ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България)2405 думи
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Необходимостта от създаването на закон, който да регламентира социалната икономика и нейните субекти, е безспорна. Социалните предприятия са ключов елемент от европейския социален модел и носят значителен принос към обществото. Затова те трябва да се регламентират, създават, подпомагат, подкрепят и насърчават, за да може впоследствие техният потенциал да се ползва за растеж на капацитета за създаване на социална стойност. Затова няма как да не отбележа или по-скоро да изкажа задоволство, че правителството, Министерският съвет най-после внесе за разглеждане в Народното събрание Законопроект за предприятията на социалната и солидарната икономика.
В същото време ще напомня, че от няколко години Министерството на труда и социалната политика подготвя проект на такъв закон – ако си спомняте още месец юли миналата година заместник-министър Султанка Петрова публично обяви, че Проектът на закон публично ще бъде представен за разглеждане от Министерския съвет до края на миналата година, но това не стана. Това не е проблем, разбира се.
От доста време от страна на Европейския съюз са инициирани и вече съществуват политики, които насочват държавите членки да предприемат необходимите действия, за да осигурят цялостна рамка, която да позволи и да улесни разгръщането на потенциала на субектите на социалната икономика съобразно техните характеристики и национални особености. Мисля, че в България поизостанахме малко от този процес на приемане на такава законодателна рамка. Не се заяждам, но в интерес на истината искам да уточним няколко неща.
Основните документи, определящи политиката по социалната икономика и социалното предприемачество в България, са Националната концепция за социална икономика, приета от Министерския съвет на 4 април 2012 г., плана по социална икономика за 2014 и 2015 г., приет от Министерския съвет на 29 януари 2014 г., и в плана за 2016-а и 2017 г., приет от Министерския съвет на 2 март 2016 г. Може да твърдим, че това са първите документи, чрез които се поставя началото на координирана и целенасочена политика за социална икономика и социално предприемачество.
Сега да погледнем какво е записано в Плана за действие по социалната икономика за 2016 – 2017 г. В приоритет 5 – „Създаване на благоприятна среда, стимулираща развитието на социална икономика“, е приета първостепенна цел „Оптимизиране на националната нормативна и стратегическа рамка за развитие на социалната икономика“. За изпълнение на тази цел според Плана се изискват действия – разработване, предоставяне и обсъждане на Проект на закон за социална икономика. Дори са предвидени средства за това в рамките на бюджета за 2016 г. Отговорна институция за осъществяването на това действие е Министерството на труда и социалната политика, а самата разработка трябва да е на работна група по социална икономика, а също и на външни изпълнители. Срокът за изпълнение на това действие, тъй като не е указан месец, а само година, ще приемем, че това е краят на 2016 г. Сега сме 2018 г., месецът е септември, тоест има закъснение от една година и осем-девет месеца. Интересно е изразходвани ли са парите, предвидени в бюджета – не че са много, но това подсказва някакъв подход.
По плана следва организиране на дискусионен форум – кръгла маса на национално ниво по Законопроекта с международно участие, и то пак до края на 2016 г., а щом няма закон, няма и кръгла маса.
И отново принципен въпрос: сега, след като вече има Законопроект и сме на прага на приемането му, организиран ли е дискусионен форум на национално ниво с международно участие и какви са изводите и препоръките от този форум? Или Министерството на труда и социалната политика и Министерският съвет смятат, че не е необходим такъв форум, защото е минал на така наречено обществено обсъждане, като са го публикували на страницата на Министерството на труда и социалната политика?
И още нещо интересно в Плана за действие от т. 3 – приоритет „Разработване, представяне и обсъждане на Проект на правилник за прилагане на Закона за социалната икономика“. Тук срокът е най-късно до края на 2017 г. Ако следваме логиката, може би ще имаме Правилника за прилагане на Закона за социалната икономика не по-рано от септември 2020 г. Така онзи, който чака с нетърпение влизането в сила на този закон – той сега се казва Закон за предприятията на социалната и солидарната икономика, ще трябва да почака поне още една година – една година, през която ще продължи да няма благоприятна среда за развитието на модели и практики за социалната икономика, а осъществяването на социалната икономика, социалната сплотеност и постигането на социалната цел чрез икономически механизми и производствена дейност няма да се състои. Те са важни, за да се създаде възможност на всички, включително и на хората с увреждания, да участват в обществения и най-вече в стопанския живот и по този начин да се гарантира запазването на човешкото им достойнство.
