4 октомври 2018 г.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми народни представители! „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 802-01-28, внесен от Министерския съвет на 1 август 2018 г., приет на първо гласуване на 19 септември 2018 г.“ Уважаема госпожо Председател, ще помоля за допуск в залата на заместник-министъра на финансите госпожа Маринела Петрова и на служителите от Агенцията по обществени поръчки: госпожа Миглена Павлова – изпълнителен директор, госпожа Галя Манасиева – директор на дирекция „Законодателство и методология“, госпожа Христина Денева-Кирчева – началник на отдел „Правна уредба и методология“ в дирекция „Законодателство и методология“, и госпожа Анастасия Венкова – държавен експерт в дирекция „Законодателство и методология“.

„Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.

Параграф 2 – предложение от народните представители Данаил Кирилов и Анна Александрова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 3 се изменя така: „(3) Възможността по ал. 1 не може да се използва за разделяне на обществени поръчки и прилагане на ред за възлагане за по-ниски стойности.“ 2. Създава се ал. 4: „(4) Възложител, който е първостепенен разпоредител с бюджет, може да възлага обществени поръчки за нуждите на неговите разпоредители с бюджет от по-ниска степен, независимо че те са самостоятелни възложители.“ Параграфи 3, 4, 5, 6, 7 и 8. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.

Параграф 9 – предложение на народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9: „§ 9. В чл. 21 се правят следните изменения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Възложителят изчислява прогнозната стойност на обществената поръчка към датата на решението за нейното откриване съобразно пазарната стойност на предстоящите за възлагане дейности, определена в резултат на пазарни проучвания или консултации.“ 2. В ал. 14 думите „с цел“ се заменят със „за“. 3. В ал. 15 думите „с цел прилагане на“ се заменят със „с което се прилага“, а накрая се добавя „освен в случаите по ал. 6.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10: „§ 10. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) точка 9 се изменя така: „9. за създаване на квалификационна система;“ б) създава се нова т. 10: „10. за включването или за отказа за включване на заинтересовани лица в динамичната система за покупки или в квалификационна система;“ в) досегашната т. 10 става т. 11. 2. В ал. 4 думите „ и 2“ се заменят с „2 и 9“. 3. В ал. 8 думите „т. 4 – 10“ се заменят с „т. 4 – 11“. 4. Създава се ал. 10: „(10) Кандидатите и участниците се уведомяват за решенията по ал. 1, т. 3 – 8, 10 и 11 в тридневен срок от тяхното издаване чрез съобщение на техните потребителски профили в платформата по чл. 39а, ал. 1, към което е прикачено съответното решение. Решението се смята за връчено от постъпване на съобщението на потребителския профил, което се удостоверява от платформата чрез електронен времеви печат.“ Параграф 11 – предложение от народните представители Данаил Кирилов и Анна Александрова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11: „§ 11. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 2 накрая се добавя „или на решението на Комисията за защита на конкуренцията по чл. 215, ал. 2, т. 2 или 5; б) създава се т. 3: „3. тридесет дни след сключване на договор на основание чл. 14, ал. 1, т. 5 – 8.” 2. В ал. 2 думите „по ал. 1, т. 1“ се заменят със „за възлагане на поръчка“, а думите „чл. 13 – 15“ се заменят с „чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1, т. 1 – 4 и чл. 15, ал. 1.“ 3. В ал. 4 изречение първо се изменя така: „В случай на поръчки, възложени въз основа на рамково споразумение или динамична система за покупки, възложителите могат да изпращат за публикуване обявление за възлагане на поръчка, което съдържа информация за всички сключени договори през съответното тримесечие.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12 и § 13. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14: „§ 14. В чл. 32 се правят следните изменения: 1. В заглавието думите „чрез електронни средства” се заличават. 2. В ал. 1 в текста преди т. 1 думите „електронни средства” се заменят с „платформата по чл. 39а, ал. 1”. 3. В ал. 3 изречение първо се изменя така: „Когато не е възможно осигуряване на неограничен, пълен, безплатен и пряк достъп до документацията за обществената поръчка или части от нея по реда на ал. 1, възложителите посочват в обявлението или поканата за потвърждаване на интерес условията и начина за нейното получаване.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15: „§ 15. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „разяснения по“ се добавя „условия, които се съдържат в“. 2. В ал. 4 думите „публикуване на” се заличават. 3. Създава се ал. 5: „(5) С разясненията не може да се въвеждат промени в условията на процедурата“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16: „§ 16. В чл. 34, ал. 3 думите „електронни средства” се заменят с „платформата по чл. 39а, ал. 1”.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17: „§ 17. В чл. 35 се правят следните изменения: 1. Алинея 3 се изменя така: „(3) Обявленията по ал. 1 се изпращат до Службата за публикации на Европейския съюз чрез платформата по чл. 39a, ал. 1, поддържана от Агенцията по обществени поръчки. За дата на изпращане на обявленията се приема датата, удостоверена от платформата чрез електронен времеви печат.” 2. Алинея 5 се отменя.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18: „§ 18. В чл. 36 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 се създават т. 5 и 6: „5. обявите за събиране на оферти, както и информация за възлагане на поръчките; 6. информация при производство по обжалване.“ 2. Алинея 3 се отменя. 3. Алинея 4 се изменя така: „(4) Публикуваните в РОП обявления по ал. 1, т. 2 не могат да съдържат информация, която се различава от тази, изпратена за публикуване до Службата за публикации на Европейския съюз.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19: „§ 19. Създава се чл. 36а: „Профил на купувача Чл. 36а. (1) Възложителите поддържат профил на купувача, чрез който се осигурява публичност на: 1. информацията, свързана с проведени пазарни консултации; 2. всички решения, обявления и покани, свързани с откриването, възлагането, изпълнението и прекратяването на обществените поръчки; 3. документациите за обществени поръчки, с изключение на случаите на чл. 32, ал. 3 и 4; 4. разясненията, предоставени от възложителите във връзка с обществените поръчки; 5. протоколите и окончателните доклади на комисиите за провеждане на процедурите; 6. договорите за обществени поръчки и рамковите споразумения, включително приложенията към тях; 7. договорите за подизпълнение; 8. допълнителните споразумения за изменения на договорите за обществени поръчки и рамковите споразумения; 9. обявите за събиране на оферти и поканите до определени лица, както и информация за възлагането по този ред; 10. информация при производство по обжалване; 11. становищата на Агенцията по обществени поръчки във връзка с осъществявания от нея предварителен контрол. (2) Документите по ал. 1 за всяка обществена поръчка се обособяват в електронна преписка. (3) При публикуване на документите по ал. 1 се заличава информацията, по отношение на която участниците правомерно са се позовали на конфиденциалност във връзка с наличието на търговска тайна, както и информация, която е защитена със закон. На мястото на заличената информация се посочва основанието за заличаване. (4) С публикуването на документите на профила на купувача се приема, че заинтересованите лица, кандидатите и/или участниците са уведомени относно отразените в тях обстоятелства, освен ако друго е предвидено в този закон. (5) Профилът на купувача се поддържа на платформата по чл. 39a, ал. 1.“ Параграф 20 – предложение от народните представители Данаил Кирилов и Анна Александрова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21. Параграф 22 – предложение от народните представители Данаил Кирилов и Анна Александрова. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22: „§ 22. Член 39 се отменя.“

Предложение от народните представители Данаил Кирилов и Анна Александрова. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 23: „§ 23. Създава се чл. 39а: „Възлагане чрез електронна платформа Чл. 39а. (1) Възлагането на обществени поръчки, включително чрез динамична система за покупки, рамково споразумение и квалификационна система, се осъществява с електронни средства чрез използване на централизирана електронна платформа. (2) Платформата по ал. 1 осигурява най-малко възможност за: 1. подготовка и публикуване на решенията, обявленията и документациите за обществени поръчки; 2. подготовка и получаване на запитвания и предоставяне на разяснения; 3. подготовка и изпращане на покани; 4. подготовка и подаване на заявления за участие и оферти; 5. оценяване на офертите; 6. сключване на договор; 7. подготовка и подаване на заявки по договори; 8. приемане и обработване на електронни фактури; 9. свързване със системи за електронно разплащане; 10. подготовка и публикуване на документите по чл. 36, ал. 1, т. 5; 11. обмен на друга информация и документи. (3) Централните органи за покупки могат да използват платформи за електронно възлагане, различни от платформата по ал. 1, при условие че е осигурена техническа съвместимост и свързаност с нея, и платформите, използвани от тези органи, предоставят възможностите по ал. 2, т. 1 – 9 и 11. Централните органи за покупки са длъжни да изпълнят изискванията по чл. 35 и 36, преди да публикуват съответната информация на техните платформи. (4) Платформата по ал. 1 е общодостъпна и оперативно съвместима с най-разпространените пазарни продукти на информационните и комуникационните технологии за широка употреба. При всеки случай на предаване, обмен и съхраняване на информация платформата гарантира защита на целостта на данните и на конфиденциалността на документите за участие в процедурата до момента на тяхното отваряне и разглеждане, който е след изтичане на срока за тяхното получаване. (5) Възложителите не използват платформата по ал. 1 за изготвяне и обмен на документи, съдържащи класифицирана информация, с изключение на решенията по чл. 22, ал. 1, т. 1, 2, 4, 5, 6 и 8 и обявленията по чл. 156. В тези случаи обменът на информация се извършва при спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация. (6) По изключение, възложителите могат да не изискват използване на платформата по ал. 1 при изготвяне и/или представяне на оферти, когато поради специализирания характер на обществената поръчка се налага използването на специфични инструменти и устройства или формати на файлове, поддържани от приложения, които не са общодостъпни и не могат да се предоставят на възложителя за изтегляне или използване от разстояние, включително когато са включени в лицензионна схема за защита на авторски права. В документацията възложителите указват начина за изготвяне и/или представяне на офертите и посочват писмени мотиви, които се публикуват в досието на поръчката. (7) Платформата по ал. 1 не се използва за представяне на мостри или макети, които не могат да бъдат предадени с електронни средства. (8) В случаите по ал. 6 и 7, когато не се използва платформата по ал. 1, обменът на информация се осъществява чрез пощенска или друга подходяща куриерска услуга или комбинация от тях и електронни средства. (9) При поръчки за строителство и при конкурси за проект възложителите могат да изискат при изготвянето на офертите или проектите използването на специални инструменти за електронно моделиране на информация, които не са общодостъпни. В тези случаи възложителите осигуряват подходящи средства за достъп до тези инструменти. (10) Предложените от възложителите средства за достъп по ал. 9 са подходящи, когато: 1. осигуряват неограничен и пълен пряк безплатен достъп с електронни средства до тези инструменти от датата на публикуване на обявлението или от датата на изпращане на поканата за потвърждаване на интерес, като в обявлението или поканата се посочва интернет адресът, на който са достъпни тези инструменти; 2. на лицата, които нямат достъп до съответните инструменти или които нямат възможност да ги получат в рамките на съответните срокове по независещи от тях причини, се осигури безплатен онлайн достъп до обществената поръчка чрез генериране на кодове за еднократен достъп. (11) При установено непланирано прекъсване във функционирането на платформата по ал. 1 в деня, в който изтича срок, свързан с възлагане на обществена поръчка, съответният срок се удължава. Редът за установяване на прекъсването и за удължаване на срока се определя в правилника за прилагане на закона.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 24. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 25: „§ 25. В чл. 45 се създава ал. 3: „(3) Когато подаването на оферти или на части от тях с електронни средства не е възможно, поради някоя от причините по чл. 39a, ал. 6 или 7, сроковете за получаване на оферти се удължават с 5 дни.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 26. Предложение на народните представители Данаил Кирилов и Анна Александрова. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 27: „§ 27. В чл. 48 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 текстът преди т. 1 се изменя така: „(1) Възложителят определя техническите спецификации съобразно изискванията на приложимите нормативни актове в съответната област, като прилага някой от следните начини:“. 2. В ал. 2 думите „техническа оценка, техническо одобрение или технически еталон“ се заменят с „техническа оценка или техническо одобрение“.“ Параграф 26 – предложение от народните представители Данаил Кирилов и Анна Александрова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 28: „§ 28. В чл. 54 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 1 и 2 думите „освен ако е реабилитиран” се заличават; б) точка 3 се изменя така: „3. има задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и лихвите по тях, към държавата или към общината по седалището на възложителя и на кандидата или участника, или аналогични задължения съгласно законодателството на държавата, в която кандидатът или участникът е установен, доказани с влязъл в сила акт на компетентен орган.“ 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Основанията по ал. 1, т. 1, 2 и 7 се отнасят за лицата, които представляват участника или кандидата и за членовете на неговите управителни и надзорни органи съгласно регистъра, в който е вписан участникът или кандидатът, ако има такъв, или документите, удостоверяващи правосубектността му. Когато в състава на тези органи участва юридическо лице, основанията се отнасят за физическите лица, които го представляват съгласно регистъра, в който е вписано юридическото лице, ако има такъв, или документите, удостоверяващи правосубектността му.“ 3. Създава се нова ал. 3: „(3) В случаите по ал. 2, когато кандидатът или участникът, или юридическо лице в състава на негов контролен или управителен орган се представлява от физическо лице по пълномощие, основанията по ал. 1, т. 1, 2 и 7 се отнасят и за това физическо лице.“ 4. Създава се нова ал. 4: „(4) Възложителят може да не прилага изискванията по ал. 1 при поръчки, възлагани на основание чл. 79, ал. 1, т. 3 и 4, чл. 182, ал. 1, т. 1 или чл. 191, ал. 1, т. 2 и 3, когато се налага да се защитят особено важни държавни или обществени интереси. В тези случаи той е длъжен да посочи мотиви в обявлението за възлагане на поръчка, а при възлагане по чл. 191, ал. 1, т. 2 и 3 – в досието на поръчката.“ 4. Досегашната ал. 3 става ал. 5 и се изменя така: „(5) Алинея 1, точка 3 не се прилага, когато размерът на неплатените дължими данъци или социалноосигурителни вноски е до 1 на сто от сумата на годишния общ оборот за последната приключена финансова година, но не повече от 50 000 лева.“

По § 27 има предложение от народните представители Данаил Кирилов и Анна Александрова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 29: „§ 29. В чл. 55 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, т. 4 след думите „довело до“ се добавя „разваляне“, а думите „предсрочното му“ се заменят с „или предсрочното му“. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Основанията по ал. 1, т. 5 се отнасят за лицата, посочени в чл. 54, ал. 2 и 3.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 30. По § 29 има предложение от народните представители Данаил Кирилов и Анна Александрова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 31: „§ 31. В чл. 57 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3: а) в т. 1 накрая се добавя „на наказанието“; б) точка 2 се изменя така: „2. три години от датата на: а) влизането в сила на решението на възложителя, с което кандидатът или участникът е отстранен за наличие на обстоятелствата по чл. 54, ал. 1, т. 5, буква „а“; б) влизането в сила на акт на компетентен орган, с който е установено наличието на обстоятелствата по чл. 54, ал. 1, т. 6 и чл. 55, ал. 1, т. 2 и 3, освен ако в акта е посочен друг срок; в) влизането в сила на съдебно решение или на друг документ, с който се доказва наличието на обстоятелствата по чл. 55, ал. 1, т. 4.“ 2. Алинея 4 се изменя така: „(4) Стопанските субекти, които са отстранени от процедура за възлагане на обществена поръчка, поради наличие на обстоятелства по чл. 54, ал. 1, т. 5, буква „а“, както и на тези, за които са налице обстоятелства по чл. 55, ал. 1, т. 4, се включват в списък, който има информативен характер.“ Комисията подкрепа текста на вносителя за параграфи 30, 31, 32, 33 и 34, 35, които стават съответно параграфи 32, 33, 34, 35, 36 и 37.

По § 36 има предложение на народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36, който става § 38: „§ 38. В чл. 66 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 3: „(3) Изпълнителите сключват договор за подизпълнение с подизпълнителите, посочени в офертата.“ 2. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея след думите „отговаря на“ се добавя „някое от“, а накрая се добавя „поради промяна в обстоятелствата преди сключване на договора за обществена поръчка“. 3. Създават се нови ал. 5 и 6: „(5) Подизпълнителите нямат право да превъзлагат една или повече от дейностите, които са включени в предмета на договора за подизпълнение. (6) Не е нарушение на забраната по ал. 5 доставката на стоки, материали или оборудване, необходими за изпълнението на обществената поръчка, когато такава доставка не включва монтаж, както и сключването на договори за услуги, които не са част от договора за обществената поръчка, съответно от договора за подизпълнение.“ 4. Досегашната ал. 4 става ал. 7. 5. Досегашната ал. 5 става ал. 8 и в нея думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 7“. 6. Досегашната ал. 6 става ал. 9 и в нея думите „ал. 5“ се заменят с „ал. 8“. 7. Досегашната ал. 7 става ал. 10 и в нея думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 7“. 8. Досегашните ал. 8 – 10 стават съответно ал. 11 – 13. 9. Досегашната ал. 11 става ал. 14 и в нея: а) в текста преди т. 1 думите „по изключение, когато възникне“ се заменят с „при“; б) т. 2 се изменя така: „2. новият подизпълнител отговаря на критериите за подбор по отношение на дела и вида на дейностите, които ще изпълнява.“ 10. Досегашната ал. 12 става ал. 15 и се изменя така: „(15) При замяна или включване на подизпълнител изпълнителят представя на възложителя копие на договора с новия подизпълнител заедно с всички документи, които доказват изпълнението на условията по ал. 14, в срок до три дни от неговото сключване“.“ По § 37 има предложение от народните представители Данаил Кирилов и Анна Александрова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 37, който става § 39: „§ 39. В чл. 67 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 3 се отменя. 2. В ал. 5 думите „от участниците и кандидатите“ се заличават, след думата „време“ се добавя „след отварянето на заявленията за участие или офертите“, а думите „да представят“ се заменят с „представяне на“. 3. Алинея 6 се изменя така: „(6) Когато кандидатът или участникът е обединение, което не е юридическо лице, ЕЕДОП се подава от всеки от участниците в обединението. При необходимост от деклариране на обстоятелства, относими към обединението, ЕЕДОП се подава и за обединението.“ 4. Алинея 7 се отменя. 5. Алинея 8 се изменя така: „(8) Възложителят няма право да изисква документи, до които има достъп по служебен път или чрез публичен регистър, или могат да бъдат осигурени чрез пряк и безплатен достъп до националните бази данни на държавите членки.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 38, 39, 40, 41 и 42, които стават съответно параграфи 40, 41, 42, 43 и 44.

