1 октомври 2009 г.

„§ 1. Наименованието на закона се изменя така: „Закон за българските лични документи”. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.

Комисията предлага да се създаде нов § 2: „§ 2. Наименованието на Глава първа се изменя така: „Български лични документи”. По § 2 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става съответно § 6.

По § 6 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 7: „§ 7. Член 5 се изменя така: „Чл. 5. За издаване на български лични документи лицата по чл. 4 се явяват пред съответния орган по чл. 1, ал. 2 в случаите и по реда, определени в този закон.”

Комисията предлага да се създаде нов § 8: „§ 8. В чл. 7 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „български документи за самоличност” се заменят с „български лични документи”. 2. В ал. 2 думите „документ за самоличност” се заменят с „личен документ”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 9. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 10.

По § 9 е направено предложение от народния представител Красимир Ципов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 11: „§ 11. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея: а) в текста преди т. 1 думите „Българските документи за самоличност” се заменят с „Българските лични документи”; б) в т. 2 след думата „гражданство” се добавя „с изключение на свидетелството за управление на моторно превозно средство”; в) създава се т. 5: „5. изтичане на тяхната валидност.” 2. Създава се ал. 2: „(2) Върнатите български лични документи подлежат на унищожаване. Условията и редът за унищожаването им се уреждат с инструкция на съответния орган по чл. 1, ал. 2.”

Комисията предлага да се създадат нови § 12 и 13: „§ 12. В чл. 11 думите „български документ за самоличност” се заменят с „български личен документ”. § 13. В Глава първа наименованието на Раздел ІІ се изменя така: „Видове български лични документи”.”

По § 10 комисията подкрепя текста на вносителя, който става съответно § 14.

По § 11 е направено предложение от народния представител Красимир Ципов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип и текста на вносителя и предлага следната редакция за § 11, който става § 15: „§ 15. Член 14 се изменя така: „Чл. 14. (1) На пребиваващите в Република България чужденци се издават следните документи за самоличност: 1. карта на бежанец; 2. карта на чужденец, получил убежище; 3. карта на чужденец с хуманитарен статут; 4. временна карта на чужденец; 5. удостоверение за пътуване зад граница на бежанец; 6. удостоверение за пътуване зад граница на чужденец, получил убежище; 7. удостоверение за пътуване зад граница на чужденец с хуманитарен статут; 8. удостоверение за пътуване зад граница на лице без гражданство; 9. временно удостоверение за напускане на Република България; 10. удостоверение за завръщане в Република България на чужденец. (2) На пребиваващите в Република България чужденци, които са получили разрешение за пребиваване по Закона за чужденците в Република България, се издават документи за пребиваване – Разрешение за пребиваване съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета относно единния формат на разрешенията за пребиваване на гражданите на трети страни, наричан по-нататък Регламент (ЕО) № 1030/2002. (3) На пребиваващите в Република България членове на семейства на граждани на Европейския съюз, членове на семейства на граждани на държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, членове на семейства на гражданите на Конфедерация Швейцария, които не са граждани на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с Европейския съюз са упражнили правото си на свободно придвижване при условията и по реда на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на граждани на Европейския съюз и членовете на техните семейства, се издават документи за пребиваване – разрешение за пребиваване със забележка „карта, упражнил правото си на свободно придвижване”. (4) На гражданите на Европейския съюз, на гражданите на държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, на гражданите на Конфедерация Швейцария, които пребивават в Република България при условията и по реда на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на граждани на Европейския съюз и членовете на техните семейства, се издава удостоверение за пребиваване на гражданин на Европейския съюз. (5) На служител в дипломатическо или консулско представителство или в международна организация, получил акредитация в Република България, се издава карта на акредитиран служител.”

Комисията предлага да се създаде нов § 16: „§ 16. В глава първа наименованието на Раздел ІІІ се изменя така: „Данни в българските лични документи”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 17: „§ 17. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в текста преди т. 1 думите „Българските документи за самоличност” се заменят с „Българските лични документи”; б) в т. 3 думите „или личен номер на чужденец” се заменят с „личен номер или личен номер на чужденец”. 2. В ал. 2 след думата „статут” се добавя „военна карта за самоличност, разрешението за пребиваване по чл. 59, ал. 2”. 3. Алинея 3 се изменя така: „(3) Наименованията на данните в българските лични документи се изписват на български и английски език. При наличие на задължения по силата на международни актове, наименованията на данните могат да бъдат изписани и на френски език.” 4. Създава се ал. 5: „(5) Личният номер идентифицира еднозначно гражданите на Европейския съюз, гражданите на държави – страни по Споразумението за ЕИП, гражданите на Конфедерация Швейцария и членовете на техните семейства, които не са граждани на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с Европейския съюз имат право на свободно придвижване. Начинът на неговото формиране се определя от Министерския съвет.”

По § 13 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 18.

По § 14 има направено предложение от народния представител Красимир Ципов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип и текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 19: „§ 19. Член 18 се изменя така: „Чл. 18. (1) Заявлението за издаване на документи за самоличност на български граждани съдържа следните лични данни: 1. имената; 2. дата на раждане; 3. място на раждане; 4. пол; 5. единен граждански номер; 6. наличие на друго гражданство; 7. цвят на очите; 8. ръст; 9. постоянен адрес; 10. семейно положение; 11. телефон за връзка. (2) Заявлението за издаване на документи за пребиваване по чл. 59, ал. 2 и 3 съдържа следните лични данни: 1. имената; 2. дата на раждане; 3. място на раждане; 4. пол; 5. единен граждански номер (личен номер или личен номер на чужденец); 6. гражданство; 7. променени имена; 8. наличие на друго гражданство; 9. постоянен адрес; 10. настоящ адрес (адрес); 11. образование; 12. семейно положение; 13. телефон за връзка; 14. номер на друг документ за самоличност или разрешение за пребиваване. (3) Заявленията за издаване на документи по пребиваване по чл. 59, ал. 4 съдържат следните лични данни: 1. имената; 2. дата на раждане; 3. място на раждане; 4. пол; 5. личен номер; 6. гражданство; 7. променени имена; 8. наличие на друго гражданство; 9. адрес; 10. номер на национален документ за самоличност; 11. образование; 12. семейно положение; 13. телефон за връзка. (4) Заявленията за издаване на документи за самоличност на чужденци съдържат следните лични данни: 1. имената; 2. дата на раждане; 3. място на раждане; 4. пол; 5. единен граждански номер (личен номер или личен номер на чужденец); 6. гражданство; 7. променени имена; 8. наличие на друго гражданство; 9. цвят на очите; 10. ръст; 11. особени белези; 12. постоянен адрес; 13. настоящ адрес (адрес); 14. образование; 15. месторабота; 16. семейно положение; 17. телефон за връзка; 18. номер (номерата) на друг документ за самоличност, ако на лицето е издаван такъв, и на предишния документ за самоличност. (5) Заявленията за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство на чужденци съдържа следните лични данни: 1. имената; 2. дата на раждане; 3. място на раждане; 4. пол; 5. единен граждански номер (личен номер или личен номер на чужденец); 6. гражданство; 7. постоянен адрес; 8. настоящ адрес (адрес); 9. телефон за връзка; 10. номер (номерата) на друг документ за самоличност или документ за пребиваване, ако на лицето е издаван такъв.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 20: „§ 20. В чл. 18а се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Заявление за издаване на български лични документи може да се подава по електронен път при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет, когато: 1. на лицето е издаден български личен документ по заявление, подадено лично до две години преди датата на подаване на заявление за нов документ; 2. лицето притежава валидно удостоверение за универсален електронен подпис; 3. на лицето са снети необходимите биометрични данни.” 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Не се допуска подаване на заявление за издаване на български документ по електронен път при промяна на името, единния граждански номер (личния номер или личния номер на чужденец), пола, гражданството или при настъпили съществени и трайни изменения на образа на лицето.” 3. Алинея 5 се изменя така: „(5) Когато заявлението за издаване на български личен документ е подадено по електронен път, документът се получава лично.”

По § 16 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 21.

По § 17 е направено предложение от народния представител Георги Анастасов: В чл. 19, ал. 3, т. 3 след думите „удостоверителни документи” се поставя точка и се създава ново изречение: „В случаите, когато тяхната дължина превишава предвидената техническа възможност, се изписват първото, второто и последното (фамилното) име.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 22.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, предложението е техническо. Само който не се е сблъсквал с някой вид чиновници, само той не знае какво означава да ти дадат възможност сам да определяш кое от имената да бъде. Много често чиновникът не се съобразява с желанието, тъй като в текста е казано, че когато дължината не позволява да се напишат всичките имена на българския гражданин, то тогава би трябвало, както заявиха от Министерството на вътрешните работи, самият заявител да каже кои имена иска да му бъдат в личния документ. Това може да го каже човек, който не е работил с чиновници. Много често чиновникът сам решава кое име и как да го изпише. Аз лично много често съм се сблъсквал с грешки в моите документи и съм ги карал да ги поправят. Трябвала е дълга процедура, докато докажа, че съм Георги Анастасов, а не съм Георги Атанасов. Не са толкова много случаите с дълги имена и затова е редно да има някаква яснота. Даже да не се приеме моето предложение, някакъв текст трябва да бъде записан и да е ясно кои имена се записват в личния документ. Дадеш ли свобода на чиновника, той се качва на главата на българския гражданин. Все още българският чиновник не е наясно, че получава заплатата си от българския гражданин.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 23: „§ 23. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „Българските документи за самоличност” се заменят с „Българските лични документи”. 2. В ал. 2: а) в текста преди т. 1 думите „българските документи за самоличност” се заменят с „българските лични документи”; б) в т. 9 след думите „единен граждански номер” се поставя запетая и се добавя „личен номер”. 3. В ал. 3 думите „документа за самоличност” се заменят с „българския личен документ”. 4. В ал. 4 накрая се добавя „и за документите по чл. 14, ал. 5.”

По § 19 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 24.

По § 20 по вносител има направено предложение от народния представител Георги Анастасов. (Реплика от народния представител Георги Анастасов.)

Има направено предложение по същия параграф от народния представител Красимир Ципов. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 25: „§ 25. Член 21 се изменя така: „Чл. 21. (1) Имената на чужденците в българските лични документи се изписват по ред и брой, както са изписани в документите за задгранично пътуване, с които са влезли в Република България. Когато чужденците, получили убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут, не притежават такива документи, имената им се изписват по реда, по който те ги посочат в подписана от тях декларация пред компетентния орган. В българските лични документи имената на лицата се изписват без съкращения, така както са изписани в представените удостоверителни документи, освен в случаите, когато тяхната дължина превишава предвидената техническа възможност. (2) Имената на лицата по ал. 1 в българските лични документи се изписват и с българска транслитерация по правила, утвърдени с акт на Министерския съвет.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 26: „§ 26. В чл. 22, ал. 1 се правят следните изменения: 1. В текста преди т. 1 думите „български документи за самоличност” се заменят с „български лични документи”. 2. В т. 3 думите „25 мм и 35 мм” се заменят с „31,5 мм и 36 мм”.”

По § 22 има направено предложение от народния представител Красимир Ципов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 27. „§ 27. В чл. 26 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 т. 11 се отменя. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Заявлението за издаване на лична карта, освен данните по чл. 18, ал. 1, съдържа и данни за: 1. родители (имена, дата на раждане); 2. съпруг/съпруга (имена, единен граждански номер, личен номер/личен номер на чужденец); 3. законен представител (имена, единен граждански номер, личен номер/личен номер на чужденец, номер на лична карта, дата на издаване, орган, който я е издал); 4. указ на президента на Република България за промяна на гражданството”.”

По параграфи 23, 24, 25, 26 и 27 комисията подкрепя текста на вносителя и те стават съответно параграфи 28, 29, 30, 31 и 32.

По § 28 има направено предложение от народния представител Красимир Ципов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 33: „§ 33. В чл. 41 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 т. 3 се отменя. 2. Алинея 2 се отменя. 3. Алинея 3 се изменя така: „(3) Заявлението за издаване на паспорти и заместващи ги документи, освен данните по чл. 18, ал. 1, съдържа и данни за: 1. родители (имена, дата на раждане); 2. съпруг/съпруга (имена, единен граждански номер, личен номер/личен номер на чужденец); 3. законен представител (имена, единен граждански номер, номер на лична карта, дата на издаване, орган на издаване); 4. указ на президента на Република България за промяна на гражданството”.”

По параграфи 29, 30 и 31 комисията подкрепя текста на вносителя, които стават съответно параграфи 34, 35 и 36.

