ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ1681 думи
„В тези условия не остава съмнение, че след падането на германската балканска крепост – става въпрос за България – Русия ще играе важна роля в „усилията на обединените народи за намиране на приемливо решене на българския проблем. Това не означава, че България ще бъде болшевизирана, или че пък ще й бъде позволено да избегне възмездието, което поведението й в тази война прави неизбежно и необходимо. Но ако тя и в бъдеще ще живее в мир със съседите си, онези елементи, които години наред диктуваха безразсъдната политика на сговор с германския империализъм, трябва да бъдат отстранени веднъж завинаги.“ Кои са тези елементи, старателно изброени? „Немският царски двор, военната клика и корумпираната шайка политикани, които оформят неговия антураж.“
Публикацията е на вестник „Таймс“ от 3 март 1944 г. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Уважаеми народни представители от десницата, политическото образование е задължително поне за народните представители. (Възгласи „Браво!“ и ръкопляскания от „БСП за България“.) В случая не става въпрос за нищо друго, освен за цитат от вестник „Таймс“. Може да бъде проверен цитатът.
Съжалявам за тази ярост, която беше излята през тази седмица, и искам да премина към същността на нашата работа и на нашата дискусия. Въпросът за историческата истина няма да бъде решен и ние не крием илюзии в това отношение. Не бива да бъдат хранени илюзии. Позициите са ясни, истината – също. Жертвите са факт. Паметниците, полуразрушени в забравата на времето, събират отново на 2 юни бойците срещу фашизма в България. Това го знае цялата наша партия. Не заради друго, а защото под тези паметници има кости на избити без закон хора – обезглавени, горени, рязани от фашистките палачи на България. И именно срещу тези палачи е произнесена тази присъда, която е в съзвучие с десетките, стотици и хиляди присъди, произнесени в Европа от съдилищата във Франция – над 10 хиляди присъди, от съдилищата, организирани от Великобритания, дори в Италия, в Триест срещу върховното командване на германската армия, срещу военните престъпници, срещу политическите главорези, срещу онези, които се опитаха да обезглавят свободата и демокрацията в Европа, която Вие днес се правите, че защитавате. Нищо не защитавате! Нарушавате Конституцията, нарушавате законите, управлявате пряко волята на народа и ще платите за това! (Продължителни ръкопляскания от „БСП за България“.)
Ние, като народни представители на съвременна България, на съвременна България, приключваме дотук с историята. Историята е основание за това нашето днешно съзнание да ни направи такива, каквито сме, но тя не може да бъде отправна точка за действията ни днес в ежедневието и в бъдещето. И тук се солидаризираме, струва ми се, всички.
Искам да кажа, че оценката за Луковмарш за първи път е оценка и на правителството, макар и страхливо изразена от заместник-министъра на външната политика Георг Георгиев, страхливо изразена, за да не се налага да я изразява премиерът, безличието на кмета на София и, разбира се, гръмогласното отсъствие на госпожа председателя на Народното събрание, която не може да намери сили и да каже, че Луковмарш е нацистка проява, както каза посланикът на Съединените щати в София. (Възгласи „Браво!“ и ръкопляскания от „БСП за България“.)
Не можете да намерите сили, защото до вчера го подкрепяхте, защото продължавате да го подкрепяте и защото имате лицемерно отношение към демократичните и антифашистки сили в Европа, включително и към партньорите Ви, защото не сте дясноцентристка партия, а се колебаете между демокрацията и авторитаризма. И докато се колебаете, ще разберете къде Ви е историческото място. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
В България наистина се нуждаем от общи оценки за историята, нуждаем се от демократичен консенсус, нуждаем се от перспектива за бъдещето. Съжалявам, че този повод беше даден днес с нескопосаното искане за оставка. В случая не става въпрос за заместник-председателското място. За това въобще не става въпрос. Тук е големият въпрос – за българската демокрация, уважаеми колеги, защото Народният съд не е създаден в България след Втората световна война, това е автентична идея на земеделското правителство на Александър Стамболийски, което внася Проект на закон за Народния съд веднага след Първата световна война.
Обърнете внимание – след двете войни са внесени два проекта от съвършено различни партии, но с едни и същи мотиви. (Реплики от ГЕРБ.) С едни и същи мотиви! Мотивите са поставянето в заплаха на българската държава, материалните разрушения и лишения, които търпи българският народ, присъединяването на българската държава към режими, които са довели до нещастия за огромни маси от хора на европейския континент. По този закон на Александър Стамболийски са отнети имотите на Фердинанд, който абдикира и напуска България.
Демократичният консенсус, за който Вие обичате да говорите – тук някой го спомена в някаква декларация, която носи същите белези, каквито имат и мотивите, тя беше същата, но нямам време да се занимавам с нея – демократичният консенсус се основава върху плурализма на мненията, уважаеми колеги. Няма друг консенсус! Плурализмът на мненията е в основата на демокрацията. Другото е маршировка с факли. Това са две различни неща.
