7 февруари 2018 г.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Гласувах „против“, тъй като за поредна седмица законопроекти, които касаят дневния ред на обществото, не са в дневния ред на Народното събрание. Остро възразявам за начина на работа на Правната комисия, тъй като ако днес ще се гледа само един законопроект, при положение че БСП са внесли конкретни законопроекти, които касаят домашното насилие, този отказ на председателя на Комисията за нас е неразбираем. Законопроектът, който сме внесли, забележете, на 18 януари, касае промени в Наказателния кодекс, където умишлената причина за средна телесна повреда от умишлена отива в престъпление от общ характер, и наистина ще даде голяма възможност и закрила на жертвите от домашно насилие. За съжаление, народните представители от ГЕРБ не желаят да гледат в комисия законопроекти, които ще решат тези проблеми. Да, бурно се говори за защита на Истанбулската конвенция, явно социалният пол е един от приоритетите на ГЕРБ, но за нас е важно да се предпазят жертвите от домашно насилие. Не само този законопроект, но и Законът за защита от домашно насилие ще даде възможност на тези жертви да получат нужната закрила от страна на държавата. Затова ние от парламентарната група на „БСП за България“ остро възразяваме срещу този дневен ред и нека наистина председателят на Правната комисия да гледа конкретни законопроекти, които ще доведат и до конкретни резултати, още повече това е дневният ред на българското общество. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Вземам думата по процедура, защото изказването на колегата от опозицията беше недопустимо съгласно Правилника – няма отрицателен вот по отношение на гласуване за седмичната програма.

Как да няма?

По същество искам да посоча следното, тъй като пак се касае за манипулация и заблуждение и на колегите в тази зала, и на публиката. Колега Стойнев, Наказателният кодекс, който сте внесли, и смятате, че решавате някакъв въпрос, е от една норма – несериозно отношение към материята. Да бяхте направили сериозен анализ по отношение на евентуално необходимите промени в Наказателния кодекс. За това има програма, която е разработена от Министерството на правосъдието, и няма да стане така лековато. Просто няма да стане прилагането на Истанбулската конвенция така лековато – с една норма да стане домашното насилие от „частен“ в „общ характер“. Каква е съществената причина? Нека залата да знае това. Седем законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс имаме, по които очакваме становища. Тъй като това е Наказателен кодекс, очакваме становища от Върховния касационен съд – Наказателна колегия, от Висшия съдебен съвет и от Министерството на правосъдието, а Законопроектът, който коментирате и цитирате, дори не е преминал едномесечния срок. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! В съответствие с чл. 53, ал. 3 от нашия Правилник сме направили писмено предложение за включване на точка в предстоящата програма на Народното събрание – това е Законопроектът за възрастните хора. Сега вземам думата, за да мотивирам това мое и на колегите ми действие и да убедя многоуважаемите народни представители да подкрепят нашето предложение. Законопроектът е внесен на 26 юли 2017 г., разпределен е на шест парламентарни комисии, като водеща е Комисията по труда, социалната и демографската политика. Има доклади от четири комисии, в това число и от водещата. Има депозирани 11 становища, в това число и от Министерството на труда и социалната политика, така че формални пречки за разглеждане на Законопроекта за възрастните хора и за отлежаването му повече от шест месеца в Деловодството няма. Сега за важността му. Това е дълго чакан Законопроект от близо два милиона българи, от близо 30% от хората в България, защото толкова са хората над 60 години в България. Трябва всички в тази зала да са убедени, че подкрепата на хората през целия им жизнен цикъл е една от основните цели на социалната политика в държавата. Този закон е необходим не само за преодоляване на социалните различия, на неравенство и ситуации на социално изключване, каквито безспорно съществуват в обществото ни, а е законодателен акт, който ще дава възможност на българите да изживеят достойно своите старини, подпомагани от лични и социални асистенти, от социални работници и медицински персонал. Това е Закон и за тези, които, макар че се справят самостоятелно в живота, се нуждаят от активен социален живот, от възможност да продължат да се развиват като личности, макар и вече да не участват активно в трудовия живот. И не на последно място, възрастните хора и най-вече пенсионерите се нуждаят и от инструментите на политиката по социалното включване, чрез които те да се чувстват част от обществото, да се ползват от всички социални права и да имат достъп до всички блага, произтичащи от икономическия растеж на страната. Това обаче не е възможно, ако пенсионерите са изолирани от процесите на развитие в различните области на социалния живот. Възрастните хора имат потенциал, който трябва да бъдат насърчавани да ползват. Очаквам от многоуважаемите народни представители да подкрепят това наше предложение. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Процедурата ми е по начина на водене, като остро възразявам по начина, по който дадохте възможност на колегата Кирилов в процедура на практика да направи реплика и да обсъжда по същество наш законопроект. Знаете, че съпътстващите всеки един законопроект становища, първо, не са задължителна част от законопроекта, а и членовете на съответната комисия впоследствие в пленарната зала могат да изразят своето становище по съществото на законопроекта. Затова моля, нека да не се упражнява Правилникът превратно – в този случай точно това беше направено – тъй като колегата Кирилов в процедура, незнайно каква, тя не беше очевидно по начина на водене, на практика изрази своето мнение по съществото на внесен от нас законопроект. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Във връзка с Решение № 2 от 30 януари 2018 г. по Конституционно дело № 8 от 2017 г., без да упражнявам фиксация в никого, а с вяра в правотата на решенията на Конституционния съд, Ви призовавам, госпожо Председател, да отстраните от залата гражданина, вече в това му качество, Делян Александров Добрев. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“ и силен шум в ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Първо, благодаря Ви, че дадохте някакъв отговор на поредната злоупотреба с Правилника. Това са недопустими изказвания, недопустими тези, които нямат никакво правно основание. Тези твърдения нарушават етичния статус на народните представители, нарушават пряко Правилника. Затова от днешния ден – разработили сме бланка, в която само ще попълваме името на народния представител, който извършва конкретното нарушение – ще внасяме сигнал в Комисията по конфликт на интереси и парламентарна етика. Моля настоящето ми изявление също да се възприеме като сезиране на тази комисия за нарушаване на Правилника, за нарушаване на етиката в Народното събрание и за предприемане на наказание срещу нарушителите на Правилника. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Председател, моят експеримент с червените вратовръзки – днес е още по-червена – се оказа успешен.

Това не е червено! Виж какво значи червено! (Показва своята вратовръзка.)

Крайният резултат е, че колегите отляво, като видят червено, ако не се носи от техен колега, тук всичките са с червено, но в нашата група съм само аз, реагират като бик на червено. Или е това, или са недоволни от постигнатото споразумение вчера в кабинета на премиера за допълнителни реформи в енергетиката. Може би се чувстват уязвени и начинът тези реформи да не се случат е, ако по някакъв начин успеят да ме отстранят от залата. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Моят повод за искане на думата за процедура е, че не би следвало да допускате, дори и в процедурни изявления, отделните органи и комисии на Народното събрание да бъдат замесвани като средство за разрешаване на спорове между народни представители. Няма никакво основание да се допуска Комисията по конфликт на интереси и парламентарна етика да бъде въвличана в подобни ситуации. Молбата ми е: когато се правят подобни опити – комисии на Народното събрание да бъдат използвани като наказателни органи – всички да разбираме, че става въпрос за деформирано съзнание на този, който прави подобно предложение. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Внесеният законопроект от Движението за права и свободи е кратък. Кратки са и нашите мотиви, но целта, която преследваме с този законопроект, е голяма. С предложените промени се цели прекратяването на редица дискриминационни практики, забранени от Европейската конвенция за гражданството и Конституцията на Република България, и създаване на законови практики, съобразени с демократичните принципи и правила, отчитащи съществуващата във времето политико-правна връзка между лицата и българската държава, запазване на българското самосъзнание, на българските общности, като цяло общностите зад граница, които имат връзка с България и българската земя, както и облекчаване на административната тежест пред лицата, заявили желание да получат българско гражданство. Българското гражданство е уредено с Конституцията, уредено е и със закон, но то е уредено като гражданство като правен инструмент и намира достойно място в редица европейски и международни документи и договори. Затова всички въпроси, свързани с привеждането в съответствие с международните актове от по-висока степен, както и прокламиране от правителството на политика за облекчаване на административната тежест, трябва да намерят своето законово решение. Със Законопроекта се търси намиране на решение за някои демографски политики на държавата. На всички, които ще заподозрат конспиративни цели, неподозирани от нас, ще кажа, че Законопроектът не засяга правото и възможностите на държавата да извършва своите проверки и проучвания по служебен път с оглед на националната сигурност. Като последно, но не по значение, ще изтъкна, че всеки, които носи България в сърцето си, има право по демократичен ред да възстанови или създаде правна връзка с държавата. Този законопроект отговаря на тази необходимост. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми народни представители, парламентарната група на „Обединени патриоти“ няма да подкрепи този законопроект. Изцяло споделяме изразеното становище от Министерството на правосъдието, което е подчертано негативно. За да може да формирате своето становище по Законопроекта, ще Ви запозная с него. Министерството на правосъдието изразява следното становище. С параграфи 1 и 2 от Законопроекта се въвежда изрична забрана за недопускане на дискриминация в производствата по придобиване на българско гражданство по натурализация. Принципът за равенството на гражданите пред Закона е заложен в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от Конституцията, в която са изброени изчерпателно признаците за недопускане на привилегии или ограничаване на правата на гражданите. Защитата срещу всички форми на дискриминация и осигуряването на равенство пред Закона е равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот, както и осигуряването на ефективна защита срещу дискриминацията са регламентирани в Закона за защита от дискриминация. Предвид принципа на пряко действие на конституционните норми и общата уредба на недопускането на дискриминация в посочения закон считаме, че не е необходимо уреждането на забрана за дискриминация във всеки отделен закон, включително и в Закона за българското гражданство, тоест параграфи 1 и 2 се явяват изцяло излишни. Те са въведени отдавна, още с приемането на българската Конституция в българското право и са потвърдени със Закона за защита от дискриминация. С § 3 се предлага промяна на основанието за придобиване на българско гражданство по натурализация по чл. 15, ал. 1, т. 3 от Закона, а именно съществуващото основание „единият родител да е български гражданин или да е починал като български гражданин“ се заменя с „наличието на възходящ български гражданин или починал като български гражданин“. Министерството на правосъдието счита, че по този начин се разширява неограничено кръгът на възходящите български граждани, на кандидатите за българско гражданство, които ще могат да придобиват гражданство, предвидени в разпоредбата на чл. 15 – облекчен ред, изключващ наличието на условията по чл. 12, ал. 1, т. 2, 4, 5 и 6 от Закона, без да са посочени конкретни мотиви за това към Законопроекта. Тоест в тази си част Законопроектът не отговаря и на изискванията на нашия Правилник. С параграфи 4 и 5 се предлага отпадането на разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 3 от Закона, изискваща наличието на разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване в Република България не по-малко от три години към датата на подаване на молбата за възстановяване на българско гражданство, както и отпадането на разпоредбата на ал. 2 на същия чл. 26, изключваща наличието на това изискване за лицата от български произход. По този начин се уеднаквяват условията за възстановяване на българско гражданство от кандидатите от български и от небългарски произход. Наличието на разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване в Република България за определен период от време, преди подаването на молбата за натурализация, е заложено като условие към кандидатите за придобиване на българско гражданство във всички разпоредби на Закона за българското гражданство. Изключение е предвидено за лицата със статут на бежанец или убежище, хуманитарен статут, лица без гражданство и лица от български произход. Залагането на условие за наличието на постоянно или дългосрочно пребиваване в Република България и към кандидатите за възстановяване на българско гражданство е обособено от факта, че преобладаващата част от тези лица са освободени от българско гражданство и живеят в чужбина от много години, поради което са загубили връзката си с българската държава. Министерството на правосъдието счита, че съществуващото в Закона условие за наличието на постоянно или дългосрочно пребиваване в страната за възстановяване на българско гражданство по натурализация на лицата от небългарски произход следва да бъде запазено. В съответствие с разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Конституцията, предвиждаща лицата от български произход да придобиват българско гражданство по облекчен ред, следва да се запазят и съществуващите условия за възстановяване на българско гражданство за лицата от български произход, изключващи наличието на разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване в Република България. От изразеното становище на Министерството на правосъдието става ясно, че, за съжаление, колегите от ДПС за пореден път използват законодателната си инициатива, за да си направят евтин политически пиар, за да могат да активизират все по-намаляващия си електорат. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Законопроектът на вносителите е изключително противоречив във всяка една точка. Ще бъда кратък и ще се опитам да мотивирам забележките, които имам. Първото, предложение, което се прави за промяна на чл. 15, ал. 1, т. 3, предвижда чужденци да кандидатстват за българско гражданство, ако имат един възходящ български гражданин. Употребен е глагола „има“, който е в сегашно време. Означава, че този човек е жив и е български гражданин. Ако се придаде този смисъл на предложението, то става напълно излишно, тъй като в сегашния закон е предвидено точно това – ако имаш възходящ родител, български гражданин, такива лица нямат проблеми да придобият българско гражданство и по сега действащото законодателство. Ако имате предвид, че човекът е имал българско гражданство – възходящият, на чужденеца, е имал българско гражданство, но Вие не казвате това, а това имате предвид, защото очевидно предложените промени касаят изселниците в Турция, тогава влизате в тежко противоречие с други норми на Закона и с Конституцията. Защото изселниците в Република Турция, въз основа на спогодби между България и Турция – тук не се включва така наречената „голяма екскурзия“, тъй като те не загубиха българското си гражданство, са загубили българското си гражданство от старите изселнически спогодби, на основание договори между България и Турция и нямат право да го възстановяват.

Хайде бе, как да не са?

