ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България)1196 думи
Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Проектът за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права е изготвен с цел транспонирането на Директива на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно колективното управление на авторското право и сродните му права и многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за онлайн използване на вътрешния пазар. Изрично се уточнява, че крайният срок за въвеждане на Директивата е 10 април 2016 г.
За неизпълнението на това наше задължение Европейската комисия е образувала срещу страната ни процедура, по която с Решение на Съда на Европейския съюз е поискана санкция в размер на 19 121 евро на ден.
Искам да отбележа, че ако Законопроектът бъде приет в настоящия си вид, ще се създаде недопустим от Конституцията на България законен монопол в частна полза на регистрираните към настоящия момент организации за колективно управление на права, тъй като само те ще могат да представляват авторите и да събират възнагражденията за тях. Формално ще могат да се създават нови организации за колективно управление на права и независими управляващи права търговски дружества, но за да съществуват, те ще трябва да сключат споразумение със сега действащите, тъй като те самостоятелно нямат право да събират от ползвателите възнаграждения за членуващите в тях правоносители. Нещо повече, създават се предпоставки за следващи наказателни процедури срещу България.
Налице е пряко противоречие с чл. 101 и чл. 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз, касаещи правилата за конкуренция в Европейския съюз. По този начин се дава възможност за законов монопол на вече регистрираните организации за колективно управление на права.
Чрез настоящия Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права възможността за нарушаване на договора за функциониране на Европейския съюз се закрепва законодателно.
Във връзка с установеното противоречие бих искал да изразя и защитя становище и опасение от неблагоприятните последици за България, които биха могли да възникнат пред отговорни институции и фактори, можещи да повлияят на развитието на процеса.
В чл. 94г се определя съдържанието на Публичен регистър на лицата, получили регистрация по чл. 94б, който се поддържа от министъра на културата. В ал. 4, т. 8 е определено в Регистъра да се впишат носителите на права, но липсва изискване за наличие на актуализиран списък на заглавията на техните произведения, срока, територията и други условия, за които са отстъпени тези права.
Това са критерии от съществено значение при евентуален бъдещ спор, защото благодарение на тях ще е предварително уточнено налице ли е съответното нарушение и дали е осъществен съставът на чл. 94г.
Липсва единен публичен регистър, от който да е видно как всеки ползвател, сключил договор с организации за колективно управление на права или с независимо управляващо права дружество, да получи право на достъп до лицензиран софтуер и да може в реално време да се информира за размера на изплащането на възнагражденията към всеки един от правоносителите.
Чрез такъв регистър ще се избегнат съмненията за злоупотреба с права от страна на организации за колективно управление на права или независимо управляващо права дружество.
Настоящата практика, която имаме, показва, че много често организации за колективно управление на права не поддържат или неглижират задължението си да актуализират списъка с авторите и произведенията, които представляват. При такава постановка е възможно да се окаже, че дадена организация, съзнателно или не, събира приходи от управление на права, които не са ѝ отстъпени. Това уточнение е важно, за да се елиминират евентуални злоупотреби с обема от представлявани права.
Също така смятам, че трябва да се въведе и принцип да не се изисква разрешение за разпространение на произведения, радио- или телевизионни програми, за които правоносителят е осигурил свободен достъп за потребителите.
В частта за определяне размера на събираните възнаграждения – чл. 94р, се определя процедура по изготвяне и приемане на тарифи, за размерите на възнагражденията, които се събират от организация за колективно управление на права с участието на представителна организация, на ползвателите за всеки вид и обем на използваните произведения и други обекти на закрила.
От съществено значение е тези тарифи да бъдат пропорционални на приходите, еднакви за всички, без отстъпки и намаления.
При така създадената ситуация на запазване на монопола на досега съществуващите организации за колективно управление на права е крайно наложително да има и един държавен орган, който да бъде коректив между организациите за управление на права и ползвателите. Още повече че според годишните отчети на организации за колективно управление на права през последните години най-голяма част от приходите им идват от радио- и телевизионни предприятия. Мотивът на вносителите, че това са частни гражданскоправни отношения, които не се нуждаят от държавна регулация, не е състоятелен.
Предлаганият метод на медиация е признат извънсъдебен способ за решаване на спорове между страните, но считаме, че не е подходящ като единствен начин за определяне на тарифите на организации за колективно управление на права, предвид спецификата на проблема и дупките в законодателството ни.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от Закона за медиация постигнатото споразумение обвързва само страните по спора и не може да се противопоставя на лица, които не са участвали в процедурата. Това на практика означава, че постигнатото съгласие за тарифа чрез медиация ще бъде задължително само за участниците в процедурата, но не и за всички останали. Няма физическа възможност всички ползватели да участват в процедурата. Дори и да участват представителна организация или няколко такива, те също не обхващат всичките ползватели. Приетата чрез медиация тарифа няма да бъде задължителна за тях.
Друг проблем е, че не е изяснен въпросът каква тарифа ще се прилага при провал на процедурата по медиация и за какъв период. Пропуск е и липсата на съдебен контрол по отношение на определяне на тарифите.
Направеното предложение министърът на културата да не се намесва при определяне на размера на авторските възнаграждения, събирани от организации за колективно управление на права, както и от независими управляващи права търговски дружества, когато авторските права не са уредени от радио- и телевизионна организация, не е добра. Ето защо трябва да се включи нова, прецизирана алинея, чрез която министърът на културата или упълномощено от него лице да може да взема отношение по този казус.
Друго важно изискване към тарифите е свързано с прилагането и сключването на договорите с ползватели. Организациите за колективно управление на права трябва да отстъпват на ползватели с управлявани от тях права за използване на произведения или други обекти на закрила с договори при равни и еднакви за всички недискриминирани условия, за да има реална пазарна конкуренция между правоносителите на авторски права.
Следващата важна част от взаимоотношенията правоносител – организации за колективно управление на права, както и независими управляващи права търговски дружества и ползватели е свързана с изсветляване на задължението за авторското възнаграждение, като се постави изискването ползвателите по чл. 21 и чл. 91 от Закона за авторското право и сродните му права да формират част „авторски права в цената съответно на фактурата към крайния потребител или абонат“.
В този си вид Законът за изменение и допълнение на Закона за авторското право няма да реши и да изчисти проблемите с авторското право и срочните му права и ще продължи практиката те да се решават в съдебни зали, вместо да бъдат регулирани от Закона.
Ето защо считаме, че трябва да изчистим неяснотите, като направим предложение за промени между първо и второ четене на настоящия Законопроект. Благодаря Ви.