на проблемите, които се опитваме да коментираме днес, а именно няколко ключови въпроса, които пречат на системата, и които това правителство, и конкретно господин Дончев, не намират за нужно нито да коментират по тях, нито да предложат конкретни мерки или да споделят тук с българския парламент. Електронното управление се превърна в удобна платформа, за източване на средства – захранване на различни фирми с проекти и проектчета често с красивото уточнение „пилотни проекти“, в резултат на което не се развиват като цялостни стратегически проекти, няма оценка за ефективността, но се създават системи, които не комуникират помежду си, не си говорят и това е идеята. На второ място, няма услуги на практика, които да са електронни от началото докрай, което всъщност обезсмисля частичните мерки, за които текат милиони и хората не са стимулирани да ги използват. Хората не вярват в електронните услуги и тяхното доверие не се увеличава, защото администрацията, административните практики не ги насърчават. Няма политика в тази посока. Достъпът до електронни услуги през мобилни платформи пък особено драматично изостава в сравнение с Европейския съюз. Няма никакви мерки за насърчаване на гражданите да ползват електронни услуги – нито кампании, нито обучение, нищо. Липсва обучение за ползване на електронни услуги, включително от училище, където би трябвало това да се случва.

Искам да кажа, че това, което очакваме, е не тази безпомощност, която звучи от изказванията и на колегите от ГЕРБ, и от предишните на вицепремиера Дончев. Искаме повече конкретика, повече амбиция, ясни хоризонтални мерки, умни решения и най-вече спиране на разхищенията. Затова Ви призовавам да подкрепите нашето решение! Да видим как заедно можем да направим, така че България в това отношение да влезе в 21 век най-после. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Заместник министър-председател на Република България, уважаеми колеги! Многократно тиражирана теза на БСП е, че парите за електронно управление са харчени и се харчат безконтролно, но те не са предложили или въвели нито една стъпка за промените на това и в нито едно от техните предишни управления. Предложенията им само се изчерпват до поредната проверка назад във времето, вместо предприемане на реални мерки за контрол, публичност и реален ефект от направените разходи. Сега действащият Закон за електронното управление е изменян, в който последните промени от предходното правителство на ГЕРБ, са заложени принципите за прозрачност, публичност и съгласуваност, особено при финансирането на електронното управление и информационните и комуникационните технологии. В измененията в Закона за електронното управление, приети от Четиридесет и третото народно събрание са въведени проектен и бюджетен контрол, чрез който да се одобрява и наблюдава харченето на публичните средства за електронно управление. По този начин ще знаем колко е предвиденото и колко е изхарченото през годините и няма да допускаме популистки изказвания с измислени цифри и числа и недостоверна информация. В тази връзка имайте предвид, че наскоро публикуваните данни и анализи в медиите, че общо изразходваните за електронно управление са два милиарда лева средно, което прави по 150 млн. лв. годишно национално и европейско финансиране не почиват на никакви факти и не отговарят на обективната истина. Първо, от 2007 г. до 2015 г. по Оперативна програма „Административен капацитет“, която е била основния източник на финансирането на проектите за електронно управление в държавната администрация са разходвани общо за всички девет години около 100 млн. лв. Второ, въвеждането на контрол върху разходите за електронно управление – тези разходи не са могли да бъдат отделяни от останалите текущи и капиталови разходи на администрацията, така че не е имало как да бъдат изчислени. В текущите разходи влизат всички разходи за издръжката на съответните администрации, включително текущите ремонти не само за информационни системи и електронни услуги. В много от случаите разходите, извършени за доставка на информационно-комуникационни технологии, предназначени за офис услуги или за чисто вътрешноадминистративни дейности се считат като разходи за електронно управление, което е абсолютно погрешно. Не отговаря на действителността и широко тиражираното твърдение, че Естония е похарчила 50 млн. лв. или евро за електронно управление за последните 15 години. Естония харчи приблизително 1% от годишния си национален бюджет за електронно управление, което е в размер на 60 млн. евро. Да не забравим необходимостта от средства за регулярна подмяна на компютри в администрацията, за лицензиран софтуер, за поддръжка на вече разработени системи – при налични в държавната администрация 130 хиляди компютри, съгласно оповестен доклад за състоянието на администрацията през 2016 г. При среден темп на подмяна четири години на компютри и периферия това значи 35 хиляди бройки компютри – държавата харчи 30 млн. лв. единствено за тяхната подмяна и това е без да се отчитат разходите за поддръжка, лиценз, за софтуер и друга периферия, което още веднъж посочва несъстоятелността на твърденията за огромни разходи за електронното управление. Разликата с преди е, че за пръв път правителството въведе пълна отчетност за прозрачност за всички планирани и реализирани проекти и разходи за електронно управление, както и пълен бюджетен контрол на разходите за електронно управление в Бюджет 2018 г. Ако колегите искат да се запознаят с това, само ще ги насоча – чл. 58, Приложение № 9 от бюджета за 2018 г. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми специалисти по електронното управление! Аз няма да подкрепя Вашето предложение за Решение, защото то се основава на неразбиране и предполагам, понеже съм добронамерен към Вас, че без да искате, ще блокирате целия процес. Ще се опитате да бръкнете в контакта пак и да видите какво ще стане – ами, ще Ви удари токът.(Шум и реплики.) Ако приемем... Аз знам защо искате анкетна комисия, за да говорите за великите престъпления по отношение на електронното управление и на електронното правителство, само че електронното правителство, да Ви осведомя, няма министър-председател, така че там няма да има кой да атакувате. Набързо да Ви кажа етапите. Не е вярно, че нищо не е направено. Напротив, направени са много неща. От 2002 г. се развива този процес, разбира се, в началото е по-бавен, защото и тогава новите технологии бяха по-трудни за усвояване, но от 2010 г. има Стратегия за електронно управление, приета от първото правителство на Борисов. За съжаление, по времето на Орешарски тази стратегия беше забавена. Не го обвинявам и не казвам нищо, но е факт – потвърждават го всички. През 2014 г. беше изградена цялата законова база, върху която да стъпи електронното управление, включително имаше радикални изменения в Закона за електронното управление, имаше създаване на Агенция за електронно управление, която да централизира този процес. В сегашния парламент само за отпадането на свидетелството за съдимост са приети 66 закона! Над 100 закона имаме готови във връзка с електронното управление. И в този момент Вие искате да направим план?! Нали усещате колко е смешно! Имаме стратегия, какъв план да направим?! (Шум и реплики от „БСП за България“.) Да направим план и да направим анкетна комисия – един месец да говорим за някакви хипотетични 2 милиарда, които са изхарчени. Не са изхарчени 2 милиарда, 200 милиона са. Ще Ви призова и аз: отделяйте електронното управление от компютрите. (Шум и реплики.) Електронното управление не са компютри, не е закупуване на компютри, а са съвсем други процеси. За три години 200 милиона са изхарчени и това не са достатъчно пари. Недостатъчно са! Един процент от бюджета на Естония, както каза и колегата, отива само за поддръжката на електронното управление в Естония. Само за поддръжката! А ние в момента го строим. Ще видите резултата само до 3-4 месеца – съвсем конкретни и реални резултати, които са свързани преди всичко с административната реформа. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Имаше не един призив да отговарям на конкретни въпроси по време на дебата. Не се възползвах от тази възможност, защото на единствения конкретен въпрос, който получих, отговорът е: 2700. Не считах, че за това има нужда да излизам на трибуната. Две хиляди и седемстотин профила е отговорът на единствения конкретен въпрос, който получих. Благодаря Ви. Позволете една чисто колегиална препоръка, уважаеми колеги. Всички четем вестници, това е важна част, ако щете, от професионалния начин да се информираме какво се случва. Това е добре, не е укорително. Разбира се, има нюанси кой какви вестници чете, но в конкретния случай моята препоръка е освен вестници, да се четат и документи. Темата, която дискутирахме, дава изключително удобна възможност да ползвате директно документална информация от мрежата. Посещавате eufunds@bg, там има две основни секции: ИСУН и ИСУН 2020, и четете, стига на някой да му се чете – на ниво проект, на ниво индикатори, на ниво изпълнител, на ниво финансиране, на ниво устойчивост, на ниво финансова корекция, на ниво прилагане. По този начин една голяма част от въпросите, които циркулираха в тази зала и на които сами се опитвахте да си отговорите, щяха да намерят конкретен количествен квалифициран отговор. Иначе, признавам си, беше ми трудно да разбера виждането на колегите от левицата за инициирането на този дебат. Безспорно е доказано, че ако търсиш нещо, което го няма, няма да намериш нищо – говоря за укора в организирани злоупотреби и разхищения. Подобен е ефектът, ако настояваш да се появи нещо, което отдавна е известно, че го има. Говоря за ясен план. Уважаеми колеги, имаме пътна карта – стъпка по стъпка, финансиране по финансиране, срокове, дати. Какъв ясен план?! По-ясен план от това не би могло да има.

Вашите хора казаха, че няма план! (Реплики от „БСП за България“.)

В същото време – абсолютно откровен съм – трябва да Ви благодаря за този дебат. Това все пак дава някакъв шанс повече хора и в тази зала, и извън нея да разберат за какво става дума. Това фокусира енергия и съм убеден – колкото и емоционален да е понякога дебатът, това е една от стъпките, които трябва да извървим, отивайки към консенсус. Какво стана ясно? Първо, за да имаме електронно управление, няма как да се случи без виждане, без дизайн на цялостната архитектура на системата, за да може всяка инвестиция, без значение в какво е – в хардуер, в софтуер, всяка инвестиция в система за интеграция да отива на мястото си, да изгражда цялостната конструкция. Исторически един от проблемите, които имаме, е, че всяка администрация – дали на община, дали на агенция, дали на министерство, си е правила собствен пакет електронни услуги без мисъл дали те могат да се интегрират с услугите на другото ведомство. Радвам се, че особено на база на предварителния контрол, който извършва Държавната агенция за електронно управление – това вече е факт, вече не може да има разход, който в перспектива не може да бъде сглобен с другите системи не само от икономическа, а от чисто технологична гледна точка. Това според мен е една от големите гаранции, че оттук нататък нещата се случват планомерно. Надявам се, стана ясно, че електронното управление няма много общо или поне не може да се сведе до купуването на компютри и на принтери. Всъщност мисленето, че електронното управление се свежда до купуването на хардуер е толкова погрешно, колкото и убеждението, че някоя цветна снимка примерно може да докосне връх Вихрен или нещо друго. Няма разлика. За първи път имаме ясна институционална платформа – лидер на процесите. Говоря за ДАЕУ, не говоря за представителство в правителството. Надявам се, каквото и да се случва през следващото десетилетие, този модел да не бъде променян. Искам специално да благодаря на абсолютно всички народни представители, защото всичко, което правим в момента, е базирано на изключително ясен законов фундамент. Маркирано беше само за свидетелството за съдимост колко закона бяха променени. И тук абсолютно искрено искам да благодаря за абсолютно консенсусната подкрепа, която получиха тези предложения. Да, безспорно е редно всички разходи на държавата, включително и тези за електронно управление, да се контролират по-добре. Наред с това не бива да живеем с илюзията, че електронното управление е нещо обезателно евтино. О да, внедряването му, прилагането му водят до икономии в пъти по-големи, отколкото цената, която е вложена в разработването на системата. Няколко колеги споменаха, че Естония отделя 1% от бюджета си за електронно управление. Впрочем Естония е доста по-малка страна и това е доста повече отколкото ние харчим. Тя далеч не е рекордьорът. Една Великобритания, една Швеция отделят 1,4 – 1,5% от бюджетите си за електронно управление. Според мен трябва да вървят и двата разговора: как да харчим по-добре, с по-добър контрол; същото време суровата истина е, че една цялостна обхватна система няма как да се случи без повече средства. Надявам се стана ясно и друго. Електронното управление не може да се случи естествено, от само себе си, доколкото административната реформа не може да бъде оставена на администрацията. Уважаеми народни представители, гишето е власт! Да стоиш на гише е власт. И тук наша е задачата, на политиците. Администрацията не може да реформира сама себе си. И на ниво електронни системи, и на ниво законодателна принуда, и на ниво оперативно ръководство на отделните ведомства ние трябва да отнемаме властта на този, който стои на гишето. Когато всичко се случва в една електронна среда, там няма субективизъм, там има пълна проследимост кой какво е направил и кой какво не е направил. Най-важният извод е: няма как да се прави електронно управление с аналогови политици. Разбира се, необходима е воля, необходима е организация, но наред с това е необходима визия. Дигиталният свят не е цифрово копие на аналоговия. Това е все едно същият филми, само че HD. Ами този филм сме го гледали вече. Споменато беше един или два пъти, че електронното управление не е създаването на електронно копие на процесите, които сега вървят на хартия. (Шум и реплики.) Точно така, ние няма да имаме друг шанс за реорганизация на услугите, за редизайн, както се казва на професионален жаргон, по-добър от електронизирането. Естествено, няма да бъдем докрай откровени, ако не споменем едно друго предизвикателство, което е поне толкова важно, колкото е важен добрият контрол. Господин Вигенин няколко пъти спомена „интензитета на ползване на различни услуги“. Данните, които цитирахте бяха точни. Впрочем подобни са данните и за услуги, които се предоставят от частни оператори: застрахователи, банки и така нататък. Имаме обща задача – да създадем у потребителя доверие, че, когато ползва една услуга по електронен път, това е не само по евтино за него и за държавата, а това е по-прозрачно и по-проследимо. Мисля, че това е наша обща задача. Това мисля, че е сфера, в която ще намерим консенсус. Уважаеми дами и господа народни представители, нека да положим необходимите усилия, за да използваме хартията само за изобразително изкуство. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! Гласувах отрицателно това решение по три основни причини. Първата причина е, че в това решение Вие задължихте заместник министър-председателя да си върши работата. Всъщност това е Вашето решение – нещо, което той по задължение трябва да прави, сега го решихте с някакво решение, с което обезсмислихте целия дебат. (Голяма част от депутатите от ГЕРБ и „Обединени патриоти“ напускат пленарната зала.) Втората причина, поради която гласувах „против“, е това, че това решение е еманация на Вашето отношение към проблема, който ние повдигнахме, защото във всички Ваши изказвания Вие в нито едно от тях не се спряхте да оцените и да отчетете грешките, които са били по време на Вашето управление. Вие се опитвахте да прехвърлите вината някъде в миналото, някъде в управлението уж на тройната коалиция. В нашето решение никъде нямаше времеви контрол. Ние искахме да видим целия процес какъв е, в това число нека и при тройната коалиция да е имало грешки. Но Вие не, Вие се уплашихте, решихте да не приемете нашето решение и решихте да направите нещо като решение. И третата причина, поради която гласувах „против“, е това, че по този начин, с това отношение и с подобни решения Вие профанирате една идея, която трябва да бъде изключително важна, която трябва да бъде в основата на грижата ни за онези, които са ни избрали – електронно управление, което е основата и за борбата с корупцията, и в услуга на гражданите. Всъщност това беше и Вашата роля днес – да принизите и да намерите начин, по който това електронно управление да не се случи, за да няма борба с корупцията. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, или поне тези от Вас, които останахте! Гласувах „против“, защото по време на този дебат стана ясно, че никой няма точна представа какво е инвестирано. Но това, за което имаме точна представа и за което се каза много малко, е какъв е ефектът от това, което е инвестирано. Да, има държави, както се спомена, като Великобритания и Естония, които инвестират по-голям процент, но какъв е резултатът? В Естония предлаганите е-услуги от администрацията са 100%. Във Великобритания човек може да уреди отношенията си с общината в сферата на сметта, а когато е пуснал жалба в полицията и за каквото се сетите, без да посети нито една институция. Това е важно: какъв е ефектът. А какъв е ефектът в България от инвестираните средства, неизвестно в какъв размер?! Ефектът е следният: администрацията през 2010 г. е била 135 хиляди души, в момента е 132 хиляди души, при намаляващо население в страната. В държавите, в които и министър Дончев цитира, и колегите цитираха, броят на администрацията е намалял драстично. Именно това е идеята – инвестираме едни средства в е-управление, но ние ги спестяваме като намаляваме администрацията. В България става точно обратното – броят на административните структури и в местната, и в централната власт е увеличен. Какво ни говори това? Че ефективността на инвестираните средства, каквито и да са те, е прекалено ниска. Оттам вече този дебат беше толкова важен и това трябваше да се чуе тук, и съжалявам, че господин Дончев не остана до края. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, уважаеми господин Председател. Бих искал да изразя чрез отрицателния вот моето разочарование от отношението на мнозинството към важността на разглеждания въпрос. Ето, виждаме, че вносителя – този, който трябваше от името на правителството да защитава докрай тезата, го няма. Депутатите от мнозинството напуснаха залата, облекчени от това, че гласуването свърши. Въпросът е чисто политически и ние трябва да си даваме ясна сметка за това, което ще последва. Господин Петров разви една блестяща теза, че с въвеждане на електронното управление корупцията моментално, цитирам го, ще изчезне и всичко ще бъде наред. В такъв случай за какво толкова напъвахте да приемаме Закон за противодействие срещу корупцията и да правим антикорупционно звено, при положение че от тях няма да има нужда веднага след въвеждането на електронното управление?! И друго искам да кажа. Уважаеми господин Председател, моля да го предадете на този, който го каза. Ние за пореден път в зала бяхме заплашени от господин Биков, и то много грубо, точно и ясно, че ще ни удари токът. Докога ще ни заплашвате? Токът убива. Вие знаете, че електрическият ток убива, особено ако е с голямо напрежение. Няма да го квалифицирам като заплаха за убийство, но в отговор ще кажа, че този, който заплашва другите, че ще ги удари токът, трябва да внимава да не го клъвне смокът. Благодаря Ви. (Смях и оживление. Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми народни представители! Няма по-тревожна тема от демографията в България, затова е нормално първото питане за тази година, което отправям към Вас, като заместник министър-председател по икономическата и демографска политика, да е точно по тази тема. Няма да очертавам цялостната апокалиптична картина на демографската криза в България, не за друго, а затова, че всички в България и в целия Европейски съюз са наясно, че в България – в целия Европейски съюз, а може би и в целия свят – са най-лошите демографски показатели. България се затрива, а управляващите се отнасят с безхаберие към проблема. Само ще спомена, че за 45 години социализъм от шест милиона население станахме близо девет милиона, а за по-малко от 30 години при така наречената „демокрация“ от девет милиона се смъкнахме до седем милиона, тоест загубили сме над 20% от населението и то без сериозни естествени причини. И така в края на 2016 г. по данни на Статистическия институт сме 7 млн. 101 хил. 859 българи, а според експерти сме още по-малко – около 6 милиона 700 хиляди. И ако намаляването на българите в началото на прехода се дължеше основно на силно отрицателно миграционно салдо, то в последните десетина години определено се дължи на отрицателните стойности при естествения му прираст, тоест много повече българи умират, отколкото се раждат. Това експертите наричат депопулация. България е сред страните в света с най-нисък коефициент на раждаемост. Според данни на Статистическия институт броят на живородените деца през 2015 г. е 65 950, или коефициентът на раждаемост е 9,2 промила. През 2016 г. без малко да отбележим исторически антирекорд за най-малко родени деца през годината, откакто се води статистика по този показател в България. Живородените деца през тази година са 64 984, тоест леко сме над 1997 г., която държи първо място в отрицателната класация за най малко родени – 64 125 деца. И ако някой, незапознат с тези негативни процеси, си е казал: „Е, почти ударихме дъното, сега вече нагоре!“, много се е лъгал. Поредното доказателство за това са данните от Регистъра за ражданията на Здравното министерство за 2017 г., според който е поставен печален рекорд по ниска раждаемост. Само 56 436 бебета са били родени в страната – с 4578 по-малко спрямо 2016 г., и със 7564 по-малко спрямо кризисната 1997 г. Тоест исторически антирекорд имаме при раждаемостта и той е отбелязан, но надали радва някой, май никого не стряска, което е по-лошо. Мога да продължавам нататък в този дух, но спирам дотук. Моето питане към Вас е: каква е политиката на правителството? Какви мерки в краткосрочен и дългосрочен план предвижда за решаването на проблема с ниската раждаемост в страната? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Гьоков! Смисълът на питанията и на отговорите е да се изнесе информация, която, дай боже, да бъде изслушана внимателно, и дай боже нещо да се запомни от нея. На предното питане, доколкото си спомням, много подробно Ви разясних демографските тенденции по години и по десетилетия. Тогава Ви казах нещо, Вие сега повтаряте. Отново рисувате някаква розова картина на социализма. Негативната тенденция започва от 1981 г. Изнесох Ви данни за това, че за десетилетие някъде около 2 – 2,1% има спад в прираста на населението. С други думи, оттогава досега всичко се движи в едни и същи равномерни проценти. На 10 години – по 2,1, по 2,3%. Това е. Не ми твърдете, че по време на социализма се е увеличавало населението, пък сега едва ли не в резултат на управлението на „Обединени патриоти“ и ГЕРБ населението се е сринало. Конкретно сега по поставения писмен въпрос. Безспорно е, че няма по-тревожна тема от демографията в България. Безспорно е, че сме свидетели на продължаващо… (В пленарната зала влиза народният представител Корнелия Нинова.) Добър ден, госпожо Нинова. (Реплика на Корнелия Нинова.) Извинете. …продължаващото намаляване на населението и неговото застаряване. Цитираните от Вас данни за раждаемостта на страната през 2016 г. и 2017 г. обаче са на база на текущи данни, поддържани от Министерството на здравеопазването – Регистър на ражданията, а тези, които изнасяте за 1997 г., са от Националния статистически институт тогава. Има известни разминавания и непълноти. В конкретния случай данните на Министерство на здравеопазването не са пълни, тъй като те се подават за родените през 2017 г. Ще ги имаме през месец април тази година. Там се ползва и друга методология – регистрация в ГРАО. С други думи Министерството на здравеопазването и Националният статистически институт броят различно. Според Вашите данни от здравеопазването през 2016 г. са родени 61 014 деца, а меродавният окончателен брой според НСИ е 65 446 деца. Впрочем, може би най-вярна е информацията, която може да вземем от Министерството на труда и социалната политика, че само през първите 11 месеца на 2017 г. е изплатена еднократна помощ при раждане на деца за 60 759 деца. Мисля, че това е най-точната цифра, тъй като пари се дават на родено дете. Мерките на правителството в подкрепа на раждаемостта имат комплексен и широко обхватен характер. Част от краткосрочните мерки са свързани с отпускането на текущи средства за поддържане на реалистични нива на раждаемост в България, като според наличните данни, актуални към 30 ноември 2017 г., отпуснатите средства през новата година са както следва: по Закона за семейните помощи за деца са предоставени следните видове помощи за семейства с деца: еднократна помощ при бременност – размерът за 2017 г. е определен на 150 лв., към 30 ноември с еднократна помощ при бременност са подпомогнати 11 268 бременни жени, а са изплатени финансови средства в размер на 1 млн. 687 хил. 275 лв. Втората група помощи са еднократните помощи при раждане на дете – размерите на помощите, определени в Закона за държавния бюджет за 2017 г., са: за първо дете – 250 лв., за второ – 600 лв., за трето – 300 лв., за четвърто и всяко следващо – по 200 лв.; изплатените към 30 ноември 2017 г. средства са в размер на 23 млн. 701 хил. 292 лв. за 60 759 родени деца. Еднократна парична помощ за отглеждане на близнаци – размерът на помощта е 1200 лв., до 30 ноември са изплатени 2 млн. 218 хил. 950 лв. за 1876 деца – близнаци. Следващата група еднократни помощи е за оглеждане на дете от майка-осиновителка, студентка, учаща в редовна форма за обучение – размерът за помощта за 2017 г. е 2880 лв., като след изменение на нормативната уредба тя се изплаща на два транша – 1440 лв., на два пъти. За миналата година – данните са към 30 ноември, защото още нямаме приключване на годината – са изплатени 1 млн. 331 хил. 415 лв. за 435 случая, за първо плащане и за 420 случая за второ плащане. Следват еднократните помощи за ученици, записани в първи клас. Размерът за миналата година е 250 лв., изплатени към 30 ноември са 9 млн. 595 хил. 912 лв. за 38 486 деца. Месечни помощи за отглеждане на дете до една година – помощта е 100 лв., изплатената сума е 14 млн. 769 хил. 613 лв. (Реплика.) Толкова е. Малко, много – толкова е. Месечна помощ за отглеждане на дете с трайни увреждания за периода от 1 януари 2017 г. до 30 ноември 2017 г. за 26 268 деца са изплатени 147 млн. 405 хил. 327 лв. Виждате, че тук сумите са в пъти по-големи, отколкото предходните помощи. С други думи, в България се раждат много деца с увреждания. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Охоо, аз съм по средата.

