17 май 2018 г.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа, вчера беше представен Докладът на Комисията, днес представям: „Проект! РЕШЕНИЕ по Доклада за дейността на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 37 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Приема Доклада за дейността на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България. 2. Министерският съвет на Република България да извърши задълбочен анализ относно изпълнението на заложените цели на правителството в приетата Стратегия за приватизация на електроразпределителните дружества в Република България, приета с Решение № 426 от 11 юни 2003 г. и одобрена от Народното събрание на 29 юли 2003 г. Обект на анализа и оценка трябва да бъдат постигнатите технически, икономически и социални параметри. Срок – 31 декември 2018 г. 3. Министерският съвет на Република България да ревизира ПМС № 181 „за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност“ в частта му сектор „Енергетика“, включвайки основни активи и дейности на електроразпределителните предприятия. Срок – 31 декември 2018 г. 4. Службите за сигурност да предоставят детайлен анализ на действията си по планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България по отношение на своевременното и качествено информиране на компетентните органи на изпълнителната власт. Анализът да бъде предоставен за обсъждане на парламентарната Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения. 5. Българската народна банка да предостави по надлежния ред на Народното събрание информация относно поетите финансови ангажименти от български банки относно предстоящата сделка с „Инерком България“ ЕАД за придобиване на активите на ЧЕЗ България в страната.“ Това е Проектът за решение. Както вчера казах, Докладът е подписан с особено мнение от 10 от членовете на Комисията. Проектът за решение беше приет с 9 гласа „за“ и 2 гласа „въздържали се“. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Доста се изговори в последните дни и седмици за сделката с ЧЕЗ и за работата на Временната анкетна комисия. Тя имаше за цел да отговори на няколко въпроса, които създадоха основателно напрежение в българските граждани по повод на факта, че никому неизвестна и доскоро несъществуваща фирма реши да закупи една трета от електроразпределението в България, което обслужва повече от 3 милиона души и повечето от производствените ни предприятия. Комисията си поставяше за цел да отговори на няколко въпроса. На първо място – знаело ли е правителството за подготвяната сделка и какви мерки е предприемало по повод на нея? Помните, когато избухна скандалът, министър-председателят заяви, че той за първи път е разбрал за тази сделка от прессъобщението на ЧЕЗ в края на февруари, според която за купувач на ЧЕЗ е избран „Инерком“. За да установим дали това е точно така, Комисията покани службите за сигурност, за да разкажат какво са работили те по повод известното от отдавна желание на ЧЕЗ да напусне страната. Установи се, че службите редовно са подавали информация, в която ясно е било проследявано: различните кандидати, поводите им за отказване, поводите им за участие и така нататък. Затова и констатацията в Доклада, който Ви беше прочетен вчера, е, че заявеното от министър-председателя незнание не отговаря на факта, че той и неговите подчинени са получавали редовна информация по повод случващото се в ЧЕЗ. Това е първа и важна констатация. Тя се вписва в общото хаотично и доста необяснимо поведение на правителството в първите дни след извършване на сделката. Това също е отбелязано като констатация в Доклада, който беше прочетен. Вторият въпрос, който беше поставен пред Комисията, беше да установи: какви са източниците, с които фирмата, която очевидно не разполага със собствени средства, ще финансира такава огромна сделка? Тук попитахме банките, за които отново министър-председателят с документ, който входира тук, в Секретното деловодство, обясни, че има вероятност да участват. Повечето банки не отговориха на въпроса ни, криейки се зад професионалната тайна. Единствена Fibank обяви своя интерес чисто и ясно. Тук е следният въпрос: защо банките ги е срам да кажат, че са имали взаимоотношения с кандидат-купувача на ЧЕЗ? Нима това не е престижно – да се участва в сделка от такъв мащаб? Какво ги притеснява? Но една банка предизвиква интереса ни повече от всичко, тъй като тя е държавна – Българската банка за развитие. Според разказа на управляващия Банката тя е имала кореспонденция по повод провежданата сделка, като тази кореспонденция се е изразявала в това, че фирмата „Инерком“ е попитала Българската банка за развитие: дали евентуално би била заинтересувана и Българската банка за развитие е отговорила, че евентуално това би било възможно. Въпросът е, че самата кореспонденция, извършвана с писма, не ни беше предоставена. Тя беше определена от Стоян Мавродиев като „едно правно нищо“. Само че това правно нищо може би е послужило за документ, с който Гинка Върбакова и фирмата „Инерком“ са кандидатствали за закупуването на ЧЕЗ и който е повлиял до голяма степен на решението те да бъдат избрани за купувач. Защо не беше предоставено това писмо, с което Българската банка за развитие заявява интерес? Що за професионална тайна е тази, която може да бъде разказана, но не може да бъде показана?! Що за поведение е това, че може да ни се обясни какво пише в едно писмо, но то самото не може да бъде показано?! Затова като препоръка в Доклада и се надявам да залегне в Решението – Народното събрание трябва да изиска тази кореспонденция, защото това е държавното участие в тази сделка и ние трябва да бъдем наясно имало ли е такова, при какви условия и защо. Още повече, че от писмо, получено от заместник-директор на ЧЕЗ в Комисията, се разбра, че за ЧЕЗ са били предоставени достатъчно данни за произхода, източниците на средствата, с които „Инерком“ ще финансира сделката. Питаме: това правно нищо, определено от Стоян Мавродиев, част от документите ли е, с които е доказан източникът на средства или не? И този въпрос е съществен. Самата фирма „Инерком“ беше поканена на изслушване. Според нейните консултанти, тъй като самата госпожа Върбакова не благоволи да дойде, средства за финансиране на сделката тепърва ще се търсят! Питаме: как е възможно да бъде доказан произходът на средствата в края на миналата година, на финансови средства, които тепърва ще бъдат търсени?! Това не е само логическа задача – то показва, че всичко в тази сделка прилича на една голяма лъжа. Третият въпрос, който беше поставен: имало ли е възможност българската държава, правителство в различни периоди да се намеси и да удовлетвори желанието на ЧЕЗ да напусне страната, като закупи техния бизнес? Отговориха ни министърът на финансите и министър-председателят с нарочно писмо – те казват твърдо „не“, нито с правителството, нито с министър-председателя, нито с някой отделен министър според тях са били водени такива разговори. Добре, само че от ЧЕЗ ни казват точно обратното – в нарочно писмо черно на бяло там е записано, че от 2013 г. досега… (Шум в залата.)

…на всички правителства, включително и това, е било предлагано те да закупят бизнеса на ЧЕЗ и страната ни е била напълно дезинтересирана. Уважаеми дами и господа народни представители, често чуваме въпроса: кой стои зад Гинка Върбакова и „Инерком“? Едно е сигурно – те са подставени лица, но кой стои зад тях – беше също цел на Комисията. Не знам дали ще успеем да отговорим с имена, но сигурно е, че зад тези хора и зад тази фирма стои уродливото лице на политическо-икономическата ситуация в България, в която всичко ненормално е възможно и нищо нормално не може да се случи, защото всичко е задкулисно, всичко е мъгла (ръкопляскания от „БСП за България“), а тази мъгла в момента застрашава електроподаването на 3 милиона души и огромна част от икономиката на страната ни. Изправени сме пред сериозен тест – ние, като парламент, и обществото като цяло: ще оставим ли и този скандал да мине за две седмици, или ще го разнищим до такава степен, че повече това да не може да се случва, защото днес е ЧЕЗ, утре е цяла България?! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес разглеждаме Доклад за дейността на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп България, която в продължение на два месеца проведе пет заседания и положи големи усилия да изпълни възложените й задачи от Народното събрание, за което искам да благодаря на председателя на Комисията и на всички членове за активното участие, конструктивните разсъждения и предложения на всички участници. Още от самото начало през месец февруари след породилата се обществена реакция позицията на Движението за права и свободи беше ясна и принципна според действащото законодателство за ненамеса в търговскоправна сделка между два субекта. Опитвайки се да се харесат на реакцията на обществото и да извлекат политически дивиденти от това, и управляващи, и опозиция започнаха да правят хаотични и непремерени действия, които към настоящия момент не доведоха до нищо градивно и рационално, но дори тъкмо обратното – създадоха предпоставка за едни други действия в бъдеще време спрямо националния интерес от тези компании. В процеса на работа на Комисията и видно от изказванията на представителите на Министерския съвет се промениха намеренията от участие на държавата в тази сделка до категоричното становище – по какъвто и да е начин българската държава да не участва в придобиването – частично или изцяло, в стартиралата и неприключила сделка на собствеността на активите на ЧЕЗ на територията на Република България. Това от своя страна още един път потвърждава последователната и принципна позиция на Движението за права и свободи и адекватното поведение спрямо действащите правни норми в страната. Завършвайки, искам да подчертая, че не само по този казус, а и по много други подобни, на които сме били свидетели досега, се вижда, че настоящото правителство работи инерционно и хаотично и е на принципа „проба – грешка“ и без чувство за поемане на политическа отговорност, без каквато и да е коалиционна съвместимост на програмите в този толкова важен и имащ отношение към всички български граждани сектор. Това е достатъчно основание да не подкрепим доклада на Комисията. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми Елхан, мисля, че сте тук – да, във Ваша чест ще се постарая да говоря премерено и нехаотично, тъй като цитирахте и опозицията, и управляващите, че са се отнесли непремерено и хаотично. Уважаеми колеги, бих искал да взема отношение по проблема и работата на Комисията за ЧЕЗ от самото начало и ако решите всички Вие, да приемем този Проект за решение, който направи господин Бойчев. Става въпрос за Националната сигурност на Република България и съм изненадан от дезинтересирането, включително на хора в залата, включително в този момент по такъв важен проблем. Какво толкова се случи в рамките на един месец между началото на март и началото на април, за да се обърне на 180 градуса позицията на българската държава? Защо целенасочено, ще кажа, премерено и нехаотично се внушава, че Комисията не си е свършила работата, че не е имало нужда от тази Комисия? Напротив. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.) Ами, Вие, господин Лазаров, понеже виждам, че се обаждате от място… Госпожо Председател, моля, направете му незабавна забележка на този колега.

…знаете много добре кой го внушава, включително и медии, които да не казвам до кого са близки. (Реплика: „До кой?“) До Вас! Това е в отговор на въпрос от място. Аз бих казал точно обратното. Комисията си свърши добре работата, най-малкото заради факта, че оттук нататък подобни сделки ще бъдат гледани под лупа и няма да се допускат компромиси, каквито бяха допускани в случая. Какво имам предвид? Кой лъже в момента – Вие? (Реплика.) Госпожо Председател, ако ще разговаряме така с хората от залата, а не през Вас, аз…

Аз не влизам.

Отговор без въпрос няма. Някой в залата казва „Кой?“, отговорете му Вие. (Смях.)

