3 септември 2009 г.

Уважаема госпожо председател, в изпълнение на чл. 18, т. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и на основание решение на Комисията за контрол на ДАНС от 26 август, взето единодушно, предлагам на вниманието на пленарната зала за утвърждаване Вътрешните правила на Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност”. Решението, което предлагам, утвърждава Вътрешни правила за реда и работата на Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност”. Процедурата, която предлагам, е да изчета текста с някои дребни редакционни поправки, а ако има предложения за промени, те да бъдат гласувани поотделно и след това да се утвърди целият текст наведнъж. „ВЪТРЕШНИ ПРАВИЛА за реда и работата на Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност” Чл. 1. Настоящите вътрешни правила уреждат реда и работата на Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност” при Четиридесет и първото Народно събрание, наричана по-нататък „Комисията”. Чл. 2. В съответствие с Конституцията на Република България, законите на страната, Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и настоящите Вътрешни правила Комисията упражнява парламентарен контрол върху Държавната агенция „Национална сигурност”. Чл. 3. Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност” се представлява от своя председател, а при отсъствието му – от определен от него заместник. Чл. 4. Комисията провежда редовни и извънредни заседания, които се свикват от нейния председател и по искане най-малко на една трета от членовете й или на председателя на Народното събрание. Заседанията се ръководят от председателя на комисията, а в негово отсъствие – от определен от него заместник. Чл. 5. Председателят на Комисията обявява дневния ред на заседанията най-малко един ден преди тяхното провеждане. В случаите, когато се провеждат извънредни заседания, председателят обявява дневния ред за тях едновременно с насрочването им. Чл. 6. Комисията заседава, когато присъстват две трети от нейните членове. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите членове. Членовете на комисията се подписват в присъствена книга на заседанието. За заседанията на комисията се води пълен аудиозапис и стенографски протокол. Чл. 7. Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност” заседава само в своя основен състав и заседанията й са закрити. Комисията прилага необходимите средства за защита на класифицираната информация, с която работи, включително по време на заседания. Комисията приема Вътрешна инструкция за работата с класифицирана информация. Председателят на Народното събрание осигурява защита на залата за заседанията на Комисията, като въвежда мерки срещу подслушване, запис и наблюдение. Чл. 8. Комисията упражнява парламентарен контрол върху ДАНС за законосъобразност, както и целесъобразността на действията му, базиращи се на действащите стратегически документи за националната сигурност на Република България и сключените международни договори. Чл. 9. Комисията може да осъществи пълен контрол върху приключили преписки и приключили оперативни дела. Комисията може да упражни контрол за спазване на процедурите, които са предвидени по закон и вътрешни правила по текущи оперативни дела на ДАНС. Чл. 10. Комисията осъществява парламентарен контрол върху изразходването на бюджета и съответно върху структурата, състава и възнагражденията, и дава становище върху проекта за бюджет на ДАНС. Чл. 11. В предвидените в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срокове комисията обсъжда разпределените й от председателя на Народното събрание законопроекти, проекти за решения, декларации и обръщения на Народното събрание и изготвя становища. Когато комисията е водеща по законопроект, тя изготвя докладите за първото и второто му гласуване. Чл. 12. За изпълнение на своите функции комисията прилага предвидените от Конституцията и законите на страната и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание средства, начини и процедури. Председателят на комисията осигурява равен достъп на всеки неин член до цялата разполагаема в комисията информация. Чл. 13. Комисията изслушва периодично или по конкретен повод членовете на Европейския парламент от Република България, както и ръководителите на парламентарни делегации по въпроси от нейната компетентност. Чл. 14. Председателят на Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност” може да привлича експерти по граждански договор. Заключителни разпоредби § 1. Настоящите вътрешни правила са приети от комисията на основание чл. 18, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и влизат в сила след утвърждаването им от Народното събрание. § 2. За неуредените в настоящите вътрешни правила случаи в работата на комисията се прилага Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание.”