Има предложение от народните представители Данаил Кирилов и Анна Александрова. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 45: „§ 45. В чл. 80 алинеи 1 – 3 се изменят така: „(1) Конкурсът за проект се провежда самостоятелно или като част от възлагане на обществена поръчка за услуга. (2) Когато конкурсът за проект се провежда самостоятелно, прогнозната стойност се определя, като в нея се включва общата сума на наградите и плащанията. (3) Когато конкурсът за проект предхожда процедура за възлагане на обществена поръчка за услуга, в прогнозната стойност се включват всички евентуални награди или плащания за участниците, както и стойността без ДДС на обществената поръчка за услуга, която може да бъде възложена чрез процедура на договаряне без предварително обявление“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за тези параграфи 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50 и 51, които стават съответно параграфи 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53 и 54.

Има предложение от народните представители Данаил Кирилов и Анна Александрова. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 55: „§ 55. В чл. 101 ал. 5 се изменя така: (5) При изготвяне на заявления за участие или оферти всеки кандидат или участник трябва да се придържа точно към обявените от възложителя условия.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 56. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53, който става § 57. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54, който става § 58. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 55, който става § 59: „§ 59. В чл. 109, т. 1 думите „ал. 3“ се заменят с „ал. 4 и 5“.“ Комисията подкрепя текста на вносител по параграфи 56, 57, 58, 59 и 60 и стават съответно параграфи 60, 61, 62, 63 и 64. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 61, който става § 65. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 61, който става § 65: „§ 65. Създава се чл. 115а: „Електронни фактури Чл. 115а. При разплащанията по договорите за обществени поръчки възложителите са длъжни да приемат и обработват електронни фактури, при условие че тяхното съдържание отговаря на изискванията по чл. 114, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност и фактурите съответстват на европейския стандарт за електронно фактуриране, одобрен с Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1870 на Комисията от 2017 г. за публикуването на референтния номер на европейския стандарт за електронното фактуриране и на списъка на синтаксиси в съответствие с Директива 2014/55/ЕС на Европейския парламент и на Съвета или еквивалентен стандарт, с който е въведен“.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 62, който става § 66. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 63, който става § 67.

По § 64 има предложение от народния представител Пенчо Милков и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението: „В § 64 се правят следните изменения: 1. в т. 1 създаваната нова ал. 1 придобива следната редакция: „(1) Електронните документи в досието на обществената поръчка се съхраняват в платформата по чл. 39, ал. 1 безсрочно.“ 2. в т. 2 в новото съдържание на ал. 2 в края на текста след думата „възлагането“ се поставя запетая и се добавя „а тяхно електронно копие се съхранява в платформата по чл. 39, ал. 1 безсрочно.“ Предложение от народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 64, който става § 68: „§ 68. В чл. 122 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 1: „(1) Електронните документи в досието на обществената поръчка се съхраняват в платформата по чл. 39a, ал. 1 за срок 5 години от годината, в която е приключило изпълнението на договора или е прекратено възлагането. След изтичане на този срок те се архивират за срок 5 години в съответствие със Закона за електронното управление.“ 2. Досегашната ал. 1 става ал. 2 и се изменя така: „(2) Когато възложителите съхраняват документи на хартиен носител като част от досиетата по чл. 121, ал. 1 и/или информация по чл. 121, ал. 3, срокът е 5 години от датата на приключване изпълнението на договора или от датата на прекратяване на възлагането.“ 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „по ал. 1“ се заменят с „по ал. 2“.“

Уважаема госпожо Председател, колеги, уважаема госпожо Павлова! Текстът, който е поставен на обсъждане – § 64, който трябва да стане § 68, за мен е изключително важен и съм направил предложение, и искам да Ви обърна внимание. Става дума за съхраняването на документи, които в електронен вид се качват в платформата, която се предлага да се състави. Основното предложение е тези документи да се съхраняват и да са единствено достъпни три години, след което нови пет във формат, за който ще трябва да се направи искане, за да бъдат предоставени. Самото електронно възлагане на обществените поръчки и неговата същностна характеристика е това, че документите могат да бъдат всеобщо достъпни за всички граждани от всяка точка на страната и тази достъпност не е ограничена във времето. Примери имаме в Търговския регистър, в Регистъра на Агенцията по вписванията – ИКАР, примери има във всички други регистри – БУЛСТАТ, Регистъра на съпружеските отношения. В Комисията дадох пример, че по Проекта „Глобални библиотеки“ всички книги в България се сканират и се качват в публично общодостъпен вид без ограничение на съхранението във времето. Убедихме се, че стават инциденти, възникват спорове, при които обществото трябва бързо и в обществено значим порядък, в кратък срок, да се провери какви са били техническите спецификации, какво е поискано, какво е изпълнено, какво е прието, че е изпълнено. Ако се ограничи срокът на тригодишен, това означава, че след този срок – за нови пет години, хората ще трябва да подават документи за искания, за да достигнат до документите, а след това тези документи няма да бъдат достъпни. Аз предлагам по същия начин, както е в Търговския регистър, подадените в електронната платформа документи да се съхраняват безсрочно. Аргументите, които ми бяха изтъкнати като противно мнение, бяха базирани единствено на техническите способности. След като държавата има такива за другите регистри, след като е важно обществото да стига по всяко време неограничено във времето и мястото до документите, аз предлагам да подкрепите моето предложение, което е за безсрочното съхраняване. Текстът е същият, какъвто е в Закона за Търговския регистър. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Взимам реплика не за да изразя несъгласие с колегата Милков, а главно да дам уточнение във връзка с дебата, който беше в Правната комисия. Дискутирахме много задълбочено това предложение, принципно и концептуално го подкрепяме всички, защото всички настояваме да има по-дълъг период от време, да има по-лесна достъпност до информацията по отношение на процедурите за обществена поръчка. Предложението, което Комисията подкрепи, беше предложението на колегата Христиан Митев, което се яви компромисно решение. То предложи по-дълги срокове спрямо предложението на вносителя, като смятаме, че те са балансирани с актуалния статус на техниката, тоест към настоящия момент това е максимално възможното. Надяваме се, че в друг период, в следващ период от време, когато имаме технологичен напредък, да има възможност всички досиета да бъдат безсрочно достъпни. Всички искаме да гледаме, всички искаме прозрачност и в интерес на истината няма нищо лошо в това, ако можехме да виждаме и множеството сделки, които са извършени в минали периоди – преди десетилетия. Бих казал, че обществото щеше да знае, щеше да е направило своите изводи и преценки. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, колеги! Уважаеми господин Кирилов, усетих, че в Комисията Вие приехте моите аргументи и няма как да бъде, когато всички други регистри са безсрочни. Точно в това се съдържа и моят аргумент в дупликата – всички други регистри са безсрочни. Техническа способност има и на третата година, и на третия месец, някой някъде ще ги намери в „Гугъл“ или в друга платформа, защото техническа възможност има. Струва ми се, че става дума за друго. Техническата спецификация на процедурата най-вероятно е направена за ограничен период от време – за поръчката, която се изпълнява в момента, но аз не считам, че законодателният процес трябва да следва процедурата, която е възложена. Процедурата, която е възложена, може да бъде допълнена и изменена, ако ние заложим правилно, а то е: достъпност от всяко място и по всяко време, подобно на всички други регистри в България. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми народни представители, изказването ми ще бъде съвсем кратко, тъй като колегата Кирилов каза по-голяма част от основанията, с които ние удължихме срока. Не приехме първоначалното предложение на вносителя и бих направил разграничение по отношение на останалите електронни регистри, за което говори колегата Милков преди мен. Искам да напомня, че в останалите електронни регистри обемът от информация, който се публикува, е много по-малък и именно затова техническите възможности позволяват публикуването да бъде безсрочно. Съвсем различно е публикуването на огромния обем информация по една обществена поръчка и затова на този етап, за съжаление, нямаме техническа възможност. Иначе всички сме съгласни с колегата Милков, че е най-добре да бъдат безсрочни с оглед на публичност, прозрачност и контрол, но на този етап просто няма техническа възможност за това. Благодаря.

По § 65 има предложение от народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 65, който става § 69. Комисията предлага да се създаде нов § 70: „§ 70. В чл. 145, ал. 2 изречение първо се изменя така: „В случаите по ал. 1 секторните възложители са длъжни да предоставят неограничен, пълен, безплатен и пряк достъп до техническите спецификации чрез платформата по чл. 39а, ал. 1.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 66, който става § 71. Предложение от народните представители Данаил Кирилов и Анна Александрова. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 72: „§ 72. В чл. 155, ал. 2 след думата „възложителите“ се добавя „могат да“, а думата „обобщена“ се заличава.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 67, който става § 73. По § 68 има предложение от народните представители Данаил Кирилов и Анна Александрова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 68, който става § 74: „§ 74. В чл. 157 се правят следните изменения: „1. В ал. 1, т. 1 и 2 думите „освен ако е реабилитиран“ се заличават. 2. Алинея 4 се изменя така: „(4) Основанията по ал. 1 и ал. 2, т. 5 се отнасят за лицата, посочени в чл. 54, ал. 2 и 3.“ Предложение от народните представители Данаил Кирилов и Анна Александрова. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 75: „§ 75. В чл. 159, ал. 1 текстът преди т. 1 се изменя така: „(1) Възложителят определя техническите спецификации съобразно изискванията на приложимите нормативни актове в съответната област, като прилага някой от начините, посочени в чл. 48, ал. 1, т. 1, 3 и 4, или чрез посочване в следния ред на:“ Комисията предлага да създаде нов § 76: „§ 76. В чл. 165, ал. 2, изречение второ думите „чрез електронни средства“ се заличават и след думата „поръчка“ се добавя „чрез платформата по чл. 39а, ал. 1“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 69, който става § 77. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 70, който става § 78. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 71, който става § 79. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 72, който става § 80: „§ 80. В чл. 180, ал. 1 думите „при поръчки за доставки и/или услуги и в случаите на чл. 178, ал. 3, а при поръчки за строителство – до 7 дни“ се заличават.“ По § 73 има предложение от народните представители Данаил Кирилов и Анна Александрова. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 73, който става § 81: „§ 81. В чл. 181 се правят следните изменения и допълнения: „1. В ал. 2 накрая се добавя „и са спазени изискванията на чл. 104, ал. 3“. 2. Алинея 8 се отменя.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 74, 75, 76 и 77, които стават съответно § 82, § 83, § 84 и § 85. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 78, който става § 86: „§ 86. В чл. 188 се правят следните изменения: „1. Заглавието се изменя така: „Получаване на оферти“. 2. В ал. 1 думите „7 дни – за услуги и доставки, а когато поръчката е за строителство – 15 дни“ се заменят с „10 дни“. 3. Алинеи 2 и 3 се отменят.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 79, който става § 87. Предложение от народните представители Данаил Кирилов и Анна Александрова. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 88: „§ 88. В чл. 191, ал. 1, т. 1 думите „включително след удължаване на срока по чл. 188, ал. 2“ се заличават.“ По § 80 има предложение от народните представители Данаил Кирилов и Анна Александрова: Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 80, който става § 89: „§ 89. Член 192 се изменя така: „Чл. 192. (1) Възложителят отстранява участник, за когото е налице някое от обстоятелствата по чл. 54, ал. 1 и който не отговаря на поставените от възложителя критерии за подбор, ако има такива. (2) Основанията по чл. 54, ал. 1, т. 1, 2 и 7 се отнасят за лицата, които представляват участника. (3) Към офертата участниците подават декларация по образец на възложителя за липсата на основанията за отстраняване и съответствие с критериите за подбор, ако има такива. Когато участникът се представлява от повече от едно лице, декларацията за обстоятелствата по чл. 54, ал. 1, т. 3 – 6 се подписва от лицето, което може самостоятелно да го представлява. (4) Резултатите от разглеждането и оценката на офертите и за класирането на участниците се отразяват в протокол. Възложителят утвърждава протокола, след което в един и същ ден протоколът се изпраща на участниците и се публикува в профила на купувача.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 81, който става § 90.

По § 82 има предложение от народните представители Данаил Кирилов и Анна Александрова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 82, който става § 91: „§ 91. В чл. 194 се правят следните изменения и допълнения: „1. Алинея 3 се изменя така: „(3) Възложителят може да изменя договор за обществена поръчка при условията на чл. 116.“ 2. Създава се ал. 4: „(4) В 5-дневен срок от сключването на договора възложителят изпраща информация за публикуване в РОП.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 83, който става § 92. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 84, който става § 93. По § 85 предложение от народните представители Данаил Кирилов и Анна Александрова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 85, който става § 94: „§ 94. В чл. 197 се правят следните изменения: „1. В ал. 1, т. 6 и 7 думата „получаването” се заменя с „връчването”. 2. Алинея 3 се отменя.“ Предложение на народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 95: „§ 95. В чл. 201, ал. 2 изречение второ се отменя.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 86, който става § 96. Предложение на народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 97: „§ 97. В чл. 204 ал. 5 се отменя.“ Предложение на народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 98: „§ 98. В чл. 205, ал. 7 изречение първо се отменя.“ Предложение от народните представители Данаил Кирилов и Анна Александрова. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 99: „§ 99. В чл. 208 се правят следните изменения и допълнения: „1. Създава се нова ал. 2: „(2) За представяне на електронни документи, включително създадени или изпратени чрез платформата по чл. 39а, ал. 1, се прилага чл. 184 от Гражданския процесуален кодекс.“ 2. Досегашните ал. 2 – 4 стават съответно ал. 3 – 5.“ Предложение на народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 100: „§ 100. В чл. 213 ал. 2 се отменя.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 87, който става § 101 и се изменя така: „§ 101. В чл. 216 се правят следните изменения: „1. Алинея 3 се изменя така: „(3) На страните се връчват призовки и съобщения на посочените от тях електронен адрес или факс. Когато страните не са посочили електронен адрес или факс, призоваването и връчването на съобщения по делото се извършва по реда на чл. 42, ал. 1 и ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс.“ 2. Създава се алинея 7: „(7) Влезлите в сила съдебни решения не подлежат на отмяна по реда на чл. 237 – 249 от Административнопроцесуалния кодекс.“ Предложение на народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 102: „§ 102. Създава се нов чл. 216а: „Обжалване на разпорежданията и определенията на Комисията за защита на конкуренцията Чл. 216а. (1) Разпореждането по чл. 201, ал. 2 и определенията по чл. 204, ал. 1, чл. 205, ал. 3 и по чл. 213, ал. 1 подлежат на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд в тридневен срок от съобщаването им на страните. Съдът се произнася в закрито заседание в 14-дневен срок от образуване на производството по частната жалба. (2) Срокът за отстраняване на нередовността на частната жалба пред Върховния административен съд е три дни от получаване на съобщението, връчено по реда на чл. 216, ал. 3. (3) За неуредени въпроси относно производството по частната жалба се прилагат разпоредбите на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 88, който става § 103: „§ 103. В чл. 229 се правят следните изменения и допълнения: „1. В ал. 1: а) в т. 2: аа) в текста преди буква „а“ думите „свързана с прилагане на закона“ и запетаите пред и след тях се заличават; бб) буква „б“ се изменя така: „б) предоставяне на разяснения по прилагане на закона;“ вв) създават се букви „г“ - „е“: „г) контрол чрез случаен избор на процедури за възлагане на обществени поръчки; д) контрол на процедури на договаряне; е) контрол на изменения на договори за обществени поръчки на основание чл. 116, ал. 1, т. 2.“; б) в т. 4 думите „организира и управлява” се заменят с „координира“, а думата „изготвяне“ се заличава; в) точки 5 – 8 се отменят; г) точки 11 и 12 се изменят така: „11. поддържа и управлява платформата по чл. 39а, ал. 1; 12. разработва и утвърждава образци на документи и правилата за използване на платформата по чл. 39а, ал. 1;“ д) точка 13 се отменя; е) точка 14 се изменя така: „14. извършва мониторинг на обществените поръчки чрез обобщаване и анализ на: а) информацията в платформата по чл. 39а, ал. 1; б) резултатите от дейността по т. 2; в) друга информация, получена в Агенцията по обществени поръчки;“ ж) точка 20 се отменя; з) точка 22 се изменя така: „22. участва в дейността на експертния съвет за сътрудничество;“ и) в т. 24 думите „ежегодни статистически отчети“ се заменят с „мониторингов доклад за състоянието на пазара на обществени поръчки в страната въз основа на информацията по т. 14“; к) в т. 26 думите „чл. 72, ал. 7“ се заменят с „чл. 72, ал. 8“. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Контролът по ал. 1, т. 2, букви „г“ и „д“ обхваща процедури за обществени поръчки с прогнозна стойност равна на или по-висока от: 1. 1 000 000 лв. – за строителство; 2. 200 000 лв. – за доставки и услуги.“ 3. Създава се нова ал. 3: „(3) Контролът по ал. 1, т. 2, буква „е“ обхваща договори за обществени поръчки на стойност по ал. 2, когато стойността на изменението е равна или по-висока от 20 на сто от стойността на сключения договор. Когато стойността на договорите не е посочена в тях, размерът на изменението се изчислява въз основа на прогнозната стойност на поръчката.“ 4. Досегашната ал. 3 става ал. 4. 5. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „по ал. 3“ се заменят с „по ал. 4“. 6. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите „т. 1 и 2“ се заменят с „т. 1, 2 и 9“, а след думите „информацията по“ се добавя „чл. 36, ал. 1, т. 5 и 6 и“. 7. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея: а) в текста преди т. 1 думите „интернет страницата на Агенцията по обществени поръчки“ се заменят с „Портала за обществени поръчки“; б) в т. 2 думите „по ал. 5“ се заменят с „по ал. 6“; в) в т. 4 думите „с правилника за прилагане на закона“ се заменят със „със заповед на изпълнителния директор на Агенцията по обществени поръчки.“ 8. Досегашните ал. 7 и 8 стават съответно ал. 8 и 9.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 89, който става § 104. По § 90 има предложение от народните представители Данаил Кирилов и Анна Александрова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 90, който става § 105: „§ 105. В чл. 230 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) точка 1 се изменя така: „1. международните договори, сключени на основание чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 13, буква „б“; б) в т. 4 думите „или съвместното“ се заличават; в) т. 6 думите „и 5, както и да представят съответните доказателства“ се заличават; г) в т. 7 думите „чл. 20, ал. 3, 4, 6 и 7“ се заменят с „чл. 20, ал. 4, 6 и 7“. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Информацията по ал. 1, т. 6 се изготвя по образец и се изпраща в срок един месец от влизането в сила на акта, с който нарушението е доказано.“ 3. Създава се ал. 5: „(5) Информацията по ал. 1, т. 1 се изпраща в 30-дневен срок от сключването на договора.“ По § 91 има предложение от народните представители Данаил Кирилов и Анна Александрова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 91, който става § 106: „§ 106. Член 231 се изменя така: „Прилагане на стандартизирани изисквания и документи Чл. 231. (1) Проекти на стандартизирани изисквания и документи по чл. 229, ал. 1, т. 4 се разработват по предложение на възложител или група от възложителите. (2) Проектите по ал. 1 се съгласуват с компетентните органи и съответните браншови организации и се публикуват за обсъждане на Портала за обществени поръчки. (3) Стандартизирани изисквания и документи се одобряват от министъра на финансите и от министъра, отговорен за съответния ресор. (4) Възложителите са длъжни да прилагат стандартизирани изисквания и документи по ал. 3. (5) Възложителите могат да не прилагат стандартизирани изисквания и документи по ал. 3 изцяло или частично, когато това произтича от естеството на поръчката, но са длъжни да посочат писмени мотиви, които се публикуват в досието на поръчката.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 92, който става § 107. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 93, който става § 108. По § 94 има предложение от народните представители Данаил Кирилов и Анна Александрова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 94, който става § 109: „§ 109. В чл. 233 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „по чл. 229, ал. 1, т. 6“ се заменят с „чл. 229, ал. 1, т. 2, буква „д“, и думите „т. 1, 4 и 5“ се заменят с „т. 1 и 4“. 2. Алинеи 2 и 3 се изменят така: „(2) Контролът по ал. 1 не се осъществява върху процедури за доставка на услуги за достъп, пренос и разпределение на природен газ, топлинна или електрическа енергия, или питейна вода с дружества, които притежават специални или изключителни права. (3) Контролът по ал. 1 се провежда след публикуване на решението за откриване на процедурата в РОП и обхваща проверка за съответствие на посоченото правно основание с мотивите в решението за откриване и доказателствата, представени от възложителя.“ 3. Алинея 4 се изменя така: „(4) Агенцията по обществени поръчки изготвя становище за резултатите от контрола, което се изпраща на възложителя.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 95, който става § 110. По § 96 има предложение от народните представители Данаил Кирилов и Анна Александрова. Комисията не подкрепя предложението: „По § 96 (относно чл. 235), новата ал. 3 се изменя така: „(3) За осъществения контрол по ал. 1 Агенцията по обществени поръчки предоставя становище за законосъобразност, което се изпраща на възложителя.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 96, който става § 111: „§ 111. В чл. 235 ал. 1 и 2 се изменят така: „(1) Контролът по чл. 229, ал. 1, т. 2, буква „е“ обхваща проверка за наличие на условията за прилагане на основанието по чл. 116, ал. 1, т. 2. (2) За осъществяване на контрола възложителят, преди да сключи допълнителното споразумение, изпраща мотиви, подкрепени с доказателства относно причините, които налагат изменението на договора.“

