22 март 2018 г.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми народни представители! Между първо и второ четене сме направили предложение за отпадане на така предложеното изменение. И до днес недоумяваме, всъщност разбираме, но недоумяваме защо управляващото мнозинство прави това предложение, когато Специализираната прокуратура образува досъдебно производство? Очевидно не, за да се направи процедурата по-бърза и по-ефективна, защото и сега в настоящите текстове на Закона за обществените поръчки има възможност при форсмажор да се мине по тази бърза процедура. Правите това, за да няма прозрачност, за да не може да се сравнят офертите за поддръжка на оградата, за да може да се прикрият далаверите, които са били направени по строежа на оградата, а и да се продължат. Именно затова го правите. Ето защо нашето предложение е този текст да отпадне. Той не е нужен в Закона за обществените поръчки. Нужен е единствено на Вас, както казах, и повтарям – и на първо четене нашето становище беше същото, за да се прикрият и продължат далаверите по изграждането, а сега и по поддръжката на оградата. Защото за поддръжката само на половината от оградата са необходими около половин милион на година и това е без форсмажора. Форсмажорът не може да бъде предвиден. При форсмажор за изграждане на нарушената цялост на оградата колко може да достигне цената? Един, два, три, пет милиона? Това никой не може да предвиди и Вие сте го заложили в това изменение, за да може без обществена поръчка, без яснота, без прозрачност да се правят далаверите по отношение поддръжката на тази ограда. Затова ние предлагаме този текст да отпадне. Моля да бъде подкрепено нашето предложение. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Парламентарната група на „Движението за права и свободи“ няма да подкрепи текста на вносителя. Ние също считаме, че този текст няма място в Закона за обществените поръчки. Абсолютно ненужен текст, който подсилва усещане в обществото, че около тази ограда продължават да се въртят нечисти дела от самото започване на строежа на тази ограда до момента, и продължават тези действия на управляващото мнозинство. Затова ние няма да подкрепим този текст – абсолютно ненужен! Създава прецедент за подобни текстове и занапред, така че ще гласуваме „против“.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Темата за така наречената ограда на границата е една от най-експлоатираните от тази трибуна. Много малка част от хората, които говорят по тази тема, всъщност са ходили на място и имат представа какво се случва там и каква е истинската картина. Мога да кажа, че съм от народните представители, които са стъпили на терен и са видели отблизо как изглежда съоръжението. Странджа е особена планина, с много силно пресечен терен, и това, което се случва там, е трудно предвидимо. Бях през месец октомври, бях и през месец януари и видях какво се случва по деретата. Много е трудно да се предвиди предварително това, което се случва по преградното съоръжение след един порой. Според мен е доста нелогично да се размята тезата, че е необходима процедура по Закона за обществените поръчки, когато става въпрос за щети, случили се от природни бедствия. Трябва ли да чакаме да мине досъдебното производство, образувано от Специализираната прокуратура, за да се правят ремонти? Това, меко казано, е нелогично, защото означава през следващите три, четири, пет или шест месеца пробивите, които са се случили по оградата, да останат така. Да, бях в същото дере, което колега от левицата показа, където всъщност оградата е отнесена, защото това е водосборна зона и защото там се изливат огромни количества вода. Никой не може да каже, че това няма да се случи и утре. Това се е случвало и на други места. Те просто не са толкова известни и популярни. Според мен основният проблем, който в момента стои, е създаване на добра организация за поддръжката на съоръжението. Съоръжението е стабилно на повечето места. Не може от пробив на десет метра да се прави извод за качеството и надеждността на съоръжението по цялата граница. Мисля, че този текст е много разумен, много рационален и ако бързо се вземат мерки за поддръжката на оградата, а това ще стане с пряко възлагане, ефектът ще бъде много по-силен. Нищо няма да се замете, защото така или иначе досъдебното производство върви. Нека да не абсолютизираме и този факт. Досъдебно производство означава просто активна проверка и все още, напомням Ви, че няма нито привлечени обвиняеми, нито конкретни обвинения. Аз следя досъдебното производство. Поискала съм информация по реда за достъп до обществена информация и разчитам, че тя ще ми бъде дадена. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Саватева, не заблуждавайте народните представители, че този текст е необходим, защото имало природни бедствия и оградата била отнесена. И в настоящия момент в Закона за обществените поръчки има текст, който регламентира как се действа при форсмажорни обстоятелства, каквото обстоятелство несъмнено са природните бедствия. Има действащ текст, който регламентира точно тази процедура. Текстът, който се предлага, не касае форсмажорните обстоятелства, природните бедствия, наводнения и така нататък. Този текст просто регламентира една далавера, каквато далавера е и каналджийството. Да Ви припомня чии партийни функционери сключиха споразумение с прокуратурата, да Ви припомня в чии хотели се настаняват военни и така нататък, но това е въпрос на друга тема.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Саватева, честно казано съм потресен от Вашето изказване. Първо, заради факта, че твърдите за целостта на оградата, че няма такова нещо. Напротив, тя е като швейцарско сирене и всеки един, който иска да отиде там, ще го види. Второто нещо, което ме шокира, е фактът, че Вие следите, едва ли не в ролята на наблюдаващ прокурор, досъдебното производство. Много добре знаете, че всичко, което е свързано с досъдебното производство, е следствена тайна. Колегите тук, най малкото трябва да си направят извода кой и по какъв начин се опитва да влияе върху досъдебното производство – изводи, които можем да си направим. Знаете много ясно, и в Закона е записано, че, за да има досъдебно производство, има достатъчно данни за извършено престъпление и законът е повод да бъде образувано. Това означава, че Прокуратурата е започнала действия по отношение на извършено престъпление. Вие днес се опитвате да ни убедите, че приемането на този закон бил в полза едва ли не на досъдебното производство. Напротив, тази поправка, госпожо Саватева, ще ни вкара в замазване на това престъпление, защото преждеговорившият колега е прав, че там се правят безобразия. Това е безобразие, което искаме да покрием със следващото безобразие. За съжаление това е живата истина. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, вярно е, че темата за оградата е една от най експлоатираните и то политически. За нас, от „Обединените патриоти“, оградата е „свидно чедо“. Тя е рожба, която беше родена много трудно, за което успяхме да убедим БСП да бъде започната по време на управлението на Орешарски. Поддържахме темата пред ГЕРБ месеци, години наред, за да я довършат. Но двигателят, вдъхновителят на идеята и изпълнението на оградата, бяхме ние от „Атака“ и другите партии, които съставляват в момента „Обединени патриоти“ – и НФСБ, и ВМРО. За нас оградата не е въпрос да извличаме политически облаги, а е въпрос на полза за държавата, и всичко, което допринася за по лесната й поддръжка и експлоатация, е добре дошло. Тези текстове, които се приемат в тази връзка, са прагматични, вършат работа и това е нашата гледна точка. Няма спор. По този въпрос съм много снизходителен към колегите от БСП. За тях въпросът е обект и извор на опозиционност и нищо друго. Правеха се и се прожектираха филми, какво ли не се изговори. Колеги от БСП, бъдете по-меки! С Вас имаме една цел – да опазим българските граници (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) и няма смисъл да я преекспонирате. За ДПС обаче нещата са съвсем различни. За тях това е проблем – оградата отделя страната ни, нашата територия, от любимата им Турция и това е причината да са толкова остри и да не желаят да се приеме този текст.

Първо, за казаното от господин Хамид: след като и сега е регламентирано да се правят ремонти при форсмажорни обстоятелства, тогава какво Ви притеснява, че ще се правят ремонти? Тоест няма логика, че ускоряването на процедурата ще промени ситуацията и ще замаже обстоятелства, които в момента съществуват и съответно Прокуратурата няма да може да направи своята проверка. Не мисля, че ремонт на място, където оградата е компрометирана, ще промени така фактическата обстановка, че разследващият орган няма да може да си свърши работата. Никакъв проблем няма да се направи една инспекция на мястото преди и след ремонта. Внушения за корупция винаги могат да се правят, но от внушенията до доказателствата има голяма разлика. Аз като журналист знам, че всяко нещо трябва да се докаже. На казаното от многоуважавания от мен господин Иванов: Вие колко пъти сте ходили? Минали ли сте поне 10 метра по оградата? Имате ли представа за терена? Според мен има голямо значение един народен представител или който и да се изказва, да има пряко впечатление от въпроса, за който говори. Аз не веднъж съм казвала и сега ще го кажа: има места по границата, където няма ограда, но те се охраняват от жива сила. И мястото, което беше показано в един от репортажите, беше показано частично – само се илюстрира пробив в оградата, но не се показа будката на „Гранична полиция“, която беше на 20 метра. Това според мен е илюстрация на необективен поглед към обстоятелствата. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ако всички сте забелязали, навън вали обилен сняг. След този сняг, уважаеми колеги, очаквам поредните срутвания, а може би и тази ограда да изчезне – за добро изпълнение, както ще изчезне и снегът след нея. Уважаеми колеги, Вие всички сте запознати със Закона за обществените поръчки – не малка част тук сте юристи. Знаете, че когато един изпълнител работи по един обект, има гаранционен срок. Обикновено тези гаранционни срокове за строителството са около 5 години, ако не ме лъже паметта, нали така? В същото време се опитвате да прекарате един текст, с който на практика тези гаранционни срокове да не работят, да не може да се направи една обективна проверка какво са свършили тези фирми и да не би да изхарчат някой лев допълнително, защото вече са си дали лептата някому. Защото този закон – аз още предния път Ви го казах, е Законът на „златната дупка“, защото днес искаме „златната ограда“ да я направим „златната дупка“ – да санираме съборената ограда с още пари, с които да прикрием една безобразна кражба. Като замине снегът, най вероятно и оградата ще замине. Ние днес искаме да дадем възможност на определени личности, на определени господа да тръгнат отново да харчат държавни пари, при положение че там вече са изхарчени над 250 млн. лв. Колеги, кое не разбрахте от цялата работа – че в момента Прокуратурата провежда проверки, че има досъдебно производство? Очевидно са установени данни за извършено престъпление и в момента се опитваме да прикрием това престъпление. Не превръщайте парламента в един съучастник на една мащабна кражба, защото ние, народните представители, не искаме да бъдем съучастници в това нещо. Нашата работа е да прокарваме закони, които са в полза на българските граждани, не нещо друго. Не искаме да ощетяваме бюджета, напротив, има си действащ закон. Колко пъти да Ви го кажем? При форсмажорни обстоятелства – да, свиква се… Тук една малка подробност – от Министерския съвет, защото една от причините да прокарвате днес този закон, е да отмиете отговорността от Министерския съвет, да се прехвърли пак на някой друг да отговаря за това нещо – незнайно кой, защото е много по лесно, когато са ресорните министри, министър-председателят… Знае се кои възлагат, а днес ще го прехвърлим на някой друг. И да започне пак едно мащабно харчене. Това е истината. Нека да спрем това нещо! Нека Прокуратурата да приключи тази проверка и да каже има ли виновни, кой е виновен, какво са откраднали, не са ли откраднали. Всички видяхме снимките – не са една, не са две. Виждате, че постоянно залавят бежанци, влезли в страната – на изход от страната. Това означава, че те са проникнали отнякъде, означава, че тази ограда не е добре. Чета справките на Министерството на вътрешните работи – те са красноречиви. Заловени са във вътрешността или на изхода от страната, не на оградата, тя дори не ги възпира. Тя не ги възпира, защото са откраднати бетони, огради, тук-таме от двуредова е станала едноредова. Минават със стълби, минават с дрехи, с каквото си поискат. Като призовавате, гледа ли някой? Организирайте да отидем на място да видим тази ограда. Само питате. Организирайте! Ето, Вие сте управляваща партия, заведете опозицията. Но Ви е страх, защото знаете какво ще намерим там. Ще намерим една съборетина. Личи си как са откраднати парите. Това е истината! Имайте малко разум и днес не приемайте този закон! Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми народни представители! Толкова много нонсенс от опозицията не бях чувал скоро. Явно, че тази тема Ви е любима за упражнение, колеги от БСП и ДПС. Всъщност не мога да разбера каква връзка има между Законопроекта и провежданото досъдебно производство в Специализираната прокуратура. Едното няма нищо общо с другото. Специализираната прокуратура се произнася по досъдебно производство, свързано с изграждането на оградата. Когато се произнесе и когато видим становището на прокурора за това дали да бъде внесен обвинителен акт или да се прекрати досъдебното производство, тогава ще разберем коя от тéзите е вярна по отношение на проверката за изграждане. Но това няма нищо общо с разглеждания законопроект, с предлаганата промяна. Другата неистина, която чухме от тази трибуна, беше, че тази процедура, която се предлага, не била необходима, защото имало друга. Няма друга процедура, има наредба, но беше ясно заявено, и от страна на Министерството на вътрешните работи, и от страна на тримата областни управители на територията на областите, на които е разположена оградата, че всъщност тази процедура би отнела между 3 и 6 месеца, за да може да се произнесе по всеки един конкретен казус, в който имаме някакво нарушаване на това преградно съоръжение. На следващо място обвиненията, че нямало да има състезателност и едва ли не няма да има възможност да се избират фирми-изпълнители на тези ремонти, също е несъстоятелно, тъй като един от областните управители каза, че и в момента проиграва такива варианти – ако Законопроектът бъде приет, да прави състезателни процедури и да кани фирми-изпълнители, сравнявайки съответно техните оферти и цената, която ще предложат. Нещо повече, аргументите за това, че можело да се стигне до някои злоупотреби, че едва ли не нямало да се носи отговорност. Напротив, и тримата областни управители заявиха, че поемат цялата отговорност за процедурите, които ще извършват. Както всеки друг държавен орган, те подлежат на контрол. По отношение на Министерския съвет: Министерският съвет също носи своята отговорност, тъй като той ги е избрал и назначил. На практика тук се говореше за „златка дупка“. „Златна дупка“ има само в аргументите против приемането на този закон. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Митев, не заблуждавайте народните представители, че е имало някаква регламентираща наредба. В момента в Закона има текст – ще Ви го изчета, нека всички колеги да го видят. Касае се за чл. 79, т. 4: „Когато е необходимо неотложно възлагане на поръчката поради изключителни обстоятелства и не е възможно да бъдат спазени сроковете, включително съкратените за открита, обосновава наличието на неотложност, не трябва да се дължат на възложителя“. Ето Ви действащ текст, който казва, че когато има изключителни обстоятелства и се налага бързо да се реагира, има действащ законов текст. Не говорете за наредби. Това е текст от Закона за обществените поръчки. Защо трябва да дублираме втори такъв текст? Защото във Вашия не се касае за неотложни обстоятелства, а при всички случай се изключва прилагането на Закона за обществените поръчки? Докато тук Законът за обществените поръчки регламентира точно случаите, за които Вие говорите – неотложни случаи, неотложни обстоятелства. Тук е разликата.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Митев, интересът на БСП е ясен. Вие казахте, че БСП особено има интерес към тази ограда. Интересът на БСП са парите на българските граждани, които за пореден път ще отидат в някой джоб (шум и реплики „Еее!“ от ГЕРБ и ОП), защото това нещо от един филм ще се превърне в сериал. Вие днес превръщате това нещо в сериал, това е истината! Когато става въпрос за кражба, но в особено големи размери, за кражба от джоба на българския гражданин, ние няма как да седим безучастни, господин Митев! Защото на това нещо целта му е веднага след като приемем и след като се разтопи снегът, защото след него няма да има нищо, ще падне тази ограда, на бегом да отидат някои фирмички да вдигнат и да прикрият липсата на строителни материали, невложени в строителството и прокуратурата да не може да си извърши проверката. Това е! За да може веднага по телефона да бъдат извикани и да не се спази сега действащият закон. Това е истината, няма какво да се лъжем! И как ще го обясните на българските граждани? Ние го обясняваме точно и ясно. Как ще застанете Вие пред Вашите избиратели да обясните защо се наливат още и още пари в нещо, което вече са дали – над 250 милиона?

