17 ноември 2009 г.

Уважаема госпожо председател, уважаеми вицепремиери, уважаеми министри, уважаеми колеги народни представители! Ще направя последователно три процедурни предложения. Първото процедурно предложение е да се предава пряко по Българската национална телевизия и по Българското национално радио днешното извънредно заседание. Моля да го подложите на гласуване.

Благодаря, госпожо председател. Второто ми процедурно предложение, уважаеми колеги, е свързано с естеството на разглежданата точка днес, а именно Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2010 г. и на основание чл. 38, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ви предлагам да вземем решение за гласуването на законопроекта в рамките на днешния ден след приключване на дебата при условията на удължено време за изказвания на парламентарните групи.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, третото процедурно предложение е да представя на вашето внимание списък за допускане в пленарната зала на представители на Министерския съвет – заместник-министри и експерти: - от Министерството на вътрешните работи: Павлин Димитров – заместник-министър, и Анастас Караначев – директор на дирекция; - Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията: Първан Русинов – заместник-министър, Камен Кичев – заместник-министър, Катя Атанасова – директор на дирекция „Бюджет и финанси”; - Министерството на правосъдието: Нели Доева – главен счетоводител; - Министерството на регионалното развитие и благоустройството: Георги Прегьов – заместник-министър, Лиляна Павлова – заместник-министър, Маргарита Николова – директор на дирекция „Бюджет и финанси”, Божидар Йотов – председател на Управителния съвет на Национална агенция „Пътна инфраструктура”; - Министерството на външните работи: Красимир Костов – заместник-министър; - Министерството на културата: Тодор Чобанов – заместник-министър, Димитър Дерелиев – заместник-министър, Стоян Стоянов – главен секретар; - Министерството на труда и социалната политика: Христина Митрева – заместник-министър, Красимир Попов – заместник-министър, Валентина Симеонова – заместник-министър; - Министерството на образованието, младежта и науката: Сергей Игнатов – временно изпълняващ длъжността министър; - Министерството на физическото възпитание и спорта: Лазар Каменов – заместник-министър; - Министерството на финансите: Владислав Горанов – заместник-министър, Добрин Пинджуров – експерт в дирекция „Бюджет и финанси”, и Владимир Петров – експерт в дирекция „Държавни разходи”; - Министерството на икономиката, енергетиката и туризма: Иво Маринов – заместник-министър, Владимир Туджаров – главен секретар, Ирина Щерева – старши експерт в дирекция „Финансово-стопански дейности и управление на собствеността”; - Министерството на земеделието: Преслав Борисов – заместник-министър; - Министерството на отбраната: Аньо Ангелов – заместник-министър, Валентин Радев – заместник-министър, Добромир Тотев – директор на дирекция „Бюджет и финанси”, Иван Марков – директор на дирекция „Бюджет и финанси”; - Висшия съдебен съвет: Иван Колев – член на Висшия съдебен съвет и председател на Комисията по бюджет и финанси към Висшия съдебен съвет, Маргарита Радкова – главен експерт; - Народното събрание: Иван Славчов – главен секретар, и Бойка Цонкова – директор на дирекция „Парламентарен бюджет и финанси”. Благодаря.

Уважаеми колеги, нормална процедурна практика е в залата да присъстват някои от представителите на Министерския съвет, но считаме, че този подробен списък е малко прекален. Има достатъчно места на горния етаж и биха могли да вземат участие, слушайки дебатите по бюджета оттам. (Шум и реплики от мнозинството.)

След като мнозинството гласува една сериозна и значителна част от изпълнителната власт да участва в пленарната зала в разглеждането на бюджета, по този начин почти превръщаме залата в кино-салон, мисля, че правим сериозен пропуск (силен шум, смях и реплики от мнозинството), а именно, пропускаме една основна фигура, която би следвало да присъства на обсъждането на първия си бюджет. Обсъждането и приемането на първия бюджет на всяко правителство е знаков. Ние от опозицията забелязахме сериозни несъответствия между програмната декларация на новото правителство, изложена тук пред нас, и нейните приоритети, и заложеното в този бюджет. Очакваме да дойде премиерът и да изложи своето становище по това. Разбира се, господин Дянков е достатъчно интересен като защитник на бюджета, но е несериозно да се разглежда бюджеът без присъствието на премиера, още повече за всички е ясно, че той има последна и окончателна дума в държавата. Нека да поканим премиера да дойде и изрази своето отношение към бюджета, който внася неговото правителство.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 902-01-37, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2009 г. На съвместно заседание, проведено на 5 ноември 2009 г., Комисията по бюджет и финанси и Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледаха внесения от Министерския съвет Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2010 г. На заседанието присъстваха: Симеон Дянков – заместник-министър председател и министър на финансите, Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, и следните директори на дирекции в Министерството на финансите: Добрин Пинджуров, Светла Костова, Пенка Драгнева, Силвия Инджова и Весела Данева; Божидар Нанев – министър на здравеопазването; Иван Колев – член на Висшия съдебен съвет и председател на Комисията по бюджет и финанси на Висшия съдебен съвет и следните членове на Висшия съдебен съвет – Стефан Петров, Мая Кипринска, Маргарита Радкова; Лазар Груев – председател на Върховия касационен съд; Валери Първанов – заместник-главен прокурор; Иван Славчов – главен секретар на Народното събрание; Иван Искров – управител на БНБ; Христина Митрева – заместник-министър на труда и социалната политика; Валери Димитров – председател на Сметната палата, Валери Апостолов – член на Сметната палата; Сотир Ушев – управител на НОИ, и Весела Караиванова – подуправител на НОИ; Кирил Желев – член на Комисията за финансов надзор; Дора Янкова – председател на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България; Константин Тренчев – президент на КТ „Подкрепа”; Николай Ненков – заместник-председател на КНСБ и Ася Гонева – изпълнителен секретар на КНСБ; Георги Ставракев – заместник-председател на Българския лекарски съюз, и други. В изпълнение на чл. 87, ал. 2 от Конституцията на Република България и на чл. 20, ал. 5 от Закона за устройството на държавния бюджет Министерският съвет е съставил Законопроекта за Държавния бюджет на Република България за 2010 г. и го е внесъл в Народното събрание на 29 октомври 2009 г., с което е спазил предвидения в закона двумесечен срок преди началото на бюджетната година. В Законопроекта за държавния бюджет за 2010 г., в чл. 1 и 2, Министерският съвет е включил проектобюджета на Съдебната власт такъв, какъвто е бил приет от Висшия съдебен съвет. Министерският съвет е изготвил и писмено становище по него, включвайки го в общите параметри на проекта като отделно предложение за чл. 1 и 2. С това правителството е изпълнило изискванията на чл. 20, ал. 2 и 3 от Закона за устройството на държавния бюджет и чл. 364, ал. 1 от Закона за съдебната власт. От името на правителството консолидираната фискална програма и законопроекта за държавния бюджет за 2010 г. бяха представени от господин Симеон Дянков, бюджета на съдебната власт – от господин Иван Колев, и бюджета на Народното събрание – от господин Иван Славчов. В доклада на Министерския съвет и експозето на министър Дянков се изтъква, че 2008 г. глобалната финансова криза и последвалите отрицателни ефекти са довели до забавяне на световната икономика, което се е отразило най-осезателно в края на годината. Поради слабо вътрешно потребление и ограничени инвестиции американската и европейската икономики са забавили растежа си през втората половина на 2009 г., а през последните три месеца на годината са отбелязали отрицателен растеж. От началото на 2009 г. неблагоприятното развитие е продължило и през второто тримесечие, спадът се е задълбочил. През последните месеци на настъпващата година обаче се забелязват признаци на стабилизация и възстановяване в сектора на производството както в Съединените американски щати, така и в Европа. Възможно е още през четвъртото тримесечие на 2009 г. да бъде отбелязан положителен растеж в САЩ, а с известно закъснение и в европейските страни. Предлаганата макрорамка на страната e изготвена, като са взети под внимание основните допускания за спад на европейската икономика през 2009 г. с 4% и 2010 г. с 0,1% и възстановяване през 2011 г., когато брутният вътрешен продукт на Европейския съюз се очаква да се увеличи с 2% в реално изражение. Във връзка с прогнозата за състоянието на европейската икономика за периода 2009-2011 г. се предлага очакваното развитие на националната икономика през 2009 г. и прогнозата за 2010 г. да имат следните измерения. Имате таблицата с основните макроикономически показатели, затова няма да я чета. В резултат на финансовата криза и влошаването на световната икономика през 2009 г. се очаква българската икономика да се свие с 6,3% в реално изражение, а делът на инвестициите да намалее с до 26,5% от брутния вътрешен продукт при 38,4 от брутния вътрешен продукт за 2008 г. Това от своя страна предполага свиване в реално изражение от 30%. Предвижда се намаляване на потреблението на домакинствата с 4% в реално изражение и очакване на правителствените разходи и увеличаване на правителствените разходи, което ще доведе до свиване на потреблението на правителството с 3% в реално изражение. В резултат на това през 2009 г. се очаква общото потребление да се свие в реално изражение с 4,2%. През 2010 г. се очаква българската икономика да бъде с отрицателен растеж от 2%. Процес на възстановяване на икономиката ще започне да се наблюдава през 2011 г., като двигател на растежа се очаква да бъде износът. Инфлация. Общата годишна инфлация в края на 2009 г. се предвижда на 1,8%, а средногодишната на 2,3%. Вътрешните фактори през 2010 г. ще ограничават общото нарастване на цените, тъй като номиналните разходи за труд няма да бъдат проинфлационен фактор. Безработицата ще се увеличава и нарастването на заплатите ще е по-ниско от растежа на производителността на труда. Само въвеждането на нови по-високи акцизни ставки при цигарите ще допринесе за покачване на общата инфлация в края на 2010 г. с 0,4 процентни пункта. За 2010 г. прогнозата е средногодишната инфлация и тази в края на годината да са около 2,2%. В прогнозата е заложен и средногодишен валутен курс за 2009 г. от 1,45 лв. за щатски долар, като през 2010 г. се очаква този валутен курс да се запази в същия размер. През 2009 г. се очаква дефицитът по текущата сметка на платежния баланс да се снижи до 11% от брутния вътрешен продукт при 25,4% през 2008 г. Основен фактор за тази динамика е подобряването на дефицита по търговския баланс. Предвижда се за 2010 г. дефицитът по текущата сметка да се намали до 2 млрд. 584,5 млн. евро или на 8% от брутния вътрешен продукт. Световната финансова криза ще се отрази негативно върху потоците по финансовата сметка. Очаква се преките чуждестранни инвестиции в края на 2009 г. да възлязат на 3 млрд. евро, а прогнозата за 2010 г. е те да се увеличат с 300 млн. евро спрямо очакваните за 2009 г. Спадът във вътрешното търсене и вътрешната инвестиционна активност през 2009 и 2010 г. се очаква да засегне негативно пазара на труда през разглежданите две години. Очаква се общата заетост да намалее съответно с 4,9% през 2009 г. и с 2,5% през 2010 г. Най-голям спад на заетостта се очаква през втората половина на 2009 г., когато поради известен лаг, с който пазарът на труда реагира на понижената икономическа активност, ще се пренесе и в началото на 2010 г. През 2009 г. се очаква производителността на труда да отбележи намаление на годишна база поради забавената реакция на работодателите спрямо спада в икономическата активност. Равнището на безработицата се очаква да се увеличи до 9,5% за 2009 г. и до 11,4% за 2010 г. Понижената икономическа активност дава основание да се очаква значително забавяне на темпа на растеж на доходите от труд. Прогнозата за брутния вътрешен продукт за 2009 г., направена през есента на 2008 г., предвижда националната икономика да реализира брутен вътрешен продукт в размер на 73 млрд. 485 млн. лв. В резултат на настъпилата и у нас финансова икономическа криза с нейните негативни последствия върху националната икономика и финансите е направена нова оценка за размера на брутния вътрешен продукт за 2009 г., която възлиза на 63 млрд. 710 млн. лв. Тази оценка е по-малко от първоначалния разчет с 9 млрд. 775 млн. лв. Това намаление на брутния вътрешен продукт има своето негативно отражение върху размера на планираните за 2009 г. постъпления в бюджета, които съответно при разчет от 32 млрд. 556 млн. лв. се очакват в размер на 25 млрд. 960 млн. лв. Следователно, в резултат на кризата се получава нова по-ниска икономическа и финансова база, върху която следва да се изготви консолидираната фискална програма на държавния бюджет. При условията на криза през 2010 г. правителството предлага следната консолидирана фискална програма за 2010 г. – таблица, която е пред вас. Консолидираната фискална програма включва държавния бюджет, бюджета на държавното обществено осигуряване, бюджета на Националната здравноосигурителна каса, бюджетите на общините, бюджетите на Българската национална телевизия, Българското национално радио, държавните висши училища, Българската академия на науките, извънбюджетните сметки и фондове и други бюджетни предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от Закона за счетоводството. От началото на 2009 г., развитието на икономическата ситуация следва по-песимистичен сценарий от прогнозираните в края на 2008 г. при изготвянето на разчетите по Закона за държавния бюджет за 2009 г. Оценката за очакваното неизпълнение на приходите за годината на консолидирано ниво превишава заложения буфер в Закона за държавния бюджет за 2009 г. за ограничаване на лихвените разходи и трансферите по републикански бюджет на 90% от планираните и 3% от положителното бюджетно салдо. Общият размер на тези два буфера е около 3,9 млрд. лв. Усилията на правителството за неутрална бюджетна позиция за 2009 г. са наложили одобряването на допълнителни спешни мерки за ограничаване на нелихвените разходи и трансфери по републиканския бюджет. Фискалният ефект от тези мерки е около 1 млрд. 150 млн. лв. при оценка за общ недостиг около 2,5 млрд. лв. за постигането на балансиран бюджет. Усилията за осигуряване на икономии в разходите ще продължат. Освен по линия на ограничаване на разходите, мерки са предприети за подобряване събираемостта на приходите, от които се очаква да постъпят допълнително около 1 млрд. лв. Актуализираните оценки на основните параметри по консолидираната фискална програма за 2009 г., направени на база на отчетните данни за шестте месеца на годината е прогнозата за оставащите месеци до края на годината, очертават сериозно изоставане в приходната част на бюджета спрямо разчетите по програмата. Прогнозата е приходите и помощите по консолидирания бюджет за годината, включително мерките на правителството, да се изпълнят под планирания годишен разчет, като неизпълнението може да възлезе на 20-22%. Основна част от това неизпълнение се очаква в данъчните приходи главно от косвени данъци, ДДС и акцизи с около 20-25%, корпоративни данъци – с около 29%, приходи от осигуровки на държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса – с 9-10%. Данъците върху доходите на физическите лица – 12-13% и други. Очаква се също така значително по-ниско усвояване на средствата от Европейския съюз – помощите от структурните и Кохезионния фондове, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския земеделски фонд за рибарство и други (около 50% по-малко от планираните помощи). С цел осигуряване на стабилна бюджетна позиция през 2010 г. при променените икономически условия и ограничен бюджетен ресурс усилията на правителството са насочени към: стимулиране на бизнеса и инвестиционната активност чрез запазването на данъчни ставки при преките данъци в съчетание с по-ниската осигурителна тежест за работодателите в подкрепа на икономическия растеж и заетостта; засилване на фискалната дисциплина; оптимизиране и приоритизиране на разходните политики; повишаване събираемостта на приходите и постигане на балансиран национален бюджет за 2010 г. При преките данъци се предвижда запазване на размера на данъчните ставки. При косвените данъци е предвидено повишаване на ставките на някои акцизни стоки съгласно договорените с Европейската комисия преходни периоди и с оглед на достигане на минималните за Общността нива на акцизите. Най-силен ефект върху преодоляване на негативните последици от кризата върху заетостта и доходите на българските граждани е предвиденото намаление на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” с 2 процентни пункта, считано от 1 януари 2010 г. Намалението на осигурителната вноска през 2010 г. ще бъде 1,1 процентен пункт за работодателя и 0,9 процентни пункта за работника. С цел по-висока осигурителна защита на работниците и служителите, загубили своето работно място поради несъстоятелност на техния работодател, през 2010 г. максималният месечен размер на обезщетението от фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” ще се увеличи от 2,5 минимални работни заплати, тоест 600 лв., до три минимални работни заплати – 720 лв. Минималният и максималният размер на обезщетението за безработица остават непроменени в сравнение с 2009 г., съответно 120 и 240 лв. Същото се отнася и за размера на обезщетението за отглеждане на малко дете до навършване на 2-годишна възраст, което остава 240 лв. и през 2010 г. Като мярка за повишаване на приходите от осигурителни вноски и ограничаване на сивата икономика през 2010 г. минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица ще се увеличи от 260 на 420 лв., а за земеделските производители и тютюнопроизводителите от 1 януари 2010 г. ще бъде 240 лв. Максималният месечен размер на осигурителния доход остава 2 хил. лв. за 2010 г. При условията на съществуващата в страната криза, очакваното неизпълнение на прогнозата за брутния вътрешен продукт за 2009 г. с 9 775 млн. лв. и очакваното неизпълнение на програмата за приходите по консолидираната фискална програма за 2009 г. с 6 596,1 млн. лв. правителството предлага приходите по консолидираната фискална програма за 2010 г. да са в размер на 26,4 млрд. лв., което е с 19% по-малко от програмата за 2009 г. и с около 435 млн. лв. повече от очакваното изпълнение за 2009 г. Размерът на приходите е прогнозиран при увеличаване на ставките на някои акцизни стоки и запазване ставките на другите преки и косвени данъци, както и намаляване на общата осигурителна тежест с 2 процентни пункта. Общите разходи по националния бюджет са в размер на 24,4 млрд. лв., което представлява 38,4% от брутния вътрешен продукт, докато размерът на общите разходи по консолидираната фискална програма възлиза на 26,9 млрд. лв. или 42,3% от брутния вътрешен продукт, като в тази сума са включени и средствата за сметка на помощта от Европейския съюз. Капиталовите разходи по консолидираната фискална програма възлизат на 6,1% от брутния вътрешен продукт, в това число 3% инвестиции с източник - националният бюджет, и 3,1% от брутния вътрешен продукт инвестиции от средства на Европейския съюз. Инвестиционните разходи са приоритетно насочени към екологична и пътна инфраструктура. Намалението на капиталовите разходи спрямо заложените 7% от брутния вътрешен продукт в Програмата за 2009 г. е за сметка на намалението на инвестициите с източник - националният бюджет, с 1,7% от брутния вътрешен продукт при увеличение на средствата от Европейския съюз от 0,9% от брутния вътрешен продукт. В разпределението на разходите по консолидираната фискална програма по функционални направления с най-голям относителен дял е това на социалните разходи. Размерът на разходите в социалния сектор през последните години непрекъснато нараства, като за 2010 г. той възлиза на 9 573,7 млн. лв. или с 559,4 млн. лв. повече от очакваното изпълнение за 2009 г., на 36,7% от общите разходи и 15,1% от брутния вътрешен продукт. Това са относителните тегла за социалните дейности. Спрямо програмата за 2009 г. ръстът е от 