17 октомври 2018 г.

Уважаеми господин Председател, господа колеги! „ДОКЛАД относно Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г. На заседание, проведено на 5 септември 2018 г., Комисията по външна политика разгледа Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г. и Проект за решение за приемането му от Народното събрание. Годишният доклад беше представен от Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет, а частта „Външна политика за сигурност“ представи Юрий Щерк – заместник-министър на външните работи. В обсъждането участва Димитър Георгиев – председател на Държавна агенция „Национална сигурност“. Годишният доклад е изготвен в съответствие с разпоредбите на Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност (обн., ДВ, бр. …). Докладът е съставен от три основни раздела: „Оценка на рисковете, опасностите и заплахите за националната сигурност на Република България“; „Политики за защита на националната сигурност на Република България“ и „Основни изводи за състоянието на националната сигурност на Република България и насоки за развитие“. Главната цел на Доклада е да представи обективна оценка за състоянието на националната сигурност и действията на компетентните държавни органи и структури за справяне с рисковете и заплахите в сферата на сигурността през 2017 г., очертани са тенденциите за развитието на рисковете за националната сигурност и политиките, предприети за справяне с тях. В Доклада се съдържат оценки на външнополитически събития в глобален и регионален план. Оценена е средата за сигурност в съответствие с дефинираните национални интереси. Представена е работата в секторните политики за противодействие на рисковете и заплахите за националната сигурност. С Доклада са представени действията и мерките, предприети от българската държава за справяне с рисковете за националната сигурност от външнополитически характер. Подробно се анализира външната среда на сигурност, която през 2017 г. запазва своята сложност и динамика. Направените анализи се отнасят до неразрешените кризи и процесите на дестабилизация в Черноморския регион и Източното Средиземноморие, регионът на Близкия изток, Северна Африка, районът на Сахел, Централна и Югоизточна Азия и Западните Балкани, както и до продължаващото влошаване на отношенията между Руската федерация, от една страна, Европейския съюз и НАТО – от друга. От особено значение е ролята на България за стабилизиране на междудържавните отношения и отстояването на принципа за ненамеса във вътрешните работи на други държави. Членството на България в НАТО е стратегически избор и остава един от основните гаранти за националната ни сигурност. Страната ни продължава активно да участва в общите усилия на държавите – членки на Европейския съюз, за съгласувано и ефективно провеждане на политики в международните отношения. В изпълнение на приоритетите си в областта на външната политика България ще продължи да развива професионална дипломатическа служба с цел да бъдат посрещнати предизвикателствата на външната среда за сигурност. През 2017 г. провежданата от Република България външна политика цели предотвратяване на зараждащи се негативни тенденции и защита на националните интереси и като член на НАТО и Европейския съюз. България продължава активната си ангажираност в многостранен план за противодействие на тероризма и предотвратяването на екстремизма. В рамките на дискусията народните представители обсъдиха възможностите за изработване на законодателни инициативи и предприетите до момента мерки за адекватно противодействие на основни рискове за националната сигурност за Република България. Беше отправена препоръка с цел спазване на актуалността на информацията и анализите Годишният доклад за състоянието на националната сигурност на Република България да бъде внасян за разглеждане от Народното събрание в по-ранен период на годината. Членовете на Комисията по външна политика дадоха положителна оценка относно експертизата на Доклада. Направените анализи са в съответствие с Актуализираната стратегия за национална сигурност на Република България, приета с решение на Народното събрание от 14 март 2018 г. Въз основа на проведеното обсъждане, като има предвид, че с Доклада се постига основната цел за обективна информираност на Народното събрание и обществото за резултатите от провежданата политика в областта на сигурността, Комисията по външна политика с 9 гласа „за“, без „против“ и 4 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме с решение Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по отбрана относно Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2017 г. На свое заседание, проведено на 13 септември 2018 г., Комисията по отбрана обсъди Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802 00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г. На заседанието присъстваха заместник-министър председателят и министър на отбраната Красимир Каракачанов, секретарят на Съвета по сигурността към Министерския съвет Георги Кръстев, началникът на политическия кабинет на Министерството на отбраната Илия Налбантов, полковник Орлин Гергов – началник на отдел, и господин Михаил Найденов – държавен експерт в дирекция „Отбранителна политика“ на Министерството на отбраната. Заместник-министър председателят и министър на отбраната Красимир Каракачанов посочи, че Докладът дава адекватна оценка на средата за сигурност и обективно отразява състоянието на политиките в областта на сигурността. По отношение на отбраната в Доклада остава валиден основният извод, че българските въоръжени сили са в състояние със затруднения и повишен риск да изпълняват задачите си по мисиите, произтичащи от конституционните им задължения. Причините се коренят във факта, че за дълъг период от време е имало хроничен недостиг на средства и е липсвала визия за модернизация на бойната техника. Проблем е и некомплектът на личния състав. От 2016 г. е започнала промяна на ситуацията, свързана с проектите за модернизация и мерките за повишаване привлекателността на военната професия. Повишени са заплатите на военнослужещите, отделят се средства в бюджета за набиране на нови военнослужещи. Тази тенденция ще продължи. Това дава основание да се прогнозира, че основните проблеми могат да бъдат преодолени в рамките на следващите години. Господин Георги Кръстев подчерта, че Докладът е изготвен от работна група, назначена със заповед на министър-председателя. Следва структурата на актуализираната Стратегия за национална сигурност. Има и нови политики, които присъстват за първи път. Докладът съдържа три части: в първата са оценени рисковете и заплахите пред националната сигурност; във втората е отразено състоянието на политиките за сигурност; а в третата част са посочени направленията и дейностите за следващия период. В Доклада е отделено място на отбранителната политика. Хармонизиран е с Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили. В последвалото обсъждане народният представител Кольо Милев изрази мнение, че Докладът изглежда като сбор от доклади на отделните ведомствата, не е достатъчно критичен и създава впечатление за липса на проблеми в различните секторни политики в системата за национална сигурност. С народния представител Георги Андреев посочиха, че в Доклада отсъства сравнителен анализ с предходни години и че ще се въздържат при гласуването. Народният представител Борис Вангелов поздрави екипа, подготвил Доклада. Подчерта, че са разработили много сериозен, аналитичен и правилно структуриран документ. Докладът е обективен и дори в някои отношения прекалено критичен, особено в частта за отбраната. Народният представител Владимир Тошев също изрази подкрепа за Доклада и отбеляза, че Докладът използва дипломатичен и издържан език и засяга важни области, сред които открои киберсигурността. В отговор на въпросите господин Кръстев посочи, че Докладът е обективен. Стремежът е да се представи общо политиката, а не отчети на отделните ведомства. Оценката като цяло е, че системата функционира достатъчно ефективно, независимо от трудностите. Поясни, че включването на сравнение с предходни години е въпрос на методология, който ще бъде обсъден при подготовката на следващи доклади. Информира, че се подготвя стратегически преглед на сигурността и отбраната, който да се проведе през 2019 г., и ще бъде направен анализ на състоянието на сектор „Сигурност“. Председателят на Комисията по отбрана народният представител Константин Попов също благодари на екипа за сериозния, обективен и критичен Доклад. Подчерта, че обективността и критичният подход са от полза за националната сигурност, защото са набелязани мерки и дейности за подобряване на работата на системата. Въз основа на проведените дебати и изказаните мнения Комисията по отбрана с 11 гласа „за“, без „против“ и 9 гласа „въздържали се“ прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме с решение Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г.“

