19 юли 2018 г.

„ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси относно изслушване на предложените кандидати за членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори На открито заседание, проведено на 12 юли 2018 г. и излъчено в реално време в интернет страницата на Народното събрание, Комисията по бюджет и финанси проведе изслушване на предложените кандидати за членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори по реда на Раздел IV от приетите процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание (обн., ДВ, бр. ...), наричани по-нататък „процедурни правила“. Заместник-председателят на Комисията по бюджет и финанси госпожа Евгения Ангелова припомни на народните представители правилата за изслушването на четиримата кандидати – Ваня Донева Георгиева, Ирена Милчева Михайлова, Радослав Христов Йорданов и Стефан Александров Белчев, и отбеляза, че видно от представените от тях документи, които са публикувани на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание, същите отговарят на изискванията на Закона за независимия финансов одит и следва да бъдат допуснати до изслушване. Четирите кандидатури бяха представени по азбучен ред на собствените имена от председателя на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори – професор Огнян Симеонов. Кандидатурата на госпожа Ваня Донева Георгиева е предложена от председателя на Комисията за финансов надзор. Господин Симеонов запозна народните представители с образованието, професионалния път и следдипломните квалификации на госпожа Донева, като подчерта, че същата има 33 години професионален опит в областта на финансовия одит, като през последните 5 години е оглавявала Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Госпожа Донева е завършила следдипломни квалификации за „Експерт-проверител на измами“ и за мениджър по „Управление на проекти“; притежава сертификат „Вътрешен одитор в публичния сектор“; член е на Института на вътрешните одитори в България и асоцииран член на Асоциацията на сертифицираните експерти по разкриване на измами. Кандидатурата на госпожа Ирена Милчева Михайлова е предложена от управителя на Българската народна банка. Господин Симеонов запозна Комисията с образованието, професионалния път и международно признатите сертификати на госпожа Михайлова, като подчерта, че същата има 24 години професионален опит в областта на вътрешния одит. Работила е в звеното за „Методология на счетоводната отчетност“ в управление „Банков надзор“ и в екипа на вътрешния одит на БНБ. Член е на Комитета на вътрешните одитори към Европейската система на централните банки. Кандидатурата на господин Радослав Христов Йорданов е предложена от Управителния съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители след избор от Общото събрание. Господин Симеонов запозна народните представители с образованието, професионалния път и притежавания от господин Йорданов международно признат сертификат, като подчерта, че същият има 22 години професионален опит в областта на финансовия одит. Господин Йорданов понастоящем работи като финансов мениджър в дъщерните дружества на банкова група и е член на съвета на директорите в някои от тях. Кандидатурата на господин Стефан Александров Белчев е предложена от министъра на финансите. Господин Симеонов запозна Комисията с образованието, професионалния път, следдипломните квалификации и придобитата от господин Белчев научна степен „доктор по икономика“ с научна специалност „Счетоводна отчетност, контрол и анализ на стопанската дейност“. Професор Симеонов подчерта, че кандидатът има 22 години професионален опит в областта на финансовия одит и понастоящем е директор на дирекция „Методология на контрола и вътрешен одит“ в Министерството на финансите. В заключение, всички кандидати притежават необходимото образование, професионален опит и публична репутация да заемат длъжността член на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. След представянето на кандидатурите се премина към личното представяне на отделните кандидати и излагане на тяхната мотивация за заемане на длъжността.“ Колеги, в стенограмата и в Доклада подробно са отразени изказванията, аз ще ги представя в резюме. „В изложението си госпожа Ваня Донева посочи, че е приела предложението за член на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори като висока оценка и естествено продължение на нейното професионално развитие. Личната й мотивация да поеме тази отговорност е свързана с убеждението, че Комисията е натоварена с много важна функция – надзор над една изключително обществено отговорна професия – одиторската. Госпожа Донева декларира готовност да полага всички усилия решенията, които Комисията взема, да са в интерес на съвестните одитори с добри практики, за да останат такива. В заключение, госпожа Донева увери народните представители, че ако бъде избрана за член на Комисията, ще продължи да работи отговорно, безпристрастно и независимо както и досега. В началото на своето изказване госпожа Ирена Михайлова изрази готовност да подкрепи запазването на установените успешни и добри практики, наложени до момента в работата на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори в предходния й мандат. Основен приоритет в работата й ще бъде осигуряването на професионален подход и подобряване на взаимоотношенията на Комисията с регулаторните органи за изграждане на конструктивно и ефективно сътрудничество между регулатора, одиторите и предприятията от обществен интерес. В заключение, госпожа Михайлова посочи, че ефективният диалог ще улесни обмена на информация между страните, като се съблюдават отговорностите на всяка една от тях в одитния процес. В представянето си господин Радослав Йорданов подчерта, че целият му трудов път е изцяло свързан със счетоводството и независимия финансов одит, като от самото начало на работата му в „Прайс Уотърхаус Купърс“ е участвал в един от най-големите и сложни одиторски ангажименти. Господин Йорданов увери народните представители, че благодарение на натрупания от него професионален опит ще навлезе бързо в работата на Комисията и активно ще участва в дискусиите и обсъжданията на различни въпроси и казуси. В заключение, той изрази готовност да работи за поддържане на добрата комуникация и конструктивния диалог между Института на дипломираните експерт-счетоводители и Комисията. В изложението си господин Стефан Белчев застъпи тезата, че с новия Закон за независим финансов одит от ноември 2016 г., с който пряко се прилагат разпоредбите на изменителната Директива за задължителния финансов одит и Регламента за задължителния финансов одит на предприятията от обществен интерес, се дават ясни и категорични сигнали към обществото и бизнеса за засилен и ефективен контрол, макар че някои използват термина „свръхправомощия“ относно дейността на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Според господин Белчев не следва да се забравя и ролята на одитните комитети в предприятията от обществен интерес, които също се явяват поднадзорни на Комисията. В заключение, господин Белчев увери народните представители, че ще положи всички професионални усилия, опит и знания за успешен и достоен мандат на Комисията, който следва да бъде мандат на приемственост и надграждане на авторитета на одиторската професия в обществото. Въпроси от страна на народните представители към кандидатите не бяха поставени. Госпожа Евгения Ангелова информира, че не са постъпили становища и въпроси от лицата по чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията по бюджет и финанси установи, че четиримата кандидати отговарят на законовите изисквания за заемане на длъжността член на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Натрупаният експертен, административен и управленски опит от предложените кандидати, както и придобитите от тях квалификации, са положителни предпоставки за осъществяването на компетентно и отговорно управление на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Въз основа на проведеното изслушване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да разгледа и гласува предложените кандидатури на Ваня Донева Георгиева, Ирена Милчева Михайлова, Радослав Христов Йорданов и Стефан Александров Белчев за четирима членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори по реда на Раздел V от Процедурните правила, за което прилага към настоящия доклад Проект на решение за всеки един кандидат.“ Да ги изчета ли?

Да, проектите за решение. „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на член на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 73, ал. 3 от Закона за независимия финансов одит РЕШИ: Избира Ваня Донева Георгиева за член на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори с мандат от 4 години.“ „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на член на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 73, ал. 3 от Закона за независимия финансов одит РЕШИ: Избира Ирена Милчева Михайлова за член на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори с мандат от 4 години.“ „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на член на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 73, ал. 3 от Закона за независимия финансов одит РЕШИ: Избира Радослав Христов Йорданов за член на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори с мандат от 4 години.“ Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на член на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 73, ал. 3 от Закона за независимия финансов одит РЕШИ: Избира Стефан Александров Белчев за член на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори с мандат от 4 години.“

Уважаеми господин Председател, моля процедура по допуск в залата по тази и по следващата точка – Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България, на генерал Боцев – началник на отбраната.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по отбрана относно Проект на решение на Народното събрание за приемане на Актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за Военноморските сили“, № 802-03-9, внесен от Министерския съвет на 2 юли 2018 г. На редовно заседание, проведено на 5 юли 2018 г., Комисията по отбрана обсъди Проект на решение на Народното събрание за приемане на Актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за Военноморските сили“. На заседанието присъстваха 20 народни представители. В заседанието взеха участие: господин Каракачанов – заместник министър-председател и министър на отбраната; господин Величков – заместник-министър на отбраната; генерал Боцев – началник на отбраната; контраадмирал Петев – командир на Военноморските сили, и господин Налбантов – началник на кабинета на Министъра. Проектът за инвестиционен разход беше представен от господин Величков – заместник-министър на отбраната. Той припомни, че с решение на 43-тото народно събрание от 2 юни 2016 г. беше приет Проект за инвестиционен разход за придобиване на два многофункционални модулни патрулни кораба, реализацията на който е прекратена в края на 2017 г., поради липса на кандидати за неговото изпълнение. В съответствие с препоръките от доклада на Временната парламентарна комисия за проучване изпълнението на процедурата по избор на нов изтребител, в Министерството на отбраната е създадена Политико-военна направляваща работна група за подпомагане на изпълнението на инвестиционните проекти. Групата е анализирала причините за прекратяване на процедурата за придобиването на патрулните кораби. В резултат е разработен настоящият вариант на Актуализиран проект за инвестиционен разход, в който са отстранени някои от констатираните слабости. По-нататък думата беше дадена на контраадмирал Митко Петев – командир на Военноморските сили. Той представи в детайли Актуализирания проект за инвестиционен разход и посочи, че превъоръжаването с нова бойна техника няма алтернатива. То ще допринесе за преодоляване на съществуващия дефицит от способности, до постигане на необходимата оперативна съвместимост на българските Военноморски сили със страните – членки на НАТО, и Европейския съюз и ще осигури в по-голяма степен изпълнението на поставените пред военноморските ни сили задачи. Контраадмирал Петев се спря на следните по-важни моменти от Актуализирания проект на инвестиционен разход: - максималната прогнозна стойност на Проекта е завишена на 984 млн. лв. с ДДС, с което се отчитат промените, настъпили в Закона за данък върху добавената стойност от 1 януари 2017 г.; - към варианта за придобиване са добавени два нови варианта: закупуване на нов отбранителен продукт или производство по лиценз, и комбинация от разработване на нов продукт и модификация на съществуващ такъв; - предвижда се многофункционалните модулни патрулни кораби да бъдат окомплектовани с основно въоръжение и корабни изделия и с допълнително въоръжение и корабни изделия, които са избирателни и ще бъдат включени в договора в зависимост от наличието на финансови средства; - включени са нови раздели, като „Гарантиране развитието на националната отбранителна индустриална база на Република България“ и „Индустриално сътрудничество“. Контраадмирал Петев посочи, че констатираните слабости, довели до прекратяване на процедурата в края на 2017 г., са отстранени. Според него въведените промени ще дадат по-голям реализъм и гъвкавост при договаряне на условията на договора. В последвалата дискусия отношение взеха народните представители Кольо Милев, Симеон Симеонов, Славчо Велков, Константин Попов, Пламен Манушев, Таско Ерменков, Николай Цонков, Спас Панчев. Всички изразиха подкрепата си за Проекта за инвестиционен разход и задоволството си от широкия консенсус по такъв важен въпрос за националната сигурност като модернизацията на Българската армия. Беше изказана подкрепа за заложеното разсрочено плащане на Проекта, което ще смекчи финансовите тежести и за заложените изисквания за индустриално сътрудничество. Общата констатация беше и че актуализираният Проект е добър и гъвкав. В дискусията бяха зададени уточняващи въпроси по отношение на рисковете за реализация на Проекта; параметрите на кораба; сроковете за сключване на договор; валутата, в която ще се изплаща сделката; осигуряване на необходимите боеприпаси. Част от изказалите се направиха препоръки, свързани с редакцията на някои текстове. Подробни и обосновани отговори на зададените въпроси бяха дадени от министър Каракачанов и неговият екип. Те посочиха, че няма 100% гаранция за сключване на договор, но рисковете са анализирани внимателно и са взети мерки за тяхното свеждане до минимум. Подробно бяха разяснени очакваните ползи от заложените изискванията по отношение на индустриалното сътрудничество. Посочено беше, че голяма част от препоръките ще бъдат отразени в исканията за предложения (RFP), които ще бъдат изпратени до потенциалните изпълнители. След приключване на дебатите, членовете на Комисията по отбрана с 19 гласа „за“, 1 глас „против“ и без „въздържал се“ приеха следното становище: подкрепя Актуализирания проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за Военноморските сили“ и предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за приемане на Актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за Военноморските сили“, № 802-03-9, внесен от Министерския съвет на 2 юли 2018 г.“

Уважаеми господин Председател, колеги! „ДОКЛАД относно Проект на решение за приемане на Актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за Военноморските сили“, № 802-03-9, внесен от Министерския съвет на 2 юли 2018 г. На редовно заседание, проведено на 12 юли 2018 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Проекта за решение за приемане на Актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за Военноморските сили“, № 802-03-9, внесен от Министерския съвет на 2 юли 2018 г. Документът с вносител Министерски съвет, бе представен от господин Анатолий Величков – заместник-министър на отбраната. С Решение на Четиридесет и третото народно събрание от 2 юни 2016 г., е приет Проект за инвестиционен разход за придобиване на два многофункционални модулни патрулни кораба за Военноморските сили с прогнозна максимална стойност 820 млн. лв. Настоящият вариант на Актуализиран проект за инвестиционен разход (ПИР) отчита промените, настъпили в ЗДДС от 1 януари 2017 г. Основните промени в Актуализирания инвестиционен проект се отнасят до това максималната прогнозна стойност на Проекта да бъде 984 млн. лв. с ДДС, като разликата от 164 млн. лв. спрямо приетия през 2016 г. от Народното събрание Проект за инвестиционен разход (ПИР) е разпределена за плащане през 2025 г. и 2026 г. Добавени са два нови варианта за придобиване – закупуване на нов отбранителен продукт или производство по лиценз и комбинация от разработване на нов продукт и модификация на съществуващ такъв. Променящата се стратегическа среда за сигурност повишава изискванията към развитието на отбранителни способности, които да бъдат адекватни на новите предизвикателства. В този контекст усилията на Министерството на отбраната са насочени към поддържане на модерни и боеспособни въоръжени сили за реализиране на политика в сферата на отбраната и сигурността в съответствие с процеса на отбранително планиране на НАТО и процеса на развитие на отбранителните способности в Европейския съюз. Стартирането на инвестиционен проект за придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб ще повиши способностите на Военноморските сили за участие в операции по наблюдение и контрол на морския трафик, задържане на нарушители и откриване и идентифициране на ядрени, химически и биологични средства, както и за обмен на информация в реално време чрез придобиването на противокорабен комплекс с голяма дистанция на стрелба и добри възможности за пробив на средствата за противовъздушна отбрана и радиоелектронна борба на противника с ПИР, ще се повишат способностите на Военноморските сили за водене на борба с надводен противник на дистанции зад пряка радиолокационна видимост. Дейностите в обхвата на Проекта за инвестиционен разход са: доставка на два многофункционални модулни патрулни кораба; доставка на първоначален комплект запасни инструменти и принадлежности, и резервни части, обучение на екипажите на двата кораба и интегрирана логистична поддръжка за период от три години. На основание чл. 22, ал. 2, т. 11б и във връзка с чл. 16, т. 7а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България Министерският съвет е предложил на Народното събрание да приеме Актуализирания проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за Военноморските сили“, № 802-03-9. Проектът на решение е подготвен на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България След представяне и обсъждане на Проекта за решение се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: с 16 гласа „за”, 1 глас „против“ и 1 глас „въздържал се” Комисията по бюджет и финанси прие следното становище: Подкрепя Актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за Военноморските сили“ и предлага на Народното събрание да приеме Проекта на решение за приемане на Актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за Военноморските сили“, № 802-03-9, внесен от Министерския съвет на 2 юли 2018 г.“

