19 април 2018 г.

След спирането им аз бях информиран за това, че група граждани са спрени на входа и не се допускат, без да зная, че те имат надлежно заявени и издадени пропуски и без да бъда информиран от началника на охраната за какво точно става въпрос. Тъй като в момента всички бяхме тук, по време на заседание, помолих за отсрочка – ставаше дума за не повече от 15 минути, за да мога да говоря с началника на охраната и по този начин да си изясня ситуацията, защото той спазва правила, които са утвърдени от Народното събрание, утвърдени са от господин Миков като председател на Народното събрание (реплики от „БСП за България“) и никой не би могъл да се намеси в работата на началника на охраната.

Никой не би могъл и не би трябвало да се намесва. Правилно или неправилно решение са взели от охраната – това е тяхно право. Аз бих могъл да се намеся като председател, но след лична среща, и това го потвърди и началникът на охраната. Ако дори бях взел решение, без да съм информиран за истинската ситуация и бях предал чрез трето лице на началника на охраната, той нямаше да го изпълни – да допусне гражданите, защото той е длъжен да спазва правилата, а по правилата единствено след лична среща и обяснение той може да промени своето решение. Не зная как е било представено на гражданите това, но виждаме в медиите, че се спекулира, че, виждате ли, ГЕРБ и лично Емил Христов като председател в момента не е допуснал гражданите в сградата на Народното събрание. Няма нищо вярно в това! За съжаление, на мен не ми беше дадена никаква възможност да се срещна и с началника на охраната, и с гражданите, които очакваха, и, за съжаление, ние ги разочаровахме. (Шум и реплики.)

Извинявам се от тук на всички онези, които вчера видяха това неприятно лице! Извинявам се за изкривената и достигнала до тях невярна информация! Съжалявам, че стигнахме до там! Просто трябваше всички да имаме търпение да изчакаме съвсем малко – по-малко от 15 минути, за да можем да изясним нещата и аз лично съм убеден, че щях да взема правилното решение, но не и през главата на началника на охраната. Ако някой от Вас смята, че трябва, без да сме запознати с факти и обстоятелства за взето решение от охраната на парламента, да се променя тяхно решение, да се намесваме в работата им, това вече променя нещата и отношението ни към самата система за сигурност в сградата на Народното събрание.

Още веднъж се извинявам на гражданите, които бяха разочаровани вчера! Още веднъж се извинявам на всички българи, които поставихме в една ситуация – да се питат коя е истината. Истината е това, което Ви казвам днес, че аз не бях този, който пръв спря гражданите, и на мен не ми беше дадена възможността да разговарям с тях и с охраната. Беше представена невярна, изкривена, фалшива информация. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! „ДЕКЛАРАЦИЯ от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ Вчера, 18 април 2018 г., при откриването на пролетната сесия на Народното събрание лидерът на БСП Корнелия Нинова недвусмислено загатна, че партията ще следва продължаващата вече една година конфронтационна и реваншистка политика спрямо легитимното българско правителство. Тя дори не направи и плахи опити да се разграничи от безспорните успехи на управляващата Политическа партия ГЕРБ и нейните коалиционни партньори (ръкопляскания и викове: „Браво!“ от „БСП за България“) и във вътрешен, и в международен аспект“.

„И нямаше как да е иначе, защото след всичките й рухнали опити за създаване на напрежение и дестабилизация в обществото с фалшиви новини, интриги и незабравените прийоми за охулване и компрометиране на противника, би се превърнала в посмешище, защото и вътрешният, и международният авторитет на управляващите, и особено този на премиера Борисов, са безспорни. И икономическите отчети за миналата година, и все по-отчетливата роля на България като фактор на Балканите и в Европа са без аналог в най-новата ни история! Затова и вчера, след фалита на цяла серия от безсмислени и създадени в подмолите на бившата Държавна сигурност…“ (Шум, провиквания, реплики от „БСП за България“.)

„…дискредитиращи, показни акции срещу управляващите опозиционната лидерка засвири популистки на нова, тънка струна с цел обществени манипулации, обявявайки борба с привилегиите и заплатите на днешната власт, сякаш тя и дружината й не са част от нея. Другарко Нинова, преди изборите заявихте патетично, че демокрацията Ви е отнела всичко. И днес ние, от Политическа партия ГЕРБ, Ви питаме: какво точно Ви отне лично на Вас демокрацията? Коя точно демокрация наруши спокойствието Ви – онази до 2009 г., или онази след нея? Защото, ако проследим възходящия Ви кариерен възход от зората на демокрацията – от надежден партньор на синята десница до член на българското правителство по време на тройната червена коалиция, пътят Ви е зашеметяващ! Направо умопомрачителен! Колцина са успявали да стигнат до висши мениджърски позиции в управляващата през 1997 - 2001 г. антикомунистическа и реформаторска партия СДС? Какво доверие е трябвало да имат в теб? Как и с какво си го доказал, за да дадат възможност да приватизираш едно от водещите външнотърговски дружества като „Техноимпекс“, в които са концентрирани солидни държавни капитали? На колко персони се е отдало това? А в следващите години успешно слизаш от тази планина и вече си турист на другата – изкачваш връх след връх в червените дебри, докато покориш и най-високия от тях! Разбира се, че остават и отпечатъци по пътя, съмнения за корупция в „Булгартабак“, държавата се прощава с Международния панаир в Пловдив, точно когато бившата синя любимка е вече заместник червен министър на икономиката, председател на борда на същия този Панаир, а пък той, абсолютно нормално, чрез справедлива и прозрачна приватизационна процедура става собственост на също бившия привърженик на сините – Георги Гергов, и настоящ член на Националния съвет на БСП. След време синята другарка вече е лидер на червената столетница, а олигархът – водещ политик в нея. От време на време се опитват да си отрежат опашките, но някак си все не успяват. За метаморфозите на синьо-червената мъгла интелигентните българи отдавна са наясно. СДС злощастно приключи политическото си битие, плаща и сметката за излъганите стотици хиляди мечти и опропастени надежди за по-добър живот на следващите поколения. Предстои сметката за своята мимикрия и двуличие да платят и червените демагози, защото няма как, госпожо-другарко Нинова, да се превъплътите чрез цинизма на синьо-червените си пируети в благодетелка на социално слабите и угнетени хора! Няма как да скриете от редовите Ви партийни следовници, че най-безцеремонно ги продадохте и излъгахте, след като десетилетия ги заблуждавахте колко хубав ще е социализмът, но за Вас, номенклатурата, а не за тях! За една нощ се пребоядисахте и станахте капиталисти – такива, както цял век повтаряхте за онези, срещу които воювахте с огън и куршуми, че са чорбаджии изедници! Предадохте Вапцаров, който имате дебелоочието да разнасяте тук като икона! С коя приватизация екзекутирахте вярата му „бронирана здраво в гърдите“? (Шум и реплики от „БСП за България“.) Ех, тази приватизация, от чиято евентуална проверка едва не Ви изскочиха ангелите! Ами, ако нали тя се разрови, за целия народ ще стане ясно, че онези капиталисти, пръкнали се с парите, присвоени чрез фалита на банковата система в периода до 1996 г., до един са отлично подготвени дяволи от бившата Ваша Държавна сигурност! И накрая няколко думи за демагогията Ви, госпожо Нинова, относно заплатите на депутатите. В Четиридесет и първото народно събрание Политическа партия ГЕРБ налага мораториум върху нарастването им и ги замразява. В Четиридесет и второто народно събрание, когато управляващи бяхте Вие – от БСП, мораториумът не бе продължен. Тогава, на 10 март 2014 г., председателят на парламента господин Михаил Миков заяви публично, цитирам: „Когато в цялата страна има ръст на заплатите е ненормално да се замразяват тези на депутатите, другото е обикновено сиромахомилство и евтин популизъм“, госпожо Нинова! (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Не разбрахте ли, другарки и другари, че с времената на шикалкавенето „тука има – тука няма“ приключи? Не разбрахте ли, че като географски посоки имаме и север, и изток, и юг? Но българската политическа посока е запад, и както са я посочили националните ни светии – Раковски, Левски, Ботев, Стамболов, ние от тази посока няма да се отклоним нито на милиметър. Това го запомнете добре! Разбира се, че в демократичната държава всички демократични политически сили имат шанс. Най-вече онези, които не залагат на политическия театър, какъвто БСП се опита да разиграе вчера в края на работния ден на входа на Народното събрание, на гърба на болките на уязвени от съдбата им хора, и спекулирайки с тревогите им, удобно забравя, че правителството на ГЕРБ направи сериозна крачка в по-справедливо подпомагане на хората с увреждания. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Уважаеми народни представители, политиката е изкуство да се управлява в полза на всички български граждани, независимо кой за кого е дал вота си на изборите. Впрочем така, както го прави ГЕРБ вече десета година. Благодаря Ви за вниманието.“ (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми народни представители, тук всяка седмица преживяваме всички ние едно дежавю – една и съща декларация ни се предлага седмица след седмица. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Гърневски, и сто пъти да бъде прочетена тази пошлост, тя по-интелигентна няма да стане. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Затова аз Ви предлагам, уважаеми господин Председател, тази декларацийка тук, която ни се изчете за пореден път, моля, размножете я, раздайте я на народните представители да си я четат. Преди това, разбира се, консултирайте с шефа на охраната, да не се окаже, че нещо е против правилата. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП.)

Благодаря, господин Председател. Правя процедура по начина на водене. Прав беше колегата Попов, че една и съща декларация в рамките само на този парламент я слушаме за десети път. Господин Гърневски, ако можете, напишете нещо друго, защото една минута парламентарно време струва на българските данъкоплатци 3000 лв. Вие току-що загубихте 30 000 лв. на българските граждани (шум и реплики от ГЕРБ) с тази декларация, която слушаме за десети път. И двадесет пъти да я повторите, няма как хората да Ви повярват. Затова Ви дават Вие да я четете – там, от последния ред. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Защо тази декларация не я прочете господин Цветанов? Защото има малко повече – няма да казвам какво. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Колеги, продължаваме. Очертава се днес да завършим с този закон. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 64.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 65.

