5 ноември 2009 г.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, първо, ще направя процедурно предложение за допускане в залата на Костадинка Тодорова – директор на Дирекция „Енергийна ефективност и опазване на околната среда” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

„ДОКЛАД по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възобновяемите и алтернативни източници и биогоривата, № 902-01-29, внесен от Министерския съвет на 19 октомври 2009 г. На свое редовно заседание, проведено на 28 октомври 2009 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата. На заседанието присъстваха госпожа Мая Христова - заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, госпожа Иванка Диловска – директор на Дирекция „Енергийна стратегия”, и госпожа Костадинка Тодорова – директор на Дирекция „Енергийна ефективност и опазване на околната среда” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Законопроектът беше представен от госпожа Костадинка Тодорова. Предложените промени в законопроекта са основно в три насоки. Изменение в Глава четвърта, Раздел ІІ – „Изисквания за качеството, контрола и пускането на пазара на биогоривата и техните смеси” – чл. 24. Въвеждащи изисквания за поетапно задължително смесване на горива за дизелови двигатели с биогорива. - изменения и допълнения, насочени към въвеждане на ефективен контролен и санкционен механизъм – ясно и недвусмислено определяне на задължени лица, на контролен орган, въвеждане на принудителни административни мерки и завишаване на действащите към момента санкции; - установяване на терминологична еквивалентност на разпоредбите в приложимите нормативни актове. Първата част от предложените изменения е насочена към подобряване на законовите разпоредби за постигане на реално предлагане и потребление за целите на транспорта на горива от нефтен произход, съдържащи биокомпонент. Въвеждането на изискването за предлагане на пазара на конвенционални горива за транспортни нужди, съдържащи биогорива, е основна мярка за насърчаване широкото използване на биогоривата в транспорта и е регламентирано в Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата. В съответствие с това е разработена и приета от Министерския съвет Национална дългосрочна програма за насърчаване на потреблението на биогорива в транспортния сектор за периода 2008-2020 г., в която са определени национални индикативни цели, съответно от: 2% дял на биогоривата в потреблението на бензини и дизелови горива в транспорта през 2008 г.; 5,75% дял на биогоривата в потреблението на бензини и дизелови горива в транспорта през 2010 г.; 10% дял на биогоривата в потреблението на бензини и дизелови горива в транспорта през 2020 г. Националната стратегия и законовите разпоредби на Глава четвърта от Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата са насочени към изпълнение на изискванията на Директива 2003/30 на Европейската общност за насърчаване използването на биогорива или други възобновяеми горива в транспорта, която е основният документ на Европейската комисия в тази област. Директивата въвежда индикативни (препоръчителни) цели за дял на биогоривата в потреблението на течни горива в транспортния сектор, съответно 2% за 2005 г. и 5,75% за 2010 г. На базата на направения анализ на европейските практики и съпоставката с реалната ситуация в България – неизпълнение на залаганите национални индикативни цели в изпълнение на изискванията на Директива 2003/30 на Европейската общност – в предложения законопроект е предвидена промяна чрез въвеждане на задължително изискване за смесване на конвенционалния дизел с биодизел (строго дефинирано минимално процентно отношение) в постепенно нарастваща схема. Следва да се подчертае, че това е подход, който по най-ефективен и лесен за прилагане начин ще спомогне за постигане на напредък при потреблението на биогорива в страната. Концептуалната схема по отношение на изискванията за задължително смесване на дизелово гориво с биодизел е следната: лицата, които пускат на пазара течни горива от нефтен произход за нуждите на транспорта, са длъжни при освобождаване за потребление да предлагат горива за дизелови двигатели, смесени с биогорива в следното процентно съотношение: от 1 март 2010 г. – със съдържание на биодизел минимум 2% обемни; от 1 септември 2010 г. – със съдържание на биодизел минимум 3% обемни; от 1 март 2011 г. – със съдържание на биодизел минимум 4% обемни. Същевременно е предвиден двумесечен срок за всяка от стъпките, в който крайните разпространители – бензиностанциите - се задължават да предлагат на пазара само съответстващи на тези изисквания дизелови горива. На практика това означава, че реалното предлагане на крайните потребители на дизелови горива, смесени с биодизел, ще започне от 1 май 2010 г., а следващите стъпки в посока на повишаване на задължителния минимум ще се реализира съответно от 1 ноември 2010 г. и от 1 май 2011 г. Втората група промени в Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата целят да осигурят ефективно изпълнение на контролните функции по спазване на изискванията за предлагане на пазара на биогорива и техните смеси с течни горива от нефтен произход. В законопроекта ясно и недвусмислено е определен контролният орган – Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, предвидени са принудителни административни мерки, както и завишаване на действащите към момента санкции. Действащата разпоредба на чл. 24 от Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата не е обхванала със задължение доставчиците, разпространителите и крайните разпространители да предлагат на пазара горива от нефтен произход, смесени с биогорива, което досега затрудняваше постигането на целите на закона и санкционния механизъм. При анализ на разпоредбите бе установено наличието на колизия между текстовете на чл. 24 и чл. 38. Член 24 вменява задължения на производители и вносители за предлагане на смесени горива, а чл. 38 определя санкции за неизпълнението на чл. 24, като обхватът му се отнася до по-широк кръг лица от определените в цитираната разпоредба. На практика при непредвидено задължение за доставчиците да предлагат смесени горива по чл. 24 се възпрепятства прилагането на санкциите по чл. 38. Предложените изменения са насочени към преодоляване на идентифицираната слабост в тези разпоредби. Третата част от предложените изменения цели уеднаквяване на използваната терминология в Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата и в Закона за чистотата на атмосферния въздух поради тяхната обвързаност, като по този начин ще се постигне по-голяма яснота и единство при определяне на задължените лица по чл. 24 от Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата. Липсата на легални дефиниции в Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата на използваните термини за задължени лица – производители, вносители и доставчици, и несъответствието им спрямо дефинираните в Закона за чистотата на атмосферния въздух понятия – лица, които пускат течни горива на пазара, лица, които разпространяват течни горива, лица, които въвеждат течни горива от друга държава – членка на Европейския съюз, краен разпространител, вносители на течни горива от трети страни - е счетено за предпоставка за неунифицирано прилагане на разпоредбите. Използваната в законопроекта терминология е приведена в съответствие и със Закона за акцизите и данъчните складове. В чл. 24 е въведено понятието „освобождаване за потребление”, определящо задължението за предлагане на пазара на смесени горива, с което на практика са обхванати всички възможни случаи, включително производство, въвеждане и внос, а също и всички икономически оператори, не само лицензираните складодържатели. След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за” – 15 народни представители, без „против” и „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата, внесен от Министерския съвет.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да изразя становище по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата. Ограничените залежи от петрол в световен мащаб, добивът при експлоатация на трудно достъпни залежи, както и нарастването на търсенето най-вече за сектор „Транспорт” са част от факторите, които формират стратегическите цели за сигурност на енергийните доставки и са в основата на редица европейски документи, последният от които е пакетът „Климат – енергетика”. Горивата в сектор „Транспорт” представляват 32% от общата консумация на горива и енергия в Европейския съюз, като има дял от 28% от общото количество на емитираните парникови газове. Около 80% от петролните продукти на европейския пазар са от внос. Анализите показват очакван ръст от 19% в 2010 г. на пътния транспорт и 38% на транспорта на стоки. Насърчаването на използването на биогоривата в транспорта е част от широкомащабната инициатива на Европейския съюз за ограничаване на климатичните промени, която Република България подкрепя. В тази връзка въвеждането на изискванията за смесване на конвенционалните горива за транспортни нужди с биогоривата е една от основните мерки в тази посока. В началото на 2008 г. стартира задължението на производители и вносители на течни горива да дават за смесване горивата от минерален произход с биогоривата за нуждите на транспорта. Цифрите показват, че потреблението на биогорива е все още незначително. Делът на потребление в сектор „Транспорт” на биодизел през 2006 г. е 0,2%, а през 2007 г. е 0,1%, а делът на биоетанол е 0%. По предварителна информация на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма през 2008 г. производството на биодизел е 1939 т, като от тях в страната са потребени 1898 т и са изнесени 138 т. Данните показват, че потреблението на биогорива намалява, въпреки въведеното от 1 януари 2008 г. законово задължение за смесване на течни горива с биогорива за нуждите на транспорта. В резултат на това заложената за 2008 г. цел от 2% дял на биогоривата, потреблението на бензин и дизелови горива не е било постигнато. В предложения законопроект за изменение и допълнение резултатът от направения анализ на политиките за сигурността и енергийните доставки е чрез намаляване вноса на горива за диверсификация на енергийните ресурси, за насърчаване използването на местното производство от енергийни култури и биогорива и усвоявания потенциал от биомаса, както и намаляването на емисиите на парникови газове. Основната цел на направените в Законопроекта изменения и допълнения на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата е предложение за постигане на реално предлагане на пазара на течни горива от минерален произход, смес от биогорива, отговарящи на техническите и качествени изисквания, което да позволи осъществяването на националните цели по отношение на потреблението на биогорива в страната. Предлагам да подкрепим Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогоривата. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Николов, Вие наистина отчетохте, че потреблението на биоетанол в България е 0% и законът не дава решения за смесването на бензините и винаги при производството от суровия петрол по-голямата част са бензините. Естествено, че нефтеното лоби в България не иска това да се смесва. Това означава да намалиш продажбата на собствената си продукция с 5%. Вие казвате: „Подкрепяме закона”, но законът в този вид, ако не намери решение на биоетанола – няма смисъл. Няма смисъл! Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Групата на „Ред, законност и справедливост” ще подкрепи така предложения законопроект на първо четене, но бихме искали да обърнем внимание на уважаемите колеги на следните моменти. В момента в Европейския съюз, а и в света като цяло, тече дебат относно ползата от предлагането на биогорива и смесването им с конвенционалните горива, тъй като биогоривата от така нареченото „първо поколение” са с произход растения, които се използват за храни, а ползата върху ограничаването на въглеродните емисии е спорна. За обработката на тези земеделски земи се използват изкопаеми горива, а после за преработката на тези биогорива до превръщането в мазнини или пък спирт, до превръщането в биогорива също се използва електроенергия, която в по-голямата си част използва за тяхното производство също изкопаеми горива. Освен това ние смятаме, че ангажирането на голяма земеделска площ от порядъка на 3 млн. 700 хил. дка, доколкото си спомням, за изпълнение на това изискване от 5,75% смесване на конвенционалното с биогориво би ангажирала земеделска площ и това би довело до известно покачване на цените на селскостопанските продукти, които се произвеждат в България. То донякъде би било полезно за земеделските производители, но в друг аспект това не би ли довело до изсичане на гори, които да се превърнат в земеделски земи за производство на биогорива? Благодаря ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, във връзка с първия въпрос за биоетанола – отчетите показват и невъзможност за смесване на сега съществуващите бензин с биоетанол поради факта, че такава смес не отговаря на стандартите на бензин N 228. Затова е необходим преходен период за преминаване към производството на така наречения „базов бензин”, който трябва да произвеждат нашите рафинерии. Разчетите показват също, че при внос на такъв базов бензин и смесването му с биоетанол доста би се повишила цената за нашия потребител. Затова трябва да помислим в тази насока, за да можем да дадем този преходен период и да накараме рафинериите да произвеждат този базов бензин, за да можем да въведем смесването с биоетанол. Във връзка с втория въпрос, все пак изпълняваме Директива на Европейския съюз и широкомащабната инициатива на Европейския съюз за ограничаване климатичните промени, която Република България е приела, така че в тази насока мисля, че законът е правилен. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги, през миналото Народно събрание във връзка с унифицирането на законите на България със законите на Европейския съюз, беше приет Законът за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата, за да сме в унисон с Директива 30 от 2003 г. издадена от Европейската комисия. Тогава в залата имаше дебати. По-голямата част от народните представители и тогава не разбраха какво гласувахме, за какво въведохме тези законопроекти, но поне сега с няколко думи ще се опитам да кажа за какво всъщност тогава беше приет този закон и защо този закон остана само на хартия и беше един от мъртвородените закони. Една от целите на закона беше въвеждането и предлагането на пазара на конвенционални горива за транспортни нужди, съдържащи биогорива. Това като че ли беше една от основните цели, включително и производството и разпространението на биогоривата във връзка с изискванията на Директива 30. Във връзка с този закон в Министерския съвет беше приета една Национална дългосрочна програма за насърчаване потреблението на биогоривата в транспортния сектор от 2008 до 2020 г. По този начин в тази национална програма имаше определени национални индикативни цели и тези цели бяха 2% дял на биогоривата в потреблението на бензин и дизелови горива в транспорта още през 2008 г., което, колеги, не беше изпълнено и 5,5% – дял на биогоривата в потреблението на бензин и дизелови горива в транспорта през 2010 г. и 10% дял за 2020 г. Разбира се, и в предишното правителство и сега, тези изменения и допълнения ще бъдат подкрепени от Движението за права и свободи. Ще се опитаме да направим още някои предложения във връзка със спазването на изискванията за индикативните цели от Националната дългосрочна програма, която беше приета от предишното правителство. Факт е, че в настоящия момент този законопроект не заработи, поради няколко причини. Една от причините е, че за разлика от другите европейски държави България не можа да намери и да приложи насърчаващи пазарни стимули, така както има в някои европейски държави – прилагане на нулевата акцизна ставка за реалния процент биокомпонент във всяко едно смесено гориво, което се предлага на пазара. Сега ще приемем и този бюджет, без да въведем тази нулева ставка за биокомпонентите във всяка партида смесено гориво. Другата причина, поради която не заработи, това беше резкият отпор от страна на производителите и на вносителите, защото по закона лицата, които пускат на пазара течни горива от нефтен произход за нуждите на транспорта, бяха длъжни при освобождаването за потребление да прилагат горива за дизелови двигатели, смесени с биогорива в съответното процентно съотношение. Убеден съм, макар че с изменението и допълнението се дават още два месеца, за да могат вносителите и производителите да направят съответните технически съоръжения, за да могат да бъдат смесени биогоривата с конвенционалните горива, че ако това нещо не се направи, само след м. май 2010 г. ще отчетем тук, че пак сме приели изменения и допълнения, които не са влезли в сила, както и старият закон. Ако в този бюджет не приемем също така и нулевата ставка, тогава абсолютно не би трябвало да разчитаме, че този законопроект ще породи следващи действия, за да може да се започне да се използват биогоривата – тяхното производство и разпространение. Прави впечатление, колеги, едно сериозно безпокойство, че тези проблеми, които ги имаше, остават също така, въпреки тези изменения и допълнения. И още едно впечатление, което имаме. Не се съмняваме в това, че мнозинството никога няма да работи като лобисти, но след като прочетох мотивите у мен се породи съмнение, че поради причина, че „Лукойл” няма възможност да произвеждат базови бензини, ние изхвърляме от националните индикативни цели, които сме приели, смесването на биоетанола с базовия бензин. Недейте допуска да ви вкарат в съмнение, защото в политиката съмнението е реалност. Реалността, че „Лукойл” не може да произвежда и затова България не би трябвало да си изпълнява националните индикативни цели за смесване на бензините с биоетанол е неприемливо за нас. Затова, колеги, ще се опитаме между първо и второ четене да предложим изменения в § 24 – съответно смесването и на биоетанола, независимо от това, че колегата Николов каза, че едва ли не тези продукти ще бъдат много скъпи за използване от населението. Не съм убеден в това, колега, поради простата причина, че ако сметнем намаляването на емисиите и във връзка с чистотата на екологията, ще се установи и ще видите, че индикативните цели, които е приела България, би трябвало да бъдат спазени. Другото изменение и допълнение, което е направено в този законопроект във връзка с определянето на ясния субект, който ще направи контролът и санкциите, това е също така положително - Държавната агенция по метрология и технически надзор, но като че ли санкциите, които са предложени, са много ниски. В тази насока ние ще направим предложения между първо и второ четене. Уважаеми колеги, прави лошо впечатление, че някои колеги от „Атака” като че ли напуснаха демонстративно залата, дали не напуснаха и парламента, преди шест месеца ги нямаше изобщо в залата, но тези законопроекти, когато ги приемаме, ги приемаме с ясната цел, че влияем върху икономиката на държавата, и с ясната цел, че лобистките интереси би трябвало да останат много настрани, за да можем да въведем всички онези изисквания във връзка с Директива 30 на Европейската комисия. Те търпят, разбира се, и едно последващо развитие. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин Аталай, уважавам Ви като експерт, но не сте ме чули. Аз казах, че вносът на такъв базов бензин би представлявал, така да се каже, по-скъпа цена за потребителя, а не производството на този бензин. Не знам за какъв лобизъм говорите, при условие, че вашето правителство не си е свършило работата в тази насока. Сега ние се опитваме да коригираме точно това нещо. Трето, пакетът „ Климат - Енергетика” влезе в сила м. юни 2009 г. Там ясно е записана задължителната 10-процентна цел на енергията, възобновяване източници на всички видове транспорт. Това позволява приемане на цели, различни от тези в програмата, която е приета. Благодаря ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, ако продължавате да правите всичко онова, което е правило предишното правителство, нямаше да има нужда от вас. Благодаря.