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Вицепремиер, господин генерал Боцев! Позицията на нашата парламентарна група, струва ми се, се обуславя от три основни фактора, които дават и отношение на БСП по темата. Първо, осъзнаването на крайната необходимост от придобиване на нови способности предвид перманентната загуба на вече изграждани такива през последните 30 години, предстоящото пълно изчерпване на жизнения ресурс на голяма част от морските ни бойни единици и влошаването на външната среда за сигурност, но най-вече разбирането за значимостта на този проект за боеспособността, капацитета и отбранителните способности, които бихме придобили при неговата реализация. На второ място, изключително важен е размерът на публичния финансов ресурс, който трябва да бъде заделен за реализирането му и по-скоро неговото разсрочване във времето по начин, който няма да наруши финансовата стабилност на други социални системи. Също така възможността този проект да бъде не само разход, а и инструмент за икономическа полза за България, тъй като на практика представлява една инвестиция. На трето място, според мен важен фактор е доколко този проект и чрез него ще преодолеем техническата изостаналост с нашите партньори, защото тази изостаналост през последните години започва да прилича на пропаст, особено в акваторията на Черно море. Виждате, че Руската федерация изгражда 34 бойни единици, Румъния – 6 нови кораба плюс две малки подводници, Република Турция също – 12 корвети, и така нататък. Ние ще подкрепим това предложение с разбирането, че това дава зелена светлина за стартиране на разговор за конкретизиране на параметрите по договора. Бихме одобрили договора само и единствено, ако не се реализират голяма част от опасенията и заплахите, залегнали може би и в самия Проект за инвестиционен разход. И когато говорим за опасения, аз бих се абстрахирал от някои неточности, които намирам в Проекта за инвестиционен разход. Бих пренебрегнал може би и някои значително по съществени несъответствия, като това, че на страница 8 в Проекта е посочено, че са необходими четири нови кораба, а в т. 3.3 „Необходим брой кораби“, 10 страници по-нататък е написано, че трябват минимум два. Няма да издребняваме, но бих искал да поставя акцент върху няколко основни опасения, които имам, свързани с реализацията на Проекта. На първо място, това е корупционният заряд, който носи този проект, и това не е някаква приумица на БСП, свързана с големия размер на публичен финансов ресурс, който трябва да бъде заделен, и обществената чувствителност по тези въпроси, а може би това опасение е подхранено и от, бих го нарекъл, повратливото поведение на настоящия министър. Тук ще цитирам стенограма от 2 юни 2016 г., където той заявява: „Против съм да се бърза с изграждането на двата патрулни кораба. Публична тайна е коя фирма се спряга, че ще спечели обществената поръчка.“ Съвсем резонно възникват два въпроса: първият, кое наложи промяната в отношението към Проекта на министъра; и далеч по същественият е какви мерки бяха предприети, по какъв начин се актуализира Проектът за икономически разход, така че да преодолее предопределянето на евентуален победител, тъй като аз откровено си признавам, че подобни мерки не виждам. Второто мое опасение е свързано с това, че действително този проект е може би най-детайлно разписаният, наситен е със специфичната терминология на Военноморските сили, но зад тази терминология според мен се крие финансова и времева неопределеност на обхвата на Проекта. Какво имам предвид? Посочено е в т. 3.10 и 3.11 – „Особености, свързани с реализацията на Проекта“, че боеприпасите, част от въоръженията, криптографските системи и други са извън обхвата на Проекта. Освен това не ми става ясно дали средствата ще стигнат за така наречените опции – допълнително въоръжение и корабните изделия, тоест изправяме се пред опасността да заделим 820 милиона, да закупим два кораба, но да не се сдобием с необходимите способности. Третото мое основно опасение може би е свързано с риска. В трите проекта за инвестиционен разход, които разгледахме досега, рисковете са идентични, сякаш, извинявайте за жаргонния израз, са „копи-пейст“. Те са: липсата на финансови средства, промяна във визията на въоръжените сили или забавяне на реализацията вследствие на липса на пари. Считам, че тук не е обърнато внимание на един реален риск, който съществува, а именно, че такъв кораб до момента, такъв аналог на подобен кораб няма. Такава платформа с точно тези изисквания, които имат Военноморските сили, не е правена. Фирмата, която беше избрана за изпълнител преди две години, няма опит в изграждането на такъв кораб и няма опит като интегратор на всички системи, които асемблират всички компоненти. Това също поставя според мен реализирането на този проект под известен риск. Разбира се, с тези аргументи ние запазваме своите съмнения и резерви по отношение на реализацията, но повтарям: даваме зелена светлина, водени от дълбокото убеждение в крайната необходимост от придобиване на способности както за Военноморските сили, така и за националната сигурност на Република България. Надявам се всички тези мои съмнения в крайна сметка да се окажат необосновани. Благодаря Ви за вниманието. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, госпожи и господа! Господин Витанов, аз съм доволен от позицията – Вашата лична и на Вашата парламентарна група, защото тя е национално отговорна, Вие я демонстрирахте при първите два проекта и сега, но не мога да се съглася с две Ваши твърдения, които взаимно се изключват. Вие казахте, че не виждате в новия Проект заложени механизми и промени, които да предотвратят заявеното от господин Каракачанов през 2016 г. мнение, че тогавашният Проект е предопределил спечелилата фирма. А само след едно изречение казахте, че това е най-подробният, най-добрият, най-качественият Проект от трите проекта за модернизация на въоръжените сили. Това някак си влиза в логическо противоречие и аз съм съгласен с второто, но с първото в никакъв случай не бих могъл да се съглася, защото, ако е вярно, че това е един професионално подготвен, направен и представен от министър Каракачанов Проект, зад който стоят усилията на много експерти в Министерството и преди всичко работата на Военноморските сили и на техния командващ, то това не може да бъде вярно за първото Ваше твърдение. Аз не се съгласявам с него. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Доцент Михов, може би погрешно сте интерпретирали думите ми. Не съм казал, че е най-качественият, напротив, казах, че е най детайлният и наситен с най-голяма терминология, но това не го прави най-качествен. Напротив, моето съмнение се състои в следното. Въпреки че е толкова детайлно разписан, той създава една неопределеност – финансова и времева. Какво имам предвид? Може би не се изразих достатъчно ясно. Не е ясно тези боеприпаси, част от въоръжението, което липсва, криптографските системи кога ще бъдат закупени, за да може ние да придобием пълния набор от способности. Не е ясно какви финансови средства ще са необходими за тяхното закупуване. Стоя зад думите си, всъщност това не са мои думи, а думи на заместник министър-председателя, който каза през 2016 г., че този проект предопределя един изпълнител. Той е тук и аз бих искал и бих се радвал да отговори какво се промени в Проекта за икономически разход така, че да не предопределяме изпълнителя и този път. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Вицепремиер и министър на отбраната, уважаеми генерал Боцев! Радвам се, че най-после влезе неслучилият се Проект за Военноморските сили от миналата година. Няма да се спирам детайлно на способностите, които той ще даде за Военноморските сили, а те не са много големи, тъй като два патрулни кораба решават по принцип част от задачите на Военноморските сили, и то най-вече на патрулната дейност. Вие знаете, че на тези два кораба много бързо им изтича ресурсът, когато ги няма всички, които трябва да ги има по щат. В един момент, когато единият е на дежурство, другият може да бъде в планов или на доков ремонт. Разбира се, Военноморските сили както и другите видове въоръжени сили имат много проблеми в момента и са свързани най-вече с изтичането на ресурса на корабите, които имаме. На голяма част от тях съвсем скоро изтича ресурсът на двигателите им, на някои пък системите, дори и намаляване личния състав на екипажите. Все пак се присъединявам към общото мнение, че ние трябва да подкрепим тези проекти и специално Проекта за Военноморските сили, тъй като нашата Българска армия трябва да започне най-после осезателно да диша. Наред с рисковете, които имаме по сключването на проектите, трябва да дадем възможност на правителството, Министерството на отбраната и Народното събрание тези проекти да се случат, тъй като те водят със себе си донякъде и съживяване на българската икономика. Разбира се, проблемите са много. Ние имаме задължения и по противоминната защита, изготвянето и построяването на минни заграждения, чиито способности в нашите Военноморски сили почти намаляват. Намаляват и способностите за конвоиране дори и за операции за спасяване по море, дори и по натовските операции, защото имаме големи проблеми с белгийските фрегати, за които проектите не се случиха до края. Така или иначе, този проект е заложен да се случи с индустриалното сътрудничество с нашата икономика. Ако ние не подкрепим възможностите нови средства да се заложат в системите за оборудването на корабите, също така да се внедрят нови иновации и нови решения, ако щете, да може нашата промишленост да изпълнява поръчките по запасните части и принадлежности на корабите и най-вече тяхната логистична поддръжка за следващите 35 години, ние няма да постигнем нищо. Рисковете са също, че макар и да е малък срокът до 2022 г. – 2023 г., все пак в България често се сменят правителствата и коалициите и се вземат и други решения, някои дори са против проектите и се използва причината, че има липса на финансови средства, че има други приоритети, и така или иначе, армията отива на по-заден план. Пак казвам, обществото и Народното събрание сме тези, които трябва да следим тези проекти наистина да се случат и да не отидат в задънена улица по различни причини, както се случваше досега. Пак казвам, ние ще подкрепим Проекта. Благодаря.