Параграфи 97, 98, 99, 100, 101, 102, 103 са подкрепени от Комисията текстове на вносителя, които стават съответно параграфи 112, 113, 114, 115, 116, 117 и 118. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 104, който става § 119: „§ 119. В чл. 254 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея след думите „т. 2 или 4“ се добавя „или ал. 4“. 2. Създава се ал. 2: „(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на възложител, който сключи договор преди изтичането на 14-дневния срок по чл. 112, ал. 6 или в нарушение на забраната по чл. 112, ал. 8.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 105, който става § 120. Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 106, 107, 108, 109, които стават съответно параграфи 121, 122, 123 и 124. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 110, който става § 125: „§ 125. В чл. 258, ал. 1 думите „чл. 208, ал. 4“ се заменят с „чл. 208, ал. 5“, след думите „физическите лица“ се добавя „в размер от 1000 до 5000 лв.“, а думите „от 1000 до 50 000 лв.“ се заменят с „от 2000 до 10 000 лв.“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 111, който става § 126, и предлага: 1. Създава се нова буква „к“: „к) в т. 59 думата „проект“ се заменя с „идеен проект“.“ 2. Досегашната буква „к“ става буква „л“. Предложение от народните представители Данаил Кирилов и Анна Александрова. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 127: „§ 127. В преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения: 1. Параграфи 24 и 28 се отменят. 2. В § 29: а) в т. 1 думите „от 18 октомври 2018, а“ се заличават; б) точки 2 и 3 се отменят.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 112, който става § 128: „§ 128. В приложение № 10 думите „чл. 115“ се заменят с „чл. 72, ал. 4“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 113 и 114, които стават съответно § 129 и § 130.

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. По § 115 има предложение от народните представители Данаил Кирилов и Анна Александрова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 115, който става § 131: „§ 131. (1) Възлагането на обществени поръчки, сключването на рамкови споразумения и провеждането на конкурси за проекти, за които до 1 ноември 2019 г. е взето решение за откриване или е публикувана обява за събиране на оферти, или покана до определени лица, се приключват по реда, действащ към момента на откриването им. (2) Възложителите са длъжни да изпращат изискуемата информация, свързана с възлагането и изпълнението на поръчките по ал. 1, по реда, действащ към момента на откриването им. (3) Договорите въз основа на рамково споразумение, сключено до 1 ноември 2019 г., се възлагат по реда, действащ към датата на решението за откриване на процедура за сключване на рамково споразумение. По този ред се изпраща и изискуемата информация, свързана с възлагането и изпълнението на договорите.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 116, който става § 132. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 117, който става § 133, като в ал. 1 числото „62“ се заменя с „66“, а в ал. 2 числото „69“ се заменя със „77“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 118, който става § 134, като думите „§ 19 относно чл. 36а, ал. 6“ се заменят с „чл. 36а, ал. 5“. Предложение от народните представители Данаил Кирилов и Анна Александрова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създадат § 135 и 136: „§ 135. Външните експерти, които са включени в списъка по чл. 229а, ал. 2, до влизане в сила на този закон се вписват служебно в списъка по чл. 232а, ал. 2. § 136. В срок до 1 март 2019 г. компетентните органи привеждат в съответствие с този закон подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.“ Комисията предлага да се създаде § 137: „§ 137. До 1 януари 2021 г. централните органи за покупки провеждат процедури за възлагане на обществени поръчки чрез създадените от тях платформи по досегашния ред, с изключение на задълженията по чл. 35 и 36, които от 1 ноември 2019 г. се извършват чрез платформата по чл. 39а, ал. 1.“ Предложение на народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 138: „§ 138. Производствата, образувани пред Върховния административен съд по частни жалби, подадени до обнародването на този закон се приключват по досегашния ред.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 119, който става § 139. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 120, който става § 140. По § 121 има предложение от народните представители Данаил Кирилов и Анна Александрова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 121, който става § 141: „§ 141. Законът влиза в сила от 1 март 2019 г. с изключение на: 1. параграф 95; § 97; § 98; § 100; § 102; § 136 и § 138, които влизат в сила от деня на обнародването на този закон в „Държавен вестник“; 2. параграф 14, т. 3; § 22; § 24 относно отмяна на чл. 40 и 41; § 42, т. 2; § 43, т. 2; § 44, т. 2; § 47; § 51; § 52; § 53; § 69, т. 2; § 127 и § 137, които влизат в сила от 18 октомври 2018 г.; 3. параграф 10, т. 4; § 12, § 14, т. 1 и т. 2; § 16; § 17; § 18, § 20; § 21; § 23 относно чл. 39а, ал. 1, ал. 2, т. 1 – 4, 8, 10 и 11 и ал. 4 – 11; § 24 относно отмяна на чл. 43; § 25; § 39, т. 1; § 42, т. 1; § 43, т. 1; § 44, т. 1; § 65; § 67; § 68; § 69, т. 1; § 70; § 73; § 76; § 81, т. 2; § 84; § 85; § 86, т. 3; § 88; § 90; § 91, т. 2; § 94; § 99; § 105, т. 1, буква „г“; § 109, т. 3; § 122 относно чл. 256в и § 130, които влизат в сила от 1 ноември 2019 г.; 4. параграф 19 относно чл. 36а, ал. 5 и § 23 относно чл. 39а, ал. 2, т. 5 – 7 и 9 и ал. 3, които влизат в сила от 1 януари 2021 г.“

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Моля на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата следните лица: Ваня Колева – заместник министър на младежта и спорта.

„Раздел II – Спортно-туристическа дейност“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 50, който става чл. 49: „Чл. 49. (1) Спортно-туристическа дейност се осъществява от гражданите индивидуално или чрез участие в туристически дружества при спазване на действащото законодателство. (2) Организирането на туристически прояви и предоставянето на свързани с тях услуги се извършва и от други лица при спазване на действащото законодателство. (3) Туристическите дружества може да се сдружават на териториален принцип.“ Комисията предлага да се създаде нов чл. 50: „Чл. 50. (1) При осъществяване на спортно-туристическа дейност лицата по чл. 49, ал. 1 и 2 взаимодействат с компетентните държавни и местни органи, обществените организации и структурите и службите на Българския Червен кръст. (2) Компетентните държавни и местни органи подпомагат туристическите дружества и националната организация за спортно-туристическа дейност за реализиране на техните цели и за развитието на спортно-туристическа дейност, включително като изграждат подходяща инфраструктура.“

По чл. 51 има предложение на народния представител Славчо Атанасов. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в нов чл. 36. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага чл. 51 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като нов чл. 36. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага чл. 52 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в новия чл. 38 и чл. 50.

„Раздел III – Физическа активност, физическо възпитание, спорт и спортно-туристическа дейност в предучилищното и училищното образование“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел III, като в него след думата „дейност“ се добавя „системата на“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 53, който става чл. 51: „Чл. 51. (1) В системата на предучилищното и училищното образование се създават условия за занимания с физически упражнения, адаптирани физически упражнения и спорт. (2) В системата на училищното образование се създават и условия за продължаване на спортните занимания извън задължителното обучение по физическо възпитание и спорт. (3) Организирането и провеждането на спортни дейности за учениците извън учебния план се осъществява от педагогически специалисти с професионална квалификация „учител по физическо възпитание и спорт“ или „треньор“ по вид спорт. (4) В системата на училищното образование се създават и условия за превенция срещу използването на забранени субстанции и забранени методи в спорта.“ По чл. 54 има предложение на народните представители Весела Лечева, Иван Ченчев и Христо Проданов. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 54, който става чл. 52: „Чл. 52. (1) Държавните образователни стандарти и учебните програми, свързани с физическото възпитание и спорта, се изготвят и утвърждават съгласно Закона за предучилищното и училищното образование. (2) След завършен VII клас учениците, които практикуват един или различни видове спорт, може да се организират в паралелки по реда на Закона за предучилищното и училищното образование.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 55, който става чл. 53: „Чл. 53. (1) В часовете на класа може да се предоставя информация за превенция на използването на забранени субстанции и забранени методи в спорта. (2) Училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие взаимодействат с Антидопинговия център за получаването на информация за забранени субстанции и забранени методи в спорта.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 56, който става чл. 54: „Чл. 54. По предложение на министъра на младежта и спорта и с разрешение на министъра на образованието и науката в училищата след завършен VII клас може да се приемат медалисти от европейски, световни и олимпийски спортни състезания независимо от резултатите от националното външно оценяване и извън утвърдения план-прием по реда на Закона за предучилищното и училищното образование.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 57, който става чл. 55: „Чл. 55. (1) Училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие осигуряват условия за спортна дейност на деца и ученици извън учебния план. (2) Спортната дейност по ал. 1 се организира чрез спортни федерации и техните членове, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие. (3) Условията и редът за организирането и провеждането на тренировъчна и състезателна дейност на децата и учениците извън учебния план се определят с наредба на министъра на образованието и науката и министъра на младежта и спорта.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 58, който става чл. 56: „Чл. 56. (1) Училищен спортен отбор се организира по вид спорт от ученици, близки по възраст и класове, и учител по физическо възпитание и спорт от съответното училище и/или треньор по вид спорт след съгласието на директора. (2) Училищният спортен отбор взаимодейства с центровете за подкрепа за личностно развитие, лицензираните спортни федерации и туристическите дружества чрез директора на училището.“

„Раздел IV – Физическа активност, физическо възпитание и спорт във висшите училища“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел IV. По чл. 59 има предложение от народните представители Весела Лечева, Иван Ченчев и Христо Проданов. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 59, който става чл. 57: „Чл. 57. (1) Физическата активност, физическото възпитание и спортът във висшите училища са част от обучението на студентите под формата на задължителни и факултативни занимания с минимален хорариум на задължителните занимания от 60 часа годишно за студентите, които се обучават за придобиване на образователно-квалификационната степен „бакалавър“ или образователно-квалификационната степен „магистър“. (2) Системата за оценка и проверка на уменията по физическа активност, физическо възпитание и спорт се определя от висшите училища съгласно Закона за висшето образование. (3) Във висшите училища се създават и условия за превенция срещу употребата на забранени субстанции и забранени методи в спорта.“ Комисията подкрепя по принцип теста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 60, който става чл. 58: „Чл. 58. (1) Висшите училища осигуряват възможност за съчетаване на тренировъчната и състезателната дейност на изявените студенти спортисти с изискванията на учебния процес. (2) Тренировъчната и състезателната дейност се осъществява от спортни клубове на висшите училища.“ Предложение на народния представител Славчо Атанасов. Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичното му място като нови чл. 42 и 43. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 61, който става чл. 59, като заглавието „Стипендии“ се заличава. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 62, който става чл. 60: „Чл. 60. Министерството на младежта и спорта, Министерството на образованието и науката и висшите училища подпомагат организирането и провеждането на регионалните и националните студентски първенства.“

„Раздел V – Физическа активност, физическо възпитание и спорт във въоръжените сили, Министерството на вътрешните работи и Националната служба за охрана.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел V. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 63, който става чл. 61: „Чл. 61. (1) Физическата активност, физическото възпитание и спортът във въоръжените сили, в Министерството на вътрешните работи и в Националната служба за охрана са задължителен елемент от бойната и професионалната подготовка и двигателния режим на военнослужещите, държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи и офицерите и сержантите от Националната служба за охрана. (2) Заниманията с физически упражнения и спорт се осъществяват по програми, утвърдени от министъра на отбраната, съответно от министъра на вътрешните работи и от началника на Националната служба за охрана.“ По чл. 64 има предложение на народния представител Славчо Атанасов. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Лечева, Ченчев и Проданов. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 64, който става чл. 62: „Чл. 62. (1) Военнослужещите и цивилните служители от въоръжените сили, служителите в Министерството на вътрешните работи и в Националната служба за охрана може да членуват в спортни клубове. (2) В Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Националната служба за охрана може да се създават многоспортови клубове при спазване изискванията на този закон и по ред, определен от съответния ръководител. (3) Многоспортовите клубове по ал. 2 може да се сдружават и да членуват в многоспортови федерации при условията на този закон и след разрешение от министъра на отбраната, съответно от министъра на вътрешните работи и от началника на Националната служба за охрана. (4) Многоспортовият клуб по ал. 2 може да включва в наименованието си понятия, свързани с дейността на съответното ведомство, само с разрешение на ръководителя на ведомството. (5) Многоспортовият клуб по ал. 2 може да членува и в спортна федерация по военно-приложни спортове или друг вид спорт, свързан с повишаване и усъвършенстване на бойната и професионалната подготовка на лицата по ал. 1.“ По чл. 65 има предложение на народния представител Атанасов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 65, който става чл. 63: „Чл. 63. (1) Министърът на отбраната, съответно министърът на вътрешните работи или началникът на Националната служба за охрана, определя реда за организиране и провеждане на тренировъчна и състезателна дейност на военнослужещите и цивилните служители от Министерството на отбраната и въоръжените сили, съответно на служителите от Министерството на вътрешните работи и от Националната служба за охрана. (2) Многоспортова федерация по чл. 62, ал. 3 и спортни федерации по военно-приложни спортове може да провеждат съвместна спортно-тренировъчна дейност.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 66, който става чл. 64, като заглавието „Специализирани формации за тренировъчна и състезателна дейност“ се заличава. Предложение на народния представител Боряна Георгиева. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 100 и 101 в редакцията на Комисията.

