13 септември 2018 г.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми народни представители, предлагам точка първа от днешното пленарно заседание, а именно: „Повторно разглеждане на Административнопроцесуалния кодекс“ да бъде пряко излъчвана по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Това е един закон, един кодекс, който е от изключителна важност изобщо за съществуването на държавата, от изключителна важност за обществото. Това са и мотивите, поради които предлагам дебатите и гласуването по тази точка да бъдат пряко излъчвани, както казах по БНТ и БНР. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Вземам обратното становище не да коментирам по какъвто и да е начин конкретно излъчването, а за да кажа, че – да, би било редно да излъчваме по националните медии този дебат, ако вносителят на ветото беше тук, присъстваше и можеше да представи аргументите си. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)

Уважаема госпожо Председател, процедурата ми е по начина на водене. Моля да припомняте на всеки изказващ се тук Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и Конституцията на страната. И когато председателят на Правната комисия, който по правилник трябва да докладва аргументите на ветото, се опитва да изкарва, че тук някой го няма, да му правите забележка. Вие не можете да докарате министрите тук, говорите за вносителя на ветото! (Шум и реплики.) В този ред на мисли, много Ви моля да не оставяте залата в заблуждение. Сигурен съм, че не всеки трябва да познава Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, но това с особена степен важи за председателя на Правната ни комисия. (Реплики от народния представител Данаил Кирилов.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! „ДОКЛАД относно Указ № 201 на Президента на Република България, постъпил на 1 август 2018 г., за връщане за ново обсъждане на Закон за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, приет от Народното събрание на 25 юли 2018 г. и мотивите към Указа На свое заседание, проведено на 11 септември 2018 г., Комисията по правни въпроси обсъди Указ № 201 на Президента на Република България, постъпил на 1 август 2018 г., за връщане за ново обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, приет от Народното събрание на 25 юли 2018 г., и мотивите към указа. На заседанието присъстваха от Администрацията на Президента на Република България: професор Емилия Друмева – председател на Правния съвет, доктор Благой Делиев – експерт; oт Върховния административен съд: господин Георги Чолаков – председател; oт Асоциацията на българските административни съдии: господин Любомир Гайдов – заместник-председател; от Фондация „Програма достъп до информация“: господин Александър Кашъмов; от Коалиция „За да остане природа в България“: господин Петко Цветков и госпожа Зорница Стратиева; от Екологично сдружение „За Земята“: госпожа Регина Стоилова, господин Иван Велов и господин Александър Коджабашев; от Инициатива „Правосъдие за всеки“: господин Емил Георгиев; от Гражданско сдружение „Движение за защита на гражданите и държавата“: госпожа Мадлен Кирчева; от Гражданска група „Дианабад“: госпожа Ангелинка Константинова; от „Сдружение за изследователски практики“: госпожа Вера Стаевска; от Гражданско сдружение „Защита на гражданите и държавата“: госпожа Христина Ценова и госпожа Донна Костадинова, и гражданите: госпожа Нели Дончева, господин Димитър Стоименов, госпожа Катерина Раковска и господин Димитър Божилов. Председателят на Комисията по правни въпроси господин Данаил Кирилов докладва на членовете на Комисията Указа на Президента на Република България и мотивите към него. На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбите на § 28, § 29, т. 1, § 55 относно чл. 217, ал. 2, изречение трето и четвърто и ал. 4, § 57, § 61, § 67, § 79, т. 3 и 4, § 109, т. 1, 2 и 3, § 111, § 113, т. 5, буква „б“ относно чл. 75, ал. 9, изречение последно, § 114, т. 3, § 124, § 125, т. 3, § 130, § 133 и § 148, т. 1 от Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, приет на 25 юли 2018 г. В мотивите си президентът посочва, че въведените правила за родовата подсъдност не идентифицират ясно актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, които Върховният административен съд разглежда като първа инстанция, което може да доведе до множество спорове за подсъдност. Отбелязва се, че се променя и принципът за определяне на местната подсъдност при оспорване на индивидуални административни актове, като критерий за определяне на компетентния административен съд е въведен постоянният адрес. Посочва се, че с приетото изменение не се отчита хипотезата на физически лица с настоящ адрес, различен от постоянния, което може да затрудни както заявителите, така и административните органи, чието седалище е различно от постоянния адрес на жалбоподателя. При едновременно разглеждане на дела в различни административни съдилища държавните органи би трябвало да командироват навсякъде свои процесуални представители, което би довело до увеличаване на разходите на администрациите. На следващо място в Указа се отбелязва, че разглеждането на делата от тричленен състав на Върховния административен съд в открито заседание се определя в зависимост от преценката на съдията-докладчик или от направено от страните изрично искане, което превръща публичността от правило в изключение. Посочва се, че публичността на съдебните заседания е основен принцип, гарантиращ публичното разглеждане на делата. С президентското вето се оспорват и регламентираните такси в касационното производство, с които се ограничават съществено процесуалните възможности за пълноценна защита на гражданите и юридическите лица срещу незаконосъобразни актове на администрацията. Въвеждането на пропорционални такси, както и увеличаването на простите такси в касационното производство следва да бъдат съобразени с правото на защита на гражданите и юридическите лица срещу незаконосъобразните актове на администрацията. Президентът е възразил и срещу необжалваемостта на първоинстанционните съдебни решения по някои от специалните закони, предвидени в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс. Твърди се, че премахването на касационната инстанция в съдебните производства по административни дела не дава гаранция за защита на засегнатите права на гражданите и юридическите лица. Посочва се, че липсата на касационна инстанция ограничава защитата на обществения интерес, който държавните органи са длъжни да отстояват. В мотивите си президентът посочва несъгласието си относно промените за придобиване на право на пенсия от съдии, прокурори и следователи и командироването на съдия от Върховния административен съд или от административните съдилища в Съда на Европейския съюз, на Общия съд на Европейския съюз и на Европейския съд по правата на човека. Професор Емилия Друмева изложи подробно аргументите на президента за налагане на вето върху Закона, които бяха представени в четири основни насоки: родовата и местна подсъдност, възможността за провеждане на закрити заседания в касационното производство, повишаването на таксите в касационните производства и премахването на възможността за касационно оспорване в някои специални закони. Същевременно тя подчерта, че са оценени редица изменения, направени с този закон, като положителни. Становища изразиха и представителите на неправителствените организации, които изказаха несъгласието си с увеличаването на таксите в касационното производство и отпадането на възможността за касационно оспорване в някои специални закони. Представени бяха становища и на представителите на съдебната власт – господин Георги Чолаков и господин Любомир Гайдов. Те не се съгласиха с някои от аргументите на държавния глава, свързани с измененията при определяне на родовата и местната подсъдност на делата. Според тях измененията са изцяло съобразени с решението на Конституционния съд, като подчертаха, че в него е предвидено Върховният административен съд да е първа инстанция при оспорване на актовете на министрите и Министерския съвет, с които се упражнява публична власт, а във всички останали случаи преценката е оставена на законодателя. Беше изразено и несъгласие със становището на президента, че такси не се определят със закон и че това се прави за първи път със Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс. Според тях в Конституцията е предвидено, че таксите се определят със закон, като има и други закони, които предвиждат конкретен размер на таксите за съдебно оспорване. В заключение беше отбелязано, че направените промени в Административнопроцесуалния кодекс, приети в резултат на многобройни и задълбочени обсъждания с народните представители, експерти от институциите, доктрината и съдиите, са съществени и целите, които са заложени в тях, ще доведат до положителен резултат при прилагането на административното правораздаване. В дискусията взеха участие народните представители Данаил Кирилов, Христиан Митев, Крум Зарков и Явор Божанков. Народните представители Крум Зарков и Явор Божанков изразиха подкрепата си за Указа и изложените мотиви. Изказано беше становището, че ветото е напълно аргументирано, като се подчерта, че с повишаването на таксите ще се ограничи достъпът до правосъдие, като беше отбелязано несъгласие с отпадането на възможността за касационно оспорване в някои специални закони, както и ограничаването на публичността чрез възможността за провеждане на закрити заседания в касационното производство. Господин Божанков отбеляза, че ако промените влязат в сила, ще сезират Конституционния съд. Народният представител Христиан Митев наблегна на факта, че не се ограничава достъпът до правосъдие, тъй като таксите в първоинстанционното оспорване не се увеличават. Той подчерта, че съгласно трайната практика на Европейския съд по правата на човека е необходимо да има осигурена възможност до достъпно правосъдие и в Административнопроцесуалния кодекс това е залегнало, като никъде не е регламентирано задължителното двуинстанционно съдебно производство в административното правораздаване. Кирилов посочи, че от принципа на равнопоставеността на страните е продиктувано изменението, съгласно което държавните органи следва да внасят държавна такса в касационното производство, с което ще се дисциплинират институциите. Той отбеляза, че държавните такси са намалени спрямо първоначално предложените, тъй като народните представители са съобразили становищата на институциите и неправителствените организации, постъпили в Комисията по правни въпроси. Въведените пропорционални такси са с лимитиран размер. Подчертано беше, че е осигурена възможността на всяка една от страните да поиска провеждането на открито заседание в касационното производство и е гарантирана публичността на съдебния процес. В заключение Кирилов подчерта, че измененията в Адмистративнопроцесуалния кодекс са били подложени на широко обществено обсъждане, като са взети предвид всички становища, и отбеляза, че за устойчивостта на системата е предвиден достатъчно дълъг период за влизане в сила на Закона. След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 12 гласа „за“, 7 гласа „против“ и без гласове „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме повторно Закон за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, приет от Народното събрание на 25 юли 2018 г.“ Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! За пореден път ни се налага да прегледаме отново закон, благодарение на реакцията на Президента на Републиката. Този път това е особено важно. В административния процес, който ще разглеждаме, гражданин или гражданска организация се изправят срещу решение на държавата – на орган на държавната или на местната власт. Всъщност това е единственият способ на частно физическо или юридическо лице да се противопостави на решение, което смята за противозаконно, но което иначе би трябвало да изпълнява по силата на конституционната йерархия. С други думи, административното правосъдие е основното средство за защита срещу тези, които волно или поради грешна преценка злоупотребяват с властта си, и вместо да изпълняват законите, ги нарушават. Изпълнителната или местната власт срещу гражданите – това е административният процес. Силата, без съмнение, в този процес е на страната на властта. Единствената защита на хората – Законът и процедурата. Ако Законът е на страната на гражданина, то всеки човек, засегнат от решението, без оглед на служебното или на материалното си положение, може да му се противопостави. Най нормалният човек може да спре акт на министър. Това е същността на въпроса, по който разсъждаваме днес. Затова не са пресилени предупрежденията, че посегателството върху правилата на административния процес може да се разглежда като посегателство върху демократичното функциониране на държавата ни. Обвързаността на властта със закона е смисълът на понятието „правова държава“, а то определя разликата между свободно организирано управление на базата на демократичен избор и правила и властническо потискане на едни от други. Затова ветото на президента по отношение на Закона за изменение и допълнение на АПК трябва да бъде приветствано и подкрепено, а спорните текстове трябва да бъдат обсъдени внимателно и преценени отново. Защо? Защото основните белези, по които може да бъде съдено за съдебния процес, са нарушени с предлаганите изменения. Кои са те? Достъпност до съд, публичност на процеса и възможност да се обжалва решението на първоинстанционния съд, ако страната не е удовлетворена от него. И трите белега са сериозно застрашени. По отношение на достъпността до съда – очевидно е, че драстичното повишаване на таксите ще доведе до по-труден достъп до съд. Това не само е очевидно – беше признато многократно, че целта на тази промяна е да се разтоварят определени съдилища. Че таксите за административния процес подлежат на промяна и биха могли да бъдат променени само по себе си не е проблем. Въпросът е как се прави това и с колко се повишават. Когато повишаваш стотици пъти една такса от днес за утре, това вече е проблем. Когато го заковаваш със закон, така че това да остане вписано тук и никой гражданин да не може да го атакува пред съда, това е проблем! Когато се опитваш да обясниш, че по този начин ще се пребориш със злоупотребата с обжалванията, това е огромен проблем, защото, ако ние започнем да се борим със злоупотребата с права, като ги отменяме, то този път ще ни доведе до много сериозни препятствия! За съжаление, много закони, включително процесуалните, могат да бъдат използвани недобросъвестно. Но това не значи да се поставят под съмнение основни конституционни принципи! Трябва да се намери правилното решение – затова тези текстове трябва да бъдат преразгледани и отменени в този си вид. Въвеждането на понятието „материален интерес“, което да определи колко ще струва ходенето пред съда, в административния процес е неадекватно и би имало обратните на търсените от вносителите, ако приемем, че те са добросъвестни, последствия. И всеки един от участниците в Правната комисия, като започнем от специалистите и стигнем до неправителствените организации, през депутатите, обясни това нещо ясно и разбираемо! Какво означава материалният интерес по дело, което засяга чистия въздух? Това беше зададено като въпрос онзи ден на депутатите от мнозинството. Отговорът не беше задоволителен. Материалният интерес в административния процес винаги е второстепенен, защото първичният интерес е спазването на закона, а от законността има интерес всеки, не само страните, които участват по делото. Същото важи и за публичността на процеса. Уважаеми колеги, не е новина, че съдебната ни система, институциите като цяло, в това число и съдебните, за съжаление, не се ползват с голяма степен на доверие от гражданите. Как мислите, че ще се подобри това, когато закриваме процеса, и то в онази му част, по която се съдят не факти, а право? И какво значи тук обяснението, че, видите ли, всяка една от страните или съдът по негова преценка може да отвори делото? Принципът, включително конституционен, е обратният – делото е отворено и някой може да поиска да бъде закрито. Това не е достатъчна гаранция за публичност поради простата причина, че можем да си представим случаи, когато и двете страни не са заинтересовани делото да е открито, а пък всички ние тук и извън тази зала бихме искали да знаем какво се случва. Можем ли да си представим, например, че спор между концесионер и възложител по отношение на изпълнение на концесионния договор – и двамата биха искали да го гледат на закрито? Но журналисти, общественост, засегнати лица биха искали да знаят какви са аргументите на концесионера, как общината защитава техния интерес или обратното. И когато не сме съгласни с първоинстанционното решение, отнемат ни възможността да го атакуваме отново. Разликата между касационното обжалване и първоинстанционното е ключова. Фактите се преценяват на първа инстанция и спрямо тях се прилага правото. Но дали правото е добре приложено спрямо фактите, решава касационната инстанция. И точно на това ние казваме „не“. Казваме го за 19 закона. Казваме го за пореден път в тази легислатура, защото от самото ѝ начало наблюдаваме този процес. Казваме го по отношение на спорове, които засягат социалните права на гражданите, по отношение на спорове, които засягат достъпа до информация, по отношение на спорове, които засягат защитата на околната среда. Казваме го всъщност за всеки ключов казус, разтърсвал обществото ни в последните години. И защо правим всичко това? Защо, след като в останалата си част Административнопроцесуалният кодекс достигна до качествени текстове, упорстваме в тази? Защо, след като в продължение на шест часа онзи ден в Правната комисия всички с изключение на вносителите на текстове обясниха, че те не са добри, че ще доведат до проблеми? Аз отговор на този въпрос нямам! Но президентът е прав да продължава да го търси. Ще продължим да го търсим и ние. Има решение и решението е следното: приемаме ветото на президента, след което преглеждаме всеки един от текстовете още веднъж. За някои от нещата може да се намери точната среда, други са концептуално сбъркани. Този разговор си заслужава, от него зависят правата на нашите граждани. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колега Зарков, изложихте много тези и почти никоя от тях не беше вярна. Почти нищо от това, което чухме днес, всъщност не отговаря на истината и не е вярно. Първо, по отношение на достъпа до правосъдието. Достъпът до правосъдие съществува. Аз не знам Вие къде прочетохте примерно, че се увеличават таксите в първоинстанционното производство, или че се променят кардинално правилата по отношение на него, или че някой по някакъв начин ограничава възможността да бъдат оспорвани административни актове пред първоинстанционния административен съд? Няма такова нещо! Що се отнася до аргумента за публичността на заседанията, аз не виждам никакъв проблем, още повече, че самата Конституция предвижда възможност по преценка на законодателя да се въвеждат закрити заседания. Нещо повече, всяка една от страните ще преценява дали желае делото да бъде гледано в открито или в закрито заседание. Позволете все пак на страните в административния процес сами да преценяват това. Нещо повече, трябва да допълним, че всъщност съдията-докладчик също ще има възможност да прецени и ако смята, че делото представлява обществен интерес, ще допусне неговото гледане в открито съдебно заседание. Така че аз проблем с публичността на съдебните заседания не виждам, още повече, познавайки начина, по който в момента се гледат делата пред Върховния административен съд и където принципът за устност и непосредственост, който се опитвате така ревностно да защитавате, на практика почти много рядко се спазва именно поради натоварения график и гледането на множество дела от върховните административни съдии. Така че няма как да приема Вашите аргументи, че едва ли не по този начин се прекратява достъпът до справедлив съдебен процес, защото това просто не е вярно. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Митев, благодаря Ви за репликата. Аз не съм очаквал, че Вие ще повярвате на моите аргументи, тъй като аз и колегите ми ги изтъкваме тук в продължение на месеци – и в Правната комисия, и тук. Но се надявах да чуете още веднъж не от мен, дори не от президента, а от всички заинтересовани страни, които участваха в публичния дебат – като започнем от магистратите, като минем към гражданските организации, политически сили, адвокати и който се сетите, че никой друг освен Вас не защитава тезата, която защитавате.

