9 декември 2009 г.

Какво следва от това?

Благодаря Ви, госпожо председател.

Картата ми беше на пулта в продължение на 30 секунди, ще помоля да ми увеличите времето с този ресурс. Госпожо председател, уважаеми колеги! Фактически разглеждаме двете точки заедно – четвърта и пета точки от миналата седмица и първа и втора точки от тази седмица. В началото на дебатите миналата седмица представителите на Демократи за силна България се позоваха и на чл. 22 от нашия правилник, който третира именно хипотезата на предсрочно освобождаване. Госпожо председател, пред нас са два различни въпроса, които постоянно се смесват. Първият е дали има препятствия прокурорът да продължи своята досъдебна фаза на дейност с повдигане на обвинение за виновно поведение на госпожа Масларова. Вторият е има ли основания госпожа Масларова да бъде освободена предсрочно като председател на Комисията по труда и социалната политика. Искането на главния прокурор до Народното събрание, заведено в Народното събрание на 5 ноември, поставя именно така въпроса: законова пречка за възбуждане на наказателно преследване срещу госпожа Масларова е нейният имунитет и затова предлага Народното събрание да даде разрешение за възбуждане на наказателно преследване. Както всички знаем, тази пречка беше отстранена от самата госпожа Масларова, която заяви тук, от трибуната, че се отказва от защитата на имунитет на народен представител и дава възможност досъдебното производство да продължи своя ход, както би желал да го развие главният прокурор. Както знаем, досега обвинение не е повдигнато. Вторият въпрос е поставен първо в проекта за решение, внесено от Демократи за силна България. Както казах, в устното си изложение миналата седмица господин Мартин Димитров направи важни уточнения по отношение основанията за предложението за решение, стигайки включително дотам да говори за § 2 от правилника, позовавайки се на въпрос, неуреден в нашия правилник – очевидно смешна, несъстоятелна теза. Тук започват моите категорични възражения, госпожо председател. В мотивите, които предлагат Демократи за силна България, те възпроизвеждат пледоарията на прокурора като произнесена присъда. Заявяват, че в резултат на действията на госпожа Масларова са настъпили вредни ефекти, това е тежък случай и така нататък. Демократи за силна България си присвояват функцията на съдници. Госпожо председател, както разбираме, вносителите на проекта за решение бяха изключително затруднени да намерят основания за своето предложение в правилника. Минаха през чл. 18, през чл. 20, стигнаха до § 2, което говори за безсилие и лутане да намерят правната норма. Стигна се дотам господин Костов да Ви предлага да четете „Речник на българския език”. Госпожо председател, Народното събрание по Конституция и правилник организира и осъществява своята дейност въз основа на два основополагащи акта: Конституцията, което е записано в чл. 73, и правилникът ни – чл. 1. Няма друго основание, на което да бъдат третирани нито проектът за решение на Демократи за силна България, нито пък подписката на членовете на Комисията по труда и социалната политика. Отново повтарям: в правилника няма норма, която да ни позволи да вземем решение съгласно направеното предложение. Госпожо председател, в случая Демократи за силна България се проявяват като недемократи за слаба България. Подобно грубо погазване на основите на функционирането на Народното събрание не могат да бъдат квалифицирани по никакъв друг начин. Уважаеми колеги, убедително ви приканвам да гласувате против тези решения.

Ще взема думата.

Благодаря много, госпожо председател. Колебаех се дали да взема думата, защото дебатът като че ли се състоя в петък и ми се струва, че няма да допринесем особено много с днешната дискусия. Освен това представителите на левицата направиха една безплатна реклама, повтаряйки десет пъти името на партията Демократи за силна България. Благодаря Ви много за това, господин Пирински, че разпространявате нашето име, но предложението е внесено от Синята коалиция. Искам да съм коректна към нашите коалиционни партньори в Синята коалиция. Това е предложение, направено от двамата съпредседатели, предложение, зад което стоим, предложение, което бихме направили независимо от това срещу кого има искане от главния прокурор за снемане на имунитета – дали той е от опозицията или от управляващите. Искам тук да отговоря на един въпрос, задаван няколко пъти в дебата в петък: бихме ли постъпили по същия начин към народен представител, заемащ позиция в ръководството на парламента или в ръководство на комисия, ако е от управляващото мнозинство? Отговорът, който ние даваме, е да, ще постъпим по същия начин. Нещо повече, смятаме, че в правилника трябва да има изричен текст именно за тези позиции: ръководство на Народно събрание и ръководство на постоянни комисии, който текст да създава критерии, даващи възможност за издигане престижа на Народното събрание. Уважаеми колеги, постоянните комисии не са просто нещо, уредено в нашия правилник, постоянните комисии на Народното събрание са въпрос, уреден и в българската Конституция, тоест това са едни от органите на българската държава, които оформят престижа на институциите и дават техния облик. Именно затова направихме това искане за промяна в състава и ръководството на една от постоянните комисии. Искам да обърна внимание, че нашето искане наистина е по реда на правилника, който говори за промяна в състава. Тази промяна, която ние предлагаме, е само в ръководството – ние не предлагаме госпожа Масларова да не бъде член на тази комисия. Но, независимо от това за кой народен представител ще се отнася, ако има искане към някого от тях, направено от главния прокурор, за снемане на имунитет, най-нормалното нещо е този народен представител да не бъде вече в ръководна позиция до изясняване на въпроса – за времето, в което трябва да бъде решен въпросът ще има ли обвинение и ако има обвинение, как ще се развие цялото това разследване. Това е друга тема – това не е тема, която ние трябва да решаваме. Ние обаче трябва да решаваме кой на коя позиция може да пази и да гради авторитета на институциите в България! Затова правим това предложение. Намираме правното основание в текстовете, които бяха посочени, а именно в Преходните разпоредби и текста за промяна на състава в ръководството на комисията. Ние не искаме това място да бъде заето от някой друг от парламентарните групи. Това е нещо, което също държа да се заяви. Ние смятаме, че според договореностите, които са постигнати, това е място, което е предложено на Коалиция за България. Нека Коалиция за България за времето, в което се изясни този казус, да посочи човек, който да я представлява в тази комисия. Пак ще заявя: ако това се случи с друг представител, независимо от това дали е в опозиция или от управляващите, ние ще постъпим по абсолютно същия начин. Няма значение в коя позиция се намира с оглед управлението – по-важно е в каква позиция са хората, които представляват институциите и това е път, чрез който ние смятаме, че можем да защитим честта и достойнството на Народното събрание. Съжалявам, че този дебат, който според мен можеше да мине и по друг начин - чрез едно подаване на оставка, не се състоя. Съжалявам и за още нещо – струва ми се, че в знак на солидарност Социалистическата партия мина в граници, в които постави госпожа Масларова в изключително неприятна ситуация. Аз я чух в петък да казва, че тя би се оттеглила, но партията не й дава. Това, честно казано, не ми прозвуча добре и означава, че вие допринасяте за това непрекъснато да бъде коментиран този въпрос и госпожа Масларова да бъде в доста неприятна ситуация. С това се обръщам и към вас, колеги от опозицията – от Социалистическата партия: да вземем това решение. Още нещо, да вземем решение като поведение във всеки един такъв случай – така да се предприемат, такива да бъдат действията на българския парламент към ръководство на парламент, към ръководство на постоянни комисии, защото чрез това се гради и престижът на институциите. Това бяха аргументите, които исках да изложа.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Михайлова, естествено е, че бихме били респектирани от заявлението Ви, че бихте имали същото отношение, ако се искаше предсрочното освобождаване на председател на комисия от управляващото мнозинство. Струва ми се, че това е естествена ваша позиция. В това отношение даже, бих казал, си приличаме, защото ние пък ще заявим в замяна, че бихме гласували против, ако има искане за освобождаване на председател на комисия от управляващото мнозинство по идентичен казус. Ще ви припомня: фактът, че статутът на постоянните комисии е уреден в Конституцията, а не само в правилника, е аргумент точно в противоположната посока. Вие си спомняте, че редица високопоставени държавници, в това число и министър-председатели, са били не просто разследвани, ами са стигали и до съдебната зала. Тоест имало е предявено обвинение и се е оказвало, че това обвинение е лишено от основание - това е съвършено естествено. Как смятате: ако същият принцип, който прилагате днес спрямо госпожа Масларова, бе приложен спрямо тях, те трябваше да бъдат лишени от правото да изпълняват своите конституционни задължения?! Аз това не мога да го разбера. Естествено е, че в момента, в който се докаже кое да е от тези обвинения срещу госпожа Масларова, в този миг, убеден съм, че даже и колегите от БСП биха гласували решение за освобождаването й! Но дотогава презумпцията за невинност, на която въобще се основава демократичното ни общество, трябва да се спазва безусловно. Под формата на реплика още веднъж потвърждавам, че точно на тези основания ние ще гласуваме против този проект за решение. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Благодаря, господин Местан. За още нещо, което днес чух от трибуната на българския парламент – че сме последователни, което е позитив за всяка политическа сила. Аз приемам, че това е добро отношение към нас и не е реплика като несъгласие. Относно примерите, които Вие давате. Може би в историята назад има разследвани министри, говоря доста назад във времето, не говоря за близкото минало, за министър-председатели не се сещам, но това едва ли е работило в посока на престижа на българските институции и партии. Може би неслучайно се е стигнало, много назад във времето, до момент, в който са закрити политическите партии и е спряно действието на Конституцията - може би заради лошите примери, които наши предшественици като политици са давали към българските граждани. Именно затова ние сме последователни за следното: да се отстоява престижът на институциите и в тези случаи, без да се правим на съд. В никакъв случай не желая да изземвам функцията или някой друг в парламента да казва – виновен или невинен. Просто да може да бъде проведено разследване, ако такова бъде правено или всичките действия, които трябва да бъдат предприети или не бъдат предприети, да бъдат направени, без да тежи върху тях политически чадър малко или много. Малко или много и институционален. Никой не пречи за упражняването на конституционните задължения на всеки един народен представител – като член на комисия, като възможност за позиции в пленарната зала. Това не се ограничава. Това, което предлагаме, е само за определен период определени лица да не бъдат лицето на българските институции, да не бъдат това, което хората по определена тема ще виждат като знак, докато се реши проблемът. Накрая на тази дуплика, която правя, искам да кажа: последователни сме да се държим толерантно и да не се превръщаме в съдници. Аз обаче си спомням колко често управляващите са се държали към нас, когато сме били опозиция, като съдници – с тежки квалификации, изричани от тази трибуна, и не само от нея, с обидни думи, но всичко това сме го преживели. Няма да се държим така – поне ние от Синята коалиция! От Демократи за силна България няма да се държим така! Ще се държим толерантно и ще искаме да се пази авторитета на институциите.

Има!

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми народни представители, госпожа Михайлова се похвали от тази трибуна преди минута, няма и минута, че Демократи за силна България били много последователни. Да, те са много последователни в нарушаване на Конституцията, в нарушаване на законността в България! (Ръкопляскания от ПГ на КБ.) От тази трибуна в оставащите може би три минути искам пред цялото Народно събрание да обвиня Иван Костов, че искаше да заблуди в петък целия парламент и подхлъзва целия парламент. Отворете стенограмата и ще видите, че той се позовава, за освобождаването на госпожа Масларова, на базата на чл. 3 от нашия правилник като го дописа, че: и народен представител, който е със снет имунитет трябва да бъде освободен от съответна длъжност. Господин Костов, Вие заблудихте парламента, защото чл. 3 от правилника ни е противоконституционен и е обявен за такъв от Конституционния съд на Република България.

Е, Вие не се ли подчинявате на решението на Конституционния съд? Освен това госпожа Михайлова каза: а, бе, трябва да има отделен текст в дадения казус, за да бъде освободен даден народен представител. Ами, напишете го! Дайте го, а не се разхождайте от чл. 1 до член последен на правилника. Следователно, уважаеми народни представители, ние сме на прага да нарушим и Конституцията, и нашия правилник, освобождавайки госпожа Масларова от нейния пост, за което и вие сте гласували. Ето исканията, ето и решението на комисията – позовават се на чл. 22, т. 2, няма друг. Има три хипотези за освобождаването на председател. Три! Няма други! Първата е при обективна невъзможност да изпълнява своите задължения в срок от шест месеца. Има ли такава хипотеза? Ами, няма. Ние нямаме шест месеца, така че и да искаме, не можем. Втората хипотеза – при системно превишаване на правата. Какви права е нарушила като председател? Има ли някакво обвинение? Няма. Трето – системно неизпълнение на задълженията. Кажете едно. Да оставим, че системата изисква три и повече. Едно нарушение няма, следователно няма юридическа основа, въз основа на която вие да гласувате решение за освобождаването. Да оставим на друга страна ние сега тук на т. 1 ли сме, на т. 2 ли сме, въобще на каква точка сме. Нарушават се принципи конституционни, господин Костов, който искахте да заблудите парламента, защото Вие бяхте вносители на този чл. 3, за който ние от тази трибуна, включително и аз Ви предупреждавах, че е противоконституционен. И сте на път отново да заблудите парламента и мнозинството от ГЕРБ, към които се обръщам: не се поддавайте на тази провокация. Разбира се, че ние ще атакуваме при евентуално бламиране на госпожа Масларова с решение пред Конституционния съд, защото то противоречи на основите, на принципите, на чл. 8. Ние се превръщаме в съд. Е, да, има искане за имунитета й, а ние ли ще кажем дали тя извършила престъпление или не, или съдебната власт? Освен това, господин Костов, ако знаете – отворете, има чл. 31, ал. 2 от българската Конституция, където е казано, че всеки обвиняем е невинен до доказване на противното. И обърнете внимание: „с влязла в законна сила присъда”. Вие не признавате нито присъдата, нито Конституционния съд, нито българския парламент, който трябва да почива на конституционни основи. Уважаеми народни представители, гласувайте против този проект за решение, за да запазим честта на българския парламент. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз също като госпожа Михайлова не смятах да се включвам в дебата, но тук мисля, че има две тези, които се защитават. Опозицията държи на параграфите, на членовете и на закона – какво е нарушено в закона.