„ДОКЛАД относно Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г. На заседание, проведено на 27 септември 2018 г., Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения разгледа Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г. На заседанието присъстваха: господин Георги Кръстев – съветник към политическия кабинет на министър-председателя и секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет, господин Светослав Даскалов – съветник към политическия кабинет на министър-председателя, господин Димитър Георгиев – председател на Държавна агенция „Национална сигурност“, господин Атанас Атанасов – председател на Държавна агенция „Разузнаване“, капитан I ранг Иво Хасакиев – заместник-директор на Служба „Военна информация“, генерал-майор Данчо Дяков – началник на Национална служба охрана, и господин Иван Павлов – заместник-председател на Държавна комисия по сигурността на информацията. От името на вносителя Годишният доклад бе представен от господин Георги Кръстев. Представителите на структурите и органите от сектор „Сигурност“ изложиха в резюме данни от Докладa за извършената от тях дейност по отношение на защитата на националната сигурност на Република България. Докладът е изготвен в изпълнение на чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност и следва структурата на актуализираната от Народното събрание през месец март 2018 г. Стратегия за национална сигурност на Република България. В Доклада са отразени основните резултати от дейността на службите за сигурност във връзка със защитата на националната сигурност, като посочената информация е съобразена с изискванията на Закона за защита на класифицираната информация. През 2017 г. външната среда на сигурност е запазила своята сложност и динамика, като процесите в световен план са продължили да катализират прояви на етнически, религиозен и политически екстремизъм. Тероризмът е останал основна заплаха за демократичните държави. Неразрешените кризи с геополитическа значимост, процесите на дестабилизация в Черноморския регион и Източното Средиземноморие, кризите в региона на Близкия изток, Северна Африка, района на Сахел, Централна и Югоизточна Азия и Западните Балкани са били основен генератор на нестабилност, политически, икономически и асиметрични рискове и заплахи за страната. Република България е продължила активната си ангажираност с международните усилия, свързани с противодействието на тероризма и предотвратяване на насилствения екстремизъм. В тази връзка действащото българско законодателство е приведено във висока степен на съответствие с международните стандарти в областта на предотвратяването и борбата с тероризма, включително със стандартите и изискванията на конвенциите на ООН и резолюциите на Съвета за сигурност. Структурите от системата за защита на националната сигурност са осъществили детайлна подготовка за реализиране на ангажиментите на службите за сигурност и обществен ред в рамките на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. За противодействие на чуждите специални служби е прилаган широк инструментариум в непосредствено сътрудничество със съюзнически и партньорски служби. Службите за сигурност са работили в непрекъснат режим на своевременно уведомяване между съюзниците по различни въпроси и провеждане на операции за постигане на споделени резултати. Висшите органи на държавна власт са информирани непрекъснато за интереси, действия и опити за посегателства на чужди специални служби срещу България. Управлението на системата за сигурност, базирано на приетите закони, е започнало да дава позитивни резултати, изразени основно в координацията на работата на службите за сигурност и повишаване на тяхната ефективност при ограничен финансов ресурс. Службите за сигурност са продължили да срещат затруднения с оглед на финансовото им осигуряване, което е свързано с решаване на проблемите с кадровия дефицит, кадровото израстване на служителите, професионалната квалификация и материално-техническото обезпечаване. Дейността на Съвета по сигурността към Министерския съвет е била насочена основно към осигуряване на способности и механизми за навременно реагиране при възникване на кризисни ситуации, както и към подготовката на проект за актуализиране на Стратегията за национална сигурност на Република България. Националната система за защита на класифицираната информация е реализирала в пълен обем необходимите мерки за превенция, разкриване, минимизиране и отстраняване на рисковете за сигурността на информацията. В отговор на промените в средата за сигурност през отчетния период се е повишило нивото на защита на класифицираната информация по отделните видове сигурност. Констатирани са пропуски и нарушения, които не са довели до вреди за националната сигурност и интереси. В рамките на дискусията членовете на Комисията оцениха Доклада като обективен и даващ реална оценка за състоянието на националната сигурност. Господин Славчо Велков обърна внимание на това, че при подготовката на Доклада са взети предвид направените от него бележки при разглеждането в Комисията на Доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г. Господин Цветан Цветанов, подкрепен от членовете на Комисията, отбеляза че киберсигурността, хибридните войни, информационните манипулации и дезинформацията са основните предизвикателства и заплахи в областта на националната ни сигурност. В тази връзка и като приоритетни цели в сферата на гарантиране на националната сигурност той посочи, че направените оценки, анализи и изводи не са отразени в достатъчна степен в Доклада. По отношение на външната сигурност господин Цветанов изрази, че неочаквано за него в Доклада не фигурират основни страни, финансиращи тероризма и участващи в разпространението на оръжия за масово унищожение. След проведеното обсъждане и гласуване Комисията с 4 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802 00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД относно Проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г. Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое редовно заседание, проведено на 19 септември 2018 г., разгледа и обсъди Проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г. На заседанието присъства господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет, който представи Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г. В изложението си отбеляза, че внасянето на Годишния доклад за състоянието на националната сигурност е в изпълнение на чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност. В Доклада се съдържа информация, анализ и оценка на рисковете, опасностите и заплахите за реализиране на ефективна политика в защита на националната ни сигурност. Годишният доклад за състоянието на националната сигурност през 2017 г. има съществено значение за информирането на публичните институции и гражданските организации и в други държави, както и на структурите на НАТО, Европейския съюз и на международните организации относно политиката за сигурност на Република България. Анализирани са процесите от вътрешен и външен характер, които оказват съществено влияние върху националната сигурност, и са направени изводи за състоянието и основните насоки за развитието ѝ. В материята от обхвата на компетенциите на Комисията по труда, социалната и демографската политика е информацията относно някои аспекти на социалната сигурност. В първия раздел – „Оценка на рисковете, опасностите и заплахите за националната сигурност на Република България“, се съдържат обобщени констатации относно факторите с дълготрайно негативно въздействие върху социалната сигурност. През 2017 г. населението в България продължава да намалява. По данни на НСИ към 31 декември 2017 г. населението на България е 7 милиона 50 хиляди и 34 души, което представлява 1,4% от населението на Европейския съюз. В сравнение с 2016 г. населението на страната намалява с 51 хиляди 825 души или с 0,7%. В Доклада се подчертава, че демографската криза води до съществени регионални икономически дисбаланси. Като резултат териториалното разпределение на населението е неравномерно, което се отразява неблагоприятно върху икономическото развитие на страната. Увеличава се мобилността на населението, което води до многоаспектни проблеми в социалните ролеви отношения – икономически, трудови, професионални, семейни и други. Продължава да нараства възрастовата зависимост. Към 31 декември 2017 г. общият коефициент на възрастова зависимост е 54,5% или на всяко лице в зависимите възрасти – под 15 и над 65 години, се падат по-малко от две лица в активна възраст. За сравнение, през 2005 г. и 2016 г. този коефициент е бил съответно 44,5% и 53,4%. Коефициентът на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст и броя на излизащите от трудоспособна възраст, показва тревожна тенденция на намаляване на възпроизводството на трудоспособното население. Към 31 декември 2017 г. това съотношение е 64%. За сравнение, през 2001 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора. Във втория раздел – „Политики за защита на националната сигурност“, се съдържа информация относно политиките по заетостта, повишаването на квалификацията и демографските въпроси, провеждани през 2017 г. През 2017 г. активната политиката на пазара на труда приоритетно е насочвана към целевата група на: безработни младежи на възраст до 29 години, с подгрупа до 25 години младежи, които нито се обучават, нито са заети; безработни на възраст над 50 години; продължително безработни лица, безработни с ниска квалификация и недостиг на ключови компетентности; хора с увреждания; неактивни лица, желаещи да работят, в това число обезкуражени лица. В резултат от цялостната дейност на Агенцията по заетостта близо 237 хиляди безработни започват работа, от които на първичния пазар са над 208 хиляди. Общо по програми и мерки за обучение и заетост, обучение на възрастни по Националния план за действие по заетостта, към 31 декември 2017 г. е осигурена заетостта на 28 хиляди 264 лица, от тях в нова заетост са включени 16 хиляди 929 лица и в обучение – 10 хиляди 925 безработни. По проектите, финансирани по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, 14 796 безработни лица са включени в заетост и 24 хиляди 852 са включени в обучение. В третия раздел – „Основни изводи за състоянието на националната сигурност и насоки за развитие“, в областта на социалната сигурност са очертани насоките на политиките в следните направления за следващия период: повишаване качеството на работната сила; ограничаване на безработицата и включване в заетост на представители от неравнопоставените групи на пазара на труда; развитие на социалния диалог; продължаване изпълнението на реформата в пенсионната система и осигуряване на финансовата ѝ устойчивост; повишаване качеството и ефективността на контрола по спазване на трудовото законодателство; ускоряване процеса на деинституционализация в специализираните институции за възрастни хора с увреждания; подобряване положението на ромите. Особено внимание е отделено на необходимостта от прилагане на интегриран подход и междусекторно сътрудничество за постигане на целите на актуализираната Стратегия за демографско развитие на населението в Република България 2012 – 2030 г. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати 12 гласа „за“, без „против“ и 8 гласа „въздържали се“ Комисията по труда и социалната политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение за приемане на Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802 00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г.“ Благодаря.