Всичко това ме навежда на мисълта, че поне на Комисията по труда, социалната и демографската политика, а чрез нас и на обществеността е необходимо да бъде представен по-подробен отчет по Националната концепция за социална икономика и плановете за действие по изпълнение на тази концепция. Това е много важно да се случи, защото моето виждане е, че този законопроект не може да се движи извън цялостната концепция за социалната икономика и не бива да се обсъжда отделно от други обещани от правителството законопроекти – Законопроекта за хората с увреждания, Законопроекта за социалните услуги и дори с окончателния вариант на концепцията на правителството за трудово-лекарската експертиза. Този закон трябва да се гради на същите принципи както останалите, защото иначе ще е обречен на много бъдещи корекции, ако е изваден от пакета на споменатите от мен закони, пък и с някои други обещавани, но незнайно кога готови законопроекти, свързани със социалната сфера и здравеопазването.
Сега, след като постигнахме обществено съгласие, че е необходима коренна промяна в социалната политика и съответно в действащото законодателство и ако искаме новата политика да е успешна и приета от обществото, а законите да са работещи, то тази политика трябва да гарантира държавна социална грижа с всички мерки за превенция, рехабилитация, заетост и социална интеграция. Само така ще бъде очертана и определена социалната политика, която да гарантира подреденост и съгласуваност между институциите, механизмите за взаимодействие, целите, гражданското участие, отговорностите и финансовата подкрепа.
Не ми е ясно и още едно нещо. Преди да се внесе този законопроект в Народното събрание, организирана ли беше някаква обществена дискусия с всички заинтересовани страни – работодателски организации, синдикати, Националния съюз на трудово-производителните кооперации и други заинтересовани страни, или само формално ги включихте в някаква работна група с неясно какъв принос за изработването на този законопроект?
Тъй като аз, като работещ в социалната сфера, съм сериозно заинтересован да има такъв закон, и то не само да го има, но и да е работещ, си позволих да направя относително голям брой срещи със заинтересовани страни – с много хора, с много организации. От тези срещи с хора и организации не останах с впечатление, че техните експертни становища и предложения са приети и че поне част от тях са намерили място в Законопроекта. Поне аз останах с такова впечатление.
До момента трябва да признаем, че няма единна, цялостна нормативна или по друг начин устроена система от правила, свързана и съобразена със социалната икономика. Нямаме и документ, който да указва условията, организацията и реда, при който социалните предприятия ще функционират и ще си взаимодействат с държавата и респективно с общините. Няма и изрична регламентация на социалното предприемачество. В същото време обаче у нас съществуват немалко предприятия, които са се самоопределили като социални и по някакъв нерегламентиран начин обществото ги е приемало и признавало за такива. Например такива са трудово-производителните кооперации, така наречените ТПК-та.
В този законопроект като че ли предприятията на социалната икономика и въобще субектите на тази икономика се разпознават и дейността им се измерва единствено и само с ефекта върху малък брой уязвими групи, а би трябвало тази дейност да се дефинира като насочена към разрешаване на проблемите или преодоляване на дефицити в обществото като цяло и да води до подобряване качеството на живот на всички граждани. Затова е необходимо между първо и второ гласуване внимателно да подходим към различните субекти, като вземем предвид както тяхното устройство и цели, така и техния бизнес модел.
В предложения законопроект например не виждам възможността да се разпознаят като субекти на социалната икономика предприятия, които са съсредоточили своята дейност върху осигуряване на заетост и целят преодоляване на негативните последици от безработицата, или пък тези, които разпространяват продукти и услуги на социалните предприятия в полза на самите социални предприятия.
С така приетия законопроект ще останат неразпознати субекти, които са изключително важни за развитието на социалната икономика, например такива, които работят за преодоляването на дефицити в равнището на общността в културен аспект, за повишаване на нивото на информираност относно правата и начините на осигуряване на тези права, за достъпа до правна помощ, за гражданско участие в местното самоуправление и така нататък – могат да бъдат изреждани още редица неща в обществена полза. Затова отново подчертавам, че и аз осъзнавам необходимостта от приемането на такъв закон, който да осигури тази рамка, тази система от правила, а тя да позволи и да улесни реализацията на потенциала на субектите от социалната икономика, но ще си позволя да направя още няколко, повярвайте ми, добронамерени критики.
Няма да говоря за положителните страни на проекта. Ако въобще има такива, те са достатъчно дълбоко засегнати от вносителите в мотивите към Законопроекта. Затова ще обърна внимание върху няколко според мен сериозни и възлови пропуски в този законопроект. Казвам: „добронамерено ще обърна внимание“, защото съм убеден, че ако не бъдат взети под внимание и отстранени, те ще поставят под съмнение постигането на целите на този законопроект и неговото положително въздействие върху регламентирането, изграждането и функционирането на предприятията от социалната икономика.
