3 октомври 2018 г.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Парламентарната група на „БСП за България“ ще се възползва от правото, което дава Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание, за пети пореден път да представи на Вашето внимание Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за младежта. Както виждате, цялата парламентарна група е тук, за да подкрепи това наше желание. Аз съм сигурна, че десетки младежки организации и стотици млади хора очакват от народните представители да подкрепят техните желания за тяхната легитимация пред местните и държавните институции, за тяхното национално представителство, което да бъде разписано в закон. Още повече, че днес тук, в пленарната зала, ще бъде министърът на младежта и спорта, който може и активно да участва в разискванията на този закон. Аз съм сигурна, че министърът на младежта ще присъства на десетки младежки срещи, най-вече във Варна – там, където младежите защитават техните желани искания – например за младежки пространства или младежки обекти, както са разписани в Закона за младежта. Господин Министър, надявам се, че ще защитите техните желания, още повече, че Вие сте били и част от техните декларации, които сте защитавали в тези срещи. Надявам се, народното представителство този път да защити нашето желание като грижа и внимание за младите хора и да включи като точка от дневния ред Закон за изменение и допълнение на Закона за младежта.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Моля за процедура по прегласуване – важен Законопроект е. Госпожа Лечева обясни защо е важен. Моля, народните представители да гласуват, приканете ги. Благодаря.

Процедура ще направя тогава.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Вземам тази процедура, за да обърна внимание на председателката, че тук преди малко на два пъти правим опит да вкараме този законопроект и се учудвам защо политическа партия – стара и опитна, не си вкара законопроекта по чл. 53, ал. 8 и процедурата ми е следната, че спокойно можеше да бъде вкаран този закон по Правилника на Народното събрание. Вероятно вътре в партията нямате единомислие какъв точно законопроект искате да вкарате. (Шум и реплики от „БСП за България“.)

Каква е процедурата?

Тези гласувания абсолютно показват слабостта на политиката на партията, която се смята за силно опозиционна. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Хубаво е, когато колегите се изказват тук, от тази трибуна, все пак да се запознаят с Правилника – да знаят кога може по ал. 8 да бъде внесен един закон, какъв срок следва да е изтекъл и изтекъл ли е той, за да може да бъде внесен по ал. 8. В тази връзка, уважаема госпожо Председател, Ви приканвам да се обърнете към председателите на съответните комисии. Става въпрос за Закона за концесиите, който е внесен преди три месеца – още на 11 юли Вие сте го разпределили правилно на комисиите. Тук става въпрос за критична инфраструктура като летище София. Аз разбирам желанието на управляващите да концесионират това важно за България съоръжение, но нека все пак да се гледа този закон в комисии. Моля, приканете ресорните председатели на комисиите да го вкарат в дневния ред. Три месеца той седи на трупчета, седи блокиран в комисиите и не може да се внесе в пленарна зала, защото председателите на комисиите просто отказват да го гледат в съответните комисии. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Ще се постарая да не Ви липсвам толкова много.

Това да го запишете: „Липсвате ми!“

Госпожо Председател, обръщам се към Вас с молба. Призовете народните представители, които не владеят демократичния начин на мислене и които смятат, че тяхното право е единственото право на изказ и на диктуване на начина, по който работи това Народно събрание, леко да се освестят и да гледат Правилника, защото не може да лишаваш парламентарна група или да ги обвиняваш, че внасят по Правилника законопроект и да твърдиш, че това е някакво нарушение на Правилника или някаква политическа игра. Не е политическа игра, това е желанието ни – този закон колкото се може по-бързо да влезе. Много Ви моля, обърнете внимание на тези народни представители, които не знаят за какво става въпрос или пък не им харесва младежта и спорта и това, което ние сме предложили, да се развива в полза на младите хора на България, да си седят на местата, защото в противен случай стават смешни и най-малкото подронват авторитета на управляващите. Не че много е висок, но все пак нещо е останало. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Процедурата ми е свързана освен с дневния ред и със събитията от снощи. През юли месец, когато – на практика през октомври, значи, преди три месеца, внасяхме Закона за личната помощ, от юли досега не намерихме сили Народното събрание да го разгледа. Предлагахме куп неща, внесохме Законопроекта, предложихме да се работи през август, казахте: не, септември месец всичко ще е наред. Разбирам, че той най-вероятно по някакъв начин трябва да се свърже със Закона за социалните услуги, но Законът за социалните услуги през октомври още не е готов, а Законът за личната помощ не е влязъл! Вчера ония хора препречиха „Орлов мост“. Между другото, аз бях там, от Вас нямаше никой. А според мен нямаше никой, защото Ви е срам! Моля, по възможно най-бързия начин да се придвижи Законът за личната помощ през комисиите и респективно да влезе в залата. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! В неделя беше проведен референдум в нашата съседна Република Македония и там гордият македонски народ се изказа много точно и категорично какво мисли по въпросите, по които беше попитан. Преди да мина по същество, ще Ви дам няколко статистически резултата от референдуми, които бяха проведени в България. „Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?“ 71,95% – да; 16,5% – не. Брой на гласувалите български граждани – около три милиона и половина – не са ми сумирани точно, но много добре си спомняте, че някъде около 12 хиляди гласа не стигаха, за да бъде признат – при три милиона и половина гласували, този референдум за задължителен. Подобни са резултатите и за другите два въпроса. „Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалиции да бъде един лев?“ 72,16% – да; 15,02% – не. Ще Ви дам и още един пример с предишния референдум, който беше свързан с това, дали да има ядрена централа: 60,6 – да, 37,961 – не. Уважаеми дами и господа, Вие много добре знаете, че резултатите от тези два референдума не бяха признати за валидни заради недостигането на минимален брой гласували български граждани, за да се мине процентът от предишните избори, както е по закон. И както много добре знаете, нито вносителите на единия референдум, нито вносителите на другия, а нито и ние, като вносители на един от референдумите, където 530 хиляди български граждани се бяха разписали, но накрая, при необходими 400 хиляди валидни подписа бяха докарани до 398 хиляди, и никой не се съобрази с волята на тези български граждани. Защо Ви казвам всичко това? Казвам Ви го, защото на фона на това, което се случва в нашата държава, някак нелепо звучи това, което ще Ви прочета в момента, а това е позицията на госпожа Захариева във връзка с референдума в Македония. Тя казва: „Гражданите имаха свободен избор и над 90% от гласувалите на този консултативен референдум заявиха по категоричен начин желание страната да бъде част от европейската и евроатлантическата общност. Техният глас е видим и ясен, поради което не може да бъде пренебрегнат!“ И сега, понеже всички ние си мълчим – управляващи, опозиция, алтернатива, Патриоти, по-големи патриоти, излиза, че този пасквил е официална позиция на българската държава, при положение че – всъщност основното е, че две трети от гордия македонски народ казаха „не“ на този срамен договор. Нашето предложение, на политическа партия „Воля“, е да излезем с декларация на българския парламент, в която да бъдем последователни в нашите решения. И ако наистина седемдесет и колко процента, осемдесет и колко процента от българския народ, когато са гласували „за“ определени точки, заради 12 хиляди гласа, те не са станали валидни – същият е и въпросът с Македония. Да окажем подкрепа на македонския народ, да кажем, че наистина резултатът от този референдум е видим, че той наказва самозабравилите се политици в Македония и ние ги подкрепяме да продължат по своя път на свобода, на независимост, на отстояване на своите национални интереси! Използвам случая да Ви запозная и с още един момент, който вече е свързан с живота в България. Говори се, в последно време стана модерно – „единение“, „обединение“, и ние ще Ви дадем база, на която това може да стъпи. По изчисления, които сега ни се предлагат от Министерството на здравеопазването, ако 12 лв. допълнително се взимат от всеки български гражданин, здравеопазването в България ще си реши всички проблеми и всеки един български гражданин ще получи това достойно здравеопазване, което заслужава. По наши изчисления, в смисъл това всеки може да го направи, говорим за около 500 милиона лева годишно – даже според нас по-малко: около 400 до 500 милиона лева годишно, и това е решението на един от най големите проблеми в България – здравеопазването, плюс образование, вътрешна сигурност, доходи и така нататък. Ако само един от най-големите проблеми обаче, един от три-четирите най големи проблеми в България, може да бъде решен с тези 400 до 500 милиона годишно, още повече се натрапва ясното решение, че ние трябва да спрем грабителската сделка за закупуване на няколко самолета, които ще бъдат безсмислени – слушайки тук и генерали се изказаха, че нямаме пилоти, които да ги карат, но с тези пари, толкова се оказва, че ще бъде вноската по тях – 400 – 500 милиона годишно. Ами, нека да питаме българския народ – след като в Македония ни дадоха пример – референдум, да питаме българския народ: той иска самолети или здравеопазване, иска самолети или образование? Нека направим референдум по тази тема! Защо ни е страх? Нека да ги попитаме! И ако в крайна сметка вместо осем самолета, можем да имаме достойно здравеопазване, кое е по-важно за българския народ и за България като държава? Аз Ви призовавам още веднъж да осмислим този инвестиционен разход, който така великодушно одобрихме, и да пренасочим тези пари към вноски на българските граждани за здравеопазване, да решим поне този проблем в България, за да може българите да живеят достойно и да бъдат здрави, за отглеждат здрави деца, за да продължава да съществува нацията ни! Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Моля, на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде допусната в залата госпожа Ваня Колева – заместник-министър на Младежта и спорта.

„Закон за физическото възпитание и спорта“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

„Глава първа – Общи положения“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.

По чл. 1 има предложение на народните представители Весела Лечева, Иван Ченчев и Христо Проданов. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1: „Чл.1. Законът урежда обществените отношения, свързани с развитието и управлението на системата на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност в Република България.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Взимам думата по отношение на нашето предложение да бъде оттеглено. Нашата парламентарна група винаги е заявявала, че спортът трябва да бъде национално достижение, а не партийно, трябва да го разглеждаме като национална, а не като партийна политика. Ние разглеждаме и Закона, разбира се, така, както повелява и Конституцията: като едно от основните социални права за достъп до спорт за всеки един български гражданин. Ето защо смятаме, че в предмета и обхвата на Закона за спорта трябва да бъде развито правото на българския гражданин за достъп до спорт. Съгласихме се да участваме и в работната група по отношение на нашите предложения, и на дискусията между първо и второ четене, най-вече водейки се от мисълта, че народните представители трябва да участваме, за да дадем онази възможност на всички български граждани и млади хора да участват в спортните дейности, спортните активности. Смея да твърдя, че дебатът и дискусията бяха много полезни. Направихме така, че този закон от рестрикция „администрация“ да бъде смекчен. Смея да твърдя, че спортната общественост и напрежението, което имаше, по-скоро би могло да бъде удовлетворено от участието на нашите представители в работната група. Оттеглихме нашето предложение, тъй като смятам, че философията няма как да бъде променена само с няколко предложения между първо и второ четене. Благодаря.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2: „Чл. 2. Целта на Закона е да: 1. осигури организацията на системата на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно туристическата дейност; 2. създаде условия за развитие на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност; 3. осигури възможност за развитие на спортния потенциал на нацията чрез създаване на условия за практикуване на спорт за високи постижения; 4. насърчава инвестициите за изграждането и управлението на спортните обекти и използването им в обществен интерес.“

Предложение на народните представители Весела Лечева, Иван Ченчев и Христо Проданов. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в нов чл. 4. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3: „Чл. 3. Развитието и управлението на системата на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно туристическата дейност се основават на следните принципи: 1. публичност, прозрачност и защита на обществения интерес; 2. взаимодействие между държавните и местните органи и спортните организации; 3. свободен избор на средства и форми на занимания с физическа активност, спорт и спортно-туристическа дейност; 4. равни възможности за достъп до занимания с физическа активност, спорт и спортно-туристическа дейност и недопускане на дискриминация; 5. спазване на общоприетите ценности в спорта.“

Предложение на народните представители Весела Лечева, Иван Ченчев и Христо Проданов. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 3. Комисията предлага да се създаде нов чл. 4. „Чл. 4. Физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност осъществяват образователни, здравни, социални, културни и възстановителни функции.“

