12 октомври 2018 г.

„Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!“ (Ръкопляскания.)

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Петя Малакова – началник-отдел във Министерството на труда и социалната политика, и госпожа Миляна Павлова – държавен експерт в Министерството на труда и социалната политика.

Благодаря Ви, госпожо Председател. „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца, № 802-01-29, внесен от Министерския съвет, приет на първо гласуване на 21 септември 2018 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца (обн., ДВ, бр. …).“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 1: „§ 1. В чл. 1а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 4 думите „дирекциите „Социално подпомагане“ се заменят с „Агенцията за социално подпомагане и териториалните ѝ структури – регионални дирекции за социално подпомагане и дирекции „Социално подпомагане“. 2. Създава се ал. 5: „(5) Националната агенция за приходите предоставя на Агенцията за социално подпомагане и на дирекциите „Социално подпомагане“ необходимата данъчна и осигурителна информация за изпълнение на функциите по ал. 3 по писмено искане от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане или директорите на дирекции „Социално подпомагане“.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 2.

По § 2 има предложение от народните представители Георги Гьоков, Иван Иванов, Валери Жаблянов, Драгомир Стойнев, Надя Клисурска-Жекова, Виолета Желева, Кристина Сидорова, Цветан Топчиев, Пенчо Милков и Румен Георгиев § 2 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Изненадан съм, че Комисията не подкрепя това предложение. То беше ясно още с внасянето на текстовете по тази промяна на Закона за социалните помощи за деца. Казах Ви и на първо гласуване, че съм запознат с проблема и със сега действащата тромава процедура за отпускане на персоналната пенсия. Наред с тромавата процедура имаше още нещо, което дразни и възмущава хората. Аз като общински съветник и председател на Постоянната комисия по социална политика Ви заявявам, че през мен са минали десетки така наречени молби или искания за отпускане на персонални пенсии. Хората масово не знаят условията и реда за отпускане на тези пенсии, определени от Министерския съвет. Най-важното – хората не са наясно с подоходния критерий, в много от случаите готвят документи и после се оказва, че децата нямат право заради този критерий. За съжаление, в новото предложение остава подоходният критерий и условността за получаване на месечна помощ за деца с един или двама починали родители, тоест отново не всички деца с починал родител – един или двама, ще могат да се възползват от новата помощ. Повдигаме въпроса още от първото гласуване и сега ставам да мотивирам нашето предложение да отпадне подоходният критерий, като съм напълно наясно с мотивите за оставане на този критерий в Законопроекта, а те са, че сме приели принципно в социалното ни законодателство подпомагането да е насочено към нуждаещи се, тоест да е диференцирано – най-нуждаещите се да получават подкрепа от държавата. В случая няма как да кажа, че всички деца имат еднаква нужда от подпомагане, но също така е ясно, че това са български деца, поставени в неравностойно и неравноправно положение, и обществото трябва да засвидетелства грижа и подкрепа към тях и най-вече да заявим отношение към тях. Още повече, че вече има изключения от този принцип, който Ви казах, да има такъв подоходен критерий, защото всички не са с еднакви нужди и това е при месечните помощи за хора с увреждания. Ще ви припомня, че по данни на Националния осигурителен институт към 31 декември 2017 г. 22 хил. 99 деца до 20-годишна възраст получават наследствени пенсии, а 2 хил. 693 деца до 20-годишна възраст получават персонални пенсии. По данни на Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението в началото на 2018 г. общият брой на децата до 20-годишна възраст с един жив родител е 29 хил. 992 деца, а 664 са с двама починали родители. Става въпрос за разлика от 5 хил. 864 деца, които – ако всички получават подпомагане – едва ли ще събори бюджета на държавата, но жестът към тях ще бъде оценен и от тях, и от родителите, и от българското общество. В тази трудна обстановка, която съществува в страната ни, отглеждането на деца никак не е лесна работа, а когато единият или двамата родители ги няма, става изключително сложно. Затова призовавам, колкото и грозно да звучи тази дума – призоваване, всеки да размисли по въпроса: какво би било, ако ние премахнем подоходния критерий – помагаме на тези деца и хората, които ги отглеждат, и дали това ще натовари толкова много бюджета, че една държава като България да не може да си позволи да осигури по-достоен живот на децата си и помощ на тези, които ги отглеждат? Със сериозно очакване съм за подкрепа на това предложение. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Преди мен колегата Гьоков много обосновано мотивира нашето предложение, затова няма да повтарям мотивите. Но искам да кажа какво ще гласуваме след малко. След малко ние ще гласуваме едно предложение от управляващите – подоходният критерий да отпадне, ако сираците са с двама починали родители, а не само за един. Какво се случва, дами и господа управляващи? Правим политика напук, защото ресурсът, който държавата разпределя, е добре да се разпредели за всички уязвими групи. Какво правим? Поставяме един сирак срещу друг. Това ли е политиката, това ли е справедливостта? Вземам думата сега – не след това в реплика на Вашето предложение, защото се надявам, че в тези секунди, които имате до гласуването, ще помислите и ще направите така, че тези средства за децата да бъдат разпределени справедливо, а не да гласуваме просто политика на инат. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Колеги, нека да обърнем внимание на това предложение и да се абстрахираме от факта, че го предлагат колегите от „БСП за България“. Вижте за какво става въпрос. В България има деца сираци, които са малко над 30 хиляди, без един или без двама родители. Без двама родители, или така наречените кръгли сираци, са 660. Голяма част от тях получават наследствени пенсии – малко над 22 хиляди. Останалата част обаче няма право на наследствени пенсии, тъй като там има изискване за стаж на починалия родител. Ако е до 20 години – 1 година, ако е до 25 години – 3 години, до 30 години – 5 години. Има деца, има семейства, които не отговарят на тези условия. Тези, които не отговарят, имат право на така наречените персонални пенсии. Персонални пенсии в България в момента получават 2700 деца. Там обаче има един подоходен критерий, който е свързан с гарантирания минимален доход, който е изключително занижен. Има 2900 деца сираци, които нямат право и на персонална пенсия, тоест нямат право на наследствена пенсия, нямат право и на персонална. Сега с тази нова помощ в Закона за семейни помощи за деца даваме възможност на тези, които нямат право на наследствена пенсия, на тези, които нямат право на персонална, да получават такава помощ с пари от държавния бюджет. Няма нищо общо с осигурителния принос. Тоест това е система на подпомагане. Понеже е в системата на подпомагането – преди малко господин Гьоков каза, че основният принцип е да бъдат подпомогнати онези, които са с най-ниски доходи, затова по дефиниция има подоходен критерий в Закона за семейни помощи за деца. Но вижте колко изключения има, уважаеми дами и господа. За месечни помощи за деца има три изключения. Месечните помощи за деца с един жив родител – става въпрос за така наречените детски надбавки. Когато са с един жив родител, за тях няма подоходен критерий. А сега за новата помощ с един жив родител им слагаме подоходен критерий заради прословутите 4 милиона! Помислете за какво става въпрос. Още една помощ – месечна помощ за дете, настанено в семейство на близки, роднини или в приемно семейство. За тях отново няма подоходен критерий. Отново няма подоходен критерий за месечните помощи за отглеждане на дете с трайни увреждания, тоест дете с увреждания, настанено в семейство на близки или в приемно семейство. За дете без един жив родител няма подоходен критерий при месечните помощи. При еднократните помощи – нека да видим, това всичкото е в един и същи закон, осиновителите имат право на еднократна помощ без подоходен критерий. Еднократна помощ при раждане – отново без подоходен критерий. Еднократна помощ за първолаци – тези 250 лв., които се дават в началото на годината, за деца с трайни увреждания няма подоходен критерий. За деца с един жив родител – отново в един и същи закон, без подоходен критерий се дават тези 250 лв., когато са записани в І клас в държавно/общинско училище. При новата помощ какво правим? При новата помощ казваме, че за дете с един жив родител трябва да има подоходен критерий. Вярно, подоходният критерий – 450 лв. на член от семейството, доста е висок, повишен беше миналата или пό миналата година. Общо 5600 деца са тези, които ще имат право на новия вид социална помощ. От тях 2900 нямат право на персонални пенсии заради по-високия доход. Тоест това, което изчисляват от Министерството на труда и социалната политика, е около 4 милиона на година. Министерството на труда и социалната политика, забележете, при съгласувателната процедура внася предложението за тази група деца – без един жив родител, без подоходен критерий. Министерството на финансите обаче казва: принципът в социалното подпомагане е, че трябва да има подоходен критерий, за да се подпомогнат най-уязвимите български граждани. Да, но вече сме направили изключение. Вярно е, че изключенията много често ги превръщаме в правило, но когато става въпрос за деца сираци, за деца без един жив родител, трябва да се замислим дали да подкрепим това предложение, или да го отхвърлим. На следващо място, колегите от ГЕРБ предлагат за децата кръгли сираци – 660, които нямат право на наследствена пенсия, да няма подоходен критерий. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)

Ето това е голямата дискусия – приключвам, госпожо Председател. Нека да помислим как да гласуваме по това предложение. (Частични ръкопляскания от ДПС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Независимо че в момента достатъчно ясно бяха казани аргументите по отношение отпадането на подоходния критерий в този параграф, и аз искам да кажа няколко неща. Ако сте проследили целия дебат по отношение на тази семейна помощ за деца, който започна в края на миналата година с едно писмо на майка, още тогава стана въпрос за 2700 или 2800 български деца, които са без един или двама родители. Само толкова. Деца на България. Чухте преди малко изключенията, които са направени в Закона за семейни помощи за деца, изключенията в този за семейното подпомагане, и в крайна сметка точно от действията на всеки от Вас в това Народно събрание – по простата причина, че през годините са правени политики на парче, да подкрепим този или онзи – в един момент ще попаднем пак в определени дискриминационни хипотези. Искам да парафразирам едно писмо на майка, ако сте си направили труда да проследите и коментарите на родителите на деца сираци, майка – българска учителка, която пише в коментарите за тази помощ: аз съм майка на две деца сираци, едното ми дете е на 21-годишна възраст и учи във висше учебно заведение. Понеже е пълнолетно и понеже получавам доход 902 лв., отново няма да имам възможност децата ми да получават някакъв вид помощ заради това, че са ощетени от съдбата, заради това, че са останали без един родител. Защо трябва да допускаме тази възможност? Защото помощта, забележете, ще бъде в размер на не повече от 115 – 120 лв. Какво коства да направим тази стъпка и да дадем възможност на всички деца, лишени от родител, да получат такава помощ, без да има доходен критерий, след като има толкова изключения? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В Закона за семейни помощи за деца, с изключенията, които бяха казани, всички семейни помощи имат доходен критерий, а именно доходът на член от семейството да бъде равен или по-малък от 450 лв. към настоящата година, тъй като размерът на този доходен критерий се определя всяка година със Закона за държавния бюджет. Но в случая, уважаеми колеги, ние имаме съвсем друга хипотеза. Сега с промените в Закона за семейни помощи за деца ние въвеждаме нов вид месечна помощ за деца, чиито родители са починали и които нямат право на наследствена пенсия. Към настоящия момент тези деца, които нямат право на наследствена пенсия, защото починалият родител няма изискуемия осигурителен стаж, имат право да получат персонална пенсия. Достъпът до тази персонална пенсия е също на база на доходен критерий, и то много сериозен доходен критерий, а именно доходът на член от семейството за последните 12 месеца да бъде равен или по-нисък от размера на гарантирания минимален доход, който за 2018 г. е 75 лв. Това означава, че едно двучленно семейство към настоящия момент има право на персонална пенсия, ако доходът на семейството е под 150 лв. Сега с въвеждането на новата месечна помощ това двучленно семейство ще има право на тази помощ, ако доходът е под 900 лв. Виждате каква разлика – 150 лв. и 900 лв. Считам, че предложението да има доходен критерий за тази нова месечна помощ има своята правна и житейска логика. Новият вид месечна помощ, както и отпуснатата към настоящия момент персонална пенсия, не се предоставя въз основа на осигурителния принос на лицата, а има – искам да го подчертая – характер на социално плащане. Правете разлика между пенсии, които са свързани с осигурителен доход, и социални помощи. Основният принцип, възприет в законодателството в областта на политиките на социалното включване, при предоставянето на финансова подкрепа на родителите, отглеждащи деца, е прилагането на доходен критерий. Това е така, за да се осигури по-голяма целенасоченост на финансовите средства и максимална ефективност на подкрепата за семействата с деца. Целта на този подход да се прилага доходен критерий е да подпомогне лицата на база техния икономически и социален статус и след тази преценка да получат социална помощ именно семействата, които са с по-ниски доходи. С приемането на това предложение за отпускането на нов вид месечна семейна помощ за деца с починали родители без право на наследствена пенсия ние ще дадем възможност на около 5600 деца да могат да получат финансова подкрепа, тъй като досега право на тази финансова подкрепа са имали едва около 2600 деца. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Ангелова, изключително внимателно Ви слушах и искам да Ви задам няколко въпроса, въпреки че Вие не ме слушате, но аз ще задам въпросите. Те са отправени по-скоро и към колегите. Да разбирам ли, госпожо Ангелова, че с изказването си давате знак на групата на управляващите да гласуват против предложението на „БСП за България“ да отпадне подоходният критерий при подпомагането на деца сираци, деца без един родител или без двама родители? Аз Ви слушах внимателно, както Ви казах, направихте сметка на парите на едно семейство, че едва ли не сме увеличили кой знае колко много подоходния критерий, че да е достатъчно за отглеждане на дете, само че не Ви чух да направите сметка за това колко е издръжката на едно дете. За едно дете, което тръгва на училище, какви са разходите? Когато това семейство, което отглежда това дете или две, или повече деца, е лишено от единия или от двамата родители, тогава става невъзможна подготовката му дори да започне училище, а камо ли за осигуряване на някакъв нормален живот на това дете. Правилно забелязахте, че не е осигурително плащане, тоест да има безусловно право на това като пенсия, а става въпрос за социално плащане, тоест подпомагане. Не виждам какъв е проблемът, когато не е свързано с някакви осигурителни права ние да гарантираме, че всяко дете, което остане без родител, да може да бъде подпомагано в същата степен, в каквато са подпомагани всички останали деца. Аз Ви благодаря и за сметката, която направихте, че 5600 деца ще получават вече такава помощ, но къде са останалите 2 хиляди и колко деца, които няма да получат такава помощ? Мисля си, че като управляващи трябва да вземете съвсем сериозно отношение по въпроса, да си промените мнението и да подкрепите нашето предложение. Благодаря Ви.

Моят въпрос е към госпожа Ангелова и той е свързан с чл. 92 от Кодекса за социално осигуряване. Уважаема госпожо Ангелова, какъв вид пенсия е тази, която е регламентирана в чл. 92? Тук също става въпрос за подпомагане и когато Вие говорите за това, че в момента става въпрос за подпомагане, моля, сетете се, че има пенсии, които не зависят от осигурителната система. Следващото нещо – някак си цинично е Вашето предложение, извинявам се, да направите предложение подоходният критерий да отпадне за децата сираци, които са сираци без двама родители. И забележете – в Националния статистически институт в момента информацията за децата сираци е 664 деца, от които, уважаеми дами и господа, 95% от тях получават наследствена пенсия. За какви 5% говорим, че ще отпадне доходният критерий? За някакви 1000 – 2000 лв. подпомагане при отпадане на доходния критерий за две-три сирачета ли ще решим въпроса? Дайте да решим въпроса кардинално за всички тези, които са лишени от наследствена пенсия. Не тук да дебатираме за неща, които не изискват кой знае какъв финансов ресурс, а, както разбираме от Министерството, той е осигурен.

Уважаеми колеги, аз искам още един път да повторя за какво става дума. Всички деца, останали без един или двама родители, съгласно Кодекса за социалното осигуряване имат право на наследствена пенсия. Те получават наследствена пенсия в размери, определени в този кодекс и зависещи от размера на заплатата, годините стаж, осигуровките, които въпросният родител е внасял до момента на неговата смърт. Това, което разглеждаме в момента, са деца сираци, останали без един или двама родители, чийто починал родител не е имал пет години стаж и не е успял за тези години да набере достатъчно вноски, така че да има възможност детето му да получи наследствена пенсия по Кодекса. Поради тази причина ние в момента се опитваме чрез социална помощ да решим проблема на тези деца. И до момента им се полагаше социална помощ, но размерите, прагът, който трябваше да се постигне като доход, беше изключително нисък. Сега ние казваме: да, искаме да подкрепим тези деца, които са останали без родител – обикновено това са млади родители, тъй като явно не е имало кога да натрупат този петгодишен стаж – и ги подпомагаме, отново казвам, чрез социална помощ. Социалната помощ, като всяка друга социална помощ, за да бъде такава, в крайна сметка трябва да отговаря на подкрепеното лице или подкрепеното семейство да няма достатъчно доходи и възможности само да се справи. Това е логиката на всички социални помощи, които ние тук с Вас в различните години и закони сме гласували. Това е логиката и на тази социална помощ. Затова аз смятам, че трябва да има подоходен критерий, защото подоходният критерий означава, че останалият родител – един останал родител, няма достатъчно средства. Имаме случаи, които аз не искам да цитирам сега тук, но всички Вие ги знаете, на деца сираци, чиито родители са милионери. И на тях ли трябва да даваме социална помощ, да черпим от оня социален фонд, който ние кътаме за най-бедните? Кътаме го за онези, които не могат да се справят зимата с отоплението, кътаме не само за децата сираци. Затова ние предлагаме подоходен критерий да няма само за кръглите сираци – тези, които нямат изобщо родители, останали са без родители и нямат право на наследствена пенсия. НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България, от място.) Четири милиона.

Чувам отляво, че ме репликират, че става дума за четири милиона. Аз не се изказвам в момента като финансист. Четири милиона не е сума, която ще събори бюджета, или ние ще правим икономия в бюджета. Аз се изказвам по логика. Изказвам се по справедливост, защото не е справедливо една и съща помощ да получават деца на родители, които имат възможности – имоти, фабрики, доходи – и деца на родители, които нямат възможност да бъдат изгледани. Винаги, когато в тази зала приемаме какъвто и да било текст по законите, ние трябва да търсим справедливост. Трябва да търсим логиката на нещата, защото, ако приемем само по популистки съображения и водейки се единствено и само от разходите за бюджета, ще вземаме, както и досега, за съжаление, сме вземали много решения, които след това се оказват грешни и създават социално напрежение в обществото. Благодаря.

Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Стоянова, приемам аргументите, че подпомагането трябва да бъде прицелно, таргетно, да бъдат подпомогнати тези, които имат най-голяма нужда. Само че ми кажете: в същия този закон дете без един родител има право на така наречените месечни надбавки без доходен критерий. В същия този закон дете с увреждания има право на месечни надбавки без подоходен критерий. Веднъж сме направили изключение в подпомагането и то за големи групи – за тези без един родител, за тези с увреждания, за тези, които са настанени в семейства на близки, познати или в приемни семейства, при еднократна помощ, да не изброявам всички изключения. Направили сме изключения.

Това е за еднократна помощ.

Не. Три помощи са месечни, които изброих преди малко – месечни надбавки на дете сирак. Дете сирак без един родител има право да получава без подоходен критерий така наречената месечна надбавка – тези 40 лв. там или две, три деца – повече. Същото това дете няма да има тази възможност да получава, защото трябва да има подоходен критерий. Ето това не мога да разбера. Другите аргументи ги разбирам. Изключвам фискалните аргументи, те са важни.

Дайте и това да го приведем в съответствие.

Те са важни. Дайте да говорим по същество – искаме ли да помогнем на тези деца, или не искаме? Те са малко, няма да са и 4 милиона. (Ръкопляскания от „БСП за България“ и възгласи: „Браво!“) Аз разбирам Вашите аргументи, но при всички положения трябва да помислим, да търсим справедливостта в еднаквите права. Едни и същи деца с един родител имат право на месечна надбавка без подоходен критерий, абсолютно същите деца в същия закон, когато трябва да получават тази нова месечна помощ трябва да имат подоходен критерий. Ето това ми обяснете как се случва?!