Комисията предлага да се създадат нови § 66 и § 67: „§ 66. В чл. 127, т. 1, букви „б“ – „д“ думите „ал. 1“ се заменят с „ал. 2“. § 67. В чл. 128, т. 1 се правят следните изменения: 1. в буква „б“ думите „ал. 1“ се заменят с „ал. 2“; 2. в букви „в“ – „л“ думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 3“.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 39, който става § 68: „§ 68. Член 129 се изменя така: „Чл. 129. (1) Лицето, което ще извършва хотелиерство или ресторантьорство в места за настаняване и в заведения за хранене и развлечения, или упълномощено от него лице подава до съответния категоризиращ орган заявление-декларация за категоризиране. Заявление-декларацията трябва да отговаря на следните изисквания: 1. в заявление-декларацията се декларират най-малко: а) наименованието на лицето, както и името на местата за настаняване и на заведенията за хранене и развлечения (с изписване с български и с латински букви), и адрес; телефон/факс и адрес на електронна поща, ако разполага с такива; в противен случай се изписват имената на упълномощеното лице и неговите телефон/факс и адрес на електронна поща; б) ЕИК и/или основанието, на което лицето има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност, включително по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, и на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария; в) че лицето не е в ликвидация – за лицата, които не са търговци; г) професионалната и езиковата квалификация на персонала в обекта; д) обстоятелства, свързани с образованието или с професионалната квалификация, стаж в туризма и езиковата квалификация на управителя на туристическия обект съгласно изискванията на наредбата по чл. 121, ал. 5; е) обстоятелства, свързани с документите за собственост на обекта, в случаите, когато има налична информация в Агенцията по вписванията; в противен случай обстоятелствата се удостоверяват при проверка на място; 2. към заявление-декларацията се прилагат: а) копие от договора за наем или от друг договор, от който е видно, че са налице условия лицето да извършва съответната туристическа дейност в обекта; б) документ, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация, или друг документ, удостоверяващ законността на обекта, при спазване изискванията на Закона за устройство на територията, съответно на разрешението за ползване на повърхностен воден обект и свидетелство за годност – за заведенията за хранене и развлечения, разположени върху понтони или върху закотвени в близост до брега плавателни съдове; в) изрично пълномощно в оригинал, когато заявление-декларацията се подава от пълномощник. (2) Лицето, което ще извършва настаняване в стаи за гости, апартаменти за гости или в къщи за гости, или упълномощено от него лице подава до кмета на общината заявление-декларация по образец. Заявление-декларацията трябва да отговаря на следните изисквания: 1. в заявление-декларацията се декларират най-малко: а) наименованието на лицето, както и името на местата за настаняване в стаи за гости, апартаменти за гости или в къщи за гости, (с изписване с български и с латински букви), и адрес; телефон/факс и адрес на електронна поща, ако разполага с такива; в противен случай се изписват имената на упълномощеното лице и неговите телефон/факс и адрес на електронна поща; б) обстоятелства, свързани с документите за собственост на обекта, в случаите, когато има налична информация в Агенцията по вписванията; в противен случай обстоятелствата се удостоверяват при проверка на място; 2. към заявление-декларацията се прилагат: а) копие от договора за наем или от друг договор, от който е видно, че са налице условия лицето да извършва съответната туристическа дейност в обекта – в случай че това лице е различно от собственика на обекта; б) изрично пълномощно в оригинал, когато заявление- декларацията се подава от пълномощник; в) документ с подписи на повече от 50 на сто от собствениците в сградата, удостоверяващ съгласието им за извършване на туристическата дейност – при категоризиране на „стаи за гости“ и „апартаменти за гости“. (3) Лицето, което ще извършва хотелиерство или ресторантьорство в туристически хижи, туристически учебни центрове, туристически спални и прилежащи към тях заведения за хранене, или упълномощено от него лице подава до министъра на туризма заявление-декларация за категоризиране по образец. Заявление-декларацията трябва да отговаря на следните изисквания: 1. в заявление-декларацията се декларират най-малко: а) наименованието на лицето, както и името на туристическите хижи, и/или на туристическите учебни центрове, и/или на туристическите спални и прилежащи към тях заведения за хранене (с изписване с български и с латински букви) и адрес; телефон/факс и адрес на електронна поща, ако разполага с такива; в противен случай се изписват имената на упълномощеното лице и неговите телефон/факс и адрес на електронна поща; б) ЕИК и/или основанието, на което лицето има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност, включително по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, и на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария; в) че лицето не е в ликвидация – за лицата, които не са търговци; г) обстоятелства, свързани с документите за собственост на обекта, в случаите, когато има налична информация в Агенцията по вписванията; в противен случай обстоятелствата се удостоверяват при проверка на място; д) обстоятелства, свързани с данните от Публичния регистър на спортните обекти и обектите за социален туризъм по чл. 48а от Закона за физическото възпитание и спорта; 2. към заявление-декларацията се прилагат: а) копие на договор за наем или на друг договор, от който е видно, че са налице условия лицето да извършва съответната туристическа дейност в обекта; б) изрично пълномощно в оригинал, когато заявление- декларацията се подава от пълномощник. (4)Заявления-декларациите по ал. 1, 2 и 3 и приложенията към тях се подават на български език. (5)Документите по ал. 5 може да се представят и на всеки от официалните езици на Европейския съюз, придружени с официален превод на български език. В случай на противоречие между текста на документа и превода на български език предимство има преводът на български език.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 40, който става § 69: „§ 69. В чл. 130 се правят следните изменения и допълнения: 1.В ал. 1 думата „заявленията“ се заменя със „заявления- декларациите“. 2.В ал. 3 изречение второ се заличава. 3.В ал. 4, т. 3 думата „два“ се заменя с „три“. 4.Алинеи 6, 7 и 8 се изменят така: „(6) За резултата от проверката по ал. 5 се съставя констативен протокол, който отразява всички установени факти и обстоятелства от проверката и предложение до съответната ЕККТО, за: 1.определяне на вида и категорията на туристическия обект, които са заявени, или които са установени от експертна работна група при проверката на място в обекта, или 2.отказ за определяне на вида и категорията на туристическия обект. (7)Категоризиращият орган или оправомощено от него длъжностно лице въз основа на предложението на съответната ЕККТО със заповед определя: 1.вида и категорията на обекта и издава удостоверение за определена категория – в случаите по ал. 6, т. 1 и 2; 2.мотивирано отказва определянето на вида и категорията на туристическия обект – в случаите по ал. 6, т. 3. (8) Определянето на вида и категорията се извършва в сроковете по ал. 4.“ 5. Създава се нова ал. 9: „(9) В случаите по чл. 174, ал. 2 срокът за определяне на вида и на категорията на туристическия обект и издаването на удостоверение за определена категория се смята съответно за продължен, но не с повече от сроковете по чл. 174, ал. 3.“ 6. Създава се ал. 10: „(10) В случаите по ал. 9 административният орган уведомява заявителя за удължаването на срока и прилага констативния протокол по чл. 174, ал. 2.“ 7. Досегашната ал. 9 става ал. 11 и се изменя така: „(11) Заповедите по ал. 3 и 7 се изпращат на заявителя и подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.“ 8. Създава се ал. 12: „(12) При издаване на заповед за отказ за определяне на вида и категорията на обекта заявителят няма право да подаде ново заявление-декларация по чл. 129 в срок 6 месеца от влизането в сила на заповедта за отказ.“

Ако няма изказвания, колеги, аз искам да направя едно техническо предложение: вчера Ви съобщих, че Законът е изключително дълъг и имаме на няколко места чисто технически поправки. Предложението ми за ал. 7 е – ще Ви прочета новия текст: „(7) Категоризиращият орган или оправомощено от него длъжностно лице въз основа на предложението на съответната ЕККТО със заповед: 1. определя вида и категорията на обекта и издава удостоверение за определена категория – в случаите по ал. 6, т. 1; 2. мотивирано отказва определянето на вида и категорията на туристическия обект – в случаите по ал. 6, т. 2.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 70. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 71.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 43, който става § 72: „§ 72. В чл. 133 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3: а) думите „декларира желанието си да потвърди“ се заменят с „да подаде заявление-декларация за потвърждаване на“; б) създава се изречение второ: „Категорията на обектите се прекратява с изтичането на срока.“ 2. Алинея 5 се изменя така: „(5) Заявление-декларацията за категорията на обекта по ал. 3 се подава до съответния категоризиращ орган на място, по пощата или по електронен път.“ 3. В ал. 6 изречение второ накрая се добавя „за нов 5-годишен срок“.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 73.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 45, който става § 74: „§ 74. В чл. 137, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 4 след думите „в тримесечен срок от“ се добавя „уведомяването за“. 2. В т. 5 думата „заявление“ се заменя със „заявление-декларация“.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 46, който става § 75, и предлага следната редакция на чл. 140, ал. 2, т. 1, буква „а“: "а) пълното наименование на лицето и на балнеолечебния (медикъл СПА), СПА, уелнес и таласотерапевтичен център (с изписване с български и с латински букви) и адрес; телефон/факс и адрес на електронна поща, ако разполага с такива; в противен случай се изписват имената на упълномощеното лице и неговите телефон/факс и адрес на електронна поща;“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 76. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, който става § 77.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49, който става § 78. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50, който става § 79.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51, който става § 80. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 81.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53, който става § 82.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54, който става § 83.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 55, който става § 84: „§ 84. В чл. 160, ал. 3 думите „наредбата по“ се заменят с „наредбите по чл. 34, ал. 2 и“.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56, който става § 85.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 57, който става § 86: „§ 86. В чл. 168, ал. 3 в изречение първо думите „и документ за платена такса за вписване на настъпили промени в обстоятелствата съгласно тарифата по 69, ал. 3“ и изречение второ се заличават.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58, който става § 87. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59, който става § 88.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 60, който става § 89: „§ 89. В чл. 173, ал. 1, т. 1 думите „Директива на Съвета 90/314/ЕИО за туристическите пътувания с обща цена“ се заменят с „Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета (OB, L 326/1 от 11 декември 2015 г.), наричана по-нататък „Директива (ЕС) 2015/2302“.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 61, който става § 90.

По § 62 има предложение от народния представител Христо Проданов и група народни представители: „В чл. 176 ал. 2, 3 и 4 се отменят.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 62, който става § 91, и предлага в чл. 176, ал. 1, т. 4 след думата „заличава“ да се добави „от Националния туристически регистър“.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! В самото начало, още при общественото обсъждане в този законопроект се предлагаше да се създаде комисия към Министерството на туризма – туристически инспекторат, който да прави проверки във връзка с изпълнението на Закона за туризма. Това предложение беше отхвърлено на заседанието на Министерския съвет. Като цяло цялата Глава „Контрол“ беше отпаднала от разглеждане на заседанието на Министерския съвет. Въпреки това Министерството на туризма предложи на Комисията допълнително тези алинеи 2, 3 и 4, които, общо-взето, предлагат следното: Министерството да командирова свои служители, които да извършат проверка, след което да се върнат от проверявания обект, да уведомят, ако са открили нередности и нарушения, Комисията по защита на потребителите, те да направят повторна проверка, след което, ако отново открият нарушения, да съставят необходимия акт или протокол, след което да уведомят Министерството на туризма за резултатите от извършената проверка и наложените санкции. Участвах в работната група, както и в заседанията на Комисията, оттам не чух нито един разумен аргумент в полза на това тези текстове да отпаднат. Призовавам всички, които разсъждават малко по-трезво и които подкрепят намеренията на управляващите за намаляване на административната тежест, да подкрепят тези текстове, защото те са точно в тази насока. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Има предложение по § 63 от народния представител Христо Проданов и група народни представители: „ В § 63, т. 3 отпада.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 63, който става § 92.

По § 64 Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 93.

По § 65 има предложение от народните представители Галя Захариева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 65, който става § 94: „§ 94. Член 193 се изменя така: „Чл. 193. (1) На туроператор или туристически агент, който не изпълни задължението по чл. 79, ал. 5 и ал. 6, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. (2) При повторно нарушение се налага имуществена санкция в двоен размер.“

По § 66 Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 95.

