12 September 2018

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разбира се, ние от опозицията сме доста озадачени и учудени защо в дневния ред няма така дълго прокламираните промени в състава на Министерския съвет. Съвсем нормално е днес да започнем работа именно може би с една от най-важните точки. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Колко коалиционни съвета трябва да се проведат, за да стане ясно дали ще има промени в Министерския съвет? То бяха сини каски, зелени каски, но в крайна сметка се вижда, че тук, в този дневен ред за тази седмица, все още няма промяна в състава на Министерския съвет. Разбира се, държа да бъда коректен. Поставих този въпрос на Председателския съвет и председателката заяви, че все още няма внесен акт на Министерския съвет. Това означава ли, че има някакво колебание в Министерския съвет? (Шум и реплики: „Еее!” от ГЕРБ.) Вие уважаеми дами и господа, няма да избягате от този дебат, защото ние сме готови за този дебат! Защото това, което се случва – да има едно такова забавяне, е доста странно. Госпожо Председател, ако сте сигурни наистина, че ще има внесени промени в състава на Министерския съвет, нека бъдат добавени, така че да не гласуваме всеки ден промяна в Програмата на Народното събрание! Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Всъщност поисках процедурата преди Вие толкова ясно, конкретно, бих казал и законосъобразно, съобразно нашия Правилник, да обясните на колегата (шум и реплики от „БСП за България”) неговото непознаване на Правилника. Това е недопустимо! Ако той искаше да попита кога да останат 20 човека от БСП, очевидно е, че като види дневния ред могат да останат 20 човека и другите да отидат да общуват с хората. Все пак за пръв път ще им бъде това! Благодаря Ви. (Ръкопляскания, шум и смях от ГЕРБ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател, точно по този повод е процедурата ми. Искам да Ви припомня, че трябва да спазвате Правилника. В Правилника никъде не е казано, че Вие определяте реда, по който трябва да стават изказванията, а по реда на подаване на заявките. Доколкото това не го правите за първи път, в случая говоря конкретно за тази декларация, мисля, че ние първи подадохме заявлението за декларация – преди господин Велчев, защото видяхме, че няма такава заявка, подадена в залата. Припомням Ви, че направихте същото и по време на извънредното заседание, когато нямаше дадена заявка от парламентарната група на ГЕРБ, дадохте декларация първо на парламентарната група на ГЕРБ и след това на парламентарната група на ДПС. Тези неща имат значение. Заявките за изказване и редът не се определят на заседание на парламентарните групи нито на ГЕРБ, нито на която й да било партия, първо. Второ, това се прави в залата и Вие трябва да спазвате този правилник. Апелирам да го спазвате. Първата заявка беше нашата и това има значение. Благодаря Ви. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На 10 септември еврейският народ чества своя празник Рош а Шана – настъпването на 5779 година по еврейския календар. В тази връзка имам честта и удоволствието от името на парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ най-сърдечно да поздравя всички български евреи с големия празник, свързан с духовното обновление. Това е празник, който полага началото на десетте най-важни дни в годината на еврейския народ – дните на покаяние. В тези почитани от евреите дни, в които до свещения Йом Кипур – Деня на изкуплението, всеки има възможност да преосмисли делата си и да промени пътя си, със символа на силата на човешкия дух, дни за вглеждане в себе си, дни за прошка и милосърдие. В многовековното си съжителство българският и еврейският народ са споделяли обща съдба в името на родината, споделяли са и мъка, и радост. Много са драматичните моменти в историята ни, когато българи и евреи, рамо до рамо, заедно са бранили българското знаме, а хуманното шествие на българския народ срещу ешелоните на смъртта превърна българското знаме в непреодолим щит, спасявайки хиляди човешки живота. Всеки път, когато се обръщаме към миналото, извличаме важна поука, че когато сме единни и непримирими срещу злото, фанатизма, агресията, ксенофобията, езика на омразата, тогава сме силни и непобедими. (Частични ръкопляскания от ДПС.) Ако искаме да сме достойно общество, са ни необходими толерантност, взаимно разбирателство и уважение между различните вероизповедания, защото всяка една религия ни обогатява с извлечените идеали за справедливост, любов и добро. Такава трябва да ни е посоката, тъй като независимо как се казваме, какъв език говорим, каква вяра изповядваме, всичко това вълнува всяко едно човешко сърце. Само заедно като вървим напред, можем да направим нашия общ дом България по-добро място за живеене. Желая на нашите братя и сестри евреи здраве, мир и благоденствие! Нека Новата година бъде записана като успешна и добра в „Книгата на живота“. Шана Това, братя евреи! И нека Бог да пази България! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! „Декларация от името на парламентарната група на „Движението за права и свободи“. Парламентарната група на „Движението за права и свободи“ остро осъжда вандалските прояви на 6 срещу 7 септември тази година, когато бяха поругани мюсюлманските гробове в Добрич. Този пореден акт на властващия национализъм и ксенофобия е ярко доказателство за криза на демокрацията и на държавността, явна провокация срещу българския етнически модел, който е гарант за мира и стабилността в страната и региона. Управляващите от най-голямата политическа партия мълчат, както мълчаха и когато бяха блъскани и влачени възрастни хора на границата в навечерието на изборите през миналата година, както мълчаха, когато се приемаха решения за смяната на имената на местностите, както мълчаха, когато се сипеха заплахи, че ще ни стъпчат, когато ни гонят от родните ни домове, когато ни отричат правото да бъдем част от нацията. Не, те не просто мълчат. Те дадоха власт именно на тези сили, без да си дават сметка за сериозните последици за страната, за държавата, за нацията. Мълчанието им е не просто гузно, мълчанието им е не просто плод на къса памет и липса на далновидност, то е недържавническо и рушащо устоите на демокрацията и мира. Мирният преход от началото на демокрацията е най-великото завоевание в най-новата ни история и това се дължи на българския етнически модел, чийто идеолог и основател на „Движението за права и свободи“ е доктор Ахмед Доган. Дълг на всички демократични партии днес е да запазим мира и да защитим демокрацията, да осмислим девиза „Съединението прави силата“ по начин, който да гарантира мира и демокрацията в страната, европейското ни бъдеще и просперитет. Призоваваме всички държавни органи и институции да осъдят вандалския акт и подобни на него прояви, а компетентните органи незабавно да предприемат всички необходими действия за разкриване на извършителите и за прилагане на закона в цялата му строгост. Когато говорим за извършители, нека да знаем, че става въпрос и за провокатори. Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Днес всички, загрижени за демокрацията и мира в страната и региона, трябва да кажем твърдо и категорично „не“ на всяка проява на подобни позорни актове на вандализъм, на всяка форма на омраза и ксенофобия, на разделението и противопоставянето. Днес всички демократични сили трябва да кажем твърдо и категорично „да“ на правата и свободите на гражданите, на толерантността, на общочовешките и европейските ценности, на демокрацията и на мира. Днес всички ние от законодателния орган в държавата трябва ясно да си дадем сметка за належащите законови решения. Когато управляващите са заети единствено и само с това как да запазят властта, държавността ерозира, демокрацията е в криза, правата и свободите на гражданите са под заплаха, ценностната система е компрометирана. Всички ние сме превърнати в заложници на битките в управляващата коалиция или по-скоро в управляващата партия. Само единни и обединени под общи цели в името на мира и демокрацията можем да бъдем спокойни за утрешния ден на всички български граждани. Всички ние, заклели се в името на Конституцията на Република България, имаме този дълг. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Преди да представя на Вашето внимание становище по този доклад, моля за процедура за допуск по всичките доклади – от първа до четвърта точка, като колегите дадат съгласие в залата да бъдат допуснати: представляващият Висшия съдебен съвет господин Боян Магдалинчев; председателят на Върховния касационен съд господин Лозан Панов; председателят на Върховния административен съд господин Георги Чолаков; главният прокурор на Република България господин Сотир Цацаров; главният инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет госпожа Точкова.

Благодаря, госпожо Председател. „СТАНОВИЩЕ относно Годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет на Република България за 2016 г. и Годишен доклад за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет на Република България за 2016 г., № 711-00-10, внесен от Висшия съдебен съвет на 9 август 2017 г., и Годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет на Република България за 2017 г., и Годишен доклад за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет на Република България за 2017 г., № 811-00-3, внесен от Висшия съдебен съвет на 5 юни 2018 г. На свое заседание, проведено на 25 юли 2018 г., Комисията по правни въпроси разгледа горепосочените годишни доклади за дейността на Висшия съдебен съвет на Република България за 2016 г. и за 2017 г. и годишните доклади за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет на Република България за 2016 г. и за 2017 г. На заседанието присъстваха: от Висшия съдебен съвет госпожа Цветинка Пашкунова – член на Висшия съдебен съвет, председател на Комисията по правни и институционални въпроси към Пленума на Висшия съдебен съвет и говорител на Съдийската колегия, и от Инспектората към Висшия съдебен съвет господин Игнат Георгиев – инспектор. Докладите за дейността на Висшия съдебен съвет за 2016 г. и за 2017 г. бяха представени от госпожа Цветинка Пашкунова, а в частта относно дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2016 г. и за 2017 г. бяха представени от господин Игнат Георгиев. Докладите за Висшия съдебен съвет съдържат преглед на политиките му, както и подробна информация за функциите, които осъществява Висшият съдебен съвет и които са регламентирани от Конституцията, Закона за съдебната власт и подзаконовите нормативни актове, относими към съдебната система. Госпожа Пашкунова изтъкна, че отчетните 2016 г. и 2017 г. са години на доста съществени структурни и функционални промени и реформи във Висшия съдебен съвет, които произтичат от конституционните промени през 2015 г. и измененията и допълненията в Закона за съдебната власт през месец април и месец август 2016 г. Беше посочено, че от особено ключово значение е създаването на Комисията по атестиране и конкурсите, в която участват представители на професионалната общност, както и новата процедура за избор на настоящия състав на Висшия съдебен съвет, който беше избран от професионалната квота чрез пряк избор и квалифицирано мнозинство на членовете от парламентарната квота. Докладите съдържат отделни структурно обособени части относно управлението на човешките ресурси в съдебната система, управлението на бюджета на съдебната власт, провеждането на конкурсни процедури за повишаване, преместване и първоначално назначаване, както и конкурсни процедури за избор на административни ръководители, електронното правосъдие, професионалната квалификация, професионалната етика и превенцията на корупцията, предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, дисциплинарната дейност и взаимодействието с Инспектората към Висшия съдебен съвет, публичната комуникация и международната дейност на Съвета. Госпожа Пашкунова отбеляза, че основните проблеми, които са очертани и в двата годишни доклада – за 2016 г. и 2017 г., сочат трудности, които и към момента са свързани с измерването на натовареността, което е основен критерий и показател, свързан с определянето на човешките ресурси в органите на съдебната власт. Целта е да се регламентира по обективен и справедлив начин натовареността на магистратите като се оптимизира, както щатът чрез намаляване на броя на съдиите и прокурорите в по-ниско натоварените съдилища и прокуратури, и съответно разкриване на щат в по-натоварените, каквито са Софийският районен съд и Софийският градски съд, и прокуратури. Към настоящия момент е очертан комплекс от мерки, който включва и законодателни промени, чрез които да се регулира подсъдността по определен брой и вид дела, така че да се разтоварят по-високо натоварените съдилища и прокуратури, и съответно да се натоварят тези, които са с по-ниска натовареност. Предвижда се това да бъде реализирано и чрез въвеждане на електронното правосъдие, както и чрез електронна обработка и разпределение на заповедните производства и чрез създаването на единна информационна съдебна система. Подробна е предоставената информация в двата доклада по отношение на обявените и проведени конкурсни процедури за повишаване, преместване и първоначално назначаване, както и статистиките, свързани с проведените конкурсни процедури за административните ръководители, в обхвата на които е изборът на председател на Върховния административен съд, както и на директор на Националната следствена служба. В докладите са посочени и данни за проведените атестационни процедури, които през 2016 г. се провеждаха въз основа на методика за атестиране на съдии, прокурори и следователи, а към момента те са съобразени с двете нови наредби за показателите, методиката и критериите за атестиране на съдии и съответно на прокурори и следователи след обособяване на двете колегии. Отчетени са и броят на дисциплинарните производства, образувани срещу магистрати, както и начинът, по който те са приключили. В заключение госпожа Пашкунова отбеляза, че Висшият съдебен съвет работи за повишаване на доверието на обществото, като се подобрява координацията и комуникацията с органите на съдебната власт, както и за повишаване на правната култура на гражданите, като сред изключително успешните инициативи са образователна програма „Съдебна власт, информиран избор и гражданско доверие“, както и отворените врати във Висшия съдебен съвет и органите на съдебната власт. От важно значение е и дейността на Висшия съдебен съвет, свързана с международното сътрудничество, периодичните отчети по Механизма за сътрудничество и оценка на