28 юни 2018 г.

Благодаря, господин Председател. „Проект! РЕШЕНИЕ по Доклад за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2017 г. Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 10, ал. 3 от Закона за енергетиката РЕШИ: Приема Доклад за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2017 г.“

Колеги, не се притеснявайте, не Ви бойкотираме, няма страшно. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Иванов, уважаеми дами и господа народни представители! В Доклада за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2017 г., господин Иванов, Вие доста подробно сте описали какво сте направили в областта на лицензиране, ценово регулиране, контрол, общи условия, пазари и прилагане на европейското законодателство по енергетиката, природния газ, водоснабдителните и канализационните услуги, споменали сте жалбите и работата с потребителите, процесуалното представителство, достъпа до обществена информация, международната дейност, административното обслужване и, естествено, финансово-стопанската дейност. Между другото, в Доклада не стана ясно защо имате планирани 16 млн. лв. приходи, а са реализирани само около 10 милиона, но това не е от чак такова голямо значение. В същото време някак си свенливо е премълчано задължението на Комисията за енергийно и водно регулиране, произтичащо от чл. 21, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката, а именно: „упражнява контрол, анализира периодично, разглежда и има право да поиска изменение и допълнение на механизмите за ценообразуване, заложени в договорите за дългосрочно изкупуване на разполагаемост и електрическа енергия, сключени с обществения доставчик, когато те противоречат на правото на Европейския съюз или не са в съответствие с политиките на Европейския съюз“. Това гласи точка 6. В тази връзка стои открит въпросът дали Комисията за енергийно и водно регулиране в изпълнение на това си правомощие е изискала информация от Министерството на финансите за кореспонденцията, която това министерство води с Европейската комисия за съвместимостта на договорите за ТЕЦ-овете „Марица-изток 1“ и „Марица-изток 3“ с Националната енергийна компания, и какво смята да предприеме при условие, че тези договори очевидно не са в съответствие с политиките на Европейския съюз. За това в Доклада – уви, няма нито дума. Искам да обърна внимание на още един аспект от задълженията на Комисията, описани в точка 7 от цитирания по-горе член и алинея от Закона за енергетиката, а именно: „Комисията наблюдава прилагането на всички мерки, приети за изпълнение на задълженията за услуги от обществен интерес, включително за защита на ползвателите на енергийни услуги за опазване на околната среда, за възможния им ефект върху вътрешната и международната конкуренция и информира Европейската комисия за тези мерки и за всички техни промени“. Господин Иванов, в едно свое публично участие Вие твърдите, цитирам Ви, че: „Решенията на регулатора са от дългосрочна полза за потребителите, защото последователното въвеждане на пазарни принципи гарантира устойчивост на цените и на качеството на предлаганите услуги“. Това сте казали Вие, но много добре знаете, че в момента в България съществува конфликт между цени и покупателна способност на потребителите на услуги и решението на този проблем трябва да бъде свързано с постигането на баланс между интересите на страните. Вярно е, че в процеса на пълната либерализация на енергийния пазар ролята на Комисията за енергийно и водно регулиране за ценовото регулиране се очаква да намалява, тъй като цените за електроенергията, пък и за водните услуги ще се определят изцяло от пазарните механизми. В същото време именно през този период регулаторът трябва да има съществена роля за мерките за подготовка на потребителите за предизвикателствата на либерализирания пазар. Вярно е, че опитите за намаляване на цените на електроенергията в никакъв случай не са работещо решение в посока на подпомагане на нуждаещите се групи, но сте наясно, предполагам, че съгласно Трети енергиен пакет ангажимент на всяка страна – членка на Европейския съюз, е да осигури адекватно подпомагане на енергийно уязвимите групи в хода на пълната либерализация на пазара, което ще гарантира, че пазарните промени ще станат без социални сътресения. Между другото, чувал съм Ви и Вие да го казвате, така че, предполагам, не Ви изненадвам с това, което Ви казвам от трибуната. Това от своя страна предполага създаването на защитни мерки, които следва да бъдат както финансови, така и нефинансови, въз основа на точно разписани критерии за обхвата на енергоуязвимите потребители. Естествено, помощите не трябва и няма как да се раздават на калпак, разбира се, а единствено според нуждите, поради факта, че групата на енергийно уязвимите е много по-многобройна от хората, които в момента получават енергийни помощи. По новите критерии към тях трябва да бъдат включени отделни групи съобразно социален статус, здравословно състояние, възраст, инвалиди, възрастни хора в отдалечените райони, семейства с деца с увреждания, изискващи чужда помощ, независимо че разполагат с доходи над прага на бедността. Възможни варианти за подпомагане има много – и разсрочено плащане, и целева добавка, но ми се струва, че Комисията е длъжник на обществото, най-малкото защото не проявява инициативи в това отношение. Предстоящото повишаване на цените на ВиК услугите, поради необходимост от мащабни инвестиции в сектора, е основание да бъде разработен пакет от мерки за категорията „водно уязвими потребители“, в който водеща роля трябва да има Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Тук искам да напомня – месеци наред сме в ситуация на повишение, в някои случаи на над 50% на цените на водата от Комисията за енергийно и водно регулиране, но сме и в очакване на нов закон за ВиК операторите, където уж щели да бъдат решени тези проблеми с водно уязвимите потребители. Видимо регулаторът няма право да стои настрана от този въпрос. В Доклада за дейността Ви за 2017 г. не можах да видя нещо, което да сте писали за енергийно или водно уязвими потребители. Може би, господин Иванов, ако вземете отношение по Доклада, ще ни информирате какво сте направили през 2017 г. в изпълнение на задължението си по точка 7 от вече цитираните член и алинея. Създава се впечатлението, че от препоръките на Световната банка за либерализирането на енергийни и водни сектори в България, Вие сте се съсредоточили само върху пазарите, пазарните механизми и предлагането, но някак си не се обръща внимание на потребителите и на нарастващата ножица между разходи за комунални услуги и доходи на хората, и на увеличаващата се бедност. Питам Ви по този въпрос, защото като народни представители предполагам всички сме заинтересовани да получим отговорите, тъй като трябва да защитаваме интересите и на държавата, и на хората – не само на бизнеса, а и на потребителите. (Реплики.) Ако като Комисия в дейността си се придържате към принципа, пак ще Ви цитирам, защото сте го казали: „Цените на услугите в комуналния сектор следва да отговарят единствено на законовите разпоредби и на икономическата обоснованост, а не да бъдат подчинени на социални фактори, защото това неизбежно води до неблагоприятни последици както за потребителите на тези услуги, така и за доставчиците“ (реплики от Иван Иванов), то какви действия сте предприели за защита на потребителите и по-скоро на уязвимите групи от хора? В крайна сметка енергетиката и водният сектор не са създадени да осигуряват свръхпечалби на инвеститори от всякакъв калибър, както в последно време видяхме, и с, как да го наречем, с различна степен на почтеност и професионализъм. Те са сектори, предназначени преди всичко да осигуряват нормален живот на обикновения човек и Ваше задължение е да осигурявате достъпност на обикновения човек до тези услуги. Надявам се, че в Доклада за дейността на КЕВР за 2018 г. ще намери място и отчет за работата Ви в това направление. Искам да Ви кажа че с тези забележки парламентарната група на „БСП за България“ ще подкрепи решението на Народното събрание, но Ви моля в дейността си за в бъдеще да обърнете внимание и на социалния фактор, който е свързан с цените и с поносимостта им от населението на Република България. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, мисля че този подробен доклад, който Комисията е предложила на Народното събрание, е един добър доклад. Всъщност той е поредният доклад, който показва, че от 2015 г., когато направихме промени в Закона за енергетиката и създадохме комисия, която се избира от Народното събрание – една балансирана комисия, където няма застъпени интереси на конкретна политическа сила или на някоя икономическа сила, не дай си боже, тази комисия вече утвърждава, създава стандарти за работа, създава стандарти за хармония. Виждаме, че имаме един успокоен сектор, имаме една предвидимост в сектора, виждаме, че има една балансирана политика, насочена както към потребителите, така и към дружествата. Когато насочим вниманието само към едната страна, то другата започва да страда и, бих казал, започва да се тресе целият сектор „Енергетика“ и не само той, а, разбира се, и сектор „Водни услуги“. Много предизвикателства имаше пред Комисията в 2017 г. Тепърва ще има и нови предизвикателства, поради факта, че ние се опитваме да приложим абсолютно всички политики от гледна точка на либерализацията на електроенергийния пазар, усвояването на еврофондовете във ВиК сектора, защото знаем, че там също има много предизвикателства, също има реформа. Всичко това рефлектира през решенията на Комисията за енергийно и водно регулиране. Добрата работа на Комисията и добрата комуникация, която има с Народното събрание, мисля, че веднага рефлектират и в промените в Закона за енергетиката, така щото, когато има някакви проблеми, те да могат да бъдат решени с този закон. Нормално е, когато имаме променяща се нормативна уредба, да има и проблеми, на които оперативно трябва да се търсят решения. Имаше един благоприятен период на намаляване на цените на въглеводороди, които дадоха и добра среда, в която Комисията да определя спокойно ценовата политика в енергетиката, така че да може да запази ликвидността на дружествата, а и потребителите да бъдат доволни от решенията на Комисията за енергийно и водно регулиране. За жалост този период свърши и започват да идват предизвикателства през новия период, през който Комисията трябва да определя цените както на електрическата енергия, така и на топлинната енергия. Има предизвикателства и във водния сектор, където трябва също да одобрява бизнесплановете. Тези предизвикателства налагат Комисията да може да гласува такива решения, които до някаква степен да са хем социално ориентирани, но и да не са насочени срещу дружествата и да намалят тяхната ликвидност. Вече наблюдаваме такива тенденции в „Булгаргаз“ – задлъжнялостта към него доста расте, вече изпитват затруднения за плащания към своите доставчици. Има нарушена ликвидност и в други дружества. Това показва, че Комисията ще е подложена на голям натиск при вземането на абсолютно правилните решения. Аз съм сигурен, че тя ще ги вземе, отчитайки абсолютно всички фактори, разбира се, и фактора потребители, и тяхната възможност за плащане на тези сметки. Това поражда и няколко въпроса. Единият от въпросите е: когато одобряваш бизнесплановете на ВиК сектора, чиито собственици вече са ВиК асоциациите, и нямаш възможност да контролираш достатъчно дълбоко и мащабно нужните и направените инвестиции през 5-годишния период, за който са тези бизнеспланове, при условие, че няма лицензия, дали не е необходимо и правилно да се направи и лицензия към ВиК сектора, тоест да могат да се правят и нужните проверки? В един момент, когато виждаме, че нещата не вървят, те могат да са заради ненаправени инвестиции в сектора, неусвоени фондове и в един момент да се окаже, че спасеното дружество е доста проблематично, тоест трябва да има едни такива проверки, които да са през целия период, чрез които да се принуждава дружеството да изпълнява своите бизнеспланове и да бъде ориентирано към своите потребители. Това трябва да се направи в комуникация с Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на околната среда и водите, които са съпричастни и са във връзка с този сектор. Наистина трябва да се вземе едно такова решение, което да внесе повече яснота, да има повече контрол в този сектор. Мисля, че Докладът е доста пунктуален, подробен, показва и международната дейност на Комисията за енергийно и водно регулиране. Тя вече е регионален фактор на Балканите. На всички конференции във връзка с енергетиката България е хвалена с изпълнението на някои от целите, които бяха поставени в сектор „Възобновяеми енергийни източници“. Другото, заради което навсякъде се споменава България с добро, е във връзка с независимостта на регулатора, и това е, пак казвам, на база на добрата комуникация с Народното събрание, което пряко избира този регулатор, осигурява му среда за независимост, осигурява му среда за спокойствие. Обаче, за да бъде пълна независимостта на регулатора, трябваше да се направи така щото този регулатор да бъде и финансово независим. Вече с новите промени в Закона за енергетиката дадохме и тази възможност на регулатора – да има абсолютна финансова независимост, той вече да може да има и нужните специалисти, с нужното спокойствие те да могат да работят в своите сектори, да могат да правят задълбочени анализи и да реагират адекватно на предизвикателствата към конкретния момент. На тези конференции, както казах, България е споменавана като пример в тази насока – за осигуряването на независимост на този регулатор, поради тази причина аз мисля, че Комисията за енергийно и водно регулиране заедно със споразуменията, които има със съседните държави, вече се превръща в такъв фактор, който изнася добри практики към подобните регулатори в съседните страни. Вече мисля, че ни дават като пример даже извън региона за това по какъв начин трябва да се действа, за да има независимост регулаторът. И мисля, че ако се продължава по същия начин и се търси баланс, Комисията за енергийно и водно регулиране ще се справи с предизвикателствата, които заложихме в новите изменения на Закона за енергетиката и пълната либерализация на електроенергийния пазар. Аз поздравявам цялата комисия! Мисля, че ще работим добре и занапред. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаема Комисия, мисля, че всеки, който гласува Вие да влезете в залата, е с очакване да чуе какво сте свършили през последната година и какъв отчет ще дадете пред народните представители. Енергийната комисия в парламента се запозна с Доклада. Обсъдихме го в Комисията. Там бяха отбелязани онези пропуски, онова, което ще се изисква още повече от Комисията и тя върху какво да наблегне като работа оттук нататък. Аз ще се спра основно на дейността на Комисията оттук нататък. Откакто сте избрани, господин Иванов, като Комисия за енергийно и водно регулиране, през Вашия мандат имаше един период, през който не Ви се налагаше да повишавате цената на електроенергията, поради ред стечения на обстоятелствата, поради ситуацията и не Ви се налагаше много да се противопоставяте на политиците, особено на управляващите. Те нямаше как да Ви натиснат да намалявате цената, поради това, че цените на енергийните суровини бяха ниски. Виждаме, че при последното ценообразуване Вие вече се чудите как да угодите на газовиците при искане от 18% повишаване на цената. Вие как, по какъв начин ще им осигурите баланса? Как няма да декапитализирате това предприятие? Основната Ваша дейност е да направите така, че цените да бъдат балансирани, да бъдат достатъчно приемливи от крайните клиенти, които са социално бедни, и Вие чрез регулацията да им дадете възможност да могат да си платят енергийната услуга, а същевременно да дадете възможност и на бизнеса да може да бъде конкурентоспособен на европейския пазар. Малко се съмнявам, че не се поддавате на натиска на бизнеса. Последните напъни на бизнеса са чрез натиск за промяна на законите да опитат да получат по-ниска цена за енергия. Вие като че ли все още не сте се огънали, не сте им се дали, но Ви пожелавам да устоите. От бизнеса са много по-нахални от обикновените клиенти. Вие няма как да бъдете сигурни, да имате добра регулаторна среда, когато нямате стабилна законова база. И тук е моето притеснение, че чрез новия закон, който приехме, Ви натоварихме с още задължения, особено в сферата на разследващите функции. Как и по какъв начин Вие ще се справите с тази дейност все още на мен, а имам чувството, че и на Вас, не ни е ясно. Без административния капацитет, без да имате онзи финансов ресурс, който на Вас Ви е необходим, нищо че променихме Закона и Вие имате вече възможност чрез получаване на допълнителните средства от Вашата дейност да подобрите финансовите си възможности и ще имате по-добър бюджет, но все пак човешкият ресурс, капацитетът, който Ви липсва, трябва да направите всичко възможно и колкото се може по-бързо да го организирате, тоест да създадете по-добра организация, за да можете да изпълните законовите си задължения. Обаче от опитите на управляващите и на част от управляващите да се опитат да Ви натоварят и със законодателна дейност, също сме притеснени в „Движението за права и свободи“, защото ГЕРБ в стремежа си да угодят на хора, които никога не са се занимавали със законодателна дейност, измислят такива законови чудовища, че чак не обществото, а дори независима комисия като Вашата се чуди как, по какъв начин ще ги изпълнява. Пожелавам Ви да намерите начин да балансирате енергията, без да декапитализирате електропроизводствата. Обаче не съм убеден, че ще сполучите. В последното ценообразуване, след като получихте закон, че повече от 10% от пазара не може да дадете на онези български енергийни предприятия, които са построени и които би трябвало да работят и чрез регулацията, Вие трябва да ги включите в микса, на Вас Ви се даде един таван, където в превод се казва: „Закривайте електроцентралите, защото иначе Европейският съюз ще ни ги закрие!“. Не виждам как и по какъв начин ТЕЦ-2 да съществува в тази регулаторна среда? Не виждам как и по какъв начин оттук нататък, който иска да инвестира в енергопроизводство в България, да намери сили в себе си, финансови средства и стабилност, разбира се, в лицензирането, в ценообразуването и да реши да дойде да инвестира в България? (Шум и реплики.) Всъщност всичко това, което се случва в енергетиката в последните месеци, е в противовес и е против всички инвеститори, които искат да се занимават с енергетика в България, което след определено време ще допринесе до повишаването на цената на електроенергията и по този начин увеличаване на енергийно бедните в България. Виждам, че няма интерес от народните представители. Все пак им пожелавам…

