22 февруари 2018 г.

Госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Преди да Ви представя доклада, моля за допуск в залата по чл. 49, ал. 2 на омбудсмана на Република България – госпожа Мая Манолова, на госпожа Диана Ковачева – заместник-омбудсман, на госпожа Десислава Ахладова – заместник-министър на правосъдието, и на господин Пламен Бонев – генерален директор на Генерална дирекция „Глобални въпроси“ в Министерството на външните работи.

„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана, № 802-01-2, внесен Министерския съвет на 2 януари 2018 г., приет на първо гласуване на 1 февруари 2018 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана (обн., ДВ, бр. …).“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

Параграф 1 – предложение от народния представител Юлиан Ангелов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. Член 2 се изменя така: „Чл. 2. (1) Омбудсманът е обществен защитник, който насърчава и защитава правата на човека и основните свободи. (2) Омбудсманът се застъпва с предвидените в този закон средства, когато с действие или бездействие се засягат или нарушават правата и свободите на гражданите от държавните и общинските органи и техните администрации, от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги, както и от частноправни субекти.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя това изказване относно § 4, с предложение, господин Председател, да подложите на отделно гласуване § 4 и да декларирам, че парламентарната група на „БСП за България“ няма да подкрепи § 4. Когато гласувахме „за“ Законопроекта на първо четене, казахме, че има неща, които ни смущават. Това именно е едно от тези неща. С § 4 ние ще променим начина за избор на омбудсман на Република България. Считам, че това е отстъпление от вече завоювани добри парламентарни традиции и практики. Досега омбудсманът на Републиката се избираше с тайно гласуване. Предложението на мнозинството и на вносителите от Министерския съвет е изборът на омбудсман оттук нататък да става с явно гласуване. Уважаеми дами и господа, мога да дам един пример. Ако този текст бъде приет и съществуваше, примерно аз съм убеден, че госпожа Мая Манолова нямаше да бъде омбудсман, и Вие сте убедени, че нямаше да бъде омбудсман на Републиката (оживление в ПГ на ГЕРБ), а виждате, че тя е един добър омбудсман и си върши добре работата. (Смях в ПГ на ГЕРБ.) Нали си даваме сметка, че няма как кандидат на опозицията, без значение колко е добър, какви качества и колко добре е приет в обществото, да има шанс да бъде избран при правилата, които съществуват в парламента? Нали тогава господин Цветанов нямаше да търси след това кой от парламентарната група на ГЕРБ е подкрепил Мая Манолова? (Смях в ПГ на ГЕРБ.) Никой нямаше да има смелостта да я подкрепи публично! (Шум и реплики от ПГ на ГЕРБ.) Считам, че промяната на избор на омбудсман – от тайно на явно гласуване, е отстъпление на вече завоювани принципи и практики в този парламент, ще е в ущърб на тази институция и няма да позволи кандидати, които са достойни, кандидати, които имат сериозна обществена подкрепа, да получат доверието в залата. Затова парламентарната група няма да подкрепи промяната в § 4. Благодаря Ви.

По § 7 има предложение от народния представител Пенчо Милков. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7: „§ 7. В Глава втора се създава чл. 18а: Чл. 18а. (1) Омбудсманът се подпомага от администрация, назначавана съобразно принципите на прозрачност, ефективност, плурализъм и недискриминация. (2) Условията и редът за обявяване на свободните длъжности и за назначаване на служителите се определят в Правилника за организацията и дейността на омбудсмана.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8: „§ 8. В чл. 19, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1 думите „както и“ се заличават, а след думите „обществени услуги“ се поставя запетая и се добавя „както и от частноправни субекти“. 2. Създава се нова т. 5: „5. отправя предложения и препоръки за насърчаване и защита на застрашените права и свободи на гражданите от частноправни субекти;“. 3. Досегашните т. 5, 6, 7, 8, 9 и 10 стават съответно т. 6, 7, 8, 9, 10 и 11. 4. Създава се т. 12: „12. наблюдава и насърчава ефективното прилагане на подписани и ратифицирани международни актове в областта на правата на човека;“. 5. Досегашната т. 11 става т. 13.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.

„Заключителна разпоредба“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.

Благодаря и аз.

Благодаря Ви, господин Председател. „ДОКЛАД по Проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на допълнителните разходи/трансфери по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, одобрени с постановления на Министерския съвет, за периода от 10 май 2017 г. до 31 януари 2018 г., № 854-02-11, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 1 февруари 2018 г. На заседание, проведено на 15 февруари 2018 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Проекта за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на допълнителните разходи/трансфери по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, одобрени с постановления на Министерския съвет, за периода от 10 май 2017 г. до 31 януари 2018 г., внесен от Корнелия Нинова и група народни представители Предложението за възлагане на одит се основава на високия обществен интерес към предоставянето и изразходването на допълнителните бюджетни средства при осигуряване на публичност и прозрачност на информацията за това. Народният представител Мария Илиева предложи в т. 1 одита да бъде конкретизиран на „одит за съответствието“. Членовете на Комисията подкрепиха предложението и Проекта за решение единодушно. След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за“ 17 народни представители, без „против“ и „въздържали се“. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния „Проект! РЕШЕНИЕ за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствието на допълнителните разходи/трансфери по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, одобрени с постановления на Министерския съвет, за периода от 10 май 2017 г. до 31 януари 2018 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 7, ал. 1 от Закона за Сметната палата РЕШИ: 1. Възлага на Сметната палата на Република България да извърши одит за съответствието на допълнителните разходи/трансфери по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, одобрени с постановления на Министерския съвет, за периода от 1 януари 2017 г. до 31 януари 2018 г. 2. Срокът на извършване на одита е до 1 юни 2018 г. 3. Срокът за внасяне в Народното събрание на окончателния доклад на Сметната палата е 30 юни 2018 г.“

Благодаря Ви, господин Председател.

Благодаря, господин Председател. Моля, за допуск в зала на Нина Стоянова – подуправител на БНБ.

„Закон за платежните услуги и платежните системи“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

„Глава първа – Общи положения“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа. „Раздел I – Предмет и изключения от приложното поле“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1 и чл. 2.

„Раздел II – Доставчици на платежни услуги и видове платежни услуги“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3 и чл. 4.

„Глава втора – Платежни институции“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора. „Раздел I – Лицензиране на платежни институции и вписване в регистъра на доставчици на услуги по предоставяне на информация за сметка“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I. Комисията подкрепя текста на вносителя за членове от 5 до 9 включително.

По чл. 10 – предложение на народния представител Менда Стоянова по чл. 83, ал. 5, т. 2: „Създава се ал. 7: „(7) В случай че заявителят желае да предоставя платежни услуги по чл. 4, т. 8 в допълнение към платежните услуги, за които е подал заявление по ал. 1, заявителят трябва да отговаря на изискванията по чл. 18, ал. 2.“ Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 10 и предлага: „1. В ал. 4, т. 6 буква „а“ да се измени така: „а) ясна организационна структура, включително планираното използване на представители и клонове, проверките, които заявителят възнамерява да извършва по отношение на тях най-малко веднъж годишно, условията за възлагане на дейности на подизпълнител и взаимодействието на заявителя с платежни системи;“ 2. Да се създаде ал. 7: „(7) В случай че заявителят желае да предоставя платежни услуги по чл. 4, т. 8 в допълнение към платежните услуги, за които е подал заявление по ал. 1, заявителят трябва да отговаря на изискванията по чл. 18, ал. 2.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11. Комисията подкрепя по принцип теста на вносителя за чл. 12 и предлага в ал. 3 изречение второ да отпадне. Комисията подкрепя текста на вносителя за членове от 13 до 17 включително.

По чл. 18 – предложение на народния представител Менда Стоянова по чл. 83, ал. 5, т. 2. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 18 и предлага: „1. Алинея 3 да се измени така: „(3) В сроковете по чл. 11 БНБ разглежда заявлението по ал. 1 и взема решение за вписване или отказва вписване в публичния регистър по чл. 19.“ 2. Да се създаде ал. 9: „(9) Алинеи 1 – 8 се прилагат съответно и за платежна институция, която желае да предоставя и платежни услуги по чл. 4, т. 8.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19. „Раздел II – Дейности, свързани с предоставянето на платежни услуги“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 20 и предлага да се създаде ал. 4: „(4) Когато доставчик на услуги по предоставяне на информация за сметка извършва освен платежните услуги по чл. 4, т. 8 и друга търговска дейност, която засяга или може да засегне възможността на БНБ като надзорен орган да следи за изпълнението на изискванията на този закон, се прилага ал. 3.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21.

„Раздел III – Изисквания към дейността на платежните институции“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел III. Комисията подкрепя текстовете на вносителя за членове от 22 до 27 включително, като предлага в чл. 24, ал. 3 думите „платежните институции“ да се заменят с „доставчиците на платежни услуги“.

„Раздел IV – Представители и подизпълнители на платежна институция“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел IV. Комисията подкрепя текстовете на вносителя за чл. 28 – 31 включително. „Раздел V – Правно установяване и свобода на предоставяне на услуги“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел V. Комисията подкрепя текстовете на вносителя за чл. 32 и чл. 33.

„Глава трета – Електронни пари“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета. „Раздел I – Общи положения“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 34 и предлага следната редакция на ал. 5: „(5) Разпоредбите на тази глава не се прилагат за: 1. парична стойност, съхранявана в инструментите, посочени в чл. 2, ал. 1, т. 11; 2. парична стойност, която се използва за извършване на платежни операции, посочени в чл. 2, ал. 1, т. 12.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 35. „Раздел II – Лицензиране“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 36 – 39 включително.

„Раздел III – Изисквания към дейността“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ. Комисията подкрепя текстовете на вносителя за чл. 40 – 41.

По чл. 42 има предложение на народния представител Менда Стоянова по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 42 и предлага следната редакция на алинея 2: „(2) Дружество за електронни пари, което възнамерява да извършва някоя от дейностите по ал. 1, уведомява писмено БНБ за това преди да започне да извършва съответната дейност, а когато възнамерява да предоставя платежни услуги, предоставя информация за съответния вид платежни услуги и за начина на извършването им, както и застраховка „Професионална отговорност“ или друга сравнима гаранция за отговорността за услугите по чл. 4, т. 7 и 8.”

Комисията подкрепя текстовете на вносителя за чл. 43 – 45.

„Глава четвърта – Изисквания към информацията при предоставяне на платежни услуги“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта. „Раздел I – Общи положения“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І. Комисията подкрепя текстовете на вносителя за чл. 46 – 52 включително.

„Раздел II – Еднократни платежни операции“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ. Комисията подкрепя текстовете на вносителя за чл. 53 – 58 включително.

„Раздел III – Рамкови договори“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ. Комисията подкрепя текстовете на вносителя за чл. 59 – 66 включително.

„Глава пета – Права и задължения при предоставянето и използването на платежни услуги“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава пета. „Раздел I – Общи положения“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 67 – 69, като в чл. 69 предлага да се създаде ал. 3: „(3) Изискванията на Регламент (ЕС) 2015/847 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. относно информацията, придружаваща преводите на средства, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1781/2006, наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2015/847“, може да не се прилагат при изпълнение на наличен паричен превод на стойност до 300 лв. към платежна сметка на територията на страната, която позволява плащане единствено за доставка на стоки или услуги, ако са изпълнени следните условия: 1. доставчикът на платежни услуги на получателя е задължен субект съгласно Закона за мерките срещу изпирането на пари; и 2. доставчикът на платежни услуги на получателя е в състояние посредством уникален идентификатор на трансакцията, по смисъла на чл. 3, т. 11 от Регламент (ЕС) 2015/847, да проследи чрез получателя превод на средства от лице, което има споразумение с получателя за доставка на стоки или услуги.“

„Раздел II – Разрешаване на платежни операции“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II. Комисията подкрепя текстовете на вносителя за чл. 70 – 82 включително.