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колега Митев, понеже стана въпрос за дупки, потъване на средства, аз не можах да разбера да не би случайно да обсъждаме дупките в „Цанков камък“, където потънаха едни милиарди? А може би колегите се оглеждат и виждат „Водното огледало“ на Кърджали – там за едни 90 млн. лв.? За тези дупки ли става въпрос или за изменение в Закона за обществените поръчки? Ако става въпрос за тези дупки – „Цанков камък“, над един милиард, а да не говорим – ще повторя, „Водното огледало“ в Кърджали, някъде около 90 милиона, нека тогава тази тема да бъде дебат, обаче в друго време! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря, уважаеми господин Председател. По отношение на репликите на господин Иванов и на господин Хамид и във връзка с репликата, която направи колегата Лазаров. Колега Иванов, това че Вие имате такава изкривена представа, че всички работят по Вашия начин с далавери и с кражба на държавни средства, това не се отнася за всички. Недейте да пренасяте Вашия начин на мислене, Вашия начин на действие и това, което Вие правите и сте го доказвали неведнъж – чухме примери от парламентарната трибуна, не е необходимо да се изброяват и други. Действително и „Цанков камък“, и прословутото „Водно огледало“ са достатъчно добри примери за неефективно разходване на държавни средства и за „златни дупки“, както Вие се изразихте, в които потъват парите – случаят с преградното съоръжение не е такъв. Да, господин Хамид, прав сте в това, че тази поправка цели не само неотложните, абсолютно всички случаи. Но това е с оглед на максимална защита на националната сигурност и максимално бърза реакция – нещо, за което бяхме уверени, пак казвам, от тримата областни управители, които са там и ежедневно полагат необходимите грижи, така че да не се отпуска допълнителен държавен ресурс, за да се изпраща жива сила от силите на полицията, от силите на жандармерията, които във всеки един момент на подобен пробив в съоръжението трябва да охраняват държавната ни граница с Република Турция. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Не е процедура за прекратяване на дебата, а процедура за допуск. Моля за процедура за допуск на заместник-министъра на вътрешните работи господин Красимир Ципов. Защото, ако ще продължаваме този дебат, ние искаме да изясним как беше осъществено строителството на първите 30 км от тази ограда по времето на Орешарски. Какви бяха разходите, кои бяха доставчиците? Някой пита и за гаранциите – има ли гаранции за тези 30 км? Едноредова ли беше по времето на Орешарски оградата или двуредова? (Реплики от „БСП за България“.) Затова прокуратурата, госпожо Нинова, може да се произнесе по всеки един въпрос, по който прецени, че са налице предпоставките по НПК. Вие това добре го знаете. Но това, че има проверка, с оглед презумпцията за невиновност, не означава, че проверката е приключила и че имаме постановена присъда. Моля за допуск!

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Когато на първо четене на Комисия Вашите областни управители отговориха шокиращо на въпросите на народните представители как ще гарантират качество и най-добра цена „Аз обичам да си работя със стари фирми, дето съм им взел страха“, помислих, че това не е правилно. Но сега започвам да виждам позитивите и дори се колебая дали не сте прави. В крайна сметка защо са им нужни на хората нагласени обществени поръчки с предизвестен победител? Защо директно да не си избирате фирмите? Ако Ви пречат обществените поръчки, ако Ви пречат двете инстанции при обжалването на ОВОС-и, ако Ви пречи правовият ред, няма нищо лошо да оформите законодателството по свой образ и подобие, а в крайна сметка българските граждани ще оценят това по достойнство. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Браво, разби ги!

Благодаря Ви, господин Председател. Гласувах „против“ този текст на Законопроекта, защото принципната позиция на нашата парламентарна група е, че Народното събрание трябва да се ограничи в приемането на текстове, които създават хранителна среда за корупцията. Защото нашата позиция – разбира се, и моята лична, тъй като в момента обяснявам личния си отрицателен вот, е, че основната битка с корупцията е да не се създава хранителна среда за корупцията. Всеки законодателен текст, който дава възможност за административен рекет, за административен произвол, е хранителна среда за корупцията. Всеки текст, който позволява да бъдат заобикаляни конкурсите и всички останали процедури при възлагане на обществени поръчки, създава хранителна среда за корупцията. Искам да обърна внимание на всички колеги народни представители, че когато декларират намерение от собствено име и от името на партиите и парламентарните групи, които представляват, по отделни мерки в борбата с корупцията, че това е основният метод за борба с корупцията – да не се създава хранителна среда за това явление! Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз гласувах отрицателно по три причини. Първо, защото смятам, че не е работа на народните представители да стават съучастници в среда – правна и нормативна, която да отваря врати за корупционни действия. Второ, защото смятам, че, колеги, имайки предвид и казуса с НДК, и това с Хасково, ако щете и аферата ЧЕЗ – идва време и то е наближило, когато ще трябва да застанем много скоро от двете страни на една линия. И на линията няма да застанем отляво или отдясно, няма да е политическа. Това ще бъде линията, на която всеки ще избере да застане – дали да оставим държавата на гражданите и на народа си или държавата да остане на тарикатите. С този законопроект, с тази поправка, с тази промяна аз мисля, че няма да бъдем с Вас от една страна на линията. Ние не искаме да оставим държавата на тарикатите. Затова гласувах „против“.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Община Хайредин е разположена в Северозападна България с общо население от 5624 жители към 2009 г.; община Враца също е разположена в Северозападна България с общо население от 73 894 жители според преброяването от 2011 г.; община Брегово е разположена отново в Северозападната част на България, като населението на общината по преброяване от 2011 г. е 5514 души. Общото между тези общини е, че и трите се намират в най бедната част на България – Северозападна България, която е и най-бедният регион в целия Европейски съюз. Общото е, че и в трите общини живеят достойни и трудолюбиви български граждани, че и в трите общини населението вече е значително по-малко, а демографската катастрофа придобива чудовищни размери. Общото е, че са български общини, сполетени от бедствия, а държавата би следвало да се погрижи за всички тях, да предпази живота и здравето на всеки един българин, независимо от неговото местоживеене. Държавата, правителството не може конюнктурно – без каквито и да било обективни, реални критерии, да разделят хората от различните общини, но, за съжаление, го правят. Правят го по най безпардонен и уродлив начин, наказвайки гражданите от община Брегово, заради техния свободен политически избор. Правят го, защото в община Брегово ГЕРБ никога не е печелило каквито и да било видове избори. Правилно беше отпусната финансова помощ както за Хайредин, така и за Враца, но Брегово отново беше пренебрегнато. Брегово е наказано от българското правителство! Според господин Борисов може би там живеят друга категория хора – по-малко граждани, по-малко европейци, които не заслужават грижа от държавата си. В Конституцията на Република България ясно и категорично е записано, че цялата държавна власт произтича от народа, а хората от Брегово, уважаеми господин Премиер, са част от този народ. Република България е единна държава с местно самоуправление, но местно самоуправление не значи абдикиране на държавата от отговорност. Република България е правова държава и се управлява според Конституцията и законите на страната. Къде в Конституцията или законите на страната пише, уважаеми господин Премиер, че по Ваше усмотрение според моментното Ви настроение, без ясни критерии и по мними причини, може да залагате живота и здравето на българските граждани на карта, просто защото бездействате и не помагате на бедстващи българи. В Конституцията на Република България пише: „Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността.“ В такъв момент, когато Брегово е под вода, когато има реална опасност от екологична катастрофа, защото в приливните води има реална опасност да се съдържат тежки метали, а оттам да се просмучат и в питейната вода на общината, когато под вода са 7 хил. дка ниви, помпени станции, снабдяващи общината с питейна вода, как държавата, правителството Ви е гарантирало живота, достойнството и правата на хората от Брегово? Как? Като е изпратила проверка в общината – дали са били спазени процедурите по осъществяване на европейски проекти именно в този момент? Това ли е Вашето разбиране за европейско бъдеще, когато хората бедстват, когато са застрашени – единствената власт, която се грижи за тях, е местната, да им бъде изпратена проверка за изпълнението на европроекти?! Господин Премиер, не си ли взехте поука от Мизия? Не Ви ли стресна? Какво направихте за обезопасяването и стопанисването на язовирите в България, на защитните съоръжения? Какво е състоянието на „Напоителни системи“, чиято задача е не само напояването, а отводняване и защита на населението от наводнения? Каква е Вашата стратегия за развитието на този сектор, защото моментният, аварийният, пожарният подход не е решение, а е неоправдан риск. Хората от Брегово и кметът на общината са оставени от това правителство на произвола на съдбата и милостта на времето. До днес на кмета на общината не е предоставен официален резултат за качеството на питейната вода в общината. Хората не знаят какво ги чака тях и децата им – дали ще осъмнат в домовете си живи и здрави, дали, пиейки от чешмяната вода, това няма да им се отрази на здравето? Защото е факт, господин Борисов, че в Северозападна България раковите заболявания са се увеличили многократно. В тази връзка, когато очевидно държавата нехае, парламентарната група на „БСП за България“ предприе действия да се вземат проби от водата, да се изследват в независима лаборатория и да се съобщи на населението резултатът от изследването. Проблемът със защитната дига при Брегово, която е държавна собственост, не е форсмажор, не е възникнал от вчера. Той съществува още от първото правителство на господин Борисов от 2010 г., когато Брегово беше изправено пред реалната угроза и опасност да бъде потопено. Въпреки множеството писма и призиви на кмета на общината към всички отговорни институции от 2010 г. досега, като управляващи и водещи в три правителства, Вие не направихте нищо за Брегово. Голямата помощ за Брегово беше оказана единствено по време на изборите, когато там беше изпратена жандармерия, не защото имаше проблеми, а за да се покаже на хората кой е самодържецът в България и да помислят как да гласуват. Къде е сега жандармерията? Може би пази стотиците хиляди дупки по пътищата ни. Къде са институциите, къде е правителството, къде е държавата? Къде е помощта за тези българи? Няма ги. Хората в Брегово са обзети от страх, отчаяние и гняв – страх от наводнения и цистерни със сярна киселина, които преминават денонощно през целия град в непосредствена близост до училище и детска градина; страх за живота и здравето си; отчаяние и гняв, породени от бездействието на правителството; отчаяние и гняв, че са забравени и наказани от правителството на България, от Вас, господин Борисов. Господин Премиер, Брегово е част от България. Не се отнасяйте към българите там като към „лош материал“! Те са достойни, честни и смели български граждани. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, дали ще помогнем на хората от Брегово, ако си говорим от тези микрофони? Проблемът е съществуващ, проблемът го има и проблемът се решава. За сведение на колегите, които не познават добре същината на нещата, мисля, че и господин Попов е от тях, във Видинска област има 37 км диги, осем язовира, които са непрекъснато поддържани и усъвършенствани, и в конкретния случай бяха

Какви са видимите резултати?

