21 юни 2018 г.

Уважаема госпожо Председател, моля, преди да започнем второто четене на Законопроекта, да подложите на гласуване допуск в залата на господин Николай Ненков – заместник-председател на ДАНС, госпожа Таня Каракаш – директор на дирекция, и госпожа Виолета Дъчева – директор на дирекция.

Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, № 802-01-9, внесен от Министерския съвет на 13 март 2018 г., приет на първо гласуване на 3 май 2018 г.: „Закон за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, като в него в ал. 6 думите „физическата защита“ се заменят с „физическата“.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. Създава се чл. 40а: „Чл. 40а. (1) Държавна агенция „Национална сигурност” осъществява контролна дейност по отношение на организацията на физическата и на информационната защита на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност. Контролът на физическата защита обхваща мерките за сигурност и режима на достъп до стратегическите зони в стратегическите обекти и зоните, свързани с изпълнението на стратегическите дейности. (2) Контролът по ал. 1 се осъществява чрез планови или инцидентни проверки по ред, определен с правилника за прилагане на закона. (3) Предписанията, давани при извършване на проверките по ал. 2 във връзка с организацията на физическата и на информационната защита, са задължителни за ръководителите на стратегическите обекти, за възлагащите и за извършващите стратегически дейности. (4) Условията и редът за определяне на мерките за защита на информационните и комуникационните системи на стратегическите обекти от значение за националната сигурност и за осъществяването на контрол се определят с наредба на Министерския съвет.“

Благодаря, уважаеми господин Председател. Моля само да подложите на разделно гласуване § 4 със следващия § 5, тъй като по § 5 има нещо, които не бихме желали да подкрепим. Затова, моля, за разделно гласуване. Освен това § 5 е по Комисия, а не по вносител. Благодаря.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, като в него в т. 1, буква „а“ думите „основния текст“ се заменят с „текста преди т. 1“.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. На миналото гласуване при разглеждането на Законопроекта ние зададохме въпроси, на които не получихме отговор. Тогава тук присъстващият господин Цветанов буквално забрани на представителите на Държавна агенция „Национална сигурност“ да вземат отношение. Питаме пак. Ето Ви т. 3: „3. организира комуникационните системи и осъществява обмена на информация и криптографската сигурност на обменяната информация между Република България и задграничните й представителства, като осигурява необходимия персонал във ведомствените звена и в задграничните представителства, с изключение на комуникациите и обмена на информация, осъществявани от Държавна агенция „Разузнаване“ по Закона за Държавна агенция „Разузнаване“.“ Уважаеми колеги, преди малко претупахме предната точка. Задавам директно въпроса: Държавна агенция „Национална сигурност“ ли ще осъществява комуникацията на Служба „Военна информация“ в задграничните представителства? Моля още един път да отговорите преди да гласуваме или не: кой е този необходим персонал в задграничните представителства от Държавна агенция „Национална сигурност“? Питаме: какъв е той – служител под дипломатическо прикритие, с дипломатически паспорт, на каква длъжност? Ако е комуникатор, както ни е известно, и сега ги има. Защо не искате да отговорите на тези въпроси? Бих искал да получа отговор, за да знаете и Вие какво гласувате, защото утре ще се учудите от неща, които сте ги гласували! Гласувахме, че се осигурява – „Военна информация“ има собствени комуникационни канали! Ако не знаете, да Ви кажа – това е Стратегическото военно разузнаване! И то няма нищо общо с онова, което гласуваме, но не е посочено, а е посочена Държавна агенция „Разузнаване“! Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Правя предложение накрая след „по Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ да се добави „и Служба „Военна информация“. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Първоначално срокът, след приемане на първо гласуване на този законопроект, беше удължен с две седмици, за да имат възможност колегите да си правят предложенията. След това беше удължен с още една седмица, тоест максималният срок, отново, за да имат възможност колегите от парламентарните групи да правят съответните предложения. Такива бяха постъпили само от мен. След изтичане на срока се направиха четири работни групи с участие на представители на всички ведомства. На заседание на Комисията беше обявено, че такава работна група продължава да работи и народните представители, които имат желание, могат да се включат в нея, да правят съответните предложения, макар и след изтеклия срок, към работната група, където се обсъждаха всичките тези въпроси и се получиха отговори на задаваните въпроси. За съжаление, не зная, казвам го като факт, защо ли за съжаление, представители от колегите, които сега се изказват, нямаше в тези работни групи, където присъстваха представители на всички заинтересовани ведомства. Имаше и получени становища от всички заинтересовани ведомства. Аз не видях такива предложения, поради което, тъй като и в Правилника е казано, че могат да бъдат правени само технически корекции, ще моля дори да не подлагате на гласуване това предложение – то не е техническо, не е граматическо, а е по същество.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, очевидно задавам въпрос точно за такова предложение! Ако сега председателят на Комисията обяснява, че не сме дали предложения между първо и второ четене, ще Ви кажа, че ние не получихме отговор на зададените въпроси! Какво предложение да дам? Питам за четвърти път: кои са тези тайнствени служители в задграничните представителства, на какви щатове ще бъдат и на коя служба?! Ако не можете да ни отговорите, няма как да гласуваме. Аз не мога да предложа – не съм от ръководството на парламентарната група – да излезем от залата, но искам да Ви кажа, че дължите отговор на този въпрос! Няма как да Ви дам предложение за нещо, което Вие вкарвате в хипотезата на „Студио Х“. Кажете кои са тези служители – дипломати, офицери, държавни агенти І, ІІ, ІІІ степен, служители под прикритие? Какво толкова необичайно има в това, господин Лазаров, да добавим „и Служба „Военна информация“? Кой ще й прави на нея комуникациите? Написали сте: „с изключение на Държавна агенция „Разузнаване“ – ние предлагаме: „и Служба „Военна информация“. Ако смятате, че ДАНС ще осъществява комуникацията на Служба „Военна информация“, кажете го, нямаме нищо против. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, затова са комисиите – за да се получава отговор на въпросите, на които някои колеги не могат явно да си отговорят. Това – първо. Второ, в тази работна група, която проведе четири заседания, участваха и председателят на ДАНС, и представители на Министерството на вътрешните работи, и представители на другите ведомства, и представители на Митниците, доколкото измененията касаят Митниците. Е, на тези работни групи няма телевизии – там се работи професионално, задават се въпроси, правят се предложения, обсъжда се, взема се становище на другите ведомства, след което излиза докладът на Комисията, първо. Второ, предложенията на работната група, която беше създадена, за която колегите бяха уведомени и се съгласиха да се съобразят техните предложения, бяха предложени на заседание на Комисията и бяха гласувани! Някои колеги бяха „въздържали се“, но не направиха отново предложения на заседание на Комисията, където има възможност да бъдат правени такива предложения! За да приключим, очевидно ще продължаваме в този дух, че някой задавал въпроси, не желаел да чуе отговорите когато и където е мястото, професионално – в комисии, в работни групи, ще припомня чл. 84, ал. 2 на Правилника: „(2) При второто гласуване се обсъждат само предложения на народни представители, постъпили по реда на чл. 83, както и предложения на водещата комисия, включени в доклада ѝ. Допустими са и редакционни поправки – за да бъда коректен, ще спомена и това. Предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват.“ Казвам го за сведение, предполагам, ще има още напомняния, че имало зададени въпроси, ама че някой не е бил на заседание на Комисията, на работната група, където имаше отговори на тези въпроси, имаше обсъждане – работните групи продължаваха два-три часа и повече, бяха няколко заседания – не по-малко от четири.

Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, моля Ви, водете заседанието така, че да създавате условия за прозрачен дебат в залата. Първо, тук чухме, уважаеми господин Председател, че има становища на всички служби за сигурност. Ако господин Лазаров ми представи становището на Служба „Военна информация“, аз излизам от залата с огромни извинения. Ако не го представи, моля го той да излезе. Второ, господин Лазаров, в Комисията Ви поставих въпроса, че не сме получили отговор на въпросите!

Това го има в стенограмата от заседанието на Комисията. Ако го няма, пак ще изляза от залата. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, разбирам, че някой желае сериозните въпроси да се обсъждат в духа на шеги и закачки. Напомням – Законопроектът е внесен от Министерския съвет, той е минал по цялата съгласувателна процедура на всички ведомства, включително и Министерството на отбраната, към което е Служба „Военна информация“. Предлагам, макар и в кръга на лично обяснение, да вървим конструктивно, да подлагате на гласуване това, което е влязло в Доклада, приет на второ гласуване, повтарям, миналата седмица на заседание на Комисията. Колегите гласуваха „въздържал се“, без нито едно мнение, становище или предложение – да, в комисия могат да се правят такива предложения, могат да се поставят въпроси и да се получават отговори, а не в залата, където вече е късно.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Учуден съм от предишното изказване, в което народните представители се лишават, или поне им се вменява като вина, това че обсъждат Закон, Законопроект в залата, и че е достатъчно той да бъде обсъден в Комисията. Според мен, ако ще процедираме по този начин, дайте да гласуваме анблок Закона, щом няма да имаме право на мнение, нямаме право на становище, нямаме право да изказваме разлики. Гласуваме си го анблок, понеже е минал през всички инстанции, както току-що ни беше заявено, няма разлика, няма никакви промени в него, върви си Законът и всичко е наред. Според мен това не е парламентаризъм. Според мен това е опит да се затворят онези спорни моменти и те да не бъдат обсъждани.

Аз по темата говоря.

Както виждате, говоря по темата, говоря за Проектозакона за Държавна агенция „Национална сигурност“.

Според мен, вместо да ми правите забележка, когато говоря по начина и процедурата за обсъждане на този закон, трябваше да направите забележка на господин Лазаров по отношение на неговото изказване, че в залата няма нужда да се правят изказвания. Много Ви моля, нека не прехвърляме проблемите от болната на здравата глава! Има проблеми с това, което и господин Велков Ви каза – тези проблеми би трябвало да бъдат обсъдени и да намерят своето решение, а не да се търсят начини, по които те да бъдат замазани. Благодаря Ви.

Лично обяснение. С риск да стана досаден – повече няма да се възползвам от тази процедура, но няма как да търпя откровените внушения и лъжи, които бяха казани преди малко. Типично е за някои представители. Уважаеми господин Председателю, уважаеми колеги! В никакъв случай не правя изявление, че народните представители нямали право да се изказват. Ама, нека да се изказват! Затова сме на второ гласуване – да се мотивират „за“ и „против“ предложените текстове от Комисията. Уважаеми колеги, казах, че мястото за предложения е между първо и второ четене: един път по Правилника – и този срок беше удължаван два пъти, втори път в Комисията, когато на второ гласуване се гледа Законопроектът, и трети път – в тези работни групи, които правиха четири-пет заседания и се обсъждаха законопроектите. Вие ще видите по-нататък, че има предложения и на Комисията, и мои предложения за изменение и допълнение в Закона. Нека бъдем коректни! Благодаря.

Те са такива.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Процедурата ми е по начина на водене и за това, че не допуснахте предложеното редакционно предложение до гласуване. От парламентарната практика, дори от вчерашния ден по отношение на гласуване на Закона за рибарството и аквакултурите – може да извадите стенограмите и да видите, там бяха допуснати и от Вас включително, и от председателя на Народното събрание подобни редакционни поправки, бяха гласувани и в залата. В крайна сметка в залата затова се водят дебати. Не променяме смисъла на текста. Добавяме само „и военна информация“. Остават същите правомощията на ДАНС. Моля Ви, това, което въведохте току-що като практика, да не се повтаря вече! Защото от практиката на самото Народно събрание – Вие ръководите днешното заседание против самата практика на Народното събрание. За справка от вчера вижте в стенограмите какво сте допуснали – коренно противоположна практика и становище!

Вчера имаше предложение цял текст да отпадне.

