29 October 2009

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да взема думата по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност и да започна с поредицата, която е включена в дневния ред, а именно предложението на Ваньо Шарков и група народни представители - по отношение на данъчната ставка в размер на седем на сто за доставките на лекарствени продукти и, второ, доставките на учебници и учебни помагала. Определено има социална насоченост, която ще доведе до намаляване цените на лекарствените продукти и медицинските изделия, както и на учебниците и учебните помагала. В чл. 98, § 1 и чл. 99, § 1 от Директива 2006/112 е посочено, че държавите - членки могат да прилагат една или две намалени ставки, които не могат да бъдат под 5%. Кръгът от тези доставки е посочен в Приложение № 3 от Директивата. Тук, освен фармацевтични продукти и медицинско оборудване, има и хранителни продукти, включително напитки - с изключение на алкохолните, за човешко и животинско потребление, семена за посев, снабдяване с вода, превоз на пътници, доставка на услуги от писатели, композитори и художествени изпълнители, представяне, строителство, обновяване и променяне на жилища като част от социалната политика, доставка на стоки и услуги от вид, който е предназначен за използване в земеделското производство, използване на спортни съоръжения и други. Смятам, че и други сектори могат да претендират за диференцирана ставка и да се чувстват в неравнопоставено положение. Тук възниква въпросът: какъв процент от общата издръжка на болниците представляват разходите за лекарствени продукти и медицински изделия, защото с толкова ще намалеят разходите за издръжка на тези заведения, срещу които ще са нужни по-малко приходи. Разбира се, процентът на физическите лица - крайни потребители на лекарствени продукти и медицински изделия, също е важен и би трябвало да се прецизира. Поддържам тезата за диференцираната ставка на ДДС за доставка на учебници и учебни помагала с горепосочените аргументи - именно социалният ефект. Единственият аргумент обаче на противниците на диференцираната ставка е фискалният ефект, а той не е за подценяване в условия на финансово-икономическа криза. Ние имаме един сериозен резерв в това отношение, а именно спиране на корупционните схеми по източване на ДДС, защото щетите от кражбите на ДДС за последните две години надхвърлят десетократно дискутираните 120 милиона, които биха влезли, по-малко в приходната част на републиканския бюджет. Това е по първия законопроект за изменение и допълнение. По предложението за изменение и допълнение на Закона за ДДС, внесен от Мартин Димитров и група народни представители: във връзка с предложението по чл. 92 за намаляване срока за възстановяване на ДДС – 10 дни, смятам, че е изключително нереален срок. Неслучайно европейската практика за възстановяване на ДДС е в срок от 30 до 90 дни, тъй като технологичното време за възстановяване е повече от 10 дни. Затова считам, че 30 дни е реалният срок. Иначе приветствам останалите предложения в чл. 92, тъй като се въвежда единен срок за възстановяване на данъка за всички лица и се премахва задължителната тримесечна процедура по приспадане. По законопроекта, внесен от Министерския съвет: смятам, че тук са направени промени в две основни насоки. Промени във връзка с хармонизирането с европейското законодателство и прецизиране на текстове, а именно промяна във връзка с Директива 2008/8, като мястото на доставка на услуги ще зависи от статута на клиента – данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Второ, срокът за приспадане на данъчния кредит от 3-месечен става 12-месечен. Трето, от обхвата на освободените доставки се изключва процесуалното представителство. Втората група промени е във връзка с борбата със сивата икономика. Тук искам да акцентирам на един основен въпрос – въвеждането на дистанционната връзка на фискалните устройства с НАП. Какво се разбира обаче под „дистанционна връзка”? Може би се има предвид сегашната връзка между НАП и бензиностанциите. Тоест дневните отчети от касовите апарати за извършените продажби се изпращат по електронен път в НАП. Ако се има това предвид, как ще се контролира този процес и достатъчен ли ще е административният капацитет? Пилотният проект за промените в НАП предвижда съществено оптимизиране на състава. Ако трябва да направя и коментар на чл. 77, който, още вчера разбрахме, е бил гласуван от предходното Народно събрание, смятам, че при новата трактовка с отмяната на алинеи 6 и 7 отново има вероятност при търговски сделки да страдат коректни данъкоплатци. В заключение, считам, че предвидените промени ще имат дисциплиниращ ефект върху данъчните субекти. Благодаря ви за вниманието.

Госпожо председател, уважаеми дами и господа! За мен първият сериозен дебат в това Събрание беше по Закона за ДДС и мисля, че се получи много сериозна дискусия. Няколко много важни неща. Основната теза на хората, които не подкрепят намалената ставка за лекарствата и за книгите, е, че са против намалените, диференцираните ставки. Ама тази теза не е сериозна. Не е сериозна, защото такава ставка вече има за туризма. В крайна сметка излиза следната логика – за туризма може, за лекарствата и книгите не може. Защо? И като ви питат във вашия избирателен район „Защо може за туризма, а не може за лекарствата?”, какво ще обясните? Да не би намалената ставка за туризма да струва по-малко пари на бюджета? Напротив, струва стотици пъти повече пари. Как ще обясним това на хората? Какво ще бъде обяснението? Хората ще си направят следния много прост извод: явно лобито на туризма в миналите народни събрания е било по-силно. Това ще си кажат хората. Затова няма право никой човек, който търси почтено решение в тази ситуация, да казва, че е против диференцираните ставки. Такава вече има – няма как. Има вече диференцирана ставка и тя е за туризма. Тезата, която на практика защитава и Министерството на финансите, е следната: има една такава ставка, да си остане само тя и за никой друг да не може. ГЕРБ са в особено положение, тъй като нашият високоуважаван колега Лъчезар Иванов внесе такъв законопроект в миналото Народно събрание, а сега не го подкрепяме. Това е деликатна ситуация. (Шум и реплики от КБ.) От БСП въобще нямате право да се обаждате по този въпрос! Въобще! (Шум и реплики от ПГ на КБ, ръкопляскания от ГЕРБ.) Аз ще ви помоля да ни оставите да си дебатираме темата, без да се включвате. Така ще е най-честно. И като дойде господин Станишев, тогава можете да го пратите на трибуната в петък, за да каже нещо.

Така че, колеги, отговорете ми пак на простия въпрос, защото хората в нашите избирателни райони питат: що да може за туризма, да не може за лекарствата; що да може за туризма – да не може за книгите? Няма честен отговор. Следващият въпрос – този текст за солидарна отговорност, който сте предложили, ако бъде приет, ще стане голяма беля. Това означава, че данъчните по свое усмотрение и избор могат да хванат някой по веригата и да му наложат да плати цялата сметка, който им падне! Такъв текст не ни трябва. Това не е сериозно и не трябва да има такива текстове. В миналия парламент бях един от хората, които спряхме подобен текст в подобна редакция. Няма логика в момента той да бъде приет. Няма логика! Няма никаква разумна причина. Колеги, по въпроса с касовите апарати ви давам много сериозно предложение – не можем да сменяме касовите апарати в цялата икономика. Това е абсурдно, несериозно е. Нека да изберем най-рисковите сектори – бензиностанции, някакви акцизни стоки, други неща, но не можем да сменяме касовите апарати в цялата икономика. Това е като смяната на всички номера на колите. Абсолютно несериозно е, атакуемо е, няма да бъде подкрепено от обществото, особено в условия на криза. Има само една европейска страна, която има свързване на всички касови апарати с данъчните, и това е Сърбия. Никой друг не го е направил. Винаги всеки търси най-рисковите сектори. Това трябва да направим и ние. По солидарната отговорност – искам да ви напомня, че Георги Кадиев, който сега е кандидат за кмет, чуйте ме, господин Овчаров: Георги Кадиев, който беше кандидат за кмет, се извини от тази трибуна на мен и на групата от СДС, защото подведе миналото Народно събрание, че в Англия имало солидарна отговорност за всички стоки. Аз му казах и тогава, че солидарна отговорност има само за компютри и мобилни телефони. И той се принуди да се извини, така че тези грешки на администрацията на Министерство на финансите от миналото Народно събрание, моля ви се да не ги повтаряме, не е сериозно. Олекваме с такива предложения. Нататък: този текст, който сте написали в закона, че на този, който не отговори на два имейла, да му се отнема регистрацията по ДДС – извинявайте, не звучи сериозно. Може един човек да е в чужбина, може да е на пътуване и като не отговори на два имейла на данъчните да му вземем регистрацията, звучи просто много, много сурово и може да бъде използвано нечестно и превратно. Това си говорихме с колегите, че дето се казва, човек като на жена си не отговори на два имейла, тя не се развежда с него. В общия случай, разбира се...(Оживление.) Колеги, моята препоръка е този текст в тази редакция да отпадне. Не е сериозно. Нататък: за кратките срокове за връщане на ДДС. Добре де, ако този срок, който ви предлагаме, ви се вижда твърде кратък, аз ви казах, подкрепете закона на първо четене и между първо и второ четене ще търсим компромис. Отворени сме за такъв компромис, обаче ви напомням, че най-важното нещо е да си изпълняваме обещанията. СДС, Синята коалиция го обеща, ГЕРБ го обеща в предизборната кампания. Има го в програмата на ГЕРБ, така че нека да си изпълняваме обещанията към избирателите. Ако не е в този вид, в който сме го внесли ние, разбираме, окей, нека да намерим някакъв компромис. Нека да направим така, че това, което сме обещали, да се случва, и това ще бъде разликата между нас и БСП и ДПС. Те само обещават и нищо не правят, а ние да си изпълняваме обещанията, колеги. Това е много важно. И накрая ще отбележа един много важен момент. Моля ви, нека да познаваме добре европейското право, защото ако го направите това за автомобилите – за 8+1 и нагоре да може да бъде ползван само данъчен кредит, много хора могат да се позоват на европейското право и да поискат данъчен кредит на база на сегашните разпоредби заради решенията на Европейския съд, които вчера моите колеги от СДС ви прочетоха. И тогава ще стане беля. Аз разбирам какъв проблем искате да решите. Просто ви казвам, че европейското право не позволява това решение, което сте предложили, и не ви препоръчвам да го правите. Просто Министерството на вътрешните работи трябва да въведе по-строг контрол, по-строги механизми за контрол, а така, както го предлагате, няма да стане. И най-накрая – колеги, в криза сме! Тази криза няма да си отиде! Една от най-сериозните мерки е намаляването на срока на връщането на ДДС. Много се надявам това Народно събрание да намери компромиса, да намери общото решение и да предложи една от най-важните мерки за подпомагане на бизнеса, да не фалира той и да се запазят работни места. Надявам се да намерим сила в себе си и да приемем тези предложения, в какъвто и да е компромисен вид. Ние сме готови на компромиси. Въпросът е да вървим в правилната посока. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Димитров! Господин Шарков, смятам да Ви репликирам по повод Вашето предложение за диференцираната ставка. Вчера 3 часа дебатирахме това. От справка от стенограмите на предходните парламенти ще видим, че всяка година по това време парламентите са дебатирали пак същото – диференцираната ставка на лекарства и на учебници. Никога досега тя не е приемана от тези, които и сега са в парламента. Защо? Мотивите са ясни. Това, че говорим за социален ефект, е популизъм. Социален ефект не се прави през косвен данък. Лекарствата се ползват от всички – и от социално слаби, и от по-богати. Ако искаме да подпомагаме социално слабите, има други механизми, по които те трябва да бъдат подпомагани, а не чрез диференцираната ставка. Да, наистина, имаме пробив с туризма. И Вие вчера, господин Димитров, сам го казахте – благодарение на лобито, а сега трябва ли да продължим с лобитата – днес на производителите и дистрибуторите на лекарства, утре - на производителите на хляб и т.н. Списъкът, който господин Манов прочете, е точен – в Европейската директива се дават такива възможности. Означава ли това, че ние трябва да се възползваме от целия списък и да направим диференцирани ставки за всичко? Тогава в какво се превръща данъка върху добавената стойност?

В директивата е казано: „до две”!

Искам категорично да Ви кажа, че е редно да не подкрепяме това предложение, защото то няма социален ефект, а само ще отвори една дупка и в без това изтънялата приходна част на бюджета. Господин Димитров, искам да взема отношение и по Вашето изказване...

Исках да взема отношение за дистанционната връзка, но... Ще се съобразя с времето.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колега Шарков, уважаеми колега Димитров! Действително в предишния парламент заедно с д-р Шарков ние внесохме Закон за намаляване на ДДС върху лекарствата и заедно с Вас смятахме какъв ще бъде ефектът. Както сам преди малко Вие казахте, че на фона на световната криза и на подаръка, който ни оставиха в бюджета от 6 или не знам колко милиарда - Вие по-точно ще изчислите, как ние бихме могли да си позволим да бъдем последователни в действията си, когато имаме такава огромна финансова дупка, един огромен финансов дефицит! Вие сте икономист и по-добре можете да пресметнете как и по какъв начин би могъл да се организира бюджетът на държавата, когато говорим за здравеопазване. Така че аз никога няма да се отрека от това, за което съм се борил и продължавам да се боря. Ще обърна внимание и на още едно нещо. Господин Симеон Дянков обясни, че много по-добре за гражданите ще бъде, ако през 2010 г., когато правим бюджета, да намалим общия процент на ДДС, тоест от 20% да стане на 18%. Вие сам разбирате, че този ефект ще бъде много по-голям за всички български граждани. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Мисля, че господин Мартин Димитров обоснова финансовите параметри на това, което се предлага. За последните 20 години има едно единствено нещо, което си остава нереформирано и което продължава да дава становища. Уважаеми колеги от ГЕРБ, уважаеми колега Димитров! Големият проблем на всички данъчни закони е българската администрация, която си остана непроменена, която продължава да дава становища, която провали абсолютно всички правителства преди вашето. Ако продължавате да ги слушате тях...

Това е основният проблем на българското законодателство.

Данъчните служби не желаят да администрират...

Напротив, госпожо председател. Аз репликирам точно него.

Напротив, в същата посока е. Вие така преценявате, но за мен е в същата посока. Тъй като администрацията остана нереформирана, затова управляващите в лицето на колегите от ГЕРБ няма да приемат намалението на данъчната ставка. Така ще бъде и в следващия парламент, ако тя не се реформира и ако не се накара да бъде администрирана. Благодаря.

След четири години ще разберете.

Госпожо Стоянова, когато заедно обещахме намаляване сроковете за връщане на ДДС, дупката в бюджета и ситуацията бяха ясни – и за мен, и за господин Дянков. Ние публично сме ги казвали тези неща, така че изненада няма. Лошото наследство на БСП беше ясно. После се оказа, че има още по-лоши подробности. Между другото, здравейте, господин Станишев. Радвам се, че сте днес на работа. (Ръкопляскания от мнозинството.) Така че това оправдание, колеги, извинявайте, но не върши работа. Още веднъж, госпожо Стоянова, нека намерим смелост помежду си – да седнем заедно и отговорно да намерим начин за по-кратки срокове за връщане на ДДС.

Не прави дуплика на нещо, което не съм правила като реплика.

Това е най-важната антикризисна мярка.

Моята реплика беше в друга посока.

Наистина, госпожа Стоянова говори за диференцираните ставки. Това е така. Аз довършвам първия въпрос. Нека заедно да намерим решение. По диференцираните ставки: колеги, опитайте се да развиете този въпрос във вашия избирателен район. За лекарствата – там няма лоби. Това касае най-вече пенсионерите, касае болните хора в България, касае хиляди хора.

Има си други хора за компенсация!

Госпожо Стоянова, аз винаги с голям интерес и внимание Ви слушам, когато вземете думата. Целият съм прехласнат, а Вие само ме прекъсвате! Не може така! Госпожо Стоянова, пробвайте това обяснение във Вашия избирателен район и ще видите, че хората няма да го приемат. Затова много сериозно трябва да бъде обмислен въпросът. Съгласен съм с господин Лъчезар Иванов, че намаляването на общата ставка по ДДС би било още по-силен механизъм. Господин Дянков тук е прав – това би било още по-силен механизъм за цялата икономика. Но аз се съмнявам, че догодина можем да си го позволим. Съмнявам се, че може да стане, защото намаляването с 2% на ставката по ДДС означава намаляване с 10% на приходите от ДДС. Съмнявам се, че това може да стане през 2010 г. Моята прогноза е, че през 2010 г. това няма да стане. Казвам ви го днес с пълна увереност! Което означава, че можем да направим две други стъпки – по-кратки срокове за връщане на ДДС и намаляване на ставката върху лекарствата и книгите. Загубите за бюджета ще бъдат много по-малки в сравнение с поетите ангажименти от БСП и ДПС по Белене, с купуването на корвети, фрегати и други съдове за Министерството на отбраната. Колеги, в крайна сметка всичко е въпрос на политическа воля. Имам един основен въпрос. Като приемем бюджета, какво ще кажем на хората? Какво правим за тях? Коя е силната ни политика за запазване на работни места и за развитие на икономиката? (Реплики в ГЕРБ.) Коя е силната ни политика? Нека да си я направим заедно!

