АНТОН КУТЕВ (БСП за България)1616 думи
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! След вчерашния протест на хора с увреждания пред сградата на парламента дойдоха представители на протестиращите, които пожелаха среща с парламентарната група на „БСП за България“. Целта на срещата беше организаторите на протеста да предоставят на депутатите предложения за законодателни решения в социалната област и да потърсят помощ за адекватен достъп до институциите и озвучаване на проблемите, които срещат. Няма съмнение, че запознаването на обществото с проблемите на хората в неравностойно положение е важен етап от интеграцията на тези хора в обществото. Именно затова парламентарната група на „БСП за България“ се отзова на поканата за среща с протестиращите, като организира срещата по единствения според нас правилен начин – в сградата на Народното събрание.
Народното събрание е най-висшият политически орган в една република с парламентарно управление и е мястото, на което следва да се обсъждат и решават проблемите на българските граждани. Доколкото поканени в сградата на Народното събрание бяха организаторите на протеста, логично беше те да присъстват на срещата със знаците и логото на своя протест, както и с, бих подчертал, напълно справедливите си искания. Те не правеха политическа агитация или търговска реклама – те протестираха срещу системата, като твърдяха „Системата ни убива“.
Това дори не беше протест срещу ГЕРБ – това беше протест срещу всичко, което държавата не е свършила за хората в неравностойно положение.
Те протестираха срещу убийствено ниските доходи на хората с увреждания, срещу липсата на държавна подкрепа, липсата на работа, неработещите институции, мизерията и безизходицата.
Скъпи колеги, има много хора, към които българското общество е несправедливо и жестоко. Има много хора, на които държавата и политиците в България са задължени. Но хората с увреждания със сигурност са най-онеправданите и измъчени от системата. Тях системата ги убива в най-директния смисъл. Тук няма място за хиперболи! За тези хора животът е жесток в най-бруталния смисъл на тази дума! Те не мерят времето с мизерните доходи, които получават, а с болката, която това време им носи.
Хората с увреждания в България и техните роднини проявяват ежедневния героизъм на липсващото бъдеще и безизходицата. Именно затова най-малкото, което политическият елит на България трябваше да направи вчера, беше да чуе гласа им, да вникне в проблемите, които поставят, и да намери възможните решения сега, защото ужасната статистика показва, че сериозна част от хората с увреждания няма да дочакат следващия парламент! За част от тях светът ще свърши, преди да падне Бойко Борисов!
Именно затова, господа от мнозинството, днес Вие носите отговорността за техните болки и живот! Вие бяхте тези, които трябваше да поканите протестиращите на разговор, за да вземете мерки, за да направите реформи, за да дадете надежда!
Животът на тези хора е показател за европейската идентичност на България! Вчера те твърдяха, че системата ги убива, и никой от Вас не излезе при тях да попита какво може да направи за тях – поне да се опита да вникне или да им даде надежда, а те имат нужда от това.
Когато разговарях с хората от протеста вчера, аз изпитвах огромно чувство за вина – вина, защото ако ние, седящите тук, не можем да помогнем на тях, хората, чиято защита е белег на цивилизованост на всяко общество, ако ние не можем да им помогнем, защо сме тук?! Какъв е смисълът от властта, която Конституцията ни дава, ако сме некадърни да променяме обществото си и ако не сме в състояние да защитим най-уязвимите?! Каква полза има за тях от непрекъснатото прехвърляне на отговорност между лявата и дясната част на залата?
Само че, уважаеми колеги, Вие не посмяхте даже да се появите там, не Ви хрумна, че разговорът може да Ви е неприятен, но можеше пък да спаси нечий живот!
Ще цитирам едната от организаторките на протеста в неин пост от вчера в социалните мрежи. Искам да подчертая предварително, че Ина Маринова няма нищо общо с БСП, но казва, че „въпреки поканите към всички политически партии, само и единствено от БСП са се отзовали“.
Вие, дами и господа, блестяхте с отсъствието си вчера. И като връх на всичко не допуснахте представителите на протеста да влязат в сградата на парламента, защото на гърдите им имаше надпис, който напомня, че системата ги убива! Видя Ви се възкисел надписът, някак си дразнеше изтънченото депутатско небце. Да, ако се бяха съблекли, можеше и да влязат. Ако страхопочитателно си траеха в ъгъла, без да напомнят за последствията от действията Ви, можеше и кафе да пият, но с тези нагли надписи някак Ви се видяха неприемливи! Недостойни се оказаха те за еснафския вкус на депутата! (Реплика от ОП: „Само това ли измислихте?“)
Чувам, чувам. Ако имате още въпроси, ще Ви поканя след това да ги зададете от тук.
И тук не става въпрос за охраната, която не ги пуска, защото охраната изпълняваше Вашите заповеди. Лично проверих това. Извиках шефа на охраната, за да избегна напрежението. Основанието, на което протестиращите не бяха допуснати до сградата на Народното събрание, беше чл. 19 от Правилата за вътрешния ред в Народното събрание, който гласи: „Продажбата и разпространението на стоки, печатни произведения, рекламни и други информационни материали в сградите на Народното събрание са забранени.“ Това поне ни цитира охраната.
