31 май 2018 г.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! На 23 май 2018 г. с Постановление № 84 на Министерския съвет е прието изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения. Това са схемите „Училищен плод“ и „Училищно мляко“. С това Постановление и писмо за неприсъствено приемане от Министерския съвет, с незабавното му и явно много наложително публикуване още в петъчния брой на 25 май 2018 г. в „Държавен вестник“ вече са факт новите промени за кандидатстване по гореспоменатите схеми. Цяла година не стигна на Министерството на земеделието, храните и горите да подготви промените в Наредбата, касаещи прилагането на европейските схеми за „Училищен плод“ и „Училищно мляко“. Тези, които досега осъществяваха изпълнението на програмите, бяха силно изненадани от тези промени. Те не бяха нито информирани, нито някой беше търсил тяхното мнение. Промените са плод на силно лобистки интереси, които целяха да се предложи дискусия в рамките на месец, и съответно предвид старателния прием през месец май, да не съществува каквато и да е хипотетична възможност за промяна на параметрите на изискванията. Едва на предвиденото изслушване в Комисията по земеделието и храните се разбра, че разговори не са водени със заинтересованите страни и не са коментирани правилата за реализация на програмата. Въпросът е: защо? Търсим отговор, но такъв няма и на инат се приема нормативен акт, който създава сериозно безпокойство за това дали все пак българските деца ще имат достъп до плодове и млечни продукти. Кой носи отговорност за закъснението, за липсата на каквато и да е комуникация с тези, които досега са изпълнявали своите ангажименти и са доказали възможността да реализират програмите? Последните изменения в Наредбата бяха подложени на сериозен обществен интерес, обсъждания и с изключително много жалби от заинтересованите страни, въпреки всички опити от Министерството на земеделието, храните и горите да прикрият създалата се ситуация. Проведоха се и срещи с представители на всички заинтересовани страни. Дебатира се и в Комисията по земеделието и храните, дебатира се също така и след покана на министър Порожанов за делови разговор в Министерството на земеделието, храните и горите с представителите на бизнеса и производителите. Даже и тази среща, проведена на 22 май, непосредствено след заседанието на Комисията по земеделието и храните, отново не доведе до постигане на разбирателство между заинтересованите страни. Независимо от това, тя на следващия ден е приета. Приета е въпреки предложението на министър-председателя на Република България на заседание на Министерския съвет от 16 май да се оттегли точката от дневния ред, докато не се осъществи среща между заинтересованите министри, на която да се детайлизират нещата, защото „смисъл няма да има“. Тази среща не е предвидена видно от изказванията и на заместник-министър председателя Валери Симеонов, който категорично заяви, че това постановление е прието „на сляпо“ и Наредбата е сведена до едно изречение, в което може да се изброят печелившите фирми. Приета е Наредба, която противоречи, и има решение на Комисията за защита на конкуренцията № 482 от 4 май 2017 г., че дори и досега действащата наредба не дава достъп на всички кандидатстващи по схемата и нарушава основния принцип за правилата на конкуренцията. Приета е Наредба, която дава предпоставка за фалит на около 500 фирми в България, които в продължение на няколко години успешно осъществяват дейностите по схемите и са постигнали близо 95% усвояемост по средствата на тази схема. Уважаеми господин Порожанов, един от мотивите Ви за приемане на тази спорна наредба е да засилите възможността производителите да правят директни доставки, както е в цяла Европа – чрез насърчаване на късите вериги. Съгласно § 1, чл. 11 от Делегиран регламент № 807 на Комисията е ясно уточнено какво иска да се каже. Оттук също така става видно, че доста криворазбрано прилагате определението за къса верига на доставката. Не е възможно производителите да правят директни доставки до учебните заведения и чрез къса верига на доставките не се дава приоритет на производителите. Възможно е земеделският стопанин само чрез един посредник – търговец или преработвател, да реализира своята продукция до училищата. При прилагане на обединената схема „Училищен плод и училищно мляко“, от една страна, на държавите членки за периода от 2017 – 2018 г. до 2022 – 2023 г. в Европейската комисия в редица работни групи дават насоки как съответните държави членки да залагат ясни и обективни критерии с цел недискриминационно третиране на всички потенциални кандидати и да не се правят съществени промени в критериите за подбор, след като бъдат зададени. В нито една държава членка не се дава приоритет на една потенциална група доставчици пред друга. Това е пълен парадокс, това е създаване на монопол! Държавите членки залагат приоритет на продуктите – на продуктите, а не на производителите. Именно така ще се стимулира българският производител – чрез даване на приоритет на българската продукция. Сега, уважаеми господин Министър, по същество. Защо с тази Наредба ще цари пълен монопол на определени производители с цел преразпределение на пазара в България? С тази наредба се отваря още повече ножицата между малкия и големия бизнес, с тази наредба се обслужват определени интереси. В България има общо 225 млекопреработватели: 53 произвеждат различни продукти по БДС, а 20 произвеждат и така заветните три за кисело мляко, кашкавал и сирене, от които девет са участници само по схемите. Само тези девет производители на млечни продукти могат и са участвали в схемата за училищно мляко. Ето защо предполагаме, а и както се каза в Комисията по земеделието и храните, че: „България вече е разпределена между двама земеделски стопани“, че кандидатстват двама производители. Единият измежду тези девет, които са участвали по схемата за предходната година, а другият за първи път ще участва. Ето пример. По програмата се предоставят само кисело мляко, кашкавал и сирене по БДС. Предполагаме, че и двамата производители ги имат. И двамата имат равен брой сертификати и ето най-интересния критерий, който всъщност е ключът към палатката – по-голям опит по схемата на база на брой учебни заведения. Опит имат само споменатите девет производители. Това автоматично означава, че завинаги по схемата ще участват девет производители, освен ако не започнат пряко да се конкурират, а въпросните търговци изобщо не са част от веригата. Ето как изчезва конкуренцията и как се създава монополът на определени производители в млечния бранш и на тяхното място идват корупционните практики. Тук е мястото да попитаме министър Порожанов: продължава ли да поддържа думите си от 16 май 2018 г. на заседание на Министерския съвет, че „такова преразпределение на пазара няма да е толкова драматично за въпросните търговци“? Посочените критерии не са обективни спрямо свободната търговия и нарушават конкуренцията между производител и търговец. Нека за последен път стане ясно, че схемите са предназначени за подобряване на разпространението на селскостопански продукти и за подобряване на хранителни навици на децата. Схемите нямат за цел да подпомагат млечния сектор в общността; схемите нямат за цел монополизиране и картелизиране на тези сектори; схемите нямат за цел да обслужват определени лица, близки до властта. Уважаеми политици от ГЕРБ, Вие посегнахте и на млякото за деца, за да напълните джобовете си! Спрете с Вашите схеми! Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Наредбата, за която стана въпрос в прочетената декларация, наистина предизвика много ожесточени дебати в Комисията по земеделието и храните, когато беше изслушването на министъра по повод наредбата. Тогава бяха поканени всички заинтересовани страни. Разбира се, Вашата роля като опозиция е да критикувате управляващата коалиция, кабинета и техните решения. Искам категорично да заявя, че промените във въпросната наредба са насочени единствено с цел да осигурят възможно най-добрата доставка от български производители на българско производство на плодове, зеленчуци и млечни продукти по схемите „Училищен плод“ и „Училищно мляко“, финансирани с европейски средства, на българските деца. Ще кажа няколко цифри. Към момента 90% и повече от тези доставки по европейските схеми се доставят от така наречените търговци и за никакъв монопол на който и да е производител, камо ли приближен на властта, не може да става въпрос. (Шум и реплики.)

Да, целта на дебата в Комисията по земеделието и храните беше да се постигне консенсус и смятам, че в достатъчна степен бяха разбрани страните. Разбира се, по конкретно изброените критерии и детайли сигурно дебатът може да продължи. Според мен най-нормалното е политиката на подкрепа на производителя да продължи както в този нормативен акт, така и в който и да е друг, уреждащ обществените отношения в българското земеделие, в българското производство на храни. В крайна сметка и отляво, и отдясно във всички дебати в залата е ставало въпрос за постигането на една цел – подкрепа на българското производство. Не виждам нищо лошо, напротив, само може да заслужава адмирации да провеждаме политики за подкрепа на българското производство, каквато е наредбата. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря, госпожо Караянчева. Искам да върна залата към дневния ред, защото в него е записано да обсъждаме общата селскостопанска политика след 2020 г. Въпросът, който се постави сега, е изключително важен, защото е скандален. Затова нека да го разгледаме на отделно заседание на Народното събрание, а не в този случай.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Въпросните изменения в постановлението, респективно наредбата, безспорно целят даване на възможност на производителите да бъдат част от тази схема. Тази възможност беше дадена още преди 2016 г., но с обратно изменение в наредбата. По време на служебното правителство тя беше отнета. Наредбата е пусната за публично съгласуване в началото на месец април, ако не се лъжа – 4 април. Постъпили са всички бележки, мнения и становища. Направихме няколко срещи при вицепремиера Симеонов, който имаше обструкции по някои от темите. Разбира се, част от бележките бяха отразени. Каква е ситуацията в момента? По схемата се обслужват над 450 хил. деца в детските градини и училищата. Деветдесет и четири процента – над 430 хиляди се обслужват от плода от така наречените „търговци“, с цялото уважение към тях, които извършват този процес. Производители са само 4%. В схемата за млякото съотношението е подобно – 9% срещу 90% и малко повече. Когато говорите за монопол, в частта на търговците има фирми, като поне пет от тях са с обслужване между 200 и 300 учебни и детски заведения, което не влиза в никакъв контекст на регламентите за монополно положение и така нататък. Много добре знаете, че по отношение на плода трудно производителите биха се включили при сегашните изменения. По отношение на училищното мляко. Разфасовките, отговарящи на българския държавен стандарт за мляко, сирене, кашкавал – за прясното мляко знаете, че не е по БДС, там има достатъчно други регулации – за всички продукти се правят от производителите. Те се дават на дистрибуторите да ги занесат. Там няма допълнителна манипулация, там няма каквато и да е допълнителна манипулация. Даването на възможност на производителите да се включат в този процес смятам за приоритет, който Министерството на земеделието задължително трябва да направи. С отлагането на наредбата, със забавянето на свикването на среща, която аз настоятелно исках да се проведе след 16-и, смея да твърдя, че единствено се целеше протакането на срока – 31 май тази година. До 31 май се приемат предложенията за кандидатстване за следващата учебна година. За да изпълня това, което Министерството е предложило за защита на интересите на производителите, се наложи приемането на наредбата по този начин. Не смятам, че по някакъв начин сме нарушили какъвто и да е интерес. Няма да влизам в дебата за тълкуването на КЗК, за късите вериги на доставка. Темата е много дълга. Уважаеми господин Стоилов, уважавам всичко, което казахте. Можехте да го споменете и на заседанието на Комисията по земеделие. Там нито един представител на БСП и на останалите политически партии не беше против. Не всички го подкрепиха, но никой не беше против. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Изправени сме пред най-големия грабеж за всички времена, който се подготвя – предложението на военния министър Каракачанов за изхарчването на 6 милиарда български народни пари за въоръжаване. Защо казвам „най-големия грабеж“? По-голям, по-противен и по-опасен от пирамидите, по-опасен от това, което се случи с ограбването на толкова много хора от КТБ! Защото, докато ние, българските граждани, имахме право да избираме дали да си даваме парите в пирамидите, дали да си влагаме парите в банки, които в последствие могат да фалират, тук нямаме никакъв избор! С едно решение Каракачанов бърка в джоба на всички българи! Аз и милионите българи, които не искаме да си влагаме парите в самолети, а искаме да ги дадем за образованието на младите хора – нас никой не ни пита. Ще одобрим ли такава сделка?! Тук последната инстанция е съвестта на българските народни представители, представители на целия български народ, а не на една определена прослойка. Прегледах предизборните програми на всички формации, представени в парламента, а и тези, които са извън парламента. Слушах и дебатите по време на предизборната борба. Никой не говореше, че най-важното, най-първото нещо, което трябва да направим, е да дадем 6 милиарда за закупуването на няколко самолета – най-безсмисленият харч, който може да бъде направен в една държава, в която всеки ден ни показват дупки, фалиращи болници, липса на здравеопазване и умиращо образование! Това ли Ви е патриотизмът, уважаеми колеги от ОП?! И тук ще направя разграничението – искам да се извиня на колегите от НФСБ и от „Атака“, защото виждам, че те не са активни в това нещо. Защото с това предложение, с тази сделка на практика Каракачанов погребва „Обединените патриоти“. И ако Валери Симеонов и Волен Сидеров не се разграничат от това нещо, на следващите избори ще си получат наградата от българските избиратели. На следващите избори да се явят с първа точка: купуване на самолети, а не първа точка: пенсии! Защото сега се оказа, че пенсиите на българските пенсионери „излетяха“ със самолетите на Каракачанов. (Оживление в залата.) Младите хора с все по-голяма сила ги засилваме към Терминал 2, а пенсионерите ги пращаме на Граф Игнатиево да си търсят пенсиите! Това по същество е предложението на Каракачанов. Ние сме още по-крайни. Ако членството в НАТО го разбираме като ограбване на българския народ, то за какво ни е тогава това членство?! Ние ще продължаваме да поставяме въпроса – или нормално, достойно партньорство, в което всеки партньор се опитва да има равнопоставеност с останалите партньори, а ако не – на нас такива партньори не ни трябват. Ще цитирам канцлера на Австрия. Той казва: „Русия е важна за нас, а САЩ стават все по-ненадежден партньор.“. На тези клакьори, които сега ще ни кажат: „Ама имаме ангажименти към НАТО“, ще цитирам много по-голямата и много по-важна организация, в която не членуват определена група страни, а целият свят – Организацията на обединените нации. Генералният секретар на ООН господин Гутериш, като очертава визията за глобално разоръжаване, казва: „Разоръжаването е грижа на всяка страна“, включително и на България, уважаеми Патриоти, защото сме подписали договори с ООН и сме членове на ООН. Разоръжаването трябва да обхваща всяко оръжие – от ръчни гранати до водородни бомби. Между ръчните гранати и водородните бомби влизат и самолетите. Така че нека да си изпълняваме ангажиментите – не само където има далавера и корупция, а да изпълняваме и ангажиментите си в посоките, към които върви модерният свят. Модерният свят върви към разоръжаване. Тръмп се среща със Северна Корея, за да се разоръжават, а Вие говорите само за покупка на военна техника! Забравихте за всички други обещания, които имате, а това са болките на българския народ. Извън всичко това, няма как да не коментирам изказването от вчера и опита за внушение, като се задава въпрос: кой му плаща на Марешки? Уважаеми колеги Патриоти, ако сте свикнали на Вас за всичко да Ви плащат, това по принцип го наричаме продажничество. Ако Вие сте такива…

