ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ)2490 думи
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми колеги - вносители на този необходим в известен смисъл и в известна своя част законопроект.
Аз ще взема отношение само по четири от параграфите на предложения законопроект, които се отнасят до предложения за изменение и допълнение на приетия в края на миналия мандат Закон за изменение и допълнение на Закона за водите.
Преди това искам да поясня, че с приетата от правителството на Симеон Сакскобургготски Стратегия за водния сектор на България се предвиждаха да бъдат приети три законопроекта – Закон за управление на водите, Закон за собствеността на ВиК системите и Закон за регулирането на водната услуга.
Внесеният в края на мандата на това правителство Закон за управление на водите, който отменяше и сега действащия закон, беше практически неприложим. Той беше внесен от група народни представители в началото на предишния мандат. Беше неприложим по простата причина, че изцяло подменяше главата и раздела за собствеността, преди да е приет Законът за собствеността на ВиК системите, на който се възлагаха надежди, че ще урегулира автоматично целия кръг на въпросите в областта на водния сектор. Тогава се наложи, и това беше правилно решение, и отново се бързаше, да се приеме Европейската директива за водите, което беше условие на една от страните – членки на Европейския съюз и съседка на България като подкрепа и условие за приемането ни в Европейския съюз. И аз ще ви кажа какъв е този интерес, за да е ясно къде днес трябва да насочим своите усилия. Това беше условието - да бъде приета Европейската директива за трансграничните води, пред дилемата да се чака или да се изпълни това неотложно изискване. И беше взето правилното решение към тогава действащия Закон за водите да се транспонира Европейската директива.
Правя едно отклонение – защо Гърция бърза, настоява, и защо това е първият въпрос в двустранните ни отношения на политическите срещи на всяко ниво – президентско, премиерско, министерско, посланическо, експертно? Защото има една спогодба между България и Гърция, трудно приета в този парламент с много остро политическо противоборство и обвинения за предателство, която днес е опорната точка на България в двустранните отношения по един изключително важен въпрос. В тази спогодба между двете страни България се съгласява да предоставя 29% от средногодишния естествен многогодишен отток – това е точната дефиниция на този сложен термин, изчислен за период от 30 г., и със съгласие на двете страни да се актуализира за последващ период. Двадесет и девет процента! Гърция при днешното състояние на нещата от България получава на 100% този процент, при блокирания в годините на прехода, още в неговото начало, грандиозен проект на България за оползотворяване на голяма част от водите.
Няма да правя по-дълго отклонение, но ще кажа, че няма по-важна задача на настоящия етап по този стратегически въпрос, освен актуализирането на интересите ни и всички планове с икономически и технически решения. Трябва да се знае, че когато влезе Директивата в действие и се изградят съвместните комитети между страните, в които преминават трансграничните води, след срока на изтичането на спогодбата без съгласието на тези комитети не може да се построи нищо. България ще бъде тотално блокирана в правото си да оползотворява тези 71%. Това е задача № 1 на сектора и ако беше обсъждано това изменение в комисията, можеха да се направят много съществени предложения.
С това свое изказване и с това отклонение спирам вниманието и на Министерския съвет, и на министерството, за неотложната работа в тази насока. Проекти има и желаещи да ги реализират има, а България има стратегически интерес.
Другият Закон за собствеността на ВиК системите беше свързан с изключителен сблъсък на интереси и години време да се работи. Няма да се спирам на този проблем, но дойде момент, в който изискването на Европейската комисия беше еднозначно – или ще постигнете национална позиция по въпроса за ВиК системите, или няма да ви предоставяме средства. (Реплики.)
Не сме бързали, госпожо Фидосова, самоцелно, а постигнатото национално съгласие беше одобрено от Европейската комисия, беше направен от подготвения Закон за собствеността – проектозакон, и при цайтнота, който беше, аз станах вносител на този закон, готвен от стотици експерти години наред, за да успеем да постигнем отблокиране на Оперативната програма „Околна среда” в сектора „Води”. Затова беше бързането.
След приемането му на първо четене България получи съгласие от Европейския съюз да продължи получаването на средства и това беше един голям успех, който не трябва да се игнорира. В бързането са допуснати тези три неща, по които сега се прави предложение за изменение.
Понеже те се обосновават в комисията с речи на членове на политическите кабинети с много остри думи, които аз искам да отхвърля, искам още един път да им благодаря, защото тогава като експерти те работеха в ръководената от мен комисия и съм им благодарил. Единият е заместник-министър в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, другият е началник на кабинет. И това общо дело, което тогава направихме, заслужава заради техния професионализъм адмирации, а днешните силни думи за дребни неща не могат да получат такава висока оценка.