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „На заседанието, проведено на 28 октомври 2009 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от Министерския съвет. В заседанието на комисията взеха участие Росен Иванов – директор на Дирекция „Данъчноосигурителна методология” в НАП, и Диана Терзийска – главен експерт в Дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност е насочен към привеждане в съответствие на българското данъчно законодателство с новите изисквания, предвидени в Директива 2008/8 на Европейските общности на Съвета по отношение на мястото на изпълнение на доставката на услуги. С Директива 2008/8 на Европейските общности на Съвета се изменя основната Директива 2006/112 на Европейските общности на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност. Директива 2008/8 на Европейските общности на Съвета следва да се транспонира върху вътрешното законодателство на всяка държава - членка до 31 декември 2009 г. Понастоящем директивата е въведена в законодателството на Австрия, Германия, Великобритания и Португалия. В останалите държави - членки законопроектите, въвеждащи разпоредбите на директивата, са на етап обсъждане в националните парламенти, подобно на България. С предлаганите изменения, мястото на доставка на услуги ще се определя в зависимост от качеството на получателя на услугите. В случаите, когато услугите се доставят на данъчно задължено лице, което извършва независима икономическа дейност, мястото на доставката на тези услуги ще бъде там, където получателят на услугите е установил своята независима икономическа дейност. В случаите, когато услугите се доставят на данъчно незадължено лице, мястото на доставката на тези услуги ще бъде мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. В тази хипотеза законопроектът запазва действащото в момента правно решение за определяне на мястото на доставката на услуги. В предлагания законопроект се въвежда ново понятие „услуга по краткосрочно отдаване под наем на превозни средства”. „Краткосрочно отдаване под наем” ще бъде налице, когато едно превозно средство се държи или ползва непрекъснато в продължение на не повече от 30 дни. Когато това държане или ползване се извършва по отношение на плавателни съдове, продължителността на държането или ползването не трябва да продължи повече от 90 дни. В хипотезата на „услуга по краткосрочно отдаване под наем на превозни средства” мястото на изпълнение ще бъде там, където превозните средства се предоставят фактически на получателя на услугата. В законопроекта се предлагат изменения и допълнения, свързани с привеждане в съответствие на вътрешното законодателство с новите изисквания, предвидени в Директива 2008/117/ЕО на Съвета относно борбата с данъчните измами, свързани с вътреобщностните доставки. С Директива 2008/117/ЕО на Съвета се изменя основната Директива 2206/112/ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност. Директива 2008/117/ЕО на Съвета следва да се транспонира във вътрешното законодателство на всяка държава членка до 31 декември 2009 г. Понастоящем директивата е въведена в законодателството на Великобритания и Португалия. В останалите държави - членки законопроектите, въвеждащи разпоредбите на директивата, са на етап обсъждане в националните парламенти, подобно на България. С цел въвеждане изискванията на Директива 2008/117/ЕО на Съвета в законопроекта се предлага при доставки на услуги, които се изпълняват непрекъснато за период по-дълъг от една година и не пораждат приспадания или плащания през този период, данъчното събитие да настъпва в края на всяка календарна година. Във връзка със започнала на основание чл. 227 от Договора за създаване на Европейската общност процедура от страна на Европейската комисия срещу България за неизпълнение на задълженията (infringement), в законопроекта се предвижда: 1. Адвокатските услуги, свързани с процесуално представителство от освободени доставки, да станат облагаеми, за да се спазят изискванията, предвидени в членове 2, 9, 13, 14, 371, 375 – 390 от Директива 2206/112/ЕО на Съвета. 2. Нулевата ставка, свързана с международен транспорт, да се прилага само по отношение на плавателни средства в открито море, както и по отношение на въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове, за да се спазят изискванията, предвидени в чл. 148 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета. 3. От задължителните реквизити във фактурите се отменя изискването да се съдържа „име и фамилия на съставителя”, с цел изпълнение на разпоредбата на чл. 226 от Директива 2206/112/ЕО на Съвета. 4. Премахват се ограниченията за ползване на правото на данъчен кредит за получени доставки от дилър, които той използва за осъществяване продажба на стоки втора употреба, с което се привежда българският закон в съответствие с чл. 314 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета. В изпълнение на решения на Съда на Европейските общности по съединителни дела С-95/07 и С-96/07 (Ecotrade SpA срещу Agenzia delle Entrate – Ufficio di Genova 3) се предвижда промяна в срока за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит от тримесечен на 12-месечен. Понастоящем срокът за възстановяване на данъчен кредит е съответно пет години в Холандия, 9 месеца в останалите държави - членки, с изключение на Франция, Малта, Италия и Ирландия, за които няма актуални данни. В законопроекта се предвиждат изменения във връзка с мерките, които органите на Националната агенция за приходите могат да предприемат за борба с данъчните измами. Тъй като мерките, които държавите - членки предприемат за борба с данъчните измами, са изцяло национални решения, то тези изменения в предложения законопроект излизат извън предмета на дейност на комисията и следва да бъдат обсъждани във водещата комисия. В заключение може да се каже, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност съответства на разпоредбите на Директива 2206/112/ЕО на Съвета, на Директива 2008/8/ЕО на Съвета, на Директива 2008/117/ЕО на Съвета и на решенията на Съда на Европейските общности. В резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 11 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 902-01-32, внесен на 19 октомври 2009 г. от Министерския съвет”. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Въвеждането на диференцирани ставки върху данък върху добавената стойност само за определени стоки и услуги или върху цели отрасли в икономиката на този етап е екзотично и няма реална аргументация. От друга страна, рисковете върху приходната част на бюджета в период на икономическа криза стават все по-реални. В дискусията вчера се изразиха различни становища в защита на намаляване на ставките по ДДС за лекарствените продукти, за медицински изделия, за учебници и учебни помагала. Бяха цитирани членове 98 и 99 от Директива 2006/112/ЕО на страните - членки, които прилагат намалени ставки, посочени в Приложение № 3. Понякога и най-добрите намерения могат да бъдат и да доведат до много лоши резултати. Още по времето на действието на данъка върху оборота имаше периоди – той действа до 1 април 1994 г., когато диференциацията на ставките беше повсеместна. Ще ви припомня, че тогава имаше намаление върху хляб и хлебни изделия, лекарства, детски дрехи и играчки, училищни пособия и ред други. Без данък оборот се изписваха във фактурите услуги и стоки с производствено предназначение. По този начин се заобикаляше и внасянето на данъка. Тогава захарта беше без данък оборот, защото в повечето случаи беше за сладкарски изделия, платовете бяха за шивашките цехове, горивата бяха за селскостопански машини, брашното - за хлебопроизводство, спиртът - за медицински нужди. Чрез промените в Закона за ДДС ние трябва да прецизираме всички текстове, които създават проблеми във фактическото прилагане на закона, с цел да се предотвратят данъчните измами, свързани с вътреобщностните им сделки, и да се защити фискът. На този етап няма реална аргументация, че ще се намали крайната цена за клиента. По-вероятно е чрез спекулативни сделки определени кръгове от бизнеса да реализират по-големи печалби и тогава примерът с лекарствата на Тунчер Кърджалиев от вчера, числата няма да излязат верни. В заключение искам да кажа, че сегашната тежка икономическа ситуация и наличието на финансов дефицит е по-добре да няма диференциация на ставките по ДДС. В бъдеще, както се отбелязва, се върви към намаляване на цялата ставка от 20% на 18%, да се използват други механизми за подкрепа на бедните слоеве от населението чрез различни социални програми, методи, доплащания за лекарства, за медицински продукти и т.н., чрез разходване на публичните средства, които пак се набират чрез ДДС. ДДС е един от данъците, който носи най-големи приходи в държавния бюджет. Затова трябва да се върви към консенсус и да се гласува така предложеният Закон за изменение и допълнение на Закона за ДДС. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Димитров, въпросът, който зададохте – как ще отговаряме ние на нашите избиратели, може би всички други освен ГЕРБ трябва да отговорят на този въпрос в този парламент, защото вие приехте диференцираната ставка за туризма, а 7 години не искахте да приемете диференцирана ставка за лекарствата. (Реплики от СК.) Не Вие, а присъстващите в този парламент. Тъй като Вие се обърнахте към ГЕРБ, затова аз се обръщам към Вас – 7 години се предлага тази ставка да се приеме и в един момент сега всички, които са били в този парламент от предните мандати, се обединяват да я приемем, а в същото време… Тогава не сте искали. Какво толкова се промени в конюнктурата на държавата? Тогава да не би да нямаше пенсионери или пък бедни хора? Същото си е било. Така че с такива популистки изказвания предлагам да престанем. Ние от ГЕРБ не сме против въвеждане на диференцирана ставка. Не искаме да бъдем погрешно разбирани, но наистина моментът тази година не е подходящ от икономическа гледна точка. Не можем да си позволим загуба от 120 млн. лв. в бюджета. Второ, за промените в чл. 177: мисля, че пак не се разбира както трябва. Вчера господин Димитров даде един не особено коректен пример с офиса и с бетона. Колеги, не става въпрос за солидарна отговорност към всички, които участват в сделката, а за поемане на солидарна отговорност единствено от тези, за които е доказано, че участват в престъпната схема. Има голяма разлика в тези неща. Това се доказва лесно и по-точният пример е, когато си купиш строителни материали, като твърдиш, че ги купуваш от даден склад, а данъчна администрация доказва, че такъв склад не съществува. Това на всички бивши данъчни и икономисти е ясно. Така че и тази промяна в тази посока също е добра, що се отнася до солидарна отговорност на хората, извършили престъпления. Тук сега идва субективният момент в данъчната администрация, и по-точно не субективният, а отговорността точно да определят кой е извършил нарушението и престъплението и да бъдат насочени усилията единствено спрямо тези хора. За дистанционната връзка, за касовите апарати също е добро намерение. Може би в показания член няма достатъчно яснота, но там също пише, че редът за въвеждането и експлоатацията на тези касови апарати и дистанционната връзка ще се опишат в наредба, издадена от министъра. В тази наредба ще се предвиди поетапно въвеждане на обектите, които ще имат дистанционна връзка, като естествено ще се започне с най-големите, като бензиностанции, големи супермаркети и вериги. Нормално е да не се включат първо будките и магазинчетата, така че притесненията ви от тази гледна точка нямат основания. Не се обърна внимание на една много положителна промяна в закона, а именно срокът, който е за ползване на данъчния кредит – от 3 месеца на 12 месеца. Това дава възможност на всеки данъчен субект да си регулира своя данъчен резултат в течение на годината така, както на него ще бъде най-удобно спрямо неговите финанси и спрямо неговите инвестиционни намерения. Така че това е много добра положителна стъпка, която трябваше да бъде много отдавна направена. Не знам поради каква причина дълги години се отнемаше правото за ползване на данъчен кредит след изтичане на 3-месечния данъчен период. Мисля, че добър регулатор за възстановяване на данъка е лихвата, която се въвежда. Няма да коментирам правителството от кого е видяло, както вчера спомена господин Димитров, това няма никакво значение. Самият факт, че се въвежда такава лихва, която отдавна трябваше да бъде въведена, за забавеното плащане, това на първо време е достатъчен регулатор, щото данъчната администрация да си върши коректно работата, а не с разни прийоми, които ги има по процедура в закона, да удължава срока, както вчера се каза - до 5-6 месеца. Когато се правят справки в чужди държави, даже стига и до 2-3 години. Колеги, предлагам да се подкрепят тези промени, защото те са нужни и коректни. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! С няколко думи ще кажа защо ще подкрепя поправката за намаляването на ДДС върху лекарствените средства. Аз съм един от потърпевшите преди време, когато хората се изправяха и питаха защо лекарствата са по-евтини в Гърция и в Румъния, защо трябва да ходят там да ги купуват, след като могат и тук от същите производители, почти на същите цени на едро от Запад и защо при нас е различно? Защото в Гърция ставката на лекарствата е 9%, същата е в Румъния, при нас е 20%. В същото време госпожа Стоянова има право и за да избягаме от популизма, предлагам да направим така, както са направили в другите страни от Европейския съюз – диференцирана ставка за лекарствата, които са по лекарско предписание. Например в Белгия при обща ставка на ДДС 21% тези медикаменти, които се изписват по рецепта, са с ДДС 6%. Във Финландия са от 22% на 8%. В Гърция от обща ставка 19% - към 9%. В Холандия - от 19% към 6%. Това е европейската практика. Така че трябва да преценим дали в тази ситуация на криза можем да си позволим това, ощетявайки относително бюджета на страната, или да направим един жест към хората, които потребяват тези медикаменти, които са по лекарско предписание? Това са най-вече пенсионерите. В тази тежка ситуация хората биха оценили повече този жест към тях. Смятам, че ако подкрепим един такъв вариант, както го правят в Европа, бихме били коректни към нашите съграждани. Благодаря за вниманието.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Господин Желев, аз имам само един въпрос към Вас. Вие бяхте министър на здравеопазването в предишното правителство. Тогава нямаше криза, напротив, икономиката беше във възход, отчиташе се от година на година все по-голям ръст на брутния вътрешен продукт. Защо, господин Желев, не убедихте вашите колеги, респективно бившия финансов министър, който сега е от дясната Ви страна, и не въведохте тази мярка тогава? Защо, ако отворим стенограмите по този дебат, не се спрем на аргументите на вашия заместник-министър на финансите, съименник Ваш, Кирил Желев, които съвпадат с моите аргументи сега? Това е моят въпрос към Вас.

Колеги, тук се опитваме да поправим нещо, което не е счупено. От вчера доста внимателно слушам дискусията и се изненадвам, че всички тук правим сравнения относно ДДС-то в другите страни, но не правим сравнение относно данъците върху приходите в другите страни, което също е част от системата и смятам, че трябва да се вземе предвид, когато се прави това сравнение. От друга страна, мисля, че трябва да вземем и препоръките, които Европейският съюз има към единната данъчна ставка. Всички проучвания в Европейския съюз показват, че икономически единната ставка е единственият своеобразен начин и това е посоката, в която трябва да се върви. Другите страни е много трудно да върнат, за съжаление, такъв тип закони. Вие сами виждате колко на различно мнение сме тук в залата и хората на улицата. Така че към такъв тип закони трябва да се подхожда много внимателно. Наистина трябва да се направи задълбочено проучване. Направил съм си труда и съм прочел тенденцията, която е в Европейския съюз. Така че нека се опитаме да използваме добрите практики и добрите примери, които другите страни ни дават, и да не използваме чисто политически и популистки насоки. Това е единственото нещо, за което останалите страни в Европейския съюз ни завиждат – че ние сме запазили горе-долу единна данъчна ставка, с изключение на туризма. Виждате, че и това би било трудно да се върне. Така че към този въпрос нека всички не подхождаме популистки, както се чувстваме, но да се направи задълбочен данъчен анализ. Защото за мен едно от основните и най-силни аргументи, което в моето проучване срещнах от останалите страни - членки, е да се защити родното производство с намалена данъчна ставка, да се субсидират лекарствата например. Така че нека се опитаме да гласуваме грамотно, а не с някакви страсти и емоции. Благодаря ви.

Уважаеми господин Желев, в част от изказването, което Вие направихте, имаше едно условие – все пак да се прецени това, че държавата е в криза. Оттам нататък направихте едно популистично изказване, видите ли, най-бедната, най-ощетената всъщност част от населението на България –пенсионерите, поради намаляването на ДДС върху лекарствата да ползват по-евтини лекарства. Да, но това граничи с популизма. Казвам граничи, а не казвам откровен популизъм, защото искам да Ви попитам: ДДС върху парното, върху електроенергията, върху хляба, върху киселото мляко - излиза, че е по-добре да стоим на студено, да не можем да се храним нормално поради това, че ние намаляваме ДДС, но да си купуваме евтин аспирин, да речем. Ако това е Вашата теза, както и тук развитата теза, аз мисля, че това е популизъм. Благодаря ви. (Ръкопляскания в залата.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! С тези аргументи не бяха приемани и предложенията за намаляване на ДДС и в предишните парламенти за лекарствата специално. Така се оправдаваха: „ами хляба, ами парното, ами колите, ами еди-какво си”. Ако решаваме да помогнем социално на една част от хората, защото голяма част от тях употребяват тези лекарства, не защото искат, защото им се налага, виждате какво показват последните анкети, че хората държат най-вече на здравето си. Аз съм далеч от популизма и винаги съм настоявал тук, от тази трибуна, за повече средства и в здравеопазването, и за повече средства в самото министерство, в Касата, но това в крайна сметка решава парламентът. Решението ще бъде наше - не ваше, а наше, общо. Ние сме отговорни за управлението на тази страна, според мен солидарно и заедно. Така че не смятам, че правя популистки предложения, само бих искал да преценим в състояние ли сме поне за една част от лекарствата на хората в третата възраст да бъдем полезни. Ако решим, че можем да приемем това в закона, решението е наше, ако решим, че не е моментът, решението е ваше. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз бих искал да се изкажа в подкрепа на въвеждането на дистанционната връзка на фискалните апарати с Националната агенция за приходите, защото предприемането на тази мярка според мен е крачка в правилната посока за решаването на изключително сериозни проблеми в икономиката и бизнеса – справянето с нелегалната контрабанда на вноса и износа, борбата със сивата икономика и най-вече с нелоялната конкуренция. Очакванията ни за положителни резултати от въвеждането на тази мярка са на основани на базата на много добри резултати при извършените наскоро засилени проверки от Националната агенция за приходите в някои от най-рисковите отрасли. Такива са търговията с плодове и зеленчуци, търговията с горива, ресторантьорство, търговия на дребно в търговските обекти. Постигнатите резултати бяха изключително обнадеждаващи и положителни както за фиска, така и за икономиката. Какво имам предвид? След проверката и по време на проверката оборотите в тържищата за плодове и зеленчуци нараснаха от 20 до 100 пъти. Потръгнаха и продажбите на дребно при търговците на някои от магазините в София и страната и за пръв път достигнаха и реализираха продажби много над 50 лв. на ден, както отчитаха. Що се отнася за търговските обекти, които са по Черноморието, те наистина поставиха рекорд и от обороти от по 100 лв. на ден реализираха обороти по над 10 хил. лв. Бензиностанциите започнаха да продават по-добре горива, така че тези резултати спокойно можем да приемем като положителни сигнали както за икономиката, така и като много добри мотиви за въвеждането на тези нови изисквания. Характерно е, че предприетите акции и мерки от страна на Националната агенция за приходите бяха подкрепени от браншовите организации и асоциации, които наистина искат и напълно ще съдействат на държавата за борбата с нелоялната конкуренция, която наистина подтиска и унищожава коректните търговци. Събирането на информация на ниво Национална агенция за приходите ежедневно и автоматично ще създаде много добра база за анализ на риска, анализ при последващи контроли и ревизии от страна на НАП. Конкретно предложенията в законопроекта считам, че са добре написани и съвсем изпълними. Те изискват възможност за установяване на дистанционна връзка с Националната агенция за приходите, като това трябва да стане и съответно конкретните изисквания и обхват да бъдат регламентирани в наредба на Министерството на финансите. Тази наредба трябва да се коригира и да се приеме в 6-месечен срок след влизането на закона в сила. Даден е и добър срок на фирмите, които трябва да адаптират своите фискални апарати, който е 12 месеца след приемането на наредбата и влизането й в сила или общо един времеви интервал от 18 месеца за изпълнението на тези нови разпоредби. Що се отнася до техническите възможности в условията на развити технологии и комуникации, едва ли бихме имали или срещнали какъвто и да било проблем при въвеждането на тези изисквания. Налице е практика на съседни страни, които са въвели тези мерки за дистанционно отчитане на фискалните обороти. Това е Сърбия, а в тази насока е предприела действие и промени в своите закони и Република Гърция. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, колеги народни представители! Аз вземам думата, за да призова мнозинството да подкрепи направените предложения от Синята коалиция. Първо, по отношение за лекарствата. Искам много ясно да кажа от тази трибуна, че до 2001 г. нямаше данък добавена стойност за лекарствата. Той беше въведен от правителството на НДСВ и ДПС, от Симеон Сакскобургготски и тогава срещна съпротивата на Българската социалистическа партия, доколкото си спомням. Тоест, този данък беше въведен в едни времена наистина на добра икономическа конюнктура. Необяснимо ви е защо го предлагаме ние. Правилно е да се каже, че аргументът в момента е фискален. Така се съмнява мнозинството в приемането на тази мярка. Искам да обърнете внимание, че това е антикризисна по същество мярка. Намаляването на данък добавена стойност за лекарствата, при което сумарният, чистият му ефект върху бюджета, нетният е около 50-60 млн., е силна подкрепа за бедните хора, за хората, които са в трудно материално положение, за пенсионерите. Най-големите консуматори на лекарства са пенсионерите и бедните хора. За съжаление по-бедните хора боледуват по-често. Затова един акт на сваляне на данъка върху добавена стойност е един вид подкрепа, и то в разходи, които са ключово значими за тези хора. Вие казвате така: „Да, но това ще подкрепи и богатите, ще им даде възможност да си купуват повече лекарства”. В бюджета на заможния човек относителният дял на лекарствата е нищожен, разходите за лекарствата са нищожни, защото бюджетът на заможните семейства е голям. Но относителният дял на лекарствата в бюджета на бедния човек, делът им е много висок, защото бюджетът е малък, а лекарствата са нещо, от което не може да се пести. Не може да не си вземаш лекарствата, защото се обричаш, скъсяваш си живота. В този смисъл такъв акт ще бъде разбран и приветстван от всички хора, ще се разбере като голяма, дълбока и сериозна грижа. От една страна, ние наистина трябва да помагаме на икономиката да излезе от кризата, от друга страна, трябва да се протегне ръка на хората в най-трудно положение, които ще изпаднат в още по-трудно положение, защото на същия този пенсионер, който всички можем да си представим, синът или дъщеря му вероятно ще загубят работата си в следващите месеци. Как ще му помагат да си оправи въпроса с лекарствата? Много ви моля, преценете това нещо! Предлаганото от Синята коалиция действително е мярка, ненасочена срещу икономическата стабилност, а решаваща може би най-важния и болезнен въпрос. Второ, призовавам ви да подкрепите и мярката за скъсяване на срока за възстановяване на данъка върху добавената стойност. Всички обещавахме това, и вие го обещавахте преди изборите. Знам по време на кампания как се обещава това нещо. Скъсяването на срока за възстановяването на данъка върху добавената стойност е изключително силна антикризисна мярка по следната причина: в последните месеци стремително се натрупват под влияние на кризата просрочия на задължения между фирмите, нарастват непрекъснато просрочията и на банковите кредити. Намаляват парите в икономиката, живите пари в икономиката намаляват вследствие на кризата. Ние предлагаме увеличаване на скоростта на обращение, не нещо друго, увеличаване скоростта на обращение на парите, които се затварят в данъка върху добавената стойност. Нищо друго не е тази мярка, но увеличената скорост на обращение ще помогне да се противодейства на нарастващите просрочия между фирмите. Това е сърцевината на онова, което предлагаме. Какво ще се случи, ако тези просрочия продължат да ескалират? Много просто, цялата икономика ще се запуши. Това е ефектът, предполагам, нежелан от никого. И тогава при запушена икономика започват фалити. Трябва да чуете ужасно сериозната прогноза, която правят банковите наблюдатели от чужбина. Очакват 20% от българските фирми да фалират заради просрочията. Затова още един път ви моля: преценете още един път и подкрепете тези предложения! Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Костов! Мисля, че вече два дена прекалено много спекулираме с темата за групата на пенсионерите и по-бедните прослойки в обществото. Очаквам и от вашата група, най-вероятно и от БСП утре да направите една нарочна пресконференция пред всички медии и да кажете: „Ние искаме да помогнем, да намалим цените на лекарствата, но ГЕРБ не искат, така че те са виновни, че лекарствата ще бъдат по-скъпи и ще живеете трудно”. Лично аз бих подкрепил такова предложение, но не можах да чуя сериозен аргумент, с който някой да гарантира, че 13-те процента намаление от ДДС-ставката ще се отразят върху крайната цена. Колкото и да излизате и говорите, че имате сериозен аргумент, ще ви дам прост пример. И в момента има сериозна разлика в лекарствата, достигаща до 100%, въпреки механизмите за регулиране. Знаете, че лекарство с рецептурна книжка, което се доплаща от Касата, струва доста повече, отколкото да си го купиш свободно. Явно всички производители и дистрибутори са намерили механизъм в закона да заобикалят всички наредби и да определят цените по съвсем различен начин. За да не се повтаряме, за да не правим политика и популизъм на гърба на хората, които имат най-остра нужда, държавата може да намери други механизми, много по-чисти и ясни, от които да се възползват хората, които имат най-голяма нужда от това. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, колеги, уважаеми господин Костов! Съгласна съм и с двете части от Вашето изказване. Трябва да се подкрепят най-бедните слоеве точно в момент на криза. Но, предполагам, Вие по-добре от мен като сериозен икономист знаете, че политика се прави не през данъчните закони, а през разходите на бюджета. Тъй като предполагам, че също сте добре запознат с проекта за бюджет на правителството, там точно в частта на социалните дейности са предвидени най-големите разходи. По отношение на срока за възстановяване на данъка върху добавената стойност, тук определено съм съгласна с Вас. Трябва да потърсим между първо и второ четене механизми в тази посока, но в никакъв случай не можем да се спрем на предложението, направено от господин Мартин Димитров, за 10 дни за възстановяване на ДДС, то не е сериозно. Тук и при предишната си реплика казах, че между първо и второ четене трябва да търсим механизъм, така че да дадем възможност на фирмите да превъртят парите в по-бърз оборот. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, колеги, уважаеми господа Димитров и Костов! Да, предлаганото от вас за намаляване срока за възстановяване на ДДС е нещо добро. Ако имахме възможност да направим това в рамките на пет дни, щеше да бъде още по-добро, ако го правихме незабавно, може би щеше да бъде най-доброто. Но считате ли, че сега, в момент на финансова криза, държавата може да поеме този риск? Считате ли, че Националната агенция за приходите са готови и имат необходимите технически съоръжения и капацитет, да могат в тези кратки срокове да извършат необходимите насрещни проверки на книжа и документи, за да излязат с обосновано и законосъобразно решение?! Накрая, считате ли, че няма да бъде нарушен балансът между държавния, обществения и частния интерес? Всичко това ми дава основание да смятам, че да, по принцип предложението е правилно, трябва да намерим във времето начин да отидем към тази мярка, но нека направим това на по-късен етап. Можем, трябва да го направим и трябва да намерим консенсус в тази връзка, но сега не е моментът. Може би във времето трябва да направим това. Благодаря за вниманието.