По Закона за насърчаване на заетостта са реализирани следните мерки за създаване на подходящи условия: насърчаване на работодателите да разкриват работни места за наемане на самотни майки и осиновители на деца до пет години. Ще ги спомена само, тъй като такъв Ви е въпросът – за марките. През отчетната година субсидираното трудово възнаграждение на лица с висше образование, наети на длъжности, за които се изисква завършена степен на висше образование, е в размер на 380 лв., за останалите е 300 лв. През 2017 г. са изразходвани средства от държавния бюджет в размер на 387 хил. 518 лв. Траен резултат би могло да има след въвеждане на мерки, специално фокусирани върху повишаването на раждаемостта и постигането поне на нулев естествен прираст. Оттук нататък следват мерките, които много добре си спомням, че при отговора на предния въпрос Ви ги изредих. Те са свързани с увеличаване помощи за деца, еднократни, по-големи суми, с предоставяне на нисколихвени кредити за закупуване на жилища и така нататък. Тези мерки, много добре си спомням, подробно ги изложих при отговора на предния въпрос. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми министри, уважаеми народни представители! Господин Вицепремиер, благодаря Ви за отговора на питането. Както виждате има смисъл от това питане. То се дължи на това, че стана традиция всяка година да започва с новината за нов рекорд по ниска раждаемост. Нямаме стигане в негативните рекорди. Истината е, че България умира и това дори не става бавно. Тази година сигурно ще подобрим миналогодишния рекорд. Като ми отговаряхте на въпроса, например ми е много чудно как за едно и също нещо – за брой живородени деца, в България имаме три източника, които не дават едни и същи данни, различават се. Оправете това. Ваша е възможността да го направите. Скоро имаше разискване за цялостната политика на това правителство по отношение на демографската криза. Тогава ми отговорихте, че в по-дългосрочен план, в следващата година и половина ще се насочите към решаването на няколко въпроса. На първо място, забележете, това е повишаване на раждаемостта с оглед постигане на поне нулев естествен прираст, и че е в сила мярка за улесняване на асистираната репродукция. Споменахте също, че предстои да бъдат внесени за приемане от Националния съвет по демографска политика шест мерки, три от които са свързани с раждаемостта. Заради липса на време много кратко ще ги спомена: отпускане на специална еднократна финансова помощ при раждането на трето дете, отпускане на специална месечна финансова помощ за трето дете, предоставяне на нисколихвени и безлихвени жилищни заеми за млади семейства. Останалите мерки касаят по-скоро имиграцията и миграционната политика. Господин Министър, моите два уточняващи въпроса са: кои от тези мерки внесохте в Националния съвет по демографска политика към Министерския съвет? Ако не сте ги внесли, за кога чакате? Виждате какво се случва с раждаемостта. Трябва да се прекрати тази стремглава тенденция. Мислите ли, че тези мерки са достатъчни – тези, които евентуално сте внесли, и тези, които изброихте (много мерки, но резултати малко) за прекратяване на негативната тенденция? Цитирам: „Постигане на поне нулев естествен прираст“. Хващате ли бас, господин Вицепремиер, че в края на мандата Ви, ако разбира се, го изкарате до края, ще има ръст на раждаемостта поне от процент и половина – два?

Господин Гьоков, на въпросите, които ми поставихте, малко ми е трудно да отговоря, няма да крия, по простата причина, че това е една непрекъсната дейност. Тя е свързана един път с финансовите възможности. Втори път е свързана и с определени подготвителни нормативни дейности. В периода от отговора на предното Ви питане досега не мисля, че имате логическо основание да ми зададете въпроса по този начин. Аз мисля така. Иначе приветствам Вашата съпричастност към тежкия проблем с демографията. Във Ваше лице виждам един поддръжник и човек, който действително милее за това, и който, сигурен съм, напълно разбира, че в основата на повишаването на раждаемостта не стоят само икономическите въпроси с помощите. Тук въпросът е много по-мащабен, по-обхватен. Той е свързан и с обществените нагласи. Дали са песимистични или оптимистични. Спомням си много добре, че беше подчертано и в изказването на Вашата съпартийка Дора Янкова. Обръщам се към Вас като към един поддръжник, съратник в това отношение и съм сигурен, че Вие разбирате, че за да се проведат всички тези мерки, на страната е нужна политическа стабилност. Благодаря Ви за това, че ще гласувате против вота на недоверие утре, само и само за да се реализира демографската програма. Благодаря Ви. (Оживление в залата.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми министри и народни представители! Господин Вицепремиер, аз сега в рамките на тези две минути, в които трябва да изразя своето отношение към отговора Ви, ще направя една малка статистика, която никак няма да Ви хареса и няма да намесвам социализма. Започвам от 2003 г. – премиер Сакскобургготски: 2002 г. – родени 66 499 деца, не знам кой е от трите източника. В края на мандата 2005 г. – 71 075 деца или с 4576 деца повече, 4,25% ръст. 2006 г. – премиер Станишев. Още първата година 73 978 деца, в края на мандата 2009 г. – 80 956 деца, 6978 повече – 9,43% ръст. 2010 г. – премиер Борисов 1. Първата година – намаляване – 75 513 деца. В края на мандата 2013 г. – 66 578 деца, 8935 по-малко – 13,42% спад. 2014 г. – премиер Орешарски. За 2014 г. – родени 67 585 деца, или 1007 деца повече от 2013 г., ръст 1,51. Малко, ама ръст. И сега внимание, 2015 г. – премиер Борисов, кабинети Борисов 2 и 3. В кабинет Борисов 3 заместник министър-председател по икономиката и демографската политика е Валери Симеонов. 2015 г. – 69 950 деца; 2017 г. – 56 436 деца, или 9 540 деца по-малко, 16,86 % спад. Сигурно сега си задавате въпроса защо Ви казвам тези статистики. Първо, защото ако разгледаме раждаемостта през годините, ще видим, че тя се увеличава не когато се увеличават социалните придобивки и стимули, а когато има очакване за икономическа и социална стабилност. Второ, по броя на децата по времето на едно управление съдим за доверието към това управление и доколко то е било успешно. С това обществото дава оценка на управлението – дали е успешно или не. Въпреки статистиката, имам да казвам доста неща по въпроса, както и Вие имате, защото той е изключително сериозен, въпреки че си позволих да цитирам малко популистки една статистика, но искам да Ви обърна внимание, че проблемът е съвсем сериозен и трябва да се вземат мерки по това, а не само да говорим. Предлагам Ви бас по тази проблематика – дали в края на мандата ще има увеличение? Направих го съвсем искрено, за да Ви активизирам в посока на действие за увеличаване на раждаемостта в държавата, защото ние си заминаваме като нация.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, на 15 януари Министерството на образованието и науката обяви на официалната си страница, че новите учебни програми за Х клас вече са утвърдени. Разбира се, промяната на учебните планове и програми беше продиктувана от въвеждането на новия Закон за предучилищното и училищното образование. Разбира се, смисълът на реформата в образованието би следвало основно да е промяната точно на учебните планове и програми. Как обаче беше направено това? С утвърждаването на всяка нова учебна програма ставаше все по-ясно, че всичко, което очакваше българското училище като например: олекотяване на учебното съдържание; съобразяването му с възрастовите особености на децата и учениците; логически връзки между изучаваното в различните учебни дисциплини и така нататък така и не се случи. Напротив, изваждаха се или се връщаха в програмите едни или други български поети и писатели, бяха пропуснати цели епохи от родната история, от географията или раздели от биологията. Компресира се силно учебният материал в VΙΙΙ, ΙХ и Х клас заради липсата на тези предмети в ХΙ и ХΙΙ. След утвърждаването на новата учебна програма по история за Х клас, стана съвсем ясно и друго. Всъщност основната цел на промяната е не тази, която очакваше образователната система, а съвсем друга – политизация и нова идеологизация на образованието. В съобщението си за новите програми министерството посочва, че при прегледа на най-новата история – цитирам: „са намерили място само факти, без да се допуска оценъчна интерпретация“. Изглежда в образователното ни министерство не им хрумва, че селекцията на факти вече е оценка и също може да бъде идеологически натоварена. В резултат в програмата, дори за непрофесионалист, веднага се набива на очи идеологическия подход при представяне на историческите събития и факти от Освобождението на България до Втората световна война, съпоставен с периода от края на войната до 1989 г., наречен от съставителите на програмата „комунистически режим“. Особено цинично е отсъствието, според същата програма, на фашизъм в България, на антиеврейско законодателство и пронацистки характер на управлението, но изрично е посочено, че ученикът трябва да може, цитирам: „да оценява значението на действията за спасяването на българските евреи през Втората световна война“. Спасяване от какво, след като ги няма антиеврейските закони? Няма присъединяване към Хитлеровия райх, няма Закон за защита на нацията, няма съпротива, няма окупация на Македония и Тракия, няма партизани, няма 12 хиляди избити ятаци, децата ястребинчета, няма кой срещу кого воюва, няма победа на Червената армия над нацизма. Досега в Х клас се изучаваха поне нацизмът и теорията за чистата раса. Вече няма да се изучават. Е, няма друга държава, която да е стигнала дотам, че да се срамува от съпротивата срещу Хитлер. Явно за съставителите на програмата и съответно за експертите в министерството е спорно, че е имало фашизъм. Днес като че ли никой не помни, че проектите за въпросните нови програми се появиха още през 2013 г. в самия край на управлението на служебния министър Николай Милошев, бяха огласени, предизвикаха скандал в обществото, бяха оттеглени, а след силовото приемане на новия закон в Народното събрание през октомври 2015 г. започнаха да се възраждат клас подир клас. Някой би казал: защо не предизвикаха спорове и дебат през септември миналата година? Отговорът е: защото ги нямаше текстовете, които се появиха сега, с тяхното утвърждаване. Питаме министъра на образованието: кой предложи промяната в учебната програма по история за Х клас във варианта, представен за обществено обсъждане през септември 2017 г., какви са мотивите на това предложение? Кои са тези корифеи на историческата мисъл, кои са тези безспорни авторитети в областта на историята, чиито имена би било логично, нали така, да са публично известни на българите и които представят социалистическия период в развитието на страната ни като по-ужасен едва ли не и от османското владичество? Кой реши, че това точно са учените, които ще предопределят знанията на децата ни за историята? Ако се затруднява нашият министър в отговора, можем да помогнем. Те се изявиха в публичното пространство и заявиха: „Тази битка водим вече пет години. В тази наша мисия изключително важна и категорична беше подкрепата на заместник-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов, на евродепутата Андрей Ковачев и министъра на образованието Красимир Вълчев. Ние като независими експерти успяхме да акцентираме на 12 понятия за този период – съветизация, комунизъм, диктатура на пролетариата, народен съд, репресивен апарат, лагери, горяни, експроприация, социалистическа индустриализация, насилствено коопериране, изселване и така нататък.“ Пределно ясно и откровено, нали? Къде беше професионалният дебат? Разговаряхме с историци, които са равно отдалечени от всички политически партии. Те са, меко казано, учудени. Учудени от смелостта и настървението, с което се въвеждат в учебниците уж доказани истини и то при положение, че става дума за период от преди по-малко от 30 години и то днес, когато все още има документи, които не са известни, и други, които никога няма да видят бял свят. Днес, когато все още излизат нови документи още от времето на Втората световна война. Цитирам думите на учител по история от Пловдив: „Според моето скромно мнение, въпреки че е увеличен броят на часовете – 126 часа, от които за нови знания – 76, това е огромен по обем учебен материал, съдържащ много фактология и понятия. Трябва да се има предвид, че българската история в предходните години не е изучавана самостоятелно, а е изучавана в контекста на европейската история. Прекалено се акцентира върху периодите: България след Втората световна война и България след 1989 г. Въпреки че има голям брой изследвания върху тези периоди, те не са изследвани от дистанцията на историческото време. В програмата липсва духът на възпитание в единение на българския народ. Историята трябва да възпитава в общочовешки ценности, родолюбие, уважение към семейството и други, гражданска позиция и законност“ – край на цитата. От тези думи ни лъха идеологическа обремененост, нали? Лъха професионален опит и болка от това, че това, което учителите искаха да видят в тази програма, го няма, а то е най-важното – обективен научен подход при изучаване на родната ни история в посока единението на българския народ. Ние от парламентарната група на „БСП за България“ настояваме да бъдат отменени одобрените учебни програми по история за Х клас. Със заповед на министъра да се създаде комисия от безспорно признати авторитети в историческата наука, доказали в годините своята безпристрастност, която да преразгледа учебната програма и да предложи нов вариант, който еднакво обективно да отразява историческите факти и събития от всички периоди в развитието на българската държава. Уважаеми народни представители, вече сме свидетели какви са резултатите за системата на образование, когато силово се приема основният закон, който регламентира дейностите в тази сфера. Затова разумното поведение в случая е да се направи стъпка назад, мислейки за последиците след години. В противен случай ще е валидна мисълта на Бенджамин Франклин: „Само лъжата се нуждае от силовата подкрепа на държавната власт. Истината устоява от само себе си.“ Благодаря Ви. (Бурни ръкопляскания от „БСП за България“, възгласи „Браво! Браво!“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Симеонов! Демографската политика е тема от значение на националната ни сигурност. Всяка година в страната ни започваме с едни стресиращи, тревожни информации за ниската раждаемост на територията на Република България. Нацията ни се топи и темата е изключително важна. Заслужава сериозната позиция на всеки един от нас. Въпросът ми касае само един аспект от нея и това е явлението деца раждат деца. През последните години от медиите научаваме, че се запазва устойчив брой на децата, родени от малолетни и непълнолетни майки, като средно около три хиляди годишно са за последните няколко години. В тази връзка въпросът ми към Вас, господин Симеонов, е: каква е официалната статистика за броя на новородените деца през 2017 г.? Колко са родени от малолетни и непълнолетни майки? Какъв е техният дял от общия брой раждания за предходната година и какви мерки за превенция има срещу това явление, повтарям, деца раждат деца? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Халачева! Официалните данни за раждаемостта в Република България за 2017 г., както казах вече, ще бъдат изнесени и предоставени от Националния статистически институт през април тази година. Ще бъдат предоставени данни по различни показатели – живородени деца по области и общини и възраст на майката; живородени брачни и извън брачни деца по области и общини и местоживеене; живородени деца по области и общини и пол. Министерството на здравеопазването също поддържа статистика на ражданията, както обясних в предния отговор, като към всяка болница с Акушеро-гинекологично отделение трябва да се подава информация за тези раждания. Данните на министерството към момента са непълни, поради продължаващото попълване на данните от родилните домове. Може би най-точна информация ще мога да Ви предоставя от данните, които са дадени от Министерството на труда и социалната политика, които са свързани с плащането на еднократни помощи при раждане на дете. През първите 11 месеца на 2017 г. е изплатена еднократна помощ при раждане на деца за 60 759 деца. Към момента официалните данни за възрастта на раждалите жени от Националния статистически институт за 2016 г. и съгласно тях броят на децата, родени от майки под 18 години, е 3249, като се запазва тенденцията на увеличаване на броя на децата, родени от жени на възраст 40 и повече навършени години, от 1705 през 2015 г. на 1947 през 2016 г. Физическата и психическата незрялост на майките, опитите за предизвикване на аборт и проблемите, свързани с раждането на детето, води до различни нарушения в развитието на децата. Ранното майчинство може да бъде фактор новородените и техните малолетни и непълнолетни майки да бъдат в риск от социално изключване и изолация в риск от изоставяне, неглижиране, злоупотреба заради липса на зрялост, умения, знание, мотивация за добро родителство. Преминавам на мерките. По инициатива на Държавната агенция за закрила на детето бяха разработени Национална програма за превенция на насилието и злоупотреба с деца за периода 2017 – 2020 г. и План за действие за периода 2017 – 2018 г. към въпросната програма, както и Координационен механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие, и за взаимодействие при кризисна интервенция, подписан от органите по закрила през 2010 г., към които се е присъединил и главният прокурор на Република България. Поставя се акцент също така върху необходимостта от разработване на нови и популяризиране на съществуващите към момента механизми, включително националните телефонни линии, чрез които децата и възрастните да могат да сигнализират на време за съществуващите проблеми, за да не се стигне до акт на насилие с оглед гарантиране на достъпни способи за помощ и подкрепа. През 2013 г. се наложи, беше извършена планова проверка, в акушеро-гинекологичните отделения на страната от служителя на Главна дирекция „Контрол по правата на детето“. Имаме данни за възрастта на майките, но интересна е информацията от 2016 г., когато също беше извършена планова проверка относно спазване правото на детето в случаи на ранни съжителства и ранни раждания в 30 дирекции за социално подпомагане от малки населени места на територията на цялата страна, в които до момента не е извършена такава контролна дейност от органите на Държавната агенция за закрила на детето. В хода на проверките бе установено, че районната прокуратура е уведомена за 396 случая, от които в 176 случая е направен отказ за образуване на досъдебно производство. Най-често мотивът е, че момичето е навършило 16-годишна възраст, тъй като съгласно чл. 191 от Наказателния кодекс: „Заживяването на съпружески начала с лице от женски пол, навършило 16 години, не е наказуемо“. В 43 случая е образувано досъдебно производство, а в четири случая Районната прокуратура е направила предложение за освобождаване от наказателна отговорност. По 25 случая е наложено наказание, като в два случая наказанието е ефективно за срок от шест месеца, като за 137 от сигналите до районните прокуратури няма постъпил отговор в съответната дирекция „Социално подпомагане“. В продължение на контролната дейност беше извършена и планова проверка през 2017 г., аналогична, в 73 медицински практики на общопрактикуващи лекари, като в хода на същата е изследвано и взаимодействието между личните лекари на деца и органите за закрила, като основните акценти са насочени към сигнализирането за нуждата от закрила на малолетни непълнолетни бременни или родили деца и включването на личните лекари в междуинституционалните екипни срещи на съответния координационен механизъм за насилие. Целта на извършената проверка е събиране на анализирана информация с оглед разработване на политики. Всъщност още не мога да Ви предоставя резултатите за миналата година. Изготвени са анализи на резултатите от извършени тематични планови проверки – ранно съжителство и ранни раждания в дирекция „Социално подпомагане“, както и на личните лекари, които съдържат конкретни изводи, предложения, препоръки за подобряване на съответното междуинституционално сътрудничество и работа по тези случаи. Резултатите от тези проверки сочат, че е необходимо да се работи в посока промяна на нагласите на населението, а това може да стане чрез превантивна социална работа с родителите, чрез наказателни санкции, за които Ви споменах, спрямо пълнолетни лица, които живеят с непълнолетни на съпружески начала, за ненавършилите 16 години и така нататък, и така нататък. В заключение в Националната програма за закрила на детето за 2017 г. е заложена по Оперативна цел 65 „Предприемане на ефективни мерки за намаляване на ранните бракове“, Дейност 65.1 „Първични превенции чрез работа на терен в общността и повишаване на информираността“. Общността Ви е ясно коя е. Най-накрая раздадени са 4700 броя информационни материали.

Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Симеонов, не смятам отговорът Ви за конкретен и не мога да го приема. Да, звучи загриженост, но не чух нищо ново относно решението на проблема – деца раждат деца. Мерки са нужни, те са комплексни и трябва да има механизми, но въпросните деца трябва да имаме предвид, че са деца в риск, те живеят в уязвима среда, те и техните семейства се нуждаят от специални грижи. Тук се съгласявам с Вас. Самите родители не са личностно зрели за ролята си. Според мен са нужни: обучение за отглеждане на децата на младите майки, подпомагане за продължаване на образованието им, намиране на заетост на пълнолетния родител, както и наказателни санкции, това, което казахте. Ще ми се да чуя: има ли анализ на приетите мерки и планове за действие за повишаване на отговорното родителство? Обръщам внимание и на още един конкретен според мен проблем, а това са именно пазарите за булки. В България има такива пазари в Ямбол, Стара Загора, Бачковския манастир, село Могила. Там малолетни и непълнолетни момичета се превръщат в стока и аз смятам, че от позицията, която заемате, трябва да направите нещо. Благодаря Ви.

Благодаря Ви за позицията, поемам този ангажимент. Специално за тези пазари за булки, действително това е една тема, която до голяма степен е свързана и с Програмата на „Обединени патриоти“, и със справянето с престъпността в този етнос, а в случая тези пазари всъщност представляват форма на престъпление. Така че, още веднъж, благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господа министри, заместник министър-председатели, колеги! Правя предварителна уговорка, че във времето след като зададох въпроса, получих документи, които на практика отговарят в една известна степен, но ще бъда максимално коректен към Вас и ще задам въпроса в първоначалния му вариант, а в зависимост от Вашия отговор ще го доразвия. На 13 ноември 2017 г. 23 държави – членки на Европейския съюз, подписаха Споразумение за участие в по-нататъшно развитие на взаимодействието си в областта на отбраната, тъй нареченото „Постоянно структурирано сътрудничество” или ПЕСКО. Споразумението предполага поемането на обвързващи ангажименти от страните и усилване на възможностите и способностите на Съюза да осигури повече сигурност както за своите граждани, така и глобално. Преди присъединяването си всяка страна предоставя списък на съответните ангажименти в областта на инвестициите в отбраната, развитието на капацитета и оперативната готовност. Наред с това се уведомява и Върховният представител за ангажиментите и се предоставят уверения, че съответната страна има желание и способности да изпълни изискванията за постоянно структурирано сътрудничество в отбраната. Споразумението очертава следните възможни посоки: научни изследвания, развойна дейност, създаване на продукти, съвместно придобиване на въоръжение и бойна техника, интегриране на бойни подразделения, развитие на общи способности чрез съвместни инвестиции и коопериране на предприятия от отбранителната индустрия и така нататък. Въпросът ми към Вас, господин Министър, е какви са нашите обвързващи ангажименти по Инициативата за ПЕСКО – Постоянното структурирано сътрудничество. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Витанов! След представянето на Глобалната стратегия на Европейския съюз за външна политика и сигурност през юни 2016 г. в Европейския съюз бе възобновена идеята за създаване на Постоянно структурирано сътрудничество в областта на отбраната. Основната му цел е засилване на отбранителното сътрудничество в рамките на Европейския съюз с оглед повишаване на неговия отбранителен капацитет и изпълнение на приоритетите и нивото на амбиции, произтичащи от Глобалната стратегия на Европейския съюз за външна политика и сигурност. В Протокол 10 към Договора за Европейския съюз са посочени следните критерии за участие в него: синхронизиране на разходите за отбрана, постигане на определено равнище на разходите за инвестиции в отбранителното оборудване, предприемане на конкретни мерки за повишаване на бойната готовност, оперативната съвместимост, гъвкавостта и способността за разгръщане на силите, координиран подход за справяне с недостига на способности. Критерият по отношение на разходите за отбрана е достигане на 2% от брутния вътрешен продукт, както знаете, по приетите на срещите на върха на НАТО в Уелс, Варшава и Брюксел. В рамките на Постоянното структурирано сътрудничество отбранителното сътрудничество ще се задълбочи и ще бъдат създадени възможности за съвместно изграждане на високотехнологични отбранителни способности, в това число чрез сертифициране от Европейския фонд за отбрана, което ще доведе до по-бърз напредък във военно отношение за държавите, част от него. Техните отбранителни индустрии и развойни организации ще участват активно в процеса на разработване и производство на нови способности, които след това се очаква да придобият. По този начин средствата, вложени в проекти, трябва да останат в отбранителната индустрия на Европейския съюз, като повишат конкурентоспособността и създават необходимите за нейната дейност работни места. На 24 октомври миналата година Министерският съвет взе решение България да участва в обща Нотификация за създаване на Постоянното структурирано сътрудничество. На 13 ноември 2017 г. по време на Съвета по външни работи и отбрана Нотификацията бе подписана от 23 държави – членки на Европейския съюз, а впоследствие и от още две. Изготвеният от Министерство на отбраната Национален план по Постоянното структурно сътрудничество е част от Националния план за достигане на разходите за отбрана 2% от брутния вътрешен продукт, който бе приет от Министерския съвет на първото заседание тази година – на 3 януари. Желая да подчертая, че макар в основната си част да бе разработен в Министерството на отбраната този план не е ведомствен, а е национален и за неговото изпълнение е необходимо съдействие и на други министерства – Министерството на финансите – по отношение на разходите за отбрана, Министерството на икономиката – в частта, касаеща отбранителната индустрия, както и Министерството на образованието и науката, поради това че научно-развойната дейност в полза на отбраната се развива от организации и институции извън системата на самото Министерство на отбраната. Едновременно с политическия дебат на ниво Европейски съюз протече и процес на прецизиране, мисля, че това Ви интересува по конкретно, на подходящите проекти, с които ще бъде поставено началото на инициативата. В края на 2017 г. – миналата година, се оформи списък от 17 проекта, с които да бъде поставено фактическото начало на работата по инициативата. Проектите бяха обявени с приемането на заключенията на Съвета за стартиране на Постоянно структурно сътрудничество на 11 декември миналата година, но те все още са индикативни и нямат обвързващ характер на държавите членки. Окончателният списък с първите проекти се очаква да бъде приет през февруари тази година. От проектите, които бяха включени в първата група за реализация, от наша страна беше заявен интерес за участие в три проекта – „Създаване на мрежа от логистични хъбове“, „Трансгранична военна мобилност“ и „Надграждане на системата за морско наблюдение“. Към други три проекта сме заявили интерес за участие като наблюдатели – „Създаване на медицинско командване на Европейския съюз“, „Пакет от военни способности за справяне с бедствия, аварии и катастрофи“ и „Разработване на система за огнева поддръжка от закрити позиции“. Окончателното предложение за включването на България в отделни проекти ще бъде разгледано в Съвета по отбрана и предложено на Министерския съвет при отчитане на предвидените срокове за установяване на проектите. Опитах се да съкратя част от информацията, тъй като няма как да се вместя във времето, регламентирано според Правилника на Народното събрание. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Господа вицепремиери, министри! Благодаря Ви за изчерпателния отговор. Аз междувременно се запознах с двата документа. Единият е свързан с изпълнението на ангажиментите по ПЕСКО, а другият – Националният план за повишаване на разходите в отбраната. Няма как да Ви спестя или по-скоро да не споделя някои опасения, които се пораждат от тези документи. На първо място, струва ми се, че в голяма степен изпълнението на ангажиментите зависят от своевременното реализиране на трите основни проекта за модернизация на въоръжените сили, а именно „Придобиване на модулен патрулен кораб“, „Придобиване на нов тип боен самолет“ и „Придобиване на бойна техника за сухопътните войски“. Както виждаме, вече имаме сериозно забавяне, дължащо се както на политически решения, така и на техническа невъзможност на част от избраните изпълнители да обезпечат реализацията в срок, което поставя в риск изпълнението на ангажиментите, макар и да има заделени средства в бюджета. Второ, от Националния план за повишаване на разходите за отбрана е видно, че се залагат прекалено оптимистични стойности на ръста на брутния вътрешен продукт, особено до 2020 г., мисля, че бяха между 5 и 6 – достигат до 6% прогнозните стойности, което ми се струва трудно постижимо и също поставя под съмнение изпълнението на Плана. По отношение на проектите, за които споменахте, които по същество не са нови, но няма висока степен на конкретизация на тях за съвместно участие от българска страна, като евентуална възможност за оползотворяване на средствата от Европейския фонд за отбрана. И едно четвърто, което пряко касае предходното, няма изготвен каталог на способностите на българските предприятия от отбранителната индустрия, който да даде поглед за сравнителните предимства и за евентуално предимство при кандидатстване за проект, финансиран от Европейския фонд за отбрана. Ето защо, въпреки уверенията, че разполагаме с академична експертиза и икономически потенциал, нямаме готовност за разлика от други страни да участваме вече активно в проектите. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаеми господин Витанов, така е. Това, за което говорим, до голяма степен е обвързано с проекта за модернизация. Боксуване има. Няма да влизам – това е съвсем различна тема, времето няма да стигне. Политически и чисто субективни са причините. Знаете, специално за многофункционалния патрулен кораб – ние изкарахме процедурата си докрай, но се случи така, че спечелилата фирма прецени, че средствата, които са отделени след изтеклото време от две години, не са достатъчни за реализиране на проекта. По отношение на каталога на фирмите във военнопромишления комплекс. Каталог официално издаден няма, но контакти с тези фирми – буквално от първата седмица, откакто функционира новото правителство и новото политическо ръководство на Министерството на отбраната, форуми са провеждани многократно. Разбира се, това е една амбиция, която ние имаме. Ще направим този каталог за по-голяма яснота и оперативност. По отношение на всички други въпроси, които Вие поставихте, това е един въпрос, който вълнува не само парламента. Министерството на отбраната работи активно, но в същото време това беше всъщност и основната тема, която всички ние, включително представители на Народното събрание, разисквахме на Консултативен съвет по национална сигурност при Президента миналата седмица. Благодаря Ви за вниманието и пожелавам на всички приятен ден! Тези, с които не се видяхме и не съм пожелал успех през Новата година, използвам повода да пожелая успех на всички! Българският парламент вчера направи един прекрасен ход – показа единство по темата с ратифициране на Договора за Македония, за което лично моите поздравления не като човек, ангажиран с тази тема, а като българин. Това е начинът проблемите, които имаме, да ги решаваме заедно, още повече в един такъв отговорен момент, какъвто настъпи от 1 януари с нашето Европредседателство. Благодаря Ви, господин Витанов. Благодаря Ви, колеги.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колега, уважаеми колеги! Въпросът ми към уважаемия министър на финансите господин Горанов е следният: уважаеми господин Министър, какъв е размерът и структурата на кредитиране на български фирми от Черноморската банка за търговия и развитие през последните пет години; как сте организирали контрола за ефективността за България от участията ни в дейността на банката?