Все пак, господин Иванов, приветствам Ви за усилията и на цялата комисия, за да се опитате да бъдете независим, балансиращ регулаторен орган. Моята молба е към законодателите – особено към онези, които постъпват популистки и се опитват да се харесват на обществото чрез внасяне на закони или чрез запушване на дупки, каране на пуйки и даване на определени средства само на един или двама в България. От такива популисти Народното събрание няма нужда, а особено популистите в енергетиката вредят на всички ни. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, Вие току-що казахте, че мислите да използвате правомощията си по чл. 159. Вчера отложихте тези точки за днес, защото те са изключително важни и следваше да присъстват тук представители на съответните комисии. Само че – обръщам Ви внимание, първият ред на ГЕРБ, господин Цветанов и вчера го нямаше, и днес го няма. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Поканете го да дойде тук, в залата. Обсъждат се важни точки, няма го ръководството на ГЕРБ. Защо тогава отложихте от вчера за днес тези точки? Така и не стана ясно. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Отчетният доклад, който Комисията за енергийно и водно регулиране представя пред Вас, е третият пореден такъв в този състав на Комисията. В него съвсем ясно е очертано кои са приоритетите на Комисията в нейната дейност. На първо място, изграждане на подзаконовата нормативна рамка, която да позволи на българската енергетика да премине към напълно либерализиран пазар. На второ място, това е определяне на ценови решения, които да бъдат балансирани между производителите и потребителите на съответната енергия, както и на ВиК услугите. В този аспект искам да отбележа, че относно нашите усилия за изграждане на подзаконова нормативна уредба в областта на електроенергетиката те бяха насочени в две посоки. Първо, изграждане на нормативната уредба, за да може да функционира Българската независима енергийна борса във всичките свои сегменти, след като в началото на 2016 г. започна функционирането й в сегмента „Ден напред“. Понастоящем Борсата вече работи и в другите два сегмента, а именно „В рамките на деня“ и „Пазар по двустранни договори“. На следващо място, което е особено важно и беше подкрепено с промени в Закона за енергетиката, Комисията за енергийно и водно регулиране придобива нови отговорности и нови права по правилата на REMIT. След като с промените в Закона търговията с електроенергия в страната се централизира изцяло чрез Българската независима енергийна борса с правилата на REMIT, бяха определени кои са нарушенията на Борсата, злоупотребите на нея – като търговия с вътрешна информация, като опити за манипулация или манипулиране на пазара, какви са правомощията на Комисията като разследващ в случая орган и какви са санкциите, които се налагат на нарушителите, които трябва да бъдат, от една страна, справедливи, от друга страна, възпиращи и, от трета страна, еднакви по характер и размер за съответните нарушители, когато нарушението е от един и същи вид. Относно ценовите решения, които Комисията за енергийно и водно регулиране приема, искам да отбележа, защото беше специално разгледано в изказването на господин Ерменков, че Комисията действително в своите действия се ръководи от ясни принципи – преди всичко решенията да бъдат съобразени със Закона и подзаконова нормативна уредба, на второ място, решенията трябва да бъдат справедливи и, на трето място – да бъдат устойчиви. В това отношение искам да отбележа по повод на това, че трябва да има, както господин Ерменков каза, съотношение между цени и покупателна способност, и през трите досегашни години, както и решението, което предстои да вземем за цена на електрическата енергия само след три дни, във всяко едно от тях Комисията определя цени, които са под повишението на средната работна заплата в страната, значително под повишението на минималната работна заплата, под процента на повишение на пенсиите и под повишението на изменението на годишната инфлация. Във всички тези свои действия Комисията показва, че е наистина национално отговорен орган, който се стреми да защити обществения интерес, да доведе до стабилна ценова среда, която от своя страна да позволи, първо, хората да се чувстват спокойни като потребители, а бизнесът да може да инвестира в своята дейност. И, естествено, че това е добра среда и за инвеститорите, която ние създаваме с устойчивия характер на цените, с които работим. Относно ВиК сектора, в областта на услугите по ВиК Комисията се ръководи изцяло от двата закона – за водата и за регулиране на цените на ВиК услугите, както и от двете наредби, приети от Министерския съвет, за регулиране на цената и регулиране на качеството на водата. Бяха приети петгодишните бизнеспланове на по-голямата част от ВиК операторите. В това отношение – понеже този проблем беше засегнат от господин Ерменков по повод на последните наводнения и това, че в някои области канализационната система не функционира добре – имайте предвид, че във всеки един от бизнесплановете са заложени необходимите инвестиции, за да се осигури подаване на хората на вода с необходимото качество. Относно това дали Комисията по отношение на ВиК операторите упражнява своите контролни функции за инвестициите, всяка година Комисията извършва проверки – както планови, така и извънредни, за да установи дали са извършени необходимите ремонти, но и вложени необходимите инвестиции. Ако в рамките на първите три години се установи устойчива тенденция на неизпълнение на заложените инвестиционни разходи, това ще доведе до коригиране на цената и нейното намаляване, поради това че ВиК операторът не е изпълнил заложените цели в съответния бизнесплан. Искам да отбележа още два момента, понеже господин Ерменков се спря на двете централи в Маришкия басейн – AES и „КонтурГлобал“. Нека припомня, че именно от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране беше сезирана Европейската комисия с искане да се произнесе относно това дали има наличие на недопустима държавна помощ. Продължителният диалог, който се води между българските институции и Европейската комисия, доведе до това, че в крайна сметка на двете централи бяха направени официални предложения, които съдържат клаузи за прекратяване на сегашните договори, и очаквам още в следващия месец юли да започнат преговори с тях, защото изтекоха трите месеца, в които те бяха поели ангажимент да излязат с насрещни предложения. Очакванията както на другите институции, така и на Комисията за енергийно и водно регулиране са, че до края на 2018 г. ще се сложи край на тези договори в този им вид, тоест те или ще бъдат променени, или ще бъдат изобщо прекратени. Относно потребителите и комуникацията на Комисията с тях, искам да кажа съвсем категорично, че има съществено подобрение на комуникацията на Комисията за енергийно и водно регулиране с българските потребители на енергийни услуги и услуги във ВиК сектора. Като потвърждение на това ще отбележа, че започна да функционира електронен портал, който се ползва от гражданите за предоставяне на съответните административни услуги от регулатора. Нещо повече, ние разглеждаме много голям брой жалби, които продължават да бъдат многобройни: 970 са жалбите в областта на електроенергетиката; 275 – в областта на топлоенергетиката; и 571 – в областта на ВиК услугите. По всяка една от жалбите Комисията се произнася с решение. В много голяма част тези решения са със задължителни указания на съответния оператор – независимо дали се касае за оператор на разпределителната мрежа, дали се касае за снабдително дружество, или се касае за ВиК оператор. И последно, без да изчерпвам всичко, което бих желал да кажа пред Вас, ще отбележа, че през 2017 г., както и през тази година, българският енергиен и воден регулатор води изключително активна международна дейност. Следвайки тенденцията, която се очертава на държавно ниво, регулаторът пое лидерски функции по отношение на регулаторите в страните от Западните Балкани. Организирахме Балкански форум във Велико Търново в началото на тази година. В същото време ние сме инициатор за създаване на постоянно функциониращ форум, който да позволи добрите практики от страна на българския регулатор, както и другите регулатори на страни от Европейския съюз, да бъдат пренесени и утвърдени от регулаторите в Западните Балкани. В това отношение имаме тяхното признание, защото те и Комисията за енергийно и водно регулиране заедно обсъждаме по-нататъшни съвместни действия. В заключение ще отбележа като кратко резюме, че в своите решения Комисията за енергийно и водно регулиране използва всяка възможност, която законите и подзаконовата уредба дават, за да приема решения в полза на българските граждани и българския бизнес, без да притиска или убива енергийните дружества. Доказателство за това е, че с изключение на едно дружество всички останали дружества в Българския енергиен холдинг са с положителни резултати – нещо, което преди три години не беше така. Ще припомня, че НЕК тогава беше във фактически фалит. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, господин Иванов и комисари! Бих искала да задам един въпрос към Комисията. В края на миналата година избухна скандалът с „Инерком“ и закупуване на активите на „ЧЕЗ Електро – България“ АД и „ЧЕЗ Разпределение – България“ АД, от госпожа Гинка Върбакова. Всички знаем какво се случи. В парламента направихме специална комисия. Стигна се до промяна в Закона, тъй като Вие – Комисията за енергийно и водно регулиране, отричахте нашата теза, че можете да се намесите в сделката още тогава. Ние променихме Закона, за да може Комисията да се намесва в такива сделки, за да защити националния интерес. Във връзка с това Ви питам: събрахте ли се, обсъдихте ли и какво решихте по писмото, което ние, от „БСП за България“ Ви внесохме, придружено с 200 хил. подписа на български граждани? За да припомня на колегите, ще го прочета: „На основание чл. 21, ал. 1, т. 23 от Закона за енергетиката сезираме Комисията да упражни контрол върху сделката за прехвърляне на активите на двете дружества – „ЧЕЗ Електро – България“ и „ЧЕЗ Разпределение – България“ на „Инерком“ България. Призоваваме Ви да не давате съгласие за разпореждане с имуществото на двете дружества. В подкрепа на нашето искане Ви прилагаме 200 хил. подписа на български граждани.“ Въпросът ми е: реши ли Комисията този казус? Изпълнихте ли новите си задължения с променения закон? Събрахте ли се и какво е мнението Ви – ще спрете ли прехвърлянето на активите или обратно, ще му дадете зелена светлина? Благодаря.

