12 ноември 2009 г.

Благодаря, господин председателю. Уважаеми народни представители, на първо четене се обединихме около това да подкрепим внесения законопроект. Бих искал обаче в хода на дебатите да поставя два въпроса, които смятам, че са съществени и би трябвало, поне в комисията, да намерим решение, което да отговори на поставените въпроси. Първият въпрос, който според мен има по-лесно решение, това е промяната в начина на приемане на Годишния доклад за състоянието на околната среда. Досега той се приемаше от Народното събрание. Предложението е това да става от Министерския съвет. Разликата в двата подхода е, че когато той се приема в Народното събрание, поне теоретично народните представители имат възможност да поискат докладът да бъде разширен или някоя част да бъде преработена, има възможност на заседанието на комисията да присъстват неправителствени организации и т.н. Това беше едно предложение, което защитавахме през 1997 г., когато цялото общество беше изключително чувствително към проблемите на околната среда. За съжаление през изминалите години приемането от Народното събрание на Годишния доклад за състоянието на околната среда се оказа чисто формално и ние не се възползвахме от възможностите, които имахме. Едно от обясненията беше може би, че докладът засягаше предходната година на тази, в която се дебатира и много от нещата вече не бяха актуални. Във всеки случай не е добре да лишаваме Народното събрание от възможност да изрази своята позиция по този доклад преди той да бъде приет. Ако се приеме предложението на Министерския съвет това да става от Министерския съвет, редно е поне да запишем на второ четене в закона, че Комисията по околната среда и водите разглежда предварително проекта за този доклад и дава своето становище. По този начин ще се запази възможността както народните представители, така и обществеността да се включат в дебатите по този доклад за околната среда и да изведат своите становища и там, където има необходимост информацията да бъде допълнена с още данни, това да бъде направено по такъв ред. Разбира се, най-добро би било ако Народното събрание активно участва в дебатите по такъв доклад, но видяхме, че през годините това не беше реализирано. Вторият въпрос, който бих искал на поставя, беше поставен в становището на Комисията по околната среда и водите. Това е системата, по която в момента се извършва процедурата за оценка за въздействие върху околната среда, когато инвеститорът заплаща директно на експерт да изготви такава оценка за околната среда. В комисията бяха изразени опасения, че по този начин - който плаща, той поръчва музиката и инвеститорът ще наема експерт, който винаги ще му даде положителна експертиза, ще се изкриви процедурата по оценката за въздействието върху околната среда. Възраженията, които бяха направени от страна на министерството, са, че след това тази експертиза влиза в експертния съвет, който я разглежда и това е следващото ниво, на което се дебатира направената оценка. Разбира се, имаше случаи, когато се видя, че съдът връща минали през експертния съвет оценки, връща процедурите обратно, което означава, че и това не е необходимата гаранция за безпристрастност на направената експертиза. Затова в дебатите няколко неправителствени организации и депутати поставиха този въпрос. Бих искал да припомня, че когато имаше проблеми в нашата съдебна система, беше въведен един принцип, че съдиите се назначават на случаен принцип с автоматизирана система, без субективен фактор в нея по реда на постъпване на делата в съда и по този начин се елиминира възможността за субективност при подбора на съдии за гледане на дела в нашата съдебна система. Това беше едно решение, което беше приветствано от всички, които се интересуваха от проблемите на нашата съдебна система. Би могло на второ четене на законопроекта ние да намерим и да вземем някои елементи от предложенията на неправителствените организации и направим така, че системата за оценка на въздействието върху околната среда да бъде по-добре действаща и, разбира се, да гарантира целите, които законът й поставя. Независимо от тези бележки, смятаме, че на първо четене законопроектът трябва да бъде подкрепен и съответно при второто му четене да се концентрираме върху тези поставени въпроси, а може би и върху други въпроси, които ще възникнат в хода на разискванията. Това е нашето становище: подкрепяме законопроекта на първо четене.

Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги народни представители! Една дума искам да оспоря и да репликирам, че формално са се приемали докладите за състоянието на околната среда в Народното събрание. Ще дам един пример. Когато Европейският съюз прие за базова 2005 г., това беше крайно неизгодно за България и тя поведе и води дело с Европейската комисия по този въпрос. Възраженията ни към момента на повдигането на този съдебен акт бяха принципни и в три направления. Първото беше, че за 2005 г. са работили ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй” и ако за всяка следваща година тази мощност се замени с термични централи, България ще емитира определено количество въглероден двуокис. Доколкото си спомням, втората претенция беше за единия милион тона въглероден двуокис, отделен при технологията, с която се прави сероочистката в България. Той не ни е признат. Третото беше, че годината била дъждовна и централите са работили. След две години, когато дойде времето да приемаме доклада тук, защото тогава се обобщават данните, ние вкарахме тези показатели в решението на парламента. Сега те са като аргумент в делото ни с Европейския съюз. Ако си спомняте, вярно е, че при изготвянето на това становище бяха уволнени двамата експерти на комисията за формално отношение при разглеждането на доклада. Когато казваме такива силни думи, трябва да ги мерим и да знаем какво е ставало. Аз лично подкрепих тази част в комисията с предложение, ако не го гледа целият парламент, поне комисията да се запознава с доклада, да бъде информирана и да дава становище, когато той се приема в Министерския съвет. Това исках да възразя.

Благодаря, господин председателю. Господин Божинов, това сигурно е било едно от много редките изключения – когато се стига до дебати по състоянието на околната среда. Понеже поставихте въпроса за делото относно Директивата за емисиите от 2003 г., смятам, че трябваше да се насочим към опит да променим самата директива, тъй като това е законодателството, по което след това ще съди съдът. Към момента ние не сме предприели това, а сме завели дело. Ако в парламента имаше широк дебат по тези въпроси, щеше да се намери народен представител, който да посочи правилния начин за решаване на проблема, който имаме. Това е реален проблем. Но понеже за съжаление дебатът наистина е бил формален – бих искал да не бъде така, това очевидно е убягнало от вниманието на Народното събрание и на Министерството на околната среда и водите. С това, което казвате, Вие само потвърждавате, че за съжаление не можахме да реализираме това, което искахме през 1997 г. - това да се превърне в национален дебат за състоянието на околната среда. Но към момента поне да запазим възможността в Комисията по околната среда и водите да провеждаме тази дискусия заедно с представителите на гражданското общество.

Уважаеми депутати, искам да взема отношение по двете предложения и коментара на господин Тошев. Първо, по отношение на необходимостта годишният доклад за състоянието на околната среда да бъде одобряван от Народното събрание. Следва да се има предвид, че тук става въпрос не за вземане на решение във връзка с въпросите по околната среда, а само за представяне на информация. Процедурата за разработване на такъв доклад е дълга, тъй като на Националния статистически институт – един от основните източници на обобщена информация за страната, са необходими 8-9-10 месеца, за да произведе такава основна информация. Впоследствие е необходимо време тя да бъде интегрирана към информацията, изготвена от Изпълнителната агенция по околна среда към Министерството на околната среда и водите. След това докладът по вътрешната процедура на министерството се разглежда на колегиум, след това се внася в Министерския съвет. Това също отнема време – поне месец, месец и половина. Впоследствие се чака доста време, тъй като никога не е приоритетно като тема за Народното събрание. Такива са дългогодишните ми наблюдения, така че може би минава още половин до една година. Искам да кажа, че към момента докладът с информацията за околната среда за 2007 г. все още не е внесен в Министерския съвет. Доколкото си спомням, беше минал на процедура в Министерския съвет през м. април т.г., впоследствие изборите явно удължиха този процес. Не виждам никакъв смисъл за такава дълга процедура, тъй като става въпрос за информиране на хората за състоянието на околната среда. В момента тече междуведомствена процедура за внасяне на този доклад в Министерския съвет. Две години хората чакат, за да разберат какво се е случило през 2007 г.?! Дори да го публикуваме като проект, тъй като по закон е записано, че трябва да се одобрява от Народното събрание, тази информация ще бъде нелегитимна, дори да ни бъде искана. Затова сме дълбоко убедени, че тази процедура е излишна. Иначе няма пречка този доклад да бъде предмет на дискусия в Народното събрание и министърът на околната среда и водите да го представя. Добре е тази важна тема за хората да бъде дебатирана в Народното събрание. Това са единствените ни съображения по това предложение. По отношение процедурата по ОВОС и възприетата схема докладите по оценка на въздействието върху околната среда да се възлагат от инвеститорите – това е най-широко разпространената практика в другите страни членки. Според нас няма никакво място за притеснения, че ако компетентният орган върши работата си, оценява качеството на доклада по ОВОС и ако е на мястото си, няма да допусне недобре разработен доклад да бъде оценен с високо качество и да бъде придвижен като процедура. Ще направя аналогия. Много документи се одобряват от компетентни органи. Ще дам пример. Всички технически проекти, разработвани и възлагани от инвеститорите, след това се одобряват от общините или от по-висок орган, ако става въпрос за национален проект. По същия начин е неуместно всички проекти да се възлагат от общините или държавните органи. Процедурата за оценка на качество на доклада по ОВОС е достатъчна гаранция за това инвеститорите да имат интерес да избират най-доброто. Ако компетентните органи подминават некачествени доклади или се съгласяват с такива, е въпрос не на лоша процедура по закона, а на лошо прилагане поради определени интереси. Не смятам за необходимо да се създава огромна администрация, която да възлага доклади по ОВОС. Представете си огромна агенция, която целогодишно ще се занимава с обществени поръчки за възлагане на доклади по ОВОС. Имайте предвид, че обхватът е много широк и почти всеки тип инвестиционен проект подлежи на такава процедура. Това ще доведе до много голяма администрация, забавени процедури и тогава пък тази администрация ще бъде упреквана, че избира съответните докладчици по ОВОЗ, които да играят по пръчката на възложителя. И едната, и другата процедура имат такъв елемент на недобросъвестност, но и в двата случая най-важното е компетентният орган да си е на мястото. Не смятаме, че трябва да се правят допълнителни разходи за огромна администрация, още по-малко сега, когато това е абсолютно невъзможно.

Благодаря Ви, господин председателстващ. Уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители, вземам думата, за да изразя становището на Парламентарната група на Движението за права и свободи, която ще подкрепи на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за околната среда. Имаме няколко основания за това. На първо място, точното, детайлно транспониране на директивата, отнасяща се за опасни вещества при големи аварии, управлението на големи аварии и превенцията за разпространение на опасни вещества е навременна, необходима и продиктувана от конкретни срокове от нашата съвместна работа с Европейската комисия. Смятаме, че директивата е коректно транспонирана в текстовете на закона и позволява тя да бъде прилагана в бъдеще в практиката в България. Законът с предложените изменения и допълнения и с включените текстове позволява на практика да бъде прилагана директивата. На второ място, що се отнася до това дали Докладът за състоянието на околната среда ще бъде гледан от Народното събрание с две години закъснение, ние сме склонни да приемем позицията на Министерството на околната среда и водите при положение, че получихме гаранциите по време на обсъжданията в комисията, че се предполага широко обществено обсъждане на доклада и че докладът може да бъде предмет на обсъждане в Постоянната комисия по околна среда и води в Народното събрание, която запазва правото си да кани представители на неправителствения сектор, на гражданското общество, на бизнеса, на други организации, които имат отношение към проблемите, засегнати в Доклада за състоянието на околната среда. По такъв начин ще бъде гарантиран гражданският достъп до информацията в този доклад и ще се разпространи тази информация, която има за цел точно промяна в поведението на различните групи и представители на браншови организации и неправителствения сектор. До голяма степен съм съгласна с позицията на господин Тошев за това, че би било добре докладът да бъде предмет на дискусия в Народното събрание – особено във време, когато цялото човечество, в това число надявам се в скоро време и България, е изправено пред предизвикателствата на глобалното затопляне и изменението на климата. Състоянието на околната среда в една малка държава, с малката територия на България, е фрагмент от общата картина на състоянието на околната среда в рамките на Европейския съюз. Естествено е ние да поставим условия мониторингът на това състояние в контекста на общата политика на Европейския съюз, към който ние принадлежим, за превенция на промените в климата, да бъде максимално обективен и гарантиращ отношението на всички заинтересовани страни. Предполагам, че по време на дебатите преди второ четене ние отново ще се върнем към този въпрос и се надявам, че вносителите ще бъдат достатъчно коректни да изслушат основанията и на тези, които предлагат да се запази досегашната практика за обсъждане в пленарната зала на Народното събрание. Това, което беше поставено като въпрос по време на заседание на комисията, аз отделих много време в доклада на комисията на този въпрос, е механизмът за регистрация на експертите, които подготвят докладите за съответствие и докладите за оценка на въздействие на околната среда. Искам да обърна внимание на колегите народни представители, да помоля всички, които биха могли да допринесат между първо и второ четене с конкретни предложения, да го направят, върху това, че и сега с промените, които се предлагат, се засяга един от фрагментите на системата за механизма за подготовка и одобрение на тези доклади. Всъщност отпада само регистрационният режим, който в момента се поддържа от Министерството на околната среда и водите за експертите, които подготвят докладите. Не се променят условията, при които се подготвят оценките и не се променят изискванията. Напротив, намаляват се много изискванията към експертизата на тези, които подготвят оценките и докладите за оценка на въздействие и за съответствие. Надявам се, че ще има предложения от народни представители и в Комисията по околна среда и води и отново ще се върнем към този въпрос, давайки си сметка, че промяната на един от елементите в механизма трудно може да доведе до подобряване на целия механизъм, въпреки че е в такава посока. Искам да подчертая, че общата тенденция за облекчаване на регистрационните и административни режими заслужва приветствие и подкрепа, с което завършвам изказването си. Благодаря.

Уважаеми народни представители, наистина по време на заседанието на Комисията по околната среда имаше дебати по тази тема, която повдигна госпожа Михайлова по отношение на това, че ние предлагаме да отпадне регистрационният режим на експертите, които подготвят докладите по ОВОЗ. Ще ви кажа какви са нашите мотиви. Вярно е, че навремето, когато тази процедура беше изключително нова за България, аз говоря за началото на 90 те години, това изигра своята роля тази процедура да стартира. Но тя има приложение в България вече 20 години и нашият опит показва, че това вече е една широко разпространена консултантска услуга. Пазарът е този, който ще избере най-добрите консултанти, които да подготвят съответно докладите по ОВОС. Интересът на възложителя на доклада по ОВОС е той да бъде подготвен възможно най-добре и не е необходимо да отделяме административни усилия да одобряваме експерти, които да извършват тази процедура. Ще ви дам едно сравнение. Тъй като това е вече много широко разпространена консултантска услуга, всеки от вас, ако желае да намери консултанти и в голямата интернет-мрежа си направи труда, защото аз съм си правила труда да изпиша съответно на търсачка „Консултанти доклад по ОВОС” вие ще имате поне 50 хил. имена, които ще ви излязат. Това е същата услуга, както общините, както инвеститорите търсят по отношение на проектиране, на финансови анализи, по отношение на много други услуги. Това вече е една стандартна услуга за България и не е необходимо да бъде обременявана с регистрационен режим. Това е нашето съображение.

Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Със Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда се дава отговор на една необходимост – пълно и точно отразяване на изискванията на Директива 96/82 ЕО или така наречената Севезо-ІІ относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества. С този закон се постига хармонизация с европейското законодателство и моето мнение е, че е направен професионално. Чрез промените се облекчават процедурите по оценка въздействието на околната среда и административният режим. Какво имам предвид? С изменението на чл. 83 от закона се дава възможност на възложителите да избират експерти на пазарен принцип. Такава е практиката в цяла Европа. Качествената оценка по ОВОС не зависи от експертите, които я изготвят, а от органа, който взема решения. Това е Министерството на околната среда и водите. Грешни оценки се получават вследствие на натиск върху органа, който взима решението. Ето защо заключението на експертите, които изготвят оценката, не е окончателен отговор. Пак повтарям – отговорът се дава от органа, който взема решение, и затова се увеличава срокът за разглеждането му от експертите на министерството, в който срок се включва и общественото обсъждане, се намалява срокът при вземането на решения от министерството. Тоест, самото вземане на решения се прави при една голяма прозрачност и участие на всички заинтересовани страни, което гарантира добра оценка по доклада, тъй като целта на докладът е не да се спре съответната инвестиция, а напротив. И основната цел на доклада е да предпази околната среда. Във връзка с по-голямата информираност на обществеността и по-голямата прозрачност по състоянието на околната среда с изменението на чл. 22 от Закона за опазване на околната среда министърът на околната среда и водите ежегодно ще внася в Министерския съвет доклад за състоянието на околната среда, който след приемането му ще се публикува като Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда, с което ще се съкратят сроковете за приемане и предоставяне на обществеността на информация за състоянието и политиката за опазването на околната среда. Тук става дума, че тази процедура досега е била изключително тежка, тъй като към настоящия момент Министерският съвет ежегодно внася в Народното събрание доклад за състоянието на околната среда, който след приемането му се публикува като национален доклад. Поради това до момента на приемането му значително се удължава срокът за неговото публикуване. С направените предложения за изменение на Закона за концесиите, Закона за опазване на земеделските земи, Закона за горите и Закона за водите ще се облекчат разрешителните и съгласувателните режими в администрацията, които затрудняват дейността и инвестиционните намерения на фирмите и гражданите. Законопроектът предвижда изменение, свързано с възможността за делегиране на правомощия от компетентността на министъра на околната среда и водите на длъжностни лица от администрацията на Министерството на околната среда и водите за решаване на въпроси на ведомството, което е с оглед рационалното, качественото и ефективното осъществяване на функциите на административния орган. Ето защо, уважаеми колеги, ви призовавам да подкрепите този законопроект. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, колеги! Първо правя предложение за допускане в залата на госпожа Мая Христова – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, госпожа Гюнур Джумалиева – началник отдел „Секторни политики и стратегии”, и госпожа Милена Ценова – началник на политическия кабинет на министъра.