Уважаеми колеги, едва ли има човек в тази зала, който да е против да има облекчение в данъчното облагане на биогоривата, включително биодизела и биоетанола. Обаче това не може да стане само с решение на Народното събрание. Има процедура по нотификация, която се изисква от европейското право, по съгласуване, за която е отговорно Министерството на финансите. Уважаемият бивш министър Орешарски, който не го виждам в залата, който е отговарял за тази задача, я е забатачил и няма решение по нея. Тя не става за една седмица, не става за 10 дни, не става за един месец. Така че въпросът не може да бъде решен веднага. Затова, господин Аталай, защото не е свършена работата от предишното управление по този въпрос. Иначе, че трябва да има данъчни облекчения, трябва, ама сега не могат да бъдат въведени по тази причина – че процедурата по нотификация не е приключила. Какво трябва да бъде направено в бъдеще? Новият министър на финансите в спешни срокове трябва да свърши тази работа, за да може да има данъчни облекчения, иначе те няма как да бъдат въведени. Това е цялата работа. Има си европейско право, има правила, които не можем да ги заобиколим. И друг въпрос. Колеги, съгласен съм с господин Николов. Той каза нещо, на което не обърнахме внимание. Извън екологичните стандарти и опазването на околната среда въвеждането на биогоривата има и друг смисъл: запасите от петрол започват да се изчерпват. Тоест логиката не е единствено в опазване на околната среда, което също трябва да отчетем при гласуването на този законопроект. Колкото до биоетанола, господин Аталай, в момента приложението на биоетанола в България е нула. Ако бяхте казали: „Ето, ние направихме това приложение 1%, колко ще го направите вие?”, би звучало сериозно и отговорно. Но като е нула, всичко, което си направил, оттук нататък ще бъде сериозен успех. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги, господин Димитров! Оставам с впечатлението, че разбирате от енергетика толкова, колкото и от икономика.

Благодаря за комплимента.

Имам чувството, че в България в последно време има много завършили висшисти, които не познават състудентите си. И Вие ще бъдете един от народните представители, които като че ли никога не са влизали в пленарната зала, за разлика от други, които за първи път влизат. Вие поне четири години прекарахте в тази зала. Дърпате ме за езика, да Ви кажа, че едва ли познавате и съпартийците си, за да дадете такава ясна оценка за какво става въпрос точно в този законопроект. Уважавам Вашето мнение, Вашето желание, възможностите, които имате, но не ги прилагайте поне от тази трибуна, практикувайте ги някъде на друго място. Благодаря. (Единични ръкопляскания от ДПС.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Димитров! Наистина потреблението на биоетанола е нула. Той трябва да намери цялостно решение. Първо, на биоетанола е сбъркан митническият код. Биоетанолът се предвижда в България да бъде денатуриран. Денатурирането смъква спиртния градус. Биоетанолът е тогава биоетанол, когато има 99,5% спиртен градус, а самото денатуриране смъква спиртния градус и става неприложим за страните, които го прилагат, като Германия, Швеция. При тях кодът е КН 22-07-1000, а при нас е 22-07-2000. За данъчните облекчения, биоетанолът беше със ставка 0 на 1000 литра, но с промените на новия закон ставката му отпадна. Тоест, вървим към влошаване на процеса, а не към решаване на проблема. Ако не изчистим това в двата законопроекта между първо и второ четене, няма да постигнем индикативните цели, които си е поставила страната за използване на биогоривата. Благодаря ви.

Уважаеми колеги, трябва да се търси приложение на биоетанола. Това, което стана ясно в залата, е, че до момента нищо не е направено, има само един нерешен проблем. И този законопроект не решава проблема. Аз очаквам много скоро от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма да предложат на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм решение на този много, много важен въпрос. Пак повтарям: трябва да има данъчни облекчения, но със знанието и разрешението на Европейската комисия. Напомням, колеги, минималните нива на акцизното облагане са част от европейското право. Трябва да изпълним своите задължения там, за да получим резултати. Има конкретно поети ангажименти за използване на биодизел и ние като контролиращ орган ще гледаме те да се изпълнят. Затова гласуваме тези промени и се надявам догодина по това време да отчетем постигнати резултати и това да е голямата разлика с досегашната практика. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Моля на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да допуснем в залата: госпожа Валентина Маринова – главен секретар на Изпълнителната агенция по горите, госпожа Милена Трифонова – директор на дирекция в същата агенция, госпожа Росица Станева – главен експерт в Комисията по земеделието и горите.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Представям: „Доклад на Комисията по земеделието и горите относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 954-01-21, внесен от Емил Делчев Димитров, Атанас Станкев Камбитов и Димитър Иванов Аврамов, приет на първо гласуване на 1 октомври 2009 г.” „Закон за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на законопроекта.

По § 1 има постъпило предложение от народния представител Юнал Тасим § 1 да отпадне, което комисията не подкрепя.

Комисията подкрепя внесеното предложение от народния представител Емил Димитров. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 4 ал. 2 се изменя така: “(2) При осъществяване на държавната политика в ловното стопанство Изпълнителната агенция по горите се подпомага от ловните сдружения по чл. 30, ал. 1.” Имате думата за участие в дебата. Заповядайте.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Мисля, че още с първите параграфи на така предложения законопроект върви цялата философия на закона. Неговата основна, главна, зловеща цел е разбиването на Националното ловно-рибарско сдружение. (Весело оживление в ГЕРБ.) Факт е, че се обсъжда зад гърба на Националното ловно сдружение, без ръководството му да бъде поканено на първото разглеждане на законопроекта, а впоследствие и на второто. Впрочем на второто от немай-къде - заради това, че шефът на Националното сдружение поиска среща с нашата председателка - тя го покани. Но той от принципни съображения не присъства на обсъждането на второ четене на законопроекта в комисията. Причината - Националното сдружение на ловците и риболовците очакваше, че на законопроекта просто няма да му бъде даден ход. Факт е и още в началото искам да заявя, че върви подписка – скоро ще бъдат събрани 100 хил. подписа. Това обаче вас не ви смущава. Аз виждам, че смело вървите напред. Но нали сме демократи или искаме да решаваме въпросите си по друг начин? Зад малкото недоволни сдружения от приетите промени в предишното Народно събрание вносителите, преследвайки лични, лобистки интереси, целят премахването на законовия статут на единната национална организация и задължителния характер на членството в нея. Недоволните сдружения са 11 от общо 150. Членската им маса в оптимистичния вариант едва ли надхвърля 5 хил. човека. Какво значение имат обаче за вносителите останалите 115 хиляди? Важното е, че недоволните в момента им обслужват интересите. Още повече, от недоволните сдружения отново роптаят срещу приетата от предишното Народно събрание норма на всяко сдружение да има 22 хил. хектара ловна площ. Колегата Юнал Тасим между първо и второ гласуване предложи тази норма да се намали на 20 хил. хектара. С това почти на 100 процента би се решил въпросът на недоволните сдружения, но явно вносителите имат други интереси. Тях не ги притеснява факта, че това, което се предлага, е отречена в редица европейски страни практика, като Австрия, Франция, Германия, Финландия, Румъния, Русия, Сърбия, Гърция и много други. Тези практики са отречени, защото са опасни, защото поощряват частни, кооперативни и местни интереси в противовес на националните. Зад понятието „монопол” вносителите прокарват идеята за свободните сдружения. Българският ловец членува в ловно сдружение, което по силата на закона е самостоятелно юридическо лице. Националната организация на ловците и риболовците не е сдружение на физически лица, а сдружение на юридически лица, което означава, че е федерация, в която членуват 150 самостоятелни ловно-рибарски организации. Практика, която е валидна за цяла Европа. В близкото минало беше прокаран подобен закон. Резултатите са ясни на всички – пълен разгром в ловностопанската дейност на сдруженията, занижен контрол, бракониерство и хиляди други зулуми. В 40-то Народно събрание приехме един модерен европейски закон и възстановихме традицията – традиция повече от 110 години! Сега отново ни връщат назад при доказано по-лош вариант на закона. Факт е, че държавата се лишава от възможността чрез единна ловна организация да гарантира единна политика, единен подход при прилагането на закона, правилата и принципите на ловно-стопанската дейност. Вносителите искат свободните сдружения, защото само такива могат да обслужват местните феодали. Обяснявам – около ловното поле, което, по приетия закон в 40-то Народно събрание, имаше възможност да бъде играно на търг и спечелен от местния феодал, се сформират ловни дружини – буферна зона около съответното ловно поле, на което не е трудно да се досетим кой ще му дърпа конците. Реалната ловна площ на въпросния велможа се увеличава, и то значително. РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Времето!

Нашите вносители задкулисно обмислят алтернативно национално сдружение. Това, което доскоро смятахме за слухове, постепенно започва да придобива ясни очертания.

Когато обсъждахме законопроекта на второ четене, господин Димитров подхвърли репликата „Не се притеснявайте за Националното сдружение, за меките им фотьойли”.

Защо ми ограничавате времето? (Смях от ГЕРБ.) Имам да кажа още две изречения, ако е възможно. Може ли?

Казвам само две думички. Алтернативно национално сдружение – да се разруши, да се вземат включително фотьойлите на „Витошка” и ловното поле на Студен кладенец; това в края на краищата са и другите мотиви, които са скрити в този законопроект. Накрая от името на Коалиция за България декларирам, че няма да подкрепим текстовете на законопроекта.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Атанасов, стана един много сериозен дебат на първо четене и в Комисията по земеделието и горите, и в пленарната зала. Тогава подробно дебатирахме защо е необходимо да бъде премахнато това монополно положение. Аз смятах, че този дебат днес няма да върви в залата и не мисля, че има някой, който да не е разбрал какво се предлага като алтернатива. В никакъв случай не се предлага алтернативно национално сдружение. Принципът, колеги, е: един ловец членува в една ловна дружинка, една ловна дружинка членува в едно национално сдружение. По-нататък, като стигнем до съответния текст, ще видите как и на какъв принцип се формират националните. Господин Атанасов, имахме 21 дни между първо второ четене – удължен срок, максимално допустим по нашия правилник, в който да се правят предложения. Тогава можеше да представяте и подписки, и предложения, и допълнителни изслушвания – нещо, което до този момент не сте направили. Ще Ви помоля да се въздържате от квалификации, като „лобистки интереси”, „лобистки закон”, защото няма такива, от квалификация „зловеща”. Аз не знаех, че имате такива способности, може би на гадател – че ще се случи нещо. Хелоуин мина, макар и да не е български празник. Не използвайте тази дума „зловеща” – звучи зловещо от Вашата уста. А зулумите и бракониерствата, уважаеми колеги, се правят сега – при действащия абсолютен монопол на Националното сдружение. Миналата седмица бяхме свидетели как най-после един кмет беше уличен в такова бракониерство. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Фидосова! Да, на основата на този монопол вие изградихте цялата философия на предложените промени, а такъв няма. И както да ви го обяснявам, това няма да промени ситуацията. Вие ще си гласувате закона, а по въпросите затова дали има лобизъм – това рано или късно ще стане ясно. Лошото е, че ще бъде късно. И това е големият въпрос. Аз, честно казано, наистина не разбирам защо така упорито тръгнахте да прокарвате този закон, защото съм убеден, че и вътрешно голямата част от вас се съмняват в това, което става, но факт е, че вървите напред. Лошото е, че ще се случат неща, които никой в тази зала не иска да се случват и никой в страната не иска да се случват. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Все си мислех, че когато дебатираме по този закон, ще дебатираме принципи, а не дребнотемие. Започнахме да се занимаваме с някакви меки фотьойли и не Ви прави чест, господине, защото в комисията – вижте стенограмата, Вие започнахте темата с меките фотьойли, като започнахте да обяснявате как ще правим алтернативни сдружения, които после щели да станат по-големи, и после щели да вземат имущество, и после щели да седнат в меките фотьойли, цитирам Ви Вас. И тогава Ви казах, че стигнахме до Вашата болка - до меките фотьойли на „Витошка”. Но съжалявам, че дебатът отива в тази плоскост. Дебатът трябва да се води върху принципи, върху основния принцип в Конституцията – правото на свободно сдружаване на гражданите, който принцип вие нарушихте в предишното Народно събрание. Бяхте предупредени от Консултативния съвет, че нарушавате Конституцията и въпреки това я нарушихте. Сега ние връщаме закона в съответствие с Конституцията. И всякакви останали алабалистики за корпоративни интереси, затова какво е щяло да се прави, какви буфери щели да се правят покрай стопанствата, тези буфери нали ще трябва да се правят от живи хора... А тези хора не са слабоумни! Това, което направихте с предишния закон, е, че игнорирахте правата точно на тези хора. И не говорете за традиции, защото, пак повтарям, ловното движение е възникнало на база на ловна дружина – хора от едно селище или от един район, които са се сдружили, за да ловуват заедно. Чак тогава са възникнали сдруженията, чак тогава възниква национално или каквото и да е друго сдружение. Това са традициите. А вие задраскахте традициите и заличихте дружината. Сега с този закон връщаме ловната дружина. Вие заличихте ловната дружина от Ловния закон с предишния закон, което позволи на меките фотьойли от „Витошка” и на малко по-твърдичките по места да нареждат на българския ловец кой, дори поименно, къде да ловува. Това направихте – освен Конституцията нарушихте всякакви принципи и традиции. Сега ние връщаме Конституцията, връщаме принципите и традициите! Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, колеги, уважаеми господин Димитров! То не може и друго да се очаква от Вас, освен тези твърдения, които направихте тук в залата.