По чл. 4 има предложение на народните представители Весела Лечева, Иван Ченчев и Христо Проданов. „В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения: 1. Уводното изречение се изменя така: „Държавата осигурява и насърчава развитието на укрепваща здравето двигателна активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност, като:“ 2. в точка 2 думите „спорт за всички“ се заменят със „спорта в свободното време“, а думата „студентския“ се заменя с „университетския“; 5. в точка 13 след думата „педагогически“ се добавя „и управленски“; 8. точка 16 се изменя така: „16. създава условия за развитие на публично-частното партньорство в системата на спорта и спортно туристическата дейност, като защитава интересите на спортните и туристическите организации в системата на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност;“. 10. създава се точка 18: „18. създава условия за реализация на спортен продукт.“ Предложенията по точки 4, 6 и 7 са оттеглени. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 3 и 9 и не го подкрепя в останалата му част. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4, който става чл. 5: „Чл. 5. (1) Държавната политика в областта на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно туристическата дейност се осъществява чрез: 1. създаване на условия и подпомагане заниманията с физическа активност, физическо възпитание, спорт и спортно-туристическа дейност; 2. създаване на условия и подпомагане развитието на спорт за всички, включително детско-юношеския, ученическия и студентския спорт; 3. създаване на условия за развитието на спорт за високи постижения и подпомагане подготовката и участието на национални и олимпийски отбори в международни състезания и олимпийски игри; 4. създаване на условия и подпомагане подготовката и провеждането на световни и европейски първенства и купи, както и регионални спортни състезания, на които домакин е Република България; 5. изграждане, обновяване и управление на спортни обекти – държавна собственост; 6. предоставяне на спортни обекти – държавна собственост, за практикуване на физическа активност, физическо възпитание, спорт и спортно-туристическа дейност; 7. подпомагане, координиране и контролиране дейността на спортните организации; 8. предприемане на мерки за спазване на антидопинговите правила и борбата срещу употребата на допинг в спорта; 9. предприемане на мерки за осигуряване на безопасността на спортните обекти; 10. създаване на условия за кариерно развитие на спортисти; 11. създаване на условия за подготовка и повишаване на квалификацията на спортно-педагогическите кадри; 12. насърчаване на научноизследователската и приложната дейност в областта на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност; 13. създаване на условия за развитие на публично-частното партньорство в системата на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност чрез възлагане на концесия; 14. осигуряване на достъп на хората с увреждания до спортните обекти – държавна собственост. (2) Народното събрание приема Национална стратегия за развитие на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност за срок 12 години (Национална стратегия).

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще направя предложение, свързано с домакинството и провеждането на Олимпийски игри на територията на България. Последните две седмици се заговори като нова възможност за България – да бъде домакин на Олимпийските игри. Смятам, че тук е мястото, в тази глава – държавна политика, да бъде разписано като правомощия на Народното събрание решението за кандидатстването и провеждането на Олимпийските игри. Считам и вярвам, че една кандидатура може да бъде успешна, само когато има и своята институционална подкрепа в България. Досега България няколко пъти е кандидатствала за домакин на олимпийски игри, разбира се, неуспешно. Но за да бъде успешна една кандидатура, трябва да има своята освен политическа подкрепа, освен подкрепата на хората и обществото и на спортните организации, разбира се, и своята институционална подкрепа. По-нататък е записано в правомощията на министъра да дава разрешението за кандидатстването и провеждането на олимпийските игри, но аз считам, че Народното събрание е форматът и статутът на политическа и национална подкрепа, която трябва да бъде осъществена и да бъде разписана в Закона. Ето защо предлагам към ал. 2 да има т. 1 със следния текст: „Народното събрание приема решение за кандидатстване и провеждане на олимпийски игри на територията на Република България.“ В Комисията обърнах внимание на този въпрос, той е разписан по-нататък в Закона към правомощията на министъра на спорта. Затова предлагам като място да бъде в правомощията на Народното събрание към ал. 2. Благодаря.

Предложение на народните представители Искрен Веселинов и Славчо Атанасов. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Славчо Атанасов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народните представители Весела Лечева, Иван Ченчев и Христо Проданов: В чл. 5 т. 9 се изменя така: „9. създават условия за развитие на публично-частното партньорство в системата на спорта и спортно-туристическата дейност, като защитава интересите на спортните и спортно-туристическите организации;“. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5, който става чл. 6: „Чл. 6. Общинската политика в областта на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност се осъществява чрез: 1. финансово подпомагане развитието на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност в съответствие с националната програма по чл. 7, т. 2; 2. създаване на условия за практикуване на спорт и спортно-туристическа дейност и достъп до спортните обекти – общинска собственост; 3. изграждане, обновяване и управление на спортните обекти – общинска собственост; 4. оказване на съдействие за организирането на спортни мероприятия на територията на общината; 5. създаване на условия за развитие на публично-частното партньорство в системата на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност чрез възлагане на концесия; 6. осигуряване на достъп на хората с увреждания до спортните обекти – общинска собственост.“

Член 6 – предложение на госпожа Боряна Георгиева. Предложението е оттеглено Предложение на народните представители Весела Лечева, Иван Ченчев и Христо Проданов: „В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Министерството на младежта и спорта води публични регистри за: 1. спортните клубове; 2. професионалните спортни клубове; 3. обединените спортни клубове; 4. спортните федерации; 5. спортните асоциации; 6. Националната обществена спортна организация; 7. Националната организация за спортно-туристическа дейност; 8. Националния футболен съюз; 9. лицата, осъществяващи свободна практика в областта на физическото възпитание и спорта; 10. спортните и спортно-туристическите обекти; 11. спортно-педагогическите и управленски кадри.“ 2. Алинея 4 отпада.“ (Реплики от „БСП за България“.)

Не е така.

Затова не чета ал. 3, колеги, защото тя е подкрепена. Алинея 4 отпада, а ал. 3 вече е подкрепена. Комисията подкрепя предложението по т. 2 относно ал. 3, което е отразено на систематичното му място в нов чл. 9, и не го подкрепя в останалата му част. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага чл. 6 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като нов чл. 9.

Глава втора – „Органи на управление“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.

Член 7 – предложение на народните представители Весела Лечева, Иван Ченчев и Христо Проданов. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага чл. 7 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 3 в редакцията на Комисията.

Член 8 – предложение на народния представител Славчо Атанасов. Предложението е оттеглено. Предложение на народните представители Весела Лечева, Иван Ченчев и Христо Проданов. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага чл. 8 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като нов чл. 4.

Предложение на народните представители Весела Лечева, Иван Ченчев и Христо Проданов: „1. Създава се чл. 8а: "Правомощия на Народното събрание.“ „2. след всеки олимпийски цикъл на зимните и летните олимпийски игри в срок до 6 месеца приема доклад на Министерския съвет за изпълнението на Националната стратегия за развитие на физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност; 3. приема решения за кандидатстване и провеждане на Олимпийски игри на територията на Република България; 4. определя националните спортни и спортно-туристически обекти съгласно приложения 1 и 2 към този закон и регламентира техния статут.“ 2. Създават се чл. 8б и 8в: „Национален съвет за физическо възпитание, спорт и спортно-туристическа дейност. Статут и функции. Чл. 8б. (1) Националният съвет за физическо възпитание, спорт и спортно-туристическа дейност, наричан по-нататък „Национален съвет“, е консултативен орган към Министерския съвет за координация на дейностите на държавната администрация и обществените спортни организации в националната система за физическо възпитание, спорт и социален туризъм. Мандатът на Националния съвет е до 60 дни след провеждане на парламентарни избори и определяне на новия му състав. (2) Националният съвет организира дейността си съгласно правилник, утвърден от Министерския съвет, по предложение на министъра на физическото възпитание и спорта. Националният съвет заседава не по-малко от веднъж на тримесечие. (3) Председателят на Националния съвет се назначава от Президента на Република България по предложение на министър-председателя. Заместник-председателите се избират от състава на Националния съвет. (4) Съставът на Националния съвет се определя на квотен принцип, като включва ръководителите на: 1. министерствата и ведомствата, имащи пряко отношение към развитието на националната система за физическо възпитание, спорт и туризъм; 2. Българския олимпийски комитет и Параолимпийския комитет; 3. Българския футболен съюз; 4. националните обществени спортни и спортно-туристически организации; 5. българските спортни федерации по олимпийските видове спорт; 6. българските спортни федерации по неолимпийските видове спорт; 7. българската научна общност и ректора на Националната спортна академия „Васил Левски“; 8. национално представените организации и съюзи на работодателите; 9. изявени треньори и спортисти; 10. Българския спортен тотализатор и държавните търговски дружества с принципал Министерството на младежта и спорта.“ „Чл. 8в. (1) Националният съвет е свързан с правителството висш консултативен орган, чиято основна отговорност е осъществяването на единна, консолидирана и дългосрочна държавна политика по стратегически аспекти на развитието на националната система за физическо възпитание, спорт и социален туризъм. (2) Националният съвет изразява позиции и становища, прави предложения и подготвя проекторешения, като обединява интересите на спортните и спортно-туристическите организации и дейността на правителството, местните органи на властта, бизнеса, както и националните интереси в областта на общественото здраве, икономиката и социалната интеграция чрез спорта и социалния туризъм. (3) Съветът изготвя позицията си и информира правителството относно законодателството, проекти на концепции и програми за стратегическо развитие, които оказват влияние върху спорта и туризма. Съветът разработва предложения относно размера на държавните средства за спорт, принципите, съотношенията и основните насоки за разпределяне на държавните субсидии и инвестиции в спортна и спортно-туристическа инфраструктура.“ Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, в частта относно чл. 8а. т. 1, което е отразено на систематичното му място в чл. 5, ал. 2 в редакцията на Комисията, и не го подкрепя в останалата му част.

По чл. 9 има предложение на Славчо Атанасов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народните представители Лечева, Ченчев и Проданов. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 5, ал. 2 в редакцията на Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9, който става чл. 7: „Чл. 7. Министерският съвет определя основните насоки за развитие на държавната политика в системата на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност, като: 1. внася за приемане от Народното събрание Националната стратегия; 2. приема Национална програма за развитие на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност за срок 4 години; 3. приема мерки за насърчаване на приоритетните спортни дейности; 4. приема Национална стратегия за борба срещу употребата на допинг в спорта; 5. приема устройствен правилник на Антидопинговия център; 6. приема устройствен правилник на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“.“

По чл. 10 има предложение на Славчо Атанасов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на Лечева, Ченчев и Проданов: „В чл. 10, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. създават се нови точки 1 и 2: „1. участва в работата на Националния съвет по чл. 8б; 2. управлява регистъра по чл. 6, ал. 1, т. 1;“; 2. точки 1 – 3 стават съответно т. 3 – 5; 4. точки 5 – 8 стават съответно т. 7 – 10; 5. точка 9 става т. 11, като в нея думата „отнема“ се заменя със „спира“, а думата „лицензни“ се заменя с „регистрации“; 6. точки 10 – 14 стават съответно т. 12 – 16; 8. точка 16 става т. 17; 9. точка 17 става т. 18, като в нея думата „развива“ в началото на изречението се заменя с „поддържа“; 10. създава се нова т. 19: „19. възлага и контролира управлението на държавни програми, предоставени за изпълнение на спортни и спортно-туристически организации по чл. 38;“; 11. точки 18 и 19 стават съответно точки 20 и 21.“ Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 3 и 7 и не го подкрепя в останалата му част. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10, който става чл. 8: „Чл. 8. Министърът на младежта и спорта провежда държавната политика, като: 1. разработва и внася за одобряване от Министерския съвет на Националната стратегия; 2. разработва и внася за приемане от Министерския съвет на националната програма по чл. 7, т. 2 и мерките за насърчаване на приоритетните спортни дейности; 3. утвърждава програми в изпълнение на националната програма по чл. 7, т. 2; 4. взаимодейства с държавните и местните органи и спортните организации при осъществяването на Националната стратегия и Националната програма; 5. подпомага спортните организации и други лица в предвидените в закона случаи; 6. създава условия за научноизследователска и приложна дейност в областта на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност; 7. осъществява контрол по този закон; 8. подпомага финансово подготовката и участието на български спортисти на олимпийски и паралимпийски игри; 9. предлага за приемане от Министерския съвет устройствените правилници на Антидопинговия център и на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“; 10. утвърждава използването на приходите от дейността на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ съгласно чл. 14, ал. 3 от Закона за хазарта съгласувано с министъра на финансите; 11. утвърждава списък на военно-приложните спортове по предложение на министъра на отбраната; 12. издава, отказва, отнема и прекратява спортни лицензи; 13. води и поддържа регистрите по чл. 9, ал. 1; 14. сключва международни договори за сътрудничество в областта на спорта съгласно предоставената му от Министерския съвет компетентност; 15. разрешава провеждането на олимпийски игри, световни и европейски първенства и купи, както и регионални спортни състезания на територията на Република България; 16. взаимодейства с компетентните държавни и местни органи в борбата срещу насилието и противообществените прояви в спорта; 17. организира и подпомага провеждането на информационно-разяснителни кампании за превенция на употребата на забранени субстанции и забранени методи в спорта, на противообществените прояви по време на спортни мероприятия, както и популяризиране на здравословния начин на живот и укрепваща здравето физическа активност; 18. приема критерии и ред за награждаване на спортисти, спортни специалисти и деятели; удостоява за заслуги в областта на спорта с почетен знак „Венец на победителя“; 19. назначава изпълнителния директор на Антидопинговия център и управителния съвет на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“; 20. осъществява и други правомощия, определени със закон.“