По § 32 по вносител комисията подкрепя по принцип текста и предлага следната редакция на § 32, който става § 37: „§ 37. В чл. 49 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в текста преди т. 1 след думата „паспортите” се добавя „или заместващите ги документи”; б) в т. 2 след думата „паспортът” се добавя „или заместващият го документ”; в) в т. 3 след думата „паспорт” се добавя „или заместващ го документ”. 2. Алинеи 2 и 3 се изменят така: „(2) Невалидността на документите по ал. 1 се обявява от органа, който ги е издал. (3) Лицата са длъжни да върнат паспортите си и заместващите ги документи на органа, който ги е издал, в тримесечен срок след изтичане на тяхната валидност или отпадане на основанието за тяхното издаване или ползване”.” По параграфи 33 и 34 комисията подкрепя текста на вносителите и те стават съответно параграфи 38 и 39.

Комисията предлага да се създаде нов § 40: „§ 40. Наименованието на Глава пета се изменя така: „Български лични документи, издавани на пребиваващи в Република България чужденци”.” За параграфи 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46 и 47 – комисията подкрепя текстовете на вносителите и параграфите стават съответно параграфи 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52 и 53.

Комисията предлага да се създаде нов § 54: „§ 54. Наименованието на Глава шеста се изменя така: „Информационни фондове с данни, свързани с българските лични документи”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 48, който става § 55: „§ 55. В чл. 65 се правят следните изменения: 1. В ал. 1: а) в текста преди т. 1 думите „документи за самоличност” се заменят с „лични документи”; б) в точки 1, 2 и 3 думите „документите за самоличност” се заменят с „българските лични документи”. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) На основата на автоматизираните информационни фондове по ал. 1 се създава Национален автоматизиран информационен фонд за българските лични документи – „Национален регистър на българските лични документи”.”

По § 49 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 56. Комисията предлага да се създаде нов § 57: „§ 57. В чл. 69, ал. 1 думите „документите за самоличност” се заменят с „българските лични документи”.”

По § 50 е направено предложение от народните представители Тодор Димитров и Явор Нотев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 50, който става § 58: „§ 58. В чл. 70 се правят следните изменения: 1. В ал. 1: а) в текста преди т. 1 думите „българските документи за самоличност” се заменят с „българските лични документи”; б) в т. 1 накрая се добавя „както и на лица, на които е възложено със закон да изпълняват държавни функции”; в) точки 2 и 3 се изменят така: „2. граждани, притежаващи български лични документи, само ако данните не засягат трети лица; 3. юридически лица на основата на закон или с акт на съдебната власт.” 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Граждани, притежаващи български лични документи, имат право да получават информация, съхранявана във фондовете с данни, свързани с българските лични документи и отнасящи се до трети лица, само на основание на закон или с акт на съдебната власт.”

Комисията предлага да се създаде нов § 59: „§ 59. В чл. 72 думите „българските документи за самоличност” се заменят с „българските лични документи”, а думите „с Конвенцията за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни” се заменят със „със Закона за защита на личните данни и с Конвенция № 108 на Съвета на Европа от 28 януари 1981 г. за защита на лицата при автоматизирана обработка на личните данни”.”

По § 51 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 60.

По § 52 е направено предложение от народните представители Ивайло Тошев и Юлиана Колева – в § 52 т. 3 да отпадне. В същия смисъл е направено предложение и от народния представител Георги Анастасов, който направи едно допълнително предложение – в т. 6 думите „личното им имущество покрива задължението или” да отпаднат. Във връзка с отпадането на т. 3 по предложението на двамата народни представители и на господин Анастасов комисията не подкрепи предложението.

Уважаеми дами и господа народни представители! Аз вече веднъж коментирах предложението, което е направено, при приемането на закона на първо четене. То касае преди всичко хората, които недобросъвестно изпълняват задълженията си да изплащат издръжка на децата. Това касае преди всичко майките и е един сериозен социален проблем. В комисията чух доводи, че това щяло да спре свободното придвижване на хората, тъй като не си плащат издръжката. Това не е вярно. При две неплащания на издръжки Наказателният кодекс преследва родителите, които не се грижат за децата си. Това е наистина един сериозен социален бич. И ако за някого 60 или 100 лв. на месец са дребни суми, използвани за закуски, то за други хора 100 лв. е издръжката за храна на едно дете. Недопустимо е такива недобросъвестни родители да напускат страната и после държавата да поема разхода. Над 200 хил. са родителите, които отглеждат сами децата си. И пак над 200 хил. са майките, които отглеждат децата си. Една голяма част от мъжете, за съжаление, са недобросъвестни родители. И този въпрос касае именно тези майки, защото започва едно дълго съдебно дирене, след което държавата осъжда този недобросъвестен родител, който е напуснал страната. След като бъде осъден, следва една дълга административна процедура и чак най-накрая майката получава полагащата й се издръжка, но от държавата. Помислете, в условия на криза да позволяваме някой да не си изпълнява задълженията и после държавата да му изпълнява задълженията, е, меко, казано, странно. Затова ви призовавам: гласувайте за неотпадането на този текст по ал. 3. Надявам се, че ще получите одобрението на самотните майки с цена.

(Атака): Господин Анастасов, защо говорите само за майките, на които не се плащали издръжки? Това е някаква дискриминация. Има много случаи, когато и на бащи не се плащат издръжки. Така че това важи за всички родители, на които не се плащат издръжки, без значение дали са майки или бащи.

Добре, господин Шопов, коригирам се за родителите, които добросъвестно отглеждат децата си. Съгласен съм, че има и много добросъвестни родители и недобросъвестни майки. Приемам това като мотив, но нека не правим дебат. Въпросът е тези, които отглеждат децата си, да получават издръжките. Колкото и малко пари да са, те са изключително много за бедните хора. За съжаление в държавата ни през тези 20 години има изключително много бедни хора.

Благодаря Ви, госпожо председател. В комисията възникна сериозна дискусия по този въпрос. Това предложение следва да се разглежда в контекста и на останалите предложения, свързани с актуализиране на принудителните административни мерки, които се налагат по сега действащия закон. Предлага се премахването на ограниченията, които могат да бъдат налагани спрямо лицата, на основание на нарушение на административните процедури или изцяло по икономически съображения. В случая ние сме длъжни да изпълним изискванията на договорите с Европейския съюз, които предвиждат да не бъдат създавани ограничения за свободното придвижване на хората. Идеята тук е да се намери подходящият баланс. От една страна, да се защити интересът на самотните родители, които имат право да получат такава издръжка, но от друга страна да помислим и да не се създават излишни пречки за лицата да се движат свободно в рамките на Европейския съюз, да използват правото си на труд. Идеята е наистина тук да вземем подходящо решение. Защото в крайна сметка, ако на един родител, който не може да намери работа тук в България, а е намерил някаква работа в държава – членка на Европейския съюз, му попречим и му наложим едно такова ограничение, това по някакъв начин би накърнило интереса и на самотния родител и на неговото дете, на което е присъдена издръжката.

Уважаеми колеги, аз бих искала само да поясня, че това, което господин Ципов излага като довод, на практика не съществува в сега действащия текст. Забраната е поставена при условие че задължението за издръжка не е обезпечено за периода, в който съответният гражданин ще отсъства от страната. Може да бъде възприето всякакъв вид обезпечение, не само парично. Знае се по гражданските закони какви видове обезпечения могат да се допуснат. Така че смятам, че това не е ограничаване на възможностите за работа и за придвижване на хората. Затова е и нашето предложение с колегата Тошев и с колегата Анастасов от парламентарната група на Коалиция за България.

Госпожо председател, уважаеми колеги! Като вносител на този текст и като действащ адвокат, излагам изцяло позицията си, че отпадането не би допринесло за разрешаване на проблемите, свързани с действително много, най-вече майки, които имат да получават издръжка. Самият текст в сегашната му редакция гласи, че когато едно лице е осъдено и не осигури изплащането на такава издръжка. Тоест не може да се получи някакъв произвол в прилагането на текста, тъй като следва да е минала една процедура през съда и това лице, което дължи издръжка, да бъде осъдено. Едва тогава може да се стигне до прилагане на тази принудителна административна мярка. Благодаря ви.

Няма проблеми, госпожо председател. Предложението на господин Анастасов – в т. 6 думите „личното им имущество” покрива задължението или „да отпаднат”, е подкрепено от комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 52, който става § 61: „§ 61. В чл. 75 се правят следните изменения и допълнения: 1. В текста преди т. 1 запетаята и думите „а паспорти и заместващи ги документи не се издават” се заличават. 2. Точка 3 се изменя така:”

Не, следващият текст е, госпожо председател. За т. 4 ще отнася. „2. Точка 3 се изменя така: „3. лица, осъдени на лишаване от свобода до изтърпяване на наложеното им наказание, освен в случаите по чл. 66 и 70 от Наказателния кодекс;”. Сега тази т. 3 трябва да отпадне и т. 4 да стане т. 3. „3. Създава се т. 6: „6. лица, които не изпълняват подлежащ на принудително изпълнение съдебен акт, по силата на който са осъдени да заплатят парично задължение в големи размери към български физически и юридически лица или чуждестранни лица, освен ако представят надлежно обезпечение”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 53, който става § 62, и предлага следната редакция: „§ 62. В чл. 76 се правят следните изменения и допълнения: 1. В текста преди т. 1 запетаята и думите „паспорти и заместващи ги документи да не се издават” се заличават. 2. В т. 1 думата „три” се заменя с „пет”. 3. Точки 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 се отменят. 4. В т. 9 след думите „които нямат” се добавя „нотариално заверено”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54, който става § 63. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55, който става § 64. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56, който става § 65.

Комисията предлага да се създаде нов § 66: „§ 66. В чл. 80 се правят следните изменения: 1. В т. 1 думите „документи за самоличност” се заменят с „български лични документи”; 2. В т. 2 думите „документ за самоличност” се заменят с „български личен документ”; 3. В т. 3 думите „български документи за самоличност” се заменят с „български лични документи”; 4. В т. 5 „документ за самоличност” се заменя с „български личен документ”.

По параграфи 57 и 58 комисията подкрепя текстовете на вносителите, които стават съответно параграфи 67 и 68.

По § 59 има направено предложение от народните представители Тодор Димитров и Явор Нотев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 59, който става § 69: „§ 69. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 1: а) точка 2 се изменя така: „2. „Нередовен български личен документ” е този, който: а) не е издаден по реда на този закон и не съдържа данните, предвидени в него; б) не е официално заверен от органа, който го е издал, когато това се изисква или е издаден от лице или орган, които не са компетентни; в) не позволява установяване самоличността на притежателя му по снимката; г) има преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други; д) има следи от подмяна на снимката, печатът е неясен или изображението на лицето на снимката не съвпада с действителния му образ; е) е с липсващи страници или прибавени нови; ж) е с изтекъл срок на валидност; з) е с несъответствия между данните в електронния носител на информация и визуалната част на документа; и) е с недостъпен за четене електронен носител на информация поради увреждане.” б) в т. 9 думите „документи за самоличност” се заменят с „български лични документи”; в) в т. 10 думите „документите за самоличност” се заменят с „българските лични документи”; г) в т. 11 думите „документите за самоличност” се заменят с „българските лични документи”. д) създава се т. 19: „19. „Лица, на които е възложено със закон да изпълняват държавни функции” са нотариусите и частните съдебни изпълнители”. 2. Създава се § 1а: „§ 1а. Българските лични документи се издават с електронен носител на информация със записани биометрични данни при наличие на техническа възможност.”