Да, видимите резултати ги видяхме миналата седмица – дойдохте с джиповете, прехвърлихте се в автобусите, дадоха Ви ботуши вместо да ги дадат на хората, които запушваха пробойните по дигите, и решихте проблема. (Шум и реплики.)

В момента във Видин и във Видинско работи кризисен щаб на областно равнище и кризисни щабове по общините, където е необходимо, а в момента се решават проблемите по отводняването на подпочвените води и по защитата на цялата област. И в момента река Дунав повишава нивото си и притиска реките, които притискат скатните води и се получават тези завирявания. Но за информация дигите в община Брегово от 1982 до 2010 г. са били собственост на общината и кметът да докладва на политическото си ръководство какво са свършили през това време. От 2010 г. насам се изграждат и се правят всички възможни действия, за да се защитят град Брегово и общината. Това, което се е получило, е в резултат на нерегламентирано обработване на блатни земи, които в момента са отводнени. Моят въпрос е: кой обработва тези земи, дали те са 8 хил. дка, дали залятата площ е 5 хил. дка, дали обработваемата засята територия е 2 хил. дка и дали има някаква роднинска, близка връзка с кмета на община Брегово? Второ, не е вярно – Вие сте лъжци! Не е вярно, че община Брегово се захранва с питейна вода от залетите кладенци и много отдавна тези кладенци са в дълбок резерв. Тя се захранва от кладенци, които са в землището на село Ракитница, и няма никаква опасност за питейната вода на жителите на град Брегово. Това е факт. Факт е, че наред с регламентираните проверки се дават и проби ежедневно и РЗИ, и „Напоителни системи“, и РИОСВ правят непрекъснати замервания не само на питейната вода, но на всички води, които са и подпочвени, и заливни, и няма никаква опасност. Дори от сръбската държава получихме уверение, че не се изпускат води от хвостохранилището на мина „Бор“, така че това, което Вие правите в момента, не е в услуга нито на гражданите на общината на град Брегово, нито на област Видин. Това не е вярно и нагнетявате напрежение, което е напълно излишно. Аз искам да Ви помоля да погледнете и да питате Вашия кмет какво се върши в момента, а не да го търсите за генератор на идеи за БСП. Нека да Ви бъде генератор, само че община Брегово е в пъти по голяма фамилна фирма, отколкото всичките примери, които давате за ГЕРБ, за цялата България. Там работят хора, които са кръвно свързани един с друг и управляват общината от години. Да говорите, че е имало жандармерия, че е имало феодално управление, недостойно е. Наистина в община Брегово живеят добри българи и добри граждани на Република България, но те в никакъв случай не са подвластни на сегашното управление – шест мандата на кмета Милчо Лалов. Нека да помогнем на хората, вдигайки оттук лозунги и призовавайки премиера, институциите да си свършат работата. От тази трибуна, както благодарих многократно и по други форуми, искам да благодаря на Пожарната, искам да благодаря на „Напоителни системи“, на областната управа, на РЗИ, на всички институции, които денонощно си вършат работата. Тогава трябваше Вие да видите с какво оборудване са доброволците, които газеха вода със собствени галоши, а на Вас Ви дадоха нови ботуши от общината. Как може такива работи? И да станете сега тук и да говорите, че община Брегово е застрашена! Искам да уверя хората, че нито Видинска област, нито Видин, нито Брегово са застрашени. Прави се всичко възможно, природата действа екстремно, а ние реагираме адекватно. Недостойно е това, което Вие го казвате, недостойно е това, което вършите, но поне свършете нещо полезно. Защото, като отидохте в Кърджали на изнесено заседание, да не би да помогнахте на свлачището и на струтището?! Правите си кризисен PR, но няма да Ви помогне в кризата, в която сте изпаднали дълбоко. Благодаря. (Ръкопляскания. Реплика от ГЕРБ: „Браво!“.)

Благодаря, уважаеми господин Председател за дадената ми възможност. Господин Тошев каза, че аз не съм бил запознат със ситуацията в Брегово във Видинска област и по отношение „Напоителни системи“. Много добре съм запознат, уважаеми господин Тошев, че до ден-днешен на кмета на община Брегово не е даден какъвто и да било официален документ за качеството на питейната вода в Брегово. Запознат съм с това, че единствено кметът, със собствени средства и усилия на общината, се опитваше да отводнява наводнените територии, без да е получил и до този момент каквато и да било адекватна помощ от българската държава. Запознат съм, че хората в Брегово са изкупили минералната вода и в магазините няма минерална вода, защото ги е страх да пият вода от чешмата. Вие всявате страх у хората в Брегово, а не ние, защото криете резултатите от качеството на питейната вода. Този проблем, уважаеми господин Тошев, запознат съм, че седи от 2010 г.!

Разбира се, аз обяснявам с какво съм запознат. Аз съм запознат, че проблемът седи от 2010 г. и до ден днешен нищо не е направено, а това е държавно преградно съоръжение. Дигата е държавна и държавата следваше да се погрижи да я укрепи и да работят „Напоителни системи“ по отводняване на територията на цялата област, защото „Напоителни системи“ не работят в областта.

Не Ви е срам!

Запознат съм, че до 2014 г. хората от „Напоителни системи“, когато Вие управлявахте, не получаваха заплати и със собствени средства купуваха кълчища, за да намотаят помпите в помпените станции, за да не ги убие токът, когато отиват да отводняват. Запознат съм с всички тези детайли, уважаеми колега Тошев! Но Вие какво направихте за Брегово? Какво направихте за останалите общини на територията на област Видин и за самия Видин по отношение на отводняването? Защо парите за дигите покрай Видин бяха прехвърлени в Софийското метро от Вашето правителство? (Реплики от ГЕРБ. Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Председател, когато от трибуната на Народното събрание се изричат откровени лъжи, Вие трябва да спрете говорещия. (Силен шум и реплики.) Аз съм от Брегово, говоря от името на гражданите на Брегово и познавам много добре обстановката. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Много по-добре от господин Тошев, който дойде пет минути преди да…

Затова искам да Ви кажа да прекъсвате такива неща и да не се изказват откровени лъжи от тази трибуна! Това е Народно събрание! Срам и позор! (Ръкопляскания от „БСП за България“. Възгласи: „Браво!“)

Благодаря, господин Председател. Господин Председател, тогава, когато има изявление от името на група, няма право на лично обяснение. Това е към Вас, господин Председател. (Силен шум и реплики от „БСП за България“.) Разбирам Вашето желание да дадете думата и на опозицията, защото те могат да говорят само пред микрофоните и нищо друго да не правят, но и на двамата колеги, които се изказаха преди мен – нека да не обиждат институциите, защото и в момента в община Брегово се източват 40 хил. литра подпочвени води на минута.

Господин Председател, тук декларирам, че ще задам на ресорните министри въпроси – има ли община Брегово възможност да източва 4 литра на минута, те нямат една помпа…?

Обиждате Пожарна, РЗИ и „Напоителни системи“. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Първо, позволете ми да направя процедурно предложение във връзка с обсъждането на Проекта, в залата да бъде поканен заместник-министърът на труда и социалната политика господин Лазар Лазаров.

„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 802-01-7, внесен от Министерския съвет, приет на първо гласуване на 21 февруари 2018 г. „Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

По § 3 има предложение от народните представители Надя Клисурска-Жекова, Крум Зарков, Николай Иванов, Георги Гьоков, Виолета Желева, Кристина Сидорова, Цветан Топчиев и Весела Лечева: „В § 3 в новото съдържание на чл. 164б се правят следните изменения и допълнения: 1. в заглавието думите „на дете до 5-годишна възраст“отпадат. 2. в ал. 1 се създава изречение второ: „Работничка или служителка, която осинови дете над 5-годишна възраст има право на отпуск в периода до изтичане на една година от осиновяването в размер на 90 дни.“ 3. В ал. 2, изречение първо думите „но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст“ и запетаята преди тях – отпадат. 4. в ал. 8 текстът след думата „отпуск“ до края на изречението се заменя с „от допускане на осиновяването“. 5. ал. 9 се изменя така: „Отпускът по ал. 1 – 3, 5 и 8 не се ползва при смърт на детето и при прекратяване на осиновяването, а с изключение на хипотезата на ал. 1, изречение второ и когато детето посещава детско заведение, включително детска ясла или учебно заведение“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Предложението, което правим от нашата парламентарна група, е да имат възможност осиновителите на деца над пет години на някакъв отпуск. Със сега действащите разпоредби на Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване осиновителите на деца над петгодишна възраст нямат никакъв отпуск. (Реплика от докладчика Хасан Адемов: „Не е вярно.“) Кодексът за социално осигуряване и Кодексът на труда – принципите, по които те са създадени, са принципи на равнопоставеност и на солидарност. С нашето предложение предлагаме всички осиновители на деца над петгодишна възраст да имат право на 90 дни отпуск, които да се ползват в рамките на една година от настъпване на осиновяването. Сегашните разпоредби на Кодекса на труда регламентират възможността на биологичните родители. Съжалявам, че ще се върна на това, което искам да кажа по отношение на всички възможности, които са създадени с Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване. Член 163 от Кодекса на труда регламентира правото на отпуск на биологичните родители – да ползват отпуск от раждането до двегодишна възраст на детето. Те са регламентирани и имат съответните права – съответно на 410 дни, първо, и след това между една и две години също имат право на отпуск и по Кодекса за социално осигуряване се получава съответното обезщетение. Осиновителите на деца до петгодишна възраст също имат регламентираното право на отпуск. Сега, с направените предложения в Кодекса на труда, които в момента изменяме, равнопоставяме всички осиновители на деца до петгодишна възраст. За съжаление, осиновените деца и родителите на децата над петгодишна възраст не попадат в тези хипотези по причина, че Законът за училищното и предучилищното образование регламентира обхващането им в такава форма и те нямат право на отпуск. Само че има разпоредби в Закона за училищното и предучилищното образование, които регламентират самостоятелната форма на обучение и много често децата, които са над петгодишна възраст и подлежат на осиновяване – искам да наблегна на това, че около 2000 и над 2000 деца в Регистъра за осиновяване са над петгодишна възраст, нека да дадем възможността на осиновителите да ползват някакъв целеви, адаптационен отпуск. Неслучайно го регламентираме в рамките само на 90 дни, за да може този отпуск родителят да прецени – това е право, това не е задължение – в кой времеви период от една година от настъпване на осиновяването да го ползва, като даваме предпоставка да се ползва във ваканционния период, когато детето не ходи на училище, или ако детето посещава самостоятелна форма на обучение. Петгодишните деца и над петгодишните деца, които подлежат на осиновяване, много често са изостанали в етапите на развитието си. Сигурна съм и съм убедена – казвам това като майка и като родител, че Вие всички добре осъзнавате необходимостта от адаптационен период на всеки един родител, независимо дали е биологичен, независимо дали е осиновител. Нека с това предложение, което правим по § 3, да дадем равнопоставена възможност на родителите и на осиновителите, които решат да осиновят над петгодишно дете, да имат правото на такъв отпуск. Тук говорим, от една страна, за хора, които са работещи, които са осигурявани за тези осигурителни случаи. Пак наблягам на това, че тук говорим за едно право, а не за задължение, така че този кратък времеви порядък от 90 дни да може да се ползва. Призовавам всички, независимо от позициите, които сте заели в комисиите, да помислите и да вземем едно положително решение. Нека да дадем възможност на осиновителите на деца над петгодишна възраст на по-добра равнопоставеност и на една солидарност, от която те имат нужда. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) В крайна сметка говорим за децата. Това е абсолютна държавна политика по отношение на осиновяването и подкрепа за тези деца. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Тази дискусия е част от голямата дискусия за съчетаване на семейния и професионалния живот. Неслучайно в рамките на нашето председателство, дори и в рамките на тези дни, тече дискусията относно приемането на тази директива, която се отнася за съчетаване на професионалния и семейния живот. Трябва да припомня на уважаемите народни представители, че България е една от малкото страни, в която отпускът за бременност, раждане и отглеждане на малко дете е 410 дни, плюс за отглеждане на малко дете 365 дни между първата и втората година. На следващо място, искам да припомня на уважаемите народни представители, че общият брой на национално осиновените деца през 2017 г. е 578. От тези 578 осиновени деца, разпределени по възрастови групи, към датата на заличаване от Регистъра към 31 декември 2017 г. от нула до три години са 473 деца, от три до пет години са 55 деца, между пет и десет години включително са 45 деца, а над 10 години са пет деца. Какво искам да отбележа с тази статистика? Осиновените деца над петгодишна възраст са 50 деца от общо 578 национално осиновени, тоест въпросът с осиновяването на деца до пет години и над пет години по никакъв начин не е обвързан с отпуска, за който говорим в момента, защото мотивацията за осиновяване е осъзната, тя е планирана. Неслучайно тези, които осиновяват деца, минават през доста сложна и тежка процедура, в рамките на която има и заделени периоди, заделени дни, в които се търси възможността за адаптиране към новото семейство. Една голяма част от осиновените деца по национално осиновяване са от приемни семейства, в които приемната грижа предоставя възможност за адаптиране. Ако приемем този допълнителен отпуск от 90 дни, какво се оказва? Оказва се, че семействата на деца от биологични родители няма да имат възможност да ползват този отпуск, за разлика от тези родители. Не искам по никакъв начин, няма нищо по-лошо от това в социалното осигуряване да се противопоставя една група осигурени на друга група, какъвто казус се задава в момента. При всички положения трябва да сме наясно, че мотивацията за осиновяване далеч не е свързана с ползването на отпуск или с ползването на някакви допълнителни блага. Мотивацията е съвършено различна. Когато говорим за тази директива, преди малко пропуснах да отбележа, че дискусията, която тече в момента, е да се предвиди в националните законодателства отпуск в рамките между два и четири месеца, но за всички родители, в това число и на биологичните, на семействата от биологични родители, както и за семейства с осиновените деца. Така че много скоро можем да достигнем до този отпуск, но за всички родители, а не единствено и само за родителите на осиновени деца. Дискусията е много деликатна, дискусията е, както се казва, тънка по ръба на търсенето на справедливост. Молбата ми е: нека да направим така, че да не изключваме биологичните родители от възможността да ползват такъв отпуск!