По § 7 има предложение на народния представител Димитър Лазаров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7: „§ 7. В чл. 42а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „и данни на екипажа на въздухоплавателните средства“. 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Националното звено извършва оценка на пътниците и екипажа преди обявеното време за тяхното пристигане или заминаване и предоставя данните по ал. 1 на органите по чл. 42е, 42ж, 42л и 42м2 съгласно функционалната им компетентност за извършване на последваща проверка за установяване на съпричастност в престъпления по ал. 3.“ 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така: „(3) Получените данни по ал. 1 се обработват само за целите на предотвратяването, разкриването, разследването и наказателното преследване на престъпления по чл. 95 – 107, чл. 108а, чл. 109, чл. 110, ал. 1, предложение шесто и ал. 2, чл. 115, чл. 116, чл. 128, чл. 131, ал. 1, предложение първо и ал. 2, т. 1, чл. 142, чл. 142а, чл. 143а, чл. 152, чл. 154а, чл. 155, ал. 5, т. 1 и 2, чл. 155б, чл. 155в, чл. 156, ал. 2 и 3, чл. 157, ал. 2 и 5, чл. 158а, чл. 159, ал. 3, 4 и 5, чл. 159а – 159г, чл. 162, ал. 3 и 4, чл. 169г, ал. 1 и 2, чл. 172а, ал. 3 и 4, чл. 195, ал. 1, т. 11, чл. 199, ал. 1, т. 2 и 5 и ал. 2, т. 3, чл. 208, ал. 5, чл. 209, ал. 1 и 2, чл. 210, ал. 1, чл. 211, чл. 212, ал. 1 – 5, чл. 212а, чл. 212б, ал. 1, т. 1 – 3, чл. 213, чл. 216, ал. 5, чл. 235, ал. 4, чл. 242, ал. 1 – 4, чл. 243 – 244а, чл. 248а, ал. 2 и 5, чл. 253, чл. 253б, чл. 254б, чл. 256, ал. 2, чл. 278а, ал. 3 и 4, чл. 278в, ал. 2, чл. 278г, ал. 2, чл. 278д, чл. 280, чл. 281, ал. 1 и 2, чл. 301 – 305, чл. 307, чл. 308, ал. 2 и 3, чл. 319а, ал. 5, чл. 319б, ал. 2 – 5, чл. 319в, чл. 319г, чл. 319д, ал. 3, чл. 320, ал. 2, чл. 321, чл. 321а, ал. 1, чл. 330, чл. 333, чл. 337, ал. 1 – 4, чл. 339, чл. 341б, чл. 346, ал. 6, чл. 352, чл. 353а – 353в, чл. 353г, ал. 1 и 2, чл. 353д, ал. 1 – 4, чл. 353е, ал. 1, чл. 354а, ал. 1 – 4, чл. 354в, ал. 2 и 3, чл. 356б, ал. 2, чл. 407 – 412 и чл. 414 – 419 от Наказателния кодекс.“ 4. Досегашната ал. 3 става ал. 4.“

Благодаря, господин Председател. Аз ще взема отношение отново по § 7, чл. 42, ал. 1: „и се добавя „и данни на екипажа на въздухоплавателните средства“. И на този въпрос не получихме отговор защо „данни на екипажа“, тъй като данните, информацията за екипажа е устойчива информация, устойчива величина, тя се знае. Ако той пътува София – Франкфурт или Франкфурт – София, той е един и същи екипаж. Ако е с прекъсване 5 – 6 дни, ще бъде друг, но за него данните също са налични. Екипажите минават такова проучване и проверка, както един кандидат за служител в специална служба и Вие го знаете много добре. Миналия път получихме наивно обяснение или по-скоро опит за обяснение, че видите ли, това се отнасяло за екипажи от рискови страни, които можели едва ли не да участват, да имат съпричастност към терористична дейност или незаконна намеса в дейността на гражданската авиация, както се нарича въздушният тероризъм. Можем ли да кажем кои държави са рискови сега? Миналата година, уважаеми колеги, пилот на дъщерна компания на „Луфтханза“ се затвори в кабината и разби самолета във френските Алпи. Германия рискова държава ли е? Питам, ако може някой да отговори. Уважаеми господин Председател, затова аз ще направя предложение да отпаднат в ал. 1 „и данни на екипажа“ и в новата ал. 2 да отпадне „и екипажа“. Ще кажете, че не може в залата да правим такива редакционни поправки. Ще Ви дам пример. Вчера, когато Вие и госпожа Цвета Караянчева ръководехте заседанието, допуснахте гласуване по другия закон: „а) по възможност да пазят здравето и да вземат мерки”. Беше предложено да отпадне целият параграф, беше подложено на гласуване, а сега – не. Защо не? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, очевидно ще повтаряме едно и също. Няма как да бъде направено такова предложение, но все пак, за да облекча колегите и преждеизказващия се, ако те искат, нека да направят предложение за разделно гласуване на т. 1, § 7, чл. 42а и да гласуват, ако искат „против“, и другите колеги да гласуват „против“, но няма как да бъде правено в залата такова редакционно предложение. Все пак тук сме Народното събрание, все пак трябва да спазваме законодателството. Колегите, ако искат, това го казвам в тяхно облекчение, четейки Правилника, който всички трябва да четем – ако искат да направят предложение за разделно гласуване така, както беше одеве. Хайде стига сме правили опити да газим през Правилника!

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Лазаров, дори и да подложим на разделно гласуване, няма как да се случи, защото текстовете са взаимносвързани, в § 7, както чл. 42а, т. 1 и с ал. 2 те са вързани, защото и в двата случая се съдържа думата „екипажа“. По отношение на гласуването и на практиката на Народното събрание вчера едва ли сме имали друг Правилник от днес. Защото вчера бяха направени редица редакционни поправки в залата, които дори променяха коренно същността на гласувания текст. Като пример мога да дам „по възможност да пазят здравето и да вземат всички мерки за опазване живота на децата, срещу които са насочени.“ Беше предложено думата „по възможност“ да отпадне, което наистина променя самия смисъл на изречението в гласувания вчера законопроект. Вчера беше предлагано да отпаднат цели абзаци и текстове от Законопроекта тук, в залата, след направени обсъждания и дебати и бяха подложени на гласуване от същото председателство на Народното събрание. Днес обаче, като че ли има друг Правилник – или вчера е имало друг Правилник. Има някакъв двоен стандарт, може би с оглед гласуването на различните видове законопроекти. Благодаря.

Да.

Чух една тъжна въздишка от преждеговорившия, преди господин Попов, няма да казвам име, както той употребява. Уважаеми господин Председател, не докладчикът е този, който казва кое може да мине в зала и кое не – затова Народното събрание си има ръководство. Докладчикът е председател на Комисия, той докладва, но не казва кой, кога може и какво да предлага, кое ще мине и кое няма да мине. Дали ще мине – казвате всички Вие тук. Това е, което искам да кажа като реплика. И друго да кажа, че съм леко изненадан от високата степен на информираност на председателя на Комисията. Да го питам от къде знае той, че пие чешмяна вода? Аз имам чувството, че от една година пием съвсем друга, проверена, вода, а не чешмяна. Благодаря. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Е, дойдохме си на думата! В репликата единият от колегите каза, че никой няма право да изразява мнение от тази трибуна, да предлага нещо или да се позовава на Правилника, само и единствено – един човек. А каква е водата, дали е софийска, или не е софийска, оставам на колегите да преценят – каквато ни сервират, такава пием.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8: „§ 8. В чл. 42б се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „резервационни данни на пътниците“ се добавя „и данни на екипажа“. 2. Създават се нова ал. 3 и ал. 4: „(3) Данните на екипажа са данните по ал. 2, т. 18. (4) В случай на съвместно използване на кодове при полети от един или повече въздушни превозвачи задължението за предаване на резервационни данни на пътниците за всички пътници от полета и данните на екипажа е на въздушния превозвач, който го извършва.“ 3. Досегашната ал. 3 става ал. 5 и в нея след думите „информират пътниците“ се добавя „и екипажа“ и след думите „ал. 2“ се добавя „и ал. 3“.“

Благодаря, господин Председател. На същото основание, което изложих, предлагам „данни на екипажа“ да отпадне от това, което беше предложено. По ал. 2, т. 18, ал. 1 след думите „резервационни данни на пътниците“ се добавя „и данни на екипажа“ – това да отпадне. Благодаря.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10: „§ 10. Член 42г се изменя така: „Чл. 42г. (1) Резервационните данни на пътниците се предават на Националното звено: 1. 48 часа преди обявеното време за излитане – за въздушни превозвачи, осъществяващи редовни полети, 24 часа преди обявеното време за излитане – за въздушни превозвачи, осъществяващи нередовни полети; 2. непосредствено преди полета. (2) В случаите по ал. 1, т. 2 въздушните превозвачи могат да предават само актуализираните данни по ал. 1, т. 1. (3) Данните за екипажа се предават на Националното звено непосредствено преди полета. (4) При наличие на данни за конкретна и реална заплаха от извършване на престъпление, посочено в чл. 42а, ал. 3 въздушните превозвачи предават резервационните данни на пътниците и данните на екипажа по искане и в срокове, определени от Националното звено.“

Благодаря. Господин Председател, уважаеми колеги! Аз отново ще направя едно предложение – да отпадне изразът „и данните на екипажа“ в § 9, като кажа, че безусловно се съгласявам с § 10 в частта му – първа, втора и на ал. 4 задавам въпрос: „При наличие на данни за непосредствена заплаха от извършване на престъпление по…, въздушните превозвачи предават…“ еди какво си. От къде въздушните превозвачи ще имат данни за подготвящо се извършващо престъпление? Благодаря.

Да.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, като в т. 2 след думите „В ал. 2“ се добавя „в текста преди т. 1“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13: „§ 13. В чл. 42ж се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, в текста преди т. 1 след думите „ал. 2“ се добавя „и ал. 3“, а думата „структури“ се заменя с „органи“. 2. В ал. 2 след думите „ал. 2“ се добавя „и ал. 3“. 3. В ал. 3 след думите „чл. 42б, ал. 2“ се добавя „и ал. 3“, а в думите „чл. 42а, ал. 2“ се заменят с „чл. 42а, ал. 3“. 4. Алинея 4 се изменя така: „(4) Искането по ал. 2 се подписва от компетентен орган по ал. 1, т. 1 или от ръководителя на съответния орган по ал. 1, т. 2 – 7 или от оправомощено от него длъжностно лице и се изпраща по електронен път или на хартиен носител до Националното звено.” 5. В ал. 5 думата „непосредствена“ се заменя с „конкретна и реална“ и думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 3“. 6. Алинея 6 се изменя така: „(6) При невъзможност данни по чл. 42б, ал. 2 и 3 или резултати от тяхното обработване да се предоставят в посочения в искането срок Националното звено незабавно уведомява органа по ал. 1, като посочва причините за това.“ 7. В ал. 7 след думите „ал. 2“ се добавя „и ал. 3“, а думата „структурата“ се заменя с „органа“.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14: „§ 14. Създава се чл. 42ж1: „Чл. 42ж1. (1) Решението на компетентните органи по чл. 42е и чл. 42ж за предприемане на мерки спрямо конкретно лице, което може да има правни или други съществени последици за него, не може да се основава единствено на резултата от автоматизираното обработване на данните по чл. 42б, ал. 2 и 3. Всяко съвпадение вследствие на автоматизирано обработване на данни по чл. 42б, ал. 2 и 3 се преглежда поотделно по неавтоматизиран начин. (2) Компетентните органи по чл. 42е и чл. 42ж не може да вземат решения за предприемане на мерки спрямо конкретно лице, основани на расата или етническия произход на лицето, на неговите политически мнения, религия или философски убеждения, членство в профсъюзи, здравословно състояние, сексуален живот или сексуална ориентация. (3) Данните по чл. 42б, ал. 2 и 3 и резултатите от тяхното обработване могат да се обработват допълнително от компетентните органи по чл. 42е и чл. 42ж само за целите, предвидени в чл. 42а, освен в случаите, в които специален закон предвижда друго.” По § 15 има предложение на народния представител Димитър Лазаров. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в § 16, т. 1 относно чл. 42и, ал. 1. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15: „§ 15. Член 42з се изменя така: „Чл. 42з. (1) След изтичането на 6 месеца от предаването на резервационните данни на пътниците и на данните на екипажа от въздушните превозвачи Националното звено деперсонализира чрез прикриване данните по чл. 42б, ал. 2, т. 4, 5, 6, 8, 12, 17 и 18 и ал. 3. (2) Резервационните данни на пътниците и данните на екипажа се съхраняват от Националното звено за срок от 5 години от датата на тяхното получаване. (3) След деперсонализирането разкриване на пълните данни по ал. 1 може да се направи: 1. в случаите на конкретна и реална заплаха от извършване на престъпление, посочено в чл. 42а, ал. 3, или 2. за нуждите на конкретно наказателно производство за престъпление, посочено в чл. 42а, ал. 3. (4) В случаите по ал. 3, т. 1 се изготвя мотивирано писмено искане от ръководител на компетентен орган по чл. 42е и чл. 42ж, ал. 1, т. 2 – 7 или оправомощено от него длъжностно лице до председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” или оправомощен от него заместник-председател на Агенцията. (5) В случаите по ал. 3, т. 2 разкриването на пълните данни по ал. 1 се извършва въз основа на писмено искане на съда в съдебното производство или на наблюдаващия прокурор в досъдебното производство при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. (6) Разкриването на пълните данни по ал. 1 се извършва въз основа на разрешение от органа по ал. 4, което се издава незабавно след получаването на мотивираното писмено искане по ал. 4 или на писменото искане по ал. 5. (7) При неотложност в случаите по ал. 3, т. 1 разкриване на пълните данни по ал. 1 се извършва и без разрешение на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” или оправомощения от него заместник-председател на Агенцията след разпореждане на ръководителя на Националното звено. (8) В случаите по ал. 7 органите по чл. 42е и чл. 42ж, ал. 1, т. 2 – 7 унищожават получените данни незабавно, ако в срок от 24 часа не бъде дадено разрешение от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ или оправомощения от него заместник-председател на Агенцията. (9) За разкриването на данните при условията и по реда на ал. 3 и 7 се информира длъжностното лице по защита на данните по чл. 42н, ал. 3. (10) След изтичането на срока по ал. 2 резервационните данни на пътниците и данните на екипажа, включително съответните резервни копия и архиви, се заличават. (11) Когато при автоматизираното обработване на резервационните данни на пътниците и на данните на екипажа и след преглеждането им поотделно по неавтоматизиран начин се установи съвпадение, резултатите от обработването се съхраняват до предаването им на компетентните органи по чл. 42е и на националните звена на държавите – членки на Европейския съюз. (12) Когато при автоматизираното обработване на резервационните данни на пътниците и на данните на екипажа и след преглеждането им поотделно по неавтоматизиран начин не се установи съвпадение, резултатите от обработването могат да се съхраняват в срока по ал. 2 с цел да се избегнат бъдещи недействителни съвпадения.“

