16 март 2018 г.

Благодаря Ви, госпожо Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Конвенцията за Международната хидрографска организация, № 802-02-6, внесен от Министерския съвет на 16 февруари 2018 г. На редовно заседание, проведено на 15 март 2018 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Конвенцията за Международната хидрографска организация, подписана на 3 май 1967 г. в Монако, № 802-02-6, внесен от Министерския съвет на 16 февруари 2018 г. Законопроектът беше представен от господин Атанас Запрянов – заместник-министър на отбраната. Международната хидрографска организация (МХО) се явява водеща международна институция в сферата на хидрографията, картографията и безопасността на море. Тя е един от основните международни органи, разработващи концепциите по хидрография и морска картография, в тясно сътрудничество с Международната морска организация, на която Република България е пълноправен член от 1960 г. С нота № 78 от 24 април 1992 г. Република България е уведомена, че присъединяването на българската страна е одобрено от 2/3 от страните – членки на МХО. Подобно предварително съгласие в резултат на депозирана молба за членство е необходимо в съответствие с процедурите на чл. XX от Конвенцията. Съгласно финансовите правила на МХО всяка страна задължително внася годишна вноска за членство в МХО, състояща се от два дяла и допълнителни дялове, определени на базата на националния ѝ корабен бруто тонаж, включително военните кораби. Общата годишна вноска на Република България за 2017 г. се равнява на 12 072,96 евро или 23 612,66 лв. Приемането на страната ни като пълноправен член ще доведе до следните преимущества: приобщаване на страната ни към световната морска общност и издигане авторитета ѝ като морска държава, участваща при вземането на решения, свързани с международното корабоплаване; участие в работата на организацията, право на глас при вземане на решения и достъп до пълния обем документи и данни; участие в усвояването на средства, отпускани от Европейския съюз чрез МХО, по регионални проекти за осигуряване безопасността на корабоплаването; възможност за обучение на специалисти от Военноморските сили в международни институции по одобрени от МХО програми и получаване на удостоверения за компетентност; увеличаване с 15 на сто на хонорарите, които Република България получава съгласно двустранното споразумение с Хидрографската служба на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (обн., ДВ, бр. 50 от 2006 г.); придобиване от Хидрографска служба на Военноморските сили на сертификати за производство на морски карти и пособия по международните стандарти. Обстоятелствата, съдържащи се в международния договор – участието на Република България в международна организация, финансови задължения за държавата и участие на държавата в арбитражно или съдебно уреждане на международни спорове налагат ратификацията му със закон на основание чл. 85, ал. 1, т. 2, 4 и 5 от Конституцията на Република България. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване и с резултати: 19 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Конвенцията за Международната хидрографска организация, № 802-02-6, внесен от Министерския съвет на 16 февруари 2018 г.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Конвенцията за Международната хидрографска организация, № 802-02-6, внесен от Министерския съвет на 16 февруари 2018 г. На свое заседание, проведено на 14 март 2018 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Конвенцията за Международната хидрографска организация, № 802 02-6, внесен от Министерския съвет на 16 февруари 2018 г. На заседанието присъства генерал Атанас Запрянов – заместник-министър на отбраната. Господин Запрянов представи Законопроекта, като посочи, че Международната хидрографска организация е международна организация, която координира в световен мащаб установяването на стандарти за изработването на хидрографски данни и предоставянето на хидрографски услуги и която подпомага изграждането на национален капацитет в областта на хидрографските услуги. Той отбеляза, че приемането на страната ни като пълноправен член ще доведе до редица преимущества като приобщаването ни към световната морска общност, участието на Република България в работата на организацията, право на глас при вземане на решения, свързани с международното корабоплаване, участие в усвояване на средства от Европейския съюз за осигуряване безопасността на корабоплаването, възможности за обучение на специалисти и други. Господин Запрянов добави, че членството на Република България в Международната хидрографска организация ще допринесе за създаване на оптимална среда за развитие на активна морска политика и осигуряване на условия за безопасността на корабоплаването в морските пространства на страната ни и участие в глобалната среда, в която държавите си предоставят навременни хидрографски данни, продукти и услуги. В отговор на поставения от господин Милков въпрос относно причината за забавянето на ратифицирането на Конвенцията от Република България, генерал Запрянов отговори, че необходимостта от ратифициране възниква след приемането ни като пълноправен член на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) и на Европейския съюз. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 11 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Конвенцията за Международната хидрографска организация, № 802-02-6, внесен от Министерския съвет на 16 февруари 2018 г.“ Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! „ДОКЛАД на Комисията по външна политика по Законопроект за ратифициране на Конвенцията за Международната хидрографска организация, № 802-02-6 от 16 февруари 2018 г. На свое редовно заседание, проведено на 28 февруари 2018 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Конвенцията за Международната хидрографска организация, внесен от Министерския съвет на 16 февруари 2018 г. От името на вносителя Законопроектът беше представен от ген. Атанас Запрянов – заместник-министър на отбраната. Международната хидрографска организация е създадена през 1967 г. със седалище в Монако. Организацията е водеща международна институция в сферата на хидрографията, картографията и безопасността по море. България вече е член от 1960 г. на Международната морска организация, с която Международната хидрографска организация е в тясно сътрудничество. Членството на страната ни в Международната хидрографска организация ще позволи участието в усвояване на средствата, отпускани от Европейския съюз чрез Международната хидрографска организация по регионални проекти за безопасност на корабоплаването, възможност за обучаване на специалисти от Военноморските ни сили в международни институции по одобрени от Организацията. Също така Хидрографската служба на Военноморските ни сили би придобила сертификати за производство на морски карти и пособия по международните стандарти. За членство на нова държава в Организацията е нужно съгласието на две трети – междупрочем, това изискване е отпаднало от 2016 г. Годишната вноска за членство в Организацията се определя за всяка страна, като се взема предвид и националният корабен бруто-тонаж. След проведените разисквания Комисията проведе гласуване, при което „за“ законопроекта гласуваха 10 народни представители, без „против“ и „въздържали се“. На основание на резултатите от проведеното гласуване Комисията по външна политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Конвенцията за Международната хидрографска организация.“ Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, взимам думата за процедура, като на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да преминем на второ гласуване ратифициране на Конвенцията.

„ЗАКОН за ратифициране на Конвенцията за Международната хидрографска организация Член единствен. Ратифицира Конвенцията за Международната хидрографска организация, подписана на 3 май 1967 г. в Монако.“

Госпожо Председател, първо, ако ми позволите, процедура за допуск в залата. Моля, на основание чл. 49, ал. 2 да бъдат допуснати в пленарната зала Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и госпожа Павлина Ковачева – директор на Дирекция „Пристанища и пристанищни услуги“.

„Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. По § 1 има предложение от народните представители Станислав Иванов, Иван Вълков, Клавдия Ганчева, Атанас Ташков, Борис Кърчев и Валентин Милушев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1: „§1. В чл. 2 се създава т. 7: „7. прилагането на екосистемен подход и насърчаването на съвместното съществуване на различните дейности и начини на използване на морските пространства на Република България с оглед на постигане на устойчиво развитие и растеж на морската икономика, в т.ч. на морския енергиен сектор, транспорта по море, рибарството и аквакултурите, туризма, добива на суровини, опазването на подводното културно наследство и опазване, защита и подобряване на морската околна среда, включително устойчивост към последиците от изменението на климата.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

По § 3 има предложение от народните представители Станислав Иванов, Иван Вълков, Клавдия Ганчева, Атанас Ташков, Борис Кърчев и Валентин Милушев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 3: „§ 3. В Глава втора, Раздел VII се създават чл. 51а – 51ж: „Чл. 51а. (1) Използването на морските пространства на Република България се осъществява в съответствие с принципа за интегрирано управление на морските дейности. (2) За насърчаване на устойчив растеж на морската икономика, устойчиво развитие на българския черноморски регион и устойчиво използване на природните ресурси се организира и прилага морско пространствено планиране – инструмент на Интегрираната морска политика на Европейския съюз. (3) Морското пространствено планиране включва анализ на дейностите по използване на морските пространства и организирането им по начин, който позволява съвместното им съществуване за постигане на екологичните, икономическите и социалните цели по чл. 2. Чл. 51б. (1) Общото ръководство и координация на дейността по морско пространствено планиране се осъществява от министъра на регионалното развитие и благоустройството, който отговаря и за изработването и поддържането на Морския пространствен план на Република България. (2) Създава се Консултативен съвет по въпросите на морското пространствено планиране като помощен орган към министъра на регионалното развитие и благоустройството за осъществяване на сътрудничество и координация в процеса на морското пространствено планиране. (3) Функциите, задачите и съставът на Консултативния съвет по ал. 2 се определят с правилник, приет от министъра на регионалното развитие и благоустройството. (4) Поименният състав на Консултативния съвет по ал. 2 се определя със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството. (5) Председател на Консултативния съвет по ал. 2 е министърът на регионалното развитие и благоустройството или оправомощен от него заместник-министър. Чл. 51в. (1) Морският пространствен план на Република България обхваща морските пространства на Република България, съгласно чл. 5, ал. 1, в т.ч. крайбрежните морски води по смисъла на § 1, т. 54 от допълнителните разпоредби на Закона за водите. (2) Планът по ал. 1 не се използва за определяне и делимитация на морските граници в съответствие с Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, сключена в Монтего Бей, Ямайка, на 10 декември 1982 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 38 от 1996 г.), (обн., ДВ, бр. 73 и 74 от 1996 г.). (3) Планът по ал. 1 определя пространственото и времевото разпределение на осъществяваните и на бъдещите дейности по използване на морските пространства с изключение на дейностите, чиято цел е отбраната или националната сигурност на Република България. (4) Планът по ал. 1 включва: 1. системата за движение в морските пространства на Република България; 2. зоните и полигоните за военни учения; 3. зоните за проучване, разработване и използване на природни ресурси; 4. зоните за риболов; 5. зоните за отглеждане на аквакултури; 6. зоните за туристически и рекреационни дейности; 7. зоните за научноизследователска дейност; 8. защитените зони и защитените територии от Националната екологична мрежа; 9. защитените зони за опазване на културното наследство; 10. трасетата на подводни линейни обекти на техническата инфраструктура; 11. инсталациите и съоръженията, свързани с корабоплаването; 12. инсталациите и съоръженията за разработване и използване на минералните и енергийните ресурси; 13. обектите на подводното културно наследство. Чл. 51г. (1) Морският пространствен план на Република България се изработва въз основа на анализа на наличната екологична, геоложка, геоморфоложка и физична информация за морските пространства на Република България, информацията, достъпна чрез Националния портал за пространствени данни, както и социалните и икономическите данни за дейностите по чл. 51в, ал. 4. При изготвянето на плана се отчитат: 1. особеностите на Черноморския регион; 2. състоянието на биологичните, минералните и енергийните ресурси; 3. съществуващите и бъдещите дейности по използването на морските пространства и тяхното въздействие върху околната среда и подводното културно наследство; 4. взаимодействията между сушата и морето; 5.трансграничното сътрудничество в Черноморския регион. (2) За извършването на дейността по морско пространствено планиране Република България сътрудничи с държавите от Черноморския регион, включително в рамките на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество и на Комисията по опазване на Черно море от замърсяване. Сътрудничеството с Румъния е насочено към постигане на съгласуваност и координираност на националните морски пространствени планове по въпросите с транснационален характер. (3) Морският пространствен план на Република България може да се изработи и като част от трансграничен морски пространствен план на Черно море. Чл. 51д. (1) Проектът на Морски пространствен план се публикува за обществено обсъждане на интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. (2) Общественото обсъждане се извършва заедно с процедурата за провеждане на консултации по екологичната оценка и/или оценката за съвместимост, които възложителят на проекта организира и провежда по реда на Закона за опазване на околната среда, съответно по реда на Закона за биологичното разнообразие. Чл. 51е. (1) Морският пространствен план на Република България, включващ текстови и графични части, се приема от Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика и се одобрява с решение на Министерския съвет. (2) Морският пространствен план на Република България подлежи на преразглеждане на всеки 10 години. (3) Морският пространствен план на Република България може да бъде преразгледан и извън срока по ал. 2, ако настъпят съществени промени в обществено-икономическите условия, при които е бил одобрен. (4) За проектите за изменение на Морския пространствен план на Република България се прилагат разпоредбите на ал. 1 и чл. 51д. Чл. 51ж. (1) Решенията на Министерския съвет за одобрение на Морския пространствен план на Република България и на неговите изменения се обнародват в „Държавен вестник“. (2) Текстовите и графичните части на одобрения Морски пространствен план на Република България и на неговите изменения се публикуват на интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. (3) Министърът на регионалното развитие и благоустройството изпраща копие от одобрения план и от неговите изменения на Европейската комисия и на държавите от Черноморския регион в 3-месечен срок от обнародването на решението по ал. 1.“

По § 4 има предложение от народните представители Станислав Иванов, Иван Вълков, Клавдия Ганчева, Атанас Ташков, Борис Кърчев и Валентин Милушев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4: „§ 4. В чл. 52б се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) Подробните устройствени планове по ал. 1 са в съответствие с предвижданията на Морския пространствен план на Република България.“ 2. Досегашните ал. 2, 3 и 4 стават съответно ал. 3, 4 и 5.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, като думите „вторичното право“ се заменят с „правото“.

По § 8 има предложение от народните представители Станислав Иванов, Иван Вълков, Клавдия Ганчева, Атанас Ташков, Борис Кърчев и Валентин Милушев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 8: „§ 8. В чл. 61, ал. 4 се създава изречение второ: „За устройственото планиране и инвестиционното проектиране на хидротехнически съоръжения, които ще изпълняват и функции на специализиран пристанищен обект по чл. 111а, ал. 1 или чл. 111б, ал. 1 се прилагат чл. 112д и 112о.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.

По § 11 има предложение от народните представители Станислав Иванов, Иван Вълков, Клавдия Ганчева, Атанас Ташков, Борис Кърчев и Валентин Милушев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 11: „§ 11. В чл. 75 се създава ал. 9: „(9) За устройственото планиране и инвестиционното проектиране на хидротехнически съоръжения, които ще изпълняват и функции на специализиран пристанищен обект по чл. 111а, ал. 1 или чл. 111б, ал. 1 се прилагат чл. 112д и 112о.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, като думите „вторичното право“ се заменят с „правото“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 14: „§ 14. В чл. 78 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „нормите, предписани от Правилата за превоз на опасни товари по вътрешните водни пътища, приети от Дунавската комисия и от Европейската икономическа комисия“ се заменят с „правилата на Европейското споразумение за международен превоз на опасни товари по вътрешни водни пътища (ADN), подписано в Женева, Конфедерация Швейцария, на 26 май 2000 г. (ратифицирано със закон – ДВ, бр. 9 от 2006 г.) (ДВ, бр. 43 от 2008 г.)“. 2. В ал. 3 думите „Правилника за плаване в българския участък по река Дунав“ се заменят с „Правилата за плаване по река Дунав, приети от Министерския съвет“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 16: „§ 16. В чл. 87, ал. 2 думите „Правилата за речния надзор по река Дунав“ се заменят с „Правилата за речния надзор, приети от Министерския съвет“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 19: „§ 19. В чл. 100, ал. 3 думите „Правилника за плаване в българския участък на река Дунав (ДВ, бр. 6 от 1992 г.)“ се заменят с „правилата по чл. 78, ал. 3“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22.

По § 23 има предложение от народните представители Станислав Иванов, Иван Вълков, Клавдия Ганчева, Атанас Ташков, Борис Кърчев и Валентин Милушев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 23: „§ 23. В чл. 112а се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Изграждането и разширяването на пристанище за обществен транспорт се извършва въз основа на генерален план, изработен в съответствие с одобрената от Министерския съвет Интегрирана транспортна стратегия за периода до 2030 г., концепциите и схемите за пространствено развитие и устройствените планове от по-висока степен.“ 2. В ал. 2: а) в текста преди т. 1 думата „определя“ се заличава; б) в т. 1 думите „функционалното зониране“ се заменят с „определя развитието на съществуващите и необходимостта от резервиране на нови територии, предназначени за извършване на пристанищни дейности и услуги, функционално ги зонира“ и накрая се добавя „и планира режима на тяхното устройство и параметрите на застрояването им“; в) в т. 2 думата „терените“ се заменя „определя терените“; г) точка 3 се изменя така: „3. отразява съществуващото положение, определя общата техническа инфраструктура на пристанището и определя развитието на комуникационно-транспортната мрежа (железопътни линии и пътища) и на другите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура на територията на пристанището, както и на останалите елементи на пристанищната инфраструктура;“ д) създава се т. 4: „4. предвижда мотивирани решения за параметрите (граници и проектни дълбочини) и за навигационното осигуряване на пристанищната акватория и на всяка от зоните в нея;“. 3. Алинеи 3 и 4 се изменят така: „(3) Разрешение за изработване на проект на генерален план се дава от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на регионалното развитие и благоустройството по искане на заинтересувано лице. (4) Проектът на генерален план на пристанище за обществен транспорт се приема от междуведомствен експертен съвет, назначен от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на регионалното развитие и благоустройството, в който се включват упълномощени представители на общините и областите по местоположение на пристанището за обществен транспорт, както и на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на околната среда и водите, Министерството на здравеопазването и Агенция „Митници“. В зависимост от спецификата на съответното пристанище в съвета могат да се включват представители и на други заинтересувани ведомства и организации.“ 4. В ал. 5 думите „Приетият генерален план по ал. 3“ се заменят с „Приетият по реда на ал. 4 Проект на генерален план“. 5. В ал. 7 пред думата „подробен“ се добавя „специализиран“. 6. В ал. 9 след думите „в него“ се добавя „се издава по реда на Закона за устройство на територията и“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 24: „§ 24. Създава се чл. 112аˡ: „Чл. 112аˡ. (1) Заявлението за разрешение за изработване на проект на генерален план на пристанище за обществен транспорт, придружено от задание за проектиране, се подава пред Изпълнителна агенция „Морска администрация“ от: 1. Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“; 2. концесионер в пристанище за обществен транспорт с национално значение; 3. собственик на пристанище за обществен транспорт с регионално значение; 4. физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което има инвестиционна инициатива за изграждане на ново или разширение на съществуващо пристанище за обществен транспорт с регионално значение. (2) В 14-дневен срок от постъпването на заявлението по ал. 1 изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ представя на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и на министъра на регионалното развитие и благоустройството мотивирано становище за съответствието на инвестиционната инициатива с документите по чл. 112а, ал. 1. (3) Със заповедта по чл. 112а, ал. 3 се определят обхватът, целите и задачите на Проекта и се одобрява заданието за неговото изработване. Заповедта се публикува на интернет страницата на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и не подлежи на оспорване. (4) Отказът да се даде разрешение за изработване на проект на генерален план се дава с мотивирана заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на регионалното развитие и благоустройството и може да се оспори по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването му на заявителя.“