Това е записано в чл. 27 на действащия закон, който казва: „Гражданството на лице, лишено от българско гражданство, може да бъде възстановено, ако се установи, че не е имало основание за лишаване или ако основанието е загубило своето значение“. Нито изселническите спогодби между България и Турция, нито указите на Държавния съвет на Народна република България са загубили своето значение. Спогодбите между България и Турция, които са въз основа на Ангорския договор, са международни договори със сила и никоя от двете държави – нито България, нито Турция, ги е денонсирала. Тоест Вие се опитвате да заобиколите забраната по по-привилегирования режим за възстановяване и се опитвате тези хора да минат по режима за натурализация. Дори чл. 26, който регулира, че „гражданството на лице, освободено от българско“ – тук вече не е „лишено“, а „освободено от българско гражданство“, също влиза в противоречие с това, което предлагате. Защото § 4 на същия закон – за българското гражданство, който третира вече лицата, освободени от българско гражданство, казва: „Възстановява се българско гражданство на български граждани, освободени от българско гражданство, без да са направили искане за това и изселили се в страни, с които България не е сключила изселническа спогодба“. „С които България не е сключила изселническа спогодба“! Но с Република Турция такава спогодба е сключена. Още нещо. Изселниците по тези спогодби, ако се тълкува директно Вашият текст, имат две хипотези. При едната – ако изселникът е починал като български гражданин. Само че те не са починали като български граждани, а като граждани на Република Турция. Следователно техните наследници не могат да черпят права, каквито наследодателят им просто не притежава. Очевидно е, че по този начин се цели да се направят правоимащи между един и два милиона чужди граждани, които да придобият права да взимат българско гражданство. Но България има такива спогодби не само с Република Турция, а и с Гърция: това са спогодбите Моллов – Кафандарис, Калфа – Филитис, а подобни спогодби има и с Румъния, което означава, че Вие предлагате, но в пълен разрез с действащите закони и с международните договори, тези чужденци да получават българско гражданство, само защото някога някой от техните възходящи е имал българско гражданство. Според нас, поради тези противоречия с действащи норми в Закона и с международните спогодби, Законопроектът не може да бъде подкрепен. Благодаря. (Ръкопляскания от „Обединени патриоти“.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Вангелов, от Вашето изказване стана ясно едно – че въобще, въобще не сте чели какво предлагаме. (Шум и реплики в „Обединени патриоти“.) Уважаеми господин Вангелов, тук пише „има възходящ български гражданин или починал като български гражданин“. Никъде не пише „бил, но е освободен или е лишен“. Четете, четете, колеги, това ще Ви помогне много във Вашата работа! (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми господин Председателю, уважаеми колеги! Много често от тази трибуна се налага да призовавам колегията да казва, че „Царят е гол“ – истината. Няма да разсъждавам върху казусите. Такъв проектозакон мисля, че е обсъждан два пъти в Народното събрание и сме се изказвали по този въпрос, и сме изяснили какви са целите, задачите, стремежите и прочие. Той няма нищо общо нито с правата, нито със свободите и така нататък. Той има една-единствена цел – да се възстановят правата на турски граждани, чиито родители са били български граждани, да получат българско гражданство, а са потомци на хора, които доброволно са се отказали от него. Изселниците – свидетел съм на трите изселнически кампании, доброволно се отказаха от родината си и отидоха в своето отечество. Това стана с международна спогодба, по законен път и няма никакви основания да се предявяват такива претенции. Каква е целта? Между другото, повечето от тези хора, потомците на изселниците, даже не знаят български, не са идвали в България и на практика тук възниква действителното подозрение каква е целта. Целта е, уважаеми колеги, през следващите 4 – 5 години да получим в Турция още един милион – милион и половина или два милиона български граждани, при едно евентуално гласуване да получим чисто турско правителство на ДПС, с което да приключи съществуването на 200-та годишната българска държава. Нищо повече! (Шум и реплики в ДПС.) Веднага ще Ви припомня, че колегите от ДПС от тази трибуна пледираха, че българската Конституция е обявявала българската нация за политическа нация, което не е вярно. Там нищо не пише. Ето тази свързаност, защото се знае по каква възходяща линия засега се дава българското гражданство, тази свързаност лежи в основата не на подозрението, както се казва, конспиративното, а на действителната цел на това – да се получи доминанта, да се получи етнокултурна, геокултурна доминанта, за да можем да бъдем смачкани. Това нещо ние няма да гласуваме. (Ръкопляскания от „Обединени патриоти“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Станилов, и Вие не сте чел нашия проект. Ще Ви го прочета пак: „Има възходящ български гражданин или починал като български гражданин“. Законът не третира тези, които са се отказали, са били лишени по спогодби. Законът не третира, няма такъв обхват. Четете, нищо, че сте професор, четете малко повече, а не като колегата Ви. Той внушава, че сме предложили „имал възходящ“. Това не е вярно. Четете Законопроекта! (Ръкопляскания от ДПС.)

Моля да се удължи времето за изказване на групата на „Обединените патриоти“. Имах една подкана, господин Председателю, да редувате групите. От ДПС ще се изкажат, разбира се, но след мен. Това е тяхната цел, затова ме пускат, отказват, но всички трябва да сме наясно, че тук не става въпрос по юридически теми. Няма да взимам позиция по същество. Господин Борисов (смях, реплики: „Кой? Бойко Борисов ли?!“) блестящо изложи нещата във връзка с международни договори, конвенции, по които ние сме страна и юридическата невъзможност да се получи това, което ДПС искат. Въпросът обаче е дълбоко политически, той е фундаментален, той е екзистенциален за нас, българите. „Движението за права и свободи“, знаем, от време на време вкарват едни типично техни законопроекти, които в други управления са успявали. Тогава, когато бяха в тройната коалиция, когато бяха управляващи, и се стига все на по-висока кота на нетърпимост за българското общество по всички тези въпроси. Това е един от законопроектите, дежурни за ДПС, те и друг път са го вкарвали, който вече прекрачва червената граница на нетърпимост за нас, българите. Това е типичен за ДПС законопроект, който ги идентифицира като крайна радикална, националистическа, турска партия в България. (Смях. Силен шум и реплики от ДПС.) Те непрекъснато говорят против национализма и патриотизма.

Патриотизмът и национализмът са имунната система на едно общество и те са високо достижение на обществото, когато се касае за патриотизъм и национализъм на една партия, в една държава, в едно общество, но когато национализмът е чужд – на чужда държава, както е в случая, то е раково образувание. (Шум и реплики от ДПС.) И затова ние, „Обединените патриоти“, сме патриоти и националисти, защото това е имунната система и тя е преграда срещу раковите образувания. Ясно е за всички, че отново това, което се прави, е в продължение и по посока на турската политика на Балканите и по света за възстановяване на Османската империя и всичко е в ясна насока… (Реплики от ДПС: „По темата!“. Силен шум.)

…която като политика се осъществява като пета колона от ДПС, в полза на Анкара. Уважаеми колеги, тук въпросът в момента е за българските партии – за ГЕРБ, за БСП, за „Воля“ и, разбира се, за „Обединените патриоти“, отново като един да застанем срещу тези чужди попълзновения, да преградим тази турска политика в България. Въпросът не е да гласуваме „въздържали се“, което значи колебание, въпросът е да се покаже единство и категоричност още веднъж през това управление, както го направихме досега два пъти – по отношение на подобни законопроекти на ДПС, да кажем твърдо – не, на този законопроект. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ОП.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Господин Председател, вярно е, че отскоро сте заместник-председател на Народното събрание, но Ви приканвам да приложите цялата строгост на Правилника и да накажете лицето, което преди малко, от тази трибуна, отправи обиди към цяла парламентарна група и към членовете на „Движението за права и свободи“. Недопустимо е тук да се говори, че ДПС е турска партия или небългарска партия, след като през всичките тези години ДПС е доказала, че е най-българската партия в този парламент. (Ръкопляскания от ДПС.) Защото с активното участие, с активната подкрепа България е член на НАТО и на Европейския съюз и никой не може да отрече заслугата на ДПС за това. Доктор Дариткова не я виждам, но, моля, лекарите в залата: спешно търсете психиатри, колеги, за тези. (Ръкопляскания от ДПС. Възгласи: „Браво!“.)

Господин Председателю, аз не виждам абсолютно нищо обидно в това да си националист, да си патриот, на която и да било държава. Това е, както каза господин Шопов, чест и достойнство за всички. Това, че практиката ни е научила, че сме се убедили, че „Движението за права и свободи“ е един представител на турската диаспора в България – това е, как да Ви кажа, може би наша грешка, може би наше право. И не е работа от трибуната – ако от тук, от ДПС са ни наричали, и мен специално, „идиот“, „фашист“ и прочие, и прочие – това вече е работа даже за съд. (Шум и реплики от ДПС.) Следващия път, като ме наречете „фашист“, отиваме да се съдим. В съда ще трябва да докажете, че аз съм фашист, което ще Ви бъде малко трудно. А че сега преди малко щяха да викат психиатър, Четин Казак – тук един път ме изведоха от залата, защото той ми викаше „идиот“, а аз не го нарекох „идиот“, но изведоха мен. Този тип толерантност аз, господин Председателю, не я разбирам. (Силен шум и реплики от ДПС.)

И погледнете ги сега какво крещят и как ме наричат, слушайте ги и им направете някаква бележка! В тази зала аз никога не съм обиждал никого, държал съм се крайно толерантно към всички. (Шум и реплики от ДПС.)

Господин Председател, дами и господа! Аз мислех да не вземам думата, но понеже два пъти чух от трибуната на това Събрание една лъжа, че всъщност този законопроект не предвиждал хората от изселническите спогодби да получават гражданство, а само тези, които имали българско гражданство, или са починали като български граждани. Извинявайте, дами и господа от ДПС, но в момента Законът го позволява, тоест какво предлагате? В момента всички тези хора, които са български граждани, са обект на изселническите спогодби от Република Турция, получават българско гражданство като кандидатстват. Какво предлагате тогава?! Така че не лъжете! Вие предлагате всички тези по изселническите спогодби да получат българско гражданство, включително и техните потомци – деца и внуци. Всички! Стотици хиляди и милиони! Като целта е една-единствена – Турция да има още по-огромно влияние в България и в българската политика. Ето това няма да го допуснем! Ще кажа още няколко неща. Когато ДПС влиза в управлението на България, винаги в Съвета по гражданство се допускат именно такива от изселническите спогодби да им се дава гражданство и това е факт! По време на кабинета на Орешарски – хиляди, да не кажа, десетки хиляди получиха неправомерно българско гражданство от Република Турция, защото Вие влияехте върху това. Спрете да лъжете, спрете да обслужвате чужди интереси! (Ръкопляскания от ОП.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, ще прочета пак. Оказа се, че и този господин не е чел Законопроекта ни. Член 15, ал. 1, колеги, т. 3 придобива следното съдържание: „Има възходящ гражданин или починал като български гражданин“. Не става въпрос за никакви хора, по никакви спогодби, уважаеми колеги народни представители! Тук обаче беше ясна целта на изказалите се дотук – да изместят въпроса към спогодбите, които България е сключила, и да се избяга от основния въпрос. Какво правим ние като български народни представители, като български политици за тези, които и без това са български граждани, но просто нямат документ за това? Това са хора, които имат баща или дядо български гражданин, милеят за България, но криворазбрани политици пречат те да получат документа си за българско гражданство. Касае се за стотици хиляди, а може би и повече български граждани, чиито родители са прогонени от комунистическия режим по време на възродителния процес, които са прогонени с едно престъпление, което бихме определили като етническо прочистване. (Шум и реплики от ОП.) Дължим го на техните деца и на техните внуци, така че моля всички колеги от БСП, от ГЕРБ и от Партия „Воля“ да подкрепят нашия законопроект. Дължим го на тези хора. Това са истинските български граждани, които мислят за България, а не като онези вдясно, които си мислят за тяснополитическите цели. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители, представям на вниманието Ви: „Доклад относно Законопроект за Европейската заповед за разследване, № 702-01-47, внесен от Министерския съвет на 10 ноември 2017 г., приет на първо гласуване на 7 декември 2017 г. „Закон за Европейската заповед за разследване“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. „Глава първа – Общи положения“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа. Член 1 – „Предмет на Закона“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.

Уважаеми господин Председател, пропуснах да направя процедура за допуск на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за господин Евгени Стоянов – заместник-министър на правосъдието. Моля да бъде допуснат за обсъждането по този законопроект.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2: „Европейска заповед за разследване Чл. 2. (1) Европейска заповед за разследване е акт, издаден от компетентен орган на държава членка, с който се отправя искане до компетентен орган на друга държава членка за събиране на доказателства, включително доказателства, с които последната държава вече разполага, или за извършване на действие по разследването и други процесуални действия. (2) Европейска заповед за разследване може да се издаде за: 1. наказателни производства, образувани от орган на съдебната власт или които може да бъдат образувани пред орган на съдебната власт за извършено престъпление в издаващата държава; 2. производства, образувани от административни органи във връзка с деяния, които са наказуеми по законодателството на издаващата държава, тъй като съставляват правонарушения, и където решението може да доведе до образуване на производство пред съд, компетентен по наказателни дела; 3. производства, образувани от органи на съдебната власт във връзка с деяния, които са наказуеми по законодателството на издаващата държава, тъй като съставляват правонарушения, и където решението може да доведе до образуване на производство пред съд, компетентен по наказателни дела; 4. деяния във връзка с производства по т. 1 – 3, които се отнасят до престъпления или нарушения, за които юридическо лице може да носи отговорност или да му бъде наложена санкция в издаващата държава. (3) Европейска заповед за разследване може да бъде издадена и за: 1. временно предотвратяване на територията на изпълняващата държава на действия по унищожаване, промяна, преместване, предаване или разпореждане с вещи, които могат да бъдат използвани като доказателство; 2. временно предаване в издаващата държава на лице, задържано в изпълняващата държава, за извършване на процесуални действия, изискващи присъствието на това лице, или временно предаване в изпълняващата държава на лице, задържано в издаващата държава с цел да участва в поисканото разследване.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3: „Съдържание и форма на Европейската заповед за разследване Чл. 3. Европейска заповед за разследване се издава по образец съгласно приложение № 1 и съдържа: 1. данни, подпис и печат на издаващия орган; 2. предмет и основания за издаване на Европейската заповед за разследване; 3. необходимата налична информация относно лицето, спрямо което ще се извършват действия по разследването, и други процесуални действия; 4. описание на престъпното деяние, което е предмет на разследване или производство, и на съответните приложими разпоредби на наказателното право на издаващата държава; 5. описание на исканите действия по разследването и други процесуални действия и доказателствата, които трябва да бъдат събрани.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4: „Приложно поле Чл. 4. (1) Този закон се прилага за всички действия по разследването и други процесуални действия, за извършването на които е издадена Европейска заповед за разследване, с изключение на случаите, когато е създаден съвместен екип за разследване по чл. 476, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс. (2) Когато компетентен орган, участващ в съвместен екип за разследване, поиска помощта на държава членка, различна от тези, които участват в него, може да бъде издадена Европейска заповед за разследване. (3) Законът не се прилага: 1. при обезпечаване на имущество, подлежащо на конфискация, доколкото искането за конфискация на това имущество също не е заявено; 2. когато е поискано трансгранично наблюдение в приложение на чл. 40 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 година между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници (OB, L 239/19 от 22 септември 2000 г.).“

„Глава втора – Издаване на „Европейска заповед за разследване от компетентен орган в Република България“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5: „Компетентен орган по издаване Чл. 5. (1) Европейска заповед за разследване в Република България се издава от: 1. съответния прокурор – в досъдебното производство; 2. съответния съд – в съдебното производство. (2) Издаването на Европейска заповед за разследване може да бъде поискано и от обвиняемия, подсъдимия или от упълномощения от тях защитник за осъществяване на необходимата защита в наказателното производство в съответствие с Наказателно процесуалния кодекс. (3) Органите по ал. 1 не разкриват доказателствата или информацията, които са им били предоставени в резултат от изпълнението на Европейска заповед за разследване, освен до степента, до която тяхното разкриване е необходимо за целите на разследването или производството, описани в Европейската заповед за разследване, освен ако е посочено друго от изпълняващата държава. (4) Съответният орган по ал. 1 може да поиска компетентни органи на Република България да участват в изпълнението на Европейската заповед за разследване в подкрепа на изпълняващия орган, ако това е предвидено в законодателството на изпълняващата държава или не нарушава основни интереси в областта на националната й сигурност. (5) Компетентните органи по ал. 4, които се намират на територията на изпълняващата държава, се подчиняват на нейното законодателство по време на изпълнението на Европейската заповед за разследване.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6: „Условия за издаване на Европейска заповед за разследване Чл. 6. (1) Компетентният орган по чл. 5, ал. 1 след преценка за всеки отделен случай издава Европейска заповед за разследване, ако са изпълнени едновременно следните условия: 1. издаването на Европейска заповед за разследване е необходимо и пропорционално на целта на наказателното производство, като се отчитат правата на обвиняемия или подсъдимия; 2. действията по разследването и другите процесуални действия, за които се издава Европейската заповед за разследване, могат да бъдат извършени при същите условия съгласно българското законодателство в подобен случай. (2) Когато изпълняващият орган реши, че условията по ал. 1 не са изпълнени, след провеждане на консултации с оглед на важността на изпълнението на Европейската заповед за разследване, компетентният орган по чл. 5, ал. 1 може да оттегли Европейската заповед за разследване. (3) Европейската заповед за разследване се придружава с превод на официалния или на един от официалните езици на изпълняващата държава или на друг официален език на институциите на Европейския съюз, който тя е посочила в декларация, депозирана от нея при Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7: „Предаване на Европейска заповед за разследване Чл. 7. (1) Европейската заповед за разследване се изпраща на изпълняващия орган по начин, позволяващ писмен запис и удостоверяване на автентичността, като цялата последваща официална комуникация се осъществява чрез преки контакти между компетентния орган по чл. 5, ал. 1 и изпълняващия орган. (2) Компетентният орган по чл. 5, ал. 1 може да използва всички възможни или подходящи средства за предаване на Европейската заповед за разследване чрез защитената телекомуникационна система на Европейската съдебна мрежа, Евроюст или чрез други канали, използвани от съдебните или правоприлагащите органи. (3) Когато органът по чл. 5, ал. 1 не разполага с информация за изпълняващия орган, той отправя запитване до изпълняващата държава, включително чрез звената за контакт на Европейската съдебна мрежа.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8: „Европейска заповед за разследване, свързана с предходна Европейска заповед за разследване Чл. 8. (1) Европейска заповед за разследване, която допълва предходна Европейска заповед за разследване, се издава във формата и със съдържанието по чл. 3, като това обстоятелство се посочва в съответния раздел на приложение № 1. (2) Когато компетентният орган по чл. 5, ал. 1 участва в изпълнението на Европейска заповед за разследване на територията на изпълняващата държава съгласно чл. 5, ал. 4, той може да адресира Европейската заповед за разследване по ал. 1 до изпълняващия орган, докато се намира в тази държава.“