Комисията предлага да се създаде нов чл. 9: „Чл. 9. (1) Министърът на младежта и спорта води публични регистри за: 1. лицензираните спортни федерации и спортните клубове – техни членове; 2. националната организация за спортно-туристическа дейност, националната организация за университетски спорт и обединените спортни клубове, както и техните членове; 3. спортните обекти; 4. треньорските кадри. (2) Регистрите по ал. 1 се поддържат в отворен машинночетим формат. Подлежащите на вписване обстоятелства, воденето и съхраняването на регистрите, процедурите, които осигуряват функционирането на регистрите като единна информационна система, както и достъпът на други административни органи до данните в тях, се определят с наредба на министъра на младежта и спорта. (3) Вписаните в регистрите по ал. 1 обстоятелства са достъпни на интернет страницата на Министерството на младежта и спорта. (4) Административните органи при осъществяването на комплексно административно обслужване не може да изискват от заявителите на административни услуги удостоверения за вписаните в регистрите по ал. 1 обстоятелства.“

По чл. 11 има предложение на народните представители Весела Лечева, Иван Ченчев и Христо Проданов: „Член 11 отпада.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11, който става чл. 10: „Чл. 10. (1) Министърът на младежта и спорта може да създаде консултативно звено - Експертен съвет по физическа активност, физическо възпитание, спорт и спортно-туристическа дейност. (2) Съставът, функциите и организацията на дейността на Експертния съвет по физическа активност, физическо възпитание, спорт и спортно-туристическа дейност се определят със заповед на министъра на младежта и спорта.“

„Глава трета – Спортни организации“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета. „Раздел I – Общи положения“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I.

По чл. 12 има предложение на народните представители Весела Лечева, Иван Ченчев и Христо Проданов: „В чл. 12 се правят следните изменения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Спортни организации са спортни клубове, обединени спортни клубове, спортни федерации, спортни асоциации, Национална обществена спортна организация, Национален футболен съюз и Български олимпийски комитет.“. 2. Алинея 4 се изменя така: „(4) Спортните организации осъществяват счетоводната си отчетност съгласно Закона за счетоводството и Националните счетоводни стандарти.“. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12, който става чл. 11: „Чл. 11. (1) Спортните организации развиват и популяризират спорта чрез осъществяване на тренировъчна, състезателна и организационно-административна дейност по видове спорт. (2) Спортните организации са спортни клубове и спортни федерации. (3) Спортните организации оказват съдействие при реализирането на държавната и общинската политика в системата на физическата активност, физическото възпитание и спорта и участват в изпълнението на Националната стратегия и националната програма по чл. 7, т. 2. (4) Спортните организации водят отделна счетоводна отчетност и разграничават приходите, разходите, активите и пасивите, свързани със: 1. стопанските и нестопанските дейности, ако такива са налице; 2. дейностите, които са обект на публично подпомагане.“

„Раздел II – Спортни клубове“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II.

По чл. 13 има предложение на народния представител Славчо Атанасов. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в нов чл. 17. Предложение на народните представители Весела Лечева, Иван Ченчев и Христо Проданов: „В чл. 13, ал. 1 след глагола „е“ се добавя „сдружение на граждани.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13, който става чл. 12: „Чл. 12. (1) Спортните клубове са сдружения с нестопанска цел или капиталови търговски дружества, които организират практикуването и развитието на физическата активност и спорта чрез индивидуални и групови спортни дейности. (2) Спортните клубове са: 1. спортен клуб за развитието на един или на сходни спортове и спортен клуб за развитие на военно-приложни спортове, включени в списъка по чл. 8, т. 11; 2. многоспортов клуб за развитието на повече от един спорт, практикувани по един обединяващ принцип. (3) Спортен клуб по ал. 2, т. 1 може да е член само на една спортна федерация, а спортен клуб по ал. 2, т. 2 - само на една многоспортова федерация. (4) Преобразуването на спортен клуб не води до промяна на неговото класиране или на неговите отбори в първенства и състезания, както и до преминаването им от една група в друга.“

Комисията предлага да се създаде нов чл. 13: „Чл. 13. (1) Многоспортов клуб по чл. 12, ал. 2, т. 2 се създава по някой от следните обединяващи принципи за практикуване на спорт: 1. за учащи – ученици, студенти и/или лица, които се обучават в професионални колежи; 2. за хора с увреждания; З. за хора във и над трудоспособна възраст; 4. за военнослужещи и служители от въоръжените сили; 5. за служители от системата на Министерството на вътрешните работи; 6. за служители от Националната служба за охрана; 7. друг обединяващ принцип в областта на спорта за всички. (2) В училище, център за подкрепа за личностно развитие, професионален колеж, висше училище и ведомство и/или в негова структура може да се учреди само един многоспортов клуб по обединяваш принцип. (3) Многоспортов клуб по ал. 2 се учредява след разрешение на съответния ръководен орган и може в наименованието да включва понятия, свързани с името на училището, центъра за подкрепа за личностно развитие, професионалния колеж, висшето училище, ведомството или негова структура.“

По чл. 14 има предложение на народния представител Славчо Атанасов. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в нов чл. 43, ал. 4 и чл. 62, ал. 5. Предложение на народните представители Лечева, Ченчев и Проданов. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Стефан Апостолов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14: „Чл. 14. Спортните клубове трябва да отговарят на следните изисквания: 1. наименованието му да включва думата „клуб“ и думи, които указват извършването на спортна дейност; 2. предметът му на дейност да включва физическа активност, спорт или съответен обединяващ принцип по чл. 13, ал. 1; 3. да има сключен договор с треньорски кадри по съответния вид спорт, а ако е многоспортов клуб – най-малко по един вид спорт, в който са регламентирани правата и задълженията им; 4. да членуват само физически лица, когато е сдружение с нестопанска цел, с изключение на спортните клубове по чл. 43, ал. 1, т. 2, на които може да е учредител висше училище.“

Комисията предлага да се създаде нов чл. 15: „Чл. 15. (1) Спортен клуб може да е член на лицензирана спортна федерация, ако отговаря на изискванията по чл. 14 и: 1. не е член на друга спортна федерация, съответно многоспортова федерация, освен в случаите, в които законът изрично допуска да членува в повече от една спортна федерация; 2. членовете на управителния му орган не са свързани лица, и 3. членовете на управителния му орган и свързани с тях лица не са членове на управителен орган на друг спортен клуб, който е член на същата спортна федерация. (2) За приемане за член на спортна федерация, спортният клуб трябва да представи: 1. декларация по образеца по чл. 21, ал. 1, т. 8 за съответствието му с изискванията на ал. 1; 2. списък по образеца по чл. 21, ал. 1, т. 9 и доказателства за образованието, професионалната правоспособност, квалификация и опит на лицата, които извършват обучението, тренировъчната и състезателната дейност в клуба, както и договорите с тези лица; 3. списък по образеца по чл. 21, ал. 1, т. 14 на спортните обекти на клуба с приложени документи за собственост, договори за ползване или наем или предварителни договори за сключване на окончателен договор.“

По чл. 15 има предложение на народния представител Славчо Атанасов. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 12 и чл. 62 в редакцията на Комисията и в нов чл. 43. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага чл. 15 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 12 в редакцията на Комисията.

По чл. 16 има предложение на народните представители Лечева, Ченчев и Проданов: „В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 се създава изречение второ: „Документите за членство на спортен клуб в спортна федерация се подават в срок от 12 месеца след датата на регистрацията му в Агенцията по вписванията.“.“ Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2 и не го подкрепя по т. 1. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16: „Чл. 16. (1) Спортен клуб се вписва, съответно заличава от регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 1 от министъра на младежта и спорта или оправомощено от него длъжностно лице въз основа на решение за приемане, съответно изключване на клуба като член на лицензирана спортна федерация. (2) Решението на спортната федерация по ал. 1 се взема съгласно нейния устав и се мотивира. (3) В 30-дневен срок от приемане на решението по ал. 1 спортната федерация подава заявление за вписване, съответно заличаване на спортния клуб от регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 1, за което незабавно го уведомява. (4) Когато в срока по ал. 3 спортната федерация не е подала заявление за вписване в регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 1, заявлението се подава от спортния клуб. (5) Заявленията по ал. 3 и 4 може да се подадат и по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис и на Закона за електронното управление.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Въпросът е следният: в ал. 4 на текста, който сега ще гласуваме, е предвиден режимът, по който може съответният клуб да поиска вписване при изтичане на срока от 30 дни. В работната група говорихме да има същото право и за отписване. Същите права – клубът да кандидатства при изтичане на 30-дневния срок да има и отписване. Тъй като въвеждаме режим после на броя на клубовете във федерациите, които да им дават правата за лицензии и така нататък, и не можем да лишаваме клуба, ако подаде молба за напускане на федерацията и тя откаже да го отпише, да го държи само като фиктивен клуб, да отнемаме тези права на клуба да поиска отписване. Предложението е да се добави в ал. 4: „Когато в срока по ал. 3 спортната федерация не е подала заявление за вписване/отписване на клуба от регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 1, заявлението се подава от спортния клуб.“

То съществува в алинея 4.

В алинея 4 има само „вписване“, няма „отписване“. Предложението е да добавим „отписване“. Това е техническо нещо.

По чл. 17 има предложение на народния представител Славчо Атанасов. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в нов чл. 13. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага чл. 17 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в нов чл. 13.

Комисията предлага да се създаде нов чл. 17: „Чл. 17. (1) Спортните клубове: 1. организират спортните занимания на гражданите и практикуването на физическа активност и спорт; 2. предоставят спортни услуги; 3. организират и провеждат тренировъчна дейност; 4. организират и провеждат състезателна дейност; 5.организират спортни състезания след одобряване от съответната спортна федерация; 6. участват в спортни състезания при условия и по ред, определени от съответната спортна федерация; 7.предлагат на съответните спортни федерации предоставянето, прекратяването и отнемането на състезателни права на спортисти и уреждането на отношенията във връзка с тях; 8. кандидатстват за финансиране и подпомагане с публични средства по ред, определен със закон; 9. притежават правата за реклама, за телевизионно- и радиоразпространение на спортни състезания, организирани от тях по ред, определен от съответната спортна федерация; 10. изграждат, придобиват, ползват и управляват спортни обекти; 11. осъществяват и други дейности, свързани с развитие, популяризиране и насърчаване на физическата активност, физическото възпитание и спорта. (2) Спортен клуб, който не е член на лицензирана спортна федерация и не е вписан в регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 1, не може да осъществява дейностите по ал. 1, т. 4 – 9, освен в случая по чл. 25, ал. 3.“

По чл. 18 има предложение на народните представители Лечева, Ченчев и Проданов. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в нов чл. 43. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага чл. 18 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в нов чл. 43.

„Раздел III – Спортни федерации“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел III.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19, който става чл. 18: „Чл. 18. (1) Спортните федерации са сдружения с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, които са получили спортен лиценз за един или сходни видове спорт, включително за военно-приложни спортове или спортен лиценз за развитие на повече от един спорт по един обединяващ принцип. В спортните федерации може да членуват само спортни клубове. (2) Спортните федерации са: 1. федерация по един или сходни видове спорт, включително спортна федерация по военно-приложни спортове, включени в списъка по чл. 8, т. 11; 2. многоспортова федерация за развитие на повече от един спорт по един обединяващ принцип. (3) Спортната федерация представлява своите членове пред държавните органи и международните спортни организации. (4) Спортните федерации може да се сдружават за взаимно подпомагане и развитие на съвместна дейност в областта на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност.“

По чл. 20 има предложение на Славчо Атанасов. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 18 и чл. 62 в редакцията на Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага чл. 20 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 18 в редакцията на Комисията.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага чл. 21 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 18 в редакцията на Комисията.