По § 25 има предложение от народните представители Станислав Иванов и група по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 25: „§ 25. Член 112б се изменя така: „(1) Проектът на генерален план на пристанище за обществен транспорт се внася за разглеждане, приемане и одобряване в Изпълнителна агенция „Морска администрация“ със заявление, към което се прилагат: 1. документи, удостоверяващи изпълнението на приложимите процедури по Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие и Закона за културното наследство; 2. писмени становища за съгласуването на проекта на генерален план от експлоатационните дружества, към чиито мрежи и съоръжения е налице или се предвижда присъединяване; 3. други документи, определени с наредбата по чл. 112а, ал. 6 съгласно характера на инвестиционната инициатива.“ (2) Когато инвестиционната инициатива е за изграждане на ново пристанище за обществен транспорт или за разширение на съществуващо пристанище, в т. ч. чрез изграждане на нов терминал, освен документите по ал. 1 към заявлението се прилагат и следните документи: 1. за индивидуализация на засегнатата от инвестиционната инициатива територията; 2. резюме на резултатите от прединвестиционно проучване относно наличието на подходящи географски, хидроложки, хидрогеоложки и други условия; възможностите за свързване с пътната мрежа и с железопътната инфраструктура, трафика на съответния тип или типове товари, съответно пътници; 3. технологична и финансова обосновка на инвестиционната инициатива, в т.ч. обосновка на необходимостта и размера на инвестициите за отчуждаване на поземлени имоти, както и за изграждане на пътни и/или железопътни връзки, на акватория или отделни нейни зони, на части от общата техническа инфраструктура на пристанището, а в случаите, когато на пристанището ще се обслужват кораби от международно плаване – и на зона по чл. 101, ал. 1. (3) При непълноти на представените документи по ал. 1 и 2 изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ в срок до 14 дни от подаване на заявлението писмено уведомява лицето и дава срок за отстраняването им. Ако заявителят не отстрани непълнотите в определения срок производството се прекратява със заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на регионалното развитие и благоустройството по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“. Заповедта може да се оспори по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването й на заявителя. (4) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ представя пред министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и пред министъра на регионалното развитие и благоустройството мотивирано становище по проекта на генерален план, придружено от цялата административна преписка, в срок до два месеца от постъпването на заявлението по ал. 1, съответно от отстраняване на недостатъците по ал. 3.“ (5) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министърът на регионалното развитие и благоустройството, в случаите по ал. 4, назначават междуведомствен експертен съвет по чл. 112а, ал. 4 за разглеждане и приемане на проекта на генерален план. (6) Когато междуведомственият експертен съвет по чл. 112а, ал. 4 вземе решение, с което отказва да приеме проекта на генерален план, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министърът на регионалното развитие и благоустройството отказват да одобрят проекта. (7) Заповедта на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която се одобрява проекта на генерален план или се отказва одобряването му, се обнародва в „Държавен вестник“ и може да се оспори по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от обнародването й.“

По § 26 има предложение от народните представители Станислав Иванов и група по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 26: „§ 26. В чл. 112в ал. 2 и 3 се изменят така: „(2) Влязъл в сила генерален план на пристанище за обществен транспорт може да се изменя, когато: 1. настъпят промени в обществено-икономическите или устройствените условия, при които е бил изработен и одобрен планът; 2. възникне инвестиционна инициатива, която засяга резервирана за бъдещо развитие на пристанището територия или е свързана с промяна на параметрите на пристанищната територия или акватория, в т.ч. изграждане на нов терминал или на нова зона за съхранение на товари, за извършване на дейности по чл. 116а или на проверките и контрола по чл. 101, ал. 1, или на зона, която отговаря по своето предназначение на характеристиките на пристанище по чл. 107 – 109; 3. се констатира явна фактическа грешка, която има значение за предвижданията на плана; 4. в резултат на изменение на кадастрален план, одобряване или изменение на кадастрална карта имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с външните регулационни граници на пристанищната територия. (3) Проектите за изменение на генерален план на пристанище за обществен транспорт се изработват, разглеждат, приемат и одобряват при условията и по реда на чл. 112а, 112а1 и 112б.“ По § 27 има предложение от народните представители Станислав Иванов и група по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 27 да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 27.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 28, като в ал. 3 думите „По отношение на съгласуването“ се заменят със „Съгласуването“. По § 30 има предложение от народните представители Станислав Иванов и група по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 30, който става § 29, и предлага следната редакция: „§ 29. В чл. 112д се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „въз основа на“ се добавя „специализиран“, а след думата „план“ се поставя запетая и се добавя „който се съобразява с предвижданията на Морския пространствен план на Република България и на съответните концепции и схеми за пространствено развитие и устройствените планове от по-висока степен“. 2. В ал. 2: а) в изречение първо думата „Подробният“ се заменя със „Специализираният подробен“; б) изречение второ се изменя така: „С парцеларния план се определят разположението на хидротехническите пристанищни съоръжения – стационарни и/или плаващи, границите на пристанищната акватория и на отделните зони в нея и навигационното осигуряване на пристанищната акватория в съответствие с правилата на Комбинираната система от морски плаващи знаци – система А, въведена с Указ № 1212 за въвеждане в териториалните води на Народна Република България „Комбинирана система от морски плаващи знаци – система А“ (ДВ, бр. 34 от 1983 г.).“; в) създава се изречение трето: „За определяне широчината на оперативната акватория, дължината на диаметъра на обръщателния кръг в зоната за маневриране (когато изграждането на такъв е необходимо) и общата граница на оперативните акватории на две съседни пристанища с обща сухоземна граница се прилага наредбата по чл. 112а, ал. 6.“ 3. В ал. 3: а) в изречение първо думата „Подробният“ се заменя със „Специализираният подробен“; б) в изречение второ накрая се добавя „в съответствие с правилата по ал. 2“. 4. В ал. 4: а) думите „Изработването на подробния устройствен план по ал. 2 и 3 се възлага на правоспособно лице – проектант, от“ се заменят с „Разрешение за изработване на проект на специализиран подробен устройствен план по ал. 2 или 3 се дава от министъра на регионалното развитие и благоустройството или оправомощено от него длъжностно лице по искане на“; б) създават се изречения второ, трето, четвърто и пето: „Към искането се прилага задание за проектиране. С разрешението се определят обхватът, целите и задачите на проекта и се одобрява заданието за изработване на плана. Заповедта, с която се дава разрешение, не може да се оспорва. Отказът да се даде разрешение се мотивира и може да се оспори по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването му на заявителя.“ 5. Алинея 5 се изменя така: „(5) Проектът на специализиран подробен устройствен план по ал. 2 или 3 се съгласува с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, а за пристанищата по чл. 107 и за обектите по чл. 111а, ал. 1 – и с министъра на земеделието, храните и горите, преди внасянето му за приемане и одобряване. Проектът се разглежда и приема от Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика и се одобрява от министъра на регионалното развитие и благоустройството или от оправомощено от него длъжностно лице.“ 6. Създават се ал. 6 и 7: „(6) Влязъл в сила специализиран подробен устройствен план по ал. 2 или 3 може да се изменя, когато: 1. настъпят промени в обществено-икономическите или устройствените условия, при които е бил изработен и одобрен планът; 2. възникне инвестиционна инициатива по отношение на пристанище по чл. 107–109, която е свързана с промяна на параметрите на пристанищната територия, пристанищната акватория или на някоя от зоните в нея, в т.ч. разширение на пристанището чрез изграждане на нови стационарни или поставяне на нови плаващи хидротехнически пристанищни съоръжения; 3. възникне инвестиционна инициатива за разширяване на специализиран пристанищен обект чрез изграждане на нови стационарни или поставяне на нови плаващи хидротехнически съоръжения или е свързана с промяна на параметрите на акваторията на специализиран пристанищен обект по чл. 111а, ал. 3 или чл. 111б, ал. 4; 4. се констатира явна фактическа грешка, която има значение за предвижданията на плана; 5. в резултат на изменение на кадастрален план, одобряване или изменение на кадастрална карта имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с външните регулационни граници на пристанищната територия – за пристанищата по чл. 107–109. (7) Проектите за изменение на специализиран подробен устройствен план по ал. 2 или 3 се изработват, съгласуват, приемат и одобряват при условията и по реда на ал. 4 и 5.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 30. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 31. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 32. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 33. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 34, като в ал. 2 и 3 след думите „Инвестиционните проекти“ се добавя „по ал. 1“.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36, който става § 35: „§ 35. В чл. 112п думите „подробните устройствени планове“ се заменят със „специализираните подробни устройствени планове за пристанища и специализирани пристанищни обекти“, а думите „проектирането, одобряването“ се заменят с „изработването, съгласуването и одобряването“.“

По § 37 има предложение от народния представител Николай Тишев: „В § 37 се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 112р, в ал. 1, изр. първо след думата „елементи“ се добавя „в зоните с осигурен свободен достъп за граждани“, а думите „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се заменят със „собственика на пристанището или терминала“. 2. В чл. 112с се правят следните изменения и допълнения: а) ал. 3 се изменя така: „(3) Главният архитект на общината дава разрешението по ал. 1 в 14-дневен срок от датата на искането, ако са изпълнени условията по ал. 1 и 2.“ б) ал. 5 и 6 – отпадат. в) ал. 7 става ал. 5, като в нея изречение второ – отпада.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Иван Вълков и група. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Иван Вълков по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 37, който става § 36: „§ 36. В Глава четвърта, Раздел IV се създават чл. 112р – 112т: „Чл. 112р. (1) На територията на пристанища за обществен транспорт и на пристанища по чл. 107 – 109 може да се поставят: 1. преместваеми обекти и информационни елементи, пряко свързани с технологичния процес по предоставяне на пристанищни услуги или с дейността по постигане сигурност на пристанището; 2. преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности, както и рекламни и монументално-декоративни елементи. (2) Обектите по ал. 1 се свързват със съществуващите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура с временни връзки, когато това е необходимо за нормалното им функциониране. Чл. 112с. (1) Заявление за разрешаване поставянето на обекти по чл. 112р, ал. 1 могат да подават: 1. собственикът на пристанище или пристанищен терминал; 2. пристанищен оператор, който извършва на пристанище за обществен транспорт или на терминал от такова пристанище пристанищни услуги по чл. 116, ал. 3, т. 2. (2) Разрешение за поставяне на обекти по чл. 112р, ал. 1, както и за временните връзки за тях, се дава от: 1. капитана на пристанището – за обекти по чл. 112р, ал. 1, т. 1; 2. от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него лице – за обекти по чл. 112р, ал. 1, т. 2. (3) В случаите по ал. 1, т. 2 към искането за даване на разрешение за поставяне на обект по чл. 112р, ал. 1, т. 2 се прилага и изричното писмено съгласие на собственика на пристанището, съответно на терминала. (4) Когато заявлението е за поставяне на монументално-декоративен елемент, разрешението за поставяне се издава след съгласуване при условията и по реда на Закона за културното наследство, (5) Условията и редът за даване на разрешение за поставяне, както и изискванията, на които трябва да отговарят обектите по чл. 112р, ал. 1, се уреждат с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. (6) Отказ да се даде разрешение за поставяне се постановява, когато: 1. собственикът на пристанище, съответно на терминала, не е дал съгласието си за поставяне на обект по чл. 112р, ал. 1, т. 2 по искане на пристанищния оператор; 2. в случаите по ал. 4 е отказано съгласуване при условията и по реда на Закона за културното наследство; 3. видът на конкретния обект по чл. 112р, ал. 1 не съответства на предназначението на пристанището, съответно на терминала; 4. видът на конкретния обект по чл. 112р, ал. 1 не съответства на функционалното предназначение на зоната от пристанището, съответно от терминала, в която се предвижда да бъде поставен; 5. поставянето и/или използването на конкретния обект или елемент може да създаде опасност за сигурността на пристанището, за безопасното осъществяване на пристанищните дейности и услуги или за нормалното функциониране на средствата за навигационно осигуряване. Чл. 112т. (1) Обекти по чл. 112р, ал. 1 се премахват когато: 1. са поставени без разрешение или в противоречие с издаденото разрешение; 2. не отговарят на някое от изискванията по чл. 169, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 5 от Закона за устройство на територията; 3. в резултат на обстоятелства, възникнали след поставянето им, представляват опасност за сигурността на пристанището, за безопасното осъществяване на пристанищните дейности и услуги или за нормалното функциониране на средствата за навигационно осигуряване; 4. представляват реклама, забранена със закон; 5. срокът на разрешението за поставяне е изтекъл. (2) Обстоятелствата по ал. 1 се установяват с констативен акт, съставен от инспектори на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, осъществяващи функции по контрол на експлоатационната годност на пристанищата. (3) Заповед за премахване се издава от капитана на пристанището в 7-дневен срок от връчването на констативния акт по ал. 2. Със заповедта се определя и срок за премахване на обекта. (4) Редът за съставяне и връчване на констативните актове по ал. 2, за подаване на възражения срещу тях и за принудително премахване на обекти, когато определеният в заповедта по ал. 3 срок за премахване не е спазен, се определят с наредбата по чл. 112с, ал. 5.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Първо по нашето предложение, с две думи това, което сме направили – да коригираме някои неточности в Законопроекта, а именно да разделим тези зони от територията на пристанищата, където има свободен достъп на граждани, тоест тези зони, които са превърнати в паркове, алеи, градинки и улици. Там наистина има логика да има санкция на главния архитект, когато бъдат поставени реклами или други преместваеми обекти. Това на първо място. На второ място, искаме да направим по-добра координация между тези промени, които са в този закон и Закона за устройството на територията чл. 56, ал. 2, където много ясно е записано как се разполагат временни преместваеми обекти на държавни имоти. Отделно поставяме някакво ограничение все пак, защото в Законопроекта не е заложено на срока, в който главният архитект да даде разрешение за тези територии, които са със свободен достъп за преместваемите обекти. И не на последно място, и много важно, в Законопроекта, а и в другите предложения се предвижда при поставянето на преместваеми обекти или реклами да бъде одобрявана схема от министъра на транспорта, да бъде издадено разрешение от министъра на транспорта, което за нас е безсмислено. Не може цял министър да занимаваме с това къде да поставим 50 на 50 рекламка или кошче за боклук. Няма смисъл. Или химическа тоалетна. То е в правомощията, но е безсмислено да занимаваме цял министър с такива дейности, които или се правят по схема от главния архитект на общината, или при поставянето им въобще не минава през главния архитект. И за да не вземам втори път думата по изказване, за предложението на колегите. Възлагат се на капитана на пристанището, тоест на шефа на „Морска администрация“, функции по разрешаване на временни или преместваеми обекти в територия, която се използва за пристанищни услуги. Колеги, ние преди няколко години, така или иначе, вкарахме „Пристанищна администрация“ в „Морска администрация“, която има точно такива функции. Ако даден преместваем обект пречи на навигацията в пристанището или някоя реклама пречи или не отговаря на изискванията за безопасност в пристанището и в момента шефът на „Морска администрация“ може да предприеме действия за тяхното премахване. Това е негово задължение. Това едно. И второ, ние вместо да облекчим цялата процедура, а именно да разтоварим министъра с тези дребни неща, сега ще пишем нова наредба – не само че той ще издава разрешения за всякакви малки преместваеми обекти, които не са свързани с експлоатационната дейност на пристанището, което, както казах вече, може да е и една пейка. За една пейка ние ще искаме разрешение на министъра! Ще трябва администрацията да изготви наредба за условията и реда как да се постановява това. И в Комисията дадох един пример. С тези промени, които Комисията прие, става следното: за да поставиш едно стендърче метър на метър за 1 март я с мартенички пред административната сграда на което и да е пристанище, което е обаче на територията на пристанището, където се извършват пристанищни услуги, ти трябва да искаш разрешение на министъра. Поне за нас това е абсурдно и неприемливо. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, принципно са направени две предложения в тази посока. Причината за това е обсъждане на Законопроекта, извършено преди една година и на което е повдигнат този въпрос, тъй като Законът за устройство на територията ни дава един твърде сложен режим и за да бъде поставен един преместваем обект или някакво друго съоръжение, този режим е толкова сложен, че може вече корабът да е разтоварил, да е заминал и още да не е дадено разрешение. Поради тази причина Министерството е подало един специален начин и ред, по който да бъдат поставени и съответно премахнати тези преместваеми обекти и елементи. Този начин или ред ние го разгледахме много подробно в Комисията и установихме, че има доста неточности. Затова сме предложили друго решение, което смятаме, че ще облекчи изключително много работата. За разлика от нашите колеги ние не въвеждаме такава зона за такъв достъп, какъвто има само във Варна и в Бургас, тоест законът, който се прави, не може да се прави само за тези две пристанища, а трябва да се отнася за всички пристанища и освен това да даде решение на проблема, който съществува и с който се сблъскват и в момента пристанищните оператори. Затова ние сме разгледали тези обекти и съоръжения като два отделни варианта, в единия от които те са свързани с технологичния процес и със сигурността на работа на самото пристанище. Става дума за навеси, кабинки или за съответни съоръжения по сигурността. Тогава разрешение дава капитанът на пристанището. А когато съоръженията са съгласно Закона за устройство на територията за преместваеми обекти или рекламни информационни съоръжения, тогава вече разрешение се дава от министъра на транспорта или от оправомощено от него лице. За по-подробно смятаме, че трябва да бъде направена наредба, която се съгласува в Министерството на транспорта и която трябва да бъде готова за 4 месеца. Смятаме, че по този начин ще бъде разрешен въпросът. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! По-скоро един коментар, няма да е реплика.