Благодаря. „Глава трета – Признаване и изпълнение на Европейска заповед за разследване, издадена в друга държава членка“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета. Член 9 – предложение от народните представители Данаил Кирилов и Христиан Митев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9: „Компетентен орган по признаване Чл. 9. (1) Компетентен орган да признае Европейска заповед за разследване в Република България, издадена от компетентен орган на друга държава членка, е: 1. в досъдебното производство – прокурор от съответната окръжна или военно-окръжна прокуратура, в чийто район се иска извършването на съответното действие по разследване или други процесуални действия, или предаването на доказателствата, които вече са на разположение или прокурор от специализираната прокуратура; 2. в съдебното производство – съответният окръжен или военен съд, в чийто район се иска извършването на съответното съдебно следствено действие или предаването на доказателствата, които вече са на разположение или специализираният наказателен съд. (2) Когато с Европейската заповед за разследване е направено искане за извършване на действие по разследване или други процесуални действия, които попадат в различни съдебни райони, компетентен да я признае е органът, в чийто район следва да се извърши действието с най-голяма неотложност. (3) Когато Европейската заповед за разследване е изпратена на орган, който не е компетентен да я признае, той я изпраща служебно на съответния компетентен орган по ал. 1 и незабавно уведомява за това издаващия орган по начин, позволяващ писмено удостоверяване на автентичността на получаването и на нейното съдържание. (4) Европейската заповед за разследване се изпраща до органите по ал. 1 в превод на български език или на английски език.“

Благодаря, господин Председател. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10: „Условия за признаване Чл. 10. (1) Европейска заповед за разследване се признава на територията на Република България, ако се отнася за деяния, които съставляват престъпление и по българското законодателство, когато независимо от разликите между съставите им техните основни признаци съвпадат. (2) Двойна наказуемост по смисъла на ал. 1 не се изисква за следните престъпления, ако в издаващата държава те са наказуеми с лишаване от свобода за максимален срок не по-малък от три години или за тях се предвижда мярка, изискваща задържане за максимален срок не по-малко от три години: 1. участие в организирана престъпна група; 2. тероризъм; 3. трафик на хора; 4. сексуална експлоатация на деца и детска порнография; 5. незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества; 6. незаконен трафик на оръжия, боеприпаси и взривни вещества; 7. корупция; 8. измама, включително измама, която засяга финансовите интереси на Европейския съюз по смисъла на Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности от 26 юли 1995 г., ратифицирана със закон (обн., ДВ, бр. 12 от 2007 г.); 9. изпиране на имущество, придобито от престъпление; 10. подправяне и фалшифициране на парични знаци, включително евро; 11. компютърни престъпления и престъпления, свързани с компютри; 12. престъпления против околната среда, включително незаконен трафик на застрашени животински видове и на застрашени растителни видове и разновидности; 13. подпомагане на незаконно влизане и пребиваване; 14. убийство, тежка телесна повреда; 15. незаконна търговия с човешки органи и тъкани; 16. отвличане, противозаконно лишаване от свобода и вземане на заложници; 17. расизъм и ксенофобия; 18. организиран или въоръжен грабеж; 19. незаконен трафик на предмети на културата, включително антични предмети и произведения на изкуството; 20. мошеничество; 21. рекет и изнудване; 22. подправяне и пиратство на изделия; 23. подправяне на административни документи и търговия с тях; 24. подправяне на платежни средства; 25. незаконен трафик на хормонални вещества и други стимулатори на растежа; 26. незаконен трафик на ядрени или радиоактивни материали; 27. трафик на противозаконно отнети превозни средства; 28. изнасилване; 29. палеж; 30. престъпления под юрисдикцията на Международния наказателен съд; 31. незаконно отвличане на летателни средства или кораби; 32. саботаж. (3) Когато Европейска заповед за разследване се отнася за престъпление, свързано с данъци или такси, мита или валутен обмен, компетентният орган по чл. 9, ал. 1 не може да откаже признаване и изпълнение на основание, че българското законодателство не предвижда същия вид данък или такса и че то не съдържа разпоредби за същите видове данъци, такси и мита или валутен обмен като правото на издаващата държава. (4) В случаите, когато действията по разследването и другите процесуални действия или предаването на доказателствата са обусловени от специален режим, разрешение или одобрение от съд, се прилагат съответно разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.“

Благодаря, господин Председател. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11: „Производство по признаване от съд Чл. 11. (1) Съответният съд по чл. 9, ал. 1, т. 2 признава Европейската заповед за разследване, предадена в съответствие с чл. 7, ал. 1, освен ако са налице основания за непризнаване или неизпълнение, или основания за отлагане. Съдът разглежда делото еднолично в закрито заседание. (2) Когато получената по реда на чл. 7, ал. 1 Европейска заповед за разследване не отговаря на изискванията по чл. 3, съдът я връща на издаващата държава. (3) По искане на издаващата държава съдът може да разреши участието на един или повече нейни органи в изпълнението на Европейската заповед за разследване, ако това е предвидено в българското законодателство или не нарушава основните интереси в областта на националната сигурност на Република България. Органите на издаващата държава, които се намират на територията на страната, се подчиняват на българското законодателство по време на изпълнението на Европейската заповед за разследване. (4) В сроковете по чл. 14 съдът се произнася с определение, с което признава Европейската заповед за разследване и прави необходимото за нейното изпълнение съгласно българското законодателство. (5) Определението може да се обжалва и протестира в 5 дневен срок пред съответния Апелативен съд. Решението на Апелативния съд е окончателно.“

Благодаря, господин Председател. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12: „Производство по признаване от прокурор Чл. 12. (1) Съответният прокурор по чл. 9, ал. 1, т. 1 признава Европейската заповед за разследване, предадена в съответствие с чл. 7, ал. 1, освен ако са налице основания за непризнаване или неизпълнение, или основания за отлагане. (2) Когато получената по реда на чл. 7, ал. 1 Европейска заповед за разследване не отговаря на изискванията по чл. 3, прокурорът я връща на издаващата държава. (3) По искане на издаващата държава прокурорът може да разреши участието на един или повече нейни органи в изпълнението на Европейската заповед за разследване, ако това е предвидено в българското законодателство или не нарушава основните интереси в областта на националната сигурност на Република България. Органите на издаващата държава, които се намират на територията на страната, се подчиняват на българското законодателство по време на изпълнението на Европейската заповед за разследване. (4) В сроковете по чл. 14 прокурорът издава постановление, с което признава Европейската заповед за разследване и определя компетентния орган и действие по разследването и други процесуални действия, които следва да бъдат извършени в съответствие с искането на издаващата държава. (5) Постановлението подлежи на обжалване по реда на чл. 200 и следващите от Наказателно-процесуалния кодекс. (6) Постановлението за признаване и Европейската заповед за разследване се изпраща незабавно на съответните компетентни органи за изпълнение.“

Благодаря. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13: „Изпълнение на Европейска заповед за разследване Чл. 13. (1) Компетентните органи по изпълнението на Европейската заповед за разследване предприемат своевременно действия за изпълнение на действия по разследването и други процесуални действия при спазване на сроковете, предвидени в този закон и в Наказателно-процесуалния кодекс. (2) При изпълнение на Европейската заповед за разследване компетентните органи по ал. 1 спазват формалностите и процедурите, посочени от издаващия орган, освен ако в Закона е предвидено друго и ако тези формалности и процедури не противоречат на българското законодателство. (3) Компетентният орган по чл. 9, ал. 1 и издаващият орган може да се консултират с цел да се улесни ефикасното изпълнение на Европейската заповед за разследване.“

Благодаря, господин Председател. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14: „Срокове Чл. 14. (1) При получаване на Европейска заповед за разследване по поща, електронна поща, факс или по друг начин, позволяващ писмено удостоверяване на автентичността на получаването и на нейното съдържание, компетентният орган по чл. 9, ал. 1 образува производство по признаване. (2) Компетентният орган по чл. 9, ал. 1 разглежда получената Европейска заповед за разследване съгласно реда, установен в този закон. (3) В срок не по-късно от 30 дни от получаването на Европейската заповед за разследване компетентният орган по чл. 9, ал. 1 се произнася със съответния акт за нейното признаване и изпълнение. Този срок може да бъде удължен с не повече от 30 дни след посочване на причините за забавянето и след проведени консултации между компетентния орган по чл. 9, ал. 1 и издаващия орган. (4) Компетентният орган по изпълнението на Европейската заповед за разследване извършва действия по разследването и други процесуални действия в срок не по-късно от 90 дни от датата на произнасяне по ал. 3. (5) Когато не е възможно да бъде спазен срокът по ал. 4, компетентният орган по чл. 9, ал. 1 уведомява незабавно издаващия орган за причините за забавянето и след провеждане на консултации се определя необходимото допълнително време за изпълнение на действие по разследването и други процесуални действия. (6) Когато издаващият орган е посочил в Европейската заповед за разследване, че поради определените процесуални срокове, тежестта на престъплението или други особено спешни обстоятелства е необходим по-кратък срок от предвидените в ал. 3 и 4 или че действия по разследването и други процесуални действия трябва да бъдат извършени на конкретна дата, компетентният орган по изпълнението на Европейската заповед за разследване се съобразява с това изискване във възможно най-голяма степен. (7) Когато не е възможно да бъде спазен срокът или конкретната дата по ал. 6, компетентният орган по чл. 9, ал. 1 уведомява незабавно издаващия орган за причините и след провеждане на консултации се определя необходимото допълнително време за изпълнение на действие по разследването и други процесуални действия.“