По § 60 има направено предложение от народния представител Красимир Ципов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 60, който става § 70: „§ 70. В Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения: 1. Параграф 2 се изменя така: „§ 2. Българските лични документи се изработват съгласно препоръките на Международната организация за гражданска авиация (IСAO) (Документ 9303), изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета относно единния формат на разрешенията за пребиваване на гражданите на трети страни (публикуван в официален вестник на 15 юни 2002 г.), изискванията на Регламент (ЕО) № 380/2008 на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1030/2002 относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни (публикуван в официален вестник на 29 април 2008 г.), изискванията на Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (публикуван в официален вестник на 30 април 2004 г.), изискванията на Регламент (ЕО) № 2252/2004 на Съвета относно стандартите за отличителните знаци за сигурност и биометричните данни в паспортите и документите за пътуване, издавани от държавите членки (публикувано в официален вестник на 29 декември 2004 г.), изискванията на Регламент (ЕО) № 444/2009 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 2252/2004 относно стандартите за отличителните знаци за сигурност и биометричните данни в паспортите и документите за пътуване, издавани от държавите членки (публикувани в официален вестник на 6 юни 2009 г.), Директива 91/439/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 г. относно свидетелствата за управление на моторни превозни средства (публикувана в официален вестник на 21 септември 2000 г.), Конвенция № 108 за националните удостоверения за самоличност на моряците (ДВ, бр. 33 от 1978 г.) и Конвенцията за статута на бежанците от 28 юли 1951 г. ( ДВ, бр. 88 от 1993 г.). 2. Параграф 3 се изменя така: „(3) Образците на българските лични документи се утвърждават с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи, министъра на външните работи, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната.” 3. В § 4 думите „български документи за самоличност” се заменят с „български лични документи”. 4. В § 10 думите „български документи за самоличност” се заменят с „български лични документи”. 5. Параграф 20 се изменя така: „§ 20. Заявленията за издаване на моряшки паспорти се подават в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, откъдето по служебен път се изпращат в съответната Столична дирекция на вътрешните работи или Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, в която заявителят се явява лично за снемане на биометрични данни. Заявителят може да не се явява лично за снемане на биометрични данни, ако няма промяна на името, единния граждански номер, пола, гражданството или не са настъпили съществени и трайни изменения на образа на лицето и са му снети необходимите биометрични данни до две години от датата на подаване на заявлението. Персонализираният паспорт се получава от мястото, където е подадено съответното заявление.” 6. Параграф 21 се изменя така: „§ 21. Заявленията за издаване на български лични документи на чужденци от органите на Министерството на вътрешните работи се подават в СДВР/ОДМВР и в Дирекция „Миграция” по ред, утвърден от Министерския съвет. Персонализираният документ за самоличност се получава от мястото, където е подадено съответното заявление.” 7. В § 23 думите „министъра на транспорта” се заменят с „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията”.”

По § 61 е направено предложение от народните представители Тодор Димитров и Явор Нотев, което комисията подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 61, който става § 71: „§ 71. В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. Параграф 25 се отменя. 2. В § 28, ал. 1: а) в текста преди т. 1 след думите „документи за самоличност” се поставя запетая и се добавя „документи”; б) точка 1 се изменя така: „1. погасяване на задължения към фирмите-изпълнители във връзка с придобиване на активи или ползване на услуги, съгласно сключен договор, свързани с издаването на документите за самоличност, за пребиваване в Република България и за управление на моторно превозно средство;”.

Комисията предлага § 62 да отпадне, тъй като той е отразен на систематичното му място в параграфи 2, 8, 12, 13, 16, 40, 54, 57, 59, 66 и 69.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба”, което се изменя така: „Заключителни разпоредби”.

Комисията предлага § 63 да отпадне, тъй като съдържанието му е отразено на систематичното му място в § 70. Преди малко го гласувахме като част от Допълнителните разпоредби.

Направено е предложение от народните представители Тодор Димитров и Явор Нотев, което е подкрепено по принцип и е отразено на систематичното му място в § 87. Комисията предлага да се създадат § 72-91: „§ 72. В Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. …) в чл. 310, т. 5 думите „Закона за българските документи за самоличност” се заменят със „Закона за българските лични документи”. § 73. В Семейния кодекс (обн., ДВ, бр. …) в чл. 137, ал. 4 думите „Закона за българските документи за самоличност” се заменят със „Закона за българските лични документи”. § 74. В Закон за българското гражданство в чл. 37, ал. 2, т. 2 думите „български документи за самоличност” се заменят с „български лични документи”. § 75. В Закона за гражданската регистрация (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 95, ал. 1 думите „Закона за българските документи за самоличност” се заменят със „Закона за българските лични документи”. 2. В чл. 97 думите „български документ за самоличност” се заменят с „български личен документ”. 3. В чл. 112, ал. 1 думите „българските документи за самоличност” се заменят с „българските лични документи”. 4. В чл. 114, ал. 3 думите „Закона за българските документи за самоличност” се заменят със „Закона за българските лични документи”. 5. В чл. 115, ал. 1, т. 1 думите „български документи за самоличност” и „документи за самоличност” се заменят с „български лични документи”. § 76. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. …) в § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби думите „Закона за българските документи за самоличност” се заменят със „Закона за българските лични документи”. § 77. В Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (обн., ДВ, бр. …) в чл. 21, ал. 4 думите „българските документи за самоличност” се заменят с „българските лични документи”. § 78. В Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” (обн., ДВ, бр. …) в чл. 41, ал. 3 думите „Закона за българските документи за самоличност” се заменят със „Закона за българските лични документи”. § 79. В Закона за държавните такси (обн., Изв., бр. …) в чл. 4, буква „д” думите „документи за самоличност” се заменят с „български лични документи”. § 80. В Закона за защита на класифицираната информация (обн., ДВ, бр. …) в Приложение № 1 към чл. 25, т. 27 думите „документи за самоличност” се заменят с „български лични документи”. § 81. В Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 14б думите „документи за самоличност” се заменят с „български лични документи”. 2. В § 15 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство (обн., ДВ, бр. 66 от 2008 г.) думите „документите за самоличност” се заменят с „българските лични документи”. § 82. В Закона за избиране на народни представители (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 85, ал. 1 и 3 думите „Закона за българските документи за самоличност” се заменят със „Закона за българските лични документи”. 2. В § 1, т. 1, буква „б” от Допълнитените разпоредби думите „Закона за българските документи за самоличност” се заменят със „Закона за българските лични документи”. § 83. В Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 92, ал. 1 и 4 думите „Закона за българските документи за самоличност” се заменят със „Закона за българските лични документи”. 2. В § 1, т. 4, буква „б” думите „Закона за българските документи за самоличност” се заменят със „Закона за българските лични документи”. § 84. В Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 48: а) в изречение първо думите „документите им за самоличност” се заменят с „българските им лични документи”; б) в ал. 2, думите „документите за самоличност” се заменят с „българските лични документи”. 2. В чл. 242, ал. 3 думите „Документите за самоличност” се заменят с „Българските лични документи”. § 85. В Закона за местните избори (обн., ДВ, бр. …) в чл. 79, ал. 1 думите „Закона за българските документи за самоличност” се заменят със „Закона за българските лични документи”. § 86. В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 7, т. 18 думите „документи за самоличност и правоспособност” се заменят с „български лични документи”. 2. В чл. 59, ал. 3, т. 1 думите „чл. 18, т. 1-20 от Закона за българските документи за самоличност” се заменят с „чл. 18 от Закона за българските лични документи”. 3. В чл. 140, ал. 1, т. 19 думите „документи за самоличност” се заменят с „български лични документи”. § 87. В Закона за нотариусите и нотариалната дейност (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. Член 19 се изменя така: а) Досегашният текст става ал. 1. б) Създава се ал. 2: „(2) Нотариусът има право на достъп до Националната база данни „Население”, поддържана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и до Националния автоматизиран информационен фонд за българските лични документи – „Национален регистър за българските лични документи” при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет”. 2. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения: а) създава се нова ал. 3: „(3) При удостоверяване на документи, които се ползват за учредяване, промяна или прекратяване на права върху имот, нотариусът е длъжен да направи справка в базата данни и фондовете по чл. 19, ал. 2.”; б) досегашните ал. 3, 4, 5, 6 и 7 стават съответно ал. 4, 5, 6, 7 и 8.”. § 88. В Закона за Регистър Булстат (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 29, ал. 2 т. 2 се изменя така: „2. Национален автоматизиран информационен фонд за българските лични документи – „Национален регистър на българските лични документи”. 2. В чл. 31, ал. 1 думите „Националния информационен фонд „Български лични документи за самоличност” се заменят с „Националния автоматизиран информационен фонд за българските лични документи – „Национален регистър на българските лични документи”, а думите „документи за самоличност” се заменят с „български лични документи”. § 89. В Закона за убежището и бежанците (обн., ДВ, бр. …) в чл. 45, ал. 3 думите „Закона за българските документи за самоличност” се заменят със „Закона за българските лични документи”. § 90. В Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 49, ал. 1, т. 5 думите „документ за самоличност” се заменят с „български личен документ”. 2. В чл. 58 думите „документи за самоличност” се заменят с „български лични документи”.” Комисията предлага да се създаде § 91: „§ 91. (1) Параграф 87 влиза в сила от 1 януари 2010 г.” Това е параграфът във връзка с измененията в Закона за нотариусите и нотариалната дейност. „(2) До 1 януари 2010 г. Министерският съвет приема акта по § 87, т. 1, буква „б”.”

Благодаря, госпожо председател. Колеги, поисках думата да се изкажа по § 87, който, както виждате, засяга изменения в Закона за нотариусите и нотариалната дейност, като предлага нотариусите да могат да проверяват и извършват справки в специалната система на МВР относно документите за самоличност, с които се явяват пред тях лицата, изповядващи сделки, или извършващи и искащи други нотариални действия. Колеги, за да не изгубим основните акценти, искам да посоча три неща защо вземам думата и се изказвам. Първо, за да подчертая, че Движението за права и свободи е за тази промяна. Ние категорично сме на мнение, че такава промяна в закона трябва да има, за да се пресекат тези престъпления, защото тук става въпрос за престъпления, а не просто за нарушения. Второ, считаме обаче, че промяната се извършва по неправилен начин. Процедурата е нарушена. Трето, считам, че текстът не е добър и не решава множество въпроси, и няма да доведе до ефекта, който целим. По първата точка, която поставям, няма да давам допълнителни аргументи. Очевидно има общо разбиране не само в тази зала, но и в обществото, че това е проблем, който трябва да намери решение в точно определена посока, в каквато е и законопроектът. Второ, недопустимо е между две четения да се вършат такива промени. В Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е казано, че между първо и второ четене се дебатират и гласуват само текстове в обхвата на закона. Законът, който гледаме, е Законът за българските документи за самоличност. Тази тема не е дебатирана в залата – темата за нуждата от промяна в Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Правейки промяна по този начин, всъщност ние прескачаме дебата на първо четене, а той е много важен. Няма значение, че темата изглежда тясна. Ако бяхме провели дебат на първо четене, сигурно щяхме да намерим отговор на някои въпроси, защо се стигна дотам. Има ли слабости и в други законопроекти и в други регламенти? Българските документи за самоличност достатъчно надеждни ли са? Да попитам Нотариалната камара: защо чак сега тя зае толкова активна позиция по този въпрос? Ако имахме дебат на първо четене, може би щяхме да намерим отговор на тези въпроси. Всъщност, сигурен съм, че щяха да възникнат много други въпроси. Затова смятам, че прескачането на първо четене е нарушение на правилника и е грешка. Грешка освен това е, че текстът се обработва не в Комисията по правни въпроси, а в друга комисия. Абсолютно неестествено ми се вижда това, макар в разработката на текста да участват юристи, накрая текстът в окончателната си редакция да излиза от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, още повече предполагам, допускам, че Министерството на правосъдието не е взело отношение по текста, по детайлите на текста, не говоря за базисното разбиране. Според Закона за нотариусите и нотариалната дейност министърът на правосъдието е орган за контрол. Това са допълнително вкарани текстове в този закон. Министърът на правосъдието не е институция, която може да бъде неглижирана, когато става въпрос за такава работа. Още повече тук става въпрос за боравене с класифицирана информация. Вярно е, че има изисквания редът за работата за тези проверки, за работа с класифицираната информация да се определи с акт на Министерския съвет. Добре, но това не е достатъчно. Искам да кажа няколко думи по съществото на текста. Пак повтарям, текстът не е достатъчно добър. Защо? Той възлага не само право на достъп, казано е: „Нотариусът има право на достъп”, но не е ясно кога, в кой момент, при кои действия. Текстът възлага задължения за достъп, за проверка и казва така: „при удостоверяването на документа”. Какво правим сега? (Председателят дава сигнал за приключване на изказването.) Колеги, няма термин „удостоверяване на документи”, няма такова нещо нито в Закона за нотариусите и нотариалната дейност, нито в Гражданскопроцесуалния кодекс. Има „удостоверяване на права”, „удостоверяване на дата”, „удостоверяване на съдържание”, „удостоверяване на подпис”, но „удостоверяване на документ” – такова понятие в нотариалната дейност няма. Говори се за имот. Няма такова понятие „имот”. Има движими и недвижими вещи. Ами, къде отидоха интелектуалните права, които могат да бъдат много по-скъпи от един имот?! Как ще се защитават личните данни? Каква е отговорността на нотариуса, когато извърши проверка и не констатира различието на документа?

Приключвам. Ако искаме да бъдем в съответствие с правилника, ако искаме да направим хубав, докрай изпипан текст, по-добре е колегите да го внесат, да мине на първо и второ четене, ще съкратим срока между двете четения, да го гледа Комисията по правни въпроси и тогава да направим хубав текст. Затова, госпожо председател, предлагам да не го подлагате на гласуване, като се позовете на текста от правилника.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата в качеството ми на вносител на тези промени в закона. Искам само да кажа, че сме се водили единствено и само от желанието максимално бързо да противодействаме на тези имотни измами. Всички знаем, че има такива организирани престъпни групи. Те действат не година и две, а от доста време, има нанесени сериозни поражения. Това са били моите и съображенията на колегата Явор Нотев, за да се опитаме максимално бързо да внесем тези промени. Относно казаното от колегата Бисеров, че текстът не е коректен, считам, че той е коректно записан. Мисля, че чрез тази редакция ще бъде постигната превенцията, заложена в тези законодателни промени. В тази връзка държа да бъдат подложени на гласуване текстовете така, както бяха изчетени.

