ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ)1026 думи
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Бих искал да кажа и, уважаеми господин Президент, защото обсъждаме акт на Президента на Републиката, който той е мотивирал и, по които мотиви бих искал да взема становище.
С риск да бъда досаден, защото тези аргументи сме ги навеждали вече на Вашето внимание, те са били предмет на преценка в тази зала, чрез повече от две гласувания. В опит да бъда по-конкретен за работата на Комисията по правни въпроси, ще кажа, че Комисията по правни въпроси е имала 15 заседания, на които е обсъждала този законопроект. Не можем да кажем точно бройката на заседанията на работните групи, която обсъждаше широката, многообхватна материя, която касаят измененията в Административнопроцесуалния кодекс.
Ще благодаря на Президента на Републиката в частта на неговите мотиви, в които той заявява и признава, че голяма част от измененията… Бих искал да цитирам, но очевидно ще преразкажа. Голяма част от измененията са положителни, голяма част от измененията би следвало да бъдат подкрепени и представляват принос в развитието на административния процес.
Смятам, че тази обективна оценка, той следваше да прояви и по отношение на пунковете, които обсъждаме понастоящем пред Вас.
Няма да коментирам това, че президентът е репликирал, ветирал и разпоредби, които касаят статута на всички съдии, а не само на административните. Той е оспорил нашите предложения, които бяха приети, включително и с Вашите гласове, колеги от опозицията, по отношение на пенсионноосигурителните права на всички магистрати – съдии, прокурори и следователи. Предполагам, че инерцията е подвела колегите от Президентството и те са включили и тези норми в техния анализ.
Също така с удивление забелязвам, че в Указа никъде, ама никъде, говорейки за държавните такси, не се коментира обстоятелството, което е очевидно и се вижда дори от текста, който е обнародван в „Държавен вестник“ и беше наведено от колегата Хамид, но никой от Вас не спомена, че всички социални и здравноосигурителни спорове и спорове за обезщетения са с отделна фиксирана държавна такса, която е в размер на 30 лева и от която също може да бъде освободено лицето, което обжалва съответния акт. Тоест смятаме, че тук ние сме се съгласили и с Вашите социални виждания за особена защита в някои специални случаи на спорове, когато се касае за специални социални права. Беше честно това да бъде обсъдено и съобразено в мотивите, както и във Вашия подход, когато решихте да манипулирате общественото съзнание, че, видите ли, тук се случва нещо радикално различно, производството става скъпо и недостижимо. Колеги, производството отново ще бъде изцяло, предимно и в огромна част финансирано и субсидирано от държавния бюджет, предоставен на бюджета на съдебната система, тоест това по същината си продължава да бъде едно безплатно производство.
Много исках да коментираме финансовата обосновка и намалението, които направихме в рамките на дебата. Защото, вижте, в рамките на дебата в работната група, дори още не в Правната комисия, мисля, че постигнахме консенсус и балансирахме нашето предложение за държавни такси, което беше значително по-високо от това, което обсъждаме понастоящем, от това, което приехме. При това всички забравяме, че когато иде ред за пропорционални такси, там също имаме един лимит. Точната оценка е: отнесете 4 към 0,6 – това е точната оценка. Шест цяло и половина пъти по-ниска е цената, отколкото в общия граждански процес.
В дебата Вие продължавате да неглижирате обстоятелството, че в ред европейски държави административното производство се таксува по абсолютно идентичен начин, тъй както се таксуват общите граждански искове и молби. За да стане ясно на всички, ще дам възможно най-прост пример. Ако Вашият съсед претендира собственост за Вашето жилище и предяви иск и Вашето жилище е, да кажем, с оценка 100 хил. лв., той ще внесе, първо, 4% – четири хиляди, за втора инстанция ще внесе още 2% – две хиляди, за касационна инстанция ще внесе още 2%, тоест общият размер на държавната такса в гражданското съдопроизводство е 8%. Сравнявайте тези такси в административното производство с таксите ни в общото гражданско производство. Всички юристи знаят, че Гражданският процесуален кодекс се прилага субсидиарно спрямо Административнопроцесуалния кодекс и нерешените въпроси там.
Ще кажа няколко думи и за касационното обжалване. Да, тук, говорейки за таксите, винаги удобно пропускате, че се касае за промяна на таксите само в касационното производство, тоест след като вече сме имали едно произнасяне, един пряк съдебен контрол върху акт, който е бил контролиран на две нива – един път по линия на административния контрол и втори път съдебен контрол от административния съд.
По отношение на отворени, открити или закрити да са заседанията при касационното обжалване?
Уважаеми колеги, ние много внимателно се стремяхме да съобразяваме и българската Конституция, както и чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, с което Вие манипулирате. Да, гражданинът има право на открит процес. Това казва Европейската конвенция. Ние това сме го спазили и гарантирали. Колеги, става въпрос за право на гражданина, което в текста на АПК сме го запазили. Казали сме, че когато, уважаеми гражданино, искаш открит процес в касационното производство, просто казваш, че искаш открит процес и той автоматично става открит. Автоматично става открит само със заявяването, че иска открит процес.
Примерът, който колегата Зарков представи на Вашето внимание. Да, колега Зарков, може и двете страни да изпитват влечение към закрития процес, но тогава съдът съблюдава обществения интерес. Съдът преценява, че с оглед обществения интерес заседанието в това производство трябва да е открито. В Закона сме гарантирали и тази възможност. При пълно съгласие на всички участници за закритост, съдът може да каже: „Не, процесът е открит. Аз искам да видя страните, да ги изслушам пряко и непосредствено, а не да им чета писмените бележки.“ Затова процесът е открит. Защо, Вие казахте, сме натрапвали на съдиите и защо съдиите не искат? Не искат, защото трябва да прочетат делото по-рано. Да, това им натрапваме. Казваме им: „Уважаеми върховни съдии, да, ние приемаме това да спестим малко време от насрочване, съобщаване и уведомяване за едно открито заседание, но Вие сте длъжни да си прочетете делото веднага когато дойде при Вас, когато ще го образувате, за да видите какво са поискали страните и какъв е предметът на спора, да прецените дали процесът трябва да е открит.“ Да, натоварваме ги, но ги натоварваме пропорционално и съразмерно. Казваме: „Да, за сметка на това натоварване Вие пък ще пестите процесуално време за случаите, когато…“.