Вие на какво държите?

Изчакайте, ще Ви кажа. Аз Ви изслушах.

Аз пък не трябва да си изразходвам времето в обяснение. Ние държим на морала и защо? Дали има престъпление или не, неведнъж се изказа това от тази трибуна, че няма никакво значение за нас. За нас обаче има значение лицето на парламента. Защо? Защото тук в самия казус, който е даден, става дума конкретно за едно нарушение в една строителна поръчка. Аз като техническо лице какво виждам в тази поръчка? Тук става дума за неправилно решение, според мен, защото аз не вярвам на това, което се изнесе в медиите, че госпожа Масларова е вземала пари на ръка. Знам, че кошаревски свидетели могат да се намерят всякакви. Аз лично смятам, че госпожа Масларова в тази част не е нарушила закона, но имайки предвид поръчката, за която става дума, смятам, че е взето неправилно, грешно управленско решение. А когато се вземе такова грешно управленско решение кой носи вина? Ако те подведе екипът – ти си избрал този екип като управленец, ти носиш вина за този екип. И само ви казвам, че ако тази сграда беше, например, първо продадена на търг, сигурно щяха да се вземат 1-2 млн. лв. за нея.

Аз трябва да посоча случаите. Значи, ако тази сграда бъде построена наново тогава тя щяла да струва максимум 8-10 млн. лв., не 18 млн. лв. Значи, това казвам, че е взето грешно управленско решение. РЕПЛИКИ ОТ КБ: Ти ли си този, който ще го кажеш?

Добре, но в тази връзка искам да кажа, че ако един министър не може да направи екип и не може да взема правилни управленски решения, как ще бъде председател на комисия ще бъде контролен орган на същото това министерство, на новия министър? Значи, той не може да изпълнява тази функция. Не е вземал правилни решения и затова говорим тук за морала. И трябва да ви кажа нещо друго – тази максима, която тук се каза: не прави това, което не искаш да правят с теб, явно, че тази максима е работила не само в последните 20 години, но и 45 години преди това. Ако по тази максима се ръководи съдът и даден съдия каже: чакай да не осъждам някой, че да не направят същото с мен, значи къде отива държавата? Има и друго християнско правило, че ако ти ударят шамар, обърни и другата буза. Аз това искам да кажа, че всяко правило си има изключение. И опираме пак до морала. Господа, искам да ви попитам – има и десни партии, има и партии отляво, тези, които сте били в предишния парламент. Искам да попитам тези господа от опозицията, които сами си подадоха оставката – те твърдят, че това е морален акт. Искам да ги попитам, ако това беше станало в предишното Народно събрание, щяха ли да си подадат сами молбата за освобождаване от имунитет? Аз смятам, че те го направиха това нещо, защото знаеха, че просто няма начин да им се размине, щом ГЕРБ е на власт. И ето тук е моралът. И ако госпожа Масларова просто си беше подала оставката от тази комисия, временно да се оттегли, казвам – временно да се оттегли, докато не се реши този казус, щеше да бъде много по-морална постъпка и два дни нямаше да се разправяме и спорим по този въпрос. Ето тук аз виждам морала – сам да станеш, да се оттеглиш и да кажеш: да, аз няма да бъда управленец, докато не се реши аз бил ли съм истински управленец, допускал ли съм грешки или не съм допускал.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин Велчев, уважаеми колеги! Впрягам волята си, за да говоря максимално добронамерено, но не мога да премълча следното. Уважаема госпожо председател, казахте, че моралът се съдържа имплицитно в правните норми. Това безусловно е вярно, но ако беше самодостатъчен, ние нямаше да имаме нужда нито от Конституция, нито от закони. Обществените отношения трябваше да бъдат регулирани, да речем, от Библията. Взех думата, за да ви предпазя от изкушението да не станем апологети на шериата, например. (Шум и смях в КБ.) Парадокс, защото връзката морал – право е абсолютно непреодолима, но невинаги е симетрична. Твърде често е асиметрична. Разбира се, че е така. Не е морално например да се отнемат две трети от доходите на определена категория български лица с новия Закон за бюджета и с държавното обществено осигуряване, но това вече е право, вече е закон. Ето ви една асиметрична връзка. Затова, ако нашите решения няма да се основават на основния закон, ако няма да се основават на законите, на правилника, ние ги вкарваме в режим на лична преценка, което вече няма нищо общо с правовата държава, и ви уверявам, че изхождайки от гледна точка на морала, прекият резултат е изяждане на самия морал. Това е големият риск и същината на дебатите във връзка с конкретния казус за освобождаването на един председател на комисия. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС и КБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Гласувах против това решение на Народното събрание, защото то представлява абсурд и е фарс. То е абсурд от правна и процедурна гледна точка. Това пролича дори във вашите мотиви и обяснения и няма никакво основание да се освобождава госпожа Масларова от председателството на Социалната комисия на парламента. Гласувах против това решение, защото това е и политически абсурд, и фарс. Вие сами се отказвате от споразумението, което беше подписано и договорено между парламентарните групи, и посягате върху демократичното право на всяка група да определя кой да я представлява в ръководствата на комисиите на парламента. Гласувах против това решение, защото то е и морален фарс, и няма никакви основания за освобождаването на госпожа Масларова, което беше казано впрочем и от главния прокурор като правна ситуация. Искам да кажа – гледам към дясната и централната част от залата и се чудя какво виждам? Аз тук не виждам хора, които са прескачали от една в друга, в трета политическа партия. Не, не ги виждам! Аз не виждам хора, които са извършили една безобразна приватизация в България, която лиши огромна част от хората от възможност за социално развитие. Аз не виждам хора, които са орязвали пенсиите на българските граждани, и вие се заявявате като морални съдници. Този парламент, освен че се превърна в юридически конвент - тълкува право, взема решение вместо съда, се превърна и в морален съдник. Кои са съдиите? Вие ли сте? Нямате основание за това – хора, които прокарват лобистки интереси (шум и реплики от ГЕРБ) в Народното събрание. Затова гласувах против това решение. Искам да кажа, че Парламентарната група на Коалиция за България, в знак на протест с това необосновано решение, ще напусне и напуска (ръкопляскания от ГЕРБ) ръководствата на парламентарните комисии на това Народно събрание, защото вие се превръщате в машина за гласуване на решения, за които сами не вярвате в тяхната обоснованост. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Оттеглям искането по втора точка от дневния ред (шум и реплики от КБ) поради липса на предмет за гласуване.

Защо го приеха, за да го оттеглят?! (Шум и реплики от КБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 19 ноември 2009 г., разгледа Законопроект за допълнение на Закона за българските лични документи, № 954-01-47, внесен от Анастас Анастасов и група народни представители на 17 ноември 2009 г. На заседанието бяха поканени и присъстваха от Министерството на вътрешните работи – госпожа Нина Чимова, главен юрисконсулт в дирекция „Правнонормативна дейност”, и госпожа Пламена Недялкова, главен юрисконсулт в дирекция „Български документи за самоличност”. Целта на законопроекта е да бъде удължен с шест месеца срокът на валидност на личните карти и свидетелствата за управление на моторни превозни средства, който изтича през 2010 г. Предложеното удължаване на срока на валидност е базирано на предоставени от Министерството на вътрешните работи статистически данни относно общия брой на документи с изтичащ срок през 2010 г. по месеци, както и на прогноза за предполагаемия брой заявления за подмяна на документи поради кражба, изгубване, унищожаване, повреждане, промяна в данните и др. и за броя на заявления, които ще бъдат подадени от лица, навършващи 14 години през 2010 г. Целта на предложеното удължаване на сроковете на валидност на посочените документи е да се създадат по-благоприятни условия за административното обслужване на гражданите. С това не се ограничава правото на всеки един от тях при поискване да бъде издаден съответният документ за самоличност и преди изтичане на удължения срок. Тези документи ще бъдат валидни само на територията на Република България, тъй като в тях това обстоятелство няма да бъде отразено, а българското законодателство няма пряко и обвързващо действие извън територията на страната. В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за българските лични документи, № 954-01-47, внесен от Анастас Анастасов и група народни представители на 17 ноември 2009 г. Становището на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред е прието с 15 гласа „за”, без „против” и 1 „въздържал се”. Благодаря ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги народни представители, ще прочета доклада на Комисията по правни въпроси относно Законопроекта за допълнение на Закона за българските лични документи с вх. № 954-01-47, внесен от Анастас Анастасов и група народни представители. Комисията го разгледа на свое редовно заседание на 26 ноември 2009 г. Законопроектът се представи от вносителя господин Анастасов. Подмяната на паспортите от предишния вид, лични карти и подмяната на свидетелствата за управление на моторни превозни средства е осъществена предимно през 2000 г. и валидността им изтича през 2010 г., което ще доведе до масово подаване на заявления от българските граждани за издаване на нови лични карти и свидетелства за управление на МПС. Това може да доведе до затруднения на гражданите, които в законоустановените срокове трябва да подадат заявление за подмяна на документите си за самоличност. Предлага се срокът на валидност да бъде удължен въз основа на статистически данни, предоставени от МВР относно общия брой на документи с изтичащ срок на валидност през 2010 г., прогноза за предполагаемия брой заявления от лица, навършващи 14 години през 2010 г., а също и заявления за подмяна на документи поради кражба, изгубване, промяна в данните, унищожаване и др. Цели се с предложеното удължаване на сроковете на валидност на документите да се създадат по-благоприятни условия за административното обслужване на гражданите, като не се ограничава правото им при поискване да бъде издаден съответният документ за самоличност и преди изтичане на срока. След проведената дискусия Комисията по правни въпроси със 17 гласа „за”, без „против” и „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за българските лични документи с вх. № 954-01-47 от 17 ноември 2009 г. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Подмяната на паспортите от предишния вид - зелените паспорти на българските граждани, с лични карти и подмяната на свидетелствата за управление на МПС бе осъществена предимно през 2000 г. Тяхната валидност ще изтече през 2010 г., което ще доведе до масово подаване на заявления от български граждани за издаване на нови лични карти и свидетелства за управление на моторни превозни средства. Искам да ви запозная с една статистика, която бе предоставена от Министерството на вътрешните работи. През първото тримесечие на 2010 г. ще изтече срокът на над 390 хиляди лични карти, през второто тримесечие броят им е над 650 хиляди, а през третото тримесечие – над 720 хиляди. За свидетелствата за управление на моторни превозни средства броят през първото тримесечие е над 180 хиляди, през второто тримесечие – над 285 хиляди, през третото тримесечие – над 300 хиляди. Това ще даде предпоставки за прекомерно натоварване на дейността на органите на МВР, които следва да издават тези документи за самоличност, а оттук и до затруднения на гражданите, които трябва да спазват закона и да подават заявления за подмяна на документите в сроковете. С оглед на това ви призовавам да подкрепите предложения от вносителите законопроект. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, правя процедурно предложение на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание законопроектът да бъде разгледан и на второ гласуване в това пленарно заседание.

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на законопроекта.

Комисията подкрепя текста на вносителя за параграф единствен.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, предлагам на вашето внимание Доклада за второ четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за защита срещу домашното насилие. По отношение на наименованието комисията по принцип подкрепя текста за наименованието на закона. Постъпило е предложение от народния представител Лютви Местан – наименованието на закона да се измени, както следва: „Закон за защита от домашното насилие”. Комисията подкрепя предложението на народния представител господин Местан. Комисията предлага да се създаде нов § 1: „§ 1. Наименованието на закона се изменя така: „Закон за защита от домашното насилие”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 2.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 3: „§ 3. Член 2 се изменя така: „Чл. 2. (1) Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. (2) За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4: „§ 4. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точки 6 и 7 се изменят така: „6. лице, с което се намира в родство по съребрена линия по четвърта степен включително; 7. лице, с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително;”. 2. Създават се т. 9 и 10: „9. възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство; 10. лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 6: „§ 6. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) текстът преди т. 1 се изменя така: „Мерките за защита от домашното насилие са:”; б) в т. 3 след думата „приближава” се добавя „пострадалото лице”. 2. В ал. 2 думите „от един месец до една година” се заменят с „от 3 до 18 месеца”. 3. Създава се нова ал. 3: „(3) Мярката по ал. 1, т. 4 не се налага при висящ съдебен спор между родителите по упражняване на родителските права, по определяне местоживеенето на детето или режима на личните отношения.” 4. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 7: „§ 7. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 3 се изменя така: „(3) Органите на изпълнителната власт и/или юридическите лица, регистрирани по реда на чл. 18, ал. 2 и 3 от Закона за социално подпомагане и по реда на чл. 45 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, работят за защита на лицата, пострадали от домашно насилие.” 2. Създават се ал. 5-8: „(5) Всяка година до 31 март Министерският съвет приема Национална програма за превенция и защита от домашно насилие. (6) Средствата за финансиране изпълнението на задълженията по Националната програма по ал. 5 се определят ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година по бюджетите на съответните министерства, определени в програмата. (7) Ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година по бюджета на Министерството на правосъдието се определят средства за финансиране на проекти на юридически лица с нестопанска цел, които отговарят на изискванията на ал. 3 и при условие, че те осъществяват дейности по този закон, за разработване и изпълнение на: 1. програми за превенция и защита от домашно насилие, които се отнасят до: а) подготовка и одобряване на програми в учебни заведения; б) програми за работа с органите на съдебната власт и с органите на Министерството на вътрешните работи; в) мониторинг на прилагането на закона; г) провеждане на семинари и конференции; д) издания и публикации; 2. програми за предоставяне на помощ на лица, пострадали от домашно насилие, които включват: а) социално, психологическо и правно консултиране и помощ от специалисти; б) насочване към други необходими специалисти и интердисциплинарни консултации, както и към кризисни центрове за лица, пострадали от домашно насилие; 3. обучение на лица, които извършват защитата по закона; 4. специализирани програми, посещавани от лица, които са извършили домашно насилие и които включват социални и психологически консултации. (8) Юридическите лица, регистрирани по реда на чл. 18, ал. 2 и 3 от Закона за социално подпомагане и по реда на чл. 45 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, които работят за защита на лицата, пострадали от домашно насилие, имат право на субсидия от държавния бюджет при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.”