Колеги, текстът има слабости. Там говорим за имоти, добре. Но какво става с интелектуалните права? Какво става с фирмите? Какво става с наследствата? Знаете, че когато се извършват актове във връзка с наследство, там дори не се декларира какво има в наследството. Текстът не е изпипан – това е проблемът. Защо искаме да решим проблем с недостатъчно годно средство? Не искам да влизаме в... Разбирате за какво говоря. Не може да не разбирате, че не бива да пишем „удостоверяване на документ”. В нотариалната дейност няма такова понятие „удостоверяване на документ”. Колежката е до Вас. Няма такова понятие! Защо правим сега такъв текст, за да спечелим 5 или 10 дни? Или някой ще има политическата инициатива? Тя си става пак за вас. Внесете го в Комисията по правни въпроси. Въпросът е за 10 дни, за да направим текста, както трябва.

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Общо-взето това, което исках да кажа беше вече споменато от господин Христо Бисеров. Основните ни възражения бяха по процедурата. На нас ни се струва, че толкова важни законодателни идеи, които се съдържат в това предложение, следваше да бъдат внесени и разгледани, съгласно съответния ред в съответния Закон за нотариусите и нотариалната дейност, за да могат народните представители специално от Правната комисия да могат да участват пълноценно и да допринесат за правилната юридическа редакция на тези текстове, които иначе имат много добра и заслужаваща адмирации идея, а именно да се пресекат възможностите за извършване на измами най-вече с имоти чрез използването на фалшиви документи за самоличност пред нотариусите. Така че идеята на вносителите на това предложение е добра, но начинът, по който тя беше осъществена както процедурно, така и чисто текстово, както правилно посочи колегата Христо Бисеров, не бяха най-правилните. Надявам се сега, благодарение на тези наши усилия, на нашата интервенция и консултациите, които бяха проведени, ние да намерим най-точната редакция, която да изчисти всички съмнения за грешки, всички недоразумения и опасения, които биха възникнали от една евентуална злоупотреба от страна на някои недобросъвестни нотариуси с подобен достъп до базите данни на Министерство на вътрешните работи, за да може да се постигне желаният ефект, а именно защитата на законните права и интереси на гражданите при осъществяването на подобен вид сделки. Аз също се надявам да бъде предложена една редакция, която да разсее тези съмнения. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз благодаря за репликите, които бяха направени. Вследствие на това аз ще направя една по-прецизна редакция, която смятам, че ще бъде приета от всички нас. Предложението ми е следното – ал. 3 да бъде със следния текст: „(3) При всички нотариални удостоверявания във връзка с учредяване, промяна или прекратяване на права върху имот, нотариусът е длъжен да направи справка в базата данни и фондовете по чл. 19, ал. 2.” Смятам, че така текстът е достатъчно прецизен, обхватът му е достатъчно широк и ще можем да извършим превенцията, която сме заложили за борбата с имотните измами. Само искам да уточня, че ние се надяваме този текст да противодейства единствено и само срещу имотните измами. Ако е необходимо да се разшири кръгът, следва допълнително да има дебат и да се мисли по този въпрос и да има съответната промяна. Благодаря.

Госпожо председател, извинявайте, че взимам думата за реплика, но нямам друга процедурна възможност да изразя задоволството си, че текстът се подобрява значително, но въпреки това не е това, което щяхме да направим, ако го бяхме редактирали в Правната комисия. Така че с оглед и на това, че текстът влиза в сила след Нова година и то не заради друго, а защото трябва да се пригоди такава система и да се пусне в действие, все пак има още известно време, ако намерим и други неща, които искаме да променим, да го извършим. Крачката, която правите, колега Димитров, е в правилна посока. Благодаря ви.

Не.

Благодаря Ви, госпожо председател. Точно този текст беше поставен два пъти на обсъждане в комисията. Вчера поканихме представители на Нотариалната камара, на Камарата на частните съдебни изпълнители, на Съюза на юристите в България. Беше проведена една сериозна дискусия, беше уточнена по какъв начин ще се осигури този достъп, че той ще бъде ограничен, че той ще касае единствено и само проверки от страна на нотариусите и то опосредено чрез сървър, който ще се намира в Нотариалната камара на визията, която е в документа за самоличност. Господин Миков на заседанието на комисията, което се проведе миналата седмица, постави този въпрос. Вчера, доколкото разбрах, остана и доволен от начина, по който ще бъде осигурен този достъп. Искам тук да обърна внимание на още нещо. Когато кажем, че ще се проверяват всички нотариални удостоверения във връзка с имот, включваме и не само недвижимите имоти, а и дадени права, които са във връзка с прехвърляне на фирми, които включват вътре в патримониума си недвижими имоти и т.н. Благодаря ви.

Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател, по повод на моето доволство вчера, то е дотолкова, доколкото по такъв начин приема закона на едно четене, който не обхваща всички проблеми, това е възможно да стане. От такава нива – такова жито. Повече на този етап не може да се направи. Вчера беше декларирано пред комисията и е хубаво, че господин Ципов го каза в залата, за да се знае, че под имот тук се разбират всякакви права. Аз лично смятам, че имот е имущество и не включва прехвърлянето на акции и прочие, и прочие. Проблемът с пълномощните се твърди, че се решава. Аз не съм много убеден в тази работа. Но стигнали сме до тук, най-нормалното беше да се внесе една поправка в Закона за нотариусите, да се изчисти тази материя, включително да се разпишат тези права. Вчера се разбрахме, че сървърът ще бъде в Нотариалната камара. Сега можем само да гадаем какви процедури ще приеме Министерският съвет в подзаконовия акт, с който трябва да допълни нашата воля. Но нещата са такива, каквито са до тук. Да отиваме нататък и евентуално да се мисли за сериозна промяна, която да обхване всички тези хипотези, които не могат да стават на едно четене дискусия във Вътрешната комисия по Закона за промените в Закона за документите за самоличност. Проблемът въобще не е в Закона за документите за самоличност. Проблемът е свързан с нотариалната дейност. Толкова за моето доволство. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, дами и господа! Правя предложение да бъде допуснат в пленарната зала господин Първан Русинов - заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Уважаеми колеги, представям пред вас „Закон за изменение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България” за второ гласуване. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага на основание чл. 9, ал. 3 от Закона за нормативните актове и чл. 50 от Указ № 883 за прилагането му да се създадат нови параграфи 1, 2, 3 и 4: „§ 1. В чл. 27, т. 8 думите „министъра на икономиката и енергетиката” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”. § 2. В чл. 40 в текста преди т. 1 думите „Председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения” се заменят с „Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията”. § 3. В чл. 50, ал. 2 думите „Министерството на транспорта и на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения” се заменят с „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията”. § 4. В чл. 114, ал. 3 думите „министъра на транспорта, министъра на икономиката и енергетиката” се заменят с „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министъра на икономиката, енергетиката и туризма”, а думите „министъра на извънредните ситуации” и „председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения” се заличават.”

Комисията предлага да се създаде Допълнителна разпоредба - § 5, със следния текст: „Допълнителна разпоредба § 5. В останалите текстове на закона думите „Министърът на транспорта”, „министъра на транспорта” и „Министерството на транспорта” се заменят съответно с „Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията”, „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията” и „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията”.

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона. „§ 2. Издадените до влизането в сила на този закон подзаконови нормативни актове запазват действието си, доколкото не му противоречат”.

„§ 3. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 7.

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, първо правя процедурно предложение съгласно чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в залата да бъдат допуснати госпожа Милена Трифонова и господин Юлиян Русев – директори на дирекции в Държавната агенция по горите.

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Представям Доклад за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 954-01-21, внесен от Емил Делчев Димитров, Атанас Станкев Камбитов и Димитър Иванов Аврамов на 24 септември 2009 г.: „Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 29 септември 2009 г., на което обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча. В работата на комисията взеха участие господин Юлиан Русев - директор на дирекция “Ловно стопанство” и госпожа Милена Трифонова, и.д. директор на дирекция „Административноправно обслужване и човешки ресурси” от Държавната агенция по горите, господин Михаил Михайлов – директор на Национална служба „Защита на природата” към Министерството на околната среда и водите, представители на неправителствени организации: господин Стефан Аврамов – от Българска фондация за биоразнообразие, господин Добромир Добринов – от Федерация “Зелени балкани”, господин Добромир Домусчиев от Национален клъстер на фирмите, занимаващи се с екотуризъм в България, както и експерти. Законопроектът беше представен от вносителя господин Емил Димитров. Той изтъкна, че целта на предлаганите със законопроекта промени е да бъдат преодолени показаните в практиката недостатъци на действащата до момента нормативна уредба. Те се отразяват негативно върху ползването и стопанисването на дивеча в ловностопанските райони на ловните дружини. Народният представител подчерта, че съществува неодобрение, както относно начина на определяне на районите на дейност на ловните сдружения, така относно въведеното задължително членство в Националното ловно сдружение. Предлаганите със законопроекта промени основно се свеждат до следното: Премахва се задължителното членство на ловните сдружения в Националното ловно сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България”, с което е нарушен принципът на доброволност за членството в една неправителствена организация. Предлага се възстановяване на принципа на доброволност за членство в Националното ловно сдружение. Това е в унисон с принципа за демократичност и отговаря на исканията на тази част от ловците в България, които не желаят да членуват в националното сдружение. Като естествена последица от липсата на задължително членство със законопроекта се въвежда понятие за това кое е националното ловно сдружение. Предлагат се и промени относно ловностопанските райони. Премахва се изискването един ловностопански район да обхваща не по-малко от 22 000 хектара ловна площ. Това предложение също е съобразено с принципа за демократичност и свободата за сдружаване на ловните дружини. Във връзка с уеднаквяване на сроковете за ловуване със съседните ни страни, проектът предвижда в Приложение № 4 да бъдат изменени сроковете за ловуване на дива свиня и водоплаващи птици. Господин Юлиан Русев от Държавна агенция по горите изрази принципната подкрепа на Държавната агенция по горите за внесения законопроект. Той изтъкна, че сега има 14 жалби срещу заповеди за определяне на ловностопанските райони и че в момента изразяват недоволство от последните промени в закона относно начина на определяне на ловностопанските райони около 25 000 ловци. Той подкрепи и предложението за промяна на сроковете за ловуване, като изтъкна, че в Балканските страни сроковете за лов на водоплаващи птици е до края на м. февруари. Представителят на Министерството на околната среда и водите господин Михаил Михайлов изрази принципно неодобрение относно законопроекта в частта му относно сроковете за ловуване на водоплаващите птици. Той изтъкна, че с предлаганото удължаване на сроковете за ловуване се нарушават директиви на Европейския съюз и това ще има негативно отражение и по отношение на защитените видове. Представителят на Българската фондация “Биоразнообразие” господин Стефан Аврамов се присъедини към мнението на Министерството на околната среда и водите и предложи законопроектът в частта му за удължаване на сроковете да бъде подложен на по-широко обществено обсъждане. Представителят на фирмите, занимаващи се с екотуризъм господин Домусчиев се присъедини към мнението, че удължаването на сроковете за ловуване на водоплаващи птици не е желателно. Той смята, че това е предпоставка и за увеличаване на бракониерството. В дискусията взеха участие народните представители Пенко Атанасов, Венцислав Върбанов, Емил Димитров и Юнал Тасим. Народният представител Пенко Атанасов изрази неодобрение на законопроекта относно това, че Националното ловно сдружение се лишава от възможността да бъде партньор на държавата при осъществяването на ловностопанската дейност. Народният представител Венцислав Върбанов изрази принципната си подкрепа на законопроекта. Народният представител Юнал Тасим изрази подкрепа за законопроекта относно сроковете за ловуване и неподкрепа за премахване на задължителното членство в Националното ловно сдружение, премахване на изискуемата ловна площ от 70 хектара за един ловец, както и за определянето на размера на ловностопанските райони. Вносителят на законопроекта народният представител Емил Димитров изказа становище, че не поддържа законопроекта в частта му за сроковете и е съгласен да се проведе широка дискусия с участие на неправителствените организации за обсъждане на темата. Той изтъкна, че е съгласен ловната площ от 70 хектара за един ловец да фигурира в закона и ако е допусната техническа грешка, ще внесе предложение в тази насока между двете четения на законопроекта. След станалите разисквания и на основание чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по земеделието и горите прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 954-01-21, внесен от Емил Делчев Димитров, Атанас Станкев Камбитов и Димитър Иванов Аврамов на 24 септември 2009 г. Това становище е прието с 10 гласа „за”, 4 – „против” и без „въздържали се”.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да ви запозная накратко с мотивите за внесения от мен и мои колеги законопроект. С последните изменения на Закона за лова и опазване на дивеча съгласно чл. 30, ал. 3 беше вменено на Управителния съвет на Националното ловно сдружение да определя районите на дейност на ловните сдружения, като задължи всички ловци да членуват в горното. Това е в разрез с чл. 44, ал. 1 от Конституцията на България, според който гражданите могат свободно да се сдружават. В този смисъл всеки опит за насилствено сдружаване е противоконституционен и е в разрез с основните човешки свободи. Съгласно чл. 4, ал. 4 на гореспоменатия закон беше въведено изискването ловните сдружения да се формират върху площ, обхващаща не по-малко от 22 хил. хектара. С тази норма бяха нарушени дългогодишни традиции при ловците по места и имаше насилствено и субективно пренасочване към други ловни сдружения. Тези изменения в закона обезличиха ловните дружини като основни и традиционни структурни единици в българското ловно стопанство. Това доведе до масови протести от ловците и до съдебни дела срещу заповедите на председателя на Националното сдружение, които блокираха издаването на разрешителните за ловуване и лишиха много ловци от правото им да ловуват. В тази връзка разработеният законопроект цели запазване на ловните традиции и гарантиране на правото на доброволно сдружаване. Относно сроковете за ловуване (Приложение № 4 към чл. 53, ал. 1, т. 2 и 3), за регламентиран групов лов на дива свиня се изходи от драстичното повишаване на популацията на този вид, което доведе до епизоди на чума по свинете и оплаквания на селски стопани от почти всички райони на страната за унищожена реколта. Предвид горното и това, че в миналото този срок беше до края на м. януари, предлагаме ловуването на дива свиня да се провежда до втората неделя на м. януари. Във връзка с уеднаквяването на сроковете на ловуване със съседните държави, в другите съседни страни – членки на Европейския съюз – Румъния и Гърция, и особеностите на българския хабитат, предлагаме промяна в сроковете на ловуване на водоплаващ дивеч, с която да се разреши ловът до последния ден на м. февруари. Член 7, ал. 1 на Европейската директива 79-409/ЕИО за опазване на дивите птици разрешава тези видове да бъдат ловувани съгласно националното законодателство. Направените изменения и допълнения в закона целят преодоляване на недостатъците на действащата до момента нормативна уредба, рефлектиращи върху ползването и стопанисването на дивеча в районите на дейност на ловните сдружения и членуването на ловците в Националното ловно сдружение, както и ловуването на дивеч, спазвайки принципите на разумно използване и екологично балансиран контрол на съответните видове. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на „Ред, законност и справедливост” счита, че Законът за лова и опазване на дивеча има нужда от промяна, и то от съществена и цялостна промяна. Би било редно да се преосмисли порочната практика, която беше създадена като законодателна база от тройната коалиция. Но ние по никакъв повод оттук нататък не бихме искали да се ангажираме като парламентарна група с една порочна практика. Затова като председател на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси съм категорично против да се внасят законопроекти при явен конфликт на интереси. Не бива по никакъв повод оттук насетне тази практика да продължава. Освен това вие знаете, че все още законодателно не е уредена и материята, свързана с лобизма. В България нямаме закон за лобизма. Поради тази причина в определени текстове беше станало практика на тройната коалиция да прокарва лобистки текстове почти във всеки законопроект. Затова считаме, че дори съответен председател на комисия, когато види, че законопроект или проект за решение на парламента е в явен конфликт на интереси по отношение на това, което той е упражнявал като професия или е имал като бизнес, би било редно да не председателства и комисията. Говоря по принцип. Затова Парламентарната група на „Ред, законност и справедливост” през този период от шест месеца, докато ние ще подкрепяме категорично правителството на ГЕРБ и на премиера Бойко Борисов, по принцип за да не влизаме в разминаване или в противоречие, няма да участваме по тези точки, по които виждаме, че има явен конфликт на интереси или нерегламентиран лобизъм. Парламентарната група на „Ред, законност и справедливост” ще напуска пленарните заседания и ще се връща за следващата точка от дневния ред. Считаме, че този закон е такъв и обявяваме, че Парламентарната група на „Ред, законност и справедливост” по тази точка напуска заседанието. Благодаря. (Присъстващите членове на Парламентарната група на „Ред, законност и справедливост” напускат залата.)