Те обаче са истина!

Не лежат на истината, не е това, което вие говорите - че ние сме унищожили дружината, че съществува монопол, че едва ли не Националното сдружение казва кой къде да ловува. Просто не е истина. Фактите са си факти. Ясно е колко са недоволните. Вие просто взехте страната на по-малката част, далеч по-малката част на ловците и скривайки се зад тях прокарвате тези промени в закона, което е вредно, отново го казвам. Лошо е, зле е, не е европейска практика. (Шум и реплики в залата.) Да, зловещо е. За съжаление обаче това впоследствие ще го разберете. Благодаря.

Не знам дали здравният министър не беше прав, че епидемията се разраства много бързо. Първите симптоми ги усещам… (Оживление.) А това дали са малцинство или мнозинство, това ще се види, след като се гласува законът. Кой колко е, кой защо е, пак повтарям, че тук говорим за принципи. И неслучайно колежката Фидосова ви каза – максимално удължихме срока между първо и второ четене, от което нямаше нужда, но го удължихме максимално, защото ни обещахте 100 хиляди подписа. Ако искате да го удължим с още една година, резултатът пак ще е същият. Редовият ловец не вярва на вашата номенклатура, която седи на „Витошка” и със зъби и нокти защитава статуквото. Да не ви говоря за магазина, затова че разбиха фирмата „Сокол”, не искам да влизам в детайли. В момента там, където се продаваше ловно оръжие - в сградата на Ловно-рибарския съюз на „Витошка”, се продават гащи! Ако това е модерно управление на ловното стопанство, благодаря от него! (Оживление.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Нямах намерение да се намесвам в този спор, защото основните неща ги казахме, но съм изкушен от това, което каза госпожа Фидосова. Разбрах, че и тя е ловец. И тъй като явно са нужни нови и други аргументи в полза на това, или по-скоро в отричане на това, което Вие предлагате, уважаема госпожо Фидосова, ловът е право. То е право, но пък в Конституцията има чл. 15, който задължава държавата да опази биологичното разнообразие и природата в България. Това право не е само и единствено, а след правото следва и задължение, тоест държавата се задължава и да опазва тази природа. Затова държавата делегира права на неправителствения сектор, както ние сме го кръстили в сега действащия закон - Национално сдружение на ловците и рибарите в България. Това е право и в това право има едно ограничение. Колегата Емил Димитров каза, че Консултативният съвет към предишния председател на Народното събрание е дал отрицателно становище по законопроекта, който ние сме предложили в предишния мандат. Това е вярно, уважаеми господин Димитров, но е вярно и това, че както колегата Пирински имаше съвет към него, всеки народен представител и тогава, и сега, има право да има юристи или каквито и да са консултанти, които могат да му дават някакъв акъл, някакъв съвет, но той няма някакво задължително право над нас. Така че недейте да представяте Консултативния съвет към председателя на Народното събрание като конституционен съд. Няма такова нещо. Няма как да се уповавате на едно мнение, но имаше едни други мнения, които пък ние се опитахме да ги изразим в закон, който предложихме в предишния мандат. Това не е аргумент и няма как да приемем този аргумент. Истината е простичка – в България 90-95% от ловците искат едно национално сдружение в България. Има 4-5 или 6%, още ако трябва да го увеличим и да стигнем до 7%, но тези проценти няма да се стигнат никога (поне в този вид, ако не се промени законът) от онези, които не са съгласни да има едно национално сдружение и които използват високопарни думи като „демокрация”. Говорих по тази тема предишния път, няма сега да се повтарям. Никой не казва, че примерно в Германия няма демокрация, или пък във Франция няма демокрация, където има един Национален съюз, и не за друго, а защото трябва да има и единна практика за ловуване в България. Тоест ако днес казваме, че няма да се ловува по свине-майки, този въпрос е много актуален, но който не е ловец, може би няма да ме разбере, тази практика се възпроизвежда навсякъде в страната, а тези малки сдружения или две дружинки, обединени в едно сдружение, имат своя етика на ловуване. Няма как да отречете това нещо. Хубавото е, че в закона по-нататък ще разглеждаме други текстове, където възстановявате едни правни норми, при които залитането беше опасно. Пример – ако един ловец, хванат в бракониерство, биваше изключен от правото да членува в Националния ловно-рибарски съюз, оттам следваше и отнемането на правото му да носи оръжие и т.н. Хубавото е, че ще възстановите това право, но не знаех, че Съюзът на ловците и рибарите в България е повод да се бракониерства. Това го разбрах от госпожа Фидосова и съм изумен. Твърдите, че, ако има много сдружения без единно представяне пред света и в България, бракониерите ще изчезнат. Ако това е така, и аз ще гласувам, но не съм сигурен.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Тасим! Аз благодаря, че започнахте Вашето изказване с Конституцията. Да, вярно е, че Конституцията говори за права на гражданите и на среща говори и за задължения, в същото време говори и за отговорности. Конституцията казва, че българските граждани имат право на свободно сдружаване, и казва още нещо много важно – законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия, като предотвратява злоупотребата с монополизъм. Тук говорим именно за такава злоупотреба с монополизъм. Няма нищо лошо да се премахне този монопол и аз не разбирам защо толкова настойчиво се противопоставяте на това нещо. Къде са тези ловци, за които говореше преди Вас и господин Атанасов, които не подкрепят философията на промяната, която в момента гласуваме?! Няма нещо, което да е притеснително нито от правна гледна точка, нито от гледна точка на ловците. Да, аз също съм ловец и като такъв излязох тук, на тази трибуна, и изразих моето становище. Колеги, смятам, че трябва да се обединим и да подкрепим тези текстове, които предвиждат премахване на този монопол. Благодаря.

Уважаеми колеги, вие правите едно преброяване, което се получи след като законът за този монопол влезе в сила. Недейте да обяснявате как 95% от българските ловци много искали монополната организация! Аз ще ви кажа, че над 60% от тях реват от нея много силно. В момента им искат по 30% от таксата, тоест по 15 лв. от всеки ловец, някъде около 4 млн. лв., за да им докарат после проскубани патета и яребички за разселване. Съжалявам, че пак влизаме в дребнотемието. Не можете да говорите за ловната етика на хора, които не познавате лично. Не е добре това. Пак ще ви припомня случая, който ви казах предишния път – в Търново председателят на монополното сдружение или член на Националния съвет на Националната организация беше хванат да бракониерства - поне да беше в района на неговото си сдружение, в района на съседното сдружение в неразрешено време, с неразрешени средства. Ако това е начинът да опазвате дивеча от бракониерство, не е този начинът. Има държава, която трябва да го опазва, а когато дружината е самостоятелно звено, тя ще го опазва по-добре и от държавата, защото ще пази собствения си двор. Затова върнахме дружините – всеки да си знае двора и да си го пази. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Ние започнахме обсъждането на закона и още непрочели първия параграф колегите от Комисията по земеделието и горите казаха това, което говориха през цялото време. Но аз искам да ви върна към смисъла на параграфа, защото изказването ми се гради върху него - при осъществяване на държавната политика в ловното стопанство Изпълнителната агенция по горите се подпомага от ловните сдружения. Разбирате ли, с вашите тези вие искате да внушите, че досега действащото сдружение отговаря за тази политика и фактически стои над Министерството на земеделието и храните, респективно Държавната агенция по горите. Още невлязъл законът, в някои райони действа, но вие не обърнахте внимание. Господин Атанасов, ние сме от един избирателен район, но явно не го посещавате често, защото миналата година се случи първият ефект от действието на този закон, който ще бъде приет – вкарване на конкурентна среда при опазване на дивеча. Защото да си ловец е повече задължение и разходи на време и финанси, отколкото други придобивки. Гръбнакът на този закон е това, което казаха и колегите – един ловец, една дружинка, едно сдружение. Кметът на гр. Созопол членува в дружинката в с. Равадиново. Беше хванат в ловния район на община Приморско с шест човека. Тоест при тази конкурентна среда информацията и конкуренцията за защита на дивеча действа, защото довчера такива сигнали нямаше, а всички знаеха това. Затова ви казвам – гледайте реалния живот и не се опитвайте да внушите, че едно скъпо платено хоби може да се монополизира. Искам да ви кажа, че като хоби тук минаха два списъка за фен клубове на „Левски” и ЦСКА. С моя „Черноморец” дали мога да направя трети фен клуб?

Уважаеми колеги! Госпожо Фидосова, аз Ви уважавам като юрист и правните Ви аргументи са много тежки, но когато говорите за лова, някак си бягате от обосновка, защото казвате, че имало задължително членство в Националния съюз на ловците и рибарите. Не е вярно! Първо, ловецът отива в дружинка, няколко дружинки се обединяват в сдружение. Сдружението е юридическо лице. Задължително е това юридическо лица вече да членува в Националния съюз на ловците и рибарите в България. Това трябва да се знае. Това Ваше внушение не се разбира от много хора и те смятат, че има задължително членство в Националния съюз на ловците и рибарите в България. Не е вярно. Вярното е, че Националният съюз на ловците и рибарите се състои от 150 или 154 юридически лица. Колко са, не мога да ви кажа. Сега пък още по-малко ще може да се каже, защото две дружинки ще могат да направят едно сдружение и така те могат да станат хиляда. Колегата Емил Димитров говори за етика – пак много сериозно понятие, но каза нещо много съществено. Даде пример за бракониерство с човек, който бил член на Съюза на ловците и рибарите в България. Той бракониерствал не в неговото сдружение, а в друго. Така го казахте преди няколко минути. Ако човек бракониерства в неговото сдружение и ако това е Вашето разбиране… (Реплики в ГЕРБ: „Е-е-е, хайде стига!”) Можем да „върнем лентата” и да проверите. Аз не вярвам, че мислите така, господин Димитров. Аз твърдя обратното – че не мислите така, макар че го казахте. Няма как да има връзка между бракониерството и Националния съюз на ловците и рибарите в България. Пак казвам, ако Вие твърдите, че има сдружения, които ще имат отношения с Изпълнителната агенция по горите и с това бракониерството в България ще изчезне, аз веднага ще гласувам с двете ръце. Ако мога, ща помогна и на колегите, които не са в залата, за да гласуваме за Вашето предложение – но ако това го гарантирате. Не го гарантирате, уважаеми колеги! Господин Гюзелев, така и не разбрах какъв беше този дебат с Пенко Атанасов. Затова ако към мен имате някакви въпроси, няма как да Ви отговоря. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, колеги народни представители! Намираме се в процедурата на разглеждане на второ четене на един закон. Всичко, което се случва досега в тази зала по § 1, показва, че все едно сме на първо четене. Затова обръщам внимание – прекратявайте дебат, когато хората се отклоняват от разисквания параграф. В момента § 1, който разглеждаме, е свързан с чл. 4 и организацията на ловното стопанство, на ловните полета. Кажете ми всички тези дебати, които водехме тук, какво общо имат с този параграф?! Всичко е сведено към параграфи 7 и 8, които са след малко. Аз там имам свои мнения и ще ги изразя. Но нека да спазваме правилата за водене на дебатите и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Вашият съпартиец ги започна.

По § 2 на вносителя има постъпили две предложения и предложение на комисията. Предложението на господин Емил Димитров се подкрепя от комисията. Предложението на народния представител Юнал Тасим не се подкрепя. То е § 2 да отпадне.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2 и предлага следната редакция на този параграф: „§ 2. В чл. 7 се правят следните изменения: 1. В ал. 5, т. 1 думите „сдружения по чл. 30” се заменят с „дружини по чл. 29”. 2. В ал. 6 изречение второ се заличава. 3. В ал. 7 думите „и Управителния съвет на Националното ловно сдружение” се заличават.”

По § 3 има постъпили две предложения – на господин Емил Димитров, което се подкрепя от комисията, и на господин Юнал Тасим, който в хода на заседанието оттегли предложението си.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, аз не знаех какво предложение ще направи колегата Емил Димитров. Всъщност неговото предложение е възстановяване на старата норма или възстановяване на сега действащия закон, само че изписано наново. Не знаех, че това ще се случи, макар че беше обявено официално от него. Това му прави чест. В хода на разискванията аз предложих да отпадне моето предложение, което всъщност означава възстановяване на старата норма на закона. Затова поздравявам господин Димитров! Честно и почтено е да кажем, че ловът е право, но все пак има някакви ограничения.