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, представям ви: „ДОКЛАД по проект за Решение за определяне на Комисия за одитиране на Годишния финансов отчет на Сметната палата за 2008 г. с вх. № 954-02-54, внесен от народния представител Менда Стоянова на 25 август 2009 г. На заседание, проведено на 26 август 2009 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа проекта за Решение за определяне на Комисия за одитиране на Годишния финансов отчет на Сметната палата за 2008 г. На заседанието присъства Валери Димитров – председател на Сметната палата. Проектът за решение беше представен от народния представител Менда Стоянова, която изтъкна, че на основание чл. 24, ал.1, 2 и 3 от Закона за Сметната палата Народното събрание всяка година в срок до 31 март на текущата година трябва да определи независима комисия, която да одитира Годишния финансов отчет на Сметната палата за предходната година. Законът предвижда в комисията да бъдат включени най-малко двама регистрирани одитори. Докладът на комисията по финансовия отчет се представя в Народното събрание заедно с отчета за дейността на Сметната палата за съответната година. След обсъждане се проведе гласуване, на което с 24 гласа „за”, без „против” и без „въздържали се” комисията подкрепи проекта за решение. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисия по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния проект за Решение за определяне на Комисия за одитиране на Годишния финансов отчет на Сметната палата за 2008 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 24, ал. 2 от Закона за Сметната палата реши: 1. Определя десетчленна комисия, която да одитира Годишния финансов отчет на Сметната палата за 2008 г. 2. Избира състав на комисията, както следва: председател Димитър Борисов Главчев – народен представител от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ; членове: Ваня Донева Георгиева – народен представител от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ, Мариана Иванова Даракчиева – народен представител от Парламентарната група на Синята коалиция, Любомир Владимиров Владимиров – народен представител от Парламентарната група на Партия „Атака”, Дарин Величков Матов – народен представител от Парламентарната група на РЗС, Евгений Василев Узунов – народен представител от Парламентарната група на Коалиция за България, Алиосман Ибраим Имамов – народен представител от Парламентарната група на ДПС, Зоя Кънчева Петрова – дипломиран експерт-счетоводител, Виолета Петрова Михайлова – дипломиран експерт-счетоводител, Вержиния Георгиева Гигова-Тодорова – дипломиран експерт-счетоводител. 3. Комисията да изготви Доклад по отчета по т. 1, който да представи в Народното събрание до 30 октомври на 2009 г. за разглеждане заедно с отчета за дейността на Сметната палата за 2008 г.

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Представям: „ДОКЛАД на Комисията по земеделието и горите относно проект за Решение за налагане на мораториум върху промяната на предназначението на гори и земи от горския фонд, придобити от физически, юридически лица и общини чрез замяна с гори и земи от горския фонд – частна държавна собственост, № 954-02-57, внесен от Емил Делчев Димитров, Десислава Жекова Танева и Атанас Станкев Камбитов на 26.08.2009 г. Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 1 септември 2009 г., на което обсъди проекта за Решение за налагане на мораториум върху промяната на предназначението на гори и земи от горския фонд, внесен от Емил Делчев Димитров, Десислава Жекова Танева и Атанас Станкев Камбитов. В работата на комисията взеха участие господин Бисер Дачев - заместник-председател на Държавната агенция по горите, и експерти. Проектът за решение беше представен от вносителката госпожа Десислава Танева. Тя изтъкна, че през последните близо две години обществото многократно и по различни начини показа, че има осъзната потребност от законодателна промяна на разпоредбите, които регламентират обществените отношения, свързани с изключването при промяна на предназначението на гори и земи от горския фонд, както и от законосъобразен коректив на последиците, настъпили в резултат на извършените замени. Оценките на имотите, които са били обект на замяна, са определяни по реда на наредба на Министерския съвет, приета през 2003 г. От приемането й досега тя е изменяна и допълвана няколко пъти без да са внасяни съществени промени в методиката на определяне на цените. Към настоящия момент немалка част от горите и земите, придобити от физически и юридически лица, и от общини, в резултат на замяна с държавата, все още са имоти от горския фонд. Някои от собствениците при условията на действащото законодателство