Това не е въпрос на дневния ред!

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, решението е същото като това, което е взето някога, на времето, от друга комисия, от друг орган по темата „Техноимпекс“ (Оживление в залата.) Същото е решението, което Вие в предния мандат като народни представители взехте, когато ние внесохме 530 хил. подписа на български граждани…

Това по темата ли е?!

А другото по темата ли беше?!

Да, правя реплика. Решението е същото, когато ние внесохме 530 хил. подписа на български граждани.

Прекъснете го!

От тях бяха допуснати 398 хил. редовни подписи по темата „Ограбването на българския народ от картелите“. Решението беше заметено и беше пратено в небитието. Такава държава сте създали, госпожо Нинова. Вие сте част от тази държава! Тя е създадена така и работи така, затова са такива решенията. (Силен шум и възгласи в „БСП за България“). Така че недейте да търсите промяна, когато тя не се е случила.

Господин Иванов, надявам се тази реплика да не Ви отклони от отговора на въпроса, който Ви зададох, защото той е съществен за милиони българи. Иначе – към господин Марешки и колегите, които продължават с „дъвката“ „Техноимпекс“. Уважаеми колеги, положихте всички усилия – институционални и правителствени, за да ме омаскарите за „Техноимпекс“. Само че не казвате как приключи това. Държавна агенция „Национална сигурност“ – невинна, Градска прокуратура – невинна, Агенция „Държавна финансова инспекция“ – невинна. И кой ми го казва това за „Техноимпекс“? Човек със свален имунитет и с няколко дела за престъпления от главния прокурор, който се разследва! (Ръкопляскания от „БСП за България“). Всичките Ви усилия да ми докажете вина и да ми свалите имунитета не приключиха във Ваша полза, при положение че го направиха институции и структури, които Вие управлявате и владеете.

Такава ми беше репликата – за „Техноимпекс“ по повод обсъждане цени на ток, и на ЧЕЗ, и на Гинка Върбакова. Затова, уважаеми, извадете си тези решения на Вашите служби, че госпожа Корнелия Нинова е невинна! (Силен шум в ГЕРБ.) И се запитайте – защо човек със свален имунитет и няколко дела седи начело на българския парламент и има наглостта да отправя обвинения към хора, които минахме през цялата центрофуга и излязохме чисти от това! (Ръкопляскания от „БСП за България“. Народният представител Кръстина Таскова иска думата за процедура по начина на водене.)