Уважаеми господин Янев (ако още е в залата), аз споделям принципните забележки, които казахте. За конкретния случай ще кажа следното. Може би в залата поне половината от мъжете депутати са ловци. По отношение на вносителите на законопроекта искам да кажа, че господин Атанас Камбитов и господин Димитър Аврамов дори не са ловци. Не виждам за какъв конфликт на интереси може да става въпрос. Като председател на Комисията по земеделието и горите, включително и председателстваща заседанието, аз прочетох доклада на народните представители, но аз също не съм ловец и тук също в никакъв случай не може да става въпрос за конфликт на интереси. Ще допълня, че при законопроект, с който се разрушава монопола на една организация, не виждам за какъв лобизъм и за какво защитаване на частни интереси може да става въпрос!

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Колегите от Комисията по земеделието и горите ще чуят някои от аргументите, които вече казах в комисията, когато се обсъждаше законът. Мисля, че допускаме грешка, мисля, даже че една част от народните представители на ГЕРБ вътрешно се съмняват в това, което правят. Аз твърдя, че приетият закон от 40-ото Народно събрание е един от най-модерните в Европа. Сигурно е с грешки, които тук всички бихме се съгласили да отстраним по начин, който да бъде най-работещ. Обаче аз не съм съгласен с господин Димитров, който казва, че се възстановяват традициите. Напротив, нарушаваме традицията, господин Димитров. Защото още със закона от 1894 г. Сдружението на ловците е било единно. И това е било винаги така – в Княжество България, в Царство България, след 1944 до 1989 г. и след това. Винаги е било единно сдружение. Защо? Дивечът е държавна собственост независимо от това кой е собственикът на гората. И държавата възлага своите функции на едно сдружение, което има 110-годишна традиция. Мисля, че е грешна практиката отново да се връщаме към това и да раздробяваме националното сдружение, да обръщаме всичко с главата надолу. В края на краищата ГЕРБ винаги е декларирал, поне от съществуването си, че те са за силна държавност, за такава политика, че държавата да контролира процесите във всеки един отрасъл, а тук правим нещо обратно. Не, не нарушаваме Конституцията, категоричен съм в това. Над 120 хиляди ловци са в Националното сдружение. И за съжаление от Управителния съвет не присъстваха, когато обсъждахме закона. Да, присъстваха неправителствени организации, екологични организации, но представителите на едно от най-големите сдружения в България не бяха поканени. И не случайно вчера има много сериозна декларация, между другото, абсолютно точна и правилна. Колеги, наистина бъркаме и то много сериозно. Недейте да разбирате, че когато опозицията се изказва против това, което вие предлагате, то винаги е само заради опозиционност. Напротив, тук има държавен интерес, отношение, което не бива по никакъв начин да бъде потъпквано. Аз съм дълбоко несъгласен с това, че на 25 хиляди ловци са нарушени правата. Категорично не е така! Стъпка по стъпка законът влизаше в сила с всички тези неуредици, които аз признавам, че ги имаше, че създадохме неудобства на тези, които не бяха в Националното сдружение, но аз си мисля, че и те самите осъзнаха, че е добре да бъде национално сдружение. Задавам въпрос: създаваме ново сдружение, няколко дружини. Искаме територия, получаваме територията. Ще имаме ли средства, за да изпълняваме политиката в този регион за опазване на дивеча, за съхраняване на дивеча, за всички ловно-стопански мероприятия? Ще имаме ли средства да осигурим ловен специалист, счетоводител? И въобще ще отговаряме ли на политиката на държавата в ловното дело? Много дълбоко се съмнявам. Това са над 120 хиляди въоръжени мъже и жени! А ние искаме сега да го пръснем с този закон и съм убеден, че ще натворим беди. И то много сериозни! Пак казвам, да, има грешки по закона, има неуредици, има неща, които не са пипнати. Но аз съм убеден и колегите, които бяха в предишното Народно събрание, включително и господин Янев, макар че групата напусна залата, поне в това отношение сме били единни. И то не е било случайно. Ако върнем лентата назад, знаем, че когато този закон се промени, мисля, че беше малко преди 2000 г., имаше национални протести срещу това, което се случва. Практиката беше лоша. Ние я поправихме и сега отново връщаме нещата и отново правим това, което стана със Закона за горите. Ние не сме дали време законът да проработи, да покаже положителните си и отрицателните си страни, бързаме сега от конюнктурни съображения, нямам друго обяснение, да го променяме. Тази организация, съществувала толкова време, независима, неполитическа, обединяваща най-различни хора, да не се вслушваме в това, което те казват, извинявайте, но тогава демокрацията ни я няма. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз също съм ловец, искам да подчертая и се надявам, че няма да бъда обвинен в лобизъм или в конфликт на интереси. Още повече, аз съм от малко активните ловци. Съжалявам, че не можахме да вземем думата в дебатите в комисията, тъй като отсъствах. Но аз съм тук да изразя мнението си като член на тази комисия и мнението на Парламентарната група „Атака”. Ние смятаме, че промените са в много демократичен дух и действително дават една по-голяма демократичност и доброволност при едно сдружаване. Също така подкрепяме и премахването на изискуемите 22 хил. хектара ловна площ. Същевременно подкрепяме и запазването на 70 хектара за ловец. Разбира се, ние ще направим някои предложения от Парламентарната група на партия „Атака” и ще ги внесем между двете гласувания на закона. Надявам се, че те са разумни и ще бъдат приети от вносителите.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз не съм ловец, не умея да стрелям, но преди 20 30 години съм стрелял. Може да сме били малко и бракониери. Първо, има един голям въпрос. Аз се противопоставих на тези промени в Закона за лова и опазването на дивеча и в предишното Народно събрание, когато бяха приети. Единствено на това национално сдружение със закон се възлагат държавни функции без държавата да контролира как е избрана тази национална организация. Няма такава друга организация. Вземете Камарата на нотариусите, Камарата на строителите, адвокатите, Лекарският съюз. Ако държавата ще възлага държавни функции – това е моя лична позиция, тогава държавата – ако погледнат моите колеги от предишното Народно събрание в стенографския протокол, ще видят, че и тогава поставих въпроса - тогава дали под контрола на областните управители, дали директорите на дирекциите по линия на Министерството на земеделието, Агенцията по горите ли и т.н., са задължени да проведат, под техен контрол да изберат делегатите, да направят първите конференции. Останалото е една „правна игра”. Няма никаква юридическа стойност. По всяка вероятност, аз споделям, държавата оттук нататък все повече и повече ще делегира права на браншови организации. Това е тенденцията. Винаги е имало реакции, когато държавата е делегирала права в тази зала – какво ще стане, ако държавата делегира определени правомощия? Пак казвам: различните организации, които са създадени в последните двадесет години. Сега се стига дотам, че тези изявления на сегашния шеф на съюза – да е жив и здрав – ако се премахне това изискване, даже ще се създадат етнически сдружения и т.н. Може ли един председател да говори такива глупости?! Аз не съм ловец. Как можеш да искаш да изпълняваш държавни функции, а да се плашиш от една стройна организация под контрола на държавата да бъдат избрани делегатите?! Някой против ли е? Не! Като не сме против – аз съм привърженик да има едно национално сдружение, но както казваме примерно за Националното сдружение на общините или за различните камари. Кога става национално сдружение на общините? Може да има и няколко. Има десетки начини – дали петдесет плюс един, ако от всички сдружения членуват в тази организация, да стане национално сдружение, но националното сдружение не може да си присвои права, които са в нарушение на интереса на гражданите. В момента в България по-трудно се става ловец, отколкото машинист на бърз влак. По-трудно се ставаше ловец по време на комунизма, отколкото сега. Това е истината. И на всеки от нас, като тръгнем по регионите, се задава този въпрос. Аз съм привърженик за либерализма, но съм привърженик да има някакъв ред. Разбира се, че трябва да има ред, но със сегашния закон този ред не се създава. Тези, които обвиняват примерно обратното, че вносителите на законопроекта – нито съм говорил с вносителите на законопроекта, това е моя лична позиция - нямат никакво основание и право да ги обвинят в лобизъм и т.н. Не може законопроект, който е внесен в петък, раздаден е на народните представители, комисията да го сложи за обсъждане във вторник. Нито е морално, нито е правилно. Във вторник прави извънредно заседание. Народните представители не са запознати. Затова може би колегата Янев донякъде има основание. Никой от нас не беше запознат. Веднага се задава въпросът: има ли лобистки интереси? В момента толкоз ли беше спешно, това ли е проблемът на държавата, че набързо, за два дни трябва да мине този законопроект? Тук е голямата грешка. Вносителите й щяха да получат много по-голяма подкрепа, ако спокойно, като период беше разгледан този законопроект. Разбира се, ръководствата на комисиите преценяват кога и как ще има заседание на комисии, но не е много правилно и създава впечатление, че има лобистки интереси, включително и в мое лице, въпреки че аз подкрепям идеите на законопроекта. Но тогава човек си задава въпроса: дали си заслужава да бъдеш част от една игра? Аз ще подкрепя законопроекта за първо четене, но с една голяма молба – ако бъде приет на първо четене, срокът за предложения да бъде удължен максимално. Тоест не бива веднага да се тръгне да се гледа за второ четене. Не е проблемът на държавата днес, в настоящия момент, да се реши набързо, за една седмица. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Осман, Вие казахте, че държавата трябва да бъде водеща, когато партнира с неправителствения сектор. Това Ваше мнение и аз го споделям, но същевременно трябва да разберете, ама наистина да го разберете, че в далечната 1894 г., когато се провежда първия конгрес на ловците, това е било под вещото ръководство на младата държава. Тази Ваша теория не почива на исторически факти. Искам да уточните само тази заблуда за Вас, защото залата да не остава с впечатлението, че едва ли не държавата във всеки един момент трябва да казва какво да се случи. Това се е случило още преди 120 години. Така че това е най-старата и най-демократична организация. Това е друга тема, след малко ще се опитам да я развия. Недейте забравя, че Ловният закон и ловното дело почва от миналия мандат или по-миналия. То просто се случва от далечната 1894 г. Благодаря.