Благодаря, госпожо председател. Благодаря и на колегите, които поставиха въпросите. По първия въпрос, няма да дадем пресконференция. Обсъждаме сериозни неща, не за да упражняваме натиск или правим политика. Това не е популизъм, това е записано в нашата предизборна програма. Това, което предлагаме, сме говорили на хората, за да ни изберат. В този смисъл няма да постъпим некоректно към мнозинството. Но аргументът, че намаляването на данък върху добавената стойност няма да повлияе върху крайната цена на лекарствата, е абсолютно несъстоятелен предвид точно това, което тук от вчера се говори непрекъснато. Това са най-регулираните цени. Няма къде да избягат цените. Те са най-сериозно наблюдавани и най-регулирани. В този смисъл би трябвало да подозираме, че регулацията на цените излиза от строя, за да не се отрази. Аз нямам основание да подозирам това. Второ, прави се политика чрез разходите и тя се нарича разходна политика. Прави се политика чрез фиска и тя се нарича фискална политика. Фискална политика за насърчаване на туризма е направена с липсата на данък добавена стойност. А сега, ако сме честни, трябва да кажем, че тази мощна фискална политика за насърчаване на туризма доведе до хипертрофирано развитие на българския туристически отрасъл и до стотици продаващи се в момента хотели и по Черноморието, и по планинските ни курорти. Защото имаше прекомерно силно насърчаване през фиска. Това означава обаче, че може да се направи фискална политика през намаляване на данъка, защото това показва, че ефикасността на полезно действие по отношение на крайните получатели на ефекта – пенсионерите и социално слабите хора, ще бъде наистина силен, ще бъде резултативен. Тоест, ще има резултат от това действие. Не ви съветвам обаче да разчитате, че ще направите това между първо и второ четене, ако отхвърлите нашето предложение на първо четене. На какво основание ще го направите? Добре, нека срокът да не е 10 дена, нека се проведе сериозен дебат, нека да е малко по-дълъг, нека се намери компромис, нека се намери по-добър баланс. Но трябва да се подкрепи решението, за да стане възможно да се намери по принцип, може би не точно това, но по-балансирано решение. Ако вие го отхвърлите на първо четене, на какво основание ще правите тази промяна? Затова в този смисъл настояваме, ако изобщо държите да реализираме нещо, това да стане сега. На третия колега искам да кажа следното: най-скъпата политика на бюджета е разходната. Най-скъпата. Защото трябва да събереш пари и след това да ги изразходваш, да ги фокусираш точно към тия, които се нуждаят. Това винаги става по най-сложния възможен начин. Ако се случи това, което предупреждават чуждестранните банки и ние видим 20% фалити на български фирми в условията на развиваща се криза, разходната политика след това ще бъде невъобразимо по-скъпа от ефекта на ускореното връщане на данъка добавена стойност, който ние ви предлагаме. Защото ускореното връщане на данъка означава, че ще има ускорен оборот. Когато върнете на една фирма по-рано, тя ще издължи своите задължения към друга фирма. Другата фирма ще погаси своите. И така целият оборот в страната се ускорява. Ефектът в никакъв случай няма да бъде отрицателен. Напротив, ще спасите една значителна част от тези фирми, които иначе могат да фалират. И след това, като фалират, вие да търсите пари, да търсите как да помагате на тези хора да оцелеят, наистина е много неразумна политика. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо, няколко думи по предложения от Министерския съвет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Има няколко подводни камъка, които трябва да имате предвид, защото те са доста сериозни и биха предполагали малко по-сериозно обсъждане. Първият подводен камък е солидарната отговорност, която се въвежда с този законопроект. Тук разбрах, че господин Мартин Димитров в миналия парламент е бил част от управляващото мнозинство. Много ми се ще да не забравя това поне до следващото си излизане тук на трибуната. Защото промените по предложение на Министерство на финансите бяха направени от ръководството на комисията. Да, той поговори на тази тема, но неговото говорене можеше да доведе до неприемането на разумните им предложения, а напротив. Така че това е първият въпрос. Прекалено голяма е вратата, която отваряте за чиновниците те да определят кой е виновен и кой не е, и кой да бъде наказван и кой да не бъде наказван. Нали щяхме да се борим с условията, които се създават за корупцията? Вторият въпрос е за дистанционната връзка. Така, както е написана тази дистанционна връзка, по-скоро означава, че ние се отказваме да я направим. Няма как едновременно 300 хил. субекта да бъдат свързани с данъчната администрация и тази данъчна администрация да контролира какво, къде и колко се продава - нито онлайн, нито седмично, нито месечно. Нито физическа, нито техническа такава възможност има. Затова си позволих да предложа в комисията да вземем да сложим и видеокамери на всеки фискален апарат, за да бъде контролът наистина като в „Биг Брадър”. Нали е ясно, че това не може да се случи? Ако искате наистина да има някакъв ефект от това, което предлагате, определете една или друга икономическа дейност и там съсредоточете този контрол, където би имало най-голям фискален ефект. Например търговията с горива, а не търговията с домати и краставици. Освен това не е лошо да имате предвид и какво точно означава това. Това означава 300 хил. икономически субекта, някои от тях с няколко десетки такива апарати, веднага да започнат да променят цялото си техническо оборудване, тоест да купуват нови фискални апарати със съответните възможности за дистанционно предаване на данни. Някои твърдят, че фирмите, които ще произвеждат тези нови фискални апарати са български, но аз не съм сигурен, че те са български. Освен това разходите на тези 300 хил. икономически субекта сигурно ще бъдат над 100 милиона в условията на криза. Затова ви моля да помислите много внимателно и по този въпрос. Третият въпрос е отказ от освобождаване от ДДС на институционалното представителство. Нещо, което беше направено през миналия парламент и което предполага освобождаване на адвокатските услуги при процесуално представителство от данък добавена стойност. Да оставим настрана, че част от тази процедура е от единия джоб в другия, защото в много от случаите е за неща, които трябва да се плащат от държавата, а в другия случай ще трябва да задължим допълнително да плащат хора, които са изпаднали в тежко състояние. Защото не всички са супер богаташи и гангстери, които са в съдебната система на България. Напротив, гангстерите и супер богаташите там са много малко. По най-шумно обсъжданата тема за диференцираните ставки върху лекарствата и учебниците. Ще си позволя да се изкажа като човек, който в един парламент е предлагал диференцираната ставка и е защитавал необходимостта от въвеждането й, и като човек, който в следващия парламент е отказал нейното прилагане и е защитавал необходимостта от запазването на единната ставка. Искам да ви обясня каква е разликата в двете ситуации.

Няма единна ставка.

Няма, да. Тук единна ставка не може да има при положение, че вече сме допуснали едно изключение. Ще си позволя да ви кажа каква е разликата между двете ситуации. Едната ситуация беше в годините 2001 - 2005, когато правителството на Симеон Сакскобургготски провеждаше една силно рестриктивна политика по отношение на доходите и по отношение на разходите, насочени към социалното положение на хората. Втората ситуация беше правителството от 2005 до 2009 г., когато политиката беше коренно различна, когато увеличихме драстично разходите за здравеопазване. Ако искате, ще ви припомня, те от 1 млрд. 800 милиона станаха 3 млрд. 400 милиона. Тоест, държавата по друг начин решаваше въпроса с цените на лекарствата. Някой ще каже: ама, бедните си бяха бедни. Да, бедните си бяха бедни, но средната пенсия се увеличи от 130 на 268 лв. Тоест политиката на правителството беше насочена в друга посока. Сегашната политика на правителството се връща в тези параметри, които бяха характерни към годините 2001 - 2005 – силна рестриктивна политика и силно намаляване на социалните разходи на бюджета. Сами знаете, че разходите за здравеопазване се намаляват с повече от 400 милиона. Колко се намаляват разходите за образование още не знаем. Надявам се, че следобяд ще разберем. Замразяваме и пенсии, и заплати. Тоест, ситуацията, в която се намираме, предполага целенасочени и добре центрирани действия на правителството. И аз, макар и рядко да ми се случва, този път ще бъда съгласен с господин Костов – диференцираната ставка е действие точно в тази посока. Още повече, че фискалният ефект от нея съвсем няма да бъде толкова голям. Защото вие знаете, че две трети от тези разходи минават през болниците. Тоест държавата ще ги вкарва от единия джоб в другия. На практика става дума за 30-40 милиона. Тъй като тук някои от колегите се упражняваха на тема популизъм, политически и партийни спекулации, аз ще ви прочета няколко цитата, а вие после сами ще отсъдите дали това са политически и партийни спекулации. Слушайте внимателно: „Тъй като аз съм последователен в своите желания за намаляване на ДДС върху лекарствата, тази година отново правя предложение за намаляване на това ДДС с още по-голяма сила и с още повече аргументи. Виждате, че кризата, която беше така далеч от нас, се приближи със страшна сила. Когато има криза, има стрес върху населението, върху всички граждани и считам, че ползването на медикаменти и лекарства ще се увеличи през следващата година”. Датата е 27 ноември 2008 г. Човекът, който говори, е сегашният заместник-председател на Народното събрание Лъчезар Иванов. (Частични ръкопляскания от КБ.) Вчера със същите аргументи за кризата той ни обясни, че не трябва да въвеждаме диференцираната ставка. Аз знам, разбира се, че много от хората мислят със столовете и с тези части от тялото си, с които седят върху столовете, но нека все пак използваме за мислене …

Благодаря, господин Иванов. Нямам повече коментари.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предизвикан съм да направя това изказване и искам да кажа как са нещата в реалния живот. Правя точно реплика на изказването на господин Овчаров. Явно тук повечето сме здрави хора и не сме бедни, но искам да ви кажа как е в реалния живот. Господин Овчаров казва, че най-бедните са най-ощетени. Вярно, най-бедните и особено хронично болните. Повечето колеги, извън ГЕРБ, са правили тези закони. Проблемът е съвсем друг. Аз имам приятел, който е болен от подагра – хронична, тежка болест, нелечима. Всеки от нас, неговите приятели, когато излиза в чужбина, му купува лекарството „Колхицин”. Там е по-евтино с 50%. Тоест работата не е в ДДС, а в закона за ценообразуване на лекарствата, който сте приемали вие. Благодаря.

Уважаеми господин председател! Господин Овчаров, Вие, както и другите преждеговоривши, имате едно раздвояване. От една страна, настоявате за диференцирана ставка, която ще доведе до намаляване приходите в бюджета и възможности за недобросъвестни търговци и производители да се възползват от това за увеличаване бързината на възстановяване на данъчен кредит, която да подпомогне бизнеса. Едновременно с това сте против въвеждането на мярка – дистанционна връзка на касовите апарати, която ще улесни и ще автоматизира до известна степен контрола именно върху оборотите на фирмите и ще освободи трудов ресурс от страна на администрацията, който може да бъде насочен именно към по-бърз оборот на връщане на данъчния кредит. Вие просто си противоречите – хем ще намалим приходите, хем ще спрем възможността - този контрол, който администрацията може да осъществява технологично, да не може да го осъществява. Искам да обърна внимание, че Вие сте абсолютно прав, че 300 хил. апарата не могат да се сменят. Както виждате, в текстовете е разписано точно с наредба министърът на финансите да определи реда, сроковете, обхвата и начина, както и това, че след приемането на тази наредба ще има още 12-месечен период, в който фирмите ще имат възможност да адаптират своите касови апарати или, ако те са много стари и не могат да бъдат адаптирани, да закупят нови. Тук Вашето опасение, че ще хвърлим всички в един неконтролируем хаос на подмяна, просто не отговаря на действителността. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Овчаров, господин Станишев, мисля, че проявихте изключително висока форма на цинизъм. Изключително висока форма! Да говорите, че в настоящия бюджет ще има 400 млн. по-малко за здравеопазване, а в същото време сте човек, който пряко е участвал в разпределението за няколко дни на милиарди излишък (частични ръкопляскания от ГЕРБ) по незнайни паланки - просто е висша форма на цинизъм. Когато разпределяхте този бюджет от 2-3 милиарда миналата година, как тогава никой не повдигна темата, че част от тези пари трябва да отидат в здравеопазването – за лекарства или за подпомагане на социално слабите, на най-ниските прослойки? (Шум и реплики от КБ.)

А насочихте пари към определени общини за измислени инфраструктурни обекти и т.н.! Пак повтарям, мисля, че трябва най-накрая да се осъзнаете, защото явно страдате хронично от липса на морал. (Смях и частични ръкопляскания от ГЕРБ.)

Първо, господин Иванов – много Ви моля да водите заседанието обективно. Аз споменах само за седене и за части от тялото, с които човек седи, а по мой адрес се изсипаха обвинения в раздвоение на личността, цинизъм и всякакви други простотии…

Много Ви моля да водите заседанието обективно и с еднакво отношение към всички народни представители. Госпожо Стоянова, много Ви моля да ме слушате внимателно и не ми приписвайте неща, които не съм казвал. Аз казах, че така, както е написана бланкетно разпоредбата, означава, че нищо от тези дистанционни връзки няма да бъде въведено. Много по-разумното е да определите един или два сектора, които са най-чувствителни по отношение на фискалните приходи, и тях да контролирате. Иначе, така написано, означава: дайте да изхарчим тук едни 100-150 милиона, за да купим касови апарати за една част от бизнеса. Второто, тук няма да коментирам колегата, човекът просто още не е разбрал как се разпределя излишъкът в България. Господин Михов, присъствието в Народното събрание означава, освен четене на вестници, четене и на документи. Направете си труда, за да разберете как са разпределени излишъците, по какъв начин, колко пари са дадени за здравеопазване - тогава излизайте тук и вдигайте назидателно пръст! Вдигането на пръст е опасна професия, особено за хора, които за пръв път влизат в парламента.

Само Вие ли можете да размахвате пръст? (Реплики от ГЕРБ.)

