4 юли 2018 г.

Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Чувствам се задължен да отговоря на вчерашното изявление на господин президента Радев, тъй като той отправи доста критични бележки към работата на правителството по времето на нашето Председателство. Като председател на групата на „Обединени патриоти“ – ние участваме в това правителство – няма как да не взема отношение, да не отговоря на критичните бележки на господин президента. Специално си разпечатах шест страници текст – много сериозен обем, това е почти една дисертация, в който текст обаче открих веднага, тъй като съм стар редактор, логически вътрешни противоречия, тоест, ако това беше статия, която ми е предложена за моя вестник, щях да я отхвърля със съвет за преработване и редакция. Къде е първото противоречие ще кажа веднага. В един от абзаците господин Радев казва, че, цитирам – еди-какви си условия – нещата отиват натам, че това може да доведе до закриване на самия Европейски съюз. Това е нещо, което аз съм казвал много пъти, и се радвам, че той повтаря донякъде мои думи, но следва критика на правителството – че то прави така, че българите се отдалечавали и се разколебавали от европейската идея. И аз питам: как в едно и също време българинът трябва да го приковеш към европейската идея, ако ще разпадаме, ще закриваме Европейския съюз?! Получава се противоречие, но може би този, който е писал тези абзаци с разлика четири-пет страници, е забравил какво е писал в началото. Обясними са тези ученически грешки. Знам, че му пишат текстовете хора, които са доста начинаещи в журналистиката. Има на какво да се учат. Другите критики, които господин Радев отправя, са, че ние не сме поставили въпроса за Дунавската стратегия, която е изгодна за България, тъй като той с румънския президент бил обсъждал този въпрос. Някой трябва да каже на господин президента, че Председателството на България не предполага, нещо повече – забранява поставянето на въпроси, които са въпроси на съответната страна, тоест засягат нейните интереси. Това е забранено от нормативите и практиката на Европейския съюз. Ние сме председателстващи, което означава организация, добро домакинство и логистика – това, което е необходимо за провеждане на всички срещи. Нищо повече. Това е азбучна истина и мисля, че всеки, който се занимава с тази тематика, го знае. Тоест ние не можем по време на Председателството да си поставим наши въпроси и да кажем: „Дайте да ги придвижим по-бързичко, защото сега сме председатели.“ Не. Това не е възможно. Тази критика на президента е некоректна. Още една критика, в която той поставя въпроса – защо не сме питали каква е тази група за интервенции – военна група до девет държави, какво ще прави тази група и така нататък. Съгласен съм. Да, можем да питаме и трябва да питаме по всички въпроси, които се отнасят до военни интервенции, тъй като това е много, много важна тема. Веднага ще свържа изявлението и критиката на президента с това, че той в същия ден, в който е направил изявлението си, се е срещнал с американския посланик. Защо не го е питал: „Защо, господин Посланик, Вашата държава тук получава от 2006 г. четири военни бази, с двустранен договор, с анекс към този договор, в който има клауза, че американците могат да внасят каквото си искат в тези бази, а ние нямаме право на контрол?!“ Чел съм договора. Имам го. Ще го предоставя на всеки, който иска да се запознае. Защо президентът не постави този важен въпрос, ако е загрижен за нашето отношение по военните теми с която и да е била държава-партньорка? Не го е поставил. Значи – двойни стандарти. Още един въпрос, свързан със Западните Балкани. (Силен шум в „БСП за България“.)

„Западните Балкани“ били тема, която България е поставила, обаче не било достатъчно. В същото време се е появила темата за миграцията и тя заглушила тази тема – каза господин президентът. Е как да наложим ние на Брюксел коя тема да бъде първа? Явно темата за миграцията беше много важна. Тя беше поставена на срещата на върха. Българското правителство в лицето на премиера постави много важни изисквания, които бяха чути и приети за първи път в Брюксел. България поставя въпроси за затваряне на границата на Европа, за изнасяне на бежански лагери извън европейската граница, за невръщане на тези, които са минали в транзитните страни. Това са изключително важни точки, които за първи път български премиер ги поставя на среща на високо равнище. Вместо да получи похвала от държавния глава, който да каже: „Браво, най-после тези въпроси са поставени“, държавният ни глава търси, както се казва – „под вола теле“, започва да критикува тази политика, което просто не е коректно. Не е държавнически издържано, защото всички наши партньори в Европейския съюз казаха, че нашето Председателство е за пример, че е проведено както трябва, че досега в наше лице те виждат едно от най-добрите председателства. Завършвам с извода, че критиките – да, един президент може да бъде критичен към работата на правителството, но когато има основание – в случая няма основание. Ще завърша с един съвет към господин Радев. Той безспорно има качества. Безспорно се развива като политик и държавник, но трябва много сериозно да се замисли преди да пристъпи към критики – дали не прави тенденциозни нападки и дали не влиза в партийна линия, което не е допустимо за един държавен глава. Това мога да кажа. Останалото – в неделното училище. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)