Европейската комисия, както и участието на членове на Висшия съдебен съвет в проектни екипи на Европейската мрежа на съдебните съвети. Годишните доклади за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2016 г. и за 2017 г. съдържат информация относно изпълнението на задачите, свързани с неговите основни и постоянни приоритети, определени в съответствие със законовите му правомощия. Информацията е структурирана в отделни обособени части относно: комплексните планови проверки; тематичните проверки; контролните проверки; инцидентните проверки, въз основа на самосезиране и по постъпили сигнали; инцидентните проверки, възложени от Висшия съдебен съвет извън годишната програма на Инспектората на Висшия съдебен съвет; преписките, образувани по сигнали, жалби и молби; отправените сигнали и предложения от Инспектората на Висшия съдебен съвет до други държавни органи; дейността на Инспектората на Висшия съдебен съвет във връзка със сигнализиране на съответните органи при установена противоречива съдебна практика; дейността на Инспектората на Висшия съдебен съвет по установяване на нарушения на правото на разглеждане и решаване на делата в разумен срок; дисциплинарната практика; взаимодействието с Висшия съдебен съвет и международното сътрудничество на Инспектората на Висшия съдебен съвет. Инспекторатът към Висшия съдебен съвет в изпълнение на своите годишни програми за 2016 г. и 2017 г. е извършил проверки на 152 органа на съдебната власт: 104 съдилища и 48 прокуратури и окръжни следствени служби в петте апелативни района. През 2016 г. Инспекторатът е извършил 102 комплексни планови проверки, от които 40 са в съдилищата по граждански, търговски и административни дела, 31 в съдилищата – по наказателни дела, и 31 – в прокуратурите. Във всички проверени съдилища, прокуратури и следствия са констатирани както положителни, така и отрицателни тенденции, като най-общо положителните тенденции са, че се спазва чл. 9 от Закона за съдебната власт и разпределението на делата и преписките се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение, съобразно поредността на постъпване на материалите на делата. Господин Георгиев отбеляза, че отрицателните тенденции, най-общо се свеждат до това, че се увеличават висящите дела в края на проверяваните периоди, като в отделни органи са установени случаи жалбите и исковите молби да се оставят без движение от разпределящите ги, преди образуването им в дела. За прокуратурите най-често срещаните констатации в актовете при проверките са за забавено разследване на досъдебни производства в някои от прокуратурите и недостатъчен надзор и контрол от страна на наблюдаващите прокурори по отношение на спрените производства, поради неразкриване на извършителя. За всички тези отрицателни тенденции и констатации са давани съответните препоръки, като най-често административните ръководители на съответните органи са изпълнили дадените препоръки, като са върнали обратно информация за изпълнението. Освен комплексните планови проверки Инспекторатът разглежда и сигнали на граждани и организации относно допуснати нарушения от магистрати в хода на тяхната дейност. Общо за двете години – 2016-а и 2017 г., са разгледани 3975 сигнала, като от тях по 189 е прието, че има наличие на твърдените в сигналите нарушения и са отправени съответните препоръки за предприемане на мерки до административните ръководители на органите на съдебната власт. Препоръките най-общо са в три основни групи. Те са за предприемане на дисциплиниращи мерки и налагане на дисциплинарни наказания от административните ръководители по отношение на магистрати; също така препоръки за преодоляване на констатирани нарушения на процесуалните срокове по конкретни дела и ускоряване на съдопроизводствените действия; и третата група препоръки е за подобряване на определени елементи по организацията на административната дейност в органите на съдебната власт. Друг елемент от дейността, която е описана в отчетните доклади, е, че Инспекторатът на Висшия съдебен съвет разглежда сигналите и исканията на гражданите за установяване на нарушения на правото на разглеждане на делата в разумен срок. През този период са разгледани общо 1072 заявления и са изготвени 729 констативни протокола и становища, подробно описани в докладите. По информация от Министерството на правосъдието на база на констатациите на Инспектората за отчетения период, Министерството на правосъдието е сключило общо 481 споразумения за компенсиране на забави от правосъдие, като е изплатило сума в размер на 1 млн. 155 хил. 548 лв. на пострадалите от тези забави. От 1 януари 2017 г. са в сила новите правомощия, възложени на Инспектората, с последното изменение на Конституцията и Закона за съдебната власт, а именно дейност по проверка на имуществените декларации на съдии, прокурори и следователи и дейност по проверки за почтеност, конфликт на интереси и установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и проверки, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите. По отношение на проверките на имуществените декларации, през 2017 г. задължените да подадат декларации лица са били 4292 съдии, прокурори и следователи, като четирима магистрати не са подали декларации, 25 са били подадени извън установените срокове, като по отношение на тях са приложени съответните административно-наказателни разпоредби и са санкционирани със съответните наказателни постановления. Господин Георгиев приветства извършената законодателна промяна в Закона за съдебната власт в сила от 12 юни 2018 г. и предоставената възможност Инспекторатът на Висшия съдебен съвет да може да получава информация от информационните системи и да може да иска разкриване на банкова тайна от районния съд, в чийто район е постоянният адрес на лицето. По отношение на проверките за интегритет през 2017 г. са образувани общо 79 преписки по сигнали, съдържащи твърдения за конфликт на интереси, нарушения, свързани с почтеността и с действия, които накърняват престижа на съдебната власт. Практиката до този момент показва, че голяма част от постъпващите по този ред сигнали съдържат само твърдения за нарушения без конкретика на време, място на деяние, нито обстоятелства, при които са извършвани нарушенията, ако въобще е било налице такова нарушение. Беше посочено, че по отношение на сезирането на компетентните органи за ангажиране на дисциплинарна отговорност на магистрати при установени нарушения в тяхната дейност, през 2016 г. Инспекторатът към ВСС е отправил едно предложение за налагане на дисциплинарно наказание към Висшия съдебен съвет, 53 препоръки, предложения и сигнали до административни ръководители за налагане на дисциплинарни наказания. Господин Георгиев отбеляза, че за 2017 г. Инспекторатът е отправил 15 предложения до Висшия съдебен съвет за образуване на дисциплинарни производства спрямо съответните магистрати, за които е приел, че извършват съответни нарушения по Закона за съдебната власт, като отделно от това Инспекторатът е отправил 45 препоръки към административни ръководители за налагане на дисциплинарни наказания и още седем препоръки за налагане на дисциплиниращи мерки „обръщане на внимание“. В хода на дискусията взеха участие народните представители Крум Зарков и Данаил Кирилов. В отговор на поставения въпрос от господин Зарков представители на Висшия съдебен съвет и на Инспектората заявиха, че не са констатирани затруднения в отношенията между Инспектората и Висшия съдебен съвет. Господин Данаил Кирилов изрази своята подкрепа за годишните доклади и отбеляза, че според него най-важното обстоятелство е изборът на новите членове на Висшия съдебен съвет от съдийската и прокурорската квота по новите правила, като призова за продължаване на доброто взаимодействие между съдебната власт и народните представители по отношение на законодателни инициативи, свързани със съдебната система, и отправи призив за продължаването на Проекта по съдебната карта и по натовареността. След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 18 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ подкрепи Годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет на Република България за 2016 г. и Годишен доклад за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет на Република България за 2016 г., № 711 00-10, внесен от Висшия съдебен съвет на 9 август 2017 г., както и Годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет на Република България за 2017 г. и Годишен доклад за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет на Република България за 2017 г., № 811-00-3, внесен от Висшия съдебен съвет на 5 юни 2018 г., и предлага на Народното събрание да приеме проекти за решение по тях със следната редакция: „Проект! РЕШЕНИЕ за приемане на Годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2016 г. Народното събрание на основание на чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт РЕШИ: Приема Годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет на Република България за 2016 г. и Годишен доклад за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет на Република България за 2016 г.“ „Проект! РЕШЕНИЕ за приемане на Годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2017 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт РЕШИ: Приема Годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет на Република България за 2017 г. и Годишен доклад за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет на Република България за 2017 г.“ Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря от името на Висшия съдебен съвет за предоставената възможност да участваме на обсъждане дейността на Висшия съдебен съвет за 2016 г. и 2017 г. – двата доклада, и за Инспектората на Висшия съдебен съвет за същите години. Двата доклада са представени на вниманието на народните представители и съдържат подробна информация за дейността на Висшия съдебен съвет през тези две години и на Инспектората към Висшия съдебен съвет за същите години. В тях са посочени изцяло информацията относно преструктурирането на Висшия съдебен съвет през 2016 г. като резултат и следствие от конституционните промени, приети от Народното събрание през декември месец 2015 г., и последвалите законодателни изменения през 2016 г. – месец април и месец август същата година. Отчетена е дейността на всички комисии като помощни органи на Висшия съдебен съвет, в това число и дейността на двете колегии и на Пленума на Висшия съдебен съвет като колективен орган. В докладите, които са обсъждани и пред Комисията по правни въпроси, напълно и изцяло задълбочено е обсъдена дейността на Висшия съдебен съвет и на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Няма какво повече да добавя към тези доклади. Ако има въпроси от народните представители по докладите за 2016-а и 2017 г. на Висшия съдебен съвет и на Инспектората – виждам, че и госпожа Точкова в момента влезе в залата, съм готов да отговарям. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на съдебната власт! Моментите на обсъждане на тези доклади са моменти на дебат – на отношение на Народното събрание към една от ключовите теми, които вълнуват нашето общество и държава, а именно развитието на съдебната власт, по-известно напоследък като съдебната реформа. Отчетите са налице за 2016 г. и 2017 г. Това натрупване на отчети, от една страна, показва известно забавяне в начина, по който парламентът работи по тази материя, от друга страна, дава възможност да се съпоставят резултатите две поредни години. Първата констатация, която трябва да направим, е, че проблемите от едната година в единия доклад се пренасят в другия доклад и остават да бъдат решени за следващата година. Отчетите са доста подробни и в тях са изяснени какво прави Висшият съдебен съвет, съответно Инспекторатът по определените теми, които са му вменени със закон, колко събрания, какви решения. От тази гледна точка няма причина да не бъдат приети, тъй като са предназначени за информация, това беше и дебатът, който водихме в Правната комисия. Но тук трябва да оценим освен действията на Висшия съдебен съвет и резултатите от тези му действия. В случая става дума за два различни състава на Висшия съдебен съвет. По отношение на отминалия мандат на Висшия съдебен съвет оценки бяха давани много и повечето от тях бяха негативни. Той не успя да излезе от скандалите и да се извиси на висотата на предизвикателствата, които му бяха поставени. За новия Висш съдебен съвет още е рано да се каже. Наблюдава се известно успокоение в работата му. Надяваме се това да продължи, но все още се чакат конкретните мерки. Но съдебната реформа не може да се извърши без политическата воля на Народното събрание и на правителството и подкрепящото го мнозинство. И тук е мястото да кажем, че нито един доклад на Висшия съдебен съвет и стотици заседания на различните му комисии не могат да компенсират инертността на Министерството на правосъдието в последната година и половина. Липсват необходимите законодателни инициативи, оставаме само на нивото на констатациите. Липсва енергия и периодичните събирания на Съвета по Актуализираната стратегия за продължаване на съдебната реформа остават без конкретен резултат. Неслучайно повечето от процесуалните закони, които разглеждаме тук – ключови и в гражданското производство, и в административното, са внесени от депутати. Тази дупка, тази липса на инициативност на Министерството на правосъдието не може да бъде простена, и трябва да бъде изказана. Затова ние ще се въздържим от подкрепа на тези доклади, като политически знак, че за нас съдебната реформа далеч не е приключена, че тя изисква конкретни и спешни мерки, които да осигурят на съдиите, прокурорите, инспекторите в системата възможност да си вършат работата, и най-сетне да започне да възстановява доверието на гражданите в правосъдната ни система. Това, още веднъж подчертавам, не е само работа на институциите, които са днес тук, в залата. Това е работа на политическото мнозинство, за нея трябват идеи и трябва кураж. Констатираме, че в сегашната конфигурация на парламента няма нито едното, нито другото. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми колега Зарков, аз не исках под формата на реплика, исках отделно изказване да направя, но няма как да не възразя на твърденията, които направихте финално във Вашето изложение, и ще започна отзад напред. Измененията в Гражданския процесуален кодекс по отношение на подсъдността защити и деликтната отговорност бяха внесени от Вас като народен представител, като бяха заимствани пък от нашето предложение отпреди една година, което ние обсъждахме в големия формат на изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Къде Вие видяхте невъзможността на това Народно събрание да обсъди и да приеме тези промени, след като управляващите подкрепихме дори Вашия законопроект без оглед на политическа инициатива, без оглед на политически дебат? Подкрепихме го главно защото членовете на Висшия съдебен съвет застанаха твърдо зад това предложение, заедно със съдиите от Софийския градски съд. На практика Вие отхвърляте нещо обективно, което се е състояло непосредствено преди няколко месеца. Забавянето на двата доклада го приемам като укор към мен. В рамките на миналата календарна година не обсъдихме Доклада за 2016 г. поради претовареност. Тук бих добавил, вярно е, че докладите и органите на съдебната власт са различни, но, ако си спомняте, през декември месец направихме за първи път приложение на процедурата за диалог с главния прокурор на Република България. За съдебната реформа, че не е приключила, ще се изкажа отделно. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колега Зарков, не съм съгласен и не мога да разбера каква беше логиката във Вашето изказване по отношение Годишния доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и на Инспектората към него да намесвате Министерството на правосъдието? Още повече, дори тази констатация, до която стигнахте, че Министерството на правосъдието не се занимавало със законодателна дейност в областта на процесуалните закони, смятам за абсолютно невярна. Нека да си припомним само, че един от първите процесуални закони, който беше изменен и допълнен, беше Наказателно-процесуалният кодекс, внесен именно от Министерството на правосъдието. По отношение на останалите процесуални закони, надявам се, не отричате правото, гарантирано и в Конституцията, на законодателна инициатива на народните представители. Що се отнася до съдебната реформа, ще Ви припомня, че Министерството на правосъдието, доколкото си спомням, внесе Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, който също беше разгледан и приет от това Народно събрание. На всички ни е ясно, че съдебната реформа е един продължаващ във времето процес. Той не е лимитиран и не е ограничен. Нещо повече, смятам, че голяма част от промените, които бяха направени още през 2015 г. в Комисията, впоследствие в Закона за съдебната власт са решителна и правилна стъпка при осъществяване на тази реформа и оттук нататък по-скоро вече би следвало да насочим усилията си към прилагането на тези конституционни и законови норми, които бяха приети тогава. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господа репликиращи! Правилно, господин Председателю на Правната комисия, обърнахте внимание на Гражданскопроцесуалния кодекс, внесен от мен и колеги от БСП. Той е пример за това как ключови въпроси – този въпрос, свързан с натовареността на един от най-важните ни съдилища, могат да бъдат решавани с ясни, точни, премерени мерки без излишни политизация, фанфари и големи думи. Защо това отне година и половина? Защо единствената институция, която се противопостави на това наше предложение беше Министерството на правосъдието? Слава богу, благодарение на нашата инициатива, на Вашия здрав разум, на подкрепата на професионалистите и магистратите, се стигна до решението, чието приложение и последствия предстои да видим и ще следим с интерес. Но скоро ще бъде отбелязано в доклади като този, а и в докладите на мониторинговия механизъм, че е предприета ключова мярка за натовареността и тя ще бъде сред тях. Това ще бъде наш общ – на този парламент, постижение. То мина през депутат на опозицията, но не това е важното. Важното е, че в продължение на година и половина се забави и без да подценявам законодателната инициатива на депутатите, включително моята собствена, и без да ги надценявам, твърдя, че експертният потенциал на нацията в тази област, както и в други, е концентриран в Министерството на правосъдието, където има ключова дирекция „Законодателна дейност“, където институциите трябва да комуникират и където първичният материал на съответната реформа ще дойде тук в много по-добър вид, в много по-сериозна подготовка и с много по-малко съмнения за лобизъм и излишна политизация. Съдебна реформа в нормалните страни се прави по инициатива на Кабинета и се обсъжда и гласува в Народното събрание, а не насила днес – една точка в ГПК, а утре – две в АПК. Това е моето разбиране и това, вярвам, че не принизява ролята на Народното събрание. Напротив, тя го поставя там, където му е мястото, а именно в края на един сложен процес – процес, който трябва да тръгне от хората, които практикуват, от хората, които се изправят пред съдии и прокурорите, които водят дела. Иначе, извинете ме за клишето, но поправки на парче невинаги са добри. Аз бях принуден да взема тази инициатива, поради простата причина, че други преди мен не си бяха свършили работата. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Аз ще променя логиката на моето изказване, съобразно първоначалното ми намерение, по причина на това, че става интересен дебат във връзка със законодателната инициатива и безспорно и категорично тук колегата Крум Зарков въведе в този дебат мястото и значението на Министерството на правосъдието като генератор на законодателна инициатива от страна на правителството, на Министерския съвет. Приемам бележката на колегата Митев, че действително това не е дебат за дейността на Министерството на правосъдието. Въпроси към министъра на правосъдието имаме възможност да задаваме съобразно Правилника – с писмени или устни въпроси, включително и с питания. Мен ме удивява зачестилият, тоест вече дежурен, опит да се подменят обективните факти, да се подменя истината. Очевидно е, че опозицията таргетира вече настоятелно и категорично с атаки към Министерството на правосъдието. Голяма част от атаките са абсолютно необосновани и неоснователни. Министерството на правосъдието винаги е участвало в законодателния процес, най-малко със законопроект по отделните процесуални закони. Винаги в тези случаи, когато се планират и обсъждат в парламента по-съществени изменения на процесуалните закони, е имало работна група в Министерството на правосъдието. Използвам случая, за да кажа и аз добри думи за колегите от Министерството на правосъдието, както и за комуникацията и взаимодействието на институциите в тези работни групи. Има някои случаи, в които, признавам, народни представители сме избързвали, припряно сме грабвали нещо от работната група и сме го пускали като законопроект. Такъв е случаят, цитиран от мен, със Законопроекта на господин Зарков. Господин Зарков пререди всъщност работната група на Министерството на правосъдието и внесе този законопроект. А на мен въпросът ми, ако толкова много конкретизираме, беше следният – месец октомври, когато и аз, и съдия Красимир Влахов предлагахме това, Вие тогава защо не ни подкрепихте? Това не беше преди година и половина, това беше преди няма година. Ако тогава бяхме получили подкрепа по този много дискусионен въпрос, а това не е бил въпрос, на който силово се е упражнявало управляващото мнозинство или се е игнорирало мнението на опозиционното малцинство и ако го бяхте подкрепили тогава, изменението на ГПК щеше да е факт още месец октомври. Но по този повод, понеже прекалено много конкретизирахме, искам да кажа следното, тоест този случай стана индикативен за следното: вярно е, че Пленумът на Висшия съдебен съвет, заедно с Правната комисия на Висшия съдебен съвет, е естествено, нормално и логично да взаимодейства най-директно с Министерството на правосъдието във връзка с подготовката на един или друг законопроект. Но искам да уверя всички представители на съдебната система, които сега и тук присъстват в пленарна зала, както и всички колеги, които биха могли да се уведомят за това, че Правната комисия винаги е с отворена врата към всяка една инициатива на колегите към Висшия съдебен съвет, на Правната комисия към съответната колегия, на целия Висш съдебен съвет. Винаги съм подчертавал, че в дебатите на Правната комисия ние приемаме становища дори на отделните магистрати, които са решили да изразят такова становище, които са поискали да вземат такова участие в дебата. В този смисъл мисля, че ние трябва да продължим тази политика на взаимодействие. Тъй като си изхабих времето за конкретика, но мисля, че тя дава достатъчно основания да направим изводи, които да са ни полезни в бъдещето, ще кажа в заключение, че съм доволен от двата доклада, доволен съм от старта на състава на новия Висш съдебен съвет. Изразявам положителната си нагласа към непрекъснатите усилия на Инспектората към Висшия съдебен съвет да се справи с предизвикателствата на новите отговорности, които сме им вменили законодателно. Ще спра до тук и ще кажа, като в голяма степен ще се повторя с колегата Митев – никой не е твърдял, че промяната в съдебната система е финализирана окончателно, че са огладени всички детайли и че този процес трябва да приключи. Напротив, ние приемаме, че този процес следва да продължава, подготвяме се за следващите промени в устройствените закони, които да приложат изискванията на колегите по механизма за сътрудничество и оценка и апелирам за добро взаимодействие между опозиция и управляващи, както и между парламента и другите власти във връзка със следващото посещение на делегацията на мисията на Европейската комисия. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Главен прокурор, уважаеми господин Председател на Върховния административен съд, уважаеми господин представляващ Висшия съдебен съвет, уважаема госпожо Главен инспектор! Колеги, явно неуважение от страна на председателя на Върховния касационен съд е неявяването му тук, в тази зала. Правя процедура да отложим т. 2, защото това неуважение се демонстрира за пореден път. Разбрах, че на Председателския съвет господин Панов е изпратил съобщение, че има важна среща. За какви важни срещи говорим, когато този човек днес трябва да е тук, да отговаря на въпроси и да докладва дейността на съдилищата? Моля да отложите точката! (Реплики. Възгласи: „Браво!“)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин представляващ Висшия съдебен съвет, господин Председател на Върховния административен съд, господин Главен прокурор, госпожо Главен инспектор! Аз бих искал да предложа не обратно мнение към процедурата на колегата Хамид, а процедурен изход във връзка с възмущението, което той изрази. Според мен имаме две възможности – сегашната т. 2 да я отложим и да бъде например като т. 4, и да се направи опит наново от Вашия кабинет да се покани председателят на ВКС. Ако той се яви, да обсъдим Доклада като т. 4, а ако не се яви, Докладът евентуално да остане за обсъждане в друга седмична програма в бъдещ, последващ период. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание: „СТАНОВИЩЕ на Комисията по правни въпроси относно Доклад за прилагането на Закона и за дейността на административните съдилища през 2016 г., № 711-00-6, внесен от Висшия съдебен съвет на 21 юни 2017 г. и Доклад за прилагането на Закона и за дейността на административните съдилища през 2017 г., № 850-01-161, внесен от Висшия съдебен съвет на 22 юни 2018 г. На свое заседание, проведено на 25 юли 2018 г., Комисията по правни въпроси обсъди Доклад за прилагането на Закона и за дейността на административните съдилища през 2016 г., № 711-00-6, внесен от Висшия съдебен съвет на 21 юни 2017 г. и Доклад за прилагането на Закона и за дейността на административните съдилища през 2017 г., № 850-01-161, внесен от Висшия съдебен съвет на 22 юни 2018 г. На заседанието присъства председателят на Върховния административен съд – господин Георги Чолаков, който представи основните тенденции в дейността на административните съдилища през отчетните 2016 г. и 2017 г. и обърна внимание върху някои специфики в работата на административните съдилища. Той подчерта, че в докладите е отчетена правораздавателната, тълкувателната и международната дейност на Върховния административен съд. Подробно са описани всички статистически данни на двете колегии на Върховния административен съд. Очертани са приоритетите и основните цели за неговото развитие, които са насочени към осигуряване на по-голяма прозрачност в работата на съда, баланс между постъпващи и решени дела, повишаване на квалификацията на съдиите и съдебните служители, по-ефективно финансово управление на съда, контрол и усъвършенстване процеса на управление на човешките ресурси. В контекста на промените в законодателство, касаещи подсъдността на делата, разглеждани от Върховния административен съд, е предприет цялостен подход по балансирано разпределение на делата и овладяване на прекомерната натовареност на магистратите. Предвижда се да се продължи тенденцията за намаляване на делата, разглеждани като първа инстанция от Върховния административен съд и тяхното разглеждане от административните съдилища. През 2016 г. във Върховния административен съд са образувани 10 дела за произнасяне с тълкувателни решения, които са инициирани от председателя на Върховния административен съд, от главния прокурор на Република България, от омбудсмана на Република България и от министъра на правосъдието. През годината Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд се е произнесло с 5 тълкувателни решения и 2 определения. Прието е едно тълкувателно постановление по образувано смесено тълкувателно дело между съдии от Върховния административен и Върховния касационен съд. През 2017 г. Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд се е произнесло със 7 тълкувателни решения и 2 определения. През 2016 г. във Върховния административен съд са постъпили 14 838 дела, а през 2017 г. са постъпили 15 038 дела. Общият брой на делата за разглеждане през 2016 г. е бил 21 058, а през 2017 г. е бил 22 010. Броят на решените по същество административни дела във Върховния административен съд за 2016 г. е 14 086, а за 2017 г. е 15 812, като за сравнение през 2015 г. броят е 14 301 дела. Господин Чолаков отбеляза, че през двата отчетни периода се запазва тенденцията броят на изготвените съдебни актове в едномесечен срок да е над 80% от общия брой свършени дела, 16% са в тримесечен срок и само 4% над тримесечните срокове. Видно от изложените в докладите статистики се запазва тенденцията и съотношението за изготвянето на съдебни актове в срок, като е налице трайна ефективност и стабилитет в правораздавателната дейност на Върховния административен съд, което се дължи както на организацията на правораздавателния процес, така и на високата лична мотивираност и професионализъм на магистратите. Отбелязва се, че в обявеното от Европейската комисия информационно табло за резултатите в областта на правосъдието през отчетния период анализът поставя българското административно правосъдие на трето място в правораздавателни системи в Европа. По отношение на показател „бързина на правосъдие“, бързината на първоинстанционното производство и съответно минималният процент изоставащи дела в административното правораздаване нарежда България сред първите пет държави в Европейския съюз. През 2017 г. е установен траен баланс между постъпващите и решените административни дела. В отчетните периоди във Върховния административен съд са работили общо 90 съдии през 2016 г. и 93 съдии през 2017 г. В докладите е представена информация за дейността на административните съдилища през 2016 г. и 2017 г., която включва данни за постъпилите и приключени дела през годината за всеки един административен съд, за качеството на съдебните актове и срочността за решаване на споровете. Следва да се отбележи, че както във Върховния административен съд и в административните съдилища има намаляване на броя на постъпилите дела за разлика от предходния отчетен период. Най-голяма е средната месечна натовареност на административните съдии в Административен съд – София-град – 22,7 броя дела месечно за 2016 г. и 23,34 е делът месечно за 2017 г.; Административен съд – Бургас – 22,7 броя дела месечно за 2016 г. и 21,90 дела месечно за 2017 г.; Административен съд – Благоевград – 22,3 броя дела месечно за 2016 г. и 19,61 дела месечно за 2017 г.; Административен съд – Хасково – 20,30 броя дела месечно за 2016 г. и 21,04 дела месечно за 2017 г.; Административен съд – София област – 17,78 броя дела месечно за 2016 г. и 21,52 дела месечно за 2017 г.; Административен съд – Плевен – 17,51 броя дела месечно за 2016 г. и 19,61 дела месечно за 2017 г. С най-малка натовареност са: Административен съд – Ямбол – 7,90 броя дела месечно за 2016 г. и 9,69 дела месечно за 2017 г.; Административен съд – Силистра – 8,10 броя дела месечно за 2016 г. и 13,61 дела месечно за 2017 г.; Административен съд – Търговище – 8,85 броя дела месечно за 2016 г. и 9,28 дела месечно за 2017 г.; Административен съд – Сливен – 9,11 броя дела месечно за 2016 г. и 10,79 дела месечно за 2017 г.; Административен съд – Добрич – 9,80 броя дела месечно за 2016 г. и 12,89 дела месечно за 2017 г. Дейността на административните съдилища през 2016 г. и 2017 г. е обобщена чрез подробни данни за всеки един административен съд, включващи броя на образуваните дела, тяхното движение и разпределение на първоинстанционни и касационни, натовареността на съдиите, кадровата обезпеченост, сграден фонд и техническа обезпеченост, професионална квалификация на магистратите и служителите, мерки за публичност и комуникация. В последната част на Доклада са направени редица предложения от Върховния административен съд и отделни административни съдилища за законодателни промени в Административнопроцесуалния кодекс и други специални закони, които да доведат до по-ефективно и бързо правосъдие. С предложенията за промяната в родовата подсъдност на делата се цели да се уреди възможността по жалби срещу административни актове, издадени от регулаторни органи, агенции и комисии, да са компетентни административните съдилища като първа инстанция и с това да се разтовари Върховният административен съд от разглеждането на дела като първа инстанция. В Доклада за 2016 г. се съдържат предложения за промени в правната уредба относно подсъдността й по данъчни дела, като разглеждането им се възложи на всички административни съдилища, а не само на пет от тях, каквато е уредбата в момента. Направени са конкретни предложения относно призоваването, участието на заинтересованите страни, срока за произнасяне на административния орган, съдебното производство, регламентирането на държавните такси. В Доклада за 2017 г. в частта „Предложения за законодателни промени“ е посочено изготвеното становище на Пленума на Върховния административен съд по Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 754-01-16, приет на първо гласуване на 22 юни 2017 г. След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси, с 18 гласа „за”, без „против“ и „въздържали се”, приема Доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2016 г., № 711-00-6, внесен от Висшия съдебен съвет на 21 юни 2017 г. и Доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2017 г., № 850-01-161, внесен от Висшия съдебен съвет на 22 юни 2018 г., и предлага на Народното събрание да приеме проекти за решение по тях със следната редакция: „Проект! РЕШЕНИЕ за приемане на Доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2016 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт РЕШИ: Приема Доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2016 г.“ „Проект! РЕШЕНИЕ за приемане на Доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2017 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт РЕШИ: Приема Доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2017 г.“

Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! В качеството ми на председател на Върховния административен съд съм представил съответните доклади, които са приети от Пленума на Висшия съдебен съвет и съответно от Комисията по правни въпроси. Считам, че в момента не е необходимо да се спирам подробно на всички данни, които са изложени в тези статистически доклади. Ясно е едно, че Върховният административен съд и административното правораздаване доказаха, че това правораздаване има място под слънцето със своите актове и действия, които извършват в продължение вече на 11 години. Смятам, че едно нещо е важно във връзка с отчета на дейността на административното правораздаване. В докладите от 2016-а и 2017 г. към препоръките за законодателни инициативи са предвидени последователно искане за промяна на местната и родовата подсъдност, тъй като това беше огромният проблем, който стоеше в административното правораздаване, свръхнатовареността на Върховния административен съд и неравномерното натоварване на административните съдилища. Смятам, че с днешна дата можем да отчетем, че с промените в Административнопроцесуалния кодекс, които бяха приети от Народното събрание в края на месец юли 2018 г., този проблем беше решен. Това е една изключително добра крачка, тъй като тази реформа се очакваше както от обществото, така и от всички юристи, които се занимават с административно правораздаване. Действително тази реформа, която беше направена от Народното събрание, ще доведе до една по-равномерна натовареност на административните съдилища, за да могат да продължават да бъдат органите, които съответно бдят за спазване на правата и законните свободи на всички граждани, юридически лица, срещу действията и бездействията на администрацията. На разположение съм да отговарям на конкретни въпроси във връзка с двата доклада, като считам, че всички тези неща са изложени достатъчно подробно в докладите и в становището, което беше представено пред Вас. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! „СТАНОВИЩЕ относно Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2016 г., № 711-00-5, внесен от Висшия съдебен съвет на 31 май 2017 г. и Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2017 г., № 830-00-4, внесен от Висшия съдебен съвет на 30 май 2018 г. На свое заседание, проведено на 25 юли 2018 г., Комисията по правни въпроси обсъди Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2016 г. и Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2017 г. На заседанието присъстваха господин Сотир Цацаров – главен прокурор на Република България, и госпожа Пенка Богданова – заместник главeн прокурор. Докладите бяха представени от господин Сотир Цацаров, който обобщи данните за дейността на Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура, Националната следствена служба и прокуратурите, както за дейността на разследващите полицаи, разследващите военни полицаи и разследващите митнически инспектори. Докладите съдържат анализ на основните показатели, съпоставени по териториални структури, анализ по видове престъпления, както и прогнози за запазване интензивността на криминогенната обстановка по отношение на битовата престъпност. Анализирана е структурата на регистрираната и разкритата престъпност, причините за върнатите от съда дела за доразследване, както и на причините за постановяване на оправдателни актове. Очертани са тенденциите по основни направления в дейността на Прокуратурата и са предложени мерки и законодателни промени за преодоляване на повтарящи се трудности в работата. Разгледани са въпросите, отнасящи се до делата от особен обществен интерес относно корупционните престъпления и организирана престъпност; престъпленията, свързани със засягане на финансови интереси на Европейския съюз; трафик на хора; данъчни и финансови престъпления; трафик на наркотици; престъпления, извършени от непълнолетни и с пострадали малолетни и непълнолетни лица. Включен е и отчет за дейността на Бюрото по защита при главния прокурор. Представена е информация за осъдителните решения срещу Прокуратурата на основание Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. През 2017 г. е отчетено увеличение на престъпленията с 2,8% спрямо предходната година и намаление с 1,1% спрямо 2015 г. Общият брой регистрирани престъпления в страната през 2017 г. са 106 хил. 659, през 2016 г. – 103 хил. 773, а през 2015 г. – 107 хил. 870. Разкритите престъпления през 2017 г. са 46 хил. 650, през 2016 г. – 49 хил. 460, а през 2015 г. – 45 хил. 281. През 2017 г. разкриваемостта на престъпленията е 43,7%, което е с 3,9 % по малко спрямо 2016 г. и с 1,8% повече спрямо 2015 г. И през 2017 г. преобладават престъпленията против собствеността, следвани от общоопасните, икономическите и престъпленията против личността. През 2017 г. е отчетено увеличение на престъпленията с 2,8% спрямо предходната година и намаление с 1,1% спрямо 2015 г. Общият брой регистрирани престъпления в страната през 2017 г. са 106 659, през 2016 г. – 103 773, а през 2015 г. – 107 870. Разкритите престъпления през 2017 г. са 46 650, през 2016 г. – 49 460, а през 2015 г. – 45 281. През 2017 г. разкриваемостта на престъпленията е 43,7%, което е с 3,9% по-малко спрямо 2016 г. и с 1,8% повече спрямо 2015 г. И през 2017 г. преобладават престъпленията против собствеността, следвани от общоопасните, икономическите и престъпленията против личността. Посочва се, че основните криминогенни фактори, определящи нивото на престъпността, са свързани с обезлюдяването на малките населени места и нивото на бедност в тях, интензивната миграция към големите градове и ниското ниво на образование на голяма част от лицата, най-вече в младежка възраст. През 2017 г. прокурорите в страната са работили общо по 295 763 преписки и по 211 045 досъдебни производства, респективно по 305 602 преписки и по 211 079 досъдебни производства през 2016 г. Големият брой откази за образуване на досъдебно производство потвърждава извода, че Прокуратурата е сезирана с въпроси извън нейната компетентност – гражданскоправни спорове, административни нарушения, битови и междуличностни проблеми. Отчита се спад на незабавните производства спрямо предходните две години – 46,6% спрямо 2016 г., и 24,7% спрямо 2015 г., като през 2017 г. те са 1616 при 3029 – през 2016 г., и 2146 – през 2015 г. Бързите производства през 2017 г. са 19 766, при 16 236 – през 2016 г., и 13 385 – през 2015 г. Висок е делът на приключените в срок разследвания, който за 2017 г. е 97,79%, при 99,97% – през 2016 г., и 99,91% – през 2015 г. Налице е намаляване на спрените досъдебни производства с 11,5% спрямо 2016 г. и с 18,3% спрямо 2015 г. Прекратените по давност дела през 2017 г. са 39 067 при 36 612 – през 2016 г. Внесените през 2017 г. прокурорски акта, в това число – обвинителни актове, предложения за споразумения и постановления с предложения за освобождаване от наказателна отговорност, са 33 452, а през 2016 г. – 34 482, като се констатира намаление спрямо предходната година с 2,7%. Предадените на съд лица през 2017 г. са 37 087, през 2016 г. – 38 469, а през 2015 г. – 38 861. Отчита се трайно висок дял на осъдените и санкционираните лица с влязъл в сила акт спрямо всички лица с постановен окончателен съдебен акт, като за последните три години този дял е над 97%. Лицата с влезли в сила осъдителни съдебни решения за 2017 г. са 33 778, за 2016 г. – 34 454, а за 2015 г. – 34 521, като процентът на оправдателните присъди за 2017 г. е 2,7% при 2,5% за 2016 г. Главният прокурор е внесъл 115 искания за възобновяване на наказателни дела по чл. 422, ал. 1, т. 4 – 6 от НПК през 2017 г. и 98 искания – през 2016 г. Намалял е броят на влезлите в сила осъдителни решения срещу прокуратурата по образувани производства по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, който за 2017 г. е 280, при 285 през 2016 г. и 300 – през 2015 г. Господин Цацаров изтъкна, че през 2017 г. е започнал процесът на оптимизиране на съдебната карта, в резултат на което през 2019 г. се закриват 11 районни прокуратури като Кула, Белоградчик, Брезник, Трън и на тяхно място се създават териториални поделения. Той акцентира върху трудностите с организацията и работата на вещите лица и преводачите, както и с кадровата обезпеченост от разследващите полицаи. Главният прокурор Сотир Цацаров предложи разширяване на компетентността на военните прокуратури и съдилища с обхвата от престъпления, извършени от лица на служба в Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция „Разузнаване“, Министерство на вътрешните работи, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“ при Министерство на правосъдието. В обсъждане на докладите взеха участие народните представители Филип Попов, Крум Зарков, Хамид Хамид, Симеон Найденов, Явор Нотев, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров, които заявиха, че ще подкрепят внесените доклади. В отговор на въпрос от господин Попов господин Цацаров заяви, че са въведени програми за обучение на разследващите полицаи, но съществените затруднения са свързани с ненадлежното техническо и експертно обезпечаване в Научния институт по криминалистика и криминология, липсата на система за случаен подбор и разпределение на делата между разследващите полицаи, както и недостатъчните финансови средства за заплащане на експертизите. На въпроса на господин Хамид, свързан с последните изменения в НПК, господин Цацаров посочи, че към Специализираната прокуратура са прехвърлени необходимите щатни бройки за прокурори и следователи, като акцентира върху съществуващия сграден проблем. Господин Нотев и господин Лазаров се обединиха около необходимостта от законодателни промени за обезпечаване на досъдебното и съдебното производство с квалифицирани вещи лица. След проведените разисквания Комисията по правни въпроси с 18 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ прие Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2016 г., № 711-00-5, внесен от Висшия съдебен съвет на 31 май 2017 г., и Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2017 г., № 830-00-4, внесен от Висшия съдебен съвет на 30 май 2018 г., и предлага на Народното събрание проекти на решения за приемането им: Проект! РЕШЕНИЕ за приемане на Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2016 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт РЕШИ: Приема Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2016 г. Проект! РЕШЕНИЕ за приемане на Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2017 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт РЕШИ: Приема Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2017 г.“

