ГИНЬО ГАНЕВ2580 думи
Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа, идвам бавно, защото залата е толкова пълна, че гостите ги каните едва ли не в коридора, но това е поправимо.
Както винаги досега, и този доклад на омбудсмана няма главно отчетен характер. Той повдига въпроси – остри, тревожни, които искат действия или инициативи на законодателната и на изпълнителната власт, и това е най-важното. И тази година, която отчитаме, омбудсманът продължи да осъществява независим граждански контрол върху органите на властта на централно и на местно равнище.
Има една заблуда и тя трябва да се разсее отначало. Омбудсманът не е целият контрол, той е част от контролната система на държавата, на другите държавни органи, разбира се, и натискът на гражданското общество, на самите граждани.
Както виждате, докладът е наречен „Справедливостта е душата на добрата администрация”, но това не е поради литературен привкус, а защото цялата дейност на омбудсмана и през отчетната година, и сега се подчинява на новото основно конституционно право на всеки български гражданин да иска добро управление и добра администрация. Справедливостта трябва да бъде душата на тази администрация. Това е императив – не толкова европейски, а една българска взискателност.
Измежду всичките принципи на доброто управление аз съм откроил четири на брой, които сякаш имат по-важно значение: прозрачност в действията, отчетност на държавните и на общинските органи, децентрализация на властта и в тази логика участие на гражданите в процеса на вземането на управленски решения и участие в законодателния процес. Критерий за добрата политика изобщо е зачитането на индивидуалните права, съчетано със зачитането на обществения интерес.
Разбира се, докладът е изпъстрен с много добри примери и практики, но на преден план, както виждате, и в начина, по който е структурирано неговото съдържание, са проблемите – проблемите и симптомите, свързани с правата на хората и техните отношения с органите на властта и администрацията въобще. Това е в съответствие с вечната мисия на омбудсмана навсякъде по света – да се сочат и да се премахват посегателствата върху правата на човека и имплицитно свързаните с тях случаи на лоша администрация. „Лошата администрация” е легално понятие и ние трябва да го употребяваме колкото е възможно по-често.
Една от първите идеи – недостатъчна прозрачност и отчетност на органите на властта, и това е все повече един хроничен проблем на българската административна система. Но тук не става дума за хронична хрема или за синузит, а за едно друго заболяване с по-тежка обществена квалификация и характеристика. Например, публичните ресурси в общините - няма регистри за тях и като няма регистри, не е възможно гражданите да упражняват контрол. Няма такива регистри достатъчно за общинската собственост, за общинските концесии, за общинските жилища, които са предназначени за отдаване под наем, за концесиите и т.н.
Един проблем, който се повдигна, защото някъде, в една комисия казаха: „Ама, защо няма изрично казано нещо гръмогласно за корупцията?” Само да кажа, госпожо председател, че днес един гражданин, ако не каже три пъти на ден, че се бори с корупцията, се хвърля съмнение върху неговата лоялност към държавата.
Целият доклад на омбудсмана е пронизан от тези критерии, но има нещо важно. Вижте междинния доклад на Европейската комисия от м. февруари т.г. Изведнъж: не се води достатъчно борба с корупционните прояви на местно равнище. Добре, корупция по високите етажи, а там, където човекът и бизнесът всеки миг имат контакт с администрацията, местните органи на властта? Ето, че това изрично се казва: България следва да вземе мерки за борба и предотвратяване на корупцията в местното самоуправление, така наречената малка или административна корупция. Помислете си – там, където живеем, не съществува ли тя?
Прекомерно се забавя въвеждането на механизмите за предотвратяване на конфликта на интереси. Един закон се прие, както си спомняте, след това се разкая Народното събрание. Под формата на неговото усъвършенстване се внесоха други промени, внесоха се други текстове, и до този момент такива механизми не действат достатъчно ефективно нито на централно, нито на местно.
