21 октомври 2009 г.

Уважаеми господин председател, ще направя процедурно предложение. Моля да подложите на гласуване в залата да бъдат допуснати господин Евгени Ангелов – заместник-министър на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и госпожа Лилия Витошка – директор на Дирекция „Инвестиционни политики”.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, ще ви запозная с: „ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на икономиката и енергетиката на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за предоставяне на целева финансова помощ в подкрепа на Инвестиционната харта на страните от Югоизточна Европа и анекса към него, № 902-02-9, внесен от Министерския съвет на 2 октомври 2009 г. На заседание, проведено на 15 октомври 2009 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на споразумението между Министерството на икономиката и енергетиката на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за предоставяне на целева финансова помощ в подкрепа на Инвестиционната харта на страните от Югоизточна Европа и анекса към него, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха следните представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – госпожа Лилия Витошка, директор на дирекция „Инвестиционна политика”, госпожа Христина Гайдарска, главен експерт в отдел „Анализи, стратегии и мерки за насърчаване на инвестициите” към дирекция „Инвестиционна политика” и госпожа Илона Стойкова, началник на отдел „Нормативни актове в икономиката” в дирекция „Правна”. Законопроектът беше представен от госпожа Лидия Витошка. Споразумението е подписано на 22 декември 2008 г. Мотивът за подписването му е активното участие на Република България в дейността на Инвестиционния комитет. Освен това членството ни в Европейския съюз изисква промяна в политиката на страната към региона, като от бенефициент България се превърна в донор, предоставящ официална помощ за развитие на съседните страни, които не са членки на Европейския съюз. Съгласно чл. 2 от Споразумението общата стойност на целевата финансова помощ, с която Министерството на икономиката и енергетиката следва да окаже подкрепа, е в размер на 50 хил. евро, като е предвидено пълният размер на помощта да бъде изплатен до 31 декември 2008 г. Тъй като Споразумението е подписано от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие на 22 декември 2008 г., неговото изпълнение е било невъзможно до края на 2008 г., което е довело до решение за подписване на анекс към Споразумението. Анексът е одобрен като основа за водене на преговори с решение на Министерския съвет по т. 24 от Протокол № 13 от заседанието му на 2 април 2009 г. и е подписан от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие на 19 юни 2009 г. С анекса се изменя чл. 2 по отношение на предвидените срокове, като е предвидено финансовата помощ от Министерството на икономиката и енергетиката в размер на 50 хил. евро да се предостави най-късно до 15 декември 2009 г. Предвид факта, че съгласно решението на Народното събрание за приемане на структурата на Министерския съвет на Република България от 27 юли 2009 г. Министерството на икономиката, енергетиката и туризма е правоприемник на Министерството на икономиката и енергетиката, помощта в размер на 100 хил. лв. следва да се предостави под формата на финансови средства от бюджета на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма за 2009 г. Със Споразумението и анекса към него ще се укрепят позициите на Република България и отношенията й с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Това ще допринесе за провеждането на политиката за подобряване на бизнес средата в България, както и на възможностите за осъществяване на бизнес контакти в региона и привличане на инвестиции. След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 19 народни представители, без „против” и „въздържали се”. Предвид гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на споразумението между Министерството на икономиката и енергетиката на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за предоставяне на целева финансова помощ в подкрепа на Инвестиционната харта на страните от Югоизточна Европа и анекса към него, № 902-02-9, внесен от Министерския съвет на 2 октомври 2009 г.”

Уважаеми колеги, „ДОКЛАД по Законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на икономиката и енергетиката на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за предоставяне на целева финансова помощ в подкрепа на Инвестиционната харта на страните от Югоизточна Европа и анекса към него, № 902-02-9, внесен от Министерския съвет на2 октомври 2009 г. На свое редовно заседание, проведено на 14 октомври 2009 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Министерството на икономиката и енергетиката на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за предоставяне на целева финансова помощ в подкрепа на Инвестиционната харта на страните от Югоизточна Европа и анекса към него. На заседанието присъстваха госпожа Лилия Витошка – изпълняващ длъжността директор на дирекция „Инвестиционна политика”, госпожа Христина Гайдарска – главен експерт към дирекция „Инвестиционна политика”, и госпожа Илона Стойкова – началник на отдел „Нормативни актове в икономиката” в дирекция „Правна” към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Законопроектът беше представен от госпожа Илона Стойкова. Споразумението между Министерството на икономиката и енергетиката на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за предоставяне на целева финансова помощ в подкрепа на Инвестиционната харта на страните от Югоизточна Европа е подписано на 22 декември 2008 г.. България участва активно в дейността на Инвестиционния комитет на Югоизточна Европа, не само в качеството си на председател на Работната група за насърчаването на инвестициите, но и като деен участник в останалите три работни групи. Освен това членството ни в Европейския съюз изисква от страна бенефициент, България да се превърне в донор, предоставящ официална помощ за развитие на съседните страни, които не са членове на Европейския съюз. Във връзка с това от страна на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие е предложен проект на международно споразумение за предоставяне на целева финансова помощ от българската страна в подкрепа на Инвестиционния комитет в размер на 50 хил. евро. Съгласно чл. 2 от споразумението пълният размер на помощта следва да бъде изплатен до 31 декември 2008 г., но след получаване на съответната фактура от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие – не по-късно от 15 декември 2008 г. Тъй като споразумението е подписано на 22 декември 2008 г., неговото изпълнение е невъзможно до края на годината. Това налага подписването на анекс към споразумението. Той е подписан на 19 юни 2009 г. и с него се изменя чл. 2 по отношение на предвидените срокове, а именно финансовата помощ от Министерството на икономиката и енергетиката в размер на 50 хил. евро да се предостави най-късно до 15 декември 2009 г. Предвид Решението на Народното събрание от м. юли 2009 г. за приемане на структура на Министерския съвет на Република България, помощта следва да се предостави под формата на финансови средства от бюджета на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма като правоприемник на Министерството на икономиката и енергетиката. Със споразумението и анекса към него ще се допринесе за провеждането на политиката за подобряване на бизнес средата в България. Създават се и възможности за осъществяване на бизнес контакти в региона и привличане на инвестиции. След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 19 народни представители, без „против” и „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното, Комисията по икономическата политика, енергетиката и туризъм предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Министерството на икономиката и енергетиката на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за предоставяне на целева финансова помощ в подкрепа на Инвестиционната харта на страните от Югоизточна Европа и анекса към него, внесен от Министерския съвет.”

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги народни представители! „На редовно заседание, проведено на 14 октомври 2009 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. Със споразумението и анекса към него ще се укрепят позициите на Република България в Югоизточна Европа и отношенията й с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Като бъдещ член на различните комитети на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие ще се повиши тежестта на мнението на страната ни. Това ще допринесе за провеждането на политиката за подобряване на бизнес средата в България, както и на възможностите за осъществяване на бизнес контакти в региона и привличане на инвестиции. Споразумението е потвърждение на политическата воля и желанието на Република България българската икономика да получи траен растеж и стабилност. Споразумението между Министерството на икономиката и енергетиката на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за предоставяне на целева финансова помощ в подкрепа на Инвестиционната харта на страните от Югоизточна Европа и анексът към него подлежат на ратификация със закон от Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България, тъй като предвиждат предоставяне на целева финансова помощ в размер на 50 хил. евро в подкрепа на Инвестиционния комитет и участие на държавата в арбитражно или съдебно уреждане на международни спорове. С оглед на изложените от вносителя мотиви, след провеждането на обсъждане и гласуване, Комисията по външна политика и отбрана прие с единодушие следното становище: Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Споразумението между Министерството на икономиката и енергетиката на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за предоставяне на целева финансова помощ в подкрепа на Инвестиционната харта на страните от Югоизточна Европа и анекса към него.”

Уважаеми господин председател, на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам да разгледаме и приемем законопроекта и на второ гласуване.

Уважаеми колеги! „ЗАКОН за ратифициране на Споразумението между Министерството на икономиката и енергетиката на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за предоставяне на целева финансова помощ в подкрепа на Инвестиционната харта на страните от Югоизточна Европа и анекса към него Член единствен. Ратифицира Споразумението между Министерството на икономиката и енергетиката на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за предоставяне на целева финансова помощ в подкрепа на Инвестиционната харта на страните от Югоизточна Европа, подписано на 22 декември 2008 г., и анекса към него от 19 юни 2009 г.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Преди да ви представя доклада по законопроекта, предлагам в залата да бъде допусната представителката на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията госпожа Станка Христова.

„Доклад на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения относно второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, № 902-01-19, внесен от Министерския съвет на 11.09.2009 г.” „Закон за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.

По § 2 има предложение от народния представител Иван Иванов. Комисията подкрепя предложението по ал. 1 и 2, а по ал. 3 се оттегля от вносителя. Комисията предлага да се създаде нов § 2 със следния текст: „§ 2. Член 5 се изменя така: „Чл. 5. (1) Пощенските услуги се осъществяват чрез пощенски мрежи, които могат да включват стационарни и/или мобилни пощенски станции, пощенски агентства и изнесени пощенски гишета, разменни и сортировъчни центрове и възли, транспортни и технически средства. (2) Звената и средствата на пощенските мрежи са организационно и технологично свързани с цел приемане, пренасяне и доставяне на пощенски пратки и извършване на пощенски парични преводи.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3.

Господин председател, ако ми разрешите, искам да направя процедурно предложение, тъй като в момента тук е заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Димо Москов, моля да бъде допуснат съгласно нашия правилник в пленарната зала.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3, който става § 4, и предлага следната редакция: „§ 4. В чл. 7 в текста преди т. 1 думите „въз основа на индивидуална лицензия или регистрация” се заличават.”

Тъй като няма направени предложения и допълнения по следващите параграфи, предлагам да ги изчета и гласуваме ан блок. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 10.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11, и предлага следната редакция: „§ 11. В чл. 12, ал. 1 думите „Председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения” се заменят с „Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията”.”

По следващия § 11 има предложение от народния представител Иван Иванов. Комисията подкрепя по принцип предложението по точки 3 и 4, а по точки 1 и 2 предложението се оттегля от вносителя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 11, който става § 12, и предлага следната редакция: „§ 12. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения: 1. В текста преди т. 1 думите „Председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения” се заменят с „Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията”. 2. Точка 1 се изменя така: „1. изготвя и внася за приемане от Министерския съвет проект за секторна пощенска политика за насоките за устойчиво развитие на пощенските услуги, на пазара на пощенските услуги и на пощенската инфраструктура;”. 3. Създава се нова т. 2: „2. изготвя и издава подзаконови нормативни актове, свързани с осъществяването на своите правомощия, предвидени в този закон;”. 4. Досегашната т. 2 става т. 3 и се изменя така: „3. представлява Република България във Всемирния пощенски съюз, както и в европейските и регионалните организации и структури в областта на пощенските услуги;”. 5. Създава се нова т. 4: „4. осигурява изпълнението на задълженията на Република България в областта на пощенските услуги, свързани с членството й в Европейския съюз и в международни организации;”. 6. Досегашната т. 3 става т. 5. 7. Създава се т. 6: „6. определя състава на Специализирания експертен съвет по маркоиздаване;”. 8. Досегашната т. 4 става т. 7 и в нея: а) в буква „а” думите „анализирането и прогнозирането” се заменят с „анализиране и прогнозиране развитието”; б) буква „в” се изменя така: „в) организиране и контролиране на дейността на националното маркохранилище и международния обмен на пощенски марки.”

Предлагам следващите два параграфа да бъдат гласувани ан блок поради факта, че няма направени предложения по тях. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 13. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 14.