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Стоянова, въобще не сте права в това, което казахте. Аз няма да повтарям доктор Адемов, който Ви каза за изключенията, само ще Ви обърна внимание по-скоро, че Вие не разбирате принципа. Решихте да направите едно добро нещо. (Реплики.) Аз говоря за принципа, който споменавате, че трябва да има за социалното подпомагане подоходен критерий. Той е ясен, въпреки че изключенията, които доктор Адемов Ви каза, са достатъчен аргумент, че може да направим още едно изключение, и както казвате Вие – да превърнем изключенията в правило. Само че Вие не разбирате принципно едно нещо, че тези деца имаха и досега право на такова някакво подпомагане, но то минаваше през осигурителната система. Тези деца кандидатстваха за персонална помощ и процедурата беше изключително тромава. Сега Вие решихте да направите нещо добро като управляващо мнозинство, като Министерският съвет внесе този законопроект и изведнъж пак оставате другото дразнещо за хората нещо – подоходния критерий. Защо го правите? Става въпрос за 4 милиона, не става въпрос за 43 милиона. Сигурно правите някаква аналогия с 4 и 43. В случая очакваме от Вас да вземете кардинално решение да решим проблема с тези деца. Не знам какво трябва да Ви се каже оттук нататък, за да промените отношението към хората. Няма да зарадваме никой – нито финансовия министър със спестени 4 милиона за бюджета, нито българския народ, че сме му спестили някакви пари. Разберете го това!

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Стоянова, аз няма да се спирам на вътрешните противоречия в Закона, на които моите колеги се спряха изчерпателно. Ще се опитам да обясня другата логика, тъй като Вие обяснихте каква е логиката, но освен тази има и друга логика. В историята на нашето общество сираците са подпомагани многократно. Подпомагани са сираците, а не сираците, които имат материални възможности и които нямат материални възможности. Категорията „сирак“ е социална категория за хора в обществото, които са претърпели или се намират в състояние на други щети, не само материални. Те са претърпели лично нещастие, лишавайки се от един или двама родители. Това лично нещастие се е отразило върху техния жизнен път. И тази солидарност, за която говорим, няма само финансови параметри. Разбирам Вашата склонност да говорите само за това положение. Това е разбираемо от професионалните Ви ангажименти и квалификация, но в българското общество има и други форми на солидарност. Народното събрание затова е Народно събрание, а не просто събрание, за да прояви такъв тип солидарност. Защото, да, споменахте – има деца с родители милионери, но както всички знаем, някои от тези родители милионери загинаха при трагични обстоятелства. Децата носят клеймото на родителите си и не е лошо държавата да демонстрира с тази малка сума своето равно отношение към всички, защото те ще знаят, че зад тях стои българската държава, независимо дали имат фабрики, декари или транспортни средства. Когато българската държава демонстрира, че стои зад всички, тогава възниква и чувството за солидарност, а не когато броим и калкулираме доходите на хората. Много благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Господин Гьоков, аз много добре я разбирам, Вие не разбирате логиката. Логиката на социалното подпомагане е тази, за която казах в своето изказване. Това, че сме допуснали изключения по един или друг повод, не ни дава основание да превръщаме изключенията в правило, както господин Адемов пледира в неговата реплика. Затова не трябва да се допускат изключения, защото всяко изключение, направено по някакви други причини извън основната логика, влече след себе си възможност да се искат още, и още, и още. (Реплики.) Не само пари – изключения. Тогава няма смисъл от основното – ще правим закони само за изключения.

Това не е изключение.

Господин Жаблянов, много Ви моля, сега ще отговоря и на Вашата реплика. Напълно разбирам Вашата позиция. Вие се опитвате да кажете, че с едни пари държавата може да реши психологически и други проблеми на дете, загубило родител. С пари това не се решава! Ако това дете има нужда от подобна помощ, има други институции и други възможности, които държавата предлага като услуги за решаване на този проблем. Отново опираме до парите, защото Вие казвате: „Какво значение има дали останалият родител е милионер, или е беден?!“ Има значение, когато бъркаме в общия социален разход, който заделя държавата. Тук искам да кажа, че над милиард и 300 млн. лв. годишно се дават за различни видове социални помощи. Ние бъркаме в този фонд и когато бъркаме в него, трябва да го даваме наистина целево на онези, които имат нужда от това. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Понеже тази тема предизвика сериозен дебат в пленарната зала, бих предложил да отложим точката с около един час, за да можем да направим допълнителни съгласувания с Министерството на финансите и с премиера на страната. Така ще можем действително да участваме по-активно и ще можем да вземем правилното решение, което да намали напрежението – ако има възможност да се направи този консенсус, който да обедини всички ни за едно справедливо решение. Ако позволите, да подложим на отлагане този текст с един час, защото в момента сме в контакт и с премиера, и с Финансовото министерство. Така ще видим това какво би нарушило и дали можем да осигурим този ресурс, за да решим една тема, която смятаме, че е изключително важна. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Реплики извън микрофоните.)

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4: „§ 4. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения: „1. В ал. 1, т. 2 думите „задължителна предучилищна подготовка“ се заменят със „задължително предучилищно образование“. 2. В ал. 12 накрая се поставя запетая и се добавя „а в случаите, когато спирането за третия и шестия месец е за месеца, в който изтича срокът, за който е отпусната помощта, тя може да бъде отпусната отново не по-рано от една година от месеца, следващ месеца на спирането“.“

По § 4 има предложение от народните представители Надя Клисурска, Виолета Желева, Кристина Сидорова и Пенчо Милков: „В § 4, в създавания чл. 8е, в ал. 4 думите „средно образование, но не повече от 20-годишна възраст“ се заменят с „обучението, но не по-късно от навършване на 26-годишна възраст“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Георги Гьоков и група народни представители: „В § 4, в текста на създавания чл. 8е се правят следните изменения и допълнения: „1. в ал. 1, в основния текст след думата „страната“ се поставя нова запетая и се добавя „независимо от доходите на семейството“; 2. алинеи 2 и 3 отпадат; 3. алинеи 4 и 5 стават съответно ал. 2 и 3; 4. алинея 6 става ал. 4, като в нея т. 2 отпада; 5. алинея 7 става ал. 5, като в нея думите „ал. 6“ се заменят с „ал. 4“; 6. алинеи 8 и 9 стават съответно ал. 6 и 7; 7. алинея 10 става ал. 8, като в нея думите „ал. 9“ се заменя с „ал. 7“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5: „§ 5. Създава се чл. 8е: „Чл. 8е. (1) Месечни помощи за дете без право на наследствена пенсия от починал родител се предоставят на другия родител или на настойника/попечителя, който отглежда детето и живее постоянно в страната, при условие че детето: 1. не получава наследствена пенсия по чл. 82, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване; 2. не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 3. редовно посещава подготвителните групи в детските градини или подготвителните групи в училищата за задължително предучилищно образование на децата, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; 4. до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, редовно посещава училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; 5. има направени всички задължителни имунизации и профилактични прегледи съобразно възрастта и здравословното му състояние; 6. живее постоянно в страната. (2) Месечната помощ по ал. 1 се отпуска на другия родител или настойника/попечителя, в случай че средномесечният доход на член от семейството за предходните 12 месеца е по-нисък или равен на дохода по чл. 4. (3) За деца с двама починали родители месечната помощ по ал. 1 се отпуска независимо от доходите на семейството. (4) Когато помощта се отпуска на настойника/попечителя на детето, при преценка на наличието на условието по ал. 2, се вземат предвид доходите на семейството на настойника/попечителя и на детето, за което се иска помощта. (5) Месечната помощ по ал. 1 се предоставя до навършване на 18-годишна възраст от детето, а ако учи – до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст. (6) При условията на ал. 1, т. 1, 2 и 6 месечна помощ се предоставя и за дете, което е завършило средното си образование преди навършване на 18-годишна възраст. (7) При условията на ал. 1, т. 1, 3, 4, 5 и 6 месечна помощ се предоставя на семействата на роднини и/или близки, при които е настанено дете по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, в случай че: 1. семейството не получава месечна помощ с цел отглеждане на детето в семейства на роднини или близки съгласно Закона за закрила на детето; 2. средномесечният доход на член от семейството за предходните 12 месеца е по-нисък или равен на дохода по чл. 4, освен в случаите, когато детето е с двама починали родители. (8) В случаите по ал. 7 другият родител или настойникът/попечителят нямат право на месечната помощ по ал. 1. (9) Размерът на месечната помощ по ал. 1 се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България, като не може да е по-малък от предходната година. (10) Месечната помощ по ал. 1 се прекратява преди изтичането на срока, за който е отпусната, при отпадане и/или установено неспазване на условията за отпускането ѝ, както и: 1. при осиновяване на детето; 2. при настаняване на детето извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 3. при промяна на настойника/попечителя на детето; 4. когато детето, за което се получава помощта, стане родител. (11) В случаите по ал. 10, т. 4 се прилага чл. 7, ал. 13. (12) Месечната помощ по ал. 1 не може да се получава заедно с персонална пенсия на дете по чл. 92 от Кодекса за социално осигуряване.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Съжалявам, че групата, която предложи отлагане на гледането по § 2, не остана до края на дебата в залата, защото в сегашния параграф също има ситуации и моменти, на които трябва да се обърне внимание, моменти, които влизат в дискриминационни хипотези. Нашето предложение – на парламентарната група на „БСП за България“, е в § 4, в създадения чл. 8е, в ал. 4 „средно образование, но не повече от 20-годишна възраст“ да се замени с „обучението, но не по-късно от навършване на 26-годишна възраст“. Защо това предложение е важно да бъде прието във вида, в който го предлагаме? Ако погледнем чл. 82, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, децата сираци, които получават наследствена пенсия, получават такава до навършване на 26 години, ако учат. В същата хипотеза са и децата, които получават персонална пенсия. Това е визирано в чл. 92 от Кодекса за социално осигуряване. Възрастта е 26 и сега, в момента, забележете в каква дискриминационна хипотеза влизаме. Ако погледнем наредбата за отпускане на пенсиите – подзаконовия нормативен акт, свързан с Кодекса за социално осигуряване, в момента само персоналните пенсии, отпуснати до края на годината, продължават да действат, и действат в други, различни от тази хипотеза „без право на наследствена пенсия“. Но тези, които получават персонална пенсия сега и тя им е отпусната, продължават да си я получават, и ще я получават до навършване на 26 години на детето. Сега с тази семейна помощ, която ние преформатираме в Закона за семейни помощи за деца, въвеждаме 20-годишната възраст. Представете си: родителите днес получават персонална пенсия, детето им е на 18 години, коя помощ ще предпочетат, и представете си следващите дискриминационни дела? Помислете сериозно по това предложение и се надявам то да бъде прието. Убедена съм, че след малко госпожа Ангелова ще вземе реплика или изказване по това предложение и ще каже, че в регламентите на Закона за семейни помощи за деца е визирана възрастта на децата да е до 20 години. Това е ограничителен момент и важи за всички и че ако допуснем увеличаването на възрастта, ще попаднем в едно различно отношение. Да, но тук говорим за хипотезата на децата сираци, лишени от наследствена пенсия, и тези, които нямат право да получават персонална. Изключенията водят до подобни дискриминационни хипотези, но аз смятам, че по-справедливото е възрастта да бъде увеличена от 20 на 26 години. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, ще бъда кратък. Разбрах идеята, досещам се каква би била, но това е некомпетентно написан текст от колегите: думите „средно образование, но не повече от 20-годишна възраст“ се заменят с „ако учи, но не повече от 26 години“. Но не повече от 26 години! Какво да учи, колеги? (Шум и реплики.) Школа за спортни танци?! Да учи някаква друга школа, нещо друго ли да учи?! Извинявайте, има колеги, които са специалисти в образованието, този термин означава всичко. Некомпетентно написано предложение: да учи. И ако терминът „средно образование“ е достатъчно конкретен и ясен, то това „да учи“, не зная, може би е някакво друго учение. Не говорим за образование. Вие премахвате изискването да бъде завършено някакво образование, някаква степен.

Господин Лазаров, отворете чл. 82, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване и вижте как е въведен текстът. От него се водим и ние. Абсолютно същият текст: ако учи до 26-годишна възраст. Проверете си Кодекса за социално осигуряване чл. 82, ал. 1 и тогава излизайте на трибуната и говорете за некомпетентност. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В предложението на колегите, което сега разискваме, новата месечна помощ за деца, чиито родители са починали, без право на наследствена пенсия, да се получава до завършване на обучението, но не по-късно от 26-годишна възраст, има слабост. За какви деца говорим на 26 години? Според българското законодателство, според Закона за закрила на детето дете е всяко лице под 18 години. На 26 години какви деца? Всички семейни помощи, които се отпускат по Закона за семейни помощи за деца, са до 18 години. Те са за деца, не са за младежи. Обидно е за един младеж на 25 – 26 години да му кажете „дете“. Голяма част от тях раждат, имат семейства, а Вие ще им предоставяте права да им се отпускат месечни помощи за деца. Вие не правите паралел между социална помощ и пенсия. Да, наследствените пенсии, които се получават съгласно Кодекса за социално осигуряване, се получават до завършване на висше образование, ако учи младежът до 26-годишна възраст, но става въпрос за пенсия, която е свързана с осигурително право, тоест починалият родител е имал осигурителен стаж. Наследствената пенсия се изчислява като процент от личната пенсия на починалото осигурено лице и затова може да се получава. Законодателят е преценил, че може да се получава до 26 годишна възраст. В момента въвеждаме нов вид месечна помощ за деца. Това е социална помощ. В Закона за семейни помощи за деца никъде няма помощи до 26-годишна възраст. Това е Закон за семейни помощи за деца. Изключително слабо предложение, плюс това, което каза колегата Лазаров. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Ангелова, само преди малко се опитахте да ни оборите и за нашето първо предложение. Оказа се, че може би сме прави, защото лично господин Цветанов спря гласуването, за да може да осмислите нашето предложение. Силно се надявам, че наистина ще го преосмислите. Вие сами казахте: Закон за помощи, за подкрепа – да, за деца. Едно семейство, имащо едно дете, и има затруднение то да продължи висшето си образование, пак е дете за това семейство и има нужда от подкрепа. Говорим за държавна подкрепа. Дали ще е на 20 години, каква е разликата, и 26? На 20 години пак не е дете. На 20 години пак може да има деца. (Шум и реплики.) Когато то има дете, тези помощи ще бъдат спрени. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаема госпожо Ангелова, Вие бяхте непълна във Вашето изказване – не само в българското законодателство, в Конвенция за защита правата на детето на ООН е записано, че дете е лице до 18 години. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Желева, аз съм изумена от Вашата реплика, защото искате да въведете в българското законодателство ново определение за деца, а именно да вдигнете границата над 18-годишна възраст. Уважаеми колеги от Социалната комисия, от парламентарната група на БСП, които сте се подписали под това предложение, вече година и половина Вие сте народни представители и сте членове на Комисията по труда, социалната и демографската политика. Четете, научете се да правите разлика между Кодекс за социално осигуряване, пенсия, осигурителен принос и социална помощ. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, на Вашето внимание представям „ДОКЛАД относно Проект на решение за изменение на Решение на Народното събрание от 19 септември 2017 г. във връзка с разискванията по питането на народните представители Светла Бъчварова и Георги Гьоков към министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов относно политиката на Министерството на земеделието, храните и горите за създаване на ред в поземлените отношения (ДВ, бр. 77 от 2017 г.), № 854-02-54, внесен от народния представител Десислава Танева и група народни представители на 11 октомври 2018 г. Комисията по земеделието и храните проведе извънредно заседание на 11 октомври 2018 г., на което обсъди цитирания Проект на решение. На заседанието присъстваха: Петър Вутов – директор на дирекция „Поземлени отношения и комасация“ в Министерството на земеделието, храните и горите, и госпожа Лилия Стоянова – началник-отдел в същата дирекция. Проектът беше представен от народния представител Десислава Танева. Проектът е внесен във връзка със заседание на Комисията по земеделието и храните, проведено на 10 октомври 2018 г., на което Министерството на земеделието, храните и горите представи Проект на закон за поземлените отношения и опазването на земеделските земи. Законопроектът е разработен в изпълнение на Решение на Народното събрание от 19 септември 2017 г., с което, с цел да се гарантира защита на земеделската земя като национално богатство и да се създаде основа за устойчиво развитие на земеделието, на министъра на земеделието, храните и горите е възложено: 1. в срок до 31 декември 2017 г. да внесе в Народното събрание доклад, който включва анализ на нормативната регулация на обществените отношения в земеползването и стратегия за управление и развитие на поземлената собственост в България; 2. в срок от 10 месеца след приемане на доклада по т. 1 и след необходимото обществено обсъждане да внесе в Народното събрание проект на единен законодателен акт, уреждащ обществените отношения в земеползването относно собствеността, ползването, опазването и управлението на земеделските земи в България. В хода на дискусията по основните положения на Законопроекта, представени на заседанието, проведено на 10 октомври, народните представители отчетоха големия обем свършена работа, но констатираха, че обхватът на представения законопроект съществено се различава от обхвата, посочен в Решението на Народното събрание от 19 септември 2017 г. Беше подчертано, че липсват текстове, уреждащи собствеността върху земеделските земи, като начин на придобиване, разпореждане и управление, особено предвид наказателната процедура срещу страната ни. В тази връзка допустимите за Европейската комисия ограничения по отношение на придобиването на собственост на земеделска земя, изложени в доклада на министъра, следва да намерят място в този проект. Законопроектът следва да урежда също така всички форми на поземлени отношения, включително арендните. Освен това следва да бъдат актуализирани и нормите, свързани с опазването на селскостопанското имущество, предвид напълно променения модел на обществени отношения и невъзможността съществуващите норми да бъдат прилагани. В заключение, на заседанието от 10 октомври народните представители се обединиха около становището да бъде удължен срокът, в който министърът на земеделието, храните и горите следва да представи проект на единен законодателен акт, който да бъде съобразен с получените бележки. В тази връзка с Проекта на решение се предлага Решението на Народното събрание от 19 септември 2017 г. да бъде изменено, като в срок до 28 февруари 2019 г. след необходимото обществено обсъждане министърът на земеделието, храните и горите следва да внесе в Министерския съвет проект на единен законодателен акт, уреждащ обществените отношения в земеползването относно собствеността, ползването, опазването и управлението на земеделските земи в България. След проведените разисквания Комисията по земеделието и храните с 20 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за изменение на Решение на Народното събрание от 19 септември 2017 г. във връзка с разискванията по питането на народните представители Светла Бъчварова и Георги Гьоков към министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов относно политиката на Министерството на земеделието, храните и горите за създаване на ред в поземлените отношения, с мотиви към него, № 854-02-54, внесен от народния представител Десислава Танева и група народни представители на 11 октомври 2018 г.“

„Проект! РЕШЕНИЕ за изменение на Решение на Народното събрание от 19 септември 2017 г. във връзка с разискванията по питането на народните представители Светла Бъчварова и Георги Гьоков към министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов относно политиката на Министерството на земеделието, храните и горите за създаване на ред в поземлените отношения, обн., ДВ, бр. 77/2017 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и като се основава на суверенното си право да гарантира защитата на земеделската земя като основно национално богатство РЕШИ: В Решението на Народното събрание от 19 септември 2017 г. във връзка с разискванията по питането на народните представители Светла Бъчварова и Георги Гьоков към министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов относно политиката на Министерството на земеделието, храните и горите за създаване на ред в поземлените отношения, в т. II думите „от 10 месеца след приемане на доклада по т. I министърът на земеделието, храните и горите след необходимото обществено обсъждане да внесе в Народното събрание“ се заменят с „до 28 февруари 2019 г. министърът на земеделието, храните и горите след необходимото обществено обсъждане да внесе в Министерския съвет“. Решението е прието от Четиридесет и четвъртото народно събрание на 12 октомври и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да благодаря за разбирането за отлагането на точката и провеждането на допълнителни консултации, но след разговори, които проведохме заедно с „Обединените патриоти“, с експертите от Социалното министерство и с лични ангажименти на премиера Борисов и на вицепремиера Валери Симеонов, ние ще подкрепим текста, с който ще се даде възможност да се въведе помощ за всяко дете, което е сирак, и по този начин ще можем действително да го обвържем с тези деца, които нямат наследствена пенсия от починалите родители. Доколкото разбрахме от политическите консултации, които направихме, както БСП, така и „Движението за права и свободи“, така също и „Воля“ имат своите аргументи за подкрепа на този текст. Мога да кажа, че този текст ще бъде подкрепен и от парламентарното мнозинството – от „Обединени патриоти“ и от ГЕРБ. Благодаря за разбирането и за намирането на този консенсус, който да може да бъде за всички деца, които имат починали родители и ще могат да се възползват от тази допълнителна помощ, която се въвежда – пак повтарям, ако не получават наследствени пенсии. Благодаря.