След народните представители.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! С много от изказалите се преди мен съм съгласен. Няма да го повтарям, но повечето колеги в залата не са професионални военнослужещи. Ще се опитам с няколко съвсем простички изречения да обясня. Част от сегашните ни кораби са съветско производство, част от тях са белгийски фрегати, закупени втора употреба. Ако не ги обновим до 10 години или до малко повече, ще останем без флот. Затова е и консенсусът между всички партии – в случая всички проявяват държавническо отношение и затова всички, включително и ние, подкрепяме този проект. Той наистина няма да натовари никакви социални системи, защото и трите проекта общо ще ангажират 0,4% от брутния вътрешен продукт, и то този, който е за миналата година, при положение че ще нараства през следващите години, тоест процентът за трите проекта ще става още по-малък. Цените на корабите растат. Преди няколко години можехме да купим три или четири кораба с подобна сума, сега поради повишението на цените са два. Ако се забавим още пет-шест години, може парите да не стигнат и един кораб да купим. Едно сравнение затова какво правят съседите ни. Колегата Витанов го засегна, но аз ще си позволя само да го доразширя и да цитирам коректно: „Румъния се очаква да придобие четири многофункционални корвети проект „Сигма“, до два дивизионни комплекта далекобойни брегови противокорабни ракетни комплекси, както и да модернизира две фрегати и три ракетни корвети тип „Тарантула“. Оповестени са намерения и за придобиване на до две подводници от малък тип…“ и така нататък. Другата ни съседка също член на НАТО, Турция, има в ход реализация на проекти за строеж на универсален десантен кораб, 12 корвети тип „Миглем“, шест подводници, турски перспективни образци противокорабни ракети SOM и Атмача, осигуряващи голяма максимална дистанция на стрелба, са в различни етапи на изпитания. Изпълнявайки ангажимента си за увеличаване на нашите способности и на договореностите от Уелс, нашата страна е длъжна и като отговорно държавническо поведение, и като отговорно съюзническо поведение, да проведе модернизацията на своите въоръжени сили. Ние подкрепяме Проекта. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър, господин Генерал! Разбира се, че парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи и този проект за модернизация на българските въоръжени сили, тъй като за състоянието на флота вече няколко колеги се изказаха по темата. Разбира се, с придобиването на тези два кораба ние няма да решим всички проблеми и всички предизвикателства пред флота, но това е една много добра крачка напред. Разбира се, трябва да се вземе предвид, както се спомена, че от планирани четири ние ще придобием два. Разбира се, това означава, че трябва да се модернизират и фрегатите, които в момента са на въоръжение в Българската армия. Правейки всички тези проекти, не трябва да допускаме някои грешки, които са били допускани в миналото, като например при придобиването на фрегатите през 2005 г., когато се допусна забравянето на някои основни техни компоненти, като именно системите за доково зареждане, които позволиха дълги години корабите да правят сериозни разходи, тъй като трябваше да работят постоянно, за да си зареждат акумулаторите, и изразходваха значителен ресурс на флота. Конкретно за Проекта за инвестиционен разход, който е на нашето внимание днес, той е актуализиран в сравнение с този, приет през 2016 г. Най-малкото в частта за увеличаването му с данък добавена стойност, нещо, което впрочем трябваше да се направи с трите проекта заради влезлите в началото на 2017 г. промени в Закона за ДДС. Освен това, вече не говорим за модулен патрулен кораб, какъвто беше в първия вариант, а за един кораб, който при придобиването му вече ще има основната даже по-голямата част от всичките си необходими въоръжения, техника и техническо оборудване наведнъж още с придобиването, а не както беше преди – на първи етап, втори етап и трети етап. Далечината на плаване на корабите е предвидена да е три хиляди морски мили и автономност до седем дни, което е напълно адекватно за акваторията на Черно море. Разбира се, поуките, които си взе Министерството на отбраната от процедурата през миналата година, са налице и са отстранени недостатъците, включително и в приемането на оферти на български език, вече е предвидено и приемането и на английски език. Тук, господин Министър, бих искал да Ви обърна внимание дали да има един по-унифициран подход между различните проекти, за да не се постига объркване, но самата реализация и начинът, по който Министерството ще избере да реализира Проекта, е от изключителна важност, за да може без излишни фантазии, с голяма доза прагматизъм да постигнем реализацията и придобиването на корабите с участието на българския бизнес в едни максимално кратки срокове, за да може още тази година да имаме сключен договор или поне много напреднала процедура, така че да не може да се загуби финансирането, което е осигурено от правителството. В крайна сметка тези три проекта в тяхното финансиране за над три милиарда и половина е един ясен ангажимент на правителството към Българската армия и към необходимостта от нейната модернизация. Спомняте си, че още в началото на годината беше приет План за нарастване на разходите за отбраната до 2%. С тези проекти ние наистина даваме едно начало. Разбира се, те не са панацеята, те няма да решат всички проблеми в армията, но е едно добро начало за трите вида въоръжени сили да се започне модернизацията и подмяната на вече остарялото съветско въоръжение. Да не говорим, че, както правилно беше отбелязано, самите проекти – финансирането от страна на правителството, е така направено, че да не натоварва другите системи, които правителството трябва да финансира, като социалната система, образованието, здравеопазването, за да може да се използва и подобряването на българската икономика. Все пак да не забравяме и усилията на правителството в справянето със събираемостта, с изсветляването на сивия сектор. Всичко това и повечето събираемост на правителството, разбира се, дава възможност да събираме и повече пари, които да отиват за модернизацията на армията. В заключение, бих искал да призова да запазим съгласието в Народното събрание така както беше в Комисията, да поздравя Българската социалистическа партия с градацията в нейната позиция от 2016 г. насам и за много по-отговорното отношение към модернизацията на армията от това, което беше преди. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаеми генерал Боцев, уважаеми Председател на комисията! Бих искал, на първо място, преди да започна по същество, да помоля колегите, които се изказват и вземат отношение, да бъдат малко по-ясни в чисто физическо изражение, защото не се чува в залата, а сте млади хора – тези, които досега се изказвахте. На второ място, колеги, при следващата точка ще стане въпрос за състоянието на отбраната и въоръжените сили. Ние имахме по този повод закрито заседание на Комисията, на което бяха разгледани основно тези въпроси с изричното условие да не излиза информация от това какво се говори на това закрито заседание. Затова моля колегите, които ще вземат отношение, да имат предвид и да не боравят с данни, които са предмет на това закрито заседание, особено с числа, цифри и така нататък. Смятам, че господин министърът в това отношение ще ме подкрепи, както и председателят на Комисията. По отношение на Проекта за инвестиционен разход за Военноморските сили бих искал да кажа, че ние имаме становище в Комисията. То беше изразено от господин Витанов. Предполагам, че накрая заместник-председателят на Комисията и други колеги ще вземат отношение – то е положително. Ние смятаме, че реализирането на Проекта е национален приоритет, част от модернизацията на Българската армия, и следва да бъде осъществено. Считаме, че това е още една крачка към ефективна защита на националната сигурност на Република България и участието в колективната сигурност. Без съмнение Проектът има своите положителни страни. Бих казал, че е усъвършенстван и развит в сравнение с онзи, който – за голямо съжаление, това всички го преживяхме тежко в Комисията – беше провален на практика като идея. Ще кажа няколко неща. Основните промени са във финансовата част. Те са в направление, което натоварва допълнително, но нямаше как да се случи по друг начин. Има ясно заявена цел и това е добре. Очертани са нови варианти за придобиване, тоест комбинация от разработване нов продукт и модификация на вече съществуващ. Проектът има своето основание, има положителни страни. Въпреки това и въпреки ясно заявеното намерение за подкрепа, не мога да не спомена и някои неща, които лично мен ме тревожат. Ще се радвам, ако господин министърът след това в своето изказване вземе отношение по някои от тези въпроси, тъй като не виждам адмирал Манушев. Мнението и позицията на председателя на Комисията е ясно – то е твърдо и точно заявено на заседанието. На първо място, смятам, господин Министър и господин генерал Боцев, че би могло да се помисли да се пипнат някои неща в Проекта. Това може да стане в движение, тъй като те имат по-скоро технически характер, но от тях зависи включително и стратегическото планиране впоследствие. В заявените намерения и цели на Проекта се споменава на две места по отношение на способностите: борба със симетричните заплахи по море – смятам, господин Министър, че някои от тях може да се фиксират съвсем кратко, дори в скоби – защитата на националното морско пространство и критичната инфраструктура, а след това имаме отново защита на стратегически важни енергийни обекти. Нека не си правим илюзии, колеги, че с приемането и изпълнението на този Проект за инвестиционен разход и достигането след пет години и половина – това е максималният срок, минималният срок е три години – на целта за доставка на тези многофункционални кораби, ние ще можем да изпълняваме кой знае какви стратегически задачи в акваторията на Черно море, а не дай си боже, по мисията „Подкрепа на международната сигурност“ и в други морета и океани, тъй като те имат своите ограничения. Господин Министър, стратегически важните енергийни обекти са ясно и точно разписани – ще го кажа за пети път, в Постановление № 181 на Министерския съвет и в Директива № 114 за европейската критична инфраструктура. За нас на вода и до вода в близост има два такива обекта – единият е действащ, другият може да се състои, може и да не се състои. Имам предвид АЕЦ „Козлодуй“ и евентуално „Белене“ при последваща реализация. Има и такива в акваторията на Черно море, но част от тях не са залегнали като обекти, имащи отношение към националната сигурност. Така че трябва да бъдем прецизни и не виждам нищо лошо да се напише: „Защита на важни енергийни обекти в акваторията или по крайбрежието на Черно море“. Защото, ако някой мисли, че тези два кораба или един от тях може или могат да влизат срещу течението по река Дунав и да осигуряват защита до района на Козлодуй и Белене, много се лъже. Тяхната характеристика е такава, че това не може да се случи. Господин Министър, нещо, на което трябва да обърнем особено внимание, е проектната готовност, защото тук всяко закъснение дори с дни, с месеци би довело до неефективно изпълнение на поставената цел. Какво ме безпокои, което поставих като въпрос на предишно заседание при предишния проект, на което заседание Вие присъствахте? Това беше въпросът за плащанията. Защо? Защото ние сега в момента сме пред чакалнята, а след това ще бъдем в чакалнята и във времето, когато тези проекти ще трябва да се плащат окончателно, най-вероятно валутата „лев“ няма да съществува. Ние не знаем какво ще ни струва придобиването на тези обеми от евро, които следва да се плащат. Много внимателно трябва да се процедира с това. За времевите параметри. Много е голяма ножицата – от 36 месеца до 66 месеца, тоест от три години до пет години и половина. Сега сме 2018-а, говорим някъде за 2022 – 2023 г. максимален срок. И нещо друго бих искал да видя аз в Проекта – че постигането на тази цел, построяването, закупуването на модерни кораби от ново поколение, каквито ние нямаме, без съмнение, са с изключително широкообхватни функции, в това число радиоелектронна борба, с възможност да приемат вертолети на борда, да участват в елиминиране на хибридни способи, в киберзащита, ще иска, господин Министър, и промени в основите на военноморското образование в България – нови учебни програми и планове, ако щете – и подготвен професорско-преподавателски човешки ресурс. Това са нещата, които бих искал да кажа. Разбира се, ще подкрепим Проекта. Призоваваме и колегите от парламентарната група да го подкрепят. Много ми се иска тези – казвам го съвсем сериозно, казах го и на заседание – които са против Проекта, които няма да го подкрепят днес, да вземат отношение, имат парламентарно време, да излязат и да кажат защо, за да може да премерим сили в реплики, в дуплики и да видим кой е прав и кой крив. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, господин Министър, господин Генерал, колеги! Приятно е, когато в парламента се говори в една посока, когато има консенсус, особено по въпроси, които касаят отбраната на страната. Може би е малко късно, но се радвам, че все пак дойде времето, в което ние можем да подкрепим едни проекти, които ще увеличат възможностите на Българската армия във въоръжените ни сили, във Военноморските сили, в Пехотата, във Военновъздушните сили. Добре е, че е заделен ресурс за следващите години, и съм убеден, че това ще се случи. То би дало добра възможност не само за въоръжените ни сили да имат едно ново модерно въоръжение и техника, а би дало и една добра възможност при разумно избиране на производител-доставчик за участие на българската отбранителна промишленост, на флотския арсенал с възможностите, които дават външнотърговските договори, особено когато са на по-висока стойност за офсетни програми, които биха помогнали за развитието на нашата отбранителна промишленост, на икономиката като цяло. Така че аз желая успех в реализацията на проектите и се надявам, че всички единодушно ще подкрепим Проекта. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър на отбраната и вицепремиер, уважаеми генерал Боцев, уважаеми колеги! Днес е добър ден и за флота, и за въоръжените сили, и за Българската армия. Защото днес с така очертаващия се консенсус за модернизацията на флота всъщност завършваме една много по-сериозна стъпка, тоест реализирането на трите основни приоритетни проекта за модернизация на въоръжените сили. Това не е проект, който е изолиран от цялостния етап на модернизация на въоръжените сили – вярно, той е първи важен. От тук нататък ще продължим модернизацията, защото има и много други неща. Радвам се, че имаме този консенсус. Аз неведнъж съм приветствал колегите от Българската социалистическа партия за това, че направиха, както каза и уважаваният от мен господин Витанов, една правилна оценка на ситуацията в Черноморския регион. Посочиха се ненапразно усилията за превъоръжаване на Русия, на Турция и на Румъния. Естествено, че ние не можем да останем безучастни – не само защото ситуацията се променя, не само защото трябва да бъдем адекватни на днешната ситуация, но защото трябва да бъдем адекватни и на бъдещото развитие на ситуацията в Черноморския регион. И естествено, такова изявено желание за модернизация на Военноморските сили е абсолютно логичен завършек на една такава оценка. Що се отнася до някои въпроси, които бяха повдигнати, разбира се, имат основание, но това, което ми се струва като важно – предопределянето, че този Проект има някакви корупционни наченки, ми се струва леко пресилено. Първо, поради факта, че не са много проектите, които се гледат в пленарната зала. А има важни проекти като този, например, който се гледа. Това означава, че и опозицията, и управляващите ще бъдат бдителни, когато стане въпрос за изпълнението на Проекта, когато стане въпрос за изпращането на покани за участие, когато стане въпрос за оценката, за избора и оттам нататък за реализацията на Проекта. Има много стъпки и очевидно е, че от Комисията по отбрана – всички тези, които разбират от материята, и в пленарната зала могат да се задават тези въпроси. Тоест това ще стои на общественото внимание. Второ, самият проект, както и Вие казахте, дава значителна гъвкавост и възможност за избор. Това също е един от елементите, с който всъщност ние искаме да предотвратим евентуално корупция. Разбира се, че тук можем да говорим много по това, но искам да завърша с факта, че има политическа воля, има желание, има отношение към Българската армия, има отношение към българския войник и офицер. Аз се надявам, че днес, когато нашите моряци са на море, ние ще им занесем една добра новина. Нашите моряци наистина заслужават тази добра новина. Знаете, че днес върви учението „Бриз“. Дайте да ги поздравим с една добра новина, идваща от парламента, от най-висшия орган в Република България. Да им е честито на българските моряци в аванс! Надявам се, че добрата новина днес ще ги споходи. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Аз правя реплика на председателя на Комисията, тъй като той спомена усилията за превъоръжаване на страни като Русия и Турция. Трябва да призная, че умее да прави баланс, но все пак да Ви кажа, генерал Попов, направих си труда снощи, готвейки се за днес, да извадя цифрите за превъоръжаване през 2017 г. и да Ви кажа: Русия от почти 80 млрд. долара през 2016 г. е отишла на 66 млрд. долара; Съединените американски щати – 610 млрд. долара, девет пъти и половина повече; НАТО – 900 млрд. долара, така че трябва да бъдем много внимателни, когато говорим за дисбаланс, за въоръжаване, превъоръжаване, кой повече прави и кой представлява заплаха. И друго, генерал Попов, но може би министърът тук или пък началникът на отбраната ще вземе отношение – някой да не смята, че това, което правим по Проекта за инвестиционен разход ще донесе кой знае какъв брутен вътрешен продукт за България, за разлика от бойните машини и ВВС, където това реално може да стане. И да не смята, че ние правим бойни кораби тук. Съжалявам, че адмирал Манушев го няма да обясни – ние правим черупката. Това е на военноморски език. На морски език се казва „черупката“. Всичко останало идва отвън. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз искам да благодаря на господин Велков, на уважавания от мен господин Велков, за възможността за дуплика. Аз просто цитирах господин Витанов, който каза кой какво прави в Черноморския регион. Никъде не съм споменал думата „дисбаланс“. (Шум и реплики.) А, това било дуплика към господин Витанов? Извинявам се, но все пак ще използвам случая, за да кажа, че ние все пак сме част от НАТО. Ние не можем да останем изолирани от процесите, които се случват в НАТО. Ние не можем да останем изолирани от процесите, които се случват в нашия Черноморски регион. Ние не можем да останем изолирани от процесите, които се случват на Балканите. Ние сме част от тези процеси. Това, което правим ние в момента – всички заедно, е наистина не толкова да се фокусираме единствено и само върху Черноморския флот, какво ще стане. Важно е. Разбира се, за нашите моряци това е важно. Важно е за Българската армия, но важното е, че ние участваме в тези процеси, че ние не сме безучастни и ние не сме се оставили на течението. Това е важното отношение и така трябва да подхождаме. А що се отнася до онези милиарди, които споменахте, те са точни, верни, но те очевидно не са ни по джоба и на нас. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители, уважаеми господин Вицепремиер, господин генерал! Вземам думата и аз, за да изразя отново нашето отношение – на парламентарната група на „БСП за България“, в подкрепа на така представения Проект за модернизация на Военноморските сили, с разбирането, че това решение е наистина безалтернативно и водещото в този случай е, че армията е в много тежко състояние. Ние мислим за хората, но техниката, въоръжението са остарели. Имайки предвид това сложно състояние и ограниченията, в които действа Българската армия, ние нямаме друг изход, освен да подкрепим проекта за Военноморските сили. Още повече че и преждеговорившите обясниха, че ние – Българската социалистическа партия, винаги сме били последователни и смятаме, водени от разбирането, че Българската армия гарантира държавността в страната, ние трябва да мислим за развитието на въоръжените сили и това е втора причина, поради която ще подкрепим Проекта. Въпреки това има много слабости, макар да говорим и за усъвършенстван, за актуализиран Проект за инвестиционен разход. Искам да изразя нашите притеснения и съмнения. На първо място, макар че се опитаха нашите колеги от управляващата коалиция да ни обяснят, че корупционният риск е нисък, ние не можем да го пренебрегнем и обръщаме внимание на него, още повече имайки предвид какво се случи в предходната процедура, която не се случи, беше спряна, беше провален Проектът. Тези съмнения, които тегнат – дали този път процедурата ще бъде достатъчно конкурентна, с повече участници, съществуват. И ние тук изразяваме мнението, че трябва Министерството, разбира се, и ние, като законодателен орган, сме готови да помогнем, да гарантира максимално прозрачни, добри условия, конкурентния принцип, явяването на повече от един участник, за да сме сигурни, че този път Проектът няма да бъде провален и той ще се случи, защото е, още веднъж казвам, жизнено важен за Военноморските сили и за развитието на Българската армия. Ето защо ние, както каза и генерал Попов, използвайки всички позволени законодателни инструменти, ще следим за процеса как се развива, ще гарантираме максимална прозрачност, ще изискаме информация за всеки етап от реализирането на Проекта, за да можем да гарантираме тази прозрачност и да няма съмнения, както тук между нас, така и в българското общество, че този проект носи един голям корупционен заряд. Още повече предвид на това, че ще харчим един милиард само за този проект. На второ място, не мога да не спомена индустриалното сътрудничество, въпреки че виждаме – имаме 16 фирми, които в България могат да се включат в Проекта, все пак въоръжението ще дойде отвън, а всички знаем, че въоръжението е по-скъпо и то оскъпява проекта, затова е хубаво да помислим върху това, предвид на широките граници, които са дадени за финансовите параметри на проекта, още повече обвързвайки с различните варианти за реализация, а те не са равностойни, между другото. Още веднъж казвам: подкрепяме Проекта, но ние сме тук, за да гарантираме прозрачност и ще следим за изпълнението на модернизацията на Военноморските сили. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! С приемането на този проект за инвестиционен разход приключваме цикъла за инвестиционни разходи в областта на модернизацията на Българската армия. Аз се радвам, че в диалога, който протече между опозиция и управляващи, управляващите чуха и опозицията, защото си спомняте предишния опит, когато бяха правени опити за инвестиционни разходи. Бяхме забравили Сухопътните войски, бяхме направили един инвестиционен разход – проект за Военноморските сили, който се провали. Слава богу, надявам се този път нещата да бъдат в реда, в който трябва да бъдат, още повече че, пак казвам, те се получиха в диалог, а не в диктат. Искам обаче да обърна внимание на нещо, което трябва да бъде ясно – това, че ние постигаме консенсус в областта на националната сигурност, сме го заявили и че ще го търсим този консенсус още в самото начало на парламента. Казвали сме, че когато става въпрос за сигурност на държавата, когато става въпрос за нейните въоръжени сили и сигурността на военнослужещите, което е невъзможно да се случи без модернизация на въоръжението, ние ще бъдем конструктивни, но няма да забравяме и елемента „човешки фактор“ в армията, затова ще продължаваме да настояваме за вдигане на статута на военните, за вдигане на техните заплащания, за това, че хората, които служат в армията трябва да имат, освен добро заплащане и добър статут, трябва да имат и добра мотивация, да заемат онова място, което им се полага като защитници на Родината. Но има и нещо, което искам да подчертая – това, че ние постигаме консенсус в областта на националната сигурност и отбраната не означава, че сме постигнали консенсус по всички политики на държавата. Ние като опозиция и Вие като управляващи сигурно, и това го знаят всички, имаме непреодолими различия и в областта на здравеопазването, и в областта на политиката по образование, и в областта на социалната политика, и в областта на ролята на държавата в икономиката, но сме наясно, че тези различия, каквито и да са, и който и да управлява, дали ще бъде опозицията, дали ще бъдат управляващите, според волята на народа, няма как да се случат в една обстановка на стратегическа нестабилност, в една обстановка на несигурност на държавата. И това е мотивът на опозицията да подкрепи тези усилия на държавата, казвам „на държавата“, не „на управляващите“, не „на политици“, за да бъде България сигурна, за да има достойна армия, въоръжена по начина, по който трябва да бъде въоръжена. И, господин Министър, още един път искам да се обърна към Вас: много моля, аз знам това, което Вие казахте и в Комисията, че очаквате ние да разработим правилата, по които да се отчитате за дейността по тези проекти за инвестиционен разход, но се надявам това да не бъде само формален изказ, а наистина да бъде Вашето разбиране, защото, когато става въпрос за милиарди, и когато става въпрос за икономика, която къса от залъка си, за да може да осигури безопасността на държавата, това трябва да бъде Ваше задължение, за да могат всички българи да бъдат наясно, че парите се харчат по законосъобразен начин в интерес на българската национална сигурност, в интерес на България, затова ние да бъдем горди с името, което носим вече толкова години от създаването на България! Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин генерал Боцев – началник на отбраната, аз благодаря за подкрепата на парламентарните групи към Проекта за модернизация в нашите Военноморски сили. Истината е, че десетилетия наред нашите въоръжени сили бяха оставени на произвола на съдбата. Може би в началото, след или преди приемането ни в НАТО, някои от политиците разсъждаваха: сега, като влезем в НАТО, ще има кой да ни пази. След това поради политически боричкания или пък неправилни разбирания закрихме наборната военна служба и започнахме експерименти, които, както виждаме, нанесоха само поражения върху способностите на нашите въоръжени сили. От тази гледна точка този проект, както и предишните два, които прие парламентът – за бронираните машини и за авиацията, не са проекти, които са хрумване на едно правителство. Не са проекти на един министър, както правилно бе подчертано от някои от преждеговорившите колеги. Това са проекти за модернизацията на Българската армия, защото – аз съм убеден, твърдял съм го и продължавам да го твърдя – да, България е член на НАТО, трябва съвестно да си изпълнява задълженията, трябва да бъде коректен член, но Българя за тези 1400 г. откакто е тук, на тази земя, тази територия на Балканите е могла да разчита, разчита, и ще разчита в бъдеще основно на своите въоръжени сили, на своята армия. Всичко друго са политически приказки! Благодаря за подкрепата на всички политически партии. Благодаря на колегите от БСП, че промениха становището си, защото до края на миналата година, даже до началото на тази година, те бяха против средствата за превъоръжаване. Радвам се, че промениха своята политика. Благодаря на господин Велков – чест му прави, че той обективно, точно, без политически нюанси си каза мнението, включително бележките, които беше направил по някои от характеристиките на Проекта, са точни. Благодаря също така на генерал Милев. Ще се обърна леко шеговито към колегата Витанов. Колега Витанов, корупционен заряд има във всичко. Ето сега да отидете и да си поръчате едно кафе и там има корупционен заряд. Никой не е отричал, че няма или че рискът е малък – факт е това. Въпросът е как ние като общество, като парламент, като Министерство на отбраната, като правителство ще направим тези корупционни рискове минимални? Искам да взема отношение и по това, което каза господин Ерменков. Аз не очаквам Вие да измислите правила. Правилата ги има. Българският парламент може във всеки един момент да проверява всеки един акт на изпълнителната власт, а Комисията по отбрана в своята цялост и в своето ръководство, както прецени тя и когато прецени тя, във всеки един момент може да поиска отчет за хода на който и да е от проектите: до какво, докъде се е стигнало, как се е стигнало, как са вземани решенията? Заявявал съм многократно в Комисията по отбрана, с която, държа да подчертая, че се работи добре, че ние препоръчваме този подход, за да няма утре приказки за корупционен заряд, възможности и така нататък. Защото корупционен заряд има във всичко, но не можем да тръгваме с едно съмнение – абе, ние приемаме Проекта, ама има един корупционен заряд тук! Хвърляме отровата в обществото, че тук става въпрос за корупция. Всъщност шегата беше по следващата Ви теза за повратливото поведение на министъра. Господин Витанов, повратливо би било поведението ми, ако се бях завъртял около Вашата колежка от Пловдив и след това бях избягал. (Възгласи: „Еее!“ от „БСП за България“.) Това би било повратливо! Извинявайте! Ама, не ми викайте „Еее!“, защото Вие въобще не сте в час за какво става дума! Обаче да ми казвате, че ми било повратливо поведението… (Шум и реплики от „БСП за България“.) Може ли за тишина, ако обичате! Моля Ви за тишина! Аз Ви обяснявам… (Шум и реплики от „БСП за България“.)