Благодаря, господин Председател. Вие нарушихте Правилника, като не прекъснахте репликата на господин Марешки, която по същество не беше никаква реплика, а изказване, което няма абсолютно нищо общо с темата, която днес обсъждаме тук. Когато обсъждахме друга важна тема – вота на недоверие, господин Марешки ходеше да пълни дупки по улиците. Сега дойде тук, за да задава въпроси извън темата. Моля Ви, обърнете внимание на колегата Марешки – или да говори по темата, или да ходи на пълни дупки! Да си избере! Благодаря.

Уважаеми господин Председател, току-що се сблъскахте с невероятния цинизъм и не направихте забележка на колегата Филипов (смях в залата)… да, Филип Попов. Трудно е да Ви запомня имената. (Смях в залата.) Но по същество. Ако аз съм излязъл от темата, то тогава къде е била в темата Вашата председателка, когато говори за свалени имунитети и така нататък?! Защо не отправихте забележка на господин Попов, че в неговата процедура по начина на водене не поиска да сте прекъснали неговата председателка Нинова, която в дупликата си нямаше нищо относно темата, която обсъждаме в момента?! Ще Ви помоля за равнопоставено положение на всички народни представители. (Силен шум в „БСП за България“.) Няма да допусна хора, които са ограбили България, осъдили са на мизерия българския народ, да бъдат цензури. Няма да ми налага цензура!

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Председател, обръщам се към Вас, защото много често в залата не можете да въдворите ред, особено когато се изказват колеги от „Воля“. Моля Ви, ако за Вас е трудно да укротите колегите от БСП, защото ако искахме да бъдем на футболен мач, щяхме да наблюдаваме футболен мач и да слушаме агитките как крещят, но ние сме в парламента и искаме да си свършим работата. Помолете госпожа Нинова, тя има опит, нека да ги изкара отвън. Повечето са мъже, нека се разбере с тях като с мъже и да влязат едни възпитани народни представители! (Ръкопляскания от „Воля“ и ГЕРБ.)

Господин Председател, уважаеми колеги! Аз вземам думата по начина на водене, защото в началото заявихте твърдо, господин Председател, че ще прилагате Правилника. Даже цитирахте членовете с наказанията за нарушение на реда. Тук не се случи това, защото се опорочава един дебат, а става дума за доклад за 2017 г. В близките минути стана „каквото почукало, такова се обадило“. Става дума, че сделката за ЧЕЗ се извърши през 2018 г., мисля – февруари месец.

2017 година!

През 2017 г. въобще не е сключена такава сделка. Няма нужда тук да се използва тази трибуна, за да се проверяват тези неща. Има такава подкомисия към Комисията по енергетика, където винаги могат да се зададат такива въпроси. Там няма почни никакъв интерес. Поради тази причина мисля, че това изказване е вид процедура като контрол към министъра. Нямаме такава процедура в Правилника към Комисията по енергийно и водно регулиране, освен в тази подкомисия. Мисля, че трябва да спазваме Правилника!

Благодаря, уважаеми господин Председател. Процедурата ми е също по начина на водене (Силен шум в ГЕРБ.)

Ами така върви дебатът. Вие го допускате по този начин. Уважаеми господин Председател, да Ви напомня, че тук се опитват да Ви въведат в заблуждение – имам предвид последния изказващ се, защото сделката по ЧЕЗ и скандалът по тази сделка започна през месец декември 2017 г. Имаше отправен въпрос. Тук са представителите на КЕВР. Нека да отговорят. Защо ги криете? Защо ги криете в комисии и подкомисии. Има 200 хил. подписа, а Вие мълчите и се криете зад някакви процедури – не било декември, било февруари.

Уважаеми господин Председател, призовавам Ви да прекратите тези безумни процедури по начина на водене. Говори се по същество! Целият този дебат с тези процедури е предизвикан от едно неразбираемо за мен изказване и въпрос към КЕВР от вида: „Събрахте ли се да решите?“. Не може КЕВР да се събере и гледайки тавана, да преценят дали да разрешат или да не разрешат нещо.

Гледайки Закона, а не тавана!

Като се гледа Законът, се гледа какви са критериите в Закона. А критерии в Закона няма! В Закона написахте: „КЕВР да се събере и да реши“. Как ще се събере и ще реши КЕВР? Като искате КЕВР да направи нещо, променете Закона, за да му кажете как да го направи, а не да питате КЕВР кога ще се събере, за да реши.

Те не се събират, за да решават на седянка.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Макар че част от моя отговор беше казан в хода на разискванията, които се проведоха, аз държа да взема думата, за да не се счита, че Комисията остава безучастна към въпроса, който зададе госпожа Нинова. Уважаема госпожо Нинова! Няма да използвам формалния аргумент, че всъщност ние разглеждаме Отчетния доклад за 2017 г., поради което нищо, свързано с ЧЕЗ, не е намерило място там. Ще има разискване в нашия отчетен доклад за 2018 г. Продължавам оттук нататък със следното. Вие се позовахте на събрана подписка, която също няма мотиви, а има само едно изречение. В българското законодателство е предвидено подписките – техният брой да бъде взиман предвид, когато се свикват референдуми. Комисията за енергийно и водно регулиране стриктно спазва българското законодателство. Ако желаете подобна подписка да бъде взета предвид в решение на Комисията за енергийно и водно регулиране, моля Ви, Вие и Ваши колеги внесете предложение към този текст, който досега беше включен като бланкетен, че един от критериите е, че Комисията отказва при събрани 200 хиляди подписа. Ние ще изпълним Закона, но когато няма такъв текст, ние не можем да взимаме решение, което трябва да почива върху закона и нормативната уредба, въз основа на подобна подписка. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) На второ място, текстът, който прие Народното събрание, е наистина бланкетен текст. Той не отговаря на няколко основни неща. Първо, той не показва никакви критерии, въз основа на които Комисията да се произнесе. Не коментира дори дали Комисията има подобен кадрови и административен потенциал за подобно произнасяне. Защото в текста, приет от Народното събрание, се казва – дали не се застрашава националната сигурност и общественият ред. Извинете, уважаеми колеги – преди сте ми били колеги – уважаеми госпожи и господа народни представители! Общественият ред и националната сигурност са обект на други държавни институции. С други думи, в Закона трябва ясно да се разпише кой се произнася по тази формулировка. На следващо място, нито един регулаторен орган в Европейския съюз няма подобни правомощия – да се произнася предварително по сделка от частноправен характер, тоест ние не можем да използваме добра практика на нашите колеги от Европейския съюз. Самата Комисия за енергийно и водно регулиране в рамките на своята 19-годишна дейност никога не е имала подобни правомощия. По тази причина ние нямаме и този административен потенциал. Това беше основната причина, поради която на заседание на подкомисията, за което говори господин Валентин Николов, ние поискахме да се потърси и външна юридическа консултация, за да се формулират критериите, по които Комисията би могла да се произнесе. Към момента все още това не е направено. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, когато избухва скандал, ние не гледаме кога медиите най-вече показват този скандал или го коментират политиците. Той наистина избухна през 2017 г. Така че, първо, съвсем резонно и нормално е да питаме за 2017 г. – какво е било отношението на Комисията по енергийно и водно регулиране. Второ, Вие сте избрани от Народното събрание и е съвсем нормално народните представители да задават въпроси и Вие да отговаряте. Трето, когато се промени Законът, това въобще не е бланкетно, а са конкретни предложения, които бяха приети и от управляващото мнозинство. И Вие, господин Иванов, цялата комисия сте длъжни да спазвате Закона. Дали е хубав, или не, Вие сте длъжен да го спазвате! Не е Ваша работа да идвате тук и от тази трибуна да го коментирате. Разбрахте ме много добре! (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Така че, когато спазвате Закона, Вие трябва да се произнесете, когато става въпрос за прехвърляне на активи, когато става въпрос за лицензионна дейност. Оттук нататък отговорността, колкото и да искате да бягате от нея, е изцяло Ваша! Така че не бягайте от отговорност, ами си влезте във функциите. Ако са Ви нужни средства, ако са Ви нужни експерти, затова е парламентът, затова има и Народно събрание и се гласуват бюджети, така че да си свършите нормално работата. Оттук нататък Законопроектът, който бе приет от всички народни представители, и Ви прехвърли тази отговорност, Вие сте длъжен да се произнесете по нея. Тази отговорност именно бе гласувана от всички народни представители. Така че когато става въпрос за такава мащабна и неясна, тъмна сделка, която взриви общественото пространство, Вие трябва да седнете и да поговорите.

Това, което наистина липсва в този доклад, е, че Вие трябваше да имате конкретен коментар и по тази сделка. Оттук нататък недейте да прехвърляте отговорността, а си свършете работата. Това, което Ви липсва, го искайте от Народното събрание да Ви се даде или, ако не – от някой друг. В крайна сметка Вие трябва да си свършите работата. И това е Ваша работа!

Друга е темата, друга е причината, която по времето, самата комисия, когато се виждаше, че тази сделка е изцяло непрозрачна и надали ще има финансова институция, която да финансира…

Благодаря Ви, за което, господин Председател. Няма да се връщам на Вашите нарушения, но не приемам оттук комисари да дават акъл на народните представители как да гласуват законите. Вие просто трябва да ги изпълнявате. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Стойнев, Вие много добре знаете, че има Комисия за наблюдение на дейността на КЕВР. Тази комисия провежда редовни заседания. Там има една точка, наречена блицконтрол, която по Правилника се провежда почти всеки месец. Възразявам върху опита Ви да превръщате залата на Народното събрание на блицконтрол в специализираната Комисия за КЕВР. Като имате въпроси, да бяхте отишли да ги зададете там. Репликата ми всъщност – и искам много добре да ме чуете – е за нещо друго. Вие ще потвърдите ли, че от тази трибуна се опитвате да окажете натиск върху независимия регулатор да вземе решение на базата на законов текст, без критерии – дали да одобри, или да не одобри сделката? И ако регулаторът вземе такова решение, и последва наказателна арбитражна процедура или каквато и да е друга, с която България бъде ощетена, Вие самият, лично, ще носите ли отговорност за това, което правите в момента от трибуната на Народното събрание?! (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Разбираме, че всички имате големи политически амбиции, господин Стойнев! Не използвайте обаче трибуната на Народното събрание и не рискувайте да нанесете щета на държавата, преследвайки собствените си или Вашите партийни и политически амбиции. Отнесете се с необходимата доза сериозност към този въпрос. Ако искате КЕВР наистина да се произнесе, внесете промяна в Закона, с която да въведете критерии, защото обратното означава, че Вие предизвиквате и упражнявате натиск върху регулатора да вземе решение, и ако това решение има негативни последствия за държавата – искам на дупликата да ми отговорите, ще поемете ли лична отговорност? Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, иска ми се да започна с това, което не искам да Ви кажа: дойдохте ли на моя? (Оживление.) Репликата ми е, първо, към господин Стойнев. Господин Стойнев, уважавах Ви и като министър, и като народен представител. Вие бяхте подведени от ГЕРБ да внесете закон, който нямаше да работи, и сега Вие установихте, че този закон не работи.

