10 септември 2009 г.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, представям на вашето внимание: „ДОКЛАД На Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред относно Годишен отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни през 2008 г., № 920-00-6, внесен от Комисията за защита на личните данни На свое заседание, проведено на 9 септември 2009 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа Годишния отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни през 2008 г. На заседанието присъства госпожа Венета Шопова – председател на комисията. Госпожа Шопова представи отчета за дейността на Комисията за защита на личните данни през 2008 г., който е изготвен на основание чл. 7, ал. 6 от Закона за защита на личните данни и обхваща периода от 1 януари 2008 г. до 31 декември 2008 г. Това е първият Годишен отчет на втория състав на комисията, избран с решение на Народното събрание, обнародвано в „Държавен вестник”, бр. 113 от 28 декември 2007 г. Годишният отчет представя дейността на комисията като единствен национален надзорен орган в областта на защитата на личните данни. Той е съставен по раздели, които съответстват на специфичните дейности на комисията. Разгледани са основните проблеми, свързани с институционалното развитие на комисията, нейният административен капацитет и финансово състояние. Представени са дейностите съобразно правомощията на комисията по чл. 10 от Закона за защита на личните данни, а именно регистрация на администратори на лични данни, проверки на администратори на лични данни, изразяване на становища и разрешения в предвидените от закона случаи, издаване на задължителни предписания до администраторите във връзка със защитата на лични данни, разглеждане на жалби срещу актове и действия на администраторите, участие в подготовката и задължително даване на становища по проекти на закони и подзаконови нормативни актове в областта на защитата на лични данни, осигуряване прилагането на решенията на Европейската комисия в областта на защитата на лични данни. Специално внимание е обърнато на информационната дейност на комисията, сътрудничеството й с други държавни органи и органи за защита на лични данни от страните на Европейския съюз, както и участието на представители на комисията в международни форуми по защита на личните данни. Отчетена е и дейността на комисията по подготовката за прилагане на правото от Шенген. На база на конкретните резултати може да се направи изводът, че през отчетната година Комисията за защита на личните данни е функционирала пълноценно като вече са достигнати необходимите европейски стандарти в областта на защитата на лични данни. В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред прие Годишния отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни през 2008 г. с единодушие. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме Годишния отчет с решение със следната редакция: „РЕШЕНИЕ за приемане на Годишния отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни през 2008 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България РЕШИ: Приема Годишния отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни през 2008 г.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, първо, процедурно предложение за допускане до залата на госпожа Атанаска Бозова – изпълнителен директор на Агенцията за следприватизационен контрол и на господин Емил Бозуков – председател на Надзорния съвет.