За съдиите не е вярно!

Отгоре на всичко Ви припомням, че един от аргументите за вдигането на таксите – можем да потърсим стенограмата на Правната комисия – е да се разтовари съдът. Ако това не е доказателство, че целта е по-малко да се ходи в съд… Разберете, Върховният административен съд, разбира се, трябва да се уважава и пази, но не от хората, които търсят неговото решение, а от хората, които влияят на неговото решение. Разликата е сериозна. Колкото за страните по административния процес – опитах се да обясня и няма да повтарям, че страни по административния процес, дори когато става дума за индивидуален административен акт, са две, три, ако има прокурор, но заинтересовани от неговото решение и от начина, по който се решава, са всички, защото става дума за спазването на закона. В този ред на мисли не можем да оставим само страните да преценяват дали и кога може да бъде открито тяхното заседание. И накрая, по отношение на съдията-докладчик. И понеже председателят Кирилов имá добрината да ми подвикне за съдиите – по отношение на закритите заседания, Пленумът на ВАС е категоричен. Те казват, че това ще донесе само проблеми, че не искат тази помощ, която ние им натрапваме. Моля Ви, престанете да помагате на съдиите и на хората като цяло, без те да искат тази помощ! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, парламентарната група „Движение за права и свободи“ ще подкрепи повторното разглеждане на Законопроекта. Аргументите във ветото не са нови за нас. Тези аргументи повече от година ги разглеждаме в Правната комисия, в работните групи. Така че в аргументите няма нищо ново. Ново беше обаче присъствието на гостите на заседанието на Правната комисия във вторник. Деветдесет и пет процента от гостите и представителите на организациите на заседанието на Правната комисия идваха за първи път по този законопроект. Къде бяха близо две години, когато този законопроект се обсъждаше? Къде бяха те? Изведнъж във вторник се появиха да бранят аргументите, визирани от екипа на президента във ветото. Над 90% това бяха представители на станалия известен „зелен октопод“. И те, които генерират огромни приходи от проекти и от грантове, на сметките им може дори да им завидят известни български фамилии, станали печално известни в последните няколко седмици, те говорят, че няма откъде да намерят 370 лв. да платят такса за касационно обжалване. Този законопроект е внесен на 1 юни 2017 г., но за разлика от други законопроекти, които залежават в Деловодството, по този Законопроект се работи постоянно. Не знам дали някой може да каже колко броя заседания имаше работната група, колко броя заседания имаше Правната комисия на второ четене, колко много научни работници, съдии присъстваха и работиха по тези текстове. Изцяло сме се съобразили и с решението на Конституционния съд по родовата подсъдност, така че там няма как да приемам аргументи. Когато Конституционният съд ни е предписал нещо, ние си го спазваме и си го прилагаме в текстовете. Ако видите доклада от второ четене на Законопроекта, подкрепен в Правната комисия, близо от половината от одобрените, от приетите текстове са текстове, предложени от опозицията – било от народни представители от БСП, било от наши народни представители. Така че тук не може да се каже, че няма чуваемост, че се приемат текстовете на вносителите. Над 70% от текстовете на вносителите по първоначално внесения проект не са същите, те са изменени. И тук не мога да не отбележа съществения принос на водещи професори по административно право – ще спомена професор Иван Тодоров, ще спомена участието на председателя на Върховния административен съд в заседанията на Правната комисия, изключително високата експертиза на съдии от Асоциацията на административните съдии в България. Така че по този законопроект работиха водещи специалисти в България и наистина се получи важен закон – важен за обществото, както отбеляза господин Попов в началото. Няма да се спирам на всеки един от аргументите поотделно, но не мога да подмина едно изречение в мотивите, което говори, че при местната подсъдност Законопроектът създавал известни неудобства на администрацията. Не мога да подмина това изречение, колеги, не знам как е попаднало в аргументите. Защото в цялото законодателство концепцията на Законопроекта е насочена към гражданина. Не е ли затруднение да разхождаш бай Пенчо от село Сини вир, община Каолиново, до София да води дело? А сега с новите изменения вече ще си води делото в съда в Шумен. Защо този човек, да речем, ако си е изпатил от един неправомерен акт на министъра на земеделието, трябва да идва до София, като в град Шумен има съд като слънце? Защо? Не е ли това затруднение за гражданина? Или гражданите нека да пътуват, пък администрацията да стои в София?! Затова нека да обърнем внимание към гражданина, а не към администрацията. Администрацията е за това, за да изпитва известни затруднения, ако издава неправомерни актове. За таксите споменах. Всички възражения бяха от организации, които могат да плащат много по-високи такси. Таксите бяха драстично намалени от първоначалния проект – близо два пъти. Затова не можем да кажем, че Правната комисия не се е съобразила с тези възражения. Да, има граждани в България, за съжаление, които не могат да платят тези такси. За тях обаче в Законопроекта е предвиден текст, който регламентира освобождаването от внасяне на такса, ако гражданинът докаже, че не е в състояние да я плати. Така че тези аргументи, че гражданинът няма пари и не може да води дело, са абсолютно неоснователни. Няма да се спирам по-нататък, защото по тези аргументи говорим вече две години. И няма да позволя – две години този Законопроект не беше политизиран – сега да се използва за политически цели. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колега Хамид, по отношение на ветирания текст във връзка с подсъдността – да, той беше предложен от нас, но с мотива, с идеята за по-лесен достъп до административно правосъдие – на обикновения гражданин, на юридическото лице, които в тази специфика в административния процес, са поставени в едно специфично отношение на власт и подчинение. Такъв е изначалният принцип на административния процес. Вие говорите, цитирам, за „зеления октопод“. Но тук, уважаеми колега Хамид, се променят 19 закона и не се касае само за така наречения от Вас зелен октопод, тук се касае за редица закони – социално осигуряване, за обикновени граждани, за юридически лица. Не може да се поставя равенство между административното съдопроизводство и гражданското по отношение въвеждането на пропорционални такси, по отношение въвеждането на термина „определяем материален интерес“. Спецификата на административното производство е съвсем друга и различна. Целите на административното производство са съвсем различни и други от тези на гражданското съдопроизводство. Правилно попитахте къде са били тези организации. Аз не знам къде са били и къде са сега, но сега сме тук, в тази зала, и следва да защитим основни принципи в една правова, демократична държава по отношение на достъп до правосъдие, по отношение върховенство на закона. Тези принципи, очевидно, са в явно нарушение с текстовете, които президентът ветира. Всичките тези текстове, с изключение на нашето предложение за подсъдността, както казах в началото, са предложени от вносителя, от управляващото мнозинство, което отново се опитва да узурпира цялата власт в България. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми колега Хамид, първо, искам да изкажа личната си благодарност към Вашето активно и конструктивно участие в работната група по този законопроект. Вие бяхте вносител на множество от предложенията, които бяха приети, в интерес на истината, заедно с колегите Зарков, Попов, Милков, чиито предложения в голяма част бяха подкрепени. Взимам реплика обаче, за да детайлизирам и да уточня участието на гражданските организации. Формално и официално бяха представени десет граждански организации, от които осем категорично и ясно дефинирани с интерес в екологичния сектор. Всички те цитираха постоянно, неотменно, по много начини, много пъти и по различен начин и интерпретация становището на Асоциацията на парковете в България, което съдържа – казват, че има подробни данни, разпечатка на около десет статистически таблици от сайта на Европейската комисия по отношение на съдебната натовареност. При това, видите ли, ако загледате таблиците конкретно, ще видите, че те нямат нищо общо с бележчиците, които уважаваният колега Тома Белев е писал отдолу. Той казва: „Ето, вижда се, че българските административни съдии не са натоварени“, или „Ето, виждате ли, на българските административни съдии не им трябват пари“, като ние сме трети по ред по задължение за обезпечаване, да кажем, на финансирането към административното съдопроизводство. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Не можах да развия цялата теза, очевидно, че ще трябва да се изкажа детайлно. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Попов! Говорим за достъпа да административно правосъдие, говорим за увеличаване на таксите, говорим за промяна на местната подсъдност. Всеки прави сравнение, че една такса от пет лева за касационно обжалване, тук става 70 лв. – говорим за втора инстанция. Никой обаче не прави сметката на бай Пенчо от Сини вир, община Каолиново, област Шумен, който вече вместо да идва до София и да харчи близо 500 лв., за да води делото си в София, сега ще изхарчи 3,50 лв. за автобус до град Шумен и там ще си води делото. Никой не говори за тези спестени средства. Всеки говори за тези 65 лв. разлика. Уважаеми господин Кирилов, становището на Асоциацията на парковете и всички организации, които се базираха, говориха само по това становище, и вече в четвъртия час от заседанието на Правната комисия се замислих ветото на Тома Белев ли обсъждаме, или на Президента на Република България? (Оживление, частични ръкопляскания.)

Уважаема, госпожо Председател, уважаеми колеги! Позволявам си да взема думата с процедурно предложение. Уважаеми колеги, през последните часове в публичното пространство, медиите, сред българските граждани и социални мрежи дори започна да се коментира един изключително притеснителен случай. (Реплики и възгласи.)

Каква е процедурата? (Шум, реплики, възгласи от „БСП за България“.)

Ако ме изслушате защо искам тази особена процедура, ще разберете и каква е тя.

Няма особена процедура. (Силен шум и реплики от „БСП за България“.)

Колеги, в този парламент всички твърдим – пред медии, пред граждани, пред избиратели, че сме отговорни политици, отговорни техни – на гражданите на България, служители. Ние не можем да стоим неинформирани, когато в страната се носят слухове, че хора с повдигнати обвинения са напуснали страната незаконно. (Силен шум и реплики от „БСП за България“.)

Процедурата, госпожо Председател, уважаеми колеги, е да поканим в Народното събрание, в тази зала – най-висшия орган на Република България, главния прокурор и министъра на вътрешните работи, за да ни информират по този случай.

Случай, свързан с това, че обвиняеми за рекет и тежки престъпления, роднини на български депутати, са напуснали незаконно страната само часове, след като са получили промяна на мярката си за неотклонение.

Случай, който буди проблем, свързвайки го с това, че няколко пъти вече в публичното пространство се коментира как функционери на Българската социалистическа партия се опитват да оказват влияние върху правоохранителните и правораздавателни органи на страната. (Продължителен шум и реплики от „БСП за България“.)

Предлагам да ги поканим в залата около 11,00 ч., за да е удобно за тях и да изслушаме всички данни по този случай. Има ли такъв случай, това факт ли е? Какви са истинските данни за това, което се е случило в град Русе? Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Председател, има и обратно предложение, така че не бързайте да давате заповеди. Ако при всяко едно произшествие, викаме министър Радев или главния прокурор (възгласи от ГЕРБ: „Ааа!“), наистина считам, че трябва да се превърнем в едни слушатели, защото господин Радев също така трябва да отговори как така, като искаме да ставаме държава – членка на Шенген, на Шенгенското пространство, за пореден път чужденци влизат в страната без граничен контрол? Как така се случва, че имаме съмнения за подслушване на европейски политици тук, в България, от чужди служби? Това също е обект, някой да дойде и да даде информация. Това че Вие се опитвате и може би Вашата тактика днес да се отклони вниманието от оставките на правителството наистина няма да сработи. Много Ви моля, имаме дневен ред и нека да го спазваме, защото това, което интересува българските граждани, е дали те могат да ползват своите конституционни права, или в момента ГЕРБ и мнозинството ще отнемат техните конституционни права в съда? Това е големият дебат, а не да превръщаме парламента в някакъв цирк.

Ако ще искаме да изслушваме, то тук трябва да дойдат, имаме си съответна комисия, това да стане в комисията. Да бъдат поканени всички шефове на служби, така че да се прецени дали по време на Европредседателството наистина е имало подслушване на европейски политици от чуждестранни служби, дали е имало също така и хора, които влизат и излизат от страната без някой да ги проверява? Това, че ГЕРБ, институциите не могат да си свършат работата, не е вина на българския народ. Това е Вашата вина – че наистина няма държавност. Моля Ви, госпожо Председател, ако има такова изслушване, това да бъде в комисии, а тук да продължим работата си, защото има огромен залог дали в момента се отнема конституционно право на българските граждани? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! С оглед процедурното предложение на колегата Манев и възражението на колегата Стойнев се формира различно мнение по въпроса, който всъщност би следвало да ни обединява, защото идва реч за народен представител и тук е мястото да се вземе становище и да се… (Реплика от народния представител Драгомир Стойнев.)

Дарител на кампания.

Няма да коментираме – дарител на кампания или брат на народен представител. Нека залата да реши този въпрос чрез гласуване. Това е моето предложение. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Госпожо Председател, първо, допуснахте нарушение на Правилника, като под формата на процедура господин Манев направи пет минути декларация. Но както и да е, Ваше право е да оставяте едни народни представители да говорят, на други да им отнемате думата. Така или иначе, искате днес темата да бъде сменена. Искате тези министри да не бъдат освободени. (Силен шум, реплики и възгласи от ГЕРБ.) Искате да си говорим за други неща, да изслушваме министри и главен прокурор. Процедурата ми е следната, госпожо Председател. Тези хора да ни информират освен за случая, за който каза господин Манев, и за всички такива случаи на освободени под гаранция обвиняеми, които са напуснали държавата. Не само за един, а за всички случаи, които са известни на българското общество. Втората ми процедура, много по-важна, е, госпожо Председател, да бъде поканен министър Московски и да даде информация за влезлите граждани от Ливан през летище София, тъй като вчера Министерството на вътрешните работи ясно заяви, че вината и пропуските са в летище София, а не в „Гранична полиция“. Конкретно предложение: министър Московски в оставка или не, да се яви тук и да обясни какво се случва на летище София, че в рамките на няколко месеца влязоха десетки чужди граждани в Европейския съюз, за които претендираме, че сме стабилна и сериозна граница. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, вземам процедура по начина на водене. Вижте в стенограмата, която се води в момента, аргументите, с които беше помолено да се извикат прокурорът и вътрешният министър в оставка: „В обществото има слухове“. Вижте това. Така беше направено предложението. Вижте го в стенограмата и ще видите, че е точно така. Моля Ви, ако ще се превръщаме в разследващ орган на слухове, които се разпространяват от трибуната на Народното събрание, нека да проверим и слуховете за биографията на един от кандидатите за министри. Да видим дали биографията му е точно такава, каквато ни я показват, или има някакви други… (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Да, точно към Вас е това, защото Вие позволявате от тук и ще викате министър в оставка и главен прокурор да ни разясняват какви слухове се разпространяват в обществеността. Ако ще правим това, дайте да го правим поне масово. Да се превърнем в Народно събрание, което вика администрацията, за да разяснява какво представляват слуховете. Затова Ви дадох пример с министър, а не за нещо друго. Така че бъдете сериозни и Ви моля, когато някой тук иска да аргументира нещо и го прави по начин, по който не е достоен за народното представителство, да му правите забележка. Можехте да кажете на господин Манев: господин Манев, ние не се занимаваме със слухове. Ако имате данни, дайте ги тук. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, госпожо Председател. Колеги, защо Ви е страх, бе? Защо не искате господин Московски да дойде и да каже какво става? (Шум и реплики в ГЕРБ.) Имате ли малко съвест? (Шум и реплики в ГЕРБ.)

Процедурата ми е, колеги, да се събудите и да бъдете еднакво безпристрастни и към единия, и към другия министър. Кажете защо се уплашихте? Че влизат в българската граница ливанци, без да бъдат проверявани. Кажете го, господин Цветанов, елате и го кажете от тук! Защо Ви е страх! Кажете!

Няма страх.

Как няма страх? Хайде, кажете на групата Ви да подкрепи това предложение! (Шум и реплики в ГЕРБ.) Какво „Ааа!“?

