ЮЛИАН РЕВАЛСКИ2762 думи
Уважаеми господин Заместник-председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители!
Позволете ми съвсем накратко да представя някои акценти от Годишния доклад, свързан с работата на Българската академия на науките за 2017 г. (Започва компютърна презентация.)
Избрахме като мото тази мисъл на Васил Левски, защото действително сме убедени, че бъдещето е в наши ръце и от нас зависи как ще се развива науката в България.
Обикновено този доклад има стандартна последователност при представяне на нещата, така че аз ще я следвам, както е обичайно, но преди да направя това, искам да спомена няколко акцента за 2017 г., които бяха съществени за работата на Българската академия на науките.
На първо място, това беше нашето изключително внимание към младите кадри в Академията.
Завърши една младежка програма за насърчаване на младите изследователи, която беше финансирана от Министерството на образованието и науката, и започна нова. И двете програми ги отчитаме като изключително успешни и живителна глътка въздух за нашите млади хора и тяхното бъдещо развитие.
Вторият акцент, който искам да споделя, е свързан с това, че наградите, които Министерството на образованието и науката връчва всяка година, ежегодно – „Питагор“, по недвусмислен начин показаха, че потенциалът в Българската академия на науките е на изключително високо ниво. Пет от наградите отидоха към учени от Българската академия на науките в различни области.
Включихме се много активно и към инициативите на нашия комисар по цифрова икономика и общество госпожа Габриел, свързани с дигитализацията.
Много важен елемент, свързан с Председателството, беше провеждането малко преди него на Консултативния научен съвет на европейските академии. Той проведе заседанието си в София. Искам специално да подчертая, че този Консултативен съвет е създаден с идеята да изготвя становища, които да подпомагат вземането на решения от политиците на ниво Европейска комисия и очаква от академиите, които членуват в него, да вършат същата дейност в съответните страни. Мисля, че Българската академия на науките, както ще се види малко по-късно, даде своя съществен принос при някои ключови решения.
Едно ново нещо стартира миналата година – инициатива за представяне на институтите на Българската академия на науките. Бяха проведени осем такива представяния, като целта е да се запознае нашата широка общественост, и много важно – всеки път в присъствието на млади хора, с постиженията в съответната научна област и с това какви перспективи се очакват в бъдеще.
Няма да пропусна да отбележа и факта, че значително се разшири дейността на Ученическия институт на БАН. Това е нашата дейност, която е свързана с работата с най-младите хора – тези, които са ученици, с оглед на тяхното насърчаване за бъдещи научни изследвания.
Сега няколко думи вече по самото изложение, свързано с Доклада.
Както знаете, Събранието на академиците и член-кореспондентите включва както представителите, които работят в Българската академия на науките, така и от други научни организации в страната, както и творци на изкуството.
Определено може да се каже, че се наблюдава на високо ниво едно устойчиво развитие както по отношение на публикационната дейност на нашите колеги, участието в научни форуми, изследователските проекти, които те водят, а така също и свързано с педагогическата дейност на нашите колеги.
Определено можем да кажем, че това академично тяло допринася изключително много за развитието на науката не само в БАН, но и в България като цяло и със своята неуморна дейност те допринасят както за развитието на научните изследвания, така и за развитието в областта на културата, и изобщо в духовната сфера.
Няколко думи за наукометричните данни. Зад тези числа се крият няколко факта. Първото, което искам да отбележа, е, че наблюдаваме засилване на качеството на продукцията в така наречената първа четвърт в световните бази данни. Имаме значително над средното ниво успеваемост.
От друга страна, Българската академия на науките и учените в нея допринасят съществено за видимостта на България. Това е второто число, което се вижда – така нереченият h-индекс на страната. Както виждате, от 225 – 180 е приносът на Българската академия на науките.
И, разбира се, имаме достижения в най-топовите, в най-горния слой на научните постижения както по отношение на цитируемост, така и по отношение на наши публикации, които оглавяват ранглистите на съответните научни области.