Маршировката с факли не е просто проява на опит да се осветят софийските улици, ако не знаете. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Това е външна изява на идеите на нацизма и фашизма, за които София се превръща в притегателен център. И отговорността Ви като управляваща партия, която се кичи с понятието „демократична“ незаслужено, трябва да бъде именно в тази посока – да спрете този позор, позор за България! И ако Вие смятате, че този позор няма връзка с онзи позор и с онези събития, това означава, че не познавате историческата диалектика. Това са едни и същи събития. Това е същият марш, като на онези в Нюрнберг, същият марш, със същите идеи, със същите хора, и това нещо Вие трябваше да го заклеймите, за да бъдете демократи. Вие се страхувате! Вие се страхувате да излезете срещу нацистите и срещу съвременните нацисти и фашисти.
И знаете ли защо се страхувате? Заради гузната Ви историческа съвест, защото подправяте историята. (Ръкопляскания от „БСП за България“). Гузната Ви историческа съвест, защото Вие не сте партия на 10 години, а сте носители на едни от най реакционните идеи на европейския континент. (Ръкопляскания от „БСП за България“. Шум и реплики.)
И понеже някой спомена, че е бил избит елитът на България, със сигурност, със сигурност във всяко правосъдие има грешки, има и грешки, които граничат с престъпления, има недобросъвестни свидетели, има всички онези неща, които дават основания днес да се говори за памет на жертвите, незаслужено осъдени от Народния съд. (Шум и реплики.)
Със сигурност има такива съдебни случаи. Със сигурност има подадени жалби за ревизия на присъдите, аз съм се запознал с такива. Запознал съм се с мотивите на съда, когато са потвърдили или отхвърлили тези жалби, така че в това отношение няма какво да дискутирам. Тук не може да има идеологически оценки. Тук има политическа и юридическа оценка.
И понеже ние искаме да живеем в мир, искаме да живеем в цивилизовано общество, искаме да изповядваме демокрацията, искаме да изповядваме мирните алтернативи при смяната на управлението в България, ние се водим от разбирането, че да си опозиция не е недостатък, защото опозицията може да коригира управлението. Ние се водим от разбирането, че никога, при никакви условия не трябва да се връщаме към тези години, към тези времена и затова още в началото на 90-те години БСП постави като основна задача пред българското общество националното помирение. Защото и днес споделяме възгледите за необходимостта от национално помирение и от общо отношение, обърнете внимание, към жертвите на политическото насилие, а не разделно отношение към жертвите на политическото насилие. Защото така няма да може да бъде постигната онази заветна цел, която беше записана в нашата декларация – демократичният консенсус. Няма как да бъде постигната!
И накрая няколко думи, понеже споменахме за елита. Няма съмнение – професори, доктори, хора с интелектуален капацитет, със заслуги към различни сфери и области на българската държава, на нашата държавност, на правото, на теорията, на археологията. Кой може да отрече това? Всеки предубеден човек би го отрекъл, но аз не откривам и следа в тази посока, дори не откривам и следа на оценка в това, което ми се приписва под някаква форма.
Искам да Ви обясня и, струва ми се, това е най-важното: в основата на тези оценки трябва да стои хладната дистанция на времето, стремежът към историческата истина, индивидуалната почтеност и човешката обективност. Това е в основата. Всичко останало са нашите предубеждения, страсти и амбиции може би, ежедневни политически амбиции, моите уважения към аудиторията.
По повод на убитите, на загиналите. В тези събития никога никой не е отчитал ценността на човешкия живот от гледна точка на неговите индивидуални качества – дали е учен, или неграмотен, дали е богат, или беден. Човешкият живот е ценен сам по себе си. Човешкият живот е природно или божествено творение, или даденост, така както смятат и религиите, и атеистите. Той е извън нас и затова нямаме право да го отнемаме – това е основен постулат, основен постулат на християнската цивилизация. И ние върху него трябва да стъпим, за да постигнем консенсуса между нас.
Политическите различия ще си останат, аз нямам никакви илюзии, колегите ми, България няма илюзии – политическите различия са моторът на демокрацията. Но консенсусът за ценността на човешкия живот, на съграденото от хората, за цивилизацията, консенсусът срещу войната, срещу мракобесието, срещу унищожаването на институциите, на съграденото от хората – този консенсус трябва да ни крепи, уважаеми госпожи и господа, уважаеми другарки и другари. Това е консенсусът, който трябва да ни циментира като върховен демократичен орган на нашата република, която, както констатира, за съжаление, президентът, все още не е чиста и свята. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
И искам да кажа няколко думи за Теньо Стоилов – секретар на Областния комитет на партията в Стара Загора, разстрелян пред 150 души – арестувани комунисти в партийния клуб.
След убийството на Теньо Стоилов – годината е 23-та, не говоря за по-късно – 23-та, след убийството на Теньо Стоилов, командирът на военното съединение, извинете, на ротата убийци, е заявил на другите палачи (шум и реплики): „Вие знаете ли, че ние тази вечер убихме един от най-умните хора на България?!“
Да, убили са Теньо Стоилов – доктор по право, доктор по философия, доктор по педагогика, полиглот, познавач на пет чужди езика, лично познат на Владимир Ленин, на Плеханов, на Вера Засулич, на Аксел Рот и на цялата политическа емиграция в Швейцария. (Шум и реплики.)