„ДОКЛАД относно Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г. На свое редовно заседание, проведено на 12 септември 2018 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди внесения от Министерския съвет, № 802-00-39, на 20 юли 2018 г. Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г. Годишният доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г. беше представен от Георги Кръстев – съветник в политическия съвет на министър-председателя и секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет. В изложението си отбеляза, че внасянето на Годишния доклад за състоянието на националната сигурност е в изпълнение на чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност. В Доклада се съдържа информация, анализ и оценка на рисковете, опасностите и заплахите за реализиране на ефективна политика на националната ни сигурност през 2017 г. Има съществено значение за информирането на публичните институции и гражданските организации и в други държави, както и на структурите на НАТО, Европейския съюз и на международните организации относно политиката за сигурност на Република България. Анализирани са процесите от вътрешен и външен характер, които оказват съществено влияние върху националната сигурност, и са направени изводи за състоянието и основните насоки за развитието ѝ. В Доклада се съдържа оценка за рисковете и заплахите за националната сигурност в областта на финансовата и икономическата система, външната среда за сигурност, сигурността в областта на енергийната, образователната система, миграционните и бежански аспекти на националната сигурност. Анализирани са и политиките за защита на националната сигурност, като са отразени и тези в областта на правосъдие и вътрешен ред, отбрана, киберсигурност, противодействие на корупцията, миграционните и бежанските аспекти и влиянието им върху националната сигурност. В Доклада е отделено значително място за анализ и препоръки по отношение на вътрешния ред и сигурност. Посочено е, че през 2017 г. не са постъпвали конкретни данни за планирани и подготвяни терористични актове срещу български обекти или чужди обекти на територията на Република България. Отчетено е активното участие на страната в световната антитерористична коалиция и създаването на организация за изпълнение и спазване на мерките, разработени в Националния план за противодействие на тероризма. Независимо от наблюдаваното значително намаляване на миграционния натиск и след „затваряне“ на Балканския маршрут на миграционния поток през 2017 г. страната ни е домакин на редица съвместни операции на ФРОНТЕКС и осъществява обмен на информация с Националните координационни центрове на страните – членки на ЕС. Реализират се проекти за получаване на финансова помощ по „Вътрешна сигурност“ в рамките на Програмата на Европейския съюз „Хоризонт 2020“ и „Херкулес III“ на Европейския съюз. Завършено е изграждането на съоръжение от възпрепятстващ тип за опитите за навлизането на територията на страната ни с обща дължина 235 хиляди 613 метра с прилежащ път по сухоземен участък. През 2017 г. от органите на Министерството на вътрешните работи са образувани общо 195 досъдебни производства за незаконно превеждане на хора през границата и за подпомагане незаконното пребиваване в страната. В Доклада е отчетена добрата координация и сътрудничество между органите на Министерство на вътрешните работи, Агенция „Митници“, Държавна агенция „Национална сигурност“, прокуратурата и партньорските служби в областта на борбата с контрабандата, както и в защита на вътрешните фискални интереси, които са изведени от Европол като приоритет на Европейския съюз. Активна дейност е осъществена по подготовка на нов Закон за мерките срещу изпиране на пари, приет в началото на 2018 г., с който се цели превенция за изпирането на пари, финансирането на тероризма, борбата с корупцията, увеличаването на капацитета и анализ и обмен на информация. При проведени операции по противодействие на трафика на културно-исторически ценности е осуетен износът на предмети с висока културно-историческа стойност. Пресечени са 4 трансгранични канала за трафик на културно-исторически ценности. Приет е и нов Закон за частната охранителна дейност, а в Закона за Министерството на вътрешните работи са направени изменения за разширяване правомощията на лицата, работещи по трудово правоотношение, с които да не могат да осъществяват охрана на обекти и/или пропускателен режим в района на охраняван от Министерството на вътрешните работи обект, съдействие при наблюдение на държавната граница и дейности по териториално обслужване на населението. Функциониращият под ръководството на Министерството на вътрешните работи Национален съвет по превенция на престъпността в отчетния период е разработил и изпълнява мерки за противодействие и превенция на конвенционалната престъпност, насочени към най-уязвимите групи от населението. В действие е и новата превантивна програма „Детски полицейски управления“ и по нея се обучават 4000 деца в три модула. Специално внимание е отделено и на полицейското присъствие в районите с висока концентрация на престъпност и в малките и средните населени места. През 2017 г. са назначени общо 1342 служители. Очертани са и приоритетите на Министерството на вътрешните работи през 2018 г., като: гранична сигурност; повишаване способностите за противодействие на тероризма и радикализацията; противодействие на престъпността; повишаване на ефективността на превантивната дейност, осъществявана от полицейските органи на Министерството на вътрешните работи; международно сътрудничество и интегритет в борбата срещу рисковете и заплахите за националната ни сигурност. В разискванията взеха участие народните представители Красимир Янков и Цветан Цветанов. Господин Янков предложи в Доклада да се отразяват и анализират събития, свързани с елементи на радикализация в обществото. Господин Цветанов обобщи, че приемането на законов текст със задължение за внасянето на Доклад за състоянието на националната сигурност за обсъждане и приемане от Народното събрание е изключително важно за националната ни сигурност. В този доклад няма как да бъдат детайлно изброени темите в ресорите за прилагането на съответни политики. Подчерта, че са очертани в общ преглед рисковете и заплахите за националната сигурност, добрите практики като например борбата с контрабандата, както и факторите, които са носители на рискове за националната ни сигурност и генерират престъпност на територията на страната. Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 11 гласа „за“, без „против“ и 7 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., ведно с Проект на решение № 802 00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги „ДОКЛАД относно Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г. На свое редовно заседание, проведено на 20 септември 2018 г., Комисията по енергетика обсъди и гласува Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г. На заседанието присъстваха: от Министерския съвет – господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността; от Министерството на енергетиката – господин Жечо Станков – заместник-министър, господин Росен Симидчиев – съветник. Годишният доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г. беше представен от господин Георги Кръстев. В главата „Енергийна сигурност“ са изложени рисковете и потенциалните заплахи за енергийната сигурност на Република България. Рискът за националната сигурност в сектор „Енергетика“ е обусловен от зависимостта на страната от един доставчик на природен газ. Местният добив на природен газ за 2017 г. по предварителни данни осигурява едва 2,41% от общото потребление на природен газ в страната. През последните три години се наблюдава значителен напредък в реализацията на проектите за междусистемна свързаност със съседните страни, като през 2016 г. беше въведен в експлоатация интерконекторът България – Румъния, който на практика осигурява доставките на природен газ в направление от България към Румъния. За осигуряване на реверсивен капацитет е необходимо румънската страна да изгради необходимата инфраструктура, като дейностите са планирани за 2019 г. Гарантирането на сигурността на енергийните доставки чрез диверсификация на източниците и на маршрутите е ключов приоритет за България и Европейския съюз. България е неразделна част от развитието на Южния газов коридор чрез проектите си за интерконектори с Гърция и Турция. За повишаване на енергийната сигурност и за превръщането на България в значим регионален енергиен център съществена роля имат инициативите за енергийни коридори юг-север, северозапад, реализацията на проекта за газоразпределителен център „Балкан“, както и продължаване на процесите на проучване и добив на енергийни суровини от собствени находища. Негативен фактор за енергийната система остава нерешеният все още въпрос, свързан с генерирания в миналото тарифен дефицит. Натрупаният ценови дефицит е най-значителен в обществения доставчик на електроенергия Националната електрическа компания, оценен в Доклада на Световната банка на 1,9 млрд лв. към края на 2015 г. Натрупването на нов дефицит е преустановено в резултат на предприетите в периода 2015 – 2017 г. законодателни, регулаторни и управленски действия за ограничаването на разходите на обществения доставчик и за осигуряване на допълнителни средства в системата със създаването на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Риск представлява повишената аварийност в топлопреносните мрежи на топлофикационните дружества вследствие на недостатъчните инвестиции за тяхната рехалибитация и модернизация, както и голямата задлъжнялост на Топлофикационните дружества към „Булгаргаз“ ЕАД. Характерно за топлофикационните дружества е, че поради спецификата на своята дейност консумират значителни количества природен газ през есенно-зимния период и не заплащат изцяло своите задължения в договорените срокове. В последвалата дискусия народният представител Таско Ерменков направи коментар, че в Доклада трябва да бъде отразена необходимостта от второ газово хранилище в страната, както и да бъдат предложени мерки за ускоряване на процедурите за концесии по отношение на търсенето на газ, защото собственият добив представлява най-голяма сигурност за държавата. В заключение, господин Георги Кръстев отбеляза, че отправените препоръки ще бъдат взети предвид при изготвянето на следващите доклади. След проведената дискусия Комисията по енергетика с 11 гласа „за“, без „против“ и 7 гласа „въздържали се“ подкрепи Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г., и предлага на Народното събрание да приеме Проекта за решение за приемане на Доклада.“ Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. „ДОКЛАД относно Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г. На свое редовно заседание, проведено на 10 октомври 2018 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., който бе представен от Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет. Докладът се състои от три раздела – „Оценка на рисковете, опасностите и заплахите за националната сигурност“, „Политики за защита на националната сигурност“ и „Основни изводи за състоянието на националната сигурност“, като икономическата сигурност е засегната във всеки един от тях. Анализирани са основните макроикономически показатели – брутен вътрешен продукт, брутна добавена стойност, средногодишна инфлация; отчетено е увеличено предлагане на труд, което показва засилване на икономическата активност на населението; отчетено е поскъпването на еврото спрямо долара и нарастването на цените на основните суровини, довели до влошаване на условията за търговия; направени са изводи за изпреварващ ръст на вноса, а оттам и увеличен търговски дефицит в сравнение с 2016 г.; засегнато е влиянието върху икономиката ни на чуждестранните туристи, на продължилата забраната на Руската федерация за внос на определени продукти, Брекзит, преките чуждестранни инвестиции; отчетен е запазен интерес към продуктите на българската оръжейна индустрия и изделия и технологии с двойна употреба въпреки известния спад в заявките и опитите на чужди производители за дискредитиране на българските производители. В хода на дискусията народният представител от парламентарната група на „БСП за България“ Румен Гечев заяви, че в Доклада като цяло липсват политики, има грешни изводи, няма конкретни решения, а проблемите са маркирани и без анализ. В отговор господин Кръстев подчерта, че би могло да се помисли върху засилване на аналитичната част на Доклада и възможни препратки към по-подробните секторни доклади. След представяне и обсъждане на Доклада се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 11, без „против“ и „въздържали се“ – 4 народни представители. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД относно Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г. На свое редовно заседание, проведено на 19 септември 2018 г., Комисията по образованието и науката разгледа Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г. В заседанието взеха участие: от Министерството на образованието и науката – Деница Сачева – заместник-министър, Карина Ангелиева – заместник-министър, Любомир Йосифов – директор на дирекция „Правна“; от Министерския съвет – Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността. Годишният доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г. бе представен от господин Георги Кръстев. Докладът е приет с Решение № 518 на Министерския съвет от 20 юли 2018 г. Той е съобразен с приоритетите, със структурата и основните насоки за работа по националната сигурност. Състои се от три раздела. Първият е описание на състоянието на националната сигурност по отделните тематични направления, във втория са дадени политиките за сигурност, а в третия – основните изводи и насоки за работа в един краткосрочен период. Темата за образованието е включена в общия раздел за социална сигурност. Според вносителя Докладът е критичен и представя проблемите в тяхната цялост. Господин Кръстев подчерта изключителното значение на дискусиите в комисиите на Народното събрание, както и в пленарна зала при разработването на Годишния доклад. От името на Министерството на образованието и науката отношение взе госпожа Деница Сачева, която подчерта, че в Доклада основно се акцентира върху политиката на Министерството за връщане и записване за първи път на училище на деца от уязвими групи. През изтеклата година 24 000 деца са били върнати обратно в клас, част от тях са записани за първи път на училище, като 2000 от тези ученици са отпаднали отново. Работата на екипите продължава. Основен фокус са децата, които са повторно отпаднали и новоотпаднали. Предстои да започне работа по два нови големи проекта по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Единият е насочен специално към детските градини, неговата стойност е 82 млн. лв. Другият е насочен за работа към всички училища, той е на стойност 130 млн. лв. В тях са предвидени средства за занимания по интереси, за допълнително изучаване на български език, изкуство и спорт. Народният представител Таня Петрова обърна внимание на недостатъчното разработване в Доклада на темата за висшето образование, на което господин Кръстев отговори, че в следващи доклади ще се има предвид забележката. Народният представител Ерол Мехмед постави въпросите кои и какви са идентифицираните проблеми за децата на чужденци, особено на бежанци, при включването им в българската образователна система. На въпроса отговори госпожа Сачева. Тя отбеляза, че основният проблем е мобилността и фактът, че тези деца на практика не се задържат на територията на страната. На второ място е проблемът за българския език и възможността те да бъдат обучавани в българската образователна система. Друг проблем е липсата на подготвени хора, които да работят с тези деца, да познават тяхната култура, техните културни нагласи, съответно религиозни и други различия. Проблем има и с родителите както от страна на родителите бежанци и мигранти, така и от страна на родителите, които са от български произход. След проведено гласуване с резултати: „за“ – 10 гласа, „против“ – няма, и „въздържали се“ – 2, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г.“

Госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще представя на Вашето внимание Доклада на Комисията по здравеопазването. „ДОКЛАД относно Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г. На свое редовно заседание, проведено на 13 септември 2018 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г. На заседанието присъстваха: господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет; представители на съсловните и пациентските организации в сферата на здравеопазването. Годишният доклад за състоянието за националната сигурност се внася в Народното събрание на основание чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност. В Доклада се съдържат информация и оценки за вътрешнополитически събития, за процеси по реализиране на международни проекти, както и за събития в конфликтни райони. Господин Георги Кръстев представи Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на основание Решение № 518 от 20 юли 2018 г. на Министерския съвет. Докладът следва структурата и приоритетите на актуализираната Стратегия за национална сигурност от 2018 г. Две хиляди и седемнадесета година се характеризира с устойчивост на рисковете и заплахите за националната сигурност в системата на здравеопазването. В Доклада се констатира, че така функциониращата система на здравеопазването все още не позволява да се постигне търсената ефективност и ефикасност от нарастването на бюджета за сектора. Оспорването и отмяната на редица нормативни актове и стартирането отново на процеса по разработване на отменените законови и подзаконови актове води до поддържане на непрекъснато състояние на нестабилност и само по себе си формира рискове за националната сигурност. Нараства потенциалът от разпространение на високорискови вирусни и заразни заболявания, обусловен от прогресивното нарастване на относителния дял на населението с ниска битова и здравна култура, както и от отказа на отделни социални групи от задължителна имунизация. За поредна година в Доклада се отбелязва кадровата криза в системата. Задълбочава се проблемът с медицинския персонал, като много от медицинските сестри напускат страната заради по-доброто заплащане в чужбина. Хроничен проблем е и влошаващото се финансово състояние на държавни и общински болници, както и регулярният отлив на квалифицирани кадри към частни, в това число и чуждестранни клиники. В раздела „Политики по здравеопазването“ се акцентира на проектите и програмите, които се приемат и изпълняват, както и на различните здравни политики. Особено внимание се отделя на осигуряването на информационно-образователни и здравно консултативни услуги за здравословен начин на живот, за превенция на злоупотребата с наркотици, тютюн и алкохол, за рисковете на социокултурната и материалната околна среда, в която младите хора живеят и се социализират. В хода на последвалата дискусия се обърна внимание, че в Доклада не е засегнат проблемът с трансфузионната хематология, високотехнологичните методи в медицината, трансплантацията на органи и клетъчната трансплантация. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: за – 12, против – няма, въздържали се – 4, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802 00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г.“ Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! „ДОКЛАД на Комисията по околната среда и водите относно Проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на национална сигурност на Република България през 2017 г., № 802 00-39 , внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г. На заседание, проведено на 20 септември 2018 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Проект за решение за приемане на Годишен доклад за национална сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г. Годишният доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г. се предлага за приемане от Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност. На заседанието присъстваха: господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността към Министерски съвет; госпожа Ганя Христова – директор на дирекция „Политики по околната среда”, и господин Захарин Панов – служител по сигурността на информацията в Министерството на околната среда и водите. Господин Георги Кръстев представи Годишния доклад за национална сигурност на Република България през 2017 г. Той посочи, че темата за сигурността от компетенциите на Комисията по околната среда и водите присъства трайно в рубриката „Сигурност в отношенията човек – природа”. Господин Кръстев отбеляза значимостта на дискусиите в специализираните комисии на Народното събрание, даващи ясни ориентири относно акцентите, които трябва да се подчертаят, и пропуските, които трябва да бъдат отстранени. Обърна внимание още, че като цяло Докладът в сектор околна среда и води и сигурност в отношенията човек – природа, не съдържа констатации за случили се кризисни събития през разглеждания период. Така Докладът придобива характер на рутинен документ, но, от друга страна, дава представа за оценките, състоянието на сигурността, свързаните политики и непосредствените задачи. Господин Кръстев отбеляза, че изготвяните до момента доклади и тези в следващите периоди ще създадат основа за по-добро проучване на националната сигурност и планиране на политиките в различните сфери. От страна на Министерството на околната среда и водите госпожа Ганя Христова допълни, че темата „Човек – природа” в сектор „Околна среда” присъства и в трите раздела, като са отбелязани темите, свързани с опасни вещества и наднормени замърсявания на въздух, води и почви, в резултат на производствена дейност. Посочени са и последици от климатични промени, заплахи от наводнения, както и заплахи от наличие на залежали и негодни за употреба пестициди. Госпожа Христова подчерта ключовото значение на втория раздел, който дава политиките на всеки от съответните сектори, в случая и за сектор „Околна среда“. В него са представени дейностите на МОСВ по осъществяваната контролна дейност, мерките, свързани с наднормени нива на фини прахови частици в атмосферния въздух, както и оптимизиране на мрежите за управление и мониторинг на водите. Включени са още превантивната дейност и управлението на риска от наводнения, както и доизграждането на регионалните системи за управление на отпадъците. Тя посочи още, че темите, свързани с критичната инфраструктура и дейностите по отношение сигурност от наводнения и свлачища, са отразени във всеки един от разделите, което надгражда информацията от предхождащите два доклада. Госпожа Христова отбеляза, че в трети раздел е дадена посоката на политиката по околна среда за устойчива икономика и ефективно използване на ресурсите, балансът между екологични цели и социални изисквания, както и осигуряване липсата на заплахи чрез превенция и контрол. Народният представител Румен Георгиев посочи, че са засегнати всички теми по отношение на елементите на околната среда, но липсва информация относно конкретни региони и общини, свързана с наднормено съдържание на прахови частици и проблеми в сектор „Води”. Той отправи въпрос относно възможността за включването им в Доклада. Председателят на Комисията госпожа Ивелина Василева уточни, че в Доклада ще бъдат отразени коментари и становища на народните представители, като предоставените от тях мнения ще бъдат взети предвид. Тя посочи още, че по темата за качеството на атмосферния въздух има ангажимент в Комисията да бъде представена изготвяната от Световната банка и Министерството на околната среда и водите Национална програма след нейното финализиране. Госпожа Василева допълни, че от страна на Министерството може да бъде предоставена и по-детайлна информация във връзка с наказателната процедура. Господин Кръстев, в отговор на господин Георгиев, посочи, че предложението ще бъде взето предвид при обсъждането на следващия доклад. Госпожа Христова допълни, че това е Доклад за 2017 г. и в него са включени реализираните мерки към 2017 г. и финансирането на мерки за 11 общини. Председателят на Комисията госпожа Ивелина Василева благодари за представянето и изрази удовлетвореност, че въпросите, касаещи отношенията човек – природа, и екологичните въпроси, свързани с изменението на климата и прехода към нисковъглеродна икономика, са засегнати в Доклада и то все по-детайлно в годините досега. Тя посочи, че това е важен елемент от защитата на Националната сигурност, идентифицирането на рисковете и предприемането на мерки за справянето с тях. След проведеното гласуване: 13 – за, против – няма, въздържали се – 4, Комисията по околната среда и водите подкрепи Проекта за решение и предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение за приемане на Годишен доклад за национална сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г.“

