9 март 2018 г.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 84, като в него думата „настоящия“ се заменя с „този“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 85. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя на вносителя и предлага следната редакция на чл. 86: „Чл. 86. (1) Разкриването на информация в случаите по чл. 68, 72, 74, 76, 78, 87 – 89 и Глава девета не поражда отговорност за нарушаване на ограниченията за разкриване на информация, предвидени с договор, законов или подзаконов нормативен акт или административен акт. (2) В случаите по ал. 1 не се поражда отговорност и когато се установи, че не е извършено престъпление, а операциите и сделките са били законосъобразни.“

„Глава шеста – Сътрудничество.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста. „Раздел І – Национално сътрудничество“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 87, като в ал. 4 след думата „Информацията“ се добавя „по ал. 3“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 88.

„Раздел ІІ – Международно сътрудничество“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 89. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 90: „Чл. 90. (1) Дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ по своя инициатива и при запитване обменя информация за съмнение за изпиране на пари и за свързани предикатни престъпления със съответните международни органи, органи на Европейския съюз и органи на други държави въз основа на международни договори и/или при условията на взаимност. (2) Дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ осъществява обмен на информация и с оглед на постигане целите на Директива (ЕС) 2015/849 за анализ на риска и еднакво прилагане на международните стандарти в рамките на Европейския съюз, както и с цел предоставяне на информация с оглед преценка на ефективността на системата за превенция и противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризъм. (3) Сроковете за осъществяване на обмена на информация се съобразяват с изрично посочените от органите по ал. 1, както и с техническите възможности за събиране и предоставяне на информация, включително, при необходимост, извършването на превод на чужд език. (4) Във връзка с членството на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ в Егмонт груп, директорът на дирекцията може да сключва, изменя и прекратява необвързващи споразумения със звената за финансово разузнаване на други държави, членуващи в Егмонт груп, които засягат единствено обмена на информация между тях и изцяло следват утвърдените от организацията изисквания. В споразуменията се уреждат: 1. условията и редът за обмен, които следват изискванията на Егмонт груп и този закон; 2. условията за ползване и защита на информацията съгласно този закон и изискванията на Егмонт груп; 3. видовете информация, които дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ обменя със звената за финансово разузнаване на тези държави. (5) Дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” може да откаже да предостави информация, когато запитващото звено за финансово разузнаване не може да защити информацията.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 91: „Чл. 91. (1) Извън случаите по чл. 90 дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ незабавно уведомява звеното за финансово разузнаване на съответната държава членка, когато полученото по реда на чл. 72 уведомление за изпиране на пари или за наличие на средства с престъпен произход се отнася до тази държава. (2) Предоставената по реда на ал. 1 информация се използва за целите на превенцията на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари. (3) Условията и редът за изпълнение на задължението по ал. 1 се определят с Правилника за прилагане на закона“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 92: „Чл. 92. (1) При получаване на мотивирано искане на звено за финансово разузнаване на друга държава по реда на чл. 90 и когато е налице съмнение за изпиране на пари, директорът на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ може да спре операция или сделка по реда на чл. 73, ал. 1. (2) Дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ незабавно уведомява прокуратурата за спирането на операцията или сделката, като предоставя необходимата информация при спазване на условията и ограниченията, определени от звеното за финансово разузнаване на съответната държава по отношение на предоставената от него информация, и при ограниченията на чл. 75, ал. 1. (3) Когато до изтичането на срока по чл. 73, ал. 1 не бъде наложен запор или възбрана, лицето по чл. 4 може да извърши операцията или сделката. (4) Дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ може да откаже да спре операция или сделка по ал. 1, когато: 1. мотивираното искане на звеното за финансово разузнаване на съответната държава не е придружено от съответното разрешение за използване на информацията за целите на този член, включително за предоставяне на информацията на компетентните органи, или 2. получената и наличната информация не би била достатъчно основание за спиране на операцията или сделката по чл. 73, ал. 1, както и ако спирането би навредило на текущо разследване“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 93: „Чл. 93. (1) Дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ може да налага ограничения и условия за използването на предоставената по реда на този раздел информация. (2) Дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ може да използва информацията, получена по реда на този раздел, само за целта, за която е била поискана или предоставена. Разкриването на тази информация на друг орган, институция или служба или използването на тази информация за цели, надхвърлящи първоначално одобрените, се извършва след предварително съгласие от звеното за финансово разузнаване на друга държава, предоставило информацията, и съобразно посочените от него условия за обмен и използване. (3) Дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ може да откаже да предостави предварителното си съгласие за разкриване на информацията по ал. 2, само ако това би могло да навреди на текущо разследване. Отказът се мотивира за всеки конкретен случай. (4) При поискване или по собствена инициатива дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ уведомява звеното за финансово разузнаване на съответната държава за начина, по който е използвана предоставената от него информация. Решението относно обема информация, който следва да се предостави обратно за всеки конкретен случай, се взема от директора на дирекцията. (5) Информацията, обменяна по реда на чл. 89 – 91, се защитава по реда на този закон и не представлява служебна тайна по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация“.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 94: „Чл. 94. (1) Обменът на информация по реда на този раздел се извършва посредством защитени канали за електронна комуникация между звената за финансово разузнаване в рамките на Европейския съюз или Егмонт груп. (2) Дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ си сътрудничи със звената за финансово разузнаване на други държави членки, при прилагането на усъвършенствани технологии, които позволяват анонимно съпоставяне на данни, получени по реда на чл. 72, с данни на звената за финансово разузнаване на тези държави съгласно критерии и по ред, определени с Правилника за прилагане на закона. (3) Прилагането на технологиите по ал. 2 се осъществява при спазване пълната защита на личните данни с цел разкриване на лицата, които представляват интерес за звената за финансово разузнаване в други държави членки и установяване на техните приходи и средства. (4) Технологиите по ал. 2 могат да се използват и за съвместен анализ на презгранични случаи, както и за установяване на тенденции и фактори, които са от значение за оценяването на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, при условия и по ред, определени с Правилника за прилагане на закона“.

„Глава седма – Оценка на риска“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седма. „Раздел І – Национална оценка на риска“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 95. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 96: „Чл. 96. (1) За целите на националната оценка на риска се създава постоянно действаща междуведомствена работна група, която: 1. изготвя и актуализира националната оценка на риска от изпирането на пари и финансирането на тероризма в Република България; 2. изготвя доклади с резултатите от националната оценка на риска от изпирането на пари и финансирането на тероризма и ги представя пред Министерския съвет; 3. изготвя предложения за мерките, които следва да се предприемат, както и план за действие за ограничаване на идентифицираните в националната оценка рискове от изпирането на пари и финансирането на тероризма, които представя за разглеждане на Министерския съвет; 4. изготвя други анализи в сферата на превенцията и противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма, които изискват сътрудничество и координация между институциите, както и изготвя доклади за резултатите от тези анализи, които се представят пред Министерския съвет; 5. изпълнява други функции, определени със закон. (2) Работната група по ал. 1 се създава с акт на Министерския съвет. (3) В състава на работната група по ал. 1 се включват представители на Министерството на финансите, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Агенция „Митници“, Прокуратурата на Република България, Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“, компетентни специализирани дирекции на Държавна агенция „Национална сигурност“, органите за надзор и други държавни органи и институции с отделни правомощия в сферата на превенцията и противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и такива, които разполагат с данни и информация, необходими за изготвянето и актуализирането на националната оценка на риска. (4) За изпълнението на задачите на работната група по ал. 1 могат да бъдат привличани и представители на лицата по чл. 4 и на техните професионални и съсловни организации. (5) Държавните органи и институциите по ал. 3 и лицата по ал. 4 са длъжни да предоставят на работната група информацията и данните, включително статистическите данни по чл. 71, които са необходими за изпълнение на дейностите по ал. 1, т. 1 – 4. Предоставянето на информацията и данните не може да бъде ограничено по съображения за служебна или професионална тайна. (6) Информацията и данните по ал. 5 се използват само за целите на националната оценка на риска и може да се предоставят на трети лица или да се оповестяват само след предварителното разрешение и в обем, определен от съответния орган или институция“.

По чл. 97 – предложение от народните представители Цветан Цветанов и Димитър Лазаров. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 97: „Чл. 97. (1) Резултатите от националната оценка на риска служат за: 1. подобряване на нормативната уредба за превенция и противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма, включително чрез определяне на всички области, в които лицата по чл. 4 трябва да прилагат по-строги мерки, и когато е целесъобразно – посочване на мерките, които да се предприемат; 2. установяване на сектори или области с по-ниска или по-висока степен на риск от изпиране на пари и финансиране на тероризма; 3. разпределяне и насочване по приоритетни области на средствата и ресурсите за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма; 4. гарантиране изготвянето на подходящи правила за всеки сектор или област в съответствие с риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма; 5. осигуряване на своевременен достъп на лицата по чл. 4 до необходимата информация, за да се улесни извършването на собствените им оценки на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма. (2) Резултатите от националната оценка на риска се предоставят на лицата по чл. 4 в обем, форма и по начин, определени от междуведомствената работна група по чл. 96, ал. 1. (3) Дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ представя на председателя на агенцията доклад за резултатите от националната оценка на риска. (4) Резултатите от националната оценка на риска се предоставят на Европейската комисия, на Европейските надзорни органи и на другите държави членки по реда на чл. 90. (5) Условията и редът за прилагане на мерките по ал. 1, т. 1 се определят с Правилника за прилагане на закона“. „Раздел II – Изготвяне на оценка на риска от задължeните субекти“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II. По чл. 98 има предложение от народните представители Цветан Цветанов и Димитър Лазаров. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 98: „Чл. 98. (1) За да установят, разберат и оценят рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, лицата по чл. 4 изготвят собствени оценки на риска, като отчитат съответните рискови фактори, включително тези, които се отнасят до клиентите, държавите или географските зони, предлаганите продукти и услуги, извършваните операции и сделки или механизмите за доставка. (2) При изготвянето на оценките на риска по ал. 1 се съобразяват видът на лицето по чл. 4 и обемът на извършваната от него дейност. (3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат от лицата по чл. 4, т. 28, които не попадат едновременно и в друга категория лица по чл. 4. (4) Лицата по ал. 3 с годишен оборот над 20 000 лева изготвят оценка на риска чрез използване на критерии за оценка на риска, изготвени и публикувани от Държавна агенция „Национална сигурност“. (5) Лицата по ал. 3, независимо от годишния си оборот, могат да изготвят оценка на риска по ал. 4 и когато преценят, че е налице опасност от използване на дейността им за: 1. изпиране на пари или финансиране на тероризъм от отделни терористи, терористични организации и лица, финансиращи тероризма; 2. прикриване финансирането на тероризъм чрез използването на лица със законни цели и дейност, включително с цел избягване блокиране на финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси; 3. отклоняване на средства, предназначени за законни цели, към отделни терористи, терористични организации и лица, финансиращи тероризма. (6) Оценките на риска по ал. 1 и 4 се актуализират периодично. Сроковете, редът и допълнителните изисквания към оценките на риска, както и факторите, които следва да се съобразят при изготвянето на оценката на риска по ал. 1 и 4, се определят с Правилника за прилагане на закона. (7) Оценките на риска по ал. 1 и 4 се документират и се съхраняват по реда на Глава трета, Раздел І. (8) Оценките на риска по ал. 1 и 4 са достъпни за дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ и за органите за надзор. (9) Въз основа на изготвените оценки на риска лицата определят рисковия профил на клиента и на деловото взаимоотношение с него и прилагат мерките по този закон в съответствие с определения рисков профил.“

По чл. 99 има предложение от народните представители Цветан Цветанов и Димитър Лазаров. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 99: „Чл. 99. (1) При изготвянето и актуализирането на оценката на риска по чл. 98, ал. 1 и 4 задължително се съобразяват и отразяват резултатите от националната оценка на риска по чл. 95, ал. 1, както и резултатите от наднационалната оценка на риска и препоръките на Европейската комисия по чл. 95, ал. 2. (2) В случай че при изготвяне на оценката на риска по чл. 98, ал. 1 и 4 лице по чл. 4 не се съобрази с резултатите от националната оценка на риска по чл. 95, ал. 1, в 14-дневен срок от изготвянето на оценката лицето по чл. 4 уведомява дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ за решението си и мотивите за него. (3) При уведомление по ал. 2 директорът на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ може да даде задължителни указания на лицето по чл. 4, които се отразяват в оценката на риска по чл. 98. (4) Алинеи 1 – 3 се прилагат съответно и за оценките на риска по чл. 100, ал. 1.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 100: „Чл. 100. (1) Професионалните организации и сдружения на лицата по чл. 4 могат да изготвят и актуализират оценки на риска от изпирането на пари и финансирането на тероризма на секторно равнище. (2) Резултатите от оценките на риска по ал. 1 се предоставят на членовете на професионалните организации и сдружения на лицата по чл. 4 за целите на изготвянето на оценките на риска по чл. 98, ал. 1 и 4. (3) Оценките на риска по ал. 1 се документират и се съхраняват по реда на Глава трета, Раздел І.“

„Глава осма – Вътрешна организация и контрол“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава осма. „Раздел І – Вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І. По чл. 101 има предложение от народните представители Иван Иванов, Тодор Байчев, Георги Гьоков и Славчо Велков: „В чл. 101 се правят следните изменения: 1. ал. 6 – отпада; 2. ал. 7 – 11 стават съответно ал. 6 – 10, при съответните редакционни промени на вътрешните препратки в тях.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Цветан Цветанов и Димитър Лазаров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 101: „Чл. 101. (1) Лицата по чл. 4 приемат вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари, които се прилагат ефективно и по отношение на техни клонове и дъщерни дружества в чужбина. Лицата по чл. 4, т. 28, които не попадат едновременно и в друга категория лица по чл. 4, приемат вътрешни правила в случаите по чл. 98, ал. 4 и 5. (2) Вътрешните правила по ал. 1 съдържат: 1. ясни критерии за разпознаване на съмнителните операции или сделки и клиенти; 2. реда за използването на технически средства за предотвратяване и разкриване изпирането на пари; 3. система за вътрешен контрол върху изпълнението на задълженията, установени в този закон и в актовете по прилагането му; 4. възможност за извършването на преглед от вътрешен одит, когато лицето по чл. 4 е създало такъв, при който да се проверяват и оценяват правилата, процедурите и изискванията по тази алинея; 5. възможност за извършването на независим одит, при който да се проверяват и оценяват правилата, процедурите и изискванията по тази алинея, когато това е целесъобразно с оглед на размера и естеството на стопанската дейност на лицето по чл. 4; 6. вътрешната система по чл. 42; 7. вътрешна система за оценка на риска и определяне на рисковия профил на клиентите; 8. пропорционални на размера и естеството на стопанската дейност на лицето по чл. 4 политики, механизми за контрол и процедури за ограничаване и ефективно управление на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, установени на равнището на Европейския съюз, на национално равнище, както и на равнище задължен субект; 9. правила и организация за изпълнение на задълженията за изясняване произхода на средствата и източника на имущественото състояние; 10. условията и реда за събиране, съхраняване и разкриване на информация; 11. времевите интервали, през които се преглеждат и актуализират поддържаните бази от данни и клиентските досиета в изпълнение на чл. 15 и 16, при съобразяване на установеното и документирано по реда на чл. 98 ниво на риска за клиентите и деловите взаимоотношения; 12. разпределението на отговорността за прилагане на мерките срещу изпирането на пари по клоновете на лицето по чл. 4 и мерки, включващи процедури за оценка на риска по отношение на клонове и дъщерни дружества при условията на чл. 7, ако има такива; 13. правилата за организиране и за работа на специализираната служба по чл. 106, както и правилата за обучение на служителите в специализираната служба; 14. правилата за обучение на останалите служители; 15. разпределението на отговорността на представителите и служителите на лицето по чл. 4 за изпълнението на задълженията, установени в този закон и в актовете по прилагането му, както и данни за контакт с лицето по чл. 4 и с отговорните му представители и служители, за целите на този закон; 16. пропорционална на размера и естеството на стопанската дейност на лицето по чл. 4 процедура за анонимно и независимо подаване на вътрешни сигнали от служители за нарушения на този закон и актовете по прилагането му; 17. оценката по чл. 98, ал. 4; 18. други правила, процедури и изисквания съобразно особеностите на дейността на лицето по чл. 4. (3) Условията и редът за приемане и представяне на вътрешните правила по ал. 1 се определят с Правилника за прилагане на закона. (4) Висшият адвокатски съвет, Нотариалната камара на Република България, Камарата на частните съдебни изпълнители и Институтът на дипломираните експерт-счетоводители приемат единни вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари, които се прилагат от членовете на тези организации след утвърждаването им по реда на чл. 103. (5) Дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ изготвя примерни вътрешни правила по отношение дейността на лицата по чл. 4, т. 13, 19, 20, 25 и 27 – 29, които публикува на интернет страницата си. (6) Лицата чл. 4, т. 13, 19, 20, 25, 27 и 29 приемат вътрешни правила по реда на чл. 102, които съответстват на примерните правила по ал. 5, като ги допълват съобразно нивото на риск, определено по реда на Глава седма, включително и по отношение на критериите за съмнителни операции, сделки и клиенти или приемат собствени вътрешни правила по ал. 1. Лицата по чл. 4, т. 28, които не попадат едновременно и в друга категория лица по чл. 4, в случаите по чл. 98, ал. 4 и 5 приемат вътрешни правила по реда на чл. 102, които съответстват на примерните правила по ал. 5, като ги допълват и с оценката по чл. 98, ал. 4. (7) В срока по чл. 103, ал. 2 лицата по чл. 4, т. 13, 19, 20, 25, 27 – 29 са длъжни да изпратят уведомление до дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ за приемането на вътрешни правила по ал. 6. (8) Представителите на доставчици на платежни услуги по чл. 4, т. 2 са длъжни да спазват и прилагат приетите по реда на чл. 102 и утвърдени по реда на чл. 103 вътрешни правила на доставчика на платежни услуги по чл. 4, т. 2. Застрахователните агенти изпълняват задълженията си на лица по чл. 4, т. 5, като спазват и прилагат приетите по реда на чл. 102 и утвърдени по реда на чл. 103 вътрешни правила на застрахователя или презастрахователя. (9) Доставчиците на платежни услуги, застрахователите и презастрахователите от друга държава членка, които извършват дейност директно на територията на Република България при условията на правото на установяване или свободата на предоставяне на услуги, прилагат политики и процедури за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма, които съдържат най-малко изискванията, посочени в ал. 2, или покриват тези изисквания чрез други средства, за което уведомяват дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност”, като предоставят пълна информация относно прилаганите политики и процедури. (10) След извършване на уведомяването по ал. 9 представителите на доставчиците на платежни услуги по ал. 9, както и на застрахователи и презастрахователи по ал. 9 са длъжни да спазват и прилагат политиките и процедурите за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма на доставчика на платежни услуги, когото представляват, съответно на застрахователя или презастрахователя, за когото извършват застрахователно или презастрахователно посредничество. (11) Лицата по чл. 4 са длъжни да осигуряват въвеждащо и продължаващо обучение на служителите си за запознаването им с изискванията на този закон и актовете по прилагането му, както и с вътрешните правила по този член, включително провеждане на текущи програми за обучение, насочени към разпознаване на съмнителни операции, сделки, източници и клиенти и към предприемане на необходимите действия при възникнали случаи на съмнение за изпиране на пари. (12) Когато лицата по чл. 4, т. 28, които не попадат едновременно и в друга категория лица по чл. 4, не са приели вътрешни правила в случаите по чл. 98, ал. 4 и 5, директорът на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ дава задължителни указания за предприемане на допълнителни действия.“