Уважаеми колеги, в началото на март собственичката на претендента за закупуване на ЧЕЗ се яви на среща в Министерския съвет, поканена от премиера. След срещата слезе долу и около нея имаше два стожера – вицепремиер и министър на финансите, които я подкрепяха морално, предполагам. Тя в тяхно присъствие заяви, цитирам: „Утре заминавам за Прага, където ще разговарям за участието на българската държава в сделката.“. Как ще стане това – един Господ знае, при положение че българската държава ще участва чрез частен субект в разговорите за подобна сделка без посланик, без търговско представителство, без външните работи – това е отделен въпрос. Само месец след това – на второто заседание на Комисията, тук в залата господин Горанов най-неочаквано заяви, че българската държава няма интерес от тази сделка. Аз не питам: кой лъже и кога? Питам: кой не казва истината в конкретния случай? Господин Зарков спомена за работата на службите, а има и от господин Бойчев предложение по този въпрос. През 2010 г., уважаеми колеги, забележете – преди осем години, едно от българските разузнавания е прихванало първите признаци за опити на напускане на балканския енергиен пазар, не на българския, от страна на ЧЕЗ и оттогава редовно е изготвяло информационни материали с потребител Министерският съвет. Кой ги е получавал? Това е отделен въпрос, всичко това е доказуемо. Никой не е обърнал внимание или не се е интересувал от тези материали и не е дал указания дали да продължи работата по разширяване на информацията и пресичане на нерегламентирани опити за въпросната сделка. През 2014 г. друга служба за сигурност – в случая българското контраразузнаване, установява развитие в намеренията и започва да изготвя информационни материали и така до есента на 2017 г., включително за потенциални участници – мисля, че бяха седем на брой – в тази сделка. Въпросът ми е за сложните взаимоотношения между държавата и специалните служби. Ние тук приемаме закони, гласуваме бюджети, а кой ползва по целесъобразност информацията от специалните служби? Ако тя беше ползвана по целесъобразност, в момента нямаше да дебатираме този въпрос. Българската банка за развитие, забележете, това бих го определил като – меко ще бъде да кажа наглост – заявява на Комисията, че има кореспонденция между нея и фирмата, тоест заявка и връщане на документ и след това казва на Комисията: заради условията на професионалната тайна ние не можем да Ви дадем исканата от Вас информация. Каква професионална тайна пред български депутати, уважаеми колеги? Това е обида за всички тук, присъстващи в залата. Ние имаме секретно деловодство, ако този сторонник на професионалната тайна е професионалист, ще знае, че този документ може да бъде приведен със съответния гриф и получен в това деловодство. Ето, това е, господин Лазаров, като питахте: кой пречи на работата на Комисията? Тези, които не дават необходимата информация, и затова предложенията са разумни. Призовавам Ви да ги подкрепите – Българска народна банка да даде исканата информация. Да не говорим, че – аз малко се съмнявам, не малко, а вече много, че тази сделка ще се случи, защото никой не финансира субект с неизяснен произход на капитала и на намеренията. Пет пъти питахме „Инерком“: кажете какъв е собственият Ви капитал, след като заявявате, че ще вложите между 25 и 30%? Не можаха да дадат обяснение. Кажете кой Ви финансира? Не можаха да дадат обяснение. Уважаеми колеги, ако не знаят в залата, да кажа на всички, че става въпрос за близо половин трилион евро. Близо половин трилион евро! Тъй като тук не става въпрос за покупна цена, а за инвестиции, за разходи и така нататък. Благодаря, завършвам – аз ще подкрепя предложенията и може би трябва да си зададем въпроса за пореден път: кой стои зад тази сделка? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Тази комисия трябваше да даде няколко прости отговора: кой купува, а в тази връзка – кой финансира и откъде идват средствата? Този отговор го дължим не на народните представители, а на българското общество. Очевидно нямаме ясен отговор и от това можем да направим заключение на база отказите на държавни органи да дадат информация на народните представители, че това е трагедия за Народното събрание и за парламентарната република. Такова отношение към народните представители е обида за българското общество. Тази обида няма как да остане незабелязана, защото тя не започва и не свършва с тази комисия. В самото начало, колеги, ни представихте една жена – и казвам „представихте“ – неслучайно го подчертавам, защото тази жена, която направи на глупаци целия български народ, не можеше да чете гладко, и поискахте за убедим целия български народ, че тази жена купува активи на такава стойност – без да има нужния опит, без да има нужното финансиране. Уважаеми колеги, това не може да продължава. Ако заблуждавате опозицията, не може да заблудите целия български народ и това рано или късно ще излезе наяве. Лично аз имам притеснения и те след тази комисия са още по-големи, че ако България – а аз приемам, че България наистина е на първите места по корупция в Европа, тази корупция генерира доходи и тези доходи, и тези тъмни, сиви средства, отиват някъде. Според мен те отиват в офшорни зони и в даден момент започват да се връщат в българската икономика. И затова няма как да се намери отговор на въпроса лесно: кой купува ЧЕЗ, защото няма как да кажем откъде идват тези пари, а те идват точно от корупция. Корупция не генерира кой да е, а генерира политиката на най-високо ниво. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Мисля, че като последна точка този доклад можем да го завършим с думите: това, което прочетохте, всъщност не Ви казва нищо, така че можеше и да не го четете. Въпреки всичко обаче не можем да си затворим очите и да не признаем огромния труд, който беше извършен от Временната комисия – от всички сътрудници, от юристите, от всички нас, като членове, и специално от господин Бойчев. Всички положихме огромни усилия този доклад да стигне до залата и до хората, да даде отговори, които отговори обаче ние имахме предварително. Всички тези отговори на въпросите, които са заложени в целите на доклада, получихме още в самото начало преди да се сформира Комисията от всички служби. Ние от „Воля“ подкрепихме с „особено мнение“ и малко по-късно ще обясня защо. Господин Зарков преди малко спомена, че една от основните цели на тази комисия била да установи дали правителството е знаело за намеренията и за хода на тази сделка. За нас от „Воля“, а мисля, че и за хората, е най-важното да установим дали бъдещият купувач има достатъчен опит и ценз да управлява това голямо дружество, за да не бъде застрашена националната сигурност. Другият важен отговор, който трябваше да получим, е: дали ще бъде нарушен Законът с финансирането на тази сделка? Така или иначе ние не получихме отговор на тези за нас по-важни въпроси. Не знам какви бяха целите и на управляващите, и на опозицията с Временната комисия, но това, което постигнахме, уважаеми дами и господа, е: ние изчистихме изцяло името на госпожа Върбакова, като за нея се произнесоха от разузнаването, от ДАНС, КЗК, КЕВР, НАП и кой ли още не. Остана само да поискаме становище на Светия синод и мисля, че можем да я канонизираме. Не знам всъщност дали това не беше и общата цел на управляващи и на опозиция?! Според мен сега, след като приемем доклада, КЗК в най-кратки срокове ще се произнесе, че няма основание да спре тази сделка и всички, както каза вчера един колега: „ще плеснем с ръце и ще се прегърнем“. Защо ние от „Воля“ подкрепихме с „особено мнение“? Смятахме, че този доклад трябва да бъде подкрепен без особено мнение, тъй като той си свърши работата и целите, които му бяха заложени, с ясното съзнание предварително, че няма повече какво да се случи – той си изпълни задачата. Ние подкрепихме с „особено мнение“, защото в работната група, в която основни движещи фигури бяха господин Николов и господин Бойчев, и в мое присъствие се постигна един доста добър консенсус. Смея да твърдя за всички, които не присъстваха в Комисията и в работната група, че се водеше един толерантен диалог. Благодарение на господин Бойчев диалогично преминаха всички обсъждания. В работната група беше приета една точка с пълен консенсус между господин Бойчев, мен и господин Николов. Странно обаче, после в самата комисия тази точка отпадна със същия този консенсус. Аз ще си позволя да Ви я прочета, както беше в работния вариант, преди да отпадне. Нейното отсъствие всъщност е причината ние от „Воля“ да подпишем с „особено мнение“. Текстът е следният: „Министърът на енергетиката да предложи на Народното събрание критерии, върху които КЕВР ще упражнява контрол при прехвърляне на дялове и акции от капитала на енергийни предприятия, съгласно чл. 21, ал. 1, т. 23 от Закона за енергетиката.“ В Комисията господин Лазаров изтъкна доводите, които основателно са против тази точка, но странно е защо и господин Бойчев, и господин Николов не обясниха всъщност каква беше идеята тази точка да бъде заложена в Доклада. Когато в работната група обсъждахме специално тази точка, доста се чудихме именно поради доводите, които господин Лазаров изтъкна, на кой да бъде възложено това: дали на Министерството на енергетиката, дали на Министерския съвет, дали на КЕВР, дали на Комисията? И идеята беше, че министърът на енергетиката, като най-сведущ в сферата на енергетиката по негова преценка – дали ще бъде подложено на обществен дебат, дали ще бъде подпомогнат и с активното участие на КЕВР, трябва да даде насоки, трябва да даде едни критерии, по които КЕВР да оценява възможността да бъде отхвърлена или да бъде спряна една бъдеща сделка на повече от 20% при прехвърляне на капитал. Ако тези методи, които министърът би предложил, са основателни, да бъдат припознати от група или от народен представител и да влязат по надлежния ред да бъдат гласувани и да станат част от Закона за енергетиката. Чухме в Комисията, че предстои сериозна работа по Закона на енергетиката, и след няколко месеца внасяне на Проект за изменение на този закон и там щели да бъдат заложени тези неща. Това е чудесно, но дотогава има много време. Какво стана със заявката на „Обединените патриоти“, които казаха: „Ами вкарваме тази поправка, за да може тя да влезе да действа и да окаже влияние и в момента върху сделката за ЧЕЗ?“ Как да окаже влияние, уважаеми колеги, върху сделката за ЧЕЗ, при положение че КЕВР нямат критерии? Питам! Отделно всички тук знаем, въпреки че никой не го заявява, особено колегите от Комисията по енергетика – и от опозицията и от управляващите, знаят, че тази поправка, специално този член, с който би следвало КЕВР да определя дали ще се случи една сделка, е едно недоносче, и то няма как да работи! Единственият вариант, който ми даде някаква надежда, че това все пак може да работи, е да бъдат създадени критерии. Пак казвам, аз не знам какви ще са тези критерии, които биха спрели сделката с ЧЕЗ, при положение че сега и Народното събрание ще се произнесе, че няма никакво основание тази сделка да бъде спряна. Не знам, но пък се надявах колегите от „Обединени патриоти“ да блеснат с критериите?! Това е причината, поради която, както казах, ние подкрепяме с „особено мнение“. Той трябва да бъде подкрепен, защото си свърши работата. Това, което постигнахме в края на краищата, е, че тотално изчистихме името на госпожа Върбакова и можем – мисля, че съвсем скоро, да си честитим новия собственик на ЧЕЗ. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Христов, Вие започнахте изказването си, че всички сме знаели това, което сте чели в Доклада. После казахте, че не е точно така, и зададохте въпроси, които според Вас нямат отговори в Доклада. Аз ще Ви ги дам. Питахте: имат ли капацитет от „Инерком“ да управляват това дружество? Доклад, страница 37: „Инерком България“ ЕАД не отговаря на нито един от критериите, които България е заложила като изисквания за инвеститори през 2004 г. за приватизацията на същия сектор“. Като питате какви са тези критерии, които може да се измислят, ето тези например. Питате: има ли финансиране на сделката и ясно ли е то? В Доклада на страница 37, малко по-надолу: „Представителите на „Инерком България“ не обясниха по какъв начин и откъде ще осигурят необходимите средства за закупуването на дружеството на ЧЕЗ Груп, а по-късно имате и отговорите на банките – Доклад, с който вярвам сте се запознал – не, няма такова финансиране! Канонизирали сме били госпожа Гинка Върбакова?! В Доклада от страница 17 до страница 21 – повече от четири часа и половина е само списъкът на преписките, заведени в прокуратурата, където се появяват имената на госпожа Върбакова, на нейни близки и на фирми, в които са участвали. Ако това е канонизиране, ние имаме съвсем различно разбиране на каноните. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми госпожо Председател! Уважаеми господин Зарков, моята дуплика ще бъде кратка. След този доклад смятате ли, че нещо ще се промени и няма да има сделка благодарение на него?