Благодаря, господин Председател. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15: „Избор на друг вид действия по разследването и други процесуални действия Чл. 15. (1) Компетентният орган по чл. 9, ал. 1 може да избере да извърши действие по разследването и други процесуални действия, различни от посочените в Европейската заповед за разследване, когато: 1. действията, посочени в Европейска заповед за разследване, не са предвидени в българското законодателство; 2. действията, посочени в Европейска заповед за разследване, не може да се използват в подобен случай съгласно българското законодателство; 3. с избраното действие ще бъде постигнат същият резултат, но със средства, които в по-малка степен нарушават неприкосновеността и законните интереси и права на лицето в сравнение с действието, посочено в Европейската заповед за разследване. (2) В случаите по ал. 1 компетентният орган по чл. 9, ал. 1 уведомява незабавно издаващия орган, който може да реши да оттегли или да допълни Европейската заповед за разследване. (3) Когато не може да се извърши друго действие по разследването и други процесуални действия съгласно ал. 1, компетентният орган по чл. 9, ал. 1 уведомява издаващия орган затова. (4) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато Европейската заповед за разследване се отнася до: 1. получаването на информация или на доказателства, с които компетентният орган по чл. 9, ал. 1 вече разполага и които биха могли да бъдат получени в съответствие с българското законодателство, в рамките на наказателно производство или за целите на Европейската заповед за разследване; 2. получаването на информация, съдържаща се в системите за автоматизираната обработка на лични данни, използвани от съдебните органи, органите на досъдебното производство или от други органи, които в рамките на наказателно производство имат достъп до такава информация; 3. разпит на свидетел, вещо лице, пострадал, обвиняем на територията на страната; 4. установяването на самоличността на абонати, притежаващи абонамент за даден телефонен номер или IP адрес; 5. всяко друго действие по разследването и други процесуални действия, които не нарушават правата или свободите на личността.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16: „Основания за отказ от признаване или изпълнение Чл. 16. (1) Компетентният орган по чл. 9, ал. 1 може да откаже да признае или да изпълни Европейска заповед за разследване, когато: 1. е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението й невъзможно; 2. изпълнението на Европейската заповед за разследване би навредило на основните интереси в областта на националната сигурност или би застрашило източник на информация, или би наложило използването на класифицирана информация, свързана със специфични разузнавателни дейности; 3. изпълнението на Европейската заповед за разследване би било в противоречие с принципа „ne bis in idem”, освен в случаите, когато има за цел да се установи дали има евентуален конфликт с принципа „ne bis in idem”, или когато издаващият орган е дал гаранции, че доказателствата, предадени в резултат на изпълнението й, няма да бъдат използвани за наказателно преследване или за налагане на наказание на лице, срещу което има приключило дело в друга държава членка въз основа на същите факти; 4. Европейската заповед за разследване е издадена във връзка с производства, образувани от административни органи или от органи на съдебната власт за деяния, за които не е разрешено извършване на действие по разследването и други процесуални действия при подобен случай по българското законодателство; 5. Европейската заповед за разследване се отнася за деяние, което е било извършено извън територията на издаващата държава, извършено е изцяло или отчасти на територията на Република България и не съставлява престъпление съгласно българското законодателство; 6. са налице съществени основания да се смята, че изпълнението на действието по разследването и другите процесуални действия би било несъвместимо със спазването на правата и свободите, гарантирани от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа и Хартата за основните права на Европейския съюз; 7. е постановено решение във връзка с правно средство за защита по чл. 18, с което се обезсилва Европейската заповед за разследване; 8. деянието, за което е издадена Европейската заповед за разследване, не съставлява престъпление по българското законодателство, освен ако Европейската заповед за разследване се отнася за престъпление от списъка по чл. 10, ал. 2; 9. действието по разследването и други процесуални действия за посоченото в Европейската заповед за разследване престъпление се прилага съгласно българското законодателство само за определен кръг или категория престъпления или за такива, за които е предвиден определен праг на наказанието и които не включват посоченото в Европейската заповед за разследване престъпление. (2) Разпоредбите на ал. 1, т. 8 и 9 не се прилагат, когато Европейската заповед за разследване се отнася до случаите, предвидени в чл. 15, ал. 4. (3) Преди да вземе решение да не признае или да не изпълни изцяло или отчасти Европейска заповед за разследване, компетентният орган по чл. 9, ал. 1 провежда консултации с издаващия орган чрез всички подходящи средства, позволяващи писмено документиране, и може да изисква от този орган да предостави без забавяне необходимата допълнителна информация. (4) В случаите по ал. 1, т. 1, когато български орган има правомощие да отнеме привилегията или да снеме имунитета, компетентният орган по чл. 9, ал. 1 незабавно уведомява съответния компетентен орган, за да направи искане за това. (5) В случаите по ал. 1, т. 1, когато компетентен да отнеме привилегията или да снеме имунитета е орган на друга държава или международна организация, органът по чл. 9, ал. 1 незабавно уведомява издаващия орган, за да направи искане за това. (6) В случаите по ал. 4 и 5 сроковете по чл. 14 започват да текат от деня, в който компетентният орган по чл. 9, ал. 1 е уведомен за отнемането на привилегията или за снемането на имунитета.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17: „Предаване на доказателства Чл. 17. (1) Компетентният орган по чл. 9, ал. 1 предава на издаващата държава без забавяне доказателствата, събрани или вече намиращи се на разположение в резултат от изпълнението на Европейската заповед за разследване. (2) Когато в Европейската заповед за разследване е включено искане за това и ако е налице възможност съгласно българското законодателство, компетентният орган по чл. 9, ал. 1 предава доказателствата незабавно на органите по чл. 11, ал. 3, участващи в изпълнението на Европейската заповед за разследване. (3) Предаването на доказателствата може да бъде спряно до постановяване на решение във връзка с използвано правно средство за защита по чл. 18, освен ако в Европейската заповед за разследване са посочени достатъчно основания, че незабавното им предаване е от първостепенно значение за правилното провеждане на разследването или за опазването на правата на заинтересованото лице. Въпреки посочването на такива основания предаването на доказателствата се спира, ако то би причинило сериозни или необратими вреди на заинтересованото лице. (4) При предаването на доказателствата компетентният орган по чл. 9, ал. 1 посочва дали те да му бъдат върнати веднага, щом престанат да бъдат необходими на издаващата държава. (5) Когато доказателствата са от значение и за друго производство, компетентният орган по чл. 9, ал. 1 може по изрично искане и след консултации с издаващия орган временно да предаде доказателствата, при условие че ще му бъдат върнати веднага щом престанат да бъдат необходими на издаващата държава или по всяко друго време или повод, договорени между компетентния орган по чл. 9, ал. 1 и издаващия орган.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 18: „Правни средства за защита Чл. 18. (1) За защита на заинтересованите лица при извършване на действие по разследването и други процесуални действия, посочени в Европейската заповед за разследване, се прилагат правните средства и срокове, предвидени за подобни случаи в българското законодателство. (2) Материалноправните основания за издаване на Европейска заповед за разследване може да се обжалват само в издаващата държава, без да се засягат гаранциите за основните права, предвидени в българското законодателство. (3) Когато няма да се наруши необходимостта от осигуряване на поверителност на разследването съгласно чл. 23, издаващият орган и компетентният орган по чл. 9, ал. 1 вземат мерки за осигуряване на информация за наличните възможности за използване на правни средства за защита, когато те станат приложими, и своевременно осигуряват тяхното ефективно осъществяване. (4) Издаващият орган и компетентният орган по чл. 9, ал. 1 се информират взаимно за правните средства за защита, предприети срещу издаването, признаването или изпълнението на Европейската заповед за разследване. (5) Обжалването на действие по разследването и други процесуални действия не спира изпълнението им, освен ако това е предвидено в българското законодателство при подобни случаи.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19: „Основания за отлагане на признаването или изпълнението Чл. 19. (1) Признаването или изпълнението на Европейската заповед за разследване може да бъде отложено, когато: 1. нейното изпълнение може да попречи за разкриването на обективната истина по висящо наказателно производство за период, който компетентният орган по чл. 9, ал. 1 счете за разумен; 2. съответните доказателства вече се използват в друго производство, докато престанат да бъдат необходими за тази цел. (2) След отпадане на основанието за отлагане компетентните органи по чл. 9, ал. 1 предприемат незабавно необходимите мерки за изпълнение на Европейската заповед за разследване и уведомяват за това издаващия орган по начин, даващ възможност за писмено документиране.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 20: „Задължение за информиране Чл. 20. (1) В 7-дневен срок от получаване на Европейската заповед за разследване компетентният орган по чл. 9, ал. 1 потвърждава нейното получаване, като попълва и изпраща формуляр съгласно приложение № 2. Формулярът се попълва и от органа по чл. 9, ал. 3, който първоначално е получил Европейската заповед за разследване. (2) Компетентният орган по чл. 9, ал. 1 уведомява незабавно издаващия орган, когато: 1. не може да вземе решение относно признаването или изпълнението на Европейска заповед за разследване, защото формулярът, предвиден в приложение № 1, е непълен или очевидно е неправилен; 2. в хода на изпълнение на Европейската заповед за разследване се прецени, без по-нататъшни проверки, че може да бъдат извършени действия по разследването и други процесуални действия, които не са били първоначално предвидени или не е можело да бъдат уточнени при издаването на Европейската заповед за разследване, за да се даде възможност на издаващия орган да предприеме по-нататъшни действия в конкретния случай; 3. в конкретния случай не могат да спазят формалностите и процедурите, посочени от издаващия орган в съответствие с чл. 13, ал. 2.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21, като в него думата „членка“ се заличава.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22: „Отговорност за вреди Чл. 22. (1) Издаващата държава носи отговорност за всички вреди, причинени от нейни служители, чието участие в действия по разследването и други процесуални действия е допуснато от компетентния орган по чл. 9, ал. 1, по време на изпълнение на Европейска заповед за разследване в съответствие с българското законодателство. (2) Българската държава предприема необходимите действия за поправяне на причинените вреди по ал. 1 съгласно условията, приложими за вреди, причинени от собствените й служители, по реда, предвиден в българското законодателство. (3) В случаите по ал. 2 издаващата държава възстановява изцяло сумите, които българската държава е изплатила като обезщетение на пострадалите или на лицата, които са имали правото да ги получат от тяхно име. (4) Без да се засягат правата й по отношение на трети лица и с изключение на случаите по ал. 3, българската държава няма да иска от издаващата държава възстановяване на вредите, които е претърпяла.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23: „Поверителност Чл. 23. (1) Компетентният орган по чл. 9, ал. 1 и органите по изпълнението на Европейската заповед за разследване предприемат необходимите мерки съгласно българското законодателство за гарантиране на спазването на поверителността на разследването. (2) В съответствие с българското законодателство органите по ал. 1 предприемат необходимите мерки за гарантиране спазването на поверителността на фактите и съдържанието на Европейската заповед за разследване, с изключение на необходимото за изпълнението на действие по разследването и други процесуални действия. Когато тези органи не са в състояние да спазят изискването за поверителност, компетентният орган по чл. 9, ал. 1 незабавно уведомява за това издаващия орган. (3) Компетентният орган по чл. 9, ал. 1 в съответствие с българското законодателство предприема необходимите мерки банките да не разкриват на засегнатите клиенти на банката или на трети лица, че на издаващата държава е предадена информация в съответствие с чл. 30 и 31 или че се извършва разследване.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 24.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 25: „Разходи Чл. 25. (1) Разходите по изпълнението на Европейска заповед за разследване на територията на страната се поемат от българската държава. (2) Когато разходите по ал. 1 се окажат прекомерни, компетентният орган по чл. 9, ал. 1 информира издаващия орган за подробностите относно тези разходи и може да се консултира с издаващия орган как те да бъдат поделени или да бъде изменена Европейската заповед за разследване. (3) Когато не може да се постигне споразумение по отношение на разходите по ал. 2, издаващият орган може да: 1. оттегли изцяло или частично Европейската заповед за разследване, или 2. да покрие разходите, смятани за прекомерни.“

„Глава четвърта – Особени правила за извършване на определени действия по разследването и други процесуални действия“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 26: „Временно предаване на задържани лица с цел извършване на действие по разследването и други процесуални действия Чл. 26. (1) Европейска заповед за разследване може да бъде издадена за временното предаване на лице, задържано на територията на Република България с цел извършване на действие по разследването и други процесуални действия, с оглед на събирането на доказателства, за което се изисква присъствието на това лице на територията на издаващата държава, при условие че лицето бъде върнато обратно в срок, определен от компетентния орган по ал. 2. (2) Компетентен орган да признае и изпълни Европейска заповед за разследване в случаите по ал. 1 е окръжният съд, в чийто район се намира задържаното лице. Окръжният съд разглежда Европейската заповед за разследване по реда на чл. 50 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест и уведомява Върховната касационна прокуратура за допуснатото предаване на задържаното лице, както и за условията, при които е допуснато предаването. (3) Освен в случаите по чл. 16, изпълнението на Европейска заповед за разследване, издадена за временно предаване, може да бъде отказано и ако са налице следните основания: 1. задържаното лице не даде съгласие, или 2. вследствие на предаването ще се удължи срокът за задържане на лицето. (4) При необходимост, предвид възрастта на лицето или физическото, или психическото му състояние, на неговия законен представител или защитник се предоставя възможност да представи своевременно писмено становище по временното предаване. (5) Когато е необходимо разрешение за транзитно преминаване на задържаното лице през територията на трета държава членка, издаващата държава уведомява Върховната касационна прокуратура и компетентния орган по ал. 2 за полученото разрешение за транзитно преминаване на лицето. (6) Въпросите, свързани с временното предаване на лицето, включително подробностите за условията на неговото задържане в издаващата държава и срокът, в който лицето следва да бъде прието от издаващата държава и върнато обратно в Република България, се договарят между издаващия орган и компетентния орган по ал. 2, като се вземат предвид физическото и психическото състояние на засегнатото лице, както и нивата на сигурност в издаващата държава. (7) Предаденото лице остава задържано на територията на издаващата държава и при необходимост – на територията на държавата членка на транзитно преминаване, във връзка с деянията или осъжданията, за които е било задържано в Република България, освен ако компетентният орган по ал. 2 поиска освобождаването му. (8) Времето, през което лицето е било задържано на територията на държавите по ал. 7, се приспада от срока за задържане, който засегнатото лице изтърпява или ще бъде задължено да изтърпи на територията на Република България. (9) В случаите по ал. 7 предаденото лице не може да бъде наказателно преследвано или задържано, нито да му бъдат налагани други мерки за ограничаване на личната му свобода в издаващата държава за извършени от него деяния или за осъждания, постановени преди заминаването му от територията на Република България и които не са посочени в Европейската заповед за разследване. (10) Алинея 9 не се прилага, когато предаденото лице, след като в продължение на 15-дневен непрекъснат срок от датата, на която присъствието му вече не е било необходимо на издаващите органи, е имало възможност да напусне издаващата държава, но: 1. въпреки това е останало на нейна територия, или 2. след напускането й се е върнало там. (11) Временното предаване на лицето се извършва по реда на чл. 26 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест. (12) Разходите, свързани с временното предаване, се поемат в съответствие с чл. 25, с изключение на разходите, произтичащи от предаването на лицето към и от издаващата държава, които се поемат от нея. (13) Разпоредбите на ал. 1 – 12, основанията за непризнаване и неизпълнение по чл. 16 и правилата за разходите по чл. 25 се прилагат съответно и за временното предаване на лице, задържано в издаващата държава с цел извършване на действие по разследването и други процесуални действия, с оглед на събирането на доказателства, за което е необходимо присъствието на лицето на територията на изпълняващата държава.“

Комисията предлага да се създаде нов член 27: „Транзит на задържани лица, за временно предаване с цел извършване на действие по разследването и други процесуални действия Чл. 27. (1) Върховната касационна прокуратура приема молбите за транзит на задържани лица, за временно предаване с цел извършване на действие по разследването и други процесуални действия, и придружаващите ги документи по начин, който удостоверява писменото им предаване. (2) Върховната касационна прокуратура разрешава транзит през територията на Република България на лице по ал. 1, ако издаващата държава предостави: 1. копие от Европейската заповед за разследване; 2. данни за лицето; 3. информация за предоставеното от лицето съгласие или писменото становище на неговия законен представител за предаване за целите по чл. 26; 4. информация за придружаващите лицето служители и одобрен план за реализиране на предаването. (3) Върховната касационна прокуратура уведомява издаващата държава за своето решение по начин, който може да удостовери предаването му писмено. (4) Разпоредбите на този член не се прилагат в случай на превоз по въздух без планирано междинно кацане в Република България. В случай на планирано или извънредно кацане, издаващата държава предоставя информацията по ал. 2 на Върховната касационна прокуратура. (5) Когато компетентен орган по чл. 5, ал. 1 издава Европейска заповед за разследване за временно предаване на задържано лице с цел извършване на действие по разследването и други процесуални действия той отправя искане за транзит през територията на друга държава членка, като предоставя документите по ал. 2 на тази държава. В тези случаи органът уведомява изпълняващата държава за полученото разрешение за транзитно преминаване на лицето.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27, който става чл. 28: „Разпит чрез видеоконференция или друго аудио-визуално предаване Чл. 28. (1) Европейска заповед за разследване може да бъде издадена за разпит чрез видеоконференция или друго аудио-визуално предаване на лице, което се намира на територията на Република България и което трябва да бъде разпитано от издаващата държава като обвиняем, свидетел или вещо лице. (2) Компетентният орган по чл. 9, ал. 1 е длъжен да информира обвиняемия за правата му своевременно с цел осигуряване на възможност да се упражни ефективно правото на защита. (3) Изпълнението на Европейска заповед за разследване чрез видеоконференция или друго аудио-визуално предаване може да бъде отказано, когато обвиняемото лице: 1. не даде съгласието си за това, или 2. изпълнението на такова действие по разследването и други процесуални действия в конкретния случай са в противоречие с българското законодателство. (4) Свидетелите не са длъжни да дават показания в случаите, предвидени в българското законодателство или в законодателството на издаващата държава. Преди разпита свидетелите се информират за техните права и отговорността им, ако дадат неистински показания или премълчат някои обстоятелства. (5) Вещите лица не са длъжни да дават заключение в случаите, предвидени в българското законодателство или в законодателството на издаващата държава. Преди разпита вещите лица се информират за техните права и отговорността им, ако устно или писмено съзнателно дадат невярно заключение. (6) Компетентният орган по чл. 9, ал. 1 е длъжен да: 1. призове обвиняемия, свидетеля или вещото лице да се явят за разпит по реда, предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс, като посочи времето и мястото на разпита; 2. направи необходимото за установяването на самоличността на лицето, което ще бъде разпитвано. (7) Когато при обстоятелствата на конкретното дело компетентният орган по чл. 9, ал. 1 няма достъп до технически средства за разпит, провеждан чрез видеоконференция или друго аудио-визуално предаване, тези средства могат да му бъдат осигурени от издаващата държава по взаимно съгласие. (8) При разпит чрез видеоконференция или друго аудио-визуално предаване се прилагат следните правила: 1. на разпита присъства компетентният орган по чл. 9, ал. 1, който при необходимост се подпомага от преводач; 2. компетентният орган по чл. 9, ал. 1 отговаря за установяването на самоличността на лицето, което ще бъде разпитвано, и за спазването на българското законодателство, като при необходимост договаря с издаващия орган мерки за защита на лицето, което ще бъде разпитвано; 3. разпитът се провежда пряко от издаващия орган или под негово ръководство съгласно законодателството на издаващата държава; 4. когато е необходимо, по искане на издаващата държава или на лицето, което ще бъде разпитвано, компетентният орган по чл. 9, ал. 1 осигурява устен превод на разбираем за лицето език. (9) Когато по време на разпита се установи нарушение на българското законодателство, компетентният орган по чл. 9, ал. 1 предприема необходимите мерки, за да осигури провеждането на разпита в съответствие с установените в него правила. (10) След приключване на разпита при спазване на договорените в Европейската заповед за разследване мерки за защита на лицата компетентният орган по чл. 9, ал. 1 съставя протокол, в който се посочват датата и мястото на разпита, самоличността на разпитаното лице, самоличността и функциите на всички лица, участвали в разпита, положените клетви и техническите условия, при които е проведен разпитът. Протоколът се изпраща на издаващия орган. (11) Компетентният орган по чл. 9, ал. 1 предприема необходимите мерки, за да гарантира, че когато обвиняемият, свидетелят или вещото лице откажат да дадат обяснения, показания или заключения, въпреки че имат задължение за това, или дадат неверни обяснения, показания или заключения, българското законодателство се прилага по същия начин, както ако разпитът би бил проведен в рамките на национално производство при подобен случай.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и следната редакция на чл. 28, който става чл. 29: „Разпит чрез телефонна конференция Чл. 29. (1) Когато лице, което е необходимо да бъде разпитано като свидетел или вещо лице, се намира на територията на друга държава членка и не е възможно лицето да се яви лично, след като е преценил възможността за използване на други подходящи средства, издаващият орган може да издаде Европейска заповед за разследване за разпит на свидетеля или вещото лице чрез телефонна конференция. (2) При разпита на свидетеля или вещото лице се прилага съответно чл. 28, ал. 2,4 – 6 и 8 – 11.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 29, който става чл. 30: „Информация за банкови и други финансови сметки Чл. 30. (1) Европейска заповед за разследване може да бъде издадена с цел да се установи дали дадено физическо или юридическо лице, срещу което се води наказателното производство, е упълномощено да се разпорежда, притежава или може да се разпорежда с една или повече сметки, независимо от техния вид, във всяка една банка на територията на Република България, и ако е така – да се предоставят всички данни по установените сметки. (2) Издаващият орган посочва в Европейската заповед за разследване причините, поради които смята, че исканата информация е от съществено значение за целите на наказателното производство, основанията, поради които смята, че в банки в Република България съществуват такива сметки, и в кои банки може да са въпросните сметки. Органът предоставя и цялата останала налична информация, която може да улесни изпълнението на заповедта. (3) Достъпът до информацията по ал. 1 се осъществява по реда на чл. 56а от Закона за кредитните институции. (4) Европейска заповед за разследване може да бъде издадена и за да се определи дали дадено физическо или юридическо лице, срещу което се води наказателното производство, притежава или може да се разпорежда с една или с повече сметки в небанкова финансова институция, която се намира на територията на Република България. В този случай признаването и изпълнението на Европейската заповед за разследване, освен на основанията по чл. 16 може да бъде отказано, и ако изпълнението на това действие по разследването е забранено от българското законодателство в подобни случаи.“

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 30, който става чл. 31: „Информация за банкови и други финансови операции Чл. 31. (1) Европейска заповед за разследване може да бъде издадена с цел да се събере информация, представляваща банкова тайна за конкретни банкови сметки и за банкови операции, които са били извършени през определен период чрез една или повече сметки, посочени в нея, включително данните за всяка сметка на наредител и на получател. (2) В случаите по ал. 1 съдът постановява разкриване на информацията по реда на Глава осма от Закона за кредитните институции. (3) Издаващият орган посочва в европейската заповед за разследване основанията, поради които смята, че исканата информация е съществена за целта на наказателното производство. (4) Европейска заповед за разследване може да бъде издадена и във връзка с информацията, предвидена в ал. 1 за финансови операции, провеждани от небанкови финансови институции. Признаването и изпълнението на европейска заповед за разследване може да бъде отказано освен на основанията по чл. 16, и ако изпълнението на действия по разследването и други процесуални действия, е забранено от българското законодателство в подобни случаи.“

Госпожо Председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение на основание чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да удължим срока за предложения между първо и второ четене с още 6 дни – до 13 февруари 2018 г. включително, на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците с № 702-01-53, внесен от Министерския съвет.