По чл. 102, ал. 1 има предложение от народните представители Цветан Цветанов и Димитър Лазаров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 102: „Чл. 102. (1) Лицата по чл. 4 приемат правилата по чл. 101 в 4-месечен срок от регистрацията си. Лицата по чл. 4, т. 28, които не попадат едновременно и в друга категория лица по чл. 4, приемат правилата по чл. 101 до 31 юли на годината, следваща годината, за която годишният им оборот надвишава сумата по чл. 98, ал. 4 или в едномесечен срок от изготвянето на оценката по чл. 98, ал. 5. (2) Когато определена дейност подлежи на лицензиране, разрешение или регистриране, лицата по чл. 4 приемат правилата по чл. 101 в 4-месечен срок от издаване на лицензията или разрешението или от вписването в съответния регистър. (3) Правилата по чл. 101 се приемат с писмен акт на лицето по чл. 4. В случаите на лица по чл. 4, които са юридически лица или други правни образувания, правилата се приемат с писмен акт на лицата, които ги управляват и/или представляват.“ По чл. 103 има предложение от народните представители Цветан Цветанов и Димитър Лазаров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 103: „Чл. 103. (1) Вътрешните правила по чл. 101, ал. 1, изречение първо и ал. 4 се утвърждават от директора на дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност”. (2) В 14-дневен срок от приемането им вътрешните правила по чл. 101, ал. 1, изречение първо и ал. 4 се изпращат на директора на дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” за утвърждаване. (3) Когато вътрешните правила по чл. 101, ал. 1, изречение първо и ал. 4 не съответстват на този закон или на акт по прилагането му, не са приети от компетентен орган на лицето по чл. 4, не са придружени от документа по чл. 105, ал. 2, настъпили са обстоятелствата по чл. 105, ал. 3 или предвидените във вътрешните правила мерки не са достатъчни за постигане целите на този закон, директорът на дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” дава на лицето по чл. 4 задължителни указания за отстраняване на установените несъответствия. Лицата по чл. 4 се уведомяват за публикуване на информацията по ал. 9 при неизпълнение на указанията. (4) Лицата по чл. 4 са длъжни в срок до един месец от получаването на указанията да отстранят несъответствията и да представят повторно вътрешните си правила на директора на дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” за утвърждаване. (5) Вътрешните правила по чл. 101, ал. 1, изречение първо са задължителни за прилагане от лицата по чл. 4 след утвърждаването им от директора на дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност”. (6) Вътрешните правила по чл. 101, ал. 4 са задължителни за прилагане от членовете на организациите по чл. 101, ал. 4 след утвърждаването им от директора на дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност”. (7) Лицата по чл. 4 изпращат копие от утвърдените вътрешни правила по чл. 101, ал. 1, изречение първо на съответния орган за надзор в 14-дневен срок от получаване на уведомлението за утвърждаването им. (8) Директорът на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ може да даде задължителни указания относно вътрешните правила и критерии по чл. 101, ал. 6, 8 и 9 с оглед постигане на целите на този закон. Указанията се изпълняват в срока по ал. 4, за което се уведомява дирекцията. Лицата по чл. 4 се уведомяват за публикуване на информацията по ал. 9 при неизпълнение на указанията. (9) Когато лицата по ал. 4 не изпълнят указанията на директора на дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност“, дадени по реда на ал. 3 или 8, в срока по ал. 4, информация за неизпълнението се публикува на официалната интернет страница на Държавна агенция „Национална сигурност” при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 104. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 105: „Чл. 105. (1) Физическо лице по чл. 4, т. 15, 16 или 18, както и прокурист, управител, член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в лице по чл. 4, т. 15, 16 или 18, не може да е лице, което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитирано, доколкото в закон не е предвидено друго. (2) Обстоятелството по ал. 1 за българските граждани се проверява служебно. Лицата, които не са български граждани, представят документ от независим официален източник от съответната държава на гражданство или постоянно пребиваване или друг еквивалентен документ за липса на обстоятелството по ал. 1. При изпращането на вътрешните правила по чл. 101, ал. 1, изречение първо за утвърждаване от директора на дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” лицата по чл. 4, т. 15, 16 и 18, изпращат документа по изречение второ. (3) В срок 14 дни от настъпването на промяна в обстоятелството по ал. 1 лицата по ал. 1 уведомяват дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност”.“

„Раздел ІІ – Специализирани служби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 106: „Чл. 106. (1) Лицата по чл. 4, т. 1, 3, 5 и 8 – 11 с изключение на застрахователните посредници създават специализирани служби, които подготвят, предлагат за утвърждаване и изпълняват програми за обучение на служителите по прилагането на този закон, актовете по прилагането му и вътрешните правила по чл. 101, както и организират, управляват и контролират дейностите по: 1. събиране, обработване, съхраняване и разкриване на информация за конкретните операции или сделки; 2. събиране на доказателства относно собствеността на имуществото, подлежащо на трансфер; 3. изискване на сведения за произхода на паричните средства или ценности – предмет на операциите или сделките, както и за източника на имущественото състояние, в предвидените от този закон случаи; 4. събиране на информация за клиентите и поддържане на точна и подробна документация за операциите им с парични средства или ценности, включително сведенията и документите по чл. 6 от Валутния закон; 5. предоставяне на събраната информация по т. 1 – 4 на дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” при условията и по реда на чл. 72. (2) Специализираните служби по ал. 1 се ръководят от служител на лицата по чл. 4, т. 1, 3, 5 и 8 – 11, заемащ висша ръководна длъжност. Ръководителят на специализираната служба отговаря за осъществяването на вътрешния контрол по изпълнението на задълженията по този закон и правилника за прилагането му, освен в случаите, в които тези функции се изпълняват от лицата, които управляват и представляват лицата по чл. 4, т. 1, 3, 5 и 8 – 11, или са възложени на друг служител, заемащ висша ръководна длъжност. Възлагането на функциите на друг служител се извършва по реда на чл. 107, ал. 3 – 5. (3) Специализираните служби по ал. 1 се създават с писмен акт на лицата, които управляват и представляват лицата по чл. 4, т. 1, 3, 5 и 8 – 11. (4) Специализираните служби по ал. 1 се създават в 4-месечен срок от издаването на лицензията или разрешението за извършване на съответната дейност или от вписването в съответния регистър. (5) Лицата по чл. 4, т. 1, 3, 5 и 8 – 11 са длъжни в 7-дневен срок от определянето или смяната на служителя по ал. 2 да уведомят дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ за имената на служителя, както и да предоставят координати за връзка с него.“ По чл. 107 има предложение от народните представители Цветан Цветанов и Димитър Лазаров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 107: „Чл. 107. (1) Лицата по чл. 4, т. 2, 4, 6, 7, 12 – 27 и 29 – 32 създават специализирани служби при условията и по реда на чл. 106 или изпълняват лично вътрешния контрол по изпълнението на задълженията си по този закон и правилника за прилагането му. (2) В случай че не е създадена специализирана служба, вътрешният контрол по изпълнението на задълженията по този закон и правилника за прилагането му се осъществява лично от лицата по чл. 4, т. 2, 4, 6, 7, 12 – 27 и 29 – 32, съответно от лицата, които ги управляват и представляват. (3) В случаите по ал. 2 лицата по чл. 4, т. 2, 4, 6, 7, 12 – 27 и 29 – 32, съответно лицата, които ги управляват и представляват, може да определят с писмен акт служител, заемащ висша ръководна длъжност, който да осъществява вътрешния контрол по изпълнението на задълженията по този закон и правилника за прилагането му. (4) Дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ се уведомява за лицата, които осъществяват контрола по ал. 2, както и за служителите по ал. 3 по реда на чл. 106, ал. 5. (5) Задълженията на служителите по ал. 3 възникват след уведомяването по ал. 4. (6) Алинеи 1 – 5 се прилагат от лицата по чл. 4, т. 28, които не попадат едновременно и в друга категория лица по чл. 4, в случаите по чл. 98, ал. 4 и 5.“

„Глава девета – Контрол върху дейността на задължените субекти“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава девета. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 108. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 109, като в ал. 2 думите „бъде използвана помощта на“ се заменят с „бъдат ползвани“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 110: „Чл. 110. (1) Проверяваното лице е длъжно да оказва съдействие на контролните органи, като: 1. получава срещу подпис заповедта за извършване на проверката; 2. осигурява място за извършване на проверката и се явява при поискване в служебните помещения на Държавна агенция „Национална сигурност“; 3. определя свой служител за контакти и оказване на съдействие на контролните органи; 4. предоставя достъп до служебните помещения; 5. предоставя в срока, определен от контролните органи, всички документи, справки, извлечения и други сведения, необходими за установяване на факти и обстоятелства, свързани с обхвата и предмета на проверката; 6. при поискване предоставя в срока, определен от контролните органи, заверени копия от документи, като заверката се извършва с полагане на надпис „Вярно с оригинала“, дата и подпис от законен или упълномощен представител на проверяваното лице, както и печат на лицето по чл. 4; 7. при поискване дава в срока, определен от контролните органи, писмени и устни обяснения за обстоятелства, свързани с предмета на проверката; (2) Всички документи, сведения, справки, извлечения и писмени обяснения, изискани за целите на проверките по чл. 108, ал. 3, се предоставят от проверяваното лице на български език. Документите, които са на чужд език, се представят заедно с превод на български език.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 111. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 112: „Чл. 112. Държавните и местни органи и техните служители са длъжни да оказват съдействие на контролните органи на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ при изпълнението на техните функции.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 113, като в него думата „документ“ се заменя с „протокол“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 114. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 115: „Чл. 115. (1) Дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ определя риска за целите на извършването на проверките по чл. 108, ал. 3 при прилагането на подхода по чл. 114, ал. 1. (2) За целите на чл. 108, ал. 6 определянето на риска при прилагането на подхода по чл. 114, ал. 1 се извършва и от органите за надзор. (3) При прилагането на подхода по чл. 114, ал. 1 се съобразяват резултатите от националната оценка на риска по чл. 95, ал. 1, както и резултатите от наднационалната оценка на риска и препоръките на Европейската комисия по чл. 95, ал. 2. (4) За целите на чл. 114, ал. 1 дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ и органите за надзор обменят статистически и други данни и информация за конкретните лица, които попадат под надзора на съответния орган при условия и по ред, определени със съвместна инструкция, която да позволи ефективно осъществяване на правомощията по ал. 1 и 2. (5) За целите на чл. 114, ал. 1 по отношение на лицата по чл. 4, т. 1 – 3, 5 и 8 – 11 обменът на информация се съобразява с насоките за осъществяване на надзор, основан на риска, приети съгласно чл. 48, параграф 10 от Директива (ЕС) 2015/849. (6) При определяне на рисковете дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ може да използва и информация от компетентен надзорен орган, службите за сигурност и обществен ред, Прокуратурата на Република България, Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, Агенция „Митници“, Европейските надзорни органи, Европейската комисия, компетентен орган на друга държава и достоверни публични източници на информация. (7) Обменът на данните и информацията по ал. 4, както и предоставянето на информация по чл. 114, ал. 2 не могат да бъдат отказани или ограничени по съображения за служебна, банкова, търговска или професионална тайна. (8) Получената информация може да се използва единствено за целите на чл. 114 и не може да се предоставя на трети лица.“

„Глава десета – Административнонаказателни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава десета. По чл. 116 има предложение от народните представители Цветан Цветанов и Димитър Лазаров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 116: „Чл. 116. (1) Който извърши или допусне да се извърши нарушение на чл. 7, чл. 9, чл. 11, ал. 1 –3, чл. 12 – 22, чл. 24 – 31, чл. 33 – 60, чл. 65 – 69, чл. 72, ал. 1 – 3 и 5 –7, чл. 73, ал. 1, чл. 74, ал. 1 – 5 и 11, чл. 76, ал. 1, чл. 80, чл. 87, ал. 4, чл. 101, ал. 11, чл. 106, ал. 2, 4 и 5, чл. 107, ал. 4, чл. 110, ал. 1 и чл. 111, ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с: 1. глоба от 1000 до 10 000 лв., когато нарушителят е физическо лице; 2. имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв., когато нарушителят е юридическо лице или едноличен търговец; 3. имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв., когато нарушителят е лице по чл. 4, т. 1-6 и 8-11. (2) При повторно нарушение по ал. 1 наказанието е: 1. по ал. 1, т. 1 – глоба от 2000 до 20 000 лв.; 2. по ал. 1, т. 2 – имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв.; 3. по ал. 1, т. 3 – имуществена санкция от 10 000 до 200 000 лв. (3) За системни нарушения по ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление, наказанието е: 1. по ал. 1, т. 1 - глоба от 5000 до 2 000 000 лв.; 2. по ал. 1, т. 2 – имуществена санкция от 10 000 до 2 000 000 лв. или до двойния размер на облагата от нарушението, ако същата може да бъде установена; 3. по ал. 1, т. 3 – имуществена санкция от 20 000 до 10 000 000 лв. или до 10 на сто от годишния оборот, включително брутните приходи съгласно консолидирания отчет на крайното предприятие майка за предходната година, състоящи се от вземания по лихви и други подобни доходи, доходи от акции и други ценни книжа с променлива или фиксирана доходност и вземания от комисиони и/или такси.“ Комисията предлага да се създаде нов чл. 117: „Чл. 117. (1) Глобите по чл. 116, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 се налагат и на лице, което управлява и представлява лице по чл. 4, както и на лице, което отговаря за осъществяването или осъществява вътрешния контрол по изпълнението на задълженията на лице по чл. 4 по този закон и правилника за прилагането му, когато тези лица са извършили или са допуснали, или са участвали в извършване на нарушение по чл. 116, ал. 1. (2) За системни нарушения по чл. 116, ал, 1, ако деянието не съставлява престъпление, наказанието е: 1. глоба от 5000 до 2 000 000 лв. – когато нарушителят е лице, което управлява и представлява лице по чл. 4, т. 7 и 12 – 35, както и лице, което отговаря за осъществяването или осъществява вътрешния контрол по изпълнението на задълженията на лице по чл. 4, т. 7 и 12 – 35 по този закон и правилника за прилагането му, когато тези лица са извършили или са допуснали, или са участвали в извършване на нарушение по чл. 116, ал. 1; 2. глоба от 10 000 до 10 000 000 лв., когато нарушителят е лице, което управлява и представлява лице по чл. 4, т. 1 – 6 и 8 – 11, както и лице, което отговаря за осъществяването или осъществява вътрешния контрол по изпълнението на задълженията на лице по чл. 4, т. 1 – 6 и 8 – 11 по този закон и правилника за прилагането му, когато тези лица са извършили или са допуснали, или са участвали в извършване на нарушение по чл. 116, ал. 1.“