По следващия § 14 има предложение от народния представител Иван Иванов. Предложението се оттегля. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 15.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Въпреки че съм оттеглил това предложение в комисията, длъжен съм да направя изказване пред вас, за да обясня мотивите, с които съм направил предложението и с които по-късно го оттеглих. Още повече, че впоследствие в тялото на закона има поне още 5-6 предложения, които са тематично свързани с това, което в момента разглеждаме, и които оттеглям последователно, по които, естествено, няма да се изкажа. Член 15 разглежда много важен въпрос, който трябва да бъде решен до 1 януари 2011 г., защото в края на 2010 г. изтича срокът, в който има монопол на „Български пощи” АД върху резервирания сектор на универсалната пощенска услуга. Тъй като в страната има области, в които осъществяването на пощенските услуги по неизбежност се извършва при икономически неизгодни условия, трябва да се реши въпросът: как операторът, който ще бъде определен и ще бъде задължен да извършва пощенските услуги на територията на цялата страна, включително при икономически неизгодни условия, ще бъде компенсиран за осъществяването на тази дейност в селища, където, знаете, има буквално по десетина души и където осъществяването на такава дейност е очевидно икономически неизгодно? Има два пътя, по който това може да бъде извършено – говоря за компенсирането на средствата за осъществяването на тази услуга при икономически неизгодни условия. Единият път е чрез субсидиране от държавата, тоест покриване на разходите от държавата - принцип, който постепенно се отхвърля от всички страни – членки на Европейския съюз. В някои страни – членки на Европейския съюз, вече е въведен принципът, който, между другото, се препоръчва от Европейската комисия – създаване на компенсационен фонд, което означава, че всички други оператори, които са на свободния либерализиран пазар на пощенските услуги, е необходимо съобразно своя дял върху пазарния сектор да внесат средства, за да компенсират разходите за предоставяне на пощенски услуги при икономически неизгодни условия. Именно това предложение, което съм направил, касае създаването на методика за изчисление на нетните разходи на оператор със задължение да извършва пощенски услуги при икономически неизгодни условия и принципите за създаване на компенсационния фонд. И сега твърдя, че текстовете, които съм предложил, са добри. Може някъде да бъдат променени, но те действително могат да бъдат приети. Но уважих мотивите, които изложи пред мен заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Първан Русинов, който поиска няколко месеца, за да може да се проведе обществено обсъждане, професионално обсъждане сред операторите и да се намери най-добрата формула. Заедно с това, искам да подчертая пред вас, той пое ангажимент пред комисията, че през пролетта на 2010 г. редактирани и обсъдени предварително с цялата гилдия текстове, касаещи компенсационния фонд и методиката за изчисление на нетни разходи, ще бъдат внесени като изменение на Закона за пощенските услуги в Народното събрание. Аз настоявах за този ангажимент, защото съм убеден, че, за да бъде пощенският сектор без вътрешно напрежение и проблеми, правилата, по които ще се създаде компенсационният фонд и методологията за изчисляване на нетните разходи на оператор със задължение за осъществяване на пощенската услуга при икономически неизгодни условия, трябва да бъдат известни шест месеца преди датата на пълна либерализация на резервирания сектор на универсалната пощенска услуга, тоест не по-късно от началото на м. юли 2010 г. Използвам случая, че друг представител на ръководството на министерството е в залата, за да подчертая отново, че този ангажимент както аз, така и комисията ще изискваме да бъде изпълнен от министерството, защото това ще бъде добър пример как в необходимото време преди разглеждането на закона той се внася, за да са известни правилата, по които ще работят пощенските оператори в условията на пълна либерализация на пощенския пазар. С това завършвам моето изявление и в същото време потвърждавам, че оттеглям както това мое предложение, така и последващи, които са тематично свързани с това основно предложение. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин Иванов! Не правя реплика, а изказване. Аз най-напред искам да кажа, че подкрепях всички предложения, които господин Иванов беше направил, защото това е една нормална европейска практика, която касае компенсирането на оператор, който извършва задължителната универсална услуга. Това е един важен елемент от функциите на пощите, така че те да достигнат всяка точка на страната и всяко едно населено място, както той каза. Досега държавата винаги отпускаше субсидия – неголяма, от порядъка на 2 млн. лв., за да се компенсират загубите от извършване на универсалната услуга. Не са ползвани досега от пощите, тъй като те имаха печалба от другите дейности, но аз мисля, че в ситуацията на криза много трудно може да се продължи с тази практика. Виждаме, че правителството се опитва да прави максимални икономии от субсидии, така че тук също стои въпросът какъв ще бъде въпросът за 2010 г. Защо говоря за 2010 г.? Господин Иванов каза, че това ще е необходимо от 2011 г. – не е вярно. И аз мисля, че с либерализациите, които предлагаме сега в този закон, конкуренцията спрямо определени сфери на пощенските услуги, на „Български пощи”, ще бъде много по-голяма, така че им предстои доста тежка работа, така да се каже, за подобряване на услугите, за да могат да се справят с конкуренцията. Това означава, че още от 2010 г. трябва да влезе в действие компенсационният фонд. Ако господин Иванов оттегли своето предложение това означава, че ще чакаме втора промяна в закона, за да има все пак някакво законово основание за създаването на този компенсационен фонд. И не смятам, че Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е право в това, че – дайте да не приемаме подобен текст, за да направим консултации. Има три месеца до края на 2009 г., когато подобни консултации с бранша могат да се направят и да се види каква трябва да бъде тежестта при определени дейности на операторите по отношение вноските, които трябва да се направят в този компенсаторен фонд. Затова аз апелирам към господин Иванов: не оттегляйте своето предложение! То е важно. В противен случай ще поставим пощите в много тежка ситуация някъде от м. март 2010 г. Най-малкото е, че сега правителството изтегля авансово не само дивидента, но виждам, че се опитва изцяло и печалбата да изтегли, която е в момента осчетоводена за последното шестмесечие. Това също ще създаде затруднения в тази кризисна ситуация. Аз апелирам: нека този въпрос сериозно да се обсъди и тези текстове да се запазят. Това ще даде възможност за запазване стабилното състояние на една от най-важните институции, може би единствената държавна институция, която вече остана единствена с присъствие във всяко едно населено място. Това е част от държавността. Нека да не си играем с тези неща. Благодаря.

Моята реплика е отправена към господин Мутафчиев: този въпрос беше дискутиран надълго и нашироко в комисията, но явно на Вас не Ви беше интересно да присъствате на цялата дискусия, за да разберете около какво точно се обединихме. Явно комисиите за Вас не са мястото, където трябва да се обсъждат тези промени, а се търси трибуната. Там стигнахме до този вариант като компромис, че при всички положения такъв фонд трябва да се създаде, но просто не сме дорасли с методиката и начина на разпределение на този фонд, за да можем още сега да го заложим и да бъде записан. По този въпрос – аз съм много против тези промени и този фонд да бъде насочен конкретно към субсидиране на „Български пощи”. Тук, до няколко дни, като излезе одитът за злоупотребите, които са правени в „Български пощи” сами ще се убедите, че на тях субсидия не им трябва. Всички ние ще бъдем много против да се дават такива 2 или 3 млн. лв. субсидия, а в същото време от „Български пощи” да изтичат едни средства по невидими начини. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, господин Мутафчиев! Наистина на група ние много сериозно разгледахме този въпрос – за създаването на компенсационния фонд. Наистина всички се обединихме около мнението, че в момента нямаме нормативна база, по която компенсационният фонд да работи. Бих могъл да споделя тук пред всички, че в Европейския съюз няма и практика, която да е наложена в това отношение. Доколкото зная две или три страни използват компенсационния фонд, затова Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията по никакъв начин не е бягало от отговорността за създаването на такъв фонд, но смятаме, и това е нашето мнение - на групата, че е по-добре да се изработи една нормативна база, по която няма да създадем едно отроче, което няма да може да работи, а ще създадем едни условия за използването по предназначение на този компенсационен фонд. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми колега Мутафчиев! Аз, разбира се, не си оттеглям заявеното вече искане да не се подлага на гласуване текста, както този, така и останалите, защото уважих аргументите на вносителя на основния текст на закона. Преди всичко искам да кажа, че компенсационният фонд не може в момента да започне да функционира, тъй като все още върху резервирания сектор на универсалната пощенска услуга има монопол от страна на „Български пощи” АД. Текстовете, които трябва да бъдат обсъдени и приети през пролетта на следващата година трябва да създадат правилата, по които ще се изчисляват нетните разходи, и правилата, по които ще функционира и ще бъде управляван в условията наистина на недискриминация, прозрачност и при пълна пропорционалност, този компенсационен фонд. Защо не може сега да функционира той? Защото не е определен пощенският оператор със задължение да извършва универсалната пощенска услуга на територията на цялата страна. Очевидно това ще стане следващата година. (Реплики.) Така е! Трябва да бъде всъщност направено тогава, когато е на хоризонта именно премахването на монопола, което ще стане от 1 януари 2011 г. Освен това искам отново да повторя, че все пак, ако ние желаем да се създадат правила в закона, които да бъдат уважавани, а не да бъдат непрекъснато обжалвани, трябва да се извърши сериозна подготовка с останалите пощенски оператори, които ще бъдат, а някои от тях и в момента са, на либерализирания пощенски пазар. Ще има и допълнителни, защото ще се отвори резервираният сектор. Искам все пак да кажа, че няма да отправя критика към Вас, но ще Ви кажа: фактът, че до момента няма такава подготовка в рамките на изминалите години – до момента няма – показва, че въпросът не е лесен за решаване. Нека да дадем тези шест месеца на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и нека през пролетта, както заявих, ако не бъдат подготвени промените, аз самият от тази трибуна в питане към министъра ще поискам той да изпълни този ангажимент. Благодаря ви.

Аз най-напред ще започна с отговор на сериозните реплики, тоест отзад напред. (Оживление.) Господин Иванов, прав сте донякъде, затова защото и сега има оператор, който извършва универсалната услуга. Затова се даваше субсидия. Въпросът е, че днес правим промяна в закона. Днес ние трябва да кажем: ще има компенсаторен фонд. Нека да кажем, че той ще действа от м. юни 2010 г. През това време да дадем възможност да се определи по какъв начин ще функционира този фонд. Това са девет месеца, примерно. Не е проблем, но защо трябва отново да правим промяна? Това значи, че ние не сме сигурни, че точно тази методика трябва да вкараме, за да компенсираме оператора, който ще извършва универсалната услуга. От друга страна, казвате, че няма определен оператор. Ами, по условията, които са за извършване на универсалната услуга, много е ясно кой ще бъде операторът и това ще бъде „Български пощи”. (Реплики от място на народния представител Иван Иванов.) Разбира се, че трябва решение, но защо трябва да отхвърляме едно законово предложение, което още сега трябва да бъде заложено? Или ще си променяме закона всяка година по няколко пъти, за да видим дали това трябва да го направим или не трябва. Това е една практика, с която по принцип бяхме всички съгласни – и нашето правителство, че трябва да се наложи. Не я налагахме затова защото знаете, че максимално се стремяхме да удължим монопола, независимо че имаше разногласия в сектора по тази политика и т.н. Нищо не пречи да заложим в закона създаването на фонда и той да започне да действа от м. юни следващата година. Що се касае до практиката на групите. Аз и в комисията го казах, не мога да възприема практиката, че председателят на комисията прави група, събира няколко народни представители и те правят предложения от името на парламентарната комисия. На господин Михов ще му кажа едно: радвам се, че бързо навлязохте в парламентарната практика, но тук е мястото, където всеки един трябва да изрази своята политическа позиция. Ако в комисията може да върви примерно гилотината на мнозинството и да изразиш включително това, че не желаеш да обсъждаш един или друг текст, или ще гласуваш против него и ще оставиш правото си в пленарната зала, не можете да казвате, че народните представители нямат право да говорят в пленарната зала. По този текст в комисията аз споделих своята позиция, господин Михов, така че хайде да не се учим на парламентаризъм, ами да работим в името на държавата. Благодаря ви. (Шум и реплики.)

Работете, присъствайте!

Уважаеми господин председателстващ, колеги! Създаването на компенсационния фонд или по-точно залагането му отсега, както каза господин Мутафчиев от м. юни, не е възможно, защото, за да има такъв компенсационен фонд, е необходимо да има донори, а тези донори към момента ги няма. В момента създаваме условията те да се появят на пазара и никой не може да каже дали към м. юни тези донори ще са реално действащи, достатъчно на брой и достатъчно мощни, за да могат да правят вноските в съответния фонд. Тоест, когато това нещо стане факт, тогава бихме могли да пристъпим към нови промени и създаването на такъв фонд. Благодаря ви за вниманието.

Господин Петров, напълно съм съгласен с Вас и затова предложих сега да го направим, защото ние с този закон вече частично либерализираме пазара. Именно това е поводът да кажа, че за следващата година трябва да сме готови с компенсаторния фонд, защото ясно са определени в една практика с компенсаторен фонд кои са субектите, които ще захранват този фонд, за да може единият оператор да извършва задължително тази услуга. Това са участниците в пазара, които се ползват от либерализацията на този пазар. Ще използвам момента да отговоря по отношение на компенсациите, защото тук това е важният въпрос. Господин Михов каза: „ние сега ще видим, ще направим проверка и да видите колко пари отиват и т.н.” Мисля, че и господин Иванов може да каже дали има източване на пощите. Това е една практика, която управляващите в момента се опитват да налагат - че, виждате ли, навсякъде става нещо. Има си отговорни лица, те ще си отговарят, ако са правили по принцип подобни неща, но не може непрекъснато да се говори, че в държавата някой нещо източва. Напротив, пощите до този момент компенсираха със собствени средства тези загуби, но оттук нататък и с акта, който се направи, че се взе предварително печалбата, това ще ги поставя в една по-тежка ситуация. Разберете, казвам ви го искрено, така че нека да го обмислим внимателно. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, господин Мутафчиев два пъти спомена моето име и аз ще се възползвам от правото си на изказване, тъй като нямам право повече да визирам неговото изказване. Въпреки това, ако това е позицията на колегите отляво, мисля, че те са две крайни и противопоставящи се. Хем приемаме закон, на който основната цел е да либерализира пазара, хем трябва да приемем компенсаторен фонд, който догодина да насочим към компенсиране на „Български пощи”. Записах си много ясно, в изказването си казахте: „Тъй или иначе единственият, който ще спечели универсалната пощенска услуга, ще бъдат „Български пощи”.” Тогава ние за какво правим закон, като отсега знаете кой ще бъде доставчикът на универсалната пощенска услуга? Ние приемаме закон, с който целим да либерализираме пазара, и съм много против отсега да приемем такъв компенсаторен фонд, който отсега знаем, че ще компенсира някакви загуби на „Български пощи”. Това беше преди 20 години, когато вземахме от частния сектор и давахме на държавата. Благодаря.

Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми господин Михов! Вземам отношение, тъй като в миналото Народно събрание бях член на Комисията по транспорт и съобщения и тогава надълго и нашироко се дискутираше Законът за пощите. Искам да кажа следното: либерализацията на пазара, която де факто ще стане след приемането на тези промени, е положителен елемент в пазарното стопанство, но от друга гледна точка според мен трябва да гледаме да защитаваме и правата на българските граждани. Известно е, че по малките села и градове няма интерес от частните фирми да се включат в този вид услуга, защото не е изгодна икономически. Затова и в 40-то Народно събрание ние удължихме срока, в смисъл приоритета на „Български пощи” да се занимават с тези гарантирани пощенски услуги именно за защита интересите на хората, които живеят в по-малките населени пунктове. Когато тук обсъждаме закона, трябва да мислим и за гражданите, не само за фирмите и какво ще донесе либерализацията. „Български пощи” имат някъде към 3600 пункта в цялата страна. Няма как за броени месеци, която и да е частна фирма да успее да разкрие толкова свои възможности, за да може да обслужва гражданите. Фондът има този смисъл – не да се субсидират „Български пощи” в името на оцеляването им в либерализирания пазар, а в интерес на защита на правата на българските граждани, които живеят по малките населени пунктове, затова идеята е този компенсационен фонд по принцип да го има в закона. Явно е, че ще има достатъчно време – шест или девет месеца, може и повечко време да се отдели, когато ще започне да действа, но това ще покаже и грижата на Народното събрание за тези български граждани. Благодаря.