„ДОКЛАД по Законопроект за изменение на Закона за енергетиката, № 902-01-28, внесен от Министерския съвет на 19 октомври 2009 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 954-01-33, внесен от народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов на 21 октомври 2009 г. На свое редовно заседание, проведено на 28 октомври 2009 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение на Закона за енергетиката, внесен от Министерския съвет, и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, внесен от народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов. На заседанието присъстваха: госпожа Мая Христова – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, госпожа Иванка Диловска – директор на дирекция „Енергийна стратегия”, и госпожа Костадинка Тодорова – директор на дирекция „Енергийна ефективност и опазване на околната среда” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Законопроектът за изменение на Закона за енергетиката, № 902-01-28 от 19.10.2009 г., внесен от Министерския съвет, беше представен от госпожа Иванка Диловска. Проектът на Закон за изменение на Закона за енергетиката е разработен в отговор на писмо на Европейската комисия за възможно неизпълнение на задължения на Република България за прилагане на общностното право по отношение на определянето на цените за пренос на електроенергия. Основните цели на законопроекта са: - да се отрази ангажимент, поет от Република България в отговор на официално уведомително писмо на Европейската комисия за откриване на процедура за неизпълнение на задължения на страната, предвидени в Регламент на Европейската общност № 1228/2003 г.; - да се прецизира разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 7 по отношение на регулирането на цените за пренос на енергия на територията на страната и през територията на страната (транзитен пренос). Същият може да бъде тълкуван като даващ възможност за определяне на различни цени за пренос на електрическа енергия на територията на страната и за транзитен пренос и по този начин може да доведе до нарушаване на принципа за недискриминация, постановен в чл. 4, § 4 от Регламента. В представените на Генералния секретариат на Европейската комисия съображения на Република България в отговор на Официалното уведомително писмо по нарушение № 2009/2165 се посочва, че изискванията на Регламент на Европейската общност № 1228/2003 г. относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия се прилагат директно от страна на България. В България няма определени и не се прилагат други, различни от утвърдените от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране цени за достъп и за пренос на електрическа енергия. Преносът на транзитираните количества електрическа енергия не е утежнен с допълнителни такси, различни от тези за пренос на електрическа енергия на територията на страната. С предложения законопроект се внасят изменения в Глава трета „Регулиране на дейностите в енергетиката”, Раздел ІV „Ценово регулиране”, чл. 30, ал. 1, като в т. 7 отпада предвиденото в действащия Закон за енергетиката изключение за регулиране на цените за транзитен пренос. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 954-01-33/21.10.2009 г., внесен от народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов, беше представен от народния представител Мартин Димитров. Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката се предлага Енергийната стратегия на Република България да се одобрява от Народното събрание след приемането й от Министерския съвет. Приетата през 2002 г. Енергийна стратегия на Република България е одобрена с Решение на Народното събрание от 17 юли 2002 г . на основание на тогава действащия Закон за енергетиката и енергийната ефективност. Съгласно новия Закон за енергетиката Министерският съвет определя държавната политика в енергетиката, като приема Енергийна стратегия на Република България по предложение на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Основната идея, залегнала в настоящия законопроект, е тази за възстановяване участието на Народното събрание в приемането на Енергийната стратегия на Република България. Като се има предвид, че целите, приоритетите и стратегическите решения, заложени в Енергийната стратегия, са дългосрочни за период до 2020 г. и че стратегията се отнася за политиката на държавата в сектора, един дебат в Народното събрание ще осигури по-голяма публичност и запознаване на обществото с функционирането на енергийния отрасъл. След представяне и обсъждане на законопроектите се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: - по Законопроекта за изменение на Закона за енергетиката, внесен от Министерския съвет: „за” – 14 народни представители, без „против” и „въздържали се” – 3 народни представители; - по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, внесен от народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов: „за” – 15 народни представители, без „против” и „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за енергетиката, № 902-01-28, от 19 октомври 2009 г., внесен от Министерския съвет, и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 954-01-33, от 21 октомври 2009 г., внесен от народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов.”

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, ще ви запозная с доклада на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 954-01-33, внесен от народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов на 21 октомври 2009 г.: „На заседание, проведено на 5 ноември 2009 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 954-01-33, внесен от народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов на 21 октомври 2009 г. Законопроектът има за основна цел възстановяване участието на Народното събрание в приемането на Енергийната стратегия на Република България. Действащата Енергийна стратегия е одобрена с Решение на Народното събрание от 17 юли 2002 г., съгласно тогава действащия Закон за енергетиката и енергийната ефективност. На основание на новия Закон за енергетиката, Министерският съвет определя държавната политика в енергетиката като приема Енергийната стратегия на Република България по предложение на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Народният представител Цветан Костов отбеляза, че за разлика от Закона за енергетиката, в чл. 3, ал. 2 от Закона за енергийната ефективност е предвидено, че Националната стратегия по енергийна ефективност на Република България се приема от Народното събрание. Той посочи, че е добре подходът по приемането и на двете стратегии да бъде уеднаквен, за да може да се осигури по-голяма прозрачност и легитимност на документа. Председателят на комисията обърна внимание, че ако законопроектът бъде приет на първо гласуване във водещата комисия, следва да се обсъди дали Народното събрание трябва само да одобрява стратегията, която вече е приета от Министерския съвет, или да приеме стратегията, внесена от Министерския съвет, като може да прави и промени в нея. В резултат на проведеното обсъждане, Комисията по правни въпроси с 3 гласа „за”, без „против” и 16 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 954-01-33, внесен от народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов на 21 октомври 2009 г.” Благодаря.

Господин председател, колеги! За да не вземам два пъти думата ще представя наистина цялата концепция, която ние сме предложили на вашето внимание. Няма логика Стратегията за енергийна ефективност да бъде приемана от Народното събрание – тя е малка част от Енергийната стратегия, а цялостната Енергийна стратегия да не бъде разглеждана в тази зала. Няма такава логика, затова и ние предложихме с колегата Иван Иванов Енергийната стратегия да бъде одобрявана и разглеждана от Народното събрание. Има един основен въпрос между първо и второ четене – дали думата да бъде „приема”, което означава, че Народното събрание може да прави и промени и ние ще предложим такава редакция, за нас това е по-силният вариант, по-логичният вариант, или да бъде „одобрява”, което означава само, че има право на дискусия и гласуване, което няма да бъде достатъчно. Направихме справка, която показа, че в момента Народното събрание приема към 15 различни вида стратегии. Към 15 вида! Няма логика при това положение може би една от най-важните стратегии – енергийната, която е пряко свързана с националната сигурност, да не бъде приемана от Народното събрание. Имайте предвид, че едно от най-важните неща е да има последователност и легитимност. И когато бъде приета една стратегия наистина не всяко правителство, което дойде да я изменя и да започва отначало. Такава легитимност може да даде само Народното събрание, защото партиите, които присъстват в това Народно събрание, е твърде вероятно да изградят и следващото, и по-следващото правителство. Тогава когато Народното събрание гласува една такава стратегия, има голяма вероятност тя да бъде наистина национална, и наистина да продължи да работи до 2020 г. Още повече, че когато Народното събрание гласува една такава стратегия, това ще даде и на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма пълната легитимност да я изпълнява и тогава никой не би си позволил да критикува за конфликт на интереси, и да търси под вола теле, каквато ситуация наскоро видяхме. Затова е важно да има енергийна стратегия, одобрена от парламента, която да бъде изпълнявана от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и тогава ще има много по-голяма легитимност при работата в министерството. Аз благодаря за подкрепата, която получихме по време на обсъждането от страна на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Тази подкрепа е важна за нас и показва, че мислим в една и съща посока. Колеги, призовавам Народното събрание да подкрепи това наше предложение. Няма нищо по-логично от това. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Иванов. Уважаеми колеги, по принцип и по двата закона смятам, че депутатите от Коалиция за България ще подкрепят предложенията. Няма някакъв особен казус – законът, който предлага Министерският съвет,к има хармонизиращ характер, макар че позицията на България е, че не е допуснала практика, която да е нарушила изискванията на Европейския съюз и на Европейската комисия. Въпреки това в законодателен план има такава възможност, затова тази промяна смятам, че е нормална и ще я подкрепим. Не мисля, че трябва да правим някакви сериозни дебати. Същото е и по отношение на стратегията. Аз съм малко изненадан от позицията на втората комисия, която е отхвърлила този законопроект. Действително е нормално, това е една от най-важните стратегии, тя да минава през парламента. В същото време аз искам да кажа две думи в тази посока, тъй като то е и плюс, и минус, и не за това, че предполага допълнително натоварване на народните представители с още една стратегия, която трябва да бъде обсъждана в пленарната зала. Не това е проблемът. Проблемът е, че стратегията може да се одобри и се одобрява с решение. Това означава, че каквото е влязло, такова ще излезе. Може да има някакви нюанси в решението и да кажем, че парламентът препоръчва нещо да се промени, но като цяло такава е процедурата, че няма възможност парламентът да внесе съдържателни промени в тази стратегия. И виждате, че е парадоксално парламентът да играе ролята на законодателен печат на изпълнителната власт. Но може би това са били съображенията и през 2003 г., когато е взето решение стратегията да не минава през парламента, Министерският съвет да си я приема, а той и без това си я приема, и с това процедурата да приключи. Аз съм изкушен. Имам достатъчно парламентарен опит, за да знам, че на практика няма технология, но не е сериозно парламентът да направи широко публично обсъждане, да направи обсъждане в пленарната зала, да излязат тук различни виждания, тъй като какъв е смисълът да търсиш мозъка на 240 водещи българи, ако няма да го вземеш под внимание, и накрая да кажем: а, бе, много си говорихме, но няма какво друго да направим и затова приемаме стратегията и вървим нататък. Може би трябва да мислим за всичките тези стратегии и в самия правилник да има форма, в която парламентът да може по-активно да се намеси. Иначе втората намеса – отхвърляне на стратегията, мирише на бламиране на мнението на правителството, което естествено в цял свят не звучи добре. Затова предлагам да подкрепим прехвърлянето на приемането на стратегията към парламента, да не бъде само в Министерския съвет. Искам да кажа две думи, тъй като се предлага един § 2, който трябва да звучи така: „Енергийната стратегия на Република България определя основните цели, етапи, средства и методи за развитие на енергетиката”. Предлагам на вносителите при обсъждането между първо и второ четене доброволно да оттеглят тази дефиниция. Аз съм преподавател по мениджмънт – стратегията не може да включва такива елементи. Не може в една енергийна стратегия да кажем какви са средствата, които ще се използват. Това се прави в бюджета на републиката. Не може предварително да се прогнозира и да задължим примерно няколко правителства напред да похарчат точно такива средства за развитието на енергетиката. Не могат да се фиксират ясно и етапите, а методите за развитие на енергетиката всъщност са по-скоро възможност, която може да се използва, а не може да се фиксира. Всяка стратегия е една рамка. Тя е цел от много високо ниво и безспорно самата стратегия предполага целеви документ. Това е важно, затова е определящото. Предлагам на господин Мартин Димитров доброволно да се откажат от тези ограничения. Можете да вземете енциклопедията или да влезете в интернет да видите какво представлява стратегия. Това не е програма. Това още по-малко е план, не е бюджет и не могат да се вкарват елементи, които нямат характер на елементи от един стратегически документ. Благодаря ви.

По отношение на § 2, господин Димитров, в комисията ще имаме интересен дебат по тази тема. Разбира се, че стратегията е една рамка. Доколко, ако е записана думата „средства”, създава някакви разногласия и противоречия в този смисъл, ще го обсъдим в комисията. Другият въпрос, който е още по-важен - явно Вие не сте чули моето изказване, господин Димитров. Парламентарната практика на България от последните години показва два модела. Когато се запише в документа, че една стратегия се приема, това означава, че Народното събрание може да внася корекции в нея. А когато глаголът е „одобрява”, това означава, че документът се внася от Министерския съвет и тук може да бъде само гласуван „за” или „против”. Аз вярвам, че между първо и второ четене един от най-важните дебати по същество ще бъде дали глаголът да бъде „приема”, което според мен е правилната постановка, защото смятам, че Народното събрание, освен всичко, може да има принос към тази стратегия. Важно е да има принос към тази стратегия, а не да одобрява, което е простият акт на гласуване „за” или „против”. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, господин председател. Господин Мартин Димитров, знаете, че в парламента е важно какво е написано, а не какво е казано, макар че парламентът е място за говорене. Вашето предложение е стратегията да се одобрява от Народното събрание.

Предложили сме по-мекия вариант.