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители, професор Гечев, колеги министри! Черноморската банка за търговия и развитие е международна финансова институция със седалище в град Солун, Република Гърция. Мисията на банката е да допринася за развитието на Черноморския регион и сътрудничеството между страните акционери. Независимо че е сравнително малък пазарен участник, банката провежда гъвкава политика, съобразена с динамичното развитие на регионалната икономика, като финансира проекти, които подпомагат основните приоритети на нейния мандат. България е от страните учредители, акционер на Черноморската банка за търговия и развитие. Българското дялово участие в уставния капитал на банката е 13,5% или 270 хиляди броя акции. Министерството на финансите е институцията, която представлява страната в управителните органи на банката, Съвет на управителите и Съвет на директорите. От 2014 г. България отново има свой представител на позицията вицепрезидент, който се избира на ротационен принцип. Съветът на управителите заседава най-малко веднъж годишно, а заседанията на Съвета на директорите се провеждат на всеки два месеца. Чрез своите представители в управителните органи на банката България участва активно при вземане на решения, свързани с бизнес стратегията и политиката на банката, а също така при одобряване на проекти за финансиране на тяхната реализация. Дейността на банката в отделните страни-акционери се определя със стратегия за 4-годишен период, която се одобрява за всяка конкретна държава. Стратегията на банката за Република България за периода 2015 – 2018 г. предвижда финансиране на проекти в размер на 126 млн. евро в секторите – инфраструктура и енергетика, производство, малки и средни предприятия и туризъм. Стратегията, разбира се, е съгласувана с българската страна, с цел съобразяването с приоритетите на българското управление. През последните пет години Черноморската банка за търговия и развитие е предоставила финансиране за страната в общ размер на 84,56 млн. евро, като одобрените проекти са от всички приоритетни сектори. Финансовата подкрепа включва кредитни линии за малки и средни предприятия, корпоративни заеми и закупуване на корпоративни облигации, издадени от български емитенти. Очакванията са до края на 2018 г. – целите на стратегията, както и обемът, който е ангажиран в стратегията, да бъдат покрити напълно. Малко допълнение към контекста, в който предполагам, че задавате въпроса. Дяловото участие на България като ефективно платени средства се оценява на 85 млн. 387 хил. евро и е съпоставимо с това, което се е реализирало като операции за последните няколко години. Иначе, от началото на съществуване на Банката и членството на България в нея, са одобрени 36 броя операции в размер на 427 млн. 615 хил. 558 млн. евро. Знаете, че последните години банковият сектор се характеризира с изключително висока ликвидност, както в България, така и в другите държави – членки на Европейския съюз, което превръща конкурентната среда в банковия сектор на едно доста сериозно ниво и е предизвикателство към всички банки. Според мен размерът на операциите, които се реализират от страна на Черноморска банка на територията на България, могат да се определят като задоволителни, на база на ресурса, който българската страна е вложила като акционерно участие. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председателстващ. Уважаеми колега Горанов, кардинално се разминаваме по оценката, която направихте, че е задоволително кредитирането от Черноморска банка към България, то е крайно незадоволително според мен. Какви са фактите? Правилно казахте: пише – 14,5% е нашето дялово участие. Нали така? Само че от кредитите, които са отпуснати в момента – оперативни, нашият дял е 6,3%, което ще рече, че ние сме около половината от възможностите, които можем да усвояваме. Да видим, какво става с другите страни? Турция има 16,5%, нали така, обаче от кредитите в момента – оперативни, са 24,8% – 25%. Второ, даже страна като Азербайджан, която плува във финансови ресурси по износа на петрол, гони всяка стотинка и при 5% дялово участие от Азербайджан, постигат 10,3%. Румъния, която има 14% дялово участие, се радва на 10,7%. Тоест като сравним малките и големите страни, ние се намираме в най-трагично състояние – първият извод. Вторият извод, уважаеми колеги и господин Горанов, ще моля да вземем конкретни мерки, защото ние участваме с акционерен капитал, който наливаме, уважаеми колеги, в икономиките на Турция и други наши партньори в кавички. Въпросът ми е: какво прави България? Ние участваме акционерно, за да финансираме нашите конкуренти ли, или за да финансираме българската индустрия? Така че абсолютно е незадоволително и затова аз Ви препоръчвам, колеги, и специално на господин Горанов, ако иска да приема на всеки шест месеца на килима ръководството на Черноморската банка с доклад какво прави за България. Защото нашата оценка е, че те са много далече от истината на колегите си и на необходимостта за финансиране на проекти в България. Второ, Черноморската банка като ресурс, който предлага. Всички знаем, колеги, тя няма ресурс, който кардинално да осигурява финансиране, нито пък лихвите са значително по-ниски от тези, които са на IBRD и други банки, но Черноморската банка има едно изключително предимство, което Вие отлично знаете, че тя може да финансира балкански и черноморски проекти, дай боже, за български фирми, които оперират в съседни страни. Нещо, което ние не правим. Обратното, последните два големи проекта, които са български, защото всички фирми, които оперират в България са български. Но кои са те? Едната фирма за производство на млечни продукти в Североизточна България, която е дъщерна фирма на гръцка майка-фирма, а втората голяма фирма е „Енерго Про“, чийто следи водят към майка-фирма – къде? – в Чехия. Следователно обърнете внимание, значи ние отново това, което сме успели да финансираме – финансираме в други страни и народи, фирмите да инвестират в България. Така че нещата са изключително зле. Трябва да се вземат кардинални мерки. Нямаме време, господин Горанов. Ако проявявате интерес – доста часове сме отделили, а има и конкретни решения, които може след това да Ви предам, за улесняване на участието на български фирми в кредитирането от Черноморска банка. Завършвам с това. Нали сме за развитие на отношенията със Западните Балкани и това е приоритет? Хайде, българското правителство да предложи конкретни решения, така че да се възползваме от инвестициите на Черноморската банка и наши фирми – не чужди у нас само, а наши фирми да инвестират в съседни страни на Балканите и въобще в Черноморския регион. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Господа министри, колеги! „Арена Бургас“ е обект със стратегическо значение за цялата страна. В момента Република България няма нито едно закрито спортно съоръжение, което да отговаря на международните стандарти за провеждане на състезания по лека атлетика, да не говоря за значението на „Арена Бургас“ за целия спортен, културен, социален и икономически живот на Бургас и региона. Затова се възлагаха големи надежди за изграждането на „Арена Бургас“ като многофункционална зала за спорт, културни и социални прояви, туризъм и т.н. Фактически то започна по времето на правителството на Орешарски, което отпусна 5 млн. лв. за първия етап на строежа през месец февруари 2014 г. и прехвърли на община Бургас терен от 8234 кв. м. собственост на Министерството на отбраната през месец април същата година. Към момента на първата копка – на 20 октомври 2014 г., стойността на обекта се оценява на 32 млн. лв. без ДДС, а срокът за изграждането му е 900 дни. Тогава Бургас обявява и кандидатурата си за домакин на Европейското първенство по лека атлетика на закрито през 2019 г. За съжаление, 1150 дни по-късно, „Арена Бургас“ не е дори на груб строеж. Ето защо въпросът ми към Вас, господин Министър, е с колко милиона е оскъпен строежът на „Арена Бургас“, с колко е удължен срокът на строежа и по какви причини? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Витанов, политиката по изграждането и реновирането на спортната инфраструктура както за професионален, така и за масов спорт, е основен приоритет на правителството и Министерството на младежта и спорта. През 2014 г. община Бургас е започнала реализирането на проект „Проектиране и изграждане на многофункционална спортна зала „Арена Бургас“ – гр. Бургас, в резултат на сключен договор с изпълнител. Първоначално заложената цена на база на проекта от община Бургас е в размер на близо 32 млн. лв. без ДДС. Началното финансиране на проекта е осигурено с предоставяне от държавния бюджет на община Бургас средства в размер до 5 млн. лв. по програма „Растеж на регионите“. Впоследствие реализирането на проекта е спряно поради необходимост от дофинансиране и търсене на подходящ партньор за управление на проекта. С Постановление № 41 от 27 февруари 2014 г. на Министерския съвет е увеличен капиталът на „Академика 2011“ ЕАД с 35 млн. лв. – средства, предназначени за изпълнение на инвестиционен проект „Реконструкция и модернизация на спортен обект „Зимен дворец на спорта“ в гр. София“. На 31 октомври 2016 г. е подписано тристранно споразумение между община Бургас, „Академика 2011“ ЕАД – изпълнителят на строително-монтажните работи, по силата на което се дофинансира проектът. В хода на изпълнение на проекта се е наложило с акт образец № 10 на 30 декември 2016 г. да бъдат спрени строителните дейности поради неблагоприятни атмосферни условия. На 24 март 2017 г. с акт образец № 10 са спрени строителните дейности поради необходимост от преработка на одобрения инвестиционен проект. В процеса на разработване на техническия проект възникват редица непредвидени обстоятелства по смисъла, които попадат в хипотезата на чл. 116, ал. 1, т. 2 от Закона за обществените поръчки, поради които се налага допроектирани и впоследствие изпълнени допълнителни съоръжения и СМР, които не са включени в обхвата на предварително представеното идейно решение като част от техническото предложение на изпълнителя на етап „обществена поръчка“. При по-обстойни геологически проучвания е установено, че поради близостта на пътя до строителния обект трябва да се изгради много по-сериозна подпорна стена и дренажна система. Това довежда до изменение на цялостната конструкция на залата и количествено-стойностни сметки за част от дейностите. Наложи се също допълнително увеличение на бетоновите и армировъчните работи заради промяна в начина на фундиране вследствие на високи нива на подпочвените води и слаби почви. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) С оглед очакване бъдещи нормативи за провеждане и отразяване на спортни събития, се налага поставянето на специално интериорно осветление. Заради новите по-високи стандарти на енергийна ефективност се увеличава дебелината на стъклопакетите и се променя начинът им на захващане. Налага се и увеличаване на количествата на метала на основната покривна конструкция с цел възможност на монтаж на широк спектър от технологично оборудване. По реда на Закона за обществените поръчки е предвидена възможност за промяна на параметрите на сключения договор с изпълнителя за изграждане на Многофункционалната спортна зала „Арена“ – Бургас. В Министерството на младежта и спорта и в „Академика 2011“ ЕАД има постъпило писмо от община Бургас с детайлна техническа обосновка на исканото дофинансиране. Необходимата сума за реализиране на проекта се увеличава с 15 млн. 665 хил. 888 лв., като отпускането на средствата става с решение на Министерския съвет за дофинансиране на процедурата по чл. 116 от ЗОП. Срокът за изпълнение на строителните работи по проекта не е изтекъл, тъй като същият неколкократно е спиран поради непредвидени обстоятелства, както и необходимост от преработка на одобрения инвестиционен проект. Удължаването на периода за реализация на изграждането на Многофункционалната спортна зала „Арена“ – Бургас, град Бургас, се оказва необходима предпоставка за качественото и икономически най-изгодно изграждане на обекта. Кандидатура на община Бургас за домакин на европейско първенство не е правена, тъй като тя може да бъде направена наистина след завършването на обекта. Нашите ангажименти и срокът, който сме дали на изпълнителя за завършването на обекта, е до края на 2018 г. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, аз едва от последното изречение получих отговор на едната част от трите въпроса, които зададох, тоест удължението на срока ще е с близо две години. Но не само че не съм доволен, а съм отчаян от отговора Ви. Убеден съм, че той щеше да бъде същият, ако бях задал въпроса за Колодрума в Пловдив или за Двореца на културата и спорта във Варна, където спортни зали бяха превърнати в магазини. И тогава не трябва да ни учудва, че откакто ГЕРБ ни управлява, нямаме златен медал в летни олимпийски игри и за пръв път от 56 години останахме без медал в може би най-българския спорт – борбата, от световно първенство. Така че, господин Кралев, сагата с „Арена“ – Бургас, може би е венеца на политиката на ГЕРБ. С две думи: корупция и разруха. За сравнение: демонизираното правителство на Орешарски отдели пет милиона и промени собствеността на близо девет хиляди квадратни метра при средна цена…

Не се ли слушаш какви глупости говориш?

Не, не се слушам.

Бихте ли бил така любезен първо да ми говорите на „Вие“! (Реплика от министър Красен Кралев.)

Така че ако „Арена Армеец“ беше готова в планираните срокове, на елитните ни атлети нямаше да се налага да провеждат своята подготовка в чужбина, а напротив, Бургас щеше да е балкански център за взаимна подготовка, съчетаващ прекрасни възможности за възстановяване с намиращото се на десет минути път от залата Поморие и летище на пет минути. Жителите на Бургас и региона щяха да имат център за масов спорт, за културни прояви, за социален живот, но „Арената“ вече не е на бургазлии, защото през месец октомври 2016 г. собствеността на терена бе променена от общинска в държавна и сега жителите на града и управата му трябва да плащат, за да ползват залата.

Иначе безплатно ли щяха да я ползват?

Само казусът „Арена“ – Бургас, е достатъчен повод за вот на недоверие към правителството, чийто член, господин Министър, сте Вие.

Уважаеми господин Витанов, очевидно не сте чули нито дума от това, което казах току-що, тъй като отговорът Ви беше написан предварително – репликата беше написана предварително, така че без значение какво аз съм прочел тук, какъв доклад съм изнесъл, Вие пак щяхте да произнесете същите думи от трибуната. Абсолютно несъстоятелни приказки за медали, за невъзможност на атлетите да тренират. Тази зала не е за тренировки, първо да Ви кажа! Подгответе се и четете внимателно. Очевидно по темата „спорт“ сте некомпетентен, изключително, така че не искам да влизам в други детайли (възгласи „Еее!“ от „БСП за България“).

Аз преди малко чух обвинение в корупция. Слушахме неща, за които не го прекъснахте колегата, нали?

А мен ме прекъсвате! Не е компетентен. Тази зала не е за тренировки, тази зала е за състезания. За тренировки сме направили „Асикс Арена“.

…Знай къде се намираш!

Моля?!

Знай къде се намираш! Нямаш право да…

Не си ти шефът! Не си ти, който ще…

С усмивка ще Ви гледаме. (Реплика от народния представител Стоян Мирчев.) За какво става въпрос?! Това парламент ли е, Народно събрание ли е, какво е, какво е това (обръща се към председателя Нигяр Джафер)?

По начина на водене!

Благодаря Ви за вниманието, тук е безсмислено…

Моля министърът да остане, защото се отнася за него това!

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри! Извинявайте, но аз видях, че Вие се опитахте да въведете някакъв ред и да спрете безобразното поведение на един министър от трибуната. Но Ви моля – бъдете още по-строга, защото министърът е дошъл тук не да дава квалификации на народните представители, а да отговаря на техните въпроси! И е въпрос на отношение към парламента поведението му от тази трибуна. Още повече и със забележката „Това парламент ли е?“ Да, това е парламент, господин Министър, който Ви е номинирал за министър! Това е мястото, където Вие трябва да се държите възпитано! Ако във Вашето министерство си позволявате простащини, не е тук мястото да го правите! Вие трябва да бъдете достоен представител на изпълнителната власт!

Затова хората не Ви обичат!

И затова, господин Министър, сме в това дередже и като спорт, и като медали! По-добре се погрижете за това, което Ви е дадено да вършите като политика! Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Моят въпрос е свързан с един проект за рехабилитация на един път, който е с важно стратегическо значение за град Пловдив и за цяла България, тъй като той представлява алтернативен маршрут за Южна България до важни части от Беломорието. Той е стар път, представлява път, който осигурява зона за отдих на пловдивчани. Пътят беше започнат в периода на правителството на Станишев, остава му още малко – това е път III-862, който свързва в участъка Бойково – Ситово – Лилково. Моят въпрос: планира ли се този път да бъде завършен? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Йорданов! Път III-862 Пловдив – Първенец – Лилково – Михалково свързва областите Пловдив и Смолян. На територията на област Пловдив републиканският път е с дължина 37,9 км, построен е преди повече от 40 години и действително е с нарушени екплоатационни характеристики. Аз много набързо ще опиша какви са те. Третокласният път е с целогодишно най-интензивно натоварване до село Първенец, а през летния сезон и в останалата му част поради увеличаване на пътникопотока към големите вилни зони през селата Извор, Дедево, Бойково и Лилково. Участъкът от километър нула до километър 17 плюс 600 от път ІІ-86 до около 2,5 км след разклона за село Бойково е реконструиран през 70-те години с асфалтова настилка с габарит от шест до осем метра. До село Храбрино пътят е с хълмист терен, след което е изцяло в планински терен с променлив габарит. Участъкът е в сравнително добро експлоатационно състояние тези почти 18 км. Участъкът обаче от километър 17 и 600 и километър 30 плюс 501 след разклона за село Бойково през село Ситово до края на село Лилково е в тежък планински терен в дефилето на река Първенецка с липса на достатъчен габарит и трайна настилка. Изпълнен е с трошенокаменна настилка с ширина не по-голяма от пет метра, тоест с много нисък габарит. Състоянието му е много лошо. В период 2007 – 2009 г. в участъка са извършени частични строително-ремонтни дейности по ремонтната програма на Агенция „Пътна инфраструктура“ за подобряване на транспортно-експлоатационните качества на пътя и неговите принадлежности в рамките на съществуващия габарит без технически проект обаче. Обектът не е завършен с асфалтови пластове през 2008 г. поради недостиг на средства, за съжаление. Изпълнените ремонтни дейности през 2017 г. – това после ще кажа, може би, въпреки ограничения финансов ресурс Агенция „Пътна инфраструктура“ отчита значението на натовареността на републиканския път ІІІ-862 с оглед на това, което споменах и понастоящем, а и това, което Вие зададохте като въпрос. Така че досега извършените ремонтни дейности твърдя, че са трайно недостатъчни, палиативни като мерки и с оглед на това Агенция „Пътна инфраструктура“ планира изпълнението на необходимите ремонтни работи на участъка Бойково – Ситово – Лилково, за който споменах, че са най-тежки и нарушени експлоатационни характеристики, през 2018 г., като ще се възползваме от възможността на две от бюджетните програми на Агенцията – „Текущ ремонт и поддръжка“, или чрез „Целево финансиране“. Само за справка – миналата година 2017 „Текущ ремонт и поддръжка“ за областта са разходени на база на приходите, които събира Агенция „Пътна инфраструктура“ за цялата област, не за конкретния пътен участък, малко под три милиона лева с ДДС – виждаме какъв малък ресурс имаме възможност да отпуснем по линия на текущия ремонт, така че целевото финансиране за нарочения участък е по-добрият вариант. Но за цялостната рехабилитация по линия на целевото финансиране ще се изработи технически проект, нещо, което възлагаме понастоящем. Изготвяне на подробен устройствен план, парцеларен план, след което ще се пристъпи към провеждане на съответните процедури за избор на избор на път или за проектирането за самото строителство на участъка – това е цялостното решение, а не палиативните кърпежи най-образно казано, по линия на текущия ремонт виждаме и какъв е бюджетът, споменах. Мислех да изброявам какви пътища са направени през 2017 г. в областите Пловдив и Смолян и какво предстои. Добре си даваме сметка колко много обекти в двете области сме започнали и ще довършим в рамките на 2018-та, а и по линия на Оперативна програма „Региони в растеж“ ще стартираме тази година, ще ги завършим през 2019-а. Мисля, че е излишно. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря Ви, госпожо Председателстващ. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Няма как да не започна с тревожния факт за една черна статистика, в която България заема челно място, а именно броят на жертвите по пътищата. България е на първо място по жертви на пътищата за Европейския съюз за 2016 г. Но тревожният извод от тази статистика и този анализ е, че тенденцията и ръстът се запазват. Водещи области в тази статистика и според този анализ са областите Ловеч, Разград, Видин, Монтана, като една от основните причини, разбира се, за тази статистика е състоянието на пътната инфраструктура. Вие, господин Министър, сигурно знаете, че състоянието на пътната инфраструктура за цяла Северна България е тревожно. То се определя от гражданите и от жителите като бедствено. Моят основен въпрос е свързан със състоянието на републикански път Стражица – Николаево – Попово, който ни е поставян многократно от превозвачи, разбира се, и най-вече от жителите на областите Велико Търново, Разград и Търговище. Отсечката крие огромни рискове от произшествия, които могат и, разбира се, застрашават живота и здравето на хората. Проблемът има и своята острота от факта, че оттук минава целият пътнически превоз на 100% за област Разград. Всеки ден преминават и повече от 100 тежкотоварни автомобила. Нашият въпрос е следният: предвиждате ли и кога основен ремонт на този изключително важен за трите области пътен участък?

Благодаря Ви. Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Лечева, Вие в анонса на въпроса в резюме зададохте тема, насочена по-скоро към питане по обща политика, пътна безопасност и проблема с републиканските пътища в Северна България основно. Много набързо ще маркирам две неща по този въпрос. Може би във вторник, по време на вота, ще имам възможност да говоря по темата много по-подробно. Пътната безопасност – комплекс от фактори. Между другото, лоша тенденция, имаме обратно пропорционално тенденция на качеството на републиканския път и броя на тежките пътно-транспортни произшествия, тежкият травматизъм при пътно-транспортни произшествия и жертви. Тоест при по-добър път – това е участъкът в Ловеч, например на пътя I-4 около Микре, рехабилитиран и основно направен път, имаме наистина тежък травматизъм, в пъти – 7-8 пъти, и повече жертви. Относно политиката за Северна България – „Хемус“ е свързана и с пътната безопасност, и с всичко, за Видин споменахме също, но във вторник, мисля, че ще имам възможност да говоря. Много набързо за конкретния път. Път III-4072 е с дължина 12,3 км и е изцяло на територията на област Търново, осъществява връзката между други два третокласни пътя, няма да ги цитирам, обслужва основно населените места в община Стражица, но се ползва и за транзитен път, знаем, като алтернатива – през Попово за Разград. През 2008 г. е стартиран основен ремонт на третокласния път по цялата му дължина, напълно са завършени ремонтните работи в участъка от километър 8,800 до километър 12,300 и към момента той е в добро експлоатационно състояние, малка част обаче от пътя. Поради недостиг на финансов ресурс отсечката от километър 0 до километър 8,800 е вложен само пласт от неплътен асфалтов бетон, тоест биндер, след което строителството на обекта е прекратено. По експертна оценка за довършването на пътя са необходими около 3 млн. 500 хил. лв. През 2017 г. за текущ ремонт и поддържане на републиканската пътна мрежа в област Търново – подобен е отговорът преди малко за област Пловдив, са вложени малко над 2 млн. 200 хил. лв. с ДДС, но за разлика от област Пловдив, в област Велико Търново по три други пътни отсечки от третокласната републиканска пътна мрежа стартирахме, някои от тях приключихме, а други ще приключим през 2018 г. с изцяло завършени дейности. Това са пътищата III-405 Добромирка – Павликени – Свищов, с обща стойност на над 2 млн. 200 хил. лв. с ДДС, път III-504 Самоводене – Обединение, от километър 0 до километър 26+114 за 4 млн. 500 хил. лв.; Камен – Горна Оряховица – Велико Търново, за над 1 млн.лв. в този участък през 2017 г. Така че спокойно със средства, които имаме по линия на текущия ремонт, колкото и понастоящем да са недостатъчни, през 2018 г. ще направим ремонт в тези 8,800 км., но съм убеден, че те ще са недостатъчни за цялостната му рехабилитация и с това завършвам. Когато говорим за рехабилитация на третокласни и основни пътни отсечки, ние виждаме какъв огромен проблем е изправен пред държавата, и то не от днес и от вчера. За последните 25 години има финансов недостиг, без значение от партийната им украска и от конюнктурата, в която управлява, относно наистина недофинансирания пътен сектор в страната не само за строителство на нови пътни отсечки, и приключвам с това изречение, а и с рехабилитацията на съществуващите републикански пътища. Затова, понеже имаме проблем, ние предприемаме необходимата мярка и политика да изградим смесената система – тол такси и електронни винетки, за да съберем три пъти по-голям приход, и то основно транзитно преминаващите товарни автомобили, за да рехабилитираме всички останали пътища, за които ми се задават наистина всеки петък въпроси, за което Ви благодаря.