„Глава шеста – Държавна политика в областта на спорта за високи постижения“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на Глава шеста: „Политика в областта на спорта за високи постижения“. „Раздел I – Общи разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за Раздел I. По чл. 67 има предложение на народните представители Лечева, Ченчев и Проданов. Предложението по т. 3 е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и 2. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 67, който става чл. 65: „Чл. 65. (1) Спортът за високи постижения се управлява от лицензираните спортни федерации и техните членове чрез осъществяване на спортната им дейност с участието на треньорски кадри и спортисти. (2) Държавните и местните органи в рамките на своята компетентност подпомагат развитието на спорта за високи постижения при осъществяване на правомощията си по закон и при спазване на правилата в областта на държавните помощи. (3) Подготовката и участието на националните отбори на Република България в състезания се подпомага от държавата чрез Министерството на младежта и спорта. (4) Лицата по ал. 1 и органите по ал. 2 създават условия за: 1. провеждане на подготовка на спортисти; 2. анализ, оценка и контрол на подготовката и участието на спортистите в състезания; 3. квалификация на спортно-педагогически кадри и медицински специалисти; 4. изграждане, поддържане и ползване на спортни обекти; 5. откриване на млади таланти; 6. организиране на групи за спортисти от детско-юношеска възраст и създаване на условия за постигане на високи резултати при участието им в състезания от висок ранг.“ Предложение на народните представители Лечева, Ченчев и Проданов. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 68, който става чл. 66: „Чл. 66. Тренировъчната и състезателната дейност за високи постижения се осъществява от лица, които притежават състезателни права, под ръководството на треньорски кадри.“

„Раздел II – Състезателни права“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на Раздел II: „Състезателни права на спортистите аматьори и професионалните спортисти“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 69, който става чл. 67: „Чл. 67. (1) Статутът на спортистите аматьори и професионалните спортисти се определя от спортната федерация с правилата по чл. 28, ал. 1, т. 4. (2) Спортистите аматьори и професионалните спортисти извършват тренировъчна и състезателна дейност, имат и други права при условията на този закон, както и при условията и по реда, определени от съответната спортна федерация.“ Комисията предлага да се създаде нов чл. 68: „Чл. 68. (1) Състезателните права са съвкупност от правото на спортистите аматьори и професионалните спортисти да участват в тренировъчната и състезателната дейност на спортен клуб – член на лицензирана спортна федерация, както и свързаните с това участие имуществени и неимуществени права. (2) Придобиването, прекратяването и отнемането на състезателни права се определят от спортната федерация с правилата по чл. 28, ал. 1, т. 4.“

По чл. 70 – предложение на народните представители Лечева, Ченчев и Проданов: „В чл. 70 се правят следните изменения: 1. Алинея 2 отпада. 2. Алинеи 3 и 4 стават съответно алинеи 2 и 3“. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 3, което е отразено на систематичното му място в нов чл. 72 и не го подкрепя в останалата му част. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 70, който става чл. 69: „Чл. 69. (1) Картотекирането е акт на спортната федерация, с който спортистите аматьори и професионалните спортисти придобиват състезателните права по чл. 68. (2) Спортната федерация определя условията и реда за картотекиране с правилата по чл. 28, ал. 1, т. 3. (3) Спортистите по ал. 1 може да се картотекират само към спортен клуб – член на лицензирана спортна федерация. (4) Картотекирането е за срок една спортно-състезателна година. (5) Спортистът е длъжен да се състезава само от името на клуба, към който е картотекиран“.

По чл. 71 има предложение на народния представител Славчо Атанасов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 71, който става чл. 70: „Чл. 70. (1) Право да бъдат картотекирани имат лица, които са български граждани, граждани на други държави – членки на Европейския съюз, на страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария, както и чужденци, пребиваващи в Република България на законно основание за срок, не по-кратък от 6 месеца. (2) Картотекиране се извършва само след писмено съгласие на лицето по ал. 1. (3) Лице, ненавършило 18 години, може да бъде картотекирано като спортист при спазване на Закона за лицата и семейството“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 72, който става чл. 71: „Чл. 71. (1) Картотекиране се извършва от спортна федерация по предложение на спортен клуб – неин член, когато лицето, което желае да бъде картотекирано, е: 1. подало писмено заявление до спортния клуб или има сключен договор за спортна подготовка и развитие с него – за спортистите аматьори; 2. сключило договор срещу възнаграждение със спортния клуб – за професионалните спортисти. (2) Спортната федерация вписва в регистър на картотекираните спортисти предложеното лице по ал. 1 и му издава официален документ – състезателна карта. Картата има пореден номер и съдържа данните на лицето по документ за самоличност или акт за раждане и негова актуална снимка. (3) Спортистите удостоверяват състезателните си права със своята състезателна карта“. Комисията предлага да се създадат нови чл. 72 – 75: „Чл. 72. Лице, което няма договор със спортен клуб и не е картотекирано, може самостоятелно да договаря условията си със спортния клуб, чрез който иска да бъде картотекирано. Чл. 73. Състезателните права на спортиста аматьор се упражняват за срока на картотекирането, а на професионалния спортист – за срока на договора при подновяване на картотекирането за всяка спортно-състезателна година. Чл. 74. Спортната федерация може да лиши картотекиран от нея спортист от състезателни права за определен срок или окончателно по ред, определен с правилата на съответната спортна федерация по чл. 28, ал. 1, т. 4. Чл. 75. Състезателните права се прекратяват: 1. с изтичането на срока на картотекиране; 2. по взаимно съгласие на спортиста аматьор, съответно на професионалния спортист и спортния клуб; 3. при писмено изразено желание на картотекираното лице, което няма договор за спортна подготовка и развитие; 4. при прекратяването на договора за спортиста; 5. при смърт или поставяне под пълно запрещение на спортиста аматьор или на професионалния спортист; 6. при заличаването на спортния клуб като юридическо лице; 7. при заличаването на спортния клуб от регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 1; 8. при прекратяването на членството на спортния клуб в спортната федерация; 9. при откриването на производство по несъстоятелност или ликвидация на спортния клуб“.

По чл. 73 – предложение на народните представители Лечева, Ченчев и Проданов: „В чл. 73 се създава ал. 3: „(3) Спортист, който не е предоставил състезателните си права на спортен клуб, може да се състезава от свое име, освен когато представлява Република България“. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага чл. 73 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в членове 68 и 69.

Комисията предлага да се създаде нов Раздел III с наименование „Договори, трансфер, преотстъпване и посредничество“. По чл. 74 – предложение на народния представител Галя Захариева. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Славчо Атанасов. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Лечева, Ченчев и Проданов. Предложението по точки 1 и 3 е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 74, който става чл. 76: „Чл. 76. (1) Спортистът аматьор може да сключи договор със спортен клуб за спортна подготовка и развитие. Договорът се сключва в писмена форма и съдържа най-малко: 1. срока на договора; 2. размера на финансовите средства, определени от спортния клуб за спортиста във връзка с неговата спортна подготовка и развитие; 3. условията за задължителни застраховки и медицинско осигуряване на спортиста; 4. условията и реда за прекратяване на договора; 5. обезщетенията, дължими от неизправната страна по договора. (2) Лица, ненавършили 18 години, може да сключат договор за спортна подготовка и развитие със спортен клуб при спазване на действащото законодателство. (3) Когато между спортиста аматьор и спортния клуб не е сключен договор за спортна подготовка и развитие, спортистът аматьор има право: 1. на средства за покриване на разходите по участие в тренировъчната и състезателната дейност; 2. на задължителни застраховки и медицинско осигуряване, които са необходими за участие в тренировъчната и състезателната дейност; 3. да получава награди за постигнати високи спортни резултати“. По чл. 75 – предложение на народния представител Славчо Атанасов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 75, който става чл. 77: „Чл. 77. (1) Професионалният спортист извършва тренировъчна и състезателна дейност чрез сключване на възмезден договор със спортен клуб. (2) Договорът между професионалния спортист и спортния клуб се сключва в писмена форма и съдържа най-малко: 1. дата на сключване на договора и начало на неговото изпълнение; 2. срок на действие на договора; З. размера на възнаграждението и периодичността на неговото плащане, както и обезщетения при забавено или неизплатено възнаграждение; 4. правата и задълженията на страните; 5. условия за здравното и социалното осигуряване на професионалния спортист, както и задължителните застраховки и медицинското осигуряване; 6. условия за трансфер или преотстъпване; 7. условия и ред за прекратяване на договора; 8. обезщетения, дължими от неизправната страна по договора; 9. арбитражна клауза. (3) Лица, ненавършили 18 години, може да сключат договор по ал. 1 със спортен клуб при спазване на действащото законодателство“. Предложение на народния представител Славчо Атанасов. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде чл. 78: „Чл. 78. (1) Треньорите, притежаващи съответната квалификация, извършват тренировъчна дейност чрез сключване на договор със спортен клуб или лицензирана спортна федерация. (2) Договорът между треньор и спортен клуб или лицензирана спортна федерация се сключва в писмена форма и съдържа най-малко: 1. дата на сключване на договора и начало на неговото изпълнение; 2. срок на действие на договора; 3. ако е договорено възнаграждение – размера на възнаграждението и периодичността на неговото изплащане, както и обезщетения при забавено или неизплатено възнаграждение; 4. правата и задълженията на страните; 5. условия за здравното и социалното осигуряване на треньора; 6. условия и ред за прекратяване на договора; 7. обезщетения, дължими от неизправната страна по договора; 8. арбитражна клауза“. По чл. 76 – предложение на народните представители Лечева, Ченчев и Проданов. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага чл. 76 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като нов чл. 73. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага чл. 77 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като нов чл. 74. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага чл. 78 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като нов чл. 75. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 79: „Чл. 79. (1) С възмезден договор за трансфер състезателните права на професионален спортист може да се прехвърлят от спортния клуб, към който е картотекиран, на друг спортен клуб. (2) Договорът за трансфер по ал. 1 се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите и се вписва в трансферния регистър на спортната федерация. (3) Състезателните права на спортист може да се преотстъпват с договор от един спортен клуб на друг за определен период в рамките на спортно-състезателната година. (4) Трансферът или преотстъпването на състезателни права се извършва след предварително писмено съгласие на спортиста.“

По чл. 80 има предложение на народните представители Лечева, Ченчев и Проданов: „Член 80 отпада“. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 80: „Чл. 80. Трансфер или преотстъпване на състезателни права на спортист, представлявал Република България, на друга държава се извършва след предварително писмено съгласие на министъра на младежта и спорта.“

„Раздел ІІІ – Посредничество при придобиване или трансфер на състезателни права“. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага Раздел ІІІ да бъде отхвърлен. По чл. 81 има предложение на народния представител Славчо Атанасов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 81. „Чл. 81. (1) Посредническа дейност в полза на спортист или спортен клуб за придобиване, изменение, прекратяване или трансфер на състезателни права, както и в полза на треньор или спортен клуб за сключване, изменение или прекратяване на договор с треньор може да се осъществява от посредник, вписан в регистъра по чл. 27, ал. 2, т. 4. (2)Условията и редът за осъществяване на дейността по ал. 1 се определят с правилата по чл. 28, ал. 1, т. 6.“ „Раздел ІV – Спортно съдийство“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІV. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 82: „Чл. 82. (1) Спортен съдия е лице със специална квалификация и права да ръководи спортни състезания по определен вид спорт, да контролира спазването на правилата за тяхното провеждане и да регистрира постигнатите спортни резултати. (2) Квалификацията и правата на спортния съдия се придобиват чрез обучение и полагане на изпит в съответната спортна федерация. (3) Спортната федерация определя статута на спортния съдия при спазване изискванията на съответната международна спортна организация.“ „Раздел V – Спортни училища“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел V. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 83, като заглавието „Статут“ се заличава. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 84, като заглавието „Планиране на учебния процес“ се заличава. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 85: „Чл. 85. Взаимоотношенията на спортните училища с лицензираните спортни федерации и техните членове, включително критериите за определяне на резерв за спорта за високи постижения и организацията на обучението по учебните предмети от специализираната подготовка на учениците, се определят с наредбата по чл. 143, ал. 6 от Закона за предучилищното и училищното образование.“ По чл. 86 има предложение от народните представители Лечева, Ченчев и Проданов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 86: „Чл. 86. (1) Държавните спортни училища се финансират от държавния бюджет чрез Министерството на младежта и спорта. (2) Държавно спортно училище се открива, преобразува и закрива със заповед на министъра на образованието и науката по предложение на министъра на младежта и спорта съгласно Закона за предучилищното и училищното образование. (3) Държавното спортно училище трябва да: 1. удовлетворява образователните и спортните потребности на ученици в повече от една административно-териториална единица – област; 2. има създадени условия за ползване на спортни обекти, подходящи за видовете спорт, по които осъществява прием и обучение; 3. има създаден център за подготовка на резерв за спорта за високи постижения от изявени спортисти; 4. има общежитие или да ползва ученическо общежитие на територията на населеното място, където се намира училището.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 87: „Чл. 87. Директорите на държавните спортни училища се назначават от министъра на младежта и спорта въз основа на конкурс по реда на Кодекса на труда и при условия, определени с правилника за прилагане на закона.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 88: „Чл. 88. (1) Общинските спортни училища се финансират от бюджетите на общините. (2) Общинско спортно училище се открива, преобразува и закрива при условията и по реда на Закона за предучилищното и училищното образование след съгласуване с министъра на младежта и спорта. (3) Общинското спортно училище трябва да има: 1. създадени условия за ползване на спортни обекти, подходящи за видовете спорт, по които осъществява прием и обучение; 2. общежитие или да ползва ученическо общежитие на територията на населеното място, където се намира училището.“

„Глава седма – Антидопингова дейност“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седма. Комисията предлага да се създаде нов чл. 89: „Чл. 89. Държавата и спортните организации създават условия и подпомагат обучението за спазване на антидопинговите правила и осъществяват мерки в обществен интерес за превенция, контрол и борба срещу употребата, разпространението и допускането на употреба на допинг в спорта, като: 1. провеждат информационно-разяснителни кампании по проблемите, свързани с употребата на забранени субстанции и забранени методи в спорта, с цел превенция на употребата на допинг; 2. провеждат обучение и повишават информираността на спортно-педагогическите кадри, медицинските специалисти и спортистите относно антидопинговата дейност; 3. предприемат мерки за превенция, контрол и борба срещу употребата, разпространението и допускането на употреба на допинг в спорта; 4. публикуват актуален списък на забранените субстанции и забранени методи в спорта; 5. прилагат принудителни административни мерки и налагат наказания; 6. публикуват наложените дисциплинарни наказания.“ „Допинг“. Чл. 89 – предложение на народния представител Славчо Атанасов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 89, който става чл. 90: „Чл. 90. (1) Спортно-педагогическите кадри, медицинските специалисти, спортистите аматьори, професионалните спортисти, длъжностните лица, мениджърите, агентите, членовете на екипа на отбор, както и всяко друго лице, което оказва съдействие или работи със спортист, е длъжно да не извършва нарушения на антидопинговите правила. (2) Лицензираните спортни федерации и спортните клубове – техни членове, юридическите лица, предоставящи спортни услуги, и организациите по глава четвърта са длъжни да не допускат лицата по ал. 1 да извършват нарушения на антидопинговите правила. (3) Антидопингови правила са правилата, определени в Международната конвенция за борба с употребата на допинг в спорта, съставена в Париж на 19 октомври 2005 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 105 от 2006 г.) (ДВ, бр. 24 от 2007 г.) (Конвенция на ЮНЕСКО), Световния антидопингов кодекс и международните стандарти към него, Конвенцията срещу употребата на допинг на Съвета на Европа, съставена в Страсбург на 16 ноември 1989 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 36 от 1992 г.) (ДВ, бр. 50 от 1997 г.) и Допълнителния протокол към Конвенцията срещу употребата на допинг на Съвета на Европа, съставен във Варшава на 12 септември 2002 г. (ратифициран със закон – ДВ, бр. 17 от 2005 г.) (ДВ, бр. 82 от 2005 г.). (4) Нарушение на антидопинговите правила е: 1. наличие на забранена субстанция, нейни метаболити или маркери в проба на спортист; 2. употреба или опит за употреба от спортист на забранена субстанция или забранен метод; 3. отклоняване на взимане на проба, отказ за явяване за взимане на проба след уведомление в съответствие с действащите антидопингови правила или неявяване за взимане на проба без уважителни причини; 4. нарушаване на изискванията, свързани със задължението на спортиста да бъде на разположение за извънсъстезателно тестване, включително неуспешното подаване на информация за местонахождение и пропуснатите проверки; 5. фалшифициране или опит за фалшифициране на процедурата за допингов контрол; 6. притежаване на забранени субстанции или забранени методи; 7. трафик, както и опит за трафик на забранени субстанции или забранени методи; 8. прилагане или опит за прилагане на забранена субстанция или забранен метод върху спортист по време на състезание, прилагане или опит за прилагане върху спортист извън състезание на забранена субстанция или на забранен метод, които са забранени извън състезание; 9. съдействие, подстрекаване, подпомагане, подбуждане, прикриване и всеки друг вид съучастничество, включващо нарушение или опит за нарушение на антидопинговите правила или нарушение на забраната за участие в спортно-състезателна дейност по време на период на лишаване от права в случаите, определени с наредбата по ал. 7; 10. професионално или свързано със спорта сътрудничество на спортист или друго лице, подлежащо на проверка от антидопингова организация, със спортно-техническо лице в случаите, определени с наредбата по ал. 7. (5) За нарушения на антидопинговите правила по ал. 4 на лицата по ал. 1 се налагат следните дисциплинарни наказания: 1. анулиране на състезателни резултати, включително отнемане на медали, точки и награди; 2. порицание; 3. лишаване от права за срок от три месеца до окончателно лишаване от участие на спортист или длъжностно лице в състезания или дейности в областта на спорта, свързани с управлението или подпомагането на тренировъчния и състезателния процес. (6) Установяването на нарушенията, определянето и налагането на дисциплинарните наказания се извършват от органите по чл. 31, ал. 5 и Антидопинговия център по реда, определен с наредбата по ал. 7. (7) С наредба на Министерския съвет в съответствие с разпоредбите на Световния антидопингов кодекс и актовете по ал. 1 се определят: 1. условията и редът за провеждане на допингов контрол; 2. дисциплинарното производство, включително специфични особености в съставите на нарушенията по ал. 4; 3. мерките за предотвратяване и борба срещу употребата на допинг в спорта.“ По чл. 90 има предложение от народните представители Весела Лечева, Иван Ченчев и Христо Проданов. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в нов чл. 89. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага чл. 90 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като нов чл. 89. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 91: „Чл. 91. (1) Антидопинговият център е национална антидопингова организация – специализиран орган за осъществяване на допингов контрол, превенция и борба срещу употребата, разпространението и допускането на употреба на допинг в спорта. (2) Дейността на Антидопинговия център е в обществен интерес и се осъществява в съответствие с разпоредбите на Световния антидопингов кодекс и международните стандарти към него, актуализирани по реда, посочен в Конвенцията на ЮНЕСКО и в съответствие с Конвенцията срещу употребата на допинг на Съвета на Европа и Допълнителния протокол към нея. (3) Изпълнителният директор на Антидопинговия център е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на младежта и спорта. (4) Устройството и дейността на Антидопинговия център се определят с правилник, приет от Министерския съвет.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага чл. 92 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 91 в редакцията на Комисията.

