ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ)1371 думи
Уважаема госпожо председател на Народното събрание, уважаеми господин вицепремиер, госпожо Караджова, господин министър на физическото възпитание, дами и господа народни представители! Аз умишлено изчаках да се разгърне дискусията, защото искам да дам един малко по-различен ъгъл, който се надявам да бъде изключително полезен за всички нас.
Конструкцията на днешния дебат. Проекторешението с известни редакции може да бъде подкрепено от Коалиция за България, но ще развия защо и какво налага тази редакция.
Първо, уважаеми колеги, структурата на дебата „ПУДООС няма пари, хвърляло е парите като престъпление в малки населени места и следователно това е основната причина България да не си изпълни тежките ангажименти по Директивата за пречистване на отпадъчните води, Директивата за управление на отпадъците” не е вярна. Може да има доза истина. Може да има зрънце рационалност. Затова ние сме заинтересовани и предлагаме в т. 1 на проекта за решение не просто да се извърши прекратяване и спиране финансирането на неприоритетните обекти, а да се направи действително много бързо изключително съдържателен анализ.
Уважаеми колеги, за този период предприятието е финансирало над хиляда, точната цифра е 616 плюс 404 – 1020 проекта за колектори, канализационни отклонения, водоснабдяване на малки населени места. Не може от 20-30 проверки да се направи генерален извод.
Аз ще ви дам пример от района, в който съм. Там бяха въведени и пуснати в експлоатация изключително тежко, пак поради забавяне преди това, но вие не чухте дума от нас да се оплачем, че са били забавени или са били под риск, три пречиствателни станции за отпадъчни води в Родопите – Златоград, Рудозем и Мадан. Днес в тези градове се спира започналото и практически физическо завършило изпълнение на канализационни колектори, които имат за цел да изпълнят функциите по опазване на околната среда и да осмислят вече направените инвестиции, които преимуществено са с европейски средства. Нали разбирате, че има и такава посока на разсъжденията, че това решение ще обезмисли направените инвестиции или ще намали силно тяхната ефективност и следователно ние няма да изпълним ангажименти, поети към същите наши партньори от Европейския съюз?
Още повече, че има направени изключително много разходи. Пак повтарям, нека да се провери, има строителен надзор, има Дирекция „Национален строителен контрол”, има ред други институции, които могат да проверят, но да не поставяме всичко под общ знаменател.
Ефектът от това ще бъде и в друга негативна посока. Българските общини в момента са страна по тези договори. Тяхното състояние, и това ще бъде дискусията, която, надявам се, съдържателно от следващата седмица ще започнем, и без това не е розово по обективни причини основно. Ако това легне върху гърба им, ще имаме възможност да го обсъдим какво означава оттук нататък за тях, които пък са основният бенефициент по усвояването на средствата от европейските фондове от 8 милиарда лева.
Нали разбирате, че, без да искаме и някой път залитнали в по-скоро политическия аспект на нещата, ще стигнем дотам, че ще ударим основния възможен бенефициент, който вече ще бъде една наистина прокризисна мярка.
Сега искам да кажа няколко цифри по програма ИСПА. Това винаги е била най-тежката програма не само за България, но и за всички страни, които се присъединиха след 2004 г. Между другото, в интерес на цифрите, тук се споменава, че има 20 % усвояване към 30 септември т.г. по официални данни, качени на сайта на Министерството на финансите програмата, на обща стойност 1 млрд. 638 млн. евро, в т.ч. 880 – от Европейския съюз по програмата, останалите са национално кофинансиране, привлечени заеми от международните финансови институции, има договорени 88 % или 1 млрд. 308 млн. евро. Разплатените към 30 септември т.г. средства са 621 млн. евро, което съставлява 43 % от договореното и 37 % от цялата програма. За ваше сведение Полша успя в този период да усвои около 40 % по програма ИСПА. Но това не е за сравнение, не е за хвалене и не е за изтъкване на някаква заслуга.