Коментар, в който се съдържа реплика. Когато приемаме закон, той не трябва да противоречи на друг. В Закона за морските пространства никъде в Преходните и заключителните разпоредби не залагаме факта, че конкретно за пристанищата на територията на Република България не се отнася чл. 56, ал. 2 на ЗУТ. Защото в него пише така, касае как се поставят временните преместваеми обекти: „За държавни и общински имоти въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината. За държавните имоти схемата се одобрява след съгласуване в съответната централна администрация, която стопанисва имота.“ Ние това не го отменяме, а в този закон сега залагаме, че само ръководителят или началникът на „Морска администрация“, или министърът дават разрешение за поставяне на такива обекти, а в ЗУТ пише, че трябва да има съгласуване и с главния архитект. Това, едно. Второ, след като залагаме такава процедура, включително с написване на наредба за пристанищата – било то речни или морски в България, ами, тогава нека да пипнем и другото законодателство и да поставим такива изисквания и за летищата, и за жп гарите и за автогарите, същата част от транспортната инфраструктура на страната. Защо само за морските и речните пристанища трябва да правим такава утежнена процедура, в която за най-малкото нещо да искаме разрешение на министъра? Дайте да включим летищата и жп инфраструктурата. Благодаря.

Уважаеми господин Тишев, в крайна сметка ние имаме специализиран ред, който предлагаме, и това е в специалния Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. И сега, в момента, за реда и сигурността на корабоплаването, товаро-разтоварните дейности, които се извършват в пристанищата, отговаря капитанът на пристанището. Той така или иначе има вменени такива функции по закон. Освен това пристанищата са публична държавна собственост и принципал на пристанищата е министърът на транспорта. Той издава комплексното разрешително, така че той е отговорен за този вид дейност. Освен това ние сме предложили освен министъра оправомощено от него лице да издава тези разрешения. Така че не виждам никакъв проблем това да бъде извършвано. Благодаря.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 37. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 38. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 39. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 40. По § 42 има предложение от народните представители Станислав Иванов и група по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 42, който става § 41: „§ 41. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. Параграф 1б се изменя така: „§ 1б. Предаването на отпадъците – резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъците от корабни товари се смята за допускане за свободно обращение по смисъла на чл. 201 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ, L 269/1 от 10 октомври 2013 г.). Не се изисква подаване на обобщена декларация за въвеждане съгласно чл. 127 от същия регламент.“ 2. Създава се § 1д: „§ 1д. (1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството предоставя на Европейската комисия информация за участниците в процеса на морско пространствено планиране, която включва: 1. наименование и адрес на компетентния орган; 2. информация относно правния статут, функциите и ролята в процеса на морско пространствено планиране на компетентния орган; 3. наименованията на органите и организациите, участващи в процеса на морско пространствено планиране; 4. информация относно правния статут, функциите и ролята в процеса на морско пространствено планиране на всеки от участващите органи и организации; 5. описание на институционалните връзки, установени с цел осигуряване на координация между участниците в процеса на морско пространствено планиране; 6. кратко описание на механизмите, създадени с цел да се осигури координация между Република България и Румъния в процеса на морско пространствено планиране. (2) Министърът на регионалното развитие и благоустройството уведомява Европейската комисия за всяка промяна в данните по ал. 1 в 6-месечен срок от настъпването й. 3. В § 2 се правя следните допълнения: а) в т. 11 се създава изречение второ: „Замърсяване е налице и в случаите на преднамерено или случайно внасяне от човека в морската или речната среда на чужди или нови за тази среда организми, които причиняват или могат да причинят вредните последици, посочени в изречение първо.” б) създава се т. 51: „51. „Интегрирана морска политика на Европейския съюз“ е политика, която цели да насърчава координирано и съгласувано вземане на решения за постигане на максимални резултати по отношение на устойчивото развитие, икономическия растеж и социалното сближаване на държавите членки, по-специално по отношение на крайбрежните, островните и най-отдалечените региони в ЕС, както и на свързаните с морето сектори посредством съгласувани, свързани с морето политики и съответното международно сътрудничество.“

Комисията предлага да се създаде подразделение „Допълнителна разпоредба“ с нов § 42: „Допълнителна разпоредба § 42. Този закон въвежда изискванията на Директива 2014/89/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за установяване на рамка за морско пространствено планиране (ОВ, L 257 /135 от 28 август 2014 г.)“.“ „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 45: „§ 45. В Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (обн., ДВ, бр. …) в чл. 22, ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „в съответствие с предвижданията на Морския пространствен план на Република България“.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46. По § 47 има предложение от народния представител Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 47: „§ 47. Министерският съвет приема Националния план за търсене и спасяване в срок до 9 месеца от датата на влизането в сила на този закон“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, като в ал. 1 и 2 думите „чл. 51б, ал. 4“ се заменят с „чл. 51б, ал. 3“. По § 49 има предложение от народния представител Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 49: „§ 49. (1) Министерският съвет приема Морския пространствен план на Република България в срок до 31 март 2021 г. (2) Изискването за съответствие с Морския пространствен план на Република България не се прилага за проекти на подробни устройствени планове по чл. 52б, ал. 1, специализирани подробните устройствени планове по чл. 112д, ал. 1 и специализирани схеми по чл. 22, ал. 1 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, внесени за одобряване до неговото приемане.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50.

По § 51 има предложение от народния представител Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 51: „§ 51. (1) В 6-месечен срок от датата на влизането в сила на този закон министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията провежда процедура по съгласуване на проектите на парцеларни планове за акваториите на съществуващи пристанища по чл. 107 – 109, внесени в Изпълнителна агенция „Морска администрация“ до 23 март 2015 г. (2) Съгласуваните проекти по ал. 1 с приложена към тях скица-извадка от действащия подробен устройствен план за пристанищната територия се изпращат служебно на министъра на регионалното развитие и благоустройството за приемане и одобряване. В тези случаи не се прилага чл. 112д, ал. 4.“ По § 52 има предложение от народния представител Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 52: „§ 52. (1) Собствениците на специализирани пристанищни обекти по чл. 111а, ал. 1 и чл. 111б, ал. 1 заявяват правата си за вписване в регистъра по чл. 92, ал. 4 в срок до една година от датата на влизане в сила на този закон. (2) Към заявлението по ал. 1 се прилага проект на специализиран подробен устройствен план по чл. 112д, ал. 3, отразяващ съществуващото положение. (3) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията провежда процедура по съгласуване на проектите на специализирани подробни устройствени планове по ал. 2 и ги изпраща служебно на министъра на регионалното развитие и благоустройството за приемане и одобряване. В тези случаи не се прилага чл. 112д, ал. 4. (4) Вписването на специализирания пристанищен обект в регистъра по чл. 92, ал. 4 се извършва в срок един месец след влизането в сила на заповедта на министъра на регионалното развитие и благоустройството за одобряване на проекта по ал. 2 и след издаването на удостоверение за експлоатационна годност.“ По § 53 има предложение от народния представител Иван Вълков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 53: „§ 53. (1) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията издава наредбите по чл. 112с, ал. 5 и чл. 116, ал. 4 в срок до 4 месеца от датата на влизането в сила на този закон. (2) До издаването на наредбата по чл. 116, ал. 4 се прилага наредбата по отменената ал. 4 на чл. 237 от Кодекса на търговското корабоплаване.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Международната конвенция за контрол и управление на корабните баластни води и седименти, № 802-02-4, внесен от Министерския съвет на 2 февруари 2018 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 28 февруари 2018 г., бе обсъден Законопроект за ратифициране на Международната конвенция за контрол и управление на корабните баластни води и седименти, № 802-02-4, внесен от Министерския съвет на 2 февруари 2018 г. На заседанието присъстваха: господин Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, госпожа Красимира Стоянова – изпълняващ длъжността началник на кабинета на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и директор на дирекция „Правна“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Живко Петров – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, и госпожа Павлинка Ковачева – директор на дирекция „Пристанища и пристанищни услуги“ в Изпълнителна агенция „Морска администрация“. Законопроектът бе представен от господин Занчев. Международната конвенция за контрол и управление на корабните баластни води и седименти от 2004 г. – Конвенцията, предвижда приемане на подходящи правила за контрол на операциите с корабни баластни води и предпазване от разпространение на неместни за съответната морска среда организми, които се отличават с висока способност на приспособяване и могат да имат сериозни негативни екологични и икономически последици върху приемащата околна среда, включително върху общественото здраве. Господин Занчев отбеляза, че Конвенцията е влезнала в сила на 8 септември 2017 г. Две работни групи през 2014 г. и 2015 г. са разглеждали целесъобразността на присъединяването на Република България към Конвенцията, като са стигнали до заключение, че е в интерес на Република България да се присъедини към Международната конвенция за контрол и управление на корабните баластни води и седименти след нейното влизане в сила. Господин Занчев посочи, че чл. 3, § 3 от Конвенцията въвежда режим на така наречените „не по-благоприятно третиране“ на кораби, плаващи под знамето на държави, които не са страни по Конвенцията. Практическата последица от тази разпоредба е, че за корабите, плаващи под българско знаме и посещаващи пристанища на държавите – страни по Конвенцията, ще се изисква да отговарят на изискванията на Конвенцията, независимо дали Република България се е присъединила към нея или не. От друга страна, ако Република България не се присъедини към Конвенцията, то държавата няма да има право да упражнява контрол и да инспектира кораби, плаващи под знамето на държава – страна по конвенцията, които посещават български пристанища или оперират в нейните морски пространства. На следващо място, извършените на национално и регионално ниво научни изследвания на водите на Черно море сочат, че за периода от 1990 до 2012 г. в резултат от увеличаващия се корабен трафик са привнесени повече от 230 неместни за морската среда организми, част от които имат негативен ефект върху местната флора и/или фауна и влияят отрицателно на стопанското оползотворяване на живите ресурси на морето. Съгласно чл. 17 от Конвенцията тя подлежи на ратифициране, приемане или одобряване от държавите съобразно предвиденото в националното им законодателство. За постигане на пълно съответствие между изискванията на Конвенцията и разпоредбите на вътрешното право и за предоставяне на компетентните органи в Република България на необходимите правомощия за ефективно прилагане на предвиденото в Конвенцията право за налагане на наказания при неспазване на разпоредбите ѝ е необходимо допълване на определението за „замърсяване на морската или речната среда“, съдържащо се в § 2, т. 11 от „Допълнителните разпоредби“ на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Това съответствие се постига с предложения § 1 от „Заключителните разпоредби“ на Проекта на закона. Господин Халил Летифов обърна внимание на факта, че в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения се разглежда на второ четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 802-01-3, внесен от Министерския съвет на 16 януари 2018 г. В тази връзка народните представители единодушно решиха да предложат на Народното събрание наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба“ и параграф единствен от Законопроекта за ратифициране на Международната конвенция за контрол и управление на корабните баластни води и седименти да отпаднат, като бъдат отразени на систематичното им място в доклада за второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. След проведеното гласуване Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения единодушно със 17 гласа „за“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Международната конвенция за контрол и управление на корабните баластни води и седименти, № 802-02-4, внесен от Министерския съвет на 2 февруари 2018 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по околната среда и водите относно първо гласуване на Законопроект за ратифициране на Международната конвенция за контрол и управление на корабните баластни води и седименти, № 802-02-4, внесен от Министерския съвет на 2 февруари 2018 г. На заседание, проведено на 8 февруари 2018 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Законопроект за ратифициране на Международната конвенция за контрол и управление на корабните баластни води и седименти, № 802-02-4, внесен от Министерския съвет на 2 февруари 2018 г. На заседанието присъстваха: господин Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационни технологии и съобщенията, капитан Живко Петров – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация”, господин Валентин Йовев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, госпожа Илияна Тодорова – директор на дирекция „Управление на водите” в Министерството на околната среда и водите, и госпожа Галина Балушева – главен експерт в същата дирекция. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от господин Занчев, който подчерта, че целта е да се одобри присъединяването на Република България към Международната конвенция за контрол и управление на корабните баластни води и седименти. Той посочи, че Конвенцията е в сила от 8 септември 2017 г. и е инструмент, с който на международно ниво се осигурява хармонизиран подход при контрола, екологосъобразното управление и изхвърляне на баластните води от кораби. Осигурява се и механизъм за предпазване от разпространение на неместни организми за съответната морска среда, които могат да нанесат сериозни негативни последици от екологичен и икономически характер. Господин Занчев обърна внимание, че прилагането на Конвенцията налага допълване на определението „замърсяване на морската или речната среда”, съдържащо се в § 2, т. 11 от Допълнителните разпоредби на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Заместник-министърът посочи и допълнителни обстоятелства, които са в подкрепа на присъединяването на Република България към Конвенцията. Така ще се подпомогне и изпълнението на мярка 16 „Разработване и прилагане на общ план за действие за ранно откриване, смекчаване и оценка на въздействието на неместни видове” от Морската стратегия на Република България, приета от Министерския съвет с Решение № 1111 от 2016 г. Госпожа Тодорова отбеляза, че Министерството на околната среда и водите подкрепя и съгласува Законопроекта. Тя подчерта необходимостта от ратифициране на Конвенцията и във връзка с приетата Морска стратегия на Република България относно откриване и предприемане на действия срещу неместни видове. Тя посочи, че е изработена мониторингова Програма за установяване на неместни видове, като част от мерките за постигане на добро състояние на морската околна среда. Отношение по предложения законопроект взеха председателят на Комисията по околната среда и водите госпожа Ивелина Василева и народните представители Манол Генов и Румен Георгиев. След приключване на дискусията и проведеното гласуване Комисията по околната среда и водите с 20 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” единодушно подкрепи Законопроекта и прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Международната конвенция за контрол и управление на корабните баластни води и седименти, № 802-02-4, внесен от Министерския съвет на 2 февруари 2018 г.“

Уважаеми господин Председателю, дами и господа народни представители! „ДОКЛАД на Комисията по външна политика относно първо гласуване на Законопроекта за ратифициране на Международната конвенция за контрол и управление на корабните баластни води и седименти На свое редовно заседание, проведено на 21 февруари 2018 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Международната конвенция за контрол и управление на корабните баластни води и седименти, внесен от Министерския съвет на 2 февруари 2018 г. От името на вносителя Законопроектът беше представен от господин Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Международната конвенция за контрол и управление на корабните баластни води и седименти има за цел да допринесе за постигане на конкретни резултати по приета „Програма 21“ на Конференцията на ООН по околна среда и развитие (UNCED) . Една от мерките е приемането на правила под егидата на Международната морска организация. От български интерес е Черно море, като полузатворено море с уязвими екосистеми, да бъде предпазвано както от замърсяване, така и от пренасяне на чужди за екосистемата биологични видове, за което Конвенцията дава възможности. С ратификацията на Конвенцията Република България ще отговори и на призива на Европейския съвет и Съвета на Европейския съюз по Регламент (EC) 1143/2014 от 22 октомври 2014 г. Чрез Заключителната разпоредба на Законопроекта се допълва § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, с което се хармонизира българското право с разпоредбите на Конвенцията. След проведените разисквания Комисията проведе гласуване, при което „за“ Законопроекта гласуваха 15 народни представители, без „против“ и „въздържали се“. На основание на резултатите от проведеното гласуване Комисията по външна политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Международната конвенция за контрол и управление на корабните баластни води и седименти, № 802-02-4, внесен от Министерския съвет на 2 февруари 2018 г.“

Благодаря, уважаеми господин Председател. Правя процедура на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника Законът за ратифициране на Международната конвенция за контрол и управление на корабните баластни води и седименти да бъде гласуван и на второ четене.

