ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България)1637 думи
Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Отново сме на Кодекса на труда – имам чувството, че някой народен представител, като не знае какво да прави, тренира със законодателни промени в Кодекса на труда, Кодекса за социално осигуряване или в Закона за движението по пътищата. Да сте наясно, че това, ако не се лъжа, е 169-ата поправка, предложена за Кодекса на труда.
За какво става въпрос в предложението? За две нямащи нищо общо една с друга поправки. Според вносителите първата промяна има за цел да осигури гъвкавост при прилагането на трудовия договор по чл. 114а от Кодекса на труда за краткотрайна сезонна селскостопанска работа, така наречения „еднодневен трудов договор“, а втората – да създаде възможност за полагане на извънреден труд от служителите на Министерството на вътрешните работи, чийто статут се урежда по Закона за държавния служител и Кодекса на труда, при извършване на работа, свързана със сигурността и опазване на обществения ред, и този извънреден труд да се заплаща.
Твърди се от страна на вносителите, че и двете поправки са чакани и желани от съсловните организации. Дали е така – не знам, но най-малкото е редно, преди да ги приемем с еуфория, да видим какви ще са последствията от тях, защото едва ли ще са точно тези, описани в мотивите и в предварителната оценка за въздействие на вносителите.
Ще започна с първото предложение. Трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа беше създаден през 2015 г., в сила от 17 юли 2015 г., по предложение на Министерския съвет, по инициатива на тогавашния министър Ивайло Калфин с благородните цели да урежда трудовоправните отношения в селското стопанство при сезонна работа в земеделието за професии, неизискващи специална квалификация, в основна икономическа дейност растениевъдство, само за обработка на насаждения и прибиране на реколта от плодове, зеленчуци, розов цвят и лавандула.
Още тогава лично аз изразих притеснение, че правителството и социалният министър, в желанието си да покажат колко са в час с проблемите и са адекватни на изискванията на земеделците, малко прибързват и правят законодателни промени, които не могат да бъдат еднозначно приети и по-скоро ще затрудняват работата им, без да постигат желания ефект.
Малко по-късно стана ясно, че доволни от въвеждането на еднодневните трудови договори няма, даже имаше и спорадични протести. Това обаче по никакъв начин не можа да накара Министерството на труда и социалната политика да направи сериозен, задълбочен, професионален и експертен анализ за ефектите от действието на разпоредбата и на прилагането на тези еднодневни договори, като се отчетат всички плюсове и минуси.
Въпреки настоятелните искания на редица народни представители в тази посока, анализ не бе изготвен. Дадоха се само някакви количествени резултати и статистически данни от рода на това колко такива договора общо по области са сключени и дотам, което по никакъв начин не даде отговор на въпроса: има ли реален ефект от тези договори и основателно ли се протестира срещу тях?
Министерството на труда и социалната политика не пожела да направи необходимия анализ и, позовавайки се на него, да направи предложения за отмяна на разпоредбата на чл. 114а, или на база на анализа да направи опит поне да я промени, да я направи работеща.
Такъв опит направиха група народни представители, без да разполагат с ресурс да направят анализ и оценка на въздействието. Затова отвсякъде последваха и отрицателни становища и те оттеглиха законопроекта си. После под диктовката на Министерството през месец юли 2016 г. бе внесен нов законопроект, но, както при първия, и при втория водещите мотиви не бяха да се оправят нещата по същество, а да се облекчават административно земеделските стопани при сключването на тези безумни договори. Тогава от парламентарната група на „БСП за България“ Ви предупредихме, че тази част от Кодекса на труда за еднодневните договори не се нуждае от поправки и от ремонти, а от отмяна, защото няма как да се поправи нещо, което е сбъркано още при създаването си.
Днес е на дневен ред трета поредна поправка на тази част от Кодекса на труда, приета само преди две години и половина, сега пък с мотив, че се осигурява някаква гъвкавост и ще се осигурява възможност продължителността на работното време на трудовия договор за краткотрайна сезонна работа да е осем или четири часа, но защо не за пет, шест и седем часа, остава тайна даже и за вносителите, които, естествено, отново не са истинските автори на внесените предложения за промени. Един въпрос, уважаеми народни представители. Ще има ли работодатели, които да сключват такива договори за повече от четири часа?! Отново нищо не решаваме и нищо не облекчаваме.
Аз ще се върна на същността на проблема, а той е, че с приемането на този чл. 114а преди две години и половина за първи път в българското законодателство се въведе договор, който се нарича – трудов, но за който не се признава трудов стаж. Това е лишаване на работещия от всички позитиви, които му носи трудовият договор – трупането на трудов стаж, клас прослужено време, отпуск, по-продължителни обезщетения при безработица и така нататък. Това, разбира се, не е добре, но е още по-лошо, че е прецедент и като гледам как настъпва капиталът в България, въпрос на време е да се разпростре това непризнаване на трудов стаж и върху други трудови договори. Просто въпрос на време!