За прегласуване и за подкрепа, госпожо Председател. Това, което става в Народното събрание, е позор. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, тъй като народните представители са много притеснени и загрижени за слухове, ние също сме притеснени от слухове в обществото и затова предлагаме да бъде извикан и председателят на Комисията за конфликт на интереси, за да разясни купил ли е Бойко Борисов къща на любовницата си в Барселона, или не е купувал такава? (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Защото такива слухове има в публичното пространство. Ако искате да унизите парламента до това ниво, давайте! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Правя предложение да бъде извикан председателя на Комисията за конфликт на интереси да разясни този слух, който притеснява българското общество. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Извинете, госпожо Председател, прегласуване, тъй като явно не стана ясно, че става дума за Комисията за противодействие на конфликта на интереси и отнемане на незаконно придобито имущество. (Шум и реплики в ГЕРБ.) Прощавайте, предотвратяване на конфликта на интереси. (Шум и реплики в ГЕРБ.)

Госпожо Председател, понеже не прочетохте съдържанието…

Процедура по начина на водене, госпожо Председател, уважаеми колеги! Госпожо Председател, много Ви моля да не превръщаме парламентарната зала (шум и реплики от „БСП за България“), да не я профанираме! Подлагате на гласуване „да бъде извикан председател на Комисия за конфликт на интереси“. Такава комисия няма! (Шум и реплики от „БСП за България“.) Не желая този форум да се профанизира. Ако колегите не знаят коя комисия – за установяване, предотвратяване, корупция, конфликт на интереси, това е техен проблем. Но, много Ви моля, не подлагайте на гласуване такива смешни предложения. По същата логика може да поискам да призовем председателя или не знам си какво на имотния регистър в Барселона и Вие да го подложите на гласуване. Може и да няма имотен регистър в Барселона, не зная. Но не профанизирайте!

Госпожо Председател, Вие ръководите заседанието и трябва да казвате на народните представители какво гласуват, а не да казвате „вижте стенограмата, вижте какво е казал преди Вас“. Вие за това сте тук, отзад – да информирате народните представители какво гласуват. Понеже на народните представители не е ясно какво гласуват, колеги, колегата иска да дойде господин Пламен Георгиев – председателят на тази комисия, с която Вие много се гордеете.

Коя комисия?

На която даже не само ние, ами и Вие не й знаете имената. Така че казвам конкретно: господин Пламен Георгиев – председателят на новия Ви орган за борба с корупцията да дойде…

Кой е този нов орган?

КПКОНПИ – Комисия за противодействие и отнемане и така нататък, което никой не може да Ви го каже. Благодаря Ви. (Смях и реплики в залата. Ръкопляскания от ГЕРБ и „БСП за България“.)

Благодаря, уважаема госпожо Председател. В Народно събрание, което работи по слухове, не е нужно да се казва името на комисията. Тя може да не съществува. Такава е работата на Народното събрание. Тук беше извикан председателят на комисията, която се спомена няколко пъти тук от колегите, както и името му, да бъде изслушан по определен въпрос. Въпросът е: закупил ли е господин Борисов къща в Барселона, или не е закупил тази къща и за кого я е закупил? Нека да даде обяснение. Това е въпросът! РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Коя е комисията?

Ясно е коя е комисията. След като ще работим по слухове, да работим по слухове. Вие тук говорите, господин Лазаров, и Вие го изслушахте…

…че сме профанизирали работата на Народното събрание, но не направихте забележка на господин Манев, когато дойде тук и започна да иска щения от Народното събрание да работим по слухове. Като искате да работим по слухове, нека да работим!?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал да Ви помоля да правите разлика между представител и ръководител на организирана престъпна група, обвинен от Специализираната прокуратура и със задържане, мярка „под стража“. В момента това, което се случи само преди дни, има промяна на тази мярка на брата на депутата от БСП, който е финансирал кампанията на БСП за парламентарните избори, и тук говорим за конкретни факти, а не за слухове. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Защото на Вас Ви изнася да се придържате към някакви слухове, за да хванете някаква друга тема и да отклоните вниманието от проблем, който стои днес пред българското общество. Защото въпросният брат на Вашия депутат е обвинен за рекет, изнудване, побоища, организирана престъпна група и в момента предстои гледането на тази мярка пред Апелативния специализиран съд. Само че Вашият депутат или неговият брат е напуснал страната – поне това, което има като твърдение, с огромна сума пари за Чехия. Уважаеми колеги народни представители, Вие не искате ли да чуете истината за това, което Вие представлявате, и за това, че трябва да носите и политическа отговорност? Искате да се скриете зад някакви други публикации, които са излезли в „жълти“ вестници. Нека да бъдем обективни и да бъдем тези, които действително се придържаме към закона. Говорим за мярката, която е изменена, лицето, което се е укрило и пред Апелативния специализиран съд не може да се яви. Вие разбирате ли за какво става въпрос? Той може да продължи да извършва престъпната си дейност, иска да се укрие и ние почваме да си мислим дали това не е прикриване от Вашия депутат на БСП, който е съдействал това нещо да се случи. Защото имахме подобен инцидент в Харманли, където невинен човек в инвалидна количка беше изкаран виновен за пътнотранспортно произшествие и се оказа, че лидерът на БСП е оказал въздействие върху органите на правоохранителната система. Благодаря. (Възгласи от „БСП за България“: „Ууу!“, ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Тук чух, не знам кой подметна – дали господин Цветанов, съм щял да говоря за СПИН-а.

Не, господин Цветанов, за Вас ще говоря. Процедурата ми, госпожо Председател е такава: не бива да принизяваме Народното събрание до това, което се случи току-що. Вие сте човекът, който отговаря за това, този начин на говорене да не се случва. Той между другото се е случвал и преди Вас. В тази процедура искам да кажа, че Вие сте призвана да върнете обратно Народното събрание, където му е мястото. Господин Цветанов, който говори току-що, е издавал неведнъж присъди от тази трибуна, както го прави и сега, с твърдението, че тепърва предстои гледане в друг съд, той вече е издал присъдата. Искам да Ви кажа, че за подобни действия на господин Цветанов държавата е платила над половин милион лева по моя информация…

…и затова Ви призовавам… (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

…да извикате господин Цветанов на трибуната да каже колко са делата, по които по негова вина е осъдена България, за да плаща пари за…

Кой казва, че по негова вина?

…така издадени… Това е процедурата – поканете господин Цветанов от трибуната да каже колко пари е платила държавата по неговите изявления. Колко пъти с пушки влизаха в къщите на някакви хора, които след това бяха доказани за невинни!

Да. Или да си подаде оставката, или да дойде…

Нарушавате Правилника!

…да обясни кога ще плати парите, които държавата е платила на Борислав Гуцанов, на докторите от Горна Оряховица, на всички онези, които сте…

…на Ваше място, да излезе от Народното събрание. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Нали трябва да дам някакво обяснение?!

Уважаеми господин Кутев, аз си спомням периода, в който бях министър на вътрешните работи, и мога да Ви кажа, че няма нещо, за което да се срамувам (ръкопляскания от ГЕРБ), защото във Вашия период, когато Вие управлявахте, имаше 18 отвличания и нямахте никакъв резултат за противодействие и за ограничаване страданието на тези жертви. Само да Ви кажа, че на третия месец групата беше задържана и тя в момента излежава своите присъди. Нека да Ви припомня за поръчковите убийства на така нареченото дело „Килърите“. Спомняте ли си кога бяха извършени убийствата на Петър Лупов? Спомняте ли си убийството на Румен Рачев, което беше извършено два месеца преди изборите през 2009 г.? Защо не бяха разкрити бе, господа? Защото нямахте компетентност и нямахте политическа воля. (Реплики от „БСП за България.“) Само да Ви кажа, че престъплението е разкрито (ръкопляскания от ГЕРБ) и лицата излежават доживотни присъди без право на замяна. Това е най тежката присъда, която е получавана по времето на прехода! Господин Кутев, мога да Ви кажа, че обществеността вярваше на правоохранителната система. Правоохранителната система получаваше доверието и от Европейската комисия, и от евроатлантическите партньори, защото имахме политическа воля да се борим срещу престъпността. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

По начина на водене. Уважаема госпожо Председател, Вие изпуснахте дебата, позволихте целенасочен опит да се саботира дискусията по ветото на президента, която ще засегне правата на всички български граждани. Това беше целенасочено, а аз подозирам, че Вие сте била информирана за това преди това, затова Ви моля много да напуснете заседанието и да оставите да го води някой, който се интересува от АПК, а не от долнопробно политиканстване. Така че, моля Ви да напуснете заседанието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Между другото разбрахме как се казва комисията, но не разбрахме как се казва министърът на вътрешните работи. (Ръкопляскания от „БСП за България“. Шум и реплики от ГЕРБ.)

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! С приетите изменения в Административнопроцесуалния кодекс са тежко засегнати основни принципи в административното съдопроизводство. Това е съдебен контрол върху незаконосъобразни административни актове, инстанционен контрол върху съдебните актове, достъп до правосъдия, публичност на съдебния контрол. Измененията в Административнопроцесуалния кодекс игнорират конституционни принципи за публичност на съдебните заседания, като този принцип се превръща в изключения, и то по административни дела, които по съществото си са дела с изключителен публичен интерес. Обръщането на този принцип залегнал още в римското право, създава усещане в страните в производството, а и в обществото, че съдебният контрол се прави на тъмно. Аргументът за процесуална икономия е абсолютно неоснователен и не може да се противопостави на публичния интерес, още повече, че в дебатите по приемането на измененията в Административнопроцесуалния кодекс стана ясно, че въвеждането на този принцип на практика ще затрудни съдопроизводството, а няма да го забърза. Съдебният контрол върху актовете на изпълнителната власт е от особено и изключително важно значение за разделението на властите и за баланса и взаимния контрол върху властите. Ограничаването на касационното обжалване по административни дела веднό с неоснователно високи такси – 14 пъти за физически лица и 74 пъти за юридически лица, ще ограничи достъпа до административно правосъдие, което се явява, от друга страна, един от гарантите за правова и демократична държава. Опитът за въвеждане на принципа за така нареченото „платено правосъдие“ залегна в гражданското съдопроизводство с въвеждане на пропорционални такси и терминът „определяем материален интерес“ абсолютно не държи сметка за спецификата на административното производство. Не държи сметка, че това не е просто услуга, предоставена от държавата, а е един от фундаменталните гаранти за върховенството на закона, за правовата и демократична държава – държава, в която изпълнителната власт и актовете ѝ следва да бъдат контролирани, и то да бъдат контролирани публично. Тези промени в Административнопроцесуалния кодекс са поредният опит на управляващите да узурпират и подчинят изцяло властта, което те очевидно разбират като единно и самодостатъчно цяло в разрез с принципите на Монтескьо за разделение на властите, с принципа, че власт, власт възпира и контролира. Преодоляването на ветото на президента ще бъде поредния пирон, уважаеми управляващи, закован от ГЕРБ – от Вас, от Вашите партньори, в ковчега на държавността, на демокрацията и на законността. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

За удължаване на времето.

Моля за удължаване времето на парламентарната група.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Важното в случая е, и тук преди две години водихме този дебат в тази зала, когато управляващите направиха производствата едноинстанционни. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.) Едноинстаннционни – за обжалване на ОВОС и за големи инфраструктурни проекти. И какво казахте? Това е изключение, за да не се спира работата по големи проекти. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.) Господин Председател, моля да не ме репликират от първия ред, ако искат да излязат на трибуната. Какво казахте? Това е изключение. В какво се превърна изключението? – в правило, защото сега се появявате с още една торба едноинстанционни режими, закрити заседания и стотици пъти увеличени такси, които затрудняват достъпа на правосъдие не според опозиция, не според президент, работодателските организации, Министерството на правосъдието, Главната прокуратура и целия неправителствен сектор. На брега на това решение управляващите са абсолютно сами в упорството си. Защо е това упорство? Защото казват на гражданите: „В този съд, в който се среща властта с гражданите, не ни се мотайте из краката, няма да ни обжалвате актовете.“ Точно това го има в стенограмите на комисиите – по-малко дела, по-малко обжалвания, защото някой бил злоупотребявал. Има ред, по който се преследва тази злоупотреба, и не може да бъдат отменяни граждански права заради това. Как мислите, господа управляващи, се стига до точката на тирания и несвобода с щракане на пръсти? Не, с такива малки стъпки, защото преди време ни убеждавахте как това е само изключение, само за едно нещо в интерес на държавата. Днес това нещо се превърна в правило. Утре? Ясна е посоката, в която ни водите, и тя е посока на несвобода.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Бих искал да кажа и, уважаеми господин Президент, защото обсъждаме акт на Президента на Републиката, който той е мотивирал и, по които мотиви бих искал да взема становище. С риск да бъда досаден, защото тези аргументи сме ги навеждали вече на Вашето внимание, те са били предмет на преценка в тази зала, чрез повече от две гласувания. В опит да бъда по-конкретен за работата на Комисията по правни въпроси, ще кажа, че Комисията по правни въпроси е имала 15 заседания, на които е обсъждала този законопроект. Не можем да кажем точно бройката на заседанията на работните групи, която обсъждаше широката, многообхватна материя, която касаят измененията в Административнопроцесуалния кодекс. Ще благодаря на Президента на Републиката в частта на неговите мотиви, в които той заявява и признава, че голяма част от измененията… Бих искал да цитирам, но очевидно ще преразкажа. Голяма част от измененията са положителни, голяма част от измененията би следвало да бъдат подкрепени и представляват принос в развитието на административния процес. Смятам, че тази обективна оценка, той следваше да прояви и по отношение на пунковете, които обсъждаме понастоящем пред Вас. Няма да коментирам това, че президентът е репликирал, ветирал и разпоредби, които касаят статута на всички съдии, а не само на административните. Той е оспорил нашите предложения, които бяха приети, включително и с Вашите гласове, колеги от опозицията, по отношение на пенсионноосигурителните права на всички магистрати – съдии, прокурори и следователи. Предполагам, че инерцията е подвела колегите от Президентството и те са включили и тези норми в техния анализ. Също така с удивление забелязвам, че в Указа никъде, ама никъде, говорейки за държавните такси, не се коментира обстоятелството, което е очевидно и се вижда дори от текста, който е обнародван в „Държавен вестник“ и беше наведено от колегата Хамид, но никой от Вас не спомена, че всички социални и здравноосигурителни спорове и спорове за обезщетения са с отделна фиксирана държавна такса, която е в размер на 30 лева и от която също може да бъде освободено лицето, което обжалва съответния акт. Тоест смятаме, че тук ние сме се съгласили и с Вашите социални виждания за особена защита в някои специални случаи на спорове, когато се касае за специални социални права. Беше честно това да бъде обсъдено и съобразено в мотивите, както и във Вашия подход, когато решихте да манипулирате общественото съзнание, че, видите ли, тук се случва нещо радикално различно, производството става скъпо и недостижимо. Колеги, производството отново ще бъде изцяло, предимно и в огромна част финансирано и субсидирано от държавния бюджет, предоставен на бюджета на съдебната система, тоест това по същината си продължава да бъде едно безплатно производство. Много исках да коментираме финансовата обосновка и намалението, които направихме в рамките на дебата. Защото, вижте, в рамките на дебата в работната група, дори още не в Правната комисия, мисля, че постигнахме консенсус и балансирахме нашето предложение за държавни такси, което беше значително по-високо от това, което обсъждаме понастоящем, от това, което приехме. При това всички забравяме, че когато иде ред за пропорционални такси, там също имаме един лимит. Точната оценка е: отнесете 4 към 0,6 – това е точната оценка. Шест цяло и половина пъти по-ниска е цената, отколкото в общия граждански процес. В дебата Вие продължавате да неглижирате обстоятелството, че в ред европейски държави административното производство се таксува по абсолютно идентичен начин, тъй както се таксуват общите граждански искове и молби. За да стане ясно на всички, ще дам възможно най-прост пример. Ако Вашият съсед претендира собственост за Вашето жилище и предяви иск и Вашето жилище е, да кажем, с оценка 100 хил. лв., той ще внесе, първо, 4% – четири хиляди, за втора инстанция ще внесе още 2% – две хиляди, за касационна инстанция ще внесе още 2%, тоест общият размер на държавната такса в гражданското съдопроизводство е 8%. Сравнявайте тези такси в административното производство с таксите ни в общото гражданско производство. Всички юристи знаят, че Гражданският процесуален кодекс се прилага субсидиарно спрямо Административнопроцесуалния кодекс и нерешените въпроси там. Ще кажа няколко думи и за касационното обжалване. Да, тук, говорейки за таксите, винаги удобно пропускате, че се касае за промяна на таксите само в касационното производство, тоест след като вече сме имали едно произнасяне, един пряк съдебен контрол върху акт, който е бил контролиран на две нива – един път по линия на административния контрол и втори път съдебен контрол от административния съд. По отношение на отворени, открити или закрити да са заседанията при касационното обжалване? Уважаеми колеги, ние много внимателно се стремяхме да съобразяваме и българската Конституция, както и чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, с което Вие манипулирате. Да, гражданинът има право на открит процес. Това казва Европейската конвенция. Ние това сме го спазили и гарантирали. Колеги, става въпрос за право на гражданина, което в текста на АПК сме го запазили. Казали сме, че когато, уважаеми гражданино, искаш открит процес в касационното производство, просто казваш, че искаш открит процес и той автоматично става открит. Автоматично става открит само със заявяването, че иска открит процес. Примерът, който колегата Зарков представи на Вашето внимание. Да, колега Зарков, може и двете страни да изпитват влечение към закрития процес, но тогава съдът съблюдава обществения интерес. Съдът преценява, че с оглед обществения интерес заседанието в това производство трябва да е открито. В Закона сме гарантирали и тази възможност. При пълно съгласие на всички участници за закритост, съдът може да каже: „Не, процесът е открит. Аз искам да видя страните, да ги изслушам пряко и непосредствено, а не да им чета писмените бележки.“ Затова процесът е открит. Защо, Вие казахте, сме натрапвали на съдиите и защо съдиите не искат? Не искат, защото трябва да прочетат делото по-рано. Да, това им натрапваме. Казваме им: „Уважаеми върховни съдии, да, ние приемаме това да спестим малко време от насрочване, съобщаване и уведомяване за едно открито заседание, но Вие сте длъжни да си прочетете делото веднага когато дойде при Вас, когато ще го образувате, за да видите какво са поискали страните и какъв е предметът на спора, да прецените дали процесът трябва да е открит.“ Да, натоварваме ги, но ги натоварваме пропорционално и съразмерно. Казваме: „Да, за сметка на това натоварване Вие пък ще пестите процесуално време за случаите, когато…“.