По чл. 117 има предложение от народните представители Цветан Цветанов и Димитър Лазаров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 117, който става чл. 118: „Чл. 118. (1) Който извърши или допусне да се извърши нарушение на този закон извън случаите по чл. 116, ал. 1 и извън случаите по чл. 11, ал. 4 – 6 и по чл. 101, ал. 1, изречение второ или на правилника за прилагането му, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с: 1. глоба от 500 до 5000 лв., когато нарушителят е физическо лице; 2. имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв., когато нарушителят е юридическо лице или едноличен търговец; 3. имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв., когато нарушителят е лице по чл. 4, т. 1 – 6 и 8 – 11. (2) При повторно нарушение по ал. 1 наказанието е: 1. по ал. 1, т. 1 – глоба от 1000 до 10 000 лв.; 2. по ал. 1, т. 2¬ – имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв.; 3. по ал. 1, т. 3 – имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв. (3) За системни нарушения по ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление, наказанието е: 1. по ал. 1, т. 1 – глоба от 2000 до 20 000 лв.; 2. по ал. 1, т. 2 – имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв.; 3. по ал. 1, т. 3 – имуществена санкция от 10 000 до 100 000 лв. (4) Лице по чл. 61, ал. 1 или по чл. 62, ал. 1, което след като е наказано с глоба или с имуществена санкция по ал. 1 за неизпълнение на задължение за заявяване на вписване на данните по чл. 63, ал. 4, не заяви вписване в определения срок, се наказва съгласно ал. 1 всеки месец до заявяване на вписването. (5) Физическо лице за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3, което не изпълни задълженията си по чл. 61 или 62, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 200 до 2000 лв.“ Комисията предлага да се създаде нов чл. 119: „Чл. 119. (1) Глобите по чл. 118, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 се налагат и на лице, което управлява и представлява лице по чл. 4, както и на лице, което отговаря за осъществяването или осъществява вътрешния контрол по изпълнението на задълженията на лице по чл. 4 по този закон и правилника за прилагането му, когато тези лица са извършили или са допуснали, или са участвали в извършване на нарушение по чл. 118, ал. 1. (2) За системни нарушения по чл. 118, ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление, наказанието е: 1. глоба от 2000 до 20 000 лв. – когато нарушителят е лице, което управлява и представлява лице по чл. 4, т. 7 и 12 – 35, както и лице, което отговаря за осъществяването или осъществява вътрешния контрол по изпълнението на задълженията на лице по чл. 4, т. 7 и 12 – 35 по този закон и правилника за прилагането му, когато тези лица са извършили или са допуснали, или са участвали в извършване на нарушение по чл. 118, ал. 1; 2. глоба от 5000 до 50 000 лв., когато нарушителят е лице, което управлява и представлява лице по чл. 4, т. 1 – 6 и 8 – 11, както и лице, което отговаря за осъществяването или осъществява вътрешния контрол по изпълнението на задълженията на лице по чл. 4, т. 1 – 6 и 8 – 11 по този закон и правилника за прилагането му, когато тези лица са извършили или са допуснали, или са участвали в извършване на нарушение по чл. 118, ал. 1.“ По чл. 118 има предложение от народните представители Цветан Цветанов и Димитър Лазаров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 118, който става чл. 120: „Чл. 120. (1) Който не изпълни задължителни указания, издадени при условията и по реда на този закон и правилника за прилагането му, или не спази срока за изпълнението им, се наказва с наказанията по чл. 118, ал. 1 и 2. (2) Лице по чл. 4, т. 28, което не попада едновременно и в друга категория лица по чл. 4, което не изпълни задължителни указания по чл. 11, ал. 7 или по чл. 101, ал. 12, или не спази срока за изпълнението им, се наказва с имуществена санкция от 1 000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 2000 до 20 000 лв. (3) Лице, което управлява и представлява лице по чл. 4, т. 28, което не попада едновременно и в друга категория лица по чл. 4, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 200 до 2000 лв., когато това лице е извършило или допуснало нарушението по ал. 2.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 119, който става чл. 121, като в ал. 1 след думите „регистрирани в“ се добавя „друга“ и в ал. 4 думите „В случаите на“ се заменят с „При“, а думите „закона и нормативните актове по“ се заменят с „този закон и правилника за“.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 120, който става чл. 122: „Чл. 122. (1) Държавна агенция „Национална сигурност“ публикува своевременно на официалната си интернет страница информация за влезлите в сила наказателни постановления, с които са наложени наказания за нарушения на този закон и на правилника за прилагането му. В публикациите се съдържа информация за нарушителя, вида и естеството на нарушението и вида и размера на наложената санкция. (2) Информацията по ал. 1 се публикува в обобщен вид, когато председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ прецени, че публикуването: 1. на лични данни за физическо лице, на което е наложена санкция, е непропорционално на целта на този закон или на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма; 2. може да застраши стабилността на финансовите пазари или висящо наказателно производство; 3. може да причини прекомерни вреди на засегнатите лица. (3) Публикуването по ал. 1 се отлага за подходящ срок, ако има вероятност обстоятелствата по ал. 2 да отпаднат. (4) Публикуването на обобщена информация по ал. 2 не се извършва, когато председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ прецени, че такова публикуване би попречило на гарантирането стабилността на финансовите пазари. (5) Преценката по ал. 2, т. 2 и 3 и ал. 4 се извършва въз основа на писмено становище, предоставено на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ от съответния орган за надзор върху дейността на санкционираното лице. Становището се предоставя на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ в 14-дневен срок от поискването му. (6) Публикуваната информация е достъпна на официалната интернет страница на Държавна агенция „Национална сигурност“ за срок, не по-кратък от 5 години. (7) Дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ информира Европейските надзорни органи за всички наложени на лица по чл. 4, т. 1 – 11 административни наказания за нарушения на този закон и правилника за прилагането му, включително за всяко обжалване по тях и резултатите от него.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 121, който става чл. 123: „Чл. 123. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от контролните органи на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“, а наказателните постановления се издават от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ или от оправомощено от него длъжностно лице. (2) Актовете за установяване на нарушенията на чл. 63, ал. 1 – 5 се съставят от длъжностни лица, оправомощени от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на агенцията или от оправомощени от него длъжностни лица. (3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 122, който става чл. 124: „Чл. 124. (1) Лице по чл. 117, ал. 1, на което е наложена глоба с влязло в сила наказателно постановление по чл. 117, ал. 2, не може да заема висша ръководна длъжност при лице по чл. 4 за срок от една година. (2) Лице по чл. 119, ал. 1, на което е наложена глоба с влязло в сила наказателно постановление по чл. 119, ал. 2, не може да заема висша ръководна длъжност при лице по чл. 4 за срок три месеца.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 123, който става чл. 125, като в него думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 3“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 124, който става чл. 126: „Чл. 126. Когато лице по чл. 4 не изпълни задълженията си по чл. 101, ал. 7, чл. 102, чл. 103, ал. 2 или чл. 104, ал. 2, както и при установени нарушения по чл. 116, директорът на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ може да разпореди на лицето да преустанови нарушението и да предприеме конкретни мерки, необходими за отстраняването му, като определи срок за предприемането им.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 125, който става чл. 127, като в него думите „чл. 123 и по чл. 124, ал. 1“ се заменят с „чл. 125 и по чл. 126“.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! В периода след премахването на военната наборна служба ежегодно се увеличава контингентът на навършилите 18 години младежи, които нямат нито военна подготовка, нито гражданска професия, а част от тях нямат и средно образование. Така на улицата остават без работа и реализация десетки млади хора, което неминуемо води до увеличаване на битовата престъпност и засилване на социалното напрежение в отделни райони на страната, като например размириците в Асеновград през миналата година и двете жестоки убийства, извършени от младежи във Варна и Айтос в началото на тази година. Във връзка с казаното и като се има предвид неблагоприятната демографска перспектива на България за близките 20 – 25 години, всичко това еднозначно налага предприемането днес на много сериозни мерки от страна на държавното ръководство за недопускане на срив в националната сигурност на страната. Във връзка с това е необходимо създаването на Интегриран център за професионално военно обучение с изнесени филиали – според необходимостта в големите градове, към Министерството на отбраната, в които на доброволен принцип да постъпват младежи, желаещи да получат гражданска професия и определена военна подготовка. Това може да реши в много голяма степен горепосочените проблеми. Най-голямото предимство на подобна форма на обучение е, че не само ще подпомогне отбранителната способност на страната, но ще даде професия на много младежи, особено с по-нисък образователен ценз, и то в рамките на няколкомесечна подготовка. Изграждането на такъв Интегриран център предполага наличието на оборудвана учебно-материална база, квалифициран ръководен и преподавателски състав и добро програмно и материално-техническо осигуряване. Такъв сериозен кадрови, материален и финансов ресурс в момента Министерството на отбраната няма. Задълбоченият анализ, извършен от БАН, Българската стопанска камара, Министерството на образованието и науката и експертна група от бившите строителни войски и Висшето строително училище „Любен Каравелов“ показват, че решението е в използване на реално съществуващи възможности на най-добрата трудово-образователна и квалификационна школа в България, а именно ГУСВ. ГУСВ – ЕАД е правоприемник на закритите през 2000 г. Строителни войски, в които са преминали подготовка над 60% от строителните кадри на страната ни. В тях ежегодно 10 хиляди младежи получаваха военна подготовка и гражданска професия по 40 специалности. Важно е да се отбележи, че близо 30% от тях бяха роми и те заемаха достойно място в строителния отрасъл на България. Заедно с това всяка година около 2 хиляди младежи се доограмотяваха в над 50 специализирани курсове. Затова и съвсем заслужено видни наши интелектуалци и учени с право ги нарекоха „Трудово-образователни войски“. ГУСВ и днес е единственото ведомство у нас, което разполага с учебни програми по 40 специалности, покриващи близо 200 дефицитни професии. Дружеството е от малкото действащи структури у нас с потенциал от необходими кадри и богат опит и готовност за незабавно разкриване на необходимите учебни центрове за доброволно професионално и военно обучение. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) През различните периоди на своето съществуване ГУСВ е било на директно подчинение на Министерския съвет, на Министерството на строителството и на Министерството на отбраната, като в състава на последното е било 17 години. Днес ситуацията е коренно променена. След преобразуването му в търговско дружество през 2011 г. със 100% държавно участие правата на държавата се упражняват от министъра на регионалното развитие и благоустройството, но поради съществуващите обективни и субективни закономерности, дружеството вече не е равноправен субект на строителния пазар, декапитализира се и е със затихваща строителна дейност.

Завършвам. Необходимо е да се реализира оздравителна програма в рамките на няколко месеца и да се изчистят задълженията на ГУСВ. Това е възможно да се извърши само от Министерството на отбраната. От особена важност в случая са становищата на специалисти и по-специално на професор Тодор Танев от МОН, изпратено Ви през месец януари.

Моето питане към Вас е: поддържате ли предложението на специалистите относно развитието на ГУСВ – ЕАД под егидата на Министерството на отбраната, и ако е така, какви действия ще предприемете за неговата реализация? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Паунов, знаете, че конкретно с Вас по този въпрос говорим още от миналото Народно събрание. Действително и Строителни войски, и ГУСВ във времето изпълняваха не само възможността младите хора без образование да отбият военната си служба, да получат необходимото ограмотяване, включително образователно, но и да получат професия. По този начин десетки хиляди млади хора без необходимото образование, отбивайки военната си служба, усвояваха и професия, чрез която можеха да намерят реализация в цивилния си живот и да изкарват препитанието си по почтен начин, а не като сега с кражби и обири и да забравят българския език. Една от функциите, които изпълняваха тази социална и благородна роля, ако щете, беше ГУСВ. За съжаление, ако помните, през 1998 г. беше направено първото престъпление със закриването на Строителни войски – пак да се харесаме на някого, защото те били дискриминационни, там подборът бил по някакъв специален признак. Не, подборът в Строителни войски беше на база дали си грамотен, или не си грамотен. Като не си грамотен, отбиваш службата си с кирка и лопата, научаваш професии, после си полезен за обществото, за себе си и ставаш почтен гражданин. След това Организацията за съдействието на отбраната беше разтурена. Там пък амбицията беше да се приватизират по някакъв начин огромните активи на Организацията за съдействие на отбраната, която обучаваше младите хора и им даваше възможност да придобият специалност или впоследствие дори военна професия. Както и да е, същото се случи и с ГУСВ. Запознат съм с Вашата идея. Разговаряли сме с Вас в миналото Народно събрание, споделям я. Това е правилният подход, за да може онези млади хора, които, както Вие много правилно споменахте, а и Вие казахте, че нямат средно образование, но, за съжаление, огромен процент от младите хора в гетата и в определени райони на страната нямат и основно образование и няма нужда човек да обикаля по районите на България, за да го види, достатъчно е да гледа репортажите по телевизията. Включително снощи едни хора, които претендират за нещо, не могат да говорят нормален български език, а без нормално говорене на официалния език в държавата, без нормално образование и нормална професия няма как да претендираш, че искаш да бъдеш равен с другите. От тази гледна точка Вашето предложение е разумно. Помните, че в предишния мандат разговаряхме с тогавашния регионален министър. Аз лично смятам, че Вашата идея е разумна, но затова са необходими: първо, Решение на Министерски съвет и второ, необходимите средства за осъществяване на подобна програма. Ако помните в миналия парламент аз бях вносител на един закон за наборната военна служба, в който се предвиждаше неграмотните младежи, които не могат да си служат с оръжие, точно в тази учебно-трудова дейност, която може да им бъде организирана по време на задължителната военна служба, да получат точно онези качества, които изброявате, че нямат. Това не се случи тогава. Идеята е добра, защото тя има и своя социален ефект. От една страна, би дала възможност за интеграция на една немалка част от обществото, което, за съжаление, в последните 27 – 28 години научи, че има права, има претенции към държавата, но не желае да разбере, че освен права, в тази държава всеки гражданин има и задължения – най-малкото да спазва закона и да не краде чуждата собственост, да се труди, за да се храни, а не да чака на социални помощи. Това е странична тема от Вашия въпрос, но смисълът е такъв. Предприел съм разговори с министър Нанков. Идеята е добра. Въпросът е да направим или да използваме това, което е разработено от този екип – то е от няколко години, да го осъвременим и да се опитаме да осигурим необходимите средства за една подобна програма. Тя би била изключително полезна. Няма как обаче това да мине под формата на наборна служба, тъй като такава няма. Това могат да бъдат центрове за обучение. Лично аз смятам, че подобни центрове за обучение могат да бъдат не само към Министерството на отбраната, но дори, ако щете, и към Социалното министерство, поради простата причина, че на практика е социална дейност. За мен не е от съществено значение дали това ще бъде под ведомството на Министерството на отбраната или на Социалното министерство, или на Регионалното министерство. Въпросът е тази идея, в която има много здрава логика, най-вече по отношение на ограмотяване и даване на професия на онези млади хора, които не желаят да учат или са пропуснали тази възможност, нямат професия и стоят на социалните фондове, а хората, които работят и са си направили труда да учат – пълнят. Това е добра идея. Пак казвам: към момента е предприет разговор с министър Нанков. Дали точно под формата на ГУСВ, тъй като е там, моделът е подобен. Има хляб в тази идея. Хубаво е, че задавате този въпрос. Ще продължа разговорите с моите колеги в тази посока. Разчитам, разбира се, и на Вашето съдействие, и на специалистите, които работиха за тази програма, за да можем да представим на Министерския съвет и на обществото нещо разумно, грамотно, с което да бъде убедено цялото общество от неговата полза. Благодаря.

Господин Каракачанов, отчасти съм доволен от Вашия отговор, защото ние с Вас сме водили тези разговори още в предишното Народно събрание. Бяхме стигнали до един етап, когато се разбра, че Министерството на регионалното развитие няма необходимия капацитет. Аз съм задал подобен въпрос на министър Нанков на 15 декември, когато той ми отговори, че на този етап не могат да се справят с този проблем. Неслучайно въпросът ми е насочен към Вас, защото на този етап Вие имате една неизпълнима идея за наборна доброволна служба. С това, което се предлага в този център, те не само ще получат професия, но и тези, които са неграмотни, ще получат образование, ще получат една минимална военна подготовка, която е крайно необходима за нашата национална сигурност. Това е един етап, от който трябва да се тръгне, за да се реализира другата Ваша идея. Искам да Ви кажа, че има достатъчно средства, ако се преструктурира ГУСВ – имат около 96 милиона активи, които в момента се стремят да бъдат нарязани на скрап, продадени и да се ликвидира. Затова смятам, че по Ваше предложение Министерството на отбраната има възможност да направи всичко в Министерския съвет, и Вие да станете принципал на ГУСВ. С базата, с която разполага Строителното училище, с готовите програми, с необходимите кадри, с материалната база, които имат, както и с възможността да се намерят пари по европейски програми, може да се реализира тази идея – малко по-късно ще Ви дам това, което има Строителното училище. Считам, че Вие като министър на отбраната може да я реализирате, с което ще спечелят и тези млади хора, които нямат образование и професия, и самата наша държава, която да ги вкара в оборота на пазара на труда, и със съответната военна подготовка. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Паунов, ако си спомняте преди две години, когато коментирахме темата, идеята беше това да бъде под егидата на Социалното министерство, тъй като ще изпълнява социални функции. Не възразявам срещу Вашите аргументи, но тук има един проблем. Тъй като не се прие преди две години нашето предложение за наборна военна служба – тогава можеше чисто законово и легитимно тези хора да изпълняват своята повинност под формата на трудово-образователна повинност, сега ние говорим и се работи за проект за доброволна военна служба. Тоест няма как да ги задължиш тези хора насила. Може да бъде само доброволно. Подчертавам – дори да се приеме Законът, който готви Министерството на отбраната за доброволната военна служба, което е част от програмата за управление, това нещо все пак трябва да бъде доброволно. По отношение на логиката Ви под коя егида да бъде ГУСВ –има логика, здрава логика и заслужава разговорът да продължи. Съгласен съм, че ефектът ще бъде изключително полезен за обществото, но трябва да се помисли и за механизми, по които държавата да задължи подобни хора да преминават обучение, тъй като сега ще го оставим доброволно. Ще Ви кажа само, че интересът за тези, които в момента не работят – една голяма част от тях получават инвалидни пенсии, без да ги заслужават, дето се вика „са намерили на баницата мекото“ и се възползват от крайно либералното поведение и отношение на държавните институции, за да живеят на база на социалните фондове, въпреки че имат физическата възможност да работят. Трудно ще ги накараме, ако ние не променим още неща по отношение на всички тези облаги, които получава един, който се води цял живот безработен. Ако ти предложиш на един такъв човек веднъж работа и той откаже, защото му е по-изгодно да лежи на социалните фондове, ако му предложиш втори път и третия път вече му спреш социалните помощи, защото явно е богат човек, който, след като си му предложил почтена работа в някоя фирма за 500, 600 или 400 лева дори, но той предпочита да живее, точейки социалните фондове – спираш му ги. Той е богат човек. Тогава можеш да го задължиш да мине през подобно обучение. (Реплики от народния представител Красимир Янков.) Когато трябваше Вие, господин Янков, да поемете отговорността…

… в миналия парламент да гласувате за наборната военна служба, цялата Ви парламентарна група се изниза, да не кажа като от рейс. Много Ви моля! Тогава не поехте отговорност. Гласувахте „против“ – и в Комисията по отбрана, и в пленарната зала. Така че много моля, аз поемам инициативата и приемам идеята на господин Паунов, приемам и Вашите дружески закачки, но не са уместни, тъй като вината, както се казва, е у Вас. Господин Паунов, съгласен съм. Господин Нанков е на разположение. След като получих въпроса, го подсетих по темата и казах, че съм провел разговор. На разположение е и можем да продължим разговора. Идеята е изключително добра и ще има полезен ефект върху обществото. Благодаря Ви.