Аз казвам, че ако Вие сте такива, но много внимателно го казвам, мислите ли, че няма други истински български патриоти, истински български нормални граждани, които могат да направят и нещо за благото на народа си, а не само за собствения си джоб? Така че внимавайте с тези си изказвания, плюс другите, че видите ли, Марешки и неговата група били против, защото не участвали в далаверата. Ами то само по себе си означава, че всичките, които са „за“, участват в далаверата, но не за нещо, което е добро за България, а в далаверата. Няма как да не отбележа и странното самопризнание на президента Радев, че е невежа в темата „Отбрана“. Да, аз нямам претенции, че съм много сведущ, затова не съм станал военен, не съм станал генерал, не съм станал летец, но той и тези, които са ръководили армията и са я съсипали… Това ли иска да каже под „невежество“? Аз съм абсолютно съгласен, че това е опасно и на практика с тяхното невежество и съсипването на армията са довели до там, че националната ни сигурност да бъде пробита. Но ще добавя: много по-опасно от невежеството в армията, в темата „Отбрана“, много по-опасни са прекалената осведоменост, прекаленият професионализъм в сферата на корупцията, в сферата на корупционните сделки! Така че нека всеки да се изправи пред съвестта си, да попита неговите избиратели – ние ще попитаме всички избиратели – здравеопазване, образование, вътрешен ред и сигурност или отбрана? Нека те да ги приоритират, да ги подредят по техните приоритети, пък ние трябва да се съобразим с това. Благодаря Ви за вниманието. Надявам се всеки да си направи поуките и да вземе правилните решения. Благодаря. (Ръкопляскания от „Воля“.)

Госпожо Председател, дами и господа! Свидетели сме от няколко дни насам на една пропаганда, която се шири от страна на партия „Воля“ и на господин Марешки срещу това, че България трябва да гарантира националната си сигурност. Свидетели сме на това как се манипулират цифри, факти и всичко останало с цел да се омаскари българската политика в днешно време и българското управление, което иска да защити националния интерес. Тези решения за превъоръжаване на Българската армия са вземани от много правителства досега. Господин Марешки, разбира се, излиза, той не иска да чуе, но най-вероятно трябва да отговори на въпроса: защо, аджеба, се сети точно сега да повдига този въпрос? Има ли някаква причина? Някой може би му е подсказал или изпълнява може би някакви други поръчки и интереси? Защо? Той говори как ние, „Обединените патриоти“, сме пренебрегнали интересите на българските пенсионери. Напротив, именно благодарение на нас в правителствената програма за управление на страната беше вкарана увеличена индексация на минималните пенсии и на всички останали пенсии. От 1 юни отново всички пенсии ще бъдат индексирани и ние си изпълняваме нашата програма. Дори изпълняваме и програмата на партия „Воля“, и на господин Марешки, където ясно е записано в предизборната им програма за модернизация на трите видове войски. Ние изпълняваме и Вашата програма! Или може би Вие се отказвате от програмните си начала?! Може би това, което сте говорили на избирателите и сте го записали като програма, в днешно време не Ви харесва и търсите някакъв друг модел на популизъм, за да се харесате на определени кръгове или да обслужвате кръгове с определени интереси. В последните дни слушам как господин Марешки определя българските национални интереси – какви са те. Пази боже, Марешки да определя българските национални интереси. Пази боже! Другото, което мога да му кажа, защото той има съмнение как ще гласуват българските избиратели на следващите избори и дали ще подкрепят „Обединените патриоти“: не се притеснявайте за това! Ние сме поели своя кръст и ще изпълним своите ангажименти. Притеснявайте се за Вашия вот, защото Вашата партия и Вие като политически лидер ще бъдете в миманса. За разлика от Вас, господин Марешки, ние не говорим за себе си от тази трибуна и не се хвалим непрекъснато, което е пълен парадокс. Всяко едно изказване на Марешки от тази трибуна е по повод това как той е лидерът…

…на народа. Той говори от името на народа, а никой не му е дал такива права. Той може да говори само от собствено име. Всеки човек може да разбере колко струва един политик, когато говори само за себе си и хвали себе си, защото няма кой да го похвали. Сигурен съм, че на следващите избори гласоподавателите на партия „Воля“ ще се броят на пръстите на двете ръце. Относно данните и цифрите, с които господин Марешки непрекъснато спекулира. Първо, господин Каракачанов не е човекът, който е поискал превъоръжаване на Българската армия. Пак ще припомня: това е работа, дейност и решение на правителства назад във времето. Второ, шест милиарда няма да се похарчат за няколко самолета. Това също е лъжа, която той непрекъснато тиражира. Това е превъоръжаване и в Сухопътни войски, и във флота, и на Военновъздушните сили. Господин Марешки, когато говорите, когато искате да сте обективен – ние нямаме проблем да бъдем критикувани като част от управлението. Нямаме проблем да се казват неща, които може би не са правилни. Когато обаче се лъже, когато се тиражират лъжи и се заблуждават хората, тогава има и „против“. Нека господин Марешки да отговори и на още въпроси: той опозиция ли е, или част от управлението на страната? Ние не можем да разберем управлява ли, или е опозиция, защото едно заявява пред гражданите, друго прави в залата. Неговото раздвоение в политиката и в темите, които отстоява, сме ги виждали непрекъснато особено и по президентските избори, както помните. Един ден подкрепя единия кандидат за вицепрезидент, на другия ден подкрепя кандидата за президент, на третия ден казва, че не ги подкрепя, на четвъртия ден – пак ги подкрепя. Така че господин Марешки трябва да си реши тези проблеми сам със себе си. Когато човек е в политиката и иска да бъде уважаван и от хората, и от политиците, трябва да си държи на думите. Когато си записал в програмата си, че искаш модернизация на Българската армия и си написал точно това, което в момента прави българското правителство, трябва да излезеш и да кажеш: „Браво, Вие защитавате националните интереси. България трябва да има модерна армия, боеспособна армия, която да защитава държавата и националните интереси.“. Защото, за съжаление, в 21-ви век ние живеем в други реалности, които никой не е очаквал. Никой не е очаквал толкова войни и конфликти, които са в близост до България. Ако ние не гарантираме собствената си национална сигурност, няма кой друг да ни я гарантира. Военният съюз е хубаво нещо. НАТО, добре – има обща отбрана и така нататък. Кой обаче ни дава гаранция до колко време ще бъде този съюз? Утре или вдругиден, ако се случи нещо и този Алианс се разпадне, кой ще гарантира националната сигурност на България, когато няма да имаме нито един самолет, нито един танк, нито един кораб?! Затова като политици сме длъжни пред бъдещето, пред бъдещите хора на България да осигурим ресурса, да осигурим модернизацията на Българската армия и да гарантираме националната сигурност. Ще припомня думите, които са известни на всички Ви: народ, който не храни собствената си армия, храни чужди армии. Ако господин Марешки иска да храни чужди армии, което явно е факт от няколко дни, е негов проблем. Ние от „Обединени патриоти“ няма да позволим България да храни чужди армии. Да живее България! (Ръкопляскания от ОП.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Няколко пъти колегата спомена думата „лъжа“ и Вие не го прекъснахте. Само ще Ви напомня тяхно изказване от предния парламент, когато се опитваха да останат във властта…

Прочети Правилника! Това не е по начина на водене.

По начина на водене е. Когато някой се чувства професионален, политически измамник, няма как да обижда и другите… (Реплика от народния представител Юлиан Ангелов.)

Това е абсолютно по начина! Да ги прекъснете, когато казват, че лъжем…

Мен ме прекъсвате, а той десет минути говори срещу мен и лъже българските избиратели.

