СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП за България)1170 думи
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Започвам с това, че от 2008 г. Законът за Селскостопанската академия не е променян. През това време се появиха проблеми, които изискват и налагат да има промяна в Закона. По правило и по принцип ние приемаме, че тази промяна трябва да бъде насочена в посока по-добро финансиране и решаване въпросите на Академията, защото към настоящия момент тя е в критично състояние. Критичното състояние е преди всичко финансовият колапс, в който се намира към настоящия момент.
В мотивите на вносителите се посочва много точно, че Селскостопанската академия е уникална научна структура за страната. Искам да кажа, че тя е с повече от 130 години история, с различни периоди на своето развитие, но така или иначе е била опора на българското земеделие. Поддържала е генофонда и продължава да го прави въпреки затрудненото състояние, в което се намира към настоящия момент. На фона на тези мотиви констатациите, които се правят по-нататък са свързани с това, че ние трябва да направим промяна в Закона. Тази промяна ще промени модела на бюджетиране, но някак си остава по-назад въпросът, свързан с достатъчното финансиране на научните изследвания в България, не само на Селскостопанската академия, но също така и на Българската академия на науките.
На първо място, това, което се предлага, е свързано с промяна във финансирането, трансферите, които ще получава Селскостопанската академия, и бюджетът, който ще формира, ще бъде на базата на изпълнение на бюджет, който е част от консолидираната фискална рамка.
Сега, тук малко трудно мога да възприема, че това означава автономен бюджет. По-скоро си представям, че автономният бюджет е този, при който има трансфери на субсидия и всичко останало, което Академията успява чрез международни проекти, чрез собствени приходи да акумулира като финансов ресурс, да има възможността да го разпределя и по този начин да стимулира институти и дейности, които съответно са печеливши и практиката има нужда от тях. Това ми се струва, че е един от важните въпроси, на които между първо и второ четене ми се иска да намерим пресечената точка и възможност наистина да се направят необходимите стъпки за бюджета в начина, по който са уредени те във висшите училища, а също така и в Българската академия на науките.
Втората промяна, която също приветстваме, това е Управителният съвет, с промяна на неговата структура. Управителният съвет досега беше едва ли не 50 на 50 – представители на Селскостопанска академия и на всички останали висши училища. Това, което се предлага в момента, е наистина като структура, която трябва да взема решения по отношение на своята научна дейност, по отношение на финансирането и разпределението на бюджета в Академията, да бъдат включени в Управителния съвет хора, които са от самата Академия. Опитът от последните години показва, че доста често има противопоставяне, конкуренция, а също така и опит едва ли не да се взаимства от резултатите, които се постигат в Академията. Не е тайна, че на практика висшите училища имат ограничена възможност да осъществяват научни проекти. Академията е тази, която е един вид донор на всички останали дейности, които се изпълняват по отношение на научните изследвания.
Ако Законопроектът дотук беше спрял, щяхме да го подкрепим, но след това се предлагат структурни промени, които за нас са неработещи и трудно обосновани, даже не са логически и не почиват на абсолютно никакъв финансов анализ. За какво става въпрос? Четири опитни станции, държавни предприятия, стават със статут на институт. Тук въпросът е: как е определен този статут на институт, при условие че по-голямата част от тях имат един или двама сътрудници, които се занимават с наука, а има станции, които са в голямото държавно предприятие, които имат четири или пет сътрудници и работят с различни научни направления? Тоест анализът, който се прави от моя страна и от страна на действителните факти, които съществуват в Академията, тези четири обособени структури като научни звена, едва ли е необходимо точно те да бъдат или следва да се допълнят.
Шумен и Троян, това са опитни станции, експериментални станции, които имаше голямо желание да бъдат отделени от институтите, сега се връщат обратно към тях. Опитът показа, че трудно се координират научната и експериментална дейност в рамките на един институт. Това решение е добро и мисля, че и самите институти го подкрепят и хората, които работят там.
Предлага се създаването на държавно предприятие с обединение на всички останали държавни предприятия, които на този етап съществуват. Шестнадесет държавни предприятия се обединяват в едно. Възраженията тук са следните: първо, всяко едно от държавните предприятия има своя уникална дейност, специализирана и много трудно те могат да бъдат обединени под една шапка.
Второ, от тези 16 предприятия три нямат абсолютно никаква дейност и никакъв принос в каквото и да било научно направление, а от останалите само две – това са Търговище и Хан Крум, които имат възможност и осъществяват научни проекти, а също така и реализират значителни приходи от собствената дейност.
Когато тези 16 предприятия ги обедините в едно, ми се струва, че ще достигнем до ситуация, в която цялото предприятие ще има изключително трудни проблеми и задължения, които трябва да бъдат реализирани. Все пак тук ще бъдат заети 250 човека, които всеки месец трябва да получават заплащане. Това е по отношение на структурата и възраженията в тази посока.
Последното възражение е свързано с мотивите, които се представят от вносителя, и те са икономическите обосновки, които са направени в самия Законопроект.
В Законопроекта се казва, че 1988 човека работят в Селскостопанската академия. Средната месечна работна заплата – това е с прослужено време, а също така и с докторските степени, които се получават, е 609 лв. за 2018 г. Бюджетът символичен – 23 милиона разходен таван, 16 – 17 милиона е субсидията, а 6 милиона са собствените приходи.
В икономическата обосновка, която се предоставя от 1 април, има фактически грешки. Селскостопанската академия с експерименталните бази, които минават към Троян и Шумен, и с четирите бази, които стават със статут на институт, числеността достига до 2400. Което означава, че този трансфер, който е предвиден да урегулира и да създаде предпоставки за увеличаване на работните заплати, на практика не е коректен и следва да бъде преразгледан.
По време на обсъжданията в Комисията се каза: „Ние ще прецизираме абсолютно всички трансфери, които трябва да получава Академията с Устройствения правилник“, но когато нещо в самия Законопроект, в мотивите, е заложено като грешна стратегия, ми се струва, че по-нататък много трудно може да бъде коригиран този трансфер, което означава, че още с първите стъпки, които ще се предприемат по отношение на преструктурирането на Академията, ще се създадат отново същите финансови проблеми, които към настоящия момент Академията изпитва.
Ние ще се въздържим да подкрепим този законопроект, но между първо и второ четене ще направим предложения, които ще бъдат обосновани, които ще почиват на достоверна информация за това какво е състоянието на Академията, към какво се стремим и какви стъпки трябва да бъдат предприети, за да може тази научна институция наистина да бъде водеща, тя е единствена, но да бъде и водеща в аграрните изследвания, да може да усвоява средства от европейските фондове, да участва в проекти и програми, което е едно от основните предимства, възможност за развитие на научния потенциал в България. Благодаря.