Няма да пестят.

Съдиите са длъжни да спазват закона, а ние сме длъжни да презюмираме, че те спазват закона. Впрочем в справките, които Тома Белев от Асоциацията на парковете в България сочи, българските административни съдии са на трето или на четвърто място по бързина на административното съдопроизводство сред всички 28 европейски държави. В този случай, моля Ви, да съобразявате това обстоятелство. Не е вярно също така, както е посочено и в мотивите, че практиката на Европейския съд е в обратна посока. В този смисъл сочим и решението по случая Monnell and Morris срещу Обединеното кралство, 1988 г., Екбатани срещу Швеция – дело № 10465/83 от 1991 г., както и други дела в тази връзка. За да не отнемам много време, ще се концентрирам и върху третия по-съществен въпрос, който касае едноинстанционността в някои от производствата. Колеги, Вие не си направихте труда и ние продължаваме да спорим в Преходните и заключителни разпоредби на АПК, в колко точно специални закона променяме производството от двуинстанционно на едноинстанционно? Аз продължавам да твърдя пред Вас, че това са четири плюс един случая. Казвам: четири плюс един, защото в петия случай се касае за Закона за подземните богатства, където производството и досега е едноинстанционно. В кои случаи всички ние сме преценили и сме гласували в тази зала – кой „против“, кой „за“, но с гласуване сме подкрепили да имаме едноинстанционност на съдебния контрол? Това са случаите на служебни правоотношения, когато работодателят е наложил наказание. Забележете, това е само наказанието в служебното правоотношение, но не и неговото прекратяване. Да, това са случаи, в които обществената опасност, интензивността на обществения интерес не е свръхголям и там е достатъчно да има едноинстанционен съдебен контрол, доколкото да се прегледа правилността на акта и евентуално предходния административен контрол по отношение на този акт. Друг такъв случай е случаят на обезщетенията, които имат временен характер, с оглед на това, че тяхното определяне е на годишна база, а процесът, ако би бил двуинстанционен и с включена касационна инстанция, той при всички положения ще прехвърли времето на процесния период, затова сме преценили, че тези спорове би следвало да бъдат едноинстанционни. Много коментирахме – Вие не го коментирахте, но ние го коментирахме, случаят със Закона за достъпа до обществена информация. Защо? Защото там имаме възможност и най-често се спекулира с нея веднага, дори в рамките на течащия спор и процес, за това законосъобразно ли е отказан достъпът до информация да се пусне ново искане за обществена информация, включително прецизирано, включително конкретизирано. Най-често случаите, поради които съдът отхвърля такива искания, са поради липсата на тяхната конкретика или неспособност да се ориентира заявителят с обхватните граници, които са установени в специалния закон. Така че и тази Ви теза за масовост на промените в едноинстанционността на производствата според мен категорично не удържа. Ще си позволя на финала да кажа няколко думи и за, Вие го нарекохте „общественото обсъждане“ в Комисията по правни въпроси във вторник, на 11-и. Аз вече в реплика на господин Хамид казах, че от представители на десет организации – осем се оказаха екологични. Тези организации очевидно бяха участвали в дебата, който се беше водил преди повече от година по Закона за опазване на околната среда и бяха излагали становища по този въпрос. Затова така се случи, че дебатът в Правната комисия всъщност ретроаргира към онзи спор и онази законодателна процедура, която се беше състояла преди около една година. При това отново фактите и обстоятелствата целенасочено се тълкуваха преднамерено и предубедено, за да се изведе непременният извод – целите на вносителите са несъстоятелни, те са невъзможни, не е вярна финансовата обосновка. Повтарям, това е от дебата преди година или година и половина. Виждам, че колегата Костадинов от Вашата парламентарна група не ме слуша и в момента е зает с друго. Припомням, той беше свидетел тогава и на дебата, и на справките, които обсъждахме. От осем проекта с национално значение шест бяха със забава от три до пет години заради висящи съдебни производства. Няма повече да коментирам. Няма да се връщам към Асоциацията на парковете или каквото и да е било друго. Впрочем, заявявам, че за разлика от Тома Белев, аз нямам никакъв конфликт на интереси нито в екологичната част на измененията в АПК, нито в която и да е друга част. С Тома Белев, когато той беше директор на Национален парк „Витоша“, а аз областен управител на София, съм работил принципно и добре, и смятам в защита на държавния и обществен интерес, и на екологичния интерес. И смятам, че ако той продължаваше тази си отговорна линия и позиция и в проявлението си като активист на гражданските организации и движения, неговият анализ щеше да бъде обективен и безпристрастен. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Кирилов, във Вашата обосновка по отношение на мотивите Ви да не подкрепите ветото на Президента, много едностранчиво разглеждате въпросите, свързани с правата на гражданите. Когато засегнахте таксите, свързани с обезщетенията за неработоспособност, обжалване на обезщетенията, Вие засегнахте тяхната по-ниска стойност, но не засегнахте най-важното, не засегнахте, че с параграфите в „Преходни и заключителни разпоредби“ – 124 и 130, Вие отнемате възможността на хората за касационно обжалване. И след като чух Вашите аргументи с временния характер на тези обезщетения, не смятате ли, че премахването на възможността за касационно обжалване във Вашите аргументи се основава на мерки за подобряване на административното правосъдие и на неговото ускоряване, на временния характер, на интензитета на обществения интерес. Записах си няколко от Вашите – така, доста услужливи думи, които в никакъв случай не подобряват това, че отнемате права на гражданите. И у мен се налага впечатлението, че те са продиктувани, не казвам от омраза, но най-вероятно от пренебрежение към гражданите и тяхното изконно конституционно право да търсят защита на свои основни права в административния процес. С отнемането на касационното обжалване Вие отслабвате правото на защита. И това намерение да се цензурира правото на достъп до съд, и тази цел е видна и във Вашите мотиви. Тези текстовете срещу правото на гражданите на достъп до съд отговарят на въпроса защо е толкова ниско доверието в Народното събрание. Необжалваемостта на първоинстанционните съдебни решения по спорове за обезщетения за неработоспособност, за трудоустрояване, за обезщетения за майчинство, за безработица засягат правата на хората в най-затруднено и тежко положение. И не се оправдавайте с техния временен характер. Не се оправдавайте с ниските такси, защото засягате най-уязвимата част от българското население. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Кирилов, доста време водим с Вас тези спорове, така че не по същество, но искам да обърна внимание на две неща. Първото е твърдението Ви, че помагате на магистратите, като ги натоварвате да четат делата, е обидно най-малко за тях. Уверявам Ви, магистратите си четат делата и без Ваша помощ. Второ, и може би по-важното, ние имаме коренно различно възприятие по отношение на що е то обществено обсъждане. Първо, хората, които обвинявате, че не са съгласни с тях, тъй като това е Вашето обвинение към тях, основно са изпратили своите становища далеч преди да дойдат в Комисията. Второ, Вие един път завинаги като политическа сила трябва да си определите отношението към гражданския сектор. Не може, от една страна, да пишете стратегии за гражданското общество и да се показвате особено демократични и, от друга страна, когато това гражданско общество, формирано по начина, по който е формирано спрямо българския закон, дойде и Ви каже, че грешите, да започнете да ги натискате, мачкате и не харесвате. Не може да цитирате един и същи човек, когато казва нещо, което Ви харесва, и същият този човек да е някакъв престъпник, когато казва нещо, което не Ви харесва. Неправителствени организации има спрямо българския закон. Те са или законно регистрирани или не, и имат правата, които им дава законът. Вие, като председател на Комисията, сте този, който преценява кои кани, как ги приема, как ги изслушва. Обществено обсъждане е не да съберем всички да си кажат думата и да направим каквото сме си преценили преди това, а да се опитаме да вникнем в аргументите, които, между другото, са еднакви между гражданското общество, магистратите в огромната част от това вето, политическите сили, опонентите Ви и въобще всички, освен Вас. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, уважаеми господин Председател! Уважаеми колега Кирилов, явно, че Вашето изказване е било непълно, съдейки по предходните реплики. Явно трябваше да кажете ясно, че няма отказ от правосъдие, няма отказан достъп до правосъдие. С риск да се повторя, но явно ще трябва да се повтарям, че достъпът до първата инстанция се запазва такъв какъвто е, че таксите в касационното производство, макар и увеличени, в Кодекса се предвижда механизъм за освобождаване от този повишен размер на тези такси, именно за материално затруднени граждани. Също така може би трябваше да посочите, че всъщност в доста държави, например в Германия, съществува така оспорваният от колегите от БСП и от президента материален интерес. А там надали някой говори за отказ от административно правосъдие. Може би също така трябваше да акцентирате и върху това, че обсъжданията в Правната комисия не бих казал, че не съдържаха, за съжаление, всички представители на гражданското общество, с малки изключения те съдържаха основно представители на организации от екологичния сектор, които в общи линии действително повтаряха едно-единствено становище, което и Вие цитирахте – на господин Тома Белев. Така че, надявам се, във Вашата дуплика за пореден път ясно да разясните, че нито има отнемане на права на гражданите, нито има лишаване от достъп до съд, още по-малко пък има нарушаване на конституционни принципи, каквито опити се правят да се внушават в тази зала. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, колеги, които направихте реплики! Ще опитам да отговоря на всяко едно от възраженията във Вашите реплики. По отношение на становището на колегата Клисурска – тя цитира два параграфа – § 124 и § 130. Параграф 124 касае промяната в Кодекса за социално осигуряване, която е за съдиите, прокурорите и следователите. Там не сме променяли начина на обжалване, така че мисля, че общо взето имате предвид препращането по принцип към Закона за социалното осигуряване. По отношение на § 130, който е промяна, допълнение – в чл. 13 се създават две нови алинеи – 6 и 7. Ще си позволя да ги прочета, за да се илюстрира на практика всъщност срещу какво възразявате. Алинея 6: „Когато директорът на регионалната дирекция „Социално подпомагане“ не се е произнесъл по жалбата или я е отхвърлил, заповедта по ал. 2 може да се обжалва пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението на Административния съд е окончателно.“ Това е промяната. Но виждате, че решението подлежи първоинастанционно на съдебен контрол. Алинея 7: „Когато директорът на регионалната дирекция „Социално подпомагане“ е решил въпроса по същество, решението му може да се обжалва пред съответния Административен съд пак по реда на АПК. Решението на Административния съд е окончателно.“ Колега Клисурска, според мен това изцяло съответства на аргументите, които развих пред Вас. Да, това е спор за осигурително право, но то касае едно право, което се ограничава в рамките на определен осигурителен период, тоест временно право. И какъв е проблемът?! Пак имаме съдебен контрол. Защо непременно това право да трябва да се предявява за последващ касационен контрол от Върховния административен съд? Това са три или шест обезщетения. Защо подценяваме първоинстанционния административен съд? По отношение на анализа на колегата Зарков за участието на организациите от неправителствения сектор чрез писмени становища. Колега Зарков, от Асоциация на парковете – становището е от 3 септември. Становището на Фондация „БлуЛинк“, Програма „Достъп до информация“ е от 10 септември 2018 г., тоест от деня понеделник. Господин Митев, съжалявам, че времето не стигна да потвърдя, тъй както пожелахте, посланията, които трябваше да направя. Благодаря Ви.

Уважаеми български граждани, днес тук водим спор за Ваши основни граждански права. Президентът Радев, „БСП за България“, други политически партии извън парламента, над 50 граждански организации, експерти и юристи-конституционалисти не сме съгласни с предложението, внесено от ГЕРБ, подкрепено от „Обединени патриоти“ и ДПС. Не сме съгласни в следните няколко основни предложения по Закона, които смятаме, че ограничават Вашите граждански права. Първо, с тези предложения се обръща досегашният принцип на правовата държава, на конституционния ред заседанията, в които Вие защитавате правата си срещу актове на властта, която и да е тя, от която и да е партия, та за тези заседания принципът досега беше да бъдат открити и по изключение закрити. Сега това се обръща обратно – принципът става закрити заседания, по изключение и по искане открити. Второто, срещу което не сме съгласни. Увеличава се размерът на простите и пропорционалните такси, когато Вие искате да защитите свое гражданско право срещу акт на властта или решение на властта, която и да е тя, отново подчертавам. Защото тук не става въпрос за партийни интереси, става въпрос за държавност и принципи на конституционния ред. Та те предлагат, ако Вие сте физическо лице – гражданин на България, и досега, за да защитите едно свое право сте плащали 5 лв., оттук нататък да плащате 70 лв. – 14 пъти по-скъпо. А ако сте физическо лице с нестопанска цел, да плащате такава такса 74 пъти по-висока. Не сме съгласни с това. Третото. Досега сте имали право, ако не сте съгласни с решението на първоинстанционния съд, да обжалвате пред горестоящия съд – вече няма да имате това право, ако този закон мине. Една инстанция и каквото реши съдът. Разбира се, има и други промени, но това са основните, които засягат всеки български гражданин, независимо от неговата политическа, идеологическа нагласа, социален статус и така нататък. Изводите. Какво ще се случи, ако този закон бъде приет, а както върви, ще бъде приет втори път, защото се внася от ГЕРБ и подкрепя от „Обединени патриоти“ и ДПС? Решенията ще се вземат на тъмно що касаят Вашите права. Властта си осигурява решения на тъмно – Вие и обществото няма да имате достатъчна информация за това какво се взема като решение, журналистите няма да имат. Това е нарушаване на принципа за достъп до информацията. Второ, много от Вас няма да могат да си защитят и търсят правата, защото увеличението на таксите няма да е посилно вероятно за онези, които искат да оспорват акт на властта за отпускане на социални помощи. Знаем кои хора кандидатстват за социални помощи – социално слабите. Ако досега за това са Ви били необходими 5 лв., сега, за да потърсите правата, ще са Ви необходими 30 лв. Шест пъти! Увеличихте ли с толкова доходите на хората, уважаеми управляващи, за да им увеличавате с толкова таксите? При това говорим за онази група български граждани, които са социално слаби, млади семейства, които искат да оспорят решението за майчинството, хора, които искат да оспорят обезщетението за безработица, тоест безработни – тази група от обществото. Досега 5 лв., а сега 30 лв.!

Те са освободени от такси.

С колко им увеличихте доходите? Не стига ли увеличението за вода, увеличението, което идва от 1 октомври на енергоносители, увеличение на цените на стоките, на храните, та сега и това, особено за тази група? Следващото последствие от тези решения. Ограничаване на правото човек да търси правосъдие на всички инстанции, каквито Конституцията повелява. Пак ще дам пример. Уважаеми българи, ако имате частен имот и властта реши да Ви го отчужди, за да го даде на приближен до властта олигарх да прави там концесия за добив на подземни богатства, досега имахте право да го обжалвате на две инстанции, а сега – не. Лишени сте от правото да ползвате правосъдие на две инстанции. Ето това се казва ограничаване на достъпа до правосъдие. В крайна сметка като изводи за нас. Нарушен е основно принципът за разделение на властите. Смятаме, колеги, че това е сериозен удар по правовата ни държава. Смятаме, че това е сериозно посегателство върху държавността и основите й, заложени в българската Конституция. И тук няма ГЕРБ, БСП, ДПС, „Обединени патриоти“, днес управляват едни, утре – други, но с тези норми Вие залагате защитата на властимащите от правата на българските граждани. С тези норми, независимо кой ще управлява, изправяте държава срещу народ.