Господин Министър, искам да Ви кажа, че Вие говорите повече за ромите, отколкото за българските граждани. Тук имам подписка за помощи, за инвалидни пенсии и така нататък. Имам и една от община Родопи, област Пловдив в подкрепа на предложението за разкриване на Център за професионално обучение от ГУСВ на територията на град Пловдив. Всички, които са се подписали, са съгласни с идеята доброволно да бъдат включени, за да могат да се обучават, да получат образование. Освен това абсолютно подготвено Ви давам това, което има ГУСВ като материална база. Смятам, че взаимно можем да реализираме тази идея в полза на обществото. (Народният представител Александър Паунов подава материал на заместник министър-председателя Красимир Каракачанов.) Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Говорили сте и в предното Народното събрание, говорите и сега, ще говорите и в следващото и пак нищо няма да се случи. Това е проблемът, а решението е да спрете да говорите и да започнете да действате. Вземам думата обаче по въпрос, към който като политик и като гражданин на България няма как да остана безучастен. Снощи в предаването „Лице в лице“ на bTV народният представител от „Атака“ Волен Сидеров направи нещо абсолютно недопустимо за един депутат, още повече лидер на парламентарно представена партия. В опитите си да осъди нелепите изказвания на своя партньор Валери Симеонов по отношение на руския патриарх Кирил, Сидеров го надмина. Ще цитирам дословно думите му, за да няма съмнение: „Представяте ли си вицепремиер на България казва нещо за главния равин на Израел. Той е такъв, онакъв, еди-какъв си. Край. Той престава да съществува като политическа личност, а забележете, може би и физически. Не знам какво щеше да последва.“ Това е край на цитата. Представяте ли си колеги, шеф на парламентарно представена партия прави внушение, че за изказването на който и да е български политик срещу руския патриарх няма да последва нищо, но ако е срещу равина – може да се очаква и неговото физическо отстраняване?! Искахме да го попитаме, но понеже липсва, ще му зададем косвено въпроса. Какво щеше да последва, господин Сидеров? Нима намеквате, че духовен водач ще извърши убийство? Вие съзнавате ли изобщо какво говорите? Това ли Ви е патриотизмът – да излагате България с всяка своя дума? Колеги, ние от „Воля“ смятаме, че като отговорни и зрели хора, всички в тази зала сме длъжни да вземем решение, в което да се разграничим от една такава налудничава позиция. Парламентарната група на „Воля“ предлага Народното събрание да приеме декларация, с която официално да се разграничи от думите на Сидеров. Длъжни сме да го направим, за да защитим авторитета не само на парламента, а и на държавата. Ако премълчим и това, то ставаме съучастници в едно безумие, което за пореден път се разиграва пред очите ни. Аз очаквах от парламентарната група на „Обединени патриоти“ също толкова бързо, както срещу изказването на Валери Симеонов, да излязат с декларация, с която да се разграничават от изказването и на Волен Сидеров. Както виждате, това не последва. Спомняте си за една друга зараза, която беше плъзнала. Ние Ви предупреждаваме отдалеко, защото утре някой ще излезе и ще каже подобна нелепост срещу Далай Лама, ще каже срещу президент – няма да харесва президента на някоя държава. Това нещо е недопустимо и ние като парламент, като парламентаристи, като граждани на България, трябва да се разграничим. Затова нашето предложение ще бъде в сряда на Председателския съвет да разгледаме тези неща и с една остра декларация да ги осъдим, да се разграничим и да помолим – няма как да казваме на всеки кой до къде може да стига в своята лудост, но такива неща повече да не бъдат изказвани в публичното пространство. Благодаря Ви много, и се надявам всички да се обединим около това за една силна българска държавническа позиция.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Заместник министър-председател, господин Министър, колеги! С Решение № 7 от 17 януари 2018 г. на министъра на отбраната е открита процедура за поръчка с наименование „Сключване на рамково споразумение за срок от 48 месеца за доставка на леки витлови учебно-тренировъчни самолети и съпътстващите ги доставки и услуги“. Съгласно процедурата до 12 март желаещите фирми трябва да внесат документацията. С тази поръчка се цели за Военновъздушните сили да бъдат закупени четири леки витлови учебно-тренировъчни самолета с нальот 400 часа на самолет за година или общо 1600 часа годишно, тренажор към самолетите и консумативи. От публикуваната документация става ясно, че стойността на поръчката е 2,5 млн. лв. Логично е да си зададем въпроса: целесъобразно ли е от икономическа гледна точка да се закупуват тези самолети, след като необходимостта на българските Военновъздушни сили от пилоти е от между пет и десет на година? Освен това военновъздушната учебна база „Георги Бенковски“ в град Долна Митрополия и 24-та транспортна авиобаза и в момента разполагат с достатъчен брой летателна техника за обучение. Това са самолетите Пилатус PC-9M – шест броя; самолетите L-39 – шест броя в Долна Митрополия; самолет Пилатус PС-12 – един брой във Враждебна; както и вертолетите Бел-206 – шест броя в Крумово, или общо 19 броя за извършване на първоначално обучение и обучение за напреднали. В електронните медии вече се появиха публикации, че съществува корупционен риск, защото техническата спецификация за процедурата е манипулирана в полза на един определен самолет, който е известен с високата степен на аварийност, ненадеждност и откази. Във връзка с гореизложеното, господин Министър, бих искал да задам следния въпрос: какви бойни способности ще бъдат постигнати със закупуването на граждански спортни самолети за въздушна акробатика? Как придобиването им се вписва в политиката на Министерството на отбраната за модернизация на въоръжените сили на страната? Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Витанов, не е вярно, че характеристиките отговарят само за изискването на един самолет. Самолети с посочените характеристики, а именно колесник с носово колело и габаритни характеристики, посочени в техническата спецификация, се произвеждат от много други производители – във Великобритания, също така „Леонардо“ – Италия, Сърбия, Пакистан, Израел, Австралия, Тайланд, мога да изброявам. Дали е необходимо, честно казано аз, ако бях на Ваше място, щях да питам първо върховния главнокомандващ, който беше кандидат от БСП, и той щеше да Ви обясни защо и каква е практиката в българската армия. С настоящата система за обучение във Военновъздушните сили изискването към летците за приучване към нов тип боен самолет е да имат предимно летателно обучение на учебно-тренировъчни и учебно-бойни самолети с общ нальот от 200 летателни часа. Впоследствие, при летищната подготовка, квалификация и изпълнение на бойни задачи – денем и нощем, във всички метеорологични условия се придобива след достигане на нальот поне от 350 летателни часа, като тези 350 летателни часа се разпределят приблизително в следното променено съотношение между различните типове самолети. Сто и двадесет часа на самолет РС-9М, 80 часа на L-39, 150 часа на реактивните самолети МиГ-29 или на СУ-25. Това е практиката в повечето страни, има изключения, примерно Великобритания не ползва подобна практика, не ползва витлов самолет, но това е практиката в българската армия. Няма да влизам във всичките други спецификации, които са изброили колегите от Военновъздушните сили. В заключение на Вашия въпрос ще Ви отговоря следното. Това, което е направено като спецификация и поръчка, е по искане на ръководството на Военновъздушните сили. Истината обаче, след като се получи Вашият въпрос, след поставеният от Вас въпрос и постъпилата жалба, е, че съм разпоредил пълна проверка на подготовката и действията на длъжностните лица от Министерството на отбраната по провеждане на обществената поръчка и ако се установи, че са допуснати грешки – било неволно или умишлено, а те могат да бъдат само в техническата спецификация, за да предопределят някакъв избор, бъдете сигурен, че ще разпоредя прекратяване на обществената поръчка. Истината е, че аргументите, които ползвате – че няма такава практика и това не е необходимо, има такава практика и това е практиката в нашите Военновъздушни сили – ползването на подобен витлов самолет. След това се преминава към L-39 и така нататък, и към реактивните самолети. Практика има. Вашето съмнение е резонно, дотолкова, доколкото има постъпила жалба, макар и формална. Пак казвам, разпоредил съм пълна проверка на техническата спецификация, действията на специалистите, които са изготвяли поръчката и, ако се установи, че има нарушения – волни или неволни, поръчката ще бъде прекратена. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Министър, колеги, аз в своето изложение не съм споменал, че няма подобна практика, по-скоро има три типа въпроси в целия казус, които са меко казано притеснителни. Първият – да купим спортно-акробатични самолети, според мен е абсурдно разхищаване на средства. Ние имаме един Пилатус, който е напълно заменим. В крайна сметка това са едни двуместни самолети, чиято най-голяма стойност е, че могат да правят акробатични номера. Всичко това е на фона на критичното състояние, особено на летателната техника в страната и на наличието на 19 броя летателна техника за първоначално обучение. Второто нещо, което сериозно ме притеснява, е техническата спецификация. Не според мен, според експерти тя е направена така, че да спечели една-единствена фирма – всъщност тази, която ще участва със самолетите Zlin-242. Ноторно известно е и това е третият факт, че тези самолети Zlin нямат никаква бойна стойност. Те са предназначени за спортно туристически цели, въздушна акробатика и аероклубове. Тези самолети са известни с високата степен на аварийност, ненадеждност и откази, което се отчита от редица специализирани издания и от организации в областта на въздушния транспорт. Това са, господин Министър, трите въпроса, които сериозно ме притесняват и бяха повод да задам този въпрос към Вас. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Витанов, аз Ви отговорих. С това започва обучението на летците. Това е по изискване на Военновъздушните сили. В момента сме отделили пари и за Пилатус, и то немалко пари, точно в края на годината. Когато обаче получиш заявка от Военновъздушните сили, след като те са се аргументирали, аз не мога да изляза с Вашите аргументи и да им кажа: „Извинявайте, ама тези витловите самолети изпълняват туристическо-акробатични номера“. Няма да е сериозно. Пак казвам, че има подобна практика за обучение на пилотите на такъв тип самолети. Това, което аз мога да направя и го заявих ясно и категорично, е, ако се допуснат грешки – умишлени или неумишлени, макар че пак казвам, не отговарят само на спецификацията на един самолет, ако са допуснати такива грешки, това е разпоредено, защото получихме Вашия въпрос. Сега няма да казвам какви са предварителните резултати, но ако има подобни допуснати грешки, тази поръчка ще бъде анулирана съгласно разпоредбите в Закона за обществените поръчки. Не за друго, а поради простата причина, че моята логика е да има реална конкуренция, за да може Министерството на отбраната да уговаря изгодни за себе си цени. С Вашия аргумент, че тези самолети не са ни необходими, не бих се съгласил, защото по отношение на това каква техника е необходима, все пак се доверявам повече на военната експертиза на колегите от Военновъздушните сили. Това е. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, господин Министър, колеги! При нас постъпиха жалби за системно унищожаване на ниви и селскостопанска продукция от пасищни животни, оставени да се движат безконтролно от техните собственици. Факт е, че подобни случаи има навсякъде в страната и те все повече зачестяват. Факт е, че хората се чувстват несигурни и притеснени за реколтата, която чакат да вземат от полето, а сега особено като е пролетният сезон, хората или са засели, или предстои да засеят, но са несигурни в онова, което ще съберат от полето. Тези притеснения наистина зачестяват. Те искат да чувстват себе си и продукцията си сигурни. Във връзка с това при срещи в Карловския край получихме много сигнали, в област Видин също. Във връзка със сериозността на проблема въпросът ни към Вас е: какво е отношението към тези проблеми? Как виждате неговото решаване и какви мерки ще предприемете? Благодаря.

Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Ненчева, уважаеми господин Топчиев, да, безспорно има такъв проблем. Както знаете, той е в прерогативите и контрола на местната власт. Със Закона за опазване на селскостопанското имущество се урежда опазването на това имущество от повреди, унищожаване, разпиляване, кражби и присвояване, както и се урежда редът за обезщетяване за причинените вреди. Съгласно същия закон кметовете на общините организират, ръководят и контролират опазването на селскостопанското имущество на територията на общината, организират и ръководят полската охрана, издирват нарушителите, налагат административни наказания и вземат мерки за възстановяване от вредите. В чл. 18 до чл. 26 от Закона е регламентиран редът, по който се установяват нанесените щети и вреди на селскостопанско имущество, определяне на характера и размера на вредите, както и размера на обезщетенията. Съгласно действащите до момента разпоредби вреди върху селскостопанското имущество се установяват по заявление на увредения или служебно – с акт, който се съставя от упълномощен от кмета на общината служител или от кметски наместник. Съгласно изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност законодателят е предвидил кметовете и кметските наместници да предприемат мерки за недопускане на свободно движение на животни по улиците на населени места и определят маршрута на движение на животни от сборни стада по улиците на населените места. Предвид на гореизложеното, опазването на селскостопанското имущество законодателството изцяло е разписало в правомощията на местната административна власт. При констатиране на неправомерно навлизане на селскостопански животни в земеделските земи собствениците следва да отправят жалбите си към кмета на съответната община. Безспорно законодателството изцяло насочва контрола върху кметовете. Не е някакво съмнение, че службите на Министерството не биха могли да се занимават с това, а с всичко останало се занимават. Водил съм доста разговори с кметове. В момента има законопроект, може би е минал на първо четене, в който се предлага двукратно увеличение на санкциите както при първа нанесена щета, така и при повторна. Какво бихме могли да направим? Би могло заедно с кметовете Министерството да съдейства за информационна кампания по темата. Безспорно кметовете трябва да засилят ролята си и организацията си в рамките на този контрол с ефективно налагане на санкции, за да има възпиращ ефект. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, господин Министър, дами и господа народни представители! Господин Министър, очаквах от Вас една по-голяма ангажираност – Вие ми отговорихте протоколно, просто чиновнически. Да, има Закон за опазване селскостопанското имущество, но той е от 1974 г. Там има термини като: Общински народен съвет, ТКЗС, АПК и така нататък. Този закон е нефункционален и на практика не може да се използва от кметовете. Кметовете прехвърлят отговорността върху държавата. Министерството на земеделието, храните и горите координира и ръководи дейността по този закон. Този проблем наистина съществува и хората са притеснени, както каза колежката Ненчева, че не могат да си приберат продукцията. Мисля, че би било редно Министерството на земеделието, храните и горите да се ангажира с изработката на един нов и функционален закон, който да свърши работа. Знам, че сега е Европредседателството – ангажирани сте, но то ще мине, а проблемът ще остане и ще касае доста български граждани. Затова, бих искал да чуя от Вас ангажираност по проблема и заедно да го решим. Наистина имаше вкарано такова предложение по Закона за опазване на селскостопанското имущество на първо четене, но то мина през месец септември, а сега сме месец март – явно ще остане в кошчето. Благодаря.

Благодаря Ви. Абсолютно съм съгласен с Вас. Няма как Министерството да няма ангажираност. Безспорно е, че този контрол отново трябва да бъде към общините. Самата пасищна дейност свързана с ограждане на пасища, с електропастири, с извеждането на животните през улиците, редът, по който да минават, трябва да бъде ясно регламентирана и ясно контролирана. Разбира се, поемам ангажимент и бих бил благодарен както на парламентарната група на БСП и на всички останали за конкретни предложения, така че да направим по-работещ Закона. В конкретния случай, при настоящата нормативна уредба, поемам ангажимент да направим проверка за евентуални механизми. Както знаете, добре комуникираме с Комисията по земеделие в лицето на всички колеги, които работят, така че да намерим едно по-добро решение за този проблем. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес се навършват 33 години от атентата на гара Буново. На този ден през 1985 г. терористи поставят бомба във вагона за майки с деца на влак № 326. Заради закъснение на влака бомбата избухва на гара Буново, а не в тунела, както е било изчислено да стане. В резултат на този позорен акт загиват осем души, а не много повече, както би се случило, ако взривът бе станал в тунела. Същия ден избухва бомба и в кафе-сладкарницата на хотел „Сливен“ в град Сливен. Атентатите са извършени от членове на протурската терористична организация „Турско национално освободително движение в България“. Тази и подобни организации имат за цел да се извърши сепаратизъм в регионите, населени с мюсюлмани, да бъдат отцепени от България и присъединени към Турция. Впоследствие, уважаеми госпожи и господа, станахме свидетели на действия от лицето и в името на тази идея, от една уж либерална и демократична партия „Движението за права и свободи“, която изгради чешми и паметници на атентаторите и терористите.

