ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП)855 думи
Благодаря Ви, господин Председателю.
Уважаеми колеги, имах притеснението, че този проблем, този въпрос ще мине при липса на интерес, така както се достигна до залата днес с тук-там появата на някои представители на работодателски организации по телевизионните екрани или съответно на членове на Профсъюзите, защото този дебат в други страни, разбирайте тези, които са наши партньори, винаги е изключително бурен. Той буквално е от фундаменталните проблеми и е проблем, който разделя обществата, и се води вече десетилетия. Той е въпрос на философия, до много голяма степен въпрос на идеологически избор за пътя, по който се движат държавите.
Мисля, че днес започваме тази тема в залата и тя ще стои години напред дори до десетилетия като основен проблем, по който ще се идентифицират една или друга партия като идеологически вектори, като идеологически бази.
Чест прави на опозицията, че днес в залата дотук стоя тихо, като политическа сила изостря проблема. Това е ролята на опозицията – в такива случаи да поставя въпроса по начина, по който днес го постави и говори, а не кресливо и по измислени поводи и причини, за да стои опозиционно. Това е проблем и то много сериозен.
Лично аз винаги съм се притеснявал и настръхвам, когато в залата на българското Народно събрание правим нещо по директива, както е в случая. Приемането на акт на Народното събрание по директива винаги е било за мен, меко казано, смущаващо и много съм внимавал каква е тази директива и какво правим според нея. Трябва да си кажем, че и тази директива има много силно идеологическо значение и отново ни вкарва в рамките на либералния подход по проблемите по тази стара, изтъркана, банална и много фалшива формула за свободното движение на хора и капитали, в случая говорим за хора, защото това е стар либерален подход – омешването на хора в една или друга страна, които под благовидния предлог работят, допринасят за една икономика, разбива стереотипните общества, мислени, и подходи по всички тези въпроси и обръща нещата в насока, която има за цел не друго, а да се реализират колкото може по-големи печалби за едни и негативи за съответното общество. Можем да спорим доколко това, което казвам, е точно така или има нюанси, но общо взето това е линията, това е целта и, забележете, в България кой има интерес от, така да се каже, Законопроекта, който е предложен, и кой няма. Полза имат и той е в интерес на крупните работодатели. Видяхме позицията по екраните на така неречените, неслучайно казвам „така наречените“, но това е друга тема.
Защо казвам „така наречените работодателски организации“, от една страна, а от друга страна, са интересите на българските трудещи се. Така формулирам най-общо тази група от българските работещи граждани. Целта тук е да се натискат заплатите надолу по този начин с внасянето на чужда работна ръка, в което няма никакъв спор, и затова работодателските организации, приемат с охота и с нескриващо одобрение подобни мерки.
От друга страна, целта е да се внесат, да се вкарат в нашето общество чужди работници, хора, елементи, което е част от заселническа вълна, част от вкарването на тези хора под предлога, че временно ще работят, но за постоянно. Тук говорим за миграция, защото много от тези, на които ще бъде дадена възможност да работят в България, ще дойдат и от тези страни, от които по една или друга причина, ако щете и с ограда, ние се стараем да се предпазим. В това няма каквото и да е съмнение.
Ако има недостиг на работна ръка, ние трябва да назовем, да кажем какви са причините и този дебат, който оттук нататък години наред ще бъде воден в обществото, и в нашето общество, както и в други държави, трябва да си кажем истината – каква е причината за това.
Причината е масовото напускане на български специалисти, служители, на трудещите се, които заминават да работят за чужди икономики на други страни, изкуственото поддържане на нивата на доходите на това ниво, в което се намират в момента, нежеланието на работодатели да дадат достойни възнаграждения на служителите и оттук вече можем да изведем и истинските мерки, които могат да доведат до това състояние.
Първо, създаване на условия за връщане на българите, заминали за чужбина и работещи там – нещо, за което от известно време много се говори, но трябва да бъдат предприети комплексни мерки, а не отделни действия, които на парче да водят до тази цел.
Второто е да бъде давано гражданство на граждани на българи от български етнически общности, които живеят в по-близки и съседни или по-далечни страни. Това е другият начин.
Третият начин, най-сигурният, най-ефективният, е да продължи политиката, която в момента управляващите сме започнали, предприели действия по-драстично, шоково, ударно увеличаване на доходите, на заплащанията, на възнагражденията на българските граждани.
Това е начинът да излезем от състоянието, от положението, в което се намираме – да ни липсват кадри, и всякакви подобни директиви, внасянето на работници и служители, бих казал, безразборно, защото процентите, които се определят – 10%, всичко това е нещо, което няма да проработи и няма да бъде в национален интерес.
Затова съм доволен, че дебат най-после става по въпроса и оттук нататък този дебат трябва да се задълбочи и да продължи в обществото по всички тези въпроси и проблеми. Благодаря.