По § 67 Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 96.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 68, който става § 97.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 69, който става § 98.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 70, който става § 99.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 71, който става § 100.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 72, който става § 101.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 73, който става § 102.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 74, който става § 103.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 75, който става § 104.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 76, който става § 105.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 77, който става § 106: „§ 106. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения: 1. Наименованието „Допълнителна разпоредба” се заменя с „Допълнителни разпоредби”. 2. В т. 27 навсякъде пред думата „сграда“ се добавя „жилищна“. 3. В т. 29 думите „самостоятелни апартаменти“ се заменят с „до 5 самостоятелни апартамента“. 4. В т. 43 думата „здравни” се заменя с „терапевтични”. 5. В т. 45 в изречение първо думата „терапевтични” се заличава, а в изречение второ след думите „външен басейн“ съюзът „или” се заменя с „и“. 6. В т. 46 изречение първо думата „терапевтични” се заличава. 7. Точка 47 се изменя така: „47. „Уелнес център” е самостоятелен или изграден към място за настаняване център, намиращ се в градска или в курортна среда, в който се предлагат разнообразни рекреативни и козметично-разкрасяващи процедури, програми и антистресови ритуали, както и холистични подходи за постигане на физическо, емоционално, духовно, интелектуално, професионално и социално благосъстояние на личността. Използването на вода и естествени природни фактори в центъра не е задължително.” 8. В т. 48 думите „на класическата и нетрадиционната медицина“ се заличават. 9. В т. 59 думите „организирането на групови и/или индивидуални туристически пътувания с обща цена“ се заменят с „организирането на туристически пакети“. 10. Точка 60 се изменя така: „60. „туроператор“ е лице, регистрирано по реда на този закон и вписано в регистъра на туроператорите и туристическите агенти за упражняване на туроператорска дейност, което изготвя туристически пакети и ги продава или предлага за продажба пряко или чрез посредничеството на друг търговец, или съвместно с друг търговец, или което предава данните на пътуващия на друг търговец в съответствие с § 1, т. 67, буква „б“, подбуква „дд“ от Допълнителните разпоредби;“. 11. В т. 61 думите „организирани туристически пътувания с обща цена“ се заменят с „туристически пакети“. 12. Точка 62 се изменя така: „62. „туристически агент“ е лице, регистрирано по реда на този закон и вписано в регистъра на туроператорите и туристическите агенти, различно от туроператор, което продава или предлага за продажба туристически пакети, изготвени от туроператор;“. 13. В т. 64 думите „като потребител на организирано туристическо пътуване с обща цена“ се заменят с „в качеството на пътуващ във връзка с договор за туристически пакет“. 14. В т. 65 думите „организирано туристическо пътуване с обща цена“ се заменят с „договор за туристически пакет“. 15. Точки 67 и 68 се изменят така: „67. „Туристически пакет“ е комбинация най-малко от два различни вида туристически услуги за целите на едно и също пътуване или ваканция, ако: а) тези услуги са комбинирани от един търговец, включително по искане на или в съответствие с избора на пътуващия преди сключването на общ договор за тези услуги, или б) независимо от това дали се сключват самостоятелни договори с отделни доставчици за всяка туристическа услуга, тези услуги се: аа) закупуват само от един пункт за продажби и са избрани преди пътуващият да се съгласи да плати; бб) предлагат, продават или начисляват на пакетна или на обща цена; вв) рекламират или продават под наименованието „туристически пакет“ или под друго подобно наименование; гг) комбинират след сключването на договор, с който търговецът дава право на пътуващия да избере измежду различни видове избрани туристически услуги, или дд) закупуват от отделни търговци посредством свързани процеси за онлайн резервации, при които името на пътуващия, информацията за плащането от негова страна и адресът на електронната му поща се предават от търговеца, с когото е сключен първият договор, на друг търговец или на търговци и не по-късно от 24 часа след потвърждаването на резервацията за първата туристическа услуга се сключи договор с този търговец или с тези търговци. Не се счита за туристически пакет комбинация от туристически услуги, при която не повече от един вид туристическа услуга по смисъла на чл. 80, т. 1, букви „а“, „б“ или „в“ е комбинирана с една или повече туристически услуги по смисъла на чл. 80, т. 1, буква „г“, ако последните услуги не представляват значителен дял от стойността на комбинацията и не са обявени като представляващи съществена характеристика на комбинацията от туристически услуги или не представляват съществена характеристика на тази комбинация, или са избрани и закупени, след като е започнало изпълнението на туристическата услуга, посочена в чл. 80, т. 1, букви „а“, „б“ или „в“. 68. „Започване на изпълнението на туристическия пакет“ е началото на изпълнението на всяка от туристическите услуги, включени в туристическия пакет.“ 16. Създават се т. 68а – 68з: „68а. „Свързани туристически услуги“ са най-малко два различни вида туристически услуги, закупени за целите на едно и също пътуване или ваканция, които не представляват туристически пакет и водят до сключване на самостоятелни договори с отделни доставчици на туристически услуги в случаите, когато търговецът улеснява: а) отделния избор и отделното заплащане на всяка туристическа услуга в рамките на едно посещение или контакт с негов пункт за продажби, или б) по целенасочен начин закупуването поне на една допълнителна туристическа услуга от друг търговец, когато договорът с другия търговец е сключен най-късно 24 часа след потвърждаването на резервацията за първата туристическа услуга. В случаите, когато е закупена само един вид туристическа услуга по смисъла на чл. 80, т. 1, букви „а“, „б“ или „в“ и една или повече туристически услуги по смисъла на чл. 80, т. 1, буква „г“, тези услуги не представляват свързана туристическа услуга, ако същите не представляват значителен дял от комбинираната стойност на услугите, не са обявени като представляващи съществена характеристика на пътуването или на ваканцията или не представляват съществена характеристика на пътуването или ваканцията. 68б. „Търговец“ е всяко физическо или юридическо лице независимо дали е частна или държавна собственост, което действа включително чрез посредничеството на друго лице, извършващо дейност от негово име или за негова сметка, за цели, които влизат в рамките на неговата търговска или стопанска дейност, занаят или професия във връзка с договори за туристически пакети или свързани туристически услуги, независимо дали действа като туроператор, туристически агент, търговец, който улеснява предоставянето на свързана туристическа услуга, или като доставчик на туристическа услуга. 68в. „Установяване“ е осъществяване на стопанска дейност от доставчик съгласно чл. 49 от Договора за функциониране на Европейския съюз за неопределен период и чрез стабилна инфраструктура, от която се предоставя услугата. 68г. „Траен носител“ е всеки носител на информация, даващ възможност на пътуващия или на търговеца да съхранява информация, изпратена лично до него, който позволява лесното й използване в бъдеще за период, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация. Такива носители са например хартия, устройства за съхранение на данни с USB интерфейс, CD-ROM дискове, DVD дискове, карти с памет, твърди дискове на компютрите, електронна поща и други. За траен носител се смятат и интернет сайтовете, които отговарят на следните условия: сайтът позволява на потребителя да запази получената информация, информацията може да се запази в продължение на достатъчно дълъг период и търговецът, предоставил информацията, не може да я променя. 68д. „Непреодолими и извънредни обстоятелства“ са обстоятелства, които са извън контрола на страната, която се позовава на тях, и последиците от които не биха могли да се избегнат, дори ако са били предприети всички разумни мерки за тяхното предотвратяване. 68е. „Несъответствие“ е неизпълнение или неточно изпълнение на туристическите услуги, включени в договора за туристически пакет. 68ж. „Пункт за продажба“ е всеки движим или недвижим търговски обект или интернет сайт на търговец, или подобна електронна платформа за онлайн продажби, в това число случаите, когато интернет сайтовете на търговците или електронните платформи за онлайн продажби на дребно се представят на пътуващите като единна структура за продажба, включително телефонна услуга. 68з. „Репатриране“ е връщане на пътуващия до мястото на заминаване или до друго място, за което страните по договора са се споразумели.“ 17. В т. 71 думите „туристически пътувания с обща цена“ се заменят с „туристически пакет“. 18. Точка 80 се изменя така: „80. „Детски и ученически туристически пакет“ е туристически пакет, при който пътуващите са лица до 19-годишна възраст, придружавани от представител на институция в системата на предучилищното и училищното образование.“ 19. Точка 82 се изменя така: „82. „Пътуващ“ е всяко лице, което желае да сключи договор за туристически пакет или за свързани туристически услуги или което има право да пътува въз основа на такъв договор.“ 20. Създават се т. 90 – 92: 90. „Туристически услуги“ са: а) превоз на пътници; б) настаняване, което не е неделима част от превоза на пътници и не е за жилищни нужди; в) отдаване под наем на автомобили по смисъла на § 6, т. 12, букви „а“ и „в“ от допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата, на други моторни превозни средства по смисъла на § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 60 от 24 април 2009 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (ДВ, бр. 40 от 2009 г.) или на мотоциклети, за които се изисква свидетелство за управление, валидно за категория А съгласно чл. 150а, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата; г) всяка друга туристическа услуга, която не е неразделна част от туристическата услуга по смисъла на букви „а“, „б“ или „в“. 91. „Търговец, улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги“ е всеки търговец, който оказва съдействие на пътуващия при сключване на самостоятелни договори за туристическа услуга с отделни доставчици на туристически услуги, които представляват свързани туристически услуги; търговци, улесняващи предоставянето на свързани туристически услуги, могат да са също и туроператорите, туристическите агенти или доставчиците на туристически услуги. 92. „Договор за туристически пакет“ е договор, който включва всички услуги по туристическия пакет и съставлява едно цяло, или когато туристическият пакет се предоставя чрез самостоятелни договори – „договор за туристически пакет“ са всички договори, обхващащи туристическите услуги, включени в туристическия пакет.“