Благодаря, госпожо Председател. Колеги, уважаеми народни представители! В мотивите си към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения имаме предвид следното. Предложените изменения и допълнения са в две основни насоки. Първо, въвеждането на изискване за задължително разкриване на информацията от доставчиците на медийни услуги за техния действителен собственик и за начина на финансиране. Използваните в предложения законопроект дефиниции за „медийна услуга“ и „доставчик на медийна услуга“ имат значението на тези по § 1, т. 15, съответно т. 16 от Допълнителните разпоредби на Изборния кодекс. Измененията са в логическа връзка с обнародваните в брой № 87 от 2010 г. на „Държавен вестник“, с които са предвидени задължения за произведените в Република България периодични и печатни произведения – да се публикува информация, идентифицираща действителния собственик на издателя. Публичността в собствеността и финансирането на всички медии е въпрос, който е поставян многократно на обсъждане в публичното пространство, но до този момент не е намерил своята нормативна регулация. Създаването на законово задължение за разкриване на действителния собственик на доставчиците на медийни услуги, а това са вестници, списания, онлайн медии, информационни агенции, радиа и телевизии, и начина на финансиране, ще доведе до максимална прозрачност на медийния пазар в страната, както и до информираност на обществото относно редакционната политика на медиите, които се издържат по непазарен начин, ще сведе до минимум възможността за манипулиране на общественото мнение от медии, съществуващи не заради приходи от дейността си, а благодарение на безвъзмездно корпоративно или чуждестранно финансиране. Предлаганото изменение ще доведе и до разкриване на действителните собственици на онлайн новинарските медии в България, които формират значителна част от информационния поток, съответно нагласите на потребителите на медийни услуги, но собствеността в по-голямата част на които остава напълно анонимна. Приемането на този законопроект ще способства за окончателното пресичане на спекулациите относно собствеността на медиите в България, която тема усилено се експлоатира, включително и от медии – генератори на фалшиви новини, финансиращи се непрозрачно, обслужващи корпоративни интереси и техните собственици, които изкривяват медийната среда и нарушават принципа за свобода на словото в България. От друга страна, Законопроектът въвежда изискване за задължително разкриване на информация, идентифицираща лицата, които разпространяват и/или продават печатни издания, и за броя на използваните от тях крайни точки за продажба. Достъпът на гражданите до печатни издания е опосредстван от лицата, чиято дейност включва разпространение и продажба на печатни издания. Поради тази причина информацията, която индивидуализира и чрез която се разкрива действителният им собственик, се явява от съществено значение относно правото на свободен достъп до съответното издание. Така биха се създали гаранции, че този достъп няма да бъде неосновано преустановен поради причини, свързани с евентуален личен интерес на собственика, на съответния разпространител и/или на продавача на печатни издания. Отделно от това, публичността на регистъра на лицата, разпространяващи и/или продаващи печатни издания, както и на броя на използваните от тях крайни точки за продажба, ще даде яснота относно участниците на този пазар, тяхната индивидуализация и наличието на конкуренция. Същевременно предвиденото в Законопроекта деклариране на тази информация пред Министерството на културата е естествено продължение и допълнение на досега съществуващото задължение на издателите на периодични печатни произведения – да декларират действителния си собственик и този регистър да бъде публичен – на интернет страницата на Министерството. Въвеждането на задължение за министъра на културата да уведоми Комисията за защита на конкуренцията, в случай че едно лице използва, притежава в търговската си дейност повече от една трета от всички декларирани крайни точки за продажба на дребно на печатни произведения, е гаранция относно бъдещата прозрачност на сектора и запазване на ефективната конкуренция на този пазар.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Четейки внимателно Законопроекта – вече от доста време насам, защото имах доста време да помисля върху него – мога да кажа, че по принцип в текста на Законопроекта няма нищо, с което не бих могъл да се съглася. Чисто формално този законопроект предлага определени решения. Дали те подлежат на такова решение, или подлежат на възможности за промени между първо и второ четене – такива сигурно са възможни. Като цяло Законопроектът има някаква ясна насока. Тя сигурно е обществено необходима. Чисто логически от гледна точка на фактологията трудно бих могъл да оспоря текста на Законопроекта. Въпреки това аз няма да го подкрепя с ясното съзнание, че Законопроектът е написан смислено и могат да се правят промени. Но не това е главното за този законопроект. Няма да го подкрепя, защото смятам, че ако има нещо като политическа класа – защото това според мен е грешен термин, няма политическа класа, такава има в класовите общества, а ние не сме такова – но ако има такова нещо, то се обезсмисля по този път. Няма никакво съмнение, че в България един от основните проблеми на демокрацията е смесването на политиката и бизнеса, смесване, което очевидно за България е често пъти в недопустими размери. Мисля, че за последните 20 години ние сме извървели път по посока на изсветляване на тези взаимовръзки, но този път е ужасно недостатъчен. Ако има нещо, което гражданите на България недвусмислено формулират като проблем на системата, това е смесването на политиката и бизнеса. За добро или за лошо има определени личности, които по някакъв начин са формулирали символи на това смесване. Това има основание. Няма как да убедя българските граждани и моите избиратели, че господин Пеевски не е символ на смесването на бизнес и политика, най-малкото с това, че той присъства в Народното събрание. Това е най-малкото, защото неговите влияния върху политическата система са много по-големи, отколкото формалното му присъствие или по-скоро формалното му неприсъствие в Народното събрание. Оттук нататък не мога да подкрепя този законопроект, защото за мен той е следващата крачка към разграждане на държавността. С него ние казваме на българските граждани, че има хора в държавата, които, въпреки тяхното мнение, могат да правят каквото си поискат и никой в държавата, нито пък Народното събрание, може по някакъв начин да реагира на техните изблици на налагане. Опитът това нещо да бъде подписано – ако беше законопроект, в който не участваше името на Пеевски, щеше да бъде законопроект, който очевидно има своите цели. Част от тях, между другото, са изсветляване на имиджа на Пеевски, освен всичко друго, освен полезните. Но ако той не го беше подписал, щеше да бъде просто един законопроект, който върви във вярната посока и се опитва пътьом да изсветли имиджа на Пеевски. С неговия подпис той става изнасилване на общественото мнение. Става желание или опит да се покаже на цяла България, че Вие, хора, нищо не можете да ми направите! (Реплика от народния представител Йордан Цонев.) Да, трябва, господин Цонев, защото пак се връщам на това, че ние имаме огромен проблем в държавата, и той е събирането на бизнес и политика, и това, че те са омешани до степен, в която се превръщат от едното в другото. Степен, в която политиката тече в бизнес и се превръща в пари, а парите се връщат обратно в политиката! И това, за съжаление, е абсолютно убеждение на българския гражданин! (Реплика от народния представител Йордан Цонев.) Вие сега ми говорите за БСП – сигурно и ГЕРБ го правят, сигурно и БСП го прави. Това, което Ви казвам, е, че опитът да ни накарате да подкрепим – дори сега не ни карате и няма да го подкрепим, това казвам, но опитът да ни накарате това нещо да го вкарате в Народното събрание за обсъждане и след това съобщенията в медиите, защото предполагам, че колегите от ГЕРБ ще го подкрепят, ще видим Патриотите – там пък ми е особено интересно какво ще направят, но ако мине този законопроект, самата идея, че подобен законопроект може да мине със заглавието след това в „Монитор“ или в който и да било друг вестник, че „Парламентът подкрепи Делян Пеевски“, самото това заглавие стига оттук нататък цялата среда да се срине надолу. Тоест връщам се на онова, което ми е основната теза. Повтарям, няма да го подкрепя, но ако мине на първо четене, имам текстове, които бих добавил и които бих променил. Като цяло смятам, че текстовете са във вярната посока. Няма да го подкрепя не заради съдържанието на текстовете, а заради това, че самото присъствие на Делян Пеевски при хората, които предлагат тези текстове, за мен е предизвикателство към обществото. Между другото, от негова страна не е умно предизвикателство, защото колкото и да е силен, тази енергия, която се събира срещу него, рано или късно ще даде резултат. На негово място бих бил по-скромен. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Признавам, че нямах намерение да се изказвам, тъй като достатъчно красноречиво всичко е казано в нашите мотиви, но съм предизвикан от преждеговорившия, и то много сериозно съм предизвикан, защото се казаха неща, които, първо, не отговарят на истината, и, второ, противоречат изобщо на логиката и практиката на българското Народно събрание. Първо, Законопроектът има ясна цел и тази цел по никакъв начин не кореспондира със защита интереса на когото и да било, най-малко пък на господин Пеевски. Точно обратното, обвиняван е от така наречената демократична преса, която за нас обаче е чиста фабрика за фалшиви новини, че едва ли не е издател на всички медии в България, че е монополист, че е монополист разпространител. Този закон предвижда точно обратното – да се изсветли, да се покаже на обществото кой и кои са собствениците, кой и кои са разпространителите, има ли такъв монопол или няма, дори се предвиждат и мерки по линия на Комисията за защита на конкуренцията в тази посока. Така че няма абсолютно никакво противоречие и този закон въобще не е в интереса, за който Вие говорите, най-малко пък с имиджова цел. Впечатлен съм от откровеното изказване на колегата, че Законопроектът би бил подкрепен, ако вносител не е господин Пеевски, а някой друг. Господин Пеевски е народен представител като Вас, господин Кутев, и като мен, избран е от българските избиратели. Никога и по никакъв начин не е показал в българския парламент, че използва работата си като народен представител, за да защитава своите интереси. Напротив, погледнете законопроектите, които е внесъл – предполагам, че са повече от тези, които Вие сте внесли, но дори да не са, няма значение, тук работата не се мери на килограм, а се мери с качество – и ще видите, че те са били винаги в полза на българското общество, а не в някаква лична полза. Скоро имахме една конференция в рамките на Българското председателство тук, в зала „Изток“, относно финансиране борбата срещу прането на пари и финансирането на тероризма – там много ясно се изтъкна, че един от законопроектите, които в Европа ги няма като законодателство, като регламент, е онзи за офшорните компании, защото в офшорните компании се изпират парите и се финансира тероризмът – основно там. България се оказа единствена с такъв законопроект и негов вносител е господин Пеевски. Абсолютно нямате никакво право, според мен – морално, да изтъкнете като причина за неподкрепа – Вие имате право да подкрепите или да не подкрепите, дори без да се мотивирате, но не съм съгласен от тази трибуна да се изтъква като основание да не се подкрепя Законопроектът заради името на единия от неговите вносители. Законопроектът е в правилната посока – Вие сам го отбелязахте, господин Кутев, и аз апелирам към всички колеги да се съобразим с това, че в българското общество има такава нужда. Иначе ще циркулират неверни твърдения, които циркулират много дълго време. Неприемането на този законопроект знаете ли кого обслужва, господин Кутев? Обслужва всички онези, които произвеждат фалшивите новини. Обслужва всички онези, които искат казаната от тях клевета да е в някаква степен истина за българското общество. Липсата на такава регламентация, на такъв законопроект създава онази среда, в която мога да кажа, че Вие контролирате определена медийна среда, без да го доказвам – просто Вие я контролирате, край, точка. Нека да има ясен регламент, нека да има ясно посочване кой е собственик, кой е разпространител, как се финансира – финансирането е изключително важно, от него зависи редакционната политика, други зависимости се осветляват и така нататък. Ако всички сме съгласни със съдържанието, не е коректно най-малкото към наш колега народен представител да си говорим по този начин, защото няма нито едно доказателство в практиката и работата на господин Пеевски като народен представител, както няма доказателство и за Вас като народен представител, и за други, че тези твърдения, които се произвеждат в медиите, са верни. Ако ние се борехме с всяка тема, по която сме оклеветявани по този начин, със законопроекти и с такива мерки, повярвайте ми, имиджът на българския парламент, на народните представители, на политиците щеше да бъде друг, защото именно хранителната среда на недомлъвките, на неизясняването, на това кой, какво, какъв е и така нататък създава този негативен образ. Разбира се, не само това, но и това. Апелирам към всички Вас да гледаме съдържанието и да отчетем, че това е много коректна, много достойна и много смела законодателна инициатива на господин Пеевски, на мен и на моите колеги в посока изсветляване собствеността, финансирането и разпространението на медийните продукти, на медиите, на четвъртата власт в България, която доста често е първа власт. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Цонев, имам огромно уважение към Вас като много опитен парламентарист и като човек, който знае какво прави. Въпреки това, репликата, която ще направя, е, че не е вярно, че нямаме доводи срещу – не бих искал да превърна този разговор в лична атака срещу Пеевски, последният човек съм, който иска за пореден път да върне някаква тема. В същото време обаче не е вярно, че цялата атака срещу Пеевски е някакво лично омаскаряване. За съжаление, в политическия живот съм видял много лични омаскарявания – бил съм и участник в тях, и от едната, и от другата страна, за съжаление. Мисля, че имам този опит. Тук става дума за друго – за това, че човекът, който по някакъв начин… Законно ли е примерно преди четири години да нямаш нищо в декларацията, а сега да имаш няколкостотин милиона? Законно е. И той най-вероятно може да докаже всеки лев от тях – това е така. Въпреки всичко, то означава точно това, с което с Вас сега се занимаваме, че някакви закони са направени така, че го позволяват, или че някакви служби не са си свършили работата. Възможността в Западна Европа или в Америка да се случи това я е имало преди Втората световна война, когато е имало големи магнати, които, продавайки оръжие, са успявали за няколко години да направят много милиони и милиарди. След Втората световна война това там не се случва. Нито на Бил Гейтс ще му се случи да иска да бъде сенатор, нито на някого от другите. Общо взето, тезата за това, че е нормално да се събират двете неща, е абсолютно нереална. Именно затова Ви казвам, че борбата за изсветляване не трябва да минава през парламента. Ако иска господин Пеевски да се бори за изсветляване на имиджа, той може да го прави и никой не може да го спре – има инструментите. Но не въвличайте парламента в това! (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Кутев, да Ви върна жеста – аз също храня дълбоко уважение към Вас като политик и към словото, което имате тук и в медиите, но в днешния ден грешите, повярвайте ми, по много причини. Първо, в репликата си се отклонихте изцяло от темата на Законопроекта. Ако Вие ще се занимавате с произхода на средствата на този и на онзи или аз ще се занимавам, това е капитална грешка. Страшно смесване на функциите и влизане в една роля, в която влизат, пак да кажа, някои наблюдатели, медии и политици от други партии, която е много грозна и която допринася за влошаване на климата в страната – обществения и политическия. Така че ние не се занимаваме с това сега. Грешна е позицията Ви поради още една причина. Ако е вярно Вашето твърдение, че прозрачното смесване на бизнеса и политиката – тук става въпрос за това, моментално Тръмп трябва да се изгони от политиката в Щатите, защото той е един от най-богатите хора там. Трябва да зачеркнем кариерата на Силвио Берлускони. Искате ли още примери? Стотици можем да дадем от тази трибуна. Целта – защо е дадена възможност и в България, и в чужбина: бизнесът, който пожелае от средите на бизнеса да стане политик или определени политици да се занимават с бизнес, едно от задължителните условия това да се случва и да е разрешено е да има абсолютна яснота за бизнеса и за всичко, свързано с тези хора, за техните политически действия, за да няма злоупотреба с власт и за да няма всички онези неща, които са забранени от Закона. Този законопроект какво прави? Точно това! Показва на всички как един бизнесмен иска всичко да е светло, ясно, чисто и показано пред българското общество, за да няма такива съмнения. По тези три причини, мога да изброя още, смятам, че точно днес не сте прав в мотивите си защо няма да подкрепите Законопроекта. Ако имате други политически мотиви, те са си Ваша работа, но с тези, които изложихте, не съм съгласен и смятам, че по същество всички трябва да подходим много отговорно към Законопроекта – медийната среда, всички ние тук. Нашите партии и цялото общество имат нужда от яснота, от изсветляване, имат нужда да се знае кой кой е в тази среда, кой от къде се финансира и това е първата стъпка. Ще се обърна и към ГЕРБ – днес се навършват пет месеца, откакто сме внесли Законопроекта. Пет месеца чакаме да си направите Вашия законопроект. Знам, че сега ще се опитате да го отложите, за да стане Вашият законопроект. Предлагам Ви да бъдете коректни. Ние пет месеца не го внесохме, а можехме да го внесем при предишното завъртане по ал. 7. Не го внесохме, за да направите и Вие законопроект, и който иска – да се гледат три, четири законопроекта. Сега обаче ще бъде ужасно некоректно, ако не бъде приет, защото можете между първо и второ четене да направите всичките си предложения и те да влязат вътре, и да ги обсъдим, и евентуално да ги приемем. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, колеги! Първо, само трябва да Ви уверя, че Медийният закон и предложението за промяна в него не е само на Делян Пеевски или групата депутати. Министър-председателят също разпореди три министерства да работят по този медиен закон. Като председател на Комисията по културата трябва да Ви кажа, че има много постъпления от граждански и обществени организации, които имат също своите идеи и предложения за промяна в Закона за медиите. Дълбоко съм убеден, че обществото трябва да бъде информирано за действителните собственици, начина на финансиране на медиите – телевизии и вестници, радиа, агенции, интернет издания. За мен това е съществен въпрос, защото опира до свободата на словото, за която толкова много говорим напоследък, на всички ни мила. Ненапразно наричат медиите четвърта власт. Те формират обществено мнение и напълно логично е да знаем кой стои зад тях. Когато една медия се финансира непрозрачно, хората винаги имат съмнения за нещо скрито, защото с пари могат да се купуват съвести, колеги, и купените съвести да диктуват какво да се публикува, защо да се публикува, срещу кого да се публикува, за кого да се публикува. Свободата на словото е свещено право на всеки човек, не е само на журналиста и на медиите. Тази свобода гарантира плурализъм на мнения, а не едностранчиво и тенденциозно отразяване. Този закон ще въведе ясни правила за публичност на собствеността и финансирането на медиите. Уважаеми колеги, искам само да Ви кажа, че този дебат неслучайно е възникнал, защото крачката между свобода и свободия вече е налице и касае съдби на много хора в държавата. Аз винаги съм твърдял и ще Ви кажа, че хора, които получават външни финансирания, тези пари не се раздават на калпак за черни очи, такива пари се дават именно за да се изпълни нещо. Не мога да Ви кажа какво е то, затова ще си позволя да Ви дам един пример. Познавам един министър, който осем години е министерствал и то ресор, като в едно предаване точно по този ресор нито един път не е бил канен. Познавам хора, канени по 20 пъти – някои от тях по шест, по осем пъти, чиято единствена цел е да плюят пред държавата или министъра. Можете ли да ми кажете дали това е свободна медия? Подкрепям идеята за прозрачността на финансиранията, защото парите са хубаво нещо, но те са и много опасно нещо – те могат да вършат много лоша и черна работа. Затова просто моля, нека да знаем, че той не е само на Делян Пеевски. Изчаквахме КЗК – има решение и доклад. Господин Цонев каза, че знаете, че искаме да го отложим. Не е въпрос на отлагане, господин Цонев, сигурно на първо четене ще мине, но много е важно, предполагам колегите, ако са за това нещо, което говорим – трябва да удължим времето между първо и второ четене и ще Ви кажа защо. Трябва да се направят широки обществени дебати, въпросът е много деликатен. Отвън едни хора, които не знам доколко те са свободни медии, но такъв вой ще нададат за свободата на словото. Имало е случай, когато на един журналист му кажеш, че са му големи ушите, и той вика: „Нарушавате свободата на словото.“ Така че да го обсъдим, много е важен въпросът и, разбира се, че е дошло време да създадем ясни, точни и човешки правила, и никога не забравяйте, че най-тиражираният вестник на Мърдок беше закрит. Втори път ще Ви кажа, заради жълти, лоши новини или да кажа, хайде да не ги казвам „лоши“, клевети, буквални клевети, Бернар Тапи осъди една медия в Марсилия за 47 милиона евро. В една медия спокойно някой може да каже, че аз съм мултак. Не, не съм работил в „Мултигруп“ – „Мултигруп“ е фирма. Бях приятел на Илия Павлов и още му слагам цветя на гроба. От Беров досега съм направил извадка колко от БСП близахте чиниите на Илия Павлов! (Реплики от „БСП за България“.) Спрете да хвърляте в публичното пространство думи! Това е лъжливата медия! Това е платената медия! Аз бих подкрепил такъв закон. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Рашидов, съгласен съм с нещата, които изтъкнахте, и аргументите, репликата ми касае по-скоро онази част, в която Вие говорите за тази демократична преса, която говори за свободата на словото и аз за нея говоря, и ние визираме и нея в мотивите към Законопроекта. Нека да надигнат вой, господин Рашидов. Едни и същи хора, едни и същи медии, едни и същи журналисти от години говорят и питат: „Това на кой е собственост?“; „Тази медия на кой е собственост?“; „Това разпространителско дружество на кой е собственост?“, и така нататък. Когато този законопроект влезе, вдигнаха вой до небесата. Когато този законопроект отговори на техните въпроси, всъщност той се появява и като отговор и на техните въпроси, не само на очакванията в обществото – те надигнаха мощен вой срещу него. Виждали ли сте такова лицемерие? В целия преход сме виждали какви ли не лицемерни мнения и постъпки, но такова лицемерие, аз просто няма как да не се възмутя! Нека да надигат вой! Ние с този законопроект отнемаме хранителната среда на фалшивите новини, на интригите и на клепането на който и да било в тази държава. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Цонев, искам да се обърна по скоро към Вас. Аз ще се осмеля още по-нататък да отида. Най много за свобода на словото и за чисти медии ореваха орталъка точно хората, които не вярвам да са много чисти, по една проста причина – не знам откъде са чисти. Чистотата и хигиената са свързани с вода – не знам къде се къпят. Скоро от тези медии чух да провъзгласяват – от „Дневник“, няма да го крия, че имаме български Конфуций. Цяла седмица се чудя, а какъв би могъл да бъде един човек, щом с една колонка е Конфуций, с платени стотинки на някой, не му знам името на унгареца… А какъв е Антон Дончев с „Време разделно“, той пък сигурно Господ трябва да е?! Стига сме говорили! Стига сме говорили само за хората, които по някакъв начин стоят – те трябва да станат ясни. По-скоро нека да говорим за самата свобода на словото. Колеги, все повече ще имаме нужда от свобода на словото. Това е болният въпрос, това касае и медиите. Аз вярвам, че никой от нас не е бил против свободата на словото. Ще Ви кажа още нещо, което явно сте забравили. Навремето от правителството на Костов аз и Волен Сидеров бяхме в един списък асистенти, обявени за врагове на българската държава. Дано не сте го забравили! Ние – точно хората, които се борихме за свобода на словото, и сме имали теми, когато той беше редактор във вестник „Монитор“, дълги години, когато Петьо Блъсков беше собственик. Това беше наша изконна тема и сме създавали и митинги до парламента, именно за свободата на словото. В момента мога да Ви кажа спокойно – 10 години аз видях какво е свободия на словото и наистина словото има нужда от истинска свобода, а това се създава само със законови уредби и с ясни, човешки правила. Последно – завършвам, отново някой да чуе – свободата на словото е право на всеки гражданин по света, то не е само привилегия на една или друга каста. Затова трябва да направим такива закони – да ни гарантират свободата. Аз искам да говоря като Божидар Димитров – свободно. За съжаление, аз съм вкаран в едни рамки и понякога тези рамки ме мъчат. Всички трябва да ползваме тази свобода. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Благодаря на господин Рашидов, че припомня епизоди от вече, както казват сега днешните журналисти: „Далечната 1998 – 1999 г.“ Тя за нас е близка, но наистина имахме епизоди, в които аз специално съм, мога да кажа, един от най-потърпевшите политици от страна на медиите. Дами и господа, драги колеги! Ние имаме днес задача не да правим характеристика или да съдим тази или онази медия, или този или онзи депутат и вносител. Тук беше споменато как ще реагират Патриотите – много интересно. Ами, много е интересно, да, Патриотите – ние имаме още преди четири или пет години внесено предложение – 2014 г., ето го пред мен (показва документа), само някакви си четири години, как лети времето – „Проектозакон – изменение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности и други“. Там правим една поправка, в която казваме – освен държавните длъжности, ако обичат да бъдат така добри и любезни да си декларират имуществото и доходите, както ние всички го правим.

Браво!

Изброявам: собствениците, управителите, главния редактор и заместник-главния редактор, издатели, журналисти, членове на ръководни органи, продуценти, социологически и рекламни агенции също, медии и агенции за връзки с обществеността, електронни и печатни медии, интернет издания и продуцентски къщи. Тази поправка стои в архива, внесена е в Деловодството, не е придвижена. Сега може би й идва времето, заедно със Закона, който се предлага. Тук ще се обърна към един от предишните оратори, че, ако някой има фиксация върху името на Пеевски, защото изказването на господин Кутев беше опит за портрет или опит за някакъв профил на депутата Пеевски, който е един от вносителите, защото има още трима или четирима – Йордан Цонев, Хамид Хамид и Велислава Кръстева, с която сме работили в едно издание, между другото, уважаван от мен журналист, както Вие се уверихте един друг в уважение. Изведнъж се оказа, че името на един от вносителите за Вас е по-важно от самия текст на Закона, господин Кутев. Аз мисля, че ние сме тук, за да обсъждаме Закона. Ако имате някакви проблеми да разрешавате с Пеевски, излезте зад ъгъла, решете си ги, но не ни занимавайте Вие с Вашето отношение или Вашите комплекси към някой друг депутат. Нас не ни интересува името на вносителите, а текстът. Текстът на Закона, който се предлага, е добър. Разбира се, той може да бъде и подобрен между първо и второ четене, но ние – групата на Патриотите, подкрепяме този текст и дори искаме да добавим това, което преди четири години не беше прието, да бъдат добри да декларират своите доходи всички, които са собственици или работещи в медиите. Защото знаем много добре, че медиите са не четвърта власт, някой каза тук, а първа власт. В момента те са първа власт, от десетилетия вече е така. Медиите са тези, които са всеки ден в дома и съзнанието на гражданите на България. Ние идваме, отиваме си, едно правителство е две, три, четири години най-много, но медиите са постоянни – „Сутрешният блок“, „Вечерният блок“. Те са тези, които непрекъснато качват, свалят, очернят или избелват някого. Пак ще кажа, аз като най потърпевш в това отношение мога да говоря с часове за това как съм бил очернян, колко дела съм водил за клевети и лъжи и въпреки това нещата продължават. Доброто е, само ще изтъкна, това, което отбелязвам за себе си, че в този закон, който се предлага, се визират и интернет медиите, които в момента са най-голямото информационно медийно поле. Те в момента са безотговорни. В един интернет сайт може да напишат каквото си искат, то не подлежи на регулация от СЕМ, то не подлежи на никакви санкции. Опитвали сме се да установим собствеността на някой такъв сайт, оказва се, че там има или пощенска кутия, или офшорна фирма и край, не може да намериш нищо. А отговорност за очернянето, оклеветяването или фалшивата новина не носи никой. Това не е нормално положение! Ако някой каже, че е нормално, да излезе да го защити. Всеки има правото на това мнение. Но не се хващайте за името на някой от вносителите, за да кажете, че няма да подкрепите нещо, което е добро за цялото ни общество, за здравето на обществото ни. Благодаря за вниманието. (Единични ръкопляскания от „Обединени патриоти“.)