Уважаема госпожо Председателстващ, уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Министър, аз мисля, че от Вашия отговор най-вече ще останат недоволни жителите на споменатите три области – най-вече, защото те го използват като основна пътна отсечка за област Разград. Вие сами казахте, че състоянието е изключително лошо и тревожно. Самият факт, че една от основните причини за жертви по пътя, това е състоянието и лошата инфраструктура, няма как да бъде отменен. Самото състояние на пътя е и заради сеизмичната обстановка в този район, в който има и много свлачищни процеси. Самият факт, че той е изграден без да има нужните отводнителни канавки и съоръжения, го поставя като още по-опасно пред гражданите и пред тези, които ползват тази пътна отсечка. Защото състоянието на аквапланинг Вие сами знаете – Вие също сте шофьор, знаете колко опасности крие, особено в сезони, каквато е България и най-често в тези райони на страната има дъжд, сняг и така нататък. Самият факт, че Вие го поставяте пак в състояние на текущи ремонти, това не отменя и Вашата отговорност и задължение най-вече да намерите средства, за да покриете необходимостта от основен ремонт на тази пътна отсечка. Стана практика Вие да ни препращате към тол системата, към евентуални средства, които тя ще акумулира в бъдещо неопределено време и аз смятам, че Вие сте задължени пред гражданите на тези три области, в крайна сметка да намерите средства за основен ремонт на тази изключително важна пътна отсечка. Не е въпросът дали аз ще съм доволна от Вашия отговор, важно е жителите на тези три области да са доволни от Вашия отговор и от Вашите действия. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Лечева, Вие много добре разбрахте какъв беше отговорът и при каква наистина обективна реалност и действителност сме изправени ние и колегите от Агенция „Пътна инфраструктура“. Но за област Велико Търново и за съседните области не по-малко важни са отсечките, за които споменах – две от четирите, които стартирахме през 2017 г., успяхме да завършим в рамките на календарната година. Мисля, че жителите на Велико Търново и на Горна Оряховица са доволни затова, че пътят с Арбанаси беше рехабилитиран. Колегата Ви Божанков след няколко въпроса, зададени в рамките на миналата година, е доволен, че започнахме рехабилитация на пътя Самоводене – Ресен, Първомайци – Самоводене – Ресен, през 2018 г. ще го завършим. Споменах и за другите пътни отсечки, които стартирахме и ще завършим през тази 2018 г. Така че нека да приключим с тях, да не ги прекратим и да насочим финансов ресурс към споменатата отсечка Николаево – Стражица, да ги завършим и тях, стартираме с този ремонт. Вие сте достатъчно интелигентен човек и много добре си давате сметка, че аз не просто препращам. Ние вършим реални действия по тол системата и ако се връщам назад във времето бяха успели да я въведат, въобще в момента нямаше да коментираме тези теми и състоянието на третокласните републикански пътища. Наистина при финансов дефицит от около 700 млн. лв. на годишна база за поддръжка на републиканските пътища, друг е въпросът за качественото разходване. Във вторник ще си говорим може би по тази тема – за качественото разходване на финансовия ресурс, защото веднъж трябва да гледаме неговото количествено измерение, а втори път как качествено и ефективно се разходва този ресурс на базата на най-големите проблеми и на базата на минимизираните на всички възможни разходи, на базата на по-голяма добавена стойност. Колкото по-бързо бъде въведена тол системата, подчертах, която ще натовари основно транзитно преминаващи тежкотоварни автомобили, толкова по-бързо тези въпроси ще бъдат подложени дългосрочно на ефективно решение и българските граждани, в краткосрочен дори план, ще се радват и ще ползват наистина една европейска републиканска пътна мрежа. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми министър Ананиев! Нашият въпрос е свързан точно с липсата на медикаменти в аптечната мрежа, реимбурсирани от НЗОК. Ежедневно хиляди български граждани се сблъскват с липсата на различни видове инсулин в търговската мрежа. За нуждаещите се той е животоподдържащ медикамент. Недостигът не е локален, а се среща в цялата страна. Примери затова има от София през Велико Търново до Силистра, което е доказателство за системна грешка, както и за злоупотреби в особено големи размери. От една страна, в мрежата липсват тези медикаменти – не става въпрос само за инсулина, но той е един от най-наболелите проблеми, тъй като се касае за 600 хиляди души. Другият проблем е, че България е на трето място в Европейския съюз по наситеност на аптеки след Гърция и Кипър. В България на 100 хиляди души се падат 51 аптеки срещу 30 средно за Европейския съюз. В същото време аптеки няма на цялата територия на България. Тоест в единия случай имаме цели общини, където няма аптеки. Ще Ви дам пример Кайнарджа примерно. От друга гледна точка имаме аптеки, в които няма медикаментите. Тоест проблемът освен със съществуващите аптеки е, че и самата мрежа не покрива цялата страна. Каква политика ще предприеме ръководеното от Вас Здравно министерство за трайно и ефективно предотвратяване на липсата на жизнено необходими лекарствени медикаменти, реимбурсирани от НЗОК, какъвто е инсулинът за около 600 хиляди българи? Какви конкретни мерки ще предприемете и в какъв срок предвиждате решаването на тези проблеми, тъй като тук времето за тези хора е от изключителна важност? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Мирчев и господин Проданов, уважаеми дами и господа народни представители! Към настоящия момент проблем в лекарствената политика е снабдяването с животоспасяващи лекарствени продукти, като инсулин, лекарства за епилепсия, ревматоиден артрит, множествена склероза, онкологични заболявания и други – обект на паралелна търговия, водеща до дефицит на нашия фармацевтичен пазар. Причина за този дефицит е извършеният реекспорт на лекарствени продукти към страни от Европейския съюз, където тяхната цена е много по-висока. Усилията на Министерството на здравеопазването са насочени към предприемане на мерки за преодоляване на този проблем. Приет от Министерския съвет Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, който е внесен в Народното събрание. Съжалявам, времето е малко – мога да Ви разкажа повече за този закон, но няма да ми стигнат минутите. В Законопроекта са разписани нови разпоредби за регламентиране на мерки за наблюдение на лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък и за ограничаване на износа им, ако е установена липса или недостиг на територията на страната. През 2017 г. Министерството на здравеопазването предприе и редица инициативи, имащи за цел да идентифицират и пресекат нерегламентираните практики в иначе законната дейност по реекспорт. През месец февруари беше проведена среща на представители на Министерството на здравеопазването с Управителния съвет на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България. Подписан бе Меморандум за сътрудничество и партньорство. Министерството на здравеопазването и Асоциацията на фармацевтичните производители поеха ангажимент да си сътрудничат в осигуряването на достъп до висококачествени и ефективни лекарствени продукти за българските граждани. Министерството на здравеопазването инициира и среща с представители на Изпълнителната агенция по лекарства, Националната агенция по приходите и Националната здравноосигурителна каса, на която бяха обсъдени възможностите за съвместни проверки от трите институции. Изготвен беше график за тяхното провеждане. Министерството на здравеопазването призова притежателите на разрешения за употреба, Българската асоциация на търговците на едро с лекарства и Българската асоциация за развитие на паралелна търговия с лекарства да изработят свои етични правила и да ги спазват, за да не се стига до шокови ситуации на пазара и заплаха за здравето на населението. Някои от притежателите на разрешения за употреба са предприели стъпки за частично компенсиране на недостига на осигуряваните от тях лекарствени продукти с установен дефицит на аптечния пазар и са обект на реекспорт. Успешен пример за това е фирма, доставяща в страната една от най-използваните марки инсулин, която съвместно с Българския фармацевтичен съюз, е разкрила гореща линия за пациенти, неуспели да си осигурят предписания им инсулин. В зависимост от населеното място, от което идва сигналът, на пациента се оказва съдействие като се предостави информация за най-близките аптеки, разполагащи към момента с търсения лекарствен продукт. През последните месеци Изпълнителната агенция по лекарствата, упражнявайки регулярен и извънреден контрол, извърши голям брой проверки на участници в лекарстворазпространението – търговци на едро и дребно, с лекарствени продукти в различни области на страната. Проверките са осъществявани самостоятелно както от инспекторите на Агенцията, така и в сътрудничество с екипа на Националната агенция по приходите и Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“. Установени са случаи на обратно изкупуване на лекарства от страна на търговци на едро от аптеките с цел последващия им реекспорт. При установяване на такъв тип нарушения са издавани и предявени актове за установяване на административно нарушение. След цялостен анализ на данните и резултатите от проведените проверки на различните участници в пазара може да се заключи, че лекарствените продукти – обект на реекспорт, се доставят в страната регулярно и се разпределят от вносителите към сравнително ограничен брой големи дистрибутори с национално покритие, а по-нататък ги преразпределят към лечебни заведения, аптеки или по-малки дистрибутори, които оперират в определен регион на страната. Някои от тези дистрибутори са съсредоточили дейността си основно в дейности по осъществяване на реекспорт. Идентифицирани са нерегламентирани практики в сектора и са разработени методи за неутрализирането им. Успешен подход за справяне с проблема към момента, породен от липсата на определени лекарствени продукти – обект на реекспорт, е, от една страна, въвеждането на адекватен, нормативно разписан, мотивиращ и регулиращ механизъм, който да отчита количествата по осъществения регламентиран реекспорт, да може да го ограничи при нужда и, от друга страна, продължаване на съвместното сътрудничество между държавните органи по отношение спазването на законовите правила в търговията с лекарствени продукти и пресичане нерегламентираните практики на реекспорт. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! От отговора на въпроса Ви разбрах едно: може би Ви е станало ясно, че самоцелното политическо противопоставяне на партията, чийто министър сте Вие и представлявате, в доста голяма част от случаите е вредно за българското общество и за пациентите. Какво имам предвид? В Четиридесет и второто народно събрание БСП, като управляваща политическа сила, прави промени в Закона за лекарствените средства към хуманната медицина – това, което и Вие предприемате и то е долу-горе идентично с това, което предлагате. Тогава народните представители от ГЕРБ сезират Конституционния съд, а президентът Росен Плевнелиев налага вето над този закон. Мотивите са основно пазарни – че това, видите ли, щяло да попречи на свободното движение на стоки и на свободния пазар. Господин Министър, така е. Особено щастливи от това са немските, френските, швейцарските, австрийските и така нататък пациенти, защото те имат възможност да получат чрез този паралелен износ достъп до по-евтини лекарства, но нещастни са българските граждани и пациенти. Ето защо Ви призовавам да ми отговорите на въпроса: усещате ли, че в системата, която Вие оглавявате, наистина водещото не трябва ли да бъде пазарът? В някои ситуации от тази система е необходимо в центъра и в средата да бъдат пациентите, защото ако ги оставим на пазара, те се превръщат в стока по някой път – за съжаление, ненужна стока. И още един въпрос, който Вие пропуснахте, а той е от съществено значение – за малките аптеки в малките отдалечени общини. Забавянето на плащане от страна на Националната здравноосигурителна каса е голям проблем. Един малък аптекар, който е изразходвал средствата си през месеца и който не е получил средствата си обратно в Здравната каса, няма възможност, няма свободен ресурс да зареди аптеката си. От това страда, първо, неговият бизнес и след това – което между другото е на първо място, пациентите, които имат нужда от тези животоспасяващи лекарства. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Проданов, ние нямаме никакво различие в мисленето по отношение на първия въпрос. Откакто аз съм станал министър – два месеца и 10 дни, през цялото време с моите колеги говорим за това, че нормативната уредба, която трябва да предложим на Вас или на Министерския съвет, в центъра на тази нормативна уредба трябва да бъде пациентът, така че няма абсолютно никаква разлика. По отношение на втория въпрос – вярно е, че последното плащане на аптеките за миналата година беше направено в началото на тази година, разликата обаче беше само четири работни дни. Мисля, че този срок не е фатален и не сме допринесли до финансови затруднения на тези малки аптеки. Последното плащане беше на 28 и, а ние в началото – мисля, че на 4-ти или на 5-и, платихме парите на аптеките. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми министър Ананиев! От нашия въпрос и от Вашите отговори аз разбрах, че Вие наистина разбирате за проблемите, които ги има в системата, и за това, че българските пациенти нямат достъп до животоспасяващи и животоподдържащи медикаменти. Това, което ме притеснява, е, че аз не успях да чуя решението на тези проблеми, а Вие не посочихте никакви срокове за това. Пак ще се върна тук за пациентите, защото на моите приемни идват редица пациенти, болни от диабет, а тук става въпрос за техния живот. Трябва специално да обърнете внимание на паралелно свързаните структури, защото има дистрибутори, които дават медикаменти само на своите аптеки, за да са по-конкурентни от своите конкуренти. Трябва да се помисли и за електронната рецепта, трябва да се помисли за електронната система за следене за личности и за движението на лекарствата – въпреки че сме в отворен пазар в Европейския съюз, правят се редица злоупотреби и затова няма как да си затваряме очите. Нека да не забравяме, че от 2013 г., по времето на Орешарски, когато паралелният износ беше на стойност около 85 милиона, в момента стойността му е стигнала 400 милиона и една част от тях е на гърба на българския данъкоплатец. Затова аз лично не съм напълно удовлетворен. Удовлетворен съм от това, че знаете за проблемите и ги оценявате, но не съм удовлетворен, че не чух нищо конкретно и не чух срокове за разрешаване на тези проблеми. Пак ще Ви обърна внимание: тук става въпрос за човешки животи, за стотици хиляди човешки животи и трябва да се реагира максимално бързо. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, с доцент Георги Йорданов отправяме питане към Вас относно Стратегия за запазване и развитие на общинските болници. Известно е, че лечебните заведения за болнична помощ в страната са в тежко финансово състояние. Това в най-голяма степен се отнася за общинските болници. Тук към основните проблеми, касаещи липсата и застаряването на медицинските специалисти, остарелия сграден фонд и оборудване, недостатъчните средства за капиталови разходи, твърде високите изисквания на медицинските стандарти, се добавя и тежкото финансово състояние на собствениците – общините. Някои от тях са в още по-тежко финансово състояние от болниците си, поради което не могат да отделят необходимите средства за съществуването им, а в същото време общинските болници заемат важно място в здравната карта на страната и са неотменим елемент от нея. Досега са изразявани различни гледни точки за бъдещето на общинските болници: от мнения за изчезналата потребност от тях и заместването им с лечебни заведения за извънболнична помощ със спешни легла, до необходимостта от преструктурирането им в модерни и многопрофилни болници, или преобразуването им в болница за долекуване и рехабилитация. Считаме, че в условията на демографска криза и обезлюдяване на цели региони повдигнатият въпрос е от особена важност за осигуряване на необходимостта – по обем, качество и достъпност, на болнична медицинска помощ. Нашето питане към Вас е: каква ще бъде Вашата стратегия за запазване и развитие на общинските болници и как смятате да я осъществявате? Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Йорданов, уважаеми господин Тимчев, уважаеми дами и господа народни представители! Само едно изречение към господин Мирчев за предишния въпрос. Не само че познавам материята и състоянието, но ако погледнете внесения Проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за хуманните лекарства в медицината вътре, ще видите процеса на проследяването на лекарствата, ще видите и електронната система, която ще обхване от производителя през търговеца на едро, през търговеца на дребно до Националната здравноосигурителна каса, която заплаща този ресурс. Отговорът на Вашите въпроси е в самия Проектозакон, но няма време да го разказвам сега. Сега по този въпрос – обществените отношения, свързани с финансирането на лечебните заведения, а в това число и общинските болници, съгласно настоящата Нормативна уредба, са регламентирани с разпоредбите на Закона за лечебните заведения – едноличен собственик на капитала на общинските лечебни заведения в съответната община, която има правомощията чрез Общинския съвет, да взима решение за тяхното финансово състояние или преструктуриране. Съгласно чл. 106 от Закона за лечебните заведения държавата и общините могат да финансират лечебни заведения за изпълнение на национални, регионални и общински здравни програми и проекти, както и за извършване на определени видове лечебна дейност извън обхвата на задължителното здравно осигуряване и въз основа на договор. С алинея трета на същия член е дадена правна възможност държавата да предоставя субсидии на учредените от общините лечебни заведения за болнична помощ – по предложение на Националното сдружение на общините в Република България, в трудно достъпни и/или отдалечени райони по критерии и ред, определени в методика на министъра на здравеопазването в рамките на средствата, предвидени в бюджета на Министерството на здравеопазването за съответната календарна година. От години дебатите в здравеопазването се изчерпват с това, че са необходими допълнителни средства независимо, че разходите за здравеопазване нарастват ежегодно, обратно на неудовлетвореността от състоянието на сектора от всички участници в този процес. Следователно, решение на натрупалите се проблеми в здравния сектор не би следвало да се търси единствено в намирането на допълнителен ресурс без това да е придружено с предложение за трайни и последователни законодателни промени, водещи до оптимизиране на системата, закриване на неефективни дейности и структури, въвеждане на адекватни механизми за контрол, допълнителен ресурс в неоптимизирани болнични структури, без да са анализирани причините и факторите, довели до това, води единствено до неефективно разходване на публични средства без да се постигне желания и търсен резултат – качествено лечение на пациентите. Проблемите, свързани със затрудненото финансово състояние на общинските болници, техните просрочия и липса на квалифициран медицински персонал са комплексни и не са от една или две години. В тази връзка настоящето ръководство на Министерство на здравеопазването извършва оценка на здравните рискове на областно ниво. Въз основа на направения анализ ще се предложат мерки за оздравяване на тези лечебни заведения – търговски дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала, които имат нужда от това. Целта на мерките е оптимизиране на разходите им и подобряване качеството на лечебния процес. Предприети са действия по изготвяне на единни стандарти за управление на държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и механизми за контрол по тяхното изпълнение. Създаването на такива механизми ще даде възможност на управителните органи на болниците да имат отговорно финансово управление и да предоставят качествено лечение. Ние ще предложим на местните власти да предприемат аналогични мерки по примера на държавните болници и за общинските лечебни заведения. В подкрепа на гореизложеното е и подготовката на голям инвестиционен проект по Оперативна програма „Региони в растеж“ (2014 – 2020 г.), Приоритетна ос 4 „Регионална здравна инфраструктура“. Основната цел на проекта е обновяване и модернизация на сградния фонд и оборудване в системата на спешната помощ на територията на цялата страна. Общият бюджет на проекта е 163 млн. лв. Подготовката на проектното предложение в съответствие с приоритетите на Националната програма за развитие „България 2020“, Националната програма за реформи, Националната здравна стратегия 2020, Плана за действие към нея, Медицинския стандарт „Спешна медицина“ и Концепцията за развитие на спешната медицинска помощ в Република България, приет с Решение на Министерския съвет № 789 от 2014 г., която очертава необходимите действия за подобряване на работата в системата на спешната медицинска помощ в България и за осигуряване на нейната устойчивост. Този проект ще помогне изключително много цялостното преструктуриране на болничната помощ и за усъвършенстване управлението на мениджърските екипи както в държавните, така и в общинските болници. В същото време ние сме напреднали в още един проект, свързан с националната здравна информационна система, която също ще изиграе много голяма роля в цялостната координация в медицинската дейност, както и сме в процес на разработка на Националната здравна карта, която също има важна роля в реформата на здравеопазването. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Министър Ананиев, проблемът с общинските болници не може да бъде разрешен по сега действащото законодателство. Вие ни отговорихте, че правите всичко възможно в рамките на действащото законодателство той да бъде решен, тоест тяхната дейност да бъде обезпечена. За какво става дума? В битността си на търговско дружество една болница трябва да има здравен регион от поне 70 хиляди души, за да има достатъчно пациенти, които, търсейки медицинска помощ, съответно финансирана, й осигуряват достатъчно средства, за да се развива тя като съвременна европейска болница. За съжаление обаче, ние имаме обезлюдяващи се региони в страната. Някъде общинските болници, типичен е примерът с болницата в Девин, обслужват здравен регион между 10 и 15 хиляди души. Аз твърдя в качеството си на доскоро здравен мениджър, че една болница не може да отговори финансово, не може да има тези приходи, когато се касае за обслужване само на 15 хиляди души. За да обслужва един човек, тя трябва да има рентген, лаборатория, микробиология, патоанатомия и т.н, а няма кой да ги финансира. Затова според мен трябва да разберем, че общинските болници, особено малките общински болници, са в ситуацията на пожарна – дай боже, те да не работят, но трябва да ги има. Пожарната, ако трябва да се финансира само от пожарите, тя също ще фалира, защото няма достатъчно дейност. В същото време собствениците на общинските болници – общините, в някои случаи Вие много добре знаете, поне до скоро, че са в по-лошо състояние и от общинските болници. Те не могат да помогнат финансово или по някакъв друг начин на своята структура. Затова ние искаме да предизвикаме дебат за ролята, мястото и значението на общинската болница, защото мислим, че тя е неотменимо звено в Националната здравна карта. Без нея не можем да осигурим на българските граждани нормален достъп до болнична медицинска помощ. В този аспект на мисли искаме да предизвикаме дебата с ясното съзнание, че в момента Вие нормативно не можете да отговорите на тези изисквания, но в крайна сметка да решим в залата ще ги има ли тези общински болници в малките населени места, или няма да ги има. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. За нас общинските болници са изключително важно звено в цялата болнична система. Това, което правим обаче с финансирането на тези болници, е свързано с действащото законодателство. Вие знаете, че те се финансират на база на обем и цени, определяни в Националния рамков договор. Няма как да финансираме по друг начин, освен по методиката, одобрена от министъра на здравеопазването за плащане на дейности извън гарантирания пакет, който се плаща от Националната здравноосигурителна каса. Това, което аз, като министър, мога да направя за финансирането на общинските болници през 2018 г. и го заявих и пред тяхното сдружение, е да направя много сериозен преглед на бюджета на Министерство на здравеопазването и всички възможни икономии, които могат да бъдат реализирани, да ги насоча за финансиране на общинските болници по методиката, за която говорих преди малко. Освен това водим разговори и с Българския лекарски съюз, където председател на Надзорния съвет е моят заместник-министър Жени Начева, да погледнем особено внимателно онези клинични пътеки, които най-масово се използват от общинските болници, да прегледаме структурата на тези пътеки и при възможност да увеличим цената на тези клинични пътеки. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Виждам, че Вие сте с ясната визия да направите всичко възможно, но в същото време знаем, че Вие нормативно не можете да го направите, защото имате доста ограничителни норми, които Ви спират. Затова ние в качеството си на страна в този дебат, искаме да предизвикаме дебат. Явно, че нормативно системата трябва да се промени по такъв начин, че да можете да се разгърнете и да помогнем на тези болници да съществуват. Затова искаме да предизвикаме дебат, събрали сме необходимите подписи. (Подава папка на председателя.) Призоваваме към това следващата седмица. Благодаря.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин министър, уважаеми народни представители! Ехинококозата е едно от най-тежко протичащите паразитози у човека и води до продължителна нетрудоспособност, чести рецидиви, нерядко до трайна инвалидизация и висок летален изход, което я прави тежък медико-социален и стопански проблем в страните, където тя е разпространена. Според анализите на Европейския център за контрол и превенция на болестите ехинококозата е рядко заболяване със средна заболеваемост в периода 2006 – 2014 г. двама на всеки 100 хил. човека население в България. Присъства в данните на мониторинга от 1950 г. и след спадове и пикове през годините от 1992 г. се регистрира драматично увеличаване на заболеваемостта със стойности, превишаващи изходните за периода 1951 – 1962 г. 6,5 на сто хиляди. През 1998 г. заболеваемостта достига до 8,47 на 100 хил. човека население. През 2004 г. е приета Национална програма за контрол на ехинококозата по хора и животни с период на действие 2004 – 2008 г. Основна цел е установяването на трайна тенденция за намаляване на инвазията и рязко снижаване на заболеваемостта. С днешна дата данните за България и тяхното сравнение с тези за останалите европейски страни показват изключително неблагоприятна ситуация. В момента, когато започва официалното й наблюдение, тя заема трайно първо място в Европейския съюз, при това през първата година на мониторинга – 2006 г., българската ехинококоза представлява половината от европейската – 49,9%. Относителният дял на заболелите и оперирани българи през 2014 г. е 41,7% и е почти 4 пъти по-голям от дела на пациенти в Германия, която е на второ място след нас с 13,6%. Тук имам още данни за броя оперирани, които ги има в основния ми въпрос, няма да ги повтарям. Искам да кажа, че към днешна дата голяма част от населението е в риск и в същото време за радикално отстраняване на ехинококозата – ехинококовата киста от черния дроб, здравната каса отпуска по клинична пътека 188 едва 1335 лв., а пък Здравната каса реимбурсира 100% курса на албендазол, ако го произнасям правилно, но лекарството липсва в аптечната мрежа. Въпросите, господин Министър, са: в какви срокове ще бъдат предприети мерки по отношение на ехинококозата, за която нашата страна се явява ендемичен район? Ще бъде ли рестартирана Националната програма за контрол на ехинококозата по хората и животните за нов период? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, ехинококозата е космополитно разпространена паразитоза – тя е една от тежко протичащите паразитози в човека, водещи до продължителна нетрудоспособност, нерядко и до трайна инвалидизация, което, както подчертахте и Вие, я прави тежък медико-социален и стопански проблем на страната ни. У нас източник на инвазията са крайните гостоприемници – куче, вълк, чакал. В страните, където интензитетът на паразитозата при кучетата е нисък, като Германия, Швеция, Норвегия, ехинококозата сред междинните гостоприемници, селскостопанските животни овце, кози, коне, зайци и човека се среща рядко. Заболеваемостта от ехинококозата сред населението по света варира в широки граници. В някои от страните от Европейския съюз се регистрират спорадични, главно внасяни случаи, като това са страните Ирландия, Норвегия, Дания, Швеция. Ниска е заболеваемостта в Испания, Австрия, Англия, Португалия, Гърция, Холандия. Сравнението на официалните данни за България с тези в останалите европейски страни показва значително по-висока стойност на регистрирания абсолютен брой лица с ехинококоза годишно, което според експертите от Националния център по заразни и паразитни болести се дължи на добрата нормативна база в здравеопазването, в резултат на която регистрацията на случаите с кистна ехинококоза е на много по-добро ниво от тези в редица европейски страни. За периода 2006 – 2016 г. в страната са регистрирани общо 4074 случая на кистна ехинококоза, средна годишна заболеваемост за периода 4,63 на 100 хиляди население. С най-висока средногодишна заболеваемост са областите Сливен, Кърджали, Шумен, Търговище, Силистра и Добрич. За периода 2007 – 2016 г. от общо 3531 заболели, 615 или 17,42% са в детско-юношеска възраст. По-важните причини за широкото разпространение на ехинококозата през последните години са: първо, неизпълнение от общините в пълен обем на съществуващата нормативна база за контрол на кучешката популация, включително частична регистрация и паспортизация на домашните кучета. Резултатът е увеличение на броя на скитащите кучета, които не се обезпаразитяват и създават постоянни условия за заразяване на хората и домашните животни. На второ място е обезвреждане на субпродукти и трупове на умрели животни извън екарисажите, което създава условие за заразяване на кучетата. И на трето място, недостатъчна здравна култура и неосведоменост за предпазните мерки срещу заразяване с ехинококоза. През периода 2004 – 2008 г. Министерството на здравеопазването и Министерството на земеделието, храните и горите изпълняваха съвместно Национална програма за контрол на ехинококозата при хората и животните с добри резултати. Отчитайки сериозността на проблема, Министерството на здравеопазването чрез Националния център за заразни и паразитни болести има готовност да изготви продължение на медицинската част на Програмата в кратки срокове. Ехинококозата е сериозен проблем за обществото, който може да бъде решен само с общите и координирани усилия на Министерството на здравеопазването, Министерството на земеделието, храните и горите, Министерството на околната среда и водите, областните управители, общини и кметства, природозащитни организации, както и средствата за масово осведомяване. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Господин Министър, въпросът наистина е сериозен. Аз не съм медицинско лице, за това ще ме извините, ако някъде бъркам в терминологията, но откакто по стечение на обстоятелствата се запознах с проблема от хората, които научно се занимават с паразитология и конкретно с ехинококозата, този въпрос не ми дава мира. Може ли в една страна от Европейския съюз половината – 49,9% от случаите на едно тежко заболяване, водещо до сериозни социалноикономически загуби, да са в моята страна – в България, и обществото да не е алармирано за това, и отговорните институции да не вземат мерки? Заболяване, което засяга милион и двеста-триста хиляди души в света, и световните годишни разходи за лечението на заболели хора са икономически загуби за животновъдството, са над 3 млрд. долара. Може би от гледна точка на сериозните проблеми, които имаме в здравеопазването, проблемът с ехинококозата не изглежда толкова значим, но не можем да си позволяваме да пренебрегваме едно такова социално значимо заболяване, най-малкото защото всеки пети опериран пациент е дете. Освен това има недофинансиране на клиничните пътеки, а това води до неточна документация, съответно регистрация и оттам и невъзможност за последващи химиопрофилактики, диспансеризация, както и предвидено намаление на заболеваемостта. Липсват медикаменти за лечение на химиопрофилактика. Това затруднява терапията и профилактиката. Високата заболеваемост индикира сериозни пропуски в здравната култура и поведение, а това в условията на продължителна социалноикономическа криза, особено сред маргиналните общности, води до влошаване на здравните показатели и качеството на живот на пациентите с ехинококоза. Искам да Ви обърна внимание! Казахте, че този голям брой регистрирани случаи на заболяване се дължи на добрата работа на регистрацията. Дано не го отдавате само на добрата регистрация. Господин Министър, аз и хората, които сме ангажирани с проблема, оставаме с надежда за спешни и адекватни мерки, като за началото е наложително да бъде инвестирано в продължаване на национално ниво на Програмата за контрол на ехинококозата по хората и животните. Това ще спести средства на Здравната каса за лечение и от временна и трайна нетрудоспособност. Може би в решаването на проблема трябва да въвлечем и министъра или Министерството на земеделието, храните и горите. Аз изразявам сериозно задоволство от това, което казахте, че има готовност в най кратки срокове да бъде изготвено продължение на Програмата и евентуално Вие, като министър, да се ангажирате с финансирането, което на общия фонд няма да отнеме кой знае колко средства. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! През 2017 г. България обяви кандидатурата на София за седалище на Европейската агенция по лекарствата след излизането на Великобритания от Европейския съюз, която и в момента е домакин на Агенцията. Министерството на здравеопазването има водеща роля в подготовката на кандидатурата и кампанията на България в нейна подкрепа. В резултат обаче София получи изключително ниска оценка като възможен домакин на Агенцията и бързо се превърна в аутсайдер в това своеобразно състезание, което беше потвърдено и от окончателното решение домакин на Агенцията да бъде град Амстердам. В тази връзка бих искал да Ви попитам: кои са водещите причини за провала на българската кандидатура и каква част от отговорността приемате като отговорност на Министерството на здравеопазването и в частност на екипа, отговорен за кампанията? Задавам въпроса с ясното съзнание, че Вие персонално не носите отговорност, но мисля, че това, което се случи с Европейската агенция по лекарствата и нашата кандидатура, трябва да бъде един урок за всички и смятам, че трябва да има последствие и анализ защо се случи и кой е отговорен. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Вигенин! Кандидатурата на град София за домакин на Европейската агенция по лекарства ЕМА бе официално издигната с Решение на Министерския съвет, № 429, от 31 юли 2017 г. Необходимите документи бяха изготвени от екипа на Министерството на здравеопазването и Министерството на външните работи. В съответствие със зададените критерии бе акцентирано върху силните страни на столицата: наличие на подходящи учебни заведения за децата на персонала на Агенцията; подходящ достъп до пазара на труда; социална сигурност и медицинска помощ; непрекъснатост на работата на Агенцията чрез осигуряване на квалифициран експертен състав; географското разпределение. Във връзка с последния критерий България бе ясно заявила в рамките на заседанието на Съвета по общи въпроси, че страната ни няма европейска агенция на своя територия, поради което изпълнява в пълна степен посочения критерий. За осигуряване подкрепа за кандидатурата на София в условията на сериозна конкуренция от 18 държави членки Министерството на здравеопазването и Министерството на външните работи проведоха активни действия на национално и европейско равнище. Кампанията стартира официално в Министерския съвет с участието на министъра на външните работи, заместник-министъра на здравеопазването, кмета на град София. Поканени бяха представители на държавната власт, Дипломатическият корпус и неправителствените организации. Министерството на здравеопазването проведе двустранни срещи с посланиците на държавите – членки на Европейския съюз, в София. Създаден бе официален уебсайт с предимства на българската кандидатура, разпространени бяха рекламни материали. За популяризиране кандидатурата на страната ни бяха привлечени българските медии. Кандидатурата ни бе представена в постоянното представителство на Република България в Брюксел. Проведени бяха срещи на най-високо ниво в столиците, в които можеше да се потърси подкрепа на българската кандидатура – Братислава, Варшава, Берлин, Брюксел, Атина, Загреб, Букурещ, Копенхаген, за организиране на които активно съдействие оказаха ръководителите на българските дипломатически мисии в държавите членки. По време на провежданите срещи бе потвърдено, че кандидатурата на София за домакин на ЕМА ще бъде подкрепена само в случаи на реципрочно обвързване с кандидатурата на съответната страна. Окончателното решение за избор на град домакин на ЕМА бе взето от държавите – членки на Европейския съюз, чрез гласуване в рамките на Съвета по общи въпроси. Очакванията на държавите – членки от Централна и Източна Европа, в това число и на България, за постигане на географски баланс при разпределение на седалищата на агенциите, съгласно шести критерий за избор, останаха нереализирани. Същевременно и други държави – членки на Европейския съюз: Германия, Кипър, Дания, Италия, изразиха силно неудовлетворение относно обективността на избора. Откакто сме държава – членка на Европейския съюз, България не участва в подобен род състезание в сферата на здравеопазването, затова и няма натрупан опит в тази посока. Считам, че трябва ясно да заявяваме своите позиции и желания и да ги отстояваме. В Европейския съюз няма значение дали държавата е малка или голяма. Всички държави имат равна тежест при вземане на решенията. С кандидатурата за ЕМА България за втори път ясно заяви какво иска. Не успяхме. Времето, с което разполагахме да се подготвим и презентираме, беше кратко. За сметка на това спечелихме нещо много ценно – натрупахме опит как да се подготвим за такива бъдещи състезания. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, аз не съм удовлетворен от този отговор, защото той е една хронология на събитията, която е добре известна. Аз разбирам и Вас. Този отговор е от екипа, който е готвил кампанията и я е реализирал така, че няма как там да признаят своите грешки и недомислици, и участието в това състезание буквално на олимпийски принцип. Ако имаше сериозна подготовка, за каквато впрочем настоявахме още през 2016 г., нямаше кандидатурата да се пусне в последния момент на четири хвърчащи страници. Буквално се изложихме от самото начало. Самата кандидатура – понеже тук се изброяват някакви събития, не знам как е готвена, но когато се погледне сравнителният анализ за това какво представлява нашата кандидатура и това на другите – ето, сега ще Ви прочета няколко неща, които са черно на бяло. Те са част от документацията на Комисията, има ги и в интернет. Слушайте какво липсва в нашето предложение, например: „предложението не уточнява как предвидената база в „София Тех парк“ отговаря на изискванията на Европейската агенция по лекарствата – мисля, че това е ключов въпрос – предложението не уточнява чистотата и продължителността на полетите до София от европейските столици; предложението не уточнява транспортните връзки между базата и летището; предложението не уточнява евентуалния брой на местата за обучение на чужд език за децата на служителите – има общ план за създаване на европейско училище, но без срокове; предложението не уточнява какви са възможностите за работа на партньорите – съпруг и съпруга, съответно на служителите; предложението не уточнява как ще се осъществи дейността в преходния период за Агенцията; предложението не дава информация за финансовите условия за използването на сградата от Европейската агенция по лекарствата“, като единствено е индикирано, че България ще даде безвъзмездно за една година на Европейската агенция по лекарствата използването на тази база. В сравнителен план трябва да видим, че София се оказа на дъното на тези класации, не само заради това, но и поради други причини, и цялата прехваленост на инфраструктурата и всичко, което тук се изтъква като големи успехи на столичния кмет и на развитието на София, се оказа, че като се сравним с други европейски столици, се вижда къде сме и колко сме назад в това отношение. Затова смятам, че освен общата констатация, че сме си научили уроците, бих искал да знам какви точно уроци са научени и по какъв начин. Може би все пак трябва да задам този въпрос и на министъра на външните работи: как ще направим така, че в бъдеще да не участваме в обречени състезания, ако не сме готови наистина да се борим, а когато се борим – да го правим професионално и адекватно, а не както се оказа и с глупавия клип, който беше направен във връзка с кандидатурата на Агенцията, в която да се прави алюзия, че тук живеят някакви орки. Благодаря.