Декларация от името на „БСП за България“.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! След вчерашния протест на хора с увреждания пред сградата на парламента дойдоха представители на протестиращите, които пожелаха среща с парламентарната група на „БСП за България“. Целта на срещата беше организаторите на протеста да предоставят на депутатите предложения за законодателни решения в социалната област и да потърсят помощ за адекватен достъп до институциите и озвучаване на проблемите, които срещат. Няма съмнение, че запознаването на обществото с проблемите на хората в неравностойно положение е важен етап от интеграцията на тези хора в обществото. Именно затова парламентарната група на „БСП за България“ се отзова на поканата за среща с протестиращите, като организира срещата по единствения според нас правилен начин – в сградата на Народното събрание. Народното събрание е най-висшият политически орган в една република с парламентарно управление и е мястото, на което следва да се обсъждат и решават проблемите на българските граждани. Доколкото поканени в сградата на Народното събрание бяха организаторите на протеста, логично беше те да присъстват на срещата със знаците и логото на своя протест, както и с, бих подчертал, напълно справедливите си искания. Те не правеха политическа агитация или търговска реклама – те протестираха срещу системата, като твърдяха „Системата ни убива“. Това дори не беше протест срещу ГЕРБ – това беше протест срещу всичко, което държавата не е свършила за хората в неравностойно положение. Те протестираха срещу убийствено ниските доходи на хората с увреждания, срещу липсата на държавна подкрепа, липсата на работа, неработещите институции, мизерията и безизходицата. Скъпи колеги, има много хора, към които българското общество е несправедливо и жестоко. Има много хора, на които държавата и политиците в България са задължени. Но хората с увреждания със сигурност са най-онеправданите и измъчени от системата. Тях системата ги убива в най-директния смисъл. Тук няма място за хиперболи! За тези хора животът е жесток в най-бруталния смисъл на тази дума! Те не мерят времето с мизерните доходи, които получават, а с болката, която това време им носи. Хората с увреждания в България и техните роднини проявяват ежедневния героизъм на липсващото бъдеще и безизходицата. Именно затова най-малкото, което политическият елит на България трябваше да направи вчера, беше да чуе гласа им, да вникне в проблемите, които поставят, и да намери възможните решения сега, защото ужасната статистика показва, че сериозна част от хората с увреждания няма да дочакат следващия парламент! За част от тях светът ще свърши, преди да падне Бойко Борисов! Именно затова, господа от мнозинството, днес Вие носите отговорността за техните болки и живот! Вие бяхте тези, които трябваше да поканите протестиращите на разговор, за да вземете мерки, за да направите реформи, за да дадете надежда! Животът на тези хора е показател за европейската идентичност на България! Вчера те твърдяха, че системата ги убива, и никой от Вас не излезе при тях да попита какво може да направи за тях – поне да се опита да вникне или да им даде надежда, а те имат нужда от това. Когато разговарях с хората от протеста вчера, аз изпитвах огромно чувство за вина – вина, защото ако ние, седящите тук, не можем да помогнем на тях, хората, чиято защита е белег на цивилизованост на всяко общество, ако ние не можем да им помогнем, защо сме тук?! Какъв е смисълът от властта, която Конституцията ни дава, ако сме некадърни да променяме обществото си и ако не сме в състояние да защитим най-уязвимите?! Каква полза има за тях от непрекъснатото прехвърляне на отговорност между лявата и дясната част на залата? Само че, уважаеми колеги, Вие не посмяхте даже да се появите там, не Ви хрумна, че разговорът може да Ви е неприятен, но можеше пък да спаси нечий живот! Ще цитирам едната от организаторките на протеста в неин пост от вчера в социалните мрежи. Искам да подчертая предварително, че Ина Маринова няма нищо общо с БСП, но казва, че „въпреки поканите към всички политически партии, само и единствено от БСП са се отзовали“. Вие, дами и господа, блестяхте с отсъствието си вчера. И като връх на всичко не допуснахте представителите на протеста да влязат в сградата на парламента, защото на гърдите им имаше надпис, който напомня, че системата ги убива! Видя Ви се възкисел надписът, някак си дразнеше изтънченото депутатско небце. Да, ако се бяха съблекли, можеше и да влязат. Ако страхопочитателно си траеха в ъгъла, без да напомнят за последствията от действията Ви, можеше и кафе да пият, но с тези нагли надписи някак Ви се видяха неприемливи! Недостойни се оказаха те за еснафския вкус на депутата! (Реплика от ОП: „Само това ли измислихте?“) Чувам, чувам. Ако имате още въпроси, ще Ви поканя след това да ги зададете от тук. И тук не става въпрос за охраната, която не ги пуска, защото охраната изпълняваше Вашите заповеди. Лично проверих това. Извиках шефа на охраната, за да избегна напрежението. Основанието, на което протестиращите не бяха допуснати до сградата на Народното събрание, беше чл. 19 от Правилата за вътрешния ред в Народното събрание, който гласи: „Продажбата и разпространението на стоки, печатни произведения, рекламни и други информационни материали в сградите на Народното събрание са забранени.“ Това поне ни цитира охраната. И какво общо, по дяволите, има това с хората с увреждания? Лично потърсих председателя на парламента Цвета Караянчева. Докато хората с увреждания я чакаха на входа при охраната, лично опитах разговор с единствения наличен заместник-председател господин Емил Христов. Единственото, което постигнах, беше благосклонен бащински поглед, придружен с твърд отказ. Опитах се да обясня, че това е груба грешка, но човекът не изглеждаше склонен за преговори. Предупредих Ви, че ще стане скандал – и охраната, и председателя на Народното събрание предупредих, но властта очевидно прави хората равнодушни! Дами и господа от ГЕРБ, не Ви обвиняваме в това, че хората с увреждания живеят под ръба на оцеляването, макар, като управляващи от 2009 г. насам, и Вие да имате своята вина. Обвиняваме Ви, че през 2016 г. по силата на приетия от Вас План за интеграция на хората с увреждания трябваше да бъде приет Закон за социалните услуги, който да реши сериозна част от исканията на протестиращите! Поставяме този въпрос от предишния протест на хората с увреждания, проведен точно преди година. Година след поставянето на тази задача пред този парламент и две години след изтичане на поставения от Вас самите срок такъв закон няма! Ама няма даже и разработка, нищо няма! Обвиняваме Ви, че промените, които готвите в системата на ТЕЛК, са нелепи и не отговарят на изискванията на хората с увреждания, заради които се правят. Двата последователни протеста тази седмица го доказват. Единственото, което обещахте, е спиране на грешната реформа, а те не искат спиране на реформата – искат интеграция. Обвиняваме Ви, че интеграцията на хората с увреждания не е помръднала и на йота при този парламент и че исканата от протестиращите индивидуална оценка на потребностите я няма, и все още нямате никаква идея как ще я направите! Обвиняваме Ви в бездушието на властта, защото вчера не помръднахте от местата си, докато не усетихте, че става скандал, а след това се размърдахте отново само за да запазите седалките си, все още незаети от други! Е, тук вече се включи и Борисов, разреван от страданията на майката на болното дете! И нещата, колеги, станаха цинични. Ето наистина разтърсващия отговор на Красимира – тази същата майка, цитирам: „Значи, първо, този кризисен пиар на мен ми дойде малко повече. И аз лично бих помолила премиера да ми се извини лично на мен и в мое лице – на родителите, на майките на деца с увреждания, че си позволи такова снизходително отношение към мен, а в мое лице и към майките. Като говорим за шестия национален протест – нали той така снизходително: майките там… Значи, първо, тази майка се вее 13 години по медиите с детето си и не изпитва върховно удоволствие от това. Тази майка с това ветреене по медиите, той не ме е забелязал досега ли, какво? Освен това, искам да му припомня, че Ани Цолова беше този журналист, която първа реагира като професионалист и ни организира среща с Бойко Борисов – с нейно съдействие. С нейно съдействие направихме едни работни групи да очовечаваме системата, а тази система продължава да е геноцид!“ Разбирате ли, дами и господа: премиерът не помни, че сигурно и преди това е ревал, ама си е останал с пиара? Ето така се дефинира „бездушие на властта“. И предайте на премиера си, че не става дума за провинен чиновник, дето да го уволните, а за политическо дебелоочие в прекомерни размери! Трето правителство на Борисов, а хората отново са на протест със същите искания! Какво трябва да се случи, за да свършите нещо по въпроса, дами и господа управляващи? Ще се погнусите ли от бездействието, или отново като един ще тръгнете да защитавате заплатките си? Вчера вкупом показахте най-отвратителното лице на властта - безочие, безсрамие и безхаберие, обединени от групови интереси. Съжалявам, господин Христов, но вчерашната случка не е случайна грешка, а политическо поведение, което всяка година неколкократно изкарва различни групи хора на протест! Тук говорим за начина, по който работи това управление! Вие сте само поредният му проводник. Но факт е, че вчера ние направихме всичко възможно да представим адекватно Народното събрание пред протестиращите. И не успяхме заради Вас! Ние видяхме обидата в очите на протестиращите! Видяхме и реакциите им в мрежите след срещата. Тази обида не е грешка на охраната, а политическо поведение, осъществено този път лично от Вас. И няма как да не сте разбрал, защото колежката, която сега седи пред мен и която четеше текста си тук, три пъти прекъсва мрънкането си, за да ме гледа сърдито, защото Ви развалям комфорта. Тя ме чуваше – Вие не! Затова въпросът за оставката Ви, господин Христов, е единственият отговор на политик, който носи отговорност за провала в политиката на ГЕРБ! Ако не я подадете Вие, ще я искаме ние. Благодаря Ви. (Оживление в ГЕРБ. Продължителни ръкопляскания от „БСП за България“.)

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 78, който става § 107.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 79, който става § 108.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 80, който става § 109.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 81, който става § 110.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 82, който става § 111.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 83, който става § 112.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 84, който става § 113.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 85, който става § 114.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 86, който става § 115.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 87, който става § 116.

Колеги, минаваме към „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 88, който става § 117.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 89, който става § 118: „§ 118. Започнатите до влизането в сила на този закон процедури по сертифициране, категоризация и регистрация се довършват до досегашния ред.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 90, който става § 119: „§ 119. В срок до три месеца от влизането в сила на този закон министърът на туризма утвърждава със заповед образците на заявления-декларации и на декларации.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 91, който става § 120.

По § 92 Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да бъде отхвърлен. По основния доклад параграфа го има, но той касае Народното събрание да отхвърли Наредба, издадена и утвърдена от Министерския съвет, което предполага, че това не е наша работа, това е работа на изпълнителната власт. Затова предлагам да отпадне този текст.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 93, който става § 121, а не § 122, както е записано, тъй като имаме преномерация: „§ 121. За категоризираните до 26 март 2013 г. туристически обекти документи за категоризация се подават през 2019 г.“

Колеги, и добрата новина – последен параграф. (Оживление.) Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 94, който става § 122 при преномерирането: „§ 123. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 19 - 21, § 23 - 59, §“ – това е печатна грешка, не 95, а „94 - 103, § 106, т. 9 - 17 и § 107 - 117, които влизат в сила от 1 юли 2018 г.“

Колеги, разрешете ми от името на ръководството на Комисията по икономическа политика и туризъм да Ви благодаря за изключително активното участие в дебатите. (Оживление и ръкопляскания.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Умолявам колегите от опозицията да се придържат към съвета, даден към управляващите от техния лидер вчера, да не се прави законодателство на парче, защото за пореден път сме свидетели на законодателство, което не е парче, а просто кръпка, и то нескопосана. Уважаеми вносители на този законопроект, от Вашите изказвания така и не можах да разбера какви са намеренията Ви, за да промените общия ред, по който се приватизират държавните и общинските лечебни заведения, и разположението им в Закона за приватизация и следприватизационен контрол? Но това, което се е получило в действителност и което виждаме ние като предложение за разглеждане на първо четене, е неприемливо. То не беше подкрепено от нито едно от становищата, които получихме в Комисията по здравеопазването, от министерствата, от неправителствения сектор, от всички други организации, които имат отношение към приватизацията, включително и от Националното сдружение на общините в България. Защо не можах да разбера Вашите намерения? Те не кореспондират с това, което сте написали, и аз ще се опитам да Ви покажа къде са Вашите грешки, макар и да не съм наясно все още с Вашите намерения. Направеното допълнение към Приложението по чл. 35а от Закона за приватизация и следприватизационен контрол не е коректно. Включването на дружества с общинско участие в капитала изобщо не отговаря на смисъла и целите на Глава седма „а“ по този закон, тъй като по правило дружествата, които са от значение за националната сигурност, са държавни. Значението на израза „национална сигурност“ изключва дружества, които са от значение за местната сигурност. Ще Ви припомня, че и понастоящем в списъка по Приложение № 2 към чл. 35а, ал. 1 има само един обект, а това е Параходство „Български морски флот“ ЕАД – Варна. Добавянето на т. 16 и в Приложение № 2 към чл. 35а би означавало, че всички лечебни заведения с над 50% държавно и общинско участие ще бъдат едновременно в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 и в списъка на Приложение № 2 към чл. 35а, където се предлага да се добавят държавни и общински лечебни заведения, търговски дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие в капитала или обособени части към тях. Тоест едно изключително правно-технически некоректно предложение. От друга страна, предлагайки изключване от общия ред за приватизация на лечебни заведения, както и задължителна процедура, осъществявана от Агенцията за приватизация, без да се отчитат конституционните правомощия на общинските съвети, които са принципал на общинските търговски дружества, нарушава донякъде Конституцията на Република България. Съществуващото отделно регламентиране на приватизацията на търговски дружества с държавно и общинско участие е необходимо, за да бъде спазен принципът, заложен в Конституцията за децентрализация на държавното управление. Съгласно чл. 135 от Конституцията общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление, а съгласно чл. 138 орган на местното самоуправление е общинският съвет. В този смисъл Вашето предложение няма как да бъде подкрепено. Аз се надявам народните представители да проявят разум и да се съобразят със становищата, които бяха представени в доклада на Комисията по здравеопазването. Това предложение по никакъв начин няма да обслужи по-доброто състояние на болничното здравеопазване в България и в никакъв случай не е в интерес на българските граждани.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Защо е направено това предложение? Защото започва приватизация на общинските болници. Искрено се надявам, че след около месец или малко повече основният документ, който регулира здравеопазването в България, така наречената Национална здравна карта ще бъде факт. В тази Национална здравна карта общинските болници с техните структури и легла имат важно значение, защото те осъществяват болничната помощ в райони, в които по принцип в повечето случаи тя не е толкова развита и достъпна. Неслучайно именно 60 общински болници от 120-те в България са в тази категория, които са труднодостъпни болници и получават допълнително заплащане по методика на Министерството на здравеопазването. Обикновено общинските болници в България не обслужват само една община. Това не се отнася до общинските болници в София, Пловдив и Варна, но от другите болници обикновено обслужват две, три, четири и повече общини, и което е интересното – тези общини в повечето случаи не са само в една административна област, а в няколко области. Затова считаме, че когато една общинска болница е залегнала в националната здравна карта със своите структури, твърде опасно е да се създадат възможности не да прекрати своето съществуване, а да го направи такова, че тя да е печеливша, защото тогава достъпността на гражданите от тези общини, които тя досега обслужва, няма вече да бъде такава. Спорен е въпросът, аз съм съгласен с доктор Дариткова. В момента разпореждането с общинските болници – еднолични общински дружества, е изцяло в ръцете на общинските съветници от съответната община. Не искам да коментирам компетентността. Те не са длъжни да познават изцяло нормативната база на страната. Би следвало обаче Министерството на здравеопазването да има решаващ глас, когато се касае за разпореждане с определена общинска болница или в случай с приватизация на общинска болница. При сега съществуващата система Министерството на здравеопазването като върховен орган на регулиране на здравеопазването в страната няма никакво отношение към приватизацията на една общинска болница. То има отношение, когато тя бъде закрита – трябва да даде своето решение, или да се разкрие нова, но за промяна на собственика то не може да каже нищо. В крайна сметка общинската болница също е публична болница, както и държавните, и университетските болници. Затова нашият мотив, нашето желание е да вкараме в тази процедура Министерството на здравеопазването с неговата компетентност, тоест приватизацията да става по реда, по който би могла да стане приватизация на областна болница или на университетска болница – с решението на Министерството на здравеопазването и Министерския съвет. Това е мотивът, с който искаме да направим предложението, защото утре да не се окаже, че в здравната карта, в която са залегнали определени структури, вече и тях ги няма. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Йорданов, според мен проблемът не е в това, че сега стартира приватизацията на общинските лечебни заведения, а че не е стартирала по ред причини много години преди тази година, защото ако тази приватизация беше разрешена и извършена, нямаше да има разгърната мрежа от частни лечебни заведения. Това е първият въпрос. Вторият въпрос, по който искам да Ви репликирам, е, че националната здравна карта въобще не се занимава с видовете лечебни заведения, независимо от тяхната собственост, а определя потребностите от предоставяне на медицински услуги, на медицински специалисти, брой медицински специалисти, условията, на които трябва да отговарят, и така нататък. Не е важно в кой списък са общинските лечебни заведения, а много по-важно е каква дейност извършват, на кого помагат и по какъв начин помагат. Оттам нататък всичко останало е по някакъв начин в зависимост от сегашната конюнктура, тъй като е стартирала приватизацията на лечебните заведения, да се харесаме на определени емоции – било то регионални, било то национални. Пак повтарям, най-важното нещо е лечебното заведение да извършва медицинска дейност съгласно изискванията на Националния рамков договор, съгласно изискванията за качество на предоставяните услуги, а в зависимост от това какво е лечебното заведение – дали е общинско, дали е частно, дали е държавно, това няма никакво значение. Важното е, както казва онази китайска поговорка, не какъв е цветът на котката, важното е тя да лови мишки.