„Глава осма – Медицински контрол и медицинско осигуряване“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава осма. По чл. 93 има предложение от народния представител Славчо Атанасов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 93, който става чл. 92: „Чл. 92. (1) Лицата, които осъществяват тренировъчна и състезателна дейност в спортен клуб – член на лицензирана спортна федерация, подлежат на медицински контрол, който включва: 1. задължителни начални и периодични медицински прегледи; 2. предсъстезателни медицински прегледи. (2) Условията и редът за извършване на медицинските прегледи по ал. 1 се определят с наредба на министъра на здравеопазването и министъра на младежта и спорта. (3) Лицата, които не са преминали медицинските прегледи по ал. 1, не се допускат до или се отстраняват от тренировъчни занимания и състезания.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 94, който става чл. 93, като заглавието „Начални медицински прегледи“ се заличава. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 95, който става чл. 94, като заглавието „Периодични медицински прегледи“ се заличава. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 96, който става чл. 95: „Чл. 95. (1) Предсъстезателните медицински прегледи се извършват по решение на спортната федерация за установяване на здравословното състояние на спортистите преди участието им в състезание. (2) Предсъстезателните медицински прегледи са физикални и се извършват не по-рано от 72 часа преди състезанието. (3) В зависимост от резултата от прегледа по ал. 2 на състезателя се издава разрешение или забрана за участие в състезанието.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 97, който става чл. 96: „Чл. 96. (1) Медицинското осигуряване на спортни състезания и организирани спортно-туристически прояви е задължително и включва: 1. присъствието на един или повече медицински специалисти (лекари, лекарски асистенти, фелдшери и медицински сестри) и спасители, в зависимост от характера и масовостта на спортното мероприятие, които да окажат при необходимост медицинска помощ на участващите и присъстващите на спортното мероприятие лица; 2. проверка за спазването на здравните изисквания към използваните спортни обекти; 3. проверка на медицинската документация на участниците. (2) Осигуряването на дейностите по ал. 1 се извършва от организаторите на спортните състезания и организираните спортно-туристически прояви. (3) Регионалните здравни инспекции, контролните органи на Министерството на младежта и спорта и Българският Червен кръст може да забранят или да спрат провеждането на състезания и организирани спортно-туристически прояви, когато не са осигурени медицинска помощ и планинско или водно спасяване.“

„Глава девета – Подготовка на кадри“. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на Глава девета „Спортно-педагогически кадри“. По чл. 98 има предложение на народния представител Славчо Атанасов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народните представители Лечева, Ченчев и Проданов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 98, който става чл. 97: „Чл. 97. (1) Спортно-педагогическите кадри са спортно-педагогически специалисти и треньорски кадри. (2) Спортно-педагогически специалисти са лица, придобили: 1. специалност от професионално направление „Спорт“ съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления и придобита професионална квалификация „треньор“ по съответния вид спорт или придобита професионална квалификация „учител по физическо възпитание и спорт“; 2. професионална квалификация от професионално направление „Спорт“ съгласно Списъка на професиите за професионално образование и обучение. (3) Треньорски кадри са треньорите и инструкторите, вписани в регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 4. (4) Тренировъчна дейност се осъществява и треньорски услуги се предоставят само от лицата по ал. 3. (5) Вписването в регистъра на треньорските кадри се извършва по искане на физическото лице или на съответната спортна федерация. (6) Условията и редът за вписването в регистъра по ал. 3, както и изискванията за заемане на длъжности от спортно-педагогическите кадри се определят с наредба на министъра на младежта и спорта.“

По чл. 99 има предложение на народните представители Лечева, Ченчев и Проданов: „В чл. 99 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2, в края на разпоредбата след думата „държавата“ се поставя запетая и се добавя „с националните спортни федерации“. 2. Алинея 3 отпада.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 99, който става чл. 98: „Чл. 98. (1) Висшите училища съгласуват с министъра на младежта и спорта броя на спортно-педагогическите специалисти, за чието обучение се осигуряват средства от държавата. (2) Условията и редът за признаване на професионални квалификации, придобити в други държави с цел обучение, тренировки и управление на физическа активност, физическо възпитание и спорт, се осъществяват в съответствие с действащото законодателство.“ Предложение на народните представители Лечева, Ченчев и Проданов: „Създава се чл. 99а: Чл. 99а. (1) В системата на физическото възпитание и спорта работят различни управленски кадри, които притежават подходящо образование и професионална квалификация съобразно изискванията на действащото законодателство. (2) Подготовката, квалификацията и преквалификацията на управленските кадри в спорта се извършва от специализираните образователни институции, а на лицата за заемане на длъжността „спортен мениджър“ – от акредитираните висши училища в професионално направление „спорт“.“ Комисията не подкрепя предложението.

По чл. 100 има предложение на народните представители Лечева, Ченчев и Проданов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 100, който става чл. 99: „Чл. 99. (1) Националната спортна академия „Васил Левски“, специализираните спортни катедри в други висши училища, институтите на БАН и други научни институти и организации във взаимодействие с Министерството на младежта и спорта и спортните федерации осъществяват научните изследвания и научно-приложната дейност в системата на спорта за високи постижения. (2) Министърът на младежта и спорта: 1. подпомага научно-приложната дейност в областта на спорта за високи постижения; 2. организира разработването на нови тестови методики за оценка на нивото на спортната подготовка съвместно със спортните федерации; 3. създава и поддържа база данни за нивата на тренираност и ефективност на спортната подготовка; 4. участва в актуализиране на системата за контрол на тренировъчния и състезателния и възстановителния процес; 5. внедрява научните достижения в областта на спорта в тренировъчния процес.“ „Глава десета – Спортни услуги“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава десета. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 101, който става чл. 100: „Чл. 100. Спортна услуга се предоставя от спортна организация или лице, регистрирано като търговец, и включва предоставяне на: 1. спортни обекти или осигуряване на други подходящи условия за практикуване на физическата активност, физическото възпитание и спорта; 2. треньорски услуги.“ (Шум и реплики.) Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 102, който става чл. 101: „Чл. 101. (1) Спортна услуга се предоставя: 1. при осигурени и гарантирани безопасни условия за опазване на здравето на гражданите; 2. от вписано в регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 4 лице – за услугите по чл. 100, т. 2; 3. при медицинско осигуряване, ако е необходимо за съответната услуга; 4. в обекти, вписани в публичния регистър на обектите с обществено предназначение по чл. 36, ал. 1 от Закона за здравето. (2) Ползвателите на спортна услуга се информират за вида, времетраенето и цената на услугата. (3) Не се допуска отказ от предоставяне на спортни услуги, както и предоставянето на спортни услуги от по-ниско качество или при по-неблагоприятни условия на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация.“ (Шум и реплики.)

„Глава единадесета – Спортни обекти“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава единадесета. „Раздел I – Общи положения“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I. По чл. 103 има предложение на народния представител Славчо Атанасов. Комисията подкрепя предложението, което е отразено в чл. 103 в редакцията на Комисията. Предложение на народните представители Лечева, Ченчев и Проданов: „В чл. 103 се правят следните изменения и допълнения: 1. в ал. 4 се създава изречение второ: „Държавата определя минимални стандарти за спортните и спортно-туристически обекти и съоръжения на територията на Република България“. 2. създава се нова ал. 10: „(10) Към министъра на младежта и спорта се създава Национален олимпийски център за тренировъчна и спортно състезателна дейност. Министърът на младежта и спорта издава Правилник за устройството и дейността на центъра. За обезпечаване на тренировъчната и спортно-състезателна дейност на центъра се ползват имотите, посочени в Приложение 1.“ 3. ал. 10 става ал. 11.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 103, който става чл. 102: „Чл. 102. (1) Спортен обект е недвижим имот или част от него, който съгласно подробен устройствен план е предназначен за спортни функции, заедно с изградените и/или поставените преместваеми обекти и съоръжения, необходими за практикуване на съответния вид спорт, включващи и необходимите спомагателни и обслужващи обекти и помещения, свързани с неговото функциониране. (2) Спортните обекти са държавна, общинска и частна собственост. (3) Спортните обекти се използват за нуждите на физическата активност, физическото възпитание, спорта, спортно-туристическата дейност и свързаните с тях обслужващи и спомагателни дейности. Спортните обекти може да се използват и за културни и други нужди и прояви с обществен характер, ако с това не се уврежда общата спортна дейност и няма да се нанесат вреди на спортните обекти. (4) Устройственото планиране, инвестиционното проектиране, изграждането и въвеждането в експлоатация на спортните обекти се извършват при условията и по реда на Закона за устройство на територията и нормативните актове по прилагането му. (5) Изграждането и експлоатацията на спортните обекти – открити спортни стрелбища, извън границите на урбанизираните територии, се извършва при условия и по ред, определени с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, съгласувано с министъра на младежта и спорта и министъра на вътрешните работи. (6) Предоставянето на публични средства за изграждането, обновяването и експлоатацията на спортни обекти се извършва при спазване на правилата в областта на държавните помощи и съгласно Закона за публичните финанси.“ По чл. 104 има предложение на народните представители Лечева, Ченчев и Проданов. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 122 в редакцията на Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага чл. 104 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в нови чл. 108 и 112, и чл. 113 в редакцията на Комисията. По чл. 105 има предложение на народните представители Искрен Веселинов и Славчо Атанасов. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Лечева, Ченчев и Проданов. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 105, който става чл. 103: „Чл. 103. (1) Спортните обекти – държавна или общинска собственост, може да се предоставят безвъзмездно за определено време за: 1. тренировъчна и състезателна дейност от спортните организации, вписани в регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 1, спортните училища и студентите на Националната спортна академия „Васил Левски“; 2. подготовка на националните отбори по различните видове спорт; 3. физическа активност, физическо възпитание, спорт и спортно-туристическа дейност в системата на предучилищното и училищното образование, включително организирани извън учебния план; 4. физическа активност, физическо възпитание, спорт и спортно-туристическа дейност във висшите училища; 5. физическа активност, физическо възпитание, спорт и спортно-туристическа дейност във въоръжените сили, в системата на Министерството на вътрешните работи и в Националната служба за охрана; 6. нуждите на спортни организации, които имат за предмет на дейност развитие и популяризиране на спорта за всички и спорта за хора с увреждания. (2) Условията и редът за използването на обектите по ал. 1 се определят със: 1. правилника за прилагане на закона – за спортни обекти – държавна собственост; 2. наредба на съответния общински съвет – за спортни обекти – общинска собственост. (3) Държавата и общините може да предоставят на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ подходящи помещения и терени за неговата дейност, включително в спортните обекти, без търг или конкурс, при спазване на правилата в областта на държавните помощи и съгласно Закона за публичните финанси. (4) Спортните обекти – публична държавна собственост, предоставени за управление на Националната спортна академия „Васил Левски“ са обекти с национално значение, служат за трайно задоволяване на общонационални потребности в областта на физическото възпитание и спорта и са предназначени за учебно-тренировъчна дейност за развитието на спорт за високи постижения.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 106, който става чл. 104: „Чл. 104. (1) Държавните органи, на които са предоставени за управление спортни обекти, и общинските съвети изготвят, съответно приемат и актуализират списък на спортните обекти, които може да са обект на управление и разпореждане по този закон. (2) Списъкът по ал. 1 се обявява в сградата на съответния орган и на интернет страницата на съответната администрация, както и на територията на спортните обекти, доколкото спортният обект позволява това. (3) Списъкът по ал. 1 се изпраща на министъра на младежта и спорта в 14-дневен срок от приемането, съответно актуализирането му. (4) Спортните обекти – държавна собственост, се отдават под наем, предоставят на концесия и върху тях може да се учреди право на ползване или право на строеж след обявяването по ал. 2 на списъка на спортните обекти. (5) Препис извлечение от програмата по чл. 8, ал. 9 от Закона за общинската собственост в частта ѝ за общинските спортни обекти се изпраща на министъра на младежта и спорта в 14-дневен срок от приемането, съответно от актуализирането ѝ. Алинеи 2 и 4 се прилагат съответно.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 107, който става чл. 105: „Чл. 105. (1) Спортните обекти – държавна или общинска собственост, се застраховат в полза на собственика им. (2) Спортните обекти, които са изградени при учредено право на строеж върху имоти – държавна или общинска собственост, се застраховат в полза на държавата, съответно на общината. (3) Минималните рискове, срещу които се застраховат имотите по ал. 1 и 2, се определят в правилника за прилагане на закона. (4) Разходите по сключване и поддържане на застраховките по ал. 1 и 2 са за сметка на наемателя, на приобретателя или на концесионера.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 108, който става чл. 106: „Чл. 106. Поддържането и текущите ремонти на спортните обекти – държавна или общинска собственост, предоставени под наем, за ползване или на концесия, се извършват от наемателя, приобретателя или концесионера за негова сметка. Разходите за изпълнение на инвестиционните програми по чл. 110, ал. 1, т. 1 и чл. 115, ал. 1 и 2 са за сметка на наемателя, съответно на приобретателя или концесионера.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Надявам се, че залата все пак слуша внимателно текстовете, които се изчитат. (Шум в залата.) Ще се върна малко назад в този раздел, касаещ спортни имоти – един от най-важните раздели в Законопроекта, който се предлага за обсъждане. Ще се върна на нашето предложение – то касае следното, което е свързано най-вече с държавната политика, която се определя в България. (Шум в залата.) Знаете, че всяка една държавна политика касае и създаването на условия. В нашия законопроект е записано доста пространно, още в първите глави, какво включва държавната политика и как е гарантирана тя. За нас, за да има успешна политика, тя трябва да бъде защитена и гарантирана, да бъде устойчива и предвидима, да бъде за трайно задоволяване на интересите на цялото ни общество, на всички български граждани. (Шум в залата.) Ето защо в този законопроект ние предлагаме държавата да определя стандарти по отношение на спортната площ в България – стандарти по отношение на спортна площ в общините, стандарти по отношение на спортна площ, чрез които държавата да гарантира своята политика по отношение на дейностите в спорта. Няма как без държавни стандарти да считаме, че една политика ще бъде устойчива и успешна. Още повече, че в нашето предложение и в продължение на нашето предложение ние приветстваме онова, което беше направено за обектите с национално значение, че всички онези спортни обекти и съоръжения към Спортната академия са обявени за обекти с национално значение. (Шум в залата.) За нас буди по-скоро тревога въпросът: защо са отпаднали от този законопроект всички онези обекти, които досега съществуваха, за подготовка на състезатели за високи спортни постижения, като спортните обекти в „Белмекен“, „Спортпалас“, „Дианабад“ – да не ги изреждам всичките, които са специализирани спортни обекти и съоръжения изключително и само за тренировъчна и учебно-тренировъчна дейност на състезателите, които се готвят за европейски, световни и олимпийски игри? (Шум в залата.) В продължение на това наше желание и политика да бъде създаден Национален олимпийски център, който да включва всички тези спортни съоръжения и който да гарантира тази политика на държавата, която касае участието на нашите състезатели в престижни европейски, световни и олимпийски игри. Без тези съоръжения няма как да гарантираме качествена подготовка. (Шум в залата.) Разбирам, че залата е без интерес по тази тема, но, господин Председател, ако все пак има малко тишина или поне да се изслушваме…

Ако не е интересно, да приемаме анблок всички предложения до края и да приключваме по-бързо.

Вижте, става въпрос за всички онези съоръжения, където се готвят нашите национални състезатели. В утрешния ден всички обекти могат да отпаднат като обекти с национално значение и нашите състезатели ще бъдат принудени да се готвят едновременно с тези, които пият бира и в момента, в който защитават метри или части от секундата. Това е абсолютно несериозно и няма как да доведе до някакви успехи – успехите вече са налице и видимите резултати са ясни. (Шум в залата.) За съжаление, много средства се харчат, но без ефект, без ефективност. Ето защо ние считаме, че един такъв национален център има своето място и своето значение. Всички държави, които считат, че държавната политика, националното представяне и участието на олимпийски и световни игри са част от националния престиж и имидж на държавата, имат такива центрове. (Шум в залата.) Такива центрове има в САЩ, Португалия, Китай, Франция, Германия, Австрия. Не е задължително списъкът да бъде с много изброени съоръжения – достатъчно е да има пет-шест, но които наистина да отговарят на тези условия и да бъдат специални по смисъла. В много държави в такива комплекси съществуват училища, съществуват институти, лаборатории – всичко, което е предвидено в този Национален олимпийски център, да бъде създадено и да съществува като такъв. Затова считам, че държавна политика, гарантирана и подкрепена с условията, които в Законопроекта предлагаме да съществуват, ще бъде успешна, ако бъдат приети. Благодаря Ви. (Шум в залата.)