С две думи, в тази част, без да навлизам в много подробности, се забелязва засилване на качеството на научната продукция, една добра видимост от страна на световните бази данни, които са Web of Science и Scopus.
На следващите два слайда има няколко данни, на които няма да се спирам много подробно. Това са: разпределение на тези най-добри статии, най-добри публикации, как са по различни институти, както и разпределение на онези публикации в първата четвърт на световните бази данни по направление, както беше отбелязано и в Доклада на госпожа Дамянова, енергийни ресурси и енергийна ефективност, нанонауки и нови материали стоят в челото на тази класация.
Това също беше отбелязано в Доклада на госпожа Дамянова – традиционно Българската академия на науките е някъде между 50 и 60% от онази научна продукция, която е видима в Web of Science и се осигурява от учените в БАН.
Този слайд показва просто една устойчивост и засилване също така и на наукометричните данни, свързани с цитирания на учени от Българската академия на науките.
Нека да се спра не много по-подробно, но все пак, на проектната дейност, която е изключително важна в Българската академия на науките. Наблюдаваме в 2017-а в сравнение с 2016-а силно увеличение на броя на проектите, основната част от което се дължи на нашия научен фонд, но имаме увеличение, както се забелязва, и на проектите от чужбина, което е много радващо. Имаме 1500 проекта.
По отношение на тези проекти допълнителното финансиране, което Българската академия на науките получава, както го виждате на този слайд, в последните три години е устойчиво – в рамките някъде на 45 – 46 млн. лв., и поддържаме тази тенденция. Това са допълнителни, още веднъж, приходи, свързани с научни проекти и научни разработки.
Две думи ще кажа и за това, че успеваемостта в участие в конкурси е много висока. Това е един наистина значителен процент – почти 60%. При това от този слайд се вижда, че ние сме доста успешни и в областта на науки, които не са основно застъпени в Българската академия на науките, каквито са селскостопанските и медицинските науки.
По отношение на Програмата „Хоризонт“ – имаме 11 нови проекта през 2017 г. на стойност около 1,5 млн. лв., така че общият брой в тази Програма „Хоризонт 2020“ достига 56 и съответно сумата е някъде над 15 млн. лв.
Накратко по двата слайда, които показват какво пристига от България и от чужбина като допълнително финансиране по отношение на научни проекти и договори за научни разработки. Както виждате, в България основното са министерства и ведомства, но съществено е също така и от търговските дружества, откъдето идват почти 10 млн. лв.
От чужбина ситуацията е, както виждате, от Европейския съюз са 31%, 40 са от други. Тук са различни други организации, но пак подчертавам, че има и немалка сума, която пристига от търговски дружества от чужбина, което показва, че търговските дружества от чужбина оценяват нашите научни постижения и имат разработки с нас.
Следват няколко слайда, на които аз няма да се спирам много подробно, защото няма толкова време, но искам да кажа, че тук са дадени някъде около 15 – 16 проекта, които отразяват факта, че ние сме търсен партньор от международни научни организации, като се започне от областта на информационните и комуникационните технологии, механиката, физиката, мине се през електроника, през машиностроене, през геология, химия, микробиология, биология като цяло, също много важно е да се отбележи.
Да отбележа също така, че нашите институти в областта на социалните и хуманитарните науки също са много активни. Както забелязвате – четири проекта, които са свързани с различни страни в различни области, се осигуряват от наши колеги в съвместни проекти.
И не на последно място, разбира се, все още имаме много добри постижения в областта на космическите изследвания и приборостроенето там, както и, това може би е едно от най-популярните, големите археологически експедиции, специално тази, която беше с изследване на Черно море, свързано с нашия Национален археологически институт с музей.
По отношение на експертния потенциал само ще кажа, че ние имаме изключително богата експертна дейност в подпомагане на различни институции, държавни – министерства, Министерски съвет, общини, по линия на нашите регионални академични центрове. Имаме, разбира се, и експертиза за чужбина. Изключително богата е. Няма да се спирам тук на числа, но мога да Ви уверя, че в тази насока работата продължава. Ще отбележа само три-четири ключови проекта в тази област, които са много важни, а те са свързани с „Проект за преодоляване на демографската криза в Република България“; „Съвременни методи в образованието“, което също е един от големите проблеми, стоящ пред обществото; „Археологическата карта на България“, която е много важна не само за археолозите, а изобщо за всички тези, които строят в България; „Сеизмичният риск“ и не на последно място – нашият доклад за бъдещата енергийна стратегия на България с фокус върху електроенергетиката и проблема с „Белене“, който беше обсъждан.