Продължаваме с предложенията по § 4.

Параграф 2 – в чл. 4 след думите „ал. 3, т. 1 се добавя „и 4“. Предложение на народните представители Георги Гьоков и група народни представители – § 2 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2, който става § 3, но след това, което чухме преди малко, трябва да гласуваме и този параграф да отпадне.

Колеги, предложението, което гласуваме в момента, е в контекста на това, което каза преди малко господин Цветанов. Отпадайки предложението на Комисията за § 2, това означава, че новият вид месечна помощ ще се получава без подоходен критерий. Молбата ми е да подкрепите това предложение.

Благодаря Ви за разбирането, госпожо Председател. Аз искам под формата на процедура по начина на водене да благодаря на господин Цветанов и на цялата парламентарна група на ГЕРБ и на „Обединени патриоти“, че подкрепихте нашето предложение. Дано да работим така и в бъдеще. Вслушвайте се повече в нашите предложения – няма да сбъркате. (Оживление и смях в ГЕРБ и ОП.)

Понеже § 3 е гласуван, дискусията продължава по § 4, ако има други изказвания.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз разбирам аргументите на госпожа Ангелова, че става въпрос за семейни помощи за деца. Разбирам, че във всички документи, в това число, както беше споменато и в документите на Организацията на обединените нации, има определена възраст за деца. Тук става въпрос за нещо друго. Нека да не се формализираме с понятието „деца“. Тук става въпрос за това, че има определени хора, които един път са били ощетени от съдбата да останат сираци. Ако един от родителите на тези деца или двамата са правили вноски, те ще получават съвсем нормално наследствени пенсии до 26-годишна възраст. Един път тези деца са останали сираци, втори път не по тяхна вина и не по вина на родителите им не са правени тези вноски. Защо тези деца – хайде да не казвам деца – трябва да бъдат лишени от възможността да си получават наследствената или социалните помощи, за които Вие говорите, до 26-годишна възраст?! Не виждам логиката. Пак въвеждаме някаква разлика – този път възрастова. Преди беше материален ценз. Благодаря Ви, че приехте материалният ценз да отпадне. Дайте сега да отпадне и възрастовата граница, за да поставим децата на едно и също ниво, независимо от това дали са…

До 30, до 40, може и до 50 години…

Госпожо Председател, много Ви моля, бихте ли направили забележка на онези, които се обаждат от местата си?

Има начин да се вземе отношение по въпроса. Логиката изисква онези, които са останали без родители и имат възможност за това, че родителите са внасяли, да получават наследствена пенсия до 26-годишна възраст. По същия начин тези, които са останали без родители и родителят не е имал социален принос към системата, да получават тази помощ до 26 години. Иначе пак поставяме разлика между едните и другите, без да има логика. До 18 години той получава помощи, на 18 години или до 20 години, както е написано в текста, въпреки че продължава обучението си, ние не му даваме възможност да получава тези пари. Не става въпрос за нищо друго освен за социална чувствителност и социална справедливост. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Разбира се, че аз подкрепих предложението, направено от председателя на парламентарната група – господин Цветанов. То беше разумно. Радвам се, че го възприехме. По отношение на годините няма да мога да гласувам, защото съм в конфликт на интереси. Моят татко – светла му памет, почина, аз съм дете на мама. Ще излезе, че гласувам закон за себе си. Нека да не прекаляваме, моля Ви, с годините. Достатъчен е този критерий. Дори и когато късно си започнал да учиш, на 26 години се предполага, че си завършил. Някои учат и до по-късно, но или сме държавна поръчка, или си плащаме сами. Нека да не прекаляваме. Моля Ви се, аз съм в конфликт на интереси (оживление) и няма да гласувам предложението за увеличаване на възрастта. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ерменков, аз разбирам Вашето емоционално изказване, Вашето желание, но пак ще се повторя, че ние в момента разглеждаме Закона за семейни помощи за деца. Става въпрос за деца, а според българското законодателство всяко лице под 18 години се води за дете. Според българското законодателство е определено, ако те продължат да учат висше образование, то тези, които са с ниски доходи, които са сираци – те са подпомогнати пак от държавата чрез стипендии. Има такава възможност. По отношение на наследствената пенсия и на социалните помощи – бъркате понятията. Ако починалият родител се е осигурявал, ако е имал осигурителен принос, то това дете има право на наследствена пенсия. Това са средства от държавното обществено осигуряване. В момента коментираме Закона за семейните помощи за деца. Всички помощи по Закона за семейните помощи за деца се отпускат от държавния бюджет и те не са на база осигурителен принос. Това са помощи, които са в държавния бюджет. Те не са на база осигурителен принос, не са на база направени осигуровки в бюджета на държавното обществено осигуряване, така че това предложение на Вашите колеги не е логично, няма никаква логика. И аз казах – то е изключително слабо.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Ерменков, ако аргументите по предишното предложение – за отпадането на подоходния критерий, бяха състоятелни и сериозни, тук аргументите не издържат. Защо? Първо, защото става въпрос за Закона за семейни помощи за деца. Преди малко беше казано, че деца са до 18 години, до 26 години те вече не са деца. Те вече могат да имат трудови правоотношения, могат да бъдат в съпружески отношения, могат да имат доходи от всякакъв характер. Ако са студенти, преди малко беше казано, че може да получават стипендии. Деца сираци получават стипендии. Молбата ми е да не подкрепяме това предложение, защото ще направим поредното изключение. Вярно е, че може да има лица сираци, които няма да бъдат по трудови правоотношения, ще бъдат безработни. Тогава обаче влизат в другата система на подпомагане. Да въведем тази нова помощ от 18 до 26 години според мен е несъстоятелна.

Уважаема госпожо Председател, във връзка с приетите промени, които гласувахме преди малко, се налага нова редакция на чл. 8е от Закона за семейни помощи за деца – приехме без подоходен критерий, новият § 5 трябва да бъде с нова редакция във връзка с приетите предложения. Затова предлагам да изчетем, преди малко в работната група уточнихме текстовете. Става въпрос за препратки и за отпадане на текстове, които са несъвместими с току-що приетото предложение. Чета предложението за новата редакция: „§ 5. Създава се чл. 8е: „Чл. 8е. (1) Месечни помощи за дете без право на наследствена пенсия от починал родител се предоставят на другия родител или на настойника/попечителя, който отглежда детето и живее постоянно в страната, при условие че детето: 1. не получава наследствена пенсия по чл. 82, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване; 2. не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 3. редовно посещава подготвителните групи в детските градини или подготвителните групи в училищата за задължително предучилищно образование на децата, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; 4. до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, редовно посещава училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; 5. има направени всички задължителни имунизации и профилактични прегледи съобразно възрастта и здравословното му състояние; 6. живее постоянно в страната. (2) Месечната помощ по ал. 1 се отпуска на другия родител или настойника/попечителя, независимо от доходите на семейството и на детето. (3) Месечната помощ по ал. 1 се предоставя до навършване на 18-годишна възраст от детето, а ако учи – до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст. (4) При условията на ал. 1, т. 1, 2 и 6 месечна помощ се предоставя и за дете, което е завършило средното си образование преди навършване на 18-годишна възраст. (5) При условията на ал. 1, т. 1, 3, 4, 5 и 6 месечна помощ се предоставя на семействата на роднини и/или близки, при които е настанено детето по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, в случай че семейството не получава месечна помощ с цел отглеждане на детето в семейства на роднини или близки съгласно Закона за закрила на детето; (6) В случаите по ал. 5 другият родител или настойникът/попечителят нямат право на месечната помощ по ал. 1. (7) Размерът на месечната помощ по ал. 1 се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България, като не може да е по-малък от предходната година. (8) Месечната помощ по ал. 1 се прекратява преди изтичането на срока, за който е отпусната, при отпадане и/или установено неспазване на условията за отпускането ѝ, както и: 1. при осиновяване на детето; 2. при настаняване на детето извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 3. при промяна на настойника/попечителя на детето; 4. когато детето, за което се получава помощта, стане родител. (9) В случаите по ал. 8, т. 4 се прилага чл. 7, ал. 13. (10) Месечната помощ по ал. 1 не може да се получава заедно с персонална пенсия на дете по чл. 92 от Кодекса за социално осигуряване.

Във връзка с новите предложения параграфите ще бъдат преномерирани. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 6: „§ 6. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „родителя, настойника или попечителя“. 2. В ал. 2 думите „ал. 1“ се заменят с „чл. 2, ал. 3, т. 1, 2 и 3“. 3. В ал. 3 след думата „помощите“ се добавя „по чл. 2, ал. 3, т. 1, 2 и 3“. 4. В ал. 4 след думата „помощи“ се добавя „по чл. 2, ал. 3, т. 1, 2 и 3“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7 – с уговорката, че ще бъдат преномерирани параграфите.

Предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т, 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Предложението е оттеглено. По § 7 има предложение от народния представител Надя Клисурска и група народни представители: „В § 7, в създаваната т. 11 думите „средно образование, но не повече от 20-годишна възраст“ се заменят с „обучението, но не по-късно от навършване на 26-годишна възраст“. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става съответният параграф след преномерирането.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 10 – с уговорката за преномериране. „Заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 9, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 5 в редакцията на Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 11: „§ 11. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. …) в преходните и заключителните разпоредби се създава § 6в: „§ 6в. (1) Отпуснатите до 31 декември 2018 г. персонални пенсии на деца без право на наследствена пенсия от починал родител по чл. 92 продължават да се изплащат в размерите, определени към тази дата по досегашния ред. (2) Персоналната пенсия на дете, за което е отпусната месечна помощ по чл. 8е от Закона за семейни помощи за деца, се прекратява на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от първо число на месеца, в който е отпусната помощта, въз основа на информация, предоставена на Националния осигурителен институт по служебен път от Агенцията за социално подпомагане в тридневен срок от отпускане на помощта.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 12: „§ 12. Министерският съвет в срок от два месеца от обнародването на този закон в „Държавен вестник“ приема необходимите изменения и допълнения в наредбата по чл. 106 от Кодекса за социално осигуряване.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 13: „§ 13. Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г. с изключение на § 4 и 12, които влизат в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Премиер, въпросът ми касае функционалните задължения на министъра на Българското европредседателство – в случая Лиляна Павлова. Той е свързан, разбира се, с няколко факта, които бих искал да изложа в началото на този разговор. Първо, в по-голямата част от председателствата, които са минали през последните години в Европа, такава длъжност на министър по Европредседателството на практика няма. В повечето случаи тези длъжности се възлагат на действащи членове на правителството, които го правят. Има случаи, в които те се възлагат на заместник-министър на външните работи, който изпълнява тези функции – да координира дейностите по Европредседателството. В момента, след България председател на Съвета на Европа в този случай е Австрия. В Австрия например тази длъжност се изпълнява от двама действащи министри – единият, доколкото си спомням е на културата и на медиите, който всъщност осъществява вътрешната координация, и още един друг, който прави външната. В нашия случай ние сме избрали варианта, в който Лиляна Павлова е министър на Европредседателството със съответния – между другото, доколкото поне на мен ми е известно – персонал. Ако не се лъжа между 60 и 80 човека е персоналът, който работи за нея. Това, разбира се, не е цяло министерство, но това все пак са хора, които имат заплати и осигуровки, които се плащат от българските граждани. Тъй като Председателството вече мина затова за мен въпросът е: какво прави в момента това звено, какви са функционалните характеристики и защо се налага все още Лиляна Павлова да изпълнява функциите на министър на Европредседателството? Съответно какво ще стане или какво се случва в момента с хората, които обслужват това звено? Иначе казано: какво работи Лиляна Павлова в момента, за да е по-просто?

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, в Европа има различни модели, а това като първо Европредседателство мисля, че беше важно за България и нямахме нито увереността, че имаме достатъчно и административен и управленски опит да го проведем, затова избрахме варианта с нарочен министър по Европредседателството. В периода на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз България се доказа като достоен, стабилен, отговорен партньор в общността. Успяхме да балансираме сериозни, трудни дебати, като демонстрирахме професионален капацитет не само на политическо, но и на експертно ниво. В тази връзка, от държавните органи на Румъния и Хърватия вече има отправена покана към България да споделим с тези страни натрупания опит по време на нашето председателство. Припомням, че страната е част от триото на Естония, България и Австрия. Към настоящия момент работим в непрекъсната координация с Естония и Австрия по приетата ни програма, като този процес ще приключи с обобщени резултати в края на 2018 г. Програмата, която изпълняваме в рамките на триото, е разработена на базата на приоритетите, стратегическия дневен ред на Европейския съюз, включително Стратегията за развитие „Европа 2020“. Уверявам Ви, че функционалните задължения на министър Павлова не приключват с официалното закриване на Българското председателство в края на месец юни, а с официалното приключване на трио председателството, както е залегнало в практиката на Съвета на Европейския съюз и Програмата за управление на правителството. Освен това министър Павлова е председател на Съвета по европейски въпроси към Министерския съвет. Тя осъществява ръководството и контрола на този важен механизъм, чрез който се осигурява цялостна координация на държавната политика по европейските въпроси. Министърът за Българското председателство ръководи заседанията на СЕВ и координира изготвянето на проекти, на планови документи, свързани с изпълнението на задълженията, произтичащи от членството на Република България в ЕС. Паралелно с посочените по-горе отговорности допълнително с постановление на Министерския съвет на министър Павлова бе възложено да координира „Седмата годишна среща на ръководителите на правителствата на страните от Централна и Източна Европа и Китай“, която се проведе на 6 и 7 юли тази година в София. По време на тази среща с министър-председателя на Китай взехме решение за създаване на глобален партньорски център в България, който насърчава сътрудничеството между страните, които участват в тази инициатива. В тази връзка възложих на министъра на Българското председателство задачата да координира създаването на центъра заедно с китайската страна. В изпълнение на този ангажимент министърът провежда редица срещи и консултации съвместно с представители на различни български ведомства, представители на Китайската народна република и институциите на Европейския съюз. На 20 октомври, сега след няколко дни, София ще бъде домакин на срещата „Местните лидери на 16+1“, което също е част от инициативата за сътрудничество между Китай и страните на Централна и Източна Европа. Подготовката, организацията, дейностите и координацията за провеждане на срещата са възложени на Министерството за Българското председателство. В заключение – след приключване на ангажиментите на Република България по изпълнението на трио програмата, свързано с Конституцията на Република България и действащото законодателство, ще бъдат предприети необходимите действия по закриване на Министерството и последващи процедури за извършване на ликвидационни производства. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Премиер, от зададения въпрос от мен, тоест какви са функционалните характеристики на министъра, от Вашия отговор на практика не разбрах какви са, защото Вие ме уверихте, че има много сериозни характеристики и през повечето време говорехте за връзките ѝ с Китай и за това, че тя трябва да прави нещо с Китай. Какво ще прави министърът по Европредседателството с Китай, честно казано, аз не разбирам?! Това, което разбирам, е, че това е една идея, която се появи преди известно време. Между другото, тя не е Ваша идея, а на Президента на Републиката и ми е интересно, като предприемате такива инициативи, дали нещо сте съгласували с него? (Шум и реплики от ГЕРБ.) Между другото, това може всеки от Вас от тези, които се обаждат от залата, да го провери – има го в медиите. Един ден преди да го обяви министър-председателят, беше обявено от президента. В смисъл коректно е, когато го направи, да съгласувате поне това. Между другото идеите – Вашите и неговите, са различни. Вашата е да бъде нещо, което е правителствено, неговата е неправителствено. Между другото, ако ще правите за Китай, защо няма да правите за Щатите е друг въпрос, но той не касае Европредседателството?! По въпроса за Европредседателството има нещо, което е по важно, и то е, че в края на краищата в момента Вие ми казвате, докато върви тройката, ние ще имаме министър по Европредседателството. Хубаво де, но в момента начело на Европредседателството стои Австрия. Австрия няма министър за Европредседателството, ние, които не сме европредседатели, имаме министър на Европредседателството? (Шум и реплики от ГЕРБ.) Има два начина – или да помолим Австрия да поеме разходите евентуално, защото в края на краищата те са председатели, пък нямат. Ние, като не сме председатели, защо имаме и докога ще го имаме? Тоест за мен логиката… поне Вие не ми отговорихте, може би в следващото си изказване ще кажете какво точно прави тя през това време. Всичко, което изброихте – две или три неща, те са абсолютно във възможностите на външния министър. Не виждам никакъв смисъл да поддържаме някакви хора. Аз наистина не знам колко са, чух че са 60 или 80, но това са заплати, които са примерно 200 хиляди лева месечно и в това време казваме, че нямаме пари за хората с увреждания. Ето пари за хората с увреждания, поне за част от тях. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Не виждам смисъл. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Дончев, на 11 април тази година Държавната агенция „Електронно управление“ във връзка с Проект „Инвентаризация на информационно-комуникационната инфраструктура за нуждите на електронното управление“, финансиран по Оперативна програма „Добро управление 2014 –2020“, е сключила договор по обществена поръчка за инвентаризация – преглед на информационно-комуникационната инфраструктура за нуждите на електронното управление с фирма „Стемо“ на стойност 961 хил. 646 лв. 74 ст. без ДДС. Предметът на обществената поръчка включва две дейности, едната от които е инвентаризация по места на информационно-комуникационните ресурси и обхваща централните, областните и общинските администрации. Както е известно, всяка година Министерският съвет със свое решение приема Доклад за състоянието на администрацията, в който се съдържа подробна информация или би следвало да се съдържа, за обезпечеността на администрацията с хардуер или софтуер с информационни и комуникационни системи. В тази връзка, моля да ми отговорите: по какво се различава инвентаризацията на посочения проект, възложен на фирма „Стемо“ ЕООД, от тази, която ежегодно се прави по повод Доклада за състоянието на администрацията? Защо се налага да се прави повторна инвентаризация? Защо инвентаризациите по докладите за състоянието на администрацията са практически негодни за оценка на информационно-комуникационната инфраструктура за нуждите на електронното управление? Какъв е начинът, по който се събират данните за информационно-комуникационните ресурси от администрацията по посочения проект и свързано ли е това с някакви допълнителни тежести за административните структури, които биват преглеждани? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Господин Данчев, господин Недялков, по отношение на първата част от въпроса е важно да се уточни, че в рамките на процеса на подготовка на ежегодните доклади за състоянието на администрацията не се извършва инвентаризация на информационно-комуникационната инфраструктура. Не се извършва! Това са общи данни, които се попълват, подават от самите администрации. Да, те дават обща ориентация за броя на хардуерните и софтуерните ресурси, с които разполага администрацията, но са лишени от дълбочината, която е необходима за целите на инвентаризацията. Основната цел на инвентаризацията е да се установи с какви системи разполагат и работят администрациите, как се разходват средствата за ИКТ и за електронно управление, следвайки основната цел да се гарантират необходимите за реализацията на електронното управление единна платформа и оперативна съвместимост. Влизайки в детайлите за целите на инвентаризацията се правят справки от съвсем друг характер. Само ще си позволя да маркирам: анализ на експлоатационните разходи, рискове за инфраструктурата, адекватна техническа поддръжка и много други, което няма как да се случи по метода, по който се събират данните за целите на годишния доклад. Допълнително инвентаризацията се извършва посредством друг способ. Тя не е на база карти със стандартизирани въпроси, на които администрациите трябва да отговорят, а се извършва включително и чрез посещение на място. По отношение на тази част от въпроса Ви в рамките на проекта изпълнителят, подпомаган от екипи на Държавната агенция „Електронно управление“, инвентаризира 576 администрации, които са разпределени в 2534 локации по места, което, както казах, включва и посещения на място. Както е видно, и способите, и целите, включително и нормативното основание за извършването на инвентаризацията, са различни. Само напомням, че инвентаризацията на информационните ресурси не е самоцелна, а е основа за изграждането на регистър на информационните ресурси, заложени в чл. 7е от Закона за електронното управление. Този регистър също се създава в рамките на Проекта и се използва от информацията от проведената инвентаризация.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Дончев, отговорът на актуалния ни въпрос с колегата Недялков, който чухме току-що от Вас, за съжаление, смятам, че е некоректен, точно, както очевидно е некоректна информацията, която се събира във връзка с Годишния доклад за състоянието на администрацията. Очаквах от Вас да отговорите защо се правят доклади с подобен тип информация, която очевидно е некоректна, и на кого са нужни такива доклади? За мен отговорът може да бъде само един – само на Вас, господин Дончев, за да може да харчите безогледно държавната пара за очевидно никому ненужни неща. Още повече за работа, която практически – не както казахте Вие, се върши включително чрез, а се върши изключително от подчинената Ви администрация само и единствено. Очаквах да чуем защо, ако дълбочината, както се изразихте Вие, на методиката, използвана от СТЕМО при събиране на информацията за информационните ресурси, е по-добра, то тя не е била използвана и досега за ежегодните доклади за състоянието на администрацията. Какво е пречело? Питам: кой е отговорен за изготвянето на тези ежегодни доклади за състоянието на администрацията, които съдържат подобни ненужни, некоректни данни и каква точно е неговата отговорност? Казахте, че в един от детайлите, до които е достигнал този преглед, е рискове на информационната инфраструктура. Питам се дали наистина е направен такъв преглед на рисковете за информационната инфраструктура? Съмнявам се, е отговорът ми, защото, ако беше направен, той вероятно щеше да идентифицира проблемите на системата БАЦИС на Агенция „Митници“ и по-късния инцидент, който се случи с Търговския регистър. Вероятно, ако беше направен наистина преглед на тези рискове, той щеше да открие и проблемите в тези системи и вероятно щеше да предотврати инцидентите с тях. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Данчев, като слушам съдържанието на репликата, се чудя дали не сте ме слушали, докато отговарям, или целта на въпроса беше да кажете нещо, което предварително сте намислили и което по никакъв начин не съответства на това, което изложих преди малко. Как да сравняваме данни, които се събират от самите администрации в анкетен вид, попълвани от служителите, с посещение на екипи от експерти, които извършват оценка на място? Едното няма нищо общо с другото. Целите на двете мероприятия са съвършено различни. Дума не може да става за дублиране на дейности или, в още по-лошия случай, за излишно изразходване на средства.