Благодаря, уважаеми господин Председател. Първо, правя редакционно предложение в § 14, чл. 42ж, ал. 2 след „расата“ да се добави „и/или етническия произход на лицето“, едно „и“ пред „или“. След това след „членството в профсъюзи“ да се добави „политически партии“. Мисля, че е пропуснато, не знам – „членство в профсъюзи, политически партии“. Изключено е „членство в политическите партии“ от ал. 2. Тоест ал. 2 да звучи по следния начин: „компетентните органи по чл. 42е и чл. 42ж не може да вземат решение за предприемане на мерки, спрямо конкретно лице, основани на расата и/или етническия произход на лицето, на неговите политически мнения, религия или философски убеждения, членството в профсъюзи, политическа партия, здравословно състояние, сексуален живот или сексуална ориентация“. И още едно предложение за разделно гласуване на параграфите. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Обръщам внимание на § 15, чл. 42и, тъй като след това ще отидем в хипотезата на § 19: „След изтичането на шест месеца от предаването на резервационните данни на пътниците и на данните на екипажа от въздушните превозвачи Националното звено деперсонализира чрез прикриване данните по чл. 42б, ал. 2, т. 4, 5, 6, 8, 12, 17 и 18, и ал. 3.“ Аз поддържам това, между другото, но после ще видим, че пише така: „Националното звено може да предостави на национални звена на държавите – членки на Европейския съюз, и други съхранявани от него резервационни данни, които не са деперсонализирани, чрез прикриване, както и резултатът от тяхното обработване“. Мисля, че може да се помисли по така заложения смисъл, защото, след като казваме в чл. 42и, че се „деперсонализират“, се разбира, че става въпрос за всичките данни. И ще отидем в ал. 7 на § 15: „при неотложност“. Моля Ви, заострете вниманието си: в случаите по ал. 3, т. 1 „разкриване на пълните данни по ал. 1 се извършва и без разрешение на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ или оправомощения от него заместник-председател на Агенцията след разпореждане на ръководителя на националното звено“?! Моля да ми бъде изяснено ръководителят на националното звено на кого е подчинен, след като може без разрешение на началника на Държавна агенция „Национална сигурност“ да предоставя данни? Нещо не съм в известност, моля Ви да ми кажете, не че Ви укорявам. Благодаря.

Ще бъда кратък, господин Председател. Изменението на този законопроект е следствие Директива, която е задължителна. Какво пише в Директивата? Шест месеца данните, преди да бъдат деперсонализирани, могат да бъдат предоставени и те се предоставят с оглед бързина, с оглед желанието за бърз обмен на данни. Всички тук правим изказвания как службите трябва да обменят информация – бързо, и че това е един от проблемите за предотвратяване на терористични актове, национално звено на друго национално звено. Така е в Директивата, поради което текстът тук е отразен коректно. Казвам го на колегите в тази част на залата, които явно не са чели Директивата – които не участват в тази комисия, не са длъжни да я четат. След това данните се персонализират, деперсонализират и предоставянето става с разрешение на директора или упълномощен заместник-директор на ДАНС. Така е и по Директива, тоест той е националният орган, или добавено още нещо в Директивата, все пак за да има контрол, заради възможна евентуална злоупотреба с тези данни. Естествено, че непосредствена опасност, когато постъпи искане от друго национално звено на друга държава – членка на Европейския съюз, която е приела и ратифицирала Директивата или е направила промените в Закона, тези данни се предоставят от националното звено, няма нужда да се изминава този административен път. В някои случаи, ще Ви кажат специалистите по антитероризъм, и минути са фатални за предприемане на съответните действия. И затова има уговорката, ако те не бъдат използвани, след това се унищожават в 24-часов срок. Извинявайте, просто за разяснение на колегите, които не са членове на тази комисия и може би не знаят, че има Директива и този законопроект на практика транспонира Директивата.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16: „§ 16. В чл. 42и се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думата „Структурите“ се заменя с „Компетентните органи“, след думите „ал. 2“ се добавя „и 3“ и се създават изречения второ и трето: „След изтичане на срока за съхранение получените резервационни данни и данни на екипажа се унищожават, съответно заличават. Получените и обработените резервационни данни и данни на екипажа, които не са използвани за целите по чл. 42а, ал. 3, се унищожават, съответно заличават, преди изтичане на срока по изречение първо, от комисия, определена от ръководителя на съответния компетентен орган, за което се уведомява Националното звено“. 2. В ал. 2 след думите „ал. 2, т. 18“ се добавя „и ал. 3“ и след думите „Министерството на вътрешните работи“ се добавя „и на Агенция „Митници“.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 17 да бъде отхвърлен.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 17: „§ 17. Член 42л се изменя така: „Чл. 42л. (1) Националното звено по своя преценка предоставя получени по чл. 42а, ал. 1 резервационни данни на идентифицирани при съпоставяне или по критерии пътници и/или резултати от тяхното обработване на националните звена на държавите – членки на Европейския съюз. (2) Националното звено може да предоставя на националните звена на държавите – членки на Европейския съюз, и други съхранявани от него резервационни данни, които не са деперсонализирани чрез прикриване, както и резултати от тяхното обработване. (3) Данните по ал. 2 се предоставят в най-кратък срок въз основа на мотивирано искане, в което са посочени данни по чл. 42б, ал. 2. (4) В случай че резервационните данни са деперсонализирани чрез прикриване, същите се предоставят след разрешение на органа по чл. 42з, ал. 4 и за целите на предотвратяването, разкриването, разследването и наказателното преследване на престъпленията, посочени в чл. 42а, ал. 3. (5) Националното звено може да поиска резервационни данни на пътниците и/или резултати от тяхното обработване от националните звена на държавите – членки на Европейския съюз, по искане на компетентните органи по чл. 42е и 42ж. Националното звено предоставя получените данни на компетентните органи по чл. 42е и чл. 42ж след извършена проверка по неавтоматизиран начин. (6) В случаите по ал. 5 Националното звено отправя мотивирано писмено искане до националните звена на държавите – членки на Европейския съюз. (7) В неотложни случаи компетентните органи по чл. 42е и 42ж могат да поискат резервационни данни на пътниците от национално звено на държава – членка на Европейския съюз, въз основа на мотивирано писмено искане, копие от което се предоставя на Националното звено. (8) В случай на конкретна и реална заплаха от извършване на престъпление, посочено в чл. 42а, ал. 3, Националното звено може да поиска: 1. резервационни данни на пътниците от въздушните превозвачи по искане на национално звено на държава – членка на Европейския съюз; 2. от национално звено на държава – членка на Европейския съюз, да му набави такива данни от въздушни превозвачи“.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 19 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 17, като член 42л. По § 20 има предложение на народния представител Димитър Лазаров. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 18: „§ 18. Член 42м се изменя така: „Чл. 42м. (1) Националното звено може да предоставя резервационни данни на пътниците и/или резултати от тяхното обработване и на компетентни органи на трети държави въз основа на оценка на всеки конкретен случай и ако са налице едновременно следните условия: 1. това е необходимо за предотвратяването, разкриването, разследването и наказателното преследване на престъпленията, посочени в чл. 42а, ал. 3; 2. получателят е компетентен да осъществява дейности по т. 1; 3. получателят осигурява адекватно ниво на защита за планираното обработване на данни; 4. получателят даде съгласие да не предоставя данните на друга трета държава, освен ако същите са необходими за предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на престъпленията, посочени в чл. 42а, ал. 3, и е получено предварително съгласие за предаването им от страна на Националното звено. (2) Преценката на адекватността на нивото на защита на личните данни се извършва от Комисията за защита на личните данни в съответствие с приложимото законодателство в областта на личните данни. (3) Извън случаите по чл. 42л предоставянето на резервационни данни на пътниците и/или резултати от тяхното обработване на компетентни органи на държава – членка на Европейския съюз, се извършва при спазване на условията по ал. 1, т. 1 и 2 само в неотложни случаи. (4) Предоставянето на данните в случаите по ал. 1 и 3 се извършва въз основа на мотивирано искане на компетентния орган на третата държава, отправено чрез съответния национален компетентен орган по чл. 42е и чл. 42ж при спазване на реда по чл. 42ж. (5) В случай че данните по ал. 1 и 3 са деперсонализирани чрез прикриване, същите се предоставят след разрешение на органа по чл. 42з, ал. 4 и за целите на предотвратяването, разкриването, разследването и наказателното преследване на престъпленията, посочени в чл. 42а, ал. 3“.

Благодаря, госпожо Председател. Моето изказване е във връзка с § 19, ал. 2, която обаче има връзка съответно и с предишния § 17, ал. 4 и ал. 2. В ал. 2 – цитирам, пише: „Националното звено може да предоставя на националните звена на държавите – членки на Европейския съюз, и други съхранявани от него резервационни данни, които не са деперсонализирани чрез прикриване, както и резултати от тяхното обработване.“ Тази ал. 2 има логически и последователна връзка с ал. 2 на чл. 42л, където е казано същото. Само че в ал. 4 на същия член се въвежда на практика едно изключение: „В случай че резервационните данни са деперсонализирани чрез прикриване“, тоест въвежда се изключение както от ал. 2 на чл. 42л, така и от ал. 2 на чл. 42м. Не знам защо се въвежда това изключение в § 4 на вече гласувания текст, но по логика би следвало – след като вече е прието в чл. 42л, също да бъде отразено и в § 19, чл. 42м, тоест да се въведе пак изключението, защото то остава единствено само в ал. 4 на чл. 42л. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще бъда съвсем кратък. Член 42л се отнася за обмяна на резервационни данни и в двете хипотези до шестте месеца и след шестте месеца, в рамките на петте години по реда – няма да досаждам да обяснявам реда, ние вече го гласувахме и обяснявахме – за обмяна на такива данни между държави – членки на Европейския съюз. Конкретният текст, който тук гласуваме, се касае за обмяна и предоставяне на такива данни на трети държави. На трети държави, уважаеми колеги! Това е разликата. Затова има разлика в реда.