Господин Стойнев, когато ГЕРБ Ви подведоха, за да подкрепите националистите и да направите така, че днес господин Добрев да излезе тук и да се притеснява дали арбитражът ще бъде спечелен, и дали след това „Инерком“ и ЧЕЗ няма да ни осъдят за провалената сделка, още повече че Вие гласувахте за този закон. За този закон само „Движението за права и свободи“ не гласува, защото Законът нямаше критерии. В Закона написахте, че ако 20% от акциите се прехвърлят, КЕВР да вземе отношение. На какви критерии – гледайки тавана ли, да вземат? Ако откажат, поради какви правила да откажат? Ако пък решат и дадат съгласие, за какво? Колеги, Законът за енергетиката в България е специализиран закон и единственият закон, който дава право на КЕВР да се намесва в тази сделка чрез назначаване на особен управител, след като приключи сделката. Колеги, когато тук се приемат закони, не може да се приемат, само защото трябва да подкрепиш твой съотборник, който не знае какво да прави в игрището. Не може днес популистки да излезете и да бутате държавата да загуби 870 млн. арбитраж и два пъти по 320 млн. евро от сделка, която ще трябва да плати българският народ. Отидохте много далеч! Не е добре така, колеги! Не искам да Ви назидавам. Моето уважение – господин Стойнев беше министър, и тогава често сме говорили за онези неща, които трябва да бъдат в интерес на обществото. Днес, за да дойдете на власт, не би трябвало да набутате и да обяснявате на ГЕРБ колко не си вършат работата чрез вкарване на държавата в милиарди…

Времето!

Времето Ви приключва, колеги! Благодаря Ви. (Оживление. Частични ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря Ви. Странен е синхронът на ГЕРБ и ДПС изведнъж да преоткрият топлата вода и като че ли сега чувате за закон, който Вие самите сте подкрепили, колеги! Вие сте гласували този закон. Най-нормалното е в една държава законите да се спазват. Ние от опозицията искаме точно това – чл. 23а, който гласи: „КЕВР разрешава действия по разпореждане с дялове и акции, представляващи повече от 20 на сто от капитала на търговски дружества, които осъществяват лицензионна дейност…“, и така нататък. Не мога да разбера какъв е проблемът? Какво ще бъде решението на Комисията по енергийно и водно регулиране е съвсем друга тема. Те могат да определят тази сделка като прекрасна, могат да я подкрепят, могат да кажат, че това е най-добрият инвеститор. Ние не знаем какво е тяхното решение. Разбира се, че ние ще се съобразим с решението на Комисията по енергийно и водно регулиране. Тук не става въпрос за никакви арбитражи. Ние искаме просто Комисията да спазва закона и да се произнесе. Мисля, че това е най-нормалното нещо и Вие като народни представители трябва да защитавате закона. Какъв ще е отговорът, аз не мога да кажа. Може би Вие знаете какъв е отговорът. В крайна сметка ние внесохме 200 хиляди подписа на български граждани, които са притеснени именно за този инвеститор. Но този инвеститор може да бъде един изключителен инвеститор, една компания, която – Вие казахте, че това може би е фалшива новина – има огромни капитали. Ние не я познаваме и затова в крайна сметка съвсем нормално е Комисията да се произнесе. А какво ще каже Комисията, това е съвсем друга тема за дебат, и не мога да кажа дали въобще можем да дебатираме. (Реплики от ГЕРБ.) В крайна сметка тази комисия е избрана от Народното събрание и считам за съвсем нормално, когато приемаме доклад, те да отговорят и на конкретни въпроси. Това обаче по никакъв начин не влияе на тяхната работа. По никакъв начин не влияем на тяхната работа, просто задаваме въпроси и искаме отговори. Това че искаме те да спазват Закона, считам че е съвсем нормално и дори не трябваше да се стига до тези реплики. Когато Законът е гласуван, просто трябва да се спазва. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми български граждани! Ето затова сме на това положение – защото уважаваният от мен господин Аталай казва на колегата господин Стойнев: „Аз Ви уважавах като министър“. Е, за кое дело на господин Стойнев като министър, с какво той подобри енергетиката в България, та Вие го уважавате?! Как да го обясним на нормалните български граждани, че въобще може да бъде уважаван някой, който е водил до бедност и до нищета българския народ?! (Реплика от народния представител Драгомир Стойнев.) Продължавам нататък. Цинизма, с който слушаме някой да ни обяснява, че е по-достоен да бъде приватизатор, дори и формално – по закона, но не е сигурно, на „Техноимпекс“, че това е морално, как да го обясним на човека, на когото му крадат кокошките, че той е по-недостоен от Корнелия Нинова да бъде приватизатор на „Техноимпекс“?! (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.) Как да обясним на репортерите и на операторите, че те трябва да работят ежедневно, а някой просто да използва своето положение, за да стане приватизатор и в момента да е горд собственик на „Техноимпекс“, дори и формално, законно изпълнено?! (Реплика: „Браво!“ от ГЕРБ.) Морално ли е за останалите български граждани това?! Аз знам, че всеки ще използва властта си, за да го направи по закона. Всеки български гражданин знае това нещо. За целия приватизаторски процес, който мина, не само Корнелия Нинова не е осъдена, няма осъден приватизатор! Тогава да обясним на българския народ, че всичко това е морално ли?! Ще засегна още една тема, защото стана много лично. Можем ли да кажем, че семейство на народен представител от БСП е част от престъпна група или участва в престъпления, след като част от семейството седи простреляно вече толкова години?! Това заради законен бизнес ли е, или заради престъпни сделки?! Можем ли да кажем това нещо, или не можем?! (Шум и реплики.)

Чуваш ли се какво говориш?!

Отиваме и по-нататък. Не, сега ще чуете за какво говоря. Сега чуйте, само малко замълчете и запазете тишина. (Шум и реплики.)

Абсолютно – към добрия тон, който Вие не прекратихте преди малко. Ще кажа: когато на депутат от „БСП за България“ – за коя България не е ясно, му е повдигнато обвинение за купуване на гласове, аз питам: може ли да се окаже, че Корнелия Нинова стои тук, на първата банка с част от тези купени гласове. Има ли тя право да бъде морален съдник и да ни задава въпроси, да задава въобще въпроси на когото и да е и да задава темата на обществото ни?! (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.) Ами, представете си, че утре този народен представител бъде осъден и се окаже, че с част от тези купени гласове е избрана Корнелия Нинова!

Съдът ще реши.

Това ли е моралът в България?! Съдът ще реши, да. Но аз питам: ако реши…

А ако не реши?

Ами ако не реши… За мен е решил съдът. Ами, ще чакаме да реши съдът. Защо Корнелия Нинова задава тази тема? (Шум и реплики от „БСП за България“.) Точно: „Каквото повикало – такова се обадило“. Ако реши, че Корнелия Нинова задава въпроси с купени гласове тук, на банката, какво правим?! Трябва да върнем всичко назад и да изтрием това от историята ли?! И колкото по-бързо се случи това, толкова по-добре! Уважаеми колеги, заемете се с работа в полза на обществото! Да, сигурно на някого не харесва, че ние сме запълвали дупки и сме решили проблема на един човек. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Ама, решете проблема на повече хора Вие! Нали ние към това Ви подтикваме?! В крайна сметка, ако ние решаваме проблемите на хората, дори на един човек, дори на част от обществото, Вие пък само ги крадете! Ние сме в това положение и хората са в това положение, защото Вие сте част от този грабителски преход! (Шум и реплики.) Моля Ви: малко скромност, малко слезте на земята, срещайте се с повече хора! Ако искате, ще Ви взема да отидем заедно, ще взема Корнелия да отидем заедно при този човек. Той в знак на уважение към това, че тя поне е говорила по темата, не че нещо е направила, но поне е говорила по темата, е кръстил каракачанката Корнелия – така разбираме от местните медии. (Смях от ГЕРБ, оживление.) Това, че тя е говорила, поне на мен ми е подсказало аз да отида и да свърша работата.

Моля Ви се: малко повече реалност, слезте на земята и работете в полза на хората! Благодаря Ви. (Реплики, шум, оживление. Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, тази зала заслужава съвсем друго ниво на дебата и когато нивото на дебата стигне такива измерения, е редно този, който говори, просто да го пратите да си запълва дупките пред офиса. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Наистина, мислех дори за лично обяснение, но по-добре е към Вас, господин Председател, защото Вие за пореден път доказвате, че въобще трудно можете да водите това Народно събрание.