„ЗАКОН за ратифициране на Международната конвенция за контрол и управление на корабните баластни води и седименти Член единствен. Ратифицира Международната конвенция за контрол и управление на корабните баластни води и седименти, приета на дипломатическата конференция, проведена в централата на Международната морска организация в Лондон на 13 февруари 2004 г.“ Предвид решението на Комисията предлагам наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба“ и параграф единствен от Законопроекта за ратифициране на Международната конвенция за контрол и управление на корабните баластни води и седименти да отпаднат: „Заключителна разпоредба Параграф единствен. В § 2, т. 11 от Допълнителните разпоредби на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България се създава изречение второ: „Замърсяване е налице и в случаите на преднамерено или случайно внасяне от човек в морската или речната среда на чужди или нови за тази среда организми, които причиняват или могат да причинят вредните последици, посочени в изречение първо.“

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, вчера в сградата на Народното събрание се проведе публична дискусия, на която всички групи бяха поканени, но откликна само групата на Политическа партия „Воля“. Никой от Вас не се появи и го отдаваме по-скоро на сериозната работа, свързана със законотворчество, отколкото на дезертиране от този проблем, с който искаме да Ви запознаем. Професионалният синдикат на българските артисти, заедно с представители на Българската социалдемократическа партия ни представиха идеи за промени в Закона за хазарта, чрез които да бъдат подкрепени българската култура и спортът. Вероятно има хора в тази зала, които, като чуят за промени в правилата на хазарта в посока част от приходите на хазартните босове да бъдат намалени, започват да се притесняват. Разбирам ги, но както и друг път съм казвал: след като ние от „Воля“ сме в парламента – нищо вече няма да е същото. От известно време чрез напоителни реклами на българина му се внушава, че не чрез труд, образование, лично израстване, лични качества, а чрез търкане на картончета и висене в хазартни зали може да стане успешен и богат. Очевидно е, че след чалгаризацията на държавата сега тече процес на хазартизация – както ние го наричаме и въвеждаме един нов термин. Нас от „Воля“, като истински патриоти и родолюбци, това сериозно ни притеснява. Затова предвиждаме в най-скоро време да внесем подготвени предложения за промени, които бяха обект на дискусията вчера. Имаме предложения, въпросът е отворен и се надявам все повече парламентарно и извънпарламентарно представени партии, неправителствени организации, културни дейци, хора, свързани със спорта, да вземат активно участие и ако трябва, да коригираме нещо в първоначалното предложение, което сме направили. В тези промени на дискусията вчера стана дума за отчисленията от 1% от приходите от хазартни игри да отиват конкретно в бюджетите – 50 на 50, на Министерството на културата и на Министерството на спорта, и да бъдат в помощ на хората, които се занимават със спорт и култура. Това, естествено, е смешно малко, като се има предвид каква огромна роля имат културата и спортът за духовното и физическото здраве на нацията. Затова аз лично като допълнение на предложението на културните дейци казах следното. След като така или иначе според нас и според хората, които бяха на дискусията, абсолютно незаконно се извършва реклама на хазартната дейност в рамките на десетки милиони левове, ние казваме: „Ако така и така ще развращавате българския народ и младото поколение, поне толкова пари, колкото отделяте за реклама за този разврат и поквара, толкова пари да отделяте за култура и за спорт.“ Това е допълнителното предложение от нас в този смисъл – или да спират тези реклами, или ако ще отделят милиони за реклама, да отделят толкова и за културата и за спорта. Актрисата Тамара Войс сподели, че още от 90-те години творци у нас чуват едно и също от политиците: „Ще има пари. Ще се оправят нещата.“ Само чуват: „ще“ и накрая нищо като резултат. Споделиха, че и в този парламент, и в предишните е имало хора, които са част от тяхната гилдия и са били на министерски постове и дори те не са успели да се справят с този проблем и да подпомогнат по някакъв начин развитието на културата в България. Театралният режисьор Георги Михалков, който е работил в Пекин, Париж, Москва и се е върнал да твори в родината, ми каза: „Този разговор се води повече от 25 години. Министри идваха на власт с обещанието, че първо ще направят точно това, но нищо не се случи. Очевидно тази бариера, наречена Министерство на финансите, е като Великата китайска стена – непробиваемо.“ Той каза още, че и без тази подкрепа – това е много важно и всеки един от нас трябва да стигне до него, за да разбере какво говорят реалните хора от тези сфери – хората на изкуството ще продължат да творят. Ако трябва, ще се качат на каручките и пак ще обикалят села и паланки, че не като му дръпнат шалтера, е това, което спира изкуството. Политиците трябва и могат да осигурят не съществуването му, а по-скоро екстрите, въпреки че и без тях творците отдавна са свикнали да се оправят сами. Колеги, давате ли си сметка, че в 21-ви век, в европейска България за най-нормалната подкрепа – за културата, ние говорим като за някаква екстра. Ще направя една скоба: последните дни стана ясно, че за купчина старо желязо България ще отдели 81 млн. лв. неясно за какво. Всеки заможен човек се е сблъсквал с този проблем, когато си е купувал ненужни играчки и после се е сблъсквал с безсмислената им поддръжка. Добре обаче, той това го прави с личните си средства, а в момента ние харчим държавни пари за поддръжка на купчина старо желязо, която е абсолютно ненужна за България. В същото време културните дейци, хората на спорта, лекарите, пенсионерите – всички мизерстват. Нека да се замислим трябва ли да инвестираме милиарди левове в купчина играчки, буквално, защото те не ни вършат никаква работа – само няколко човека да могат да си чешат крастата, а няколко други да могат да усвояват комисионите от тази дейност. През последните години гледам как слагате певци, артисти, спортисти в листите си. Снимате се с тях по предизборни митинги и разчитате техните фенове да Ви станат избиратели. Защо после, когато седнете тук, не правите нищо, за да създадете условия тези гилдии да работят нормално и с достойнство? Вчера културните дейци ми обърнаха внимание, че промяната в Закона за хазарта е предизборно обещание и е част от Програмата на управляващата коалиция. Разбрах, че още през 2014 г. е направен опит за подобна промяна, но, за съжаление пак е стигнала доникъде. Колеги, за нас от „Воля“ като прагматици и хора, като хора, свикнали да се справят бързо и ефективно с какви ли не теми, това да не решаваш един проблем с десетилетия е, меко казано, недопустимо. Няма оправдание за такова нещо. Затова ще очакваме голямо обединение тук, в пленарната зала, около този законопроект и ще разчитаме на творците, артистите и спортистите в групите Ви да забравят от коя партия са избрани и да лобират пред всички Вас за подкрепа на българската култура и спорт, за здравето и моралното развитие на нашите деца. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! Народното събрание на Република България е сърцето на българската държавност, институция, която е призована да гарантира демокрацията и да възпира изпълнителната власт от субективизма и своеволията, да гарантира справедлива и устойчива рамка и да пази силата на държавата България. Управляващите често забравят основите, върху които трябва да градим дейността си, и още по-често превръщат Народното събрание в орган, който пази или прокарва нечии чужди или частни интереси. В някои случаи това граничи с безогледни, невъобразими като политически егоизъм и късогледство, и опасни като последствия дейности. В случая това именно е Министерството на вътрешните работи. Този състав на правителството между ГЕРБ и „Обединени патриоти“ са първите, които си позволяват да раздържавяват Министерството на вътрешните работи, да го предлагат на парче на частници, да търгуват с най-ценното на българските граждани – сигурността, здравето, живота и собствеността им. Законът за частната охранителна дейност е един от най-опасните прецеденти в съвременното законодателство. Той реално подарява сферата, която е светая светих на всяка държава – сигурността. Той е една врата към връщане на добре познатите охранители от първите години на прехода. Две институции вече го определиха като антиконституционен, а именно Главна прокуратура и президентът. От Главна прокуратура казват, цитирам: „Дори при упражняване на политически права като гласуване ще бъдат повлиявани от лицата, които е избрал съответният кмет.“ Как ще се обезпечи свободата на българските граждани – пита главният прокурор? От своя страна президентът Радев също посочва, че общественият ред е ценност, която крепи целостта на обществото, и дейностите по опазването му трябва да съответстват на нормите на Конституцията и законите, а те поверяват опазването му на определени органи на публичната власт. Според Българската социалистическа партия в политически план Законът е една абдикация на държавата от грижата за българските граждани, които чрез данъците си й предоставят отговорността за своята сигурност. Чрез Закона за частната охранителна дейност категорично се легитимира безотговорността и абсолютната слабост на това управление. Той предоставя в ръцете на кметовете нов ресурс за организиране на обществени поръчки и наливане на пари в свои фирми, които са политически коректни. Те вероятно не само ще пазят хората физически, но и ще следят за тяхната политическа ориентация да бъде правилна и да бъдат лоялни на този, който ги е назначил, а именно кметът. Този закон е изключителна обида към служителите на МВР, които работят при едни извънредно тежки условия. Идеята на министър Радев е след влизане в действие на Закона да освободи излишните служители, а останалите да работят по предназначение. И какво им казват сега управляващите, когато им дадоха извънредните 100 милиона? Казват им: всъщност Вие ни излизате прекалено скъпо. Ние много по-евтино ще си назначим външни изпълнители. Но да си полицай и да си служител в частна охранителна фирма, това са две различни неща, при цялото ми уважение и към едните, и към другите. МВР е един от пазителите на държавността, а зад всеки негов служител стои държавата с цялата й сила или поне така трябва да бъде. Къде е днес държавата обаче? Тя се продава. Стратегическа инфраструктура преминава от едни частни ръце в други частни ръце. „Инерком“ и госпожа Гинка Върбакова протягат ръце към електроразпределението. В МВР ще влязат частни интереси. Вероятно следващата крачка е да дадем официално на концесия и Министерството на външните работи, за да се потърси един външен изпълнител и във външната политика на държавата. Колеги от управляващата коалиция, стигнахте твърде далеч. Държавата не е само Ваша, за да се разпореждате с нея. Тя е различна категория от тези категории, с които Вие сте свикнали да се разпореждате. Вие сте свикнали всичко да се купува, всичко да се продава, да се отдава под наем или на концесия, но МВР е една особено важна брънка от отстояването на държавата и на демокрацията. Вие обаче късате тази брънка не само в този закон, но и превръщайки МВР в инструмент за разправа с политическия опонент и превръщайки го в политически натиск. Със своята почти 140-годишна история, МВР е на път да се превърне в изпразнена от съдържание и функции структура, изпълняваща само и единствено политически поръчки. Девет години, откакто ГЕРБ е на власт. Реформата е започната още по време на първото правителство на господин Бойко Борисов и министър Цветан Цветанов. Впоследствие продължава през госпожа Бъчварова, а сега вече на финала е министър Радев. И всички те създават една нова структура със задача за преследване на политическия опонент. За служителите по предназначение са пример действията на служители на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работа – град Шумен, които решават да проверят дейността на местната организация и структури на Българската социалистическа партия. Изискват се данни дали определени лица членуват в партията, изискват се протоколи от заседания на партийния орган за цяла година, протоколи от заседания на делегатски събрания, копия от списъци – присъствени. С каква цел, освен да се контролира политическият опонент и да се държи на къс повод? За случая е уведомен и главният прокурор, който прави проверка и установява, че значителна част от информацията, изискана с писмо от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – град Шумен, от Общопартийната контролна комисия на БСП излиза извън рамките и предела на възложената проверка от Районна прокуратура – Шумен. Събирането на тази информация освен че е неотносимо към предмета на извършената проверка, не е възлагано въобще от Прокуратурата, а е предприето по инициатива на Областна дирекция на МВР – Шумен. На 14 февруари тази година министър Радев заявява пред медиите, че е насрочил вътрешна проверка, която да установи какво се е случило. Един месец по-късно продължава да няма информация кой си е превишил правата и с каква цел го е направил. Това е прецедент, който може да се изучава христоматийно като пример за тотална злоупотреба с принципите на демокрацията и намесата на МВР в политическия живот на една партия. Случаят „Шумен“ обаче не е изолирано явление. Обществена тайна е, че МВР, НАП и останалите институции се използват като политическа бухалка по време на избори, а и не само за тях. В Шумен обаче за първи път наглостта стига до там, че управлението не се притесни да остави писмена, документална следа за директно вмешателство в организационния и партийния живот на една партия и за злоупотреба с информацията. Още повече, друга информация – телевизионно предаване разследва рекет на служители от НАП. Според продуцента изтича информация от полицията и проверените са предупредени. Какво е това, ако не опит за замитане на следи и прикриване на престъпления? Докато усилията на политическото ръководство на МВР и на неговите шефове в Министерския съвет са насочени към приватизиране на част от дейността му и към усъвършенстването му като инструмент за натиск и рекет, едно огромно поле е освободено за престъпността и тя се вихри. Тежка е статистиката за разкритите обири на домове. Въпреки твърдяното от тях, че има спад на около 19% спрямо 2016 г., става ясно че са разкрити само 25% от домовите кражби, или това е една четвърт от тях. МВР рапортува и 8% по-малко регистрирани телефонни измами през 2017 г. в сравнение с 2016 г. През изминалата година са разкрити и 198 от тези масови престъпления, малко над 15% от регистрираните. За сметка на това печалбата на престъпниците е висока – около 5 млн. лв. са отнети от гражданите само за изминалата година. И докато бизнесът на престъпниците расте, а МВР се занимава също с бизнес, разпродавайки части от себе си и респектирайки политическите опоненти на управляващите, гражданите са оставени на произвол. И това е едно опасно, ужасяващо разделение между хората и държавата. Разделението е опасно и в перспектива, и рушащо връзките в обществото, отнемащо перспективата и енергията за развитие на държавата. Ние от Българската социалистическа партия няма да стоим безучастни и няма да оставим рушенето на държавността. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Госпожо Председател, уважаеми колеги! Много е лесно, много е хубаво и много добре звучи за популистката политика, която водят някои партии в българския парламент през последните месеци, да се заиграваш със страха на хората, да се заиграваш с това най-важно желание на хората да живеят в сигурност, да живеят и да работят в спокойствие. Когато манипулираш обаче фактите, когато манипулираш тези изконни желания на българина и на хората въобще, това вече е опасно! И тук никога не съм вярвал, че ще кажа, че се съгласявам с колеги от БСП, но да си играеш със страховете на хората по темата „Сигурност“, това е опасно за държавата. Опасно е за държавата, затова защото всичко, което казваш, трябва да отговаря на фактите, когато говориш за сигурност, а фактите са ясни – няма нито една крачка на отстъпление от задълженията, които има Министерството на вътрешните работи по отношение на охраната на обществения ред в Република България! Няма такова нещо! Няма нито един текст, нито една дума в нито един български закон, приет през последните години, който да отнема права на българските граждани и на Министерството на вътрешните работи! (Реплики от „БСП за България“.) Накрая, когато една българска институция, колеги, осъществява своите конституционни и законови права да подаде към Конституционния съд един текст от един закон, и това е правилното, и това е начинът, по който трябва да работи държавата, когато имаш съмнения, да ги подадеш там, да се упражняваш и да яхваш вълната политически, това е опасно за националната сигурност! Когато един закон минава своя естествен ред и е при Президента на Републиката, и Президентът на Републиката го разпише януари месец, а подаде към Конституционния съд един текст от него с месеци закъснение, това не е пътят и начинът на законодателстване в България! Накрая да Ви кажа, колеги! Странно ми е, когато една политическа партия, имаща себе си за алтернатива, не знам на какво алтернатива, щото това, за което си мисли, няма да стане скоро, излиза и казва: „Ние сме загрижени за това, че МВР отстъпва от своите законови функции“, редно е и съм длъжен да Ви напомня какво направи същата тази партия, когато имаше възможност, за съжаление, да управлява. Единствената структура на Министерството на вътрешните работи, която имаше навремето право да охранява имущество на граждани, и тази лекция ще трябва да си изнесем, беше СОТ към МВР. И трябва да си спомним… (Реплики и провиквания от „БСП за България“: „По-полека! По-полека!“) Не, няма да е по-полека, защото, когато си играеш със страховете на българските граждани, не може да бъде по-полека! (Силен шум и реплики от „БСП за България“.) И тогава, когато закрихте и продадохте СОТ на МВР – тези, които имаха право да охраняват имущество от името на МВР, тогава имахте проблеми с това, че пазарът се изкривявал, това са думи на Ваш колега от снощи! (Силен шум и реплики от „БСП за България“.) А когато управлението на премиера Орешарски назначаваше по списъци от партийните Ви централи по райони неграмотни, необразовани и нямащи право да извършват никаква охранителна дейност лица, спомнете си какво пишеше във Вашата програма „Сигурност“ тогава – да охраняват обществения ред и да се борят с престъпността. Тогава, колеги, бяхте ли загрижени за отстъплението на Министерството на вътрешните работи?! (Ръкопляскания от ГЕРБ.) И сега, когато има Закон – Вие сте загрижени! Повтарям: едно е институционалната работа, когато главният прокурор реши, че има текст, който му е проблемен, да го даде към Конституционния съд, това е нормално, това е държавата. Но когато политическа партия, бореща се да става алтернатива, се заиграва и с това, това вече не е нормално! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ, провиквания: „Браво!“)

Благодаря, госпожо Председател. Процедурата по начина на водене е към Вас, с ясното съзнание, че парламентарните декларации сигурно позволяват много възможности, но във всеки случай надали позволяват този тон. Някой да ми се кара и да ми казва, че от парламентарната трибуна е казано нещо, което застрашава националната сигурност, най малкото е недопустимо. Вие не би трябвало да го позволявате, независимо дали става дума за декларация на парламентарна група, или за обикновено изявление на човек, който не си сдържа нервите. Няма как да ме обвинявате в това, че говорейки от парламентарната трибуна, по някакъв начин я застрашавам. (Реплики от народния представител Маноил Манев.) Не, Вие има как да го направите. Само че, когато правите това, Вие всъщност…

… нарушавате правилата, реда и демокрацията.

И към Вас искам да се обърна с молба, ако наистина сме в състояние да поддържаме нормален тон тук, да спазваме поне децибелите. Вярно е, че в тази зала много пъти сме крещели, викали, но начинът, по който си говорим в момента, за мен е несериозен. Няма как това да бъде… а да не говорим за тезите, защото във всичко това, което наговорихте, има един куп дивотии, като например това, че МВР всъщност няма право на стопанска дейност.