Изказване, господин Председател. Изпитах кратко колебание дали да не бъде реплика, но ще опитам в различен смисъл да поставя въпроса, който обсъждаме в настоящия раздел. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Вземам думата за изказване, защото стигнахме до Глава единадесета, Раздел І от Законопроекта, който беше обсъждан повече от една година и беше на нашето внимание. Смятам, че с предложените разпоредби, които обсъждаме като Проект, в значителна степен се извършва кодификация на една изключително сложна правна материя – материята за вечните права по отношение на спортните имоти. Ще използвам този израз по-скоро за яснота, вместо „недвижими имоти със спортно предназначение“. Смятам, че една от сериозните заслуги на Законопроекта е точно в тази посока, като предложените редакции в значителна степен разрешават множество казуси, които създаваха практическа, фактическа, правна трудност назад във времето. Има много спортни съоръжения, тоест имоти заедно с построени върху тях съоръжения, които и понастоящем имат неизяснен вещен статут, имат ползватели, които не могат да посочат правното основание, заради което ползват недвижимия имот, и това основание да съответства на предвиденото в Закона. В София такива бяха случаите със стадион „Академик“, стадион „Септември“, с плувен комплекс „Спартак“. Дълги години бяха споровете. Хубавото е, че в настоящия законопроект се извършва и такава кодификация по отношение на субектите, която решава пак отдавнашен спор по отношение на обединените спортни дружества и възможността те да ползват конкретни недвижими имоти. Беше се случила концентрация, като част от обединените спортни клубове се практикуваха, изживяваха, действаха като рентиери на отделните клубове, на които отдаваха отделни части в съответните недвижими имоти, пак казвам, не беше ясно на какво основание ги ползват. Не беше ясно и какво плащат. Нищо не плащаха. Общо взето парадигмата или стигмата беше в посока: ние нали обичаме спорта и като не може да даваме пари на спорта, да даваме имоти на спорта. По тази причина не може да изискваме нито инвестиции, нито наеми. Режимът, който обсъждаме понастоящем, решава този казус и то в сравнително подреден порядък. Смятам, че тук се постъпи добре, като се съобрази законодателната процедура по Закона за концесиите и респективно този закон следва вече решенията и принципите на общия режим, какъвто е установен в Закона за концесиите, ако се избере този способ за ползване. Преимущество на Закона е, че решава статута на специализираните субекти, ще ги нарека, клубовете, спортните организации и лицензираните организации спрямо възможността да получават всички видове облигационни и вещни права по отношение на имотите. Смятам, че и голяма част от имотите, които досега не можеха да се експлоатират, вече ще се експлоатират законосъобразно, с правно основание и с установени правила. Тъй като просрочвам времето, уважаеми господин Председател, това изказване беше общо за раздела, и ако е възможно, ще взема становище по конкретни разпоредби. Благодаря.

Ако има дебат по отделните тестове, бих коментирал.

„Раздел II – Наем на спортни обекти“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II. По чл. 109 има предложение на народните представител Сиди и Йорданов: В чл. 109 да се добави ал. 6, както следва: „(6). При провеждане на конкурс за работно място в сферата на образованието за спортно-педагогически кадри, при равни условия, медалистите от олимпийски, световни и европейски първенства се ползват с предимство“. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Атанасов. Предложението е оттеглено. Предложение от народните представители Лечева, Ченчев и Проданов. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Георги Динев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 109, който става чл. 107: „Чл. 107. (1) Спортни обекти или части от тях – държавна или общинска собственост, може да се отдават под наем при условията и по реда на действащото законодателство и при спазване изискванията на този закон. (2) С правилника за прилагане на закона, съответно с наредбата по чл. 103, ал. 2, т. 2, се определят: 1. изискванията, на които да отговарят участниците; 2. критериите за оценяване на размера на предвидените инвестиции и контрола по изпълнението им; 3. условията за оценяване на възможностите за развитие на спортната дейност, както и постигнатите спортни резултати; 4. редът за подаване и разглеждане на заявленията, класиране на участниците и сключване на договора. (3) При провеждане на търг за отдаване под наем на спортни обекти – държавна собственост, в комисията участва и представител на Министерството на младежта и спорта.“ Комисията предлага да се създаде нов чл. 108: „Чл. 108. (1) Спортни обекти или части от тях – държавна или общинска собственост, може да се отдават под наем за срок до 10 години. (2) Спортни обекти или части от тях – държавна или общинска собственост, може да се отдават под наем за срок до 30 години на спортен клуб, спортна федерация или обединен спортен клуб, които са вписани в съответния регистър по чл. 9, ал. 1. (3) Спортни обекти – държавна или общинска собственост, може да се отдават под наем за срок до една година без търг или конкурс при условията и по реда на правилника за прилагане на закона, съответно на наредбата по чл. 103, ал. 2, т. 2, на спортен клуб – сдружение с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, на спортна федерация или на обединен спортен клуб, които са вписани в съответния регистър по чл. 9, ал. 1. (4) Наемната цена на спортни обекти или части от тях – държавна собственост, се определя въз основа на оценка, извършена от регистриран независим оценител, а на спортни обекти или части от тях общинска собственост – от общинския съвет“. По чл. 110 има предложение на народните представители Лечева, Ченчев и Проданов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 110, който става чл. 109: „Чл. 109. В условията на търга или конкурса за отдаване под наем за срок до 10 години на обекти по чл. 108, ал. 1 се включват задължения участниците да представят: 1. програма за управление на спортния обект, която предвижда средства за заплащане на наема за срока на договора; 2. план за ползване на спортния обект за първите 5 години от срока на договора за наем и актуализиран план за останалия срок; 3. доказателства за възможностите за развитие на спортната дейност и за постигнатите спортни резултати“. По чл. 111 има предложение на народните представители Искрен Веселинов и Славчо Атанасов. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 107, в редакцията на Комисията. Предложение на народните представители Лечева, Ченчев, Проданов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 111, който става чл. 110: „Чл. 110. (1) В условията на търга или конкурса за отдаване под наем за срок до 30 години на обекти по чл. 108, ал. 2 се включват задълженията по чл. 109, както и задължения участниците да представят: 1. инвестиционна програма за ремонт и обновяване на спортния обект, която води до увеличаване на стойността му; 2. доказателства за финансово обезпечена инвестиционна програма и за произхода на средствата за изпълнението ѝ; 3. програма за спортна дейност по количествени и качествени показатели. (2) Инвестиционната програма по ал. 1, т. 1 трябва да предвижда извършване на инвестициите за ремонт и обновяване в срок до три години от сключването на договора за наем и да съдържа подробен анализ и разчет на предвидените инвестиции и етапното им изпълнение. (3) Финансовото обезпечаване на инвестиционната програма по ал. 1, т. 1 се доказва чрез: 1. писмено заявено намерение за сключване на договор за финансиране, когато финансирането е осигурено от международна спортна организация или от участие в международна програма за финансиране на спорта; 2. нотариално заверено копие от сключен договор за финансиране между участника и български или чуждестранни физически или юридически лица, както и доказателства за финансови възможности на лицата, които предоставят средствата, като годишен счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите, годишни данъчни декларации, банкови препоръки и други подобни; 3. одитиран годишен финансов отчет за последната календарна година и акта за приемане; 4. междинен одитиран финансов отчет за последното приключило тримесечие. (4) В случаите по ал. 3, т, 1 в срок до един месец от сключването на договора за наем наемателят предоставя на наемодателя и на министъра на младежта и спорта договора за финансиране. Договорът за наем влиза в сила след предоставянето на договора за финансиране“. По чл. 112 има предложение на народните представители Лечева, Ченчев, Проданов: „В чл. 112, ал. 2 се създава изречение трето: „В договора за наем се включва програмата по чл. 111, ал. 1, т. 3“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 112 да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 113, който става чл. 111: „Чл. 111. Всички подобрения в спортния обект стават собственост на наемодателя, като не се дължи обезщетение за стойността им“. По чл. 114 има предложение на народните представители Лечева, Ченчев, Проданов. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 107, в редакцията на Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага чл. 114 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 107 в редакцията на Комисията. Комисията предлага да се създаде нов раздел III с нов чл. 112: „Раздел III – Концесия“ Чл. 112. (1) Спортни обекти – държавна и общинска собственост, може да се предоставят на концесия при условията и по реда на Закона за концесиите и при спазване на изискванията на този закон. (2) Концесионерът е длъжен да осигурява обществен достъп на гражданите и ползване на обекта на концесия за реализиране на дейности, свързани с физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност в съответствие с чл. 103, ал. 1. Изискванията за осигуряване на обществен достъп и за ползване на обекта на концесия за реализиране на конкретните дейности се определят като условия, свързани с концесията, а редът за изпълнението им – с концесионния договор“.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Разбира се, съвсем основателно този раздел имаше сериозни дискусии и дебати по време на обсъждане в работната група и след това при обсъждането на последното заседание в Комисията. В Комисията обаче постъпи едно ново предложение, което се отнасяше до договора за наем – 30 години, който беше определен само за организациите, регистрирани в обществена полза – всички онези неправителствени организации, както се водят спортните клубове и съоръжения. Това отвори и разшири възможността и за всички онези клубове, които са регистрирани по Търговския закон. Нищо лошо не виждаме в това, но в крайна сметка този договор за наем – 30-годишен, разбира се, е елегантно заобикаляне на Закона за концесиите, ако мога така да го нарека. Според нас по-скоро не би проработило, когато се отнася до привличането на по-сериозни инвестиции и нито един сериозен търговски субект няма да прибегне към тази форма на управление – наем, защото не е достатъчно добре юридически защитима. Това го оставям настрана. Ние сме „за“ това да има по-дълъг срок на наем и на възможност за управление на даден спортен обект, защото знаем, че инвестициите много трудно се връщат. Те зависят не само от срока на договора, от качеството на спортния продукт, което се предлага, възможността на населението да поеме цената, която се предлага, и така нататък – ред други неща, да не ги изброявам. Моят въпрос към вносителя: това не е ли заобикаляне на Закона за концесиите и няма ли това да предизвика колизия с другите закони, които касаят общинска и държавна собственост?

Уважаеми господин Председател, с извинение, че репликирам, без да съм вносител, но подкрепям този законопроект. Затова ще се опитам бързо, в рамките на реплика, да дам отговор: не, не противоречи на Закона за концесиите. Казвам, че това решение не противоречи и на двата други свързани закона – Закона за държавната собственост или на Закона за общинската собственост. Този закон дава особен режим на наема само за спортни обекти и само на определен кръг лица – тези, които са определени в правната норма: спортни клубове, спортни федерации, обединен спортен клуб, които са субекти и се регулират по особен начин. Затова е целият закон и първата му част. Ще направя следната аналогия. Може би ще се наложи и да взема отделно изказване, за да детайлизирам следното: в сегашния, в действащия закон, имаме възможност за 30 години – 30 години безвъзмездно ползване, безвъзмездно ползване за разлика от наема, където е възмездно ползването, и не само на обикновеното облигационно ползване, а даже право на строеж на единия от тези видове субекти на спортните федерации. Тоест и в сегашния закон ние сме дали едно такова решение, дали сме го интензивно като право, но ограничено откъм правни субекти. Смятам, че тук Министерският съвет и вносителите са разсъждавали наравно за всичките тези три групи субекти, защото те са в тези обекти. Ще кажа и следното: наемът се прекратява много по-лесно от договора за концесия. Видяхме условията колко много предпоставки има за сключване на този договор. Забележете – няма как това да е неизгодно, защото в инвестиционната програма няма възможност да се прихване с наема, тоест тук на практика имаме две престации от ползвателя – плащане на наем плюс инвестиции по програмата, която е приел наемодателят. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз разбирам това Ваше съждение и отчасти го подкрепям, защото предишни наши законодателни предложения се отнасяха до следната логика: за всички юридически лица с нестопанска цел, а сега включваме и всички възможности за регистриране по Търговския закон на спортните организации, акционерните дружества. Пак казвам, в това няма лошо. Аз съм сигурна, че дори те по-скоро няма да предпочетат тази форма на управление, защото не е достатъчно юридически защитима за големи инвестиции. Друг въпрос, който също може би пропуснах, е едно наше предложение, което беше свързано с програма с количествени и качествени показатели, свързани със спортната дейност, която трябва да бъде провеждана основно на тези спортни обекти, което касае следното и аз ще дам пример: взимаш един стадион със сериозен капацитет, сериозна история и така нататък в даден клуб и той дали ще бъде в „А“ група или „В“ група – за него няма никакво значение, но за обществото има значение, когато си го взел от държавата и тя ти е дала преференции за това. Именно затова ние предложихме към изискванията, когато се ползват тези преференции, да има такава програма с качествени показатели, освен количествени – минимум колко спортни събития трябва да има и горе-долу какво качество. Защото той може да си разцъква, пак казвам, в най-долните групи без никакво значение и ще си изпълнява всъщност формално изискванията, но преференциите, които ще ползва за това, няма да бъдат възмездени. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Като вносител на предложението за промяна по чл. 108, ал. 2 както в Комисията, така и тук пред Вас, бих искал да изложа мотиви за моето предложение. Както и господин Кирилов преди малко каза, самата хипотеза за отдаване под наем сама по себе си не е безвъзмездна. Тук говорим точно обратното – освен наемната цена, която ще се изисква, ние ще искаме от бъдещите наематели да упражнят и да представят пред наемодателя и една инвестиционна програма, която включва ремонт и което само по себе си ще увеличи стойността на спортните обекти. Самата процедура, от своя страна, е конкурентна. Тук се предвижда процедура или с търг, или с конкурс. Самите условия за тази процедура и условията към потенциалните участници сами по себе си са доста завишени, като най-вече те ще гарантират държавния и обществения интерес. Не бих се съгласил с хипотезата и съмненията на госпожа Лечева, че това е един вид заобикаляне на Закона за концесиите и мисля, че господин Кирилов много добре обясни. Тук говорим за даването на право на абсолютно всички спортни клубове, в това число най-вече на повечето футболни клубове на територията на България да участват наравно. Аз не мисля, че е правилно, създавайки един нов Закон, ние да ограничаваме участието на потенциалните спортни клубове само до тези, които са сдружения с нестопанска цел и то, забележете, в общественополезна дейност. По този начин автоматично изключваме възможността на абсолютно всички футболни клубове на територията на България да участват за придобиването на спортните обекти, което от своя страна пък отваря врата за търсене на повече инвеститори, които биха могли да вложат средства и тези обекти да получат наистина европейски вид. Пак подчертавам, условията, които ще бъдат заложени в процедурата – била търг или конкурс, ще бъдат доста завишени. Няма да се допуска участник, който не е показал финансово обезпечаване, който няма произход на средства, който не е предоставил инвестиционна програма, която, забележете, би трябвало да се изпълни в първите три години от подписването на договора за наем. Още веднъж искам да благодаря на Министерството на младежта и спорта и на господин Кралев за този закон, защото за мен лично и за моите колеги от парламентарната група на ГЕРБ този закон е една голяма крачка и по този начин ние защитаваме и отговаряме на наистина широкия обществен интерес. Благодаря и на колегите в Комисията, които почти единодушно подкрепиха направеното от мен предложение. Надявам се моето предложение да получи подкрепа и днес в залата. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и „Обединени патриоти“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Не ми се искаше да правя тази реплика, но не очаквах и това изказване. Ние не сме „против“ тази възможност за 30-годишен срок на ползване – или на наем, или на концесия и така нататък, но не съм съгласна, че спортните субекти, спортните организации имат равен старт. Когато става дума за спортни организации, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел и по Търговския закон, те няма как да са наравно и нямат равен старт, но ние им даваме едни и същи преференции. Аз съм окей за това – всичките сме, ще го подкрепим, но те могат да участват в онази, другата процедура за концесия, която другите организации нямат никога шанс да спечелят – имам предвид регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Факт е, че се дава привилегията за футболните клубове. Ние сме наясно с това, няма никакви съмнения и сме „за“ това нещо. Те могат да се възползват от тази законова процедура, която им дава Законът за концесиите, която е и по-добре защитима – това, което казах и в предишното си изказване. Затова няма как да се съглася, че това е равен старт за двата вида и типа организации, но тук става въпрос за онези количествени и качествени показатели, които са спортните събития и качеството на спортния продукт, който ще предлагат спортните организации, които ще се ползват от тази възможност, защото това е един вид преференция за всички тези спортни организации. Не е без значение дали ще ритат в „А“ група, или ще ритат в „Б“ група, нали така? Те ще са си изпълнили формално условията, за това ставаше дума. Няма нищо лошо, ако приемете това наше предложение – поне да има една такава програма, като условие за договора за наем.

„Раздел III – Ограничени вещни права“. Комисията подкрепя текста на вносителя за Раздел III, който става Раздел IV. Член 115 – предложение на народните представители Лечева, Ченчев и Проданов. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 3 и не го подкрепя в останалата му част: „В чл. 115 се правят следните изменения и допълнения: „1. В ал. 1 думата „безвъзмездно“ – отпада, а в края на изречението се поставя запетая и се добавя „в полза на спортна организация по чл. 12, ал. 1.“ 2. В ал. 2, в края на изречението след думата „обект“ се поставя запетая и се добавя „в полза на спортна организация по чл. 12, ал. 1.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 115, който става чл. 113: „Чл. 113. (1) Върху спортен обект – държавна или общинска собственост, може да се учредява възмездно или безвъзмездно право на ползване. (2) Върху имот – държавна или общинска собственост, може да се учредява възмездно или безвъзмездно право на строеж. (3) Право на ползване или право на строеж може да се учредява безвъзмездно в полза на спортен клуб – сдружение с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, спортна федерация или обединен спортен клуб, които са вписани в съответния регистър по чл. 9, ал. 1. (4) Право на ползване или право на строеж се учредява за срок, не по-дълъг от 30 години. Срокът започва да тече от датата на влизане в сила на договора за учредяване на правото. (5) Възмездно право на ползване или право на строеж върху спортни обекти или части от тях – държавна собственост, се учредява на цена, определена въз основа на оценка, извършена от регистриран независим оценител, а върху спортни обекти или части от тях – общинска собственост – определена с решение на общинския съвет.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага чл. 116 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като нов чл. 117.