Комисията предлага да се създаде нов § 8: „§ 8. Наименованието на Глава втора се изменя така: „Производство за налагане на мерки за защита от домашното насилие.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 9.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 10: „§ 10. Член 8 се изменя така: „Чл. 8. Производството по издаване на заповедта може да се образува по молба на: 1. пострадалото лице, ако е навършило 14-годишна възраст или е поставено под ограничено запрещение; 2. брат, сестра или лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице; 3. настойника или попечителя на пострадалото лице; 4. директора на дирекция „Социално подпомагане”, когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е с увреждания.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 11: „§ 11. В чл. 9 се правят следните изменения: 1. В ал. 1: а) текстът преди т. 1 се изменя така: „Молбата е писмена и съдържа:”; б) точка 1 се изменя така: „1. имената, адреса и единния граждански номер на молителя, адреса на дирекция „Социално подпомагане”; в случай, че пострадало лице не може или не желае да разкрие постоянния или настоящия си адрес, то може да посочи друг адрес;”; в) точка 4 се изменя така: „4. датата, мястото, начина и други факти и обстоятелства за извършеното домашно насилие;”. 2. В ал. 2 думите „чл. 8, т. 2 и 3” се заменят с „чл. 8, т. 2 и 4”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 12: „§ 12. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „или искането” се заличават. 2. В ал. 2 думите „или искането” се заличават, след думата „регистър” се добавя „с отделна поредна номерация (индекс) на делата”. 3. Алинея 3 се отменя.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 13: „§ 13. В чл. 11 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „чл. 8, т. 1 и 3” се заменят „чл. 8”. 2. В ал. 3 думите „а в случаите по чл. 8, т. 2 разноските се заплащат от Агенцията за социално подпомагане” се заменят с „освен когато молбата е за защита на лица, които не са навърши 18 годишна възраст, както и на лица, поставени под запрещение, или лица с увреждания”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 14: „§ 14. В чл. 12 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „или на искането” и „или искането” се заличават, а думите „30 дни” се заменят „един месец”. 2. В ал. 2 думите „чл. 8, т. 2 и 3” се заменят с „чл. 8, т. 2 и 4”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 15. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 16.

Комисията предлага да се създаде нов § 17: „§ 17. В чл. 16 се правят следните изменения: 1. В ал. 2 думите „ал. 2” се заменят с „ал. 3”. 2. В ал. 3 думите „районното полицейско управление” се заменят „районното управление на Министерството на вътрешните работи”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 18: „§ 18. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 изречение трето се заличава. 2. Създава се нова ал. 2: „(2) При подаване на жалбата не се внася държавна такса.” 3. Досегашните ал. 2, 3, 4 и 5 стават съответно ал. 3, 4, 5 и 6.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 19: „§ 19. В чл. 18 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 навсякъде думите „или искането” се заличават, а думите „пряка и непосредствена последваща опасност” се заменят с „пряка, непосредствена или последваща опасност”. 2. В ал. 2 думите „районното полицейско управление” се заменят с „районното управление на Министерството на вътрешните работи”. 3. В ал. 3 думите „30 дни” се заменят с „един месец”, а думите „или искането” се заличават. 4. В ал. 5 думите „чл. 8, т. 2 и 3” се заменят с „чл. 8, т. 2 и 4”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 20: „§ 20. В чл. 19 след думите „незабавна защита” се добавя „не подлежи на обжалване и”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 21: „§ 21. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) Когато е наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 2 и извършителят откаже доброволно да я изпълни, той се отстранява от съвместно обитаваното жилище със съдействието на полицейските органи от районното управление на Министерството на вътрешните работи по местонахождението на жилището.” 2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 22: „§ 22. В Заключителните разпоредби се правят следните допълнения: 1. В § 4 след думата „подпомагане” се добавя „и по реда на чл. 45 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел”. 2. Създава се § 5а: „§ 5а. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет”.”

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 23.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 24: „§ 24. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема правилник за прилагането му.”

Комисията предлага да се създаде § 25: „§ 25. В Наказателния кодекс в чл. 296, ал. 1 думите „защита срещу домашното насилие” се заменят със „защита от домашното насилие”.”

Комисията предлага да се създаде § 26: „§ 26. В Закона за съдебната власт в чл. 329, ал. 3, т. 5 думите „Закона за защита срещу домашното насилие” се заменят със „Закона за защита от домашното насилие”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 27: „§ 27. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник” с изключение на § 7, т. 2 относно чл. 6, ал. 5, 6, 7 и 8, който влиза в сила от 1 януари 2010 г.”

Уважаеми колеги народни представители, ще прочета доклада за второ четене. „Закон за изменение и допълнение на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства”. Комисията подкрепя така прочетеното наименование на закона, като текст на вносителя за наименование на закона.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1 и предлага следната редакция: „§ 1. В чл. 4 се правят следните допълнения: 1. В ал. 2 се създават изречения трето и четвърто: „Отказът за издаване на виза се мотивира и подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. За отказа за издаване на виза се съставя формуляр по образец, утвърден с акт на Министерския съвет.” 2. Създава се ал. 6: „(6) Отказът за влизане и пребиваване на лицата по ал. 1 и 2 се мотивира и подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”

„Допълнителна разпоредба”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2 и предлага следната редакция: „§ 2. Този закон въвежда изискванията на Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО.”

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги народни представители, Комисията по правни въпроси, на свое заседание на 19 ноември 2009 г., обсъди внесения Проект за решение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с вх. № 954 02 92, внесен от Искра Фидосова и група народни представители на 12 ноември 2009 г. След проведената дискусия с 14 гласа „за”, 2 гласа „против” и 3 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание следния проект, който ви е раздаден предварително. Всички текстове, които сме записали като предложения и които са обсъдени на първо четене в Комисията по правни въпроси, са съгласувани с всички парламентарни групи и аз лично смятам, че тук няма да има възражения по тези текстове. Промените в правилника се наложиха в първата част от тях, заради промяната, която направихме в Закона за специалните разузнавателни средства, с която закрихме Бюрото за контрол върху специалните разузнавателни средства, а втората промяна касае правомощията, записани на картата на народния представител. Нашето предложение е тези текстове, които са в картата, да бъдат отразени по същия начин и в правилника.

„РЕШЕНИЕ за допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (обн. ДВ, бр. 58 от 2009 г., изм. бр. 60 от 2009 г.) Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 1, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, РЕШИ: § 1. Създава се чл. 24а: „Чл. 24а. (1) Към Комисията по правни въпроси се създава постоянно действаща подкомисия, която осъществява парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на получената чрез тях информация, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства. Народното събрание избира членовете на подкомисията от състава на Комисията по правни въпроси на паритетен принцип - по един народен представител от всяка парламентарна група, и се председателства на ротационен принцип на две последователни сесии от представителите на парламентарните групи. Подкомисията заседава само в своя състав и работи по свои правила, утвърдени от Народното събрание. (2) Подкомисията при осъществяване на дейността си има право: 1. да изисква в рамките на своята компетентност информация от органите и структурите по чл. 13, 15 и 20 от Закона за специалните разузнавателни средства; 2. да проверява редовността на водене на регистрите при органите и структурите по чл. 13, 15 и 20 от Закона за специалните разузнавателни средства за тяхната дейност по закона, заедно със съхраняваните искания, разрешения и разпореждания по използването и прилагането на специални разузнавателни средства, както и за съхраняването и унищожаването на придобитата чрез тях информация; 3. на достъп до помещенията, в които се съхраняват документите във връзка с използването и прилагането на специални разузнавателни средства, и до помещенията, в които се съхранява и унищожава придобитата чрез тях информация; 4. да прави предложения за подобряване на процедурите по използване и прилагане на специални разузнавателни средства, както и за съхраняване и унищожаване на придобитата чрез тях информация; 5. при наличие на данни за неправомерно използване и прилагане на специални разузнавателни средства, съответно съхраняване или унищожаване на придобитата чрез тях информация, да сезира органите на прокуратурата и ръководителите на органите и структурите по чл. 13, 15 и 20 от Закона за специалните разузнавателни средства. (3) При осъществяване на своите правомощия членовете на подкомисията се подпомагат от служители в специализираната администрация към Народното събрание. В Единния класификатор на длъжностите в администрацията на Народното събрание и във Вътрешните правила за работа на подкомисията се определят: броят на парламентарните служители, наименованията на длъжностите, минималната образователна степен, минималният ранг и/или професионален опит, както и други специфични изисквания за работа към подкомисията. Председателят на подкомисията ръководи и осъществява контрол върху дейността на служителите към подкомисията, отнасящ се до осъществяване на правомощията по ал. 2 на членовете на подкомисията. (4) Постоянната подкомисия ежегодно в срок до 30 април представя пред Комисията по правни въпроси доклад за извършената дейност, който съдържа обобщени данни за разрешаването, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез тях, както и защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специалните разузнавателни средства. Комисията по правни въпроси разглежда доклада за извършената дейност, който съдържа обобщени данни за разрешаването, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез тях, както и защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специалните разузнавателни средства и в срок до 31 май го представя пред Народното събрание. § 2. В чл. 26 се създава ал. 6: „(6) Държавните и общински органи са длъжни да оказват пълно съдействие при осъществяване функциите на народния представител. Народният представител има право да посещава всички държавни и общински органи, министерства, ведомства, учреждения и организации.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 954-01-35, внесен от народния представител Лъчезар Иванов и група народни представители на 23 октомври 2009 г. Комисията по здравеопазване на свое редовно заседание, проведено на 19 ноември 2009 г. разгледа горепосочения законопроект, постъпилите писмени предложения от народни представители и направените предложения по време на заседанието. Комисията по здравеопазване на основание чл. 73, ал. 2, от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлага за второ гласуване проекта на „Закон за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

По § 1 има предложение от народния представител Лъчезар Иванов, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 227 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) Изискванията към устройството и помещенията на аптеките по чл. 228, ал. 4 се определят в наредбата по ал. 1.”

По § 2 има предложение от народния представител Ваньо Шарков: в § 2, т. 1 думите „малки планински и гранични населени места,” се заменят с „населените места по смисъла на § 5, т. 7 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията.” Комисията не подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Лъчезар Иванов, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Евгений Желев, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 2: „§ 2. В чл. 228 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 4: „(4) Разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека, която се открива в населено място с население под 10 хил. жители, се издава въз основа на заявление по образец, към което се прилагат: 1. документите по ал. 1, точки 1, 2, 4, 5, 6 и 7 и документ, издаден от кмета на съответната община, удостоверяващ броя на жителите на съответното населено място; 2. документ за платена такса в размер 1000 лв.” 2. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея след думите „ал. 1”се добавя „и 4”. 3. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите „ал. 4” се заменят с „ал. 5”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 3: „§ 3. В чл. 229, ал. 2, изречение първо думите „ал. 4” се заменят с „ал. 5”.”

По § 4 има предложение от народния представител Ваньо Шарков, което комисията подкрепя. Комисията предлага § 4 да отпадне.

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

По § 5 има предложение от народния представител Лъчезар Иванов, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: В § 5, ал. 1 думите „31 декември 2009 г.” да се заменят с „31 януари 2010 г.”. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 5, който става § 4: „§ 4. (1) Заварените до влизането в сила на този закон магистър-фармацевти и помощник-фармацевти, които са получили разрешение за откриване на аптека в населените места по чл. 228, ал. 4, по реда на отменения Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина (обн., ДВ, бр. …) и които не са подали заявление за пререгистрация в срока по § 66, ал. 3 от Закона за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (обн., ДВ, бр. …), привеждат дейността си в съответствие с изискванията на този закон в срок до 31 януари 2010 г. (2) Лицата по ал. 1 подават в Министерството на здравеопазването заявление за пререгистрация, към което прилагат: 1. заявление за издаване на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти от лицата по чл. 222, ал. 1, по образец, утвърден от министъра на здравеопазването; 2. актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър, съответно документ за актуална регистрация на лицето по чл. 222, ал. 1; 3. копие от издаденото по реда на отменения Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина разрешение за откриване на аптека; 4. заверено копие от трудовия договор или договор за възлагане на управление на ръководителя на аптеката – в случаите, когато се изисква такъв; 5. декларация от лицата по чл. 222, ал. 1, че са запазени условията, при които е издадено разрешението за търговия на дребно с лекарствени продукти на лицата по ал. 1; 6. документ, издаден от кмета на съответната община, удостоверяващ броя на жителите на съответното населено място; 7. документ за еднократно платена такса в размер 100 лв.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 6.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Позволете ми първо да направя процедурно предложение, съгласно нашия правилник, в залата да бъде допусната госпожа Росица Станева –главен експерт към Комисията по земеделието и горите.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, представям на вашето внимание Доклада на Комисията по земеделието и горите, относно Законопроекта за преброяване на земеделските стопанства в Република България през 2010 г., № 902-01-27, внесен от Министерския съвет, приет на първо гласуване на 19 ноември 2009 г. „Закон за преброяване на земеделските стопанства в Република България през 2010 г.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

„Глава първа – Общи положения”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.

По чл. 1 има постъпило предложение на Десислава Танева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1: „Чл. 1. (1) С този закон се уреждат подготовката, организацията и провеждането на преброяването на земеделските стопанства в Република България през 2010 г., наричани по нататък „преброяването”. (2) Преброяването се извършва с цел: 1. установяване структурата на земеделските стопанства в страната; 2. осигуряване на статистика, която е съпоставима за всички държави – членки на Европейския съюз, относно структурата на земеделските стопанства, необходима за развитието на Общата селскостопанска политика на Общността, като за целта се използват стандартни класификации и общи определения за характеристиките на изследванията; 3. изследване на земеделските производствени методи и използване на ресурсите в стопанствата; 4. усъвършенстване на държавното регулиране; 5. осъвременяване на статистическите методи на земеделието; 6. изграждане на статистически регистър на земеделските стопанства.”