Параграф 21 по вносител. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 19: „§ 19. Създава се чл. 42м1: „Чл. 42м1. (1) Националното звено може да предоставя резервационни данни на пътниците и/или резултати от тяхното обработване, получени по реда на чл. 42л, ал. 5 и 8, на компетентни органи на трети държави по тяхно писмено искане въз основа на оценка на всеки конкретен случай и ако са налице едновременно следните условия: 1. това е необходимо за предотвратяването, разкриването, разследването и наказателното преследване на престъпленията, посочени в чл. 42а, ал. 3; 2. получателят е компетентен да осъществява дейности по т. 1; 3. получателят осигурява адекватно ниво на защита за планираното обработване на данни; 4. държавата – членка на Европейския съюз, предоставила данните, е дала съгласието си за предоставянето им на трета държава. (2) Алинея 1, т. 4 не се прилага в случай на конкретна и реална заплаха от извършване на престъпление, посочено в чл. 42а, ал. 3, когато не може да бъде получено своевременно предварително съгласие за предоставянето на данните. (3) В случаите по ал. 2 компетентният да даде съгласие за предоставяне на данните орган се уведомява незабавно. (4) За предоставянето на данните по реда на ал. 1 и 2 незабавно се уведомява длъжностното лице по защита на данните по чл. 42н, ал. 3.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 20: „§ 20. Създават се чл. 42м2 и 42м3: „Чл. 42м2. (1) Националното звено може да предоставя резервационни данни на пътниците и/или резултати от тяхното обработване на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) в рамките на нейната компетентност и за изпълнение на нейните задачи. (2) Данните по ал. 1 се предоставят въз основа па мотивирано искане, подадено от Европол чрез мрежовото приложение за защитен обмен на информация (SIENA). (3) Искането по ал. 2 може да бъде подадено, когато това е необходимо с цел подпомагане и засилване на действията на държавите – членки на Европейския съюз, за предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на престъпления, посочени в чл. 42а, ал. 3 и доколкото тези престъпления попадат в компетентността на Европол. (4) В искането по ал. 2 се посочват основанията, поради които се смята, че предаването на резервационните данни на пътниците и/или резултатите от тяхното обработване ще допринесе съществено за предотвратяването, разкриването, разследването и наказателното преследване на престъпления, посочени в чл. 42а, ал. 3. (5) Обменът на информация по ал. 1 се извършва чрез SIENA и на езика, приложим за SIENA. Чл. 42м3. Държавна агенция „Национална сигурност“ води регистри на получените данни по чл. 42б, ал. 2 и 3, на предоставените данни, на заличаването им, на осъществения достъп, на писмените искания по чл. 42ж, ал. 2, чл. 42з, ал. 4 и 5, чл. 42л, ал. 3, 6, 7 и 8, чл. 42м, ал. 4, чл. 42м1, ал. 1 и чл. 42м2, ал. 2, на разрешенията по чл. 42з, ал. 6 и 8 и на разпорежданията по чл. 42з, ал. 7.“

Параграф 23 по вносител. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 21: „§ 21. В чл. 42н се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „ал. 2“ се добавя „и 3“, а думата „структури“ се заменя с „органи“. 2. В ал. 2 след думите „данни на пътниците“ се добавя „и данните на екипажа“, а думата „структури“ се заменя с „органи“. 3. Създават се ал. 3, 4 и 5: „(3) Председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ определя длъжностно лице по защита на данните, което отговаря за наблюдението на обработването на резервационни данни на пътниците и на данни за екипажа, както и за прилагането на съответните гаранции за защита на личните данни, обработвани от Националното звено. (4) Функциите, задачите и правомощията на длъжностното лице по защита на данните се уреждат с правилника за прилагане на закона, като се гарантира ефективното им и независимо изпълнение. (5) Физическото лице, за което се отнасят данните, има правото да се свързва с длъжностното лице по защита на данните като звено за контакт по въпросите, свързани с обработването на резервационните данни на пътниците и на данните на екипажа, които се отнасят за него.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 22: „§ 22. В чл. 42о, ал. 1 след думите „ал. 2“ се добавя „и 3“.“

Благодаря, уважаема госпожо Председател. В § 21, чл. 42н, т. 2 отново е записано в ал. 2 след думите „данните на пътниците“ се добавя „и данните на екипажа“ и така нататък. Аз предлагам тук да отпадне „и данните на екипажа“. Моят въпрос към вносителите тук е: следва ли да предават данните на Авиоотряд 28, които са служители на НСО и на практика возят премиера? Още нещо. Предлагам и т. 2 на чл. 42н да се гласува разделно от останалия текст на същия член. Благодаря Ви.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 23: „§ 23. В Глава шеста „а“ се създава чл. 42п: „Чл. 42п. Националното звено предава на Европейската комисия статистическа информация на годишна основа относно: 1. общия брой на пътниците, чиито резервационни данни са получени от въздушните превозвачи и са предоставени на компетентните органи по чл. 42е и 42ж, на компетентните органи на други държави и на Европол през предходната година; 2. общия брой на пътниците, за чиито резервационни данни са установени съвпадения по предварително определени критерии и от съпоставяне с информационни фондове по чл. 42д, ал. 1.“

Предложение на народния представител Димитър Лазаров по § 26. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на § 26, който става § 24: „§ 24. В чл. 43 се създава ал. 7: „(7) Актовете на председателя на Агенцията за подбора на кандидати за служители, за приемане на служители, както и за промяна или прекратяване на прикриващите отношения със служители не подлежат на обжалване.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 25: По § 28 – предложение на народния представител Димитър Лазаров. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 26: „§ 26. В чл. 54 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Конкурсът за постъпване на държавна служба се обявява със заповед на председателя на Агенцията или на оправомощено от него длъжностно лице, в която се определя и срокът за провеждане на конкурса.“ 2. Алинея 8 се изменя така: „(8) Конкурс за назначаване на държавна служба в Агенцията не се провежда за лица, които са държавни служители в Министерството на вътрешните работи, в Министерството на отбраната, в службите за сигурност, както и в службите за обществен ред, ако отговарят на изискванията за постъпване на държавна служба в Агенцията и след писмено съгласие на председателя на Агенцията и ръководителя на съответното министерство или служба.“ 3. Създава се нова ал. 9: „(9) Конкурс за назначаване на държавна служба в Агенцията не се провежда за лица, които са държавни служители, назначени с конкурс по реда на Закона за държавния служител в други ведомства, ако отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност в Държавна агенция „Национална сигурност“, след писмено съгласие на председателя на Агенцията и ръководителя на съответното ведомство.“ 4. Досегашната ал. 9 става ал. 10.“

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми народни представители! Вчера във връзка със Закона за изменение и допълнение на Закона за МВР от мнозинството гласувахте подобна промяна. Разширявате с този закон правомощията на ДАНС за сметка на тези на „Военна информация“. Същевременно бюджетите на Държавна агенция „Разузнаване“ и „Военна информация“ са обидно малки. Те са твърде ограничени. Сега отваряте вратата напълно за преминаване на служители от структурите на МВР, на другите служби към ДАНС. Същевременно разширявате правомощията на ДАНС, натоварвате Агенцията с нови отговорности, като буквално обезкървявате останалите служби за сигурност в страната. Това е една поетапна, според нас, политика на унищожаване на службите на Държавна агенция „Разузнаване“ и на „Военна информация“. Ето защо ние ще гласуваме „против“ това предложение в настоящия законопроект по тези мотиви. Разбира се, имаме и допълнителни мотиви, които колегите също ще изкажат от тази трибуна, но това е Вашата политика и в скоро бъдеще тя ще бъде усетена много сериозно, както от българските граждани, така и от служителите в структурите за сигурност – различни от Държавна агенция „Национална сигурност“. Същевременно Държавна агенция „Национална сигурност“ е с най-висок бюджет, но правомощията ѝ са толкова големи, ветрилото е толкова отворено по отношение на Държавна агенция „Национална сигурност“, че тя и с този бюджет няма как да изпълнява адекватно и напълно правомощията, с които я товарите постоянно. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Аз бих искал да подкрепя колегата Попов точно в тази част, тъй като ние вчера тук имахме дебати по промените в Закона за Министерството на вътрешните работи, които се отнасят точно към този казус. Дори и председателят на парламентарната група каза, че проблемът не е толкова голям. Става въпрос за 10 – 12 човека, които ще преминат от други структури в ДАНС. Оставаше да им каже и имената! Ако ние ще променяме закон заради няколко човека – жалко. Бих искал да кажа нещо друго – че тук се говори за преминаване от Министерството на вътрешните работи и службите за сигурност. Вчера обсъждахме и това, че служителят, който преминава, не трябва да заплаща разходи, които са заплатени за него на обучаващата структура. Пак ще попитам: някои служби за сигурност, които Вие визирате, включително и в предложението, имат собствени обучаващи структури. Това са Държавна агенция „Разузнаване“ и служба „Военна информация“. Останалите са в една и съща обучаваща се структура – Полицейска академия в различни департаменти и специалности. Явно, че нещо не е както трябва, защото всичко това ще се отрази на бюджети, колеги, и ще доведе до условия за отлив на служители от едно ведомство в друго. Вчера тук един колега ни убеждаваше, че имало случаи – от ДАНС били преминали на работа в МВР. Гледам скептично на това, даже бих казал: „Хайде бе!“ Благодаря.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 27. Параграф 30 е по вносител, § 31 – по вносител, § 32 – по вносител, § 33 – по вносител. Комисията подкрепя текста на вносителя за съответните параграфи, които стават съответно: § 28, § 29, § 30 и § 31. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 32.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35, който става § 33: „§ 33. Член 133 се изменя така: „Чл. 133. (1) За неизпълнение на задълженията по този закон и по подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане на виновните лица се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 500 до 1000 лв. (2) Ръководител на стратегически обект, възлагащ или извършващ стратегическа дейност, който не изпълни задължително предписание по чл. 40а, ал. 3, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция, в размер от 100 до 500 лв. (3) Когато нарушението по ал. 1 или 2 е извършено повторно, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в двоен размер.“

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Моето изказване е във връзка с § 33, чл. 133, ал. 1, където е казано: „За неизпълнение на задълженията по този закон – тоест на всички задължения по този закон – и по подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане на виновните лица се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 500 до 1000 лв.“. Имуществена санкция, знаете, се налага на юридически лица. Питам: този закон има ли екстериториално действие? Каква ще е глобата, да речем, на авиокомпании, които не са предоставили данни според задълженията си по този закон? Тя няма ли да е твърде ниска – от 500 до 1000 лв., за неизпълнение на задълженията по този закон, в случай че той има екстериториално действие? Благодаря Ви.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36, който става § 34: „§ 34. В чл. 134а се правят следните изменения: 1. Алинеи 1 и 2 се изменят така: „(1) Въздушен превозвач, който не предостави на Националното звено данните по чл. 42б, ал. 2, т. 18 и ал. 3, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция, в размер от 6000 до 10 000 лв. (2) Наказанието по ал. 1 се налага и на въздушен превозвач, който: 1. предостави на Националното звено непълни или неточни данни по чл. 42б, ал. 2, т. 18 и ал. 3; 2. предостави на Националното звено данните по чл. 42б, ал. 2, т. 18 и ал. 3 след изтичането на сроковете по чл. 42г; 3. предостави на Националното звено данните по чл. 42б, ал. 2, т. 18 и ал. 3 във формати или по начини, различни от посочените в чл. 42в, ал. 1, или в нарушение на чл. 42в, ал. 2. 2. В ал. 3 думите „т. 18“ се заменят с „т. 1 – 17 и 19“, а числото „6000“ се заменя с „3000“. 3. Алинея 4 се изменя така: „(4) Въздушен превозвач, който не изпълни задължението си по чл. 42в, ал. 2 по отношение на данните по чл. 42б, ал. 2, т. 1 – 17 и 19, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция, в размер от 3000 до 8000 лв.“ 4. В ал. 5 и 6 думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 2, т. 1 – 17 и 19“. 5. В ал. 8 думите „ал. 1 – 6“ се заменят с „ал. 1 – 7“.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 37, който става § 35: „§ 35. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения: 1. Точки 12 и 13 се изменят така: „12. „Деперсонализиране чрез прикриване на данните“ е действие по прикриване от ползвателя на елементи от данните, които могат да послужат за идентифициране на субекта на данните, без те да се заличават. 13. „Въздушен превозвач“ е лице с валиден оперативен лиценз или равностоен документ, който позволява извършването на превози на пътници по въздух.“ 2. Създават се т. 14, 15, 16 и 17: „14. „Резервационни данни на пътниците“ са запис на изискванията за пътуването на всеки пътник, в който се съдържа цялата информация, необходима за обработване и контролиране на резервацията от въздушните превозвачи, извършващи резервацията, и от участващите въздушни превозвачи, за всяко пътуване, резервирано от пътник или от негово име, без значение дали данните се съдържат в система за резервации, система за контрол на излитанията или в сходни системи със същите функционални възможности. 15. „Пътник“ е лице, включително прехвърлящите се или транзитно преминаващите пътници, с изключение на членовете на екипажа, което се превозва или ще се превозва с въздухоплавателно средство със съгласието на въздушния превозвач, като това съгласие се доказва с регистрирането на посоченото лице в списъка на пътниците. 16. „Система за резервации“ е вътрешната система на въздушния превозвач, в която се събират резервационни данни на пътниците за целите на обработването на резервациите. 17. „Държава – членка на Европейския съюз“ е държава – членка на Европейския съюз, с изключение на Дания.“