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, изслушах внимателно, с голямо уважение изказването на доктор Адемов, но ще си позволя да му опонирам в това, че действително дискусията е много деликатна – касае биологичните родители и осиновяващите, но тук става дума за един още по-деликатен проблем. Ще Ви го кажа като педиатър: децата, които се осиновяват над пет години, изживяват изключително тежък стрес в адаптацията към новото семейство. Доколкото разбрах от колежката, идеята за дискриминационна хипотеза, която е издигната от опонентите на това предложение, в случая от чисто психологическа гледна точка, понеже казвате, че е деликатна и действително въпросът е много деликатен, не издържа. Тъй като имаме много случаи в наблюдението на такива деца, които влизат, за съжаление, поради липса на адаптация към семейството, от което са осиновени, много често са в последващи конфликти с осиновяващите родители. Това е възможност на семейството, независимо че може да посещава предучилищна или друга подготовка, да осъществи успешно тази адаптация. Призовавам всички колеги да се замислим сериозно и да направим това изключение, за един толкова малък човешки контингент – Вие цитирахте много точно цифрите, независимо от възможността, която е била изтъкната в Комисията за дискриминационна хипотеза. Задавам си обаче въпроса: кое е по-справедливото за това нещастно дете, което ще бъде осиновено в тази много, много фражилна възраст? Благодаря Ви, господин Председател.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Надявам се, действително всички Вие в залата, прекарвайки през собствената си призма грижата към всяко едно българско дете, да отсеете необходимостта от такъв целеви отпуск. Репликата ми към господин Адемов е свързана с това, че Законът за предучилищното и училищното образование в крайна сметка регламентира самостоятелната форма на обучение и тя е необходима, когато детето има изоставане в развитието, а най-често осиновените деца, лашкани по институции и приемни семейства, изживяват действително този стрес. Така че нека да обърнем внимание, че тук навлизаме и в противоречие със Закона за предучилищното и училищното образование така, както Кодексът на труда и Кодексът за социално осигуряване се опитват в крайна сметка да се съобразят с българското законодателство. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми професор Михайлов и госпожо Клисурска, благодаря Ви за тези реплики, но никога и в Комисията, и тук не съм казвал, че става въпрос за дискриминация на една или друга група. Става въпрос за едно много тънко усещане за въвеждане на нова линия на несправедливост. Знаете колко чувствително е българското общество по отношение на усещането за справедливост. Когато говорим за възможността за този допълнителен отпуск, пак подчертавам, тази дискусия продължава и на европейско ниво, тази дискусия вероятно ще бъде, ако не в рамките на нашето председателство, в следващото – Австрийското председателство. Тази директива ще бъде приета. Тогава ще имаме възможност отново да възобновим тази дискусия. Казвам всичко това, защото Вие говорите, че тези деца изпадат в ситуация на стрес. Действително това е така. Самата процедура по осиновяването, от една страна, дава допълнителни възможности за адаптиране, но си помислете – едно дете, което идва от провинцията да учи в София, примерно в първи клас, не изпитва ли стресова ситуация? Дори един народен представител, хайде да оставим децата, не изпитва ли стресова ситуация? На следващо място, едно дете, което е във възрастта на пубертета, за него няма ли стресова ситуация? Няма ли нужда от допълнителни грижи? Така че дори и да са неравнопоставени нещата, нека да търсим справедливите решения, а не да се опитваме наново да противопоставим отделни групи от обществото.