По чл. 2 има постъпило предложение от Десислава Танева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2: „Чл. 2. Преброяването по чл. 1 се извършва чрез: 1. подготовка, включваща съставянето на изчерпателен списък на земеделските стопанства и пробното преброяване по чл. 20; 2. събиране на информация на място за всяко земеделско стопанство от списъка по т. 1 чрез стратегически въпросник, включващ характеристики на земеделските стопанства; 3. обобщаване и разпространение на данни.”

По чл. 3 комисията подкрепя текста на вносителя.

„Глава втора – Обект и обхват на наблюдение.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.

По чл. 4, чл. 5 и чл. 6 няма постъпили нови предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4, чл. 5 и чл. 6.

По чл. 7 има постъпило предложение на народния представител Десислава Танева и група народни представители, което комисията подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7: „Чл. 7. (1) Органът по статистика в Министерството на земеделието и храните изготвя окончателните списъци по чл. 2, т. 1. (2) Националният статистически институт предоставя на органа по статистика в Министерството на земеделието и храните поименна информация от поддържаните регистри съгласно чл. 7, ал. 1, т. 12 от Закона за статистиката. (3) Административните звена в Министерството на земеделието и храните, други държавни структури и браншовите организации са длъжни да предоставят безплатно информация и/или данни от регистрите, които поддържат, за съставяне на списъка по чл. 2, т. 1 на органа по статистика в Министерството на земеделието и храните. (4) Държавните органи, органите на местното самоуправление и други държавни институции предоставят информация на органите по преброяването по реда на чл. 20, ал. 6 от Закона за статистиката.”

„Глава трета – Органи на преброяването.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.

По чл. 8 и чл. 9 няма новопостъпили предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8 и чл. 9.

По чл. 10 има предложение на народния представител Десислава Танева и група народни представители, което комисията подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10: „Чл. 10. Министърът на земеделието и храните: 1. утвърждава статистическия въпросник по чл. 2, т. 2 и методики за попълването му и за воденето на документите, необходими за преброяването; 2. внася в Министерския съвет доклад за приключване на преброяването и за основните резултати от него в срок до 31 декември 2012 г.”

По чл. 11 има постъпило предложение на народния представител Десислава Танева и група народни представители, което комисията подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11: „Чл. 11. Органът по статистика в Министерството на земеделието и храните: 1. осигурява общата координация и методологическото ръководство при подготовката и провеждането на преброяването във всички административно-териториални единици на страната по смисъла на Закона за административно-териториалното устройство на Република България; 2. разработва Програма на преброяването на земеделските стопанства през 2010 г., наричана по-нататък „програмата на преброяването”, в съответствие с българското законодателство и правото на Европейския съюз; 3. съгласува инструментариума по преброяването с Националния статистически институт; 4. ръководи и осъществява дейността за популяризиране сред населението на целите и задачите на преброяването; 5. събира информация за земеделските стопанства и съставя предварителни списъци на стопанствата; 6. одобрява разпределението на земеделските стопанства по преброителни участъци и контролни райони; 7. организира и ръководи обучението на участниците по преброяването; 8. определя земеделските стопанства, в които се осъществява контрол на събраната информация; 9. обработва и разпространява резултатите от преброяването и изготвя методологичен отчет по чл. 12, § 1 от Регламент (ЕО) № 1166/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно изследванията на структурата на земеделските стопанства и изследването на земеделските производствени методи и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 571/88 на Съвета, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1166/2008”.”

По чл. 12 има новопостъпило предложение на народния представител Десислава Танева и група народни представители, което комисията подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12: „Чл. 12. Областните дирекции „Земеделие”: 1. осъществяват общо методическо ръководство на преброяването по места; 2. организират съвместно с областните комисии по преброяването със съдействието на органите на местното самоуправление проверка и актуализация на списъка на земеделските стопанства по чл. 2, т. 1; 3. предлагат на органа по статистика в Министерството на земеделието и храните районирането на земеделските стопанства по преброителни участъци и контролни райони; 4. осъществяват проверки на земеделски стопанства и в общините за хода на преброяването и за извършената работа съгласно технологията и методологията на преброяването; 5. организират съвместно с областните комисии по преброяването и с органите на местното самоуправление разяснителна работа сред населението за целите и задачите на преброяването; 6. разпределят преброителните материали, необходими за преброяването, по общини и населени места; 7. провеждат обучението на участниците в преброяването в областта, общините и населените места; 8. приемат и проверяват преброителните материали от контрольорите; 9. организират кодирането на статистическите въпросници, въвеждането на индивидуалните данни на технически носители и изпращането им в Министерството на земеделието и храните.”

По чл. 13 има постъпило предложение от народния представител Десислава Танева и други, което комисията подкрепя, както и подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13: „Чл. 13. (1) Централната комисия по преброяването е временен орган, който се състои от председател – представител на Министерството на земеделието и храните, заместник-председател – представител на Националния статистически институт, секретар – представител на Министерството на земеделието и храните, и членове, които са представители на Министерството на земеделието и храните, Министерството на вътрешните работи, Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, неправителствени отраслови и браншови организации в земеделието и представителни организации на работодателите и на работниците и служителите. (2) Поименният състав на Централната комисия по преброяването се определя със заповед на министъра на земеделието и храните по предложение на ръководителите на съответните ведомства и организации по ал. 1. (3) Министърът на земеделието и храните назначава комисията в едномесечен срок от влизането в сила на закона. (4) Дейността на комисията се ръководи от нейния председател. (5) Централната комисия по преброяването: 1. обсъжда и дава становища по програмата на преброяването, по останалите документи за организацията, подготовката и провеждането на преброяването и определя критерии за подбор на анкетьори и контрольори; 2. обсъжда и предлага мерки за отстраняване на пропуски и грешки в работата на органите, извършващи преброяването; 3. приема и оценява резултатите от преброяването и оповестява приключването му; 4. изготвя до 30 юни 2011 г. доклад до министъра на земеделието и храните и до председателя на Националния статистически институт за изпълнението на задачите на преброяването и за основните резултати от него.”

По чл. 14 има постъпило предложение на народния представител Десислава Танева и други, което комисията подкрепя, както и подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14: „Чл. 14. (1) В десетдневен срок от назначаването на Централната комисия по преброяването във всяка област се създава областна комисия по преброяването. (2) Областните комисии по преброяването имат от пет до девет членове и се назначават и освобождават от председателя на Централната комисия по преброяването, по предложение на ръководителите на ведомствата и организациите по ал. 4. (3) Председател на областната комисия по преброяването е директорът на съответната областна дирекция „Земеделие”. (4) В състава на областните комисии по преброяването се включват експерти по агростатистика от областните дирекции „Земеделие”, специалисти от териториалните статистически бюра, служители от областните и общинските администрации, служители от регионалните дирекции на вътрешните работи и служители на териториалните звена на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. (5) Дейността на областната комисия по преброяването се ръководи от нейния председател. (6) Областната комисия по преброяването: 1. следи за правилното провеждане на преброяването в областта в съответствие с програмата на преброяването и с методиките, утвърдени от министъра на земеделието и храните; 2. определя населени места, за които ще има придружители; 3. предприема мерки за отстраняване на пропуски и грешки в работата на органите, извършващи преброяването в областта; 4. информира Министерството на земеделието и храните за подготовката и провеждането на преброяването в областта; 5. изготвя до 31 март 2011 г. доклад до Централната комисия по преброяването за получаването на преброителните материали в областната дирекция „Земеделие” и за проведеното преброяване на територията на областта.”

По чл. 15 има постъпило предложение на народния представител Десислава Танева и други, което беше оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15. „Чл. 15. Министърът на земеделието и храните по предложение на областните комисии по преброяване определя със заповед анкетьорите и контрольорите.”

По чл. 16 има постъпило предложение на народния представител Десислава Танева и други, което комисията подкрепя, както и подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16: „Чл. 16. (1) Анкетьорът извършва непосредственото попълване на статистическите въпросници. При събирането на персоналните данни анкетьорът се ръководи от методиката за попълване на статистическите въпросници, от указанията на контрольора и на председателя на областната комисия по преброяването. (2) При необходимост в населени места с особени местни условия по чл. 14, ал. 6, т. 2, в които анкетьорите имат затруднения в дейността си, кметовете определят придружители. Придружителите подпомагат анкетьорите и изпълняват техните указания.”

По чл. 17 и по чл. 18 няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17 и чл. 18.

„Глава четвърта – Финансиране на преброяването”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Глава четвърта.

По чл. 19 има предложението на народния представител Десислава Танева и други, което комисията подкрепя, както и подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19: „Чл. 19. (1) Средствата, необходими за преброяването, се осигуряват целево от държавния бюджет при условията на чл. 13 от Регламент (ЕО), № 1166/2008. (2) Средствата по ал. 1 се разходват по план-сметка, предложена от министъра на земеделието и храните и утвърдена от министъра на финансите.”

„Глава пета – Ред и начин на провеждане на преброяването”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава пета.

По чл. 20 няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20.

По чл. 21 има направено предложение от народния представител Десислава Танева и група народни представители, което е подкрепено от комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 21: „Чл. 21. (1) При изпълнението на задълженията си по време на преброяването анкетьорите сами или с придружители посещават земеделските стопанства в своя преброителен участък всеки календарен ден от 8,00 до 20,00 ч. Анкетираният може да поиска посещението да се извърши в други часове, като посочи причините за това. (2) Земеделските стопани и ръководителите на земеделските стопанства са длъжни да осигурят на органите по преброяването достъп до офиса и/или стопанските сгради във времето по ал. 1. (3) Земеделските стопани или ръководителите на земеделски стопанства са длъжни да предоставят информация по Приложение № 1, съгласно чл. 20, ал. 1 и 3 и чл. 21 от Закона за статистиката.”

По чл. 22 има направено предложение от народния представител Десислава Танева и група народни представители, което е подкрепено от комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22: „Чл. 22. Органите по преброяването получават данни за земеделските стопанства лично от стопанина, от ръководителя на стопанството или от писмено упълномощено от стопанина или от ръководителя лице.”

По чл. 23 няма постъпили нови предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23.

По чл. 24 има направено предложение от народния представител Десислава Танева и група народни представители, което е подкрепено от комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24: „Чл. 24. Данните за земеделските стопанства по Приложение № 1 се събират чрез статистически въпросник.”

Комисията подкрепя текстовете на вносителя за чл. 25 и чл. 26.

В чл. 27 има направено предложение от народния представител Десислава Танева и група народни представители, което е подкрепено от комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27: „Чл. 27. (1) Министърът на земеделието и храните въз основа на обобщените данни по чл. 26 внася в Министерския съвет доклад за приключване на преброяването и за основните резултати от него до 31 декември 2011 г. (2) Резултатите от преброяването, включени в доклада по ал. 1, се публикуват в специални издания на Министерството на земеделието и храните и на интернет страницата на министерството. (3) Валидираните резултати от преброяването и свързаните с тях национални методологични отчети по Регламент (ЕО) 1166/2008 г. се предоставят в електронна форма на Комисията от министъра на земеделието и храните в предвидените в регламента срокове.”

„Глава шеста – Поверителност на данните и опазване на тайната”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста.

По чл. 28, чл. 29, чл. 30, чл. 31 и чл. 32 няма постъпили нови предложения. Комисията подкрепя предложението на вносителя за тези текстове.

„Глава седма – Административнонаказателни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седма.

По чл. 33, 34, 35 и 36 няма нови предложения. Комисията подкрепя текстовете на вносителя за тези членове.

„Допълнителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя.

По § 1, § 2, § 3, § 4, „Заключителна разпоредба” и § 5 няма постъпили нови предложения. Комисията подкрепя текстовете на вносителя.

Комисията предлага да се създаде § 6: „§ 6. В Закона за ветеринарномедицинската дейност (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 298 се създава ал. 4: „(4) Изискванията на ал. 1, т. 2 и ал. 2 и 3 не се прилагат за партиди ВМП, произведени в държави членки или в трети страни, които са изследвани в държава членка, за което е издаден аналитичен сертификат по чл. 357, който придружава съответната партида.” 2. В § 9 от Преходните и заключителните разпоредби: а) досегашният текст става ал. 1; б) създава се ал. 2: „(2) Притежателите на разрешителните за употреба и сертификати за регистрация на ВМП по ал. 1 могат преди изтичане на срока им да подадат заявление за издаване на лиценз за употреба на тези ВМП по реда на този закон. В тези случаи чл. 289 не се прилага.”

По Приложение № 1 към чл. 3, ал. 4 и по Приложение № 2 към чл. 5 няма нови предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за двете приложения.