„Раздел III – Изпълнение на платежни операции“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел III и текстовете на вносителя за чл. 83 – 86 включително.

„Раздел IV – Срок за изпълнение и вальор“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел IV. Комисията подкрепя текстовете на вносителя за чл. 87 – 89 включително.

„Раздел V – Отговорност“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел V. Комисията подкрепя текстовете на вносителя за чл. 90 – 97 включително.

„Раздел VI – Операционни рискове и рискове, свързани със сигурността и установяване на идентичността“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VI. Комисията подкрепя текстовете на вносителя за чл. 98 – 100 включително.

„Глава шеста – Прозрачност и съпоставимост на таксите, прехвърляне на платежни сметки, достъп до платежни сметки за основни операции“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста. „Раздел I – Общи положения“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 101.

„Раздел II – Прозрачност и съпоставимост на таксите, свързани с платежна сметка“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II. Комисията подкрепя текстовете на вносителя за чл. 102 – 110 включително.

„Раздел III – Прехвърляне на платежна сметка“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел III. Комисията подкрепя текстовете на вносителя за чл. 111 – 116 включително, като в чл. 112, ал. 7, т. 3 думите „буква „V“ от Регламент“ да бъде заменено с „буква „г“ от Регламент“. Има техническа грешка.

Член 112, ал. 7, т. 3 – „буква „V“, трябва да стане „буква „г“.

„Раздел IV – Достъп до платежни сметки“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел IV. Комисията подкрепя текстовете на вносителя за чл. 117 – 121 включително.

„Глава седма – Платежни системи“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седма. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 122 – 127 включително.

„Глава осма – Окончателност на сетълмента в платежни системи и системи за сетълмент на ценни книжа“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава осма. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на „Раздел I – Общи положения“. Комисията подкрепя текстовете на вносителя за чл. 128 – 134 включително.

„Раздел II – Лицензиране на оператор на платежна система с окончателност на сетълмента“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II. Комисията подкрепя текста на вносителя за членове от 135 до 140 включително.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 141 и предлага: „1. Да се създаде нова ал. 2: „(2) При определени от нея условия Българската народна банка може да открива сметки на оператора на платежна система с окончателност на сетълмента по чл. 4, ал. 2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой за обслужване на операциите на бюджетните организации по събирането на приходи и други постъпления чрез картови плащания“. 2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 142, 143 и 144.

„Раздел III – Платежна система за брутен сетълмент в реално време“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел III. Комисията подкрепя текста на вносителя за членове от 145 до чл. 152 включително.

„Раздел IV – Трансевропейска автоматизирана система за брутен сетълмент на експресни преводи в реално време“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел IV. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 153.

„Глава девета – Платен надзор“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава девета. „Раздел I – Осъществяване на платежния надзор“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I. Комисията подкрепя текста на вносителя за членове от 154 до 163 включително.

„Раздел II – Надзор над операторите на платежни системи“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II. Комисията подкрепя текста на вносителя за членове от 164 до 166 включително.

„Раздел III – Надзор над доставчици на платежни услуги и издатели на електронни пари“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел III. Комисията подкрепя текста на вносителя за членове от 167 до 171 включително. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 170 и предлага да се създаде ал. 3: „(3) В случай че БНБ установи нарушения в дейността на доставчик на услуги по предоставяне на информация за сметка, тя може да приложи мерките по ал. 1, т.1 – 3 или да заличи доставчика на услуги по предоставяне на информация за сметка от регистъра по чл. 19.“

„Раздел IV – Надзор над платежни картови схеми“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел IV. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 172. „Раздел V – Нарушения“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел V. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 173.

„Глава десета – Алтернативно разрешаване на спорове“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава десета. „Раздел I – Вътрешни процедури“. Комисията подкрепа текста на вносителя за наименованието на Раздел I. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 174. „Раздел II – Помирителна комисия за платежни спорове“. Комисията подкрепя текста на вносителя за членове от 175 до 182 включително.

„Глава единадесета – Бенчмаркове“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава единадесета. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 183 и предлага следната редакция: „Чл. 183. (1) Българската народна банка е компетентен орган по смисъла на чл. 40, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1011 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година относно индекси, използвани като бенчмаркове за целите на финансови инструменти и финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционни фондове, и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС и на Регламент (ЕС) № 596/2014 (OB, L 171/1 от 29 юни 2016 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2016/1011“, за изпълнението на задълженията по отношение на бенчмаркове за лихвени проценти от администраторите и от поднадзорните субекти по чл. 3, параграф 1, т. 17, букви „а“, „з“ и „и“ от Регламент (ЕС) 2016/1011, чието седалище се намира в Република България. (2) При изпълнение на задълженията по ал. 1 подуправителят на БНБ, ръководещ управление „Банково“, или определено от него длъжностно лице упражнява правомощията по чл. 41, параграф 1, букви от „а“ до „г“ от Регламент (ЕС) 2016/1011, а Управителният съвет на БНБ – правомощията по чл. 41, параграф 1, букви от „д“ до „й“. (3) При установяване на нарушения, посочени в чл. 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1011, Управителният съвет на БНБ може да приложи мерките по чл. 42, параграф 2, букви от „а“ до „д“ от Регламент (ЕС) 2016/1011.“

„Глава дванадесета – Издаване и обжалване на административни актове“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава дванадесета. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 184 и предлага следната редакция: „Издаване и обжалване на административни актове Чл. 184. (1) Индивидуалните административни актове по този закон се издават от Управителния съвет на БНБ по предложение на подуправителя, ръководещ управление „Банково“, с изключение на индивидуалните административни актове по чл. 29 и чл. 43, ал. 3, които се издават от подуправителя, ръководещ управление „Банково“. (2) Административните актове на БНБ се мотивират и подлежат на незабавно изпълнение. (3) Административните актове могат да се обжалват пред Върховния административен съд относно тяхната законосъобразност по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът не може да спре изпълнението на акта до окончателното произнасяне по жалбата. (4) В съдебните производства по ал. 3, когато е необходимо извършването на съдебно-счетоводна или съдебно-икономическа експертиза, съдът назначава вещи лица от списъка по чл. 151, ал. 3 от Закона за кредитните институции. (5) Индивидуалните административни актове по този закон се съобщават на адресатите им чрез връчване срещу подпис или чрез електронна поща или факс, ако страната е посочила такива, или чрез връчване с препоръчано писмо с обратна разписка. Връчването с препоръчано писмо с обратна разписка се извършва на постоянния адрес на лицето, ако то е физическо лице, или по неговото седалище и адрес на управление, ако е юридическо лице. (6) Когато административният акт не се връчи по един от посочените в ал. 5 начини, той се смята за връчен с поставянето му на публично достъпно място в сградата на БНБ. Последното обстоятелство се удостоверява с протокол, съставен от длъжностни лица, определени със заповед на подуправителя, ръководещ управление „Банково“. (7) При прилагането на надзорни мерки чл. 26 и 34 от Административнопроцесуалния кодекс не се прилагат.“

„Глава тринадесета – Административнонаказателни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава тринадесета. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 185 и предлага следната редакция на ал. 1 и 3: „(1) Който извърши или допусне извършването на нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му, както и на делегираните регламенти и регламентите за изпълнение на Директива (ЕС) 2015/2366 и Директива 2014/92/ЕС, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 5000 до 10 000 лв. Ако нарушителят е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 до 20 000 лв.“ „(3) На доставчик на платежни услуги, подлежащ на надзор по чл. 167, ал. 1, който извърши или допусне извършването на нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му, както и на делегираните регламенти и регламентите за изпълнение на Директива (ЕС) 2015/2366 и Директива 2014/92/ЕС, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв., а при повторно нарушение – от 20 000 до 50 000 лв.“ Комисията подкрепя текстовете на вносителя за членове 186, 187 и 188.

„Допълнителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи 1, 2 и 3 включително.

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи от 4 до 14 включително.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 15 и предлага следната редакция: „§ 15. В Закона за Българската народна банка (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 2, ал. 7 думите „платежните институции и на дружествата за електронни пари“ се заменят с „доставчиците на платежни услуги и на издателите на електронни пари“. 2. В чл. 16: а) създава се нова т. 19: „19. издава, отказва издаване, отнема или спира действието на лиценза или регистрира, отказва да регистрира, заличава или спира действието на регистрацията на администраторите на бенчмаркове за лихвени проценти, както и одобрява или отказва одобрението на бенчмаркове за лихвени проценти, изготвени в трета държава, по Регламент (ЕС) 2016/1011 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година относно индекси, използвани като бенчмаркове за целите на финансови инструменти и финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционни фондове, и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС и на Регламент (ЕС) № 596/2014 (OB, L 171/1 от 29 юни 2016 г.)“; б) досегашната т. 19 става т. 20. 3. В чл. 20, ал. 4 думите „платежните институции и дружествата за електронни пари“ се заменят с „доставчиците на платежни услуги и издателите на електронни пари“. 4. В чл. 39 ал. 3 се отменя. 5. В чл. 42 след думите „от нея“ се добавя „с наредба“.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 16 и предлага следната редакция, която не е отразена в раздадения доклад – сега ще Ви я представя: „§ 16. В Закона за кредитните институции (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 14, ал. 4 след думите „получаване на заявлението“ се добавя „или ако заявлението е непълно – след изискване на необходимите документи и информация“. 2. В чл. 56: а) в ал. 1, т. 3 думите „чл. 19“ се заменят с „чл. 21“; б) алинея 3 се изменя така: „(3) Достъп до информация от системата имат: 1. прокуратурата и следствените органи; 2. Главна дирекция „Национална полиция“, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи; 3. Държавна агенция „Национална сигурност“; 4. Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество; 5. Комисията за финансов надзор; 6. Националната агенция за приходите; 7. Агенция „Митници“; 8. Инспекторатът към Висшия съдебен съвет за целите на Глава девета, Раздел Iа от Закона за съдебната власт по отношение на имуществото на съдии, прокурори и следователи.“; в) създават се ал. 8, 9 и 10: „(8) В системата се съхранява и информация относно лицата, които са съдлъжници и поръчители по кредити. (9) Извън случаите по ал. 3 достъпът до информация в системата се осъществява по реда на чл. 62, ал. 5. (10) Информация в системата се съхранява за срок 5 години от датата на последния отчетен период.“ 3. В чл. 56а: а) в ал. 1 след думата „лица“ се добавя „данни за наличие на запори по сметки“; б) в ал. 2 думата „месечно“ се заменя със „седмично“; в) в ал. 3: аа) точка 2 се изменя така: „2. Главна дирекция „Национална полиция“, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи“; бб) точка 6 се изменя така: „6. Инспекторатът към Висшия съдебен съвет за целите на Глава девета, Раздел Іa от Закона за съдебната власт по отношение на имуществото на съдии, прокурори и следователи“; вв) създава се нова т. 9: „9. Агенция „Митници“; гг) досегашната т. 9 става т. 10 и се изменя така: „10. лицата по чл. 56, ал. 1“; дд) досегашната т. 10 става т. 11 и се изменя така: „11. държавните и частните съдебни изпълнители при образувано изпълнително дело“; г) в ал. 11 думите „т. 1 – 8“ се заменят с „т. 1 – 9“; д) създава се ал. 13: „(13) Включването и изключването на лица по ал. 3 в информационната система се извършва с акт на подуправителя, ръководещ управление „Банково“.“ 4. В чл. 153 ал. 1 се изменя така: „(1) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 152,152б и 152в се съставят от длъжностни лица, оправомощени от подуправителя, ръководещ управление „Банков надзор“, в срок 6 месеца от деня, в който нарушителят е открит, но не по-късно от 5 години от извършването на нарушението.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи от 17 до 26 включително.