По-скоро, правила.

Да кажем – правила.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В чл. 22, ал. 2, изречение първо се изменя така: „Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите въз основа на изискуема норма за ловна площ от 70 хектара за един ловец ежегодно определя максималния брой на ловците в ловните сдружения по чл. 30, както и сдруженията, които могат да организират курсове за подготовка на кандидати за придобиване право на лов и броя на свободните места в тях.”

По § 4 има постъпило предложение на народния представител Емил Димитров, което се подкрепя от комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. В чл. 23 ал. 2 се изменя така: „(2) Билетът за лов и разрешителното за лов се издават по образци, утвърдени от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите.”

По § 5 има постъпило предложение от народния представител Емил Димитров, което комисията подкрепя, и предложение на народния представител Юнал Тасим, което беше оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. В чл. 23а, ал. 2, думите „председателя на Националното ловно сдружение” се заличават.”

По § 6 има постъпило предложение на народния представител Емил Димитров, което комисията подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6: „§ 6. Създава се нов чл. 29: „Чл. 29. (1) Български граждани, придобили право на лов, се обединяват в ловна дружина с оглед на общността на техните интереси за стопанисване и опазване на дивеча в един ловностопански район. (2) За сформирането на ловна дружина са необходими най-малко 20 ловци. В един ловностопански район по чл. 7, ал. 5, т. 1 се сформира само една ловна дружина. (3) Един ловец може да членува само в една ловна дружина.”

По § 7 има предложение на народния представител Емил Димитров, което комисията подкрепя, и предложение на народния представител Юнал Тасим, което комисията не подкрепя. Предложението на народния представител Юнал Тасим гласи: „В § 7, чл. 30, ал. 1, се добавя ново изречение: „Районът на дейност на ловно сдружение включва съседни ловностопански райони с обща площ не по-малка от 20 хил. хектара и обхваща територията на една или повече общини.” Комисията не подкрепя предложението.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Сега действащият член от закона гласи, че ловно сдружение включва съседни ловностопански райони на площ не по-малка от 22 хил. хектара. Защо сме предложили тази норма в сега действащия закон? Опитахме се да възстановим на практика реалните граници на сдруженията от 110 години насам. Никаква друга идея не сме имали, когато сме обявили минимална площ за едно ловно сдружение. След приемането на закона в България имаше две точки, където имаше напрежение по отношение на минималните хектари, които трябва да има едно ловно сдружение. Това мое предложение – намаляването от 22 хил. хектара на 20 хил. хектара, решава всички спорни въпроси по отношение на границите на ловните сдружения в България. Остана само едно спорно ловно сдружение в Пловдивско и с тези 20 хил. хектара на практика възстановяваме ловните граници от преди 100-110 години. Така че не виждам логиката да отхвърлите това предложение. Защото тогава отваряте широко възможността две дружинки някъде в България да направят сдружение. И сега не можете да кажете колко сдружения може да има в България. Всъщност с кое сдружение държавата ще комуникира за въвеждане на някакви практики в лова или някакви ограничения по отношение на лова? Това е огромен проблем. Държавата трябва да има взаимодействие с 1000 ловни сдружения в България. Теоретично това е възможно, даже и с повече. Няма как това да се случи – или да въведем един ред, който е работил през годините, и то добре е работил, или да се приеме вашето предложение. Но мисля, че тези цифри, 20 хил. хектара, не са подхвърлени случайно, гледайки тавана, казвам ви, ние сме нанасяли на картата на България какво ще се случи при 20, 25, 30 хил. хектара. Така че, колеги, имате възможност да си промените мнението и това ще е крачка в правилна посока.

Колега, както цифрата 22 хил. хектара, така и цифрата 20 хил. хектара не почива на никаква здрава основа. И ако ми кажете, че преди 110 години всички райони са били по 22 хил. хектара, няма да Ви повярвам. Основният принцип, залегнал в ловния закон, е, че дивечът се стопанисва на популационен принцип. Няма такава популация, която да е ограничена върху точно 20 хил. хектара. Вие бъркате свободното сдружаване на ловци с популационния принцип. И в комисията го коментирахме и Ви казах: популацията на елена в Североизточна България започва от Дуранкулак, стига до Шуменското плато и на запад до Велико Търново. Това е почти четвърт от територията на България. И не се вмества нито в 3, нито в 20 хил. хектара, нито в 22 хил. хектара. Не се припокрива с популацията на дива свиня, не се припокрива с популацията на заека. Така че такива норми, които са измислени и ще повторя защо бяха измислени – за да може да се разформироват насилствено непослушни сдружения и да отидат при послушните на централното ръководство. Затова беше гласувано и затова ние премахваме тази норма. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колега Димитров, границите на ловните сдружения не са били еднократен акт на държавата преди 110 години. Тези граници са се обособили във времето. Това е факт. Факт е, че в 1999 г. Иван Костов искаше да смени ръководството на Съюза на ловците и рибарите. Не успя и след това стигна до другия извод, който винаги успява да наложи – като не може да управлява нещо, то трябва да се раздроби и да не остане нищо здраво в това, което се е случвало през толкова много години. Това беше водещото, когато се променяше законът в 1999 г. Ние просто се опитахме да възстановим една история в ловното дело. Аз съм съгласен с Вас, че сдружаването на ловци трябва да стане на популационен принцип. И неслучайно, за да се спази този наистина най-важен принцип, ловците се сдружават в едно национално сдружение, защото националното сдружение може да въведе единни правила за дивеча. Сега едно сдружение ще има едни правила, друго сдружение ще има други правила. Точно на този популационен принцип вероятността да се влоши практиката е много по-голяма, отколкото когато има единна практика в лова. Аз знам, че ме разбирате, но не знам защо бягате от отговора на този въпрос. И тези 20 хил. хектара, пак казвам, не са измислица. Тези цифри са наложени от 110-годишната история на ловното дело в България и никой нямаше идеята да администрира с някакви граници. Сега какво правите? По-нататък ще стане ясно в текстовете – сега директорът на Изпълнителната агенция по горите може с негов акт да определи граници. А сега действащият текст казва, че това може да стане след консултации със самите ловци. Виждате огромната разлика. Но ние ще стигнем дотам и ще се наложи да взема пак отношение.

Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Въпреки че темата за сдруженията и тази за Националното сдружение са взаимно свързани аз няма да се спирам сега на темата за Националното сдружение, тъй като систематичното й място не е тук. В крайна сметка да не забравяме, че дивечът е изключителна държавна собственост и предоставя на различните сдружения права на държавата за грижи, за стопанисване, както и за ловуване. От тази гледна точка въпросът е: как държавата, респективно чрез агенцията, ще организира по-нататък това предоставяне на правата? Мен ме притеснява нещо друго в този текст. Премахвайки ограничението откъм минимална площ 22 хил. хектара и, не слагайки никакви други лимити, се създава възможност да се правят много малки такива сдружения, които да комуникират с агенцията с едни и същи права и задължения, както и големите такива сдружения. По силата на този закон – не говоря за изменението на Закона за лова и опазване на дивеча, както и по силата на договорите, които се сключват със стопанствата, има вменени изисквания, които не могат да бъдат заобиколени, а те са – най-общо да кажем, каква администрация, да притежава едно сдружение; какви дейности да извършва и всичко това става с пари. Обикновено тези пари са от членския внос на сдружените ловци в тях. Хайде сега да си представим, когато едно сдружение има две дружинки по 20-40-50 души ловци със среден членски внос 50-60 лв. ли беше за година, а няма ограничения да бъде и по-малко, как ще извършват тези дейности?! Трудно е да се представи това. Тук вече идва онази част от разсъжденията, които са свързани с, извинете ме за израза, който не е български – „мутризацията” на тази дейност. Това, според мен, трябва да се прецизира. Без съмнение, вие имате нагласата да го приемете така, но близката практика на приложението на този закон ще докаже, че тези няколко изречения, които споделих с вас имат своето основание. Благодаря.

Господин Захариев, досега имах впечатление от Вас, а и продължавам да го имам, че сте даже прекалено възпитан човек. Миналия път се възпротивих против квалификацията за българските ловци, че са бълхи. Сега съм категорично против да наричате българските ловци – мутри. Тук, този закон касае изключително и само правата на обикновения ловец. Повтарям го пак. Относно това дали могат да се самоиздържат – да, като не могат много бързо ще се обединят в по-големи сдружения. Ето го естествения начин да се създадат по-окрупнени сдружения, а някои може и да могат. Някъде има бекас, където могат да си поканят ловци на лов срещу заплащане и дружинката, и сдружението да се издържат от това нещо. Какво лошо има в това? Дали те ще си експлоатират своя дивеч, дали те ще го отстрелват или ще поканят някои – пак няма нищо лошо или поне аз не виждам. Така че, ако могат да го правят и, ако искат – най-важното, това си е тяхно право – ще го правят, ако не, ще се сдружават в по-големи дружини и по този начин ще си покриват финансите, които им трябват, за да имат изискуемия минимум.

Благодаря, госпожо председател. Господин Димитров, категорично се противопоставям на това да изопачавате моите думи, но аз по никакъв начин не съм намекнал дори, че българските ловци са мутри. Казах, че има опасност приложението на този закон да доведе до мутризация на лова в България и това става с хора с много пари, които лесно купуват правата на същите тези малко хора, каквито процеси се забелязват като наченки сега. Колкото до втората част на репликата Ви – тя всъщност е пълно съгласие с това, което казах аз. Вие искате да правите експерименти от типа „проба – грешка”, само че действията, параметрите на този закон и тези територии, които са установени, датират далеч преди тези 120 години, за които говорим, защото началото на новата българска държава е тогава и затова този закон е от тогава. Това са практики, установени в света много далеч, стотици хиляди години преди това. Дайте да не се правим на много големи мислители, теоретици и да измисляме нещо, което практиката го е доказала. Не сме по-големи от практиката!

Уважаема госпожо председател, почитаеми народни представители! Не бих искал да взема отношение, но няма да спя спокойно довечера, ако не взема отношение. Колеги от различни парламентарни групи, ако някой мисли, че само ловците могат да разбират и знаят как трябва да изглежда организацията за ловуването, страшно се лъже. Предложението на моя колега Юнал Тасим какво цели? Като се погледне - двадесет хиляди хектара! Не ограничава ли? По време на първото четене също го казах, казах го и в предишния парламент. Ако някой ми обясни, че с такива изисквания няма да се ограничават българските граждани да станат ловци и да станат членове на дружинки, да си сложи ръката от лявата страна и да бъде честен пред избирателите и да видим тогава няма ли да си задава въпроса: как става така, че в планинските населени места имат възможност да ловуват хора, които идват от градовете, отстрелват дивеча като подборен лов в събота и неделя, а местният човек, който е в Стара планина или в Родопите, или към западната граница, който наистина се грижи за дивеча, той живее в планинския регион, но не може да стане ловец. И да стане ловец, той не може да стане член на дружинката, защото с тези изисквания се ограничава правото на българските граждани да се сдружават. Това е истината. Аз по-късно ще взема отношение, когато стигнем до Националното сдружение, тъй като се изприказваха неща, които са неистини за Националното сдружение, но като стигнем дотам. Без никакво притеснение ще подкрепя текста, който е внесен от господин Емил Димитров. Той е в интерес на всички български граждани. Всеки, който се противопостави на тези искания на господин Емил Димитров специално по този параграф, защитава статуквото на Българския ловно-рибарски съюз. А Българският ловно-рибарски съюз няма правото да си присвоява, че те могат да бъдат единствените представители на ловците и риболовците.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги, многоуважаеми господин Осман! Вие за пет години, откакто тази материя върви в тази зала, успяхте да прочетете поне един член и то един член, отхвърлен от мнозинството. Прави Ви чест! Браво! Ако бяхте прочели още няколко реда, може би щяхте да си промените мнението. Много е ценно аз да застана сега и да развивам теории за нанотехнологиите. При все че съм инженер, твърдя, че не разбирам. Вие сте толкова далеч от това, което искате да кажете. За какво ограничение става въпрос, колега Осман? Тук става въпрос за следното. Примерно област, която Вие разбирате, аз не разбирам, но все пак Ви казвам: за да има една община, трябва да има поне две селищни образувания. Това ограничение ли е? Поне тази материя я разбирате. Това казваме ние. Тези 20 хил. ха са се наложили исторически, те не са били с акт на българския парламент, не са били с акт на държавата, а те във времето са се наложили като естествена граница на сдруженията. Ние, казвайки 20 хиляди, всъщност възстановяваме сдруженията в реални граници, макар че и това понятие се изтърка от управлението на Иван Костов. Така че нищо ново не казваме, никакви задължения и т.н. В Националния съюз на ловците и рибарите няма задължението всички ловци да членуват. Там членуват юридически лица, наречени сдружения, ако мога да Ви обясня.