Уважаема госпожо Председател, правя едно предложение – да може да удължим максималния срок до четири седмици между първо и второ четене, за да може наистина в Комисията Законопроектът да бъде обсъден и огледан обстойно и да имаме възможност да направим обществен дебат, който ще бъде много належащ и необходим. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, на Вашето внимание е: „ДОКЛАД на първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 754-01-83, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители нa 13 декември 2017 г. На свое заседание, проведено на 14 март 2018 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 754-01-83, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители нa 13 декември 2017 г. На заседанието присъстваха: от Министерство на правосъдието – господин Александър Стефанов – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“, и от Висшия адвокатски съвет – адвокат Валя Гигова. Господин Явор Божанков представи мотивите на Законопроекта. Целта на предлаганите промени е въвеждането на засилена наказателноправна защита на живота и здравето на българските граждани в случаите на нарушения на законовите изисквания, свързани с лекарствените продукти в хуманната медицина. Предлага се създаването на нов квалифициран състав, когато през границите на страната са пренесени лекарствени продукти в хуманната медицина в големи размери. Господин Божанков допълни, че се въвежда криминализиране на производството, вноса, износа, съхраняването, търговията на едро и дребно с лекарствените продукти в хуманната медицина, когато тези дейности се извършват в нарушение на закон. По Законопроекта са постъпили становища от Върховния касационен съд, от Министерството на правосъдието, от Министерството на здравеопазването, от Български фармацевтичен съюз, от Български лекарски съюз и от Българска асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства. В хода на последвалата дискусия господин Кирилов отбеляза, че Законопроектът следва да бъде съобразен с принципа, че никой не може да бъде съден два пъти за едно и също нещо – „ne bis in idem”. Госпожа Гигова добави, че Законопроектът не препраща към конкретен нормативен акт и неговото приемане би довело до затруднение в правоприлагането. След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 6 гласа „за“, без „против“ и 10 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 754-01-83, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители нa 13 декември 2017 г.“. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по здравеопазването относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 754-01-83, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 13 декември 2017 г. На свое редовно заседание, проведено на 25 януари 2018 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 754-01-83, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 13 декември 2017 г. На заседанието присъстваха: заместник-министърът на здравеопазването доктор Бойко Пенков, заместник-министърът на правосъдието господин Евгени Стоянов, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването, на пациентските организации и други. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от един от вносителите – доктор Илиян Тимчев. Той запозна членовете на Комисията с целите на Законопроекта да бъдe въведена засилена защита на живота и здравето на българските граждани в случаите на нарушения на законовите изисквания, свързани с лекарствените продукти в хуманната медицина. Посочено бе, че се засилва тенденцията на нерегламентиран внос, износ и търговска реализация на лекарствени продукти в хуманната медицина, като административнонаказателната отговорност, предвидена в специалните закони, не може да постигне необходимите резултати. По същество, на първо място, законопроектът предлага допълнение на чл. 242, ал. 1 от Наказателния кодекс – в който се съдържат престъпните състави на „квалифицирана контрабанда“. Вносителите предлагат да бъде криминализирано пренасянето през границата на страната на лекарствени продукти в големи размери без знанието и разрешението на митниците. На второ място, Законопроектът предлага създаване на нов престъпен състав в Раздел III „Престъпления против народното здраве и против околната среда“ на Глава единадесета „Общоопасни престъпления“ от Наказателния кодекс. С него ще се криминализират всички деяния по производство, съхранение, внос, износ, продажба на едро и дребно на лекарствени продукти в хуманната медицина, извършени в нарушение на закон. В хода на дискусията господин Евгени Стоянов, заместник-министър на правосъдието, изрази мотивирано становище, че Министерството на правосъдието не подкрепя Законопроекта. Заместник-министърът на здравеопазването доктор Бойко Пенков изрази отрицателно становище по разглеждания законопроект, като посочи, че държавата следва да засили предвидената административнонаказателна отговорност за нарушения на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Застъпената теза за въвеждане на по-строги административнонаказателни правни норми беше подкрепена и от председателя на Управителния съвет на Българския фармацевтичен съюз професор Илко Гетов. В хода на дискусията народни представители от парламентарната група на „БСП за България“ застъпиха контратеза – че е необходимо въвеждане на наказателна отговорност във връзка с нерегламентирания износ, внос и дейности с лекарствени продукти, като не изключиха възможността за прецизиране и промени във внесения законопроект. Обратно становище изразиха народни представители от парламентарната група на ГЕРБ. Според тях не е необходимо да се криминализират дейности по износ, внос, производство, търговия с лекарствени продукти, извършени в нарушение на закон, тъй като за тези нарушения се предвижда административнонаказателна отговорност, която следва да се търси от виновните лица своевременно от компетентните органи. Председателят на Комисията доктор Даниела Дариткова изрази становище, че не счита за необходимо да бъде допълван чл. 242, ал. 1 от Наказателния кодекс с предложения текст от вносителите. В ал. 1 на чл. 242 са включени „силно действащи вещества“ и „стоки и предмети за търговски или производствени цели в големи размери“, чието пренасяне през границата на страната без знанието и разрешението на митниците съставлява „квалифицирана контрабанда“. От друга страна, тя запозна членовете на комисията с обобщен резултат от проучване на законодателната уредба в държавите – членки на Европейския съюз. Преобладаващата част от отговорилите държави са посочили, че се предвижда административнонаказателна отговорност съгласно националното им право за извършен износ на лекарствени продукти за хуманна употреба в нарушение на закон. Изключение е правният режим на Гръцка Република, съгласно който при системни административни нарушения като: злоупотреба със стикери за автентичност на лекарствени продукти при реализацията им за износ, както и събиране на лекарствени продукти с цел износ (в това число и вътреобщностни доставки), при наличие на издадена административна забрана за реализация на износ, административнонаказателните преписки се изпращат на прокурор. В някои държави членки се предвижда наказателна отговорност за точно определени деяния, дейности с лекарствени продукти за хуманна употреба. Литва – наказателна отговорност за незаконна циркулация, включително неразрешен износ, извършен без изискуеми митнически документи или разрешения на наркотични психотропни вещества и категория прекурсори. Великобритания – наказателно преследване може да бъде предприето при дистрибуция на нелицензирани лекарствени продукти или при дистрибуция, осъществена от лице без надлежно разрешение за тази дейност. Люксембург – при нарушение на правилата за търговия с химични вещества за терапевтични дейности, както и при нарушения на правилата за добра производствена практика се предвижда наказателна отговорност. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 7, „против“ – няма, „въздържали се“ – 15, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 754-01-83, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 13 декември 2017 г.“ Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 754-01-83, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 13 декември 2017 г. На свое редовно заседание, проведено на 11 януари 2018 г., Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 754-01-83, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 13 декември 2017 г. На заседанието присъстваха: доцент Асена Стоименова – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, и господин Светлин Спиров – главен секретар на Агенцията. От името на вносителите Законопроектът беше представен от народния представител Драгомир Стойнев. Целта на Законопроекта е запълването на празнота в законодателството – липсата на наказателноправна защита на българските граждани, когато се извършват дейности, които пряко застрашават живота и здравето им. Масовите случаи на нелегален внос и паралелен износ на лекарствени средства налагат приемането на предложените наказателноправни норми. Предложените промени в Наказателния кодекс са в Глава шеста „Престъпления против стопанството“, Раздел III „Престъпления против митническия режим“ – създаване на буква „и“ в чл. 242, ал. 1 и в Глава единадесета „Общоопасни престъпления“, Раздел III „Престъпления против народното здраве и против околната среда“ – създаване на чл. 350б. Първата норма криминализира износа на лекарствени продукти в хуманната медицина в големи размери, а втората – производството, вноса, износа, съхраняването, търговията на едро и дребно с лекарствени продукти в хуманната медицина, когато тези дейности се извършват в нарушение на закон. Представителите на Изпълнителната агенцията по лекарствата заявиха, че подкрепят по принцип Законопроекта, но трябва да се прецизира текстът на предложената наказателна норма в чл. 350б. Този текст всъщност се отнася към всяко едно нарушение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. На практика нарушение на закона е всяко неизпълнение на изискванията му, което може да доведе до големи санкции, дори за незначителни нарушения. При проведеното обсъждане председателят на Комисията отбеляза, че разглеждането на този законопроект е естествено продължение на проведени заседания на Комисията с участието на разследващи журналисти, ръководството на Изпълнителна агенция по лекарствата, градския прокурор на София и главния прокурор на Република България. Същата тема беше разгледана и на заседание на Правна комисия, където главният прокурор отправи препоръка за промяна на Наказателния кодекс, с цел защита живота и здравето на българските граждани. Комисията се обедини около становището, че трябва да се криминализира злоупотребата с лекарства. Наличието на престъпна, сенчеста икономика или сив сектор, свързан с нелегалния внос и паралелния износ на лекарства, следва да бъде ясно уреден в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Промените в Закона трябва да включват и създаването на орган, регламентиране на вътрешните му правила и методология за количеството на минималните резерви от рискови групи лекарства. Необходим е и ясно разписан регламент относно състава на органа, членовете в него и контрола, който трябва да се осъществява от министъра на здравеопазването. Обсъдена бе възможността Националната здравноосигурителна каса да може да включи допълнителна клауза в Рамковия си договор, с която доставчиците на лекарствени продукти да гарантират наличието на минимални количества на склад. След направеното обсъждане и проведеното гласуване Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата с 10 гласа „за“, без „против“ и 9 гласа „въздържали се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, №754-01-83, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 13 декември 2017 г.“

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Целта на предложените изменения и допълнения в Наказателния кодекс е въвеждането на засилена защита на живота и здравето на българските граждани в случаите на нарушения на законовите изисквания, свързани с лекарствените продукти в хуманната медицина. Масовите случаи на нерегламентиран внос, износ и търговска реализация на лекарства, които са публично достояние и които не срещат адекватна реакция от страна на държавата, налагат приемането на предлаганите наказателноправни норми. Очевидно е, че само административнонаказателната отговорност, предвидена в специалните закони, не може да постигне необходимите резултати. В същото време в разпоредбите на Наказателния кодекс са предвидени престъпни състави, свързани с незаконни дейности, с храни, питиета, ветеринарномедицински продукти, храни за животни, както и за вещества, които нарушават озоновия слой, но не и когато предмет на деянията са лекарствени средства в хуманната медицина. Предложеният законопроект цели запълването на тази празнина в наказателноправната защита и създаването на инструменти на реакция и със силата на наказателната репресия, когато се извършват незаконни дейности, които пряко застрашават човешкото здраве. На първо място се предлага изменение в чл. 242, ал. 1 – така наречената „квалифицирана контрабанда“. Предлага се нова буква „и“, според която престъпление е налице, когато през границата на страната са пренесени лекарствени продукти в хуманната медицина в големи размери. При действащата сега уредба контрабандата на лекарства е само митническо нарушение. Предложението е тя да е и престъпление в случаите, когато предметът е в големи размери. Използва се подходът в буква „д“ на допълнената разпоредба, а в останалите случаи тя ще продължава да се наказва като административно нарушение. На второ място – криминализира се производството, вносът, износът, съхраняването, търговията на едро, търговията на дребно с лекарствени продукти в хуманната медицина, когато тези дейности се извършват в нарушаване на закон. С оглед действащото право това е Законът за лекарствените продукти в хуманната медицина. Формите на изпълнителното деяние следват дейности, регламентирани в този закон – производство, внос, износ, търговия на едро, търговия на дребно, както и съхраняване на лекарствата. Престъплението не се предлага като резултатно, за разлика например от разпоредбата на чл. 350а. Разбирането ни е, че докато такъв подход е оправдан по отношение на храни и питиета, храни за животни и ветеринарномедицински продукти, при лекарствата всяка дейност в нарушение на закона по дефиниция застрашава живота и здравето на хората. Предложената санкция е до шест години лишаване от свобода и е адекватна на степента на обществена опасност на това престъпление. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми народни представители, действително благородна идея се крие в мотивите на този законопроект, но все пак колкото и да е благородна идеята, смятам, че формата, която търсят и се опитват да използват колегите за решаването на проблемите, свързани със законната търговия с лекарства, не е особено удачна. И тук ще се спра на аргументите, които са залегнали в становището на Върховен касационен съд дотолкова, доколкото все пак говорим за промени в Наказателния кодекс. Какво казват съдиите от Върховния касационен съд от Наказателната колегия? При двата предложени престъпни състава в Законопроекта е налице дублиране с норми, предвиждащи административнонаказателна отговорност за дееца. Наличието едновременно на норма, предвиждаща административнонаказателна отговорност и на състав на престъпление за едно и също деяние винаги крие рискове от конкуренция между наказателната и административнонаказателната отговорност. Тя би могла да се изрази в прилагане на принципа „ne bis in idem“ или иначе казано „не два пъти за същото“, което ще доведе до прекомерно дълги срокове на реализиране отговорността на дееца в зависимост от това кое производство е приключило по-рано с оглед на уредената вече в НПК възможност за спиране на наказателното производство във връзка с необходимостта от възобновяване на административнонаказателното, когато деянието съставлява престъпление. Тоест бързината на наказване в тези случаи с така предложените промени се избягва изцяло. Предлаганият състав на престъпление по чл. 350б от Наказателния кодекс е почти идентичен със съставите на административни нарушения по чл. 281 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, което предпоставя трудности при ограничаването на административнонаказателната и наказателната отговорност. В Правната комисия и по други законопроекти са били излагани мотиви, че не бива да допускаме нарушаване на принципа „ne bis in idem“ именно заради това усложняване, което се получава след това при правоприлагането. По отношение на предлагания в § 1 престъпен състав на чл. 242, ал. 1, буква „и“ е необходимо да се обърне внимание на обстоятелството, че не може да служи като критерий за криминализиране единствено използваният израз „големи размери на пренасяните лекарствени продукти“. Това е така понеже на практика е възможно да се касае само до един лекарствен продукт, пренасян през границата на страната за нуждите на един болен, който продукт обаче е на висока стойност. В този случай изобщо не би могло да се говори за обществено опасно деяние и създаването на такъв престъпен състав може да доведе до злепоставяне на интересите на тежкоболни лица. Ако идеята на вносителите е като престъпление да се цени пренасянето на лекарствени продукти в хуманната медицина в големи размери, но с търговски цели, то не е нужно създаване на нов престъпен състав, доколкото подобно поведение би се субсумирало по признаците на чл. 242, ал. 1, буква „д“ от Наказателния кодекс или иначе казано, ние вече имаме такъв престъпен състав и в сега действащия Наказателен кодекс. Тук това, което се опитвате да предложите, колеги, като решение, не е адекватно с използване на средствата, заложени в Наказателния кодекс, затова аз няма да подкрепя този законопроект. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз бих се съгласил с колегата Митев, ако деянието, за което става дума, е нещо обикновено, което е в нашия живот и съществува. В случая става дума за една игра с живота на хора, които са в тежко състояние. Днес нашият дебат става на базата на постоянно разкриващи се представления в тази област. Буквално вчера откриха 28 хиляди опаковки лекарства в Истанбул. Българската система, за която пледираме, че трябва да е административно наказанието – едва ли не, грешки – пропуска 28 хиляди опаковки от скъпи лекарства за онкоболни в Истанбул. Буквално преди около месец може би стана от пловдивския случай, когато пак в една игра с жизненоважни лекарства, беше източен огромен ресурс от Националната здравноосигурителна каса. Касае се за една игра с тези 1 млрд. лв., които държавата отделя за лекарствоснабдяването в нашата страна. Трябва да ни е ясно, че този процес – аз казвам, на кражбата на лекарства, има още един момент, те трябва да бъдат осветлени, откраднатите лекарства трябва да бъдат вкарани пак в системата, за да могат да бъдат платени с публични ресурси, независимо дали в България, или друга страна. За мен това е особено важно нещо! Това не е обикновена търговия. В случая не се касае за търговия с цигари или с хранителни стоки. Тук става дума за един продукт, който касае живота – живота на една част от българския народ, и той е изключително скъп. Затова аз казвам, че това деяние е цинизъм. Това не е обикновена търговия! Пледирам пред Вас да подкрепите този законопроект, защото вече няколко години ние не можем да се справим с това деяние. Не искам да се връщам назад, но си спомняме случая, който стана в София, отново за една търговия в големи размери. Ние трябва да криминализираме това деяние, за да имаме ефективни мерки и да се справим с него, иначе остават само едни приказки. Едни приказки! И най-лошото е, че, когато дойде време да обсъждаме бюджета на Здравната каса, пак ще спорим, ще дебатираме, колко пари да отделим за лекарствоснабдяването, защото ние сме отделяли най-много пари в сравнение с другите страни процентно, не като факт. Проблемът е, че част от тези пари се крадат. Това е истинският термин. Затова пак казвам, предлагам Ви да одобрим Законопроекта като първа стъпка за разрешаване на този тежък, криминален проблем. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз ще се спра на чл. 350б от направения Законопроект и отново ще го прочета: „Който в нарушение на закон произвежда, съхранява, внася, изнася или продава на едро и дребно лекарствени продукти в хуманната медицина, се наказва с лишаване от свобода до 6 години“. Така предложеният текст е твърде общ и не разграничава различната тежест на обществена опасност на нарушенията. Дейностите, свързани с производството на лекарства и лекарствоснабдяването, са изключително разнообразни и в тях са включени твърде много хора, съответно и възможните нарушения могат да бъдат от най-различен характер. Предлаганият от вносителите подход инкриминира всички нарушения в процеса на производство и търговия с лекарствени средства. Неправилното съхранение на лекарствени продукти става криминално деяние. Всички административни нарушения в областта на лекарствоснабдяването и производството стават криминални престъпления. Важно е да отбележим, че едно и също деяние не може да бъде едновременно престъпление и административно нарушение. Правилният подход е засилване на административния контрол и завишаване на санкцията. За нарушенията, свързани с производството и търговията на лекарствени средства, трябва да бъде търсена административнонаказателна отговорност. Въвеждането на ограничителен или забранителен режим е напълно адекватна мярка в случая. Административните санкции и ограничителният режим при търговията с лекарствени средства са обект на текстовете в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Промените в него бяха гледани на второ четене в Здравната комисия и бяха подкрепени почти единодушно. Считаме че предложените текстове и санкции са напълно адекватни – имам предвид текстовете в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина – и достатъчни да сложат регулация в сектора. Те са изцяло в интерес и защита на общественото здраве и живота на хората. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Както виждате, има две позиции по този въпрос. За съжаление, едната позиция, която е на Министерството на здравеопазването и която очаквахме, че ще бъде много по-строга към проблема, който е възникнал – защото, ако досега всичко беше наред, то нямаше изобщо днес да обсъждаме такъв законопроект. Да, но вече този процес продължава и, както виждате, той не спира. Напротив, той се разширява, което значи, че ние, като Народно събрание, трябва да се намесим. Има нещо друго. Всички Вие ще кажете, че съм права поне в едно – лекарствената индустрия е изключително полезна, но тя е изключително печеливша. Може обаче да бъде понякога и опасна, а лобизмът в тази сфера, както и корупцията, са изключително изразени. Ето защо на нас като народни представители ни прилича здравето на българските гражданите да бъде приоритет и с изключителна важност. Затова трябва да покрием законодателно всички празноти по целия този път – от производството, съхранението, до продажбата на дребно и едро, както и транспорта през нашите граници на лекарствени продукти за хуманната медицина. Така че нашите две предложения: едното, което е контрабандата на лекарствени продукти в хуманната медицина в големи размери през границите, да бъде криминализирано – заслужава си много сериозно да помислите върху тези по-строги мерки, които трябва да наложим. Второ, предлагаме наказанието до шест години лишаване от свобода: който е в нарушение на този закон, произвежда, съхранява, внася, изнася, продава на дребно и едро лекарствени продукти в хуманната медицина, също да носи своята отговорност. Не приемам каквито и да са оправдания от всички, които изразиха мнение, че трябва да разширяваме административнонаказателните разпоредби! Пак казвам: ако до този момент имаше полза от всичко това, ако контролът беше на своето място, сега нямаше да обсъждаме този въпрос, защото последствията са много тревожни.