Има предложение на народния представител Менда Стоянова по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника да се създаде нов § 27. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 27: „§ 27. В Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 44 ал. 5 се изменя така: „(5) Комисията може да получава информация от информационните системи по чл. 56 и 56а от Закона за кредитните институции, както и да иска разкриване на банкова тайна.“ 2. В § 5 от Преходните и заключителни разпоредби се създава ал. 3: „(3) Редът по чл. 166 – 168 се прилага и за имущество, което е отнето в полза на държавата по реда на отменените Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (обн., ДВ, бр. ...).“

Благодаря, господин Председател. Ако ми позволите процедура за допуска в залата на основание чл. 49, ал. 2, освен допуснатите заместник-министри – господин Геновски, госпожа Рогова и господин Димитров, да бъде допуснат и заместник-министърът на регионалното развитие – Валентин Йовев.

„Допълнителни разпоредби“ – Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

По §1 има предложение от народния представител Станислав Иванов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1: „§ 1. По смисъла на този закон: 1. „Високоскоростна електронна съобщителна мрежа" е електронната съобщителна мрежа, която позволява пренос на данни със скорост най-малко 30 Mbps, независимо от технологията, по която се изгражда (фиксирана или безжична). 2. „Електронна съобщителна мрежа“ е съвкупност от преносни съоръжения и при необходимост съоръжения за комутация и/или маршрутизация и други ресурси, включително неактивни мрежови елементи, които позволяват пренос на сигнали посредством проводник, радио, оптични или други електромагнитни способи, включително спътникови мрежи, фиксирани и мобилни наземни мрежи, електроразпределителни мрежи, доколкото се използват за пренос на сигнали, мрежи, използвани за радио- и телевизионно разпръскване, и кабелни електронни съобщителни мрежи за разпространение на радио- и телевизионни програми, независимо от вида на пренасяната информация. За целите на този закон електронни съобщителните мрежи са както обществени, така и мрежи за собствени нужди (включително мрежи за нуждите на държавното управление, технологични електронни съобщителни мрежи, например тези на преносните газопроводи и линии за осигурителна техника и телекомуникации). 3. „Мрежов оператор“ е лице, което предоставя или което има право да предоставя обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, както и лице, разполагащо със или предоставящо техническа, в това число физическа инфраструктура, предназначена да осигурява: а) услуга за производство, пренос или разпределение на: аа) природен газ; бб) електрическа енергия, включително външно обществено осветление; вв) топлинна енергия; гг) вода, включително отвеждане или пречистване на отпадъчни води и канализация, и дренажни системи; б) транспортни услуги, включително железопътни линии, метрополитен, пътища, пристанища и летища. За целите на този закон „мрежов оператор“ е администрацията, управляваща пътя, както и възложителят на нов строеж или на основен ремонт на съществуващи пътища в урбанизираните територии или улични мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и вътрешно-кварталните пространства, включително – общини. 4. „Оператор на електронна съобщителна мрежа“ е: а) предприятие, предоставящо или което има право да предоставя обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, и б) оператор на електронна съобщителна мрежа за нуждите на държавното управление. Операторите на електронни съобщителни мрежи са мрежови оператори по смисъла на т. 3. 5. „Орган от обществения сектор“ е орган на държавна власт, включително териториалните му поделения, орган на местното самоуправление, публично-правна организация, както и техни обединения. 6. „Повторно нарушение“ е нарушението, извършено в срок до една година от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид. 7. „Публично-правни организации“ са организации, които имат всички изброени по-долу характеристики: а) създадени са с конкретната цел да задоволяват нужди от обществен интерес, които нямат промишлен или търговски характер; б) имат правосубектност; в) финансирани са изцяло или в по-голямата си част от държавата, от регионални или местни органи или от други публично-правни организации; или са обект на управленски контрол от страна на тези органи или организации; или имат административен, управителен или надзорен орган, в който повече от половината от членовете са назначени от държавата, от регионални или местни органи или от други публично-правни организации. 8. „Разрешение“ е решение на компетентния орган в рамките на всяка процедура, при която от дадено предприятие се изисква да предприеме определени стъпки, за да може да извършва законно строителни или инженерни дейности. 9. „Точка за достъп“ е физическа точка, разположена във или извън сградата, до която имат достъп предприятията, които предоставят или които имат право да предоставят обществени съобщителни мрежи, и чрез която се осигурява връзка с физическата инфраструктура в сградата, подготвена за разполагането на електронни съобщителни мрежи. 10. „Физическа инфраструктура“ е всеки елемент от мрежа на мрежови оператор по т. 3, който е предназначен за разполагане на други елементи от мрежа, без самият той да се превръща в активен елемент от мрежата, като тръбопроводи, мачти, канали, инспекционни шахти, шахти, разпределителни кутии, сгради или подстъпи към сгради, антенни съоръжения, кули и стълбове. Кабелите, включително тъмните оптични влакна, както и елементите от мрежи, използвани за снабдяване с питейна вода, не съставляват физическа инфраструктура по смисъла на този закон. 11. „Физическа инфраструктура в сграда“ е физическа инфраструктура в сградата на потребител, включително в режим на съсобственост и етажна собственост, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи, която свързва точката за достъп в сградата с крайната точка на мрежата в помещение на потребителя. 12. „Физическа инфраструктура в сграда, предназначена за разполагането на високоскоростни мрежи“, е физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи или нейни елементи (инсталации и съоръжения) и изградена едновременно със сградата и другите вътрешни инсталации. 13. „Електронна съобщителна инфраструктура“ е електронна съобщителна инфраструктура по § 1, т. 13 от Закона за електронните съобщения. 14. „Нова сграда“ е сграда, за която производството по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж е започнало след влизането в сила на този закон. За започнато производство се смята внасянето на инвестиционния проект за одобряване от компетентния орган.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

„Преходни и заключителни разпоредби“ – Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

По § 3 има предложение от народните представители Николай Тишев и Таско Ерменков: „В Преходни и заключителни разпоредби се правят следните изменения и допълнения: „В § 3, ал. 1 думите „седем месеца от влизането в сила на закона“ се заменят с „два месеца от приемане на методиката по чл. 3, ал. 4“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, като в ал. 4 думите „Комисията за регулиране на съобщенията“ се заменят с „Комисията“.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Промяната, която предлагаме, е следната. Вносителят предвижда в рамките на седем месеца от приемането на този закон операторите или мрежовите оператори – собственици на физическа инфраструктура, да обявят своите условия, които включват и цени. Отделно, в чл. 3, който приехме миналата седмица, е записано, че цените за достъп до физическа инфраструктура трябва да са съобразени с методика, която Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията трябва да изготви и съответно министърът на транспорта да подпише. Много често, да, съгласен съм, в Закона е предвиден шестмесечен срок, в който тази методика трябва да се изготви и подпише, съответно седеммесечният срок, в който операторите, тоест собствениците на физическа инфраструктура трябва да си обявят условията. Много често обаче държавната администрация не успява да се вмести в сроковете, които са заложени по закон. В интерес на истината и законът, който в момента разглеждаме, е конкретен пример, защото, както знаете, тук са изтървани всички срокове и в момента тече наказателна процедура срещу България за това, че Директивата на Европейския съюз не е въведена в нашето законодателство. Затова промяната, която предлагаме, е вместо седем месеца след приемането на закона да бъдат обявени условията, съответно и цените за достъп до физическа инфраструктура, да бъде променено с „два месеца след обнародването или приемането от Министерството на транспорта и подписването от министъра на транспорта на методиката, която регулира цените за достъп до физическа инфраструктура“. Смятаме, че това е по-разумно. По този начин няма да се окажат операторите на електронни съобщителни мрежи в ситуация, в която да заплащат цени за достъп до физическа инфраструктура, които по никакъв начин не са съобразени с методиката, която още не е записана и заложена в закона. Благодаря Ви.