Уважаеми колеги, по отношение на фонда се казаха достатъчно неща, но трябва да се знае, че в момента нямаме достатъчно готовност, а и не е нужно този компенсационен фонд да бъде въвеждан веднага. Чухме също така, че има ангажимент, поет от заместник-министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията – господин Първан Русинов, че това ще стане през пролетта на 2010 г. Ще подчертая, че самият ангажимент бе поет, но никой никъде не е казал, че ще бъде създаден такъв компенсационен фонд. Искам добре да му чуете. Това е една от възможностите. Другата възможност е да има държавно субсидиране. Това много добре го знаят всички, които присъстваха на заседанието на комисията. Това, че в три от държавите на Европейския съюз в момента е въведен този компенсационен фонд, не означава, че ще бъде въведен във всички страни, а и че във всички той функционира нормално. Затова аз смятам, че даденият срок от няколко месеца е напълно нормален и той ще бъде използван максимално добре, надяваме се, от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, да бъде всичко това подложено на широко обществено обсъждане, както и обсъждане в самата гилдия, за да бъде взето най-вярното решение. Всичко трябва да бъде ясно по начина на методиката, по която ще бъде направен съответният фонд, ако има такъв. Другият въпрос, на който искам да се спра е, че този законопроект днес нямаше да има нужда да се разглежда, ако в края на 2008 г. – ако не се лъжа 27 или 28 декември, този закон беше приет и тогава бяха внесени тези клаузи, които ние внасяме днес за либерализиране на пазара. Защото тогава не беше изпълнена една директива на Европейския съюз и сега се налага под угрозата от налагане на инфринджмънт, което означава, че ако ние не приемем този закон навреме, е възможно да бъдат наложени санкции на нашата страна, които могат да достигнат до 32 хил. евро на ден. Така че да се казва, че този закон се гледа още веднъж по еди-какви си причини и че в близко бъдеще ще се налага... извинявайте, господа отляво, можеше обаче да не се стигне до разглеждането на закона в днешния ден, ако бяха приети тези поправки в края на декември 2008 г. Благодаря.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 15, който става § 16, и предлага следната редакция: „§ 16. В чл. 15а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 2 думата „предоставяне” се заменя с „извършване”; б) в т. 4 думите „и удостоверения за регистрация” се заличават; в) създава се нова т. 5: „5. задълженията на операторите, извършващи неуниверсални пощенски услуги по чл. 38, т. 2 и/или 3, съгласно този закон;”; г) досегашната т. 5 става т. 6; д) досегашната т. 6 става т. 7 и в нея думите „пощенските мрежи, предназначени за предоставяне на универсалната пощенска услуга” се заменят с „пощенската мрежа на оператора със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга”; е) досегашната т. 7 става т. 8. 2. В ал. 2 думите „организира и” и „равнището на” се заличават, а накрая се добавя „въз основа на резултатите от измерването по чл. 36а, ал. 1.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 16, който става § 17, и предлага следната редакция: „§ 17. Член 15б се изменя така: „Чл. 15б. (1) При изготвяне на проекти на актове, предвидени в този закон, както и по други въпроси от обществена значимост за развитието на пощенските услуги, Комисията за регулиране на съобщенията провежда процедура за обществено обсъждане, като публикува съобщение за изготвения проект и мотивите за изготвянето му в национален ежедневник и на страницата си в интернет. (2) В съобщението по ал. 1 се посочват мястото, откъдето заинтересованите лица могат да получат проекта, и срок, не по-кратък от 30 дни от публикуването, в който те могат да представят писмени становища по него. (3) Комисията за регулиране на съобщенията проучва становищата и отразява приетите предложения. (4) Процедурата за обществено обсъждане приключва с публикуване на страницата на комисията в интернет на постъпилите становища, приетите предложения, местата и текстовете, в които са отразени приетите предложения и мотивите за неприетите.”

Предлагам следващите два параграфа да бъдат гласувани ан блок. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 18. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 19.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 19, който става § 20, и предлага следната редакция: „§ 20. В чл. 17 се правят следните изменения: 1. В ал. 1: а) в т. 2 думите „видове услуги от обхвата на универсалната пощенска услуга” се заменят с „начина, по който са решени”; б) т. 3 се отменя. 2. В ал. 2 думите „в информационния си бюлетин и в” се заменят с „на”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 20, който става § 21, и предлага следната редакция: „§ 21. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1 думите „разрешаваща извършването” се заменят с „за извършване” и думите „или на част от нея” се заличават. 2. Създават се нови точки 2 и 3: „2. издадена индивидуална лицензия за извършване на услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга; 3. издадена индивидуална лицензия за извършване на пощенски парични преводи.” 3. Досегашната т. 2 става т. 4 и в нея думите „издадено удостоверение за регистрация” се заменят с „подадено писмено уведомление”.”

В следващия параграф има предложение от народния представител Иван Иванов, което е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 21, който става § 22, и предлага следната редакция: „§ 22. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) създава се нова т. 5: „5. спазват изискванията за защита на личните данни;” б) досегашната т. 5 става т. 6 и се изменя така: „6. създават условия за осъществяване на наблюдение и контрол върху пощенските услуги от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи и Държавната агенция „Национална сигурност” и доставят, монтират, въвеждат в експлоатация и поддържат за своя сметка необходимите за дейността им технически устройства и софтуер и при необходимост осигуряват ползването им по възмезден начин от други пощенски оператори или ползват при необходимост по възмезден начин такива ресурси на други пощенски оператори;” в) досегашната т. 6 става т. 7 и в нея накрая се поставя запетая и се добавя „ал. 2”; г) досегашните точки 7 и 8 стават съответно точки 8 и 9. 2. В ал. 2 думите „Пощенските оператори на универсална пощенска услуга задължително застраховат” се заменят с „Пощенският оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга застрахова”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 22, който става § 23, и предлага следната редакция: „§ 23. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Пощенският оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга и пощенските оператори, лицензирани за извършване на услугите по чл. 39, т. 2 и/или 3 включват в общите условия на договора с потребителите: 1. обхват и характеристики на услугите, които извършват; 2. условия за достъп; 3. условия за приемане и доставяне на пощенски пратки, пощенски колети и пощенски парични преводи; 4. срок на доставяне на пощенските пратки, пощенските колети и пощенските парични преводи; 5. начин на заплащане; 6. права и задължения на потребителите и на пощенските оператори; 7. забранените за поставяне в пощенските пратки и пощенските колети вещества и предмети; 8. процедури по рекламации и обезщетения с конкретни размери на обезщетенията за забавени, изгубени, изцяло или частично повредени или ограбени пощенски пратки и пощенски колети и невръщане на сумата на наложения платеж на подателя; 9. ред за решаване на спорове; 10. други съществени условия по извършването и ползването на пощенските услуги. 2. Създава се нова ал. 3: „(3) Пощенските оператори, извършващи неуниверсални пощенски услуги по чл. 38, т. 2 и/или 3, включват в общите условия на договора с потребителите: 1. видовете услуги, които извършват; 2. условия за приемане и доставяне на пощенските пратки; 3. срокове за доставяне; 4. права и задължения на потребителите и на пощенските оператори; 5. забранени за поставяне в пощенските пратки вещества и предмети; 6. процедури по рекламации и обезщетения с конкретни размери на обезщетенията за забавени, изгубени, изцяло или частично повредени или ограбени пощенски пратки и пощенски колети и невръщане на сумата на наложения платеж на подателя; 7. ред за решаване на спорове; 8. други съществени условия по извършването и ползването на пощенските услуги.” 3. Досегашната ал. 3 става ал. 4. 4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „Пощенските оператори на универсална пощенска услуга или на част от нея” се заменят с „Пощенският оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга, пощенските оператори, извършващи услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга, и пощенските оператори, извършващи пощенски парични преводи”. 5. Досегашната ал. 5 става ал. 6. 6. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея думите „ал. 5” се заменят с „ал. 6”. 7. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея накрая се добавя „и ги публикуват на страницата в Интернет”. 8. Досегашната ал. 8 става ал. 9 и в нея думите „по търговия и” се заменят със „за”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 23, който става § 24 и предлага следната редакция: „§ 24. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинеи 1 и 2 се изменят така: „(1) Пощенският оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга осигурява достъп до пощенската си мрежа на пощенските оператори, извършващи услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга и на пощенските оператори, извършващи пощенски парични преводи, при условие на обективност и равнопоставеност и при спазване на техническите и технологични изисквания. За достъпа се сключват договори, в които страните договарят финансовите, конкретните технически, технологични и други условия и ред на свързване. (2) Пощенският оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга може да осигурява и договаря достъп до пощенската си мрежа и с пощенски оператори, извършващи неуниверсални пощенски услуги по чл. 38, т. 2 и/или 3, когато това е практически възможно.” 2. Създава се нова ал. 3: „(3) Пощенските оператори, извършващи услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга, могат да осигуряват и договарят взаимен достъп до пощенските си мрежи както помежду си, така и с пощенски оператори на неуниверсални пощенски услуги.” 3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така: „(4) При приемане, пренасяне и доставяне на пощенски пратки и извършване на пощенски парични преводи от пощенски оператори, сключили договор за достъп до мрежите си, всеки от операторите носи отговорност пред другия оператор за извършването на услугата само за своята част от приемането, пренасянето и доставянето.” 4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така: „(5) Пощенските оператори, извършващи пощенски услуги чрез договор за достъп до мрежите си, солидарно отговарят пред потребителите за вредите или щетите, настъпили при приемането, пренасянето и доставянето на пощенските пратки и извършването на пощенските парични преводи.” 5. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея: а) в изречение първо думата „операторите” се заменя с „пощенските оператори”, а думата „взаимен” се заличава; б) в изречение второ думите „дава становище на операторите за условията и реда за взаимния достъп” се заменят с „може да задължи пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга в определен от нея срок да сключи договор за осигуряване на достъп до пощенската си мрежа”. 6. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея думите „ал. 5” се заменят с „ал. 6”.”

В следващия параграф има предложение от народния представител Иван Иванов. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 25.

Тъй като в следващите няколко параграфа няма направени предложения, предлагам да ги гласуваме ан блок. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 26. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 27. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 28. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 29. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 30. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 31.

В следващият параграф има предложение от народния представител Иван Иванов. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 31, който става § 32 и предлага следната редакция: „§ 32. В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „основният пощенски оператор” се заменя с „пощенският оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга”, след думите „изпълнението на универсалната пощенска услуга” се добавя „включително”, думите „т. 12” се заменят с „т. 11”, думата „аналитичното” се заменя с „аналитично” и накрая се добавя „по видове услуги”. 2. В ал. 2 след думата „услуга” се поставя запетая и се добавя „включително”, а думите „с оглед” се заменят с „и”. 3. В ал. 3: а) В текста преди т. 1 думите „основният пощенски оператор” се заменят с „пощенският оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга”. б) В т. 1 след думата „услуга” се добавя „по видове услуги”.”

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Ние започнахме дебата за компенсационния фонд и тук отново един от текстовете показва, че е необходим и то го показва именно текстът на господин Иванов. Обърнете внимание какво се казва в него: „Пощенският оператор, задължен да извършва универсалната пощенска услуга, получава средства от компенсациите по чл. 15” – който ние отхвърлихме, „за покриване на нетните си разходи, произтичащи от задълженията му по чл. 24, ал. 1”. Задължения от този закон, които ние сега вменяваме, за това говорихме, и затова настоявах, че трябва да го има фонда. Господин Вълков, искам категорично да Ви кажа, че процедурата по „инфринджмънт” е нещо доста по-широко и по-голямо, така че в никакъв случай нямаше застрашаване, още повече този закон беше представен от Пламен Вачков още м. юни в предишния Министерски съвет и трябваше само да бъде преработен от вас.

Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин Мутафчиев! Не мога да се съглася с Вас, защото дори да бяха приети предложенията, които направих по компенсационния фонд, ако видите последната разпоредба в Преходните и заключителни разпоредби на закона, аз имам специално предложение всички тези текстове да имат действие и да влязат в сила от 1 януари 2011 г., което означава, че отлагането им в момента не променя датата, от която текстовете ще влязат в сила. Това, което аз казах и пак ще повторя, е, че всъщност се дава период, необходим на министерството, като в крайна сметка основен изпълнител на този закон, да проведе необходимите консултации с оглед да представи напълно изчистени текстове. Председателят на комисията господин Вълков каза, че дори има друга хипотеза – да се продължи с покриване чрез бюджета на разходите за осъществяване при икономически неизгодни условия на универсалната пощенска услуга. Аз обаче разбирам, че в условията на финансова криза, на силна рестрикция на бюджета за следващата година това сигурно ще има някакви последици и за по-следващите години. Това вероятно няма да стане, ще бъде чрез компенсационния фонд. Нека да дадем възможност на екипа на министерството, който буквално е от два месеца, действително зряло да подходи и да създаде текстове, които да бъдат приети с консенсус тук, а не както се казва чрез тези текстове – да ги накараме ад хок да ги приемат. Направил съм го с ясното съзнание, че тези текстове ще влязат в сила и трябва да влязат не по-късно от 6 месеца преди пълната либерализация на пазара.