2,3% от брутния вътрешен продукт. Този ръст се компенсира чрез намаление на разходите в останалите сектори, без тези, определени от правителството като приоритетни. В социалните разходи най-голям относителен дял (75,3 на сто) имат разходите за пенсии, които за 2010 г. са разчетени на сума от 7 208,8 млн. лв. срещу прогнозата за очакваното изпълнение за 2009 г. – 6 525,2 млн. лв. или в повече с 683,6 млн. лв. Публичните разходи за образование през последните години са на нива над 4% от брутния вътрешен продукт, като с бюджета за 2010 г. се предвижда това равнище да е 4,2% от брутния вътрешен продукт. Очакваният по-малък размер на брутния вътрешен продукт за 2010 г. изисква по-ефективно разходване на средствата чрез приоритизиране на мерките за повишаване на качеството на образованието и осигуряването на равен достъп. Разходите за здравеопазване се запазват на нивото от 2009 г. – 4,2% от брутния вътрешен продукт, като номиналният им размер възлиза на 2,6 млрд. лв. В бюджета за 2010 г. са предвидени разходи за опазване на околната среда, които възлизат на 1,6% от брутния вътрешен продукт при 1,3% от брутния вътрешен продукт в Програмата за 2009 г. Това увеличение на разходите се налага от съществуващите сериозни екологични предизвикателства с големи финансови и икономически измерения, които изискват държавата на централно и местно ниво да продължи да играе важна роля в стратегическото планиране и финансиране на инвестициите чрез мобилизиране основно на публичните инвестиции, финансирани от европейския бюджет. В периода преди и след присъединяването си към Европейския съюз България получава значителна финансова и техническа помощ с цел подкрепа на икономиката, инфраструктурата, човешкия потенциал, поддържане на благоприятна бизнес среда и социално включване. Проект на държавния бюджет за 2010 г. Съгласно чл. 87, ал. 2 от Конституцията на Република България Законопроектът за държавния бюджет се изготвя и внася от Министерския съвет. В изпълнение на Закона за устройството на държавния бюджет, Глава втора „Съставяне на държавния бюджет”, Министерският съвет през 2008 г. внесе в Народното събрание Законопроект за държавния бюджет за 2009 г., който се придружаваше от прогнози за макроикономически показатели и проект на консолидирана фискална програма, които съдържаха следните основни показатели” – таблицата е пред вас. „От първата половина на 2009 г. световната икономическа криза обхвана и българската икономика. Това наложи новото правителство да направи преглед на изпълнението на макроикономическите показатели и консолидираната фискална рамка към края на м. август 2009 г. и да направи оценка за изпълнението им до края на 2009 г. Във връзка с гореизложеното, Министерският съвет въз основа на очакваното изпълнение на бюджета за 2009 г. внесе в Народното събрание Проект за държавния бюджет за 2010 г. с реалистична приходна, добре разпределена по бюджети, видове разходи и функции разходна част и трансфери към бюджетите на другите съставни части на консолидираната фискална програма. Спазени са изискванията на чл. 20 от Закона за устройството на държавния бюджет и чл. 1 и чл. 2 от проектозакона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. са съставени веднъж с бюджета на съдебната власт, изготвен от Висшия съдебен съвет, и втори път със становище на Министерския съвет. Разликата се състои в това, че Министерският съвет предлага по-малка субсидия за бюджета на съдебната власт със 172,3 млн. лв. от тази, предложена от Висшия съдебен съвет. Също така, съгласно чл. 19 и чл. 20, ал. 4 от Закона за устройството на държавния бюджет е представен в Народното събрание заедно с мотивиран доклад и консолидирана фискална програма. І. Републикански бюджет Таблиците за приходите, разходите и трансферите са разработени по проекта на републиканския бюджет със становището на Министерския съвет по чл. 1 от законопроекта. 1. Предлагат се следните приходи”. Има приложена към доклада таблица. „По републиканския бюджет е предвидено да постъпят общо приходи в размер на 17 млрд. 2 млн. лв. Тази сума се получава от очакваните данъчни приходи в размер на 15 млрд. 237,6 млн. лв. или относителен дял от 89,62 на сто. От данъчните приходи с най-голяма сума са постъпленията от ДДС – 6 млрд. 800 млн. лв. Този данък се предвижда да постъпи от сделки в страната и вътрешнообщностни постъпления, от трети страни от 2 млрд. 700 млн. лв. и от ефект от законодателните промени и стари задължения от минали години от 150 млн. лв. Следващият по-големина косвен данък са акцизите – в размер на 4 млрд. 510,2 млн. лв. Основните промени в Закона за акцизите и данъчните складове са свързани с поетите ангажименти за достигане на минималните за Общността размери на акцизите за различните видове стоки и със засилване на контрола от митническите органи и мерките за борбата със сивата икономика. От предложените увеличения на ставките на акцизните стоки се очаква в държавния бюджет да постъпят допълнително около 232 млн. лв. Постъпленията от данъка върху доходите на физическите лица са от 1 млрд. 965,2 млн. лв. Корпоративните данъци се предвиждат на сума 1 млрд. 503,3 млн. лв. Тази прогноза е направена при запазване на законодателната рамка, имаща влияние върху размера на постъпленията от корпоративен данък. 2. Предлагат се разходи, както следва”. Приложена е таблица към доклада. „Общата сума на разходите по републиканския бюджет е в размер на 18 млрд. 518,7 млн. лв., в това число разходи 8 млрд. 43 млн. лв., трансфери 9 млрд. 696 млн. лв. и вноска за бюджета на Европейския съюз в размер на 779,7 млн. лв. От общата сума най-голям е делът на текущите разходи – 6 млрд. 735,4 млн. лв. От тях за заплати и възнаграждения, други възнаграждения и плащания за персонала и осигурителни вноски за тях са предвидени 2 млрд. 807,8 млн. лв., за стипендии 12,1 млн. лв., за издръжка 2 млрд. 75,3 млн. лв., за субсидии на нефинансови предприятия 449,8 млн. лв. Следващи по размер суми са капиталовите разходи – 1 млрд. 140 млн. лв. От тях за придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт – 1 млрд. 5,1 млн. лв. и за капиталови трансфери 134,9 млн. лв. Предвиден е прираст на държавния резерв 80 и резерв за непредвидени и неотложни разходи общо 87,5 млн. лв., от които за структурни реформи 6,5 млн. лв. и за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия и аварии 81 млн. лв. За трансфери – нето, се предлага да се предоставят на общините 2 млрд. 249,7 млн. лв., на държавното обществено осигуряване 4 млрд. 828,6 млн. лв., на Националната здравноосигурителна каса 945,6 млн. лв., за бюджета на съдебната власт 292,7 млн. лв., на Народното събрание – 50 млн. лв., на Българско национално радио 48,1 млн. лв., на Българска национална телевизия 60,1 млн. лв., за държавните висши училища 384,5 млн. лв., за Българска академия на науките 84,7 млн. лв., за Националния фонд към Министерство на финансите 389,3 млн. лв. и за Държавния фонд „Земеделие” 380,3 млн. лв. За общия бюджет на Европейския съюз е предвидена вноска от 779,7 млн. лв. При горните размери на приходи и разходи се предлага отрицателно бюджетно салдо в размер на 1 млрд. 516,6 млн. лв. Финансирането на републиканския бюджет за 2010 г. се състои от положителен нетен размер на външното и вътрешно финансиране и на предоставените заеми към крайните бенефициенти по държавни инвестиционни заеми. ІІ. Бюджет на съдебната власт 1. По приходите. Висшият съдебен съвет предлага за 2010 г. приходите по бюджета на съдебната власт да се определят в размер на 75 млн. лв., от които 10 млн. лв. приходи от дейността и 65 млн. лв. приходи от съдебни такси. Това предложение е 87 на сто от планираните за 2009 г. приходи. В същото време отчетните данни за изпълнението на приходите към 30 септември 2009 г. е 76,7 млн. лв., до края на годината се очаква постъпленията да бъдат над 90 млн. лв., затова Министерският съвет предлага приходите по бюджета на съдебната власт за 2010 г. да бъдат 95 млн. лв. 2. По разходите. Висшият съдебен съвет предлага размерът на разходите да бъде 540 млн. лв., от които 507,5 млн. лв. за текущи разходи, 31,9 млн. лв. за капиталови разходи и 0.6 млн. лв. резерв за неотложни и непредвидени разходи. Тази сума е по-голяма от разходите по бюджета на съдебната власт, одобрена със Закона за държавния бюджет за 2009 г. със 101,7 млн. лв. или с 23,2%. Министерският съвет, като е взел предвид влошените икономически показатели през настоящата година и прогнозата за 2010 г., предлага размерът на разходите по бюджета на съдебната власт да не бъдат повече от 387,7 млн. лв., от които 384,7 млн. лв. за текущи разходи, 2,45 млн. лв. за капиталови разходи и 0,6 млн. лв. резерв за неотложни и непредвидени разходи. От горните размери на приходите и разходите произтичат следните взаимоотношения между бюджета на съдебната власт и централния бюджет: С приетия от Висшия съдебен съвет бюджет на съдебната власт за 2010 г. се предлага увеличение на субсидията от републиканския бюджет от 352,2 млн. лв. за 2009 г. на 465 млн. лв. за 2010 г., тоест нарастване със 112,8 млн. лв. или с 32%. Министерският съвет в становището си по чл. 1 и чл. 2 е предложил субсидия за бюджета на съдебната власт за 2010 г. в размер на 292,7 млн. лв., която е обвързана с предложените от него размери на собствени приходи и разходи. ІІІ. Бюджет на Народното събрание. Проектобюджетът на Народното събрание беше разгледан на заседание на Подкомисията по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси. След обсъждането му подкомисията взе решение да подкрепи бюджета на Народното събрание за 2010 г. След изпълнението на всички съгласувателни бюджетни процедури, предвидени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и Закона за устройството на държавния бюджет, по време на което страните са уточнили своите позиции с проектозакона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., Министерският съвет предлага бюджетът на Народното събрание да има следните параметри.” Те са приложени към доклада, няма да се четат подробно. „Бюджетът на Народното събрание е балансиран. ІV. Бюджет на Сметната палата. Предложените разходи за 2010 г. на Сметната палата са в размер на 16,7 млн. лв., от които за текущи разходи 16,4 млн. лв. и за капиталови разходи 0,4 млн. лв. Субсидията за 2010 г. е предложена в размер на 16,7 млн. лв. V. Бюджет на Комисията за финансов надзор. По бюджета на Комисията за финансов надзор за 2010 г. се очаква да постъпят приходи в размер на 4 млн. лв. Разходите са в размер на 6,5 млн. лв. Предвидено е комисията да получи субсидия от централния бюджет от 2,5 млн. лв. VІ. Бюджети на държавните органи, министерства и ведомства. За държавните органи, министерства и ведомства за 2010 г. се предлага да постъпят собствени приходи от 1 млрд. 196,4 млн. лв. За изпълнение на държавните функции на тези органи се предлага разходи на сума 5 млрд. 638,4 млн. лв. Предвиденият нетен размер на трансферите е 375,3 млн. лв. Предвидено е положително бюджетно салдо в размер на 101,4 млн. лв. VІІ. Взаимоотношения на републиканския бюджет с бюджетите на общините. Размерите на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините за 2010 г. са предвидени общо в размер на 2 млрд. 249,7 млн. лв. под формата на субсидии по видове, както следва: - обща субсидия за делегираните от държавата дейности 1 млрд. 876,9 млн. лв.; - трансфери за местни дейности, в т.ч. обща изравнителна субсидия 242,6 млн. лв. и - трансфери за взаимно поддържане и снегопочистване на общински пътища 12,6 млн. лв.; - целева субсидия за капиталови разходи 117,6 млн. лв., в т.ч. за екологични обекти 40 млн. лв. и за изграждане и основен ремонт на общински пътища 45 млн. лв.” Пред вас приложена към доклада е таблицата за разчетите в общинските бюджети. „След експозето на заместник-министър председателя и министър на финансите Симеон Дянков изложение по проекта на бюджета на съдебната власт направи Иван Колев – член на Висшия съдебен съвет и председател на Бюджетната комисия. Той подчерта, че предложеният от Министерския съвет бюджет на съдебната власт за 2010 г. няма да позволи: подобряване на материалните условия в съдебната власт, сигурността в съдебната система и усъвършенстване на информационните технологии в работата на съдебната власт; назначаване на младши съдии и прокурори и обявяване на конкурси за първоначално назначаване на магистрати в съдебната система; изграждане на единна информационна система за противодействие на престъпността и други отговорности, възложени със закон. Проектът на бюджета на Народното събрание беше представен от господин Иван Славчов – главен секретар, който изтъкна, че изработването на бюджета на Народното събрание е съобразено с новата икономическа среда, като са спазени всички указания на Министерския съвет и на Министерството на финансите. Народното събрание от 1 септември 2009 г. е извършило оптимизация чрез преструктуриране и намаляване състава на администрацията. В съответствие с ПМС № 196 от 11 август 2009 г. за допълнителни мерки за ограничаване на нелихвените разходи и трансферите по републиканския бюджет, Народното събрание е намалило бюджета си с 5,6 млн. лв. и съгласно чл. 17 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г. бюджетните разходи на парламента са ограничени с 5,9 млн. лв., тоест това, което е планирано за 2010 г., не надхвърля очакваното изпълнение за 2009 г. по съпоставим отчет на изпълнение 2008 г. Изказване по законопроекта направи господин Иван Искров – управител на БНБ, който изрази подкрепата на ръководството на Централната банка и приветства усилията на Министерството на финансите за балансиран бюджет за 2010 г, като по този начин България ще бъде една от малкото държави в Европа с балансиран бюджет. Това ще бъде условие за макроикономическа стабилност, доверие в публичните финанси, доверие в българската банкова система, което от своя страна ще допринесе за поддържане доверието на международните инвеститори и техните капитали. Господин Искров изтъкна, че банковата система е стабилна и добре капитализирана, функционира нормално. Депозитите на българските граждани продължават да нарастват, което също е признание за устойчивостта в условията на глобална криза. Тази стабилност поддържа притока на чуждестранни инвестиции в икономиката, който при очакване към брутен вътрешен продукт не повече от 30%, се оказва, че ще бъде от порядъка на 50% в сравнение с предходни години. Подчертано бе, че базисният сценарий на БНБ за растежа на българската икономика през 2010 г. се различава от този на правителството, като експертите на БНБ очакват темпът на реален икономически растеж за 2010 г. да остане близък до нула. Прогнозата за инфлацията не се различава от тази на Министерството на финансите и е около 2%. Очаква се равнището на безработицата да продължи да нараства и през 2010 г., защото фирмите ще се стремят да повишават производителността на труда и конкурентоспособността си главно чрез влияние на някои фактори на производството и най-вече на оптимизиране на персонала. Кредитният растеж у нас ще започне бавно на нараства, без да достига високите стойности на 2008 г. Промени в структурата на икономическия растеж. Ако преди години се е разчитало главно на вътрешно търсене за инвестиции и потребителско търсене, то през двете - първо и второ тримесечие на 2009 г., тези фактори са с отрицателен принос към растежа, тоест намалява растежът и за първи път имаме положителен принос на външно-търговската дейност, на износа на страната към брутния вътрешен продукт. Очаква се драстичното свиване на дефицита по текущата сметка на платежния баланс да продължи и през целия период на тригодишната прогноза - 2009-2011 г., като БНБ очаква за 2010 г. дефицитът да е от порядъка на 9,2% от брутния вътрешен продукт. По взаимоотношенията на републиканския бюджет с бюджетите на общините изказване направи госпожа Дора Янкова – председател на Националното сдружение на общините в Република България. В изпълнение на чл. 37, ал. 1 от Закона за общинските бюджети между Националното сдружение на общините в Република България и Министерството на финансите е проведена консултация за обсъждане предложението на сдружението за общия размер на взаимоотношенията на общинските бюджети с централния бюджет. Съгласуваните въпроси са отразени в законопроекта на държавния бюджет за 2010 г., а за различията е съставен и подписан на 27 октомври 2009 г. Протокол за разногласия между Министерството на финансите и Националното сдружение на общините по проекта за бюджет на Република България за 2010 г. в частта за общините. Нерешени между страните са останали следните въпроси: Първо, по държавните трансфери: осигуряване на финансов ресурс и възстановяване текста на § 34 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г. относно подпомагане на общините с обективен структурен дефицит; увеличаване на средствата за зимното поддържане и снегопочистване с 3,4 млн. лв., за изграждане на основен ремонт на общински пътища – с 5 млн. лв.; намаляване на средствата за единен стандарт за общинската администрация – с 4,5 млн. лв.; да бъде променено разпределението по тримесечия за предоставяне на държавните трансфери - за общата субсидия за делегираните държавни дейности за тримесечията – съотношение 30/25/20/25. Второ, осигуряване на държавна политика, която да гарантира усвояването на средствата от Европейския съюз: общините да поемат до 2% съфинансиране на своите проекти по структурните и кохезионни фондове на Европейския съюз; осигуряване на съответните ресурси за покриване на ДДС по Националния план за развитие на селските райони, както и за невъзстановимия ДДС по проекти от Оперативна програма „Околна среда” и Оперативна програма „Регионално развитие”; предоставяне чрез бюджета на МРРБ до 20 млн. лв. за подпомагане на финансово слабите общини чрез напълно или частично компенсиране разходите по обслужване на дълга към фонд ФЛАГ. Трето, промяна на регламенти, които могат да доведат до блокиране дейността на общините: намаляване прага от 80 на 75%, като задължителен критерий за разпределяне на средствата по единни разходни стандарти на база брой ученици; отпадане текста на § 55, ал. 9, създаващ възможност за намаляване на трансферите за образование при определени условия; отпадане на § 39, ал. 2 и 3. По отношение на бюджета на Държавното обществено осигуряване и неговите взаимоотношения с държавния бюджет, заместник-министър Христина Митрева изтъкна, че за 2010 г. субсидията за покриване на недостига във фонд „Пенсии” се увеличава на 2,62 млрд. лв., което се дължи от една страна на намаляването на осигурителната вноски с 2 процентни пункта, а от друга страна – на целогодишното действие на увеличението на пенсиите от 2009 г. Представителят на Комисията за финансов надзор Кирил Желев – член на комисията, изрази становище, че предвидените в законопроекта средства за издръжка на Комисията за финансов надзор и на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори са намалени в по-голям размер от необходимото за осъществяването на дейността им при условия на криза. Председателят на Сметната палата Валери Димитров подчерта, че въпреки сериозното намаление на разходите по бюджета на Сметната палата, тя ще поддържа високо качество на своята дейност. По законопроекта се проведе дискусия, по време на която се подчерта, че проектобюджетът е балансиран в условия на криза и е важно този баланс да се запази до края на 2010 г. Буферите в сравнение с предишни години са по-малки и има резерв в размер на 270 млн. лв.; занапред количественото намаляване на разходите трябва да става с методология за оценка на ефективността; осигуряване на съответните ресурси за покриване на ДДС за проекти по оперативните програми за развитие на селските райони. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: Първо, по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2010 г. с включен проект на бюджета на съдебната власт в чл. 1 и чл. 2, съставен от Висшия съдебен съвет; „за” – 4 народни представители, „въздържали се” – 17 народни представители, без „против”. Второ, по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2010 г. с включен проект на бюджета на съдебната власт в чл. 1 и 2 със становище на Министерския съвет: „за” – 16 народни представители, „против” – 5 народни представители, без „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 902-01-37, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2009 г., с включен проект на бюджета на съдебната власт със становище на Министерския съвет в чл. 1 и 2.”