По чл. 31 има предложение от народния представител Христиан Митев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 31, който става чл. 32: „Действие по разследването и други процесуални действия, които изискват събирането на доказателства в реално време, непрекъснато и в продължение на определен период Чл. 32. (1) Европейска заповед за разследване може да се издава с цел изпълнение на действие по разследването и други процесуални действия, които изискват събиране на доказателства в реално време, непрекъснато и в продължение на определен период от време, като се посочват основанията, поради които се смята, че информацията е съществена за целта на съответното наказателно производство, когато се отнася за: 1. наблюдение на банкови или други финансови операции, които се извършват чрез една или повече посочени сметки; 2. контролирани доставки на територията на Република България. 2) Признаването и изпълнението на Европейска заповед за разследване по ал. 1 може да бъде отказано, освен на основанията по чл. 16, и ако изпълнението на съответното действие по разследването и други процесуални действия не са разрешени от българското законодателство в подобни случаи. (3) В случаите по ал. 1 компетентният орган по изпълнението на Европейската заповед за разследване има правото да действа, да ръководи и да контролира операциите, свързани с изпълнението на Европейската заповед за разследване. (4) Подробностите, свързани с изпълнението на Европейска заповед за разследване, издадена за осъществяване на контролирана доставка, се договарят между издаващата държава и Република България при спазване на националното им законодателство.“

По чл. 32 има предложение от народния представител Христиан Митев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 32, който става чл. 33: „Разследване чрез служител под прикритие Чл. 33. (1) Европейска заповед за разследване може да бъде издадена с цел искане към Република България да съдейства на издаващата държава за провеждане на разследвания на престъплението от служители под прикритие. (2) Издаващият орган посочва в Европейската заповед за разследване основанията, поради които смята, че разследването под прикритие е от значение за целта на съответното наказателно производство. Решението за признаване и изпълнение на Европейска заповед за разследване се взема за всеки отделен случай от компетентния орган по чл. 9, ал. 1 при спазване на българското законодателство. (3) Признаването и изпълнението на Европейската заповед за разследване може да бъде отказано, освен на основанията по чл. 16, и ако: 1. изпълнението на разследването под прикритие не би било разрешено при подобен национален случай, или 2. не е било възможно да се постигне споразумение по договореностите за разследвания под прикритие съгласно ал. 6. (4) Разследването под прикритие на територията на Република България се извършва в съответствие с Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за специалните разузнавателни средства. (5) Единствено компетентният орган по изпълнението на Европейската заповед за разследване има правото да действа, да ръководи и да контролира операциите, свързани с разследването под прикритие. (6) Продължителността на разследването под прикритие, подробните условия, както и правният статут на съответните служители, участващи в разследвания под прикритие, се договарят между издаващата държава и Република България при спазване на националното им законодателство. (7) Когато Европейската заповед за разследване се издава от компетентен орган по чл. 5, ал. 1, в нея той посочва основанията, поради които смята, че разследването под прикритие е от значение за целта на съответното наказателно производство.“

„Глава пета – Прихващане на електронни съобщения“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава пета. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 33, който става чл. 34: „Прихващане на електронни съобщения с техническата помощ на друга държава членка Чл. 34. (1) Европейска заповед за разследване може да бъде издадена за прихващане на електронни съобщения в държавата членка, от която е необходима техническа помощ. (2) Когато повече от една държава членка е в състояние да окаже цялата необходима техническа помощ за едно и също прихващане на електронни съобщения, Европейска заповед за разследване се изпраща само на една от тях, като с приоритет се ползва държавата, където се намира или ще се намира лицето, което е обект на прихващането. (3) Европейската заповед за разследване по ал. 1 съдържа и: 1. информацията за целта за идентифициране на лицето, което е обект на прихващането; 2. желаната продължителност на прихващането; 3. достатъчно технически данни, по-специално идентификатора на обекта, за да се гарантира изпълнението на Европейска заповед за разследване. (4) Издаващият орган посочва в Европейската заповед за разследване основанията, поради които смята, че посоченото действие по разследването и други процесуални действия са подходящи за целта на съответното наказателно производство. (5) Признаването и изпълнението на Европейска заповед за разследване може да бъде отказано, освен на основанията по чл. 16, и ако съответното действие по разследването и други процесуални действия не са разрешени от българското законодателство при подобен случай. Изпълняващата държава може да обвърже предоставянето на съгласието си със спазване на условия, които се изискват от българското законодателство. (6) Европейската заповед за разследване може да бъде изпълнена чрез: 1. предаване на електронни съобщения незабавно към издаващата държава, или 2. прихващане, записване и последващо предаване на резултата от прихващането на електронни съобщения към издаващата държава. (7) Издаващият орган и компетентният орган по чл. 9, ал. 1 провеждат взаимни консултации с оглед на постигане на съгласие за това дали прихващането да се извършва в съответствие с ал. 6, т. 1 или 2. (8) При издаване на Европейската заповед за разследване или по време на прихващането издаващият орган може, в случай че има специално основание за това, да поиска и разпечатване, декодиране или декриптиране на записа, при условие че има съгласие от компетентния орган по чл. 9, ал. 1. (9) Разходите във връзка с прилагането на ал. 1 – 8 се поемат в съответствие с чл. 25 с изключение на разходите за разпечатването, декодирането или декриптирането на прихванатите електронни съобщения, които се поемат от издаващата държава.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 34, който става чл. 35. „Глава шеста – Временни мерки“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 35, който става чл. 36: „Временни мерки Чл. 36. (1) Европейска заповед за разследване може да се издаде и с цел да се предприеме действие по разследването и други процесуални действия с оглед на временното предотвратяване на унищожаването, промяната, преместването, предаването на вещ, която може да се използва като доказателство, или разпореждането с такава вещ. (2) Компетентният орган по чл. 9, ал. 1 взема решение относно временната мярка и го съобщава своевременно, ако е осъществимо, в рамките на 24 часа от получаването на Европейската заповед за разследване. (3) Когато е отправено искане за временната мярка, издаващият орган посочва в Европейската заповед за разследване дали доказателствата ще се предадат на издаващата държава, или ще останат в Република България. Компетентният орган по чл. 9, ал. 1 признава и изпълнява такава Европейска заповед за разследване и предава доказателствата в съответствие с този закон. (4) Когато Европейската заповед за разследване е съпътствана от инструкция доказателствата да останат в Република България, издаващият орган посочва датата на прекратяване на временната мярка или очакваната дата за внасяне на искането за предаване на доказателствата на издаващата държава. (5) След консултация с издаващия орган компетентният орган по чл. 9, ал. 1 може в съответствие с българското законодателство да определи подходящи условия с оглед на обстоятелствата по случая, за да ограничи срока, за който временната мярка трябва да остане в сила. (6) Когато в съответствие с ал. 5 компетентният орган по чл. 9, ал. 1 предвиди прекратяване на временната мярка, той информира издаващия орган, на който се дава възможността да представи своите бележки. Издаващият орган незабавно уведомява компетентния орган по чл. 9, ал. 1 за прекратяването на временната мярка.“

„Допълнителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на Закона. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. По смисъла на този закон: 1. „Държава членка“ е държава – членка на Европейския съюз, с изключение на Ирландия и Дания. 2. „Издаваща държава“ е държава членка, в която е издадена Европейска заповед за разследване. 3. „Изпълняваща държава“ е държава членка, изпълняваща Европейска заповед за разследване, в която ще се извършват действие по разследването и други процесуални действия. 4. „Издаващ орган“ е: а) съдия, съд, съдия-следовател или прокурор, компетентен по разглеждания случай, или б) органът, определен от издаващата държава, който в съответния случай действа в качеството си на разследващ орган в наказателното производство, компетентен е да разпорежда събирането на доказателства в съответствие със законодателството на тази държава и чийто акт преди изпращане за изпълнение е потвърден от съдия, съд, съдия-следовател или от прокурор в издаващата държава. 5. „Изпълняващ орган“ е орган, компетентен да признае и да осигури изпълнение на Европейска заповед за разследване.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на Закона.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. В Закона за признаване, изпълнение и постановяване на актове за обезпечаване на имущество или доказателства (ДВ, бр. 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. В наименованието на Закона думите „или доказателства“ се заличават. 2. В чл. 2 в заглавието и в текста думите „или доказателства“ и „или да осигурят доказателства“ се заличават. 3. В чл. 4: а) в заглавието думите „или предаване на доказателствата“ се заличават; б) в ал. 1 т. 2 се отменя. 4. Член 12 се отменя. 5. В чл. 16: а) в заглавието думите „или предаване на доказателства“ се заличават; б) алинеи 3 и 4 се отменят. 6. В чл. 19: а) в ал. 1: аа) в текста преди т. 1 думите „или доказателства“ се заличават; бб) точка 2 се отменя; б) алинея 2 се отменя. 7. В чл. 23: а) в ал. 1 думите „или доказателства“ се заличават; б) алинея 2 се отменя. 8. В § 1 от Допълнителната разпоредба т. 4 се отменя. 9. В останалите текстове на Закона думите „или доказателства“, „или доказателствата“, „или предаването на доказателствата“ и „или доказателството“ се заличават. 10. В приложението към чл. 3: а) в букви „а“ и „б“ думите „или при нужда от допълнителни уговорки при предаване на доказателства“ се заличават; б) в буква „д“ т. 2.2. и т. 3 се отменят; в) в буква „е“: аа) думите „Описание на имуществото или доказателствата и местонахождението им“ се заменят с „Описание на имуществото и местонахождението му“; бб) в т. 1 буква „б“ се отменя; вв) навсякъде думите „или доказателствата“ и „или доказателството“ се заличават.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. В Закона за кредитните институции (обн., ДВ, бр. …) в чл. 62, ал. 6, т. 1 накрая се добавя „или в случаите по чл. 31 от Закона за Европейската заповед за разследване.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6: „§ 6. Образуваните до влизането в сила на този закон производства с цел обезпечаване на доказателства по реда на Закона за признаване, изпълнение и постановяване на актове за обезпечаване на имущество или доказателства, се разглеждат и довършват по досегашния ред.“