Уважаеми колеги, уважаеми господин Мутафчиев! Вие сте прав, че в края на мандата на миналото правителство, може би в последната седмица наистина е внесен такъв Законопроект за пощенските услуги, който беше върнат след това за доработване. Интересно ми е, не знам дали сте гледали този законопроект, защото в него няма споменато нищо за този компенсационен фонд. Сега в момента твърдите и ни вменявате, че ние трябва да го приемем. Защо Вие тогава не го въведохте в този законопроект? Това ми е въпросът към Вас.

Най-напред, господин Вълков, искам да Ви кажа, когато казвате „Вие”, никога не обобщавайте и не прехвърляйте на един министър или на някой народен представител определена позиция. Всеки има своята позиция, включително в един колективен орган, какъвто е правителството, включително в една партия или парламентарна група. Така че аз винаги съм поддържал, тук има представители на Министерството на транспорта, че при отпадане на субсидията трябва да се търси вариант за компенсационен фонд. Точно това, което каза господин Иванов, че вероятно няма да се заложи субсидия, ме кара да мисля още по-сериозно, че още отсега трябва да въведем компенсационния фонд. Ако държавата не подкрепя универсалната услуга, кой ще я подкрепя тогава? Трябва да се намери начин и път, който да отговаря изцяло на европейските директиви, а това е компенсационният фонд, в колкото и малко държави, както Вие казвате, да е бил практика и т.н. Господин Иванов, съгласен съм с Вас, но до 2011 г. също ще се извършва универсална услуга и това, че по текстовете на този закон, един от операторите трябва да се лицензира за универсалната услуга и т.н., не значи, че тази услуга не носи загуби. Така че тези загуби ще бъдат за „Български пощи”. Аз за това говоря, разбирате ли? В момента се взима част от печалбата им. Ако загубата, която имаме от универсалната услуга „Български пощи”, не се компенсира с държавния бюджет, то тогава какво ще стане с това предприятие? Аз затова казах: след като няма да има допълнителна субсидия, дайте да направим фонда. Така че в никакъв случай не мога да се съглася, че 2011 г. е правилният вариант. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Всъщност използвам процедурата на изказване, защото в своята дуплика господин Мутафчиев каза неща, с които категорично не мога да се съглася. Първо, господин Мутафчиев предпоставя нещата, че тази година „Български пощи” ще бъдат на дефицит, тоест че техни разходи ще трябва да се покрият. Аз не зная той има ли такива индикации. Аз нямам. До миналата година бюджетът не е отпускал средства на „Български пощи”, те винаги бяха на печалба. До края на годината има още близо два месеца и половина. Няма основание да се говори по този начин, че се налага в бюджета да се заложат средства за компенсиране на нетните разходи при икономически неизгодни условия на „Български пощи”. От друга страна, отново повтарям, даже тези текстове да се гласуват, те ще влязат в сила чак от 1 януари 2011 г. Не е фатално сега, в момента непременно да се гласува този период. Аз смятам, че е в обществена полза текстовете да бъдат гласувани, след като гилдията ги приеме, и наистина намирам това за напълно нормално. И накрая, господин Мутафчиев, не ме дърпайте за опашката, защото знаете, че мога да кажа какво се случи в Четиридесетото Народно събрание. (Смях.) Да, не сте Вие виновникът за това, защото тогава Вие бяхте единствено министър на транспорта, но Вашият колега в правителството – Пламен Вачков, настояваше от 1 януари 2009 г. да се въведе пълната либерализация, без той и неговият екип да си направят елементарния труд да заложат в закона текстове, които да разпишат как ще се извърши тази либерализация, как ще бъдат компенсирани „Български пощи” – дали чрез бюджета, дали чрез Компенсационен фонд. Това действително беше едно безотговорно отношение и го казвам съвсем ясно: правителството на Сергей Станишев носи вина, че в момента се бърза с промени в този закон, за да не бъдем санкционирани от Европейския съюз. Що се отнася до компенсационния фонд отново повтарям, ние ще изискваме това в първата половина на следващата година и ако се приеме тази хипотеза, всъщност ще се реализира компенсационният фонд да бъде разписан в закона.

Аз не знаех, че имате опашка, господин Иванов, но оттук-натам ще я дърпам, обещавам Ви, когато не съм съгласен с Вас. (Реплика на народния представител Иван Иванов.) Господин Иванов, аз поставям въпроса именно за това – прав сте, когато има голяма печалба, включително и пощите са се отказвали от тази субсидия и това е било в интерес на държавата. Но с акта, който се прави в момента, че предварително пощите преотстъпиха на държавата цялата си печалба – тук вече стои въпросът с какво ще покриват онази загуба, която идва от универсалната услуга. Това е причината, поради която аз поставих въпроса. А Вие казвате – не, тази година няма да има допълнителна субсидия, тоест без значение как ще вървят нещата. Въпросът е откъде ще се вземат средства, за да може да се гарантира тази универсална услуга. Това е моят въпрос. Що се отнася до предложението. Да, прав сте и аз затова казах преди мъничко, че във всяка една партия, във всяка една парламентарна група има различни мнения и не можеш да казваш – абе, ти си с това мнение. И тогава, ако отпадна текстът за либерализацията, пак беше благодарение на Министерството на транспорта, като принципал на „Български пощи” и на голяма част от депутатите от левицата – и господин Божинов е тук, той беше един от хората, който предложи текстовете. И успяхме фактически да създадем условия за един по-дълъг период – 2011 г., когато сега вече подготвяме и тези текстове. Смятам, че нямаме различия. Не се чуваме и нещо не се разбираме. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Мутафчиев, наистина не се чуваме! Аз казах каква вина и отговорност носи предишното българско правителство на Сергей Станишев. Аз не говорих за господин Божинов. Да, той беше един от авторите на законопроекта, с който беше удължен срока, в който монополни права върху резервирания сектор на универсалната пощенска услуга има именно „Български поши” АД. Нека да се чуваме наистина добре. Говорим за правителството, защото Пламен Вачков беше член на правителството и не изпълни своите ангажименти и ни постави в ситуация, когато просто трябва в крачка да променим закона, макар и частично, защото ще бъдем санкционирани от Европейския съюз. Що се отнася до това, че „Български пощи” АД ще внесе своите печалби на държавния бюджет, това ще бъде направено след покриване на всички разходи на „Български пощи”, включително при неизгодни условия в някои от районите на страната. Защото ако печалбата се изчислява по друг начин, тя е фиктивна, тя не е реална печалба. Касае се за внасянето на реалната печалба. На трето място, дори и да гласуваме тези текстове, кажете ми как те ще влязат в сила в рамките на тази година? Не могат да влязат! Вие непрекъснато повтаряте това, което за мен е очевидно. Очевидно! Първо, трябва да се проведе конкурс, да се определи кой ще бъде операторът, който ще извършва пощенските услуги при икономически неизгодни условия, след това – механизмът за неговото компенсиране. Очевидно това ще стане в рамките на следващата 2010 г. Въпросът, който повдигате, не е коректно поставен.

По следващия параграф има предложение от народния представител Иван Иванов, което се оттегли. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 32, който става § 33 и предлага следната редакция: „§ 33. В чл. 29а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „Основният пощенски оператор” се заменят с „Пощенският оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга”, думата „изпълнението” се заменя с „извършването”, а след думата „услуга” се добавя „включително”. 2. В ал. 2 думите „по видове услуги и общо от осъществяване на универсалната пощенска услуга” се заменят с „от извършването на универсалната пощенска услуга както общо, така и по видове услуги” и думите „т. 12” се заменят с „т. 11”.”

Господин председател, предлагам следващите два параграфа да бъдат гласувани ан блок. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 34. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 34, който става § 35.

По следващия параграф има предложение на народния представител Иван Иванов, което се оттегли. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 35, който става § 36 и предлага следната редакция: „§ 36. В Глава трета, Раздел ІІ се създава чл. 31а: „Чл. 31а. Пощенският оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга образува цени за осигуряване на достъп до пощенската си мрежа, съгласно правила, определени с наредбата по чл. 15, ал. 1, т. 19.”

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! „Преди няколко дни министър-председателят си позволи в едно телевизионно предаване да отправи обидни квалификации и обвинения по отношение на Българската социалистическа партия, на нейните членове и симпатизанти – изявление, израз на липса не само на политическа култура и демократично мислене, изявление, което не държи сметка за мястото на Българската социалистическа партия и в по-далечната, и в по-близката история на България.

Днес не е петък.

И това са думи на министър-председател на държава-член на Европейския съюз, на лидер, макар и неформален още, на партия, имаща претенции да бъде част от демократичната общност. Очевидно е, че след маргинализирането на десните политически формации активността на господин Борисов е ориентирана единствено към левицата в България. Тези изявления са насочени срещу най-голямата политическа партия в България, в момента втора политическа сила в българския парламент. Напомняме, че Българската социалистическа партия е член на най-голямото политическо семейство в света – на Социалистическия интернационал и пълноправен член на Партията на европейските социалисти, със свои представители в Европейския парламент.

И на комунистическия.

Всичко това говори за безсилие да се приемат алтернативни тези и освен отсъствие на демократична култура е проява на политическа истерия. Всъщност идеята за ненужността на политическите партии я има в историята, но е отречена от нея в условията на многопартийност и политически плурализъм, утвърдени не само като конституционни принципи, но и като обществена нагласа в последните години. Тук неизбежно стои въпросът къде е днешна България – в Европа на Двадесет и първи век или десетилетия назад във времето на острото политическо противопоставяне? Парламентарната група на Коалиция за България държи да подчертае следното: Първо, с тези изявления грубо се погазват основни принципи и норми в политическия живот на демократична България. Чрез тях се създава разделение в обществото, настройват се граждани срещу граждани и политическото озлобление се превръща в политика. Второ, днес българското общество трябва да избира между подкрепата на безотговорното политическо говорене в първо лице, единствено число, на политическите барикади и противопоставяне, на гражданската вражда и гонения пред България на европейските и демократични свободи, на плурализма и многопартийната демокрация. Трето, предупреждаваме, че с тези изявления се извършва подмяна на действителните теми на обществото, действителните проблеми на днешна България: мерките за борба срещу кризата, растящата безработица, замразените доходи, неспособността за решаване на важни икономически и външнополитически въпроси. Като изразяваме остро възмущение от подобни изявления на министър-председателя, заявяваме, че Българската социалистическа партия и Парламентарната група на Коалиция за България ще отстояват съвременното разбиране за демократични свободи, политически и социални права на гражданите, че ще бъдем основна и безкомпромисна алтернатива на днешното дясно управление, на всички решения, които не са в полза на мнозинството български граждани, ще настояваме за стриктно спазване не само на буквата, но и на духа на Конституцията. С тази декларация още веднъж заявяваме, че многопартийният плурализъм е достижение в историята на България, което нито един политик, нито една политическа сила може да поставя под съмнение. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми представители на медиите, уважаеми представители на Коалиция за България, господин Миков, господин Станишев! Преди да вляза в залата, след като видях, че се появявате в парламента, за нас беше ясно, че ще има декларация от тази трибуна. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Но защо не бяхте тук от сутринта, господин Станишев, когато имаше дебати по законодателни инициативи на парламента – това, което е в прерогатива и в компетентността на Народното събрание, а именно – да твори закони и да упражнява парламентарен контрол? От името на Парламентарната група на ГЕРБ призовавам всички народни представители в тази зала да се въздържат тази трибуна да се използва за хленчене и за правене на разбор по отношение на предавания по националните телевизии. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Уважаеми колеги, мястото за такъв разбор и оценка е на друго място, не тук, от тази трибуна. Тези, които желаят да правят такива изказвания и декларации, нека да използват пресконференциите, съобщенията до медиите и способите, възприети до момента от цялото общество и от политическите партии в страната. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Каква процедура беше това?! (Шум и реплики от КБ.)

Уважаеми колеги! Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 36, който става § 37, и предлага следната редакция: „§ 37. В чл. 32 думите „т. 8” се заменят с „т. 7” и думите „при достъпни” се заменят с „на достъпни”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 37, който става § 38, и предлага следната редакция: „§ 38. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, т. 2 думите „пощенските оператори, извършващи универсална пощенска услуга или част от нея” се заменят с „пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга”, а думата „предоставянето” се заменя с „извършването”. 2. В ал. 2 думата „Предоставянето” се заменя с „Извършването” и думите „или на част от нея” и „в нормативно определените срокове” се заличават. 3. В ал. 3 след думите „местата за достъп” се добавя „до пощенската мрежа” и след думата „потребителите” се добавя „и отговарят на нормативите по чл. 15, ал. 1, т. 12”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 38, който става § 39, и предлага следната редакция: „§ 39. В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в текста преди т. 1 след думата „следните” се добавя „пощенски”; б) в т. 1 буква „в” се отменя; в) т. 3 се отменя. 2. В ал. 3 след думата „бъде” се добавя „и”, а думите „и да достига до границата за тегло, определена в актовете на Всемирния пощенски съюз” се заличават. 3. В ал. 4 пред думите „ал. 2” се добавя „по”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 40.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 41.

Комисията предлага да се създаде нов § 42: „§ 42. В Глава четвърта, Раздел І се създава чл. 36а: „Чл. 36а. (1) Пощенските оператори, извършващи универсална пощенска услуга, осигуряват за своя сметка ежегодно извършване на измерване изпълнението на нормативите по чл. 15, ал. 1, т. 7 от независима организация при условия, които съответстват на действащите стандарти за качество на пощенските услуги. Специфичните технически условия по измерването се съгласуват с Комисията за регулиране на съобщенията. (2) Пощенските оператори, извършващи универсална пощенска услуга, предоставят резултатите от измерването по ал. 1 на Комисията за регулиране на съобщенията до 30 април на следващата година заедно с ежегодния доклад във връзка с изпълнението на издадените им индивидуални лицензии.”