Уважаеми господин Председател, колеги, госпожи и господа министри! Моят въпрос е свързан с изпълнението на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014 – 2020 г. Не за първи път задавам въпрос по тази тема не само към господин Дончев, но и към министъра на образованието и науката. Въпреки това на този етап не получавам адекватни отговори. Надявам се с този наш въпрос да получим точни и ясни отговори. Както е известно, Програмата имаше редица проблеми, закъснение в нейното стартиране, в усвояването на средства с договориране и на практика един ресурс за българската наука и образование в размер на около 1 млрд. 16 млн. лв. създадоха проблем за Министерството на образованието и науката. На 4 септември тази година Министерският съвет предлага 100 млн. лв. от Оперативната програма да бъдат прехвърлени в Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“. Бързият преглед на индикативния график на Програмата показва, че това най-вероятно са средства, които се прехвърлят от направление „Изграждане на регионални научни центрове“, които са горе-долу със същия бюджет – 100 млн. лв. На практика това представлява 20% от Програмата, насочени за наука и също така държавното финансиране в сектор „Наука“ за около пет години. За разлика от друг път, когато Европейската комисия е водеща в такива решения, тук предложението е на самия управляващ орган на Програмата. Нашите въпроси към Вас са в следната насока. Първо, какви са мотивите за това решение на българското правителство, а също така и мотивите, с които Министерството на образованието и науката предлага прехвърлянето на тези средства? Един малко по-общ въпрос. Вярно, пет години след стартиране на Програмата и две години преди нейното приключване, каква е Вашата оценка за изпълнението на Програмата? Има ли вероятност през 2018 г., когато се прави оценка на изпълнението на оперативните програми, да регистрираме загуба на средства? Благодаря.

Уважаеми господин Председателстващ! Уважаема професор Бъчварова, господин Кирилов, господин Цонков, започвам с последния въпрос. Нямам намерение да изчитам отговора, който е изготвен от администрацията. Риск от загуба на средства няма. Спомням си периода, когато се създаваше Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, дългите дискусии с различни представители на академичната общност и огромния ентусиазъм как те ще имат програма, която целенасочено да е в състояние да финансира образованието и науката, което безспорно е добро. Тогава казах една реплика, която, надявам се, много от тях помнят – не като контрааргумент, като вид резерва. Казах, уважаеми колеги, хубаво е да си имате ведомствена Ваша програма, но имайте предвид, че ако тръгнете да създавате управляващ орган, където не го е имало, моментът, в който той ще заработи адекватно, е след пет години. Оказах се прав за зло или за добро. Разбира се, уважаема госпожо Професор, причината за така наречената релокация или прехвърлянето на средства – коректна сте във въпроса си, става дума за 100 милиона – от Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ в Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, е минимизиране и избягване на риска от загуба на средства по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Това е операция, която е съгласувана с Европейската комисия и направена според всички изисквания на нормативната база. Тя не води до промяна на нито един съществен индикатор, заложен в Споразумението за партньорство. Така или иначе въпросните средства трябва да бъдат изразходвани в посока не само заздравяване, развиване на иновационния потенциал, но и създаването на възможности иновациите да бъдат комерсиализирани, тоест да бъдат достъпни и да бъдат предложени на пазара. В този смисъл при създаването на регионални центрове ние задължително трябва да финансираме партньорства – партньорски коалиции, междуакадемични звена, изследователски звена, лаборатории, компании. Дали това се случва от Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ или от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ е тема, по която може да се води безкраен спор. Има аргументи в едната или в другата посока. Ако ми позволите, отвъд административните детайли, понеже де факто подготовката за следващия програмен период вече тече. Очевидно е от всички предварителни анализи, че ние трябва драстично да увеличим дела на финансирането не само за наука и образование, за иновации. Дори според предварителния дизайн на документите 35% от ресурса на Европейския фонд за регионално развитие трябва да отива в тази посока. По-същественият въпрос за мен даже не е от коя оперативна програма ще бъдат правени инвестициите, а какви са методите ни, по които подпомагаме иновациите. В България са прилагани практически всички модели, известни в Европа, и не само в Европа, за стимулиране на иновационното развитие – преки субсидии за фирмите, преки субсидии за университетите, задължително партньорство, изграждане на иновационна инфраструктура. Въпреки че имаме много добри инвестиции, аз съм абсолютно убеден, че системата ни за превръщане на парите в резултат не е докрай ефективна. Задавайки си сам мета-въпрос на въпроса, който Вие ми зададохте, за мен основното предизвикателство е какъв редизайн, какво преструктуриране на системата за превръщане на парите в резултати е необходимо, за да имаме по-силен ефект. Да, ние ще заделим повече пари, но аз искам гаранции, че тези повече пари ще се превърнат многократно в по-голям ефект. Пак повтарям, системата, която се е прилагала в годините назад, нямам предвид само последното десетилетие – имаме проекти и по ФАР от периоди отпреди 14 – 15 години, резултатът според мен не съответства на очакванията.

Господин Председател, колеги, уважаеми министри! Индиректно получихме отговор на въпроса каква е оценката за Програмата. Липсата на административен капацитет води до трудности по реализирането на тази програма. Вярно е, че в следващия програмен период трябва да се обърне много по-сериозно внимание върху необходимостта управляващите органи още от първия момент, в който Програмата е защитена, да могат да управляват процесите, за да не се стига до резултати, които сега са трагични. Само 8% от средствата са разплатени, 48% са договорирани, като имате предвид, че центровете за върхови постижения – бяха определени четири консорциума, съответно в Административния съд има жалби на останалите, които не са съгласни точно с оценките, които са направени от съответното жури. Радва ме Вашият оптимизъм, че иновациите са важни, но още по-важна е науката. Защото, ако не се финансира науката, Вие няма да имате иновации. От идеята за иновации до нейната реализация минават пет, шест, седем или осем години. През това време е необходимо тези фундаментални или приложни изследвания да бъдат подпомагани със средства от държавния бюджет по начин, по който съответно да има контрол, но също така да се има предвид, че при научните изследвания има риск, който трябва да бъде генериран. Имам два допълнителни въпроса. Във Ваше изказване чета, че в усвояването на средствата по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ водещ ще бъде бизнесът, а второстепенна роля е определена на научните центрове, които не могат да бъдат в София и трябва да бъдат извън страната. Има ли някаква идея какво значи водеща роля на бизнеса във финансирането, в усвояването? Защото, без да имате иновация, Вие няма как и под никаква форма да говорите за средства, които могат да бъдат използвани по тази програма. Надявам се с нашите въпроси, а също така и в дискусии, които са свързани не само с тази програма, но и със следващия програмен период, идеите, които има в тази област, да успяваме да се представим по-добре на научното поприще, за да говорим и за конкурентоспособна икономика. Това все пак е обща цел – не само и единствено на правителството в момента, а и на всички нас. Благодаря.

Уважаема госпожо Професор, като се съгласявам с голяма част от констатациите, направени от Вас, ще си позволя да внеса няколко уточнения. Първо, данните, които коментирахте по отношение плащанията по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, не са коректни. Ползвайте ИСУН – публичния модул, там данните се обновяват в реално време. Данните, които съм си разпечатал преди малко, показват доста по-висок темп на плащане, близо 20%. Този спор не е съществен, това се проверява чрез няколко клика на мишката. Не знам къде сте прочели подобно изказване, ако е отразено някъде, това при всички случаи означава, че съм цитиран неправилно. Безсмислен и контрапродуктивен е спорът при една такава схема коя да е водеща, защото ние имаме нужда от двете. Имаме безспорна нужда от академичното звено – там, където се разработва откритието, иновацията, в същото време имаме нужда от този, който ще го комерсиализира, този, който ще го извади на пазара. Да казваме кой от двамата е по-важен, означава да работим с непълна форма – и двамата са важни. Тук големият исторически проблем за последните 10 или 15 години е как да ги накараме да работят заедно, защото безспорен факт, че българските фирми предпочитат често да купуват готови решения от чужбина, готови и разработени, а не да отиват в български университети или в някои от институтите на БАН, или в някое друго научно звено и заедно с екипите там да поискат да намерят начин то да бъде разработено тук и да бъде цялостно. Още една корекция, ако позволите. Темпът, в който иновацията излиза на пазара. Ако погледнете един мобилен телефон, всички технологии вътре са разработени в средата на 80-те години като технологии и са внедрени в последното десетилетие. Този темп в последно време става все по-задъхан и по-задъхан. В някои от случаите минават две години и половина, даже по-малко, от момента на лабораторната поява на иновацията или изобретението до внедряването на пазара. Всички виждаме, че проекцията е този темп да става все по-задъхан. Това означава, че освен всичко друго, освен по-адекватно, освен по-умни, трябва да се опитаме да бъдем и по-бързи.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаема госпожо Заместник министър-председател, уважаеми господин Министър! Европейската интеграция на Западните Балкани бе изведена като един от основните приоритети по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз и може би усилията в тази посока придобиха най-голяма публичност и най-отчетлив резултат. За мен този приоритет бе формиран по-скоро спонтанно, защото той не фигурираше при председателствата малко по-рано в процеса на сътрудничество на Югоизточна Европа, но дори след края му, сякаш у широката общественост се насади убеждението, че не се предприемат конкретни мерки след края на Председателството по неговото реализиране. Това от своя страна може би създава усещането за едни по-скоро епизодични действия, а не за последователна политика. Затова Ви поставям въпроса: каква политика провежда българското правителство по отношение разширяването на Европейския съюз след края на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз? Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Витанов, дами и господа народни представители! Както много пъти съм казвала, този приоритет в никакъв случай не е за шест месеца и няма как в цялост да се реализира такъв цикъл на присъединяването за шест месеца. Радвам се, че по тази политика поне тук – поне на мен ми се струва, всички сме съгласни, че националният интерес на България определя да имаме устойчиви проспериращи стабилни, сигурни и демократични съседи, каквито са страните от Западните Балкани. За да го кажа по друг начин – за да сме добре ние, трябва и нашите съседи да са добре. Приоритетите на Българското председателство не само по отношение на страните от Западните Балкани, но и по отношение сигурност на външните граници, стабилна икономическа среда, сигурност в Европа със сигурност не са само за шест месеца. Ще подчертая, че по време на Австрийското председателство се провеждат редица инициативи, свързани с европейската перспектива на страните от Западните Балкани. Вече официално и Румъния, откъдето между другото колегите се консултират с нас, и Хърватска – те са в следващата тройка на Председателството, първата и третата държава, те обявиха, че ще продължат с нашия приоритет. Само от началото на годината са проведени над 20 срещи с министрите на външните работи от страните от Западните Балкани. Част от форматите са свързани с всички европейски министри. След Българското председателство България продължи да бъде канена и участва в Берлинския процес и в срещата в Лондон, където основна тема отново беше как процесът да подпомогне бъдещото присъединяване на страните от Западните Балкани. След това имаше неформален Съвет по време на Австрийското председателство, свързан отново с европейската перспектива на страните от Западните Балкани. България, Гърция, Хърватия и Румъния по инициатива на България в четиристранен формат, който се провежда традиционно по време на сесията на Генералната асамблея на ООН, отново обсъждахме с министрите с какво може и как да подпомогнем този процес да бъде по-бърз и по-устойчив. Разбрахме се да направим общи посещения, на първо място, в Република Македония, в Албания до края на годината или в началото на следващата. Тези усилия продължават също и в различни други формати, като например България, Румъния, Гърция и Сърбия и следващата среща на високо ниво ще бъде в България. Само след по-малко от месец предстои друга четиристранка България, Гърция, Република Македония и Албания. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Ще Ви изброя само някои неща, които практически правим. Само за месец октомври с Република Македония имаме следните събития – някои от тях минаха, други предстоят. На 4 и 5 октомври 2018 г. се проведе заседание на Съвместната мултидисциплинарна комисия по исторически и образователни въпроси. На 18 октомври 2018 г. ще се проведат политически консултации между нашите министерства на външните работи. От 19 до 21 октомври 2018 г. ще пристигнат държавните секретари на всички министерства в Република Македония, водени от генералния секретар на правителството. Те ще имат редица срещи със свои колеги, включително и в Народното събрание, за което Ви благодаря. От 24 до 26 октомври 2018 г. очакваме работно посещение да осъществят делегации от представители на държавната администрация на Република Македония с цел обмяна на опит при реализирането на проекти по европейски програми. В най-скоро време предстои и подготовка в момента на бизнес форум. Имаше такъв между другото в Сърбия. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Искам тук да благодаря специално и на Народното събрание, защото от началото на мандата на това Народно събрание са проведени над 27 срещи на парламентарно ниво, включително обменни посещения от началото на мандата на комисии и на председателя на Народното събрание. Също така ще командироваме експерт към Европейската комисия. Знаете, че тя създаде център – Стратегически комуникационни сили, в които България специално е поканена за страните от Западните Балкани. Знаете, че по време на Председателството засилихме експертния и административния капацитет на нашето Постоянно представителство в Брюксел. За част от тези експерти ще бъдат създадени нови бройки в страните от Западните Балкани. Това са експертите в Министерството на външните работи, които ще продължат подпомагането на процеса чисто практически в министерствата на външните работи, за да могат да почерпят от нашия опит за предприсъединителния процес. Така че със сигурност няма да говоря за Програмата за развитие, защото времето ми за отговор е много малко, за съжаление, в който фокус и отново най-много проекти се финансират в страните от Западните Балкани. Благодаря за въпроса.

Благодаря Ви, господин Председател. Госпожо Заместник министър-председател, признавам си, погледнах много внимателно преди да задам въпроса и календара на Австрийското председателство и трябва да кажа, че макар изведен като един от приоритетите на Австрийското председателство, не видях достатъчно съдържание във връзка точно с реализацията на този приоритет. По-скоро смятам, че този приоритет беше не толкова плод на усилията на българската дипломация, а въпрос на европейска конюнктура. Може би, когато се промени геополитическият момент, този приоритет отива на заден план. Това се потвърждава до известна степен и от Вашия отговор, защото вие в по-голямата част ми цитирахте двустранни отношения със съседна нам страна, което всъщност не дава отговор какво се прави за интеграцията. Тук не говорим толкова за европейска перспектива, защото по време на Българското председателство Софийската декларация беше едно отстъпление от… (Реплика от ГЕРБ.) Да, и от Солунския дневен ред, и от Стратегията за развитие. Ние сме имали възможност да го коментираме. Така че аз смятам, че в момента може би ситуацията е такава и тук не упреквам Вас персонално, а предвид промяна на геополитическите приоритети – ситуация по-скоро, смятам, че този приоритет не се развива в достатъчна степен. Благодаря Ви.

Да, опитвам се. За съжаление, типично по български се подценяваме. Уверявам Ви, господин Витанов, че дето се казва, де да беше европейска конюнктура! България предложи този приоритет и не беше лесно да убедим всички 28 страни, така че нека да не подценяваме усилията, които всички ние, защото неслучайно споменах парламента, положихме и полагаме, а и ще продължим да полагаме за това нашите съседи и приятели да бъдат член на Европейския съюз. Истината е, че това, което много често чувам само в България – че Софийската декларация е отстъпление, слава Богу, не се чува в останалите държави. Истината е, че Софийската декларация е бъдещата рамка, и това се подчертава от редица външни анализатори, с много ясни проекти и програми как точно Европейският съюз ще подпомогне тази интеграция и този процес. Нека припомня само какво се случи освен Софийската декларация, освен тази историческа среща след 15 години – Декларация със Софийски дневен ред. Нека не забравяме и дневния ред към Декларацията. Имаме решение на Съвета – първо, Съвет по общи въпроси, след което Европейският съвет, да започнат преговори за членство с Република Македония и с Албания. Черна гора предаде Въпросника, двете решения за Косово за визова либерализация, отвориха се нови глави в Сърбия и в Черна гора. Ако и това не е някакъв осезаем напредък, аз не знам кой повече може да постигне за шест месеца? Да не забравяме и Стратегията за Западните Балкани, която Европейската комисия оповести през февруари месец. Цитирах форматите. Цитирах само една от държавите – в Черна гора бих казала, че съвсем не са по-малко инициативите. В Сърбия – постоянно срещи на всички нива. Няма да подчертая, че председателят на Европейската комисия изрично обърна внимание на приноса на България в годишната си реч за състоянието на Съюза само преди месец при откриването на новия политически сезон в Европейския парламент. Няма премиер и президент, който да не споменава, когато говори за Западните Балкани, това, което постигна България. Така че на мен ми се иска наистина и ние малко тук, вътрешно, колкото и да имаме политически различия поне по една тема да се обединим и да отчитаме това, което всички заедно направихме и ще правим. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми министър Банов! Сградата на първото кино в България, известна като бивш „Модерен театър“, е и първото кино на Балканския полуостров. Това е една от знаковите сгради, свързани с историята на седмото изкуство в страната ни. Открита е в началото на месец декември 1908 г. и тази година става на 110 години. Постройката представлява зала на две нива – партер и балкон, с 600 места. Това е една от най-красивите обществени сгради за култура и развлечение, редом с Народния театър, които се помещават в столицата, а и в страната ни. В тази сграда е прожектиран и първият български игрален филм „Българан е галант“. По-късно там са направени премиери на редица български филми. Към днешна дата обаче състоянието на сградата е повече от лошо, руши се, ремонти не са извършени, а няма нужда да казвам, че там филми отдавна не се прожектират. Има някаква цел може би, и аз не знам – чудя се, сградата да бъде до състояние, при което да отпадне напълно характеристиката „културен паметник“. За съжаление, през годините приватизационната вълна на практика ликвидира сградата, като дейността на първите най-големи кина в страната ни вече отдавна не е такава, каквато трябва да бъде. Преди една година 140 творци и почитатели на седмото изкуство изготвят и подписват предложение сградата да получи статут на национален паметник на културата и по този начин да бъде спасена. Писмото е внесено в Министерския съвет на 30 октомври 2017 г., в Министерството на културата и в Столична община. Към днешна дата обаче няма яснота за съдбата на тази красива сграда. Уважаеми господин Министър, в тази връзка Ви питам: какви са Вашите виждания и намерения за бъдещето на тази емблематична за българското кино сграда? На какъв етап е процедурата за предоставяне статут на недвижима културна ценност с категория „национално значение“ на кино „Модерен театър“?