И третото, което трябва да имате предвид е, че това за диференцираната ставка не съм го измислил аз. То ви е написано в предизборната платформа, с която вие сте избрани. Там пише „диференцирана ставка по ДДС” – във вашата предизборна платформа, а не в нашата, а изборите бяха на 5 юли т.г., когато кризата вече беше отдавна в България. (Шум и реплики в залата.)

Вие тогава казахте, че криза няма! Вие го казвахте тогава!

Много ви благодаря за вниманието, но все пак нека да имаме малко логика в приказките си. (Ръкопляскания от КБ.)

Господин председател, дами и господа народни представители! Много е важно, когато обсъждаме наистина такъв изключително важен въпрос като лекарствата, да бъдем преди всичко честни към избирателите, честни към хората, които ни слушат и които очакват нашите решения. Какво имам точно предвид? Всъщност дискусията днес се води между групата на Синята коалиция и управляващата партия ГЕРБ. Аз тук ще оставя настрана включванията на БСП, защото след малко ще кажа просто мнението си поначало за политиката на БСП, но виждам, че същината е в това дали да се направи диференцирана ставка за лекарствата. Това се отстоява от Мартин Димитров и Иван Костов. Господин Костов, Вие звучахте много убедително. Ако не бях човек, който се е срещал с пенсионери, с български пенсионери, стотици, хиляди пъти може би - може би в тази зала няма друг, който повече да се е срещал с тях - щях да Ви повярвам. Аз не искам да Ви нападам, но искам да уточня нещо много важно. Аз искам колегиално да Ви предложа от тази трибуна да оттеглите своите предложения и ще кажа защо – защото това ще бъде една градивна стъпка - една градивна стъпка на политиката, която днес поддържаме. Отстояването от Ваша страна на всяка цена тази ставка за лекарствата сега да падне води до верижна реакция. Аз мога да предложа да падне ставката за учебници, например. (Оживление.) Мога да предложа да падне ставката за хляб и мляко, за стоки от първа необходимост. Ние сме държали на тази политика по принцип винаги за социално слабите слоеве. „Атака” винаги е поддържала политика за подкрепа на социалните слоеве, за грижи за тях – за бедните хора. Когато става дума обаче за цени на лекарства, аз искам да Ви задам един въпрос, господин Костов: как ще гарантирате, че търговците на лекарства ще свалят цените? Добре, сваляме ставката. Сваляме – днес гласуваме и сваляме на 7%. Как бедният пенсионер ще почувства това нещо? Как ще гарантирате, че търговецът на лекарства, който гледа печалбата си и нищо друго, съжалявам, но той не е нито филантроп, нито е човек идеалист. Търговецът си е търговец. Той гони своята печалба. Той ще се зарадва на намаленото му ДДС и ще продължи да продава лекарствата на същата цена. (Реплики.) Момент, господин Димитров, ще ми направите реплика. За да Ви дам пример ще спомена случая с акциза на кафето. Той падна през 2007 г., нали така? Така ли беше? Падна! Чета ви заглавие от всекидневник от 13 януари 2008 г. Това е един от централните всекидневници. Заглавието е следното: „Акцизът на кафето падна, цената скочи!”. Това няма отношение към вашия колега Юруков. Просто го казвам като факт. Ако сега свалим тази ставка, след два дни ще прочетем заглавие: „ДДС на лекарствата падна, цената им скочи”. Аз съм убеден, че ще стане така, или поне ще се задържи същата. Ако, господа Димитров и Костов, ако наистина сте загрижени за пенсионерите, ако наистина мислите за тях, дайте да направим една истинска сметка. Казвате от 50-60 млн. лв. ще се лиши хазната, ако направим тази диференцирана ставка, Овчаров каза – 30-40 млн. лв. Нека да вземем по-голямата цифра и да кажем, че хазната се лишава от 50-60 млн. лв. Добре, ако искаме да мислим за пенсионерите, нека Министерство на здравеопазването да заложи тези 50-60 млн. лв. и да ги насочи към тези слоеве, които наистина имат нужда. Това са хронично болните, тези, които всеки ден се нуждаят от лекарства. Те се знаят, те са по списък. Прави се един списък и се отпускат насочено пари, така че тези хора да получават лекарствата на намалена цена или дори безплатно – говоря за тези, които са и бедни, и се нуждаят хронично от лекарства. Това е истинска грижа. Това можем да го направим, ако седнем и го обмислим, обаче във формата на подкрепящите правителството партии ние можем да го постигнем. Но тук от трибуната, когато го казвате и когато казвате: „Ето, ние мислим за пенсионерите, а всички останали, вие – които не подкрепяте предложението или сте на друго мнение – не мислите”, аз имам тънкото усещане, че това го правите с цел PR. Не се засягайте, но имам тънкото чувство, че просто ще излезете и пред медиите ще кажете: „Ами, ето – ние предлагахме на пенсионерите да им се облекчи положението, но не го приемат, какво да правим!?”, което няма да е вярно, няма да е честно. Пак Ви казвам, че основният въпрос е как търговците ще намалят цените на лекарствата. Това няма да се случи, господин Костов! Просто няма да се случи и Вие го знаете, затова моят колегиален съвет е: наистина оттеглете това предложение, дайте да обмислим реална схема, по която можем да облекчим най-бедните слоеве. Всеки от нас има до себе си възрастни бащи, майки или роднини, и знае тяхното положение. Истинската помощ за тях ще бъде, ако има насочени субсидии или облекчения на цените за точно тези, които се нуждаят от това. Иначе правим услуга на търговците на лекарства. Ако наистина се направи тази ставка, това ще прозвучи като услуга или като лобистки закон. И Вие няма как това да го отречете след това. Освен това бяха казани достатъчно аргументи. В момента е криза. Трябва да имаме предвид динамиката на ситуацията. Ако в предишния парламент е имало възможност да се намали ставката, защо господин Орешарски не го направи? Сега се обръщам към тази половина на залата – лявата, в Комисията за бюджет и финанси господин Овчаров, който преди малко се изказа, както и господин Орешарски, подкрепят предложението на Иван Костов и Мартин Димитров. Подкрепят го, въпреки че са политически опоненти, но в предишния парламент господин Орешарски яростно отхвърляше всички предложения за диференцирана ставка. Стенограмите ги има, хората са живи и здрави – помнят го. Защо изведнъж господин Орешарски в Бюджетната комисия мина на друго мислене и започна да подкрепя Иван Костов? Много е просто, защото сега ще се използва това с пропагандна цел. Защото сега ще се разчита на късата памет на хората. (Реплики.) Така е, господин Орешарски. Вие бяхте яростен противник на диференцираните ставки. Има ги Вашите изказвания, Вашите интервюта ги има, недейте така! (Шум и реплики в ПГ на КБ.) И сега изведнъж казвате: „Да, съгласен съм, защото вече управлява ГЕРБ! И, хайде сега, да им го направим така – напук, и за да се обясняват те пред хората!”… Това не е честна политика, но аз от Вас не очаквам такава честна политика. Обръщението ми и въпросът ми е към Мартин Димитров и Иван Костов, които в момента са сред хората, подкрепящи управлението: не създавайте изкуствени проблеми, господин Костов, за да сме убедени във Вашата коректност, и аз мисля, че всеки един въпрос може да бъде решен във формата на подкрепящите управлението. Нека да го решаваме там. Тук, от тази трибуна, ако правим пропаганда и отправяме неверни послания към хората, не сме коректни, не сме достойни народни избраници. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ и „Атака”.)

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Сидеров, от 1994 г., когато се въведе ДДС в България, до днес нито веднъж не съм подкрепил диференцирана ставка, в това число и на последните комисии. Може да се направи справка как съм гласувал. Направи ми впечатление обаче, че всички Ваши хора подкрепиха този законопроект. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаеми господин Сидеров, аз само преди 10 минути оттук обясних какво се е променило в икономическата ситуация в страната и защо в предишния мандат не е имало логика да се подкрепя тази ставка и защо сега има такава логика. Ако трябва да Ви припомня числата. Мисля, че ме слушахте внимателно, колеги: разходите за здравеопазване са увеличени от 1 млрд. 800 млн. лв. на 3 млрд. 400 млн. лв.; средната пенсия е увеличена от 130 лв. на 268 лв., тоест политиката на правителството е била насочена в съвсем друга посока – увеличаване на разходите за здравеопазване, увеличаване на доходите на хората, така че те по този начин да решават проблемите с лекарствата. Освен че не сте ме слушали какво говорих аз, очевидно не сте слушали и вчера господин Кърджалиев, който обясни какво се случва с цените на лекарствата, защото сравнението, което правите с намалението на акциза на кафето и цените на лекарствата и намаляването на диференцираната ставка, е изключително некоректно - цените на лекарствата са регулируеми, регулирани. И аз бих помолил господин Кърджалиев още веднъж да Ви направи тази справка, за да видите, че намаляването на ДДС върху лекарствата ще доведе директно до намаляване на цените на лекарствата. Благодаря ви за вниманието.

Там е работата, че няма да доведе! Кажете ясно, че това не работи за пенсионерите. Няма да споря с Вас, господин Овчаров. Спорил съм достатъчно. Тази мярка няма да доведе до облекчаване на пенсионерите. Това е най-важното, което трябва да се чуе от тук. Така че нека да прекратим с неверни твърдения от тази трибуна и да кажем, че тази мярка няма да доведе до облекчаване на пенсионерите. Има други начини да ги облекчим. Нека да работим по тях. Предложете нещо, което наистина работи за облекчаване на пенсионерите, господин Костов. Впрочем на нашите срещи те имаха една-единствена тема – казваха „Махнете точковата система”. Точковата система, която беше приета по време на управлението на ОДС с министър-председател Иван Костов, още не е променена. Нека да променим нея. Ето, това ще облекчи наистина положението на пенсионерите! И да намерим начин чрез субсидиране на групи – хронично болни и социално слаби, да ги подпомогнем. Това е начинът! Ако сте честни, ще се съгласите с мен. Благодаря.

Благодаря, господин председателстващ. Дами и господа, аз се възползвам от възможността. Към нас не беше отправена тази рестрикция от господин Димитров. За нас не беше казано, че нямаме право да се обаждаме. Затова вземам думата от името на ДПС, за да подкрепя законопроекта, който той и господин Ваньо Шарков ни предлагат тук. (Реплика от народния представител Искра Фидосова.) Вчера правих реплика. Първо ще отворя скоба и ще отговоря на господин Сидеров, тоест ще повторя аргументите от вчера, когато отправих репликата. На господин Михов, доколкото си спомням, обърнах внимание върху тази тема, и на господин Мелемов. Става дума за цените – как се изграждат и от какви компоненти се състои една окончателна цена на лекарствен продукт. Първо, цена на производител се одобрява (има одобрителен режим) от Комисията по лекарствата, където участва и министърът на здравеопазването. В тази цена всъщност е данъкът върху добавената стойност. Втори е дистрибуторът на едро, който си слага печалба. Третият е аптекарят, тоест дистрибуторът на дребно. Още веднъж обръщам внимание върху една наредба, която съществува в правния мир в България от м. декември 2007 г. – Наредба за условията, правилата и реда за регулиране на цените. Тази наредба протектира възможността за злоупотреби в тази сфера. Според нея първо министърът одобрява аргументирано цената на производителя, второ – дистрибуторът на едро слага между 6 и 9% печалба, но не повече от 15 лв. в зависимост от диференциацията на цените (дали лекарството е до 10 лв., между 10 и 30 лв. или над 30 лв.), като по този начин се определя цената на едро. Цената на дребно се определя с други коефициенти от аптекарите, от дистрибуторите на дребно, а именно с увеличение между 18 и 22%, като за лекарство над 30 лв. (високата категория) цената е до 18%, но не повече от 30 лв. Мисля, че с това изчерпихме тази тема и няма да я дебатираме оттук нататък. Тоест непременно ще има социален ефект, ако данъчната ставка е диференцирана и е само 7%. Няма как тази наредба и тези законопроекти да се заобиколят. Повтарям още веднъж, казах и вчера, че тук има санкции от Министерството на здравеопазването и Изпълнителната агенция по лекарствата, като глобите за злоупотреби започват от 5000 лв. нагоре. Второ, обръщам внимание върху няколко неща като опит за обобщение на този хубав дебат, който стана в залата. Първо, обръщам внимание върху фактора „вносител”. Вносител е не кой да е, а д-р Шарков, на когото му прави чест, че е последователен, независимо от статута му – дали е в опозиция или не. Имайки предвид, че неговата партия е част от управляващото мнозинство, това само по себе си подчертава важността на този проблем, а сам по себе си той става по съответен начин актуален за нашето съвремие и за България. Чест му прави на д-р Шарков – това е по-достойната позиция отколкото на д-р Иванов, макар че в Комисията по здравеопазването той започна дебата с аргументи, които също трябва да уважим. Второ, обърнете внимание на фактора „подкрепа”. Този законопроект се подкрепя от институции и неформални организации. В подкрепа на този законопроект са министърът на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, има подкрепа и от съсловните организации - Български лекарски съюз, Български фармацевтичен съюз, Асоциация на собствениците на аптеки, Асоциация на дистрибуторите на едро, на пациентските организации и така нататък. Сама по себе си тази подкрепа говори за социалната значимост на този проблем и че може би е назряло времето, въпреки че разглеждаме тази тема на фона на кризата в България, за точно този тип диференцирани ставки по отношение на важни продукти от нашето битие. Трето, всъщност два са изходите за управляващото мнозинство от ГЕРБ. Първият изход е да подкрепят вносителя, респективно Министерството на здравеопазването, и по този начин да се постигне едно консенсусно решение. От ретроспекцията на времето можем да съдим за стари решения на този парламент, че почти всички консенсусни решения са най-ценни. Вторият изход е да подкрепят позицията на вицепремиера и министър на финансите. Разбира се, и това е изход от ситуацията. Там фискалните аргументи са много значими. Вярно е, криза е, но това е ваш избор. Аз само обръщам внимание на финала върху един факт. Това е прецедент, уважаеми колеги. Така и не разбрах позицията на „Атака”, макар че на заседанието на Комисията по здравеопазването и двамата им представители бяха „за” този законопроект. Сега има някакъв смут в „Атака”. Това е прецедент за 90 дни управление на ГЕРБ. Това е първият казус, който ще изкуши медиите и утре най-вероятно в някои медии ще пише, че законопроектът на господин Ваньо Шарков постави ГЕРБ в деликатна конфузна изолация. Изборът е ваш. Вие решавате. Аз оставам с уважение към което и да е ваше решение. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)

Дами и господа народни представители, няма нужда да давам повече примери. Господин Кърджалиев, Вие сте живият и ходещ пример (оживление) за това, че тази поправка е лобистка, а не социална. Нищо социално няма в нея. Вие държите аптеката срещу болницата в Търговище. Това се знае от цялото Търговище. Това, което сега подкрепяте, Ви е изгодно на Вас като бизнесмен. Вие не сте беден потребител на лекарства. Така че признайте си, че вкарвате една лобистка поправка, и да Ви олекне на душата. (Ръкопляскания от ГЕРБ и „Атака”.)

Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Кърджалиев, въпросът ми е такъв: Вие в България ли живеете? Влизали ли сте някога в аптека, освен това, че разбрах, че имате такава? Може би сте лекар и разбирате от медицина и от лекарства, но със сметките нещо не сте в час. Вие казвате – до 15 лв. до 30 лв. Нека да направим експеримент, да влезем в която и да е аптека в близките 100-200 м, да видите едно лекарство, което струва 10 лв., че на двете места е с по 2-3 лв. разлика. Хайде да сметнем тези 13%, които искате да намалим, дали няма да влязат в рамките на тези 3 лв., които в момента има разлика между лекарствата. Как ще гарантирате, че в тези аптеки всички лекарства ще се продават на по-ниските цени?

Благодаря. Господин Сидеров, ако сте следили алгоритъма, който изредих за ценообразуването при лекарствата, Вие ще разберете, че всъщност хората, които са във фармацевтичния бизнес, губят от тази поправка. (Възгласи и ръкопляскания от ГЕРБ „Е-е-е!”) Да, защото печалбата се поставя върху по-ниски номинални стойности. Не е ли така? Не е ли логично? Относно репликата на господин Михов. Всъщност господин Сидеров е прав – бях ви казал, че не съм излизал от аптеката. Господин Михов, аз съм лекар, занимавам се с този бизнес, но за разлика от Вас, аз познавам всички закони и всички наредби в тази сфера, иначе не бих вземал думата. Старая се самочувствието ми да е такова, според познанията. Затова вземам и отношение по тази тема. Това е моят отговор към Вас. Сега ще Ви дам, пред всички колеги тук, как се правят цените на лекарствените средства според Наредбата за условията, правилата за регулиране на цените...

Това за Вашата аптека ли е?

Не, това е според наредба. Ние живеем в правова държава. Не може една аптека да работи с едни цени и едни наредби, друга аптека с други. Постарайте се да ги видите и след това ще прецените сам, че всъщност няма за какво да ставате и да взимате думата. Благодаря.