Ще помоля времето на групата да бъде удължено.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Днес тук разглеждаме един доклад, като разбирам желанието на управляващото мнозинство да бъде неглижиран, да бъде заметен, да бъде направено така, че да не бъде интересен за българските граждани. Уважаеми колеги, за съжаление, в този доклад има достатъчно тежки констатации. Те не могат да бъдат скрити. На практика от Доклада може да се направят два генерални извода. Първо, че този доклад е унижение за всеки един присъстващ в тази зала, за всеки един народен представител, защото написаното в него е доказателство, че тази институция се тласка изключително сериозно към дъното. Не е нормално, не е добре различни институции – пък било Българската народна банка, било частни институции, било премиерът, да не уважават институцията Народно събрание, да не се явяват по комисии, да не дават обяснения какво се случва. Другият генерален извод е, че държавата тотално е абдикирала – тотално е абдикирала от дневния ред на обществото, от най-сериозните проблеми! Защото по един доклад, по една сделка, която касае националната сигурност, да не се яви министър-председателят да даде обяснение как и защо това правителство си сменя позицията през половин час, през един час – веднъж ще влизаме в сделката, веднъж няма да влизаме в сделката?! Това ако не е предателство на националните интереси, здраве му кажи! Вярвайте ми, можеше да намери време между соаретата и прегръдките с чуждестранни лидери да дойде и да уважи тази институция, защото в този доклад има изключително грозни констатации, които няма как да бъдат прикрити. Това означава, че различни структури, различни служби по някакъв начин са подавали информация, казвали са, че има нещо нередно. Тази информация продължава да се движи и към днешна дата в тази посока. Никой не реагира, още повече днес и парламентът не реагира. Не разбирам защо управляващите дори не вземат думата да кажат нещо за оправдание защо се съдържат такива констатации, а се опитват да ги неглижират?! Не е нормално тук да е записано, че една фирма и свързаните с нея лица присъстват като коледни играчки във всички доклади на прокуратурата, свързани с корупция и какво ли не, и ние да си затваряме очите. И тук да се казва: „Няма нищо проблемно в цялата работа, госпожа Върбакова ще стане собственик на ЧЕЗ“?! Разбирате ли нонсенса на всичко това, което се случва? Колеги, не позволявайте тази институция да се превърне в най-неприятното нещо в държавата. Докладът и решенията към него трябва да станат основата на едно бъдещо поведение на парламента и той да заеме мястото, което му е предвидено по Конституция. Не унищожавайте Конституцията, колеги! Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Задължително трябва да се обърнем с признание към вложеното от членовете на Комисията за краткото време. Аз участвах в работата на Комисията. Свърши се доста работа. Какви са обаче изводите и какви са фактите? Изводите и фактите, колкото повече се навлизаше в материята, толкова по-всеобхватни ставаха и ставаха по-значими не само за самия казус, а ставаха симптоматични за това откъде сме тръгнали и какво сме правили, какво в момента правим и накъде отиваме. Казвам го съвсем отговорно и Ви предлагам моя прочит на Доклада. Всеки може да прочете хронологията, всеки може да се запознае с фактите. Те са добре представени. Моят прочит е следният, уважаеми колеги! Той е с изводи и препоръки, ако щете, и към самите нас. Казусът ЧЕЗ – Гинка Върбакова е диагноза за състоянието на държавата, политическата власт и бизнеса. Това е епикриза за липсата на държава, за мащаба на паралелната държава или както аз често, малко грубо я наричам „държавата на тарикатите“, уважаеми колеги. Това е рентгенова снимка на държавните институции, изпаднали в ступор и амок от дългогодишно изпразване от съдържание. Не говоря, забележете, за отделни правителства, кабинети и политически сили. Говоря съвсем сериозно. Говоря малко по-протяжно във времето, ако щете, от началото на прехода в България. Кога и къде, уважаеми колеги, сме се разбирали и обединявали, че държавата след процеса на приватизация няма да има нищо общо с регулацията, контрола и защитата на собствените си стратегически интереси? Никога, по никакъв повод! Това е присъда за оттеглянето от публичния интерес, стратегическите цели на една нация, защитата на гражданите и замяната им, колеги, с интереса на групи, приятели, и кръгове, близки до властта. Ако щете, проследете процеса от 2003 г. досега. Това е знакът, който ни дава този казус. Аз го наричам „афера“. Кой ни вмени обаче, че това е доброто, градивното и полезното през тези години? Сравнявайки сегашното състояние със стратегиите – енергийните, и за приватизация от 2003 г., искам да направя следните изводи: изискването тогава за 700 милиона евро собствен, доказан капитал е заменено с възможността сега едно новосъздадено дружество с 50 000 лв. и без идея за такъв мащаб на инвестиции да бъде предпочетеният кандидат. Изискването за не по-малко от 7000 гигаватчаса дистрибуция на ток през 2003 г. през собствени мрежи, през 2018 г. е заменено сега с това да стопанисваш паркинга пред община Пазарджик. Това се заменя като критерий. Необходимостта тогава да притежаваш международен кредитен рейтинг 3В плюс сега се заменя с това да имаш сериозни проверки в Прокуратурата, следствието, НАП и данъчните служби. И категоричната забрана тогава в инвестиционния пакет да участват каквито и да е офшорни дружества сега е заменено с това, че нито госпожа Върбакова, нито службите, нито някой друг успя да ни каже какъв е произходът, откъде са тези средства, които те очевидно не притежават. На този фон, уважаеми колеги, и с това завършвам, институциите мълчат, регулаторните органи обръщат глава на другата страна, банките се крият зад нещо като професионален и етичен кодекс, дори не и зад банкова тайна, службите се разсейват категорично, управляващите се оправдават, а на Народното събрание никой не мисли да предоставя каквато и да е информация, дори и най-малката. Кой съм аз, уважаеми колеги? Кои сте Вие? Кои сме ние? Какво е Народното събрание? Накъде отиваме и накъде водим страната си? Това е моят прочит на Доклада и неговите резултати. Това е неписаният доклад на оттеглилата се държава от интересите на обществото и гражданите! Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Чаках някой от колегите от другите парламентарни групи да вземе отношение по този въпрос. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Констатациите в Доклада са достатъчно ясни. За какво вземам думата? Тази сделка е нагледен пример за това как функционират институциите в страната. И ако в Доклада е описано поведението на българското правителство, което нищо не знаело, означава или че то ни лъже за това, или другото – че мястото не му е там. Но оставаме и това настрана. Оставаме настрана обърканата му позиция от участие в сделката до оттегляне и няма никакъв ангажимент на държавата по тази сделка между частноправни субекти. Отиваме обаче към работата на службите и се надявам Проектът за решение да бъде подкрепен в тази му част, защото големият въпрос, който стои е: какъв е смисълът да финансираме службите, като по същество информацията, която искаме от тях, не служи след това за вземането на тези решения? Защото, ако няма отговори в Доклада на редица от въпросите, това е, защото на въпросите, които сме задали, от компетентните за това институции, не сме получили нужната информация. И големият въпрос аз ще го задам и когато, живот и здраве, приемаме бюджета на страната тук: защо са ни необходими специални служби и защо трябва да ги финансираме толкова, след като се оказва, че няма информация кой стои зад една сделка и какво е финансирането? Големият конституционен въпрос, който стои, е: от кого произтича властта в страната и в името на кого се упражнява тази власт? Властта произтича от народа и българското Народно събрание е представител, изразител на волята на народа. Затова по категоричен начин не приемам твърденията, че информация може да се укрива от българското народно представителство, и наистина това е унизително за Народното събрание, с какви ли не термини и похвати – било професионална тайна. Ама, нали тук се избира българското правителство? Нали тук се отчитат специалните служби? Нали тук се отчитат финансовите регулатори? Нали тук се избират финансовите регулатори? Искам да кажа, че специално съм чувствителен към Банката за развитие, защото това е държавната банка. И министърът на икономиката пое ангажимент тук, в парламента, че ще изпрати този доклад. И единственият въпрос, който мога да задам в момента е: след като той пое този ангажимент и все още това писмо за ангажимента към „Инерком“ за сделката го няма. Е, кой управлява всъщност държавата? И отговорът на това може да бъде даден по следния начин – или оставката на господин Мавродиев, или оставката на министъра на икономиката, защото този документ го няма в Народното събрание, въпреки че беше повторно поискан и беше обещан от министъра. И ако ние днес можем да разсеем някакви съмнения, трябва да подкрепим тези решения в Доклада и да поискаме тази информация, както каза господин Зарков – за да покажем, че нормалното функционира в тази страна! За да покажем на българските граждани, че можем да сложим край на тази корупционна среда, в която всичко е възможно, и такъв тип сделки да бъдат реализирани! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, дейността на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България приключи своята дейност с Доклад, който е публичен, в който има достатъчно информация. Още когато се сформираше Комисията, ние от „Движението за права и свободи“ изразихме съмнение, че тази Комисия ще бъде достатъчно ефективна и ще може да даде онези отговори на въпросите, които обществото очаква. Целта на поставената пред Комисията задача беше да се извърши анализ относно приватизацията на мажоритарния дял на капитала на електроразпределителните дружества и проведения следприватизационен контрол, както и степента на изпълнение на целите на приетата през 2003 г. Стратегия за приватизация на електроразпределителните дружества, и второто беше – всички обстоятелства относно планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп България, информация за купувача, какъв е произходът на средствата, с които се предвижда да бъде реализирана сделката, какви са били действията на българските институции с оглед техните законови отговорности, или както се говори тук от сутринта, да изясним кой стои зад „Инерком“, може би зад Гинка, имат ли участие някои структури със средства от сивия сектор, както казаха от „БСП за България“. Наистина, колеги, мога да Ви кажа, че Комисията работи усърдно. Бяха направени срещи дори и с главния прокурор, обаче въпросът, на който ние днес, народните избраници следва да дадем отговор, е дали Комисията със своите анализи, изводи и предложения постигна поставените си цели, въпреки че председателят, моите уважения към него, направи всичко възможно да има диалогичност, накрая, колеги, ние в момента оставаме в аналите на Народното събрание един документ, който е манипулативен – манипулативен документ, със своите изводи. Като член на тази комисия констатирам, че задачата за събиране, систематизация и анализи на необходимите материали и за всички срещи, които бяха направени, моите поздравления, но накрая в изводите и предложенията, същността на поставената задача създава усещане за напразна консумация на работно време и ненужен разход на обществена енергия и, което се вижда и днес в самата зала – няма никаква енергия, няма никаква заинтересованост за това, което се случи на 28 февруари. Колеги, както казах, в Доклада има констатации и изводи, които са твърде спорни. Ще се спра на някои констатации. Не приемам констатация, че в противовес с другите европейски страни, България е направила изпреварващи действия в приватизацията, преди създаването на необходимата реформирана среда, пише в Доклада. Само ще Ви напомня, че приватизацията на електроразпределителните дружества беше извършена при наличие на регулаторна комисия, адекватна законова и подзаконова уредба и с тази особеност, че се проведе декларативно, по препоръка на Световната банка и под категоричното условие реформа в енергийния сектор срещу преференциален кредит на енергетиката PAL 2. Пък и отгоре на това за целта пътната карта, предложена от Световната банка, беше декларативна и се изискваше повишаване на инвестиционната привлекателност на дружествата с ред техни критерии – окрупняване на разпределителните дружества, декларативно повишаване цената на електроенергията, свобода при определяне структурата на инвестиционния портфейл. Не бяха въведени ограничения в отношението собствен към привлечен капитал, което позволи на приватизаторите да реинвестират до 95% от собствения капитал при норма на възвращаемост 16%, вместо привлечен при средна лихва от около 2,5%. Отгоре на това имаше и две стратегии: едната стратегия за приватизацията, втората – стратегия за енергетиката. И в самата стратегия за енергетиката колегите, които написаха Доклада, толкова манипулативно ползват онези средства, които сме дали – анализи, оценка на предишното правителство, те сега го обръщат и представят едва ли не тези, които са извършили приватизацията, че са били в онази среда, която е била до 1999 г. Не приемам тезата, че нито енергийната, нито приватизационната стратегия не дефинират дългосрочните цели, заради които се извършва приватизацията. Целта на приватизацията, колеги, на онзи етап беше формулирана като политическа. Задачата на приватизацията беше да се ликвидира възможността за създаване на проблеми на страната ни по пътя към демократизация и усвояване на европейските ценности, или с прости думи казано – да не се върнем към комунизма, да не се върнем към това, което Вие в момента правите чрез предложенията си за 20-те процента и навлизането на държавата безапелационно, безпардонно и с появяването на министър-председателя сутрин рано: „Онези гадове… Вие сега ще видите как ние ще вземем 34% от това предприятие“… Затова беше направена приватизацията, колеги. Също така изразявам несъгласие с констатацията, че нито едно от правителствата, осъществили етапи на приватизацията, не прави усилия да коригира нередностите. Може да се открои и градацията на порочността на приватизационните действия. Мнооого голямо откритие! Даже такова едно словосъчетание, че сигурно поне трима професори са го писали! Тази констатация няма как да я приемем. Свидетел съм на всички парламентарни събития от 1998 г., като отговорно декларирам, че през периода след приватизацията бяха извършени редица стъпки за преодоляване на проблемите, възникнали след приватизацията, и пример мога да Ви дам, и беше изготвен доклад на Подкомисията по проблемите на ценообразуването и работата на електроразпределителните дружества към Комисията за енергийно и водно регулиране. Приети бяха мерки по промяна на законодателството на база предложения дори и на неправителствени организации. В тази връзка чрез промяна на законовата и подзаконовата нормативна уредба бяха коригирани нормата на възвръщаемост на собствения капитал на дружеството, което гарантира намаляване ръста на цената на електроенергията. Беше въведено ограничение на дела на собствения капитал и в инвестиционния портфейл до 30%. Бяха въведени ограничения по отношение прилагане на процедурата на аутсорсинг на дейностите на дружествата. Колеги, няма как да не всява недоумение и констатацията, че ефективността на контрола от страна на регулатора не отговоря на очакванията и следва да се повиши чрез промяна на нормативната уредба усилването на администрацията и експертния му капацитет. Основният проблем при контрола на заявения институционен процес беше в невъзможността на Комисията да работи с първичните документи. Въведе се така нареченият дълбочинен анализ, с което се дава възможност регулаторът да работи с първичните документи. Регулаторът определя цената на електроенергията, в това число за достъп, пренос и даже има възможности да ги коригира. Обръщам внимание на факта, че липсата на ангажименти на приватизаторите в текстовете на приватизационния договор не е дефект, колеги, както го каза преди малко Костадинов, или пропуск на законодателя. Задължителната инвестиционна рамка е невъзможна поради правомощията на регулатора ежегодно да определя във връзка с еднозначната зависимост между ръста на инвестициите и цената на електроенергията. Не може денонощно и премиерът, и всички, включително Вие, опозицията, да казвате, че не искате повишение на цената на електроенергията, а същевременно искате инвестиции в тези предприятия. Всяка инвестиция води до повишаване директно на цената на електроенергията. Регулаторният орган е органът, който ги контролираше. Обръщам особено внимание на констатацията, че КЕВР е институцията с регулаторни и надзорни правомощия. На Комисията е предоставена лицензионна власт да издава, променя и прекратява лицензии на енергоразпределителните дружества, но няма правомощие да разрешава, съответно да одобрява сделки с дялови участия в лицензионните дружества. Държавата се е лишила от необходим инструмент за защита на обществения интерес. За какво говорим? Каква е тази констатация, колеги? От тази трибуна казвате: нямаше критерий за този законопроект, който предложиха БСП заедно с националистите. Задължение на тези, които предлагат промяната, е да предложат и съответните критерии. Задължение беше на народните представители да влязат в дълбочината, а не тук от тази трибуна веднага да излизат само в стремежа да докажат как и по какъв начин сме заинтересовани за държавата и предлагаме над 20% от акциите, които ще бъдат продадени, държавата да има контрол. По силата на новия текст на Закона се разширяват правомощията на Комисията за енергийно и водно регулиране в посока превенция при промяна собствеността на капитала на търговското дружество лицензиант. Предлага се предварителна оценка на потенциалния нов собственик – репутационна и финансова, с оглед гарантиране на обществения интерес при изпълнение на лицензираната дейност и гарантиране предоставяне на услуги от обществен интерес. Промяната на собствеността на капитала на дружеството обаче няма значение от регулаторна гледна точка, тъй като същата не води до прекратяване дейността на търговското дружество лицензиант и не създава предпоставки за самостоятелно основание за промяна и осъществяване на лицензионната дейност със съответните ресурси при спазване на регулаторните правила. От друга страна, сделките на разпореждане с акции или дялове от капитала на търговските дружества са търговски сделки извън пазара на енергията, колеги. В този смисъл те са израз на правото на свободна стопанска инициатива, където Вие искате да се намесвате, и отразява принципа на свободното движение на капитала по чл. 53 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Сега Ви го прочетох, няколко пъти го казвам, без да го чета. Дано този път тези, които внесоха текста, да го асимилират и дано да няма никакви опити за представяне на критерии. Дано с новия Закон за енергетиката всичко това да отпадне. Буди недоумение манипулативният текст: „От работата на Комисията по отношение на планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп България е видно, че кандидат-купувачът „Инерком“ ЕАД не би могъл да отговори на изискванията за „опитен стратегически инвеститор“, ако същото бе в сила поради следните съображения:…“. Манипулации, колеги! Манипулации от страна на БСП! Колеги, напомням, че сделката ЧЕЗ – „Инерком“ не е приватизационна. Има принципална разлика между приватизация и вторична продажба. Както посочихме по-горе, налагането на критерии от типа стратегически инвеститор и други на продавача е пълен абсурд и гарантирано ще доведе до дела с предизвестен за нас негативен резултат – дано да ни е слушал и колегата от „Воля“ – също ще води до дела. За да не ме упрекнете в прекалена критичност, ще подчертая, че приветстваме предложението Министерският съвет да ревизира Постановление № 181 за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност. В тази връзка искам да обърна внимание на един много сериозен проблем, а именно, че електропреносната мрежа в големите градове на страната е в критично състояние, за София особено. През 2012 г. за електропреносната мрежа е констатирано, че критичната инфраструктура е в критично състояние. За изтеклия период инвестициите в мрежата са недостатъчни. Докладите от ДКЕВР също констатират. Решението на проблема е създаване на механизъм за хибридно финансиране на базата на донорската част на плана „Юнкер“, Асоциацията на застрахователните дружества, Асоциацията на банките и чрез директно кредитиране. Мотивът на този подход на банките е да направим така, че да не се повишава цената на електроенергията. Затова, колеги, приключвайки, Ви казвам, ние като народни представители трябва адекватно да подпомогнем този процес. Време е да се научим да действаме проактивно (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) по отношение на проблеми и да не бягаме да гасим мераци. Колеги, казаното до тук, разбира се, не зачертава приноса на Комисията в изключително трудна дейност, с възможност и опити да повишим авторитета на Народното събрание. Неявяването на министър-председателя, на ред други институции и недаването на правилна информация също говори за авторитета на Народното събрание. Обаче моята критичност се базира на желанието на народното представителство да бъде ефективно в своите действия, да намира ефективни решения и да не влизаме в постоянни сценарии. Ще перифразирам тук, за да ме разберете как влизаме в сценарии, едно мнение на Уинстън Чърчил: че сега управляващите ГЕРБ, Патриотите, БСП винаги намират правилните решения, след като са изчерпали списъка на неправилните. Дано да нямаме повече грешки, колеги! Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Аталай, само искам да започна с това, че неслучайно наименованието на Комисията е такова, защото случаят ЧЕЗ – „Инерком“ е пряко следствие на криво направената приватизация през 2002 – 2003 г. Когато започнеш да строиш нещо накриво, няма как да очакваш в един момент то да стане по-здраво. То се срутва, какъвто е случаят с това, което разглеждаме. Второто нещо, което искам да Ви кажа, е, че голяма част от изреченията, които прочетохте тук от Доклада, по Ваше настояване в новия доклад ги няма. Ако някой манипулира залата, това не сме ние. Третото нещо – може би наистина когато беше направена тази приватизация, се търсеха стратегически инвеститори и се правеше всичко възможно да бъдат задоволени техните интереси. И сигурно бяха задоволени! Но дали бяха постигнати целите на приватизацията, нека днес да Ви каже всеки един българин, който живее извън София, какво е качеството на електроснабдяването му, каква е цената, която плаща за това електроснабдяване, и дали тази приватизация направи по-сигурна нашата система от това, което беше преди това. Разбирам стремежа да бъде оправдана приватизацията, проведена по време на правителството на НДСВ и ДПС. Естествено е това да бъде направено. Няма как Вие да се отречете от тази Ваша приватизация, но нека да бъдем реалисти. Нека да знаем, че когато в продължение на години е заложено от самото начало нещо, което е направено в интерес на инвеститора и е забравен интересът на потребителя, резултатите са такива. Нещо повече, няма как днес да кажем, че всеки, който може, който иска и на който му скимне, може да дойде да си купи едно ЕРП в България. Затова трябва да има критерии, затова регулаторът трябва да има превантивна роля, а не да тича след събитията, да констатира какви са последствията и да се опитва след това да ги замазва пак в ущърб на народа, пак в ущърб на потребителите. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Аталай, аз благодаря за подробното Ви изказване, защото в него беше отразена цялата икономическа и финансова философия на това, което стана в енергетиката след приватизацията на електроразпределителните предприятия, и всички произтичащи от това последствия за качеството на услугата в България, нейната цена и недоволството на българските граждани. Вие съвсем откровено, и затова Ви приветствам, обяснихте каква е логиката. Казахте, че целта на приватизацията е политическа. Е, извинявайте, но когато едно икономическо действие се оправдава с политически цели, това е чист комунизъм. (Шум и реплики.) Когато правите приватизация, това, което трябва да бъде водещо, е качеството на услугата, цената, инвестициите и всички необходими финансови и икономически параметри, за да бъде процесът успешен. Днес ние констатираме чрез Доклада, че процесът е провален. Еманацията на това нещо, което наблюдаваме, е опитът да се препродаде дружеството, което Вие казахте, че може да стане, без да се меси държавата и правителството, защото от това не може нищо да произтече, тъй като било вторична препродажба. Този тип философия доведе до разрушаването на материални активи в България в мащабите на милиарди левове и щатски долари за 15 години. По-тревожното е, че Вие не сте се отказали от това разбиране, а смятате, че неговото неправилно изпълнение е довело до сегашното порочно състояние на енергетиката. Няма време да оспоря тази философия в нейната дълбочина, но тя доказа на практика своята несъстоятелност. Не държавата, опозицията, Докладът и нефункциониращите институции са виновни за това състояние, а политическата приватизация, която Вие проведохте, за да унищожите комунизма, както преди малко казахте. Това беше една глупост. Политическа приватизация беше проведена и в селското стопанство. Политическа приватизация водихте и в „Кремиковци“.

