ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака)662 думи
Колеги, тези дни гледаме едни доклади от разни институции, от разни агенции, от разни комисии – доклади, които идват и си отиват, общо взето, на принципа: година да мине, доклад да отмине и замине. Гласуваме автоматично, по едно „да”. Кой знае има ли смисъл да се гласува и „против”, тъй като, ако гласуваме „против”, институциите, агенциите продължават да си работят. Нашето „да”, „не” или „въздържали се” не е санкция. То е нито „да” за институцията, нито „не” за институцията, нито „въздържали се” по отношение на институцията.
Курт Вонегът в една своя книга говореше за гранфолоните – те според него в едни философски разсъждения за хората, за живота били хора, сплотени от празни, безумни цели или от каузи, които те не осъществяват и не изпълняват. Не цитирам, разбира се – по смисъл.
Тези институции, за които говорим, са точно от този тип, от този род – те носят точно тези белези. Гледаме доклада на Комисията за защита на личните данни – комисия, за която много често хората ме питат каква работа върши. Аз, честно да си кажа, не мога да разбера толкова години каква работа върши тази комисия, когато ЕГН-то на всеки от нас, личната му карта са в институциите, в съконтрахентите, с които контактуваме по отношение на сделки, по отношение на каквито и да са формалности.
Омбудсманът на Република България за мен е длъжност, създадена от БСП и конституционно закрепена в миналото Народно събрание, за да бъде дадена длъжност на господин Гиньо Ганев.
Днес гледаме доклада за работата на една институция, която обаче е страшно важна, защото тя е призвана да събира парите на държавата за дълъг период от време от тези, на които бяха дадени или по-точно харизани. Това са, преди малко се спомена, около 6000 приватизационни сделки, богатството на България, огромни държавни активи – някои казват на стойност около 30 милиарда долара. Те сигурно са и повече – държава сме, в която не можем да уточним и точно колко са постъпили. Според едни – милиард и половина, според други – 2 милиарда долара, според трети – 2 милиарда и половина. Това е много важно, но то още не е уточнено по официалния начин.
Тук се прави доклад на една институция, която за мен има най-ниския коефициент на полезно действие и най-малкия ефект, който може да има в сравнение с онова, което тя може да е свършила.
Говори се за висящи дела за около 800 млн. лв., но това е нищожна цифра в сравнение с онова, за което тази институция е призвана – да намери, да открие, да идентифицира и да заведе още повече искове, дела за много повече, защото се касае за страшно повече пари. Това, което тази институция в последните години прави, е не толкова да открива, да събира държавни вземания, а да замита следите на огромната, на страхотната, невероятната кражба, която беше осъществена в годините на така наречения преход - аз го наричам криминален преход.
Така че днешният доклад отбива номера, минава си по реда, ние тук ще го гласуваме или няма да го гласуваме, или „въздържали се”, но вземам думата, за да поставя въпроса ребром, да сложа отново пръст в раната. Ние от Атака имаме това призвание да слагаме пръст в раната. Трябва коренно да се реорганизира тази дейност по следприватизационен контрол. Трябва да бъде направена ревизия на приватизационните сделки, да се види какво още може да бъде събрано, да бъде организирана тази дейност в коренно нова институция по друг, различен начин.
Иначе ще приемаме от година на година доклад след доклад, ще бъдат замитани следите, ще минават годините, ще плачем за увеличение на щата, който бил само 69 щатни бройки, ще правим институции с много заети, с щатове, с коли, със сгради, със секретарки, с всичките му салтанати, а ефект няма да има, така както няма никакъв ефект от тази институция. Тя съществува само на книга – да се отбие номерът, че има такава институция, която уж се опитва да събира държавните вземания и уж осъществява някакъв следприватизационен контрол, какъвто не се осъществява и какъвто няма.