„Допълнителна разпоредба“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 36. „Заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението да се измени така: „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията предлага да се създаде нов § 37: „§ 37. Обявените до влизането в сила на този закон конкурси за постъпване на държавна служба в Държавна агенция „Национална сигурност“ се довършват по досегашния ред.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 38. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 39.

По § 41 има предложение на народния представител Димитър Лазаров. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 41 да бъде отхвърлен.

Предложение на народния представител Димитър Лазаров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създадат нови параграфи 40, 41 и 42: „§ 40. В Закона за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 9 от 2011 г.) в § 65 от Преходните и заключителните разпоредби думите „решение на Съвета на Европейския съюз за пълното прилагане от Република България на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген“ се заменят с „решение на Съвета относно привеждането в действие на оставащите разпоредби от достиженията на правото от Шенген, свързани с Шенгенската информационна система, в Република България и в Румъния“. § 41. В Закона за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 23 от 2013 г.) в § 35 от Заключителните разпоредби думите „решението на Съвета на Европейския съюз за пълното прилагане на разпоредбите на Шенгенското законодателство в Република България“ се заменят с „решение на Съвета относно привеждането в действие на оставащите разпоредби от достиженията на правото от Шенген, свързани с Шенгенската информационна система, в Република България и в Румъния“. § 42. В Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта (обн., ДВ, бр. 70 от 2013 г.) в § 25, ал. 2 от Заключителните разпоредби думите „решението на Съвета на Европейския съюз за пълното прилагане от Република България на Шенгенското законодателство“ се заменят с „решение на Съвета относно привеждането в действие на оставащите разпоредби от достиженията на правото от Шенген, свързани с Шенгенската информационна система, в Република България и в Румъния“.“

Предложение на народния представител Димитър Лазаров, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 43: „§ 43. В Закона за специалните разузнавателни средства (обн., ДВ, бр. …) в чл. 13, ал. 3, изречение трето накрая се добавя „и председателят на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество или писмено оправомощеният от него заместник-председател“.“ Законът влиза в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник. Отделно ще докладвам § 42, тъй като има предложение на Комисията да бъде отхвърлен. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 42 да бъде отхвърлен.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 754-01-16, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 1 юни 2017 г., приет на първо гласуване на 22 юни 2017 г. – първа част.“ „Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

По § 1 има предложение от народните представители Христиан Митев и Емил Димитров. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 13а думите „при предоставяне на административни услуги“ се заличават.“

Параграф 2. „Страни, представителство и съобщения“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В чл. 18, ал. 1 се създава изречение второ: „Неперсонифицираните организации се представляват от определено от членовете на организацията лице“.“

По § 4 – текст на вносител, има предложение от народния представител Данаил Кирилов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народните представители Христиан Митев и Емил Димитров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Крум Зарков и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. В Глава трета се създава чл. 18а: „Съобщения Чл. 18а (1) Исканията, сигналите и предложенията, жалбите, протестите, молбите, исковете и приложенията към тях могат да се подават до административните органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги по електронен път по реда на Закона за електронното управление, съответно по Закона за съдебната власт, а също и чрез лицензиран пощенски оператор, както и по факс или по друг начин, оповестен от съответния орган на интернет страницата му. (2) Административните органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, осигуряват техническата възможност исканията, сигналите и предложенията, жалбите, протестите, молбите, исковете и приложенията към тях да се подават по електронен път по реда на Закона за електронното управление в производствата пред административен орган или съответно по електронен път по реда на Закона за съдебната власт в производствата пред съд. (3) Когато жалбата или протестът се подават по електронен път чрез органа, издал оспорвания акт, те се подават по реда на Закона за електронното управление, като в тридневен срок от изтичането на сроковете за оспорване от останалите лица, органът изпраща на съда жалбата или протеста заедно със заверено копие от цялата преписка по издаването на акта, като уведомява подателя за това. Ако органът не изпълни задължението си, копие от жалбата или протеста могат да се подадат до съда по електронен път по реда на Закона за съдебната власт, като съдът изисква преписката служебно от органа, издал акта. (4) Заявителят или жалбоподателят, както и всички заинтересовани граждани, които са привлечени или встъпили като страни, за призоваване и получаване на документи и съобщения, свързани със започнало производство, могат да предоставят на административния орган или на съда, ако разполагат с такива: 1. информация за наличие на персонален профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронно управление, или 2. електронен адрес, който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационна система за връчване, или 3. мобилен или стационарен телефонен номер, който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационна система за връчване или в случай че изтеглянето не е технически възможно, да позволява изпращане от получателя на обратно кратко текстово съобщение, потвърждаващо получаването на съобщението, или 4. факс. (5) Административните органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, организациите и адвокатите, участници в производствата, задължително посочват електронен адрес съгласно Закона за електронното управление в производствата пред административен орган или електронен адрес съгласно Закона за съдебната власт в производствата пред съд за призоваване и получаване на документи и съобщения. (6) Административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, са длъжни да предоставят вътрешни електронни административни услуги съгласно Закона за електронното управление. (7) Съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване, по разпореждане на административния орган или съда, което се удостоверява писмено с подпис на извършилото го длъжностно лице. Писменото удостоверяване се прилага към преписката или делото и на адресата се съобщава, че може да получи документите или книжата в 7-дневен срок, след изтичането на който те се смятат за връчени. (8) Когато съобщаването не може да бъде извършено по реда на ал. 1 – 6, то се извършва чрез връчване на последния адрес, посочен от страната, или при липса на такъв – на адреса, на който страната е получавала съобщения или е била призована за последен път в производството. Когато няма адрес, който страната е посочила или на който е получавала съобщения или е била призовавана, на страната се връчват съобщения: 1. за граждани – по настоящия адрес, а при липса на такъв или когато не могат да бъдат намерени на този адрес – по постоянния адрес. Ако и по постоянен адрес няма кой да получи съобщението, се връчва по месторабота; 2. за организации – ако са вписани в нормативно уреден регистър – на вписания в регистъра адрес. (9) Когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, съобщението се пуска и в нея. В съобщението се посочва, че документите или книжата са оставени в канцеларията на органа или на съда и могат да се получат в едноседмичен срок. Документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа или на съда. (10) Когато съобщаването в производството пред административния орган не може да бъде извършено по реда на предходните алинеи, съобщението се поставя на таблото за обявления или в интернет страницата на съответния орган за срок не по-кратък от 7 дни, след изтичането на който съобщението се смята за връчено.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Кирилов, макар че този текст претърпя доста еволюция в процеса на работа в Правната комисия и от крайно рестриктивен стана доста по-либерален, все пак той има отношение към много текстове по-нататък в Административнопроцесуалния кодекс. Обръщам внимание на ал. 5, където задължаваме адвокатите да имат такъв адрес. За не-членовете на Правната комисия и не-юристите искам простичко да обясня какво е значението на този текст. В България има много адвокати, за съжаление, които все още не ползват имейл. Това е едното. Второто е, че самата ни държава технически не е на нужното ниво в предоставянето на електронни услуги, но все пак същата тази държава иска от своите граждани да бъдат на това ниво. Намирам това за несправедливо. Водихме дебат по отношение на електронното управление с всички „за“ и „против“. В същото време, колеги, нататък в Закона ще видите, че това има и сериозни последици, защото от адвокатите правим едни супер хора. Когато получат имейл, започват да текат срокове, а в правото често тези срокове са преклузивни и от тях възникват сериозни последици. По тази причина изпращането на един имейл, от който започва да тече срокът, представете си, той може да пристигне по-късно, има редица рискове. Тези рискове няма как да ги преодолеем за момента, защото има много неясноти и в електронната система. Това е дебат, който твърде дълго водихме в Комисията, няма да подкрепим този текст. Колеги, обръщам внимание на следното: ако искаме да сме достатъчно прецизни, може би трябваше да вземем предвид становището на адвокатите. И тук идва големият проблем – такова становище няма. Не е мястото да се обръщаме към българската адвокатура от трибуната, но си позволявам такава критика, че в критичен Закон за българското правораздаване, в толкова важен дял от правото, при такива промени нямаше представител на адвокатите и на Висшия адвокатски съвет, който да изкаже становище и да защити техните интереси. А интересите на адвокатурата са интереси на гражданите, защото в крайна сметка клиентите на адвокатите са българските граждани. Оттук виждаме ние риск за накърняване на интересите на гражданите и затова ще се въздържим от подкрепа към този текст. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Ще се изкажа не само като депутат в това Народно събрание, но и като адвокат, като подчертавам и посочвам, че в този случай не смятам, че съм в конфликт на интереси по причина на обстоятелството и в контекста, който разви предходният оратор господин Божанков, защото на практика се оказва, че защитавам… (Шум и реплики.)