Предлагам следващите три параграфа да бъдат гласувани ан блок. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 43. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 44. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43, който става § 45.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 46, и предлага следната редакция: „§ 46. Член 39 се изменя така: „Чл. 39. Индивидуална лицензия по смисъла на този закон е индивидуален административен акт, който се издава за: 1. извършване на универсалната пощенска услуга на територията на Република България от оператор със задължение за такава услуга; 2. извършване на услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга, на територията на Република България или на част от нея; 3. извършване на пощенски парични преводи на територията на Република България или на част от нея.”

Предлагам следващите параграфи да бъдат гласувани ан блок: комисията подкрепя текста на вносителя за § 45, който става § 47; за § 46, който става § 48 и за § 47, който става § 49.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 48, който става § 50, и предлага следната редакция: „§ 50. В чл. 43 се правят следните изменения: 1. В ал. 1: а) в текста преди т. 1 думите „универсалната пощенска услуга или на част от нея” се заменят с „услугите по чл. 39, т. 2 и/или 3”; б) в т. 2 думата „услугите” се заменя с „видовете услуги”; в) в т. 3 думата „началото” се заменя с „предполагаема дата”. 2. В ал. 2: а) точка 5 се изменя така: „5. актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър”; б) в т. 6 думите „на територията на цялата страна, отговарящи по брой и гъстота на нуждите на потребителите” се заличават.”

Предлагам следващите три параграфа да бъдат гласувани ан блок: комисията подкрепя текста на вносителя за § 49, който става § 51; за § 50, който става § 52 и за § 51, който става § 53.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 52, който става § 54, и предлага следната редакция: „§ 54. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „комисията по чл. 44, ал. 1” се заменят с „комисията по чл. 44” и думите „универсалната пощенска услуга или на част от нея” се заменят с „услугите по чл. 39, т. 2 и/или 3”. 2. В ал. 2: „а) в текста преди т. 1 след думата „лицензия” се добавя „за извършване на услугите по чл. 39, т. 2 и/или 3” и думите „комисията по чл. 44, ал. 1” се заменят с „комисията по чл. 44”; б) точки 2 и 3 се отменят.”

Предлагам следващите няколко параграфа да бъдат гласувани ан блок: комисията подкрепя текста на вносителя за § 53, който става § 55; за § 54, който става § 56; за § 55, който става § 57; за § 56, който става § 58 и за § 57, който става § 59.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 58, който става § 60, и предлага следната редакция: „§ 60. В чл. 52 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „универсална пощенска услуга или на част от нея” се заменят с „услугите по чл. 39”. 2. Алинеи 3 и 4 се отменят.”

По следващия параграф има предложение от народния представител Иван Иванов. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59, който става § 61.

По следващия параграф има предложение от народния представител Иван Иванов. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 60, който става § 62, и предлага следната редакция: „§ 62. В чл. 54 се правят следните изменения и допълнения: 1. В текста преди т. 1 думите „основния пощенски оператор” се заменят с „пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга”. 2. Създават се нови точки 1-7: „1. задължително извършване на универсалната пощенска услуга на територията на цялата страна; 2. осигуряване на достатъчна гъстота на местата за достъп до пощенската мрежа като се отчитат нуждите на потребителите и условията за доставяне на пощенските пратки и на пощенските колети по чл. 36; 3. изпълнение на нормативите за качество на универсалната пощенска услуга и ефикасността на обслужване по чл. 15, ал. 1, т. 7; 4. осигуряване ежегодно извършване на измерване на нормативите по чл. 15, ал. 1, т. 7 от независима организация, съгласно чл. 36а, ал. 1; 5. спазване на правилата за осигуряване на достъп до пощенската мрежа на лицензирания; 6. предоставяне на цената на универсалната пощенска услуга по видове услуги за съгласуване от лицензиращия преди датата на тяхното прилагане; 7. представяне на цените за осигуряване на достъп до пощенската мрежа за съгласуване от лицензиращия”. 3. Досегашната т. 1 става т. 8 и в нея думите „за универсалната пощенска услуга” се заменят с „и прилагане на система за разпределение на разходите за универсалната пощенска услуга по видове услуги”, а след думите „пощенска услуга” се поставя запетая и се добавя „включително”. 4. Досегашните т. 2, 3, 4, 5, 6 и 7 стават съответно т. 9, 10, 11, 12, 13 и 14. 5. Досегашната т. 8 става т. 15 и в нея думата „приемане” се заменя с „обмен”. 6. Досегашната т. 9 става т. 16 и в нея накрая се поставя запетая и се добавя „ал. 2”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 61, който става § 63, и предлага следната редакция: „§ 63. В чл. 55, ал. 2 в текста преди т. 1 след думата „лицензии” се поставя запетая и се добавя „издадени за извършване на услуги по чл. 39, т. 2 и/или 3”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 62, който става § 64.

В следващия параграф има предложение от народния представител Иван Иванов. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, а по т. 2 се оттегли. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 63, който става § 65, и предлага следната редакция: „§ 65. В чл. 57 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в текста преди т. 1 след думата „лицензия” се поставя запетая и се добавя „издадена за извършване на услуги по чл. 39, т. 2 и/или 3”; б) в т. 1 думите „финансова или техническа невъзможност на лицензирания да извършва дейността си” се заличават; в) т. 2 се изменя така: „2. при неизпълнение на изискванията за пощенската сигурност, посочени в чл. 53, т. 2, както и по предложение на компетентните органи, когато са установили действия на лицензирания, които застрашават националната сигурност;”. 2. В ал. 3 думите „универсална пощенска услуга или на част от нея” се заменят с „услуги по чл. 39, т. 2 и/или 3”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64, който става § 66.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 65, който става § 67, и предлага следната редакция: „§ 67. В чл. 59 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) текстът преди т. 1 се изменя така: „(1) Неуниверсалните пощенски услуги по чл. 38, т. 2 и/или 3 се извършват на територията на Република България или на част от нея след подаване на писмено уведомление по образец до Комисията за регулиране на съобщенията, което съдържа:”; б) т. 1 се изменя така: „1. идентификационни данни на лицето;” в) създават се т. 3 и 4: „3. лице и данни за контакти; 4. дата на започване на дейността.” 2. В ал. 2: а) в т. 1 думата „актуално” се заличава и накрая се поставя запетая и се добавя „издадено не по-късно от 3 месеца преди подаване на уведомлението”; б) точки 4 и 5 се отменят. 3. Алинеи 3-10 се изменят така: „(3) Уведомлението се подава на български език в два екземпляра. (4) В случай на непълнота на уведомлението в 14-дневен срок от получаването му Комисията за регулиране на съобщенията писмено уведомява лицето да отстрани непълнотите в 7-дневен срок. (5) След като установи, че уведомлението е надлежно подадено, Комисията за регулиране на съобщенията вписва лицето в публичен регистър за оператори, извършващи неуниверсални пощенски услуги по чл. 38, т. 2 и/или 3, който се публикува на страницата на комисията в интернет. (6) Операторът, извършващ неуниверсални пощенски услуги по чл. 38, т. 2 и/или 3, може да поиска писмено от Комисията за регулиране на съобщенията издаване на удостоверение за вписване в регистъра по ал. 5. (6) Операторът, извършващ неуниверсални пощенски услуги по чл. 38, т. 2 и/или 3, може да поиска писмено от Комисията за регулиране на съобщенията издаване на удостоверение за вписване в регистъра по ал. 5. (7) Комисията за регулиране на съобщенията издава удостоверението в 14-дневен срок от постъпване на искането. (8) За издаване на удостоверение по ал. 6 се заплаща административна такса в размер, определен по реда на чл. 63. Към искането се прилага документ за платена такса. (9) Удостоверение по ал. 6 не се издава, ако не е приложен документ за платена административна такса. (10) Операторът, извършващ неуниверсални пощенски услуги по чл. 38, т. 2 и/или 3, уведомява Комисията за регулиране на съобщенията за всяка промяна на данните от уведомлението по ал. 1 в 14-дневен срок от настъпване на промяната. 4. Алинеи 11 и 12 се отменят.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 66, който става § 68.

В следващия параграф има предложение на народния представител Иван Иванов. Комисията подкрепя предложението по т. 2, а по т. 1 предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 67, който става § 69, и предлага следната редакция: „§ 69. В чл. 60 се правят следните изменения: 1. Текстът преди т. 1 се изменя така: „Чл. 60. Пощенските оператори, уведомили Комисията за регулиране на съобщенията за извършване на неуниверсални пощенски услуги по чл. 38, т. 2 и/или 3 са длъжни да:”. 2. Точка 5 се изменя така: „5. създават условия за осъществяване на наблюдение и контрол върху пощенските услуги от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция „Национална сигурност” и доставят, монтират, въвеждат в експлоатация и поддържат за своя сметка необходимите за дейността им технически устройства и софтуер и при необходимост осигуряват ползването им по възмезден начин от други пощенски оператори или ползват при необходимост по възмезден начин такива ресурси на други пощенски оператори;” 3. В т. 8 думите „услуги от обхвата на универсалната пощенска услуга” се заменят с „услугите по чл. 39”.

В следващия параграф има предложение на народния представител Иван Иванов, което е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 68, който става § 70, и предлага следната редакция: „§ 70. В чл. 61 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинеи 1 и 2 се изменят така: „(1) Пощенски оператор, извършващ неуниверсални пощенски услуги по чл. 38, т. 2 и/или 3 може да прекрати извършването им, за което писмено уведомява Комисията за регулиране на съобщенията. (2) В случай че Комисията за регулиране на съобщенията установи неизпълнение на задълженията по чл. 60, тя уведомява пощенския оператор, извършващ неуниверсални пощенски услуги по чл. 38, т. 2 и/или 3 в 14-дневен срок след установяването, като определя срок, не по-кратък от един месец от уведомяването, за изразяване на становище и отстраняване на неизпълнението.” 2. Създават се ал. 3-7: „(3) В случай че пощенският оператор по ал. 2 не преустанови неизпълнението в срока, посочен от Комисията за регулиране на съобщенията, тя налага глоба или имуществена санкция съгласно този закон. (4) Комисията за регулиране на съобщенията може да вземе решение за преустановяване дейността на пощенския оператор, извършващ неуниверсални пощенски услуги по чл. 38, т. 2 и/или 3, в случай че е установено системно нарушение на задълженията по чл. 60. (5) Комисията за регулиране на съобщенията с решение преустановява дейността на пощенския оператор, извършващ неуниверсални пощенски услуги по чл. 38, т. 2 и/или 3, в случай че е установено системно нарушение на Закона или на издадените въз основа на него актове. (6) Решенията по ал. 4 и 5 подлежат на обжалване пред Върховния административен съд. (7) Пощенският оператор по ал. 1 може да подаде уведомление за извършване на същите неуниверсални пощенски услуги не по-рано от шест месеца от датата на влизане в сила на решението за преустановяване на дейността.”

Предлагам следващите два параграфа да бъдат гласувани ан блок. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 69, който става § 71. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 70, който става § 72.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 71, който става § 73 и предлага следната редакция: „§ 73. В чл. 62 се правят следните изменения: 1. В ал. 2: а) в т. 1 думите „универсална пощенска услуга или на част от нея” се заменят с „услуги по чл. 39”; б) в т. 2 думата „универсална” се заличава; в) в т. 3 думите „ал. 3” се заменят с „ал. 5”. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Пощенските оператори, извършващи неуниверсални пощенски услуги по чл. 38, т. 2 и/или 3, заплащат еднократна такса за издаване на удостоверение за вписване в регистъра по чл. 59, ал. 5.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 72, който става § 74.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 73, който става § 75 и предлага следната редакция: „§ 75. В чл. 64 се правят следните изменения: 1. В ал. 1: а) в текста преди т. 1 думата „регистрация” се заменя с „издаване на удостоверения за вписване в регистъра по чл. 59, ал. 5”; б) в т. 1, буква „а” думите „Държавната агенция за информационни технологии и съобщения” се заменят с „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията”; в) в т. 2, буква „а” думите „Държавната агенция за информационни технологии и съобщения” се заменят с „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията”; г) в т. 3, буква „а” думите „Държавната агенция за информационни технологии и съобщения” се заменят с „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията”. 2. В ал. 2 думите „Държавната агенция за информационни технологии и съобщения” се заменят с „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията”, а думите „точки 1, 6, 9 и 11” се заменят с „точки 1, 3, 7, 9 и 11”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 74, който става § 76 и предлага следната редакция: „§ 76. В чл. 65 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „цените на услугите, включени в” се заменят с „цената на”. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Цената на универсалната пощенска услуга по видове услуги се образува от пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга при спазване изискванията на наредбата по чл. 66, ал. 1 и на методиката по чл. 15, ал. 1, т. 13.” 3. В ал. 3 думите „Операторите на универсална пощенска услуга предоставят цените” се заменят с „Пощенският оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга предоставя цената”, а думите „влизането им” се заменят с „влизането й”. 4. В ал. 4 в началото се добавя „Пощенските оператори, извършващи услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга, и”. 5. В ал. 5 думите „пощенските оператори на универсална пощенска услуга или на част от нея да преработят цените” се заменят с „пощенския оператор със задължение за извършване на универсална пощенска услуга да преработи цената”, думата „тяхното” се заменя с „нейното”, а думите „т. 14” се заменят с „т. 13”.