Госпожо Председател, колеги! Няма как да не се съглася с първото нещо, което постави доктор Адемов. За съжаление, да, доктор Адемов, реформата в болничната помощ не беше извършена 2000-та година, когато беше направена реформата в другите лечебни заведения. Ако тогава тя беше продължила, сега нямаше да имаме въобще тези казуси – това е факт. Въпросът обаче за обема на дейност на едно лечебно заведение не може да не бъде поставен, защото сега националната здравна карта казва, че тя закупува дейности, а в същото време говори за определен брой легла, които трябвало да бъдат осигурени – някъде били повече, някъде не достигали и така нататък. Затова аз твърдя, въпреки че сме съгласни, че не трябва да има деление по отношение на собственост, много по-трудно се запазва една структура, която, за съжаление, в някои региони е губеща в икономическо отношение, но много важна в медицинско отношение в една частна структура, отколкото в една общинска структура, която може да намери други приходи за финансиране на собствената си болница. Това имах предвид, когато казах, че ние трябва да регулираме достъпността, обема и качеството на медицинската помощ.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Аз ще припомня какво Ви предлагаме. Предлагаме чрез промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол да се забрани приватизацията на общинските болници. Конкретната промяна е в списъка на дружествата, които са с национално значение за страната, да се прибавят и общински болници. В момента в забранителния списък са включени само държавните болници с над 50% държавна собственост. Промените са необходими, тъй като в момента няма действаща Национална здравна карта, а продажбата на лечебни заведения започна. Само преди месец Общинският съвет в Нова Загора реши да предложи за продажба и продаде болницата в града с аргумента, че при сегашния модел на финансиране тя не може да се издържа и да работи пълноценно. След този случай в мен възникват въпроси, на които някой трябва да отговори, а като гледам – нито политическото, нито експертното ръководство на Министерството на здравеопазването е готово с отговори, така че дотогава трябва да забраним продажбата на общински болници. Аз имам по-различно виждане от това, което представи председателят на Комисията по здравеопазването доктор Дариткова. Затова ще се опитам да задам логичните въпроси, а ако някой може да ми отговори, ще се радвам. Първият ми въпрос е: ако от утре всички общински съвети, доминирани от ГЕРБ, решат без значение самостоятелно или по команда от централата на ГЕРБ, че при сегашния модел на финансиране общинските болници не могат да се издържат и да работят пълноценно и ги предложат за приватизация – това ли е целта и цената на отказа от подкрепа за предлаганите от нас промени? Втори въпрос. Кой е виновен, че сегашният модел на финансиране на общинските болници е сбъркан и те не могат да се издържат и да работят пълноценно? Сигурно ще ме насочите към 2000 г. и модела на здравеопазването, който въведе правителството на Иван Костов, където болниците са търговски дружества. Но аз ще Ви попитам: кой управлява държавата и респективно здравеопазването от 2009 г. насам, тоест от осем-девет години? Времето е повече от достатъчно да се справим с проблемите в здравеопазването, ама това не се случи. Здравните министри в кабинетите на ГЕРБ гърмяха като бушони, но проблемите оставаха. Аз ги броя – десетина министри от тогава насам, като махнем двама служебни и един на Орешарски – седем. Рекорд, ама не е за хвалба. Трети въпрос. Кой допусна общинските болници да са хронично недофинансирани въпреки предупрежденията на опозицията и въпреки разумните предложения при приемане на бюджетите на Националната здравноосигурителна каса? Кой ни помага в критичните моменти на държавните болници и респективно на общинските болници? Но това е друга много дълга тема за размисъл и за дебати. Четвърти въпрос. Кой въведе през 2015 г. лимитите на болниците, а после Върховният административен съд окончателно ги отмени? С тези лимити довършихте не само общинските болници, но и всички държавни. Да напомня, че това беше при управлението на тогавашния здравен министър на правителството на ГЕРБ доктор Петър Москов. Пето. Кой честен приватизатор ще си помисли да запазва предмета на дейност и да изправя една закъсала общинска болница на крака, а не да я превърне в хоспис или нещо по-лошо – хотелче или нещо друго по-печелившо? Сега се опитвате да създадете една тенденция – лошото управление на обществената здравна система да се ползва като мотив за промяна на собствеността ѝ, тоест за приватизация. Предполагам, че знаете много добре – нито една европейска държава не предлага решение на управленските си проблеми в общественото здравеопазване чрез приватизация. Нашите предложения, в случая нашият законопроект е изцяло законосъобразен, има си съответните мотиви и предварителна оценка на въздействието. Нашите предложения изцяло са основани на необходимостта от промени, които да гарантират достъпно и качествено здравеопазване на всеки български гражданин дори в най-отдалечените места. И досега лечебните заведения са в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, а сега предлагаме лечебните заведения, включени в националната здравна карта, да се запишат в Приложение № 2 към чл. 35а, ал. 1, където са търговските дружества с повече от 50% държавно участие, които са от значение за националната сигурност на България. Искаме да се отчитат националните приоритети, интереси и рискове за националната сигурност. Ще кажете, че националната здравна карта я няма, но кой е отговорен за това – няма да коментирам. Ами дайте да я създадем тази Национална здравна карта, за да може тя да е база за преструктуриране на болничната мрежа съобразно потребностите на населението от болнична помощ, за да може да се определят и планират на териториален принцип потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ, да се идентифицират потребностите от лекари и така нататък. Вярно е, че с националната здравна карта не се определят поименно лечебни заведения, а потребности. Но представете си, ако общинска болница е единствена в радиус от 40 – 50 километра и общинският съвет я приватизира – лекарите ще се разбягат. Как по здравна карта ще гарантираме на хората от това място достъпна медицинска помощ? Естествено в това място, където е неатрактивен район за частни болници, такива няма. Затова, докато не създадем действаща Национална здравна карта, не трябва да позволяваме да се продава нищо, никакво лечебно заведение да не бъде приватизирано. Това ни е предложението. Дайте да го подкрепим, за да покажем, че сме против разграбване на малкото останало държавно и общинско имущество и не обслужваме частни интереси. Още повече, че не предлагаме забрана за приватизация на общинските болници за вечни времена, а само временно до създаването на националната здравноосигурителна карта. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Гьоков, уважаеми гости! Уважаеми господин Гьоков, аз казах, че не съм разбрала, но и Вие не сте разбрали какво предлагате. Вие не предлагате забрана за приватизация, Вие предлагате промяна на механизмите за приватизация на общинските лечебни заведения, а именно тя да се случва през Агенцията по приватизация, а не както е досега – по разпореждане на общинските съвети. По никакъв начин ние не нарушаваме Конституцията и по никакъв начин не можем да се месим в местното самоуправление на партиен принцип. Ако това са механизми и методи на работа на Вашата партийна група, при нас това е недопустимо. Вие отменяте и отричате способността на общинските съвети и техния ангажимент към здравеопазването в регионите. Смятате, че те са безотговорни хора, които ще дадат за приватизация общинските лечебни заведения, без да запазят дейността на това лечебно заведение. Аз съм убедена, че всички намерения за приватизация на общински лечебни заведения са строго премислени от съответните общински съвети, съобразени със закона, съобразени с това, че основният ангажимент на общинските съветници е да осигурят здравната помощ на хората в региона. И вярвам, че Конституцията трябва да се спазва, защото аз цитирах членовете, които гарантират децентрализирания модел на управление на българската държава. Смятам, че ще бъде изключително полезно, ако има възможност частен инвеститор да подобри материално-техническата база на общинските болници. От това, което виждаме до момента, там, където общинските съвети са загрижени и инвестират непрекъснато средства в съответното общинско лечебно заведение, то е в добро състояние, то е без задължения и има достатъчно обем и капацитет на работа, за да отговори на съвременните стандарти за лечение на българските пациенти, защото ние не можем да искаме да фигурират само някъде някакви структури. Смисълът на тези лечебни заведения е те да оказват качествена медицинска помощ и достъпът трябва да бъде не до сграда, а до качество, което е на съвременно европейско ниво. Това е смисълът на съвременното здравеопазване. Иначе ние носим своите отговорности, само че и Вие не сте невинни. Всички в рамките на тези години управления сме допуснали изкривявания, недъзи в сектор „Здравеопазване“, които предлагам да бъдат променени, разбира се, в съгласие. Ние сме готови да подкрепим всяко конструктивно предложение. Но това днешно Ваше предложение е безсмислено, а националната здравна карта в момента е на етап обществено обсъждане. Ако имате някакви възражения по нея, можете да ги дадете, защото тече едномесечният срок, в който тя може да бъде коригирана.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаема доктор Дариткова! Слушах Ви внимателно, сигурно няма невинни в този период след 2000-та година, защото оттогава започнаха сериозните проблеми в здравеопазването – откакто болничните заведения станаха търговски дружества. Аз неведнъж съм чувал, не лично Вас, но представители на Вашата политическа сила да казват, че е грешка болничните заведения да са търговски дружества. Когато се управлява осем девет години последователно и да се извиняваш сега с това, че невинни общо-взето няма, не е много коректно. Нашето предложение може да се тълкува по няколко начина, включително и по този, който казвате Вие, че не забраняваме приватизацията, а променяме механизмите на приватизация. Мисля, че по-популярно е и ще ни разберат всички хора, включително и народните представители, които не са изкушени от здравеопазването, че ние в момента искаме да прехвърлим общинските болници от един списък в друг, който е свързан с националната сигурност, и де факто по принцип забраняваме приватизацията на тези лечебни заведения. Пак Ви казвам, то не е за вечни времена, а до приемане на новата Национална здравна карта. Вие казахте, че общинските съветници са толкова отговорни, че едва ли не се грижат за здравеопазването по райони. Ами аз питам: тогава защо правим тази Национална здравна карта? Ами дайте да оставим на местните общини да се занимават със здравеопазването и да гарантират на българския народ здравеопазване. Казахте още нещо интересно. Да, не е важен достъпът до здравето, а достъпът до качеството на здравеопазването. Обяснете ни как, като няма достъп до сградата, ще имат достъп до качествена медицинска помощ? Те нямат болница там. Спешната помощ не е на ниво и като болниците ги няма в районите, тогава не знам какво правим? Мога да говоря още, но ми свършва времето. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми народни представители, уважаеми гости! Взимам становище по внесения Законопроект, за да изясня следните няколко въпроса, с които според мен колегите вносители се опитват да манипулират и нас, и общественото мнение по въпроса. Първо, от фактическа страна и правна страна изяснявам, че в Приложение № 1 към Закона за приватизация и следприватизационен контрол са включени общо 71 многопрофилни или специализирани болници, които са конкретно определени. Те са в раздела „Министерство на здравеопазването“. Тези болници са в забранителния списък. По отношение на тях се прилагат специалните правила за осъществяване на приватизация. За тях законодателят вече е преценил, че те имат стратегическо значение за отрасъла, за сектора „Здравеопазване“. Не споменавам, но коректността изисква да посоча, че в другите министерства, например на Отбраната, си има техни болници, или на МВР, те също са включени в този забранителен списък, който е по чл. 3. Тук ще върна малко лентата назад. Не знам дали има смисъл да спорим за 1999-а, 2000 г., когато една реформа е направила лечебните заведения търговски дружества. Няма да участвам в спора дали това е най-удачната правна организационна форма, за да осъществява дейността си едно лечебно заведение, но това е факт. Дейността на тези лечебни заведения се регулира от специален закон. Да, ние винаги и като държава, и като община за медицинската дейност, здравната услуга винаги подчертаваме следното: първата цел на болницата не е търговската печалба. Това не е субект, в който ние изискваме непременно финансов резултат, печалба на края на годината. Ако изискваме да има приходи, то това е най-вече за да има реинвестиция в медицинската дейност. Какво заварихме в София? София е община с най-много общински лечебни заведения. София има пет многопрофилни болници и, ако не се лъжа, 31 диагностично-консултативни центрове, плюс няколко профилакториума. Тоест над 45, клонят към 50 лечебни заведения, които са общинска собственост. Всички тези лечебни заведения ГЕРБ ги завари през 2007 г. обединени в шапката на „Столичен медицински холдинг“. Повтарям за колегите, които са депутати от опозицията и не са от София, да си припомнят конструкцията „Столичен медицински холдинг“ ЕАД с всичките му дъщерни проявления, с кръстосването на акционерното участие. Защо беше създаден този медицински холдинг? Беше създаден за бърза, експресна приватизация в София, за да може всичките тези общински заведения да бъдат бързо приватизирани. Няма да коментирам въпроса БСП имаше ли разузнавачи, участници в борда на Столичния медицински холдинг. Само ще кажа, че, както обеща тогава кметът Борисов, една от първите промени, която се направи в Столична община – и тук е доцент доктор Лъчезар Иванов, той може да свидетелства от първо лице за това, беше ликвидацията на Столичния медицински холдинг, за да се махне шапката, за да се махне опасността от експресна, непрозрачна и скрита приватизация. Защото всички болнични активи бяха скрити в дъщерните дружества, което костваше една година ужасно тежка правна работа и на администрация, и на общински съвет. Аз тук искам да Ви уверя в това, защото не виждам колегите регионалисти от БСП, но ние всички се стремим да пазим суверенността на местната власт, възможността на общинските съвети да взимат адекватни решения за управление на собствеността във връзка с общинския интерес и съобразно Европейската харта за местно самоуправление. Доктор Дариткова казва – не можем по Конституция, не можем по европейското право да отнемем това право на общинските съвети да се разпореждат с активите на общината и не е целесъобразно. Друг е въпросът има ли общински съвети, как са повлияни те политически по един или друг начин, които вместо да пазят икономическата стабилност на общинската болница, се стремят да я фалират. Вероятно има и такива случаи. Но аз ще оспоря тук пред Вас твърдението, че е започвала приватизация на общински лечебни заведения. Да, не знаех сега и аз се уведомих, проверих, че през януари месец е започнала процедура от общински съвет Нова Загора. Не мога да кажа докъде е стигнала тази процедура, но това не означава, че някой с нещо е посегнал на целия ресурс на общинските болници. Съгласен съм с всичко, което се каза тук, че здравната политика трябва да бъде така насочена, че да осигурява взаимодействие на финансирането и взаимовръзка както на местния бюджет, така и на прихода, който идва от Националната здравноосигурителна каса. Не е честно да манипулирате и да спекулирате с това. Подчертавам: и сега тези 72 стратегически болници, плюс още четири или пет, които са специализирани в другите ведомства, са в забранителния списък и няма смисъл да ги вкарваме в Народното събрание, ние да взимаме решение за това. Аз ще попитам тук и колегите юристи за дебата за Закона за концесиите. Колеги, Вие как ни атакувахте, когато Ви бяхме предложили скъпите общински концесии да идват тук в парламента за одобрение? Тогава Вие казахте: абсурд, не може да посягаме на местното самоуправление. Това беше Вашият аргумент тогава. Сега аз го релевирам пред Вас. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Кирилов! Една реплика, която е предизвикана както от Вашето изказване, така беше и преди това на госпожа Дариткова, но хайде на нея, не е юрист…