ДОКЛАД по отчета за дейността на Агенцията за следприватизационен контрол за 2008 г., № 904-00-36, внесен от Агенцията за следприватизационен контрол на 10 юни 2009 г. На свое редовно заседание, проведено на 9 септември 2009 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа отчета за дейността на Агенцията за следприватизационен контрол за 2008 г. На заседанието присъстваха господин Иво Маринов – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, госпожа Атанаска Бозова – изпълнителен директор на Агенцията за следприватизационен контрол, госпожа Соня Георгиева и господин Мустафа Карадайъ – заместник-изпълнителни директори, господин Емил Бозуков – председател на Надзорния съвет, господин Руси Статков и господин Петър Комаров – членове на Надзорния съвет на Агенцията. Отчетът беше представен от госпожа Атанаска Бозова – изпълнителен директор и господин Емил Бозуков – председател на Надзорния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол. Агенцията за следприватизационен контрол е създадена със Закона за приватизация и следприватизационен контрол като администрация към Министерски съвет за осъществяване на следприватизационен контрол за приватизацията на държавното участие в капитала на търговски дружества и на обособени части от имуществото на търговски дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала. Агенцията за следприватизационен контрол осъществява следприватизационен контрол по договори за приватизация, сключени от Агенция за приватизация и от органите по чл. 3 от ЗППДОП. Във тази връзка, към 31 декември 2008 г. Агенцията осъществява следприватизационен контрол по 6827 приватизационни договори, сключени от Агенция за приватизация и от органите по чл. 3 от ЗППДОП. От създаването на Агенцията до края на 2008 г. паричните постъпления по транзитната сметка на Агенцията за следприватизационен контрол са на обща стойност 93 081 833 лева, като през отчетния период постъпленията са 12 956 425 лева. Тези суми включват паричната част от приетите плащания на разсрочените вноски от цената, неустойки и лихви върху неизплатената цена, доброволно изплатени неустойки и лихви за неизпълнение на инвестиционни програми, програми за трудова заетост и други задължения, както и изплатени такива по реда на изпълнителното производство. Подробно разгледана в отчета на Агенцията е дейността по следприватизационния контрол от специализирана дирекция „Приватизационни сделки”, включваща в себе си: 1. Дейността по следприватизационния контрол, осъществена от Дирекция „Приватизационни сделки”, отдел „Сделки”, в това число контрол на задълженията, предвидени в приватизационните договори по отношение на социалните задължения, на задължението за поддържане на трудова заетост, на задълженията за инвестиции и др. Тук внимание е отделено и на предприетите действия по отношение на неизправните купувачи, изплатените неустойки и извършения контрол на място. 2. Дейността по следприватизационния контрол, осъществена от дирекция „Приватизационни сделки”, отдел „Финанси”, като след задълбочен анализ на дейността и на двата отдела са направени изводи и са изведени приоритетите в работата на дирекцията като цяло. Дейността по следприватизационния контрол, осъществена от дирекция „Правна” е друга важна част от отчета на Агенцията за следприватизационен контрол като е обърнато особено внимание на извършените процесуални действия за периода от 1 януари 2008 г. до 31 декември 2008 г., броят на исковите молби, предявени в същия период, който е 124, общият брой на висящите дела, по които АСК е страна към 31 декември 2008 г. - 493 броя, общият брой на влезлите в сила решения към 31 декември 2008 г. - 1232 броя, присъдените суми по влезли в сила решения към 31 декември 2008 г, делата, по които Агенцията за следприватизационен контрол е ответник към 31 декември 2008 г., действията по вписване на законни ипотеки, изпълнителното производство и т.н. Отчетът завършва с анализ на административно, правно, финансово и техническото осигуряване на дейността на Агенцията за следприватизационен контрол през 2008 г., правно-нормативното обслужване на административната дейност, управлението на човешките ресурси, информационната система за следприватизационен контрол и Публичния регистър, архива, финансово-счетоводната дейност и не на последно място основните изводи за дейността и приоритетите на Агенцията за следприватизационен контрол през 2009 г. След представяне и обсъждане на отчета се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 24 народни представители, без “против” и “въздържали се”. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме: РЕШЕНИЕ: по отчета за дейността на Агенцията за следприватизационен контрол за 2008 г. Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол. РЕШИ: Приема отчета за дейността на Агенцията за следприватизационен контрол за 2008 г.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Благодаря за предоставената възможност. Няма да излагам отчета в детайли, тъй като той е подробен. Господин Димитров беше изчерпателен. Искам да благодаря за двете заседания на Икономическата комисия, които бяха проведени. Благодарение на тези заседания Агенцията за следприватизационен контрол представи предложения за законодателни промени, с които да се подобри дейността на агенцията и да се повиши събираемостта на вземанията. Искам да наблегна на един елемент от работата на агенцията – това е числеността на персонала. В началото на 2008 г. числеността на персонала е намалена на 69 щатни бройки, което затруднява работата на агенцията. За подобряване на работата от ръководния състав са предприети мерки - оптимизират се дирекциите и се създава един нов отдел, който да се занимава изключително и само с изпълнителното производство поради големия брой изпълнителни дела. Оптимизирането на работата довежда до значително повишаване на събираемостта. Искам да наблегна на една цифра – към 31.12.2008 г. висящите дела са за около 800 млн. лв., което дава възможност на държавата след приключването на тези производства да бъде пристъпено към осребряване на имуществото на неизрядните купувачи. Законодателните промени през 2006 г., по-специално даването на възможност на агенцията да сключва законови ипотеки, дадоха възможност за подаване на молби – те са 633, за вписване на законова ипотека, което също повиши до голяма степен събираемостта на вземанията от агенцията. Мисля, че другите цифри са изнесени подробно в доклада и не искам да се спирам. Благодаря ви за вниманието.