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание „ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г. Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 19 септември 2018 г., на което обсъди цитирания доклад. В заседанието на Комисията взеха участие: господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността при Министерския съвет; и Васил Ризов – директор на Дирекция „Сигурност“ в Министерството на земеделието, храните и горите. Докладът беше представен от Георги Кръстев, който отбеляза, че при неговото изготвяне са взети предвид отправените от народните представители препоръки при предходните обсъждания. В частта, която касае земеделието и горите, Докладът представя основни констатации за състоянието в сектора, съществуващите рискове, извършените дейности и предприетите мерки. Подчертана е ролята на селското стопанство за обезпечаване на достатъчно количество продукти и храни за населението и за безопасността на храните по хранителната верига. Отбелязано е стабилното развитие на аграрния отрасъл. Посочен е ръст на годишна база на физическия обем на произведената продукция. Отчита се нарастване на обема на преработеното сурово мляко и на произведените млечни продукти, което показва, че млечният сектор постепенно преодолява последиците от засегналата го тежка криза през 2015 г. и 2016 г. Направена е констатацията, че добрите производствени резултати на основните подсектори на земеделието гарантират липсата на значими рискове за продоволствената сигурност на страната. Особено внимание е отделено на опасността и щетите от горските пожари. Отчетено е, че за 2017 г. опожарените горски територии и преките щети от горски пожари са далеч под средногодишните показатели за последните години, благодарение на превантивната дейност и вложените финансови ресурси за специализирана техника, обучение и създаване на доброволни формирования. Отбелязани са рисковете за здравето на населението и за екологичната и икономическата сигурност, свързани с употребата и разпространението на нелицензирани и на забранени в Европейския съюз препарати за растителна защита. Като устойчив негативен фактор за развитието на целия селскостопански отрасъл остават неправомерните практики при усвояване на национални и европейски субсидии. Откроена е изострената епизоотична обстановка през периода, която води до преки щети от загубата на продукция, разходи за обезщетения и ограничаване достъпа на българския производител до традиционни пазари. В последвалата дискусия народният представител Румен Георгиев заяви, че парламентарната група на „БСП за България“ ще се въздържи да подкрепи Доклада, тъй като липсва цялостна политика за развитие на сектора и за обезпечаване на продоволствената сигурност на страната. Припомни проблема с двойния стандарт при храните. Отбеляза, че въпреки вложените значителни финансови ресурси не се забелязват резултати от подкрепата за земеделските стопани и даде пример с големия обем чужди земеделски продукти на пазара. Предвид риска за националната сигурност, който представлява разпространението на заразните заболявания, предложи Националната програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоонозите в България да бъде обект на разглеждане в пленарна зала. От парламентарната група на „Движението за права и свободи“ отбелязаха, че Докладът изглежда формален по отношение на сектор „Земеделие“. Препоръчаха в бъдеще Докладът да съдържа повече информация за набелязаните и предприетите мерки за преодоляване на съществуващи рискове, а анализът на отделните секторни политики да бъде представен през призмата на националната сигурност. В заключение Георги Кръстев отбеляза, че отправените препоръки ще бъдат взети предвид при изготвянето на следващите доклади. След проведената дискусия Комисията по земеделието и храните с 12 гласа „за”, без „против” и 8 гласа „въздържали се” подкрепи Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г., и предлага на Народното събрание да приеме Проекта за решение за приемане на Доклада.“

Уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения относно Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 12 септември 2018 г., бе обсъден Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г., наричан по-нататък „доклад“. На заседанието присъстваха: господин Велик Занчев и господин Ангел Попов – заместник-министри на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Христо Христов – директор на дирекция „Информационни технологии“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и господин Георги Кръстев – съветник в политическия кабинет на министър-председателя на Република България и секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет. Докладът бе представен от господин Кръстев. В изложението беше отбелязано, че внасянето на Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г. е в изпълнение на чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност. В Доклада се съдържа информация, анализ и оценки за рисковете, опасностите и заплахите за реализиране на ефективна политика в защита на националната ни сигурност. Господин Кръстев обърна внимание на политиките за сигурност в сектори „Транспорт“ и „Съобщения“. Той изтъкна, че и през 2017 г. продължава да се усъвършенства координацията на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, изпълнителните агенции, държавните предприятия и търговски дружества от системата на транспорта и съобщенията за превенция и реагиране при бедствия, терористични актове и инциденти. В края на 2017 г. е направена актуализация на Плана на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за противодействие на тероризма, като до края на тази година предстои да бъде утвърден. През 2017 г. са разработени и утвърдени плановете на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за привеждане в готовност за работа във военно време и за оказване на поддръжка на страната домакин на сили на НАТО. Изготвени са отговорите на въпросника на НАТО относно гражданската готовност при прегледа на способностите за планиране на отбраната на база първоначалните критерии за оценка на изпълнението на базовите критерии за устойчивост. Господин Кръстев отбеляза, че се предприемат мерки за предотвратяване на пътнотранспортните произшествия чрез инсталиране на системи за видеонаблюдение на натоварени участъци, градски кръстовища, жп прелези и други. В Доклада е посочено, че през 2017 г. е продължила работата по усъвършенстване дейността по „Търсене и спасяване“ и привеждането ѝ в съответствие с международните договори и стандарти за опазване на човешкия живот, както и по създаване и поддържане на организация, материално-техническата база и осигуряване на ресурси за осъществяване на операции по търсене и спасяване. Специално място е отделено и на проблемите относно киберсигурността. Част от компетентността на Държавната агенция „Електронно управление“ е свързана с един от трите стълба на киберсигурността – мрежовата и информационната сигурност. През изминалата година в Националния център за реакция при инциденти в информационната сигурност към Държавната агенция „Електронно управление“ са получени 1951 сигнала и са регистрирани 1491 инцидента. Всички регистрирани инциденти са разрешени. Указания под формата на съвети, препоръки и предупреждения се публикуват регулярно на Портала за мрежова и информационна сигурност. Ежемесечно се изпраща бюлетин до служителите в публичната администрация, отговарящи за мрежовата и информационна сигурност, в които има статистика на инцидентите за месеца и информация за добри практики в мрежовата и информационна сигурност. След представянето на Доклада и проведеното гласуване Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 10 гласа „за“ и 8 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г.“ Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД относно Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г. На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 13 септември 2018 г., беше разгледан Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г. В заседанието участваха от Министерството на културата: Амелия Гешева – заместник-министър, Татяна Цветанова – директор на дирекция „Правнонормативна дейност и обществени поръчки“, Весела Щерева – парламентарен секретар; от Съвета по сигурността към Министерския съвет: Георги Кръстев – секретар. От името на вносителя Годишният доклад беше представен от господин Георги Кръстев. Годишният доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г. съдържа информация и оценки за вътрешнополитически събития, за процеси по реализиране на международни проекти и за събития в конфликтни райони в други държави. Неговата основна цел е да представи оценките на изпълнителната власт за рисковете, опасностите и заплахите, за ефективността и ефикасността на политика за национална сигурност през миналата година, както и за действията, които институциите на държавната власт планират да предприемат. Структурата на Годишния доклад е съобразена със структурата на актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България, която е приета от Народното събрание през месец март 2018 г. Разделен е в три раздела, като в първия е дадена средата на сигурност, във втория политиките за сигурност, а в третия са основните насоки за работа в краткосрочна перспектива. Дезинформацията, пропагандните кампании, използването на социалните мрежи за лансиране на подвеждаща информация, разпространяване на неверни и манипулативни твърдения са основните средства за формиране на обществено мнение. През предходната година като част от информационното въздействие върху общественото мнение някои държави продължиха да използват и кибератаките за решаване на идеологически, политически и икономически задачи в полза на собствени интереси. Рисковете, опасностите и заплахите за националната сигурност, свързани с културното наследство, се отнасят до физическото му опазване. През последните години територията на България е част от европейската верига за контрабанда и търговия с културно-исторически ценности. Най-широко разпространените престъпни посегателства срещу културно-историческото наследство са: притежаване на нерегистрирани по съответния ред предмети, представляващи културно-исторически ценности; незаконни археологически разкопки; незаконни сделки с културно-исторически ценности и взломни кражби от църковни храмове, музеи и частни домове на икони, църковна утвар, археологически движими паметници на културата, картини и др. Културно-историческите ценности са един от основните източници на незаконно генериран финансов ресурс. Министерството на културата е в тясно взаимодействие с органите на Министерството на вътрешните работи и Прокуратурата в борбата с незаконните посегателства срещу културни ценности и опазването на културното наследство, но остава сериозно затруднено поради широкия обхват на националната система за опазване на културното наследство и липсата на изградени ефективни механизми за взаимодействие. Необходимо е да се повиши капацитетът и дейността на държавните органи по отношение опазването, поддържането, изучаването и популяризирането на българското културно наследство, което е останало извън териториалните граници на страната. Мерките за повишаване на националната сигурност чрез ефективното опазване на културното наследство включват: повишаване капацитета на органите, ангажирани с опазване на културното наследство; дигитализация на движимото и недвижимото културно наследство; развитие на системата за опазване на културното наследство в случай на бедствие или въоръжен конфликт на основание на чл. 5 от Закона за културното наследство във връзка с изпълнението на Конвенцията за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт. В Доклада е акцентирано, че за да се намали рискът за културното наследство, следва в спешен порядък да бъде приета наредба между Министерството на културата, Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи за опазване на културното наследство при природни бедствия и въоръжени конфликти, както и въз основа на Конвенцията за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт. След проведеното гласуване Комисията по културата и медиите с 16 гласа „за“, без „против“ и 1 „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г.“ Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. „ДОКЛАД на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта На свое заседание, проведено на 19 септември 2018 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа и обсъди Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г. Докладът е изготвен в съответствие с разпоредбите на Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност и беше представен от секретаря на Съвета по сигурността към Министерския съвет господин Георги Кръстев. В своето изложение той подчерта, че Годишният доклад за състоянието на националната сигурност на Република България има съществено значение за информирането на публичните институции и гражданските организации, както и на структурите на НАТО, Европейския съюз и на международните организации относно политиката за сигурност на Република България. Анализирани са процесите от вътрешен и външен характер, които оказват съществено влияние върху националната сигурност и са направени изводи за състоянието и основните насоки за развитието ѝ. Структурата на Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г. е съобразена със актуализираната от Народното събрание през месец март 2018 г. Стратегия за национална сигурност на Република България. Оценена е средата за сигурност в съответствие с дефинираните национални интереси. Представена е работата в секторните политики за противодействие на рисковете и заплахите за националната сигурност. В своето изложение в частта, която попада в рамките на компетенцията на Комисията, вносителят акцентира върху работата на Министерството на младежта и спорта, която е ориентирана към утвърждаване на европейските ценности чрез спорт. Подчертана е ролята на Националната система за физическо възпитание и спорт и разработени нейни подцели по политики, както следва: - политики за младите хора; - политики в областта на спорта за учащи и спорта в свободното време; - политики в областта на спорта за високи постижения; - политики за привеждане на спортни обекти и съоръжения във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти; - политики в областта на усвояването и прилагането на добрите международни практики в областта на спорта. Особено внимание в Доклада е отделено на мерките, свързани с превенция на младежката престъпност, и основните проблеми по отношение на емиграцията, раждаемостта и демографския срив. Анализирана е активната работа на Министерството на младежта и спорта по изпълнение на Националната програма за младежта 2016 – 2020 г., като акцентът се поставя върху подобряване качеството на живот и реализация на младите хора чрез прилагане на устойчиви механизми за инвестиране в младежта. Представени са дейностите и са посочени основните приоритети в Програмата на Министерството по отношение на употребата на допинг в борбата му срещу противообществените прояви, свързани със спортни състезания, разкриване и превенция на опитите за уреждане на резултати от спортни срещи, които се считат за една от най-големите заплахи пред съвременния спорт. На базата на изготвени изводи са очертани перспективите и предизвикателствата пред националната сигурност. Въз основа на проведеното гласуване с 9 гласа „за“, без „против“ и 7 гласа „въздържал се“ Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да приеме Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерския съвет На редовно заседание, проведено на 20 септември 2018 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802 00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г. В заседанието на Комисията взе участие господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет, който представи Доклада и Проекта за решение. Докладът е изготвен в изпълнение на разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност. Структурата на Доклада е в съответствие със структурата на актуализираната Стратегия за национална сигурност на Република България, приета с решение на Народното събрание през март 2018 г. В Доклада са представени оценки за рисковете, опасностите и заплахите за ефективността и ефикасността на политиките за националната сигурност и предприетите действия от държавните институции за справяне със заплахите в сферата на сигурността. Представени са анализи за тенденциите за развитието на рисковете за националната сигурност и действията, които държавните институции планират да предприемат през следващия период за справяне с тях. В Доклада се съдържат оценки на вътрешнополитически и външнополитически събития, на процеси по реализиране на международни проекти и за събития в конфликтни зони извън границите на страната. Средата за сигурност е оценена в съответствие с дефинираните национални интереси, като е представена дейността в секторните политики за противодействие на рисковете и заплахите за националната сигурност. Очертани са основните задачи в прилагането на приетите нормативни и стратегически актове, както и съпътстващи мерки за противодействие на заплахите пред националната сигурност на Република България. В хода на дискусията изказалите се народни представители обърнаха внимание на това, че структурата и съдържанието на Доклада в областта на регионалното развитие са значително подобрени и са взети предвид изразените становища и позиции при обсъждания в Комисията на предишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България, но са останали и някои дейности, които според изказалите се – при изготвянето на следващите доклади, следва да отпаднат. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 11 гласа „за“, без „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерския съвет.“ Благодаря.

Пръв съм, господин Председател, по Ваше настояване. Благодаря Ви. Уважаеми колеги, би ми се искало с това изказване да се посъбудим, тъй като досегашното обсъждане на Доклада за състоянието на националната сигурност е заспала работа. (Шум и реплики.) Да, за нас същото се отнася, уважаеми колега, да, отнася се и за моите колеги.

Уважаеми колеги, тук съвсем търпеливо в продължение на часове присъстват ръководителите на държавни агенции, на службите за сигурност (шум и реплики)... Господин Председател, бихте ли му казали на тоя дългуч да си съкрати…

Къде са Вашите представители? Господин Председател!

Е, какво – не съм казал джудже.

Влезте си в ролята, уважаеми господин Председател, моля Ви! Ние считаме, че уважаваният доктор Кръстев, който се споменава десет пъти в докладите, е отговорен за Доклада и за всичките му измерения. Представям си какво му е било на десет заседания на Комисията да представя Доклада, че той е съставителят на този доклад, което на практика не е вярно. В докладите говорим за измерение на сигурността, за аграрната сигурност – в Комисията по земеделието, в Комисията по културата и медиите, в Икономическата, в Енергийната, но не видяхте поне един заместник-министър, който да отговаря за тези дейности, да присъства, като че ли ръководителите на специалните служби са длъжни да отговарят на въпросите, или да слушат въпросите за младежта и спорта, и за земеделието. С това ще започна, господин Председател, по измеренията на сигурността и по Доклада, разбира се. Предварително искам да кажа, че аз ще се въздържа от гласуване на Доклада не защото той не отразява реалното състояние, напротив, положен е много труд, за съжаление, предполагам от малък екип, но той не отразява в пълна степен състоянието на националната сигурност в Република България в онези аспекти, които бяха изложени тук в докладите. Може би, доктор Кръстев, структурата на Доклада трябва да бъде съобразена със съществуването на различните комисии. Какво имам предвид? Един път направихме предложение вътре да влезе транспортната сигурност – понятието „транспортна сигурност“, да влезе гражданската сигурност. Говорим за киберсигурност, отчитаме успехи през годината, а ще приемаме Законопроект за киберсигурност. Защо ни е тогава? Ще обърна внимание на някои аспекти, разбира се. На първо място е раздел „Отбрана“ – без да имам претенции да оценявам състоянието на отбраната и въоръжените сили, но доколкото съм член на Комисията по отбрана, искам да обърна внимание на един вид въоръжени сили, които наричаме Военноморски сили, на онези проблеми, които съществуват там, и да им се чудиш на тези мъже – по силата на какво служат в този вид въоръжени сили. Виждам тук колегата, че нещо кима одобрително. С него бяхме във Военноморските сили и искам да Ви кажа следното: тези мъже и жени отговарят на декларираните способности, вършат си работата и просто е за учудване каква мотивация имат. Аз мисля, че се дължи преди всичко на традицията в корабоплаването. Посетихме няколко кораба, казвам Ви го във връзка с твърденията в Доклада. Единият кораб е изцяло от желязо и е най-тежкият кораб от този клас във Военноморските сили в света. Пуснат е на вода през 1943 г. – много от Вас не са били родени, включително и аз, през 1944 г. е потопен, през 1947 г. е изваден, ремонтиран и е служил вярно на Италия, а през 2006 г. е подарен на България. Сега на този кораб с повече от 78-годишна история служат български моряци. Казвам го неслучайно, тъй като на кораба има най-модерното водолазно оборудване в Европа и те работят с водолазен звънец на 120 м дълбочина. За излизане от това състояние те излизат и попадат веднага в барокамерата – момчета и момичета за чудо и приказ. В същото време, колеги, във Висшето военноморско училище във Варна има създадена такава система за обучение на военните моряци, на която могат да завидят всички военноморски академии в света, включително и тази в Анаполис. Там има разработен кабинет – видяха го колегите, за космически изследвания, който в реално време Ви показва която поискате ядрена подводница – на док, на пристанище във всяка точка на света. Много високо ниво е, от 14 държави ходят да се обучават там. След всичкото това перфектно обучение попадат в една материална база, където ги държи само традицията и високия патриотизъм. Казвам го не за друго, казвам го с болка, тъй като състоянието на някои видове въоръжени сили, като част от Доклада – уважаеми господин Председател, Вие сте офицер и ще разберете, не отговарят не на декларираните способности, а на изискванията за развитие на съвременните въоръжени сили. Отивам малко по-натам по разделите на Доклада. Споменахме вече за Доклада на Транспортната комисия, а няма раздел „Транспортна сигурност“. Преди 10 дни излезе Доклад на Европейския съюз и ето я констатацията: България е на последно място по пътна безопасност. Цитира се: „От месец януари до месец септември по пътищата са загинали 24 деца“. Ние сме шампиони по детска смъртност на пътя, а в същото време отчитаме успехи в пътната безопасност. Ами състоянието на критичната пътна инфраструктура?! Смъртоносни капани, като при Своге, цъкат на територията на цялата страна. Ако не другаде, някои от Вас са пътували до морето. От 70-и до 150-и км по автомагистрала „Тракия“ няма да кажа какъв е пътят. Ако беше Ути Бъчваров, щеше да каже, че е като юфка или като един бал и половина вълнение. Връщам се само да кажа: България е единствената морска държава в Европейския съюз, нямаща спасителен кораб, който да излиза при вълнение над два бала в открито море и да търси, и спасява хора. Има изключение – този военен кораб, който има съвсем други задачи. За киберсигурността – с две думи. Смятам, че в направлението в Доклада има само намерения. Може би със Законопроекта ще решим нещата. Тук чухме извод в Доклада, цитирам: „устойчивост на рисковете и заплахите в сферата на здравеопазването“. Бих искал да обърна внимание на онзи аспект от националната сигурност, който наричаме социална сигурност, респективно здравна сигурност на нацията. Само няколко данни от Евростат и реални данни от нашата мила действителност: „Към времето, което се отчита в Доклада, натрупаните дългове на държавни и общински болници към доставчици са 509 милиона лева – забележете, половин милиард и отгоре! Натрупани дългове на Националната здравноосигурителна каса към български болници – 123 млн. лв. Дългове към чужди болници – около 259 милиона към вчерашна дата. Общо преразход от 270 млн. лв. в болничния бюджет на НЗОК. Общият дефицит на Касата е 466 млн. лв., а общият дефицит на здравната система е 1 млрд. 225 млн. лв.“ И ние правим твърдение в официален доклад на комисия, че се забелязва устойчивост на рисковете и заплахите в сферата на здравеопазването?! Що за извод е това, когато повече от една трета от общият бюджет е дефицитен! Ще кажа две думи и за демографската сигурност – пак от Доклада на Европейския съюз: „Раждаемост – 9,7%, смъртност – 15,3%“. Това какво означава? Означава, че на всеки 10 родени деца умират 5 отгоре, тоест нацията отива към демографска катастрофа! За аграрната сигурност. Къде е разделът за етнорелигиозна сигурност? Нали тук непрекъснато говорим и съм съгласен с колегите от „Обединените патриоти“ за заплахата от радикализация, за заплахата от групи, които имат емисари тук и радикализират българското население. В Доклада за състоянието на националната сигурност не говорим за етнорелигиозната сигурност! Тук чухме големи думи: Национален план за противодействие на тероризма, вътрешната сигурност и обществения ред – тук не виждам поне заместник-министър от Министерството на вътрешните работи. Запитах на Комисия господин Георгиев, мисля, че е тук, ще Ви кажа, защото въпросът не е закрит. Питах го, въпреки че той няма отношение. Спомняте си, че миналата година говорителят на Главна прокуратура излезе със страховито послание, че в България бил заловен високопоставен, ама истински високопоставен, командир от „Ал Кайда“, който имал пропуск за движение във всички райони на бойните действия и т.н. Питах господин Георгиев, ако той е задържан, това не е ли риск за неговите братя и сестри, за неговите началници и дали няма да ни сполети нещо лошо? Оказа се, че той е освободен! Е, къде отиде тогава високопоставеният командир от Ислямска държава и че е на територията на България? Оказа се, че той не представлява заплаха, тоест това в известен смисъл е било пиар акция, но в сферата на сигурността пиарът погубва, а не носи дивиденти! И по отношение на регионалната сигурност – също не виждаме сериозни изводи. Намерението, което вече се осъществява, давам за пример Смолянска област – кметове да освобождават кметски наместници, да лишават малки села от възможност за контрол и полицейско присъствие, няма да доведе до нищо хубаво! В тази връзка, уважаеми колеги, искам да Ви кажа, че ще се въздържа, без да призовавам моите колеги. Ние сме разисквали въпроса на парламентарна група. Очаквам и техните изказвания. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми гости, уважаеми народни представители! Моята процедура е към Вас в две посоки. Първо, моля да се направи забележка на Комисията по отбрана с оглед провеждането на изнесени заседания, които очевидно са много полезни и имат страхотен познавателен ефект, но не мисля, че в рамките на целия ден би следвало да слушаме описание на видяното на изнесеното заседание. (Смях, оживление, единични ръкопляскания и възгласи „Браво!“ от ГЕРБ.) При това ми се струва, че част от фактите и обстоятелствата са секретни, тоест са класифицирана информация.