„Раздел IV –Лицензиране“. Комисията не подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел IV и предлага да бъде отхвърлен.

По чл. 22 има предложение на Славчо Атанасов. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Лечева, Ченчев и Проданов: „В чл. 22 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Процедура по лицензиране се прилага при оценка и/или категоризация на: 1. спортни обекти и съоръжения; 2.клубове и професионални спортни клубове съгласно уставите и правилниците на обществените спортни и спортно-туристически организации и съюзи.“ 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) На спортна регистрация в Министерството на младежта и спорта подлежат спортните клубове и обединените спортни клубове и само на една спортна организация по чл. 12, ал. 2 и е безсрочна.“ 3. В ал. 3 думата „отменя“ се заменя със „спира“, а думите „спортния лиценз“ се заменят със „спортна регистрация“.“ Комисията подкрепя предложението по т. 4 и не го подкрепя в останалата му част. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22, който става чл. 19: „Чл. 19. (1) Спортен лиценз се издава само на една: 1. спортна федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1; 2. многоспортова федерация по чл. 18, ал. 2, т. 2. (2) Спортният лиценз е безсрочен.“

По чл. 23 има предложение от народния представител Славчо Атанасов. Предложението по буква „б“ е оттеглено. Комисията подкрепя предложението по буква „а“ и „в“. Предложение на народните представители Весела Лечева, Иван Ченчев и Xристо Проданов: „В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения: 1. уводното изречение се изменя така: „ Спортните организации, които кандидатстват за включване в регистъра по чл. 6, ал. 1 трябва:“ 4. точки 6, 7 и 8 – отпадат. 5. точка 9 става т. 6. 6. точка 10 става т. 7, като в нея думата „разполагат“ в началото на изречението се заменя с „ползват“. 7. точки 11 – 13 стават съответно т. 8 – 10.“ Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2 и 3 и не го подкрепя в останалата му част. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23, който става чл. 20: „Чл. 20. На спортна федерация може да се издаде спортен лиценз, ако отговаря на следните изисквания: 1. е вписана в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност; 2. не е обявена в несъстоятелност или не се намира в производство по несъстоятелност или ликвидация; 3. няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към държавата или общината, както и просрочени задължения към Министерството на младежта и спорта, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията; 4. в устава като основен предмет на дейност се съдържат дейности, свързани с физическа активност, физическо възпитание, вид или видове спорт; 5. има за членове не по-малко от 7 спортни клуба със седалище най-малко в три административни области в страната, които отговарят на изискванията по чл. 15; 6. има сключени договори или нейните членове имат сключени договори с треньорски кадри, отговарящи на изискванията на наредбата по чл. 97, ал. 6; 7. има приета 4-годишна програма за развитие на съответния вид спорт, която е в съответствие с националната програма по чл. 7, т. 2; 8. има приети годишен спортен календар за провеждане на състезания и държавен спортен календар и правила за провеждането му; 9. разполага или нейни членове разполагат със спортни обекти на територията на страната за развитие на тренировъчната и състезателната дейност за вида спорт; 10. има приети правила за статута на спортистите аматьори и на професионалните спортисти за придобиването, прекратяването и отнемането на състезателни права на спортистите – само за федерациите по един или сходни видове спорт; 11. има приет от общото събрание бюджет за съответната календарна година. 12. има приети правила за осъществяване на спортната дейност, които са в съответствие с правилата на международната спортна организация, ако има такава.“

По чл. 24 има предложение на народния представител Славчо Атанасов. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Весела Лечева, Иван Ченчев и Xристо Проданов: „В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения: 1. в ал. 1: а) точки от 1 до 5 – отпадат. б) създават се нови т. 1 – 4: „1. актуален устав;“ „2. информация за международната спортна организация, в която членува (когато е необходимо);“ „3. заявление или документ, удостоверяващ членството в национална или международна организация (когато е необходимо);“ „4. списък-образец на членовете на сдружението;“ в) т. 6 – 19 стават съответно т. 5 –18. 2. в ал. 3 думите „т. 7, 8, 11, 12 и 14“ и запетаята пред тях – отпадат.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24, който става чл. 21: „Чл. 21. (1) Спортната федерация подава заявление по образец за издаване на спортен лиценз, в което посочва данни за заявителя, към което се прилагат: 1. учредителен протокол; 2. устав; 3. описание на дейностите по вида или сходните видове спорт, за които се иска издаване на спортен лиценз, а за многоспортовите федерации по обединяващ принцип – и посочване на съответния обединяващ принцип; 4. информация за международната спортна организация по образец, ако има такава; 5. правила за осъществяване на спортната дейност в съответствие с правилата на международната спортна организация по т. 4, ако има такива; 6. заявление за членство или документ, удостоверяващ членство в международна спортна организация по т. 4, ако има такова; 7. списък по образец на спортните клубове – членове на заявителя, с посочен единен идентификационен код и актовете за приемането им за членове; 8. декларация по образец за съответствие с изискванията на чл. 15 за членовете на заявителя; 9. списък по образец и доказателства за образованието, професионалната правоспособност, квалификация и опит на лицата, които извършват обучението, тренировъчната и състезателната дейност в членовете на заявителя, както и договорите с тези лица; 10. програмата по чл. 20, т. 7 и акта за приемане; 11. правила за провеждане на състезания от държавния спортен календар и акта за приемане; 12. годишен спортен календар за провеждане на състезания и акта за приемане; 13. правила за статута на спортистите аматьори и на професионалните спортисти за придобиването, прекратяването и отнемането на състезателните права на спортистите и акта за приемането им – само за спортна федерация по един или сходни видове спорт; 14. списък по образец на спортните обекти по чл. 20, т. 9 с приложени документи за собственост, договори за ползване или наем или предварителни договори за сключване на окончателен договор след издаване на спортен лиценз; 15. бюджет на сдружението и акта за приемане. (2) Образците по ал. 1 се утвърждават със заповед на министъра на младежта и спорта и се публикуват на интернет страницата на Министерството на младежта и спорта. (3) Документите по ал. 1 се представят в оригинал или заверени от заявителя копия. Документите по ал. 1, т. 7, 9, 10 и 12 се представят и на електронен носител. (4) Заявлението и приложените към него документи се представят на български език. Документите на чужд език се придружават с точен превод на български език. (5) Заявлението и приложените към него документи могат да се подадат и по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис и на Закона за електронното управление.“

По чл. 25 има предложение на народния представител Славчо Атанасов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 25, който става чл. 22: „Чл. 22. (1) Министърът на младежта и спорта или оправомощено от него длъжностно лице се произнася по заявлението и приложените към него документи по чл. 21, ал. 1 с мотивирана заповед в срок до 4 месеца от подаването му. (2) При установяване на непълноти или несъответствия заявителят се уведомява на посочен в заявлението адрес да отстрани непълнотите или несъответствията в 14-дневен срок от уведомяването. Срокът по ал. 1 спира да тече до отстраняване на непълнотите или несъответствията или до изтичането на срока по изречение първо. Уведомлението може да се извърши и по електронен път, ако заявителят е посочил, че желае да получава съобщения по този начин. (3) Когато в хода на разглеждане на заявление за издаване на спортен лиценз по един или сходни видове спорт или по един обединяващ принцип постъпят още едно или повече заявления от други заявители за същия спорт или обединяващ принцип, всички заявления се разглеждат едновременно. (4) Когато постъпилите заявления по ал. 3 отговарят на изискванията на Закона, се извършва подбор, като се преценяват способностите на заявителите за развитие и администриране на съответния спорт въз основа на брой членуващи спортни клубове, треньори и спортни обекти. (5) Алинея 2 не се прилага, когато са постъпили две или повече заявления за издаване на спортен лиценз и поне едно от тях отговаря на изискванията на Закона. (6) Министърът на младежта и спорта или оправомощено от него длъжностно лице може да изисква допълнителна информация и становища от държавни органи, външни експерти и организации по представените от заявителя документи и информация. (7) Министърът на младежта и спорта или оправомощено от него длъжностно лице издава спортен лиценз, когато не са налице основания за отказ, и вписва спортната федерация и спортните клубове – нейни членове, в регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 1.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 26, който става чл. 23: „Чл. 23. (1) Министърът на младежта и спорта или оправомощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед отказва издаването на спортен лиценз, когато: 1. има издаден спортен лиценз за дейността, за която заявителят кандидатства, на друга спортна федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1 или спортен лиценз по обединяващ принцип на друга многоспортова федерация по чл. 18, ал. 2, т. 2; 2. заявителят не отговаря на изискванията на Закона и непълнотите или несъответствията не са отстранени в срока по чл. 22, ал. 2; 3. заявителят е представил неверни данни или документи с невярно съдържание. (2) Ново заявление за издаване на спортен лиценз от заявителя може да се подаде не по-рано от 12 месеца от влизането в сила на заповедта по ал. 1.“

По чл. 27 има предложение от народния представител Славчо Атанасов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народните представители Лечева, Ченчев и Проданов. „В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, в уводното изречение думите „отнема спортния лиценз“ се заменят със „спира или отменя регистрацията“. 2. В ал. 2: а) точка 1 се изменя така: „1. не започне да извършва дейност съгласно устава си и сключените договори с Министерството на младежта и спорта в срок от 6 месеца от издаването на спортната регистрация“; б) точка 2 отпада; в) точки 3 – 8 стават съответно точки 2 –7; 3. в ал. 3: а) създава се ново изречение второ: „В тези случаи и в посочения срок министърът може да спре действието на лицензията.“; б) изречение второ става изречение трето. 4. в ал. 4 в края на изречението точката след думата „федерация“ се заменя със запетая и се добавя следният текст: „когато: 1. спортната организация е изключена от националната и/или международната организация, в която членува; 2. е обявена в несъстоятелност или ликвидация; 3. се слива с друга организация и променя предмета си на дейност; 4. е заличена от Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Министерство на правосъдието и от Агенцията по вписванията.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27, който става чл. 24: „Чл. 24. (1) Министърът на младежта и спорта или оправомощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед отнема спортния лиценз, когато спортната федерация: 1. не отговаря на изискване по чл. 20; 2. е представила неверни данни или документи с невярно съдържание, които са послужили като основание за издаване на спортния лиценз; 3. е допуснала извършването на системни нарушения на антидопинговите правила по чл. 90, ал. 4; 4. е извършила или допуснала извършването на системни нарушения на този закон или на актовете по прилагането му, извън тези по т. 3; 5. не започне да извършва дейност съгласно програмата по чл. 20, т. 7 в 6-месечен срок от издаването на спортния лиценз; 6. не представи в 6-месечен срок от издаването на спортния лиценз окончателен договор по чл. 21, ал. 1, т. 14; 7. има просрочени задължения, свързани с използването на спортни обекти – собственост на търговски дружества с 50 или над 50 на сто държавно или общинско участие в капитала; 8. е изразходвала незаконосъобразно или не по предназначение паричните средства, предоставени по реда на този закон; 9. не е представила в срок документите по чл. 30, ал. 2 или представените документи не отговарят на изискванията на този закон; 10. няма приет за съответната година държавен спортен календар или не е изпълнила приетия за предходната година; 11. не е изпълнила влязла в сила принудителна административна мярка; 12. е с отнето или прекратено членство в съответната международна спортна организация с влязъл в сила акт на международната организация. (2) В случаите по ал. 1, т. 5 – 11 министърът на младежта и спорта или оправомощено от него длъжностно лице отнема спортния лиценз, ако спортната федерация не изпълни задълженията си в двумесечен срок от установяване на неизпълнението им. (3) Министърът на младежта и спорта или оправомощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед прекратява спортния лиценз: 1. по писмено заявление на спортната федерация; 2. при заличаване на регистрацията на юридическото лице.“

Ще изчакам колегите да излязат и тогава ще започна декларацията.