Въпросът е, че програмата е тежка и ние трябва да кажем в този период с какви ресурси разполагахме преди да стигнем до ПУДООС. ИСПА - близо 800 млн. за екология, от които малко над 550 - за сектор „Водоснабдяване и канализация”, цифрата е в евро, отделно от това по Оперативна програма „Околна среда” имаме 1 млрд. 240 млн. в първи приоритет по ВиК-сектора и 375 млн. по втори приоритет за управление на отпадъците. Но истината е, уважаеми колеги, че всички тези средства са недостатъчни, защото като се върнем към необходимостта на сектора от тотална модернизация и покриване преди всичко на европейските изисквания и на нуждите на българските граждани – правя скоба, от подмяната на етернитовите тръби, например, които са над 80 хил. км в България, там трябват 3,5 милиарда евро. Видно е, че ние имаме недостиг от 50 % от необходимите средства.
Тук има още един казус, че не е въпросът само да имаме парите, не е въпросът да имаме само строителите, инженерите и проектантите, проблемът е и друг, който, за съжаление, ще го кажа – в 20-годишния преход различните правителства не можаха да решат до този момент. Ние го направихме в края – създадохме нормативната уредба. Надявам се новото правителство да го продължи. Това е, че стойността на активите е силно, силно подценена. Балансовата стойност на всички активи е 500 млн., което означава, уважаеми приятели, че ако вкараме всичките активи, а ние трябва да ги вкараме, защото Европейската комисия иска това от нас, ще излезе така, че трябва да вдигнем цената на водата и на отвеждането на отпадъчните води драстично и това е нещо, което не е по джоба на българския гражданин и в следващите 5, бих казал, и в следващите 10 години – просто не е по джоба му!
Затова тук дебатът трябва да бъде по-дълбок. Закъснели сме като цяло, но аз ще припомня, че голяма част от финансовите меморандуми по ИСПА се подписаха едва в края на 2005–2006 г. Какво бе правено преди това? И госпожа Караджова беше в Министерството на околната среда и водите на възлова позиция.
Има един друг огромен проблем. Отивам на т. 3, която предлагате - за наказателна процедура, която ще бъде към България, да се потърси отговорност.
Уважаеми колеги, в интерес на истината аз искам да попитам от това високо място защо българската държава договори тези преходни периоди – до края на 2010 г. и 2014 г.? Защо не беше защитен националният интерес по начина, по който, примерно, го защити една съседна Румъния – с доста по-дълги преходни периоди по причините, за които преди малко ви говорих?
И не само това, има още едно утежняващо събитие, че ние, престаравайки се в същия този период 2003-2004 г., сме направили България практически изцяло чувствителна зона. За тези, които не знаят какво означава това, ще го кажа просто – направили сме така, че всичките ни пречиствателни станции за отпадъчни води да бъдат с три стъпала на пречистване като механично, биологично и третичното пречистване е за отстраняване на азот и фосфор.
Това, уважаеми колеги, оскъпява всяка една българска пречиствателна станция за отпадъчни води с 30 %. Това, глобално отразено върху средствата, които ще трябва да бъдат вложени, съставлява над 500 млн. евро допълнитено. Ето това, ако не е защита на национален интерес или неговото всъщност неглижиране, това е големият проблем. Затова, когато се поставя този въпрос, трябва се каже от „а” до „я”, да се видят всички подробности, които са се случили.
Затова ние предлагаме т. 1 да бъде редактирана така, че да бъде проверено, да бъде оценено обективното състояние на всеки един от проектите, да се види финансовото им изпълнение и ефектът върху общинските бюджети и да се предприемат съответните мерки по най-бързия начин.
Подкрепяме т. 2, дори аз бих предложил да се съкрати срокът - не до м. март, а, ако е възможно, той да е до края на м. януари.
И по трета точка – внимателно да се прецени как в един минал период и кой през 2003 г. и 2004 г. не е защитил българския национален интерес, налагайки такива къси срокове за изпълнение на най-тежките европейски директиви? Няма друга държава в Европа, която на 95 % от територията й да е чувствителна зона – нито Германия, нито Великобритания. Направете си сами извода, затова моята молба към вас е: нека не политизираме този изключително важен въпрос, защото за съжаление той има пряко влияние върху джоба на всеки български гражданин, който утре ще отиде да си плати водата и канализацията. Благодаря.