Уважаема госпожо Председател, разбира се, без да имам претенции към колегите, които са с медицинско образование, искам да попитам: текстът в § 2, който сте разписали, означава на практика, че всяка продажба на лице, което има предписани лекарства – доколкото зная трябва да бъде с рецепта за високо кръвно или блокери, ако аптекарят му го продаде, тъй като лицето си е забравило рецептата – това е в нарушение на Закона, нали така – ще носи наказателна отговорност за шест години? Ето това сте написали. Целта Ви е друга. В предишните изказвания чух продажба, кражба на лекарства, производство, нерегламентирано. Кражбата на лекарства се наказва по други текстове на Наказателния кодекс, но този § 2, с продажбата на дребно… Вие дори не сте сложили в „големи размери” или някакъв друг критерий. За всяка продажба на лекарства без рецепта ще вкарвате аптекарите в затвора до шест години?!

Уважаеми колеги народни представители, много ясно знаем за какво става дума!

Друго пише!

Всяка продажба извън регламента на Закона не е законна и всеки трябва да си носи отговорността. Колко пъти се продават лекарства без рецепта? Това не е отсега. Този процес е твърде отдавна – безотговорно, съзнателно и печелившо. Аз подкрепям всяко нещо, което ще спре този процес, който не е само неморален, той просто е престъпен за здравето! И когато видите такива увредени хора , няма значение какво е това лекарство, тогава ще си дадете сметка защо трябва да бъдем по строги.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Аз бих искал да направя малко по широк анализ на тази законодателна инициатива, защото това, което виждаме, най-често не е възникнало сега тук, не е възникнало спонтанно, не е като да кажем на вносителите в един момент да им е дошла прекрасната идея, че имаме сериозен проблем с този вид диспропорция, бих го казал, на пазара на лекарствените продукти за хуманната медицина. Генезисът на проблема и неговата диагностика в това Народно събрание беше в друга комисия, уважаеми колеги. Това беше Комисията на уважаемия председател Емил Димитров – Ревизоро. Това е Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата. Там, най-първо, в легислатурата на този парламент е поставен въпросът със зачестилите случаи, в които имаме проблеми, свързани с търговията, доставката, тук бих добавил и разполагаемостта и достъпа до някои лекарствени средства от хуманната медицина. Няма го председателя Ревизоро, за съжаление, но неговата комисия започна с изслушване на главния прокурор. Аз не мога да кажа в детайли какви са били дебатите по това изслушване, но този дебат продължи в Комисията по правни въпроси, където в режима на чл. 27 от нашия правилник, в диалог с главния прокурор, този въпрос беше обсъден наново с особена концентрация на правните проблеми по отношение на предвиждането на такъв един режим. В един момент, след този дебат, ще повторя и виждам, че колегите юристи от Правна комисия внимателно слушат това изказване. Те също бяха свидетели на позицията на главния прокурор по този въпрос, а тя беше в смисъл: да, трябва да предвидим състав, но трябва много внимателно да го прецизираме, включително трябва много внимателно да преценим и доказването, и санкцията, респективно и последиците от осъществяването на наказанието. В един момент очевидно тази дискусия е вдъхновила законодателната инициатива на Корнелия Нинова и група народни представители. Тази инициатива обаче, колеги, се явява поредното спешно нахвърляно недоносче, което, за съжаление, произвежда ефект в публиката, но не може да произведе качествен резултат в законодателната процедура. Защо не може? Защото, като се хвърли такъв законопроект, той на практика демотивира всички участвали до този момент да вземат участие и да работят по този въпрос. А защо БСП не работи по този въпрос? Защо БСП не работи по този въпрос, ще коментирам едно изменение, което беше в Закона за лекарствените средства през 2014 г., което беше пак несполучлив – щях да използвам друга дума, но несполучлив опит да се въведат критерии и режим за реекспорта на лекарствени средства. Този опит на правителството Орешарски беше толкова неуспешен, че измененията в Закона бяха отменени от Конституционния съд.

Съществените, госпожо Председател, така че на практика да няма никакъв режим. Радвам се, че привлякох вниманието на колегата Атанасова, защото тя много аргументирано може да припомни аспекти в правната проблематика във връзка с този законопроект. Трябваше да направим следното: голямото изкривяване действително е от реекспорта. Трябваше да обединим усилията си и да работим за изграждането на обективна и ефективна система за контрол на вътрешния пазар, така че да не се внасят на преференциална цена скъпи лекарства от международни производители – казвам на преференциална цена, които след това веднага и бързо да се реекспортират, за да не могат те да достигнат до българския потребител. Аз ще кажа: и мен ме е грижа за пазара на лекарствата, за това дали всички лекарства, които са необходими, които на всичкото отгоре са в списъка на лекарствените средства, които се реимбурсират по определени заболявания и лечебни пътеки, да не могат да достигнат. Да, някой търгува на гърба на българския пациент и на българския потребител. (Шум и реплики.)

Но това няма да стане с поредната куха норма за наказателна отговорност, която колегите прекрасно обясниха пред Вас. Тя дублира настоящ наказателен режим, тоест ако имаме доказателства, ако имаме амбициозно проведено разследване и доказване в това производство, то може да стигне до резултат. Да, няма да е по състава на тази наказателна норма, по друг състав ще бъде. Ако агенциите за контрол си вършат работата, също няма да се стига до този резултат. Пак стигаме до това: трябва силна и ефективна система, която да действа еднозначно, която никой да не заобикаля. Няма да влизам в дебат със заобикалянето, но когато опитваш да манипулираш системата, включително и чрез публичното афиширане на едни или други тези с ясното съзнание, че те не работят, това също няма да доведе до резултат. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колега Кирилов, ще вляза във Вашата риторика и ще Ви кажа, че дори недоносчетата имат право на живот. За съжаление, Вие евтаназирате всяка идея и инициатива просто защото не излиза от Вас. Дайте шанс на този законопроект, нищо че не излиза от Вас. Направете предложение между първо и второ четене, ако мислите, че следва да се борим срещу това явление, защото то съществува в България. Искам да Ви благодаря за това, че признахте и дойдохте на нашето становище, че на практика няма силни институции в България, които да се справят и да се борят срещу това явление. Затова сме направили тази законодателна инициатива. Подкрепете я, за да засилим и да дадем инструмент в ръцете на тези неработещи към момента институции да се справят с този проблем. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Кирилов, понеже си позволихте да споменете, че са необходими съвместни усилия за контрола върху реекспорта на лекарствени средства в България и да цитирате заседанието, което се проведе в края на миналата година, искам да Ви споделя: общото мнение в България е, че вече осми месец по този въпрос абсолютно нищо не се прави. Законът за допълнение на Закона за лекарствените средства, който Вие внесохте през януари чрез Министерството на здравеопазването и Министерския съвет за контрол, в който бяха залегнали някои позитивни механизми за контрола на реекспорта, внезапно в движение започна да се променя в Комисията по здравеопазване по Ваше предложение и се стигна до нонсенса да се предлагат промени в Закона на основата на една електронизирана система, която все още въобще не е създадена. В Преходните и заключителните разпоредби на предложения от Вас Закон, тоест промяна в Закона трябваше да бъде направена четири месеца след влизането на Закона в действие, още повече този закон отиде за нотификация, тоест ние ще бъдем в състояние, или както Вие обичате да казвате „в процедура“, една година след паметното съвещание на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата на председателя, който Вие цитирахте, ние да сме в позиция да няма никакви промени върху контрола на реекспорта на лекарствени средства. Затова смятам, че усилията, които в момента се реализират, са съществени и биха могли, както каза уважаемият колега преди малко, някои от членовете да бъдат обсъдени между първо и второ четене, но по този начин се създава впечатление и това се вижда ясно и от отношението на медиите към проблема за реекспорта, че недействието и целенасоченото бездействие в тази посока довежда до големи загуби на държавата. С този законопроект ние се мъчим да отговорим на изискването на всички български граждани. Благодаря Ви, госпожо Председател.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Кирилов! Тук чух призиви за подкрепа. Ако не се лъжа, преди три месеца гласувахме внесен от колегите Закон за домашното насилие – изменение в Наказателно-процесуалния кодекс. Сроковете изтекоха и аз не видях предложения, а такъв беше ангажиментът – между първо и второ четене да се отчетат забележките, за да може този законопроект да върви напред. Сега отново виждаме призив: „Подкрепете го, пък ние ще го променим между първо и второ четене.“ Призивът е от тази страна на залата – лявата, от колегите от БСП, които, извинявайте, ама ние миналата и по-миналата седмица гласуваме Законопроект, защото транспонираме директиви, регламенти на Европейския съюз, и те гласуват „въздържали се“. (Реплики.) Може би там политиката е друга и те са антиевропейска партия?! Това ли искат да покажат, не мога да разбера, но за транспониране на директиви на регламенти в българското законодателство те гласуват „въздържал се“, а сега някакъв друг призив?! Ще се възползвам и ще кажа: аз ще гласувам „въздържал се“ и след това ще предложа изменения между първо и второ гласуване, защото във втория параграф наистина има нелепици. Това със съхранението: ама някой преместил, не съхранявал както трябва определени лекарства, тук няма даже маловажен и немаловажен случай – шест години лишаване от свобода! Да не говоря за някой възрастен човек...

Да, да, несъгласие, точно това каза и господин Кирилов.

Имам още време, имам още 30 минути.

Така че, господин Кирилов, пропуснахте и това да кажете: един възрастен човек, купувал си 10 години лекарства с рецептата, но си забравил рецептата и аптекарят трябва да понесе шест години лишаване от свобода. Ето това е Законопроектът на колегите!

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги, които отправихте реплики! Аз ще започна с репликата на колегата Филип Попов. Не, колега Попов, ние никога не сме проявявали някакво предубеждение спрямо вносителя и никога не сме ограничавали Ваш законопроект само защото той произхожда от Вас, дори когато сме били поставени в ситуация на някаква преднамерена състезателност, едва ли не кой ще играе пръв, кой ще се заяви пръв. Дори тогава, смятам, че Вие като вносители сте получавали колегиална и професионална подкрепа от наша страна, с оглед съдържанието на предложението. Твърдя, че специално в Правна комисия не сме изпадали в крайности на предубеждения така, на каквито предубеждения сме били подлагани. Свидетелство за това е, господин Лазаров каза за случая с другите Ваши наказателни кодекси и ЗИД-ове за Наказателен кодекс, които ние Ви подкрепихме. Да, със съображения, с резерви, но ги подкрепихме заради принципа. И тук господин Лазаров е прав – защо след като всички се съгласихме, че трябва да доработим, защо не го направихме? Защо като инициатори не си продължите инициативата Вие да сте генераторът на търсенето на решение? Същият случай е сега с Проекта на Гражданския процесуален кодекс. Да, една наша прекрасна идея от октомври, ноември месец, за която не ни стигна кураж – правилно не ни стигна кураж, Вие я внесохте като спасители преди три седмици, но се вижда, че не е разработена. Сега аз и колегите експерти я доработваме. Ами поне участвайте активно в този процес. Но това са организационни дебати, които спокойно можем да си ги водим и в Правна комисия, за да не губим пленарното време. За уважаемия професор Михайлов искам да кажа следното. За съжаление, не съм член на Здравната комисия и нямам пряко и непосредствено възприятие по отношение на този законопроект и на предложенията, които са постъпили между първо и второ четене, но ще кажа следното: не може наказателната отговорност да измести тази система. Такава система трябва да има. Не мога да кажа компетентно на коя база – дали на тази, която има някакви основи, някакви зададки към настоящия момент?! Дали трябва чисто нова система да се разработи с база данни, а на тази база и контролът, не мога да кажа, не съм запознат в този случай?! Но ме е страх от норми, които действат абсолютно за всичко и си престъпник за всичко.