Неслучайно различни хора, различни партии, експерти и граждански организации сме против това. Защото тук няма партийност, тук има принципи, има човешки права и съм изненадана, че Вие, Европейската, разбира се, партия, с тези решения нарушавате Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи… (Реплики от ГЕРБ: „Времето, времето!“)

…и Хартата за правата в Европейския съюз. Ето защо, ако днес приемете този закон, в името на Конституцията, правовата държава и защитата на правата на българските граждани депутатите от „БСП за България“ сме подготвили и подписали жалбата (показва я) до Конституционния съд. В деня, в който този закон бъде обнародван, внасяме жалбата в Конституционния съд в името на силата на Конституцията, правовата държава и защитата на българските граждани. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Може би повече от два пъти акцентирах, посочих, обясних и искам директно да прочета текста, за да се убедите абсолютно всички Вие по отношение на § 57, ал. 2: „Държавна такса по производства не се внася от граждани, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да я заплатят. При разглеждане на молбата за освобождаване от държавна такса съдът взема предвид доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено – забележете – само с писмена декларация.“ Точка 3: „семейното положение, здравословното положение, трудовата заетост, възрастта“. И забележете последното, което е широко – огромно широко! – и всеобхватно: „други относими обстоятелства“. Уважаема госпожо Нинова, ние твърдим, че сме предоставили, без Вие да знаете дори, и макар че заблуждавате публиката, сме предоставили адекватна социална защита на всички лица в неравнопоставено положение. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) При това сме го направили в толкова широк обхват – за първи път в цялото ни процесуално право. Сравнете го! Вие твърдите, че сте юрист – сравнете го с подобната норма на Гражданския процесуален кодекс, която е три пъти по-рестриктивна. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Господин Кирилов, фактите, които казвате, са така, но помислете какво стои зад тях. (Викове от ГЕРБ: „Еее!“) Прехвърляте тежестта на доказване върху гражданина. Чухте ли колко неща изброих? Доказателство за доходи.

С декларация.

Добре, с декларация. Семейно положение, здравно положение, трудова заетост и така нататък, има още. Значи прехвърляте на този човек доказателствата за всички тези факти от неговия статус. РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Това не са доказателства, това е декларация.

Колко време изисква този процес в процеса – съдът да се произнесе дали е социално слаб?

Само едно заявление.

Колко пари трябва да плати?

Само заявление!

Защо прехвърляте тази тежест върху хората? С какво увеличихте доходите, за да ги натоварвате с тези неща? РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Няма, няма.

А процесуалното време в това дело няма ли да удължи срока за решаване на такива дела? Ще ги удължи! Продължаваме да твърдим, че с тези предложения засягате уязвими групи, като ги натоварвате с допълнителни задължения и вместо априори и по принцип те да могат да защитават правата си, сега им казвате: „Или плащате 6 пъти по-скъпо, или искате от съда да Ви освободи от това плащане, но ще доказвате, че сте социално слаби и ще чакате решението на съда след няколко месеца“. Къде е справедливостта в това? (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Отново оттегляте държава и държавни институции от ангажимента и ги прехвърляте на хората и финансово, и времево, и по всякакъв друг начин, с което твърдим, че сериозно засягате техните права. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Гласувах „против“ този закон по три основни причини. Първо, защото с този закон ще се намали възможността на защита на правата на граждани и юридически лица относно актове, издавани от позицията на власт и изискващи подчинение. Това Ви го обяснихме вече няколко пъти. Тези разпоредби ще се отразят неблагоприятно на ролята на административното правосъдие да бъде защитник на обикновения човек срещу незаконосъобразни действия и произвола на администрацията, тоест Вие с този закон обосновахте върховенството на администрацията над върховенството на Закона. И това Ви го обяснихме. И най-накрая, защото този закон за пореден път доказва, че днешните управляващи защитават интересите на придворните си фирми, които и без това са омазани от главата до петите с държавната баница от обществените поръчки, и това го правите за сметка на обикновения човек за пореден път. Днес, господа управляващи, отхвърлихте Ветото на Президента, без да се вслушате в аргументите му, без да се вслушате и в нашите аргументи, но утре, когато народът наложи вето на Вашето управление, няма как да го отхвърлите. (Възглас: „Браво, Таско!“ Ръкопляскания от „БСП за България“.)

„Против“ гласувах, уважаеми колеги. (Шум в залата.) Многобройни бяха юридическите аргументи – осем заседания за второ четене на този закон. Всичко се направи протяжно и на висок юридически език от управляващите, с безброй предложения между първо и второ четене, така че хората не успяха да видят цялата картина на това, което в момента се прие. Призовавахме Ви да погледнете процеса като цяло, призовавахме Ви да гледате с очите на хора, които виждат не само цялото, но виждат и в бъдещето. Това, което се прие днес, ограничава и публичността на процеса, ограничава и достъпността на процеса и ще стане резултат хора, които нямат възможност реално да получат правосъдие, защото съдебната система единствена може да спре Левиатан. Това Ви го казаха. Неможейки да бъде спрян Левиатан от съдебната система, хората ще го спрат. Как? С ръце. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! С оглед наближаване на времето 11,30 ч., правя процедурно предложение да се отложи прекъсването за почивка в пленарното заседание до приключване на изслушването на министъра и на главния прокурор. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Правя обратно предложение: няма какво да слушаме един министър в оставка. Той си носи оставката в джоба. Освен това да слушаме тук някакви съждения по слухове, както се изрази и вносителят, няма смисъл. Ние така или иначе няма да слушаме какво се говори от министъра в оставка по слухове, пак повтарям, така че Народното събрание нека да си има редовната почивка, която е обявена за 11,30 ч. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. (Народните представители на „БСП за България“ напускат залата.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тук съм, за да Ви запозная с това, което се е случило още от 10-и и 11-и 2016 г. – работа по организирана престъпна група, информация, която Вие, народните представители, пожелахте да чуете. На 10 ноември 2016 г. в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ е получен сигнал, че лицето Илия Георгиев Стоилов, позволявам си да оповестя името и аз, тъй като го има в пресата, е ръководител на организирана престъпна група за изнудване, за рекет, нанасяне на побой, склоняване към проституция. (Възгласи и реплики от ГЕРБ.) За проверка на оперативния сигнал е открито оперативно дело…

…на 17-и – седем дни по-късно. В хода на работа по оперативното дело се установява, че лидерът на групата е Илия Георгиев Стоилов, адресно регистриран в град Русе, известен на МВР по чл. 209, чл. 212а, чл. 319б, ал. 3 и чл. 325 – за хулиганство, ал. 1 и така нататък от Наказателния кодекс. Като членове на организираната престъпна група са установени лица, които сплашват, изнудват и рекетират лица по поръчка на Илия Стоилов. Това са лицата: А.С.В. – неизвестен на МВР, работи като охрана в заведенията на Стоилов; М.М.М. – неизвестен на МВР; М.Т.В. – неизвестен на МВР; Т.Б.Т. – неизвестен. Спрямо членовете и лидера на групата са предприети съответните оперативно-издирвателни мероприятия. От събраната информация по оперативното дело е изготвена справка, която е докладвана на Специализираната прокуратура. С Постановление на прокурора от Специализираната прокуратура от 5 април 2017 г. е образувано досъдебно производство, по описа на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“. Образувано е по повод получените данни за действия на територията на град Русе на организирана престъпна група, създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл. 321, ал. 3 и 2 от Наказателния кодекс. В хода на работата по досъдебното производство са установени лица, потърпевши от престъпната дейност на групата, които са разпитани като свидетели. От проведените разпити се установи, че свързани с престъпната дейност на групата са лицата: К.И.Д., адресно регистриран в град Русе, адрес съответно, известен на МВР, по чл. 325, 343б, 343 от Наказателния кодекс; Б.Б.В. – също от град Русе, неизвестен на МВР. На 14 октомври 2017 г. е проведена специализирана операция от служителите на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ под ръководството на Специализираната прокуратура, по време на която са задържани лицата: Илия Георгиев Стоилов, за който стана дума – лидер на групата, да не изброявам пак инициалите, общо лицата тук са осем, включително съпругата на лидера на групата. При процесуално-следствените действия са извършени претърсвания на 15 адреса. Извършени са шест обиска на лица и са иззети следните веществени доказателства: четири броя пистолети, от които единият боен; един, преправен на боен, и два газови пистолета; четири броя метални палки и една бухалка; един брой електрошок – и следващото, което ще Ви го прочета: тротилова шашка 400 г, армейска. Тогава ми направи впечатление и случаят е известен – „Случаят с тротиловата шашка“, това представляват 400 г тротил. Представете си – това са по-малко от едната ми ръка – за тази година, откакто съм министър, такива случаи. Значи, тази група е особено опасна и тогава това го говорехме с колегите. Пари – 2000 евро; патрони 107 броя, различен калибър. Проведени са допълнително 15 разпита на свидетели и са извършени 21 броя разпознавания на лица. Повдигнати са съответните обвинения на осем задържани лица, за което главният прокурор по-натам ще докладва. Още малко информация – на 28 август 2018 г. от наблюдаващия прокурор от Специализираната прокуратура повторно е внесен обвинителен акт спрямо участниците в организираната престъпна група. На 29 август тази година мярката за неотклонение на лицето Илия Стоилов – лидерът на групата, е изменена от задържане под стража – в подписка, като същият е освободен. На 29-и е изготвен и внесен протест веднага от Специализираната прокуратура за изменение на мярката за неотклонение спрямо лицата, участващи в организираната престъпна група. На 11-и – онзи ден, от състава на Специализирания съд – тук не мога да го прочета, много сбито е написано – има определение и са изменени мерките за неотклонение спрямо участниците в организираната престъпна група. Отменено е това, което беше постановено преди това, и на същия отново е наложена най-тежката мярка – това е на 11-и. Само да спомена, че на 6 септември, и с това завършвам, лицето Илия Георгиев Стоилов – лидерът на групата, е напуснал легално пределите на Република България, да подчертая. Не е обявен за издирване и не са му налагани никакви ограничения за напускане на Република България. Направил го е през Граничен контролно-пропускателен пункт „Калотина“. Това е дейността, която е извършило Министерството на вътрешните работи по този случай, както забелязвате, повече от година и половина. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Преди да представя информацията пред Вас, такава, каквато тя е поискана, и такава, каквато тя бе събрана в краткото време от получаване на уведомлението, за поканата за явяване днес в Народното събрание, бих искал да направя няколко уточнения. На първо място, съобразно разпоредбите на Закона пред Вас могат да бъдат разкрити само факти, които касаят провежданите действия по разследването, но не и факти относно съществото на самото дело. На второ място, ще бъдат споменавани и ще бъдат посочвани като факти съдебни актове. Следва да имате предвид, че като прокурор нямам каквото и да е право, а и не е коректно, да коментирам съдебни актове. Прокурорското недоволство спрямо съдебни актове може да има само една форма и тя се нарича „Протест“. На следващо място, няма да бъдат споменавани каквито и да е други имена, освен това на Илия Георгиев Стоилов, за когото разбрах, че е и изслушването сега. На трето място, би следвало – това, може би, е излишно да го казвам, че за всички обвиняеми в това досъдебно производство, действа презумпцията за невинност до влизане в сила на съответен съдебен акт. Какви са извършените действия по разследването до момента и съдебни действия, тъй като делото се намира в съдебна фаза понастоящем? На 5 април 2017 г. е образувано от Специализираната прокуратура досъдебно производство срещу организирана престъпна група, занимаваща се с отвличане, принуда и изнудване. На 14 октомври 2017 г. обвиняемите по това досъдебно производство са общо осем, но на 14 октомври 2017 г. лицето Илия Георгиев Стоилов е привлечено в качеството на обвиняем като участващ в тази организирана престъпна група. На 15 октомври 2017 г. по искане на Специализираната прокуратура спрямо Илия Георгиев Стоилов е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ с определение на Специализирания наказателен съд. Във фазата на досъдебното производство обвиняемият Илиев е претендирал трикратно изменение на мярката му за неотклонение в по-лека. Във всички производства Прокуратурата се е противопоставяла на тези искания и съответно Специализираният наказателен съд не ги е уважавал. Така стигаме до датата 13 юни 2018 г., когато Прокуратурата внася в Специализирания наказателен съд обвинителен акт срещу всички обвиняеми – членове и ръководител на тази организирана престъпна група, сред които е и Илия Георгиев Стоилов. Специализираният наказателен съд провежда разпоредително заседание на 17 юли 2018 г. Приема, че са налице съществени процесуални нарушения и връща делото на Прокуратурата. Прокуратурата изпълнява указанията на Специализирания съд и на 21 август 2018 г. внася нов обвинителен акт отново в Специализирания наказателен съд. Защитниците на обвиняемия Стоилов и още един обвиняем, който е задържан под стража, подават молби за изменение на мерките им за неотклонение до съда. Съдебното заседание се провежда на 29 август 2018 г. То е открито заседание. В него се явяват подсъдимият Стоилов, както, разбира се, и другият подсъдим, задържан под стража. Явяват се, защото са били конвоирани до там, както и техните защитници. Правят искане за изменение на мярката за неотклонение. С определение от 29 август 2018 г. Специализираният наказателен съд изменя мерките за неотклонение и на двамата подсъдими от задържане под стража – в подписка. Съобразно чл. 343 от Наказателно-процесуалния кодекс: при непостановено друго това определение подлежи на незабавно изпълнение. Казано по друг начин: подсъдимите са били освободени от съда незабавно в съдебната зала и, разбира се, освободени от служителите на Главна дирекция „Охрана“. Незабавно Специализираната прокуратура е подала протест срещу определението на Специализирания наказателен съд. Протестът е разгледан на 11 септември 2018 г. в закрито съдебно заседание от състав на Апелативния специализиран наказателен съд. Определението на Специализирания съд от 29 август е било отменено като неправилно и е постановена отново най-тежката мярка – задържане под стража. Към настоящия момент тази най-тежка мярка задържане под стража спрямо Илия Георгиев Стоилов не е изпълнена, тъй като от справката, представена от МВР, сектор БОП – Русе и Разград, е видно, че същият е напуснал територията на страната. Разполагаме с конкретни данни относно лекия автомобил, лицето, което го е придружавало и евентуалната цел на пътуването. Това са фактите, които мога на този етап да представя пред Вас. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, преди да започна с четенето на Доклада, бих помолил да гласуваме допуск в залата на господин Светослав Глосов – председател на Агенция „Пътна инфраструктура“, и на госпожа Екатерина Граматикова – експерт.

„Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

По § 1 има предложение от народния представител Александър Ненков и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Дора Янкова и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението. Ето го и текста: „В § 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1, в новото съдържание на ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: а) в уводното изречение след думата „разстояние“ се поставя точка, след което се създава изречение второ: „Министерският съвет може да въвежда само една от следните такси за определена категория пътни превозни средства“; б) в т. 1 думите „платената пътна мрежа“ се заменят с „база време“; в) в т. 2 след думата „разстояние“ в нейната първа употреба се добавя „по автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи и втори клас“; 2. В т. 2, в новото съдържание на ал. 3 думите „които обхваща“ се заменят с „обхванати от“, а думите „или такса за изминато разстояние – тол такса“ се заличават; 3. В т. 3, в новото съдържание на ал. 6, в изречение първо съюзът „и“ след думата „благоустройството“ се заменя със запетая, а след думата „финансите“ се добавя „и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.“. 4. В т. 5 създаваната ал. 10 се изменя така: „(10) Агенция „Пътна инфраструктура“ осигурява възможност за заплащане на таксите по ал. 1 и 2, както следва: 1. Таксата по ал. 1 – чрез закупуване на електронна винетка. 2. Таксата по ал. 2: а) за пътни превозни средства с българска регистрация – чрез електронно таксуване посредством специално бордово устройство, системата за управление на автопарка, картово разплащане или Европейската услуга за електронно събиране на такса за изминато разстояние по чл. 10и, а за пътни превозни средства без такива устройства – чрез закупуване на маршрутен талон, онлайн или на специални пунктове. б) за пътни превозни средства с чуждестранна регистрация – чрез маршрутен талон или бордово устройство, закупени, съответни наети, от специализираните звена на Агенция „Митници“ на граничните контролно-пропусквателни пунктове, или чрез Европейската услуга за електронно събиране на такса за изминато разстояние по чл. 10и“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: a) текстът преди т. 1 се изменя така: „За преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние“; б) в т. 1 думите „пътната инфраструктура“ се заменят с „платената пътна мрежа“, след думите „винетна такса“ се добавя „за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7“, думите „републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци“ се заменят с „платената пътна мрежа“, а думите „размерът на винетните такси, включително административните разходи, за всички категории превозни средства се определя от Министерския съвет, така че да не е по-висок от максималните размери, посочени в приложение № 1“ се заличават; в) в т. 2 думите „ТОЛ такса“ се заменят с „тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3“ и след думите „категорията на пътното превозно средство“ се поставя запетая и се добавя „броя на осите и от екологичните му характеристики“. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) При установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното пътно превозно средство не е заплатена съответната такса по ал. 1, водачът на пътното превозно средство, неговият собственик или трето лице може да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от административнонаказателна отговорност. В този случай се освобождават от административнонаказателна отговорност и всички други лица, които могат да носят такава във връзка с конкретното пътно превозно средство.“ 3. В ал. 3 думите „за преминаване на пътни превозни средства с българска или чуждестранна регистрация“ се заменят с „включени в обхвата на платената пътна мрежа“, а думите „ТОЛ такса“ се заменят с „тол такса “. 4. Алинея 6 се изменя така: „(6) Размерът на таксите по ал. 1, 2, 4 и 5 и по чл. 10б, ал. 5 се определя с тарифа на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Условията и редът за събиране на таксите по ал. 4 и 5 се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Обслужването на картовите плащания по събирането на приходите по ал. 1 се извършва по реда на чл. 4, ал. 5 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, като плащания могат да се извършват и чрез карти за гориво, издавани от лица, с които Агенция „Пътна инфраструктура“ сключва договори при еднакви публично оповестени общи условия.“ 5. В ал. 7 думите „заплащане на такса за изминато разстояние – тол такса за тежкотоварни моторни превозни средства и електронна винетка за леки моторни превозни средства“ се заменят с „таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние“, след думата „инфраструктури“ се добавя „наричана Директива 1999/62/ЕО“ и се създава изречение второ: „С наредбата се определят и условията и редът за събиране на таксите по ал. 1 и 2 и по чл. 10б, ал. 5.“ 6. Създават се ал. 9 – 15: „(9) За движение по републиканските пътища на пътни превозни средства на Министерството на вътрешните работи, на Националната служба за охрана, на Държавна агенция „Национална сигурност“, на Неотложната медицинска помощ и на въоръжените сили не се заплащат такси по ал. 1, 4 и 5. (10) Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси по този член и функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси. (11) Агенция „Пътна инфраструктура“ оперира и поддържа Електронната система за събиране на пътни такси по ал. 1, която се състои от електронна система за издадените електронни винетки и електронна система за събиране на тол такси. (12) Агенция „Пътна инфраструктура“ осигурява възможност на ползвателите на платената пътна мрежа да заплатят съответната такса по ал. 1 и 2 по електронен и банков път, както и чрез картово разплащане и в брой в пунктовете за продажба, както и да заплатят такса за електронна винетка за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7 и маршрутна карта за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 чрез терминали за самотаксуване, разположени по платената пътна мрежа и в областните градове на страната. (13) Разположението на терминалите за самотаксуване се определя с решение на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. (14) Пунктове за продажба се разкриват най-малко на граничните контролно-пропускателни пунктове или в близост до тях, в областните градове, както и по протежение на платената пътна мрежа, като за целта Агенция „Пътна инфраструктура“ определя местата, на които да се разкрият пунктове за продажба, и сключва договори при еднакви публично оповестени общи условия и цени с търговци, които отговарят на изискванията, определени с решение на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. (15) Агенция „Пътна инфраструктура“ сключва договорите по наредбата по ал. 7 с доставчиците на услуги за електронно събиране на такси за изминато разстояние и с доставчиците на декларирани данни, които отговарят на условията, определени в този закон и наредбата, като прилага еднакви публично оповестени общи условия и цени.“

По § 2 има предложение от Александър Ненков и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. Член 10а се изменя така: „Чл. 10а. (1) Винетните такси се диференцират в зависимост от срока, за който е платена винетната такса. В зависимост от срока винетните такси биват годишна, тримесечна, месечна, седмична и уикенд и имат валидност от деня, посочен като начална дата при заплащането им. Срокът на валидността на винетните такси се определя с наредбата по чл. 10, ал. 7. (2) При установено ползване на платената пътна мрежа от пътно превозно средство по ал. 7, минималната пътна такса, която се дължи за това ползване, е винетна такса с валидност за уикенд. (3) Винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство след деклариране на регистрационния му номер, категорията на пътното превозно средство и периода на валидност и важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика или ползвателя му. (4) При заплащане на винетната такса се издава електронна винетка, която представлява електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, удостоверяващ заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1, т. 1, и съдържащ регистрационния номер на пътното превозно средство, неговата категория, датата на заплащане на таксата и срока на валидност. (5) Длъжностните лица, осъществяващи контрол по изпълнение на задължението за заплащане на пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1, нямат право да изискват от собствениците или ползвателите на пътното превозно средство да представят издадената им електронна винетка или доказателства за извършеното плащане. (6) Електронната винетка, издадена срещу платената винетна такса, следва пътното превозно средство и в случай на прехвърляне на собствеността на пътното превозно средство, като запазва валидността си за срока, за който е издадена. (7) Винетна такса се заплаща за следните пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона: 1. моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на пътници; 2. моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на товари; 3. моторни превозни средства с повишена проходимост. (8) Пътни превозни средства, предназначени за теглене на полуремаркета, се смятат за пътни превозни средства, предназначени за превоз на товари с над 2 оси, независимо от броя на осите и от това дали полуремаркето е прикачено, или не. (9) В случаите, когато пътно превозно средство по ал. 7 се движи с прикачено ремарке, собственикът или ползвателят е длъжен да заплати допълнителна винетка такса за същата категория пътно превозно средство, независимо от броя на осите на ремаркето, за срока на ползване на платената пътна мрежа от пътното превозно средство с прикаченото ремарке, когато общата допустима техническа маса на състава надвишава 3,5 тона.“

По § 3 има предложение от народния представител Александър Ненков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. Член 10б се изменя така: „Чл. 10б. (1) Тол таксите се диференцират в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство и броя на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен път или пътен участък. (2) Контролът при навлизане и излизане на пътно превозно средство по платената пътна мрежа, отчитането на изминатото разстояние, както и заплащането на тол таксата се извършват чрез Електронна система за събиране на тол такси. Условията и редът за функциониране на Електронната система за събиране на тол такси се определят в наредбата по чл. 10, ал. 7. (3) Тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. (4) Размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут. В наредбата по чл. 10, ал. 7 се определят и начините за изчисляване и заплащане на дължимите тол такси. (5) Когато не е възможно да се установи действително изминатото разстояние поради причини, които не се дължат на техническа неизправност на поддържаната от Агенция „Пътна инфраструктура" Електронна система за събиране на тол такси, се приема, че съответното пътно превозно средство е изминало разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, в който случай собственикът или ползвателят заплаща максимална такса, определена в тарифата по чл. 10, ал. 6. (6) За намаляване на вредното въздействие върху околната среда от пътните превозни средства при определяне размера на таксите в тарифата по чл. 10, ал. 6 Министерският съвет определя по-ниски такси за пътните превозни средства по ал. 3, които отговарят на екологична категория „ЕВРО III“, „ЕВРО IV“, „ЕВРО V“, „ЕВРО VI“ и по-висока, включително за „EEV“.“

Благодаря, госпожо Председател. Ако от опозицията не вземем думата, ще приемем Закона, без да разберем за какво става въпрос. Колеги, става въпрос за система как и по какъв начин движещите се превозни средства да заплатят изминатото разстояние, ползвайки републиканската пътна мрежа. Тази система се опитахме да я въведем по време на тройната коалиция. Тогава в обществото, в политическата класа, включително и от опозицията, нямаше нагласа да се приеме такъв закон и да се построят онези магистрали, както казах, при които въз основа преминаването на съответни километри съответните пътни превозни средства да заплатят поддръжката, издръжката или удоволствието от това, че са се движили по добре построена магистрала. Ако тогава бяхме направили тол системата, днес Министерството щеше да има над милиард, милиард и двеста милиона приходи – и не само днес, а през последните 10 години Ваше управление. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Според мен сега магистралите щяха да бъдат наистина магистрали, нямаше да бъдат скоростни пътища с две ленти и една аварийна, с коловози в крайната дясна лента. Щяха да бъдат наистина магистрали. Тук сигурно някои си задават въпроса: необходима ли е тол системата? Разбира се, че е необходима! Закъснели ли сме? Разбира се, че сме закъснели! Основният проблем днес, разглеждайки този закон, е, че политиката на правителството я няма в този закон. Оказа се, че народният представител господин Ненков е най-прозорливият, най-умният от всички, нямаме Министерство на регионалното развитие (шум и реплики, оживление и смях в залата, ръкопляскания от ГЕРБ), няма Министерски съвет. Единствено той установи как и по какъв начин ще бъдат събрани един милиард и 200 милиона, моите уважения към министъра, дори на него господин Нанков възложи задачи, както и на министъра на финансите как да бъдат разпределени тези средства. (Смях в ГЕРБ.) Колеги, затова, когато Ви атакуват и Ви кажат, че не сте сериозна политическа сила, че нямате политика в развитието на пътната инфраструктура, в регионалното развитие, не се притеснявайте. Приемайте го така, както е, защото днес наистина още веднъж поздравявам господин Александър Ненков за всичко това, което направи. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.) Колеги, тук възниква следният въпрос. Когато разглеждахме текстовете, имаше сериозни дебати. Учудвам се на следното. Ако господин Ненков беше написал този законопроект, защо между първо и второ четене той предлага измененията и допълненията, които е направил? Ето сега тук Ви казвам пропуските, които са направени от Министерството. В § 3, ал. 5 текстът гласи така: „(5) Когато не е възможно да се установи действително изминатото разстояние поради причини, които не се дължат на техническа неизправност на поддържаната от Агенция „Пътна инфраструктура“ Електронна система за събиране на тол такси, превозното средство ще заплати най-дългото изминато разстояние. Каква вина има шофьорът с превозното средство, че Агенция „Пътна инфраструктура“ не е създала условия чрез тол системата или системата за отчитане изминатото разстояние да бъде измерено и човекът да може да заплати? Защо най-дългото изминато разстояние?! Защо, когато всички институции не сте си свършили работата, товарите човека, който ще се качи на тази пътна инфраструктура?! Такива са пропуските. Има и ред други пропуски. Убеден съм, Вие сте свикнали да правите такива закони и ще кажете: „На следващото заседание ще изменим Закона и ще намерим начин да оправим това. Дайте в момента да погледнем общо и приемем този закон. Ние затова сме тук.“ Още веднъж Ви казвам: идеята е от царско време, но тогава не беше приета. В момента обвинението от определени политически сили, че не искаме да се въведе тол системата, защото ще бъдат натоварени само тировете от определена държава, не е вярно. Нека тол системата да бъде въведена, но като политика и да се реализира от Министерството. Не мога да кажа нищо лошо за министъра. Убеден съм, че той може да защити Законопроекта, за разлика от някои други, които присъстваха на Комисията и не знаеха за какво става въпрос. Колеги, затова предлагам да отпадне тази алинея, за да не товарим хората, които ще се движат по тези пътища, че ние не сме създали условия да бъде измерено разстоянието, което те ще минават.

Да отпадне ал. 5 на § 3. (Единични ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Благодаря за високата оценка на господин Аталай, но извън добрия и шеговития тон, който господин Аталай вкара в началото на своето изказване, мисля, че не трябва да омаловажаваме работата на народните представители. Не си представяте, че единствено аз съм решил и съм си написал такъв тежък законопроект по една толкова съществена и важна тема. Естествено че Законопроектът е написан изцяло в рамките на един колектив между Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Агенция „Пътна инфраструктура“, народните представители, които са участвали в писането на този законопроект. Не мисля, че има някой законопроект, който влиза в тази зала, който да е маловажен, а не всеки един от законопроектите, които гледаме тук, са внесени от Министерския съвет. Не трябва да омаловажаваме работата на Народното събрание. Самите ние по този начин ще се уважаваме. Що се отнася до текста на ал. 5, която преди малко коментирахте, мисля, че не сте разбрали за какво иде реч. Тук става въпрос за това, когато има някаква манипулация или на бордовото устройство или когато някое превозно средство излезе от таксуването там, където трябва да минава. Примерно, минава по пътища, които не са обхванати от тол системата, и стига от точка А до точка Б, следователно системата не го е отчела откъде е минал. Точно заради това този текст казва: когато не е поради техническа изправност на системата, когато не Агенцията е виновна. Когато Агенцията е виновна и управлението на тол системата е виновно, естествено, че тя носи вина и риска за това нещо. Но когато е по вина на водача, по някаква причина той се е опитвал да злоупотреби, то накрая, когато отиде и трябва да плати своята сметка, ще му се отчете най-дългият път от точка А до точка Б именно с цел да не си позволява превантивно такива шикалкавения. Тук, господин Аталай, мисля, че не сте разбрали точно смисъла на този текст. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Ненков, има други органи, които ще преценят дали с взлом или прескачайки отводнителните съоръжения и преградните съоръжения е минал и излязъл от пътя. Това са криминални случаи. Задължение на „Пътна инфраструктура“, заедно с организаторите на тол системата, е да направят така, че човекът да не може да напусне републиканската пътна мрежа, без да бъде отчетено неговото излизане от официалните изходи. Няма в света такова нещо – Агенция „Пътна инфраструктура“ изведнъж е установила, че този човек е влязъл. Създали сте му условия да премине през село Долни Окол от другата страна и накрая да глобите човека, защото е имало изход, откъдето е излязъл?! Няма да мога да се съглася, че не съм разбрал. Във връзка с първото Ви изречение – моето уважение към предложенията от народните представители за изменение и допълнение на законите, но когато предлагаш един основен законопроект с финансови разчети за над милиард-милиард и двеста милиона и да нямаш политика на правителството и на политическата сила как и по какъв начин ще развивате този сектор, и оставяте в ръцете и възможностите на един народен представител, се случват тези грешки, които засега са все още малки. Благодаря Ви.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 4 да бъде отхвърлен.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 4: „§ 4. В чл. 10е, ал. 1 след думите „чл. 10“ се добавя „ ал. 1 и 2“.“

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 6 да бъде отхвърлен.

По § 7 има предложение от народния представител Дора Янкова и група народни представители: „В § 7, в съдържанието на чл. 10и се правят следните изменения: 1. в ал. 5 думите „лицето, събиращо пътни такси“ се заменят с „Агенция „Пътна инфраструктура“. 2. в ал. 6 думите „лицето, събиращо пътни такси“ се заменят с „Агенция „Пътна инфраструктура“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 5: „§ 5. Член 10з се изменя така: „Чл. 10з. (1) Смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние включва и Европейската услуга за електронно събиране на такса за изминато разстояние (ЕУЕСТ), като Агенция „Пътна инфраструктура“ създава и поддържа регистър на областите на ЕУЕСТ, национален регистър на доставчиците на ЕУЕСТ и регистър на националните доставчици на услуги за електронно събиране на такси за изминато разстояние. (2) Доставчиците на ЕУЕСТ са правни субекти, отговарящи на изискванията по ал. 3 и регистрирани в държавата членка, в която са установени, които предоставят на потребител на ЕУЕСТ достъп до ЕУЕСТ. (3) Търговци, регистрирани в Република България, се вписват в Национален електронен регистър на доставчиците на ЕУЕСТ, в случай че отговарят на следните изисквания: 1. притежават валиден сертификат съгласно БДС EN ISO 9001 или негов еквивалент; 2. притежават техническо оборудване и ЕО декларация или сертификат, който удостоверява съответствието на съставните елементи на оперативната съвместимост съгласно посоченото в приложение IV, точка 1 от Решение 2009/750/ЕО за определяне на Европейската услуга за електронно събиране на такса за изминато разстояние и нейните технически елементи (Решение 2009/750/ЕО) (ОВ, L 268/11 от 13 октомври 2009 г.); 3. притежават компетентност при предоставянето на услуги за електронно събиране на такса за изминато разстояние или в други свързани области; 4. имат необходимата финансова стабилност; 5. разполагат с план за управление на риска, който подлежи на проверка поне веднъж на всеки две години; 6. имат добра репутация. (4) В срок 24 месеца след регистрацията си доставчиците на ЕУЕСТ сключват договори за ЕУЕСТ, които покриват всички области на ЕУЕСТ. Доставчикът на ЕУЕСТ осигурява по всяко време своето покритие върху всички области на ЕУЕСТ. В случай на промяна на областите на ЕУЕСТ или при всяка друга причина, която нарушава пълното покритие, той възстановява пълното покритие в срок 6 месеца. (5) Споровете, възникнали между лицето, събиращо пътни такси, и доставчиците на ЕУЕСТ, които са сключили договори или са в договорни взаимоотношения с това лице, се разглеждат от Помирителна комисия към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Компетентността и правомощията на Помирителната комисия се уреждат в наредбата по чл. 10, ал. 7, а съставът, функциите и дейността на комисията се определят с правилник, утвърден от министъра на регионалното развитие и благоустройството или от оправомощено от него длъжностно лице. (6) При разглеждане на спорове Помирителната комисия има право да извършва проверка дали налаганите от лицето, събиращо пътни такси, договорни условия спрямо различните доставчици на ЕУЕСТ, са недискриминационни и отразяват коректно разходите и рисковете на страните по договора. (7) Принципите на действие на ЕУЕСТ, техническите изисквания за оперативна съвместимост на ЕУЕСТ, създаването и поддържането на национален регистър на областите на ЕУЕСТ, национален регистър на доставчиците на ЕУЕСТ и регистър на националните доставчици на услуги за електронно събиране на такси за изминато разстояние се уреждат с наредбата по чл. 10, ал. 7.“