„Приложение № 1 към чл. 3“. Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 1. „Приложение № 2 към чл. 20, ал. 1“. Комисията подкрепя текста на вносителя за приложение № 2. „Приложение № 3 към чл. 34, ал. 2“. Комисията подкрепя текста на вносителя за приложение № 3, като в наименованието му думите „чл. 34, ал. 2“ се заменят с „чл. 35, ал. 2“.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 754-01-80, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 17 ноември 2017 г. На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 18 януари 2018 г., беше разгледан Законопроектът за допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 754 01 80, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 17 ноември 2017 г. В заседанието участваха представители от Министерството на културата: Амелия Гешева – заместник-министър, Таня Цветанова – директор на дирекция „Правно обслужване и обществени поръчки“, Миглена Кацарова – главен юрисконсулт, Людмила Харизанова – главен юрисконсулт, Жана Караиванова – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция „Национален филмов център“, и представители от Националния съвет за кино, Съюза на българските филмови дейци, сдружение „Филмаутор“. Законопроектът от името на вносителя беше представен от народния представител Антон Кутев. С предлаганото допълнение към Закона за закрила и развитие на културата се предвижда български граждани с постоянен адрес в страната при навършване на 18 години да имат възможност да получат електронна карта за културни дейности. Основната цел е да се улесни и разшири достъпът на младите хора в България до култура. Предвижда се електронната карта за културните дейности да важи за посещения на циркови, музикални и музикално-сценични спектакли и концерти, музеи, художествени галерии и театри, филмови прожекции, посещения на архитектурни, исторически, археологически, природни, етнографски и музейни резервати и комплекси, както и покупка на книги. По предложение на министъра на културата Министерският съвет може да определи и други културни дейности, за които е възможно използването на електронната карта. Минималната стойност на картата е определена на 200 лв., която не се смята за доход по смисъла на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Електронната карта е във формат на компютърна апликация и се използва чрез достъп до единна национална уеб-базирана платформа при спазване на изискванията за защита на личните данни. Държавната агенция „Електронно управление“ съвместно с Министерството на културата трябва да създадат и поддържат платформата. Срокът на дейност на картата е след като бъде активирана да може да се използва до 31 декември на годината, следваща навършването на 18 години. Предвижда се оправомощени от министъра на културата длъжностни лица да осъществяват контрола върху законосъобразното използване на електронната карта от получателите й. В приложената към Законопроекта предварителна оценка на въздействието е посочена сумата от малко над 15 млн. лв., необходими за осъществяването на промяната. Комисията по културата и медиите е поискала и получила писмени становища по Законопроекта от Министерството на културата, Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Държавна агенция „Електронно управление“ и Комисията за защита на личните данни. Министерството на културата не подкрепя Законопроекта и отбелязва, че не е направен задълбочен анализ на очакваните резултати от въвеждането на електронни карти за културни дейности. Не е установена конкретна връзка между посочените цели – насърчаване на достъпа на младите хора до култура и въвеждането на електронна карта за културни дейности. Министерството на финансите също не подкрепя Законопроекта. Обръща внимание, че Законопроектът води до значителни допълнителни финансови ангажименти на държавния бюджет, които не са разчетени в тригодишната бюджетна прогноза. Предлаганият модел на финансиране няма да постигне основната си цел – да насърчи развитието на културата. Насърчаването на развитието на културата трябва да се осъществява чрез въвеждане на мерки и стимули, които са извън полето на данъчното облагане. Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Държавната агенция „Електронно управление“ не се произнасят по философията на Законопроекта, а в рамките на своята компетентност и предлагат да бъдат направени промени. Комисията за защита на личните данни отбелязва, че Законопроектът не противоречи на основните принципи за обработване на лични данни. По време на дискусията госпожа Амелия Гешева потвърди становището на Министерството на културата, което не подкрепя Законопроекта. Народните представители Вежди Рашидов, Тома Биков, Евгени Будинов взеха отношение по разглеждания законопроект като не изразиха подкрепа за него. В изказването си народният представител Чавдар Велинов изрази подкрепа на Законопроекта. След проведено гласуване народните представители от Комисията по културата и медиите с 4 гласа „за“, без „против“ и 11 гласа „въздържали се“ предлагат на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 754-01-80, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 17 ноември 2017 г.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Законът за културния чек, както ние го наричаме, според мен – поне така си го представях, когато писахме Законопроекта, трябваше да бъде един от консенсусните законопроекти, защото, честно казано, той дава огромни възможности на изпълнителната власт в областта на културата. Той така и беше замислен и написан. Този законопроект, разбира се, има за цел това, което ние сме написали в мотивите, а именно подкрепа за българското изкуство, осигуряване на свободен достъп до култура, стимулиране потреблението на култура, насърчаване развитието на културата за всеки млад човек навършил 18 години, допълнително финансиране на дейностите, свързани с култура и мотивиране на културните институти за създаване на повече културни продукти с младежко съдържание. За мен няма никакво съмнение, че един почтен прочит на Закона казва, че всички тези неща, реално погледнато, са постижими през този закон. Да, ние най-вероятно няма да направим всички младежи на 18 години културни, ние сигурно няма с този законопроект да ги накараме по някакъв начин да потребяват култура, но това, че Законът и действията, които той предвижда, биха мотивирали участието на млади хора в културата, е безспорно. Това, че такъв законопроект би допринесъл за финансиране на културата чрез разширяване на бюджета на Министерството на културата – защото всичко това, което предвиждаме в културния чек, всъщност представлява допълнителни средства за Министерството на културата извън тези, с които в момента то разполага. Това, че когато влезе в сила – ако влезе в сила този законопроект, ние реално погледнато с това ще мотивираме културните институти да създават съдържание, което да е близко до младежкото, също е безспорно. Това, че парите, които са предвидени за младите хора – да получат тези 200 лв. годишно, няма как да бъдат изхарчени за нищо друго, освен за култура – също е безспорно. Тоест, всички тези цели, които ние сме поставили в Законопроекта, няма как да бъдат обявени за несъстоятелни или затова, че те не се изпълняват чрез този законопроект. Това, че ние имаме нужда от това, в смисъл имаме нужда от няколко неща: първо, от насърчаване на културата в България, съдейки по всичко това, което се случва в обществото – за мен няма спор, оттам тръгнахме, когато започнахме да работим Законопроекта. Това, че младите хора в България сравнително рядко посещават културни институти – и това оттук нататък се превръща в тенденция за целия им живот, защото те, когато през първите няколко години на зрелостта си не влезнат в театъра или отидат само на чалга концерт, те всъщност оттам нататък губят връзката си с културата и губят нуждата от култура. Това е безспорно и мисля, че е факт за нашето общество и надали има човек, който може да го оспори. Това, че в момента държавата не дава подобни механизми, с които да се стимулира участието на млади хора и тяхното присъствие в залите, също, според мен, е безспорно. Дали могат да се направят други механизми, които да постигнат същия ефект, сигурно могат, но аз съм абсолютно убеден, че механизмът, който ние предлагаме през Закона за културния чек, е работещ механизъм. Защото всъщност той представлява допълнително финансиране за всички културни институти, което, обаче, да минава през стимулиране на потреблението на култура, тоест не става дума само за това, че се наливат на калпак някакви пари – което е абсолютно невярно, а за това, че посредством този механизъм ние не просто даваме пари на културните институти, не просто ги караме те да засилят младежкото си съдържание, не просто ги мотивираме да помислят за това как те да вкарат младите хора в България в кинозалите и в концертните зали, но ние всъщност възпитаваме това потребление, което е огромният минус на съвременното ни общество. За мен всички тези цели са абсолютен факт. И доводът, че това няма да сработи, защото аз чух доста такива доводи по време на Комисията, не може да бъде вярно, защото е факт, че абсолютно аналогичен Закон, от който ние всъщност взехме голяма част от текстовете, в Италия работи. Работи вече няколко години и работи не със сумата от 200 лв., които ние сме предложили за България, а със сумата от 500 евро, която е предложена от италианското правителство, и която в момента се дава по същия начин. За колегите, които още не са разбрали – защото не всички се занимават с това, какво представлява така нареченият „културен чек“, това не са пари, които се дават на ръка на някакви хора, които могат да изхарчат за всичко. Става дума за компютърна платформа, която се администрира от Министерството на културата, и в която компютърна платформа от едната страна се регистрират правоимащите, тоест хората, които се навършили 18 години, и, от друга страна, се регистрират културните институти, тоест театри, кина, зали и така нататък. Сделките се извършват на тази платформа, тоест всеки млад човек си купува билета от платформата, тези хора нямат достъп до пари – младите хора, те имат достъп до права, а парите впоследствие се превеждат директно от Министерството до държавния бюджет, през Министерство на културата на културните институти. Тоест театрите и кината ще получат парите, но те ще ги получат директно от Министерството, младите хора всъщност правят чек, тоест те просто казват, заявяват желанието си за какво ще изхарчат тези пари. Един от основните проблеми в съвременна България е неравният достъп до култура. Неравенството, за съжаление, в България е огромно във всички области на живота, но по отношение на културата то е едно от най-тежките. Защото неравенството в културата означава – аз съм бил два мандата депутат от Силистра и знам, че в Дулово може да има много културен младеж, обаче той просто няма къде да потребява култура, защото там няма театър, защото там няма концертни зали, защото там опера няма и не стига, и защото в най-добрия случай той трябва да се качи на превозно средство, да стигне до Силистра, където да погледне местния театър, ако той изобщо има представление, защото преди няколко години се опитахме и него да затворим – слава Богу, засега неуспешно, сега се прави втори опит. Тук затова сме предвидили възможността да се купуват книги, тоест целта е не просто там, където има концертни зали, не да ги караме да пътуват по 300 километра, за да видят какво се случва в българската или в световната култура, те имат възможност в Дулово да си поръчат книгата от книжарницата, включително тези разходи за доставката на книгата могат да бъдат част от културния чек, ако така прецени Министерството на културата, и да получат съответната книга в Дулово или където си поискат, за да я четат. Тоест, част от проблема с това, че културата не достига до цялата територия на страната, се решава и в този законопроект, разбира се, не генерално, но той дава отговор на тези въпроси. По отношение точно на тези неравенства, това според мен е изключително важно, защото в края на краищата ние изпускаме цели поколения. Ние имаме огромни територии на страната, които са лишени от всякакъв достъп до култура. Между другото, най-важното е, че този законопроект дава огромни възможности на министъра на културата. Защото платформата, за която говорим, където абсолютно всички културни институти трябва да са регистрирани и имат интерес да са регистрирани, защото те оттам ще получават пари, тя всъщност ще представлява най-големия културен афиш на държавата. Там всичко, което се случва в държавата – от новоиздадена книга през нов концерт, през нова театрална постановка, през новооткрит музей – всичко това ще стои на този културен афиш. Вие ще можете да видите целия културен живот на държавата на този афиш. И, най-важното – този афиш ще се управлява от Министерството на културата. Тоест дали културният чек ще се използва за чалга концерти, или не, това е решение на Министерството на културата. В зависимост от това какво качи на афиша – ако Министерството на културата не иска да има примерно, аз не ги знам чалга певиците, ама някоя от тях, просто няма да го качи в афиша. Тези млади хора не могат да го купят през този афиш, могат да си отидат на концерт и да си платят, но не могат през този механизъм. Тоест на министъра на културата му се дава огромен инструмент, с който той да направлява правилния начин на ползване на култура в България. Заедно с това, кое ще изкара на първа страница на тоя афиш – дали най-отпред ще стоят оперните постановки, балетите, или най-отпред ще стои Слави Трифонов? Това е въпрос, който се дава в правата на министъра на културата и на съответната администрация да го решава – изключително мощен инструмент, от който според мен нито един уважаващ себе си министър на културата не би се лишил, и аз нямам никаква представа как може Министерството на културата да даде отрицателно становище по този законопроект. Между другото, виждам, че изтичат десетте минути – моля по-нататъшното ми изказване да се приспадне от времето на групата. В рамките на този афиш ние даваме ключови възможности на Министерството за управление на културата. Има и още нещо по отношение на афиша. В Законопроекта е предвидено нещо, което италианците правят и което според мен е изключително полезно. Да, то е свързано с един разход, който обаче не е голям спрямо културния чек. Разходът е за това, че всяка година министърът на културата изпраща по едно писъмце, физически по пощата, на всеки човек, навършил 18 години, с което му казва: „Млади момко или девойко, ние сме много горди, че ти си български гражданин, че ти имаш оттук нататък всички права на български гражданин. Ние разчитаме на теб, защото...“ и така нататък, какъвто искат текст да му напишат. И „ние ти даваме възможност да ползваш този културен чек – тези 200 лв., по начин, който ти прецениш“. Ако иска, той може да не изпраща това писмо, но за мен това писмо от министъра на културата до всеки български гражданин е родолюбива идея. Отгоре на всичкото, тя е отправена в подкрепа на конкретния министър, защото долу ще стои неговият подпис – който и да е този министър. Това е вече начин, по който ти обръщаш внимание на всеки български гражданин, навършил 18 години, и властта му казва – човече, ние знаем, че те има, ние знаем, че ти имаш нужди и ние ти казваме, че ние сме готови да посрещнем част от тези нужди по този начин. Дали държавата има пари да поеме този разход? В досегашния доклад на Комисията по култура пишеше, че той ще струва 15 милиона. Аз поисках становище от ЕСГРАОН колко са хората, които навършват 18 години през годините – 2017 г., 2018 г., и колко се очаква да бъдат за 2019 г.? Най-голям е броят сега през 2018 г. – 76 хиляди, а по-нататък спадат на 71 – 72 хиляди души. Това значи, че простата аритметика означава, че ако абсолютно всички хора използват правото си и си изтеглят парите по този чек, максималният разход за бюджета през тази година ще бъде тези 15 милиона, за които ставаше дума. За следващите години ще е даже по-малък. Тъй като обаче ние сме абсолютно убедени, както показва, между другото, практиката в Италия, че те не се ползват на 100% и дори не се ползват на 50%, значи реално погледнато за тези, които ще бъдат ползватели, цялото това нещо ще струва на държавата между 7 и 8 милиона максимум. Направете справка за изхарчените пари извън бюджета на това правителство. Само за последните три месеца те са над 1 милиард. Един милиард лева, които се изхарчиха за всичко – за какво ли не, извън бюджета, без Решение на Народното събрание!? Ако някой искам да ме убеди в момента, че 7-те милиона, които трябва да седят за културния чек, са финансово препятствие пред това, ама това е абсолютно несериозно! Няма как да има такъв довод! Най-малкото аз Ви гарантирам сега – това ще остане в стенограмите, и ще Ви го напомня след една година. Аз Ви гарантирам, че в бюджета, който ще защитаваме за 2019 г. след няколко месеца, увеличението на парите за Министерството на културата ще бъде с повече от 7 милиона по логиката на чистото нарастване на брутния вътрешен продукт и на процента, който то заема. Парите, които са предвидени за културния чек, на практика ги има в бюджета и няма никакъв проблем да бъдат намерени. Чух в Комисията по културата мненията, че, видиш ли, ние сега ще се съберем, много ще мъдруваме и ще измислим по-добър механизъм от този. Нямам нищо против и без да съм член на Комисията по културата, ако някой започне да мисли за по-добър механизъм от този, аз ще се включа и ще направя всичко възможно, за да го разпишем възможно най-добър. Но по-добрият механизъм не пречи на този! Това е механизъм, който ще работи, който работи в държави на Европа, който има смисъл, защото не представлява просто наливане на пари и е механизъм, който в крайна сметка ще доведе до по-добри резултати за това управление сега – не по принцип за управлението! – а за това управление, за този министър в момента! Именно поради това аз се изумявам на отрицателното становище на Министерството на културата. Колеги от ГЕРБ, аз не очаквах да приемете Законопроекта, но да стигнем дотам, че Боил Банов като министър на културата в предварителния ми разговор с него, когато му разказах подробно за Законопроекта, да ми каже, че е с две ръце „за“, и това е Законопроект, който той би подкрепил, защото в него има смисъл, и от следващия ден да спре да ми вдига телефона и да ми даде отрицателно становище, което той е подписал отдолу – извинете ме, обаче това според мен е извън здравата логиката, а и между другото е извън Вашия интерес! Това, че БСП е предложило този законопроект и той би се приел в момента, не означава, че ще го прилага БСП! Ще го прилага Вашият министър, ще го прилага Вашето мнозинство! Вие с това нещо можете да направите реални политики и към хората! Това че ние сме разказали, че сме го внесли – ами, разкажете Вие после как ще го изпълните! Съберете всички културтрегери, за да ги питате как точно искате, защото дали ще има чалга вътре, или не, зависи от министъра на културата, зависи от Наредбата, която е предвидена в този законопроект. Вие ще ги решавате тези неща. Вие ще имате възможност да чуете всеки от тези културтрегери, за да разберете какво искат. Вие ще имате възможност да чуете всички младежи. Между другото, на няколкото мероприятия, които направихме тук, младежи, които нямат нищо общо с БСП – дойдоха на наши мероприятия, за да подкрепят не БСП, а дойдоха да подкрепят културния чек. Тоест тук става дума за това дали се занимаваме с реални политики, защото ако става дума за реални политики, тази политика е добра, или се занимаваме с политическа партизанщина, защото го е внесло БСП. Ще чакам с интерес доводите. Аз чух част от тях. Министерството на финансите казва, че там има едно изречение, че тези доводи са извън данъчно облагане, защото ще бъде много сложно, ако трябва върху билетите да налагаме данъчните ставки със съответното ДДС, защото ДДС-то така или иначе е вкарано вътре, но те са извън данъците върху дохода. Много голям проблем било това, то разрушавало системата – че тези 7 милиона ще минат без подоходни данъци. Добре, Министерството на финансите да предложи начин, по който да влезе в подоходното облагане като това им е проблемът. Или вместо 200 лв. да ги направи 170 лв., за да може тези 30 лв. – там, където ще са подоходните данъци, да прави с тях каквото иска. Това е единственият сериозен довод, който съм прочел по отношение на този законопроект. Всичко останало, изказванията – как, видите ли, това, че сме щели да даваме на децата някакви пари и това било обидно за децата, че държавата ще им дава пари, за да отидат на театър. А като му го дава баща му, защо не се обижда? Каква е разликата? Тези деца да не би да ходят със собствени изкарани пари на театър? Нали все някой им ги дава, за да отидат? Същото нещо може да се промени в Закона и да бъде не за 18 години. Ако решите, че това е по-добре, нека да го направим за 16-годишните. Може да се направи механизъм. Между другото, в Малта е решено така. Там е за по-малка възраст, за да може да се използват колективните посещения. Тоест да се вкарат и през училище да ги водят и така нататък. Тоест механизъм за всяко едно от тези неща има, стига да искаме да го решим. Честно Ви казвам! Аз не очаквах, че Вие ще го приемете, щом го е внесло БСП. Но, че Министерството на културата ще ми даде отрицателно становище, това означава, че този министър на културата заклеймява себе си. Аз искам да го видя. Помогнете ми Вие – искам да седнем в едно студио с Боил Банов по този въпрос, да спорим за този специално. Нищо друго няма да питам, само по този законопроект. Дълбоко се съмнявам, че ще излезе. Ето, сега пред всички го казвам – искам този разговор да се проведе, нека да бъде и Вежди Рашидов като председател на Комисията. Двама срещу един! Те, двамата, искам да седнем и да разговаряме за това – има ли смисъл този законопроект и какъв, и да видя доводите защо ги няма! Извинете ме, но и от становището на Комисията за култура, и от становището на Министерството на културата, за съжаление, струи гузна съвест. Призовавам Ви да направите тази подкрепа за Закона, като пак Ви казвам, от това интерес ще имат всички млади граждани на България, но не на последно място мнозинството, което в момента управлява. Вие можете да извадите позитивите от този законопроект. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз взех отношение и в Комисията. Съвсем добронамерено ще кажа, че за мен целта на този закон е добронамерена. Всички сме съгласни, че има проблем с културните настроения в младите хора. Разбира се, проблемите са комплексни в тази сфера. Аз и в Комисията не подкрепих този закон, защото имам концептуален проблем с него. Според мен той не решава този въпрос. Действително господин Кутев развива една много мащабна концепция, и сега от трибуната, но самият закон засяга много малко хора – засяга хората на 18 години или на 16 години, каквато готовност е изразил, които вече са си формирали отношението към културата. Второ, има сливане на понятията „култура“ и „изкуство“. И в Комисията го казах – културата и изкуството са две различни неща. Културата е голямата, мащабната рамка. В нея влизат ценностите. Ако щете, религиите влизат в културата. Изкуството е една част от културата. В тоя смисъл въпросът с възпитаването на младото поколение минава преди всичко през образованието. Аз и там предложих – нека да направим съвместни заседания и с Комисията по образование, да помислим как се формират ценностни нагласи и отношение към културата и към изкуството в училищата, за да може, когато стане на 18 години, един човек да няма нужда да му даваш ваучер, за да отиде безплатно на театър. Аз имам проблеми с безплатното ходене на театър! Не можем да формираме нагласата, че изкуството е евтин продукт. Изкуството е скъп продукт. Изкуството е скъпо нещо! Ако искаме да имаме достойни творци, които са уважавани в обществото, ние не можем да възпитаваме отношение, в което изкуството се представя като някаква масова просвета и култура. Естествено, че изкуството е субсидирано от държавата, за разлика от Италия, между другото, където няма държавни театри. Тук театрите така или иначе получават субсидия, ако говорим по отношение на театри и изобщо на културни институти, които ще бъдат стимулирани през тази мярка. Пак казвам, аз съм добронамерен да продължим да водим този разговор, да продължим да мислим за варианти, но варианти, които, първо, да обхващат много повече хора и да ги обхващат в момента, в който те формират културните си нагласи. Нека да включим образованието в това. Министерството на културата се занимава с крайния резултат и вече като се стигне до Министерството на културата имаме формираните нагласи, които не ни помагат – един човек на 18 години, който няма навик да ходи на театър или почти не знае да чете, ние през един ваучер да го накараме да чете!? Аз съм съгласен и с нещо друго. Ще се съглася с това, че има неравен достъп до културен продукт в страната. Това е факт! Въпреки че навсякъде, може би във всяка област, има театър например, но не всички в областта имат достъп до него. В това отношение също бих призовал и министъра например за по-голямо движение на театрите и пътуване на държавните културни институти. Но това е друг въпрос, той не е свързан с ваучери. Той е свързан със съвсем друго нещо и аз съм убеден, че и Министерството, ще говоря и с министъра, да се вземат някакви мерки в това отношение – за даване на достъп до културата. Държавата и нейното финансиране и субсидиране на културните институти е свързано с това – всеки да има достъп до тях, а не просто да имаме някаква култура, за да можем да излезем в чужбина и да кажем: „Ние имаме култура!“. Не е това целта на държавната политика в културата. Основната цел е да се формират културни и ценностни нагласи, затова държавата дава пари за култура, затова дава и за образование. Знам, че лявата теза е, че просто хората трябва сами по себе си да се образоват и сами по себе си да ходят на театър. Но не е това! Държавата има цел и този закон е добър повод да водим този разговор. Аз съм съгласен и благодаря на господин Кутев, че е положил усилия за него. Аз се надявам този разговор да бъде продължен, но в много по-дълбок разговор и в дълбочина да бъде решаван, да бъдат лекувани не симптомите, а причините за заболяването. Благодаря.