Благодаря, приключвам. Навсякъде приватизацията беше политическа и резултатите са антиполитически, господин Аталай. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Колеги, смяната на собствеността в България промени обществения строй. Ако Вие искахте да не смените собствеността – впрочем Вие и това го искате, но чудя се и ГЕРБ какво правят там?! (Шум и реплики.) С политиката, която водите, ще ни върнете пак в онзи строй, където партийните секретари ще управляват електроразпределителните дружества, партийните секретари ще решават изборите чрез доставяне на електроенергия на малцинствата, без да се плати. (Шум и реплики.) Само да Ви кажа какво постигна приватизацията. При технически загуби 30%, те в момента са под 10%. При ограничени инвестиции, иновации, днес електромерите се намират точно на границата със собственика и точно и ясно може да се види какво получавате като енергия и като качество. (Шум и реплики.) Ако искате да подобрите качеството, оставете енергетиката да се развива със съответните икономически процеси. Тогава обаче цената на електроенергията изобщо няма да Ви харесва. Колкото до „Кремиковци“ и други предприятия, които са приватизирани, прочетете онзи доклад, който бяхме направили в по предишните народни събрания за „Кремиковци“, и тогава ще се видите и Вие като политическа сила участници в разпределението и разрухата на „Кремиковци“. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Колкото са верни числата, толкова са верни и констатациите. Уточнявам го за зрителите и слушателите, ако някой ни гледа. Половин трилион е бюджетът на американската армия – най-голямата армия в света. А тази сделка не е толкова. Ако е половин трилион, това е 10 пъти брутният вътрешен продукт на България. Няма как тази сделка да струва толкова. Говори се, защото никой от нас не знае точно колко е. Говори се за около 500 милиона, включвайки заема, отпуснат от ЕБВР във връзка с изкупуването на активите, които по Закона за енергетиката са длъжни да изкупят. Толкова по цената. Защо беше създадена тази Комисия? Обществото трябва да получи отговори, трябва да знае какво се случва, когато собствеността на най-голямото електроразпределително дружество преминава от едни в други ръце. Какво се случи, преди да се направи тази Комисия? Започнаха обвинения, че лично министър-председателят и членове на кабинета стоят зад тази сделка. Правиха се страхотни внушения, че управляващата коалиция и едва ли не лично ГЕРБ е произвел тази сделка, едва ли не е създал фирмата „Инерком“, едва ли не е дал парите или е гарантирал за тези пари. Комисията работи много добре. Искам да приветствам председателя ѝ за ентусиазма, който вложи, за диалогичността, която приложи, но проблемът е, че тази комисия не можа да събере нищо повече като информация от онази, която събраха Комисията по енергетика и Комисията за контрол над службите за сигурност. Всъщност цялата информация се преповтори. На мен службите лично не ми докладват. Аз нямам доклади във връзка с тази сделка. Въпреки всичко миналата година през месец септември пред министъра на енергетиката и пред представители на Министерския съвет казах, че трябва да се внимава много за тази сделка, която предстои, независимо кой ще я спечели, да се изследва произходът на средства, защото в един момент там ще стане един от най-големите скандали. В докладите, които службите са изпращали, са информирали за неща, които знаем на база на информацията, която излизаше в медиите в Чехия. Но няма такъв доклад, който да посочва, че „Инерком“ е потенциалният кандидат, който ще спечели сделката. До последно не се знаеше дали тази сделка ще се осъществи, защото Надзорният съвет на ЧЕЗ се колебаеше дали да продава активите си в България. Няма как министър-председателят да знае за тази сделка. Не би трябвало министър-председателят на Чехия също да знае за тази сделка, до последния момент, когато се събра Надзорният съвет и реши, че „Инерком“ е победителят в търга. И накрая, какви са констатациите на Комисията? Нито правителството стои зад тази сделка, нито министър-председателят. Въобще не се откриха данни който и да е от България да стои зад „Инерком“. Ние нямаме данни за това. Може да се съмняваме, но няма данни. Във връзка с произхода на средствата. Той също не беше уточнен. Знаем, че „Инерком“ ще има участие със собствени средства, но не можахме да разберем колко са. Говориха за около 100 милиона, както и за консорциум от банки, който ще ги финансира. Те казаха: „Международен консорциум от банки с висок кредитен рейтинг и с висок авторитет“. Линията, която трябваше да изложи опозицията във връзка с участието на българското правителство, е Българската банка за развитие – едва ли не под диктовката на правителството щяла да бъде финансирана тази сделка. Какво се оказа? Имало едно писмо – Българската банка за развитие имала интерес да разгледа евентуално рефинансирането, забележете – рефинансирането на ЕБВР във връзка с парите, които са дали като заем на ЧЕЗ – България. Защото ЕБВР може предсрочно да изиска тези пари на база на сделката, която е извършила ЧЕЗ. Но може и да не ги изиска. Тоест ние не знаем дали Българската банка за развитие въобще ще участва, а ако участва, дали изобщо ще има нужда от нейните пари, ако ЕБВР се съгласи този заем да остане към „Инерком“ и той да го изплаща. Така че този балон гръмна. Правителството няма как да застави Българската банка за развитие да финансира сделката. Такова писмо е нямало. Това беше потвърдено от господин Мавродиев в комисиите, които се бяха събрали. Констатациите, които направихме от гледна точка, че държавата няма как да контролира такъв вид сделки между частни субекти, породи и поправката в Закона за енергетиката постфактум. Ако заложим тези критерии, които са заложени още в приватизацията и бяха заложени в Закона за енергетиката през 2004 г., то в този случай Е.ОН нямаше да могат да напуснат България, нямаше да могат да си продадат дяловете. ЧЕЗ Груп също никога не могат да напуснат България повече, ако заложим тези критерии, защото нито един инвеститор няма да дойде вече в България след скандалите, които ние разразяваме помежду си. Ние по-скоро трябва да се запитаме – защо нито един стратегически инвеститор не кандидатстваше за покупка на българските дялове след обявяването на търга на ЧЕЗ в Чешката република? Нито един стратегически инвеститор, който отговаря на критериите, поставени през 2003 г. за приватизацията! Това показва, че ние не даваме добра политическа среда за такива сделки. За това трябва да се замислим! Трябва да се замислим каква среда осъществяваме във връзка с това. А че България трябва да знае, наистина трябва да знае. Това обаче трябва да се направи разумно. Не можем да вървим постфактум след сделките, и то в момент, ако, не дай си боже, се заведе дело срещу българската държава. Тогава кой ще плаща тези разходи?! Всички ще ги плащаме, но това са грешки на политици, които създават средата, че България да може да бъде уязвена. Мисля, че Комисията си свърши работата. Тя не констатира нищо от обвиненията, които бяха породени, но зададе добри пътища във връзка с осмислянето на такива сделки – не само в разпределителните дружества, не само в енергетиката, а въобще когато се касае за сделки от обществен интерес. Пораждат се въпроси доколко службите трябва да следят такъв тип сделки, пораждат се въпроси колко държавата трябва да се намесва в такъв вид сделки. Това е либерална концепция, но и на левите партии в разглеждането на държавата. Затова ние трябва да постигнем консенсус оттук нататък – без скандали, как трябва да регулираме този вид сделки и тази дейност. Мисля, че Докладът е добър. Комисията работѝ добре. Поздравявам още веднъж председателя на Комисията за диалогичността и за постигането на консенсус. Много от балоните се спукаха. За мен лично това е удовлетворение от работата на тази комисия. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Нямам намерение да навлизам в дълбочина на работата на Комисията. Ще кажа няколко думи по едни заблуди, които бяха казани от трибуната – например заблудата, че този тип приватизация е българска измислица. Не е. Тя беше наложена отвън от нашите тъй наречени сега „партньори“. Те ни принудиха да направим този тип приватизация, за да можем да унищожим държавата си, та транснационалните компании, каквато е ЧЕЗ, да грабят българския народ. Това – първо. Второ, това не беше никаква приватизация за ЧЕЗ, тъй като ЧЕЗ е държавна компания и 74% от активите ѝ са държавни. Значи това не е приватизация, а просто нашите активи се продават на една чужда държава. На това никой не обърна внимание. Връщането на основните активи в ръцете на държавата съвсем не означава комунизъм. Напротив. Ако някой гледа телевизия „Алфа“, знае, че ние имахме дълга серия от специални предавания – къде и в кои мощни големи и развити държави те държат основните активи, от които зависи националната сигурност – петролни компании, електрически компании, които добиват редки метали, и така нататък. У нас това не се случи и не се случва изобщо, а от тази трибуна се разнасят такива… Но това е чисто неолиберална философия… (Силен шум в залата.)