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Сидорова! Кино „Модерен театър“ – град София, е недвижима културна ценност с категория „местно значение“. С писмо от 30 октомври 2017 г. на господин Чолаков – тогава директор на Национален филмов център, до Министерството на културата е внесено искане за промяна на статута, като се повиши категорията на „национално значение“. Извършен е оглед на място от регионални инспектори на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ и на 6 декември 2017 г. е изготвен констативен протокол за общото техническо състояние на сградата. Във връзка с извършената проверка са дадени указания за аварийно временно укрепване на сградата и за назначаване на комисията по чл. 73, ал. 1 от Закона за културното наследство при Столична община, която да извърши оглед на място, да потвърди с констативен протокол състоянието на недвижимата културна ценност, необходимите проучвателни и проектни дейности, както и вида и обема на укрепителните консервационни и реставрационни ремонтни дейности. С писмо от 12 февруари 2018 г. Националният институт за недвижимо културно наследство информира Министерството на културата за започната работа по процедура за изготвяне на предложение на директора на Института за промяна на статута. За целта експерти на Националния институт за недвижимо културно наследство са се събрали и систематизирали архивни данни и документации за обекта. Предстои извършване на оглед на място, фотозаснемане и проучване по документи на актуално състояние. Назначена е комисия по чл. 73, ал. 1 от Закона за културното наследство в направление „Архитектура и градоустройство“ на Столична община за 12 март 2018 г. Адвокатът на собственика не е предоставил пълен достъп и право да се правят снимки на обекта. Със становище от 1 август 2018 г. Министерството на културата отказва да съгласува прединвестиционно обемно устройствено проучване на обекта за реконструкция и преустройство на съществуващо кино в „Търговски център с магазини и офиси“ и реконструкция на покрив на сграда в град София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 26. Внесената проектна документация не отговаря на изискванията на Наредба № 4 от 21 декември 2016 г. на Министерството на културата и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, не е изготвена от лица или под непосредственото ръководство на лица, регистрирани по реда на чл. 165 от Закона за културното наследство. Не е направено конструктивно обследване и оценка на състоянието и носещата конструкция на сградата, не е проведена процедура по чл. 73 и чл. 74 от Закона за културното наследство, не е внесено архитектурно заснемане. На 17 септември 2018 г. в Националния институт за недвижимо културно наследство е внесен инвестиционен проект за реставрация на фасадата на сграда – недвижима културна ценност кино „Цанко Церковски“ – бивш „Модерен театър“ от „Кохав Дивелъпмънт“ ЕООД, представлявано от Кетавен Кобланидзе. Вследствие на разговори между представители на Министерството на културата и направление „Архитектура и градоустройство“ на Столична община е организирана втора комисия по чл. 73, ал. 1 от Закона за културното наследство, насрочена за петък, 12 октомври 2018 г., от 15,00 ч., за която са потвърдили присъствие представители на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ и Национален институт за недвижимо културно наследство, а собственикът е заявил готовност да предостави достъп. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаеми господин Банов, благодаря за отговора. От него разбрах, че днес е знаков ден за бъдещето на тази сграда. Искрено се надявам стъпките, които сте предприели, да доведат до спасяване на тази наистина емблематична сграда – знакова за българското кино, да не бъде позволено още една от красивите български постройки на 110 години да бъде съсипана и превърната в търговски център. Вярвам, че и този въпрос ще даде своето значение да се запази част от културното наследство на столицата и част от културното наследство на България, защото – съсипем ли си историята, няма да имаме и бъдеще. Вярвам, че след една година ще имаме реставрирана красивата сграда на киното – бивш „Модерен театър“, а не поредният търговски център със съмнителна архитектурна стойност.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Може би не много хора знаят, че догодина в красивия дунавски град Русе ще се отбележи 100-годишнината на оперното дело и 70 години от институционализирането на Държавния културен музикален институт „Държавна опера – Русе“. За съжаление, този празник ще бъде посрещнат в лоши условия за тази ключова културна институция. За това ни сигнализираха в свое отворено писмо от месец август хората, които работят там, колективът на Държавна опера – Русе, алармират народните представители, областния управител, кмета, Вас, господин Министър, за тежкото финансово състояние, в което се намира институцията. В подробен текст, който е изпратен до всички ни, са описани причините за това тежко финансово състояние според хората, които работят там, и ясно е подчертано, че натрупаният дефицит не се дължи на лошо управление или на липса на посетителски интерес, а на неадекватен към спецификите на оперното изкуство и към социално-икономическото състояние на региона механизъм за финансиране. Видно е също, че Министерството на културата е сезирано с този въпрос още през месец ноември 2017 г., но, за съжаление, до този момент не са налице действия, които да отговорят на сериозните притеснения, изразявани както от колектива, така и от широкото гражданство в Русе. Истината е, че функционирането на Операта е чисто и просто заплашено. Затова, господин Министър, моля да ми отговорите: какво е актуалното финансово състояние на Държавна опера – Русе, към този момент – на колко възлиза дефицитът и на какво се дължи според Вас този натрупан дефицит, какви са мерките, които Министерството на културата ще предприеме, за да гарантира функционирането на операта и творческата дейност на колектива?

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Зарков, по преизчисление по реда на методиката към 31 август 2018 г. полагаемата се субсидия на Държавна опера – Русе, е в размер на близо 1 млн. 400 хил. лв.; полученият приход от предмета на дейност е в размер на 265 хил. лв.; с включения преходен остатък от 2017 г. в размер на 1 млн. 127 хил. 248 лв. реализираният финансов резултат в началото на годината е отрицателен. Към 31 август 2018 г. е в отрицателен размер с над 2 милиона 500 хиляди. Министерството на културата, с оглед формирания дефицит, с писмо до директора на Института е поискало да бъде извършен спешен анализ на дейността и да се предприемат мерки, насочени към финансово стабилизиране, ефективно, ефикасно и икономично управление на Института чрез преустановяване на финансово неосигурени задължения и ангажименти, да бъде приложена оценка на въздействието, която да отразява съотношението между разходите и възможните приходи при изготвяне на репертоара. В писмен отговор до Министерството на културата директорът на Държавна опера – Русе, посочва, че работи в посока разнообразяване на репертоарния афиш, оптимизиране на щата, увеличаване на цени на билети и очаквана посещаемост, като очакваните резултати следва да бъдат отчетени през втората половина на годината. Във връзка с това Министерството на културата осъществява засилен контрол и мониторинг по отношение на Държавна опера – Русе. До момента са извършени три проверки от компетентните дирекции на Министерството, като резултатите и препоръките се представят на директора на Института. Проверките ще продължат перманентно. С оглед осигуряване на нормални условия на работа на Института до настоящия момент, а и занапред, Министерството не е допуснало и няма да допусне забавяне в изплащането на възнагражденията на служителите, не е преустановявало разплащанията на ангажименти, поети от Държавна опера – Русе, в това число задължения към физически и юридически лица, и няма да ги преустанови. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Министър, разбира се, благодаря Ви за отговора, макар че той до известна степен е разочароващ. Ясно е, че с промени в репертоара и мерките, които директорът на Операта в Русе може да предприеме, няма да се заличи огромният дефицит от 2 млн. 500 хил. лв. Може би си струваше да подчертаете или поне да се съгласите с мен, че тези пари не са натрупани, защото са изразходени и пресрочени, те се натрупват чрез сметки, чрез финансови счетоводства, свързани с прилагането на един механизъм, за който не аз, не колективът на Операта в Русе, а всички – включително предполагам, че и в Министерството знаете, оценяват като напълно неадекватен. Това за последен път беше изразено съвсем наскоро – на 28 септември 2018 г. имаше среща, организирана от Съюза на българските музиканти и танцови дейци със съдействието на КНСБ и други синдикати, в които всички присъстващи там се обединиха около факта, че с такава методика всички културни институции – оперите, но и театрите, до известна степен, които са извън София, са обречени на дефицити и в крайна сметка – на затваряне. Може би също беше редно да подчертаем и да кажем, че не е нормално да се изисква от една институция – която и да е тя – или културна да направи сметките си за годината напред през месец януари, а едва няколко месеца по-късно първостепенният разпоредител – Министерството на културата, да каже в каква рамка то може да еволюира! За да бъда ясен, ще Ви дам пример: на 13 февруари 2018 г. директорите на институции получават писма с уточнен план за 2017 г. Тоест тези хора разбират през месец февруари 2018 г. с какви средства са разполагали през 2017 г. През това време те са извършили някакви разходи и през 2018 г. – 15 месеца по-късно – Министерството на културата им казва: „Ами Вие имахте с един милион по-малко“, съответно се получава един милион лева дефицит, съответно няма никакъв шанс за тези институти да могат да реагират на подобно нещо. С това Вие сте напълно запознат. Затова най-учтиво Ви моля за средносрочни мерки, с които да не си крием повече главата в пясъка, а Министерството да промени съответната методика, като вземе предвид спецификите както на изкуствата, така и на регионите, но и на краткосрочни мерки по отношение на Държавна опера – Русе. Моля не само епистоларно да си комуникирате с директора и да си казвате неща, които и двамата знаете, а да се отиде на място – Вие, Ваши експерти – който решите, виждам колеги народни представители от Русе, нека заедно да отидем, да проведем съответните разговори и да видим с какво и как може да бъдем полезни на тази институция. Решение има, уважаеми колеги. Тези пари не са изхарчени. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Зарков, не познавате материята, за която говорите, и в този смисъл ми е много трудно да Ви отговоря, защото депрофесионализирате разговора. Мерките, които взимаме, са изключително адекватни, сериозни, бих казал, с нужното уважение за достойнството на тази институция и на град Русе. Те са свързани с перманентни проверки, с перманентно общуване с ръководните органи на института, с отчитане на амбициите и желанията на ръководството да прогресира. Държавна опера – Русе, преживя катаклизъм в последната година и половина не заради друго, а заради това, че нейният директор се кандидатира и отиде във Филхармонията в София, след което стана един път временно изпълняващ, втори път временно изпълняващ, докато настоящият директор бъде избран с конкурс, така че в известна степен този катаклизъм е очакван и прогнозируем. Там имаше силен директор, който 15 години работеше много добре. Аз мисля и все още вярвам, ама не така на общо доверие, познавайки горе-долу плановете, начина, по който разсъждава директорът, че този сезон Операта ще излезе от тази ситуация. А тези цифри – минус два милиона, плюс два милиона, са различни за различните институти и в годините се менят. Имаме много случаи, където от минус една година или две при една нормална дейност се стига до обратното – плюс. Имаме огромни плюсове в Пловдивската опера, както имаме и много добър баланс на Операта във Варна, а Операта в Стара Загора беше на огромни минуси. Към момента имаме затруднения в Русе и всъщност в другите опери – не. Бургас изпитва трудности от време на време, но те не са от такъв характер. Да се говори за системата на базата на един институт – дали е добра, или лоша, този разговор съм готов да го водя винаги, всички знаят, че не робувам на системи, искам да се случват нещата за българските сценични изкуства, така щото те да вървят напред, хората да се чувстват добре, а зрителите да получават качествен и интересен продукт. Аз съм готов на всякакъв разговор за промени в системата, но на базата на единични случаи да се коментира по този начин, мисля, че не е коректно. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми министър Банов, Паметникът на свободата, издигнат на връх Шипка или връх Свети Никола, както всъщност е името на върха, е израз на най-голяма почит и признателност към загиналите за свободата на България. Монументът е част от парк-музей Шипка, открит е през 1934 г., и догодина ще навърши своята 85-годишнина. Ежедневно през този паметник минават хиляди български и чужди туристи и граждани, за да се поклонят пред паметта на загиналите за свободата и да им отдадат своята почит. Обаче към днешна дата състоянието на паметника изобщо не е добро, а по-скоро е тревожно. Когато влезете вътре и видите сградата, ще Ви направи впечатление, че покрай стълбите има разрушена мазилка, че платната, които са най-отгоре на терасата, са целите изписани с изключително цинични надписи и всъщност паметникът на свободата не изглежда по начина, по който трябва да изглежда една българска светиня. Вярно е, че Вие сте запознат със състоянието на паметника – предполага се един министър да познава своя най-висок и най-величествен паметник. В тази връзка въпросът ми към Вас е: какви действия ще предприемете и в какви срокове, за да може този наистина най-български и най-голям паметник да възвърне пълния си блясък? В тази връзка ще Ви дам снимки за състоянието на паметника, които са направени преди един месец. Знам, че има усилия от страна на ръководството на парк-музея да бъде възстановен паметникът, но само усилия като думи не са удовлетворителни нито за мен, нито за българските граждани, които искат да видят паметника в своя блясък.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Сидорова! С Акт за публична държавна собственост, издаден от областна администрация – Стара Загора, на 12 февруари 2018 г. правата за стопанисване и управление на сградата са предоставени на Национален парк-музей „Шипка – Бузлуджа“ при Министерството на културата. Паметникът е вписан в активите на музея и е застрахован. Съгласно указания, дадени още преди 2015 г. от инспекторите на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“, настоящият директор е изпълнил: технически проект по пожарогасителна инсталация, като същият е съгласуван с писмо на Министерството на културата от 3 юни 2016 г.; изпълнил е проект за система за видеонаблюдение на паметника, като същият е съгласуван с писмо от 6 януари 2017 г. на Министерството; възложил е на специалисти изготвяне на експертиза за състоянието и предложения за отстраняване на повредите, причинени от конденз и инфилтрационна влага; възложил е изготвяне на технология за извършване на реставрационна намеса върху скулптурната фигура на лъв, съгласувано с писмо от 10 септември 2016 г. на Министерството на културата; възложил е изготвяне на технологичната последователност за извършване на консервационна и реставрационна намеса върху скулптурната фигура на лъва, съгласувано с писмо от 10 септември 2016 г. Предстои извършване на цялостно проучване на състоянието на паметника, въз основа на което да се изготви цялостен проект за консервация и реставрация на движимата културна ценност, на околното пространство, вертикалната планировка и отводняване. Предприети са всички мерки за подготовка на технически паспорт на паметника, по който се работи в момента. След изготвянето му ще се пристъпи към следващия етап на работа по проекта – внасянето му за съгласуване по надлежния ред. Уверявам Ви, че на място директорът прави всичко възможно да решава проблемите. Това лято две поръчки му отпаднаха заради липсата на кандидати да ги извършат и има само една фирма, която се е явила. Така че той прави всичко възможно и ние стриктно наблюдаваме ситуацията. Мисля, че в рамките на някакво обозримо бъдеще това нещо, изоставено толкова много години, ще намери своето адекватно решение. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаеми господин Министър, нужни са повече усилия, а може би е нужно по-голямо желание този паметник наистина да изглежда по начин да прилича на Паметник на свободата. Защото, когато заведеш български гости или чужди гости и те видят, че Паметникът на свободата е олющен и това, което го виждате от снимките, които Ви дадох преди малко, чувството, което изпитва всеки българин, е срам – срам за това, че българската държава е позволила светинята му да изглежда по този начин. Вярвам, че ще намерите сили, ще намерите законови начини, ще се намерят и средства до 3 март или до догодина, когато ще бъде 85-ият рожден ден на паметника, той да изглежда както трябва. Наистина е срам за българската държава Паметникът на свободата, където стоят костите на български опълченци и руски воини, да бъде поломен, да бъде изписан с грозни надписи, да бъде с паднала мазилка. Това не говори добре за българската държава като държава.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Сидорова, и мен ме боли, като гледам тези снимки, а и без да съм ги гледал, аз знам какво се случва. Ще направим всичко възможно, но, за съжаление, някой път тези прословути процедури, които трябва да извършваме за всяко нещо, ни карат да изглеждаме нелепо в очите на хората. И да не извършваме това, което би ни се искало да извършим днес, защото трябва да чакаме една или друга поръчка да мине, някой да я ожали, да не я ожали и така нататък. Поели сме този ангажимент и директорът е със знанието, че това е една от главните му мисии. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Аврамова, Вие сте поредният министър на регионалното развитие и благоустройството, към който се обръщам, и задавам този въпрос във връзка с изключително лошото състояние на третокласния път Юговски разклон – Лъки. Това е пътят, който води към община Лъки, на границата на област Пловдив с област Смолян. Когато започнах да задавам този въпрос, състоянието на този път от Юговския разклон до Лъки беше лошо. За съжаление, в момента можем да кажем, че е изключително лошо и е рисково движението по този път в посочената отсечка. Наистина живеещите там, а и всички хора, които ги касае този път, настояват за спешен и неотложен ремонт с оглед осигуряване на безопасност на пътя. Едва ли е необходимо да посочваме, но все пак е добре да кажем, че това е единственият път, който свързва община Лъки с областния център Пловдив, също така се явява и алтернатива на пътя за Смолян, а до голяма степен и на трафика към Република Гърция. Критичните ситуации, в които изпадат пътуващите по този път, са ежедневие. Освен жителите на общината, която визирам – Лъки, тук има и голям поток от туристи към манастира в Кръстова гора, към прекрасната природа в този регион, а също така има и структуроопределящи предприятия, които имат значение както за региона, така и в национално отношение, и оттам се налага да се извозват суровини както в областта на дърводобива, така и в областта на минната дейност. За тях е цяло предизвикателство пътуването по този път. Можем да кажем, че този път се води третокласен, но по габарити той не отговаря на тези критерии. Най-важното е, че към момента наистина има неотложна помощ – с оглед осигуряване на безопасността, а не да се случи някаква авария, не дай боже, а след това да хукнем и да правим съответните ремонти. Моят въпрос към Вас е: предвижда ли се извършване на спешен и неотложен ремонт на посочения път, каква е възможността за включване на обекта в строителната програма на Агенция „Пътна инфраструктура“ и ще бъде ли включен в нея? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Чакъров, да, третокласната пътна мрежа в страната наистина в голямата си част се нуждае от спешни и неотложни ремонти. Наясно сме с поставения от Вас проблем, за който Вие наистина сте задавали въпроси и Ви е бил даден отговор от министър Нанков. За времето от предходното Ви питане – за необходимост от извършване на спешен и неотложен ремонт, реконструкция и рехабилитация на третокласен път Юговски разклон – Югово – Лъки – Джурково – местност „Здравец“ – местност „Момина вода“ – местност „Рожен“ – община Лъки през месец март тази година сме предприели следните действия. Проведена е обществена поръчка от Агенция „Пътна инфраструктура“, в резултат на която е сключен договор с предмет „Изработване на технически проект за основен ремонт, рехабилитация и частична реконструкция на обекта“ и за упражняване на авторски надзор по смисъла на Закона за устройство на територията на всички части на техническия проект. Техническият проект е разработен на два етапа. Целта му е привеждането на пътя в действително подходящ габарит, както Вие споменахте, тоест ще има уширяване, осигурено отводняване, укрепване на откосите. Тези дейности ще наложат осигуряване на допълнителни терени извън съществуващия обхват на пътя, за което ще се изработи и процедира подробен устройствен план, парцеларен план. Както за всяко инвестиционно намерение, така и за този проект след неговото изработване Министерството на околната среда и водите ще се произнесе относно необходимостта от провеждане на процедура съгласно екологичното законодателство. Планирането на обекта в Инвестиционната програма на Агенция „Пътна инфраструктура“ зависи от две условия. Първо, да приключат всички процедури, свързани с одобрението на проекта, и съгласувателните процедури. Вторият много важен момент е осигуряване по предварителна оценка на сума в порядъка между 39 и 43 млн. лв. Към настоящия момент проектната документация за първия междинен етап е приета от експертен съвет. Изготвена е и предстои разглеждане на документацията от втория етап на проекта, който представлява същинския проект, а не вариантни предложения. По отношение на необходимото финансиране, както сте информиран вече и от предходния отговор, вероятно то ще бъде извършено поетапно в рамките на бюджета на АПИ, като ще опитаме в 2019 г. и 2020 г. поетапно да бъде включен като финансиране. Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенция „Пътна инфраструктура“ са запознати с проблема. През 2017 г., 2018 г. там са извършвани частични ремонти на този път. Ще работим за осигуряване на финансовия ресурс и за реализирането на този проект. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Аврамова, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, аз Ви благодаря за отговора в частта, в която визирате, че всичко това се готви процедурно, възлагане на технически проекти и така нататък, няма да повтарям. Моята молба е да имаме някаква времева рамка за всичко, което се случва. Това да стане достояние на цялата общественост, която живее там, на хората и на бизнеса, който там функционира. Предлагам Ви да посетите, може да организираме заедно и с други колеги народни представители и от двете области – от Пловдивска област и от Смолян, да се види какво е състоянието. Вие казахте, че се извършват ремонтни дейности. Предполагам, че сте информирани, ако не, да Ви кажа, че специално в частта на пътя от Югово до Лъки има изключително рисково свлачище. Наскоро аз пътувах там до град Лъки и преминаването е много опасно. Да не дава Господ там да се активира свлачището и да попадне кола. Да не дава Господ, не искам да мисля какво би станало. Предложението ми е от Регионалната служба на АПИ да проверят специално какво е състоянието там и да се предприемат спешни мерки. Надявам се спешният ремонт, който е крайно необходим и неотложен, да бъде организиран до настъпването на зимата, защото движението би се затруднило изключително. Добре е да се очертае рамката. Да се надяваме, че повече няма да се налага да задавам въпроса, защото ще следим този процес, а и аз като човек и като лекар, като народен представител от областта и като гражданин ще го следя, за да избегнем да не настъпят някакви тежки катастрофи. Даже и бизнесът би се оттеглил, ако няма съответна инфраструктура, но загубените човешки животи няма как да бъдат върнати. Затова моят апел е да бъде обект на внимание и на Вас, и на АПИ този път да бъде включен, защото наистина е необходим. Винаги средствата са недостатъчни, но поне частично, поетапно там, където е най-необходимо, това да бъде извършено. Разчитаме на Вашето съдействие. Ще следим реализацията на добрите намерения, които се надявам, че всички имаме. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожо Министър, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Аврамова, на 20 юли 2018 г. Управляващият орган на Оперативна програма „Околна среда“ обяви процедура за програмния период 2014 – 2020 г., че директно предоставя безвъзмездна финансова помощ „Изграждане на ВиК инфраструктура“. Крайната дата за подаване на документи по процедурата е 23 април 2019 г. На 8 август на настоящата година Управляващият орган на Оперативната програма е провел работна среща с представители на ВиК операторите и асоциациите на ВиК във връзка с подготовката на проектните предложения. За съжаление, въпреки многократните уверения през изминалите години, повод за въпроса, който отправям към Вас, са изключителната ни загриженост и безпокойството, че все още не е приключила подготовката, визирам прединвестиционните проучвания, формулярите за кандидатстване. Към днешна дата няма подадено нито едно проектно предложение от ВиК оператор. Притеснението и загрижеността ни идват от това, че програмният период е стартирал 2014 г., Вие отскоро сте министър – това ни е ясно и проявяваме пълно разбиране. Задавал съм този въпрос и преди това на регионалния министър – че наистина е необходима бърза, ускорена реализация. Средствата, предвидени по тази ос – за ВиК инфраструктура, са изключително необходими. Едва ли е необходимо да посочвам, че средствата, които са необходими там, на база на предварителни проучвания, са към 12 милиарда. Този ресурс в Оперативната програма непременно трябва да бъде инвестиран, макар и да бъде крайно недостатъчно. Нямаме право обаче да загубим тези средства. За това няма подадени предложения. Надяваме се, че ВиК операторите ускорено до края на годината и до началото на следващата ще подадат необходимата документация, апликации, след което те трябва да бъдат одобрени. След това ще следват обществените поръчки по Закона за обществените поръчки и избор на изпълнители. Знаем, че те могат да бъдат обжалвани. Това е 2019 г., а хоризонтът е 2020 г. Нямаме никакво време за губене. Надявам се, че и Вие, и всички ние осъзнаваме това. С оглед това моят въпрос към Вас е: каква е готовността на ВиК сектора за кандидатстване по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“ и в частност по процедурата чрез директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изграждане на ВиК инфраструктура? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Господин Чакъров, Министерството на регионалното развитие и благоустройството изпълнява Проект „Подпомагане регионалното инвестиционно планиране на отрасъл ВиК“ в рамките на договор за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“ Една от дейностите по Проекта е изготвяне на регионални прединвестиционни проучвания и проекти на формуляри за кандидатстване за европейско финансиране по ОПОС 2014 – 2020 г. с всички необходими приложения за ВиК обекти в 14 области: Бургас, Шумен, Сливен, Пловдив, Ямбол, Кърджали, Варна, Русе, Добрич, Силистра, Видин, Враца, Перник и Стара Загора. Регионалните прединвестиционни проучвания дефинират интегрирани ВиК проекти за постигане на съответствие с националното и европейското законодателство в областта на питейните води, отвеждането и пречистването на отпадъчни води и повишаване ефективността на системите и съоръженията. Към момента регионалните прединвестиционни проучвания са готови. Завършва работата и по идейните проекти за линейната инфраструктура. В процес на съгласуване и одобрение от общинските администрации са подробните устройствени планове, парцеларни планове за водопроводите и колекторите, които са с трасета извън регулираните територии. Съгласно условията на финансиращата програма бенефициенти ще са ВиК операторите. Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще предостави регионалните прединвестиционни проучвания на ВиК операторите, които съгласно публикуваните насоки за кандидатстване имат ангажимента да съгласуват проектните предложения с асоциациите по ВиК. Изискване на насоките е определените проекти да бъдат отразени в договорите за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на ВиК услуги, сключени между асоциациите и операторите. Посочвам, че мерките и проектите, които ще бъдат изпълнени със средства на Програмата, са представени регулярно пред представителите на асоциациите по ВиК. Очакваме експедитивност в процеса на съгласуване и подаване на проектни предложения към Управляващия орган на ОПОС по цитираната процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ преди крайния срок, който всъщност е 19 април 2019 г. Важно е да отбележа, че цялостният план и стъпки по планиране и изпълнение на инвестиции във ВиК инфраструктурата в периода 2014 – 2020 г. са подготвени и съгласувани с Европейската комисия и заинтересованите страни от самото начало. През периода на изготвяне на регионалните прединвестиционни проучвания представители на инициативата „Джаспърс“ към Европейската комисия преглеждаха и даваха препоръки по всеки един етап от разработките. ВиК операторите като бъдещи бенефициенти бяха активно въвлечени в самата работа по тях, за да може да се постигне максимална съгласуваност и припознаване с оглед изпълнението на инвестициите и последващата експлоатация на инфраструктурата. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Аврамова, благодаря Ви отново за отговора в частта, в която Вие посочвате сравнително някаква еволюция, прогрес по отношение на подготовката за старт на работата в направлението, за което говорим, а именно подаване на необходимата документация, най-общо да го кажем, от страна на бенефициентите, така както държавата в диалог с Европейската комисия е решила да бъдат ВиК операторите и асоциациите. За съжаление, към настоящия момент няма някакъв особен резултат. Това изключително много ни притеснява с оглед на това, че вече сме към края на петата година от програмния период. Четири години са изтекли. Силно се надявам така, както Вие посочихте, до края на настоящата година ще бъдат подадени апликациите от страна на ВиК операторите и да последват процедурите – 99 за строителство, 97 за услуги. Още веднъж ще повторя, че едва ли имаме право, искам дебело да подчертая, че нямаме право да загубим този важен финансов ресурс с оглед на потребностите за подобряване на качеството на водната услуга. Това, естествено, води до подобряване на качеството и стандарта на живот на всички нас, в нашата страна. Още веднъж Ви казвам, че сме наистина много загрижени и притеснени за състоянието. Надявам се, че и Вие споделяте това нещо – виждам. Трябва да ускорим работата. Най-добронамерено и конструктивно Ви казвам, че ще следим този процес да бъде реализиран. Нямаме право този огромен финансов ресурс да не бъде реализиран, и то по предназначение. В никакъв случай не трябва да допускаме това, което стана предходния програмен период – да има релокация, тоест пренасочване на средствата, в контекста на екологичните политики за други цели. Потребността за ВиК сектора е ясна, видна. Няма как след това на базата на увеличение на цената на водната услуга да търсим ресурс за инвестиции във водния сектор. Надявам се, че ще има положително развитие, което да видим, но ще се иска пълна мобилизация, за което и ние като опозиция, ако трябват някакви законови промени и да споделим опит – с всичко това сме готови – и положителен, и негативен опит. И аз, като бивш министър, и всички колеги от нашата парламентарна група имат тази готовност, тя е обсъдена. В готовност сме да споделим всичко това в името на реализацията на тези средства в нашата страна. Благодаря за вниманието.