Дори да не Ви давам, разбирате, че Ви давам, защото Вие позволявате тук, в Народно събрание… Тук дори за лично обяснение няма какво да говоря. Аз, ако има нещо да говоря за дебати, кой какво е направил, това е с колегите от ГЕРБ, където да се води, да има достоен дебат. С хора, които запълват дупки, не могат да напишат един закон и не знаят какво правят тук, а седят и само разсмиват залата, а Вие, колеги от ГЕРБ, толерирате тук това нещо и даже ръкопляскате, после няма защо да се чудим защо е такъв имиджът на Народното събрание. Но когато наистина става въпрос за палячовци, които са дошли тук единствено и само… не по волята на народа, се получава това. А Вие, господин Председател, заместник-председател, наистина показвате за пореден път, че сте недостоен да водите пленарно заседание. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря. Уважаеми господин Председател, обръщам се към Вас по начина на водене, защото Вие не изпълнявате своите ангажименти съгласно Правилника. В чл. 156 от нашия правилник ясно е записано, че се прилагат следните дисциплинарни мерки: напомняне, забележка, порицание. Вие няколко пъти направихте забележка на господин Марешки, само че не изпълнихте следващото наказание, а именно – да му отнемете думата, защото се отнема думата на народен представител, който е получил няколко от дисциплинарните мерки. Вие направихте първата част, но не му отнехте думата, а го оставихте свободно тук да лее омраза, фалшиви новини (възгласи: „Ееее!“ от ГЕРБ, ОП и „Воля“), да говори, извинявам се за израза, небивалици от тази трибуна. Затова се обръщам към Вас: Вие трябваше да му отнемете думата и да си влезете в ролята, за да продължи нормалното ръководене и дисциплина в парламентарната зала. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, моята процедура към Вас по начина на водене касае точно последния разговор и това, че така наречената декларация от господин Марешки… Между другото, най-много ме вбесява възможността един човек с висящи дела да ми раздава морал – това просто ме вбесява, но такава е работата на Събранието при даден заместник-председател. Процедурата ми е конкретно към Вас: за пореден път стигаме до един и същи текст, който се чете всеки път различно, в смисъл: има ли възможност човек да прави лично обяснение, в случай че става дума за изказване, но то било от името на група. То е изказване в залата. Аз мога сега да взема думата от името на група и да наговоря нечовешки неща за господин Велчев, който виждам да стои пред мен, или за господин Цветанов, ако стои на неговото място. Това означава ли, че някой от тях няма право да ми отговори?! Няма такава логика! Това дали е от името на група, или не е от името на група, не означава, че човекът, който е засегнат, в Правилника ни пише: „лично и поименно“, не може да отговори. Понеже този спор го водим вече за 17-и път, включително тук Волен Сидеров и още някой, на когото не помня името, скачаха и щяха да се бият преди три дни, дали това е нещото, което според мен трябва да решим веднъж и завинаги: имаме ли право, или нямаме, защото всеки път се чете по различен начин тази част от Правилника? Затова се обръщам към Вас: намерете начин с госпожа Цвета Караянчева или с решение на Народното събрание най-малкото да има еднозначно тълкуване на този текст. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ОП.)

Продължавай да водиш по този начин, продължавай да водиш!

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моля да се успокоим всички. Моля Ви за три минути да променим този тон – на лични нападки, на фалшиви новини и така нататък. (Продължаващи силен шум и реплики от ГЕРБ: „Откъде започна“.) Искам да поставя на Вашето внимание голяма тема и голям въпрос, който в тази суматоха ще мине, ще замине и ще е поредният пирон в ковчега на българския парламентаризъм. Колеги, разбрахте ли какво се случи в залата – говоря за голямото и същественото днес?! Държавна институция или независим орган КЕВР оспори публично закон, приет от българския парламент, пред Вас, пред нас – авторите на Закона. (Продължаващи силен шум и реплики.) Независим орган, избран от парламента, декларира от трибуната, че отказва да изпълнява този закон, защото той не е качествен.

Не е вярно това.

Парламентарна група, която е подкрепила този закон, която е вносител на този закон, излезе и каза на независимия орган: не го изпълнявайте, защото той няма конкретика и е бланкетен. (Продължаващи шум и реплики.) Уважаеми колеги, това е изключително сериозно нещо в парламентарната република, а не личното ни замеряне и опити един да омаскари друг! Вие разбирате ли какво се случва в залата, в държавата и как се рушат последните останали устои на държавността и на България?! На мястото, където се коват законите, хората, които са ги подписали, се отказват от тях, а орган, избран от парламента, излиза пред нас и ни казва: Няма да Ви изпълнявам закона, защото той е бланкетен и лош! (Продължаващи силен шум и реплики.) Къде отиваме, колеги?! Къде отива парламентът?! Къде отива държавата?! И какво си мислят всички тези хора, които са ни изпратили тук и ни гледат в момента?! Управляващото мнозинство си оспорва собствения закон, а един орган, избран от парламента, Ви казва: не ставате за нищо, няма да Ви изпълнявам Закона, защото е лош. (Продължаващи шум и реплики.) Събудете се! Дайте да се събудим всички, защото вкупом причиняваме това на държавата си и на народа си. Говори се тук кой с какво морално право излиза на трибуната. Единственият критерий за моралното право са тези един милион, които стоят зад нас; тези един милион и 100 хиляди, които стоят зад Вас, зад колегите от ДПС, зад Патриотите – 300 хиляди, това е моралното право. Тези хора са критерият ни за морал. Какво правим днес?! Кой с колко обвинения е, с какъв свален имунитет е, докато такъв шамар се удари на парламентаризма днес с подкрепа на управляващите и с един орган, избран от парламента?! Обръщам се към Вас с апел или не знам с какво вече: да се вземем в ръце! Сами причиняваме смъртта на българския парламентаризъм. После няма на кого да се сърдим, ако държавата, институциите и държавността ни изпаднат в тотален хаос. И тези хора, които са ни изпратили тук, не виждат в нас онези, които ще им решим проблемите и ще движим България напред. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! В началото ние гласувахме уважаемата от мен Комисия да влезе в залата и да остане на днешния дебат. Правя процедурно предложение да освободим Комисията. Явно тя повече не е нужна. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Господин Председател, аз приемам призива на госпожа Корнелия Нинова – да се успокоим, защото темата, която разглеждаме, е много сериозна. По начина на водене Вие дадохте на госпожа Корнелия Нинова да говори по темата, която обсъждаме днес в залата, с което допуснахте грешка. Затова ще си позволя да кажа и аз две изречения. Госпожо Нинова, Законопроектът беше внесен от Вашата политическа сила, от Таско Ерменков – подписан, разписан без съответните критерии. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Разбира се, че беше подкрепен и от господин Добрев, защото господин Цветанов го натисна. Господин Цветанов го натисна и каза: ние ще приемем, защото…

По начина на водене го казвам. …националистите щяха да гласуват „против“ и щеше да се разтури сделката. Уважаеми колеги, енергетиката е много сериозен сектор в икономиката на България. Комисията по енергийно и водно регулиране – тази комисия, прави всичко възможно да бъде на нивото не на Народното събрание, а на независимия регулатор, а нивото на Народното събрание го видяхме. Колеги, аз съм от дълги години в тази зала, но през последните години започнаха да се чуват думи като „лъжци“, като „крадци“. Неща, които обществото, като ни чуе какво говорим, се сещам за господин Гиньо Ганев, който казваше: „Като гледат хората какви министри и депутати има, всички искат да станат министри и депутати“. Благодаря Ви.

Колеги, на основание чл. 49 от нашия правилник, моля за допуск в залата на Димитър Кюмюрджиев – заместник-председател на Комисията за защита на конкуренцията.