Това от някаква завист ли е?!

Безспорно има завист, защото аз за четири години на Правна комисия не съм направил нито едно изнесено заседание.

И следвайки тази логика, съм нарушил правната сигурност и на Народното събрание, и на Републиката. Другото е с оглед военното образование. Вие имате военно образование и опит. Молбата ми е все пак да не разказваме толкова подробно и детайлно теми и проблеми от военната ни служба. Апелирам за концентрация на ораторите. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)

Не, не, няма. (Смях, оживление.) Даже арменски вицове няма да Ви разказвам. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз вземам отношение относно тази част от Доклада за националната сигурност, която касае енергийната сигурност. Искам да обърна внимание, че до голяма степен написаното в Доклада тази година повтаря това, което беше написано миналата година. То до голяма степен ме освобождава от необходимостта да се повтарям. Който го интересува какво съм казал миналата година, може да отвори стенограмите. Не е необходимо да го правя втори път. Има обаче проблеми, които не са засегнати. Има проблеми, свързани както с енергийната сигурност като елемент от националната сигурност, така и свързаната с енергийната сигурност социална сигурност. Вие виждате, че в момента в областта на енергетиката, когато има ръст на цените, едва сега в края на тази година започна да се говори за увеличаване на сумите за така наречените „енергийно бедни“. По-интересното е, че в Доклада никъде не видяхме препоръката, която е необходимо да бъде направена, че освен енергийно бедни има и енергийно уязвими – понятие, което може би е ново в нашата терминология, но тя включва не само онези, които не могат да си плащат сметките въз основа на ниските доходи, а и онези, които зависят от снабдяването с електроенергия независимо от доходите си, защото имат животоподдържаща апаратура, която трябва да функционира, и това пак е елемент от социалната и демографската сигурност. Има неща, които може би също трябваше да намерят място като препоръки. Спомням си, че на първо място в предизборната програма на управляващите от ГЕРБ в областта на проучванията за добив на газ стоеше така нареченото газонаходище „Терес“, сега вече „Тервел“, което продължава да си стои там, но нищо не се направи по него миналата година, тази година – вече върви втора година, поне една препоръка да има: да се ускорят процесите, защото това е най сигурният начин да имаме гарантирани доставки на газ, да нямаме зависимост от външни доставчици. Още нещо, на което искам да обърна внимание. Миналата година го споменавахме в Доклада за националната сигурност в частта, която касае енергийната сигурност. Говорим отново за едно единствено хранилище за газ, което си съществува, ще го разширяваме, ще го модернизираме. А в същия доклад говорим, че ще се полагат усилия за изграждане на газоразпределител „Балкан“. Е, газоразпределител „Балкан“ без второ хранилище около газоразпределителя няма как да има! Това го няма в Доклада. Понеже малко изпреварваме събитията, в Комисията по енергетика предприехме всички необходими действия, и парламентът слава богу – за това благодаря, прие единодушно нашето предложение, с което дадохме възможност да се прави и второ хранилище – но това го няма! Всъщност се създава впечатление, че докладите, които се пишат, няма да правя обобщение за всички сфери, защото нямам поглед върху тях, но особено в областта на енергетиката повтарят едни и същи теми, написани трафаретно, копи-пейст и може би, ако нещо по-страшно се е случило, то се отразява. Никъде в Доклада за националната сигурност не се говори за рисковете пред въглищните централи – също елемент от това, което ни предстои да преживеем. Това са и високите цени на емисии, и новите регламенти на Европейската комисия, която почти затваря въглищните централи в Европа. Вие знаете обаче, че около 40% от производството на електроенергия в България е от такива централи. Не искам да подчертавам, че само в Маришкия басейн са заети около 50 хиляди човека – в самите мини, в самите тецове и околните предприятия, които ги обслужват. Ако ние не предприемем мерки, а това пак е елемент от националната сигурност, и не видим това отразено в Доклада като препоръки какво трябва да се направи, най малкото като загриженост, показваме, че до голяма степен Докладът в частта, касаеща енергийната сигурност, е доста повърхностен. Не искам да задълбочавам по-нататък. Мисля, че и други хора ще се изкажат по темите. Аз също ще се въздържа при гласуването на този доклад. Да, в него има съществени подобрения в сравнение с Доклада от миналата година, но тези пропуски, които току-що споменах, според мен са важни. Те касаят всеки един от нас, всеки един гражданин от Република България, тъй като знаете, че енергията е необходима за всякакъв вид дейност. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Пред нас действително е представен професионално съставен документ, който дава обективна картина на състоянието на държавата във всички сфери на държавното управление. Като казвам „обективна“, все пак ще добавя, че на моменти тази обективна картина е толкова обективна, че наистина оставя впечатлението дори за прекалена самокритичност в някои сфери. Такъв пример е и сферата на отбраната, където нещата са казани в истинското им състояние. Там проличават и мерките, които вземат държавното ръководство и Народното събрание, за да поправят тази картина, натрупана през последните десетилетия. Аз разбирам колегите от опозицията, че изтъкват предимно негативни моменти от Доклада и търсят слабости, но наистина екипът под ръководството на господин Кръстев се е справил много добре. Дали е малък или голям, но този документ наистина е от полза на всяко едно държавно ръководство, включително и на народните представители. Аз заявих това и в Комисията, когато заседавахме, и поздравих и господин Кръстев, и всички, които са били ангажирани в съставянето на този доклад. Друго достойнство на Доклада, освен че не пропуска слабостите, според мен е, че най-после в някакъв публичен документ се виждат и плюсовете на това управление. Достатъчно негативни моменти четем и слушаме в медиите, бих казал „само негативни“, така че аз, честно казано, за първи път с удоволствие успях да видя, че е съставен публичен документ, в който са посочени и плюсовете, а именно – финансовата стабилност, данъчната стабилност, ръстът на доходите, вниманието, което се отделя на жизнения стандарт. Да, не е мед и масло, има много натрупани проблеми, но, слава богу, и позитивните неща също трябва да бъдат обективно поднесени. Положителните неща могат да не бъдат поднесени обективно, примерно преувеличено или пресилено. В случая обаче лично аз, четейки задълбочено Доклада, не виждам такива залитания както при описването на плюсовете в държавата, така и при негативните тенденции. Поради всичко това ние ще подкрепим този доклад. В заключение, искам да кажа, че вече сме след средата на 2018 г. Като виждам анализа на състоянието през 2017 г. и какво се случва до момента в 2018 г., си позволявам да бъда и умерен оптимист за бъдещето на държавата и на народа ни. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моето изказване бе предизвикано от изказването на колегата Таско Ерменков. Бих направил реплика, ако имахме несъгласие по тези теми. Точно обратното – правя изказване, защото ние имаме съгласие по това, което беше казано от него от тази трибуна. Важни са наистина проучванията в дълбоко Черно море. Спомняте си, те започнаха още в средата на 2012 г. Имаме три блока в дълбоко Черно море – „Хан Аспарух“, „Силистар“ и „Хан Тервел“, както съответно са преименувани във времето. В първия блок „Хан Аспарух“ предстои трети проучвателен сондаж, така че проучвателните работи напредват достатъчно добре. Това е изключително важно и е свързано с националната сигурност, защото няма по-голяма гаранция за доставките на газ от собствения добив. Собственият добив е в територията на страната, няма как някаква външна заплаха да го застраши. През следващата година очакваме да имаме проучвателен сондаж и в блок „Силистар“. За последния блок – „ Хан Тервел“, за който спомена колегата, всъщност имаше две процедури в миналото. Последните две-три години имаше две процедури за концесия на този блок – нямаше желаещи. Тъй като сега ситуацията се промени по отношение на цената на петрола, който е определящ за инвеститорския интерес в такъв тип дейности, а предните пъти, когато бе стартирана процедурата за концесия, цената на петрола бе около 30, 40 до 50 долара – в момента цената на петрола е над 80 долара – сега може би е добър момент да се рестартира процедурата за концесия на този последен блок „Хан Тервел“. Имаме съгласие и по тази тема. В средата на годината в парламента променихме Закона за енергетиката в частта, касаеща хранилищата за газ, и дадохме възможност да се изгради в България второ газохранилище, което наистина е важно за плановете за развитие на газов хъб „Балкан“, и изобщо за страната, като сигурност на доставките, енергийна сигурност. От тази гледна точка също сме на едно мнение. Хубаво би било следващата година да имаме повече информация по тези въпроси в Доклада за националната сигурност. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да поздравя съставителите на Доклада за националната сигурност на Република България за 2017 г., защото в аспекта „Здравеопазване“ са взели предвид актуализираната Стратегия и новите елементи, които всички ние тук заедно утвърдихме като важни структури в понятието „здравна сигурност“, а именно състоянието на трансфузионната хематология, на психиатричната помощ, състоянието на борбата със заразните и вирусните заболявания и ред други неща, които наистина имат пряко отношение към различните заплахи за здравето на нацията, а не само финансовото състояние на Националната здравноосигурителна каса, която е нашият осигурителен фонд. Системата на здравеопазване се реализира и наблюдава от много по-всеобхватни държавни и обществени елементи. Искам да подчертая, че абсолютно обективно са отразени всички предизвикателства и постижения, а така също и проблемите, които остават през 2017 г. Разбира се, в контекста на тази година отчитам, че ще има малко по-позитивни данни за 2018 г., защото примерно от гледна точка на трансфузионната хематология тази година се предвижда инвестиция в нова апаратура, която да гарантира сигурността на кръвта и кръвните продукти, а това наистина ще допринесе за по-доброто здравно състояние и гарантирането на опазването на живота на хората. Искам да подчертая, че проблемите за кадровата политика също ще търсят своето решение, защото категорично трябва да променим механизмите за специализация, за да може да задържим младите специалисти в България и същевременно да търсим варианти за подкрепа на специалистите по здравни грижи, които наистина са един от елементите на сериозния кадрови дефицит в страната. Така че тук проблемът е идентифициран много точно и вярно. Именно затова трябва да служат тези доклади, не да се политизират, а национално отговорните политически сили да предлагат рационални решения, които да преодоляват проблемите, идентифицирани в Доклада за националната сигурност. Аз и на заседанието на Комисията по здравеопазване отправих една бележка. Ние наистина трябва да сме самокритични, но пък имаме нещо, с което през 2017 г. можем категорично да се похвалим, а именно предпазването на България от епидемия от морбили. Нещо, което не е факт в нашите съседни страни, а дори и в целия Европейски съюз, където процентът на заболелите, даже и на починалите, е доста висок. В България не се допусна разпространението на това заразно заболяване и това е един добър показател за функционирането на нашата здравна система, защото имаме горчивия, негативен опит от 2010 г., когато имахме епидемия с 24 хиляди заболели и 24 починали. В резултат на обединените усилия на всички в системата на здравеопазването, които реализират и контрола над заразните заболявания и превантивните имунизации, дейността на здравните медиатори, ние постигнахме едно добро имунизационно покритие, добър контрол и наистина успяхме да се справим и да направим превенция на разпространението на заболяването в много кратки срокове. Наред с критичните бележки това е позитив, който смятам, че можеше да намери място в Доклада за националната сигурност. Завършвам своето изказване с убеждението, че актуализираната Стратегия за национална сигурност наистина ще даде възможност за по-детайлно отражение на здравната система като елемент на сигурността и наистина от изводите, които правим в този доклад, да се набележат и съответните мерки за преодоляването на идентифицираните проблеми. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря, господин Председател. Аз ще бъда съвсем кратък. Искам, в рамките на времето на парламентарната група на „БСП за България“, да изразя учудването си, че този доклад не беше разпределен на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Едва ли някой има съмнение, че развитието на Европейския съюз и свързаните с това рискове заслужават по-голямо внимание както от българския парламент, така и в Доклада, който беше представен. Ще отправя само препоръката в следващия доклад тези аспекти да бъдат засегнати в по-голяма степен. По същество, ако този парламент функционира и догодина, надявам се, да бъде разпределен в Комисията, където да можем в по-големи детайли да коментираме тези въпроси – не само Европейския съюз, но и нещата, свързани с използването на европейските фондове и все по видимите корупционни практики, свързани с това. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Колеги, първо, бих искал да помоля за удължаване на времето на нашата парламентарна група.