Днес всички българи трябва да заклеймим този позорен акт на протурски тероризъм и сепаратизъм и неговите поддръжници! Свеждаме глави пред жертвите и твърдо заявяваме, че ние, Патриотите, няма да допуснем повече подобни прояви на тероризъм и сепаратизъм в днешна европейска и цивилизована България! (Ръкопляскания от „Обединени патриоти“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колега Порожанов! Как се осъществява подготовката и реализацията на подмярка 6.4 от „Програма за развитие на селските райони“, администрирана от Министерството на земеделието, храните и горите чрез Държавен фонд „Земеделие“, и касаеща подпомагане на микропредприятия за развиване на неземеделски стопански дейности в общините със селски райони? Вече четвърта година, повтарям: четвърта година от новия програмен период тази схема за финансиране не е отворена, а нейната основна цел е диверсификация на икономиката в изостаналите селски общини. Известно е, че подмярка 6.4 се очаква от множество малки фирми, които поради факта, че са в селски общини и са микропредприятия, нямат достъп до Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност“, която финансира инвестиционни проекти. По този начин микропредприятията на територията на над 220 от българските общини са лишени от възможност да получат подкрепа за инвестиционните си проекти. Това силно забавя развитието на тези селски общини и задълбочава разликата между тях и четиридесетте най-големи общини, в които се концентрира стопанският живот на страната. В миналогодишната Индикативна програма отварянето за прием на проекти по подмярка 6.4 бе планирането за месец ноември, но не се състоя. Защо? В тазгодишната Индикативна програма е заложено мярката да бъде отворена през месец април и затворена през месец юни, тоест в рамките на три месеца. Приет и публикуван ли е подзаконовият нормативен акт, който определя условията и правилата за изготвяне на проектните предложения и начинът на внасянето им, както и всички изисквания към проектните предложения? Не считате ли, че навременното информиране на всички потенциални бенефициенти е задължително условие за пълноценна реализация на конкурсното начало по реализацията на Програмата? Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гечев, и двамата сме финансисти, затова, първо, ще кажа друго число: две години и половина откакто е отворена и одобрена Програмата, а не четири години. Това не е най-важното. Безспорно в „Програма за развитие на селските райони“ беше даден приоритет на мерките, свързани със земеделието, мерките за производство и преработка на земеделска продукция, като приемите бяха съсредоточени именно в тях. Вече около 75% от този бюджет, а това е над един милиард, е договорен, разбира се, в мерките по земеделие – много от земеделските фирми, да не кажа почти всички, защото приоритет в тези критерии е те да бъдат в селски райони. Неземеделските дейности са изключително важни. Искам да Ви уверя, първо, че през ноември не беше направен приемът, защото Законът за земеделските производители, в който се взе решение всички приеми да вървят през системата ИСУН, за да се облекчи административното обслужване, беше приет на последното заседание на парламента през миналата година. Това беше основната причина да стартираме през месец ноември. Оттогава сме в ударно подготвяне и отваряне на мерките. Вече сме в прием на мярката по 4.2, вече сме в прием на седем лота по 7.2 – това са мерките, които са публичните общински проекти. До две седмици ще бъде отворен „Млад фермер“ с около двадесет и няколко милиона евро и през месец април ще бъде отворена мярката заедно с горските, за неземеделските дейности. Неземеделските дейности имат четири направления на финансиране. Бих искал само да ги посоча: първата, която ще бъде една от основните – насочени за производство на продукти за различно производство. Следващата е в сферата на развитие на услугите във всички сектори на други неземеделски дейности. Третата, която ще е с по-малък бюджет, ще бъде насочена към развитието на занаятите и, разбира се, насочените за развитие към туризъм. Проведоха се няколко срещи на така наречените тематични работни групи, след това на Мониторинговия комитет, на който бяха обсъдени критериите. Приети са критериите по първите три. Мярката за туризъм ще бъде отложена за известно време, тъй като има много предложения и имаме доста неща, които трябва да отстраним, от гледна точка да не повтаряме грешки от предния програмен период и най-вече с местата за настаняване. Няма да влизам в детайли. Ангажирам се, че мярката 6.4 за неземеделски дейности ще бъде отворена. Насоките, които дават пояснение в рамките на всички изисквания за кандидатстването – се публикуват. Да, насоките не се публикуват за един месец или по-малко, но три месеца за прием са предостатъчни за тези проекти, които са на стойност за финансиране до 200 хиляди евро субсидия. Те не са големи проекти, но са изключително важни за развитието на неземеделските дейности в малките общини. Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Уважаеми колега, първо, сам казахте, че през месец ноември не е тръгнала програмата, тъй като в парламента нещо не е прието през месец декември. Ами, колега Порожанов, Вие сте управляваща коалиция. Нямате никакъв синхрон. Толкова ли не можахте да съгласувате със собствените си представители в парламента, които имат мнозинство, за да не са измамени българските фирми, които чакат повече от шест месеца за отварянето на програмата?! Това, първо! Второ, не ми отговорихте точно по проблема за Оперативната програма 6.4, за проблемите, които тук повдигаме. Основният проблем е в сроковете. Вие твърдите, че три месеца са достатъчни. Ние и фирмите, които чакат тази Програма, твърдим, че не са достатъчни, тъй като става дума за получаването на разрешение за строеж, което се предшества от самото проектиране и в зависимост от проектирания обект може да продължи месеци. Готовият проект по силата на действащите нормативни актове, отлично знаете, че се съгласуват с ВиК, водоснабдителните дружества, противопожарните служби, което на практика отнема по месец за всеки един от тях. След това има изключително сложни процедури през кметствата, има срокове за обжалвания, което може да отнеме около шест месеца според експертите. Вижте какъв е основният проблем: фирмите, които се свързаха с мен, твърдят и допускат, че е възможно някои фирми да са добре информирани за наредбата, която още не е публикувана. Ще се окаже така, че десетки български фирми, които чакат наредбата, ще я получат в последния момент и по законови причини няма да могат за три месеца да си подготвят инвестиционните проекти, повтарям, които трябва да са с получено разрешително за строеж, което няма как да стане за три месеца. В тази връзка считаме, че има опасност едни фирми, които са близки до властта, да бъдат облагодетелствани. Уверявам Ви, първо, че ще следим всяка секунда, кога ще бъде публикувана тази наредба. Дали чакате 30 април, дали на 1 април ще я публикувате, след което с екип от експерти ще следим фирма по фирма – кои са класирани и с кого, и какви са техните контакти. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, поводът за моето питане бяха наскоро приключилите Зимни олимпийски игри, в които, за съжаление, България не можа да вземе нито един медал. Това не се случва за първи път. Ние по принцип на олимпийски игри досега имаме само шест медала, тоест зимните олимпийски игри не са силата на България, имаме много по-добри резултати в летните олимпийски игри, където имаме и традиционни спортове, с които работим. Все пак Ви зададох въпроса за зимните, защото това беше поводът. Честно казано, тенденциите и в зимните, и в летните олимпийски игри са едни и същи – рязко намаляване. Примерно при летните олимпийски игри в Москва, вярно Москва 1980 г., когато олимпиадата е бойкотирана и не може да се казва, че е показател, там имаме 41 медала и съответно сме на трето място в света. Преди това – през 1976 г., сме на седмо място в света по медали. Говоря за летните все още. Както и след това, ако не се лъжа през 1988 г. пак сме на седмо място в света и имаме в порядъка на 35 медала. Тръгвайки от този брой медали, стигаме до 65-о място в света на летни олимпийски игри през последните олимпийски игри и до само три медала, тоест от една от водещите нации в спорта България за тези около 30 – 40 години на практика се превърна в една от последните. В зимните олимпийски игри не е същата класация, защото там никога не сме били особено силни, въпреки че според мен ние имаме всички основания, защото имаме няколко много силни зимни курорта, имаме условия за тренировки по принцип. И това, че там не се развиват тези спортове, според мен също е въпрос на държавна политика. Това, което исках да поставя като въпрос е: как се получава така, че при всички възможности, които България е имала, заявявала, реализирала в спорта, в момента стигаме до ситуация, когато на практика години подред имаме нули като резултати от Олимпиадата? Нула медала. Спаднали сме, както казах, от 7-о място, не броим третото, на 65-о в предните олимпийски игри. Тенденциозно зададох въпроса за поредните три зимни олимпийски игри колко медала имаме, първо, защото това е времето, в което управлява ГЕРБ, и това е времето, в което Вие като представител на тази политическа партия и като министър би трябвало да носите някаква отговорност. В същото време за мен е ясно, че този резултат не е резултат от тези девет или десет години управление, то е резултат от това, че вероятно няма масов спорт, че сигурно детските и юношеските школи вече са съсипани и така нататък. Именно затова въпросите ми са: колко медала имаме за последните три зимни олимпийски игри? Колко пари са вложени в подготовката на спортистите? И най-важното ми питане: какви са политиките, които Министерството ще предприеме от тук нататък, за да можем за следващите игри през 2022 г. в Пекин да имаме различни резултати от тези? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, на последните три зимни олимпийски игри в Торино 2010 г., в Сочи 2014 г. и в Пьонгчанг 2018 г. българските спортисти не са завоювали медали. За съжаление, България не е имала сериозни традиции в зимните спортове, както и Вие току-що казахте, като за участие в 23 бели олимпиади има спечелени общо 6 медала, завоювани на четири олимпиади от Иван Лебанов, Екатерина Дафовска, Ирина Никулчина, Евгения Раданова. В Пьонгчанг участваха 21 български спортисти, което прави делегацията ни втората най-голяма наша делегация в последния четвърт век след тази в Солт Лейк Сити през 2002 г. Основните ангажименти на държавата в развитието на спорта са свързани с изграждането на спортната инфраструктура, финансовото и научното обезпечаване, контрол на спортната подготовка. На първо място, изключително важно е да се анализира състоянието на всички компоненти, свързани с олимпийската подготовка – научно обезпечаване, техническо оборудване, възстановяване, критерий за селекция на спортистите, квалификация на треньорите по видове спорт, спортна база и други. Подготовката на всички спортисти през целия олимпийски цикъл и участието им на игрите бяха напълно обезпечени. На елитните ни състезатели беше осигурена възможност за подготовка при най-добри условия в чужбина. По програмите за олимпийска подготовка и развитие на спорта за високи постижения на Българската федерация по биатлон, Българската федерация по ски, Българската федерация по кънки, Българската федерация по хокей на лед и Българската федерация по шейни на улеи и естествени трасета за периода 2007 – 2017 г. са предоставени средства в общ размер на 29 861 316 лв. Трябва да се отбележи, че тези средства са изразходвани за спортистите от всички възрасти. Дейностите, които се финансират, са: подготовка, възстановяване, участие в състезанията от държавния и международния спортен календар, закупуване на екипировка, спортни уреди и пособия, наеми на спортни обекти и съоръжения, както и ежемесечни премии на спортисти, треньори, длъжностни лица. Олимпийските игри са само завършек на олимпийския четиригодишен цикъл, по времето на който се провеждат множество състезания от най-висок ранг, на които българските спортисти записаха сериозни класирания. Радослав Янков спечели през 2016 г. Големия кристален глобус в паралелните дисциплини на сноуборда, през 2017 г. завърши втори в генералното класиране и триумфира с Малкия кристален глобус в паралелния гигантски слалом. През 2017 г. Янков има четвърто и шесто място на световно първенство. Александра Жекова и Владимир Зографски спечелиха златни медали от Зимната универсиада през 2015 г., а Жекова има още две четвърти места на световно първенство, както и победа в кръг от Световната купа по бордър крос. Състезателите по биатлон Владимир Илиев и Красимир Анев имат над 15 медала и призови класирания от европейски и световни първенства и купи. През 2016 г. Катрин Маноилова в шорттрек и Валентин Миладинов в сноуборд спечелиха първите медали за България на зимни младежки олимпийски игри. Непосредствено преди Олимпийските игри в Пьонгчанг Алберт Попов завоюва бронзов медал на Световното първенство за младежи в алпийските ски. Такъв успех не сме имали повече от 20 години. Основен проблем пред зимните ни спортове е лошото състояние на инфраструктурата. Разполагаме с по-малко от 200 км ски писти, като за сравнение в Чешката република са около 7 хил. км, а в Словения – 1800 км. Не разполагаме с професионален полигон за сноуборд, нямаме шанца за ски скокове. На територията на цялата страна има само три пързалки със стандартни размери – Зимният дворец на спорта в София, Зимната пързалка на „Славия“ в град София и частният комплекс в Кранево, открит през 2017 г. Липсата на инфраструктура е сериозен проблем в развитието на детско-юношеските школи на зимните спортове, откъдето трябва да дойде и спортният резерв. От 2009 г. насам се полагат огромни усилия за изграждане и реновиране на спортната инфраструктура във всички спортове, като са вложени общо над 350 млн. лв. За следващия зимен сезон ще е приключил ремонтът на Зимния дворец на спорта в София, който не е бил реновиран основно от пускането му в експлоатация през 1983 г. Ремонтът включва строително-монтажни дейности по основната и тренировъчната зала на двореца и въвеждане на енергоефективни мерки, а стойността му е 4 млн. лв. без ДДС. Националната спортна база закупи нова ледена пързалка на стойност 340 хил. евро, която в момента се използва за Световното първенство по фигурно пързаляне за юноши и девойки в зала „Арена Армеец“, а следващата зима ще бъде монтирана на стадион „Юнак“ в град София. Продължава оборудването на възстановителния център на „Дианабад“ с нови уреди за подпомагане подготовката на спортистите от националните отбори. В тази връзка държавата полага усилия за още по-голям обхват на деца, практикуващи зимните спортове. Създаде се целева програма за подпомагане развитието на сноуборда, която се финансира за трета поредна година. По програмата „Научи се да караш ски“ непрекъснато се разширява обхватът от деца, като вече са обхванати общо над 30 хиляди. Действията на Министерството на младежта и спорта в бъдеще ще бъдат насочени към: подобряване на научно-методическо и медико-биологичното осигуряване на подготовката на най-добрите спортисти; създаване на научно-изследователски центрове, включително изграждане на центрове за спортен инженеринг, разработки на прототипи, развитие на софтуерни продукти, анализи и експериментални дейности, цифрово моделиране и симулации, инструментални разработки; утвърждаване на програма за олимпийска подготовка до 2022 г.; създаване на експертни съвети, научни комисии и лаборатории с активното участие на специалисти от Националната спортна академия и други научни институции; широко навлизане на новите технологии не само в оборудването, но и за провеждане на контролно-тренировъчния процес; (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) утвърждаване на програма за системно повишаване на квалификацията на треньорите по видове спорт, повишаване на ефектността на комплексния етапен контрол на състезателите и разширяване на кръга на използване тестови батерии за оценка на различни страни на подготовката; подобряване на спортната инфраструктура. Средствата, които ще се предоставят за подготовка на спортисти за участие на следващите зимни олимпийски игри в Пекин 2022 г., са в зависимост от взетите решения след анализа на програмата и тренировъчните планове на спортистите. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Министър, аз съм се занимавал със спорт и продължавам да се занимавам само любителски, така че не съм специалист в тази материя. Задавайки този въпрос нямах нито желанието, нито идеята, че мога да бъда чисто професионално полезен по някакъв начин за това какво трябва да направите. По-скоро излизам от гледната точка на потребителя и на един български гражданин, който вижда, че е било, че е имало възможност и в момента нея я няма. От гледна точка на това всички тези мерки, които Вие изброихте, може би ще дадат резултат. Аз нямам реална преценка всичко това дали ще доведе до реални резултати в сектора. Сигурен съм, че навремето ние сме имали възможности. Аз скарам ски вече от 40 години, макар и любителски. Знам, че ние имаме все пак условия. Аз виждам, че един от награждаваните спортове е ски бягането. На него даже не му трябва кой знае каква инвестиция, доколкото разбирам, пак Ви казвам, че не съм специалист в това. Въпросите ми са насочени главно като гражданин. Не мога да оценя всичко това, което изброихте, дали ще доведе до резултати, или не. Факт е обаче, че това, което имаме като резултати в момента, е отчайващо. То наистина е много лошо, особено през последните години. Вие сте вече втори мандат министър. Нарочно го задавам към Вас с ясното съзнание, че Вие вече би трябвало да носите отговорност за тези неща от една година. Основният ми въпрос е конкретно: имате ли план? Вие изброихте куп общи мерки, които ще направите. Общата политика е окей, тя има смисъл, но след четири години отново предстои олимпиада. Ако ние не направим някакъв конкретен план, в който да знаем, че ще свършим тези пет-шест-седем неща, не знам колко, и те ще ни доведат до това, че там няма да имаме един-два, а примерно пет медала, това вече е друго. Въпросът е: имате ли този план? Имате ли реална представа какво искаме да направим, така че на онази следваща олимпиада да променим кривата, която върви надолу, да върви нагоре? Това е въпросът.

Уважаеми господин Кутев, благодаря за този въпрос и за дискусията, която водим. Големият проблем в сферата на спорта е, че този сектор в българския живот най-тежко преживя прехода от планова към пазарна икономика. Знаете, че преди 1990 г. държавата изцяло се грижеше за нуждите и потребностите на българския спорт. Сега вече условията са други, трябва да се даде възможност, имаме нужда от подкрепата от страна на частния капитал. В тази връзка именно подготвяме и новия Закон за спорта. Искам да благодаря за активното участие на депутатите от Вашата група, които участват, заедно с всички, при изготвянето на закона. Надявам се, че накрая ще излезем с качествен, добър продукт, който да удовлетворява нуждите и да бъде основата за възраждането на българския спорт. През тези години много тежко беше състоянието на спортната инфраструктура. В много дълъг период от време пропуснахме възможността да се грижим адекватно. Говоря за целия период от 30 години – различни правителства, различни министри са полагали с различен успех усилия в зависимост от икономическото състояние на страната, за възстановяване на спортната инфраструктура. Именно там е разковничето. Обръщаме също изключително много внимание на участието на повече научни разработки и специалисти, повече наука да има в спорта, защото това също е сфера, в която отстъпваме на колегите, на спортистите и на спортните структури в повече от държавите в Европейския съюз и Северна Америка. Надявам се, че с всички усилия, които правим за възстановяване на спортната инфраструктура и новия закон, ще се положи началото за възраждане на българския спорт. Ще да дадем за първи път възможност на частните компании да се включат по активно във финансиране на спортните дейности не само за елитен и професионален спорт, но и за масовия спорт. Конкретните мерки за всеки един олимпийски цикъл се изработват от националните треньори, от президентите на федерациите, така че заедно с тях участваме в този процес както и в подготовката на отборите и състезателите за следващите летни олимпийски игри, така и в зимните. Те изработват план-програма, който се утвърждава заедно с нашите експерти. От там нататък работим по него. Прави се всичко възможно тези пропуски, които са били допускани до момента, да бъдат отстранени. Благодаря Ви.

Процедура!

Уважаеми господин Министър, пак Ви казвам, че не мога да преценя дали това, което Вие предлагате и мислите, ще даде резултат, това е Ваша работа, не е моя, така че аз не мога да съдя и да кажа дали това е реалното. Много ми се иска да бъде, защото си спомням в други времена, в което, между другото, нямахме Министерство на спорта. Когато имахме многото медали, нямахме министерство. Съвсем друга беше формулата, но тогава ги имаше. Спомням си, че като ученици ни гонеха всякакви треньори, които почти насила някой път или с убеждение, или по друг начин ни вкарваха в залите и ние тренирахме. В моя клас почти 60 – 70% от съучениците ми тренираха реално. Това е нещото, което не се случва в момента. Хубаво – инфраструктура, но не е само това. Има и други неща, които биха могли да се направят. Пак Ви казвам: не знам кои са, това е Ваша работа, Вие трябва да го определите, но, знаейки, че това е било възможно в тази държава, и знаейки, че за България спортът е възможност, защото в същото време е индустрия. С едно нещо не съм съгласен от това, което казахте досега, и това е ролята на държавата. Колкото и частният капитал да има значение, за мен държавата има няколко области в живота на едно общество, в което тя има ключово значение. Със сигурност това е енергетиката, със сигурност това е инфраструктурата, но със същата сигурност за мен това е и спортът. Тоест спортът е нещо, в което без държавата тези неща не могат да станат. И именно затова тази отговорност е конкретно Ваша в този случай. Пак Ви връщам: зададох въпроса тенденциозно – последните три олимпиади, откогато управлява ГЕРБ и в които нямаме нито един медал. Да, това е тенденциозно. И не може да се каже, че е причина само на това управление, защото е натрупвано от предишните години на несвършена работа. Но в същото време сега Вие носите отговорността. И ако някой трябва да придвижи този процес напред, сега сте Вие. Много разчитам на това. Благодаря.

Моля министър Кралев да остане за една минута.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господа министри, с отлично отношение съм и към двамата, особено към господин Кралев, с него се виждаме понякога, макар и по-рядко по спортните зали. Уважаеми господин Председател, бих искал чрез Вас да изкажа едно разочарование от факта, че ние сме в условията на парламентарен контрол, тук са дошли на крака министри, които са излъчени от управляващото мнозинство, а присъстват няколко човека, едва, от тези депутати. Може би съотношението е три към едно, като имаме предвид, че те много често казват: „Абе, Вие не идвате на работа.“. Моля Ви, господин Председател, използвайте своите лостове и контакти и по някакъв начин да подобрим тази атмосфера, защото е недопустимо в петък по време на парламентарен контрол да има такова отчайващо, бих казал, присъствие или огромно отсъствие в залата и то от страна на мнозинството. Вярно, позивите на стомаха са силни, любовта към родните места също, но все пак ние сме депутати, имаме си работно време. Аз лично нямам въпроси, останах от уважение към колегите и към господин Кралев, за да чуя неговите отговори. Благодаря Ви.

Господин Председател, аз чрез Вас искам да се обърна към колегите от ляво и другите парламентарни групи, които в момента не сме в залата, за да уважим господата министри и представителите на Министерския съвет, но да Ви кажа, че голяма част от народните представители в момента и допреди малко, бяха да почетат събитието, което беше 75 години от спасяването на българските евреи. Така че съветвам колегите, когато правят изказвания и към Вас се обръщат, и чрез Вас да се обърна към тях, да си проверяват информацията. Благодаря Ви.

Бяхме там и събитието свърши!