Господин Биков, това вече е втори наш разговор с Вас по тази тема. Няколко неща, които се опитах да си запиша от Вашето изказване и с които рязко не съм съгласен. Първо, много малко хора засяга, казвате Вие, защото това били 18-годишните. То засяга всички български граждани оттук нататък, ако се приеме Законът. Всички тези, които сега навършват 18 и, които ще ги навършат оттук нататък, което значи, че след 20, след 30 години цялото поколение на България ще е минало през това. Никак не са малко! Това са всички български граждани, които го правят. Идеята за разликата между култура и изкуство и масовото изкуство – може би имам някакво предимство все пак, че съм изкуствовед и това е образованието ми, но тук масовостта обикновено е качество на културата, а не на изкуството. Това, което ние тук предлагаме, е масова култура, тоест културата и образованието да бъдат масови, а изкуството не го засягаме. То наистина е част от културния процес, наистина в изкуството ще влязат пари през „културния чек“, но ние се занимаваме с други процеси. Да, те са масови, но са културни и те не могат да бъдат други – такива е редно да бъдат от гледна точка на държавата. Да не говорим за квалификацията ляво-дясно. Не става дума за ляво и дясно, а става дума за прагматичен законопроект, който решава конкретни цели в момента. Последното вече е за Комисията по образование, която ще свърши нещо. Нека да го свърши, аз съм убеден, че тя може да свърши нещо. За ценностните нагласи, които не били създадени, точно там е проблемът – че не са създадени в процеса на образование. Точно това е целта на Законопроекта: да поправи дефект в процеса на сегашното ни образование на едни несъздадени нагласи, да може по този начин ние да създадем нагласи, които са били пропуснати в образованието. Това, което казах преди – ако Вие имате конкретни предложения как през образованието да засилим ценностните нагласи, тяхното изработване и тяхното формиране, отворен съм. Но минете през подкрепа на това, защото този механизъм ще работи, а след това ще работим другото с огромно удоволствие.

Уважаеми господин Биков, достъп до изкуство и достъп до култура не означава достъп до сградата – трябва и да влезеш в нея, и да си купиш билет за това нещо. Когато говорим за неравен достъп, това означава, че има хора, които не могат да си позволят да си купят този билет, което е и идеята на нашето предложение: да могат, освен да бъдат стимулирани, да имат и физическата възможност да посетят съответните културни учреждения. И нещо друго: недейте да ни прехвърляте на нас либералните идеи, че ние сме за това всеки да прави образование и всеки да ходи да се учи, и така нататък. Това е присъщо на либералното, а при нас това трябва да бъде регламентирано под някаква форма, държавно, политически определено, а не, ей така, стихийно – ако някой реши да отиде някъде, да прави каквото си иска. Последно, господин Биков, много Ви моля, съгласен съм, че може би този законопроект има някои недостатъци, но те могат да бъдат поправени между първо и второ четене. Ако ние продължаваме, както Вие се изразявате, да мислим върху проблема и да работим върху него някога в бъдеще, с всяка година изпускаме поколения, които могат да бъдат градивна единица за в бъдеще. Да, 16,18 години вече е късно, а отнякъде трябва да започнем. Нека да започнем с културата, с „културния чек“, а едновременно с това образованието да вгражда онези ценностни системи в децата, които след това да ги карат и без чек, когато имат възможност, да посещават култура, а чекът да бъде само за онези, които нямат физическата възможност да го правят. При това положение може би няма да противопоставяме вече култура на образование, а ще ги донадграждаме и досъздаваме. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, господин Председател. Първо, моля за удължаване времето на групата. Уважаеми колега Биков, все пак се намираме на първо четене на този законопроект и аз във Вашето изказване не чух някакво несъгласие с принципите на този законопроект. Действително между първо и второ четене Вие може да направите Вашите предложения такива, каквито ги смятате за добри. По отношение на целите на държавата, Вие споменахте в изказването си какво всъщност е държавата. Колега, това е общност от хора, които са обединени най-вече около едни общи културни ценности. Когато държавата, при липсата на социална политика, при затъваща икономика не може да осигури достъп на големи групи от хора до културните ценности – тези общите, тогава една от целите ѝ е именно да осигури този достъп, за да я има държавата като такава – да приобщи тези групи към тези културни ценности, които се намират в нашата държава, в нашата история, които са предмет и на нашето бъдеще на практика. Това са целите на този законопроект – да дадем възможност на тези български граждани, които нямат финансовата възможност, да получат своя необходим, жизненоважен досег до културата, а държавата именно да им осигури тази възможност. Няма нищо лошо в това нещо. Напротив това е жизненоважно за съществуването на всяка една държава като такава и не виждам защо ще гласувате „против“ или „въздържали се“ на този законопроект. Би следвало да го подкрепите, ако наистина сте загрижени за развитието на културата, а и на държавата ни като такава. Благодаря.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми колега Кутев, самият Вие казахте, че няма да бъдат обхванати всички. По-малко от 50% по Ваши изчисления изобщо ще използват този ваучер, така че не са всички. Затова аз Ви пренасочих към образованието, защото в образованието действително ще бъдат обхванати всички, защото там има и задължителен елемент. За масовата култура и изкуство съм съгласен, нямаме различия по този въпрос. За ценностните нагласи – това е много важен разговор и той е по-важен от разговора за този закон, защото аз имам подозрението, че ние нямаме консенсус по отношение на ценностните нагласи, които трябва да формираме в децата. Мисля, че нямаме политически консенсус. Между другото, миналата седмица, когато тук водихме дебат за това дали трябва да почетем с минута мълчание едни хора, които са убити в концентрационни лагери и затвори, ние не постигнахме консенсус и в момента не го постигаме, както виждам. Кои ценностни нагласи ще формираме? Ето, това е още един повод за много дълъг разговор. Господин Ерменков и господин Попов зададоха идентичен въпрос за това, че хората нямат пари за билет, или за да имат достъп до култура. Аз ще Ви кажа, че в София, където са най-скъпите билети за театър, те струват между две и четири кутии цигари. Защо?! Щяха да струват много повече, ако държавата не ги субсидираше. В този смисъл държавата субсидира изкуството, тя не чака на този закон, който Вие предлагате, за да почне да субсидира изкуството. Тя го субсидира и затова билетите в страната са по 5 лв. и струват една кутия цигари, и всеки, който иска, би могъл да отиде. За либерално и консервативно – сега не мисля, че това е разговорът, а иначе съм готов да водя и този разговор. Искам единствено да кажа, че не съм либерал, не знам защо господин Ерменков мисли това. За моя коментар върху Закона на първо четене, това е, за което господин Попов пита. Аз имам концептуално различие и за мен този подход и тази цел трябва да се преследва в образованието, а не в културата. И това казах: нека да видим къде са причините, а не да лекуваме симптомите. Това, че една немалка част от българските младежи не посещават културни институти е резултат от образователната политика, да кажем, някакви пропуски. Нека там да се вземат мерки, за да може да не се налага да даваме ваучери. Благородно е намерението Ви иначе. Проблемът е, че, според мен, то няма да реши големия проблем. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Много се радвам, че има дебат за култура. Знаете колко е рядко, да не кажем, че почти не се случва. Ето, винаги има опити нещата пак да бъдат обърнати към комунизъм, фашизъм и така нататък. В момента говорим за съвсем друго нещо. Наистина не мога да повярвам, че веднага се отхвърли това наше предложение и преди малко чух, и преди това го чух в Комисията, че се лансира една такава теза, която измества всичко, и едва ли не по този начин се обезценява трудът на артистите. Антон Кутев с толкова време и толкова ясно го обясни, че тези пари отиват за артистите. Не означава, че някой отива и гледа безплатно театър. Няма такова нещо, напротив. Именно за труда на моите колеги, заради които е една от причините аз да съм тук, това е една чудесна възможност по някакъв начин да се подпомогне и увеличаването на техните заплати. Да не Ви казвам какви са, че заплатите на артистите в България в голяма степен са много под социалния минимум, така че нека да не изместваме нещата. Няма такова нещо, че този „културен чек“ означава, че ние ще играем без пари, нали? Ако някой реши, ако някое младо същество реши тези 200 лв. да ги оползотвори за любимите си театрални постановки, това означава, че тези пари отиват в театъра – за заплати, за хонорари и така нататък. Наистина Ви призовавам: нека да не се отхвърлят веднага такива предложения, нека да пробваме и да видим какво ще стане. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

С огромното ми уважение към госпожа Йотова, мисля, че това, което ние изразихме, не е това, което тя каза тук пред Вас. Не става въпрос актьорите да възприемат това, че играят безплатно, а какво е усещането в публиката, която отива в залите, в концертите, използвайки „културния чек“. Проблемът е, че посещението на културно събитие трябва да бъде осъзнат процес. Културата не изисква механично присъствие в залата, в галерията или някъде другаде. Човекът, който получава тази възможност, трябва да знае за какво става въпрос. Затова …(Шум и реплика от „БСП за България“: „Културен чек“.) Да, това е реплика на госпожа Йотова, именно реплика.

…Защото човекът, който влиза в залата, не трябва да има усещането, че той е получил някакво парче торта – нещо, което е безплатно за него, актьорът може да си получи хонорара. Говорим за отношението на публиката. Затова всъщност философията в Закона е сбъркана, а би трябвало да се тръгне към формиране на вкус още от ранните детски години, за да може човекът на 18 години да влезе в залата, в художествената галерия подготвен. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Искам много да Ви помоля по никакъв начин да не подценяваме интелекта на българите. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Изкуството в никакъв случай не е парче торта. Аз съм сигурна, че има много млади хора, които в момента са на 18 години, или ще станат на толкова, но, за съжаление, техните родители не са на тази вълна, тях не ги интересува техните деца да бъдат възпитани, да бъдат възпитани в духа на културата, на изкуството. Според мен има много млади хора, на които родителите не биха дали пари, за да отидат да гледат любима постановка. По този начин те ще имат възможност да разполагат със своята собствена воля и да отидат да видят нещо, което им харесва. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да Ви кажа, че аз съм много, много щастлив днес, защото тук вече половин-един час се говори за култура. Както каза и колежката Нона Йотова, много се радвам и се надявам повече да говорим за култура и изкуство в тази зала, защото това е важно. Друго, което исках да кажа като актьор, е, че много често играем на откупени зали. Откупки от различни фирми. Тогава половината от зрителите не идват, а на другата половина не им харесва. Така е устроена психиката на зрителя, че когато ти си платиш билет, или ако си платиш още по-скъпо билет, тогава ти харесва, ти имаш необходимост, имаш нужда от това. Аз се страхувам това нещо да не сложи творците в ситуация, в която техният труд, както каза колегата Биков, става много по-евтин. Искам да Ви кажа, че културата има и доста по-сериозни проблеми и както колежката Нона Йотова забеляза: нека да помислим за това как артистите във всички области, хората, които работят в културата, да имат по-големи заплати, защото заплатите наистина са срамно ниски. Нека да говорим и мислим за това. Аз лично по идейни съображения няма да подкрепя този законопроект, защото смятам, че изкуството е нещо елитарско, трябва да бъде по-високо от зрителите и зрителите да искат да достигнат до него. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ, реплики от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Будинов, уважаеми колеги! Тук не става дума за откупени зали. Тук не става дума за това да заведеш целия клас на една театрална постановка. Тук става дума за това, че всеки от тези хора е направил своя избор и на практика си е купил билет. Ние просто му даваме възможност да го направи, без да има парите в джоба си, ако е навършил 18 години и ако отговаря на условията. Тоест тезата, че сега някакви хора ще си купят билет и няма да отидат, това е несериозно. Те трябва да влязат в сайта, трябва да си изберат какво искат, трябва да видят. Трябва да направят определени усилия. Никой няма да направи това нещо, без да иска да влезе в залата после. Не е воденето на цял клас и на цяла група. Това не може да е така. По отношение на другите доводи за парите, вижте, в тази държава милион и половина души са около и под линията на бедността. За тези хора дали струва 20, 40 или 60 лв., всяка една от тези суми е голяма. Към тях е насочен Законопроектът. Да, няма да ги ползват стоте процента, ама тези, които искат да отидат, а нямат парите, към тях е насочено. И това ще вдигне заплатите, защото това са допълнителни пари в системата на културата. И последен довод. Не знам защо през цялото време говорим само за театрите. Тук става дума не само за театри, става дума за книги. Между другото, държавата в момента на практика почти по никакъв начин не стимулира българското книгоиздаване. Почти по никакъв начин. Докато тук има възможност през купените книги един милион – милион и половина годишно да влязат в издателствата, в тези, които се занимават реално с издателство. Реална възможност за подпомагане на един бранш, който изобщо не е подпомаган. Да не говорим за възможността на Министерството на културата на практика да решава дали да финансира само българските автори, или ще финансира и други. Дали ще финансира само българската музика или която иска друга. Това го решава Министерството на културата. Инструментът е голям и не виждам доводи срещу това. Тези доводи, които изразихте, не са реални доводи срещу този законопроект според мен.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Обръщам се към управляващото мнозинство. Ние даваме право на тези младежи да имат своя осъзнат избор и това трябва да го знаете, защото те ще си избират в афиша, както стана ясно от всички изказвания на колегите отляво, че те ще имат право да си избират дали ще си купят билет за театър, музей, книга. И това е осъзнатият избор на нашата младеж. Трябва да знаете, че когато направихме среща с представители на културата тук, ако не ме лъже паметта – в зала „Запад“, нямаше нито един празен стол. Ако тези хора от това съсловие бяха чули Вашите доводи сега, господин Биков и всички останали, всички столове щяха да останат празни. Уверявам Ви. Защото аз не чух едно отрицателно мнение. Питаха, интересуваха се, разбраха идеята, вникнаха в нея и одобриха. Мисля, че това, че Вие не присъствахте, води до неразбирането Ви в момента какво всъщност се предлага. И защо това нещо работи в страни от Европа. След като казвате: „Да, и ние сме добронамерени“, казахте: „Убедени сме, че Вашата идея е добронамерена“, следвайте я тогава, нали е за нашата младеж?! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Оставам с впечатление, че колегите от управляващото мнозинство не са прочели и не са се запознали добре с нашия законопроект. Това, което предлагаме ние, е достъп на младите хора до културни събития. Достъп! Ще Ви запозная с национално представително изследване какви са причините младите хора да не посещават културни събития. 53% от хората казват, че това са скъпите билети. Знаете ли какво е в едно малко село да отидеш и да дадеш 20 лв. за театър? Няма как да стане! (Шум и реплики от ГЕРБ.) Или 15 лв. (Реплики от ГЕРБ.) Как да няма? Моля Ви се, как да няма постановки по 15 лв. билета?! Младият човек, който е на 18 години и живее на 30 км от областния град, в който има театър, няма как да отиде на театър, защото живее с минимални средства.