По структурата Славчо Велков говори, но аз бих искал да отправя едно предложение, а именно да утвърдим някаква форма на регламент за приемане на тези доклади в първите месеци от календарната година, най-малкото, защото предвид динамиката на международната обстановка, прави така, че някои дори и верни заключения в самия доклад, по-скоро да загубят актуалността на своя характер. Така че ми се иска следващата година докладът за 2018 г. да не го разглеждаме в края на 2019 г. Ще коментирам само две сфери – там, където се чувствам по компетентен, а именно отбраната и външната политика. По отношение на отбраната трябва да призная, а и да се съглася с колегите отдясно, че той дава една обективна картина. Описано, изводите напълно съвпадат и с моите заключения, а именно че българските въоръжени сили със затруднение и с повишен риск изпълняват своите конституционни задължения. Посочени са трите основни проблема, а именно: недокомплекта, липсата на финансови средства и забавената модернизация. Това, което на мен ми липсва в тази част, са причините – телеграфно, иносказателно е спомената дейността на Временната комисия. Аз смятам, че точно нейната дейност забави модернизацията на Въоръжените сили и тук очаквах да има по-голям анализ в тази посока. По отношение на общата европейска политика по сигурността, смятам, че не е обърнато достатъчно внимание и на постоянното структурирано сътрудничество. Също само в две изречения – тук очаквах една критика, тъй като България на първия етап се е възползвала от едва три проекта, без да бъде водеща страна по нито един от тях, а за Европейския фонд на отбрана не е станало и дума в Доклада. (Шум и реплики.) Ако не е интересно, да спра?

