МИНИСТЪР МАРГАРИТА ПОПОВА1189 думи
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колега Стоичков! Аз Ви благодаря за този въпрос. Той показва загрижеността на народните представители за това какво се случва в третата власт в държавата и показва това, че третата власт е независима. Но тя не може и няма да остане безконтролна.
Бих искала да заявя, че ще отговоря в рамките на въпроса, както сте го задали, преди да бъде организирано парламентарното питане и няма и не мога - не е в рамките на процедурата, да се разпростирам върху съждения и отговори на част от Вашия въпрос и разяснения, които касаят работата на Висшия съдебен съвет с вчерашна дата относно назначенията на кадри в съдебната система.
Уважаеми народни представители, във връзка с актуалния въпрос в рамките на предоставеното ми време кратко, логично и последователно ще изложа следните факти.
Административната реформа в съдебната система, необходимостта от прозрачност и обективност в кадровата политика на Висшия съдебен съвет са основен проблем и основен въпрос, който се постави в Техническия доклад на Европейската комисия от 22 юли т.г.
За да съм абсолютно точна, моля позволете ми да цитирам кратко – това е Показател № 3 от Техническия доклад на Европейската комисия, който е озаглавен „Продължаване на реформата на съдебната система с оглед повишаване на професионализма, отчетността и ефективността”, и в рамките на този показател, по който българската държава се наблюдава, контролира и оценява в рамките на механизма за сътрудничество и контрол за напредъка на държавата като член на Европейския съюз, са констатирани няколко неща, между които именно и назначаването на административни ръководители в съдебната система, състоянието на политиката на Висшия съдебен съвет по кадровите въпроси и това какво трябва да се случи занапред, за да може оценката за съдебната система в частност и за българската държава като цяло в следващия доклад надявам се да бъде по-добра.
Констатирани са няколко неща, между които следното, цитирам накратко: „Съветът – се казва, като се има предвид Висшият съдебен съвет – все още не е приел ясен план за реформа. Той следва да използва своите правомощия по-активно във всички сфери, където е необходимо спешно действие, и това, в частност, касае назначаването на висши магистрати и преглед на системата за оценяване, която система показва слабости”. И по-нататък: „Безпристрастното и обективно назначаване на висококвалифицирани ръководители с безупречна репутация, с несъмнена репутация е важно за постигането на напредък в съдебната реформа, както и за установяването на обществено доверие в съдебната система. Стандартите за прозрачност и професионализъм, прилагани от Висшия съдебен съвет, следва да бъдат преразгледани”.
Казвам това и цитирам тази част от Показател № 3 към Техническия доклад на Висшия съдебен съвет, за да направя логическа връзка към моите правомощия в качеството ми на министър на правосъдието, който не е част от съдебната власт и има единственото формулирано с едно изречение правомощие в Закона за съдебната власт – да организира работата, заседанията на Висшия съдебен съвет и да ги ръководи.
Уважаеми народни представители, вие знаете, че на 13 август т.г. в Министерския съвет беше поставен въпросът за това, че цялата дейност по механизма за контрол и сътрудничество ще бъде прехвърлена от министъра по европейските въпроси към министъра на правосъдието. В тази връзка със свое решение Министерският съвет структурира Междуведомствен координационен екип, чийто председател съм аз. В него като членове влизат министърът на финансите, министърът на вътрешните работи, министърът на външните работи и председателят на Държавна агенция „Национална сигурност”.
Във връзка с изпълнението на нашите ангажименти в Главата „Правосъдие и вътрешен ред” към Механизма за сътрудничество и контрол много бързо изпълнителната власт и съдебната власт изработихме график, който, знаете, е от 57 мерки. Той също беше приет на заседание на Министерския съвет. В него са предвидени четири конкретни стъпки за подобряване на кадровата политика в съдебната система, за подобряване работата на Висшия съдебен съвет и за подобряване на правилата за подбор и атестация не само на административни ръководители, но и на всички кадри, които постъпват и които желаят кариерно развитие в рамките на съдебната система. Аз няма да чета и повтарям тези 57 мерки и тези четири в частност, касаещи работата на Министерството на правосъдието и на Висшия съдебен съвет, но ги припомням, за да бъда изчерпателна и от уважение към Вас, господин Стоичков, по този въпрос, който наистина е актуален и изключително важен.
Какво направи министърът на правосъдието по този въпрос в рамките на своята компетентност като председател на Междуведомствения координационен екип? Освен че инициирах всичко това, което се случи, като изработването на график, като консолидация на всички сили в изпълнителната и в съдебната власти, които трябва да предприемат решителни стъпки в тази насока, инициирах, както и Вие казахте, този разговор с колегите от Висшия съдебен съвет на 11 септември т.г., който беше много важен, за да можем открито, ясно и прозрачно пред обществото и пред вас да кажем, че ние наистина сме решени и имаме воля да следваме стъпките, които сами сме приели в рамките на механизма за контрол и сътрудничество, за да станат назначенията в съдебната система на високо ниво и на редово ниво прозрачни, обективни и да гарантират стабилност на съдебната система, която е част от държавната власт – третата колона от държавната власт, която формира нейната сила и която единствено е в най-голяма степен във възможност да гарантира върховенството на закона.
На това заседание на Висшия съдебен съвет се случиха важни неща. Започнаха диалогът и разговорите с колегите от съдебната система, тъй като те сами направиха анализ и оценка на реформата, каквато е до момента – до приемането на този график, на това какво се е случило през последните месеци и години. Техният анализ и оценка се съсредоточи без възражения върху четири основни пункта: липса или недостатъчен управленски капацитет до момента; липса на достатъчна прозрачност при назначенията на административните ръководители; недобра комуникация между Висшия съдебен съвет и изпълнителната власт, в частност в лицето на Министерството на правосъдието преди новото правителство; и последната констатация, направена от колегите от Висшия съдебен съвет, е за липсата на политическа воля, която е била до известна степен пречка в тяхната работа.
Надявам се, тъй като 55-а мярка от нашия график е изключително важна, тези четири констатации, направени от самите членове на Висшия съдебен съвет, да станат опорни пунктове в оценката, която Висшият съдебен съвет трябва да даде за състоянието на съдебната реформа до момента. С изключително нетърпение и любопитство, професионална ангажираност и ангажираност в качеството ми на министър на правосъдието чакам колегите във Висшия съдебен съвет да направят тази оценка и да изготвят своя прореформаторски план, който ще чертае напредъка на страната за укрепване на съдебната система и гарантиране върховенството на закона.
Какво точно като конкретни стъпки се случи след 11 септември в рамките на подобряване на прозрачността и обективността при назначенията на административните ръководители и ръководните кадри вие знаете от това, което се констатира и се направи като заключение вчера. По мое предложение вече ще четете стенограмите на Висшия съдебен съвет, атестациите във Висшия съдебен съвет, винаги ще имате възможност да чуете прозрачните и обективни дискусии на колегите, които ще се съсредоточат върху назначенията на административните ръководители и стъпките за промяна на закона и правилниците, които дават възможност да бъдат обективно атестирани хората, които ще заемат високи административни постове, ще чертаят политики и ще носят отговорност за тяхното изпълнение. Благодаря ви.