Декларирам – да, но аз няма да участвам в гласуването. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, предлагам прегласуване на предложения от нас законопроект. След като беше проведен сериозен дебат в това Народно събрание, а и по начина, по който беше провеждан и в предишните народни събрания, за първи път ставам свидетел на нещо много интересно – някои, които бяха преди „против”, сега са „за”, а някои, които бяха преди „за”, сега се въздържат. Искам да ви кажа, уважаеми дами и господа, че по този начин не решаваме проблемите. Ние предлагаме законопроект, с който решаваме конкретен проблем. От вчера в Народното събрание е внесен законопроект, с който се създава проблем. Това е Законът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за следващата година. Деветстотин милиона от приходната част ги няма в разходната част. Това е много сериозно, защото когато казваме, че през политиката и бюджета на разходите ще решаваме проблемите, не виждам решението. Ако запишем между първо и второ четене в Закона за държавния бюджет, че Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването ще си получават обратно като трансфер онова, което са платили като ДДС, което не вярвам да го направите, ще решим отчасти проблема. Пак ви казвам, две трети от приходите по ДДС върху лекарствата се плащат от двете институции. Ако не се плащаха от двете институции в този размер, можеха да отидат реално за здравеопазване. Нека да решим конкретен проблем, не да отлагаме и да протакаме неговото решение. Това е сферата, където се регулират цените. Тук няма лобизъм. Има лобизъм, когато се подкрепят 20-те процента, защото онези, които правят фиктивен износ на лекарства на митниците, печелят от тези 20%. Ако някой в „Атака” лобира за тях, аз не. Нека да ги направим така, че българските граждани да имат полза от здравеопазването. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)

Благодаря, господин председател! Уважаеми колеги, „ДОКЛАД относно законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 954-01-16, внесен от народния представител Мартин Димитров и група народни представители на 2 септември 2009 г., и № 902-01-31, внесен от Министерския съвет на 19 октомври 2009 г. На заседание, проведено на 22 октомври 2009 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, внесени от народния представител Мартин Димитров и група народни представители и от Министерския съвет. На заседанието присъстваха заместник-министърът на финансите Владислав Горанов, директорът на дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите Людмила Елкова, заместник-изпълнителният директор на Националната агенция за приходите Стоян Марков, директорът на дирекция „Данъчно-осигурителна методология” в Националната агенция за приходите Росен Иванов, главният юрисконсулт в дирекция „Разследване на особени случаи” в Националната агенция за приходите Петър Цанков и други. Законопроектът на Министерския съвет беше представен от заместник-министъра на финансите Владислав Горанов, който изтъкна, че направените предложения за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица целят отстраняване на противоречия между разпоредби в българското данъчно законодателство и правото на Европейския съюз, както и прецизиране на някои разпоредби на закона относно облагане доходите на физическите лица. Основните моменти в законопроекта са: - дава се право на чуждестранните физически лица – местни на държавите - членки, да приспадат разходите, свързани с придобитите доходи от източник в България, подобно на местните за България физически лица; - въвежда се деклариране на предоставените и получените парични заеми, с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции, ако заемите общо надхвърлят 5 хил. лв. (годишно или като остатък в края на годината); - предлага се в НАП да се подава годишен отчет за дейността, вместо годишен финансов отчет; - въвежда се минимален срок за притежаване на имота три години във връзка с необлагането на дохода от продажба или замяна на имота, който служи за задоволяване на жилищните нужди на лицето и неговото семейство; - променя се режимът на облагане при продажба или замяна на акции и дялове, получени срещу направена непарична вноска. Непаричната вноска, вписана в акта за учредяване на търговското дружество, съответстваща на продадените или на заменените акции и дялове, ще се приспада от дохода само за случаите, когато вноската има за предмет имущество, доходите от продажбата или замяната на което са необлагаеми по закона към датата на вписване на вноската в Търговския регистър. В останалите случаи от продажната цена ще се приспада документално доказаната цена на придобиване на имуществото – предмет на непарична вноска в търговското дружество; - предлага се правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери, да се считат за трудови правоотношения за целите на данъчното облагане; - отменя се данъчното облекчение за млади семейства, което се изразява в намаляване на основата за облагане с данък с направените през годините лихвени плащания по ипотечен кредит при определени условия; - предлагат се промени относно декларирането и внасянето на данъци. Законопроектът с вносители народния представител Мартин Димитров и група народни представители беше представен от народния представител Кирчо Димитров. Със законопроекта се предлага намаление на данъка върху дивидентите и ликвидационните дялове от 5 на сто на 1 на сто и данъка върху доходите от стопанска дейност като едноличен търговец от 15 на сто на 10 на сто. След представяне на законопроектите се проведе дискусия, при която се изразиха становища за подкрепа като цяло на законопроекта с вносител Министерски съвет, въпреки изразеното несъгласие на някои членове на комисията с отмяната на данъчното облекчение за младите семейства и за въвеждането на минимален срок от три години за притежаване на имота като условие за необлагане на дохода от продажбата му. Законопроектът с вносители народният представител Мартин Димитров и група народни представители не получи подкрепа на членовете на комисията, както и на представителите на Министерството на финансите. Аргументите срещу предложените в него намаления на данъчните ставки са следните: намаляването на данъчната ставка за дивидентите няма да стимулира реинвестирането на печалбата в дружествата, както се твърди в мотивите към законопроекта. Намаляването на данъка върху дивидентите ще стимулира изваждането на средства от оборота на предприятията за лично потребление на съдружниците и акционерите им. Предложението за намаляване на ставката за облагане доходите от стопанска дейност на едноличните търговци също е неприемливо, тъй като ще доведе до неравнопоставеност на данъчно задължените лица при облагане на доходите от стопанска дейност, извършвана под различна търговска форма (търговско дружество или едноличен търговец). Ставката от 15 на сто за облагане доходите на едноличните търговци е в съответствие с действащите ставки в Закона за корпоративното подоходно облагане – 10 на сто корпоративен данък и 5 на сто окончателен данък за доходите от дивиденти. След дискусията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: 1. По законопроекта на народния представител Мартин Димитров и група народни представители: „за” 3 народни представители, „против” 10 народни представители и „въздържали се” 6 народни представители. 2. По законопроекта на Министерския съвет: „за” 15 народни представители, „въздържали се” 4 народни представители, „против” няма. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 902-01-31, внесен от Министерския съвет, и да не приеме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 954-01-16, внесен от народния представител Мартин Димитров и група народни представители”. Господин председател, моля за процедура.

Моля да подложите на гласуване от народните представители в залата да бъдат поканени заместник-министърът на финансите Владислав Горанов, директорът на дирекция „Данъчно-осигурителна методология” в Националната агенция за приходите господин Росен Иванов, госпожа Даниела Влъчкова – експерт в дирекция „Данъчна политика” на НАП.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата за изказване, понеже съм един от вносителите на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Колеги, искрено се надявам да не изпаднем в ситуация както при предишния закон, тоест да се впускаме в задълбочени дебати. Искам да ви убедя, че предложението на Синята коалиция е много важна антикризисна мярка. Ще изложа своите мотиви по отношение на това, което трябва да чуете. Колеги, нивата на данъчните ставки са важен елемент от провеждането на адекватна макроикономическа политика, насочена както към повишаване на икономическия растеж, така и към увеличаване инвестициите в дадена държава. От тези нива до голяма степен зависи активността на частния бизнес, така и инвестирането от чужди инвеститори. Направените проучвания доказват, че колкото са по-ниски нивата на данъчните ставки в една държава, толкова е по-висок икономическият растеж. Именно затова ние от Синята коалиция правим това предложение, а именно ставката на данъка върху дивидентите да бъде намалена от 5 на 1%. Мотивите са, че чрез това намаление на данъчната ставка ще стимулираме развитието на капиталовия пазар. Ще допринесем фирмите да излизат на стоковата борса, да се листват там и да насочат своята политика към дивидентност. Много добре знаете, че чуждите фирми инвестират в такива наши фирми, чиято дейност е насочена към стоковите борси, и развиват своята дейност в държава, където има намаление на данъчните ставки. Забелязва се, че голяма част от участвалите в масовата приватизация хора имат акции във фирми, разпределящи дивиденти. По този начин ние гарантираме точно на тези участници в масовата приватизация, че голяма част от приходите им ще останат именно у тях, а няма да бъдат иззети от държавата. Друг важен момент от нашите предложения е именно за редуциране данъка на едноличните търговци, като ставката от 15% бъде намалена на 10%. Мотивите за тази много важна антикризисна мярка са, че трябва да има изравняване между едноличните търговци, от една страна, трудещите се работници и служители и търговските дружества. Това донякъде беше направено със закона за плоското облагане. Мотивът е, че по този начин едноличните търговци ще получат възможност да реинвестират своята печалба, тоест ще бъдат облагодетелствани голям брой, десетки хиляди дружества, регистрирани като еднолични търговци, и по този начин няма да стимулираме пререгистрирането на едноличните търговци в еднолично дружество или да допринесем за заобикаляне на законите. С изложените мои мотиви, за да парирам евентуално бъдещи нападки за популизъм, ще кажа, че всички тези антикризисни мерки бяха залегнали в нашата предизборна кампания. Те са част от програмата ни, насочена към развитие на бюджетната и финансовата политика. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предлагам на вашето внимание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху доходите на физическите лица. Предложените от Министерския съвет изменения и допълнения на същия закон са насочени към постигането на две основни цели. Част от предложенията уреждат установени през годината противоречия между разпоредби на националното законодателство с правото на Европейския съюз. Друга част цели прецизиране на разпоредбите на закона относно облагане доходите на физическите лица с оглед постигането на равнопоставеност при облагане с данъци и във връзка с осъществяване на ефективен контрол от органите на данъчната администрация. Основните изменения са структурирани в няколко раздела. Първият е чуждестранните физически лица от Европейския съюз и Европейското икономическо пространство да имат право на преизчисляване на удържания данък при източник по начина за определяне данъка върху доходите на местните физически лица. Европейската комисия установи и започна процедура на инфриджмънт срещу Република България по отношение на чуждестранните лица и тяхното облагане по този закон. Във връзка с необходимостта от наличието на предварителна информация при извършване на контролни действия от Националната агенция за приходите се въвежда задължение за деклариране на заеми на физически лица в общ годишен размер над 5 хил. лв. с изключение на кредитите от кредитни институции. От една страна, мярката е в изпълнение на графика от неотложни мерки и действия на правителството и от органите на съдебната власт за изпълнение на показателите за напредък в областта на съдебната реформа; от друга страна е много силна мярка за борба срещу злоупотребите на физически лица. Предвидено е премахване на изискването за подаване в НАП на годишния финансов отчет. Вместо него предприятията на физическите лица – търговци, ще подават в НАП годишен отчет за дейността, екземпляр за статистиката. Аналогични промени ще видите и във внесения от Министерския съвет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Правоотношенията между съдружници и член-кооператори, както и акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерно дружество, с полагане на личен труд в дружеството, и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери, са дефинирани като трудови правоотношения за целите на данъчното облагане. Въвеждат се условия за притежаване на имота повече от 3 години, за да е необлагаем доходът от продажбата на един недвижим имот годишно. Промяната цели отделяне на инцидентните сделки от търговските или сключените с намерение да се избяга от плащането на данъци. Увеличава се основата за облагане на дохода от продажби на дялове, акции, придобити с направени непарични вноски, като за част от случаите е предвидено от продажната цена да се приспада документално доказаната цена за придобиване на имуществото. Отменя се, считано от 1 януари 2010 г., данъчното облекчение за млади семейства с приспадане на лихви по ипотечни кредити. В съответствие с приетата нормативна уредба и по предложение на Министерството на здравеопазването даренията към Център „Фонд за асистирана репродукция” и Център „Фонд за трансплантация” са добавени към данъчните облекчения за дарения. Направени са промени в закона относно декларирането и внасянето на данъците за постигане на по-голяма яснота при прилагане на разпоредбите и за по-лесно администриране на приходите в бюджета. В тази връзка е предложен ред за подаване на справка за изплатени доходи на физически лица в случаи на прекратяване с ликвидация или обявяване в несъстоятелност на предприятието. Както по този законопроект, така и по всички законопроекти, предложени от Министерския съвет на Народното събрание, основната цел е формиране на устойчива приходна база, която да позволи изпълнението на държавния бюджет през следващата година. След малко предстои министърът на финансите да внесе в Народното събрание най-важния финансов план, затова предлагам на Народното събрание да приеме така предложения от Министерския съвет законопроект. Благодаря ви.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Като цяло голямата част от нещата, които са предложени, разбира се, могат и трябва да бъдат подкрепени. За себе си аз имам проблеми с едно нещо, което се отменя, и с друго, което го няма. Това, което се отменя, е чл. 22а, който касае кредитирането на младите семейства. В мотивите на законопроекта видях, че става дума за това, че са подадени възражения в Комисията за защита от дискриминация. Това, че са подадени възражения в комисията, според мен не може да бъде достатъчен мотив. Подобни форми на мотивиране на младите семейства към придобиване на недвижима собственост се използват в цяла Европа, а, примерно, в Германия те са многократно по-добре развити, отколкото при нас. Аз смятам, че по логика този закон трябва да бъде обърнат в обратната посока. Тоест ние не само че не бива да отнемаме, защото тук става дума за лихвите и за олихвяването на заемите при закупуване на жилища на млади семейства и за това, че оттук нататък ние отменяме възможността за преференции в олихвяването. Аз смятам, че не само, че трябва да се върви към съкращаване на тези придобивки, точно обратното – това трябва да се разширява. И наистина това се прави в голяма част от европейските държави, особено в Германия. Така че дори по отношение на събираемостта на тези вземания да има някои проблеми, които администрацията да среща, аз даже си давам сметка, че тук става дума за един много малък обем и от финансови средства, и за момента този текст не касае толкова много хора. Точно затова смятам, че трябва да се върви в обратната посока към неговото разширяване, защото това е една мярка, която е необходима за България. Още повече, че в този случай това в една или друга степен все пак мотивира закупуването на имоти от младите семейства, което в една или друга степен може да бъде и антикризисна мярка. Тоест моята препоръка е този текст с отмяната на чл. 22а да отпадне. И смятам, че това не би трябвало и не би могло да бъде подкрепено. Второто ми съображение е за нещо, което е доста по-политическо. В рамките на този закон, а и в рамките на новия бюджет, поне в драфта, който беше стигнал до мен отпреди няколко дена - не знам дали е последният, никъде не видях нещо, което сегашният министър-председател на държавата ни е обещал. Аз съм гражданин на София и като такъв имам изричното обещание от бившия кмет и настоящ министър-председател за това, че 50% от данъците на физическите лица в столицата ще се преразпределят към гр. София и няма да отиват в националния бюджет, тоест ще се връщат обратно. Тъй като текст нито в драфта на бюджета, нито в Закона за данъците на физическите лица, който сега променяме, не видях да е регламентиран, смятам, че министър-председателят грубо ме е излъгал и не приемам това. Нека да вземем мерки между първо и второ четене. Благодаря.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Аз искам да взема отношение, първо, по предложението на Министерския съвет и то най-вече в т. 53 към § 19, където е предвидено премахване на изискването за подаване в НАП на годишен финансов отчет. Вместо него предприятията, физически лица търговци, следва да подават в НАП годишен отчет за дейността, екземпляр от статистиката. С посочената промяна се цели годишният отчет за дейността да бъде подаван пред един орган, с което да бъде постигнато намаляване на административната тежест за предприятията физически лица и постигане на икономия на ресурси. Да, обаче трябва да се съгласим с един текст. В статистиката, съгласно чл. 20, ал. 4 от Закона за статистиката, съдържанието на годишния отчет за дейността е определено така: „съдържащ статистически справки и счетоводни документи”. Обръщам внимание, че това не е съдържанието на годишния финансов отчет съгласно Счетоводен стандарт 1 – Представяне на финансови отчети. Освен това в чл. 25, ал. 1, абзац втори на Закона за статистиката е казано, че индивидуалните данни, получени за целите на статистическите изследвания, не могат да се използват като доказателства пред органите на изпълнителната и съдебната власт. Следователно, дори да се премахне представянето на годишните финансови отчет в НАП, не бива това задължение да се заменя с друг вид такъв отчет, който на всичкото отгоре няма доказателствена сила пред държавните органи. Вместо това нека се отмени въобще представянето на какъвто и да е годишен финансов отчет от предприятията в НАП, но да се изисква поне за предприятията, чиито годишни финансови отчети подлежат на независим финансов одит. Годишната данъчна декларация по ЗКПО да се включва в документите, които подлежат на проверка и заверка. Споменавам и ЗКПО, защото наистина – ние ще го гледаме предполагам следващата седмица – в промените в ЗКПО е заложен същият текст. И продължавам, че досега тази декларация не подлежи на проверка и заверка. Следователно няма белег, че тя е проверена от регистриран одитор. За предприятията физически лица, чиито отчети не подлежат на проверка и заверка, да няма такова изискване. Мотивите за това са, че органите на НАП нито имат място, където да съхраняват тези документи, нито ще ги ползват по предназначение. И в този случая няма да има никаква потребност от годишни финансови отчети към годишните данъчни декларации по Закона за доходите на физическите лица. Това е моят коментар по предложението на Министерския съвет. Що се касае до предложението на Мартин Димитров и група народни представители със законопроекта, в който се предлага данъкът върху дивидентите и ликвидационните дялове да падне от 5 на 1% и данъкът върху доходите от стопанска дейност като едноличен търговец - от 15 на 10%, смятам, че наистина може да има още по-добра равнопоставеност между физическите лица еднолични търговци и юридическите лица, ако наистина данък дивидент падне от 5 на 0 процента. Може би това е по-справедливо. А що се касае до това колко ще бъде ощетен фискът, при коментара ми в Комисията по бюджет и финанси беше казано, доколкото знам от заместник-министър Горанов, че това ще бъде в размер на 76 млн. лв., което според мен не е чак такова тежко бреме за бюджета, макар и да се намираме в период на криза. Аз лично подкрепям предложението на Мартин Димитров и група народни представители със съответните забележки, които казах преди малко. Благодаря ви за вниманието.

Господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Матов! Не свалянето на дивидентите доведе до повишаване на икономическата активност на българския капиталов пазар. И в момента България има един от най-ниските данъци дивиденти. Само за сравнение ще ви кажа, че в Румъния данъкът е 16%, в Чехия е 15%, в Полша е 19%, в Италия е 12,5%, а в Белгия е 25%. За съжаление инвестирането у нас се извършва на принципа на дългосрочно и конкретно инвестиране, докато в останалия финансов свят тези сделки имат незначителен дял в общата търговия. Там се извършват сделки, които са насочени предимно по отношение на сделки с деривати. По този начин спрямо развитите пазари ние се намираме в някакво финансово средновековие. В един такъв аспект пътищата за повишаване на ликвидността и привличане на външни инвеститори трябва да се търсят в няколко други посоки. Първо, това е пускане на акции от държавните монополисти на борсата. Второ, това е реално въвеждане в пазара на деривати. Трето, това е пускането на нови инструменти като инфраструктурни облигации. И четвърто, стимулиране на публичните дружества. Искам само да кажа, че данък дивидент в момента в България се плаща от физическите лица и от чужди юридически лица. Към момент данък дивидент не се плаща от български юридически лица. Във връзка с това с направените промени по облекчаване условията за регистриране на дружества с ограничена отговорност би било възможно и физически лица да си регистрират ООД-та, с което би им отпаднал ангажиментът да плащат данък дивидент. Благодаря.

Съгласен съм, колега, с това, че наистина данък дивидент като ставка в България не е висока, но в края на краищата в момента разглеждаме промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица и когато говорим за това, че тази ставка се предлага да се намали от 15 на 10%, това означава, че в същото време трябва да има равнопоставеност и за лицата, които са регистрирани като юридически лица в ООД-та, които изплащат 5% данък дивидент като физически лица вследствие на това, че веднъж печалбата се е обложила с корпоративния данък от 10%. Съдружниците, когато решат да си разпределят дивидента, вече като физически лица са задължени да си изплатят 5-те процента. Затова говоря, че трябва да има равнопоставеност между физическо лице - съдружник в дружество с ограничена отговорност и физически лица – еднолични търговци. Това имах предвид. Благодаря.