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, както докладите на Прокуратурата за 2016 г. и 2017 г., така и всичко, поднесено пред Вас преди малко от името на Правната комисия, съдържа достатъчно количество цифри и цифрови показатели относно работата на Прокуратурата. С оглед на това мисля, че няма никакъв смисъл да Ви обременявам отново със статистика, а съвсем накратко да изложа пред Вас няколко проблема и едновременно с това и няколко основни момента в Доклада, които са свързани с виждания за извършените, както и за необходимите законодателни промени. На първо място, по отношение на проблемите потвърждавам съществуването на два основни проблема, които се явяват като важни и, бих казал, все още трудно преодолими фактори, причиняващи забавяне на досъдебното производство. Единият от тях е проблемът с експертизите. Става дума както за общата необезпеченост на досъдебното производство и въобще на съдебната система, както с изградена структура, така и с квалифицирани специалисти. От една страна, в страната има райони, в които въобще няма съдебни медици, а Институтът по криминалистика към Министерството на вътрешните работи е претоварен от експертизи. Чакането на експертизи е един от основните фактори, който причинява забавянето на досъдебното производство. Вторият проблем, на който е акцентирано в Доклада, касае взаимодействието с МВР или по-точно кадровото обезпечаване и обучението на разследващия апарат. Необходимо е предприемане на мерки именно в насока на обучението на разследващите полицаи. От страна на Прокуратурата се прави всичко необходимо в тази насока, но без да прехвърлям някому отговорността – основната тежест е в МВР. По отношение на законодателните промени – не от някакво възпитание, куртоазия или любезност, трябва да благодаря както на всички членове на Правната комисия, така и на всички от Вас, които подкрепиха законодателните изменения, последни като големина в НПК, които влязоха в сила през ноември 2017 г. От особено значение за нас са два момента: първият е ускоряването на процеса и в двете му фази, особено с въвеждането на разпоредителното заседание, и намаляване на възможностите за безкрайното и безконтролно връщане на делата на Прокуратурата, и вторият касае подсъдността на Специализирания съд и Специализираната прокуратура. Нашата оценка за тях е позитивна. Ние смятаме, че тези законодателни изменения доказаха своята необходимост и работят. Бих искал да обърна Вашето внимание върху необходимостта, разбира се, без да се разпростирам прекалено много върху няколко необходими законодателни промени. Те бяха маркирани до немалка степен и в Доклада на Правната комисия. Според нас, имам предвид, че изразявам мнението не само на ръководството на Прокуратурата, но и на колегите си прокурори – изменения в Наказателния кодекс, касаещи корупционните престъпления, са необходими. За нас е добре известно, че такъв законопроект бе внесен, за нас е добре известно, че този законопроект предизвика сериозни дискусии по отношение на така наречената корупция в частния сектор, но не бива да се забравя, че този законопроект има и още една съществена част. Тя е промяната на Наказателния кодекс в частта за длъжностни престъпления и корупционни престъпления, или това, на което е нашият акцент, всъщност е корупцията в държавния сектор, ако може така да се изразя. Огромна част от нормите там остават непроменени от времето на създаването на Наказателния кодекс. Поставям на Вашето внимание необходимостта от изрично предвиждане на възможност за прилагане на смекчена наказателна отговорност по отношение на подсъдими, които са допринесли съществено не само за разкриване и доказване на престъпления, за които са им повдигнати обвинения по конкретно дело, но и за тежки престъпления по други дела. Казано по друг начин – търсене на имунитет срещу свидетелстване за тежки престъпления. Поставям на Вашето внимание също така съществуващата, според нас, необходимост за преосмисляне на подсъдността в търсене на независимо и безпристрастно разследване на случаите, в които разследваме престъпления, извършени от служители на МВР и най-вече случаите на полицейско насилие. Фактът, че те се разследват от съответните районни или окръжни прокуратури по места е проблем, който причинява както забавяне, така и недостатъчно справедлив резултат в много случаи. Обръщам внимание също така върху необходимостта от това възможността специални разузнавателни средства да се използват и при разследването на престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната система, дори да се мисли за увеличаване срока за възможно използване на специалните разузнавателни средства само по отношение на организирани престъпни групи. Обръщам внимание и върху още един спорен проблем. Той е свързан с правомощията на Военната прокуратура. Знаете споровете в тази насока, но в тази насока съществува капацитет, който е буквално неизползван, и би било добре да се помисли за разширяване на тази подсъдност с оглед престъпления, извършени от граждански лица на служба в ДАНС, Главна дирекция „Охрана“, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в Министерството на правосъдието при и по повод изпълнение на службата им, както и на престъпления извършени от граждански лица в съучастие и съпричиняване с такива лица. Няма, както казах, да цитирам нито повече цифри, нито повече проблеми, Докладът е достатъчно подробен в тази насока. Ако има въпроси, готов съм да отговарям. Благодаря за Вашето внимание.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми народни представители, уважаеми господин Главен прокурор! Докладите – и двата, според мен очертават една тенденция, очертават няколко тежки проблема. Проблеми, за които ние от БСП говорихме, за които ние алармирахме, за които ние изисквахме, а и предлагаме решения. Проблеми, за които Вие, не правите нищо, очевидно. Кои са тези проблеми, очертани повтарям, и в двата доклада? Демографска криза, бедност, необразованост – тази формула е пагубна за криминогенната обстановка в България. Тя води до криминогенната обстановка в България, до престъпност, като най-голям дял има битовата престъпност и на този фон има и констатации – тежки констатации и в двата доклада за задълбочаващи се проблеми в системата на МВР. И за да не бъда голословен, ще Ви прочета част от тези констатации и в двата доклада. Тук докладчикът засегна и двата проблема и в двата доклада, но очевидно никой не слушаше, никой не се интересуваше, защото явно нямате мисъл и намерения да търсите разрешаване на тези проблеми. По отношение на доклада за 2016 г. – какво е записано в „Изводи и прогнози“: „Нивото на престъпността в страната продължава да се определя от основни криминогенни фактори – като нивото на безработица, концентрация на населението в големите градове и обезлюдяването на малките населени места. Със значителна степен на вероятност тези фактори ще запазят интензивността си, поради което криминогенната обстановка няма да се промени съществено по отношение на битовата престъпност, особено в областите с по-слабо икономическо развитие.“ Отново в същия доклад за 2016 г. какво е записано за МВР? „Налице е недостатъчна кадрова обезпеченост в МВР, редуциран състав на разследващите полицаи в определени райони, прекомерната им натовареност, едностранна промяна на място на изпълнение на служебните задължения. Посоченото, наред с недостатъчния сграден фонд, е сред факторите, оказващи демотивиращо въздействие особено при новопостъпилите разследващи полицаи.“ И сега – докладът за 2017 г., който в общи линии е дежавю на това, което току-що прочетох за 2016 г. Отново с най-голям дял от регистрираните през отчетната година престъпления са тези против собствеността, следващи от общоопасни престъпления, икономически престъпления и престъпления против личността. Отново основните криминогенни фактори, определящи нивото на престъпността, са обвързани с обезлюдяването на малките населени места и нивото на бедност в тях, интензивна миграция към големите градове, ниско ниво на образование на голяма част от лицата, най-вече в младежка възраст. Тези обстоятелства, както и демографските процеси, дават основание да се предположи, че криминогенната обстановка няма да се промени съществено, и това налага засилване на взаимодействието и координацията между институциите за противодействие на престъпността и предприемане на изпреварващи действия на недопускане настъпването на неблагоприятни прояви в нейното развитие. Какво взаимодействие, между кои институции? На следващо място, отново в същия доклад за 2017 г. по отношение на Министерството на вътрешните работи се съдържа следната констатация: „Проблемна остава кадровата осигуреност в МВР, намален реално работещ състав на разследващите полицаи в определени райони, текучество, висока натовареност, едностранна промяна на мястото и изпълнение на служебните задължения, съчетано с недостатъчен сграден фонд“. Уважаеми народни представители, тези негативни тенденции, тази тежка проблематика няма да се решат с лустросана псевдостабилност, с караници и джавкане между управляващите за кокала. Те изискват решения, изискват държавническо мислене и по-скоро това, какво ще правим във времето след ГЕРБ? Как ще възстановим държавността след ГЕРБ? (Смях в ГЕРБ.) Защото очевидно толкова години от 2016 г. – това се съдържа и в докладите в 2017 г., подобни са констатациите в предишни доклади на прокуратурата, остават тези тежки задълбочаващи се проблеми. Ние Ви го казваме, сега Ви го казва и прокуратурата на Република България. Знам, че ще го приемете с насмешка, с усмивка, с подигравателно отношение. Но, уважаеми народни представители от управляващото мнозинство, време е да си ходите! Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми висши представители на съдебната система! Аз се поколебах дали да поискам думата по процедура, или да направя реплика на колегата Попов. По-честно е да му направя реплика, но докато го слушах, действително изпитах желание да поискам процедура, защото колегите от опозицията продължаващо злоупотребяват с отклонението си по отношение на темата на дебати на обсъждане по точки от първа до четвърта. Не може да хвърляте, колеги, камъни по министрите, когато не сме в парламентарен контрол, а сме в обсъждане на годишните отчети на органите в съдебната система! Няма как да Ви отговорят министрите. Но тъй като бих искал колегата Попов внимателно да ме чуе – аз бих опитал да извадя позитив дори от неговото изказване в следния смисъл: колега Попов, въпросите, които повдигате, не са нито само и единствено в компетентността на прокуратурата, нито само и единствено в дейността и енергията на изпълнителната власт и на Министерството на вътрешните работи. Тук нека да погледнем при нас – можем ли да постигнем консенсус за нова, обща, широко подкрепена актуална наказателна политика, защото аз Ви казах в предния дебат, само след няколко дни ще имаме посещение на делегацията на Мисията за сътрудничество и оценка и пак ще трябва да обсъдим с тях докъде стигнахме с новата наказателна политика. Политиката трябва да се направи тук и да се разпишат отделните мерки, да се програмира изпълнението им, да се установят в съответните нормативни актове. Мисля, че изказването Ви беше абсолютно некоректно и целящо просто да отрази, да натрупа един политически актив – мним. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Кирилов, Вие, мисля, че казахте, че сме хвърлили камъни по министрите, които не могат, видите ли, да ни отговорят. Те и не искат да ни отговарят, а мисля, че и няма нужда да отговарят. Достатъчно красноречиви са техните оставки, за това кой как се справя в своя ресор. Но очевидно, господин Кирилов, Вие, изобщо не сте ме разбрали за какво иде реч. Тук проблемите няма да се разрешат с оставката на един или друг министър. Проблемът е много по-сериозен и много по-дълбок и той ще се реши с промяна на модела, наложен от ГЕРБ в последните 10 години. Моделът на управление, вследствие на който се повишава очевидно и се запазва криминогенната обстановка в България – безработица, бедност, демографска криза, битова престъпност. Ето, това е моделът, който Ви се казва в докладите, това се съдържа в констатациите в докладите и през 2016 г. и 2017 г. Аз говоря по докладите, уважаеми колега Кирилов. Хубаво е да ги прочетете и да си вземете поука, ако решите нещо да направите, а не тук да говорим общи приказки, да плеснем с ръце, пък да се прегърнем. Очевидно е, че Вие това не го искате, не искате да промените този модел на управление, за Вас той е добър – устройва Ви, но за България той е пагубен. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Явно призивите ни преди час да дойде тук председателят на ВКС не бяха чути, въпреки че точката беше отложена, затова, колеги народни представители, аз правя процедура – по реда на чл. 28, ал. 5 от нашия Правилник да гласуваме задължително явяване на председателя на ВКС в пленарна зала, за да представи Доклада на съдилищата в Република България, защото не е нормално докладът на всички съдилища в България да не бъде приет само защото председателят – представляващият съдилищата, имал важна среща. Даже тук, в кулоарите, колеги се шегуват, че сигурно някъде се разпределят някакви грантове и той не може да си изпълнява задълженията. Спомнете си…

Спомнете си, че токова нещо гласувахме някъде месец юни или месец юли за госпожа Асена Стоименова и тя също каза, че имала важна среща и не дойде тук и месец след това си отиде – не че правя някаква аналогия, но ако някой няма да си изпълнява задълженията, да предприеме необходимите действия. Благодаря.