Нищо не е казвал…

По начина на водене – когато някой сипе лъжи и обиди към колега, да го прекъсвате.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! Понастоящем темата за ОСП на Европейския съюз след 2020 г. придобива все по-голяма значимост за политическия елит на ниво Европейски съюз и на национално равнище, за заетите в сектора на земеделието и за всички над 500 милиона граждани на Европейския съюз. Необходимо е общата селскостопанска политика да продължи да бъде една от приоритетните политики на Съюза, тъй като само по този начин може да се гарантира, че тя ще е в състояние да реализира заложените амбициозни цели по отношение на предизвикателствата, свързани с борбата с климатичните промени, гарантиране на устойчивост на земеделието и околната среда, обезпечаване на продоволствена сигурност, качество и безопасност на храните за всички граждани на Европейския съюз. Бъдещите решения относно финансирането на тази политика в резултат на предстоящите интензивни и тежки преговори следва да бъдат основани в максимална степен на доказалата се във времето висока добавена стойност и обществена значимост на Общата селскостопанска политика. В светлината на ключовия приоритет на Българското председателство в областта на земеделието, а именно модернизирането и опростяването на Общата селскостопанска политика след 2020 г. формулираните от Ваша страна цели бяха амбициозни и насочени към реализиране на значим принос в комуникацията между Съвета на Европейския съюз и Комисията. Навременните дискусии, които Председателството организира, имаха за цел да открият основните опасения, амбиции и цели на държавите членки и да насочат Комисията в изготвянето на проектите на законодателните предложения за следващия програмен период. В тази връзка, уважаеми господин Министър, бихме искали да ни представите в по-големи детайли резултатите от извършената от Вас и екипа Ви работа по темата за бъдещето на Общата селскостопанска политика след 2020 г., както и да очертаете предстоящите стъпки във връзка с дискусиите по законодателните предложения. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Първо, бих искал да благодаря, че тази изключително важна тема е поставена в пленарната зала за изслушване, тъй като българското земеделие е отрасъл във възходящ ход и е изключително перспективен. Това, което в последните десет години се случва в този сектор, подкрепян от всички правителства, показва, че земеделието като основен отрасъл в икономиката, отрасъл, който дава възможност и за развитието на селските райони, трябва да бъде подкрепян. Точно в този контекст е и Общата селскостопанска политика, която трябва да се разглежда в новия програмен период. Както вече отбелязахте, Общата селскостопанска политика следва да продължи да бъде силна и адекватно финансирана, като се отчита значението й за производството на обществени блага, биопродукти и допълнителни услуги, свързани с опазване на околната среда, здравето на хората, животните и растенията, борбата с климатичните промени и хуманното отношение към животните, които имат силен социален ефект и допринасят за политическа и социална стабилност. В качеството си на председател на Съвета на министрите по земеделие и рибарство бих искал да направя кратък преглед на резултатите от работата ни по темата за ОСП след 2020 г. Както знаете, в края на месец ноември миналата година Европейската комисия публикува своето съобщение: бъдещето на прехраната и земеделието. Българското председателство структурира работата на Съвета под формата на серия от фокусирани дебати по основни елементи на съобщението с цел повишаване на разбирането на държавите членки по предложенията на Европейската комисия и оформянето на общи насоки на Съвета, които да насочат Европейската комисия при изготвянето на законодателните предложения. В ролята си на председател бих искал да припомня, че ние сме движеща сила в работата на Съвета. Трябва да координираме позициите на държавите членки за постигане на компромис по актуални въпроси, да представляваме Съвета пред другите институции. За тази цел Председателството трябва да действа като честен и неутрален посредник. С цел осигуряване на достъп на гражданите до дебата и възможност за ясни послания за важността на политиката, които да достигнат до максимално широка група институции, Българското председателство проведе заседанията на Съвета с публично излъчване по интернет, на които бяха обсъдени основните елементи от Съобщението на Комисията. Тук искам да отворя скоба и да Ви кажа, че като процентно гледане на заседания – публични, в Съвета по рибарство Българското председателство е на първо място. Основни теми, които бяха обсъдени от Съвета на Европейския съюз бяха: добавената стойност на Общата селскостопанска политика и целите, които трябва да бъдат поставени на европейско ниво; адекватното ниво на субсидиарност или именно даването на възможност на страните членки да бъдат по-самостоятелни в общата рамка на ОСП; директните плащания като основен инструмент за подпомагане на доходите; обвързаната подкрепа – изключително важна тема за българските земеделски производители, в секторите животновъдство, плодове и зеленчуци и други; защита на околната среда и мерките, свързани с климатичните промени, както и развитието на селските райони. Трябва да се има предвид, че в Съобщението на Европейската комисия бъдещето на прехраната и земеделието не включва елементи, свързани с бюджета на ОСП след 2020 г., за да не оказва въздействие или насочва дискусията по предложението на Комисията за многогодишната финансова рамка след 2020 г. На база на проведените дискусии през месец март тази година бяха одобрени заключения на Председателството, подкрепени от болшинството държави членки – 23 на брой. Част от основните послания на заключенията са както следва: ОСП следва да бъде допълнително подобрена чрез повишаване на сегашната й добавена стойност и чрез опростяване на политиката с цел намаляване на административната тежест – изключително важна тема, за опростяване на всички процедури и начин на управление на европейските фондове; партньорство със земеделските стопани, което следва да бъде засилено и земеделските производители да останат в центъра на политиката. Приоритетен въпрос е обновяването на поколенията и привличането на млади фермери. Бюджетът на бъдещата ОСП следва да бъде адекватен и нейните по-амбициозни цели по отношение на предоставянето на обществени блага, по-специално в областта на опазването на околната среда и изменението на климата. Необходимо е държавите членки да разполагат с повече субсидиарност и гъвкавост, вземайки предвид националните и регионалните особености, което ще допринесе за по-ефективно изпълнение на политиките. Схемата за единно плащане на площи и схемата за базово плащане следва да останат на разположение на всички държави членки. Доброволната обвързаност в производство за подпомагане на уязвими сектори и видове селскостопанска дейност като важен елемент на подпомагането на много държави членки. Пълният текст на заключенията е наличен на интернет страницата на Съвета на Европейския съюз. В допълнение бих искал да отбележа, тъй като съобщението на Европейската комисия не включва елементи, свързани с бюджета на бъдещата Обща селскостопанска политика, които да бъдат дебатирани в рамките на заседанията, ние проведохме съвсем отделно работен обяд с министрите, на който в неформална обстановка дебатирахме какъв трябва да бъде бюджетът и как да бъде насочен той. Обсъдихме темите като сближаване на плащанията, гъвкавост за прехвърляне на средства между стълбовете и финансови лимити за определени инструменти. Много от Вас знаят какви бяха опасенията за бъдещата Многогодишна финансова рамка и опциите какво ще остане от бюджета за ОСП, респективно кохезионна политика и така нататък. Финансовите недостизи, които се формират в рамките на Брекзит, в рамките на политиките, които са „Сигурност“ и „Миграция“ – само „Сигурност“ и „Миграция“ имат в Проектобюджета над 60 млрд. евро бюджет, формираха един годишен недостиг от над 20 милиарда. Разбира се, на 2 май 2018 г. Комисията публикува предложението си за Многогодишна финансова рамка след 2020 г., обхващащо Проектобюджета на Общата селскостопанска политика за периода 2021 – 2027 г. Относно корекциите в бюджета за Общата селскостопанска политика след 2020 г., Комисията предвижда намаление от 5% на общия бюджет. Същото е намалението и за кохезионна политика. След редуцирането размерът на общия бюджет за следващия програмен период се очаква да бъде 365 млрд. евро, от които 286 млрд. евро първи стълб, това са директните плащания, Гаранционният фонд, и 78,8 млрд. евро втори стълб, а именно „Развитие на селските райони“. По-конкретно, по първи стълб Комисията предлага по-голяма равнопоставеност на равнищата на директните плащания на хектар между държавите членки, което е по-нататъшна стъпка към така наречената „външна конвергенция“. За държавите членки, които имат ниво на плащане под 90 на сто от средния за Европейския съюз на 27-те държави, разликата между сегашното им ниво и 90-те процента от тази средна стойност се предлага да бъде намалена с 50% за 6-годишния период. Тук бих искал да отворя една скоба – намалението на бюджета за директните плащания и дебатът за конвергенцията, а именно сближаването на плащанията, който беше изключително активен, доведе до това, че за големите страни членки намалението, което ще бъде по директните плащания, по Гаранционния фонд, ще бъде в размер на 3,9%. За България намалението е само 0,7% по директните плащания. Единствено за прибалтийските държави има увеличение с около 4%, тъй като те бяха с критично ниски нива, под средните за Европейския съюз директни плащания. Тук не мога да не отбележа, че в рамките на Многогодишната финансова рамка това, че бюджетът беше намален само с 5 на сто, тъй като очакванията бяха доста по-драматични – между 10 и 15, Европейската комисия направи много сериозен пакет в приходната част на бюджета. Първи основен приходен елемент беше увеличението на вноската с 0,114, или именно с 11,4% увеличение при сегашната база за всяка една страна членка. Други допълнителни приходи, това са намалението на оставащите от събраните мита за административни разходи процент от 20 на 10. Разбира се, има и друг много по-широк спектър от палитра на допълнителните разходи, което даде възможност именно бюджета за директни плащания да бъде намален общо само с 4%, а Рурал дивелопмънт да бъде намален с 10%, или общо сумарно за ОСП 5%. С десетте процента намаление за „Развитие на селските райони“ се дава възможност всяка една страна членка да допълни това намаление с национални средства. В заключение, бих искал да допълня, че в края на седмицата се очаква комисарят Фил Хоган да представи законодателните предложения. Законодателните предложения, за които ние работихме активно да предоставим нашите заключения, работихме активно с Европейския парламент, с докладчика господин Дорфман, който е по Доклада на Европейския парламент по бъдещата Обща селскостопанска политика и, разбира се, във всяко едно от заседанията с големите организации на производителите на земеделието Копа Коджека. Искам да Ви уверя, че позициите, които имат и Европейският парламент, и страните членки, и Агрифиш съветът, разбира се, и дебатите, които сме водили с Копа Коджека, нямаме съществени различия за това какви да бъдат структурата, приоритетите, опростяването и всички останали най-важни параметри на ОСП. Затова сме оптимисти, че това законодателство, което се предлага, разбира се, тук влизат всички детайли, ще бъде одобрено от всички страни членки. Безспорно е, че има страни членки, които са доста по-високотехнологични, като част от скандинавските страни, като Холандия, които имат малко по-различна визия, но от гледна точка на европейската солидарност според нас няма да има съществени проблеми. Така че нашето Председателство продължава с дебата, който ще бъде вече по първоначално зададените драфтове на законодателни предложения – очаква се да бъдат представени три регламента. Те ще бъдат представени първо в Брюксел в края на тази седмица и в началото на другата седмица – в София, на неформалното заседание на Съвета на министрите. Разбира се, на официалното заседание, което ще проведем през месец юни, това ще бъде основна точка и тази тема ще бъде поета от Австрийското председателство. Разбира се, тази тема е изключително дълга, с много нюанси, с много приоритети и аспекти. Аз съм на разположение да отговоря на всякакви въпроси. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Тъй като Общата селскостопанска политика представлява механизъм с решаващо значение за подпомагането на земеделието и околната среда за селските райони в Европа, бих искала да попитам какви са Вашите очаквания за последиците от редуцирания бюджет за Общата селскостопанска политика за следващия програмен период?

Именно адекватното финансиране на Общата селскостопанска политика, както споменах, беше основна тема и приоритет на земеделските министри, разбира се, и на Комисаря по земеделието. Намалението, което е направено в момента, а именно само с 4% на директните плащания, което е основен доход, а за България с 0,7%... Искам обаче да подчертая, че тези параметри, които са дадени в момента, оттук нататък ще бъдат дебатирани отново в Европейския съвет, в Колежа на комисарите, тъй като всяка една страна членка ще има своите визии. Неслучайно още отсега мога да Ви кажа, че големите страни членки, които имат намаление с 3,9% на бюджета, не са съгласни с това. Разбира се, това, което е заложено за България – относително запазване на бюджета, би дало възможност да продължи конкурентоспособното българско земеделие. Безспорно, вече в рамките на два програмни периода, българските политици, анализатори, най-вече земеделци, имаме достатъчно опит, за да знаем къде най-приоритетно да насочим средствата. Едно по-ефективно използване на средствата би дало възможност по никакъв начин да не се наруши опцията за отразяване върху финансовата стабилност на българското земеделие. Не на последно място бих искал да кажа, че в контекста на една държавна политика, която непрекъснато се следва за допълнително подпомагане, и тя е политика от повече от десет години, се балансират отрасли и сектори, които не са покрити от европейското земеделие. Така че ние трябва да отстояваме в рамките на конвергенцията България да бъде с доближаващи се субсидии и, разбира се, да отстояваме позицията, така че да не се нарушава конкурентоспособността както на европейското, така и на българското земеделие. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, наистина изключително важен е въпросът в днешното разглеждане в дебата за новата Обща селскостопанска политика, но, за съжаление, с едно такова разглеждане този важен въпрос няма да бъде приключен. Дебатите за Общата селскостопанска политика на Европейския съюз след 2020 г. в Европа навлязоха в най-разгорещената си фаза. През миналата 2017 г. Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ към Европейската комисия започна публично обсъждане под мотото „Модернизиране и опростяване на ОСП“. Нужна ли е наистина промяна на Общата селскостопанска политика? Новата система на директните плащания се прилага едва от 2015 г., а две години по-късно започва дебат за промяна. Толкова неуспешна ли беше реформата от 2013 г.? Според част от европейските институции все още е рано да се даде еднозначен отговор на този въпрос. Икономическите и социалните ефекти от последните промени ще бъдат видими едва към 2020 г., когато ще има достатъчно данни за анализ. Едно обаче е ясно – ако има промяна в ОСП след 2020 г., то най-важният елемент – директните плащания трябва да бъдат структурирани така, че през 2023 г. да няма нужда от нови реформи. През 2016 г., когато неофициално се заговори за промяна в ОСП, много държави членки по примера на Франция и Холандия започнаха да представят своите анализи и концепции. За съжаление, България, чрез българското правителство, проспа тези процеси. Тази важна кампания беше отразена много вяло. През есента на същата година, по поръчка на Европейския парламент бяха изготвени три концепции за промяна на директните плащания, пазарните мерки и развитието на селските райони. В едно обаче всички са убедени – за да съществува ОСП, Общата селскостопанска политика, тя трябва да бъде адекватно финансирана. Уважаеми господин Министър, как обаче България ще се впише в тези процеси, какви ще бъдат конкретните плюсове и минуси за България, за българските земеделски производители? Защото, ако във всички агростатистически класации България е на последно място, с изключение на производството на тикви за миналата година, на което сме на първо място, България изгуби водещи европейски позиции по производството на плодове и зеленчуци, консерви и други земеделски продукти и продукти от хранително-вкусовата промишленост. А Вие сте за запазване на досегашната философия на Общата селскостопанска политика. Не е нужно чрез резолюция на Европейския парламент да ни казват, че местните породи и сортове имат важна роля за запазване на биологичното разнообразие, поддържането на поминък за населението и местното производство в селските райони. Вие, господин Министър, и правителството сте отговорни по тези въпроси и трябва да направите така, че българските земеделски производители максимално да се възползват от възможностите, които ще им предостави новата Обща селскостопанска политика от 2020 г. И тъй като времето от две минути е крайно недостатъчно, преди да Ви задам конкретния въпрос, ще цитирам два…