Уважаеми колеги! „СТАНОВИЩЕ по Годишния доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2017 г., № 820-00-15, внесен от Комисията за защита на конкуренцията на 30 май 2018 г. Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 13 юни 2018 г., разгледа и обсъди Годишния доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2017 г. На заседанието присъства госпожа Юлия Ненкова – председател на Комисията за защита на конкуренцията, която представи Годишния доклад. Настоящият доклад е внесен в Народното събрание в изпълнение на изискванията на чл. 14 от Закона за защита на конкуренцията. В него са отразени постигнатите резултати, основните констатации, изводи и оценки за работата на Комисията за защита на конкуренцията през отчетния период, както и поставените пред нея цели за следващата година. Приоритетите на Комисията за защита на конкуренцията през 2017 г. бяха фокусирани върху гарантиране на защитата и устойчивото развитие на пазарите и свободната стопанска инициатива. Комисията направи усилия за повишаване на ефективността при контрола върху концентрациите между предприятия. В отделен секторен анализ бяха проучени механизмите на договаряне и процесите на ценообразуване на стоките със собствени марки на търговските вериги и на стоките с марки на производител. През отчетния период бе констатирано, че установените нарушения в областта на нелоялната конкуренция най-често са свързани с недобросъвестно поведение в противоречие с общата забрана за нелоялна конкуренция, следвани от нарушения, представляващи имитация и заблуждаваща реклама. Постановени са и няколко решения по новата забрана – злоупотреба с по-силна позиция при договаряне. В изпълнение на своите правомощия по застъпничеството за конкуренцията Комисията за защита на конкуренцията прие становища и направи предложения за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс и Закона за храните. Статистически дейността на КЗК е следната: През 2017 г. Комисията за защита на конкуренцията образува общо 1117 производства, от които 139 по Закона за защита на конкуренцията, 9575 по Закона за обществените поръчки и 21 по Закона за концесиите. В периода, който обхваща отчетът, приетите от Комисията определения и решения са общо 1445, тоест с 302 повече от 2016 г., от които 847 решения и 598 определения. През отчетния период Комисията е приключила съответните производства по тези закони, предявила е твърдения за извършени нарушения или е наложила глоби на физически лица за извършени от тях нарушения по Закона за защита на конкуренцията или за непредоставяне на информация, а останалите са актовете, с които Комисията за защита на конкуренцията се е произнесла по други въпроси от нейната компетентност. С приетите през 2017 г. решения Комисията е наложила глоби и имуществени санкции с общ размер над 12,5 млн. лв. През 2017 г. в Комисията са образувани три производства, които имат за предмет установяване наличието или липсата на нарушение по Глава трета – Забранени споразумения, решения и съгласувани практики от Закона за защита на конкуренцията, като две от тях са образувани по решения на Комисията на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона, тоест по собствена инициатива, а третото е по искане на лицата, чиито интереси са засегнати или застрашени от нарушение на Закона. През 2017 г. Комисията за защита на конкуренцията извърши общо 3 проверки на място по производство от 2016 г. През 2017 г. Комисията постанови 13 решения във връзка с прилагането на чл. 15 от Закона по производства, образувани през 2015 г. и 2016 г. През 2017 г. броят на решенията се е увеличил многократно спрямо 2016 г., което се дължи основно на големия брой образувани производства през предходните години. В рамките на секторния анализ на конкурентната среда на застрахователния пазар в страната Комисията установи наличието на условия при уреждането на търговските отношения между застрахователните компании и застрахователните посредници, с които се ограничава възможността на застрахователните посредници да правят отбив на крайните си клиенти за сметка на собственото си възнаграждение като по случая Комисията за защита на конкуренцията образува 9 производства за установяване на евентуално извършено нарушение от страна на застрахователните дружества. През 2017 г. са образувани 8 производства с предмет установяване наличието или липсата на извършени нарушения във връзка със злоупотреба с монополно или господстващо положение, образувани по искане на лица, чиито интереси са засегнати или застрашени от нарушение на Закона. Постановени са 12 решения. Наложени са имуществени санкции и глоби по 4 решения за над 6 млн. лв. През 2017 г. Комисията за защита на конкуренцията извърши анализ на информацията, съдържаща се в общо 377 уведомления и мотивирани искания за концентрация между предприятия, изпратени от Европейската комисия, чиито срокове за преценка за прилагане на процедурата съгласно Регламента за сливания изтичат към 31 декември 2017 г. През 2017 г. със свое решение Комисията образува производство за извършване на секторен анализ на пазарите на търговия с храни и бързооборотни стоки. През 2017 г. в Комисията са образувани общо 81 производства, имащи за цел установяване наличието или липсата на нарушения по Глава седма от Закона за защита на конкуренцията – Нелоялна конкуренция – 73 производства, и по Глава седма „а“ – Злоупотреба с по-силна позиция при договаряне – 8 производства, от Закона. От тях 71 са образувани по искане на лица, чиито интереси са засегнати или застрашени от нарушение на Закона, 4 – на основание самосезиране, въз основа на подадени сигнали от граждани и в резултат на собствени наблюдения върху пазара, и 6 – във връзка с върнати от Върховния административен съд преписки за ново произнасяне. С 27 решения Комисията е установила извършени нарушения по Глава седма и Глава седем „а“ от Закона за защита на конкуренцията и в тази връзка е наложила имуществени санкции и/или глоби общо в размер над 6 млн. лв. Най-честите нарушения в областта на нелоялната конкуренция, установени през 2017 г., са свързани с недобросъвестно поведение в противоречие със забраната за нелоялна конкуренция по чл. 29 от Закона, следвани от недобросъвестно поведение в противоречие със забраната за имитация по чл. 35 от Закона и недобросъвестно поведение в противоречие със забраната за въвеждане в заблуждение по чл. 31 от Закона. През 2017 г. са подадени общо 87 жалби до Върховния административен съд срещу постановените от Комисията за защита на конкуренцията решения и определения. Върховният административен съд е постановил общо 108 съдебни акта по жалби, като 46 акта остават в сила, 7 преписки са върнати за ново произнасяне, 7 акта са отменени окончателно, на тричленен състав. Върховният административен съд се е произнесъл окончателно с 48 решения и определения като с 33 оставя в сила актовете на Комисията за защита на конкуренцията, връща една преписка за ново произнасяне и отменя изцяло 14 акта на Комисията за защита на конкуренцията. Като цяло Комисията за защита на конкуренцията разполага с необходимите ресурси и експертен капацитет, за да защитава ефективно конкуренцията чрез разрешаването на възникналите пазарни проблеми. По този начин се постига защита и на интересите на гражданите, на участниците на пазарите и на обществото като цяло. В Годишния доклад на Комисията за защита на конкуренцията за 2017 г. са посочени приоритетите и целите в дейността на Комисията за 2018 г. В хода на дискусията народните представители от парламентарната група на „БСП за България“ зададоха въпроси относно секторния анализ на горивата, характера на постановените актове, събираемостта на глобите и етапа, на който се намира проверката на закупуването на дружествата на „ЧЕЗ Груп“ в България от „Инерком“ ЕАД, на които председателят и заместник-председателят на Комисията за защита на конкуренцията отговориха. След гласуване с резултати: „за“ – 9, без „против“ и 5 гласа „въздържали се“, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме следното решение: Проект! РЕШЕНИЕ по Годишния доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2017 г. Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и чл. 90, ал. 11 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и във връзка с чл. 14 от Закона за защита на конкуренцията РЕШИ: Приема Годишния доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2017 г.“

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Някак си ми се струва, че не е нормално толкова важен доклад, касаещ дейността на Комисията за защита на конкуренцията, да минава без дебат и затова аз ще си позволя няколко думи по темата. Аз няма да говоря за тези правомощия и действия на Комисията за защита на конкуренцията, които са й дадени за процедурите, касаещи Закона за обществените поръчки. Те наистина отнемат огромната част и ангажират нейната работа. За мен обаче винаги е било по-важно това, което Комисията за защита на конкуренцията има в тези разписани правомощия, които, знаете, ние няколко пъти допълнително развиваме, а именно: Глава седма, Глава четвърта, касаещи злоупотребата с по-силна позиция по договаряне, злоупотребата с монополно или господстващо положение. Ние направихме съответните законодателни промени и дадохме възможност на Комисията да има тези правомощия, а именно: да следи за свободата на пазара, свободната конкуренция. Оттам знаете, че това в крайна сметка е в полза на всички потребители и всички участници в съответните сектори. Аз внимателно се запознах с Доклада и с производствата на Комисията относно тези им решения, касаещи и дружествата, разглеждани в застрахователния сектор, и касаещи производствата, които е имало в електроразпределителните дружества, и касаещи и производствата в сектора на горива и много други, които са били предмет на работа на Комисията. Това, което ми се струва, че липсва и то е като взаимодействие между Комисията за защита на конкуренцията и българското Народно събрание, е именно една много по-активна роля на Комисията, а оттук вече по пречките, трудностите, които среща в своята работа, тези нейни предложения да има възможност да се подават към Народното събрание и да стават съответните законодателни норми и законодателни текстове. Въпреки че ние сме имали разминавания с Комисията за защита на конкуренцията, примерно от една наша законодателна инициатива, каквото беше предложението на парламентарната ни група за промени в Закона за храните, там се разминахме, становището на Комисията за защита на конкуренцията не подкрепяше предложените от нас промени, а те бяха в подкрепа на българските производители и тяхното присъствие в търговските вериги, гарантирано присъствие в търговските вериги, това не означава, че не трябва да има много по-силно взаимодействие и търсене между двете институции. Моят апел тук е и към Комисията за защита на конкуренцията. Знаем, че ние дадохме правомощия, които не са леки и са трудно приложими в практиката, и европейската практика показва това. Затова разчитаме много на Вас да давате предложения и те да срещат съответната промяна в закона. Защото най-важното Ви правомощие според мен е наистина да гарантирате свободната конкуренция и равноправието на всички участници на пазара. Това е голямото Ви призвание и искам да Ви кажа, че това е една от Вашите функции, които ще следим много внимателно оттук нататък. Иска ми се тези секторни анализи, които Вие извършихте, тези дълбочинни анализи да не приключват само с едни доклади и констатации. Смисълът на тези действия е тези доклади и констатации след това да бъдат разписани в съответните законови текстове и приложения, така че България наистина да стане едно добро място за правене на бизнес. Виждате, че се опитваме да сме конструктивни в тази дискусия. Аз си позволих да кажа нещо и в дебата, който беше в Комисията. Накрая ще си позволя обаче да направя една забележка към Комисията за защита на конкуренцията. Тя, освен всичко друго, уважаеми членове на Комисията за защита на конкуренцията, дава и много ясен сигнал към чуждите инвеститори, въобще към всички инвеститори в България, с производствата, които има по концентрация и разрешенията, които съответно Вие давате. И там ми се иска, взимайки тези Ваши решения, да бъдете водени от тази отговорност, която носите, а именно да не се получават такъв тип ситуации или такъв тип съмнения, в които се вижда, че в едни или в други случаи Комисията не мери с еднакъв аршин. Аз няма да изреждам конкретни случаи в момента, но какво имам предвид? Понякога Комисията за защита на конкуренцията се произнася много бързо по дадено искане. Понякога месеци наред са й необходими, за да образува производство и след това произнасяне. Мисля, че ме разбирате за какво става въпрос. Имаше една банка, за която имаше едно произнасяне. Преди малко беше скандала с едно електроразпределително дружество, което стои при Вас. Една телевизия се продава в момента. И ми се иска в тези си действия да бъдете водени от съответната отговорност и да бъдете достатъчно прецизни, защото ние така даваме сигнал към бизнес средата в България, а там, според мен, такъв тип регулаторни органи трябва да дават пример в това, че се водят единствено и само от разпоредбите на закона и от интересите на потребителите. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Аз бих искал да взема становище във връзка с Годишния доклад на Комисията за защита на конкуренцията, като обикновен народен представител, макар и не член на уважаваната Комисия по икономическа политика. Нашата Комисия по правни въпроси през предходната година, в старта на този парламент, а и във финала на предходния, имаше много поводи да взаимодейства с новоизбрания състав на Комисията за защита на конкуренцията и с експертите, които работят в Комисията. По тази причина искам да изразя определено задоволството си от активността, от участието, от становищата на колегите от Комисията за защита на конкуренцията. Смятам, че те изпълняват това си законово задължение да участват в законодателния процес чрез становища изключително активно. Те отвърнаха на сериозни предизвикателства, които стояха пред правната ни система в няколко законопроекта – в Законопроекта за концесиите, и двата пъти участваха, в Закона за обществените поръчки, и понастоящем продължава участието на представители и директори от Комисията в обсъжданията по Административнопроцесуалния кодекс. Смятам че колегите утвърдиха своето професионално място в сложните процедури по широкообхватната им дейност. Затова бих искал да ги поздравя, да ги окуража и да ги подкрепя. Искам също така да споделя и че преди около месец, макар не в отчетния период на Доклада, който обсъждаме, имах възможността лично да се уверя в авторитета на българската Комисия за защита на конкуренцията в контекста на другите комисии в Европа, тъй като нашата Комисия за защита на конкуренцията беше домакин на честванията във връзка с Европейския ден на конкуренцията. Бях свидетел на колегиалното отношение от другите професионалисти в областта, с което те зачитат българските си колеги. Всичко това, макар и да не съм пряко и директно в кухнята на тяхната дейност, на мен ми дава основание да смятам, да изпитвам професионална радост от това, че българският орган за защита на конкуренцията и антимонополен орган, е утвърдил своето сериозно място в тази дейност, която, в интерес на истината, е стриктно регулирана от европейското право и изисква много висок стандарт на прецизност. Пожелавам тази работа да продължи напред. Знам, че в днешния ден се провежда открито заседание на Комисията и по тази причина не може председателят на Комисията да присъства лично, но виждам, че заместник-председателят на Комисията е тук. За съжаление, очевидно е, че целият състав не може да присъства, но се надявам чрез него да бъдат предадени моите адмирации и пожелания за успех на Комисията. Разбира се, винаги има какво повече да се старае, какво повече да се постига, какво да се прецизира, но бих казал, че когато сме имали законодателен казус и искане за реакция от Комисията, ние сме реагирали в разумно време и със съответната отговорност. Благодаря Ви.