Благодаря, господин Председател. Продължавам мисълта, не смятам, че съм в конфликт на интереси, защото на практика защитавам обратните интереси на тези, които господин Божанков казва, че би следвало да бъдат интересите на българските адвокати. Защо това е така? Първо, темата за електронното управление, електронното призоваване и съобщаване не е нова за българската адвокатура. (Шум и реплики.) Благодаря, колеги. Тази тема не е нова за българската адвокатура. Българската адвокатура изследва този въпрос от доста години, включително изследва и практиката на адвокатите в Европа в тази връзка. Вие си спомняте, че наскоро, макар и не в легислатурата на това Народно събрание, посрещнахме адвокати от Милано, които демонстрираха системата за електронно призоваване, която е била установена по инициатива на Миланската адвокатска колегия. Тоест адвокатите по света, както е и в Милано, са поели инициативата. Те дори са финансирали тяхната система за електронно призоваване, която е била дадена наготово на съдилищата, които са приели това достижение като особено положително за практиката. Българският висш адвокатски съвет, Софийска адвокатска колегия също многократно са заявявали желание да развият проекти, да осъществят съответно необходимите дейности и подготовка, за да имат такава собствена система за достоверно връчване и уведомяване, която да бъде изградена от адвокатурата. Понастоящем ние вече имаме Закон за електронното управление. Освен това и Вие питахте в предходни дебати, коментирахме го многократно и в Комисията по правни въпроси, към Държавната агенция за електронно управление беше създаден и вече функционира такъв единен портал, който е за удостоверено съобщаване, който вече има потребители. Така че в българската реалност, в българската обективност вече предпоставките за такъв вид съобщаване са налице. Посочвам също така, че тази норма, която, ако бъде подкрепена и стане действащо право, ще влезе в сила не веднага, а след 2019 г., тоест ще има достатъчно време за предприемане на съответните технически действия, за да се създаде готовност за това прилагане. Като адвокат го казвам, адвокатите винаги сме били пионерите в една правна система. Уви, с оглед последните две десетилетия, за съжаление, професията ни започна да отстъпва като обществено признание и тежест. Но това пък означава, че трябва да сме максимално отговорни и да не се отказваме от тази си роля – и в обществото, и в правната система. Адвокатите поемаме отговорност и смятаме, че това е в полза на обществото. По неучастието на представители на Висшия адвокатски съвет ще кажа следното: този законопроект беше внесен преди повече от година. Смятам, че те са знаели и са имали възможност да се уведомят за това. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми народни представители, аз не се притеснявам толкова за адвокатите, като колегата Божанков, и смятам, че това е оправдано, а именно въвеждането на електронния ред за призоваване и връчване на съобщения и книжа, но не смятам, че същото важи за организациите. В становището на Пленума на Върховния административен съд се застъпва следното становище, цитирам: „Считаме че използването на електронно призоваване и комуникация от страна на частноправните субекти, участници в административния процес – граждани и организации, трябва да става след тяхно съгласие.“ За съжаление, в Комисията по правни въпроси с едно много крехко мнозинство отхвърлихме възможността организациите да се ползват от възможността да изразяват съгласие да бъдат призовавани по електронен път. И в този смисъл правя предложение за редакционна поправка в ал. 4, като след думите „заинтересовани граждани“ се добави „и организации“, и съответно в ал. 5 след думите „обществени услуги“, думата „организациите“ да отпадне. Считам, че по този начин не само ще се съобразим със становището на Пленума на Върховния административен съд, но и на практика ще уеднаквим уредбата с тази, която съществува в голяма част от страните в Европейския съюз, а именно, когато става въпрос за електронно призоваване, това преимуществено да се използва не по отношение на частноправните субекти – именно на физическите и юридическите лица. Има подробно становище и много добър сравнителноправен анализ от професор Райна Николова, който беше качен и на страницата на Законопроекта за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! До голяма степен това, което каза господин Митев, изчерпи първата част на моето изказване, защото аз щях да Ви обясня, че в текста освен колегите адвокати, изказвам се освен като народен представител, също и като такъв колега, тук са включени всички юридически лица. Всички юридически лица в страната влизат в думата „организациите“. Тоест това задължение, което се вменява отделно от отговорността, която нашата професия, както каза господин Кирилов, е готова да поеме, обаче готови ли са всички юридически лица да бъдат технически на ниво, до което държавата все още не е стигнала? И пожеланията, които съществуват в Закона за електронното управление и в други специални закони, затова как институциите трябва да работят с нас – те не са изпълнени. Сега обаче този текст, ключов за Административнопроцесуалния кодекс, който ние ще видим след това цитиран многократно – чл. 18а, че се препраща към него, води до това, че всяко юридическо лице в България ще комуникира вече електронно в производствата по Административнопроцесуалния кодекс. Това за нас е неприемливо на този етап. Голям беше спорът и желанието ни да се направи крачка напред и е прав господин Кирилов, но при положение, че държавата не е направила тази крачка за себе си, считам, че не е правилно да караме всички юридически лица да я направят сега. Благодаря Ви. Няма да подкрепим текста.

Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 5 и предлага да бъде отхвърлен.

Предложение на народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 83, ал. 2, т. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 5: „§ 5. В чл. 19а, ал. 1 думите „когато е предвидено в закон“ се заменят със „само когато е предвидено в специален закон“.“

Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 6 и предлага да бъде отхвърлен.

Предложение на народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 6: „§ 6. В чл. 19б, ал. 1 се отменя.“

Параграф 7 е текст на вносител. По § 7 има предложение от народния представител Крум Зарков и група народни представители: „В § 7, т. 2, в съдържанието на създаваната ал. 2, в изречение второ след думите „изпълнението на“ се добавя „условия“, след което се поставя запетая.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 7 и предлага да бъде отхвърлен.

Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 8 и предлага да бъде отхвърлен.

Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 9 и предлага да бъде отхвърлен.

Параграф 10 е текст на вносител. По § 10 има предложение от народния представител Данаил Кирилов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има предложение от народния представител Крум Зарков и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 7: „§ 7. Член 19е се изменя така: „Недействителност на административния договор Чл. 19е. За недействителността на административния договор се прилагат съответно чл. 146 и разпоредбите за недействителност на договорите по Закона за задълженията и договорите.“

Параграф 11 е текст на вносител. По § 11 има предложение от народния представител Крум Зарков и група народни представители: „§ 11 се изменя така: „§ 11. В чл. 19ж се правят следните изменения: 1. ал. 1 се изменя така: „(1) Споровете относно действителността, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния граждански съд по реда на Гражданския процесуален кодекс.“ 2. ал. 2 и 3 се отменят.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 8: „§ 8. Член 19ж се изменя така: „Спорове относно административния договор (1) Споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд. (2) Споровете се разглеждат по реда на дял трети. (3) Съдът разглежда делото и се произнася по искането в 6-месечен срок от постъпването му, освен ако в специален закон не е предвидено друго.“

Благодаря, уважаеми господин Председател. По § 12 има предложение от народния представител Данаил Кирилов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има предложение от народния представител Крум Зарков и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 9: „§ 9. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 се създава изречение второ: „Споразумението е писмено съглашение, което замества административния акт.“ 2. В ал. 6 думата „дадено“ се заменя с „поискано и при спазване на чл. 53“. 3. Алинея 8 се изменя така: „(8) За недействителността на споразумението се прилагат съответно чл. 146 и разпоредбите за недействителност на договорите по Закона за задълженията и договорите.“

По § 13 има предложение от народния представител Данаил Кирилов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има предложение от народния представител Крум Зарков и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 10: „§ 10. В чл. 21 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 след думите „орган или организация“ се добавя „лицата, осъществяващи публични функции и организациите, предоставящи обществени услуги“. 2. В ал. 2 накрая се добавя „когато волеизявлението е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения“. 3. В ал. 5 се създава изречение второ: „Не са индивидуални административни актове волеизявленията, с които се обявяват условията за участие в състезателно административно производство по издаването на индивидуални административни актове, освен ако в специален закон е предвидено друго“.“

По § 14 – предложение от народните представители Християн Митев и Емил Димитров. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 14 и предлага да бъде отхвърлен.

По § 15 – предложение от народния представител Данаил Кирилов. Предложението е оттеглено. Предложение от народните представители Христиан Митев и Емил Димитров. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 15 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 18а, ал. 10.

Предложение от народния представител Данаил Кирилов: „Създава се нов § 16: „§16. В чл. 24 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думата „искане“ се заменя с думите „искане (заявление)“. 2. В ал. 2 думата „поисканият“ се заменя с „поисканият (заявеният)“.“ Комисията не подкрепя предложението.

По § 16 – предложение от народния представител Данаил Кирилов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 11: „§ 11. В чл. 26 ал. 2 се изменя така: „(2) Съобщаването за започване на производството се извършва по реда на чл. 18а.“

По § 17 – предложение от народния представител Данаил Кирилов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 12: „§ 12. В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 се създава изречение второ: „Организациите подават искането си писмено.“ 2. В ал. 2: а) изречение второ се изменя така: „Заявителят предоставя електронен адрес съгласно Закона за електронното управление, мобилен или стационарен телефонен номер или факс, а когато заявителят е гражданин – ако разполага с такива. б) създава се ново изречение трето: „В случаите, когато заявителят е гражданин, може да предостави информация за наличие на персонален профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронното управление, ако разполага с такъв.“ в) досегашното изречение трето става изречение четвърто. 3. Алинея 4 се отменя. 4. В ал. 5 се създават изречение второ и трето: „В протокола се отбелязват пълното име на гражданина, от който изхожда естеството на искането, дата и подпис. Заявителят може да предостави информация за наличие на персонален профил, регистриран в електронната система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронно управление, електронен адрес съгласно Закона за електронното управление, мобилен или стационарен телефонен номер, или факс – ако разполага с такива.“

Предложение от народния представител Данаил Кирилов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 13: „§ 13. В чл. 34, ал. 1 накрая се добавя: „по всяко време на производството, включително и след приключването му с издаване на индивидуален административен акт съгласно Закона за Националния архивен фонд“.“

Предложение от народния представител Данаил Кирилов за създаване на нов § 19. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 14: „§ 14. В чл. 36 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 4 думите „или при друг орган“ се заличават. 2. Създават се ал. 6, 7 и 8: „(6) Органът, водещ производството по своя инициатива или по искане на страна, изисква от съответните административни органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги в рамките на своята компетентност, да издадат и изпратят удостоверения, да изпратят документи, други доказателства или информация от значение за производството. (7) Лицата, организациите и органите по ал. 1 са длъжни в рамките на своята компетентност да издадат и изпратят поисканите от тях удостоверения, да изпратят поисканите документи, други доказателства или информация незабавно, но не по-късно от 7 дни от поискването, при условията и реда за обмен на електронни документи по реда на чл. 18а. (8) Ако в специален закон не е предвидено друго, при временна обективна невъзможност или при липса на техническа възможност за обмен на електронни документи или изпращане на други доказателства по реда на чл. 18а, обменът по ал. 2 се извършва чрез лицензиран пощенски оператор или по друг обичаен или подходящ начин.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 15: „§ 15. В чл. 38 се правят следните допълнения: 1. В заглавието накрая се добавя „и на другите участници в производството“. 2. След думата „Страните“ се добавя „и другите участници“.“

Благодаря, господин Председател. По § 19 „Снабдяване с документи от държавни органи“ – предложение от народния представител Данаил Кирилов. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 19 и предлага да бъде отхвърлен.

По § 20 има предложение от народния представител Данаил Кирилов. Предложението е оттеглено. Предложение от народните представители Христиан Митев и Емил Димитров. Предложението е оттеглено. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 20 и предлага да бъде отхвърлен.

По § 21 има предложение от народния представител Данаил Кирилов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 16: „§ 16. В чл. 57 ал. 5 се изменя така: „(5) Извън случаите по ал. 4 или когато е необходимо да се даде възможност на други граждани или организации да се защитят, актът се издава до един месец от започване на производството.“