Благодаря. Уважаеми колеги, аз оценявам високо отношение към нашата декларация и приемам, че тя не е отношение към БСП. Декларацията ни ще е посветена на майките на децата с увреждания. Смятам, че достатъчно показателно е начинът, по който реагирате. Ще продължим нататък, разбира се. В края на краищата историята не свършва с Вас. Уважаеми колеги, взимам думата за декларация от името на БСП, защото за мен вчерашният ден беше специален. Специален го направи протестът на майките за деца с увреждания. За мен вчерашният протест на майките и на всички хора с увреждания показа, че в България има живо гражданско общество, което е в състояние да контролира властта, всяка власт, независимо кой я представлява. Тези крехки жени проявиха повече мъжество от болшинството мъжища в днешната власт, начело с министър-председателя. Никой до вчера не вярваше, че няколко майки, измъчени от трудности и безпаричие, ще имат храбростта и силата да се противопоставят на практика на цялата държава. Колеги, през последните няколко месеца тези жени видяха най-грозното лице на псевдодемокрацията, в която живеем. Реално това, което се случи, беше, че ги заплашваха, разделяха ги, предупреждаваха ги, загрижено ги съветваха, дублираха им палатковия лагер. На практика те трябваше да се запознаят с всички дефекти на политическата ни система само защото бяха дръзнали да протестират. Те издържаха. По всичко личи, че няма да се предадат. Мисля, че е редно всички – и управляващи, и опозиция, да ги поздравим, а и да ги подкрепим, да ги подкрепим и с действия, и с реални усилия. Къде е проблемът всъщност? Проблемът е в същото мнозинство – поне така го виждам аз. Вече десетки пъти съм казвал от трибуната на Народното събрание, че в Плана за интеграция на хората с увреждания, приет от мнозинство на ГЕРБ в първото правителство на Борисов, ясно е записано, че през 2016 г. трябваше да бъде приет Закон за социалните услуги, който да регламентира тази дейност. Ясно е към момента, че днес – през октомври 2018 г., до края на годината такъв закон надали ще бъде приет. В най-добрия случай може да бъде представен за обсъждане, но няма да бъде приет, следователно две години закъсняваме от собствения Ви план. Ясно е, че междувременно, поне Комисията, която аз ръководя в Народното събрание, още преди година и половина при едно от първите заседания постави ясно въпроса за този закон. Година и половина много ясно в рамките на този парламент се поставяше въпросът, че Законът за социалните услуги е изключително необходим. Днес за пореден път ни се казва, че видите ли, той бил ужасно сложен и нямало да е готов до края на годината. Е, колко години Ви трябват, колеги? Вие сте го заложили в плана си през 2009 г., в момента сме 2018 г. Девет години не успяхте да напишете Закон за социалните услуги, който касае най-бедната, най-измъчената част от нашето население, за който закон никой и никъде не сме имали различия с Вас за това, че държавата е длъжна да им осигури, защото няма как иначе. Това са именно хората, най-уязвени от системата. И Вие девет години не можахте да напишете Закона и сега ще се окаже, че трябва отново да го отложим. Като отложим Закона за социалните услуги, той, разбира се, в края на годината излиза извън бюджетната процедура, което означава, че каквото и да предвиди този закон, каквито и социални услуги да предвиди за тези хора, не може да се ползва в рамките на тази бюджетна година. В най-добрия случай остава за следващата, ако и до следващата го приемете. Защото те, където девет, там и 11 години, ако изкарате толкова. Това е единият Закон. Вторият закон е Законът за личната помощ, който така или иначе съм подписал с ясното съзнание, че той не решава проблемите така, както трябва да бъдат решени. Подписах Закона с ясното съзнание, че той представлява всъщност мотивация и катализатор за Вас, за да си свършите работата, защото Закон за социалните услуги опозицията не може да напише. Законът за социалните услуги трябва да обърне цялата система на обратно и това не се прави от опозиционни депутати. Това трябва да се направи от Министерството, от правителството и респективно от Вас като депутати от мнозинството. Именно затова в края на краищата аз внесох Закона за личната помощ и го подписах, заедно с колеги, разбира се. Подписахме го с идеята, че той трябва да катализира Вашия процес, дай боже, да вкарате в Закона за социалните услуги по подходящ начин Закона за личната помощ, където е систематичното му място. Само че е факт, че Вие още не сте готови с втория закон, а ние три месеца вече чакаме да вкарате за обсъждане Закона за личната помощ. В момента, между другото, в Закона за хората с увреждания имате доста спорове, но така или иначе имате Закона за хората с увреждания. Аз много се надявах, и сутринта затова правих процедура, Законът за личната помощ заедно със Закона за хората с увреждания да влязат за обсъждане. Сутринта всички ние чухме госпожа Караянчева, която ясно ми заяви, че ще влязат трите закона заедно – заедно със Закона за социалните услуги, най-рано в края на месец ноември. Само преди три часа го каза от тази трибуна. В същото време, само преди половин час, на срещата отвън с хората с увреждания, Вие обещахте, че до един месец ще влязат законите. Не знам на кого да вярвам – дали на Цвета Караянчева или на Вашите представители, които бяха на срещата на хората с увреждания? Но, хора, Вие си противоречите! Приемаме, че Цвета Караянчева не е била запозната. Приемаме, че тя не разбира достатъчно. Сега защо е там – това не знам, но приемаме, че е така! Приемаме, че Вие ще успеете да вкарате двата закона сега – за хората с увреждания и за личната помощ. Дълбоко се съмнявам, че Вие ще приемете законите, особено този за личната помощ, защото е вкаран от нас, а не от Вас. Така че там ще имаме следваща битка, но нея я оставяме за по-късно. Важното за мен какво е? В нашата комисия, тоест в рамките на този парламент – за всичките тези три закона, се говори от година и половина, от първите дни на парламента, а хората с увреждания със седем, осем национални протеста вече го правят повече от 10 години. Десет години тези хора висят по улиците, ходят, развяват си черните знамена, носят си черните фланелки и до момента единственото, което имат, е обещания и отлагане на сроковете! Защото, когато през месеците юни и юли, предлагахме да работим през август, Вие не им казахте, че Законът за социалните услуги ще стане готов в края на годината. Никой не излезе от Вас да каже: „Хора, няма да стане септември, няма да стане октомври. Може да стане ноември, но по-скоро ще стане декември.“ Такова нещо не им беше казано, защото, ако го бяхте казали, те нямаше да спрат през лятото и може би вече нямаше да сте на власт. (Реплика от народния представител Станислав Иванов. Възгласи от ГЕРБ: „Еее!“) Въпросът е за отговорността, защото чувам, че тук се възмущава господин Иванов. Въпросът тук е за отговорността, защото, когато поемате ангажименти и не ги изпълнявате, има форма на отговорност. Не знам каква е Вашата?! (Реплика от ГЕРБ: „А Вашата каква е?!“) Има и още нещо в цялото това продължително седене и бездействие на властта. Защо не сте го направили до момента?! Защо реално погледнато през целия този деветгодишен период Законът за социалните услуги не е готов? Уважаеми колеги, съжалявам, но имам само едно обяснение! Това не е нито липсата на пари, нито пък е липсата на желание от Ваша страна. Аз включително виждам, че министърът на труда има желание да го свърши. За съжаление, единственият ясен извод е: не можете! Вие нямате компетентността да го направите. Като казвам „Вие“, нямам предвид само депутатите, а по-скоро имам предвид Министерството, което работи и може би хората в администрацията. Вие трябва да ми кажете кой е. Но фактът, че девет години не можете да напишете един ключов закон, означава само едно – некомпетентност! Тук проблемът не е нито в парите, нито в желанието, а в това, че Вие не можете да го направите. Точно затова, когато след няколко месеца внесете този закон, всъщност ще се сблъскате истински с товарния влак. Вие затова го отлагате, защото знаете, че когато внесете този закон, Вие не можете да съберете интересите вътре. Вие ще се сблъскате с огромната част на съпротивата, когато го внесете! Когато внесете Закона, съпротивата ще бъде по-силна, отколкото преди да сте го внесли! Това Ви предстои да го научите лично. Има още нещо. За пореден път обещахме преди половин час на хората с увреждания отвън, че ние утре ще се съберем и ще вземем решение. Това го говорихме преди четири месеца на среща, организирана от БСП, на която Вие присъствахте. Цветанов лично го обеща и каза как от утре правим едни работни групи, правим едни чудеса и нещата се случват. Нищо не се случи за тези четири месеца, освен че ние внесохме Закона за личната помощ, не Вие. Нищо друго не се е случило на практика в правния мир! Сега какво им обещаваме? Утре да се съберем всички заедно, ще добавим там министър на финансите, министър на образованието – ще се съберат всички министри. Добре, това вече го обещавахме. За мен обаче въпросът е: като се съберат всички министри и ако всеки от тях трябва да поеме своята отговорност, къде е Борисов? Не е ли очевидно вече, че като оставите Бисер Петков да се оправя сам с тези хора с увреждания, той няма как да свърши работа? Защото за всеки от нас е ясно, че проблемите на хората с увреждания зависят от Регионалното министерство, зависят от Министерството на образованието, от Министерството на финансите, далеч не само от Министерството на труда. Къде е Борисов? Очевидно, докато Борисов лично не се заеме с това – аз имам дълбоки съмнения, че когато Борисов се заеме лично с нещо, то се случва, но е факт, че когато министър-председателят го няма в тази тематика, това означава само едно – той е наясно, че Вие ще се издъните, и прехвърля върху по-ниските нива, за да изгърми бушонът! Вече веднъж опита да го направи с министър Петков. Същите хора не му позволиха да го направи. Това, което виждам аз, че ще се случи до края на годината, е, че няма да приемете нашия Закон, а ще вкарате два Ваши закона, които няма да свършат работа. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам, господин Председател. Ще включите два Ваши закона, които няма да свършат работа, те ще Ви взривят системата и накрая ще имате уволнени министри вместо министър-председател. Единственото, което можете да направите в този случай, е: или за месец приключвате цялата тази драма, или си отивате! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господна народни представители! С последното изказване от тази висока трибуна БСП доказаха, че демагогията и лъжите са запазена визитна картичка за тях. Вие за пореден път манипулирате общественото мнение и не само общественото мнение, но и мнението на майките на децата с увреждания, яхнахте отново политически протеста и се подигравате с мъката на хората. Не е вярно, че нищо не е направено до момента. В продължение на последните четири месеца активно се работи по два нови закона – Законът за хората с увреждания и Законът за социалните услуги. Те са готови, на финалната права са. Законът за хората с увреждания беше качен за обществено обсъждане на сайта на Социалното министерство до 26 септември. Затова че в понеделник не беше приет с единодушие от Националния съвет за интеграция на хората с увреждания ние, народните представители от ГЕРБ, нямаме вина. Не се разбраха както национално представителните организации на хората с увреждания, така и протестиращите майки на деца с увреждания, но Законът е готов. Ние, народните представители от парламентарната група на ГЕРБ, имаме готовност, имаме желание, имаме ангажимента да работим по този нов Проект на Закона за хората с увреждания. В момента, в който той бъде внесен в Народното събрание, ние, народните представители от ГЕРБ, ще инициираме извънредна комисия, за да може в най-кратки срокове Законопроектът да се гледа в Комисията по труда, социалната и демографската политика. Не е вярно, че не сме обсъждали проблемите, които поставят протестиращите майки и проблемите, свързани с изготвянето на Закона за хората с увреждания, на Закона за социалните услуги. Многократно в Комисията по труда, социалната и демографската политика е поставян този въпрос, особено когато присъства министърът на труда и социалната политика. На последното заседание, на 12 септември 2018 г. – може да се запознаете със стенограмата, отново беше поставен въпросът от председателя на Комисията доктор Адемов. Всички членове на Комисията стигнахме единодушно до решението, че в момента, в който в Народното събрание влезе Законът за хората с увреждания, веднага в пакет ще го гледаме със Закона за личната помощ. Законът за социалните услуги също е на финалната права. Многократно от тази трибуна министърът на труда и социалната политика при обществени обсъждания по време на парламентарен контрол е заявявал, че крайният срок за изготвянето на този закон е 15 октомври. Всички Вие знаете, че този срок не е променян. Няма как да бързаме и под натиск, с ултиматуми, с тропане по масата да изготвим два съвършено нови закона. Това е една много сложна материя, която касае над 750 хиляди човека. Под ултиматуми и под натиск няма как да не се направят грешки, няма как да бъдат доближени максимално позициите на протестиращите майки на децата с увреждания, на национално представителните организации на хората с увреждания, на синдикалните организации и на работодателските организации, които са против някои текстове в Закона за хората с увреждания. Както казах, и отново заявявам, народните представители от ГЕРБ имаме готовност да работим приоритетно по внесените законопроекти. Имаме уверението, че Законът за хората с увреждания ще бъде внесен в най-скоро време. Затова днес рано сутринта с доктор Дариткова и Ани Александрова отидохме при протестиращите майки, за да ги поканим в Народното събрание и да им съдействаме колкото се може в по-кратки срокове за преработването на текстовете, с които те и национално представителните организации не са съгласни, за да бъде вкаран новият закон, да мине по-бързо през Министерския съвет и в Народното събрание. Всички Вие като народни представители знаете, че има Закон за нормативните актове и трябва да минат съответните процедури, а именно обществено обсъждане в продължение на един месец, след това всяко едно министерство да даде становище по съответния законопроект, да мине през Националния съвет за интеграция на хората с увреждания и тогава да мине през Министерския съвет. Няма как да се прескочи някоя процедура. Така че тук безпочвено да ни обвинявате, че сме виновни за забавянето на Закона, не отговаря на истината. Четири месеца работната група, в която са над 100 експерти, представители на неправителствени организации, на правителството, на всички министерства, работи усилено. Имаше многочасови срещи, обществени консултации, част от които са и медийно отразени. Не приемам обвиненията, че нищо не е направено. Напротив, новият Проект на Закон за хората с увреждания е готов и Законът за социалните услуги ще бъде готов на 15 октомври. Имаме това уверение. Утре от 14,00 ч. – това беше предложение на парламентарната група на ГЕРБ, ще направим среща в Народното събрание. Ще бъдат поканени министърът на труда и социалната политика, министърът на финансите, министърът на образованието, министърът на здравеопазването и народни представители от всички парламентарни групи, които искат да присъстват, както и представители на протестиращите майки. Целта на срещата е максимално бързо да сближим позициите си, защото в този сложен диалог, който е изпълнен с много емоции по отношение на Закона за хората с увреждания, трябва да се направят разумните компромиси от всяка една страна. Както държавата направи компромис по отношение на някои текстове, с които работодателските и синдикалните организации не бяха съгласни, така нужният компромис трябва да бъде направен и от другата страна. Не са безкрайни възможностите на държавата. Не съм съгласна и с това, което се каза, че ние абдикираме от проблема на майките на децата с увреждания и въобще от политиките за хората с увреждания. Всяка година парите за политики за хората с увреждания се увеличават – тази година с 86 милиона повече, миналата година със 126 милиона. Вчера премиерът Бойко Борисов ясно и категорично заяви, че в Бюджет 2019 за Социалното министерство ще има 150 милиона повече и те ще бъдат осигурени. Това е доказателство, че ние не бягаме от поетите ангажименти. Тези пари бяха обещани още през месец юни и ще бъдат в бюджета на Социалното министерство. Уважаеми колеги отляво, престанете да лъжете, да манипулирате общественото мнение, мнението на протестиращите майки, а се захванете за работа и работете в комисиите! Присъствайте на заседанията на Комисията по труда, социалната и демографската политика, защото истинският диалог е в комисиите, истинският диалог е тук, в залата, а не да използвате трибуната само когато има камери! (Ръкопляскания от ГЕРБ. Възгласи: „Браво!“)