Госпожо председател, уважаеми колеги! Да, в една либерална група съвсем нормално е да имаме различни позиции. Господин Тасим, ако отидете в университета при студентите, които учат първи курс „Право”, ще видите, че държавата не може да възлага държавни функции на една организация, която не е избрана под контрола на държавата. Това искам да Ви обясня. Няма друга организация в България. Разбирате ли? Дайте ми един пример! Под контрола на държавата трябва да бъде организиран първият конгрес. Вие не можете да възложите на Съюза на българските автомобилисти да провежда държавна политика. Една неправителствена организация може да получи подкрепата на държавата, да бъде партньор на държавата, но не може да провежда държавна политика, когато не е избрана по реда, както и другите. Колкото и да се смеете – аз не казвам, че имате конфликт на интереси, Вие сте един наистина активен ловец. Аз знам, че обичате природата, аз съм планинар, но подходът да се възлагат държавни функции, когато никой не знае как е избрана тази организация, е грешен. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Приветствам колегите, които внесоха промените в законопроекта, и мога да ви кажа, че те бяха наложителни, защото прилагането на закона в този му вид предизвика много напрежение в редиците на ловците. Основно какво се цели на първо място с тези предложения? Да падне монополът на Българския ловно-рибарски съюз. Мога да ви кажа, че този монопол и съответно регистрацията, която беше задължителна за сдруженията в Българския ловно-рибарски съюз, се даваше регистрация или съответно не се даваше много субективно. Тук имам сигнал от едно такова сдружение, на което е отказана регистрация от Българския ловно-рибарски съюз. За съжаление, такова сдружение с отказана регистрация не е единствено. При отказване на регистрация на такова сдружение от Българския ловно-рибарски съюз то автоматически престава да съществува. В момента, преди началото на едродивечовия ловен сезон, в тези ловни сдружения, на които им е отказана регистрация, има голямо напрежение. Какво значи да даваме монопол на една неправителствена организация и монопол, който се използва субективно? Това ли искаме да запазим – монополите? Там, където има монопол, знаем, че има предпоставки за субективизъм, дори и за корупция. Искам да подкрепя това изказване и с пример. В община Средец имаше две ловни сдружения – едно държавно и едно алтернативно, което е регистрирано 2001 г. На чисто пазарен принцип алтернативното сдружение, което тръгва от нулата 2001 г., към момента обхваща над 60% от ловците в района. Значи то е много по-конкурентоспособно. На това сдружение, което обхваща 60% ловците, в момента му е отказана регистрация от Българския ловно-рибарски съюз и, забележете, без писмени доводи. Без да им се обясни писмено защо им е отказана регистрация. В момента автоматически му е забранено да съществува. Да се съдим ли? Делегираме права на една неправителствена организация, която чисто субективно, дори и не писмено, е дала отказ. Това сдружение има ловци. Какво, на сила ги караме в момента да отидат в конкурентната организация? Това ли искате да запазите? Затова трябва да подкрепим тези промени. Благодаря ви.

Колеги, внимателно изслушах изказванията и на господин Атанасов, и на господин Осман. Ще си позволя да бъда по-пунктуален и по-прецизен в това изказване, тоест ще го разширя, което направих преди малко в защита на закона. Започвам по отделните точки. Господин Атанасов, говорите за традиции, само че четете грешно историята. Ловното движение в България е възникнало на база ловни дружини по места. Хората са преценили, че трябва да се сдружат първо по места, след това на ловни сдружения по региони и чак тогава са преценили доброволно, повтарям – доброволно, да се сдружат в национално сдружение. (Реплики от КБ.) Моля да се уважаваме. Така беше допреди последната поправка, която внесохте вие в предишния парламент. Пак си имаше национално сдружение, само че там доброволно членуваха сдруженията, имаше алтернативни сдружения, които не членуваха там и имаше мир и спокойствие, и всички ловуваха, а за реда, господин Атанасов, се грижи държавата. Какво повелява действащият закон, който сте гласували? Създава се Национално ловно сдружение и оттам без да се казва дали Ловно-рибарският съюз се пререгистрира като такъв или се създава наново, същият ли е председателят и оттам то отива – обръщаме пирамидата наопаки, да създава дружинки, председателят лично да заявява площта за договор – Държавна агенция по горите. Как да го разбираме? Който не е симпатичен на председателя няма да има район ли? В тези райони има традиции. Там са ловували дедите на тези хора. Точно преди два дни разговарях с господин Иван Петков, който аз много уважавам. Той е председател на Ловно-рибарския съюз. Ще го цитирам точно. Той ми каза: „Едно сдружение не отговаряше на условията и ние изпратихме на негово място друго. Вие разбирате ли за какво става въпрос?” Аз го попитах: „Иване, разбираш ли какво ми говориш? Затова че някой не отговаря на 22-те хиляди хектара, които не мога да се сетя как станаха точно 22, защо не са кръгло 20 или кръгло 30, значи на някой пак му е трябвало някъде да стигне до тези хектари? Понеже това сдружение не отговаря, а районът му е хубав, вие назначихте друго сдружение там. Вие лишихте местните хора от правото на лов и им докарахте натрапници отвън, които са ваши приятели. Това е голяма демократичност. Ако това защитавате – благодаря, няма нужда повече да си защитавам закона.” Това, което ние предлагаме е всяка дружинка да си ловува в землището на съответното село, град или друго населено място. Оттам нататък… (Шум и реплики в КБ и ДПС.) Може ли малко тишина в залата? Тази трибуна е точно за това. След като имате реплики, заповядайте. И тези дружинки по места местните хора дали ще приемат външни, дали ще се сдружават със съседите, дали ще участват в Националното сдружение по демократичен път – да. Аз ви казвам – самият аз съм член на дружинка, която участва в сдружение, което е член на Националното ловно сдружение. Така сме преценили ние, сдружените ловци и сме го направили. За ваша информация Националното ловно сдружение – с това отговарям и на господин Осман, остава като термин в закона, където е записано и в предложението за промяна, че Национално сдружение е това, в което членуват повече от половината ловци в България. Аз съм го казал на същия този председател Иван Петков: „Иване, ако всички ловци в България доброволно дойдат да членуват при тебе, ще те поздравя лично.” Така че нека този съюз се обърне към тези ловци, да имат мотив да са доволни, че отиват там, а не да ги караме насила. Не можете да казвате, че има декларация, че повечето сдружения вече били отишли там. Ами как няма да отидат, като вие им го вменихте със закон. Идва ловният сезон и хората знаят, че ако не отидат там – няма да гласуват. Ами ще отидат – недоволни отиват. Понеже имало декларация, държа да ви подскажа, че това са декларации, които са пристигнали само от вчера до днес. (Показва декларациите.) Те са над 30 броя. Само едната от тях е от името на 11 сдружения. Тук са около 35 хил. ловци от тези 110 хил. Ще ви кажа и още нещо. Преди малко един човек беше тук в парламента. Донесе ми това (показва някакъв документ). Сега ще ви кажа какво е. Имаме декларация, подписана собственоръчно от него. Тъй като споменахте протестите при приетия 2000 или 2001 г. закон – не съм сигурен. Понеже споменахте протестите – този човек Управителният съвет го е изключил като ловец за това, че не е отишъл на протестите тогава. Имаме декларация – собственоръчно подписана от него. Който не отива, не се помоли, не декларира лоялност към централното ръководство го лишават от лов. Ето това сте направили. Казвате, че са възложени държавни функции на Националното сдружение. Голямо, национално или не, то е сдружение с нестопанска цел. Тук господин Осман е прав, не може да се възлагат държавни функции на сдружение с нестопанска цел. Държавата е затова да определя политиката в отрасъла и да контролира. В закона, който вие бяхте приели, на пет места фигурираше шефът на Държавната агенция по горите и на 7 или 10 места фигурираше председателят на Националното сдружение, само дето не беше написан поименно в закона. Какво ще стане, ако българският клон на „Сафари клуб интернешънъл” каже: и ние искаме от държавата държавни функции, ние сме регистрирани по същия Закон за лицата и семействата? „Сафари клуб интернешънъл” е световна организация с ужасно повече членове, отколкото членуват в Националното сдружение. Тогава как ще се определи кой да изпълнява държавните функции? Така че оставете държавата да си изпълнява държавните функции, сдружените ловци да си изпълняват техните функции. Не ни обяснявайте, че малките сдружения не могат да се грижат за районите си. Това е все едно да ни обясните, че кметът в едно населено място от 1000 души ще се погрижи по-добре за личния двор на един от тях. Когато всеки се грижи за собствения си район, тоест за собствения си двор ще се грижи много по-добре, отколкото някой началник, който седи на „Витошка” в София. Защото големият плач не е за обикновените ловци. Големият плач е за онази хубава сграда, която никой не я закача, разбира се, за онази хубава сграда на „Витошка” в София, където се живее много спокоен и много хубав живот, за който живот плаща всеки обикновен ловец, плащам и аз. За там се отчисляват пари от таксата за всеки един ловец. Ако за тези хора в тази сграда ви е мъчно, съжалявам. Така или иначе, има ловци, които не ги харесвате и ще им се намалят малко постъпленията. Аз твърдя, че приетите текстове в предишния парламент са противоконституционни и продължавам да го твърдя и ще ви го докажа с документи от предишното Народно събрание: „Република България, Четиридесето Народно събрание, Консултативен съвет по законодателството – до председателя на Народното събрание Георги Пирински.” Нали в този консултативен съвет сме убедени, че участват едни от най-добрите юристи в България? Цитирам: „От друга страна обаче, се предлагат ограничения по отношение на правото на лов, като се премахват ловните дружини. Предвижда се задължително членуване на ловците в ловни сдружения, които по закон са задължени да учредят Национално ловно сдружение, което пък води до необходимост всеки ловец да членува в ловното сдружение, а то в Национално ловно сдружение. Така ловната действителност се оказва монополизирана, повтарям, монополизирана в едно юридическо лице с нестопанска цел – Национално ловно сдружение.” – край на цитата. Следващ цитат: „Въведеното със законопроекта задължително учредяване на Национално ловно сдружение не е довършено. В същото време на председателя на Националното ловно сдружение се възлагат редица функции. Така не става ясно каква е поредността във времето – дали, първо, трябва да се създаде Национално ловно сдружение, чийто председател ще осъществява редица правомощия, или сегашният председател ще трябва да ги реализира? Изобщо никъде в законопроекта не се предвижда създаването или пререгистрацията на сегашното Национално ловно сдружение.” – край на цитата. Второ становище. Това е, господа, преди вие да гласувате този закон, това е становище по вашия законопроект. Второ становище: „На направлението по публично-правни отрасли - Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, внесен от Юнал Тасим и група народни представители.” Явно и тогава е било практика да се внася от група народни представители, затова не ни обвинявайте сега за това нещо. Цитирам: „Възражение буди и предвиденото задължително членство на ловните сдружения в Националното ловно сдружение. Според направлението и тук съществува противоречие с Конституцията.” – край на цитата. Втори цитат: „Второ противоречие с Конституцията направлението намира по отношение на въведеното задължително сдружаване на ловните дружества. Налице е противоречие с чл. 19, ал. 4 и чл. 44, ал. 1 от Конституцията. Досегашната редакция на чл. 31, ал. 1 от ЗЛОД предвижда доброволност на сдружаването, което е напълно в духа на Конституцията.” Мисля, че няма нужда повече да ви цитирам. Господа, за съжаление, трябва да ви кажа, че в предишния парламент при ясното становище на юристи корифеи вие сте си позволили да нарушите Конституцията и сега ни обвинявате, че ние връщаме текстовете, които са съобразени с Конституцията. Благодаря. Мисля, че повече коментари са излишни. (Ръкопляскания от „ГЕРБ”).