По § 4 има предложение от народните представители Николай Тишев и Таско Ерменков: „В § 4 се правят следните изменения: а) Алинея 4 се изменя така: „(4) При произнасяне на спор по ал. 3 органът за решаване на спорове по чл. 81 приема решение при спазване на следния низходящ ред на предимство: 1. високоскоростна обществена електронно съобщителна мрежа със строителни книжа; 2. обществена електронно съобщителна мрежа за предоставяне на услуги със строителни книжа или мрежа на оператор на електронно съобщителна мрежа за нуждите на държавно участие; 3. високоскоростна обществена електронно съобщителна мрежа без строителни книжа; 4. обществена електронно съобщителна мрежа за предоставяне на услуги без строителни книжа; 5. електронно съобщителна мрежа за собствени нужди. б) Алинея 5 се изменя така: „(5) В случай че има заявители от един и същи ред и не е възможно удовлетворяване на всички искания, заявителите по ал. 1 в срок до един месец се споразумяват за съвместно изграждане и/или ползване на физическата инфраструктура предмет на заявленията.“ в) Алинея 6 се изменя така: „(6) При непостигане на споразумение по ал. 5, мрежовият оператор предоставя ползването на инфраструктурата по реда на входиране на заявленията.“ г) Алинея 7 се изменя така: „(7) В срок до 18 месеца от предоставянето на информацията по ал. 1 и 2 или от влизането в сила на решение, прието по спор по ал. 3, мрежовият оператор и операторът на електронна съобщителна мрежа, предоставил информация по реда на ал. 1 и 2, извършват съвместна проверка на съответната мрежа, в която се установява дали мрежата: А) отговаря на изискванията, предвидени в приложимите нормативни актове; Б) е разположена в съответствие със сключения договор, при наличие на такъв; В) ако в рамките на проверката са били констатирани несъответствия с горните изисквания, мрежовият оператор и операторът на електронна съобщителна мрежа в договора освен условията по чл. 15, ал. 2 трябва да предвидят и условия, включително срок, при които операторът на електронна съобщителна мрежа следва да приведе електронната мрежа в съответствие с изискванията и да маркира електронната съобщителна мрежа, съобразно наредбата по чл. 63, ал. 5.“ д) създава се нова ал. 8: „(8) Преди сключването на договора за разполагане, операторът на електронна съобщителна мрежа заплаща обезщетение на мрежовия оператор както следва: а) при наличие на строителни книжа за ЕСМ, но с прекратен или развален договор към влизане на този закон в сила се заплаща допълнително обезщетение, равняващо се пропорционално на шестмесечна сума. б) при липса на строителни книжа за ЕСМ се заплаща допълнително обезщетение, равняващо се пропорционално на едногодишна сума.“ е) ал. 8 – 14 стават съответно ал. 9 – 15.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Станислав Иванов и Радостин Танев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4: „§ 4. (1) В срок до 6 месеца от публичното оповестяване на условията на съответния мрежов оператор за предоставяне на достъп до и съвместно ползване на физическата инфраструктура в съответствие с изискванията на този закон, операторите на електронни съобщителни мрежи предоставят на мрежовия оператор информация за електронните съобщителни мрежи, разположени до влизането в сила на закона върху, по или във физическата му инфраструктура, в случай че: 1. няма договор, или 2. са необозначени и немаркирани. (2) Информацията по ал. 1 включва: 1. вид на електронната съобщителна мрежа; 2. местоположение и параметри на електронната съобщителна мрежа; 3. други относими данни, налични при оператора на електронна съобщителна мрежа. (3) В срок до 7 месеца от публичното оповестяване на условията на съответния мрежов оператор за предоставяне на достъп до и съвместно ползване на неговата физическа инфраструктура в съответствие с изискванията на този закон, мрежовият оператор и/или операторът на електронна съобщителна мрежа могат да подадат искане за решаване на спор до Комисията, в случай че: 1. общият капацитет за разполагане на електронни съобщителни мрежи в неговата физическа инфраструктура, определен съгласно условията на мрежовия оператор за предоставяне на достъп до и съвместно ползване на физическата му инфраструктура, е по-малък от капацитета, зает от електронни съобщителни мрежи, за които към деня на влизане в сила на закона има договор и: а) е подадена информация по ал. 2, но са необозначени и немаркирани, или б) са обозначени и маркирани; 2. свободният капацитет, оставащ след като от общия капацитет за разполагане на електронни съобщителни мрежи във физическата инфраструктура, определен съгласно условията на мрежовия оператор за предоставяне на достъп до и съвместно ползване на физическата инфраструктура, бъде изваден капацитетът, зает от електронни съобщителни мрежи по т. 1, букви „а“ и „б“, е по-малък от капацитета, зает от електронни съобщителни мрежи, за които е подадена информация по ал. 1 и 2 и за които към деня на влизане в сила на закона няма договор. (4) При произнасяне по ал. 3 Комисията прилага чл. 20, ал. 7 и 8. (5) В срок до 18 месеца от предоставянето на информацията по ал. 1 и 2 или от влизането в сила на решение, прието по спор по ал. 3, мрежовият оператор и операторът на електронна съобщителна мрежа, предоставил информация по реда на ал. 1 и 2, извършват съвместна проверка на съответната мрежа, с която се установява дали мрежата: 1. отговаря на изискванията, предвидени в приложимите нормативни актове; 2. е разположена в съответствие със сключения договор. (6) Извършването на проверката по ал. 5 се удостоверява с двустранно подписан протокол. (7) В случаите по ал. 1, т. 1 мрежовият оператор и операторът на електронна съобщителна мрежа предприемат действия по сключване на договор за разполагане на електронна съобщителна мрежа, като: 1.ако при проверката по ал. 5 са констатирани несъответствия с изискванията по ал. 5, т. 1, мрежовият оператор и операторът на електронна съобщителна мрежа в договора за разполагане освен условията по чл. 15, ал. 2 трябва да предвидят и условия, включително срок, при които операторът на електронна съобщителна мрежа следва да приведе електронната съобщителна мрежа в съответствие с изискванията по ал. 5, т. 1 и да маркира електронната съобщителна мрежа, съгласно наредбата по чл. 63, ал. 5 – в случаите по ал. 1, т. 2; 2. преди сключването на договора за разполагане операторът на електронна съобщителна мрежа заплаща обезщетение на мрежовия оператор за периода, през който е ползвал физическата инфраструктура без валиден договор, но за не повече от шест месеца; обезщетението е в размер на приложимата наемна цена за съответния период; 3. (8) Алинея 7 не се прилага, ако операторът на електронна съобщителна мрежа е уведомил мрежовия оператор, че ще премахне доброволно и за своя сметка електронната съобщителна мрежа. В този случай мрежовият оператор определя подходящ срок за премахването, който не може да бъде по-кратък от два месеца. (9) В случаите по ал. 1, т. 2 в протокола по ал. 6 мрежовият оператор определя подходящ срок, в който операторът на електронна съобщителна мрежа трябва да: 1. приведе електронната съобщителна мрежа в съответствие с изискванията по ал. 5, т. 1 или 2, като срокът, определен от мрежовия оператор, не може да бъде по-кратък от шест месеца, или 2. премахне доброволно и за своя сметка електронната съобщителна мрежа, като срокът, определен от мрежовия оператор, не може да бъде по-кратък от два месеца. (10) Мрежовият оператор и операторът на електронна съобщителна мрежа могат да сезират Комисията, ако не е сключен договор по ал. 7 за разполагане на електронна съобщителна мрежа в срок два месеца от подписването на протокола по ал. 6. (11) По реда на чл. 66, 67 и 68 се премахват електронни съобщителни мрежи, разположени до влизането в сила на закона, които: 1. отговарят на някое от условията по ал. 1, в случай че операторите на електронни съобщителни мрежи не са предоставили на мрежовите оператори информацията по ал. 2 в срок; 2.са определени като подлежащи на премахване, съгласно влязло в сила решение на Комисията по ал. 3; 3.не са приведени в съответствие от оператора на електронна съобщителна мрежа в срока: а) уговорен с мрежовия оператор съгласно ал. 7, т. 1, или б) определен от мрежовия оператор по ал. 9, т. 1; 4. не са премахнати доброволно от оператора на електронна съобщителна мрежа в срока, определен от мрежовия оператор по ал. 8 или ал. 9, т. 2. (12) По реда на чл. 66, 67 и 68 се премахват и електронни съобщителни мрежи, разположени до влизането в сила на закона от оператори на електронни съобщителни мрежи по, върху или във физическа инфраструктура на други мрежови оператори, в случай че договорите за тяхното разполагане са прекратени или развалени след влизането в сила на този закон, дори и да не е налице нито едно от условията по ал. 1, т. 1 и 2. (13) Алинея 12 не се прилага при висящ спор по ал. 3, повдигнат пред Комисията, до влизането в сила на решението. (14) Разпоредбите на ал. 1 – 13 не се прилагат при достъп до и съвместно ползване на мрежова инфраструктура, за която са налице наложени задължения по реда на Закона за електронните съобщения.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предложенията, които сме направили за промяна в § 4, са следните: от буква „а“ до буква „в“ ние смятаме, че предоставянето на предимство на електронни съобщителни мрежи със строителни книжа е задължително, особено при ограничения капацитет на физическата инфраструктура. Тези оператори, които са спазили изискванията на настоящото законодателство, тоест на настоящи законови разпоредби, следва да бъдат защитени. С въвеждането на новите 5-а и 6-а алинеи се опростява процедурата при спор при разпореждане с мрежите. С новата предложена ал. 8 целим приемственост между двата закона, тоест настоящия Закон за електронните съобщения и този, който в момента гласуваме – за електронните съобщителни мрежи, като се даде предимството на мрежите, които са със строителни книжа. Защото така или иначе инвеститорите са направили инвестиции в проектите, получили са разрешение за строеж, привели са мрежите си в съответствие с действащото законодателство и считаме, че следва при промяна на режима да бъдат отчетени спазените досега действащи директиви и членове на досегашния Закон. Благодаря.

Има предложение от Атанас Стоянов и група народни представители, което е подкрепено от Комисията. Има предложение от народния представител Станислав Иванов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е подкрепено от Комисията. Комисията предлага да се създаде нов § 5: „§ 5 (1) Подводни линейни обекти на физическата инфраструктура, необходима за осъществяване на електронните съобщения, разположени върху морското дъно или неговите недра в границите на вътрешните морски води, териториалното море, българския участък и крайбрежната заливаема ивица на р. Дунав, за които няма строителни книжа или не отговарят на изискванията за осъществяване на строителство, могат да се ползват законно, в случай че отговарят на следните изисквания: 1. изградени са до 19 март 2013 г. и 2. включени са като активи в счетоводните баланси или са придобити по закон или правна сделка от оператори на електронни съобщителни мрежи. (2) Наличието на условията и липсата на пречките по ал. 1 се удостоверяват чрез всички доказателствени средства, допустими по Администативнопроцесуалния кодекс. (3) Обектите на физическата инфраструктура по ал. 1 не подлежат на премахване и забрана за ползване и могат да бъдат предмет на сделки. Мрежите, съоръженията и инфраструктурата по ал. 1 могат да се разширяват и пристрояват, по отношение на тях да се извършват ремонти, реконструкции и преустройства, включително с промяна на предназначението, както и всички допустими строителни и монтажни работи. Дейностите по предходното изречение могат да се извършват по общия ред на закона. (4) Собствениците на обекти на физическата инфраструктура по ал. 1 са длъжни да ги нанесат в специализирани карти, регистри и информационни системи по реда на чл. 57 в срок до 31 декември 2018 г. (5) Собствениците на обекти на физическата инфраструктура по ал. 1 и операторите на електронни съобщителни мрежи предоставят на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ координатите на своите трасета и зони на безопасност в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7.

По § 7 има предложение от народните представители Николай Тишев и Таско Ерменков: „В § 7, т. 3 се правят следните изменения и допълнения: а) създава се уводно изречение: „В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения:“ б) сегашният текст става буква „а“. в) създава се буква „б“: „б) създава се точка 25а: „одобрява Общи условия на мрежови оператори по Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура;“. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 7, който става § 8: „§ 8. В Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. 41 от 2007 г.; изм., бр. 109 от 2007 г., бр. 36, 43 и 69 от 2008 г., бр. 17, 35, 37 и 42 от 2009 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 45 от 2009 г.; изм., бр. 82, 89 и 93 от 2009 г., бр. 12, 17, 27 и 97 от 2010 г., бр. 105 от 2011 г., бр. 38, 44 и 82 от 2012 г., бр. 15, 27, 28, 52, 66 и 70 от 2013 г., бр. 11, 53, 61 и 98 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2015 г. – бр. 23 от 2015 г.; изм., бр. 24, 29, 61 и 79 от 2015 г., бр. 50, 95, 97 и 103 от 2016 г., бр. 58, 85 и 101 от 2017 г. и бр. 7 от 2018 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 17, ал. 1, т. 1 след думите „електронна съобщителна мрежа“ се добавя „и физическа инфраструктура за разполагането й“. 2. В чл. 20, ал. 1, т. 9 след думите „електронни съобщителни мрежи“ се добавя „и физическа инфраструктура за разполагането им“. 3. В чл. 30, т. 25 накрая се поставя запетая и се добавя „както и спорове по Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура“. 4. В чл. 73, ал. 3, т. 2 след думите „електронните съобщителни мрежи“ се добавя „и физическа инфраструктура за разполагането им“. 5. В чл. 74, ал. 1: а) точка 2 се изменя така: „2. да изгражда, разполага, използва и се разпорежда с електронни съобщителни мрежи и физическа инфраструктура за разполагането им, както и със съоръжения;“ б) в т. 3 след думите „разрешения за строеж за“ се добавя „физическа инфраструктура за разполагането на“, а думите „по реда и в сроковете по чл. 281, ал. 4“ се заличават. 6. В чл. 109, ал. 1, т. 2 думата „новоизградени“ се заменя с „нови“. 7. Глава седемнадесета с чл. 281, 281а – 281г, 282 – 299 се отменя. 8. Член 323б се отменя. 9. Член 332 се отменя. 10. В чл. 336 думите „чл. 332, 334а“ се заменят с „чл. 334а“. 11. Член 341 се отменя.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, предложението, което сме направили в този член, е именно разписване на ново правомощие, съответно задължение на Комисията за регулиране на съобщенията, която дава и одобрява общите условия или промените в общите условия на мрежовите оператори по този закон. Смятаме, че по този начин ще се прекрати практиката тихомълком операторите да правят промени в общите си условия, които 30 дни след това стават задължителни за страните по договора, с които те имат договор, без въобще страните да са били уведомени. Смятаме, че тази регулация ще бъде по-добра за другата страна в договора. Благодаря.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 10. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 12.