Не може!

Като не може, викайте тогава! Няма проблем. (Реплики от „БСП за България“: „Това правим!“) Добре. Продължавайте тогава! Аз казах кое би било повратливо. Това обаче, че 2016 г. тук съм се изказал против, е факт, само че две години по-късно ми се наложи като министър на отбраната този заварен проект да го довърша. И аз направих всичко възможно този проект да се случи! Само че, както си спомняте, господин Витанов, това, което аз казах тук на 1 юни 2016 г., така се получи, нали? Къде е повратливото? Кое е повратливото – че когато съм го заварил, не съм го саботирал? Ако го бях саботирал, щяхте да ми кажете, че съм го саботирал умишлено! Длъжен съм един започнат проект да го докарам докрай. Кое е повратливото? В този проект разликата е следната: тогава, общо взето, беше ясно от самия Проект за инвестиционни разходи – ПИР, че ще се стигне до един участник накрая. Това бяха моите критики 2016 г. Това бяха и моите съмнения – даже тогава Ви казах, че горе-долу знам името. Е, оказах ли се прав? Какво излезе името? Въпросът в момента е да дадем възможност да участват всички – и български фирми, и големите световни производители в тази област. Тук никой предварително няма абсолютно никакво намерение да предрешава нещата в полза на един или друг. Напротив, в конкуренцията между всички участници според мен ще се появят най-добрите възможности и условия, при които ние можем да сключим договор. Такава е и амбицията ни по другите два проекта. Това, което мога да Ви кажа, е, че не бих приел нито вътрешно, нито външно лобиране и натиск за един, друг или трети проект. Както беше изказано от всички парламентарни групи, проектите за модернизация на нашата армия няма за кога повече да бъдат отлагани. Състоянието във флота конкретно е тежко, поради факта че техниката, с която разполагаме, е предимно стара съветска техника и двете стари белгийски фрегати, които така и не бяха модернизирани във времето за експлоатация. Въпросът не е да влизаме сега в спор кой давал повече разходи за превъоръжаване или кое въоръжение е по-хубаво – руското или западното? Тук въпросът е, че наистина тези стари съветски кораби са толкова стари, че въпрос на следващите до три години е те да излязат от употреба. Няма никаква възможност, с каквито и средства да отделим, те да бъдат поддържани и да си изпълняват задълженията. Въпросът: защо на едно място пише четири, а не два? Ние правим проект за два, защото, както и при Проекта за изтребителите, ние говорим за ескадрила, но първата част от Проекта са тези осем, девет. Така е и с корабите. Командването на флота е преценило, че са необходими четири кораба, но ние започваме този проект с два. Истината е, че и с трите проекта ние няма да решим дълго отлаганите въпроси във въоръжените ни сили по отношение на модернизацията. Няма да ги решим, но това ще бъде правилна крачка, за да не се получи срив в техническите възможности на армията. Правилна крачка в посоката ще даде един абсолютно добър морален стимул на нашите военнослужещи, че ние им осигуряваме модерно въоръжение, на което те могат да се обучават и да изпълняват задълженията си. Ще бъде знак към обществото, че България възстановява онези свои способности като армия, които са необходими за изпълнението на нашите конституционни задължения като въоръжени сили на Република България. Благодаря още веднъж за подкрепата на парламентарните групи! Пак казвам: нека всеки един от народните представители, когато сметне, че има какво да зададе като въпрос – било през Комисията по отбрана, било самостоятелно – заповядайте в работните групи, в Министерството на отбраната по всеки един въпрос! Ние сме отворени. Имам само една молба – тук, господин Велков беше прав. Има някои неща, които разглеждаме на закрити заседания в Комисията по отбрана, не е редно след това те да бъдат публично оповестявани, защото някой от участниците – особено ако започнем да говорим за финансови параметри, някои от участниците, които няма да спечелят, защото е ясно, че от всички участници ще спечели един, могат да използват подобни аргументи за обжалване на процедурата, за обжалване на самия проект. Затова много моля и в това отношение да бъдем коректни и внимателни! Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)

Все пак е по лично обяснение, нали така?

Добре. Тогава по начина на водене. Господин Председател, обръщам се към Вас, взимайки процедура по начина на водене, защото допуснахте един такъв сексуален елемент в един опит за дебелашка шега, който… (Шум, реплики и възгласи: „Ооо!“от ГЕРБ.)

…според мен е недопустим в… Това, което искам кажа, е повратлив…

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по отбрана относно Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2017 г., 802-00-26, представен от Министерски съвет на 21 май 2018 г. На заседание на 5 юни 2018 г. Комисията по отбрана обсъди Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2017 г., 802-00-26, представен от Министерския съвет на 21 май 2018. В заседанието участваха 18 народни представители. На заседанието присъстваха: заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов, заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов, заместник-министърът на отбраната Анатолий Величков, началникът на отбраната генерал Андрей Боцев и началникът на политическия кабинет на Министерството на отбраната Илия Налбантов. Председателят на Комисията по отбрана посочи, че Докладът за състоянието на отбраната и въоръжените сили е изготвен в изпълнение на чл. 23 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и поясни, че в съответствие с този член на закона Народното събрание се произнася по доклада с решение, а съгласно чл. 90 ал. 11 на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание то може да приеме или да отхвърли доклада на вносителя. От името на вносителя Докладът и мотивите към него бяха представени от заместник-министъра на отбраната Атанас Запрянов. Беше подчертано, че с Доклада се прави отчет за предизвикателствата пред отбранителната политика и изпълнените задачи през 2017 г. Дават се насоки за съсредоточаване на усилията през следващия отчетен период. Докладът е важен информационен документ, но съдържа и ангажимент за бъдещото осъществяване на политиките в областта на отбраната на страната, които се реализират под контрола на Народното събрание. В изказванията на народните представители Таско Ерменков, Николай Цонков и Кольо Милев бяха направени критични бележки по оценките и основния извод в Доклада. Посочено беше, че недостигът от личен състав във въоръжените сили се увеличава и че проектите за модернизация следва да вървят ръка за ръка с грижата за хората в отбраната. Беше изразено мнение, че Докладът не показва пълната реалистична картина на състоянието на отбраната и въоръжените сили, като някои данни са спестени, а други не са интерпретирани коректно. Като примери бяха посочени окомплектоването на подразделения от Сухопътните войски и попълването на доброволния резерв, както и че до средата на 2018 г. само два от инвестиционните проекти са влезли в Народното събрание. Народните представители Борис Вангелов и Пламен Манушев изразиха пълна подкрепа за Доклада. Беше подчертано, че Докладът е написан отговорно, отразява проблемите и предизвикателствата пред отбраната, реалистичен е и съдържа достатъчно данни и е достатъчно обективен. Особено важни са изводите и направленията за съсредоточаване на усилията, от които е ясно, че без отлагане следва да започне модернизацията и неотложните мерки за по-голяма мотивация на личния състав. В отговор на поставените въпроси от страна на заместник-министъра на отбраната беше пояснено, че оценката в Доклада за състоянието на въоръжените сили е критична, но в същото време достатъчно реалистична. Тази оценка се базира на анализите и на предоставените материали от видовете въоръжени сили и структурите от системата за отбрана. Докладът е подготвен от работни групи с участието на цивилни и военни експерти. Приет е на Съвет по отбрана, като оценките, изводите и направленията за работа са подкрепени от политическото ръководство на Министерството на отбраната, от Щаба на отбраната и командирите. Важно е да бъде приет Докладът, защото след като Народното събрание се произнесе с решение, то утвърждава направленията за работа и съсредоточаване на усилията. Началникът на отбраната генерал Андрей Боцев допълни, че с Доклада се отчита извършеното през 2017 г., а много от необходимите мерки са взети през настоящата 2018 г. Резултатите от увеличаването на възнагражденията и взетите мерки за подобряване на окомплектоване с личен състав, приемането на Плана за нарастване на разходите за отбрана до 2%, както и от стартирането на проектите за модернизация, ще се проявят през настоящата и следващите години. Въз основа на проведената дискусия и изказаните мнения, членовете на Комисията по отбрана с 13 гласа „за“; без „против“ и 5 гласа „въздържали се“ приеха следното становище: Подкрепя Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България и предлага на Народното събрание да приеме Проекта за решение за приемане на Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2017 г. № 802-00-26., внесен от Министерския съвет на 21 май 2018 г.“

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители, уважаеми господин генерал Боцев! Докладът за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България няма да го приемем, защото той е нереалистичен, той е подвеждащ, той е заблуждаващ. Той внушава нещо, което всъщност нямаме в Българската армия и нещо, което Българската армия в момента не е, тоест да бъде надежден гарант за държавността. В този смисъл още от началото, от резюмето, на Доклада ние не сме съгласни с основния извод, който всъщност се дава в него, а именно, че българските въоръжени сили са в състояние със затруднения и повишен риск да изпълняват задачите си по мисиите, произтичащи от конституционните си задължения за гарантиране на териториалната цялост, независимост и на суверенитета. Не е с повишен риск, не е с ограничения, Българската армия бих казал, че е изцяло парализирана. Тя не е в състояние да изпълни своите конституционни задължения. Ще се спра само на отделни раздели, които между другото са шест в Доклада. Ще се спра на първия, свързан с отбранителната политика, водена от Министерството на отбраната. В него ще се съгласим с добрия анализ, направен по отношение средата на сигурност. Отчетени са киберзаплахите, отчетени са терористичните заплахи, миграционният натиск, променената среда за сигурност. Съгласни сме с допускането, че трябва да се работи и да се даде приоритет на основната мисия на Българската армия – мисия „Отбрана“. Също така сме съгласни, че от това произтича и нещо друго – основен приоритет да бъде поддържане, укрепване и развитие на нови отбранителни способности на Българската армия. Да, но с този доклад и с това състояние на Българската армия ние нито задържаме отбранителните способности, а напротив те деградират. Намаляваме своя потенциал и възможности за въздействие. Едно голямо хвалебствие в работата на Министерството на отбраната е така наречената Автоматизирана система за управление на човешките ресурси. В нея прави впечатление, че работи и най-големият принос на Министерството е приемането и създаването на регистър за цивилни длъжности. Пропуснато е да се каже, че регистърът за военнослужещи не работи. Това говори за едно нещо, дами и господа – че администрацията и Министерството е скъсало връзката с военнослужещите, с Българската армия, с въоръжените сили. Това, между другото, е проблем, който някак си е заобиколен в Доклада, защото неведнъж сме казвали, че гражданската експертиза взема превес над военната. Отдавна е нарушен балансът между гражданската и военната експертиза. И това е голям проблем. Тук само ще вметна, че този проблем датира от 2010 – 2011 г. с този така наречен умерен модел на интеграция на Министерството на отбраната и на Щаба на отбраната. Ще продължа още по-напред. Администрацията не мисли за военнослужещите, защото очевидно няма достатъчно компетентност, подготовка за управление на процесите във въоръжените сили, в Българската армия. Защото на висши ръководни длъжности продължават да се назначават – това е една много порочна практика, некомпетентни, неподготвени и невоенни хора.

Дай пример!