Но на тези тéзи изобщо не обръщам внимание. Става дума за другите неща.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Министър, господа министри! Уважаеми господин Вълчев, при отчитане на изпълнението на дейностите от механизма за съвместна работа на институциите за обхващане и задържане на децата в училище, Министерството на образованието и науката направи изводи, че един значителен процент от учениците, които се водят отпаднали, всъщност са с родителите си в чужбина. За съжаление, почти липсва статистика колко са учениците в чужбина – дали трайно са се установили там, или са на сезонна работа с родителите си, продължават ли образованието си или не? Министерството на образованието и науката обяви, че в рамките на Председателството на България на Съвета на Европейския съюз ще бъде направено предложение за стартиране на Европейска пилотна инициатива, с която да се проследява обучението на децата в различните европейски държави. Същевременно обаче въпросът за връщането на децата обратно и интегрирането им в образователната система също е изключително важен. На мои приемни и по различни други поводи родители споделят, че всъщност имат затруднение при признаването на документите за образование, които са получили в чужбина, а също така и при приемането на учениците и създаването на условия в българската образователна система при тяхното завръщане. Наредба № 11 от 1 септември 2016 г. определя реда и начина за признаването на документите. Колегите – директори на училища (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) и служители на регионални инспекторати, също споделят за затруднението си при извършването на тази процедура. Затова, моля Ви, господин Министър, да отговорите на въпроса: каква е политиката на Министерството на образованието и науката в рамките на Председателството на България на Съвета на Европейския съюз за създаването на механизъм за обмен на информация за проследяване обучението на учениците, които мигрират с родителите си в другите Европейски страни, и за улесняване на включване на завърналите се от чужбина ученици в образователната система? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Симеонова, въпросът, който поставихте, има два аспекта. Първият е свързан с проследяване на правото на образование на децата при пътуване на родителите им. Вторият е какви мерки се вземат за тяхната обратна интеграция в образователната система на България след завръщането им. Когато говорим за мобилност, е ясно, че живеем във времена, в които склонността за такава мобилност – най-вече трудова, се увеличава. Възможността, която дава свободното движение в рамките на Европейския съюз, също допринася за това – говорим както за трайна, така и за епизодична мобилност. Това, което констатирахме по време на работата на механизма, е, че в много голяма степен в последните години се е увеличила тази епизодична мобилност, при която децата заедно с техните родители пътуват и се връщат. Българското председателство работи по препоръката на Съвета относно общите ценности, приобщаващо образованието и европейското измерение в преподаването. Обхватът на темата включва и търсене на начини да се предотврати отпадането на ученици от системата на формалното образование. Насърчаването на мобилността и предоставянето на възможност за свободно движение като израз на укрепване на европейската идентичност в областта на образованието, търси своето решение в обсъждане на възможностите за улесняване и взаимното признаване на обучението в държавите членки в рамките на средното образование като възможна бъдеща препоръка на Съвета. Темата за съвместна работа на институциите и държавите беше поставена от мен за обсъждане по време на обяд на министрите на образованието в рамките на Съвета по образование, младеж, култура и спорт на 15 февруари. Предварителното писмо е изпратено от мен до министрите по образование. От останалите държави членки бяха представени постигнатите резултати от работата по механизма за съвместна работа на институциите в България и предизвикателствата, свързани с транснационалното измерение. Темата беше приета с голям интерес както от страна на останалите министри, така и от страна на комисаря по образование и култура, младеж и спорт господин Наврачич. По време на Председателството ни ще продължим да поставяме темата в дневния ред в различни формати. Планираме тя да бъде засегната в заключенията на Съвета, които ще бъдат приети на Съвета по образование, младеж и култура в частта образование на 22 май тази година. Ще продължим да търсим подкрепата на Европейската комисия, която да инициира изследване на проблема на европейско ниво и да идентифицира добри практики в тази област от други държави членки. Тези усилия не трябва да бъдат само в рамките на Председателството и не трябва да бъдат само на общоевропейско ниво. Нашето мнение и това, върху което ще положим усилия през следващите месеци по линия на двустранните отношения, е да търсим създаването на такъв механизъм за проследяване на упражняването на право на образование в рамките на Европейския съюз. Правото за свободно движение не трябва да бъде за сметка на упражняване на правото на образование на децата, което всъщност е задължение на родителите. Факт е, че съществуват информационни проблеми, дори в рамките на една страна, когато децата пътуват с техните родители. Ако ми позволите, ще засегна накратко и втория аспект от въпроса с цел улесняване на учениците от седми до дванадесети клас да подават документи за признаване в съответното Регионално управление по образование по местоживеене и след записването си в училище да полагат приравнителни изпити по български език и литература. Неделните училища също са възможност за обратна интеграция в образователната система. Ще предложим и промени в Наредбата за прием във висшите училища, които да дават възможност за включване в българската система на висше образование. Благодаря.

Уважаеми господин Министър, благодаря за отговора. Позволих си да поставя този въпрос, разбирайки колко много време, сили, средства, желание и воля изисква, за да бъде решен. Поставям го, защото на многобройните срещи с директори, учители и други представители на образователната общност се наложи мнението, че по време на Председателството на България имаме шанс да направим предложения, които да улеснят образованието не само на българските деца в чужбина. Защото така, както и Вие казахте, свободното движение на хората в Европейския съюз е акцент във всички стратегически документи и затова нарастващата мобилност на гражданите на Европейския съюз трябва да бъде и съпътствана с нарастващата мобилност на образователната система на Европейския съюз. Много деца ще продължат да пътуват с родителите си и отговорността за тяхното образование трябва да бъде и на държавните институции. Позволявам си да направя следните предложения, които са ни пратени след обобщение от различните срещи и разговори. Първо, бихме желали, освен да се работи за такава информационна система, която да дава възможност за проследяване на обучението на учениците, да има и специални модули, в които да има информация за образованието във всяка една от държавите в Европейския съюз. Директорите да имат достъп до това да видят като образец документ за завършване, примерно на основно, средно образование в дадена държава, защото казват, че се затрудняват при признаването на документите от чужбина. Да има примерно справка за изучаваните предмети, хорариум, начина за приравняването на оценките. Да има информационни пакети на съответния език, които пък да дават възможност да показват на родителите как могат да бъдат включени децата им в съответната образователна система. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) И накрая: ясно е, че ние трябва да работим с много усилие, воля и желание за синхронизиране на образователната система в държавите в Европейския съюз. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Симеонова, благодаря Ви както за въпроса, така и за предложенията. Това е една тема, с която сме силно ангажирани и в контекста на механизма за съвместната работа на институциите. Всъщност това са гласовете от системата, които и ние чуваме, това са предложенията, по които и ние работим. Трябва да имаме възможност за значително многочасово допълнително обучение за преодоляване на образователните трудности на тези деца, които се връщат в системата, така че да бъдат интегрирани. Защото ние се натъкнахме на много случаи, в които са ходили в чужбина, връщали са се – тази епизодична заетост, за която говоря, станали са на 10 години и имат нужда от значително компенсиране на дефицит, тъй като са прекарали само няколко месеца в образователната система – в едната или в другата страна, което е лампичка за нас, че имаме проблеми с проследяването и упражняването на правото на образование. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми народни представители, уважаема госпожо Министър, господа министри! Уважаеми господин Вълчев, чл. 219, ал. 5 от Закона за предучилищното и училищното образование регламентира правото на педагогическите специалисти на възстановяване на извършените от тях разходи за транспорт от местоживеенето до местоработата им и обратно, по ред и условия, определени в Наредба, която е издадена от министъра на образованието и науката и е съгласувана с министъра на финансите. На това основание е издадена Наредба № 1 от 16 януари 2017 г. на Министерството на образованието и науката. Изказвам благодарности на колегите за това, че в проекта, който беше публикуван за обсъждане на 14 март, са направили значителни предложения и се дава възможност да се заплащат транспортните разходи на всички учители, което ще допринесе много за осъществяването на целта да има по-голяма възможност за подбор на специалисти. Същевременно Ви поставям друг въпрос, който в момента вълнува не само колегите – директори, учители, счетоводители, представители на синдикати в Старозагорска област, но имаме обаждания и от различни други области. Притеснението идва от това, че тази добра идея за даването на пътни на всички пътуващи учители в един момент се измества като казват, че „това ще бъде за сметка на процента на изплащане“. Веднага поставям този конкретен въпрос, защото сред директорите се разпространява едно писмо на Националната агенция за приходите, правят се различни тълкувания и се оказва, че в едни учебни заведения средствата за транспортни разходи са включени в заплатите и на тях се удържат и данък, и социални осигуровки, на други места само социални осигуровки, една част пък изчакват какъв ще бъде отговорът и от януари месец изобщо не са плащали пътни. Конкретният ми въпрос е: какво е становището на Министерството на образованието и науката относно начина на изплащане и отчитане на транспортните разходи на педагогическите специалисти, трябва ли да бъдат удържани данъци и съответно дължими ли са социални осигуровки?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Симеонова, подпомагането и възстановяването на транспортните разходи на педагогически специалисти е важно, тъй като все повече учители живеят в най-близкия град или областен център и преподават в малки и по-отдалечени населени места. Все по-трудно е да очакваме, че достатъчно педагогически специалисти ще живеят в малките населени места, така че да обезпечим учебния процес и да осигурим равен достъп до образование – това е важен инструмент за подпомагане на учителите. Последните може би шест-седем години постоянно се разширява тази форма на подпомагане и може би в началото на този период се възстановяваха частично тези разходи – било на 80, или на 80 и няколко процента, в зависимост от това как е записано в колективния трудов договор. Първо се създаде законово основание, след това се гласува наредбата и започна 100% възстановяване. Имаше ограничение да бъде „до малки и отдалечени населени места“. С промяната в Закона за предучилищното и училищното образование това ограничение отпадна. Регламентира се правото за финансиране, за възстановяване на разходи за наем, Вие знаете. И нещо много важно според нас – даде се възможност и при пътуване с лично моторно превозно средство да се възстановяват тези разходи, тъй като много учители не могат да разчитат на достатъчно интензивен и регулярен междуселищен транспорт, за да пътуват. Когато си в периферията на областта – примерно 40 км, много по-лесно е да се придвижиш с лек автомобил. Те се комбинират и си възстановяват тези разходи. Вие казахте, че условията и редът са регламентирани в Наредба № 1. След извършени проверки от Националната агенция за приходите в образователните институции, както и в общинските администрации, са направени задължителни предписания, съгласно които върху възстановените разходи за педагогически специалисти по реда на наредбата следва да се правят осигурителни вноски. Ние сме запознати с този проблем може би от около два месеца – от началото на настоящата година. Предписанията се правят на базата на тълкуване, че възстановените разходи не са изрично упоменати в изключенията на чл. 1, ал. 8 от Наредбата за елементите на възнаграждението на доходите, върху които се правят осигурителни вноски. НАП е изготвила разяснения относно облагането на възстановените транспортни разходи, като се посочва, че те се облагат с предвидените в Кодекса за социално осигуряване и в Закона за здравното осигуряване задължителни осигурителни вноски. По отношение на данъчно третиране на разходи за транспорт от местоживеене до месторабота по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, с писмо от 16 юни 2016 г. НАП пояснява, че на основание чл. 24, ал. 2, т. 9 от същия закон, тези разходи не следва да се включат в облагаемия доход от трудови правоотношения. Тоест имаме проблем само с осигуровките, но не и с данъка. Съгласно чл. 6 от ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване, елементите на възнаграждението, както и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, се определят с акт на Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт. Предвид посоченото по-горе основание, Министерството на образованието и науката е изпратило писмо до управителя на Националния осигурителен институт, в което изразяваме несъгласието си с разясненията на НАП, според които пътните пари се облагат като доход с осигурителни вноски по реда на Наредбата за елементите на възнагражденията и на доходите, върху които се правят осигурителните вноски. Очакваме все още отговор, но единственият довод на органите на НАП е липсата на изричен текст в Наредбата, която визирах. Нашето становище, ако трябва накратко да го обобщя, е, че това не е възнаграждение, това е възстановяване на разходи. Има други форми на подпомагане на транспорта, било чрез заплащане на карти...

Благодаря.

Благодаря Ви, господин Министър. Искрено се надявах да чуем категоричен отговор. Все пак това, че „Министерството също не е съгласно“ ще внесе известно успокоение и усещане за справедливост. Защото е ясно, че педагогическите специалисти заплащат транспортните разходи от средствата от заплатата си. Реално погледнато, тези средства вече са били обложени веднъж и с данък, и със социални осигуровки и, ако бъдат обложени втори път, тогава ще се стигне до неоправдано намаляване на заплатите на педагогическите специалисти, също така до намаляването въобще на бюджетите и това създава проблем. Поех отговорността и искам да представя предложение от колегите от Синдикатите на независимия учителски съюз в Сливен и Казанлък, в което те правят наистина добре обосновано предложение за един текст в Наредбата, което би довело до резултатите, които искаме. Аз поех отговорността да Ви го представя. Това не е извън срока 14 март, защото те са го изпратили писмено и просто заострям Вашето внимание. Надяваме се, че ще има положителен отговор и колегите ще бъдат спокойни. Вие сте нашият министър – знаете, че директорите и учителите са дисциплинирани, включително отговорни, те ще спазват стриктно разпорежданията. Благодаря Ви. (Народният представител Донка Симеонова връчва папка с документи на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господа министри! Уважаема госпожо Петкова, на 2 март 2018 г. в българския парламент по питане от мен и колегите ми народни представители Таско Ерменков и Иван Генов се проведе разискване относно политиката на правителството в областта на ядрената енергетика, и в частност натрупаните проблеми в АЕЦ „Белене“. След него, пред медиите Вие заявихте, че има инвестиционен интерес, конкретно думите Ви бяха „много сериозен и реален към АЕЦ „Белене“. В началото на седмицата Вие посетихте площадката на АЕЦ „Белене“ и там отново препотвърдихте тази Ваша теза, като я разширихте и споменахте съответно компанията, която проявява интерес, а това е китайската ядрена корпорация CNC. След като всички политически сили постигнахме консенсус в пленарната зала и се обединихме около това, че доизграждането на централата в Белене е от изключителна важност за България, е и моят въпрос към Вас, госпожо Министър: кои са инвеститорите, официално заявили интерес към проекта „Белене“ и какви конкретни условия поставят в инвестиционните си намерения? Очаквам Вашия отговор. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Антонов, благодаря Ви за въпроса, който поставяте, и за систематичните въпроси, които залагате в дневния ред на българския парламент, свързани с проекта АЕЦ „Белене“. Това е тема, която наистина е много наболяла и стои в дневния ред на българската енергетика, още повече и в контекста на това, че в момента работим по разработването на новата Енергийна стратегия на страната до 2030 г., с хоризонт до 2050 г. Всички решения, които трябва да вземем заедно с консенсус, наистина ще имат много сериозно отражение към Енергийната стратегия и към развитието на енергийния сектор в България. Както и Вие споменахте – аз и друг път съм имала възможност да заявя пред всички Вас, че действително по отношение на проекта АЕЦ „Белене“ ние разполагаме с едни много сериозни инвестиции през годините – над 3 млрд. лв. пари на българските данъкоплатци са инвестирани в този проект. Имаме лицензирана площадка; имаме проект, който в края на 2007 г. е нотифициран пред Европейската комисия. От края на 2016 г. платихме и оборудването, което беше поръчано през 2008 г. То вече е на площадката на АЕЦ „Белене“ и смятам, че всички предпоставки са налице, за да можем наистина да кажем, че това е тема, която стои на дневен ред и която трябва да решим, пак подчертавам: с много широк консенсус. Да, миналата седмица аз посетих площадката на АЕЦ „Белене“, за да инспектирам как върви изграждането на съоръженията, които трябва да покрият оборудването, което съгласно изискванията на заводите производители е позиционирано на самата площадка на АЕЦ „Белене“. Мога да Ви кажа, че строителството, изграждането на тези конструкции върви с пълна сила и цялото оборудване, което беше навън, е покрито към този момент. Останали са още съвсем малко от модулите, които трябва да бъдат допокрити, но се надявам в началото на другата седмица всичко това да е приключило. Що се отнася до инвестиционния интерес, да, в рамките на питането, което беше поставено и обсъдихме заедно – чуха се много гледни точки, аз заявих, че такъв инвестиционен интерес има от средата на месец февруари. Налице е писмо от най-голямата държавна ядрена компания в Китай CNC, която е депозирала писмо до Националната електрическа компания, в което заявява, че проявява интерес към проекта АЕЦ „Белене“. Нещо повече, знаете, че през миналата седмица Европейската инвестиционна банка също заяви, че проявява интерес към възможността да финансира такъв един проект, разбира се, с доста условности, свързани с това как той ще бъде структуриран чисто финансово, каква ще бъде съответно възвръщаемостта, печалбата по отношение на този проект, защото знаете, че един такъв проект изисква сериозна инвестиция, но от друга страна, изисква и много добро структуриране на проекта, така че той да може да върне инвестициите, които са направени. На този етап мога да кажа това: информацията, писмото със заявения интерес от страна на китайската компания ще бъдат включени в предложенията, които министърът на енергетиката трябва да подготви на базата на решението, което беше взето на 2 март 2018 г. с пълно единодушие от българския парламент за това да се представят различните варианти и предложения за най-рационално използване на оборудването за АЕЦ „Белене“. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господа министри! Госпожо Петкова, благодаря Ви за отговора. Ако позволите, няколко препоръки. Първо, при разискванията на 2 март 2018 г. приехме крайният срок да е 30 юни. Това съответно е да представите пътната карта, която трябва да приеме правителството и ние като народни представители, за да може да се придвижат и решат всички натрупани въпроси по изграждането на централата в Белене. Ако се върнем малко в миналото, знаете, че доста време изгубихме в тази посока. БАН констатира като заключение, че, първо, централата в Белене има бъдеще, а най-лошият вариант – това също констатираха, е съответно нищо да не се прави. Според мен не бива да се чака крайният срок, а постепенно и методично да се работи в тази посока, за да се търсят решенията и да не се пропускат отново сроковете. Видяхте – чакахме реакторите, а те реално дойдоха, но това, в което се убедихте в началото на седмицата, реакторите бяха на площадката, а там се суетяха двама-трима работници, правеха навеси с електрожени и така нататък. Нямам съмнение, че ще положите усилия по съхраняването на реакторите, че ще упражните своя контрол и ще изпълните ангажиментите, които Ви поставихме като народни представители. За сведение на хората, които не знаят, CNC e китайска държавна корпорация. Тя е приемник реално на Министерството на енергетиката на Китай, има 100 000 служители и експерти в 1000 техни обекти, като в момента оперира с 25 ядрени реактора. Линията е добра, но трябва да се даде темпо. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам. Трябва да се даде и възможност на всички, които желаят да вземат участие в тази процедура, и да се стартират тези срокове, защото видяхме, че и това, което казахте – Европейската банка и разговорът на министър-председателя с президента на Русия, пък и всичко друго, което се свързва около нас с ядрена енергетика и в Турция, и в Унгария се работи в тази посока. Очакваме и завършвам с това, първото нещо, което трябва да се направи, е да се промени решението. Да внесете в Министерския съвет предложение за спиране на действието на Решението от 2012 г., за спиране изпълнението на централата в Белене. И съответно това да се предложи за решение в Народното събрание като първа точка от пътната карта. Благодаря Ви за търпението.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Антонов, аз благодаря за тези допълнителни пояснения, които внесохте. Наистина, смея да твърдя, че ние работим много активно и не бихме искали да се повтори историята с оборудването от преди 20 години Знаете, то престоя 20 години на площадката на АЕЦ „Белене“, след това го върнахме обратно за жълти стотинки. Категорично подобна грешка и подобно нещо не трябва да допускаме всички ние. Виждате, че и премиерът постави въпроса на един от инвестиционните форуми в Лондон за възможността такъв един проект да се реализира като регионален, като балкански проект. Ние стриктно ще изпълним решението на българския парламент от 2 март, готвим такова предложение. В Министерството е създадена вече работна група. В нея са включени експерти от Българския енергиен холдинг, Националната електрическа компания, Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“ и АЕЦ „Козлодуй“, и експертите на Министерството, така че да можем в рамките на срока, който парламентът определи, да направим тези предложения и съответно да се върви напред на базата на анализите, които ще бъдат изготвени. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми господа и госпожо министри, уважаеми колеги! През 2012 г. Министерството на икономиката стана принципал на „Летище Стара Загора“ ЕАД, с идеята летищната полоса да бъде ремонтирана и да бъде изградено летище за товарни превози и голям карго терминал, който да обслужва цяла Югоизточна Европа. Това бе един от проектите, с които България кандидатства за финансиране по плана „Юнкер“. За съжаление, няколко български правителства не успяват да намерят инвеститор за този важен за целия регион Проект. С Решение на правителството № 629 от 20 октомври 2017 г., теренът на летището в Стара Загора с площ от 1187 дка и 93 сгради е обявен за частна държавна собственост и е одобрено апортирането му в капитала на Държавната консолидационна компания ЕАД. Сред възможните варианти за използването на този голям терен с изградена инфраструктура и стратегическа локация е реализацията на индустриален парк. Подобен на този, който се изгражда от „Националната компания индустриални зони“ в Божурище. Подобен проект би довел до откриването на хиляди работни места и увеличаване на икономическата активност в региона. В тази връзка моля да ми отговорите, господин Министър, каква е визията на Министерството на икономиката за развитие на терените на бившето летище в Стара Загора? Кое от съществуващите дружества „Летище Стара Загора“ ЕАД, Държавна консолидационна компания ЕАД или „Национална компания индустриални зони“ ЕАД е натоварено и има капацитет да реализира визията на Министерството за този важен обект? Какви мерки са били предприети до момента за привличане на инвеститори за реализацията на летищен карго терминал или за изграждане на индустриална зона на тези терени? Има ли към момента заявен инвеститорски интерес към проектите за карго терминал или индустриална зона?