По чл. 63 има предложение от народния представител Димитър Данчев и група народни представители: „В чл. 63, ал. 2 се правят следните изменения: 1. В т. 1, в края на изречението, след думата „територии“ се добавя „освен в границите на селищни образования по смисъла на Закона за административно-териториалното устройство на Република България“. 2. Точка 2 отпада. 3. Точка 3 става т. 2, като в нея, в началото на изречението, след предлога „в“ се добавя „градове“ и се поставя запетая, думите „на урбанизирани територии“ отпадат, а предлогът „над“ се заменя с „до“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Димитър Данчев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 63: „Чл. 63. (1) Кабелните електронни съобщителни мрежи се разполагат подземно. Разполагането може да се осъществи във физическа инфраструктура при условията на съвместно ползване по реда на този закон. (2) Кабелни електронни съобщителни мрежи могат да се разполагат въздушно само: 1. извън границите на урбанизираните територии; 2. в урбанизирани територии с население до 10 000 жители. (3) Въздушно разполагане на кабелни електронни съобщителни мрежи не се допуска в селищни образувания с национално значение, както и в населени места или части от тях, обявени за резервати с историческо, археологическо, етнографско или архитектурно значение. (4) Наличието на условията по ал. 2 и липсата на забраните по ал. 3 се удостоверява пред мрежовия оператор с декларация от оператора на електронна съобщителна мрежа в заявлението за достъп до и съвместно ползване на физическа инфраструктура с оглед на въздушно разполагане на електронна съобщителна мрежа, като мрежовият оператор не е длъжен да извършва самостоятелна проверка.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Съгласно предложените разпоредби на Закона кабелните електронни съобщителни мрежи могат да се разполагат въздушно в квартали и части от квартали, попадащи в устройствени жилищни зони с преобладаващо ниско застрояване, на урбанизирани територии с население над 10 хиляди жители, в които не е налице или не е достъпна подземна физическа инфраструктура на мрежовия оператор и е налична стълбовна такава. От друга страна, с този текст практически се разрешава въздушното изграждане на кабелни електронни съобщителни мрежи дори в централните части на най-големите градове. От една страна, това създава опасност за живота и здравето на гражданите, а от друга – ще повлияе върху облика на съответната градска част. Запазва се съществуващото положение на висящи снопове от кабели в големите градове, което не кореспондира със стремежа за постигане на европейски облик, а ги превръща в градове на страни от третия свят. С настоящото изменение, предложено от група народни представители от парламентарната група на БСП, се цели да се ограничи превратното и опорочено тълкуване на разпоредбите на чл. 63 от настоящия Законопроект – разпоредби, които създават предпоставки за неправилно тълкуване и даващи възможност за въздушно разполагане на кабели и съобщителни мрежи в редица градове в страната, както и в жилищни квартали и райони с население над 10 хиляди жители. Смисълът на предлаганата от нас редакция засяга разполагането на въздушни кабелни електронни съобщителни мрежи единствено в селищни образувания и градове с население до 10 хиляди души, без възможност за повратно тълкуване. Във всички останали случаи кабелните електронни съобщителни мрежи следва да се разполагат в подземна техническа инфраструктура при спазване на определени технически изисквания. Това е пътят за постигане на европейска визия на градовете ни. Така биха били подредени и няма да има висящи снопове от кабели, опънати понякога на височината на човешки ръст. Преминавайки към гласуване на настоящия текст, трябва да си дадем ясна сметка какъв облик желаем да имат нашите градове и населени места. Обръщам внимание, че самото отлагане на гласуването на този текст беше ясен знак от страна на управляващото мнозинство за интереси, които могат и ще бъдат засегнати от тази законова разпоредба. Бих желал да отбележа, че опитите за отлагане на подобряване състоянието на градската среда, в която живеем, могат и ще бъдат разглеждани като лобизъм в полза на частни интереси. Вярвам във Вашето отговорно решение. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Дълго коментирахме текстовете, включително и дебата, който се е провел във връзка с текста на вносителя за чл. 63 – предложението на колегата Димитър Данчев и група народни представители, което Комисията не е подкрепила, както и неговото предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, включително и редакцията, която Комисията е предложила в този доклад. В крайна сметка нашата воля ще бъде следната: ние ще подкрепим текста на вносителя. Повтарям, ще подкрепим текста на вносителя, което означава, че ще отхвърлим редакцията на Комисията. Ще гласуваме срещу редакцията на Комисията заедно с отражението на приетото предложение на колегата Димитър Данчев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. В крайна сметка, връщайки се към текста на вносителя за ал. 2, нашето настояване ще бъде в следния смисъл: ще подкрепим оставането и на трите точки в ал. 2, тоест т. 1, 2 включително и т. 3, която е била отпаднала по настояване на колегата Данчев. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Направеното предложение противоречи на Правилника. Разбира се, мнозинството може да направи това, което реши, и което се приеме може да има законова форма. Това обаче ще промени приетия текст от Комисията по същество. Това не е редакционна поправка, променя и целия смисъл на Закона, който сме приели до тук. Ще Ви зачета ал. 1 от чл. 63: „Чл. 63. (1) Кабелните електронни съобщителни мрежи се разполагат подземно…“. След това: „(2) Кабелни електронни съобщителни мрежи могат да се разполагат въздушно само: 1. извън границите на урбанизираните територии; 2. в урбанизирани територии с население до 10 000 жители.“ И т. 3, които бяха над 10 хиляди жители, крайни квартали, недостъпни и така нататък. Всъщност тези две точки си противоречат. От една страна, ние казваме, извън урбанизирани територии до 10 хиляди, а с точка 3 казваме: и навсякъде другаде, където искате. Това противоречи на целия смисъл на този текст. Следващият момент, мотивите, които чухме вътре, са, че там, видиш ли, от една страна, Република България е на второ място по бърз интернет, но на предпоследно място по покритие, както беше. Там, където има бели петна, както се изразиха, всъщност голяма част от белите петна са там, където няма население или има малки населени места. Те попадат в т. 2, където са до 10 хиляди жители. Ние ще покрием тези бели петна. Следващият момент, ако там няма подземна физическа инфраструктура, в която да се сложи тази електронна съобщителна мрежа, едва ли не сме ограничени. От една страна, това е така. От друга страна, ако си спомнят колегите, когато водихме този дебат в Комисията, част от мотивите, ЕРП-тата (енергоразпределителните дружества) казаха: вижте сега, по-назад има един член – не мога да го цитирам – с който ние им запазихме резерв там – на тяхната физическа инфраструктура, с който не разполагат мрежовите оператори на електронна съобщителна мрежа. И те казват: нашият ресурс е изчерпан на 95%. Ако утре те откажат да предоставят възможност за разполагане на електронно съобщителна мрежа, ние ограничаваме възможността, за да се положи въобще електронно съобщителна мрежа. Отделно, има две разпоредби, с които ние узаконихме малко или много положените вече кабели – и подводни, и наземни. По-следващият момент е, че ние контролът по този текст го предоставяме на кметовете на общините. Какво ще направят те, ние не знаем. В заключение ще Ви прочета ал. 4: „Наличието на условията по ал. 2 и липсата на забраните по ал. 3 се удостоверява пред мрежовия оператор с декларация от оператора…“. Забележете, отива този, който полага мрежата и казва: „Аз съм положил 10 метра, а не 1000.“ Това е същото да отида пред НАП, да съм изкарал 1 милион и да кажа: „Вижте, на мен ми харесва да Ви декларирам 100 хиляди“ и те да приемат това за факт. Това е грешка, колеги.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Кирилов, Вие много точно казахте, че сте обсъждали много подробно чл. 63. Аз само искам да попитам: този закон стои две години в Народното събрание – и в Четиридесет и третото, и сега в Четиридесет и четвъртото. Две години какво обсъждахте, та се наложи сега и предния петък тук, на крак, да мислите как да излезете от ситуацията? Единственото, което трябва да кажете, е чии интереси защитавате – мнозинството, което ще подкрепи това, което Вие казахте, защото тука ясно са записани лобистки интереси. Остава само да ги кажете кои са те и кого защитавате – Вашите избиратели, които са Ви избрали в 23. МИР, или фирмите, които не искат да си полагат кабелите под земята? И сега да манипулирате народното представителство с това, че Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения не си е свършила работата! Не, ние сме обсъдили всички въпроси и сме взели правилното решение, прието единодушно, господин Кирилов. Единодушно! Включително и колегите от ГЕРБ, включително и ние от „БСП за България“, сме подкрепили текста, както е предложен. Сега не виждам защо трябва да казвате на колегите как трябвало те да гласуват първото предложение. Не! Първото предложение е отхвърлено от Комисията, то е лобистко отношение и Комисията е видяла този лобизъм. Сега, ако Вие държите и ако продължавате да настоявате за него, след това в изказване ще Ви кажа и в какво точно се състои лобизмът. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми колега Данчев и Свиленски (реплики от „БСП за България“), искам да уточня следното. Мисля, че изказването ми беше максимално ориентирано към яснотата на текста и нашата воля. Не приемам… (Реплики от „БСП за България“.) Аз имам право да говоря и на народните представители от парламентарната група на ГЕРБ. Да, и го правя пред всички народни представители. Не ходя между редовете да казвам: „Колеги, тук ще гласуваме така или иначе“, а от трибуната казвам нашето решение, че ще гласуваме по този начин. Смятаме, че това съответства изцяло на Правилника, затова правим тези доклади, колеги. Пленарната зала няма императивно задължението да гласува доклада и по Комисия едно към едно. Ако беше така, ние нямаше да имаме гласувания в пленарната зала, а Законопроектът и Докладът щяха да стават закон веднага без второто гласуване. Това е смисълът на второто гласуване. Затова смятам, че максимално, съобразно Правилника, изложих нашата теза и позиция. Ще отговоря и на питането за интересите, защото колегата Свиленски постави въпроса директно, конкретно. Ще се опитам максимално директно и конкретно да отговоря, макар че ще вляза в тематиката на Вашата комисия, която, в интерес на истината, не е в моята Комисия. Ще кажа следното – притесни ни, че отпадането на т. 3 означава да останат без услуга и без доставка поне шест квартала в 23. МИР, където аз съм избран. Предполагам, че колеги, които познават технически въпроса, също ще го коментират. Но ако отпадне т. 3, това означава всички ползватели на интернет доставки, на доставка на телевизионен сигнал по кабелен път, означава житейски, на жаргон казано – да им се отрежат кабелите, да нямат тази възможност. При това съобразяваме обстоятелството, че този текст съответства на текста така, както е бил предложен. Той е съгласуван със съответните министерства. Те са съобразили конкретните предпоставки. Аз подкрепям това изброяване, което е в т. 3, и смятам, че то е прецизно с оглед необходимостта да стимулираме изграждането на подземна такава мрежа. Затова са дадени толкова изчерпателно, пунктуално тези изключения – да е преобладаващо ниско застрояването, това е за кварталите; населението да е над 10 хиляди жители, в която да не е достъпна подземна физическа инфраструктура, да не е налична свободна физическа инфраструктура и да има стълбове. Така че отговарям – гласувам така в полза на моите избиратели от Симеоново, Драгалевци, Бояна. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Председател, взимам думата, за да се обърна към Вас, за да подложите на гласуване точката така, както тя е приета от Комисията. Защото, ако приемем това, което предлага вносителят, на Вас ще Ви се наложи, господин Председател, да се обърнете към кметовете на София – госпожа Фандъкова, на Варна – господин Портних, на Бургас – господин Николов, за да уведомят те своите съграждани, че в техните градове кабелите по всички квартали – обръщам внимание, че квартал е всичко, което е заключено между четири улици, ще продължават да висят и да представляват грозна гледка. Ползвам дупликата на господин Кирилов, за да обърна внимание, че в Закона тази точка, този чл. 63, касае разполагането на физическа инфраструктура, а във физическата инфраструктура на кабелни и електронни съобщителни мрежи оттук насетне, има няколко други точки, господин Кирилов, на които Вие вероятно не сте обърнали внимание, в които ние говорим за търпимост на съществуващите електронни съобщителни мрежи – кабелни, да уточня за нашите съграждани. Можеше да помислим да увеличим тази търпимост, да дадем срок, в който това нещо да се случи – разполагането на тези нови мрежи под земята да останат така, че да не се налага да се прекъсват някъде услугите, ако има такива райони, за които Вие споменахте. Аз искам да знам: колко оператора според Вас ще започнат да полагат подземно и подводно своите новоизградени мрежи? Отговорът е нула и Вие го знаете много добре. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Не смятах да се изказвам точно по този закон, но това, което чух в дебата дотук, честно казано, ме провокира, тъй като бяха изложени доста неистини от колегите от БСП. Колеги, не мога да разбера къде го видяхте този лобизъм в т. 3 на чл. 63, ал. 2? Първо, този текст като цяло беше в проекта, който беше внесен в предишното Народно събрание и до неговата окончателна редакция, която виждате и в този проект, се стигна именно след дълги и продължителни дебати – и с Министерство на регионалното развитие и благоустройството, и с ресорното Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, включително и със заинтересованите страни – кабелни, електро-, съобщителни оператори и съответно със собствениците на електропреносна инфраструктура. (Реплики.) Нека да завърша, после ще имате възможност да вземете реплики и изказвания. Какво се предлага в ал. 2, т. 3? Предлага се, на първо място, тези кабелни електронни съобщителни мрежи да се разполагат въздушно само в части от квартали, попадащи в устройствени жилищни зони с преобладаващо ниско застрояване. Тук чухме, че щяло да бъде в центровете на населените места. Колеги, аз не съм видял в центровете на населените места преобладаващо ниско, то е преобладаващо високо. В повечето населени места е преобладаващо високо, а не преобладаващо ниско – говоря за това твърдение, което беше невярно и беше изложено от тази трибуна. На следващо място, в нормата е предвидено, че това изграждане става само там, където не е налице или не е достъпна физическа инфраструктура на мрежов оператор, тоест до този момент в тези зони икономическите оператори, в случая операторите на кабелни електронни съобщителни мрежи, не са имали инвеститорски интерес да изградят тази мрежа, най-вероятно защото няма да имат икономическата възвръщаемост на инвестицията, която биха направили, тъй като изграждането на кабелни електронни съобщителни мрежи подземно е доста скъп, времеемък и трудоемък процес, който изисква доста сериозни инвестиции. С тези условия, записани в т. 3, се предотвратява това, от което Вие се опасявате, от едва ли не някакви плетеници от кабели в центровете на големите населени места. Фактът е, че този текст се отнася основно за квартали, които не са в центъра, даже не в широкия център, а в покрайнините на населените места и на градовете. Това са селища, които са присъединени с решение на общинските съвети като квартали към съответното населено място и в по-голямата си част, именно поради предходния характер на типа селищно образувание, са с ниско, а не с високо застрояване. Там няма до момента, в който те са присъединени като квартали, не е имало, и логично не е имало и интерес от кабелните електронносъобщителни оператори да изграждат каквато и да е мрежа, а дори т. 3 да я няма в текста, няма по никакъв начин да поощрите който и да е да тръгне да изгражда в тези квартали с ниско жилищно застрояване кабелни електронни съобщителни мрежи и в това може да бъдете абсолютно убедени. Така че аз Ви призовавам да гласуваме текста на вносителя за т. 3, както е описан. Той съдържа в себе си достатъчно гаранции за това, че няма да има плетениците от кабели, за които се говореше. Не знам какви са Ви впечатленията за другите общини. Тук чух за община Бургас. В община Бургас аз плетеници от кабели не съм видял и мога да Ви уверя, че в тази община по-голямата част от електронните съобщителни мрежи са разположени подземно, като изключим именно кварталите, които бяха села и бяха присъединени в последните десет години към територията на община Бургас. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, имам конкретен въпрос към преждеговорившия колега Митев: когато се изказвате така компетентно от тази трибуна, дали не сте в конфликт на интереси, когато сте работили като юрисконсулт към СКАТ? Това ми е конкретният въпрос и моля да отговорите.