Уважаеми, господин Председател, уважаеми народни представители! Необходимостта от тези промени в Кодекса на труда и конкретно предложените с § 3 е безспорна. Бих казал дори, че сме закъснели и така сме дискриминирали стотици осиновители от възможността да ползват права по българското законодателство, изразяващи се в отпуск за отглеждане на осиновеното дете и съответните обезщетения за това. Проблемът с осиновяването е от години. Не стига, че самата процедура е дълга и тромава, но и осиновителите, имащи късмета и щастието да стигнат до финала, на практика установяват, че вместо да ги стимулира, държавата ги ощетява. И в двата основни социални закона – Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване, при осиновяване на дете до една година осиновителите имат право на високоплатено майчинство само за времето, когато детето навърши тази възраст. Тоест, ако бъде осиновено дете на девет месеца, осиновителят получава 90% от заплатата си само докато то навърши една година. След това има право на още една година отпуск за отглеждане на детето, докато то стане на две години, за което майката или осиновителката получава по 340 лв. на месец – колкото се откъсна от сърцето на управляващите при приемането на тазгодишния бюджет за втората година от майчинството. Ясно е защо вносителите внасят тези промени в Кодекса на труда, ясни са мотивите им. Констатирани са случаи, включително и в практиката по прилагане на действащата нормативна уредба, в които е налице неравнопоставеност между осиновителите поради различната възраст на осиновените деца. Вследствие на конкретна жалба, такава констатация има и в Комисията за защита от дискриминация. Ясни са и целите на вносителите – осиновителите на деца до петгодишна възраст да имат право на 365 дни отпуск, който ще може да се ползва от деня на предаване на детето за осиновяване, но не по-късно от петгодишната му възраст. Целта е да се гарантират равни права на осиновителите да осигурят необходимата родителска грижа и семейна среда за отглеждане на децата и да повишат мотивацията за осиновяване на деца. Няма да се поколебая, предполагам това ще направят и колегите ми, да приветстваме и да подкрепим Министерството на труда и социалната политика за това, което прави с това изменение и допълнение на Кодекса на труда, защото те се мъчат да гарантират някаква равнопоставеност между осиновители и родители. На преден план излиза въпросът: след влизане в сила тези промени гарантират ли либерални права на родителите и на осиновителите да осигуряват необходимата родителска грижа и семейна среда за отглеждане на децата и също така повишаваме ли мотивацията за осиновяване на деца, особено на тези над пет години? Постигаме ли в пълна степен целите, които са заложени в мотивите към Законопроекта? Отговорът ми е: категорично „не“! Не, защото в България около 80% от децата в Регистъра за осиновяване са над пет години, а под 10% от осиновяванията са на деца над пет години. Броят на кандидат-осиновителите се запазва през последните години и едва в една четвърт от кандидатурите за осиновяване се посочва предпочитан профил, който касае деца над пет години. За осиновени деца над пет години осиновителите и досега нямат право на отпуск по майчинство, но по-важното е да се отбележи, че няма да го имат това право и в бъдеще. Според Комисията за защита от дискриминация това не е дискриминация. Странно тълкуване на ситуацията според мен. За парламентарната група на „БСП за България“ е категорично ясно, че за децата, отглеждани и расли без родителска грижа в първите месеци и години от живота им, е от особена важност. От изключително значение е след осиновяването да бъде създадена здрава, хармонична и емоционална връзка с новото им семейство и периодът след осиновяването е от голямо значение в този процес. Затова нашето предложение с народните представители съвносители е да решим проблема за този така необходим адаптивен период и за осиновителите на деца над пет години. Считаме, че е необходим целеви отпуск след осиновяването за адаптация. За съжаление, не срещнахме разбиране към предложението ни нито от Министерството на труда и социалната политика, нито от другите парламентарни групи в Комисията. Не очаквам разбиране и днес в пленарната зала, но въпреки това ставам да Ви кажа, че не сте прави и че не решаваме проблема на тези хора, не ги стимулираме, не им помагаме в това сложно начинание – осиновяването на дете. Най-логично е майката-осиновителка да има право на отпуск за отглеждането на дете при осиновяването му, без значение от възрастта му. Тоест и при осиновяване на деца над пет години този отпуск да е една година високоплатено майчинство – да се изплаща обезщетение 90% от дохода, върху който се осигурява, независимо от възрастта на детето. Поради редица причини ние сме се спрели на 90 дни. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Само още едно изречение. Спрели сме се на 90 дни и сме се мотивирали за това. Сигурен съм, че ще го отхвърлите, но смятайте, че това наше предложение рано или късно ще бъде прието, защото другото е несправедливо.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега Гьоков, благодаря за изказаните от Вас съображения по отношение на нашето предложение. Уважаеми колега Гьоков, Вие обаче не наблегнахте на нещо изключително важно и съществено. Когато говорим за възможността на биологичните родители да ползват някакъв отпуск, когато детето им тръгне на училище, уважаеми колега Гьоков, тези, биологичните родители, са използвали целевите отпуски, свързани с бременност и раждане, свързани с отглеждане на дете, включително родителите на деца, осиновени до пет години, са ползвали съответните отпуски. Тук говорим за възможността и осиновителите на деца над пет години да имат, в крайна сметка, някакъв отпуск и той е само 90 дни.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Госпожо Клисурска, благодаря за благодарностите, но все пак съм сред вносителите и е логично да си защитавам предложението. Няма нищо по-логично от това, което казвам. Много неща и много аспекти в осиновяването не засягаме тук, но в рамките на пет минути няма как да кажеш всичко от тази трибуна. За мен по-важно е с моето изказване да предизвикам народните представители да помислят по въпроса. Мога да се върна назад във времето в хронологията на тези предложения да видите колко години наред сме ощетявали тези родители, по-скоро осиновители, и не сме им давали дължимото. И те са били със сигурност дискриминирани, това е признато включително от Комисията за защита от дискриминация. Сега дори самият намек, че по някакъв начин, когато дадем на тези хора някакви права, дискриминираме останалите, не ми се струва понятен. Мога да спомена също тук и че това предложение назад във времето, което сега е предложение на Министерския съвет, е било предложение на групата на БСП, само че то беше отхвърлено, защото е предлагано от опозицията, а не от управляващите. Аз съм изключително доволен, че Министерството на труда и социалната политика е узряло за тези промени и ги прави, както съм убеден, че след може би година-две, може и повече, нямам представа как ще се развиват нещата, но Социалното министерство ще бъде принудено да предложи някакво решение и за осиновителите, които осиновяват деца над 5-годишна възраст, защото, повярвайте ми, доктор Михайлов каза много добре за този адаптационен период, който е необходим при осиновяването на едно дете. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, аз също съм сред вносителите, но няма да мотивирам нашето предложение, защото това го направиха моите колеги преди мен. Искам само да Ви обърна внимание на едно число. През 2017 г., както каза господин Адемов, са осиновени едва 50 деца над 5-годишна възраст. Запомнете това число! За какво говорим? Да, приемам промените, предложени в Законопроекта от вносителя, но това не е достатъчно. Както казаха и моите колеги – не решава съществуващата неравнопоставеност по отношение на осиновителите до пет и над 5-годишна възраст. Тук не говорим за никакви финансови стимули. Даже не говорим и за мотивация, защото казахме, че това е личен акт. Един много добре осмислен личен акт и никакви обезщетения или парични финансови стимули няма да допринесат до това в България да се осиновяват повече деца. На всички ни е ясно, но все пак, за да покажем своята подкрепа към тези осиновители, трябва да покажем, че за държавата е важно приоритет да бъде осиновяването. Темата е много дълга, темата е и много по-различна, защото по отношение на осиновяването трябва да се работи и в друга посока, но Ви моля да подкрепите нашето предложение, независимо че е предложено от опозицията, защото понякога трябва да мислим и да бъдем разумни, що се отнася за интересите на децата на България. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Мисля да направя най-краткото изказване. Преценявайте, когато решавате тези неща. Попитайте хората, които са направили това. Нека те да Ви разкажат как се адаптират децата над 5-годишна възраст, има ли при тях стрес при местенето не само в новото семейство, има ли стрес при местенето от едно училище в друго, от една социална форма в едно семейство, което вече не е приемно. От тази трибуна бих искал да благодаря, като човек, който познава добре нещата, на хилядите приемни семейства в България, които са една сполучлива форма за отглеждането на деца в риск. Но искам да подкрепите това предложение, което е направено от моите колеги, защото е разумно. Разумно е, за да може да се способства до голяма степен за адаптация както на семейството, което е осиновило дете, така и на детето, което е осиновено. Оттук нататък мисля, че един ден ще стигнем до това решение, което днес – не дай Боже – бъде отхвърлено. Ще стигнем до него, защото то е и справедливо, и много социално. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Целта на Законопроекта, който в момента разглеждаме, е да премахне една несправедливост. С предлаганите промени се цели да се изравнят правата на всички осиновители на деца до 5-годишна възраст, защото няколко години имаше неравнопоставеност между осиновителите на деца до 2-годишна възраст и осиновителите на деца от 2 до 5-годишна възраст. Сега с тази промяна в Кодекса на труда ние изравняваме правата и всички осиновители на деца до 5 годишна възраст ще имат право на платен отпуск от 365 дни и съответното парично обезщетение от деня на предаване на детето на осиновителите, но не по-късно от навършване на 5-годишна възраст на детето. Възрастовата граница, която се коментира на този дебат, е неслучайно избрана за ползването на отпуск в размер на 365 дни от осиновителите. Това е така с оглед, че до 5-годишна възраст детето задължително трябва да посещава детска градина. Това е една много крехка възраст, в която и биологичните родители, и осиновителите трябва да бъдат до детето, детето да има подкрепа и да се отглежда задължително в семейна среда. Темата за осиновяването е много деликатна. Тази тема е много емоционална, но в случая, колеги, трябва да направим разграничение на емоциите от прагматизма. Действително отчитаме, че има проблеми с осиновяването, особено с осиновяването на деца в по-голяма възраст. Статистиката показва, че през 2016 г. едва 9% от общия брой на осиновените деца през 2016 и 2017 г. е осиновяване на деца над 5-годишна възраст. През 2016 г. са осиновени 54 деца над 5-годишна възраст, а през 2017 г. – 50 деца. Уважаеми колеги, проблемът с осиновяването на деца над 5 годишна възраст не е по отношение на стимули. Това е въпрос на личен избор на самите осиновители, въпрос на нагласа, на вътрешна убеденост. По-голяма част от осиновителите в България желаят да осиновят дете до 1-годишна възраст, най-много до 5-годишна възраст, и, за съжаление, тези деца, които са по-големи, по-трудно се осиновяват. Не мога да се съглася с колегите, които преди малко взеха думата, че – видите ли – ако има такъв отпуск, който те предлагат, до 90 дни за осиновителите на деца над 5-годишна възраст, това ще бъде един стимул, повече деца над 5 години ще бъдат осиновени. Уважаеми колеги, процесът на осиновяването, както беше казано, е дълъг процес. Осиновяването не приключва с една среща. Когато един осиновител вземе решението да осинови дете, това е дълъг процес, който е предхождан от обучение, от срещи между осиновителя и самото дете. Има определен период, който е най-малко един месец, в който осиновителят трябва да направи поредните срещи за опознаване, за адаптация със съответното дете, като тези срещи през този предосиновителен период могат да бъдат десет, могат да бъдат пет, могат да бъдат 20, могат да бъдат 30. В никакъв случай, когато даден осиновител вземе решение, няма значение дали детето е на една година, на пет години, на 15 или на 17 години, това не се изчерпва само с една среща. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Това е дълъг период и аз мисля, че е редно да приемем Законопроекта, какъвто е внесен от Министерския съвет, защото всичко друго, което Вие казахте, не касае тази тема по отношение на децата. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Ангелова, тук коментираме неравнопоставеност, тук коментираме невъзможността на родители, които осиновяват деца над 5 години, да имат правото все пак на някакъв отпуск. И ако гледаме принципите на равнопоставеност и солидарност, заложени в Кодекса за социално осигуряване, заложени в Кодекса на труда, точно ще пристъпим към гласуване на нашето предложение, защото то създава по-добра равнопоставеност, госпожо Найденова. Аз съм убедена, действително сте права, че не това ще бъде предпоставка да бъдат осиновени повече деца, но даваме правото на тези хора, които все пак осъзнато са решили да осиновят дете над 5 години, да имат правото на такъв целеви адаптационен отпуск. Ако не сте разбрали, го повтарям многократно – целеви адаптационен отпуск само в рамките на 90 дни.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Ангелова, ще приема всичко, което казвате от тук и ще приема Вашето изказване като аргументиране по-скоро на предложенията на Министерския съвет по установяване на равнопоставеност на осиновяванията на деца между 0 и 5 години, само че Вие се опитахте да критикувате по някакъв начин и нашето предложение. Оставете тази дискриминация, оставете настрани всичко, което изговорихме от тази трибуна. Ние Ви говорим за целеви отпуск. Говорим Ви за 90 дни за адаптация между детето и осиновителя. Не ми говорете за някакви предварителни срещи, които са правени. Каква е разликата за срещите, ако се осиновява едно дете на 4 години и 10 месеца и едно дете на 5 години и 1 месец. Изкарвате някакъв аргумент, становището на Министерството на труда и социалната политика е такова, с което се мотивира ограничението за ползване на права за осиновени деца до 5 години с това, че 5-годишната възраст е съобразена с предвидената възраст в Закона за предучилищно и училищно образование, където децата задължително трябва да бъдат обхванати в системата на образованието. Разберете, че това няма нищо общо с онзи отпуск, който трябва да бъде прекъснат, когато детето тръгне на детска градина, майчинството. Това са 90 дни за адаптация. Не говорете тук за стимули, за личен избор, за не знам си какво. Разберете, това е отпуск за адаптиране, целеви отпуск! Не чух нито един аргумент защо сте против нашето предложение за тези 90 дни отпуск. Другото е ясно, ние го приемаме. Ще гласуваме за всяко едно предложение от Министерския съвет „за“. Само че Вие обяснете какво става с децата над 5 години и защо Вие сте против тези 90 дни адаптация. Това обяснете. Всичко друго е без значение.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Ангелова, внимателно изслушах Вашето изказване, но искам да Ви споделя като специалист, че самите репери на Закона и това разделяне между под пет и над петгодишна възраст нямат нищо общо с реалното развитие на психологията на децата. Това е една възраст между три и шест години. Зад Вас стои един опитен педиатър и ще Ви каже, че тя се нарича „предучилищна възраст“, в която се формират първите социални модели на децата. Не знам дали сте посещавали домове за деца, не знам какво сте чували за насилията в домовете за деца, но трябва да Ви кажа като специалист, че точно тези деца между три и шест години в тези домове са формирали в себе си изключително негативни социални модели, които не могат да бъдат разбити никак лесно. Тук не става дума за стимулация. Аз моля всички народни представители да се вслушат. Тук става дума за ограничена група от хора, за един фрагмент и много ми е тъжно, когато със силата на мнозинството, както казват римляните: „Мнозинството не винаги е право, а почти никога не е прогресивно!“, се налагат такива фрагментарни решения, само и само да се отрече едно разумно предложение. Моля Ви да се вслушате в това, което споделяме, да бъдете обективни. Не да говорим, че това е едно изстрадано решение на приемните родители, които ще вземат такова решение, а то трябва да бъде осигурено със съответни възможности от страна на законодателя. Благодаря Ви, господин Председател.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги репликиращи! Осиновяването, както Ви казах, е много деликатна тема и Вие в момента се заигравате по тънката струна на емоциите. Трябва да направите разграничение. Няма никъде – нито в Кодекса на труда, нито в Кодекса за социално осигуряване, отпуск за адаптация. Това не е отпуск за адаптация. Никъде не е записано, че е отпуск за адаптация. (Реплика от народния представител Георги Гьоков.) Адаптацията започва, както Ви казах, още при първата среща на кандидат-осиновителите с осиновените деца. Много добре познавам този процес на осиновяване. Като бивш регионален директор, по право съм била и председател на Съвета по осиновяване, така че до болка ми е познат целият процес на осиновяване. Трябва да правите разлика между отпуск за адаптация и отпуск за отглеждане на дете. Това са две различни неща. В Кодекса за социално осигуряване този отпуск за отглеждане на дете до петгодишна възраст е свързан с парично обезщетение на база осигурителен риск, който преди това е плащан. Моля Ви, преди да излезете и да говорите някои неща, трябва да се подготвите добре. Благодаря Ви. (Шум и реплики от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Председател, моля да не допускате в залата такива оценки в некомпетентност и, така да се каже, в някаква си пристрастност към случаите. Да, аз съм пристрастен, мога в тази дискусия да обявя и конфликт на интереси, но съм много запознат по всичко, което се случва за осиновяването. Изключително запознат! Нека да ме извинят и да си въздържат друг път нервите. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! За да няма съмнение дали съм подготвен, или не съм подготвен по темата, ще напомня част от моята трудова биография. От 1999 г. до 2003 г. управлявах Проекта за благосъстояние на децата в България на Световната банка, на Европейския съюз тогава, и съм един от създателите на Закона за закрила на детето – първия, Държавната агенция за закрила на детето и така нататък. Смятам, че съм подготвен по темата, която сега ще засегна. Колеги, тук не става въпрос за изравняване на права и за неравнопоставеност, на първо място. Тук става въпрос за едно човешко отношение. Когато говорим за проблема на децата в институциите или така наречената деинституционализация на децата, винаги трябва да мислим какво и какви допълнителни мерки трябва да бъдат предприети, така че децата да бъдат изведени от тези институции не само в приемни семейства, което не е лошо, но да намерим онзи начин, по който децата могат да влязат в пълноценни семейства като пълноправни членове на семействата. Един от начините е това, което предлагаме. Ние не се противопоставяме на това, което предлага Министерският съвет, и ще го подкрепим. Ще го подкрепим, но искаме да разширим обхвата. Искаме да стане ясно, че когато става въпрос за осиновяване на деца на по-голяма възраст, колкото е по-голяма възрастта на детето, толкова по-трудно става адаптирането му в едно семейство. Нещо повече, срещите, които се провеждат предварително, не дават онзи начин на живот в семейство. Те дават някакво запознаване на осиновителя с осиновявания като чисто човешки отношения, не като бит, не като условия на живот. Всеки осиновител, за да може да осинови, трябва да докаже, че има и материални, и морални, и всякакви други качества, с които може да бъде осиновител. Той трябва и да работи. Как си го представяте това? Осиновяваме го с акта за осиновяване. Идва детето вкъщи на 5, 6, 7-годишна възраст и неговият осиновител казва: „Довиждане, днес отивам на работа! Стой си вкъщи тука и виж как ще се оправяш.“ Разбирате ли, това е абсурдът? Това искаме да направим – детето да може да изкара няколко дни със своя осиновител. Не е убийствено – три месеца, деветдесет дни, с които детето да може да свикне с бита, да знае в колко се става, къде е банята, какво значи да си в семейство. Какво значи да имаш някакви отговорности един към друг – осиновител към осиновен, осиновен към осиновител. Как се живее в едно семейство, защото това дете е дошло от институция, която няма нищо общо със семейна среда. Не виждам какво Ви пречи тези деветдесет дни да бъдат приети?! Това само ще помогне, от една страна, на хората да знаят, че когато вземат това дете, ще имат възможност известно време да се грижат, да бъдат заедно и да се възпитават взаимно, защото процесът на осиновяване е взаимно възпитание. Той не е само възпитанието на осиновителя към осиновения. Това е и нова отговорност. Всичко това може да се направи. Не виждам причината, поради която го отказвате. Вие бяхте отказали предишните предложения, които сега ги приема Министерският съвет. Най-вероятно ще стигнете и до това предложение да го приемете. Както винаги съм казвал, развивайте се по-бързо. Недейте да чакате една година да мине, за да Ви дойде до главата, че това, което предлагаме, е правилно. Надявам се да подкрепите това предложение. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ерменков, аз не се съмнявам във Вашите познания по отношение на закрила на детето, по отношение на мерките за закрила, но искам да кажа следното нещо, за да стане ясно и на останалите народни представители всъщност за какво е дискусията. Първо, биологичните родители имат право на отпуск за бременност и раждане, подчертавам дебело: отпуск за бременност и раждане – 45 дни преди раждане, 365 дни след раждане. След този отпуск, в рамките на който получават обезщетение по Кодекса за социално осигуряване, имат право на отпуск за отглеждане на дете до навършване на двегодишна възраст. Всяка година с бюджета на държавното обществено осигуряване се определя сумата, която родителите получават за отпуска между една и двегодишна възраст. Освен този отпуск, право на 15-дневен отпуск непосредствено след раждане, когато двойката е в семейни отношения, има право и съпругът на 15 дни допълнителен отпуск, съгласно директива, която сме ратифицирали и сме въвели в българското законодателство. Какво се предлага сега от Министерския съвет? Предлага се въвеждане на отпуск от 365 дни и за осиновители до навършване на петгодишна възраст. Защо е определена тази петгодишна възраст, тук бяха казани достатъчно аргументи. Това, което се предлага, е да има допълнителен отпуск, подчертавам, допълнителен отпуск от 90 дни за семейства на осиновители, за така наречената адаптация, за която казвате. Обаче този допълнителен отпуск от 90 дни го нямат биологичните родители. Вие смятате ли, че биологичните родители, децата на родени в семейство на биологични родители нямат проблеми, подобни на тези, които имат децата в семейства на осиновители? Може и да има разлика, вероятно има такава разлика, но децата, родени в биологични семейства, също имат проблеми. Във възрастта и стреса, който изживяват, когато са в първи клас, когато са в условия на предучилищно образование и обучение, когато са в пубертетната възраст, когато сменят едно училище с друго, винаги има такива стресови ситуации, само че за тях не се предвижда този допълнителен отпуск. Затова пак се връщам на изначалната теза ¬– Европейската комисия в момента обсъжда директива, в рамките на която се обсъжда и този въпрос, но под формата на голямата дискусия – за съчетаване на семейния и професионалния живот такъв отпуск между два и четири месеца да ползват всички родители, в това число и осиновители. Това е разликата между това, което се предлага от Министерския съвет, и това, което предлагате Вие.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Ерменков, съгласна съм с част от нещата, които казахте, беше професионално изказване. Но не съм съгласна с това, което казахте и го натъртихте няколко пъти от трибуната, че тези деца са от институции. Няма вече институции. Правителството на ГЕРБ закри тези институции. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Децата в момента, които подлежат на осиновяване, са в приемни семейства и в услуги от алтернативен тип, в среда близка до семейната, така че институциите бяха преди десет години, господин Ерменков.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега Ерменков, всички майки, които са назначени по Кодекса на труда, имат задължението да бъдат осигурявани, регламентирано е в Кодекса за социално осигуряване, за „Общо заболяване и майчинство“. Подчертавам, всички! Само че в нашата държава има майки, които не стават майки, които изпадат в хипотезите да осиновяват, но те са задължени да внасят съответната осигуровка – това е, от една страна. (Реплика от народния представител Таско Ерменков.) Господин Ерменков, ако детето ми, което аз реша да осиновя, навърши пет години май месец, учебната година започва септември, какво правим? Задължителното посещение на училище, което е регламентирано в Закона за предучилищното и училищното образование, дава ли ми задължителната форма то да тръгне на училище от май? Ето я възможността този отпуск да бъде ползван. Аз съм сигурна, че нито един биологичен родител, господин Ерменков, няма да се противопостави на това наше предложение, защото родителите, които имат деца, които са ползвали отпуск, в крайна сметка няма да търсят целево този отпуск за адаптация, когато детето тръгне на училище. Те са се възползвали в режима на чл. 163 – 164 от Кодекса на труда в една по-ранна възраст на това дете, господин Ерменков.