Господин Чакъров, благодаря Ви. Разбирам Вашата загриженост и безпокойство. Аз също съм загрижена тези средства, които ще бъдат предоставени по Програма ОПОС, да бъдат усвоени от ВиК операторите. Това е и мой ангажимент – на Министерството на регионалното развитие, на Министерството на околната среда и водите. Двете министерства са в непрекъснат диалог, така че да успеем заедно да реализираме този проект. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, в началото на август тази година Агенция „Пътна инфраструктура“ прекрати търга за определяне на изпълнител за допълнително проектиране и строителство на път I-1 – Мездра – Ботевград, лот 1 и лот 2. Основание да бъде прекратена процедурата дава чл. 110, ал. 1, т. 5 от Закона за обществените поръчки: „са установени нарушения при откриването и провеждането ѝ, които не могат да бъдат отстранени, без това да промени условията, при които е обявена процедурата“. Уважаема госпожо Министър, наясно сте какво е значението на този път за региона, изграждането на този път за региона, какво огромно напрежение поражда неговото неизграждане, при положение че – мисля, беше месец март, Министерският съвет пое твърд ангажимент да бъде стартирано изграждането на този път. В тази връзка въпросът ми към Вас е: какви са конкретните причини, довели и обосновали прекратяването на търга, и кога процедурата ще бъде обявена отново? Благодаря. Очаквам Вашия отговор.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Иванов, уважаеми господин Топчиев! Сигурно аз съм последният човек, който трябва да убеждавате, че пътят Видин – Ботевград е важен за Северозападна България, но ще отговоря подробно на конкретиката във Вашия въпрос. На 22 март 2018 г. бяха обявени тръжните процедури за избор на изпълнители за допълнително проектиране и строителство за двата лота на път I-1 – Видин – Ботевград със следните прогнозни стойности: лот 1 – 123 млн. лв. без ДДС, и лот 2 – 178 млн. и 800 хил. лв. без ДДС. Срокът за получаване на оферти от участниците в процедурата за лот 1 е бил 28 май 2018 г., а за лот 2 – 4 юни 2018 г. В хода на процедурата, във връзка със запитване от страна на заинтересовано от участие в нея лице, се установи, че има несъответствия между предоставените проектна документация, обяснителна записка и чертежи и приложената обобщена количествено-стойностна сметка и ведомости към проекта. Запитването е направено след изтичане на срока по чл. 100 от Закона за обществените поръчки, в който срок възложителят има възможност да направи еднократно промени в документацията чрез издаване на решение за изменение на обявлението или допълнителна информация, поради което е наложено прекратяване на процедурите. Констатираните противоречия в документацията за обществената поръчка по процедурата не могат да бъдат отстранени чрез разяснения по реда на чл. 33 от Закона за обществените поръчки, тъй като съгласно константната практика на КЗК и ВАС, е недопустимо да се променя или допълва вече одобрена от възложителя документация. Според чл. 33: „Лицата могат да поискат писмено от възложителя разяснения по решението, обявлението, поканата за потвърждаване на интерес, документацията за обществената поръчка и описателния документ до 10 дни преди изтичане на срока за получаване на заявленията за участие и/или офертите”. С оглед на това е установено, че няма законово основание процедурите да продължат с подаване на оферти, подбор, разглеждане и оценка на офертите и на основание чл. 110, ал. 1, т. 5 от Закона за обществените поръчки процедурата е прекратена. Решение № 97 от 16 юли 2018 г. на възложителя за прекратяване на обществената поръчка, с предмет – определяне на изпълнител за допълнително проектиране и строителство на път I-1 – Мездра – Ботевград, лот 1, от километър 174+800 до километър 194+122, е съобщено по надлежния ред на заинтересованите лица в законоустановения срок. Решението не е обжалвано, поради което е подготвена нова процедура за възлагане на обществена поръчка. В новата процедура са изчистени всички технически пропуски от първата процедура, като двете нови процедури – за определяне на изпълнител за допълнително проектиране и строителство на двата лота в участъка Мездра – Ботевград са обявени на 10 октомври 2018 г. и в момента тече срокът за подаване на оферти. Предметът на новите обществени поръчки е, както следва: определяне на изпълнител за актуализация на технически проект и строителство на обект път I-1, Е-79, Мездра – Ботевград, лот 1 и определяне на изпълнител за допълнително проектиране и строителство, път I-1, Е-79, Мездра – Ботевград, лот 2. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Министър, благодаря Ви за подробния отговор. Благодаря и за това – надяваме се, че и ние имаме някаква заслуга за този изключително важен проект, който – не само волята на народните представители и Вашата като министър на регионалното развитие, а и на всички граждани от Северозапада, е да се случи максимално бързо. Чухме, че вчера са обявени новите две процедури за актуализация на проекта за избор на изпълнител на строителството. Разбира се, остава въпросът, защо отне цели три месеца на възложителя да подготви новата процедура? Продължава да стои въпросът за другите две важни процедури – за избор на изпълнител на консултантска услуга във връзка с изпълнението на тези два лота. Всички пътни проекти, които предстои да бъдат реализирани в страната, са важни. Надяваме се, че Вие като представител на региона, министър на регионалното развитие, заедно с нашата подкрепа, на която можете да разчитате – категорично, максимално бързо ще подготвите и останалите процедури, за да може те да вървят сравнително в пакет, колкото се може по-бързо да бъдат приключени и да стартира строителството. Убеден съм, че след гражданското напрежение, което беше през миналата година, след изразената воля за това, че този проект най-сетне ще се случи и след всичко, което до този момент е предприето, ако отново се случи проблем и тази процедура не продължи, не се стигне до конкретна реализация на този важен проект, хората няма да ни простят. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Иванов, както пътят Видин – Ботевград, в частност отсечката, която е най-тежка и най-натоварена за движение, участъкът, който визирате Вие във Вашия въпрос „Мездра – Ботевград“ – това е един приоритетен обект и за мен, и за цялата Северозападна България, и за хората, които са Ви гласували доверие, да бъдете техен народен представител. Уверявам Ви, че като министър на регионалното развитие и благоустройството ще следя лично процедурите и цялата реализация на проекта. Забавянето на обявяването – на 10 октомври 2018 г., онзи ден е обявена процедурата, за мен беше важно самата документация по процедурата да бъде изрядна, така че да нямаме повече обжалвания и да можем в 2019 г. да имаме избран изпълнител, да имаме проект, който в средата на 2019 г., поне такова е моето желание, да започне неговата реализация, тоест реалното строителство. Важен път за Северозападна България! За мен са важни не само магистралите, които свързват хоризонтално държавата, за мен са важни и тези два пътя – Русе – Търново и Видин – Ботевград, Видин – София. Тези вертикални отсечки са изключително важни за Северна България и в частност северозападната. Продължаваме да работим съвместно – и Вие, и Министерството, за реализацията на този проект. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Министър, знаете добре, че през лятото на тази година започнаха ремонтно-възстановителните работи на моста край село Краводер на път I-1 Монтана – Враца. Предвижда се пътното съоръжение над река Ботуня да бъде завършено до края на строителния сезон. По моя информация линейният график за изпълнение на обекта е до края на месец октомври. Въпросът ни към Вас е: какъв е срокът за извършване на ремонта, съгласно сключения договор, на какъв етап е като изпълнение и какъв обем от предвидените ремонтни дейности са извършени до този момент? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Иванов, уважаеми господин Генов! Вследствие направено обследване и анализ на технико-експлоатационните характеристики на моста на река Ботуня при км 129+355 на Републикански път I-1 Монтана – Враца през февруари 2017 г. е установено, че съоръжението е в лошо експлоатационно състояние. Като причини за възникване на повредите по моста са посочени течове през пътната плоча, възникнали в резултат на липса на хидроизолация, повредени дилатационни фуги и нефункциониращи отводнители. Строително-монтажните работи на мостовото съоръжение са започнали на 1 август 2018 г. с подписване на протокол-акт Образец 2 за откриване на строителна площадка. Срокът за изпълнение на строителните дейности съгласно подписания договор е 90 дни. Ремонтните дейности са на стойност 689 хил. 807 лв., средствата са осигурени от бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“. Към момента са изпълнени 65% от ремонтните работи, но предвид техническата сложност на обекта се наложи обследване и корекция на проекта във връзка с реализацията на гардбаластовите стени и преходните плочи. Планираното горно строене на моста ще приключи в рамките на предвидения срок – 31 октомври 2018 г., и движението по съоръжението ще бъде пуснато. До този момент са извършени дейностите по демонтиране на ограничителни системи, премахване на съществуваща настилка върху съоръжението, разваляне на съществуващ стоманобетон от тротоарните блокове и пътната плоча, на кофражни, армировъчни, бетонови работи за допълнителните греди от връхната конструкция и пътната плоча. Понастоящем се изпълнява изграждане на преходни стоманобетонни елементи, които осъществяват връзката на мостовата конструкция с пътните участъци преди и след съоръжението, извършват се в км 129+220 и 129+458 предварителни ремонти по настилката. Предстоят: довършване на строително-монтажните дейности, които включват изграждане на отводнителни съоръжения, саниране на мостовата конструкция, полагане на хидроизолация върху пътната плоча, нова асфалтово-бетонна настилка, монтиране на ограничителни системи и полагане на нова хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация. Имаме уверението на изпълнителя, че той ще спази сроковете в сключения договор. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, благодаря Ви за отговора. Надявам се, че ангажиментът, който поемате от името на регионалната структура на Агенция „Пътища“, а и от името на изпълнителя, ще бъде спазен. Силно се надявам, че това означава, че временната организация на движението по посока Видин, което е изключително сложно и създава огромни затруднения, особено на малка община като Криводол, която на практика е поела целия трафик в момента, ще бъде преустановена и ще започне движението по направление – главния път Е-79. Имам един допълнителен въпрос, който по-скоро е мое притеснение. Забелязах, че в договора гаранционните срокове са следните: за част път – две години, а за съоръжение – четири. Чухме, че по време на самото строителство са възникнали нови конструктивни проблеми, които вероятно са довели до удължаване, както е предвидено в договора, на срока за изпълнение на строителството на обекта. Но моите притеснения са, че това са изключително кратки срокове, особено предвид сложността на изпълнение на строителството по време на този сезон, и подобна опасност в бъдеще не би трябвало да се допуска, защото наистина блокира почти целия и международен, и републикански трафик в изключително важно направление. Знаем много добре, че темата, по която говорихме преди малко – по предишния ни въпрос, и всички участъци от този път, когато бъдат ремонтирани, спрени от движение, се получава изключително сериозен проблем за целия трафик в региона и за живеещите там. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Иванов, разбирам Вашето притеснение за това, че създаваме неудобства. Аз също искам да се извиня на всички, които пътуват по този маршрут, за неудобството, че трябва да преминават по обходни маршрути. Хубавото в случая е, че обходните маршрути са в добро техническо състояние, както пътят Монтана – Враца – чертите на град Криводол и пътят Враца – Криводол – Бойчиновци са в добро техническо състояние. Този ремонт на моста при Краводер е част от голяма инвестиционна програма на Агенция „Пътна инфраструктура“. След обследване на всички мостови съоръжения и виадукти на територията на Република България по републиканската пътна мрежа са установени такива съоръжения, които се нуждаят от неотложен ремонт. Така че и за нас е важно ремонтът да се изпълни качествено, в срок и този мост – всички живеещи в района знаят, че няколко пъти е ремонтиран – да бъде вече в добро експлоатационно състояние и да няма повече проблеми с това съоръжение. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Марешки, уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Въпросът ми към Вас, госпожо Министър: пътят ІІІ-3005 село Ясен – село Катунец, област Плевен и Ловеч, осигурява жизненоважна транспортна връзка. В тази част – редовните линии за обществен превоз на пътници от населените места, през които минава. В частта от Плевенска област това са селата Ясен, Търнене, Градина, Петърница, Бъркач и Беглеж, на които това им е основната връзка с областния център – град Плевен. Достатъчно натоварен сам по себе си, това е и пътят, използван от училищните автобуси, които осигуряват превозването на децата до съседните села и град Долни Дъбник, където учат, което прави още по-остър и чувствителен въпроса за организацията на движението по начин, който обезпечава сигурното и безопасно тяхно придвижване. Имайки предвид климатичните особености на района – честите мъгли и свързаната с тях ограничена видимост, ведно с моментното недобро състояние на пътната маркировка, въпросът ми към Вас е следният: кога ще бъде поставена необходимата цялостна и качествена пътна маркировка на този път, обезпечаваща безопасността на движението и гражданите? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Бурджев, дейностите по полагане на хоризонталната маркировка по републиканските пътища на територията на Северозападен район, включващ областите Видин, Враца, Монтана, Ловеч и Плевен, се изпълняват от Обединение „Маркировка 2014“, с което Агенция „Пътна инфраструктура“ има сключен договор. Фирмата е избрана след проведена обществена поръчка по реда на закона и срокът на договора е 4-годишен, като той ще приключи през юни 2019 г. Поради системния недостиг на бюджетни средства за поддържане на републиканската пътна мрежа се налага маркирането на пътищата да се извършва съобразно класа на пътя, неговото стопанско значение, неговата натовареност. По тази причина на този етап по третокласната мрежа се планират дейности по маркиране на осевата линия, без крайните линии. Маркирането на крайни линии се планира за пътищата с голямо стопанско значение и висока интензивност на движение – автомагистрали, първокласни и второкласни пътища. Републикански път ІІІ-3005 село Ясен – село Катунец, който е обект на Вашия въпрос, не отговаря на посочените критерии за крайни линии. Това съвсем не означава, че омаловажавам наличието на качествена, както Вие се изразихте, пътна маркировка, положена съгласно всички изисквания за маркировка. Напротив, моето желание, желанието на Агенция „Пътна инфраструктура“ и на всички, които работят в бранша, е да имаме ремонтирани, с изрядна вертикална и хоризонтална пътна маркировка пътища. С оглед повишаване на безопасността на движението по третокласния път, който има важно значение за населението на района и осигурява връзката между селата Ясен, Дисевица, Търнене, Градина, Петърница, Бъркач, Беглеж и Катунец, през първите десет дни на септември е положена маркировка по осевата линия на участъка от пътя на територията на област Плевен между село Ясен и село Беглеж – от км 1+900 до км 30+200. Маркирано е трасето на пътя извън населените места, като дейността е извършена със сили и средства на Областно пътно управление – Плевен, и е положена маркировка – 2103 квадратни метра. Отсечката от км нула до км 1+900 в района на село Ясен е ремонтирана през 2017 г. и там е положена хоризонтална маркировка в обхвата на ремонта. За полагането на маркировка по осева линия в останалата част от пътя, попадащ в област Ловеч и границите на област Плевен, е изготвена заявка от Областно пътно управление – Ловеч, до Агенция „Пътна инфраструктура“ и средствата ще бъдат осигурени от бюджета на Агенцията. За цялостното изпълнение на маркировката с крайни линии и напречната маркировка за област Плевен са необходими 64 хил. лв. с ДДС и Агенция „Пътна инфраструктура“ ще продължава да полага усилия за осигуряване на средствата, за да можем да имаме подобрена хоризонтална и вертикална маркировка.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! До известна степен не мога и да се сърдя – Вие поне бяхте откровена какво се предвижда и какво има като възможност. Но в момента се ангажирахте – казахте ми, че 65 хил. лв. горе-долу е прогнозната стойност, която определя Областното пътно управление за така необходимото полагане на маркировка – санитарно, и ангажиментът Ви, който аз чух, е, че ще полагате усилия да набавите средства. Трудно ми е да приема, че не могат да се набавят тези средства, с два солидни аргумента, единият от които е съвсем скорошен – фокусът на обществото след тежката трагедия в Своге и въобще раздразнението на всички граждани, които пътуват, е, че няма необходимите условия за безопасно и сигурно придвижване. По този чувствителен проблем, толкова важен и касаещ всички граждани на държавата, бих искал – разбирайки, че тепърва се прави анализ на проблемите и възможния бюджет, госпожо Министър, повтарям, с толеранс и уважение – много по-сериозни неща да чувам от Вас, повече усилия и ангажименти, и по-конкретни в бъдеще. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Бурджев, както моето желание, така и приоритет на правителството и на премиера ще бъде пътната безопасност. Неслучайно се работи за създаване на такова звено в държавата – агенция, която да се грижи за пътната безопасност, да регулира и контролира работата на всички други, които имат някакво отношение, както и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Само няколко данни ще Ви дам, за да разберете, че не е въпрос на липса на желание от страна на Агенцията или от страна на Министерството да бъдат ремонтирани всички пътища, да бъдат маркирани – хоризонтална и вертикална маркировка, и да бъдат изрядни. При направеното обследване, което е поръчано от министър Нанков преди мен, за състоянието на всички пътища на територията на държавата от републиканската пътна мрежа се оказа, че 25% от тези пътища са в лошо състояние. А 4700 км от третокласната пътна мрежа, която е малко над 11 хил. км, са в лошо състояние. Сам разбирате – неслучайно въпросите, които са към мен като министър на регионалното развитие, са много и те са за състоянието на пътищата. В болшинството от тях се визират участъци от ІІІ клас републиканска пътна мрежа. Ще положим всички усилия преди началото на зимния сезон пътищата да имат маркировка и на тези, които са по-малко натоварени, осевата линия със сигурност да бъде налице. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Министър! Уважаема госпожо Министър, дълбоко се надявам, че няма да получа отговор като на колегата преди малко. Моят въпрос към Вас е свързан с необходимостта от предприемане на спешен и неотложен ремонт, реконструкция и рехабилитация на републикански път III-2001 Писанец – Ветово – Глоджево – Кубрат, преминаващ през територията на община Ветово, област Русе. Моментното състояние на горецитирания път е много лошо – почти цялата пътна настилка е с увреждания на пътното платно, има пропадане и образувани дупки, стигащи до основата на пътя. Всичко това влияе върху безопасността на движението на територията на община Ветово и застрашава сигурността на пътуващите. Непроходимостта на пътя лишава жителите на общината от достъп до трите големи центъра в региона – градовете Кубрат, Разград и Русе. Многократно Районното управление на МВР и Общинският съвет в град Ветово са сигнализирали Областно пътно управление – Русе, за изключително лошото състояние на пътя. В тази връзка и като гражданин, живеещ на тази територия, и като народен представител от този регион отправям към Вас, следния въпрос: в какви срокове ще предприемете необходимите действия за неотложен ремонт, реконструкция, рехабилитация на републикански път III-2001, преминаващ през територията на община Ветово? Каква е възможността за включване на този обект в строителната програма на Агенция „Пътна инфраструктура“? Към въпроса, който Ви отправих, приложих три сигнала на Районно пътно управление – Ветово, за лошото състояние на пътя, и последно, протестна декларация от Общинския съвет на град Ветово срещу безобразното състояние на републиканската пътна мрежа на територията на цялата община.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Абазов, републикански път III-2001 Русе – Цар Калоян – Писанец – Ветово – Глоджево е с дължина 31,9 км и се намира на територията на община Ветово. За пътя се полагат грижи съобразно разполагаемите бюджетни средства за областта. През месец юни тази година по път III-2001 е изпълнено изкърпване с битумна емулсия и фракция под налягане, което знам, че е безкрайно недостатъчно. Дейностите са включени в месечния сертификат и подлежат на разплащане. С цел подобряване на видимостта и разширяване на габарита се извършва и почистване около пътя. За третокласния път има изготвено задание за извършване на ремонт на отсечка с дължина 17,1 км от км 14+14 до км 31+100. Предвижда се изкърпване на дупки, деформации в настилката с плътна асфалтова смес със средна дебелина 4 см, машинно фрезоване, оформяне, почистване, разлив за връзка, полагане, уплътняване, обработка с каменно брашно и така нататък – дейности за ремонта на пътната настилка локално, както и изсичане на храсти и млада гора в сервитута на пътя. Към момента се разглежда възможността за осигуряване на необходимите средства от бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“, която е информирана и знае състоянието на пътната настилка. За път III-2001 има изготвен технически проект за рехабилитация на 4 км в чертите на Ветово от км 10+437 до км 14+116. Той обаче е от 2011 г. и е необходима неговата актуализация. Възможностите на този етап са пътят да се поддържа по линия на текущ ремонт и да търсим възможности за включването на средства в програмата за 2019 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ за неговия основен ремонт. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Министър, благодаря за отговора, но този отговор всъщност не удовлетворява нито мен, нито жителите на община Ветово, защото това, което казахте, са едни добри пожелания, които жителите на общината чуват от много години, но де факто до някакъв основен ремонт на този път така или иначе не се стига. Това, което говорите, че ще се включи евентуално в програмата за 2019 г., за съжаление, жителите го чуват от няколко години, но така и не се стига до реализация. Дълбокото ми желание – моето и на жителите на община Ветово, е да потвърдите думите на господин Цветанов, който говореше, че не делите регионите, че се отнасяте с еднаква грижа към всички региони, защото не само този път, а въобще третокласната пътна мрежа в Североизточна България е под всякаква критика. Много се надявам това, което обещахте за 2019 г., поне този път да бъде включено в строителната програма на Областно пътно управление – Русе. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Абазов, категорично потвърждавам думите на господин Цветанов, че няма да деля и никога не бих си позволила да деля районите. Напротив, Северна България за мен е приоритет и средствата, които са необходими за ремонт на всички пътни отсечки, за които има информация в Агенция „Пътна инфраструктура“, са на стойност каквато държавният бюджет, Агенцията или някакви допълнителни средства от европейски програми не могат да осигурят. Стремим се приоритетно в най-тежките участъци да отделяме средства и да правим ремонти. В момента Агенцията извършва ремонти на много места в държавата, на много от пътните отсечки от републиканската пътна мрежа, така че и моето желание е да има средства и догодина да можем да направим пътя през Ветово. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри! Уважаеми господин Ананиев, както знаете размерът на просрочените задължения на Здравната каса към чужди държави и фондове към края на 2017 г. е 115 млн. лв. Основно е към фондове от Германия, Австрия, Франция, Великобритания и Белгия. В същото време в бюджета на Здравната каса за 2018 г. за уреждане на тези отношения са предвидени само 73 млн. лв., от които 4 милиона са за лечение на граждани на Европейския съюз у нас, а останалите – за лечение на здравноосигурени българи в чужбина. Предвид посочените числа не е ясно дали предвиденият размер на средствата няма да създаде проблеми за лечението в чужбина на здравноосигурени българи, както и напрежение и претенции още през тази година от държавите, към които имаме задължения. Сега сме почти в края на годината и трябва да е ясна картината. Аз не разполагам с информация за наличие на погасителен план за тези задължения и за каквито и да е срещи и преговори за тяхното евентуално разсрочване. Интересно е да споменем също, че към края на месец юни 2018 г. просрочените вземания на Здравната каса от чужди държави и фондове са 754 хил. лева. Интересен факт е, че има и чужди каси, чужди здравни фондове, които са задължени към България. В контекста на горното, моля за Вашия отговор на следните въпроси. Безпокои ли Ви и представлява ли проблем размерът на просрочените задължения на Здравната каса към чужди фирми и фондове? Има ли проблем с плащанията от страна на Здравната каса за лечение на български граждани в чужбина и предявени искове към Здравната каса от страна на чужди фондове и държави? Какъв е очакваният размер на средствата за лечение на граждани от Европейския съюз у нас и за лечение на здравноосигурени българи в чужбина за 2018 г.? Какво ще бъде Вашето предложение за бюджета за 2019 г.? Как виждате стъпките за намаляване в бъдеще на плащанията на Националната здравноосигурителна каса към чужди фондове, от една страна, и как България ще си прибира парите от просрочените задължения към Здравната каса от други фондове на чужди държави? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Гьоков, във връзка с поставения от Вас въпрос и относно просрочените задължения на/към Националната здравноосигурителна каса към/от чужди държави и фондове Ви предоставям следната информация: По първия въпрос. Съгласно Закона за здравното осигуряване и вписванията на Република България в европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност и съответните двустранни спогодби НЗОК гарантира с бюджета си здравноосигурителните права на осигурените в НЗОК лица при техния престой или пребиваване на територията на други държави – членки на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство, Швейцария, Македония, Сърбия, Черна гора, както и на осигурените в тези държави граждани при техния престой или пребиваване на територията на Република България. Задълженията на Република България по правилата за координация на системите за социална сигурност надвишават възможностите по бюджетния показател за този вид плащане от НЗОК, като към 31 декември 2017 г. общата стойност на неприключените искове от другите държави възлизат на 259 млн. 111 хил. 300 лв. По втория въпрос. Приетите със Закона за бюджета средства на НЗОК за 2018 г. за здравноосигурителни плащания за медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност, са в размер, както казахте и Вие, на 73 млн. лв. С приетия с Решение на Надзорния съвет от 19 март 2018 г. План за плащанията на НЗОК през 2018 г. по реда на правилата за координация на системите за социална сигурност, приети със Закона за бюджета на Касата за 2018 г., средства са планирани по направление на плащания, както следва: четири милиона – Вие споменахте, за заплащане от районните здравноосигурителни каси на договорни партньори на НЗОК за оказана медицинска помощ по чл. 45 от Закона за здравното осигуряване на чужди осигурени лица по време на техния престой или пребиваване на територията на Република България и 69 млн. лв. за възстановяване на извършени разходи по реда на правилата за координация на системите за социална сигурност за осигурени в НЗОК лица по време на техния престой или пребиваване в друга държава. При планирането на средства за здравноосигурителни плащания за медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност в тригодишната бюджетна прогноза 2019 – 2021 г., се цели погасяване през тригодишния период на всички просрочени задължения към други държави по реда на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Искам да Ви уведомя – може би това е най-директният отговор, в тригодишната бюджетна прогноза за следващите три години са предвидени по 160 млн. лв. за разлика от тези за тази година – 73. По този начин ние ще изчистим всички задължения, които имаме към страните – членки от Европейския съюз. На третия въпрос може би в дупликата ще отговоря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Господин Министър, аз Ви благодаря за отговора. При толкова много цитирани цифри ми е трудно да взема отношение по въпроса, но Ви уверявам, че ще прочета много внимателно стенограмата и ще си изясня въпроса. С колегите коментираме – тук общият дефицит на Националната здравноосигурителна каса е над милиард задължения към частни и държавни болници. Може да не съм прав, като събирам сбора от всички механично, но притесненията ми идват от тази задлъжнялост на Касата и вътрешна задлъжнялост към болниците. Това, че Вие предвиждате изчистване на задълженията към чуждите здравноосигурителни каси е добре, за да могат тези чужди каси и болници да имат доверие в българската осигурителна система и, когато отиде българин да се лекува там, да не гледат на него с подозрение като на бедния роднина в Европа. Сигурно в дупликата ще ми отговорите как възнамерявате да си вземем парите от тези, които ни дължат на нас. Господин Министър, този въпрос задавам и в контекста на това, което се случи. Когато установихме, когато обществото установи, че българската Национално осигурителна каса има задължения към чужди каси, тогава управлението реагира много остро и беше обвинен този, който изнесе информацията. Един достоен човек – бившият директор на Националната здравноосигурителна каса, беше обвинен в лъжа, но се оказа, че той е прав. Искам от тази трибуна да се чуе, че българите няма за какво да се опасяват и че когато в България не може да им се помогне и да им се предложи адекватна здравна помощ, те ще получат такава в чужбина и българската държава, която има задължение по Конституция и по закони да направи това, няма да абдикира от това си задължение. Благодаря Ви за това, което ще ми отговорите по третия въпрос, и Ви уверявам, че ще следим внимателно процесите, защото те са не в интерес на опозицията, а в интерес на цялото българско общество. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Гьоков, не е вярна информацията за един милиард задължения на Касата към нашите лечебни заведения. Може би имате предвид задълженията, тоест просрочените плащания на болниците, но това е друга тема – и те даже не са толкова, някъде около 500 милиона са всички. Но, така или иначе, това не е тема на нашия разговор. Що се отнася до това кога нашата здравна система не може да осигури лечението на българските граждани в нашата страна, Вие знаете, че има Фонд за лечение на български граждани в чужбина, има и Фонд за лечение на деца в чужбина. Тоест, когато нямаме осигуреното необходимо лечение, има правила, по които се осигурява лечението на българските граждани. Питахте как ще ги събираме нашите задължения? Те не са толкова много спрямо задълженията на България навън, но сме установили контакти с нашите партньори, които имат да дължат средства към българската държава. С тях имаме уговорен график за разплащане, така че една част ще постъпи до края на годината, а по голямата част ще постъпи през следващата година. Създали сме необходимата организация в Националната здравноосигурителна каса. Обучаваме персонал, който да е способен да води непрекъснат диалог с нашите външни контрагенти, външните каси, който ще поддържа непрекъсната връзка с тях и се надяваме тези проблеми, които възникват, както от нас, така и от тях, да бъдат синхронизирани и своевременно да ги решаваме. Това, което е най-важно – в рамките на трите години ние ще изплатим всичките си задължения. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Обществено напрежение!