Благодаря, уважаеми господин Председател. С най-голямо удоволствие ще Ви отговаря. Нямам конфликт на интереси, нямам никакви отношения към този момент с телевизия СКАТ. Всъщност от три години нямам каквито и да било отношения, нито съм юрисконсулт, нито съм на граждански договор, нито по някакъв начин се занимавам с телевизия СКАТ.

Лъжете!

Да, работил съм. Преди да бъда народен представител, съм работил като юрисконсулт в телевизия СКАТ – това не е тайна и смятам, че всъщност точно това ми помага в този случай да оценя качеството на предложения текст. Смятам, че той е достатъчно добър и в достатъчна степен гарантира обществения интерес. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бях силно учуден, когато преждеговорившият каза, че нямал намерение да се изказва по този закон, след като той предложи отлагането на чл. 63. Най-малкото, би трябвало да вземе отношение защо предложи това отлагане, тъй като, както виждаме в материята, която сега ще гласуваме, нищо ново не се е добавило, а и няма как да се добави по Правилника за Народното събрание. Нещо повече, ще си позволя, колеги, да Ви напомня какво Ви казах предишния път, когато обсъждахме този закон, и когато бяхме стигнали до отлагането и беше предложено това отлагане да се гласува, взех процедура по начина на водене и Ви обясних тук, от тази трибуна, преди четири-пет дни, че това отлагане е абсолютно безсмислено. Няма никакво основание да бъде гласувано и че в крайна сметка Вие няма да постигнете нищо ново по отношение на текстовете. Видимо са Ви трябвали четири дни, за да осъзнаете тази сложна мисъл. Важното е, че в крайна сметка сте стигнали до това, осъзнали сте я. Надявам се, следващия път да го правите по-бързо. Искам да Ви обърна внимание върху текста и т. 3, както е записана и ще помоля юристите, които са в залата, да внимават, за да ми кажат дали бъркам, или не бъркам. Точка трета, както е записана в този Проект, и това, което е дадено по вносител, звучи така: „В квартали, части от квартали, попадащи в устройствени жилищни зони с преобладаващо ниско застрояване на урбанизирани територии с население над 10 хиляди души“. Аз питам: след като го няма съединителния съюз „и“ – „квартали и части от квартали“, не изваждаме ли кварталите ей така случайно, без да искаме, чисто граматически и смислово в едни по-нататъшни разсъждения на чиновниците от хипотезата, че те трябва да бъдат в устройствени жилищни зони с преобладаващо ниско застрояване, след като е със запетайка, а не е със съединителен член, защото имаме квартали и отделно имаме части от квартали, попадащи в устройствените планове? Следващият въпрос, който искам да задам: това нещо, което сте го записали като „преобладаващо ниско застрояване“ какво означава? Преобладаващо по бройка сгради, преобладаващо по бройка население, преобладаващо като бройка апартаменти в дадена сграда – чисто как това ще бъде оправено като норма, която съответните общини да могат да прилагат и да кажат: „да, това е район с преобладаващо ниско застрояване“? Вижте, ясно ми е, че може би в тези три-четири дни, в които поискахте отлагане, се е събирал коалиционният Ви съвет, за да реши проблемите на един от Вашите коалиционни партньори, за да може да защитите неговите интереси. Може би този партньор за пореден път е изказал своето мнение за своето присъствие в коалицията, ако не му осигурите кабелите да му висят по въздуха навсякъде по държавата, в това число и в кварталите, както се чете в този текст. Това, което постигнахте с това отлагане, колеги, е едно-единствено – създадохте и затвърдихте впечатлението в хората, които гледат и следят как се приемат законопроектите в Република България, за това, че те се приемат в интерес на определени властимащи в момента хора, и нямат нищо общо с интереса на онези, които са ни избрали. За съжаление, с това отлагане това постигнахте – нищо друго повече от това. Благодаря Ви за вниманието.

Господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ерменков, една бърза реплика, понеже питахте къде горе-долу е преценено какъв вид е застрояването. Доколкото съм запознат – има общи устройствени планове и подробни устройствени планове, където много ясно е описано какъв вид е застрояването на районите. Колкото до кварталите, бих Ви дал един пример да помислите, в София също го има – един вариант мога да дам: район Нови Искър на София, който всъщност се състои от малки населени места. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Председател! Уважаеми колега Ерменков, не сте слушали внимателно предходния дебат и предложението, което тогава направих, аз го обосновах с малкото колеги, които присъстваха в пленарна зала, и това, че все пак, тъй като този закон не касае само кабелните и електронните съобщителни оператори, а най-вече хората, които ползват услугите и достъпа на информация, която предоставят въпросните оператори, и затова предложих да има отлагане, за да има повече народни представители, които все пак представляват тези хора и е добре да чуят дебата и да вземат информирано становище. По отношение на Вашия въпрос за думичките, защо са използвани така, защо има квартали и части от квартали, ами то е свързано със следващия текст – „с преобладаващо ниско жилищно застрояване“. Това е ключът в разпоредбата – не е в „квартали“, не е „в части от квартали“, а в тези думички – „в преобладаващо ниско жилищно застрояване“. Преобладаващото ниско жилищно застрояване предполага еднофамилни жилищни сгради или жилищни сгради, които са с много малък брой живеещи в тях. Следователно с много малък брой абонати и оттам именно идва и икономическата необоснованост на операторите да изграждат точно в тези места, в тези части от квартали или в тези квартали подземни електронни съобщителни мрежи. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Ерменков, както преждеговорившите, които направиха реплики, пример за определяне на зоната по един или друг начин включително може да се види с приложените изменения на Закона за застрояване на Столична община. Тоест през Закона се изменя Общият градоустройствен план, като по един или друг начин самите зони и начинът, и характерът на застрояване се моделират. Това ми е репликата към Вас. Благодаря.

Първо, на това, за преобладаващото ниско строителство. Нека това, което е записано в градоустройствените планове да ни е ясно, че то подложи на изменение, не е веднъж завинаги дадено. Много моля това, което е написано, че е за ниско строителство невинаги е само ниско строителство там, знаете много добре – частични ПУП-ове и така нататък, да не давам повече примери. Знаете как стават нещата, недейте да влизате в… Един блок стърчи по средата на няколко жилищни сгради. Това според Вас ще бъде нормално там, наоколо да има жици и кабели.

До 10 метра височина. Блок не може да има.