По-голямата част от тях това не ги интересува, госпожо Председател. Те знаят, че аз говоря истината, но тя няма стойност, защото никой няма да позволи да се направи такова нещо. Някой обаче трябва да казва от време на време, че царят е гол, за да не си помислят, че в българския парламент седят глупаци. Това, което се коментира днес, нямаше да бъде, ако държавата контролираше тези активи. Пак ще повторя – Кейнс не е комунист и кейнсианството не е комунизъм. То е регулативен капитализъм в полза на цялото общество. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Бях член на Комисията и подкрепих доклада, както и членовете на Комисията от ГЕРБ. Това го казвам за някои, които присъстваха на заседанието на Комисията, но явно не са разбрали, че ние сме подкрепили Доклада с особено мнение. Не говоря за членовете на Комисията. Защо с особено мнение? Господин Николов правилно каза: „Констатациите в този доклад и предложеното в Проекта за решение разсеяха – не, а срутиха многото митове, които започнаха да се говорят от месец февруари по тази сделка, говореното, което се правеше от Комисията, и грозните внушения, които се правеха“. Няма да повтарям думите за участието на държавата, едва ли не за личности от ГЕРБ, за Българската банка за развитие. Оказа се, че всичко това не е така. Такива констатации в Доклада няма и няма как да има. То беше ясно още от първото съвместно заседание на Комисията по енергетика и Комисията за контрол над службите за сигурност. Колегите поискаха да има специална такава комисия с техен ръководител. Гласувахме го, дадохме цялото си съдействие да има такава комисия. Ще говоря за друго. Въз основа на констатациите на този доклад, в част от него няма такива констатации, дори обратно, но тук се изказват колеги, продължават и навън да се изказват – по медиите, че, видите ли, тази сделка застрашавала националната сигурност. Няма такова нещо. Тези, които участваха в Комисията и бяха добросъвестни, и не политизираха въпроса, много добре го знаят и въпреки това тук продължават тези изказвания. В Проекта на решение сме записали, че Министерският съвет – дали сме срок, господин Бойчев трябва да преразгледа Постановление 181 с оглед включване в списъка на дейности по разпределение на електроенергия, които в момента не са стратегически обекти. Въпреки това внушенията продължават, и продължават, че евентуално тази сделка – дали ще се осъществи, или не е друга тема – застрашавала националната сигурност, тъй като се касаело за стратегически обекти. Типично за колегите от опозицията е да правят неверни заключения, да изопачават фактите и да правят внушения. Ясно е какво целят. Второ, по отношение на службите. Изговори се, от една страна, че още през 2010 г. била подавана информация, от друга страна – съжалявам, че от тази трибуна се направи внушението, и то не само внушение, на практика то руши авторитета на службите, че, видите ли, службите нищо не били направили, поради което трябвало едва ли не да им се спре финансирането. Констатациите обаче на други колеги от опозицията са в обратната насока. Колеги, нека да бъдем отговорни. По време на заседанията на Комисията – изглежда, че някои колеги са чели или са останали под въздействието на литературата за шпионските романи, или сериали „Седемнадесет мига от пролетта“ например, защото искаха едва ли не службите да имат информация кой ще бъде купувачът на ЧЕЗ, кой ще определи чешката държава още от 2010 г. Това е хубав сериал, но приключи – беше преди 30 години. (Реплики.) Да, както тук ми подхвърлят, от отделянето на Чехия от Словакия. Службите работят в рамките на законовите си компетенции, уважаеми колеги. И ако някой очаква от ДАНС, че ще придобива или ще има информация извън България, то той или не познава законите, в което се съмнявам, или иска, подтиква и внушава, че българските служби, в частност ДАНС, трябва да работи в противоречие на Закона, който му определя компетентността, и в противоречие на Конституцията. Държавна агенция „Национална сигурност“ няма компетенции да работи извън България. Извинявайте, Държавна агенция „Национална сигурност“ има компетенции да събира информация от явни, от неявни източници чрез специфичните си способи вътре в България. Да, ще кажете, има и други служби. Понеже в този доклад се говори за ДАНС, в този доклад е споменато, извинявайте, няма го в констативната част и в Проекта на решение – също невярна констатация. Хайде, поне като ги правим тези неща, да бъдем компетентни и да четем законите. Вижте какво е споменато, цитирам „…се установяват съществени пропуски по отношение на прилагането на Закона за мерките срещу изпирането на пари…“ и в частност чл. 4, 10, 47, 66, 98 и така нататък – няма да ги изброявам. От една страна, чисто политически ще вметна, уважаеми колеги, Вие гласувахте обикновено по този закон с „въздържал се“ и „против“, но се позовавате на него. Лошо няма. Мнозинството е решило, че трябва да има такъв закон. Какво съдържа обаче неверността на това твърдение? Може би и оттам са внушенията, че, видите ли, службите, в частност ДАНС, получавали едни пари и нищо не правели. Кое е невярното? Първо, разпоредбите, които са посочени, са приети на 31 март 2018 г. в това Народно събрание с гласовете на мнозинството, без Вашите гласове. Част от текстовете, които Вие сте посочили, ще влязат в сила някъде към месец август, тъй като трябва да има правилник по приложението на този закон и те не са влезли в сила. Най-смешното е: Вие посочвате чл. 98, ал. 4 в Закона за мерките срещу изпирането на пари. Извинявайте, колеги, но те се отнасят за юридически лица с нестопанска цел. Никъде в предмета на Комисията, в обследването, в събирането – факт е, не е ставало дума ни най-малко за юридически лица с нестопанска цел. Тази фактология говори, че целта е била само и единствено да се казват някакви факти, макар и неверни, и оттам да се дава основание, да се правят изявления, изказвания, да се руши авторитетът на службите. Между другото, в заседанията на Комисията – и на първото, и на второто, имаше представители на ДАНС, на Държавна агенция „Разузнаване“ и на „Военна информация“. Още веднъж ги изслушахме в тази комисия и на закрити заседания. Те отговориха на абсолютно всички въпроси и нямаше забележки, мнения или изказвания. Дори имаше и въпроси в повече от компетентността им: защо ДАНС не били влезли да проверяват в банките, забележете, входящата и изходящата документация? На какво основание? Колегите отговориха, но бяха задавани и такива въпроси. В компетенциите на ДАНС е, ако има възложена проверка от прокуратурата или ако има извършено престъпление, но такива констатации няма. Да, Вие имахте сигнал до прокуратурата – изслушахме и главния прокурор по отношение на тази приватизация за това, че е извършено престъпление. Вие щяхте да водите и дела за разваляне на сделката или в български съд, или в чешки съд. Това остана обаче назад. Такива констатации няма. Ще подкрепя Доклада с „особено мнение“. Има и други факти, които са вкарани в този доклад. Искам да благодаря в това отношение на господин Бойчев, на колегите, които бяха в работната група, защото имаше странни констатации, които отпаднаха. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, смея да твърдя, че в Комисията по енергетика, в работата ми през последните няколко години, винаги сме имали много конструктивен диалог, винаги сме търсили компромис при взимането на важни решения, свързани с енергетиката. Смея да твърдя, че сме свършили добра работа през последните години. Темата с ЧЕЗ, за съжаление, излезе според мен извън нормалното говорене, тъй като много от изказванията и хубавите намерения, които може би опозицията има, в частност в своите изказвания, в крайна сметка са нереализируеми. Нито държавата може да развали сделката с ЧЕЗ колкото и да ни се иска, защото колегите изказаха много факти, но не казаха най-важния – кой е механизмът, по който държавата може да участва в една частноправна сделка, и то хора от опозицията – уважавани от мен юристи, които не казват какъв е механизмът. Може и на мен да не ми харесват много неща, но в крайна сметка има си право и хората трябва да спазват това нещо. Ние сме гласували закони… (Реплика от народния представител Валери Жаблянов.)

Господин Жаблянов, ако искате излезете и направете реплика.

Няма време, бих направил реплика.