Използвам направеното предложение да разсея една голяма заблуда в обществото и да се противопоставя на тия фрази, думи на цялата легенда за председателя на Върховния касационен съд, който бил представляващ съдилищата, съдия номер едно и така нататък, и така нататък. Пълни глупости, подмяна на конституционните принципи и норми, и в момента чуваме отново подобни фрази в пленарната зала. Обикновено това го правят либералстващите. Председателят на Върховния касационен съд, колеги юристи, и всички колеги народни представители, е председател на Върховния касационен съд. Той участва наистина във Висшия съдебен съвет, но той не е нито пръв между равни, той не е пръв и началник на другите съдилища, той е административен ръководител на тази най-висока институция – Върховния касационен съд. Оттук нататък той да представя съдилищата в цялата страна – районни, окръжни, Върховен касационен съд, апелативни съдилища, е пълна глупост и пълно неразбиране за ролята на председателя на Върховния касационен съд и спекула, наливане на вода в неговата мелница. Това тече месеци наред като кампания, години наред дори. Тук приемаме доклади на прокуратурата, на Висшия съдебен съвет – има кой да представлява Висшия съдебен съвет, но председателят на Върховния касационен съд, като председател на Върховния касационен съд, не е никакъв, да го викаме да идва тук и да го задължаваме, да му възлагаме и да му вменяваме функции и роля, каквито той няма. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Бих искал прегласуване, защото по това гласуване при нас възниква колебание. Аз лично гласувах „против“, даже исках и обяснение на отрицателен вот, но искам прегласуване поради следното: искам да бъдем наясно с това, че колегата Хамид има абсолютно всички основания за твърдението и искането, което направи, и бих казал, че ако при други обстоятелства, както и той цитира аналогия с Агенцията по лекарствата – да, бихме имали такива основания. По-скоро моят съвет е в посока, доколкото се касае за висш административен ръководител в съдебната система, и с оглед принципа на разделението на властите, да не внасяме смут в това разделение и да не задължаваме който и да е от тримата председатели, тримата големи в съдебната система. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Първо правя процедурно предложение на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде допуснат в зала Жечо Станков – заместник-министър.

Благодаря. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 802-01-22, внесен от Министерския съвет на 19 юни 2018 г. На свое редовно заседание, проведено на 19 юли 2018 г., Комисията по енергетика обсъди и гласува Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 802-01-22, внесен от Министерския съвет на 19 юни 2018 г. На заседанието присъстваха от Министерство на енергетиката: господин Жечо Станков – заместник-министър, господин Николай Налбантов – директор на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“, госпожа Александрина Димитрова – държавен експерт в дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“, госпожа Гергана Пенева – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност, административно обслужване и човешки ресурси“. Мотивите към Законопроекта бяха представени от заместник-министър Жечо Станков, като предлаганите изменения и допълнения са свързани с три основни аспекта. Първият е свързан с транспониране на изискванията на чл. 2 от Директива 2015/1513/ЕО. Промените са насочени основно към потреблението на биогорива в транспорта и изпълнение на задължителната цел от 10% дял от енергия от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия в транспортния сектор до 2020 г. Въвежда се праг от 7% на конвенционалните биогорива, които могат да бъдат отчитани за изпълнението на целта от 10% енергия от възобновяеми източници, в крайното потребление в сектор „Транспорт“ до 2020 г. Чрез транспонирането също така се уведомява Европейската комисия за националната цел за биогоривата от ново поколение, която е в размер на 0,05 процентни пункта енергийно съдържание от задължителния дял на енергията от ВЕИ. С оглед постигането на тази цел, през тази година се планува да се въведе задължение към лицата, които пускат на пазара течни горива от нефтен произход за транспорта, да предлагат на пазара за дизелови двигатели горива със съдържание на биодизел от минимум 6% обемни, като минимум 1% обемен да е биодизел от горива от ново поколение. Това задължение е въведено и за крайните разпространители на тежки горива от нефтени продукти. Вторият аспект е свързан с изпълнение на решение на Европейската комисия относно държавна помощ, а именно: премахване на риска от нарушаване на чл. 30 и на чл. 110 от Договора за функциониране на Европейския съюз. В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници е предложено изменение в Закона за енергетиката, с което се премахва компонентата към цената „Задължение към обществото“, отразяваща разходите за енергия от възобновяеми източници за произведената на територията на трети държави – членки на Европейския съюз, и енергия, която се потребява на територията на страната. Трябва да бъде определен и размерът на компенсация за периода от 1 юли 2011 г. до влизане в сила на Закона за енергетиката. След като бъде определена тази сума ще бъде инвестирана за развитие на междусистемната свързаност и по-конкретно – за изграждане на електропровод на 400 киловолта между подстанция „Марица-изток“ и подстанция Nea Santa с Гърция. Третият аспект е свързан с изпълнение на препоръки от одитен доклад на Сметната палата, с който се регламентират правомощия на Министерството на земеделието, храните и горите с оглед по-добрата координация при изпълнение на целите. В последвалата дискусия народният представител Валентин Николов попита дали междинните цели са индикативни или задължителни. Народният представител Таско Ерменков направи изказване, че част от Законопроекта се приема отново, защото не са нотифицирали навреме действията и има наказателна процедура. Пожела да бъде предоставена кореспонденцията, която е водена между Министерство на енергетиката и Европейската комисия относно казуса. Господин Ерменков приема бележките по Законопроекта на Българската петролна и газова асоциация – БПГА, и заяви, че народните представители на „БСП за България“ ще гласуват „въздържали се“. Народният представител Атанас Костадинов попита вносителите относно твърдението на БПГА, че предлаганите мерки надвишават изискванията на европейското законодателство и всъщност България е с най-висок компонент на биогорива средно за Европа. Господин Жечо Станков отговори на поставените въпроси, като заяви че междинните цели са индикативни, това, което трябва да бъде изпълнено, е задължителната обвързваща цел към 2020 г. Министерство на енергетиката няма притеснение относно неизпълнение или нетранспониране на директиви. Има уведомително писмо от Европейската комисия, свързано с промени в Директива 2009/28, които също засягат и други директиви. В тази връзка се извършва съответното транспониране. Единствената кореспонденция, която е водена, е свързана с уведомително писмо от Европейската комисия и ще бъде предоставена. Заложено е 10 пъти по-ниска норма относно размера на биогорива от ново поколение. Определена е норма е в размер на 0,05 процентни пункта, за която на европейско ниво е казано, че може да бъде 0,5%. От гостите на заседанието становище представи Светослав Бенчев – представител на Българска петролна и газова асоциация, като в него изразяват желание в срока между двете гласувания да бъде проведен диалог с представители на Министерството на енергетиката относно процентите, които се налагат за биогорива. След приключване на дискусията и въз основа на проведеното гласуване, Комисията по енергетика, с 13 гласа „за“, без „против“ и 5 гласа „въздържали се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 802-01-22, внесен от Министерския съвет на 19 юни 2018 г.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! „ДОКЛАД относно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 802-01-22, внесен от Министерския съвет на 19 юни 2018 г. На заседание, проведено на 5 юли 2018 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 802-01-22, внесен от Министерския съвет на 19 юни 2018 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на околната среда и водите – Нено Димов – министър, и Атанаска Николова – заместник-министър; от Министерството на енергетиката – Жечо Станков – заместник-министър, Николай Налбантов – директор на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“, Александрина Димитрова – държавен експерт в Дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“, Гергана Пенева – главен юрисконсулт, дирекция „Правно-нормативна дейност, административно обслужване и човешки ресурси“; от Българската газова и петролна асоциация – г н Светослав Бенчев. От името на вносителите заместник-министър Станков представи Законопроекта и мотивите за неговото приемане, като посочи, че основните цели на Законопроекта са свързани с три основни аспекта: 1. Транспониране изискванията на Директива 2015/1513/ЕО, като са насочени към потребление на горивата в транспорта и изпълнение на 10% задължителен дял на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия в транспорта към 2020 г. Въвежда се 7% праг на конвенционални биогорива, които могат да бъдат отчитани за изпълнение на 10% задължителен дял на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия в транспорта. България е определила и представила в Европейската комисия национална цел за потребление на биогорива от ново поколение в размер 0,05 процентни пункта енергийно съдържание от задължителния дял на енергия от възобновяеми източници във всички видове транспорт, която следва да се постигне до 2020 г. За постигане на тази цел от 1 септември 2018 г. се въвежда задължение към лицата, които пускат на пазара течни горива от нефтен произход в транспорта, да предлагат на пазара горива за дизелови двигатели със съдържание на биодизел минимум 6 обемни процента, като поне 1% от биодизела да бъде биогориво от ново поколение. Такова задължение се въвежда и за крайните разпространители. 2. Решение на Европейската комисия, свързано с държавните помощи. Със Заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници са направени изменения в Закона за енергетиката, с които се предвижда да не се заплаща компонентът „зелена енергия“ от крайните клиенти за количествата електрическа енергия от възобновяеми източници, които са произведени в други държави членки и потребени в страната. 3. Във връзка с одитен доклад на Сметната палата и вземайки предвид направените забележки в него, със Законопроекта се регламентират правомощия на министъра на земеделието, храните и горите с оглед на по-добра координация при изпълнение на целите в сектор „Транспорт“. Председателят на Комисията госпожа Василева даде думата на представителите на Министерството на околната среда и водите преди разискванията. Министър Димов изрази цялостната подкрепа на Законопроекта от страна на Министерството на околната среда и водите. Становище по Законопроекта изрази господин Светослав Бенчев от Българската газова и петролна асоциация, който подчерта, че разбират необходимостта от приемането на този закон и са наясно с наказателната процедура, но не подкрепят предложенията за въвеждането на 1% биодизел от 1 септември тази година. Считат, че нито индустрията е готова, нито разпространителите ще могат да приложат на практика тези изисквания. Съгласно Директивата целите следва да бъдат постигнати до 2020 г., поради което предлагат или процентите на биодизела да бъдат намалени, или да се отложи срокът, който да е по-близък до 2020 г. Обърна внимание, че всички горива следва да отговарят на критерии за устойчивост, като отговорност за съответствието на горивата със сертификата за устойчивост трябва да се носи от производителите, а не от разпространителите на горива. Заместник-министър Станков поясни, че Министерството на енергетиката е склонно да подкрепи промяна в датата за въвеждане на задълженията, но не и да се променя процентът на биодизела. По отношение на критериите за устойчивост ще се помисли след влизане в сила на Закона. Народният представител Манол Генов отправи въпрос дали е правен анализ относно процентното използване на бензина и дизела и какво е необходимо, за да се постигне поставената цел, както и има ли риск за качеството на горивата и кой ще носи отговорност за постигането му. В отговор заместник-министър Станков заяви, че анализ е направен, като детайлите са уточнени с всички заинтересовани страни и няма никакви притеснения относно правилното въвеждане изискванията на Директивата. Заместник-министър Атанаска Николова допълни, че след приемане на измененията в Закона ще е налице законово основание за приемане на промените в Наредбата, която урежда новите критерии за устойчивост на горивата, разработена вече от Министерството на околната среда и водите. След приключване на дискусията и проведеното гласуване, Комисията по околната среда и водите със 17 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“, подкрепи единодушно Законопроекта и прие следното становище: предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 802-01-22, внесен от Министерския съвет на 19 юни 2018 г.“