Уважаеми господин Председател, с това процедурно обръщане към Вас, искам да подсиля исканията на моя колега, който наблюдава, и не само той, нещата в парламента, особено по отношение на парламентарния контрол и той не е само днес. Днес може да има събитие, но имаше ли такива събития и до момента? Просто тези, които са в залата не бива да бъдат отчаяни и най-малкото сме тук, за да уважим и министрите, които също заслужават уважение за техния труд, така и тези, които са тук. Парламентарният контрол си е парламентарен контрол и действително ръководството на парламента трябва да се справи с тази ситуация, която става вече неконтролируема. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! При мои ежеседмични срещи с много граждани на територията на страната, те поставят един и същи въпрос: кога ще се извърши осезаемо увеличение на пенсиите за осигурителен стаж и възраст, увеличение, което да даде възможност на хората построили света, в който ние живеем, да живеят достойно в момент, в който вече не са в състояние да работят и да се издържат от труда си. Във всяко населено място, при всяка среща чувам и хората се обръщат с надежда казвайки, че живеят в бедност. Голяма част от възрастните хора се ограничават. Те ограничават храненето си, ограничават отоплението си, не си купуват нови дрехи и стоки. Възрастните хора се ограничават, защото са бедни. Повече от милион и половина от тях получават пенсии под прага на бедност в страната, тоест под 320 лв. на месец. Годишното увеличение на пенсиите с няколко лева по действащото Швейцарско правило хората, не аз, определят като подигравка. То не им дава възможност реално да подобрят качеството си на живот. Ниският размер на пенсиите не им позволява да живеят добре и достойно. По тази причина задавам следните въпроси: Считате ли, че пенсиите за осигурителен стаж и възраст осигуряват добро качество на живот на възрастните хора в България? Следва ли да се предприемат решителни мерки, от какъв характер, кога за съществено увеличаване на пенсиите за осигурителен стаж и възраст в страната? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Милков, пенсиите са основния източник на доходи са приблизително една четвърт от гражданите на Европейския съюз. Поради това те имат решаващо значение за запазване на жизнения стандарт след пенсиониране и за предотвратяване на бедността сред възрастните хора. В тази връзка Министерството на труда и социалната политика провежда политика, която има за цел да осигури правни и финансови възможности за повишаване на всички пенсии. Това беше и една от основните цели на проведената през 2015 г. пенсионна реформа, която гарантира по-високи размери на пенсиите в бъдеще и укрепва стабилността на осигурителната система, като я прави по самостоятелна и независима от държавния бюджет. Сред най-важните мерки, свързани с подобряване адекватността на пенсиите е постепенното увеличаване на тежестта на една година осигурителен стаж при определяне размера на новоотпуснатите пенсии от 1 януари 2017 г., като се предвижда от 1,1 на сто тази тежест да достигне до 1,5 на сто. С новата по-висока тежест на осигурителния стаж се преизчисляват и вече отпуснатите пенсии, вместо да бъдат осъвременявани на основание Разпоредбата на чл. 100, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване. Този начин на актуализиране на размерите на пенсиите ще се прилага до годината, в която процентът на тежестта на осигурителния стаж ще достигне 1,5 на сто. Прилагането на тези разпоредби ще осигури повишаване размерите на новоотпуснатите пенсии за осигурителен стаж и възраст с около 40 на сто. Тежестта на една година осигурителен стаж се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, като процентът не може да бъде по-малък от определеното увеличение по Швейцарското правило. Да припомня, че за 2017 г. тежестта на една година осигурителен стаж в пенсионната формула бе 1,126 на сто. По същия начин нараства тежестта на една година осигурителен стаж при пенсиите за инвалидност, поради общо заболяване, както и коефициентите в зависимост, от които се определят размерите на пенсиите за трудова злополука и професионална болест. Повишаването на размерите на минималните пенсии е друг приоритет в програмата на настоящото правителство. В тази връзка да припомня, че през месец юли 2017 г. беше приет Законът за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г. на основание, на който минималният размер на пенсиите за осигурителен стаж и възраст стана 180 лв. от 1 юли 2017 г. и 200 лв. от 1 октомври 2017 г. В резултат от тази промяна до края на 2017 г. минималните размери на пенсиите за трудова дейност, включително пенсиите за осигурителен стаж и възраст, се повишиха с 22,6 на сто, като съществено увеличение на пенсиите получиха около 800 хиляди български пенсионери. За осигуряване на подкрепа на пенсионерите с най-ниски доходи през месец ноември 2017 г. правителството осигури средства за изплащане на така наречените „коледни добавки“ на около един милион и двеста хиляди пенсионери. Допълнителната сума беше изплатена на пенсионери, на които пенсията или сборът от пенсиите, заедно с добавките и компенсациите към тях, за месец декември 2017 г. бе в размер до 321 лв., включително, тоест до размера на линията на бедност за 2018 г. През месец юли 2018 г. отново ще бъдат преизчислени пенсиите за трудова дейност с по високата тежест на една година осигурителен стаж. За 2018 г. тежестта на една година осигурителен стаж в пенсионната формула е 1,169 на сто, като процентът на нарастване в сравнение с този през 2017 г. е 3,8 на сто. Бих желал да Ви уверя, че Министерството на труда и социалната политика ще продължи да търси възможности за повишаване доходите на възрастните хора. Следва да се има предвид обаче, че въпреки желанието и положените усилия, реализирането на допълнителни мерки, свързани с повишаване доходите на пенсионерите е възможно само когато са налице финансови възможности за това. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Петков, предвид Вашия отговор, мога да кажа само следното: мерките, които Вие предлагате и са предприети от държавата, ще бъдат съществени за новоотпуснатите пенсии, това се каза, това го знаем, предвид приетото законодателство. Но именно това създава чувството за несправедливост, именно това усилва чувството за бедност, защото за едни новоотпуснатите пенсии, които са – цитирахте увеличение от 40 на сто, така се получава, че хора извършвали еднотипна дейност и работили един и същи период в живота си, поради нещастния факт, че са се пенсионирали няколко години преди това, получават драматично по-малко пари от други хора, с които стоят на пейката пред блока, но са се пенсионирали тези дни. Всичко, което цитирахте, трябва непрекъснато да се гледа през цифрата за прага на бедност, която е около 320 лв. Хората, които живеят под прага на бедност и са възрастни, и не могат да работят друго, са построили една държава, която не е била бедна. И затова думата в моя въпрос беше „решителни, нови, различни мерки“, защото лазенето с проценти на дохода на хората създава в тях чувството, че те ще бъдат бедни до края на съществуването си. Изобщо не ги успокоява това, че другите пенсионери, които сега ще се пенсионират ще бъдат мъничко по-богати. Благодаря Ви за отговора, но наистина в себе си оставам с надежда да се намери и във Вас, и в експертния Ви екип начин за решително, различно решаване на въпроса, защото ясно ми е, че Европа застарява, ясен ми е коефициентът на механично заместване в България, че е драматично жесток. Но ние сме в момента предизвикани да решим тези проблеми, Вие като министър и ние като народни представители, и хората изобщо не се успокояват като им обяснявам за процент и 169 увеличение. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Милков, аз бих искал само да уточня, че казаното по отношение нарастването на отпуснатите пенсии за нарастване с 40 на сто е, при положение че целият този път е предвиден да се измине за около десет години, за да се стигне до тежест 1,5 на сто. Тогава една новоотпусната пенсия, при равни други условия с отпусната пенсия в 2017 г., когато започна това увеличаване, би трябвало да я превишава с около 40 на сто. По отношение на това, което споделихте – аз също споделям, че за голяма част от възрастните хора, от пенсионерите, доходът, който получават от пенсии, е недостатъчен. Около 1 милион и 200 хиляди са пенсионерите, чийто размер на пенсията е под актуалния размер на линията на бедност – 321 лв. за тази година. Това, което прави правителството, е чрез така наречените „еднократни допълнителни суми“ да подпомага именно тези пенсионери, което като практика в предишните години се установи, че става два пъти годишно. Това, което всъщност има като възможност и при наличие на финансови ресурси би могло да се използва, е, че темпът на нарастване и на актуализиране на пенсиите би могъл да бъде и по-висок от това, което се получава по така нареченото „Швейцарско правило“, по неговата формула. Имайте предвид, че мерките, свързани с увеличение на пенсиите в състояние, тоест старите пенсии, винаги са свързани с много голям финансов разход, а разходът в бюджета на държавното обществено осигуряване за пенсии превишава 8,5 млрд. лв. Както Ви е известно, бюджетът на държавното обществено осигуряване е с голям дефицит и мерките, които бяха предприети, целят да се постигне оптимален баланс между адекватност на пенсионните плащания и финансовата стабилност на системата. И в заключение бих желал да цитирам, че равнищата на коефициента на заместване, който е основният измерител на адекватността на пенсиите в България в сравнение със средноевропейските, не са ниски. Брутният коефициент на заместване е 46, а нетният е 59 процента, така че наистина всички тези неща би трябвало да се вземат под внимание, когато се оценява естественото желание и на нас, и на възрастните хора да получават повече. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми малобройни колеги! (Оживление.) Уважаеми господин Министър, какви са критериите за определяне броя на екипите и как е организирана работата на Пътна полиция за посещения на място на пътно-транспортни произшествия? Какви са причините за продължителното чакане на екипите от участниците и свидетелите при тежките пътнотранспортни произшествия, особено в големите областни градове и столицата? Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Паунов, критерият за определяне броя на екипите при обезпечаване на пътния контрол – те се определят на базата на щатното осигуряване със служители от съответните районни полицейски управления или от секторите и отделите на Пътна полиция към Столична дирекция на МВР и областните дирекции на МВР. Работното време на служителите се оформя на база на изготвените седмични и месечни графици. Сигналите за пътнотранспортни произшествия се получават чрез телефон 112 или в оперативните дежурни части на МВР, като след извършен анализ на получената информация, дежурният служител насочва екип към мястото на инцидента. При възникване на тежко пътнотранспортно произшествие, за което питате, се установява дали е оказана долекарска помощ и дали пострадалите лица са транспортирани към болнично заведение. Оперативната дежурна част създава организация за получаване на информация от медицинското заведение за наличие на средна телесна повреда или смърт при наличие на така сформираната дежурна оперативна група, която на място разследва причините и обстоятелствата за пътнотранспортното произшествие. Съгласно разпоредбите на чл. 125 от Закона за движението по пътищата, службите по контрол на Министерство на вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие в следните случаи: при произшествие има загинал или ранен човек; произшествието е предизвикано от задръстване по платното на движение; трето – в произшествието участва пътно превозно средство, което превозва опасен товар; четвърто – участва пътно транспортно средство с чуждестранна регистрация; пето, шесто, седмо, осмо… Има точно изредени осем случая. Например това са причините за продължителното чакане: през 2017 г. в отдел „Пътна полиция“ и Столична дирекция на МВР в София са получени около 4 хиляди броя призовки от районни управления и съдилища за разпити и призоваване на служители в качеството им на актосъставители или свидетели по дела в районен, градски и административен съд. Тяхното явяване и престой в съда води до намаляване на броя на екипите, които реално обслужват пътно-транспортните произшествия. На второ място, друг основен проблем е, че не винаги се подава навреме сигнал на 112 от участниците в тежко пътнотранспортно произшествие в случаите, когато водачите са разменили двустранни констативни протоколи. Кратка статистика: от всички 1864 броя пътнотранспортни произшествия и сигнали за месец декември 2017 г. примерно, реално документирани пътнотранспортни произшествия от служители на отдела от тези 1864 – само 1178 броя, а 686 броя такива случаи са посетени, въпреки разменени документи. Практически екипите посещават местопроизшествието, вместо да бъдат насочени към обработване на пътнотранспортно произшествие, при което няма съгласие между участниците и се изчаква екип на Пътна полиция, тоест има тежко пътнотранспортно произшествие. Много често, на следващо място, на телефон 112 се подава неточен адрес на мястото на пътнотранспортното произшествие, което допълнително забавя обслужването. Това са основните причини за забавяне явяването на тези екипи. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, не съм доволен от отговора, защото доста чиновнически… Аз конкретно Ви питам за големите градове и, бих казал, за София – колко екипа конкретно има при пътнотранспортни произшествия, като знаете, че диаметърът на София от „Люлин“ до „Младост“ е около 20 км и критериите, които казвате, са щатните служители? Критериите според мен трябва да са броят на пътно-транспортните произшествия, за да съответстват на големината на града и на честотата на произшествията. Знаете, че ако едно произшествие е в „Люлин“, а другото е в „Младост“, при трафика, който има в София, при големия брой светофари, това са часове, които се чака… Затова Ви питам конкретно: какво ще се направи за големите градове, за да се чака по-малко при пътно-транспортни произшествия? По какъв начин ще бъдат увеличени екипите, които посещават тези произшествия? Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Паунов: „Колко екипа, конкретно Ви питам“… Не ме питате въобще такова нещо, между другото! Аз Ви отговорих конкретно, чиновнически, точно на въпроса, който сте задали! Вижте си въпроса. Аз го взех, ако искате, ще Ви го прочета, но краткият отговор какъв беше? (Реплики от „БСП за България“.) За критерии ме питате, не ме питате за броя на екипите. Краткият отговор беше обаче: поради високия брой на автомобилите, превозните средства на пътя, и осезаемо ненамаляване броя на пътно-транспортните произшествия през годините, се случва така, че в 2017 г. 682 са по-малко, тоест при този огромен брой от регистрирани 900 автомобила на ден само в София, толкова пътно-транспортни произшествия, а ние намалихме дори, Вие всъщност намалихте и броя на заетите в Министерството на вътрешните работи по време на Ваше управление. Мисля, че това е краткият отговор. Аз се опитах да Ви отговоря какво ние правим. И защо всъщност, и аз се запитах, искайки да дам точен отговор, тези хора казват, чувал съм и аз тези реплики, като отиваме: „Тях половин час ги няма! Един час ги няма!“? Ами, ето – по тези причини! Толкова много автомобили. Огледайте се. Не знам къде живеете. Около блоковете – пълно е с автомобили. Това е една от причините. Това не означава, че трябва да увеличаваме броя на хората, които са в „Контрол по пътищата“ – КАТ, така известният. Една от причините е. Аз казах и други, които ги изброих конкретно. И Вие казвате във въпроса Ви: „продължително чакане на екипите“… Откъде разбрахте, че е продължително? И аз си зададох същия въпрос.

Защото съм участвал в такова произшествие…

Да, но това е лично усещане. Ама, добре – дайте да го сравним с чакането преди време, да го сравним с чакането в Румъния, да го сравним с чакането в Германия, ако искате. Може би ще се окаже, че не чакаме много, но, разбира се всеки, когато стои половин час и няма полицай, той започва да нервничи и казва: „Абе, къде са тези, защо ги няма?“. Не съм направил такова изследване, но Вашият въпрос ми дава повод да направя и това: да попитам ние къде сме, а вчера, онзи ден, преди година, две, в сравнение с другите държави, чакаме ли повече, нашите хора чакат или не чакат? Освен тези причини, които ги изброих. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Централната смесена българо-турска гранична комисия е създадена на базата на действащата между България и Турция двустранна Спогодба за предотвратяване на граничните инциденти и поддържане на държавните гранични знаци, сключена през 1967 г. През октомври 2013 г. на среща на външните министри на България и Турция в Анкара е обсъден въпросът за възобновяване работата на тази комисия. По данни от медиите Комисията е провела заседание в началото на 2014 г., като липсва друга информация за нейната работа. Предвид изложеното, въпросът на който моля да отговорите, господин Министър, е: функционира ли Централната смесена българо-турска гранична комисия? Какъв е персоналният състав от българска страна? Какви въпроси са обсъждани и решени през 2017 г.? Какви са набелязаните конкретни цели от българска страна за 2018 г.? Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стоянов, съгласно чл. 3 от Спогодбата между България и Турция, както казахте, за предотвратяване и решаване на гранични инциденти и поддържане на държавните гранични знаци, са създадени Централна смесена българско-турска гранична комисия, две секторни и пет участъкови комисии. На 16 и 17 януари 2014 г. наистина в град София е проведено заседание на Централната смесена българо-турска гранична комисия. Основният въпрос, който постави българската страна бе предаването и приемането от турска страна на хора, които незаконно са преминали границата. Основание за поставянето на този въпрос е решението на турската страна от ноември 2012 г. едностранно да прекрати обратното приемане на граждани на трети страни. Осъществени са всички решения на Централната комисия, извършване на съвместни обходи на маршрутите, използвани най-често за осъществяване на незаконна дейност, трафик на незаконни мигранти на българската и турската територия, две посещения на експертната комисия на Централната смесена българо-турска гранична комисия за планиране на дейността по измерване на всички гранични знаци са направени, и определяне на координатите им по цялата българо-турска граница. Оценка е извършена на извършените дейности по геодезично измерване и са определени координатите на граничните знаци. Главна дирекция „Гранична полиция“ е изработила и съгласувала с турската страна картен модел, съдържащ разграфовка – такъв е терминът, с обхват до 2 км от двете страни на граничната линия, за локализиране и бърза реакция при забелязване на лица, които правят опит за незаконно преминаване на границата. Следващото редовно заседание, което е на ротационен принцип, по принцип на Централната смесена българо-турска гранична комисия трябваше да бъде проведено през периода януари-февруари 2015 г., още тогава е трябвало да бъде проведено в Република Турция, но още се уточнява денят и се чака покана от турската страна кога да се случи това. Ние сме били активната страна. Благодаря Ви.