Аз Ви слушах много внимателно, господин Жаблянов, не Ви прави чест да се изказвате по този начин. В крайна сметка не се дава отговор на механизма, по който тази сделка може да бъде развалена. Тук виждам малко лицемерие от колегите, защото и други сделки се случваха през последните години, други електроразпределителни дружества се продаваха, но такъв шум, такава истерия не се създаваше, нито пък е имало желание за създаване на анкетна комисия, която да разследва защо едно или друго ЕРП е било продадено в едни или други частни ръце. Изведнъж ЧЕЗ стана толкова актуална тема. Да, наистина тук става въпрос за близо три милиона потребители, но зад желанието за създаването на тази комисия по-скоро виждам два основни мотива. Първият, че едва ли не правителството стои зад сделката и лично премиерът, тъй като и това се изказа в началото на сагата ЧЕЗ, бих казал. Оказа се, че това нещо не е вярно – констатациите в Доклада и констатациите на службите по никакъв начин не показват, че правителството е имало някакъв частен интерес към тази сделка и някакво лично отношение. Вторият Ви аргумент за създаването на тази комисия, колеги, едва ли не, че купувачът – нито ме интересува госпожа Върбакова, нито я познавам, нито имам някакво отношение – Вие твърдите и казвате, че тази фирма няма никакъв опит, за да управлява такова дружество, което, безспорно, е със сериозен ангажимент към много потребители. Ще Ви дам аргумент срещу това нещо. Добре, колеги, да си отговорим откровено на въпроса: харесваме ли сегашните електроразпределителни дружества? Нали си спомняте 2013 г. и 2014 г.?! Дружествата ЧЕЗ, „Енергопро“, EVN – това са дружества с международен опит. Ние харесваме ли ги, винаги ли ги харесваме? Не. Тук въпросът е за контролните органи – дали си вършат работата, или не? Дали се казва Гинка Върбакова, ЧЕЗ, „Енергопро“ или което и да било дружество – сами разбирате, че всеки инвеститор ще иска да печели повече. И ако ти нямаш отсреща коректив, и то сериозен, няма никакво значение как се казва той. Това е откровеният отговор на въпроса дали „Инерком“ имат опит, или не. Нямат опит. В крайна сметка, специално в този сектор регулаторът има огромни правомощия. Тъй като се изказа и тезата за лошата приватизация, не мисля, че когато държавата е започнала този процес през 2004 г., е бил лош процес. Напротив, държавата, погледнато в дългосрочен план, каза какво? Тя каза: ние приватизираме дружествата, преминават от държавна в частна собственост, но държавата си запазва механизма да ги регулира. Това е частен бизнес, който наистина е монополен. В крайна сметка регулаторът е този, който дори може да промени управлението на тези електроразпределителни дружества. Разбирате за какво става въпрос, за какъв механизъм, който регулаторът може да приложи, когато дружеството не се управлява добре. Мисля, че с Вас, колеги, в последните години направихме така, че регулаторът да бъде на все по-високо ниво в своята дейност като регулатор. Дадохме им повече правомощия, избрахме ги от Народното събрание с цел да бъдат все повече и повече независими, сега ги подкрепихме с предложенията и финансово да бъдат по-добре обезпечени именно с цел да имат повече капацитет да го правят. Наистина не трябва да се спекулира прекалено много с тази тема и не трябва да насаждаме страх в хората. Трябва да погледнем нещата по този начин, че ако трябва да търсим някакъв механизъм, то е в укрепването на регулаторните органи. Ако решим и приемем този законопроект, в който всяка сделка да се одобрява от регулатора, тогава наистина да дадем на регулатора достатъчно механизми и критерии, по които те да определят по какъв начин и на каква база могат да одобряват такива сделки или не, а не на чисто субективен принцип, защото, когато говорим за субективен принцип, има доста неприятни практики, които биха могли да се случат. Това е нашата работа като народни представители. Трябва да имаме повече доверие и в нашите си институции. Независимо дали се казва „Инерком“, ЧЕЗ, „Енергопро“, ние никога няма да харесваме тези електроразпределителни дружества. Ако имаме обаче достатъчно добре работещи институции, тогава няма да има необходимост изобщо от такъв дебат. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, ще бъда съвсем кратък. Комисията излезе ялова, защото не допринесе с никаква нова информация в последните два месеца, нито препоръча нещо, което да не е обсъждано и да не е приемано преди това. Председателят на Комисията беше много активен. Поздравявам го и от трибуната, поздравявам го и по всички медии, защото наистина много се стара, но просто нямаше какво повече да се направи и, както са казали хората: „Цялата пáра отиде в свирката“, и Комисията обобщи едни общоизвестни факти от последните десетина-петнадесет години. Подредихме ги в един доклад и накрая казахме: „Ето, това се е случило през времето“ – информация, която беше всеизвестна и преди създаването на Комисията. Подкрепихме Ви за създаването на Комисията, без да се замисляме. Подкрепихме председател от страна на БСП. Подкрепихме такъв състав на Комисията, че ГЕРБ и „Обединени патриоти“ бяхме малцинство, тоест Вие имахте цялата власт в тази комисия, за да направите каквото си искате. Само че, за съжаление, нашите първоначални очаквания се потвърдиха – нямаше смисъл от една такава комисия, но за да не ни упрекнете, че се опитваме да скрием нещо, Ви подкрепихме по отношение и на Комисията, и на председателя, и на състава, и на мнозинството в тази комисия – всичко, което поискахте, Ви дадохме. Едно хубаво нещо има обаче за последните два месеца и това е, че въпреки всичките Ви опити, въпреки цялата власт, която имахте в Комисията, и по тази тема Вие не можахте да докажете нито едно от внушенията, които първоначално правехте. Не можахте да докажете нито едно от внушенията, не можахте да намерите никаква нова информация. И в тази безпомощност в последния момент в Доклада включихте текстове, с които карате Българската народна банка да наруши закона – едната от препоръките в Доклада. Това е моето основание да подпиша Доклада с „особено мнение“ – Вие принуждавате Българската народна банка да наруши друг закон с решение на Народното събрание. Твърдите, че някой не Ви е дал информация. Някой не Ви дава информация, в случая Българската банка за развитие и Уникредит Булбанк, ако не се лъжа, не са Ви предоставили копие на писмата, тъй като самите копия на писмата са търговска тайна. А какво пише в писмата, многократно беше заявено, потвърдено, преразказано, включително в писмен вид. Тоест ние съдържанието го знаем, нямаме копие на писмото. Това копие с нищо няма да допринесе за по-голямата яснота по темата. Няма да промени фактите, че ангажимент от страна на банките поема някой. Има писма за намерение, има писма за подкрепа и така нататък, които не са обвързващ документ. Но в тази безпомощност, в ситуация, в която не можахте да откриете нова информация, допълнителна информация, не можахте да докажете своите тези, Вие се хванахте за това „защо тези банки не ни дават копие на писмото“, не – „не ни казват какво пише в него“. Ние много добре знаем какво пише в тези писма. Казвали са ни многократно, предоставяли са ни информация и така нататък. „Не ни дават копие на писмото!“. И в цялата тази ситуация в една от точките в днешното решение казваме на БНБ да наруши закона, като ни даде копие на тези писма. Дори и БНБ да реши да спази решението – не знам, не съм юрист, не мога да тълкувам какво трябва да направи в тази ситуация БНБ, решението на Народното събрание по-голяма сила ли има от закон, който ти забранява да направиш нещо? Решението те кара да направиш нещо, Законът ти забранява да направиш същото това нещо. Не знам кое е по-правилно да се направи в случая, но дори и да ги предоставят тези писма, да се съобразят с решението, да предоставят ксерокопие на писмата, това с нищо няма да промени крайния резултат от Комисията, защото тази информация е известна и към момента. Така че, за съжаление, колеги, Комисията, по мое мнение, излезе ялова. Председателят беше много активен, за което го поздравявам. Свърши се колосален обем от работа, само че още от самото начало се знаеше, че резултат няма да има, тоест „Цялата пáра отиде в свирката“, както са казали хората. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми колега Добрев, съгласен съм с това, което казахте. Още една констатация, впрочем, която имахме желание да бъде премахната, но колегите не пожелаха и затова е част. Пропуснахте да кажете от „особеното мнение“, видите ли, има една констатация, че един представител на Надзора на ЧЕЗ уведомява Комисията, че от 2013 г. имало предлагане на закупуване на дялове към институция на българската държава – нещо, което българският премиер категорично опроверга. Но това е сложено като констатация, че едва ли не влиза изявлението на българските държавни органи в противоречие с тази констатация. На чешката страна ще кажа и ще напомня, че чешката страна, неслучайно го казвам, е тази, която води дело в Арбитража в Ню Йорк срещу България. Но, видите ли, с тази констатация отново, макар че е казано, че влиза в противоречие, се прави внушение, че се дава вяра на представители на Надзора на една частна фирма, а не на българските институции, макар че в това твърдение нищо не е казано. Не е казано на кого, кога, писмено, устно, по време на кое правителство, на кой министър. Нищо такова няма! И се поставя в ситуацията от страна на чешката страна пак, неслучайно го казвам, българската държава да доказва отрицателни факти, което е много трудно и няма как да стане. Ето тази констатация ние също имахме желание да отпадне. Колегите не пожелаха. Това е също и основанието за „особеното мнение“, защото едни такива твърдения могат да бъдат използвани от една страна, пак повтарям думата, не държава, чешката страна – ЧЕЗ, могат да бъдат използвани по какви ли не поводи. Не искам да правя повече квалификации.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Добрев, съгласявам се с направените от Вас констатации по работата на Комисията, по така представения доклад и Проекта за решение, което са включили от състава на Комисията като предложение да бъде прието от Народното събрание, но изразявам едно притеснение, че доста от членовете на Комисията, явно не разбирайки или не приемайки процеса на нормално финансиране на една частна сделка, между частни дружества, че може би се осъществява в течение на времето, поемат се някакви гаранции и се търси финансиране след това при финализирането й. За мен, може би тези хора, които не разбират нормалното функциониране на финансовите взаимоотношения, пак казвам, между две частни дружества, произтича от това, че едни времена, в които може би са били раздавани едни куфарчета с пари, за да се купуват едни държавни дружества от държавата тогава, сделките са били кеш, сега и веднага. На тези колеги мога да им кажа, че тези времена не са нормални, в пазарната икономика се работи с банки, работи се и с търсене на финансиране. Търсейки внушение с това, че в една сделка има нещо скрито, нещо тъмно, нещо неосветлено, че нямат пари сега, веднага и кеш на разположение, е притеснителна. Затова да Ви кажа само, че може би времената на куфарчетата са свършили. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Лазаров, уважаеми господин Иванов, не споменах това, че има твърдение, че чешката страна е предлагала на българската страна да купи активите на ЧЕЗ, защото, първо, това беше публична информация в медиите преди Комисията да се заеме с него. Тоест това не го откри Комисията, а това беше пак всеизвестно. Второ, всички министри и министър-председатели в целия този период от 2013 г. са се сменили няколко правителства, няколко служебни правителства, кабинет на Орешарски, различни министри на енергетиката, всички публично отрекоха това да е вярно. Тоест, дори да беше тръгнала в тази посока Комисията, пак опитът щеше да е безуспешен, защото нямаше да разбере нищо повече. По отношение на финансирането, господин Иванов, това е дълга тема. Наистина проектното финансиране не е невъзможно, включително за такъв вид сделки. По време на Комисията изслушвахме консултанта на купувача, който твърдеше, че знае как да осигури това финансиране. Аз лично съм песимист, че едно такова финансиране може да бъде структурирано по начина, по който те ни разясниха. Да, има възможност за проектно финансиране. Няма нужда за такъв тип сделка парите да ги имаш кеш или в брой, или в куфарчета, или сега и на момента. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, процедурата ми е по начина на водене, тъй като репликите, които бяха отправени към оратора Добрев, не бяха реплики по същество, а съгласие и съдържаха обиди към опонентите на господин Добрев. Колеги, реплика би било да обърнете внимание на господин Добрев, че не е нормално службите за сигурност да докладват в Народното събрание, а БНБ да не може. (Шум и реплики в ГЕРБ.) Реплика би било да обясните, че не е възможно да се преразказва писмо, а да не се…

Уважаема госпожо Председател, ако всичко беше известно, ораторът Добрев нямаше да определи тази покупка като фалшива новина, преди да я има тази комисия. Вследствие на тази комисия се оказа, че тази новина, за съжаление, не е фалшива.

Това не е по начина на водене.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, преди да Ви запозная с доклада, процедура по чл. 49, ал. 2 за допуск в залата. Моля да бъдат допуснати доцент доктор Ана Джумалиева – председател на Комисията за защита от дискриминация, и доцент доктор Баки Хюсеинов – заместник-председател на Комисията за защита от дискриминация. (Шум в залата.)

Благодаря. „ДОКЛАД относно Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2017 г., № 820-00-12, внесен от Комисията за защита от дискриминация на 30 март 2018 г. На редовно заседание, проведено на 10 май 2018 г., Комисията по вероизповеданията и правата на човека обсъди Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2017 г., № 820-00-12, внесен от Комисията за защита от дискриминация на 30 март 2018 г. На заседанието присъстваха доцент доктор Ана Джумалиева – председател на Комисията за защита от дискриминация, доцент доктор Баки Хюсеинов – заместник-председател на Комисията, и представители на неправителствени организации. Отчетът за дейността на Комисията за 2017 г., внесен на основание чл. 40, ал. 5 от Закона за защита от дискриминация, беше представен от председателя на Комисията доцент доктор Ана Джумалиева. Той отразява постигнатите резултати на Комисията в качеството ѝ на орган по равнопоставеността, изграждайки и прилагайки национални и международни политики в областта на борбата и превенцията срещу дискриминацията. Отчетът за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2017 г. традиционно акцентира върху работата на заседателните състави, отчита дейността на специализираната и общата администрация и посочва някои от най-важните цели. Госпожа Джумалиева подчерта, че през последните години в институцията постъпват множество жалби и сигнали, като всяка година се забелязва разширяване на предметния обхват. Наблюдава се тенденцията гражданите, след като са поставили своите проблеми пред множество институции и не са получили съдействие и решение по тях, да се обръщат към Комисията пряко или чрез регионалните представители. През 2017 г. общият брой жалби, сигнали и запитвания е 645, образуваните преписки са 300, постановените решения са 450. От защитените признаци, преобладаващо срещани в образуваните преписки за 2017 г. са: „лично положение“ – присъства в 162 преписки; „увреждане“ – в 79 преписки; „възраст“ – в 36 преписки, „обществено положение“ – в 60 преписки; „етническа принадлежност“ – в 25 преписки; „образование“ – в 25 преписки; „пол“ - в 20 преписки. Много са също оплакванията за множествена дискриминация. През изминалата година 601 са организираните открити приемни от регионалните представители на Комисията за защита от дискриминация. Констатирано е повишаване на броя на гражданите, посетили офисите на Комисията за защита от дискриминация и организираните приемни – от 3472 през 2016 г. до 3821 през 2017 г. Госпожа Джумалиева отбеляза, че регионалните представители са изключително важни за дейността на Комисията с това, че те са посредниците на институцията в малките населени места. За изпълнението в цялост на препоръките на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността е необходимо разкриването на допълнителни регионални офиси, за които е нужно да бъдат предвидени финансови средства във фонд „Работна заплата“ по бюджета на Комисията за защита от дискриминация. Като важни инициативи на Комисията за защита от дискриминация през 2017 г. се посочват Конференцията на тема: „Религията, вярата и убежденията“ и Националната безсрочна кампания „Достъпна България“. Институцията продължава съвместната си работа с редица органи на международни организации със сходни компетенции или сфери на дейност. Комисията, в качеството си на член на европейската мрежа на органите за равнопоставеност, клъстера за квазисъдебни юрисдикции, е била домакин на работно заседание. От присъстващите 15 представители на различни сродни комисии, наред с дадената висока оценка, е било подчертано, че българската Комисия за защита от дискриминация е постигнала сериозно развитие в процесуално отношение като квазисъдебен орган. Дейността ѝ се отличава със завършен и цялостен процес и подробно разписана нормативна регламентация. След проведеното гласуване Комисията по вероизповеданията и правата на човека единодушно с 13 гласа „за“ предлага на Народното събрание да приеме Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2017 г., № 820-00-12, внесен от Комисията за защита от дискриминация на 30 март 2018 г.“ Госпожо Председател, Комисията предлага и Проект за решение, което трябва да бъде разисквано и прието от Народното събрание. Аз предлагам да го прочета.