Конкретните въпроси са: ще има ли промяна в директните плащания, плащания на единица площ и дали предвиждате таван на субсидиите? Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви. Уважаеми господин Георгиев, уважаеми дами и господа народни представители! Ние винаги с Вас, господин Георгиев, сме имали много ползотворен дебат по темата за земеделието и, разбира се, за Общата селскостопанска политика. Абсолютно съм съгласен с това, което казахте. Да, всичко е много сложно. Схемата на директните плащания е в рамките на шест направления. Обвързаното ни производство, което е част от тези шест направления вътре, в други тринадесет направления и така нататък. Затова една от темите е: какво ние ще подберем в рамките на пакета си за директни плащания, който ще бъде определен за България? Именно за това се изготвя този стратегически план, който се предвижда за всяка една страна членка. Този стратегически план трябва да заложи какво ще прилага всяка една държава както по директните плащания, така и по развитие на селските райони. Разбира се, това са приоритети, които всяко едно правителство, предполагам и настоящото, ще се съобрази с анализа и с необходимостта и мнението на българските земеделци. Вие много добре знаете, че българските земеделци вече са на едно много добро ниво от гледна точка на експертиза по тези въпроси. Неслучайно тяхната позиция, която беше много добре развита през летните месеци на миналата година, е на едно изключително високо ниво с ясни послания, какво бихме искали да се финансира. Така че в контекста на търсенето на баланс във всичките сектори – неслучайно в приоритетни сектори и в момента, предполагам, ще останат като приоритетни и чувствителни, както щем да ги наречем – секторите за плодове и зеленчуци и животновъдство. Да, България е загубила позиции, но не можете да отречете, че няма много инвестиции, които са вече финансирани и по 4.1 и по 4.2 – мерките за производство и преработка на земеделска продукция. В контекста на това, какво трябва да направим – това ще е един общ процес. Законодателните предложения ще дойдат всеки момент. Да, очакваме в законодателните предложения да излезе един таван на плащанията от 60 хил. евро на стопанство. Ще видим точно как е разписано това нещо. Това ще се появи още другата седмица най-късно. Нашата позиция на този етап и комуникиране със земеделците е, че ние най-малкото трябва да запазим достигнатите нива, независимо, че идеята е да се подкрепят малките фермери и малките стопанства. С този таван, който доброволно поехме за таван на плащанията от настоящия програмен период, достатъчно редуцирахме и не само, преразпределителното плащане също е насочено, както знаете, към малките и средните стопани. Достатъчно инструментариум има, за да се пресира допълнително производство, което в момента дава облик и е печелившо. Много благодаря за дебата и за въпросите. Това ще бъде тема, която ще продължим заедно. Мога да говоря много дълго, както и Вас Ви прекъснаха, затова възнамерявам да приключа с това. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с демографската криза и изтичането на младите хора от България към западноевропейските държави и други, искам да задам въпроса във връзка с новата Обща селскостопанска политика: какво ще направи Министерството, респективно и Вие като министър, и какви мерки трябва да бъдат предприети за привличането на тези млади хора за оставането им в България и точно в сектор „Земеделие“? Няма да бъда многословен, това е въпросът. Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Сабанов! Изключително чувствителна тема. Бих искал да започна с това, че в началото на седмицата от десетилетия насам за първи път имахме посещение на китайския министър на земеделието. Разбира се, то е в контекста на подготовката на Формата 16+1, който предстои на високо равнище в началото на месец юли. Обикаляйки с него из страната, из райони с производство, включително и с китайски инвестиции, китайският министър сподели, че дори и в Китай се обезлюдяват селските райони с млади хора. Независимо от това – както знаете, че е най-многобройната страна в света. Безспорно ОСП има значителен потенциал за стимулиране на навлизането на млади земеделски стопани в сектора на земеделието. Въпреки това продължават да се наблюдават процеси на влошаване на демографската структура, на заетите със земеделски дейности и на обезлюдяване на селските райони, което не е само предизвикателство за България, а тенденция във всички държави – членки на Европейския съюз, и дори проблем от глобално измерение. Неслучайно темата, която подбрахме за неформалното заседание на Съвета на министрите другата седмица, е именно посветена на обновяването на поколенията в сектора на земеделието в рамките на бъдещата ОСП, тъй като бихме искали този процес да бъде един от приоритетите в следващия програмен период. Една от реалните възможности за противодействие на тези негативни процеси, наред със стимулиране придобиването на образование и различни обучения, повишаване квалификацията, както и на безвъзмездно предоставяне на съвети и консултации, е извършването на ускорена цифрова трансформация на българското земеделие. Младите земеделски производители са носители на потенциал за осъществяване на прехода към цифрово земеделие. Въвеждането на нови производствени технологии, автоматизация, роботизация, производствени процеси, предлагането на решения, базирани на анализ на големи бази данни и прочее ще дадат силен тласък на производителността на труда. Имахме специална конференция в рамките на Българското председателство за дигитализацията и цифровизацията в земеделието. Това са стъпки, които в момента съм възложил да подготвим стратегия – подобни стратегии вече има развити в някои от страните, така че в следващото десетилетие да имаме ясна визия. Българското земеделие, ако изостане от този процес, това ще доведе до неговото конкурентоспособно изоставане. В допълнение на ниво Европейски съюз, дефинирането на конкретни нужда на младите земеделски стопани и прилагането на мерки по двата стълба в рамките на бъдещата ОСП, съчетани с мерките на национално равнище, които да улеснят достъпа на младите хора до: кредитиране; облекчение при стартиране на бизнеса; възможности за придобиване на земя и евентуални данъчни облекчения, ще се отрази благоприятно върху процеса на обновяване на поколенията. През последните години в страната ни се наблюдава интерес от страна на младите към развитие на бизнеса в областта на земеделието, което до голяма степен се дължи и на предоставената подкрепа – както европейска, така и на правителството, в сектор „Земеделие“. Темата е много важна. Някои неща ми звучат абстрактно, като цифровизация и дигитализация, но ние трябва да имаме ясна визия, която да насочим и в тази посока и привличането на младите хора. Темата с привличането е с допълнителен инструментариум за възможност с финансови инструменти те да бъдат подпомогнати за стартиращ бизнес, за кредитиране, за гаранции, също трябва да бъде разработена с инструменти по новия ОСП. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Това, което чухме от Вашия доклад – наистина има добри моменти. Без съмнение голям успех е това, че директните плащания ще останат. Без съмнение добър успех е, че ще се даде гъвкавост на страните членки според спецификата на всяка една от страните да избират политиките в новия програмен период. Без съмнение голям успех е, че ще има възможност за прехвърляне средствата между първия и втория стълб. Това, което ме притесни в цифрите, които чух, всъщност и въпросът ми е: при условие че на фона на общото намаление на средствата в Многогодишната финансова рамка в частта „Директни плащания“ за прибалтийските страни всъщност имаме и увеличение от 4%, а при нас е минус 1%. Както знаем, нашите нива на подпомагане бяха значително по-ниски от старите страни членки. С това разпределение, което чувам и след 2020 г., означава, че при минус 1% намаление на средствата по директните плащания нашите земеделски производители все още няма да настигнат нивата на подпомагане в старите страни членки. Моят въпрос към Вас, господин Министър, е: може ли да се положат още малко усилия поне този минус 1% в частта „Директни плащания“ да е нулев или плюс един или два, за да може с този тренд на нарастване на нашите директни плащания и намаляване при старите страни членки, така мечтаната ни цел 2020 г. да се изравним с тях да бъде постигната? Благодаря.

Благодаря Ви. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Абазов, разбира се, че може и ще бъдат положени. Това предложение на Комисията, на ДиДжи Агри, на комисаря е базирано на анализ на нивата на директните плащания. Аз споменах какъв е и алгоритъмът при изчисляването, което означава, че България е със съвсем малко над 90% от средните плащания за Европейския съюз. Това, което към момента, разбира се, като председател на Агрифиш аз единствено съм имал възможност във всичките срещи, които сме имали както в Европейския парламент, с всички представени парламентарни групи, както на ЕНП, така и на социалдемократите, на либералите, с госпожа Мюлер и така нататък, да заложим конвергенцията като процес – конвергенцията на сближаване на субсидиите. Големият дебат беше, неслучайно тези три държави не се съгласиха със заключенията на Съвета, а именно те искаха пълно изравняване на субсидиите. Пълно изравняване на директна площ, което да бъде за всички страни членки. Сами разбирате, че няма кой да се съгласи от другата страна – така да го кажа от старите страни членки. Конвергенцията е заложена, в контекста на това, че при тях намалението е с 3,9, разбира се, те също са недоволни. Всяка една първоначална реакция, която е подадена от премиери, от земеделски или други министри, която излезе след първите параметри на Многогодишната финансова рамка. Дебатът продължава. Критичните опасения за драстично намаление на бюджета са разсеяни, което би създало неконкурентоспособност не само на българския земеделец, но и като цяло на европейския спрямо останалото земеделие в света, което също навлиза в много интензивни темпове в Северна, и в Южна Америка, разбира се, и в Азия. Поемам ангажимента, така че и след Председателството в чисто официален план, тъй като до момента ние не можехме да изразяваме и становища съгласно процедурите и правилата. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! Опростяването на Общата селскостопанска политика е част от цялостната стратегия на Европейския съюз за по-добро регулиране. Целта на Европейския съюз е по възможност да опрости и намали обема на законодателството на Европейския съюз като ограничи бюрокрацията и намали регулаторната тежест за предприятията, гражданите и публичната администрация. Освен това се извършват значителни реформи на Общата селскостопанска политика. Целта на тези реформи е да се гарантира, че Общата селскостопанска политика дава отговор на предизвикателствата пред селскостопанския сектор. Опростената рамка за всички участници в Общата селскостопанска политика следва да повиши конкурентоспособността в селскостопанския сектор на Европейския съюз. Освен това опростяването на регулирането в областта на Общата селскостопанска политика ще спести време и ще намали разходите за земеделските стопани, икономическите оператори и публичните власти, които трябва да съблюдават или управляват Общата селскостопанска политика, като зачитат принципа на доброто финансово управление. В тази връзка моят въпрос към Вас е: смятате ли, че в бъдещата Обща селскостопанска политика ще има реално опростяване, за което слушаме от много години?

Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Таскова – да, категорично смятам, че опростяване е необходимо и то вече трябва да се случи и ще се случи. Очакваме то да се появи и в момента в законодателните предложения. Основният проблем поради огромния ресурс, поради огромното направление от мерки, огромните изисквания, правила, документи, процедури – всичко това затрудняваше до безкрайност всички по веригата: от разплащателни агенции, управляващи органи до бенефициенти. Бенефициентите трябваше да влизат в изключително много детайли. Затова самото опростяване както по усвояването на средствата като необходимите изисквания, то трябва да бъде заложено сега в момента в очакваните драфтове на законодателство, които очакваме да видим. Опростяване и ясни правила трябва да има и одитната дейност, защото трябва да има единни критерии за одит, които да са ясни на страните членки. Това също е многократно дебатирано на Съвета на министрите. Аз съм оптимист в тази област, защото в абсолютно всички, включително и в Европейския парламент, темата за опростяването е приоритетна. Много тежка ще бъде работата по тези законодателни предложения. Предполагаме, че това ще се случи и може би цяла година, защото трябва да бъдат приети до изборите за нов Европейски парламент. Нашият екип, разбира се, убеден съм, че заедно в работата с всички останали страни членки, това опростяване ще бъде реалност.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, в експозето си, което представихте, ни запознахте с многобройните срещи, които сте осъществили, и заседание на Съвета на министрите, на което Вие сте били председател. В този контекст аз бих искал да Ви задам следния въпрос. Считате ли, че като председател на Съвета на министрите успяхте да насочите в правилната посока Европейската комисия в процеса на изготвяне на Пакета от законодателни предложения? Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Гечев! Доста трудна тема, която ние започнахме да работим още от много преди да встъпим като председатели. Тема, която след излизането на комюникето на комисаря по приоритетите или бъдещето на земеделието и на прехраната ние много активно с всички страни членки, с Генералния секретариат, със службите на Комисията, с комисаря, с ДиДжи Агри, ние идентифицирахме най-важните теми, по които отворихме тези фокусирани дебати. Тези фокусирани дебати, както споменах, бяха публични за всички европейски граждани, за всички европейски земеделци, тъй като Общата селскостопанска политика е и за гражданите от гледна точка на храната, екологията, климата и всичко останало, което тя води до позитивни резултати. Така че в тези дебати, които направихме, в комуникацията, която сме имали и с Европейския парламент, и с останалите министри, според тях ние направихме най-правилните идентифицирани теми, които да бъдат дебатирани. Само ще отворя две от тях. Първата е за обвързаното производство. Обвързаното производство е една много деликатна тема за прилагане в Европейския съюз. Деликатна, защото някои от големите страни членки не я прилагат, но прилагането от другите големи страни членки създава проблем, който би бил чисто от гледна точка на конкурентоспособност. Изключително важен дебат, изключително важни формални и неформални разговори, така че да се намери консенсус по всичките тези въпроси. Защото да, България се нуждае от обвързаното производство. Ще видим сега какъв процент ще бъде заложен. Давам един пример. Ще видим какъв процент, но ние най-малкото трябва, според нас, да се опитаме да отстоим процента за обвързано производство, който е в момента, дори и леко да го надградим, за да могат тези чувствителни сектори, които в момента вече набират своята пазарна ориентация и своята конкурентоспособност, да бъдат допълнително подкрепени. Така че не бих искал аз да го казвам, но оценката, която имаме от всички комуникиращи институции в Брюксел, е, че Българското председателство много точно и ясно отрази приоритетите. Периодът беше много важен. Първите дебати по ОСП. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! По данни на Европейската комисия за двата програмни периода – съпоставяйки и новата 2021 – 2027 г., и текущата 2014 – 2020 г., в номинално изражение бюджетът на директни плащания почти не се променя. Имаме предвид, като се приспадне Пакетът на Обединеното кралство. Това означава, че цялото намаление на бюджета за ОСП идва от втори стълб „Развитие на селските райони“. Това казахте и Вие малко по-рано. В действителност Европейската комисия вероятно е взела най-лесното от политическа гледна точка решение – привидно да запази директните плащания, за да тушира напрежението в земеделския бранш в Европа, породен от нуждата за съкращаване на средствата за ОСП. В действителност обаче възможността за прехвърляне на средствата между двата стълба на ниво държава членка ще продължи да съществува, а решението, дали ще бъде засилен вторият стълб с увеличаване на национално съфинансиране също е оставено в ръцете на отделните държави. Каква е политиката и виждането на Министерството на земеделието, храните и горите относно възможността за прехвърляне на средствата между двата стълба? Благодаря.