Господин Димитров, имам един простичък въпрос към Вас. Избирателите от моя избирателен район, които представлявам, задават следния въпрос, на който бих искал да получа отговор, а той е: по-лесно ли ще се става ловец при спазване на минимални изисквания – хектара ли са, колко е и т.н.? Има ли възможност хора от обособени села – 20-30 села в Балкана, да станат членове на съответните сдружения? Идват хора, включително от Пловдив, оглавили там дружинката, а местните хора не могат да станат ловци. Това ще се улесни ли или не? Това е първият ми въпрос. И вторият ми въпрос е: приемате ли да се удължи срокът за внасяне на предложения за второ четене? Максимално да се удължи, за да се избегне всякакъв коментар за лобизма.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Димитров! Не засякох точно, мисля, че около 14 минути беше Вашето изказване, но у мен остава дълбокото съмнение, че Вие лично сте много сърдит на Националното сдружение. Нямам представа защо и не го разбирам, честно казано. Вие цитирахте материали от Консултативния съвет при Четиридесетото Народно събрание. Ние много добре бяхме прочели тези материали, знаем за това и мислим, в подкрепя на Вашето предложение, че тогава имаше същите хора, недоволни от закона, а успяха да намерят пътечка. Разбира се, за всяко предложение могат да се намерят „за” и „против” приемането или неприемането на съответната теза. Във Вашето изложение нараства числото на тези, които са недоволни от Националното сдружение. Бяха 25 хиляди, днес са 35 хиляди, скоро до 100 хиляди ще ги докараме. Само че истината е следната: от 150 ловни сдружения в страната 11 са тези за масовите протести, за които твърдите. От 150 – 11! Не сте ли си задавали въпроса защо те именно протестират? Няма ли някаква друга причина? Нещо не ги удовлетворява в тази нова ситуация! Това е очевидна манипулация. В края на репликата си бих казал следното: ще изгорим юргана, заради две-три бълхи. Благодаря.

Господин Пенко Атанасов! Първо, категорично възразявам българските граждани и българските ловци да бъдат наричани „бълхи”. (Смях в мнозинството.) Българските ловци не са „бълхи”! (Ръкопляскания в мнозинството.) И вчера всички питаха: „Имате ли нужда да дойдем пред Народното събрание, за да ви подкрепяме?”. Аз им казах, че няма нужда. Ако бяха дошли, щяхте ли да излезете навън, за да им кажете, че са „бълхи”? (Реплика от КБ.) Надали! Искам да ви благодаря за още нещо – за това, че си признахте, че сте нарушили Конституцията с ясно съзнание. (Реплики от КБ.) С ясно съзнание! Защото иначе можехте да кажете, че не сте знаели, че не сте чели тези становища. Но сега си признахте, че сте нарушили Конституцията с ясно съзнание. Пак повтарям, не са само тези 11 сдружения. Тези 11 устискаха до последно. Защото другите вече щат-нещат с този закон, който сте им гласували да ловуват, се бяха примирили. Но всички те недоволстват и повечето от тези писма и декларации са точно от тези, които насила са станали членове на Националното сдружение. Не можете да ме обвинявате мен, че съм сърдит на Националното сдружение, точно по причината, която ви казах пред малко – аз съм член на това Национално сдружение, нямам повод да съм му сърдит. Но не мога да се съглася, заради един бивш председател, който ви накара всички и ви направи на маймуни тук да му гласувате какви ли не поправки, заради него вие сега да продължавате да защитавате тези точки. (Реплики от КБ.) Ще отговоря на господин Осман. Господин Осман, законопроектът, който сме внесли, предвижда точно това: отдалечени селища, отдалечени дружини, създават сдружение - ако искат, членуват в регионално; ако искат, управляват територията си сами, съгласно законите на републиката под контрола на Държавната агенция по горите и т.н.

Времето изтече.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В залата има хора, неизкушени на тази тема и може би им е интересно, или им стана още по-безинтересно, защото започваме да боравим с едни понятия, така драматично се представят, че човек ще вземе да се разплаче. Казват се жестоки обвинения за нарушения на Конституцията. Уважаеми колеги, аз в миналия мандат бях председател на работна група по законопроекта. Нека не ангажираме всички народни представители, основният заподозрян тогава би трябвало да съм аз. Ако някой трябва да бъде съден, и то чрез Конституционен съд, това съм аз. Само че, колеги, всичките ви основания и всичките ви аргументи са свързани с едно прекрасно понятие „демокрация”. При демокрацията не можело да има някакви задължения за гражданите. Това нарушава основни права на човека. Това е вярно. Но ако това извеждате като основно, би трябвало тогава да кажете, че в Германия няма демокрация, защото в Германия има един-единствен съюз на ловците и рибарите. В Русия няма втори съюз. Във Франция няма друг такъв съюз. Вие казвате че във Франция няма демокрация! Аз няма как да се съглася с това. Моята прекрасна държава Република България не е в един съюз с недемократична Франция. Няма такъв втори съюз в Сърбия. Няма такъв съюз в Гърция, в Румъния. Какви примери да ви дам? Ако искате да говорим сериозно, ще ви кажа – бях провокиран, помолиха ме да говоря кратко и бавно, ще се опитам кратко да говоря, но бавно не мога. (Смях.) Истината за този закон е следният, колеги. От 1894 г. до 1999 г. в България имаше един-единствен Съюз на ловците и рибарите. Факт! Дойде Иван Костов на власт. Той мразеше всичко, което не се подчинява на него лично. Това е факт. Той е много силен, има уникални качества в това отношение - опита се чрез конгреса да завземе ръководството на Съюза. Не успя. Оттам нататък, разбира се, трябваше да се промени законът и това продължи до миналата година. Всъщност миналата година ние възстановихме една историческа даденост в България, включително „Атака” подкрепиха, защото това е наистина една национална ценност. Аз твърдя, че това са най-организираните и най-отговорните, защото са хора с пушки, и то много модерни пушки и те са хора, които милеят за природата и за страната. Казвам го категорично. Нямаше нищо по-логично от това да възстановим нещо, което съществува в царско време в Княжеска България, в комунистическа България, почти прескочи прехода, докато дойде Иван Костов, който рече, че камък върху камък не трябва да има България, за да стане нещо по-модерно. Нищо подобно не се случи. Ние просто се опитваме да възстановим тази справедливост. Няма много да говоря, защото на тази тема много се говори. Не съм съгласен, че това е един текст, който е противоконституционен, защото няма такава логика. Тук става въпрос за нещо простичко. Защо го въвеждаме? Ако вие сте земеделски производител, имате адресна регистрация. Ако имате ферма, в тази ферма има домашни животни и се знае къде са. Не така стои въпросът с дивите животни. Те нямат граници, те нямат собственици. Ако няма единна практика по отношение на лова, единна практика по опазване на лова, вие не можете да гарантирате държавната политика. Защото в момента вие правите следното, ама не го казвате. Ще го кажа, защото бях провокиран. Вие в момента, колеги, искате да създадете един комфорт на хора, които не искаха да има правила в този сектор. Тези хора направиха малки бели петна в България – бели петна, където нямаше закон. Те ловуваха по всяко време – отиваха с по една каса бира на възрастните хора, защото тях това не ги интересува, и като ги почерпеха, бяха добри хора. И там нямаше закони, там нямаше държава. Извинявайте, ако човек няколко години ловува по този начин, без да има правила, ще му хареса и ще търси начин това да бъде фактор за дълги години. Защото е така! Тези момчета, които вие цитирате – аз казах „момчета”, смело го заявявам, ще използвам думата, ако трябва, и „разбойници”, защото цялата практика и цялата история по отношение на лова и етиката в лова бяха погазени. Това беше нетърпимо! Този вой е за тях. Вие в момента искате, опитахте се тази седмица да приемем този закон, защото ловът на едрия дивеч започва в края на седмицата. Това няма да се случи по физически причини. И не бива да се случи въобще. Вие противопоставяте 95-96% от ловците срещу 4-5%. Аз разбирам защо го правите. Тези така наречени ловци, когато имаше митинги около парламента, те са 5-6 човека, аз ги познавам поименно. Те нямаха за идея да се стигне дотук, да има оспорване на целостта на Националния съюз на рибарите и ловците. Те бяха 5-6 човека, когато митингите бяха по 5-6 хил. души. Същите 5-6 човека бяха, когато митингите бяха от 500 човека пред парламента. Но тогава някои хора отидоха при тях и им казаха: „Ако ние дойдем на власт, ще променим нещата!”. Вие в момента изпълнявате някаква поръчка, и то на малцинството, казвам! На малцинството! Голямото мнозинство от ловците искат съвсем друго – да има дивеч, да има правила. Да ме извинят колегите от БСП, но понятието „другари” е измислено от ловците, а не от БСП. Те понякога обичат да пооткрадват нещичко. (Оживление.) Поне с историята им е така. Взели са това прекрасно понятие. Факт, извинявайте! И сега тези хора искат да се възстанови пълното безредие, защото никой не може да гарантира, че ще има правни ловни практики в гората. Истинският ловец не го интересува това. Те дори не знаят, че има други алтернативни сдружения. Не може 2-3 дружинки да се обединят и да правят нещо, което е извън закона. Това е идеята. Тъжно е, но трябва да се каже – вие искате да стане факт това, което сте обещали, без да мислите. Казвам го най-добронамерено. Правите една голяма глупост, макар че Иван Костов не го призна, но Венци Върбанов, като негов министър на земеделието, призна преди няколко години, че това е било много голяма грешка. И вие ще го направите, но ще бъде късно. Защото започнахте с едно темпо на бавни крачки, но в грешна посока. Така започнахте с гората, върнахте Държавната агенция по горите в министерството – нещо много вярно и правилно, и ние ви подкрепихме. Но успоредно с това се захванахте и с Фонд „Българска гора”. Сега предстоят други закони, където първата част е прекрасна и заслужава адмирации, но нататък се пробутват текстове. Този закон е за 3-4 хил. човека, максимум - не можете да ги изброите, срещу 100-140 човека. Представяте ли си какво правите? Но крачка по крачка може би ще се стигне дотам, което ние сме правили. Вие не сте шампиони по правене на глупости, да знаете! Ние през 2001 г. започнахме със знаковия Закон за хазарта, но вие вървите бавно и сигурно в същата посока. Това е неправилното. Така че ще ви припомня тези неща в края на мандата. Сега по същество други неща, за да стане ясно и за ловците. (Оживление, смях.) Вижте какви абсурди има в тези текстове, ще говоря съвсем конкретно. В закона е предвидено при какви условия изключваме ловци. Дори императивно заявяваме, ако някой е имал времето да чете закона, че когато ловец наруши закона, шефът на местното районно управление на горите трябва задължително да уведоми шефа на районното полицейско управление, за да му бъде отнето правото да носи оръжие и да бъде изключен за две години. В § 5 вие махате точно тези текстове. Те важат само за членовете на Националното ловно сдружение. Тоест, Националното ловно сдружение може да изключи разбойници от редовете си, но това не се отнася за новите приятелчета, които върлуват в гората. Това е факт, вижте в закона! Разбира се, по-безобидно изглежда текстът, че ловците в алтернативните сдружения вече няма да се отчитат от статистиката, тоест информацията, която е нужна, за да планираме ловностопански мероприятия, няма да важи и за тях. Но това е много по-малко от това, което искате. Споменахте няколко цифри, уважаеми господин Димитров. Разбрах, че сте много сериозен ловен деец, но вече ставате добър манипулатор. Цифрата 22 хил. ха не е цифра, която сме измислили, гледайки тавана. Направихме няколко варианта и ги нанесохме на картата на България. Оказа се, че при цифра от 22 хил. ха всъщност възстановяваме старите реални граници на сдруженията в България. Има едно-единствено изключение в Пловдивско и още едно, за което се спори. Всъщност този закон тръгна оттам, че заради едно сдружение ще променим цял един закон. Хубавото е, че на дебата в комисията казахте, че без да искате сте пропуснали 70 ха ловна площ за ловец. Вие не сте го пропуснали, защото законът е писан от тези, за които говоря от не знам колко време, от 5-6 минути. Това не е случайно, защото на тях не им трябва, ограничението е до 70 ха, защото, уважаеми колеги, от 130 ловци половината не са такива. Половината не са такива, но имат право да носят оръжие. Те носят и най-модерното оръжие, обикновено са малко по-здрави момчета, за които трябваше да се направи нещо в този закон, лекичко да се загатне, за да има обща, единна практика. Едно време много трудно се ставаше ловец. А сега, станеш ли ловец, можеш да имаш и танк, ако някъде можеш да го купиш. Това е факт. (Шум, оживление.)