По чл. 28 – предложение от народния представител Славчо Атанасов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народните представители Лечева, Ченчев и Проданов: „В чл. 28 се правят следните изменения: 1. Заглавието се изменя така: „Последици при спиране, отнемане и прекратяване на спортна регистрация“. 2. Ал. 1 става съдържание на чл. 28, като се изменя така: „Чл. 28. При отнемане или прекратяване на спортна регистрация, спортната организация се заличава от регистъра по чл. 6, ал. 1. При спиране на спортна регистрация държавното финансиране на спортната организация се преустановява, както и правата й да извършва административна дейност на територията на страната до отстраняване на нарушението, но не по-късно от следващото общо или отчетно-изборно събрание, което следва да бъде свикано в срок до 6 месеца от заповедта на министъра за спиране“. 3. Алинея 2 отпада“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 28, който става чл. 25: „Чл. 25. (1) При отнемане или прекратяване на спортния лиценз спортната федерация се заличава от регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 1. (2) В случаите по ал. 1 спортната федерация възстановява на Министерството на младежта и спорта предоставените й средства за закупуване на дълготрайни материални активи за последните две години преди отнемането или прекратяването на лиценза. (3) Спортен клуб, който е член на федерация, чийто лиценз е отнет или прекратен, може да осъществява дейностите по чл. 17, ал. 1 за срок до 6 месеца от датата на заповедта. След изтичането на срока по изречение първо спортният клуб се заличава от регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 1“.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз вземам отношение по така предложения от Комисията и подкрепен от нея текст на ал. 2. Тук по-скоро искам да се обърна към председателя на Комисията Славчо Атанасов, защото той прави това предложение, а именно за възстановяване на средствата за последните две години, които са предоставени за закупуване на дълготрайни материални активи. Аз мисля, че тази разпоредба просто няма как да бъде изпълнена, защото финансовите средства, които са инвестирани в техника, след това организациите трудно могат да ги възстановят. Това ще бъде един нонсенс. Ще има едни безкрайни спорове, включително може би и съдебни, които по-скоро няма да имат краен резултат. Моето предложение е това да бъде оттеглено и тази ал. 2 да отпадне.

Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Госпожо Лечева, логиката на този текст, защитена и в работна група, и във всички коментари, които имаше по него, не е чисто събиране на някакви средства от отнетите лицензи на федерациите, от федерациите с отнети лицензи, а възстановяване на средства, които са дадени за дълготрайни материални активи на тази федерация. Следващата федерация, която ще трябва да развива този спорт, това беше залегнало в логиката, а и личната ми логика е такава, да администрира този спорт, не може отново да придобива същите дълготрайни материални активи. Да не говорим, че когато става въпрос за спортна федерация, в повечето случаи става дума за свързани с упражняването на дейността й дълготрайни материални активи. И тогава единственият начин за възстановяването на дейността на една спортна федерация по даден спорт е да има откъде тя да възстанови тези активи, да ги създаде отново. Практиката в нашата страна доказва през всичките години, че едни дълготрайни материални активи за осъществяване на един спорт обикновено са свързани със седалището на федерацията. И концентрацията при създаване на такива дълготрайни материални активи е там, където е настоящото седалище на федерацията. И новото седалище най-вероятно ще остане празно, клубовете няма да има с какво да упражняват своята дейност. Това е логиката на текста, а не да съберем едни пари наказателно.

Във връзка с предложението на госпожа Лечева, след уточняване с нашия министър на младежта и спорта, редакционната поправка е следната – „възстановяване на Министерството на младежта и спорта на предоставените й средства за закупуване на дълготрайни материални активи за последните две години преди отнемането или прекратяването на лиценза“. (Шум и реплики.) „Или самите дълготрайни активи“ – точно така.

Министерството на младежта и спорта предоставя, нали така?... „Възстановява на Министерството на младежта и спорта предоставените й средства за закупуване на дълготрайните материални активи или самите дълготрайни активи.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 29, който става чл. 26: „Чл. 26. (1) Процедурата по издаването, отказа, отнемането и прекратяването на спортен лиценз се определя с правилника за прилагане на закона. (2) Заповедта на министъра на младежта и спорта или оправомощеното от него длъжностно лице по чл. 22, ал. 1, чл. 23, ал. 1 и чл. 24 подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (3) Обжалването не спира изпълнението на заповедта по ал. 2“.

„Раздел V – Дейност на лицензирана спортна федерация“. Комисията не подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел V и предлага да бъде отхвърлен.

По чл. 30 има предложение на народните представители Весела Лечева, Иван Ченчев и Христо Проданов: „В чл. 30 се правят следните изменения: 1. заглавието се изменя така: „Права на спортните организации по чл. 12, ал. 2 и националната спортно-туристическа организация, произтичащи от спортната регистрация“. 2. уводното изречение се изменя така: „С включването в спортния регистър, спортните и спортно-туристическите организации.“. Комисията не подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 30 да бъде отхвърлен.

По чл. 31 има предложение на народните представители Весела Лечева, Иван Ченчев и Христо Проданов. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 31, който става чл. 27: „Чл. 27. (1) Лицензираната спортна федерация: 1. изпълнява административни функции, свързани с регламентиране на съответния вид или сходни видове спорт, съответно на спортната дейност по един обединяващ принцип; 2. самостоятелно или съвместно с Българския олимпийски комитет представлява страната на международни състезания; 3. разработва и прилага методически и административни правила по съответния спорт или сходни видове спорт; 4. организира и провежда първенства и състезания по един или сходни видове спорт, или повече от един спорт, практикувани на обединяващ принцип, и определя класирането в тях; 5. одобрява организирането на спортни състезания и събития от държавния спортен календар; 6. определя състава и организира подготовката на националните отбори по съответния спорт; 7. привежда в изпълнение наложените дисциплинарни наказания на спортисти, треньори и длъжностни лица, допуснали нарушения на антидопинговите правила; 8. управлява и се разпорежда, включително ремонтира и обновява, спортни обекти съгласно действащото законодателство; 9. предоставя спортни услуги; 10. удостоява с награди и звания спортисти, треньори и спортни деятели; 11. изготвя досиета за дейността на спортните клубове – нейни членове; 12. изготвя, представя и отчита изпълнението на програмите по този закон; 13. осъществява контрол по този закон; при установени нарушения уведомява министъра на младежта и спорта. (2) Лицензираната спортна федерация може и да: 1. създава условия за адаптираната физическа активност и практикуване на спорт от хората с увреждания с цел подобряване качеството на живот; 2. предоставя, прекратява и отнема състезателните права на спортистите; 3. води трансферен регистър; 4. води регистър на посредниците по чл. 81, ал. 1; 5. осъществява спортно правосъдие чрез система от комисии и спортен арбитраж чрез арбитражен орган; 6. подготвя съдии и специализирани технически и административни кадри по съответния спорт чрез организиране на курсове и семинари за обучение; 7. създава помощни органи – треньорски съвет, спортно-съдийска колегия, дисциплинарна комисия, финансова комисия, звено за научна и научно-приложна дейност по съответния вид спорт; 8. притежава изключителните права за реклама, за радио- и телевизионно разпространение на всички спортни състезания, организирани от нея, като предоставя на договорна основа процент от постъпленията на спортните – участници в състезанието. (3) Спортната федерация при осъществяване на дейностите по ал. 1 и 2: 1. популяризира спортните идеали и правилата за честна игра чрез създаване на обществени и образователни мерки; 2. популяризира и утвърждава активния и здравословен начин на живот; 3. прилага принципа на взаимно уважение между спортистите, между зрителите и между спортистите и зрителите; 4. развива детско-юношеския спорт; 5. предотвратява противообществени прояви по време на спортни мероприятия; 6. предотвратява нарушения на антидопинговите правила. (4) В тримесечен срок от получаването на спортния лиценз спортната федерация създава и поддържа интернет страница за популяризиране на дейността си.“

По чл. 32 има предложение на народния представител Славчо Атанасов. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 27 в редакцията на Комисията. Предложение на народните представители Весела Лечева, Иван Ченчев и Христо Проданов: „В чл. 32, ал. 1 т. 13 се изменя така: ,,13. Реализира спортен продукт;“. Комисията не подкрепя за предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага чл. 32 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 27 в редакцията на Комисията.

„Раздел VI – Професионална лига.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VI и предлага да бъде отхвърлен.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага чл. 33 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в нов чл. 29. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага чл. 34 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в нов чл. 29. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага чл. 35 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в нов чл. 29.