Второто нещо, което искам да кажа по изказването на колегата Митев. Не сме много повече сега в залата, отколкото миналия път, когато гласувахме, така че това е аргумент, който е изваден от въздуха, за да ни дадете някакво обяснение защо отложихме темата, но не ми отговорихте на въпроса, защо е „запетайка“, а не е „и“ между „квартали“ и „части от квартали“. Защо това не е така? Може би кварталите просто ги извадихме извън скобите. Още веднъж казвам, това, което Вие в момента се опитвате да наложите да бъде прието по вносител, означава, че оттук нататък ние ще приличаме на град от развиваща се държава, защото например в София има квартали с ниско строителство – „Лозенец“, „Подуяне“, „Сердика“... Не искам да напомням за квартал „Христо Ботев“, за „Суходол“ и така нататък. Може би това е целта, уважаеми колеги, да може да имат достъп и влияние върху тези квартали, за да може след това на изборите да си ги викате да дойдат да гласуват за Вас срещу умерено неплащане на такса за кабелни доставки. И това е начин за печелене на избори, разбира се, но мисля, че това не отговаря на интересите на българина, това не отговаря на интересите на онези, които са ни избрали, най-малкото отговаря на интересите на онези, които искат да имат естетически изглеждащи градове без кабели и жици, които да висят във въздуха, да са по фасадите и да рискуват всеки момент да паднат и да ударят някой по главата. Вие както искате, може да гласувате „за“ бъдещето с кабели и некрасиво. Може да гласувате и по начина, по който Комисията Ви е предложила. Нещо повече искам да Ви кажа, тези комисии вярно, че не са окончателен вариант на приемане на законите, но те са специализираните комисии, в които се разглеждат онези проблеми, които не всички знаят в какво се състоят – затова има комисии, затова има и предложения на комисиите. Ако смятате, че знаете повече от тези специалисти, имате право, разбира се, да гласувате срещу тяхното предложение. Аз все пак Ви призовавам – гласувайте за красотата, гласувайте за естетиката, гласувайте за бъдещето! Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Първо, искам да внеса малко яснота по отношение на предлаганата точка, която трябва да остане, а именно точка трета. Уважаеми колеги, във всички изказвания дотук, които прозвучаха от тази трибуна – реплики и дуплики, не се каза нещо съществено. Това е действаща норма в Закона за електронните съобщения и към момента. В този чл. 286 от Закона за електронните съобщения пише, че се разрешава въздушно изграждане на кабелни мрежи – цитирам по памет „в населени места с преобладаващо ниско застрояване“. Какво променяме дотук? Нищо. Напротив, обаче – променяме и правим следната промяна: налагаме нормативно да са изпълнени следните условия. Първо, да бъдат при ниско застрояване, което е и към момента действащ член, но да няма подземна инфраструктура, тя да не е достъпна или да има стълбовна мрежа. Какво означава това? Запазваме сегашното положение, никакви кабели повече няма да се опъват от досега опънатите и, напротив, налагаме условието да няма подземна инфраструктура, да не е достъпна или да има стълбовна мрежа. Това, от една страна. От втора страна, уважаеми колеги, питам аз: нима колегите от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията не са запознати с този член, където се казва: „Това предложение, ако се приеме, може да създаде множество проблеми. На първо място, от редакцията на текста не става ясно дали е възможно въздушно разполагане в малките населени места, които не са градове. Колегите какво искат да кажат? Че само в градовете, малките населени места, които са над 10 хиляди жители, въобще няма да имат интернет. Това ли искате, колеги? Явно това искате. Това, от една страна. От друга страна, може би Министерството на регионалното развитие и благоустройството също са се изказали против това предложение: „Считаме, че разпоредбата гарантира в достатъчна степен безопасността на изграждане на електронните съобщителни мрежи и качество на предоставяните услуги, в случай че се приеме чл. 63, ал. 3.“ Питахте за общините. Ето го на Сдружението на общините. (Показва документ.) Вие ги имате тези неща. Вие имате тези документи. Отговорът на Сдружението на общините е в същия дух: „Не са ясни мотивите на предложените изменения да не се използва възприетият термин „урбанизирани територии.“ Тук говорим за градовете, урбанизираните територии, кварталите и така нататък. „От друга страна, отпадането на точка трета би довело до сериозни затруднения за зони с преобладаващо ниско застрояване, в които поради характера на терена или поради ограничения брой потребители не е възможно изграждането на подземна инфраструктура.“ Уважаеми колеги, дайте да говорим сериозно. Обясних Ви – няма нужда да се връщаме в годините, когато може би Вие бяхте свикнали в България да има само „Канал 1“. Питам Ви, понеже говорите за квартали в София, ето кварталите на София, които няма да имат интернет благодарение на Вас. Сега ще Ви ги прочета и тях. И тогава ще Ви попитам: по какъв начин Вие ще отидете при тези хора на следващите избори? Не, може би няма да ходите, защото те няма да имат интернет и няма да знаят, че има избори. Ще Ви ги прочета все пак: Суходол… Не е Сухиндол, господин Ерменков, а е Суходол. (Оживление в ГЕРБ.)

И Сухиндол е в списъка.

Сухиндол е известен с друго. … „Бенковски“, „Орландовци“, „Левски В“, „Бусманци“, „Враждебна“, „Карпузица“, „Горна баня“, „Княжево“, „Панорамна Бояна“, „Бояна“, „Драгалевци“, „Казичене“, „Кривина“, „Долни Богров“, „Световрачене“ и „Требич“. За пловдивчани мога да кажа, че в Пловдив са: „Ривиера“, „Слънчогледи“, „Прослав“, „Елеганс“, „Христо Ботев“ и „Шекер махала“. За какво говорим, колеги? Важното е да запазим съществуващото положение – в чл. 286 го има, налагаме кумулативни условия, които донякъде утежняват разполагането на тези въздушни кабели, и нещата за хората ще бъдат окей. Не виждам какъв е проблемът и защо толкова пламенно трябва да защитавате една теза, която е несъстоятелна. Благодаря Ви.

Защо тогава гласува предложението на Комисията?

Не съм гласувал за предложението на Комисията. Предложението на Комисията беше прието с 10 гласа „за“ – на БСП, и „Воля“ мисля, че гласуваха „за“. Колегите от ГЕРБ гласувахме „против“, но бяхте повече, за съжаление.

Благодаря, господин Председател. Първо, да поправя господин Иванов за гласуването. Гласуването, което цитирахте, господин Иванов, беше за чл. 69. За чл. 63 се прие единодушно.

Не е вярно.

Има стенограма, може да я видите. Единодушно! Това гласуване, което цитирахте, беше за чл. 69. Следващият момент – участвахме всички в този дебат. Дебатът беше дълъг. Подкрепихме го единодушно. В един момент господин Иванов сменя позицията си на 180 градуса и ни убеждава как всички сме се объркали след многодневни, не многочасови, а многодневни дебати. Следващият момент, господин Иванов. Вие казвате, че да инвестираш в 10 – 20 квартала на София е икономически неизгодно. Не знам къде другаде в България е икономически изгодно да се инвестира. И не на последно място, Вие казвате: това го има в Закона за електронните съобщения. Искате да ми кажете, че правим чисто нов закон, изцяло нов закон, за да не променим нищо от Закона за електронните съобщения. Тогава той няма смисъл. Тогава тази разпоредба и тази директива са абсолютно излишни. Аз Ви прочетох и ал. 1 на чл. 63, където се казва: „Кабелите се полагат подземно, освен изключенията“, но ние изключенията ги направихме правило. Подземно вече е изключение. Противоречите на всичко, което казахме дотук, господин Иванов. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, господин Председател. Аз като съучастник в тази Комисия също мога да потвърдя думите на господин Летифов за единодушното приемане на този член. Оставам изненадан, уважаеми колеги, какво искаме да приемем. Репликата ми е към господин Иванов. Изредихте немалък брой села. Проблемът с тези населени места е решен, господин Иванов. В текста, който искате да се приеме, говорим за населени места над 10 хиляди жители, за квартали, за части от квартали. Хайде кажете ми Требич колко хиляди жители е или част от Требич колко хиляди жители е над 10 хиляди?

Десет хиляди и един.

Защото всяка територия, уважаеми колеги, кметовете тук го знаят много добре, заградена между четири улици, е квартал. Затова и отпадна тази алинея, колеги. И те го знаят много добре. Защото с тази алинея отваряхме възможността навсякъде в София – няма ниско, няма високо застрояване, няма стълбовна мрежа, няма подземна мрежа – навсякъде да си продължи сегашното висене на кабели. Затова колегите решиха, че това нещо трябва да отпадне. Да, стана проблем, когато отпадна. Съгласен съм. Проблем се получи, защото свалихме цяла точка, без да се помисли как да се запълни вакуумът в тези други населени места. И Ви предложихме на тези, които са изградени до момента, да им се даде гратисен период, да им се каже, че до 2022 г. кабелите могат да висят по улиците. След това обаче не може. Вие това не го приехте. Вие не приехте и предложението на колегата Димитър Данчев, което е същата ал. 3, само че казва за населени места под 10 хиляди души, квартали под 10 хиляди души, части от квартали под 10 хиляди души. Защо не приехте това нещо? Имате възможност да го приемете.

До 10 хиляди може и сега.

Какво може сега? Да, може. Като е над 10 хиляди може и под 10 хиляди. Господин Иванов, в цялото Ви изказване няма никаква истина за това, че ще останат без интернет, без кабелна телевизия и че гласуването в Комисията е било разделено. Бяхме единодушни с Вас. Надявам се и сега да бъдем.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, първо, по отношение на Закона за електронните съобщения, господин Летифов, знаете, че в ЗЕС тази глава отпада с приемането на този законопроект. Затова ние трябва да го уредим в новия законопроект. Затова обясних на колегите, че това е съществуващ текст, който просто го приемаме, налагайки кумулативно да са изпълнени и две допълнителни условия, които утежняват изграждането оттук нататък. Това е моята реплика. Господин Свиленски, прочетох Ви населените места. Няма нужда да губя времето на залата да ги чета отново. Тези населени места в София и в Пловдив, които са над 20, ще останат без кабелна телевизия и без интернет. Това е. (Реплики от „БСП за България“.)

Господин Председател, дами и господа народни представители, полезни са дебати по такива въпроси, за да може да се стигне до истината и да се разбере кое е правилно и кое не. От дебата до момента е ясно кое е правилно. Защо трябва да лишим малките и средните доставчици в България от своя бизнес? За да ги подарим на големите доставчици от мобилните компании. Е, това ако не е лобистко – здраве му кажи! Вие от ДПС и БСП правите подарък на големите мобилни компании в България, защото във всички тези квартали ще бъде доставен интернетът от кого? Защото няма кабел – от мобилните оператори. А кой ще доставя телевизионния сигнал? Има един голям такъв мобилен оператор. За кого лобирате Вие? За големите играчи в този бранш! (Ръкопляскания от ГЕРБ.) А малките и средните са виновни, че си изкарват хляба ли? Не Ви ли е срам? А ДПС имат и други аргументи. В част от тези махали по големите градове живеят етнически малцинства. Защо да има при тях и да достигат български телевизии и радиа. По-добре да си сложат по едно сателитче и да гледат „Синебеш“. Нали така? Нека да лишим и тези български граждани от това да имат информираност от български телевизии. Това ли искате да направите? (Шум и реплики.) Чувам от Вашите изказвания: те загрозявали градовете. Ами доставчиците на електроенергия? Защо не им сложите и на тях жиците под земята? Те са красиви ли? Те са красиви! Или като шарим всичките тези кварталчета като „Бояна“, „Драгалевци“ – всичките къщи с големи сателитни чинии, ще стане много красиво?! Ще стане като на Марс – невероятно! Когато говорите за лобизъм, помислете какво говорите. И това, че обслужвате интересите на големите компании в България, а ликвидирате големия и средния български бизнес. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)

Господин Ангелов, онези, които изкарват хляба на България, живеят в населени места до 10 хиляди жители, ако не го знаете. Това са селата, малките градчета. Те не живеят в столицата, не живеят в градовете, не живеят в Банкя. Ако мислите, че тези, които живеят в Банкя, изкарват хляба на българите, не, те изкарват своя хляб – личния, златния! За кого лобираме? Лобираме за това, че във всеки град трябва да има красота, трябва да има естетика, трябва да има нещо, което да ни превръща в европейки град, а не в африкански. Когато говорите, че отнемаме възможност – не, не сме отнели на нито един от малките оператори възможността, защото има възможност да снабдява всички градчета и селца до 10 хиляди, без да се налага да прави каквито и да било инвестиции по стълбовете. Няма да има нито един голям оператор, който да има желанието да отиде там, защото той няма бизнес интереси в това нещо. (Реплики от народния представител Юлиан Ангелов.) Господин Ангелов, бъдете възпитан, много Ви моля! Дръжте се като народен представител. Недейте да се държите като хулиган! Изчакайте, ще дойдете, ще направите дуплика тук.

Ама как да не влизам, когато няма кой да го възпита този човек?! Нали някой трябва да направи това нещо?