Това го има в друг текст.

Ако наистина имате намерение да възстановите 72 ха площ, това е нещо в правилна посока и ние ще го подкрепим. Колеги, нашата парламентарна група няма да подкрепи законопроекта, но подкрепяме онази част, която касае сроковете за ловуване. Имахме много сериозен дебат в тази зала и не само тук, провеждали сме обществени дискусии на тази тема. (Шум, оживление.) Разбира се, надделяха колегите в комисията, които казаха: „Не бива да се ловува м. януари, защото като подгоним тези животни, те се изпотяват, оттам идват болести по тях”, такива аргументи просто надделяха. Няма да цитирам други такива. Благодаря ви. (Шум, оживление в ГЕРБ.)

В една либерална група така се прави, но аз не препоръчвам във вашата парламентарна група като управляващо мнозинство да си правите така реплики. Господин Юнал Тасим, от 150 хил. ловци половината не ловуват – Вие сте прав, защото днес, за да станеш ловец, трябва да имаш познат депутат, познат кмет, познат министър, голям бизнесмен – това е големият проблем в Националното ловно сдружение. Как ще гласува предишните предложения парламентарната група сме решили по съвест като либерална група. Но вие не можете да застанете в избирателния район и да кажете: „Тези хора искат да ловуват, станали са ловци, но не могат да членуват в сдружение”. А примерно сдружение в Балкана, където е безводно, или в Голямо Каменане не могат да направят дружинката заради такива изисквания. Давате пример с другите държави, че няма втори съюз. Може да е така, но ще Ви дам друг пример. Подобни правомощия техните национални сдружения нямат. Така че, погледнете още веднъж действащото законодателство в Европа!

Уважаеми господин Тасим, уважаеми колеги! Внимателно слушах част от дебата. Струва ми се, когато се говори за възможността за самоопределение на членовете на ловните дружинки, да се сдружават в дружества, когато се твърди, че това трябва да бъде така, мисля, че не трябва да има двойни стандарти. През 2008 г. вие – предходното Народно събрание, сте приели изменение в чл. 11 на Закона за рибарството и аквакултурите, където сте приели точно този текст, който сега се предлага по отношение на Националното ловно сдружение. Той гласи: „Национално риболовно сдружение е това, което обединява повече от половината от риболовни сдружения, регистрирани в страната”. Същото се предлага сега, не виждам каква е разликата от това, което сте приели тогава, което е касаело риболовците, по-голямата част от тях са и ловци, не виждам разлика в това, което сега се предлага. Да, който иска, нека да членува в национално сдружение. Друг е вариантът кой да представлява членуващите дружества, който не иска, да бъде по реда, както вие сте го регламентирали – да бъдат само в сдружения и да имат право да самоопределят своята воля. Чрез това изменение в закона вие подменихте волята на хората в сдруженията, които се сдружиха в сдружения. И изведнъж със закона се вкараха неща, за които голяма част от тях не са гласували, когато са приемани уставите, или когато са ставали членове на тези дружинки. Променихте това със закона. Благодаря.

Господин Тасим, преди малко чух от Вас как тези, които били алтернативни, нямало да си изпълняват ловностопанските мероприятия, как щели да дерибействат и нарушават закона. Първо, вече коментирахме, че за спазването на закона е отговорна държавата. Когато днешният ръководител на държавното горско и ловно стопанство си върши работата, всички ще спазват закона. Ако не си върши работата, ще дойде друг, който да я свърши. Относно ловностопанските мероприятия, ако сте виждали договор на Държавно лесничейство с ловно сдружение, вътре са описани много точно мероприятията, които трябва да се извършат. Ако не се извършат, има клаузи за прекратяване на договора – все правни норми, които няма проблем да се приложат. И някой да обяснява как това са престъпници, които ще правят престъпления... Ще правят престъпления, ако им се позволи. Относно това дали бракониерствате, ще припомня случай преди две години, когато председателят на Ловно-рибарското сдружение във Велико Търново – член на Управителния съвет на Националното ловно сдружение, беше организирал група от такива ръководители като него и го хванаха в бракониерство не в неговото землище, на неговото сдружение, а чак в съседното.

Точно това ще правят сега.

Ако това според вас са хората, при които трябва задължително да членуват всички ловци, аз мисля, че не са. Относно 70-те ха, и на заседанието на комисията признах, че е пропуск. Но тези хектари ги има в чл. 22, сега ще ги допълним между първо и второ четене. Ще кажа, независимо че изтече времето. Когато става въпрос за политика, вие винаги казвате: „Не потискайте малцинствата” и сте прави, защото всички български граждани са еднакви, независимо дали са мнозинство или малцинство. А сега казвате: „Малцинството упражнява терор”. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Осман! Знам, че не сте ловец, не сте чели закона и следващия мандат няма да го четете. Практиката преди закона от миналата година беше следната. Български юридически лица можеха да провеждат курсове за ловци. Всички български юридически лица можеха да правят това, но тази практика доведе до масово създаване на нови ловци с неясен произход, неясни намерения и т.н. Сега, ако сте чели закона, проверете, че сме казали: курсове за ловци могат да бъдат провеждани от Лесотехническия университет и от Националното ловно сдружение. По този начин регулираме тази порочна практика. Не е вярно, че ако някой иска да стане ловец, ще има някаква пречка. Не е вярно. Това е факт. Господин Лазаров, Вие цитирате нещо много правилно, спомням си, защото по стечение на обстоятелствата бях пак ръководител на групата по Закона за аквакултурите. Но там става въпрос за тесен сегмент само за риболовци, а не за ловците и риболовците. И няма такава корелация между ловци и рибари. Невинаги ловецът значи и рибар и обратното. Така че прав сте, но това не е цяло, това е част от проблема. Господин Димитров, аз няма да вляза в повече дебати с Вас по тази тема, защото ще има второ четене, ще имаме тази възможност. Аз помня едно събрание преди 20 години в една такава зала, обслужваща бракониерството. Сега си спомних покрай вашата приказка. Най-възрастният ловец стана и каза: „Бракониерството, уважаеми другарки и другари, ще приключи, ако ни отстрелят всичките”. (Оживление) Говори за ловци. Тоест, бракониерите са самите ловци. Няма как да бъдат други. Така че, ако са бракониери, има наказание. Там не можем да имаме някое друго мнение и да се различаваме много съществено с вас. Благодаря ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Пред мен е Законът за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси и чета: „Чл. 1. Този закон определя правилата за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси на лица, заемащи публични длъжности. Чл. 2. (1) Конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. (2) Частен интерес е всяка облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо публична длъжност. (3) Облага е и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на привилегия, влияние или предимство.”

Не изчете правилно ал. 3.

Уважаема госпожо председател, аз се обръщам и към Вас и, разбира се, за съжаление, не виждам господин Янев, който е председател на постоянната комисия на Народното събрание, която има задължението по чл. 25 на този закон да проверява за конфликт на интереси. Аз вземам думата, госпожо председател, за да изразя своето опасение, че Народното събрание е на път да влезе в противоречие, не смея да кажа да наруши, тъй като не е моя работа да преценявам това, закон, който е приет, вярно от Четиридесетото Народно събрание, но от Народното събрание. Добре, в случая аз не чух нито един от изказващите се да заяви, вероятно като ловец, дали има в случая конфликт на интереси от този закон. Отварям една скоба, за да кажа, че аз не правя изказване по същество, за да не вляза в такъв конфликт на интереси и бързам да кажа, че аз няма да участвам в гласуването, също за да не вляза в противоречие и да не наруша този закон. Но ви предлагам, първо, тогава, когато вървят изказванията, хората, които имат определен интерес от този закон, да го заявят. И по-важното в случая, госпожо председател, е да направя процедурното предложение да отложите гласуването по този закон, докато специализираната комисия, която се оглавява от господин Яне Янев, излезе със становище представлява ли в случая гласуването по този закон, независимо дали е “за” или “против” внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за конфликт на интереси и съответно нарушаване на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)

Доколкото знам скоро предстои изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата. Може би трябва да вървим по същата процедура. Законът за висшето образование мина преди една седмица, интересно защо не поставихте този въпрос, за да заявим дали сме със средно образование или имаме интерес за висшето образование. Може би сте имали нещо друго предвид, господин Найденов, когато го казахте, но аз останах с впечатлението, че това се касае персонално за мен, както и останалите колеги. И ред други закони.

Вземам думата, госпожо председател, единствено, за да кажа на колегата Лазаров, че в случая не е необходимо да влизаме в интерпретации и в опити за обяснение. Аз имам ясно заявено процедурно предложение. Моля да се концентрираме върху това процедурно предложение. Моля специализираната комисия, която е натоварена, в това число и с правилника, освен по закон, с отговорността да прави проверка по конфликта на интереси, съответно да изрази становище. Моля да се концентрираме върху това, а не върху опитите да обясняваме текстовете на закона. Благодаря ви.

Да гласуваме направеното предложение.

Уважаема госпожо председател, дами и господа, уважаеми колеги! Аз, първо, заявявам, както се казваше – и ловец съм, и рибар съм с двадесетгодишен стаж. Виждам много колеги тук и това е добре. Опитвам се да внеса малко по-друг тон, защото в крайна сметка трябва да си дадем сметка какво искаме да направим и за хората, и за ловците, и за фауната в България. Според мен тук има няколко неща, които мен лично ме притесняват. Заявявам веднага, че съм за повече държавност. Категорично! Във всяка една дейност – повече държава, повече ред. В този смисъл приемам донякъде това, което се отнася до възлаганията на държавни функции на Националното ловно сдружение и го приемам повече като партньорство, а не като хвърляне на отговорности. Това може да мине. Обаче много се съмнявам, че възможността за сдружение на две, три или четири дружини ще даде възможност за повече ловностопанска дейност и опазване на фауната в България. Примерно, нашето Ловно-рибарско сдружение в Стара Загора, което има 1350 члена, членският ни внос е 45 лв. на година. За последните две години сме разселили над 15 хил. животински вида фазани, яребици, кеклици, какво ли не и сме дали над 50 хил. лв. за фураж и храна. При този членски внос. Представете си сега как 150 или 200 човека с членски внос 5 лв. ще направи същото това. И ще охранява, както е по закон. Трудна работа! Но е възможно да се сдружават. Нека да се сдружават. Защо обаче трябва да премахваме задължителния характер на сдруженията в Национално ловно сдружение? Защо? Това е европейска практика. И веднага ще ви задам въпрос. Ако сте действително убедени в демократичността на предложението си, значи ловците не могат да се сдружават задължително, ама колегите медици-лекари трябва да се сдружават задължително в един Лекарски съюз или в един Съюз на лекарите по дентална медицина. Нали трябва да има еднакъв аршин. Или да променим и другите закони, защото явно и те нарушават Конституцията. Така че не виждам нищо лошо да създадем дружини, да се сдружават, но да са членове на национално сдружение, което да не е натоварено с такива държавни функции така, както е било. И още нещо. Добре казахте, господин Димитров, за условията – 70-те хектара, просто те трябва да останат. Трябва да има някакъв регламент на каква територия ще се обособява това сдружение. Иначе – пълен хаос. Мисля, че между двете четения има достатъчно какво да направим. Колеги, още веднъж: нека мислим не само за ловците, за личния интерес или груповия, а да мислим повече за фауната, защото нас, ловците, това ни обединява. Аз декларирам пред всички вас, че Националното ловно сдружение не е на партиен или на политически принцип. И, слава Богу, то затова е оцеляло. Нека не бъркаме нещата. Да мислим за нашия интерес, но най-вече за природата на България. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! За да разсеем всякакви съмнения по отношение на някакво необосновано прибързване, както и за да дадем достатъчно време за прецизиране на определени текстове от юридическа гледна точка, правя следното процедурно предложение: на основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам Народното събрание да реши удължаване на срока за представяне на писмени предложения за второ четене по разглеждания законопроект на 21 дни. Благодаря.