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 802-01-22, внесен от Министерския съвет на 19 юни 2018 г. На свое редовно заседание, проведено на 4 юли 2018 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 802-01-22, внесен от Министерския съвет на 19 юни 2018 г. Законопроектът беше представен от господин Жечо Станков – заместник-министър на енергетиката. В заседанието участваха и господин Николай Налбантов – директор на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“, господин Жеко Жеков – началник на отдел в дирекция „Корпоративно управление в енергетиката“, госпожа Александрина Димитрова – държавен експерт в дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“, и госпожа Лучия Баклачева – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност, административно обслужване и човешки ресурси“. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗИД на ЗЕВИ) е разработен с цел транспонирането на изисквания на чл. 2 от Директива 2015/1513/ЕО, а също изпълнение на условията по Решение на Европейската комисия за Държавна помощ № С (2016) 5202 от 4 август 2016 г. на Европейската комисия относно подпомагане на производството на енергия от възобновяеми източници в България. Законопроектът има още за цел изпълнение на препоръки на Сметната палата от Одитен доклад № 0300001613 по извършен одит на изпълнението на целите на Европейския съюз и националните цели за производство и използване на биогорива за периода 1 януари 2008 г. до 31 декември 2012 г. В действащия Закон за енергията от възобновяеми източници и подзаконовата нормативна уредба към него са транспонирани изисквания на Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници. С приетата през 2015 г. Директива 2015/1513/ЕО се извършват промени в Директива 2009/28/ЕО, насочени основно към потреблението на биогорива и изпълнението на задължителната цел от 10% дял на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия в транспортния сектор към 2020 г. С цел транспонирането на изискванията на чл. 2 от Директива 2015/151 З/ЕО със Законопроекта се въвежда 7% праг на конвенционалните биогорива, произведени от суровини, които са хранителни и фуражни култури или са енергийни култури, отглеждани върху земеделски земи, които могат да бъдат отчитани за изпълнение на 10% задължителен дял на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия в транспорта. В решението на Европейската комисия е определена компенсацията за периода от 1 юли 2011 г. до 30 април 2016 г., която възлиза на 1 146 965,51 лв., което се равнява на 588 187,44 евро. Тази сума следва да бъде допълнена с дължимата компенсация за периода от 1 май 2016 г. до влизането в сила на промените в Закона за енергетиката поради което с предстоящите законодателни промени се регламентират задълженията на: - обществения доставчик, който следва да заплати на оператора на електропреносната мрежа средства в размер 1 146 965,51 лв. за периода от 1 юли 2011 г. до 30 април 2016 г. и изчислените от Комисията за енергийно и водно регулиране средства за периода от 1 май 2016 г. до влизането в сила на този закон; - Комисията по енергийно и водно регулиране, която следва да определи компенсацията за периода от 1 май 2016 г. до влизането в сила на измененията на Закона въз основа на количеството електрическа енергия от възобновяеми източници, постъпила в енергийната система на Република България от съседни държави – членки на Европейския съюз, и употребена от крайни, присъединени към тази система, и начисляваната за тези количества компонента, определена от комисията за съответните ценови периоди; - оператора на електропреносната мрежа, който следва да разходва предоставените средства за изграждането на междусистемен електропровод 400 kV „Марица изток – Nea Santa“. В изпълнение на препоръката на Одитен доклад № 0300001613 по извършен одит на изпълнението на целите на Европейския съюз и националните цели за производство и използване на биогорива за периода от 1 януари 2008 г. до 31 декември 2012 г., в Законопроекта се регламентират правомощия на министъра на земеделието, храните и горите с оглед на по-добра координация при изпълнение на целите в Сектор „Транспорт“. В последвалата дискусия заместник-председателят на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове госпожа Ивелина Василева зададе въпрос относно наличието на биогорива от ново поколение на българския пазар и има ли производители на такъв тип горива в страната. Господин Станков отговори, че по време на изготвянето на Законопроекта са били проведени редица срещи с различни асоциации, които са представители на търговци и производители на биогорива в България. В тази връзка той отбеляза, че количеството от 1% биодизел не е голямо като изискван обем. Част от него може да бъде произведен на територията на страната, а друга част да бъде внасяна от чужбина. В резултат на проведеното след дискусията гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 4 гласа „за“ на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 802-01-22, внесен от Министерския съвет на 19 юни 2018 г.“ Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Виждам, че колеги влизат и не са могли да гласуват, затова правя процедура за повторно гласуване на Законопроекта.

Благодаря, госпожо Председател. На база на това, че приехме Законопроекта, предлагам на основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срокът между първо и второ четене да стане 21 дни.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Процедура – на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, моля в залата да бъде допусната госпожа Анелия Гешева – заместник-министър на културата.

„ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 802-01-24, внесен от Министерския съвет на 29 юни 2018 г. На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 19 юли 2018 г., беше разгледан Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 802-01-24, внесен от Министерски съвет на 29 юни 2018 г. В заседанието участваха – от Министерството на културата: Румен Димитров – заместник-министър, Татяна Цветанова – директор на Дирекция „Правнонормативна дейност и обществени поръчки“, Весела Щерева – парламентарен секретар; от Националния археологически институт с музей при БАН: доц. д-р Христо Попов – заместник-директор. Законопроектът от името на вносителите беше представен от господин Румен Димитров. С предлаганите законодателни изменения и допълнения се цели преразглеждане на някои административни процедури, свързани с движимото и недвижимото културно наследство, и тяхното прецизиране. Въвежда се дейността по дигитализация на културното наследство, като една от основните за министъра на културата функции по опазване на културното наследство. Предвидено е заседанията на специализираните експертни съвети да се излъчват в реално време чрез интернет страницата на Министерството на културата. Разширява се законово предметът на дейност на Центъра за подводна археология с издирване, изучаване, идентифициране, опазване и представяне на културни ценности, открити под вода, с познавателна, образователна и естетическа цел. Изменя се определението за археологически резерват. С отделни разпоредби се предлага отстраняване на несъвършенства и пропуски в процедурите по деклариране на обекти на недвижимото културно наследство и предоставяне на статут на културни ценности. Облекчават се условията за получаване на разрешение и за вписване в регистъра за извършване на теренно археологическо проучване за лица, утвърдени специалисти и с доказан професионален опит. Създава се възможност обществените колекции да получават методическа помощ от национални и регионални музеи. Законът за културното наследство предвижда деца, учащи се и хора с увреждания при посещения в музеи да заплащат намалени цени или да се освободят от заплащане на входен билет. Законопроектът предвижда същото да се отнася и за придружителите на хора с увреждания. Законопроектът е придружен с частична предварителна оценка на въздействието и не въвежда изисквания на европейското законодателство. Доцент Христо Попов взе отношение по предлаганите промени, свързани с археологическите проучвания и издаването на разрешения. Изрази подкрепа за тях и ги определи като наложителни и оправдани. След проведената дискусия народните представители от Комисията по културата и медиите единодушно с 16 гласа „за“ предлагат на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 802-01-24, внесен от Министерски съвет на 29 юни 2018 г.“ Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Представям на вниманието на колегите народни представители: „ДОКЛАД относно обсъждане и приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представянето и публичното оповестяване на документите, изслушването на кандидатите и избор на съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание На свое заседание, проведено на 11 септември 2018 г., Комисията по правни въпроси обсъди приемането на процедурни правила за провеждане на публична процедура по чл. 93 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за избор на конституционен съдия от квотата на Народното събрание. Необходимостта от провеждането на публичната процедура произтича от изтичането на мандата на съдия в Конституционния съд, на основание чл. 148, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България. С оглед изпълнението на разпоредбата на чл. 147, ал. 2 от Конституцията на Република България Комисията по правни въпроси на основание чл. 93, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлага да се приемат Процедурни правила за избор на съдия в Конституционния съд от квотата на Народното събрание. След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 13 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“, предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния Проект на решение: „Проект! РЕШЕНИЕ за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представянето и публичното оповестяване на документите, изслушването на кандидатите и избор на съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 147, алинеи 1, 2 и 3, чл. 148, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България, чл. 4 от Закона за Конституционен съд и чл. 93 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Приема Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представянето и публичното оповестяване на документите, изслушването на кандидатите и избор на съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание І. Предлагане на кандидати за съдия в Конституционния съд на Република България и представяне на документите им. 1. Предложенията за кандидати за съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание се правят от народни представители в писмена форма чрез председателя на Народното събрание до Комисията по правни въпроси в 14-дневен срок от приемането на тези правила от Народното събрание. 2. Предложенията съдържат писмени мотиви, в които се обосновават високите професионални и нравствени качества на съответния кандидат. Към предложението се прилагат следните документи: - писмено съгласие на кандидата по образец – Пиложение № 1 към Решението; - подробна автобиография; - копия от диплома за завършено висше юридическо образование и удостоверение за юридическа правоспособност; - документи, удостоверяващи, че кандидатът отговаря на изискванията за стаж съгласно чл. 147, ал. 3 от Конституцията на Република България. - писмено съгласие на кандидата по чл. 27, ал. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия по образец – Приложение № 2 към Решението; - декларация по образец, свързана с изискванията за гражданство по чл. 4, ал. 3 от Закона за Конституционен съд – Приложение № 3 към Решението; ІІ. Публично оповестяване на документите. 1. Предложенията заедно с документите по Раздел І се публикуват в срок до три работни дни от получаването им на интернет страницата на Народното събрание. Публикуват се името и мотивите на народния представител предложил съответния кандидат. Публикуването на предложенията и документите се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. 2. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност и професионални организации, не по-късно от три дни преди изслушването на кандидатите, могат да представят на Комисията по правни въпроси становища за кандидатите, включващи и въпроси, които да му бъдат поставени. Средствата за масово осведомяване могат да изпращат в Комисията по правни въпроси въпроси към кандидатите, които да им бъдат поставени. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Становищата и въпросите се изпращат по пощата на адрес: гр. София, пл. „Княз Александър I“ № 1, Комисия по правни въпроси, или по електронен път на e-mail: kpv1@parliament.bg. Становищата и въпросите се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в срок до три дни от получаването им при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни. Не се публикуват конкретни данни, съставляващи класифицирана информация, както и факти от личния живот на лицата. III. Извършване на предварителна проверка по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. 1. Кандидатите се проверяват за принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Искането за извършване на предварителна проверка по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия се прави от председателя на Комисията по правни въпроси. 2. Резултатите от проверката се публикуват на интернет страницата на Народното събрание. ІV. Проверка за допускане на кандидатите за изслушване. 1. В тридневен срок от постъпване на документите, Комисията по правни въпроси изпраща в Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ към Министерството на регионалното развитие и благоустройството списък с кандидатите за съдия в Конституционния съд на Република България за проверка на гражданството. 2. Комисията по правни въпроси на отделно заседание, предхождащо изслушването, проверява дали предложените кандидати отговарят на изискванията за заемане на длъжността съдия в Конституционния съд на Република България. 3. В случай че Комисията по правни въпроси установи, че кандидат не е представил всички необходими документи, тя го уведомява, че може да ги представи в срок до 2 дни от уведомлението. 4. До изслушване не се допускат кандидатите, които не са представили документите по Раздел І, т. 2 или не отговарят на изискванията за заемане на длъжността съдия в Конституционния съд на Република България. 