Член 117 – предложение на народните представители Веселинов и Атанасов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 117, който става чл. 114: „Чл. 114. (1) За учредяване право на ползване или право на строеж се подава заявление до: 1. министъра на младежта и спорта – за спортни обекти и имоти – държавна собственост; 2. кмета на съответната община – за спортни обекти и имоти –общинска собственост. (2) Към заявлението по ал. 1 се прилага финансово обезпечена инвестиционна програма. Финансовото обезпечаване на инвестиционната програма се доказва чрез: 1. писмено заявено намерение за сключване на договор за финансиране, когато финансирането е осигурено от международна спортна организация или от участие в международна програма за финансиране на спорта; 2. нотариално заверено копие от сключен договор за финансиране между участника и български или чуждестранни физически или юридически лица, както и доказателства за финансови възможности на лицата, които предоставят средствата, като годишен счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите, годишни данъчни декларации, банкови препоръки и други подобни; 3. одитиран годишен финансов отчет за последната календарна година и акта за приемане; 4. междинен одитиран финансов отчет за последното приключило тримесечие. (3) Първото подадено заявление по ал. 1, т. 1 или 2 се публикува в 7-дневен срок на интернет страницата на Министерството на младежта и спорта, съответно на интернет страницата на съответната община. (4) Заявление за учредяване на право на ползване или право на строеж може да подадат и други заявители в срок до два месеца от деня на оповестяването по реда на ал. 3. (5) Заявленията и документите към тях може да се подават и по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис и на Закона за електронното управление.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 118, който става чл. 115: „Чл. 115. (1) Инвестиционната програма на заявителя на право на ползване трябва да съдържа: 1. подробен анализ и разчет на предвидените инвестиции за ремонт и обновяване на спортния обект, за етапното изпълнение на строително-монтажните работи и въвеждането в експлоатация, управлението на спортния обект за срока на правото на ползване, както и информация за произхода на средствата; 2. срок, не по-дълъг от три години от влизането в сила на договора за учредяване на правото на ползване – за извършване на ремонта и обновяването на спортния обект. (2) Инвестиционната програма на заявителя на право на строеж трябва да съдържа: 1. подробен анализ и разчет на предвидените инвестиции за изграждане на нов спортен обект, за етапното изпълнение на строителството и въвеждането в експлоатация, управлението на спортния обект за срока на правото на строеж, както и информация за произхода на средствата; 2. срок, не по-дълъг от три години от влизането в сила на договора за учредяване на правото на строеж – за започване на строителството, и не по-дълъг от 5 години – за въвеждане в експлоатация на новия спортен обект. (3) Инвестиционната програма по ал. 1 трябва да предвижда извършването на инвестиции на стойност, не по-малка от 50 на сто от пазарната оценка на спортния обект – при учредяването на право на ползване за срок, по-дълъг от 10 години. (4) Инвестиционната програма по ал. 2 трябва да предвижда извършването на инвестиции на стойност, не по-малка от пазарната оценка на имота – при учредяването на право на строеж за срок, по-дълъг от 10 години. (5) При учредяване на възмездно право на ползване и право на строеж заявителят посочва предложената от него цена в инвестиционната програма.“ Член 119 – предложение на народните представители Веселинов и Атанасов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 119, който става чл. 116: „Чл. 116. (1) Постъпилите заявления и документи се разглеждат в срок до един месец от изтичането на срока по чл. 114, ал. 4 от комисия, чийто състав се определя от: 1. Министерския съвет и включва представител на Министерския съвет, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на младежта и спорта, областната и общинската администрация по местонахождението на спортния обект или имота – за спортни обекти или имоти – държавна собственост; 2. кмета на съответната община – за спортни обекти или имоти – общинска собственост. (2) С правилника за прилагане на закона, съответно с наредбата по чл. 103, ал. 2, т. 2, се определят: 1. изискванията, на които да отговарят участниците; 2. реда за разглеждане на заявленията и класиране на участниците.“ Комисията предлага да се създаде нов чл. 117: „Чл. 117. (1) Върху спортни обекти или имоти – държавна собственост, се учредява право на ползване или право на строеж от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния управител, на когото имотът е предоставен за управление. Правото на ползване или правото на строеж се учредява след решение на Министерския съвет въз основа на мотивиран доклад на министъра на младежта и спорта по предложение на комисията по чл. 116, ал. 1, т. 1. (2) Върху спортни обекти или имоти – общинска собственост, се учредява право на ползване или право на строеж от кмета на съответната община. Правото на ползване или правото на строеж се учредява след решение на общинския съвет въз основа на мотивиран доклад на кмета по предложение на комисията по чл. 116, ал. 1, т. 2.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 120, който става чл. 118: „Чл. 118. (1) Договорът за учредяване на право на ползване или право на строеж се сключва и прекратява от компетентния орган по чл. 117 и съдържа: 1. описание на недвижимия имот, съответно на спортния обект, с посочване на вида, местонахождението (община, населено място, адрес, местност), номера на имота, площта и/или застроената площ и границите; 2. срока, за който се учредява правото на ползване или правото на строеж; 3. срока за приключване на строителството и за разрешаване на ползването на новия спортен обект – при учредяване на право на строеж; 4. срока за извършване на ремонта и обновяването и за разрешаване на ползването на спортния обект – при учредяване на право на ползване; 5. задълженията за спазване на изискванията по изпълнението на инвестиционната програма; 6. реда за осъществяването, установяването и приемането на дейностите по инвестиционната програма; 7. задълженията за спазване и изпълнение на условията за ползване съгласно чл. 103, ал. 1 и условията за обществено ползване; 8. задължението на приобретателя по чл. 122, ал. 1; 9. основанията за предсрочното му прекратяване, освен тези по чл. 119. (2) Инвестиционната програма е неразделна част от договора. (3) Когато финансирането е осигурено от международна спортна организация или от участие в международна програма, в срок до три месеца от сключването на договора по ал. 1, приобретателят предоставя договора за финансиране на компетентния орган по чл. 117. Договорът влиза в сила след предоставянето на договора за финансиране.“

Комисията предлага да се създаде нов чл. 119. „Чл. 119. (1) Правото на ползване се прекратява преди изтичането на срока, за който е учредено, когато: 1. на спортната федерация е отнет спортният лиценз или спортният клуб е заличен от регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 1; 2. са нарушени разпоредбите на закона или условията на договора. (2) Правото на строеж се прекратява преди изтичането на срока, за който е учредено, когато: 1. на спортната федерация е отнет спортният лиценз или спортният клуб е заличен от регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 1; 2. са нарушени разпоредбите на закона или условията на договора; 3. в продължение на три години от учредяването му не е започнало строителството или в продължение на 5 години спортният обект не е въведен в експлоатация.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 121, който става чл. 120: „Чл. 120. (1) Разходите за учредяване на право на ползване или право на строеж и за осъществяване на свързаните с това административни процедури и производства са за сметка на приобретателя. (2) Разходите по проектирането, изграждането и въвеждането в експлоатация на спортния обект – при учредяване на право на строеж, или извършване на ремонт и обновяване на спортния обект – при учредяване на право на ползване, са за сметка на приобретателя. (3) Разходите, свързани с прекратяването на договора за учредяване на правото на ползване или правото на строеж, както и с уреждането на правата върху подобренията в полза на държавата, съответно на общината, са за сметка на приобретателя.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 122. който става чл. 121: „Чл. 121. (1) След изтичането на срока, за който е учредено правото на ползване или правото на строеж, всички подобрения в имота, съответно в спортния обект, стават собственост на държавата, съответно на общината и не се дължи обезщетение за стойността на подобренията. (2) Когато юридическото лице, в полза на което е учредено право на ползване или право на строеж, е заличено в резултат на производство по несъстоятелност или ликвидация преди изтичането на срока на учреденото право, всички подобрения в имота, съответно в спортния обект, остават в собственост на държавата, съответно на общината.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 123, който става чл. 122: „Чл. 122. (1) Забранява се извършването на действия и сключването на сделки, които имат за последица промяна на приобретателя, разпореждане или обременяване с тежести под каквато и да е форма на правото на собственост върху спортния обект, изграден при осъществяване на правото на строеж. (2) Сделките по ал. 1 са нищожни. (3) Спортният обект, изграден при осъществяване на правото на строеж, не може да е предмет на принудително изпълнение.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага чл. 124 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 116 в редакцията на Комисията.

„Глава дванадесета –Финансиране“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава дванадесета. „Раздел I – Общи разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 125, който става чл. 123, като заглавието „Източници на финансиране“ се заличава. Комисията предлага да се създаде нов чл. 124: „Чл. 124. (1) Финансовото подпомагане с публични средства на дейности по тази глава се извършва при спазване на правилата в областта на държавните помощи. (2) Министърът на младежта и спорта и кметовете на общините са администратори на помощ съгласно Закона за държавните помощи.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 126, който става чл. 125: „Чл. 125. (1) По бюджета на Министерството на младежта и спорта се администрират средства от: 1. субсидия, определена със Закона за държавния бюджет за съответната година; 2. постъпленията от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ по чл. 14, ал. 3 от Закона за хазарта; 3. национални програми, свързани с дейността на Министерството на младежта и спорта; 4. международни програми, международни договори и споразумения; 5. дарения, завещания и спонсорство от български и чуждестранни лица; 6. глоби и имуществени санкции, налагани по този закон; 7. други източници, определени с нормативен акт. (2) Средствата по ал. 1, т. 2 се определят със схема за разпределение, утвърдена от министъра на младежта и спорта и съгласувана с министъра на финансите. (3) Средствата по ал. 1, т. 2 постъпват и се съхраняват по сметка за чужди средства и се разходват чрез бюджета на Министерството на младежта и спорта по реда на Закона за публичните финанси.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага чл. 127 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като нов чл. 124.

„Раздел II – Финансово подпомагане с публични средства на дейности в областта на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно- туристическата дейност“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на Раздел II – „Финансово подпомагане с публични средства“. По чл. 128 има предложение на народния представител Славчо Атанасов. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 128 в редакцията на Комисията. Предложение на народните представители Весела Лечева, Иван Ченчев и Христо Проданов. „В чл. 128 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) точка 1 се изменя така: „1. спорт в свободното време;“; б) точка 2 се изменя така: „2. училищен и университетски спорт;“; в) създават се точки 3 и 4: „3. аматьорски спорт; 4. професионален спорт.“ 2. Алинея 3 отпада. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 128, който става чл. 126: „Чл. 126. С публични средства се подпомагат финансово изцяло или частично дейности, които са обект на държавна политика, в следните области на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност: 1. спорт за всички; 2. спорт за високи постижения.“

По чл. 129 има предложение на народните представители Весела Лечева, Иван Ченчев и Христо Проданов. Предложението по т. 3 е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 в частта му за създаване на т. 5 и не го подкрепя в останалата му част. „В чл. 129 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 се създава т. 6: „6. управление и администриране на спортни сдружения с нестопанска цел в обществена полза.“ 2. В ал. 2 се създава т. 9: „9. обезпечаване дейността на спортни сдружения с нестопанска цел в обществена полза.“ 3. Създава се ал. 3: „(3) В областта на професионалния спорт по чл. 128, ал. 1, т. 4 могат да се подпомагат дейностите по ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 7.“ Комисията подкрепя по принцип текста на носителя и предлага следната редакция на чл. 129, който става чл. 127: „Чл. 127. (1) Дейностите, които може да се подпомагат финансово с публични средства, са: 1. организиране и провеждане на занимания със спорт, спортно-туристическа дейност и физически упражнения; 2. организиране и провеждане на спортни и спортно-туристически прояви и състезания на територията на страната; 3. участие в спортни и спортно-туристически прояви и състезания на територията на страната и в чужбина; 4. подготовка и възстановяване на спортисти; 5. дейностите по чл. 128, ал. 1, т. 2 – 6. (2) Финансовото подпомагане на дейностите по ал. 1, т. 1 – 4 е свързано със: 1. осигуряване на спортни уреди, пособия и екипировка; 2. обезпечаване на ползването и поддръжката на спортни обекти и консумативи, свързани със спецификата на съответния вид спорт; 3. осигуряване на възнаграждения на спортни специалисти, на медицински и помощен персонал и на съдийски състави; 4. застраховки и разходи за участие в спортни прояви и състезания, такси за провеждане на състезания или участие в тях; 5. процеса на подготовка и възстановяване на спортисти; 6. процеса по организация на спортните и спортно-туристическите прояви и състезания; 7. обезпечаване на награди – купи, медали, плакети, грамоти.“

По чл. 130 има предложение на народните представители Весела Лечева, Иван Ченчев и Христо Проданов: „В чл. 130, ал. 1, т. 2 след „свързани с“ се добавя „подготовката и“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 130, който става чл. 128: „Чл. 128. (1) Със средства от бюджета на Министерството на младежта и спорта може да се подпомагат финансово: 1. дейностите по чл. 127, ал. 1, т. 1 – 4 и ал. 2 на: а) лицензираните спортни федерации, в които членуват не по-малко от 15 спортни клуба; б) спортните клубове, които са сдружения, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност и членове на лицензирани спортни федерации; в) националните организации по глава четвърта, раздел II и III; 2. спортно-педагогическото, материално-техническото, научно-информационното и медицинското осигуряване на подготовката на националните отбори и спортисти на Република България за участие на олимпийски игри; 3. дейности на Българския олимпийски комитет и на Националната паралимпийска организация, свързани с участието на български спортни делегации в олимпийски и паралимпийски игри и в олимпийски и младежки фестивали; 4. дейности на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, свързана с лечението на бивши и настоящи национални състезатели, както и прояви, популяризиращи и утвърждаващи развитието на спорта; 5. учебно-тренировъчна и спортно-състезателна дейност в държавните спортни училища, включително поддръжка и развитие на спортната и материално-техническата база; 6. изграждане, обновяване и управление на спортни обекти –държавна и общинска собственост. (2) Лицата по ал. 1, получили финансово подпомагане, водят аналитична счетоводна отчетност за стопанската и нестопанската си дейност. (3) Редът за финансово подпомагане по ал. 1 се определя с наредби на министъра на младежта и спорта.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Взимам отношение относно чл. 128. „В ал. 1 със средства от бюджета на Министерството на младежта и спорта може да се подпомагат финансово: в точка 1а „лицензираните спортни федерации, в които членуват не по-малко от 15 спортни клуба“. Тук още на първо четене обърнахме внимание, че при лицензирането, и благодарим на вносителя, че прие нашето предложение, в спортните федерации да остане изискване за лицензиране само на седем клуба, и това нещо го приехме. Сега обаче виждаме, че лицензирани спортни федерации могат да получат финансиране – тези федерации, в които членуват не по-малко от 15 спортни клуба. Значи се връщаме на същото. Притеснява ни фактът, че по този начин може да продължи тенденцията за съществуването на фантомни клубове, това е нашето притеснение и Ви обръщаме внимание върху този аспект. Поради тази причина ние не можем да подкрепим така предложения текст. Благодаря.

Госпожо Председател, преди да продължа, позволете ми една процедура.

Моля за удължаване на времето до приемане на текстовете до изчерпване на Глава дванадесета, тоест до чл. 139, който става чл. 138.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 131, който става чл. 129. „Чл. 129. (1) Финансовото подпомагане се осъществява въз основа на договор, придружен от финансов план за размера на средствата за подпомаганите дейности. (2) С договорите по ал. 1 лицата, получили финансово подпомагане по чл. 128, ал 1, може да се задължат да не прехвърлят на трети лица придобитите с публични средства дълготрайни материални активи за срока на техния полезен живот. (3) Лицата, получили финансово подпомагане по чл. 128, ал. 1, отчитат разходването на предоставените им средства пред министъра на младежта и спорта. Редът за отчитане и приемане на отчетите се определя с наредбите по чл. 129, ал. 3. (4) Лицата, получили финансово подпомагане по чл. 128, ал. 1, възстановяват в пълен размер предоставените им средства, които не са изразходвани по предназначение, заедно със законната лихва, считано от датата на предоставянето.“ Предложение от народния представител Славчо Атанасов. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 145. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 132, който става чл. 130: „Чл. 130. (1) Министърът на младежта и спорта прекратява договора за финансово подпомагане при: 1. отнемане или прекратяване на спортния лиценз на спортната федерация; 2. заличаване на спортния клуб, съответно на националната организация за спортно-туристическа дейност или на националната организация за университетски спорт от регистъра по чл. 9, ал. 1; 3. откриване на производство по несъстоятелност или ликвидация. (2) В случаите по ал. 1 финансовото подпомагане продължава само за: 1. подготовката за участие в олимпийски игри на спортисти, които са спечелили право на участие в тях; 2. подготовката и участието на спортисти в състезания, които дават право на участие в олимпийски игри и за които спортната федерация е заявила участие на спортистите преди настъпване на събитието по ал. 1, т. 1 или 3.“ По чл. 133 има предложение от народните представители Весела Лечева, Иван Ченчев и Христо Проданов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Димитър Александров, направено по реда на чл. 83, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 133, който става чл. 131: „Чл. 131 (1) Спортната федерация незабавно уведомява министъра на младежта и спорта и изпълнителния директор на Антидопинговия център, когато разполага с информация за нарушение на антидопинговите правила, извършено от картотекиран от нея спортист. (2) Министърът на младежта и спорта спира финансовото подпомагане за спортиста и длъжностните лица, пряко свързани с неговата подготовка в приложимите случаи, от месеца, следващ получаването на уведомлението по ал. 1, и възобновява финансовото подпомагане, когато с влязъл в сила акт на компетентен орган се установи, че спортистът не е извършил нарушение на антидопинговите правила. (3) Спортната федерация, картотекирала спортиста по ал. 1, възстановява публичните средства за финансово подпомагане за спортиста и длъжностните лица, пряко свързани с неговата подготовка, от датата на извършване на нарушението. (4) Спортист, на когото е наложено наказание за нарушение на антидопинговите правила по чл. 90, ал. 4, както и треньорите и длъжностните лица, които са наградени за постигнатото класиране, възстановяват изплатените средства по чл. 134, т. 2 след датата на вземане на положителната проба. Спортната федерация, картотекирала спортиста, е солидарно отговорна със спортиста, съответно треньорите и длъжностните лица, за връщането на осигурените с публични средства награди.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 134, който става 132. Заглавието – „Финансово подпомагане в системата на образованието“, се заличава. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 135, който става чл. 133. „Чл. 133 (1) Със средства от бюджетите на общините може да се финансират: 1. изпълнението на дейностите по чл. 6, т. 1; 2. изграждането, обновяването и управлението на спортни обекти – общинска собственост. (2) Общините може да подпомагат: 1. спортни организации, спортни училища и туристически дружества, които имат седалище и дейност на територията на съответната община; 2. юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, които организират и насърчават децата и младежите да се занимават с физическа активност, спорт и спортно-туристическа дейност. (3) Общините подпомагат приоритетно дейностите в областта на спорта за всички. (4) Условията и редът за финансиране и подпомагане на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност се определят с наредба на общинския съвет.“