Когато законът не е ясен, тогава се стига до обратното – тогава никой не се страхува от него. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Казаха се важни неща както по този законопроект, така и като цяло за начина, по който законотворим. Уважаеми колеги, ние внасяме предложение, Вие имате право да не го харесвате. Тези, които не го харесват, трябва да предложат как той да бъде изменен и на тази база да търсим начина, по който да се развиват текстовете и това важи за всичко. Не може да очаквате от вносителите, които са работили и са направили един законопроект, след това сами да тръгнат да си го изменят. Ние сме отворени да видим какви са Вашите предложения по същество. Внесохме този законопроект на 13 декември миналата година. Това са седем месеца. Не може да кажете, че има проблем, че този проблем е огромен, че той е съществен, че той буквално засяга човешки животи и да обяснявате какво трябва да се направи. Ние не сме тук да обясняваме какво трябва да се направи, ние сме тук, за да го направим. И това е нашето решение. Лично аз трябва да призная – не съм адепт и привърженик в Наказателния закон да се решават подобни проблеми. Често използваме наказателното право, защото в други системи, в други отрасли администрацията не си е свършила работата. Тук обаче сме поставени в абсолютното задължение да реагираме, и то чрез силата на държавната репресия, защото през тези осем месеца, в които Вие прекарахте да не харесвате нашия закон, вместо да предложите друг, някои хора пълнят гуши от престъпни схеми, а други умират, защото нямат лекарства или защото са скъпи и не могат да си ги платят. Затова Ви призовавам за конструктивен подход – не да си обясняваме какво би трябвало и какво могло да се направи. Има предложение на масата. Харесвате ли го, или не го харесвате, това е Ваше суверенно решение, но сте длъжни да дадете и Вашия отговор на този въпрос. Постави ни го не само главният прокурор – и той го постави, но всекидневно го поставят и гражданите, сигурен съм, и на Вашите приемни. И последно, много от проблемите, които срещаме в законодателството си – нехаресването на един проект, различните становища, които имаме между нас, като хора, представляващи различни политически сили, дори различните възприятия за правото, ако щете, идват от факта, че Министерският съвет е напълно инертен и няма достатъчно сериозни, включително законодателни инициативи по ключови въпроси за българското общество – реекспортът на лекарства без съмнение е един от тях. Системата, за която говорите, кой да я изгради? Ние ли да изградим системата за контрол върху лекарствените средства? Нямаше да се стигне до подобно предложение за промяна в Наказателния кодекс, ако администрацията, държавата, регулаторните органи, Министерският съвет си бяха на мястото. След като те не са, ние сме длъжни да ги заместим. (Ръкопляскания от „БСП за България“. Възгласи: „Браво“!)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, първо, искам да Ви помоля за допуск в залата на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание на членовете на Сметната палата: господин Цветан Цветков – председател; Тошко Тодоров и Горица Грънчарова – заместник-председатели на Сметната палата, и регистрираните одитори: професор Снежана Башева и Илия Илиев.

Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД относно Проект на решение за определяне на комисия за одитиране на годишния финансов отчет на Сметната палата за 2017 г. На заседание, проведено на 28 юни 2018 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди Проект на решение за определяне на комисия за одитиране на годишния финансов отчет на Сметната палата за 2017 г. Приемането на решението е необходимо във връзка с изискването на чл. 65, ал. 1 и 2 от Закона за Сметната палата годишният финансов отчет на Сметната палата да се одитира от независима комисия, чиято численост и състав се определя от Народното събрание. Предвижда се комисията да е осемчленна, като в състава й ще са включени представители на всички парламентарни групи, както и двама регистрирани одитори. След проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси с 18 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния: „Проект! РЕШЕНИЕ за определяне на комисия за одитиране на годишния финансов отчет на Сметната палата за 2017 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 65, ал. 1 и 2 от Закона за Сметната палата РЕШИ: 1. Определя осемчленна комисия, която да одитира годишния финансов отчет на Сметната палата за 2017 г. 2. Избира състав на комисията, както следва: Председател: Мария Йорданова Илиева – народен представител от Парламентарната група на ПП ГЕРБ; Членове: Евгения Даниелова Ангелова – народен представител от Парламентарната група на ПП ГЕРБ; Георги Ченков Търновалийски – народен представител от Парламентарната група „БСП за България”; Маргарита Николаева Николова – народен представител от Парламентарната група „Обединени патриоти”; Сергей Манушов Кичиков – народен представител от Парламентарната група „Движение за права и свободи”; Дора Стоянова Христова – народен представител от Парламентарната група на Политическа партия „Воля“; Илия Неделчев Илиев – регистриран одитор; Снежана Александрова Башева – регистриран одитор. 3. Комисията да изготви доклад по отчета по т. 1, който да представи за разглеждане в Народното събрание до 30 септември 2018 г., заедно с отчета за дейността на Сметната палата за 2017 г.“

Уважаема госпожо Председател! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 854-01-55, внесен от Николай Александров и група народни представители на 20 юни 2018 г. Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 27 юни 2018 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 854-01-55, внесен от Николай Александров и група народни представители. На заседанието присъстваха: заместник-министърът на икономиката Лъчезар Борисов и изпълнителният директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол Петя Александрова. От името на вносителите Законопроектът бе представен от народния представител Николай Александров. Според вносителите целта на предложения Законопроект е създаване на електронна платформа за продажба на имоти – частна държавна собственост, както и имоти, собственост на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала на търговските дружества, чиито дялове или акции са собственост на търговско дружество с повече от 50 на сто държавно участие в капитала. Чрез електронната платформа областните управители ще продават имоти с данъчна оценка под 10 хил. лв. Предвидени са съответстващи промени в Закона за държавната собственост относно правомощията на областните управители. Ползите от приемането на Законопроекта ще бъдат най-вече в улесняването на процеса по продажба на имоти – частна държавна собственост, чрез привличането на по-голям брой лица за участие в продажбите и постигане на по-високи цени на продаваните имоти. Предвижда се разходите по изграждането на електронната платформа да са за сметка на Министерството на икономиката. С приемането на Законопроекта не се предвиждат структурни промени в администрацията. Очаква се намаляване на административната тежест за бизнеса, инвеститорите и физическите лица, участващи в процеса по продажба на имоти – частна държавна собственост, тъй като ще се съкратят сроковете и разходите им за участието в процеса, както и ще се повиши прозрачността на цялостната дейност. Министерството на икономиката и Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол подкрепят Законопроекта. Министерството на финансите подкрепя по принцип Законопроекта като изразява следните бележки: § 1 за създаването на нов чл. 3а е в колизия със сега действащите разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол в частта, с която е регламентирана възможността за продажба от самото търговско дружество; няма изготвена реална оценка на очакваните ефекти, в това число за необходимия финансов ресурс за изграждане и поддържане на електронната платформа; предложените промени следва да са предмет на задълбочен анализ за свързаните с изпълнение на предлаганата уредба разходи и очакваните от тях ползи. В писменото становище на Дирекция „Законодателна дейност и право на Европейския съюз“ на Народното събрание е отбелязана необходимостта от прецизиране на съдържанието относно продажбата на обособени части на лечебните заведения, включени в списъка по Приложение № 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Народните представители от парламентарната група на „БСП за България“ Петър Кънев, Румен Гечев и Димитър Данчев поставиха въпроси за продажбата на активи на обекти от така наречения „забранителен списък“ и връзката им със Законопроекта; за липсата на сравнителен анализ за ефективността от изграждането на подобна електронна платформа; за липсата на съгласуване на Законопроекта с Държавната агенция „Електронно управление“ и за някои неясноти в Законопроекта. На поставените въпроси отговориха народните представители Николай Александров, заместник-министър Лъчезар Борисов и изпълнителният директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол Петя Александрова. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за“ 10, „против“ 1 и „въздържали се“ 8, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище: предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 854-01-55, внесен от Николай Александров и група народни представители на 20 юни 2018 г.“

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, с група колеги сме внесли Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Ще Ви прочета следователно и следните мотиви, с които е мотивирано нашето предложение. Една от дейностите, която към момента осъществява Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, е да продава държавни имоти, представляващи собственост или стопанисвани от различни държавни институции. До този момент тази дейност се осъществяваше изключително от екипа на Агенцията, като при определени случаи продажбите се осъществяват чрез електронната платформа на „Българска фондова борса“ АД, на която е създаден приватизационен сегмент, на който се търгуват пакети акции, предложени за приватизация от ведомството. На Борсата обаче могат да се търгуват само пакети акции, но не и имоти. Към настоящия момент Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол предлага за продажба основно различни по размери и предназначение имоти, процедурите, за които са твърде тежки и продължителни. В тази връзка са поръчани възможностите за изграждане на електронна платформа, чрез която биха могли да се предоставят предлаганите за продажба имоти – частна държавна собственост, както и имоти – собственост на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала на търговските дружества, чиито дялове или акции са собственост на търговско дружество с повече от 50 на сто държавно участие в капитала. Чрез електронната платформа ще може да се извършва и продажба на имоти частна държавна собственост с данъчна оценка до 10 хил. лв., която се извършва от областен управител по местонахождение на имота. Създаването на електронна платформа за продажба на имоти държавна собственост ще доведе до значителното улесняване на процеса по продажбата им. Ще бъде осигурена по-голяма прозрачност и обявите за продаваните имоти ще достигат до по-голям кръг заинтересовани лица, което от своя страна ще доведе до достигане на по-високи цени за продаваните имоти, и улеснение за инвеститорите при инвестиционните им намерения. Платформата ще направи възможно по-бързото обменяне на информация и като цяло ще подобри процеса на продажбите. Със създаването на електронна платформа ще се постигне и една от основните цели на електронното управление – повишаване удовлетвореността на гражданите, и ще се насърчи тяхното участие в процеса на продажбите на имоти държавна собственост. Ще се подобри ефективността на работата и качеството на услугата, предоставена от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Електронната платформа за продажба на имоти държавна собственост ще съкрати сроковете по процедурата за продажбата и ще доведе до намаление на административната тежест за гражданите и бизнеса, тъй като ще доведе до съкращаване на разходите за тези лица, за участието им в процеса на продажбата и ще повиши прозрачността на цялата дейност. Добрите практики, които са изследвани, в тази посока идват и от Република Гърция, където има разработена такава платформа за търговия и продажба на обществени имоти. Поради тази причина с група колеги сме мотивирали и сме внесли на Вашето внимание настоящия законопроект, който беше разгледан и от Комисията по икономическа политика и туризъм към Народното събрание. Там възникнаха някои въпроси и съответно доста широк дебат се получи по самата тема. Смятам, че на част от въпросите успяхме да отговорим. Доколкото ми е ясно, имало е и работна група и между юристите са обсъдени абсолютно всички притеснения, които имат колегите. Както се изразих и предполагам, че в настоящия дебат, който ще възникне евентуално в залата, ние сме склонни и ще гледаме в тази посока – всички притеснения, които имат колегите, да бъдат изчистени. Действително да можем да седнем и юридически да изработим най-правилните текстове, ако някой има съмнение, че даден текст не е на 100% прецизиран. Така че това ще бъде и във входа на дебата. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, парламентарната група на БСП ще се въздържи от подкрепата на този законопроект и бих искал да мотивирам това ни гласуване. Нямаме нищо против тази добра инициатива за повече публичност и прозрачност на процеса за приватизация, още повече че назад във времето сме били свидетели на такъв тип продажби и от областни управители, и на обособени части от държавни дружества, и това е предизвиквало не един или два скандала, с които сме се занимавали. Изразихме редица притеснения и въпроси, първо, по начина по който се поднася този законопроект от много народни представители, без това да го направят съответните министерства и Агенцията, чиито правомощия и отговорности има. Има редица технически въпроси, на които на изслушването в Комисията не получихме задоволителен отговор: как, по какъв начин, за каква сметка, каква ще бъде сумата, по която ще се реализира тази платформа? Ще участваме в дебата между първо и второ гласуване и се надяваме там тези въпроси да получат отговор. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! По принцип Законопроектът е много добра идея, за да може да се гарантира най-малкото прозрачност при провеждането на тръжни процедури за продажба на различни имоти, собственост на държавата. По този начин ще се улесни бизнесът как да участва в процедурите. Искам да отворя една скоба и тя е свързана с Преходните и заключителните разпоредби на самия закон, тъй като в него се визира Законът за държавната собственост, а именно чл. 44 на Закона, където са обосновани двата основни варианта за продажба на имоти, а именно: под 10 хил. лв. – от областните управители, а над 10 хил. лв. – от Агенцията за приватизация. Тъй като това е последната промяна от 2016 г., когато Агенцията за приватизация вече продава по-скъпите имоти от 10 хил. лв., вместо областните управители, в това отношение мисля, че е редно самата платформа да бъде ползвана и от изключенията в този ред, а именно тези, които са по чл. 47 от Закона за държавната собственост, за имоти със стойност над половин милион, които се продават от министъра на отбраната или министъра на регионалното развитие и благоустройството. Хубаво е и те да могат да участват в платформата и да бъдат регистрирани имотите, които продават в платформите, за да може в крайна сметка да няма изключения и да бъдат обхванати всички от една обща платформа, и по този начин да има максимална прозрачност в продажбата на държавната собственост. Благодаря.

Колеги, понеже почивката настъпва, ще бъда много кратък. Миналата сряда гледахме този законопроект в Комисията, а още в четвъртък се направи работна група. Поизчистиха се доста от възникналите въпроси. Остана един въпрос, по който съм подписал писмо до Кирил Ананиев – да ни отговори как ще процедираме с обособените части, обекти на болниците. Изказването ми е по друг повод. В последно време – това е молба към ГЕРБ и цялата управляваща коалиция, се наблюдава непрекъснато внасяне на законопроекти, които нито са спешни, нито са бързи, от народни представители. Не съм нов народен представител и трябва да Ви кажа, че не е добра практика, когато редовно се внасят законопроекти в последния момент от народни представители – винаги нещо не става, както трябва. Още повече че не са законопроекти, които касаят от днес за утре да бъде решен проблемът. Както този закон с електронната платформа, както днес отново ще гледаме два закона в Икономическата комисия отново с народни представители, и отново не са текущи, които от зор, та зор, от днес за утре, да ги приемем. Разбирам да внесете законопроект за решаване на промените в закона за лова покрай африканската чума и ситуацията в Румъния. Това – да. Даже мисля, че всички парламентарни групи в рамките на две четения, в рамките на ден, два, три трябва да вземем решение, защото от тази история прибалтийските републики бяха ликвидирали свиневъдството с половин милиард долара загуби. Затова – да. Но когато един закон отлежава като идея месеци, години наред и изведнъж го вкарват народните представители, това не е добра практика. Това е предложението ми към Вас като управляваща коалиция. Благодаря Ви и приятна почивка.

Госпожо Председател, правя предложение за прегласуване и това да се случи с оглед на почивката, която е настъпила. Ако не, няма как да бъде. Другият вариант е да направим поименна проверка.

Официално правя процедура за прегласуване, тъй като имаше колеги, които не успяха да гласуват. С оглед на това – поименна проверка.

Благодаря, госпожо Председател. Моля за гласуване за допуск в залата на доктор Цветан Димитров – заместник-министър на земеделието, храните и горите, и Георги Алексиев – началник отдел „Контрол и техническа инспекция“.