Аз ще започна с изказването на господин Адемов. Господин Адемов, ние не сме против това, което предлага Министерският съвет, мисля, че го подчертах дебело. Ние разширяваме това, което предлага Министерският съвет, и мисля, че го аргументирах по някакъв начин. Ако Вие смятате, че България не може да бъде по-подготвена и да приема законодателство преди да бъдат приети европейските директиви и въз основа на тях да си приемем законодателството, това е Ваш проблем. Смятам, че ние сме достатъчно разумни хора, за да чакаме европейската директива, която да ни налага ние какво да правим, когато сами можем да го направим, когато ние знаем, че трябва да го направим, когато знаем, че това е в полза на децата. И не става въпрос тук, ако ще поставяме така въпроса, аз мога да поставя въпроса така: не може майката да роди, дълго време търси начин за раждане, не се получава и си осиновява едно дете на малко по-голяма възраст, съобразено с нейната възраст. Аз не искам тя да получава майчински затова, че не е могла да роди. Искаме просто и елементарно – тези деца, които ще влязат в едно семейство, където има изградени битови условия, където има някакъв начин и режим на живот, да могат да се адаптират взаимно родител към дете – дете към родител. Елементарно е! Не знам как да Ви го обясня по-подробно? Не става въпрос за милиони и милиарди. Става въпрос за човещина, става въпрос за това тези деца и тези родители да могат да си напаснат един към друг. Деветдесет дни няма да срутят икономиката на държавата на 54 деца, както се оказа по статистика. Всъщност, искам да задам един въпрос: извинявайте, да, вярно, не са тези институции, които бяха, но пак има институции, госпожо Ангелова. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ, от място.) Няма, това са приемни семейства.

Има ги, има ги. Те може да не са институт, те може да са от семеен тип. Какво е това „от семеен тип“? Нали е същото, нали не е семейство, не живеят в семейство, а живеят в семеен тип? СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място.) Няма, няма.

А вижте приемните семейства – колко от децата, които са в приемни семейства, тези, които са без родители, и колко деца има без родители, които не са в приемни семейства? Направете тази статистика и ще ми я кажете. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

И господин Председател, след това ще взема и по начина на водене, след като свърша с дупликата. Още един път призовавам колегите към разум и към човещина, към нищо друго. Няма емоция, има просто прагматизъм, както Вие казвате, има нещо, което е необходимо да направим, за да може в България да има повече осиновени деца и колкото по-трудно те се осиновяват на по-голяма възраст, толкова по-добри условия трябва да създаваме, за да могат те да бъдат осиновени, а не да стоят без каквато и да е било перспектива, да имат пълноценни и пълноправни семейства. Това беше моята дуплика. Сега по начина на водене, господин Председател.

Господин Председател, в момента Вие сте свидетел на рецидив на неприемливо поведение от колеги от ГЕРБ, седящи на първия ред – подвиквания от място, опити за прекъсване на изказващия се и начини, по които да се отмести вниманието от важния проблем към тяхното невъзпитано поведение. Много Ви моля, вземете мерки. Благодаря Ви!

По § 4 има предложение от народните представители Надя Клисурска и група народни представители: „В § 4 се правят следните изменения: 1. В т. 2 в новото съдържание на ал. 1 думите „на дете до 2-годишна възраст“ и на дете до 5-годишна възраст“ – отпадат. 2. В т. 3 в новото съдържание на ал. 2 думите „на дете до 2-годишна възраст“ и „на дете до 5-годишна възраст“ – отпадат. 3. В т. 5 в новото съдържание на ал. 4 думите „до 5-годишна възраст“ и „до 2-годишна възраст“ ¬отпадат. 4. В т. 6 в новото съдържание на aл. 5 думите „на дете до 2 годишна възраст“ и „на дете до 5-годишна възраст“ – отпадат.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.

По § 6 има предложение от народните представители Надя Клисурска-Жекова и група народни представители: „В § 6 в новото съдържание на т. 4 думите „на дете до 5 годишна възраст“ - отпадат.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6: „§ 6. В чл. 352, ал. 1 се правят следните изменения: 1. В т. 2 и 3 думата „ползуваните“ се заменя с „ползваните“. 2. Точка 4 се изменя така: „4. ползваните неплатени отпуски за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст;“.

Комисията предлага да се създаде ново подразделение: „Предходни и заключителни разпоредби“.

По § 7 по вносител има предложение от народните представители Надя Клисурска-Жекова и група народни представители: „В § 7 в създавания § 3к, в ал. 1 и ал. 2 думата „юли“ се заменя с „април“. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7: „§ 7. (1) Работничките и служителките или лицата, на които отпускът поради осиновяване на дете по отменените ал. 6 и 11 на чл. 163 и по ал. 10 в редакцията й до влизането в сила на този закон или по чл. 164 не е изтекъл до 1 юли 2018 г., включително, от тази дата имат право на отпуск по чл. 164б, ал. 1, 2 и 3 за остатъка до 365 дни, но не по-късно от навършване на 5-годишна възраст на детето. (2) Работничките и служителките или лицата, на които отпускът поради осиновяване на дете по отменените ал. 6 и 11 на чл. 163 и по ал. 10 в редакцията й до влизането в сила на този закон или по чл. 164 е изтекъл до 1 юли 2018 г., включително, от тази дата имат право на отпуск по чл. 164б, ал. 1, 2 и 3 в размер на разликата между 365 дни и сбора от ползваните или полагащите се отпуски поради бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, но не по-късно от навършване на 5-годишна възраст на детето. (3) В случаите по ал. 1 и 2 отпускът се разрешава въз основа на писмено заявление от лицето до предприятието. (4) През време на отпуска по ал. 1 и 2 на работничката или служителката или на лицето, което ползва отпуска, се изплаща парично обезщетение от държавното обществено осигуряване. (5) От деня на разрешаване на отпуска по чл. 164б, ал. 1, 2 и 3 отпускът по чл. 163 или по чл. 164 се прекратява“.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Както знаете, направените предложения за изменения на Кодекса на труда – такива, каквито ги гласуваме днес в залата, са продиктувани от едно дело за дискриминация и следствието от него – решението. Именно поради тази причина по § 7 и след това по § 14… По § 7 са заварените случаи, нашето предложение е Законът да влезе в сила от 1 април, а не както се прави предложение – от 1 август. Влизането в сила на Законопроекта от 1 април ще бъде по-справедливо към така наречените „заварени случаи“, посочени в § 7, в които срокът за използване на отпуските по Кодекса на труда не е изтекъл или съответно е изтекъл, тъй като те до момента на промените са поставени в дискриминационно положение, но и към вече приетите изменения ще им бъдат създадени редица трудности: прекъсване на отпуск само няколко месеца след осиновяване на детето, и това ще доведе до редица проблеми – по-бавно адаптиране на детето към новата среда, посещение на детска ясла, в която отново се променя средата и връщане на работа на осиновителката само за няколко месеца и това ще бъде обусловено от различните обезщетения, които следват от Кодекса за социално осигуряване. Някои от родителите ще се възползват от правото си да ползват по-добрата хипотеза, която към момента ние гласуваме, а именно да ползват 90% от получаваното от тях брутно трудово възнаграждение, както казвам, в рамките на 365 дни. Така че нека да създадем възможността още от утре Законът да влезе в сила, за да няма налагане за прекъсване на отпуск, за да могат да се възползват от по-пълното си право тези, които са осиновили деца в този дискриминационен времеви порядък под 2 и над 2-годишна възраст.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Очевидно е желанието на вносителите на това предложение правата, които бяха гласувани досега, да влязат в сила с близо два месеца по-рано – от 1 април. Впрочем Законът влиза в сила от 1 юли, а не от 1 август, но това е най-малкият проблем. Аз искам обаче да кажа няколко технически неща, поради които Вашето предложение няма как да бъде реализирано. На първо място, има Закон за нормативните актове, съгласно който Наредбата за работното време, почивките и отпуските, Наредбата за паричните обезщетения от държавното обществено осигуряване, които във връзка с приетите предложения трябва да бъдат приети, трябва да минат през обществено обсъждане – 30 дни, трябва да минат и на междуведомствено обсъждане – 14 дни, което на практика изключва възможността това да се случи до месец април, защото остава малко повече от един месец. На второ място, Националният осигурителен институт няма как да обработи тази нова информация, защото става въпрос за промяна на софтуера и то на софтуера на работодателите, а една голяма част от този софтуер се изпълнява от външни изпълнители, така че, за да може да се извърви тази административна процедура, е необходимо това време, което е посочено в предложението на вносителите. Желанието Законът да влезе в сила малко по-рано – с два месеца, е добро, но технически и законово няма как това да се случи.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Много добре познавам регламентираните срокове в Закона за нормативните актове, само че искам да наблегна на нещо много важно и съществено. Дискриминационното дело е във връзка с въведените предложения от 2014 г. И дискриминационното дело, и решението по него са от средата на 2016 г. Уважаеми господин Адемов, една година отлагаме влизането в сила на едни по-добри и по-справедливи разпоредби. Крайно време е да не отлагаме повече и в тази връзка е нашето предложение.

Вие сте юрист и знаете, че не може преди да се приеме Законът, да се приемат изменения на наредбите!

„Заключителни разпоредби“. Комисията не подкрепя текста на вносителя за наименованието и предлага то да бъде отхвърлено.