Благодаря Ви. В момента да Ви кажа, че имаме решение по темата, значи да Ви кажа нещо невярно. Безспорно е, нека да бъдат приети бюджетите, нека да видим окончателните параметри на бюджетите. В първия програмен период България се възползва от прехвърляне на средствата. Във втория програмен не се възползва. Рурал дивелъпмънт Фонда в момента е с изключителен интерес. Виждате и последния прием по 4.2, който беше за преработка, отново имаме над четири пъти, близо пет пъти повече проекти от тези, които реално могат да бъдат финансирани. Затова ние трябва много внимателно да преценим има ли опция да прехвърляме средства от единия в другия стълб, за да удовлетворим финансово едни или други приоритети. Разбира се, всичко това трябва да бъде в анализа, който ще бъде в стратегическия план, който ще се готви. Неслучайно мисля, че това е едно добро решение, стратегическият план да обхваща двата земеделски фонда – както гаранционния, така и Рурал дивелъпмънта, за да може всичко да е сложено. Не да имаме една програма за развитие на селски райони, която е отделна, тя не че не дава приоритетите и не определя какво да бъде финансирано в сектор „Инвестиции“ най-вече, пък и малки и средни предприятия, млади фермери. Към момента това ще бъде един дебат, който отново, както и на господин Георгиев имах удоволствието да кажа: ние трябва да го проведем съвместно със земеделската общност, съвместно с всички ангажирани в сектор „Земеделие“. Мисля, че това ще се случи не тази година, а може би вече когато подготвяме стратегическия си план. Благодаря Ви.

Господин Министър, въпросът ми към Вас е свързан с едно от основните направления в новата Обща селскостопанска политика. Искам първо да започна със стария програмен период, когато благодарение на новото ръководство на Министерството на земеделието, предполагам, че Вие сте взели участие в това, бяха договорени едни 13% за обвързано плащане на земеделските производители. Става въпрос за обвързано плащане с количество производство – мляко, месо, с килограми плодове, зеленчуци от декар, което се отрази много благоприятно върху целия сектор и тези 2% за бобовите култури. Въпросът ми е дали в преговорния процес сега, който Вие водите за новата Обща селскостопанска политика, този процент е завишен? Дали Вие имате възможност да го завишите, да стигнете до 25%, което би било много добро решение, особено що се касае за малките земеделски производители, защото те са тези, които най-много чувстват, и средните, ефекта от това обвързване плащане. От друга страна, то ще накара тези земеделски производители да бъдат по-ефективни в производството си, виждайки, че това обвързано плащане води до тяхно облекчаване, облекчаване на трудностите, които те срещат в работата си. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, изключително актуален въпрос. Това неслучайно беше една от най-деликатните теми при обсъжданията – конвергенцията на плащанията, от една страна, и, разбира се, ще има ли обвързана подкрепа или не? Както Ви казах, страни членки, които не ползват този инструмент, трудно се съгласиха той да остане като приоритет. Ще видим сега в законодателните предложения какъв процент като предложение ще се появи. Това, което имах възможността да споделя преди малко, според нас ние трябва минимално да задържим този процент от 13 и с леко надграждане. Предполагам, че 25%, което Вие споменахте като число, е едно доста смело число, което дори и ние не бихме могли да защитим. Да не говорим за приемане на европейско ниво. Безспорно е, че обвързаните с производството плащания са един много добър инструмент именно за чувствителните сектори. Те в момента имат своите параметри, които са изпратени в Комисията. Тази е годината, в която можем да направим анализ, защото все пак стопанствата и отделните браншове имат съответните промени в броя на животните, в продуктивност и в други, така че да можем да ревизираме един или друг параметър, така че приоритетът на обвързаните плащания да остане и, разбира се, с опцията не само да запазим, но и леко да надградим. Благодаря за въпроса.

Обърнете внимание на колегите от управляващото мнозинство!

Благодаря, господин Председател, за въведения ред. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! По-скоро не го приемайте като въпрос, защото не е въпрос. По-скоро го приемете като заостряне на вниманието или предупреждение, добронамерено. След като чухме накъде отива новата ОСП след 2020 г., няколко неща са пределно ясни. Ще се въведе така наречената гъвкавост, която ще даде право на избор на страните членки да си избират политиката в областта на земеделието, разбира се, в рамките на Общата селскостопанска политика, което е национално решение. Отговорността на Министерския съвет, отговорността на Министерството на земеделието, отговорността на изпълнителната власт ще е много голяма в следващия програмен период, защото ще има няколко много важни национални решения, които са в отговорностите на Министерството, на Министерския съвет, на изпълнителната власт в резултат на прилагането на новата Обща селскостопанска политика. Първото от тях е така наречената гъвкавост, което ще изисква национални решения за прилагането на ОСП в рамките на страната. Второто голямо решение, което ще трябва да се взима пак от изпълнителната власт, това е прехвърляне на средствата между първи и втори стълб, също едно много отговорно решение. Третото, което също е много важно, което Вие казахте, това е националното съфинансиране към така намаления общ бюджет, което също е много важно отговорно национално решение на Министерството и на Министерския съвет. Законодателните инициативи с оглед привеждането на Обща селскостопанска политика в страната са също едно много отговорно национално решение. В резултат на всичките тези изброени неща, господин Министър, едно дежурно оправдание, което имахме ние преди: „Така каза Европа“, за съжаление в следващия програмен период няма да важи и никой няма да го чуе. В този смисъл ми е посланието към Вас, бъдете на висотата на Вашите отговорности и като Министерство, и като Министерски съвет, защото така както е структурирана новата Обща селскостопанска политика, предстоят едни много важни и много отговорни решения на изпълнителната власт и никакви оправдания от рода „така каза Европа“ няма да важат в следващия проект след 2020 г. Благодаря.

Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Абазов, абсолютно сте прав във всичко, което казахте. Това, което трябва и се надявам да се случи, е пълна комуникация не само на изпълнителната власт – изпълнителната със законодателната власт, в парламента има достатъчна експертиза по темата „Земеделие“, със земеделския бранш, с научната общност, така че да направим един стратегически план със съответната, така наречена, субсидиарност, която ни дава възможност в рамките на общите правила да заложим тези приоритети, които българските земеделци искат и, разбира се, да вземем правилните решения. Така че процесът, смятам, трябва да бъде взаимен и да направим най-доброто за земеделието. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, с наближаване на крайния срок за представяне от страна на Европейската комисия на Многогодишната финансова рамка на Европейския съюз за следващия програмен период зачестиха и различните идеи и визии за Общата селскостопанска политика след 2020 г. Когато говорим за национална визия, за промяна на една толкова важна политика обаче, това вече е една високоотговорна задача, към която не следва да се подхожда с лека ръка. Причината е, че към настоящия момент Европейската комисия изготвя законодателните предложения, които ще визуализират Общата селскостопанска политика след 2020 г. А това означава, че Европейската комисия се отнася много внимателно към всички изказани идеи и сигнали, които изпращат държавите членки. В тази връзка моят въпрос към Вас е: успяхте ли в хода на дискусиите да идентифицирате държави членки със сходни на България интереси и позиции по реформата на Общата селскостопанска политика? Благодаря.

Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Нецов! Темата в законодателството на Европейския съюз и най-вече – в предстоящото, е много широка. Тя, разбира се, ще премине както през колежа на комисарите, когато излязат предложенията, така и през Съвета AGRIFISH, така и, разбира се, през Европейския парламент – Европейският парламент, където са представени абсолютно всички страни с абсолютно всички партии, където дебатът ще бъде не по-малък от този, който се води където и да е. Така че самото законодателство подлежи на един много, много сериозен дебат и като се има предвид, че това е най-широко разпространената до всеки един гражданин европейска политика, тя ще бъде най-публичната от всички. Разбира се, това, което ние трябва да отстоим като позиции и процес, е добре да бъде синхронизирано със страни членки, които имат сходни виждания. Това, което имах възможност да споделя, е, че от Централна и Източна Европа, буквално почти всички, имаме сходни виждания, Балтийските държави също. Изключително добра ни е комуникацията и с големите страни членки, които неслучайно подкрепиха и заключенията със съответните компромиси – от Германия, от Франция. Безспорно, аз го споменах и преди малко, има страни членки като част от Скандинавските – не всичките, да не ги споменавам, като Холандия, които са на изключително високо технологично ниво, да, те дори искат бюджетът да бъде намален, да бъдат намалени директните плащания, защото те просто не се нуждаят от такива нива на директни плащания. Това обаче не се отнася за всички останали 24 държави примерно. В много тясна комуникация сме с абсолютно всички колеги. Това, което може би в заключение бих искал да споделя пред Вас, е, че нашето председателство даде възможност на всички страни да опознаят България и в малко чисто административен и организационен план. Не, че това не е било оценявано като работа. Включително колегата Танева преди мен, в рамките на добрите взаимоотношения неслучайно получавам непрекъснато поздрави към предишни министри, които да представя, но истината е, че ние в момента дадохме едно лице като една добра администрация. Това беше оценено като едни добри, как да кажа, водещи именно по този изключително важен въпрос – бъдещето на общата селскостопанска политика, което ще ни даде възможност да продължим интензивно и ползотворно дебата по всички едни въпроси. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! Мога само да се присъединя към публично известните на всички оценки от други страни за успешното Българско председателство в областта на земеделието. Какво е важното послание от досегашната работа, което трябва да внесе успокоение в сектора и което прави успешно Българското председателство в земеделието? Българският земеделски производител може да разчита на запазване на нивата на подкрепата. Това за тях беше най-голямото притеснение предвид посланията, които бяха преди започването на дебата на Общата селскостопанска политика. Директната подкрепа на дохода, която на практика е най-важна, защото тя стига до всеки земеделски производител, близо около 100 хиляди лица се занимават със земеделие като основна дейност. Тя има възможност да запази нивата си и според детайлите, които тепърва ще се разширят за част от малките и средните особено дори да се увеличи. Това е успех. Второ, обвързаната подкрепа – един от най-важните елементи за българското земеделие на общата селскостопанска политика след преговорите и комуникациите, които българското правителство и министъра водиха, тя ще се запази. Разбира се, продължава битката не само да се запази, а ако може, да има и номинално увеличение. Трето, което каза и господин Абазов, изразявайки отношение или задавайки въпрос, адекватната субсидиарност на националните решения в рамките на прилагането на новата европейска селскостопанска политика – също една изключително добра възможност за българското земеделие. Настоящият програмен период в това отношение е по-добър от стария и мисля, че ефектите на тази по-висока степен на гъвкавост в сегашния програмен период Министерството може да отчете и като статистика в отделните производства. Аграрният доклад е публичен, той излиза през определена периодичност – всеки може да се запознае с това. По-адекватната субсидиарност в следващия програмен период ще ни доведе, съм убедена, при адекватни решения от изпълнителната и законодателна власт до още по-добри резултати за българското земеделие. Основата, върху която ще продължи от тук насетне, съгласно процедурата по дебата, е изключително добра и тя запазва най-важните стълбове като основа на подпомагането на философията и принципите на подпомагането за следващия програмен период и от тук насетне големият успех е свързан с детайлите по отношение на дебата и приемането в окончателен вид на регламентите, които чакаме всеки момент и тези дни да излязат като законодателно предложени на Комисията. В този смисъл наистина можем да отчетем едно изключително успешно Българско председателство в областта на земеделието и да поздравим българския министър на земеделието за това. От тук насетне предстои дебатът в детайлите, от които детайли после или отчитаме успех, или виждаме изкривявания, които се стремим, разбира се, да игнорираме с последващи национални решения. Има много такива примери и в настоящия програмен период. Един от лошите примери, тъй като той се цитира във въпроса, е, разбира се, за тиквите – само напомням, че в списъка за обвързана подкрепа те бяха включени в кабинета Орешарски. Това само го вметвам, няма значение. Това изкривяване, така или иначе, трябва да го цитираме. Голям плюс е по-високото ниво на самостоятелност на национални решения. Въпросът ни е отговорно да се възползваме от това. Аз съм убедена, че настоящия екип и ръководство на Министерство на земеделието, храните и горите ще продължи традицията в земеделския сектор. Изключение прави някой служебен кабинет – да взема решенията в тази посока с национален консенсус и с комуникация не само с браншовите организации, както вече има такава традиция, независимо от вида на кабинета, но и с всички парламентарно представени политически сили, които в крайна сметка са изразител на волята на народа във всеки мандат на Народното събрание. Освен да пожелая наистина разумни решения и в тези решения нека всяка политическа сила, независимо от статута й в съответния мандат, тъй като това ще продължи и в следващия Европейски парламент след средата на следващата година, в тези решения да се обединим около постигане на национални цели за земеделския сектор, каквито всички политически сили имаме едни и същи. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Аз се съгласявам, че темата е изключително актуална, но факт е, че има много неизвестни пред бъдещата общата селскостопанска политика. Проблемите са в две посоки. Първо, правната рамка доколко ще бъде изготвена. И, второ, времето, защото, знаете, че следващата година има избори. Тоест правната рамка и законодателството, ако не са готови, това означава, че новата Европейска комисия ще има всички възможности да ревизира или да направи промени, които тя счита, че са необходими. Само ще дам пример с Регламента „Омнибус“, който трябваше да опрости правилата в Общата селскостопанска политика по отношение на финансовите механизми – беше необходимо близо две години, докато той съответно беше приет и от 1 януари 2018 г. използван вече в практиката по прилагането в страните членки. Искам да се спра на няколко въпроса, които бяха зададени като такива, но все пак от гледна точка на прагматизма и професионализма е добре да имаме точни и ясни отговори и визия това как България се представя и в следващите години по отношение на защита на интересите на земеделските стопани. Първият въпрос, който е важен за мен, е стратегическата рамка. Това е изключително важен документ, който трябва да бъде реализиран, направен, представен и защитен, за да може да се даде визията за развитието на земеделието – дали се прави тази стратегическа рамка, в какви посоки се действа, обикновено Министерството на земеделието, храните и горите е водещо в тези изследвания, защото разполага с необходимата информация, могат да бъдат направени необходимите анализи и сравнения, за да се види най-доброто от това, което следва да се случи от 2020 г. нататък. Всички разбрахме, че ще има възможност за прехвърляне на средства от Първи и Втори стълб, по-голямото намаляване на средствата във Втори стълб, съответно намаляването в по-малки размери на Първия стълб. Но в това решение мен лично ме притеснява тази посока, че когато то е вземано, е надделявала една или друга страна, която има много по-голям дял на директните плащания в Общата селскостопанска политика. Във Франция и Белгия например 80% подпомагането отива като директни плащания, което означава, че те ще са съгласни Първи стълб да бъде сравнително постоянна величина без големи намаления. Докато в Румъния и България са около 60% за Втори стълб. Прехвърлянето на средства ще е един сериозен проблем и предизвикателство пред българското правителство. Затова може би решението бюджетът да е общ и да има възможност, според приоритетите и стратегическата рамка, да бъде използван е нещо, което може наистина да създаде предпоставки всяка страна да взема своите решения. Пак във връзка с дебатите, които всяка една страна прави – не спират съответно в научни общности, на различни конференции, ми прави впечатление, че някои от страните членки, които имат най-голям дял в Общата селскостопанска политика като вноски и като тежест за земеделието – Франция и Германия, говорят, че тази субсидиарност, която ние приемаме, общо взето може да създаде проблем и предпочитат по-скоро да се говори за концентрация и централизация на общата селскостопанска политика, а не за такива решения, които всяко едно правителство може да вземе. От тази гледна точка всички считаме, че българското правителство, парламентът трябва да направят необходимото за защита на тези позиции, които ние считаме, че са най-правилни за нас. Имаме грешки и проблеми в изминалите два програмни периода, има състояния, в които в последния момент се променят правилата. Да подчертая, че до средата на 2006 г. България трябваше да има плащане на ферма, а след средата на 2006 г. се премина на плащане на площ. Тоест през цялото това време – независимо от това кой и по какъв начин представя България в Европейската комисия, и в Парламента, трябва да има свое съзнание, че българското земеделие има нужда от подкрепа, правила, които да не са по-лоши от сега действащата Обща селскостопанска политика. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, аз искам да изкажа своето задоволство от това, че в този програмен период най-после започна един процес, който очакваха много българи, а именно България да определи своите стратегически цели и да започне да ги следва. Стратегическите цели, които са по Програмата за селските райони – приоритетните, вече всички ние и цяла България ги знае. За правителството това са производството на плодове, зеленчуци, месо и мляко. Смятам, че трябва да залегне твърдо и в новата Обща селскостопанска политика, защото това е бъдещето на България, а не е производството на пшеница, ечемик и овес. Искам да помоля, ако е възможно за Вашето настояване в преговорите, които водите, да се обърне внимание на малкия и особено на дребния бизнес в България, защото това не е проблем на Европейския съюз. Тук искам да направя една реплика, нека не ми се сърди професор Бъчварова, но преди политиката на Европейския съюз за Общата селскостопанска политика наистина е била за ферми и е насочена във фермите. Тогава, през 2006 г. също се спореше дали да продължи това за фермите, или плащанията да минат на декар. Накрая се реши да стане на декар, което доведе и до това изкривяване в българското земеделие, при което ние наистина получихме едно много модерно зърнопроизводство, за сметка на останалите традиционни сектори в България. Важно е и затова поставих въпроса, тъй като това е един от начините да се стимулира малкият и среден земеделски бизнес, като имаме едно по-сериозно обвързано плащане, за да виждат самите производители, че малките могат и имат бъдеще, а не както е в момента. Аз имам многобройни срещи с малки и средни производители, които чувстват сериозни проблеми, но малко от тях може би осъзнават, че тези проблеми са свързани с цялостното европейско развитие, а то не се интересува от малък и така да се каже неефективен бизнес, бизнес, в който човекът работи за животните, а не животните за него. Друг въпрос, който според мен е много важен и който предполагам, че безпокои народните представители, е голямата разлика, която се получи в инфраструктурното регионално развитие на големите центрове и на селските райони. Получи се така, както беше по времето на бай Тошо, когато имаше решения националната инфраструктура да се прави от пътните агенции, а вътре в селищата пътищата да бъдат правени. И сега го има това правило, но вече не са толкова разделни нещата, но, влизайки от националната мрежа в дадено село, започвахме да тупуркаме по дупки и окопи. Същото се получава сега и ние имаме едни добре функциониращи градски инфраструктури. Имам предвид примерно Бургас, който е водещ в страната в това отношение, а мисля, че няма никакви спорове за това как може да изглежда един европейски град след 12 години в Европейския съюз. В същото време, ако отидете в което и да е селище на 30 км на запад от Бургас, ще видите една инфраструктура, която е на около 35 – 40 години. В тази връзка смятам, че досега беше грешно инфраструктурата на тези селища, на селските райони в основната си степен да бъде част от Програмата за развитие на селските райони. Сега много хора ще Ви се сърдят и ще Ви обвиняват в лобизъм, предполагам, и то неправилно – защо на тази община дадохте пари, а пък на другата не дадохте, след като кандидатстващите са за 3 – 4 пъти повече пари, отколкото са нужни? По мярка 7 имам предвид, за инфраструктурното развитие. Не е ли добре в следващия програмен период да се помисли Програмата за общата селскостопанска политика да престане да се занимава с тръбопроводи, с улици и с друга инфраструктура, да се занимава специфично с технологичните си проблеми, а не с регионалното развитие, което е съвсем в друга сфера? Имам предвид това направление за кохезионното – казвам го на български език, сближаването на отделните региони. Благодаря за вниманието.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, първо ми позволете да поздравя гостите от Любимец. Аз също съм в категорията 50+1 (ръкопляскания) и бих искал да благодаря на уважаемите колеги народни представители за абсолютно професионалния дебат, който беше проведен днес. Изключително ценни са всички Ваши мнения, изказвания и въпроси, които бяха направени пред нас. Поемам ангажимент още в началото на месец юли да направим първия систематизиран дебат по законодателните предложения, както в Комисията по земеделието и със земеделската общност, разбира се. На 18-ти ще имаме заседание на Съвета, така че ще видим и първото мнение на останалите министри по законодателните предложения. Безспорно е, че ние трябва да работим заедно, както и го споменах. Съгласен съм с професор Бъчварова за темите, които стоят пред нас. Въпросната субсидиарност много хора така и не я разбраха. Например в Европейския парламент ходят на две заседания – от януарското до априлското заседание, и не можаха да разберат, че това не е ренационализация. Много е дълга темата. Никой не желае да се допусне подобно нещо и в рамките на общите правила страните членки, спазвайки тези правила, да си дадат приоритетите. Това е основната тема, която стои в стратегическия план, който трябва да бъде разработен. Няма да се връщам на плащания на ферма, плащания на площ. Само бих искал да вметна, че вече има страни членки, които имат плащания на ферма, поради това че там се плаща в исторически план и се формира една субсидия, която е на историческа база от предходен период. Те вече имат деформация в изкривяване в плащането от гледна точка на реалното земеделие, което се извършва, така че има страни, които може би в новия програмен период вече имат желание да се върнат към плащането на площ, като много по-чисто от гледна точка на ангажиментите, които се поемат. Няма да повтарям неща, които съм казал, както за обвързаното производство, което ще бъде приоритет отново в нашите дебати по законодателството. В заключение, бих искал да пожелая ползотворна работа на Народното събрание. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! На Вашето внимание е докладът относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 854-01-33, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 4 май 2018 г. Приет е на първо гласуване на 16 май 2018 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

По § 1 има текст на вносител по отношение на чл. 196, ал. 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.

По § 2 – текст на вносителя за създаване на чл. 196а. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. Създава се чл. 196а: „Добросъвестност Чл. 196а. Участващите в производството страни и техните представители са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно. Отговорността за вреди при недобросъвестното им упражняване се реализира по общия исков ред.“

Уважаеми господин Председател, колеги! Няма да подкрепим § 2. Ще започна с един реторичен въпрос: какво би станало, ако този параграф го няма? Нищо! Този параграф е излишен, тъй като е една декларация. Към момента всички лица са задължени – има специален текст в законодателството – да упражняват правата за защита на своите интереси. Съответно, към момента лице, което упражнява правата си превратно, упражнява правата си по начин, по който нарушава правата на другите лица, носи отговорност. Тя е точно по общия ред. Такъв тип законодателстване, и то в Закона за обществените поръчки, считам за неудачно и ненужно, декларации и манифестиране на отговорност, която съществува в правото и към настоящия момент. Благодаря. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми колега Милков, няма как да не се съглася с Вашата принципна констатация, която сме записали и в мотивите към Закона за изменение и допълнение на ЗОП. Ние сме се позовали изрично на общия принцип, установен в Гражданския процесуален кодекс и както Вие правилно отбелязахте, това е принципно правно положение в българското, а и в континенталното европейско законодателство. Предложението ни за този изричен запис точно в Закона за обществените поръчки цели изричното уведомяване на всички участници в процедурата по възлагане на обществени поръчки, че този принцип с пълната си сила се прилага и важи за производството по възлагане на обществени поръчки. Тоест нашето намерение и желание е да повишим отговорността на субектите, включително да дефинираме тяхната воля, защото сам разбирате, че установяването в специалния закон при всички положения означава формулирането на умисъл по отношение на извършването на недобросъвестни действия от страните в процедурата по осъществяване, по възлагане на обществени поръчки. Да, би могло да се приеме, че има декларативен ефект, но тази декларация е изцяло с превантивно значение, защото целта на тези изменения на Закона са да се преодолее злоупотребата с права в тази процедура. Ние се нагледахме на недобросъвестно поведение в много случаи, както в Пловдивско, така и в Стара Загора и в много региони на Република България, поради което страда общественият интерес. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаеми господин Кирилов, в мотивите пише съвършено различно нещо от това, което казахте. Пише, че въвеждате отговорност. Така пише в мотивите за първо четене, представени на колегите. Не се въвежда нова отговорност, сам казахте, че тя съществува. Второ, по отношение на умисъла. Предпоставките по отношение на вредите – фактическият състав – особено когато е от юридическо лице, как се доказва умисъл на юридическо лице? Там има презумпция за вина във фактическия състав на деликта. Така че и с този Ви аргумент не съм съгласен. Пак казвам, текстът е ненужен, това нещо съществува в правото.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Злоупотребата с процесуални права, уважаеми вносители, аз не знам как ще се констатира, на първо място. Да речем, неоснователност на искането на жалбоподателя – да, но то се отразява вече в крайния акт дали е основателно, или неоснователно. Това се отразява в крайния акт и не може да се презумира дали то е основателно или неоснователно. Частично предявяване на иск, да речем, пред няколко съдилища – да, но тук не става въпрос за такова превратно упражняване на процесуални, и то забележете, права. Чух репликата от колегата Кирилов. Незнанието на закона не е оправдание, всеки е длъжен добросъвестно да упражнява своите права. Така записан този текст тук, наистина само утежнява Закона за обществените поръчки, ненужен е в него. Той води до едно усещане у участниците в това производство за заплаха за упражняването на техни процесуални права – ако те злоупотребят, видите ли, но не се знае как ще се реши този въпрос – дали те са злоупотребили, или не – с какви доказателства, по какъв начин, какъв ще бъде размерът на вредите и прочие, и прочие? Затова мисля, че този текст е ненужен. Ние няма да подкрепим този текст и на второ четене, така както не го подкрепихме и на първо четене. Освен това, още на първо четене тук се заговори за отказ от достъп до правосъдие на практика. Този текст наистина води в тази посока и в тази насока. Затова премахнете този текст, нищо няма да се случи, ако той не влезе в Закона за обществените поръчки. Има си общи процесуални закони, където ясно е казано какви са правата, какви са правомощията на съответните страни, кое е злоупотреба с право, било то и с процесуално право.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Уважаеми господин Попов, за да сме коректни спрямо правото, спрямо правните принципи и правните норми, искам да се позова на Гражданския процесуалния кодекс, на чл. 3. Член 3 казва: „участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда само истината“. Това не е принципът, принципната правна норма в гражданския процес. Вие обаче добре знаете, защото около две години дебатирахме за новия Закон за обществените поръчки, че той съдържа специален ред на обжалване, включително в първата си фаза процедурата на обжалване е специфична за този отрасъл на обществените отношения. Във втората част, където имаме съдебно обжалване, препращаме към Административнопроцесуалния кодекс, не препращаме директно към ГПК, препращаме към АПК. Да, вероятно ще ми възразите. Да, ама ГПК се прилага субсидиарно спрямо АПК. Това е така, но за да не влизаме в това изследване и този дебат – кой е процесуалният закон и процесуалният принцип, който е относим, какъв е проблемът? Изрично, имплицитно да се каже в самия специален закон има ли вреди от недобросъвестно поведение, те трябва да бъдат, има процесуална възможност и има иск да бъдат възстановени. Няма смисъл според мен да водим този дебат, освен от правно-техническо естество, защото съм сигурен, че Вашата воля не е обратна – Вие нямате желание да подкрепяте недобросъвестния спекулиращ жалбоподател.