Господин председател, господа народни представители! Редно е да отбележа, че в законопроекта, който предлага правителството, има и разпоредби, които според мен заслужават да бъдат подкрепени. Например предложението за въвеждане на минимален срок за притежаване на имот поне три години, за да не се облага доходът от неговата продажба или замяна. Тоест това е стъпка, която да намали спекулациите с недвижими имоти и следователно тя има своето основание. Но каквито и фрагментарни промени да се предлагат в този Закон за облагане на доходите на физическите лица, аз няма да подкрепям законопроекта, докато в него съществува примитивното плоско облагане. По този начин ние ощетяваме хората с по-ниски доходи за сметка на тези, които получават най-високи доходи от кръга на облаганите по закона. Забележете, докато в миналите години имаше известно оправдание, защото тази система действаше с постоянен темп на увеличаване на минималните заплати и следователно тя до известна степен компенсираше принципната несправедливост на този начин на облагане на доходите, сега за първа година, от последните, се предвижда замразяване на минималната заплата. В същото време границата на бедността през следващата година ще надхвърли 200 лв. и облагането на минималните доходи означава, че всички лица, които са в тази категория, автоматично попадат в категорията на бедните по българските стандарти, без да говорим за измерителите в други страни. Затова смятам, че вече е крайно време да започне коригирането на тази данъчна политика с въвеждането поне на необлагаем минимум, който може да бъде обсъждан в какви граници да бъде и точно по какъв модел, а по-нататък и чрез въвеждане на семейно облагане на доходите, за да се стигне до окончателното отхвърляне на този модел по отношение на индивидуалните доходи за лицата, ако искаме наистина да бъдем в крак със съвременните страни, които дори в условията на криза търсят по-голяма диференциация в облагането на доходите, за да могат да облекчат положението на хората с ниски и средни доходи. Мисля, че този е основният въпрос, който се поставя по отношение на облагането на доходите на физическите лица. Аз призовавам всички партии и парламентарни групи да му обърнат сериозно внимание, за да се промени този курс, ако искаме той да бъде споделян от повечето български граждани в качеството им на данъкоплатци. Затова няма да подкрепя този законопроект и призовавам хората, които имат поне малко социално мислене, също да го отхвърлят. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да изразя своето отношение защо трябва да се подкрепи законопроектът, внесен от Министерския съвет – промяната в Закона за данъците върху доходите на физическите лица. България като член на Европейския съюз следва да хармонизира законодателството си с изискванията на Съюза. Знаете, че всички промени са изцяло в този дух. С част от предлаганите промени се премахва един дискриминиращ чуждестранните физически лица, граждани на страни – членки на Европейския съюз, текст, с който досега те нямаха възможност да приспадат разходите, направени при придобиване на доход в България, както българските граждани. От една страна, чрез това улеснение се повишава интересът на чуждестранните физически лица да работят в България, а, от друга страна, се премахва една възможност за санкция спрямо България за неизпълнение на директиви на Европейския съюз. Друг аспект е въвеждането на минималния срок от три години за притежание на имот, служещ за жилищни нужди, след който доходът при продажба или замяна ще бъде необлагаем. Има няколко аспекта. От една страна, с това сделките, част от сивата икономика, губят една своя ниша; от друга, се премахва унизителното положение, в което са поставени някои семейства, принудени от обстоятелствата да участват в такива схеми. От анализа на Националната агенция по приходите е видно, че лицата, прикриващи облагаем доход чрез фиктивни заеми, средно годишно са над 3 хиляди или са около 30,74% от санкционираните от НАП физически лица. Отчетени са високи загуби за бюджета. Въвеждането на декларирането на заемите е в изпълнение на т. 33 от Графика на неотложни мерки и действия на правителството – първо, и на второ място – ще ограничи наличието на укрити доходи, прикривани чрез привидни заеми, които водят до захранване на сивата икономика. В законопроекта се премахва досегашното изискване за подаване в НАП на годишен финансов отчет. Това се заменя с годишен отчет за дейността. Този отчет, който е за статистиката, е едно улеснение за предприятията. По този начин се намалява административната тежест и се реализира икономия на ресурси. С електронния вид на годишните отчети се дава възможност на НАП по-лесно да селектира предприятията при упражняване на контролните си функции. Равното данъчно третиране на подобни по своя характер доходи се застъпва от направените предложения за промени, целящи коректното определяне на трудовите правоотношения за целите на данъчното облагане, както и коректното определяне на облагаемия доход. В заключение мога да кажа, че предлаганите промени са в изпълнение на задълженията, които Република България е поела с подписване на Договора за Европейската общност, а чрез прецизиране на съществуващите разпоредби се постига увеличаване на приходите в бюджета, коректност при определяне на облагаемия доход, намаляване на възможностите на сивата икономика, премахват се някои дискриминационни текстове и се постига улеснение на данъчната администрация да осъществява контролните си функции, и то чрез икономия на ресурс. Благодаря.

Благодаря, господин председателю. Аз вземам думата, за да кажа, че разглеждаме два законопроекта – единият е на правителството, другият е на колеги от Синята коалиция. Към правителственият законопроект аз се отнасям положително, както и колегите ми, но искам да кажа няколко думи, воден от това, което казаха колегите преди мен – за едно от предложенията, включени в нашия законопроект. Става дума за едноличните търговци и за намаляването на данък общ доход при тях от 15% на 10%. Противно на това, което каза колегата Стоилов от левицата, вижда се резултатът от приложението на плоския данък върху икономиката в положителна посока преди кризата. Това го видяха всички с очите си, с едно изключение и това са едноличните търговци, които представляват една много голяма армия от българската икономика. Тези хора са около 150 хиляди, като числото варира. Тази цифра е резултат от проучванията, които правихме в Бюджетната комисия в миналия парламент. Те са най-гъвкавата и най-мобилна структура, която може, между другото, да прекрачи към сенчестия бизнес, защото техните наемни работници вътре са двама-трима или петима, броят им е малък. А когато имат, вече в разгара на кризата, върху себе си данък, който безспорно е по-голям, и то не малко по-голям, а 50% по-голям, възможността да бъдат изтървани от данъчната администрация е много голяма. Защо? Първо, данъчната администрация се грижи за големите данъкоплатци, защото знае, че там е големият приход, от една страна, и ги пропуска. От друга страна, как се упражнява ефективен контрол върху 150 хил. фирми? Тук става дума за мярка, коят,о от една страна, в ситуация на криза ще подкрепи основно този български бизнес, който между другото е и семеен, както мнозина в залата знаят, и второ, ще намали разширението на сивия сектор в българската икономика. Мисля, че тези аргументи са съвсем солидни и сериозни и накрая ще прибавя още един – щетата, ако сложим кавички на думата „щета”, тоест намаляването на приходите към държавния бюджет, е неимоверно малка, ако отиде това нещо в сивия сектор, и това е видно от сравнение с едно изчисление. Просто ще се види веднага, че има плюс в полза на държавния бюджет, на приходната част. Плюсът не е толкова голям, разбира се, пак казвам, защото става дума за дребни производители. Приканвам колегите да се подкрепят и двата законопроекта. Мисля, че при обобщаването им ще може съвсем спокойно да се направи един законопроект за второ четене, в който и тези мерки, които са положителни сами по себе си, ще станат част от българското законодателство. Благодаря, господин председател.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, вземам думата за реплика по повод на казаното тук от господин Методиев, за да изразя несъгласието с мотивите на вносителя на законопроекта – Мартин Димитров и група народни представители. Какво представлява всъщност данъкът дивидент, който вие предлагате да отпадне? Това е данък върху пари, които физическото лице ще извади от дружеството. В условията на криза мисля, че декапитализиране на дружество, което не е чак в такъв вид декапитализирано, но изваждането на капитала от дружеството е най-малкото необосновано. Това е по повод на данъците върху дивидента на физически лица. По второто предложение за едноличните търговци – искате да се изравни тяхното облагане с това на работниците и служителите, тоест на всички тези, които са по трудов договор. При едноличните търговци обаче имаме нормативно признати разходи - не нормативно признати, но осъществявайки дейността си, те признават разходи, което право служителите по трудов договор го нямат. Значи, ще създадем неравнопоставеност. Другото – 5-те процента данък дивидент при едноличните търговци, точно те създават равнопоставеност с физическите лица, които имат еднолично ООД, тъй като след като бъдат обложени с 10% корпоративен данък, за да извадят от ООД-то тези дивиденти, те трябва да платят 5%. Предлагайки при едноличните търговци това да го няма, тогава ще имаме неравнопоставеност с лицата, които са собственици на ЕООД. Не знам дали бях ясен ...

Благодаря на колегата за репликата. Отговорът е следният: ако към тези 150 хил. фирми прибавим минималното число – по трима човека, да кажем, ще получите 450 хил. човека, за които става дума. И ако до тях поставите, да кажем, тези 160 хиляди в системата на образованието, които си получават парите от бюджета и са на трудов договор, къде да ги равнопоставим, извинете? Кое да им равнопоставим – гарантираните пари, които получават по този трудов договор от държавата, и усилието на едно семейство да произведе някаква стока, която да пласира на пазара, от която се храни това семейство? Говоря само за 15 на 10 за едноличните търговци, специално за това ми беше изказването, така че приемам репликата в тази посока. Не виждам за каква равнопоставеност можем да говорим, защото в единия случай имате обществен продукт, който се реализира от хората, което е част от българския капитализъм. Нека да я кажа тази дума, защото тя някак си срамно звучеше доскоро в тази зала. На техните плещи и на хората около тях се изграждат общественополезните продукти. От другата страна имате задължения на държавата, които се вършат, и за които държавата харчи средства. Тези неща не са равнопоставени в моята представа. В много по-голяма степен в ситуация на криза аз бих се обърнал към тези хора, чието всекидневие зависи от тяхното производство, отколкото към тези, за които правителството и ние всички полагаме грижи, а сега ще ги положим и при обсъждането на бюджета на страната, защото разходната част в огромната си степен е направена за тези стотици хиляди хора, които са свързани с тези трудови отношения в държавния сектор, казано най-общо – хората, които си получават заплатата от бюджета. За мен основният аргумент е от една страна, да се облекчат тези хора във време на криза, а от друга страна – да не се подават лесно да влизат в сивата икономика. Вие там не ме репликирахте, вероятно сам знаете, че това е много мобилна група хора, която лесно може да се прехвърля поради причините, които изтъкнах. Мисля, че при обобщения законопроект може да се говори още веднъж върху дивидента, където можем да търсим може би друго решение. Тук съм на път да отворя дискусията и да кажа: да, ще изслушаме всички аргументи и ще видим кое е най-правилното и кое не е. Но в случая въпросът с едноличните търговци за мен просто е безспорен. Благодаря.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Двама от изказалите се повдигнаха въпроса за плоския данък. Това е много дълбока и много важна тема. Разбира се, аз няма да се спирам върху нея. Тя беше обсъждана, когато този данък беше въведен в нашата страна. Въпреки че съм представител на тези, които участваха в управлението на миналия мандат, които въведоха плоския данък, моето отношение си остава негативно. Защо? Защото ако видите дискусиите, ще видите, че на този данък се разчиташе изключително много и се очакваше той да направи чудеса в България, включително двуцифрен икономически растеж. Един е безспорният резултат от този данък – силната диференциация на населението по отношение на доходите – богатите стават по-богати, бедните ставата по-бедни. Единствената сигурна полза от плоския данък имаха високоплатените специалисти, които дойдоха главно от чужбина – тъй наречените юпита. Те спечелиха много от плоския данък. Що се отнася до неговата популярност в Европа и света, плоският данък е въведен в маргинални икономики. Ако той наистина беше толкова силен икономически инструмент, локомотив на икономическото развитие, то големите икономически държави в Европа също щяха да въведат този данък. Но това е друга тема. Не поради тази причина ние няма да подкрепим двата законопроекта. Конкретните причини са следните: този законопроект, както и всички други данъчни законопроекти, имат три главни групи предложения за промени. Аз ги споменах вчера и сега ще ги повторя. Първата група са хармонизиращи, свързани с адаптацията на нашето законодателство с европейското. Никой няма против подобни промени. Те трябва да бъдат направени. Втората група са принудителни промени. На база на решения на европейски институции те също са безспорни. Третата група промени са насочени против данъчните измами и сивата икономика. Тук наистина има някои предложения, които бихме могли да подкрепим и нямаме нищо против тях – например предложението за увеличаване на 3-годишния срок за необлагане на доходи от продажба на жилища. Що се отнася до другото предложение – за отмяната на данъчните облекчения за лихви по ипотечни кредити, ние смятаме, че тази мярка няма икономическа обосновка в момента. От Министерството на финансите казаха, че тя ще струва около 70 млн. лв. Като имаме предвид, че тази оценка е значително надута и завишена, следователно фискалният ефект няма да бъде толкова голям. Имаше два аргумента, споделени по време на заседание на комисията, за отпадане на тези облекчения. Първият аргумент беше, че в Комисията за защита от дискриминации има преписки, че има възрастова граница на дискриминация за ползването на облекчения. Вторият аргумент беше, че липсва интерес към подобни облекчения. Мисля, че подобни аргументи не са убедителни, защото съществуването на дискриминация по отношение на възрастовата граница много лесно може да бъде преодоляно, като се премахне тази възрастова граница. Тоест - облекчението да се ползва от семейства, които имат деца. Вие знаете коя възрастова категория има деца на определена възраст. По отношение на втория аргумент – липсата на интерес, това също може да се пренебрегне, като се намалят изискванията и се опростят процедурите за ползване на това облекчение. Ние ще подкрепим всички предложения, свързани с улесняване на процедурите за ползване на облекчения от семействата с деца по отношение на лихви по ипотечни кредити. Смятаме, че това е антикризисна мярка, чието действие трябва да бъде продължено. Що се отнася до законопроекта на господин Димитров, мисля, че аргументите по двете предложения – за промяна на данъка върху дивидента от 5 на 1% и на данъка върху дейността на едноличните търговци от 15 на 10%, са недостатъчни и неубедителни. Съществува сериозен риск фискалният ефект да бъде много голям, включително да има силно негативно влияние върху платежния баланс. Вие знаете, че структурата на държателите на акции, които ще имат право на това облекчение, е в полза на чуждестранните държатели. Трябва да се направи много ясна сметка какви могат да бъдат евентуалните негативни последици за бюджета през следващата година. Благодаря.

Уважаеми господин председател! Господин Имамов, имам реплика към Вас в следната посока. Изказването Ви не е лишено от логиката, която следвате във всяко свое изказване. Използвам случая да се обърна и към господин Янаки Стоилов. Вие в изказванията си защитавате друга теза – за плоския данък. Понеже темата за участието на народните представители, които са повече от един мандат, не ни е чужда, ние постоянно слушаме: „Така беше в Тридесет и седмото, в Тридесет и осмото, в Тридесет и деветото и в Четиридесетото Народно събрание”. Но понеже ние сме новата кръв в това Народно събрание, аз Ви моля да ни припомните от кого беше въведен плоският данък. Благодаря. (Реплика на Янаки Стоилов.)

Господин Гюзелев, въпросът Ви е основателен. Отговорът ми е: както в БСП, така и в ДПС по този проблем винаги е имало много задълбочени дискусии. Както в БСП, така и в ДПС е имало и има хора с по-различно мислене по отношение на функциите и възможностите на този данък. Ние сме демократични организации, така че имаме право и възможност да споделяме нашите лични отношения към този данък. Уверявам Ви, че ще дойде време, когато много, много по-голяма част не само от икономистите, но и от българските граждани, които плащат данък, ще се убедят, че този данък е в ущърб на бедните слоеве от населението. Те понасят по този начин в условията на криза по-голямата тежест от негативните ефекти на тази криза. Елементарни са сметките, за да видите как се преразпределя дохода при този данък и да видите, че по-големите доходи, които получават онези с високите заплати, включително и депутатите, не отиват за инвестиции. Това беше един от основните аргументи. Те отиват за луксозно потребление – за по-хубава кола, за по-хубаво жилище и т.н. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 902-01-30, внесен от Министерския съвет на 19 октомври 2009 г. На заседание, проведено на 22 октомври 2009 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха: заместник-министърът на финансите – Владислав Горанов, директорът на Дирекция „Данъчна политика” в Министерство на финансите – госпожа Людмила Елкова, заместник-изпълнителният директор на Националната агенция за приходите – Стоян Марков, директорът на Дирекция „Данъчно-осигурителна методология” в Националната агенция за приходите – Росен Иванов, главният юрисконсулт в Дирекция „Разследване на особени случаи” в Националната агенция за приходите – Петър Цанков, изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в Република България – Гинка Чавдарова, заместник-председателят на Българската стопанска камара – Димитър Бранков и др. Законопроектът беше представен от заместник-министъра на финансите Владислав Горанов, който изтъкна, че една част от промените са свързани с развитието на процеса на финансовата децентрализация на общините и разширяване на собствената им приходна база и са направени на основата на предложение на Националното сдружение на общините в Република България, а друга част от предложенията са насочени към прецизиране текстовете на закона и постигане на справедливост при облагане на задължените лица. Основните моменти в законопроекта са: - увеличава се горната граница за определяне размера на данъка върху недвижимите имоти – от 2 на 2,5 на хиляда, както и горната граница за определяне размера на данъка при придобиване на имущество – от 2,6 на 3 на сто; - предлага се с данък да се облагат и придобитите по давност недвижими имоти, които сега не са изрично посочени като подлежащи на облагане при другите безвъзмездно придобити имоти в действащия закон; - предлага се с данък при придобиване да се облагат недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и превозните средства, включени в активите на предприятие, което се прехвърля или преобразува без промяна на правната форма; - предлага се от 1 януари 2011 г. данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията да бъде по-високата стойност между отчетната стойност и данъчната оценка; - намалява се прагът за необлагане на имотите от 2520 на 1680 лв.; - предлага се таксата за битови отпадъци да се дължи от концесионера, когато имотът е отдаден на концесия, и от собственика на сградата, когато върху поземлени имоти – държавна или общинска собственост, са построени сгради на други лица, както е при данъка върху недвижимите имоти; - прецизира се разпоредбата за данъка върху превозните средства, на които свидетелството за регистрация е върнато в Министерството на вътрешните работи, като е предвидено данък да не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение; - на служителите на общинската администрация се дават права освен на органи по приходите и част от правомощията на публичните изпълнители на Национална агенция за приходите; - прецизира се разпоредбата за прехвърляне на предприятието на едноличен търговец и продължаване на дейността от приобретателя с цел избягване двойното заплащане на патентен данък от приобретателя за период, за който вече е платен данък от прехвърлителя; - дефинира се понятието „постоянно място”, използвано при определяне на патентния данък за някои видове дейности; - предлагат се и технически корекции за отстраняване на пропуски в разпоредбите на закона. След представяне на законопроекта се проведе дискусия, при която се изразиха становища за подкрепа като цяло на законопроекта, въпреки изразените съображения от някои членове на комисията по предложеното завишаване на горната граница на промилите за определяне на данъка върху недвижимите имоти, което би могло да доведе до увеличаване на данъчната тежест за гражданите в условия на криза. В хода на дискусията се изясни, че на практика само се разширява обхватът, в рамките на който общините определят конкретните размери на промилите и се разширяват правомощията на общините за определяне на размерите на местните данъци за съответната община. Изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в Република България – госпожа Чавдарова, изрази становището на сдружението за подкрепа на законопроекта, като посочи, че голяма част от измененията са били предложени от сдружението, но обърна внимание и на две предложения, които не са намерили отражения в законопроекта, а именно – част от данъка върху доходите на физическите лица да се трансформира в местен данък и да се стесни обхватът на данъчните облекчения в действащия Закон за местните данъци и такси. Тези предложения не получиха подкрепа и от членовете на комисията, тъй като въпросът за преотстъпване на част от данъка върху доходите на физическите лица не е обект на този закон, а по отношение на данъчните облекчения се изразиха становища, че с оглед на разширяване на финансовата самостоятелност на общините следва те да могат сами да определят вида и размера на облекченията, но по-правилно е тяхното обсъждане и преразглеждане да се извърши цялостно при изготвянето на новия Законопроект за местните данъци и такси през следващата година. Заместник-председателят на Българската стопанска камара Димитър Бранков постави въпроса за промяна на основата за определяне на таксата за битови отпадъци и обвързването й с количеството на отпадъците, а не с данъчната оценка на имота. В тази насока изразиха становища и членовете на комисията, че трябва да се приемат текстове, които да задължат общините да определят основа за определянето на таксата за битови отпадъци, свързана с действителния размер на ползваната услуга, а не с данъчната оценка, но това е по-целесъобразно да се извърши с новия Закон за местните данъци и такси. Изразиха се становища, че би било добре да се приеме текст, с който да се въведе изравняване на промилите за физически лица и стопански субекти с оглед, че таксата за битови отпадъци е цена за предоставяната услуга и не следва да бъде различна за различните потребители. Комисията се обедини около тези предложения. След дискусията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 16 народни представители, „против” – 1 народен представител, и „въздържали се” – 3 народни представители. Въз основа на изложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 902-01-30, внесен от Министерския съвет на 19.10.2009 г.” Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Госпожа Стоянова каза основните мотиви, поради които Министерският съвет предложи изменение в Закона за местните данъци и такси. Единственото, което бих допълнил, всъщност не допълнил, а затвърдил позицията, е, че Министерският съвет подава ръка на българските общини, за да могат в периода на криза да разширят базата си за формиране на приходи, които са естествената основа за развитие на местни дейности и за съфинансиране на проекти, финансирани по оперативните програми, съфинансирани средства от Европейския съюз. Благодаря.