Ако се одобрява, действително трябва да кажем „да” и като абстрактна възможност да кажем „не”. Аз съм съгласен, че това е важен въпрос, но не мисля, че той засяга само тази стратегия. Той засяга абсолютно всички стратегии. Представете си петнадесет стратегии, които ще минат през парламента, колко парламентарно време и ресурс ще се използва, за да приемем едно решение, за което предварително се знае, че трябва да бъде „да”? Затова казвам, че или трябва да променим нещо и да имаме механизъм за съдържателно влияние, или просто да не товарим парламента с функции, които няма да донесат нищо на нацията. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам отношение и по двата законопроекта, като по единия съм вносител. Аз съм удовлетворен, че в изказванията, които бяха направени, не чух мнение – било по единия, било по другия законопроект, че са ненужни или обратно – че влошават законодателната материя в тази област. По отношение на законопроекта, който предлага Министерският съвет. Естествено че ние трябва да го приемем, защото има официално уведомително писмо от Европейската комисия, с което ни се съобщава, че ако не се предприемат съответните законодателни промени в Закона за енергетиката, ще започне процедура за неизпълнение на задълженията на България като страна – член на Европейския съюз. Касае се за съществуващата, съгласно действащото законодателство в страната, възможност да има различни транзитни такси за транзит на електроенергия през територията на страната от таксите, които се събират за преминаване на територията на страната. Тоест да има различно тълкувание на това какви трябва да бъдат таксите, когато има пренос на електроенергия в страната и пренос на електроенергия през страната. Вярно е това, което беше казано - че до момента страната не е нарушила изискването на Европейския съюз. Тоест ние имаме една добра практика, но винаги за Европейската комисия съществува възможността в един бъдещ момент тази практика да бъде нарушена. Чрез промяната, която предлага Министерският съвет, която напълно подкрепям, се затваря окончателно вратата за подобно нарушаване и се равнопоставят всички компании, които използват българската преносна мрежа – било за доставка на електроенергия вътре, за потребителите, било за пренос на електроенергия през страната ни. По отношение на втория законопроект, който беше в по-голяма степен обект на разискване, внесен от господин Мартин Димитров и от мен, считам, че той действително трябва да бъде подкрепен. Убеден съм, че ще го подкрепите, колеги, защото дори представителят на опозицията господин Петър Димитров – бивш министър на икономиката и енергетиката, го подкрепи. Друг е въпросът защо той не изпълни това в предния четиригодишен мандат? Той изтъкна някои съображения, които едва ли не дават възможност да се търси обратно решение. Кои са нашите мотиви? България приема енергийни стратегии от десет години – първата през 1999 г., втората през 2002 г. И двете досегашни стратегии са приети от пленарния състав на Народното събрание. Веднага след това тогавашният министър на енергетиката Милко Ковачев внася, разбира се, чрез Министерския съвет промени в Закона за енергетиката и премахва тази съществуваща част от закона - че стратегията трябва да бъде приемана от Народното събрание. Напразни бяха усилията на бившия министър Румен Овчаров да изготви стратегия. Такъв проект на стратегия беше изготвен преди около една година, но не можа да завърши пътя, който трябва да измине чрез становище по оценка на въздействието върху околната среда от Министерството на околната среда и водите. Защо обаче за нас е толкова необходимо стратегията да влезе през Народното събрание? По такъв начин Народното събрание ще може много по-пълноценно да изпълнява функциите, които са му заложени в Конституцията, защото ние съгласно Конституцията изготвяме, променяме, отменяме закони и осъществяваме парламентарен контрол. Чрез енергийната стратегия ние реално осъществяваме парламентарен контрол върху енергийната политика, която трябва да провежда правителството. Ние сме вече трета година страна – членка на Европейския съюз, и от особена важност е стратегията през следващите месеци да влезе в Европейския съюз. Тя трябва да отрази ангажиментите на България по третия либерализационен пакет в енергетиката по директивата, свързана с околната среда и енергетиката. Всичко това ще бъде всъщност обект на наши разисквания и приемане. По тази причина, уважаеми колеги, с пълната убеденост, че аргументите и по двата законопроекта са качествени и стойностни, апелирам към вас да подкрепите и двата законопроекта. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Исках да заявя, че Парламентарната група на политическа партия ГЕРБ ще подкрепи и двата законопроекта. Ние считаме, че те са основателни и резонни. Ще си запазим правото между първо и второ четене да вземем отношение дали следва Народното събрание да приеме или да одобри стратегията. Смятам, че там ще има доста сериозна дискусия и ще можем да изчистим този момент. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, двата законопроекта, представени пред народните представители, ще бъдат подкрепени от Движението за права и свободи. Има определени нюанси, върху които искам да се спра. Законопроектът, внесен от Министерския съвет, е разработен в отговор на писмо на Европейската комисия, забележете, за възможно неизпълнение на задълженията на Република България. Презумпцията е „възможно”. Досега България никога не е нарушавала европейските изисквания във връзка с преноса на електроенергия в страната и във връзка с транзита, евентуално ако го има, през нашата територия. Имаме обаче писмо, с което се предполага, че в чл. 30 има изречение, в което се казва, че евентуално за транзитния пренос през страната таксата може да не е определена от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Щом Европейската комисия е сезирана, защото това не е станало без някой от страната да ги уведоми, че в този закон има такива разминавания, щом има писмо от Европейската комисия, то България е поела определени ангажименти и ние не можем да направим нищо друго, освен да приемем всички изисквания по регламента, който е пред нас. Затова Движението за права и свободи ще подкрепи този законопроект. Но тук, колеги, възниква един въпрос: какво правим с пазарите на електроенергия, след като само Европейската комисия ще определя транзитните такси? Поставям един нюанс, за да наострите сетивата си и да знаете, че оттук нататък евентуално при недобро взаимодействие на нашите производители и във връзка с електроенергията, която произвеждат нашите съседи – много по-ниска по себестойност, през нашата страна ще премине преносът с такси, определени само от Европейската общност. Оттук нататък България вече започва да си губи пазарите на електроенергия. Само искам да отбележа това. Уважаеми колеги, колкото до втория законопроект, аз се учудих, че в Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм колегите от ГЕРБ подкрепиха изменението и допълнението във връзка с енергийната стратегия на България – тя да бъде одобрена, както предлагат нашите колеги в Народното събрание, макар че преди мен колеги казаха, че само одобрението от Народното събрание не значи нищо, че би трябвало тя да бъде приета, за да може народните представители да вземат отношение по този въпрос и впоследствие да има изменение в енергийната стратегия. Учудва ме обаче неприемането на законопроекта от страна на другата комисия, което като че ли става практика в това Народно събрание. Ако експертната комисия е приела законопроекта, другите съпътстващи комисии не приемат един законопроект, а залата отмени или не утвърди това, което е приела експертната комисия, тогава сериозно би трябвало да се замислим за експертността на експертната комисия. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Аталай, аз няма да взема отношение по повод изказването Ви по законопроекта, на който съм съавтор. Ще взема отношение по повод едно тълкувание, което направихте относно закона, който се внася от Министерския съвет. Това, което казахте, просто не е вярно. Не Европейската комисия ще определя транзитните такси през страната. Мисля, че това и господин Петър Димитров трябва да го заяви. В чл. 30, където се внася промяната, е записано: „на регулиране от комисията подлежат цените на”, тоест от българската комисия, от регулаторния орган на България - Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Промяната, която се прави, е в ал. 1, т. 7, която свързана със шапката на члена гласи така: „На регулиране от комисията подлежат цените за пренос на електрическа енергия и природен газ през съответните преносни и/или разпределителни мрежи, с изключение на цените за транзитния пренос”, което разтълкувано означава, че Държавната комисия по енергийно и водно регулиране регулира цените за пренос през българската мрежа за вътрешните потребители, но цените за транзитен пренос по закона могат да бъдат натоварвани с допълнителни такси, които се определят включително от Министерския съвет. С премахването на израза „с изключение на цените за транзитен пренос” става така, че именно Държавната комисия определя еднакви транзитни такси за преминаване през страната на електроенергията, каквито са и таксите за ползването на преносната мрежа вътре в страната. Това е единственото. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председателю. Господин Иванов, аз наистина Ви благодаря, че потвърдихте моите съмнения. Точно от това се опасявахме и добре че разяснихте на колегите, че оттук нататък таксите за пренос, които ще се определят за страната, би трябвало така да съответстват на таксите за онези външни производители, които са с по-ниска себестойност и които, преминавайки през нашата страна, ще платят по-високи такси. А това създава опасение, че вече и в страната би трябвало да се вдигне цената на електроенергията. Благодаря, че потвърдихте моите съмнения.

Какви са тези свободни съчинения!

А за стратегията, за която очаквах да ме репликирате, но не посмяхте, искам да Ви попитам защо Вие в предишния парламент, щом като толкова се притеснявахте, че стратегията не минава през Народното събрание, не предложихте изменение и допълнение на този закон, а се сетихте точно в този парламент? Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Моля на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в залата да бъдат допуснати госпожа Росица Станева – главен експерт в Комисията по земеделието и горите, и от Министерството на земеделието и храните госпожа Стойка Куртева и госпожа Юлия Стойкова.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Представям Доклад на Комисията по земеделието и горите относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 954-01-22, внесен от Десислава Танева, Стоян Гюзелев и Димитър Аврамов, приет на първо гласуване на 15 октомври 2009 г. „ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на закона.

Постъпило е предложение на народните представители Десислава Танева и Димитър Аврамов за създаване на нов § 1, което комисията подкрепя и предлага да се създаде нов § 1: „§ 1. В чл. 24а, ал. 2, се създава т. 5: „5. в случаите по чл. 37в, ал. 10.”

По текста на § 1 на вносителя няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 2.

По текста на вносителя за § 2 има постъпило предложение от народните представители Десислава Танева и Димитър Аврамов, което комисията подкрепя. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 3: „§ 3. В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 6, изречение първо, думата „района” се заменя с „землищата от общината”. 2. Създава се ал. 8: „(8) В случаите на неправомерно ползване на земи от държавния поземлен фонд заповедта по ал. 1 се издава от директора на областната дирекция „Земеделие”. Сумите по ал. 6 се превеждат по сметка на Министерството на земеделието и храните.”

По текста на вносителя за § 3 има постъпили две предложения. Едното е на народните представители Десислава Танева и Димитър Аврамов, което комисията подкрепя. Второто предложение е от народния представител Лъчезар Тошев, което комисията не подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4: „§ 4. В чл. 37в се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в изречение второ думите „кмета на общината” се заменят с „директора на областната дирекция ”Земеделие” в срок до 31 май на съответната година”; б) изречение трето се изменя така: „В състава на комисията се включват: кметът на населеното място, съответно кметският наместник или оправомощени от тях длъжностни лица, представител на общинската служба по земеделие и представител на областната дирекция „Земеделие”. 2. В ал. 2 след думите „общинската служба по земеделие” се поставя запетая и се добавя „областната дирекция „Земеделие”, а думите „1 август до 30 септември” се заменят с „1 юли до 1 август”. 3. В ал. 3: а) в текста преди т. 1 думите „10 октомври” се заменят с „15 август”; б) в т. 1 след думите „най-голям дял” се добавя „собствена и/или”; в) т. 2 се изменя така: „2. площта на земеделските земи, за които няма сключени договори и не са подадени декларации от собствениците им по чл. 37б, се разпределя между ползвателите пропорционално на площта и съобразно начина на трайно ползване на собствената и/или арендуваната/наетата земеделска земя в съответното землище;”. 4. В ал. 4 думите „кмета на общината” се заменят с „директорът на областната дирекция „Земеделие”, а думите „кметът издава заповед” се заменят с „директорът на областна дирекция „Земеделие” издава заповед за разпределение на масивите в землището в срок до 1 септември на съответната година”. 5. В ал. 5 изречение първо думите „15 октомври” се заменят с „10 септември”. 6. В ал. 7: а) в изречение първо думата „масива” се заменя със „съответното землище”, а думата „района” се заменя със „землищата в общината”; б) в изречение второ думата „кмета” се заменя с „директора на областната дирекция „Земеделие”. 7. Алинея 8 се изменя така: „(8) Въвод за ползване на масив или негови части се извършва по искане на ползвателите от общинската служба по земеделие въз основа на заповед на директора на областната дирекция „Земеделие” след прибирането на реколтата и заплащане на сумите по ал. 7.”. 8. Създават се алинеи 10 – 14: „(10) Земи от Държавния поземлен фонд, които не могат да се обособят в самостоятелни масиви и за тях не са сключени договори за наем или за аренда, преди издаването на заповедта по ал. 4 могат да бъдат предоставени на ползватели на съответните масиви по тяхно искане със заповед на министъра на земеделието и храните или на оправомощено от него лице. Договорът се сключва за едногодишно ползване след заплащане на по-високата сума между най-високата тръжна цена за землището за земите от Държавния поземлен фонд за годината и размера на средното годишно рентно плащане за землищата в общината. (11) За земи от Държавния поземлен фонд, които се ползват без правно основание, се прилага чл. 24, ал. 7. (12) Когато в срока по ал. 1 и 4 директорът на областната дирекция „Земеделие” не издаде заповедта, всяко заинтересовано лице може да поиска издаването й от министъра на земеделието и храните. (13) Министърът на земеделието и храните или оправомощено от него лице издава заповедите по ал. 1 или ал. 4 в едномесечен срок от поискването им по реда ал. 12. (14) Алинея 10 съответно се прилага и за земите от общинския поземлен фонд.”

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми народни представители, по въпроса, който предлагам, доколкото си спомням, имаше становище и на Комисията по правни въпроси по отношение на правото на собственост. Моето предложение е т. 2 да отпадне – това е в § 3, т. 3, буква „в” на закона. Става въпрос за поземлени имоти, които имат своите собственици. Това са земи, които са на някого. В този текст се казва, че такива земи, за които собствениците не са сключили договори или не са подали декларации, се разпределят между ползвателите. Това е едно нарушаване на правото на собственост. То е залегнало в Конституцията, основно още от Великото Народно събрание насам идеята на този закон е да се гарантира правото на собственост върху земята. Това е и разпореждането на Протокол първи от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи – правото на собственост е свещено и то не може да бъде нарушавано. В случая излиза, че ако човекът не е направил някакви неща, някой друг се настанява на неговата земя и започва да я обработва. В комисията имаше спор дали това да бъде кметът или областният управител, но така или иначе правото е на собственика. Той или е собственик, или не е собственик. Ако някой друг решава вместо него, какво ще се случи с неговата земя? Тогава той не е собственик, тогава това е нарушаване на правото на собственост. Тъй като в случая имаше различни позиции на две от комисиите – Комисията по земеделието и горите и Комисията по правни въпроси, надявам се колегите, които са юристи, които много добре знаят за какво става дума, да защитят правото на собственост, тъй като това е нещо, за което се борим през изминалите двадесет години и би трябвало то да бъде защитено. Затова предлагам текста на точка „в” да гласи: „точка 2 да отпадне”. Благодаря ви.

Господин Тошев, по Вашите изложени мотиви означава, че трябва да вървим към реална обработка на земята в реални граници. Навсякъде – и по съответните землища, и като цяло в страната стремежът е земите да се обработват комасирано с цел постигане на по-висока ефективност от работата и това е интерес на държавата, за да получава доход от този сектор. Текстът на чл. 37в и в сегашната редакция, и в новата, като предложение, което има направено, по никакъв начин не нарушава правото на собственост. По никакъв начин не изменя и досега действащия режим по отношение собствеността на земята. Единствено се променя начинът на администриране на процесите по споразумение в съответното землище между ползвателите как да разпределят земята за ползване. Съществуват няколко вида правни основания, въз основа на които земята се работи. Не знам да има землище в държавата, където се работи само в реални граници. Няма такова. Напротив, стремежът на всички ползватели е във всяко едно землище земята да се работи комасирано на големи площи, за да се използват максимално капацитетите на съответната техника с цел по-ниска себестойност на продукцията, която се произвежда, и от там – генериране на доход от последващите продажби. Виждането за това изменение е улесняване администрирането на този процес, така че администрирането във всяко едно землище да бъде правено по един и същи начин.

Благодаря, госпожо председател. Нямам нищо против комасацията, ако тя се извършва доброволно, ако собственикът се е съгласил, защото той има право върху тази земя. Откъде накъде някой друг ще му решава? Преди промените, по времето на комунизма общината пращаше наематели на хората без те да ги желаят. Това е същото нещо. Това е връщане в онзи период – преди 1989 г., когато някой друг решаваше за своята си собственост. Това си е място, което е на някого. Ако някой иска да го обработва, отива при човека и сключва договор с него. Всеки, който е нормален и има интерес тази земя да му носи приходи. Но не някой друг да каже: „Ето, това са твоите наематели. Честито!”. Това не може да бъде прието. Затова трябва да намерим начин да върнем правото на собствениците върху тяхната собственост. Комасацията може да става само доброволно. Всичко останало е връщане към епохата на комунизма. Имаше тук един депутат от БСП – Орсов, който на времето се бореше против реалните граници и т.н., но това не са нашите разбирания. Както ви казах, или има право на собственост, или няма. В случая, когато друг решава, това е нарушаване на правото на собственост, това е антиконституционно, защото и Конституцията, и Европейската конвенция, която ратифицирахме през 1992 г., гарантира правото на собственост. Тази ситуация за мен е абсолютно неприемлива и дори в момента се изненадвам, че може да бъде защитавана такава позиция.

Съгласна съм с предложението, което беше направено от господин Тошев, макар че моите мотиви не съвпадат изцяло с неговите. Наистина предложението не дава достатъчно гаранции за случаите, в които се достигне до обработване на земя на собственици, които не са изпълнили предпоставките, визирани в т. 2, а именно нямат сключени договори, не са подали декларации по чл. 37б - няма достатъчно гаранции, че ще бъде заплатено от ползвателите за това, че са ползвани техните земи. Няма достатъчно гаранции, които да са разписани в закона. Така че споделям опасението на господин Тошев, че ще се стигне до насилствено решаване на един въпрос, за който трябва да се намери по-елегантно решение и който касае именно необработваемите пустеещи земи, въпросът с комасацията и пр. - безспорно е, че това трябва да става на доброволен принцип. Аз имам още едно опасение, свързано с евентуален лобизъм в този текст, а именно без всякакви допълнителни условия се дава възможност на едрите ползватели, на най-големите ползватели, да ползват земята, която има собственици, които не я обработват или не са подали съответните декларации.

Точно обратното.

Без да се поставят всякакви други условия на принципа - който има най-много, да му се даде още.

Напротив, точно обратното е.

По начина, по който са формулирани тези текстове, създават според мен основателни съмнения, че се намират в този законопроект, за да обслужват интересите на определени лица и тези лица са едрите ползватели на земеделски земи.

Не е така, точно в обратния смисъл е.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Манолова, аз лично съм твърде впечатлена, че и от тази материя Вие разбирате. (Смях в ГЕРБ.) Бих искала само да напомня по отношение на ползването на земи, за които не са сключени договори, че по закона, който беше приет от предишното Народно събрание, тези земи се разпределяха по следния начин. Тези земи имаше право да получи този, който има за най-голяма площ сключени договори в съответния масив, което задължително даваше правото на най-големия арендатор на ползването им. Сега вече в закона е записано, че тези земи се разпределят пропорционално между всички арендатори и ползватели на базата сключени договори в землището, което ги поставя в едно равнопоставено положение – не само най-големият, а пропорционално на всички, които обработват земя в землището, като съответно тези земи вече да бъдат включвани и в споразумителните протоколи. Това до момента не съществуваше като правна регламентация. В този закон се урежда. По отношение на заплащането на наемните вноски за земите, които се обработват без сключени договори, и до момента такава регламентация имаше заложена в закона. Но всички знаем, че до момента в тези извънбюджетни сметки към общините не е постъпило никакво плащане. Сега нещата се регламентират по-точно, ясно и категорично. А как трябва да бъде уредено това плащане, мисля, че това е въпрос, който би могъл да бъде уреден със съответните наредби, с подзаконовите нормативни актове. Благодаря ви.