По § 22 има предложение от народния представител Данаил Кирилов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народните представители Христиан Митев и Емил Димитров. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Крум Зарков и група народни представители: „В § 22, в новото съдържание на чл. 58 създаваната нова ал. 5 става ал. 3, като съдържанието й се изменя така: „(3) Съдържанието на индивидуалния административен акт, изразен чрез мълчаливо съгласие, се установява съгласно текста на искането за издаване на административен акт и входящ номер или друг документ, удостоверяващ постъпване на искането в компетентния административен орган.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 17: „§ 17. В чл. 58 ал. 4 се изменя така: „(4) В предвидените в закон случаи непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие да се издаде акт със съдържанието, поискано от заявителя. С индивидуалния административен акт, изразен чрез мълчаливо съгласие, не може да се създават задължения и да се засягат права и законни интереси за граждани и организации, различни от заявителя. В случай, че административният орган е дал указания за отстраняване на нередовности в искането на заявителя, срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите. Съдържанието на мълчаливо съгласие се установява като идентично със съдържанието на подаденото искане и това съдържание се посочва в декларация до органа. Редът и условията за удостоверяване и оспорване на мълчаливото съгласие се уреждат в специални закони.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Един текст, който е много важен за бизнеса в България, защото в момента правилото е, че когато администрацията мълчи, това е знак за отказ и в този текст ние не променяме този принцип. Тоест остава си принципът на мълчаливия отказ, освен когато в закон не е предвидено друго. До момента в малко специални закони има предвидено правило, че мълчанието на администрацията е знак за съгласие. Такъв е например Законът за управление на отпадъците, където, ако администрацията не се произнесе в срок, започваме да работим. Какво е съдържанието на акта тук – в Правната комисия водихме дълъг дебат, но ми се иска и другите колеги да го разберете, ако има интерес от залата. Съдържанието на акта според нас е това, което сме подали до органа. Няма как да има декларации, няма как да има процедури за установяване на съдържание, защото това убива смисъла на мълчаливото съгласие. Всъщност в стремежа си да прилагаме по-често един текст, който се прилага рядко, ние правим точно обратното – правим го още по-неработещ, защото, забележете, казваме, че съдържанието на мълчаливото съгласие се установява като идентично със съдържанието на подаденото искане – дотук добре, и това съдържание се посочва в декларацията до органа. Е, какво действие има тази декларация – конститутивно, декларативно действие? Ако съдържанието в декларацията се различава от подаденото до органа, какво правим тогава? Тоест създаваме още неяснота, още място за тълкуване и още място за проблеми с един текст, който беше далеч по-прост. Целта на това е да накараме администрацията да работи. Или сме смели и го правим, и я принуждаваме да работи тази администрация под страх, че не се ли произнесе в срок, настъпват последствията, или не го правим. В случая правим още по-сложно това и затрудняваме допълнително българския бизнес. Това е абсолютно грешен подход и ние ще гласуваме „против“.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Вземам думата за изказване, защото по този въпрос дебатът в Комисията по правни въпроси беше доста задълбочен, доста обстоятелствен, включително участваха всички възможни представители на заинтересовани страни, които биха могли да вземат становище, мнение по него. Признавам, че ние имахме по-амбициозна цел – искахме от общия режим, който установихме, че досега – през последната година и половина, не се прилага в детайли, да намерим такава уредба, която да създаде повече предпоставки за прилагането на този институт. Полезен беше анализът. Повтарям, тук на критиките не бяхме достатъчно смели – бих казал, че бяхме обаче достатъчно разумни. В текста, който е предложен като редакция на Комисията, сме отделили спорното от безспорното. Това, което е на Вашето внимание като предложение на Комисията, всъщност е безспорното в целия този продължителен дебат по отношение на мълчаливото съгласие. Кое е първото безспорно нещо? Първото безспорно нещо е, че мълчаливото съгласие ще има действие, когато е уредено в отделен, специален закон за конкретен режим. Тоест в Административнопроцесуалния кодекс ще бъдат само и единствено общите правила по отношение на мълчаливото съгласие. Това означава, че специалният закон може да съдържа детайлна, в някои случаи и различна уредба дори в някои от общите принципни решения. Възпроизведохме основния принцип за непроизнасянето в срок. Тук колегата Божанков го нарече – не сме създавали достатъчно страх, напротив, смятам, че създаваме разумния страх в администрацията, че бездействието й действително може да произведе ефекта на мълчаливото съгласие. Възстановихме принципа, че не могат да се създават по този ред права за трети лица. Това е обяснимо, логично, обосновано, защото действително не може чрез действие или бездействие на две страни да се поражда изменение в правната сфера на трета страна, и то без да е уведомена. Установихме принципа за добросъвестност, изчерпателност и окомплектованост на съответното заявление и че сроковете за мълчаливото съгласие започват да текат, когато са изпълнени всички указания на административния орган. Позволихме си да направим още една крачка напред. И тук господин Божанков не е доволен – това е декларацията, която да бъде юридическият факт, който да задейства административния орган, който да задейства последиците на института на мълчаливото съгласие. Няма да споря дали тази декларация има конститутивен ефект, както казва колегата Божанков. При всички положения декларацията е част от динамичния фактически състав на процедурата, която трябва да доведе до последицата на мълчаливото съгласие. Тази декларация е обстоятелството, документът, който релевира, дава правна значимост на бездействието, за което ние презумираме или фингираме – тук беше друг правен спор, че настъпва ефектът на съгласието на административния орган. Накрая завършваме с основния принцип – редът и условията за удостоверяване и оспорване на мълчаливото съгласие се уреждат в специални закони. Толкова пунктуално и настоятелно го представям на Вашето внимание, защото, уважаеми колеги, това е сериозен бъдещ ангажимент на българския законодател, без значение дали ще бъде в 44-тия, 45-ия и така нататък парламенти на Република България. Тоест трябва да знаем, че във всеки един специален закон, в който ще уредим този институт, би следвало да съобразим принципната рамка или поне обстоятелството, че има такава в основния процесуален закон. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, благодаря Ви. Господин Кирилов, в момента в специалния закон органът може да си прецени и, ако е необходимо, да поиска такава декларация. Защото има мълчаливо съгласие, което е съвършено ясно – каквото си подал в едно разрешително, това ти се разрешава. Има и случаи, които са по-сложни. Но ние въздигаме този принцип в общия закон, до момента това го нямаше, което значи, че правим режима по-тежък. В Правната комисия дадохме няколко примера, колкото и да са малко, за все пак функциониращи такива режими. В момента те не искат такива декларации – работят много добре, абсолютно безпроблемно според колегите, до които се допитахме, и ги прилагат. Сега го даваме в общия закон и то става общо правило за всички. В специалния закон винаги ще искат такава декларация. Това, което говорихме, е, че не се прилага този режим и трябва повече да се прилага, а ние го правим по-тежък, и то в основния закон. Защо, след като така или иначе в специалния закон има такава възможност и могат да го преценят? Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колега Кирилов, смятам, че не бяхте достатъчно пунктуален, въпреки Вие да считате, че изказването Ви е било пунктуално. Смятам, че трябваше да припомните на колегите от левицата, че всъщност в момента в Закона има точно едно изречение – цифром и словом, за мълчаливото съгласие, което препраща към специалните закони. Това, че един или два специални закона имат уреден режим и работят, не означава, че не трябва да имаме един общ принцип, първо. Второ, за мен е изключително важна крачката, която правим с установяване, и то в Административнопроцесуалния кодекс, за начина, по който ще бъде установявано мълчаливото съгласие, именно чрез декларация, която повтаря и удостоверява, че искането за издаване на административния акт съдържа в себе си съдържанието съответно на този акт, който се иска да бъде издаден. Смятам, че това е крачка напред – съвсем логична, и последната, предвидена в Разпоредбата, която беше докладвана, хипотеза, че редът и условията за оспорване следва да бъдат уредени в специалните закони, ако въобще се прецени, че е необходимо да има такова оспорване. Това го казахме ясно в дебатите в Комисията. Смятам, колега Кирилов, че трябваше, явно по-задълбочено да обясните тези неща. Мислех, че колегите са ги разбрали в рамките на дебата в Комисията, но явно, че не е така.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Митев, господин Божанков! Колегата Митев даде в голяма степен отговор на поставения въпрос от колегата Божанков. На колегата Митев ще отговоря: искаше ми се да бъда още по-обстоятелствен, но времето свърши, просрочих с 25 секунди от това време. Ще се върна обаче по въпроса на колегата Божанков, за да бъде категорично и изцяло спокоен по този въпрос. Той го постави и на Комисията по правни въпроси. Колега Божанков, за случаите, в които специалният режим не предвижда декларация, няма никакъв проблем. Специалният режим си остава специален, няма пренасяне на изискването за деклариране, тоест по никакъв начин не натоварваме този специален режим, който може да работи без декларация и който вече си работи без декларация. Както и колегата Митев подчерта обаче, тъй като имахме амбицията и желанието да създадем общо правило, затова приехме, че в най-общия случай, тогава, когато нямаме друг способ, друг механизъм за удостоверяване на този факт, би следвало – забележете, да се доверим на заявителя, на неговата инициатива, на неговия прочит на броенето на сроковете, на неговата добросъвестност при интерпретация на съдържанието на първото искане и да кажем: да, той подава декларация. Ама, защо трябва да се подаде тази декларация? За да завърши фактическия състав на бездействието, за да е ясно дори вече за органа, че вече сме в хипотезата „мълчаливо съгласие“. И ако органът не е съгласен, макар да е бездействал, макар да е недобросъвестен, той да има все пак възможност да предприеме действия, каквито са възможни по Закон. Благодаря Ви.