Уважаема госпожо председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! В съответствие с чл. 22 от Закона за устройството на държавния бюджет представям на вашето внимание за обсъждане проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2010 г. Бюджетът за 2010 г. бе разработен в трудни за страната ни икономически условия и необичайна за световната икономика несигурност. Той е израз на политиката на правителството за преодоляване на последиците от глобалната финансова и икономическа криза и възстановяване на българската икономика при осигурени гаранции за най-уязвимите групи от населението и стимулите за развитие на бизнеса. Българското правителство, както правителствата по целия свят, стои пред задачата да преориентира публичните си финанси за осигуряване на фискална устойчивост в средносрочен план, от която да бъдат извлечени максимални ползи от възстановяването на икономиката. С бюджета за 2010 г. на практика стартира изпълнението на политиката на Правителството на европейското развитие на България. Залегналите в проектозакона бюджетни параметри са съобразени с целите на фискалната политика, с програмните приоритети и с одобрените антикризисни мерки. Като основна мярка за постигане на устойчивост на макроикономическата система правителството се ангажира с поддържане на балансиран национален бюджет, в който не са включени средствата от европейските фондове и програми. Балансираният бюджет е в подкрепа на усилията за възстановяване на икономиката и доказателство, че държавните разходи са под контрол. Той е ясен сигнал за стабилността на публичните финанси в България. Поддържането на валутен борд, благоразумна фискална политика и стабилна банкова система създават най-адекватните условия за възстановяване на икономиката и са важни аргументи в преговорите ни за присъединяване към ЕRM ІІ и въвеждане на еврото във възможно най-кратки срокове. Разработването на бюджета за 2010 г. изискваше спешно вземане на трудни решения от изпълнителната власт за преструктуриране на разходите между отделните сектори за изпълнението на поставената фискална цел. Днес от първостепенно значение е преодоляването на последствията от свиването на световната и максимално бързо възстановяване на българската икономика. Основните инструменти на икономическата политика са в сферата на фискалната политика и структурните реформи. В резултат на по-късното проявление на негативните ефекти на кризата в България прогнозите за развитие на националната икономика през 2010 г. са за икономически спад от 2% в реално изражение. Възстановяването на положителното развитие на икономиката се очаква да започне през 2011 г. За осигуряване на стабилна бюджетна позиция при променените икономически условия и ограничен бюджетен ресурс усилията са насочени към засилване на фискалната дисциплина, оптимизиране и приоритизиране на разходните политики, повишаване на събираемостта на приходите и постигане на балансиран национален бюджет за 2010 г. Друг основен стратегически приоритет е оптималното и ефективно разпределение на публичните ресурси, включително на средствата от европейските фондове с цел повишаване конкурентоспособността и ускоряване на реалната конвергенция на българската икономика към средните нива на Европейския съюз. Данъчната стратегия на правителството има за цел избягване на резки изменения в провежданата политика по приходите в условията на икономически спад. В пакета от данъчни закони не се предвиждат основни промени по отношение на размера на данъчните ставки, с изключение на ставките за някои акцизни стоки. Данъчно-осигурителната политика има за цел запазване на стабилността на икономиката в условията на икономическа криза и е ориентирана към стимулиране на бизнеса и инвестиционната активност чрез запазване на данъчните ставки при преките данъци в съчетание с по-ниската осигурителна тежест за работодателите, подкрепа на икономическия растеж и заетостта и към повишаване на събираемостта на данъците и осигуровките и намаляването дела на сивата икономика. За 2010 г. се предвижда запазване на данъчните ставки при преките данъци, увеличаване на косвените данъци по отношение на някои акцизни ставки, както и намаляване на общата осигурителна тежест с 2-процентни пункта като най-добрия стимул за запазване на работните места в условията на икономическа рецесия. Планираните приходи по консолидираната фискална програма за 2010 г. са с 19% по-малко от програмата за 2009 г. и с около 435 млн. лв. повече от очакваното изпълнение към 31 декември 2009 г. Една от мерките с най-силен ефект върху преодоляването на негативните последици от кризата върху заетостта и доходите на българските граждани е предвиденото намаление на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” с 2-процентни пункта, считано от 1 януари 2010 г. По такъв начин ще се осигурят нужните стимули за бизнеса да запази съществуващите работни места, от което най-големите ползи ще извлекат нискоквалифицираните работници и работещите в най-силно засегнатите от кризата сектори на икономиката. Намалението на осигурителната вноска през 2010 г. ще бъде 1,1-процентни пункта за работодатели и 0,9 пункта за работника. Максималният месечен размер на осигурителния доход остава 2000 лв. за 2010 г. Очакваните постъпления от корпоративни данъци за 2010 г. са разчетени при спад от 11,5% спрямо очакваното изпълнение за 2009 г. Усилията ни са насочени към нови мерки от страна на приходните агенции, които да изсветлят оборотите на компаниите и да постигнат по-висок размер на постъпленията от данъци. Направените изменения и допълнения в Закона за данъците върху разходите на физическите лица за 2010 г. са насочени към премахване на установеното противоречие между българското данъчно законодателство и правото на Европейския съюз и прецизиране на разпоредбите на закона. Чуждестранните физически лица от Европейския съюз получават право за преизчисляване на удържания данък при източника по начина, определен за местни физически лица. Отменя се данъчното облекчение за млади семейства при спадане на лихви по ипотечни кредити. Въвежда се задължение за деклариране на заеми за физически лица с общ годишен размер над 5000 лв., с изключение на кредитите от кредитни институции. С измененията в Закона за данъка върху добавената стойност се цели усъвършенстване на данъчната практика и премахване на някои несъответствия с европейското право. Увеличен е срокът за приспадане на данъчен кредит от 3-месечен на 12-месечен. От обхвата на освободените доставки ще бъде изключено процесуалното представителство, с което се осъществява правото на защита на физическите лица в досъдебните, административните и арбитражните производства. Във връзка с мерките за борба с данъчните измами е предвидено при регистрация по закона на лица, които са или са били некоректни в изпълнение на задълженията си по Закона за ДДС, да декларират електронен адрес за кореспонденция с приходната администрация, за да се спестят време и средства на администрацията, без да се ограничават правата на коректните лица. За целите на борбата със сивата икономика се въвежда дистанционна връзка на фискални (касови) устройства с Националната агенция за приходите. Основните промени в Закона за акцизите и данъчните складове са свързани с поетите ангажименти за достигане на минималните за общността размери на акцизите на различни видове стоки и със засилване на контрола от страна на митническите органи и мерките за борба със сивата икономика. От гледна точка на приходите от местни данъци и такси ясно се очертава тенденцията към по-висока финансова автономия на органите на местната власт. Тази тенденция е във връзка с предоставянето на пълни правомощия на общините по администрирането на местните данъци и правомощия да определят сами размерите на тези данъци при условията, по реда и в границите, установени със Закона за местните данъци и такси. Основните изменения са направени на база пакета предложения на Националното сдружение на общините в Република България. Такива например са предложенията, свързани с увеличаване на горните граници на размера на данъка върху недвижимите имоти, както и разширяване обхвата на облагаемите недвижими имоти. Що се отнася до разходната част на Бюджет 2010, намаляващите бюджетни ресурси в условията на икономическа рецесия налагат определяне на области за приоритетно финансиране в рамките на възможностите на бюджета и полагане усилия за ефективно осигуряване на социална защита и подкрепа за уязвимите социални групи. Приоритетите в разходната част на Бюджет 2010 са: социално осигуряване – 15,1% от брутния вътрешен продукт, увеличение от 2,3% спрямо Програма 2009, в това число 2,5% от брутния вътрешен продукт за увеличаване на пенсиите - това е и едно от най-големите направления по консолидираната фискална програма с най-висок ръст спрямо предишната година; образование – 4,2% от БВП, увеличение с 0,1% от БВП спрямо Програма 2009 г.; опазване на околната среда – 1,6% от БВП, увеличение с 0,3% от БВП спрямо Програма 2009; транспорт и съобщения – 3,1% от БВП, увеличение от 0,1% от БВП спрямо Програма 2009; здравеопазване – запазване на разходите на нивото от Програма 2009 г., 4,2% от брутния вътрешен продукт; полиция, вътрешен ред и сигурност – запазване на разходите на нивото от Програма 2009 г., 2% от брутния вътрешен продукт. През следващата година държавата ще разполага с по-малко бюджетни ресурси за реализиране на политиката на отделните сектори, което поставя на дневен ред нуждата от реформи и подобряване на управлението и ефективността на публичните разходи. Предстои преструктуриране на администрацията, здравната и образователната система. Спестявания трябва да дойдат от предприетите от правителството съкращения на 15% от администрацията. При наличие на възможност за по-високо финансиране то ще бъде обвързано еднозначно с провеждането на реформи за по-висока ефективност на администрацията и по-добро качество на обществените услуги. Политиката по доходите в бюджетния сектор ще бъде съобразена с възможностите на държавния бюджет и ще се стреми към по-пълно обвързване на работните заплати с производителността на труда. През 2010 г. ще се запази достигнатото номинално равнище на средствата за работна заплата в края на 2009 г., като размерът им като дял от брутния вътрешен продукт достига до 6,2%. Планираното намаление на административните разходи ще позволи на ръководителите на административни структури да извършат вътрешно преразпределение на средствата за заплати с цел да поощрят тези, които имат по-висок принос за изпълнение на целите на организацията. Политиката на минимална работна заплата през 2010 г. ще бъде съобразена с икономическото развитие и състоянието на пазара на труда. През 2010 г. се предвижда да се запази равнището на минималната работна заплата от 2009 г. – 240 лв. Основната цел на пенсионната политика през 2010 г. е запазване нивото на осигурителната защита на хората в пенсионна възраст и подобряване на финансовата сигурност на възрастните хора в най-уязвимата позиция – най-възрастните и самотно живеещи възрастни хора. Мерките в тази посока са записани в Програмата на ГЕРБ – въвеждането на така наречената добавка за старост към пенсиите на хората над 75-годишна възраст; увеличение на размера на добавката към пенсията на починал съпруг с 5% всяка година до достигане на 40% от пенсията на починалия съпруг през 2013 г. По такъв начин в значителна степен ще бъде подобрена закрилата за най-уязвимите – възрастните и самотно живеещи пенсионери. През следващата година осъвременяването на пенсиите ще става по гъвкав механизъм, съобразен с икономическото развитие – състоянието на бюджета, темповете на нарастване на осигурителния доход, инфлацията и динамиката на заетостта. Всички възможности ще бъдат внимателно и регулярно анализирани съвместно със социалните партньори. Максималният месечен размер на получаване една или повече пенсии през 2010 г. се запазва на 700 лв. Основната цел на активната политика на пазара на труда през 2010 г. е да се създадат възможности за запазване на работните места за бърз преход от безработица и неактивност към обучение и заетост чрез активни мерки. Приоритетите на политиката в областта на трудовите отношения са насочени към съхранение на трудовите и социалните права на работниците и служителите, усъвършенстване на трудовото законодателство и гарантиране правилното прилагане, както и подобряване условията на труд в предприятията. Важно направление на политиката в условия на криза и влошените условия на пазара на труда ще бъдат дейностите за ограничаване и преодоляване на колективните трудови конфликти с инструментите на посредничеството и трудовия арбитраж. Основната цел на политиката в областта на социалното подпомагане през 2010 г. ще бъде по-добро насочване на социалните помощи и ефективността на програмите с акцент върху най-уязвимите сред българските граждани. Акцент на семейната политика ще бъде насърчаване на раждаемостта чрез изграждане на благоприятна среда, която да позволи на българските семейства да отгледат и възпитат желания от тях брой деца. Размерите на еднократните помощи при раждане остават в размер на 250 лв. за първо дете, 600 лв. за второ дете и 200 лв. при раждане на трето и всяко следващо дете. В областта на интеграцията на хора с увреждания ще бъдат изпълнявани инициативи за постигане на пълноценна реализация и равни възможности за хората с увреждания чрез осигуряване на заетост и професионална рехабилитация и равни възможности за социално включване. За интеграция на хората с увреждания ще бъдат изплащани интеграционни добавки, а добавка в размер на 70 на сто от минималната работна заплата ще получат деца с трайни увреждания. Във връзка с продължителния процес на деинституционализацията за подобряване условията на живот и качеството на обслужване на ползвателите на социални услуги по предложение на Министерството на труда и социалната политика се извършиха компенсирани промени в бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет. Публичните разходи за образование през последните години са били на нива над 4% от брутния вътрешен продукт. В бюджета за 2010 г. се предвижда това равнище да е 4,2. Очакваният по-малък размер на брутния вътрешен продукт за 2010 г. изисква по-ефективно разходване на средствата чрез приоритизиране на мерките за повишаване качеството на образованието и осигуряване на равен достъп. Конкретните задачи в областта на средното и началното образование са свързани с ограничаване ранното напускане на училище и осигуряване качественото обучение на децата. Специално внимание се обръща по отношение на интеграцията на децата от малцинствените групи, при които преждевременното напускане на училище е голям проблем. Предстои основна реформа в системата за професионално образование, тъй като тя е остаряла, все още силно централизирана и със затруднена връзка с бизнеса на регионално ниво. Ще се приемат два плана за действие, като редица от мерките в тях вече се прилагат – например оптимизация на учебното съдържание, адаптиране на учебните програми към нуждите на пазара на труда и други. В областта на висшето образование, науката и иновациите правителството работи по спешни мерки в посоката на обвързване на финансирането с резултати. Реформите в сферата на науката и иновациите ще се финансират от няколко основни източника – национален бюджет, структурни фондове на Европейския съюз, оперативните програми „Развитие на човешките ресурси” и „Конкурентоспособност” и Седма рамкова програма. Публичните разходи за здравеопазване се запазват на нивото от 2009 г. от 4,2% като националният им размер възлиза на 2,6 млрд. лв. С оглед смекчаване въздействието на кризата върху здравната система ще бъдат предприети вече забавените реформи за преструктуриране и подобряване ефективността на системата. Приоритет ще бъде оптимизиране на болничната инфраструктура на регионален принцип чрез промени в Закона за лечебните заведения. Предвижда се разработване на нов тип Здравна карта. Ще се промени методът на финансиране на здравеопазването. Предвидените разходи за подпомагане на развитието на физическото възпитание и спорта в страната са насочени за финансиране на дейности по програмите за олимпийска подготовка и спорта за високи постижения; за подготовка и провеждане на световни и европейски първенства, на които домакин е България; за награди и лечение на български спортисти. Разчетени са средства за подпомагане на реализирането на целеви спортни програми за хора с увреждания, осъществяване на медицински допинг контрол и за финансово подпомагане на други спортни и спортно-туристически дейности. Държавата ще продължи на централно и местно ниво да играе важна роля в стратегическото планиране и финансиране на инвестициите в екологичния сектор. Тя ще се изрази главно в организиране на публичните инвестиции, финансирани от европейския бюджет. Реализирането на големите пътни инфраструктурни проекти може да стане за сметка на по-добро управление на помощта от Европейския съюз. Разчетените индикативни разходи в рамките за 2010 г. са в размер на 3,1% при 3% от брутния вътрешен продукт за 2009 г. Инвестиционните разходи в планирания бюджет за 2010 г. са приоритетно насочени към екологична и пътна инфраструктура. В областта на транспортната инфраструктура са предвидени за реализация редица проекти, изброени в пакета от антикризисни мерки на правителството. Държавата ще участва съобразно възможностите на държавния бюджет във финансирането на обществените превозни услуги от общ икономически интерес и във финансирането на действията по текущо поддържане и експлоатация на железопътната инфраструктура за възложени от държавата задължителни обществени превозни услуги. Финансовото подпомагане от страна на държавата за изграждане и развитие на железопътната инфраструктура е насочено към повишаване качеството и нивото на безопасност на транспортните услуги, ускоряване реализацията на проекти, свързани с европейски транспортни оси и коридори на територията на страната. Планира се ускорено осъществяване на мащабни инфраструктурни проекти в сектор „Околна среда”. Ще стартира изпълнението на договори за проектиране, строителство и рехабилитация на ВиК-мрежи, регионални депа и съоръжения за предварително третиране, както и регионалните системи за управление на отпадъци – градски и селищни пречиствателни станции за отпадъчни води и други. Приоритетите на правителството в областта на енергийната инфраструктура са свързани със завършване на големи проекти за рехабилитация и пречиствателни съоръжения във връзка с изпълнение на изискванията за опазване на околната среда на централи от комплекса „Марица-изток”. Ще се работи и по проектите за изграждане на междусистемни газови връзки със съседните държави с оглед диверсификация на газовите доставки и трасета. Очаква се през 2010 г. да бъдат възстановени средства от Европейския съюз за директни плащания за земеделие в размер на 549,6 млн. лв. Мерките, включени в общата организация на пазара на земеделски продукти, обхваща средствата за търговски механизми и лицензи, мляко и училищно мляко, полски култури, интервенция, благотворителност, вино, преструктуриране на лозя, промоции, месо и пчеларство, плодове и зеленчуци. В тези сектори средства за пазарна подкрепа се отпускат в зависимост от пазарната ситуация и след решение от страна на Европейската комисия. Предвидените средства за пазарни мерки през 2010 г. са в размер до 100 млн. лв., като се предвижда изразходваните средства да бъдат възстановени от Европейския съюз в рамките на годината. Запазват се параметрите за предоставяне на инвестиционни кредити на земеделските производители в размер до 80 млн.лв., а размерът на временните финансови помощи за 2010 г. е до 20 млн. лв. Постигането на оптимален положителен ефект върху икономиката и бюджета от усвояването на средствата от фондовете на Европейския съюз е стратегически приоритет в рамките на общата фискална политика на правителството както в конкретния период, така и в дългосрочен план. Общата цел при осъществяването на политиките на Общността от отделните ведомства е ускоряване на темповете на договаряне и разплащане с цел постигане висока степен на усвояемост. Основен приоритет за 2010 г. е усвояване и ефективно разходване на средствата от Европейския съюз при гарантиране на максимална прозрачност и публичност на процеса на договаряне и ефективни механизми за контрол върху разходването на средствата. Важно е да подчертая, че Бюджет 2010 гарантира провеждане на консервативна политика по отношение на поемане на нови правителствени дългове. Запазва се готовността за бързо реагиране в случай на рискове за финансовата стабилност на страната. Външното финансиране по централния бюджет през 2010 г. се очаква да бъде положително – в размер на около 670 млн. лв. Предвидените усвоявания по държавни инвестиционни заеми, администрирани по бюджетите на министерствата, значително надвишават размера на регулярно извършваните погасявания в съответствие с договорните амортизационни схеми. В резултат на това се очаква нетното външно финансиране по тях да бъде положително – в размер на около 3 млн. лв. В условията на глобална финансова криза особено важна е ролята на местните власти по отношение на предприемане на мерки за ограничаване на икономическите и фискални рискове с цел гарантиране и устойчивост на финансовата система в страната. Особено внимание следва да се обърне на приоритизирането на разходите в местните дейности и обсъждане в общинските съвети на процедури за възстановяване на финансова стабилност там, където са допуснати просрочвания. Определените за 2010 г. средства създават условия за развитие на положителни тенденции в процеса на финансова децентрализация. В този контекст се повишава отговорността за спешно усвояване на финансови ресурси, предоставени от Европейския съюз чрез структурни и кохезионни фондове. Местните власти трябва да полагат много усилия за усъвършенстване на административния си капацитет за повишаване на способностите и да се усвояват европейските фондове ефективно и спешни проекти, които да получат подкрепата на европейските институции. В заключение искам да кажа ясно, че в отразения Бюджет 2010 сценарий за развитие на българската икономика за запазване на фискалната устойчивост и стабилна макроикономическа среда няма алтернатива. Всяко отклонение от заложените параметри е опасност пред бързото излизане на страната от кризата и ново развитие на българската икономика. Дами и господа народни представители, колеги, повече от сигурен съм, че разбирате своята отговорност за бъдещето на страната, като предварително ви благодаря за конструктивния характер на предстоящата дискусия.