И какво общо, по дяволите, има това с хората с увреждания?
Лично потърсих председателя на парламента Цвета Караянчева. Докато хората с увреждания я чакаха на входа при охраната, лично опитах разговор с единствения наличен заместник-председател господин Емил Христов. Единственото, което постигнах, беше благосклонен бащински поглед, придружен с твърд отказ. Опитах се да обясня, че това е груба грешка, но човекът не изглеждаше склонен за преговори.
Предупредих Ви, че ще стане скандал – и охраната, и председателя на Народното събрание предупредих, но властта очевидно прави хората равнодушни!
Дами и господа от ГЕРБ, не Ви обвиняваме в това, че хората с увреждания живеят под ръба на оцеляването, макар, като управляващи от 2009 г. насам, и Вие да имате своята вина. Обвиняваме Ви, че през 2016 г. по силата на приетия от Вас План за интеграция на хората с увреждания трябваше да бъде приет Закон за социалните услуги, който да реши сериозна част от исканията на протестиращите! Поставяме този въпрос от предишния протест на хората с увреждания, проведен точно преди година. Година след поставянето на тази задача пред този парламент и две години след изтичане на поставения от Вас самите срок такъв закон няма! Ама няма даже и разработка, нищо няма!
Обвиняваме Ви, че промените, които готвите в системата на ТЕЛК, са нелепи и не отговарят на изискванията на хората с увреждания, заради които се правят. Двата последователни протеста тази седмица го доказват. Единственото, което обещахте, е спиране на грешната реформа, а те не искат спиране на реформата – искат интеграция.
Обвиняваме Ви, че интеграцията на хората с увреждания не е помръднала и на йота при този парламент и че исканата от протестиращите индивидуална оценка на потребностите я няма, и все още нямате никаква идея как ще я направите!
Обвиняваме Ви в бездушието на властта, защото вчера не помръднахте от местата си, докато не усетихте, че става скандал, а след това се размърдахте отново само за да запазите седалките си, все още незаети от други! Е, тук вече се включи и Борисов, разреван от страданията на майката на болното дете! И нещата, колеги, станаха цинични.
Ето наистина разтърсващия отговор на Красимира – тази същата майка, цитирам: „Значи, първо, този кризисен пиар на мен ми дойде малко повече. И аз лично бих помолила премиера да ми се извини лично на мен и в мое лице – на родителите, на майките на деца с увреждания, че си позволи такова снизходително отношение към мен, а в мое лице и към майките.
Като говорим за шестия национален протест – нали той така снизходително: майките там… Значи, първо, тази майка се вее 13 години по медиите с детето си и не изпитва върховно удоволствие от това. Тази майка с това ветреене по медиите, той не ме е забелязал досега ли, какво?
Освен това, искам да му припомня, че Ани Цолова беше този журналист, която първа реагира като професионалист и ни организира среща с Бойко Борисов – с нейно съдействие. С нейно съдействие направихме едни работни групи да очовечаваме системата, а тази система продължава да е геноцид!“
Разбирате ли, дами и господа: премиерът не помни, че сигурно и преди това е ревал, ама си е останал с пиара? Ето така се дефинира „бездушие на властта“. И предайте на премиера си, че не става дума за провинен чиновник, дето да го уволните, а за политическо дебелоочие в прекомерни размери! Трето правителство на Борисов, а хората отново са на протест със същите искания!
Какво трябва да се случи, за да свършите нещо по въпроса, дами и господа управляващи? Ще се погнусите ли от бездействието, или отново като един ще тръгнете да защитавате заплатките си?
Вчера вкупом показахте най-отвратителното лице на властта - безочие, безсрамие и безхаберие, обединени от групови интереси.
Съжалявам, господин Христов, но вчерашната случка не е случайна грешка, а политическо поведение, което всяка година неколкократно изкарва различни групи хора на протест! Тук говорим за начина, по който работи това управление! Вие сте само поредният му проводник. Но факт е, че вчера ние направихме всичко възможно да представим адекватно Народното събрание пред протестиращите. И не успяхме заради Вас!
Ние видяхме обидата в очите на протестиращите! Видяхме и реакциите им в мрежите след срещата. Тази обида не е грешка на охраната, а политическо поведение, осъществено този път лично от Вас. И няма как да не сте разбрал, защото колежката, която сега седи пред мен и която четеше текста си тук, три пъти прекъсва мрънкането си, за да ме гледа сърдито, защото Ви развалям комфорта. Тя ме чуваше – Вие не!
Затова въпросът за оставката Ви, господин Христов, е единственият отговор на политик, който носи отговорност за провала в политиката на ГЕРБ! Ако не я подадете Вие, ще я искаме ние. Благодаря Ви. (Оживление в ГЕРБ. Продължителни ръкопляскания от „БСП за България“.)