Колеги, тези дни гледаме едни доклади от разни институции, от разни агенции, от разни комисии – доклади, които идват и си отиват, общо взето, на принципа: година да мине, доклад да отмине и замине. Гласуваме автоматично, по едно „да”. Кой знае има ли смисъл да се гласува и „против”, тъй като, ако гласуваме „против”, институциите, агенциите продължават да си работят. Нашето „да”, „не” или „въздържали се” не е санкция. То е нито „да” за институцията, нито „не” за институцията, нито „въздържали се” по отношение на институцията. Курт Вонегът в една своя книга говореше за гранфолоните – те според него в едни философски разсъждения за хората, за живота били хора, сплотени от празни, безумни цели или от каузи, които те не осъществяват и не изпълняват. Не цитирам, разбира се – по смисъл. Тези институции, за които говорим, са точно от този тип, от този род – те носят точно тези белези. Гледаме доклада на Комисията за защита на личните данни – комисия, за която много често хората ме питат каква работа върши. Аз, честно да си кажа, не мога да разбера толкова години каква работа върши тази комисия, когато ЕГН-то на всеки от нас, личната му карта са в институциите, в съконтрахентите, с които контактуваме по отношение на сделки, по отношение на каквито и да са формалности. Омбудсманът на Република България за мен е длъжност, създадена от БСП и конституционно закрепена в миналото Народно събрание, за да бъде дадена длъжност на господин Гиньо Ганев. Днес гледаме доклада за работата на една институция, която обаче е страшно важна, защото тя е призвана да събира парите на държавата за дълъг период от време от тези, на които бяха дадени или по-точно харизани. Това са, преди малко се спомена, около 6000 приватизационни сделки, богатството на България, огромни държавни активи – някои казват на стойност около 30 милиарда долара. Те сигурно са и повече – държава сме, в която не можем да уточним и точно колко са постъпили. Според едни – милиард и половина, според други – 2 милиарда долара, според трети – 2 милиарда и половина. Това е много важно, но то още не е уточнено по официалния начин. Тук се прави доклад на една институция, която за мен има най-ниския коефициент на полезно действие и най-малкия ефект, който може да има в сравнение с онова, което тя може да е свършила. Говори се за висящи дела за около 800 млн. лв., но това е нищожна цифра в сравнение с онова, за което тази институция е призвана – да намери, да открие, да идентифицира и да заведе още повече искове, дела за много повече, защото се касае за страшно повече пари. Това, което тази институция в последните години прави, е не толкова да открива, да събира държавни вземания, а да замита следите на огромната, на страхотната, невероятната кражба, която беше осъществена в годините на така наречения преход - аз го наричам криминален преход. Така че днешният доклад отбива номера, минава си по реда, ние тук ще го гласуваме или няма да го гласуваме, или „въздържали се”, но вземам думата, за да поставя въпроса ребром, да сложа отново пръст в раната. Ние от Атака имаме това призвание да слагаме пръст в раната. Трябва коренно да се реорганизира тази дейност по следприватизационен контрол. Трябва да бъде направена ревизия на приватизационните сделки, да се види какво още може да бъде събрано, да бъде организирана тази дейност в коренно нова институция по друг, различен начин. Иначе ще приемаме от година на година доклад след доклад, ще бъдат замитани следите, ще минават годините, ще плачем за увеличение на щата, който бил само 69 щатни бройки, ще правим институции с много заети, с щатове, с коли, със сгради, със секретарки, с всичките му салтанати, а ефект няма да има, така както няма никакъв ефект от тази институция. Тя съществува само на книга – да се отбие номерът, че има такава институция, която уж се опитва да събира държавните вземания и уж осъществява някакъв следприватизационен контрол, какъвто не се осъществява и какъвто няма.