Другата идея е за децентрализацията на властта. Не трябва да се остави да заглъхва процесът на децентрализацията на властта. Казвам деликатно тази фраза, защото просто не е така. Ако искате да бъда малко по-откровен: децентрализацията е един горчив сандвич. Има една централна власт, която няма охота да се децентрализира. Има една местна власт, това е долната порязаница на сандвича, която не е компетентна да поеме отговорностите на децентрализацията. А по средата пълнежът е една недостатъчно съвършена нормативна уредба, но в никакъв случай не казвам: направете уредбата и после да говорим за децентрализация. Напротив, този процес трябва да се развива мощно. Регионалната политика не е само приоритет в политиките на омбудсмана. Това трябва да е приоритет на самата държава.
Не е възможно да се занимаваме само с фискалните и административни аспекти на децентрализацията. Ако искате да ви кажа нещо по-артистично – децентрализацията иска културна революция, но не от китайски тип. Иска промяна в манталитета.
Кажете, местните избори минаха отдавна, имаше ли една партия, която в своята програма да постави проблема за децентрализацията и за отговорностите на местната власт? Не. Затова всички сме длъжници – цялата йерархия на властта от горе до долу.
Смешно е, че има кметове, които предпочитат да имат една добра кола, да я натоварят с местни луканки и съмнително добро местно вино, да отидат при някой министър, да решат някакъв проблем и да се върнат сияещи. Нищо не са направили, ако няма манталитет и чувство за респект към децентрализацията, на която те са преди всичко длъжни.
Регионалната политика е приоритет, казах, и в политиките на омбудсмана. Пряко свързано с това е реалното участие на хората във вземането на решение. Честно казано, то или е недостатъчно, или е формално. Реалното участие на гражданите във взимането на решения не се свежда само до местни референдуми, които просто дълго време няма да се направят. Обсъждане под всякаква форма – един кмет няма право да сложи една своя заповед в заповедната си книга, ако преди това не я е обсъдил поне с хора, които са близо до материята, за която тази заповед се отнася, но това не се прави.
Давам ви примери с централното равнище – защо не обсъдихме достатъчно етажната собственост и нейното управление, въпроса за енергийната ефективност на сградния фонд, а също дейността на топлофикационните дружества? А на местно ниво няма обсъждане даже на бюджетите, няма обсъждане на проблемите, свързани с местните данъци и такси. Гражданският контрол в това отношение върху действията на местните администрации е акцент, който може да получи своята пълнота само ако такива дискусии се правят открито и пред всички, и то непрекъснато.
Аз викам до прегракване и на висок глас – имаме нужда от компетентна, дейна, но човечна администрация. Нали знаете, че не е така? Нали знаете, че сигурни в своите заплати, служителите, чиновниците даже в общините стоят зад своите бюра и всъщност нямат никакви контакти с хората, които искат от тях и предявяват своите права. Един общински служител, който спазва буквата на закона, не е добър служител. Той трябва да види има ли право, което да е накърнено от общинската администрация, и да положи усилия да поправи видяното.
Няколко думи по един проблем, който е хубаво да се подчертае тук. Омбудсманът, а и цялата общественост, високо ценим практиката, която ръководството на Народното събрание въведе, и то не от днес – да се вслушва в предложенията, които омбудсманът прави по цялата дъга на законодателния процес. Всички предложения, които ние правим в това отношение, ръководството на Народното събрание ги приема като предложения на народни представители, разглеждат се в комисиите и след това те участват в обсъждането. Добре, че това е така, защото чрез омбудсмана всъщност общественото мнение влиза в залата на парламента. Тази практика трябва да се развива още повече.
Правата на гражданина като пациент – в доклада са отделени достатъчно страници по тази тема. Едно общо заключение – лоша система на управление на българското здравеопазване. Както аз казвам: вместо гражданинът като пациент да върви по асфалта на своите права, той криволичи по калдъръма на клиничните пътеки. Не е възможно това да бъде така. Иска се достъпна, своевременна, качествена медицинска помощ, и то в условията на една свободна конкуренция и на правото на избор.