Аз може би ще се повторя малко, но все пак искам да кажа изрично на госпожа Манолова, че е точно обратното – до момента по сега действащия член право на ползване на земеделските земи, за които няма сключени договори за ползване под наем или аренда, беше точно на най-големия ползвател на земята, според договорите, които той има. С изменението в момента на чл. 37в, ал. 3, т. 2 променяме точно това – пропорционално между всички ползватели според техните договори. Започнах отзад-напред, от втората част. По повод на първата част на нейните опасения по отношение нарушаване правото на собственост, в никакъв случай, отново казвам, договорите за ползване са под наем, под аренда имат част от собствениците на земеделски земи, които нито подават декларации за това как ще бъдат ползвани, нито ги обработват. Фактическите отношения са такива, че тези земи се обработват и ги обработва един или друг ползвател, без да има такова основание. С това администриране, когато се приложи, трябва да се направи така, че за тези ползвани земи да има плащане и когато собственикът, да речем, не е в съответното землище, да може да си получи внесената вноска по извънбюджетната сметка на общината и за следващата година да вземе сам решение той ще ли я обработва, ще я продава ли земята или ще я дава под наем или под аренда. Това е.

Уважаеми колеги, за мен е необяснимо защо всеки път се изненадвате, когато се установи, че някой народен представител е прочел законопроекта, който се обсъжда в залата, още повече за Закона за собствеността и ползването на земеделските земи - по настояване на председателката на Комисията по правни въпроси, това е един от многобройните законопроекти, които се обсъждаха и в Правната комисия. Ние разглеждаме там и закони, които са свързани с екологията, с водите, с околната среда и пр. Така че искаме или не, след като един законопроект е минал през Комисията по правни въпроси, на която съм член, съм го прочела и най-нормалното нещо, особено когато касае юридически проблем, е да ви обърна внимание в пленарната зала. Също така нямам обяснение докога, освен в публичното говорене, в което оправдаваме всичко с предишното управление, включително и бюджета за следващата година, ще е лош стил - когато и при конкретното обсъждане на дадени текстове обясняваме лошите предложения със съществуващи лоши в предния закон? В крайна сметка измененията в законите се правят, за да се подобри качеството, за да има повече справедливост, за да се решават конкретни проблеми, за да регулират по един по-добър начин съответните обществени отношения, а не просто да обясняваме, че един лош съществуващ текст се заменя с друг лош, несправедлив и корупционен текст.

Ние поддържаме нашето предложение – на народния представител Лъчезар Тошев, а именно в ал. 3 т. 2 да се заличи. Основания за това са както аргументите на господин Тошев, така и на госпожа Манолова. За нас това настина е фундаментален въпрос относно собствеността на земята и съвсем правилно е становището, че не може на базата на несъвършен закон, който ние в момента поправяме, да използваме несъвършенството му, да се обосноваваме на него и да казваме, че всъщност затова, че не са подали декларация собствениците на земя по чл. 37, т. „б” да имат право да им се разпределя тяхната земя. Защото в случаите, в които, представете си, че има такава обичайна европейска практика част от земята да почива и аз съм собственик и съм преценил, че земята наистина една или две години не трябва да бъде обработвана, защо някой вместо мен ще реши тази земя да бъде обработвана? Всъщност обработването на моята земя от арендаторите става въз основа само на този закон, а не въз основа на Закона за собствеността. Това е именно моето обръщение към Вас. Ние сме хора, които трябва да защитаваме фундаменталните ценности. Една от тях е собствеността. Следователно защитаваме правото на собственост на всеки един да прави със земята си каквото иска, а не каквото искат арендаторите. Госпожата преди малко каза, че това щяло да бъде по-справедливо, че вместо един, може би ще има двама или трима арендатори. Това е удовлетворение на интересите на големите арендатори. Моето мнение също е, че това е лобистки закон, който обслужва арендаторите, а не защитава едно от най-изконните права и ценности на тези 20 години, а именно правото на собственост. Затова ви карам да се замислите и да подкрепите базисният, основният текст да бъде заличен.

Уважаеми колеги народни представители, вменяването на тезата, че това изменение в закона е лобистко, че обслужва интереси, е чисто политическо говорене. Само който не се е занимавал със земеделско производство, може да определи така това изменение. Към колегата Михайлов правя реплика: оставянето на земята да почива се нарича оставяне на земята под угар. За угар има също добра земеделска практика, на която трябва да отговаря площта, за да почива под угар. Тя е част от сеитбооборота на едно землище. В този смисъл собственикът на земеделска земя, който желае земята му да почива и да не я работи съответната година, това е угар, това е част от земеделските практики с критерии какво означава да се остави земята под угар. Благодаря.

Той може да иска и 10 години земята да почива.

Тъй като нашите позиции с господин Михайлов се разминават в детайлите, тук ще дам още един щрих в очертаната опасност от вкарването на един лобистки и прокорупционен текст. Прави се промяна в решаващия орган, който ще прецени кой точно е най-големият арендатор и на кого да се даде възможността да се възползва от земята, за която не са сключени договори. Ако досега това беше кметът, сега това вече ще бъде представител на централната власт, представител на службите „Земеделие и гори”.

И сега не е кметът. Той издава заповед за комисията.

Това още веднъж поставя под съмнение легитимността и в крайна сметка целта на цялата процедура – от една страна да се обслужват едрите земеползватели, а от друга страна решенията на кого точно да се даде възможността да обработва допълнително земя ще се вземат от представители на управляващите.

Точно обратното.

Относно този детайл нашето становище е, че кметът като представител на обществената власт генерира, той не е назначен, не е човек, спуснат отнякъде, а е с много по-голям обществен респект е и с много по-голяма отговорност, не би могъл да бъде човек, който лесно ще бъде подложен на натиск. Но това е детайл, а в този закон не трябва да гледаме детайлите, защото подвеждат. Трябва да се гледа институционалността. Вие сте съгласни с това, институционалността е правото на собственост.

Това е записано, нямайте притеснения!

Това според мен трябва да се знае.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Заявявам, че не обработвам земя. Но по време на кампанията ми тук, в София чух оплаквания на хора, чиято земя се обработва без тяхното съгласие и безвъзмездно, без да им се плаща каквато и да било аренда. Чух такива оплаквания и заставам тук, за да говоря от името на тези хора. Но искам същото да направят и хората, подписали този законопроект – да декларират пред Народното събрание, че нямат конфликт на интереси.

Ние го направихме на първо четене.

Кога има конфликт на интереси, моля ви се! Човек има конфликт на интереси в случай, когато има участие във фирма, която обработва земеделска земя по начина, по който се урежда в закона. Настоявам госпожа Танева, господин Аврамов и господин Гюзелев да застанат на трибуната и да заявят това. Гарантирам, че ние от Синята коалиция ще проверим дали декларациите им отговарят на истината. Рискувате да заложите целия си авторитет на хора.

Не е проблем, ще го направим.

Защо законът е лобистки? Защото хората, които обработват земя, са няколко хиляди души. Тези, които арендуват и обработват земя, обработват огромни участъци земя. Най-малкото е да обработваш 2-3 хиляди дка, защото под тези декари няма смисъл да отделяш време, средства, да инвестираш, да поемаш рискове. Дори няма смисъл човек да е обработвал земя, за да знае тези неща - всички имаме избиратели. Това – от една страна. Следователно преобладават крупните арендатори. Пресметнете колко могат да бъдат те, само ориентировъчно. Разделете обработваемите земи под непрекъсната обработка средно на 10 хил. дка и ще видите, че ще се получат няколко хиляди души. Именно в името на тези няколко хиляди души се урежда този член, който в момента обсъждаме. Затова текстът е лобистки, защото отсреща стоят милиони семейства – собственици на земя. Всеки по някакъв начин е засегнат. Аз съм засегнат от другата страна и го заявявам от трибуната на Народното събрание. Не може да влизат в нашата земя, да я работят и по никакъв начин това нещо да няма характер на възмездна сделка.

Няма характер.

Не може да има такова нещо! Моля Ви се! Вие тук казахте преди малко, госпожо Танева, че извънбюджетните сметки в общините са празни. Това означава, че въобще никой не следва този закон. (Реплики от ГЕРБ.)

Точно затова правим това изменение.

Как да задължим арендаторите да внасят тези пари, как да ги задължим – законът не решава този въпрос. Ето защо е лобистки.

Напротив!

Втори аргумент защо е лобистки. Как може, от една страна, да разширяваш възможностите, да даваш права на няколко хиляди души да влязат, да започнат да обработват земя без съгласие на собствениците, от друга страна да гарантираш, че това не е възмездна сделка?! Това е грубо нарушение на неприкосновеността на собствеността. Това е моето мнение, такова е мнението на Синята коалиция за текстовете. Искам да разширя въпроса за малкото време, което ни остава. Ние знаем проблема, това е вярно, няма човек, който да не знае съществото на този проблем. Дебати са водени многократно. Никой обаче не си е позволявал – нито по време на ляво управление, нито по време на дясно управление, по този начин, решително да погази правата на неприкосновената собственост върху земята. Никой! Не сме били убедени, че има цялостно решение. Цялостно решение е да уредиш не само арендата, а въобще процеса на уедряване на земя, цялостно решаване на проблема, за който ние очакваме от мнозинството да подходи по най-сериозния начин. Но не да подпишат законопроекта трима души, за които имам съмнения за конфликт на интереси, вероятно и колегите ще изразят, а правителството да го представи. Да видим правителствената политика всички земи в България да се обработват и то по един нормален начин, с уважение към собствеността и, разбира се, по правилата на пазарната икономика. Тук това не се случва. Затова ви призовавам и от гледна точка на големия проблем да потърсим голямо решение. Голям проблем – голямо решение. Инструменти има, колкото искате. Дори има инструменти, за които другите не смееха да говорят. А инструменти се прилагат във всяка европейска страна. Не можеш да не си работиш земята, да нанасяш щети на тези около теб, които я обработват, и това да е безнаказано. В Европа това не се позволява. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СК и КБ.)

Уважаеми господин Костов, първо, моите уважения към Вашата личност. Аз съм изключително притеснена, че трябва точно Вас да репликирам с Вашия опит в политиката, но все пак да премина към конкретните неща, на които искам да Ви отговоря. Вие сте прав в едно – този проблем трябва да се реши фундаментално за държавата. Това е така. Начинът, по който беше възстановена земята, разпокъсаността й е един от основните проблеми за ефективното използване и генерирането на доход за ползвателите и за държавата. Тук сте прав, аз Ви адмирирам и наистина във времето, в което изпълнявам тези си функции, ще се опитам да намерим съмишленици, за да решим този проблем веднъж завинаги, така че да създадем условия, при които земята законово, без нарушаване или съмнения за нарушаване правото на собственост, се работи комасирано. По отношение на закона обаче искам да кажа – прочетете ал. 8, чл. 37в, че въводът за ползване след това разпределение, се прави точно след като се заплатят сумите. И това е основание да се ползват тези масиви след това разпределение. Второ, по никакъв начин не се променят правата на собствениците на земеделска земя, променя се единствено начинът, по който се администрира този процес. Същото администриране, същото разпределение на масивите по малко по-различен начин е и сега действащият чл. 37в. Той се прилага частично и в повечето случаи конкретно землище решава правото на по-силния. Аз съм съгласна с оплакванията на Ваши избиратели, които Вие цитирахме. Ние също имаме такива. И на базата на това, което в момента можем да направим най-бързо, е това наше предложение да администрираме процеса и да стане той по-справедлив за собствениците, за ползватели и за държавата. По отношение на конфликта на интереси аз обясних на първо четене, че аз съм участвала в бордове на директори на акционерни дружества, които не са извършвали обработка на земеделска земя. Участвала съм в четири търговски дружества към датата на избирането ми за народен представител, едно от които е било собственик на земеделски земи, но не ги е обработвало, а ги е отдавало под наем. Всички или няколко, не мога сега да кажа точно. Всичко това ми е подадено в декларацията за конфликт на интереси и в измененията, които настъпиха след това в 30-дневен срок по повод на продажбата ми на тези участия или излизането ми от съветите на директори още през края на юли и началото на м. август. Но, пак повтарям, всички дружества, в чиито управителни органи аз съм участвала, и четирите дружества, в които съм имала капиталово участие, не са се занимавали с обработка на земеделска земя. И това го декларирах още на първо четене. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Костов, аз също дълбоко уважавам Вашата личност, но искам да Ви питам едно – защо трябва на хора, Вие казахте, че това са хиляди хора, които обработват земята, аз съм далеч от земята, че те не са толкова много, наистина повече са хората, които притежават земя, но не я обработват. Ето един директен въпрос към Вас. Вие сте от тази засегната страна, за която казахте. Искам да Ви попитам през последните 20 години колко пъти сте видели кирка в ръката си или колко пъти сте обработили тази земя? В такъв смисъл защо да се пречи на хората, които искат да обработват земята? Защо да им пречим да обработват тази земя. Всичко сме предвидили. Те ще получават обезщетения, всичко. Касае се до това те да отидат и да си направят труда, въпреки че не я обработват тази земя, толкова ли не могат да отидат да си подадат една декларация? И ако не подадат тази декларация, че няма да я обработват, че искат земята, в закона това нещо е предвидено. Само че ние отново се стремим да пречим на тези хора, които искат да работят. Правилно казахте, че в европейските страни има други механизми. Един от тези механизми, примерно, в Швейцария, е данъкът, който ежегодно се плаща за земя. Това, ако се въведе тук, хората сами ще търсят хора, които да обработват земя. Така е. Но, господин Костов, смятате ли, че в тази криза сега ние можем да вдигнем драстично наема на земята? Аз мисля, че не можем да си го позволим. И аз Ви подкрепям, че в бъдеще трябва да направим закона такъв – не един вид да принуждаваме хората, които не работят, да им се вземе земята да се обработва, а хората сами да намерят тези арендатори, за да може да ги помолят да им обработват земята, за да може евентуално да си покрие данъка. Защото в Швейцария стойността на този данък на около декар земя, грубо казано, е около 20% от това, което те могат да произведат. Тук обаче сме оставили земята да пустее. Всеки един от нас е пътувал и със самолет и вижда в една нормална европейска държава как се обработва земята и как всяко едно кътче е обработено. Тук е на парчета пустееща земя с тръни и с всичко. Благодаря ви.

Уважаеми колеги, чувствам се почти неудобно за това, че удължаваме времето преди почивката, но бих искала от правна гледна точка да изясним няколко момента. В нашето право има един общ принцип – водене на чужда работа без пълномощно. Този принцип се прилага във всички сфери на гражданското право. И този текст, и въобще тази конструкция на закона в случая е частен случай на този принцип. Така че мисля, че трудно бихме могли да говорим за противоречие между правата на собственика и правата на ползвателя. Без съмнение ГЕРБ, като стояща вдясно от центъра партия, също държи сметка за правата на собственика и преимуществено защитава тях. В конкретния случай аз мисля, че за всички е ясно, че говорим за така наречените пустеещи земи, чиито собственици или не знаят къде се намират тези земи, или въобще се дезинтересирани от тяхната обработка. Този текст полага едно правно основание за обработка, което правно основание ги защитава срещу давностното владение на хората, които ги използват и в момента без никакво основание. Нека да не забравяме, че голямата част от тези земи в момента се обработва. Защото този, който обработва съседния участък, той много добре вижда, че тази земя не се обработва, че спрямо нея собственикът е дезинтересиран и тихомълком си я присъединява към своя участък. Така че, поставяйки такава основа, смятам, че поставяме едно основание против давностното владение, което може да тече в ползва на ползвателя в момента. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Вие ми смутихте изказването и непрекъснато ми звъняхте тук.

Няма значение. Госпожо Танева, проблемът е в следното: ако сега не работи системата с плащането, с тази извънбюджетна сметка на общината, сега, при сравнително простия начин на функциониране – който обработва най-голямата земя, той има задължение, как ще проработи, с какви механизми на този закон ще проработи, ако не един, а няколко вече, на които ще се води разпределена тази земя, ще имат задължение да внасят в тази разплащателна сметка? Ами няма кой да хване сметката на тези неща. Това е възражението.

Иначе няма да може да бъде разпределено.