Колеги, с някои от направените забележки на господин Шопов съм съгласен. В Икономическата комисия се получи много сериозен дебат. Има 800 млн. лв. по дела, които са спечелени от държавата. За 2009 г. до момента, ако не ме лъже паметта, са събрани около 17 млн. лв. За други около 400 млн. лв. има висящи производства, които са на различни инстанции. Ако продължаваме с този темп, трудно ще бъдат събрани парите. Затова в Икономическата комисия с колегите имахме една основна цел – да имаме дебат по същество, и смятам, че той се получи – с конкретни препоръки. Включително поискахме списъка на всички предприятия, които са длъжници, обаче са в несъстоятелност и не могат, казано най-просто, да върнат парите. Оттук нататък ще бъде така. И трябва да бъде така! Трябва всеки подобен доклад да завършва с изводи за по-добра политика, за по-добра работа. Аз също съм притеснен, че ако от тези 800 млн. лв. събираме по 10-20 хил. лв. на година, то очевидно от сега признаваме, че са несъбираеми. Има голямо предизвикателство и то не е само пред законодателния орган. По-голямото предизвикателство е пред Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, което трябва да прецени по какъв начин и с каква помощ от Народното събрание, разбира се, тези пари да бъдат събрани или поне да стане ясно каква точно част са несъбираеми и каква част могат и кога ще бъдат събрани. Този дебат е важен и той вече се води! Благодаря.

Уважаема госпожо председател, ако позволите, ще направя процедурно предложение за допускане в залата на представителите на Комисията за защита на конкуренцията, в случая, Силвия Беркова, която е главен секретар.

„ДОКЛАД на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм по Годишния доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2008 г., № 920-00-17, внесен на 16 април 2009 г. На свое редовно заседание, проведено на 9 септември 2009 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Годишния доклад на дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2008 г. На заседанието присъстваха господин Петко Николов – председател, и госпожа Весела Антонова – член на Комисията за защита на конкуренцията. Докладът беше представен от господин Петко Николов – председател на Комисията за защита на конкуренцията. Комисията за защита на конкуренцията е независим специализиран държавен орган, чиято основна задача е да гарантира защитата и да създава условия за развитие на конкуренцията и свободната инициатива в стопанската дейност, включително и чрез упражняването на контрол за законосъобразност на разходваните бюджетни средства чрез системата на обществените поръчки и предоставянето на концесии. Реализирането на тези цели се постига чрез възложените на комисията правомощия по прилагане разпоредбите на Закона за защита на конкуренцията, Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите и се гарантира чрез създаването и спазването на правила за поведение на всички субекти, имащи отношение към развитието на пазара, включително и органите на изпълнителната власт и местно самоуправление, които с решенията си също биха могли да създадат условия за ограничаване или нарушаване на конкуренцията. През 2008 г. Комисията за защита на конкуренцията е образувала общо 867 производства, от които 652 по Закона за обществените поръчки, 9 по Закона за концесиите и 206 – по Закона за защита на конкуренцията. Подробно разгледани са забранените споразумения, решения и съгласуваната практика като в тази връзка образуваните производства за 2008 г. са 9 на брой, 11 са постановените решения, а наложените имуществени санкции и глоби са с общ размер 2 млн. 853 хил. лв. По подобен начин е структурирано и разглеждането на злоупотребата с монополно и господстващо положение. Тук специално внимание е обърнато не само на законовото основание, но и на секторите на икономиката, в които са наложени имуществени санкции и глоби, концентрацията на стопанската дейност, нелоялната конкуренция, производствата по чл. 7, ал. 1, т. 3 и 7 и по чл. 7, ал. 1, т. 5 от Закона за защита на конкуренцията. В резултат на това е направен изводът, че за 2008 г. Комисията за защита на конкуренцията е наложила имуществени санкции за извършени нарушения и глоби на физически лица за непредоставяне на информация и за осъществено от тях съдействие за извършване на нарушения по Закона за защита на конкуренцията с общ размер 8 млн. 610 хил. 738 лв., от които 9500 лв. – глоби на физически лица. Дейността по Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите, производствата по изпълнение на влезли в сила решения, дейността по процесуалното представителство на Комисията за защита на конкуренцията пред Върховния административен съд, европейските въпроси, международното сътрудничество, връзките с обществеността и информационното осигуряване на медиите, финансовия отчет, подобряването на административния капацитет са темите, засегнати в останалата част от доклада, като се подчертават приоритетите на Комисията за защита на конкуренцията за 2009 г., а именно: Първо, с практиката си по прилагане на Закона за защита на конкуренцията, чл. 81 и чл. 82 от Директивата на Европейската общност да съдейства за свободното функциониране на пазарите в интерес на потребителите и икономиката като цяло, като за целта повиши ефективността на борбата срещу картелите и злоупотребите с монополно или господстващо положение, повиши ефективността на контрола върху концентрациите между предприятия и утвърди ролята на Комисията по застъпничество за конкуренцията. Второ, с практиката си по Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите да съдейства за законосъобразното разпределение на публичните финанси. Трето, да използва по най-ефикасния начин човешкия и финансов ресурс, с който разполага, за изпълнение на отговорностите си. Четвърто, да сътрудничи активно с другите държавни органи, секторните регулатори, представителите на бизнеса и гражданското общество. Пето, да развива знанията и опита на служителите от своята администрация. За постигането на тези приоритети комисията определя и целите си като администрация за 2009 г. по следния начин: 1. Подобряване на бизнес средата чрез ефективно приложение на законодателството за конкуренцията. 2. Укрепване на административния капацитет. Предвижда се създаването на Дирекция „Нелоялна конкуренция“ в Комисията за защита на конкуренцията за осигуряване на ефективна защита срещу нелоялна конкуренция, включително и срещу заблуждаващата и забранената сравнителна реклама. 3. Намаляване на административното бреме и улесняване на бизнеса. Предвижда се създаване на публичен електронен регистър на решенията и определенията на Комисията за защита на конкуренцията и възможност за електронно подаване на документи. След представяне и обсъждане на доклада се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 17 народни представители, без „против“ и „въздържали се“. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме Решение по Годишния доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2008 г. със следния текст: „Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и чл. 14 от Закона за защита на конкуренцията РЕШИ: Приема Годишния доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2008 г.“ Благодаря ви.