„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, № 802 01-20, внесен от Министерския съвет на 1 юни 2018 г., приет на първо гласуване на 13 юни 2018 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. По § 2 има предложение от народния представител Десислава Танева. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 3, ал. 1 накрая се добавя „както и за двигатели с вътрешно горене за извънпьтна подвижна техника“.“

По § 3 има предложение от народния представител Десислава Танева. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1 накрая се добавя „и делегираните актове и актовете за изпълнението му;“. 2. Точка 2 се изменя така: „2. компетентен орган пo одобряване на типа и орган за надзор на пазара по смисъла на чл. 5, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1628 на Европейския парламент и на Съвета от 14 септември 2016 г. относно изискванията за граничните стойности на емисиите на газообразни и прахови замърсители и за одобряването на типа на двигателите с вътрешно горене за извънпътна подвижна техника, за изменение на регламенти (ЕС) № 1024/2012 и (ЕС) № 167/2013 и за изменение и отмяна на Директива 97/68/ЕО (OB, L 252 от 16 септември 2016 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2016/1628“ и делегираните актове и актовете за изпълнението му;“. 3. В т. 3 думите „чл. 9б“ се заменят с „чл. 9б, ал. 8“.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.

По § 5 има предложение от народния представител Десислава Танева. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на §5: „§ 5. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Министерството на земеделието, храните и горите създава и поддържа национален публичен електронен регистър: 1. за регистрация, отчет и контрол на техниката и на лицата, придобили правоспособност за работа с нея; 2. на издадените ЕС сертификати за одобряване на типа или национални одобрения на типа; 3. на лицата, които притежават разрешение за теоретично и практическо обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за работа с техника; 4. на преподавателите, извършващи обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за работа с техника.“ 2. В ал. 2 след думите „ал. 1“ се добавя „т. 1“. 3. Създават се ал. 3 и 4: „(3) Регистърът се създава и поддържа в съответствие със Закона за електронното управление и при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни. (4) Информацията, която се включва в регистъра по ал. 1, т. 1, 3 и 4, се определя с наредбата по чл. 13, ал. 2.“

По § 6 има предложение от народния представител Десислава Танева. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6: „§ 6. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) На пазара се пуска само: 1. техника, която отговаря на изискванията за одобряване на типа съгласно Регламент (ЕС) № 167/2013 или съгласно наредбата по чл. 9б, ал. 8; 2. двигатели с вътрешно горене за извънпътна подвижна техника, които отговарят на изискванията за одобряване на типа съгласно Регламент (ЕС) 2016/1628.“ 2. В ал. 2, т. 6 след думата „извънпътна“ се добавя „подвижна“. 3. Създава се ал. 4: „(4) Двигателите с вътрешно горене по ал. 2, т. 6 се делят на категории съгласно чл. 4 от Регламент (ЕС) 2016/1628.“

По § 7 има предложение от народния представител Десислава Танева. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7: „§ 7. В чл. 9а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в текста преди т. 1: аа) в изречение първо думите „до министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят със „за всеки тип по образец, съгласно наредбата по ал. 12“; бб) създава се ново изречение второ: „Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор.“; вв) досегашното изречение второ става изречение трето; б) точка 1 се изменя така: „1. документ за регистрация, издаден от компетентен орган от държавата по регистрация, преведен на български език – когато производителят не е регистриран в Република България;“ в) в т. 4 накрая се добавя „когато плащането не е извършено по електронен път“. 2. В ал. 5 изречение първо се изменя така: „Когато се установят недостатъци или непълноти в документите по ал. 1, комисията по чл. 9г, ал. 1 писмено уведомява заявителя и определя срок за отстраняването им, който не може да бъде по-кратък от 10 работни дни.“ 3. В ал. 9 изречение второ се изменя така: „Екземпляр от сертификата се съхранява в Министерството на земеделието, храните и горите.“ 4. В ал. 11 след думата „оправомощава“ се добавя „и нотифицира“.“

По § 8 има предложение от народния представител Десислава Танева. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8: „§ 8. В чл. 9б се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и се изменя така: „(1) За национално одобряване на типа на ремаркета и сменяема прикачна техника производителят или негов представител подава отделно заявление за всеки тип по образец съгласно наредбата по ал. 8. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор. Към заявлението се прилагат: 1. документ за регистрация, издаден от компетентен орган от държавата по регистрация – когато производителят не е регистриран в Република България; 2. нотариално заверено копие от документа, с който представителят е упълномощен от производителя – когато заявителят е представител; 3. техническа документация, определена в наредбата по ал. 8; 4. документ за платена държавна такса за издаване на сертификат за национално одобряване на типа, когато плащането не е извършено по електронен път.“ 2. Създават се ал. 2 – 8: „(2) При подадено заявление за национално одобряване на типа се съставя техническо досие, определено в наредбата по ал. 8. (3) В едномесечен срок от датата на подаване на заявлението по ал. 1 министърът на земеделието, храните и горите издава или отказва издаване на сертификат за национално одобряване на типа техника. (4) Когато се установят недостатъци или непълноти в документите по ал. 1, комисията по чл. 9г, ал. 1 писмено уведомява заявителя и определя срок за отстраняването им, който не може да бъде по-кратък от 10 работни дни. Срокът по ал. 3 спира да тече до отстраняване на недостатъците или непълнотите в документите. (5) Министърът на земеделието, храните и горите издава сертификат за национално одобряване на типа, когато: 1. са изпълнени правилата за съответствие на производството, определени в наредбата по ал. 8; 2. типът техника съответства на данните, посочени в техническата документация; 3. типът техника отговаря на изискванията, определени в наредбата по ал. 8. (6) Министърът на земеделието, храните и горите мотивирано отказва да издаде сертификат за национално одобряване на типа на ремаркета и сменяема прикачна техника, когато не са изпълнени изискванията по ал. 5. Отказът се съобщава и може да бъде обжалван по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (7) За издаване на сертификат за национално одобряване на типа заявителят заплаща на Министерството на земеделието, храните и горите такса по тарифата по чл. 17, ал. 1. Екземпляр от сертификата се съхранява в Министерството на земеделието, храните и горите. (8) Министърът на земеделието, храните и горите определя с наредба условията и реда за извършване на национално одобряване на типа за ремаркета и сменяема прикачна техника и за издаване на сертификат за национално одобряване на типа.“

По § 9 на вносител има постъпило предложение от народния представител Десислава Танева. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9: „§ 9. Член 9в се изменя така: „Чл. 9в. (1) За издаване на ЕС сертификат за одобряване на типа на всеки тип двигатели с вътрешно горене по чл. 9, ал. 2, т. 6 или фамилии двигатели производителят или негов представител подава отделно заявление по образец, одобрен със заповед на министъра на земеделието, храните и горите, при спазване изискванията на чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/1628. Образецът се публикува на интернет страницата на Министерството на земеделието, храните и горите. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор. Към заявлението се прилагат: 1. документ за регистрация, издаден от компетентен орган от държавата по регистрация, преведен на български език, когато производителят не е регистриран в Република България; 2. нотариално заверено копие от документа, с който представителят е упълномощен от производителя – когато заявителят е представител; 3. техническа документация съгласно чл. 21 от Регламент (ЕС) 2016/1628; 4. декларация от заявителя, че не са подадени документи за одобряване на същия тип двигател или фамилии двигатели до орган по одобряването на друга държава - членка на Европейския съюз. (2) Измерванията и изпитванията за ЕС одобряване на типа се извършват в съответствие с разпоредбите на чл. 24 и 25 от Регламент (ЕС) 2016/1628. (3) В едномесечен срок от датата на подаване на заявлението по ал. 1 министърът на земеделието, храните и горите издава или отказва издаване на ЕС сертификат за одобряване на типа техника. (4) Когато се установят недостатъци или непълноти в документите по ал. 1, комисията по чл. 9г, ал. 1 писмено уведомява заявителя и определя срок за отстраняването им, който не може да бъде по-кратък от 10 работни дни. Срокът по ал. 3 спира да тече от датата на получаване на уведомлението до отстраняване на недостатъците или непълнотите в документите. (5) При подадено заявление за ЕС одобряване на типа органът по одобряването съставя техническо досие съгласно чл. 22, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2016/1628. (6) Когато са изпълнени изискванията на чл. 22, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1628 и емисиите на отработените газове са в съответствие с изискванията на чл. 18, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/1628, министърът на земеделието, храните и горите издава сертификат за ЕС одобряване на типа на всички заявени типове или фамилии двигатели. (7) Сертификатът по ал. 6 се издава в съответствие с чл. 23 от Регламент (ЕС) 2016/1628. (8) Министърът на земеделието, храните и горите мотивирано отказва да издаде ЕС сертификат за одобряване на типа двигател или фамилии двигатели, когато не са изпълнени изискванията по ал. 6. Отказът се съобщава и може да бъде обжалван по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (9) За издаване на ЕС сертификат за одобряване на типа заявителят заплаща на Министерството на земеделието, храните и горите такса по тарифата по чл. 17, ал. 1. Екземпляр от сертификата се съхранява в Министерството на земеделието, храните и горите. (10) Министърът на земеделието, храните и горите оправомощава и нотифицира технически служби по реда на Глава XII от Регламент (ЕС) № 2016/1628.“

По § 10 на вносител има постъпило предложение от народния представител Десислава Танева. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10: „§ 10. Създава се нов чл. 9г: „Чл. 9г. (1) Дейността на министъра на земеделието, храните и горите при одобряване на типа съгласно Регламент (ЕС) № 167/2013 и Регламент (ЕС) 2016/1628 се подпомага от постоянна експертна комисия. Съставът на комисията се определя със заповед на министъра на земеделието, храните и горите. (2) Организацията на работа на комисията по ал. 1 за всяко производство за одобряване на типа се определя съответно с наредбите по чл. 9а, ал. 12 и по чл. 9б, ал. 8.“

По § 11 на вносител има постъпило предложение от народния представител Десислава Танева. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11: „§ 11. В чл. 9д се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3 след думата „извънпътната“ се добавя „подвижна“, а думите „и въз основа на сертификат за одобрение на типа двигател или фамилия двигатели при нанесена маркировка за съответствие с одобрения тип“ се заменят с „и съгласно ал. 4“. 2. Алинея 4 се изменя така: „(4) Пускането на пазара на нови двигатели, монтирани или предназначени за монтиране в извънпътна подвижна техника, се извършва въз основа на: 1. сертификат по чл. 9в, ал. 6 при нанесена маркировка за съответствие с одобрения тип, при спазване на чл. 34 и 58 от Регламент (ЕС) 2016/1628; 2. удостоверение за съответствие, когато е приложимо съгласно чл. 31 от Регламент (ЕС) 2016/1628, преведено на български език; 3. график съгласно Приложение III към Регламент (ЕС) 2016/1628, приложим за съответната категория.“ 3. Алинея 6 се изменя така: „(6) Предоставянето на пазара и пускането в употреба на ремаркета и сменяема прикачна техника, подлежаща на национално одобряване, се извършват по реда на наредбата по чл. 9б, ал. 8.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12: „§ 12. В глава трета се създава чл. 10г: „Чл. 10г. (1) Условията и редът за регистрация на превозни средства за всякакви терени, различни от тези от категория L7e-B, съгласно Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013 година относно одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни средства (OB, L 60 от 2 март 2013 г.) и на многоцелеви извънпътни превозни средства за транспортиране на хора и товари се определят с наредбата по чл. 11, ал. 9. (2) Превозните средства по ал. 1 могат да се движат по изключение по пътищата, отворени за обществено ползване, по ред, определен с наредбата по чл. 140, ал. 6 от Закона за движението по пътищата.“

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! В така предложения чл. 10 предлагам да бъде допълнен с ал. 3, а именно: „(3) Движението на самоходна техника с мощност на двигателя до 10 kW по местните пътища, отворени за обществено ползване, се извършва по изключение за извършване на селскостопански и горски дейности и при липса на селскостопански и/или горски пътища при придвижване до и/или от мястото на работа. На лицето, което управлява самоходната техника, не се налага глоба по чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата.“ Благодаря.

Моята реплика е към колегата. Колега, смятате ли, че това предложение, което правите, е редакционно, защото в залата преди гласуване може да направите само редакционно? Обяснете! (Шум и реплики. Реплика от народния представител Запрян Янков.)

По § 13 на вносител има постъпило предложение от народния представител Десислава Танева, което Комисията подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13: „§ 13. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 в изречение първо след думата „заявление“ се добавя „по образец съгласно наредбата по ал. 9“ и думите „информационната база данни“ се заменят с „регистъра“. 2. В ал. 4: а) точка 6 се изменя така: „6. документ за регистрация, издаден от компетентен орган от държавата по регистрация – преведен на български език, когато собственикът не е регистриран в Република България;“ б) в т. 8 думите „или валиден сертификат за съответствие с национално одобрения тип съгласно наредбата по чл. 9б“ се заличават; в) точка 10 се отменя.“

По § 14 на вносител Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14: „§ 14. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Министърът на земеделието, храните и горите определя с наредба условията и реда за: 1. обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за работа с техника; 2. издаване на удостоверение за регистрация на учебни форми за извършване на обучение за придобиване на правоспособност за работа с техника; 3. осъществяване на контрол за дейностите по т. 1 и 2. ” 2. В ал. 3 след думата „техника” се добавя „са по образец съгласно наредбата по ал. 2 и“ и думите „Министерството на земеделието, храните и горите“ се заменят със „съответната областна дирекция „Земеделие“.“

По § 15 има предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Десислава Танева. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15: „§ 15. Създават се чл. 13а, 13б и 13в: „Чл. 13а. (1) Минималната възраст на лицата за придобиване на правоспособност за работа с техника от категориите по чл. 13, ал. 4 е 18 години. (2) Обучението за придобиване на правоспособност може да започне най-рано 6 месеца преди кандидатът да навърши необходимата възраст по ал. 1, а за обучение по държавен план-прием в училищното професионално образование – една година. Чл. 13б. (1) Теоретичното и практическото обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за работа с техника се извършва в регистрирани учебни форми въз основа на удостоверение за регистрация, издадено от министъра на земеделието, храните и горите. (2) За извършване на обучението по ал. 1 се регистрират: 1. лица, регистрирани по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел; 2. лица, регистрирани по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство; 3. професионални гимназии, професионални колежи, средни училища с паралелки за професионална подготовка и висши училища, акредитирани по реда на Закона за висшето образование. (3) За вписване в регистъра по чл. 7, ал. 1 лицата по ал. 2 подават до министъра на земеделието, храните и горите заявление по образец съгласно наредбата по чл. 13, ал. 2. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор. Към заявлението се прилагат: 1. документ за регистрация, издаден от компетентен орган от държавата по регистрация, преведен на български език, когато заявителят не е регистриран в Република България; 2. нотариално заверено копие от пълномощно – когато заявителят е представител; 3. копие на акта за създаване или преобразуване на лицата по ал. 2, т. 3. (4) Министърът на земеделието, храните и горите издава удостоверение за регистрация на учебна форма за извършване на обучение за придобиване на правоспособност за работа с техниката на лицата по ал. 2 за всеки учебен център поотделно при наличие на: 1. собствени или наети за срок, не по-малък от срока за извършване на обучение помещения – учебни кабинети, учебни площадки и полигони, които отговарят на изискванията, определени в наредбата по чл. 13, ал. 2; 2. собствена или наета за срок, не по-малък от срока на удостоверението за извършване на обучение техника, регистрирана по реда на чл. 11, ал. 1, която е преминала задължителен технически преглед, гарантиращ техническата й изправност и безопасност и има валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за съответната година; 3. преподавател по теория: а) лице с висше техническо образование по специалност, отговаряща на категорията за правоспособност за работа с техниката, за която се провежда обучение; б) учител по професионална подготовка с правоспособност за работа с техниката, за която се провежда обучение; 4. преподавател по практика – лице с висше техническо образование: а) в областта на горското стопанство или механизация на горското стопанство, с правоспособност за работа с категория Твк-Г и Тпс; б) в областта на механичната технология на дървесината или механизация на горската промишленост с правоспособност за работа с категория Тпс; в) с правоспособност за работа с категория Твк, Твк-З и Твк-М. (5) Удостоверението по ал. 4 се издава за срок 5 години. Срокът може да бъде удължен с още 5 години, когато преди изтичането на срока на удостоверението е подадено заявление за удължаване. (6) Издаването на удостоверението за регистрация, както и проверката за удължаване на срока на вече издадено удостоверение се извършват в срок до два месеца от подаване на заявлението. (7) Министърът на земеделието, храните и горите мотивирано отказва издаването или удължаването на срока на удостоверението за регистрация, когато не са спазени изискванията на ал. 3 и 4. Отказът се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (8) Министърът на земеделието, храните и горите със заповед отменя издаденото удостоверение за регистрация: 1. при прекратяване дейността на вписаното в регистъра лице и заличаване на регистрацията му в съответния публичен регистър; 2. с изтичане на срока, за който е издадено; 3. по заявление на вписаното в регистъра лице; 4. когато служебно или с акт на компетентен орган се установи, че: а) вписаното в регистъра лице си е послужило с неверни данни при подаване на заявлението за издаване или за удължаване на удостоверението; б) вписаното в регистъра лице допусне извършването на обучение в нарушение на учебната документация или когато учебният кабинет, учебната площадка, полигонът, преподавателите или техниката престанат да отговарят на изискванията на ал. 4 и на наредбата по чл. 13, ал. 2. (9) В случаите по ал. 8 правото да се извършва обучение се прекратява. Заповедта за отмяна се съобщава и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (10) Лицата, чието удостоверение е отменено, могат да кандидатстват за получаване на ново удостоверение не по-рано от една година от датата на влизане в сила на заповедта за отмяна. Чл. 13в. (1) Учебната документация за придобиване на правоспособност за работа с техниката включва: 1. квалификационна характеристика; 2. учебен план и учебни програми – за всяка категория; 3. книжка за обучение на кандидата по образец, приложен към учебната документация за съответната категория правоспособност. (2) Условията и редът за утвърждаване на учебната документация по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 13, ал. 2.“