В репликата на колегата Кирилов на практика аз не видях някакво противоречие с тезите, които ние казахме. Наистина ГПК се прилага субсидиарно по отношение на АПК. Въвеждайки този текст, мислим, че е излишен. Не се прави никакво изследване, уважаеми колега Кирилов, това е ясно и произлиза от естествените принципи в българското право. Ненужно е да се записва този текст, защото според нас въвежда именно страх в участващите в страните – излишен, а то имат такава възможност за превратно упражняване на права, да се търси отговорност и по общия ред. Има препратки, но се въвежда един страх в участващите в съответния процес от обжалване на актовете и на самата обществена поръчка. Това ще блокира до голяма степен самия процес и прозрачността в процеса – за това говорим. То и сега я има тази възможност, не е нужно да бъде записана изрично.

По § 3 – текст на вносителя по отношение на чл. 197. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.

По § 4 – текст на вносителя по отношение на отмяна на ал. 3 в чл. 198. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.

Параграф 5 – текст на вносителя по отношение на чл. 199. Предложение на народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. В чл. 199 се правят следните изменения н допълнения: 1. В ал. 2: а) точка 2 се изменя така: „2. фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице - жалбоподател, както и седалището и последния посочен в съответния регистър адрес на управление, електронен адрес и факс; съответно трите имена и адреса, телефон, електронен адрес и факс на жалбоподателя - физическо лице;“ б) в т. 4 след думите „обществената поръчка“ се поставя запетая и се добавя „включително уникалния й номер в РОП“; в) точка 5 се изменя така: „5. обстоятелствата, на които жалбоподателят основава качеството си на заинтересовано лице, когато е приложимо.“; г) създава се нова т. 6: „6. изчерпателно и конкретно посочване на всички възражения и основанията за тях, както и исканията на жалбоподателя“; д) досегашната т. 6 става т. 7. 2. В ал. 3: а) създават се нова т. 5 и т. 6: „5. доказателства за обстоятелствата по ал. 2, т. 5; 6. доказателства за представителната власт, когато жалбата се подава чрез представител;“; б) досегашната т. 5 става т. 7. 3. В ал. 4 думите „по ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 3“ се заменят с „по ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 3, 5 и 6“.“

Уважаеми господин Председател, колеги! Този текст също според нас не трябва да бъде подкрепен по две причини. Първо, в този текст се поставя началото, което ще види своята реализация в следващия § 8, чл. 210, когато от жалбоподателите се изисква едновременно да представят, да притежават електронна поща и факс. Това означава в комуникацията с Комисията за защита на конкуренцията участниците в обществени поръчки, когато се превърнат в жалбоподатели, да бъдат принудени да комуникират само електронно, и то по два канала, задължително едновременно. Това за нас не следва да е така, още повече и предвид разпоредбите на Директивата за обществените поръчки от 2014 г., която и в преамбюла, и в текстове ясно и точно предпоставя изискванията да се въвеждат електронни средства за комуникация с участниците и считам, че тук изискването на два канала едновременно съставя необосновани пречки пред тях. Втори проблем, не по-малък в този текст, е въпросът със заинтересоваността на лицата. Всяко лице в България, подаващо жалба, без значение дали тя е до КЗК, дали е пред съд, следва да има така наречената активна процесуална легитимация, да обоснове своя интерес, своята заинтересованост. И това е въпрос, който органът винаги изследва служебно, защото липсата на такава е отрицателна процесуална предпоставка и производството следва да се прекрати. Отново записваме текст, който е ненужен, но по-нататък в същата тази разпоредба се изискват доказателства от лицата за техния интерес, за тяхната заинтересованост. Доказателство от лица, които оспорват поръчка, за която протоколите и обективираните в тях решения са публично качени в профила на купувача, а цялата преписка като оферти е при възложителя. Тоест в момента на подаването на жалба лицето стои на бюрото и не притежава такива доказателства за своята заинтересованост. Доказателствата са във възложителя и те ще отидат в КЗК на по-късен етап. С оглед на това този текст в този му вид не може да бъде подкрепен. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми колега Милков, аз няма да се съглася с Вашите аргументи, които вчера подробно дискутирахме във връзка с това Ваше възражение, като най-напред искам да разделя двата спорни въпроса. Единият спорен въпрос е кумулацията – електронна поща и факс, и Вашето възражение, че налагаме още един комуникационен способ като задължителен за страната участник в производството по обществената поръчка. Вторият въпрос е втори въпрос, той е за активната процесуална легитимация с оглед наличието на правен интерес. Не бих искал да коментираме въпроса за правния интерес тогава, когато говорим за способите за уведомяване. Ще припомня всичко това, което казахме вчера, че с тази мярка натоварваме само единствено, главно не възложителя, не органа възложител, а натоварваме КЗК в производството пред нея да изпрати съобщенията, да изпрати уведомленията по два способа – по електронна поща и по факс, за да може да се гарантира уведомяването на жалбоподателя, който, след като вече е жалбоподател, не би следвало да се крие. Както и не би следвало да се притесняваме толкова, че жалбоподателят нямал факс. Нормално е всеки кандидат за възлагане на обществена поръчка да има минимална техническа годност, за да участва в такива процедури. Мисля, че и участниците трябва да проявят добросъвестност и старание да обезпечат участието си в конкурентната борба за спечелването на обществената поръчка. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Кирилов, в Директивата за обществените поръчки, която Ви цитирах в своето изказване и следва да съобразим, когато приемаме закон, пише, че при въвеждане на такива технически формати следва да се отчита в максимална степен становището на заинтересованите лица. Следва да се има предвид степента, в която даден стандарт вече се използва в практиката от икономическите оператори и възлагащите органи и колко добре работи този стандарт. Следва внимателно да се разглеждат свързаните с това разходи и по-специално по отношение на адаптирането към съществуващи решения. Вижте, когато администрацията не навсякъде в страната има еднакви технически възможности, не е нормално законодателният орган да изисква еднакви технически възможности от всички търговци, участващи в обществени поръчки. Още повече, пак Ви казах и вчера, има принцип за комплексно административно обслужване, при което именно лицата, които комуникират с администрацията, избират канала, по който да стигнат до нея, и могат да изберат друг канал, по който администрацията да им отговори. Ние в момента изискваме от тях успоредно и едновременно само електронно по два канала да се общува с КЗК. Нещо повече, участникът в обществена поръчка комуникира с възложителя по точно определен в същия закон ред и този ред е на хартия или електронно и се установява получаването на тези съобщения, търси се получаване. Същото е в третата фаза, в съда, ако се стигне до Върховен административен съд – лицата контактуват със съда писмено и се търси удостоверяване на получаване на съобщения и книжа и единствено в това междинно ниво – оспорването пред КЗК, ние налагаме обратния принцип, общуваме само електронно, и изобщо не се интересуваме дали е получено. Интересуваме се дали е изпратено от администрацията, за което ще стане въпрос в чл. 210. Така че тук е първото място, където ние трябва да помислим нормално ли е едновременно да се изисква електронна поща и факс – да наложим тези два канала. Вторият важен въпрос е със заинтересоваността. Аз не чух по същество реплика към мен. Заинтересоваността и правният интерес е въпрос, който си се изследва от органа, пред който подаваш жалба. Въпросът е, че в момента, в който я подаваш, ти нямаш доказателства, които стоят в преписката в този момент.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми вносители на така предложените текстове за промяна на Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки! Започвам изказването си с въпрос. За кой пореден път в рамките само на тази година променяте Закона за обществените поръчки? За трети път, колеги. Само за няколко месеца три пъти променяте Закона за обществените поръчки. Колко пъти ще го променяте още или ще трябва да приемаме текстове, в зависимост от Вашето виждане по какъв начин ще трябва да протекат следващите обществени поръчки? По така предложените текстове в разглеждания параграф, аргументите, които са записани, са: че ползите се изразяват в намаляване на случаите на злоупотреба с правото на обжалване, чрез подаване на жалби от лица, които нямат качеството – заинтересовано лице. Като предлаганите текстове пряко засягат жалбоподателите, тъй като се цели по-адекватно установяване на качеството – заинтересовано лице, и то е във връзка с разбирането за кръга лица, които могат да носят това качество, установено в Директива 2014/24 на Европейския съюз, а оттам е пренесено и в българския закон и практика, като този кръг включва всяко лице, което има или е имало интерес от спечелване на обществена поръчка и което е понесло или би могло да понесе вреди от твърдяното нарушение. С предложените текстове Вие подпомагате работата на администрацията, а не се водите от принципа, че има заинтересовани лица, които трябва да бъдат подпомогнати чрез законодателството, за да бъде прозрачен този процес. А, че първо, изключвате хипотезата за устойчиво законодателство, че това гони инвеститори, че това е проблем за тези, които са участници в целия процес, Вас не Ви интересува. Не Ви интересуват българските граждани! Не Ви интересува българския бизнес! Интересува Ви само облекчаване работата на администрацията. И то по начин, по който Вие създавате корупционна среда, колеги, и изобщо не сте изследвали този аспект от предложените промени в Закона. Лицата по този параграф, с текста, който се въвежда – въвежда се задължение заинтересованите лица да обосновават и докажат качеството си на такива, без да се налагат материално правни отношения в кръга от лица, които могат да имат това качество. Какво значи това? „Пътят към ада е покрит с добри намерения.“ Припомням Ви го точно сега именно защото вместо да мислите реално как с предложеното законодателство ще се преборите с най-големия проблем в България – корупцията, дори по-голям проблем от това, че ние сме най-бедни, именно с тези текстове Вие отново създавате условия и в администрацията, между другото, и в Комисията за защита на конкуренцията да има условия. Когато има среда, тогава само с репресията на държавата ли смятате, че ще преборите корупцията? Вие генерирайте условия, а пък чакайте новосъздаденият орган с двадесетте агента с маски и с възможностите да използва секретни сътрудници, и с възможностите, с които иска да прилага и правомощия на Министерството на вътрешните работи, между другото!? Ще Ви припомня, че трябва тогава да искате подкрепа от всички народни представители – и от нашата парламентарна група като опозиция… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) „Трансперънси интернешънъл“ обяви преди няколко месеца, че България остава първа в Европейския съюз по усещане за корупция. Проблемът се оценява като системен и с предложените промени Вие потвърждавате това. От 180 страни ние сме на 71-во място според индекса за възприемане на корупцията… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)

Завършвам, господин Председател. С това законодателство, което предлагате, само задълбочавате проблемите. Господин Председател на Правната комисия, уважаеми господин Кирилов, защото Вие сте вносител и защитавате предложените текстов, обръщам Ви внимание,…