Предлагам следващите пет параграфа да бъдат гласувани ан блок. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 75, който става § 77. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 76, който става § 78. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 77, който става § 79. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 78, който става § 80. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 79, който става § 81.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 80, който става § 82 и предлага следната редакция: „§ 82. Член 72 се изменя така: „Чл. 72. (1) Продажбата на пощенски марки, които не са извадени от употреба, се извършва по номинална стойност на територията на Република България. (2) Продажбата на пощенски продукти с отпечатан върху тях специален знак за цената за заплащане на пощенските услуги, които не са извадени от употреба, се извършва по обозначената върху тях цена. (3) Продажбата по алинеи 1 и 2 се осъществява от пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга и от други лица по договор с него.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 81, който става § 83.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 82, който става § 84 и предлага следната редакция: „§ 84. В чл. 74 думите „Председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения” се заменят с „Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията”, а думите „и пощенските продукти със знак за цена по чл. 71 и 73” се заменят с „по чл. 71”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 83, който става § 85 и предлага следната редакция: „§ 85. В чл. 75 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Пускането и изваждането от употреба на пощенски марки се извършват със заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, информация за което се публикува в страницата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията в Интернет и в пощенските служби на пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга. Издаването и пускането на пощенските продукти се извършва също със заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.” 2. В ал. 2 думите „председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения” се заменят с „министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията”, думата „упълномощено” се заменя с „оправомощено”, а думите „и пощенски продукти” се заличават.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 84, който става § 86 и предлага следната редакция: „§ 86. Член 76 се изменя така: „Чл. 76. Условията и редът за издаване, пускане и изваждане от употреба на пощенски марки и специални пощенски печати, както и за продажбата им за употреба се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съгласувано с министъра на финансите. Условията за издаването и пускането в употреба на пощенски продукти, както и продажбата им, се извършва със същата наредба.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 85, който става § 87 и предлага следната редакция: „§ 87. В чл. 77 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Пощенският оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга използва датни клейма за подпечатване на пощенските марки, на пощенските продукти с отпечатан върху тях специален знак за цената за заплащане на пощенските услуги, на пощенските пратки и на документите за приемане и предаване на пощенски пратки, както и за приемане и изплащане на пощенски парични преводи.” 2. Създава се нова ал. 3: „(3) Пощенските оператори, лицензирани за извършване на услуги по чл. 39, т. 2 и/или 3 използват датни клейма за подпечатване на пощенските пратки, на документите за приемане и доставяне на пощенски пратки, както и за приемане и изплащане на пощенски парични преводи.” 3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така: „(4) Всички типове отпечатъци на пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга и на пощенските оператори, лицензирани за извършване на услугите по чл. 39, т. 2 и/или 3 се предоставят на Комисията за регулиране на съобщенията в срок 20 дни преди въвеждането им в употреба. При изваждане от употреба на всеки тип отпечатък пощенските оператори уведомяват Комисията за регулиране на съобщенията в срок 20 дни преди изваждането му от употреба.” 4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „пощенски оператори на универсална пощенска услуга” се заменят с „пощенските оператори” и думата „регистрирани” се заменя с „предоставени по реда на ал. 4”.”

Господин председател, предлагам следващите два параграфа да бъдат гласувани ан блок. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 86, който става § 88. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 87, който става § 89.

По следващия параграф има предложение от народния представител Иван Иванов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 88, който става § 90 и предлага следната редакция: „§ 90. В чл. 80 се правят следните изменения: 1. В ал. 1: а) в текста преди т. 1 думите „обхвата на” се заличават и думите „основния пощенски оператор” се заменят с „пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга”; б) точка 1 се изменя така: „1. вътрешни служебни пощенски пратки на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Комисията за регулиране на съобщенията и пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга, свързани с кореспонденцията с Всемирния пощенски съюз и международните органи и организации, и органи за регулиране, регламентиране и координация на пощенските услуги;” в) в т. 2 навсякъде думите „слепи граждани” се заменят с „незрящи и слабовиждащи лица”; г) в т. 3 след думата „пратки” се добавя „и пощенски парични преводи”. 2. Алинея 2 се отменя.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 89, който става § 91, и предлага следната редакция: „§ 91. В чл. 85 се правят следните изменения: 1. В ал. 1: а) в текста преди т. 1 думите „на универсална пощенска услуга или на част от нея” се заличават; б) точка 3 се изменя така: „3. неспазване на сроковете за доставяне на пощенските пратки и на пощенските парични преводи, посочени в общите условия на договора с потребителите;”. 2. В ал. 3 думите „основния пощенски оператор” се заменят с „пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 90, който става § 92.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 91, който става § 93, и предлага следната редакция: „§ 93. В чл. 87 в текста преди т. 1 думите „Пощенските оператори на универсална пощенска услуга или на част от нея” се заменят с „Пощенските оператори”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 92, който става § 94.

По следващия параграф има предложение от народния представител Иван Иванов. Комисията подкрепя предложението по ал. 1 и ал. 2, а по ал. 3 бе оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 93, който става § 95, и предлага следната редакция: „§ 95. В чл. 93 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 запетаята след думите „пощенският оператор” се заличават и се добавя „задържа пратката и”, а думите „оперативно-техническата” се заличават. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) При отказ или при липса на отговор извършващият проверката уведомява оператора, отговорен за пренасянето и доставката на пратката, а той съответните компетентни държавни органи за разпореждане на следващи действия.”

Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Както чухте, две от моите предложения по § 93 са приети. Вземам думата по третото – неприето в разискванията предложение, и впоследствие оттеглено от мен. Тъй като имаше сериозна дискусия и гласовете бяха разделени почти поравно, съм длъжен да ви информирам какви бяха мотивите за включването на това предложение и мотивите, за да го оттегля. Искам да ви го прочета. То се съдържаше в чл. 93 със създаването на ал. 3, която да гласи: „(3) Входящи международни пощенски пратки, съдържащи оръжие за колекционерски и спортни цели, се предават на получателя на мястото на откриване при представяне на законоустановените документи.” Искам да ви кажа преди всичко, първо, че съм природозащитник, второ, никога не съм държал в ръцете си оръжие нито за колекционерски, нито за спортни цели, още повече по някакъв начин да се възползвам от такива оръжия. Но като народен представител смятам, че не трябва да има дискриминирани съсловия в страната при осъществяване на пощенските услуги. В продължение на години колекционери, както и хора, занимаващи се със спортен лов, протестират, че реално по никакъв начин не могат да получат по пощата оръжие, което е за колекционерски или спортни цели. В хода на разискванията бяха изтъкнати три аргумента против моето предложение. Беше казано, че в предшестващ текст на закона има изрична забрана. Това не е така, забраната в закона е, че се забранява поставянето на огнестрелни оръжия в пощенски пратки. Тук не се касае за поставяне на огнестрелни оръжия в пощенски пратки на територията на страната, а за външно получаване – това са входящи международни пощенски пратки с колекционерско или спортно оръжие. Вторият аргумент беше, че не може да бъде транспортирано оръжие, независимо от неговата цел, без придружител на територията на страната. Точно за да не бъде транспортирано на територията на страната, изрично е заявено, че се предава на получателя на мястото на откриване, тоест на митническия контрол, когато пратката се отваря и директно се предава без никакво транспортиране на територията на страната. И на трето място, че може да се злоупотреби и се изпратят оръжия не за колекционерски или спортни цели. Злоупотребата не е въпрос на пощенската пратка. Човек, пренасяйки си оръжие от чужбина, може да злоупотреби по същия начин. Тук въпросът е на контрола, който митниците извършват както върху пощенските пратки, така и по отношение на входящия пътникопоток, ако пренася оръжие. По тази причина и като смятам, че наистина това е нерешен въпрос в Закона за пощенските услуги, направих такова предложение. Независимо че съм убеден, че текстът е перфектен, оттеглих предложението си, защото считам, че би трябвало да се проведат консултации между представители на Министерство на вътрешните работи, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както и на Българския ловно-рибарски съюз, за да може преди всичко представителите на МВР да приемат текст във вид, който да позволи въпросът да бъде решен и в същото време да бъде общоприемлив. Като имам предвид, че буквално до пролетта на следващата година ще има следваща промяна в Закона за пощенските услуги, свързана с либерализация и създаване на компенсаторни инструменти за целта, смятам този въпрос да бъде решен. Дотогава има шест месеца. Правя това изказване, за да ви информирам за тази липса в закона, която трябва да бъде решена, а не за да отварям дебат по този повод. Потвърждавам, че оттеглям предложението си към момента. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Чувствам се все едно сме на събиране на групата, като гледам, така че можем да си говорим по-открито и спокойно. Аз бях един от противниците на тази идея за промяна в закона за пренасяне на оръжие в колетните и пощенските пратки поради простата причина, че такова бе и становището на Министерството на вътрешните работи. Мисля, че националната сигурност е приоритет за всички нас, отколкото либерализиране на един режим с неясен характер – да позволим да се пренася каквото и да било оръжие по пощенски пратки. Другото съображение беше това, че предложението на господин Иванов беше да се позволи за колекционерско или ловно оръжие, което трудно би се доказвало във всеки един момент. Или за всяка такава пратка трябва да присъстват хора от МВР или други специализирани институти, които да проверяват всяко едно оръжие дали е за колекционерски, дали е за ловни или за други нужди. Да не говорим, че абсолютно всички фирми, които са оператори на територията на Европейския съюз, не за универсални пощенски услуги, така наречените куриери, имат забрана според всички директиви за пренос на каквото и да било оръжие, всякакви опасни взривни вещества и така нататък. Ако се прочетат тези директиви, ще стане ясно, че тези хора няма как да получат такава пратка по простата причина, че няма кой да им я изпрати. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Михов, ако се касае за злоупотреба с такова оръжие, то всички хора, които в момента притежават ловно оръжие, могат да злоупотребят. Ако Ви е направило впечатление, част от нещастните случаи, някой път и умишлено, се извършват с ловно оръжие. Ако следваме Вашата логика, ловът в България трябва да бъде забранен, за да няма никаква опасност, както Вие казвате, за националната сигурност. Това дали ще влезеш в страната с лека кола и в багажника на колата си носиш оръжие за ловни цели, или чрез пощенска пратка на входа на Република България ще бъде доставено това оръжие, няма абсолютно никаква разлика. И в двата случая Гранична полиция и митниците са длъжни да осъществят контрол – това са органите, които ще проверят дали оръжието е за ловни цели, или е бойно оръжие. Те са тези, които ще разпознаят двата вида оръжие и ще се произнесат. И в единия, и в другия случай, ако се касае за бойно оръжие, то ще бъде конфискувано, независимо дали вие го носите до себе си – на седалката на колата и влизате с него в страната, или ви е пренесено от пощенския оператор и на входа ще ви бъде конфискувано. Не трябва да се казват неща, които не са верни. В Европейския съюз има редица страни – аз веднага ще Ви кажа, една от най-големите е Германия, в която този въпрос е решен по начина, по който аз го предлагах. Не забравяйте, че Германия е страна с 53 години опит в Европейския съюз. Ние сме на третата година в Европейския съюз. Досега Германия не е счела, независимо че е имала много тежки периоди в собствената си история – много по-тежки от България, за необходимо да прилага рестриктивни мерки. Освен това, не бива да се размахва понятието „национална сигурност” по всякакъв повод, защото това действително стряска. Ние сме законодатели и трябва точно да преценим кои са правата на хората и кои са техните отговорности. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, колеги! Уважаеми господин Иванов, най-вероятно много от нещата, които казвате, са така. Мисля, че ние не сме тук да защитим интереса на много малка група хора или оператори, които биха имали желание или са видели, че това е една пазарна ниша, в която могат да се намесят - в прекарването на такъв вид пратки или по-конкретно на оръжие. И сега в закона е уредено как може да се транспортира оръжие, как може да се получи от друга държава, има си митнически органи и така нататък. Като говорите за Германия, хубаво е, освен това, което казвате, да кажете, ако знаете, кой е основният им оператор на такъв вид услуги и дали се осъществява такава дейност. Най-лесното е да се каже – да, в Германия се прави. Как се прави? В Германия това е уредено, но не чрез пощенски пратки, а по съвсем различен начин. Всички оръжия се движат по съвсем различен режим. Да не говорим, че това ще противоречи на всички нови разпоредби, които влязоха в Закона за авиопревозите. Там не е позволено каквато и да е пратка да има оръжие. По съвсем различен режим пътуват оръжията. Благодаря.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 94, който става § 96, и предлага следната редакция: „§ 96. В чл. 94 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думата „подзаконовите” се добавя „нормативни”. 2. В ал. 2 след думата „транспорта” се добавя „информационните технологии и съобщенията”, а думите „Държавната агенция за информационни технологии и съобщения” се заличават.”

Предлагам следващите два параграфа да се гласуват ан блок. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 95, който става § 97. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 96, който става § 98.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 97, който става § 99, и предлага следната редакция: „§ 99. В чл. 100, ал. 2 думата „регистрация” се заменя с „чл. 38, ал. 2 и/или 3” и думите „т. 1-7” се заличават.”

Предлагам следващите три параграфа да бъдат гласувани ан блок. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 98, който става § 100. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 99, който става § 101. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 100, който става § 102.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 101, който става § 103, и предлага следната редакция: „§ 103. В чл. 105 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „с прилагането на този закон и” се заменят със „със спазването на този закон и с прилагането на”, след думите „неточна информация” се добавя „или не предостави информация в срока, който може да бъде определен в искането” и числата „100” и „1000” се заменят съответно с „500” и „2500”. 2. В ал. 2 думите „този закон и” се заменят със „спазването на този закон и по прилагането на”.”

Предлагам следващите четири параграфа да бъдат гласувани ан блок. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 102, който става § 104. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 103, който става § 105. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 104, който става § 106. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 105, който става § 107.