Второ, към господин Велчев – Вие сбъркахте с кирката. Работим с бел. Когато садим домати, пипер и пр., работим с бел. Ще си видим ръцете напролет – и Вашите, и моите, за да разберете за какво става въпрос. Имате неправилна представа за мен. Но аз обработвам малък участък – градина, аз не обработвам голяма земя. Тези, които обработват голямата земя, работят с техника и това е нормално. Не е там проблемът. Вие казвате – декларирането. Трима души да сме наследници и да сме в трите краища на страната, ние не можем да се съберем да подадем декларация. Трима да сме! Ами ако сме двадесет? Както сме тези от моето поколение – идваме от големи фамилии и сме много наследници. Как ще се съберем? Ние сме пръснати – четирима постоянно живеят в чужбина. Как ще ги издирим? Знаете ли колко е сложно? Така че този ваш аргумент не е силен. Декларацията е, ако всичко е уредено и ако собственикът си стои, но като сънаследници става много сложно. Освен това, механизмите, за които говорите – ако всички в тази зала искаме да видим българските земи като европейските, не налог, не данък или някаква форма на плащане за земята, а има елементарни способи. Земята трябва да се охранява, трябва да се плаща такса за опазването на земята. Ако земята не се обработва, трябва да има санкция, трябва да има глоба. Аз казах – ако в центъра на едно голямо поле останат 2 декара с плевели, този, който обработва цялото поле, не може да се справи с тези непрекъснато роящи се и разсаждащи се плевели. Така че този с двата декара трябва да бъде санкциониран за това, че не държи земята си под угар. Между другото, до 1944 г. в България е имало правило – не можеш да оставиш земята си необработена, трябва да я държиш под угар. Това е било желязно правило. Който не го прави плаща глоба, и то сериозна глоба. Тоест могат да се намерят такива механизми. Накрая по отношение на госпожа Колева. Аз не знам за този статут за представителство без пълномощно. Вие сте юрист, сигурно знаете повече. Само в едно не сте права – няма начин да кажете, че няма конфликт между собственик и ползвател, ако ползвателят не плаща на собственика за това, че му обработва земята, както вече беше констатирано тук. Не плаща – там е проблемът и затова никой не може да ги представлява, при положение че са им ощетени интересите. Друг е въпросът, ако интересите им са защитени. Тогава частичното правило за представяне без пълномощно може и да е валидно. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.) Благодаря. Ето, пак ми звъните! (Весело оживление.)

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, бих искала да внеса само едно кратко пояснение по отношение целостта на закона, а не само на измененията, които са предложени тук и са на разположение на всички народни представители. Понеже има като че ли някакво разминаване в тълкуването на някои от позоваванията, искам да ви уведомя, че декларации от собствениците по чл. 37б се подават тогава, когато тези собственици желаят и обработват лично земите си там, където те се намират по възстановена собственост. Тези декларации не са задължителни за хората, които не обработват земята. Подалите декларации по чл. 37б са тези, които участват в споразумението за ползване в съответното землище. Големият проблем при разпределението идва от това, че голяма част от хората, волю или неволю, не могат да сключат договори със съответните арендатори, защото, както спомена и господин Костов, те са наследници, пръснати из краищата на България или по целия свят. Те не могат да се съберат, за да вземат общо решение да предоставят тази земя за обработване на арендатор или на някой ползвател. Оттам идва и проблемът, не защото хората искат земята им да почива, или защото искат тя да пустее. Знаем, че ако се допусне пустееща земя, това е загуба не само за собствениците и наследниците на земи, това е загуба за цялата държава. Немислимо е, разбира се, да оставим обработваемите масиви надупчени като пчелна пита с пустеещи парченца земи. Това е именно философията на закона – земята да се обработва, без да се накърнява собствеността. Тук става въпрос за ползване, а не за собственост. В същото време законът регламентира, че ползвателят е този, който трябва да заплати средното арендно плащане за общината в извънбюджетната сметка на общината, и това вече е правното основание, с което той с допълнително количество разпределена по този начин земя участва в споразумението. Това валидира ползването на тази земя. Искам да отбележа, че това по някакъв начин валидиране, както каза и колежката Колева, спасява тази земя от поставянето й под режим на давностно владение. Давностно владение е, когато след 10 години владеене, неправомерният владелец би могъл да поиска обявяването на земята за негова собствена с акт за давностно владение по обстоятелствена проверка. Когато нещата се променят в тази посока и са регламентирани законово, това дава, първо – правното основание на ползване; второ – задължава ползвателя да плаща тази сума в извънбюджетната сметка на общината; и трето - когато се появи собственикът, той има право да претендира да получи стойността за обработване на неговата земя за 3 години назад. Това е философията на целия закон. За съжаление тя наистина не личи само от тези изменения, които са записани и предложени тук при вас, затова се получи може би някакво объркване. Това беше причината да искам думата, за да внеса яснота по въпроса. Отново обръщам внимание - говорим за ползване, не за собственост. Никой не отнема собствеността, не нарушава правото на собственост на собственика. Разбира се, той запазва своите права. Съгласно закона, ако земята му не е предоставена, ако е от тези хора, които не са сключили договори, във всеки един момент може да поиска от кмета на общината да бъде въведен във владение на земята си там, където тя е със възстановени граници, независимо къде попада. Кметът е длъжен да изпълни това разпореждане, разбира се, след прибиране на реколтата. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На първо четене правих обстойно изказване по този законопроект, на което изложих и позицията на парламентарната група. Много от принципните тези, които бяха изложени преди мен, звучаха и в моето изказване на първо четене. Какво предложих тогава като реплика на Вашето изказване? Предложих арендаторът или ползвателят на земя, за да получи доплащанията за декар обработваема земя и националните доплащания, да представи документ за внесената сума по ал. 7. Ако направим това и не го препращаме към правилник, правя формално предложение за редакция на ал. 8 - след последната точка да добавим: „Заплащането на сумите по ал. 7 е условие за получаването на средствата за обработваема земя и национални доплащания”. Тогава вече ще гарантираме, че тази порочна практика да се разделя, да се обработва, но да не се плаща, ще бъде преодоляна. Ако се съгласите да го направим като редакционна добавка още днес, това ще покаже искреност в онова, което говорите. Ако го отхвърлим за след, за после или по-нататък с подзаконов нормативен акт, ще създадем основания за съмнение. Ако вие кажете „да”, и ако госпожа председателката е съгласна, нека да го направим още сега.

Благодаря, госпожо председател. Изслушах интересните аргументи, които бяха изтъкнати, но чл. 17, ал. 3 от Конституцията казва: „Частната собственост е неприкосновена”. Възникват два въпроса: какво означава собственост и какво означава неприкосновена? Ако си отговорим на тези два въпроса, е ясно, че няма как някой друг да изпрати наемателите, без съгласието на собственика. Това е земя на някой друг. Тя не е на държавата, не е на общината, тя е частна земя на някого. Той си я има, има си граници и никой не може да изпрати насила някой да му обработва земята, без неговото съгласие. Както ви казах, повечето от хората искат земята да им носи приходи и те ще бъдат съгласни. Ако кметът в единия вариант иска да го прави, той трябва да потърси собствениците да сключат договор, ако искат. Или областният управител в другия вариант, който се предлага. Моето мнение е, че изобщо т. 2 трябва да отпадне. Бих използвал прецедента, който създаде господин Божинов, за да кажа, че текстът на моето предложение би трябвало да се редактира така: „Параграф 3, т. 3, буква „в”: точка 2 се заличава”. Ако се приеме това предложение, нито кметовете, нито областните управители ще могат да извършат такава дейност и да изпращат наематели на хората, без те да са ги пожелали. Трябва да се ориентираме всичко да става доброволно и със съгласието на собствениците. Иначе текстът на чл. 17, ал. 3 от Конституцията ще бъде нарушен. Това е очевидно и няма как да се заобиколи с правилници и други неща. Текстът е категоричен – частната собственост е свещена и неприкосновена!

Уважаеми колеги! Уважаеми господин Божинов, по повдигнатия въпрос и по Вашето предложение – такова предложение направихте и на заседанието на комисията, но тогава не бяхте готов с точния текст. На заседанието ние принципно се съгласихме с Вашето предложение. Уговорката, която направихме, беше, че това ще бъде регламентирано с подзаконов нормативен акт. Разчитаме, че действително ще се случи, защото това е правилният начин. Но тук в залата добавянето на текстове ми се струва, че не би могло да се случи при второ четене. По отношение на репликата на господин Тошев. Аз безкрайно аплодирам това, което Вие казвате – че правото на собственост е неприкосновено и никой няма право да се разпорежда от името на собственика. Да, но ако тази прословута т. 2 отпадне, това ни вкарва в постановката половината земя в България да пустее, но освен че тя е частна собственост – на физически или юридически лица, тя е и национално богатство. Ако собственикът не е загрижен и не е заинтересован тя да се ползва по предназначение, това би трябвало законово да бъде регламентирано. Повтарям, това по никакъв начин не нарушава правото на собственост. Напротив, дава възможност на тези собственици да получат някакво заплащане за това, че тази земя се ползва. Благодаря.

Госпожо председател, колеги! Всяко проучване, което всеки – вярвам – от нас чете с особен интерес за икономическа свобода, започва с правата на собственост. Всяко нарушение на правата на собственост може да бъде обяснено с някакъв добър начин. Примерно държавата решава да прати бездомни хора да бъдат настанени в домове, или пък има криза – тогава да се национализират всички коли, за да могат да бъдат извозвани хората. Винаги могат да се намерят такива обяснения. Но разберете – всяко нарушение на правата на собственост включва и правата на ползване на частната собственост. Това означава, че в международните класации България ще отиде на по-лошо място. Защо на министър Дянков, който работи доста време в Световната банка и беше един от добрите експерти там, свърши много работа, не му зададете въпроса дали приема този текст?! Убеден съм, че няма да го приеме. Винаги можем да намерим някакво обяснение. Не искаме да пустеят земите. По същата логика не искаме да пустеят и апартаментите. Много хора имат апартаменти, но не живеят в тях. Това също е неефективно използване на собствеността в някакъв смисъл. Много хора имат коли, но не ги карат. Това също е неефективно използване на собственост. Винаги може да бъде намерено такова обяснение. Но, колеги, пожертваме ли правата на собственост под какъвто и да било претекст, това утре ще се обърне против нас. Пак казвам, първият принцип на пазарната икономика или икономическата свобода започва с правата на собственост. Не случайно Правната комисия под вещото ръководство на госпожа Фидосова е дала негативно становище по този въпрос, доколкото знам. Ако не се лъжа е така. Това не е случайна работа. Не се лъжете. Това не е недоглеждане, не е пропуск. Затова Правната комисия е казала: „Не ги правете тези работи”. Защото Правната комисия брани Конституцията и защитава правата на собственост! Затова молбата ми към вас е да отложим този текст, да бъде премислен много внимателно, за да не си вкараме автогол – утре България да падне във всички класирания, които касаят икономическата свобода, правата на собственост. Това е много атакуем въпрос. Да ви кажа честно, моето семейство има 18 дка земя, която не всяка година се обработва, вероятно, и ако някой започне да я ползва без разрешение на собственика – това е атакуемо пред Европейския съюз и България може да бъде осъдена да плати всички разноски по делото, всичките права на собствениците и всички глоби, които се дължат за такова нещо. Разбирам аргументите на госпожа Янчева, която е загрижена да няма пустеещи земи в България. Разбирам този аргумент, но това не е начинът. Това не е начинът – нарушавайки правата на собственост! Процедурното ми предложение, госпожо председател, е да подложите на гласуване отлагането на този текст, да направим повече консултации, включително с Правната комисия, и да се намери начин да не влизаме в такова нарушение, което противоречи на Конституцията, та да бъдем уязвими в утрешния ден. Нека да намерим повече разум, повече гъвкавост и да не създаваме голям проблем там, където няма. Благодаря.

Постъпило е предложение от народните представители Десислава Танева и Димитър Аврамов за създаване на нов § 3а, което комисията подкрепя и предлага да се създаде нов § 5: „§ 5. В Допълнителните разпоредби се създава § 2е: „§ 2е. (1) Размерът на средното годишно рентно плащане за землищата от общината за предходната година се определя в лева за декар от комисия, назначена със заповед на директора на областната дирекция „Земеделие” въз основа на данни, предоставени от съответната общинска служба по земеделие за средната стойност на рентните вноски, изчислена на база повече от половината договори, вписани в службата по вписванията и регистрирани в общинската служба по земеделие. (2) В комисията се включват представители на Областна дирекция „Земеделие” и началниците на съответните общински служби по земеделие. (3) Определеният размер на средното годишно рентно плащане се публикува на интернет страница на съответната Областна дирекция „Земеделие”.”

По текста на вносителя за § 4 няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текста за § 4, който става § 6.

За текста на „Заключителна разпоредба” има постъпило предложение на народните представители Десислава Танева и Димитър Аврамов, което комисията подкрепя и предлага наименованието да се измени така: „Преходни и заключителни разпоредби”.

По текста на § 5 има предложение от народните представители Десислава Танева и Димитър Аврамов. Комисията подкрепя предложението по ал. 1, а по ал. 2 предложението беше оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 7: „§ 7. Неиздадените заповеди по чл. 37в, ал. 4, за стопанската 2009-2010 г. до влизането в сила на този закон се издават от директорите на областните дирекции „Земеделие” в срок до 1 март 2010 г.”

Има постъпило предложение от народните представители Десислава Танева и Димитър Аврамов за създаване на нов § 6, което комисията подкрепя и предлага да се създаде нов § 8: „§ 8. В Закона за горите се правят следните изменения: 1. В чл. 7, ал. 1, изречение второ, думите „издаден от министъра на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице при условията и по реда на Закона за държавната собственост” се заличават. 2. В чл. 15б, ал. 6, думите „и изготвя акта за държавна собственост” се заличават.”

Благодаря, госпожо председател. Първо ще помоля да подложите на гласуване процедурното ми предложение в залата да бъде допусната госпожа Йорданка Стоянова, директор на дирекция в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Благодаря. Уважаеми колеги, представям ви доклада на Комисията по бюджет и финанси по проекта за Решение № 902-03-3 за даване на съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Изменение № 2 на Договора за финансиране между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект за пречистване на отпадъчни води в басейна на река Марица”), внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2009 г. „На заседание, проведено на 4 ноември 2009 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Изменение № 2 на Договора за финансиране между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект за пречистване на отпадъчни води в басейна на река Марица”), подписан на 9 юли 1999 г. На заседанието присъстваха следните представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството: Цветана Червенякова – юрист в дирекция „Европейски инфраструктурни проекти”, и госпожа Станислава Шушкова – главен счетоводител в дирекция „Европейски инфраструктурни проекти”. Реконструкцията и модернизацията на ВиК инфраструктурата в страната – водоснабдителни и канализационни мрежи и пречиствателни станции за питейни и отпадъчни води, са в съответствие с поетите ангажименти от Република България като държава – членка на Европейския съюз, да възприеме стандартите и изискванията на европейските директиви в областта на околната среда. Един от предприсъединителните финансови инструменти на Европейския съюз за постигане на тази цел е програма ИСПА – Кохезионен фонд. Основният принцип на тази програма е осигуряване на национално съфинансиране в размер най-малко 25 на сто от общата стойност на проекта и осигуряване на финансиране от международните финансови институции. С цел осигуряване на съфинансиране по програма ИСПА през юли 1999 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на околната среда и водите и Европейската инвестиционна банка са подписали Договор за финансиране за държавен инвестиционен заем в размер на 28 млн. евро. Заемът осигурява съфинансиране в рамките на проекта „Изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води в басейна на река Марица за градовете Стара Загора, Димитровград и Хасково”. Проектът цели намаляване замърсяването на река Марица като трансгранична река, както и на нейните притоци, и последващото подобряване на качеството на водата в Егейско море. Средствата са разпределени, както следва: 1. Пречиствателни станции за отпадъчни води в Стара Загора и Димитровград – в рамките на ИСПА като процентно съотношение на финансиране е: - грант по Програма ИСПА – 75 на сто; - заем от Европейската инвестиционна банка – 15 на сто; - държавен бюджет – 10 на сто. 2. Пречиствателни станции за отпадъчни води в Хасково – изцяло се финансират от Европейската инвестиционна банка в рамките на Договор за финансиране. Договорът за финансиране между Република България и Европейската инвестиционна банка е ратифициран със закон от Тридесет и осмото Народно събрание на 10 април 2001 г. Като крайна дата за изплащане на траншове е посочена дата 31 октомври 2006 г. С цел усвояване на спестените средства, след търговете за строителство и строителен надзор Министерството на регионалното развитие и благоустройството е представило в Европейската комисия искане за изменение на Финансовия меморандум по ИСПА (Стара Загора и Димитровград). Тъй като Европейската инвестиционна банка съфинансира пречиствателните станции за отпадни води в двата града, в това число и рехабилитацията на канализационната мрежа на левия бряг на р. Марица в Димитровград и изцяло финансира пречиствателната станция за отпадни води – Хасково, с писмо от 3 февруари 2005 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството е отправило молба до банката за удължаване на крайните срокове за отпускане и превеждане на траншовете. В отговор от 11 октомври 2005 г. Европейската инвестиционна банка е приела искането на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за изменение на договора за финансиране по отношение на периода и е дала съгласие за удължаване на срока за усвояване на средствата до 30 април 2009 г., което е официално потвърдено от двете страни с подписването на Изменение № 1 на Договора, ратифицирано със закон на Народното събрание от 2006 г. През декември 2008 г. от страна на Република България чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството е отправено искане до Европейската инвестиционна банка за ново удължаване на сроковете за усвояването на средствата, необходими за завършването на „България - проект за пречистване на отпадъчни води в басейна на р.Марица” до 31 декември 2010 г. През юни 2009 г. Европейската инвестиционна банка е одобрила това искане и е изпратила на Министерството на регионалното развитие и благоустройството предложението за Изменение № 2. Условията на Договора остават същите с изключение на условията, свързани с удължаване на крайните срокове за отпускане и превеждане на траншове от Европейската инвестиционна банка, както и актуализиране на погасителния план. От друга страна, през февруари 2008 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството е предложило на Европейската комисия изменение на Финансовият меморандум по Проект „Изграждане на пречиствателни станции за отпадни води в басейна на р. Марица (Стара Загора и Димитровград)” като в него да бъде включен нов компонент „Подмяна и подобряване състоянието на водоснабдителната мрежа по левия бряг на р. Марица, град Димитровград”. Негово финансиране ще се осъществи по схемата за Стара Загора и Димитровград, съответно 15 на сто от сумата на сключените договори за строителство и строителен надзор следва да бъде осигурена от договора за финансиране с Европейската инвестиционна банка. Европейската комисия е одобрила изменението на Финансовия меморандум с решение от 14 август 2009 г. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което членовете на комисията подкрепиха единодушно с 19 гласа „за” проекта за решение. Въз основа на гореизложеното, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 от Конституцията на Република България да приеме проекта за решение за даване на съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Изменение № 2 на Договора за финансиране между Република България и Европейската инвестиционна банка („България - проект за пречистване на отпадъчни води в басейна на р. Марица”).”