Благодаря Ви, госпожо председател. „Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 19 ноември 2009 г., разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, № 954-01-43, внесен от Ивайло Тошев, Емил Радев и Красимир Ципов на 10 ноември 2009 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, № 954-01-46, внесен от Яне Янев и група народни представители на 17 ноември 2009 г. На заседанието присъстваха от Министерството на вътрешните работи – Стоян Подеков – главен инспектор в Главна дирекция „Охранителна полиция”, Сергей Лугозаров – началник сектор в Дирекция „Охранителна и пътна полиция”, и Краснодар Беломорски – експерт в дирекция „Вътрешен ред и сигурност” от Столична община. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, внесен от Ивайло Тошев, Емил Радев и Красимир Ципов, бе представен от народния представител Красимир Ципов. Целта на законопроекта е да се синхронизира действащият закон със Закона за администрацията и Закона за местното самоуправление и местната администрация, тъй като е приет при действието на Конституцията на Република България от 1971 г. Компетентни органи по действащия закон, които се уведомяват, могат да съдействат, да разрешават или забраняват провеждането на събрания, митинги и манифестации, са изпълнителните комитети на Общинския народен съвет или на Областния народен съвет. Тъй като тези органи не съществуват, се предлага тяхната замяна с кмета на общината или кмета на кметството. Другата важна промяна в законопроекта е свързана с осъдителните решения на Европейския съд по правата на човека в Страсбург срещу България за нарушаване на изискванията на чл. 13 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, а именно, че няма ефикасно вътрешно правно средство за защита на предвиденото в чл. 11 от Конвенцията право на мирни събирания. Съгласно чл. 12, ал. 4 от действащия закон забраните за провеждане на събрания се обжалват по административен ред пред несъществуващ административен орган – Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет, а с предлаганите промени се предвижда забраната да се обжалва пред съответния административен съд, който ще се произнася в срок от 24 ч. и решението му ще бъде окончателно. По този начин ще се предотврати опасността от нови осъдителни решения на същото основание. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, № 954-01-46, внесен от Яне Янев и група народни представители, бе представен от народния представител Тодор Великов. Законопроектът цели привеждане на действащия закон в съответствие с актуалната нормативна уредба относно органите на местно самоуправление, като се предлага общинските народни съвети и техните изпълнителни комитети да бъдат заменени като компетентни органи с кмета на общината или кметството. Предвижда се по-дълъг срок от 120 ч., в който следва да бъде уведомен компетентният орган за свикването на съответното мероприятие, премахване на ограниченията за провеждане на събрания, митинги и манифестациите в тъмната част на денонощието, както и отпадане на забраната за провеждането им в обозначената зона около Народното събрание. От страна на Министерството на вътрешните работи и Столична община бяха изказани възражения срещу предложенията по § 3 и 4 в посока да не отпаднат ограниченията за провеждане на събрания, митинги и манифестациите от 22.00 до 06.00 ч., както и забраната да не се провежда мероприятие в обозначената зона около Народното събрание. В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 13 гласа „за” и без гласове „против” и „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за събранията,митингите и манифестациите, № 954-01-43, внесен от Ивайло Тошев, Емил Радев и Красимир Ципов на 10 ноември 2009 г. По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, № 954-01-46, внесен от Яне Янев и група народни представители на 17 ноември 2009 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 13 гласа „за”, 2 гласа „против” и без гласове „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта.” Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Първо, ще прочета доклада по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, № 954-01-43, внесен от Ивайло Тошев, Емил Радев и Красимир Ципов на 10 ноември 2009 г. Комисията по правни въпроси го разгледа на свое заседание, проведено на 12 ноември 2009 г. „Законопроектът бе представен от вносителя Ивайло Тошев. Съгласно чл. 12, ал. 4 от Закона за събранията, митингите и манифестациите – организаторът на събранието, митинга или манифестацията може да обжалва забраната за провеждане на събрания пред Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет, който е несъществуващ административен орган. Остарялата редакция е причина за забавяне на съдебното производство, а оттам и до осъждането на българската държава. Държавите членки по конвенцията, съгласно чл. 46 се задължават да изпълняват окончателните решения на съда по всяко дело, по което са страна, като следва да предприемат и необходимите мерки за избягване на подобни нарушения. Контролът по изпълнение на решенията на Съда е възложен на Комитета на министрите на Съвета на Европа. Подходяща мярка за изпълнение на съдебното решение е привеждането на Закона за събранията, митингите и манифестациите, в съответствие актуална конституционна и законова уредба, което ще предотврати опасността от нови осъдителни решения на същото основание. Във връзка с гореизложеното със законопроекта се правят изменения за привеждане в съответствие със Закона за администрацията и Закона за местното самоуправление и местната администрация на остарелите разпоредби, предвиждащи компетентност на председателя на Изпълнителния комитет, на Общинския народен съвет или на Областния съвет. Предвижда се, че компетентният орган, който се уведомява за провеждането на събрания, митинги или манифестации, е кметът на общината. С оглед осъществяване на бързина в производството по обжалване на забрана за провеждане на събрания, митинги или манифестации, спорът се отнася пред съответния административен съд. Жалбата не спира изпълнението на заповедта. Съдът се произнася по нея в срок от 24 ч. Решението на съда се обявява веднага и е окончателно. Комисията се обедини около становището за второ четене на законопроекта да бъдат внесени предложения и прецизирани текстове. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: единодушно с 21 гласа „за”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, № 954-01-43, внесен от народните представители Ивайло Тошев, Емил Радев и Красимир Ципов.” Ето и вторият: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за събиранията, митингите и манифестациите, № 954-01-46, внесен от Яне Янев и група народни представители на 17 ноември 2009 г. Комисията по правни въпроси разгледа законопроекта на свое заседание на 26 ноември 2009 г. Законопроектът бе представен от вносителя – госпожа Кристияна Петрова. Тя изтъкна, че Законът за събранията, митингите и манифестациите е приет през 1990 г. и е поправян само веднъж през 1998 г. Необходимо е да бъде осъвременен според действащата в момента нормативна уредба и държавно устройство на местното самоуправление. Цели се и подобряване на съдебната защита, тъй като предвидените до този момент срокове за произнасянето по обжалване на забрани за провеждане на събрания, митинги или манифестации не отговарят на спешността, с която се характеризира производството в повечето случаи. Тази спешност произлиза от факта, че митингите и манифестациите като форми на събрание на открито обикновено са резултат от реакция върху актуални явления в политиката. В тази връзка в проекта се предлага свръхускорено съдебно производство, като спорът се разглежда от съответния административен съд. Съдът се произнася по жалбата веднага и решението му е окончателно. Промяната, предложена в параграфи 1 и 3 от този проект, предвижда демократизирането на провеждането на събрания, митинги и манифестации. В него са заложени предпазни разпоредби, които вече са загубили своя смисъл в една държава, чиито граждани живеят две десетилетия в условията на демокрация. Затова проектът за изменение предлага отпадането на времево-пространствените ограничения, въведени с чл. 5 и чл. 7, ал. 2 от Закона за събранията, митингите и манифестациите. По отношение на чл. 7, ал. 2 вносителите намират, че е абсурдно Народното събрание като върховен орган на държавната власт, който назначава правителството, да има „имунитет” срещу провеждането на демонстрации и по този начин да бъде защитено от гражданите, търсещи политическа отговорност. Текстът на § 1 от Допълнителните и заключителните разпоредби не е съобразен и с конституционната разпоредба, че за събрания на закрито не се изисква разрешение, поради което се предлага изменение на този текст. След проведената дискусия Комисията по правни въпроси със 17 гласа „за”, „против” и „въздържали се” няма, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, с № 954-01-46, внесен от Яне Янев и група народни представители.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Законът за събранията, митингите и манифестациите е влязъл в сила през 1990 г. при действаща Конституция от 1971 г. Съгласно Конституцията от 1971 г. органите на местната изпълнителна власт са били изпълнителните комитети на районните народни съвети. Кметовете, посочени в някои от разпоредбите на Закона за събранията, митингите и манифестациите, са били представители на Изпълнителния комитет, действащ в селата и градовете под юрисдикцията на съответния народен съвет. С приемането на Конституцията от 1991 г. са премахнати изпълнителните комитети и е установена длъжността на кмета, избран с пряко всеобщо гласуване като орган на изпълнителната власт в общината. С оглед на това, че от 1990 г. не са направени промени в закона, се получава една неяснота кой е органът, пред който може да се обжалват решенията, кой орган издава решенията и това довежда в течение на годините до редица дела съгласно чл. 11 и чл. 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Първото дело е делото „Станков и ОМО „Илинден” срещу България”, което е заведено през 1994 г. с постановено решение от Европейския съд по правата на човека през октомври 2001 г. Други дела са: дело „Обединена македонска организация „Илинден” и Иванов срещу България” с решение от 2005 г., дело „Иванов и други срещу България”, също с решение от ноември 2005 г. и дело „Зелени Балкани” срещу България” с постановено решение от 12.04.2007 г. Именно поради тези причини: да се спрат последващи осъдителни решения, а също така и изпълнение на препоръките в тези съдебни решения, ние внасяме промените в този законопроект, като с внесените промени се цели да се установят компетентните органи, които ще се уведомяват за провеждане на събранието, да се установи ясен механизъм за обжалване, а също така да се съобразят всички разпоредби на сега действащия закон с Конституцията от 1991 г., Закона за администрацията и Закона за местното самоуправление и местната администрация, да се заменят остарелите разпоредби с адекватни разпоредби, отговарящи на Конституцията и действащото към момента законодателство. Благодаря.

Уважаеми колеги, бяха правени многократни опити в Четиридесетото Народно събрание за промяна на тези архаизми, които съществуват във въпросния закон, но така или иначе нямаше политическа воля и не се стигна дотам. В текстовете на сега действащия закон се вижда, че той е още от времето на комунизма и се говори за другарски събрания, за общински народни съвети, за манифестации. Затова ние искаме да се промени още самото заглавие, името на закона и той да стане Закон за събранията, митингите и шествията. Той е приет още през 1990 г. и е поправян само веднъж през 1998 г., не е осъвременен и не е приведен в съответствие с новите органи на местното самоуправление, които замениха комунистическите общински народни съвети и техните изпълнителни комитети. Поради възникване на проблеми, свързани с процедурите по обжалване на събрания, за провеждане на събрания, митинги е необходимо законът да бъде осъвременен според действащата в момента нормативна уредба. Самият законопроект, който сме внесли, цели и подобряване на съдебната защита, тъй като в предвидените до този момент срокове за произнасянето по обжалване на забрани за провеждането на събрания, митинги или манифестации, не отговаря на спешността, с която се характеризира производството в повечето случаи. Тази спешност произлиза от факта, че митингите като форма на събрания на открито обикновено са резултат от реакция върху актуални политически събития. В тази връзка нашият законопроект предлага свръхускорено съдебно производство, като спорът се разглежда от съответния административен съд, на територията на който се провежда съответното събитие. Промяната, предложена в § 1 и § 3 по този законопроект, предвижда демократизирането на провеждането на събрания и митинги и е създаден период, характеризиращ се за политическа нестабилност и както беше миналия път, тройната коалиция възпрепятства приемането на законопроекта, защото я беше страх да не би около Народното събрание да има митинги и демонстрации. Аз виждам, че същият страх се прокрадва и при представители на ГЕРБ. За нас е необяснимо защо Народното събрание трябва да има специална зона за сигурност, защо народните представители са нещо повече, да речем, от министрите, за които няма такава зона за сигурност и защо трябва да се слагат ограждения? Ако и други имат намерения да провеждат тази стара практика, която беше въвел и господин Пирински, тук да слагат железни ограждения и да идват едва ли не бронетранспортньорите, за да пазят парламентаристите от народната любов, това ще бъде фарс, който го няма никъде в нито една европейска страна. Искам да направите едно сравнение и да се убедите, че няма никъде охранителна зона около нито един парламент в останалите 26 държави от Европейския съюз. Така че ние ще настояваме между първо и второ четене това недоразумение да бъде коригирано във въпросния законопроект и тази зона да бъде премахната. В самото начало на демокрацията имаше денонощни бдения както пред Народното събрание, така и пред други институции. Както видяхме преди по-малко от три месеца, в Гърция имаше митинги и демонстрации нощно време. Мисля, че е нормално и ние да бъдем европейска държава и да се разреши на българските граждани, когато преценят за необходимо, да останат тук и да продължават с протестите си. Така че това наше предложение също не намираме обяснение защо не се приема от комисията и от представителите на ГЕРБ. Защото такива забрани, пак повтарям, в друга европейска страна не съществуват. Тук е мястото да посоча, че има забрани, които отдавна са отживелица - за събрания на закрито също да се искат специални разрешения по реда на същото производство, както е по отношение на провеждането на митинги или демонстрации. Не може за да проведеш общо селско събрание да искаш специално разрешение и евентуално произнасяне на общинския народен съвет, както е в този законопроект, след като изобщо такъв орган не съществува. Така че тези недоразумения също трябва да бъдат изчистени от законопроекта, за да може той да придобие нормален европейски вид. И накрая това, което бих искал да подчертая, е, че не бива нито една институция да има имунитет срещу митинги и демонстрации. Ние живеем в демократична държава и всеки, който се опитва чрез закони да създава вторичен имунитет на народните представители и да ги пази от свободните и демократични протести на гражданите, той си прави лоша политическа услуга. Благодаря ви.