Да. Благодаря Ви. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, преди доста време – 2017 г. – предоставих на вниманието Ви обширен материал от избиратели от Велинград за нарушенията, извършени от управителя на Балнеологичен център „Камена“, чиито принципал сте Вие. В отговор тогава получих уверението Ви, че ще предприемете необходимите мерки и коригиращи действия за решаване на въпроса и ще разпоредите проверки. За съжаление, до този момент, средата на месец октомври, нарушенията на добрите практики за управлението, трудовото законодателство и психологическият натиск от страна на управителя на посоченото заведение, госпожа Ирина Шумарова, продължават. Действията на въпросната госпожа, която е, забележете, и заместник-председател на ГЕРБ – Велинград, заместник-председател на Общинския съвет, тоест общински съветник, председател на Жени-ГЕРБ, са принудили за кратък период повече от 30 служители да напуснат балнеокомплекса, включително под изричния натиск и искане на управителката, на възлови длъжности: физиотерапевти, кинезитерапевти, ръководител хотел, управител на медицински център, ръководител на охрана, готвачи, администратори и така нататък. На тяхно място се назначават служители без достатъчна квалификация и, за съжаление, с почти двойно възнаграждение. Господин Министър, развивам въпроса, като Ви казвам, че съгласно българското законодателство по Закона за местно самоуправление и местна администрация, общински съветник не може да получава възнаграждение, може да участва в ръководството на дружества, но без да получава възнаграждение. Въпросната госпожа за девет месеца е получила 96 минимални работни заплати. Била е готова да вземе още 12 – по 12 минимални заплати на месец. Тя задминава и заплата на премиера. Затова Ви питам: какви са резултатите от извършената проверка от Вас? Вече развивам въпроса: кога ще освободите въпросната госпожа – преди да сезирам прокуратурата затова, че тя е сключила и договор с НОИ, без да има нито един лекар към момента на договор в заведението, тоест извършила е състав на измама, или след това? Затова настоявам да ми отговорите и в зависимост от Вашия отговор ще подготвя и репликата си. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми народни представители, уважаеми господин Велков! Уважаема госпожо Председател, ще Ви помоля да ми дадете малко повече възможност за отговор. В следващите ми два въпроса отговорите са по-кратки и по-ясни. Тук ще трябва малко повече време.