5. След извършване на проверката Комисията по правни въпроси изготвя списък на кандидатите, които са допуснати до изслушване, по азбучен ред, според собствените им имена и го публикува на интернет страницата на Народното събрание. V. Изслушване на предложените кандидати за съдия в Конституционния съд на Република България. 1. Изслушването се провежда на открито заседание на Комисията по правни въпроси, което се излъчва в реално време чрез интернет страницата на Народното събрание. 2. Комисията по правни въпроси изслушва вносителя на предложението, като кандидата се представя в изложение до 2 минути. 3. На кандидата се предоставя възможност да допълни данни от професионалната си биография и да представи вижданията си относно правомощията и дейността на Конституционния съд в изложение до 10 минути. 4. Народните представители могат да задават въпроси към кандидата, включително и такива от становищата, постъпили от юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност и професионални организации. Времето за изложение на въпросите е до 2 минути. 5. След изчерпване на зададените въпроси, на кандидата се предоставя възможност за отговор в изложение до 3 минути. 6. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на интернет страницата на Народното събрание. 7. Комисията по правни въпроси на основание чл. 93, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание изготвя доклад от изслушването на кандидатите, към който се прилага списък на кандидатите участвали в изслушването, подреден по азбучен ред на собствените им имена и го внася в Народното събрание. Към доклада се прилага и проект на решение за избор на всеки кандидат за съдия в Конституционния съд на Република България. VІ. Избор на съдия в Конституционния съд на Република България от Народното събрание. 1. Заседанието се излъчва в реално време чрез интернет страницата на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието може да присъстват предложените кандидати. 2. Комисията по правни въпроси представя доклад за проведеното изслушване. 3. Кандидатите се представят от вносител на предложението по поредността им, определена в списъка на кандидатите за съдия в Конституционния съд на Република България, изготвен по азбучен ред на собствените имена, в изложение до 2 минути. 4. Провеждат се разисквания по кандидатурите по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. 5. Гласуването е явно и се извършва поотделно за всеки кандидат по поредността, определена в списъка на кандидатите. 6. За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако няколко кандидати са получи повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, избран е кандидатът, получил най-много гласове „за“. 7. Когато никой от кандидатите не получи необходимите гласове се провежда повторно гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове „за“. 8. Ако и при повторното гласуване никой от кандидатите не получи необходимите гласове, Народното събрание приема Решение за откриване на нова процедура за избор. VІІ. Задължение за деклариране на несъвместимост по чл. 35, ал. 1, т. 1 и на промяна в декларираните обстоятелства по чл. 35, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество 1. След приключване на процедурата за избор по реда на Раздел VІ избраният съдия в Конституционния съд на Република България от Народното събрание подава декларация за несъвместимост по чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество във връзка с чл. 147, ал. 5 от Конституцията на Република България по образец – Приложение № 4 към Решението; 2. При промяна на декларираните обстоятелства в декларацията по т. 1 се подава декларация по чл. 35, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество по образец – Приложение № 5 към Решението.“ Следват: Приложение № 1 към Решението за приемането на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидатите, представянето и публичното оповестяване на документите, изслушването на кандидатите и избор на съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание. „Долуподписаният/долуподписаната… – данни за идентификация. Декларирам, че съм съгласен/съгласна да бъда предложена за…“ Приложение № 2 – към същото Решение. „Декларация Долуподписаният/долуподписаната… – данни за идентификация. Декларирам, че съм съгласен/съгласна, да бъде извършена предварителна проверка за установяване на принадлежност на органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.“ Приложение № 3 – към Решението, чиито проект обсъждаме. „Декларация по чл. 4, ал. 3 от Закона за Конституционен съд Долуподписаният/долуподписаната… – данни за идентификация. Декларирам, че съм български гражданин и нямам друго гражданство.“ Приложение № 4 – към Решението, чиито проект обсъждаме. „Декларация по чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество във връзка с чл. 147, ал. 5 от Конституцията на Република България. Долуподписаният/долуподписаната… – данни за идентификация. Декларирам, че: 1. не съм в представителен мандат 2. не заемам държавна или обществена длъжност 3. не членувам в политическа партия или синдикат 4. не упражнявам свободна, търговска или друга платена професионална дейност Известно ми е, че за декларирането на неверни данни нося наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс.“ „Приложение № 5“ към решението, чийто Проект обсъждаме: „Декларация по чл. 35, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество Долуподписаният/ата ………………………………………….с ЕГН , Л.К. № , изд. на от МВР , в качеството си на съдия в Конституционния съд на Република България ДЕКЛАРИРАМ, ЧЕ: към дата г. е настъпила промяна в декларираните от мен обстоятелства в подадената декларация по чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, като е отпаднало/възникнало следното обстоятелство, което се описва: …… Известно ми е, че за декларирани неверни данни нося наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс.“ Благодаря Ви, госпожо Председател.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение на Търговския закон, № 702-01-48, внесен от Министерски съвет на 16 ноември 2017 г. На свое редовно заседание, проведено на 13 декември 2017 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение на Търговския закон, № 702-01-48, внесен от Министерски съвет на 16 ноември 2017 г. Законопроектът беше представен от господин Евгени Стоянов – заместник-министър на правосъдието, и господин Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателството“ към Министерството на правосъдието. Необходимостта от въвеждане на предложените със Законопроекта изменения произтича от съществуващия риск по отношение на прозрачността на информацията за лицата, притежаващи акции на приносител. Особеното при акциите на приносител е, че лицето, което упражнява фактическата власт върху акциите на приносител, е титуляр на правата по тях. Това прави смяната на собственика (титуляря на правата) много лесна, като за това е необходимо единствено физическото предаване на акциите. Рискът, свързан с акциите на приносител, е идентифициран и от организацията на Работната група за финансово действие във връзка с борбата срещу прането на пари и финансирането и разпространението на тероризма. Препоръките на Работната група са намерили израз в Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Също така в Приложение III от Директива (ЕС) 2015/849 се съдържа неизчерпателен списък на факторите и видовете доказателства за потенциално по-висок риск в случаите на разширена комплексна проверка, сред които в списъка са и дружествата, които имат номинални акционери или акции на приносител.“ (Шум и реплики. Движение на народни представители в залата.) Аз колкото по-силно говоря, толкова по-силно говорят и колегите.

Благодаря Ви, госпожо Председател.

„Предложеният Проект на Закон за изменение на Търговския закон предвижда премахване на възможността за акционерните дружества и за командитните дружества с акции занапред да издават акции на приносител. Издадените до влизането в сила на този закон акции на приносител се заменят с поименни акции. След приемането на Законопроекта Република България ще бъде третирана като прозрачна данъчна юрисдикция и надежден партньор в общите международни усилия за предотвратяване на трансграничното укриване и невнасяне на данъци и отклонение от данъчно облагане. Това ще се отрази благоприятно върху инвестиционния климат в Република България, а оттам – и върху всички заинтересовани страни. В последвалата дискусия господин Иван Иванов – член на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, зададе въпрос дали неприлагането на европейската директива 2015/849 води след себе си санкции и колко страни-членки прилагат това законодателство към днешна дата. Председателят на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове господин Кристиан Вигенин се поинтересува дали е достатъчен срокът от девет месеца, който се дава на дружествата да приведат своята дейност в съответствие със Закона, както и колко дружества ще бъдат засегнати. Господин Евгени Стоянов – заместник-министър на правосъдието, отговори, че има вероятност при неприлагане на директивата да бъдат наложени санкции, както при всяка друга европейска директива. По отношение на срока от девет месеца се счита, че той би трябвало да бъде достатъчен. Господин Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателството“ към Министерството на правосъдието, добави, че според официалния регистър дружествата са 555. В резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 3 гласа „за“ и 3 гласа „въздържал се“ на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Търговския закон, № 702-01-48, внесен от Министерски съвет на 16 ноември 2017г.“ Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Моля на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за процедура за допуск на господин Евгени Стоянов – заместник-министър на правосъдието.

„ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение на Търговския закон, № 702 01-48, внесен от Министерски съвет на 16 ноември 2017 г. На свое заседание, проведено на 11 септември 2018 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение на Търговския закон, № 702-01-48, внесен от Министерски съвет на 16 ноември 2017 г. На заседанието присъстваха: от Министерство на правосъдието: господин Евгени Стоянов – заместник-министър, господин Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателство“ и госпожа Даниела Белчина – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“. Законопроектът беше представен от господин Стоянов, който посочи, че с него се цели въвеждането в българското законодателство на изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Той посочи, че с измененията се осигурява стандарт за прозрачност и обмен на информация по отношения на търговските дружества, издали акции на приносител, като отбеляза, че особеност при притежателя на акции на приносител е обстоятелството, че лицето, което упражнява фактическа власт върху акциите на приносител, притежава и членствените права по тях, като за промяна на собствеността на акциите е необходимо единствено тяхното физическо предаване, което обстоятелство не се оповестява в Търговския регистър. Със Законопроекта се предлага в срок от девет месеца от влизане в сила на Закона дружествата, издали акции на приносител, да предприемат действия по изменение на уставите си, замяна на акциите на приносител с поименни, водене на книги на акционерите и заявяване на промените в Търговския регистър. При неизпълнение на изискванията на Закона се предвижда прекратяване на дейността на дружество по искане на прокурор. Приемането на Законопроекта ще допринесе за подобряване на инвестиционния климат, третирането на Република България като прозрачна данъчна юрисдикция и надежден партньор в общите международни усилия за предотвратяване на трансграничното укриване и отклонение от данъчно облагане. При обсъждането взеха участие народните представители Данаил Кирилов, Явор Божанков и Пенчо Милков. Господин Милков посочи, че подкрепя целите на Законопроекта, но добави, че следва да бъде прецизиран, за да се защитят членствените права на притежателите на акции. На поставения от господин Милков въпрос господин Стоянов разясни, че Законопроектът предвижда 9-месечен срок, в който дружествата издали акции на приносител, следва да изменят уставите си, да заменят акциите на приносител с поименни акции, да започват да водят книги за акционерите и да заявяват за вписване промените в Търговския регистър. Той уточни, че към момента в Търговския регистър са регистрирани 555 дружества, в които членствените права се удостоверяват с акции на приносител. Господин Талев посочи, че в работната група по Законопроекта са участвали представители на Министерството на финансите, Националната агенция за приходите, Агенцията по вписванията, Висшия адвокатски съвет и браншови организации. Той отбеляза, че акционер, чиито акции на приносител са обезсилени, защото не е поискал замяна на акциите на приносител с поименни в 9-месечен срок, има право да поиска от дружеството да му заплати равностойността на направените по тях вноски в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от пет години от датата на обезсилването. Той уточни, че 6-месечният срок е предвиден, за да се отговори на изискването на Директивата за срочно изпълнение на изискванията ѝ. Господин Кирилов посочи, че с предложените промени се хармонизира българското законодателството с изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма и ще го подкрепи. След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 12 гласа „за“, без „против“ и 7 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение на Търговския закон, № 702-01-48, внесен от Министерския съвет на 16 ноември 2017 г.“