Господин председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Изменение № 2 на Договора за финансиране между Република България и Европейската инвестиционна банка („България - проект за пречистване на отпадъчни води в басейна на р. Марица”), № 902-03-3, внесен от Министерския съвет На свое редовно заседание, проведено на 5 ноември 2009 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Изменение № 2 на Договора за финансиране между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект за пречистване на отпадъчни води в басейна на р. Марица”), № 902-03-3, внесен от Министерския съвет. Договорът за финансиране FI 20153 за държавен и инвестиционен заем е сключен от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на околната среда и водите и Европейската инвестиционна банка с цел осигуряване на съфинансиране по предприсъединителната програма ИСПА през месец юли 1999 г. Заемът осигурява съфинансиране в рамките на мащабния проект „Изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води в басейна на р. Марица за градовете Стара Загора, Димитровград и Хасково”. Насочен е към намаляване на замърсяването на р. Марица, като трансгранична река, както и нейните притоци и последващото подобряване качеството на водата в Егейско море. Договорът е ратифициран от Тридесет и осмото Народно събрание на 10 април 2001 г. Крайната дата за изплащане на траншове е 31 октомври 2008 г. В края на 2005 г. Европейската инвестиционна банка дава съгласието си за удължаване срока за усвояване на тези средства до 30 април 2009 г. През месец декември 2008 г. е отправено искане до Европейската инвестиционна банка за удължаване на сроковете за усвояване на средствата до 31 декември 2010 г. На 8 юни 2009 г. Европейската инвестиционна банка е одобрила това искане и е изпратила предложение за Изменение № 2 на Договора за финансиране. От страна на народните представители беше изразено становище, че удължаването на срока е стандартна процедура и е необходима за завършване на този важен проект. На поставените въпроси за актуалността на проекта бе обяснено, че то е актуално и отговаря на съвременните технологични изисквания. Направено бе предложение за съвместно заседание с Комисията по околната среда и водите, на което да се анализира изпълнението на проектите в тази област. След проведената дискусия и гласуване – „за” 16 гласа, без против и въздържали се, Комисията по регионална политика и местно самоуправление предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Изменение № 2 на Договора за финансиране между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект за пречистване на отпадъчни води в басейна на р. Марица”), № 902 03-3, внесен от Министерския съвет.” Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! „На свое редовно заседание, проведено на 5 ноември 2009 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Изменение № 2 на Договора за финансиране между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект за пречистване на отпадъчни води в басейна на р. Марица”), № 902 03-3, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2009 г. На заседанието присъстваха представители на Министерството на околната среда и водите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, съответно заместник-министър Ивелина Василева – за околната среда и водите, и господин Владимир Стратиев – началник на политическия кабинет и съветник на министъра на околната среда и водите, и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Цветана Червенякова – юрист, и Станислава Шушкова – главен експерт. В съответствие с поети ангажименти в преговорния процес и като страна – членка на Европейския съюз, Република България е длъжна да възприеме и прилага изискванията на европейските директиви в областта на околната среда и водите. За съответствие с Рамковата директива за водите на общността и прилагането на Директивата за отпадъчните води от населените места 91/271/ЕЕС, страната ни трябва да извършва реконструкция, модернизация и разширяване на ВиК-инфраструктурата и да изгражда пречиствателни станции за питейни и отпадъчни води. Един от предприсъединителните финансови инструменти на Европейския съюз за реализация на тези дейности е Програмата ИСПА, по която Европейската комисия изисква осигуряване на национално съфинансиране в размер на най-малко 25% от общата стойност на проекта. Добра европейска практика е осигуряването подпомагане на такова съфинансиране от международни финансови институции. Договор за държавен инвестиционен заем в размер на 28 млн. евро е подписан между Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на околната среда и водите и Европейската инвестиционна банка през 1999 г. През м. декември 2008 г. от страна на Република България чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството е отправено искане до Европейската инвестиционна банка за удължаване сроковете за усвояване на средствата, необходими за завършване на „България – проект за пречистване на отпадъчни води в басейна на р. Марица” до 31 декември 2010 г. През м. юни 2009 г. Европейската инвестиционна банка одобрява това искане и изпраща на Министерството на регионалното развитие и благоустройството предложение за Изменение № 2. Условията на Договора за финансиране остават същите, с изключение на тези, свързани с удължаването на крайните срокове за отпускане и превеждане на траншове от банката, както и актуализиране на погасителния план. След проведените обсъждания в комисията в заключение Комисията по околната среда и водите счита, че с Изменение № 2 на Договора за финансиране между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект за пречистване на отпадъчните води в басейна на р. Марица”), включващ изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води в трите града, както и рехабилитация и доизграждане на канализационната мрежа на левия бряг на р. Марица в Димитровград и включването на новия допълнителен компонент за водоснабдителната мрежа на левия бряг в Димитровград, с което ще се подобри качеството на питейната вода за населението, може да има много съществен принос за подобряването на ВиК-инфраструктурата за голям брой от населението на страната, както и за постигането на целите за качество на водите в резултат на намаляване на замърсяването на водоприемниците. Реализацията на проектите за изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води в трите града са и мерки за постигане на доброто състояние на водите, изисквано от Рамковата директива за водите и подготвяните планове за управление на речните басейни, включително в трансграничен аспект. След проведените разисквания Комисията по околната среда и водите подкрепи единодушно проекта за решение и прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме проекта за Решение за даване на съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Изменение № 2 на Договора за финансиране между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект за пречистване на отпадъчни води в басейна на р. Марица”).” Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам на вашето внимание проекта за „РЕШЕНИЕ за даване на съгласие на Министерския съвет да проведе преговори и да сключи Изменение № 2 на Договора за финансиране между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект за пречистване на отпадъчни води в басейна на р. Марица”) Народното събрание, на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България РЕШИ: Дава съгласие Министерският съвет да проведе преговори и сключи Изменение № 2 на Договора за финансиране между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект за пречистване на отпадъчни води в басейна на р. Марица”), подписан на 9 юли 1999 г. чрез размяна на писма.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! „ДОКЛАД относно Законопроект за денонсиране на Споразумението между Република България и Програмата за развитие на Организацията на обединените нации от 1992 г. и на Допълнителния протокол към него от 2004 г., внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2009 г. От 1992 г. сътрудничеството между Република България и Програмата за развитие на ООН (ПРООН) се осъществява по силата на Споразумението между Република България и ПРООН от 20 декември 1992 г., ратифицирано със закон на 23 януари 2003 г. и на Допълнителния протокол към него от 2004 г., ратифициран със закон на 13 януари 2005 г. Споразумението определя за основна цел на ПРООН в България подпомагането на правителството при осъществяването на неговите проекти за развитие на страната. В началото на прехода ПРООН успешно допринася за получаването на финансиране за различни проекти от чужбина. С членството си в Европейския съюз обаче България придоби статут на донор за развитие. Това направи невъзможно привличането на външно финансиране за подобни проекти и доведе до изпълнение на проекти на ПРООН предимно с бюджетни средства. Следва да се има предвид и това, че с приключването на последната програма за сътрудничество между България и ПРООН (2006-2009 г.) Представителството на ПРООН в България е закрито и заменено с офис на ПРООН, чиято издръжка се заплаща от държавния бюджет. В същото време някои клаузи от споразумението, които при подписването му са били предназначени да улеснят дейностите по изпълнението на проектите на ПРООН, днес влизат в противоречие с ключови области на законодателството на Европейския съюз, сред които за държавни поръчки и за събиране на данъчни и митни сборове. Поради това може да се смята, че продължаването на дейността на ПРООН под каквато и да е форма в рамките на споразумението и допълнителния протокол към него крие опасност от задействане на процедура срещу Република България по неизпълнение на задълженията, произтичащи от членството в Европейския съюз по смисъла на чл. 226 от Договора за създаване на Европейската общност. На основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България международните договори на държавата, ратифицирани по съответния ред, подлежат на денонсиране от Народното събрание със закон. С цел осигуряване плановото приключване на работата на ПРООН в България Министерството на външните работи вече е предприело съответните необходими първи стъпки за уведомяване на Представителството на ПРООН в София за денонсиране на Споразумението и Допълнителния протокол към него от 2004 г. С денонсирането ще бъде отчетен новият статут на държавата като донор на помощи за развитие. Ще отпаднат основанията за изразходване на бюджетни средства по изпълнение на проектите на ПРООН в България. Също така ще бъдат спестени разходите за издръжка на офиса на ПРООН в България и намалени предпоставките за нарушаване на правото на Европейския съюз в някои ключови области. В същото време сътрудничеството на Република България с ПРООН ще продължи в контекста на предоставянето на помощ за развитие на развиващите се страни. След изслушване на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана прие следното становище: Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 7 да денонсира със закон Споразумението между Република България и Програмата за развитие на Организацията на Обединените нации от 1992 г. и Допълнителния протокол към него от 2004 г. Становището е прието на 6 ноември 2009 г. с единодушие.” Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедура за гласуване днес на второ четене на Законопроекта за денонсиране на Споразумението между Република България и Програмата за развитие на Организацията на обединените нации от 1992 г. и на Допълнителния протокол към него от 2004 г.

„ЗАКОН за денонсиране на Споразумението между Република България и Програмата за развитие на Организацията на обединените нации от 1992 г. и на Допълнителния протокол към него от 2004 г. Член единствен. Денонсира Споразумението между Република България и Програмата за развитие на Организацията на обединените нации от 1992 г., ратифицирано със закон (ДВ, бр. 10 от 2003 г.), и Допълнителния протокол към него от 2004 г., ратифициран със закон (ДВ, бр. 10 от 2005 г.).” Благодаря ви.