По § 16 има предложение от народния представител Десислава Танева. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16: „§ 16. В чл. 15 се правят следните изменения: 1. В ал. 2 текстът преди т. 1 се изменя така: „Министърът на земеделието, храните и горите оправомощава длъжностни лица, които да организират и извършват надзор на пазара на техниката по чл. 9, ал. 2, т. 1 – 5 съгласно чл. 5, параграф 4 и чл. 7 от Регламент (ЕС) № 167/2013, като извършват проверки за:“. 2. В ал. 3 думите „чл. 9б“ се заменят с „чл. 9б, ал. 8“. 3. Алинея 4 се изменя така: „(4) Министърът на земеделието, храните и горите оправомощава длъжностни лица, които да организират и извършват надзор на пазара на нови двигатели, монтирани или предназначени за монтиране в извънпътна подвижна техника, съгласно чл. 5, параграф 5 и чл. 7 от Регламент (ЕС) 2016/1628, като извършват проверки за: 1. наличие на сертификат за ЕС одобряване на типа двигатели или фамилии двигатели при нанесена маркировка за съответствие с одобрен тип; 2. наличие на удостоверение за съответствие, когато е приложимо, съгласно чл. 31 от Регламент (ЕС) 2016/1628; 3. изпълнение на изискванията на чл. 34 и 58 от Регламент (ЕС) 2016/1628; 4. предприетите действия от икономическите оператори по глава II от Регламент (ЕС) 2016/1628.“ 4. В ал. 5 след думата „продуктите“ се поставя точка и текстът до края се заличава.“

По § 17 е постъпило предложение от народния представител Десислава Танева. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17: „§ 17. В чл. 15а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 3 думите „валидна декларация за съответствие“ се заменят с „удостоверение за съответствие, когато е приложимо, съгласно чл. 31 от Регламент (ЕС) 2016/1628“; б) в т. 4 накрая се добавя „и двигателите, монтирани или предназначени за монтиране в извънпътна подвижна техника“; в) в т. 6 думите „за прекратяване на регистрацията за извършване на учебна дейност по този закон“ се заменят със „за отнемане на удостоверението за извършване на обучение за придобиване на правоспособност за работа с техника“. 2. В ал. 3 след думата „контрола“ се добавя „и надзора“.“

По § 18 е постъпило предложение от народния представител Десислава Танева. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18: „§ 18. В чл. 15б се правят следните допълнения: 1. В текста преди т. 1 след думата „техника“ се добавя „и нови двигатели, монтирани или предназначени за монтиране в извънпътна подвижна техника“. 2. В т. 1 накрая се добавя „и надзора на пазара“. 3. В т. 2 след думата „техника“ се добавя „и двигатели, монтирани или предназначени за монтиране в извънпътна подвижна техника“. 4. В т. 4 след думите „Регламент (ЕС) № 167/2013“ се добавя „включително по глава II от Регламент (ЕС) 2016/1628“.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21.

По § 22 е постъпило предложение от народния представител Десислава Танева. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22: „§ 22. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 1: а) точки 1 и 3 се отменят; б) в т. 6 думите „наредбите по чл. 9б и 9в“ се заменят с „наредбата по чл. 9б, ал. 8“ и накрая се добавя „или на чл. 32 и 33 от Регламент (ЕС) 2016/1628“; в) в т. 8 накрая се добавя „съгласно наредбата по чл. 96, ал. 8, Регламент (ЕС) № 167/2013 или Регламент (ЕС) 2016/1628“; г) точки 9, 11, 13, 18, 19 и 20 се отменят; д) в т. 30 думите „понятията в“ се заменят с „определенията по чл. 3“; е) в т. 32 думите „чл. 9б“ се заменят с „чл. 9б, ал. 8“; ж) в т. 35 думите „чл. 9б“ се заменят с „чл. 9б, ал. 8“. 2. Параграф 1а се изменя така: „§ 1а. Този закон осигурява прилагането на Регламент (ЕС) № 167/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 5 февруари 2013 г. относно одобряването и надзора на пазара на земеделски и горски превозни средства, на Регламент 2016/1628 на Европейския парламент и на Съвета от 14 септември 2016 година относно изискванията за граничните стойности на емисиите на газообразни и прахови замърсители и за одобряване на типа на двигателите с вътрешно горене за извънпътна подвижна техника, за изменение на регламенти (ЕС) № 1024/2012 и (ЕС) № 167/2013 и за изменение и отмяна на Директива 97/68/ЕО и на делегираните актове и актовете за изпълнението им.“

„Преходни и заключителни разпоредби.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23.

Предложение от народния представител Десислава Танева. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създадат нови § 24 и 25: „§ 24. В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. …) в чл. 143, ал. 5 т. 2 се изменя така: „2. трактори за селското и горското стопанство, които подлежат на регистрация по реда на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника. § 25. В Закона за храните (обн., ДВ, бр. …) в чл. 2а се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) В изпълнение на правомощията си по ал. 1 министърът на земеделието, храните и горите издава наредби за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 26. По § 25 е постъпило предложение от народния представител Десислава Танева. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 27.

Комисията подкрепя текста на вносителя, но предлага § 26 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 25.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение за допуск до залата по точката от дневния ред на господин Ивайло Симеонов – директор на дирекция „Обща политика в областта на хидромелиорациите и рибарството“.

„ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 854-01-57, внесен от народния представител Йордан Апостолов и група народни представители на 20 юни 2018 г. Комисията по земеделието и храните проведе две поредни заседания на 21 и на 27 юни 2018 г., на които обсъди цитирания законопроект. В заседанията на Комисията участваха експерти от Министерството на земеделието, храните и горите и от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. От Министерството обясниха, че действащите разпоредби на Закона препращат към отменени европейски законодателни актове и не кореспондират с установените европейски изисквания за признаване на организациите на производители. Същевременно липсва правно основание за издаването на наредба от министъра на земеделието, храните и горите. В тази връзка, със Законопроекта се отменя съществуващият ред за признаване на браншови организации в сектора на рибарството и се дава възможност министърът на земеделието, храните и горите да определи с наредба реда и условията за признаване на организации на производители, на асоциации на организации на производители и на междубраншови организации на национално ниво. В своето становище Министерството на земеделието, храните и горите принципно подкрепя Законопроекта, като предлага в Закона да бъдат разписани основните параметри, които ще бъдат определени с наредбата. Предлагат да бъде предвидена процедура, която след съответната проверка доколко вече признатите браншови организации отговарят на относимите европейски изисквания да позволи тяхното признаване съгласно действащото европейско законодателство. Предвид важната роля на тези организации в колективното управление на системите за разпределяне на общия допустим улов, предлагат да се предвиди възможност организациите на производителите и техните асоциации да участват в разпределянето на индивидуалните квоти. Проведените дискусии на двете заседания могат да бъдат обобщени както следва: От парламентарните групи на „БСП за България“ и на „Движението за права и свободи“ оцениха като неприемлива процедурата, по която Законопроектът е внесен и заявиха, че повторното разглеждане на промени в един и същ закон за изключително кратък срок уронва престижа на Комисията. Изтъкнаха, че Министерството би следвало да синхронизизира тези текстове с приложимото европейско законодателство в рамките на процедурата по разглеждане на предходните промени в Закона. Припомниха, че на обществено обсъждане са предложени промени в Закона за общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, където са залегнали подобни текстове и също е предвидено основание за издаване на наредба, свързана с признаването на браншовите организации в сектор „Рибарство“. Отбелязаха като неприемлива липсата на становища от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, от управляващия орган и съответните браншови организации. По съществото на предложените промени подчертаха, че и в момента няма пречка министърът да признава организациите на производители. Отбелязаха, че съществуващият подробен ред се заменя с общи текстове, в които липсват параметри за реда и условията, при които организациите ще бъдат признавани. Според тях критериите следва да са разписани в Закона, а не в подзаконов нормативен акт. В тази връзка от „Движението за права и свободи“ препоръчаха между първо и второ четене на Законопроекта да бъдат предложени текстове, които да не пораждат в обществото съмнения, че министърът по свое усмотрение ще решава кои организации да признае. Предвид така изложените аргументи, от „БСП за България“ заявиха, че няма да подкрепят Законопроекта, но ще направят своите предложения между първо и второ гласуване. Председателят на Комисията припомни, че Законопроектът е внесен по изричното настояване на Министерството. Заяви, че споделя част от изложените аргументи и призова Министерството да предприеме мерки и да не допуска в бъдеще липсата на координация. Оцени като грешка промяната на регулации, касаещи браншовите организации, без провеждането на обществен дебат, но изтъкна, че по време на общественото обсъждане на промените в Закона за общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз са проведени съгласувателни срещи със заинтересованите страни, включително с бранша, на които е постигнато необходимото съгласие. В заключение, препоръча при подготовката на становището си по предложенията между първо и второ гласуване на Законопроекта, Министерството да се съобрази с отправените препоръки и подчерта, че текстовете следва да бъдат синхронизирани с предложенията в Закона за общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. След проведената дискусия Комисията по земеделието и храните с 11 гласа “за”, 8 гласа “против” и без гласове “въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 854-01-57, внесен от народния представител Йордан Апостолов и група народни представители на 20 юни 2018 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Танева! Общата организация на пазарите (ООП) на продукти от риболов и аквакултури е един от стълбовете на общата политика в областта на рибарството и представлява политиката на Европейския съюз за управление на пазара на продукти от риболов и аквакултури. На европейско ниво ООП на продукти от риболов и аквакултури е установена с Регламент (ЕС) № 1379/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата организация на пазарите на продукти от риболов и аквакултури, за изменение на регламенти (ЕО) № 1184/2006 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на отмяна на Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета (Регламент (ЕС) № 1379/2013). С него са определени и общите условия за признаване на организации на производителите, асоциации и междубраншови организации в сектора. В действащия към момента Закон за рибарството и аквакултурите не е регламентирано признаването на организации на производители, асоциации на организации на производители и междубраншови организации в сферата на риболова и аквакултурите по смисъла на сега действащия Регламент (ЕС) № 1379/2013. В тази връзка е необходимо да се създаде обща рамка по отношение на признаването на организации в сектора на рибарството, съотносима към европейското законодателство. С промяната на текстовете на чл. 10 и 10в от Закона за рибарството и аквакултурите се създават условия на национално ниво за признаване на организации на производители, асоциации на организации на производители и междубраншови организации в сектора на риболова и аквакултурите. Измененията се налагат и поради отмяната на Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета от 17 декември 1999 г. относно общата организация на пазарите на рибни продукти и продукти от аквакултури чрез Регламент (ЕС) № 1379/2013. В чл. 10г се предвижда възможността условията и редът за тяхното признаване да се уреждат с наредба, издадена от министъра на земеделието, храните и горите. В допълнение, е необходимо в Закона за рибарството и аквакултурите да бъдат актуализирани и всички съотносими текстове – чл. 16 и чл. 29. Поради съществената роля на такива организации в осъществяването на общата политика в областта на рибарството и общата организация на пазарите на продукти от риболов и аквакултури са създадени инструменти за тяхното подпомагане по линия на Европейския фонд за морско дело и рибарство чрез Програмата за морско дело и рибарство 2014-¬2020. Очаква се създаването на условия за признаването им да бъде предпоставка за изпълнението на цели, заложени в Програмата за морско дело и рибарство. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на „Движението за права и свободи“ няма да подкрепи така предложения законопроект по две групи съображения: първо, по начина на внасяне, и, второ, по същество. По начина на внасяне, както и колегата Кънев говори по предишния разискван законопроект – че се внасят в последния момент от народен представител, а не от министерство или от Министерския съвет, искам да припомня на всички хронологията по внасянето на този законопроект. Колеги, преди внасянето на този законопроект имаше друг на същата тема – ЗИД на Закона за рибарството и аквакултурите. Този законопроект беше внесен април месец и го гласувахме миналата седмица. Това означава, че четири седмици ние разисквахме Закона за рибарството и аквакултурите – първо четене, второ четене, комисии, предложения, редакции, предложения на Министерството, на Агенцията и т.н. Забележете, в деня, в който гласувахме на второ четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, в същия ден в тази зала, когато гласувахме този закон, в Деловодството на Народното събрание постъпва още един Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите. Този законопроект постъпва в Деловодството на Народното събрание в 11,20 ч. В 16,30 ч. на същия ден по мейловете на Комисията по земеделие получаваме съобщение, че се свиква заседание на Комисията по земеделието и храните на следващия ден в 15,00 ч., преди да са минали 24 часа от внасянето. Колеги, тази светкавична скорост за придвижването на Законопроекта буди сериозни недоумения в нас, защото както нашата парламентарна група, така и парламентарната група на „БСП за България“ имаме законопроекти, които отлежават по осем месеца, по една година, без да има движение по тях. Този законопроект постъпва в 11,20 ч., получава движение в същия следобед и се насрочва комисия за следващия ден, преди да са изминали 24 часа от постъпването му. Ние не одобряваме този начин на внасяне, това подронва устоите на парламентаризма в България. Това е редовна практика на колегите от дясно. Това са съображенията ни по внасянето на Законопроекта или по процедурата. По същество. Вносителят преди малко обяви, че в сега действащия Закон няма процедура по одобряването на браншови организации. Напротив! Колеги, внимателно четете чл. 10 от Закона, където много подробно, според мен прекалено подробно са разписани начините, редът, правилата и условията за регистриране на браншови организации в сектора. Не е вярно, че няма възможност Министерството да издава наредба, защото точно в същия чл. 10 е упоменато, че министърът има такава възможност. От така направеното изложение на вносителя само с едно нещо съм съгласен – че разписаният ред не е по новия регламент. В сега действащия чл. 10 правното основание на реда, по който ще се одобряват организациите на производителите, е регламент от 2003 г. Тогава в Комисията предложих да променим само едно нещо – вместо да се чете „Регламент от 2003 г.“ да се чете „Регламент от 2013 г.“ и всичко е наред. Вие премахвате подробно разписания ред за създаване организации на производители и го заменяте с едно-единствено изречение: „Министърът има право да одобрява организации на производители“. Точка. Колеги, защо не продължите с още едно изречение – „въз основа на регламент от 2013 г.“?! Това не го пишете. Е, коя е промяната? В Комисията, когато разглеждахме Законопроекта, нямаше становище от Министерството на земеделието, храните и горите, нямаше становище от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, нямаше становище от Държавен фонд „Земеделие“, сектор „Рибарство“. Не на последно място и най-важно: колеги, нямаше становище от браншови организации. Браншовите организации в България са доста. Когато променяте закон, който касае същите тези браншови организации, недопустимо е да се дава ход или да се приема каквото и да е, при условие че няма становище от тях. Това е недопустимо! С текстовете, които предлагате, които невинно написани от мен, са член еди-кой си, алинея еди-коя си, знаете ли какво става? Отнемат се права на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. И това не е нито за първи, нито за последен път – иззехте правомощията на Агенцията да одобрява проекти, сега изземвате правомощията на Агенцията да се занимава с браншовите организации и ги прехвърляте в една новосъздадена дирекция в Министерството, която за мен има спорен капацитет. Ако трябва да съм откровен – няма никакъв капацитет. Много е съмнително как ще се справи тази дирекция със задълженията, които прехвърляте от една дългогодишно съществувала Агенция към една новосъздадена дирекция в Министерството, която няма капацитет. В така предложения Законопроект, с едно изречение: „Министърът има право да създава организации на производители“ – колеги, няма разписани параметри! Поне си направете труда за второ четене съгласно новия Регламент от 2013 г. да разпишем основните параметри, да разпишем макрорамката, която впоследствие наредбата да детайлизира. С това едно изречение: „министърът има право да одобрява организации на производители“ просто отваряме врата в полето. И още по-съмнително – министърът да издаде нова наредба! Имам лош спомен от Наредбата за училищния плод и училищното мляко и ако нещата отиват натам, напрежението в обществото няма да спадне, напротив – ще се увеличи. Така че с този законопроект, колеги, не решаваме нито проблемите на браншовите организации, нито организационно проблемите на ИАРА и на Министерството и още повече – не намаляваме напрежението в обществото, че се пишат наредби и се приемат закони, които облагодетелстват една или две организации. Не на последно място, всички тези законопроекти, които се предлагат, не решават проблемите на обществото. Напротив, подклаждат едно напрежение, което витае във въздуха, и, колеги, не решаваме проблемите на бранша. Искам да помоля: не с този подход, с който работите не само в частта „Земеделие“, а и в другите, просто да приемете нормалната практика тези законопроекти да се предлагат от Министерския съвет и от съответните министерства, да се приложат всички становища на заинтересованите организации, да се направи анализ на въздействието на закона, който тук също липсва, и нещата да се случват по нормалния ред. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, искам да започна наистина с процедурата по внасяне на Законопроекта и съответно след това – решенията в Комисията по земеделието и храните. На 20 юни тази година ние приехме промяната в Закона за рибарство и аквакултури. На 20 юни се внася промяна отново в Закона за рибарство и аквакултури. Още повече че систематичното място на тези предложения е в Закона за прилагането на общата организация на пазари на земеделски продукти. Забележете, публично обсъждане на този закон приключи на 30 юни и неговото финализиране от страна на Министерството на земеделието. Казва се, че е много спешно, ще изгубим пари по европейските фондове и затова трябва да променим Закона в този спешен порядък. Не виждам каква е спешността, при условие че Регламентът е от 2013 г. Не виждам също така за каква спешност става въпрос, когато Програмата за морско дело и рибарство е от 2014 г. Сега сме 2018 г. и изведнъж в последния момент решаваме, че ще загубим средства. Въпросът е: кой носи отговорност именно за начина, по който се управлява Програмата, усвояват се средствата и се дава възможност след това едва ли не Народното събрание в спешен порядък да променя закон, защото, виждате ли, някой не си е свършил работата в Министерството на земеделието, храните и горите? На пръв поглед предложението, което се прави, е свързано с отнемане на функции на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. И в предходното правителство на ГЕРБ, и в сега действащото се счита, че дирекциите в Министерството на земеделието, храните и горите имат капацитет и могат да осъществяват абсолютно всички дейности по начин, по който да не застрашат нито една програма. Направете си справка, че работата на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури по прилагане на Програмата се прехвърли в дирекция в Министерството. Резултатът какъв е? Осем процента договорирани средства и един процент разплатени. Ако това е перфектно свършена работа в 2018 г. от промяната, която беше направена предходните години, сега ни очаква абсолютно същото. Защото от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури дейността по признаване на организация на производителите се прехвърля в дирекция на Министерството на земеделието, храните и горите. Никаква обосновка кое налага това и защо агенции, които трябва да прилагат законодателството, изведнъж ги изпразваме от съдържание и се занимаваме тук с предходната промяна в Закона и как инспекторите трябва да се борят с бракониерите, а всичко, което е свързано с действителната, професионална работа по прилагането на Програмата, отива на по-заден план и виждате резултатите какви са. Моят колега каза: по принцип ние сме категорично против прехвърляне на функции от изпълнителни агенции в дирекциите, защото дирекциите са тези, които осъществяват политиката, изпълнителните агенции са тези, които я прилагат. Смесването на двете неща в централното управление и в дирекции на Министерството създава доста проблеми и съответно тези проблеми рефлектират върху целия сектор. В предложението на колегите се каза, че ще се предложи наредба. Колегата Абазов каза „наредба“. Ама каква наредба? Да ни обяснят точно какво ще има в тази наредба. Дали четири човека ще бъдат организации на производители, дали седем, дали ще бъдат физически лица, дали ще бъдат юридически – това е абсолютно неизвестно по простата причина, че наредбата министърът ще я издаде и всички, които са заинтересовани или които имат някакъв допир до тази Програма, ще научат, ще разберат в последния момент как трябва да кандидатстват и какви изисквания ще има. Който е по-напред и е наясно с процедурата по одобрение на наредбата, съответно ще има предимство при одобрението на организациите на производителите. И не на последно място, опитах се да потърся информация за прилагането на Мярка 5.3. Ами, няма я даже в индикативния график на Програмата за морско дело и рибарство. Изведнъж казваме, че ще изгубим средства в края на годината. Ние така или иначе сме ги изгубили, но причината не е в Народното събрание, не е в тази спешна промяна. Причината е някъде другаде и по-добре да се направи един много стойностен анализ на изпълнението на Програмата и да се потърсят възможности за нейното по-добро управление, но категорично това не може да се осъществи от дирекции в Министерството на земеделието, храните и горите. Претендираме, че Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури има капацитет и възможности да реализира политиките в тази област. Няма да подкрепим Законопроекта. Даже предлагам и Вие да не го подкрепите и да бъде оттеглен, защото създава прецеденти, които навън трудно биха могли да бъдат обяснени като практики в Народното събрание. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, колеги! Много уважавам това, което казаха и господин Абазов, и професор Бъчварова. На хронологията няма да се спирам – как, кога, в колко часа, колко секунди е внесен, но, господин Абазов, искам да Ви кажа само, че в действащия Закон за рибарството и аквакултурите не съществува възможност за признаване на организации на производителите и такива организации на производителите към този момент няма. Самият действащ закон не дава правна основа за създаване на организации на производителите. Към момента има признати само две браншови организации по реда на чл. 10в и както казах нито една организация на производителите по общия чл. 10, ал. 1. Две са организациите на производителите на така наречените рибни продукти. През 2009 г. е призната едната организация на производителите „БГ ФИШ“ и през 2011 г. е признато сдружението „Черноморски изгрев“. За Ваше сведение, господин Абазов, а пък Вие много добре го знаете, и за двете организации на тези производители липсва информация за извършена нотификация от страна на Европейската комисия във връзка с тяхното създаване. Естествено, това поставя въпроса: как тези организации са били признати, на каква основа, по какъв начин, редно ли е да съществуват и ред други въпроси, които мога да Ви ги поставя на друго място, а не от тази трибуна, защото Ви уважавам? А в същото време по информация към 14 юни 2018 г. в Европейския съюз има признати общо 214 организации на производителите, от които 10 – за аквакултури, и 204 в областта на риболова. А в България няма нито една! Това наложи тези спешни промени. Отделно от това, професор Бъчварова много добре знае, че наистина в деня, в който бяха внесени тези промени, имаше писмо от Европейската комисия и Вие, колеги и членове на Комисията, бяхте запознати с тези факти и обстоятелства на Комисията, че, ако до края на годината не бъдат признати минимум две организации на производителите, ние ще загубим 65% от средствата по Програмата. Искам да кажа още нещо за двете съществуващи асоциации на производителите. Едната „БГ ФИШ“ е регистрирана като юридическо лице с нестопанска цел и тя е само с представителни функции в три подсектора в сектор „Рибарство“. Тоест по новия Регламент тази организация трябва да се преобразува, защото не може да обединява функциите на три сектора. Секторите, в които е регистрирана, са за преработка на риба за територията на цялата страна, търговия с риба на територията на цялата страна, риболов на риба и други водни организми, както и производството на аквакултури. Членуват около 20 рибопреработвателни предприятия, три фирми специализирани с внос на риба, тоест тук нямаме организация на производителите, и осем производители на черноморски миди, както и собственици на 80 риболовни кораба. В тази организация с нестопанска цел имаме смесица от всичко, но не и на истински производители на риба и продукти, добити в аквакултури. По непотвърдени данни, след запитване до Европейската комисия и на регулярните срещи на директора на Изпълнителна агенция „Рибарство и аквакултури“ в Брюксел, тази организация има потенциал да покрие изискванията на Регламент 1379, но след сериозна промяна на своя устав и ясно приоритизиране на нещата, които трябва да се случат в тази организация и следователно тя трябва да бъде и пререгистрирана като ООД – събирателно дружество, и така нататък, но не може да остане като лице с нестопанска цел. Втората организация – „Черноморски изгрев“, също е регистрирана като организация с нестопанска цел и е призната като браншова организация на професионално заети лица в областта на морския риболов само в Черно море, на север от Варна – това са така наречените „мидени ферми“ от Варна нагоре и около нос Калиакра. Сред членовете на това сдружение има и представители на рибопреработвателната промишленост, както и такива на морски култури. Също така по неофициални данни и съгласно проведените срещи това сдружение е проявило интерес да покрие изискванията на Регламент 1379, но, за съжаление, критериите на този регламент са твърде високи и се очаква тази организация да не може да покрие тези критерии. Това е, колеги. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми колега Апостолов, трябва да се прави разлика между браншова организация и организация на производителите. Ние говорим за организация на производителите и те нямат абсолютно нищо общо. Факт е обаче, че тази наредба, която Вие казвате и която предлагате да се създаде, няма абсолютно никакви параметри, за да може да се каже какви ще са изискванията към организацията на производителите – да, вероятно по Търговския закон, да вероятно ООД, но не се знае колко, не се знае какво и така нататък. Второ, аз не виждам как можете да спасите средствата. Защо? Защото този закон, минавайки на две четения, наредба, която даже и веднага да е готова, но не ни беше представена даже да я видим в конструкция, е на публично обсъждане един месец, отваряне на прием три месеца. Аз не виждам до края на годината как ще създадете организация на производителите, за да имате възможност да усвоите средствата? Просто е невъзможно. Декември месец го отпишете. Освен това, 2018 г. за всички програми, включително и за Програмата за морско дело и рибарство се прави оценка на достигнатите резултати и на целите, които трябва да са поставени, изпълнени и съответно, ако не са достигнати критериите, средствата се губят. Това не е само по „Морско дело и рибарство“, а е и за Програмата за развитие на селските райони. Въпросът е: защо сега? Цяла година можеше да се промени, можеше да се направи по начин, който да създаде предпоставки мярката да бъде открита още в началото на годината. Не ми отговаряте на въпроса: защо Вие вземате функции от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури и защо смятате, че в Министерството капацитетите са всеобхватни, за да могат да решат тези въпроси?! Благодаря.

Уважаеми господин Председател! Госпожо Бъчварова, тези въпроси, които зададохте, не мисля, че трябва да ги задавате тук, в залата. Аз съм съгласен с Вас, че Агенцията по рибарство и аквакултури, създадена като такава, би следвало да управлява ресурсите по тази Програма. Но това, че Министерството е решило да създаде дирекция, подчинена на министъра, може би е за това, че през годините Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури заради липсата на добри кадри не е успяла да проведе своята политика в тази област и много от средствата от предния програмен период не бяха усвоени и имаше загуба на средства. Отделно от това, в Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури – мога от личен, скромен опит да Ви кажа, процедурите, съставени от експерти в Агенцията в някои случаи изглеждаха абсолютно смехотворни и водеха проблем след проблем за обикновените бенефициенти. Може би във връзка с това министърът е решил да създаде дирекция в Министерството, където много добре знаете, че бяха привлечени специалисти от Фонд „Земеделие“ и в тази дирекция, може би е негово право – на министъра, да реши да провежда политиката по друг начин, да има контрол, за да може да се изпълняват функциите на новата Програма по морско дело и рибарство 2014 – 2020. Така че защо до този момент не е поискано, дава отговор моето изказване. Не е поискана тази промяна преди това, защото според мен в Агенцията капацитетът е доста нисък. Аз мога да Ви кажа, че е срамно за една българска агенция – мога да Ви покажа достатъчно документи, директорът на Агенцията вечер след 22,00 ч. да почиства офисите, защото даже няма осигурени средства за почистване, а пък камо ли за експертен потенциал.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 754-01-16, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 1 юни 2017 г., приет на първо гласуване на 22 юни 2018 г. ” Комисията обсъди и гласува отложените от Част първа на Доклада параграфи 35, 36 и 58 и създаването на нови параграфи 28в, 33а, 41а. По § 35 има текст на вносител по отношение на чл. 137. Предложение от народния представител Данаил Кирилов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народните представители Христиан Митев и Емил Димитров. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Крум Зарков и група народни представители за § 35 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35, който става § 28а: „§ 28а. Член 137 се изменя така: „Съобщения Чл. 137. (1) Съобщенията се връчват на гражданин на адреса, на който е бил призован за последен път в производството пред административния орган, освен ако по делото е посочил друг адрес. Когато в производството пред административния орган гражданинът е предоставил информацията по чл. 18а, ал. 4, съобщенията се връчват по този ред, освен ако не посочи друго по делото. Когато гражданинът не е участвал в производството пред административния орган или не е посочил информацията по чл. 18а, ал. 4, съобщенията се връчват на настоящия му адрес, а при липса на такъв – на постоянния му адрес. (2) Съобщенията до административните органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции и организациите, предоставящи обществени услуги, организациите и адвокатите, се връчват на посочения в производството пред административния орган електронен адрес, освен ако по делото не посочат друг електронен адрес. Ако не са участвали в производството пред административния орган, задължително посочват електронен адрес съгласно Закона за електронното управление или електронен адрес съгласно чл. 360е, ал. 1, т. 7 от Закона за съдебната власт, на който могат да се изпращат електронни изявления от органите на съдебната власт. (3) Когато страни в производството се представляват от общ пълномощник или представител, съобщаването се извършва чрез него. (4) Извън случаите по ал. 1 – 3 съобщенията се връчват по реда на чл. 18а, ал. 7 – 9. (5) Когато съобщаването не може да се извърши поради това, че страната или лицето, което следва да се призове, има неизвестен адрес, съобщението се поставя на таблото за съобщения или се публикува в интернет страницата на съда за срок не по кратък от 7 дни. Когато страната е призована чрез залепване на съобщението по реда на чл. 18а, ал. 9, както и по изречение първо, след като установи редовността на направеното по този начин съобщение, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на жалбоподателя. Възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него. ”

По § 36 има текст на вносител. Предложение от народния представител Данаил Кирилов, което предложение е оттеглено. Предложение от народния представител Крум Зарков и група народни представители § 36 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36, който става § 28б: „§ 28б. Член 138 се изменя така: „Връчване на призовки, съдебни актове и книжа по делото Чл. 138. (1) Призовките се връчват по реда на чл. 137. (2) На страните, призовани редовно, не се изпращат последващи призовки, освен ако делото е било отсрочено в закрито заседание или по-нататъшният му ход е бил преграден. (3) Доколкото не е предвидено друго в този кодекс, съдебните актове или книжата по делото се съобщават на страните чрез изпращане на преписи по реда на чл. 137. ”