Благодаря, госпожо председател. Оспорвам резултатите от това гласуване, като неотговарящи на много основни изисквания, ако щете, на националната сигурност и на неприкосновеността на институциите и съм малко озадачен, че така лековато и без някакъв коментар се приемат очевидно несъстоятелни мотиви, с които беше защитена идеята за снемане на необходимите предохранителни мерки около Народното събрание и други държавни институции, които са задължителни във всяка демократична страна, за да не се злоупотреби с правото на демократичен протест. Защото въобще не става дума за ограничаване правото на шествие, за протест, както е употребен терминът „за търсене на политическа отговорност”, но всеки от вас е свидетел, че през тези 20 години имаше тежки покушения срещу Народното събрание. На 10 януари 1997 г. беше допусната физическа пряка атака срещу парламента – имаше запалвания. Това няма абсолютно нищо общо с никакви демократични практики и говори за склонност в част от обществото вместо демократичен протест да се допуска абсолютно антиконституционна атака срещу институциите. Нещо повече, в края на Четиридесетото Народно събрание бяхме свидетели на призиви от рода да се нахлуе в парламента и народните представители да бъдат изметени. Сега Народното събрание се радва на един добър рейтинг, приема се от обществото като институция, която работи съгласно очакванията на хората - на повечето, но по никой начин не може да се изключва варианта за настъпване на остри сблъсъци в обществото, при които да се търси атака срещу парламента. Затова, госпожо председател, настоявам за прегласуване, като призовавам този законопроект да бъде отхвърлен.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Ще прочета „ДОКЛАД на Комисията по правни въпроси относно обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, вх. № 902-01-46, внесен от Министерския съвет на 18 ноември 2009 г. На заседание, проведено на 26 ноември 2009 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. На заседанието присъстваха заместник-министърът на правосъдието Жанета Петрова, представляващият Висшия съдебен съвет проф. д-р Анелия Мингова, членовете на Висшия съдебен съвет Радка Петрова и Пламен Стоилов, заместник-главният прокурор Валери Първанов и Вероника Инова – съдия от Върховния касационен съд. От името на вносителя – Министерският съвет, законопроектът беше представен от заместник-министъра на правосъдиетото Жанета Петрова. В предметния обхват на внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт е уредбата на обществените отношения, свързани с установяване на дисциплинарни нарушения и дисциплинарни наказания, както и процедурни правила за реализиране на дисциплинарна отговорност на изборни членове на Висшия съдебен съвет. Необходимостта от внесения законопроект е обусловена от съществуваща досега празнота в закона по отношение на възможността за търсене на дисциплинарна отговорност на изборен член на Висшия съдебен съвет. Основната цел на законопроекта е утвърждаване на професионалната етика в работата на Висшия съдебен съвет. Обществена е необходимостта от регламентиране на законово ниво на санкции при нарушаването на конституционно установените изисквания за високи професионални и нравствени качества на членовете на Висшия съдебен съвет. Дисциплинарното наказание освобождаване от длъжност е предвидено да се налага на изборен член на Висшия съдебен съвет в случаите на тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и при извършване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт. Законопроектът урежда и съответните последици от налагането на дисциплинарно наказание освобождаване от длъжност на член на Висшия съдебен съвет – невъзможност да бъде избран отново за член на Висшия съдебен съвет и невъзможност да бъде назначен отново на съдийска, прокурорска или следователска длъжност. В законопроекта е предвидено в случаите на образувано дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на изборен член на ВСС при подадена от него оставка мандатът му да не може да бъде прекратен предсрочно до приключване на дисциплинарното производство. По законопроекта отношение взе представляващият Висшия съдебен съвет проф. д-р Анелия Мингова, която изрази подкрепа за него от името на Висшия съдебен съвет и обоснова необходимостта от предложените промени като принципни относно въвеждането на дисциплинарни санкции, когато са извършени действия от страна на членове на Висшия съдебен съвет, уронващи престижа на съдебната власт. Това според нея би имало и дисциплиниращ ефект. Тя постави и въпроси, които биха могли да бъдат обсъждани на второ четене, относно: нюансите при освобождаване на член на Висшия съдебен съвет и възстановяването му на магистратска длъжност, както и дали в трите случая на дисциплинарни нарушения е необходимо освобождаването му от длъжността на магистрат. Като аргумент в подкрепа на изложената теза проф. Мингова посочи наличието на видове наказания и степенуването им при носене на дисциплинарна отговорност от магистрати, които не са членове на Висшия съдебен съвет. По законопроекта изрази принципна подкрепа и главният инспектор Ана Караиванова, която проследи последните поправки през 2003 и 2007 г. в Конституцията относно дисциплинарната отговорност, като изрази мнение, че уредбата относно дисциплинарната отговорност би следвало да бъде по-обща, а не казуистично представена. Според нея прекалено тежка е санкцията за член на Висшия съдебен съвет, чийто мандат се прекратява поради дисциплинарно освобождаване от длъжност и забраната за завръщане в съдебната система. В дискусията по законопроекта взеха участие народните представител Михаил Миков и Янаки Стоилов. Господин Миков изрази мнение, че чрез някои от предложенията в законопроекта нарушенията на етичните правила са доведени до абсурдност. Като пример той посочи: при подадена оставка тя да не се приеме и се продължи с дисциплинарното производство. В своето изказване господин Янаки Стоилов подкрепи идеята да се доразвие дисциплинарното производство за изборни членове на ВСС, което има и превъзпитателно въздействие, като изказа мнение, че животът налага възприемане на по-гъвкави варианти за носене на отговорност, което изключва вариант „доживотни санкции” и предложи за второ четене обсъждането на „връщане под условие” на магистратска длъжност на член на Висшия съдебен съвет, спрямо който е наложено наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност. След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 19 гласа „за”, „против” няма и 2 гласа „въздържали се”, прие на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, входящ № 902-01-46, внесен от Министерския съвет на 18 ноември 2009 г.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, колеги! Относно статута, който има Висшият съдебен съвет, и относно внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, имаме ситуация, при която се надяваме, че няма да се уреждат трайно съществуващи отношения, а именно това, което предизвика оставките на двама от членовете на Висшия съдебен съвет. Искам да кажа, че статутът на Висшия съдебен съвет трябва да бъде ясно регламентиран. За нас е изключително ясно, важно, че съдебната система е тази, в която имаме най-голяма нужда от реформа. Кадровата политика, която водеше до момента Висшият съдебен съвет, показа, че голяма част от проблемите, които съществуват навсякъде в съдебната система, продължават да раждат недоволство у гражданите, продължават да създават ситуация, при която гражданите не получават от съдебната система очакваната от тях справедливост. По тази причина намираме, че Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт идва като закон, който да уреди една конкретна ситуация, а не трайно съществуващи отношения. Той може да бъде оценен като стъпка в посока за реформа на съдебната система. Но тук искам отново да повторя това, което политическата група на „Ред, законност и справедливост” е заявявала многократно, а именно, че съдебната власт има нужда от дълбока реформа и тя може да стане чрез промяна в Конституцията. След тази промяна ясно и категорично да се определи статутът на Висшия съдебен съвет като орган, който осъществява политиката в съдебната система или орган, който прави само административни назначения. Това исках да кажа във връзка с дебата по този законопроект на първо четене.