За какво става дума? Може ли да бъде отменен чл. 96а, както се сочи в § 4? Да, но когато казвам, че може да бъде отменен, поставям въпроса трябва ли да бъде отменен. И с днешна дата преосмислих нещата. Аз, разбира се, снощи разбрах, че тази точка е внесена късно вечерта в този дневен ред, и се постави въпросът преди това дали е коректно твърдението на вносителите и повтореното в становището на комисията, че става дума, ще цитирам дословно от мотивите на вносителите: „Съществена грешка при редакцията преди обнародването на текста, свързана с пропуск да се обнародва отмяната на чл. 96а”. Лично за мен е по-удобно да кажа, че отделът за редакция на текстовете преди публикуване е пропуснал нещо, но макар от много беглия преглед на стенограмите, на текстовете, които съм докладвал тук – те са пред мен, на стенограмата от самото заседание, от предложеното за гласуване, за мен съществува впечатлението, че не става дума за техническа грешка на хората, които са подготвили текста за публикуване.
Вносителят предлага тази Глава шеста да се раздели на две, да получи две наименования и в заглавието предлага да отпадне чл. 96а. Това е моето предложение. Трима народни представители предлагат да отпаднат думите за отпадането. Има две отрицания на отрицанието, но да не го възпроизвеждаме тук - трябваше да го направим в комисията. В края на краищата като становище на комисията се докладва заглавието без думите „отпадане на чл. 96а”, председателят подлага това становище на гласуване при оттеглянето от тримата народни представители на техния текст и не може да бъде публикувано друго при това гласуване на народните представители, освен че няма текст за отпадане на чл. 96а. Но трябва ли да отпадне, сега го разсъждаваме днес?
Вие и господин Стратиев, чието дълго изказване цитирахте в становището на комисията, казвате, че много убедително волята на законодателя е била в случаите, когато се иска от даден оператор ВиК-услугата на обособена територия, концесията да се дава от асоциацията. Това са термини, въведени със закона.
Как е решен този въпрос в публикувания текст? Еднозначно. Толкова еднозначно, че никой не може да тръгне към Министерския съвет да иска концесия по този въпрос. Как? В § 40 на публикуваното изменение пише:
„В Закона за концесиите се правят следните допълнения:
1. В чл. 17, ал. 1, се създава т. 4:
„4. Асоциацията по водоснабдяване и канализация – за обекти, разположени в границите на обособената територия, по смисъла на Закона за водите”.
С това изменение се въведе понятието „обособена територия”. Това е територията, на която действа едно днешно ВиК, това е асоциацията, която се ръководи от областния управител. Тук влизат кметовете по определен, регламентиран в закона ред, и еднозначно е казано, че в този случай никой друг освен тази асоциация не дава концесия.
Сега да отидем към чл. 96а и да видим дали трябва да го отменяме. Това можеше да го дискутираме в комисията, но вие отказахте да го направим там. Отварям на чл. 96а и докато отварям, искам да кажа, че в ал. 1 са предвидени два случая, в които Министерският съвет отдава концесии.
Слушайте как е записано: „Концесия за водностопански системи и съоръжения, които са държавна или смесена държавно-общинска собственост и принадлежат към една технологична система”.
Казвате, че досега Министерският съвет не е отдавал по този ред и трябва да заличим чл. 96а, но аз бих поканил специалисти от четири министерства, преди да взема това решение. Това е Министерството на земеделието и горите, защото и там има такива водностопански системи, които не съвпадат с онова, което е ВиК-система на една обособена територия и се ръководи от една асоциация. Това е Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, което също има отношение по сега действащото законодателство към водностопанските системи. Това безспорно са Министерството на околната среда и водите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Вторият случай, в който Министерският съвет отдава концесия по чл.96а, е свързан с „или имат единна система на управление на територията на повече от една община”. В този случай се предоставя от Министерския съвет по реда на концесиите.
Съвпадат ли тези образувания, за които говорих в Закона за водите, с втория случай? Да, в известен смисъл, но тези два случая, тези понятия са по-широки от онова, което е съдържание на регламентираното в § 40. Затова тази работа трябва да се обсъди с много добри специалисти, за да не направим грешка, когато твърде лековато казваме: там или е сбъркано, или е направен пропуск.
Затова моето предложение, госпожо председател, както и да решите - ще го приемем сигурно сега, защото след малко ще кажа защо трябва да се приеме, задължително трябва да се събере кръг от специалисти и да се уточни онова, което ще гласуваме на второ четене. Ако има нещо за отпадане в чл.96а, това е неговата втора алинея и, забележете, за разлика от ал. 1 – за общите водностопански системи, които са в технологическа връзка и системност, тук вече се говори конкретно за разрешенията за дейността на водоснабдителните и канализациите в случаите, когато се осъществяват върху територията на повече общини. Това може да отпадне. Но аз не бих гласувал така еднозначно и лековато да отпадне и горното, защото ако досега не е имало случай за концесиониране на дейността и оперирането на такива системи, утре може да възникне. Това е по първия въпрос – може да се приеме отмяната на чл. 96а, но трябва три пъти да се мисли, преди да се отреже.