Няма да говоря нищо конкретно по доклада. Препоръчвам на колегите от ГЕРБ и на колегата Мартин Димитров, който много разбира от тази работа, в миналото Народно събрание съм водил разговори с него на тази тема, за конкуренцията изобщо - да прочетат книгата на Лудвиг Ерхард „Общество на благоденствието”. Това е министърът, който е възстановил Германия след войната и който именно на базата на съвършено свободната пазарна икономика е успял да изгради тази Германия, която ние виждаме, от която се възхищаваме и вземаме пример. Свободният пазар работи, само когато има истинска конкуренция и когато няма монополи. Нашият пазар не работи, от което следва, че ние нямаме истинска конкуренция, и всички тези доклади и комисии са излишни. Ако „Атака” предлага и много пъти в говоренето й се казва, че трябва да се смени философията на управлението на държавата, за да имаме успехи, част от тези призиви, част от тази промяна е именно във философията – изключителна дисциплина, изключително антимонополистични закони и мерки. Ние ги нямаме – нито едното, нито другото. Нашите антимонополистични закони са формални, пълно е с монополи. Ние направихме нещо чудовищно – прехвърлихме държавния монополизъм в частен монополизъм. Пресен пример – електроразпределителните дружества, които само грабят гражданите, никаква конкуренция няма, те са пълни монополисти и сега се чудим какво да ги правим. Ще стане същото и с „Топлофикация София”, която вие се гласите да приватизирате. Няма ли конкуренция, тази „Топлофикация” само ще граби гражданите. Така е и със „Софийска вода”, която купува гравитачна вода по няколко стотинки и я продава по лев и кусур на гражданите. Грабеж, защото няма конкуренция! Докато не изградим система за конкуренция с ново законодателство, с ново отношение към това, нищо няма да се получи и ние напразно ще слушаме такива доклади. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”.)