Тези така наречени еднодневни трудови договори не гарантират никаква заетост, никакви доходи и няма гаранция за правата на работниците. Не се решават и въпросите за нормирането на труда и гарантиране на плащането на заработеното, за работата и заплащането в почивните и празничните дни, за работното облекло и личните предпазни средства, за обучението и инструктажите, за транспорта от и до обекта и така нататък.
Тези договори са предпоставка за ниско заплащане и несигурност на доходите и заетостта и не само, че не допринасят за намаляване на неравенствата и бедността, но и ги задълбочават. Няма гаранции за покриване поне на минималните жизнени нужди на работника и ще продължаваме да си говорим за работещи бедни, но само ще си говорим, без да правим нищо за преодоляване на проблема. Със сегашното предложение нищо от казаното от мен не се променя в положителна посока. Отново остават открити много въпроси. Защо трябва да бъде приемано едно такова предложение, след като и сега Кодексът на труда дава възможност с чл. 66, ал. 1, т. 8 работното време, продължителността на работния ден или седмица да се договаря между работник и работодател? Защо тези еднодневни трудови договори са регламентирани в Кодекса на труда? Защо продължаваме да ги наричаме трудови договори, а в същия член, който поправяме сега, в ал. 1 си остава записът: „Времето отработено по трудово правоотношение, възникнало по реда на тази разпоредба, не се признава за трудов стаж.“ Какво тогава му е трудовото на този договор?! Всеки непредубеден ще се запита: защо го наричаме трудов договор? Много логичен въпрос. В тези договори не се уточнява дори началото и краят на работния ден, а с тази поправка се прави опит за определяне на неговата продължителност. В договора няма длъжност, няма работник, има изпълнение на определена работа, обработка на насаждения и прибиране на реколта, което е резултат, а не е предоставяне на работна сила. Не е ли това типичен граждански договор?!
Знам, че основният мотив на вносителите и въобще на тези, които въведоха тази норма и упоритото му пазене до ден-днешен чрез неадекватни поправки, е, че чрез тях ще бъде пресечена възможността да се заобикалят осигурителни отношения, които в крайна сметка за Вас са основният проблем, но не успявате нищо да решите, а само внасяте смут в трудовите правоотношения.
Тук отново ще повторя въпроса си: ще има ли работодател, земеделски производител, да сключи еднодневен договор за повече от четири часа, независимо че работникът му ще работи на пълен работен ден, след като официално с тази поправка му давате възможност да лъже?
Сега, уважаеми вносители, и Вие, които ще подкрепите тази част от предложенията, отново Ви предупреждавам, че създавате проблеми и негативни прецеденти в трудовото законодателство, или просто казано – вършите глупости. И съм сигурен, както се оказах прав преди, което е доказателство, че сега се налага за пореден път да ремонтираме нещо ненаправено като хората от първия път. Сега мотивите отново не са читави и ще съм прав, че ще се наложи нова поправка. С тези предложения вместо да решавате проблема, Вие го задълбочавате.
Няма как да подкрепя това предложение. Не само, че няма да го подкрепя, но и с всички възможни средства ще се противопоставя на приемането на този законопроект. Защо? Въпреки че се повтарям, ще кажа, че няма как да поправяме нещо, което поначало е сгрешено и нарушава основни принципи в трудовото законодателство, отнема и трудови права. Предупреждавам Ви, че ако сега приемем тези промени в Кодекса на труда, най-късно в следващия земеделски сезон пак ще се налага да правим поправки.
Другото предложение като че ли е по-приемливо, но да задам няколко въпроса, а вносителите, ако могат, нека да отговорят. Първо, доколко е ясно в този си вид предлаганото допълнение? Съдържа ли то изчерпателни критерии и за какъв вид извънреден труд ще се отнася? Тези действия, като например извършването на процесуално-следствени действия, оперативно-издирвателни мероприятия, овладяване на критични ситуации и така нататък, не са ли уредени и регламентирани достатъчно ясно и точно в специалните закони? Не се ли създава възможност за субективизъм в тълкуването? В оценката си вносителите пишете, че предложените промени не са свързани с разход на финансови средства. Дали е така? Ако няма повишаване на разходите, как това предложение ще допринесе в пълен обем да се компенсира положеният извънреден труд на служителите в МВР? Остава открит и въпросът: защо проблемите на определени звена – Дирекция „Български документи за самоличност“, дирекция „Миграция“, областните дирекции на МВР, Научноизследователския институт по криминалистика, Института по психология – все структури на МВР, се решават в базовия закон Кодекс на труда, а не в специални закони? Има още много въпроси и проблеми, но аз ще спра дотук.
Категорично съм против предложенията, направени с § 1 от вносителите, и въпреки огромните резерви подкрепям предложенията, направени от вносителите с параграфи 2 и 3. Благодаря Ви.