Не, не, аз на господин Кирилов правя, защото той говори по тази тема, той я доразви. Вие казвате, че не можем ние като Народно събрание чрез закона да се месим в приватизацията на общински активи, каквито са общинските дружества – това са общинските лечебни заведения. Бихте ли ми казали, ако една община реши да си продаде своя дял от многопрофилна болница с активно лечение, където основен принципал е държавата, но общината решава да продаде своя остатъчен или по-малък от 50% миноритарен дял, защо ние сме вкарали тази болница в забранителния списък? Там сме могли да забраним да се продават общински активи, каквито са дяловете и акциите в държавните, в болниците, каквито са окръжните болници. Там им забраняваме, а когато става дума за общинските болници, казваме, че там не можем да забраним. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, колеги, уважаеми господин Кирилов! Аналогията Ви със Столичния общински холдинг и неговата съдба ме кара да направя една аналогия с този холдинг, който беше направен от университетските болници на базата на Александровска болница – и те ли с такава цел бяха направени? Искам да Ви кажа нещо, което трябва ясно да се разбере. Господин Кирилов, системата на здравеопазване в България… Бихте ли ме изслушали?

Господин Кирилов, бихте ли ме изслушали? Системата на здравеопазване в България е национална система, тя трябва да бъде регулирана на национално ниво, защото нито едно лечебно заведение в България не може да извърши цялата стопроцентова нужда по всички дейности в здравеопазването. Ако Вие ревностно защитавате правото на общините на самоуправление, тогава да махнем системата на полицията и да направим шерифите, които да се избират от хората, и никой вече да не се грижи за сигурността в една община, защото и те имат самоуправление. Това ли да направим? Аз Ви твърдя, че всяко лечебно заведение в България е част от една здравна верига, и когато то приеме пациента и не може да извърши съответната медицинска помощ, то го препраща в другото звено, където това може да стане, независимо дали е в съседния град, областен град, или в столицата, или в голям град в България. Затова регулирането на звената и обезпечаването на възможността те да извършат медицинска помощ трябва да бъде направено с акция на Министерство на здравеопазването. Нека то да дава само едно разрешение за обема, който се приватизира какво трябва да изпълнява това бъдещо приватизирано заведение като помощ. Ние не искаме да ги продава Министерството на здравеопазването, пак общината да си го продаде, но Министерството да си даде експертното становище за вида на приватизацията и как ще изглежда бъдещото приватизирано лечебно заведение.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кирилов! Тъй като се обърнахте и към Закона за концесиите, напомням, че тогава спорът в тази част беше не за общинската местна и централна власт, а за това дали парламентът може да увековечи концесии, давайки срок над 35 години. Дебатът беше друг! Тогава дебатът за централната и местна власт беше по-скоро в предложението Ви вместо общинските съвети концесия да дава кметът. В този ред на мисли по-скоро логиката, която защитавахте тогава, се разкрива в нашия закон днес. Но аз взимам репликата и за нещо друго. Вие използвахте словосъчетанието „суверенността на местната власт“, предполагам имахте предвид суверенитета. Местната власт няма суверенитет! Суверенитет има само националната ни държава, уважаеми господин Кирилов, и нямаше да си позволя да Ви правя тази реплика, ако това не е от особено важно значение! Местната власт и децентрализацията, и деконцентрацията на тази власт е конституционно установена, но, моля Ви, никога на тази трибуна да не говорим за суверенитет на местната власт! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги, които направихте съответно реплики! Отговорът ми по тях е както следва. Ще започна отзад напред. Имах предвид суверенността, господин Зарков, не суверенитета. Ако искате да развием дебат по отношение на централизацията и децентрализацията и мястото на местната власт и местното самоуправление, аз съм на разположение, но това е една дълга тема. Не искам също така да повтарям целия дебат по отношение предложението, което ние оттеглихме за намесата на Народното събрание за концесия над 35 години, която се предоставя от общинските съвети. Там йерархията на решенията беше следната: първо общинският съвет взима решение, след това окончателната санкция се предлагаше да бъде от Народното събрание. Там бяха становищата за колизията на двете компетентности – тази на местната власт и местното самоуправление, и тази, която е на Народното събрание. Има ги становищата, включително и на Националното сдружение на общините на Република България, те още са качени на сайта на Народното събрание, могат да се видят. По отношение на структурата, защото следните две реплики касаеха по-скоро разпределението на структурата на капитала на някои от търговските дружества – лечебни заведения, където имаме смесено участие. Държавата има акционерно или дялово участие Х% и общината има дялово или акционерно участие Х%. Ако това Ви е идеята да се обезпечат хипотезите, в които имаме съвместно дружествено участие на държава и общини, и искаме другия съдружник или респективно акционер да има опцията за съгласие, за становище, тогава предложението трябваше да е друго. Редакцията щеше да е друга и процедурно този елемент от фактическия състав трябваше да се конструира по друг начин. Просто да се каже, че в този случай единият, без значение кой, единият – този, който е решил да приватизира, дали общината, дали държавата, иска съгласието на другия съакционер или съдружник. Прочем, съобразно общите правила на Търговския закон, ние имаме гаранция за това, че не бива единият акционер или съдружник сам да продава или да продава пряко съгласието, въпреки волята на досегашния си партньор, и затова всяка една такава процедура обикновено…

…макар и да не е разписано, предполага, изисква провеждане на общо събрание и взимане на това съгласие. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Аз просто съм учуден от този дебат, защото в момента спорим за нещо абсурдно и тук юристите, поне в залата, би следвало да ме подкрепят. Съжалявам, че госпожа Янкова – моя колежка, дълги години е кмет на Смолян, я няма, за да Ви каже няколко неща. Първо, на практика с този дебат, който водим, ние дерогираме двата основни закона, които уреждат материята с местното самоуправление. Това е Законът за местното самоуправление и местната администрация, а вторият закон е Законът за общинската собственост, на трето място, Конституцията има цяла глава за местното самоуправление. На практика ние спорим за нещо абсурдно. Да, аз също съм на мнение, че в тези закони има слабости и това съм го усетил като кмет осем години. Римският принцип го знаете: „Dura lex, sed lex“ – лош закон, но закон, и затова аз призовавам господин Кирилов – жалко, че излезе от залата, Правната комисия, специалисти, експерти и така нататък, като толкова много искате държавата да се вмести в местното самоуправление, променете закона. Излезте с предложение пред Народното събрание да промените сега действащите закони. В момента този спор, поне за мен, е абсурден. Казвам Ви го и като юрист, казвам го и като дългогодишен кмет. Тук има и бивши кметове, ето господин Гърневски също ще ме подкрепи. В момента ние на практика дерогираме действащи закони. Няма как да стане, разберете го! Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Атанасов, искам само едно да зачеркнете в изказването си – тук не се дерогира Законът за общинската собственост. Когато се говори за приватизация и за общински дружества, никакво значение няма Законът за общинската собственост и Вие като юрист трябва много по-добре от мен да го знаете. Второто, и на Вас задавам същия въпрос: ако реши една община – примерно виждам колегата от Луковит – Луковитската община да продаде своите дялове в акционерното дружество МБАЛ „Параскев Стоянов“ – Ловеч, ще може ли с решение на общинския съвет да продаде своите дялове в това дружество, след като то отдавна стои в забранителния списък № 1? Ще може ли? Не може.

Колеги народни представители, аз се чудих дали да взема тази реплика, защото в момента изпадам в една абсурдна ситуация. Разберете го! Основният закон, който урежда всичките икономически отношения на една община, се нарича Закон за общинската собственост. Какво повече да кажа от това?!

Благодаря Ви, госпожо Председател!