„Проект! РЕШЕНИЕ по Отчета за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2017 г. Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 40, ал. 5 от Закона за защита от дискриминация РЕШИ: Приема Отчета за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2017 г.“ Колеги, благодаря Ви за вниманието.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Така както всяка година, и тази явно няма интерес по темата. Целта е отново година да мине, самун да загине, тоест Комисията да извърви своя ход, да представи своя доклад и ние тук да гласуваме „за“, „против“ или „въздържали се“ за дейността на една Комисия на нищото. От самото начало на „Атака“ в парламента ние говорим за безсмислието на тази институция, която гълта държавен бюджет – по-рано бяха 6 – 7 милиона, сега са се увеличили. Сега са още повече! Винаги сме били на позицията, че се касае за един инструмент, една палка в ръцете на чужди сили за осъществяване на колониалния модел, за налагане на определени стандарти в нашето общество, за вменяване на вини – тоест на българския народ, който уж дискриминирал някого, лишавал го от права и, видите ли, затова пострадалите, онеправданите, унизените е трябвало да имат защита и тази защита била в тази комисия! Някога тя беше под вещото ръководство на ДПС, беше място за отпаднали кадри от парламента на ДПС, беше нещо като пристанище и убежище на този и онзи депесар. Минаха години, но нещата там не са се променили особено. Явно традициите, които са си създали при нейното учредяване, и в годините, досега са толкова здрави, че Комисията продължава да бъде един репресивен орган срещу българите и най-редовно се вменяват вини на определени хора – пишат се актове, плащат се глоби за това и за онова. Във всичките тези години нито веднъж, ако има някаква дискриминация в България, не видяхме казуси, при които да бъдат наложени глоби на лица, които: в Кърджали и кърджалийско, за да се продаде хляб, изискват молбата и искането да бъде на турски език, или в „Шишеджам“, че се назначават само хора от една определена етническа група и там, в това предприятие, български не се говори, защото в това предприятие българи не работят, или още много примери все в тази връзка и в тази насока дискриминацията да се търси там, където тя не съществува. Знаете ли кое е новото през изминалата година в тази комисия? Чух, че в Комисията, в сградата, една от залите била кръстена на Кемал Еюп. Аз не съм му фен, но се притесних за този човек, защото да се кръсти зала или публично място на името на някого сочи и притеснява, че се е случило нещо с него? Слава богу нищо не се е случило с въпросния господин Еюп, но не знам – в началото мислех, че това е някакъв фолклор, че е някаква шега, но се оказа, че е истина! Има такава зала в Комисията, която е кръстена на този виден, този представител, това лице, герой на българската демокрация и парламентаризъм – бивш. Комисията плъзна по места, заговори се и започнаха да се създават структури по области, от центъра та надолу, и да се възпроизвеждат. Някога, още през комунизма, четяхме една книга „Законите на Паркинсон“ как администрацията се самоизгражда, саморазширява и тя си търси щатовете, секретарките, колите, сградите, разклоненията – и тази комисия е един типичен пример в това отношение, в това направление. Вие сега ще попитате какво да правим? Тази комисия е според европейските изисквания, това ни е спуснато от Брюксел, това е елемент от нашата принадлежност към този свят. В евроинституциите има широко разпространени, изградени и разклонени подобни институции и мрежи, не можем да направим нещо по-различно. Ние от много години пледираме за закриването на тази комисия. Първо, както Ви казах, струва пари, и то милиони, а друго, тя не върши нищо и е повече вредна, отколкото полезна. Както и в други случаи се случва обаче от начало, когато говорим нещо, почнали сме преди много години, обществото узрява постепенно, затова го и говорим, този път за пореден път Ви го казваме и настояваме: дано като общество, като парламент узреем колкото може по-скоро по ликвидирането на тази институция като вредна и излишна за българското общество!

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, госпожо Джумалиева! Господин Хюсеинов, добър ден! Миналата година докладът, който Вие предоставихте, тъй като беше в началото на новия парламент, мина между „капките“ – нямаше разисквания, нямаше дебати. Очертава се и тази година да има скромни по същество дебати. Госпожо Джумалиева, искам да Ви обърна внимание на следното: не че не бива да се закрива, а Комисията по дискриминация трябва, освен да разшири дейността си, да влезе в ролята си на Комисия за защита от дискриминация. Докладът е доста обемист, който го е прочел, ще си направи съответните изводи, но за мен той не се различава по същество от миналогодишния и ми прилича повече на рекламна брошура, отколкото на самия отчетен доклад на Комисията за защита от дискриминация. Ние като Народно събрание не бихме желали той да изглежда така, защото Народното събрание одобрява Вашия доклад, Вашите предложения, както и Вашите заплати, които никак не са малко, както и Вашите предложения за разширяване дейността с отваряне на нови офиси, тъй като, според доклада на председателя на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, имало изискване от Европейската комисия за борба с дискриминацията, антисемитизма и така нататък. Естествено, във всеки един от отделните състави Вие посочвате съответните примери за дискриминация, но за мен са много важни няколко неща, които посочих, както миналата година в Комисията и по-миналата година споменах в залата. Не виждам никъде Комисията, особено първи състав, който има много важната функция да се самосезира във връзка с възникващи проблеми от етнически и расов характер по признак „етническа принадлежност“. Мога да Ви изброя много примери, дори ще Ви предоставя една малка книжка, която сме издали, за да видите какво се случва в България, особено миналата година. (Реплика от народния представител Юлиан Ангелов.) Госпожо Джумалиева, миналата година – 2017-а, имаше парламентарни предсрочни избори. Вие предполагам сте станали свидетел и сте наблюдавали, както и цялото българско общество, едни сцени на българската граница, когато българска гражданка беше избутвана и не беше допускана да влезе в родината си, за да гласува. Това го прави действащ вицепремиер в момента. Това се случи от негова страна. Искам да попитам колко пъти Комисията е предоставяла документи и материали по дадено дело на наказателен съд? Освен че излизат със становище да бъде глобен съответният човек, колко пъти Вие – тъй като това е във Вашите правомощия, сте изисквали това дело да продължи? Това в самия доклад никъде не се посочва, а е важно, защото във Вашите правомощия влизат тези задължения, защото има изключително голямо напрежение по етнически, религиозен и расов характер в българското общество. Искам да попитам, тъй като Вие обръщате специално внимание на взаимодействията с различни институции: какво е взаимодействието на Комисията с Министерството на вътрешните работи и най-вече във връзка с хулиганството по българските стадиони? Защото в последните няколко дни наблюдаваме и открита проява на неофашизъм, а такива имаше миналата година и то много. Искам да Ви задам и въпроса: дали някой във Вашата Комисия следи какво се случва специално в българския парламент по време на парламентарен контрол? Защото от тази трибуна има десетки, стотици въпроси, зададени към вътрешния и правосъдния министър за прояви на фашизъм и неофашизъм, за откровена дискриминация по отношение на български граждани. Това е важно за дейността на Вашата Комисия, госпожо Джумалиева. Също така, както споменах преди малко, за взаимоотношенията: дали изобщо имате такива с МВР? Изисквайте от Министерството на вътрешните работи, защото те казват, че разполагат с видеозаписи от стадиони и около стадиони, за да видите как и по какъв начин се рисуват малки деца със свастики, как самите агитки се обръщат към футболисти от небългарски произход, с какви изрази и епитети. Според мен това именно ще доведе до онзи смисъл, който е заложен в началото на чл. 40, ал. 1, в която се казва, че Комисията за защита от дискриминация е независим, специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация и така нататък. Основната функция на Вашата Комисия е да предотвратява дискриминация, превенцията от дискриминация, уважаема госпожо Джумалиева и господин Хюсеинов. Аз съм сигурен, че Вие ще вземете препоръки от това, което днес се говори в тази зала, за да може новият състав, който беше избран миналата година, да заработи в пълнотата си. Преди малко преждеговорившият колега спомена, че всички Вие сте от „Движението за права и свободи“. Моля Ви специално, целият състав да обърнете наистина внимание на препоръките, които днес Ви отправям. Бих искал да обърна внимание на регионалните Ви структури. В самия доклад Вие посочвате в рамките на четири страници тяхната дейност. А преди малко от Доклада на председателя на Комисията по вероизповеданията и правата на човека стана ясно, че Вие желаете разширяването на тяхната дейност. Госпожо Джумалиева, Докладът е от двеста и няколко страници и според мен докладът, който трябва да предоставят самите регионални дирекции, трябва да бъде толкова, колкото е докладът на самата Комисия. Затова също въпросът е: колко случаи на подобен род дискриминация от расов и етнически признак има, а дори и политически признак, колко подадени жалби от регионалните към Централната комисия? Защото по-голямата част от Доклада е свързана с това каква дейност са изпълнявали отделните състави на Комисията в София. Дори ще се радвам да видя някой ден да доживеем да се самосезирате, когато народен представител в българския парламент си позволява по най-грубия начин да обижда и да разделя българското общество на Ваши и наши. И това го прави председател на Комисия. Как български народен представител си позволи да обижда цяла българска общност, български граждани, родени в тази държава, независимо че са от друг етнически произход? И нищо! Ето това са важните въпроси, които Комисията трябва да си зададе и да работи в тази посока. Изрично подчертавам, че Вие сте независим специализиран орган, въпреки че чуваме някакви бръщолевения от рода кой на кого бил. Имате пълната свобода да работите в качеството си на Комисията за защита от дискриминация. Преди да завърша, ще кажа, че ние от „Движението за права и свободи“ не приемаме Доклада в този му вид, ще се въздържим при гласуването. Ще завърша с една гатанка, която гласи: „Родило се – не шава, яде – пък не става“. Недейте се подчинява на тази гатанка. Бъдете Комисия за защита от дискриминация! Благодаря Ви.

Госпожо Председател, дами и господа! Господин Ибрямов, за мен е много интересно, отново размахвайки този пасквил, който Вие наричате „книжка“, където вътре имало ужким доказателства за нетолерантност, дискриминация, неспазване на човешки права – така твърдите, защо все пак вътре в този пасквил, който сте направили, не е написано кой го издава и кои са авторите на това литературно съчинение. Защото то е леко като съчинение, което прави внушения – на едната страница счупени гробове на една етническа общност, на другата страница лица от „Обединени патриоти“. Тоест, когато отвориш книжката и хората от чужбина като четат – това е Вашата цел, да свържат все едно, че ние сме отишли да потрошим гробовете на някого. Това е целта Ви! Това е пасквил, но нямате смелостта вътре да напишете кой го издава. Вие може да твърдите кой го издава, но няма нито автори, нито издателски номер, нито кой го издава, както трябва да бъде по закон. Така че Вие с едно закононарушение искате да покажете и направите така как „Обединените патриоти“ едва ли не са дискриминатори, хора нетолерантни и така нататък. Така че имайте смелостта поне да напишете авторите вътре. Издайте я наново, напишете кой го издава – да се знае, за да може да си носи съответната съдебна и наказателна отговорност. (Шум и реплики.)

Госпожо Председател, колеги, аз можех да поискам и друга процедура, но няма смисъл. Господин Ибрямов, Вие току-що показахте как може да се пристъпва законът и как може човек да се възползва от служебно положение като народен представител. В момента Вие се опитахте да влияете на решение на Комисията. Тъй като сте подали жалба за дискриминация срещу мен, бъдете търпеливи да изслушате и да не влияете на решение на Комисията. Едва ли не Вие и заплашвате леко Комисията, че да вземе еди-какво си решение, защото Вие няма да гласувате или не сте доволни от тази комисия. Това не е редно. Не мога да разбера как може човек по този начин, толкова грубо, да се намесва в работата на държавна комисия. Това че сте народен представител не значи нищо. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Госпожо Председател, уважаеми колеги! Дали значи, или не, че български народен представител е народен представител, господин Велчев, прочетете Конституцията и ще разберете какво означава да си народен представител. Колкото до това дали съм заплашвал Комисията, Вие твърдите точно обратното. Не си позволих нито веднъж в изказването си да казвам „заплашвам“. Помолих ги, когато има такива случаи, да се самосезират. А това, че има жалба срещу Вас, естествено, Комисията ще излезе със съответното решение, надявам се в правилна посока. (Шум и реплики от ГЕРБ: „Коя е правилната посока?!“) Колкото до първоначалния репликиращ, ще помоля да прочетат много внимателно книжката, да се запознаят вътре с откъсите, които са публикувани и тогава пак можем да си говорим на тази тема, но всичко е факт и на база официални данни, които са изнесени в българските електронни медии и телевизия. (Реплика от народния представител Юлиан Ангелов.) Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Мислех днес да не взимам думата, но все пак имаше поставени конкретни въпроси, а аз лично като човек също имам определени възприятия, а дори ни казаха, че като институция сме ненужни и непотребни. Лично аз бих преглътнала своето его, но в името на българската Комисия за защита от дискриминация съм длъжна да взема отношение по днешния дебат във връзка с отчета на нашата институция. Първо, искам да кажа, че лично аз като човек и като председател на Комисията за защита от дискриминация, започнал втори мандат, съм свикнала с упреците към Комисията, че тя е ненужна, непотребна, че там се харчат много милиони като бюджет и като големи заплати. Тук ще кажа, че вероятно – да, Вие като народни представители, като депутати може и да нямате нужда от Комисията за защита от дискриминация, но ние сме призвани да защитаваме интересите на всички български граждани. За нас е важно, когато хората от малките населени места са загубили своята вяра и доверие, включително във всички български институции, намерят силата и куража да се обърнат към нашата институция като пристан за последна надежда. Ще кажа още нещо, че бюджетът на Комисията за защита от дискриминация, когато е била създавана българската комисия, е бил 3 млн. 500 хил. лв. – това преди повече от десет години, днес сме с много по-намален бюджет и с много по-голям щат на Комисията за защита от дискриминация, който е малко над 2 млн. лв. Другото, което искам да кажа: много е лесно да се каже: „Закрийте тази институция!“. Много е лесно да кажем: „Нямаме нужда от защита правата на българските граждани!“. Няма човек – няма проблеми. Това ми подсказва на мен. Във връзка с въпросите и упреците, които бяха отправени към отчета на Комисията за защита от дискриминация, ще кажа няколко неща. Отчетът на Комисията за защита от дискриминация, ако някой го приема като рекламна брошура, може за него това да е възприятието, но ние всяка година се стараем в сравнително еднотипен вид да представим отчета на Комисията по простата причина, че дейностите, с които се занимава българската институция и единствен орган за равнопоставеност в България, са изключително многообразни и разнообразни. И искаме да има определена систематизация, която много лесно да ориентира Вас, народните представители, в дейността и Вие дори да може да направите сравнителен анализ с другите изминали години през които сме се отчитали като институция пред Народното събрание. По въпроса за самосезирането, аз помня критиката, която ни отправихте, когато ни изслушвахте за новия мандат миналата година. В тази връзка смея да твърдя, че се опитваме да сме много по-активни, отколкото през други години. Тук ще посоча самосезирането за дома на децата „Хризантема“. Самосезирането във връзка с детето, на което му беше отказано лечение. Имаме над шест самосезирания. Но искам отново да подчертая да не се правят внушения по отношение на българските граждани, че те могат да се обръщат към българската Комисия за защита от дискриминация единствено и само в случаите, когато се касае за етнически или религиозен признак. Ние в Комисията изключително много се гордеем, тъй като българската Комисия за защита от дискриминация на европейско ниво е признато, че е една от комисиите, които разглеждат най-много признаци. Признаците са 19 на брой. Те са изброени неизчерпателно и може, и по други признаци, които са предвидени в закон или международен договор, по който България е страна. Тук се включва лично положение, образование, религия, вяра, обществено положение, семейно положение и така нататък. Тоест изключително разнообразна е дейността и проблематиката, с която се занимава българската институция. Освен това във връзка със самосезиранията искам да насоча Вашето внимание, ако сте пропуснали в нашите отчети на Комисията за защита от дискриминация, да спомена отново процедурата, по която се извършват самосезиранията. Това е специална, формална процедура, която изисква решение на целия деветчленен състав на Комисията за защита от дискриминация. Самосезирането става по предложение на член на Комисията и след това трябва да има решение, като мнозинството да подкрепи самосезирането, за да започне производство пред българската Комисия за защита от дискриминация. Така че не е толкова лесно и това не зависи от специализираните, постоянни заседателни състави, в които заседават членовете на Комисията за защита от дискриминация. Това съвсем накратко за самосезиранията и за начина, по който ние подхождаме по този въпрос, който ни беше поставен. Иначе като институция аз се радвам на критиките и на предложенията, които биват отправени до нас, защото винаги съм гледала на критиките като на градивно нещо, като нещо, по което по-нататък можем да поработим, да помислим и, ако щете, да поставим нов подход в изготвянето на отчета на Комисията за защита от дискриминация. Мисля, че на този етап отговорих на така поставените въпроси. Благодаря Ви за вниманието.

Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Относно обсъжданата точка от дневния ред, тоест Доклада на Комисията по дискриминация, възникват следните въпроси при мен. Доколко нещата, които са представени в този доклад, работата, която е свършена, е достатъчно обективна, достатъчно професионална, достатъчно морална и така нататък, с оглед на няколко конкретни факта, които искам да припомня, да се надяваме един ден да получа и отговор от Комисията по дискриминация, защото такъв не получавам, включително и от предходния парламент, когато с писмо бях задал определени въпроси към Комисията по дискриминация. Познайте дали получих от тях изисканата от мен информация? Не, не я получих. В писмото те арогантно ми отговориха да си потърся информацията сам. Тоест, ние как да вярваме, че тази комисия наистина работи, както трябва? И за нас в тази комисия има проблем. Не може да отказваш на народен представител информация, която са длъжни по закон да предоставят не само на мен, а на всеки един български гражданин, който поиска информация от тях. Как да вярвам аз на Вашите отчети и на Вашите доклади? Как да вярвам, че всички решения, които са взети от тази комисия, са обективни и честни, при положение че не получавам исканите от мен отговори? А исканите от мен отговори са относно това каква е ефективността на Комисията за взетите решения от нея и колко от тези решения падат в българския съд? Защото огромната част от тази информация, която аз имам – неофициална, нямам такава от Комисията, българският съд отменя техните решения. Тоест, какво показва това? Че тази комисия не е ефективна или има некомпетентни, не знам. Защо тогава съществува, когато всеки български гражданин, на който е наложена някаква санкция срещу него, обжалва в съда и решенията падат? Значи има някакъв проблем. Трябва ли да си затваряме очите, че има проблем? Трябва ли да си затваряме очите, че може утре, вдругиден, да сме техни клиенти по някакъв начин? Не, не трябва да си затваряме очите. Когато има проблеми в дадена институция, тези проблеми трябва да се решават. Надявах се наистина, че ръководството на тази комисия, ще направи така, че самата Комисия да работи ефективно, за да има смисъл от нея, защото иначе ние не виждаме смисъл да има такава комисия. Всеки български гражданин… Нека да определим един съдебен състав във всеки един български съд, който да гледа такива дела по дискриминация, за да знаем, че решенията, които са взети, са обективни, професионални и санкциите, които бъдат наложени, ще бъдат изпълнени. Защото в противен случай, ако две трети от решенията ни падат в българския съд, защо съществуваш? За да харчиш обществени средства? Също така бях в предходния парламент член на Комисията, която е по правата на човека и вероизповеданията, където също бях задал определени въпроси, касаещи финансовата прозрачност на харченето на пари в тази комисия. Защото и днес беше намекнато затова как тя си разширява дейността и как са необходими повече средства. Бях попитал за конкретни неща, за които имахме информация, дали са верни, да получа информация – не получих. Нито писмено, нито на живо в Комисията, като зададох тези въпроси за определени харчения на пари. Не получих отговор. Считам, че това не е нормално! Не е нормално хора, които са избрани от българския парламент, да не отговарят на народни представители! Това не е нормално! Така че няма как да подкрепя подобен доклад на Комисията по дискриминация. Надявам се да си разровят архивите, да извадят писмото, което съм им изпратил, да си разровят архивите и в заседанията на предходния парламент на Комисията въпросите, които съм задал, и да ми отговорят, за да разберем каква е истината. Иначе как хората да повярват, че Комисията по дискриминация е справедлива и защитава правата на човека, при положение че те не отговарят на въпроси, които се задават от народни представители. Няма как да се повярва в това нещо. Или просто сме си уредили едни постчета и си кютаме там, и си действаме. Правим си решения, правим си отчети, пишем колко много решения, колко много случаи, ама каква е ефективността от тези решения, колко падат в българския съд, не ни вълнува. Защо да ни вълнува това нещо? Ние сме си направили отчета, свършили сме геройска работата. Краен резултат почти никакъв. Това са моите въпроси и това е моето желание да получа най-накрая, може да не е днес, пак казвам, разровете си архивите и ми отговорете, защото това е нормалното. Защото всеки един български гражданин има право да Ви пита и Вие сте длъжни да му отговорите, без значение колко сте ангажирани и дали имате административен капацитет, да отговорите. Ще си направите труда да отговорите. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ОП.)

Уважаеми госпожи и господа, скъпи братя и сестри българи! Днес сигурно е един от най-тъжните дни в българската история. В шумотевицата на деня посрещаме скъпи гости, заседаваме, решаваме непосредствени домашни, икономически, политически проблеми, гледаме доклада за ЧЕЗ, но май малко от нас се сещат, че днешният ден – 17 май, е денят на баташките свети мъченици. Много ми се искаше някои от братята българи от другите политически партии – ГЕРБ, БСП, „Воля“, на тези от ДПС не се надявах, той да направеше, да излезе от името на парламентарната група и да отбележи този ден. За съжаление все още не сме узрели. Защото върху костите на баташките свети мъченици дойде българската свобода. Априлското въстание беше успешно въстание, защото те, баташките мъченици, умряха. Българската православна църква, която е най-напред на процесите в България, която винаги е била права, която винаги е казвала истината и винаги е работила на полза Богу, и която за мен е най-големият институционален авторитет в България, извърши своето. Направи го, призна за свети мъченици загиналите в Батак. Това се случи към момента, когато някои хора се опитаха да оспорват станалото в Батак. Спомняте си една българска юда, финансирана с турски пари през Германия, творението, пасквила „Митът Батак“, с който се опита да омаловажи драмата, която се беше разиграла в този градец. И тогава ние реагирахме остро, непримиримо. Това беше едно от основните ни послания тогава, защото миналото не бива да се забравя. Ако дължим нещо на българския народ, то е ден, който Българската православна църква е обявила за ден на Светите мъченици – 17 май, това да се случи и в българския парламент – да бъде признат геноцидът на българите. Едно от величията на българския парламент, като еманация на българския народ, като негово представителство в най-висша степен, е, че нашият парламент призна геноцидите над други народи и съвсем правилно, това е похвално – да признаеш мъченичеството на други народи и да се бориш за историческата правда. Българският народ заклейми човеконенавистни и престъпни режими, които в един или друг период са измъчвали народите и човечеството. Ние сме длъжници, защото и до този момент не сме признали многовековния геноцид над българския народ, който е започнал през средата на XIV век и за негов край се считат ужасните събития, случили се през 1913 г. с българите от Източна Тракия, хиляди и десетки хиляди от тях за последно в края на страшното османско робство, също убити, заклани, оставили костите си по родните си места – родните места, част от българското национално землище. Не мога да разбера докога ще отлагаме това признание? А то е много важно не само от почит към мъчениците, не само за да си спомним миналото, а и за да осъзнаем някои процеси, които са актуални и днес. За да сме наясно, че османското робство е върнало народа ни столетия назад, за да сме наясно къде са причините за това, за да оценим подобаващо факта на Освобождението на България, защото и в тази връзка се чуват гласове „против“ Освобождението на България, което ние не отбелязахме подобаващо по случай 140-годишнината. Но това е тема за друг разговор. Защото вследствие на този геноцид ние, българите, в един момент сме останали 250 хиляди на брой. Четете професор Гандев и неговото прочуто изследване, в което професор Гандев е доказал всичко по османски документи и по архиви. Представете си какъв е бил размерът на този геноцид, неговите мащаби и неговите последици. Това е също, казвам, част да осъзнаем настоящето и фактът, че последиците от грозното османско робство все още не са преодолени. Но това е също тема за много голям разговор и едно признаване на геноцида над българите по време на Османската империя от XIV век до 1913 г. ще ни проясни и този момент, ще ни даде отправни точки за осъзнаване какви са проблемите и днес по отношение на наследството от османската империя. Тук признаването на геноцида над българите ще ни даде отправна точка и ще ни направи по-решителни в търсенето на онези компенсации за които толкова дълго говорим и вследствие на искането на „Атака“ в едно от предишните народни събрания беше гласувано решение правителството да бъде задължено да работи за обезщетенията на тракийските българи, по който въпрос на всички нас като народни представители, когато ходим по избирателните си райони, десетки хора ни поставят проблема: „Така ли е?“, „Така е!“. И така аз ще завърша с този призив да станем на крака и да почетем паметта на мъчениците от Батак и всичките, сигурно милиони, българи, станали жертва на геноцида над българите през годините на османското робство.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Джумалиева, уважаеми господин Хюсеинов! Някак си по естествен начин от Декларацията за Батак преминахме и към днешната тема. В голяма степен мога да кажа, че внимателно се запознах с Доклада на Комисията за защита от дискриминация, съответно внимателно изслушах дебатите, които станаха. Съгласен съм с част от направените констатации, те наистина така се налагат и след като човек се запознае с Доклада. Не мога да съм съгласен с това, че Докладът не е нищо, още повече е един обхватен, голям доклад – от около 200 страници, точно 200 страници. Съгласен съм с това, че в него в известна степен има стремеж и за изброяване, а с това изброява на обстоятелства, на проверки има и леко така плъзгане към лустросване на някои от събитията. Но в голяма степен в Доклада няма това, което го имаше през първата година на Комисията, когато се ползваше за бухалка определено, а също в Доклада няма и тези някои екзотични проверки, които намираха място в него. В тази връзка се налага и становището на Социалистическата партия и нашата коалиция, че ние ще подкрепим този доклад. Убедени сме, че Комисията има място в обществото, че именно в тази комисия трябва да обсъждат въпросите на дискриминацията. В днешно време, когато обществото е все по-бедно, все по-разграничаващо се едно от друго, разслоено, все по-дискриминиращо се – мястото във всички случаи на обсъждането е именно в Комисията за защита от дискриминация, а решението и обсъждането на дейността на Комисията е в българския парламент и не заради Европа, а заради България и българското общество. А на колегите управляващи, които по определени теми виждам, че не намират общи разбирания, а нещо повече – имат и много различия, препоръчваме, ако има нещо, което би могло да бъде оптимизирано в Комисията, или с нещо, което да се препоръча дейността да бъде оптимизирана, да го направят – било в Комисията, било в парламента, със съответни препоръки и внесени проекти за промяна на законодателството. В тази връзка, още веднъж казвам, ние ще подкрепим този доклад, защото мястото му е точно да бъде обсъждан тук – и събитията, и обстоятелствата, които обсъждат, намират място в него.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Точно преди година, пак в тази зала, със старта на 44-тото Народно събрание тук чухме две неща. Едното е тезата, че тази комисия е ненужна. Пак тогава, второ, което ние чухме, бяха престрелките на база на етническа и не бих казала религиозна принадлежност. Уважаеми колеги народни представители, след като ние като Народно събрание сме решили, че тази комисия е нужна, значи това е така. Мисля, че е неуместно да се задават въпроси тя върши ли добре работата, тя нужна ли е и че тази комисия просто трябва да си върви. Всичко това за мен е една индиректна обида и към членовете на тази комисия, и към членовете на комисията, към която и аз принадлежа. Защото говорим за комисия, която работи с един от най-малките бюджети. И пак казвам, това е на фона на множеството агенции, които са създадени, които обслужват една огромна нормативна база и харчат публичен ресурс. Но говорим и за 19 показателя, признака, по които се отчита дискриминацията върху българските граждани. Трябва да Ви кажа, че тази комисия е нужна. Тя представлява един преден фронт, който служи като буфер и поема недоволството на нашите граждани, които се считат, че са дискриминирани по един или друг признак. Ето защо мисля, че тази комисия не само е необходима, но тя трябва да бъде и пазена. Защото Комисията за защита от дискриминация е нашият, българският феномен – феномен, който ни учи на толерантност, на справедливост; феномен, който пази хората да не излязат на улицата и там да търсят своите права преди да са посегнали към своите жалби и сигнали до съда. Благодаря Ви.