Ще го спестя. Но същият този човек, за който говоря, е в един тотален конфликт на интереси между другото. Който е запознат, може да си направи изводите. Всички тези обстоятелства водят до днешното – може би силно ще прозвучи – парализирано състояние на въоръжените сили, на Българската армия. Продължавам напред. Управлението на Министерството и на Българската армия не се прави ефективно и по друга причина. Макар и оскъдни, бюджетните средства не се разпределят правилно, приоритетно за най-важните дейности и за развитие на отбранителните способности. Има много примери, в които обществени поръчки се сключват с един изпълнител за повече от една обществена поръчка в рамките на една година. Рамкови споразумения и договори се сключват само с един изпълнител и така нататък. Ще дам още един ярък пример. По отношение на одитната дейност и проверката, която се осъществява от звеното за одит и Инспектората към Министерството на отбраната. В Доклада се казва, че в резултат на проверка, осъществявана от Инспектората, всъщност Българската армия е в състояние да изпълнява своите мисии и задачи и поддържа изградените отбранителни способности. Да, господа! Обаче в чл. 106 от Закона за отбраната и въоръжените сили няма такава възможност, не е вменено на Инспектората да прави проверка за отбранителните способности, за състоянието на Българската армия. Това са примери, които могат да ни покажат само едно нещо – че очевидно българските въоръжени сили не се управляват правилно, в правилната посока и това управление по-скоро влошава и сега критичното състояние, в което се намират българските въоръжени сили, Българската армия. Ще обърна внимание на още един факт, свързан с информационната политика на Министерството. Какво се получава? Би трябвало информационната политика да е насочена към дейността на въоръжените сили – провеждането на учения и така нататък. В същото време се оказва, че военният канал, вестникът „Българска армия“ са използвани за едно-единствено нещо – да популяризират работата на ръководния състав, на ръководството на Министерството, а не какво върши Българската армия – какви дейности. Защото това е начинът да привличаме млади хора. Говорейки за привличане на млади хора, ще кажа още нещо, което е важно. Неведнъж сме казвали, господин Ерменков също го каза, че хората в отбраната за нас са най-важни. Да, но за миналата година са проведени четири конкурса, от които се вижда, че от тези, които са се явили – горе-долу по един човек за всяка вакантна длъжност, 50% са назначени. Има редица обстоятелства, поради които не са назначени – физическа непригодност, психическа непригодност. Но проблемът е друг. Начинът, по който функционира структурно и функционално тази организационна структура, която се занимава с окомплектоването на Българската армия, защото тя не е променена – работи като структура на наборна армия. А това, между другото, е най-важният и най-добре развит елемент от въоръжените сили на една професионална армия. Ще спра дотук, като кажа, че нормативната база, която е актуализирана и с която се хвалят управляващите, докъде доведе – до увеличаване на некомплекта на Българската армия, до забавяне на модернизацията, до липса на средства за поддържане на наличното въоръжение и специална техника. Това е така, защото очевидно управляващите продължават да бягат от проблемите, да дефинират проблемите и да търсят тяхното решение. Затова смятаме, че този доклад е не само нереалистичен, той е сбор от различни факти, които трябва да внушат, че всичко е наред в Българската армия, да заметем отново проблемите, да ги скрием. Това е един формален доклад, който трябва да бъде изцяло преработен. Поздравявам, между другото, управляващите за едно нещо – че след като година и половина им говорим, че трябва да бъде стартиран един стратегически преглед на сектор „Сигурност“, най-накрая решиха, че трябва да се направи, за да видим реалното състояние на Българската армия. Тоест изводът от Доклада, който сте ни представили, е, че той е нереален, не засяга основните и най-важни проблеми, замита ги и по тази причина ние ще гласуваме „против“. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, генерал Боцев! Всеки, който е прочел Доклада, със сигурност му е направило впечатление, всеки от нас имаше и има възможност – ако някой не го е прочел, да си направи труда да го прочете след заседанието, за да види, че Докладът е обратното на това, което току-що чухме от колегата от опозицията. На първо място, Докладът е напълно коректен – той е публичен – към нас като народни представители, коректен към Комисията, коректен към обществото, към всеки един, който се интересува от темата. Ако тази коректност бъде оспорена, мога цели страници цитати да правя от Доклада, за да се види, че това е така, защото има и разлика в думите. Но освен коректен, Докладът е и откровен. Всички проблеми са изброени вътре и нищо не е замазано по чиновнически, нищо не е спестено на обществото. Процесите, които Българската армия преживя през последните 28 години, наистина са докарали до такова положение, че всяко едно криене на проблемите и тяхното замазване не би помогнало за нейното оздравяване. Затова в този доклад няма чиновническо празнодумство, няма и чиновническо пустословие, защото който е бил в изпълнителната власт от Вас, дори и за кратко, знае как чиновниците умеят да пишат много страници и нищо да не казват накрая. В Доклада няма нищо подобно, той е изключително подробен – всички проблеми са казани. Казани са и начините, по които те ще бъдат решени. Обективният поглед върху Доклада показва, че е положен огромен труд от екип от специалисти и от цивилното, и от военното ръководство, за което ги поздравявам, и се е получил наистина един прекрасен документ, който действително дава снимка на състоянието на Българската армия. Бих казал към колегите от опозицията: Вие казвате, че няма да подкрепите Доклада, но гласувахте за проектите, а трите проекта са следствие именно на Доклада – от него си личи, че трите проекта трябва да бъдат гласувани. Когато се казва, че е нереален, тогава излиза, че има противоречие с гласуването на проектите. Ръководството на Министерството не само че не е скъсало връзката с военнослужещите, но аз не се сещам за друг министър, който през последните 20 години да е бил по-близо до войските, до обикновения редник. Ако има такъв, тук има по-опитни, по-възрастни колеги – могат да кажат. Може би има и други такива министри, дай боже да има. Но този министър не само че не е скъсал връзката с военнослужещите, той е постоянно с тях. Увеличението на заплатите е доказателство за това и това увеличение ще продължава и през тази и през следващата, и през пό следващата година, което въобще не кореспондира с твърдението за скъсана връзка. И от Доклада става ясно, че ръководството полага всички усилия, за да подобри положението на българските въоръжени сили, камо ли пък, което каза преждеговорившият, че имало парализирано състояние на въоръжените сили в България. Некомплектът е основен проблем, засегнат в Доклада, но нека напомним, че когато управляваха някои други политически сили, некомплектът нарасна за една година с 1900 човека, докато сега той се топи. За миналата година е нараснал със 100, а не с 1900, както е било при управлението на други политически сили, които на всичкото отгоре махнаха и задължителната наборна военна служба, а говорят за некомплект. Достойнството на Доклада, освен изводите, е и в неговите направления – с това завършвам, като ще си позволя много кратък цитат: „Направление за съсредоточаване на усилията – първо, реализация на разчетите в Националния план за увеличаване на бюджета до 2%“ – това вече се работи, тоест Докладът отразява в направленията за съсредоточаване на усилията практически вече извършвани стъпки в това направление. Друго: „Стартиране на трите основни модернизационни проекта“ – те стартираха, днес окончателно гласувахме и трите, и „фокусиране на усилията върху попълване на вакантните места във въоръжените сили“. Вече говорих по този въпрос, че се прави всичко възможно – тук голяма благодарност и към министъра на финансите, и към премиера, че се отпускат пари за увеличение на заплатите на военнослужещите и че тази тенденция ще продължи. Ние ще подкрепим Доклада, защото го смятаме за коректен, откровен, отговорен към всички – към българското общество. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, генерал Боцев! Уважаеми колеги, проблемите, които дискутираме, обсъждайки Доклада за състоянието на отбраната за 2017 г. сега, показват, че законите на диалектиката се потвърждават в живота, тоест количествените натрупвания преминават в качествени. Тъй като преждеговорившите говориха за конкретни етапи, аз ще се опитам да кажа как се стигна до това състояние, за да имаме този доклад за състоянието на отбраната. Хроничното и недостатъчно финансиране на Българската армия и на целия сектор „Сигурност“ доведе до тези задълбочаващи се проблеми. Неглижирането и неразрешаването на проблемите в сектора „Сигурност“ своевременно водят до катастрофални проблеми, за чието решаване са необходими много повече средства и време. Липсата на средства през годините изключително затрудни поръчките и доставките на необходимите резервни части за военна техника, както и до невъзможност за сключване на договори за абонаментно обслужване на бойната техника, което доведе до непрекъснато намаляващ брой изправна военна техника. Тук господин Велков каза за закритото заседание, затова няма да казвам нищо, само с това се ограничавам – да маркирам онова, което е достатъчно тревожно. След 2010 г. поради същите причини не бе закупувано гориво за армията и се използваха последните налични резерви и запаси. Последвалите години на рестриктивен бюджет доведоха до невъзможност за закупуване на необходимите горива и гориво-смазочни материали, а оттам и до намаляване на оперативните способности на нашата армия. През изминалите години всички трансформации в Министерството на отбраната се свеждаха единствено до редуциране на личния състав, въпреки гръмкото и помпозно обявени цели за достигане. Политиката Ви, господа управляващи, през последните години по-скоро прилича на палиативни грижи за армията, отбраната и сигурността. Независимо от заложеното в Програмата 2020 на въоръжените сили, все още нито един проект за модернизация на въоръжените сили до момента не е реализиран. Чувам много положителни хвалебствия, че вече едва ли не всичко е свършило. Уважаеми колеги, от 15 години чакаме да се случат тези модернизационни проекти и все още не са станали. Нека да станат реалност и тогава да се бием в гърдите и да казваме, че и ние нещо сме направили със своите действия тези проекти да бъдат в завършен вид. Изоставането в областта на модернизацията е огромно по време и с пагубни последствия за сигурността на страната. Това допълнително отлагане, ако се наложи, ще доведе до нови финансови загуби и по-скъпа техника, която ще се купува във времето, тъй като цените, уважаеми колеги, на всички видове техника не намаляват, а напротив, се увеличават. Докладът за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2017 г. нагледно демонстрира негативните последствия от тази порочна и недалновидна политика към отбраната на страната и към Българската армия. Република България все още е далеч от достигането на заветните 2% от брутния вътрешен продукт съгласно решенията на върха на НАТО в Уелс. Съгласно плановете трябва да ги достигнем до 2024 г. – това е след цели 6 години, уважаеми колеги. Ако трябва да споменем и за нашите съседи, съседна Република Румъния вече има военен бюджет – 2% от брутния вътрешен продукт. Знаете, преди малко и преждеговорившите по предната точка казаха какви модернизационни проекти имат нашите съседи. Да чакаме след шест години наваксване на някакво темпо, което е забавено и загубено, просто е много трудно. Увеличението на бюджета със 120 млн. лв. за 2018 г. за Министерството на отбраната, разбира се, е глътка въздух, но не е достатъчно да компенсира грешките от хроничния недостиг на пари за отбрана и сигурност през последните 10 години. Дано този път проектите за модернизация в трите вида въоръжени сили се реализират докрай, което е едно начало за осмисляне и отпочване на реални действия и стъпки по подобряване състоянието на отбраната и сигурността. Но както беше казано от министъра на отбраната по предната точка, това е първият етап за модернизация на Българската армия, в който трябва да следва и втори етап, за което и народните представители, и всички институции трябва да имат силата, упоритостта да доведат модернизация на Българската армия докрай. Сигурността и отбраната на страната си имат цена и който пренебрегва това, пренебрегва и суверенитета, и свободата на държавата. Хората са най-ценният ресурс на отбраната, явяващ се ключов компонент на способности. Преди всичко трябва да се повиши възнаграждението в системата, за да бъде службата в армията и системата за сигурност атрактивна и да могат да се привличат повече кадри. Въпреки усилията за набиране на нов личен състав, за попълване на некомплекта от 20%, същият продължава да се задълбочава, както и с комплектуването на резервисти. Всички споменати досега проблеми водят до това, че българските въоръжени сили са силно затруднени и с повишен риск изпълняват задачите си по мисии, произтичащи от конституционните им задължения, по гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната. Поради изброените по-горе причини парламентарната група на „Движението за права и свободи“ няма да подкрепи, а ще се въздържи, като искам да обърна внимание преди всичко на Вас, господа управляващи от ГЕРБ и от „Обединените патриоти“, че Вие носите пълната отговорност за състоянието на сигурността и отбраната. Това не трябва да го забравяте. Подходът и начинът, по който се работи през последните 10 години, които, наслагвайки проблемите в периода от време, доведоха до това състояние на отбраната, трябва да бъдат променени. Благодаря за вниманието.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми генерал Боцев! Господин министърът знаем, че гледа в момента, така че мога да кажа и уважаеми господин Министър! Разбира се, сега говорим за Доклада, за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България. Като слушах един от колегите – член на Комисията по отбрана, който се изказа тук, че след като сме подкрепили проектите за инвестиционен разход на трите вида въоръжени сили, това означава, че всичко е окей. Напротив, колеги, точно заради това има такива проекти, защото нашите въоръжени сили имат огромни проблеми. Ако всичко беше така, както Вие казвате в Доклада, нямаше днес да гласуваме проектите за инвестиционен разход. Съжалявам, че ще го кажа, господин Вангелов, директно, но това не е Доклад за дейността на министъра, а за състоянието на отбраната и въоръжените сили. Ще кажа още един път, без, разбира се, да разкривам каквато и да е класифицирана информация, този доклад, който имате при себе си – тези, които са го чели, се различава съществено от Доклада, който чухме на закритото заседание, а той беше на същата тема. Беше много детайлен, много подробен, по видове въоръжени сили и по отделни направления. Общият извод, че въоръжените сили на Република България са в състояние да изпълняват задачите си по мисиите в условията на повишен риск и със затруднения, вярното е: в условията на повишен риск. Да, има условия на повишен риск и той е функция на променената среда за сигурност. Всичко останало може да бъде поставено под въпрос и аз го поставям под въпрос. Ще Ви кажа защо. Казваме: да изпълнява със затруднения задачите си по мисиите. Ами мисиите на въоръжените сили кои са? Отбрана – участие в поддържането на международния ред и сигурност и принос към националната сигурност в страната. Тоест включително и участие в ликвидиране на последствията от природни бедствия, аварии, катастрофи и така нататък. Там няма съмнение, че ние може да се справим, по третата мисия. По първите две обаче аз не бих казал, че досега сме се справяли добре и продължаваме да се справяме. Ще започна от 2004 г., колеги, въпреки че Докладът е за 2017 г. Дадохме 16 жертви в Ирак – военни и цивилни, почти 60 ранени в Афганистан. Това успех ли е при поддържане на международния ред и сигурност? Доколкото тези операции могат да се нарекат „поддържащи на мира“, защото те са мироналагащи, но това беше едно отклонение. От това, което чухме от Доклада, ръководството на Министерството и началника на отбраната, от онзи доклад, за който говорим, без да цитираме каквито и да са цифри, състоянието е тревожно. Аз не бих твърдял, че нашите въоръжени сили в момента са в състояние да изпълняват успешно задачите си по мисиите. Погледнете недокомплектите: десетки проценти – някъде около 30, някъде над 30, имам предвид в човешко ресурсно изражение. Генерал Бочев е тук. Той знае много добре в реална бойна обстановка, ако една част подразделение, част съединение загуби 30% от състава си, каква е квалификацията. Ако е специализирано, още повече. Говорим, че имаме много добре подготвена бригада за специални операции – 68-ма бригада. Вярно е, така е. Подготвени са момчетата, но тя е въздушно преносима. Някой тук, в тази зала, може ли да ми каже с какво ще ги пренесем по въздух? Осем, десет до дванадесет военно-транспортни самолета са необходими, за да бъде пренесена основната част от тактическите групи на тази бригада. Къде са тези наши самолети? Един имаме. Такова е състоянието на Военноморските сили, не само на Сухопътните войски, за Военновъздушните сили също беше отчетено, така че нека да бъдем много, ама много внимателни и прецизни, когато хвалим доклад за състоянието на една структура, от която зависи до голяма степен сигурността на държавата, който не е обективен. Нека да Ви кажа нещо друго, колеги. Не се отнася до 2017 г., но белите, произшествията не знаят времеви граници. За шест месеца загубихме две машини вследствие на авиоинциденти и трима елитни пилоти. Констатациите на комисиите, за съжаление, не са по технически причини, а вследствие на причини от субективен характер. Знаем какво е състоянието с нальота на нашите летци и доколко те могат да съответстват на онзи в стандартите на НАТО. Нещо повече, никой не крие вече, че особено Сухопътните войски не могат да декларират способностите си по стандарта на НАТО. Нямаме съвременни бойни машини. Ще ги компенсираме с проектите, но сега ги нямаме. Ние говорим за сега. Не искам да говоря за числото и състоянието на бронираната техника, нямам право, но то е особено тревожно. Е как ще изпълним мисии „отбрана“ с такъв огромен недокомплект? Ние сме обезкървени в мирно време. Никой не отрича, господин Генерал, постиженията, които има армията, Щабът на отбраната, лично Вие, и това, че правите невъзможното, за да поддържате способности от нищото, но не бих се съгласил да подкрепяме доклад, който не отразява реалното състояние. Кажете ми, проблемът беше с предишния доклад в един израз – че въоръжените сили са в състояние частично да изпълняват задълженията си. Сега е: в условията на повишен риск и със затруднения. Ако от рота от 110 човека, 35 човека ги няма, или пък ако бронебойната техника ти е почти наполовина липсваща, това не е ли частично изпълнение на задълженията по мисиите? Аз Ви моля, когато гласувате, понеже Вие не знаете съдържанието на Доклада, да си дадете ясна сметка, че говорим за нещо, което не е вярно. А онова – безпределната увереност, вяра в нещо, което може и да не е вярно, не искам да казвам как се нарича, но то се доближава по-скоро до фанатизма, отколкото до реализма. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаеми господин Велков, съжалявам, аз не съм казал, че в Доклада всичко е окей. Казах, че Докладът е своеобразни мотиви към трите проекта. Тоест, ако подкрепяш проектите, как не подкрепяш мотивите, в такъв смисъл го казах. Един вид, като си гласувал за проектите, защо не гласуваш и за мотивите за тези проекти? Всеки, който прочете Доклада, дори да не е специалист, ще стигне до извода, че Българската армия се нуждае от спешна модернизация. В такъв смисъл намерих връзка между Доклада и трите проекта. Благодаря.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, от името на групата моля за удължаване времето на групата.