Много данни има в доклада, на които няма да се спирам, но ще ви кажа един драстичен пример – организацията на работа на органите на медицинската експертиза за работоспособност ТЕЛК и НЕЛК. Законът говори за един срок. Две хиляди и осма година граждани са поискали да бъдат прегледани от тази Национална експертна лекарска комисия. Вместо в тримесечен срок, от 2008 г. му дават дата за 2013 г. Чувате ли?! Става дума за неговата работоспособност днес, утре, а след четири години къде ще бъде той, същото ли ще бъде неговото състояние, каква е неговата правоспособност?! В това отношение имат задължение Министерският съвет и системата на органите на здравеопазването.
След доклада омбудсманът се самосезира и направи две много задълбочени проверки, с които се противопоставя на режима на акредитацията на болничните заведения - откриваш днес болница, можеш да се акредитираш примерно след шест или осем месеца, тогава може тази болница да сключва договор с Националната здравна каса. Как ще се акредитира, как ще се докаже, че тази болница е годна? Само по пътя на пациентите, които могат да заплащат ли? Това е абсурд!
А какви са тези лимити на вашия общопрактикуващ лекар, който, когато отидете и поискате консултация или пък изследване, ви казва: „Нямам талони, елате идния месец”. Когато отидете в една болница, тя вижда, че няма лимит да ви приеме, и вие сте принуден да отидете в друга, или да се разболеете тогава, когато тя ще има лимит да ви приеме. Само че правото на разболяване не зависи от плановете на здравноосигурителната каса.
Правата на гражданите като потребители. Вижте, има един конституционен принцип на чл. 19, ал. 2: гражданите като потребители, при цялата свобода на стопанската инициатива, трябва да бъдат защитавани от всички органи, и това непременно е необходимо. Не е така обаче с доставчиците на комунални услуги – „Топлофикация”, ВиК, избройте каквото искате още. Всъщност тези отношения трябва да се градят върху доверие, върху ясни правила и взаимно зачитане, а всички тези доставчици, включително на електроснабдителната помощ, много често са чужди фирми, имат великолепно създадени бюра с едни стройни стюардеси, сладкодумни, които ви приемат жалбата, но просто не я решават. Тук грешката идва още от държавните регулаторни органи. Те, когато одобряват общите условия, да престанат да дават предпочитание на търговско-пазарните интереси, а да се грижат много повече за интересите на гражданина като потребител.
Ще ви кажа нещо друго, без желание да ви отегчавам. Член 22 от Закона за енергетиката иска от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, чуйте: пряко да участва в уреждането доброволно на споровете между доставчиците на тези услуги и самите потребители. Така ли е? Вижте регламентацията и нормативните актове на самата държавна комисия. Нищо общо с този чл. 22. Трябва бързо да се направи така, че да хармонизират това свое усилие с тези изисквания и когато те одобряват общите условия, просто трябва да си променят гледната точка.
Слушах и вчера уважавания от мен проф. Шушулов: Комисията трябвало да има балансирано отношение между интересите на пазара и интересите на потребителя. Да, балансирано отношение, но главно в полза на гражданина като потребител. Това са конституционни права.
Недостатъчен е парламентарният и гражданският контрол върху органите на МВР и на службите за сигурност. Тук щях да се спра малко по-дълго, но имам едно добро впечатление, че днешното Народно събрание премина по-активно към уреждането на прекия парламентарен контрол върху МВР и службите за сигурност, и по-специално Агенцията за национална сигурност. Най-после, дълго време спорът беше голям. Имаше случаи, когато Министерството на вътрешните работи с подзаконов акт, забележете, беше пренебрегнало правата на гражданите, техния личен живот, тайната на кореспонденцията. Никъде в европейските норми няма разбиране, че поради превръщането на страха от тероризма, на националната сигурност в централна, базисна ценност за цялото общество, това трябва да стане за сметка на ограничаването на правата на хората. Не е вярно! Всички резолюции на Европейския съюз говорят, че върху правната рамка, която зачита правата на човека, се изгражда системата за националната сигурност. Затова, когато говорим за свободното ползване на специални разузнавателни средства и на всичко друго от този род, искам да се обърна с ясни предложения към парламента – едно по-голямо внимание към правата на човека. Не е вярно, че едното е в конфронтация с другото. Правата трябва да се зачитат и трябва да бъдат ограничавани много защитено, много временно и много внимателно.