Господин Юнал Тасим, аз избягвах да взема отношение, но с Вашето поведение наистина им показваме един пример за парламент. Не само един член, това, че защитавате частни интереси, лобистки с действащия закон, ДПС не споделя това. ДПС реши по съвест да се гласува, но избирателите в Кърджалийско мислят по друг начин, различен от вас. Защото, когато отидете в Крумовград, там трима-четирима сте завладели няколко организации, контролирате дружинки, извинявайте, контролирате няколко дружинки и тези, които желаят да станат ловци и да се грижат за дивеча, те не могат да станат. И в Мановица, и в Крумовград, и в Безводно. Това е истината. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Аз нямам никакъв интерес, но Вие ме предизвикахте. Ще Ви кажа и друго. Аз като юрист Ви казвам, че този проблем е повече юридически, отколкото ловен. Това Вие не можете да го разграничите, но трябва да отидете в първи курс в университета, за да Ви обяснят студентите. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Комисията не подкрепя предложението на народния представител Юнал Тасим.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7: „§ 7. Член 30 се изменя така: „Чл. 30. (1) Лицата по чл. 29, обединени в ловни дружини, учредяват ловно сдружение на територията на едно или повече от едно съседно държавно горско стопанство и/или държавно ловно стопанство с цел осъществяване на дейности, свързани с възпроизводство, стопанисване, опазване и ползване на дивеча. (2) Ловното сдружение ръководи и организира дейността на дружините по възпроизводството, стопанисването, опазването и ползването на дивеча върху предоставените им ловностопански райони. Сдружението защитава интересите на ловците, сдружени при условията и по реда на чл. 29, пред съответните държавни и общински органи. (3) Ловните сдружения регистрират ловните дружини в държавните горски стопанства, съответно държавните ловни стопанства. (4) За извършване на регистрацията по ал. 3 ловното сдружение представя: 1. списъци на ловните дружини, съдържащи наименование на дружината, площ на ловностопанския район, имената и единния граждански номер на ловците, членуващи в тях; 2. протоколи от общите събрания на дружините, съдържащи решение за избор на председател и ръководство на дружината. (5) Ловните сдружения по ал. 1 са юридически лица, регистрирани при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. (6) Една ловна дружина може да учредява, съответно членува, само в едно ловно сдружение. (7) Председателят на ловното сдружение сключва трудов договор със специалист по ловно стопанство. Специалистът по ловно стопанство организира ловностопанската дейност на сдружението.”

По § 8 има постъпило предложение от народния представител Емил Димитров, което комисията подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8: „§ 8. Член 31 се изменя така: „Чл. 31. (1) Ловните сдружения по чл. 30 могат да се обединяват на доброволен принцип. (2) Национално ловно сдружение е това сдружение, което обединява ловни сдружения, в които броят на членуващите ловци е повече от половината от общия брой на регистрираните в страната лица, придобили право на лов. Ако не е изпълнено това условие за нито едно от лицата по ал. 1, за национално ловно сдружение се определя това сдружение, в което членуват най-голям брой ловци, но не по-малко от една трета от общия брой на регистрираните в страната лица, придобили право на лов. (3) Обединенията на ловните сдружения по ал. 1 са ловни сдружения – юридически лица, регистрирани при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. (4) Националното ловно сдружение ръководи, координира и контролира дейността на своите членове по стопанисването и опазването на дивеча в предоставените им ловно-стопански райони. (5) Едно ловно сдружение може да участва само в едно обединение по реда на ал. 1.”

Процедурата ми е двояка. Първо, по повод на това, че не водите заседанието по реда, по който трябва. Не може, дори да сте казали „режим на гласуване”, след като сте ме видели, че искам да се изкажа, да ми отнемете това право! Това е конституционно право на всеки народен представител. Правите това редовно – потъпквате конституционните права на народните представители. (Шум и реплики от ГЕРБ.) По предложения за приемане текст в този законопроект има много подводни камъни. Само след два месеца той ще ви се струпа на главата обратно. Предложеният текст създава дуализъм по отношение на организациите, които желаят да станат национални организации. За да развия тази теза, ще използвам възможността за изказване по следващия параграф. Тази теза, независимо дали ще я кажа или не, ще я приемете. Второто ми предложение е за прегласуване.

По § 9 има постъпило предложение от народния представител Юнал Тасим, което комисията не подкрепя. Предложението на Юнал Тасим е § 9 да отпадне. Комисията подкрепя текста на вносителя за този параграф.

Госпожо председател, това, което си говорите зад гърба ми, не е точно така. Когато приключи поднасянето на текста от водещия комисията, трябва да попитате залата има ли изказвания. Последния път Вие не направихте това, а преминахте направо към гласуване. По същество, по отношение на националното сдружение. Вярно е, факт е, че Конституцията разрешава свободното сдружаване на гражданите по различни поводи за отстояване на техните интереси – чл. 44, ал. 1. Вярно е, че Конституцията въвежда ограничения по това свободно сдружаване в определени случаи – чл. 44, ал. 2. Вярно е, че Конституцията въвежда и друг режим за по-особени сдружения, каквито са например Камарата на архитектите и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и някои други, които са от особена важност за държавата, където членството е задължително. Не съм привърженик на тезата, че с този закон трябва непременно да създадем едно национално сдружение, в което задължително да членуват всички. Това, което предлагате тук, води след себе си до следните действия. Първо, ще се даде възможност чрез правилник или друга процедура, някъде регламентирана, ловните сдружения да започнат да се прегрупират и членуват в което искат сдружение, за което още не казваме, че е национално. След като то придобие една трета от броя на сдружителите, то ще може да се кандидатира пред държавата, за да бъде представител на ловците и риболовците в България към държавата. Уважаеми госпожи и господа народни представители, забележете, държавата дава свои права някому, преотстъпва ги, за да намали администрирането на тази дейност.

Какво общо има това с § 9?

Какво искате да кажете Вие? Това е националното сдружение, моля, не ме прекъсвайте! В момента, в който се появи такова следващо национално сдружение и то няма повече сдружители, какво става с него? Ако няма повече от една трета сдружители, какво става с него и каква е бъдещата му съдба? Действия заради самите действия. По-добре обявете процедура да унищожите националното сдружение, въпреки че не ви съветвам за това, и да кажете: „Тепърва се създава национално сдружение”. Няма никакъв резон в създаваните текстове. Така създавате възможност безкрайно да се правят някакви сдружения и движения заради самите движения по силата на този закон. Това исках да ви кажа преди малко. (Единични ръкопляскания от КБ.)

Колега, първо, благодаря, че не подкрепяте монопола. По този начин косвено подкрепяте основната теза на законопроекта, че ловците трябва да се сдружават доброволно. Това, което казахте – че държавата вменява функции, моля, четете внимателно законопроекта – никъде държавата не вменява функции. Как се сдружават сдруженията, си е тяхно лично право на избор. Ако сдруженията искат да станат национални, да се окрупняват, ето го състезателното начало, ето го доброволното сдружаване. Тогава организацията, която иска да е национална, тоест да е представителна – да има само представителни функции, не изменяме функциите й, трябва да убеди сдруженията, че е най-добрата, че най-добре се грижи за дивеча, че най-добре защитава правата на своите членове. Никъде в закона няма вменяване на функции. Терминът „национално сдружение” е с чисто представителни функции. Има се предвид, че утре може да има международни форуми, където не могат да отидат всички сдружения, нормално е най-голямата организация да отиде, нищо страшно не се случва. Страшно е монополът! Всичко останало е свободно сдружаване. Не бъркайте организациите на архитектите, на лекарите и така нататък, защото те са професионални, а това е доброволно сдружаване.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин Димитров, държавата предоставя свои функции на неправителствените организации – тези, които имат свои национални представителства. Така че не става реч само за Камарата на архитектите и строителите в инвестиционното проектиране, става реч за лекарските, стоматологичните, адвокатските и други съюзи. Защо е необходимо това? Необходимо е, за да не става държавата едно място за непрекъснати комуникации, ежедневно и ежечасно, с най-различни национални организации. Тук ще отворя една скоба, уважаеми колеги от мнозинството: по-добре насочете енергията и усилията си да стане факт Законът за браншовите организации – този, който не може вече повече от десет години да стане факт поради именно такива сблъсъци на интереси от различни национални, в кавички понякога, представителни организации, които се боричкат непрекъснато коя кого да представлява. Затова няма политическа воля това да се случи. Между другото, по този повод ще ви кажа, че в Европейския съюз има не една държава, която дава монополни права, дори по отношение на търговско-промишлени камари, на една нестопанска организация, в която членството е задължително. Пак казвам, аз не пледирам за това тук – пледирам, че в момента, в който започнете опит да създавате втора национална организация, тя винаги ще е една, държавата ще признае тази с най-многото членове. В момента, в който започнете да я създавате, ще се сблъскате с несъстоятелността на това, което предлагате в този текст. За това говоря аз. Не знам дали прозира във вашите очи как нито има начало, нито край тази процедура! В момента, в който държавата каже: „Признатата национално представителна организация е Съюзът на ловците и риболовците, защото има еди-колко си процента от дружествата.”, какво прави другата, която е регистрирала своето участие и набира членове от сдруженията в себе си? Какви права има тя и кого представлява? В това е несъстоятелността на това предложение по предния член, а не по този.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще говоря за § 9, свързан с § 8. Бяха изказани много неща – дали да има едно национално сдружение, или ще има няколко. Уважаеми колеги, тези, които не се съгласяват с факта, че може да има едно национално сдружение – да, пак ще е едно национално сдружение. Не съм съгласен, господин Димитров - в случая държавата е възложила държавни дейности на сегашната организация, без да контролира как е създадена тази организация! Когато се приемаше Законът за Камарата на архитектите, законодателят автоматически не припозна Съюза на архитектите, който също имаше 120-годишна история. Когато примерно създавахме Камарата на строителите, законодателят не припозна Строителната камара със закон – всички права да прехвърли на Строителната камара. Напротив, казано е: фирмите или пък архитектите под контрола на областния управител си провеждат първите конференции, след това продължава да си действа. Върнете се малко назад. Аз много уважавам преждеговорившия оратор – един от добрите специалисти в областта на регионалната политика. Колега, знаете, че в първите години, когато беше създадено Националното сдружение на общините, там имаше един проблем – няколко сдружения имаше. После се каза: ако има 50 плюс 1 или две трети, цитирам по памет, това е Националното сдружение на общините в Република България. След известно време този текст отпадна. Днес няма никакъв проблем. В момента да се парадира, че, видите ли, 50-60% от ловците държали за сегашното ръководство, за сегашната организация, не е правилно, защото никой не знае по какъв начин са организирани конгресите и конференциите. Оттам трябва да се изхожда. Много е лесно - тези, които са ловци. Аз нямам никакъв конфликт на интереси, но защитавам избирателя, който иска да става ловец и има проблем. Не може една неправителствена организация от 120 или 130 години само за това, че е наследник, да си присвоява правата и автоматически законодателят, както направи предишният парламент, да прехвърли държавни дейности на тази организация. Няма друга неправителствена организация. Държавата никога няма да се оттегли, но тенденцията е държавата винаги да делегира права на различни организации. Как е създадена тази организация? Кажете ми, изпишете. Обръщам се към мнозинството: вие трябва да направите нещо друго – може би една следваща крачка. Апел към вас, призив – да се изчисти начинът, да не се остави начинът за избиране на делегати, не само за това, че е станал член на съответна дружина или ловно сдружение. Тоест тези правила да се знаят. Предишният парламент като приемаше, никой не знаеше какви са правилата – как са избрани и отиват на конгрес. Затова възникнаха тези проблеми и много хора по места задаваха въпроса: по какъв начин си присвоиха правата? Законодателят им предостави тези права – на какво основание им предостави? Тогава да се върнем малко назад и за другите браншови организации – законодателят да каже: не, държавата няма да контролира. Господин Тасим, колкото и да ми махате, това е Ваш проблем, аз конфликт на интереси нямам, но като отворите, ще видите, моето уважение към Вас – ние сме от една парламентарна група, че нямате право. Нито имате право автоматически да припознаете една организация, нито пък избирателят Ви е дал такъв мандат.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо се извинявам на залата, че имаме претенции да говорим по същество, а говорим по казус, измислен от някого и след това вече опити да оборваме този измислен казус, който няма нищо общо с реалността. Уважаеми господин Осман, ако видите какъв е редът за членуване на ловеца в дружинка, дружинката как сформира сдружение и как сдружението пък, като юридическо лице, става член на Националния съюз на ловците и рибарите, ще разберете, че има ред и правила, които са изписани. Тоест казусът е: дружинките избират двама от членовете си да участват в Общото събрание на сдружението. Има го това нещо – да знаете. Сдружението излъчва делегати за конгреса на Националния съюз на ловците и рибарите, където на четири години се избира ръководство. Това трябва да го впишем в законите или да има отделни закони за неправителствения сектор. Самият неправителствен сектор си има вътрешни нормативи и начини за вземане на решения. Вие, като не ги знаете тези неща, а сте юрист, доколкото ми е известно!? Как е възможно съдът да регистрира някакво сдружение, ако не се спазват тези правила? Възможно ли е в демократична България съдът да регистрира едно сдружение, което няма правила за избиране на членове, на делегати и ръководители? Няма такъв съд. Албанският съд също няма да регистрира, българският – още по-малко. Благодаря.

Господин Тасим, аз знам закона наизуст, за разлика от Вас. Кажете ми кой текст на кой член от действащия закон изписва реда за избиране на делегат? Няма такъв. Няма такива изписани правила. Прочетете другите действащи закони – на лекарите и за техния първи конгрес, на адвокатите, на нотариусите и т.н. Не е вярно, че е изписано в закона. Не може със свои вътрешни правила да се определят делегатите, пък държавата да делегира държавни функции. Няма такава теза. Как така държавата ще делегира държавни функции на една неправителствена организация?! Защо държавата не делегира на неправителствена организация „Х” в Стара планина същата дейност? Защо трябва да делегира тези функции на Българския ловно-рибарски съюз? На какво основание? Държавата трябва да каже първо реда, по който се избират делегатите за учредителното събрание. Когато не ги казва и първият конгрес не е под контрола й... (Шум и реплики в залата.) Няма значение, има държавни дейности вътре, колкото и да не ви се харесва това, но това е истината. За съжаление, пак казвам, по този закон имаше страшно много дебати в предишния и в сегашния парламент. Жалко е, че когато знаем какъв е проблемът, не се предлага да се изпише начинът за избиране на делегатите. Много ясно се каза, че се развива монополът. Пак ще има едно национално сдружение, но то ще бъде такова, което ще има най-много членове от регионалните сдружения. Това, че примерно на сегашните ловци, на определени сегашни ловци това не се харесва, ама – харесва се на 6 млн. български граждани! Извинявайте!

На база на казаното за § 9, моля да гласуваме предложението на народния представител Юнал Тасим, което комисията не подкрепя.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.

По отношение на § 10 няма постъпили нови предложения. Комисията предлага § 10 да отпадне по повод на това, че той е отразен в § 61 от Закона за изменение и допълнение на Закона за горите, който е обнародван в “Държавен вестник”, бр. 80 от 2009 г. По времето на внасяне на текста от вносителите не беше в сила това изменение, по този повод е и текстът на § 10.

По § 11 и § 12 на вносителите няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текстовете на вносителите и предлага съответно § 11 да стане § 10 и § 12 да стане § 11.