По следващия параграф има предложение на народния представител Иван Иванов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 106, който става § 108, и предлага следната редакция: „§ 108. В Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 4 се изменя така: „4. „Място за достъп” е пощенска служба на оператора, където подателите предават и операторът приема пощенските пратки и пощенските парични преводи, както и пощенски кутии и други устройства за обществено ползване, поставени на обществено място или в помещенията на пощенските оператори.” 2. В т. 5 думите „(писмо и/или пощенска карта) е” се заменят с „(пряка пощенска реклама, писмо и/или пощенска карта) е пощенска пратка, която съдържа”. 3. В т. 9 думите „оператор на универсална пощенска услуга” се заменят с „пощенски оператор, лицензиран за извършване на услуги по чл. 39, т. 3” и думите „или трансфер на суми от авоар на една текуща сметка в друга” се заличават. 4. В т. 11 думата „оператора” се заменя с „пощенския оператор”. 5. Точка 16 се отменя. 6. Точка 22 се отменя. 7. В т. 23: а) в изречение първо след думата „кореспонденцията” се поставя запетая и се добавя „защита на личните данни”, а след думата „нарушения” се добавя „и престъпления”; б) изречение второ се изменя така: „Тези мерки се осъществяват чрез съответните структури, квалифициран персонал и технически средства.” 8. Точка 24 се изменя така: „24. „Икономически неизгодни условия” са условията, при които извършването на универсалната пощенска услуга на територията на цялата страна, включително и в труднодостъпните райони, води до финансови загуби за пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга.” 9. Създават се т. 28, 29, 30 и 31: „28. „Стационарна пощенска станция” е основен елемент на пощенските мрежи, организиран в самостоятелни помещения, където чрез технологично свързани помежду си работни места от длъжностни лица на пощенския оператор се извършват всички услуги, включени в универсалната пощенска услуга, неуниверсалните пощенски услуги и други търговски дейности. 29. „Мобилна пощенска станция” е елемент на пощенските мрежи, организиран в помещения на специализирани транспортни средства, където длъжностни лица извършват всички пощенски услуги, включени в универсалната пощенска услуга в няколко населени места по уточнен маршрут и график. 30. „Пощенско агентство” е организирано в самостоятелно помещение работно място в населено място без стационарна пощенска станция, където длъжностно лице на определен пощенски оператор извършва определени пощенски услуги. 31. „Изнесено пощенско гише” е организирано работно място за извършване на пощенски услуги в помещение, където се предлагат и друг вид обществени услуги. Правото за извършване на пощенски услуги се предоставя въз основа на договор с определен пощенски оператор.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 107, който става § 109.

„Допълнителна разпоредба”. Комисията подкрепя текста на вносителя.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 108, който става § 110.

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя.

Предлагам следващите два параграфа да бъдат гласувани ан блок. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 109, който става § 111. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 110, който става § 112.

Комисията предлага да се създадат § 113 и § 114: „§ 113. В Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (обн., ДВ, бр. …) в Приложение към чл. 9, ал. 1, т. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 34 се изменя така: „34. Извършване на универсалната пощенска услуга или на услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга.” 2. Създава се т. 34а: „34а. Извършване на пощенски парични преводи.”

„§ 114. В Закона за платежните услуги и платежните системи (обн., ДВ, бр. …) в чл. 124, ал. 2 думите „председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения” се заменят с „Комисията за регулиране на съобщенията”.”

В следващия параграф има предложение от народния представител Иван Иванов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 111, който става § 115, и предлага следната редакция: „§ 115. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник” с изключение на разпоредбата на § 109, т. 2, която влиза в сила от 1 януари 2011 г.” Благодаря за вниманието и търпението.

Уважаеми председателстващ Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да бъде допуснат в залата председателят на Комисията за защита от дискриминация господин Кемал Еюп.

„СТАНОВИЩЕ относно Годишния отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация през 2008 г. На свое редовно заседание, проведено на 15 октомври 2009 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите обсъди Годишния отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация през 2008 г., внесен в Народното събрание на основание чл. 40, ал. 5 от Закона за защита от дискриминация. Докладът бе представен от господин Кемал Еюп, председател на Комисията за защита от дискриминация, който изложи основните аспекти от дейността на комисията. Той подчерта, че комисията работи не само с жалби и сигнали, но има и правомощия да се самосезира по особено значими обществени проблеми. Увеличението на разгледаните жалби и сигнали от създаването на комисията до 2008 г. е нараснало значително. За 2006 г. са разгледани общо 296 броя, за 2007 г. – 649, тоест повече от два пъти, за 2008 г. – 710, и за 2009 г. до 1 октомври – 746. Най-много жалби са от сферата на труда, като се започне от обявите с поставена възрастова граница и други условия за определено образование, конкурсите по време на трудова дейност, различно заплащане за еднакво положен труд по пол и други. По-големият брой на образуваните преписки говори за осведомеността на българския гражданин и търсенето на необходимата консултантска помощ. Тези данни не означават, че дискриминацията се е увеличила, а се дължат най-вече на активната разяснителна дейност на комисията, добрата й работа с медиите и участието й в редица международни проекти. Господин Еюп информира, че комисията разполага с екип от специалисти, който следи за изпълнение на решенията както в частта за внасяне на санкции и глоби, така и на предписанията. Комисията работи в добро партньорство с неправителствения сектор, с държавните институции и учебните заведения в областта на превенцията. През изминалата година Комисията за защита от дискриминация е получила много високи оценки за развиваната от нея дейност и от страна на международни организации и европейски институции, като всички те са впечатлени от правомощията, капацитета и ефективността на работата й. Традиционно са поддържани добри взаимоотношения със Съвета на Европа, с Организацията за сигурност и сътрудничество, с Европейската комисия. В областта на превенцията са организирани семинари, разяснителни кампании и открити приемни, финансирани от спечелени европейски проекти. По препоръка на Европейската комисия са проведени и два семинара за полицейски служители, както и с практикуващи юристи от районни съдилища, адвокати, прокурори от Върховния административен съд, Върховния касационен съд, като лектори са били представители на европейските институции. След представяне на доклада в хода на проведените дебати бяха поставени въпроси към господин Еюп. Като най-важни от тях се откроиха следните. Дали все още съществува дискриминация по отношение на ромското малцинство, зададен от народния представител Юнал Лютфи. Народният представител Николай Петков запита какъв е подходът и критериите за самосезиране на комисията и не са ли твърде малко само четири случая за самосезирането й през 2008 г.. Народният представител Борислав Стоянов постави въпроса за липсата в доклада на ясна финансова отчетност. В заключение народните представители се обединиха около становището, че и през 2008 г. Комисията за защита от дискриминация е продължила успешно да се утвърждава като активен фактор за защита на правата на гражданите. След проведеното обсъждане Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите с 14 гласа „за” и 3 гласа „въздържали се” прие за сведение Годишния отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация през 2008 г. и го предлага на Народното събрание да приеме за сведение Годишния отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация.”

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Относно Годишния отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2008 г., който бе представен в комисията, мога да кажа, че аз съм гласувал „въздържал се”. Искам да представя пред вас и мотивите, които ме накараха да гласувам по този начин. Буди недоумение фактът, че от проведени 39 заседания при 9 членен състав на комисията тя е извършила за една година само 4 самосезирания и те са извършени въз основа на публикации в медиите. При представянето на Годишния отчет на комисията господин Еюп на зададен въпрос може ли да конкретизира тези 4 самосезирания, не можа да каже по какъв признак са извършени те. А в самия доклад те са посочени. Две от тях са извършени относно сексуален тормоз, но, забележете какъв е резултатът – по-късно едната преписка е спряна, за да се установи от прокуратурата дали има престъпление, а другата е прекратена, без да са посочени мотивите за това. Третата преписка е образувана по признак възраст. Тя също по неясни причини е оставена след това висяща. По признак човешки геном, това е четвъртата преписка, по същия начин е образувана преписка, след което отново по неясни причини тя остава висяща. Безпокойство относно отчета предизвиква и липсата на ясна финансова отчетност на комисията. Финансовата дейност е разгледана твърде семпло, като не са посочени основните приходи и разходни пера в детайли, като разходи за заплати, възнаграждения и осигурителни вноски, както и за капиталови разходи. Утвърденият бюджет по разходната част е определен на база 52 щатни бройки, но съгласно Правилника за управление и дейността на комисията щатните бройки са 77. Въпреки обективните предпоставки за завишаване на разходната част на бюджета за следващата година, този факт е спестен в доклада, което граничи с опит за спестяване на информация на народните представители. А това за мен като народен представител от ГЕРБ е недопустимо. В отчета на комисията се споменава и за доброто й взаимодействие с ръководствата на областите и общините. Извършена е актуализация на общинските координатори за работа по въпросите на дискриминацията, при което с единични изключения общините са определили своите представители. Незнайно защо обаче въпреки декларираното добро взаимодействие с местните власти, към края на 2009 г. в 9 области са осигурени помещения за представители на комисията, а са назначени само 6 регионални представители. С изключение на необходимостта от привеждане на помещенията във вид, годен за работа, не са посочени други причини, поради които щатът все още не е запълнен. В заключение, аз като народен представител призовавам моите колеги от Парламентарната група на ГЕРБ и всички останали, които са съгласни с изложените мотиви, да гласуват „въздържал се” по отношение приемането на Годишния отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация. Благодаря ви.

Благодаря, господин председател. Дами и господа, господин Еюп! Вземам отношение като един от членовете на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. Ще направя изказване, а не реплика към господин Белишки. Този отчет, който беше предоставен по акуратен начин, имаше достатъчно време да се огледа от всички народни представители. Генералният извод, който може да се направи е, че всъщност Комисията за защита от дискриминация е имала доста сериозна работа – не просто като обем, а и като комплекс от казуси, които трябва да решава, имайки предвид включително и това, че хипотезите при интерпретацията на един или друг казус са били доста различни. От отчета е видно, че има ясна тенденция по отношение на броя на казусите. Това не е единственият критерий за оценка на работата на комисията. Ако през 2006 г. са били двеста и няколко, за годината само до 1 октомври 2009 г. са 710, доколкото се сещам. Имайки предвид това, имайки предвид още няколко неща, а именно, че тази комисия освен контрол за защита и превенция на дискриминация има и други функции. Какво имам предвид? Имам предвид, че заедно с регионалните си структури тя има и институционална помощ по отношение на определени казуси на определени населени места. Забележете, изпълнява функции и на контрол за изпълнение на задължителните предписания. В постоянна връзка е с международни институции и то не какви да е, а за да унифицира критериите си, и нормативната уредба, по която работи със Съвета на Европа, със Съвета за сътрудничество, с Европейската комисия. Забележете също, че тези международни институции имат много добра оценка за дейността на Комисията за защита от дискриминация. Казвайки всичко това искам да изразя своето несъгласие по конкретните казуси, които каза господин Белишки. На всички от тях беше даден резонен отговор от господин Кемал Еюп като председател на тази комисия. Ако му се даде възможност, всички казуси, аргументи и мотиви, които той изтъкна и призова да не се гласува този отчет, той може по адекватен начин да ги обобщи и отговори. Обобщавайки всичко казано искам да ви припомня, че тази комисия беше създадена на база на Закона за защита от дискриминация, приет преди повече от пет години. Самата комисия работи вече повече от четири години. Имайки предвид, че Комисията за защита от дискриминацията е абсолютно деполитизиран и независим орган, самата възможност ние като народни представители да дадем отношение – било то и чрез гласуване, трябва да ви напомня няколко неща, имайки предвид ситуацията и в какви времена живеем. Движението за права и свободи е партията, която навремето възникна и сега развива точно това – на базата на демократични ценности, които са актуални все още, особено отчитайки, както ви казах, времето и ситуацията, в която живеем. По отношението към понятия като право на човека и дискриминация, отношенията на всеки един от нас към свободите и към рестрикциите им, само по себе си е оценка за зрелостта на демокрацията в тази държава. Индиректно това го правим чрез оценката за работата на такава институция като Комисията за защита от дискриминация. На пръв поглед както ви казах, че в началото буди тревога делът и растежът на казусите, които разглежда тази комисия. При една механична интерпретация би породило и безпокойство. Виждате ли казусите растат? Това означава, че демокрацията е застрашена, че дискриминацията има почва в тази държава. То не е така. При една правилна интерпретация на въпроса се стига до логичния извод, че всъщност поради разяснителната и активната дейност на комисията казусите са увеличени, имайки предвид информацията, която достига до всеки гражданин на Република България. Ползвайки това като аргумент ще продължа нататък. Уважаеми колеги, в България все още има ситуации и казуси, които мога без притеснение да използвам определения като „крещящи” по отношение на своята дискриминационна насоченост. Не говоря по сензитивни нови за обществото теми като раса, етнос и национална принадлежност. Не, за по-тривиални теми говоря. Говоря по професия, по образование, особено по пол. Ето заради това самата тази оценка, която ние ще дадем чрез гласуването си за работата на тази комисия, е оценка за демократичните устои на държавата и второ, оценка за обозримо бъдеще по отношение на тези ценности, които са фундаментални за едно общество, което претендира да е зряло общество с уравновесени ценности и с балансиран подход към тези теми. Ето заради това ви призовавам обратното – игнорирайки и абстрахирайки се изцяло от политическите аспекти – с такова впечатление останах, с такъв привкус остана интерпретирането на темата от господин Белишки, да подкрепим отчета на Комисията за защита от дискриминация. Благодаря за вниманието.