„Раздел VII – Актове на спортните федерации“. Комисията не подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VII и предлага да бъде отхвърлен. По чл. 36 има предложение на народния представител Галя Захариева. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Славчо Атанасов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народните представители Лечева, Ченчев и Проданов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 36, който става чл. 28: „Чл. 28. (1) Спортната федерация осъществява дейността си въз основа на приети от нея: 1. единна система от показатели за организация, управление и контрол на многогодишния учебно-тренировъчен и състезателен процес по съответния вид спорт; 2. правила за провеждане на състезанията от държавния спортен календар и на други състезания по съответния вид спорт; 3. правила за условията и реда за картотекиране, освен ако е многоспортова федерация; 4. правила за статута на спортистите аматьори и професионалните спортисти и за придобиване, прекратяване и отнемане на състезателните права, освен ако е многоспортова федерация; 5. правила за условията и реда за трансфер и преотстъпване на състезателни права на спортистите аматьори и професионалните спортисти; 6. правила за дейността на лицата, които осъществяват посредническа дейност за придобиване, изменение, трансфер или прекратяване на състезателни права, или за сключване, изменение или прекратяване на договор с треньор, освен ако е многоспортова федерация; 7. правила за задължително застраховане на спортистите аматьори и професионалните спортисти съобразно вида спорт; 8. правила за осъществяване на спортно правосъдие и спортен арбитраж, освен ако е многоспортова федерация; 9. правила за дейността на помощните органи по чл. 27, ал. 2, т. 7; 10. програми за развитие на съответните видове спорт, които се изготвят за срок от 4 години и са в съответствие с националната програма по чл. 7, т. 2. 11. правила за удостояване с награди и звания на спортисти, треньори и спортни деятели; 12. правила за управление и провеждане на държавните първенства от професионални лиги; 13. годишен държавен спортен календар за провеждане на състезания; 14. други актове, регламентиращи дейността ѝ. (2) Актовете по ал. 1 се обявяват на интернет страницата на съответната спортна федерация и се представят в Министерството на младежта и спорта в 14-дневен срок от приемането им. Правилата се представят заедно е актовете за приемането им.“

Комисията предлага да се създаде нов чл. 29: „Чл. 29. (1) Спортната федерация може да предостави управлението на първенства от държавния спортен календар на професионална лига при условия и по ред, определени с правилата по чл. 28, ал. 1, т. 12. (2) Професионална лига е: 1. помощен орган на спортната федерация, или 2. сдружение с нестопанска цел или капиталово търговско дружество. (3) Членове, съдружници или акционери в юридически лица по ал. 2, т. 2 са спортните клубове, които са членове на съответната спортна федерация и участват в съответното първенство. (4) Когато е създала професионална лига, спортната федерация може да поставя изисквания в държавните първенства да участват само професионални спортисти. (5) За всеки спорт може да се създава само една професионална лига.“

„Раздел VIII – Задължение за предоставяне на информация“. Комисията не подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VIII и предлага да бъде отхвърлен.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 37, който става чл. 30: „Чл. 30. (1) До 31 март на годината, в която изтича 4-годишния срок на действие на програмата по чл. 28, ал. 1, т. 10, спортната федерация представя на министъра на младежта и спорта отчет за изпълнението ѝ и нова 4-годишна програма, приети от общото събрание. (2) Ежегодно до 31 март спортната федерация представя на министъра на младежта и спорта: 1. отчет за изпълнение на програмата по ал. 1 за предходната година; 2. финансов отчет за предходната година и приет бюджет на спортната федерация за текущата година; 3. актуализация на програмата по ал. 1, ако има такава. (3) Документите по ал. 1 и 2 се представят на хартиен и електронен носител по образец, утвърден от министъра на младежта и спорта. (4) Документите по ал. 1 и 2 се публикуват на интернет страницата на съответната спортна федерация. (5) По писмено искане на министъра на младежта и спорта спортната федерация предоставя информация във връзка с дейността си.“

Благодаря, госпожо Председател. Искам да предложа редакционна поправка – в чл. 30, ал. 1 в текста има „и спорта отчет за изпълнението ѝ“ – с „ѝ“, което е излишно, и нова 4-годишна програма“. Трябва „ѝ“ да отпадне.

„До 31 март на годината, в която изтича 4-годишният срок на действие на програмата по чл. 28, ал. 1, т. 10, спортната федерация представя на министъра на младежта и спорта отчет за изпълнението ѝ и нова 4-годишна програма, приети от общото събрание;“.

Променям редакционната си промяна. Разбрах къде е грешката, но нека да добавим след „й“ – „и изпълнението ѝ“.

Да, оттеглям го.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Грешката е в една буква. Моето предложение за редакционна промяна е следното: „Представя на министъра доклад за изпълнението ѝ, заедно с нова изготвена програма“. Благодаря Ви.

И аз ще направя едно редакционно предложение. В случая чл. 30, ал. 1 – „до 31 март на годината, в която изтича 4-годишният срок на действие на програмата по чл. 28, ал. 1, т. 10, спортната федерация представя на министъра на младежта и спорта отчет за изпълнението ѝ, както и нова 4 годишна програма, приети от общото събрание.“ (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“)

Уважаеми колеги, оттеглям предложението си.

„Глава четвърта – Специални организации“. Предложение от народните представители Лечева, Ченчев и Проданов. Предложението е оттеглено. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на Глава четвърта „Други организации в областта на спорта“.

По чл. 38 има предложение от народния представител Славчо Атанасов. Предложението е оттеглено. Предложение на народните представители Лечева, Ченчев и Проданов: „В чл. 38 се правят следните изменения и допълнения: 1. заглавието се изменя така: „Видове спортни организации със специфични функции“. 2. след думите „параолимпийска организация“ се поставя нова запетая и се добавя „национална дефлимпийска организация“.“ Предложението по т. 1 е оттеглено. Комисията не подкрепя предложението по т. 2. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 38 да бъде отхвърлен.

„Раздел I – Български олимпийски комитет и национална параолимпийска организация“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I, като в него думата „параолимпийска“ се заменя с „паралимпийска“.

По чл. 39 има предложение на народния представител Славчо Атанасов. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Лечева, Ченчев и Проданов: „В чл. 39 се правят следните изменения и допълнения: 1. създава се нова ал. 5: „(5) Българският олимпийски комитет приема четиригодишна програма за олимпийска подготовка и отчет за изпълнението й в сроковете по чл. 37. ал. 1.“ 2. ал. 5 става ал. 6.“ Комисията подкрепя предложението по т. 3 и не го подкрепя в останалата му част. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 39, който става чл. 31: „Чл. 31. (1) Българският олимпийски комитет е сдружение с нестопанска цел за развитието на олимпийското движение, разпространяването на олимпийските идеи в страната и участието на спортисти на олимпийски игри. (2) Българският олимпийски комитет осъществява дейността си в съответствие с действащото законодателство и Олимпийската харта на Международния олимпийски комитет. (3) Олимпийските символи и знаци може да се използват само с разрешение на Българския олимпийски комитет. (4) Българският олимпийски комитет представлява държавата и българските спортни организации пред Международния олимпийски комитет по въпросите, свързани с организирането и провеждането на олимпийски игри. (5) Към Българския олимпийски комитет се създават независими органи в областта на спорта: 1. дисциплинарна комисия, която изпълнява функциите на първа инстанция в производството по установяване на нарушения на антидопинговите правила, определяне и налагане на дисциплинарни наказания за тях; 2. Български спортен арбитраж, който изпълнява функциите на апелативна инстанция в производството по установяване на нарушения на антидопинговите правила, определяне и налагане на дисциплинарни наказания за тях.“

Комисията предлага да се създаде нов чл. 32: „Чл. 32. (1) Националната паралимпийска организация е сдружение с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, която отговаря на изискванията за членство на Устава на Международния паралимпийски комитет. (2) Националната паралимпийска организация развива паралимпийското движение, разпространява паралимпийските идеи в страната и организира, и координира участието на спортисти в паралимпийските игри. (3) Националната паралимпийска организация осъществява дейността си в съответствие с действащото законодателство и Устава на Международния паралимпийски комитет. (4) Паралимпийските символи и знаци може да се използват само с разрешение на националната паралимпийска организация. (5) Националната паралимпийска организация представлява държавата и българските спортни организации пред Международния паралимпийски комитет по въпросите, свързани с организирането и провеждането на паралимпийските игри и всички прояви, организирани от или с участието на Международния паралимпийски комитет.“

„Раздел II – Обединен спортен клуб“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II, но предлага Раздел II да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като нов Раздел IV.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага чл. 40 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като нов чл. 44. По чл. 41 има предложение от народните представители Лечева, Ченчев и Проданов. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага чл. 41 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като нов чл. 45.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага чл. 42 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като нов чл. 46.

„Раздел III – Национална организация за спортно-туристическа дейност“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел III, който става Раздел II.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 43, който става чл. 33: „Чл. 33. (1) Националната организация за спортно туристическа дейност е сдружение с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, която развива и популяризира спортно-туристическата дейност и взаимодейства с компетентните държавни органи, общините и международните спортно-туристически организации при формирането, осъществяването и реализирането на държавната политика в тази област. (2) Членове на националната организация за спортно туристическа дейност са туристически дружества по чл. 38, ал. 1. (3) Процедурата по вписване и заличаване на националната организация за спортно-туристическа дейност и нейните членове в регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 2 се определя с правилника за прилагане на Закона. (4) В регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 2 се вписва само една национална организация за спортно-туристическа дейност.“ „Вписване в регистъра.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 44, който става чл. 34: „Чл. 34. (1) Министърът на младежта и спорта или оправомощено от него длъжностно лице със заповед вписва националната организация за спортно-туристическа дейност в регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 2, ако отговаря на изискванията по чл. 20, т. 1 – 3 и има: 1. приета 4-годишна програма за развитие на спортно туристическата дейност, която е в съответствие с националната програма по чл. 7, т. 2; 2. приет годишен календар на спортно-туристическите прояви. (2) За вписване в регистъра националната организация за спортно-туристическа дейност подава заявление по образец, утвърден от министъра на младежта и спорта, в което посочва данни за заявителя, към което се прилагат: 1. документите по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 2; 2. заявление за членство или документ, който удостоверява членство в международна организация, ако има такова, и правилата за осъществяване на нейната дейност; 3. програма за развитие на спортно-туристическа дейност по ал. 1, т. 1 и акта за приемане; 4. годишен календар по ал. 1, т. 2 и акта за приемане; 5. списък на членовете с единния им идентификационен код и актовете за приемането им. (3) Документите по ал. 2 се представят в оригинал или заверено от заявителя копие. Документите по ал. 2, т. 4 и 5 се представят и на електронен носител. (4) Заявлението и приложените към него документи се представят на български език. Документите на чужд език се придружават с точен превод на български език. (5) Заявлението и приложените към него документи може да се подадат и по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис и на Закона за електронното управление. (6) Национална организация за спортно-туристическа дейност и нейните членове придобиват правото да осъществяват дейностите по чл. 36 и чл. 38 след вписване в регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 2.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 45, който става чл. 35: „Чл. 35. (1) Министърът на младежта и спорта или оправомощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед заличава националната организация за спортно-туристическа дейност от регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 2, когато: 1. е престанала да отговаря на изискване по чл. 34, ал. 1; 2. не е представила актуална програма по чл. 34, ал. 1, т. 1 в срока по чл. 37, ал. 1; 3. не изпълнява дейността по чл. 36; 4. е представила неверни данни или документи с невярно съдържание, които са послужили като основание за вписване в регистъра; 5. членовете ѝ не отговарят на изискванията на Закона. (2) В случаите по ал. 1 министърът на младежта и спорта или оправомощеното от него длъжностно лице заличава националната организация за спортно-туристическа дейност и нейните членове от регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 2, ако организацията не изпълни задълженията си в двумесечен срок от установяване на неизпълнението им. (3) Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“ Комисията предлага да се създаде нов чл. 36: „Чл. 36. (1) Националната организация за спортно туристическа дейност в съответствие със своя устав: 1. представлява и защитава интересите на членовете си пред съответните държавни и местни органи и пред международните спортни организации; 2. участва в разработването на стратегии и програми за развитието на спортно-туристическата дейност на национално ниво и съдейства за тяхното изпълнение; 3. изгражда, поддържа и ползва обекти за спортно туристическа дейност; 4. съдейства за рекламата на туристически продукти; 5. съдейства за изграждането и функционирането на туристически информационни центрове или бюра; 6. съдейства за повишаването на професионалната квалификация на кадрите за спортно-туристическата дейност. (2) Националната организация за спортно туристическа дейност участва в Националния съвет по туризъм по чл. 7, ал. 1 от Закона за туризма.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 46, който става чл. 37: „Чл. 37. (1) До 31 март на годината, в която изтича 4-годишният срок на действие на програмата по чл. 34, ал. 1, т. 1, националната организация за спортно-туристическа дейност представя на министъра на младежта и спорта отчет за изпълнението й и нова 4 годишна програма и актовете за приемане. (2) Националната организация за спортно туристическа дейност уведомява Министерството на младежта и спорта за приемане, съответно за изключване на туристическо дружество като член в тридневен срок от датата на съответното решение.“ Комисията предлага да се създаде нов чл. 38: „Чл. 38. (1) Туристическо дружество е сдружение с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност за развитие и разпространение на спортно-туристическата дейност. (2) Туристическото дружество осъществява и администрира спортно-туристическа дейност, като: 1. организира спортно-туристически прояви; 2. управлява обекти за спортно-туристическа дейност – туристически хижи, туристически учебни центрове и туристически спални и предоставя услуги на гражданите; 3. изгражда, поддържа и подновява туристически заслони, туристически пътища и пътеки, както и тяхната маркировка; 4. популяризира екотуризма и съдейства за опазването на околната среда.“ Предложение на народния представител Славчо Атанасов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов Раздел III с нови чл. 39 – 43 и нов Раздел IV с нови чл. 44 – 46.