Само няколко думи. Господин Вигенин, прав сте в нещата, които казахте преди малко. Бях достатъчно откровен да кажа, че това ни беше първият опит, първо състезание и нямахме натрупан опит в това отношение. Действително, когато се кандидатира за такава Агенция – важна, голяма или за каквото и да е друго тяло, свързано с Европейския съюз, трябва да има много по-добра подготовка, много по-отрано да се започне и нашето предложение да бъде съобразено с абсолютно всички изисквания, които се поставят пред държавата, която кандидатства, като, разбира се, се предоставят възможно най добрите решения по тези условия, за да имаме шанс да спечелим това състезание. Правилно казахте, че не съм участвал в този процес и затова не мога да отговоря конкретно на всичките тези констатации, които казахте от трибуната. Надявам се да ни бъде урок и затова накрая завърших своето изказване, че поне това представяне ще ни послужи като опит да натрупаме качество при кандидатстване в такива ситуации. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър! Заедно с народния представител господин Вигенин отново поставяме един въпрос с особена важност за жителите не само на град Ямбол, а и на цялата област, за решаването на който се изисква ангажираност от страна на министерството, което Вие ръководите. Уважаеми господин Министър, известно Ви е, че през 2012 г. управляващата Партия ГЕРБ пое ангажимент към гражданите на Ямбол да осигури необходимите средства в размер на 12 млн. лв. за завършване сградата на новия болничен комплекс в града с краен срок за въвеждане в експлоатация месец март 2014 г. Това е видно от Договора между Министерството на здравеопазването и община Ямбол. Този срок отдавна е изтекъл, а в няколко поредни местни и парламентарни избори от 2012 г. досега обещанията на ГЕРБ за довършване на сградата на новата болница се извежда като приоритетен ангажимент към гражданите на Ямбол и областта. Потвърждение на това е, че министър-председателят господин Борисов при своето посещение в града през март 2017 г. заяви категоричен ангажимент държавата да осигури необходимите 12 млн. лв. за финализиране на проекта. Такива средства не бяха отпуснати целево през 2017 г., нито пък са предвидени в бюджета на Министерството на здравеопазването за 2018 г. В същото време гражданите на Ямбол и областта са принудени да получават здравна помощ в болница от павилионен тип, характерна за отдавна отминали времена, без да се търсят начини за финализиране на Проекта „Нов болничен комплекс”. Паралелно с това се задълбочават и проблемите с осигуряване и запазване на настоящия обхват от извършените медицински дейности в Ямболската многопрофилна болница. В тази връзка, уважаеми господин Министър, бихме желали да Ви попитаме: има ли намерение Министерството на здравеопазването да се заеме с довършването на новия болничен комплекс в град Ямбол и ако да, с какви средства и в какви срокове? Какви са вижданията Ви за услугите, които се предлагат в него, и има ли цялостен план за подобряване на качеството на здравеопазването в град Ямбол и Ямболска област? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни избраници, уважаеми господин Вигенин и господин Пенев! „С Договор за дарение на недвижим имот частна общинска собственост от 20 май 2012 г. Община Ямбол дарява на Министерството на здравеопазването правото на собственост на пет сгради, намиращи се в град Ямбол, ж.к. „Д-р Димитър Дончев“, представляващи нов болничен комплекс, състоящ се от сграда – хирургичен блок, сграда – операционен блок, сграда със специално предназначение – естакада, сграда за медицински газове и сграда трафопост, всичките на етап груб строеж. Имотът е апортиран в капитала на МБАЛ „Свети Панталеймон“ АД – град Ямбол, с Решение на Министерския съвет № 957 от 2012 г. През 2012 г. Министерството на здравеопазването е осигурило по бюджета си за капиталови разходи 1 млн. 500 хил. лв. за изпълнение на обект „Нов болничен комплекс”. През 2013 г. лечебното заведение е представило в Министерството количествено-стойностни сметки на дейностите, необходими за довършване на обекта, които възлизат на 12 млн. 413 хил. 758 лв. с включено ДДС.” Дотук спирам с написаното, което са направили моите колеги. Няма да продължа нататък, защото от вчера имам съвсем прясна и нова информация, разговарях и с министър-председателя, разговарях и с министъра на финансите – в момента, в който е проведен търгът и е определена стойността на обекта, парите ще бъдат преведени. Това е поет ангажимент и от министър-председателя, имам гаранцията на министъра на финансите, така че няма да има никакво забавяне. Нека да мине тръжната процедура, да се установи каква е реалната стойност след нейното провеждане и ресурсът ще бъде осигурен веднага. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър! По принцип, от една страна, трябва да кажа, че съм доволен, че има някакъв ангажимент – за пръв път наистина нещо да се направи по-сериозно. От друга страна, допускам, че и Вие самият не се чувствате особено удобно като дългогодишен заместник-министър на финансите, а и министър на финансите, когато финансиране на такъв сериозен обект се прави по този начин. Аз почти не мога да се сетя каква е тази процедура, в която се прави търг преди да е осигурено финансирането. Процедура и средства, които се обещават така, на едро, които не присъстват в бюджета, обаче като разберем колко струва, бащицата ще каже: „Ето Ви тук още 12 млн. лв.“, които по не знам какъв начин ще бъдат разпределени, нещо ще се случи и парите ще бъдат намерени. Кое налага нещата да се правят по този начин? Защо тези пари не са предвидени като инвестиционен разход в бюджета, какъвто би трябвало да бъде нормалният начин на работа? Защо за всяко нещо, всяко обещание, дадено тук и там, се налага с решение на Министерския съвет, незнайно откъде, едни средства да се разпределят допълнително, без Народното събрание да има думата по този въпрос? Пак подчертавам: ако стане – добре, никой няма да бъде против. Но аз възразявам, и нашата парламентарна група, за пореден път да се планират и раздават средства по този начин без да са планирани в бюджета! Защото накрая се оказва, че Вие реализирате нашия алтернативен бюджет, само че по втория начин, по непрозрачен начин – с решение на Министерския съвет раздавате средствата, които ние искахме предварително да бъдат заложени като средства в бюджета. Благодаря.