За пореден път виждаме внесен законопроект, продиктуван от вече станало конюнктурно събитие – последното, свързано със скандалите във Висшия съдебен съвет. За да може тук случаят с Иван Димов и още няколко представители на Висшия съдебен съвет да се вкара в норма, се правят поправки, които са временни, нерешаващи дълбоката криза в съдебната система и неводещи до очакваните от обществото резултати за цялостна и радикална реформа на съдебната система, която да отговори на очакванията на нашите партньори от Брюксел. Въпреки многото доклади, въпреки системните забележки от Европейската комисия, никой от отговорните фактори в държавата не си е взел поука от това. Тези поправки не решават нито един голям проблем в съдебната система, в това число и един от важните по отношение на кадровата политика. Не се отговаря на най-важния въпрос: Висшият съдебен съвет политически орган на съдебната система ли е? На този въпрос най-после трябва да се даде еднозначен отговор и обществото да разбере. Освен това дисциплинарните мерки, които се прилагат за най-висшия орган, защо не се прилагат и надолу по йерархията, когато цялата система е обект на изключителни провокации, които срещаме всеки ден и в медиите?! Случаят „Красьо Черничкия” е емблематичен, но не е единственият! С отразените тук поправки на практика изобщо не се решават въпросите. Затова считаме, че този законопроект по-скоро иска да маскира проблемите, иска да отложи решаването на глобалния въпрос със съдебната власт, иска да ги измести в посока на едно островче – скандалът във Висшия съдебен съвет, който скандал е микрон от големите проблеми на съдебната система. Затова ние не можем да подкрепим законопроекта в този му вид и ще се въздържим. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Съобразно ангажимента, който имаме като комисия (временна анкетна комисия, сформирана с решение на Народното събрание), в тримесечен срок представихме заключителен доклад за проверката, която комисията извърши, на сигналите за опорочаване на изборите за народни представители. Докладът е предоставен на вашето внимание в неговата цялост. Обемът му е 43 страници. Към него има списък на приложените документи и материали, които са стояли на вниманието и са обсъдени при изготвянето му от членовете на комисията. Предлагам на вниманието ви начина, по който беше сформирана и организирана работата на комисията, направленията, в които се извърши проверката и накратко, като резюме от изводите от работата на комисията – изводи, залегнали в доклада. Тези изводи послужиха за формулиране на проект за решение, който също е на вашето внимание – ще го прочета изцяло. Комисията беше създадена във връзка с изследване на сигналите за опорочаване на изборите на 5 юли. На 5 юли, всички знаем, се проведоха избори за Четиридесет и първото Народно събрание. Те бяха насрочени с Указ № 110 от 28 април 2009 г. на Президента на Република България. Законодателният орган беше формиран от гласували общо 6 млн. 884 хил. 271 избиратели, от които 3 млн. 570 хил. 747 жени и 3 млн. 313 хил. 524 мъже. Избирателите са съответно 4 млн. 189 хил. 270 от страната и 156 хил. 180 в чужбина. Данните са от бюлетин на ЦИК, издаден в срока, в който законът задължава Централната избирателна комисия да ги изнесе след приключване на изборния процес. Комисията работи в състав от 12 членове – по двама народни представители от всяка парламентарна група към момента на нейното създаване. Имах честта да бъда неин председател – Явор Нотев; заместник-председатели: Тодор Димитров и Ваньо Шарков; членове: Огнян Тетимов, Димитър Лазаров, Екатерина Михайлова, Кристияна Петрова, Димитър Чукарски, Касим Дал, Христо Бисеров, Любен Корнезов и Мая Манолова. Комисията работи при приети единодушно вътрешни правила за организацията на дейността си. В периода от 18 септември до 26 ноември комисията проведе 11 редовни заседания при наличие на изискуемия кворум. Решенията бяха взети в съответствие с изискванията на вътрешните правила. Всеки член на комисията, подчертавам това, имаше достъп до документите и материалите, които постъпваха в комисията и стояха като предмет за разглеждане при нейните обсъждания по време на заседанията. Членове 7 и 11 от вътрешните правила регламентираха правото на всеки от членовете да има достъп до материалите в комисията, а също така да може да предостави този достъп на ползвани от него консултанти. По време на работата си комисията разполагаше с бюджет, който се оказа напълно достатъчен и не бе променян във връзка с решението за удължаване мандата на комисията с още един месец – общо три месеца. Уважаеми колеги, като Раздел ІІ от доклада сме представили общата картина на изборите, такава каквато е установена от наблюдатели по време на изборите, чиито изводи и доклади сме ползвали, коректно посочени, за нуждите на нашия доклад. В обобщените резултати от изборния ден за нарушения в изборния ден сме посочили конкретни цифри и региони по отношение на типични сигнали за нарушения, които сме разгледали и анализирали в работата на комисията. По-същественият дял от самостоятелната работа на комисията и самостоятелните проучвания, които проведохме, заедно с всички членове на комисията, са проучванията на дейността във връзка с постъпили по компетентност сигнали за изборни нарушения до Конституционния съд на Република България, до Върховния административен съд, до Централната избирателна комисия, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи, Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване”, Върховната касационна прокуратура, както и нейните поделения в цялата страна. Тези насоки на проверката следвахме в изпълнение на общо решение на комисията, което беше взето единодушно на нейно заседание. В доклада са разгледани резултатите от изследването на сигналите по посочените вече направления. Има пълна информация за хода на трите образувани дела пред Конституционния съд на Република България. Знаете, вече по две от тях Съдът се е произнесъл. Остава за решаване едно от образуваните пред Конституционния съд дела. Разгледани са жалбите, които са стояли на вниманието на Конституционния съд, подробно - оплакванията, които са развити в тях, както и мотивите по вече произнесените решения на Конституционния съд за отхвърлянето на една от жалбите по Дело № 8 и за уважаването по първото конституционно дело, което приключи с влязло в сила решение. Материалите са на вашето внимание, подробностите са изключително точно и коректно пресъздадени по начина, по който са публикувани в решенията на Конституционния съд. Върховният административен съд също беше сезиран с жалби по повод на изборния резултат, които по своя предмет се доближаваха или напълно покриваха с предмета по делата на Конституционния съд. В доклада коментираме компетентността на Върховния административен съд, която намираме, че не му позволява да се произнася по жалби, с които той беше сезиран. Въпреки това, има влезли в сила актове на Върховния административен съд и до известна степен – конфликт, по повод на тяхното изпълнение, по скоро отказът на Централната избирателна комисия да отрази казаното в тези съдебни актове. Нещо, което обаче се случи практически след произнасянето на Конституционния съд. Разгледани са тези спорове, които имат правнотеоретичен характер и които намираме за достатъчни, за да предизвикат препоръки, заложени в проекторешенията на нашата комисия, именно за разглеждане на тези спорове в контекста на създаване на ново изборно законодателство. Уважаеми колеги, ще си позволя да бъда малко по-обстоятелствен и конкретен при прегледа на проверката, която беше извършена в работата на Централната избирателна комисия за избор на народни представители, както и на други институции, които са били пряко обвързани с изборния процес. Имам предвид Министерството на външните работи и съществуващата към него Ведомствена избирателна комисия. С оглед дейността на Централната избирателна комисия Временната комисия, която изследва резултатите от проверката на сигналите за опорочаване на изборните резултати на 5 юли 2009 г., излиза пред вас със следната констатация. В доклада на Централната избирателна комисия, представен на вниманието на нашата комисия, липсва преглед на проблемите, отнасящи се до реда и условията за гласуване на българските граждани в чужбина, отчитането на гласовете и изпращането на изборните книжа в Централната избирателна комисия. Очевидните слабости, които са подчертани в доклада на Временната комисия, не са намерили място в анализа на Централната избирателна комисия. Конкретно, не е коментирано Решение НС-18 от 10 май 2009 г. на ЦИК, с което е допуснато гласуване на български граждани след представяне на валиден български паспорт, лична карта или военна карта, тоест многообразие на документи, установяващи самоличността на гласувалия, което създава предпоставки за евентуално гласуване в повече от една избирателна секция. В доклада на ЦИК не се обсъждат причините, довели до приемане на Решение № НС-178 от 18 юни 2009 г., допълващо решението от 10 май 2009 г. по начин, който оставя усещане за несъответствие с духа на закона. Начин, който предполага и предпоставя невъзможност за проследяване на заличаването на заявителите за гласуване в секции извън страната от избирателните списъци в чужбина, предвид краткостта на срока, в който тази дейност би следвало да бъде осъществена, ако се следва логиката на допълнителното решение. А тя безусловно е била следвана, защото в последните дни преди изборите са създадени допълнително секции, чийто брой е посочен конкретно в доклада. Комисията констатира слабости в организацията на изборите от 5 юли, които се свеждат до обстоятелството, че избирателните секции в чужбина, открити през 2009 г., са 274, от които 123 на територията на Република Турция, срещу, забележете, 344 секции, в това число 75 на територията на Република Турция през 2005 г. Тоест имаме едно намаляване на общия брой на секциите, като сравнението на броя на градовете, в които са открити изборни секции, е още по-показателно. В Съединените американски щати например българската диаспора е имала възможност през настоящата година да гласува само в 18 града, срещу 44 града през 2005 г. Живеещите българи в чужбина се определят на 1,5 милиона срещу 200-250 хиляди, живеещи само на територията на Турция. Видно е, че има едно относително несъответствие между броя на секциите общо за чужбина и тези, които са били открити в съседната държава. В отговора на ЦИК не се съдържа коментар на безспорния факт, че изпращането и приемането на изборните книжа от секциите в чужбина не е нормативно обезпечено. По повод запитвания от комисията на Народното събрание се получиха отговори, в които се съдържа признанието, че за минали избори книжата от чужбина все още не са получени в страната. Конкретно визирам изборите за Европейски парламент. Изпращането на изборните книжа за изборите на 5 юли 2009 г. безусловно изпревари минали избори именно поради намесата и интереса, който проявихме като комисия за изследване на резултатите. За съжаление констатираме, че конкретно законово задължение, което да определя ясно срока за изпращане на тези книжа, към момента на изборите не е било в действие. Налице са очевидни пропуски в процедурата за приемо-предаване на изборната документация. „След определяне на изборните резултати изборните книжа и бюлетини се опаковат отделно, запечатват се и се подписват от членовете на секционната избирателна комисия” е казано в т. 20 на решението от 10 май 2009 г. и нищо повече. Натъкнахме се на случаи, в които изборните книжа са предавани от ръка на ръка, от служител на служител, и то от различни ведомства, без конкретен опис, без конкретен протокол, който да обозначава състоянието и комплектността на документите, които преминават в друго владение. По отношение на Министерството на външните работи. Министерството на външните работи е конкретно ангажирано с организирането на изборите извън страната. Създадена е организация за тези избори, за която е отговарял служител в министерството, изслушан на заседание на Избирателната комисия. Подчертаваме статута на този служител в доклада. Става дума за посланик, който към момента е вече пенсионер и който е бил призован да организира изборите извън територията на страната единствено и само по силата на това, че е имал опит в тази дейност. Господин Илия Кръстелников сподели, че статутът, който има към момента, е именно на лице, което е работило на граждански договор. Забележете, за каква дейност какъв статут и какъв ранг има служителят, на когото е поверена. Нещо повече, господин Кръстелников е лицето, което е оформяло документацията, кореспонденцията със секциите извън страната, независимо от този нисък ранг, който е притежавал в йерархията на Министерството на външните работи. Комисията констатира слабостите, които са отбелязани в доклада във връзка с проведените на територията на Република Турция избори и които добиха гласност по повод изслушването на посланика ни в Република Турция към онзи момент господин Бранимир Младенов. Комисията покани за среща и посланика на България в Съединените американски щати заради скандално изгубени книжа от изборния ден, заради които в Министерството на външните работи бяха образувани към онзи момент дисциплинарни производства и срещу двамата посланици. Известно е на всички развитието на тези дисциплинарни преписки, за които намираме, че работата на комисията има определено значение и създаде определен повод, за да се констатират тези нарушения, респективно да се поставят на общественото внимание тежките нарушения, които са извършени в тези две страни, чиито посланици бяха обект на дисциплинарни производства. С оглед на констатациите за работата на Ведомствената избирателна комисия, работила по време на изборите на 5 юли в Министерството на външните работи, комисията предлага на вниманието ви следните изводи. С промяна на съдържанието и смисъла на Решение № НС-18 на Централната избирателна комисия, издадено на основание чл. 41, ал. 8 от Закона за избиране на народни представители, а именно избирателни секции за гласуване извън пределите на страната да се образуват в населени места, където има не по-малко от 100 избиратели, заявили лично желание да гласуват не по-късно от 20 дни преди изборния ден в писмена форма чрез саморъчно подписано заявление, решението на ЦИК, задължително за служителите на Министерството на външните работи, указва поведение, което предполага заобикалянето на въведените в законовите текстове гаранции срещу изборни нарушения. Това е една действително тежка констатация, но позволете ми да я потвърдя пред вас с оглед на ясната картина, която се създава от съпоставката на сроковете, в които би следвало в Министерството на външните работи да постъпят списъци с лицата, заявили желанието си да гласуват извън страната, за да могат съответните вътрешни органи в лицето в крайна сметка на ГД „ГРАО” да отразят тази тяхна воля, заличавайки ги от списъците на секциите в страната, и сроковете, които се позволяват за дописване на списъците с допълнителното решение на ЦИК. Правилно в Министерството на външните работи са обърнали внимание на това несъответствие в сроковете, което практически предотвратява възможността за проследяване на този процес – заявяването за гласуване в чужбина и своевременното заличаване на тези лица в страната. Комисията намира казаното за пряка предпоставка за изборни нарушения. Видно е, че със своето допълнително Решение № 178 от 18 юни ЦИК позволи на ръководителите на консулските служби на Република България в чужбина да образуват избирателни секции и при наличие на по-малко от 100 заявления, без да определя краен срок за това. В резултат на това решение на ЦИК в чужбина бяха създадени 274 избирателни секции. Към 14 юни, последния срок според закона и Решение № НС-18 от 10 май 2009 г. на ЦИК, по данни на дипломатическите мисии на Република България в Република Турция, в посолството в Анкара и генералните консулства в Истанбул и Одрин, са подадени 44 134 броя заявления от български граждани, заявили желанието си да гласуват за народни представители. Впоследствие по данни на Министерството на външните работи са получени само 27 235 броя заявления, които са изготвени и подадени съобразно изискванията на решението на ЦИК и закона. Съотношението е плашещо – не става дума за статистически допустима грешка. Съгласно подадената от дипломатическите представители информация в Република Турция са гласували много повече избиратели от двете числа, които досега споменах, а именно 91 533 граждани. Наложителният в случая анализ на изпратените оригинални изборни книжа и материали от секционните избирателни комисии в Турция е от компетентност на органите на прокуратурата, доколкото се отнася до проверка на истинността на подписи, самоличност на лица, които се сочат като заявители в тези документи, годност на заявленията, подготвени от инициативни комитети и землячески организации. Списъците, съдържащи имената и единните граждански номера на лицата, подали заявление за гласуване в чужбина, които Министерството на външните работи своевременно е изпратило до Главна дирекция „ГРАО” с цел заличаване на тези гласоподаватели от избирателните списъци в България, се получават съобразно изискванията на закона и решението на ЦИК по електронен път във Ведомствената избирателна комисия и Министерството на външните работи не разполага с механизъм, по който да се провери тяхната автентичност. Така и не е проверен този въпрос, тоест дали е налице заявление, изготвено по предписаната от закона форма, дали същото е подписано от лицето, което се сочи за негов автор. Отговорността за достоверност на тази информация изцяло остава в кръга на преценката на ръководителя на дипломатическото или консулското представителство в съответната страна. Липсва законова основа подобна проверка да влиза в задълженията на Министерството на външните работи, освен фактическата невъзможност. При условие че се установи липса на годни заявления за гласуване, следва да се потърси наказателна отговорност по реда, който вече споменах, а именно след приключване на проверката от компетентност на прокуратурата. В някои от секциите, създадени на територията на Република Турция, изборните протоколи очевидно не са оформени съобразно законовите изисквания. Посочени са секциите, в чиито книжа са намерени конкретни и очевидни нарушения, като попълване само на първа страница на протокола, без продължение на следващ лист, не личи какво е разпределението на гласовете по кандидатски листи и други. Аналогичен е случаят в други четири секции, отново в Турция, където е попълнено само продължението на предходния лист, без страница 1, която въобще не е приложена към изборните книжа. В този случай не личи какъв е броят на гласувалите избиратели, какъв е техният брой по избирателния списък, а са дадени данни за действителни и недействителни бюлетини и разпределението на гласовете по кандидатски листи. В една от секциите е приложена само чернова от страница 1 от протокола и непопълнена страница 1 от оригиналния протокол. Според доклада пред комисията на посланика на Република България в Република Турция Бранимир Младенов са констатирани по време на изборите и нарушения, които той посочи конкретно и обобщи, като опити да се поставя отметка в паспорта на гласуващия, подсказвания към гласуващия гражданин на турски език. Отделен въпрос, разгледан в доклада, е гласуването на голям брой избиратели в една секция, брой, който буди съмнение относно фактическата възможност толкова гласове да бъдат подадени в рамките на времето, през което е била открита секцията. В 20 секции са гласували повече от 1000 избиратели, като в една секция са гласували 1643 човека, тоест по 137 човека на всеки кръгъл час или приблизително по двама човека на минута, което е невъзможно с оглед на процедурата по произвеждане на избора. Същия въпрос комисията намира за необходимо да постави и във връзка с преброяването на гласоподавателите и в други секции извън страната, открити и намиращи се извън територията на Република Турция, а именно: в Лондон над 1000 души са гласували в четири секции, в Атина – в две секции, в Испания общо четири секции, в Италия, в секцията в Милано - една секция, в Хага - една секция и в Бон - една секция. Общо извън страната отделно от секциите, в които са гласували повече от 1000 души на територията на Република Турция, са 14 секции. Необходимо е да се посочи, че най-много лица са гласували в секция в Мадрид. По отношение на работата на Главна дирекция „ГРАО”. Отговорът на дирекцията на исканията на комисията, заявени с писмо от 5 октомври 2009 г., допълнени с изслушването пред комисията на директора на Главната дирекция господин Иван Гетов, очертава следната картина и следната проблематика при работата на ГРАО по възложените във връзка с изборния процес функции на тази дирекция. Съгласно чл. 27, ал. 4, във връзка с чл. 3, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители, избирателните списъци се състоят от всички живи български граждани, навършили 18 години. Избирателните списъци се съставят по постоянен адрес или по настоящ адрес на лицата, направили искане за това. В избирателните списъци по закон не се включват: - поставените под запрещение; - изтърпяващите наказание лишаване от свобода; - заявилите желание да гласуват в чужбина – по обобщени данни на Министерството на външните работи. Същите списъци, за които досега стана въпрос, че има проблеми с тяхното своевременно и надлежно обработване. - получилите удостоверения за гласуване на друго място. Проблемите относно избирателните секции в чужбина се съвместяват с казаното при разглеждането на работата на Ведомствената избирателна комисия към Министерството на външните работи. ГД „ГРАО” е получила от Министерството на външните работи единствено файлове с данни на лица за автоматизираното им заличаване от избирателните списъци в страната. ГД „ГРАО” в този смисъл е изпълнила възложената проверка за двойно гласуване, съпоставяйки тези списъци на електронен носител. Установени са по този механизъм 170 случая на двойно гласуване; 33 случая на гласували лица под 18 години; 26 случая на гласували лица, поставени под запрещение; 6 лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, и 148 случая на гласували лица, които не са български граждани. Изводите, които се налагат за работата на дирекцията към настоящия момент: Докладът за извършената проверка по чл. 23, ал. 1, т. 19 от Закона за избиране на народни представители за двойното гласуване е служебен документ, от който не може да се направи преценка как точно е извършена проверката, доколко е била надеждна. Проверката е извършена много бързо, в кратки срокове, което също поражда въпрос за нейната достоверност и пълнота. Някои от текстовете в доклада на ГД „ГРАО” са несъответни на фактите, които комисията установи. Например: получени са всички избирателни списъци – посочено е в доклада, включително и от гласуването в чужбина. Това не може да бъде така и няма коментар за материалите от секциите на територията на Съединените американски щати, за които безспорно е установено, че са изгубени и няма как да са били предоставени на вниманието на дирекцията. Наложително е да се регламентира за в бъдеще какво точно включва проверката и каква база данни се дължи да бъде съхранявана, до какъв срок и какви данни са съхранени към настоящия момент. Специално внимание трябва да бъде отделено за действителност на единните граждански номера и номерата в документите за самоличност, с които е извършвано гласуването. На практика няма как да се очаква да се проверят номера на документи, които не съществуват, поради което не би се установило извършено изборно нарушение. Налице са и видими пропуски във възможността да се постигнат законово регламентираните цели за своевременно заличаване на подалите заявления за гласуване в чужбина, което се констатира при изпълнение на задълженията на ГД „ГРАО”. За посочения проблеми, който е очевиден и се отнася пряко към дейността на тази дирекция, липсва уведомление и предложение за отстраняването му в доклада на дирекцията. Уважаеми колеги, в Министерството на вътрешните работи и в прокуратурата са постъпили сигнали за изборни нарушения, като общият брой е посочен в доклада. Те са 254 в Министерството на вътрешните работи. В подробен отговор до комисията от ръководството на министерството ни известяват за хода на проверките, които са били извършени, броя на сигналите, които са довели до образуване на досъдебни производства, отказите да се образуват такива и приключили досъдебни производства, изпратени по компетентност на органите на прокуратурата за разглеждането им по предвидения от закона ред. За да не затруднявам изложението с конкретни цифри, подробна информация ще намерите в съответния раздел на доклада. Върховната касационна прокуратура също ни уведоми за броя на постъпилите за разглеждане наказателни производства. Очевидно тази бройка се припокрива с част от делата, които в рамките на досъдебната фаза са приключили с мнение за предаването им в прокуратурата за по-нататъшен ход на разглеждането на нарушенията на закона. В Раздел ІІІ на доклада намериха място оценката и изложението за структурата на изборните нарушения, наблюдавани по време на изборите на 5 юли 2009 г. Налице са типични групи нарушения, които изброяваме, както следва: Високата степен на обществено внимание предизвика темата за купуването на гласове. Очевидно тази степен на внимание е довела до промяна в стратегиите на част от посредниците в осигуряване на легитимно политическо влияние и електорално присъствие. Установените форми на контролиран вот както в жалбите пред РИК, така и при нарушенията, констатирани в секционните избирателни комисии, показват, че е налице преориентиране към други форми на зависимост и осигуряване на нелегитимно предимство, основано преди всичко на икономическа и социална зависимост в условията на нарастващата обществена тревожност, породена от стопанската криза, в която се намира страната. Паралелните наблюдения в хода на предизборната кампания показват, че ключова роля в реализирането на корупционни схеми в изборния процес придобиват и нови фигури, които подпомагат търговията с влияние. От една страна, става дума за представители на местни структури на организираната престъпност, а от друга – за застъпници и активисти на политически партии, които придобиват все повече значение при контролирането на вота и купуването на гласове. Съществена част от установените нарушения в изборния процес са породени от липсата на воля за изграждане на надеждна законова рамка. Това е с оглед препоръката в работата за ново изборно законодателство. Специфичното райониране на проявите на купуване на гласове и контролиран вот се констатира от комисията. То е отразено по райони и със съответната процентна стойност на забелязаните нарушения. Може да бъде разгледано и коментирано в материалите по доклада. В доклада отбелязваме и типовете контролиран вот, в който доминират форми на принуда, основани на икономическата зависимост, и нещо, което е относително ново – зависимост, изразяваща се в запазване на работно място. Втората се появява най-често в аграрни райони, свързана е с възможности за изкупуване на селскостопанска продукция. Разпространена е третата възможност за икономическо въздействие сред ромските групи. Свързана е с практиката на лихварство. Чрез мрежи на месни лихвари и отделни части на регионални и местни структури на организираната престъпност, може да се твърди с основание, че е оказван натиск върху сравнително големи групи от избиратели да подкрепят една или друга партия или коалиция. Ефективното противодействие спрямо тези форми на контролиран вот предполага много по-висока степен на съгласуваност в действията на разследващите и правоохранителните органи, както и трайно установяване на екипния принцип при разглеждането на подобни престъпления срещу политическите права на гражданите. В това отношение предприетите мерки от страна на главния прокурор на Републиката представляват стъпка в правилна посока. Разбира се, комисията намери за основателно в този контекст да предложи на вниманието ви решение за изпращане на тези материали в прокуратурата в лицето на главния прокурор, за да може да се вземат съответните мерки по компетентност при условията на сега действащото законодателство. Комисията констатира и слабости в администрирането на изборния процес, които би следвало да стоят на вниманието при бъдещата работа по усъвършенстване на избирателния процес, изброени и посочени в раздел на доклада. Уважаеми колеги, преди да прочета Проекта за решение, ще си позволя да ви запозная със заключението, съдържащо самооценка за работата на комисията във връзка с предмета на проверката, резултатите от проверката, което се надяваме да споделите. Създаването на Временната анкетна комисия за проверка на сигналите за опорочаване на изборите за Народно събрание от 5 юли 2009 г. беше белязано с основателен към момента на създаването, скептицизъм относно, първо, очакваните резултати от една такава проверка от парламентарна комисия, и, второ, скептицизъм, породен от опасенията, че парламентарната комисия в тази си дейност вероятно навлиза в сфери на чужда компетентност. Отзвукът от дейността на комисията през целия тримесечен мандат, струва ми се, че опроверга тези опасения. Видимият резултат от самото създаване и работа на комисията, с предмет опорочаване на изборите за Народно събрание, се прояви в следните посоки, които са известни на всички, а бих казал и на цялото ни общество. Задължително се стигна до вътрешен преглед и систематизиране на дейностите на институциите и органите, ангажирани с изборния процес по повод отправените или дори само заради очакването да бъдат отправени искания за документи и книжа, свързани с проверката на комисията, а също така и покани за изслушване на техните ръководители. Достигна се до една по-активна кореспонденция, отразяваща подобрената дисциплина за изпълнение в срокове, макар и неясно заявени в закона на задължения по веригата отношения между институциите, с цел приключване на отчитането на изборните резултати и проверката на нарушенията. Справка – признанията в този смисъл от документите и получените отговори, в които се съобщава, че на тези избори за първи път са сторени много неща и са изготвени съответни отговори, каквито досега не са били дължани и не са изпращани. Не на последно място се достигна до конкретна информация за констатирани и изследвани практики, противоречащи на изборното законодателство в резултат на работата на комисията. Ясното им назоваване и адекватна реакция (образуване на досъдебно производство за изборите в чужбина от Върховна касационна прокуратура; мерките в Министерството на външните работи по повод вече споменатите дисциплинарни производства), от една страна, позволява формирането на вярната позиция за невъзприемане и нетърпимост на гражданите към такива явления и, от друга страна, заявява откритото и честно отношение и воля за решаване на проблема от страна на Народното събрание, което излъчи комисията, извършила проверката, чийто доклад поднасям на вниманието ви. В резултат от извършените проверки на работата на органите и институциите с отношение към изборния процес, комисията достигна до извода за неотложна необходимост от изработването и приемането на ново изборно законодателство със съответни гаранции за законосъобразно протичане на изборния процес. Този извод е залегнал и в предложението за решение на комисията. Към доклада са описани приложенията, които са послужили за констатациите и изводите в доклада, с които ви запознах в резюме. Общият обем на доклада е 43 страници. Пак се връщам към това, че той беше раздаден в този вид на всички народни представители. Надявам се да сме внесли яснота по отношение на неговото съдържание и съображенията на комисията. Уважаеми колеги, проектът за решение гласи следното: „РЕШЕНИЕ по доклада на Временната анкетна комисия за проверка на сигналите за опорочаване на изборите за Народно събрание от 5 юли 2009 г. Народното събрание на основание чл. 86 от Конституцията на Република България и чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Приема доклада на Временната анкетна комисия за проверка на сигналите за опорочаване на изборите за Народно събрание от 5 юли 2009 г. 2. Констатациите от сигнали, отнасящи се до непълноти и слабости в законовата уредба да бъдат обсъдени и съобразени в хода на изработването на ново изборно законодателство. Това са: действие или бездействие на изпълнителната власт или администрацията; неподготвеност на прилагащите закона; намесата на партии и участници в изборите; неработещи контролни механизми. 3. Копие от доклада на Временната анкетна комисия за проверка на сигналите за опорочаване на изборите за Народно събрание от 5 юли 2009 г. да се изпрати до: Централната избирателна комисия; Министерството на външните работи; Министерството на вътрешните работи; Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за запознаване с констатациите и изводите в доклада и предприемане на мерки по компетентност. 4. Копие от доклада на Временната анкетна комисия за проверка на сигналите за опорочаване на изборите за Народно събрание от 5 юли 2009 г. да се изпрати на главния прокурор на Република България.”