Комисията предлага да се създаде нов Раздел III с нови чл. 39 – 43 и нов Раздел IV с нови чл. 44 – 46: „Раздел III Национална организация за университетски спорт Чл. 39. (1) Националната организация за университетски спорт е сдружение е нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност за развитието и разпространението на спорта във висшите училища. (2) Членове на националната организация за университетски спорт са спортни клубове по чл. 43, ал. 1. (3) Процедурата по вписване и заличаване на националната организация за университетски спорт и нейните членове в регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 2 се определя с правилника за прилагане на Закона. (4) В регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 2 се вписва само една национална организация за университетски спорт. Чл. 40. (1) Министърът на младежта и спорта или оправомощено от него длъжностно лице със заповед вписва националната организация за университетски спорт в регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 2, ако отговаря на изискванията по чл. 20, т. 1 – 3 и има: 1. приета 4-годишна програма за развитие на спорта във висшите училища в съответствие с националната програма по чл. 7, т. 2; 2. приет годишен спортен календар на студентски състезания и правила за провеждането им. (2) За вписване в регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 2 сдружението по ал. 1 подава заявление по образец, утвърден от министъра на младежта и спорта, в което посочва данни за заявителя, към което се прилагат: 1. документите по чл. 21, ал. 1, т. 1, 2, 4, 5, 6 и 15; 2. програма за развитие на спорта във висшите училища по ал. 1, т. 1 и акта за приемане; 3. годишен спортен календар по ал. 1, т. 2 и акта за приемане; 4. списък на членовете и актовете за приемане. (3) Документите по ал. 2 се представят в оригинал или заверено от заявителя копие. Документите по ал. 2, т. 3 и 4 се представят и на електронен носител. (4) Заявлението и приложенията към него се представят на български език. Документите на чужд език се придружават с точен превод на български език. (5) Заявлението и приложените към него документи може да се подадат и по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис и на Закона за електронното управление. (6) Националната организация за университетски спорт придобива правото да осъществява дейностите по чл. 42 след вписване в регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 2. Чл. 41. (1) Министърът на младежта и спорта или оправомощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед заличава националната организация за университетски спорт от регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 2, когато: 1. е престанала да отговаря на изискване по чл. 40, ал. 1; 2. не е представила актуална програма по чл. 40, ал. 1, т. 1 в срока по чл. 42, ал. 2; 3. не изпълнява дейността по чл. 42; 4. е представила неверни данни или документи с невярно съдържание, които са послужили като основание за вписване в регистъра; 5. членовете й не отговарят на изискванията на закона. (2) В случаите по ал. 1 министърът на младежта и спорта или оправомощеното от него длъжностно лице заличава националната организация за университетски спорт от регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 2, ако организацията не изпълни задълженията си в двумесечен срок от установяване на неизпълнението им. (3) Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 42. (1) Националната организация за университетски спорт: 1. провежда инициативи за развитие и утвърждаване на спорта във висшите училища; 2. популяризира дейността на организацията и създава интерес към спорта сред студентите; 3. провежда в съответствие с държавния спортен календар общостудентски шампионати, игри и национални студентски първенства; 4. представлява и утвърждава българския студентски спорт пред международните спортни организации в тази област; 5. оказва съдействие за подобряване на системата за обучение по физическо възпитание и спорт във висшите училища. (2) До 31 март на годината, в която изтича 4-годишният срок на действие на програмата по чл. 40, ал. 1, т. 1 националната организация за университетски спорт представя на министъра на младежта и спорта отчет за изпълнението й и нова 4-годишна програма и актовете за приемане. (3) Националната организация за университетски спорт уведомява Министерството на младежта и спорта за приемане, съответно за изключване на спортен клуб като член в тридневен срок от датата на съответното решение. Чл. 43. (1) Спортен клуб на висше училище е: 1. спортен клуб по един или сходни видове спорт и/или многоспортов клуб, учреден с решение на Академичния съвет по чл. 30, ал. 1, т. 15а от Закона за висшето образование при условия и по ред, определени в правилата на съответното висше училище; в наименованието на клуба се посочва наименованието и вида на висшето училище съгласно акта за откриването или преобразуването му; 2. спортен клуб по чл. 12, ал. 2, т. 1; с разрешение на ректора в наименованието на студентския спортен клуб може да се посочи наименованието и вида на висшето училище съгласно акта за откриването или преобразуването му. (2) В спортния клуб по ал. 1, т. 2 може да членуват студенти, преподаватели и служители на съответното висше училище. (3) Спортният клуб по ал. 1, т. 1 участва само в спортни състезания, организирани от националната организация за университетски спорт. (4) Спортният клуб по ал. 1, т. 2 може да бъде член и на спортна федерация по съответен вид спорт. (5) Спортните клубове по ал. 1, т. 1 се финансират от висшето училище. Спортните клубове по ал. 1, т. 2 може да се финансират и подпомагат от Министерството на образованието и науката при спазване на правилата в областта на държавните помощи. Раздел IV Обединен спортен клуб Чл. 44. (1) Обединеният спортен клуб е сдружение на спортни клубове с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност за ползване и управление на спортни обекти. (2) В двумесечен срок от учредяването обединеният спортен клуб подава заявление за вписването му в регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 2. Заявлението може да се подаде и по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис и на Закона за електронното управление. (3) Вписването и заличаването на обединения спортен клуб от регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 2 се извършва със заповед на министъра на младежта и спорта или оправомощено от него длъжностно лице. Процедурата по вписване и заличаване от регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 2 се определя с правилника за прилагане на закона. (4) Обединеният спортен клуб може да извършва дейност само след вписването му в регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 2. (5) Обединеният спортен клуб не може да е член на спортна федерация. Чл. 45. (1) Право на сдружаване по чл. 44, ал. 1 имат само спортни клубове, които са членове на спортна федерация и са вписани в регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 1. (2) Обединен спортен клуб се учредява от не по-малко от три спортни клуба със седалище на територията на една административна област. (3) Наименованието трябва да включва думите „обединен спортен клуб“. (4) Обединеният спортен клуб не може да осъществява дейностите по чл. 17, ал. 1, т. 1 – 9 и т. 11. Чл. 46. (1) Спортните обекти – държавна и общинска собственост, които са предоставени по реда на този закон на обединен спортен клуб, се ползват от членовете му. (2) Правата на членовете на обединен спортен клуб за ползване на спортните обекти – държавна и общинска собственост, се прекратяват от деня на заличаване на съответния член от регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 2. (3) При заличаване на обединен спортен клуб от регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 2 договорите, с които са предоставени спортните обекти по ал. 1, се прекратяват с едномесечно писмено предизвестие.“

Глава пета – „Държавна политика в областта на спорт за всички“. Предложение на народните представители Весела Лечева, Иван Ченчев и Христо Проданов: В заглавието на Глава пета (навсякъде в текста на Закона) думите „спорт за всички“ се заменят със „спорта в свободното време“. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на Глава шеста: „Политика в областта на спорта за всички“.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на Глава пета: „Политика в областта на спорта за всички“.

„Раздел I – Общи разпоредби“. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на Раздел I: „Подпомагане на спорта за всички“.

По чл. 47 „Развитие на спорт за всички“ има предложение от народните представители Лечева, Ченчев и Проданов: „Чл. 47 се изменя така: „ Чл. 47. (1) Националната обществена спортна организация, в съответствие със своя Устав: 1. представлява и защитава интересите на своите членове пред съответните органи на централната и местната администрация и международните спортни организации, в които членува; 2. участва в разработването и отчитането на стратегии и програми по чл. 9, т. 1 и т. 2 за развитие на физическото възпитание и спорта в национален мащаб и съдейства за тяхното изпълнение; 3. изгражда, поддържа и използва собствени или предоставени ѝ от държавната и местните власти спортни обекти и съоръжения; 4. ръководи дейността на предоставени ѝ от държавата програми, пълномощия и ресурси в отделни подсистеми на националната система за физическо възпитание и спорт; 5. съдейства за повишаване на професионалната квалификация на спортно-педагогическите и ръководни кадри в областта на физическото възпитание и спорта; 6. съдейства за практическото прилагане на актуални спортни политики и приоритети от международен характер, като борба срещу прилагането на забранени фармакологични препарати и методи в учебно-тренировъчния и състезателен процес, борба срещу насилието и нетолерантността в спорта, равенство на половете, двойната кариера на спортистите, сигурността на спортните обекти и съоръжения, доброволчеството в спорта, интеграция чрез спорта и в спорта, борба срещу всички форми на дискриминация и други; 7. съдейства за провеждане на социален диалог между спортни работодатели и спортно-педагогическите кадри; 8. изпълнява социални проекти; 9. подпомага дейността на обществените кадри в спорта, феновете и спортните традиции на своите членове; 10. проучва общественото мнение и тенденции в развитието на физическото възпитание и спорта и предлага целесъобразни промени в спортното законодателство и нормативна база; 11. съвместно със своите членове провежда общодържавни и международни спортни прояви; 12. притежава рекламните и издателски права на спортни прояви под патронажа на Националната обществена спортна организация; 13. предлага спортни услуги и провежда разрешени от закона икономически дейности; 14. контролира спазването на законността, нормативната база и прозрачното управление на своите членове; 15. пропагандира системните занимания с двигателна активност, спорта в свободното време и спорта за високи постижения; 16. съвместно със своите членове, с Национална спортна академия „Васил Левски“ и други държавни институти и ведомства, изработва и предлага за утвърждаване системи и национални стандарти за оценка на физическо развитие и дееспособност на населението, стандарти за качествена оценка на спортните резултати по измеримите спортове и дисциплини и спортните игри и други методически документи, касаещи ефективността на националната система за физическо възпитание и спорт; 17. издава собствено научно-методическо списание; 18. съхранява и развива националните спортни традиции и спортната история на държавата; 19. създава и поддържа собствена интернет базирана информационна система; 20. награждава със званието „Заслужил деятел на физическата култура и спорта“ лица с доказан принос в развитието на националната система за физическо възпитание и спорт и обществени деятели; 21. изпълнява и други дейности, възложени с акт на Министерството на младежта и спорта и международните спортни организации, в които членува. (2) Националната обществена спортна организация членува в Българския олимпийски комитет, експертния съвет към министъра на младежта и спорта по чл. 11, ал. 1 и Националния съвет по чл.10.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага чл. 47 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като нов чл. 48.

Чл. 48 – „Подпомагане от държавата и общините“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 48, който става чл. 47: „Чл. 47. (1) Държавните и местните органи разработват и прилагат политики с цел насърчаване на спорта за всички чрез междусекторен подход, който обхваща области, като здраве, образование, околна среда, транспорт и други. (2) Подпомагането на спорта за всички се осъществява чрез: 1. подпомагане на нестопанските дейности на спортните организации; 2. подпомагане на стопански дейности при спазване на правилата в областта на държавните помощи; 3. създаване на условия за адаптирана физическа активност и практикуване на спорт от хората с увреждания за подобряване на качеството им на живот. (3) Подпомагането на дейността на Националната организация за спортно-туристическа дейност, включително чрез изграждане на инфраструктура на спортно-туристическата дейност, се осъществява съгласно чл. 21 от Закона за публичните финанси.“ Комисията предлага да се създаде нов чл. 48: „Чл. 48. (1) Работодателите и органите по назначаване създават и осигуряват условия за провеждане на спортни занимания и за активен отдих на своите работници и служители. (2) В колективните трудови договори работодателите предвиждат и финансово подпомагане на практикуването на спорт и активен отдих на работниците и служителите.“ „Член 49 – Адаптирана физическа активност“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага чл. 49 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 47.