Благодаря, господин председател. „ДОКЛАД по законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса на труда: № 954-01-23, внесен от Емилия Масларова и Драгомир Стойнев на 28.09.2009 г.; № 954-01-28, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 7.10.2009 г.; № 954-01-39, внесен от Светлана Ангелова, Вяра Петрова и Емануела Спасова на 28.10.2009 г. Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 28 октомври 2009 г., разгледа и обсъди законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса на труда, както следва: - законопроект № 954-01-23, внесен от Емилия Масларова и Драгомир Стойнев на 28.09.2009 г.; - законопроект № 954-01-28, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 07.10.2009 г.; - законопроект № 954-01-39, внесен от Светлана Ангелова, Вяра Петрова и Емануела Спасова на 28.10.2009г. На заседанието присъстваха вносителите на законопроектите, госпожа Христина Митрева - заместник-министър на труда и социалната политика; господин Емил Мирославов - директор на дирекция „Индустриални отношения” в Министерството на труда и социалната политика; госпожа Теодора Дичева – директор на дирекция „Трудови правоотношения и правно осигуряване” в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”. Присъстваха и представители на социалните партньори – господин Чавдар Христов от КНСБ, господин Олег Чулев и господин Емил Димитров от КТ „Подкрепа” и господин Ивелин Желязков от Асоциацията на индустриалния капитал в България. І. Законопроект за изменение на Кодекса на труда № 954-01-23, внесен от Емилия Масларова и Драгомир Стойнев на 28.09.2009 г. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Емилия Масларова. Основната цел на законопроекта е при намаляване обема на работата да се създадат нормативни условия за гъвкава реакция от страна на работодателите чрез прилагане на непълно работно време. Предлага се увеличаване продължителността на периода, през който може да се установява непълно работно време на общо до 9 месеца в рамките на една календарна година, като за целта срокът по § 3б от Преходните разпоредби на Кодекса на труда, се увеличава от три месеца на шест месеца. С оглед на прогнозите за продължаване на кризата се предлага действието на мярката да продължи и през 2010 г. С приемането на предложените изменения, които съответстват и на практиката в държавите-членки на Европейския съюз ще се създадат допълнителни условия за подпомагане на работодателите с икономически затруднения да прилагат по-гъвкаво работно време, ще се предоставят допълнителни възможности за предприятията, които са приложили непълно работно време до шест месеца през тази година и продължават да изпитват икономически затруднения, ще се насърчи независимия двустранен социален диалог между работодателите и работниците и служителите. Същевременно заетите лица ще запазят работните си места, което е предпочитана алтернатива пред съкращение, дългосрочна безработица, загуби във фискалната и осигурителната системи от непостъпили данъци и осигуровки, повишени разходи за обезщетения, социални плащания, а впоследствие и за допълнителни мерки за интегриране на пазара на труда. Бе подчертано, че прилагането на гъвкаво работно време от страна на работодателя ще бъде подкрепено със средства от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, по която в рамките на схемата „Адаптивност” ще се предоставя безвъзмездна финансова помощ с цел ограничаване на масовите съкращения и напускането на работници и служители от предприятия, които по икономически причини са преминали на непълно работно време. За период от 5 месеца лицата преминали на непълно работно време ще бъдат включени в професионално обучение и ще получават стипендии в размер до 132 лв. на месец, като се предвижда да бъдат обхванати 42 хил. души. В хода на дискусията бяха представени становищата на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Националния осигурителен институт и становищата на социалните партньори, които подкрепят по принцип продължаване действието на мярката и през 2010 г., но считат че периодът от 9 месеца през календарната година е твърде дълъг. Обсъдени бяха въпросите свързани с продължителността на периода, през който се въвежда непълно работно време и произтичащите от това социални права на работещите при непълно работно време. Подчертана бе необходимостта от допълнителни мерки, които да компенсират работещите на непълно работно време. В проведеното обсъждане народните представители се обединиха около необходимостта действието на мярката да продължи и през 2010 г. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 3 гласа, „против” – няма и „въздържали се” – 11, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение на Кодекса на труда № 954-01-23, внесен от Емилия Масларова и Драгомир Стойнев на 28.09.2009 г. ІІ. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда № 954-01-28, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 07.10.2009 г. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от господин Цветан Костов, който е един от вносителите, сред които има представители на всички парламентарни групи. Законопроектът предвижда закрила на работничките и служителките, които се намират в напреднал етап на лечение ин витро при осъществяване на трудовите си задължения в областта на: полагането на нощен труд, забрана за полагането на извънреден труд, специална закрила при извършването на работа, която излага на опасност или застрашава здравето и сигурността на работничките и служителките, които се намират в напреднал етап на лечение ин витро, предприемане на мерки от страна на работодателя за приспособяване условията на труд или работното място за премахване на рисковете за работничките и служителките, които се намират в напреднал етап на лечение ин витро. Предвидена е специална закрила при уволнение на работничките и служителките, които се намират в напреднал етап на лечение ин витро, като то може да се осъществи само след предварително разрешение на Инспекцията по труда. Предложена е и легална дефиниция на понятието „работнички и служителки, които се намират в напреднал етап на лечение ин витро”, като е регламентирана и продължителността на периода на защита – не повече от 20 дни. Предвидени са и съответни изменения в Закона за държавния служител и Закона за защита от дискриминация. Бе подчертано, че законопроектът е изготвен и в съответствие с разпоредбите на чл. 2, § 1 и чл. 5, § 1 от Директива 76/207/ЕИО на Съвета от 9 февруари 1976 г. относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионалната квалификация и развитие, и на условията на труд, както и в съответствие с Решение на Съда на Европейските общности по дело С-506/06. Предоставено бе становище от отдел „Европейско право” на Народното събрание, съгласно което законопроекта съответства на разпоредбите на правото на ЕС. Съгласно чл. 69, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание законопроектът е предоставен за становище от Националния съвет за тристранно сътрудничество, който го е подкрепил единодушно на 21.10.2009 г. Постъпили са и становища от МТСП, КНСБ и НОИ. В хода на дискусиите членовете на Комисията по труда и социалната политика се обединиха около необходимостта от допълването му със закрила за работничките и служителките, които се намират в напреднал етап на лечение ин витро по отношение предвиждане на задължение за работодателя да освобождава от работа работничките и служителките, които се намират в напреднал етап на лечение ин витро, за медицински прегледи, когато се извършват в работно време, като се допълни чл. 157, ал. 2 от Кодекса на труда. Необходимо е в чл. 310 от Кодекса на труда да се регламентира забрана за командироване на работнички и служителки, които се намират в напреднал етап на лечение ин витро, без тяхно изрично писмено съгласие. Възприемането на тези съображения предполага и изменение на чл. 48 на Кодекса за социално осигуряване по отношение обезщетение при трудоустрояване поради бременност или кърмене или напреднал етап на лечение ин витро. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 14 гласа, „против” и „въздържали се” няма, Комисията по труда и социалната политика: Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 954-01-28, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 07.10.2009 г. ІІІ. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда № 954-01-31, внесен от Светлана Ангелова, Вяра Петрова и Емануела Спасова на 28.10.2009 г. Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 4 ноември 2009 г., разгледа и обсъди законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 954-01-39, внесен от Светлана Ангелова, Вяра Петрова и Емануела Спасова на 28 октомври 2009 г. В заседанието участваха следните представители от Министерството на труда и социалната политика: господин Тотю Младенов, министър, госпожа Христина Митрева, заместник-министър, господин Владислав Горанов, заместник-министър на финансите, от Националния осигурителен институт – господин Сотир Ушев, управител, госпожа Весела Караиванова, подуправител, госпожа Росица Стелиянова, изпълнителен директор на Агенцията по заетостта, господин Ивайло Иванов, изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане. Присъстваха и представители на социалните партньори, както и на организации на хората с увреждания и възрастните. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Светлана Ангелова. Основната цел на законопроекта е да се създадат правни възможности за работодателите при икономически затруднения и след съгласуване с представителите на синдикалните организации и/или представители на работниците и служителите да се въвежда непълно време общо до 6 месеца в рамките на календарната година. При представянето на законопроекта бе подчертано, че това е съществуваща в момента възможност, от която работодателите могат да се възползват само през 2009 г. Предлага се и през 2010 г. работодателите да се ползват от нея. Вносителят подчерта и връзката на предложението с реализацията на мерките по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” през 2010 г. Специален акцент бе поставен върху обстоятелството, че с реализирането на предложенията ще се създадат условия за разпространение на така наречения сив сектор, ще се задълбочи нелоялната конкуренция. Създават се и предпоставки за поява на корупционни практики сред инспекторите по труда, както и намаляване възможностите за гарантиране на трудовите и социалните права на работници и служители. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 11 гласа, „против” – няма, и „въздържали се” - 4, Комисията по труда и социалната политика: Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 954-01-39, внесен от Светлана Ангелова, Вяра Петрова и Емануела Спасова на 28.10.2009 г.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Ще прочета доклада на Комисията по правни въпроси. Всъщност имаме два доклада – по четири постъпили законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Първият е относно обсъждане на първо четене на проектите за изменение и допълнение на Кодекса на труда с входящи номера: 954-01-23, внесен от народните представители Емилия Масларова и Драгомир Стойнев, и 954-01-39, внесен от народните представители Светлана Ангелова, Вяра Петрова и Емануела Спасова. „На заседание, проведено на 29 октомври 2009 г., Комисията по правни въпроси разгледа внесените законопроекти. От името на вносителите проект № 954-01-23 беше представен от народния представител Емилия Масларова, която посочи, че в отговор на предизвикателствата на глобалната финансова и икономическа криза и в съответствие с принципите и действията, залегнали в Европейския план за икономическо възстановяване, са въведени нови гъвкави елементи в трудовото законодателство. В края на 2008 г. с допълнение в Кодекса на труда е въведена допълнителна мярка, чрез която се увеличава периодът, през който работодателите могат да установяват непълно работно време за работещите на пълно работно време от 3 месеца на до 6 месеца в рамките на календарната година. Със законопроекта се предлага действието на мярката да продължи и през 2010 г., като се увеличи периодът от 6 месеца общо до 9 в рамките на календарната година. Госпожа Масларова уточни, че законопроектът се подкрепя от няколко работодателски организации. С подобен предметен обхват е и проект № 954-01-39, представен в комисията от госпожа Светлана Ангелова, но с една съществена разлика – периодът на непълното работно време да може да бъде удължаван от страна на работодателите с още 3 месеца или общо 6 месеца в една календарна година и по-конкретно за 2010 г. Това според вносителите на този проект е с по-благоприятно въздействие за работниците и служителите като социална мярка както от гледна точка на адаптивност, така и от гледна точка на получаване на обезщетение по оперативна програма „Човешки ресурси”. По тези два законопроекта се изказаха народните представители Мая Манолова и Янаки Стилов, които поставиха процедурен въпрос за принципната подкрепа на двата законопроекта със сходен предметен обхват и мотиви, но от името на вносителите госпожа Ангелова посочи, че различието е съществено, тъй като мярката за 2009 г. е безпредметна поради изтичане на действието й времево, а срокът на удължаване на намаленото работно време е различен в двата проекта. След проведената дискусия Комисията по правни въпроси: - с 4 гласа „за”, 1 глас „против” и 11 „въздържали се” отхвърли на първо гласуване проекта за изменение на Кодекса на труда с входящ № 954-01-23, внесен от народните представители Емилия Масларова и Драгомир Стойнев; - с единодушие от 14 гласа „за” прие на първо гласуване проекта за изменение на Кодекса на труда с входящ № 954-01-39, внесен от народните представители Светлана Ангелова, Вяра Петрова и Емануела Спасова.” Вторият доклад е относно обсъждане на първо четене на проекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда с входящ № 954-01-28, внесен от народния представител Ваньо Евгениев Шарков. „На заседание, проведено на 29 октомври 2009 г., законопроектът беше разгледан в Комисията по правни въпроси. Законопроектът бе представен от господин Цветан Костов – народен представител. Целта на законопроекта е да се създадат гаранции за осигуряване изпълнението на конституционно прогласената функция на държавата за осигуряване закрила на здравето на гражданите и в частност на възложеното от Закона за здравето задължение за осигуряване на здравна защита на репродуктивното здраве на гражданите. Със законопроекта се запълва съществуващата празнота в българското законодателство, като се създават норми, с които се осигурява трудовоправната защита на жените, като се включват в категорията работниците и служителите, ползващи се със специална закрила при полагане на труд и със закрила при уволнение, наравно с бременните, кърмачките и майките на деца до три години. Законопроектът е изготвен в съответствие с вторичното европейско право и със съдебната практика на Съда на Европейските общности в Люксембург. В Допълнителна разпоредба се дава легално определение на понятието „работнички и служителки в напреднал стадий на лечение ин витро”. В Заключителните разпоредби се правят съответните изменения и допълнения в Закона за държавния служител и в Закона за защита от дискриминация. В комисията се отбеляза сериозността и значимостта на репродуктивното здраве като обществен проблем, за което беше изказано единодушно съгласие от народните представители. След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с единодушие от 15 гласа „за” прие на първо гласуване проекта за изменение на Кодекса на труда с входящ № 954-01-28, внесен от народния представител Ваньо Шарков на 7 октомври 2009 г.” Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете ми да ви представя: „ДОКЛАД на Комисията по здравеопазването относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 954-01-28, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 7 октомври 2009 г. На свое редовно заседание, проведено на 5 ноември 2009 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 954-01-28, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 7 октомври 2009 г. На заседанието присъстваха представители на: Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването, Националния осигурителен институт, Комисията за защита от дискриминация, съсловните организации в сферата на здравеопазването и пациентски организации. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от един от вносителите – д-р Ваньо Шарков, който информира народните представители, че целта на предлаганите изменения и допълнения е да се създадат гаранции за осигуряване изпълнението на прогласената в чл. 52, ал. 3 от Конституцията на Република България функция на държавата за осигуряване закрила на здравето на гражданите и в частност на възложеното с чл. 126, ал. 1 от Закона за здравето задължение за осигуряване на здравна защита на репродуктивното здраве на гражданите. Предвижда се жените, които се намират в напреднал етап на лечение за оплождане ин витро, да се ползват със същата специална законова закрила съгласно Кодекса на труда както бременните, кърмачките и майките с деца до тригодишна възраст. Доктор Шарков подчерта, че законопроектът е насочен към привеждане на българското трудовоправно законодателство в съответствие с изискванията на Директива 92/85/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки; на Директива 76/207/ЕИО на Съвета от 9 февруари 1976 г. относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионалната квалификация и развитие и на условията на труд, както и в съответствие с решение на Съда на Европейските общности по дело С-506/2006. В хода на дискусията представителите на институциите и членовете на Комисията по здравеопазването чрез своите становища изразиха подкрепа за представения законопроект и потвърдиха необходимостта от осигуряването на правна закрила на работничките и служителките, които се намират в напреднал етап на лечение ин витро, при осъществяване на трудовата им дейност, както и съответната закрила при уволнение, имайки предвид неблагоприятните демографски показатели по отношение на раждаемостта в България през последните години. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 15, без „против” и „въздържали се”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 954-01-28, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 7 октомври 2009 г.” Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! „На заседанието, проведено на 15 октомври 2009 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 954-01-28, внесен от господин Ваньо Шарков и група народни представители. В заседанието на комисията взеха участие Христина Митрева – заместник-министър, и Емил Мирославов – директор на дирекция „Индустриални отношения” в Министерството на труда и социалната политика. Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда е насочен към привеждане на вътрешното законодателство в съответствие с разпоредбите на чл. 2, § 1 и чл. 5, § 1 от Директива 76/207/ЕИО на Съвета от 9 февруари 1976 г. относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионалната квалификация и развитие и условията на труд, както и в съответствие с решение на Съда на Европейските общности по дело С-506/06 Сабине Майр срещу Бекерай и Кондиторай Герхард Фльокнер (Отворено търговско дружество). Със Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда се предлагат разпоредби, с които се цели осигуряване на трудово-правна защита на жените, които се намират в напреднал етап на лечение за оплождане ин витро. С предлаганите изменения се цели работничките и служителките, които се намират в определен етап от лечението за оплождане ин витро, да бъдат приравнени към категорията на бременните, кърмачките и майките с деца до 3 години, които се ползват със специална законова закрила по Кодекса на труда. Предлаганите изменения в Кодекса на труда, с които се въвежда закрила за жените, които се намират в напреднал етап на лечение за оплождане ин витро, са съобразени с диспозитива на Решение на Съда на Европейските общности, постановено по дело С-506/06 Сабине Майр срещу Бекерай и Кондиторай Герхард Фльокнер (Отворено търговско дружество). Съдът на Европейските общности е постановил своето решение на основание чл. 220 от ДЕО, където е посочено, че Съдът на ЕО е компетентен да тълкува нормите на правото на Европейския съюз. В редица свои решения Съдът на Европейските общности е утвърдил правилото, че неговите решения са задължителни и за другите национални юрисдикции, пред които са повдигнати идентични на разгледаните в неговите решения въпроси. Ето защо Република България като държава членка следва да спазва разпоредбите на ДЕО и решението на Съда на ЕО, а българските съдилища са задължени да постановяват решения, които да дават закрила на работничките и служителките, които се обръщат към тях за защита, когато се намират в етапа на лечение за оплождане ин витро в периода от момента на филикуларна пункция до ембриотрансфера. С цел да въведе по-ефикасна защита на тази категория от населението на страната, българският законодател следва да уреди и нормативно закрилата чрез промени в Кодекса на труда. Тъй като в цитираното решение на Съда на Европейските общности не е посочена продължителността на защита в периода от момента на филикуларна пункция до ембриотрансфера, който по медицински показатели може да бъде с продължителност до 10 години, в правомощията на отделните държави членки е да ограничат с разпоредби на вътрешното законодателство продължителността на този междинен период. Възползвайки се от това право, във внесения Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда се предвижда закрила за работничките и служителките, които се намират в етапа на лечение за оплождане ин витро от момента на филикуларна пункция до ембриотрансфера, но за период не повече от 20 дни. Въз основа на изложеното и имайки предвид върховенството на правото на Европейския съюз, и че националното ни законодателство следва да бъде променено в съответствие с решението на Съда на ЕО, може да се направи заключението, че Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 954-01-28, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 7 октомври 2009 г., съответства на разпоредбите на правото на Европейския съюз. В резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага (с 14 гласа „за”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 954-01-28, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 7 октомври 2009 г.” Благодаря ви.

Много се извинявам, господин председател, една редакционна поправка. Може би в бързината госпожа Масларова или този, който е писал доклада, е допуснал грешка. На стр. 2 от това, което ми бе предоставено да чета, номерът на законопроекта е 954-01-31, а всъщност става въпрос за законопроект № 954-01-39.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предишното правителство представи конкретен план за противодействие на негативните ефекти от икономическата криза. Конкретен план с ясни ангажименти, които се изпълняват и до днес. (Реплики от ГЕРБ и Синята коалиция.) Не знам на какво се учудвате, но мога да ги цитирам. Държавата влезе като трети осигурител по схемата 8-10-12, намали се осигурителната тежест с 2,4 пункта, създаде се Държавна компания „Индустриални зони”. РЕПЛИКА: За какво говорите? (Шум и реплики.)

Увеличи се капиталът на Българската банка за развитие. Говоря ви като част от схеми, не както се представят сега конкретни мерки с пожелателен характер. Една от тези мерки е именно за пазара на труда.

Точно така, изслушайте ме!

Точно за това говоря. Тази мярка е една продължаваща мярка от този план и в момента действа. Освен мерките, които ви казах, защото е хубаво да си ги припомните, за да ги сравняваме със сегашния план за справяне с кризата, имаме конкретната мярка за пазара на труда. Там се въведоха едни гъвкави елементи в трудовото законодателство. Именно в Кодекса на труда бе въведена допълнителна мярка, насочена към подкрепа на работодателите при намаляване обема на производство. Увеличи се периодът, през който работодателите могат да установяват непълно работно време за работещите на пълно работно време от 3 месеца до 6 месеца в рамките на календарна година. Тази мярка действа само през 2009 г. Това е поредната мярка, която има голям ефект върху българската икономика. Над 500 предприятия са се възползвали от нея. За да бъде тази мярка ефективна, предлагаме тя да продължи и през 2010 г. Основната разлика между законопроекта, внесен от представителите на Коалиция за България, и законопроектът на колеги от ГЕРБ е именно във времевия характер на тази мярка. Тъй като ние считаме, че кризата ще бъде доста по-продължителна от това, което Вие представяте, предлагаме непълното работно време да се увеличи на девет месеца, а да не е както сега – шест месеца. Историята показва, че след дадена криза (може би това е хубавото на всяка криза, че няма вечна криза, че тя идва и си заминава), ако финансовите пазари се възстановяват значително бързо, то на пазара на труда му трябват от две до четири години период на възстановяване. Поради тази причина считаме, че тези шест месеца непълно работно време не са достатъчно и предлагаме с цел запазване на работните места тази мярка през 2010 г. да важи девет месеца. Това е! Благодаря.

Това не е изказване, а представяне на законопроект. (Шум и реплики в КБ. Мая Манолова иска думата за процедура.)