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги! Проектобюджет 2010 г. е труден бюджет, най-трудният от поне 10 години насам. Това е заради прахосничеството на тройната коалиция, довела държавата до дефицит в края на своето управление. Това е труден бюджет и затова, защото се приема в разгара на световната икономическа криза. При всички тези трудности от октомври правителството вече намалява дефицита за 2009 г. и се опитва да го балансира до края на годината, както и да постигне балансиран национален бюджет за следващата 2010 г. Защо е важно това? Първо, приемането на балансиран национален бюджет за 2010 г. гарантира сигурността на доходите на всички българи. Второ, приемането на Бюджет 2010 г. гарантира стабилността на валутния борд и оттам на спестяванията на всички българи. Трето, приемането на Бюджет 2010 г. е възможно най-силната заявка от България за влизане в еврозоната, а това пък от своя страна осигурява дългосрочния възход на доходите на всички българи. И последно, приемането на Бюджет 2010 г. показва ясно, че кабинетът „Борисов” няма да позволи да се случи това, което се случва в някои от нашите съседки, като Унгария, Румъния, Литва, Латвия, а именно там лошата фискална политика доведе в последните няколко месеца до рязко снижаване на нивото на пенсиите и заплатите. Основният приоритет на Бюджет 2010 г. е увеличаването на покупателната способност на всички българи. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, зам.-министри, гости, уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията за контрол на ДАНС по Законопроект за държавния бюджет на Република България, № 902-01-37, внесен от Министерския съвет на 29.10.2009 г. Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност” на свое заседание, проведено на 5 ноември 2009 г., разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха: председателят на ДАНС господин Цветлин Йовчев и госпожа Маринела Белева – заместник-директор на Дирекция „Финансово-стопанска и управление на собствеността” на ДАНС. В резултат на проведените разисквания и като приема за основателни мотивите на законопроекта, изложени в доклада и становището на Министерския съвет, Комисията за контрол на ДАНС: 1. Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България, № 902-01-37, внесен от Министерския съвет. 2. Препоръчва на заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов и на заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков да се създаде фонд в размер на 3 млн. лв., който да обезпечи кешовите разплащания на службите за сигурност при финансиране на операции за документиране на престъпна дейност. Становището на Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност” е прието с единодушие.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, уважаеми народни представители, госпожи и господа! Висшият съдебен съвет на заседанието си, проведено на 3 септември 2009 г., обсъди и одобри проекта за бюджет на съдебната власт за 2010 г. При изготвянето на проекта за бюджет на съдебната власт за 2010 г. разчетите са изградени при ясна и конкретна организационно-икономическа и финансова база, съобразени с макроикономическите показатели, представени от Министерството на финансите. Базата за изграждане на разчетите за 2010 г. са разходите през 2009 г., коригирани с промените в законодателството, еднократните разходи за съответната година по натурални стойностни показатели, както и на функции и политики, програми. Разчетите по бюджетната прогноза са изготвени на база консолидираните данни от органите на съдебната власт, направени на база минимални стойности, необходими за нормалното им функциониране. Проектобюджетът на съдебната власт и становището на Министерския съвет по чл. 2 от Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2010 г. се различава по приходната част в посока увеличение с 20 млн. лв., а по разходната част – в посока намаление със 152,3 млн. лв. От 2006 г. Висшият съдебен съвет разработва и представя програмен формат на бюджет, с което се цели по-ефективното разпределение на наличните бюджетни ресурси, както и тяхното ефикасно изразходване. Програмите се идентифицират в зависимост от стратегическите цели на съдебната власт. Проектът за бюджет на съдебната власт, съгласно изискванията на Закона за съдебната власт, се придружава от прогноза за следващите две години. Целите, задачите и приоритетите в областта на съдебната власт за 2010 г. са свързани с оптимално бюджетно финансиране и осигуряване на материални условия за провеждане на следните пет политики с разработени програми към тях. Първа политика: Осъществяване на правосъдие и правораздавателна власт с цел защита правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Към тази политика се включва дейността на съдилищата в Република България. Приоритет на тези органи на съдебната власт е осигуряване на равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес, като се прилагат законите точно и еднакво спрямо всички за установяване на истината. Предвидените средства за изпълнението на тази политика са общо в размер на 307,6 млн. лв. Щатното комплектоване на цялостната дейност на органите на съдебната власт е съобразено с изискванията на Закона за съдебната власт, Закона за защита на класифицираната информация, Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища. В изпълнение на тези изисквания за формиране на администрацията в органите на съдебната власт е необходимо да се извърши следното: назначаване на съдебни администратори и съдебни помощници; назначаване на специалисти за работа с класифицирана информация; назначаване на системни администратори и служители за връзки с обществеността; осигуряване участието на съдебни експерти, вещи лица, съдебни заседатели чрез нормализиране на заплащането на техния труд на основата на законово установените критерии; участието на магистрати в мисиите на Европейския съюз; участие на магистрати и съдебни служители в международни проекти; осигуряване на минимални необходими условия за нормален съдебен процес, съдебни зали, информационно и технологично обезпечаване на работния процес; цялостно компютъризиране на съдилищата; въвеждане на стандарти за обмен на информация между отделните подсистеми в съдебната власт; създаване и внедряване на стандартен софтуер за публичните регистри, информация за работата на съдебните институции. Втора политика: Спазване на законността в Република България чрез привличането към отговорност на лица, извършили престъпления, ръководене на разследването, поддържане на обвинения по наказателни дела и упражняване на надзор при изпълнение на наказателни и други принудителни мерки. Тази политика включва дейността на прокуратурата на Република България. Необходимите средства за изпълнение на тази политика са 208,6 млн. лв. Задачите за реализиране на тази политика са: осигуряване на възнаграждения за труда и издръжката на магистратите и съдебните служители в прокуратурата; назначаване на прокурорски помощници и осигуряване на участието на съдебни експерти чрез нормализиране на заплащането на техния труд; специализирано оборудване на помещения за магистрати и съдебни служители в подсигуряване на оборудване за работа с класифицирана информация, дооборудване на обекти със специално предназначение; цялостна компютъризация на прокуратурата за удовлетворяване на нуждите на заетата численост във връзка с работата с унифицираната информационна система; дейности по международни програми, по които прокуратурата е бенефициент; издръжка на специалните съветници в „Evrojust” и в други международни институции, чиято цел е засилване на борбата срещу тежката организирана престъпност чрез взаимодействия с държавите-членки на Европейския съюз; обезпечаване дейността на специалния съветник на главния прокурор с все по-нататъшното противодействие на организираната престъпност и корупцията и за защита финансовите интереси на Европейската общност; изграждане, внедряване и функциониране на Единната информационна система за противодействие на престъпността. Трета политика: Управление и организация на работата на съдебната власт без да се нарушава нейната независимост. Общо средствата за политиката са в размер на 15,9 млн. лв. Задачи за реализиране на тази политика са: подсигуряване дейността на Висшия съдебен съвет и неговата администрация; финансово обезпечаване за провеждане на кадровата политика на Висшия съдебен съвет; осигуряване дейността по подготовка и предоставяне на удостоверения по § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за търговския регистър; въвеждане на Единната информационна система за противодействие на престъпността във Висшия съдебен съвет и съдилищата на Република България. Четвърта политика: Укрепване на професионалната квалификация на правоприлагащите органи. Общо средствата за осъществяване на тази политика са 3,7 млн. лв. Задачи за реализиране на тази политика. На основание приетия от Висшия съдебен съвет Правилник за организацията и дейността на Висшия съдебен съвет и неговата администрация ще продължи осъществяването на програмите за поддържане и повишаване на квалификацията на магистратите и служителите; въвеждане на европейските стандарти в правораздаването; обучение на административните ръководители по въпросите за съставите и управление на бюджета на органите на съдебната власт; подготовка на административния персонал за прилагане на стандарти за професионално обслужване на гражданите; семинари по европейско право и защита правата на човека; обучение на магистрати и служители за ползване на стандартен и специализиран софтуер; начално обучение на младши магистрати, съдебни и прокурорски помощници; задължителен квалификационен курс за обучение, обхващащ съдии и прокурори от районно ниво, преминаващи съответно в окръжен съд или прокуратура; дистанционно обучение, внедряване на Единен счетоводен продукт във всички органи на съдебната власт. Пета политика: Контрол на органите на съдебната власт, основаващи се на принципите на законосъобразност, обективност и публичност. Общо средства за тази политика са 3,6 млн. лв. Задачите за реализиране на тази политика са: финансово обезпечаване дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за осъществяване на законоустановените им правомощия при извършване на планови проверки на дейността на всички органи на съдебната власт по образуването и движението на делата на територията на даден съдебен район; техническо и информационно осигуряване на инспекторите и експертите към Инспектората; оборудване на работни помещения и архиви за нуждите на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Уважаеми госпожи и господа народни представители, като се отнася с цялата си отговорност и разбиране за тежката финансова и икономическа криза в страната, Висшият съдебен съвет разчита на разбиране от ваша страна така предложеният от нас проект на бюджет на съдебната власт за 2010 г. да бъде подкрепен. В противен случай нормалното функциониране на съдебната власт ще бъде в значителна степен затруднено, като няма да могат да бъдат спазени изискванията на чл. 218 от Закона за съдебната власт за определяне на размера на минималните заплати в органите на съдебната власт; трудно ще бъде изпълнена разпоредбата на чл. 176, ал. 1 от Закона за съдебната власт за провеждане на конкурси за младши съдии, младши прокурори и първоначално назначаване на магистрати в органите на съдебната власт; значително ще бъде затруднено изграждането, внедряването и функционирането на Единната информационна система за противодействие на престъпността; няма да бъде изпълнено изискването на § 4 от Преходните и заключителните разпоредби от Закона за търговския регистър, тъй като липсват средства за изплащане на дължимите суми към „Информационно обслужване” АД при издаване на удостоверения за пререгистрация на търговските дружества в страната. В заключение ще ви помоля, дори и да не подкрепите проекта на бюджет на Висшия съдебен съвет за 2010 г., да приемете предложените от нас текстове от ал. 3 до ал. 9 на чл. 2 от Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2010 г. Благодаря ви за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Представям на вашето внимание: ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 902-01-37, внесен от Министерския съвет. На свое редовно заседание, проведено на 5 ноември 2009 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2010 г. В заседанието на комисията взеха участие господин Росен Плевнелиев – министър на регионалното развитие и благоустройството, представители на Министерството на околната среда и водите, на Министерството на образованието, младежта и науката, на Министерството на финансите и на Националното сдружение на общините. На народните представители беше представена подробна информация за предвижданията за бюджета като цяло и по-конкретно в частите му за общините. В хода на дискусията народните представители поставиха редица въпроси, свързани с отделните параметри на бюджета, на които представителите на централните органи на изпълнителната власт отговориха изчерпателно. След станалите разисквания и проведено гласуване се получиха следните резултати: - по предложения Законопроект за държавен бюджет на Република България за 2010 г. с включен проект за бюджет на съдебната власт, съставен от Висшия съдебен съвет: „за” – 0 гласа, „против” – 0 гласа, и „въздържали се” – 11 гласа. - по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2010 г., внесен от Министерския съвет със становище по проекта за бюджет на съдебната власт: „за” – 8 гласа, „против” – 3 гласа, и „въздържали се” – 0 гласа. В резултат на гласуването Комисията по регионална политика и местно самоуправление предлага на Народното събрание Законопроект за държавен бюджет на Република България за 2010 г., № 902-01-37, със становище по проекта за бюджет на съдебната власт, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа министри, уважаеми колеги! „Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 4 ноември 2009 г., разгледа и обсъди Законопроекта за държавния бюджет на Република България. В заседанието участваха представители на Министерството на труда и социалната политика, министърът господин Тотю Младенов, госпожа Христина Митрева – заместник-министър, от Министерството на финансите: господин Владислав Горанов – заместник-министър, от Националния осигурителен институт – господин Сотир Ушев, госпожа Весела Караиванова – подуправител, както и изпълнителните директори на Агенцията по заетостта и Агенцията за социално подпомагане. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от господин Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, както той отбеляза, съществен дял в общите разходи са функциите за социално осигуряване, подпомагане и грижи, които представляват 36,7% от общите разходи и 15,1% от брутния вътрешен продукт. Беше подчертано, че това е най-високото им равнище през последните 10 години и свидетелства за приоритета в социалната област. Специален акцент беше поставен върху предприетите мерки в областта на общественото осигуряване както предвиждането за намаляване на осигурителната вноска за Фонд „Пенсии” с 2-процентни пункта, така също и увеличаване на минималния осигурителен доход от 260 на 420 лв., като в хода на дискусията бе уточнено, че това повишаване гарантира изплащането на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, която ще бъде 136,08 лв. Министър Младенов наблегна на социалните политики и програми, които ще бъдат финансирани през 2010 г. с възможностите на държавния бюджет. Общо предвидените средства са в размер 798 820,8 млн. лв., от които 705 277 млн. лв. са за социални помощи и обезщетения. Министър Младенов представи и новия подход на правителството при финансиране на активните мерки на пазара на труда през 2010 г. Така например през 2010 г. от държавния бюджет се предвиждат 65 млн. лв. за активни мерки на пазара на труда и същевременно от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” ще стартират схеми на стойност 250 млн. лв. за обучение на над 100 хил. заети и безработни лица. В хода на дискусията по законопроекта от страна на народните представители и представителите на социалните партньори и неправителствените организации бяха поставени редица въпроси по социалните измерения на Бюджет 2010 г. Народните представители обсъдиха скоростта и ефективността от усвояването на средствата от предприсъединителните инструменти и Европейския социален фонд в подкрепа на провежданата национална политика в социалната сфера. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 11 гласа, „против” – 6 гласа и „въздържали се” – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 902-01-37, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2009 г.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер, уважаеми господа вицепремиери, уважаеми господа министри! Представям на вашето внимание: „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 902-01-37, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2009 г. На редовно заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите бе обсъден цитираният законопроект. В обсъжданията участваха представители на Министерството на културата, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Българската телеграфна агенция, Съвета за електронни медии, Българското национално радио и Българската национална телевизия и неправителствени организации. За 2010 г. за функция „Култура” по консолидираната фискална програма са предвидени общо разходи в размер на 373 мил. лв., които са 0,6% от брутния вътрешен продукт. След обсъждане на бюджетите на съответните регулатори, Българската национална телевизия, Българското национално радио и на неправителствените организации комисията формира общо мнение, че субсидирането на културата, организациите на гражданското общество, медиите и регулаторния орган е недостатъчно, но това се дължи на очаквания за намаляващ брутен продукт за 2010 г. В хода на дискусията бяха изразени опасения относно основни проблеми по изпълнение на бюджета за 2010 г., както и очакванията за неизпълнение на заложената приходна част в условията на финансова криза. Същевременно цифровизацията на радио- и телевизионната дейност изисква огромен финансов ресурс, което налага търсенето на източници за допълнително финансиране. Бяха направени предложения да бъдат създадени възможности за коригиране на бюджетната рамка на държавните културни институции със средства от преизпълнение на планираните им приходи, както и за поетапно въвеждане на системата на делегираните бюджети. След проведено гласуване, на основание чл. 68, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по културата, гражданското общество и медиите с 8 гласа „за”, 4 „против”, „въздържали се” няма, реши: Подкрепя Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 902-01-37, внесен от Министерския съвет на 29.10.2009 г., в частта му за културата, гражданското общество и медиите, с включен проект на бюджет на съдебната власт със становище от Министерския съвет, и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване.” Благодаря.

Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин министър-председател, дами и господа министри, гости! „На свое редовно заседание, проведено на 5 ноември 2009 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2010 г., внесен с № 902-01-37 от Министерския съвет на 29 октомври 2009 г. На заседанието присъстваха от Министерството на околната среда и водите: министър Нона Караджова, заместник-министър Ивелина Василева и господин Владимир Стратиев – началник на политическия кабинет. Присъстваха и представители на Министерството на финансите: началници на отдел и на сектор в дирекция „Държавни разходи”, началник отдел в дирекция „Национален фонд”, държавен експерт от дирекция „Финанси на реалния сектор” и държавен експерт в дирекция „Финанси на общините”. Министър Нона Караджова представи проектобюджета на Министерството на околната среда и водите в програмен формат в рамките на държавния бюджет. Съществуващите сериозни екологични предизвикателства пред страната със значителни финансово-икономически измерения налагат необходимостта държавата на централно и местно ниво да продължи да изпълнява важна роля в стратегическото планиране и финансиране на инвестициите в екологичния сектор чрез мобилизиране основно на публичните инвестиции, финансирани от европейския бюджет. Дейностите по опазване на околната среда са един от приоритетите на разходната част на бюджета за 2010 г. Предвидените разходи за опазване на околната среда са 1,6% от брутния вътрешен продукт при 1,3% от брутния вътрешен продукт за 2009 г. Приоритет е изпълнението на общественозначими инфраструктурни проекти в областта на околната среда. За проектите, финансирани по програма ИСПА, са предвидени необходимите подготвителни действия за удължаване на сроковете за изпълнението им до края на 2011 г. Бюджетът по проектите, осъществявани със средства по Оперативна програма „Околна среда” и по Оперативна програма „Транспорт” заема най-голям дял от общия финансов ресурс, на който Република България е бенефициент за периода 2007-2013 г. Планира се да стартира изпълнението на договори за проектиране, строителство и рехабилитация на ВиК мрежи, регионални депа и съоръжения за предварително третиране на отпадъци, регионални системи за управление на отпадъци, градски и селищни пречиствателни станции за отпадъчни води и други. С чл. 10, ал. 1 на законопроекта се определя целева субсидия за 2010 г. от централния бюджет към бюджетите на общините на екологични обекти на обща сума от 40 млн. лв. Министърът на финансите утвърждава разчетите за финансиране на капиталовите разходи на общините, финансирани със средства от целевата субсидия по чл. 10, ал. 1, в рамките на които задължително се осигуряват поименно указаните екологични обекти в Приложение № 7 на законопроекта. Заложеното в законопроекта изменение на бюджета на Министерството на околната среда и водите е с увеличение в приходната част от 2,41%, с увеличение на разходната част от 26,46% и никаква промяна в размера на капиталовите разходи. За предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда в законопроекта са заложени приходи в размер на 60 млн. лв. и разходи в размер на 48 млн. 452 хил. лв. В бюджета за 2010 г. разходите на предприятието са намалени с 27 млн. 350 хил. лв., в т.ч. капиталови разходи 27 млн. 350 хил. лв. Това са трансферите към общини и бюджетните структури, които следва да им се предоставят чрез представяне на проекти и решения на Управителния съвет на ПУДООС. След проведените разисквания Комисията по околната среда и водите подкрепи законопроекта с 13 гласа „за”, 5 гласа „против” и без „въздържали се” и изрази следното становище – предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за Държавния бюджет на Република България за 2010 г. с вх. № 902 01 37, внесен от Министерския съвет.” Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми дами и господа министри, уважаеми гости! Представям ви „ДОКЛАД на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения относно Законопроект за Държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 902-01-37, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2009 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 5.11.2009 г., бе обсъден Законопроект за Държавния бюджет на Република България за 2010 г. под № 902-01-37. Законопроектът беше представен от господин Александър Цветков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и господин Румен Порожанов – началник на кабинета на министъра на финансите. През 2010 г. в системата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията ще бъдат изпълнявани следните политики – модернизиране на транспортната инфраструктура, подобряване на организацията и управлението на транспорта, безопасност, сигурност и екологосъобразност в транспорта, политика в областта на електронните съобщения, политика в областта на развитието на информационното общество, политика в областта на устойчивото развитие на пощенския сектор. Политиките се изпълняват посредством 25 програми. Предвидените собствени приходи по бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за 2010 г., които се администрират от централното управление и второстепенните разпоредители, са в размер на 27 млн. 74 хил. лв., от които 81% се генерират предимно от държавни такси. В общия размер на разходите за 2010 г. – 2 млрд. 108 млн. 292 хил. 100 лв., са включени кофинансиране от национален фонд, предприсъединителните фондове на Европейския съюз, Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд на Европейския съюз. В частта на съобщенията, информационното общество, инвестиционните средства са предназначени за интегрирано административно обслужване и предоставяне на публични услуги, доставка на хардуер и софтуер за целите на електронното правителство, развитие на IT мрежи и обекти за национална сигурност, приложни проекти в областта на информационните технологии. Политиката в областта на електронните съобщения се изпълнява посредством четири програми, като предвиденият бюджет за изпълнението й възлиза на 13 млн. 693 хил. 500 лв. Предвиденият бюджет за изпълнение на политиката в областта на развитието на информационното общество е в рамките на 3 млн. 581 хил. 300 лв. Тя се реализира чрез четири програми. През 2010 г. е предвидено Комисията за регулиране на съобщенията да осъществява дейността си в рамките на две програми. Първата – ефективно управление на ограничените ресурси, и втората – Национална система за радиомониторинг. Планираните разходи за 2010 г. в размер на 10 млн. 589 хил. 900 лв., в което число влизат 2 млн. 399 хил. 600 лв. за капиталови разходи, осигуряват напълно нормално функциониране на комисията. На заседанието на комисията от народните представители бяха зададени въпроси, на които беше отговорено от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Александър Цветков и началника на кабинета на министъра на финансите господин Румен Порожанов. След проведената дискусия и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 13 гласа „за”, 4 гласа „против” и 0 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за Държавния бюджет на Република България за 2010 г. под № 902-01-37, внесен от Министерския съвет на 29.10.2009 г. със становище от Министерския съвет по проекта на бюджета за съдебната власт.” Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 902-01-37, внесен от Министерския съвет на 29.10.2009 г. На редовно заседание, проведено на 5 ноември 2009 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2010 г. На заседанието присъстваха: господин Владимир Петров - директор на дирекция „Държавни разходи” в Министерството на финансите, господин Гиньо Ганев - омбудсман на Република България, господин Кемал Еюп - председател на Комисията за защита от дискриминация, господин Светослав Мичев – председател на Държавната агенция за бежанците, господин Емил Велинов – директор на Дирекция по вероизповеданията в Министерския съвет, госпожа Райна Манджукова – председател на Държавната агенция за българите в чужбина, господин Христо Монов – заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето, господин Георги Кръстев – заместник-председател на Националния съвет за сътрудничество по етнически и демографски въпроси, и господин Щерьо Ножаров - директор на „Инспекторат за опазване на културното наследство” в Министерството на културата. От името на вносителя законопроектът беше представен от господин Владимир Петров. Той посочи приоритетите на правителството, заложени в бюджета за 2010 г., и очерта макроикономическите показатели, при които е разработен. Представени бяха бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, наблюдавани от комисията, а по отношение на второстепенните разпоредители бе обърнато внимание, че заложените параметри не са окончателни и е възможна промяна на бюджетите им след преценка на техните принципали. Представителите на омбудсмана, Комисията за защита от дискриминация и Държавната агенция за бежанците, въпреки изказаните резерви относно направената редукция на отпуснатите средства, заявиха готовност да реализират предстоящите си задачи в поставените икономически параметри. Бюджетът на омбудсмана е намален с 212 хил. лв., на Комисията за защита от дискриминация и на Държавната агенция за бежанците – с по 25%. Специално притеснение беше изказано от господин Светослав Мичев относно финансирането и предстоящото откриване на транзитен бежански център до с. Пъстрогор, Свиленградско, което ще отнеме значителна част от средствата на агенцията. Намаление с 38% в сравнение с 2009 г. отчете и представителят на Държавната агенция за закрила на детето, но подчерта, че работят много тясно с първостепенния бюджетен разпоредител – Министерството на труда и социалната политика, и ще разчитат на допълнително отпуснати средства. Недостигът към момента е около 400 хил. лв., необходими за дейност поне на равнището на 2009 г., като беше подчертано, че през 2010 г. предстоят много нови инициативи и една от тях е телефонната линия за деца в риск с единен хармонизиран европейски номер 116111, който вече работи. Директорът на Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет представи своя бюджет за 2010 г. - 3 млн. лв., при 3 млн. 500 хил. за 2009 г., като изрази опасението си, че при тази занижена сума много от проектите, финансирани през 2009 г., няма да могат да намерят своето решение през 2010 г. Това включва и национални обекти със световно културно значение – Атонския манастир, храма „Св. София”. Обърнато бе внимание на големия брой удовлетворени молби за финансиране на ремонтни дейности на молитвени домове - над 325, посочени в отчета на дирекцията за полугодието на 2009 г. Директорът изрази надежда за допълнително отпускане на средства през 2010 г. за продължаване на активната дейност по съхраняване на храмове на територията на България и зад граница. В този дух народният представител Александър Радославов предложи на комисията да приеме становище относно необходимостта от допълнително отпускане на средства за Дирекцията по вероизповеданията. Становището беше прието единодушно със следното съдържание: „Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите на 41-то Народно събрание препоръчва на Министерския съвет на Република България приоритетно да дофинансира текущо през 2010 г. от евентуални допълнителни приходи или икономии дейността по ремонта на молитвени домове, част от които са с общоевропейско и световно значение.” Своите субсидии представиха Националният съвет за сътрудничество по етнически и демографски въпроси и Министерството на културата. Директорът на Инспектората за опазване на културното наследство към министерството подчерта, че, въпреки реалните съкращения на персонал и структури, субсидията за паметниците на културата, където са включени и молитвени храмове, остава непроменена от 2009 г. и отново е 700 хил. лв. В този смисъл дейността на Инспектората ще допълни сериозно усилията на колегите им от Дирекцията по вероизповеданията. Като най-остър се очерта проблемът в Държавната агенция за българите в чужбина. Отпуснатият бюджет за 2010 г. е 50% от този за 2009 г. – съответно 829 хил. лв. и 426 хил. лв. Според председателката на агенцията със сума от 142 хил. лв., оставаща за дейности, институцията не би могла изобщо да функционира през следващата година. Тя призова народните представители за съдействие пред Министерството на финансите. След проведената дискусия народните представители се обединиха от идеята, че вероятно става въпрос за техническа грешка в посочените параметри, породена от смяната на първостепенния разпоредител, отговарящ за агенцията. Вероятно Министерството на външните работи не е прехвърлило своята субсидия от проектобюджета за 2010 г. за Агенцията за българите в чужбина на новия принципал – Министерският съвет. Представителят на Министерството на финансите пое ангажимента да направи проверка и да уведоми агенцията и народните представители за резултатите. След проведеното гласуване Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите с 12 гласа „за”, 1 „въздържал се” и 1 „против” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет за 2010 г., № 902-01-37, внесен от Министерския съвет на 29.10.2009 г., с включен проект на бюджет на съдебната власт със становище от Министерския съвет.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, дами и господа министри! „На редовно заседание, проведено на 4 ноември 2009 г., Комисията по външна политика и отбрана обсъди Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2010 г., в частта му за Министерството на външните работи, Министерството на отбраната, Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана. С чл. 6, ал. 1 на проекта за Закон за държавния бюджет на Република България са определени приходите, разходите, трансферите и субсидиите от централния бюджет за държавните органи, министерствата и ведомствата за 2010 г. В сравнение с бюджета за 2009 г., основните показатели в проекта за бюджет за 2010 г., в частта му за Министерството на външните работи, са следните: Приходите са 44 млн. 745 хил. 200 лв. като няма изменения. Това е ревизираният бюджет за 2009 г. и проектът за 2010 г. Що се отнася до частта за разходите, при текущите разходи от 128 млн. 862 хил. 600 лв. за ревизирания бюджет за 2009 г., проекта за бюджет за 2010 г. предвижда 120 млн. 921 хил. 900 лв. или с 6,16% по-малко. При капиталовите разходи от 9 млн. 716 хил. 400 лв. намалението е на 1 млн. 713 хил. 800 лв. или с 82,36%. С предвидените средства по проекта за бюджет за 2010 г. на Министерството на външните работи се осигуряват условия за провеждане на външната политика на Република България чрез централната администрация на министерството, дипломатическите и консулските представителства на Република България, Дипломатическия институт и Държавния културен институт към министъра на външните работи в съответствие със заложените в правителствената програма стратегически цели и приоритети. Финансово обезпечени са следните политики и програми, провеждани от Министерството на външните работи: Първо - политика на насърчаване на сигурността, стабилността и сътрудничеството в света чрез изпълнението на програми за „Развитие на сътрудничеството в международните организации по проблемите на мира и сигурността, правата на човека и в международния кодификационен процес” и „Последователно утвърждаване на взаимоизгодни двустранни отношения”. Второто - политика за насърчаване участието на България в процесите на глобализация в социално-икономическата сфера чрез реализацията на програма за „Насърчаване ролята на България в международното сътрудничество в икономическата, социалната, културната, научно-техническата и хуманитарната област”. Трето – политика на европейска интеграция, включваща програмите „Провеждане на българските интереси във формулирането и реализацията на политиките и в институционалното изграждане на Европейския съюз”, „Провеждане на българските интереси в общата външна политика и политика за сигурност на Европейския съюз”, „Последователно развитие на двустранните партньорства с европейските държави”. Четвърто – политика на насърчаване на стабилността и сътрудничеството в региона чрез изпълнението на програми за „Реализиране на българските интереси чрез задълбочаване на двустранните партньорства”, „Насърчаване на стабилността и сътрудничеството в Югоизточна Европа и Черноморския регион”. Пето – политика на защита на българите зад граница и утвърждаване на положителния образ на България чрез реализацията на програми за „Консулска дейност и защита на правата на българските граждани зад граница” и „Утвърждаване на положителния образ на България”. Шесто - политика на осигуряване и поддържане на ефективна Дипломатическа служба, включваща програми за „Координация и развитие на Дипломатическата служба”, „Сигурност, информационно-комуникационна среда и задгранични държавни имоти”, „Администрация”. В рамките на провелото се обсъждане господин Георги Пирински постави въпроси и изрази загриженост относно финансовото обезпечаване на изпълнението на програмите по три от политиките на министерството: насърчаване участието на България в процесите на глобализация в социално-икономическата сфера, и защита на българите зад граница и утвърждаване на положителния образ на България и осигуряване и поддържане на ефективна Дипломатическа служба. Господин Пирински изказа предварителната си подкрепа за намерението на министерството да рационализира материалната база на ведомството, но отбеляза, че ще се въздържи при гласуването поради убедеността си, че приоритетите в проекта са определени погрешно. В своето изказване господин Четин Казак, отчитайки, че размера на бюджета на Министерството на външните работи е сред най-сериозно намалените, предложи между двете четения на законопроекта да се проучат възможностите за корекция в показатели. Опонирайки, господин Владимир Тошев призова народните представители при предложенията за изменение да изхождат от реалистичен анализ на възможностите на приходната част от бюджета, за да не се наруши трудно постигнатият баланс на проекта. Развивайки тезата на колегата си, господин Живко Тодоров призова за подкрепа на законопроекта във вида, в който е внесен, тъй като реално отразява състоянието на държавата. В сравнение с бюджета за 2009 г. по основните показатели в Проекта за бюджет за 2010 г. в частта му за Министерството на отбраната са следните: При ревизиран бюджет за 2009 г. – 53 млн. 700 хил. лв. приходи, очаквани за 2010 г. – 72 млн. лв. Разходите: текущи – 867 млн. 562 хил. 700 лв. в ревизирания за 2009 г. бюджет, и очаквани за 2010 г. – 883 млн. 72 хил. 400 лв. или ръст с 1,79%. При капиталовите разходи в ревизирания бюджет за 2009 г. са предвидени 125 млн. 520 хил. 500 лв., а за 2010 г. – 7 млн. 557 хил. 600 лв., което прави намаление с 93,98%. През 2010 г. Министерството на отбраната предвижда осъществяването на четири основни политики. По време на обсъждането народният представител Спас Панчев изказа безпокойството си относно ниския относителен дял на бюджета на Министерството на отбраната от брутния вътрешен продукт на страната. Въпреки че осъзнава затрудненията, които икономическата криза предизвиква, господин Панчев заяви, че няма да подкрепи така предложения проект за бюджет. Според него финансовият недостиг ще доведе до неизпълнение на вече подписани договори за доставки на нови въоръжения и техника, до нарушения на ангажименти към НАТО, до изоставяне в бойната подготовка на Въоръжените сили и не на последно място – до невъзможност за изпълнение на Програмата за утилизация на излишните боеприпаси. Господин Неджми Али също изрази несъгласие с намерението за намаляване на дела от брутния вътрешен продукт, предназначен за отбрана. Господин Али отправи редица забележки спрямо предвидените разходи за издръжка, капиталовите разходи, както и спрямо целевите средства за осигуряване участието на контингентите от Въоръжените сили в мисии зад граница. Заключавайки, че правителството няма да има възможност да изпълни редица ангажименти към НАТО, господин Али предложи в периода между първо и второ гласуване на законопроекта да се извършат допълнителни разчети и да се открият резерви, с които да бъде обезпечено изпълнението на задачите на Министерството на отбраната. От името на парламентарната група на Партия „Атака” господин Венцислав Лаков изрази подкрепа за проектобюджета. Беше заявено, че ще бъдат внесени предложения преди второто гласуване с цел да се осигури увеличаване на капиталовите разходи и на средствата за бойна подготовка за сметка на вътрешни резерви, без да се нарушава общият баланс на предложения бюджет. Народният представител Красимир Минчев, изказвайки подкрепа за бюджета, също отправи препоръка да се открият резерви на базата на вътрешно преструктуриране, които да позволят пълноценно изпълнение на договореностите на страната ни с НАТО. Господин Ангел Найденов, отбелязвайки критично малкия размер на бюджета, както и нарушаването на нормата за съотношението между размера на средствата за личен състав, текуща издръжка и капиталови разходи, изтъкна, че с този проект се създава сериозен политически риск за страната от неизпълнението на определени ангажименти и отговорности към съюзниците. В изказването бяха зададени с безпокойство въпроси относно изпълнението на целите на въоръжените сили, осигуряването на декларираните формирования, провеждането на бойната подготовка, отражението на намалените социални разходи върху политиката за привличане и задържане на личния състав в редиците на армията. В сравнение с бюджета за 2009 г. основните показатели в проекта за бюджет за 2010 г. в частта му за Националната служба за охрана са следните: при приходи 250 хил. лв. за ревизиран бюджет за 2009 г. и по проекта за 2010 г., разходите по ревизирания бюджет за 2009 г. са 27 млн. 336 хил. 900 лв., а при проекта за 2010 г. са 31 млн. 240 хил. лв., което е ръст с 14,28%. С предвидените средства по проекта за бюджет за 2010 г. на Националната служба за охрана се осигуряват условия за изпълнение на функциите и задачите, възложени й със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и с Постановление на Министерския съвет № 151 от 1992 г. за приемане на Правилник за устройството и дейността на Националната служба за охрана при Президента на Република България. В сравнение с бюджета за 2009 г., основните показатели в проекта за бюджет за 2010 г. в частта му за Националната разузнавателна служба са следните: приходи по ревизиран бюджет за 2009 г. – 20 хил. лв., а през 2010 г. няма заложени такива. При разход ревизираният бюджет за 2009 г. е 20 млн. 030 хил. 800 лв., а за 2010 г. проектът е за 21 млн. 400 хил. лв. или ръст с 6,79%. С проектобюджета на Националната разузнавателна служба за 2010 г. са разчетени необходимите средства за изпълнение на специфичните функции и задачи на службата в съответствие с разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. По проектобюджета на Националната разузнавателна служба се проведе кратка дискусия, по време на която се обърна внимание на задачите на службата като основа за определяне размера на разходите. Директорът на службата отправи апел да се приеме предложеният от Министерството на финансите бюджет в размер на 22 млн. 400 хил. лв. След приключване на обсъжданията се проведе гласуване, в резултат на което, като подкрепя проекта за бюджет за 2010 г. в частта му за Министерството на външните работи, Министерството на отбраната, Националната служба за охрана и Националната разузнавателна служба, Комисията по външна политика и отбрана прие следното становище: Предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2010 г. с включен проект на бюджет за съдебната власт, съставен от Висшия съдебен съвет. Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2010 г. с включен проект за бюджет на съдебната власт със становище от Министерския съвет. Становището е прието на 4 ноември 2009 г. с 12 гласа „за”, нула „против” и 3 „въздържали се” по т. 1, и с 12 гласа „за”, 1 „против” и 3 „въздържали се” по т. 2.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! Представям на вашето внимание: „ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2010 г. Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 4 ноември 2009 г., на което обсъди Законопроекта за държавния бюджет на Република България относно бюджетите на Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд “Земеделие” за 2010 г. В работата на комисията взеха участие министърът на земеделието и храните господин Мирослав Найденов, господин Румен Порожаров от Министерството на финансите и експерти. По законопроекта е постъпило писмено становище от министъра на земеделието и храните. Министър Найденов представи законопроекта и становището за бюджетите на Министерството на земеделието и храните и на Държавен фонд ”Земеделие” за 2010 г. По проекта на бюджет на Министерство на земеделието и храните за 2010 г. министърът подчерта, че са поискани 490 млн. лв., а в бюджета са залегнали 308 млн. лв., което представлява 32% редукция спрямо бюджетната 2009 г. Той изтъкна, че при тежката икономическа обстановка в страната това са възможностите на държавата. Министърът изрази увереност, че ще се справи с определените средства. За целта е необходимо оптимизиране на дейността и провеждане на структурни реформи, което ще наложи редуциране на няколко структурни единици и служби в рамките на министерството. По проекта за бюджет на Държавен фонд „Земеделие”. За директните плащания на хектар земеделска площ е разчетена сумата 627,8 млн. лв., която се предвижда да бъде разходвана по схеми за директни плащания от Европейския фонд за гарантиране на земеделието през 2010 г. Средствата, необходими на българските земеделски производители за национални доплащания не трябва да бъдат по-малко от 300 млн. лв. Тази сума ще създаде възможност за адекватно подпомагане на зърнопроизводителите и животновъдите. В проектобюджета са заложени 100 млн. лв. Министърът уведоми народните представители, че в резултат на проведена среща между премиера и министъра на финансите първоначално заложените 100 млн. лв. се очаква да бъдат завишени на 150 млн. лв. в рамките на бюджета, и още 150 милиона при изпълнение на консолидираната фискална програма. Това е възможният максимум, който може да бъде осигурен без да се наруши балансираният бюджет. В законопроекта са предвидени 100 млн. лв. за пазарна подкрепа изцяло с подкрепа от Европейския съюз. Съгласно проекта средствата, които страната ни предвижда да разходва през 2010 г. за развитие на селските райони, са в размер на 611 млн. лв., в това число 119,7 млн. лв. национално съфинансиране. За периода октомври-декември 2009 г. са предвидени за изплащане около 370 млн. лв. Създадена е организация за изплащане на тази сума до края на 2009 г. По този начин предвидените в законопроекта 611 млн. лв. ще бъдат достатъчни. Относно държавните помощи. Министерството на земеделието и храните е заявило 238,5 млн. лв. за държавни помощи в земеделието, а в законопроекта са заложени 40 млн. лв. Тези средства могат да обезпечат непълно предоставянето на помощи “de minimis” за подпомагане на определени дейности в първичното селскостопанско производство, които предвид решението на Съвета на министрите по земеделие на Европейския съюз се предвижда да бъдат увеличени от 7500 на 15 000 евро. Производството на суров тютюн за реколта 2009 г. спрямо 2008 г. е увеличено с около 10%. Необходимо е да бъде осигурен финансов ресурс в размер на 80 млн. лв. за премиране на тютюнопроизводителите. Тези средства са минимумът предвид факта, че има ръст в производството. Министър Найденов подчерта, че за създаването на възможност за подпомагането на сектор „Тютюн” възможните решения са евентуална корекция на бюджета при изпълнение на консолидираната фискална програма или дълго отлаганата приватизация на „Булгартабак”. След проведената дискусия народните представители се обединиха около следното: Първо, за националните доплащания към директните плащания да се предвидят общо 300 млн. лв., като под условие могат да се поставят до 150 млн. лв. при условие на реализиране на приходите към 30 октомври 2010 г., заложени в бюджета като първи приоритет. Второ, да се осигурят 80 млн. лв. за плащания на тютюнопроизводителите, при реализиране на приходите в бюджета към края на февруари 2010 г. След станалите разисквания Комисията по земеделието и горите с 12 гласа “за”, 1 “против” и 6 “въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет за 2010 г., № 902-01-37, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2009 г. със становището на Министерския съвет по проекта за бюджет на съдебната власт.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, дами и господа министри, уважаеми колеги, гости! „Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое редовно заседание, проведено на 4 ноември 2009 г., разгледа внесения проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 902-01-37, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2009 г. На заседанието присъстваха представители на Министерството на финансите, Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция „Национална сигурност”, Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Комисията за защита на личните данни, Държавната комисия по сигурността на информацията и Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”. От името на вносителя проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2010 г. като параметри в общата му част бе представен от госпожа Надежда Генова – началник отдел в дирекция „Държавни разходи” в Министерството на финансите. Акцентира се върху приоритетите, определени за 2010 г., които са образование, социални дейности, здравеопазване и инфраструктура. Проектобюджетът на Министерството на вътрешните работи за 2010 г. бе представен от вицепремиера и министър на вътрешните работи господин Цветан Цветанов. В бюджета на МВР за 2010 г. са предвидени приходи в размер на 101 100 000 лв. и разходи в размер на 955 521 000 лв., в това число 925 205 000 лв. текущи разходи и 30 316 000 лв. – капиталови разходи. Проектобюджетът е съобразен с изискването за предприемане на мерки за ограничаване отражението на световната икономическа криза. В проектобюджета на МВР за следващата година са предвидени средства за издръжката на Гражданска защита и Националната система телефон 112 във връзка със закриването на Министерството на извънредните ситуации и Министерството на държавната администрация и административната реформа. В обсъждането взеха участие народните представители Михаил Миков, Йордан Бакалов и Тодор Великов. Членовете на Комисията се обединиха около мнението при преизпълнение на приходите на бюджета да бъдат отпуснати допълнителни средства в разходната част на Министерството на вътрешните работи. След разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред прие по принцип проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2010 г. в частта му, отнасяща се до бюджета на Министерството на вътрешните работи. Проектът на бюджет на Държавна агенция „Национална сигурност” за 2010 г. бе представен от госпожа Маринела Белева – заместник-директор на дирекция „Финансово-стопанска дейност и управление на собствеността” в Държавна агенция „Национална сигурност”. За 2010 г. общите разходи на агенцията са определени в размер на 96 675 000 лв., от които текущи разходи, в това число за заплати, други възнаграждения, осигурителни вноски, издръжка и членски внос – в размер на 96 077 000 лв. и капиталови разходи – 598 хил. лв. След разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред прие по принцип проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2010 г. в частта му, отнасяща се до бюджета на Държавна агенция „Национална сигурност” за 2010 г. При обсъждането на проекта на бюджета на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия председателят на комисията господин Костадинов уточни, че като текущи разходи, необходими за дейността на комисията, са предвидени 2 444 000 лв., а за капиталови разходи са отделени 6 156 000 лв., които са предвидени за окончателното завършване на ремонта на сградите на комисията. След разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред прие по принцип проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. в частта му, отнасяща се до бюджета на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред обсъди и проекта на бюджет на Комисията за защита на личните данни за 2010 г., представен накратко от госпожа Шопова. Бюджетът на Комисията за защита на личните данни за 2010 г. възлиза на 2 650 000 лв., от които 2 450 000 лв. са предвидени за текущи разходи – за заплати и осигуровки на служителите й и 200 хил. лв. за капиталови разходи. След разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред прие проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2010 г. в частта му, отнасяща се до бюджета на Комисията за защита на личните данни. Бюджетът на Държавната комисия по сигурността на информацията бе представен от госпожа Цвета Маркова. Бюджетът на Държавната комисия по сигурността на информацията за следващата 2010 г. е предвиден в размер на 6 млн. 200 хил. лв., от които 2 млн. 858 хил. лв. – за текущи разходи, в това число заплати и други възнаграждения, и 3 млн. 342 хил. лв. – капиталови разходи. Госпожа Маркова изрази мнение, че с предвидените средства е възможно реализиране на възложените със Закона за защита на класифицираната информация функции и задачи. След разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред прие по принцип проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2010 г. в частта му, отнасяща се до бюджета на Държавната комисия по сигурността на информацията. Председателят на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” господин Станимир Пеев представи проекта на бюджет за 2010 г. в частта, отнасяща се за Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”. В бюджета на агенцията за следващата година са предвидени общо разходи в размер на 94 522 300 лв., от които 14 342 300 лв. – за належащи текущи разходи, 180 000 лв. – за капиталови разходи и 80 млн. лв. – за прираст на държавния резерв. След проведената дискусия Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред прие проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2010 г. в частта му, касаеща бюджета на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”. В заключение Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред взе решение да отправи препоръка към Комисията по бюджет и финанси за отпадане на § 66 и § 67 от Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта относно безплатното пътуване в обществения градски транспорт на държавните служители на МВР и на ДАНС. В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 902-01-37, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2009 г.. Становището на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред е взето на 4 ноември 2009 г. с решение на комисията с 15 гласа „за”, 3 гласа „против”, без „въздържали се”.” Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господа министри, уважаеми народни представители! „На заседанието, проведено на 11 ноември 2009 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2010 г., внесен от Министерския съвет. В заседанието на Комисията взеха участие Ана Михайлова – заместник-министър, Силвия Инджова - директор Дирекция "Национален фонд" в Министерство на финансите, и представители на Съвета за управление на средствата от Европейския съюз при Министерски съвет. Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разглежда внесения проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2010 г. в частта, касаеща вноската на Република България в Общия бюджет на Европейския съюз, както и предприсъединителните програми, структурните инструменти на Европейския съюз (чрез оперативните програми на Република България), други финансови инструменти, програмата за развитие на селските райони и оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство”. Основният финансов ангажимент на страната ни във връзка с членството ни в Европейския съюз се изразява в националната вноска в бюджета на Европейския съюз. За 2010 г. тя се очаква да възлезе на 779 млн. лв., което номинално е със 152 млн. лв. по-малко от вноската през 2009 г. Причината за намалението е прогнозираният спад на брутния вътрешен продукт през 2010 г., процент от който е вноската. Бюджетът за 2010 г. е насочен към преодоляване на последиците от глобалната финансова и икономическа криза и възстановяване на българската икономика. Приоритет на правителството е оптималното и ефективно разпределение на публичните ресурси, включително на средствата от европейските фондове, с цел повишаване на конкурентоспособността и ускоряване на реалната конвергенция на българската икономика към средните нива за Европейския съюз. В тази връзка в проекта на бюджет за 2010 г. се дава приоритет в разходната част на образованието, здравеопазването, социалния сектор, екологията и пътната инфраструктура. С оглед на това средствата от европейските фондове ще бъдат приоритетно насочвани към реализирането на общественозначими инфраструктурни проекти в областта на транспорта и околната среда. Предвидените средства по оперативна програма „Транспорт” са 313 млн. лв., а по оперативна програма „Околна среда” – 248 млн. лева. В проекта на държавния бюджет за 2010 г. са заложени разходи в размер на 2,4 млрд. лв. по линия на предприсъединителните и структурните инструменти на Европейския съюз с включено национално съфинансиране в размер на 389 млн. лева. Заложените средства са приблизително два пъти повече в сравнение с разчетените 1,3 млрд. лв. през 2009 г. При планирането на средствата от общностния бюджет за 2010 г. е отчетена наблюдаващата се от средата на 2009 г. тенденция за чувствително нарастване на процента на усвояемост на средствата по различните програми, съфинансирани от структурните и Кохезионния фонд на Европейския съюз, както и поради наближаването на крайните срокове за допустимост на разходите по предприсъединителните програми. Изпълнението на предприсъединителните програми – ФАР, САПАРД и ИСПА и временната финансова подкрепа, предвидена в Акта за присъединяване (Преходният финансов инструмент и Инструментът за улесняване на бюджетните парични потоци и за подпомагане изпълнението на Шенгенското споразумение) е в своя край. Плащанията по Програма САПАРД ще приключат до края на 2009 г., а при ФАР и Преходния финансов инструмент ще продължат до 2011 г. Периодът на допустимост на разходите по проектите по Програма ИСПА към настоящия момент е края на 2010 г. Очакваните общи приходи (средства от ЕС и съфинансиране от националния бюджет) през 2010 г. по предприсъединителните програми са в размер на 398 млн. лв., а очакваните общи разходи са в размер на 584 млн. лв., от които 146 млн. лв. национално съфинансиране. Планираните общи приходи в Проекта на държавния бюджет на Република България за 2010 г. по линия на Структурните и Кохезионният фонд са в размер на 1 млрд. 112 млн. лв., а планираните общи разходи по СКФ са от порядъка на 1 млрд. 783 млн. лв., от които 242 млн. лв. са национално съфинансиране. Прави впечатление, че предвидените за 2010 г. разходи са повече от четири пъти в сравнение с разчетените разходи по държавния бюджет за 2009 г., които са около 415 млн. лв. Подобно завишение се обяснява с етапа от финансовата перспектива 2007-2013 г., което е в средата на програмния период, в който се намира ЕС, в т.ч. и Република България. Акумулираният брой сключени договори за безвъзмездна финансова помощ по оперативните програми до момента и очакванията за реално увеличаване на размера на плащанията по тях за следващите отчетни периоди предполага наличието на подобно значително завишаване в разчета за разходите за следващата година. Следва да се отбележат и някои евентуални причини в краткосрочен и дългосрочен план, които в миналото са водили и могат потенциално да доведат до забавяне при усвояването на средствата от ЕС, като: - Късно получаване на междинни плащания по оперативните програми. - Ненавременно въвеждане на текуща информация в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС (ИСУН). - Усложнения и забавяне при провеждане на тръжните процедури, изготвянето на ОВОС и отчуждителни процедури по отношение на инфраструктурните проекти. - Неспособност за осигуряване на необходимия финансов ресурс за съфинансиране на проектите от страна на публичните субекти в т.ч. общините в страната, като най-голям бенефициент по оперативните програми. - Недостатъчен административен капацитет и високо текучество в съответните структури, отговарящи за управлението на европейските фондове в България. - Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и финансирането от Европейския съюз се осигурява посредством Европейския фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Общите средства, които страната ни предвижда да разходва през 2010 г. за развитие на селските райони, са в размер на 611 млн. лв., в т.