Аз Ви благодаря за тази част от отговора, господин Министър, но Вие не засегнахте други въпроси, които задавам. Те са: какъв е съставът на тази комисия от българска страна? Имаме ли някакви набелязани цели за 2018 г., които искаме да постигнем чрез дейността на тази комисия? Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Да, прав сте, цял списък е за състава. Не си позволих одеве, щях да изляза от времето, затова не Ви отговорих. По време на последното заседание на Централната комисия, проведено през периода 16 – 17, както казахте, в началото на 2014 г., съставът на българската страна е бил следният: първо, главен комисар Захарин Панов – директор на Главна дирекция „Гранична полиция“, председател на Комисията; второ, комисар Милен Пенев – заместник-директор на същата дирекция; трето, комисар Стоян Иванов – директор на Районната дирекция на Гранична полиция – Елхово; четвърто, господин Ангел Ангелов – представител на дирекция „Ситуационен център“ на Министерството на вътрешните работи; господин Данаил Чакъров – изпълнителен директор на дирекция „Международно право и право на Европейския съюз“ на Министерството на външните работи; шесто, инспектор Елена Иванова – експерт в сектор „Международно сътрудничество“, Главна дирекция „Гранична полиция“; седмо, инспектор Пламен Танев – сектор „Геодезия и картография“ на Главна дирекция „Гранична полиция“; осмо, инспектор Ива Захариева – дирекция „Международно сътрудничество“ на Министерството на вътрешните работи, тогава се е казвала така дирекцията; девето, доцент доктор Аник Добрева – началник на катедра „Езикова подготовка“ на Академията на МВР, преводач; десето, полицай Валя Атанасова от Районна дирекция „Гранична полиция“ – Елхово, също преводач, и последният член, единадесети, главен инспектор Ангел Тотев – Районна дирекция „Гранична полиция“, също преводач. Тези единадесет души, с председател, както казах, главен комисар Захарин Панов е списъкът на участниците в тази комисия. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, господин Министър, уважаеми колеги! Икономическата полиция и икономическото направление на ГДБОП работят за противодействие на извършените престъпления в областта на икономиката, като разликата в дейността им е в отделните направления, по които работят. Тези направления подробно са очертани в чл. 39, ал. 2 от Закона за МВР. Въпреки тези различия, много често кръгът от лица, извършващи престъпления в отраслите на икономиката, е един и същ и по него работят и двете служби. Предвид изложеното, въпросът, на който моля да отговорите, господин Министър, е следният: как се съвместяват и координират функциите на Икономическа полиция и икономическото направление на ГДБОП за постигане на ефективност от тяхната работа, като целените високи резултати са вследствие на взаимодействие между службите или в условията на конкуренцията между тях? Задавам този въпрос с оглед на това, че и при конкуренцията, и при взаимодействието могат да се получат високи резултати. Това е въпрос на политика на Министерството, с която би следвало да се цели подобряване на разкриваемостта и противодействието на престъпленията. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стоянов, пропускам нормативната уредба. Вие я цитирахте, за което Ви благодаря. В Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ функционира Междуведомствен координационен център за противодействие на контрабандата и контрол на движение на рискови стоки и товари. Основен акцент е междуинституционалното сътрудничество, координация, ефективен обмен на информация с цел противодействие на престъпленията против данъчната система и митническия режим и осъществяване на контрол на тези стоки и товари с висок фискален риск, въвеждани на територията на страната. Служители от Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ и Главна дирекция „Национална полиция“, съвместно с експерти от Държавна агенция „Национална сигурност“, Агенция „Митници“, Национална агенция за приходите и Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, представени в Координационния център – те имат представители там, изпълняват мероприятия с цел повишаване на бюджетните приходи и осигуряване на балансирана фискална среда в страната. Това е в ГДБОП. В Главна дирекция „Национална полиция“ функционира отдел „Икономическа полиция“ за осъществяване на оперативно-издирвателна дейност за противодействие и неутрализиране на престъпна дейност в съответствие с отраслите на икономиката на държавата. Отделът осъществява координация, методическо ръководство и подпомага дейността на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи при разкриване на различни видове престъпления. Оперативно обслужва националните управленски структури от държавната администрация, министерства, изпълнителни агенции и други. Към отдела функционират следните структурни звена: сектор „Индустрия и търговия“, сектор „Финанси и данъчни престъпления“, сектор „Бюджетни организации и европейски фондове“, сектор „Противодействие на корупцията в администрацията“ и сектор „Компютърни престъпления“. Това е в Националната полиция. Взаимодействието между двете системи – Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ и Главна дирекция „Национална полиция“, съвместно с експерти от ДАНС, Агенция „Митници“, НАП и Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ осигуряват комплексна и навременна експертиза при противодействие на икономическата престъпност. По своята същност Междуведомственият координационен център, за който споменах, е свързващо звено между отделните институции за установяване и пресичане на схемите за извършване на престъпления против митническия режим. Координираното провеждане на тематични специализирани операции и своевременно отработване на конкретни сигнали в реално време, съобразно функционалната компетентност на отделните държавни институции, не само на двете дирекции, е предпоставка за постигане на по-добри резултати при противодействие на икономическите престъпления, които по принцип са сложни. Координирането и ефективното прилагане на комплексни действия от страна на специализираните служби, институции и организации, както и политики за превенция – един съвместен процес, допринася за постигането на високи резултати в борбата с престъпността. Може да се използва и думата „синергия“, която използвате във Вашия въпрос, като резултат от техните съвместни действия. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Министър. Няма да Ви правя реплика на отговора. Съзнавам, че въпросът ми граничи в рамките на държавната тайна, на секретността, която се спазва по случая. Това, което ми казахте, ме удовлетворява. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! През месец юни миналата година, господин Министър, с колегата Иван Иванов зададохме въпрос относно тогава проведена обществена поръчка за закупуване на около 300 автомобила за нуждите на МВР. От медиите стана ясно, че при тези автомобили има определени пречки за тяхното пълноценно използване като автомобили, извършващи пътен контрол. Тогава в отговора на този актуален въпрос Вие ни уверихте, че сте възложили проверка, която трябва да приключи на 7 юли, мисля, че беше датата, и след като приключи, ще ни информирате за резултата от проверката, какви санкции са наложени, ако има нарушения, на кого са наложени – изобщо резултата от проверката. И тъй като до ден-днешен не сме получили отговор от резултата на тази поставена проверка, въпросът ни към Вас е във връзка с предходен актуален въпрос относно закупени нови автомобили за нуждите на МВР. Заявихте, че се извършва проверка. Моля да ни отговорите: има ли установени нарушения при извършената проверка и какви са резултатите от нея? Благодаря Ви, господин Министър.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов и господин Свиленски, със Заповед № 8121з – още числа – от 6 юни – средата на 2017 г., съм разпоредил дирекция „Инспекторат“ да направят проверка във връзка с публикации в средствата за масова информация, както казахте, относно закупените тогава за Министерството на вътрешните работи автомобили марка „Киа сийд“, модел „С“ и монтираните в тях камери за контрол на скоростта. В медиите е коментирано, че съществуващите 148 броя мобилни автоматизирани технически средства – така се казват – за контрол на скоростта, на английски език TFR1 – M, не могат да снимат от новите автомобили марка „Киа“ поради различния кварцов състав на стъклата и техния наклон – така беше написано. Отбелязано е, че въпреки многократните опити на пътните полицаи да монтират и пробват камерите за контрол на скоростта в новите автомобили, снимките ставали неясни и така нататък. Прав сте, аз тогава също бях възмутен. Съгласно справка от 20 юли 2017 г. на дирекция „Инспекторат“ се прави изводът, че не се потвърждават изнесените данни в медиите, че мобилните камери за контрол на скоростта са несъвместими с новите автомобили марка „Киа“. В документацията за възлагане на обществената поръчка не е заложено изискването за провеждане на тестове за съществуващите автоматизирани технически средства за контрол на скоростта с новите автомобили по начин снимане отвътре, поради което такива тестове не са и правени. Липсата на монтирани такива технически средства в новите автомобили са и втора причина, поради което твърденията в медиите следва да се приемат за непотвърдени. От същата справка не се потвърждават изнесените данни в медиите, че въпреки многократните опити на пътните полицаи да монтират и пробват технически средства за скоростта в новите автомобили, снимките ставали неясни. Преносимите камери за контрол на скоростта на трафика не е необходимо по никакъв начин да се свързват с автомобилите, защото техническите средства няма да функционират в автомобилите, а извън тях. Следователно всички закупени автомобили, за които става дума, е възможно да бъдат използвани от екипа на Пътна полиция при осъществяване на контрол на движение по пътищата и по начина, по който са използвани досега. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Вярвайте ми, с колегата очаквахме доста по-сериозно да бъде подходено към този въпрос. Самият Вие съобщихте, че има 148 стари камери. Много добре знаете, че старите автомобили марка „Опел“, които са на употреба в МВР, излизат вече поради изчерпване на техния ресурс. От Вашия отговор никъде не стана ясно, и аз от личен опит и от мои наблюдения виждам, че тези стари камери TFR просто не могат да влязат в тези автомобили. Сам казахте, че не е възложено тогава при поръчката, когато са закупувани тези автомобили, камерите да влизат вътре. В крайна сметка от Вашия отговор разбираме, че на практика е осигурен един скъп превоз на нови камери, които най-вероятно са още по-скъпи от тези, които вече са закупени. Знаете, че при неблагоприятни метеорологични условия тези камери на статив, които са извън колата, не могат да бъдат използвани. Най-вероятно сте закупили и чадъри към тях може би или нещо друго. (Смях и оживление.) Изненадани сме крайно от Вашите твърдения, че не са установени нарушения при закупуването на тези камери, при очевидно налични такива. Още повече че това е и рамково споразумение и съм убеден, че сте взели още такива автомобили. Ако има такива данни, моля да ни кажете. Да знаем колко още автомобили са взети, в които се прави превоз на такава скъпоструваща техника. Нормално е, Вие сам знаете и сам сте го казвали, че финансите на Министерството не стигат, бюджетът Ви е ограничен и така нататък, а в същото време да харчим пари, които биха могли да отидат за покриване на други нужди – например, знаете, служителите протестираха. Очакваме от Вас по-сериозно отношение и да ни съобщите кой е виновният, защо е допуснал това нещо и че има наказани лица, а в същото време Вие ни съобщавате: „Всичко е окей и няма проблем, ще продължаваме да правим пренос на скъпоструващи камери“. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, аз съм достатъчно сериозен, когато Ви чета нещата, които са подготвили колегите ми. Казвам Ви истината. За дупликата имам три листа, които мога да прочета, но няма да ги прочета, а ще се опитам да Ви ги разкажа. Вие продължавате да сте възмутен. Аз спрях, след като направих проверката и разбрах. Грешката дойде от там, че някои колеги си позволиха да говорят неща – за това имаше дълги обяснения по-късно – които не са залагани за автомобилите. И аз подчертах – никой не си е представял, че тези камери ще бъдат слагани вътре. Ако е така, защо обяснявахте за тези стъкла, че не минавало през тях? Обясняваха го униформени полицаи. Вие си го спомняте. И аз си го спомням. И аз се възмутих като Вас. Оказа се, че не е точно така. Един не разбрал, друг не знам какво не направил. Тогава казах: „Защо излизате по телевизията и занимавате обществеността с това?! Защо, след като е направена проверка от Инспектората и е доказано, че това изискване го няма в техническата документация?“

Това е проблемът! Защото го няма!

А го няма, защото не е било необходимо. Ще Ви прочета какво има в момента. Тези стационарни камери, които са много хубави, са на триноги, държат се отвън, но когато завали дъжд или има градушка – няма да снимат никого. Тогава да се надяваме, че никой няма да минава със скорост 200 километра в час. Макар че може да има и такива случаи. Не считайте, че всички камери, които купуваме, защото има такива, които са в автомобилите – ако искате, сега ще Ви прочета това – но другите, за които стана дума, и купуваме още такива… Купуваме още 28, още 58, също стационарни модерни камери. Към настоящия момент са ми написали тук и това е така: „Монтирани са 23 броя системи на служебните автомобили. Целта на тази система е да подобри ефективността на полицейската работа в борбата с трафика с моторни превозни средства и нарушенията на водачите в тях – автоматизирано разпознаване на регистрационните номера на превозните средства при преминаване в обсега на заснемане на камерите от специално оборудвани полицейски автомобили. Тяхната последваща проверка е в съответствие с регистрите в МВР. Това води до генериране на сигнали за съмнителни превози и така нарушителите биват залавяни. Системата също така ще спомогне за подобряване на безопасността на движението – описано е как – има вграден компютър, маршрутизатор, камера, радар, сензор, таблет, монитор, GPS антена. Камерата е монтирана – тук е казано къде – в предния ляв край на покрива на автомобила, пред лайтбара. В момента тази система е в процес на тестване. Предполагаемият срок за въвеждане в експлоатация е краят на месец май.“ Това са тези, които ще бъдат вътре. Има и такива. Преди през цялото време Ви говорех за тези триноги и за онова възмущение, защото всички разбрахме, че трябва да снимат отвътре. Оказа се, че не е така. Не знам защо се възмущавате, че ще има камери от вън? Дъжд вали, но както сте забелязали, стационарните си снимат. Стоят по улиците. Това не е мотив да няма такива модерни камери. Освен това има и вътре. Да не разкривам, защото има бъдещи планове, но имаме нови обществени поръчки, за които ще има допълнителни камери, които ще снимат автомобили с различни номера, за да хващаме онези, които дори не осъзнават какво правят по пътищата, а ние не сме със стационара, след като можем да го правим открито. Движим се по пътищата и ги снимаме, каквато практика има на Запад. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! При мои срещи с ръководствата на училища и учители бе поставен неколкократно въпросът за сигурността по време на учебния процес и след него. Могат да се обособят при разговорите ми две групи проблеми. Първо, по време на учебния процес е необходимо да се гарантира сигурността на българските деца от противообществените прояви, извършени, първо, от самите тях по отношение на други деца, както и извършвани от трети лица в рамките на училището. Обществото става свидетел, включително чрез медиите, дори чрез платформи за споделяне на видео в интернет на прояви на агресия между ученици, от ученици към учители и от трети лица на територията на училищата. Обществото става свидетел през последните години и на трагедии, макар засега извън територията на България, при които ученици, използвайки оръжие, извършват убийства на територията на училищата. Втората група въпроси – посочени са много случаи, при които в дворовете на училищата по време и след края на учебния процес и през почивните дни се събират групи от хора, които осъществяват противообществени прояви – употреба на алкохол, други упойващи вещества, повреждане на имуществото на училището чрез рисуване с графити, безпричинно чупене. Дворовете на повечето училища са разградени или са с ниски неефективни огради и през тях свободно преминават хора. Каква е ситуацията в момента? Училищата предприемат съобразно възможностите си и със свои средства мерки за осигуряване на жива охрана на входовете и камери в дворовете. Това ме кара да задам следните въпроси: колко са за период през последните три години сигналите, подадени до МВР за извършени незаконни прояви на територията на училищата в страната, действия срещу ученици, срещу имущество на училищата, както и други противообществени деяния? Считате ли за необходимо и предвижда ли се система от нормативно установени общи правила за ефективна защита на учениците и училищата от посегателства, която да включва мерки за физическа защита на сградите и дворовете, мерки за защита на децата? И може би най-важното – считате ли за необходимо мерките да имат общ за всички характер, да се въведат и осигурят от държавата бързо и ефективно на територията на всички училища в България? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Милков, данните за броя на регистрираните престъпления, извършени на територията на учебни заведения – училища, колежи и частни училища, сочат следното: през 2015 г. – 1132; 2016 г. – 981; 2017 г. – 985. Във връзка с Плана за изпълнение на приоритетите и постигане на целите на Националния съвет за превенция на престъпността за периода 2016 – 2018 г. е актуализиран План за съвместни действия на МВР и МОН. На териториално ниво директорите на учебни заведения изготвят съвместни планове с началниците на районните управления за взаимодействия при случаи на кризисни ситуации, застрашаващи сигурността на учениците или персонала в района на училището. Охранителните обследвания на училищата се извършват от комисии, в състава на които влизат служители на МВР, представител на учебното заведение и представител на частната охранителна фирма. Училищата сключват самостоятелни договори с частни охранителни фирми, което не е от компетентността на МВР, тъй като според Закона за частната охранителна дейност полицейските органи осъществяват само административно регулиране и контрол. При организиране на охранителната дейност охранителните фирми създават организация и контролират извършването на оценка на състоянието и степента на сигурността на поверените им обекти. Непосредствено преди откриването на всяка учебна година, както и периодично при възникване на необходимост, се извършват охранителни проверки на детски учебни заведения, проверява се състоянието на осветлението, преградните парапети между училищните входове и пътното платно, средствата за принудително намаляване на скоростта на преминаващи автомобили, маркировка, предучилищни пътеки, знаци и други и се дават предписания. Служителите от Охранителната полиция провеждат регулярни срещи с кметовете на населените места, местната власт, началниците на районните управления на образованието и ръководителите на охранителните фирми, с които приоритетно се обсъжда осъществяването на стриктен пропускателен режим в училищата и извършването на щателни проверки с оглед недопускане внасянето на общоопасни средства в сградите на учебните заведения. Създадена е организация за засилено полицейско присъствие в районите на учебните заведения от страна на полицейските младши полицейски инспектори и нарядите, извършващи патрулно-постова дейност в пиковите часове на деня за недопускане извършването на противообществени прояви и престъпни посегателства срещу и от малолетни и непълнолетни лица. В тази връзка се предприемат приоритетни мерки за противодействие разпространението на наркотични вещества в районите на учебните заведения. Предвид факта, че полицейските органи съгласно Закона за частната охранителна дейност осъществяват административно регулиране и административен контрол, не би следвало да им се възлагат задължения, произтичащи от същия закон за контролиране от тях на субекти. Ще има конфликт на интереси. В случай, когато няма частна охранителна дейност, в Закона на МВР е посочен редът, по който биха могли да изпълняват или да бъдат възлагани допълнителни задачи на полицейските органи. Смятам за необходимо мерките за обезпечаване сигурността на българските училища, както и на вътрешния ред, да имат общ и задължителен за всички характер, които да осигуряват ефективно обезпечаване сигурността на учениците. В допълнение смятам, че в обезпечаване сигурността на българските училища трябва да участват всички институции, отговорни за живота и здравето на учениците, като подкрепяме всяка разумна инициатива в тази посока. Даваме предписания и участваме в този процес, но не сме единствените отговорни. Благодаря.

Благодаря за отговора, господин Министър. Той показва, че Вие като политически ръководител на Министерството осъзнавате, че институцията МВР, която разполага със специалните знания и умения, извършва и следва да посочи тази единна система. Това, което изтъкнах във въпроса и което се получава на терен във всяко училище, е, че ръководствата на училищата и техните колективи не разполагат с тези специфични знания и умения. Не винаги частната охранителна дейност успява, тъй като излизат данни, включително и видео, за изстъпления в училищата. Затова държавата чрез МВР, според мен, трябва да посочи единно решение за справяне с този въпрос. Съгласен съм, че всички институции – държавни и общински, следва да вземат отношение, но МВР като орган, призван да охранява обществения ред, следва да посочи как това да бъде направено единно на територията на цялата страна. До момента това не е факт. Радващо е, че има лек спад в броя. Най-вероятно това се дължи поради сриването на общия брой на учениците в страната. Това е само предположение. Благодаря за отговора.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Милков, първо трябва да Ви благодаря за доверието към МВР. И във въпросите, и в изказванията Ви, а и в това, което чух сега, Вие всъщност с различни думи казахте едно и също – „Всички очакваме от Министерството на вътрешните работи, защото му вярваме.“ Така трябва да бъде. Съгласен съм с Вас. Опитах се да очертая докъде ние сме отговорни, без да наблягаме особено на това, но имаме и други отговорности. За да бъда по-ясен ще кажа, че ако хипотетично си представим, че въобще няма охранителни частни фирми, че по някакъв начин училищата съвсем са занемарили тази дейност, тогава трябва ли непрестанно да увеличаваме полицията, която да свърши тяхната работа? Трябва да има баланс. Законодателят се опитва да го намери. Това, което ни е описано, включително и в Закона за частната охранителна дейност, ние правим онова, което е казано – даваме предписания, контролираме, но и някои други трябва да вършат тази работа и да не намалява натискът срещу противообществените прояви. Ние ще ги контролираме и наказваме в крайна сметка, защото МВР е репресивен апарат. Ако има някой нарушил закона, отиваме и го установяваме, но моля от тази трибуна и всички останали, които имат ангажимент, като училищни настоятелства – неслучайно подчертах, че ние участваме там, но не сме основните, които съставяме тези съвети. Даваме предписания и пари и изискваме да си построят отпред каквото трябва. Ние даваме предписания на общините, които са другите собственици, да направят повдигнатите препятствия за автомобилите пред училищата, участваме включително с присъствие сутрин или когато се прибират учениците, но не можем да покрием всички аспекти на тази сигурност. Благодаря Ви за въпроса, защото е много важен. Направи ми впечатление, че говорите за единно, за планирано… Да, но това не е само за София. Това важи за всички училища. Ние се опитваме навсякъде да прилагаме едно и също. На оперативките на МВР, които се правят и по места, се говори едно и също – за предписанията, за контрола. Разказваме го на всички и от тях се изисква да го изпълняват. Аз съм съгласен с това, но трябва да бъдем внимателни. Благодаря Ви, че обръщате внимание. И аз от трибуната говоря за това. Призовавам всеки да бъде на мястото си, а ние ще правим всичко възможно, както го очертах тук, и надявам се – все по-добре! Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Господин Министър, повод за въпроса ми към Вас е публикуваният за обществено обсъждане Проект за промени в Тарифа № 4 на сайта на Министерството на вътрешните работи. Въпросният документ определя таксите, които Министерството събира, за извършваните от него административни услуги. От него стана ясно, че таксите се увеличават. Като си направих труда да смятам, ги изкарах шест пъти средно, като някои са увеличени повече от 14, 15 пъти. Например собствениците на мотопеди и мотоциклети ще плащат 28 лв. за първоначално регистриране, а до момента плащат 2 лв. за първоначална регистрация на ремарке и полуремарке – при досегашните 2 лв. При определяне на таксите винаги се е следвал принципът да се взимат предвид разходите, които се правят за тази административна услуга. Размерът на таксата за всяка административна услуга трябва да съответства на разходите за предоставяне на съответната услуга, включително и необходимите материално-технически разходи и всички административни разходи за изпълнение на задълженията на длъжностните лица с оглед на тяхната квалификация и изразходваното работно време. Не само в този случай, но и по принцип не би било нормално административните разходи да надвишават 20 на сто от размера на таксата. Господин Министър, Вие сте част от правителство, което твърди, че няма да увеличава данъчната тежест върху хората. Като не увеличаваме данъчната тежест, откъм такси ли ще го избиваме и така ли ще формираме бюджета на Министерството на вътрешните работи? Това отново е бъркане в джоба на българите. Ако например не спазваме принципа размерът на таксата да включва само административните разходи и тези за квалификация на персонал, това значи, че все едно увеличаваме данъците на тези хора. Така мисля аз. В тази връзка Ви задавам въпроса: кое налага увеличаване на административните такси и по какъв начин са определени техните размери? Спазен ли е някакъв справедлив принцип при определянето им?