Да, благодаря Ви. Уважаеми дами и господа народни представители! В залата отново липсва основната фигура, отговорна за здравеопазването на България – здравният министър. Ние дебатираме здравеопазването на Република България. Отдавна минаха стоте дни на новоизбрания кабинет на Министерството на здравеопазването, отдавна минаха и стоте Ви дни на управление, уважаеми управляващи! Даже мина цяла година. От дългото нищоправене за тази една година доста общински болници фалираха, областни болници бяха заплашени да затворят врати. Още в началото на мандата Ви попитах: това, което се случва в общински и областни болници, основни отделения да бъдат ликвидирани и на тяхно място да възникват частни такива, това някаква скрита приватизация ли е? Тогава Вие нищо не отговорихте на този въпрос, но една година след това вече имаме и първата общинска болница с решение на общинския съвет, която да бъде продадена и приватизирана. А министърът в крайна сметка си слага подписа, но когато му се зададат въпросите, той казва: „Ама, това е решение на общинския съвет.“ Къде е отговорността на държавата, след като така в отделните региони могат да останат празни и бели полета от общински или областни болници, които нарушават достъпността на населението на Република България до медицинска помощ? Ако се срещнете с Вашите избиратели в малките населени места, какво ще кажат хората – ние си искаме общинската болница, в нея ние се раждаме, в нея раждаме, лекуваме децата си, там се лекуваме, там намираме и смъртта си? С този мораториум, който ние предлагаме на тази безпринципна приватизация на общинското здравеопазване и това с 50% участие на държавата, ние успокояваме системата, защото не само възнаграждението на лекарите е причината те да напускат, а то е липсата на сигурност. Какво е отношение на хората в държавата по отношение на приватизацията – че това става на тъмно, че това не е нещо сигурно? И като чуят, че тяхната болница ще бъде приватизирана, хората веднага търсят по-стабилното и отиват на друго място. (Шум и реплики.)