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, благият тон и нрав на авторитетния юрист Явор Нотев като че ли не позволиха както в доклада, така и при прочитането му в залата, достатъчно ясно да се откроят констатациите, които комисията е направила, и фактологията около тежките нарушения на последните парламентарни избори. Длъжен съм да припомня два факта – единият е, че по инициатива на РЗС е заведено конституционно дело срещу нарушенията на територията на Република Турция в рамките на последните парламентарни избори. Вторият факт, е, че българското Народно събрание отказа да излезе с позиция по конституционното дело, след като беше конституирано като заинтересована страна от Конституционния съд. Това придава още по-голяма значимост на този доклад и още по-голямо политическо звучене на неговите заключения. Не мога да не констатирам, че комисията е свършила много работа и е събрала в доклада ясни констатации за невиждани по обем, по тежест и по грубост нарушения в изборния процес на изборите от м. юли т.г. Нещо повече. В продължение на 5 месеца ние не сме разгледали нито ред ново изборно законодателство, включително и с идеята, че трябва да изчакаме констатациите на комисията, които чухме днес, за да можем да ги вземем предвид. Тъкмо поради това обаче от изключително голямо значение е ясно да се разбере, че комисията констатира много тежки нарушения, престъпна небрежност и има основание да се предполага, че са извършени престъпления при организирането и провеждането на изборния процес на последните парламентарни избори. Фактът, че има нарушения в множество държави, не омаловажава много по-съществения факт, че най-много на брой, най-тежки и най-груби са нарушенията на изборите в Република Турция. Нещо повече, има факти, които позволяват да се направи извод за грубата намеса на чужда държава във вътрешните работи на Република България в рамките на изборния процес. Смятам, че формулировките и констатациите на доклада са по-меки, отколкото предполагат фактите, на които докладът се опира. Като че ли подминат или омаловажен е въпросът за продължаващото и абсурдно за Европа купуване на гласове и сравнително новото и по-масово явление – контролирания или корпоративния вот. Всичко това предполага два факта – единият е докладът да бъде използван изключително активно при изготвянето на новото изборно законодателство. Трябва да се премахнат всички съществуващи в законодателството предпоставки с празноти или съществуващи текстове за нарушенията, които са констатирани. Поради отсъствието на енергична реакция от страна на основните български държавни органи, и на последните избори в София бяха констатирани много тежки изборни нарушения. Общо 59 хил. гласа бяха различни от констатираното в протоколите – повече подписи от подадените гласове или много повече гласове от положените подписи. Както добре си спомняте, ние не сме оспорвали победата на новия кмет на София, но наличието на продължаващи нарушения в изборите ни задължават да реагираме изключително категорично. Поради това предлагам в решението на Народното събрание, с което се приема докладът на комисията, преди сегашната т. 2, която да стане 3, да се прибави нова т. 2, която да гласи: „2. Народното събрание изразява силна тревога за огромното множество груби нарушения и примери за престъпна небрежност или съзнателна манипулация на изборните резултати от парламентарните избори през м. юли 2009 г. и призовава Прокуратурата на Република България да вземе енергични мерки за разкриването на престъпленията при провеждането на изборите.” Една подобна формулировка в решението е необходима – първо, за да разберат българските граждани, че е налице воля, за да се прекратят нарушенията, и второ, за да се даде много ясен знак, че предстоящите промени в изборното законодателство ще бъдат категорични и ще направят невъзможни последващи нарушения, в противен случай ще бъдем обречени изборите у нас винаги да зависят не от волята на избирателя, а от волята на този, който ги манипулира. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми народни представители! Съгласен съм с изводите на колегата Семов, но веднага искам обаче да обърна внимание, че за мен е учудващо един юрист от неговата класа да препоръчва да призоваваме Прокуратурата, и то енергично. Това са политически съвети към Прокуратурата от най-политическия орган, какъвто е Народното събрание. Достатъчно е обстоятелството, че Прокуратурата ще бъде сезирана, както се отбеляза в последната точка от това решение, но ние енергично да призоваваме Прокуратурата да накаже някого ми се струва напомнящо други времена. Дано не греша и дано Вашата юридическа квалификация Ви помогне да отмените точно тази част от текста на решението си. То става и малко излишно заради последната точка, която е вътре.

Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Рядко в българското Народно събрание е представян толкова задълбочен доклад. Бих казал, че той е силно експертен и не толкова политически, дори никак не е политически. Този доклад е доклад на безпристрастните констатации на онова, което е станало на изборите м. юли 2009 г. Към такъв доклад Партия „Атака” се е стремяла и се е опитвала да се стигне в миналото Народно събрание на няколко пъти. Това не беше допуснато тогава от управляващото мнозинство. През Четиридесетото Народно събрание Партия „Атака” многократно е изнасяла подобни факти като тези, заради които беше създадена Временната парламентарна анкетна комисия. Партия „Атака” в миналото Народно събрание многократно е отправяла жалби до главния прокурор, правила е опити за санкциониране на виновните лица на изборите, и то на многобройните избори. Три пъти се проведоха избори по време на мандата на миналото Народно събрание и това бяха за президент, за евродепутати и за органи на местно управление. Голям момент в българския парламентарен живот е, че за първи път се дава възможността Народното събрание да излезе с този доклад, което оттук-нататък има огромно значение за подобряването на изборното законодателство, а този доклад по същество и всичко, което става около него, няма да бъда подробен, е една много силна превенция за в бъдеще по отношение на лица, които желаят и правят нарушения в избирателния процес и по отношение на изборите изобщо. Тук аз не съм съгласен с упрека на господин Семов, който квалифицира тона като благ. Господин Семов, нека това да бъде реплика към Вас. Всъщност това е най-главното му достойнство. Тонът, с който беше изнесен този доклад, може да свърши много повече работа, отколкото да се говори с апломб, да се говори революционно или с патос. Такъв патос просто не е нужен, когато се говори по тези въпроси така експертно, професионално и неполитически, както беше направено от представляващия комисията. Ние от „Атака” безспорно ще подкрепим констатациите в този доклад. Що се отнася до препоръката на господин Семов, аз смятам, че е направено това, което трябва да бъде направено, и е по-точно формулирано от неговото предложение. Що се касае до сигналите до главния прокурор, това е формулата, която ние като Народно събрание можем да отправим предвид разделението на властите, предвид особената роля на Главна прокуратура, особената роля на Народното събрание – да бъде изпратено копие от този доклад до главния прокурор и всичко оттам-нататък ще бъде в неговото поле и в неговата компетентност. Нищо повече освен това, което абсолютно точно и безспорно е формулирано в т. 4. Аз смятам, че е нужно Народното събрание да прави декларация и политическа констатация именно с оглед на по-фундаменталните цели, които си поставя този доклад във връзка с подобряването на изборното законодателство и сезирането на главния прокурор, което ако бъде направено като оценка, ще бъде вече политическа оценка на Народното събрание, ще сугестира по определен начин главния прокурор и институциите, които оттук-нататък ще се занимават с изборните нарушения и с ангажиране отговорността на виновните лица. Така че по-добре е да остане формулировката така, както е дадена в тези четири точки. Благодаря ви.