Ние от Синята коалиция ще подкрепим Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Считаме, че това е една нова стъпка, която се прави по извървяване на пътя за налагане на децентрализация. Знаете, че децентрализацията, господа, е процес, в който се прехвърлят отговорностите и задълженията от централната власт към местната власт. Така че ние считаме, че този е пътят и е необходимо да се направи още по-голяма децентрализация, тоест да се направи една пълна финансова децентрализация, за да може наистина кметовете и общинските съвети да носят изцяло отговорността за развитието на дадена община. Може би единствено съображение ще имаме по отношение на такса смет, за да може между първо и второ четене да уточним най-вече параметрите, по които се определя тази такса смет. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! В предложения законопроект за промяна на Закона за местните данъци и такси по същество най-важното е предложението за увеличаване на горната граница на размера на данъка върху недвижимите имоти – от 2 на 2,5. Искам да заявя, че ние от Коалиция за България няма да подкрепим предложената промяна и ще кажа защо. Нашите аргументи са два. Първият мотив да не го подкрепим е свързан с това, че няма сериозни аргументи. Кои сериозни аргументи налагат да повишим горната граница? Данните за определения в момента от общинските съвети размер на данъка върху недвижимите имоти е следният: в почти 70% от общините той е в рамките от 1 до 1,3 на хиляда; под 20% от общините имат размер на този данък 2%; в 7 общини той е 0,5%, а в останалите са в различни граници. Бързата справка, която направих за големите градове, сочи следното: в Бургас размерът на този данък е 1,4; в Пловдив е 1,5; в София е 1,875. Уважаеми колеги, какво искаме да направим с увеличението на горната граница? Колегата от Синята коалиция каза: да, по този начин работим и утвърждаваме децентрализацията на общините. Ама дали това е така? Ако ние наистина искаме децентрализация, което аз подкрепям - дълги години съм работила в местното самоуправление, трябва да решим и да оставим данък общ доход, който се формира в съответните общини, на 100% в общините - това е децентрализация. А това е някаква полу, бих казала. Има още нещо – или искаме с приемането на изменението на горната граница ние да подтикнем общините да увеличат размера на данъка върху недвижимото имущество, или по-разпространеното понятие данък сгради. Или може би това се отнася за София? Е, тогава софиянци имат възможността да благодарят на политическа партия ГЕРБ, на бившия си кмет и сегашен министър-председател, че увеличава данък сгради на софиянци. Втората причина, поради която ние няма да подкрепим, е свързана с това, че по този начин се увеличава данъчната тежест на гражданите. Колеги, вместо ние с вас, заедно с правителството, да обсъждаме и приемаме антикризисни мерки, насочени преди всичко към икономиката, към бизнеса, към фирмите, към насърчаване на чуждестранните инвестиции, ние искаме да приемем и предлагаме да увеличим данъчното бреме на гражданите. Това е най-лесното нещо, това винаги може да се направи, но дали е редно, аз го оставям на вашата съвест. Искам да ви помоля да не подкрепим това увеличение на горната граница на данъка върху недвижимите имоти. Знам, че вие можете да приемете всичко, наясно съм с това, знам, че можете да нарушавате правилника на Народното събрание, демократичността, парламентаризма, но все пак това остава на вашата съвест. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, колеги, уважаема госпожо Янева! И аз съм бил дълги години кмет в местната власт, сега съм народен представител и като такъв зная, че този закон е един от най-важните инструменти, с който общините могат да правят някаква икономическа и социална политика. Съгласен съм с Вас, че промените не са достатъчни и може би трябва да се работи за изцяло нов закон, за нова структура на този закон. Настина той е в основата на децентрализацията на общините. Не съм съгласен с Вас, че ако започне да се преразпределя данъкът върху доходите на физическите лица, ще работи в тази посока, защото се сещате, че ножицата между по-силно развитите и по-слабо развитите икономически общини ще бъде още по-отворена. Що се касае до облагането на гражданите, както Вие казвате, предложено е намаляване на данъчната оценка на 1680 лв., тоест ще бъдат обложени и лица, които до този момент са бягали настрана. Казахте, че всички тези промени и в момента не се прилагат, не се стига до горна граница. Не знам защо тогава имате опасения, че с вдигането на прага общините ще злоупотребят, в никакъв случай! Но им даваме още една възможност, ако могат, ако на място съществуват такива обстоятелства и ако общинският съвет реши. Опасенията, че чрез такса смет общините могат да злоупотребят чрез Наредбата по чл. 9, са така. Може би трябва да помислим как да ограничим разделянето на субектите на търговски – фирми, и частни лица, за да няма разлика в промилите. Като илюстрация, тъй като собствените приходи на общините са едно от най-важните...

Уважаеми господин председател, колеги! Моята реплика е в подкрепа на казаното от госпожа Янева.

Да, реплика като подкрепа. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Аз ще допълня защо ние няма да подкрепим законопроекта.

Уважаеми господин председател, ще бъда много кратък. Ако ми дадете такава възможност, ще завърша много по-бързо, отколкото ако ми губите времето. (Шум, смях и реплики от ГЕРБ.) Уважаеми колеги, не знам защо се смеете. (Шум от ГЕРБ.) Нашата опция към вас е следната: в момента вие вдигате прага ...

Благодаря Ви за Вашата процедурна ...

Уважаеми колеги, замислете се върху следния факт: в момента общините са подложени на тежък проблем, свързан с това, че ако общите общински разходи за 2008 г. са били 4,9 млрд. лв., тази година вероятно ще завършат с 3,7 млрд. лв., а догодина ще бъдат ...

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Татарски! Аз лично съм доволна от репликата Ви към мен, защото мисля, че споделяме едни и същи принципи и мотиви. Когато говорехме за увеличаване на горната граница, Вие казахте: „Защо се притеснявате, никой няма да я въвежда”. Защо го правим тогава, обяснете! Това също е мотив да не го приемем. Защо го правим? Второ, по отношение на данък общ доход. Казахте, че дълги години работите в местната власт. Сигурно помните, имаше години, когато наистина данък общ доход оставаше 100% в общините. След това започна да се разпределя 30 към 70, 50 на 50, сега е съвсем по друг начин. Това не е някакъв фетишизъм, а реалност, още повече самият министър-председател Бойко Борисов заяви, каза го във вашата предизборна кампания, че 50% от доходите на софиянци ще останат за София. Защо това не се случва или вие не сте съгласни с него? Не съм коментирала такса смет и не искам да влизам в този дебат. Мисля, че има какво да говорим на тази тема, но предполагам, че това ще стане при приемане на цялостните промени в Закона за местните данъци и такси. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Няколко неща няма да подкрепим в този законопроект, разбира се, те не изчерпват всички предложения. Някои от предложенията на Министерския съвет трябва да бъдат подкрепени и ще бъдат подкрепени. Какво е това, което няма да подкрепим? Няма да подкрепим увеличаването на горната граница на данъка върху недвижимите имоти от 2 на 2,5. Няма да подкрепим увеличаването на горната граница на данъка върху възмездното придобиване от 2,6 на 3. Няма да подкрепим намаляването на прага на необлагаемите имоти от 2520 на 1680 лв. Увеличаването само на горната граница на данъка върху недвижимите имоти много добре знаете, че ще осигури възможност на общините драстично да увеличат такса смет. Вероятно тук има кметове, знаят как се постъпва в този случай. В комисията беше дадена информация, че за текущата година само 7 общини са се възползвали от този интервал и са определили най-ниска такса смет. Тези 7 общини са толкова малко от общо 264 или 265 общини, не зная колко са точно. Уважаеми колеги, тези седем общини са най-силните икономически общини, които имат най-големи генерирани собствени приходи. Това са общини, които имат по данъчна оценка най-много недвижими имоти. Какво ви притеснява тогава, защо не дадете шанс на тези общини да намалят данъка, когато има такава възможност?! Ако утре избирателите в такава община попитат кмета: „Защо не намалите данъка или такса смет?”, той може да отговори: „Ние имаме възможност, искаме, но тези отгоре не ни дадоха такава възможност, защото не намалиха долната граница”. Не виждам никакво политическо, икономическо или социално притеснение в този въпрос. Същото се отнася и за данъка върху възмездното придобиване. Що се отнася до намаляването на прага за необлагането на имотите от 2520 на 1680 лв., това ще принуди да плащат данък относително бедни собственици на малки имоти, главно в селата, които досега изобщо не са плащали данъци. На кого е необходимо да облагаме бедни хора, за да попълваме празните каси на общините?! Очевидно целият законопроект е съгласуван с Националното сдружение на общините. В повечето случаи те са съгласни с тези изменения, защото дълбоко в себе си се надяват предложените изменения да решат тежкия проблем на общините в момента с липсата на собствени средства. Уважаеми колеги, това не е нищо друго, освен преместване на така прокламираната ниска данъчна тежест на централно равнище към по-високата данъчна тежест чрез общините. Това е скрито увеличаване на данъчната тежест, която трябва да реши тежките проблеми на общините по отношение на приходите в условията на криза. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, господин Имамов! Съгласна съм с Вашето предложение, че наистина диапазонът трябва да се разширява не само в горната, но и в долната част. Надявам се, че между първо и второ четене Вие ще направите подобно предложение, за да го обсъдим в комисията. Смятам, че в това отношение имаме еднакво мнение. Но съм изключително учудена от позицията Ви, че няма да подкрепите законопроекта по другите точки, както и от мотивите Ви за неподкрепа. Вие подозирате, че общините ще се възползват и ще вдигнат съответно данъците. Смятам, че трябва да престанем в това Народно събрание да се изживяваме като хора, които продължават да определят политиката на общините. Години наред в България общините се борят за децентрализация, за самостоятелност, за възможности сами да определят своята финансова и икономическа политика. Вие пледирате да не им даваме нито стъпка повече разширяване в тези възможности, а да продължим тук, от трибуната на Народното събрание, да гласуваме рестрикции и те да ги изпълняват. Мисля, че това противоречи и на логиката, и на политиката, която се води от години за повишаване на финансовата самостоятелност и децентрализация на общините. Аз наистина също не съм доволна от настоящия Закон за местните данъци и такси, защото той не дава добра основа, за да продължи процесът, за който говоря. Много се надявам, че ние заедно в този парламент ще изработим един нов Закон за местните данъци и такси, който ще даде наистина основи за в бъдеще общините да бъдат самостоятелни, децентрализирани, с възможност да вземат решенията в своята общност. Благодаря.

Уважаема госпожо Стоянова, аз разбирам, че ние в известна степен мислим в една посока и вероятно не съм бил достатъчно ясен по отношение на това, което смятам, че трябва да стане. Ние ще предложим симетрична децентрализация. Когато осигурявате на някой да вдига такси и данъци, по същия начин трябва да му осигурите възможност и да ги намалява. Говоря за възможности, а не за задължения. Аз мисля, че ако предложим в същата симетрия долната граница да бъде намалена, фискът няма да загуби, въпреки че това е изключително деликатна тема. Ако попитате министъра на финансите, той ще каже, че се увеличава рискът за фиска, защото бюджетите на общините са част от консолидираната фискална програма. Там също има риск, но мисля, че едно такова предложение, което вие сте направили в посока към намаляване на границите, ще бъде полезно за общините. Ще се увеличи тяхната свобода, тяхната възможност да варират в тези по-широки граници. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Прав е господин Имамов, че в крайна сметка ние се опитваме срамежливо да прехвърлим на общините увеличаването на данъците като тежест върху българските граждани. Това не е чак толкова опасно, ако в крайна сметка не си даваме оценка за това, което предстои. Във средносрочната фискална рамка, която прие българското правителство през м. септември, се оценява, че българските общини – основен бенефициент по структурните фондове и Кохезионния фонд, трябва да допринесат със своята работа за увеличаването на прираста на икономиката между 0,7% и 1,3%. Ако не съм коректен, колегите от Министерството на финансите може да ме коригират. В същия момент не е права и тук ще възразя на госпожа Стоянова, че в крайна сметка ние не даваме никаква възможност на общините, защото увеличаването на прага на един съществуващ данък не е възможно. Възможността е, ако сме достатъчно честни, не да отлагаме в бъдеще време, а сега, в криза, да бъдем достатъчно бързи, да мислим и да действаме бързо – още по-важно. Да можем да дадем нови приходоизточници. Няма да споменавам, че вашият лидер спомена в своето изказване на 5 юли каква ще бъде политиката на ГЕРБ в тази посока, а днес не виждаме нищо подобно. Разбира се, аз също имам своите аргументи дали това е най-правилният подход, но в крайна сметка, когато натоварваме българските общини, които са най-близко до българските граждани, трябва да сме наясно, че отговорността е обща и това поведение на българското Народно събрание и правителството най-малкото не е коректно. Затова замислете се, когато ние сме длъжни към българските общини и очакваме те да бъдат широката пирамида на растежа на икономиката, какво имаме като отговорност към тях. Благодаря ви.

Госпожо председател, господин Михалевски! Аз не знам Вие какво обсъждате? Има ли направено писмено предложение от Коалиция за България за въпросния данък общ доход, за който пледирате? Защото аз не знам за какво говорим. В момента обсъждаме един законопроект, в който такива текстове няма и не виждам какво обсъждаме. Друг е въпросът, че Вие по-добре от мен знаете, че в България има 264 общини и те са в огромен диапазон от една мощна голяма община, каквато е столицата, до най-малки планински общини, които нямат никакъв икономически потенциал. И ако ние отидем на Вашето предложение, то тогава богатите общини ще бъдат добре, но какво ще се случи с бедните общини? Вие се готвите да ми отговорите и аз много се радвам за това.

Благодаря, госпожо председател. Господин Михалевски, към Вас се обръщам с несъгласие за това, че ние в момента срамежливо прехвърляме увеличението на данъчната тежест към общините. В ръцете си държа предложение на Националното сдружение на общините в Република България относно изменения в Закона за местните данъци и такси. Това предложение се състои от три основни раздела: първият е по разширяване на собствената приходна база на общините, вторият е подобрена рамка на съществуващите местни данъци, и третият раздел е повишаване на събираемостта на местните данъци. Това, което репликирам към Вас, е да бъдете по-коректен в изказа си, защото в случая ние уважаваме едно искане на Националното сдружение на общините в Република България. Държа това да се чуе, че ние уважаваме искането на общините за увеличаване на данъка върху недвижими имоти - горната граница от 2 на 1000 до 2,5 на 1000. Това не е увеличение на данъка от страна на политическа партия ГЕРБ – държа това да бъде разбрано. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Михалевски! Репликата ми е може би към цялата група, въпреки че е оредяла. Точно преди една година в Четиридесетото Народно събрание под ваше управление приехте два пъти вдигане на данъчната оценка на всички имоти. Това не беше ли прехвърляне на топката в общините, че се наложи общинските съвети извънредно да намаляват промилите, за да може долу-горе да се регулират пак. Тогава вие бяхте в правото си да прехвърляте отговорността на общините, а ние сега в момента сме виновни, че вдигаме с 0,5%. Благодаря ви.

Аз ще започна отзад напред. Господин Михов, увеличаването на данъчната оценка миналата година на сградния фонд в България имаше функция не само на база за данъците, да, два пъти, защото тя не беше променяна доста години. Имаше функция, която касае и други приходи в национален мащаб, но времето е различно. Аз това искам да обясня, че вие не трябва да се връщате само назад, защото времето, в което управляваше предходното правителство, действително по макроикономически показатели е коренно различно от това, в момента, което най-малкото и логично означава, че в момента трябват коренно различни решения. Аз благодаря на госпожа Георгиева. Точно това искаме да ви кажем. Това беше нашето послание, че Националното сдружение на общините поиска няколко неща от управляващото мнозинство: увеличаване на приходната база. Нещо, което вие не правите. Вие усъвършенствате възможността да се вдигне таванът на един съществуващ данък. Уважаеми колеги, репликата ми е абсолютно добронамерена. Замислете се с какво натоварвате българските общини и българските граждани! Те няма да могат да реализират през този механизъм, който вие предлагате, необходимостта от приходи и те да направят общините в положение, да могат да гарантират усвояемостта на европейските средства и задържането, подчертавам, задържането на стандарта на услугите в момента в българските общини. Дали в момента вие ще приемете аргументите или не, не е най-важното. Въпросът е да помислите върху тях, защото след време наистина ще ви бъде неудобно. Затова преди малко казах, че ще съжалявате, защото ще трябва да обяснявате на хората от вашите избирателни райони, на хората на легитимната местна власт защо в крайна сметка в една променена макроикономическа обстановка не сте им дали необходимите инструменти. Това е последното, което отправям към госпожа Стоянова – ръководител на Бюджетната комисия. Дайте възможност на българските общини за нови приходоизточници. Знам, че е тежко, знам, че не е лесно, върху плещите ни са лежали същите отговорности, но тук е майсторлъкът – да измислите вариант, по който ще мотивирате и активирате общините, а не да ги блокирате. Блокажът на общините ще доведе до много тежки последствия на национално равнище за колегите в Министерството на финансите, които не ме слушат внимателно в момента. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ние разгледахме и анализирахме много внимателно представените мотиви към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Смятаме, че има резон в представените промени. Подкрепяме законопроекта в частта му подобряване увеличаването на приходите в малките населени места и също така подобряване събираемостта на местните данъци с увеличаване правомощията на общинската администрация. Като цяло сегашният законопроект ни дава добра основа, като предлагаме впоследствие да бъде подготвен изцяло нов законопроект, съгласно който да бъде заложена промяна на основата за определяне на такса битови отпадъци и обвързването й с количествата на остатъци и също така определянето на такса битови отпадъци, свързана с действителния размер на ползваната услуга. Като цяло политическа партия „Атака” ще подкрепи представения законопроект. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Политическа партия „Атака” ще подкрепи този законопроект, но аз искам да обърна внимание на един друг аспект – методиката за самото данъчно облагане на недвижимите имоти. Възлов момент в тази методика е как се актуализира данъчната оценка на отделния недвижим имот. Ние знаем, че данъчната оценка се получава от основната базисна стойност, а тя след редукция с пет корекционни коефициента, умножена по площта на имота, дава данъчната оценка. Цените на недвижимите имоти паднаха значително вследствие настъпване на кризата. Това е първият основен момент данъчната оценка да бъде обвързана с пазарните условия. За мен лично при определяне на данъчната оценка будят съмнения редукционните коефициенти при определяне на оценката. Това е коефициентът за местоположение, коефициентът за инфраструктурата, за височината и за овехтяването. Те не отчитат подобрението на имота. Това е един непазарен подход. Той не стимулира собствениците да инвестират в подобрения. Излиза, че ние дори ги наказваме чрез механизма на данъчно облагане за това, че те са подобрили вида на обекта. Икономическата логика е също крайно неясна при годишните проценти на овехтяването. Един процент овехтяване на паянтова сграда значи, че разчита на едновековен живот на такава сграда. Това е просто абсурдно. След всичко изложено искам да кажа, че този модел на оценка не е приемлив за пазарните условия, в които се намираме, тъй като не само не отговаря на реалните процеси и физическа амортизация, но и не стимулира собствениците за неговото обновяване. Това е голямо икономическо значение и би дало отражение върху обновяването на сградния фонд. От изложеното е видно, че е необходима промяна на самата методика за определяне на данъчната оценка. Измененията просто са наложителни, като по този начин се намери подходящ механизъм за стимулиране на собствениците на недвижими имоти да ги поддържат в едно добро състояние и да ги обновяват. Това, което ни заобикаля като сграден фонд, крещящо изисква промяната на тази методика. Благодаря ви много.