Уважаеми господин председател, правя тази забележка по начина на водене, специално в ден, в който няма пряко отразяване, за да сте наясно, че отправям забележката не за да трупам евтина популярност. Начинът, по който се отнасяте с опозиционните депутати по време на техните изказвания, е съвсем различен от начина, по който го правите с представители на управляващото мнозинство. Колегата Драгомир Стойнев току-що представи мотивите на внесения от него законопроект, поради което не следваше Вие да го прекъсвате със забележки, че не говори по темата. Това са мотивите, които са накарали него и други колеги от Коалиция за България да внесат законопроекта. Негово право е да се обоснове по начин, по който той счита за разумен, когато обосновава защо са направени именно тези предложения за промени в Кодекса на труда. Не е коректно да го прекъсвате по времето, когато един млад колега народен представител представя мотивите на законопроекта. Да не изброявам безбройните толеранси, които се правят по посока на мнозинството и които в част от случаите са допустими, защото тук също има народни представители, които все още нямат необходимия опит.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги народни представители! Съгласно разпоредбата на чл. 138а от Кодекса на труда при намаляване на обема на работа работодателят може да въведе непълно работно време за работниците и служителите в предприятието си до три месеца в една календарна година след съгласуване със синдикалните организации. В края на 2008 г. максималният срок за работа на непълно работно време беше специално удвоен само за 2009 г. С § 3б от Преходните разпоредби като мярка срещу кризата бе прието от 1 януари 2009 г. до 31 декември 2009 г. – периодът, за който се въвежда непълно работно време по чл. 138а от Кодекса на труда, да бъде удължен с още три месеца, или общо шест месеца в една календарна година. Непълното работно време е мярка, целяща да ограничи масовите съкращения и в някаква степен да омекоти ударите на кризата. От тази мярка през 2009 г. са се възползвали около 500 работодатели и около 20 хил. работници и служители. Във връзка с продължаване на кризата ние предлагаме и през 2010 г. да се удължи с три месеца срокът за работа на непълно работно време. В предложения Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от народните представители Емилия Масларова и Драгомир Стойнев, се предлага периодът, в който работодателят може да въведе непълно работно време, да се удължи с шест месеца в една календарна година, като за 2010г. той ще стане общо девет месеца. Ние считаме, че този период е прекалено дълъг. При въвеждане на непълно работно време следва да се има предвид, че работниците и служителите не губят от признаването на трудов стаж за периода, през който са били на непълно работно време, но техният осигурителен стаж се намалява наполовина, както и получаваното от тях трудово възнаграждение. По-малкото часове работа, а оттам и по-ниската заплата директно означават по-малки социални и здравни осигуровки. Ако този период на непълно работно време продължи твърде дълго, както предлагат колегите от Коалиция за България, може да има неблагоприятни последици върху обезщетенията, плащани от работодателя и от Националния осигурителен институт. Преминаването на непълен работен ден води до намаляване на парите, които работникът или служителят ще получи като обезщетение, също така при временна неработоспособност, при майчинство и отпуска. За да се понесат тези неблагоприятни последици, през 2010г. работниците и служителите, преминали на непълен работен ден, ще се компенсират по мярката „адаптивност” към оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”. Мярката ще стартира от м. декември и е с продължителност до 2011 г. Общият бюджет е 72 млн. лв., а лицата, които ще бъдат включени, ще бъдат 42 хиляди. Предвидени са средства през 2010 г. за стипендии на лицата, които работят на непълно работно време, в размер на 132 лв. месечно, както и ваучери за обучение и професионална квалификация. С оглед на възможността от засилване на неблагоприятните последици, които биха настъпили от удължаването на периода, през който работодателят има право да въведе непълно работно време, считаме до края на годината да се запази тримесечният допълнителен период, за който се въвежда непълното работно време, а за 2010 г. предлагаме да се приеме отново тримесечен допълнителен период или общо шест месеца за 2010 г. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, голяма част от мотивите, с които внесохме нашия законопроект, бяха изчетени в становищата на различните комисии. Не намирам за необходимо отново да ги повтарям, защото те в голямата си част се и повтаряха. Гледайки мотивите, не можах да намеря нещо от това, което сме написали, да не беше вече прочетено от трибуната. Затова ще кажа няколко различни неща. Първо, това е първият законопроект в този парламент, надявам се да не е последният, който е подписан или в който има вносители от абсолютно всички парламентарни групи. Убеден съм, че както намираме консенсус по социално значимите заболявания, заради които създадохме групата за парламентарен консенсус, така ще намерим и други теми в този парламент в рамките на следващите четири години, особено в сферата на здравеопазването, по които да намираме консенсус, тъй като въпросите са от изключителна сериозност и нещата, които можем да направим, касаят здравето и живота на доста български граждани. Статистиката показва, че около 270 хил. двойки в Република България имат увредено репродуктивно здраве. Според Доклада на Европейската комисия за демографските процеси и тенденции в Европейския съюз от 2008 г. населението на България ще се намали до 6 млн. 735 хил. жители до 2030 г., а до 2050 г. – до 5 млн. 923 хил. жители. Според извлечението на Европейската комисия за демографските процеси и тенденции в Европейския съюз, през 2006 г. у нас са се раждали по 1,37 деца на една жена, в сравнение с 2,07 през 60-те и 70-те години на миналия век. Големият брой на лицата с репродуктивни проблеми и липсата на закрила от страна на държавата на тези лица, е един от основните фактори за отрицателните демографски процеси. Ще кажа, че безспорно беше доказана необходимостта от този законопроект и тази промяна, след като видяхме, че няма нито една институция, нито една гражданска неправителствена организация, която да има отрицателно становище по подготвения законопроект. В изготвянето на този законопроект се включиха активно, за което искам да им благодаря, двете сдружения – „Зачатие” и „Искам бебе”. В този смисъл смятам, че наистина законопроекти, които решават конкретни проблеми и тогава, когато са разработени заедно с представителите на гражданското общество, по-лесно могат да постигнат необходимия ефект и да намерят по-лесно необходимия консенсус както в парламента, така и в българското общество. В заключение, за да не вземам думата по другите два законопроекта за изменение на Кодекса на труда, искам да кажа, че нашата парламентарна група ще подкрепи този на колегите от ГЕРБ, тъй като там предлаганото увеличение на периода на непълното работно време е по-нормално да бъде от три на шест месеца. Госпожа Манолова тук каза за младите колеги – няма млади, няма стари, има кадърни и некадърни и аз се надявам повечето да са кадърни в този парламент. (Ръкопляскания в ГЕРБ.) Искам да кажа, че тогава, когато се смята, че увеличението трябва да бъде три пъти, тоест от три на девет месеца, с идеята, че очакването за продължаването на кризата е по-голямо от това, което имат като очакване колегите от ГЕРБ, вижте, тогава когато по ваше предложение беше увеличено от три до шест месеца, тогава въобще нямахте очакване за криза. Сега изведнъж стана много по-дълга, затова трябва трикратно да се увеличава. Нека да подхождаме реално и с оглед на ситуацията, в която се намира страната. Затова ние ще подкрепим този законопроект. Благодаря ви за вниманието.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, на нашето внимание са три законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, съответно с вносители (по реда на тяхното внасяне) Емилия Масларова и Драгомир Стойнев; вторият законопроект е внесен от д-р Шарков и група народни представители; третият законопроект е от госпожа Светлана Ангелова и група народни представители, внесен на 28 октомври 2009 г. Уважаеми господин председател, ще започна първо със законопроекта на господин Ваньо Шарков, защото той има предметен похват, различен от другите два законопроекта. Затова искам да отбележа това, което д-р Шарков каза при представянето на законопроекта: освен че вносители на този законопроект са народни представители от всички парламентарни групи, по този законопроект становищата на всички народни представители в комисиите, в които е разгледан той, са абсолютно положителни, няма нито едно гласуване „против” или „въздържали се” по този законопроект. Това е прецедент в дейността на народните събрания през последните години. В този смисъл е много лесно да се защити един такъв законопроект, защото е очевидно, че това е материя, която трябва да бъде уредена в българското законодателство. По същество законопроектът съдържа идея за трудовоправна закрила, включително и срещу прекратяване на трудово или служебно правоотношение на работнички и служителки в напреднал етап на лечение „ин витро”. Дадено е коректно определение на понятието „напреднал етап на лечение „ин витро” – това е техника за асистиране на човешка репродукция. На практика този законопроект е продиктуван от необходимостта българското законодателство да бъде синхронизирано с директиви на Европейския съюз, с практиката на Европейския съд в Люксембург. Тези неща вече бяха казани. Беше казано, че статистиката в България показва, че около 270 хиляди двойки в България имат проблеми с репродуктивните си способности, затова демографската картина и тенденция изискват адекватно поведение и адекватен отговор, за да могат да бъдат защитени тези работнички и служителки. Най-важното предложение, което се прави в този законопроект, е, че работнички и служителки в напреднал етап на лечение „ин витро” се включват в категорията на работнички и служителки, ползващи специална закрила при полагане на труд, наравно с бременните, кърмачките и майките с деца до 3-годишна възраст. В хода на дискусията стана ясно, че този законопроект е подкрепен от Националния съвет за тристранно сътрудничество, от Министерството на труда и социалната политика, от Конфедерацията на независимите синдикати в България и от Националния осигурителен институт. Беше дискутирана една изключително тънка част от този законопроект. Експертите от Министерството на труда и социалната политика заявиха, че юридически на практика тази процедура е лечебна процедура по своето същество, здравна процедура, и като такава би трябвало да бъде защитена от краткосрочните обезщетения, от временната нетрудоспособност. Очевидно е, че вносителите са избрали този подход. Бяха изтъкнати аргументи в подкрепа на това, че в международната класификация на болести няма код, с който да бъде отразено това състояние, затова тези аргументи бяха неглижирани и беше възприет подходът на вносителите на законопроекта. Предложи се, разбира се, и една промяна, която не беше казана тук от д-р Шарков – да бъде променен и чл. 310 от Кодекса на труда и тази закрила да важи и при командироване на бременни жени и майки с деца. Нещо, което вероятно трябва да бъде направено между двете четения на законопроекта. Що се отнася до другите два законопроекта, законопроекта с вносители Емилия Масларова и Драгомир Стойнев и законопроекта с вносител Светлана Ангелова и група народни представители, тук беше казано от вносителите, че в края на 2008 г. с допълнение на Кодекса на труда беше въведена допълнителна мярка за подкрепа на работодателите при намаляване обема на производство и при проблеми с реализацията на продукцията. Това беше една антикризисна мярка в контекста на разбирането за гъвкавост и сигурност на пазара на труда. Това е една по същество гъвкава мярка, която дава възможност на работодателите да се възползват от нея и от друга страна - на работниците и служителите да се опитат да съхранят своята квалификация. Беше казано, че през 2009 г. от тази мярка са се възползвали 500 работодатели и близо 20 хиляди работници и служители. За целта през 2009 г. беше прието Постановление № 44 на Министерския съвет, което гарантираше финансовия ресурс, гарантираше методиката, гарантираше начините и условията, по които да се реализира тази мярка на пазара на труда. Колегите от Коалиция за България предлагат през 2010 г. този период, който в чл. 138, ал. 1 на Кодекса на труда е определен като тримесечен, да бъде удължен с още шест месеца, тоест тази мярка да се приложи в рамките на девет през 2010 г. Разликата с предложението на колегите от ГЕРБ е, че те предлагат този тримесечен срок да бъде удължен с още три месеца. Очевидно е, че това са гъвкави елементи в трудовото законодателство и те не трябва да се възприемат като норма, която да се използва през всички години. Става въпрос за извънредна мярка, която да подпомогне работодателите да задържат квалифицираните работници, да даде възможност за съхраняване на заетостта, защото в условия на криза както работодателите, така и работниците и служителите изпитват затруднения. Като извънредна мярка, която да се ползва от работодателите в контекста на икономическата криза, изключително важно е през 2010 г. тази мярка да се ползва в контекста на възможностите, които дава Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” и Мярката „Адаптивност”. Тук беше казано, че през 2010 г. възможност да се възползват от тази мярка ще имат около 42 хиляди работници, при положение че парите за активни мерки на пазара на труда, които са заделени от държавния бюджет, се намаляват за следващата година от 190 на 65 милиона. Ясно е, че ще се разчита изключително и само на този финансов ресурс. Целта на тази извънредна мярка е компенсиране на доходите на работниците и служителите, защото при намалено работно време те ще получават по-малко възнаграждение за труда, който полагат през четирите часа, в които работят. За останалите четири часа на намаленото работно време, така както е предвидено в Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” намаляването на доходите трябва да се компенсира със стипендия в размер на 132 лв., от една страна, и от друга страна – с ваучер за квалификация и обучение и за преквалификация, защото по този начин в условия на криза и с подкрепата на европейски пари работната сила ще може да поддържа своето качество, което е изключително важно. И още нещо. И двата подхода – за деветте месеца и за шестте месеца – имат и своите положителни, и своите отрицателни страни. Защото очевидно е, че деветте месеца се харесват от работодателите, но не се харесват от синдикалните организации, от работниците и служителите, а трябва и по-голям финансов ресурс, губят се и възможности и права на работници и служители от гледна точка на краткосрочните обезщетения, за които госпожа Ангелова говори преди малко, но не само за краткосрочните, а и за дългосрочните, защото намаленото възнаграждение за този период се отразява и на дългосрочните пенсионни плащания. Проблемът на шестте месеца обаче се състои в това, че по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” има възможност за плащане в рамките на пет месеца, тоест единият месец, който остава, ще бъде вероятно за сметка на намаляване или на стипендията, или на броя на тези 42 хил. работници, които се предвиждат. От друга страна, за да бъде по-комплексен подходът към този проблем, са необходими промени в Кодекса за социално осигуряване, които, за съжаление, не можахме да направим и предния път, не ги предлагаме и сега, защото те са свързани, разбира се, с допълнителен финансов ресурс. Промени в Кодекса за социално осигуряване, които да гарантират краткосрочните и дългосрочните обезщетения, защото базата, върху която се изчисляват те, при положение че се намалява работното време, при положение че се намаляват доходите, е съвършено различна. Очевидно е, че и периодът, през който се изчисляват тези обезщетения, е различен за различния тип обезщетение. Още един аргумент, който би трябвало да послужи при окончателното оформяне на текстовете за второ четене, е това, че недобросъвестни работодатели могат да се възползват от тази мярка и да я използват за преход към прекратяване на трудовите договори с цел намаляване наполовина обезщетенията при уволнение. Надявам се, че за второ четене ще предвидим мерки, които да ограничат тази възможност, за да дадем възможност на работници и служители и на работодатели по най-адекватен начин да се възползват от мерките, които им предлагаме с промените в Кодекса на труда. Благодаря, господин председател.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, хубавото е, че все пак тази мярка ще бъде приета. Доколкото разбирам, господин Шарков, била приета мярката, когато уж не е имало криза. Тогава предложете нещо друго. Защо, когато има криза, предлагате абсолютно същата мярка? Предложете нещо друго. Ние ви предлагаме наистина да се увеличи, защото считаме, че има нужният ефект и ще отговори на нуждите на работодателите. Какъв е проблемът в момента на работодателите? Да запазят своите хора. Веднъж, когато даден работодател изгуби своя човек, много е трудно после отново да го върне на работа. Затова предлагаме тази мярка вместо да бъде 3+3, да бъде 3+6. Вие искате да се запази предложението на предишното правителство за 2009 г. Хубаво, запазете го, но аз ви казвам, че над нещо, което е градено, е хубаво да се надгражда. Това е. Благодаря ви.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колега, доживях социалисти да защитават работодателите, а не работниците. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Доживях го. Браво, колега! Вероятно това се дължи на младостта Ви. Напредвайте по-нататък по същия начин. Благодаря ви. (Весело оживление и ръкопляскания от ГЕРБ.)

Формално ще направя искане за прегласуване и използвам случая да продължа темата за опитността на депутатите.

Напротив! Изслушайте какво ще кажа и тогава правете преценка. Няма никаква логика, когато депутати от мнозинството – не искам да кажа изплагиатствали, защото няма авторско право върху внесени законопроекти, но много плътно придържайки се към текста, предложен от нашите колеги Масларова и Стойнев, представят законопроект с почти същото, с подобно съдържание, единият законопроект, на първите вносители, да бъде отхвърлен без всякакви мотиви и да се подкрепя вторият законопроект. Разбира се, могат да се заимстват добри практики, добри законопроекти, което ние аплодираме. Необходимо е тези, които са заимствали, поне да имат необходимата коректност да подкрепят първоизточника, а именно законопроекта на своите колеги. Малко повече коректност и уважение в пленарната зала тогава, когато по-неопитни колеги преписват от по-опитните.

Благодаря Ви. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Гласувах „против”, защото за пореден път поведението на мнозинството към законодателните инициативи на опозицията показва, че дори тогава, когато се предлага едно и също, ревността към тези законодателни инициативи замъглява съзнанието на мнозинството. (Оживление в ГЕРБ.) Гласувах „против”, защото решението, което предлага мнозинството, е закъсняло, частично и няма да реши въпросите, които съществуват в условията на криза, а само демонстрира някаква псевдозагриженост за проблемите, които съществуват и пред бизнеса, и пред работниците. Гласувах „против”, защото последните месеци бяха изгубени именно в такъв тип поведение, а не в приемане на реални мерки – мерки, насочени към решения, които се предлагат в условията на криза на бизнеса, на работниците, на хората. В крайна сметка такъв начин на поведение не заслужава подкрепа. Поради това гласувах „против”. Благодаря ви.