Дуплика.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Отново зад сложната юридическа терминология като че ли ще успеем да прикрием основния въпрос. Аз ще си позволя да изговоря нещата на малко по-неюридически език. В същото време се надявам колегите народни представители, които са юристи, да успеят да обяснят това, което на мен не ми е ясно, а предполагам, и на всички останали, които не са юристи в залата. Ние в момента водим един спор, който избягва основната тема, а именно дали всъщност имаме въвеждане на принципа „мълчаливо съгласие“, защото навсякъде от доста време се прокламира, че едва ли не с тези промени в АПК ние ще въведем принципа на мълчаливо съгласие. Аз ще си позволя да прочета само две изречения от сега действащия Административнопроцесуален кодекс, който и към момента действа преди промените: „Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът“ – прескачам няколко алинеи и: „Непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие в случаите и при условията, предвидени в специални закони“. Това, което сега се предлага като промяна, запазва този текст, че се счита като мълчалив отказ и се добавя на мястото със специални закони – алинеята, която казва за изключенията в специални закони – и се предлага следното: „освен в предвидените в Закона случаи, непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие да се издаде акт със съдържание, поискано от заявителя“. В края на краищата, какво правим ние? Новите промени разширяват изискванията и условията, при които ще се прилага мълчаливото съгласие, но по никакъв начин това не гарантира, че ще имаме повече случаи, в които ще бъде прилагано мълчаливо съгласие, тъй като отново зависи дали в специални закони то ще бъде регулирано, дали ще бъде включено. Каква ни е гаранцията, че след като ние приемем сега тези промени в Административнопроцесуалния кодекс, ще имаме повече специални закони, в които е залегнало мълчаливото съгласие? Реално това е нещото, което интересува хората, което интересува малкия и средния бизнес. Аз не знам защо навсякъде обясняваме, че въвеждаме мълчаливо съгласие? Просто в основния закон слагаме повече правила, с които да се съобразяват специалните закони. Чудесно, но няма гаранция, че специалните закони ще включат изключения, които да включват мълчаливо съгласие. Това е основното, а не как го установяваме? Да, аз няма да взема отношение по всички допълнителни, както казах, условия, които са включени и с които се регулира кой ще се ползва и кой няма право да се ползва от принципа на мълчаливо съгласие, дали ще се установява съдържанието на индивидуалния административен акт с декларация, или с нещо друго. Основният принцип, уважаеми дами и господа! Надявам се и колегите, и вносителите, и юристите от Правната комисия да отговорят на този въпрос: в края на краищата имаме ли фактически по-голяма възможност за възползване на малкия и средния бизнес и на гражданите от принципа на мълчаливо съгласие, след като приемем новите промени? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Христов! Разбирам, че внимателно сте чули моето изказване. По тази причина ще се обърна към Вас с призив, който всъщност ще повторя от изказването, оттук нататък зависи от съобразяването, от енергията на законодателя в кой от отделните случаи би могло да се допусне такъв режим на мълчаливо съгласие. Тук с колегите вероятно забелязахте, че сочим различни числа за това, колко такива режима има в настоящото законодателство. Колегата Божанков каза за един. В дебата в Правната комисия установихме, че досега са общо четири. От нас зависи, от законодателя зависи конкретната преценка, в кой от случаите би могло да се замести разрешението или съгласието на административния орган с мълчаливо съгласие. Ние трябва да дадем параметрите кои са случаите. Надявам се, че във всеки един такъв възможен нормативен акт ние ще избираме по-благоприятния регламент за малкия и среден бизнес, който да не ощетява държавния интерес, защото няма смисъл пък да товарим органа с безумни процедури и изисквания тогава, когато може да му е достатъчно само уведомяването и общата възможност той да реагира. Примерно да реагира, да каже: „Не, там няма да стоварвате отпадъци. Или: „Не, там няма да складирате отпадъци от еди кой си вид“. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Много правилно поставихте въпроса какво точно правим. Моята реплика има за амбиция да Ви отговори, доколкото ми е възможно. Тръгнахме по този текст с голям анонс, че ще променим принципа на Закона и това е, което четем по заглавията. Истината е, че в нито един момент принципът на Закона, който Вие прочетохте – този за мълчаливия отказ, не е бил поставян по въпрос от Законопроекта. Амбицията на Законопроекта и на вносителите му беше: да остане този принцип, но да насърчи законодателя да предвижда в други закони промяната му, а именно мълчаливото съгласие, като изясни големия проблем при това съгласие: как разбираме за какво точно се е съгласила администрацията? Това беше задачата пред Правната комисия и днес пред нас: да улесним приложението на изключението. Какво се получи? Спазвайки тази логика, ние от БСП предложихме ясен текст и го чета – предложението, което не е подкрепено, и апелирам към Вашата подкрепа. Казваме така: „Когато специален закон предвиди да има мълчаливо съгласие, съдържанието на административния акт, изразен чрез мълчаливо съгласие, се установява съгласно текста на искането“, тоест подавате нещо, искате от администрацията, тя не Ви отговаря. Това, което сте подали, е нейният акт – чисто, ясно, просто. Вместо това ни се предлага един друг текст, който не само че не улеснява ситуацията, а я обърква допълнително. От една страна, както господин Кирилов обясни преди малко, имаме общия принцип на Lex specialis, тоест, ако има друг закон, който предвижда друг ред, той ще се прилага. А ние казваме, че това се случва само в предвидените от закона случаи, тоест тази алинея няма никаква добавена стойност. Но това, че е безсмислена, не е толкова страшно. По-неприятното е, че тя може да създаде проблем, предвиждайки втори акт – декларация до органа, тоест Вие веднъж подавате искане, на него не Ви отговарят и Вие след това подавате декларация, с която да удостоверите факта, че сте подал искането. Въпрос: ако съдържанието между първоначалното Ви искане и следващата Ви декларация не съвпада, то тогава какво би било съдържанието на акта? За да отговоря конкретно на Вашия въпрос под формата на реплика – какво правим, в най-добрия случай не правим нищо, в по-лошия случай – създаваме объркване. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Зарков, Вие казахте, че основната идея, започвайки работа по този законопроект, е – не съм сигурен за точната дума, която използвахте – да стимулираме законодателя да започне да работи и да създадем повече възможности за прилагане на принципа на мълчаливото съгласие. Понеже и ние също имаме внесен Законопроект точно по тази точка, който странно, вече една година не е видял бял свят, не е влязъл в Комисията, въпреки че е разпределен от председателя на Народното събрание, точно по тази причина ние го създадохме, като нашата идея не е да принудим законодателя да работи, а да принудим администрацията да работи, спазвайки един нов закон. Защото аз не виждам по този начин как ще принудим законодателя да бъде по-активен, тъй като тези промени по никакъв начин не го задължават да прави каквото и да било. Ако законодателят е имал намерение да прави специални закони, които уреждат случая на мълчаливо съгласие, той е можел да го направи винаги, по всяко време. В нашия законопроект ние точно променяме из основи принципа. Ние казваме: когато не се произнесат в срок, нямаме мълчалив отказ, а имаме мълчаливо съгласие и тогава вече ние разпределяме и разделяме случаите, в които ще се прилага мълчаливото съгласие, естествено, като премахваме опасностите от такива, как да кажа, възползвания от Закона неправомерно и рискове. За съжаление, това нещо не беше разгледано в Комисията от юристите и личи, че добрите идеи, които считам, че сме имали, не са залегнали в този закон. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, колеги! Няма как да бъде подкрепен един такъв текст, който заложи големи амбиции в началото и започна това говорене за мълчаливото съгласие, обаче се получи малко – казахме „хоп“, преди да сме скочили. Текстът, който прочете колегата преди малко, и текстът, който в момента Ви се предлага, ако трябва да ги сравним, можем да ги сравним по следното: по последици – еднакви, по възможни обърквания обаче, които предизвикват, голяма разлика, защото текстът, който сега се предлага, съдържа редакция, която според мен е неудачна и практиката бързо ще го докаже. Давам Ви прост пример. Досега ние си говорим, че в специалните закони ще се уреди кога ще действа принципът за мълчаливото съгласие. Ами то и сега е така, само че в текста в момента се включва, преди да се уреди в специалните закони, наличието на изричен законов текст в ГПК, който казва: „съдържанието на мълчаливото съгласие се установява като идентично със съдържанието на подаденото искане“, и това се удостоверявало в декларация до органа. Прост пример – когато искането е до некомпетентен орган, когато искането е до право, което лицето няма как да реализира, просто го няма по закон, не му отговорят, това лице ще си направи една декларация и фактически, физически на земята ще реализира това право, което то няма по дадено искане до орган, който няма как да му отговори. И какъв ще бъде ресурсът тогава да отстраниш фактическото и физическото – по-малък ли или по голям? Това, което не чух в изказването на колегите, приемате, че текстът регламентира, че редът и условията за удостоверяване ще бъдат в специалните закони. Сега е така, но когато преди тези думи ти напишеш, че в декларация се установява съдържанието на мълчаливото съгласие – ето тук е противоречието, което се създава, и което в оборота ще доведе до множество случаи и претенции на хора, които ще реализират права, на които нямат право въз основа на декларации, които са си издали. Тогава вече ще трябва да се задейства друг механизъм на този кодекс или на специалните закони да се установява кой, къде, какво е направил, защото си е декларирал, че има право и да го отстраняваме фактически и физически от земята. Считам, че текстът е крайно неудачен, ще доведе до объркване и Ви приканвам да не го подкрепяме. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми колега Милков, взимам реплика главно, за да оспоря следното твърдение, което в този дебат чувам за трети път, а нямах време досега да го оспоря. Това, че ние амбициозно сме били скочили с въвеждането на този принцип сега. Не е вярно това! И това не е така! Ако говорим за първоначалност на опитите да се установи института на мълчаливото съгласие, трябва да се върнем поне две години назад във времето. Тогава направихме тази първа стъпка в АПК, тогава търсихме решение за изменение в Закона за ограничаване на административното регулиране. Казвам наименованието на акта накратко. Какво показа анализът, какво казаха уважаваните професори при обсъждането специално на Закона за ограничаване на административната тежест? Те казаха: „Ами не работи.“ По тази причина ние тръгнахме да търсим работещото, заместващото звено в този режим. Вие в този дебат и в тази критика се фокусирахте мощно срещу декларациите. Но сравнете текста, който е на Правна комисия с предложението на Крум Зарков и група народни представители. Ами то е абсолютно същото, само че я няма декларацията. Вие замълчавате, не давате решение да прочета вашия текст: „и входящ номер или друг документ, удостоверяващ постъпването на искането в компетентния административен орган.“ Когато имаме различие в съдържанието, ами просто е действието, нямаме такава декларация, защото тя не съответства на източника. Тогава тази декларация е недействителна, нищожна. Не искам да проектирам последици и да говоря какво правим с неистинските декларации, посочени в чл. 313 от Наказателния кодекс. Трябва ли тук да добавяме изрично и препращането за неистинска декларация? Нека този, който лъже с декларацията, да си понесе отговорността, но ако измени съдържанието, значи нямаме мълчаливо съгласие. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Кирилов, Вие не сте скочили – това казах. Казахте „хоп“, ама не скочихте. И това е проблемът. Търсейки най-доброто решение, не сте го намерили, защото най доброто решение от предложените в момента – не можем да претендираме, че то е възможно най-доброто, но от предложените текстове. Какво съдържа нашият текст? Изискването органът да е компетентен и удостоверяване на факта със самото искане. Какво предлага Вашето? Да има още един опосреден акт, в който... (Шум и реплики.) Госпожо Председател, аз мога да викам, но това не е нормално.

Опосредяването на волята в декларация е още един елемент, в който лицето, първо, може да не е подало до компетентен орган, може да е подало искане, което не му се следва по закон. То се интерпретира искане – това, което счита, че може да направи в една декларация, и тук е моментът какво да заплашваме, декларацията дали била с последица наказателна отговорност, когато физически на земята се реализира нещо, за което ще се разходят публични средства, да бъде премахнато. А този човек, че след това щял да отговаря за тази декларация, той ще си отговаря. Въпросът е, че обществото, което трябва да прилага този текст в момента, следва да предостави допълнителни ресурси, за да може да се справи с това, което лицето, твърдейки, че има право, нямайки това право, описвайки твърдяното право в декларация, е започнало да си го прави на земята. Затова нашето предложение е по-добро, защото то изисква да е до компетентен орган и да се представи документът – искане. Благодаря Ви.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 18.

Госпожо Председател, благодаря. Уважаеми народни представители, процедурата ми е следната: буквално преди минути разбрахме от интернет сайтове, че както казва главният секретар, имаме нов случай на отклонило се лице от български затвор, а всъщност е избягал. (Шум и реплики.)

Процедурата ми към Вас е следната: чуйте се може би с професионалното ръководство на МВР, с Министерството на правосъдието, преценете утре тук да се явят пред народното представителство министър Радев, министър Цачева и да чуем от тях какви мерки са предприети? Каква е превенцията това нещо да не се случва? За нас какво остава като народни представители? Може би да се надяваме, че отклонилият се ще бъде заловен по-бързо, докато не си е пуснал брада! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Параграф 24 – „Съобщаване на акта“. Предложение от народния представител Данаил Кирилов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народните представители Христиан Митев и Емил Димитров. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 19: „§ 19. В чл. 61 се правят следните изменения и допълнения: 1. В заглавието накрая се добавя „на акта“. 2. В ал. 1 след думата „съобщава“ се добавя „по реда на чл. 18а“. 3. Алинеи 2, 3 и 4 се отменят.“

По § 25 – предложение от народния представител Данаил Кирилов. Параграф 25 се изменя така: „§ 25. В чл. 64 след думата „административнопроизводствените” се добавя „волеизявления,”, а след думата „действия” се добавя „и бездействия” и се създава изречение второ: „Административнопроизводствено бездействие има, когато административният орган не извърши действие, което е част от производството по издаване на акта.“. Комисията не подкрепя предложението. (Реплики от народния представител Данаил Кирилов.)

Оттегля го. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Християн Митев и Емил Димитров. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 20: „§ 20. В чл. 64 след думата „Административнопроизводствените” се добавя „волеизявления”, а след думата „действия” се добавя „и бездействия”.

Предложение от народния представител Данаил Кирилов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 21: „§ 21. В чл. 68 накрая се добавя „по всяко време на производството, включително и след приключването му с издаване на общ административен акт съгласно Закона за Националния архивен фонд“.“

По § 27 – предложение от народния представител Данаил Кирилов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 22. „§ 22. В чл. 84, ал. 2 думите „или мълчаливото съгласие“ се заличават и се създава изречение второ: „Когато на заинтересованите лица не е съобщено за образуването на производството, срокът за оспорване е двумесечен от изтичането на срока за произнасяне“.“

Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 28 и предлага да бъде отхвърлен.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 23. „§ 23. В чл. 97, ал. 1 се създава изречение второ: „Когато органът отхвърли жалбата или протеста, мотивите за това решение се смятат за част от мотивите на административния акт“.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Поисках изказване всъщност, за да направя предложение по отношение на текста, който е предложен от Комисията. По време на дебатите коментирахме подробно задължението на компетентния орган да уведоми жалбоподателя за датата на получаване на преписката. Всички бяхме съгласни с това обстоятелство. Акцент беше поставен и от страна на върховните административни съдии по този въпрос. В настоящия доклад третото изречение технически е пропуснато. По тази причина правя предложение в чл. 97, ал. 1 да се създаде изречение трето със следното съдържание: „Компетентният орган е длъжен незабавно да уведоми жалбоподателя за датата на получаване на преписката.“ Мисля, че това е в полза изцяло на жалбоподателя и на прозрачността в административното производство.

Уважаема госпожо Председател, вземам процедура по начина на водене, за да Ви напомня, че точно когато обсъждахме Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, подобно желание от наша страна за добавяне на две думи беше отхвърлено поради несъвместимостта му с Правилника на Народното събрание. В момента правим не редакция, а допълнение. В Правилника за организацията и дейността на Народното събрание никъде не пише, че може от трибуната да се правят допълнения – пише, че може да се правят редакционни изменения. Ако нова точка в един законопроект е редакционно изменение, тогава трябва да ми кажете каква е разликата според Вас между редакционно изменение и допълнение на дадения текст. Всъщност взех процедурата след гласуването, за да не преча на колегите да си приемат тази точка. Но Ви моля за в бъдеще, когато подхождаме към обсъждане на законопроекти, да мерим с един аршин, независимо дали дадено предложение идва от управляващите, или от опозицията. Благодаря Ви.