По § 8 има предложение от народния представител Александър Ненков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Дора Янкова и група народни представители: „В § 8, в създавания чл. 10к, в ал. 4 думите „лицето, събиращо пътни такси“ се заменят с „Агенция „Пътна инфраструктура“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 6: „§ 6. Създава се чл. 10и: „Чл. 10и. (1) Търговци, регистрирани в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз, отговарящи на изискванията по чл. 10з, ал. 3, т. 1 и т. 3 – 6 и притежаващи техническо оборудване, отговарящо на съответните изисквания, необходими за целите на тол таксуването в съответните области на пътни такси на Агенция „Пътна инфраструктура“, могат да извършват дейност и като национален доставчик на услуга по електронно събиране на такси за изминато разстояние, ако са вписани в съответния регистър по наредбата по чл. 10, ал. 7 и са сключили договор при общи условия с Агенция „Пътна инфраструктура“. (2) Националните доставчици на услуги за електронно събиране на такси за изминато разстояние предоставят на потребителите достъп до услугите за електронно събиране на такси за изминато разстояние за преминаване по платената пътна мрежа в Република България. (3) Изискването по чл. 10з, ал. 4 не се прилага за национален доставчик на услуга по електронно събиране на такси за изминато разстояние, като във всеки случай същият може да заяви желание и да бъде вписан в регистъра по чл. 10з, ал. 3, след което по отношение на него ще се прилагат всички изисквания, предвидени за доставчиците на ЕУЕСТ. (4) Спорове между лицата, извършващи дейност като национален доставчик на услуга по електронно събиране на такси за изминато разстояние, и лицето, събиращо пътни такси, се решават по реда на чл. 10з, ал. 5 и 6. (5) Условията и редът за водене на Националния електронен регистър на доставчиците на ЕУЕСТ и на Регистъра на националните доставчици на услуги за електронно събиране на такси за изминато разстояние, условията за вписване, документите, които следва да бъдат представени от заявителя за доказване на обстоятелствата по ал. 1 и по чл. 10з, ал. 3, както и основанията за заличаване от регистъра се определят с наредбата по чл. 10, ал. 7“.

По § 9 има предложение от народния представител Дора Янкова и група народни представители: „В § 9, в създавания чл. 10л, в ал. 2 и в 3 думите „лицето, събиращо пътни такси“ се заменят с „Агенция „Пътна инфраструктура“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 7: „§ 7. Създава се чл. 10к: „Чл. 10к. (1) Доставчик на декларирани данни е лице, което събира и предоставя данни относно географското позициониране и изминатото разстояние от пътни превозни средства на потребители, с които същият е сключил договор, във формат, подходящ за обработване от електронната система за събиране на тол такси. (2) Доставчикът на декларирани данни, който отговаря на изискванията, определени с наредбата по чл. 10, ал. 7, сключва договор с лицето, събиращо пътни такси при общи условия или с доставчик на услуги за електронно събиране на такси за изминато разстояние. (3) Доставчикът на декларирани данни се задължава да сключи договор за застраховка за професионална отговорност с цел покриване на вредите, причинени на доставчика на услуги за електронно събиране на такси за изминато разстояние и/или на лицето, събиращо пътни такси, и да е в полза на едно от тези лица, в зависимост от договорните отношения. Условията и редът за задължително застраховане на лицата по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 10, ал. 7.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 8: „§ 8. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения: „1. В ал. 2 след думите „областни пътни управления“ се поставя запетая и се добавя „ Национално тол управление“. 2. В ал. 3: а) в т. 11 думите „ТОЛ такси“ се заменят с „тол такси“; б) създават се т. 20 – 26: „20. осъществява функциите на лице, събиращо пътни такси, оперира и управлява Електронната система за събиране на пътни такси по ал. 10, ал. 1, като управлява процесите и контролира правилното отчитане на дължимите такси и събирането им; 21. осъществява контрол и надзор върху доставчиците на услуги за електронно събиране на такси за изминато разстояние - националните доставчици на услуги за електронно събиране на такси за изминато разстояние и доставчиците на ЕУЕСТ, установени на територията на Република България, и върху доставчиците на декларирани данни; 22. изготвя и поддържа отчет за област на пътните такси и заявление за област на ЕУЕСТ и за предоставяне на електронна услуга за събиране на такси за изминато разстояние; 23. организира разпространяването и поддръжката на бордови устройства, отговарящи на съответните технически изисквания за целите на тол таксуването в съответните области на пътни такси на агенцията; 24. регистрира ползватели на платената пътна мрежа, притежаващи бордови устройства, които не са сключили договор с доставчик на услуга за електронно събиране на такси за изминато разстояние или доставчик на декларирани данни, за целите на тол таксуването, контролира наличността по баланс за авансово платени тол такси и извършва дейностите по усвояване на дължимите суми от наличността по него; 25. организира дейността по създаване, водене и поддържане на Националните електронни регистри на доставчиците на услуга за електронно събиране на такси за изминато разстояние – Национални доставчици на услуги за електронно събиране на такси за изминато разстояние и Доставчици на европейска услуга за електронно събиране на такси за изминато разстояние (Доставчици на ЕУЕСТ) и на намиращите се на територията на Република България области на ЕУЕСТ; 26. осъществява комуникация с останалите служби за контрол и надзор по глава пета от Закона за движението по пътищата относно санкциониране на административните нарушения във връзка с ползването на платената пътна мрежа“.

По § 11 има предложение от народния представител Александър Ненков и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението и то е отразено на систематичното му място в § 8. Предложение от народния представител Дора Янкова и група народни представители: „В § 11 се правят следните изменения и допълнения: „1. в създаваната т. 20 след думата „оперира“ се поставя запетая и се добавя „поддържа“. 2. създава се т. 28: „28. разработва комуникационен план с ключовите заинтересовани страни, участниците в пътното движение и превозвачите с цел те да бъдат подготвени за въвеждане и правилната експлоатация на системата“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 11, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 8.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 9: „§ 9. В чл. 21в, ал. 1, т. 7 след думите „управлението на пътищата“ се поставя запетая и се добавя „както и за дейности, свързани с опериране и управление на Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1“.“

Предложение от народния представител Александър Ненков и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 10: „§ 10. В чл. 21г се правят следните изменения и допълнения: 1. Създават се нова т. 7 и т. 8: „7. определя длъжностни лица, които да съставят актове за установяване на административни нарушения, в случаите, предвидени в закон; 8. издава наказателни постановления или оправомощава длъжностни лица от агенцията да издават наказателни постановления в случаите, предвидени в закон.“ 2. Досегашната т. 7 става т. 9.“

По § 13 предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 11: „§ 11. В чл. 22, ал. 2 след думите „пътни управления“ се добавя „и на Националното тол управление“.“

Предложение от народния представител Дора Янкова и група народни представители. Създава се § 13а: „§ 13а. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения: 1. в ал. 3 след думата „изграждането“ се поставя нова запетая и се добавя „вкл. отчуждаване и обезщетение за необходимите имоти“. 2. в ал. 4 думите „организират от съответната община“ се заменят с „осъществяват съвместно от Агенцията и съответната община, по взаимна договореност“. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Рамадан Аталай и Танер Али: „1. В чл. 43, ал. 1 след думите „се финансират със средства от“ се добавя „такси по чл. 10 и чл. 18, ал. 3, т. 1“. 2. В чл. 43 се създава нова ал. 3 със следното съдържание: „За изграждането, реконструкцията, ремонтът и поддържането на общинските пътища на общините се предоставят ежегодно не по малко от 20 на сто от приходите от такси по чл. 10. Механизмът за разпределение по общини се определя със Закона за държавния бюджет за съответната година“. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Александър Ненков и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 12: „§ 12. В чл. 49 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) Средствата от такси по чл. 10, ал. 1, т. 2 се разходват в съответствие с принципите, установени в Директива 1999/62/ЕО“.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър в оставка! Колеги, на комисии обсъдихме нашето предложение, което е не по-малко от 20%, тези такси като тол система да влизат чрез Министерството на финансите като капиталова субсидия за изграждане и рехабилитация на пътища. Коментирахме го, но доводът на колегите в Комисията беше, че има европейска Директива – както и предложението на господин Нанков в следващата точка, че като европейска Директива тези такси от тол система не могат и не бива да бъдат ползвани за други пътища, освен за републиканската пътна мрежа. Има много практики в Народното събрание – и в това Четиридесет и четвърто, където ние, когато имаме консенсус при определени решения, когато е важно за страната да гласуваме въпреки европейските директиви, които са подадени в европейското семейство, да взимаме наше си решение – българско решение, в името на важните събития, които се случват в страната. Не искам да изпадам в подробности, но мисля, че тук е важно да отчетем това, че общинските пътища, както всички знаем, са в трагично състояние поради нефинансирането и с малкото общински бюджети за капиталови разходи относно пътната инфраструктура – да бъдат поддържани. Имайки предвид, че като километри те са в съотношение с републиканската пътна мрежа, или 20 хиляди километра на 20 хиляди километра, което предполага, че трябва да търсим допълнително финансиране и за четвъртокласната пътна мрежа. На първо четене на Закона ние отчетохме, че това е така. Бяхме направили това предложение, имаше различни дебати в тази насока, но в крайна сметка при второ четене не се приема това, където настояваме заради общините и гражданите, които ползват четвъртокласната пътна мрежа. Защото тези автомобили, които ще преминават през тези републикански третокласни, второкласни и първокласен пътни мрежи, ще плащат тол таксата, но за да излязат на тези пътища, те ще преминават през тази четвъртокласна пътна мрежа или ще преминават през населени места, където пътната инфраструктура е с различен клас и ще нарушават по същата логика и по същия начин тази пътна инфраструктура. Именно в тази връзка беше нашето предложение и мисля, че то беше много логично имайки предвид желанието на всички общини в Република България и на Националното сдружение на общините в Република България, където това тяхно предложение беше внесено на Комисия и ние, като „Движение за права и свободи“, разбира се, го подкрепихме и го предложихме като съотношение, и абсолютно всички техни искания в това предложение като законопроект. Моля Ви, нека бъдем разумни. Както сме правили досега, в името на националната сигурност – защото това е национална сигурност – в името на нашите общини, да подкрепите нашето решение. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, взимам думата още веднъж и след това ще я взема в заключителната част на Закона. Още в началото искам да направя едно предложение, господин Председател. Ако няма да вникнем в същността на Закона, който приемаме и ще го приемаме така тихомълком, по-добре, ако сме уморени, да прекратим приемането на Законопроекта, да се подготвим, и утре наново наистина да седнем да разгледаме този законопроект. Колеги, приемаме съществен и много важен инфраструктурен законопроект, който ще допринесе над 1 млрд. 200 милиона в бюджета, Законопроект където парични средства, ще бъдат разпределени и да бъде създадена такава инфраструктура, че хората качат ли се на магистралите, да могат да карат в изправни пътища без дупки. Затова става въпрос и затова апелът ми е: така, както всички кметове намериха начин да подкрепят министър Нанков и в момента, защо Вашата политическа сила не намерите сили във Вас да подкрепите два текста в този законопроект в интерес на общините, в интерес на кметовете и в интерес на хората, които живеят в тези общини? Защо не искате да вникнете в това предложение – първото, което госпожа Дора Янкова казва? Ами, господа, там, където са кметовете от ГЕРБ, нямат никакви проблеми при отчуждаване на прилежащите терени, когато минава пътна инфраструктура за създаване на пешеходна пътека, на велоалея и на тротоари. Има проблеми в другите общини и в момента не казваме нищо лошо с това предложение. Дами и господа, дайте заедно с Агенцията по инфраструктура и общините да вземем решение как и по какъв начин да се включват в отчуждаването на тези имоти за съпътстващата инфраструктура. Нали така, господин Министър? Затова става въпрос, колеги. Вие сте абсолютно бездушни към всички онези, които искат да живеят или живеят в такива населени места. Не Ви интересува! И второто, което е: защо отказвате нашето предложение 20% от средствата наново да отидат в общините или в пътната инфраструктура, която свършва с началото на табелата? Републиканската пътна инфраструктура преминава през населеното място, защото е общински път. Там дупките са колкото големината на колелото на един ТИР. Да се отделят от тези средства и пътната инфраструктура да бъде направена и изградена така, че човекът, който е платил през тол системата средства, да бъде удовлетворен като преминава през тези пътища. Предлагаме Ви неща, които са в интерес на обществото. Предлагаме Ви неща, за които министърът на финансите в стремежа си да разпределя пари на много места, когато господин Ненков му е осигурил 1 млрд. 200 милиона, ние в момента, му подсказваме и му казваме, че по този начин той може да създаде благоприятни условия за движение по нашата пътна инфраструктура. А колкото до това дали е според Директива – да, точно по Директивата е. Не е в противовес на Директивата. Ако ще ползвате аргумента, че тези средства са събрани от тол системата за републиканска пътна мрежа и не може да се отдели за общинската пътна мрежа, не сте прави. Не ни излизайте с този аргумент. И моля Ви, господин Председател, сериозно Ви предлагам, ако ще приемаме един законопроект, който е предложен от един народен представител, в който е политиката на България да има добра пътна инфраструктура, дайте да се събудим. Благодаря Ви.

Мисля, че с това започнах, защото не виждам някакво участие нито на вносителя, нито на създателите на Законопроекта. Виждам, че директорът на „Пътна инфраструктура“ е нов, но въпреки това достатъчно дълго време се занимава с пътната инфраструктура. Той може да вземе отношение, защото няма представители на общините. Пък ако иска, и министърът в оставка – на драго сърце ще му отстъпя мястото. Нека да дойде, да заповяда. Вярвам, че все още държите на министъра си. Ако не държите, ние ще го приемем при нас, не се притеснявайте. (Смях и ръкопляскания от ДПС.)

Дълбоко не мога да се съглася с това, че не сме сериозни относно тази толкова съществена и структуроопределяща тема за държавата. Обаче ще засегна това, което преди малко се каза, всъщност и предложенията на колегите, които са във връзка с това как да се дофинансират общините, тъй като всички сме съгласни с факта, че общините така или иначе са недофинансирани и пътната общинска мрежа не е в състоянието, в което ни се иска да бъде. Тук обаче много важно нещо е да кажем следните неща, не само защото европейската директива и нашето законодателство изискват. Когато правите един разход, когато плащате една такса, тя трябва да бъде разходоопределяща. Следователно, когато плащате някаква сума за услуга, тя трябва да бъде за услугата, която ползвате, и за никаква друга. Сами си представете как парите, които събираме от тол такса – бъдещите приходи от тол системата, може да ги разходваме за каквото и да било друго. Освен за общинска мрежа, може да решим да ги разходваме за нещо друго. Това първо, че не е допустимо и по европейското, и по нашето законодателство, смятам, че не е и редно. Защото, когато човек плаща за нещо, той очаква тази услуга да му се подобрява и иска да вижда подобрение там, където всъщност неговите средства отиват. Що се отнася до общините, дебатът за дофинансирането на общините за капиталови разходи за общинска пътна мрежа не е тук и не е днес. Той е тук, но по-скоро трябва да влезе, когато говорим за Закона за държавния бюджет, тъй като от там са и капиталовите разходи през делегираните бюджети към общините. Там е възможността да търсим начин да увеличим средствата. Тук е много важно да отбележим – това сме го говорили и с колегите, и с Министерството на финансите, тъй като до този момент Агенция „Пътна инфраструктура“ се дофинансира от държавния бюджет в различен размер всяка година, следователно когато тази тол система бъде в сила и когато започне да генерира приходите, за които всъщност се борим, тогава тя трябва да бъде самоиздържаща се. В смисъл такъв, че държавният бюджет няма да бъде длъжен или по никакъв начин да търси как да дофинансира Пътната агенция. Тоест ще бъде освободен такъв ресурс, който евентуално би бил отишъл, или част от него, за подобряване и по-скоро капиталовите разходи на общините да бъдат увеличени. Така че предлагам съвсем конструктивно, тъй като предстои гледането на държавния бюджет и неговото приемане, да търсим различни способи именно оттам за подобряването и за увеличаването на тези средства. Беше казано и едно друго невярно твърдение. Когато един път, който се таксува и влиза в тол системата, минава и през общинска инфраструктура, Агенция „Пътна инфраструктура“ има участие в подобряването на тази инфраструктура и всъщност нейното рехабилитиране. В самото плащане, когато един камион мине през такава мрежа, той очаква от фирмата, общината или агенцията, която го поддържа, да бъде в добро състояние, следователно и Агенцията има отношение към този казус. И последно, но не по важност, е това – ако се приеме, че тол системата е нещо, което е началото, в което тепърва ще се определят и обхватът, и точно пътищата, които ще бъдат таксувани, тъй като знаем, че то зависи от тяхното състояние, не пречи в бъдеще и общинската мрежа да влиза в тол системата, така че тя да бъде таксувана, за да може да бъде поддържана и да бъде в добро техническо състояние. Дебатът наистина е отворен. Ние трябва да търсим възможност общините да бъдат дофинансирани, но не е начинът и не през този закон, а именно през държавния бюджет. Предлагам този сериозен дебат да го проведем през следващия месец, когато ще гледаме държавния бюджет. Благодаря Ви.