предприемат съответните действия за промяна на предназначението им, което е една легална законова процедура по действащия Закон за горите. Госпожа Танева подчерта, че материята, регламентираща промяната на статута на гората, се нуждае от нова законова регламентация, поради което е наложително към този момент предлаганото спиране на промяната на предназначението на площи от горския фонд да бъде подкрепено и то да има действие до момента, в който законодателят приеме нова, справедлива и прозрачна процедура за това. Народната представителка предложи от обсега на предложението за решение да отпаднат тези сделки на замяна, по които едната страна е община, със справедливия аргумент, че общините са извършвали замените с цел реализиране на проекти за изграждане на инфраструктурни обекти и съоръжения, което в много случаи е в интерес не само на местното население, а и на държавата като цяло. За изграждането на такива обекти са ангажирани и други институции и общински средства, поради което не би следвало този полезен процес да бъде спиран. Заместник-председателят на Държавната агенция по горите господин Бисер Дачев подкрепи както проекта за решение, така и предложението на госпожа Танева за изключване на горите, собственост на общини, придобити по реда на чл. 15б от Закона за горите, от обсега на тези площи от горския фонд, за които се спира изключването при промяна на тяхното предназначение. Някои от народните представители, взели участие в дискусията, направиха предложения за редакционни промени, които бяха подложени на гласуване. След станалите разисквания и на основание чл. 26, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение със следния текст: „РЕШЕНИЕ за спиране на изключването при промяна на предназначението на гори и земи от горския фонд, придобити от физически и юридически лица, с изключение на общините, чрез замяна с гори и земи от горския фонд - частна държавна собственост Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България РЕШИ: 1. Спира изключването при промяна на предназначението на гори и земи от горския фонд, придобити от физически и юридически лица, с изключение на общините, чрез замяна с гори и земи от горския фонд - частна държавна собственост. 2. Спирането се налага до приемане на съответни законодателни промени. Това становище е прието с 14 гласа „за”, „против” – няма, и 3 гласа –„въздържали се”.”

Аз се учудвам, че няма желаещи да се изкажат по този толкова важен въпрос. Според независими експерти и еколози това, което държавата губи от заменките, е между 7 и 8 милиарда лева. Това е нещо, което е ставало в продължение на повече от едно десетилетие и е обхванало не само периода на последното правителство. Касае се за изтичане на огромен държавен актив и в миналото Народно събрание този въпрос беше предмет на много остри дебати. Може да звучи нескромно, но в миналото Народно събрание основен двигател по този въпрос и по тази тема беше партия „Атака”, която внесе в миналото Народно събрание два законопроекта, две предложения, едното – през 2007 г., а другото – през 2008 г., не само за ограничаване, но за тоталното преустановяване на тази порочна практика. Първото решение беше за мораториум за спиране на замените, а второто решение беше много по-радикално. То беше за обявяване на всички тези сделки за нищожни, съгласно чл. 26 и следващите от ЗЗД. Аз считам, че това, което прави тази зала днес, и което влизаше в предизборните програми на някои от политическите партии, които влязоха в настоящия парламент и са част от него със своите парламентарни групи, е само началото – началото на един процес по връщане на нещата на мястото им, където трябва да бъдат. Радостно е, че това става още в самото начало на настоящото Народно събрание. Казвам, че това е само началото на този процес, защото се касае за мораториум за спирането на промяната на предназначението на тези земи – нещо, което далече не е достатъчно. Това е началото в смисъл, че оттук–нататък при едно генерално решение със спирането на промяната на предназначението на гори и земи от горския фонд ще отпаднат много тежки правоотношения между субектите, участващи в собствеността, и бъдещи, които биха придобили части, постройки или елементи от тези имоти, за които става дума, тоест които са били предмет на замяна. Генералното решение обаче трябва да дойде по повод и по причина на генералното решаване на въпроса със собствеността на тези земи, терени и територии, тъй като това решава и връща нещата на базата и в рамките на естествената и нормална юридическа справедливост. Ние имаме предложение в тази връзка – споменах ви внесеното през 2008 г. наше предложение за обявяване на тези сделки за нищожни. Това трябва да