Затова, когато попаднат в този забранителен списък, доктор Дариткова – да, ще успокоите системата и най-вече, делегирайки правата министърът да сложи подписа си върху приватизацията на дадена общинска болница, Вие ще поемете и политическата отговорност, която Вие така и не поемате. Подкрепете нашето предложение, пък да видим. Нека да заработи Законът и да видим как ще се случат нещата. Защото сега предстои общинските болници да подпишат договор със Здравната каса и ще видим колко дейности в общинските и областните болници ще отпаднат, и колко общински болници ще затворят врати само след няколко месеца. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря Ви, госпожо Председател! Аз моля за удължаване на времето, надявам се, че ме чухте.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз доста внимателно слушах и в хода на изказванията се въздържах няколко пъти от реплики. За нас винаги е много интересно, когато хора, които нямат никакво понятие от здравеопазване, влизат в така наречените „хипотези“, говорят за дерогация и за много неща, без да си дават сметка, че всъщност общинските болници, за които говорим тук и правим дискусията в момента – надявам се тя да е добронамерена и от двете страни, касаят над два милиона население на държавата, касаят една трета от болниците в страната. По никакъв начин не мога да се съглася със сравненията, че котката трябва да лови мишки, тъй като независимо от това, че мишката отдавна е изпусната в българското здравеопазване, фактът, че върви скрита приватизация на общинските болници, е налице. Фактът беше много комично подчертан тук даже със самочувствие от колега от парламентарната група на ГЕРБ преди време в една дискусия, който ни даде за пример как болницата в Нова Загора, която сега е под егидата на приватизационна процедура, е разкрила, моля Ви се, отделение за инфекциозни болести, за което след това, разбира се, обясненията не можаха да намерят никаква професионална основа. Аз не искам да влизам в периметъра на юристите, както тук те се опитаха, така да се каже, да ни представят хипотезата – да използваме тази дума, че това е невъзможно да се случи във връзка с това, че се нарушава общински закон. Бих попитал тези, които се изказаха преди тях – нямам предвид господин Николов, когато са били свидетели на това действително от много години, че болниците са третирани като търговски дружества с всички произтичащи от това безобразия, на които аз съм свидетел вече 18 години от моята професионална биография, и най-накрая след 18 години започнаха плахо да се промъкват признания, че всички вкупом сме виновни, както в храма, че най-накрая говорим за някаква промяна в системата на финансиране, която обаче още никой не е видял – тя не става за ден, за два, вече не става и за една година, то когато ние предлагаме сега в рамките на това предложение временно, както ние оценихме Вашето предложение за мораториум в края на миналата година, който беше действително в някои аспекти полезен по отношение на сключването на договори, сега да поставим мораториум върху приватизацията, тъй като, бога ми, става дума за много солиден и много апетитен дял от здравеопазването, става дума за една трета от болниците. И аз мога да Ви кажа, но да не влизаме и да губим времето на уважаемите колеги, но какви идеи се прокрадват при приватизацията на отделни общински лечебни заведения? Вярно е, те са обект на дейността на общинските съвети, но вярно е и друго, с което се съгласихме всички, уважаеми членове на Комисията по здравеопазване, че много често общинските съвети са доминирани от лобистки интереси и тези лобистки интереси налагат едно или друго решение, което не е в интерес на гражданите! (Шум и реплики.) И нямат… Така ли е? Така е, съгласен сте. И затова идва нашето предложение и аз съм абсолютен песимист, че то ще бъде гласувано позитивно в залата след два професионално предложени Закони от нас – промяната в Закона за кръвта, промяната, която беше предложена от уважаемия председател на Комисията по здравеопазване и неговия колега, която аз се опитах да възпра тогава, сега вече не смятам, че ще успеем да влезем в консенсус. Но нека да чуете предупреждението, че този начин на действие, позовавайки се на сувереността Ви, на суверенитета Ви, ще Ви доведе само след кратко време до много тежки стълкновения с гражданите, стълкновения в душата им. Защото те наистина нямат средства да отидат някъде другаде да реализират това, което ние наричаме „здравеопазване“, и не е никакво здравеопазване в България, те нямат нито финансова възможност, нито сили, нито вече, както се казва, и кураж при това отчайващо състояние на здравеопазването. И аз Ви моля, господа народни представители, с цялото ми уважение към всички парламентарни групи – на мен ми е известно като възрастен човек как ще се гласува това предложение, може би има правна основа нещата по някакъв начин да бъдат коригирани между първо и второ четене, както уважаемият господин Кирилов каза тук преди малко. Аз не съм юрист, но нещата стоят много сериозно. Действително трябва по някакъв начин да се спре временно приватизацията на тези болници, без да бъде окончателна тази забрана, за да могат да се изяснят нещата и по отношение на здравната карта, за която е прав господин Адемов. Тя не решава въпросите за това кой ще бъде сключващият договор, но тя ще решава потребностите в отделните области, ще се види ясно, ако тя е правилно създадена. При миналото създаване на картата се оказа, че не бяха попитани въобще колегите от Лекарския съюз, когато беше представена тази карта на национално ниво и сега ще видим дали тя отговаря действително на реалността в отделните региони на страната. И тогава вече уважаемият висок форум, каквото е Народното събрание, да вземе решение какво да направи. Благодаря Ви, госпожо Председател. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми професор Михайлов! Аз прекрасно разбирам емоцията, която влагат колегите от Вашата парламентарна група, включително и Вие по въпроса дали трябва да има приватизация, или не. През всичките години след 1989 г. Вашата парламентарна група, към която принадлежите в момента, винаги е била против приватизацията. Това – първо. Второ, по отношение на въпроса дали лечебните заведения трябва да бъдат търговски дружества, или не? Тази дискусия върви в продължение на повече от 15 – 16, близо 20 години, само че нито един не е предложил друга форма за регистрация на лечебните заведения. Вие, уважаеми професор Михайлов, прекрасно знаете, че лечебните заведения извършват медицинска дейност, която е уредена в Закона за здравното осигуряване. Кажете ми търговската дейност, която извършва всяко едно лечебно заведение – горива, отопление, осветление, вентилация, по кой закон да бъде регистрирана? Можете ли да ми кажете това? Кажете го от тази трибуна, за да Ви повярвам. И последното нещо, с което не съм съгласен. Ако в болницата в Нова Загора, без да познавам дейността, говоря условно, новият собственик на тази болница направи така, че тази болница да предоставя като обем, като дейност медицински дейности, които да са в полза на гражданите от тази община и от региона; ако новият собственик направи така, че болницата да изглежда по по-добър начин, защото знаете много добре, че частните лечебни заведения нямат задължение, тогава кой може да бъде против новия собственик? Може ли някой да се обяви срещу това? Какво значение има видът на собствеността, ако лечебното заведение оказва по-добра дейност?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Господин Професоре, с много неща, които казахте, съм съгласен. Да, много от общинските съвети натвориха през годините на така наречения преход много глупости, много глупави решения взеха. Като се крият зад така наречената „колективна безотговорност“, защото знаете, че в наказателното право няма колективна отговорност, наистина много безумни решения се взеха през тези години – тук съм абсолютно съгласен с Вас. Подходът обаче не е правилен, пак Ви го обяснявам. Това, което предлагате, на практика противоречи с действащото в момента общинско законодателство. Госпожа Янкова ще потвърди. Това противоречи на действащото общинско законодателство. Самите Ваши кметове, тук не Ви деля на ГЕРБ, на БСП и така нататък, самите кметове още като им се отнемат правомощията, веднага ще ни атакуват. Ще ни атакуват и аз Ви гарантирам, че в съда това нещо ще падне, защото законите в момента са такива. Не казвам, че законите са идеални, както преди малко се изказах, но фактът е, че в момента действа това законодателство и цялата общинска власт се ръководи от това законодателство. Аз ще Ви дам един абсурден пример. В Пловдив се закри Белодробна болница с решение на Общинския съвет, което беше безумно решение. В края на краищата това е решението на принципала – единственият собственик на общинската собственост според сега действащото законодателство се нарича общински съвет. И пак римският принцип – за хубаво или за лошо: Vox populi, vox dei – „Глас народен, глас божий.“ Така са гласували хората, така са се формирали общинските съвети. Иначе с много от нещата съм съгласен, но като искате това да направите, защото в някои неща има и логика, трябва да се променят някои членове от сега действащия закон, иначе противоречим и на Конституцията, и на двата основно действащи закона за общинското самоуправление. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми доктор Адемов, уважаеми господин Николов, внимателно изслушах Вашите реплики. Разбира се, че няма значение видът на собствеността, но нека да не рисуваме – Вие сте толкова реален човек и толкова години сте доказвали своето място в парламента като реален политик, да не рисуваме идилична картина, независимо на кого, който управлява една болница. При положение че е търговско дружество, тя има търговски интерес, още повече, ако е частна структура, има супер търговски интерес – на това сме свидетели непрекъснато. Имаме сведения, с които няма нужда да занимаваме уважаемата зала, за какво ще бъде използвана болницата в Нова Загора, в какво направление ще се развива и не можем да очакваме при сегашната действителност приватизаторът на една общинска болница да постави основите на едно многопрофилно лечебно заведение, което ще дава качествена медицинска помощ. Това са идилични картини и размишления, на които не бива да се отдаваме. По отношение на това, което казахте Вие, напълно съм съгласен, че имаше възможности. Тук се отваря много тежка и много стара рана, която съм коментирал с ръководството на парламентарната група: имаме много голям дефицит при законотворчеството във връзка с референтния отдел на парламента, който не обслужва законодателите, и се създават противоречия между отделните закони. Можеше обаче между първо и второ четене, уважаеми колеги, да се види кои закони могат да бъдат пипнати и как да бъдат пипнати. За съжаление, референтният отдел обслужва само определени групи, определени хора и това понякога действително нарушава чисто законосъобразността на едно внасяне на промяна в Закона. Благодаря Ви, госпожо Председател.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз съм привърженик на местната демокрация, като колегата Славчо Атанасов, но има такава практика, Славчо! Когато започна масовото съкращаване, всъщност възможности да бъдат закрити общински училища – това е подобен случай, в Закона за образованието беше записано, че държавата формира образователната политика, а общината е собственик на сградата. Делегирана държавна дейност са парите от държавата за образованието, общината държи собствеността. Общинският съвет се произнася и когато общинският съвет трябваше да продава сгради, за да се запази влиянието на държавата къде може да се разкриват в перспектива училища, Вие тук много добре знаете, половина и повечето сте общинари, тогава се пита министърът на образоването и той казва – не, искаме още да изчакаме, охранявайте сградата. Министерският съвет е в солидарна отговорност при тази образователна политика. Тук политиката в здравеопазването – да, безспорно я определя Министерският съвет и я реализира министърът за здравеопазването. Собствеността я държи общината. Няма нищо лошо, в момента самият министър се информира, готви и чакаме стратегия, възгледи – това го чакаме между другото за осем години от седем министри. Няма нищо лошо в това общинският съвет да има още един партньор при реализирането на тази политика, макар че той така или иначе има този партньор. Суверенитетът на общинския съвет, на местната власт многократно е газен от този парламент. Не ми се иска да бъде газен, а да намерим работещото партньорство в здравеопазването. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ако ние днес гласуваме този законопроект и спрем приватизацията на общинските болници, ще настъпи тежък чисто финансов и икономически момент за тези дружества, ако някъде реално има инвеститор, както е примерът в Нова Загора. Много от общинските болници в България, специално в малките общини, в момента вече в тях няма сериозна, реална медицина. Това е така, защото населението е намаляло, защото лекарите са мигрирали към големите градове, към София и към чужбина. Мога да дам серия фрапантни примери от моя избирателен район. Например град Никопол има болница, а в момента градът е 4500 души население. По новата Здравна карта трябва да има три джипита, които да обслужват по 1500 души и няма нужда 4500 души градско население да имат болница, когато областната болница е на 50 км. Областната болница е и университетска с всички видове специалности. Ако ние не разрешим приватизацията на общинските болници и да има наистина икономически интерес на хора, които искат да подобрят качеството, легловата база, да има и тежък следприватизационен контрол – 15 години болницата да продължава да бъде болница, може в пограничните райони, както е добре примерно болницата в Тутракан – идват пациенти и от Румъния; така може да стане и в Никопол, ако има инвеститор, който да вложи средства и да развие тази болница; ако ние по закон забраним, забраняваме на едни дружества и в болниците няма да могат да се инвестират средства, защото не могат да бъдат приватизирани. Ще дам пак примера, който дадох преди няколко месеца точно от трибуната. Холандия с 10 милиона население има 100 болници, тоест на 100 хил. души население има една болница. Ние на 7 милиона население имаме над 350 болници, което означава, че на 20 хил. души в България има една болница. Това е безкрайно недостатъчно, защото не можем да поддържаме тези болници като оборудване. Знаем какви са цените на клиничните пътеки, там е големият проблем и ние изместваме спора. Аз съм съгласен в Комисията да си сътрудничим с колегите от опозицията, защото има много разумни хора от тях, които знаят къде е големият проблем. Големият проблем е в тежко недофинансираните две трети от клиничните пътеки, а не това, което днес искате да направим – да забраним приватизацията. Напротив! Пак казвам, за да съществува днес болницата в Никопол, общинският съвет й гласува всеки месец по 5 – 6 хил. лв. Вместо да закърпи дупките по улиците, ги дава на болницата, за да не фалира и за да не се закрие. Това ли е начинът да поддържаме тези болници? Напротив, трябва да пуснем приватизацията с 15 години следприватизационен контрол. Който иска, да купи общинска болница, тя не е част от държавните болници, от онези 70 и няколко, които са областните и университетски болници с приоритет на държавната собственост. Те са гръбнакът на здравеопазването, а не общинските болници. Да не давам фрапантни примери какви пътеки се реализират там, как пациентите не стоят по леглата си. Идва например проверка в една от плевенските общински болници и децата на общинския кмет се водят, че лежат с бронхопневмония, а те в момента си почиват на морето. Ето това става по общинските болници в момента. Серия фрапантни примери мога да дам оттук, но не искам да губя парламентарно време. Колеги, просто изместваме спора, а Вие много добре знаете къде е спорът – в тежко недофинансираните клинични пътеки, които доведоха до фалита на общинските болници. Половината от тях са на изкуствено дишане въпреки общинските бюджети. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми доктор Поповски, аз не мисля, че трябваше да преместваме спора от Здравната комисия тук, в залата. Наистина проблемите са доста специфични. Ще си позволя да цитирам една Ваше колежка отпреди време. Тя тук с апломб заяви: „Гледай локално, действай централно.“ С болницата в Никопол не можем да правим уравнения с цяла България. Да, в контекста на думите на господин Кирилов може да кажем, че с този пример Вие манипулирате залата. Нали така, господин Кирилов? Не бива да се дава един пример за малка общинска болница, както той се обърна към нас с обвинение, че манипулираме цялата зала. Нещата с общинските болници стоят по съвсем различен начин в различните региони на страната – страна, която географски е две трети планинска държава, с много труден достъп и това е голямото значение на общинските болници. Това вече се подчерта от колегите. Нашата молба беше да се подкрепи на първо четене, да излезе Здравната карта и тогава да имаме реално обсъждане, както говорихме в Комисията, а не приватизацията „да върви под масата“, както казват старите хора, и изведнъж да се окажем в ситуация, която пак ще трябва парламентът или някоя друга институция да оправят. Благодаря Ви, госпожо Председател.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Искам да върна темата и съвсем ясно и точно да обясня три момента. Първо, това, което предлагаме, не е да забраним приватизацията на общинските болници. Разбира се, след анализ можем и трябва да кажем кога и как това ще се случи. Абсолютно съм съгласна, че не болницата, сградата, а обемът на дейности в нея може да гарантира качествено здравеопазване на региона, който се нуждае от това здравеопазване. Въпрос: кой определя нуждите на този регион от какви услуги и в какъв обем са необходими тези услуги, и как се гарантира качеството? За да гарантираме качеството, трябва да има болница, трябва да има инвестиция в тази болница, модерна апаратура и трябва да има медицински и немедицински персонал. Как това се регулира? Може ли само един общински съвет, има ли капацитета да регулира и да направи този анализ? Давам пример: две съседни болници на малки общини. Единият общински съвет иска едно, другият общински съвет иска друго. Кой е регулаторът на този проблем? И двата общински съвета решават да затворят двете болници. Целият регион тогава остава без болнична помощ. Кой гарантира и кой е регулаторът на тези процеси? И второто, което трябва много дебело да подчертаем – да, има приватизация, 15 години, както казвате, постприватизационен контрол. Изключително трудно е да накараш новия инвеститор да инвестира в губещи недофинансирани пътеки или дейности, които не са привлекателни за частния сектор. Затова искам ясно да подчертая: нашето предложение е как ще извършва приватизацията на общинските болници, че тя не може да бъде само с решение на общинския съвет. Нека бъде изработена националната здравна карта, нека тя да бъде обективна и тогава с разрешение на Министерството на здравеопазването тази община след направения анализ иска разрешение за съответната общинска болница и ще се вземе решение как и каква да бъде нейната съдба по-нататък. Благодаря Ви. Мисля, че разбрахте същността на нашето предложение. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! „ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по здравеопазването относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 854-01-14, внесен от Валентина Александрова Найденова и група народни представители на 1 март 2018 г. На свое редовно заседание, проведено на 22 март 2018 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 854-01-14, внесен от Валентина Александрова Найденова и група народни представители на 1 март 2018 г. На заседанието присъстваха: заместник-министърът на здравеопазването, госпожа Жени Начева, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването, на пациентските организации и други. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от един от вносителите – доктор Валентина Найденова. Тя запозна членовете на Комисията с целите на Законопроекта да бъдат осигурени оборотни средства на изпълнителите на медицинска помощ, сключили договор с районна здравноосигурителна каса, с които да се посрещнат дължимите разплащания в оперативен порядък. Законопроектът предвижда изпълнителите на медицинска помощ, като договорни партньори на районните здравноосигурителни каси, с предоставяния им авансово финансов ресурс, изчислен съгласно посоченото в Законопроекта, да могат да посрещнат условно постоянните разходи през календарния месец и да гарантират достъпна и своевременна медицинска помощ на пациентите. В хода на дискусията подкрепа за Законопроекта изрази доктор Илиян Тимчев – член на Комисията. В представени писмени становища Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите, Националната здравноосигурителна каса изразяват мотивирани позиции, че не подкрепят Законопроекта. Основен принцип, в съответствие, с когото се осъществява задължителното здравно осигуряване, е принципът на договаряне на взаимоотношенията между Националната здравноосигурителна каса и изпълнителите на медицинска помощ, съгласно разпоредбата на чл. 5, т. 8 от Закона за здравното осигуряване. Тъй като действащата разпоредба на чл. 55, ал. 2, т. 3а от Закона за здравното осигуряване, която настоящият законопроект не предлага да бъде изменена, предвижда Националните рамкови договори да съдържат в себе си, като част от нормативно определеното им съдържание, обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска, респективно дентална помощ, заплащана от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, то не би следвало да се въвежда нов, паралелен на съществуващия нормативен ред за заплащане на медицинската и дентална помощ, както предлагат вносителите. Финансовата отчетна документация и сроковете за изплащане на извършените и отчетени медицински, респективно дентални дейности, са част от съдържанието на Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и от съдържанието на Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския зъболекарски съюз. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване, при следните резултати: „за“ – 7, „против“ – 8, „въздържали се“ – няма, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да не бъде приет на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 854-01-14, внесен от Валентина Александрова Найденова и група народни представители на 1 март 2018 г.“ Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Благодаря за това, че запазихте малко тишина в залата, иначе щях да поискам от името на Здравеопазването необходимото уважение към темата. Представям Ви внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 854-01-14 от 1 март 2018 г. Според действащия модел, лечебните заведения, предоставящи медицинска помощ, са търговски дружества, с изключение на изпълнителите на медицинска помощ, изрично изброени в чл. 5 от Закона за лечебните заведения. Като такива те изпълняват изискванията на Търговския и други закони. По тази причина след изтичане на календарния месец, съгласно изискванията на Глава десет „Документация и документооборот“, чл. 33, ал. 2, т. 2, Приложение № 5 – Финансови документи от Националния рамков договор, за медицински дейности пред РЗОК се представя фактура, притежаваща съответните реквизити, съгласно Закона за счетоводството. Тя се издава от изпълнителя на медицинска помощ, договорен партньор, през месеца следващ месеца, за който се отнася. Националният рамков договор дава правно основание НЗОК и РЗОК да извършват проверки по предоставената документация и начислената сума във фактурата. Тези проверки понякога са след месец, два или три, поради което често пъти окончателно начислената сума не е тази, която е в първоначално фактурираната, а през това време са изразходени оборотни средства в порядъка на около 30% от месечните разходи, за да може изпълнителят на медицинска помощ да заплати условно постоянни разходи като ток, вода, заплати и други. Чрез Законопроекта предлагаме НЗОК чрез РЗОК да предоставя на всеки договорен партньор ежемесечно аванс в размер на 30% от 1/12 част от изплатените му от РЗОК публични финансови ресурси през предходната бюджетна година. При изплащане на фактурата за извършена и отчетена дейност се удържа изплатената вече сума и се привежда само разликата за съответния месец. Така, без да плащат излишни лихви за просрочие към доставчици, изпълнителите на медицинска помощ, договорни партньори на НЗОК, ще могат да изпълняват своята работа без излишно напрежение и финансови липси.

Да, да не нарушаваме традицията. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Искам да кажа, че на това предложение ние сме само неговите вносители в залата. Това е предложение, което е плод на нашите контакти с Националното сдружение на общинските болници. Те са притеснени от факта, че Здравната каса, за разлика от предишни години, сега твърдо не спазва точния срок, в който в месеца се изплащат сумите. Преди години имаше традиция това да става на точно определена дата. Сега обаче датата варира, а в някои кризисни ситуации даже минава в другия месец. В същото това време обаче монополистите, ако мога така да се изразя – енергоносители, ток, режийни услуги, искат задълженията към тях да бъдат изплатени на точно определена дата и тя е около 20-и, 21-ви до 22-ри всеки месец. Така се получава един период от седмица, или даже малко повече от седмица понякога, в който веднага започват да се начисляват лихви, което според мен не е справедливо, защото се касае за структури, за болници, които наистина искат да си платят в срок задълженията, но техните основни приходи от Здравната каса не идват на определената дата, за съжаление. И другото, което многократно сме дискутирали, е въпросът с лимитирането. Пак казвам, че това е по искане на Националното сдружение на общинските болници. Ще натоварим персонала на Здравната каса с допълнителна работа, но ако не може да променим датите, в които трябва да се платят токът и водата, тогава пък да помогнем на болниците, като променим техните дати за плащане на задълженията. Благодаря.