Иначе, когато говоря за приемане на закона, то може да стане само заради § 8, в който много коректно и правилно понятията, които са изразявали идеята на вносителя и на законодателя, са подредени граматически правилно и логически последователно. Ставаше дума за случаите, в които е започнала процедура за концесиониране, преди влизането на изменението на закона, и волята на законодателя е – нека да си върви процедурата, да не се прекъсва, но договорът, който ще се сключи по тази концесия, да върви по определен ред. Това, което са предложили колегите, повтарям, е граматически правилно и логически последователно са подредени понятията, но текстът внушава известно двусмислие, както е редактиран.
Що се отнася за сроковете, за които са казани такива тежки думи в мотивите, в изказванията и в становищата, вижте за какво става дума. Говори се, че има несъответствие, което е свързано с неправилното постановяване на някои срокове. По-късно скромно се казва, че към момента е ясно, че нито ВиК-операторите, нито областните управители и кметовете на общини ще успеят да се справят със срока. Много просто е – когато един срок, регламентиран в закон, е непосилен по обективни или по други причини, да се удължи колкото е необходимо, без да се говорят такива големи думи, че е направен много съществен пропуск в закона.
Другото по-съществено - искам да го поясня, защото в становището на Правната комисия прочетох още по-страховити неща за една много съществена грешка. За какво става дума? При изготвянето на списъците на активите, на кметовете и лицата, които изброих преди малко, ВиК-операторите, е даден срок от три месеца. Не стига, продължаваме го на шест. Вторият субект, на който са дадени срокове, е министърът на регионалното развитие. Когато ти е даден срок до шест месеца да свършиш един етап от работата, а ти е даден по-къс срок да свършиш цялата работа, това може да е неприятна грешка, но в никой случай не е причина да си свършиш работата в срока, който законът ти е предвидил. Значи щом ти е предвидил в 3-месечен срок да извадиш активите, така както са разпределени между субектите община и държава и трябва да си ги извадил, защото си принципал и на теб е възложено, трябва да свършиш работата за 3 месеца. Това, че ти е дадено единия етап да го свършиш по-дълго, не отменя другото задължение. Щом сме го видели, дайте да го направим - да уеднаквим сроковете или да дадем още 6 месеца, след като са постъпили вторите списъци. Когато ви благодарих за тази неуморна работа тогава, тези числа бяха пресмятани от експертите, а не от политиците. Не бива експерти, когато станат членове на политически кабинети, да използват силната терминология, с която класическите политици се сблъскват.
Още един въпрос, който трябваше да бъде обсъден в комисията и аз обръщам внимание на вносителите. Сигурен съм, че когато са употребили в § 8, т. 3 идеята си за предложение на § 29, ал. 3 и са стигнали до термина „съоръжения, за които няма документи”, не сте видели, че този термин е употребен на още едно място – в § 39, където е даден срок една година на операторите и съответните заангажирани субекти да възстановят документите. Тук Вашето предложение е уместно. Вие казвате: „ВиК-системите и съоръженията, за които няма документи за собственост и/или за изграждане, се описват в списъците по вид, местонахождение и балансова стойност”, за да може да тръгне процедурата за разделяне. Правилно, но възниква въпросът – и това в комисията щяхме да го дискутираме, вместо тук – дали двата текста остават или се изключват? Затова Вие трябва да помислите и да кажете – отменяме ли текста за едногодишния срок, в който задължаваме да възстановят документите за собственост, в онази балансова стойност и т.н., да влязат в списъците за разпределяне, или се съгласяваме по фактическа ситуация? Тоест това трябва да се обсъди и да се направи в интерес на закона.
Иначе в закона има неща, които трябва да се приемат.
Ще кажа, и с това ще завърша – като разглеждах стенограмите, видях докладващият колко пъти е благодарил на представители на опозицията за макар и много малки уточнения и идеи за подобряване на закона. И се сетих за онази мисъл на философа, че човек мисли по един начин в колиба и по друг начин в царски дворец. Парафразирано към нас – по един начин се мисли в опозиция и по друг начин, когато си бил на власт. Аз благодарих на въпросния мой политически опонент от тази трибуна за всеки принос, а на онзиденшното заседание на комисията, когато лансирах идеята за управление на отпадъците, реакцията беше: „Ако бяхте търпелив само за още една седмица, щяхте да видите, че тази идея е и наша”. Действително човек мисли по един начин, когато е в опозиция и когато е на власт, но си зависи и от човека, нали така?! Завърших.