Струва ми се, че този законопроект не транспонира в цялост Регламент 1296/2013 г. и Регламент 346/2013 г. на Европейския съвет, които са пряко свързани със социалната икономика. По този начин на национално ниво не са уредени предвидените там конкретни мерки и механизми за насърчаване и стимулиране на социалните предприятия, за да функционира и да се развива социалната икономика в Република България. Още повече, тези регламенти са транспонирани и се прилагат пряко в останалите страни – членки на Европейския съюз. Изразявам опасение, че е възможно да се наложи утре да правим промени с мотиви да транспонираме тези европейски регламенти в българското законодателство, а все пак те са регламенти не нови, а от 2013 г. и е редно пряко да са транспонирани в този законопроект.
Трябва също да се съгласите, че субектите на социалната икономика трябва да се определят по-прецизно, ако щете на основание на международната и в частност на европейската практика, ако щете – на основание на тяхното устройство, принципи на функциониране и заложените в уставните и учредителните им документи цели, а ако щете – и на двете основания заедно.
Голяма част от експертите подчертават и аз съм съгласен изцяло с тях, че при дефиниране на понятието „социално предприятие“ са завишени критериите, което крие риск от ограничаване, а не насърчаване разгръщането на социалната икономика и нейното развитие. Какво имам предвид? Например предвидения в чл. 5, ал. 5, т. 3 критерий „наличието на определен положителен финансов резултат“ е завишен за българската действителност и е много вероятно да доведе до стесняване на субектите, които могат да бъдат определени като социални предприятия.
Няма да се впускам в подробности, защото все пак сме на първо гласуване, но ще обърна внимание, че новосъздадените социални предприятия, които не наемат нарочно на работа представители от уязвимите групи, например хора с увреждания, няма да могат да се идентифицират като социални предприятия и по този начин ще са лишени от възможността да ползват насърчителни мерки, предвидени в Законопроекта. Поради този критерий и много от съществуващите организации, които негласно спазват концепцията за социално предприятие, представена в рамковата Национална концепция за развитие на националната икономика и преди да излезе този законопроект са били идентифицирани като социални предприятия, сега вече няма да е така, тоест ще ограничим кръга на субекти, определени като социални предприятия, а не мисля, че това е целта на Законопроекта. Това е едно от нещата, което задължително трябва да се коригира между първо и второ гласуване.
Голяма част от експертите считат, че предвиденият регистрационен режим на практика е разрешителен, да не казвам лицензионен режим, и то дори без да са дадени гаранции за защита на този, който иска да се регистрира при отказ от страна на администрацията за вписване.
В същото време е налична забрана за извършване на дейност в случаи, когато не е налице вписване в този Национален регистър. Ползването на насърчителните мерки или възможността за възмездно ползване на общинска и държавна собственост при облекчен режим без провеждане на търг или конкурс и получаване на възможността за обучение пък са допуснати само за големи и развити социални предприятия – тези от клас А плюс. Да не говорим, че критериите за попадане в този най-висок клас отново не са съобразени с даденостите в България и с вече съществуващите социални предприятия, техния капацитет, мащаб и така нататък.
Може ли някой сега да ни каже колко точно са съществуващите предприятия и колко от тях ще могат да отговорят на критериите, първо, за социално предприятие и, второ, на критериите за социално предприятие клас А плюс и колко от тях ще могат да се възползват от насърчителните мерки?! В момента повечето социални предприятия са малки, повечето са в големите градове, далеч от възможността да се квалифицират като социални предприятия от клас А плюс.
Това ме навежда на мисълта, че на вносителите им се ще да има насърчителни мерки, но в същото време те да се ползват от ограничен кръг социални предприятия и тези средства за насърчителни мерки да останат неоползотворени. И пак следва въпрос: това ли е идеята на Законопроекта?
Преди второ гласуване трябва да отстраним тези пропуски и да дадем възможност на малките социални предприятия, независимо от населеното място, в което развиват дейност, да ползват насърчителните мерки, предвидени в този законопроект.
Ще обърна внимание, че в Законопроекта не се предвижда актуализиране на националните стратегически документи, пряко отнасящи се до социалната икономика и социалните предприятия, което да дава увереност и гаранции на предприятията и хората, работещи в този сектор, че социалната икономика ще остане приоритет на държавата, без значение кой ще управлява в бъдеще.
Мога да продължа нататък в този критичен дух, но това едва ли е нужно, защото смятам, че има разбиране сред вносителите, че по този начин Законопроектът трудно ще действа и трябва да има поправки между първо и второ гласуване. Ние ще направим нашите предложения между първо и второ гласуване, като смятаме, че ще може с предприятията от социалната и както казвате: „солидарна“ икономика да стане работещ този закон, практически приложим и да изпълни най-основните си цели, а не да поставя неизпълними критерии и условия. Благодаря Ви.