Незабавно след получаване на сигнала на господин Велков с твърдения за нарушения, извършени от изпълнителния директор на Балнеологичен център „Камена“ – Велинград, разпоредих извършването на два одитни ангажимента в дружеството. По този повод Ви информирам. Балнеологичният център „Камена“ ЕАД функционира като туристически комплекс, категория „три звезди“. Комплексът разполага с хотелска част, ресторант, дневен и летен бар и спа център. Така са разделени и отделите, съгласно функционалната структура, като всеки от трите отдела има ръководител. Отделно през 2016 г. с цел изпълнение Програмата за профилактика и рехабилитация на Националния осигурителен институт е създаден Медицински център „Камена“ ЕОД, чиито капитал е 100% собственост на Балнеологичен център „Камена“ ЕАД. В центъра работи квалифициран медицински персонал, състоящ се от двама лекари и три медицински сестри, като за дейността си ползва част от базата на хотела, а част от процедурите, които се предписват на гостите по програмата на НОИ, се изпълняват от спа центъра на хотела. Във връзка с постъпилите сигнали за нередности през 2018 г. са извършени два одитни ангажимента от звено „Вътрешен одит“ при Министерството на здравеопазването. В резултат на одитите е констатирано: наблюдават се пропуски в първоначалния етап на работата на настоящия екип на Съвета на директорите. Така например Съветът на директорите не е изработил в срок Програмата за дейността на дружеството за периода 2017 – 2020 г., Правила за работа на Съвета на директорите и не е актуализиран Правилникът за избор на доставчици. Допълнително в хода на проверките са направени констатации, че през периода 1 юни 2017 г. – 30 април 2018 г. новоназначените служители в дружеството са 23, а освободените са 18. От освободените работници и служители 11 са напуснали на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда по взаимно съгласие, трима на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда поради завръщане на титуляра, един на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда със завършване на определена работа, двама на основание чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда – прекратяване без предизвестие преди изтичане на договора за изпитване, и един – на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда – дисциплинарно уволнение. Със Заповед № 7 от 11 май 2018 г. е освободен главният счетоводител на „Камена“ ЕАД на основание чл. 328, ал. 2 от Кодекса на труда, съгласно който служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат предсрочно освободени с предизвестие. В отговор на одитните констатации Съветът на директорите в състав трима опитни икономисти ми докладваха следните обяснения и факти, а именно: Промените в състава на структурата на персонала се дължат на сезонност, на наемане на кадри поради спецификата на работата. Допълнителен фактор за промяна в административния персонал са констатираните разминавания на съществуващата функционална структура и длъжно-щатно разписание спрямо съвременните добри практики за необходимите звена и кадри в хотелския и ресторантьорския бизнес. Причината за освобождаване на главния счетоводител е свързана с представяне от негова страна на противоречива и нееднозначна информация за финансово-счетоводното състояние на дружеството за 2016 г. и 2017 г. Поради това, с решение на Съвета на директорите, отразено в протокол от 2018 г., е утвърдена функционална структура и длъжностно-щатно разписание. Велинград е голям туристически център и местните работодатели са изправени пред огромен проблем с намиране на квалифицирани кадри. За да се привлекат подготвени служители за ключовите длъжности „ръководител хотел“, „ръководител охрана“, „ръководител спа център“ и „ръководител сигурност“, са актуализирани размерите на възнагражденията. Това не е направено самоцелно, а след въвеждане на скала за минималните и максималните възнаграждения по групи длъжности, която е намерила отражение в новото длъжностно-щатно разписание. Следва да се отчете фактът, че възнаграждението на членовете на Съвета на директорите на всички дружества ЕАД с принципал Министерството на здравеопазването се определят в зависимост от стойността на дълготрайните материални активи, числеността на персонала, рентабилността, финансовия резултат, изменението на добавената стойност на един зает, обслужването на задълженията. Месечните възнаграждения се определят чрез оценка, образувана въз основа на резултатите от отчетеното тримесечие по нормативно определените показатели и критерии. След приключването на всяко тримесечие в зависимост от постигнатите през него стойности на нормативно определените показатели и критерии се изчислява балната оценка и се преизчисляват месечните възнаграждения за отчетното тримесечие. Има още по-подробно обяснение на формиране на заплати, но ще го пропусна, защото наистина много време ще загубя. Налице са данни, че освободените служители са завели искове срещу дружеството, като изводите дали са нарушени правата им и дали са налице нарушения на Закона при освобождаването им могат да се направят едва след постановяване и влизане в сила на съдебно решение по трудовите спорове. Ако са налице констатирани нарушения от страна на ръководството на БЛЦ „Камена“ ЕАД, министърът на здравеопазването в качеството си на принципал би могъл да наложи санкции, предвидени в договора за възлагане управлението на дружеството. Във връзка с неспазване на нормативно определените срокове за предоставяне на тригодишната програма за дейността на дружеството за целия срок на действие на договора за управление, като основна причина за забавяне са посочени: освобождаването от длъжност на главния счетоводител, приемането и утвърждаването на нова функционална структура и длъжностно-щатно разписание. На този етап Министерството на здравеопазването разполага с подробна и финансово обвързана програма за развитие на дейността на БЛЦ „Камена“ ЕАД, град Велинград, за периода 2018 – 2020 г.

Най-важната част може би остава.

В плановете на дружеството са отразени редица положителни намерения, свързани с развитието на трите стратегически направления в дейността – отдих, релакс в спа център, балнеорехабилитация, лечение и профилактика, корпоративни събития. За периода 2018 – 2020 г. Съветът на директорите прогнозира текущата печалба на дружеството да се увеличи, както следва: 2018 г. – 192 хиляди, 2019 г. – 219 хиляди, а 2020 г. – 238 хиляди. Предвижда се разширяване на пакета предлагани услуги от Медицинския център. Резерви в дейността се търсят в съхранението на балнеохотелските и медицинските дейности, както и повишаване качеството на обслужването чрез оптимизиране на разходваните ресурси с цел по-дълготраен ефект от рехабилитационните услуги и почивка. Анализът на финансовите показатели на дружеството към 30 юни 2018 г. показа запазване на положителните тенденции от предходните две години – Дружеството да формира положителен текущ финансов резултат – печалба. Към 31 декември 2017 г. печалбата е в размер на 140 хил. лв. при 32 хиляди през 2016 г., или увеличение 108 хил. лв. Общо собственият капитал за 2017 г. е увеличен със 126 хил. лв. и достига до 2 млн. 189 хил. лв. при 2 млн. 063 лв. през 2016 г. Записаният капитал към 31 декември 2017 г. е 1 млн. 624 хил. лв. и остава без промяна спрямо предходния отчетен период. Към 31 декември 2017 г. паричните средства на дружеството са 764 хил. лв., което позволява дружеството да покрива текущите си задължения и да няма просрочени задължения към доставчици. Дружеството няма задължения и към банкови институции. Въведените стандарти и финансови правила за управление на дружеството с принципал Министерството на здравеопазването дава допълнителна гаранция, че лечебното заведение работи ефективно на този етап. Допълнително може да се отбележи, че по данни на НОИ техните служители са извършили две проверки през 2018 г. в дружеството. Съгласно Констативен протокол № КП-5-12-00440489 от 24 юли 2018 г. е установено, че за извършените процедури – подводна гимнастика в закрит и открит басейн, са посочени дати и час за извършване, има подписани…

Само последно изречение прочитам и си тръгвам към стола. Уверявам Ви, че при необходимост като принципал при констатиране на отклонения от финансовата стабилност и правилата за управление ще предприема незабавни действия за промени в състава на Съвета на директорите или предвидените в договора за възлагане на управлението санкционни мерки с цел подобряване управлението на БЛЦ „Камена“ ЕАД. Благодаря за разбирането.

Благодаря Ви. Уважаеми господин Министър, не мога да кажа, че не съм доволен от Вашия отговор. Аз съм удивен от Вашия отговор! Не зная кой Ви изготвя подобни справки, ние сме достатъчно снизходителни към Вашите служители, но Вие изобщо не отговорихте на въпроса ми. Аз Ви казвам, че тази управителка е в нарушение на българското законодателство по Закона за местното управление и местната администрация и тя няма право да получава възнаграждение. И Ви казвам, че за месеците юли, август и септември 2017 г. получава по 12 минимални работни заплати на месец! През април, май и юни – 12 минимални работни заплати на месец! И сега беше готова още толкова да вземе, а Вие тук се опитвате с едни розови краски да ми казвате, че всичко било наред и Съветът на директорите бил от опитни икономисти. Ще си позволя, госпожо Председател, извинете ме: айде бе! Такова нещо няма. За каква печалба говорите Вие, уважаеми господин Министър, Вие – виден финансист на държавата, като тази госпожа в 30-годишна база вместо да начислява амортизация 4%, начислява 1%? Оттам идва, естествено, увеличаване на печалбата, стойностите на дълготрайните материални активи. Освен това Вие много добре знаете как се повишава печалбата, само че по изкуствен начин. Моля Ви, за какви стратегически направления ми говорите и за печалби, и запазване на печалбата?! Ако не беше сключеният договор с НОИ, каква печалба щяхте да имате? Аз пак Ви казвам: на 22 февруари тази година не е имало нито един лекар в заведението и Вие сключвате договор с НОИ, и това е описано в проверката на НОИ. Аз предизвиках тази проверка. Предлагам Ви, господин Министър, да помислите по въпроса. Вие ни предлагате един, втори, трети модел за развитие на здравеопазването в България, не може да се оправите с произвола в едно нищо и никакво заведение. Там се правят семинари на ГЕРБ. Да Ви кажа ли, че тече прокурорска проверка срещу изпълнителния директор за неспазени процедури за провеждане, че има заведени дела, че госпожата редовно – ето, за юни-декември 2017 г. е похарчила 3 хил. лв. за представителни разходи и зареждане на личния си автомобил, и за това Ви дадох документи. Толкова е политизирана тази структура, колкото не можете да си представите. Пак Ви предлагам: обадете ми се до края на работния ден и ми кажете, че сте я освободили. Аз няма да спра дотук, обещавам Ви. Това за мен е действие, което ще последва и през следващата седмица, бъдете така добър да го направите. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Изключително емоционален е господин Велков. Започвам да си мисля, че има нещо друго, което го движи, и може би се досещам какво е, но това е друга тема. Искам да Ви кажа, че съм изпратил писмо на директорката.

Може би любов. (Оживление.)

Зависи с кого обаче? Не с нея. (Оживление.) Мисълта ми е, че съм изпратил писмо до изпълнителната директорка, като съм ѝ цитирал чл. 34, ал. 7 от Закона за местното управление и местната администрация, където е записано това, за което казахте, и съм определил срок, в който тя да възстанови тези пари. Така че бъдете спокоен!

Значи е извършено нарушение на закона.

Това нарушение, господин Велков, е направено и от предишния, така че той ще плати повече. А Вие знаете кой е предишният, нали? Сега да не казвам кой е.

Не ме интересува.

А интересува Ви. Интересува Ви, защото сте… Както и да е, няма да продължавам да говоря. Създадена е организация, това, което е по закон, ще се изпълни. Може да бъдете сигурни, тя ще си върне парите, но и други ще си върнат парите. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, в отговора на нашия въпрос от месец април тази година, касаещ проблемите в районните здравни инспекции, поехте ангажимент да коригирате констатираните и отчетени от Вашия екип невероятни различия в структурата, организацията, функционирането и заплащането на труда в тези структури. Обещахте също и общи правила, на базата на които работят всички районни здравни инспекции. Какво обаче е изпълнено от обещаното тогава към днешна дата? Има ли въведени единни вътрешни правила за заплатите на държавните служители в тези структури? Ясни ли са необходимите действия и обезпечени ли са финансово? За съжаление, информацията е, че към днешна дата положението е същото и промени няма. Предстоят дебатите по бюджет 2019 г. Ще бъде ли преодоляно 6-годишното бездействие на дирекция „Бюджет и финанси“ към Вашето министерство? Въпросът ми към Вас: планирали ли сте и какви средства за адекватно повишаване на заплатите на служителите в районните здравни инспекции, включително средства за предвиденото увеличение след годишното оценяване на служителите в държавната администрация? Имате ли окончателна визия за нов устройствен правилник в районните здравни инспекции и предвижда ли тя закриване на лаборатории и поредното съкращаване на експерти и специалисти по места? Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми народни представители, уважаеми доктор Тимчев! При разпределението на бюджета на Министерството на здравеопазването за 2018 г. по второстепенните разпоредители с бюджет на всичките 28 регионални здравни инспекции беше предвидено увеличение на средствата за персонал от 1 януари 2018 г. до края на календарната година в размер на 18%. Тенденцията за увеличаване на възнагражденията на работещите в регионалните здравни инспекции е устойчива и през 2019 г. В съответствие с политиката на доходите на правителството в Проекта на бюджет на Министерството на здравеопазването за 2019 г. е предвидено увеличение на разходите за персонал с 10%. Увеличението на основните месечни заплати на служителите от държавната администрация е регламентирано в Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация и предвижда увеличение на основните месечни заплати да се извършва за всички служители в администрацията в зависимост от поставената годишна оценка за изпълнение на длъжността през предходната календарна година в процентно съотношение до 15% в зависимост от поставената оценка на служителя. По отношение на въпроса дали има окончателна визия за нов устройствен правилник на РЗИ, предвижда ли се закриване на лаборатории и поредно съкращаване на експерти и специалисти по места, бих желал да Ви информирам, че се работи за оптимизиране на разходите и бизнес процесите, без това да се отрази на качеството на извършваната дейност. В течение на годината бяха проведени срещи с представители на всички регионални здравни инспекции, на които се очертаха основните проблеми, чието решаване ще се търси и в оперативен план след съгласуване. Бих желал да Ви уверя, че промени в структурата и организацията на работата на РЗИ ще се реализират единствено в условията на конструктивен диалог и обсъждане, без това да окаже негативно въздействие върху служителите в съответните административни звена и върху ефективността на тяхната работа. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, кога? Кога ще стане реформата в тази част и структура от общата част на сферата на здравеопазването? Това, което ми казахте – и досега работят тези наредби и там трябва да се извършат промени. Цитирах Вашите думи: невероятни различия в структурата, организацията, функционирането и заплащането на труда в тези структури. Тоест във всичките четири неща, които Ви изброих, Вие трябва да направите промени. Ваша отговорност според мен е да запазите спокойствието в тази структура. Искам да Ви уверя, че служителите от системата са в стачна готовност. Ако не предприемете спешни мерки и не ангажирате своя екип да извърши тази реформа, те ще излязат отново на протести. Благодаря.

Уважаеми доктор Тимчев, работим в момента точно по всичките тези задачи, които споменахте. Дано да успеем до Нова година и с новия бюджет нещата да бъдат както трябва. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Ананиев, повод за нашия въпрос към Вас са зачестилите случаи на трагични инциденти в Отделението по нефрология и хемодиализно лечение към Многопрофилна болница за активно лечение „Света Петка“ – град Видин. Известен е фактът, че в цялата страна има разкрити частни центрове и отделения по хемодиализа, чиято материална база е откровено по-добра. Въпросът ни към Вас: какви мерки ще предприеме Министерството на здравеопазването за подобряване на материално-техническата база във всички държавни центрове по хемодиализа, както и за повишаване на качеството на тази медицинска услуга и предотвратяване на повече такива трагични случаи занапред? Благодаря.

Да, наистина. Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми доктор Тимчев, в края на 2017 г. в страната има 3627 пациенти на поддържащо лечение с хемодиализа и 136 пациенти на перитонеална диализа, или общо 3763 пациенти, от които 1956 мъже и 1807 жени. Процедурите се осъществяват в 80 диализни структури, като 60 от тях са разкрити в държавни и общински болници, а останалите 20 са или отделения в частни лечебни заведения за болнична помощ, или самостоятелни лечебни заведения по смисъла на чл. 28а от Закона за лечебните заведения. В Закона за лечебните заведения разпоредбата на чл. 100, ал.1 предоставя възможност на държавата и общините да финансират държавните или общинските лечебни заведения чрез целеви субсидии, одобрени със Закона за държавния бюджет и с общинските бюджети. Съгласно чл. 55, ал. 2 от Постановление № 332 на Министерския съвет от 22 декември 2017 г. за изпълнение на държавния бюджет на Република България за 2018 г. Министерството на здравеопазването може да предоставя целево средства за капиталови разходи на държавните лечебни заведения – търговски дружества, и на лечебни заведения – търговски дружества със смесено държавно и общинско участие в капитала. Имайки предвид необходимостта от подобряване на материално-техническата база за диализната дейност, Министерството е предвидило и днес вече подписа договорите до края на 2018 г. за капиталови средства в размер на 4 млн. 890 хил. лв. за закупуване на апаратура за хемодиализа, водоочистващи системи и хемодиализни легла – общо за 29 държавни лечебни заведения и търговски дружества. В това число за седем лечебни заведения са предвидени средства за основен ремонт на отделенията по хемодиализа – общо в размер на 891 хил. лв. Специално за МБАЛ „Света Петка“ АД – град Видин, са отпуснати 180 хил. лв. за закупуване на нови хемодиализни апарати, една водоочистваща система и нови хемодиализни легла. В рамките на възможностите по бюджета на Министерството на здравеопазването за съответната година търсим ефективни подходи и възможности за поетапно подобряване на материалната база в лечебните заведения държавна собственост. За тази цел ще се търсят и възможности за усвояване на европейски средства и фондове. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Системата на обслужване и самата организация на достъпа на тези пациенти е заварена още от онова време. Аз не знам дали сте виждали един пациент, който се нуждае от такова лечение, както и обстановката, в която биват приети. Освен че трябват пари в тази система, трябва и организация на достъп на тези пациенти. И да не се случва така, че като е счупен апаратът в определена болница, той да не може да ползва в същия ден тази услуга в друга съседна болница. Да не се стига дотам да се въртят болници и да се стига до такива трагични инциденти. Това е един казус. Много казуси може да се появят в тази система. Тя е стройна, във времето е издържала. Похвално е това, че веднага сте задействали процедурата за проверка – как се е случил този инцидент и така нататък. Но ми прави впечатление и решението. На какъв критерий избрахте отделенията и болниците, в които ще вложите тези капиталови разходи? Прави ми впечатление, че Плевенската университетска болница не е включена в този списък. Ако сте на мое място, мисля, че въпросът ми е резонен.

Вие знаете, доктор Тимчев, че Министерството на здравеопазването няма кой знае какъв огромен ресурс за капиталови разходи. Независимо от това правителството в края на месец септември одобри допълнително 8 млн. 100 хил. лв. капиталови разходи на Министерството. Както преди мъничко споменах, близо пет милиона от тези осем милиона и сто хиляди ние ги предвидихме за хемодиализните отделения. Тоест преценихме, че това е наистина приоритет, тъй като познаваме много добре тази система. Как сме определили парите? Всяка една от болниците прави заявка за инвестиционни разходи, капиталови разходи и я представя в Министерството на здравеопазването. След като определихме, че това ще бъде основен приоритет, ние осигурихме на всички 29 лечебни заведения необходимите неща за хемодиализа. Както казах преди малко – от трите вида разходи, които правим в тези отделения, за Плевенската болница не сме отделили средства за хемодиализа, тъй като тя в момента не се намира в затруднено състояние, но в същото време в бюджета за следващата година сме осигурили един значителен ресурс за апаратура, която болницата чака отдавна. Благодаря.