бъде направено, защото за всички нас е абсолютно известно, че всички тези сделки противоречат на основни начала на правото. Такова решение за обявяване на тези сделки за нищожни е един принос към правната теория, към правилата за унищожаемостта и нищожността, визирани в Закона за задълженията и договорите – класическият институт по чл. 26 и следващите. Тук нещата могат да се решат с едно пипване, с една нова алинея, като се въведе това правило. Разбира се, някой ще възрази, че има и добросъвестност при извършването на тези сделки. От всички тези стотици такива сделки за десетки-хиляди декари на стойност 7-8 милиарда може да има и такива случаи, разбира се, но за това трябва да се помисли. Има решение, особено когато общините са направили определени заменки с оглед определени свои инфраструктурни проекти и някои специфични нужди. Често се цитират, че това са разширения на гробищни паркове. Да, има възможност за такива изключения, но пак повтарям, че правилото трябва да бъде за обявяване на сделките за нищожни и връщането в патримониума на държавата на онова, което е било отнето. Основанието за това са огромните разлики в стойността на даденото от държавата във вид на изключително ценни имоти, по принцип по крайбрежието на Черноморието, в луксозни, скъпоструващи курорти. Всички знаем, че замяната, насрещната престация са голи земи и чукари, разпръснати и много малко струващи, на много ниска цена в други, отдалечени от тези места в страната, части. В тази връзка огромните нарушения бяха направени при предишното управление. Ако такива сделки са правени при управлението на НДСВ и преди това, то лавината от такива сделки беше осъществена през управлението на тройната коалиция. Аз съм сигурен, че всъщност спекулациите, противодействието и опонентите ще бъдат от представителите на тройната коалиция, от двете партии, които влезнаха в настоящото Народно събрание. Така че това е въпрос на политическа воля на мнозинството, което не бива да се поколебае, не бива да се огъне и не бива да се подлъже, може би, пред някои, така да се каже, разумни доводи, които ще бъдат направени от представителите на тези две партии. Те са страшно затънали, колеги от мнозинството, уверявам ви, в това отношение и в тази връзка, особено представителите на ДПС, които чрез своите министри на земеделието в последното и предпоследното правителство осъществиха огромната част от сделките и те трябва да бъдат обследвани не само за лошо стопанисване, не само за грешки, а за нещо много повече. Те трябва да бъдат обследвани в тази връзка и от прокуратурата. Така че аз от мнозинството не мога да идентифицирам нито една от политическите сили, от партиите, която да не е направила обещания в предизборния период, да не е заявявала решимост и воля да върне нещата назад. Иначе дотук спокойно можем да кажем, че няма да се засегнат правата на придобилите и да бъдем обвинени, че национализираме, че отнемаме частна собственост. Каква частна собственост може да се счита нещо, придобито чрез сделки, които противоречат на основните правила на правото, на обществения интерес и са в десетки-стотици, много пъти на много по-ниска стойност, направени при пълна лъжа и измама и най-висша проява на корупция, каквито са тези сделки? Да, аз виждам подсмихвания, подхвърляния от страна на представители на ДПС, на които им се иска и не им се вярва, че мнозинството има решимостта и волята да направи това. Това ще бъде едно от най-силните доказателства пред хората, пред обществото за решимостта, която новото мнозинство има да се справи с корупцията (реплики от опозицията) и тежкото наследство от това, което е останало. Затова аз повтарям, че се касае за политическа воля. Ние ще подкрепим решението, което се предлага, но то е само една първа стъпка от един сложен и дълъг процес по въздаване и възвръщане на обществената справедливост. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Имам един въпрос: кой извършва промяната на предназначението на земи от горския фонд? Това не е ли Държавната агенция по горите с нейните структури и накрая с подписа на шефа на Държавната агенция? Ние не вярваме на изпълнителната си власт! Ако е така, с удоволствие ще гласуваме, разбира се. Спираме промяната на предназначението на земите, които са били заменени от държавния горски фонд. А какво става с другите – с частните? Има няколко начина да придобиеш земя от държавата – мисля, че са четири, а в останалите три случая – какво, там не спираме ли? Да, разбирам, че е за кратък период. За колко – за два месеца, за пет месеца, за година? Или въобще? Върху тези важни въпроси ми се струва, че трябва много сериозно да се помисли. Има по какво да работим много сериозно. Въпросът е поставен и по медиите, въпросът е поставен и в нашата комисия. Но те са изключително сложни, важни и необходими за държавата. Неслучайно обществото е наелектризирано по този начин. Но аз си мисля, че изпълнителната власт спокойно можеше да извърши това. Ние, като законодателна власт, можехме да променим закона и всичко да застане на местата, както трябва. Естествено, ние ще подкрепим това, но изпълнителната власт е тази, която спира промяната на предназначението на гори и земи от горския фонд. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В качеството си на съвносител смятам за необходимо да уточня следното. В периода 22 февруари 2003 г. – 26 януари 2009 г., чрез замяна по реда на чл. 15б от Закона за горите, имоти, представляващи земи и гори от горския фонд, са придобити от физически лица, юридически лица и общини. По работни данни това са 32 362 декара. Оценката на всички тези имоти, които са обект на заменките, се определят от Наредба за определяне на базисни цени на земята, цени на изключване на площи и учредяване правото на ползване и сервитути върху горите и земите от горски фонд, приета с Постановление на Министерския съвет № 252 от 2003 г. От датата на влизането в сила до момента няма съществени промени в методиката на оценяването. За същия период от 2003 г. до 2009 г. състоянието на пазара на недвижими имоти рязко се промени в посока силно увеличение на цените. Това обаче не намери реално отражение в горепосочената наредба. Всичко това доведе до драстично разминаване на стойностите на заменените терени спрямо подобни на реалния пазар. Станаха факт цени от 8 лв. на квадратен метър в терени в непосредствена близост до курортни селища. Използвайки законовата вратичка, процедурата за замяна на земи, главно с търговски цели, доведе до значително ощетяване на държавата. Най-често аргументите „против” в публичното пространство са свързани с тяхната целесъобразност, икономически ефект, екосъобразност и социален ефект. Към настоящия момент на голяма част от заменените площи (става въпрос за около 28 хил. дка, от които 8200 са общински, а останалите 20 хил., собственост на физически и юридически лица, са в горския фонд) не е променено предназначението – те все още са гори. Съгласно действащото законодателство собствениците могат да предприемат действия за промяна на предназначението им и изключването им от горския фонд. Задължение на администрацията е да приема, обработва и дава ход на тези заявления, защото такъв е действащият закон. Той не е добър и това е факт. Поради всичко казано дотук в отговор на очакванията на обществото и изпълнявайки поетите ангажименти пред избирателите, ние предлагаме спиране на изключването от горския фонд при промяна на предназначението на заменените терени. Тук отговарям – само на заменените терени, при заменки. Спиране до приемането на нов, качествен закон, в който точно и ясно ще бъдат разписани правилата и процедурите, така че да гарантират държавния интерес. Защо изключваме общините? Повтарям, само и единствено общините. Защото смятаме, че ще спрем реализирането на инфраструктурни проекти и съоръжения, защото смятаме, че общините са предприели тези действия именно за реализиране на проекти с важно значение както за населените места, така и за държавата изцяло, защитавайки и в името на обществения интерес. Предложението за решение е законосъобразно и целесъобразно. То спира една порочна практика, създадена и експлоатирана активно от предишните управляващи. В резултат на това решение тези 20 хил. дка ще си останат гори. Това обещахме. Уважаеми колеги, обръщам се към вас да подкрепите предложението за решение на Комисията по земеделието и горите и по този начин да отговорите на желанието на гражданите да бъде въведен ред по този толкова наболял проблем. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, преди да докладвам становището, моля да подложите на гласуване процедурното предложение за допускане в залата на госпожа Милка Коджабашиева – заместник-министър на образованието, младежта и науката. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта относно първо гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 902-01-5, внесен от Министерския съвет на 28 август 2009 г. На свое редовно заседание, проведено на 2 септември 2009 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта разгледа Законопроект за изменение на Закона за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 902-01-5, внесен от Министерския съвет на 28 август 2009 г. Законопроектът бе представен от госпожа Милка Коджабашиева – заместник-министър на образованието, младежта и науката. На заседанието присъстваха: господин Любомир Йосифов – директор на дирекция „Правна”, госпожа Милена Дамянова – парламентарен секретар в Министерството на образованието, младежта и науката, и господин Деян Пушкаров – председател на Националната агенция по професионално образование и обучение. С приетия от Четиридесетото Народно събрание Закон за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение (обн., ДВ, бр. 36 от 2009 г.) се изравнява завършването на професионално образование до ХІІ клас за втора и трета степен на професионална квалификация, като се премахва ХІІІ клас в системата на училищното професионално образование, чрез който досега се осигуряваше придобиването на трета степен на професионална квалификация. С настоящия законопроект се продължава философията на направените в тази връзка промени. І. Основната цел на законопроекта е осигуряване на възможност учениците, обучавани за придобиване на професионално образование по професии с трета степен на професионална квалификация, да овладеят предвидените в държавните образователни изисквания и националните изпитни програми знания, умения и компетентности. Прилагането на разпоредбите на § 18 от Закона за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение за учениците, които през предстоящата 2009-2010 г. ще се обучават в ХІІ клас, се оказва невъзможно, тъй като в една учебна година е необходимо да се включи изучаването на учебните предмети/модули, предвидени както за ХІІ, така и за ХІІІ клас. Редуцирането на учебното съдържание от две учебни години в една ще доведе до невъзможност да положат успешно държавните изпити по теория и практика на професията и да придобият степен на професионална квалификация. ІІ. Промяната, която предлага законопроектът, е: Да се осигури възможност на учениците, обучавани в ХІІ клас през учебната 2009-2010 г. по професия с трета степен на професионална квалификация, да завършат обучението си по изучаваната професия в ХІІІ клас през учебната 2010-2011 г. в задочна или самостоятелна форма на обучение. С Решение на Четиридесет и първото Народно събрание на Република България от 27 юли 2009 г. беше приета новата структура на Министерския съвет, съгласно което Министерството на образованието и науката се преобразува в Министерство на образованието, младежта и науката. Промените, свързани с наименованието на изпълнителния орган и ръководената от него администрация, са отразени в проекта по отношение на законите в сферата на образованието и науката. Госпожа Коджабашиева отговори на предварително зададените въпроси относно финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба, свързана с въвеждане на задочна и самостоятелна форма на обучение. Тя изтъкна, че е налице финансова обезпеченост на предлаганите промени, както и по-голяма икономическа ефективност от прилагането на същите. Законопроектът не противоречи на изискванията на актовете на Европейския съюз в областта на професионалното образование и взаимното признаване на професионалните квалификации. ІІІ. В хода на дискусията бяха направени следните бележки: 1. Относно заглавието на законопроекта: „Закон за изменение на Закона за професионалното образование и обучение”, да придобие следната редакция: „Закон за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение”. 2. Относно абревиатурните промени, свързани с наименованието на изпълнителни органи и ръководената от него администрация, да се отразят навсякъде в законите, в които се споменава. След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати: „за” – 15 гласа, „против” и „въздържали се” – няма, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта прие следното становище: Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 902-01-5, внесен от Министерски съвет на 28 август 2009 г.”. Благодаря ви.

Не е задължително!

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги. Моето процедурно предложение е във връзка с парламентарния контрол. Аз предлагам той да бъде утре от 9,00 ч., а не от 11,00 ч., ако е възможно. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, моля да подложите на гласуване процедурното предложение срокът за допълнителни възражения, становища и доклад на водещата комисия, съгласно правилника от седем дни, да бъде съкратен до три дни и второто гласуване на Законопроекта за професионалното образование и обучение да бъде поставен своевременно в пленарната зала с оглед настъпващата нова учебна година от 15 септември. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, колеги! Смятам, че е по-редно утре заседанието да започне в 10,30 ч., защото много бързо ще мине това гласуване на комисиите. Нека да не си губим времето и да започнем от 10,30 ч. заседанието, а пък от 11,00 ч. е парламентарният контрол. Това е предложението. Благодаря ви.