Благодаря Ви. Външната политика – това, което ми прави впечатление дали заради острата съпротива, която изразихме по време на миналогодишното приемане на Доклада, но тук поне Русия не е представена като „онзи субект, който пречи на хармоничното функциониране на системата на международни отношения“, макар че Русия въобще не е представена извън емоционалния контекст и безпристрастно. И само давам един пример в нарушаването баланса на силите в Черно море – тук упрекът е към Русия за повишаване на способностите, без да е спомената Румъния, без да е спомената Турция. По-скоро ракурсът тук трябва да е друг, че България трябва да вземе някакви спешни мерки за повишаване на способностите на българските Военноморски сили. Това, което също ми прави впечатление, е, че има едва две изречения за ситуацията в Близкия изток и по-скоро за конфликта в Сирия. Може би такъв доклад беше подробно разгърнат предходните години, но подобен доклад за анализ на обстановката в Близкия изток го прави непълен. Очаквам, тъй като все пак той е една от причините за тези миграционни процеси, които се развиват в момента, и когато заговориха за тях, бих искал да потвърдя едно заключение, че ангажиментът на Турция по отношение точно на миграционните процеси е в пряка връзка с динамиката на отношенията ѝ с Европейския съюз, но тук е пропуснато да се каже, че България всъщност е заложник на тези отношения. Последното нещо, което искам да отбележа, е по отношение на политиките в сферата на външната политика. Никъде не са отбелязани отношенията на България с трети страни, извън отношенията с Европейския съюз и страните от Западните Балкани. Тук темата „Китай“ не е спомената. Аз смятам, че българската дипломация и външна политика не се възползва от възможностите, които икономическата политика на Китай позволява спрямо региона. Всички тези аргументи ми дават основание да не подкрепя Доклада и да се въздържа. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Знаете ли колко пъти в Доклада за състоянието на националната сигурност през 2017 г. се споменава думата „бедност“? Отговорът е: три пъти, от които един път в увода и един път във връзка с международното положение. Колко пъти се споменава думата „социално изключване“? Един път. Отново само в увода. Колко пъти се споменава думата „неравенство“? Отново един път, няма да се учудите, пак само в увода. Очевидният извод, който може да се направи, е, че за авторите на този доклад бедността, неравенствата и социалното изключване не представляват какъвто и да било риск за националната сигурност. Съответно няма и дума за политики по преодоляване на тези проблеми като фактор за тази сигурност. Фактите обаче, които липсват в Доклада за състоянието на националната сигурност през 2017 г., са много точно посочени в публикувания само преди два дни преглед на Европейската статистическа служба. Въпреки твърденията в Доклада, че България се развива добре, трябва да се отбележи, че има известен растеж и просперитет, но все пак България остава на върха на негативните класации. България е все още най-бедната държава в Европейския съюз. По данните на „Евростат“ за 2017 г. повече от една трета от населението на страната живее в риск от бедност или социално изключване. През 2017 г. 30% от българите са живели в тежки материални лишения. За сравнение, средно за Европейския съюз през изминалата година в тази графа попадат едва 6,9% от населението или четири пъти по-малко, отколкото в сравнение у нас. Дотук с данните от „Евростат“. Сега ще припомня и друга информация, която според мен, между другото, също липсва в Доклада, с която обаче ни запозна финансовият министър само преди няколко дни и то от тази трибуна, като ни предостави данни за заплатите в България през 2017 г. От тях стана ясно, че близо 80% от работещите в България изкарват до 1000 лв. (Реплики от ГЕРБ.) Да, официална информация от финансовия министър. Такива са декларираните доходи на малко над 2,4 милиона души в България. Всъщност по-малко от 5% от населението изкарва повече от 2300 лв. месечно. Само те вероятно биха загубили нещо при въвеждането на прогресивно подоходно облагане вместо сега действащият плосък данък без необлагаем минимум. Подобна политика със сигурност щеше да е стъпка към намаляване на броя на най-бедните и към намаляване на социалните неравенства, но такава няма отчетена в настоящия доклад. Явно е, че политиката на неравенството ще си остане и за съжаление на българските граждани, ще продължи да се задълбочава. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да поздравя всички, които работиха по изготвянето на Доклада за националната сигурност за 2017 г., и да споделя, че много от колегите, които обсъждаха Доклада в комисиите, казаха, че са взети предвид препоръките, дадени в миналогодишния доклад, който обсъждахме. Прави впечатление, че действително може да се потърси по-голяма конкретика, за да може да има повече яснота относно потенциалните заплахи за страната и от променящата се среда за сигурност. Изхождайки от това, че в немалката си част подобни доклади биха могли да провокират и политическо говорене, смятам, че в закритото заседание бяха споменати някои от основните акценти на средата за сигурност и динамиката, която има в момента и която по всяка вероятност ще продължи и за следващата година. Мога да заявя, че от парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепим Доклада, защото сме убедени, че това е правилният и доста всеобхватен доклад, който може да бъде представен на Народното събрание. Това, че колегите отляво няма да го подкрепят, е показателно с тяхното отсъствие от пленарната зала по един изключително важен дебат, който се води в днешния ден както в закритото заседание, а така също и сега в откритото заседание. Всеки един може да си направи извода кой иска да прави реални политики, кой иска да обсъжда реалните теми, които стоят днес пред обществото и пред парламента като институция, защото част от националната сигурност е авторитетът на институцията Народно събрание, а колегите от Българската социалистическа партия ежедневно рушат авторитета на Народното събрание, неучаствайки в заседанията и абдикирайки от тяхната ежедневна дейност, за която са избрани като народни представители в Четиридесет и четвъртия парламент. Що се касае до изказването на господин Вигенин, мога да кажа, както направи съответната препоръка и председателят на парламента, че всеки един доклад от всяка комисия може да бъде изискан и може да бъде гледан и в тях. Но да се правят заключения тук, от парламентарната трибуна, че корупцията е толкова голяма и затова трябва да се говори повече за нея, смятам, че е отново част от това да се дестабилизира страната ни. Може би това е подгряващата фаза за предстоящия вот, който ще се гледа в петък, и гласуването, което ще бъде другата седмица. Искам да уверя колегите отляво, че спокойно може да запознават избирателите си, запознавайки ги с населените места в страната, защото някои от народните Ви представители това го правят може би за първи път. Информирайте ги, че страната е стабилна и че Вие ги запознавате с даденостите, които има страната ни, и с възможността да комуникирате с тях в работно време. Ние правим това след работно време и в дните, когато като народни представители имаме време да си бъдем в избирателните райони, да водим необходимия дебат, да говорим с нашите избиратели и реално с нашите работодатели. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Цветанов, много Ви моля преди да ни обвините в това, че саботираме работата на Народното събрание, погледнете сутрин регистрациите и вижте, че ако ние не се регистрираме, Вие не можете да проведете заседание тук. (Възгласи от ГЕРБ: „Еее!“) Погледнете го, извадете нашия брой на регистриращите се и тогава ни обвинявайте, че сме тези, които рушим работата. А колкото до Вашата стабилност, сигурно Вие като коалиция сте стабилни, но, за съжаление, държавата ни не е стабилна. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Днешният доклад е особено интересен и то в немалко отношения, касаещи именно националната сигурност и актуалното състояние на държавата. До голяма степен моето изказване беше провокирано от преждеговорившите, защото Докладът е обективен, но в същото време трябва да зададем въпроса дали този доклад трябва да бъде приет днес от Народното събрание? Защото, господин Цветанов, ние ще го представим пред нашите избиратели, но ще го поставим в посоката, в която държавата се е разпаднала вече – тя не се разпада, тази държава се е разпаднала! (Шум и реплики от ГЕРБ.) Защото Докладът за националната сигурност изключително обективно показва тежки и наболели проблеми, една хронична повторяемост на такива доклади година след година, на циклични проблеми в националната сигурност във всяка една сфера – и в здравеопазване, и във вътрешната сигурност, и в отбраната, и в каквото щете. Единствено трудно се възприема този бодряшки подход в края, но, казахме, че там се намират всички решения и това е панацеята на националната сигурност в страната. Именно народните представители от БСП имат ролята днес, тук, да покажат слабостите на Доклада. Те бяха точно и много ясно показани, защото и корупцията е на дневен ред, и престъпността е на дневен ред. В този доклад се съдържат всички основания за досега проведените вотове на недоверие и за този вот на недоверие, който предстои, уважаеми колеги. Това е авторство, което Вие сте направили, ние просто го експонираме и пред публиката тук в тази зала, и пред българските граждани, за да знаят какво е състоянието във всеки един сектор от държавния живот в страната, касаещ националната сигурност. Днес протестират пенсионерите затова, че Вие не се съгласихте да актуализирате техните пенсии. Навън продължават да протестират майките на децата с увреждания. Това е част от националната сигурност, защото българските граждани не се чувстват сигурни никъде, по никакъв показател в своето ежедневие. В Доклада на прокуратурата само преди няколко седмици беше казано, че престъпността расте. В този доклад е написано, че престъпността расте и то е в резултат на грешно провеждана социална политика, на грешно провеждана образователна политика, защото е записано, че престъпността расте, тъй като има социално изключване и маргинализиране на определени слоеве от българското население. Това е в резултат не само на тази година, а на едно десетгодишно продължаващо управление. Затова казвам, че в тези доклади имаме цикличност и, за съжаление, тазгодишният не прави никаква разлика от предходните. Това е горчивата констатация. Дебатът ще продължи и няма да завърши днес. В петък ще продължи с нашия вот на недоверие. Казвам, че мотивите на всички предхождащи бяха заложени именно в този доклад. Радвам се, че сега е внесен в залата, за да покаже правотата на нашите твърдения. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Аз не споделям донякъде мнението на моите колеги, защото за мен този доклад е един политически манифест, в който се възхвалява на практика дейността на правителството, показват се само едни положителни страни от неговата дейност и доста умишлено и неумело се прикриват слабостите в управлението на страната. За съжаление, същите се прикриват и под формата на пожелателни изрази и намерения в Доклада, като не се констатират данните, които се изнасят от европейски организации. Данните в докладите на световните и европейски организации много добре показват, че ние сме на челно място по престъпност, по смъртност, по корупция, по заболеваемост. В същото време виждаме на кое място сме по свобода на словото, по жизнен стандарт, по образование. Бих искал да обърна внимание на анализа на средата за сигурност. За съжаление, не мога да кажа, че целият доклад е достатъчно аналитичен и задълбочен. Той е в такова насипно състояние, че се губят връзките, губи се логиката на състоянието на националната сигурност и това следва само да обърка този, който го чете с големия обем, в който е структуриран Докладът за състоянието на националната сигурност. Давам Ви пример за редица неточности и слабости в Доклада. Например във външната политика за сигурност се казва, че предвид динамично променящата се геостратегическа среда за сигурност, постоянно генерираща нови предизвикателства и рискове, в голяма степен на вероятност може да се очаква засилване на отрицателния ефект на трудно управляеми кризи в Близкия изток, като не могат да се прогнозират периодите на пикове, на негативно влияние. За съжаление, това, което Вие констатирате и сте написали за периодите на пикове и негативно влияние, може само да води до извода, че или службите не могат да си вършат работата, тоест да прогнозират бъдещите събития, или ако е така, трябва да се дадат причините. Аз по-скоро бих искал пред началниците на специализираните служби да изкажа нашето уважение и положително отношение. Знам, че те добре си вършат работата, но с подобни констатации в Доклада, който е публичен, не бих казал, че изразяваме това положително отношение. Като цяло бих искал да кажа, че има много слабости. Първо, Докладът е изключително закъснял. От гледна точка на това трудно може в рамките на годината да се предприемат необходимите действия за промяна и превантивна дейност. Съдържанието на документа е с многословие, пресилена положителност…

Да, помолих Ви за още 20 секунди.

В заключение, бих искал да кажа, че Докладът е закъснял, не е достатъчно аналитичен, борави се с прекалено много факти, многословен е и това няма да доведе до желания ефект.

Уважаеми господин Председател, правя процедурно предложение, защото аз поисках процедура в 13,58 ч. и 11 секунди. Бях при колегата Тома Биков, да го помоля да представи на Вашето внимание…

Вие искахте да дадете думата и на колегата от опозицията, затова ми отнехте и възможността да направя процедурното предложение. (Шум и реплики от „БСП за България“: „Има Правилник“.)

Също така, след като сме в хипотеза на изказване, на която не са направени реплики, при всички положения имаме нужда да довършим процедурата по това изказване и можем да я довършим. Ето, на Вашето внимание е чл. 48, изречение второ: „По решение на Народното събрание заседанията могат да бъдат удължавани“. Това, което Вие ще ми кажете, е: ама, кога? Моята воля беше за 13,58 ч. и 11 секунди, когато Вие ми я отнехте. Настоявам за гласуване по процедурата и респективно за завършване на дебата по тази точка с гласуване. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, нека поне за тази важна точка не нарушаваме Правилника, който е Закон в тази държава, с който тези господа отзад бранят и защитават държавността в държавата, а Вие сега искате в 14,05 ч. да нарушите именно Правилника на Народното събрание. Господин Председател, моля да прекратите заседанието и гласуването да бъде утре сутринта, както е редно и както сме го правили много пъти. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Цонков, не мога да не взема думата и да не направя реплика на това, което казахте. Докладът за състоянието на националната сигурност, знаете кога се прие Законът, се прави за 2016 г. и 2017 г. Така че в миналото колко доклади е имало, които са били същите – не е вярно, защото няма такива доклади. Второ, не може да говорите: Докладът не е аналитичен, структурата му е еди-каква си и посочвате все нас. Този доклад не е правен от народните представители на ГЕРБ, а е правен от същите тези хора, които стоят на последния ред и които са деполитизирани. Всички тези изводи са ги направили ръководителите и техните специалисти от службите. Не можете да кажете: всичко е направено и измислено! Този доклад е за състоянието на националната сигурност. Аз смятам, че Докладът е повече отколкото е необходимо подробен и критичен, защото може да се ползва от другите служби – това е написано вътре. Той е явен, той е открит и всеки може да си прави изводи, които даже в някои случаи могат да навредят на националната сигурност на нашата държава. Изказах се само заради това, че в изработването на този доклад е вложен огромен труд от страшно много хора и по-голямата част от тях не са от нито една политическа сила. Те са професионалисти, те са специалисти и са направили изводите – каквито са за нашата държава. Докладът трябва да го ползваме точно затова да видим какви са слабостите, как тези слабости да бъдат избегнати и как да работят по-добре нашите специални служби. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)

Благодаря, господин Председател, дами и господа народни представители! Господин Манушев, благодаря за отправената реплика. Искам да Ви кажа, че този доклад в крайна сметка представлява дейността по отношение на националната сигурност на управляващото мнозинство и на Вашето правителство, и не бих искал по някакъв начин да намесвате уважаваните от мен началници и специализирани служби за сигурност, и да се криете зад тях. Аз много добре казах, предполагам, че не сте ме чули добре, те си вършат съвестно, сериозно и добре работата. Има редица проблеми, които Вие трябва да решите, но, за съжаление, за поредна година виждаме, че не ги решавате. Некомплектът е висок, финансовото осигуряване не е налице, а същевременно виждаме, че тази компилация, този сбор от данни, голямата фактология, позициите на различни ресорни министерства не ни дават фокус за състоянието на националната сигурност, който е необходим. Съгласен съм с Вас, че този доклад е прекалено обемен, прекалено подробен и затова казах: не са необходими толкова много данни – съдържателно, а трябва да има повече анализи, повече прогнози, повече политика, която тепърва в краткосрочен и дългосрочен план ще бъде извършена, и какво трябва да постигнем. Тук се сещам да Ви обърна внимание върху нещо друго, говорейки за отбранителната политика – че при анализа на стратегическата среда за сигурност Вие обръщате по-голямо внимание на Черноморския регион, отколкото на Близкия изток. Говорете със специализираните органи и тогава кажете дали е точен начинът, по който е направен този доклад – съдържателно, защото аз твърдя, че най-големите предизвикателства и рискове идват от друга посока, а не от Черноморския регион. Именно в раздела за отбранителна политика се говори само за Черноморието, което не смятам, че е най-правилното. С подобни констатации няма да стигнем до това състояние на въоръжените сили, което бихме желали да видим и да имаме. Благодаря Ви.

Има процедура, господин Председател. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Господин Председател, в процедура на гласуване имаме право да поискаме поименна проверка поради недостиг на брой депутати в залата.

Господин Председател, правя процедура за прегласуване поради невъзможността да гласувам и в тази връзка искам поименна проверка.

Отново процедура по прегласуване. (Шум и реплики от „БСП за България“: „Поименна проверка“.)

Госпожо Караянчева, моля Ви, вземете управлението на Народното събрание! В момента се погазва Правилникът на Народното събрание пред Вас, пред очите Ви! Пред очите на господин Цветанов се погазва Правилникът на Народното събрание, а Вие стоите и ме гледате от втория ред.

Вие нарушавате Конституцията!