Още един път – лобираме за красотата, лобираме за интересите на онези, които са ни избрали, и защитаваме интересите на всички онези, които живеят и в малките населени места, защото сме записали възможността до 10 хиляди да може спокойно да се прекарват въздушни линии. И, господин Ангелов, ако не знаете – там са хората, които изкарват хляба на България. Там! Не в градовете, не в Банкя. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, господин Председател. От изказването станаха ясни няколко неща: че при гласуването в Комисия, първо, ГЕРБ и „Обединени патриоти“ са лобирали за големите оператори, а сега лобират за по-малките оператори. Просто са си сменили позициите. Повтарям – единодушно беше гласуването в Комисия. Стана ясно, че господин Ангелов има чудесни познания по турски. И стана ясно също, че е по-лесно да си докараш интернет и телевизия от Турция, отколкото тук с български да разполагаме. Това е смешно! И не на последно място, обвинението в лобизъм е несъстоятелно, защото разпоредбата на директивата и на този закон е за подземно полагане на тази физическа инфраструктура и електронносъобщителна. Това, господин Иванов, са изключения. Ние ги направихме правило. Аз Ви предлагам друго решение: с преходна разпоредба да удължим или да оставим срок, в който кабелите там, където приемаме, че това е единственият начин да се достави интернет или телевизия на тези хора, да има търпимост пет или десет години – дайте да преценим. И да видим след този период колко от тези оператори ще са направили инвестиция? Нула според мен. Не е въпросът да лобираме за някой. Въпросът е да се направят инвестиции оттук нататък в по-високо качество, да се спази разпоредбата на закона. Комисията не е лобирала за никого. В това бяхме убедени. По отношение на становищата на министерствата, те бяха такива и тогава, господин Иванов. Само че тези, които Вие цитирахте, бяха за писмените предложения. Тук сте в една грешка. Извинявам се, че се отклоних. Лобизъм тук няма. Направете предложение да се остави с преходна разпоредба един срок, в който да има търпимост, и така никой няма да бъде засегнат. Но да видим дали след това този закон ще се прилага по начина, който той указва. Това е въпросът. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Ангелов, разбира се, че е хубав дебатът в залата, за да стане ясно на народните представители за какво става въпрос, но невинаги е задължително да се изказвате, когато не сте прочел закона, когато не сте присъствал на заседание на комисия. Просто да, хубаво е да се слуша. И аз така стоя там отзад, слушам и вземам решение, не се изказвам по всяка тема, защото малките оператори, тези, които ги защитаваха през целия закон, бяха именно колегите от „БСП за България“, колегите от ДПС, колегите от „Воля“ – те защитаваха малките оператори, защото през целия закон на малките оператори им отрязахте главите. Защото за всяко нещо, за всеки стълб, за всяка точка те трябва да плащат на големите, на тези, за които уж Вие се борихте – електроразпределителните дружества. Сега всеки малък оператор трябва първо да мине през касата на ЕРП-то, да си плати и тогава може да работи. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Въздушното през кое ЕРП ще минава, бе, Свиленски?! Я не се излагай!

Така че, вземете прочетете Закона и когато сега предлагаме действително градовете да имат един хубав външен вид, да няма тези кабели, съгласен съм с председателя на Комисията, нека да сложим пет, десет години отлагателен срок, да се види, но нови кабели да не се изграждат по този начин. Това ще е най-голямата грешка, ако приемете текста и в София, оставете тези квартали, за които говори господин Иванов, вече и в „Младост“, и в „Надежда“, и в „Люлин“, и в „Гео Милев“, и в „Слатина“ – навсякъде ще започнат да си пускат кабелите от вход до вход и от блок до блок. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Аз не мога да разбера, ще започна от господин Свиленски, как винаги той е компетентен по всички въпроси и знае кой какво е чул и какво не.

Аз не съм се изказвал от два месеца.

Аз съм човек, който разсъждава логически, и мога да си направя елементарната сметка – когато ги няма тези доставчици на тези услуги в малките квартали, няма кабели, които да доставят интернет, няма подземна инфраструктура, която да доставя интернета, кой ще доставя интернета – големите мобилни компании?

Който досега ги е доставял.

Големите мобилни компании ще го доставят. Ама сега има кабели.

Ама те си остават.

А кой ги маха?

И досега…

Прочети Закона!

…и досега тези, които са опъвали кабели, са плащали. Но искам да Ви попитам и нещо друго: чия е подземната ифраструктура примерно в София, примерно на коя фирма е и къде искате Вие да вкарате всичко и на кого плащат те?! Не е ли пак една от тези големи компании? Тоест, Вие искате да вкарате целия този бизнес в три-четири големи фирми. Това е Вашата цел. И за другите, това е към господин Ерменков, хляб, господин Ерменков, си вадят хората не само по селата, а и по градовете. Защото в тези фирми работят десетки хиляди хора и от това вадят своя хляб. Не само по селата, и по градовете хората работят и си вадят хляба. Ако това не Ви е ясно, здраве му кажи!

Благодаря, уважаеми господин Председател. Правя процедура за прегласуване. Уважаеми колеги, това е единственият вариант да вземем правилно решение – единственият вариант!

Не е по същество.

Да, знам, че не е по същество. Още веднъж, господин Иванов…

…кажете на Вашите колеги, а след това разликата е само в под и над 10 хиляди.

Текстът е същият, но ще спасим големите квартали с високо застрояване от кабели по…

Ама как, не сме завършили гласуването!? (Шум и реплики от „БСП за България“ и ГЕРБ.)

Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Караянчева, бих искал да обърнете внимание…

Аз заявих уважението си към госпожа Караянчева, а се обръщам към Вас.

Ако и това ни забраните, може да ми поискате оставката.

Уважаеми господин Председател…

…моля да обърнете внимание на господин Станислав Иванов да не смущава залата с викове постоянно: „Против, против!“ (Смях.) Това са нормални хора, бе, господин Иванов, Ваши колеги!

Да, господин Председател, това са нормални хора, Ваши колеги, не знаят ли за какво гласуват?

И аз приемам, благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Гласувах „против“, защото тази точка по начина, по който беше приета – без да мине през експертното съгласуване и одобрение на ресорната комисия, е типичният пример за начина, по който се прави законодателство в Четиридесет и четвъртото народно събрание. Приемат се неща, буквално след минути вече имаме друг сигнал и гласуваме обратно. Така се случва сега, и вчера се случи с Антикорупционния закон. Така се случва и с много други закони. Преди Нова година гласувахме Закона за подпомагане на земеделските производители и няма няколко дни да минаха след Нова година, и го променихме отново. Така не се прави законодателство. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 100.

Благодаря, госпожо Председател. Благодаря и на колегите за работата.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Преди да представя Законопроекта, моля процедура за допуск на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, моля в залата да бъде допуснат господин Румен Димитров – заместник-министър на културата.

Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение на Закона за филмовата индустрия, № 702-01-49, внесен от Министерски съвет на 24 ноември 2017 г. и приет на първо гласуване на 25 януари 2018 г. „Закон за изменение на Закона за филмовата индустрия (обн., ДВ, бр. …)“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

Предложение от народните представители Стефан Данаилов, Александър Симов, Крум Зарков, Чавдар Велинов, Нона Йотова и Иван Ченчев – да се създаде нов § 1: „§ 1. В чл. 17 т. 1 се изменя така: „1. субсидия за агенцията, чийто годишен размер не може да бъде по-малък от сумата на средностатистическите бюджети за предходната година, съответно на 7 игрални филми, 10 кратки игрални филми, 4 документални филми и 160 минути анимация.” Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.

По § 2 има предложение от народните представители Стефан Данаилов, Александър Симов, Крум Зарков, Чавдар Велинов, Нона Йотова и Иван Ченчев – в § 2, чл. 28, ал. 7 изречение второ да се измени така: „Националният съвет за кино ежегодно може да предлага на изпълнителния директор на агенцията и по-висок процент за разходване, който следва да бъде постановен с негов акт”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Евгени Будинов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 28 ал. 6 и 7 се изменят така: „(6) Размерът на средствата за държавно подпомагане на филм по ал. 1 не трябва да надвишава 50 на сто от бюджета на проекта, а за трудни филми – 80 на сто от бюджета на проекта, но не повече от 70 на сто от средностатистическия бюджет за предходната година за съответния вид филм. (7) На територията на Република България се разходват най-малко 75 на сто и не повече от 160 на сто от размера на отпуснатите по този закон целеви средства за държавно подпомагане. Националният съвет за кино може ежегодно да предлага минимален процент на разходваните средства, по-висок от 75 на сто.”

По § 3 има предложение от народните представители Вежди Рашидов, Тома Биков и Лъчезар Иванов. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народните представители Стефан Данаилов, Александър Симов, Крум Зарков, Чавдар Велинов, Нона Йотова и Иван Ченчев: „В § 3, в § 1 от Допълнителната разпоредба да се направят следните изменения: а) да се създаде т. 14а: „14а. „Средностатистически бюджет за кратък игрален филм” е бюджет на филм с времетраене до 40 минути, изчислен на базата на отчетени разходи за завършените филми и бюджетните разходи за предходната година, включително разходите за изработване на 5 копия за разпространение на филма, превод и субтитри на два чужди езика, както и разходите за реклама и промоция в размер на 15 на сто от сумата на бюджета, преизчислен по официалния индекс на инфлация за предходната година.” б) точка 23 да се измени така: „23. „Труден филм” е сложен за реализация филм, който е създаден в една единствена оригинална версия на официалния език – български език, поради факта, че се ползва в ограничена територия с малко население; кратък филм, игрален и документален, който е първи филм на режисьорите; темата на филма утвърждава общоевропейските ценности и/или допринася за утвърждаване на културната идентичност на страната; филмът ще се снима с участието на повече от 6 артисти в главни роли и не по-малко от 12 с второстепенни роли; с масовка общ обем не по-малко от 2000 единици; снимки се предвиждат на повече от 25 локации и с участието на деца-актьори и/или животни; филмът ще се снима в минимум два сезона, като над 25% от кадрите се реализират с два снимачни екипа; проектът е със сложна сценография и изграждане на поне три декора със стойност минимум 8% от общия бюджет на филма.”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения: 1. В т. 2, буква „б” думите „и поне двама от авторите са български граждани, единият от които е сценарист или режисьор”, се заличават. 2. Точки 14, 15 и 16 се изменят така: „14. „Средностатистически бюджет на игрален филм” е бюджет на игрален филм с времетраене над 90 минути, изчислен на базата на отчетените разходи за завършените филми и бюджетните разходи на филмите в производство за предходната година, включително разходите за изработване на 5 копия за разпространение на филма, превод и субтитриране на два чужди езика, както и разходите за реклама и промоция в размер 10 на сто от сумата на бюджета, преизчислен по официалния индекс на инфлация за предходната година. 15. „Средностатистически бюджет на документален филм” е бюджет на документален филм с времетраене над 60 минути, изчислен на базата на отчетните разходи за завършените филми и бюджетните разходи на филмите в производство за предходната година, преизчислени по официалния индекс на инфлация за предходната година. 16. „Средностатистически бюджет на анимационен филм” е бюджет на анимационен филм, определен на основата на една минута екранно време, изчислен на базата на отчетните разходи за завършените филми и бюджетните разходи на филмите в производство за предходната година, преизчислени по официалния индекс на инфлация за предходната година.” 3. Точка 23 се изменя така: „23. „Труден филм” е филм, чиято единствена оригинална версия е на български език и е с бюджет, не по-голям от средностатистическия бюджет за съответния вид филм за предходната година.”

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

По § 4 има предложение от народните представители Стефан Данаилов, Александър Симов, Крум Зарков, Чавдар Велинов, Нона Йотова и Иван Ченчев – § 4 да се измени така: „§ 4. Подпомагането по реда на този закон на българската филмова индустрия се извършва по индивидуалната схема за помощ.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Диана Саватева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. Неприключилите до влизането в сила на този закон плащания се извършват само въз основа на сключените до 31 декември 2017 г. договори за подпомагане по реда на този закон, в рамките на мярка за помощ SA.30569 – Схема за помощ за българската филмова индустрия, разрешена с Решение на Европейската комисия С(2012)5572 от 2 август 2012 г.”

По § 5 има предложение от народните представители Вежди Рашидов, Тома Биков и Лъчезар Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“

Благодаря Ви, госпожо Председател. Правя процедура за удължаване на срока за предложения между първо и второ четене по Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България с пет дни – до другия вторник.