Извън това, което каза колегата от „Атака”, искам да ви обърна внимание на няколко въпроса, които предстои да бъдат гледани от това Народно събрание. Един от важните въпроси, който касае Комисията за защита на конкуренцията, е обжалването по обществените поръчки и концесиите. Имаше голям дебат, колеги, в миналото Народно събрание. Ние, групата на СДС – ДСБ, бяхме против това обжалване да мине към тази комисия. В момента претенцията е, че се върши добра работа, но трябва много внимателно да преценим - цялата процедура по обжалване, по обществени поръчки и концесии как да се структурира и как да тече. По този въпрос Четиридесет и първото Народно събрание трябва да вземе важни решения. Казвам ви отсега, тъй като това са сложни въпроси, по които трябва да изработим своята позиция. От тази трибуна беше засегнат въпросът срещу така наречените естествени монополи, затова искам да ви обърна внимание на два конкретни много интересни казуса. В миналото Народно събрание групата на ОДС, тогава СДС, повдигна въпроса, че „Топлофикация София” в разгара на миналия отоплителен сезон спря топлоподаването и към добросъвестни платци заради недобросъвестни платци. По този въпрос специално попитах председателя на Комисията за защита на конкуренцията какво е предприето. Наистина от тяхна страна има процедура, има наложена санкция, но аз му зададох и следващия въпрос: „Тази зима пак ли така ще я караме?” Затова, колеги, е важно Четиридесет и първото Народно събрание, и най-вече енергийният и воден регулатор, да има решение и позиция по този повод, да не се налага това Народно събрание и ние тази зима отново да казваме, че не може добросъвестните платци да отговарят за недобросъвестните. Такова нещо не може да съществува в правния мир и в човешкия морал, няма такова нещо! Да не се налага пак да стигаме до тази хипотеза. И следващото нещо, понеже бяха засегнати и електроразпределителните дружества, знаете, че има доста висока такса за включване. Започнала е процедура, но все още не е приключило производството. Това е също чувствителен въпрос, който трябва да бъде окончателно решен. Тук роля има и регулаторът. Не може цената на включването да бъде много по-висока от реално направените разходи, не може, и този въпрос трябва да бъде окончателно изяснен. И накрая, трябва да има Комисия за защита на конкуренцията. По-важното е да има защита на конкуренцията, трябва да има конкуренция. В този смисъл нашата задача ще бъде тази комисия да започне да работи наистина. В много европейски страни подобни комисии имат сериозна репутация, налагат страхотни санкции, разследват, влизат във фирми, изземват документация, разкриват картелни споразумения и налагат сурови санкции. Това трябва да бъде направено и в България. Благодаря ви.

Благодаря, госпожо председател. Правя процедура да допуснем в залата заместник-министър Коджабашиева от името на вносителя.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям ви Доклад на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта относно Законопроект за изменение на Закона за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 902-01-5, внесен от Министерския съвет, приет на първо гласуване на 3 септември 2009 г. Предложенията са направени от народния представител Галина Банковска. Първото предложение касае промяна на наименованието. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага наименованието да се измени така: „Закон за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В § 18 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „2004-2005 г.” се добавя „и 2005-2006 г.”, след думите „2005-2006 г.” се добавя „и 2006-2007 г.”, а думите „през учебната 2009-2010 г.” се заличават. 2. В ал. 2 думите „2005-2006 г.” се заменят с „2006-2007 г.”, а думите „2006-2007 г.” се заличават.”

Следващата промяна, която предлага комисията, е наименованието „Заключителни разпоредби” да отпадне, тъй като систематичното му място е след § 2.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2 и предлага § 2 да стане „Допълнителна разпоредба” със следната редакция: „Допълнителна разпоредба § 2. Навсякъде в закона думите „министърът на образованието и науката”, „министъра на образованието и науката” и „Министерството на образованието и науката” се заменят съответно с „министърът на образованието, младежта и науката”, „министъра на образованието, младежта и науката” и „Министерството на образованието, младежта и науката”.”