По § 13 има постъпили две предложения – на народния представител Емил Димитров и на народния представител Юнал Тасим, а има предложение и на комисията. Предложението на народния представител Юнал Тасим не се подкрепя от комисията, тоест § 13 да отпадне.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 12: „§ 12. В чл. 65а, ал. 1, т. 1 се отменя.”

Има постъпило предложение от народния представител Юнал Тасим за създаване на нов § 69а, което по принцип е подкрепено от комисията. Комисията предлага да се създаде нов § 13: „§ 13. Създава се чл. 69а: „Чл. 69а. (1) Условията и редът за достъп, преминаване и престой на лица в района, в който са разположени биотехнически съоръжения в държавните ловни стопанства и в дивечовъдните участъци в държавните горски стопанства се определят със заповед на директора на съответното държавно ловно стопанство или държавно горско стопанство. (2) Заповедите по ал. 1 се публикуват в официалната интернет-страница на Изпълнителната агенция по горите, поставят се на видно място в сградата на съответното държавно ловно стопанство или държавно горско стопанство и се съобщават на лицето, на което е предоставено стопанисването на дивеча по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (3) Лицето, което стопанисва дивеча, поставя в района, в който е разположено биотехническото съоръжение, обозначителните белези, които съдържат информация, определена с Правилника за прилагане на закона.”

Има постъпило предложение от народния представител Емил Димитров за създаване на нов § 13а относно чл. 83г, което комисията подкрепя. Комисията предлага да се създаде нов § 14: „§ 14. В чл. 83г, ал. 2 думите „чл. 30, ал. 3” се заменят с „чл. 22, ал. 2”.”

Има постъпило предложение от народния представител Юнал Тасим за създаване на нов чл. 83й, което комисията не подкрепи.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, преди две минути приехме § 13, който е един забранителен текст. Същевременно комисията отхвърли текст, който казва какво следва от тази забрана. В правната практика, когато създаваме норма, която забранява нещо, би трябвало да има и санкция. Комисията отхвърли това мое предложение, може би по една голяма инерция да се отхвърля всичко, което се предлага от мен и от други колеги, но смятам, че трябва да запълним тази празнота. Трябва да има санкции, когато има забранителен текст в правото. Мисля, че и госпожа Фидосова ще се съгласи с мен. Ако ми позволите, госпожо председател, предлагам нов текст за § 16 - създава се § 14а, който става § 15: „§ 15. Създава се чл. 83к: „Чл. 83к. (1) На физическо лице, което наруши реда за достъп, преминаване и престой в район, в който са разположени биотехнически съоръжения по чл. 69а, се налага глоба от 200 до 500 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно в двегодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, глобата е в троен размер”. Благодаря.

Колеги, при дебатите в комисията ние подкрепихме принципно предложението на господин Тасим. Тогава не подкрепихме санкциите. Разбира се, че е логично, след като има някаква забрана, да има и санкция за неспазването й. Тогава се обединихме около идеята санкциите да бъдат упоменати в правилника за прилагане на закона. Лично аз смятам, че можем да го направим и тук, за да имаме веднага действие по този член, така че предлагам да подкрепим предложението на господин Тасим. Благодаря.

Съгласен съм.

Постъпило е предложение от народния представител Емил Димитров, което комисията подкрепя. Комисията предлага да се създаде нов § 16: „§ 16. В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча § 64, ал. 2 се отменя.”

По текста на § 14 на вносителите има постъпило предложение от народния представител Емил Димитров, което комисията подкрепя. Има постъпило предложение от народния представител Лъчезар Тошев. Комисията подкрепя предложението относно отпадане на точки 23-25 от Приложение № 4 и не го подкрепя относно отпадане на т. 3.2. Има предложение и на самата комисия.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми народни представители, аз не съм ловец, но пък навремето участвах в създаването на закона за биоразнообразието. Доволен съм, че комисията се съгласи птиците, обект на лов, да не бъдат обект на лов в този период, в който се предлага, така че да остане сегашното положение - в момента, в който те създават двойки и следва тяхното гнездене, да бъдат оставени на спокойствие. Спорът, по който комисията дебатира, е за груповия лов на дива свиня. Има и подборен лов на дива свиня, което е друго нещо. Груповият лов се извършва с кучета, с гончии, които вдигат шум, и цели стада диви свине биват тласкани към ловците, които ги убиват. Това означава, че могат да бъдат убити някои женски диви свине, които в този период вече са бременни. Каква е логиката да искаме да отпадне удължаването на срока? Ако бъдат убити по-малко женски диви свине, ще се родят повече прасета и след това ловците ще имат повече обект за лов (смях и оживление в залата), а биоразнообразието ще бъде защитено, макар че дивата свиня не е обект на защита. Все пак ще има повече диви свине в България. Докато мъжките диви свине не са обект на защита по този закон. По тях може да има ловуване през цялото време. (Реплики и оживление.) Подборно обаче. Но за груповото ловуване на диви свине това означава, че ще бъдат убити и много женски диви свине и с това броят на дивите свине в България ще бъде намален. Затова предлагаме в момента, когато дивите свине са бременни, на тях да не се извършва ловуване и по този начин да се защити популацията от диви свине в България. Благодаря. (Оживление.)

Колега Тошев, на заседанието на комисията разбрах, че Вие сте биолог. Моето уважение към Вашето образование! Стигнахме до единно мнение по птиците. На заседанието на комисията разисквахме и въпроса за дивите свине. Въпросът дали ще се бият женски свине е въпрос на ловен морал. Ловният морал повелява женската дива свиня да не бъде отстрелвана нито в началото на сезона – на 1 октомври, нито в края на сезона. Ако бъде отстреляна и в началото на сезона, и в края, загубите за следващата година ще бъдат едни и същи. Освен това всяка дружина има план за ползване. Планът означава определен брой диви свине. Когато тя си изпълни плана за ползване, автоматично трябва да спре да ловува. Разчитаме на морала на българския ловец да не отстрелва женски животни. Така че дали ще ги отстрелваме до 1 или до 15 януари, това не променя нито морала, ако го нямаме, нито загубите, ако това се направи. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Правя реплика в подкрепа на изказването на господин Димитров. Господин Тошев, ние, българските ловци, сме професионалисти. Можем да отграничаваме женските от мъжките прасета. Това го правим много точно. Това действително е така, не се шегувам. Колегата Димитров беше достатъчно ясен. Всяко ловно сдружение и дружинка гледат да си запазят животните. Пропускаме първо майката, след това стреляме по приплодите. Така че аз лично ще подкрепя това предложение. Съжалявам, че изтървах да се намеся, когато правихме дебата за Националното ловно сдружение – как да е и как да се формира. Аз предлагам нещо друго – всяка парламентарна група да си направи ловна дружинка, да си направим едно парламентарно ловно сдружение и ако можем около него да обединим Националното ловно сдружение, ще бъде най-добре. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Разликата е, че ако се приеме моето предложение, няма да има никакъв риск да бъдат убивани женски животни, а мъжките могат да бъдат убивани подборно от тези, които ловуват. (Реплики от мнозинството.) Добре, ловуват се. Аз не правя голяма разлика между двете понятия, защото накрая животното е мъртво. Моето предложение гарантира, че няма да бъдат убити женски животни, защото няма да се разрешава групово ловуване на този вид през периода. Ще може да се разрешава подборно единично само за мъжки екземпляри през този период. Така ловците ще могат да бъдат удовлетворени, ако желаят да ловуват през този период. Благодаря.

Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 17: „§ 17: В Приложение № 4 към чл. 54, ал. 1 т. 3.2 се изменя така: „3.2. Групов лов на дива свиня от 1 октомври до втората неделя на м. януари.”

За следващите две предложения като текстове – „Заключителна разпоредба” и § 15, няма допълнителни предложения. Комисията подкрепя текстовете на вносителя, като § 15 става § 18.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение: в залата на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде допуснат заместник-министърът на културата Тодор Чобанов.

„ДОКЛАД № 953-13-10 от 3 ноември 2009 г. на Комисията по култура, гражданско общество и медии относно общ законопроект № 953-13-9 от 14 октомври 2009 г. на приетите на първо гласуване законопроекти № 954-01-10 и № 954-01-11 за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, внесен от народните представители Павел Димитров и Даниела Петрова на 27 август 2009 г.” Първо предлагам да се гласува наименованието на закона: „Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

По § 1 е постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова. Комисията подкрепя предложението. Постъпило е също така предложение от народния представител Стефан Данаилов, което е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 14 се правят следните изменения: 1. В т. 11 думите „Регламент (ЕИО) № 3911/1992 на Съвета от 9 декември 1992 г. относно износа на паметници на културата и „Регламент № 3911/1992” се заменят съответно с „Регламент (ЕО) № 116/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно износа на паметници на културата, Официален вестник L 39/1 от 10 февруари 2009 г. и Регламент 116/2009”. 2. Точка 12 се изменя така: „12. координира, организира и контролира дейността по: а) връщането на незаконно изнесените движими културни ценности – национално богатство; б) опазване на културното наследство, свързано с българската история и култура, извън територията на Република България; в) мониторинг на недвижими културни ценности; г) методология и определяне на режими за опазване на недвижимите културни ценности и тяхната среда.” 3. Точка 13 се изменя така: „13. съгласува устройствени схеми и планове за опазване и управление и проектна документация за недвижими културни ценности, както и за строежи в техните граници и охранителните им зони в съответствие с разпоредбите на този закон и Закона за устройство на територията.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя в тази редакция.

Благодаря, госпожо председател. Вземам думата, колеги, защото ще чуете в много от параграфите, че Стефан Данаилов си оттегля предложението. Искам да кажа, че работата на комисията вървя с доста добро отношение, защото това наистина е един много важен закон за паметниците на културата в България. И тъй като предложенията, които съм направил по ред параграфи, до голяма степен съвпадат като идея с предложенията на председателя на комисията госпожа Петрова, затова аз ги оттеглих и стигнахме, така да се каже, до консенсус. Само това исках да кажа. (Ръкопляскания в ГЕРБ.)

По § 2 комисията подкрепя текста на вносителя.

По § 3 комисията подкрепя текста на вносителя.

По § 4 е постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова, което комисията подкрепя. Постъпило е предложение от народния представител Стефан Данаилов § 4 да отпадне – предложението е оттеглено. Комисията не подкрепя текста на вносителя и тъй като е прието предложението, направено от народния представител Даниела Петрова, това обуславя редакцията на § 4: „§ 4. Член 18 се изменя така: „Чл. 18. (1) Националният институт за недвижимо културно наследство е държавен културен институт с национално значение с научноизследователски, експертни функции в областта на недвижимото културно наследство. Националният институт за недвижимо културно наследство може да създава филиали на териториален принцип. (2) Националният институт за недвижимо културно наследство е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на културата.”

По § 5 е постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова. Комисията подкрепя предложението. Предложението на народния представител Стефан Данаилов по този текст също е оттеглено. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. Член 19 се изменя така: „Чл. 19. Националният институт за недвижимо културно наследство: 1. подпомага министъра на културата при упражняване на неговите правомощия по провеждане на държавната политика в областта на опазване на недвижимото културно наследство; 2. взаимодейства с културни институти, с научни и други организации в страната и в чужбина в областта на недвижимото културно наследство; 3. провежда научноизследователска дейност по издирване и проучване на недвижимото културно наследство и методология в тази област; 4. изготвя комплексни оценки и научно мотивирани предложения за регистрация на недвижими културни ценности; 5. предлага на министъра на културата да определи режимите за опазване на недвижимите културни ценности и изготвя проекти на планове за опазване и управление, становища за съгласувателна дейност, експертизи, планови задания, пилотни проекти и други по недвижимото културно наследство; 6. извършва специализирано документиране на недвижими културни ценности и дигитализиране на наличната информация за тях; 7. поддържа националния регистър на недвижимите културни ценности с национален архивен фонд и информационен център; 8. създава, поддържа и развива автоматизирана информационна система за недвижимото културно наследство; 9. осъществява и други правомощия, определени в закон.”

По § 6 има предложение от народния представител Даниела Петрова. Комисията подкрепя предложението. Постъпило е предложение от народния представител Стефан Данаилов. Предложението е оттеглено. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6: „§ 6. В чл. 20 абревиатурата „НИОНКЦ” се заменя с „НИНКН”.” Това са съкращенията на старото наименование и новото наименование на института.

По § 7 е постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова. Комисията подкрепя предложението. Постъпило е предложение от народния представител Стефан Данаилов. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7: „§ 7. В чл. 57 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 в текста преди т. 1 думите „от НИОНКЦ, Центъра за подводна археология” се заменят с „от НИНКН”. 2. В ал. 2 думите „от НИОНКЦ” се заменят с „от НИНКН”.”

По § 8 е постъпило предложение от народния представител Стефан Данаилов, което е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.

По § 9 е постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова. Комисията подкрепя предложението. Постъпило е предложение от народния представител Стефан Данаилов. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9: „§ 9. В чл. 59 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „в НИОНКЦ” се заменят с „в НИНКН”. 2. В ал. 2 абревиатурата „НИОНКЦ” се заменя с „НИНКН”.”

По § 10 е постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова. Комисията подкрепя предложението. Постъпило е предложение от народния представител Стефан Данаилов. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10: „§ 10. В чл. 60 думите „Националният институт за опазване на недвижимите културни ценности” се заменят с „Националният институт за недвижимо културно наследство”.

По § 11 е постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова. Комисията подкрепя предложението. Постъпило е предложение от народния представител Стефан Данаилов. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11: „§ 11. В чл. 61 абревиатурата „НИОНКЦ” се заменя с „НИНКН”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.

По § 14 има предложение от народния представител Даниела Петрова. Комисията подкрепя предложението. Постъпило е предложение от народния представител Стефан Данаилов. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14: „В чл. 64 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „на НИОНКЦ” се заменят с „на НИНКН”. 2. В ал. 2 думите „на НИОНКЦ” се заменят с „на НИНКН”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15 и § 16.

По § 17 е постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова, което комисията подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17: „§ 17. В чл. 68 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „Националният институт за опазване на нeдвижимите културни ценности” се заменят с „Националния институт за недвижимото културно наследство”. 2. В ал. 2 абревиатурата „НИОНКЦ” се заменя с „НИНКН”. 3. В ал. 4 абревиатурата „НИОНКЦ” се заменя с „НИНКН”.”