Уважаеми господин Вигенин, това не само че е обещание, но то ще се случи съвсем сигурно в най-близките дни, след като свърши обществената поръчка. Това не е порочен метод за финансиране на капиталовите разходи. Вие знаете, когато правим анализ на изпълнението на бюджета всяка година, че изпълнението на капиталовите разходи възлиза на 35 – 40 – 45%. Това е точно заради стария модел на финансиране, когато предварително даваме на всички, цяла година се правят ужким някакви обществени поръчки, на края на годината не се реализират и след това ни критикуват, че Инвестиционната програма не ни е изпълнена. Затова ние прилагаме един подход, който се прилага в много други страни – правиш обществената поръчка, показваш каква е стойността, гарантират се парите от бюджета. Не смятам, че това е порочна практика. Това е по ефективно разходване на капиталовите разходи, защото, ако ги бяхме включили и не стане самият Проект, тези пари можеха да отидат за друг важен проект, който чака, но за този проект не е осигурен ресурс. Затова аз смятам, че… Нека спрем дотук в спора, парите ще бъдат осигурени, болницата ще я има, там ще бъде разположена и една от 237-те точки по новия проект за спешната медицинска помощ. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Ананиев! Явно, че трябва да повторим модела на управление на менажиране на здравната система и какво прави Министерството на здравеопазването. Когато една болница реши да закрие едно свое отделение, тя прави съответното искане до Министерството на здравеопазването, което се обръща за становище към съответната Регионална здравна инспекция, която дава своето положително или отрицателно становище на Министерството на здравеопазването и министърът разрешава или не – по принцип. Става ли така обаче? Явно не. Конкретният повод какъв е? Болницата във Велико Търново решава да закрие своето – за да разберете – „Уши, нос, гърло” отделение. Здравното министерство би трябвало, след като е дало разрешение за това, да осигури на хората от засегнатите региони достъпна оториноларингологична помощ. В същото това време обаче е закрита болницата в Елена, в същото това време е закрито отделението в болницата в Свищов, тоест разстоянието на хората, които трябва да ползват този вид помощ, е 80 км, а знаем, че област Търново има планинска част, където е много труден достъпът, особено зимно време. Знаем, че в този вид дейност, особено през зимните месеци, над 50% от засегнатите са деца, които е необходимо да бъдат обгрижвани, когато са във възрастта, когато вече няма придружител в съответната болница. Знаем, че само отделението в Горна Оряховица е с трима лекари, четири сестри и шест легла – явно те не могат да осигурят тези 250 000 жители на област Търново. И въпреки това Здравното министерство е дало своето съгласие. И тук се обърнаха към нас хора от Свищов – добре де, на 80 км е отделението, как да си закараме детето да му извадят сливиците, кога да се върнем, къде ще преспим? Във връзка с това Ви питам: какво е направило Министерството на здравеопазването и прави ли въобще нещо като Стратегия за осигуряване на определен вид медицинска помощ, в случая в сферата на уши, нос, гърлени болести в област Велико Търново? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми доцент Йорданов и госпожо Лечева! В област Велико Търново специализираната медицинска помощ от ушно носно гърлени болести се осъществява от лечебни заведения за болнична и извънболнична медицинска помощ. Към 31 декември 2017 г. в областта са регистрирани общо 17 лекари-специалисти по ушно-носно-гърлени болести, работещи в структури на извънболничната помощ, разкрити в областта в градовете Велико Търново, Горна Оряховица, Павликени и Свищов. Разкрити са три специализирани ЛКК по ушно-носно-гърлени болести към Диагностично консултативния център – две във Велико Търново и една в Горна Оряховица. До 2010 г. в областта са функционирали две отделения по ушно-носно-гърлени болести – във Велико Търново и в МБАЛ Горна Оряховица. Със заявление от 27 декември 2010 г. изпълнителният директор на лечебното заведение е поискал закриване на отделението по ушно-носно-гърлени болести. Мотиви за това – тенденцията на намаляване на преминалите болни: 2007 г. – 455 пациенти, 2010 г. – 190 оперирани болни, 2007 – 455, до 190 през 2010 г. и използваемост на леглата 44%. Съгласно издаденото разрешение за осъществяване на лечебна дейност от 2011 г. до момента в МБАЛ Велико Търново няма отделение „Уши, нос, гърло” за тези болести. От 2011 г. до 31 декември 2017 г. в област Велико Търново функционира само едно отделение по УНГ болести в МБАЛ Горна Оряховица, разположено на 10 км от областния град. До 2015 г. в отделението има десет легла, а в момента са с разкрити шест легла и в него работят трима лекари специалисти. Дейността на отделението отговаря на второ ниво на компетентност, съгласно утвърдения Медицински стандарт „Ушно-носно-гърлени болести“. За последните три години броят на преминалите през отделението пациенти е относително константна величина, като за 2015 г. потърсилите специализирана помощ пациенти са 300, 2016 г. – 338, 2017 г. – 358. Броят на оперираните пациенти също е относително константна величина, като през 2015 г. броят им е 293, 2016 г. – 306, и 2017 г. – 329. От анализа на дейността на отделението е видно, че през тригодишния период използваемостта на разкритите шест легла се движи в рамките на 67%. Въпреки това през втората половина на 2017 г. ръководството на МБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ – Велико Търново, отчитайки факта, че лечебното заведение е областна болница и като такава следва да осигурява достъп на населението до медицинска помощ по различни медицински специалности, каквито са и препоръките в доклада на Акредитационния съвет, предприема стъпки за разкриване на отделения по ушно-носно-гърлени болести. Подадено е заявление в РЗИ – Велико Търново, за издаване на разрешения за осъществяване на лечебна дейност, с разкриване на отделения по УНГ болести с пет легла. След наложената с гласуването от Народното събрание на бюджета на НЗОК за 2018 г. забрана за финансиране на нови дейности ръководството на МБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“, град Велико Търново, депозира в РЗИ – Велико Търново, коригирано заявление, с което оттегли искането за разкриване на отделение по уши, нос и гърло болести. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Вашият отговор потвърждава факта, че в Министерството на здравеопазването планирането на медицинската дейност по здравни региони практически отсъства. За какво става дума? Ако не е Университетската болница в Плевен, която обхваща един регион – 200 км в едната страна, и 200 км в другата страна, жителите на общините и в този Централен Северен район на Република България ще останат без достатъчно достъпна и като качество медицинска помощ. Ще има следващи въпроси за друг вид медицински дейности. Има много въпроси, които трябва да зададем. Даже и факта, защо при катастрофата при Микре, пациентите бяха закарани не в Плевенската болница на 60 км, а в Софийската болница на 120 км. Ние искаме да заострим вниманието. Да, определени дейности не могат да съществуват като търговска дейност, но трябва да ги има, защото не може да ме убедите, че когато на едно дете трябва да бъдат извадени сливиците – говоря за болница в община – уши нос гърло болест, в условията на обща анестезия, която се изпълнява при определени условия в определени заведения, и то предимно болнични, детето трябва да пътува 160 км – 80 км в едната посока и 80 км в другата посока, за да бъде това осъществено. Просто ни куца достъпността на медицинската помощ и нейният характер като търговска дейност. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, моят въпрос е свързан с официално разпространяваща се информация през последните месеци за критичното състояние на Ловешката болница. Аз адмирирам Вашите срещи с ръководството на болницата и с персонала на болницата, но в публикуваните намерения за оздравителния план на болницата правят впечатление няколко факта. Бих искал да Ви запитам: какво е Вашето мнение на основата на тези факти, които сега ще изложа? На първо място, едно от намеренията, което беше публикувано е, че общият леглови фонд на болницата ще бъде сведен до 150 легла, а това поставя няколко въпроса. Кои точно от отделенията ще бъдат обречени на закриване!? Какво ще бъде структурното разпределение на легловия фонд между държавните и частните легла в Ловеч? Какво е съотношението в направления, които са добре финансирани и както е известно на всички нас, и този въпрос вече беше коментиран в предишните изказвания в направления, които са недофинансирани като съотношение между частни и държавни лечебни заведения? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Михайлов, Многопрофилната болница за активно лечение „Професор д-р Параскев Стоянов“ АД – град Ловеч, е с близо 150-годишна история. Болницата съществува от 1879 г. Тя е с областни функции и районът – област Ловеч, който обслужва население около 130 хил. души. През последната година лечебното заведение осъществява медицински услуги по 29 медицински специалности и 18 броя отделения – с общо 237 легла, пет отделения без легла, две медико-диагностични лаборатории. Болницата има договор с Националната здравноосигурителна каса по 193 клинични пътеки, 19 амбулаторни процедури и 3 клинични процедури. Проблемите, свързани със затрудненото финансово състояние на лечебното заведение, са комплексни и не са от ден-два, а от много години. Министерството на здравеопазването предприе конкретни действия да съхрани МБАЛ „Професор д-р Параскев Стоянов“ АД и ще се използват всички законови възможности, болницата да продължи да работи и да предоставя качествена лечебна дейност на хората в областта. Във връзка с това в МБАЛ „Професор д-р Параскев Стоянов“ АД е назначен прокурист, чиято задача е изпълнението на оздравителен план. Същият е представен на персонала на лечебното заведение и включва преструктуриране на отделения и легла, намаляване на разходите за административна издръжка и предвижда постепенно погасяване на просрочените задължения за срок от 5 години и недопускане на нови такива. Планират се относително запазване обема на дейността и приходите на лечебното заведение, като за целта Министерството на здравеопазването се ангажира да въведе в експлоатация ключови за болницата апарати като: скенер и С рамо (Це рамо) на ортопедията. Подчертаваме, че болницата има нов и неизползваем скенер от поне 5 години, като причините за това са административна небрежност и недобро финансово управление на лечебното заведение. Ние ще предприемем всички законови действия – лицата, ангажирали и довели болницата до това състояние, да поемат своята отговорност. Предвижда се преструктуриране в броя на леглата от 237 сега, на 149 или с около 38% намаление и достигане средната използваемост на същите 60 – 65%. Допълнително се запазва лекарският персонал, като най-съществено ще се преструктурира административният персонал – с над 100 човека. Осигурено е оптимално съотношение лекари и сестри като съкращаването на специалисти по здравни грижи е предимно за сметка на пенсионирани служители и служители с ниска степен на натовареност. Затова ще допринесе и фактът, че се постигна договореност с кредиторите на лечебното заведение за отсрочване на запорите. Състави се ясен план за разпределение на паричните потоци като параметрите на погасяване на просрочията се обсъждат с всеки един кредитор поотделно. Считаме, че с тези мерки ще се възстанови доверието на хората към болницата. Допълнително на територията на община Ловеч в рамките на Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“ се предвижда изпълнението на инвестиционен проект, свързан с обновяването и модернизацията на сградния фонд и оборудването на системата на спешната помощ и ще бъдат закупени нови медицински превозни средства – линейки, медицинско оборудване и обзавеждане. Не зная дали имам времето, господин Председател?