Има и други по-разнообразни, не толкова големи, но все пак важни експертизи, които са полезни за държавата и свързани с ядрената безопасност, с околната среда, с нещата, които са свързани със сеизмичния риск в България, както и, разбира се, мониторинга на Черно море.
Важно нещо, което искам да отбележа в областта на приложните изследвания, е, че ние имаме утвърдени през 2017 г. 22 патентни изобретения, както и 17 полезни модела. За важността и за високата оценка на тези постижения според мен най-ясно говорят отличията на „Изобретател на годината“, които получихме. Те са в областта на химията и биотехнологиите, в областта на роботиката, в областта на машиностроенето. Имаме, разбира се, и други. Аз споменах само няколко.
Кратка информация за учените в Българската академия на науките.
Първо, ще отбележа един много важен факт, който миналата година го отбелязах като недостатък. Тази година значително се е увеличил броят на защитилите докторанти, което показва, че се връщаме към нормалните нива на защитили докторанти, защото те все пак са нашето бъдеще и се надяваме, че ще продължат по нататъшните изследвания в Българската академия на науките, разбира се, и в други научни организации.
По отношение на учените традиционно се забелязва леко намаление на броя с няколко процента. И тази година е така. В момента те са под 2700, като тяхната вътрешно-академична структура горе-долу се запазва каквато е и миналата година. Нямаме голямо движение нито при професори, нито при доценти, нито при главни асистенти. Хармонично върви тук кариерното развитие.
Това, което обаче е тревожещо, е възрастовата структура. Както виждате, тази двугърба, както ѝ казваме, камила не е добре за бъдещето, защото има твърде много хора, които са близо до пенсионна възраст и няма да има кой да ги замени като най-високо експертните и най-високо ниво учени в България.
Ние винаги сме били и ще продължаваме да бъдем национален духовен център. Тук също, без да влизам в много подробности, ще спомена няколко неща. Може би най-запомнящото се е, че кандидатурата за българското читалище е записана вече в Регистъра на най-добрите практики за нематериално културно наследство на ЮНЕСКО.
По подобаващ начин отбелязахме и 180-годишнината на Васил Левски, и 150-годишнината на Васил Златарски. Имаше честване на 140-годишнината на Елин Пелин.
Тук имаше една приятна изложба, свързана с дарителството. Нашата библиотека също представи много интересна изложба. Но искам специално да спомена изложбата, която беше организирана от нашия Археологически музей във Виена. Имах щастието да присъствам на откриването и да видя какъв огромен интерес предизвика тя във Виена, след което беше видяна от впечатляващ брой посетители, а именно „Първото злато: Ада тепе – най-древният златодобивен рудник в Европа“. Мога да Ви уверя, че оценката на австрийските колеги за нашите колеги от Археологическия институт с музей беше много висока.
Ще продължа с още няколко изложби, издания, но да стигнем и до сухите числа.
По отношение на субсидията, и госпожа Дамянова я спомена, малко под 79 млн. лв. Тя е повече от 2016 г. заради това, че в края на 2016 г. получихме по постановление на Министерския съвет допълнително малко над 5 млн. лв.
Виждате разпределението, което можете да разгледате по подробно на сайта – няма да мога да изброя всичко, което е тук. Просто се дава едно разпределение на собствените приходи, което е малко под 52 млн. лв. Всъщност субсидията и тези собствени приходи, които са от проекти и от друга дейност, общо дават един тотален бюджет на Академията над 130 млн. лв., където също е дадено по какъв начин е постъпил.