Комисията предлага да се създаде наименование „Заключителни разпоредби”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 4 и предлага следната редакция: „§ 4. Навсякъде в Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план думите „министъра на образованието и науката” и „Министерството на образованието и науката” се заменят с „министъра на образованието, младежта и науката” и „Министерството на образованието, младежта и науката”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6 и предлага следната редакция: „§ 6. Навсякъде в Закона за кредитиране на студенти и докторанти думите „министърът на образованието и науката”, „министъра на образованието и науката”, „заместник-министър на образованието и науката” и „Министерството на образованието и науката” се заменят съответно с „министърът на образованието, младежта и науката”, „министъра на образованието, младежта и науката”, „заместник-министър на образованието, младежта и науката” и „Министерството на образованието, младежта и науката”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8: „§ 8. В Закона за Селскостопанската академия в чл. 2 думите „министъра на образованието и науката” се заменят с „министъра на образованието, младежта и науката”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.

Предложение на народния представител Галина Банковска за редакция на параграфи 10-47. Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създадат параграфи 10-47 със следната редакция: „§ 10. В Закона за безопасно използване на ядрената енергия в чл. 13 думите „образованието и науката” се заменят с „образованието, младежта и науката”.”

Процедура!

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги, предложенията, които следват оттук до края на законопроекта, са за уеднаквяване на новото наименование на Министерството на образованието и науката и съответно титулатурата на министъра в изброените закони. Затова моето предложение, госпожо председател, е докладващият председател на комисията само да спомене кои са законите, а не да изчитаме и да гласуваме абсолютно еднакви неща в текст по текст, тъй като става въпрос за група закони. Госпожо председател, искам да подчертая, че нямам спомен за такава педантичност в стенограмите на Народното събрание, защото в самото решение за създаването на правителството има ред, по който е описано как се привеждат в съответствие закрити или преобразувани институции от Министерския съвет в едномесечен срок. Този педантизъм аз го приветствам, хубаво е направено, нека да бъде така, но няма как да се получи какъвто и да било дебат по едно-единствено нещо – промяна в наименованието на министерството и титулуването на министъра. Ето защо това е моята процедура – да се изброят само законите и да гласуваме ан блок. Благодаря.

Благодаря. Изчитам законите, така както прие Народното събрание. „§ 11. В Закона за борба с трафика на хора... § 12. В Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните... § 13. В Закона за българското гражданство... § 14. В Закона за вероизповеданията... § 15. В Закона за ветеринарномедицинската дейност... § 16. В Закона за генетично модифицирани организми... § 17. В Закона за геодезията и картографията... § 18. В Закона за горите... § 19. В Закона за гражданската регистрация... § 20. В Закона за данък върху добавената стойност... § 21. В Закона за движението по пътищата... § 22. В Закона за държавните такси... § 23. В Закона за държавния служител... § 24. В Закона за железопътния транспорт... § 25. В Закона за закрила и развитие на културата... § 26. В Закона за закрила на детето... § 27. В Закона за защита от дискриминация... § 28. В Закона за защита при бедствия... § 29. В Закона за здравето... § 30. В Закона за изпълнение на наказанието и задържането под стража... § 31. В Закона за интеграция на хората с увреждания... § 32. В Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите... § 33. В Закона за кръвта, кръводаряването кръвопреливането... § 34. В Закона за Министерството на вътрешните работи... § 35. В Закона за народните читалища... § 36. В Закона за насърчаване на заетостта... § 37. В Закона за Националния дарителски фонд „13 века България”... § 38. В Закона за обществените библиотеки... § 39. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България... § 40. В Закона за социално подпомагане... § 41. В Закона за техническите изисквания към продуктите... § 42. В Закона за физическото възпитание и спорта... § 43. В Закона за филмовата индустрия... § 44. В Закона за хазарта... § 45. В Закона за храните... § 46. В Закона за чужденците в Република България... § 47. В Семейния кодекс...”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 48: „§ 48. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”, с изключение на § 1, който влиза в сила от 15 септември 2009 г., и § 47, който влиза в сила от 1 октомври 2009 г.”