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Таскова, първо, искам да благодаря за въпроса. Той е изключително важен и актуален най-вече за Министерството на икономиката. Развитието на големи инвестиционни проекти, както и развитието на индустриалните зони на територията на Република България е изключителен приоритет за нас, особено като се има предвид в момента каква конкуренция има и борба за търсене на инвеститори. Поради добрата локация и транспортните връзки на летището в Стара Загора и след прехвърлянето на управлението на „Летище Стара Загора“ ЕООД, от министъра на транспорта към министъра на икономиката, през 2012 г. е започнала работа по Проект за изграждане на логистичен център Стара Загора, като идеята е била да се създаде карго център за превоз между Европа и Азия. Същевременно Проектът е промотиран на всички инвестиционни форуми в България и чужбина, но към него няма проявен сериозен интерес за развитието му. Анализът, който правим към момента, показва, че терените не са достатъчни за изграждане на карго терминал, поради което за целта на Проекта с решение на Министерския съвет от 2012 г. са предоставени за управление на Министерството на икономиката четири недвижими имота. Идеята е била тези имоти да бъдат апортирани в капитала на дружеството. С оглед обстоятелството, че с наличния персонал и ограничения паричен ресурс, с който разполага „Летище Стара Загора“ ЕООД, не би могло да управлява и поддържа, както и да охранява тези недвижими имоти, както и чрез апортирането в капиталното на имотите би породило големи данъчни задължения, които Дружеството не може да плати, тъй като няма собствени приходи. С решенията на Министерския съвет не са апортирани имотите в летище Стара Загора. Накратко само да кажа – всъщност на много инвеститори е предлагано – те са ходили много пъти на проверка, но е констатирано, че площадката е изключително къса. Текущият статут на Проекта е свързан с окрупняване на всички активи на едно място с цел създаване на възможност за реализиране на мащабен инвестиционен проект. Три от недвижимите имоти с обща площ от над 1000 дка, предоставени на Министерството на икономиката отново с решението от 2012 г., са апортирани в капитала на „Държавна консолидационна компания“, като предстои и внасянето, в момента го работим, и на другите имоти с обща площ над 1187 дка. По този начин всички активи, касаещи бъдещето и успешния проект, ще се съсредоточат в едно юридическо лице, което има и съответния финансов ресурс. По отношение на активите на бившето гражданско летище на Стара Загора имаме желание за запазване на инфраструктурата на летището. Най-лесно е да разрушим тази инфраструктура, но то е правено с цел, като обсъждаме и търсим възможност за изграждане на логистичен хъб, съчетан с използване на пистата на летището. Уверявам Ви, че всички бъдещи планове за територията на летище Стара Загора ще бъдат съгласувани с местните власти и с обществото за намиране на най-добрия вариант за развитие в интерес на общината и държавата. Проектът е приоритетен за българското правителство и Ви уверявам, че Министерството на икономиката и в момента прави всичко възможно (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), съвсем накратко, да го представи по най-добрия начин на инвеститорите, включително в момента подготвяме Проект за запазване на летището като хъб, който да бъде предложен, и се надяваме да бъдем хъб между Европа и Азия. Накратко за индустриалната зона – имахме няколко срещи в Стара Загора с бизнеса, със заинтересованите страни, те поискаха такава индустриална зона. Преди около две седмици „Национална компания индустриални зони“ и община Стара Загора подписаха Меморандум за сътрудничество, ще бъде изградена такава индустриална зона по нов модерен начин. Първо, ще изграждаме самата инфраструктура, такава, каквато ще е необходима на инвеститорите, а след това ще предоставяме терените. Дали ще е продажба или наем, по зависимост от инвеститорите. Тя се намира в квартал „Зора“.

Извинявам се. Над 100 дка, ще бъде, като в момента се създава дружеството, но „Национална компания индустриални зони“ ще влезе със съответните парични средства за изграждане на инфраструктурата. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. От една страна, по-скоро мога да кажа и да обобщя, че чух нещо изключително важно от Вас, че Проектът е приоритет за Вашето правителство, което е обнадеждаващо, тъй както и аз обявих в моя увод, че това ще доведе до откриване на хиляди работни места в района. Относно другата индустриална зона в квартал „Зора“, за която казахте, да, обществеността е запозната. Приветстваме това, че работите с местната власт и се надявам наистина Проектът да Ви остане приоритетен, тъй като и като локация Стара Загора е изключително подходяща за създаването на такъв хъб, и като град, който може да осигури нужните кадри. Както казахте в момента, персоналът не е достатъчен, но има достатъчно други хора, които могат да участват със своите професионални качества в управлението на такъв проект. Благодаря Ви.

Още един път благодаря. Уверявам Ви, че този проект е приоритет въобще за цялата българска държава – не трябва да делим правителство, законодателна власт. Има сериозен интерес за Стара Загора, предвид на това, както казах, локацията, която е, изключително подготвената администрация и на общинско, и на държавно ниво, както и висококвалифицираните кадри, които са в Стара Загора. Специално за Стара Загора нямаме проблеми. Усилията също са ни насочени натам, имаме много региони, където има проблеми. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, отиде си едно българско дете, по един изключително нелеп начин. Първо, неясно е поради какви причини това 17-годишно момче падна от третия етаж на Центъра за настаняване на деца с увреждания в град Роман. Детето се казва Асен Маринов и е глухонямо, едва ли това е от някакво значение. След инцидента е било с черепно-мозъчна травма и фрактура на гръдни прешлени и ребра. До нелепата смърт обаче се стига не веднага след падането и след тези травми, а след като три софийски болници отказват да го приемат. Като причини за отказите в медиите се тиражираха – липсата на готовност за комплексно лечение на пострадал с политравма, липса на свободни легла, липса на конкретни специалисти. Причини ли са това обаче за отказ да лекуваш едно дете? Според мен отговорът е категорично не! Накрая детето е прието в Плевенската болница „Д-р Георги Странски“, където въпреки усилията на лекарите и извършената операция в крайна сметка то умира. Господин Министър, този случай повдига много въпроси за социалната система, за безхаберието в здравеопазването ни, за липсата на заинтересованост и отговорност в социалните случаи, и отбягването им на всяка цена от лечебните заведения, за отказа от предоставяне на здравни услуги и за превръщането на всичко това в обичайна практика на нашето здравеопазване. Господин Министър, ако щете, го наречете популизъм, но аз се срамувам от това, което се случи с едно българско дете. Вие, господин Министър, като отговорен за здравеопазването в България на този етап би трябвало да изпитвате същите чувства. Въпросът ми към Вас е: изяснихте ли случая с този инцидент? Издирихте ли виновните за смъртта на Асен Маринов? Кой ще понесе отговорността за това, че едно българско дете си отиде от този свят по този нелеп начин заради отказа да му се предостави спешна помощ и лечение? Как в бъдеще ще предотвратяваме такива случаи? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, позволете ми преди да отговоря на Вашия въпрос, да изразя своите съболезнования към близките, приятелите и възпитателите на Асен. Всяка загуба на човешки живот е тежко събитие, особено когато това са млади хора, деца, младежи. Светла му памет на Асен! Във връзка със зададения от Вас въпрос относно инцидента с Асен Маринов от Центъра за настаняване на деца с увреждания – град Роман, довел до смъртта му, е изискана подробна информация по случая от регионалните структури на Министерството на здравеопазването, Регионалната здравна инспекция – Враца, Център за спешна медицинска помощ – Враца, и Районната здравна инспекция – София по отношение на действията на ангажираните медицински лица и лечебните заведения по случая. За съжаление случаят наистина е комплициран. Има определени несъответствия между информациите, които ни подадоха нашите регионални служби. Ето защо с оглед пълно изясняване на обстоятелствата и предвид правомощията на Изпълнителната агенция „Медицински одит“, дадени от закона, е възложено в спешен порядък извършването на обстойна проверка по отношение спазването на медицинските стандарти и добрите практики в оказването на медицинската помощ, качеството на оказаната медицинска помощ, както и спазването на правата на пациентите. След приключване на проверката ще бъдете уведомени своевременно за резултатите и направените констатации. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Господин Министър, аз Ви благодаря за отговора. Присъединявам се към съболезнованията към близките и към – ще ги нарека преподаватели – тези, които са били отговорни в дома за това дете. Искрено съжалявам, че повдигам този въпрос от парламентарната трибуна, но разбирате ли, че обществото трябваше да е шокирано от този случай. За съжаление, от сериозните скандали, които тресат като земетресение държавата ни от висока степен, случаи като този с Асен се подминават като нещо маловажно, като нещо в реда и в рамките на нещата, а си отива едно българско дете и оправдание затова няма как да има. Аз разбирам, че Вие сте в неловка позиция и няма как да не съжалявате за случилото се, но трябва, господин Министър, да направим всичко възможно това да не се случва повече. По-притеснителното е, че аз от Вашия отговор си правя извод, че инциденти като този нито ще са първи, нито ще са последни. Случаят с починалото дете е проблем на системата и на модела, по който работи цялото българско здравеопазване. Затова се създават възможности да има такова поведение от страна на лечебните заведения, като се прави опит да се прехвърлят отговорността и вината от една на друга болница. В крайна сметка, пак ще го повтаря, отиде си едно българско дете. Сега болниците са търговски дружества, които оформят резултатите си не от успехите в лечението, а на база приходната част, която идва от лечението в съответната болница или лечебно заведение. Когато приходът е по-малък от разхода, лекарите стават демотивирани и се превръщат в търговци. Като се появи пациент на входа на болницата, като въпросното дете, за което е пределно ясно, че приходите от това, което ще плати някой, са много по-малко от разходите, в болницата започват да го прехвърлят от място на място. Моделът е сбъркан и трябва воля, за да се оправи, защото не всичко е пари, има и морал, има и отговорности, има и Хипократова клетва. Във въпроса ми няма дребно политическо заяждане. По никой начин няма да се върне случилото се и да си измием гузната си политическа съвест, че сме докарали нещата дотам, че заради неадекватни политически решения в здравеопазването става възможно български деца да си отиват от този свят по недопустим, нелеп и неприемлив начин. Разбира се, инцидентът повдига и другия въпрос за контрола в такива заведения: защо в последните пет години в Центъра в Роман не е осиновено нито едно дете и така нататък? Но това са въпроси, които не касаят Вас, господин Министър, а касаят цялото българско общество. Благодаря.

Господин Гьоков, този случай го наблюдавам още в деня и в часа, в който разбрах, че детето е починало. Очаквам с нетърпение резултатите от медицинския одит и Ви уверявам, че открием ли недостатъци в организацията, в качеството на медицинската дейност или безхаберие на някои органи, първо, това ще служи за определени обвинения – ако има, и второ, това ще ни бъде основа, за да подобрим качеството на анализите и контрола в нашата дейност. А що се отнася до комерсиалния характер на здравеопазването, Вие знаете, че пред Вас поех ангажимент, по който работя и мисля, че в недълъг срок Вие ще получите необходимите материали.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Известно е, че няколко области в България са с недостиг на легла за болнично лечение. Такива области са Кърджали, Разград, Силистра, Хасково, Шумен и на последно място като брой легла – Ямбол. В същото време осем области са с превишение на осигуреността на болнични легла, като за някои той е до три пъти. С Ваша Заповед № ЕР 01-428 от 22 декември 2017 г. е утвърдена методика за изработване на областна здравна карта. Въпросът ни към Вас, уважаеми господин Министър, е: какво е Вашето становище за хроничния недостиг на болнични легла, обезпечаващи медицинската помощ на жителите в област Ямбол? Предвид Раздел IV, т. 4 от утвърдената от Вас Методика, в какъв обем възнамерявате да коригирате този показател за област Ямбол?

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми доцент Йорданов, доктор Тимчев, господин Пенев и господин Вигенин! Съгласно Закона за лечебните заведения потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ се определят и планират на териториален принцип чрез Националната здравна карта. Тя се изработва въз основа на областните здравни карти, които се изготвят от областни комисии в съответствие с изискванията на Методиката за изготвяне на областни здравни карти, утвърдена от министъра на здравеопазването. Комисиите правят оценка на потребностите от спешна, първична, специализирана извънболнична и болнична помощ. Съгласно Методиката при определяне на леглата за всяка област се прилагат коригиращи коефициенти, отчитащи здравно демографската структура, използваемостта и преминалите пациенти през съответната област, в това число и от други области на страната. Областната комисия извършва и анализ на съотношението между изчисления по Методиката общ брой легла за болнично лечение, които осигуряват достъп на населението до болнична помощ в съответната област и съществуващия брой легла по видове и нива на компетентност на съответните структури в областта, както и разпределението им по лечебни заведения и по нива на компетентност. Въз основа на този анализ Областната комисия прилага към изготвената областната здравна карта и становище относно необходимостта от преструктуриране на лечебните заведения или за предприемане на други мерки по създаване, закриване или оптимизиране на лечебните заведения в областта. През 2016 г. общата използваемост на леглата, на легловия фонд в област Ямбол е 63%. Разгледана по видове легла, използваемостта е следната: интензивни легла – 63,6%, акушеро-гинекологични – 55,8%; педиатрични – 71,9%; терапевтични – 66%%; хирургични – 61,7%; легла за продължително лечение – 2,8%; легла за рехабилитация – 44,3%; психиатрични легла – 80,2%. Леглата с най висока използваемост са леглата по детска хирургия – 87%, неонатологичните легла – 82,7%; родилните легла – 81,7%; леглата по ушно-носно-гърлени болести – 80,8% и психиатричните легла – 80,2%. През 2017 г. става ясно, че обща използваемост на леглата пада на 60%. Разгледани по видове легла, тя е следната: интензивни легла – 27,8%; акушеро-гинекологични – 37,62%; педиатрични легла – 62,95%; терапевтични легла – 65,3%; хирургични – 60,09%; легла за продължително лечение, легла за рехабилитация, психиатрични легла – 57,68%; легла с най-висока използваемост са тези по съдова хирургия – 92,19%, и ушно носно гърлени болести – 86,96%. От посочените данни става ясно, че през последните две години липсват доказателства за хроничен недостиг на болнични легла по отделните медицински специалности в област Ямбол. Нещо повече, използваемостта на леглата по много от медицинските специалности е ниска до задоволителна. Окончателното становище по отношение на потребността от болнични легла в област Ямбол ще даде Националната комисия за изработване на Националната здравна карта и то ще се базира както на анализа и предоставената първична информация от Областната комисия – Ямбол, така и на анализа за потребностите на населението от определени видове легла и нива на компетентност на регионално ниво за Югоизточен район, в който се намира област Ямбол. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Господин Министър, много е лесно, когато има нещо в плюс, когато в една област има повече легла, да се базираме на средния показател и да кажем, че тези легла трябва да бъдат съкратени. Това е факт, както говорим за София, Пловдив, Варна и другите големи области. Проблемът в България е, че на демографски обезлюдяващите се райони, какъвто например е област Ямбол, е Сакар Странджа, ние не можем да осигурим достатъчно медицинска помощ на хората там и в комплекс с недостатъчната образователна система, тези хора си тръгват, защото, като няма образование и като няма медицинска помощ, те няма как да живеят, основните човешки потребности не могат да се реализират. Затова въпросът, който с колегите искаме да Ви зададем, е: там, където има по-малко от средната осигуреност за областта, как ще осигурим на тези хора достатъчна и достъпна медицинска помощ, защото се оказва, че сега ние ги принуждаваме да пътуват до Бургас, до Сливен, до Стара Загора, Пловдив и големите градове? Мисля, че ние като здравна система трябва да им осигурим съответните отделения, тъй като показателите за област Ямбол не са толкова лоши, но тези хора се нуждаят от достатъчна медицинска помощ.

Господин Председател, не толкова дуплика, колкото само едно пояснение, което имах възможност да го кажа преди малко. Вие знаете, доцент Йорданов, че сме на финалната права за разработването на Националната здравна карта. Тя ще даде цялостната характеристика от потребности на населението от медицинска помощ, в това число и какви видове лечебни заведения, какъв персонал, каква техника, какъв висш, какъв среден медицински персонал са необходими, за да се отчетат потребностите на населението. Мисля, че по този начин ние ще променим подхода към определяне на потребностите на населението във всяка една област, в това число и за Ямбол. Надявам се да постигнем резултатите, които целим с новата Национална здравна карта, и, разбира се, възможността на Националната здравноосигурителна каса да сключва договори с болниците, които наистина дават качествено лечение на българските граждани. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин министър, преди няколко дни беше огласена Ваша заповед – няма да чета номера, за определяне на националните и републиканските консултанти в системата на здравеопазването за 2018 г. Прави впечатление, че в нея липсват националните консултанти по специалностите „Дентална алергология“ и „Дентална образна диагностика“. Във връзка с това моят въпрос към Вас е: защо в заповедта липсват националните консултанти по посочените две специалности и кога те ще бъдат определени?