Да.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Кърджалиев, Вие споменахте, че комисията била надпартийна и деполитизирана. Вие като говорите тези работи не знам вярвате ли си?! Днеска се наслушах на много такива неща. За каква деполитизирана комисия говорите пред всички? В управлението на тази комисия има само ваши партийни кадри – бивши, настоящи депутати и т.н.! За каква надпартийна, деполитизирана комисия говорите? Всички комисии, които защитавате вече два месеца – вие не ги защитавате като дейност, а защитавате вашите кадри, които са вътре. Създавали сте комисии само и само, за да им търсите някаква работа. Огледайте се! Имайте малко морал и говорете нещата ясно! Комисията за защита от дискриминацията и други комисии, които са харчили по 5, по 10 млн. бюджет, а всъщност не знаят за какво са били създадени. Имало четири самосезирани, от които три забравени и само една си спомняли. Затова ли са изхарчени 5 млн. от държавния бюджет или за Комисията „Кушлев” – изхарчени са 5 млн. а 0 лева са влезли? Това са такива измислени комисии, които вие сте ги създавали за вашите кадри, за да отчитате нещо. Благодаря ви.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Уважаеми господин Кърджалиев, бяхме заедно на заседанието на комисията и на въпроса на господин Николай Петков колко са самосезиранията, цялата комисия беше свидетел, че тогава господин Еюп ни даде пример, даже който не фигурира в отчета, който е представен. Нека бъдем точни. Аз не отричам това, което комисията е получила като оценка от международните организации и т.н. Не искам и в случая да правя политика от това. Както каза колегата преди малко, тук става въпрос за това как се харчат народните пари. Не може при 2 млн. 600 хил. лв. в разходната част, които стават 2 млн. 800 хиляди, и след това да ни се отчитат някакви икономии и т.н. В крайна сметка, съгласете се, че за една година девет области подсигуряват помещения. Преди малко получих от онази страна реплика, че боядисват помещенията. Значи такива хора са си намерили - да ги боядисват, и назначаваме само шест човека. В същото време отчитаме, че с областните и с общинските структури – всичко е на шест, правим семинари, лекции. И накрая какво? Нищо – 3 милиона вън, резултатът - никакъв. Благодаря ви.

Благодаря, господин председателстващ. Дами и господа, колеги! Господин Михов, първо ще Ви обърна внимание върху това как е дефинирана точката в дневния ред, а именно - Годишен отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация през 2008 г. Неслучайно, и то на няколко пъти подчертах дебело да се абстрахирате от политическата интерпретация на този въпрос. Защото Вашата реплика по същество значеше директно, че в България няма нужда да съществува въобще тази комисия. Вероятно ще дойде и това време. Аз не споря. В развитите демокрации, когато говорим за по-висок жизнен стандарт, за приоритетите на икономиката, тези теми наистина са наистина на заден план. Аз ви обръщам внимание върху това - вижте какви избори минаха през последните 2-3 години, вижте тези наистина отчетливи казуси – мога и да ви кажа конкретни примери по отношение на дискриминация при намирането на работа, при заемането на определен пост. От тази гледна точка тази оценка е необходима, за да съществува една такава институция. Недейте привежда всичко до това да се сочат само пороците на миналото управление, да се говори изцяло в този стил, с тази лексика, да се ползва такъв инструментариум. Защото ако не е рано, то може би малко по-късно с целия стил на интерпретация по този начин, и то по такива сериозни теми за обществото, ще станете досадни просто на това общество! (Реплики от ГЕРБ.)Аз ви моля за адекватно отношение към темата, която дефинирах в началото. Благодаря.

Интерпретацията я обърнахте според мен.

Интерпретацията е, че нищо не сте работили, защото комисията е пълна с турци. Тъй като в нашето политическо пространство турците са винаги дискриминирани, винаги погрешно се интерпретира – те имат Движение за права и свободи и като че ли нито нямат нито права, нито свободи. Ние нямаме Движение за права и свободи, ние имаме „Атака”. Понеже Движението за права и свободи, превръщайки се моментално, откакто е организирано, в турска националистическа партия, предизвика и появата и на българска националистическа партия. Нямаше как! И сега вие на тази цялата работа като приказвате тук и като протестирате и като викате - когато излязох в миналото Народно събрание и ви казах, че сте такава партия, думкахте по банките. Но това няма значение, истината не може да се скрие. Защото тази комисия не е политизирана, а е етнизирана. Тя е пълна с турци, вероятно има и цигани – нищо лошо, нищо лично. Обаче не може да са дискриминирани само турците и циганите, а българите да не са - в турските, в смесените райони те са дискриминираните, и при назначаването на работа. Всички тези намеци, които се правят, обикновено се правят в посока квотен принцип – защо нямало турци–офицери в полицията, защо нямало турци–офицери в армията, защо нямало тук, защо нямало там? Ами, няма, защото като дойде квотният принцип, идва Босна и Херцеговина и започва да се лее кръв! Квотният принцип винаги води дотам. И аз съм съгласен да има Комисия по дискриминацията, „Атака” винаги ще бъде за проблемите на дискриминацията, само че истинската дискриминация за всички български граждани, а не да се отбираме да държим речи за възродителни процеси и да размахваме това плашило 20 години. Затова „Атака” ще гласува против този доклад на комисията, тъй като той е фалшив. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, обладани от дух на веселие! Да, всички ние сме весели, само че темата, която разискваме, никак не е весела, а тезите, които чухме, наистина навяват на съвсем нерадостни изводи.

На какво?

Изводите, които се налагат, специално след последното изказване на проф. Станилов, са тъжни, бих казал, за днешната действителност в България, с които партия „Атака” диктува поведението на управляващата партия ГЕРБ по определени казуси, които са от жизнено значение. (Възгласи: „Е-е-е!”.) Да, уважаеми колеги – при условие, че този доклад, доколкото знам, е бил гласуван и одобрен, ако не се лъжа, от водещата Комисия по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, сега изведнъж учудващо мнозинството в лицето на политическа партия ГЕРБ излиза тук чрез двама свои оратори и с абсолютно изсмукани от пръстите измислени доводи се опитва да обоснове своето преобръщане на 180 градуса, явно за да достави удоволствие на „Атака”. (Възгласи: „Е-е-е!”) Уважаеми колеги, опитайте се да бъдете обективни, опитайте се да съобразявате вашите позиции наистина с оглед на конкретния казус, който се обсъжда, конкретната точка, а не да кокетничите и да пускате гювеч, както се казва, на „Атака”, за да бъдат те щастливи. (Реплики от ГЕРБ.) Това, че комисията се е самосезирала четири пъти, значи оттам вадите извода, че тя не работи. А защо не погледнете колко пъти е била сезирана и с колко казуса се е занимавала по принцип?

Колко?

Защото самосезирането е само един от начините за сезиране на комисията.

Колко?

И той по-скоро е предвиден като изключение, както и за повечето органи, например омбудсманът има възможност да се самосезира.

Колко?

Само че явно на вас ви харесва това, че цифрата е малка – четири, дайте сега да я изтъкнем като аргумент, че комисията не работи. Просто не звучи сериозно. Второ, всеки нов орган, уважаеми колеги, виждаме вече ясно изразената тенденция, вие правите тотална чистка на всички тези независими държавни органи, които останаха единствено незасегнати от вълната на 5 юли т.г., и търсите поводи отляво-отдясно, оттук-оттам, от девет кладенци вода, за да обосновете това, че отхвърляте поред на номерата всеки доклад, който дръзне да бъде внесен от един такъв орган за одобрение в Народното събрание. Не остана нито един орган, внесъл своя отчет, и вие да не сте го отхвърлили! РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Стига сте крали! Значи толкова сте работили.

Уважаеми колеги, пожелавам ви наистина органите, тези от тях, които оцелеят, да заработят така, че и вие да бъдете доволни, да бъдат доволни и онези, които ще дойдат след ГЕРБ в управлението на държавата. Стара максима е, че всеки настоящ е бъдещ бивш и който го забравя, после горко се кае. Нищо не е вечно на този свят, така че не зачерквайте така лековато всичко, извършено преди, само защото е било извършено от други. Опитайте се да намерите все пак и позитивното в свършеното,...

То няма такова.

... защото България, българската история не започва на 5 юли 2009 г. За да бъде създадена тази комисия, има дълга история, с която би било добре вашите оратори да се запознаят, преди да излязат и цитират тук, че имало четири самосезирания, незапълване на щата, ремонти тук и там и дайте заради това да зачеркнем всичко. Тази комисия е необходима, важна, тя е изискване на Европейския съюз, създадена е по изричното настояване на Европейския съюз. Има специална директива на Европейския съюз от 2000 г., която задължава всички страни членки да създадат подобни независими държавни органи. България беше първата държава, която създаде истински независим орган с такива широки правомощия, стигайки дотам с тези правомощия, освен с разследване тя да излиза със задължителни предписания към всички засегнати лица, включително държавни органи и институции. Затова неслучайно България винаги е сочена за пример на всички международни форуми. Второ, господин Станилов направи тук изказване, абсолютно изсмукано от пръстите. Господин проф. Станилов, не знам дали сте гледали щатното разписание и имената на хората – било членове, било администрация на комисията, за да направите извода, че е пълна с турци, цигани и т.н. Убеден съм, че ако бяхте си направили труда да го направите, нямаше да изстреляте това фриволно твърдение, което направихте тук. То е продиктувано от ясни подбуди: дайте да представим още един път един независим държавен орган като креатура на дадена партия и т.н., само защото нейният председател носи небългарско име. Моля да бъдем малко по-обективни и по-отговорни, когато правим подобни обобщаващи изказвания! Уважаеми колеги, призовавам ви този път да подходите малко по-държавнически, малко по-обективно! Тук разглеждаме годишен доклад за 2008 г. За 2009 г. ще има нов доклад, който ще съдържа други цифри. Всеки нов държавен орган, създаван в България, е имал нужда от време, за да се установи, набере администрация, придобие опит, да го опознае обществото. Заслужава поздравления специално кампанията на комисията за популяризиране на нейната дейност. Неслучайно нараства броят на казусите, защото хората започват да знаят, че съществува такъв орган, че съществуват възможности да се оплачат, когато се чувстват дискриминирани. Вместо да адмирираме подобен подход, се опитваме сега, използвайки такъв повод, да зачеркнем всичко направено. Призовавам ви, макар да знам, че е такава повелята, директивата – на тотално съсичане на всички независими държавни органи, нека поне един път да бъдем обективни и се абстрахираме от тези чисто политически пристрастия. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Казак! Нямаше да правя реплика и да се изказвам, но мисля Вие насочихте нещата в друга посока. Когато тук се гласува, не знам да гласуваме да я има или не комисията. Напротив, лично аз съм твърдо убеден, че тази комисия е много необходима. Както каза и колегата от „Атака”, тук не става дума за някакви действия само срещу малцинствата. Аз разбирам комисията така: тя се отнася за всички българи. Обикаляйки преди години в районите със смесено население, съм на мнение, че на много места правата на българите са нарушени. Не знам дали тази комисия е сезирана и дали е работила по такива въпроси? Тук искам отново да подчертая следното. Не става въпрос дали на нас ни харесва или не тази комисия. Дори ще обърна внимание на това: не става дума само за тази комисия, а за всички, за болшинството от комисиите сме дебатирали и смятаме, че те са необходими, създадени са да работят и са необходими. Друг е въпросът доколко са си свършили работата. Дали е имало смисъл от изхарчените пари за тези комисии, както и за предишните. Като човек от бизнеса ще ви кажа директно: дали този труд е заслужавал, предплатен, в смисъл дали не са похарчени много повече пари от направеното. Пак повтарям: не става дума дали ни харесва тази комисия, дали Вие или друг колега ни харесва. Въпросът е дали се харесва на нашите избиратели. Ние затова сме тук – да защитим дали изхарчените пари са по предназначение и дали е свършена работата. Нека не изопачаваме нещата, че сега ще гласуваме дали да съществува комисията. Мисля, че сега даваме оценка само на работата на тази комисия. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Радвам се и бих се радвал наистина, ако е така, ако казаното от Вас е истинската подбуда, която ви води при обсъждането и гласуването на този доклад. Но специално от репликата, която направи господин Михов, не излезе така, да не говорим за изказването на „Атака”, което не приписвам на Вас. Силно се надявам, че Политическа партия ГЕРБ не споделя елементарните възгледи, изказани тук от партия „Атака”. Надявам се искрено, че вие ще продължите работата по утвърждаването на такъв независим държавен орган, който да се занимава със съществуващите проблеми, свързани с дискриминация на различни признаци в България. Затова ви помолих за малко повече обективност. Казахте, че идвате от бизнеса. Когато се основе нова фирма, започне за първи път и навлиза на пазара, Вие като стопански ръководител или бизнесмен може ли да очаквате, че тя набързо ще набере сила, ще натрупа оборот и т.н.? Нали, когато се създава нещо ново, има нужда от време да се укрепи, спечели пазари, спечели доверието на потребителите за своите продукти и т.н., и т.н.?! Тази комисия е създадена едва преди четири години и е явна тенденцията, че тя набира сили, че всяка година се увеличават казусите. Същото важи и за Комисията „Кушлев”. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Това важи за всички тези нови органи. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Вие изхождате от аргумента, че през 2006 г. казусите били толкова, през 2008 г. били малко и т.н., значи не сте доволни. Погледнете обективно! Питах госпожа Фидосова: когато нотариатът стана частен, веднага ли пое в пълния обем работата на държавния нотариат! Не можа. Всяко ново има нужда от време, за да се утвърди.

Четири години е много време.

Призовавам ви към повече обективност, безпристрастност към реалната работа, извършена от комисията, а не към това кой е нейният председател. Така или иначе мандатът на комисията ще изтече съвсем скоро, ще имате възможност да преразгледате нейния състав и предложите нов. Нека оставим тази комисия достойно да завърши мандата си. Аз съм убеден, че тя има място в България и свършеното от нея е достойно за поздравления. Благодаря.