Провокиран съм от това, което чух, разбира се, не че използвам правото си на дуплика. Пак ще кажа, точно затова приехме проектите за модернизация, защото видно армията ни, въоръжените сили имат нужда от модернизация. Те не са модернизирани, а Вие с огромно самочувствие твърдите, че могат да изпълняват задачите си едва ли не безпроблемно. Бих искал, уважаеми господин Председател, за да не вземам процедура по начина на водене, да задам въпрос, но и към залата, и към тези, които със самочувствие говорят тук. Приемаме Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили, началникът на отбраната чинно стои тук и не мърда, въпреки че е пушач, председателят на Комисията и министърът не са в залата и една значителна част от депутатите. Ако сега поискаме поименна проверка, господин Председател, бъдете сигурен, че Докладът не може да мине поради липсата на достатъчно депутати. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще започна моето изказване, първо, с малък коментар по преждеговорившите и по някои от спекулациите, които бяха зададени по време на предни изказвания. Каза се за гражданската експертиза – как едва ли не била преодоляла военната експертиза и така нататък и колко нефункционален е интегрираният модел, който бил по вина на ГЕРБ. Само че, дами и господа народни представители, интегрираният модел на Министерството на отбраната е въведен със Закона за отбраната и въоръжените сили през 2008 г. В 2008 г. ГЕРБ не беше в парламента. Познайте кой го въведе! Така че, ако БСП си критикува собствени решения, между другото – правилни решения на БСП, и вече решава да се откаже от тях, това е проблем на социалистите. Колкото до някои инсинуации за неквалифицирани хора, заемащи държавни постове в Министерството на отбраната, за конфликт на интереси и така нататък, призовавам хората, които ги говорят, наистина да ги уплътнят с данни и да подадат съответните сигнали в ресорните антикорупционни органи, тъй като иначе по този начин само уронваме престижа на институциите, подкопаваме доверието в тях, когато говорим спекулации, които не са подплатени с факти. Нека, ако наистина има такива сигнали или такива впечатления, да бъдат потвърдени със съответните факти, защото иначе не би било коректно, първо, към хората, към които се отправя, второ, въобще към институцията. Както и преди малко по предната точка имаше, как е имало корупционен интерес и така нататък, и така нататък, но без никакви други допълнителни факти. Нека да говорим с факти все пак. Колкото до стратегическия преглед, който Министерският съвет започна, след това трябва да се има предвид, че поне това, което опозицията от последната една година апелира, е за стратегически преглед в сферата на отбраната. Това, което направи Министерският съвет, е стратегически преглед в сектор „Сигурност“, в който влиза цялата система за сигурност – как функционира, как са взаимовръзките с нея и най-вече как може да се подобри. Така че това е много по-мащабно, отколкото от опозицията биха си представили. Те имаха подобна идея 2013 – 2014 г. в мандата на премиера Орешарски, но така и не се състоя. И тогавашният министър на отбраната даже не срещна подкрепа в собствения си кабинет. Колкото до Инспектората, мисля, че колегата господин Цонков спомена – да, между другото е интересно защо Инспекторатът проверява бойната готовност, тъй като това негово правомощие отпадна 2016 г. в промените в Закона за отбраната и въоръжените сили. Наистина трябва да се провери защо продължават да го правят. Колкото до някои коментари за разходите в отбраната, как едва ли не те са прекалено малко и недостатъчни – да, разходите в отбраната никога не са достатъчни. Не мисля, че някъде има министър, било то на Руската федерация, на Щатите, на Китай или на която и да е друга страна да казва, че разходите за отбрана са му достатъчни. Няма такъв случай, но аз съм помолил да ми бъде предоставена една справка от министър Каракачанов относно реално извършените разходи на края на годината, не това, което е било планирано по бюджет, а това, което наистина е изхарчено за придобиване, поддържане и използване на въоръжение, техника и отбранителна инфраструктура за периода 2006 – 2017 г. Както правилно коментираха преждеговорившите, наистина не можем да коментираме само за тази година, трябва да погледнем общата картинка. Между другото, разходите за 2017 г. са едни от най-големите разходи за поддържане на бойна техника, за придобиване и въобще за създаване на способности и тяхната поддръжка общо взето от 1990 г. насам. Средно около 150 млн. лв. са разходите в тази насока, които Министерството на отбраната е извършило миналата година. Те хич не са малко, но е хубаво да се направи сравнение с други години. И веднага излиза коя е годината с най-малко разходи за отбраната и за поддръжка на въоръжение. Това е 2014 г. – годината, която е на дъното на разходите за отбрана. За 2014 г. е единственият бюджет, който е гласуван от БСП в последното десетилетие и подкрепен. Така че нека да бъдем честни и като говорите за разходи в отбраната да погледнете първо гредата в собственото си око, тъй като в сравнение с 2013 г. и с 2015 г. разликата е почти наполовина. Тоест единственият бюджет, който БСП и ДПС тогава подкрепиха, е този, който орязва драматично разходите за отбрана. Да не говорим, че по тогавашната бюджетна прогноза разходите за отбрана трябваше да паднат под един милиард и под един процент. Това бяха програмите, които бяха реализирани от правителството на министър Орешарски с мандат на БСП. Така че нека да бъдем достатъчно честни към хората преди да говорим колко са нещата сега. Говорейки колко в Румъния са стигнали двата процента – да, но в Румъния има консенсус в обществото, изразено между социалисти, десни и либерали и той е изразен и от президента, и от министър-председателя, от председателите на двете камари. За румънците има много ясно изразена според тях заплаха за сигурността на страната, изразяваща се от заплаха от Руската федерация. И те неведнъж във всички свои изказвания коментират, че за тях заплахата от Руската федерация е реална, и те затова увеличават разходите си за отбрана. Нека ако има подобно отношение от страна на опозицията, за да иска по-бързо нарастване на разходите, да излязат и да кажат: да, Руската федерация е заплаха за нас. Кажете го, за да можете да подкрепите правителството в една подобна политика. Но до момента, до който не го дефинирате по този начин, правителството върши работата си на база на ресурсите, с които разполага държавният бюджет, така че да не задушава други сектори, които също са приоритетни, няма да ги сравнявам – и за здравеопазване, и за образование най-вече са необходими достатъчно много ресурси. Когато се говори за изводите в Доклада за състоянието на отбраната, трябва да се има предвид, че те са достатъчно критични. Даже в много отношения самият доклад е много по-критичен от този, който приехме миналата година. Приехме на закритото заседание да не използваме данни от него, но общо взето тогава и политическото, и военното ръководство потвърди, че основните изводи са написани в самия доклад, така че да може максимално прозрачно да има ясна, прагматична и най-вече безпристрастна оценка за състоянието на въоръжените сили. Говорейки си за стандартите – колко нальот, колко учение и така нататък, трябва да имаме ясното разбиране, че с руска техника натовски стандарти няма как да постигнем включително и за летателни часове, включително и за учение, и за всичко останало. Докато не подменим техниката със съвременна, няма как да поддържаме съвременни стандарти. Затова предните точки с приемането на проектите дадоха добро начало в това отношение. Колкото до основните изводи в Доклада, допълнително бих могъл да кажа, че през 2017 г. ръстът на разходите както за възнаграждения, така и за техника и за превъоръжаване, наистина е добра тенденция. Забелязва се нарастващата тенденция, и то в последните години – от 2015-а, 2016-а и 2017 г., тя ще продължава и 2018 г. и ще продължи и занапред, за да може да се покрият необходимостите. Сега въпросът е дали двата процента са напълно достатъчни, за да се решат проблемите на армията? Мисля, че не биха могли. Може и много повече да се отдели, но в крайна сметка с ясни разчети, защото колкото повече пари се харчат, много по-важно е как се управляват и доколко средствата, които се отделят за отбрана, отиват наистина за развитие на бойни способности и да бъдат фокусирани в това отношение. В заключение, бих искал в следващите доклади да има много по-ясен анализ относно нашата роля в НАТО и в бъдещата европейска отбрана, която се създаде на ниво Европейски съюз и колко се вписваме, колко участваме и то не само като изброени учения, брой военнослужещи и така нататък, които са изпратени в мисии, а ефектът, който се постига от това и доколко повече се интегрират нашите въоръжени сили в рамките на двата съюза. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми генерал Боцев! Проблемите, които възникват в момента при обсъждането и приемането на Доклада за отбраната и въоръжените сили за миналата година, са в резултат на това, че той влезе може би много късно в пленарната зала. Наистина в средата на месец юли виждаме, че много от констатациите, които ги има в Доклада, няма как и през тази година да бъдат отстранени, най-вече за негативните страни. Това, което е признанието, че със затруднение и повишен риск изпълняваме задачите, също си остава. Радвам се, че в пленарната зала има все повече хора, които разбират от отбрана и сигурност и със загриженост поставят тези въпроси пред цялото общество. Защото, ако ние не се обърнем с лице към проблемите на отбраната и на въоръжените сили, всяка година ще приемаме горе-долу такъв доклад, както беше миналата година, с леки завишения на финансовите средства като парични изражения и с много останали проблеми във видовете въоръжени сили, а всички знаем, че те са много и дори удовлетворението, че трите проекта за модернизацията са приети, не означава, че те ще се случат. Бих искал да поразсъждаваме малко по-прагматично в това отношение и да не се допусне, както минали години, всички средства, които не са усвоени до Нова година, примерно по проектите, да не отиват в централния бюджет – дори в някакъв Фонд „Отбрана“ или да се пренасочват за бюджета на Министерството на отбраната, дори и за други дейности по възстановяване на техниката, която е в много незавидно положение, дори за повишаване на социалната насоченост на Министерството на отбраната, дори и за повишаване на атрактивността на военната служба и за окомплектоването на видовете въоръжени сили, дори, тъй като Сухопътни войски имат много голям процент некомплектованост, трябва целево да заделим средства, за да може този въпрос да започне да се решава, защото с всички мерки, които сме приели и Министерството на отбраната е предприело до момента, може би в края на годината няма да отчетем някакви големи резултати, защото те са насочени, първо, към демографското състояние на обществото. Вижда се, че нямаме възможност да отделяме толкова млади и способни хора, които да влязат в армията, освен това много от тях не отговарят на критериите и вече започна да се говори за облекчаване на критериите за приемане в Българската армия. Също така считам, че по отношение на социалната политика, имайки предвид че много райони в общините в страната, където има военни формирования и райони на Министерството на отбраната по отношение на социалната и инвестиционната политика, можем да заделим средства именно в това отношение да започне и строителството на жилища за офицерите и сержантите, военните служители от въоръжените сили, за да може тази служба да стане наистина по-атрактивна. Освен това и в критериите, които има за набиране на военнослужещи, по отношение на образованието им във военните училища и академии, също трябва да се вземат такива превантивни мерки. Именно в тази насока считам, че всички изказвания до момента имат резон, но не можем да кажем, че за година и половина, през 2014-а и половината на 2015 г. правителството на господин Орешарски едва ли не е спряло модернизацията и просперитета на въоръжените сили, в частност на Българската армия. Този процес е отдавна и всички ние, за съжаление, сме участници в него. Крайно време е да вземем необходимите адекватни и най-вече ефикасни мерки, за да може да се реши. В този момент ние не можем да подкрепим Доклада, тъй като, преминавайки след половината на годината, се очаква да бъде горе-долу същият и за следващата година. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаеми господин генерал! Вече повече от три часа говорим в залата по въпроси, касаещи единствено армията, но това е на пръв поглед. Това са въпроси, които касаят всеки българин, касаят образованието, касаят социалните дейности, касаят здравеопазването. Защото нямаме ли стабилна национална сигурност, нямаме ли стабилни гаранции за териториалната цялост и независимост на републиката, няма да имаме нищо останало. Затова съм изненадан неприятно от посоките, в които се коментира и за новия патрулен кораб, и основно тезите, които се изказват по отношение на Доклада, който разглеждаме в момента, касаещ отбраната и националната сигурност, и Българската армия за 2017 г. По принцип в Комисията по отбрана, като водеща в този сектор, важен за Република България, и там проблясват отвреме навреме партийни и политикански изказвания, но основните моменти са професионални, надпартийни, бих казал, и държавнически. Затова бих искал да върна духа на коментарите в тази посока. Първо, да кажа на колегите, които са пó встрани или по-малко запознати с тази тематика, че Докладът, който разглеждаме сега, е ежегоден и е въз основа на чл. 23 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Второто, което искам да спомена, и то основно за колегите, които използваха определени епитети, които са недопустими от тази трибуна, а са напълно съвместими с тематиката, която разглеждаме, да им кажа, че този доклад е писан от над 100 военни и цивилни от всички родове и видове командвания в Българската армия. Това, което министърът е представил на Министерския съвет и идва при нас, е еманация на труда на толкова много специалисти, включително една голяма част от тях са и генерали. Затова генерал Боцев внимателно ни слуша и може би си прави изводи какво трябва да представи на министъра и на Министерския съвет за следващия доклад догодина. Искам съвсем нескромно, не искам така да прозвучи, защото от 1990-а и някоя година и аз съм участвал в писането на такива доклади, разбира се, със съвсем малки части. Чел съм ги целите. От известно време, години наред чета докладите от тази институция. Искам да Ви кажа, че Докладът за състоянието на Българската армия за 2017 г. е най-критичният, който си спомням. Най-критичният! Има разлика между това, което е представено на всички нас в явното Деловодство на Събранието, и това, което онзи ден беше изнесено от генералитета, начело с министъра, в закрито заседание на Комисията. Нали не си представяте, че в тази зала могат да излязат данни, които с удоволствие биха потвърдили разузнавателната информация на многото разузнавания, които работят на наша територия? Нека не се заблуждаваме, че България е рай по отношение на чужди разузнавания. В момента ни слушат и ни гледат, ако не колегите от залата, една голяма част от българските граждани, които са далеч от тази тематика, всички военни, културни, икономически, явни и неявни аташета и не-аташета на много от държавите, които са представени в България, и внимателно записват това, което казваме, и внимателно си правят изводи не за състоянието на Българската армия, а за състоянието на духа на българите и тяхното отношение към Българската армия. В тази връзка бих помолил министъра и началника на отбраната в следващия доклад, който ще бъде представен най-вероятно месец април-май догодина, по-внимателно да формулират някои от изводите и заключенията, а пък защо не и препоръките. По простата причина, че тук, от тази трибуна, която се чува навсякъде, не бива да поставяме под съмнение духа на българския войник, сержант и офицер, неговата готовност да защитава териториалната цялост и независимостта на Република България и да си изпълнява конституционните задължения, за които се е клел веднъж. Аз като офицер съм се заклел веднъж, като политик – четири пъти, и не знам дали ще се кълна още, но може би да, може би – не. Като офицер – само веднъж, и онази, която помня много добре. И тази я помня… (Реплики от „БСП за България“.) Не за Варшавския договор, колеги, клел съм се за България. Клел съм се да пазя Народна република България или Република България, важното е България! Искам да Ви припомня, че благодарение на Българската армия от конницата на хан Кубрат и хан Аспарух или ган, или кан, няма значение как е титлата, България – царство, велико царство, няма значение. Тази дума – „България“, не е изчезнала благодарение на Българската армия и няма да изчезне от историята на Балканския полуостров и на Европа. И е единственото име, което все още съществува в историческа Европа като такова. Затова искам да припомня на колегите, че, да, действително, факторите, за да ги има тези изводи в Доклада за 2017 г., са недостатъчният бюджет, недокомплектоваността и недоброто състояние на въоръжението и техниката. Само че след малко, имам предвид историческото време, след няколко седмици или месеци ние ще гледаме тук бюджета за 2019 г. и тогава ще си спомните, аз ще извадя протоколите от това, което сме говорили днес – вие и ние, като започнем да говорим за парите за армията, за образованието, за социални дейности, за здравеопазване. Искам да Ви припомня нещо, което не бива да забравяме – прословутото съотношение 60:20:20, мечтата за натовските армии без Щатите, защото в Щатите това съотношение е 40:30:30. За колегите, които са незапознати, това е издръжка на личния състав, грубо казано, второто е подготовката на този личен състав и третото е капиталови разходи, в които влиза и модернизацията. Бюджетът за 2014 г. за капиталови разходи и за модернизация е бил 4%. Четири! (Реплики от „БСП за България“.) Няма да казвам кои са гласували 2013 г., за да не влизаме пак в политически спорове. За тази година, която отчитаме, е 11%. Не е достатъчно, но това е съотношението и това е сравнението. Второ, за некомплекта на личния състав. Колеги, тези от нас, които говориха тук и които са били в армията – генерали, чест и уважение към тях, тук имаме, между другото, в момента в залата, звезди на пагоните да направим един Генерален щаб, не един Щаб на отбраната. За некомплекта – да, проблем е. Да, сериозен проблем е. Между другото, на колегата, който спомена, че не работи регистърът за личния състав – униформеният, да му припомня, че работеше и точно той беше една от спънките за по-адекватно и по-бързо реагиране на командирите на поделения за попълване с личен състав. Първо, Българската армия, когато е била 150 – 160 хиляди човека, не е била попълнена никога на 100% с личен състав и това не е възможно да се случи. Няма армия в света, която не воюва, не е минала на военновременни релси и да е попълнена 100%. Второ, поделенията, които изпълняват цели и способности, поети 2013 г., 2016 г. и 2017 г. към НАТО, са окомплектовани и с офицери, и със сержанти, и с войници в достатъчен процент, за да си изпълняват задълженията. Трето, колеги, когато пак започнем да говорим за Бюджет 2019 г., нека да не говорим за привилегиите на служителите от МВР и Министерството на отбраната, а да говорим за компенсационно заплащане на техния труд – за компенсации, които ние не им даваме достатъчно и които не правят привлекателна службата в тези две министерства. Нещата са сложни. Нещата не са лесни. Нещата не бива да бъдат трактувани по един начин, който само вреди. Аз бих могъл да спомена факти, които бяха споменати досега и от двете страни – и от опозиция, и от управляващи. За 2024 г. гоним 2% от брутния вътрешен продукт за разходи за отбрана и армия. Дано да излезе пак грешно разбран преводът или изказването на президента Тръмп, че вече иска от натовските армии 4%. Сега говорих с генерал Попов, аз с удоволствие ще се върна обратно в армията. През 2024 г. при прогнозируем брутен вътрешен продукт 120 милиарда, знаете ли, че пет милиарда за армията са прекрасни, ако се изпълни това нещо? Само че не е реалистично и не бива по този начин да коментираме сериозни теми. Аз бих опонирал и на колегите, но колегата Гаджев достатъчно добре точка по точка говори по тезите, които бяха защитени от преждеговорившите, и въпреки всичко, колеги, от трите основни мисии, които достатъчно ясно бяха артикулирани тук от колегата Славчо Велков… Да – действително, имаме затруднения по Мисия „отбрана“, само че не бих искал да се връщам в началото на новата история на Българската армия, и на българската държава. През 1885 г. обаче българските капитани с недостатъчно въоръжение, необучена, необлечена и некомплектована армия са били австро унгарските генерали и маршали. По Мисията „Отбрана“ не искам да тестваме способностите на Българската армия извън полигоните, защото тогава ще трябва да воюваме. Разбира се, едно е Османската империя от края на ХIХ век, друго е Турция в началото на ХХI. Едно е Руската империя от края на ХIХ век, друго е Руската федерация от ХХI. Бих споменал и това, че Българската армия и българската държава, включително и от тази трибуна, сме потвърдили категорично и многократно, че изпълняваме тази функция в съответствие с договореностите на НАТО и с договореностите, които сме поели по отбрана и сигурност на Европейския съюз. Тъй като колегите тук ми подсказват, че трябва да приключа с моето изказване, искам само да Ви кажа, че нещата, към които се стремим с тези доклади, е да помогнем на Българската армия и гласувайки „против“ Доклада, наред с всички слабости, ние няма да помогнем нито на генерал Боцев, нито на генералитета, офицерите, сержантите и войниците, нито на министъра и неговия кабинет. Трите проекта за инвестиционни разходи ще бъдат основно наблюдавани от нас, само че нека да не забравяме девет, десет и повече проекта, които в момента вървят по модернизацията. Догодина, по същото време или малко по-рано, като говорим за доклада за 2018 г., нека да бъдем малко по справедливи и малко по-положителни в отношението си към армията и към военнослужещите в нея. Господин Министър, да я подготвим тази армия за прословутите „4 по 30“ на Европейския съюз и на НАТО – минимум 30 батальона, минимум 30 ескадрили, минимум 30 кораба, готови да реагират за не повече от 30 дни. Нека България и Българската армия да заемат достойно място в тези „4 по 30“. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми господин Генерал! Ще се опитам да не повтарям нещата, които бяха казани, само искам да обърна внимание, че състоянието на отбраната и въоръжените сили на България се състои не само от наличност на личен състав комплект-недокомплект, и не само от въоръжение, но и най-важното тук е – преждеговорившият го каза, се състои от дух, отговорност и морално-волеви качества. Когато ние от „Българската социалистическа партия“ говорим, че Българската армия изпълнява със затруднение своите задължения, нямаме предвид духа, нямаме предвид морала, нямаме предвид волята и отговорността на военнослужещите, а напротив, прекланяме се пред тях, защото именно в такива страшни и тежки условия, с недобро екипировко-обмундирование, недобро въоръжение, изключително лоши битови условия, те изпълняват своя дълг, служат на армията, служат на родината си и се опитват да изпълняват задълженията, които имат. Още веднъж – поклон пред тях от мое име и от името на нашата парламентарна група, надявам се, и от името на целия парламент! Това, между другото, е един от основните недостатъци на Доклада, защото, разглеждайки го като мотив, както преди малко ни беше казано, че трябва да имаме проекти за инвестиционни разходи, сме забравили, че този доклад трябва да бъде и насока за работа в областта на личния състав, на неговата социална осигуреност, на неговата мотивация, на това да се вдигне авторитетът на военнослужещия, защото България винаги се е гордяла с българския войник. За съжаление, сега тази гордост е повече формална, външна и историческа, отколкото в днешно време, виждайки как е облечен българският войник, с какво е въоръжен и какво върши. Наша отговорност тук, колеги, е, не да хвалим и да пишем колко е добър или колко лош е Докладът. Ние си имаме нашето мнение. Надявам се да го чуете като критика, а не като критикарство, да разберете, че го правим, не за да се опитваме да политиканстваме по отношение на армията, а да бъдем полезни със забележките, които имаме, за да бъдат взети предвид за бъдещата политика, и за да можем ние като парламент да опровергаем онова, което е станало вече пословично в българското общество, че Българската армия няма загубена битка, но българските политици нямат спечелена война. От нас зависи! Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник министър-председател, уважаеми дами и господа! Господин Генерал, тук на няколко пъти направихме една ретроспекция. Нека да върнем нещата там, откъдето започнахме – обсъждаме Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2017 г. Можем да говорим много какво е било преди. Мисля, че е по-важно да видим къде сме сега и най-важното – какво правим утре. Ще се опитам да дам и една крачка напред – какво правим оттук нататък? Първо, относно Доклада. Видяхме, че този доклад е писан от повече от 100 души специалисти и в него има нови моменти. Ако го сравним с Доклада за 2016 г., ще видим, че в Доклада за 2017 г. се появяват нови неща, което говори за развитие и за един наистина добър потенциал, господин Министър. Докладът е пълен и отразява абсолютно всички аспекти както за състоянието, така и за перспективите. Освен това, заслужават поздравления както хората, които са работили върху Доклада, така и ръководството на Министерството, така и Министерският съвет, защото той е изключително критичен. Аз сравнявах докладите за 2017 г. с 2016 г., включително и онзи проблематичен, за който говорихме, и трябва да Ви кажа, че този път, господин Министър, Вие сте написали неща, които, хубаво е, че не се чуват в тази зала, но поздравления за политическата смелост да напишете толкова много критични бележки. Благодаря и на опозицията, че не се фокусира върху тях. Това обаче показва, че ние и ръководството на Министерството, и управляващите като цяло, не се страхуваме да кажем истината, да кажем нещата такива, каквито са, защото следващата ни стъпка се базира на това, къде се намираме в момента. Някъде сме попрехвърлили нещата в Доклада, аз няма да влизам в детайли – например за онези резервни гуми, които се мотаят там, това е друга тема. Докладът наистина е изключително критичен и затова трябва да поздравим всички. Разбирам, че Вие няма да го подкрепите. (Обръща се към „БСП за България“.) Обяснимо е, но признайте поне, че хората, които са работили върху Доклада, са били изключително критични и освободени, за да напишат тези критични изводи. Признайте и това, че ръководството на Министерството на отбраната не се е страхувало да представи пред Министерския съвет и пред българската общественост точно тези критични изводи, някои от които, действително, проверете ги, значат много. Освен това, този доклад като пълнота е последователен. Всъщност той показва, че ние имаме един наистина много добър потенциал. Обхванати са всички аспекти на състоянието на абсолютно всички видове въоръжени сили, дадени са дори детайли, с които някак си не бива да се занимаваме и ние не се спираме на тях. Заключенията, които дават и които се правят в Доклада, са базирани на факти, на данни и ние не можем да ги отхвърлим. Тези критични изводи, които са направени, са подкрепени с факти. Вие можехте да построите нещата и да критикувате на базата на тези данни, на тези факти, на тези заключения, които Докладът ни дава. Ваш избор е, мина малко политически дебатът тук, но там има неща, в които ние трябва да се фокусираме както за състоянието на въоръжените сили – говоря за трите вида въоръжени сили, във всеки един от тях има моменти, които ни предразполагат да направим съответните изводи. Тези изводи обаче са направени, улеснени сме, направени са от ръководството на Министерството на отбраната. Този доклад показва и динамиката в управлението на Министерството, което, за мен лично, е една добра стъпка, защото това, което наблюдавахме в предишните доклади – 2016 г. и по преди – вече е отстранено. Поздравления на ръководството на Министерството. Казвам го не куртоазно, не защото съм от управляващата коалиция, а защото лично виждам, че това, което е констатирано в предишния доклад като недостатъци, и военното ръководство, и политическото ръководство на Министерството на отбраната са се фокусирали върху тези недостатъци, работено е през 2017 г. Първите положителни резултати се виждат сега и едно от нещата, на които искам да акцентирам и да събера малко вниманието Ви, е, че има положителни тенденции и те се базират точно на това, че те са успели, ръководството – и военното, и политическото – в предишния период на намерят точно слабите места и да фокусират усилията си върху тях. Що се отнася до това, което няколко пъти го чухме в изказвания тук, от всички страни, бе за хората в отбраната. Това е една силна, инерционна система, ние не можем да очакваме, че ако днес вземем някакви мерки, още утре ние ще подобрим състоянието. Това, което беше направено през 2017 г. – добрите плодове – ние ги виждаме днес. Тук не можем да си кривим душата, тук не можем да правим грешни изводи. Що се отнася до базата, на която стъпва Министерството. Ако сте обърнали внимание, там се говори за стратегическите регламентиращи документи. Всъщност това ръководство продължава една добра политика за последните години. Казвам го не защото ние управляваме, но основните стратегически документи са разработвани и приемани по време на управлението на ГЕРБ. Не го казвам, за да се закачам с Вас, казвам го, защото това е истината и трябва да го приемем. Миналата година беше приета нова Директива за бойната готовност, така че вървим по една последователна линия, за която няма как да не поздравим ръководството. Друго нещо, което е положително и определено ще даде положителен резултат в следващите няколко години. Дава се акцентът, който ръководството на Министерството на отбраната ще има за 2018 г., тоест това, което виждате в Доклада за 2018 г. като приоритети на ръководството на Министерството, вече се изпълнява и дава положителни резултати. Убеден съм, че ако питаме генерал Боцев, той също ще Ви каже, че вече има някакви положителни стъпки. Категорично отхвърлям това да се хващаме кой какво е правил до този момент и да правим анализ на състоянието на база причини и следствия, обаче държа тук, в тази зала, да започнем следващия дебат, а той е за състоянието на въоръжените сили, за състоянието на армията, изобщо на системите за сигурност. Господин Министър, ние очакваме от Вас на следващите ни срещи да започнем разговора за състоянието на Българската армия и на въоръжените сили за периода 2020 – 2030 г. Вече се появиха мнения по въпроса. Мисля, че ние не сме хората, които трябва да изоставаме и да оставяме другите да ни казват какво да правим. Нека да започнем разговора за бъдещето на Българската армия колкото се може по-скоро, за да можем заедно с опозицията, разбира се, да стигнем до възможно най-правилните решения. За мен това е най-важното, а за Доклада – вижте, не си кривете душата, подкрепете го, той наистина е добър! Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми господин Генерал, уважаеми колеги! Много думи се изговориха по този доклад. Естествено, че един доклад може да даде поле за изява, за най-различни мисли. Аз смятам, че Докладът е коректен. Смятам, че съвсем добронамерено, обективно са описани фактите, изводите са на място, направленията – правилни. Всъщност какво казва Докладът, какво е направено? Направени са 290 учения – с 11% повече от миналата година. Огромно, тежко учение – такова, каквото не сме правили от много години. Учение, в което участваха много държави, учение, което изискваше изключително много работа от Щаба на отбраната, видовете въоръжени сили, много формирования от Българската армия. Изключително тежко учение! Какво доказа това учение? Това учение доказа, че ние сме добри съюзници и добре си изпълняваме задачите. Участие в осем мисии и операции зад граница – увеличение, 69 мероприятия по помощ на населението, съвместни действия с МВР, допълнително бяха отпуснати пари за военните учебни заведения, за МиГ-29. Какво му е лошото на това?! Тук е мястото да благодарим на всички военнослужещи, на всички хора от Министерството на отбраната за добре свършената работа, затова че те продължават да изпълняват своите задължения така, както трябва. Беше направено не само това, беше направено много повече, защото се подготвяха тези проекти, подготвяше се Планът за нарастване на бюджета за отбрана за достигане до 2% и много, много други неща, които дават резултат през тази година. Посочени проблеми – да, коректно, но какво правим ние в момента. Ние в момента чухме хора от опозицията, започнахме да критикуваме Доклада. Това означава, че нямат доверие във военното ръководство, защото трябва да се познават процесите и трябва да се знае, че един доклад не се подготвя от министъра на отбраната, а се започва от бригада, вид въоръжени сили, Щаб на отбраната, Министерството на отбраната. Ние нямаме доверие в нашите офицери и нашите генерали?! Това ли искаме да кажем – че те ни подвеждат, че те ни лъжат?! И едва тогава достига този доклад до политическата част и до министъра на отбраната. Според мен се използваха много критични думи, които не носят нищо добро. Аз се опитах да запиша: Докладът е заблуждаващ, подвеждащ, армията – парализирана. На базата на какво е направено това? На базата на какво е направен този извод?! И ако този извод е правилен, тогава какво предлагаме, какви са направленията? Нищо не чух, тоест имаме едно политическо говорене, което е единствено и само политическо. Нуждае ли се армията ни от това политическо говорене?! Не! Армията се нуждае от конкретни неща. Аз се чудя за какво е това политическо говорене? Дали е, за да купим индулгенция, което донякъде разбирам, или – не искам да го допускам, но все пак дали не е, за да се играе с емоцията на хората в армията, дали не е, за да се спечели някой глас?! Ако играем на тази вълна, обещавам Ви, че може да се спечели някой глас, може да сложиш някоя значка за голям защитник на армията, но ще си загубиш армията. Затова ще помоля колегите, когато говорим за отбрана, когато говорим за дух, за боен дух, а не за мотивация във въоръжените сили, всичко това да го имат предвид – положителното отношение към Българската армия не само на думи, но и на дела. Аз смятам, че е по-добре с работа и с позитивизъм да градим армията стъпка по стъпка, за да може накрая да имаме резултат. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господа народни представители, уважаеми господин генерал Боцев! Честно казано, нищо не ме изненада, защото тази нихилистична традиция в България, когато си опозиция – да отричаш всичко, за съжаление, явно е насадена. Няма да повтарям това, което казаха в словата си председателят на Комисията генерал Попов, заместник-председателят на парламента, полковник Тошев – те бяха много точни. Не искам да се хващам и за Вашите, как да кажа, чисто партизански критики, защото ще влезем в един спор – кой пръв започна, от който няма как да спечелите, уважаеми колеги отляво, защото в последните 28 години – 11 години Вие управлявате България. Аз би следвало да Ви задам въпроса: а кой разтури армията след промените? Кой махна наборната военна служба? По времето на чии правителства се купуваха апартаменти в провинцията в гарнизони за по 1000 евро на квадратен метър, като тогава не струваха толкова в София?! Кой, по кое време, направи едни ремонти, които стоят като паметници, недовършени?! Би било във Вашия стил да тръгна в тази посока, но няма да го направя. Истината е, както беше казано, че няма такъв критичен доклад, поне откакто аз се помня като народен представител в Комисията по отбрана, защото целта на този доклад е не да се правим на велики или да приемем нещо формално. Казвал съм го на генерал Боцев – началникът на отбраната, казвал съм го на командирите на видовете въоръжени сили и на всички командири в армията, че целта е не да правим нещо, с което да хвърляме прах в очите на обществото, а трябва да правим неща и да показваме ситуацията в армията не за да търсим кой бил виновен преди 28 години или кой какво направил преди пет, шест или седем години, а за да може да формираме във Вас, уважаеми господа народни представители, ясна представа какво трябва да се прави в армията, за да може да възстановим на сто процента нейните способности. За съжаление, от изказванията на колегите от опозицията не чух нищо съществено, нищо градивно, нито едно предложение, което да каже: „Предлагаме да се направи първо, второ, трето…“, а чух само квалификации. Извинявам се, едно от предложенията на генерал Милев го подкрепям и се надявам да го подкрепите, когато дойде краят на годината и ако има неусвоени пари по проектите, тези пари да бъдат заделени за довършване на другите необходими проекти като примерно ремонтът за възстановяване на хеликоптерите, на други самолети, за модернизация на БМП-тата и така нататък. Тогава очаквам да ме подкрепите, а не отново да говорите за призрака на корупцията или за не знам си какъв призрак, който от времето на Енгелс и Маркс си витае в нечии глави. Вие говорите за духа на армията. Това неконструктивно говорене, това нихилистично говорене на практика убива духа на армията. Ако Вие бяхте критикували министъра на отбраната в лично качество, ако бяхте критикували шефа на Комисията по отбрана или правителството, бих го приел. С приказките, които Вие говорите, на практика демотивирате българските военнослужещи, защото, пак казвам, проблемите не са от тринадесет месеца, те не са от три години, а са натрупвани. Пак напомням, че в тези 28 години преход – 11 години сте управлявали Вие. Не е редно да влизаме в такова дребно политическо заяждане от сорта, че армията не е способна, няма такава армия, няма дух в армията. Извинявайте, мен ме плюйте колкото си искате. Има такива опити от един Ваш колега в парламента – да се пробва, но да хвърляте в обществото съмнения върху способността, морала и готовността на нашата армия, това не мога да го позволя. Една персона – министерска ли, депутатска, или каквато ще да е, може да бъде жертва, но да жертваме духа на армията, самочувствието на тези млади мъже и жени, които са избрали трудния път на военната професия в едно трудно време, в една разделена политическа държава, вместо да си хванат дърмите и да заминат някъде с образованието, с младостта и силите, които имат, да си живеят лесно и луксозно, това не го разбирам! Да обясняваме, че сме занижавали критериите за влизане в армията само и само да напълним личния състав. Ами, когато са правени тези критерии, може би има нещо сбъркано. Не може един, който не го приемаш за войник в армията, след шест месеца да го приемат да стане полицай! Значи нещо бъркаме тука! И сме го казали, написали сме го. Това, което се опитвам да провеждам като политика за работа с хората в армията, е да им върна самочувствието, че те са професионалистите, които трябва да вземат професионалните решения. Двадесет и кусур години бяха мачкани политически тези хора, бяха принуждавани да вземат решения, които не са им нито по сърце, нито професионално отговарят на техните разбирания. От тези 13 – 14 месеца, откакто съм министър, моят стремеж винаги е бил да върна самочувствието на командирите, на офицерите, на войниците да имат смелостта – не като видят министър или някое политическо лице, да мълчат да не би да сбъркат, защото и такива страхове бяха набивани през последните 28 години, а да върнем самочувствието на хората професионалисти, които не да слушат политически празнословци и демагози, а политиците да слушат военните, защото това е правилният подход. Когато отидем на лекар, ние не даваме акъл на лекаря как да ни лекува или какво да прави, а слушаме неговата компетенция. Така е и в армията. Тук се изсипаха една камара квалификации, обвинения, съмнения и така нататък. Нека да слушаме военните! Всъщност Докладът е писан от военното ръководство. Тук е генерал Боцев, може да попитате не само него, но и който и да е, дали съм се намесвал в какъвто и да е момент да „напудрим“ Доклада. Напротив, той е достатъчно критичен, достатъчно неприятен дори аз да го чета, защото в момента аз съм министър на отбраната. Но това е истината, тя трябва да се знае и аз очаквах разумни предложения какво да променим в следващите години – една, две без значение дали ние сме на власт, или Вие ще дойдете на власт. Крайно време е по теми като „Армия“, „Национална сигурност“, „Полиция“ и много други неща – пет-шест са, не са много всъщност, да имаме една константна политика, която, без значение дали са леви, десни, пембени, оранжеви и така нататък, да върви в една посока. Така се прави държавност, така се изграждат институции. Така че, за съжаление, не чух нищо ново, нищо градивно в критиките, защото самият Доклад е достатъчно критичен. Както ми подсказа и генерал Попов, ако бяхте го прочели по-внимателно, щяхте да се хванете за много подробности, които можехте много по убедително да развиете. Но според мен, с изключение на няколко човека от Комисията по отбрана, не сте си направили труда и задълбочено да го разгледате, да вникнете. Истината е, че пак съм го казвал, за да оцелеем през 500-те години турско робство, ни е спасило българското православие, да оцелеем като нация и като държава заслугата е само и единствено на Българската армия във вековете до ден днешен. И не може да си позволяваме лукса да търсим евтини политически спекулации и дребни политически дивиденти. Не че можем с това, че някой искал да унищожи овцете и козите на хората в Странджа, защото тайно мислел да завежда нелегални имигранти… И това е грозно и недопустимо, но с армията е още по-грозно и още по-недопустимо! Благодаря на всички онези колеги, които ще подкрепят Доклада за състоянието на отбраната. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)