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми доцент Йорданов, Наредба № 47 от 2010 г. регламентира организацията, дейността и условията и реда за финансиране на националните и републиканските консултанти. Националните консултанти осъществяват експертно-съвещателни и организационно-методически функции при провеждането на държавната здравна политика от министъра на здравеопазването, включително по въпроси, свързани с организацията, качеството и оценката на отделните медицински дейности, на медицинската практика и ресурсното осигуряване на системата на здравеопазване. За включване на специалисти в Списъка на националните консултанти за съответната календарна година, в срок до края на септември на текущата година в Министерството на здравеопазването могат да постъпват предложения от лечебни заведения, висши училища, други организации и отделни лица. В правомощията на министъра е да определи националните консултанти по медицински и немедицински специалности, високоспециализирани и специфични дейности в рамката на съответната специалност за всяка календарна година. Специалностите „Дентална алергология“ и „Дентална образна диагностика“ са част от номенклатурата на специалностите, утвърдени с Наредба № 11 от 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването и няма правна пречка да бъдат определяни национални консултанти. Както и Вие казахте, доцент Йорданов, в Заповед № 13 от 12 януари 2018 г. на министъра на здравеопазването действително липсват национални консултанти по посочените две специалности за 2018 г. Във връзка с дейността по изготвяне на медицинските стандарти и по-специално на стандарта по образна диагностика със Заповед № РД-01-72 от 8 март 2018 г. беше определен национален консултант по специалността „Дентална образна диагностика“. Определянето на национален консултант по специалността „Дентална клинична алергология“ ще се направи след обсъждане на постъпилото в Министерството на здравеопазването предложение със следващото изменение на допълнение на Заповед № 01-13 от 12 януари 2018 г. за националните консултанти за 2018 г. В заключение ще кажа, че освен национални консултанти няма правна пречка министърът да изисква становища и от лекари, включително хабилитирани лица, притежаващи компетентност и познания по отделни медицински специалности или компетентност по изпълнение на конкретни медицински дейности, каквато е практиката досега. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми министър Ананиев! Многопрофилната болница за активно лечение „Христо Ботев“ в гр. Враца, както и Вие неведнъж сте подчертавали, е структуроопределяща за областта и региона. В тази болница се лекуват не само жителите на община Враца, а се лекуват и жителите на цялата област, както и пациенти от съседни области. В последните години – от 2013-а до 2016 г., болницата натрупа лавинообразно огромен дълг, почти над 2 милиона на година. Две хиляди и седемнадесета година съвсем закономерно започнаха запори от кредитори на сметките на лечебното заведение, което от своя страна доведе до забавяне на възнагражденията на лекари, на медицински персонал, на всички, работещи в лечебното заведение. Сегашното ръководство на болницата и Вашите усилия да оздравите лечебното заведение, тъй като държавата е с над 70% участие в акционерното дружество, търсенето на варианти и на средства за изплащане на заплати, осигуровки, консумативи и медикаменти, и то в условията на запори от кредитори и частни съдебни изпълнители е един процес, който към настоящия момент тече. Оздравителната програма се изпълнява, но все пак има затруднено финансово състояние, което води до проблеми в болницата, води до напускане на водещи лекари, оттам и затваряне, дори и временно, съответно на отделения, които са важни за жителите на областта. В тази връзка и напрежението, което ескалира в последните дни, политизирането от някои политически сили на този проблем, което смятам за изключително вредно, (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) доведе до допълнително напрежение. Затова въпросът ми към Вас е: какво ще предприемете за осигуряване на нормален работен процес в лечебното заведение и най-вече като конкретика – ще има ли възможност Министерството да осигури работата на отделението по инвазивна кардиология и кардиология, което в момента не работи? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Аврамова, по поставения от Вас въпрос във връзка с осигуряването на нормален работен процес в отделенията на Многопрофилната болница за активно лечение „Христо Ботев“ АД – гр. Враца, бих желал да Ви информирам за следното. На този етап е прекратен договора с частната структура, която осъществява дейността по инвазивна кардиология в лечебното заведение. Министерството на здравеопазването ще предприеме необходимите законови действия за анализ на сключения договор между МБАЛ „Христо Ботев“ АД и частната структура и при наличие на закононарушение ще бъде потърсена съдебна отговорност. Ръководството на министерството полага всички усилия да намери решение за осигуряване на нормален работен процес в отделенията на болницата. В момента се разглеждат варианти за осигуряване на необходимата апаратура – ангиограф, за да може да продължи и дейността на отделението по инвазивна кардиология. След проведени разговори с медицинските специалисти, налице е уверение от тяхна страна, че ще продължат да работят в болницата. В заключение искам да Ви уверя, че Многопрофилната болница за активно лечение „Христо Ботев“ – гр. Враца, няма да прекъсне дейността си и жителите ще продължат да получават медицинска помощ по кардиология и инвазивна кардиология в същия обхват и обем. Благодаря.

Уважаеми господин Председател уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, доволен съм от отговора на поставения въпрос, с което, вярвам, внесохте пълна яснота относно действията, които ще предприеме Министерството на здравеопазването като принципал на дружеството относно работата на самото лечебно заведение, в частност отделението по кардиология и инвазивна такава. Господин Министър, ще Ви споделя моето притеснение относно влиянието на множество и различни фактори и то точно в навечерието на подписването на нов договор за оказване на болнична помощ за 2018 г. също във Враца: намаление на обема на дейност през 2017 г.; негативни информационни кампании, съвкупност с работа в силно конкурентната среда от страна на частни и общински лечебни заведения; неритмичното и изоставащо изплащане на възнагражденията на персонала – тук ще спомена само, че има множество предизвестия и заявления за напускане; постоянната угроза от запори на сметки и възбрана на недвижимости от съдебни изпълнители и кредитори са предпоставка за още едно затруднение пред МБАЛ в невъзможност на комплектовката и отговаря на условията за сключване на договор, залегнали в клиничните пътеки и клиничните процедури от страна на специализиран медицински персонал. Уважаеми господин Министър, допълващият въпрос е: каква е възможността за реализиране на конкретен финансов механизъм от страна на мажоритарния собственик, за да бъде преодоляна кризата и предотвратен процеса на напускане на специализиран медицински персонал и възстановяване на ритмичните доставки на медикаменти и медицински консумативи, свързани с осигуряването на нормалния лечебен процес? Благодаря.

Уважаеми господин Кръстев, връщаме се към отговор на въпрос от мое предишно участие тук при Вас, в пленарната зала. Оздравителният план на МБАЛ – Враца, е в действие и се изпълнява успешно. Преструктурирането на някои от отделенията, оптимизирането на персонала е в ход и дава своите резултати. Мисля, че с мерките, които ще приемем в следващите няколко дни, свързани с инвазивната кардиология, ще стабилизираме отделението, което даваше най-много напуснали медицински специалисти в болницата. Това няма да се случи. Дори и някои от тези медицински специалисти да напуснат това отделение, ние имаме резервен вариант веднага да дойдат други, които даже не само ще работят и ще изпълняват задачите, които имат в момента, но и ще квалифицират нови медицински работници в тази област. Така че нашата програма е комплексна. Оздравителният план води до повишаване ефективността на работата на болницата, а това означава, че ние ще възстановим едни по-високи нива на приходи в болницата, които са били преди година или две. По този начин както ще дадем възможност лекарите да си получават своите заплати, така и хората да бъдат доволни от качеството на медицинската дейност. Благодаря.

В какъв процент от приходите ще дойдат да работят те?

Нека само да чуя. Извинявайте, кажете. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.)

Това си е въпрос на ръководство…

Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, през последните години наблюдаваме изтегляне или прекратяване на вноса на определени медикаменти в България, които са важни за лечението на пациентите, а в някои случаи са и животоподдържащи. В тези случаи пациентите са принудени да закупуват лекарствата от други държави, тъй като лекуващите ги лекари държат за продължаване на лечението именно с въпросните медикаменти. Въпросът ми към Вас е: каква е стратегията на Министерството на здравеопазването за обезпечаване на лечението на българските пациенти с въпросните медикаменти и не счита ли, че при изтегляне на медикаменти от българския пазар, лекарите следва да бъдат уведомявани предварително за това в достатъчен срок, както и да бъдат запознавани с алтернативни терапии? Остава обаче и открит въпросът с медикаменти, например инсулин, липсата на които на пазара по никакъв начин не може да бъде компенсирана с други медикаменти. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми доцент Йорданов и доктор Тимчев! Действащата към момента европейска и национална нормативна уредба, касаеща лекарствените продукти, е пряко обвързана с притежателя на разрешение за употреба, който се явява носител на изключителните права за продукта и единствено и само той може да се разпорежда с него, независимо дали става дума за производство, търговия или формиране на цена. Предвид на това единствено и само титулярът на разрешението за употреба може да се разпорежда с лекарствения продукт по отношение на предлагането му на съответния пазар, взимайки предвид мащаба на пазара и действащата ценова регулация. Притежателят на разрешението за употреба съгласно Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина черпи не само права от разрешението за употреба, но и носи отговорност в множество аспекти – проследяване на лекарствената безопасност, изтегляне на продукт от пазара, в случай на докладвани нежелани лекарствени реакции и други. През 2017 г. Националният съвет по цени и реинбурсиране на лекарствените продукти е разгледал 82 процедури за изключване на лекарствени продукти от Позитивния лекарствен списък и заличаване на цена, а за 56 лекарствени продукта има заявено желание за изключване от Позитивния лекарствен списък и вписване на цена в Регистъра на пределните цени. За 2017 г. са заличени от Позитивния лекарствен списък общо 11 международни непатентни наименования, като пет от тях са вписани в Регистъра за пределните цени, отпускани по лекарско предписание, и по този начин са налице на нашия фармацевтичен пазар. Важно е да се отбележи, че заличените международни непатентни наименования имат налични терапевтични алтернативи у нас. По отношение на поставения от Вас въпрос, засягащ наличието на предварителното уведомление за прекратяване на продажбите на определен лекарствен продукт, Ви информирам, че и към момента в нормативната уредба има разписани достатъчно и в пълен обем такива изисквания. При преустановяване на продажбите на лекарствен продукт на нашия пазар притежателят на разрешението за употреба е задължен да уведоми писмено Изпълнителната агенция по лекарствата най малко два месеца преди преустановяването на продажбите му, независимо дали това е временно или постоянно. Когато лекарственият продукт е включен в Позитивния лекарствен списък, уведомлението следва да се извърши не по-късно от три месеца преди датата на преустановяване на продажбите, като притежателят на разрешение за употреба е длъжен да уведоми Министерството на здравеопазването и Националния съвет по цени и реинбурсиране на лекарствените продукти. Когато в рамките на съответното международно непатентно наименование няма друг разрешен за употреба в страната лекарствен продукт, уведомлението се прави не по-късно от 18 месеца преди датата на преустановяването на продажбите. През този период притежателят на разрешението за употреба има задължението да осигури (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) достатъчни количества от съответния лекарствен продукт за задоволяване на здравните потребности. При всеки постъпил сигнал за преустановяване на продажбите в Изпълнителната агенция по лекарствата, с изключение на случаите, когато притежателят на разрешение за употреба сам прави това уведомление, Изпълнителната агенция по лекарствата извършва проверка в срок 30 дни, като изисква информация от притежателите на разрешението за употреба и от търговците на едро с лекарствени продукти относно наличните количества от продукта. Резултатите от извършените проверки Изпълнителната агенция по лекарствата публикува на официалната си страница в интернет.

Имах още малко, но…

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, всичко това, което отговорихте, е така. Това е методиката, по която се работи, но въпреки всичко има пробив в системата – на болни от епилепсия им липсват медикаменти примерно за период от един месец. За болни от Паркинсон периодично всяка година за по един-два месеца изчезва медикаментът, който няма алтернатива да бъде сменен с друг или пък лекарят държи да бъде употребяван същият медикамент, и тогава хората са принудени да ги търсят в чужбина – дали в Турция, дали в Сърбия, Румъния и така нататък. В нашия въпрос Ви загатваме за възможност по някакъв начин Министерството да предприеме и други действия – дали ще бъде чрез по-навременна информация към лекарите да върви такава, както и да вървите към електронното здравеопазване. Всъщност това ще реши според мен и проблема. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Тимчев, сигурно има отделни случаи, в които се явява липса на някакво лекарство, но това не е практика. Нашият фармацевтичен пазар осигурява необходимите медикаменти за нашите пациенти. Хубаво обаче допълнихте във Вашето изказване необходимостта от създаване на стройна система, която да не допуска да има такива пробиви в задоволяването на нашите пациенти от съответните медикаменти. Вие знаете, че сме внесли в Народното събрание Проектозакон за изменение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, където създаваме една стройна система, в това число и информационна система, която ще наблюдава наличието на медикаменти в нашата страна и ще сигнализира при определени правила, с които ние ще Ви запознаем на второто четене, когато влезем с изменението на Закона, които няма да допуснат под определено ниво да се падне на количеството от съответното лекарство и при тези условия ще се преустанови възможността за неговия износ, ако има такъв паралелен износ. В същото време знаете, че разработваме Национална информационна здравна система, на която в основата й е електронното здравеопазване с всичките елементи на това електронно здравеопазване, в това число и за лекарствата. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, днес е особен ден и аз искам да Ви поздравя с него, защото на този ден преди 20 години беше приет Законът за здравната каса. Това наше дете – на всички нас, вече расте – с неговите недъзи и хубави неща, а щом е било 20 години, доказва, че е имало защо да бъде. Като един от важните хора в целия този процес, искам лично да Ви поздравя и да Ви пожелая успех. Моят въпрос е свързан точно и със Здравната каса, защото се оказва, че на нея за 20 години наистина не можахме да й намерим достатъчна база – административна база, където да се извършва при нормални условия нейната дейност. Тъй като в медиите се появи информация за обсъждане за прехвърляне на административни части на Министерството на здравеопазването и Националната здравна каса в базата на Центъра по хигиена, за което пък някои от Вашите експерти, като заместник министърът доктор Бойко Пенков каза, че 15 милиона за пребазиране на Касата са твърде много в настоящия момент, моят въпрос към Вас е: какво е Вашето становище относно евентуалното пребазиране на Министерството на здравеопазването и Националната каса в сградата на Центъра по обществено здравеопазване и осигурено ли е финансирането му?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми доцент Йорданов, благодаря за поздравленията. Аз наистина имах щастието да бъда един от основателите на Националната здравноосигурителна каса в далечната 1999 г. Дано да пребъде, разбира се, по-ефективна, по-добре организирана и с по добра дейност по отношение на българските пациенти. Минавам конкретно към въпроса. С писмо вх. № 0900135 от 23 октомври 2017 г. управителят на Националната здравноосигурителна каса професор доктор Камен Плочев информира Министерството на здравеопазването, че на заседание на Надзорния съвет на НЗОК е прието Решение № РДНС-0497 от 13 септември 2017 г., с което е подкрепено предложението на управителя на НЗОК за предоставяне на самостоятелна сграда на Касата, като са посочени следните причини. 1. Администрацията на Централно управление НЗОК е ситуирана в три сгради, находящи се в град София. Първата – на ул. „Кричим“ № 1, ул. „Бигла“ № 4 и ул. „Любата“ № 15, част от които са собственост на Касата, а друга част са наети. Това затруднява ефективността на администрацията, ангажира време от страна на служителите и влошава качеството на работа. 2. Във връзка с изграждането на електронното здравеопазване и закупуването на необходимата техника следва да бъде предвидено специално помещение, в което същата да бъде разположена. Към настоящия момент сървърите са разположени в част от жилищно помещение. 3. Към момента разходите за наем на три броя апартаменти, използвани за работни помещения, възлизат на 4209 лв. месечно. Настаняването на Централно управление на НЗОК в имот държавна собственост, предоставен безвъзмездно, ще доведе до икономия на тези средства и ще се оптимизират разходите за охрана на трите броя сгради. Със Заповед № РД-0223 от 24 януари 2018 г. на министъра на здравеопазването е създадена работна група със следната задача: изготвяне на предложения за преместване и разместване на настанените в сграден комплекс Център по хигиена структури и организации, предоставяне на схеми на разполагането им и изготвяне на техническо задание за изработване на идеен проект, придружен с количествено-стойностна сметка. След изготвянето на количествено-стойностната сметка и определяне на необходимия финансов ресурс за пребазиране на НЗОК и за съпътстващи дейности, като се включи и сума от евентуална продажба на имотите на Касата, ще бъде взето решение за последващи действия. В зависимост от заключението на Комисията ще бъде преценена и възможността за преместване на Министерството на здравеопазването в сграден комплекс Център по хигиена, за което ще бъдете своевременно уведомени. Идеята ни е, първо, да влезе в Центъра по хигиена цялото Централно управление на Касата, за да сме сигурни, че те ще работят в синхрон и с добро качество на работа. След това ще преценим дали това, което остава, ще може да послужи като основна сграда на Министерството на здравеопазването, защото аз не искам да го разбивам пък него в няколко сгради. Вие знаете, че там има много институции, съюзи, лаборатории и така нататък, някои от които могат да бъдат изнесени, други обаче поради специфичния си, а бих казал и някои – уникален характер, не могат да се извадят. След като разположим Националната здравноосигурителна каса там, ще работим по въпроса за Министерството на здравеопазването. Доцент Йорданов, ако трябва да бъда откровен, считам, че Министерството на здравеопазването дори и да не е в тази сграда, в която се намира сега, ако, разбира се, има нужда от нея за други национални цели и потребности, трябва да бъде в центъра на София. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Тъй като въпросът е комплексен, ще си позволя да го прочета. В Комисията по здравеопазване с писмо № 020251 от 2 март е получен Проект за методика за субсидиране на лечебните заведения за 2018 г. По моя преценка в текстовете на Проекта съществуват редица неудачно предложени за решаване проблеми и моите въпроси във връзка с това са следните: в чл. 3, ал. 3 – какви са критериите за така наречените „авансови субсидии“, тъй като в текста цитираният критерий е твърде неясен? В чл. 18, Раздел I: какви са сроковете на финансиране на лечебните заведения след представен отчет по Приложение 2, като се има предвид, мога да го кажа и от личен опит, че обемите на разходи понякога, и то много често, са твърде високи? В Раздел VII остава неясна административната уредба за провеждането на интервенциите, които са цитирани в Раздел VII, което през последните години, мисля, че сте запознат с този въпрос, създаде доста проблеми на редица лечебни заведения. Последният подвъпрос, който си позволявам да представя на Вашето внимание, е: наистина ли съставителят на Наредбата е предвидил в чл. 33 цитираните конкретни цифри за заплащането на съответните терапевтични аферези, които сериозно не отговарят на обема на финансовите разходи? Благодаря Ви, господин Министър.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми професор Михайлов, в проекта на Методика за субсидиране на лечебните заведения, която предстои да бъде утвърдена от министъра на здравеопазването, текстът на чл. 3, ал. 3, който цитирахте Вие, е променен по следния начин: „Министерството на здравеопазването може да договори еднократна за срока на договора авансова субсидия с лечебни заведения, но не повече от една четвърт от усвоените за 2017 г. средства от субсидии по Методиката за субсидиране на лечебните заведения през 2017 г., утвърдена с заповед на министъра на здравеопазването през миналата година.“ Няма различен критерий. Може една четвърт от това, което е заработено за миналата година, за всички. Не поставяме едни лечебни заведения в по-добра ситуация от други. Текстът е ясен. Министерството на здравеопазването си поставя за цел да администрира ясно и прозрачно утвърдените разходи по бюджета си за 2018 г., така че да не допуска посоченото от Вас селективно субсидиране на отделни лечебни заведения. Сроковете за финансиране на лечебните заведения са посочени в общата част на Методиката, като след представяне на отчета по Приложение № 2, извършване на необходимата проверка и евентуално корекции Министерството на здравеопазването заплаща отчетената по реда на Методиката и одобрена дейност до края на месеца, следващ отчетния. Въвеждаме правото, както е в Здравната каса – свършва месецът, отчита се изработеното, проверява се и най-късно до края на следващия месец, който следва, изработеният месец се плаща. Мисля, че това е ред, който е доказал своята ефективност при финансирането от Националната здравноосигурителна каса. Това е практика, която е съобразена и с изискването на Търговския закон. Лечебните заведения – търговски дружества, да договарят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 60 дни, тоест в рамките на този период след получаването на субсидията, лечебните заведения следва да се разплатят с доставчиците, за да не натрупват просрочия. В Раздел VII са включени текстове, съобразени с медицинските стандарти и по отделните специалности, които имат пряко отношение към тази дейност. С Методиката за 2018 г. е разширен кръгът на лечебните заведения, които могат да извършват терапевтична афереза, като цената е диференцирана по видове. По отношение на изразеното от Вас съмнение за несъответствие между посочените в Методиката размери на субсидия за процедури и обема на финансовите разходи, Ви уверявам и уведомявам, че от страна на Министерството на здравеопазването са проведени необходимите консултации, както е направено сравнение с цените на тези процедури в други европейски държави. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, внимателно изслушах Вашия отговор. Не си позволих във въпроса, който отправих към Вас, да вляза в много детайли. Мога да Ви кажа, че в чл. 33 например броят на заболяванията, които са определени като таргет на терапевтичните аферези, независимо в кое направление на клиничната медицина, е абсолютно непълен. Има пропуснати редица заболявания и това е въпрос на една много сериозна прецизност, тъй като в Наредбата дефинитивно се решава кои ще бъдат заплащани от субсидията и кои не. На второ място, посочени са стандартите, по които трябва да отговарят извършващи се процедури, но не е ясно. А в предишна наредба на Министерството беше решен въпросът така, че единствено в отделение по „Реанимация“ – не знам дали сте информирам в това отношение, можеше да бъдат извършвани такива терапевтични аферези. Ние бяхме принудени да сключваме договори с други лечебни заведения. Болница, която има традиции в извършването на този вид дейност, която е свързана пряко с нейната високотехнологична дейност, да сключваме договори почти фиктивни, трябва да го заявя, за да можем да реализираме тази абсолютно необходима за нашите пациенти дейност. Не на последно място, не знам какви са били консултациите, но веднага след като прочетох внимателно цялата Наредба, аз се консултирах с колегите си от аферезната секция и трябва да Ви уверя, че този въпрос не беше поставен просто така. Действително размерът на консумативите, които се изразходват, и на биологичните продукти като плазма – много са специфични детайлите, действително не отговарят и би трябвало преди окончателното публикуване на Наредбата, типът на заболяванията, начинът на заплащане и конкретизиране на механизма, по който ще бъдат разрешени да бъдат извършвани тези процедури, да бъде много сериозно изяснен. По отношение на чл. 3, аз съм написал в своя въпрос, че ние имаме горчивия опит, че през миналите години бяха субсидирани експлозивно отделни лечебни заведения. Вие сте известѐн за това, знаете тези прецеденти. (Реплика от министъра на здравеопазването.) Да, затова си позволих да поставя този въпрос, за да не се случва за в бъдеще. Благодаря Ви.