Да отиде театърът при него.

41% от тези хора казват, че няма културни събития в местата им. И Вие в момента ограничавате достъпа на тези млади хора, които имат желание, но нямат финансова възможност да посетят културно събитие. Защо ги оставяте без културен живот? Защо ги оставяте без достъп до културни събития? Защото е по-лесно така, или защото било лява мярка? И още едно изследване на „Евростат“. Ако искате, се съобразявайте с него, ако искате, си гласувайте както сте си решили. „Евростат: една трета от българите никога не са ходили на театър и на кино“. И по този показател ние сме на последно място с Румъния. Ако тези данни Ви устройват, гласувайте „против“! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, по повод на предишното изказване искам да кажа, че билетите никак не са скъпи. Навсякъде по света билетите за театър са по-скъпи. В провинцията никога не сме играли на повече от 12 лв., така че не говорете, че има билети за 20 лв. (Реплики от „БСП за България“.) За концерти знаете колко скъпи са билетите. Сравнете в другите държави, в Лондон и така нататък. (Оживление и реплики от „БСП за България“.) Засега не искам да сядам. Искам да продължа да остана тук. Искам да Ви кажа, че когато казвате някакви данни, бъдете точни и ги обмисляйте, не просто да хвърляте информация. Наистина идеята Ви е хубава, не е лоша, но не смятам,че (реплики от „БСП за България“) тя би проработила. Трябва да се мисли за бъдещето на децата, те да бъдат възпитавани още от рано. И тук семейството и образованието също са много важни. Не може изведнъж един ваучер да реши проблемите. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Иска ми се да не го изтърваме този дебат. Нека не го истеризираме. Действително три са причините, поради които младите хора в България не ходят на културни събития, и те са изразени в едно изследване, което цитира и моята колежка преди малко, което пък е изготвено по поръчка на Българската асоциация на работодателите в областта на културата. 53% – защото са скъпи билетите. Липса на такива събития в съответното населено място – 41%. Липса на семейно насърчаване – 33%. Това са трите основни проблема – единият е финансов, единият е икономически, географски и национален, и единият е културен, семеен. И на трите въпроса този закон дава елементи на отговор. Той не решава всичко, но ние тук за първи път говорим за култура, откакто започна да работи това Народно събрание, през месец май. Поне по конкретен законопроект. Докато чакаме да решим всичко, няма да остане нищо. Всеки печели от този закон. Печелят естествено хората, бенефициентите – децата, 18-годишните момичета и момчета, които ще могат да отидат без да дават пари. Печелят културните институции, за които ще има нов финансов ресурс на стойност около 15 млн. лв., за който те ще трябва да се състезават. Състезавайки се за него, те ще трябва да направят и онова съдържание, което да привлича младите хора, защото, когато се отвори този нов сайт, който има потенциал, обезпечен с 15 млн. лв., да стане едно от най-важните културни места в България виртуално, когато се отвори този сайт – всички балетни, театрални, музикални и какви ли не други културни събития, алтернативна сцена, ще бъдат в конкуренция за вниманието на онези новосъздадени, платежоспособни потребители на култура. Това ще възроди както търсенето от страна на младежите, така и необходимостта от предлагане. Това е нов ресурс. В крайна сметка общият културен аспект какъв е, когато говорим за образование, за насърчаване и така нататък? Това е създаването на нов модел на мислене на млади хора, които се събират и се чудят какво ще направят тази вечер. И си говорят един на друг. Единият казва: „На теб колко ти остава в картата?“ и сядат заедно да видят на кое место да отидат да прекарат своята вечер. Това е създаването на общ културен спомен, защото тези хора, особено както върви нашата страна, на 18 години ще отидат заедно на постановка, на 18 и половина години вече ще са по чуждите университети. И това, което ще им остане от България ще са репликите на господин Будинов и на госпожа Йотова, не нашите реплики тук. И ако и тях забрави – тогава спасение няма. Не е въпросът за 15-те милиона. Законът помага на всички. Той е приложен в други страни. Няма никаква причина да не се приложи и в България, освен една – политическия инатлък, че не идва от нас. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Обиден съм. После ще искам процедура по начина на водене. Предварително нещо сте настроен. Аз имам съвсем сериозна реплика, въпреки настроението в залата. Предвиден ли е във Вашия законопроект вариант, по който ще разграничавате по някакъв начин концертите примерно? Защото има фирми в момента, които правят само това – концерти, в тежко финансово състояние. Не е ли целта да ги финансираме чрез Вашия законопроект? Защото чух преди малко от Вашите уста как казвате, че трябва да стане такова предлагането на културния продукт, че да предизвика младите хора да го изберат. За поп-фолк става ли въпрос? (Шум и реплики от „БСП за България“.) Чудно ми е просто, интересно ми е. Защото ще е интересно за младите сигурно. Интересно ми е също така… (реплика от „БСП за България“) Това станете и ми го кажете прав. Не така седнал, а прав. (Оживление и реплики от „БСП за България“.) Другият ми въпрос към Вас е: след като ще финансираме по този начин и ще караме нашата култура и нашето изкуство да тръгва да се състезава за интереса на младите, какви книги ще започнат да печатат издателствата в този сектор? Какви филми ще започнат да се пускат в този сектор? (Шум и реплики от „БСП за България“.) Ето на това ми отговорете. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ, реплики от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Манев, уважаеми господин Председател! Извинявайте, уважаеми господин Манев, благодаря Ви за тази реплика – тя поставя важен въпрос, а именно за съдържанието. Този въпрос беше поставен на редицата дискусии, които предшестваха изготвянето на този законопроект. Жалко, че Вие не участвахте в тях – това щеше да ни помогне. Използвам случая, преди да Ви отговоря по същество, да Ви кажа, че този законопроект не е импровизация. Ние действително направихме серия дискусии, освен това изучихме цялата практика по налагането на така наречения „културен чек“, която съществува в различни страни. Ключът към този законопроект е в така наречената „платформа“. Ние нямаме за цел да цензурираме дадено съдържание, да казваме кое е добре и кое – не. Дебатът предстои и когато започнем да говорим за това що е то българска култура и как тя трябва да бъде насърчавана? В случая става дума за една платформа изцяло в ръцете на Министерството на културата и на наредби, които ще определят как ще функционира тя. Как ще бъде позиционирано предлагането и как ще бъде привлечен младият човек да избере и да отиде на балет например, а не да си купи книга или да отиде на тази постановка, а не на другата, ще зависи от начина, по който ще бъдат предложени. Там е филтърът, ако щете цедката и възможността, за насърчаване на един тип култура или на друга. По отношение на конкуренцията. Да, казвам най-откровено, много от нашите културни институции, музеи и други имат нужда от насърчаване да адаптират своето съдържание, да го направят по-атрактивно за младите и не толкова младите хора. Този допълнителен ресурс би им помогнал. Ако репликата Ви е, за да разсъждаваме по същество над това как да реализираме този законопроект, то трябва да го подкрепим на първо четене, за да започнем да работим по неговото конкретно предлагане. Ако репликата Ви обаче е просто някакво заяждане, за да ни накарате да се оправдаваме, то тогава си вземам думите назад и не Ви отговарям въобще. (Ръкопляскания и реплики от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение за удължаване на работното време до гласуване на разглеждания и обсъждания законопроект. (Шум и реплики.)

Господин Председател, дами и господа народни представители! По повод предложението, което обсъждаме днес. Като предложение, като идея е за шест. Обаче, написано като текст и решаване на проблеми – двойка! (Шум и реплики от „БСП за България“.) Отново добри намерения с никакво покритие. И е крайно време да се научите, не знам кой в БСП Ви пише нещата, но наистина да намерите добри специалисти и да Ви подготвят. Аз не мога да разбера защо от „18-годишни нагоре“, ами 16 годишните, нали трябва и те да бъдат подкрепяни за българската култура?! Ами децата, които ходят на куклен театър? Тоест на куклен театър няма да ходите, но на другия театър ще ходите. Ами музикалните изпълнения или концертите? Не съм съгласен да се дават пари за чуждестранно изкуство. Ако искате да направите такова предложение, направете го за българското изкуство. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Не съм съгласен да се ходи на концерти на Цеца, на Шабан и всякакви други такива и българските пари...

Не четеш! Не четеш!

Внимателно Ви слушах, не съм подвиквал. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Внимателно Ви слушах и не съм подвиквал, така че ще ме изтраете. (Шум.) Не съм съгласен по никакъв начин. Защо не предложихте за филмите, които са финансирани примерно от българската държава или които са заснети частично или изцяло на българска територия, да важи това нещо?! Нещо да има свързано с България, да подкрепим наистина българската култура. Вие предлагате един общ текст – да потекат едни пари към определени фирми. А какво ще стане с тези електронни карти във „Факултета“, „Столипиново“ и така нататък? Искате ли да Ви кажа? (Реплики: „Да!“.) Всичките фирми ще намерят веднага всички тези 18-годишни и всичките тези средства – една част в джоба, другите ще си ги приберат фирмите. По никакъв начин не сте защитили нито интереса на държавата, нито интереса на българската култура и изкуство. И затова трябваше да предложите най-вероятно следното: музеи, театри или неща, които със сигурност са част от българската култура, а не да давате възможност чуждестранната култура да получава българските пари. Защото младите хора днес на кого ще отидат: на концерт на Лили Иванова или на Цеца Величкович?! И къде ще отидат парите? И какъв проблем решаваме – налагаме българската култура или чуждата култура?! Така че, когато правите предложения, първо, ги обмислете и ги направете наистина в интерес на българската култура и на българските интереси. Не правете франкенщайни непрекъснато! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)

Господин Ангелов, класическият български гений е казал: „Пенчо бе, чети, Пенчо не чете“. Продължава нататък: „Пенчо работи, Пенчо пак не ще“. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Не може да се изказвате по този законопроект и не може да казвате, че е написан неграмотно, без да сте го прочели. Лично аз, след това Крум Зарков сега, от тази трибуна, три пъти Ви обяснихме въпроса, който задавате, че съдържанието – това дали се слуша чалга, или не, е много добре премислено как ще бъде, и то ще се направи с наредба на Министерството на културата. Министерството на културата, лично министър Банов, който Вие сте избрали, гласували сте за него – Вашият министър, ще определи дали ще се слуша чалга, или не. Той ще каже какво ще има в афиша. Те не могат да купят нищо, което няма на тази платформа. Дали на платформата ще бъде качена Цеца Величкович, или Вашето лично изпълнение в някоя кръчма, ще решава министърът на културата. Колко пъти да Ви го обясним? Четете преди да говорите! Нещата, които сме написали, са много мислени. Това, че Вие сте се заели в момента с политическа партизанщина, е въпрос на нисък морал. Извинете ме за мнението. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, и аз ще кажа две думи в стихотворна форма от известен български поет: „Има време – казва Кито – много дни са в този срок, и по улиците скита, не поглежда, не прочита Кито новия урок“. Във връзка с репликата, която правя, бих искал един аналог с онази актуализирана Стратегия за национална сигурност, където сме написали нещо за защита на националните интереси, като осъзната потребност на нацията, където един от трайните национални интереси е съхранението на националната и културна идентичност. Уважаеми колеги, говорим за изкуство, говорим за театър, говорим за възможност за развитие на идеята младите хора да съхраняват тази национална и културна идентичност. Вие, разбира се, няма да се хвана, господин Председател, на репликите – говорите неща, които сме чували вече. Дори чухме тук един човек, цитирам го: „Не зная кой Ви пише „нищата“ в БСП, но това е за двойка.“ И аз не зная кой Ви е преподавал български език, но „нещата“ е с „е“, не е с „и“ – нещата! (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Колеги, нека да бъдем точни, нека да бъдем насочени. Ние предлагаме нещо, което е осъществимо с много малко пари. Понеже говорим за театър, ще Ви кажа следното: аз съм чест посетител на театрите в София. За съжаление, с изключение на няколко души тук, от тази част, не Ви срещам често в театралните зали. Това е мое виждане, разбира се. Ще кажа следното: не бързайте – както тази сутрин каза господин Кирилов: няма да стане! (Реплики.) Не бързайте, не хвърляте голям камък, не казвайте голяма дума, защото, ако утре главният артист на републиката Ви каже, че ще стане, ще видите как ще гласувате обратно. Благодаря. (Шум, реплики и ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колега, слушайки Вашето изказване, няма как да не се сетя за една фраза, произнесена от Джим Морисън, който казва, „че болестта на културата на XX век“, но вече говорим очевидно за XXI век, „е неспособността да чувстваш своята реалност“. Нищо общо нямаше с реалността Вашето изказване – нито сте прочели Закона, нито имате представа какво се случва в държавата въпреки изнесените данни тук от колегите! Петдесет и три процента от българските граждани, от младите български граждани, не могат да си позволят да отидат да си купят билет за театър, да си купят една книга, защото за тях не 15, а 5 лева са много. Защото той не може да оцелее този месец, за да влезе в следващия с парите, които изкарва като минимална работна заплата, с ангажиментите, които има всеки месец към своето семейство. Затова на тях не им е осигурен достъп от държавата, а държавата се строи върху основа, която се нарича култура, уважаеми колега Ангелов. Държавата не е осигурила тази основа, след като не е осигурила достъпа до тази основа – до културата, Вие току-що казахте: „Аз не съм съгласен да се дават пари на българските граждани“. За какво, колега – за да могат да си купят книга, за да могат да придобият културни ценности, да могат да се образоват, да отидат на театър, да отидат на кино, да отидат на някакво друго културно мероприятие?! Вие не искате те да бъдат образовани – да, знаем защо. Не искате тази култура да се внедри в нашето общество, да има културни хора в България все повече и повече. Защото, когато на човек му липсва култура – особено на младото поколение, лесно се манипулира и Вие това го умеете по време на избори. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Колеги, дръжте се културно – за култура говорите. (Народният представител Антон Кутев настоява председателят да даде думата за дуплика на народния представител Юлиан Ангелов.)

Уважаеми господин Председател,… (шум в залата).

Господин Председател, времето свърши, моля да закриете заседанието, аз няма да се изказвам.