Пред мен е отделение с легла и хора, но мисля, че това може в оперативен порядък да го проговорим. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз съм удовлетворен от данните, които Вие така съвестно представихте. Моят въпрос има отношение към цялостния модел, който се транспонира и в Ловешка област на здравеопазването, и от една тенденция, която лично мен като специалист ме тревожи. Ще го доразвия в рамките на следващата една минута. Създават се условия в страната и темата, която няколко пъти беше засягана в медиите от членове на управляващата коалиция, че частните болници не стачкуват, тъй като нямат загуби, нямат финансови проблеми. Всъщност се получава според мен, така че частният сектор има възможност и разкрива работещи единици в областта на високофинансираните лечебни пътеки. Постепенно с времето ще се случи това, че на държавните лечебни заведения, като че ли ще остане ролята само да изпълняват своята дейност в непривлекателни области на клиничната медицина. Вие много добре знаете, като човек, който навлезе много бързо, благодарение на Вашата квалификация, кои бяха основните проблеми в тези две болници – Врачанската и Ловешката. На входа на една държавна болница е разкрито в печелившо направление и клинично частно лечебно заведение. Това само с оптимизиране на дейностите, без да бъдат изпълнени задълженията на държавата – тя, да даде своя дан в направления високотехнологична медицина и то в областта на общественото здравеопазване, няма да може да реши проблемите и цялостната характеристика на този въпрос беше да подтикне между нас разговора, че действително е необходимо, според мен поне като специалист в областта на клиничната медицина, започването на един разговор за модела на здравната система. Благодаря Ви, господин Министър, и господин Председател.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, внимателно този път ще зачета текста на въпроса, тъй като той е свързан с определени документи. В писмо № 17-01-162 от 5 януари 2018 г. Българският лекарски съюз поставя въпроса, че съгласно Решение на Надзорния съвет на НЗОК са разпределени средства от резерва за 2017 г., съответно 187 млн. лв. – 55% от резерва за лекарствени продукти, и за болнична помощ – 114 млн. лв. – 33% от резерва. Налице е плащане на заделените средства за лекарствени продукти, което обаче довежда до изчерпване на резерва и създаване на реална възможност за неизплащане на извършената и отчетената за болнична помощ дейност. Това довежда до единствено възможното Решение на Надзорния съвет, отново си позволявам да го цитирам – 04-126 от 19 декември 2017 г. да се изплатят само средствата за бърза медицинска помощ за месец ноември 2017 г. и то с над събраните от НАП здравноосигурителни приходи. Същото е цитирано в писмо № 6200-13 от 8 декември 2017 г. и изпратено от изпълнителния директор на НАП. По този начин се поставя дискриминационен лимит спрямо лечебните заведения за болнична помощ. Във връзка с Решението на Върховния административен съд от последните дни и със сериозно нарушения дебаланс за заплащане на лекарствени продукти спрямо болнична помощ, което обаче се експонира и върху цялостния обем от средства, които се заделят в здравеопазване от брутния вътрешен продукт, бих искал да чуя Вашето становище като водещ в сектора в момента за бъдещата политика в Министерството на здравеопазването? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Михайлов, общата стойност на увеличението на разходите по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2017 г. в хода на годината е реализирано със средства от резерва в размер на 341 млн. 381 хил. 600 лв. със средства от преизпълнение на приходите от 119 млн. лв. и за сметка на намаление на разходите за административна издръжка и за капиталови разходи в размер на около 4 млн. 800 хил. лв. С тези средства са заплатени здравноосигурителни дейности и лекарства както следва: специализирана извънболнична медицинска помощ – 7 млн. 271 хил. лв.; дентална помощ – 12 млн. 877 хил. лв.; медико-диагностична дейност – 1 млн. 924 хил. лв.; лекарствени продукти, медицински изделия, диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната и за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказаните медицински услуги – 187 млн. 494 хил. лв. За лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни и за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната – 124 млн. 842 хил. лв., в това число за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказаните медицински услуги – 62 млн. 652 хил. лв.; медицински изделия, прилагани в болнична помощ – 18 млн. 146 хил. лв., и за болнична медицинска помощ – 238 млн. 297 хил. лв. При планирани по закон 798 млн. лв. за лекарства от НЗОК са заплатени 986 млн. лв. или 187 милиона повече разходи от предвидените в Закона. При 1 млрд. 457 млн. лв. за болнична помощ от НЗОК са заплатени 1 млрд. 695 млн. лв. или 238 млн. лв. повече. Цялата законово отчетена дейност е заплатена на лечебните заведения и за лекарства, като са спазени параметрите на Закона за бюджета на НЗОК за 2017 г. Дейности, извън параметрите на бюджета и правилата на Закона за бюджета на НЗОК, не могат да се считат за отчетена дейност в Националната здравноосигурителна каса. Националната здравноосигурителна каса прехвърли за 2018 г. около 31 милиона неразплатени разходи за аптеките от 2017 г. Всички останали дейности са разплатени напълно. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Благодаря Ви, господин Министър, за изнесените данни. Моят въпрос имаше и има следната насока, неминуемо свързана с увеличението на средства, които се отделят и ще се отделят от Националната здравноосигурителна каса, респективно закона, който гласуваме за нея за лекарствени средства, тъй като това повелява развитието на клиничната медицина. Затова винаги съм изпитвал голямо неудобство, когато се обвиняват точно онкологичните направления в клиничната медицина, затова че, видите ли, средствата, които винаги се освобождават от резерва в края на всяко тримесечие, досега в края на всяка година, са най-вече в това направление. Ние вчера имахме възможност да дискутираме с Вас в Здравната комисия и аз Ви споделих, че формите на контрол, които, за съжаление, са занижени в областта на клиничната онкология по отношение на изписването на онкологични средства, може би биха довели до регулиране на проблема. Според мен въпросът има и друга страна – това е цялостното бюджетиране на здравеопазването при неговото състояние в момента на дебаланс между заплащане и възможности най-вече за заплащане на болнична помощ спрямо медицински изделия и лекарства. Още един път си позволявам по този въпрос да Ви споделя като мое мнение, че налага действително започването на един сериозен професионален дебат за модела на нашето здравеопазване. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Почти в единствено число мога да се обърна. Уважаеми господин Министър, във връзка с провеждането на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз специален акцент беше поставен върху възможността да се реализира културна програма, която да представи България пред партньорите от Европейския съюз и пред света. Заедно с това 2018 г. е и Европейска година на културното наследство, което дава допълнителни възможности за един силен и видим културен календар. Правителството гарантира финансиране с прогнозна стойност 4 млн. лв., което да направи възможна една амбициозна културна програма, като от тях за събития в страната е предвидена сумата от 1 млн. 840 хил. лв. Прегледът на спечелилите финансиране проекти обаче създава впечатление за липса на фокус. В социалните медии някои от проектите предизвикаха основателни съмнения и коментари по отношение на тяхната адекватност и художествена стойност. Възникнаха въпроси по отношение на липсата на необходимата прозрачност в работата на Национален фонд „Култура“ и по-конкретно на комисията, оценяваща проектите. Давам си сметка, че въпросите ми позагубиха актуалност един месец по-късно, но смятам, че продължават да са важни. И така: каква е причината за отсъствие на цялостна концепция за културната програма по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз? Смятате ли, че предложените одобрени проекти отговарят на целите, заложени в решението на Министерски съвет за приемане на културна програма на Председателството? Възнамерявате ли да засилите прозрачността при реализацията на културния календар през 2018 г.? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Вигенин! В отговор на Вашия въпрос Ви информирам следното. Общата рамка на културната програма на Българското председателство е приета с решение на Министерския съвет през месец юли 2017 г. Културната програма на Българското председателство има за цел да представи българската култура и културно наследство като част от европейската и световна култура и културно наследство, да интегрира и представи чрез изкуство и култура основни теми от дневния ред на Българското председателство, доближавайки ги до гражданите, да утвърди положителния образ на България чрез постиженията на националната ни култура в дългосрочен план, като създаде положителен ефект върху други сектори, търсейки добавена стойност и възможности да се подсили туристическият потенциал на страната и да създаде възможности за активизиране на културното сътрудничество и диалог на европейско равнище. Програмата е в синхрон с конкретните послания на триото Естония, България, Австрия с принос към Европейската година на културното наследство 2018 г.; София – европейска столица на спорта 2018 г., и споделена визия за Пловдив – Европейска столица на културата 2019 г. Културната програма има два фокуса на реализация – национален и международен. Събитията покриват широк спектър от области: материално и нематериално културно наследство, литература, визуални изкуства, приложни изкуства, изпълнителски изкуства, музика, танц, театър, аудиовизия, игрални, документални и анимационни филми, други аудиовизуални продукти и нови медии. Програмата се осъществява от Българския културен институт и оператори, както и посредством фокусираното участие на България в международни културни събития в партньорство с мрежата на националните културни институти в Европа, мрежата на европейските културни столици и други стратегически партньори. В изпълнение на решението на Министерския съвет за приемане на културна програма на Българското председателство на Европейския съюз Управителният съвет на Национален фонд „Култура“ състави програма. Наредба № Н-5 от юни 2017 г. за условията и реда за провеждане на конкурси за предоставяне на средства от Национален фонд „Култура“ са определени критериите, по които се оценяват всички проекти. Към тези нормативно определени критерии бяха добавени и допълнителни такива. Министерството на Европредседателството постави задължително условие събитията да са със свободен вход. За участие в Комисията бяха поставени уважавани изкуствоведи, професори, критици. При подбора на Комисията бе спазено условието за неангажираност на членовете с подадените проекти. Експертната комисия се постара да включи в избора си изкуства от всички жанрове и региони на страната. Предпочетени бяха събития на открито, което предполага по-голяма посещаемост. Цялостната оценка на проектите бе извършена на два етапа – оценка от експертна комисия, назначена от Управителния съвет за провеждане на конкурса, и оценка от състава на Управителния съвет. Резултатите са публикувани на електронната страница на Национален фонд „Култура“ заедно с мотивите към тях. Съставът на Управителния съвет на Фонда взе окончателно решение, програмата също е оповестена на електронната страница на Фонда. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, разбира се, информацията, която ни представихте, е коректна. Тя се намира и на сайтовете на информационните издания, на Министерството на културата. За съжаление не адресира самия проблем, който беше създаден в края на миналата година. Подчертавам, че идеята ми да задам този въпрос е свързана преди всичко с възможността да направите някои разяснения, свързани с поставените въпроси от членове на оценяващата комисия, които я напуснаха с негативна оценка, разбира се, за нейната дейност. Също така ми се струва, че – поправете ме, ако се лъжа – но се опитах, внимателно прегледах таблицата, която наистина е качена на сайта на Министерството – на Национален фонд „Култура“, със съответните уточнения защо проекти са били отхвърляни и защо са одобрени доколкото и в решението на Министерския съвет например един специален фокус за тази година е „75 години от спасяването на българските евреи“. Може да съм пропуснал, но не видях одобрен проект, който да е свързан с това събитие. Видях, че има одобрен да кажем един проект, който ще представи 50 значими личности от еврейски произход, свързани с България, но това е нещо различно. Все пак 75-годишнината от спасяването на българските евреи е нещо, което е едно от достиженията на България, на българското общество в едни трудни години и продължава да бъде пример и днес. Давам го само като конкретен повод за съмненията ми, че част от целите, които постави правителството във връзка с културната програма, ми се струва, че няма да бъдат постигнати. Иначе пожелавам успех на всички, които са спечелили проектите. Дано те да бъдат оценени по достойнство и България наистина да се представи достойно, както тук в България, така и в инициативите, които са предвидени в европейските столици и въобще в чужбина. Разчитам също, че в края на Председателството, освен че ще бъдат оценени достиженията на самото Председателство, ще има някаква форма на отчет не само финансов, но и съдържателен за това какъв е бил успехът на културната програма на Председателството. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Вигенин! Само ще спомена, че исканията за финансиране бяха на стойност 17 млн. лв., тоест десет пъти, десетократно повече, отколкото е сумата. Подадените за финансиране проекти бяха 500 без малко. Одобрени са 50. Сам разбирате, че при тези условия винаги ще има хора, които ще имат усещане за недооцененост, може би на много места правилно. Винаги ще има коментари за това дали един проект е бил по-добър от друг, но просто при това съотношение десет към едно и като пари, и като подадени проекти, вярвайте ми, работата на Комисията беше изключително трудна. Разбира се, че ще приготвим пълен отчет както и заснемане на всички събития, финансирани по тази Програма. В момента правим мониторинг за начина, по който се случва подготовката за тези събития. Още много неща мога да спомена в тази посока, но с най-голямо уважение: благодаря.

Благодаря Ви, господин Жаблянов. Уважаеми колега Караниколов! Моят въпрос е следният: преките чужди инвестиции могат и трябва да играят ключова роля за ускоряването на икономическия растеж, технологичното обновление и повишаване конкурентоспособността на българската икономика. В тази връзка моля за Вашия отговор на следното: какъв е размерът и отрасловата структура на преките чужди инвестиции у нас през последните три години? Кои са причините за драматичния спад? Каква е ролята и какви са отговорностите на Българската агенция за инвестиции в този процес? Каква е стратегията на Министерството за преодоляване на тази негативна тенденция? С какви инструменти и в какви срокове ще бъде реализирана тя? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гечев, данните за преките чуждестранни инвестиции се отчитат от Българска народна банка по методология, публикувана на нейния уебсайт. Към настоящия момент са публикувани предварителни данни за периода януари – октомври 2017 г. за размера на преките инвестиции в страната, които възлизат на 855.5 млн. евро при 912 млн. евро спрямо януари – октомври 2016 г. През октомври 2017 г. преките инвестиции нарастват с 96,6 млн. евро при намаляване със 112 млн. евро за октомври 2016 г. Това може да се обясни – знаете, имаше избори в страната, които продължиха до формиране на настоящото правителство, и това забави темпа на инвеститорите. В такива моменти, знаете, инвеститорите изчакват да видят каква ще бъде ситуацията – дали ще има стабилно правителство, или не. Това просто само го отбелязва. По последно публикуваните предварителни данни по сектора за периода януари – септември 2017 г. близо половината от привлечените за този период инвестиции, а именно 47,92%, са в преработващата промишленост. Известно е, че проектите в преработващата промишленост са с дългосрочен хоризонт и стратегически характер и чрез тях се постига значим ефект върху растежа на икономическото развитие. За последните три пълни години, за които са налични данни на сайта на Българска народна банка, а именно 2014 – 2016, повтарям, пълни години, са отчетени общо 4,3 млрд. евро преки чуждестранни инвестиции. През 2015 г. е достигнато рекордно ниво на преките чуждестранни инвестиции от 2,48 млрд. евро, като пък през 2016 г. отчетените към момента предварителни стойности са в размер на 660 млн. евро. Една от причините за по-ниските стойности се дължи на методологията на отчитане, съгласно която годишните данни се ревизират на 15 месеца след отчетния период. Окончателните данни често се различават значително с предварителните, което прави непрепоръчително сравняването на предварителните с окончателните данни. Трябва да имаме предвид също, че данните не отчитат увеличението на българските инвестиции и разширяването на вече съществуващите в страната чуждестранни и български инвестиции. От важно значение е структурата на преките чуждестранни инвестиции, защото от нея може да се направи изводът дали паричните потоци са към устойчива икономическа дейност. Най-големият дял на преките чуждестранни инвестиции за периода 2014 – 2016 е на инвестиции в сектор „Финанси и застрахова“ – 20,02%, следвани от търговията, ремонта на автомобили и мотоциклети – 17,80%, и строителство – 14,05%. В преработващата промишленост са постъпили 9,44% от инвестициите, като през 2015 г. са привлечени рекордно високи инвестиции. Техният дял е на 20,46%, а абсолютната им стойност в изражение е 531 млн. евро. Тази тенденция се потвърждава и от броя на проектите, които са получили сертифициране по Закона за насърчаване на инвестициите. През 2017 г. са издадени 31 сертификата. Общо предвидените с проектите инвестиции възлизат на 311 млн. лв. и се отчита разкриване на 5850 работни места, 15 от проектите, което е изключително важно, се осъществяват във високотехнологични производства и услуги и са разпределени на територията на различни области в страната. Досега, знаете, тенденцията беше предимно логистика и предимно се съсредоточаваше в определени центрове в България. За сравнение – през 2016 г. са сертифицирани 24 проекта, а през 2015 г. – само 12. Потенциалните проекти, по които работи Българска агенция за инвестиции, към момента са 28 с индикативна стойност на инвестициите 1,26… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Ще помоля за още около минута, съжалявам. Важни са нещата, извинявам се. Около 1 млрд. 260 млн. лв. и планирани над 5600 работни места. Повечето от половината са с високотехнологичната дейност. Отчитаме значителен интерес към България като инвестиционна дестинация, особено в производството и бизнес услугите с висока добавена стойност. Предлаганите от България насърчителни мерки са конкретни и те са конкурентни на тези, които се предлагат от държавите в Централна и Източна Европа. За измерване на икономическия ефект от инвестициите не би могло да се ползва само един показател – преките чуждестранни инвестиции. Следим и отчитането от Националния статистически институт измерения за инвестициите в икономиката, бруто капиталообразуване на основния капитал и разходи за придобиване на дълготрайни материални активи. Освен интерес от нови инвеститори, наблюдава се и тенденция за разширяване присъствието на вече установени в България инвестиции. Това е знак за доверие на инвеститорите и добрия инвестиционен климат. От ключово значение за увеличаване на преките чуждестранни инвестиции е инициативата и маркетинга, който се извършва от България. България е една от най-конкурентоспособните инвестиционни дестинации в Европа. Целевото предоставяне на локации и възможности за инвестиции има за цел привличане на нови стратегически инвеститори. Основен инструмент, чрез който Българска агенция за инвестиции ще подпомогне осъществяването на изготвената през 2016 г. Стратегия за привличане на инвестиции, е през Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, където Българска агенция за инвестиции е бенефициент. Общият бюджет на двата проекта е близо 10 млн. лв. Понеже много остана, ще получите официален отговор. Обръщам само внимание на следното: инвестициите, които са бруто капиталообразуване на основния капитал за периода януари – септември 2017 г. по предварителни данни на Национален статистически институт, са в размер на 13,38 млрд. лв., което представлява 18,79% от брутния вътрешен продукт, което е с 954 милиона повече от същия период за 2016 г. Инвестициите като разходи за придобиване на дълготрайни материални активи възлизат на 10 млрд. 77 млн. лв., което е с 260 млн. лв. повече от 2016 г. Тук искам само да благодаря на законодателната власт за бързото Ви действие по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. След Вашата бърза санкция се надявам, че съвсем скоро ще бъде обявена една голяма инвестиция в България. Благодаря Ви, извинявам се.

Уважаеми господин Председателстващ! Уважаеми колега Караниколов, така се получава – Вие сте отскоро, от няколко месеца министър на икономиката, но, какво да се прави? Наследството е тежко, защото фактите какви са? В 2007 г. – преди кризата, чуждите инвестиции в България са почти 9 милиарда евро! В 2017 г., от януари до октомври, 2016-а, 2015-а, от години българската икономика бере душа, около един милиард – малко отгоре, малко отдолу, чужди инвестиции – 900%, девет пъти, колосална, драматична разлика, тоест чуждестранните инвеститори към момента ни пишат „Слаб 2“ на българската икономика. Локумите – как ни харесват, потупване по рамото, срещи в Европа, но пари няма. Чуждите инвеститори отиват в съседни страни – 900% разлика! Второ, от тези пари, които идват тук, Вие коректно посочихте – от 913 млн. евро от януари до октомври, 678 млн. евро са в дългови инструменти. За какво става дума? В дялов капитал остава каква сума – 150 милиона в 2017 г, януари – октомври, при 590 милиона в същия период на предходната година. Както се казва, положението вместо да се влошава, става все по-трагично! Второ, по отношение на реинвестираната печалба – януари – октомври 2016 г.: 364 млн. евро са реинвестирани. Януари – октомври 2017 г., това са все данни на БНБ, са само 28 милиона. Обърнете внимание: 364 милиона реинвестирани миналата година, същия период, 28 милиона – тази година. Тоест, парите отлитат от България и не се инвестират. Възниква въпросът: така ли е в другите страни и народи? Не е така! Вземам една страна – Сърбия, която е от нашата черга, не е член на Европейския съюз, няма европейски фондове, не ги галят по главите папи и министър-председатели, обаче хората имат 6,2 чуждестранни инвестиции в проценти спрямо брутния вътрешен продукт. Ние имаме 2,4 в България. Да не цитирам другите страни, но сърбите имат 6,2! Коректно преизчислих разликата в брутния вътрешен продукт на човек от населението. Слава Богу, ние сме по-добре – 40% е разликата. Преизчислих брутния вътрешен продукт на човек от населението и дела на чуждестранните инвестиции и ние пак сме почти два пъти по-зле, отколкото Сърбия. Какво повече можем да кажем?! И какъв е проблемът сега: да забравят управляващите да ни обясняват как някакви ниски данъци привличали чужди инвестиции. Страните с най-високи данъци към фирмите имат развиващите се страни, най-големи чуждестранни инвестиции, тъй като данъкът не може да е единствен показател. И в заключение – на какво се дължи тази трагедия? Първо, няма дългосрочна икономическа политика в поредица от български правителства. Ние не знаем как ще се развива българската икономика и като нямаме такава приоритетна система, няма как и Министерство на икономиката да направи приоритети на инвестициите. Какво ще прави министърът на икономиката, какви приоритети ще прави на инвестициите, като правителството няма система разписани и с количествени показатели, не със сборник от мечти, които се публикуват? Второ, никакви чуждестранни инвестиции няма да има, докато не се отпушват пазари, където България би могла да бъде конкурентоспособна – Русия, Китай, Индия. Докато слугуваме на други, тук ще сме затворени и ще сме по-зле и от съседна Сърбия, която не е член на Европейския съюз. На следващо място – няма да има никакви промени в чуждите инвестиции, ще пълзим около един милиард годишно, докато в България, предполагам и колегата е убеден, нямаме поне два-три големи инвестиционни проекта. Ние с боядисване на пейки, на детски градини и с кърпене на пътища няма да привлечем чужди инвестиции. Тук са необходими крупни, промишлени проекти, съобразени с конкурентните предимства на България. Тук са необходими крупни инвестиционни проекти в енергетиката, които ние също загърбихме, така че инвестициите са в трагично състояние, защото с това управление ние не знаем къде отиваме и с какви средства. И затова, колега, не Ви завиждам, защото задачата Ви е много тежка, но аз Ви пожелавам успех, защото и двамата сме убедени, че ако ние не привлечем допълнителни чужди инвестиции, проблемът не е само във финансовите ресурси – това са нови технологии, това са достъпи до нови пазари, ние ще си останем на опашката на Европа. Благодаря Ви.