Ще направя проверка за всичките неща, които казва професор Михайлов, и ще предприема съответни действия.

Уважаеми господин Председател, госпожо Министър, госпожи и господа народни представители! Моето питане е относно средата в сектор „Туризъм“. Госпожо Министър, туризмът в България, спор няма, е приоритетен отрасъл и на него всички възлагаме големи надежди, като икономически и социален фактор в настоящето и бъдещето на страната. Националният туризъм е един от най-динамичните в своето развитие отрасли в родното ни стопанство, но той е поставен и в голяма конкуренция. В световен мащаб 7,6% от работещата сила е ангажирана в сектора, или това са 220 милиона работни места. Очаква се 2020 г. всеки единадесети човек да е ангажиран в сектора. Пазарът на труда в туризма е изключително динамичен и за добре обучените кадри спор няма, че няма криза, но по данни на туристическия бранш в България има огромен недостиг на средно и висококвалифицирани кадри. У нас в България ангажираните лица в системата на туризма са 180 хиляди, а със съпътстващите им туристически дейности наброяват около четиристотин. Казвам всичко това като въведение към моето питане, госпожо Министър, защото в Програмата за управление на правителството на Република България за 2017 – 2021 г. сте заложили разработването и въвеждането на финансови, фискални и други модели за стимулиране на инвестициите в развитието на човешките ресурси и за модернизиране на материалната база на принципите на устойчиво развитие. По този повод и с ангажимента, че туризмът трябва да се развива, моля да ме информирате какво е направило досега ръководеното от Вас Министерство, за да разработи финансови, фискални и други модели за стимулирането на сектора „Туризъм“ както на човешките ресурси, така и за модернизирането на материалната база? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Янкова, във връзка с Вашето питане относно Програмата за управление на правителството на Република България за 2017 – 2021 г. Ви уведомявам следното. Министерството на туризма работи оптимално върху възможностите, които предоставят европейските структурни и инвестиционни фондове за оказване на подкрепа на малките и средни предприятия в сектора и промотиране на българския туристически продукт. По Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност“ 2014 – 2020 г. Министерството на туризма е конкретен бенефициент по процедура в предоставяне на институционална подкрепа на Министерството на туризма за дейности, свързани с повишаване капацитета на малките и средни предприятия в областта на туризма. Общият размер на средствата е почти 10 милиона – 9 млн. 800 хил. лв., като подаването на проекти се извършва в рамките на два крайни срока – до 9 март 2018 г., и до 11 март 2019 г. В рамките на първия краен срок – до 9 март, Министерството на туризма подаде проектно предложение за повишаване на капацитета на малките и средни предприятия в сектор „Туризъм“ чрез оказване на подкрепа за създаване и функциониране на организациите за управление на туристически райони на стойност около 5 млн. лв. С изпълнението на Проекта обезпечаваме процеса на сформиране на организациите за управление на туристически райони, като във всеки един от деветте такива оказваме логистично и експертно подпомагане на усилията за учредяване. Вече имаме три учредени организации – „Родопи“, „Варненски черноморски туристически район“ и „Бургаски черноморски туристически район“, като предстои финализиране на процедурата за четвъртата организация – „Рило-Пирински туристически район“. Членовете са представители на местни власти и асоциации на туристическия бизнес. Базовите дейности, които ще бъдат финансирани по посочения проект, са свързани с осигуряване участието на международни туристически борси, изложения, международни форуми, както и извършването на конкретни и детайлни маркетингови анализи и планове, съобразени с регионалната специфика, нужди и предимства на всеки един от районите за постигане на оптимално таргетирано маркетиране, широка разпознаваемост и налагане на съответния бранд на туристическия пазар. Освен това ще се осигури логистично поддържане и техническо оборудване на работата на организациите, подготовката на необходимите наръчници и практически документи, нужни за тяхното функциониране, както и серия от обучения и внедряване на утвърдени практики в изпълнение на посочените цели на работа, като ще бъдат осигурени и девет външни експерти за всеки един от туристическите райони. Очакваният резултат от изпълнението на Проекта е повишаване на конкурентоспособността и капацитета на малките и средни предприятия в сектор „Туризъм“, увеличаване степента на информираност за техния потенциал и предлаганите от тях продукти и услуги. В рамките на втория допустим период за кандидатстване по програмата на ОПИК ще подадем второ проектно предложение за повишаване качеството на услугите на малките и средни предприятия в туризма чрез използване на уебмаркетинг и онлайн реклама, в това число доразвиване на официалния туристически портал Bulgaria Travel dot org, чрез създаване на виртуални платформи на организациите за управление на туристическите райони. В изпълнение на мерките от Програмата на правителството се работи усилено върху реализиране на цялостна държавна политика за приоритизирано развитие на човешките ресурси. Това е и основното предизвикателство пред устойчивото развитие на туризма в контекста на хоризонталния му характер. Човешките ресурси с необходимата подготовка и квалификация са в основата на разработването и предлагането на качествен туристически продукт. В тази връзка сме стартирали дейности по структурирането на квалификационен и преквалификационен център за кадрово обучение и практика към Министерството на туризма. Целта на този център ще бъде да провежда обучения за професионална квалификация, преквалификация и повишаване нивото на изпълнителските умения на кадрите в сектора. Предвиждаме дейността му да стартира през 2019 г. и изцяло го извършваме в координация с Министерството на образованието и науката. Освен това в допълнение на координационната роля на Министерството на туризма функционира и консултативен орган – междуведомствен съвет за кадрите в туризма. Министерството активно участва и в дейностите по въвеждането на облекчения в Закона за трудовата мобилност и трудовата миграция, както и в процесите за разработване на Правилника за неговото прилагане. С Решението на Министерския съвет от 2 февруари 2018 г. бяха одобрени и актуализираната Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма в Република България 2014 – 2030 г. и План за действие към нея за периода 2017 – 2020 г. Основната им цел е устойчивото развитие на туризма в България чрез баланс между интересите на туристите, местните общности, нуждите на природната и културна среда и развитието на конкурентоспособността на дестинацията и бизнеса. По отношение насърчаването на инвестициите през 2017 г. Министерството за първи път ще разработи и издаде карта на инвестиционните проекти в туризма, съдържаща проектни предложения за промотиране пред евентуални инвеститори, подадени от страна на общинските власти, както и информация относно предимствата в страната като инвестиционна дестинация. Тази карта има интерактивна версия, която е достъпна и на сайта на Министерството на туризма. В заключение мога да Ви уверя, че полагаме максимални усилия да подпомогнем бизнеса, както и това да продължаваме да направим България устойчива туристическа дестинация на четири сезона. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! Относно това, с което ме запознахте, и Народното събрание, и българските граждани, спор няма, че европейските програми и проекти въздействат и добавят за модернизирането на туристическата инфраструктура. Само че във въпроса, който Ви зададох, Вие сте поели ангажимент като български министър в този сектор, и самото правителство се е ангажирало да изведе „финансови модели – какви – фискални модели – какви – и други модели за стимулиране на инвестицията в човешките ресурси“. И тук възниква един въпрос, уточняващ: какво е заданието на българската държава към образованието, към професионалните гимназии и висшите училища, както и колежите за подготовката на кадри със средно и висше образование? И всъщност, предполагам, знаете колко са висшите училища, каква е бройката, която се утвърждава всяка година за студенти, както и в средното образование? Изключително е важно вътре в правителството, изпълнявайки тази Програма, не да има чиновническо поставяне на въпросите, а да чувства браншът и бизнесът, че министрите работят делово и че се целеполага политика. И вторият въпрос е: Вие споделихте, че правите целенасочена държавна политика за кадрите. Какво правите за квалификацията вече на работещите? Защото, предполагам, и Вие не сте доволна, спор няма, че значително се изостава с проблема за комплексната образователна подготовка в сферата на туризма. Това всичко е образование, култура, атмосфера. И в тази ситуация ми се иска да ни отговорите делово на тези два уточняващи въпроса.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Янкова, абсолютно сте права, че кадрите са един от най-важните въпроси, особено в сектор „Туризъм“ и са изключително важни за устойчивостта в сектора, защото те формират повече от 90% от туристическата услуга, която се предлага. Разбира се, абсолютно всичко е свързано с образованието и след това практическата квалификация и преквалификация на работещите в сектора. В тази връзка, още преди две години създадохме Междуведомствен съвет за кадрите в туризма, в който участват както представители на отделните ведомства, особено на Министерството на образованието и науката, както и на Министерството на труда и социалната политика, така и представителите на висши учебни заведения, така и представители от професионалните гимназии по туризъм и най-вече – асоциациите в сектора и бизнеса, именно за да може да се начертаят основните стъпки за справяне с това предизвикателство, като бяха начертани такива с краткосрочно решение, такива, които са със средносрочно и такива с дългосрочно решение. Именно в тази връзка и вследствие на отделните препоръки и проучения опит, който направихме на държави, като Испания, Франция, Португалия, Хърватска, Гърция, които имат водещо значение в сектора, ние стартирахме подготовката заедно с Министерството на образованието и науката на създаване на специален Център за квалификация и преквалификация и с практическа насоченост основно за изпълнителските позиции към Министерството на туризма. Предстои в момента да финализираме неговата структура и местоположение, като успоредно с това работим по учебните планове и програми като цяло заедно с Министерството на образованието и науката именно за да се види връзката между нуждите на сектора и какво реално се произвежда като кадри. И това е направено поради специфично изцяло искане и на бранша, че е необходимо предварително да се преглеждат тези учебни планове и програми, особено свързани със сектора. Надявам се още следващата година, както казах, да успее този център да отвори врати и да видим практическата му насоченост, която ще е свързана. Той ще квалифицира и преквалифицира не само кадри, които са току-що завършили и имат нужда от такава практика, но също и всички, които желаят да се преквалифицират, вече са работещи или искат да се усъвършенстват. Така че, това е, което конкретно сме направили като стъпки по отношение на работа в посока справяне с това предизвикателство. В краткосрочен план още от миналата година стартирахме промените, които вече функционират по Закона за трудовата мобилност и трудовата миграция и само за миналата година имаше наети над 4 хил. сезонни работници, като тази краткосрочна мярка ще продължи и този сезон. Вече работодателите са се организирали и правят необходимите постъпки, свързани с наближаващия летен сезон, който – тук отварям една скоба – очакваме също да бъде толкова успешен като предишния. Към момента ръстовете на заявените полети за летищата Варна и Бургас са между 15 и 25%. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! Във второто правителство на премиера Борисов сте и реално има приемственост в работата Ви. И може би в Програмата за управление на правителството трябва вече да се берат плодове и да се усещат политики, които се извеждат. Честно казано, това, което наблюдавам, опитвам се, тъй като избирателният ми район е такъв, а и това, което е като национална политика, иска ми се в сферата – особено на човешкия потенциал – и действително за целеполагането на ефективни политики да се работи по-ефективно. Сега, борси, да, еврофондове, да, говорене, ритуали, представителност, да, но предполагам, сте направили анализ и знаете колко са децата, които учат такава специалност, и колко са студентите, и колко остават в България? Тревожна е картината. Миналата година на изхода в Смолян едва две деца щяха да останат да работят за българската икономика. Останалото, да, ние сме и европейския пазар, но… Тоест ние нямаме финансови, фискални и други модели да задържаме хора. А Вие може да примоствате в тези отношения с браншовите асоциации със самите работодатели. Особено в този бранш – добри кадри, подготвени, е изключително важно той да бъде укрепен и да бъде конкурентноспособен. Той е динамичен. Паралелно с това в страната има огромни регионални различия и туризмът може да помогне регионите да бъдат малко съживявани. И извън националните курорти, с изключение на оперативните програми, не се извеждат дестинации. По-трудно е да бъдат стимулирани и ето тук вече са необходими финансовите модели – фондове, данъци, лихви, политики – в тези райони, където са красотите на България, хората да дойдат да ги усетят, но и да се получи икономическо оживление, имате огромна роля. И тук, може би, трябва да ги видите и тези модели, които ги спестихте и за които не говорихте. Затова искам да се обърна към Вас, на голямо изпитание сте – във второ правителство, в приключила първа година, по-динамично, по-ефективно, за да чувства отрасълът, че в него действително има политика, политика, която се извежда и хората да се чувстват спокойни, че могат да получат образование, да отидат на работа, да бъдат добре заплатени. Защото, спор няма, че сезонни работници има, спор няма, че дори и пенсионери имат икономическа активност в отделните сезони, но това не дава стабилност на самия отрасъл, на качеството на туристическата услуга, за която всички ние настояваме. Поставям този въпрос, защото той се иска от самия бранш и непременно направете примостване към образованието и към бизнеса, за да може действително да подготвим български кадри за самия стопански отрасъл „Туризъм“. Благодаря. Господин Председател, благодаря за разбирането. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)