ч. 119 млн. лв. национално съфинансиране. В проекта на бюджет за 2010 г. е предвиден значително по-голям ресурс за усвояване през следващата година, с оглед спазване на правилата за разходване на средствата и създаване на възможност за усвояване с ускорени темпове на неизползваните от предходните финансови години ресурси, които трябва да се разплатят до 31 декември 2010 г. Целта е да не бъде допусната загуба на неусвоената част от подкрепата, предвидена за страната ни съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 1698/2005. По линия на Оперативната програма в сектор „Рибарство” в проекта на бюджет за 2010 г. са заложени общи разходи в размер на 18 млн. лв., от които приблизително 4,6 млн. лв. национално съфинансиране. Подкрепата ще бъде насочена към подпомагане изпълнението на мерки и действия за изграждане на устойчив сектор на рибарството и аквакултурите. Проектът на Закон за държавния бюджет на Република България за 2010 г. като цяло е балансиран и е в съзвучие с настоящата икономическа обстановка, отчитайки ефектите от световната финансова криза върху българската икономика и Програмата на правителството за справяне с тях. По отношение на европейските средства, в най-общ план може да се направи изводът, че бюджетът е сравнително реалистичен и отговаря на планираните мерки за реализация на приоритетни за страната инфраструктурни проекти по оперативните програми през 2010 г. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага на Народното събрание с 12 гласа „за”, 1 глас „против” и 2 гласа „въздържали се” да приеме на първо гласуване Проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2010 г. № 902-01-37, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2009 г.” Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа министри, колеги! „На свое редовно заседание, проведено на 11 ноември 2009 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта разгледа и обсъди Законопроекта за държавния бюджет на Република България. На заседанието присъстваха господин Сергей Игнатов, господин Свилен Нейков, господин Лазар Каменов, господин Владислав Горанов, господин Красимир Вълчев, акад. Съботинов, проф. Борисов, проф. Илчев, проф. Веселинов и господин Христо Монов. В началото господин Горанов акцентира върху икономическата конюнктура през 2009 г., която е била съвършено различна от предвиденото в Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г., като вместо предвидения ръст на брутния вътрешен продукт с 4,7% се очаква спад с 6,3%. От страна на Министерството на образованието Проектът за държавния бюджет бе представен от господин Красимир Вълчев. Плануваните разходи за образование по консолидираната фискална програма са в размер на 2 млрд. 668 млн. 800 хил. лв. (4,2% от брутния вътрешен продукт). По бюджети тези средства са разпределени по следния начин: - по бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката – 301 млн. лв.; - по бюджета на други министерства и ведомства – 76 млн. лв.; - по бюджетите на държавните висши училища – 571 млн. лв., в т.ч. държавни и военни училища; - по бюджетите на общините – 1 млрд. 329 млн. лв.; - по централния бюджет – 284 млн. лв.; - по бюджета на Националния фонд към Министерството на финансите – 105 млн. лв. Разходите за 2010 г. в областта на средното образование са приблизително 1 млрд. 950 млн. лв. С тези средства се предвижда да бъдат финансирани следните основни програми и дейности: 1. Осигуряване на учебния и възпитателния процес в училищата и детските градини в системата на народната просвета. Разходите по програмата възлизат на близо 1 млрд. 490 млн. лв. 2. Повишаване на обхвата и улесняване на равния достъп до средното образование – по разбивка, представена в доклада. 3. Дейности по подобряване, наблюдение и оценка на качеството на обучение. Тук се включват разходите за управление на качеството и инспектиране на училищата; изграждане на система за външно оценяване и повишаване квалификацията на учителите и директорите. 4. Дейности по реализиране на Националната програма за развитие на средното образование – 150 млн. лв. 5. Капиталови разходи – 19 млн. лв. 6. Средства от структурните фондове на Европейския съюз за развитие на образованието и науката. В системата на висшето образование предвидените разходи са в размер на 384 млн. 500 хил. лв., в т.ч.: 361 млн. за гражданските висши училища към Министерството на образованието и 23 млн. лв. за висшите военни училища към Министерството на отбраната. Съгласно чл. 91 от Закона за висшето образование средствата са разпределени както следва: - субсидия за издръжка на обучението – увеличена с 25 млн. лв. при средно приравнен брой студенти и при среден норматив за един учащ – 1912 лв.; - субсидия за научна и художествено-творческа дейност и издаване на учебници и научни трудове – 10 млн. лв., като намалението спрямо ревизирания бюджет за 2009 г. е с 8 млн. лв.; - субсидия за социално-битови дейности – средствата за стипендии на студентите и докторантите нарастват с 1 млн. 700 хил. лв. или 5,5%; - субсидия за капиталови разходи – 12 млн. лв. Разходите по група „Наука” се запазват на нивото на настоящата година – 221 млн. лв., като делът им като процент от брутния вътрешен продукт е 0,3%. Разпределението на разходите за наука за 2010 г. е, както следва: по бюджета на БАН – субсидията за 2010 г. се запазва на нивото на 2009 г. (ревизиран бюджет) и е в размер на 84 млн. лв.; по бюджета на Министерството на образованието и науката – 76 млн. лв., при 78 млн. лв. за 2009 г. (ревизиран бюджет); по бюджета на държавните висши училища – субсидия за присъща научна или художествено-творческа дейност и издаване на учебници и научни трудове – 10 млн. лв.; по бюджетите на други министерства и ведомства – 43 млн. лв.; по централния бюджет – 5 млн. лв. Най-общо становищата на висшите училища по Бюджет 2010 могат да се обобщят по следния начин: - Спрямо Закона за държавния бюджет от 2009 г. има сумарно намаление на държавната субсидия за висшите училища от 10%, като драстично са занижени средствата за научно-изследователска дейност. Видно от Приложение № 1 към законопроекта, не е спазена нормата на чл. 91, ал. 7 от Закона за висшето образование – определянето на средствата за наука да е „в размер не по-малък от 10 на сто спрямо издръжката на обучението”. - Предлага се промяна в модела на финансиране – рестрикцията в средствата за наука и образование да е за сметка на тези висши училища, които не дават качествена научна продукция. В момента системата за оценка и акредитация не оказва влияние върху субсидията. Предлага се също и преразглеждане на предложената субсидия и увеличението й поне до размера на тази в Закона за държавния бюджет от 2009 г. - Държавната поръчка не е ориентирана към приоритетите на държавата, а към предложенията на университетите, тъй като субсидията се определя на брой студенти. От представените данни е видно, че най-малък относителен дял относно увеличението на субсидията се пада на висшите училища в областта на техниката и изкуствата. Споделено бе, че инженерното образование, а оттам и индустрията не са сред приоритетите на държавата. От няколко финансови години се намаляват субсидиите за капиталови разходи, което затруднява поддържането на сградния фонд в съответствие с нормативните изисквания, а това влияе и върху качеството на образованието. В заключение висшите училища се обединиха около извода, че Бюджет 2010 показва аритметичен подход при формиране на трансфера за отделните висши училища, без да се отчита реално извършваният обем дейности – по-голям брой студенти, специфика на обучението, достигнато ниво на научни постижения и други. Народни представители от комисията предложиха: - Министерският съвет да преразгледа проектосубсидията на държавните висши училища за 2010 г. с оглед запазването й до размера на същата по Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г.; - Министерството на образованието, младежта и науката и Министерството на финансите, в потвърждение на Лисабонската стратегия за поддържане на важни центрове за научни изследвания във всички страни – членки на Европейския съюз, при евентуална актуализация на бюджета през 2010 г. да приложат диференциран подход спрямо държавните висши училища според качеството на обучение и резултатите от научно-изследователска дейност; - Министерството на образованието, младежта и науката и Министерството на финансите да спазват нормативите по чл. 91, ал. 7 от Закона за висшето образование, според които субсидията от държавния бюджет за присъщата на висшите училища научна или художествено-творческа дейност, се определя в размер не по-малко от 10 на сто спрямо издръжката на обучението; - При евентуална актуализация на бюджета през 2010 г. Министерството на образованието, младежта и науката и Министерството на финансите ясно да откроят приоритетите във финансирането на държавните висши училища с оглед задоволяване на обективните потребности на българската икономика и българското общество. Отношение по Бюджет 2010 взе и председателят на Синдиката на българските учители. Подчертано бе, че Бюджет 2010 не се различава от Бюджет 2009 в средното образование. Беше изразено притеснение относно обстоятелството, че средствата по делегираните бюджети не се изразходват по предназначение, а директорите на училищата имат прекалени правомощия и еднолично управляват тези бюджети. Народни представители от комисията предложиха при положителен финансов резултат за Бюджет 2010 излишъкът да се насочи приоритетно към функция „Образование”. Държавната агенция за закрила на детето представи писмено становище по Бюджет 2010. В него се изразява тревога от намалението на средствата спрямо 2009 г., което ще доведе до невъзможност да се изпълнява оптимално Националната стратегия за закрила на детето, както и поддържането на Националната телефонна линия за деца 116 111. Заместник-председателят на Държавната агенция за закрила на детето предложи бюджетът на Държавната агенция за закрила на детето да бъде изведен в отделен ред в таблицата по чл. 6, ал. 1 от Закона за държавния бюджет. В хода на дискусията членове на комисията предложиха Министерството на финансите и Министерството на труда и социалната политика да преразгледат проектобюджета на Държавната агенция за закрила на детето за 2010 г., като се запази субсидията до размера й по Закона за държавния бюджет от 2009 г. с оглед оптимално изпълнение на Националната стратегия за закрила на детето и поддържането на Националната телефонна линия за деца 116 111. В Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. да бъде изведен на отделен ред бюджетът на Държавната агенция за закрила на детето след Министерството на труда и социалната политика. От страна на Министерството на физическото възпитание и спорта Законопроектът за държавен бюджет за 2010 г. бе представен от господин Свилен Нейков. Той изтъкна, че предвидените разходи за спортна дейност за 2010 г. са съобразени с прогнозите за макроикономическата среда. Общият размер възлиза на 41 761 900 лв., включително 777 200 лв. собствени приходи. Средствата са разпределени съобразно разходите по политики, както следва: „Политика в областта на спорта за учащи и спорта в свободното време” – 5 573 000 лв.; Политика „Спорт за високи постижения” – 32 061 900 лв.; „Политика за привеждане на спортните обекти и съоръжения във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти” – 2 117 000 лв. и „Политика за внедряване на добри практики, медийно осигуряване и електронни услуги за спорта” – 1 435 700 лв. Народните представители от комисията предложиха: - да се извърши преразпределение на средствата по отделните политики, като се увеличат средствата по „Политика в областта на спорт за учащи и спорт в свободното време”, респективно Програма „Спорт за учащи” (в частта за общообразователните училища) и Програма „Спорт в свободното време” за сметка на Политика „Спорт за високи постижения”; - да се актуализира регистърът за спортните обекти и съоръжения, като се дефинира статута им в зависимост от правата на собственост; целевото субсидиране да е в пряка зависимост от данните в регистъра; - да се изяснят отношенията между Министерството на физическото възпитание и спорта и висшите училища при ползване на спортните обекти; - да се регламентират отношенията с Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи във връзка с притежаваните от тях спортни обекти. Само прецизното изясняване на отношенията между тези министерства ще позволи ефективното оползотворяване на бюджетните средства. След проведената дискусия и изказаните мнения Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта гласува, както следва: 1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2010 г., с включен проект за бюджет на съдебната власт, съставен от Висшия съдебен съвет: „За” – 1 глас, „против” – 13 гласа, „въздържали се” – 2 гласа. 2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2010 г., с включен проект за бюджет на съдебната власт със становище от Министерския съвет: „за” – 13 гласа, „против” – 3 гласа, „въздържали се” няма. На основание проведеното гласуване Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да не се приема Законопроектът за държавен бюджет на Република България за 2010 г., с включен проект за бюджет на съдебната власт, съставен от Висшия съдебен съвет. Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2010 г.” Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, господин вицепремиер, господа министри, дами и господа! „ДОКЛАД по Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 902-01-37, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2009 г. На заседанието, проведено на 5 ноември 2009 г., министърът на финансите господин Симеон Дянков представи Законопроекта за държавния бюджет на Република България 2010 г. Бюджет 2010 е разработен в трудни за страната икономически условия и необичайна за световната икономика несигурност. Това налага изработването на балансиран национален бюджет, чиито параметри са съобразени с целите на фискалната политика и преодоляване на негативните ефекти от финансовата криза. Мерките за постигане на устойчивост на макроикономическата система предвиждат: - запазване на валутния борд и фиксирания курс на лева към еврото до влизане в Еврозоната; - поддържане на балансиран бюджет; - активизиране на дейността за присъединяване на България към ERM ІІ и за въвеждане на еврото в България след изпълнението на критериите от Маастрихт; - ежедневна и последователна борба с фискалните кражби и данъчните измами. Планираните приходи по консолидираната фискална програма за 2010 г. са в размер на 26,4 млрд. лв., което е с 19% по-малко от Програмата за 2009 г. и с около 435 млн. лв. повече от очакваното изпълнение към 31 декември 2009 г. Размерът на приходите е прогнозиран при увеличаване на ставките на някои акцизни стоки и запазване на ставките на другите преки и косвени данъци, както и намаляване на общата осигурителна тежест с 2-процентни пункта. Общите разходи, финансирани със средства, акумулирани от националната икономика, са в размер на 24,4 млрд. лв., което представлява 38,4% от брутния вътрешен продукт, докато размерът на общите разходи по консолидираната фискална програма възлиза на 26,9 млрд. лв. или 42,3% от брутния вътрешен продукт, като в тази сума са включени и средствата за сметка на помощта от Европейския съюз. В бюджета за 2010 г. заложените средства за вноската в общия бюджет на Европейския съюз са в размер на 779,7 млн. лв. Основна задача пред фискалната политика и през следващата година ще бъде осигуряването на стабилността на публичните финанси и постигане на балансиран национален бюджет в условията на глобална икономическа и финансова криза и спад на българската икономика. Същевременно изпълнението на основните социални и икономически ангажименти на правителството по отношение на пенсионните доходи предполага формираните от ресорните министри политики в отделните сектори да бъдат в подкрепа на общите за правителството икономически фискални цели и приоритети, а реализирането на тези политики следва да бъде съобразено с разходните равнища в бюджета за 2010 г. На заседанието, проведено на 12 ноември 2009 г., министърът на икономиката, енергетиката и туризма господин Трайчо Трайков представи параметрите на проектобюджета на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма за 2010 г. Той посочи, че в своята дейност през 2010 г. Министерството на икономиката, енергетиката и туризма ще съсредоточи усилията си по изпълнение на политики, които са насочени към постигане на устойчиво икономическо развитие чрез повишаване на конкурентоспособността на българската икономика, защитата на потребителите, формиране на значим сектор на конкурентоспособни малки и средни предприятия, стимулиране на инвестиционната активност и ускорен ръст на износа, развитие на публично-частното партньорство, стимулиране на конкуренцията при запазване на обществения интерес, развитие на туризма и утвърждаването му като ключов за икономиката на страната отрасъл и не на последно място ефективно развитие на енергийния сектор, като част от общата енергийна политика на Европа. Основните параметри на бюджета на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма за 2010 г. са заложени, както следва: - приходи – в размер на 114 млн. 356 хил. лв. - разходи – в размер на 91 млн. 968 хил. лв., разпределени по политики и програми, както следва: 1. Политика „Устойчиво икономическо развитие и конкурентоспособност” със стратегическа цел „Повишаване на потенциала за икономически растеж и защита на потребителите”. Бюджетът по политиката е в размер на 39 млн. 113 хил. лв. 2. Политика „Устойчиво развитие на туризма и ефективно външно-икономическо сътрудничество”. Бюджетът по политиката е в размер на 18 млн. 256 хил. лв. 3. Политика „Устойчиво и конкурентоспособно енергийно развитие” със стратегическа цел „Създаване на условия за сигурна, ефективна и екологосъобразна енергетика”. Бюджетът по политиката е в размер на 24 млн. 718 хил. лв. 4. Програма „Администрация”, в която са включени дейностите, които подпомагат изпълнението на програмите за постигането на стратегическите цели на министерството. Тъй като дейностите обслужват предоставянето на услугите, формиращи програмите във всички области на политиките, разходите за тях са изведени в самостоятелна Програма „Администрация”. Бюджетът на програмата е в размер на 9 млн. 881 хил. лв. Всяка от политиките беше представена от ресорния заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, като беше отделено детайлно внимание на всички програми, формиращи конкретната политика. В хода на дискусията се поставиха следните въпроси: достатъчни ли са предвидените мерки за противодействие на финансовата криза и какви са очакваните ефекти от тях; какви са заложените в бюджета фискални буфери; каква е политиката на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по отношение на отделните средства за национална реклама в областта на туризма, както и с възобновяемите и алтернативни енергийни източници, сигурността на доставките в енергетиката и енергийната ефективност? Бяха поставени и въпроси относно офсетната политика на министерството, средствата по оперативните програми на еврофондовете и други. По време на обсъждането на Законопроекта за държавния бюджет за 2010 г. в частта му относно проектобюджета на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма народните представители се обединиха около становището, че за 2010 г. не са осигурени необходимите средства за реализиране на политиката в областта на икономиката, енергетиката и туризма. След приключване на дискусията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: 1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2010 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2: „за” – 1 народен представител, без ”против” и „въздържали се” – 18 народни представители. 2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2010 г. с включен проект на бюджет на съдебната власт със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2: „за” – 13 народни представители, „против” – 4, и „въздържали се” – 2 народни представители. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика, енергетиката и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 902-01-37, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2009 г. с включен проект на бюджет на съдебната власт със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми господа вицепремиери, уважаеми министри, уважаеми колеги народни представители! Ще ви представя само част от Доклада на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2010 г. с вх. № 902-01-37, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2009 г. „На свое редовно заседание, проведено на 5 ноември 2009 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2010 г. в частта му относно проект на бюджет на съдебната власт за 2010 г. и бюджет в частта на Министерство на правосъдието. На заседанието присъстваха министърът на правосъдието госпожа Маргарита Попова, заместник-министърът на правосъдието госпожа Даниела Машева, Нели Донева – началник-отдел „Финансово-счетоводна дейност”, заместник-министърът на финансите господин Владислав Горанов, заместник-министърът на труда и социалната политика госпожа Христина Митрева, от Висшия съдебен съвет – господин Иван Колев, член на Висшия съдебен съвет и председател на Комисията по бюджет и финанси към Висшия съдебен съвет, Стефан Петров – член на Висшия съдебен съвет и Валери Първанов – заместник-главен прокурор. Комисията разгледа Законопроекта за държавния бюджет. По отношение на представения бюджет на Висшия съдебен съвет думата взе господин Иван Колев, който го представи пред комисията. В становището на Министерския съвет по представения бюджет на Висшия съдебен съвет се посочва, че предвидените разходи и приходи по бюджета на съдебната власт са съобразени с възможностите за финансиране на всички приоритетни програми и политики за годината. Становището на Министерския съвет е изготвено при отчитане на изложените от Висшия съдебен съвет приоритети, насочени към продължаване на реформата в съдебната система и съществуващите ограничени ресурси. Показателите по бюджета са съобразени с допусканията по основните макроикономически показатели и фискалните възможности за 2010 г. Висшият съдебен съвет предлага бюджетът на съдебната власт за 2010 г. в приходната част да е в размер на 75 млн. лв. Предложението на Министерския съвет в тази част е 95 млн. приходи. Предвидените разходи по проектобюджета на Висшия съдебен съвет възлизат на 540 млн. 600 хил. лв., от които имаме разбивка за текущи и капиталови разходи. В становището на Министерския съвет по проекта за бюджет на Висшия съдебен съвет разходите възлизат на 387 млн. 705 хил. лв. Висшият съдебен съвет предлага при изпълнение на бюджета на съдебната власт Висшият съдебен съвет при необходимост да може да прави изменения в бюджетните разходи на органите на съдебната власт. Предложението не съдържа никакви условия и ограничения за измененията на бюджетните разходи. Министерският съвет предлага тези изменения да могат да се правят само когато не водят до промени на показателите в частта за заплати и възнаграждения на персонала. От името на Министерството на правосъдието министър Маргарита Попова изрази становище по отношение на предложената приходна и разходна част за Министерството на правосъдието и че при разумно разпределение и разходване на отделни пера би се постигнал баланс. В последвалата дискусия за бюджета на съдебната власт се изказаха народните представители господин Христо Бисеров, Михаил Миков, Анастас Анастасов, Искра Фидосова и Димитър Лазаров. Господин Христо Бисеров постави като противоконституционен и противоречащ на разпоредбите на Закона за устройството на държавния бюджет § 29, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта, а също така и § 79 във връзка с § 81 от Преходните и заключителните разпоредби. Народният представител Михаил Миков предложи отпадане на § 68, с който се изменя Законът за изпълнение на наказанията и задържането под стража. В изказването си народният представител Анастас Анастасов изказа мнение, че съдебната система може да използва вътрешните си резерви с оглед отпадането на окръжните следствени служби и на необходимостта от административен персонал. Той посочи, че увеличаването на щата за магистрати и администрация в съдебната система е неоснователно. С това предложение съгласие изрази и представителят на Висшия съдебен съвет господин Колев, а с резерви по него се изказа заместник-главният прокурор Валери Първанов. Народният представител Димитър Лазаров постави въпроса за необходимостта от предвиждане на средства за правна помощ, която се изразява в назначаване на служебна защита, което трябва да се съобрази с предстоящите промени в НПК. По Преходните и заключителните разпоредби изказване направи председателят на комисията госпожа Искра Фидосова, като постави няколко въпроса от правно-техническо естество, които следва да бъдат обсъдени внимателно и прецизирани между първо и второ четене. Те са подробно изброени в доклада. След проведената дискусия във връзка със Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2010 г. с входящ № 902-01-37, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2009 г., Комисията по правни въпроси изразява следното становище: 1. С 1 глас „за” и 16 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2010 г. с включен проект на бюджет на съдебната власт, съставен от Висшия съдебен съвет. 2. С 16 гласа „за” и 4 гласа „против”, „въздържали се” няма, предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2010 г. с включен проект на бюджет на съдебната власт със становището на Министерския съвет.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика на свое редовно заседание от 12 ноември разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България 2010 г., внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2009 г. По законопроекта бяха изразени становища от страна на всички народни представители – членове на комисията. Всички се обединиха около решението да бъде подкрепен държавният бюджет на Република България за 2010 г. в частта му за мерките, отразени в доклада към законопроекта, насочени към борбата със сивата икономика: - отмяна на режима на досега действащите разпоредби за възстановяване на акциза върху моторни горива; - разделяне на процеса на производство от процесите, свързани с чисто физическото смесване на горивата; - промяна в системата на заплащане на акциз при получаване на бандероли за стоки; - промяна в регулацията, свързана с издаване на лицензи за управление на данъчен склад, както и със забраната за складиране на стоки с платен акциз; - по-строги административнонаказателни разпоредби и увеличаване правомощията на митническите органи. Народните представители от комисията подкрепиха мерките за укрепване на административния капацитет с оглед повишаване усвояемостта на средствата от Европейския съюз чрез въвеждане на допълнителни контролни механизми, недопускащи припокриване на финансиране от различни източници; контрол върху целия процес на усвояване на средствата и създаване на единни информационни системи, гарантиращи достоверността на данните. Специално внимание бе отделено на мерките за подобряване на бизнес средата и по-специално приемане на нови разпоредби на Закона за обществените поръчки с оглед прекратяване на противоречивите и непрозрачни процедури и премахване на понятието „малки обществени поръчки”. Народните представители одобриха мерките за съкращаване на редица бюджетни структури с цел оптимизиране на разходите и минимализиране на щетите. Беше изразено становище, че комисията следва да упражни контрол по отношение на всички антикорупционни звена, в това число и на инспекторатите, създадени към отделните министерства и агенции, с оглед тяхната ефективност и разходване на бюджетни средства. В същото време намаляването на бюджета на Народното събрание с 40% се оценява като мярка, ограничаваща и намаляваща неговата ефективност. Комисията счита, че бюджетът на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, трябва да бъде увеличен между първо и второ четене предвид на предстоящите промени, включени в законодателните инициативи на министъра на правосъдието. След направените разисквания членовете на комисията гласуваха, както следва: „за” 4 гласа, „против” 1 глас, „въздържали се” няма. Гласувалият „против” народен представител от Коалиция за България Бойко Великов изрази подкрепа за всички мерки, предложени в доклада на комисията, но изтъкна, че не приема по принцип Бюджет 2010. Въз основа на горното Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика подкрепя на първо четене Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2010 г., внесен от Министерския съвет на 29.10.2009 г.” Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 902-01-37, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2009 г. На свое редовно заседание, проведено на 5 ноември 2009 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 902-01-37, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2009 г. На заседанието присъстваха министърът на здравеопазването д-р Божидар Нанев, заместник-министърът на финансите господин Владислав Горанов, председателят на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса д-р Евгени Душков, представители на синдикатите, на съсловните организации в сферата на здравеопазването и пациентските организации. Министър Нанев представи основните параметри на функция „Здравеопазване”, предвидени в проектобюджет 2010 г., като поясни, че предвидените разходи за здравеопазване са в размер 2 млрд. 647 млн. 100 хил. лв. В условията на настоящата икономическа криза е налице намаление на разходите в абсолютна стойност с 470 млн. лв., при запазване равнището на разходите за здравеопазването като относителен дял спрямо брутния вътрешен продукт от 4,2 на сто. Съгласно проектобюджета за 2010 г. общият размер на предвидените разходи на Министерството на здравеопазването възлизат на 634 млн. 094 хил. лв., като с тези средства ще бъдат финансирани дейности, политики и програми, свързани с централните доставки на лекарствени продукти и медицински изделия, субсидии за държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ, които са определени като държавна отговорност, финансиране на високо технологични дейности с национално значение, спешната помощ, както и всички останали дейности, свързани с общественото здраве. Чрез бюджета на Министерството на здравеопазването ще се финансират и над 20 приоритетни национални програми, приети с решения на Министерския съвет. Министър Нанев подчерта, че при обсъждане на предвидените в бюджета средства за здравеопазване трябва да се има предвид, че поради отежнената икономическа и финансова ситуация в страната възможностите на държавата към момента са доста ограничени. Заместник-министърът на финансите господин Владислав Горанов заяви, че безспорно бюджетът за 2010 г. е разработен в доста трудни за страната икономически условия и необичайна за световната икономика несигурност. Той допълни, че кризата изправи правителствата по целия свят пред сериозни предизвикателства, принуждавайки ги да преориентират публичните си финанси за осигуряване на фискална устойчивост в средносрочен план, като съществено ги позиционират в готовност да извлекат максимални ползи от възстановяване на икономиките в световен мащаб. Господин Горанов допълни, че в законопроекта бюджетните параметри са съобразени с целите на фискалната политика и приоритетите, както и с наскоро одобрените антикризисни мерки на Правителството за европейско развитие на България. Като основна мярка за постигане на устойчивост на макроикономическата система правителството се ангажира с поддържането на балансиран национален бюджет, в който не са включени средствата от европейски фондове и програми. Балансираният бюджет е в подкрепа на усилията за възстановяване на икономиката като доказателство, че държавните разходи са под контрол и е ясен сигнал за стабилност на публичните финанси. В заключение господин Горанов уточни, че правителството е положило максимални усилия да изготви проектобюджет 2010 г., който съхранява и гарантира изпълнението на всички публични функции на държавата, без да създава дългове за бъдещи поколения и без да подлага под съмнение финансовата устойчивост на държавата. Един различен бюджет би следвало да отговори на въпроса трябва ли да се изхарчи фискалният резерв и да се увеличи данъчната тежест или точно сега да се използва шансът, който дава кризата, за да се обсъди възможността за повишаване ефективността на публичните разходи. В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването изразиха следните мнения и становища. В условията на финансова криза трябва да бъдем реалисти и да имаме глобални приоритети, а те са безспорно запазване на финансовата стабилност и валутния борд. Проектобюджетът на Министерството на здравеопазването за 2010 г. влиза в рамките на тези глобални приоритети, тъй като са гарантирани основните звена на системата, като спешната медицинска помощ, болничната помощ, хемодиализата, профилактиката и надзорът над заразните болести, осигуряване на достъпни и качествени лекарства и медицински изделия и други. Предлаганият бюджет на Министерството на здравеопазването за 2010 г. е изключително добре балансиран. Следва да се отбележи, че за разлика от 2009 г., въпреки ограничените финансови ресурси в проектобюджета за 2010 г., само две от осемнадесетте програми бележат намаление на разходите – Програма № 2 „Профилактика на незаразните болести” и Програма № 18 „Администрация”. В същото време значително увеличение на средствата спрямо 2009 г. се наблюдават при програмите както следва: „Спешна медицинска помощ” с 36 млн. 875 хил. лв., „Профилактика и надзор на заразните болести” – 15 млн. 752 хил. лв., „Хемодиализа” – 13 млн. 133 хил. лв., „Достъпни и качествени лекарства и медицински изделия” - с 21 млн. 753 хил. лв. За всички участници в системата на здравеопазването е повече от ясно, че като цяло средствата за здравеопазване за предишни години и за 2010 г. са недостатъчни. Но трябва да се отбележи, че когато една система е неефективна, неструктурирана и необезпечена кадрово, колкото и средства да се предвидят, те никога няма да са достатъчни, поради факта, че те се разходват нерационално и без ясна визия и стратегия. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 13, „против” – 3, „въздържали се” – 2 Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за Държавния бюджет на Република България за 2010 г. със становище на Министерския съвет под № 902-01-37, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2009 г.”

Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Ние от Синята коалиция сме готови да подкрепим правителствения проект за бюджета поради редица причини, сред които искам да посоча следните. Първо, това че като запазва макроикономическата стабилност на страната, бюджетът позволява страната да извърви пътя към влизане в зоната ЕRM ІІ с последващо въвеждане на еврото, което е една от най-важните стратегически цели, останали неизпълнени от предишния кабинет. Искам да напомня, че тя беше подписана в споразумение и сроковете бяха 2010 г. Ние всъщност следващата година трябваше да въведем еврото в България. Второ, защото в бюджета са предвидени мерки за защита на енергийната сигурност на страната – електропроизводство с български суровини, прекратяване на държавните гаранции за АЕЦ „Белене” и свързване на газовата ни мрежа със съседните страни като гаранция срещу евентуална газова криза. Ние постигнахме споразумение за намаляване срока за връщане на данък добавена стойност и се надяваме, че това ще стане част от пакета законопроекти, които вървят заедно с бюджета. Това е другата причина, поради която считаме, че тази важна антикризисна мярка е необходима на страната. И виждаме, че въпреки изключително тежката ситуация са намерени гаранции за изграждането на магистралите на страната, както беше обяснено, което също е изключително важна антикризисна мярка. Виждаме следните рискове в изпълнението на бюджета. Тъй като тук ще има много критики отляво, аз искам да посоча тези рискове. Прогнозите за размера на брутния вътрешен продукт за следващата година и оттам на данъчните приходи може да се окажат твърде оптимистични. Рецесията може да е по-дълбока през следващата година специално за България. Обявеното намерение за актуализиране на бюджета в средата на годината разколебава стабилността на финансовата политика на страната и намалява финансовата дисциплина, особено в бюджетната сфера. Грубо казано, появява се надежда, че финансовият министър в средата на година ще даде пари. А ние се боим, че финансовият министър и кабинетът в средата на годината може да въведат допълнителни мерки за ограничаване на изпълнението. Защо? Защото не са отчетени задълженията на България да връща на Европейския съюз авансови плащания заради нарушения по много проекти. Второ, защото няма обща оценка, сумарна за поетите в предишния мандат, тоест от предишното правителство задължения от бюджетните разпоредители при сключване на договори без финансов ресурс, което може да доведе до искове, дела и блокиране на сметки на общини, министерства и прочее. Затова ние правим следните предложения: да се извършат икономии на бюджетни разходи чрез съкращаване, сливане и закриване на излишни институции, например Агенция за приватизация – Агенция за следприватизационен контрол; Държавна комисия за сигурността на информацията – ДАНС; Българска банка за развитие - Българска народна банка и т.н. Президентът, парламентът и правителството да дадат пример с най-големи бюджетни икономии! Щом ще има икономии, трите най-важни институции да дадат пример. Второ, да се намали навсякъде делът на общата администрация до 10-15 на сто от цялата и да се намалят ръководните длъжности чрез въвеждане на задължително съотношение между ръководители и изпълнители, особено в сектора на сигурността. Господин министър, при Вас са много лоши съотношенията, които трябва да бъдат поправени, както впрочем и в ДАНС. Трето, да се реформира болничното здравеопазване, да се спрат злоупотребите с Националната здравноосигурителна каса. Аз с удовлетворение тук подчертавам, че ние преди малко постигнахме един меморандум за съгласие за тези политики. На тази основа виждаме начин да се тръгне към решаване на въпроса за политиката в здравеопазването. Да се реформира секторът за ред и сигурност след приемането от парламента на нова стратегия за национална сигурност. Предлагаме, вече сме предложили, да се увеличи данъкът за хазарта на 15 на сто вместо сегашните 10-12%. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Гласувах против този бюджет, тъй като синдикатите го обявиха за „Бюджета на паниката”, „Бюджета на мизерията”. От Коалиция за България спокойно можем да го обявим като един антисоциален бюджет. (Шум и реплики.) Не разбирам защо се радвате, но 2010 г. е обявена за Европейска година за борба с бедността. Именно през 2010 г. това правителство абдикира от своя социален ангажимент. Именно през следващата година, когато хората най-много ще се нуждаят от подкрепа и от сигурност, правителството предлага мерки, с които да защити българските граждани, и те, какви са – замразяване на доходи и на пенсии, прекратява се изплащането на Коледните добавки. При нарастване на безработицата се закриват производства, средствата за подпомагане на заетостта са намалени със 125 млн. лв. С над 63 хил. души ще намалее броят на наетите лица по програми и мерки. Това е град, колкото Плевен, госпожо председател. Защото безработицата, нали, за да я подсилим, ще имаме и административна реформа, с която допълнително ще осигурим 10-15% от администрацията на пазара на труда... Не се предвижда включването на заети и безработни лица в курсовете за професионално обучение. С 20% са намалени помощите за отопление. Парите за целеви помощи за хората с увреждания ще достигнат до 97 хил. души при нужда от 117 хил. души. (Шум и реплики.) Отнемат се социални придобивки. Аз не знам на какво се радвате, не знам кое ви хареса в този бюджет, но разберете, хората през следващата година ги поставяте в една изключително тежка ситуация. (Шум в залата.) Хората ще мизерстват следващата година! (Ръкопляскания от парламентарните групи на ГЕРБ, „Атака”, СК и РЗС.) А вие аплодирате. Аплодирайте… (Ръкопляскания.)

Но какво ще кажете на хората, които няма да получат своите увеличения на пенсията?

Благодаря. Жалко е, че именно в тази Година за борба с бедността има такова отношение към българския народ.

Уважаема госпожо председател, уважаеми представители на Министерския съвет, уважаеми колеги! България е държава по Конституция – република с местно самоуправление, и когато Народното събрания – най-висшият орган, законодателят в нашата държава, приема основния инструмент за правенето на политика, освен политиките на национално равнище трябва да се съобразим с местното самоуправление в Република България. Само ще обърна внимание, че възможностите на българските общини са посечени, че предоставянето на публични услуги няма да бъде възможно в обема и качеството, което дотук българските граждани и местните органи са отвоювали. И накрая – българските общини няма да могат да усвояват европейските средства, защото въпреки предложенията, които направихме в комисиите, представителите на Министерския съвет не счетоха за необходимо да приемат разумните доводи, с които безспорно всички ние ще се сблъскаме. Затова Коалиция за България не подкрепи този бюджет, защото местните органи на самоуправление са фундамента на конституционния ред в държавата...