Госпожо председател, уважаеми колеги, според моето лично разбиране политиката и на държавните органи и на местното самоуправление трябва да са за защита на интересите на българските граждани. Преди малко се изтъкна тезата, че сдружението на общините поддържа повдигането на тази горна граница за данъка върху имотите. Трябва да си зададем въпроса защо сдружението на общините го иска? Защото очевидно в условията на криза местното самоуправление трябва да си осигури определени финансови ресурси в по-голям мащаб. От това, което беше обсъждано в Комисията по бюджет и финанси, многоуважаваната от мен председателка изтъкна, че 186 от общините фактически варират в границата от 1,2 до 1,5-1,6 промила от горната граница 2 промила. Значи има реален ресурс и в съществуващите възможности при горна граница 2 промила общините да ползват тези възможности. Не е нужно, според мен, да се вдига тази горна граница, защото реално може и със съществуващите граници всяка една община, според нейните нужди, да се постигне по-високо ниво от съществуващото. Всички ние сме наясно, че от този данък зависи и цената на такса смет. Аз изказвам мое лично мнение. Предполагам, че повечето от вас, колеги, вече знаят, че до 2020 г. тази система на складиране на отпадъците в откритите депа трябва да бъде закрита. Тоест всички депа, които сега строим с европарите, в 2020 г. трябва да бъдат закрити. И вместо в България, както загубихме десетина години, да направим тези заводи за преработка на отпадъци и т.н., от които се произвежда и енергия, най-различни торове и какво ли не, вместо да насочим усилията си там и там да реализираме нещата превантивно, ние сега ще продължаваме да си правим тези открити депа, ще изразходваме милионите средства и в 2020 г. пак ще трябва да ги закриваме. Дотогава се предполага, че ще сме направили тези заводи за отпадъци. Вдигайки горната граница за данъците, ние вдигаме и възможността за такса смет. И това на практика ще се ползва за едно според мен недостатъчно модерно разбиране за оползотворяване на отпадъците. Аз съм работил професионално в тази област, преди да стана народен представител, и това е моя позиция. Така че аз лично не мога да подкрепя едно повишаване на границата за данъците върху недвижимите имоти, защото това автоматично ще качи и такса смет. И мисля, че поначало това е една погрешна стратегия за оползотворяването на отпадъците. Казвам, че това е лично мое мнение, не ангажира моята парламентарна група. Благодаря ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! „ДОКЛАД относно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 954-01-18, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев и Мартин Димитров Димитров на 15 септември 2009 г. На свое редовно заседание, проведено на 21 октомври 2009 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. Във връзка със законопроекта в комисията са постъпили следните становища: от Министерството на образованието, младежта и науката, от Дирекция „Вероизповедания” към Министерския съвет, от Светия Синод на Българската православна църква, от Сдружението на преподавателите по история и от отдел „Европейско право” при Народното събрание. На заседанието присъства заместник-министърът на образованието, младежта и науката госпожа Светлана Ломева. От страна на вносителите законопроектът бе представен от народния представител Лъчезар Тошев. Основните елементи в законопроекта са: На първо място, да се преразгледат и коригират учебниците по българска история, така че младите хора да бъдат информирани за престъпленията на комунистическия режим у нас и по света по същия начин, по който са информирани за националсоциалистическите престъпления. Трябва категорично да се знае какви престъпления срещу човечеството са извършени от тези режими. На второ място, в учебната програма да се включат елементи от Програмата за образование в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите. На трето място, да се въведе задължително изучаване на религия. Дадена е дефиниция за учебния предмет „Религия” като обзор на основните религии в света. Целта е по-доброто познаване на културните различия между народите. На четвърто място, да се въведе задължителноизбираем предмет „Вероучение” като светски, даващ познание за вярата. Въвеждането на тези допълнителни предмети – „Религия” като задължителен и „Вероучение” като задължителноизбираем, според вносителите ще допринесе за създаване на трайни ценности в младото поколение. Предлаганите промени кореспондират със Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план. Госпожа Светлана Ломева изложи подробно становището на Министерството на образованието, младежта и науката, спирайки се поотделно на всеки параграф от законопроекта. Тя изтъкна, че нормативната уредба на предучилищното възпитание и училищното образование се нуждае от по-задълбочени и цялостни промени и екип от експерти работи върху нов закон за образованието. В края на своето изложение потвърди становището на министерството, че за да бъдат обществено приемливи, аргументирани и устойчиви във времето, всички конкретни изменения в учебното съдържание, в учебните планове и програми следва да се извършват след провеждането на активна обществена дискусия с всички участници в образователната система: ученици, учители, родители, представители на академичната общност и неправителствени организации. В дискусията взеха участие народните представители – членове на комисията. Народният представител Веселин Методиев гласува „въздържал се”, като заяви, че въпросът с изучаването на репресиите в тоталитарната държава през ХХ век е много сериозен и усилието следва да се направи от българската историческа гилдия, но не със силата на закон. Относно въвеждането на задължителен предмет „Вероучение” той изтъкна, че въпросът е фундаментален и не следва да се решава чрез закон, както и че училището не е институцията, която трябва да се натовари с проблема за вярата. Народният представител Ивелин Николов, след като изложи аргументите си против законопроекта, заяви, че представителите на Парламентарната група на Коалиция за България няма да го подкрепят и призова за повече експертност в законотворчеството. Народният представител Лютви Местан заяви, че се нуждае от по-категорично и конкретно становище на министъра на образованието, младежта и науката и гласува „въздържал се”. Заместник-министър Светлана Ломева уточни, че „На този законопроект не му е сега времето, тъй като се подготвя нов Закон за образованието и не следва да се правят промени на парче. Това е официалната позиция на министерството”. Професор Станилов в своето изказване заяви, че съдържанието на учебниците не може да се регламентира със закон, а се определя от държавните образователни изисквания за учебно съдържание. След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати: без ”за”, „против” – 4, „въздържали се” – 16, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта прие следното становище: Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, внесен от Лъчезар Тошев и Мартин Димитров на 15 септември 2009 г.” Благодаря ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Почитаеми народни представители! Законопроектът, който внасяме с моя колега Мартин Димитров, според нас е от голямо обществено значение. Както в комисията, така и тук бих започнал с цитати от Доклада за младежта, внесен през м. октомври м.г. от министър-председателя в Народното събрание. Можете да го поискате от Библиотеката, ако желаете да се запознаете с целия доклад, който е голям. Там има изключително смущаващи текстове, като например: „Антидемократичните настроения, както и разрастването на призивите за разрушаване на демократичната политическа система въобще се оказва, че са намерили място в младежите, в младото поколение. Над една четвърт от българската младеж практически се обявява срещу основите на демократичната държава”. Една четвърт са отговорили така. А каква е точната цифра на младежите, които мислят така, всъщност не се знае изобщо – може да бъде и повече. В друг текст се казва, че Агенция „Медиана” регистрира много ниска степен на доверие и респект по отношение на правораздавателната система. Близо две трети от младите хора са убедени, че в страната властва правото на парите, а не силата на правото. Особено тревожно е положението при учениците – три четвърти от тях са убедени, че човек ще се измъкне, ако има пари да плати. Това ги прави силно податливи към „прехвърлянето на границите”, още повече във възрастта на естествения стремеж за търсенето на границите на позволеното. Над половината от младежите живеят с усещането, че след престъплението не следва наказание – както непосредствено, така и в перспектива. Така отпадат обществено утвърдените задръжки за прекрачване на закона – убеждението, че в крайна сметка идва възмездието. Има още редица много смущаващи текстове в този доклад. Ние всъщност за първи път се обръщаме към него – да дебатираме дали тези въпроси са важни или не, защото става въпрос за нашите деца, не за някакви чужди, за поколението, което идва след нас, за бъдещето на нашето общество. Това е нашата собствена държава. Затова смятаме, че трябва да се предприемат стъпки – да се обърнем с лице към този въпрос. Предложението, което внасяме заедно с Мартин Димитров, има три аспекта - да се въведе в изучаване в гимназиалния курс за трите предложения: информация за престъпленията, извършвани от тоталитарните режими – комунистическите и националсоциалистическите. Това да се приложи най-после, въпреки че от 2000-та година има решение на Народното събрание за възлагане на правителството да изработи Програма за обучение по демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите. Това не е изпълнено, както разбрахме от отговора на госпожа Фандъкова в първия ден за парламентарен контрол в отговор на моя въпрос. И ето, ние предлагаме този елемент в образованието – образованието в демократично гражданство, съгласно програмата, която беше приета през 1999 г. в Съвета на Европа по българска инициатива и която в момента е приложена в много страни. Третият въпрос, по който имаше редица дебати, беше нашето предложение да се изучава в горните класове в училище религия като задължителен предмет, който да включва по-широко познание за световните религии, защото живеем в мултикултурно общество. Европейският съюз е такава мултикултурна общност. И съответно – образование в съответната религия по избор на родителите – задължителноизбираем предмет, който сме предложили да се нарича „Вероучение”. По отношение на първото предложение бих искал да припомня, че миналата година на 18 септември Народното събрание с решение подкрепи Пражката декларация за европейската съвест и комунизма от 3 юни 2008 г. В една от точките на тази декларация специално се препоръчва пренаписване на европейските исторически книги по начин, по който децата биха могли да се осведомят за комунизма и неговите престъпления, както са научени да преценяват нацистките престъпления. Това е текст, който миналата година нашето Народно събрание е подкрепило със свое решение. Смятаме, че не трябва да се отрича възможността в закона да се опишат рамките на образованието в България и какво очакваме от образователната система. Това не може да бъде оставено да се решава от по-ниските нива. В крайна сметка парламентът и Министерството на образованието, младежта и науката са органите, които трябва да решават тези въпроси. Първият министър на народната просвета в България – д-р Георги Атанасович, е наредил „диетата на училищата”, тоест направил е програмата на училищата, тоест какво да се учи. Така от самото начало на нашето образование в Третата българска държава образователният процес и програмите са били дискреция на правителството. В случая предлагаме в закона да се запишат няколко рамкови текстова за тези три елемента. Не смятаме, че това е някакъв вид груба намеса в създаването на учебните програми. Що се отнася до религиозното образование, бих могъл да предложа справка – как този въпрос стои в 33 страни от Европа. Само в три от тях няма такова образование. Това са Франция, Украйна и Беларус. В останалите страни например задължителен и без алтернатива е предметът „Религия” в 10 страни, 7 от които са западни страни – Австрия, Великобритания, Дания, Ирландия, Норвегия, Сан Марино, Швеция, а три от тях са православни – Гърция, Румъния и Кипър. Задължителен предмет с алтернатива „Етика” или „Нравственост” за тези, които не желаят да изучават религия, се изучава в 11 страни – Белгия, Германия, Испания, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Сърбия, Черна гора, Чехия и Финландия. Незадължителен е предметът в следните 5 страни: Грузия, Естония, Италия, Словения и Унгария. Смятам, че парламентът е мястото, където трябва да проведем този дебат и да решим. Къде другаде трябва да се проведе такъв важен обществен дебат, който засяга бъдещето на нашата нация и на нашето общество?! Ние трябва да решим към коя от тези групи трябва да принадлежи и България. Защото не е без значение дали тези основни ценности, които обучението по религия и по вероучение ще дадат на младото поколение, ще бъдат въведени в училищата и по какъв начин ще бъдат въведени. Като задължителноизбираем в момента в България предметът „Религия” се изучава като сравнителен, тоест за повече от една религия - като свободноизбираем, а някъде като задължителноизбираем. Ние предлагаме религията да стане задължителен предмет както основните предмети, тъй като тази информация е необходима на младото поколение. Затова не смятаме, че има нещо нередно в предложението, което правим. То се основава на нашето разбиране за важността на моралните ценности, които макар и да са невидими, създават основите на нашето общество. Виждате, че без тях обществото рухва. Медиите всеки ден ни информират колко малко се цени например човешкият живот. За много хора той очевидно вече не е такава ценност, каквато е бил по-рано. Има убийства, извършени от деца, което е особено тревожно. Смятам, че е важно да се обърнем с лице към този остър въпрос. Надявам се с нашето предложение да отворим дискусията по въпроса. Надявам се всички народни представители да участват активно в тази дискусия, за да намерим нашето българско решение на този въпрос, който, както много пъти досега казах, не е маловажен, а е от най-съществено значение за основите на обществото, за бъдещето на нашата страна и нашата нация. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам да удължим работното време до приключване на точката от нашата програма. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Тошев, ние приветстваме наличието на законодателна инициатива за усъвършенстване на Закона за народната просвета в посока съхраняване и утвърждаване на моралните ценности на българския народ и възпитаване на подрастващото поколение в граждански добродетели. Изразяваме своето принципно съгласие с желанието на вносителите за формиране у младите хора на граждански добродетели и жива историческа памет. Подкрепям също и намерението на вносителите за подпомагане и развитие на нравственото образование на българските деца и ученици, но в този вид представеният ни законопроект не предлага най-адекватните законови решения за постигането на набелязаните цели. Законът за народната просвета е нормативен акт с най-висш ранг в йерархията на правните документи в системата на народната просвета. С него се уреждат устройството, функциите и управлението на системата на народната просвета. В чл. 15 се задава най-общо обхватът на общообразователната и професионална подготовка от гледна точка на възможностите за личностно развитие на учениците. В този смисъл не е уместно добавянето в чл. 15, т. 1 на Закона за народната просвета на текст, който се отнася до учебното съдържание и промени в учебниците по конкретна тема, каквато е престъпленията на комунистическите режими у нас и по света. В чл. 9, т. 2 се определят основните цели на общообразователната подготовка. Посочването на резултатите от обучението като комплекс от знания, умения и отношение по конкретни теми от учебното съдържание не е предмет на закона, а на учебната програма за съответния клас по съответния предмет. По т. 2 – предложения за промени в чл. 10, т. 4, след думата „религия” да се добави думата „вероучение”. Предложението за промяна на наименованието на културно-образователната област е в две посоки. Първата е замяна на „гражданско образование” с „образование за демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите”. И второто – добавяне на думата „вероучение”. Гражданското образование е законово регламентирано в нормативната уредба в системата на народната просвета през 2000 г. То съществува като важен интердисциплинарен елемент на учебното съдържание по предметите от задължителната общообразователна подготовка от 1 до 12 клас, както и като самостоятелен предмет в 12 клас на гимназиалния етап на средната образователна степен. Основен ресурс за осъществяване на гражданско образование носят учебните предмети от културно-образователната област, обществени науки, гражданско образование и религия. Това е тенденция, налагаща се във всички европейски образователни системи и е свързана с придобиване на ключови компетенции чрез интердисциплинарно обучение. Организацията на учебния процес и нормативната уредба дават възможност за разширяване обхвата на гражданското образование в часовете за задължителноизбираема и свободноизбираема подготовка, както и в други форми на извънкласна и извънучилищна дейност. Образованието за демократично гражданство е термин, използван в образователната политика на Съвета на Европа като част от една по-широка общоевропейска идея за развитие на демократичното гражданство. Утвърдената и действаща учебна документация по гражданско образование, държавните образователни изисквания, учебните програми и учебниците, съответстват по основните цели, съдържателни компоненти, методи, организационни форми на обучение, очаквани резултати на идеята за образование за демократично гражданство на Съвета на Европа. Не считаме, че е необходимо утвърдилият се в общественото пространство в професионалната общност и нормативната уредба термин „гражданско образование” да бъде заменян с концептуално по-широкия „образование в демократично гражданство”. Заглавието на културно-образователната област, обществени науки, гражданско образование и религия. Въвеждането на нов предмет „Вероучение” като задължителноизбираем учебен предмет и „Религия” като задължителен изисква широк обществен консенсус, още повече, че часовете са строго определени като брой и всяко предложение за нов предмет налага преразпределението им и намаляване на часовете по друг предмет. Проведените през 2007 и през 2008 г. социологически изследвания от „Алфа Рисърч” и „Центъра за изследване на общественото мнение” на нагласите на обществото показват, че идеята за задължителен предмет „Вероучение” или „Религия” се ползват с подкрепата едва на 16% и съответно от 14,1% от анкетираните, като в рамките на това съответно идеята за конфесионален тип обучение се одобрява съответно от 16 и от 18%. За да бъдат обществено приемливи, аргументирани и устойчиви във времето, конкретните изменения в учебното съдържание, в учебните планове и програми би следвало да се извършват след провеждането на обществена дискусия чрез активното участие на учители, родители, представители на академичната общност и неправителствените организации. Сравнително нисък и все по-намаляващ е броят на учениците, изучаващи религия като задължителноизбираема подготовка и свободноизбираема подготовка. За миналата учебна година това са 13 256 ученици от 1 до 12 клас. По т. 3 предложения за промени в чл. 10, нова т. 9. По отношение на предложението е необходимо да се уточни, че всяка културно-образователна област включва определени учебни предмети, които се изучават съгласно учебния план. Предложението включва проблематика, която е обект на учебното съдържание по учебния предмет „История и цивилизация”. Предлаганата промяна в чл. 15, т. 3 да се замени като задължително избираема подготовка „Религия” с „Вероучение” не е ясно обоснована. Нито става ясно от предлаганите промени как религията ще стане предмет от задължителната подготовка, което е написано в мотивите, а „Вероучение” - като задължителноизбираема. Поради неяснотата на предложението е по-добре да се запази ситуацията както е в момента – „Религия” като задължително избираем предмет. Тази сложна проблематика се нуждае от внимателен анализ и широка обществена дискусия. Затова днес ние няма да подкрепим внесения законопроект. Благодаря за вниманието.