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Янков, много ми се искаше да подмина Вашето изказване с мълчание, но не мога да удържа на изкушението. Вашето изказване е вероятно като мое бъдещо евентуално изказване по темите на сигурността. Ще отбележа само няколко неща. Първо, това не е трето, а е четвърто изменение на Закона за обществените поръчки, който закон е чисто нов. То прилага европейското законодателство. По тази причина имахме много продължителни дебати. Вие си спомняте тези дебати по имплементирането на Директивата, като още тогава уточнявахме, че с оглед практиката, с оглед това, което ще отчетем пред нашите европейки партньори и ще получим като препоръки, вероятно ще се наложи да се стиковат част от правните норми, респективно процедурните правила. Странно ми е, че развихте на тази плоскост въпроса за така наречения правен интерес, който в тази норма всъщност се проявява чрез изискването на точка шест – изчерпателно и конкретно посочване на всички възражения и основанията за тях, както исканията на жалбоподателя. Това е стандартно правило за административния процес, включително няма нищо лошо вместо да се подават бланкетни жалби, жалбата да бъде конкретна. Това помага на спорното производство, помага и на органа, който разрешава този спор. Както досега коментирахме, голяма част от пороците са в бланкетността на жалбите, в умисъла да се забави производството. Много неща бих искал да споделя във връзка с правния интерес, но подчертавам финално, защото времето изтече – това няма нищо общо с Вашите приказки за краставицата, която имала еди-колко си процента вода, или с антикорупцията. Напротив – корупцията се бори с конкретика, а конкретиката я има в жалбите. Жалбите ще видите на сайта на КЗК. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кирилов, Вие явно не разбирате, че когато се разходва публичен ресурс или европейски средства, тогава се генерират условия и има корупция. Именно чрез Закона за обществените поръчки се регламентира редът, по който може и да бъде пресечена такава корупция, и да не се създава среда, която да генерира корупция. За Вас това няма нищо общо. Промените в Закона за обществените поръчки нямат нищо общо с корупцията, която, аз съм убеден, че според Вас я няма, но изследванията – международни такива – показват, че ние сме най-корумпираната страна. Няма да Ви цитирам чужди медии, защото там ние сме наречени с много по-тежки квалификации, но това, което правите – честите промени в Закона за обществените поръчки – буди не само съмнение, но има и конкретни текстове, които доказват Вашия интерес като управляващи, като подкрепящи изпълнителната власт, материален интерес при разходването именно на този публичен ресурс и европейски средства. И това е проблемът. Обръщам Ви внимание, че когато правите промени в законодателството, е добре да търсите широк политически консенсус, именно за да не сме уличавани като най-корумпираната страна или страната с усещане за голяма корупция. Това е моят призив към Вас, но Вие не чувате. Вероятно ще направите и много други промени пак в Закона за обществени поръчки именно заради Вашия интерес – интерес, който не е на българските граждани. Корупцията е сред изпълнителната власт и мнозинството, което подкрепя тази власт. Именно там трябва да се проведе тази борба. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Относно уведомяването – това е дебат, който водихме и по други закони. С колегите продължаваме да държим на тезата си, че ни е необходим унифициран подход, защото във всеки специален закон, а напоследък това са чести случаи, определяме дали е с есемес, дали с имейл, дали по телефона, както сега в Административнопроцесуалния кодекс сме определили дори уведомяване по телефона. Това обърква гражданите – те трябва да изкарат едно образование, за да се ориентират кой държавен орган по какъв начин комуникира. Много по-лесно би било да направим единна система, както предложи Държавна агенция „Електронно управление“, която удостоверява датата на получаване, защото и такъв казус се появи – как удостоверяваме получаването. В случая законодателят презумира – от изпращането, но това е в интерес на административния орган. Точно тук се нарушава балансът, защото законодателят, в случая управляващите, изхождат от интересите на администрацията и на управляващите – създават законодателство в техен интерес, като ощетяват правата на гражданите. Ние настояваме, че имейлът не е достатъчно надеждна форма на комуникация, защото е възможно писмата да отидат в спам, писмата да не бъдат получени – не че това ще бъде масовият случай, но такива „невинни жертви“ винаги ще има. За да го избегнем, ни трябва единна система, а не решение на парче. Онова, което правим в момента, е решение на парче – на тази администрация конкретно в КЗК й харесва този начин на комуникация и законодателят й го дава. Не приемаме този подход. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Започвам изказването със съжалението, че не можах да чуя изказването на колегата Божанков, когото поздравявам за вида му в днешния ден – той е изключително парламентарен. На Председателския съвет дори се чуха думи, че това трябва да стане стандарт и традиция…

…парламентарното облекло. Чух критики по отношение на начините за уведомяване. Ще опитам обаче да подходя систематично – с анализ на измененията, които предлагаме в разпоредбата. Както вече споменах, имаме два централни въпроса, по които дирим санкцията и волята на Народното събрание. Първият Ви въпрос е по начина на уведомяване. Тук уточнявам, че това е уведомяването, което е от органа КЗК. Тези правила са специфични, те са относително сходни с уведомяванията в предходните или следващите фази в производството по възлагане и обжалване на обществена поръчка. Защо натоварихме КЗК с тази работа? Натоварихме я, за да може да имаме удостоверяване, да имаме ефект на удостоверяване за това, че участникът е бил уведомен. Приехме, че факсът като техника е масово разпространен в бизнес и търговските отношения – всички участници в търговския оборот с лекота могат да поддържат такава комуникация и тя е сравнително евтина. Факс услугата е част от общата телекомуникационна услуга – гласова телефонна услуга. Така че тя не би затруднила когото и да е от участниците. Същевременно предвиждането на такъв кумулативен способ на уведомяване би следвало да дисциплинира участниците в производството и да знаят, че те не биха могли да злоупотребяват, или както маниерно юристите обичат да казват „да шиканират“ процедурата по уведомяване. В дебата в Правната комисия това предложение срещна, бих казал, значителна съпротива. Не бих искал тази съпротива да продължава. Вие сами бяхте свидетели за това, че дори Агенцията по обществени поръчки и Комисията за защита на конкуренцията проявиха колебание по отношение на тази кумулация. Затова, за да успокоим опозицията, ще направя редакционно предложение в смисъла на вариант ІІ, който заради остротата на дебата в Комисията не стигнахме да го обсъдим, тоест ще върна текста. Ще направя предложение: където е изразът „електронен адрес и факс“, да стане „електронен адрес или факс, ако има такъв“. Така че факсът става не кумулация, а алтернатива, което би следвало да успокои Вашите притеснения, включително и за най-малките участници, като капацитет, в тези процедури. Надявам се това да успокои и колегите от КЗК. Използвам случая да кажа – снощи по повод на Европейския ден за защита на конкуренцията имах възможност да обсъдя този въпрос както с членове на българската Комисия за защита на конкуренцията, така и с членове на комисиите на други държави, които възприеха това правило и не приеха, че по някакъв начин то нарушава Директивата или злепоставя участниците в този процес. Но след като има съмнение, нека да преодолеем тези подозрения – затова правя такова редакционно предложение, господин Председател. За съжаление, времето ми свършва – само с едно изречение…

Искам да посоча, че предложението, което касае изчерпателното и конкретно посочване на всички възражения и основанията за тях, както и исканията на жалбоподателя, е основен правен принцип, защото то гарантира правото на защита на насрещната страна – да знаеш аргументите, да знаеш тезите, които опонентът ти навежда, за да можеш своевременно да се подготвиш за адекватна защита. Мисля, че това предложение изцяло хармонира и на Директивата, и на правни принципи, и на смисъла на тази процедура. Благодаря Ви, господин Председател.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Кирилов, не съм очаквал, че ще се изкажа точно по този законопроект, но понеже преди няколко месеца тук, в тази зала, правихме изслушване на вицепремиера господин Томислав Дончев по въвеждането на електронното управление у нас, тогава коментирах състоянието на системата за електронно връчване – един от хоризонталните компоненти на електронното управление у нас, на електронното правителство, Вие бяхте един от хората, които защитиха тази система. Тогава Ви казах, че тази система е направена по начин, по който не работи, не привлича гражданите и институциите да се включват към нея и да я използват просто защото е направена по начин, по който не работи. Вие я защитихте. Питам сега – използвам процедурата на реплика: защо тази система не я използвате в този случай, а се чудите как да промените текста, така че да използваме някакви по-елементарни компоненти на електронното управление, при положение че имаме изграден и работещ такъв? Обръщам внимание, че имаме получен доклад отпреди няколко дни в Народното събрание на господин Томислав Дончев, в който той ни разказва много подробно за тези компоненти на електронното управление – един от тях е именно системата за електронно връчване, където отново се обяснява как тя работи, функционира добре и постоянно се регистрират институции, граждани и други заинтересовани лица, които да я ползват. Защо не я използваме сега? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Данчев, благодаря Ви за репликата, която направихте – тя е ценна за този дебат, защото и преди, в предните обсъждания, аз съм си мислел точно за това. Признавам обаче, че не са ми стигнали кураж и смелост да предложа такова решение. Защо не са ми стигнали смелост и кураж? Защото вероятно опонентите бихте казали следното: това пак е вид форма на държавна принуда, форма на контрол по отношение на участниците в обществените поръчки и вероятно е още една тежест – те да се регистрират и да се обявят точно там. Но, като говорихме още на ниво работна група, още на първо четене, бях убеден, че перспективата на това уведомяване е точно в системата, за която говорим. Вашето предложение изцяло хармонира на логиката, която търсим и в АПК, тоест връщам пък нещата от дебата вчера в Правната комисия на второ четене, защото там специално търсихме бъдеща аналогия с режима, който би бил, на уведомяване по АПК. Приветствам това Ваше предложение. Ако искате, Вие го направете – ние ще го подкрепим. Към момента не съм готов технически да го направя като предложение, но, вижте, това много ще помогне на бъдещото развитие на електронната комуникация във всички сфери – в електронното правосъдие, в електронните административни услуги, защото ако в тази платформа на Държавна агенция „Електронно управление“ интензивно се включват участници, които активно участват, тя ще стане привлекателна, ще стане като онези социални мрежи, където лавинообразно нарастват потребителите. Дано това да стане в скоро време. Благодаря за Вашето предложение и начин на мислене.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.

Уважаеми господин Председател, колеги! С подаването на жалба до КЗК не се спира процедурата в повечето случаи, само в един случай се спира. Затова на лицата е дадена възможност да поискат временна мярка „спиране на процедурата“. Този текст в момента регламентира от кой момент процедурата действително ще бъде спряна. Действащата разпоредба казва, че възложителят трябва да спре процедурата от момента на подаване на жалба. Как той знае този момент? В чл. 199 – два-три текста нагоре, се казва, че жалбоподателят подава жалбата до КЗК с копие до възложителя, тоест той е известен за момента и за обстоятелството, че е подадена жалба. В този момент, когато е поискана в жалбата временна мярка „спиране на процедурата”, до произнасянето на КЗК, възложителят трябва да спре по действащото право. Сега ни се предлага нещо друго – той да може да продължи процедурата, а да трябва да спре, ако е поискана временна мярка, когато КЗК го уведоми, че е допуснала тази мярка. Това спиране не е формално, защото в този период, който вече не зависи от жалбоподателя, в който се намесва друг държавен орган, може процедурата не просто да се развие, а да приключи. Поради тази причина ние няма да подкрепим и този текст.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, като в него думите „от ЗОП“ се заличават.

По § 8 има предложение на народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8: „§ 8. В чл. 210, ал. 2 изречение първо се изменя така: „Страните се смятат за уведомени, а призовките или съобщенията - за връчени, ако са им изпратени в същия ден на посочените от тях електронен адрес и факс“, а в изречение второ думите „или не са намерени на адреса, посочен в жалбата“ се заличават.“

Може ли думата, господин Председател?

Благодаря. Уважаеми колеги, преди малко приехме изменение в текста на § 5, с който уведомяването от Комисията за защита на конкуренцията да става чрез изпращане на електронен адрес или факс на фирмите участници или заинтересовани. Това налага огледално да направим такава промяна и в текста на § 8, именно в чл. 210, ал. 2, поради което, и на основание чл. 84, ал. 2, правя редакционно предложение в чл. 210, изречение първо думите „в същия ден“ да се заличат, след думите „електронен адрес“ съюзът „и“ да се замени с „или“ и след думата „факс“ да се добавят „ако има такъв“.

Уважаеми господин Председател, колеги, уважаема госпожо Атанасова! Аз няма как да не кажа, че съм удовлетворен от тази частична промяна на текста, и на предходния, защото се запазва алтернативността на комуникация с участниците или в следващия етап на процедурата – жалбоподатели. В тази насока – да, но какво се случва? Текстът си запазва формулировката, че страните се смятат за уведомени с изпращане на съобщението вече по един от двата канала – или по факс, или по електронна поща. Как може едно лице да се счита уведомено, като му изпратите уведомление? Това противоречи на много други места в правото, където е уредено връчването на съобщение – уведомление, където се изисква удостоверяване на получаването. Противоречи на същия Закон за обществените поръчки, където в чл. 43, когато възложителят общува с участниците в процедура, изрично в ал. 3 е записано, че избраният от възложителя начин трябва да позволява удостоверяване на датата на получаване на решението. Винаги се търси установяване дали лицето адресат го е получило. Днес ние ще установим в правото презумпция, че като изпратите на някого едно писмо – електронно или факс, той го е получил. Досега всеки от нас е чакал репорта на факса. Сега няма нужда да го чакат в КЗК, защото в момента, в който го изпратят, ще се счита за получен. Това не е просто правен пъзел – безумие, това е фактически нонсенс. Няма как да се подкрепи разпоредбата.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Представете си само ако влезем в ролята на евентуален жалбоподател – как се удостоверява? Тук ключовата дума е „удостоверява получаването“. Ами много лесно – презумираме – това за администрацията безспорно е чудесно, че с изпращането то е получено. Ако имейлът е получен три дни по-късно, жалко – преклузивни срокове може да са изтекли, оттам нататък последиците вече може да са станали факт. Това е чудесно за администрацията, но, колеги, накланя везните твърде много в неин интерес. Няма как да приемем за нормално, че с изпращане на писмо, то е получено. Не е такава правната логика никъде в правото, аналогично и в други държави го няма. Винаги трябва да има удостоверяване! От момента на удостоверяване започват да текат сроковете.

Уважаеми господин Председател, правя процедура за прегласуване на текста на § 8, ведно с предложената от мен редакция, на основание чл. 84, ал. 2.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.

По § 12 има предложение на народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде подразделение „Преходна разпоредба“ с § 12: „Преходна разпоредба § 12. За подадените до влизането в сила на този закон жалби до Комисията за защита на конкуренцията се прилага досегашният ред.“