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков! Проектът на постановление на Министерския съвет предвижда изменение и допълнение на Тарифа № 4 в няколко раздела. Единият е посоченият от вас Раздел пети „Такси по Закона за движение по пътищата“. По същество основните промени в този раздел се отнасят до това, че някои от таксите, които се заплащат за услуги, извършвани от органите на Министерството, са преразгледани и обединени, като се образуват нови единни такси. За други услуги по този раздел от Тарифа № 4 е предвидено да не се заплащат въобще такси. Новообразуваните единни такси, които касаят извършването на редица услуги, се предвижда да бъдат обвързани с възможността за плащане по регистрация на пътно превозно средство чрез използване на ПОС терминални устройства в пунктовете за регистрация, при което, забележете, не се начисляват допълнителни комисионни такси, каквито се заплащаха досега от гражданите в банковите клонове – посочените от Вас такси от 2 лв.; за регистрация на мотопеди, мотоциклети и триколесни превозни средства и за регистрация на ремаркета и полуремаркета таксите никога не са били в този размер. Съществуващата такса от 2 лв. е само подаването на заявлението за регистрация на какъвто и да е вид МПС, в това число на леки и товарни автомобили. Съгласно действащата Тарифа № 4 сумата, която гражданите трябва да заплатят при регистрация на мотопеди, мотоциклети и три- и четириколесни превозни средства, е 19 лв. – не 2 лв., а 19 лв. За регистрация на ремаркета и полуремаркета – 21 лв., без в тези суми да са включени комисионните такси, които се събираха досега от банките при извършване на плащането. Таксите по всички раздели, които са предложени с Проекта, са образувани съобразно изискванията на Методика за определяне на разходоориентиран размер на таксите – има такава методика – по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност – така се казва целият документ, приет с Постановление № 1 на Министерския съвет от 2012 г. Не се предлага увеличаване на таксите дори напротив, в някои случаи при заплащането на нови единни такси – обединени, за които споменах. Например след приемането на промените в Тарифа № 4 за услугата по регистрация на пътнотранспортно средство е възможно гражданите да заплащат по-ниски такси поради отпадането на допълнителни комисионни, събирани от банките, както споменах. Държа да отбележа, че таксите за услуги по регистрацията на транспортните средства в Република България остават най-ниските в сравнение с таксите, които се събират за услуги по регистрация на такива средства в други страни – членки на Европейския съюз. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, доволен съм от отговора, който ми дадохте. Разясненията, които направихте по Проекта за промени на Тарифа № 4, са важни, защото хората остават с впечатление, че отново ще им се бърка в джоба, и то дълбоко. Разбирам това, което казвате. Дано да е така и дано хората повярват; дано, след като мине така нареченото обществено обсъждане и бъдат въведени тези такси, наистина българинът да плаща по-малко или поне колкото е плащал досега. На общия фон на всичко, което се увеличава, няма да е добре да се увеличат и таксите. Искам да кажа две думи и по въпроса с общественото обсъждане. Нали нямате илюзията, че можем да сложим на който и да било сайт за обществено обсъждане нещо, което ще увеличава тежестта на такси, на данъци, на каквото щете, и хората, които го обсъждат обществено, ще кажат „да“ на това нещо? Мисля, че е доста наивно да го смятаме. Навлизаме в интересна тема – най-ниски си остават таксите в България за сроден род услуги в другите страни. Не ми се ще да казвам точно на Вас, защото сте наясно, пък и всички са наясно колко огромни са разликите между заплащането там и заплащането тук. В техните такси влизат административни разходи за квалификация за персонала, техните заплати и така нататък. Така че нека, когато започнем да се мерим с другите европейски страни, да се мерим не само по таксите и по данъците, че са по-ниски, но да се мерим и по заплатите. Ще бъде добре да ги стигнем по някое време. Благодаря Ви за отговора.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, тихичко и миролюбиво ми говорихте, но сте абсолютно прав и затова взех реплика, за да го изговоря. Хората остават с впечатлението – казахте. Един министър само като чуе това веднага се запитва: “Ако това е така, трябва да направя нещо“. Съгласен съм! Ако с Вас сме средно интелигентни, най-малкото щом Вие не може да го разберете и оставате с впечатлението, представям си колко още си задават същия въпрос. Благодаря за това. Предполагам, че на сайта хората няма да кажат „да“ за промените. Идеята е друга – и да не са съгласни, да възразят, да кажат и ние да го видим. Ако може и е справедливо, да го променим. За таксите също сте прав, затова станах да Ви го кажа. Зададох си същия въпрос. Като ми казаха, че таксите са най-ниски – откъде разбрахте? Това относително или абсолютно число е? Ако е абсолютно – абсолютно грешно е, да използвам и аз тази дума. Прав сте! Заплатите и ред други неща в абсолютни стойности не казват нищо. Ако са отнесени към нещо и пак са най-ниски, тогава е друго. Този въпрос остана и в мен. Тук съм напълно съгласен – хванали сте го в отговора, точно така пише. Благодаря Ви, ще проверя това.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Министър, според Стратегията за интегрирано гранично управление на Република България, 2014 – 2017 г., обръщам Ви внимание – сега сме 2018 г. и не е актуализирана – сигурността на границите е част от общото понятие за глобална сигурност в региона и в Европа, и е дългосрочна стратегическа цел на Република България. Във връзка с това се обуславя и необходимостта от надграждане на интегрирания модел за гранично управление в отговор на предизвикателствата по отношение на граничната сигурност. Изграждането на инженерно-възпрепятстващо съоръжение –тип ограда, е, за да отговорим адекватно на предизвикателствата, свързани с появата на критични потоци, пристигане на големи групи хора на входа и струпването им на малък участък от границата. Съвременното ограничаване и минимизиране на негативните ефекти от проявата на заплахи изисква адекватни мерки за постоянно надграждане на модела за интегрирано гранично управление, съобразно съществуващите нужди. На 19 октомври 2017 г., след среща с вътрешния министър на Словакия, Вие обявявате: „Сто процента е изградена оградата по границата с Турция. Това, което остава, е да се сложат още сензори и системи за наблюдение на местата, на които няма достатъчна физическа охрана“. Господин Министър, обръщам Ви внимание, че става въпрос за сложно съоръжение, което наричаме интегрирано съоръжение за опазване на границата на Република България. Във връзка с това е и моят въпрос: какво е състоянието на интегрираната система за гранично наблюдение на българо-турската граница? Кога ще финализирате цялостния проект, с изградени всички компоненти, така че съоръжението да изпълни предназначението си? Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Янков, интегрираната система за наблюдение по границата с Турция или, както казахте, „ограда“, е изградена в две части. Първата част обхваща участъка от държавната граница между КПП – Капитан Андреево, и този в Лесово. Тази част от интегрираната система за наблюдение е въведена в експлоатация в средата на 2012 г. Втората част от интегрираната система за наблюдение на границата между България и Турция е разположена на уязвимите направления по държавната граница в зоната между ГКПП – Лесово, и устието на река „Резовска“. Тази част е изградена в периода 2013 – 2015 г. Към момента всички елементи от тези части се използват в гранично наблюдение. По фонд „Вътрешна сигурност“ са осигурени средства за поддръжка на изградените две части от интегрираната система за наблюдение. Предвидено е разширяване на интегрираната система за гранично наблюдение на българо-турската граница чрез изграждане на сензорни линии за наблюдение на онези участъци от държавната граница, които към момента не са покрити с елементи от изградените две части от системата. С Решение № 12491 от 20 декември 2017 г. е определен изпълнител на обществена поръчка – ако искате ще го кажа точно – номер 12491 оп- 1284 от 20 декември 2017 г., като на 2 януари 2018 г. решението е обжалвано в Комисията за защита на конкуренцията. Към момента статутът е открито производство по подадена жалба и чакаме решение. В заключение ясно ще подчертая, че предназначението на интегрираната система за наблюдение е различно от предназначението на временното възпрепятстващо съоръжение, изградено по българо-турската граница. Интегрираната система за наблюдение е изградена с цел придобиване на изпреварваща информация за подготвяне на нарушение на държавната граница или за вече извършено такова. В същото време целта на изграденото възпрепятстващо съоръжение – оградата, е да постигне забавяне, частично или пълно ограничаване на опити за преминаване на отделни лица или групи граждани на трети страни, обикновено. За незаконно преминаване на границата и влизане на територията на Република България временното възпрепятстващо съоръжение – оградата, и прилежащият към него път, е изградено по цялото протежение на българо-турската граница и е с обща дължина 235, 613 м, приблизително 236 км. В тази връзка изграденото временно възпрепятстващо съоръжение изпълнява предназначението си. Благодаря.

Уважаеми господин Министър, временното възпрепятстващо съоръжение по границата казахте, че изпълнява функциите си. Аз Ви питам за цялостното окомплектоване на интегрираната система за охрана на границата – и ще Ви обясня, явно не Ви е ясно какво представлява самата система. Интегрираната система е разделена на няколко периметъра със стационарни и мобилни постове за наблюдение, система от камери и сензори за движение, локално управление и координационен център в Свиленград. Системи за непрекъсваемо захранване с ток и дизелови генератори гарантират работоспособността на постовете при всякакви условия. Периметровата сигнално-охранителна система, което е различно от възпрепятстващото съоръжение, Ви обръщам внимание, е разположена в непосредствена близост до държавната граница. Тя включва тези сензори и термовизионни камери. Данните от сензорите и видеоизображението от камерите за наблюдение се предават чрез тази изградена комуникационна мрежа за достъп до самите стационарни постове. Чрез комуникационната мрежа те постъпват в координационните центрове. Мобилните постове там, където трябва да бъдат окомплектовани с жива сила за техническо наблюдение, са базирани на високопроходими моторни превозни средства, оборудвани с мултисензорни системи за наблюдение. Информацията от воденото наблюдение се предава в реално време посредством безжична мрежа за комуникация към тези стационарни постове и оттам към координационните центрове. Уважаеми господин Министър, явно трябва да се запознаете детайлно какво представлява тази интегрирана система за наблюдение на държавната граница. Явно, че Вашето предложение и гласуваното решение на Министерския съвет за обявяване на възпрепятстващо съоръжение по българо-турската граница за стратегически обект за национална сигурност няма да спре тези, които искат да преминат незаконно границата ни, и не трябва да има информация за това дали и къде изграденото съоръжение има слаби места, са Ваши думи – това не помага, за да бъдат спокойни българските граждани и аз проявявам своето безпокойство, че Вие не обръщате сериозно внимание на проблема. Това, че е обжалвана самата процедура, говори за капацитета на повереното Ви ведомство по отношение на самото изграждане на цялостното обезпечаване на границата ни с Република Турция. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Янков! Разбира се, че ще взема думата. Винаги, когато ми кажат нещо да говоря за границата, за мен е един хубав повод да похваля България какво е направила за границата и какво е направило правителството на ГЕРБ за нея. Не го казвам аз, за да се похваля какво сме направили, а това какво казват другите за нас. Всички казват, че това е най-добре пазената критична сухоземна граница на Европейския съюз. Това какво говорите Вие, господин Янков, тук и какви въпроси ми задавате, няма нищо общо с тази оценка. Аз съм длъжен да отговарям на Вашите конкретни въпроси като народен представител и Ви отговарям. Не ми обяснявайте подробно в двете сгради каква е тази система. Извинявайте, но аз Ви изчетох точно колко са двете, какви са и моля и Вас да не отивате в подробности да обяснявате къде има безжична връзка по подвижни средства или неподвижни. Неслучайно е сложена в списъка. Не затова, за да не ходи госпожа Йончева или да не ходите Вие или аз…

От публични източници е информацията.

Нищо, че е от публични… Събраната информация е на едно място и казаното от тази трибуна – може да минете границата. Казвам Ви го добронамерено, не Ви заплашвам, но ясно си позволих да говоря подробности. Само Ви казах общи неща. Ако искате подробности, заповядайте в Комисията и заповядайте в Министерството, ще Ви дам повече информация.

Не е изградена, нали? Кога ще бъде изградена?

Дали е изградена или не, аз казах докъде. Добър въпрос: кога ще бъде изградена? И сега, ако не знаете… ето пояснявам Ви, Вие питате, аз съм задължен, след като съм в изпълнителната власт – има 160 млн. евро, чували сте за тях. Тези пари са усвоени почти 50, сега ще станат 70%. Знаете за тази поръчка, която споменах. Като стане и тя, допълнително ще бъде надградено физическото възпрепятстващо съоръжение, физическата ограда, както я наричате, с допълнителни средства към тези две досега изградени, които казах – двете разстояния.

Срокът?

Когато го направим, ако не ние, следващия мандат пак ще управляваме, тогава ще я довършим ако трябва.

Това е достатъчно – този мандат няма да има!

Вие питате кога ще стане. Казвам Ви, че тази година ще успеем да усвоим тези 160 милиона средства и с тях ще бъде усилена оградата. В тази част от 30 км, където няма път, и там ще направим път, което беше направено по наше време, не казвам, че е лошо, такива са били обстоятелствата, така сте решавали тогава, само го одобрявам и аз – 30 срещу 236. Не казвам кой колко е построил. Браво, че го направи България и сега всички берем тези плодове и ни хвалят. Всички онези, които се страхуват от този поток, който минаваше през нашата граница. Така че тя много добре си върши работата. Ще върши още по-добре – тук съм съгласен с Вас, ако успеем да я надградим и оживим. Този детайл предполагам го чухте, и съществуващата изградена досега – да си платим там на когото трябва, да бъде поддържана добре и с новите средства, които са поставени върху нея съвсем по-добре да пазим, или поне да поддържаме тази потенциална опасност, която стои на границата между Турция и Сирия.

Изградената не е поддържана, нали?

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Получихме информация от множество граждани, живущи в град София, район Сердика, квартал „Малашевци“, че всяка събота и неделя в подножието на организирания битпазар – Малашевци, по улиците „Рояк“, „Жак Дюкло“, „Липов цвят“ и „Лавандула“ се организира нерегламентиран пазар за нови и употребявани вещи, в това число и лекарствени продукти с изтекъл срок на годност. Търговията се осъществява върху вестници, мушами, найлони и други, разпънати направо върху земята. По информация на живущите в района често на тези места се пласират незаконно придобити вещи. Освен всичко друго в почивните дни от седмицата търговците и техните клиенти създават хаос в движението по посочените улици и техните преки, тъй като паркират безразборно автомобилите си пред вратите и дворовете на живущите там. В тази връзка и във връзка с дейността ни като народни представители от град София, молим да ни информирате: какви мерки предприема Министерството на вътрешните работи чрез своите органи за противодействие на очевидно нелегалната дейност в посочения район? Как органите на реда защитават правата на гражданите, живеещи в района? Осигурява ли се наблюдение и охрана на обществените прояви в посочения район? Установени и санкционирани ли са нарушения при организирането на битпазара? Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Данчев! Битпазар – Малашевци се намира на територията, обслужвана от Пето районно управление, чиито служители провеждат регионални полицейски операции за превенция и разкриване на престъпленията в района на пазара. Въз основа на тези дейности от началото на 2017 г. до настоящия момент са разкрити престъпления, свързани с отнети мобилни телефони, продажба на незаконно оръжие, кражби на велосипеди, произведения на изкуството, кражби на книги и други. От началото на 2017 г. са организирани и проведени 31 полицейски операции по линия на противодействие и разпространение на акцизни стоки без бандерол. При тези операции са констатирани 46 случая на държане на тютюн без бандерол и 29 случая на притежание на цигари без акцизен бандерол. Това са престъпления по чл. 234 на Наказателния кодекс. Съставени са 16 акта за установяване на административно нарушение за притежание на цигари без акцизен бандерол. За всеки от тези случаи е образувана преписка, която след проверка, е изпратена в Столична митница по компетентност. Полицейските служители ежеседмично в дните, в които се провежда битпазар – Малашевци, оказват съдействие на служителите на Столичен инспекторат за установяване и недопускане извършване на нарушения по Наредбата на Столична община. От началото на 2017 г. при такива съдействия служителите на Столичен инспекторат са съставили 62 акта за установяване на административно нарушение по Наредбата за организация на движението на територията на Столична община и Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община. При проведени специализирани полицейски операции, извършените проверки и обходи на битпазар – Малашевци, са съставени 137 акта за административни нарушения по Закона за българските лични документи и Закона за гражданската регистрация. Задържани са четири лица, при това обявени за общодържавно издирване. През 2017 г. е проведена съвместна операция с Българската агенция по безопасност на храните по подаден сигнал за продажба на хранителни стоки с изтекъл срок на годност. През 2017 г. подчертавам, че не са постъпвали, искания за съдействие от компетентни органи за извършване на проверки за продажба на лекарства с изтекъл срок на годност, и изобщо на лекарствени средства на пазара, както и не са установени такива нарушения. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Благодаря Ви за отговора, господин Министър. Уважаеми колеги народни представители, първо, държа да кажа, че ние от БСП не сме против провеждането на битпазар. Това е една практика, която съществува в почти всички страни в Западна Европа и със сигурност това е една от формите, които представляват интерес за гражданите, но ние сме на мнение, че той трябва да се провежда при определени условия и най вече на определените за това места. В този смисъл, аз се радвам да чуя, че Вие сте провеждали съвместни акции с колегите Ви от Столичния инспекторат. За мен е редно обаче Министерството на вътрешните работи да предприема наистина мерки, свързани с контрола на дейността, която се извършва на пазара, както и във връзка с неговото нормално провеждане, пак казвам, на съответното за това място, в това число и с другите органи, които може да ползва Министерството на вътрешните работи при изпълнение на своите ангажименти от Националната агенция за приходите, Икономическа полиция и така нататък. Очевидно е, че провеждането на битпазара по този начин създава най-малкото проблеми за движението по пътищата в посочения район и на посочените от мен улици. Аз бих приветствал една съвместна Ваша инициатива, по Ваше желание, която вероятно трябва да се направи със Столична община, с която бихте могли да предизвикате промяна – временна промяна в движението на автобус № 86, който минава в този район, да има временна спирка за дните, в които се провежда битпазарът.

Това е към градския транспорт, не към министъра.

Моля Ви, не се обаждайте, господин Иванов.

Движението по пътищата все пак трябва да се координира от Министерството на вътрешните работи и да се организира една временна спирка пред входа на битпазара, така че да не се разполагат сергиите по улица „Лавандула“ и тези импровизирани, пак казвам, сергии върху вестници, найлони и други подръчни материали. Отделно от това вярвам наистина, че МВР, пак казвам, може да осигури редовни проверки и наистина да въвежда ред чрез по качествен и редовен контрол в начина, по който се провежда битпазарът. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Данчев и Проданов – виждам, че и от двамата е зададен въпросът! Вие започнахте репликата си с това, че БСП не са против битпазарите, принуждавате ме да кажа, че и ГЕРБ не сме против битпазарите – да не остане някой с впечатление, че сме. Това е някаква социална дейност, която и с нас, и без нас двамата, ще се развива очевидно, но това е малко като шега. Аз друго се опитвам да открия във въпроса Ви, защото Вие питате за нещо конкретно – за Малашевци. Има битпазар в София. Аз се опитвам да намеря като министър принципа, както господин Гьоков каза: „важен е принципът“. Като ми говорите за Малашевци, аз като министър започвам да си мисля за всички битпазари, където ги има в държавата дали пък имат такива проблеми. Вероятно има и някъде такъв, но Вие посочвате този и аз се съсредоточавам върху него. Отговорността – благодаря Ви много. И Вие, и много хора, които чувам, постоянно говорят за МВР – то да свърши тази работа. Това е доверие към институцията. Така е било през годините и още и ние, народните представители, не можем да се отърсим от това. Седейки тук на Вашето място, аз също си мислих, че МВР отговаря едва ли не за толкова много неща.

За всичко.

Да. Нека да бъдем наясно: не разсейвам отговорността отново, много пъти ще повтарям това, Вие няколко пъти казахте и аз запомних това, и си записах – № 86. Със сигурност ще отнеса въпроса към общината. Ние не отговаряме за това, но може да направим предписание, както казвате: „Вижте какво става с пътя там, нещо направете“. Това да, това мога да го кажа от тази трибуна и лично да Ви обещая като народен представител, който е заинтересован от отговора – ще направя необходимото, ще се свържат нашите служби с общината, ще видим какво може да се направи, може ли да има спирка, въобще ще огледам обстановката, както сте задали Вие въпроса. Завършвам с това, не само с битпазар – Малашевци, а и всички останали по принципа: „Ако е добре за един, дай да го направим добре за всички останали“. Благодаря Ви.