Колеги, ще се постарая както винаги да бъда много кратък. Помните сериозните турболенции преди година, когато трябваше да пристъпим към избор на ново ръководство на Комисията за защита на конкуренцията. Помните, че след два неуспешни опита най-накрая преди половин година, мисля, че малко повече, ние вече разполагаме с едно ръководство, един екип на Комисията за защита на конкуренцията. Естествено, не всичко изглежда толкова лежерно и толкова красиво, както е описано в Доклада, това е съвсем нормално. Съвсем естествено на самото заседание на нашата Комисия имаше доста въпроси отправени към ръководството на Комисията. Това е една от най-важните комисии, аз бих казал, че това е вертикална комисия, която се занимава с всички сектори на нашата икономика, която не се занимава с чисто секторни политики, както е КЕВР, както е Комисията за защита на потребителите, Комисията за финансов надзор и така нататък. Затова на мен ми се иска още няколко думи да споделя по работата на тази комисия. Видно от цифрите, които бяха изнесени в заседанието на нашата Комисия по икономическа политика, виждате съотношението между преписките по Закона за обществените поръчки – 960 за миналата година от общо 1117 – всички видове преписки. Продължава тенденцията, тя е обусловена и от Закона и от правомощията, които ние възложихме върху нашата комисия, продължава сериозният обем преписки по Закона за обществените поръчки, макар че в Закона, който ние приехме, основните задачи на КЗК са основно конкуренцията. Видно от представените в Отчета данни общият брой на производствата, образувани по реда на Закона за защита на конкуренцията, е значително по-нисък от този по реда на ЗОП. Това, разбира се, е обективно обусловено и от факта, че броят на производствата зависи от броя на подадените жалби. Не бива да се забравя обаче, че дейността на Комисията по прилагане на конкурентното законодателство е от изключителна важност за развитието на икономиката ни като цяло. В изпълнение на тази задача е необходимо КЗК да използва по-пълноценно възможностите за образуване на производства по собствена инициатива за установяване на нарушения по Глава трета на Закона. Това са забранени споразумения, решения и съгласувана практика. Поради факта, че Комисията за защита на конкуренцията служебно разполага със значителна по обем информация, свързана с провежданите обществени поръчки, би било добре тази информация да бъде анализирана по начина, който да позволи да бъдат направени конкретни изводи за евентуални възможности за наличие на тъй наречените тръжни манипулации. Това е като метастаза, като раково образувание вече в прилагането на Закона за обществените поръчки – манипулиране на тръжните документи в определени региони или при определени дейности, и съответно да бъдат направени проверки за нарушения. Борбата с този вид нарушения следва да бъде безкомпромисна. И последно, отделено е повече внимание и на застъпничеството за конкуренцията – това, за което говори Жельо Бойчев преди малко, за пазарната среда, за бизнес средата, извършването на оценка за съответствието с правилата на конкуренцията на проекти на нормативните актове и на действащите такива е от изключително значение и аз бих пожелал на ръководството на Комисията в бъдеще да обърне повече внимание на тази своя превантивна дейност. Благодаря Ви за вниманието и успех на Комисията в бъдещата й работа!

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Процедура на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – моля в залата да бъде допуснат Борислав Чалъков, заместник генерален директор на Българската телеграфна агенция.

Благодаря. „ДОКЛАД относно Отчет за дейността на Българската телеграфна агенция, включително и финансов отчет за 2017 г., № 804-00-5, внесен от генералния директор на Българската телеграфна агенция на 9 май 2018 г. На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 14 юни 2018 г., беше обсъден Отчетът за дейността на Българската телеграфна агенция, включително и финансов отчет за 2017 г., № 804-00-5, внесен от генералния директор на Българската телеграфна агенция на 9 май 2018 г. В заседанието участваха от Българската телеграфна агенция: Максим Минчев – генерален директор, Борислав Чалъков – заместник генерален директор, и Данчо Антонов – финансов директор. Отчетът за дейността на Агенцията беше представен от господин Максим Минчев и е внесен съгласно изискването на чл. 16 от Закона за Българската телеграфна агенция. Българската телеграфна агенция е първоизточник на повече от 18% от информацията в България. В отчета традиционно се съдържа информация за дейността на Агенцията, ролята на медийния пазар, международните контакти, финансовото състояние, функционирането на Националния пресклуб и мрежата от регионални пресклубове. В изказването си господин Минчев определи 2017 г. като добра за БТА и отбеляза успешното отразяване на подготовката и провеждането на парламентарните избори. Изтъкна, че Агенцията разпространява ежедневно около 1000 информации и между 2000 и 3000 снимки от страната и света. През 2017 г. по време на XIII-та Световна среща на българските медии в Кишинев, Молдова, се откри нов, 16-ти подред регионален Пресклуб в град Тараклия, който е втори извън пределите на България след този в гр. Босилеград. В отчета за пореден път са посечени двата най-сериозни за БТА проблема, които важат и за много агенции по света: нерегламентираното ползване на информация на националната агенция, което се отразява на нейните финансови приходи и коректното цитиране на източника на информация за клиенти с подписан партньорски договор, което ощетява авторитета и мащаба на Агенцията. След направен годишен анализ на продукцията на БТА и нейната реализация на пазара са изведени два извода, които Агенцията ще следва: да създава точна и навременна информация, използвайки проверени и авторитетни собствени и чужди източници, и да създава нишови, специализирани емисии за отделни целеви групи. Във връзка с финансовото състояние на БТА е отчетено, че през 2017 г. е формиран бюджет от 7 млн. 298 хил. лв. От тях трансферът от държавния бюджет е 4 млн. 836 хил. лв.; средства за избори на народни представители от 192 хил. лв.; 500 хил. лв. целеви трансфер за изграждане на Национален мултимедиен информационен център и собствени приходи в размер от 1 млн. 768 хил. лв. В сравнение с 2016 г. собствените приходи са увеличени със 141 хил. лв., като стремежът е да бъде увеличен относителният дял на собствени приходи след задълбочен анализ на пазара. По време на обсъждането народните представители Иван Ченчев и Красимир Богданов изразиха подкрепа за дейността на Българската телеграфна агенция. След проведената дискусия народните представители от Комисията по културата и медиите единодушно с 15 гласа „за” предлагат на Народното събрание да приеме Отчета за дейността на Българската телеграфна агенция, включително и финансов отчет за 2017 г., № 804-00-5, внесен от генералния директор на Българската телеграфна агенция на 9 май 2018 г.“

„Проект! РЕШЕНИЕ по Отчета за дейността на Българската телеграфна агенция, включващ и финансов отчет за 2017 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 16, ал. 3 и 4 от Закона за Българската телеграфна агенция РЕШИ: Приема Отчета за дейността на Българската телеграфна агенция, включващ и финансов отчет за 2017 г.“

Уважаема госпожо Председателя, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Както и в Комисията, и днес потвърждаваме позицията си, че ще подкрепим Доклада за дейността на Българската телеграфна агенция. Спомням си, че при избора на господин Максим Минчев за генерален директор от тази трибуна отново заявихме своята подкрепа, като изразихме становище, че Българската телеграфна агенция е останала като един своеобразен оазис в българската медийна среда по отношение на това, че липсват фалшивите новини – проблем, който касае всички ни, особено напоследък. Също така е важно да отбележим, че дейността на Българската телеграфна агенция в пълнота се разширява и бюрата, които открива зад граница, са полезни за самата дейност, разбира се, на Телеграфната агенция. Ние като парламентарно представена група сме удовлетворени и по тази причина още един път казвам, че ще подкрепим Доклада. Благодаря.