Досега приключихме с гласуванията по текстовете от Част втора включително. Останали са ни две прегласувания по Част първа и Част втора. Предлагам на уважаемите народни представители да продължим с Доклада по Част трета, като по първото предложение по отношение на § 103 от Доклада по Част трета ще направя процедурно предложение да отложим дебата и гласуването по § 103 за следващо заседание, за да може да вземе участие председателят на Върховния административен съд, който настоява с оглед дебатите и изразените позиции да се яви лично и да представи пред народните представители своите виждания по измененията в Данъчно осигурителния процесуален кодекс. Така че правя предложение за отлагане на § 103.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 104, който става § 73: „§ 73. В Закона за безопасно използване на ядрената енергия (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 24 думите „Върховния административен съд“ се заменят със „съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс“. 2. В чл. 152 думите „Върховния административен съд“ се заменят със „съответния административен съд“.“

Уважаеми господин Председател, пропуснах преди дебата за отлагането на § 103 да представя наименованието на подразделението: „Преходни и Заключителни разпоредби“. Представям Ви го заедно с § 105. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 105, който става § 74: „§ 74. В Закона за биологичното разнообразие (обн., ДВ, бр. …) в чл. 122, ал. 1 в текста преди т. 1 след думите „Министърът на околната среда и водите“ се добавя „или определено от него длъжностно лице от състава на Министерството“.“

Предложение от народния представител Данаил Кирилов. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Хамид Хамид по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 75: „§ 75. В Закона за българското гражданство (обн., ДВ, бр. …) в чл. 35 се създава ал. 4: „(4) Непроизнасянето на министъра на правосъдието в сроковете по ал. 1 и прекратяването на производството пред него подлежи на обжалване пред Административния съд – София област по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът проверява само движението на производството и се произнася с определение, което е окончателно.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложението на народния представител Хамид и оттегленото предложение на народния представител Кирилов са важни, защото успяха да осветят един проблем, който поне за мен и за голяма част от нашата група не беше известен. Предлага се промяна в чл. 35 от Закона за българското гражданство, който член постановява, че Министерството на правосъдието прави предложение за издаване на Указ от Президента на Републиката по отношение на придобиване, възстановяване, освобождаване или лишаване от българско гражданство. Това е част от една сложна процедура, с която нашата държава дава, отнема или възстановява гражданството си. Тази процедура, това предложение на Министерството на правосъдието е обвързано със срокове – 18 месеца за натурализация, 12 месеца за натурализация, когато става дума за човек, който може да докаже своя български произход, 6 месеца за възстановяване и други. Оказва се, че масово и от години насам тези срокове не се спазват от Министерството на правосъдието. Това поставя гражданите, които са засегнати, пред един много сериозен проблем. Този акт е част от сложен фактически състав, който всъщност прекодира възможността те да се възползват от правото си, ако го имат, или да им бъде отказано, ако го нямат, и те не могат да направят нищо по въпроса – нито могат да го обжалват, нито могат да се противопоставят по какъвто и да е начин. Така че беше важно това да се постави на дневен ред. Въпросът е дали решаваме този наболял проблем с предложената алинея и аз мисля, че не. Необходимо е по този проблем да подходим по друг начин и да видим къде е истинският проблем, за да намерим правилното решение. Защо? Има два варианта, които биха обяснили, пак казвам, масовата практика, да не се спазват тези срокове от страна на Министерството на правосъдието. Първият вариант е да е зле организирана работата на самото Министерство по този въпрос. Вторият вариант е то да е поставено под някаква причина поради обективната невъзможност да ги изпълни. Аз съм склонен да вярвам, че по-скоро е вторият вариант, тъй като не само Министерството на правосъдието се сблъсква с този проблем. Какво предлагат вносителите на текста? Те предлагат, ако министърът на правосъдието не се произнесе в срок, засегнатото лице да сезира и да обжалва неговото непроизнасяне пред съда. Проблемът какъв е? Проблемът е, че съдът не може да се произнася по същество и това е една от причините, поради които Данаил Кирилов оттегли своето предложение, струва ми се, тъй като съдът не може да гледа по същество суверенната преценка на това становище и съответно на президентския указ след това. Съдът може само да констатира нещо, което е очевидно – че срокът не е спазен. Тоест с тази молба Вие – заинтересованото лице, ще кажете на съда: „на Хикс дата подадох своите документи, на Игрек дата няма произнасяне“ и съдът ще задължи министъра на правосъдието всъщност да спази Закона. Министърът на правосъдието е длъжен да го спазва и без това решение на съда. Ако приемем факта, че той поради една или друга причина е поставен в обективна невъзможност да не го спази, това с нищо няма да допринесе. Апелът ми е: независимо от това какво ще се случи с този текст или не, да ангажираме сериозна дискусия по отношение на цялата процедура, по която се дава българско гражданство, която очевидно някъде буксува, и знаете, че редовно избухват скандали в една или друга посока по тези въпроси. Това заслужава анализ на Закона за българското гражданство, на процедурите, които се развиват от Съвета по гражданство пред Министерството на правосъдието до това, което се случва в Президентството, за да знаем къде са истинските проблеми и да допринесем с нещо за тяхното решаване. Иначе този текст просто ще заблуди заинтересованите лица, че, видите ли, имат още някакъв ход, но те реално го нямат. Единственото, което ще направим, е да създадем малко допълнителна работа на адвокатите, но тази работа е предварително обречена. Поради това ние ще се въздържим на този текст, но оставаме сезирани и ангажирани с проблема за предложенията, които реално могат да го решат. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Не поисках реплика на изказването на колегата Крум Зарков понеже за две минути вероятно няма да мога да развия изцяло аргументацията във връзка с коментираната разпоредба. С какво ще се съглася от изказването на колегата Крум Зарков? Ще се съглася с това, че би трябвало да сме отворени за един разширен, подробен, задълбочен, бих казал, и актуализационен дебат по темата „Процедури за придобиване на българско гражданство“. Това не е първият случай, в който имаме възможността да констатираме, че има проблем с процедурите по придобиване на българско гражданство и той не е отсега. Но за да подходим към анализ, ние трябва да съобразим и обстоятелството за специфичността на това производство. Неговата типична същност се проявява в това: лице, което няма българско гражданство, да поиска да придобие такова българско гражданство на някои от основанията, които са предвидени в Конституцията и в Закона за българското гражданство. По-ниско интензивни от процедурна страна са другите случаи, когато се иска освобождаване от българско гражданство, тоест вече се касае за субект български гражданин. Бих казал, правната и фактическата сложност и интензивност на това производство, и на споровете евентуално, там е по-ниска. Но това е едно производство, при което българската държава по специфичен, особен начин упражнява суверенитета си спрямо едно чуждо лице – да каже: да, ние те приемаме да бъдеш български гражданин или не, ние не те приемаме да бъдеш български гражданин. Правилно спомена колегата Зарков, но аз искам да поставя акцент върху този факт. Това е процедура, която не се осъществява еднолично, единоначално или самостоятелно само от един орган. Компетентността в това производство е споделена даже в рамките извън конституционното разделение на властите. Затова там имаме участие на министъра на правосъдието, имаме участие на структури, които осъществяват правомощия във връзка с националната сигурност или опазване на вътрешния ред, или осъществяват специфични функции по разузнаване – вътрешно или външно, имаме съвети при министъра на правосъдието и при президента, и финалният, окончателният акт е даден на държавния глава, даден е на президента, който с указ предоставя българско гражданство. При така описаната ситуация относно структурата и разпределението на функциите в тази процедура съобразяваме, че министърът на правосъдието не се произнася по същество. Той предлага да се предостави или предлага да се откаже, но прави предложения на база на констатациите, мненията, становищата в Съвета при него, а тези мнения, становища и констатации са на базата на становищата на другите участници, които са разписани в това производство. По същество те не са задължителни за държавния глава. По тази причина, както предположи колегата Зарков, имаше логика и аз да оттегля предложението. Но всъщност смятам, че правилното правно и процедурно решение е следното: да, да има съдебен контрол на действията в частта Администрация – изпълнителна власт. Този контрол да бъде за забава, съдът да каже: „Да, бавите се, не се произнасяте, давам Ви задължителни указания.“ Но никой освен президента, чието правомощие не можем да отнемем, не може да реши казуса по същество. Благодаря. Извинявам се.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 106 и предлага следната редакция на § 106, който става § 76: „§ 76. В Закона за виното и спиртните напитки (обн., ДВ, бр. …) в чл. 161, ал. 1 след думите „министърът на икономиката“ се добавя „или определено от него длъжностно лице от състава на министерството“.“

По § 107 има направено предложение от народния представител Данаил Кирилов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 107, който става § 77: „§ 77. В Закона за горите (обн., ДВ, бр. …) се правят следните допълнения: 1. В чл. 36, ал. 7 след думите „министърът на земеделието, храните и горите“ се добавя „или определено от него длъжностно лице от състава на министерството“. 2. В чл. 38, ал. 17 след думите „министърът на земеделието, храните и горите“ се добавя „или определено от него длъжностно лице от състава на министерството“. 3. В чл. 55, ал. 1, т. 1 след думите „министърът на земеделието, храните и горите“ се добавя „или определено от него длъжностно лице от състава на министерството“. 4. В чл. 62, ал. 1, т. 1 след думите „министърът на земеделието, храните и горите“ се добавя „или определено от него длъжностно лице от състава на министерството“. 5. В чл. 70, ал. 1, т. 1 след думите „министърът на земеделието, храните и горите“ се добавя „или определено от него длъжностно лице от състава на министерството“. 6. В чл. 75, ал. 1, т. 1 след думите „министърът на земеделието, храните и горите“ се добавя „или определено от него длъжностно лице от състава на министерството“. 7. В чл. 253, ал. 1 в текста преди т. 1 след думите „министърът на земеделието, храните и горите“ се добавя „или определено от него длъжностно лице от състава на министерството“.“

По § 108 има предложение от народните представители Христиан Митев и Емил Димитров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има предложение от народния представител Явор Божанков по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 108, който става § 78: „§ 78. В Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 124 ал. 1 се изменя така: „(1) Споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и относно налагането на дисциплинарна отговорност се разглеждат от съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд по спорове за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 90, ал. 1, т. 1-4 не подлежи на касационно обжалване.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 109, който става §79 : „§ 79. В Закона за здравето (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните допълнения: 1. В чл. 65г след думата „обжалване“ се добавя „пред съответния административен съд“. 2. В чл. 86в, ал. 3 след думата „обжалван” се добавя „пред съответния административен съд“. 3. В чл. 131, ал. 8 след думата „обжалване” се добавя „пред съответния административен съд“. 4. В чл. 192, ал. 4 след думата „обжалване” се добавя „пред съответния административен съд“. 5. В чл. 193, ал. 2 след думата „обжалване” се добавя „пред съответния административен съд“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 110, който става § 80: „§ 80. В Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. …), в чл. 35, ал. 2 думите „Върховния административен съд” се заменят с “Административния съд – София област”.“

По § 111 има предложение на народния представител Хамид Хамид по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 111, който става § 81: „§ 81. В Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 13, ал. 9 изречение първо се изменя така: „Решенията на комисията могат да бъдат обжалвани относно тяхната законосъобразност пред Административния съд – град София, в 14-дневен срок от съобщаването им.“ 2. В чл. 59, ал. 6 думите “Върховния административен съд” се заменят със „съда”. 3. В чл. 74л, ал. 3, в изречение първо след думата „обжалва“ се добавя „пред Административния съд – град София“. 4. В чл. 74н, ал. 2 след думата „обжалва“ се добавя „пред Административния съд – град София“. 5. В чл. 203, ал. 1 след думите „министъра на енергетиката“ се добавя „пред Административния съд – град София“. 6. В чл. 224г, ал. 5, в изречение второ след думата „обжалва“ се добавя „пред Административния съд – град София“; 7. В чл. 224д, ал. 3, в изречение второ след думата „обжалва“ се добавя „пред Административния съд – град София.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 112, който става § 82: „§ 82. В Закона за железопътния транспорт (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения: 1. В чл. 44 думите “Върховния административен съд” се заменят със „съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс”. 2. В чл. 115б, ал. 9 думите „Върховния административен съд” се заменят със „съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс”. По § 113 има предложение от народния представител Данаил Кирилов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 113, който става § 83: „§ 83. В Закона за животновъдството (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 15а, ал. 7 думите „Върховния административен съд” се заменят със „съответния административен съд“. 2. В чл. 29б: а) ал. 1 след думите „Министърът на земеделието, храните и горите“ се добавя „или определено от него длъжностно лице от състава на министерството“; б) ал. 2 след думите „Министърът на земеделието, храните и горите“ се добавя „или определено от него длъжностно лице от състава на министерството“. 3. В чл. 30, ал. 2 думите „Върховния административен съд” се заменят със „съответния административен съд“. 4. В чл. 32а: а) в ал. 3 в текста преди т. 1 след думите „Министърът на земеделието, храните и горите“ се добавя „или определено от него длъжностно лице от състава на министерството“; б) в ал. 4 думите „Върховния административен съд” се заменят със „съответния административен съд“.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 114, който става § 84: „§ 84. В Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (обн., ДВ, бр. ...), в чл. 57, ал. 4, изречение първо думите „Върховния административен съд” се заменят със „съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 115, който става § 85: „§ 85. В Закона за защита на класифицираната информация (обн., ДВ, бр. ...), в чл. 33, ал. 5 думите “Върховния административен съд” се заменят със „съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс”.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 116, който става § 86: „§ 86. В Закона за защита на личните данни (обн., ДВ, бр. ...) в преходните и заключителни разпоредби в § 3 се правят следните изменения: 1. В ал. 3 думите „Върховния административен съд” се заменят със „съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс”. 2. В ал. 4 думите „решението на Върховния административен съд” се заменят със „съдебното решение“.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Искам изказване във връзка с § 116, тъй като при обсъжданията на второ четене в Правна комисия не сме съобразили последващото становище на съдиите от Върховния административен съд, че в конкретния случай иде реч за правна норма, която е с временно действие – това е § 3 от Закона за защита на личните данни, което е изчерпало действието си. Параграф 3 има действие в шестмесечен срок от влизане в сила на правилника по чл. 9, ал. 2 от Закона за защита на личните данни. Смятаме, че изменението, което сме гласували и е прието в Правната комисия, понастоящем не е актуално, поради което правя предложение за отхвърляне на § 116 – и като редакция на Правната комисия, и като текст на вносител.

По § 117 има предложение от народния представител Данаил Кирилов. Предложението е оттеглено. Предложение от народните представители Христиан Митев и Емил Димитров. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Крум Зарков и група народни представители: „В § 117, т. 1 се правят следните изменения: „1. б. „б“ – отпада. 2. б. „в“, при съответната редакционна промяна на уводното изречение, става б. „б“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 117, който става § 87: „§ 87. В Закона за защита на конкуренцията (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 40, ал. 3 думите „чл. 64, ал. 2“ се заменят с „чл. 64, ал. 3“. 2. В чл. 55, ал. 2 думите „чл. 64, ал. 2“ се заменят с „чл. 64, ал. 3“. 3. В чл. 56, ал. 2 думите „чл. 64, ал. 2“ се заменят с „чл. 64, ал. 3“. 4. В чл. 64: а) в ал. 1, изречение първо думите „Върховния административен съд“ се заменят с „Административния съд – София област“ и се създава изречение трето: „Решенията на съда подлежат на касационно обжалване пред Върховния административен съд”; б) създава се нова ал. 2: „(2) Държавните такси за касационно обжалване пред Върховния административен съд се определят в размера на таксите, дължими за производствата пред Комисията за защита на конкуренцията. Държавните такси за отмяна на влезли в сила съдебни актове и по частни жалби се определят по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“; в) досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така: „(3) Определенията на Комисията, за които това е предвидено, могат да бъдат обжалвани относно тяхната законосъобразност от страните в производството по реда за обжалване на решенията на Комисията. Определенията се обжалват в 7-дневен срок от съобщаването им по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административния съд – София област.” 5. В чл. 69 ал. 1 и 2 се изменят така: „(1) За производствата по закона се дължат държавни такси и разноски. Държавните такси пред Комисията за защита на конкуренцията за производствата по закона се утвърждават от Министерския съвет. (2) Държавните органи и органите на местното самоуправление дължат такси и разноски по производството.“ 6. В чл. 97 ал. 2 в изречение трето думите „пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му по реда на Административнопроцесуалния кодекс“ се заменят с „по реда на чл. 64, ал. 3“. 7. В чл. 99 ал. 2 се изменя така: „(2) Имуществените санкции, периодичните санкции и глобите по закона се налагат с решение на комисията, което подлежи на обжалване по реда на чл. 64, ал. 1.”

По § 118 има предложение от народните представители Христиан Митев и Емил Димитров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 118, който става § 88. „§ 88. В Закона за защитените територии (обн., ДВ, бр...) се правят следните допълнения: „1. В глава четвърта, раздел II се създава чл. 66а: „Чл. 66а. Издадените по реда на този раздел общи или индивидуални административни актове подлежат на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.” 2. В чл. 79, ал. 1 в текста преди т. 1 след думите „Министърът на околната среда и водите“ се добавя „или определено от него длъжностно лице от състава на министерството“. 3. В чл. 80 след думата „обжалват“ се добавя „пред съответния административен съд“.“ По §119 има предложение на народните представители Христиан Митев и Емил Димитров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 119, който става § 89. „§ 89 В Закона за Комисията за финансов надзор (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения: „1. В чл. 13, ал. 3, изречение първо думите “Върховния административен съд” се заменят с „Административен съд – София област по реда на Административнопроцесуалния кодекс”. 2. В чл. 15, ал. 4 думите “Върховния административен съд” се заменят с „Административен съд – София област по реда на Административнопроцесуалния кодекс”. 3. В чл. 16, ал. 4 думите “Върховния административен съд” се заменят с „Административен съд – София област по реда на Административнопроцесуалния кодекс”.“ 4. В чл. 17, ал. 4 думите “Върховния административен съд“ се заменят с „Административен съд – София област по реда на Административнопроцесуалния кодекс”.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Кирилов! Предлагам по § 118 точки 1,2 и 3 да ги гласуваме разделно, защото имаме различни мнения по тях.

Да, поотделно да ги гласуваме.