Онова, което е по-важно да знаем и което беше отбелязано и в Доклада на Комисията, е да видите какво е съотношението между собствени приходи, което е жълтото, и субсидия, което е бледосиньото. Това съотношение се запазва в последните години в съотношение горе-долу 60:40. Нашето мнение е, че е на границата и трябва да вземем мерки да го променим в полза на повече институционално, за да може малко да се успокои работата и да не е толкова прегряла, както беше споменато, дейността.
Разходите са дадени тук. Едва ли ще Ви учуди, че по-голямата част са за работни заплати – това, което е в тъмносиньо. На другите няма да се спирам много.
Тук са капиталовите разходи, също да погледнете какви са: те се осигуряват изцяло със собствени средства. Последните три години е така. За съжаление, нямаме други средства.
Няколко извода, които могат да се направят. На първо време, искаме да отбележим действително, че се случи през 2017 г. нещо много важно не само за Българската академия на науките, но и за българската наука като цяло. Беше приета от Вас Национална стратегия за развитие на научните изследвания, в която е записано експлицитно, че размерът на институционалното финансиране за наука трябва да е обвързан с научните и научно-приложните резултати. Ние горещо подкрепяме този принцип и стоим зад него.
Другото нещо, което бих искал да отбележа, е, че при едно пилотно изследване, което беше проведено от Министерството на образованието и науката за оценка на научните институции, 21 научни звена на БАН получават най-висока оценка и попадат в категорията на елитни научни организации, а почти всички други звена са оценени като ефективни.
Още едно нещо, което бих искал да отбележа – че през 2017 г. започнахме да преодоляваме един недостатък, който аз казах на предишния отчет преди година, а именно да се подобри качеството на научните ни публикации. Имаме някъде около 10% ръст на този тип публикации, които се водят качествени, а именно индексирани или публикувани в списания с импакт фактор.
Разбира се, както вече отбелязах, Вие видяхте какви са постъпленията от научни проекти. Основната част, които са свързани с инфраструктура в научната област и с научна дейност, пристигат по проекти. Тук са дадени няколко числа, на които няма да спирам Вашето внимание. По същия повод, както забелязах, имаме значителен ръст и на проектите по линия на Европейския съюз, и по различните програми, повечето от които са от структурните фондове.
Вече подчертах, че във фокуса на вниманието ни на първо място беше работата с младите хора. Споменах за Програмата, която приключи, по линия на Министерството на образованието и науката и новата, която стартира, както, разбира се, и за това, че нашите млади учени бяха отличени с подобаващи награди. Много е важно да се отбележи, че има значителен ръст на докторантите, които са защитили. Миналата година бяха някъде около 70, сега са двойно повече. Казвам: миналата – имам предвид 2016 г.
Споменах, че акцент беше също така и популяризиране дейността на институтите пред обществото. Разбира се, отбелязваме, че все още има какво да правим в това отношение. Осем звена представиха своята дейност, има още какво да се прави и поради тази причина разработваме Стратегия за публична комуникация.
Много от нещата, които бяхме планирали за 2018 г., са свършени. Основното е разработването и приемането на Стратегията за развитие на БАН, вече е направено, както и активното участие в изработването на програмите с Министерството на образованието и науката. Тук седят още няколко важни неща – връзката с бизнеса и работата с висшите училища, които са естествени.
Искам да приключа с една констатация, която се надявам всички да споделяме, а именно че в една съвременна страна развитието на науката е от фундаментално значение за нейното бъдеще, за нейното образование, здравеопазване, за сигурността ѝ и за всички ключови елементи от обществено-икономическия живот. Науката има както видими неща, някои от които можем да видим с числа, но има, разбира се, и невидими, които се случват в процеса на работата и ще дадат своите плодове в бъдещето.
Надявам се, че всички ще се обединим около заключението, че устойчивото инвестиране в областта на научните изследвания в една страна е от ключово значение за нейното бъдеще. Надявам се в бъдеще също така това, което е свързано с Българската академия на науките, да бъде на Вашето внимание, а ние, от наша страна, поемаме ангажимент, че и занапред ще работим все така активно за развитието на научните изследвания в България. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания.)