„Раздел III – Премии и награди“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел III. По чл. 136 има предложение на народния представител Карадайъ и група народни представители: „В чл. 136, т. 4 думата „еднократни“ се заличава.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Весела Лечева, Иван Ченчев и Xристо Проданов: „В чл. 136 се правят следните изменения и допълнения: 1. сегашният текст става ал. 1. 2. създава се ал. 2: „(2) Към министъра на младежта и спорта се създава Държавен фонд за финансово обезпечаване на дейностите по Раздел III – Премии и награди. Министърът на младежта и спорта издава Правилник за устройството и дейността на фонда. Приходите във фонда се набират от: 1. дарения; 2. спонсорство; 3. завещания; 4. приходи от данъци, акцизи и такси; 5. приходи от собствени източници: 6. приходи от хазарт.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Даниела Дариткова. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Севим Али и Елхан Кълков, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Александров, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 136, който става чл. 134: „Чл. 134. Със средства от бюджета на Министерството на младежта и спорта се изплащат: 1. стипендии и други мерки за осъществяване на закрила на деца с изявени дарби, определени по реда на наредбата по чл. 5а от Закона за закрила на детето; 2. награди на спортисти, медалисти от европейски и световни първенства, олимпийски игри и аналогични игри и първенства за хора с увреждания, както и на треньорите и на длъжностните лица, пряко свързани с тяхната подготовка; 3. пожизнени месечни премии на спортисти и треньори; 4. месечни парични помощи; 5. еднократни парични помощи.“

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Парламентарната група на „Движението за права и свободи“ внасяме предложение в Закона за физическото възпитание и спорта, което предложение касае чл. 136 от Законопроекта, като считаме, че това е един високохуманен жест спрямо децата на нашите олимпийски шампиони. Поводът е неочакваната смърт на двама наши млади олимпийски шампиони, които, за съжаление, оставят непълнолетни деца сираци зад себе си. През 2004 г. Величко Чолаков е носител на бронзов медал от Олимпийските игри в Атина в категория над 105 килограма. Той е единственият български щангист с медал от Олимпийски игри в най-тежката категория. Неговите успехи са плод на упорита работа, тежки тренировки и изключителна воля да представи България по най-добрия начин. Успехите му са повод за национална гордост, но, за съжаление, той умира на 20 август 2017 г. Милен Добрев е последният олимпийски шампион във вдигането на тежести. Той печели златен медал в категория до 94 килограма на олимпиадата в Атина през 2004 г, двукратен световен и европейски шампион. Умира през 2015 г. на 35 години. В рамките на две години, уважаеми колеги, България губи най успешните си тежкоатлети. Спортната общност никога няма да забрави тези смели и достойни състезатели. Страната ни винаги ще помни успехите им, а те ще продължат да бъдат повод за гордост и ще вдъхновяват младите състезатели. Най-тежка е загубата за техните семейства, децата, защото и двамата велики спортисти оставят деца сираци. С предложението на „Движението за права и свободи“ за учредяване на пожизнена месечна премия на техните деца ние не само гарантираме, че те ще живеят и растат в по-добра жизнена среда, но и сме убедени, че с този законодателен акт даваме знак на спортната общност и на обществото, че стойността на медалите и успехите не приключват с кончината на олимпийските ни шампиони. Това го дължим на десетките български спортисти, които прославят родината ни въпреки трудностите и лишенията, които изпитват. Дължим го на стотиците хиляди деца и юноши, които тепърва започват спортната си кариера, водени единствено от желанието си да изкачат почетната стълбичка под звуците на българския химн. Уважаеми колеги, ние, от парламентарната група на „Движението за права и свободи“, сме удовлетворени от факта, че по време на разглеждане на второ четене на Законопроекта в Комисията нашето предложение децата на олимпийските медалисти, които са починали, да получават техните пожизнени пенсии под формата на месечна премия, беше подкрепено от всички парламентарни групи и тези премии да се получават до навършване на 18-годишна възраст, а ако са студенти редовна форма на обучение – до навършването на 24-годишна възраст. Благодаря. (Ръкопляскания.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да благодаря на колегите от „Движението за права и свободи“, че станаха солидарни с предложението, което беше направено преди няколко месеца от народния представител Даниела Дариткова и мен, защото знаем, че загубихме няколко много елитни спортисти, за които действително трябва да гарантираме жизнения стандарт на техните деца. Радвам се, че това, което направихме тогава като политическо решение – да бъде отложено приемането му в сега действащото законодателство, да намери място и правно регламентиране в сега гледания закон. Искам да благодаря на колегите от „Движението за права и свободи“, че станаха съпричастни към тази идея, която беше дадена от доктор Дариткова, която направи преди няколко месеца това предложение. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа, колеги! Вярно е, че сме накрая, вярно е, че обсъждаме сериозна и важна част от предложения законопроект. Знам, че Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание дава възможност по време на заседанията на комисиите да предлагаме наши предложения. Не знам защо не е отразено моето предложение, което касае пожизнените месечни премии за треньорите и специалистите? Считам, че една основна и важна част от спортния успех на даден състезател я носи треньорът и специалистът. За съжаление, ние загубихме много треньори и специалисти през последните 30 години, като не им отдадохме заслужено място и почит, а техните умения и знания не бяха оценени подобаващо. Въпреки всичко искам да благодаря, че те бяха зачетени и им бяха определени пожизнени месечни премии в едно предишно Ваше предложение. Те получават минималното месечно възнаграждение, което е в размер на минималната работна заплата. Нашето предложение, което ние направихме на заседание на Комисията, е тяхното месечно възнаграждение да бъде процентно съотношение от най-доброто постижение на техен състезател. Това касае 150 треньори и специалисти, които сега получават тези пожизнени премии. Не бива да има уравниловка между тях, защото става въпрос за различни постижения на техните състезатели и затова обръщам внимание това наше предложение да бъде съобразено. То беше входирано като законодателно предложение към сега действащия Закон за спорта и ние предлагаме то да бъде част от тези Ваши разпоредби и виждания в новия закон. Благодаря Ви.

Госпожо Лечева, по-скоро репликата ми е процедурна, отколкото по същество. Много добре беше обяснено на заседанието на Комисията, че предложения, направени по чл. 83, които не се приемат с гласуване на Комисията, не се вписват в Доклада и не участват при гласуването в зала на второ четене и затова Вашето предложение не е намерило място в Доклада. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Практиката я познавам, но гледам, че на колеги от другите парламентарни групи са отразени техните предложения, които могат… (Реплика от ГЕРБ. ) Те не са гласувани, не са одобрени, ще видите, че не са приети.

Има някакво или недоглеждане, или някакво по-специално отношение към нашите предложения.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 137, който става чл. 135: „Чл. 135. (1) Спортисти, медалисти от европейски и световни първенства, олимпийски игри и аналогични първенства и игри за хора с увреждания може да се награждават от министъра на младежта и спорта с еднократни парични награди по чл. 134, т. 2 за постигнатите от тях спортни резултати и класирания. (2) Условията и редът за награждаването по ал. 1 се определят с наредба на министъра на младежта и спорта.“ Има предложение на народните представители Александър Сиди и Йордан Йорданов чл. 138 да се промени, както следва: „Чл. 138. (1) Пожизнена месечна премия по чл. 136, т. 3 се предоставя на следните медалисти от състезания за мъже и жени и на техните треньори, както следва: 1. олимпийските медалисти и медалистите от параолимпийски игри, прекратили активната си състезателна дейност; 2. световните и европейски медалисти от първенства, организирани от международни федерации, съществуващи от повече от 40 години, прекратили активната си състезателна дейност и навършили 35-годишна възраст. 3. личните треньори на олимпийските, световните и европейски медалисти за мъже и жени, които: а) са били пряко ангажирани с тренировъчната дейност на медалиста за срок, не по-малък от 4 години; б) са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по смисъла на Кодекса за социално осигуряване; 4. старши треньорите на сборните национални отбори по съответния вид спорт, в който има спечелен медал, които: а) са участвали в подготовката на отбора най-малко един пълен олимпийски, световен или европейски цикъл; б) са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по смисъла на Кодекса за социално осигуряване. (2) Отпускането на пожизнена месечна премия се извършва след подаване на заявление чрез Българския олимпийски комитет за олимпийските медалисти и техните треньори и чрез съответната федерация за световните и европейски медалисти и техните треньори до министъра на младежта и спорта. Българският олимпийски комитет, респективно съответната федерация, потвърждава наличието или липсата на предпоставки за отпускане на пожизнена месечна премия за всеки заявител. (3) Обстоятелството по ал. 1, т. 3, буква „а“ се удостоверява с декларация, представена пред Българския олимпийски комитет или федерацията от медалиста или от съответната спортна организация, когато медалистът е починал. (4) Индивидуалните размери на месечните премии на лицата по ал. 1, т. 1 и т. 2 се определят въз основа на броя спечелени медали, като за един медал се определят следните средства: 1. златен медал на олимпийски игри – три минимални работни заплати, установени за страната, за всеки един медал; 2. сребърен медал на олимпийски игри – 90 на сто от три минимални работни заплати, установени за страната, за всеки един медал; 3. бронзов медал на олимпийски игри – 80 на сто от три минимални работни заплати, установени за страната, за всеки един медал; 4. за един златен медал на световно първенство – две минимални работни заплати за страната; 5. за един сребърен медал на световно първенство – 80 на сто от две минимални работни заплати, установени за страната; б. за един бронзов медал на световно първенство – 60 на сто от две минимални работни заплати, установени за страната; 7. за един златен медал на европейско първенство – една минимална работна заплата, установена за страната; 8. за един сребърен медал на европейско първенство – 80 на сто от една минимална работна заплата, установена за страната; 9. за един бронзов медал на европейско първенство – 60 на сто от една минимална работна заплата, установена за страната. В случаите на повече от един медал от световно или европейско първенство премията на състезателя се определя само за един медал – медала за най-доброто постижение. (5) Месечните премии на лицата по ал. 1, т. 3 и т. 4 са в размер на 80 /осемдесет/ процента от премията на техния състезател за треньорите на олимпийските медалисти и в размер на 50 /петдесет/ процента от премията на техния състезател за треньорите на световните и европейските медалисти. В случаите на повече от един медалист премията на треньора се определя спрямо премията на състезателя с най-доброто постижение, независимо от броя на спортистите, които са декларирали лицето като свой личен треньор. (6) При отнемане на медал от Международния олимпийски комитет или от съответната международна федерация, независимо от причината за това, Министерството на младежта и спорта незабавно преустановява изплащането на пожизнената месечна премия. (7) Към Министерството на младежта и спорта се създава целева извънбюджетна сметка „Премии на шампиони, от която се изплащат премиите на олимпийските, параолимпийските, световните и европейски медалисти. Средствата по тази сметка се осигуряват чрез целева субсидия от данъчните постъпления от хазартни игри.“ Комисията не подкрепя предложението, което е направено между първо и второ четене. Предложение от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители: „В чл. 138, ал. 1 т. 1 се изменя така: „1. Медалисти от олимпийски игри, параолимпийски игри и световни първенства, както и носители на златен медал от европейски първенства, прекратили активната си състезателна дейност.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Боряна Георгиева. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Даниела Дариткова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 138, който става чл. 136: „Чл. 136. (1) Пожизнена месечна премия по чл. 134, т. 3 се предоставя на: 1. медалистите от олимпийски и паралимпийски игри, прекратили активната си състезателна дейност; 2. личните треньори на олимпийските медалисти, които са: а) били пряко ангажирани с тренировъчната дейност на олимпийския медалист за срок, не по-кратък от 4 години; б) придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по смисъла на Кодекса за социално осигуряване; 3. старши треньорите на сборните олимпийски отбори по съответния вид спорт, в който има спечелен олимпийски медал, които са: а) участвали в подготовката на отбора най-малко един пълен олимпийски цикъл; б) придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по смисъла на Кодекса за социално осигуряване. (2) Отпускането на пожизнена месечна премия се извършва след подаване на писмено или по електронен път заявление чрез Българския олимпийски комитет, съответно чрез Националната паралимпийска организация, до министъра на младежта и спорта, придружено с копие на официален документ, удостоверяващ обстоятелството по ал. 1, т. 2, буква „б“ или т. 3, буква „б“. (3) Обстоятелството по ал. 1, т. 2, буква „а“ се удостоверява с декларация, представена пред Българския олимпийски комитет от олимпийския медалист или от съответната спортна организация, когато олимпийският медалист е починал, а обстоятелството по ал. 1, т. 3, буква „а“ – от съответната спортна организация. Българският олимпийски комитет, съответно Националната паралимпийска организация, потвърждава наличието или липсата на предпоставките по ал. 1, т. 2, буква „а“ или ал. 1, т. 3, буква „а“ за отпускане на пожизнена месечна премия за всеки заявител. (4) Индивидуалните размери на месечните премии на лицата по ал. 1, т. 1 се определят въз основа на броя спечелени медали, като за един медал се определят следните средства: 1. златен медал на олимпийски игри – три минимални работни заплати, установени за страната; 2. сребърен медал на олимпийски игри – 90 на сто от три минимални работни заплати, установени за страната; 3. бронзов медал на олимпийски игри – 80 на сто от три минимални работни заплати, установени за страната. (5) Месечните премии на лицата по ал. 1, т. 2 и 3 са в размер на една минимална работна заплата, установена за страната, независимо от броя на спортистите, които са декларирали лицето като свой личен треньор, или броя на отборите, на които е бил старши треньор. (6) При отнемането на олимпийски медал или медал от паралимпийски игри от Международния олимпийски комитет, съответно от Международния паралимпийски комитет, независимо от причината, Министерството на младежта и спорта: 1. незабавно преустановява изплащането на пожизнената месечна премия, и 2. изисква възстановяването на всички получени премии за този медал, ако бъде доказано, че спортистът умишлено е използвал непозволени средства или начини за постигане на по-високи резултати.“

Предложение от народния представител Даниела Дариткова. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов чл. 137: „Чл. 137. (1) Право на месечна парична помощ по чл. 134, т. 4 имат ненавършилите пълнолетие деца по смисъла на чл. 5, ал. 1 и 2 от Закона за наследството на медалисти, прекратили активна състезателна дейност, чието право по чл. 136, ал. 1, т. 1 е прекратено поради смърт. (2) Право на месечна помощ по ал. 1 имат и деца по смисъла на чл. 5, ал. 1 и 2 от Закона за наследството, на медалисти, прекратили активна състезателна дейност, чието право по чл. 136, ал. 1, т. 1 е прекратено поради смърт, които са студенти в редовна форма на обучение във висше училище до навършване на 25-годишна възраст. (3) Паричната помощ по ал. 1 и 2 е в размер на пожизнената месечна премия, получавана от починалия медалист, определен по реда на чл. 136, ал. 4, общо за всички правоимащи деца. (4) За получаване на парична помощ по ал. 1 и 2 се подава заявление по образец до министъра на младежта и спорта от законен представител на ненавършилото пълнолетие лице по ал. 1 или от лицето по ал. 2. (5) Редът за подаване и разглеждане на заявлението по ал. 4, включително образецът на заявлението, се определя с наредба на министъра на младежта и спорта. (6) Към заявлението по ал. 4 се прилагат документи, удостоверяващи наличието на условията за получаване на месечна парична помощ, като изискванията към съответните документи се определят с наредба по ал. 5.“ По чл. 139 има предложение от народния представител Карадайъ. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народните представители Сиди и Йорданов. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в нов чл. 137. Предложение на народния представител Даниела Дариткова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 139, който става чл. 138: „Чл. 138. (1) Еднократна парична помощ по чл. 134, т. 5 може да се отпусне на ненавършилите пълнолетие деца по смисъла на чл. 5, ал. 1 и 2 от Закона за наследството на медалисти, чието право по чл. 136, ал. 1, т. 1 е прекратено поради смърт. (2) Размерът на паричната помощ по ал. 1 не може да бъде по-голям от размера на пожизнената месечна премия, получавана от починалия медалист, определен по реда на чл. 136, ал. 4. (3) За получаване на парична помощ по ал. 1 се подава заявление по образец до министъра на младежта и спорта от законен представител на ненавършилото пълнолетие лице. (4) Редът за подаване и разглеждане на заявлението по ал. 3, включително образецът на заявлението, се определят с наредбата по чл. 137, ал. 5. (5) Към заявлението по ал. 3 се прилагат документи, удостоверяващи наличието на условията за получаване на еднократна парична помощ, като изискванията към съответните документи се определят с наредбата по чл. 137, ал. 5.“

Уважаеми колеги! Аз ще си позволя в края на днешния ден да изкажа огромна благодарност към труда на всички. През последните два дни работехме наистина върху много тежък Закон – вчера 50 члена, днес 90. Аз съм безкрайно благодарен за всичките усилия, които положихте през тези два дни. Искам да благодаря и на всички народни представители от Комисията, които работеха много дълго този закон да бъде изчистен. Неслучайно няма толкова много дебати в залата, защото те бяха проведени в Комисията. Там се изчистиха тезите, малко по-бавно се подготви този закон, за да може най-пълно да отговаря на обществените потребности. Аз мисля, че наистина сме на прав път и вървим към приемането на наистина много добър Закон. Благодаря на всички. (Ръкопляскания.)