Параграф 8 по вносител – предложение от народните представители Светлана Ангелова и Ралица Добрева. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от Надя Жекова и група народни представители: „В § 8 се правят следните изменения: а) в т. 3 в новото съдържание на чл. 51, в заглавието думите „на дете до 5-годишна възраст“ отпадат; б) в т. 4 в новото съдържание на чл. 52 думите „на дете до 5-годишна възраст“ в заглавието и в текста на разпоредбата отпадат; в) в т. 8 в новото съдържание на чл. 53а думите „на дете до 5-годишна възраст“ в заглавието и думите „до 5-годишна възраст“ в текста на разпоредбата отпадат; г) в т. 9 се правят следните изменения: - в създавания чл. 53б думите „на дете до 5-годишна възраст“ в заглавието и думите „до 5-годишна възраст“ в текста на разпоредбата отпадат; - в създавания чл. 53в: - в заглавието думите „на дете до 5-годишна възраст“ отпадат. - в ал. 1 думите „на дете до 5-годишна възраст“ отпадат, а текстът след думите „чл. 49“ до края на изречението се заменя със „за срока на отпуската по чл. 164б, ал. 1 от Кодекса на труда“; - ал. 4 – отпада; - сегашната ал. 5 става ал. 4. д) в т. 12 в създавания § 22ф в ал. 1 и ал. 2 думата „юли“ се заменя с „април“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8: „§ 8. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 50: а) в ал. 1 думата „календарни“ се заличава; б) алинеи 5 и 6 се изменят така: „(5) Осигуреното за общо заболяване и майчинство лице, при което е настанено дете по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето, има право на обезщетение по ал. 1 в размер на разликата от възрастта на детето в деня на настаняването му по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето, до изтичането на срока на полагащото се обезщетение за раждане. (6) Осигуреният за общо заболяване и майчинство баща има право на парично обезщетение при раждане на дете в размера, определен по реда на чл. 49, за срок до 15 дни, през време на отпуска по чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда, когато отговаря на условията по чл. 48а“; в) в ал. 7 думата „календарни“ се заличава, а думите „чл. 163, ал. 10, 11 или 12“ се заменят с „чл. 163, ал. 10 и 12“; г) алинея 8 се изменя така: „(8) Самоосигуряващите се лица имат право на обезщетение по ал. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7, когато отговарят на условията по чл. 48а“. 2. В чл. 50а: а) в ал. 1 текстът преди т. 1 се изменя така: „Майката, която отговаря на условията по чл. 48а, получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 49, когато“; б) в ал. 2: аа) в изречение първо думите „(осиновителката)“ и „(осиновителя)“ се заличават; бб) в изречение второ думите „е осигурено за общо заболяване и майчинство“ се заменят с „отговаря на условията по чл. 48а“. 3. Член 51 се изменя така: „Обезщетение при смърт или при заболяване на майката или на осиновителката на дете до 5-годишна възраст Чл. 51. При смърт или тежко заболяване на майката (осиновителката), което я възпрепятства да гледа детето, на лицето, което ползва отпуска по чл. 167 от Кодекса на труда, се изплаща парично обезщетение по чл. 49, 53 или 53в. Обезщетението се изплаща и на самоосигуряващите се лица, когато отговарят на условията по чл. 48а, 52а и 53а.“. 4. Член 52 се изменя така: „Обезщетение при бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст при прекратяване на осигуряването Чл. 52. При прекратяване на осигуряването за общо заболяване и майчинство през време на получаване на обезщетение за бременност и раждане или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст на осигуреното лице се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане по чл. 50 или при осиновяване на дете по чл. 53в.“. 5. В чл. 52а: а) в заглавието думите „малко дете“ се заменят с „дете до 2-годишна възраст“; б) в текста думите „малко дете“ се заменят с „дете до навършване на 2-годишната му възраст“. 6. В чл. 52б: а) в заглавието думите „малко дете“ се заменят с „дете до 2-годишна възраст“; б) в текста след думата „дете“ се добавя „до навършване на 2-годишната му възраст“. 7. В чл. 53: а) заглавието се изменя така: „Обезщетение при отглеждане на дете до 2-годишна възраст“; б) алинея 1 се изменя така: „(1) След изтичане срока на обезщетението за бременност и раждане, през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, на майката се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Обезщетението се изплаща и на осиновителката, ако след изтичане срока на обезщетението при осиновяване на дете, то не е навършило 2-годишна възраст.“; в) в ал. 2: аа) в изречение първо думите „на малко дете“ се заменят с „на детето“; бб) в изречение второ думите „чл. 167, ал. 2“ се заменят с „чл. 167, ал. 5“; г) в ал. 3 думите „до 2-годишна възраст“ се заменят с „до навършване на 2-годишната му възраст“; д) в ал. 4 след думите „даване за осиновяване“ се поставя запетая и се добавя „при прекратяване на осиновяването“; е) алинея 5 се изменя така: „(5) Самоосигуряващите се лица имат право на обезщетение по ал. 1, 2, 3 и 4, когато отговарят на условията по чл. 52а.“. 8. Член 53а се изменя така: „Право на обезщетение при осиновяване на дете до 5-годишна възраст Чл. 53а. Осигурените за общо заболяване и майчинство лица имат право на обезщетение при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.“. 9. Създават се чл. 53б, 53в и 53г: „Срок за представяне на документи и данни за изплащане на обезщетение при осиновяване на дете до 5-годишна възраст Чл. 53б. Осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт документите и данните за изплащане на парично обезщетение при осиновяване на дете до 5-годишна възраст в срока по чл. 40а, т. 1, а самоосигуряващите се лица – до 10-о число на месеца, следващ този, от който се иска изплащане на обезщетението. Обезщетение при осиновяване на дете до 5-годишна възраст Чл. 53в. (1) На осигуреното за общо заболяване и майчинство лице през време на отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст се изплаща обезщетение в размера, определен по реда на чл. 49, за срок до 365 дни от деня на предаването на детето за осиновяване, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст. (2) На осигурения за общо заболяване и майчинство осиновител се изплаща парично обезщетение при осиновяване на дете в размера, определен по реда на чл. 49, за срок до 15 дни през време на отпуска по чл. 164б, ал. 8 от Кодекса на труда. (3) На осигуреното за общо заболяване и майчинство лице се изплаща парично обезщетение в размера, определен по реда на чл. 49, след изтичане на 6 месеца от деня на предаване на детето за осиновяване за остатъка до 365 дни през време на отпуска по чл. 164б, ал. 2, 3 или 5 от Кодекса на труда. (4) Паричното обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при смърт на детето, при прекратяване на осиновяването, при настаняване в детско заведение на пълна държавна издръжка, както и когато детето посещава детско заведение, включително детска ясла или учебно заведение. (5) Самоосигуряващите се лица имат право на обезщетение по ал. 1, 2, 3 и 4, когато отговарят на условията по чл. 53а. Обезщетение при неизползване на отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст Чл. 53г. (1) Осиновителката на дете до 5-годишна възраст или осиновителят, който сам е осиновил дете до 5-годишна възраст, когато отговаря на условията на чл. 53а, получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 49, когато след изтичането на 90 дни от деня на предаване на детето за осиновяване: 1. не ползва отпуск за осиновяване, или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване; 2. самоосигуряващото се лице започне да упражнява трудова дейност, за която се осигурява за общо заболяване и майчинство. (2) Когато осиновителката е починала, лишена е от родителски права и/или упражняването на родителските права върху детето е предоставено на осиновителя, обезщетението по ал. 1 се изплаща на осиновителя, а когато той е починал – на настойника. Обезщетението се изплаща на настойника и в случаите, когато осиновителят, който сам е осиновил дете, е починал или е лишен от родителски права. Обезщетението се изплаща, когато лицето, поело отглеждането на детето, отговаря на условията по чл. 53а. (3) Обезщетението по ал. 1 и 2 не се изплаща при смърт на детето, при прекратяване на осиновяването, при настаняване в детско заведение на пълна държавна издръжка, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството.“ 10. В чл. 54: а) в заглавието думите „малко дете“ се заменят с „дете до 2-годишна възраст“; б) в ал. 1: аа) в текста преди т. 1 думите „е осигурена за общо заболяване и майчинство и е имала право на обезщетение“ се заменят с „отговаря на условията“; бб) в т. 1 думите „малко дете“ се заменят с „детето“; в) в ал. 2, изречение второ думите „е осигурено за общо заболяване и майчинство“ се заменят с „отговаря на условията на чл. 52а“; г) в ал. 3 след думите „когато детето е дадено за осиновяване“ се поставя запетая и се добавя „когато осиновяването е прекратено“. 11. Навсякъде в останалите текстове на кодекса думите „от 2-“ се заличават.“

Комисията предлага да се създаде нов § 9: „§ 9. (1) Осигурените за общо заболяване и майчинство лица, които са осиновили дете и на които до 1 юли 2018 г., включително, срокът за изплащане на обезщетение по чл. 50, ал. 5 или 7 или по чл. 53 от Кодекса за социално осигуряване в редакцията им до влизането в сила на този закон не е изтекъл, от тази дата имат право на обезщетение по чл. 53в, ал. 1 или 3 от Кодекса за социално осигуряване за остатъка до 365 дни, но не по-късно от навършване на 5-годишна възраст на детето. (2) Осигурените за общо заболяване и майчинство лица, които са осиновили дете и на които до 1 юли 2018 г., включително, срокът за изплащане на обезщетение по чл. 50, ал. 5 или 7 или по чл. 53 от Кодекса за социално осигуряване в редакцията им до влизането в сила на този закон е изтекъл, от тази дата имат право на обезщетение по чл. 53в, ал. 1 или 3 от Кодекса за социално осигуряване за остатъка до 365 дни, но не по-късно от навършване на 5-годишна възраст на детето.“

По § 9 по вносител има предложение от народния представител Надя Клисурска-Жекова и група народни представители: „В § 9, т. 2, в заместващия текст думите „на дете до 5-годишна възраст“ отпадат. Комисията се подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 10.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 11: „§ 11. В Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. …) в чл. 67, ал. 5, т. 2 думите „чл. 163 – 164а“ се заменят с „чл. 163,164, 164а и 164б“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 12.

Предложение от Надя Клисурска-Жекова и група народни представители: „В § 12 в новото съдържание на ал. 4, думите „на дете до 5 годишна възраст“ отпадат.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 13.

По § 13 по вносител има предложение от Надя Клисурска-Жекова и група народни представители: „В § 13 в т. 1, б. „а“ и „б“ и в т. 2, в заместващите текстове думите „на дете до 5-годишна възраст“ – отпадат.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 14.

По § 14 има предложение от Надя Клисурска-Жекова и група народни представители: „В § 14 думата „юли“ се заменя с „април“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 15.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Измененията на Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборгски протокол) към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, приети на Тридесетата сесия на Изпълнителния орган на Конвенцията на 4 май 2012 г. в Женева, № 802-02-7, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2018 г. На заседание, проведено на 1 март 2018 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Законопроект за ратифициране на Измененията на Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборгски протокол) към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, приети на Тридесетата сесия на Изпълнителния орган на Конвенцията на 4 май 2012 г. в Женева, № 802-02-7, внесен от Министерски съвет на 19 февруари 2018 г. На заседанието присъстваха господин Красимир Живков – заместник-министър на околната среда и водите, и господин Иван Ангелов – директор на дирекция „Опазване чистотата на въздуха и предотвратяване на замърсяването“ към Министерството на околната среда и водите. Законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от господин Живков. Той посочи, че с Решение № 102 от 19 февруари 2018 г., Министерският съвет предлага проект на Закон за ратифициране изменението на Протокола към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния. Заместник-министърът отбеляза, че става дума за подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон или така наречения „Гьотеборгски протокол“. Господин Живков посочи, че Конвенцията е сключена под егидата на Икономическата комисия на Организацията на обединените нации. Тя е основната рамка, регламентираща сътрудничеството и мерките за ограничаване и постепенно намаляване на замърсяването на въздуха, последствията върху човешкото здраве и околната среда с акцент върху трансграничното замърсяване. Към днешна дата действието на Конвенцията е разширено с осем протокола, в това число и последният – Гьотеборгски протокол, ратифициран през 2005 г. Изменението му определя нови норми за допустими емисии на различни замърсители и дейности, които отговарят на определените в законодателствата на Европейския съюз и Република България. Насърчава се намаляването на емисиите на сажди – компонент на праховите частици. Осъвременяват се допустимите стойности на емисиите. Изменението определя и национални тавани след 2020 г. за страните по него. Господин Живков поясни, че националните тавани за сяра (предимно серен диоксид), азотни оксиди, амоняк, неметални летливи органични съединения и фини прахови частици са определени в резултат на интензивни преговори с Европейската комисия и отговарят на възможностите на страната. Разговорите са били през 2012 г. и са съгласувани с всички компетентни ведомства. Заместник-министърът посочи очакванията от ратификацията: намаляване на вредните емисии в атмосферния въздух, минимизиране на превишенията на критичните натоварвания от подкиселяване и биогенен азот, намаляване на критичните нива на озон както за човешкото здраве, така и за растителността. Той посочи още, че ратифицирането на изменението на Гьотеборгския протокол от Република България ще бъде акт, който изпълнява цялостната политика на Европейския съюз в тази област. Изменението му е прието от Европейската комисия с Решение № 17-57/2017 година от 17 юли 2017 г. Изменението на Протокола няма да окаже въздействие върху бюджета на Република България. По време на обществените обсъждания не е имало предложения и забележки. По отношение на финансите – това са годишни такси, плащани от Министерството, те са минимални – годишно от порядъка на 2540 долара. Председателят на комисията Ивелина Василева отправи въпрос относно броя държави, ратифицирали изменението на Протокола, на който отговори господин Иван Ангелов. Той обърна внимание, че има становище ратификацията да се извърши едновременно от всички държави, след решението за ратифициране от страна на Европейския съюз. Предполага се, че до месец декември държавите членки ще ратифицират изменението на Протокола. След проведеното обсъждане и гласуване Комисията по околната среда и водите със 17 гласа „за“, без „против“ и ”въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Измененията на Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборгски протокол) към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, приети на Тридесетата сесия на Изпълнителния орган на Конвенцията на 4 май 2012 г. в Женева, № 802-02-7, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2018 г.“

„ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Измененията на Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборгски протокол) към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, приети на Тридесетата сесия на Изпълнителния орган на Конвенцията на 4 май 2012 г. в Женева, № 802-02-7, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2018 г. На свое редовно заседание, проведено на 28 февруари 2018 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за ратифициране на Измененията на Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборгски протокол) към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, приети на Тридесетата сесия на Изпълнителния орган на Конвенцията на 4 май 2012 г. в Женева, № 802-02-7, внесен от Министерския съвет. Законопроектът беше представен от господин Красимир Живков – заместник-министър на околната среда и водите, и господин Георги Михайлов – началник на отдел „Опазване чистотата на въздуха“ в Министерството на околната среда и водите. Конвенцията от 1979 г. за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния, сключена под егидата на Икономическата комисия на ООН за Европа, е основната международноправна рамка, регламентираща сътрудничеството и мерките за ограничаване на постепенно намаляване и предотвратяване на замърсяването на въздуха и неблагоприятните му последствия за човешкото здраве и околната среда, със специален акцент върху трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния. Конвенцията е подписана от Република България на 14 ноември 1979 г. и е ратифицирана на 9 юни 1981 г. Към днешна дата действието на Конвенцията е разширено с осем протокола, в това число с Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборгски протокол). Протоколът е подписан от Република България на 1 декември 1999 г. и е ратифициран на 5 юли 2005 г. На Тридесетата сесия на Изпълнителния орган на Конвенцията са приети две решения (Решение 2012/1 и 2012/2), с които се изменя текстът на Протокола и на приложенията към него, като се добавя таван за нов замърсител – фини прахови частици с размер до 2,5 микрометра), както и две нови приложения – X и XI. Измененията следва да бъдат ратифицирани от страните. Правото на ЕС е приело инструменти по въпросите, обхванати от Измененията на Протокола, включително посредством Директива 2016/2284/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители, за изменение на Директива 2003/35/ЕО и за отмяна на Директива 2001/81/ЕО и Директива 2015/2193/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 25 ноември 2015 г. за ограничаване на емисиите във въздуха на определени замърсители, изпускани от средни горивни инсталации. Двете директиви би следвало да се прилагат успоредно със съществуващите директиви на Европейския съюз за намаляване на емисиите при източника, в т.ч. Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността. Основните цели на предложението за изменения на Гьотеборгския протокол са нови национални ангажименти за намаляване на емисиите, които трябва да бъдат постигнати до 2020 г. и след това – за сяра, азотни оксиди, амоняк, неметанови летливи, ограничени съединения и фини прахови частици; насърчаване на намаляването на емисиите на сажди; осъвременяване на пределно допустимите стойности на емисиите, определени в приложенията към Протокола. Очакваните резултати от приемането на Закона за ратифициране на Гьотеборгския протокол са свързани с предотвратяването или минимизирането на превишенията на критичните натоварвания от подкиселяване и биогенен азот, преодоляване или минимизиране на критичните нива на озон за човешкото здраве и растителността, както и намаляването на вредните емисии в атмосферния въздух. В последвалата дискусия Кристиан Вигенин – председател на КЕВКЕФ, попита дали е направен анализ на това как Ратификацията ще рефлектира върху бизнеса и ще има ли нужда от допълнителни разходи за инвестиции в секторите, имащи отношение към замърсяванията, които трябва да направят. Ивелина Василева – заместник председател на КЕВКЕФ, обърна внимание, че за България вече има произнесено съдебно решение във връзка със замърсяването с фините прахови частици и текуща наказателна процедура за замърсявания със серен оксид в района на град Гълъбово и поиска разяснение ще бъдат ли достатъчни тези изменения на нормите или ще са необходими допълнителни за преодоляването на тези предизвикателства и до каква степен се различават от досега заложените в законодателството норми. Представителите на МОСВ информираха, че няма данни за негативно въздействие върху бизнеса и при процедурата за обществено обсъждане на законопроекта не са постъпили възражения. Беше подчертано, че измененията в Гьотеборгския протокол не налагат и разработване на ново законодателство, защото то вече съществува и с този законопроект не се въвеждат нови изисквания към бизнеса. По отношение на фините прахови частици и серните оксиди те поясниха, че новото в Гьотеборгския протокол е въвеждането на таван на фините прахови частици като замърсител, а по отношение на серните оксиди, те увериха, че всяка година нивата им се понижават с изключение на района на град Гълъбово, но е предвидено да се вземат мерки. В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага със 7 гласа „за” на Народното събрание да приеме Законопроект за ратифициране на Измененията на Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборгски протокол) към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, приети на Тридесетата сесия на Изпълнителния орган на Конвенцията на 4 май 2012 г. в Женева, № 802-02-7, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2018 г.“ (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Измененията на Протокола от 1999 г. за намаляване на подкисeляването, еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборгски протокол) към Конвенцията от 1979 г. за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния, приети на Тридесетата сесия на Изпълнителния орган на Конвенцията на 4 май 2012 г. в Женева, № 802-02-7, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2018 г. На свое редовно заседание, проведено на 28 февруари 2018 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране. От името на вносителя Законопроектът беше представен от господин Красимир Живков – заместник-министър на околната среда и водите. Целта на Гьотеборгския протокол към Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния, която е сключена под егидата на Икономическата комисия на ООН за Европа, е да се контролират и намалят емисиите от сяра, азотни оксиди, амоняк и летливи органични съединения, които са причинени от антропогенни дейности и които има вероятност да причинят вредни въздействия върху човешкото здраве, природните екосистеми и селскостопанските посеви, поради подкиселяване, еутрофикация или от тропосферен озон (отделян в най-ниските слоеве на атмосферата) като резултат от трансграничен атмосферен пренос на далечни разстояния. Мерките целят да се осигури, доколкото е възможно, в дългосрочен аспект и поетапно, вземайки предвид напредъка в научните познания, атмосферните отлагания или концентрации да не надвишават пределно допустимите нива. България е страна по тази Конвенция от 1981 г., а е ратифицирала Протокола за намаляване на подкисeляването, еутрофикацията и тропосферния озон през 2005 г. С предлаганите изменения се въвеждат нови национални ангажименти за намаляване на емисиите, които трябва да бъдат постигнати до 2020 г. и в периода след това – за сяра – основно под формата на серен диоксид, азотни оксиди, амоняк, неметанови летливи органични съединения и фини прахови частици. Насърчава се намаляването на емисиите на сажди и се осъвременяват пределно допустимите стойности за емисиите на веществата, посочени в приложението към Протокола. Приложението на измененията в Протокола ще доведе до подобряване на качеството на атмосферния въздух. Европейският съюз вече е въвел в своето право инструменти по въпросите, обхванати от измененията на протокола, включително чрез Директива (EC) 2016/2284 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г., изменението на Директива 2003/35/ЕО, отмяната на Директива 2001/81/ЕО и Директива (ЕС) 2015/2193 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за ограничаване на емисиите във въздуха, изпускани от средни горивни инсталации. Двете директиви, които са в сила, следва да се прилагат успоредно със съществуващите директиви на ЕС за намаляване на емисиите при източника – включително Директива 2010/75/ ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. След проведените разисквания Комисията проведе гласуване, при което „за“ Законопроекта гласуваха 9 народни представители, без „против“ и въздържали се – 3. На основание на резултатите от проведеното гласуване Комисията по външна политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Измененията на Протокола от 1999г. за намаляване на подкисeляването, еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборгски протокол) на Конвенцията от 1979 г. за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния, приети на Тридесетата сесия на Изпълнителния орган на Конвенцията на 4 май 2012 г. в Женева, № 802-02-7, от 19 февруари 2018 г.“

„ДОКЛАД На свое редовно заседание, проведено на 14 март 2018 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за ратифициране на Измененията на Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборгски протокол) към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, приети на Тридесетата сесия на Изпълнителния орган на Конвенцията на 4 май 2012 г. в Женева. Законопроектът беше представен от Красимир Живков – заместник-министър на околната среда и водите. Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, регламентираща сътрудничеството и мерките за ограничаване, намаляване и предотвратяване на замърсяването на въздуха, е подписана от името на Европейската икономическа общност на 14 ноември 1979 г. Република България я ратифицира на 9 юни 1981 г. Досега действието на Конвенцията е разширено с осем протокола, в това число с Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон. Страните, присъствали на Тридесетата сесия на Изпълнителния орган на Конвенцията от 1979 г., приемат с консенсус две решения, с които изменят текста на Гьотеборгския протокол и приложенията към него. Добавени са таван за нов замърсител – фини прахови частици с размер до 2.5 микрометра и две нови приложения – X и XI. Основните цели на измененията в Гьотеборгския протокол са нови ангажименти за намаляване на емисиите на сяра, амоняк, азотни оксиди, неметанови летливи органични съединения и фини прахови частици; насърчаване на намаляването на емисиите на сажди; осъвременяване на пределно допустимите стойности за емисиите. Очаква се това да доведе до предотвратяване или минимизиране на превишенията на критичните натоварвания от подкиселяване и биогенен азот и на критичните нива на озон, както и до намаляване на вредните емисии в атмосферния въздух. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 14 народни представители, без против и въздържали се. Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 и 8 от Конституцията на Република България Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Измененията на Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборгски протокол) към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, приети на Тридесетата сесия на Изпълнителния орган на Конвенцията на 4 май 2012 г. в Женева, № 802-02-7, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2018 г.“ (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Измененията на Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборгски протокол) към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, приети на Тридесетата сесия на Изпълнителния орган на Конвенцията на 4 май 2012 г. в Женева, № 802-02-7, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2018 г. На свое редовно заседание, проведено на 15 март 2018 г., Комисията по енергетика разгледа, обсъди и гласува Законопроект |за ратифициране на Измененията на Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборгски протокол) към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, приети на Тридесетата сесия на Изпълнителния орган на Конвенцията на 4 май 2012 г. в Женева, № 802-02-7, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2018 г. На заседанието присъстваха от Министерството на околната среда и водите: господин Красимир Живков – заместник-министър, и господин Георги Михайлов – началник на отдел „Опазване чистотата на въздуха“. Законопроектът беше представен от заместник-министър Красимир Живков. Изменението на Протокола от 1999 г. определя нови норми за допустими емисии на различни замърсители и дейности, които отговарят на определените в законодателствата на Европейския съюз и Република България. Насърчава се намаляването на емисиите на сажди – компонент на праховите частици. Осъвременяват се допустимите стойности на емисиите. Изменението определя и национални тавани след 2020 г. за страните по него. Господин Живков поясни, че националните тавани за сяра (предимно серен диоксид), азотни оксиди, амоняк, неметални летливи органични съединения и фини прахови частици, са определени в резултат на интензивни преговори с Европейската комисия и отговарят на възможностите на страната. Заместник-министърът посочи очакванията от ратификацията: намаляване на вредните емисии в атмосферния въздух, минимизиране на превишенията на критичните натоварвания от подкиселяване и биогенен азот, намаляване на критичните нива на озон – както за човешкото здраве, така и за растителността. Той посочи още, че ратифицирането на изменението на Гьотеборгския протокол от Република България ще бъде акт, който изпълнява цялостната политика на Европейския съюз в тази област. Изменението му е прието от Европейската комисия с Решение № 17-57/2017 година от 17 юли 2017 г. Изменението на Протокола няма да окаже въздействие върху бюджета на Република България. В хода на дискусията отношение взеха народните представители Рамадан Аталай, Атанас Костадинов и Таско Ерменков, които зададоха въпроси във връзка с последствията от ратифицирането на Измененията на Протокола от 1999 г. Заместник-министър Красимир Живков отговори, че Протоколът е съгласуван с всички ведомства, от които не са получени забележки или предложения, и самите норми са не само за фините прахови частици, а и за други основни замърсители, за които ще бъдат предприети мерки. Господин Живков допълни също, че няма несъответствия с нормите, които са в Директива 2015/2193. След приключване на дискусията и въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика с 12 гласа „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Измененията на Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборгски протокол) към Конвенцията от 1979 г.| за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, приети на Тридесетата сесия на Изпълнителния орган на Конвенцията на 4 май 2012 г. в Женева, № 802-02-7, внесен от Министерски съвет на 19 февруари 2018 г.“ (Възгласи и ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде разгледан и на второ гласуване Законопроект за ратифициране на изменението на Протокол от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборгския протокол) към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, приети на Тридесетата сесия на Изпълнителния орган на Конвенцията на 4 май 2012 г. в Женева, № 802-02-7, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2018 г.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Измененията на Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборгски протокол) към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, приети на Тридесетата сесия на Изпълнителния орган на Конвенцията на 4 май 2012 г. в Женева, № 802-02-7, внесен от Министерски съвет на 19 февруари 2018 г. „ЗАКОН за ратифициране на Измененията на Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването и еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборгски протокол) към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, приети на Тридесетата сесия на Изпълнителния орган на Конвенцията на 4 май 2012 г. в Женева Член единствен. Ратифицира Измененията на Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборгски протокол) към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, приети на Тридесетата сесия на Изпълнителния орган на Конвенцията на 4 май 2012 г. в Женева.“