Всичко, разбира се, за което се говори в този доклад, се опира върху индивидуалните жалби и сигнали на хората, които са главният източник на проверките, които омбудсманът прави. Аз казах преди малко: той не е цялата контролна система, но той върху основата на сигнали, на предложения на гражданите прави проверки сам, без да ги предоставя на трети лица, и се произнася. Привилегия на омбудсмана е, че няма административна власт, но има другата, по-голямата - моралната власт, властта на демократичния обществен натиск. Той е високоговорител на обществения контрол, стига да има батерии, а батериите са влияние и една общественост, която го подкрепя, защото той говори от нейно име.
За годината, която отчитаме, общият брой на жалбите беше 2405. Знаете ли колко са днес към 10 септември 2009 г. – 10 716. Осемдесет и седем процента от общия брой на жалбите са окончателно приключени, другите са в ход. Има един срок за решаването им, който е инструктивен. Той не се спазва само когато фактически има правна сложност и е необходима една по-внимателна и по-осторожна проверка. Няма да ви занимавам с градацията на тези жалби, но най-много са тези по собствеността - има се предвид териториалното и селищно устройство преди всичко, след това лошите обществени услуги, социалните права, които се нарушават, административното обслужване, здравеопазването и така нататък. Чуйте по области: София, Пловдив, Варна, Плевен, Бургас, Благоевград. А другите окръзи, другите избирателни райони, да се обърна с това понятие към вас, сигурни ли сте, че там няма протести и жалби? Там няма достатъчно активни граждани.
Искам народните представители добре да чуят това, защото техен е ангажиментът в собствените им избирателни райони. Не може да има неактивни граждани. Ако нямате активни граждани, няма добро управление и добра администрация.
Освен по този път омбудсманът се самосезира когато види, че на общественото небе се сгъстяват облаците на недоволство и протест.
Няколко примера – „Топлофикация”, млекопроизводителите и млечното животновъдство, етажната собственост, енергийната ефективност и още други случаи. Принципът на самосезирането ще продължи да се развива, защото ще говорим за активната роля на хората.
Расте доверието в омбудсманската институция. Казвам това не като самоовластяване, а защото е факт. Не защото жалбите растат. Ние всеки ден сме натоварени с много искания на хората. Чест прави това да бъде така. Стремежът трябва да бъде волята на омбудсмана безпристрастно, компетентно и безкомпромисно да продължи да изпълнява тази своя висока гражданска и обществена функция. Не е вярно, че трябва да се стремим към държава, в която да няма корупция. Това достатъчно ли е? Как ще изглеждаме в лицето на нашето собствено общество – ние сме управление без корупция?! Голяма работа! Освен без корупция, ние трябва да бъдем добро и почтено управление. В израза „почтено управление” се крие извънредно много.
Искам да вярвам, госпожо председател, дами и господа, че този стремеж към такава политика ще бъде на цялата йерархия на органите и разбира се, преди всичко на Народното събрание – единственият законодателен орган в страната.
Аз съм си позволил в края на доклада с умерена скромност да направя три повели на това почтено управление. Властта е почтена, когато зачита правата на човека. Второ, тези права се зачитат, когато властта е прозрачна и лежи върху справедливото обществено мнение. Трето, тя да лежи върху общественото мнение, но да не се залежава там, защото трябва непрекъснато да тича и да се отчита пред общественото мнение, което е създала. Благодаря. (Ръкопляскания.)