По § 18 има предложение от народния представител Даниела Петрова, което комисията подкрепя. Има и предложение от народния представител Стефан Данаилов, което е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18: „§ 18. В чл. 71, ал. 1 се правят следните изменения: 1. В т. 2 абревиатурата „НИОНКЦ” се заменя с „НИНКН”. 2. В т. 3 думите „с НИОНКЦ” се заменят с „по реда на чл. 84, ал. 1”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19.

По § 20 са постъпили две предложения – от народния представител Даниела Петрова, което е подкрепено от комисията, и от народния представител Стефан Данаилов, което е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20: „§ 20. В чл. 73, ал. 1 думите „двама представители на НИОНКЦ” се заменят с „двама представители на Министерството на културата и един представител на НИНКН”, а думите „трима представители на общината” се заменят с „двама представители на общината”.”

По § 21 има предложение от народния представител Стефан Данаилов, което е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21 и § 22.

По § 23, § 24 и § 25 са постъпили предложения от народния представител Стефан Данаилов, които са оттеглени. Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 23, 24 и 25.

По § 26 има предложение от народния представител Даниела Петрова, което комисията подкрепя. Има предложение и от народния представител Стефан Данаилов, което е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26: „§ 26. В чл. 84 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 се създаде изречение второ: „Съгласуването се извършва от министъра на културата или от оправомощени от него длъжностни лица след писмено становище на НИНКН.” 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Отказът за съгласуване писмено се мотивира.” 3. Алинея 4 се отменя.”

По § 27 има предложение от народния представител Даниела Петрова, което комисията подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27: „§ 27. В чл. 89 се правят следните изменения: 1. В ал. 2 абревиатурата „НИОНКЦ” се заменя с „Министерството на културата, на НИНКН”. 2. В ал. 3 абревиатурата „НИОНКЦ” се заменя с „НИНКН”.”

По § 28 има предложение от народния представител Даниела Петрова, което комисията подкрепя. Има предложение от народния представител Стефан Данаилов, което е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28: „§ 28. В чл. 149, ал. 1 се правят следните изменения: 1. Точка 1 се изменя така: „1. трима представители на Министерството на културата, един от които е представител на инспектората по чл. 15;”. 2. Точка 4 се изменя така: „4. един представител на НИНКН;”.

По § 29 комисията подкрепя текста на вносителя.

По § 30 е постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова, подкрепено от комисията. Постъпило е предложение от народния представител Стефан Данаилов, което е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30: „§ 30. В чл. 153, ал. 2 абревиатурата „НИОНКЦ” се заменя с „НИНКН”.”

По § 31 са постъпили две предложения. Първото предложение е от народния представител Даниела Петрова, подкрепено от комисията. Постъпило е предложение от народния представител Стефан Данаилов, което е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 31 и предлага следната редакция на параграфа: „§ 31. В чл. 155, ал. 1 абревиатурата „НИОНКЦ” се заменя с „НИНКН.”

По § 32 е постъпило предложение от народния представител Стефан Данаилов, което е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32.

По § 33 са постъпили две предложения. Първото предложение е от народния представител Даниела Петрова, подкрепено от комисията. Второто предложение е от народния представител Стефан Данаилов, оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33: „§ 33. В чл. 188, ал. 2 абревиатурата „НИОНКЦ” се заменя с „НИНКН”.”

По § 34 са постъпили две предложения. Има предложение от народния представител Даниела Петрова, подкрепено от комисията. Предложението от народния представител Стефан Данаилов е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34: „§ 34. В чл. 189, т. 1 абревиатурата „НИОНКЦ” се заменя с „НИНКН”.”

По § 35 са постъпили две предложения. Има предложение от народния представител Даниела Петрова. Комисията подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Стефан Данаилов, оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35: „§ 35. В чл. 195, ал. 1 абревиатурата „НИОНКЦ” се заменя с „НИНКН”.”

По § 36 е постъпило предложение от народния представител Стефан Данаилов. То е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36.

По § 37 са постъпили предложения от няколко народни представители. Постъпило е предложение от народния представител Даниела Петрова, подкрепено от комисията. Има предложение от народния представител Петър Курумбашев и народния представител Антон Кутев, подкрепено по принцип от комисията. Има предложение от народния представител Ваньо Шарков и група народни представители, неподкрепено от комисията.

Нашето предложение касае § 5, ал. 2, която беше оспорена от омбудсмана и има решение на Конституционния съд. Това всъщност е най-чувствителната част от оспорвания закон. Става въпрос за идентификацията и регистрацията на движимите културни ценности – национално богатство. Ние предлагаме текстът да бъде експлицитен и да указва датата и начина на придобиване, цената на придобиване и лицата, осъществили сделката. Смятаме, че това трябва да бъде изрично записано. Колегите, които отхвърлиха предложението, ни прехвърлят към чл. 97 и чл. 103 от закона, където се казва, че „могат да поискат идентификация” и се препраща към чл. 103, където ще се води регистър. Но тук ние специално казваме за националното богатство, когато движимите културни ценности представляват национално богатство. Според мен това наистина трябва да се разпише, защото, както знаете, темата има широк обществен резонанс и се смяташе, че се защитава съвсем ограничен интерес на хора с големи колекции. Нищо не ни пречи като законодатели да запишем това нещо, да има изчистеност и то да бъде експлицитно записано. Призовавам ви да подкрепите това съвсем уместно предложение.

Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо председател, уважаеми колега! Това, което коментирахме на заседанието на комисията при обсъждането на този текст – действително не можем да задължим да бъде изменян текста, съдържанието на декларацията, която се посочва в чл. 97, ал. 5. Именно това е декларацията по чл. 313. Мога да зачета текста в залата, за да видите, че няма нищо фатално при отхвърлянето на този текст. Самото съдържание на декларацията по чл. 313, с която се прави идентификация по чл. 97, ал. 5, а именно: „Към искането за идентификация лицата по ал. 2, 3 и 4” (това са държавните и общински органи, физически и юридически лица, тоест това е кръгът от лицата) „прилагат документ, удостоверяващ правото на собственост или държане и декларация за произхода и способа за придобиване на вещта. За неверни данни деклараторът носи отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс”. Тоест дали ще декларира идейна част и цената на сделката, той си носи отговорност, но не можем да задължим в този документ изрично да се разписва и видът на сделката. Тоест по-широкото тълкуване ни дава възможност да запишем и този текст. По отношение на другата норма, с която връзваме удостоверяването при идентификацията – това е не чл. 103, а чл. 101 от действащия Закон за културното наследство. Именно министърът на културата не издава заповед в случаите по чл. 100, ал. 4, а директорът на музея не издава удостоверение по чл. 98, ал. 3 или чл. 100, ако има данни да се предположи, че вещите са обект на идентификация и са незаконно придобити. В тези случаи те уведомяват органите на Министерството на вътрешните работи. И в единия, и в другия случай идентифицирането се извършва с декларацията по чл. 313.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, нали имаме ясното съзнание, че в момента сме на най-сериозния текст и на най-сериозната промяна? Всичко останало е горе-долу козметична промяна – дали ще бъде този Национален институт за паметниците на културата, дали ще бъде за движими културни ценности – това няма толкова голямо значение. Най-важното в случая е дали имаме идеята да извадим на светло този черен пазар, който съществува, на културни ценности, на движимите културни ценности в страната. Ако беше безспорен фактът, че действащите текстове от закона, които бяха цитирани – чл. 101 и другият, решават този въпрос, тогава за какво беше цялата тази война да бъде махната думичката „официален”. Думичката „официален” спъваше черния пазар на културни ценности в България. Премахването на думичката „официален” на практика отвори отново онзи дебат, който в предния парламент в същата комисия, но в друг състав, е воден повече от девет часа! Ние предлагаме един вариант, с който можем да спрем тази търговия и да извадим на светло онези културни ценности, които са наистина национално богатство. Ако искаме да го направим, нека да гласуваме текста. Ако искаме да затвърдим черния пазар, не го гласувайте. Благодаря ви.

Уважаеми колеги, няма факти, които действително да говорят в обратната посока, тъй като и в действащата нормативна уредба, и в предложението, което се прави, текстът на декларацията се разширява с посочване на сделката. Ние не можем да задължим или да забраним на лицето да декларира способа на придобиване. Единственото, което ви се предлага в настоящия момент, е да се посочи дата в декларацията по чл. 313. Винаги се посочва дата – дата, на която лицето декларира способ и начин на придобиване. Не може в тази декларация, ако лицето не желае да посочи цената за сделката. Но способът се посочва. Благодаря ви.

Не е вярно!

Уважаема госпожо председател, колеги! За мен това, което предлагат колегите, наистина няма смисъл. Друг е въпросът, че твърдото ми убеждение е, че текстовете, които ние сме предложили, предлага и комисията, наистина не решават проблема, така както би ми се искало на мен да го решим. Но те не го решават - както нашите текстове на комисията, така и вашите, за съжаление. Този текст, който Вие предлагате, не дава по-добро решение от предишния текст. С ясното съзнание, че вината поне за мен е извън Народното събрание, защото ние се съобразяваме с текста на Конституционния съд, смятам, че текстът, който предлага комисията, трябва да бъде подкрепен. За съжаление, продължавам да смятам, че той не ни е свършил работата по ограничението, спирането на амнистиране на колекциите. С тези текстове, които сега приемаме, ние ще амнистираме колекциите, за мое съжаление специално, защото аз се борих срещу това. Така или иначе текстът, който предлага господин Шарков, не помага в тази посока. Благодаря ви.

Благодаря, госпожо председател. Господин Кутев, за социалистите никога не е имало смисъл това, което предлагаме, защото, за да разберете смисъла, трябва да мислите. Явно това ви е проблем. В същото време, вие искахте също така да бъде легализирана цялата тази дейност – направихте едно предложение, което не решава въпроса. Вие излизате тук и казвате: не можахме да го решим. Ние предлагаме вариант, при който става ясно от кого е купена, този човек иманяр ли е, какъв е този човек, каква цена е платена за нея. Трябва да бъде ясно какъв е пазарът на движимите културни ценности в Република България. За да бъде ясен този пазар, трябва да бъде легална тази търговия на движимите културни ценности. Това нещо става ясно с един касов документ, какъвто е това, което ние предлагаме. Имаш сделка, имаш продавач, имаш купувач, имаш цена – така е легално. Всичко останало не е легално. Благодаря ви.

Аз призовавам Народното събрание да подкрепи това предложение. Разбирам, че то може да не е достатъчно, за да реши напълно проблема. Големият въпрос, който остава неясен, е: какво е документ? С какво се доказва, че дадено културно-историческо наследство е притежание, и то е легално притежание, от лицето, което иска да го легализира? Това е проблемът: какво е документ? Декларацията документ ли е? Едностранна декларация документ ли е, или трябва да се опише? Това е причината, поради която в предишния вариант на закона пишеше „официален документ”. С препращането „официален” автоматически се описват атрибутите на документа. Тоест, че този документ се издава по определен ред и този ред почти винаги включва тези неща, които ние предлагаме да ги има, за да може да бъде описан документът, който трябва да бъде представен. Това е смисълът. Когато Конституционният съд маха думичката „официален”, ние предлагаме да я заместим с описание на това какво е документ. Документ няма, ако няма дата на сключване на сделката. Начинът на придобиване за случая, за който говорим, е сделка. Трябва да има цена непременно, не може без цена - след това ще кажа защо трябва да има цената, и накрая трябва да са посочени субектите, между които е осъществена сделката. Ако ги няма тези атрибути, няма документ. Не може да се докаже, че легално е собственост съответната историческа културна вещ. Защо е необходимо да има цена? Това не е формалност, защото вещта подлежи на последваща покупко-продажба. Как се изчисляват данъци? Как се изчислява цената на една колекция, ако няма цена на придобиване? Това са важни неща. Това е част от пълното описание на културното наследство, защото част от тези неща неминуемо ще бъдат препродавани, ще излязат на свободен пазар. Ако държавата влезе в ролята на купувач, ако даден музей влезе в ролята на купувач, на каква цена ще придобива от държателите примерно или от наследниците на притежателите на тези вещи? На каква цена ще ги оферира, като няма нищо? На графата не пише нищо, а разликата ще се облага с данък. Нищо такова ние не искаме да уредим. Според мен не само това, което казва господин Шарков, не само че си затваряме очите за легализация на незаконно придобити вещи, но отваряме възможността впоследствие да се развие един вторичен черен пазар на тези неща, който не може да бъде удържан никъде. Никъде не може да бъде удържан, защото няма никаква яснота от къде е тръгнала вещта. Това според мен са сериозни аргументи. Аз не казвам, господин Кутев, че това е най-доброто възможно решение, но това все пак е някакво решение, което описва документа, който е необходим, за да може да се легализира дадена културно-историческа ценност. Аз ви призовавам да подкрепите това, защото моята прогноза е, че не само ще легализираме, а ще стартираме един голям черен, вторичен пазар на това културно наследство. Благодаря.

Уважаеми господин Костов, с предложените текстове и с коментара, който направихте пред народните представители, Вие излизате извън обхвата на това, което сме предложили. Документът, който всъщност се идентифицира и касае идентификация и първоначална регистрация, е налице в съществуващия текст на закона. Именно в тази насока и заради липсата от необходимостта за дублиране в текста не беше прието предложението на господин Шарков. Това, което в настоящия момент твърдите пред залата, и това, за което говорите, в което сте силен и безспорно оценявам, е икономика. Тук не става въпрос нито за данъчно облагане, нито за пазар на културни ценности – движими или недвижими. Тук става въпрос за документ за идентификация, за стартиране на процеса, в който всъщност ще се регистрират. Именно това и към настоящия момент е налице, разписано в текстовете, в нормите на чл. 97, ал. 5, както и в чл. 101 от действащия закон. За да има яснота, ще изчета предложението на Ваньо Шарков и групата народни представители. Това, което е предмет на дебат, е - при идентификация и регистрация, забележете, а не при пазар, движимите културни ценности, национално богатство, правото на собственост се установява в документ, в който са посочени дата, начин на придобиване, цена на придобиването и лицата, осъществили сделката. Това е текстът, който се съдържа и в декларацията по чл. 313, с която и към настоящия момент се прави идентификация и първоначална регистрация. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Така разписан текстът всъщност обхваща една много малка част от способите за придобиване на собственост. Онзи ден излезе във вестника интервю с една от наследниците на Васил Левски, която притежава кичури. Аз веднага задавам въпроса: културно наследство ли е? Естествено. Каква цена има? Какъв документ ще посочи, каква цена ще посочи? Не всички способи за придобиване на собственост са покупко-продажба и тук възниква въпросът за поставяне началото на идентификацията. Това е една ограничена част. По отношение разликата, мисля, че има достатъчно други закони, с които служителите от НАП могат да проверят дали наистина средствата, които са акумулирани в тези предмети, за които говорим, отговарят на декларираните доходи от лицата. Това са две съвсем различни неща. Благодаря ви.