Господин Ненков, моите уважения към това, че прехвърляте разговора да го направим по време на бюджета. Нямам нищо против, но тогава ще разглеждаме за общите капиталови разходи на общините и ще ни кажете, че няма средства, няма откъде, а в момента с този закон ние Ви предлагаме съпътстващо събиране на парите. Освен че ще изхарчите за още хиляда човека, които ще бъдат назначени по тол системата, освен че ще се плащат още 200 милиона за изграждането на самата система, защо да не се отделят още 20%? Още 20%, наистина Ви казвам, за тези участъци, където минава републиканската пътна мрежа и Агенция „Пътна инфраструктура“ няма абсолютно никакво участие. Ако искате, изкарайте ми информация, дайте ми я, аз ще намеря сили да се явя на трибуната да кажа „да“. Често пъти колегата ми казваше: когато пътувахте от Елхово до Лесово по онзи общински път през онези дупки по републиканската пътна мрежа, с Вашите частни самолети да кацнете там, а през дупките от там нататък може да минавате само със синята каска на господин Каракачанов. За това става въпрос, колеги! Благодаря Ви все пак за репликата. Благодаря и за това, че взехте отношение и се опитахте да излезете с аргументи, с които да се оправдаете, но не сте прави. Приемете това наше предложение и ще видите, че… Ако е защото ние сме направили това предложение, припознайте го като Ваше, но го приемете, в полза за обществото е.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Ненков, внимателно изслушах Вашата аргументация относно това, което ние предлагаме, но не съм напълно съгласен с тези Ваши предложения, които в бъдеще може би ще станат. Преди Вие да кажете, смятах да предложа, ако не се приеме това наше предложение, всички общини да си въведат някаква тол такса – общинска може би, за четвъртокласната пътна мрежа. И съм убеден, че ще има припокриване от същите превозни средства, които ще се събират като тол такса, и преминаващи освен през републиканската и тези общински пътища. Това ще е така. Или другото предложение, тук не го казахте, но сме го обсъждали на Комисия. Ако щете, където се преминава през общинските пътища, чрез промяна в Закона за устройство на територията да им променим статута като пътища, да ги направим трети, втори или първи клас, а да нямаме четвърти клас пътища в България. Тоест те да са републикански пътища, за да могат да се възползват от средствата, които се събират. Предложенията могат да бъдат стотици, но въпросът тук е днес да вземем категорично решение, за да може общините да са убедени, че има някаква предпоставка за глътка въздух в бъдещ период, а не да чакаме държавния бюджет. Знаем как се приема един държавен бюджет – преспиваме до 3,00 часа всички народни представители и после даже не четем какво се приема. Затова сега е моментът, нека да го предложим и аз ще Ви бъда благодарен, и съм убеден, че и всички общини в Република България. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Не съм съгласен с предложението на колегите от ДПС за фиксиране на такава сума от 20%, която да отива за финансиране на общинските пътища по много причини. Не е въпросът в това, че общинските пътища са в добро състояние, напротив – състоянието им е трагично, те са десетилетия недофинансирани. Много лесно е с едно текстче в закона да поискаш да се представиш за защитник на интересите на общините и да казваш: „Ето на, ние предлагахме генерално решение, но няма кой да ни чуе, и затова ние сме добрите, а другите са лошите, защото не дават.“ Сигурно това е прийом на опозицията, който има право да използва. Обаче аз задавам няколко въпроса към авторите на това „гениално“ предложение. На първо място, всъщност имаме такса, която ще се определи на база на това, което е необходимо за изграждането и поддържането на инфраструктурата, която е обхваната от тол системата. Общинските пътища не са част от тази инфраструктура. Ако предложим 20% от таксата да отива за тези общински пътища, всеки един превозвач ще обжалва тази такса, защото ще каже: “Вие вътре сте включили разход, който е недопустим.“ В края на краищата имаме закон, който казва, че разходите при таксите трябва да съответстват на събираното, тоест ще затънем в правен хаос. Какъв е другият ефект? Ние ще извадим от паричната маса, с която искаме да обновим нашата инфраструктура, с която искаме да построим автомагистрала „Хемус“, магистралата Русе – Велико Търново, скоростния път до Видин и всичко останало, което знаем. Ще извадим една сума и ще забавим във времето изграждането на тази инфраструктура. Това не е държавническият начин на мислене и не е начинът на мислене, който трябва да бъде следван. Очевидно е, че общините имат нужда от допълнително финансиране за тяхната инфраструктура и мисля, че в нашата комисия няколкократно беше заявявано желанието в рамките на бюджетната процедура, с оглед на повишените приходи за пътища, които ще генерира тол системата, да бъдат повишени и средствата за общинската инфраструктура. Такъв ресурс би следвало да се освободи, разбира се, в ръководеното в момента от господин Нанков Министерство и ние бихме могли да го насочим натам. Но да се предлага нещо, за да бъдем добри популисти в случая, смятам, че не е нормално. И всички призиви: „подкрепете ей така това прекрасно нещо, пък ще видите после какво ще стане“, са несъстоятелни. Законовият текст е правилен, той обезпечава развитието на републиканската инфраструктура. Оттам насетне можем да мислим ред варианти, за да подкрепим общинската, но нека да не се мъчим да измислим дървеното желязо и да слагаме някакви текстове просто за да ни харесат хората. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Веселинов! Стана ясно, че мнозинството няма да подкрепи този текст, внесен от „Движението за права и свободи” от моите колеги, но не сте наясно какви са всъщност мотивите. Текстът нямало да бъде законен?! Законите, господин Веселинов, се коват тук, а експертите ще намерят решение как това да се случи по-нататък. Предложението от Вас – това, което разбрахме, ще го направим в бюджетната процедура, което, първо, е бъдеще време и, второ, ще е в тази бюджетна процедура. А следващата бюджетна процедура? Ще дойде и следващо мнозинство, то ще реши нещо друго. Ние оставяме отново общините на стендбай! Ние не претендираме за авторство на това предложение, а да се търси път и решение как да се реши, обаче тенденциозно. Общините да знаят на какво разчитат! А не днес го предлага примерно „Движението за права и свободи“, утре го предлагат Патриотите или няма значение кой. Да се търси генерално решение! Бюджетната процедура – приемам, че ще го направите, защото идват избори следващата година, при това за местна власт, и колегите от ГЕРБ имат интерес да дадат повече капиталов разход за инфраструктура на общините, защото имат най-много общини. Логично е да го направят. Ами другите, ами по-малките общини, ами като се сменят кметовете или властта? Как точно им гарантираме, че тази политика ще е устойчива и ще продължи? Ние отваряме дебата с това предложение. Не казваме, че то е най-доброто. Но да се търси не било законно?! Ако се реши, няма да се намери решение ли? Това ли искате да кажете? Няма такова нещо. Затова Ви молим, ако не го подкрепите в този вид, дайте предложение сега, за да върви дебатът в тази посока, иначе общините ги оставяме на стендбай. И пак казвам: не претендираме за авторство, а да се намери решение, защото откъде ще минава… Да, и големите товарни автомобили са с винетни такси, които постъпват в държавния бюджет, но те нима не минават през общинските пътища, които са тотално разбити, защото те не са и създадени да носят такъв товар? Държавата помага и сега. Трябва да се намери решение! Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колега Веселинов, аз очаквах да развиете аргументи в посока на това, че предложението е в съмнително съответствие със Закона за публичните финанси, който определя на практика, че всички приходи от такси постъпват в бюджета и след това със Закона за държавния бюджет се разпределят за какво да отидат. Защо примерно в Закона за държавния бюджет да се ограничаваме с тези 20%, които са записани в това предложение? Могат да бъдат 30, в друг бюджет могат да бъдат дори и повече. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, това е трибуната, където човек, явявайки се тук, трябва да знае, че прави политика. Аз не се притеснявам от това, че „Движението за права и свободи“ предлага един текст, с който прави политика в интерес и на общините, но не е само за общините на „Движението за права и свободи“. Господин Веселинов, дали е гениално нашето предложение? Няма да влизам в тази тема, защото Вашите гениални предложения с 20% в други закони видяха бял свят – все още се чудим как да се оправяме с тях! Проблемът обаче е, че по този начин, с този текст, който ние Ви предлагаме, и това, с което излизат Вашите колеги като реплика, за да Ви дадат думата, показва, че нито Вие, нито Вашите колеги са запознати със Законопроекта и не Ви е ясно за какво става въпрос. Колеги, нека тези, които разбират и знаят за какво става въпрос, дайте да определим тези 20% да бъдат в интерес и на общините, където, ползвайки тол системата, съответните превозни средства нарушават съответната пътна инфраструктура. За това става въпрос. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Благодаря за направените реплики. Аз много пъти чух: ние търсим решение. Колеги от ДПС, Вие не сте търсили изобщо решение. Вие сте написали един текст, за който сте с ясното съзнание, че няма да свърши работа, че е неприемлив и че не може на това място в Закона да реши този проблем. Направили сте го с ясното съзнание, че го правите просто за да се харесате. И ако това е начин за правене на политика, съжалявам, не го разбирам за правене на политика. Защо не може? Защото, ако бяхте тръгнали да търсите решение, единственото основание примерно, за да се харчат тези пари, би било именно това разрушаване на инфраструктурата, но то колко процента е – 20%, 50%, колко? Има ли някакъв мерител, създадохте ли някакъв критерий, защо не предложихте примерно като източник за ликвидиране на подобни щети, че е възможно след доказване примерно да бъдат средствата от тол системата? Вместо това просто се хвърля една цифра – 20, за която няма обяснение. Зад нея не стои нищо, не стои някакъв анализ. Нищо! На общините им трябват пари, следователно ще ги вземем от тук, защото пари тук има. Да, ама нали това е такса? А нали знаете, че в Закона е определено как се формират таксите – репликата е към господин Летифов. Затова казвам, че предложението е незаконно, защото специалният закон казва как се формират таксите. Вие в случая искате да избягаме от формулата, да избягаме от разходоориентираните такси и да събираме такси просто защото някой има някъде нужди. Никъде няма такъв начин за правене на държавна политика!

Благодаря Ви, господин Председател. Явно от ДПС си спомнят с носталгия времената, когато управляваха – по време на Сакскобургготски, по времето на тройната коалиция, когато много пари от държавния бюджет изтекоха в общините, които държат. И сега, ако попътувате в южната част на Хасковска област, да не говорим за Кърджали, не говоря за Лудогорието, за Разградско и Търговищко, ще видите едни – най-прекрасните в България, малки, сигурно 4-та, 5-та категория черни пътища, които се вият като змии, без дупки, без проблеми между баирите и там проблеми няма. И сега на ДПС явно им се иска да се получат пак едни пари в същите тези общини, когато те бъдат нормирани, когато те бъдат определени в рамките на тези 20%. Даже няма да бъде нужно те да правят пътища, да идат по предназначение, защото пътищата са направени. И така: „Гладна кокошка – просо сънува!” (Реплики, шум и смях от ДПС.) Много им се иска този норматив от 20% да си го получат, ако бъде вкаран в закон. Защо обаче 20%? Аз това не мога да разбера! Защо не 10%, защо 30%? Много е произволно. Аз до този момент не можах да чуя аргумент защо точно 20%, а не 25 или 15%? На базата на какъв разчет е определена тази цифра? Другото. Винаги съм бил скептично настроен и много притеснен тогава, когато се е искало – в името на красивата фраза за децентрализацията повикът е: Хайде да дадем на общините! Какво да дадем на общините? Едни пари. Винаги съм бил притеснен и много подозрителен при тази фраза, при този повик, защото винаги съм считал, че общините и общинските бюджети, и общинските пари са последното място, където нашето общество ще се справи с корупцията, с лошо направените разходи и с всичките язви на нашето общество, за които толкова много често се говорим. Пак Ви казвам: общините са последното място! Привърженик съм на това парите да се държат от централната власт, от държавния бюджет и да се влагат и дават там, където се прецени, където има нужда, целево, ако има някъде нужда, тя тази нужда няма да бъде загърбена, няма да бъде забравена тази нужда – пари ще има. И най-добре е принципен подход, целево, а не на принципа на общините като на калпак.

Не исках да излизам да репликирам. Уважаеми господин Председател, колеги! Господин Шопов, ето това е писмото. (Народният представител Танер Али показва документ.) Сега ще Ви го донеса. То е от Националното сдружение на общините в Република България, където, винаги когато на управителен съвет се събират – поне на месеца два пъти, защото и аз съм в управителния съвет, там те обсъждат проблемите на всяка една от 266-те общини в Република България. Там знаят с точност всяка една община с какви ремонтни дейности е, с каква капиталова субсидия и какви разходи са направени за годината по определени инфраструктурни проекти. Ще Ви го предам и ще видите тяхното предложение. Именно там се съдържа тази цифричка от 20%. Явно, понеже Вие разбирате от всякакви политики – разбирате и от пилотиране, и от регионално развитие, и от екология, в тази връзка ще Ви го предоставя, за да сте наясно за какво става въпрос. Не съм съгласен с това, което казвате, че само кметовете на общини на „Движението за права и свободи” – напротив, даже Вие ни похвалихте, че нашите пътища…

…където управлява „Движението за права и свободи”, са добри. Благодаря Ви за похвалата, все пак! Да. Да си вършат работата! (Шум, реплики и смях.)

По § 14 – предложение от Александър Ненков и група народни представители, което е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 13: „§ 13. В чл. 55 думите „с изключение на винетните такси и таксите по чл. 10, ал. 2“ се заличават.“

Предложение от народния представител Александър Ненков и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 14: „§ 14. В чл. 56, ал. 3, т. 1 навсякъде преди думите „управителния съвет“ се добавя „председателя на“.“

По § 15 има предложение от народния представител Александър Ненков. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя предложението от Дора Янкова – ето и съдържанието: „В § 15 се правят следните изменения: 1. в точка 31 след думите „тол такса“ се поставя точка и текстът до края на изречението – отпада; 2. точка 33 – отпада; 3. точка 34 става т. 33.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 15 и предлага следната редакция: „§ 15. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създават т. 31 – 34 : „31. „Платена пътна мрежа“ е система от пътища и техни участъци, за преминаването по които се събира винетна такса или тол такса и които са определени за такива от Министерския съвет по реда на чл. 10, ал. 3. 32. „Декларирани тол данни“ е структурирана, стандартизирана информация, определена от лицето, събиращо пътни такси за неговата област на събиране на такса за изминато разстояние, съдържаща данни за уникален идентификатор на участъка/уникален идентификатор на обекта за таксуване, наименование на обекта/участъка за таксуване, географска референтна точка, списък на точки, използвани в елементите на данните на описанието на участъка, изчислени с точност до 100 метра, правила на таксуване, таксувано разстояние от участъка (информация за дължината, която да бъде използвана като основа за изчисляване на тол таксата за участъка), реалната дължина на участъка (действителната измерена дължина на участъка, изчислена с точност до 100 метра, за който се събира тол такса), категория на местоположение на участъка, регистрационен номер, категория на превозното средство, дата и час, и други. 33. „Лице, събиращо пътни такси“ е правен субект, който е определен да оперира с Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1, както и да установява и събира съответните пътни такси с помощта на тази система. 34. „Карта за гориво“ е карта за безналично плащане на гориво и други стоки и услуги, свързани с автомобилния транспорт, както и на пътни такси, глоби и имуществени санкции.“

Предложение от народния представител Александър Ненков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 16: „§ 16. Приложение № 1 към чл. 10, ал. 1, т. 1 се отменя.“