Съжалявам, господин Костов, но според мен Вие просто не сте запознат със закона. Първото е, че действително тези неща ги има и те са част от документите, за които говореше председателката на комисията. Но по-важното в цялата работа е, че в момента разглеждаме Преходни и заключителни разпоредби. В тях става дума само за това как се разглеждат заварените случаи на събрани колекции до момента. Тоест никакъв черен пазар не отваряме. Това с черния пазар е нещо, което изобщо не касае тази точка. Тя касае предишното тяло на закона, а не Преходни и заключителни разпоредби, за които говорим.

Благодаря Ви, госпожо председател. Аз съм участвал в писането на този текст. Такива подхвърляния в залата кой какво разбира и какво не разбира не е разумно да има, когато има сериозна дискусия. Мен това нито ме обижда, нито ме засяга, много добре разбирам обаче за какво става въпрос. Ако съм казал „черен пазар”, сбъркал съм. Терминът е „вторичен пазар”. Може да се развие вторичен пазар на движими културни ценности, които са национално богатство, след като са регистрирани. Ако няма регистрация, те не могат законно да се препродават. Ако се препродават на вторичния пазар, те трябва да имат първоначална цена. Много е просто и елементарно. Аз не мисля, че може да бъде оспорван този текст. Става въпрос за заварените случаи. Господин Лазаров, четете подлога – „движимите културни ценности национално богатство”. Кичурите на когото и да било не са национално богатство. Църковната утвар не е национално богатство. Има много движими културни ценности, обаче малка част от тази голяма категория са обявени за национално богатство. Ние говорим за много сериозни елементи на националното богатство. Говорим примерно за открити археологически ценности, за част от историческото наследство на страната, което в момента е в частни колекции. То ще започне да се търгува на вторичния пазар, без да има автентичен документ за произход, без да има въобще документ. Ще има само една гола декларация. Госпожо Петрова, когато пишете закони, трябва да държите сметка за всички процеси, през които ще мине регулацията, която се създава в момента. Може би в момента вие виждате само една малка част от написаното в закона, но през тази малка част ще минат огромни обществени отношения. Ще минат следващи процеси. Това е закон, който регулира обществени отношения за дълъг период от време. И ако вие не знаете какво ще последва, Вие просто не сте си на мястото. Извинявайте, не искам да Ви засягам, но сте длъжни, особено пък в тази сфера, в сферата на културното богатство, на регулирането на тези неща… Тези процеси идват от вековете и отиват за вековете. Човек трябва да има поглед върху тях за много години занапред – как ще се отразят въобще и дали в България ще има регулиран нормален вторичен пазар, дали те ще остават тук или ще напускат страната. За много неща трябва да се държи сметка, когато се регулират тези неща. Сега с една малка поправка се решава голям въпрос. Може би решението не е добро, но не може по-добро. Това е компенсация, че липсва терминът „официален”, който беше снет от Конституционния съд. Сега излиза, че не можем да опишем документа, на базата на който някой притежава „движима културна ценност национално богатство” и той не може да удостовери това. И за какво наследство говорим тук, за какви неща?! Как се притежава национално богатство? Така ли стават тези неща? Затова ви призовавам да помислите. Тук е имало огромни дебати на тази тема.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вземам думата, за да подкрепя тезата на госпожа Петрова и за да изясня пред вас моите аргументи като вносител точно по този параграф. Така се случи, че по време на гласуването между първо и второ четене Конституционният съд отмени ал. 2 и 3 и съответно падна не само текстът за „официален”, каквото беше първоначалното предложение на вносителите, но падна изобщо текстът за „документ”. Така заедно с водата бе изхвърлено и бебето. Ние помислихме какъв заместващ текст може да се предложи, така че отново да има документ, който да бъде изискван при идентификация и регистрация. Текстът, който предложихме и който беше подкрепен в комисията, за което съм благодарен на колегите от ГЕРБ, от „Атака” и от Синята коалиция, беше, че тази идентификация и регистрация за движими културни ценности, които са национално богатство, трябва да бъде правена от Националния исторически музей. Това заявление трябва да бъде подавано пред Националния исторически музей или пред съответния регионален музей. Както виждате, този текст и всички останали текстове бяха подкрепени единодушно в комисията. Затова молбата ми е да подкрепите предложението, което е подкрепено изцяло и от комисията. Благодаря.

Аз предлагам да прекратим пренията точно по този казус със следния аргумент. Когато се регистрира в една колекция един движим паметник на културата, той получава по смисъла на документацията регистрационен картон. Има фототека и графична документация. В тази регистрационна документация – няма да я определям точно каква е, тя ще бъде по правилника – са отразени всички данни, за които става дума и за които спорим. Цялата документация – за произхода, за цената – по съвкупност се отразява в документацията, която остава и е задължителна за колекционера. Когато той продаде паметника на друг, по смисъла на закона тази документация преминава в другата колекция. Това преместване на документацията заедно с паметника се отразяват в регистрацията в Министерството на културата, в съответната служба. Тоест безсмислено е всякакво усложняване относно тези данни, цени и пр. Цената няма никаква стойност за движението на паметника. Днес цената може да бъде 15 долара на една монета, а утре може да бъде 100, 200, а може да бъде и 2-3долара, тоест не може да служи за никакъв аргумент. В закона всичко е премислено така, че като се получи една документация, паметникът да има документация и преместването му в друга колекция – у нас, в чужбина или където и да било другаде, се отразява в съответния регистър в държавата. Такава беше целта, за да се знае кой паметник къде е и националното богатство да не излиза навън. Предлагам да прекратим пренията и да гласуваме този параграф.

Да разбирам ли, че има процедурно предложение за прекратяване на пренията?

Да.

Моята реплика е: кой е източникът на информацията, която се записва в картона? Кой е източникът – едностранна декларация на държателя или свидетелство за покупко-продажба, за което има яснота, че има и друга страна, че е ясен начинът на придобиване? Кой е източникът? Съвсем очевидно е, че в случая, който ние предлагаме, е източниците да бъдат два, а в случая, в който е решението – е едностранно. Това е проблемът на регистрацията на паметниците, които са национално богатство.

Госпожо председател, колеги! Уважаеми господин Костов, аз разбирам Вашите опасения и донякъде съм съгласен с тях…

Добре. Все едно. Ние коментираме едно и също нещо. Колеги, за сведение ще ви кажа, че този закон не е приеман дълго време. По думите на специалисти – сто часа са дебатирали точно тази точка. Проблемът да не се приеме този закон е да може определени хора и кръгове да си прехвърлят на черен пазар всички ценности на България и непрекъснато да се изравят нови и нови, да се съсипват паметници на културата и черният пазар да върви въпреки всичко. Целта на този закон е да се направи първоначална регистрация, в която, ако е минал този срок от една година, регистрирани са и който е регистрирал – регистрирал, но оттам нататък появи ли се някаква културна ценност на пазара и тя няма регистрация, естествено човекът да бъде санкциониран, тогава да се търси откъде и как. Защо според мен не може да се пише специално цената, за която става дума? Защото това е първоначална регистрация. Има случаи, когато хората са получили някои екземпляри по наследство или са ги купили преди 30-40 години. Каква цена ще се посочи там? Отново ще се вкараме в процедура, за да не може да се изпълни законът. Всяко едно такова решение ще забави и просто няма да има регистрация, пак ще се проточи както при предишни парламенти се проточи това във времето и съм сигурен, че вкарването на една такава точка ще доведе до това, че след четири години този закон пак няма да е влязъл в сила и пак ще има отлагания във времето. Мисля, че тези дебати бяха много ползотворни, аз също искам отново да благодаря на всички в Комисията по културата за разбирането, особено в последните заседания, на които стигнахме до някакъв консенсусен текст, всички се доближихме до единствената идея – да има закон и да има регистрация. Иначе надали ще има такава регистрация.

Уважаеми господин Станилов, уважаеми колеги! Беше приет закон и текстът, който ограничаваше възможностите за злоупотреби и въвеждането на максимата „Който крал – крал!”, беше отменен. Сега с това, което ни се предлага, трябва да сме наясно, че ако бъде прието, говорим за текстовете на комисията, се отваря врата. Отваря се врата всеки да може да отиде да декларира каквото желае и това ще бъде вписано в регистрите. След това тези регистри къде ще се местят и какво ще се случва, е втори въпрос. Въпросът е че всеки, макар и да се е сдобил по незаконен начин, по нередовен начин с определена вещ, сега ще отиде, ще декларира каквото си желае и по този начин ще си я узакони. Може нашият текст да не е най-съвършеният, но е опит да се спре това. Затова, колеги, моята реплика към господин Станилов, а и към всички вас е, че не решаваме проблема, решаваме проблема на тези, които крадоха, за да могат да декларират каквото си поискат и да станат чистички. Това е репликата ми.

Искам само да кажа, че този пробив в рестрикцията не беше направен нито от миналия закон, нито от тази комисия, нито ще бъде направен от това Народно събрание. Пробивът беше направен в Конституционния съд по идея на омбудсмана, на когото ние тук ръкопляскахме и приехме доклада. И след това, което реши Конституционният съд, се съмнявам изобщо дали България трябва да има омбудсман!

Уважаеми колеги, госпожо председател! Правя предложение за прегласуване, за да ви кажа, че това, което се случва с отхвърлянето на нашето предложение, е амнистия за всички онези, които по незаконен начин са придобили културни ценности, които са национално богатство. Утре те ще си занесат декларациите и ще станат чисти. Това е, което правите с отхвърлянето на нашето предложение.

По § 37 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция: „§ 37. В Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения: 1. В § 5: а) в ал. 1: аа) изречение първо се изменя така: „В едногодишен срок от влизането в сила на закона лицата, които са установили фактическа власт върху движими археологически обекти или движими археологически паметници на културата до влизането в сила на този закон са длъжни да поискат тяхната идентификация и регистрация като движими културни ценности от Националния исторически музей или от съответния регионален музей по реда на чл. 97, ал. 5.”; бб) създава се изречение пето: „В тези случаи се прилага чл. 101.” б) алинея 4 се отменя; в) в ал. 5 думите „ал. 1-4” се заменят с „ал. 1”. 2. В § 6, ал. 1 думите „шестмесечен срок” се заменят с „едногодишен срок”. 3. В § 7, ал. 4, думите „ал. 2-6” се заменят с „ал. 5 и 6”. 4. Създава се § 8а: „§ 8а. (1) Движимите археологически обекти, движимите археологически паметници на културата и движимите археологически обекти – монети и монетовидни предмети, могат да се изнасят с разрешение на министъра на културата след идентифициране и регистриране по реда на § 5, съответно § 6 и § 7. (2) Не се допуска от митническата територия на Общността изнасяне от територията на Република България към други държави – членки на Европейския съюз, на вещите по ал. 1, които представляват национално богатство, с изключение на случаите и по реда на чл. 129, алинеи 2, 3 и 4.” 5. В § 12: а) в ал. 2 абревиатурата „НИОНКЦ” се заменят с „НИНКН”; б) в ал. 3 абревиатурата „НИОНКЦ” се заменят с „НИНКН”. 6. В § 14 думата „едногодишен” се заменя с „двугодишен”. 7. В § 21 думите „Националният институт за опазване на недвижимите културни ценности” се заменят с „Министърът на културата”. Това е промененото предложение, което всъщност се подкрепя от комисията ни.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38.

Създава се нов текст „Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.

По § 39 има предложение от народния представител Даниела Петрова. Комисията подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Стефан Данаилов. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 39: „§ 39. Министерството на културата и НИНКН са правоприемници на активите и пасивите на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценност.”

По § 40 е постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова. Комисията подкрепя предложението. Постъпило е предложение от народния представител Стефан Данаилов. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 40: „§ 40. (1) От деня на влизането в сила на този закон правомощията на директора на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности се прекратяват. (2) Правомощията на лицата от Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности се уреждат съгласно чл. 123 от Кодекса на труда и чл. 87а от Закона за държавния служител в съответствие с определените с Устройствения правилник на Министерството на културата и на НИНКН структура и числен състав.”

По § 41 е постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 41: „§ 41. (1) В едногодишен срок от влизането в сила на този закон НИНКН предоставя на Агенцията по вписванията списък на заварените, декларирани и обявени недвижими паметници на културата. (2) Агенцията по вписванията отбелязва статута на културна ценност по партидите на обектите в двумесечен срок от представяне на списъка по ал. 1.”

По § 42 има предложение от народния представител Стефан Данаилов. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42.

По § 43 има предложение на народния представител Даниела Петрова. Комисията подкрепя предложението. Постъпило е предложение от народния представител Стефан Данаилов. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 43: „§ 43. В Закона за Камарата на строителите (ДВ, бр. 108 от 2006 г., изм., бр. 19 и 35 от 2009 г.) в чл. 17, ал. 2, т. 8 думите „Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности” се заменят с „Националния институт за недвижимото културно наследство”.”

По § 44 е постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова. Комисията подкрепя предложението. Постъпило е предложение от народния представител Стефан Данаилов. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 44: „§ 44. В Закона за националния архивен фонд (ДВ, бр. 57 от 2007 г., изм., бр. 19 и 42 от 2009 г.) в чл. 33, ал. 1, т. 7 думите „Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности” се заменят с „Националния институт за недвижимото културно наследство”.”

По § 45 и § 46 са постъпили предложения от народния представител Стефан Данаилов. И двете предложения са оттеглени. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45 и § 46.